Аз съм жив

...и ето, жив съм во веки веков; амин; и имам ключовете на ада и на смъртта. (Откровението на Йоана 1:18)

Има един анекдот за културата на мравките, понеже мравешката култура съставлявала една от великите епохи в историята на природата. „Мравка", преведено на ваш език, означава появяване на човешкото его, появяването на човешкия егоизъм. Когато културата на мравките била в апогея на своето най-високо развитие, когато мравките се хвалили с откритията си в науките, с разбиранията си в тайната на природата, с добре организираните си общества, със своя сенат, конгрес или народно събрание, на наш език казано, един ден за тяхно нещастие минава един мравояд и какво става? Попада в тяхното народно събрание, изважда хобота си, и всички техни представители, подпредседатели, министри се налепили на хобота му. Той ги глътнал и си заминал. Явили се философите на тази мравешка култура да разсъждават върху това явление, как е възможно цяло народно събрание да изчезне, да се полепи на хобота на един мравояд. „Видяхме, нещо черно се проточи в народното събрание и всички министри и депутати, всички мравки се полепиха по него като железни стърготини към магнита и изчезнаха в пространството. "

Този въпрос още не е разрешен. Всички философи питат: „Де отидоха всички министри и представители на това велико народно събрание?" Аз казвам: отидоха в утробата на мравояда.

Култура! Какво е предназначението на нашия земен живот или на културата? Предназначението й да създаде държава, да създаде домове, да създаде религии и наука ли е? Всичко това ли е? Ако е такъв смисълът на културата, на нашия земен живот, защо тогава да не създадем една велика религия, в която всички да се обобщим? Ако религията е едно велико учение, една велика наука, то тя трябва да бъде приложима към всички разумни същества. В това две мнения не може да има. Следователно всички нейни форми, каквито и да са те, трябва да бъдат еднакво достъпни, еднакво приложими за всички. Аз няма да разглеждам въпроса тъй, както го разглеждат съвременните схоластици, съвременните проповедници, съвременните философи. Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, а минавам просто за един събеседник.

Когато някоя фабрика създаде някое красиво шише, какво е предназначението на това шише? Казвам: първо, предназначението на това шише е да го напълните с чиста, бистра водица, та като тръгнете на път, да може да си разхладявате с нея гърлата. Второто му предназначение е да го напълните с чисто мляко, да ви служи за храница. Третото му предназначение е да го напълните с винце, да си пиете и да казвате: „Да живее този-онзи!", докато главата ви се замае. Три предназначения има шишето: за вода, за мляко и за вино. Не е виновно виното, когато размътва главата на човека. Да пие толкова, че да не се размътва главата му. Да си тури човек в една кафейна чаша около два сантиметра вино, ще му принесе повече, отколкото ако изпие цяла винена чаша.

Аз не проповядвам на света пълно въздържание, пълен морал. Знаете ли защо? Да ви проповядвам морал, значи да мисля, че сте неморални. Да ви уча, значи предполагам, че сте глупави. Аз само разисквам върху нещата тъй, както са в природата.

Науката или знанието е светлина за живота ни. Тази светлина подразбира, че ние нито сме умни, нито сме глупави, но сме хора, които постоянно се развиваме. Думите „глупав" и „умен" са неща относителни. Когато имате една култура и внасяте друга култура, пред тази последната минавате за глупав. Когато новата култура вземе надмощие, тогава онези от новата култура минават за умни, а тези от старата - за глупави. И обратно.

Тогава питам: каква е мярката за умните и за глупавите? Като имаш пари, умен си, а като нямаш пари - глупав си.

Христос казва: „И ето Аз живея, Аз съм жив." Думата „жив" подразбира не тъй, както ние сме живи. Един човек, който, като ме слуша, изопачи думите ми и след това се нахвърля отгоре ми, той не е жив, той е мъртъв. И ако аз бих направил същото, и аз съм мъртъв, безразлично е.

Когато съвременните хора говорят, пишат, учат, аз си задавам въпроса: коя е причината, кой е стимулът, който ги подтиква към това говорене, писане, учене. Когато някой ви обича, трябва да се запитате коя е причината, задето този човек ви обича.

Сега Христос казва: „Аз съм жив." Жив е само онзи, който може да влезе във връзка с всички живи същества, да разбира тяхното състояние, да разбира добрите и лошите им страни и да им съчувства в пътя на тяхното развитие. Сега има умни проповедници, които ще кажат, че Господ се гневи, че Той ще накаже грешниците, но това са само символи. Господ Сам никога не говори. Не туряйте в устата на Господа тези думи, които Той не е казвал. Всички проповедници, които лъжат света, Господ ще ги тури на онази пирустия. Не туряйте в устата на Господа такива думи, които Той никога не е казвал. На Бога гласа отвън никой не е чул. Вие говорите в Името Божие, понеже ви изнася. Човек, когато е слаб, казва: „Тъй е казал Христос, тъй е казал Господ." Защо е казал така? Защото това е в негов интерес. Във всички църкви има същата тенденция. Всички секти на християнството, всички правоверни братя, които просвещават света, изваждат тези стихове от Евангелието, които им лягат на сърце, други пък изваждат други стихове, които на тях прилягат и казват: „Ние сме праведни." Казвам: „Приятели, всички сте прави, но вашите малки бутилки, вашите малки шишета не могат да вземат, да задържат нито една стомилионна част от тази вода вътре в себе си." Не казвам, че това, което сте взели, не е вода, но не казвайте на света, че тази вода, която сте взели във вашите шишета, е всичката. Ако подържите тази вода във вашите шишета два-три месеца, тя ще се развали.

Когато аз ви говоря, говоря ви от една велика книга, от която всеки ден чета. Това аз го твърдя. И в тази книга пише съвсем друго нещо от това, което хората четат.

Всички съвременни хора се лъжат от тези лъжливи преводи на нещата. Бъдещата култура ще седи само в това, да се разкрие истината тъй, че да бъде тя проста, ясна и приложима. Да бъде тъй приложима тя, че да може да цъфне, да даде плод и всички да опитат какъв е вкусът на този плод. Плодът на тази истина ще бъде това, което Христос казва: „Аз съм жив." Само тогава ще бъдем живи! Ако дойде някой да спори с мене, ще го питам: „Ти умираш ли?" „Умирам." Тогава ти не можеш да спориш. Аз мога да изопача твоята мисъл само с бода на своята губерка. Ако бодна с нея малко тялото ти, веднага ще изопача мислите ти. Ти няма да бъдеш философ, а само ще правиш конвулсии, ще дигаш и слагаш краката и ръцете си.

Питам: ако с толкова малко нещо мога да направя такива промени у вас, как можете да философствате?

Как можете да се произнасяте, че еди-кой си бил прав и еди-кой си бил крив? Няма прав и крив човек.

Какво нещо е прав човек и какво нещо е крив? Прав човек е този, който се движи по диаметъра на окръжността, а крив е този, който се движи по периферията й. Какво лошо има в кривите хора? Именно тези две противоположности, правите и кривите хора в света, те са, които въртят това колело. Снемете тази външна обвивка на това колело, да видите какво ще чуете. След като ви возят половин-един километър на това колело, ще кажете: „И пари оставям, и всичко оставям, не искам да се возя на тази кола." Това е кривото. Турете му един диаметър и той ще стане прав. За другиго казват: „Този е прав." Казвам: турете му една крива линия наоколо. Тъй философски мога да проверя нещата.

Ако вие ме оставите, мога да проверя всички ваши недъзи. Като вляза в дома ви, ако жена ви е права, ще кажа: „Турете й една крива линия." Ако дъщеря ви е права, ще кажа: „Турете й една крива линия." Дайте на тези две колела по една ос и хайде, впрегнете ги! Мир и братство ще настане. А сега, съберат се, диаметърът - на едно място, периферията на колелото - на друго място, и философстват: „Ние сме правоверни, а вие - кривоверни." Нито едните, нито другите вършат работа. Кой е крив, кой е прав - това е едно бълникане в света. Не е въпросът в това, кой е крив, кой прав, а въпросът е в това, защо е създаден светът и какво трябва да вършим в дадения момент.

Сега ние си задаваме въпроса: „Трябва ли да вършим нещо?" Да, но трябва един прав и един крив човек, за да свършат една работа в света. После някои запитват: „Има ли в света зло и добро? Да се освободим от злото!" Това е крива философия. Щом си ял от този плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото, понеже в яденето на този плод се съдържа принципът и на доброто, и на злото. Ядем всеки ден от плода на познанието добро и зло, искаме да се ползваме от плода на дървото, но искаме да се изолираме и от злото. Онзи, който се ползва от този плод, който яде този плод, ще бъде и крив, и прав, ще бъде и добър, и зъл. Какво има да кажете на това? Ще кажете: „Ами защо Ева яде?" Тя беше умна, доблестна и яде, а съвременните дъщери на Ева и толкова не са доблестни. Те са тъй страхливи, че като го боднеш с една губерка, надават вик до Бога.

В беседата от миналата неделя аз говорих от името на природата, а които ме слушаха, казват: „Тъй говори господин Дънов за себе си." Като отидете при някоя чешма, която бучи, която вика „бу-бу-бу", какво ще кажете, водата ли тъй вика, или чешмата? Разбира се, че водата.

Е, какво трябва да кажа аз?

За да бъда прав, трябва да кажа тъй: „Като православната църква друга църква в света няма. Като православните попове други подобни на тях няма. Който отиде в тази църква, само той спасен ще бъде." И тогава всички ще кажат: „Как смеете да говорите против господин Дънов! Той е отличен човек, той е много добър човек." Или да взема да говоря за евангелистите: „Като евангелистите други хора няма в света. Те са безкористни, работят безкористно, самопожертват се, даром взимат, даром дават, не обичат парите, даром взимат, даром дават. Те са за пример в света, като тях други няма." Те ще кажат тогава: „А, като господин Дънов друг човек няма. Той говори по Бога, да го слушаме." Има и съботяни някакви. Ако взема и за тях да говоря: „Като съботяните други хора няма в света, да пазите съботата като тях. Те са хора безкористни, примерни; те са свети, безпорочни хора, без пари продават, всичко каквото спечелят, на света го дават." И те ще кажат: „А, ето един човек, слушайте го, той е в правото учение. "

Да, по отношение на тях съм прав, но по отношение на истината съм крив, защото православните не са такива, каквито ги казах. Защо не са такива? Защото ядат от дървото на познание на добро и зло. И евангелистите не са такива, каквито говорих. Защо? Защото и те ядат от същото дърво. И съботяните не са такива, каквито говорих. Защо? По същата причина.

Следователно във всяка църква като идеш, трябва да стоиш най-малко два метра далеч от кръга им, защото има ританица. Това не е за обида, аз взимам това като принцип. Като взимам великата идея, според нея ние имаме само едно Евангелие, само една евангелска църква. Само великата идея е православна, само в нея има една събота - тя е съботата на доброто. Тъй разбирам това учение. Има само една евангелска църква, тя е единствената православна църква. В православната църква има само една събота, тя е съботата на доброто. И всякога сърцето ти да бъде заето, обсебено от този велик принцип - да празнуваш доброто в света.

Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." Аз се чудя на тези правоверни, на тези религиозни хора, които се плашат от мене. Аз нито власт имам, нито пари имам, нито много последователи имам, няма какво да се плашат от мене. Аз разбирам къде е опасността. Като хвърлиш светлина върху лицето на кой и да е разбойник, той ти тегли куршум. Той казва: „Господине, не хвърляй върху мене светлина, хвърляй светлина върху пътя!" Аз му казвам, че не исках това, но понеже попадна на пътя ми, правя му път и го осветлявам. Аз обръщам малко настрана фенера. Няма какво да се плашат хората от мене. Хората трябва да се плашат от друго, страшна е смъртта, страшен е адът; днешният, съвременният ад е страшен. Съвременните проповедници проповядват на хората друг някакъв ад някъде си.

Едно малко ангелче, което било на небето щастливо и блажено, като посещавало небесното училище, слушало да се говори за новия свят, за земята. Един ден то казва на един по-голям ангел: „Слушай, ще ми направиш много голямо удоволствие, ако ми покажеш какви са тези нови хора." По-големият ангел го взима на крилете си и го завежда при хората. Като повървели малко из хората, ангелчето запитва: „Ами ти нали каза, че ще ме заведеш долу на земята между хората, защо ме водиш в ада?" „Ами че това са хората, това е човечеството - отговорил по-големият ангел. - По-голям ад от този, който е на земята, няма." От две хиляди години досега всички проповедници все за някакъв си друг ад проповядват. Разправят, че там грешниците с вериги ги връзват, а поповете, владиците, царете напред ги турят, но светът пак не се плаши.

Другояче трябва да разбираме ада. Вие се благодарете, че вашите чувства са тъй задебелели, тъй затъпели, че не усещате всички страдания в света. А какви страдания в света няма! Всички тези страдания изпълват и разсипват нашия живот. Ключът на това: ние трябва да премахнем страданията. Има страдания, които трябва да се премахнат, има мъчения, които трябва да се премахнат, а да останат само естествените мъчения, естествените страдания, тоест тези, които произтичат от Духа, които подтикват към добро. Има мъчения, страдания, които произтичат от самия човек.

Когато аз се уча, трудя, мене ми е приятно, защото от това придобивам нещо. Когато някой ми забива губерка, не разбирам защо ми са тези страдания. Когато някой ме тури на нажежена пирустия, за да изкара от мене пари, тогава положението ми ще бъде като на онзи турчин Хасан, който бил в едно турско кафене. В това време в същото кафене дошъл един бей, който носел една голяма торба с турски жълтици и ги туря на масата. Хасан спира погледа си върху тях и си казва: „Е, да имам тези пари, какъв човек ще стана." Последва той бея, вижда къде оставя парите си и после ги взима. Хасан след това сяда отново в кафенето, но заема друго място. Беят забелязва, че му липсват парите и надава вик. Започва диренето и попадат в дирите на крадеца. Улавят Хасана и го полагат на земята. „Ама, ефенди, ще кажа къде са парите." Набиват го хубаво и му казват: „Още един път такива неща да не правиш!" Втори път друг бей минава, носи торба с жълтици. Хасан гледа настрана, не иска да гледа на торбата с жълтиците.

Сега всичките ви страдания в света са все от такива поводи, мислите, че златото е за вас. Не, то е за бея, а смъртта носи своята торба и като те хване, ще платиш.

Христос казва: „Аз имам ключовете на ада и на смъртта." В туй седи Христовото учение, да разбираш тези закони, тоест да разбираш законите на силите, които съществуват в нас, за да можем да живеем дотогава на земята, докогато искаме, а не - когато хората искат, да ни изпъждат вън от този свят.

Христовото учение се състои в това - да бъдем безсмъртни, а това е с всеки, който вярва в Бога. Така ще бъдем спасени. Но не е въпросът за спасението, което искаме. Спасението е само един момент, развитието - друг момент, а безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта и да кажеш: „Че аз съм жив!" Тогава живият Господ трябва да дойде като свидетел на всяка твоя постъпка, на всяко твое дело, което ти извършваш, и тази твоя постъпка да бъде права пред лицето на Този, в Когото ти живееш.

Някои питат: „Как може да поправим живота си, как може да изменим своето обществено положение?" Може да го измениш мигновено. Като станеш от леглото си, можеш в един момент всичко да измениш. Всички недъзи в света можем в един момент да ги премахнем. Ще ги премахнем само тогава, когато кажем тъй, както Христос е казал: „Не дойдох да правя Своята воля, а волята на Онзи, Който Ме е пратил." Аз искам всички тъй да чувствате и да кажете: „Не волята на Петра, на Драгана, на Стояна дойдох да направя, аз искам да извърша Божията воля." Този Петър, Стоян, Драган, това са ваши братя. „В този живот, който ми е дал Бог, искам да върша Неговата воля. "

Така като постъпвате, всякога в ума си ще имате една фигура. Ще забележите нещо във вашия ум, а именно: около 45 градуса нагоре от очите ви ще забележите една постоянна светлина, която ту ще се усилва или отслабва, съобразно вашето вярване. Докато тази светлина е пред вас, нищо не може да ви нападне, всякога ще бъдете живи. Тази светлина иде от този източник отгоре. Всеки може да има туй религиозно преживяване.

На съвременния свят не можем да дадем други методи, законът е следният: нашият мозък трябва да се приготви, клетките му трябва да се приготвят за онези сили, които ще действат. Ако не се приготвят, такива хора ще са като онези, на които като им дадеш да пият две чаши вино, се опиват. Такива хора мязат на онези кадъни, при които отиват някои българки и започват да се черпят. Пийнат по една чаша вино, развеселят се онези кадъни, започват да играят. Пийнат по още една чаша хардалия, развеселяват се още повече, продължават да играят.

Някой път казват за религиозните хора, че полудяват. Това е вярно. Новото учение подлудява хората. Ти като станеш религиозен и се развеселиш, който не те знае, че си пил хардалия, ще каже: „Липсва му нещо." Нищо, като минат двайсет и четири часа, ще станеш обикновен човек.

Ако това учение, което ви е дадено, произведе известно съмнение у вас, вие ще си кажете: „Това, което видях у този човек, дали е вярно, или не?" Да допуснем, че аз направя нещо у вас, веднага вашето съзнание се оттегля. Да допуснем, че направя следния опит: махвам пред вас и веднага настава мрак. След това всред този мрак ще видите, че една светлина постепенно се приближава, приближава и пред вас се отваря друг един свят, подобен на този, който познавате, с полета, гори и реки. Да допуснем, че това се продължава две-три минути, и после пак махна, при което си дохождате в първото положение. Какво ще си кажете? „Въображение беше това. "

Когато онзи астроном гледа през тръбата на своя далекоглед и вижда толкова неща, това илюзия ли е? Де е илюзията - в първия или във втория случай? Ти си отваряш очите и казваш: „Аз виждам." Нищо не виждаш. Ти виждаш ясно предметите на разстояние сто-двеста метра, а на разстояние един километър пред тебе не можеш да различиш поп ли е, войник, офицер, или що. Това виждане ли е? Обаче, ако погледнеш през твоя далекоглед, ще кажеш: „Това е поп или офицер, или такъв-онакъв." Туй е знание.

Духовния свят ние трябва да го проверим. Всеки от вас може да влезе вътре в него. Това не е привилегия. Когато една мравка пълзи по вашето тяло, когато тя влезе в едно общество, когато се качва по главите ви и слуша, мислите ли, че тя може да разбере какво говоря, мислите ли, че тя може да разбере всички съотношения? Ни най малко. Мислите ли вие, че не сте в положението на тази мравка? Мислите ли, че схващате тези велики съотношения на този велик свят?

Ако сега ви кажа едно твърдение, ако ви кажа, че виждам това и това, вие ще кажете: „Виждаш толкова, колкото и ние." Прави сте - от ваше гледище аз нищо не виждам, но от свое гледище аз виждам колкото вас и по-далеч. Но това е мое субективно схващане и не мога да ви го докажа. Няма защо да ви го доказвам. Какво ще се ползвате от това? Не искам да ви направя адепти. Ако аз говоря за Бога, за невидимия свят, аз говоря от това гледище, защото това е едно благо за всички хора. Казвам: „Махнете всички убеждения от умовете си, всички лоши чувства от сърцата си, за да бъдете свободни да се ползвате от Божествената виделина, от Божествената истина, от Божествената любов, която дава живот. "

Христос казва: „Аз съм жив." Вие сте християни. Всеки от вас може да каже, че Христос казва: „Аз съм жив." Можете ли да кажете, че Този жив Христос живее вътре във вас? Вие, които сте от две хиляди години християни, какво извинение може да ми дадете за това, че от две хиляди години насам не сте имали случай да се срещнете с Христа? Това е чудно! Христос е светлина, която озарява цял свят. Христос е жива, разумна светлина, която озарява всичко, не само на физическия свят, но всичко вътре във вашите души.

Всички прояви в този свят, всичко, което става сега у нас, става по причина на това, че и в другия свят стават същите промени. Всяка промяна в другия свят предизвиква промяна и в този свят. Когато стават избори в другия свят, стават избори и тук. Само че когато на небето става един избор, на земята стават десет избора, и обратно - когато на небето стават десет избора, на земята става един. Когато на земята става една война, на небето стават десет войни и обратно. Как ще изясните този закон? И в небето има раждания. Ще кажете: „Втасахме я." Това е учението на Христа. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода..." Водата, това е емблема на духовния свят. Христос казва: „Ако не се родите в другия свят, не можете да влезете в Царството Божие." Някои отричат прераждането. Ние не говорим за земята, за земното прераждане.

Казва се: „Трябва да се родите изново." То е друго раждане. Какъв е законът, защо трябва да се раждаме? Във всяко едно раждане се дават условия на човека да се домогне до онези Божествени знания, които да ги внесе в съграждането на своя живот. Питам: онзи, който изучава музиката, какво постига с усилията, които прави при изучаване на новите упражнения? Домогва се до нови знания. Ако започне да свири „Цвете мило, цвете красно" само в една позиция на цигулката, майката казва: „Стига си свирил това „Цвете мило, цвете красно", гръмна ми главата." Така и ние, съвременните хора, цял ден свирим „Цвете мило, цвете красно" на една позиция, а се залавяме за религия. Постоянно говорим: „Вярваме в Бога, вярваме в Бога. " „Разбирате ли Писанието?" „Не го разбираме. " „Не си православен." Тъй се запитваме и отговаряме. Аз казвам: този религиозен човек е човекът на „Цвете мило, цвете красно", той започва своите първи упражнения на първата позиция. Който научи да свири „Цвете мило, цвете красно" на други позиции, с всичките му вариации, ще му кажа: „Свири ми пак. "

Срещне те някой, пита те: „Ти вярваш ли в Христа, православен ли си, символите знаеш ли да четеш?" „Зная." Хубаво, започва да чете. Добре, но утре на пазара ти продава маслото за осемдесет лева килограма. Срещне те друг: „Ти вярваш ли в Христа?" „Да, аз съм евангелист." Друг: „Аз съм съботянин." Кръщава те той, но утре му поискаш пари на заем, взема ти полица, дава ти пари с дванайсет-петнайсет процента лихва. Ако не можеш да ги изплатиш, продава къщата, вещите ти. Това не е религия, не е съботянство, не е евангелизъм, не е нищо.

Сега, приложете това правило, приложете Христовото учение. Вие жените приложете това учение, защото сега всеки дом си има религия. За да възкръснем, трябва да приложим това учение.

Сега аз искам вие да ме опитате и аз да ви опитам. Аз не искам да вярвате в мене - аз искам да вярвате в душите си, аз искам да вярвате в духа си. Вие не живеете за душата си. Досега сте я впрягали, изнудвали, не живеете за душата си.

Срещна някой човек, обидя го. С това аз обиждам своята душа. В небесния език не е позволено душа да обижда душа. Трябва да сме нежни и деликатни, тъй както Бог е нежен и деликатен към нас.

Като прочетете цялата глава от Откровението, виждате, че там се говори за светилници. Вие трябва да имате тези светилници, тези седем духове. Тези духове може да се изразят чрез кого и да е. Може Толстой да е написал някоя велика книга, която да ви повлияе, може Матей, Йоан или Лука да е - безразлично. Всеки човек, който може да видоизмени живота ви, да ви даде подтик, той е човек, в когото може да вярвате. Безразлично е кой е изказал истината. Онзи човек, който казва истината, той е едно с Бога. Може да е някое дете, но казва ли истината, аз ще го слушам тъй, както бих слушал всекиго, ще се ползвам от това дете. Йоан казва, че когато видял всичко туй, паднал и бил мъртъв. Какво показва това? Това показва, че земният живот не може да издържи вибрациите на този чист и свят живот, следователно той паднал като мъртъв. След това Христос полага ръката Си върху него и го подига, като му казва: „Не бой се, Аз съм жив. "

Всеки от вас трябва да падне като мъртъв, да преживее това състояние. Докато не паднете мъртви като Йоана, докато не умре вашият егоизъм, вашето лично аз, за което сте живи, няма да бъдете живи. Всичко това трябва да падне мъртво - не да изчезне егоизмът ви, но да се подчини, да се впрегне като вол, за да служи за развитието на бъдещата човешка култура. На егоизма сме служили осем хиляди години, достатъчно е царувал той. Трябва сега да го сменим. Зарад егоизма с цял свят се скарваме, мъже с жени, дъщери и синове с приятели и приятелки. Някой казал нещо за жена ти, ти се скарваш с него. Защо? „Имам достойнство." Моето достойнство се състои в това, което аз правя зарад своята душа; моето достойнство се състои в истината, на която служа, която произвежда любовта; моето достойнство се състои в извършването на туй, което ми дава живот, и което на хората дава живот.

Ще ви кажа как гледам на хората в света. Тези хора ни помагат да извлечем злото навън в света. Хората ни помагат да извадим нечистотиите навън от нас. Защо са направени парите? Чрез тях излизат всички нечистотии навън. Когато ми изпрати някой човек една мисъл, чрез тази мисъл той ме обновява. Друг път с някой човек постъпя зле, нахокам го, но този човек тихо и спокойно ме погледне и си замине. Аз казвам: „Този човек ми направи едно добро, защото взе от мене онези нечистотии. "

Следователно, когато се правят някои общества, те не се правят за благо, а само за улеснение, да не би ние да се задушим. Затова правим и толкова прозорци, за да не би да се задушим. Колкото повече прозорци, толкова по-добре.

Та от мое гледище, аз не се обиждам от хората. Като ми забие някой губерка, аз не че не чувствам, не, аз чувствам болка, много дълбоко я чувствам, но си казвам: такъв е Божият закон, трябва да се носи. Заради мене са носили, аз за другите ще нося. Това е християнството - един изпит. Когато ти изпитваш туй жило, Христос, Който е жив, ти казва: „Не бой се, Аз ще ти покажа истината, тази отрова не ти е потребна." И Господ прави същото в моята лаборатория. Какво правя аз в своята лаборатория? Взимам тази отрова, турям я в едно шишенце и започвам, трябват ми лекарства. Утре дойде друг някой, ужили ме. Взимам отровата, турям я в друго шишенце. В моята лаборатория имам хиляди шишенца с лекарства за разни болести. Аз казвам: „Тази отрова ми я даде Иван Драганов, отлично лекарство е тя. Купих я от неговата аптека, скъпо платих за нея, но отлично действа. Това шишенце с отрова пък от аптеката на Петър Стоянов - скъпо е, но действа отлично." А сега вие, като не разбирате науката, сърдите се, казвате: „Не ми трябва това шишенце. "

Христос казва: „Имам ключовете на смъртта." За тази именно отрова говори Той, от която ние сами се умъртвяваме - не знаем как да изваждаме отровата. Срещне те някой човек, забие ти отровата, срещне те друг - също ти забие отрова и ти най-после казваш: „Няма какво да се прави, ще се мре вече." Няма какво! Викат поп да изповядаш греховете си. Туй си направил, онуй си направил, изповядаш всичките си грехове. И после казват: „Отиде в Царството Божие." Това е залъгване. Свещеникът не трябва да го залъгва, а да извади всичката отрова от неговата душа, трябва да му каже истината.

Тези наши езици! Видите ли тези губерки? По-опасна губерка от езика в света няма. Някои от тези губерки съм опитал. Като ме погледне някой, очите му святкат, казва: „Знаеш ли какво мога да ти направя?" Зная, зная, ще ми забиеш губерка. Той продължава: „Да, досега аз малко съм я забивал, само половин сантиметър, но сега ще я забия тъй, три сантиметра навътре." Зная, зная, ще пуснеш своята отрова. Няма какво да си святкаме очите. Сега тази същата губерка да употребим за други неща в този свят.

Аз някой ден ще направя един опит с вас. Ще повикам редица болни, неврастеници, ще забия своята губерка в тях и всички тези хора в половин час вътре ще оздравеят. Ама защо ще направя това? За да покажа истинността на този велик Божествен закон, че няма в него изключения; за да покажа това на онези, които не вярват, и на които вярата се колебае, които постоянно мислят какво ще стане с нас. Няма нищо, вие хора ще станете, хора в пълния смисъл на думата.

Какво искам да ви кажа? (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Българите като играят ръченица, тези две семена на истината, положени долу в почвата, дават най-добрия живот вечен. Значи това семе, което може да се посади в името на Божията любов и Божията мъдрост, израства едновременно от тези два велики принципа - единият е принципът на ада и смъртта, а другият - принципът на живота. След като се развие в почвата, от него произлиза животът.

Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." Този ад, тази смърт ще се отнеме от Божията виделина, ще се отнеме тази отрова и ще остане това живото, което носи живот.

Сега вие търсите Христа в този или онзи. Аз ще ви кажа защо има спор между проповедници. Някои мислят, да не заема аз мястото на Христа, та за тях да не остане. Аз никога не съм мислил това нещо. Защо? Защото, ако взема това място, за тях няма да остане. Те не смеят да кажат това нещо, но аз казвам, че нито аз, нито те са Христос. Аз определям Христа така - Онзи, Който се е мъчил за всички в света, Той е Христос, а онзи, който никога не се е мъчил, той е антихрист.

Следователно, който иска да заеме мястото на Христа, да бъде Христос, нека се мъчи като Него. Аз ще бъда пръв, който ще го призная. Всеки момък, който иска да вземе някоя хубава мома, казва: „Аз съм сила, ако се съединиш с мене, ще бъдеш щастлива." Момата казва на майка си: „Аз намерих своя избраник. Отсега нататък не ми трябваш нито ти, нито баща ми." Родителите се съгласяват, турят им венец. След две години тя дохожда при майка си разчорлена, казва й: „Мамо, моят спасител е лош, бие ме. Гърбът ми е посинял от моя спасител." Майката казва: „Светът е пълен с такива спасители. Във всяка църква, във всяко общество, във всеки дом ги има. "

Това е лъжливо учение. Онзи избраник не трябва да оставя нито една прашинка да падне върху неговата възлюблена. Това е спасител, това е учението на Христа.

Христос безмълвно стои и чака да Му туряме прах. Другояче аз съм се разговял с Христа, другояче Го разбирам, познавам Го много добре. Ако другите хора не познавам, поне Христа познавам, говоря с Него и Го познавам. Като Неговия език, като Неговите думи, като Неговото учение не съм срещал никъде. Това учение е, което обхваща всичко в своите размери, дава подтик на съвременното общество, на съвременната наука, на съвременната държава. И туй брожение в света се дължи на този велик Негов дух, Който работи в дълбините на цялото човечество, в дълбините на земята и всичко от Неговия център се изхвърля сега навън като циреи. Няма да минат и десет години, и всичко ще се изчисти. Човечеството ще се изпоти три пъти по всички правила. Такава пот ще има, че три пъти ще си съблече ризата, както майката съблича детето си, и след това хората ще се почувстват освежени. Всички лъжливи учения, в които са потънали човешките души, всичко ще се изхвърли като пот от тялото ни към повърхнината на кожата и ние ще се освободим от сегашните си заблуждения. Това е ключът, с който Христос отвори ада и ни извади. Той изхвърли смъртта от ада и казва: „Аз съм жив." Този живот изкарва смъртта навън из ада, от нашите души.

Сега положете вярата си в един принцип: няма сила в света по-силна от живота, няма сила по-мощна от живота. Най-мощната сила, която аз зная вън от Божествения Дух, това е животът. Той е най-слабият и най-силният. Той е като водата. Водата е най-слабата, тя е и най-мощната по своето действие. Всички промени вън от нас на земята се дължат на водата и всички промени вътре в нас се дължат на живота.

Следователно, ако впрегнем тази сила, този живот, разумно, ще имаме най-добри резултати. Изхвърлете от ума си мисълта, че сте грешни, че Бог не ви слуша, че еди-кой си казва тъй и тъй, изхвърлете разните преводи на разните автори и се обърнете към Господа! Този Господ, Който има ключовете на ада и смъртта и държи под Свой контрол, за да не би смъртта да вземе надмощие над Неговите деца, над човека.

Ако смъртта съществува, тя съществува по причина на един определен закон непринуден, защото ние доброволно я приемаме, ние доброволно ядем от плода на познанието на доброто и злото. Докога ще умираме? До който ден ядем от плода на доброто и злото, от забранения плод. Кой е този плод? Той е мравешката култура.

Сега ние, учени и прости, религиозни и философи, мислим, че ще свършим добре. Ние всички може да свършим като онзи православен свещеник, който казвал на жена си: „Жено, аз досега, слава Богу, съм живял много добре и мисля, че като отида на онзи свят, ще взема първо място. Забележи това." Дава й наставления, какво да прави. Един ден умира. След десет години и жена му умира и тръгнала да го търси. Отива в рая - няма го. „Какво стана с мъжа ми?" Казват й: „Има друга област на рая, там го търси." Отива там и там го вижда. „Че как стана това?" „Не се смущавай, една погрешка стана. Дядо владика е тук долу под мене, а аз съм на неговите рамене." Много съвременни проповедници, евангелисти ще се намерят на раменете на владиката.

Аз считам православните по-правоверни, по-искрени от евангелистите. В евангелистите има повече неискреност, повече лицемерие. Те, макар и да имат повече знания, извъртват стиховете. Ако е за извъртване, аз зная повече да извъртвам. Като ти мушна своята губерка, ще направя такова извъртване, че никога няма да спориш.

Ще ви приведа един анекдот. Имало един господин, който обичал да хули дявола. „Внимавай - му казал дяволът. - Дадена ми е висока служба от Господа. Ти кой си, който ще ме съдиш? Мене Господ ще ме съди. Ти си един пигмей, аз съм господар в света, аз ще напълня твоята глава." Този дух се преобръща на едно красиво магаре. Минава господинът покрай пазара, вижда туй магаре, запитва за цената му. Оказва се евтино. Потъргува се и го купува. Отива да го напои на чешмата, която била с два чучура. Магарето влиза в чешмата и показва ушите си през двата крана. Дохожда един господин на чешмата и той му казва, че магарето е влязло вътре и се виждат само ушите му. Може ли цяло магаре да влезе в чешмата? Взимат, че го набиват. Той казва на магарето си: „Излез, че толкова пари платих за тебе." Дохожда друг господин на чешмата. Магарето пак си показва ушите. „Виждам те, но не смея да казвам вече. "

Питам ви: какво ви ползва това, че вашето магаре си мърда ушите, та разправяте на всички? Ще ви бият хората. Всички тези лъжливи учения - Божествени, религиозни, философски, мязат на това красиво магаре, което влязло в коритото на чешмата и си мърдало ушите. Казвам: хубаво, искам да излезе магарето, но не излиза.

Въпросът стои в следующето. Христос казва: „Аз съм жив. "

Съвременната Христова църква може ли да каже тъй: „Жив е Онзи, в Когото ние вярваме, и Той има ключовете на ада и смъртта." А не да казват, че ние сме православни, евангелисти, католици, съботяни.

Този Христос, в Който вярвате, жив ли е? Живее ли вътре във вас? Имате ли тези откровения, които четете? Как ги тълкувате? В Откровението се говори за зверове с по четири рога, за някакви светилници. И ще седнат сега да изопачават в тълкуванията си, че туй било това, онуй било това. Това нищо не значи. Звярът си е звяр, рогата са си рога, тръбата си е тръба, светилникът си е светилник, звездата си е звезда. Какво ще ми тълкувате? Аз зная кое какво е. Този светилник турям на масата да ми свети. Това са седемте светлини, от които да просветнат умовете ни. Седемте звезди, то са онези пътеводни учения вътре, това са силите на човешкия дух, които го карат да разбира дълбоките тайни в природата. Що е тази тръба? Това е неговото ухо. Ще започнат да говорят за тази тръба, каква била тръбата, с която архангел Михаил затръбил. Ухото е тръбата, Господ го е турил, за да разбереш външния звук - дали е за бой, или за мир, да разбереш това учение, което иде, дали е право, или криво. Тази тръба е и човешката уста. По-голяма тръба от тази - от човешката уста - има ли? Казват: „Този ангел засвирил с тръба." Това показва, че когато толкова хиляди хора се съединят, с един ум да заговорят, това много нещо ще донесе.

Какво показва архангел Михаил? Че ще дойде истинската тръба. Когато нашата уста ще започне да говори велико, разумно в света, тогава този ангел отгоре е проговорил. А тези проповедници започват да говорят, че трите жаби, които излезли от морето, означавали спиритизма. Ами там не е писано, че това е спиритизъм. Спиритизмът е от тебе.

Факт е, че жабите излезли от морето. Морето показва света. А Йоан какво казва? Казва, че който приложи това пророчество, ще вземе нещо. Е, приятели, вие, които прилагате на Йоана пророчеството, знаете ли какво ще стане с вас? Ще бъдете наказани.

И тъй, тези жаби излезли из света, из морето. Не обвинявайте спиритизма, че той разрушавал света. Питам ви: преди четирийсет и пет години, когато нямаше спиритизъм, кой разрушаваше света? Спиритизмът от четирийсет и пет години насам го развращава, ами дотогава кой го развращаваше?

В това тълкувание няма никаква логика. Де е това, което развращава човешкия ум? Не е нито спиритизмът, нито православието, нито евангелистите, нито които и да са други. Ще кажете: „Християнството развращава света." От коя година е православието? Няма две хиляди години. Ами преди две хиляди години кой го развращаваше? Не е значи християнството причината. Не може да се разсъждава с такава логика. Християнството и всички учения могат да станат проводници на такива лъжливи учения в процеса на развитието. Тази губерка може да послужи да насади микробите и да се заразиш.

Христос казва: „Приемете, че Аз съм жив." Сега вие, които слушате, не вярвате, че Христос е жив. Ако аз ви кажа, че Христос е тук между вас, какво ще кажете? Вие ще кажете: „Олса, олса, господин Дънов е." Христос е тук, но не като един физически елемент, а като духовен елемент, не като физическо същество, а като духовно същество. Този Христос, Който е между нас, е много по-реален, отколкото вие всички, които сте тук.

Всички, които ме слушате, имате известни чувства към мене, казвате: „Много добре." Но след пет-десет години може да ме забравите. Вашите чувства са преходни. А този Христос, за Когото ви говоря, не е било време в човешката еволюция да е забравил някого. Това е Христос. Не съм констатирал факт, който да показва, че Христос е забравил някое живо същество, което се мъчи. Той не е забравил никого.

Това е живият, великият Христос, Който днес се изявява на бялата раса. Всички проповедници, всички свещеници трябва да възприемат Неговото учение, иначе те ще носят своите грехове. Но да оставим това, те ще ме извинят, аз не говоря за тях. Аз им направих една малка услуга, те ще бъдат десет градуса по-добри от по-рано. Аз отнех малко от тяхната отрова. За в бъдеще ще направя, всяка една губерка, това говоря на мой език - „аз ще направя", не ме разбирайте криво; на ваш език ще кажа: „Живият Христос ще направи всяка губерка, която трови, да изважда отровата на всички." Този Христос казва: „Ще извадя отровата от езиците на всички управляващи, на всички проповедници, майки, бащи, братя и сестри и няма да се намери същество, у което на върха на езика да остане отрова. "

Тъй говори живият Христос! Ще го направи, и един ден, когато се срещнем след хиляди години, защото толкова години ще царува Христос, ще можем да се поздравим без отрова.

Тогава можем да се целунем със свято целувание.

След хиляди години на всинца ще ви дам по една целувка.

22 февруари 1920 г., неделя, 10 ч.

София