Съсредоточаване на човешкия ум

“Отче наш.”

Имате ли тема? – Не.

Пишете за другия път върху темата: “Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце.”

На вас ще ви говоря върху концентрирането, съсредоточаването на човешкия ум. В съвременната култура на хората липсва съсредоточаване. С каквото и да се занимават хората в ума си, нямат постоянни величини, на които да разчитат. Разсеян е човешкият ум. Всички науки, които съществуват, са само методи за развиване на човешкия ум. Колкото науки съществуват, те са на физическото поле. Понякога говорят за окултни науки, но окултните науки влизат в съвсем друга област. Математиката какво отношение има към физическия живот? Към физическия живот тя има отношение на изчисление. Какво е отношението на физиката, на химията? Един учител пита ученика: “Драганчо, кажи, каква наука е геометрията?” – “Учителю, геометрията е наука за сполука.” И право е, без геометрия няма сполука. Геометрията е наука за сполука.

Вие навлизате в окултната наука и понеже не я познавате, казвате, че се занимавате с окултна наука. Но вие малко знаете от нея. Ако не разбираш математика, геометрия, физика, химия, физиология, зоология, ботаника ,как ще разбираш окултната наука? Тя е съвсем отвлечена. Имате едно вътрешно понятие, едно вътрешно чувство, което определя. Всяка наука има едно чувство, на което почива. Чувстваш в себе си, знаеш ли нещо или не. Запример, за да бъдеш метеоролог, трябва да имаш едно чувство. Не знаеш кога ще се развали времето. Ти не може да знаеш кога ще има вятър, дъжд. Не само това, но може да имаш сеизмограф и да знаеш кога ще има земетресение. И това може да знаеш. Може да знаеш, ще има ли промени на Слънцето, ще има ли петна или не. Ти чувстваш тия неща и тия вътрешни ваши чувства не може да ги разберете. Някой път сте неразположени и казвате: крайно съм неразположен. А пък това неразположение е едно налягане отвън върху кръвообращението. Когато времето е влажно или сухо, имате две различни налягания. Когато времето е бурно, имате друго налягане, неустойчиво. Тогава вашето песимистично настроение се дължи на времето. Неразположен сте, едно съвпадение има на вашето неразположение с външното налягане. Някой път се случва, че вие сте паднали. Като не разбирате законите, които съществуват, при известно налягане трябва да вземете известни съображения, няма да можете да ходите свободно. Запример, ако се дигнете във въздуха като птица с крилата си, какво трябва да правите? Или ако влезете в морето, искате да плувате, да се гмурнете на дълбоко, какво трябва да правите? В това отношение рибите знаят много повече от човека. Птиците знаят да хвъркат повече от човека. Понякога вие подценявате птиците. Птиците са учени същества, специалисти. Рибите се спущат в дълбочините като водолази. Имат знание да слязат на най-голяма дълбочина, понеже могат да живеят дълбоко във водата. Ако човек влезе там, ще се задуши. Той е загубил това знание, което рибите имат.

Да се върнем. Вие не можете да изучавате окултните науки, ако нямате интуиция. Окултната наука без интуиция е непонятна. Човек, който няма интуиция, мъчно може да се справи с окултната наука. Има едно спомагало на интуицията, едно вътрешно чувство за нещата, един усет. Те са спомагателни средства за изучаване. Ако бих учил музика, щях да се ползвам от ръцете си. Искам един тон да е правилен. Това, което ви говоря, е теория, считайте го за теория, мислете върху него, но не да го навиете на пръста си. Аз ако бих изучавал музика, искам първо да дам израз на тона. Първо ще упражнявам първата фаланга на пръстите, за да дам яснота на тона. Ако искам да дам съдържание, ще упражнявам втората фаланга. И ако искам тонът да има израз, тогава ще упражнявам третата фаланга на пръста. Има начини на упражнение. Музикант, който не разбира този закон, няма да знае както трябва и няма да пее както трябва. Той ще пее, но тонът няма да има никаква форма, няма да има съдържание и няма да има израз. В тона ще има празнота. Нещата, които природата създала, не са произволни, те имат свое предназначение. Човек ако си проточи ръцете и краката и се завърти около пъпа, ще образува кръг. Ако свие ръцете и краката и се завърти, ще образува елипса с два центъра. Вие сте в елиптично състояние сега. И от двата центъра, от силите, които излизат от единия център на вашата симпатична нервна система и на мозъчната система, разно се посрещат и разни отсечки образуват. Запример, при млади години се чувствате по един начин, на стари години се чувствате по друг начин. На млади години мислите по един начин, на стари години мислите по друг начин. Всеки мисли различно. Но за да мислиш, първо трябва имаш една постоянна величина, т.е. трябва да схващаш нещата право, трябва да ги проучаваш.

Запример, какво понятие бихте имали за любовта, без да я чувствате, само с ума си да я схващате? Или какво понятие ще имате за истината, или какво понятие ще имате за мъдростта, ако само вашият ум работи. Мъдростта има постоянна величина. Има нещо, с което мъдростта трябва да ви е ясна. Щом говорим за мъдростта, ние подразбираме светлината. Това, което светлината дава, прави нещата да ни са ясни. Щом говорим за любовта, ние разбираме живота, разбираме движението, което чувстваме. В живота чувстваме приятни и неприятни неща. Казвате: “Какво нещо е истината?” Ти трябва да живееш в истината, понеже като живееш в нея, ще бъдеш свободен. Извън истината няма да бъдеш свободен. Ако не живееш в истината, нямаш свобода. Истината носи свобода. Ако умът ти живее в истината, той ще бъде свободен; ако сърцето ти живее в истината, то ще бъде свободно; ако волята ти живее в истината, тя ще бъде свободна. Който живее в истината, той ще бъде свободен. С всичките мъчни въпроси в живота при истината ще се справиш много лесно. Свободен ли си, няма да кажеш: това е възможно, онова е невъзможно. Всичко е възможно, но за всяко нещо има свое време. Вие искате да постигнете всичко. Може ли един певец да изпее една ария, дълга няколко минути, може ли да я изпее изведнъж? Някой път искате да разбирате всичко. Невъзможно е, защото животът е музика. Изисква дълго време да пееш в живота. Някои мислят, че може да се отделят от живота. Казвате: “Искам да чувствувам всичките неща.” Младият не може да има живота на стария, дори старите, които са живели живота на младите, изгубили нещо и сегашните стари знаят половината. Сегашните стари като бяха млади, знаеха едно. Сегашните млади, които се раждат, тяхната младост е друга, тя не е като на старите. Вие, младите, като остареете, няма да бъдете като сегашните стари. Други стари ще бъдете. И младите, които дойдат след вас и те ще се различават. Има едно постоянно различие. Мислите, че ще бъдете като сегашните стари. Няма да бъдете като тях. Съберете старите от една възраст и ще видите, че техните опитности са различни. Кажете ми, вие като остареете, какви ще бъдете? Какво ще мислите, какво ще чувствате и каква ще бъде вашата свобода? Стар човек е онзи, който сам може да си запали свещта. Стар човек е онзи, който сам може да донесе вода. Стар човек е онзи, който сам може да яде. Стар човек е онзи, който никога не пъшка, който върви по права линия. Казвате: “Ще остареем.” Хубаво, като остареете сами ще си палите свещта. Сами ще имате светлина и ще бъдете свободни. Старостта подразбира свобода в живота. Под стари хора сега разбираме, че те имат нужда младите да ги гледат. Ами и младите имат нужда старите да ги гледат. Кой кого ще гледа: младите ли ще гледат старите, или старите ще гледат младите? При сегашните условия на живота старите гледат младите.

Заблуждението на старите е, че те мислят, че като остареят, младите трябва да ги гледат. Понеже старите гледат младите като деца, какво трябва да направят младите в замяна на това гледане?

Имаш един приятел, който те целуне, какво трябва да направиш и ти трябва ли да го целунеш? Две целувки не правят една добродетел. Една целувка е на място. Щом двамата се целуват, не е на място. Единият трябва да целуне, това е правилно. Щом и двамата се целуват, те не разбират целувката. Сега нали има малко противоречие. Ако вие отидете при една круша и я обикнете, ще дойде ли тя с вас заедно да ядете? Вие ще вземете от плода иў и ще ядете. Тя ще гледа, ще ви обича, но никога няма да направи това, което вие правите. Тя няма да обядва с вас. Тя няма да обядва с вас, но ви дава храна, услужва ви без да яде с вас наедно. Какво заключение може да извадите? Вие считате ваши приятели ония, които ядат и пият с вас, които мислят както вас в даден случай. Питам: От тия ваши приятели, които така мислят, колко са останали? Колко приятели имате, които ядат и пият с вас, на които вие можете да разчитате. Сега само разсъждавам, това не е за противоречие. Тогава какво трябва да правим? Вземам целувката на човека. Какво разбирате под думата “целувка”? Като целуваш, можеш ли да говориш? Целувката е начин да млъкнеш, да мълчиш. Като целуваш, ще мълчиш, пък онзи ще ти предаде един урок. Майката ли целува детето, или детето целува майката? Кой кого целува първо? В природата как е? Как мислите? Целувката е свойство, качество на съзнанието. Целувка е, че ти разбираш един предмет, онова, което разбираш и обичаш. Целувката е духовен опит. Ще опиташ. Онова, което опитваш, тебе трябва да ти е близко. Не може да опитваш неща, които са далечни. Може да опитваш само близки неща, дето съзнанието е пробудено. Когато съзнанието на другото същество е пробудено, може да имате един контакт, тогава ще образува познанство, приятелство.

Трябва да се освободите от едно заблуждение. Вие мислите, че много знаете, че всичко знаете. Вярно е, не го отричам. Носиш едно шише от едно кило вода. Казваш: “Аз имам всичката вода, която днес ми е потребна.” Заблуждението е на друго място. Тази вода ще ти стигне за един ден, на следния ден трябва да напълниш шишето наново. Много пъти ще изпразниш това шише. Това, което се празни и пълни, не показва, че има всичкото знание. Имаш достатъчно знания. Мислите ли, че като целунеш един свой приятел, ти ще знаеш всичко. Не може. Ти си направил само една връзка. Целувката е връзка, която се прави в духовния свят. Ако тази връзка е направена правилно, тогава резултатите ще бъдат правилни; ако връзката е направена правилно, тогава резултатите няма да бъдат правилни, последствията могат да бъдат лоши. В какво седят лошите условия? Може да си вложил парите в банка и да мислиш, че си се осигурил. Банката фалира и парите отиват. Не правете влог не на място. В природата всяко нещо, което правите, трябва да бъде разумно. Всички неща трябва да бъдат разумни. Те са величини, на които всякога можете да разчитате. Всяка постъпка трябва да бъде обоснована. Ако една постъпка не е обоснована на този закон, трябва да се изправи.

Казвам: Понякога има начини за наблюдение. Природата е скрила тия наблюдения. Ако вземете мозъка, дето са локализирани разните центрове, какво ще забележите? Представете си, че пробием главата, дето е религиозното чувство, после пробием дупка, дето е причинността, или центърът на разсъждението отпред на челото направим две дупки, или направим две дупки отстрани на главата, дето е инициативата, пробием две дупки над ушите, дето е гневът, а после пробием две дупки на малкият мозък, какво ще забележите? Щом човек е религиозен, мозъкът, дето е центърът на религиозното чувство, ще изскочи 4-5 пръста. Щом престане да е религиозен, мозъкът ще слезе пак долу. Човек започва да мисли, да разсъждава, мозъкът ще изскочи на челото като два рога. Щом се влюби, веднага отзад ще изскочат два върха. И ще знаете, че една млада мома се е влюбила, щом има два рога отзад. Дето е мястото на милосърдието, който дава милостиня на хората, пак ще изскочат два рога. Тогава ще наблюдавате, де се показват роговете. Като видите такъв човек, ще кажете: “Защо са тия рога?” Казват: “Тебе рога израснаха ли ти?” Трябва да растат рогове. Ако не растат рогове, не може да станеш човек. Трябва да имате не един рог, но стотина рога трябва да имате. За да не се възгордеете, природата турила един капак, че роговете не могат да излязат навън. Това е, за да може човек да мисли по-правилно. Другояче човешкият мозък ще бъде изложен на големи сътресения. Сега роговете са скрити. Те са големи рогове и малки рогчета. В мозъка има такива малки рогчета. Ако роговете станат такива големи, някои имат такава опитност – роговете са толкова твърди, такова напрежение, че се разпуква черепа на човека. Тия рогове като натиснат черепа, раздвояват го.

Имате цял един свят да изследвате. Вие седите и мислите, какво да правите. Искате да свършите училище, да вземете диплом, че сте свършили гимназия или университет, след туй ще искате да ви назначат някъде чиновник, или военен да станете. Хубави работи са това. След това започвате един еднообразен живот. След като сте били 20 години инженер, измервали сте земята, какво сте придобили? Вземете една специалност, която рибите добили, или която птиците добили. Запример, мене конят ме надминава в бягането. Конят е специалист в бягането. Той бяга повече от мене, аз не мога да се надбягвам с коня. В това отношение неговото знание е по-голямо, за бягането той знае повече, отколкото аз знам. Някоя птица знае повече и от коня, та бяга повече от него, тя хвърка.

Сега вие изучавате окултната наука. Окултната наука говори и за правилния живот. Вие сте изучавали физиката на сърцето, но не сте изучавали физиката на ума. Трябва да разбирате свойствата на вашия ум, качествата на вашия ум. Трябва да разбирате качествата и свойствата на вашето сърце. Какво е качеството на вашето сърце? Какво е първото свойство на вашето сърце? Ако вземете физическото устройство на сърцето, колко подразделения има? Нали то има две подразделения, които се делят на две, четири всичко. В едната половина имате артериална кръв, в другата венозна кръв. Значи, когато в сърцето имате лошо чувство, това е венозната кръв. Добрите чувства са артериалната кръв на сърцето. Казваш: “Защо съм неразположен?” – “Венозна кръв имаш.” Трябва вашата венозна кръв да мине през белите дробове, да минат тия чувства и да се преобразят. При това всеки ден в чувствено отношение трябва да се храните. Всеки ден чувствено човек трябва да се храни. Каква храна имате в сърцето? С каква храна вие храните сърцето? Какво давате на вашето сърце, какво меню му давате? Меню на милосърдие, меню на вяра, меню на надежда, на приятелство, може да му дадете любов към Бога – то е най-богатото меню. Какво меню ще дадете на вашия ум? Музиката е храна на ума. Ако нямаш музика, не можеш да храниш ума си. Наблюденията, които правите в обективния свят са обикновената храна за човешкия ум.

Казвам: В училището когато мислим, трябва да считаме, че с това храним своя ум. Зависи каква храна ще дадеш на ума си, от това зависи успеха на ума. Това влиза в стълкновение с разбиранията, които имате. При сегашното самовъзпитание казваме, че човек трябва да живее добре. Ти не може да живееш добре, ако не храниш ума си. Да мислиш, значи да се храниш. Не можеш да бъдеш добър, ако не знаеш да храниш сърцето си. Да чувстваш добре, това е хранене. Не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш добре. Добрите постъпки са храна за човешката воля. Твоята воля не може да укрепне, ако ти не я храниш. Всяка постъпка е за укрепване на човешката воля. За да укрепне волята, ти трябва да я храниш. Волята е като един лост за тебе. Ако нямаш възпитана воля, ти в живота си нищо не можеш да постигнеш. Ако нямаш възпитано сърце, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако нямаш възпитан ум, нищо не можеш да постигнеш. Тия неща са потребни за човека. Един възпитан ум, едно възпитано сърце, една възпитана воля, това е завършен процес на едно възпитание, което трябва да почива на един закон.

Тогава обяснявам друго. Казваш: “Аз обичам еди кого си.” Какво означава?

Онзи, когото обичаш, той е свързан, той ти дава храна за ума или за сърцето, или за волята. Той е като едно дърво, на което ти ядеш плодовете му. Ще укрепи или сърцето ти, или ума ти, или волята ти. Казваш: “Аз го обичам.” Кой печели: когото обичат, или който обича. Онзи, когото обичат, винаги губи който обича, винаги печели. Вие искате да ви обичат, нали? Но когато ви обичат всякога, ще губите. Всички търсите да ви обичат. Не че е лошо да ви обичат, но вие трябва да имате положението на дървото, не да бъдете дърво. Дървото в дадения случай е много по-умно от човека. То е толкова търпеливо, дори има по-голямо хладнокръвие, отколкото Сократ. Вие се усмихнете и казвате: “Отлично е това дърво.” Ти считаш, че не е разумно. Как може, като ядеш от плодовете на неразумното, ти да станеш разумен? Може ли тебе глупавото дърво да те направи разумен? – Не може. Не мислите, че онова, което мълчи, е глупаво.

Ако вземете една грамофонна плоча, като я турите да се върти, тя говори. Простата плоча, като се върти, от нея излиза нещо разумно. Плочата е толкоз скромна, и казва: “Не търси тази разумност в мене. Тя е написана на мене от еди кой си автор.” Тя като се върти, говори. В света всеки човек трябва да бъде разумна плоча, от която да намерите реалността. Всеки човек е грамофонна плоча. Понеже вие се изменяте, няма да бъдете такъв, какъвто сте сега. Тогава ще се измените. Ако действително бяхте една реалност, щяхте да бъдете една постоянна величина. Но щом се изменяте, реалността е другаде. Реалността е във възпитаното ваше сърце, във възпитания ваш ум и във възпитаната ваша воля. Там е реалността, извън онова, което вие виждате и знаете, извън онова, което чувствате. Това, което чувствате в дадения случай, показва една реалност. Реалността е във възпитаното сърце. Онова, което сърцето може да задържи, е реалното. Онова, което минава през сърцето и то не може да задържи, е преходна реалност.

Казвам: Вие говорите за концентриране. Концентрирането ще добиете във възпитанието на вашите клетки. Възпитание трябва на клетките. Безпокоите се заради нещо, безпокоят се и клетките. Безпокои се вашият стомах, понеже сте му дали храна, която не съответства. Безпокоят се клетките на вашия стомах, безпокоите се и вие. Или дишате нечист въздух. Безпокоят се клетките на дробовете ви и вие се безпокоите. Или допуснали сте една мисъл, която не реагира добре върху клетките на мозъка. Безпокоят се клетките на мозъка, безпокоите се и вие. Първо трябва да дадете хубава храна на клетките си и да учите техния език. Всички да ви разбират и вие да им говорите. Като започнат да протестират, веднага да запиташ къде е погрешката. Те ще ви кажат, вие ще я поправите.

Да допуснем, че вие имате едно чувство, някаква неприязненост имате. Представете си, че един ваш приятел счупил една ваша чаша, която останала на вас от баба ви, дядо ви. Като счупи чашата, вие веднага сте неприязнено настроен, че счупил нещо много ценно за вас. Какво имаше чашата, която дядо ви и баба ви са оставили? Защо я цените, какво имаше написано на чашата? Ако чашата, останала от вашата баба и вашия дядо е ценна, не е ли по-ценен човешкият мозък, не са ли по-ценни вашите дробове, не е ли по-ценен вашият стомах, отколкото нещата отвън? Ти даваш важност на една чаша. Питам: Отде излезе чашата? Тя е от вашата ръка. Чашата е вашата ръка. Щом се счупи чашата, вие трябва да кажете на частиците: “Съберете се на едно място и не се делете, аз не ви обичам делението.” Всички ще се съберат на едно място и чашата ще бъде цяла. Ако имам чаша, която дядо ми оставил, не искам всеки да я чупи. Като падне, да подскочи, да не се чупи. Казва: “Счупи се чашата.” Щом се чупи чашата, тя ще ти причини беля. Ти задръж на дядо си тия чаши, които не се чупят.

Следователно, всяка идея в нас, която се чупи, тя не ни трябва. Идея, която се огъва и не се чупи, чувство, което не се чупи, воля, която не се чупи, те ти трябват. Неща, които се чупят, турете ги настрана, не ви трябват. Те са временни. Постоянни неща ви трябват. Опитностите, които имате, използвайте ги. Когото и да е от вас, аз мога да го примиря. Може да направя опит. Как ще го примиря? Двама сиромаси, които се мразят, не могат да се примирят. Дойде единият, дам му сто лева; дойде другият и на него дам сто лева. Дойде пак, пак ще дам по сто лева. Започвам да давам и на двамата. Казвам: “Ако вие ме слушате, аз всякога ще ви гарантирам; ако не ме слушате, нито пет пари не ми давам.” Нали ще се обичат тия двама души, ако им дам 10, 20, хиляда лева? Направя им къща, създам им всичките удобства, ще се премахнат тия причини и ще се примирят тия хора. Когато двама души не се обичат, има причини за това. От какво произтича сегашната омраза в света? Ако някой вземе мястото на друг, той ще го намрази. Ако един слуга вземе мястото на друг, последният ще го намрази. Ако един учен взел мястото на друг, вторият ще го намрази. Все лични работи. Той мисли, че онова, което е желал, не го е постигнал. Той се лъже. Онова, което ти ще постигнеш, никой не може да го отнеме. Светлината, която Бог ти дава, никой не може да ти я отнеме. Храната, която Бог ти дава, никой не може да ти отнеме. Ония мисли, които ти са дадени, никой не може да ти отнеме. Ако мислите, че някой ви взел вашата мисъл, лъжете се. Вашата мисъл за вас остава, ако разбирате закона. Ако вземат мисълта ви, тая мисъл е счупената чаша на дядо ви. Нека си я носят където искат.

Казвам: “Какво е вашето верую?” Казвате: “Ние вярваме в Бога, ама имаме неразположение на духа.” Ако обичаш Господа, като мислиш за Него веднага неразположението ще изчезне. Като мислиш за Него, това чувство в тебе не се промени, твоята вяра е слаба. Да кажем, искаш да опиташ, дали един певец е добър. Щом си неразположен, хвани първата фаланга на показалеца. Практически да опиташ. После хвани и подържи втората фаланга, после хвани третата фаланга. Ако твоето състояние се измени, ти си добър певец. Музиката е изкуство да можеш да се справиш със силите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля. То е спасително средство, което ни е дадено. В падението човек е изгубил своята музикалност и от скоро вземе се появява музиката. От няколко хиляди години преди Христа това чувство се е пробудило. Музиката трябва да бъде като метод за самовъзпитание. Да кажем, вие искате да пеете, но се срамувате. Какво ще се срамувате в къщи като пеете? Какво трябва да носи тона на вярата? С кой тон трябва да започнете? Как мислите, кажете ми вашето мнение? Какво ще измислите? Макар и да направите погрешка, нищо не значи. Кой цвят туряте на вярата? Нали ясносиният цвят турят на вярата? То е за усилване на вярата. Понеже небето е синьо, като подигнем очите нагоре, този цвят въздейства. С какъв тон трябва да започнеш, за да се образува вярата?

Бих желал някой да се поразсърди, да направи гримасите, които човек прави при сръднята. Или когато искате да изкажете пренебрежение, искате да покажете някому, че нищо не знае, какво ще направите? Кажете, вие сте специалисти на това. Вземам това като наука. Казваш: “Аз не искам да зная нищо заради него.” Аз казвам: “Аз искам да зная нещо заради него.” Той Казва: “Аз не искам да зная нищо заради него”. Той говори едно, разбира друго. Той не иска да знае нищо заради него, пък постоянно го държи в ума си, дето седне, все за него говори. Понеже ти не искаш нищо да знаеш за него, аз пък се интересувам, искам да зная заради него. Той разправя все за отрицателната страна. Аз превръщам тия величини. Той турил отрицателен знак минус. Казвам: “Много добре, изваждай.” Той като извади всичко, аз взимам и събирам. Той изважда от торбата, оставя празна торба. Аз напълня торбата, туря я на врата и тръгвам. Кой печели, който изважда, или който събира? – Който събира. У нас има един, който изважда, друг – който събира. Който изважда казва, че не се интересува, че не струва да се живее. Започва да нарежда, че условия няма, че не е даровит, че не е талантлив, че пари няма, тялото му било хилаво, нямал какво да яде. Той изважда. Ти вземи събери ги, тури ги в торбата. След като ги събереш, плати му нещо. Какво трябва да платиш? Все ще му платиш нещо.

Един адепт среща един ученик, който се обезсърчил, не иска да живее. Този адепт се запознава с него. Ученикът казва: “Дотегна ми животът, не искам да живея.” Той го завежда в стаята си, имал една голяма боа, пуща я, тя започва да го гони и ученикът хукнал да бяга. След това се наместил умът му, казва: “Слава Богу, че се избавих, вече искам да живея.” Като го подгонила змията, казва, че иска да живее. Нещастията в света, са като нещастията на този ученик. Вие сте се обезсърчили, ще дойде тогава някоя змия. Змията учи човека на ум и разум. Като се уплашиш, ще искаш да живееш. Ти си турил в живота си препятствие, което не съществува, понеже не мислиш, не чувстваш правилно. Не си концентриран. Запример, вие мислите: “ След 20 години какво ще бъде с мене?” . След 20 години ще бъдеш точно това, което си сега. “Ама след 20 години ще бъда ли ученик?” Ще бъдеш това, което си сега. Ти предполагаш неща, които не знаеш. За да познаеш след 20 години какво ще бъдеш, трябва да имаш интуиция. Без интуиция ти нищо няма да знаеш, ще предполагаш това, което не е, което никога няма да стане. Ти предполагаш, че нищо няма да добиеш. След 20 години ти ще добиеш тия неща.

Да се спрем на основното. По какво се отличават младите от старите? Какво схващане имате, кажете си мнението? Другите са изпитна комисия. И те знаят толкова, колкото и вие. Вие сега се стеснявате, че другите знаят повече. Те знаят толкоз, колкото всеки от вас. Само че те се представят, че знаят, пък някои от вас се представят, че не знаят. Вие нали всички сте смели, но ако започне салонът да се руши, всички ще излезете из салона. Значи във всички има една предпазливост. Аз да ви кажа, по какво се отличават младият човек от стария. Младият слиза, старият плува. Младият е по-смел, иска да се качва. И старият има желание той да се качи нагоре, но той иска със самолет. Старият никога не разчита на краката си, казва: “С някой самолет да се кача.” Виждам един стар човек да казва: “Аз ходих на Мусала.” Той казва, че е ходил на Мусала, пък не е ходил. Той мисли в ума си, вярва, че е ходил и разправя на хората, че е ходил, пък краката не държат. Гледал на картина, мислил, че е ходил. Старите много обичат да се качват с ума си, а младите се качват с краката си. Старите обичат да плуват. Да се плува е по-лесно. Младият се качва с краката си и слиза с краката си. Старият обича със самолет, с някой кон, или нещо да го носи. Той обича удобствата. Когато обичате удобствата в живота, това са качества на стария човек. Той иска да има една каруца или автомобил, или самолет, удобства обича. Казва: “Туй е важно за концентрацията.” Не, че положението на стария е лошо. Трябва да знаем, кога сме млади и кога сме стари. Щом слизаш и се качваш с краката си, ти си млад. Благодаря на Бога! Щом си стар, искаш да пътуваш със самолет. Старият разбира какво нещо е водата. Виждал съм стари хора, които пращат някое дете да донесе вода от най-хубавата чешма. Старият разбира качествата на водата.

Трябва ви концентриране. Една мисъл, която ви безпокои, да можете веднага да я отстраните. Как бихте изпели думата “младост”? Как трябва да се изпее “младост”? На младостта ще турите “Л”-то, което показва изкачване. След това имате слизане и после пак качване. Ще се качиш горе, ще натовариш коня си (Буквата “М”). Като изпеете “младост”, първо ще има качване, слизане и пак качване (Учителят пее “младост”). Слизам долу в кладенеца (Пее с постепенно понижаване на тоновете). Как ще изпеете: “Едно време аз бях първият ученик, що в класа стоях”? Понеже “Е”-то е закон за размножаване, усилване, размножаване трябва. Понеже в “едно” има единство и размножаване, изпейте “едно”. Как ще изпеете: “Едно и едно правят две”?

В концентрирането човек трябва да различава хармоничните чувства. Концентрацията трябва да отделя организираните мисли, които носят благородните качества от неорганизираните. Нас ни препятстват неорганизираните мисли, неорганизираните чувства и неорганизираните постъпки. Не само нашите, но неорганизираните мисли на хиляди поколения преди нас ни препятстват. Ние се намираме в чудо. Пратени сме да организираме нашите мисли и всеки от нас може да организира своите мисли. При самовъзпитанието трябва да се организират мислите. И в религията и в морала трябва организиране на човешките мисли.

Вас ви е срам да изпеете “младост” (Учителят изпя “младост” както един мъж би го изпял, после го изпя както жена би го изпяла). Старият трябва да пее. Понякога мислите, че не можете да пеете. Трябва да се упражняване в пеенето. В себе си пейте. Мислете, пеенето само по себе си ще дойде. Неразположен си, пей. Учителят пее: “Колко съм неразположен днеска, колко съм неразположен, колко съм неразположен, неразположен, неразположен”. Пей така и ще ти мине. Като пее човек, неразположението ще мине. Като пееш неразположен, тури запетая след “не”-то и ще стане разположен. (Учителят пее “неразположен”, като отделя не-то и после “разположен”). Концентрирането на ума продължава живота. То е икономия в природата. Концентрирането е да не хабим своите енергии безразборно. Това, което природата ни е дала, всякога да го турим на време, да не правим излишно харчене. Не се безпокой. Един предмет, не виждаш ясно. Мисли, че можеш да го разбереш. Някой предмет не разбираш, мисли, че можеш да го разбереш. В дадения случай може мозъкът да няма светлина. Щом има светлина, нещата стават ясни. Човек трябва да работи. Концентриране на всички ви трябва. Не се спирайте. Винаги обръщайте отрицателните величини в положителни. Всяка отрицателна величина има нещо положително, от което се ползвате. Пътят, по който човек се възпитава, са страданията, от които трябва да се ползвате всички. Съмнението, подозрението, маловерието, страхът, са такива отрицателни величини, в които ще туряте една запетая. Имате неверие, турете след “не”-то запетая и ще стане “верие.” Обезсърчение, запетая след без и ще стане сръчен. В обезсърчението има нещо неразбрано. То е на физическия свят. Тогава развивайте вашата вяра, развивайте вашата надежда, развивайте любовта към другите. Изслушайте всички учени хора. Да ви е приятно да изслушате всеки учен човек. Всички тия науки служат като метод за самовъзпитание. Ако човек изучава всички поети, философи от древността, те са били все хора музикални. Ти не може да разбереш философията, ако не си музикален. Ти и поезията не може да разбереш, ако не си музикален. Съвсем друга поезия ще бъде. Ти и химия не може да разбираш, и физика не може да разбираш и математика, във всички отвлечени науки има музика. Ако в геометрията има музика, тя се преподава добре. Както се преподава сега, тя се преподава без музика. Да кажем имате едно математическо отношение, или една геометрическа фигура, или един триъгълник. На триъгълника може да съпоставите бащата, майката и детето. Това са живи сили, които функционират в един триъгълник. Ако триъгълникът е равностранен, има правилни отношения. Ако не е правилен, има малка дисхармония. Ако двете страни на триъгълника са равни, а третата не е равна, показва, че резултатите не са правилни. Казвам: Нека вашият ум, вашето сърце и вашата воля във вас съставя един равностранен триъгълник, дето волята ви да служи на вашето сърце и вашия ум. Вашият ум да служи на вашето сърце и вашата воля. И вашето сърце да служи на вашия ум и на вашата воля. Това е закон. Трябва служене. Умът трябва да служи, после сърцето трябва да служи и най-после волята трябва да служи. Това е самовъзпитание: да мисли човек, да чувства и да постъпва. Ако така постъпва, той ще може да се концентрира. Като дойде болка, ще можеш да се концентрираш, да отделиш тази болка от себе си. Така дълбоко можеш да се концентрираш, че може да я изолираш в съзнанието си. Усещаш някоя болка в крака, която някога е нетърпима, непоносима. Ако нямаш концентриране, много работи ще те плашат. Много ученици, когато отиват на изпит, нямат самообладание, уплашват, треперят. Колко страх не сте претърпели? Много е мъчно, когато човек държи изпит, или ония, които дават концерт. Даровитите певци дават концерти, макар съвсем страхът не може да се премахне, но все таки имат една вяра. Казват, че всичко за добро ще бъде. Тъй става. Вие казвате: “Какво сме придобили от окултната наука?” Вие едва сте в преддверието на окултната наука. Това, което знаете от окултната наука, то е предисловие. Трябва да разбирате всички сегашни науки какво са и тогава едва ще бъдете готови да разбирате онази област на окултната наука, с която се занимавате. В света има известни области, където човек не е готов. Това не е за него.

Сега какво остана? Кое е най-важното? Кое остава в ума ви? Коя е основната мисъл, на която може да се спрете? Христос имаше концентриране. Шест хиляди войници се подиграваха, какво концентриране имаше, той седи концентриран, като че не е за него. Цяла нощ го изтезават, той седи концентриран. На другия ден турят кръста му да го носи. Той пак е концентриран, идва до едно място и казва: “Не искам да го нося!” В ума на Христос мина друго нещо. Той има концентриране на ума.

Когато дойде до изпитания, човек трябва да има концентриране. Ако няма концентриране, тогава ще дойде падението. Дето няма концентриране, всякога идва падението. Уплаши се и веднага изпитът се свършва. Щом се уплаши един ученик в училището, забравя, скъсват го. Като излезе, не знае, казва: “Забравих всичко!” Концентрирането трябва да се добие. То не е нещо, с което човек може да се роди. Той се ражда с възможност да се концентрира. Всеки ден трябва да работи за концентрация. Клетките ще ги възпиташ, ще кажеш: “Ще ме слушате!” Всички ще насърчиш, краката ще насърчиш, ръцете ще насърчиш, очите, ушите, мозъка, всичко ще насърчиш. Няма да внасяш никаква отрицателна мисъл в ума си. Те ще дойдат, ти ще ги отстраниш, ще ги отделиш, както рибарят отделя ония риби, които не му трябват и ги хвърля във водата.

Мислете за концентриране на човешкия ум, за концентриране на човешките чувства и за концентриране на човешките постъпки.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

16 година

13 лекция на младежкият окултен клас, държана от Учителя

на 26 февруари 1937 година, петък, 5 часа сутринта

Изгрев – София.