Десетте думи

Сега да излязат десет души и да напишат по една дума, но естествено, както обикновено пишат. Написаха се следните думи: начало, истина, виделина, правда, проникване, вдъхновение, майка, красота, дух, безконечност. Като разглеждате написаните думи, виждате, че всички са написани съвършено различно поради това, че са писани от различни хора. В думата начало буквата Н е отделена от останалите пет букви. Случайно ли е това, или не? В думата истина, писана от друг, всички букви са свързани. В думата проникване представката про е отделена от останалата част на думата. Защо първият, който излезе да напише една дума, написа именно думата начало? Размишлявайте естествено, обективно по въпроса. Ако отидете при земеделец, който изкарва жито, той ще ви даде жито; ако отидете при такъв, който изкарва царевица, той ще ви даде царевица. Изобщо всеки човек може да ви даде това, което той сам е произвел, което е негово произведение. Следователно, когато човек пише или говори, написаното или изказаното е негово произведение. Тогава можете ли да кажете каква е била подбудителната причина, че първият, който излезе пред дъската, написа думата начало?

Вторият, който излезе пред дъската, написа думата истина. Какво знаете за Истината? – Истината прави човека свободен. Тя му развързва ръцете, дава му условия, простор, работници, които да градят, да поставят начало на замислената от него работа. Свободата дава възможност на човека да пристъпи към известно начало, което той си е поставил. Обаче за да пристъпи към съграждане на нещо високо в себе си, човек се нуждае от Виделина – третата дума. Дето има работници, там трябва да се приложи Правдата, навреме да им се плаща. Каква връзка може да има между думите проникване и градеж? Между градеж и сеене има известна връзка. Следователно, когато сее, човек очаква семето да поникне, да покълне. И когато говори нещо, той пак очаква да види изграденото, да се издигне то над земята. Какъв градеж е този, в който няма никакво издигане на това, което се гради? Когато работниците градят, те трябва да вършат всичко с вдъхновение. Вдъхновението изисква безкористие, както майката отглежда детето си. Който работи безкористно, с вдъхновение, само той има условия да се радва на плодовете на своя труд. Който работи с вдъхновение, безкористно, той има Дух и сила да победи всички мъчнотии, да се справи с трудностите на живота. Така завършена работата, тя е дело на Вечността.

Сега, както видяхте, десетте видимо случайно избрани думи дадоха възможност за развиване на една лекция. Те представляват десет необходими елемента за развиване на една лекция. Значи всяка работа трябва да има начало. Началото представлява човешката глава. Дето има глава, там има и начало на нещата. Истината пък се изразява в човешкото лице, главно в очите. В обикновения живот Истината се изразява в свободата, която можем да дадем както на себе си, така и на другите. По-нататък вие сами помислете на кое място в човешкото тяло можете да поставите Виделината, Правдата и т.н. Също така помислете защо всички хора не пишат еднакво. Защо например някои хора пишат буквата д нагоре, а други – надолу? Нали правилата, по които учителите учат децата да пишат, са еднакви? В първо отделение всички деца пишат буквите по един и същи начин, но впоследствие всяко дете започва да изменя начина на писане на буквите и в течение на две-три години всяко дете има свой строго определен почерк. Защо? – Защото в почерка се влага нещо индивидуално. Изобщо почеркът на човека изразява неговия характер. Всички промени, които човек претърпява, се отразяват и върху неговия почерк. Който знае да чете по почерка, той може с най-големи подробности да опише характера и индивидуалността на човека.

Буквите, с които съвременните хора си служат, са взети от египетските знаци, от йероглифите. Буквата Н в думата начало представлява течение, движение между две успоредни линии. Напречната линия е течението. Успоредните линии пък представляват отношение между две разумни същества. Всяко отношение между две разумни същества създава условия за мисъл. Колкото по-правилни са отношенията между тия две същества, толкова по-правилна е мисълта им. Буквата Н представлява още река, през която е прехвърлен мост. Само между два бряга може да има течение. Буквата А представлява семе, което има условия да порасте, да покълне. Като се постави в земята, семето се пуква и пуща коренчета надолу и стъбълце нагоре.

Казвам: начало може да има само там, дето има условия за проява на това начало. Началото представлява съвкупност от закони, с които органическият живот започва. Това означава буквата Ч. Значи органическият живот се изразява чрез растене. Буквата Л представлява остър ъгъл, приблизително равен на 30 градуса. Същевременно буквата Л представлява закон на противоречие. Думата любов започва именно с буквата Л. Значи Любовта е закон, който противодейства на низшите прояви на човешкото естество. Да любиш, това значи да въздействаш на своите лоши пориви. Докато не ограничи своите низши прояви, човек не може да люби. С други думи казано, Любовта изисква жертва. Който люби, той непременно трябва да пожертва нещо от себе си. Който разумно жертва, той е истински човек – човек на Любовта. Числото пет представлява човека на добродетелите, а същевременно изразява петте фази на развитие, през които човекът е минал в органическия свят: през растенията, през рибите, през птиците, през млекопитаещите и сега, в петата фаза – във фазата на човека.

И тъй, като изучавате почерка на човека, ще дойдете до положение да разбирате човешкия характер. Кръглите букви говорят за човек с добро разположение на духа. Острите, ъглести букви говорят за нервен човек, със сприхав характер. Когато буквите излизат извън реда на обикновеното писане, това показва голяма самоувереност, голяма самонадеяност. Когато в почерка на човека буквите не са установени, а са разнообразни и се приспособяват според условията, това говори за голяма практичност. Такъв човек предпочита един заек в кошарата, отколкото два в гората. Когато буквите са тънки, деликатни, това говори за човек с мекота, която е наследил от майка си. Този човек върви по женска линия. Широките, обемисти букви говорят за човек със силно въображение и с чувство към красотата. Той има желание да обръща внимание на хората. Когато буквите са свободно написани, без никакви правила, това говори за човек с голям жест в живота. Той е щедър, свободен човек. Дребен, ситен почерк показва пестеливост. Който има такъв почерк, той казва, че човекът не трябва да се простира нашироко. Когато някой започва в писането си добре, коректно, но към края изпуща по една буква или не довършва думите, това показва, че работите му започват добре, но не се довършват. Той всякога оставя нещо незавършено. Когато буквите са едри, равномерни, добре заловени една за друга, това говори за разумен човек, който не е разточителен, който знае как да се справя с енергиите на своя организъм.

Сега, като знаете, че почеркът е във връзка с човешкия характер, вие можете да се упражнявате в това направление, да се самовъзпитавате. Чрез постоянни упражнения в писане вие можете да се освободите от някои свои недъзи и да развиете в себе си известни добродетели. Който е нетърпелив, той трябва всеки ден да пише поне по половин час. Ще вземе писалката и ще пише красиво, спокойно, без бързане. По този начин той ще развие своето търпение и чувство към красивото.

Като изучавате почерка на хора от различни нации, ще видите, че те коренно се различават в характера си. В българите е забележително това, че те нямат нищо общо в почерка си: нито във формата на буквите, нито в посоката на писането. Всеки българин пише съвършено своеобразно и се различава по почерка си от другите българи. Когато буквите а и о са отворени отгоре, това показва голяма откровеност. Добре е човек да бъде откровен, но той трябва да знае кое къде да говори и доколко да се отваря. Някои хора са откровени повече, отколкото трябва. Други пък са затворени повече, отколкото трябва. Това са крайности в характера, които трябва да се възпитават. Изобщо забелязано е, че характерът на човека се отразява не само върху неговия почерк, но и върху отделните удове на неговия организъм – върху пръстите на ръцете, върху чертите на лицето и т.н. Нека всеки от вас се опита да напише едно изречение, в което да влизат десетте думи. Думите трябва да бъдат в този ред, в който са написани.