държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева
ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944
Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98"
съдържание
Служители на земята
Извънредни беседи , Последното Слово, София, 25.10.1944г.24 година
XII лекция на общия клас,
25.Х.1944г., сряда, 5 ч. с., Изгрев – София
Добрата молитва.
„В начало бе Словото“.
Какъв предмет имате днес? Какви са уроците ви? Питам тогава, защо Господ създаде светлината и защо създаде топлината. Казва: Лесна работа. Всичките хора желаят лесните работи. Тук имате доста картини, художниците са ги рисували. Защо някое лице е дълго и защо носа е дълъг не знаете. На някои веждите са дебели, не знаете защо. Най-елементарните неща в света не знаете, а решавате въпроси, които са трудни. Трудните въпроси все от елементарните въпроси зависят.
Да кажем имате, 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. Тези като съчетавате образуват големите числа. Знанието не трябва да бъде един товар, но трябва да се учи добре предмета. Човек, който няма знание, е лишен от светлина. Богатството е събрано вътре с което ще се ползува. Сега вие може би се занимавате с други работи искате да се научите как да живеете по Бога. То е най-трудната работа. Не да искате по Бога да живеете, но да научите онова, което Бог е създал. Как ще живеете по Бога? Ще учиш. В какво седи учението? Най-първо ти вкусиш един предмет. Да кажем имате сярна киселина, как ще я вкусиш? С езика си. Ще изплезиш езика си по възможност като игла, че като те парне да го оттеглиш, не да го потопиш в сярната киселина. Или, който е умен ще вземе книжка, или някое дърво и ще види, какво е качеството на сярната киселина. Някои ваши мисли са направени от сярна киселина. Вие кажете някоя обидна дума някому и с години не може да я забрави, остава рана. Казва някой какво са думите празна работа. Празна работа, но създава всичките скандали в света. Казвам: Преди всичко човешкият език трябва да го обелите, или трябва да се възпита човешкият език, като един музикант трябва да възпиташ езика си. Може да ти създаде най-голямото благо и най-голямото нещастие.
Сега се мъча да използувам туй време и съм намерил един музикален мотив да поправим изгубеното време.
Защо се усмихнахте? Кое ви накара да се усмихнете? Това са устата. Този човек е в гъстата материя. Геометрически рисувам. Този човек има доста добър ум, но не е работил върху устата и върху носа не е работил. Този нос са работили дедите и прадедите му. Той още спи. Той като обявление носи този нос на дедите и бабите му, те са били много умни. Тъй както е носа не е умен, не е работил, ленив е, не е учил. Често вие казвате: Вдъхновил се от духа. Че кой от вас не се е вдъхновявал от духа. Що е вдъхновяване? Приемаш въздуха. Някой вдъхнал, някой издъхнал. Като вдъхне после излиза въздуха.
Какво липсва на този портрет? Интелигентен е, но око няма. Защо няма око? В мрачина живее. Половината в светлина, половината в мрак. Къде трябва да турим окото сега. Не само да се рисува, но изкуство е да се възпита човек. За да се възпита трябва да знае. Кое именно. Има хиляди сенки, които художникът туря, но най-първо в лицето има известни черти, които са динамични. Ако хванеш носа си грубо и го дърпаш, отиде целия ден, развалена работа е. Хванеш и търкаш грубо очите си. Ще развалиш работата. После се чудите защо не ви върви. Вие сте турили някой път на пътя някое шише, пътувате и счупвате шишето. Не туряйте по пътя шишето, по пътя да го счупите, тури го на масата.
Та казвам: Аз съм гледал някое, като седите уплашите се, свили сте се да не ви оберат. Който е богат ще го оберат. Който е лекар, какво ще го правят? При болните ще ходи. Който е богат ще дойдат, ще хлопат и ще кажат: Пари дай. Който има жито, трябва да даде жито. Който има мотика трябва да отиде да копае. Който е болен, аристократ е ще легне на леглото, ще се обръща на една или на друга страна, ще охка, ще дойде лекар, ще го пипне по врата, ще пипне пулса, ще му предпише лекарства: три драма лайкучка, сварена с 50 драма вода и по една лъжичка сутрин да взема. Той веднага ще свари три драма лайкучка във вода, в едно кафяно джезве. То е най-простият начин за лекуване. Вие, ако бяхте един лекар, какво щяхте да направите? Казвате проста работа. Много хубаво. Хванете задух. Какво ще правиш? Какво лекарство имате вие за задух, я ми кажете! Когато имате задушаване, какво вземате? Имате разстройство някой път на стомаха, какво лекарство ще вземете? Някои несъвместими храни, става спарване на стомаха, имате разстройство, не се смила храната. Какво тоническо лекарство ще вземете? Българинът взема стъргана ряпа. Или разстрои ти се стомаха, ти ще вземеш очистително, всичките нечистотии да излязат. Аз ви говоря върху тия неща: Трябва да се пречисти човешкия мозък и човешкото сърдце трябва да се пречисти. Някой път чувствуваш, твоите желания не са естествени – трябва ти едно пречистване, неразположен си духом. Ражда се съмнение в тебе, подозрение. За самия тебе може да подозираш, че си ял отровна храна. Наскоро дойдоха, някоя сестра яла гъби, отровила се. Не изучавала гъбите, мислила, че са печурки. Дали и мляко, да я лекуват. Дойдоха мене да питат. Казвам: Хубаво сте направили. Аз и дадох съвет втори път да не яде гъби, ако остане жива, аз мисля, че е останала жива. Никога не яжте туй, което не познавате. Като не знаете, че са печурки не яжте. Другите знаят. Оставете на тяхното знание. В Изгрева нямаме авторитети, само един авторитет има, който се занимава с гъби. А пък другите не знаят. Преди години на Рила, един брат познава гъбите и като слязъл надолу хванал една змийска гъба, че казва после на зор бях. Щеше да ме умори, започвах да заспивам.
Казвам: Не ставайте носители на неща, които са неверни. Всички лекари не може да бъдат. Не ги е създал Господ. Определено количество е, колко лекари да има в света. Всички хлебари не могат да бъдат. Определено е, колко количество да бъдат. Всички земеделци не могат да бъдат, всички зарзаватчии не могат да бъдат, всички жени не могат да бъдат, всички мъже не могат да бъдат, всички деца не могат да бъдат, всички момчета не могат да бъдат, всички момичета не могат да бъдат. В света има статистика, определени са.
Идат сега някои да ме питат, понеже има четири партии, в коя да влязат? За която са родени. Ако си хляб влез в стомаха. Ако си въздух влез в дробовете. Ако си топлина влез в сърдцето. Ако си светлина влез в мозъка. С кого се сравняваш? Да кажем, вие като се присъедините към една партия какво ще разрешите? Ако си комунист цял ден ще ходиш, ще припкаш с мотиката, ще работиш. Ако си земеделец ще ореш земята, ще туриш нещо за земята да се държиш. Ако си широк социалист ще се държиш за белите дробове. Ако си звенар ще се държиш за човешкия мозък. Не зная дали всичките звенари са такива. Защото има звенари позлатени. Има едни – злато. Те са хора на науката, просветени. Или казваме: Той е духовен човек. Мислят, че духовният човек е учен човек. Ни най-малко не е учен. Духовният човек има особено мнение за себе си, че е от високо произхождение, аристократ е, тежко ходи. Тежко ходи, защото краката му са слаби. Някой е здрав, иска да добие тежест. Хубаво е и така.
Вие искате да служите на Бога. Как трябва да се служи на Бога? За да служиш на Бога, сутрин като станеш, трябва да знаеш как да погледнеш слънцето. Ти погледнеш слънцето, примижаваш, взираш се, така не се гледа. Нещата ще ги гледате отблизо, на фокус. Всеки един предмет, който не е поставен на фокус, вие добивате лъжливо понятие за него. Идеята няма да бъде вярна.
В живота си имате едно заблуждение. То е следното. Всичките хора имат едно заблуждение. Срещате някой човек, нямате добро разположение спрямо него. Туй неразположение се дължи на вас. Най-първо вие сте хвърлили едно отражение, вие се отражавате и виждате себе си. Този, когото вие не харесвате, то сте вие. Казвате ти си лош човек. То сте вие. Той е огледало. Не се познавате, че този лошия човек, за когото говорите, то сте вие. При мен като идва някоя сестра, разправя ми за друга сестра, пък тя, която разправя е такава, нищо повече. Когато критикувате, вие себе си критикувате. По някой път критикувате мене, че не съм погледнал него хубаво. Че как ще го погледна! Ако го погледна ще го уплаша. За туй не го гледам. Не искам да го гледам, понеже не е много красив. Какво ще го гледам, когато хванал носа секне се. Окултни ученици. Някои сте на 40 на 45 години. Обърнете се, очистете си с кърпа деликатно носа. Вие обхода нямате. А искате обхода. Аз ви гледам, срещнете някого изпъчите се. Като срещнете някого, каква поза трябва да вземете? Вие не знаете да вземете една поза. Срещнете някого, изпъчите се или се свиете. То не е посрещане. Те са естествени работи. Каква поза ще вземете? Какво означава, когато си скръстите ръцете пред гърдите? Най-първо, за да посрещна един човек, трябва да намеря в него една отличителна Божествена черта, която не се мени. Всеки човек има по една черта. Ти като намериш нея той ще ти стане приятел. Ако тази черта не можете да я намерите в самия човек, вие никога не можете да му бъдете приятел. Нито той, ако не намери тази черта у вас може да ви бъде приятел. Вие казвате – човек с достойнство. Достойнството на човека къде е? Тук е достойнството.
Когато мозъкът отпред е по-тежък човек издига главата си. Държи я перпендикулярно, за да бъде главата по-лека. Когато отпред е тежка, човек има достойнство. Когато отпред главата е лека този човек няма достойнство. Българинът е много фигуративен. До-стои, стои значи. Достойнството е човешко качество. Казвате – този човек е много честен. Честността е човешко достойнство. То не е Божествено достойнство. Честният човек при известни условия е честен. При други той си гледа интересите си. Като даде дума я държи. Каквото обещае ще свърши. Честният е устойчив на думата си. Честността ни най-малко не показва устойчиви чувства. Човек трябва да бъде справедлив. Справедливостта е Божествено чувство. Тя е мярка, с която се мерят нещата. Честността има две мерки: като дадеш дума да набиеш някого ще го набиеш, като дадеш дума, че няма да го набиеш, няма да го набиеш. Думата си е дума. Каквото кажеш правиш. Една честност, която набива човека. В България често бащата бие сина си. Някой млад момък, 15–16 годишно момче закачило дъщерята на някого, бащата е малко сприхав, хване го и казва: Ти защо закачаш дъщеря ми? Една плесница, две, че три плесници. Разправя се с него. Сега казвате: Ние не сме таквизи. Вие по ум знаете ли как пляскате! Големи побойници сте. Умствено пляскате плесни, удряте. Някой път като вървиш ушие ти една две плесници само така, нищо не ти казва, нито дума ти казва и си заминава. Наскоро ми разправяха, че един млад брат се произнесъл, че комунистите не били много умни хора, как така той да ги оцени? Другите са докачени. Казват: Още веднъж ако го чуем, ще си изгуби службата. Не си давайте мнението за никого. Бъдете ученици, подигнете се отгоре. Не се занимавайте с хората. Хората са добри, само да вършат работа. Не копаел хубаво някой. Дай му пример. Какво ще му казваш, че не копае хубаво. Кажи му как се копае, дай му пример.
Сега имате идеята, че сте граждани и се готвите за Царството Божие. Тия заблуждения ги оставете настрана. Царството Божие е като онзи музикант, който знае да свири хубаво. Там може да свирят хубаво. Който не знае да свири, не може да влезе в Царството Божие. Първо живот трябва, който иска да влезе в Царството Божие. Казвате: Аз го обичам. Туй, което не може да направиш, не го обичаш. Ако аз на може да свиря, не обичам музиката. Обичам да слушам, казвате. Всеки обича да слуша. Ако в една човешка мисъл не вземат участие петте сетива, тази мисъл не е права. Ако след като пипнеш един предмет с ръката си, след това като близнеш с езика си, помиришеш го с носа си, чуеш го с ухото си и го видиш с окото си, ти си близо да имаш едно понятие истинско за предмета. Ти си зърнал един човек, казваш: Видях го. Петте сетива трябва да вземат участие. Те съдържат пет качества, които предметът съдържа в себе си.
Един човек е верен, когато той е истинолюбив, разумен, любещ, справедлив и добър. Тези са качествата, които трябва да ги има. Той е кандидат за Царството Божие. Тия качества трябва да ги тури. Правдата и тя е музика. Сега аз не искам да говоря, да се плашат хората. Поповете плашат, че в ада ще идат. Те са празни работи. Справедливият език е мек и хубав. Не е хубаво това, което правиш, не е достойно, не е справедливо. (Учителят изговори това изречение меко и тихо.) Може да кряскаш, или може да кряскаш, че не го обичаш. Няма какво да кряскаш. Ние съвременните хора сме още чудни. Господ не ни е накарал да пеем. Той само ни кара да носим нотите на онези, които свирят и това считаме за достойнство. Само ще занесеш нотите на човека,това е то работата. Нотите като носи ги измачкал, не знае как да ги носи. Постави на музикалното стояло, ще ги поставиш, ще се отдалечиш. Гледай да видиш как свирят. Казва: Мене не ме интересува музиката. Една мома, която гледа един момък, с какво се интересува от него. Той е музикант, композира човекът. Тя иска да му тури едно въже, да го води като вол, да му заповядва. Той стане редови, тя полковник. Казва: Ха на разходка. Загази младият момък. Тя казва: Аз го много обичам. Аз съм готова да умра за тебе. Днес умира, утре умира тя, умре той и тя пак живее.
Вие на Изгрева се умирате, но другите хора измират по бойните полета, ние още живеем. Това не е идеал. Аз не съм за идеята да умират хората. Ние трябва да се научим да живеем. Време е сега да се живее. Умирали са, умирали са. Светът е пълен с гробища. Хиляди и милиони паметници имаме на мъртви хора, велики хора, но нямаме още паметници на живите хора. Колко хора има в света, които са живи? Аз зная един Еноха и втория Илия. Енох има паметник. Илия го върнаха от горе и му снеха главата. Вие не мислете, че като сте като Илия, ще идете в невидимия свят. Ще ви върнат назад. Един човек, който избива 400 души пророци, връща се. Този брат (сочи брат Симеон) 20 години е тук и едва е кандидат, едва е надзърнал през прозореца. Казва: Още не е за мене. Като надзърна през малкото прозорче казва: Още не е за мене тук. Тук е за майстори. Като погледна, свирят хората. Ще дойде сравнение, да съпоставиш и ще видиш, че онзи човек разбира, знание има, прониква, вижда и зад гърба си, вижда какво има.
Та казвам: Вие таман сте хора да учите. Гледам някои от вас сте 40–45 години и казвате: Остаряхме. Аз не се лъжа, на стари хора не вярвам. Те се преструват. Защото щом като не искат да платят дълговете, ще станат стари, краката не държат, това не може. Не, не. Разбирам стар човек на 5–6 милиона години като Витоша, тя има 5 милиона години, млада мома е, не е стара, готви се за женитба. Млада мома е не е женена. Вие сте на 45 години, а на 20 години се оженихте. Витоша на 5 милиона години, сега се готви за женитба, млада мома е, красива мома е. Вие на 20 години казвате: Ха да свършим тази работа. То е най-голямата служба, която може да приемем в света, да се ожени човек. Като дойдат до мене, аз не смея да се смея. Дойде някой казва: Аз не живея добре с моята възлюбена, разведохме се. Уволнили го и нея уволнили. Що е разводът? Уволняване от служба. Той не знае, какво нещо е службата. Намери една жена, не я познава и той взел чуждото ребро. Мъжът взел една жена мъчи се да я тури, там дето Господ я извадил, мъчи се, мъчи се, не може да я намести и разведат се. Не трябваше да я взема. Номер има. Мъжът сега има 12 ребра, Ева е тринадесетото ребро, затова малко нещастно число е. Не нещастно, хубаво число е, но Адам не беше за това число 13. Мъжът трябва да види, дали е от тия ребра или не, момъкът ще гледа, дали е от тия ребра. И момата да гледа дали е от тия ребра. Сега се вижда смешно. Под думата ребро аз разбирам човек, кой е добър и умен. То е за мене ребро. Умен и добър, то е ребро. От добър материал създаден, от две качества, от две ребра създадено едното ребро, което е добро и умно. Човек е създаден от земята, а жената е създадена от доброто и ума. Човек е създаден от живота. Най-хубавият материал е изваден от живота и от него е създаден човека. В този човек Бог вдъхнал дихание и човекът станал жива душа. Жената – девицата е проекция на живота отвън. Адам беше почвата от него израства Ева, цъфва и дава плод. За мене това е много естествено. Господ му каза: От туй дърво няма да късаш плодове, зелени са, когато узреят, само тогава може да късаш. Ева яде от зелените плодове на Адама преждевременно. Зелените плодове яде. Не дочака да узреят. Сега вие опитвате един плод, не е узрял, хвърляте го. Трябва да се чака да узрее.
Казвам: Търпете, чакайте в себе си да узреят плодовете на вашите мисли, на вашите желания, на вашите постъпки и тогава Бог ще ви позволи да ядете. На малките деца може ли да давате твърда храна? Ще се хранят с мляко, с майчиното мляко започват. Ако някоя майка се опита да даде твърда храна, ще си умори детето. Аз не искам да разглеждам женитбата, майчинството, бащинството. Един ден ще ги разгледам. Аз ще ви говоря, какво нещо е майка, баща според мене, но сега не му е времето. Сега достатъчни са тия идеи, които имате. Един ден ще ви говоря, какво нещо е девицата, какво нещо е млад момък, какво е възрастен, старец какво представя.
Сега често говорите, казвате: Тя е светица. Аз не съм срещал по-възвишена мома от Кортеза. Но Кортеза имаше един недостатък: сприхава беше. Нейните нокти не бяха развити, къси бяха. Казвам и: Ти си сприхава. Казва: Това е моят недостатък. Тя признава. Трябва да се моля. Като ходеше между хората, тя го съзнаваше това качество, нетърпелива беше. Като види някой казва: Да се маха. Сега на вас какво ви липсва. Кортеза сприхава беше, а на вас какво ви липсва?
Аз искам каквото пишете във вестниците на Изгрева да бъде вярно, тия факти да са проверени. Бог ви е създал да станете служители, тук на земята да служите. Представете си, че един човек е бил свободен дух. След като иде в другия свят, знаеш, какво ще срещне той? Той като влезе, ще срещне един човек с гръб обърнат към него. Обидил го, онзи си обърнал гърба. Казва: Ти за мене си чужд. Гледа му гърба. Друг гледа насреща му навъсил се. Той го е създал. Ще срещнете всичките противоречия, които сте създали. Той няма да срещне нито едно лице, което да го погледне весело, се навъсени, нищо не му говорят, всичките мълчат. Да види изкуството си, какво е. Казват: Туй изкуство е твое. Този с обърнатия гръб си ти. Този с навъсеното лице, този със счупения крак, навсякъде все е той. Той гледа, някой промушен той гледа, някое говедо заклано. Той гледа кокошките, които е изял и те го гледат. Натрупали се, той гледа навсякъде, върви знаменито лице. От този свят отива при Господа. Господ като го види с тази свита, казва: Върнете го, с всичките в оня свят да се върне. Като влезете в оня свят, колко неща ще изпъкнат, които тук са скрити. Никой няма да разбере, никой няма да ти каже дума. Ще се завъртиш от оня свят, ще дойдеш на земята. Вие казвате: То не е за нас, ние сме окултисти. Именно вас ще хване. Съдбата от вас ще започне. Съдят за малките погрешки. Първият процес в мировото съдилище, втората инстанция областния съд, третата инстанция в апелативния съд и четвъртата инстанция в касационния съд. Не искам да говоря, защото няма да разберете. Аз по някой път гледам някой от вас, каквото разправям, вие ще разберете буквално.
Аз виждам по особен начин, виждам особено, не както ясновидците виждат, особено виждам тия работи. Виждам няколко млади моми седят при един млад момък при ухото му и виждам, че му говорят нещо много меко. От другата страна на другото ухо виждам няколко души млади момци и те му говорят. Той и на тях обръща внимание. Каквото разправят те в този разговор? Момите от едната страна то е бюро за проверка. Момите казват: Да направиш работа с тия момци. Момците казват: Да направиш работа с тия моми. Той седи като месалитин и му плащат. Той им прави връзки. Той се пазари, какво ще платят и за него да направят нещо. Казва: Хиляда лева струва? Не, не. Две хиляди? А не. Десет хиляди, двадесет хиляди? Двадесет хиляди може. На момата казва: Ти колко ще платиш? И от нея взема. И от него взема. Някой път много интересни са. Аз виждам този момък. Ясновидките като ги погледна, тия ясновидки са облечени с патриарски, светли дрехи, приказват по нещо. Дойде някой казва: Ти си единствената светица, при тебе дойдох. Може ли да назначиш на служба в еди коя си епархия? Тя светицата с 50 хиляди не се задоволява и със сто и с двеста хиляди. С петстотин хиляди, казва може. Пише там.
Та сега вие сте бюра всичките. Вие искате да бъдете щастливи. При вас трябва да дойдат младите момци и младите моми и да оправят работата. Да дойдат младите и лекарите. Някоя майка иска да се молят да роди някое дете. От една страна бащата, от друга майката за туй дете плащат. Тия работи ги оставете. Като дойде някой, бъдете честни. Да ви кажа какво нещо е честност. Аз ще ви оставя бюрото, ще ви свържа с невидимия свят да разговаряте от там да се уреждат работите. Аз не вземам участие в тази работа. Тази работа не е моя. Имам бюро, в моето бюро може да се допитате в невидимия свят. Всеки може, но вие не вземайте участие. Тази работа не е за вас. Тя е Божия работа, не е наша работа. Като дойде едно дете, къде ще го пратим. Знание се изисква. Туй дете ще бъде недоволно от майка си. Ако пратим едно дете някъде, или ако свържем двама души да са доволни. Хиляди работи има, в които може да помогнем.
В днешната лекция ви казвам: Първо очистете очите си от влагата да виждате ясно. Да очистим ушите си, да чуваме музикално. Да очистим носа си, да очистим устата си, да очистим ръцете си. По този начин може да ви изясня онези страдания, които изтърпяваме. Несретите се дължат на тия лъжливите образи, които съществуват в астралния свят, с които ние сме замотани вътре. Казва: Усмихни се, той да има добро мнение заради тебе. Не. Най-първо Бог трябва да има едно мнение заради тебе. Или казано другояче: Любовта, която минава през тебе, да е доволна, че ти си един много добър проводник. Любовта да е доволна. Вие разрешавате въпроса, кого да обичате. Този въпрос, кого да обичате, оставете настрана. Оставете Бог да обича, когото иска. А пък вие в дадения случай на някой от Божията Любов обърнете внимание, нищо повече. За вас не са дадени всичките плодове. Като вземете този плод, изяждате каквото трябва. Каквото остане от любовта, то е на място. Знаете, какъв щеше да бъде света, ако ние бяхме чисти? Аз намирам в мене една погрешка, че виждам вашите недъзи. Чудя се, как да ги поправя. Като видя погрешките на един човек трудна работа е, как да се поправят. Аз ставам с него заедно съдружник. Трябва да го изправя. Туй, което съм видял, туй отражение трябва да го изправя и в него и в себе си. Той ще ме счита, че аз съм станал причина той да направи тия погрешки. Казва: Той ме тикна в този път.
Та казвам: Разчитайте на ония дарби, които Бог ви е дал и не се занимавайте с дарбите на другите хора. Оставете да се занимават със своите дарби. Бог ви е дал преизобилно да се занимавате с вашите дарби, оставете другите хора. Когато се свърши вашата работа, може да се занимавате с другите. Но то е мъчна работа да се занимавате с дарбите и погрешките на другите хора. То е най-мъчната работа. Тук имаме едно човешко естество: имаме един брат, който толкоз се обидил от едного, направил някаква погрешка, че той казва: Сега ако го намеря, ще му изтегля дробовете навън. Добре сега. Срещнете един брат, който има един цирей вече нагнил, гнил. Как трябва да се обърнете към него? Братко, речи, имате един много добър узрял плод. Аз се интересувам от сока на този плод. Трябва ми от този сок да си извадя малко, трябва ми малко мазилка. От тази мазилка на младия момък, ако намажете една мома, ще стане красива. Този гной отлична мазилка става, най-красиви стават момите от нея, само трябва да знаете, какво да му турите. Химия се изисква. Сега няма да ви кажа туй изкуство, тази мазилка ни най-малко няма да ви кажа. Тогава ще го бутнеш тъй малко, че полека да извадите. Ще го намаже със зехтин. Той ще каже: Много благодаря, какъв голям цирей. Той ще каже: Че от моя цирей такива работи стават, от чистата кръв какво ли няма да стане. Ще се подигне неговото самочувство. Това са алегории.
Помнете закона: В даден случай когато осъждаш, то си ти. То е закон. Ако не разбираш, то си ти. Ако разбираш пак си ти. Затуй трябва да разбираш нещата хубаво, за да дойдеш в едно равновесие. Как тъй, ще каже туй противоречие може да бъде, как е възможно. Най-първо един плод е стипчив, после става киселичък, най-после става сладък. Най-първо плодовете са горчиви, горчивите се обръщат на стипчиви, стипчивите се обръщат на киселите и киселите на сладки. Ако не виждаме този Божествен процес след време горчивите работи Божествената Любов ще ги направи сладки. Ние трябва да търпим. Сега който човек е сприхав, може да стане много добър човек. Добрият като гледа на лошите хора, лош става. Това не може да се измени. Лошият дълго време като гледа на добрите хора, добър става, пресажда се. Писанието казва: Ако лошият човек дълго време гледа на доброто, хората се присаждат, добър става. Ако добрият дълго време гледа на лошите хора и той се присажда, лош става. Ако обръщате много внимание, ще се присадите. После трябва да дойде някой умен човек, да бутне тази присадка, да се освободите.
Сега разчитайте на онова, което Бог е вложил първоначално във вас. Погрешките, които сте правили, се дължат на неща посторонни. Те са вметнати неща, от които трябва да се освободите постепенно. Казвам: Как бихте вие преправили една лоша дума? Казали сте една лоша дума, как ще я поправите? Аз ще ви оставя вторият път да помислите една лоша дума как бихте я поправили. Ще му кажеш на този брат: Слушай да ти кажа. Туй, което аз видях в тебе, аз видях себе си. Аз съм лош човек, ти си добър. Той не се обижда. Аз ти казах, че си много лош. Ще поправиш работите. Аз в тебе се видях, аз съм лош. Ти си в туй отношение чист. Само така може да се поправят работите. Затова що е покаяние в света? Аз може да се покая, да видя своите погрешки. Аз не мога да видя другите хора да се покаят. Бог изисква човек сам да се покае. Те се покайват, виждат други неща. Един човек сам трябва да види своите погрешки, да ги поправи. Той ще се чувствува радостен. Те са богатства заради него. Никой не трябва да съжалява, че е направил погрешка. Който направи погрешка, печели веднъж, който ги оправя, печели два пъти. Който прави погрешки, губи веднъж, който не ги изправя, губи два пъти. Та сега Бог не ни е пратил за осъждане в света. Бог ни е изпратил малки погрешки има да ги изправим. Езикът ни да стане мек. Обонянието ни да стане отлично, да може да чувстваме най-хубавото ухание, което съществува. Слухът ни да стане деликатен, да схваща трептенията, най-добрите трептения, на справедливостта. Думата справедливо трябва да има едно значение, да няма друго значение. Като кажеш справедливост да означава справедливост, да не означава нещо друго.
Та сега не съжалявайте. Вие сте всички комунисти, понеже ходите по земята и работите. Понеже земята орете и ядете всички сте земеделци. Понеже всички дишате, се широки социалисти сте. Понеже всички четете ето вие сте звенари. Понеже живеете в България имате тогава отечествения фронт. Речи: Аз ги нося всички в себе си: и комунист съм, и земеделец, и широк социалист, и звенар. Отечественият фронт и той е вътре. С всички съм в братство и равенство.
Я изпейте една песен. От туй, което ви говорих най-важното да го запомните. Има неща, които не искам да ги забравяте. Три неща има в сказката, които не искам да забравяте. Другото може да го забравите, но три, четири неща да ги помните. Комуниста да го носите, земеделеца да го носите, широкия социалист да го носите и звенаря. Звено трябва. И отечествен фронт трябва. Най-после вие влизате в любовта. Те са слугите, които идат до любовта. До любовта ще донесат багажа. Комунистът, земеделецът, широкият социалист и звенарят ще донесат багажа до любовта, ще го оставят там. Ти ще ги разцелуваш, ще влезеш в училището на любовта да се учиш.
Изпяхме: Светъл лъч отгоре слиза. Блага дума на устата.
Аз гледам, колко е огрубяла цигулката от бомбардировките, толкоз много е огрубяла. (Нагласява цигулката си.) Човек може да огрубее, не се разбира. Трябва дълго време да се свири. Едно раздвояване има. (Учителят изсвири едно музикално парче.)
Това е изминатото време, което не се е използувало.
Отче наш.
Милият поглед Изменена посока