Елате да обядваме

Ще прочета 21 глава от Евангелието на Йоан, от 6-14 стих включително. Ще взема само първите думи от 12-ти стих: “Елате и обядвайте”.

Често се задава въпросът, какво е човек сам по себе си. Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото. Можем да говорим за ангелите, но не ги виждаме. Може да говорим за Бога, но не Го виждаме. Реалното, което знаем и виждаме, то се изменя. Този човек, който е толкова реален, изчезва и после и да го търсим, не можем да го намерим. Ние не знаем къде се скрива. Единствено предполагаме откъде е дошъл и накъде отива. Реално е само неговото сегашно проявление. Аз говоря от гледището на една реална наука. Това, което можем да пипнем, което можем да видим, то е реално. Има една страна в живота, която не дава никакво разрешение на въпросите, въпреки, че е реалност. Една хазартна игра не разрешава живота, щастие не носи. Онзи, който се сражава на бойното поле, не носи ни най-малко щастие на себе си. Този, който се сражава на бойното поле, носи своето нещастие, и въпреки това отива. Даже този, който отива да се учи и той ще срещне големи мъчнотии. И този, който идва на земята да живее и той ще срещне на пътя си страдание. Питам: Какъв е идеалът на хората на земята? Всички хора искат да уредят живота си по някакъв начин. От хиляди години все го уреждат и все неуреден остава. Не че животът не може да се уреди, но мисля, че тук има един погрешен метод. Често съм виждал как малките деца уреждат на пътя своите работи. Те играят с ръце, с крака, слагат вода, бъркат някаква каша, правят малки топчици и затова често бащите и майките им ги понатупват с пръчица, а после се чува хубава песенчица. Децата пеят някаква миньорна или мажорна песен. Кое дете може да пее нещо от Шопен? Сегашните деца са стигнали до едно щастливо положение. Те гледат по един реален начин на нещата, възрастните гледат по друг. По какво се различава детския живот от този на възрастния? Той е много пo-щастлив от живота на възрастните. Децата, които не разбират, са пo-щастливи отколкото възрастните. Възрастните са по-нещастни. Детето е нещастно само когато не му се даде храна, когато майка му не е при него.

Реалното в света, това е: “Елате и обядвайте.” Обедът, това е ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от обеда. И учени, и проповедници и всички други, каквато служба да заемат, те са я взели с единствената цел да обядват. Искате да свършите училище с единствената цел да ядете. Няма работа в света, след свършването на която хората да не обядват. Обедът е единствената цел на всяка завършена работа. В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва. Който не е свършил работата си, той ще закусва. Думата обядване е вече проявление на физическия живот. По това проявление, по това завършване можем да съдим за далечната цел на природата. В това отношение може да се явят много съмнения. Дали реалността съществува? Аз определям реалността малко по-различно. Някои хора определят дали има Господ или няма. Това не е реално. Да питате дали има Господ или няма, каква реалност има в това? Най-голямото заблуждение е да питате дали има Господ или няма. Защото може да мислите, че има Господ, но след като Той замине, кой ще остане на Неговото място? Ако Го няма добре, но ако дойде Господ, какво ще стане? Това са човешки схващания. Това не е схаващане на битието. Вие може да питате има ли дух или няма. Ако изтеглите въздуха от тази стая с пневматическа машина, вие ще видите дали има въздух или не. Като изтеглите въздуха от стаята, ще разберете какво нещастие е това. Живеят ли хората - те са в реалността. Умират ли - те са извън реалността. Ще дойде някой да ме убеждава, че човек като умре, ще отиде на онзи свят. Така могат да мислят старите хора, както досега са мислили. Аз казвам: След като умре, този човек никъде не отива. Той е извън реалността. Живее ли, той е в реалността. Сега, дали това е в съгласие с логиката на учените, това за мене е безпредметно. Докато аз живея, това е най-голямата логика за реалността, когато умра, това е нелогично вече. Как ще ме убеди някой, че аз живея? Или, как ще ме убеди, че съм умрял? Нито в едното, нито в другото има нужда да ме убеждава. Единственото нещо, в което може да ме убеди е да каже: “Елате и обядвайте.” Според мене най-хубавото нещо, което някой може да направи е, да ти каже най-хубавата, най-изразителната, най-любовната, най-мъдрата дума в света: “Елате и обядвайте”. Всичко друго вън от това е заблуждение. Защо кокошката, която хранят и угояват, става жертва? Каква реалност е това за нея, че е угоена? По някой път ние се възхищаваме, че сме оправени. Реалността в дадения случай е в това, което вие преживявате, сигурността, която имате в себе си. Докато се страхувате или терзаете, не сте в реалността. Даже най-вярващите хора понякога като ги попитате за онзи свят, като се намерят на тясно, казват: Тъмно е сега. Вярваме, че има друг свят, но ни се струва, че има голямо противоречие в това.

Животът е, който ни свързва с реалността. Смъртта ни изважда от рамките на реалността. Ако сегашният живот не може да ни свърже с реалността, мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. В Писанието се говори за смъртта, но чрез отричане. Досега всички методи са били само отрицателни на истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате: Трябва да се разкаем, да идем при Бога. Само чрез разкаяние ли се отива при Бога? Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам? Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога. Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа. Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н. Ние ще оставим това, това са известни понятия. За някои хора те са полезни. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи. Две-три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин. Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи. Майката е принудена да лъже. Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче. Защо ще го лъже? Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво. Значи Провидението послъгва. Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. С бялата лъжа не може да се дойде до истината. Тогава питам: Това ли е единственият начин за освобождаване? По кой начин птичките отбиват своите деца? Те не ги кърмят. Начинът, по който ние мислим, не е единственият. Това е един начин, по който хората се кърмят. Това е един посредствен начин. Има по-съвършен начин за отглеждане на човешката душа. Казвам: Това е преходно състояние. Ако на един съвършен човек се каже, че трябва да има майка и баща, за да се роди, той ще се чуди. Вярно е, че при сегашните условия, един човек без баща и майка не може да се роди. Няма какво да го доказвам. За мене, обаче, с реалност човек сам да се роди. Човек може и без майка и без баща. Той може да се роди за себе си. Най-реалното е когато майка ти и баща ти са в тебе. Ако те са вън от тебе, като умрат, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят? - Онзи свят това си ти. Баща ти постоянно се върти в главата ти. Той живее в главата ти и затова постоянно мислиш за него. Ако не е в главата ти, няма да мислиш за него. По цял ден майка ти, баща ти хлопат и ти мислиш за тях. Предполагаш, че са в онзи свят, някъде далече. Не мислете, че моята цел е да руша вашите възгледи, но вие сте на едно въже, което скоро ще се скъса. Вие сте като акробат на едно въже и ви казвам: Слезте от това въже, защото ако се скъса и паднете отгоре, ще си навехнете и двата крака. Казвате: Ако слезем от въжето, как ще си изкарваме прехраната? - Слезте от въжето, днес може да не си изкарате прехраната, важно е краката ви да са здрави. Слезте, защото ако дойде голяма буря когато сте на въжето, тогава вие с върлината заедно ще идете по дяволите. Питам: Досега на кого в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, против смъртта? Като се скъса въжето, пак ще го правят. Даже на Христос, на една от най-силните натури въжето се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят отново да възстановят и свържат въжето. Нали казват, че Христос умрял. Христос наново възстанови себе си, за да покаже, че има друг двояк живот. Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: Имам власт да положа живота си, имам власт да го взема. На друго място говори, че Той и Отец са едно. Както Отец има живот в себе си, така е дал на Сина, за да покаже, че има една връзка между първото Битие, живата реалност и Него. След Неговата смърт се оправда стиха: “Разрушете този храм и аз в три дена ще го съградя.”

Онова, което съгражда живота, това е обедът. Вие, като ядете, живеете, а като не ядете, ще умрете, Всеки един обяд подразбира новия живот, който влиза в нас. Защо човек обядва? Не може ли без ядене? - Може. Тази работа прилича на онзи случай с Паганини. Той давал концерт. Попитали го дали може да свири на три струни. - Мога. Дал концерт на три струни. После го попитали дали може да свири на две струни. - Мога, отговорил Паганини и дал концерт на две струни. Задават му въпрос дали може да свири на една струна. - Може и на една струна, отговорил той и отново дал концерт. Попитали го: Може ли без струни? Паганини не се явил. Вие без струна, концерт не може да дадете. Сегашното Битие започва с числото две. Великата философия е в раздвояването. Ако вие не разбирате основата на доброто, ако не разбирате основата на злото, вие не можете да разберете в какво седи същността на живота. Адам яде от дървото за познаване на доброто и злото. Господ го изпъди от рая да не би да яде от дървото на живота и с това да си създаде друго зло. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адам, като е познал доброто и злото. Слабостта на Адам беше в това, че той се изкуси с яденето. Той взе един обяд ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава от света и всеки един не яде навреме. Човек има право да закусва след изгрев, да вечеря след залез, но дойде ли до обеда, трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Това означава, че той има знание и ходи в тъмно. Човек, който търси някой да му каже ще живее ли дълго, никога не може да яде един обяд. Човек, който търси своето щастие на земята, никога не може да има обяд. Човек, който иска да бъде силен на земята, никога не може да има обяд. Ако вие търсите слава, величие на земята, вие не може да имате обяд. Даже ако търсите живот на земята, не може да имате. Може да имате само един временен живот. Ще минат 40-50 години, най-много 120 години и вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма. Когато се разсъждава за онзи свят, за този свят, аз уподобявам всичко това на следното положение: да се разговаряте с човек, на който двата крака са изкълчени и го лекуват лекари и да разговаряте с един здрав човек, който ходи, работи. Болният пита здравия: Къде ходиш? Какво правиш все навън? Здравият му разказва, че има един външен свят, че той се радва, ходи, не му трябват медицински сестри, лекари, даже и пари не му трябват. Болният казва: Как е възможно? Той не може да влезе в положението на здравия човек. Никога болният човек не може да влезе в положението на здравия човек. И здравият не може да влезе в положението на болния. Болните хора казват: Как можеш да живееш без тяло? То е все същото да питаш затворник, може ли да живее без затворнически халат. Като излезе от затвора без халат ще живее, но тук в затвора ще бъде с халат. На него има номер. Като излезе в реалния живот там номер няма да има, там има име. Казвам: Истината, която търсите, е истината, която носи свобода за човека. Единственият начин, по който човек може да бъде свободен, е чрез онзи велик закон на истината. Истината не е нещо абстрактно, в истината се крие един велик закон, по който ако постъпваш, ще уредиш целия си живот на земята. Сега философите казват, че свободен е само Бог. Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога и те мислят да бъдат свободни. Ти можеш да бъдеш ограничен само когато живееш в онзи, който не е свободен. Ако ти живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен. Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен. Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист. Ако живееш при нечестни хора, ще бъдеш нечестен. Щом си при нечисти хора, дрехите ти ще се изцапат. Реалното, което трябва да се разбере, е наука, с която вие тепърва трябва да се запознавате. Но винаги има една опасност и тя е в следното: Щом човек се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Всеки един от вас иска да бъде богат. Всеки иска да свърши университет, но докато го завърши ще има големи изпитания. Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори и то с най-упоритите. Не можеш да подкупиш един професор да ти даде диплом без да си учил. Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, ще те изпитват другите хора. Има една слабост в сегашния свят, че ние искаме да бъдем богати, да бъдем учени, без много труд. Така учението се проповядва лесно. Ще повярваш в Господа и всички ще имаш. Като мислиш за Него, като дойде Духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, в които Духът живее и пак са останали такива сприхави като преди. Като дойде Духът в разложения, той все разложен си остава. Когато Духът дойде в стиснатия, той пак стиснат си остава. Когато Духът дойде в щедрия, той е пак щедър. Духът не изменя, Духът дава условия. Духът го изпитва какъв е. Всеки човек остава такъв какъвто си е. Той трябва да работи над себе си непрестанно, за да се измени. Писанието казва: “Всички ще се изменим.” Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. Това не е механически процес. Това абсолютно свободен процес. Когато искате да се измените, значи сте в съгласие с природата. Ако вие обикнете природата, а не обичате Бога, природата не може да ви обича. Тя ще ви позволи да орете, да сеете, но нищо няма да ви даде. Вие ще посеете, ще дойде градушка и ще убие всичко посято. Ще посеете зеленчук, ще дойде слана и всичко ще унищожи. Питам: Какво ще правите? В света природата не е единствен фактор. Има три фактора: Човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор. Тези три фактора трябва да действат едновременно в съгласие. Първият фактор е Бог, вторият е природата, а третият фактор е човека. Ако мислиш, че всичко сам можеш да направиш, ти си на грешна страна. Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на грешна страна. Трябва да разбираш тези три фактора, които действат в тебе. Или казано по друг начин: Аз поставям един паралел. Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, дробове, твоето кръвообращение не са в единение с природата, с това, което е свойствено на Битието, ако стомахът ти не е съгласен с останалите органи на тялото, и с волята cи ти нищо не можеш да направиш. Тогава ще си кажеш: Понеже главата ми не е свързана с Бога, понеже гърдите ми не са свързани с природата и понеже стомахът ми не е свързан с мене, аз нямам условия да живея. Но това не е произволно. Причина за цялата дисхармония си ти, човекът. Едновременно трябва да мислиш за Бога, да имаш връзка с Него, да дишаш, да имаш връзка с природата, с живата душа и да ядеш, за да имаш връзка с хората. Ако ти не ядеш, не можеш да си във връзка с хората. Колкото по-сладко ядеш, толкова връзката ще бъде пo-сладка. Да не се удоволстваш, но след всяко ядене, да чувстваш цялото благородство, което човек носи.

Велико нещо е да знаеш правилно да се храниш. По това, как се храни човек, можеш да разбереш какво представлява той. Като влезеш в един дом и видиш какво готвят, как се хранят, веднага можеш да предскажеш тяхното бъдеще. Христос казва: “Аз съм Живият хляб слязъл от Небето. Който ме яде ще бъде жив. Аз съм живият хляб.” Без хляб ти не можеш да видиш онзи велик живот. Ако ти презираш онова, което ядеш. какъв живот може да имащ? Къде ще търсиш живота? Казваш, че учените са открили някакви хапчета, с които хората да се хранят. Няма по-опасна работа от гълтането на хапчета. Наскоро имах следния случай. Една госпожа от София ми разказа как лекарите близо в години са я хранили през един маркуч. С тръбичка през носа, те вкарвали храната в стомаха й. През цялото време тя изпитвала голяма горещина и непрекъснато отказвала да яде, но лекарите насила я хранели и поддържали живота й изкуствено. По този начин тя се намерила в голямо противоречие на живота. Лекарите, домашните й мислили, че това е хубаво, за нейно добро. Но аз казвам, че те са постъпили по един насилствен начин. Човек не трябва да се храни по този начин. Лекарите трябваше да употребят закона на Любовта, да й внушат, да й докажат, че трябва да се храни. Тя си мислила, че ако яде, ще си отиде. Трябваше да й се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси. Тя мислила, че това е внушение. В много случаи когато се развалят зъбите, се разваля и стомаха. Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си. Не само това: Учете се да мислите. Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, затова не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства. Искате да обичате някого. Първо мислете. Какво мислите за любовта? Това е най-хубавото дъвкане. Вие ще дъвчете тази храна и ще опитате любовта върху вашата кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, в който можем да проявим реалността. Вие трябва да знаете вашето бъдеще. Може да го оцените по един начин, а именно, като влезете в съприкосновение с хората. Каквото влияние имате върху тях, такова ще бъде вашето бъдеще, вашата съдба. Ако оказвате добро влияние, значи добре градите, добре съграждате бъдещето си. Ако влияете зле, съграждате своите страдания, и сте осъдени на страдание. Питате: Какви трябва да бъдат отношенията, какъв трябва да бъде нашият живот? Всички трябва да знаете, че вашата съдба, Вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората. В бъдеще това ще бъде вашият капитал. Мислите ли, че може да влезете в някакъв живот, без да влияете на хората с живия си пример? Няма такъв живот. Христос казва: “Аз дойдох да положа живота си за другите”, което значи: От това, да положа живота си за другите, от доброто, което мога да направя, зависи моето бъдеще, моят живот, моята слава. Питате: Защо Христос се пожертва? Христос се пожертва по единствената причина да съгради Своето бъдеще. Ако Христос се беше уплашил и живееше и мислеше като един съвременен човек, какъв щеше да бъде Неговият живот? - На един обикновен светия от 10-та степен. Само името Му щеше да се споменава, но онова, великото в характера Му нямаше да въздейства така. Той можа да въздейства на хората с изключителния си характер и пример. Има една постъпка в живота на Христа, която е за подражание - жертвата, която даде навреме. Целият Му живот беше за подражание, а не само тази постъпка. След като си замина от този свят за другия, Той се върна при своите ученици и дори им наготви риба. Тя беше приготвена по особен начин, не приличаше на сегашните риби. Тези риби, които Христос изпече, бяха особени. Рибите се различават едни от други, както хората се различават. Има хора, които носят отрова в себе си, има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, чиито влиянията са толкова лоши, че ако минат покрай някой вол или крава и ги погледнат животните веднага умират. Има толкова лоши хора, които ако сложат на гърба си някое дърво, след малко то изсъхва. Има лоши хора, които ако минат покрай някой извор и го погледнат, той пресъхва. Има толкова лоши хора, които погледнат ли към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тези хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл, аз говоря в много пряк и реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? - На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението. Хиляди години да вървят по този път, страданията все повече ще се увеличават. Целият ад е създаден от този живот. Адът е тук на земята. Някои търсят ада в някакъв друг свят. Едно малко ангелче прочело в библиотеките историята за създаването на земята. Отишло то при един много учен ангел и му казало: Може ли да ми направиш услуга, да ме заведеш на земята, да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света. - Може, може да те заведа. Големият ангел го сложил на крилата си и дошли на земята. Като погледало ангелчето казало: Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът, заведи ме при хората. - Това са хората, отговорил големият ангел.

Сега аз виждам величието на Бога. Господ иска да направи нещо от тази каша, от този ад, от това, което е непоправимо. По човешки говоря. И Той ще направи. Ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята, но калта трябва да стане на грънци, през огън да мине, да се опече, за да не се разваля вече. Не сме ли ние тези грънци, които всеки ден се трошат? Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които са направили от калта хора като нас? И тези грънци постепенно се разпадат. Един ден гърнето като се счупи, погребват го, оплакват го и казват, че Господ така е създал света. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна на човека, не е неговото тяло. Не гледайте това гърне. Има нещо велико в човека - това е неговата душа, неговият дух, неговият ум. Не се заблуждавайте от онази каша, от дрехата му. Без нея той живееше в рая. Като излезе от рая, сложи кожена дреха. Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея. Казвате: Кожата ми. Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее. В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух. Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари. Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатия човек в света. Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат. Как ще прояви човек любовта? Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си. Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват. Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна. Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна. Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Питате: Какво мнение да имам? Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате. Това е ваше право. Но гледайте мнението ви за мене, да е вярно, да разбирате същината на нещата, понеже, ако имате криво мнение, което е за или против, вие ще изгубите. Но ако мнението ви е право, вие ще спечелите. Същият закон е и за вас. Има една опасност сега. Вие искате да знаете бил ли съм в онзи свят. Аз живея в онзи свят. Оня свят е този свят. Как си представяте вие оня свят? - Ако всички сега се откажете от страха, ако се откажете от съня, ако се откажете от богатството си, от сиромашията, от сегашното учение и невежество, oт безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в онзи свят. Тогава какво трябва да имате? - Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея. Това е реалността. Питам: Ако вие имате това съзнание, какъв ще бъде животът във вас? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. А сега сте се сгушили и мислите утре какво ще стане с вас. Мислите, какво ще стане с вашите близки. С вашите близки ще стане това, което е станало с едно лисиче. Едно малко лисиче попитало майка си, къде ще се срещнат. Тя казва: При кожухарина. Там ще идем на среща. По този път, по който ние вървим, ще се срещнем при кожухарина. Ако сменим пътя, по който върви лисицата, тогава ще се срещнем на друго място. Аз ще ви приведа друг пример. Един овчар оставил една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк и започнал да скимти наоколо. Овцата казала: Какво ти е? - Влюбих се в тебе. Сърцето ми гори. Ако не излезеш ще умра от любов към тебе. Откакто те видях, всичко в мене трепери. Овцата отишла при майка си и й казала: Дошъл е един вълк да ме оглежда. Влюбил се в мене. Майката казва: Дъще, пази се. Историята показва, че този род много пакости ни е направил. - Мамо, много скимти, пъшка. - Нека пъшка, пази се от пъшкането. Вие ще ми кажете, че много сте страдали. Това не е доказателство, че имате любов. Може да ми кажете, че много сте мислили, това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради отвътре. Онази, съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Ще премахне Всички отрицателни качества. Тази мисъл ще бъде обновление за човечеството, а ние чакаме Христос да дойде от небето с тръби.. Ще ви кажа какво ще бъде това идване. Вие мислите, че ще бъде съдба. Когато Христос дойде отгоре от небето, това ще бъде Второто пришествие на земята. Ще има такова огъване, че вие ще хвърчите по 20-30 метра из въздуха, ще се вдигне буря, огън ще ви изгори, всичко ще дими. Всичко това, което сега виждате, ще стане на една каша. Вие очаквате този ден. Като дойде Христос, небивала каша ще стане. Всичко ще изчезне - дървета, къщи, църкви, попове, владици, култура. Всичко това ще бъде разтопено. Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всички противоречия. Това е денят Господен. Човек трябва да бъде герой, да разбере, че ние трябва да умрем, за да възкръснем. Целият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко това трябва да умре, така както Христос умря. Ние трябва да излезем от тази смърт и да влезем в новия живот. Сега вие треперите и казвате: Много зле си представяме живота. За мене този живот, който си представям, е по-красив, отколкото живота, който сега виждам. Животът, който виждам тук, е ужасен пъкъл. Аз не гледам повърхностно на нещата, а гледам възвишеното. Него гледам аз. Целият ред, който сега имаме, трябва да се измени, за да дойде Божественото, обновяващото. Има един друг свят. Този живот ще се прояви така, както от гъсеницата се излюпва пеперуда. Този живот е подобен на живота на човек, който имал да плаща 100 полици и всяка от тях била по 100 хиляди лева. Дошъл един благодетел, вземал всички полици, скъсал ги, и ги сложил в огъня да изгорят. Всички полици трябва да изгорят. Тогава вие ще бъдете свободни да кажете: Платих дълга.

Кажеше ми, кое от сегашната култура трябва да остане, кое от семейството трябва да остане, коя от домашните работи трябва да остане? Кой е идеалът? Дъщерята използва своя баща, а бащата като я е родил, също не е за упрекване. След като й е дал едно възпитание и е свършила два факултета, тя иска да се задоми. После бащата трябва да й даде 200 хиляди лева, за да я купят. Мъжът е купувач и бащата трябва да даде пари. Това не е за упрек. Мъжът казва: Твоята дъщеря ще ми създава много главоболия, затова трябва да ми платиш за главоболието. Аз така разсъждавам. Това е подобно на един случай в Бургас преди 20 години. Един грък се оженил за една богата гъркиня. Баща й дал 40 хиляди турски лири, за да купува мъжът й каквото тя поиска. Иска едно, иска друго, той все купува. Тя искала, искала и изхарчила всичко. Един ден мъжът А казал: Повече не давам. Ще идеш при баща си да вземеш, тогава пак ще ти давам, мислите ли, че това е култура? Това е срам и позор за съвременното човечество, бащата да продава дъщеря си. Според вас това е благородство. Бащата е толкова благороден, че за да се освободи от дъщеря си, дава 200 хиляди лева, за да може да я продаде някъде. Казва, че сърцето му трепери за нея. Това е дефект, това е негативна страна. Никаква любов не е това, щом продаваш дъщеря си. В турско време беше още по-лошо. Тогава момъкът даваше 20-30-40-50 хиляди лева, за да вземе дъщерята. Сега е малко по-благородно, по-християнско. Питаш: Какво ядене има? След като ти дадат, казват: Сега плати. Тогава вашето положение е подобно на един ученик от варненската гимназия. И друг път съм ви разказвал за този знаменит съдържател на една гостилница “Мусала”, където всички ученици се хранели. Гостилничарят Шишко бил пълен, разположен. Един ден при него влязъл с цялото си достойнство един беден ученик и казал: Шишко, днес искам да имам един хубав обяд. - Може. Добре си дошъл. Какво искаш? Донесъл му една, втора, трета, четвърта, пета порция. - Много ти благодаря. - Ами парите? - Нямам, ще почакаш. Шишко казва: като нямаш пари, изяж една порция. Шишко хванал ученика и за пръв път го наложил. Като излязъл навън, той казал: Бий ме, но хубаво се наядох, благодаря ти. Казвам: Това са изключения в нашия живот. Ние разрешаваме въпросите като Шишко. Ние разрешаваме въпроса и като този ученик. Ние разрешаваме въпросите по всички начини, по които не трябва да се разрешават. Не този е пътят. Засега разбираме човешкия живот като страдание и радост. Повече от това не можем да разберем. Ние не можем да разберем живота. Даже да влезем в най-висшия живот, ние не можем да разберем живота, който е тук на земята. Можем само отчасти да знаем, но цялостния живот, такъв какъвто е, не можем да го разберем. Само като светлина и тъмнина можем да го разбираме. Един ден ще имаш една светла мисъл, вторият ден ще имаш една тъмна мисъл и тогава животът донякъде е по-определен. Но не онзи живот, за който ние говорим - живот на блаженство. Казваме, че трябва да обичаме. Това няма да стане по човешки, нито по ангелски ще стане. Всички трябва да влезем в Божествения живот. Любовта е възможна само в Божествения живот, или Любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви.. Какво правим ние сега? Аз бих предпочел да плача когато някой се ражда. Вземам плача в добрия смисъл. Плачът значи, да полея със своите сълзи това живо дърво, да расте и да му кажа: Господ живот и здраве да ти дава. Какво ще плача, какво ще поливам умрелия? Нека върви откъдето е дошъл. Защо трябва да се занимавам с умрелите? Христос казва: “Оставете умрелите да погребват своите умрели.” Ние хората на съвременния век трябва да имаме друга култура, да сме готови да посрещнем онези, които се раждат, да ги повикаме на обяд, отколкото да изпращаме онези, които си заминават с черни тела или с красиви дрехи. Христос се явява на своите ученици и казва: Новото учение на вас оставям. Като дойде Христос, ще изгори земята. Ако хората живеят добре, няма да ги изгори, ако хората вярват по досегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане от нея. Учените казват, че цяла Европа и всички ние отиваме към екватора. Движим се, напущаме северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака? Няма да ви кажа. Защо да се плашите отсега? Но ще ви утеша. Всеки един от вас ще има по 100 хиляди английски лири когато това движение дойде до крайния предел.

Сега искам в ума ви да остане една единствена мисъл, която може да бъде динамическа и полезна за вас: всички да бъдете чисти извори, да блика живот от вас. Като ви гледам пред себе си, виждам че някои от вас са сухи извори. Желая всички да станете извори, които бликат. Около вас да има зелени поляни, птички, дървета. Желая на всички вас да влезете в новия живот, да почнете щедро да давате. Питате: Възможно ли е? Всичко е възможно. Трябва да измените вашия начин на мислене. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки. Аз, например, не поддържам да бъдем добри. Не съм за това. Казвате: Той е много добър. Аз поддържам добрите постъпки. В дадения момент можем да постъпим добре. Аз поддържам доброто. Казвам за някого: Отличен художник, свършил в Америка, но не считам това за художество. За мене художеството е когато нарисувам една картина, тя да радва мен самия. В този случай картината показва художество. На моята картина да се радват и други хора, да се радвам и аз. Всеки ден да рисувам все по-хубаво и по-хубаво. Казвате: Той е даровит човек, може да рисува. Какво рисува? - Нищо не е нарисувал. Ако в себе си не можете да създадете един добър живот, какъв художник сте? Художество ли е като дойде Христос и нарисува своите картини, вие да ги копирате? Благодарим за такова изкуство. Всеки едни от вас трябва да нарисува една картина, тя да бъде оригинал, но да копирате и да си сложите името отдолу, че вие сте я нарисували, това е лъжа.

Сега, центърът да бъде нашият живот, както Христовият живот. Това е закон на разнообразие. С какво се е отличавал Христос? Той не е търсил положението на богатите хора. Той проповядваше но нямаше легло. Вечер прекарваше в молитва, по няколко часа се молеше и при някое дърво лежеше на земята. Нямаше юрган и меки постелки. Рядко се случваше някой приятел да го покани да си отпочине на удобно място - повече на твърдата земя спеше. Сега вие, неговите последователи, ако нямате легло и юрган, не сте блажени. Аз не искам да ви коря, но казвам: Ако вие постъпвате толкова добре, но същевременно имате всички удобства, по-добри хора от вас няма. Вие постъпвате добре и щом сте задоволени, по-добри хора от вас няма.

Сега казвам: Бъдете достойни за юрганите си. Бъдете достойни за леглата си, за чаршафите, обущата, шапките, за всички дрехи, които носите. Бъдете достойни за тях.

Беседа, държана от Учителя на 16 юли 1933 г., неделя, 10 ч.с., София-Изгрев.