Седма серия (1924–1925).Наряди и упѫтвания, гр. Търново, лѣтото 1925 год. Том I.
Второ издание. ИК "Жануа'98", 2012.
съдържание
Който иска славата
Неделни беседи, София, 25.1.1925г.„Който говори отъ само себе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, Той е истински, и нѣма неправда въ Него“. (Иоана 7:18)
Въ свѣта трѣбва да сѫществува една мѣрка. Математицитѣ иматъ такава мѣрка. Тя е единицата. Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ. Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада. Въ геометрията единицата е точката. За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция. Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки. Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка. И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки. Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала. Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ. Има нѣкакво различие въ морала. Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората. Казватъ: по-високо културнитѣ хора. Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо? Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни. Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае. Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията. Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта? Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми. Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория. Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ. Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ. Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ. Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ. Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури. Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ. За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка. Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме? Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си? Какъ тъй да ми изгори кѫщата? Все този философски въпросъ поставяме. Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ! Защо? – За да се нахранятъ хората. Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници. Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си. Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ! Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо? Нали сѫ разумни сѫщества тѣ? Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ? Да, но тѣ сѫ кокошки! Ами вие пъкъ сте човѣкъ! Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка. Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ. Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества. Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии. Да оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли. Мѫчнотиитѣ не влизатъ въ нашитѣ разсѫждения.
Христосъ казва: „Който говори отъ само себе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратилъ, който му е далъ ума, сърдцето и живота, той е истински. Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта. Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения. Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности. Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ? Азъ ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ? – Нѣма да можете. Вашата свѣщъ на 10 клм. едва ли ще бѫде забѣлѣзана. Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество? Другъ е въпросътъ за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята. Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ? – Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно. Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ. Тогава какво трѣбва да имаме? Имущество ли? – Не. Животъ трѣбва да имаме. Имуществото е послѣдствие на живота. Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота. Тѣзи форми сѫ образувани отъ самия животъ. Слѣдователно, въ основата на живота седи животворния Божественъ Духъ който сформирува нѣщата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно сѫщество, което може да сформирува нѣщата въ живота, да ги измѣня, да ги допълня, то е именно този Божественъ Духъ, отъ който е произлѣзълъ първоначално животъ; отъ този животъ пъкъ е произлѣзълъ човѣшкиятъ умъ.
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони. Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа. Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща. Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ. По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща. Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите. Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения! Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бѫде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука. Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония? Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ? Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни? – Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми. Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ. Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята. Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата. Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ. Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата. И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята. Нѣкой казва: какво нѣщо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ. Защо зимно врѣме можешъ да минешъ? – Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма. Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ. Не можешъ да правишъ, каквото искашъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме. Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ. Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно? Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата! Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата. Ако влѣзе главата му ще пати. Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ? – Зимно врѣме е. Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва нѣкой: е, докажи! Ела да ти докажа! Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това? – Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ? Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли бѣше Иванъ? Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ. И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния. Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ. Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки. Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ. Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ. Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ. Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва да размисли, какъ да употрѣби разумно живота си. Всѣки трѣбва да се опрѣдѣли, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводилъ.
Сега, ако ви зададатъ въпроса, отъ гдѣ сте дошли? – Ще кажете: не знаемъ, навѣрно отъ живота. Нѣкои питатъ: кѫдѣ е животътъ? – Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества. Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата. Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е. не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ. И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую. Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога? Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина. Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота. Това не е вѣрно. Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата. Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико. Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи. Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво. Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ. Когато нѣмаме Любовьта въ себе си, за насъ великитѣ нѣща постоянно се смаляватъ, а когато имаме Любовьта, отъ този малъкъ животъ се образуватъ великитѣ, Божественитѣ работи, и тогава идватъ великитѣ блага, великата хармония въ живота. Всичко това трѣбва да се опита.
Миналата седмица ви говорихъ, че мнозина, искатъ да говорятъ за Истината, като за нѣщо външно обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовьта обективно не може да се проучва. И Мѫдростьта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ. Истината е извънъ нашия умъ. Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора. Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране. Какво прѣдставлява Юда? – Той е само единъ символъ. Който говори за себе си, търси своята слава.
И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме. Такива хора азъ похвалявамъ. Какви хора? – Бѣднитѣ. Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни. Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това. Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ. Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството. Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството. А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати. Казвате: е, такива сѫ условията! Да, такива сѫ условията на живота но кои условия? – Общитѣ условия, учението на Юда е такова. Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе. Но азъ казвамъ: има изключения отъ това! Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание. Пита го: защо седишъ тука? – Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари. Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ? – Има си причини за това. Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега? Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря. Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв. мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева. Какво отъ това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви. Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования. Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования. Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители? – На онзи свѣтъ. Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ? – Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация. Ние можемъ да направимъ това съобщение. Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ. По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ. Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете! Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни. Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдожълтъ цвѣтъ. По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ. Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нѣщата. Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане. – Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане. Той знае какъ да насочи своя погледъ, за да произведе тази свѣтлина.
Ние сега отлагаме, казваме: врѣмето още не е дошло. Като дойде Христосъ, Той ще ни научи. Що е Христосъ въ свѣта? – Той е Любовьта. Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца. Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия. Това сѫ вълни. Азъ нѣма да се спирамъ да говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е. не въ вѣчностьта, но ги подигатъ отъ една степень въ друга и разширяватъ тѣхното съзнание.
Христосъ казва: „Онзи, който търси славата…“. На кого? – На Онзи, Който го е пратилъ. Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ? Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ. Напротивъ, ще го осмисли. Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ. Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ. Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ. Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината. Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината. Сами тѣ я търсятъ. Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа. А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия. Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ. Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината. Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ. Че колко високо бѣше това мѣсто? Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина. Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто! Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието. Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне. На друго мѣсто свѣтва. Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа. Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ. Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ. Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си. Тѣзи опити сѫ правили мнозина. Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ. Днесъ хората не сѫ достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като. Въ затворъ, наказани сме. Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си. Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ. Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма. Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището. Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи. Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“. Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви. Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта. Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него. Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта. Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ. Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления. Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ. Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си. Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность. Вие казвате: по благодатъ не може ли? – Не може. Проекциитѣ само ставатъ по благодать. Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея. За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате нѣкому: раздай имането си! Какъ имането си! Е, напусни жена си и дѣцата си! Какъ, да напусна жена си и дѣцата си! Значи, страхъ ви е. Та ти съ жена ли се роди? – Самъ се роди. И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха. Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ. Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени. Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени. Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ? Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ? Ако трѣбва да се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва да се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени. Тѣ трѣбва да изпълнятъ този великъ законъ по най-разуменъ начинъ. И тогава тия хора нѣма да бѫдатъ мѫже и жени, тѣ се съединяватъ съ Бога и прѣдставляватъ образъ и подобие Божие.
Та, казвамъ: вие трѣбва да търситѣ Истината, която е вложена въ вашата душа. Не ви убѣждавамъ, но казвамъ, че тази Истина е много цѣнна за мене, а сѫщевременно тя е цѣнна и за васъ, като души. Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ. Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя. Нѣкой казва: сѣй въ тази почва! Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя. Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва. Казвамъ: това учение е учение на свободата. Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи! Ще кажете: врѣмето още не е дошло. Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъжъ и отворете! Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо? Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи. Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена. Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни. Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма. Ами мѫже? – И мѫже нѣма. Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души. Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ? Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око? – Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ. Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души. Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ. Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия! Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора. Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила. Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство. Всѣки се страхува. Отъ какво? – Че ще умрѣ, а при това пакъ умира. Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли какъ? Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ. Азъ харесвамъ това цъкане. Какво означава то? – Очудване. Бре, чудна работа!
Та, казвамъ: врѣме е вече да отворимъ душитѣ си, за да намѣримъ туй което търсимъ: свобода, щастие, сила, любовь, мѫдрость, знание и редъ други добродѣтели. Тогава ще ни се отвори тази велика завѣса, да видимъ Славата Божия. Псалмопѣвецътъ казва: „Прѣдпочелъ бихъ да прѣкарамъ единъ день въ Божиитѣ дворове, отколкото хиляди години въ шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бѫде робъ на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бѫде свободенъ.
Сега, всѣки единъ отъ васъ, нека се запита дълбоко въ себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; отъ себе си ли говори, или отъ Божие име? Нѣкои казватъ: менъ ми говорятъ духоветѣ. Не, не трѣбва духоветѣ да ви говорятъ. Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина. Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица. Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето. Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ да изкажатъ разумното Слово, да изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори. И мозъчнитѣ клѣтки сѫщо съсрѣдоточаватъ своята дѣятелность да изкажатъ Истината на онзи, когото обичатъ, и който иска да я чуе. Когато Богъ иска да каже своята Истина, всички разумни сѫщества се съединяватъ като тѣзи клѣтки, и изказватъ на човѣка туй, отъ което се нуждае.
И тъй, ние ще отворимъ умоветѣ си, ще отворимъ сърдцата си, ще отворимъ душитѣ си, ще отворимъ духоветѣ си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божествениятъ Духъ, който ще донесе свобода на човѣчеството. Кога ще стане това? – Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бѫдемъ свободни, както сѫ свободни онѣзи наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими. Тия велики братя сѫ произлѣзли все отъ човѣшката раса, но сѫ живѣли при по-благоприятни условия, който използували разумно. Вие не използувахте разумно условията, но днесъ тия велики братя правятъ усилия да ви покажатъ пѫтя, за да добиете тази свобода, която тѣ иматъ, щомъ добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, който я очакватъ.
И тъй, всички ще работимъ, докато общата свобода, общата Любовь и общата Мѫдрость обхванатъ цѣлото битие. Тогава всички ще хвалимъ Бога и ще живѣемъ само въ миръ и Любовь!
Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 25 януарий, 1925 г. въ гр. София.
Изпитите на ученика. Житното зърно Правилно пеене