стар правопис, издание от 1944 г., София
съдържание
Второ издание. Издателство „Бяло Братство“, 2000 г.
съдържание
Божественият ден
Утрини Слова, София, 9.1.1944г.Ще прочета първа глава от Евангелието на Йоана. Йоан е евангелист на мекотата.
Без мекота никакъв градеж не може да стане. Само меките неща се поддават на възпитание и самовъзпитание.
Изпейте песента: „Имаше человек".
Истинският живот зависи от възприемането и предаването на онова, което човек е придобил и научил. За оня, който разбира, възприемането и предаването са два важни процеса. Някога даваме повече, някога взимаме повече. Ако взимаме повече, забогатяваме, ако даваме повече, обедняваме. Богатият и бедният се различават в следното: богатият има какво да яде, но не знае, как да яде; бедният знае, как да яде, но няма какво да яде. Казват за някого, че е беден. – Защо е беден? Някой е учен. – Защо е учен? – Учил се е човекът. Някой е невежа. – Защо? – Не е учил. Ще кажете, че на учения е дадено, затова е учен. Дадено му е, но даденото трябва да се храни. Да запаметяваш нещата, това не показва, че си учен. Запаметяването не е наука. Не е важна дрехата, която стои закачена в гардероба; важна е дрехата, която носиш на гърба си. Каква полза имате от дрехите, които стоят закачени? Показваш дрехите на приятеля си и казваш: Мои са тия дрехи, но нека стоят, да не се цапат. А вън е студено, ти трепериш от студ. Кое е по-добре: дрехите да бъдат нови, а ти да трепериш, или да ги обличаш и да се ползваш от тяхната топлина.
Защо на някого се дава повече, а на някого по-малко? Има причини за това. Познава се, кой е приел повече, и кой е дал повече. Оня, който взима повече, натежава; който дава повече, олеква. Като претеглиш човека, ще знаеш с колко е натежал и с колко е олекнал. Има чувствителни везни – Божествените, с които се теглят човешките мисли и чувства. Такива везни на земята не съществуват. Едни мисли са леки, а други – тежки. Като се съберат няколко тежки мисли в главата, човек чувства тежест, тежи му нещо. Мислиш, че си сиромах – това е тежка мисъл. Тя се трупа в главата на човека, както Плюшкин събирал различни неща, да задоволи чувството на стяженолюбие в себе си. Някои сиромаси са Плюшкиновци, събират разни вещи, да се осигурят. Други нищо не събират и постоянно се оплакват, че нямат.
Сегашните хора носят в ума, в сърцето и в душата си много мисли, чувства и желания, някои от тях съвсем ненужни. Казваш: Тоя човек е здрав, и аз искам да бъда като него. – Ти имаш всички условия да бъдеш здрав. Върви след тоя човек и виж, как живее, как се облича, как се храни, какво чете, какви мисли го интересуват. Ще научиш нещо от него, но здравето му не можеш да вземеш. За да бъдеш здрав, трябва да дойдеш в съгласие с природата. Тя ще ти даде светлина, въздух, вода и храна. Много неща са нужни, за да бъде човек здрав. Какво е придобил цигуларят, ако години наред свири песента „Цвете мило, цвете красно?" Цветето е мило и красно, но той не е мил и красен. Има много цигулари в света, но някои спрели на едно място, като пъпка, и не мърдат – все джуджета ще си останат. Гледам, на Изгрев, между високите и дебели дървета, е израснал един орех. До едно време расъл и, додето стигнал, там спрял – не може повече да расте. – Защо? – Големите дървета поглъщат всичките хранителни сокове, за него нищо не остава: няма достатъчно светлина, въздух, вода и храна, няма и кой да го обича. Всичките го гледат недоволно, пъдят го, и той няма какво да яде. Никой не се сеща да го пренесе далеч оттук, да не е между големите си братя.
Мнозина искат да имат големи братя. И това може, но джуджета ще останат. Ако имаш голям брат, трябва да стоиш най-малко на сто километра разстояние от него. Само така ще се ползваш от благата. Тая идея изглежда странна, но така е в цялата природа. Бог е предвидил всичко, затова е поставил слънчевите системи на грамадно разстояние една от друга. Разстоянието между земята и слънцето е толкова голямо, че свободно могат да се поставят три хиляди системи, като слънчевата. Разстоянието от най-близката слънчева система до нашата е толкова голямо, че са нужни три години, докато дойде светлината ѝ на земята. Знаете, с каква бързина се движи светлината – с 300 хиляди километра в секунда.
Питат: Защо слънчевите системи са на грамадно разстояние една от друга? Не могат ли да бъдат наблизо? – Не може. Наблизо са джуджетата, а на далеч – слънчевите системи. Ако си на далеч, човек ще станеш; ако си наблизо, нищо няма да стане от тебе. – Да бъдем близо до Бога! – Близо до Бога е оня, който изпълнява Неговата воля; който ходи по съвета на Божия Дух; който слави Божието име. Близостта не е нещо материално. На физичния свят може да сте близо, но близостта има отношение към съзнанието. Казваш: Държа един човек в ума си. Всеки държи някого в ума си. Защо го държи? Има за какво. Четеш една книга, в която авторът писал нещо за любовта. Ти държиш тоя човек в ума си, за да научиш нещо за любовта. Друг писал за мъдростта – и него държиш в ума си. Трети писал за истината, за живота. Четеш книгите му и го държиш в ума си. Някои писали за знанието, за свободата. Като четеш книгите им, ти ги държиш а ума си – ще научиш нещо от тях.
Провидението иска от сегашните хора да се разтоварят. Всички са натоварени с нещо и пъшкат под своя товар. Някой е натоварен с голяма сиромашия, а друг – с голямо богатство. Какво се иска от тебе? Да знаеш, как да разтоварваш съзнанието си. – Кога се товари съзнанието? – Когато носиш едновременно две идеи, две мисли или две желания. Искаш да следваш, но не можеш да се определиш, къде да отидеш – в Германия, или в Англия. При сегашните условия, дето и да отидеш, няма да бъдеш спокоен. Ще се страхуваш от бомби, ще четеш във вестниците, колко хора са убили, колко парахода потънали, кои войски напредват, кои остават назад.
Като четете Писанието, спирате се върху евангелист Йоан, върху апостол Петър и ги изучавате. Каква е разликата между двамата? Петър е голям националист, а Йоан – свободомислещ – човек на любовта. Оня, който обича повече народа си, а по-малко себе си, дава повече, взима по-малко. Оня, който обича повече себе си, а по-малко народа, взима повече, дава по-малко. Много естествено, народът е голям, има какво да се вземе от него. Един човек не прилича на един народ; един народ не прилича на един човек. Народът е голямо дърво, което ражда много плодове. Човек е малко дърво, едва посадено, което ще израсте в бъдеще и ще стане голямо. Коя прежда е за предпочитане: дебелата, или тънката? – Зависи от времето. Тънката прежда е за лятото, дебелата – за зимата. Ако облечеш зимно време тънка дреха, ще трепериш. Ако облечеш лятно време дебела дреха, ще се изпотиш. Жена, която преде тънко, има предвид лятото; която преде дебело, има предвид зимата. Като знаете това, не критикувайте жената, която преде дебело; не хвалете оная, която преде тънко. И двете са на мястото си. Не казвайте за някого, че е груб – дебело преде човекът. Той се готви за зимата. Когато дойде зимата, вие се нуждаете от дебела прежда. Не мислете, че дебелата прежда не струва нищо. Лятно време не струва, но зимно време няма по-добра от нея. И тънката прежда не е добра за зимата, но през лятото няма по-добра от нея. Който преде тънко, по-малко страда; който преде дебело, повече страда. Дойде някой при мене, оплаква ми се, че животът му е тежък. – Дебело предеш, за зимата се готвиш. Лято е, никой не търси дебелата прежда, затова ти е тежко. Като дойде зимата, всички ще купуват дебела прежда. Тогава ще ти олекне.
Кога олеква на човека? Ако си скръбен, ти си тежък. Намери човек по-скръбен от тебе, и ти ще забравиш своята скръб – ще ти олекне. Ако си тъжен и намериш весел човек, ще ти стане по-мъчно. Защо ти е мъчно? Защото си облякъл тънка дреха през зимата. Трябва да смениш тънката дреха с дебела. Ако си търговец и предеш дебело, причината е външна. Казваш, че имаш някакъв идеал. Оставете настрана вашия идеал. На физичния свят всички неща са материални. И като проповядваш, пак имаш предвид нещо материално; търсиш клиенти, да продадеш стоката си. Колкото повече клиенти има бакалинът, толкова по-известен става. Същото се отнася и до професора. Колкото повече студенти има, толкова по-знаменит става. И цигуларят е толкова по-знаменит, колкото повече хора го слушат.
Казано е: „Не прави връзка с грешния". Като изхождат от тоя стих, някои се страхуват да се свързват с хората, страхуват се от всичко, което означава някаква връзка. В това отношение, религиозните са много страхливи. Някой иска да носи пръстен, но се страхува. Въпреки това, никой не може да се ожени без пръстен. За да се ожени момата, пръстен трябва. За да се ожени момъкът, пак трябва пръстен. Той е емблема, както паспортът. Ако тръгнеш от България за Америка, пръстен трябва. Паспортът е пръстен. От значение е, колко трябва да платиш за паспорта. Има евтини и скъпи пръстени. Някоя бедна мома иска да се жени, но няма пет пари. Тя търси богат момък, да се влюби в нея, да ѝ направи пръстен. Ако царският син се влюби в тая мома, тя веднага се повдига пред целия народ. Преди това никой не ѝ обръщал внимание, а сега всички ѝ се кланят. И обратното се случва. Някой светски човек е уважаван от всички. Щом стане набожен, близките му се отдалечават от него, не го уважават. – Защо не го уважават? – Защото царският син не се е влюбил в него, не се е сгодил още. Царският син минава край дома му, но още не се отпуща, не иска да му даде пръстен. Той го изпитва. Хората казват, че царският син го залъгва. Не разчитайте на царския син, който само ви посещава, без да ви даде пръстен. – Какво означава пръстенът? – Право, да напуснеш дома си, да отидеш от едно място на друго.
Мнозина гледат на пръстена като символ на любовта. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат, да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тая причина е любовта. Тя е единствената, която желае доброто на всички хора и ги подтиква напред. Види ли, че някой се обезсърчил, тя казва : Вземи цигулката и свири. Ти ще свириш, аз ще те слушам. Любовта говори на човека и отвътре, и отвън, и същевременно го слуша.
Един виден проповедник в Америка – Муди, разправя своята опитност, как достигнал до това положение. Той бил обущар, но пожелал да стане проповедник. Посещавал различни черкви и събрания, с желание и той да излезе на амвона да говори. Колкото пъти се опитвал да говори, всякога го прекъсвали. Той не се отчайвал, продължавал да посещава видни проповедници, да се поучава от тях. Един ден отишъл да слуша един знаменит проповедник, но преди това се наял добре с шунка. Когато проповедникът говорел, той заспивал и нищо не могъл да чуе. На излизане от събранието, той казал на един от приятелите си: Когато отиваш на проповед, не викай едновременно и друг да ти проповядва. Нищо не чух от днешната проповед, защото слушах два проповедника: един отвън, и друг – отвътре – шунката. Научих един добър урок. Вътрешният беше голям критик; той ме приспа. В края на краищата, Муди станал виден проповедник, прочул се и в цяла Англия.
Светът, в който хората живеят, е един от двамата проповедници. Той постоянно говори в човека и всичко критикува: Това не е на място, онова не е на място. Всички знаем, кое е на място, и кое не е на място. Всички знаем, кои хора са лоши, и кои са добри. Ако знаем, че десет цигулки са лоши, знаем, че поне една от тях е добра. Коя от тях ще ни помогне: десетте лоши, или едната добра? Достатъчно ни е само добрата цигулка, лошите не ни трябват. Казвам : Не се занимавайте с лошите хора. – Много са лоши! – Колкото и да са лоши, те са на мястото си. Те са чукове, които трошат камъните. Дето има градеж, там са нужни чукове и наковални. Слушайте, какво ви говорят лошите хора, но търсете добрите, както търсите светлината на звездите. Намерете най-близката звезда от земята, чиято светлина достига до вас за три години.
Мислите ли, че е лесно да намерите тая звезда? Мислите ли, че е лесно да намерите Бога? За да Го намерите, първо ушите ви трябва да бъдат отворени, да чувате, какво ви говори. Следователно, за да намериш Бога, трябва да имаш здрави очи, да виждаш добре; трябва да имаш здрави уши, да чуваш добре; трябва да имаш здрав стомах, добре да асимилираш храната. Като отидеш при Бога, Той ще те нагости. Какъв гост ще бъдеш, ако стомахът ти е разстроен? За да намериш Господа, трябва да имаш схватлив ум, добре да възприемаш и предаваш. Колкото малко да възприемате, бъдете благодарни. Какво ще правите, ако сте пчела от един кошер и трябва да прекарате зимата с 12 килограма мед? Каква дажба ще ви се пада дневно? В един обикновен кошер има около 30 хиляди пчели. Направете изчисление, да видите, колко мед ви се пада дневно. Пчелата няма чиния, няма вилица. Тя туря хобота си в една малка килийка и, колкото мед вземе, това е нейната дажба. И тя пак е благодарна. Добра и чиста е храната на пчелите. Ако ядеш мед умерено, здрав ще бъдеш. Ядеш ли повече, отколкото трябва, ще се разболееш. Сегашните хора се стремят към щастлив живот. Опасно нещо е щастието. То води към голямо състезание. Всички спорове и недоразумения в света стават все за щастието. Материално нещо е щастието. Даже ангелите се съблазняват от него. Ако река да доказвам това, трябват дни и месеци.
В древността един цар пожелал да му разкажат една приказка без край. Явили се различни учени и философи, да му разкажат такава приказка. Разказвали дни и месеци, но все дохождали до някакъв край. Най-после се явил един философ, който обещал да разкаже на царя такава приказка. Той започнал: Царю честити, в миналото живял един цар, който направил голяма житница, да събере всичкото жито на царството. Житницата била сто километра дълга и 20 километра широка. Като строили хамбара, по невнимание, майсторите оставили една малка дупчица. Напълнили хамбара с жито и го заключили. Едно щурче забелязало дупчицата и една вечер влязло в хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вън. Втората вечер щурчето пак влязло в хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вън. Царят запитал философа: Какъв е краят в тая приказка? – Почакайте, Царю честити, когато щурчето изнесе навън всичкото жито, тогава ще дойдем до края на приказката. Колко хиляди години са нужни, докато щурчето изнесе всичкото жито? Приказката е еднообразна, както и земното щастие. Истинското щастие е разнообразно. Без разнообразие няма щастие. В музиката, щастието се заключава в разнообразието на тоновете. Песен от един-два тона е еднообразна. Има такива български песни „ди-ди-ди". Оня, който не може да пее, е от тия песни „ди-ди-ди”.
Няма по-хубаво нещо в живота на човека, когато умът му започне да работи, да има светлина. Няма по-приятно нещо от това, да гледаш красотата в света. Няма по-радостно нещо от това, да бъдеш здрав. Няма по-сладко нещо от първата хапка. Ядеш ли съзнателно, всяка следваща хапка става по-сладка. Като дойдеш до оная, която е най-сладка, трябва да спреш. Ако не спреш там, ще дойде обратният процес: всяка следваща хапка ще започне да губи сладостта си. Който не разбира Божиите блага, страда. Причина за страданията е човешката лакомия.
Соломон, най-мъдрият цар на земята, показа голямо лакомство. Той не се задоволи с една-две жени, но взе 300 жени и 900 наложници. Най-после той разбра, че триста жени не могат да го обичат. Всяка жена има по един мъж в ума си, когото търси. Тя търси оня, който Бог е определил за нея. – Обичат ли ме хората? – Само един може да те обича. Ти трябва него да намериш. – Кой е той? – Той е Оня, Който те е създал. Погрешката на Ева се заключава, именно, в това, че тя искаше да има двама приятели да я обичат. Тя не се задоволи само с Адама, който й беше определен от Бога. Адептът дойде при Ева и каза: Твоят другар не е учен, в него няма никаква философия. Той се занимава със зоология, дава имена на животните. Каква наука има в това, да даваш име на заека, на коня, на вола? Виж твоята наука е друга. Ти се занимаваш с растенията и цветята, изучаваш ботаниката. Приятелят ти, вместо да оцени твоята работа, взима от твоите плодове и ги дава на животните. Ти ще разбереш, каква сила се крие в растенията.
Питате ме: Ти там ли беше тогава? – Предполагам, че е било така. Нали и вие предполагате някои неща? Виждате млад човек се разговаря с млада мома и предполагате нещо. Младият човек може да е лекар. Той разпитва младата мома за състоянието на болната й майка. Той я пита: Как е майка ви? – По-добре е. – Има нещо между тези млади. – Нищо особено няма между тях, освен някаква търговска работа. Младият човек може да е професор, а тя – негова студентка. Той я пита нещо върху предмета, който преподава. Той може да е цигулар, а тя – цигуларка. Говорят нещо върху музиката. Като не знаете истината, вие предполагате все любовни работи.
Кои работи са любовни? – Които излизат от Бога. Любовта е начало на нещата, тя ражда живота. Значи, ние излизаме от живота и влизаме в света, създаден от Бога. Светът трябва да се изучава. Цял ден няма да седиш вкъщи. Ще отидеш в гората между дърветата; ще отидеш при изворите; вечер ще излизаш на открито да наблюдаваш звездите и да ги изучаваш; сутрин ще посрещаш изгряването на слънцето. Ще видиш, какво ще приемеш от дърветата, от изворите, от звездите и от слънцето. От всяко нещо, създадено от Бога, можем да възприемаме. В това се крие благото на света. Ако не приемем по нещо от това, което Бог е създал, нищо не можем да постигнем. Колко цветя трябва да посетят пчелите, за да изкарат един килограм мед? Според изчисленията на някои, 50 хиляди пчели трябва да посетят 500 хиляди цветове, за да изкарат един килограм мед.
Сегашните хора са неблагодарни на малкото. Всъщност, малкото расте и се развива, а голямото се намалява. Малката любов расте и се разширява, а голямата – се намалява. Малкото добро расте и се увеличава, а не голямото. Следователно, не търсете големите неща – голямо богатство, голяма любов, голямо добро. Започнете от малкото и постепенно вървете към голямото. За човека, при сегашния порядък на живота, е полезно малкото, което расте. Голямото има отношение към друг порядък на нещата. Това не значи, че трябва да ограничите своите големи желания. Стремете се към големите работи, но прилагайте малките. Бъдете свободни в стремежите си, както и в прилагането на нещата. Добре е да свирите Бетовен, Моцарт, но започнете от малките работи. Много музиканти свирят Бетовен и Моцарт, но малцина дават верен превод на тяхната музика. Слушал съм такива музиканти, и намирам, че някои места не са вярно преведени. Животът, през който минаваме сега, е превод на Божествения живот. Колкото по-верен е преводът, толкова по-добър е животът. И Бетовен, и Моцарт са превеждали от Божествената музика. Още много Бетовеновци ще дойдат. Новият век ще донесе нови музиканти, които ще пишат като Бетовена. Той е започнал от малкото и постепенно е вървял към голямото. Затова, именно, неговата симфония расте, а не се смалява. Всички неща, които се смаляват, вървят по пътя на инволюцията; тия, които растат, вървят по пътя на еволюцията.
Какъв е пътят, по който човек е вървял? – Човек е излязъл от Бога и започнал с големи работи. С влизането си в света, той постепенно е слизал надолу и дошъл до крайния предел, отдето повече няма къде да слиза. Тук е трябвало да направи завой, да започне да възлиза. В слизането и възлизането си човек изучавал закона на любовта.
Какво трябва да направи човек, за да го обичат? – Той трябва да плати, т. е. да даде нещо от себе си. Никой не може да те обича, ако не си дал нещо. Любовта даром не се дава. Когато хората се обичат, между тях става правилна обмяна. Хората ще те обичат за нещо, което си дал. Всеки обича честния търговец. Всеки обича честния дрехар. Никой не обича нечестния човек. И ние обичаме Бог заради онова, което ни е дал. Какво ни е дал той? Дал ни е богат ум, който хиляди години ще изучаваме; дал ни е отлично сърце, което хиляди години ще изучаваме; дал ни е необятна душа, която с никакво богатство не може да се сравни; дал ни е мощен дух, който хиляди години ще ни поддържа. Какво още можем да очакваме? Има ли за нещо да плачем и съжаляваме? Плачеш, че някой обичал някого, а тебе не обича. Той го обича външно, а ти плачеш. Не плачи, и той иска да го обичат. Казваш, че той не те обича, но и той казва, че ти не го обичаш. Защо и двамата не се обичате?
Защото и двамата искате едно и също – да вземете нещо. И двамата сте еднородни. Знаем, че еднородните неща се отблъскват, а разнородните се привличат. Положителните сили се отблъскват, отрицателните – също се отблъскват. Обаче, положителни и отрицателни сили се привличат. Следователно, за да се обичате, единият трябва да даде, а другият да вземе.
Ако искате да свържете приятелство с един човек, намерете най-добрата черта в характера му и я дръжте винаги в себе си. При това, ще подхранваш тая черта: всеки ден ще я поливаш, ще й даваш храна да расте. Като израсте, ще намериш друга добра черта в него, която всеки ден ще подхранваш. Това е правило, което трябва да спазвате. Държиш ли някоя лоша черта на човека в себе си, знай, че никакво приятелство не може да съществува между вас. Започнеш ли от добрите черти на приятеля си и постепенно се спираш на лошите, приятелството ви непременно ще се развали. Приятелят ти ще изпадне в положението на бакалин, който продал всичката си стока, и вече никой не го търси. Захар няма, масло няма, сирене няма, смокини няма. За какво ще го търсят хората? За хубавите му дрехи, обувки или шапка? От бакалина искат стока – нищо повече. Обичайте приятеля си, подхранвайте доброто в него, за да става все по-добър. Искайте от него хляб, дайте му условия да го омеси и опече, да го ядете, докато е още топъл.
Да бъдем носители на топлия хляб, който Бог ни изпраща сега. Най-добрият хляб е тук. Всеки има право да спре само за една минута, да вземе топлия хляб и да го опита. – Хубав ли е хлябът? – Вземи и го опитай. Голяма философия не е нужна. Нещата трябва да се опитват. Преди да си опитал хората, не говори за тях, че не са умни, или не са добри. – Еди-кой си не е добър. – Опита ли го? – Не съм го опитал, но така казват другите. – За тях може да е така, но не и за тебе. Как живеят хората и в какво вярват, това е добре за тях; за мене е важно, как аз живея и в какво вярвам. Как са живели хората в миналото, това е било за тях; важно е днес, как ние живеем.
Съвременните хора приличат на воюващите. Всички говорят за волята. Всеки казва: Трябва да наложиш волята си. Така е, но волята ражда бой, борба. Когато делят ябълка, хората се карат, всеки иска повече. Делбата ражда спор. Дето няма изобилие, спор се ражда. Един иска повече, друг е недоволен от малкото. Един взел едно кило, друг – половин кило – карат се, недоволни са. За да бъдат доволни, всеки трябва да вземе толкова, колкото му е нужно за един ден. За другия ден Бог ще се погрижи. Един е Божият ден. В Бога съществува само един ден. Изгревът на тоя ден е любовта. Зенитът на тоя ден е мъдростта. Залезът е истината. Що е залез? – Отдалечаване. Като се нахраниш, яденето се отдалечава от тебе, отива да се смели. След време пак ще те посети. В изгряването и залязването на слънцето се изявява Божественият порядък.
Каква е разликата между човешкия и Божествения порядък? В човешкия порядък законът управлява. Дал си на някого пари, ще му кажеш: Върни парите! Ако не ги върнеш, законът ще дойде. В Божествения порядък любовта управлява. Щом си дал веднъж, няма да искаш да ти върнат даденото – пак ще дадеш. Който дава, взима; който никога не е давал, никога не може да вземе. Който дава в името на любовта, има право изобилно да получава. Там, дето си сял, имаш право да получаваш. Сял си в една градина, израснали са дървета, поливал си ги – имаш право да си вземеш един-два плода. Ако не си сял, нямаш право да взимаш, ще чакаш благоволението на хората. Закон е: Можеш да взимаш само от онова, което си давал. От Бога, Който живее във всички хора, всякога можеш да взимаш. Пожелаеш ли да вземеш нещо от човека, ти взимаш от Божественото в него. Докато си на земята, ще взимаш от човешкия порядък, както и от Божествения. Божественото всякога дава, а човешкото всякога взима. На човешкото ще гледаш като на човешко, няма да търсиш в него Божественото. А в Божественото няма да търсиш човешкото. Само така може да става обмяна между човешкото и Божественото. Професорът предава своята лекция, а студентът възприема и учи. После студентът разказва наученото, а професорът слуша, поправя и допълва. Ако студентът нищо не е учил, професорът няма да го слуша – между него и студента не може да стане обмяна.
Какво ще говорим, като отидем при Господа? Трябва ли да Му говорим за греховете си? Господ не се нуждае от грешни хора. Ще Му говорим ли за своето невежество, за своята сиромашия и болест? Бог не се интересува от нашето невежество, от нашата сиромашия, нито от нашите болести. Той се интересува за онова, което сме научили за любовта, колкото микроскопично и да е то. Хората на новото учение много говорят. В това отношение, аз харесвам цигуларите. Цигуларят дойде, вземе цигулката и свири. Колкото по-малко говори, а повече свири, толкова по-добър цигулар е той. Какво ще разправя цигуларят, при кого е учил. Не е важно при кого е учил; важно е, какво е научил. Важно е онова, което си научил от Бога, т.е. от любовта, да го предадеш по всичките правила на любовта. Добре е да свириш, но по всичките правила на музиката. Някои свирят, но не спазват тия правила. На същото основание, ще любиш по правилата на любовта и ще направиш хората щастливи. Каква любов е тая, която не може да направи човека щастлив? Тя не е Божествена любов, не е истинска.
Ако моята любов не може да направи хората щастливи, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе мир в душите на хората, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе светлина в умовете на хората, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе подтик в човешките сърца, да ги накара да научат нещо, тя не е истинска. Не е въпрос, как гледат хората на моята любов; важно е, как давам и какво давам. Аз сам се радвам на онова, което давам. Ако расте, то е Божествено. Като расте, то ще даде плод, и плодът ще узрее. Ябълката, която посаждам, ще израсте, ще даде плод, и плодът й ще узрее. Ще каже някой, че целувал ябълката. Целувай ябълката, когато израсте и даде плод. Ако не израсте, какво ще целуваш? Има смисъл да целуваш дървото, което расте, изворът, който извира, хлябът, който се пече. Целуваш ли дърво, което не расте, извор, който не тече и хляб, който не се пече, ти сам се петниш. Дойде един човек при мене – аз се отнасям добре с него. – Защо? – Защото неговото дърво расте в моята градина. Дойде друг човек – не се отнасям добре с него. – Защо? – Неговото дърво не расте, не мога да очаквам никакъв плод от него. Може ли да обичам еднакво тия дървета? Ако и вторият иска да го обичам, нека наглежда дървото си, посадено в моята градина. Когато дървото започне да расте и да се развива, аз ще го обикна, както и първото дърво. Щом тоя човек дойде при мене, ще му кажа: Виж, твоето дърво е израснало вече.
И тъй, търсите ли добра, правилна обхода, идете между разумните хора. Между глупавите обходата не е правилна. – Защо? – Защото нямат нищо; те не носят благата. Йоан Кръстител казва: „Не нося аз благата на човечеството, но Тоя, Който иде след мене. Той е Христос, Син Божи”. Христос посади семената на любовта. Да се радваме на Божията Любов, която Христос донесе на човечеството. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. И никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа пътя”. Христос показа пътя към Бога – пътят към вечния живот. Без Христа никой не може да намери Бога. – Как познавате, кой е влязъл в тоя път? – Който влезе в пътя, той се отрича от себе си. Христос казва: „Който не се отрече от Баща си и майка си и от своя живот, не може да бъде мой ученик”. Това са мистични, вътрешни неща, които трябва да се изучават. Малко от съвременните християни са дошли до вътрешния, мистичен смисъл на християнството.
Какво означават думите „да се отречеш от своя живот"? Това значи: да се отречеш от своя живот на безлюбието; да се отречеш от своя живот на невежеството; да се отречеш от своя живот на ограничението. От много човешки неща може да се отречеш. Отречи се от онова, което нарушава твоята чистота и ухание. Ти обичаш цветята за уханието им; обичаш хляба за съдържанието му; обичаш водата за живота, който носи в себе си; обичаш светлината за простора, който се открива пред тебе. Радвай се на най-малкото благо в живота. Радвай се на най-малкия лъч на Божествената светлина. Ако се радваш на най-малкото, ти можеш всичко да постигнеш. Задоволявай се с малкото, за да постигнеш голямото. Христос казва: „Когато отидеш някъде, седни на последното място. Остави домакинът да те покани на първото място”. Само домакинът може да определи твоето място. Само добрият учител-музикант може да определи твоя глас. Само той може да даде истинския тон и да определи метода, по който трябва да свириш. Не е лесно да поставиш пръстите си на определените места на цигулката. От пръстите на добрия музикант излизат къси вълни, които поставят пръстите точно на местата им. От пръстите на неопитните музиканти излизат дълги вълни.
Кой е най-добрият професор в света? – Бог. Той учи хората на всичко. Едно младо, 16 годишно момиче, от Новопазарско, получило от дядо си едно малко Евангелие. Като не разбирало смисъла на Евангелието, момичето го турило на дъното в сандъка, а отгоре наредило чеиза си. Скоро след това то се оженило. Родило момче, което порасло, станало 15-16 годишно. Добро било момчето, радвало майка си. Случило се, че заболяло от тежка болест, която не могло да издържи. Майката се отчаяла от живота, не знаела, какво да прави от скръб. Един ден, като нареждала сандъка си, попаднала на Евангелието, което дядо ѝ подарил. Отворила го и започнала да чете. Всеки ден чела по малко, докато се увлякла в него, и то ѝ станало необходимост. Сега разбрала тя смисъла на живота и съжалявала, че не го чела по-рано. Тя си казала: Ако бях чела Евангелието, момчето ми нямаше да умре. Започнала да събира съседките си и да им чете Евангелието – професорът на живота. Тя казвала: Четете Евангелието, да не изпаднете в моето положение. Аз го чета днес, но сърцето ми е скръбно. Гори ме нещо вътре. Четете го и вие навреме, за да не губите своите възлюбени.
Сегашните хора губят добрите условия на живота, понеже не четат Евангелието, не прилагат малкото добро, не оценяват малката любов. Ако трябва да приемеш малката любов, приеми я с благодарност; ако трябва да я дадеш, дай я доброволно. Дай път на любовта, да се прояви в най-малък размер, но доброволно, както тя желае. Не туряйте никакъв закон на любовта. Тя сама е закон.
Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Аз казвам: Не се самоосъждайте! Не казвай, че си прост. Опитвал ли си ти обидата на учения? Аз съм опитвал обидата и на учения, и на простия. Ученият ще ти даде един сухар, който и с чук не можеш да разчупиш. Простият ще ти даде сух хляб, който също с чук не можеш да разчупиш. Разликата е само в това, че ученият ще ти даде сухар, а простият – хляб. Аз не се нуждая нито от сухара, нито от сухия хляб. Аз се нуждая от любовта и на учения, и на простия, даже и в микроскопичната ѝ проява. В любовта, всички хора – и учени, и прости са еднакви.
„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си”. Няма по-велико нещо от любовта. „Да възлюбиш Господа – това е изгревът на Божията Любов – началото на живота. „Да възлюбиш ближния си" – това е зенитът на Божията Любов. „Да възлюбиш себе си" – това е залезът на Божията Любов. Следователно, любовта към Бога е началото на живота. Любовта към ближния е зенитът на живота. Любовта към себе си е залезът на живота. Ако в любовта към себе си не разбереш истината, ти не си познал любовта; ако в любовта към ближния си не придобиеш знание, ти не си познал любовта; ако в самата любов не познаеш любовта, ти не си познал Бога. Смисълът на живота се крие в любовта към Бога, към ближния и към себе си. В тая любов се изявява Божественият ден.
13-то Утринно Слово от Учителя, държано на 9 януари, 5 ч. с. 1944 г. София, – Изгрев.
Ново разбиране Пребъдване