Разумната любов и светлата мисъл

Човек е създаден в 6 дни. Шестият ден е денят на Венера, денят на Любовта. Следователно ние трябва да оправдаем своето създание. Човек не може да определи разумната Божия Любов, но той е взел от нея в цялата си душа, за да изпълни онова свято предназначение, за което е дошъл на Земята. При сегашното състояние на човека, в първия ден трябва да се внесат два елемента: разумната любов и светлата мисъл. Във всяка светла мисъл няма ферментиране и в Божествената Любов няма разединение, там има единение, общение. По това се познават те. Дотогава, докато човек дири своите лични интереси, той не живее в този ден, той живее в други дни. Който живее в шестия ден, трябва да се стреми да оправдае закона на Любовта. Докато не разбирате тази Любов, не може да разбирате смисъла на какво и да е, не може да имате една по-възвишена култура, не може да има едно философско общение между хората. Ще има общение между хората, но то ще бъде такова обикновено, каквото сега съществува, а не общение, каквото имат хората на Любовта, хората на шестата раса.

Хората на шестата раса трябва да имат разумна Божествена Любов и светла мисъл. Тези два елемента трябва да проникват в целия вътрешен мир на човека. Днес, колкото повече говорим, толкова по-зле става всичко. Мисълта трябва да се предава мислено, един вътрешен говор трябва да има. Писанието казва: „Който много говори, много греши." И право е. Нашият говор всякога не е така мек, думите ни не са тъй подбрани, настроението ни не е всякога тъй хубаво, и вследствие на това произлизат ред недоразумения. Някой път даже и най-грубият човек като мълчи, минава за много благороден. Всички трябва да работим над себе си. Всичко това е важно, докато Божественото съзнание у нас вземе надмощие, да се хармонираме, да чувствуваме Бога в себе си, да носим Неговия образ. И може това, защо не. Приятно е.

А при сегашното си състояние усещаме нещо друго. Събудиш се сутрин, усетиш в себе си една тъмна личност, неразположен си, стягате нещо на сърцето, биваш груб. Това е човекът на света. Щом се събуди Божественото в тебе, ти усещаш една светлина, Божественото работи в тебе, ти си радостен, весел, готов си на всякаква услуга. Бог е в света. Най-малкото нещо е да обърнеш мисълта си към Божественото. Изгубиш ли Божественото, спъваш се на пътя.

Мисълта ми е тази: всичко почва от работата на Земята. Каквото работите на Земята, то е за да добиете тези два елемента. Може да имате знания, да знаете всичко, може да имате сила, нямате ли обаче тези елементи, не можете да използувате нито знанието нито силата. Направете един опит през тази година: не бивайте пасивни, но постарайте се да оставите Бог да уреди вашия външен и вътрешен живот. И външния и вътрешния живот се урежда от Бога. Каквото и да ви се случи, оставете Бог да го уреди. Страдате, имате големи скърби, оставете се на Бога. Той, със Своята Мъдрост, ще уреди живота ви и като го уреди, вие ще видите великото и славното вътре в живота. Бъдете като децата, останете тихи и спокойни и се оставете на Бога, Той да уреди всичко. Този е единственият път, по който може да се въдвори Божествената хармония. Ако Божественото не влезе във вас, никаква хармония не може да се въдвори. Може да ви се държат най-хубавите проповеди, може да изучавате най-добрата философия, може да изучавате цялата наука -математика, история и всички други науки, но не влезе ли във вас Божественото, вие ще бъдете един богат човек, който има всичко за ядене, но не може да го използува. Дадете ли место на Божественото, вие ще мязате на един богат човек, който има всичко и може да го използува, който има най-хубавия въздух.

При сегашните условия на живота, въздухът упражнява върху нас много голямо влияние. Най-активните сили са свързани с въздуха, затуй дайте почивка на дробовете си. Не се стискайте, нека всеки от вас усети разширение на дробовете, на дихателната си система.

Тия са няколкото мисли, които ви подхвърлям. Всеки от вас трябва да бъде човек, създаден в шест дни. Човекът е дете на Любовта и той трябва да оправдае тази дума Любов. Не трябва само дрехите му отвън да са хубави, но и вътрешният му живот да съответствува на тия дрехи. Ако е момченце, нека има хубави гащички; ако е момиченце, нека има хубава рокличка, но да оправдават копнежите на майка си.

Следователно ние какво ще трябва да оправдаем? - Желанието на Бога. А какво е желанието на Бога? - Да бъдем като Него, и по Любов в живота да вървим.