Който направи небето и земята

Ще Ви прочета най-късия псалом -134. Ще взема само последните четири думи “Който направи небето и земята”.

Онзи, който е направил небето и земята и досега е неизвестен. Строго научен въпрос: Направена ли е вселената или тя вечно съществува? Две мнения съществуват: едните поддържат, че е направена, а другите, че е съществувала вечно. И едното и другото е вярно. Ще ви приведа един парадокс. Едно ядене е за предпочитане пред хиляди хубави обещания, които няма да се реализират. И хиляди обещания са за предпочитане пред едно ядене, което ще те отрови. Това е една постановка на човешката мисъл. Когато хората казват, че мислят, при известни условия може да мислят. Здравият човек мисли по един начин, болният мисли по друг начин, сиромахът мисли по едни начин, богатият мисли по друг начин. Ученият мисли по един начин, неукият мисли по друг начин. Добрият мисли по един начин, лошият мисли по друг начин. Всички хора при разни условия мислят различно. Мисълта на всеки човек съответства на неговото вътрешно състояние. Но трябва да се определи какво нещо е мисълта. Това, което хората наричат мисъл, то всъщност не е мисъл. Да близнеш само една капка вода, това не значи че си се запознал с водата. Можеш да усетиш силата на водата, която утолява твоята жажда. Ние говорим за човешката мисъл, без да сме опитали онзи ефект и онези процеси, които тя е в състояние да създаде. Единствената творческа сила в света, която има най-голяма мощ, това е мисълта. Тя е външната страна на онова, което е неизменно в света. Целият външен материален свят е израз на една велика мисъл, която съществува над него. Кой ще ми каже, къде седи тази сила? Когато някой съвременен музикант напише някое произведение, откъде го е взел? Къде е било то преди това? Оркестърът свири и Вие казвате: Свири отлично. Откъде дойде това съчетание на тоновете? Казвате: Той го е измислил. Не, той само съчетава отделните тонове.

Допуснете, че един българин, който нищо не разбира от музика, след като е бил в странство, се заема да организира българската музика според западното пеене. Той ли е измислил начина на хармонизирането? Не, той го е взел отнякъде. Българите казват, че имали песни. И те са ги взели отнякъде, от Индия, от Египет и други предшестващи народи. Според мене хората са изгубили първата музика, която съществуваше на земята. На земята имаше една велика музика, която изчезна. Сега едва ли е останало нещо. Сегашните хора не познават тази музика. Има едно деградиране на музиката. Мислим, че сме изследвали нещо. Ние едва започваме да изучаваме остатъците от музиката. Или другояче казано: Тази раса живее някъде на земята. Ако ме попитате къде живее, аз ще ви дам отговор. Ако ме пита мравката къде живее човека, аз бих й казал: Където ти живееш. Една мравка няма понятие за човека, тя и не подозира неговото съществуване. Ако влезете в мравешкия свят, ще видите, че мравките са големи философи. Имат голяма тактика, може да се гордеят с едно изкуство, защото са го знаели преди хората да го знаят. Ако идете при пчелите, те също са знаели отдавна това изкуство, а хората сега започват да правят мед. Пчелите хиляди и хиляди години преди човека са знаели как да произвеждат мед. Каква гениалност имат пчелите, за да живеят 50-60 хиляди жители в един кошер с. размери 40 на 50 сантиметра. Могат ли да се съберат 50-60 хиляди души на такова място? И при това такава чистота, такъв порядък, поддържат еднаква топлина от 22 градуса. Нямат кухня, помии. Вие казвате: Това са пчели. Ние по отношение на чистотата не сме дошли до уровена на чистота, която имат пчелите. В много отношения те са по-напред от нас. Сега искам да направя едно сравнение. Ние много сме се индивидуализирали и мислим, че сме единствените най-умни същества на земята. Единствените най-глупави същества на земята, това са хората. Вярно е, че са най-умни и най-глупави. Това, което хората вършат на земята, това животните не са го вършили никога. И глупавите растения даже не са го вършили. Дори водата, която е по-глупава, никога не е направила такива безобразия, каквито човекът е направил. Където мине водата ще направи пакост, ще направи и добро. А където мине човек, където стъпи кракът му, трева не никне. Това е малко преувеличено. Човек по някой път трябва да го намали.

Един американски проповедник обичал да преувеличава нещата. Малко хора се срещат, които говорят истината. Не че не иска да каже истината, но или ще преувеличи, или ще намали, но и в двата случая не отговаря на истината. Този проповедник обичал много да преувеличава, затова слушателите не му вярвали. И той бил недоволен. Имал един приятел на когото казвал: Когато ме видиш да преувеличавам, ще покажеш пръста си. Един ден като проповядвал, казал, че Самсон хванал 300 лисици, на опашките на които поставил свещи. Той запалил свещите и така подпалил нивите на филистимците. Проповедникът казал, че опашките на тези лисици били дълги по три метра. Тогава приятелят му показал пръста си. Тези опашки ми се виждат много дълги. Според друг автор те били дълги 2 метра и половина. Приятелят пак показал пръста си. Той ги намалил на 2 метра. Приятелят пак показал пръста си. Проповедникът стигнал до един метър, после до половин метър. Казал: Не намалявам повече. Има една опитност в света, която повече не можем да смалим. Някой казва: Аз това не мога да го направя, аз така не мога да мисля. До известно време не можеш, но при известни условия, невъзможните неща стават възможни.

Наскоро съобщиха една случка в Южна Америка. Двама паралитици лежали в болница и лекарите казвали, че болестта им е нелечима. Но един ден в стаята на двамата болни влиза една боа. Като я видели двамата паралитици не се усетили как се намерили на улицата. Невъзможното за лекарите беше възможно за боата. Тази боа я преследвали и тя се скрила при тях. Те казали: Благодарение на тази змия, която ни изплаши, ние оздравяхме. Но само това не обяснява нещата.

“Онзи, Който създал небето и земята.” Под думата небе Всякога трябва да разбирате великото, мощното, разумното в света, върху което се гради всичко хубаво и красиво. Това е небето. Под думата земя се разбира обикновеният, материалният живот с всички промени, култура, еволюция и т.н. Под думата земя разбираме чистата материя, която минава от една форма в друга. Онова незнайното наричаме дух, който хората отричат. Не можеш да отречеш това, което не знаеш. Можеш да отречеш това, което знаеш. Това, за което нищо не знаеш, как ще го отречеш? За да отречеш едно нещо, ти поставяш друго на неговото място. Това е законът на отричането. Имаме право да поддържаме каквото и да е мнение в света, но никога не можем да изменим порядъка, който съществува. Под думата мисъл разбираме, че зад съвременния материален свят има една мощна мисъл. Някои я свързват с името на едно същество, а други с името на много разумни същества, мисълта на които е съгласувана. Как, по какъв начин се е създала, никой не знае. Някои мислят, че първоначално е дадено откровение. Човек може да достигне известно повдигане, когато пред него се открият някои тайни. Защото, когато отричат Божественото начало, хората имат съвсем друга идея, мислят, че Бог има образ на човек щом е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Обаче, лицето на на човека е образ и подобие на неговата мисъл. Затова по лицето, по ръцете, по неговото тяло съдим какъв е човекът. Много трудно се разгадава характерът на човека. Ако снемете кожата на човека, отворите неговия череп и видите открито това, с което той оперира, то е страшна работа. Ако извадите мозъка от гръбначния стълб ще видите, че нервната система представлява една змия с такава голяма глава, като едно страшно чудовище. Онази змия, която изкуси Адам и Ева, е в гръбначния стълб и в главата на човека. Ние бягаме от онзи дявол, който живее в нас, както негърът от своята чернота. Ние не сме отговорни за това. Когато влезе микроб в нашето тяло, човек не е отговорен за последиците. Тези микроби съществуват, влизат в човека и не искат да знаят. Някой път се загнездят в неговите дробове, друг път в стомаха му, в мускулите му и започват да го измъчват. Какво трябва да направи разумният човек при тези неразумни, неканени същества? Ще си налага пост, трябва да пости, да гладува. Някои постят, за да си изкупят греховете. С пост греховете не се изкупуват. Постът е само за усилване. Мозъкът е електрическа батерия, свързана с космическия свят. Човек за да бъде здрав, непременно трябва да има достатъчно енергия от космическия свят, за да се брани. Мозъкът е създаден като оръжие да се браниш от всички врагове, които те заобикалят. Следователно, ако твоят мозък е здрав, зареден с електрическа енергия, ако те заболи кракът, ще съсредоточиш ума си, ще изгониш навън всички бацили. Заболи ли те коремът, ще насочиш цялата електрическа енергия в корема. Сега човешкият мозък няма никаква енергия. Когато човек стане нервен, това значи, че му липсва магнетизъм. Той започва да говори грубо и гласът му е рязък. Не е лошо да говориш така, но това показва сухота в организма, малко вода, малко влага има, малко мекота. Щом влезе водата, ще се появи една сила в човешкия характер. Това е магнетическата сила в човека, която е свързана с електричеството. Следователно, когато в тебе функционира електричеството, трябва да функционира и магнетизмът, за да може резултатите, които си добил чрез електричеството, да останат постоянно у тебе.

Съвременните хора са изложени не само на много болести, а и на какви ли не терзания. Днес всички партии се борят за власт, преследват се, заговорничат, избиват се едни други. Държавата следи дали се спазват законите. В училищата учителите също изискват от учениците да спазват училищния ред. Някои ученици не се учат, не се подчиняват на наредбите. Всичко това създава безпокойства и грижи на хората. Ако хората мислеха право, работите лесно щяха да се наредят. Онзи, който знае, може да свърши работата за една минута, а който не знае и цял ден може да употреби, без да има резултат. Той дълго мисли, как да постави един винт на часовника. А това е лесна работа, за която не е нужно да се мисли.

Много хора не вярват, че мисълта е голяма сила. Искат доказателства. В едно учреждение служителите искали да се подиграят с един колега, който казвал, че не се влияе от мисли. Четирима души се надумали да го срещнат един след друг и да му кажат едно и също нещо. Първият го срещнал и му казал: Болен ли си, изглежда си трескав. Вторият го срещнал и му казал: Какво си пожълтял, струва ми се, че не си добре. Третият му казва същото. Четвъртият пред вратата на стаята му казва: Ти съвсем си заболял, защо си дошъл на работа? Той казал, че никак не се чувства добре, че го боли коремът. Отива при началника и иска отпуска. Началникът му дал отпуска, но накарал четиримата неговите колеги да свършат неговата работа. После те му признали, че искали да му докажат, че внушението е сериозно нещо. Някой иска да помогне с внушение и казва: Ако не бяхте ме повикали, животът щеше да си отиде. Той иска да покаже, че той е човекът, който ще го спаси. Казва: Работата е много сериозна, никакви лекарства няма да помогнат, само аз ще му помогна. Проповедниците държат същата тактика. Те искат да помогнат на хората като им показват лошия живот. Истинската философия е: Никога не говори за злото. Колкото се може говори по-малко за злото. Който иска да бъде здрав, да не отваря и дума за злото. Мисли повече за доброто. Злото определям като кал, където нищо не расте, всичко гние и се разваля. Това, което разваля, е злото. Какво нещо е доброто? Това, в което всичко расте, живее и продължава живота. Следователно, условие, при което можеш да постигнеш всичко, което желаеш, е доброто. Такъв е редът в природата. Ще ви приведа един пример. Преди години във Варна правех един опит с човешката мисъл. В едно семейство имаше четири момичета. Майката се смееше на най-голямата си дъщеря. Тя не можеше да вземе два верни тона, пееше като че дъска цепи. Казва: От тебе всичко може да стане, но певица - никога. Тя казва: Не съм родена да пея. Казвам: Майка ти не разбира, ти можеш да пееш. Може, аз виждам, че музикалният й център е развит и гърлото може да се развие ако пее и се упражнява Давам й известни правила и след известно време тя можеше да пее по-хубаво, отколкото тези, които бяха учили в училище. Тя не стана певица, но можеше да пее.

Целият свят днес си служи с отрицанието. Всички казват: Обществото върви зле, непоправим е този свят, хората са лоши. Че има лошо, има, но като констатираме един лош факт, светът няма да се поправи. Какво трябва да се поправи? Да допуснем, че един кораб се разбива, какво трябва да се прави? Всеки да се хване за една малка дъсчица и да се спасява. Или да вземат спасителните лодки и пояси. Всички мъчнотии, които съществуват в сегашното общество, могат да се оправят. Аз се чудя на големите недоразумения в света. Например, първоначално казвах на тези, които идваха при мене, да се молят в църквата. Обаче, свещениците казали: Тези лица, макар че се молят при нас, имат задна цел - да ни окупират. Лошо. Тогава казах: Не ходете в църква, молете се отвън. Пак лошо. В църквата лошо, отвън пак лошо.

Добър човек наричам този, който е роден добър. А добрия не можеш да го направиш лош. На родения с дарби ти можеш да се довериш, понеже природата е на негова страна. Онзи, на когото Бог е дал сила, не можеш да го спреш, понеже Бог е на негова страна. Този човек е носител на Божествените закони. Ако ние се явяваме в света с нашите идеи, нищо няма да допринесем. Но ако един човек е носител на Божествените идеи, които ползват цялото човечество, всички трябва да съдействаме, за да се прояви Божественото. В Божественото няма това различие, което съществува в нашия живот.

Като отидете на концерт ще видите, че богатите хора са заели първите места, макар че не разбират музиката. На един симфоничен концерт билетите струваха по 140, 150 долара, по 500 лева. Някой вземе билет за 30 лева, но слуша по-добре. Музиката не се слуша по-добре отблизо.

Сега религиозните хора искат да бъдат много близо до Господа. Те казват: Който иде в рая, ще бъде по-близо до Бога и си представят рая по свой особен начин. Светските хора казват: Всичко е тук, на земята. Ако всичко е тука, покажете ми отрицателната страна, не само да показвате добрините. Като отидете в една чужда страна разгледайте затворите - те са отрицателната страна на живота. Трябва да се покажат и добрите страни - училищата, добрите заведения. Тогава ще направите един паралел, ще видите кое надделява. Казвам: В София има много повече кръчми отколкото църкви. Всяка кръчма е израз на една стара култура. Хората мислят, че са излезли от областта на идолопоклонството. Кръчмарят е свещеник, който има прибори, разполага с много голяма сила. Който дойде при него, казва: Заповядай. Веднага поднася бонбонче. кисела краставичка, зеле, казва: Да те почерпя с нещо? Ще се почерпят. Онзи си отваря сърцето и казва: Дай едно кило. Много умни са кръчмарите. Всички се опиват, кръчмарят остава трезвен. Ще кажете, че неговата цел е егоистична. Вземете един проповедник или свещеник, който служи, взема пари. За да опитате религиозните хора, отнемете им материалните възнаграждения. Аз не искам да им се отнемат, но само да се опитат имат ли идея.

Аз зная защо хората грешат. За мене този въпрос е решен. Зная и лекарството и ако не го казвам, имам съображения. Когато някой има цирей и дойде при мене, аз му казвам: Ела след 4-5 дена. Като ме срещне, казва: Този цирей стана много голям. Ако така продължава, ще ме умори. Казвам му: Не се бой. Природата е силна, аз не искам да я спъвам. Когато трябва да изтекат някои отрови, които не могат да се изхвърлят по обикновения начин, тя съдейства да се образува абсцес. Умна е природата. Тя е най-добрият лекар. Болният се оплаква, че вратът много го боли, тупа. Казвам: Когато тупа е хубаво, когато не тупа не е хубаво. Ти си ял неестествено. Баща ти, майка ти имат нечиста кръв и природата иска да те освободи от нея. Не бой се. Тогава ще му се даде едно наставление. Сегашните лекари имат един метод, който не е съобразен с методите на природата. Те веднага режат цирея. Понякога и рязането е полезно. Но някой път човек може да си замине от такова рязане.

Преди години на една госпожа ръката забра, поду се. Идва при мене да иска новите наставления. Казах й: Като излезете оттук, идете при някой хирург да ви направи малък отвор. По пътя на улица "Опълченска" тя паднала в един трап и си ударила ръката. Уплашила се. Отишла при хирург, и той й казал: Кой ви направи този разрез, идеален е. Ръката била много добре изстискана през тази дупчица. И за една седмица тя оздравяла. Вие ще кажете, че това е съвпадение на известни условия. Съвпаденията са за невежите хора, а за умните хора съществуват разумни съчетания на нещата. Да вярваме, че Бог създаде небето и земята. Да се роди в нас онази светла мисъл, че през целия този тежък живот, който сега минаваме, има един изходен път. В никоя система вие няма да намерите вашето спасение. В която и църква да сте, в което политическо верую да сте, може да сте англичанин, американец, русин, немец, вие не можете да се избавите от лошите последствия на живота. Вие сте осъдени да умрете. Казвате: Да си починем. Не се лъжете в такъв живот. То е все едно след като се наядете хубаво, да ви обяснят Не считайте това за живот. Предпочитам да ме обесят гладен. Ако ще умра, да умра гладен. Какво разбирате вие под думата смърт? Научно се разбира унищожение на тялото на човека. Да умре човек значи да премине в един нов живот. Когато дадоха тази чаша на един от великите хора, той каза: “Ако е възможно да ме отмине тази чаша, Господи, ако не, да бъде Твоята воля.“ Питам сега: След като разпънаха Христос, Той умря ли? Христос днес живее повече отколкото преди 2 хиляди години. Ако днес Христос се яви с тяло, кой човек няма да пита дали това е Христос или не? Но Неговата мисъл прониква във всички области на човешкия живот, защото тя е мощна. За нас не е важно слънцето да ни дойде на гости, по-важно е светлината на слънцето да проникне навсякъде. За нас са важни светлината и топлината. Следователно, за нас не е важен историческият Христос, а Божествената мисъл, която изтича от Него, важна е Любовта, която изтича от Него и тя е, която ще преобрази света. Ние имаме едно материалистическо схващане за Христос. И ако досега църквата не е направила прогрес, това се дължи на онзи вътрешен канонически спор, който имат православната и католическата църква. За какво се борят? Кой вярва по-право? Хубаво, има и друга страна: Кой изпълнява по-добре учението. Коя църква е по-добра или коя по-права, или коя църква изпълнява по-добре учението, коя църква го прилага. Не е Важно дали църквата е стара или нова. Ако старата църква изпълнява, това е добре, ако новата църква изпълнява е пак добре.

Сега мисълта, която искам да остане у вас е: Който създаде небето и земята, той ти е дал един мозък, едно тяло. Ти си цяла една вселена, ти си един малък свят. Ако при това голямо богатство, което Бог е вложил в тебе, ти си недоволен и те занимават дребни работи, питам тогава: Какво означаваш в света? Необходимо е сегашните хора да правят опити. Минало е времето с вяра да се приемат нещата. Понеже вярата е път за знание, ако твоята вяра не ти носи положително знание, това не е път, по който ще придобиеш знание. Ако твоята вяра ти дава знание, то ще бъде полезно за самия теб. Какво си разбрал, ако си се обезсърчил от живота и си теглиш куршум? След като свършиш училище, нямаш никакво вдъхновение, не знаеш какво да работиш. Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, но като излязат на сцената, не гледат в първите редове на публиката, но се свързват с някого, с когото си хармонират. Той свири, но същевременно някой от публиката му помага. Ако няма такива хора в салона, концертът всякога излиза несполучлив. Когато има няколко души да му помагат, концертът е благополучен. Законът е такъв: “Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Където са двама или трима души събрани в името Божие, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, там е силата. Какво е Любовта? Това, което дава живот и освобождава от смъртта. Що е Мъдростта? Това, което дава знание и сила на човека, да го освободи от страданието. Що е Истина? Това, което дава свобода на човека, простор, освобождава го от всички ограничения в които се намира. Така аз разбирам истината. А хората търсят някой да ги обича. Когато той заспи, осем часа не мисли за тебе. През това време какво ще правиш? Този, който трябва да те обича, ден и нощ трябва да мисли само за тебе. Единственото Същество, Което може да ни обича, Което така мисли. То е Първото Същество, Което е създало света. Ако искаш да успееш, трябва да имаш свещена идея, да имаш най-високо понятие за Бога. Като дойдеш до Бога, всички въпроси отпадат. Ако дойде някой да те пита има ли Господ или не, какво ще му отговориш? Попитай го дали съществува или не? Съм ли аз или не съм? Аз човекът, който съм пред тебе, след 50-60 години няма да ме има. Къде ще бъда? Ако ме попитате за това, ще разреша този въпрос. Не може да се разреши един въпрос без любов. Не можеш да разрешиш такъв велик въпрос без знание. Не можеш да разрешиш такъв един въпрос без свобода. Ти трябва да си свободен да мислиш, да имаш достатъчно светлина, достатъчно живот, че да можеш да познаеш Бога. Трябва да бъдеш силен да пребродиш цялата Вселена. Веднъж един ме попита: Има ли Бог или не? Отговорих му: В нашата галактика има 100 милиона слънца, всяко слънце има по 10 планети като негови спътници. Ти посети всички слънчеви системи и като се върнеш ще разкажеш всичко. След като пребродиш тези сто милиона слънца и планети, ела при мене, аз ще ти кажа има ли Господ или няма. Аз сега съм тръгнал на път и като тебе се готвя да ида в друга слънчева система. Пита: Ти сериозно ли говориш или не? - Ако си от разумните, сериозно говоря, ако си от обикновените, шега си правя. С умните хора сериозно се отнасям, с глупавите се забавлявам, шегувам се. Ще обясня. Едно винаги недоволно дете, което майката с нищо не може да задоволи, такова дете аз не утешавам. То се цупи, сърди се, а майка му дава ябълки - една, втора, трета и чак тогава детето се усмихва. Значи, въпросът е бил за трите ябълки.

Казваме, че това са детински работи. И с възрастните е така. Ако ние учените хора, свършили философия, музика и други изкуства, попитаме един проповедник, защо проповядва, ще каже, че е заради Господа. Ако попитаме един свещеник защо служи, ще каже същото. Ако попитаме един учител защо учи, ще каже за народа. Не, не е за народа. То е второстепенно. Ако попитате водата защо тече, ще каже, че иска да иде в океана. Но и това не е истина. Тя отива в океана, за да излезе от него. Ако попитате вятъра защо духа, какво ще каже? Той ще не ще трябва да духа, да се движи от високо към ниско. Ние съвременните хора мислим, че сме свободни. Онзи, когото стражарите карат, е свободен докато върви. Като престане да върви има пъшкане. Ученикът е свободен когато учи. Когато не учи не е свободен. Свещеникът е свободен докато служи. Като престане да служи не е свободен. Ти си свободен, докато ядеш. Като престанеш да ядеш не си свободен. Като се наядеш пак не си свободен. Ти си свободен докато имаш пари в джоба си. Щом нямаш пари, не си свободен и лицето ти ще се измени. Имаш стотина хиляди лева в банката, можеш всичко да уредиш. Нямаш в банката нищо и Господ нищо не дава. Тревожиш се какво ще се прави. Казваш: Тежък е животът. Това са ред противоречия, всеки може да ги носи. Да носим противоречията на хората, за това има вътрешна причина. В някой случай е необходимо да бъдеш богат, в друг случай е необходимо да бъдеш сиромах. В някои отношения е необходимо да бъдеш учен, в други отношения е необходимо да бъдеш невежа. В едно отношение е необходимо да бъдеш силен, в друго отношение е необходимо да бъдеш слаб. Това в природата съществува като закон - отношение между Великото голямо и Великото малко в света. Аз го наричам степени, по които вървят всички Божествени мисли и уравновесяват всичко. Като не разбрали Божия закон хората съгрешили, понеже са се наели да вършат работа, която не е за тях. Аз съм забелязал много ученици, като искат да свършат с отличие, пресилват своя мозък, заболяват и нищо не става. Заболяват и умират. Много посредствени ученици, които започват с посредствени знания, упражняват своя мозък и свършват училище. Те не бързат. Имаш пред себе си всеки ден да реализираш по нещо. Няма дави привеждам онази приказка за надбягването между костенурката и заека. Вие я знаете.

Велико е човек да е доволен от малките мисли, които му помагат. Някой може да каже: Защо не съм даровит? Ти си даровит, но трябва да дойде учител да ти вдъхне нещо. В едно житно зърно има възможности да създаде нещо, но непременно трябва да дойде слънцето, водата, топлината, да му дадат подтик. Всички гениални хора в света са приели един подтик отвън, който им е помогнал да се развият техните дарби. Първите подтици - най-големи и най-малки дават майката и бащата. На второ място иде учителят, на трето - обществото. Това са все фактори. Но аз ще ви кажа, коя е вашата майка. Всеки човек, който те обича тъй беззаветно, той е за тебе майка, може да те вдъхнови. Не ме разбирайте буквално. Всеки човек, който има знание, разбира закона, може да помогне, той е твой баща. Бащата трябва да внесе известна сила в човека, майката да даде направление на енергиите. Ти ще познаеш майка си и баща си. Майка може да ти бъде тази, която ще развие твоите дарби и ще те направи доволен. Баща е онзи, който може да те вдъхнови, който може да те повдигне. Всеки, който те ограничава, не ти е нито баща, нито майка. Така разбирам аз майката и бащата. За учителя прилагам пак същия закон. Дали е господар, или е слуга, важи същият закон. Слугата ако те обича, ще ти служи. Ако господарят обича слугата си, той е добър господар. Ако учителят обича учениците си, той е добър учител. И ако учени кът обича учителя си, той се учи и е добър ученик. Винаги там където има обич, има основа.

Казано е: “Бог създаде небето и земята.” Вие поглеждате към небето и казвате: Дали е така? Когато един ученик влезе в лабораторията и види всички инструменти, казва: Това не е за мене, това е създал човешкият дух, създал го е човешкият ум. Погледнете земята, тя е населена. Ако идете на слънцето и то е населено с човеци малко по-другояче създадени. Не са с такива форми като вашите. Техният идеал е по-велик, понеже не се занимават с обикновени работи. В цялата слънчева система, за всички планети има определен бюджет. Сега аз не искам да ви карам да вярвате. Ако не вярвате ще ви бъде по-добре, защото ако вярвате, ще кажете: това е една приказка. Как е възможно при тази температура там да има жители, ще се стопят! Много по-добре може да се живее на слънцето. Учените поддържат, че там има по-голяма топлина, но въпреки това има хора, които издържат и на много по-голяма. Ние едва издържаме 39-42 градуса. Жителите на слънцето може би издържат температура от 35 милиона градуса. Следователно, ако един слънчев жител дойде на земята, ще се намери в голямо противоречие с този голям студ, който тук ще намери. Те се обезсилват, затова много рядко се решават да слязат. Даже слънчевите типове, които съществуват на земята, са много обезсилени. Те са най-весели, най-жизнени и радостни. Всички ония хора, които са допринесли нещо на човечеството са все слънчеви типове. Астролозите го обясняват другояче: за да мислиш, да можеш да успяваш, трябва да бъдеш слънчев тип. Той носи Господа със себе си. Носи три качества: любовта на човечеството, мъдрост и знание, носи свобода и разширение. - Закон на причина и последствие.

Ние навлизаме в една област, откъдето трябва да се върнем назад. Аз четох преди известно време, че един астроном се молил на Господа да му покаже вели чието на света. Молил се около 15-20 години. Една вечер сънува, че при него идва един ангел. Това било в 19 век. Той му казва: Молитвата ти се чу. Той чува един глас, който казва: Тялото му промени, но сърнето му остави човешко. Този ангел го пренесъл на Слънцето, после на друга система, разнасял го от система на система. Астрономът казал: Моля те, върни ме на земята. Той не можел да издържа повече. Какво ще ви ползва вас и какво ще ви интересува, ако повярвате, че един жител на слънцето може да издържи 35 милиона градуса? Това е научен факт, това не е мое твърдение. Някои са измервали. Аз не мога да кажа откъде го зная, но съм уверен, имам основание.

Трябва да се върнем към обикновения живот, към който ние сме нагодени, към ония дарби, ония сили, ония способности, които човек има в себе си и ги развива в сегашния си живот. Всякога трябва да бъдете благодарни, когато четете една философска книга, слушате музика, гледате картина на голям художник, или някое изобретение, особено когато разглеждате природата. Някои много механическия разглеждат. За в бъдеще ще изучавате природата. Има много творения на съществата, които са живели преди хората. Те са се приготвили сега да пресъздадат земята, да изменят нейната орбита, оста, вътрешното й състояние, да изменят и човешкия организъм, човешката мисъл и чувствания, да сложат нов ред на земята. И този нов ред ще бъде изграден по закона на любовта. Бъдещата култура е култура на любовта. Това че сегашните хора се избиват, че проливат кръв, окултистите тълкуват така: Нали на всяка жена когато ражда й се пуска кръв? Понеже сега се ражда новото, тези хора трябва да се изкупят с кръв. Много кръв трябва да се вземе от хората, за да има къде да поникне новата култура. За нея тази кръв е необходима, както водата за растенията. Аномалията, която сега съществува, този хаос е поради това, че разумните същества събират тази кръв. Тя не се разпилява. Щом умре човек те събират кръвта от артериите като в шишета, слагат етикет от кого е, и я пазят в своите аптеки. Тя ще служи за бъдещата култура. Казват, че Христос пролял кръвта си за спасението на човечеството. Кръвта на Христос беше потребна за да се изкупят греховете на човечеството. Някои обясняват по-другояче кръвта на Христа, че това е Неговото разумно Слово. Кръвта е външната страна на Словото. Нямаш ли кръв, твоето разумно слово не може да се прояви. То може да съществува извън тялото на земята, но без тяло не може да се прояви. Следователно, ние трябва да пазим своето тяло, своя мозък, трябва да пазим своята нервна система. Трябва да се научим да бъдем доволни. Бъди доволен, че болестта ти е с мярка. Като те боли, кажи: Слава Богу. Тогава ще вярвате както онзи американец, който като работил един камък паднал и му откъснал първата фаланга на пръста. Той казал: Слава Бог, благодаря, че не отиде целия пръст, че не отиде ръката. Питат го защо благодари? Той казва: Благодаря, че с много малко се освободих. Всички трябва да благодарите, че се освобождавате с едно малко засягане. Много малко ви е засегнало. Този промисъл, който съществува в природата, ни показва, че се намираме под известна благодат.

Бог създаде небето, което е нашият ум. Бог създаде и земята, тя е нашето сърце. Някои вземат сърцето, че е Слънцето. Сърцето играе важна роля в слънчевата система. Благодарение на сърцето и на ума, които човек има, той може да богатее и да се повдига. Трябва една гениална мисъл. Не се обезсърчавайте, че не разбирате природата. Не се обезсърчавайте, дали има Господ или не. Оставете този въпрос неразрешен. Не разрешавайте въпроса, дали има или няма добро, дали има или няма зло. Разрешавайте въпроса, дали можем да вършим доброто. Казваш: Може ли да живея в доброто, а не в онази кал, в която всички отиват. Щом аз мога да живея в доброто, ще зная, че и другите хора ще могат да живеят. Не поддържам философията на Настрадин Ходжа: Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината свят изчезва, като умра аз, всичко изчезва. Тогава, защо мъжът ще се развежда с жена си? Това е вярното отношение на човешкия ум и човешкото сърце. Всеки човек, който изгуби своето сърце, той е осъден. Всеки, който изгуби своя ум, също е осъден. Това е вярно по отношение на човешкия ум и сърце, но не и по отношение на външните форми, които съществуват. Човешкият ум не може да се разруши. Това е невъзможно.

Например, вие мислите, че никой не ви обича, че никой не мисли за вас. Питам тогава: Как дойдохте на този свят? Вие, които не сте обичани, как са ви вкарали в този свят? За да влезете в света ви трябва билет, който струва 35 милиона златни лева. Вие сте влезли без пари. Платихте ли? Или не сте платили? Безплатно, даром сте влезли. Вие сте използвали случая, когато някой артист е давал билети гратис. Вие сте влезли гратис, а сега казвате: Няма никакъв смисъл. Продайте билета - 35 милиона струва.

Аз не искам във вас да остане мисълта за пари, за богатство. Преди години дойде една ясновидка, много набожна жена. Казва: Искам да ти помогна. И от тебе човек ще стане. - Как? - Има едно голямо богатство. - Къде е то? - Тук, в София, заровено е на 600 метра дълбочина. Казвам: Нямам толкова пари да търся богатството на 600 метра дълбочина, трябват много хора. Иди тогава при православните, при владиците, кажи за това богатство на тях, тази работа не е за мене. Доближавам се до ухото й и й казвам: Не се заблуждавай, на 500 метра няма закопано никакво богатство. Може да има някаква руда, но не е за тебе. Това богатство не е в земята а е у тебе. Ти имаш отличен ум, добро сърце, както виждаш даровита жена си, не ходи за се занимаваш с тези търговски работи, а помагай на ближните си и там ще намериш това богатство. Послушай ме, няма да те боли главата. Ако не ме послушаш две глави ще те болят. Тя ми хареса, с хубаво чело, с хубави възможности. - Може да са ме излъгали духовете. Казвам й: Не са те излъгали духовете, но ти не мислиш право. Ти искаш да направиш манастир, а пък не знаеш, че вече няма нужда от манастири. В природата има много манастири. Не е правилно твоето разбиране. Ще влезеш в стълкновение с живота. Иди в манастира Св. Иван Рилски.

Ние искаме да въведем нов ред на живота Невъзможно е. Трябва да бъдем верни на онова, което сме обещали, което носим в себе си. Човек не е свободен, той е задължен, той не трябва да мисли само за себе си. Човечеството е едно условие. Той трябва да знае, че е изпратен от най-добрите мъдреци, от тези, които са създали всичко. Сегашното и бъдещото му положение напълно зависи от тях. Тъй както положението на един посланик на Англия, Америка, Русия. Германия зависи от държавата, която представлява. Когато държавата престане да се интересува от него, той трябва да си вдигне багажа и да се върне в своето отечество.

Новото, което трябва да придобиете: Научете се да вярвате в светлата мисъл. Поставете се в напълно спокойно състояние. Оставете настрана всички нерешени въпроси за богатство, сиромашия, не се занимавайте има ли или няма ред и порядък в света. Впрегнал си вола, той оре 10 часа заради тебе, а ти казваш: Господ нареди. Господ дал ли ти е документ за това? Казваме, че Господ им е дал възможност за работа. Ти хващаш кокошката и я заколиш, хващаш рибата, птицата и казваш: Господ ги е създал за мене, ще ги сготвя и ще ги изям. Вие трябва да оставите всички противоречия, които съществуват. Кокошката, която изяждате, нищо няма да загуби, тя ще спечели, вие ще изгубите. По отношение на това в херметическата философия поддържат следния възглед: Колкото кокошки, агънца, рибки си изял, един ден когато те станат хора, ти може вече да си в положението на ангел, но Господ ще те праща на земята да им помагаш, да им служиш. Той ще ти каже: Те едно време поддържаха живота ти. Те ще се чудят защо този ангел им помага, дали ги обича? Ангелът казва: Имам задължения спрямо вас. И вие още вървите по закона на задълженията. Ти казваш: Обичам Господа. Как няма да Го обичаш? Ти си длъжен. Има любов по свобода, има любов по задължение. Сега гледайте да минете през фазата на задължителната любов и да дойдете до фазата на свободната любов. Като кажа свободна любов, вие настръхвате. В задължителната любов се вършат престъпления, в свободната любов няма абсолютно никакви престъпления. Това е любов към всички.

Онзи, Който е създал небето и земята, трябва да живее във вас. Слушайте Неговия глас и Той ще определи вашето бъдеще. Ще имате едно знание. Ще проверите нещата. Аз не искам само да вярвате. Ще проверявате. Може да си болен, ще оздравееш. Може да си невежа, ще станеш учен. Може да си лош слуга, ще станеш добър. Всичко ще се измени. Когато един ден се намериш в положението на ангел, който владее законите, тогава ще бъдеш свободен. Тогава ще кажеш Има Един, Който е създал небето и земята, на когото ще служа, понеже има три неща, които са вечни: Любов, която носи живот, Мъдрост, който носи знание и Истина, която носи вечна свобода за човешката душа.

Беседа, държана от Учителя, на 30 юли 1933 г., неделя, 10 ч.с., София-Изгрев