Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир"
съдържание
Любов и единство
Извънредни беседи, , 17.3.1912г.Г-н Дънов в днешното събрание прочете от Ев. Йоана 13 глава, спря се върху 13 стих и изказа следните по-важни мисли:
Думата "учител" означава този, който нагласява нещата. И на нас е необходим учител, който да ни научи как да приложим нещата в живота, защото ние още не знаем да прилагаме Божествените закони. Процесът на разрушението, злото е необходим, но пък необходим е и процесът на доброто, който процес гради. А като имате любов, то тоя закон ще тури в действие вашите знания на законите. Така, най-напред вие трябва да се вкиснете, защото, докато се не вкиснете, не можете да станете сладки. Най-напред вие ставате горчиви, после ставате кисели, а най-после дохожда сладчината. Излиза, че най-първият учител на човека е злото. Вие сега минавате през пътя на подсладчаването и вие сте, които ще подсладите света. Добрите хора са солта, която е процесът, който крепи равновесието в света. Прочие, ако ме слушате, аз ви казвам и съветвам: имайте любов. Любов значи, че имате единство, сливане, а не обезличаване, с еднакви интереси и въобще да поставяте този, когото любите, повече от себе си; любов значи да въздигнете другиго повече от себе си. И тогава настъпва неволно въпросът: "Готов ли съм да направя за другиго повече от онова, което ще направя за себе си?" Въдворете любовта у себе си, защото тя ще внесе във вас новата светлина. Исус Христос уми нозете на своите ученици. И за вас най-голямото изкуство е да можете да умиете нозете на другите. На вас сега още не могат се уми нозете ви, защото Юда е още между вас, при все че сме заедно на трапезата и заедно ядем и пием. Юда като излезе измежду вас, краката ви ще се умият. Това нека бъде предмет за ваше размишление. Чрез любовта ще се пречистят всичките наши мисли и желания.
4 март 1912 г., неделя
Събрание, водено от г-н Петър Дънов на 26 февруари 1912 г. Събрание, водено от г-н Петър Дънов