Думи на Правда

Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи или ще изчезне. Искат да изчислят колко милиона години е живяла земята, ще умре ли Слънчевата система. Дали земята ще остарее? Това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре е въпрос. Дали слънцето ще остарее? Възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре земята и дали слънцето ще умре, това е въпрос. Следователно, човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука знае за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умрял човек, понеже сърцето престанало да тупти, започнал да се разлага. Тогава по същия начин разсъждаваме, когато посадим една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо като гледате тя започва да се сплува. След това от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте. Как ще си обясните това? В гроба вие посаждате един човек и казвате: Той си отиде, но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които могат да гледат. Когато на някой човек казваме: Виж там, в далечното пространство, виждаш ли нещо? Казва: Виждам. На слепия мога ли да кажа същото? Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам, гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам: Идете на това място и проверете работата. Там на толкова и толкова километра има такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там. В миналото и въглища е имало. Ще вземете един периметър и ако сте учен човек, всичко ще изследвате. Вие ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално и тогава и пиано вкъщи ще има, и музика и песни. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината, каква е. Ако сте от бедните, нито къща ще имате, ще се свивате, ще треперите. Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек като трепери, не умира. В треперенето се образувала топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на топлата стая, на тропането , на веселието без треперене, при което се образува топлина. Казвате: Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена. Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш трябва да бъде вкусен, при това този хляб, трябва да предаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се предаде тази сила, която очакваме.

Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма смисъл да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готварство, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива. Един малък придатък. Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е. Но това е първият ден. Вторият ден израства повече. След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко. След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко. В прогресивното знание ти постоянно учиш. В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията. Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил. Това не е вярно най-първо. Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм. Човек не може да се фотографира. Как може чрез фотографията или рисувания портрет да предадете същността на човека или да покажете един гений? Геният ще излезе един глупак на портрета. Гениалността не може да се фотографира. Нашата съвременна светлина не може да схване вътрешния, истинския човек. Не се познаваме, като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво, но това не сме всъщност. Като видя един обикновен човек трезвен, казвам на себе си: сега аз ли не виждам както трябва или фотографията ми го представя така. Живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Действително някои неща отпечатва, но фотографията лъже много. Сега фотографирайте някой човек, но всички портрети ще са много лъжливи. Никога фотографията не показва истинския човек. Онези линии, които природата е поставила, фотографът ще ги фотографира, после ще ги ретушира. Запример, на някого веждите са много тънки. Той като направи снимката, когато са много тънки веждите, ще им придаде малко дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко. Че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10000 лева, но в кесията няма нищо, а ти казваш, че кесията е скъпа. Мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията. Мене не ме интересува кесията, която човек има. Кесията на човека е тялото. Щом го видя, външно ми харесва, хубав е, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос. Ако зачеркнем линиите на лицето, какво става? Някои хубави линии има около носа, а фотографът иска да ги заглади. Запример, има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, която говори, че този човек е благороден, че е честен. После има линии, които показват, че този човек е много умен. Той ще ретушира тези линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след това казва: Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето. За вас може да бъде отличен фотограф или художник, но за мене не е така. Гладкостта не е, която дава ценност на нещата. Но и на другата страна, обратната, ако сме, е крайност. Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото или го замазваме и двете посоки са крайни. Нищо добро не се допринася. Съгласен съм да не се осъждаме, но не и да заглаждаме всичко, съвсем пък да не виждаме погрешките. Най-добре е да показваме истината, нито да преувеличаваме, нито да намаляваме пороците. Зад всеки един порок в човека, дори най-отрицателен, седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел. А когато тази добродетел не е развита както трябва, или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример, вземете парата в някой голям котел, каквито имат сегашните наши машини. В този котел е събрана голямо количество енергия. Трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава този, които манипулира с котела, ако спира тази пара или я задържа дълго, тогава се събира повече пара, отколкото може да издържи котелът и той ще се пръсне. Тогава всички хора, които са навън, може да пострадат. Преди няколко години в Америка се беше пръснал на гарата един голям котел, че срутил цялото здание и всички покриви наоколо съсипал.

Та казвам: У човека има известна енергия и ако той подпушва тази енергия, може да се пръсне. Той трябва да изразходва тази енергия. Умният човек дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища, за да не стават пакости. Злините стават, когато се спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи иска на всяка йена да се прояви, той иска да даде нещо от себе си, да има деца, да ги издържа. Някой праща студент в странство, а домашните му се противопоставят, казват че не трябва да давана никого. Този щедър човек след време забелязва, че в него се заражда едно обикновено качество да не дава никому нищо. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Ако вие спънете този човек в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. Милосърдието седи на най-високото място в живота. Високо седи и широко гледа на всичко. Ако започнете да спирате тази благородна енергия, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опаката страна на този човек. Той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, да се забавлява. Вие казвате: Лош човек е. Не, вие го заставяте да ви покаже опаката страна на доброто. И той вече не казва: Аз това, което имам трябва да го дам някому, а казва: Аз на себе си всичко давам; аз ще ям, ще пия, ще живея, както си разбирам, вие какво разбирате от живота? Казвате, че този човек не живее добре. Как трябва да живее? Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома си. Но това е относително право. Ако туй право не беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят тъй, както трябва? В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен? Може някъде да се изпълнява, но това са много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува егоизъм и ако искаме да внесем доброто в нас, ние го внасяме от страх. Казвате: Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем. Чудна работа, най-първо това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила за тебе какво ли не! Ти имаш най-хубавите чорапи, ти имаш най-хубавите дрехи и обувки. Всички животни какви обуща имат? Къде са обущата на животните? Тия наши обущари трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави обущата. Аз зная, преди 30 години най-първо правеха обущата остри, като волски рога. Мнозина са се оплаквали от мазоли, от осакатени крака. След туй ги правеха широки, американска мода. Кои е онзи, истинският път за правене на обуща? По едно време жените носеха корсети, стягаха се така, че всяка дама приличаше на една оса, а след това дойде една мода, аз помня, слагаха си възглавнички отзад, като се дала. А веднъж видях една дама, сложила около себе си близо половин метър голяма възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи, няма нещо установено. Каква трябва да бъде модата, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобрят дрехите и обувките, но как, хората още не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходяща форма на краката. Трябва да се намери онази подходяща форма на тялото и тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или на тялото или да бъде според законите на природата. Облеклото, което носите трябва да бъде направено така, че тялото да е свободно. Да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по цялото тяло. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, на сърните, на заека, погледнеше колко спретнати са всички костюми, отлични костюми. Има достатъчно количество въздух, вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат пер ата си. Турят клюна си, повдигат перата си да влиза въздух, къпят се, почистват се, разбират колко ценна е дрехата им, която носят. Оценяват и се радват на дрехите си. А ние имаме повърхностно познание за живота.

Вие мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята. С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупави. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо глупаво. Аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни и птици, туй Разумното Същество не може да ги направи глупави. Да кажем, че кучето е глупаво. Да кажем, че растението е глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Защо така ги е направил? Вие се произнасяте много зле за Господа, в Когото вярвате и като дойдете при едно дърво, ще благославяте Бога, защото Бог го е направил, а не да го дупчите, за да си сложите името на него или да го сечете. Мине покрай дървото някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ритне го с крак. Това е престъпление да го ритнеш, да го нараняваш. Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек, който прави затвори, беси, прави войни. Това не е никаква човещина. Това показва, че всички престъпления, които днес съществуват в света се дължат на човека. Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света. Зная му произхода. Злото се е родило в ада и понеже от хилядолетия каналите и изворите на доброто са запушени, злото съществува. Трябва да се отпушат и тогава злото ще изчезне. Щом не обичате своите ближни, във вас ще се роди човешкият егоизъм. Щом не обичате Бога, във вас ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват, с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия вие нищо не може да докажете, защото причини и последствия има в човешкия живот. В Божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи на източен език карма. Щом направите престъпление, отклонение от правия път, вече има причина, за да дойде последствието. Сега казвате: на дълбоката наука да видя последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят. Важното е причината на отклонението. Щом сте философ изучавайте причините и последствията. Не само причините и последствията трябва да изучавате, но лицето и опакото на човешкия живот, на цялото Битие. Тогава ще виждате все лоши работи. Като влезете в животинското царство, запример при рибите, там е цял ужас. Тия риби се гълтат една друга, но за тях никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш да се криещ някъде, да бъдеш умен. Учените хора, като слизат на дъното на океана, виждат цяла култура при глупавите риби. Виждат как са украсени със светлина, електрически лампи имат. И то не една, не две, по 100-200 лампи носят в устата си, някои имат по 20-30 лампи. Тези учени хора смятат, че микроскопическите лампи им служат да привличат жертвите. Най-бедните рибки и те си имат фенерчета. Но не всички разполагат с лампи. Малките рибки носят електрически фенерчета, които не са като нашите да цъкат и след пет минути да изгарят, но постоянно ходят с лампите, ден и нощ. При това са малки същества, а според нас и глупави. Питам: кога са направени тия лампи? Учените хора има тепърва да изучават това. Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва така да ви опиша всичко, подобно на роман, за да бъде интересен за вас. Ако отгоре-отгоре ви описвам, няма да бъде интересно, но ако опиша всичко в един роман, ще стане нещо като приказка от 1001 нощ. Който иска да се занимава с животните във водата, той трябва да знае, че там има духове, които живеят. Те имат палати, имат легла, имат всичко в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има. Има такива хубави водни юргани. Сега не искам да отвличам умовете ви. Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот. Сегашният живот е само фаза от онзи красив живот, към който отиваме. Ние сме пътници във вселената. Всичко съществува на земята. Всички планети, това са туристи, които са тръгнали по своя път, отиват на екскурзии по този път и всички туристи са свободни, но все пак имат определен срок за движение и определена орбита, която се спазва с абсолютна точност. Една слънчева година, това е пътят, който светлината е изминала. За една година това са милиони и милиарди километри, които тя ще измине, като знаете, че за една секунда светлината изминава триста хиляди километра. Тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Това представлява една слънчева година пътуване на светлината. Светлината се взима за мярка, но това са елементарни работи, които ги знаят и учениците от първи, втори и трети клас. Сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са фаза. Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма. Че е така, ще видите като изучавате антропологията. Ще видите разни форми, ще видите разни черепи създадени отпреди 100 милиона години. Има черепи, които са отпреди 100 хиляди години. Това не съответства на Библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Те определят едва 10 000.години. Сегашните учени хора станаха по-смели,опре-делиха 100 хиляди години. Тогава казваме, че до Адам е имало други хора. Имало е разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в него и в неговата жена Ева, те бяха щастливи в рая. Но като се роди самосъзнанието, излязоха от рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха това голямото изкуство, те създадоха Каин, техния първи син, които уби брат си. На негово място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието. В закона на самосъзнанието вие не може да разчитате на щастлив живот на земята. Щом живееш в самосъзнанието, ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един-два часа или след два дена или повече дни това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон нещата вървят по този начин. Ако първият син, който се е родил прилича на баща си, както е при Адам, непременно ще убие брат си. Ако първият син прилича на майка си, той непременно ще спаси брат си. Следователно, всеки убиец в света прилича на баща си и Христос ни подсказва, кой е този първият баща: "Този първият баща, на когото приличате, е дяволът. Той отначало беше човекоубиец. Вие сте чада на дявола." Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама. Принципално туй съзнание, което имате, този живот, които водите, е едно отклонение от Божиите закони. Вие не сте доволни от света, който Господ е създал, затова аз ви казвам, вие да създадете свят, който да е по-добър от досегашния. Щом сте по-умни, създайте друг свят. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го вижда, но не го спира. Това показва, че Бог е всемъдър, Той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Щом съзнавате, че не ви обичат, това е самосъзнанието. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте невежа, съзнавате, че сте безсилен. Вие съзнавате, че бездействате, че за нищо не сте годни, това е самосъзнанието. В какво седи спасението? Да се освободите от този баща ида кажете: Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син. Като дойде майка му, казва: "Синко, причини ми голяма скръб." Той казва: Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не. Такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Че когато апашите търсят правия път, казват: Много те обичаме, търсиме те. Защо се интересуват толкова от вас, защо треперят за вас? Аз зная, каква е тяхната любов! Те съзнават онова, което е във вас, то е заради богатството ви. Искат да завържат приятелство с вас, за да ги осигурите. Имате 10-20 милиона. Искат и на тях да им оставите нещо. При сегашния порядък на самосъзнанието, ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници, на които пишем: Тук почива един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не могат да бъдат добри.

Разумните хора са живи. Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде? Той няма никакво добро. Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие. Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие. Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея. Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията. Казвате: Много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света е тя. За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах. Разбирайте добре сиромашията. Че нямате пари, това не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако сте беден в това отношение, то се подразбира липса на ум. Ако вие имате най:хубавото брашно, пък не можете да опечете най-хубавата пита в огъня, това не показва, че сте сиромах.

Да кажа, че сте будала, то думата будала не е идейна дума. Вие не сте умен човек, щом не можете да използвате едно Божествено благо, щом не можете да опечете една пита, а като я опечете да кажете: Слава Богу, отлично е това брашно. И Господ, Който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата. Да ви представя една приказка, тя е следната: В едно далечно царство хората така седели и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба. Богати хора, но нещастни. Пекат хляба, но е суров, не е опечен. Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба. Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл така, че да не виждат и те му благодарили, казвали: Без тебе не можем да живеем. Сегашните хора сме дошли до положението да казваме: Без хлебар не може. Ние сме в същото положение. Искаме всичко да ни се донася, едва ли не на крака. Земеделците да работят заради нас, да ни дават житото, хлебарите да ни месят хляб и т.н. В Божествения свят всеки човек сам си изкарва прехраната и сам си услужва за всичко. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена еднакво на всички, са се събрали в градовете да учат занаяти. Какви занаяти? Занаят, който не може да ти даде прехраната. На първо място трябва да се сложи онзи занаят, който може да прехрани човека и след време, постепенно останалите ще дойдат. Всяко едно занятие ще дойде на своето място. Занятието да бъдем религиозни, ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други занятия и изкуства. Някои минават за много религиозни. Това е най-голямото занятие. Човек трябва да свърши четири факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор no финанси и тогава да стане религиозен, тогава да повярва в Бога. При това всичко, което той има трябва да бъде от злато, също да има най-малко 10 хиляди коне, 15 хиляди овце. Той трябва да има 20 хиляди кокошки, да му носят достатъчно яйца, за да раздава на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. За мене една кокошка не е глупаво същество. Аз изучавам петлите, много добри барометри са те. И моят барометър го регулирам с този на петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много поучен, най-малко 2-3 дни по-напред като кукурига, показва дали времето ще се оправи или развали. Когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, ще видите, че те могат да бъдат отлични метеоролози. Когато петлите пеят по обяд, когато петлите пеят в 2 часа след обяд, в 3, в 4, в 6, когато залязва слънцето или в 9, в 10, в 11 часа, за съответния час значението е различно. Но той знае какво ще бъде времето. Щом пее в 12 часа времето се поправя, а до 12 часа ако пее, времето се разваля. Туй в ума на петела вложено ли е? Те какво знаят, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям. Въпросът е, знае ли кокошката кои я е създал? Най-малко кокошките и петлите знаят, кои ги е създал и затова те пеят. Когато закрякат кокошките, това означава, че или са снесли яйце, или са й взели яйцето, или я гонят, или я колят. Петелът излезе, стъпи на високо и почва да кукурига. Казва: Ще се оправи всичко. В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво. В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че в тази къща работите ще се оправят. Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени. Вие казвате: Това е петел, будала, които нищо не знае. Ти минаваш покрай него, закъсал си някъде, мислиш, че няма да се оправи някоя работа, той казва: Кукуригу, ще се оправят работите. Не бой се, Господ е с тебе. Ти си човек умен. Ти като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: Какво си Седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева? В една приказка се разказва за един човек, че му е дадена дарбата да разбира езика на животните, но това знание му е поверено при условие, че запази тайната. В противен случай ще умре. Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разправят. Волът казва: Трудни времена настанаха за воловете. По цял ден ни карат да орем с ярем на врата. Вратът ни колко е задебелял пък и остен има. Глупави сине, казва магарето, че се подчинявате. Волът казва: Аз ще се престоря, че съм болен и няма да ям слама. Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: Впрегни магарето. Целият ден магарето орало, ходило нагоре-надолу. Вечерта се връща и волът му казва: Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес. Въздъхнало магарето и казало: Ти прекара много добре. Магарето искало да поизлъже. Ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет, но днес като орах, слушам господарят казва на слугата: Утре волът, ако не иска да стане, ще го заколиш или ще го продадеш. Та затова, за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен. На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и се чудела никога не го е виждала да се смее. Запитала: Защо се смееш? Той казва: Не е твоя работа. Тя казва: Аз искам да зная. Слушах магарето и волът да се разговарят. Как може досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам също техния език. Той казва: Не може. Не, непременно да ми кажеш тази работа. И така, той се умислил, голяма тъга изпитал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казало: Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш. Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена. Той като го слушал, пак започнал да се смее. Та казвам: Сега и ние се намираме в такова положение. След като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга тайна на Битието. С нашия социален строй. Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя. Тъкмо си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страданието зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минеш и новата фаза, където човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да измениш този лозунг: "Човек за човека е вълк" с "Човек за човека е брат". Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат. Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага. Но и в едното и в другото отношение той е определен за работа. Главата е господарка на човека, но вътре работи. Ръцете са двама слуги, но има известни отношения между главата, ръцете и краката. Ако тази глава започне.ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, тя казва: Седнете, починете си, ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека, тя служи на цялото тяло. Следователно, ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който е на земята и оттам всички наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата, те са умни, как не? Нима една Анелия не е В състояние да внесе известни реформи? Нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи? Нима една България не може да внесе известни реформи? Може. Относително могат. Ако внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всички хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства на доброто. Даже най-изостаналите, като им представиш истината както трябва, казват: Съгласни сме. За нашето добро е. Ако ние някой път се отказваме да извършим нещо в света, то е по единствената причина, че туй не засяга нашето благо.

Думите на 8-мия стих от тази глава са: "Всичките думи на устата ми са с правда. Няма в тях нищо лъстиво или строптиво. " фактическата страна е външната, материалната страна. Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота. Той трябва да се регулира. Другата една трета това е животът на чувствата Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а третата това е неговият ум. До известно време умът не се е проявявал. Преди Христа умът не е бил така развит, както в сегашната фаза. Когато Христос е говорил, умът също не е бил в тази фаза както е днес. В миналото само Божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса е ходила по влечение, не е мислила. В нашия век векът на скептицизма, действа умът. Сега трябва да се начертае един нов път, по който умът, тялото.и сърцето да се проявяват, да вървят заедно и в хармония. Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има кончета. Много от неговите кончета умиращ. Аз зная много кончета, след като умрат, погребват ги и децата плачат за тях. И на малкото момиченце куклите умират и след това бащата донася други кукли, които оживяват наново за детето. Всъщност куклата може ли да умре? Ние, сегашните хора мислим, че някои от нашите деца са умрели. Може ли да умре детето? Тогава каква е вашата вяра? Вие вярвате, че това дете е дошло от Бога. Казвате: Слава Богу, че изпрати това дете. Като замине детето, казвате: Умря това дете. Че каква е тази логика? Ако това дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят. Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби. Сегашните хора вярват, че като идат в онзи свят, хората нищо не учат. Там учат, но след като прекарат 40-50-100 години, пак почват да мислят за земята и тогава намират някой баща и майка за да се родят пак на земята. Ако вие идете в Индия, ще се запознаете с един народ от 8 милиона души, които помнят своите прераждания. Децата им като се родят, помнят в миналото съществувание какви са били и когато се провери, се оказва точно така, както разправят преродените. Те казват: Ние живяхме там, после живяхме еди-къде си, занимавахме се с това и това. Всичко знаят. Западните народи отричат прераждането по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всички вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В една болница болният ще седи докато е болен. Щом оздравее той ще излезе от болницата. А затвори има навсякъде. Това не можем да отречем. Влезлият в затвора не е свободен. Окован е, често и във вериги и винаги е неразположен. И в древността и сега има известни хора, които вече са прогресирали. В нашия век има и души, които са дошли като на курорт, но има и такива с по-възвишено разбиране, далеч по-напреднали от останалите хора. Те са представители на друг, по-съвременен строй. Те са представители на расата, която предстои да дойде на земята. Това е шестата раса. Всички окултисти проповядваш за шестата раса. Откъде ще дойде? Питам сега: Тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате, от Европа. Ами тия преселници от Европа, къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида. Атлантида потъна в Атлантическия океан. Някои казват, че те сега образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската. А те откъде дойдоха? Най-после казват, от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила. Аз не поддържам, но само констатирам известни теории. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва, да се проучи.

Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме. Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот. Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност. Какво ще изучаваме мъртвите кости. Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура. Едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на висока култура, непременно трябва да има високи планини. Планините имат отношение към човешкия живот. Защо европейците се стремят към Швейцария? Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали да живеят на това място? Защото там се намират най-високите планини Хималаите. Братствата, които са в Индия, са в Хималаите, с връх Еверест. На това място поставят най-ценните личности, хора облечени в плът, но с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните места обезпечават човека. Високите места, планините, са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там. От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините. Следователно, планините съдържат грамадни енергии. Планините са складове на Божествена енергия, място на една разумна работа. Ако хората разбират това нещо, те ще използват планинските места, не както сега, но малко по-добре ще ги използват. Сега ние отиваме в друга една крайност. Ние искаме да докажем има ли Господ в света или не. Това е външна страна. В света съществува едно съзнание, което изпълва цялото Битие, цялата Вселена. Следователно, ние живеем с едно съзнание. Това съзнание е Бог. Няма празно място в природата. Това е един резултат. Бог не заема никакво пространство, но го изпълва и е във всяка частица, която заема някакво пространство. Тук има голямо празно пространство. Говоря за първичната материя, която изпълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материална, а сега мислят, че светлината има известна тежест, която не може да се измери. Да, светлината има тежест. Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината осветява и където проникне, всякога има движение. Движението се дължи на светлината. Следователно, началото на всяко движение, каквото и да е, е светлината.

Всяко движение, каквото и да е, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, то е импулс на тази Първична Светлина. Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината. Благодарение на тази светлина се дава един импулс. Тази светлина е, която движи кръвта. Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс, който се дължи на тази космическа, електрическа енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична Причина в света. Тя запълва цялото пространство. Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение. Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение. Това става по закона на светлината. Ти може да се намираш в тягостно, мъчително състояние, че тия хора, между които живееш, не са добри. Привидно те може да се показват така, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората, даже в такива същества, които на теб ти се виждат зверове. Разправяха ми един пример от Карнобатско. Една жена кърмела едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го хранела, като детето си. Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила. Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й. Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете. Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При сегашното разбиране потребен е закон. Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията. То не е прогресивно. От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че са невежи. Пък то има ред причини. Питам тогава: онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, бъдещата раса, могат ли да излязат от вас? Вие такива каквито сте, не сте в състояние да поправите вашия живот, камо ли да оправите околния свят. Мътната вода сама по себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да филтрира нечистата. Значи, хората на шестата раса трябва да дойдат от по-възвишен свят. Може да се въплътят на земята. Някои напреднали същества, с широка душа, със себеотрицание, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството, за радост на хората. Христос казва: "Аз не дойдох да взема живот, но да дам живота си заради вас." Това е Неговото учение. Между вас не бива да има нито господари, нито слуги, а само да се обичате. Сега това не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото ако не се приложи в дома, тогава общо не може да се приложи. Затова в обществения живот служителите трябва да имат това съзнание доброволно да прилагат новото. Защото ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон да те заставят да изпълниш Волята Божия, това е един мечкарски начин. Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате: Трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх, да, но не насила. За да се изпълнява законът, за в бъдеще стражарите няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе, като приятел и ще тръгнете двамата да се разхождате. Като отидеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, какъвто е сега, няма да има съд. Няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо, стражарят ще бъде в тебе. Едва тогава ще имаме идеален живот. И тогава всеки човек ще има стражар. Разправяше ми един българин: минава покрай един бостан, поглежда дини. Казвам му: Защо не си откъсна? Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следва, с мен ходи: Вътре в мене има още един стражар и той не ми позволява да късам тия дини. Той не бие, какво ще те е страх? Казвам: Това е съзнанието. Като минеш покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика, да ме покани, то е друг въпрос. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости; ако не е като мене, аз няма да му покажа, че ми се яде. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня, 100 дини ще станат, тогава къде му е краят? Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат по една диня, то той не може да си покрие разноските. Сега, това са странични въпроси. Някой казва: Аз имам едно верую. Друг казва: Аз съм много млад. Старите мислят по един начин, и мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват. Един човек безверник или вярващ трябва да се отличава по следното качество: Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от стария живот. Какво ще остане тогава в него? Ама да поставиш едно верую на мястото на друго верую. В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не можеш да не вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам. И аз и ти вярваме във водата. Кой не вярва в хляба? Всички еднакво вярват в светлината, всички еднакво вярват във водата. Всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно, всички имаме общо верую. Аз проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум, едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства, верую на водата, което съответства на нашата воля. И кое верую остава? На хляба. Да вярваме във всички удобства, за къща, за имоти, за облекло и т.н., тия неща са маловажни. Ето това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм. Тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей, или Исус преди 2000 години говори и Неговото учение в ума ти произвежда нещо духовно нематериално. Този човек, който преди 2000 години е говорил къде, е или го няма? Щом ти четеш неговите мисли, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант. Кант е с тебе. Да мислиш за който и да е учен човек, той е с тебе. Ти не можеш да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не можеш да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Идва някой и казва: дойде ми на ум за еди кой си учен човек. Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христос, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе. Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата. На ваш език бих казал: Жена ти хойка, където ти не знаеш. Има енергия, която е скрита в умовете на хората и те си я изпращат където искат. Тогава да ви приведа един пример: Господарят подозира слугата си. Аз ще му сложа името Иван. Вика го господарят и му казва: Слушай, Иване, толкова пари има изгубени, ти си ги откраднал. Господарю, казва Иван, признавам си, откраднах ги. Ти, казва, еди-къде си дал тия пари. Признавам си. Той признава всичко каквото господарят говори и той му казва: Не те ли е срам. Аз никога не съм мислил, че ти можеш да направиш това, че ти можеш да крадеш. Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: Как смееш да ме лъжеш в очите? Той му казва истината, признава, че ги е откраднал и да не беше признал, господарят си знае неговото. Това е съвременното наше общество. Тук, в България, към Видинско имаше един такъв случай: Обвиняват син, че убил баща си. Хванали го. Завели дело и като го били, но така са го били, че той казва, че е убил баща си и описва как го е убил, как го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае? Кой знае какъв бой са му дръпнали. Казват: Признай си и той си признава. Причината за всички противоречия в света произтича от неща, в които няма абсолютно никакъв грях. Понякога грехът произтича от любовта. Не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. На първите хора се каза да не пипат онова дърво. Туй желание, което имаха да ядат, да вкусят от дървото за познаване на доброто и злото, беше причина да излязат от рая. Обаче трябваше да идат да питат. Това дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото. Господ беше господар и Той още отначало ги предупреди да не ядат от това дърво, понеже последствията са опасни. Но понеже бяха свободни, вкусиха от дървото. Някои казват: Защо Господ им позволи? Защо допусна да стане това в света? Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал водата да не седи по планините, но да слиза в долината? Казвате: Тече, това е закон. Щом има наклон, водата ще тече. Но човек трябва да канализира тази вода, за да не направи много пакости. Щом прави пакости, човек е виновен и за това той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакости. Някой човек носи огън. Огънят е едно благо, но той може да направи пакост, детето му може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виновен в случая? Ти, умният човек, след като си си служил с огъня, загради го, сложи един връшник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори. Ти, човекът трябва да направиш това, а не да чакаш, да дойде някой слуга да го направи. В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата. На това се дължи благородството у човека. Те не са лоши, те очакват своето време. Много желания не е нещо лошо, но тия желания да се явят навреме и на място. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно наше желание трябва да дойде на своето място и време. Ако вие като малко дете се научите да направите една работа, както възрастните, вие ще извършите едно престъпление. Ако го направите когато сте възрастен, ще бъде едно добро. Това е закон В природата. Ако вие Вземете малкото дете, което сега е родено, на 4-5 месеца е и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно и изникнат неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или някаква фикс идея преди време в ума на човека, това ще бъде твърда храна за него. Преждевременно дадена, такава храна ще създаде у човека една психическа дисторция[2] или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример, някоя мома се влюби в някой момък, но утре някой й пошушне: Този, когото ти обичаш, си има друга. Веднага хвръкне умът й, изгубва равновесието си и тя полудява. Турил й някой фитил. Той я обича, но тя вече полудява. Сега всички хора сте дошли до това, да вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: Мене Господ вече ме е забравил. Казвам: Ето момата, която възлюбеният й е изоставил. Друг казва: Мене съдбата ме гони. Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба. Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели. Съдбата има нещо, което преследва, направлява, заради него. Великите хора в света не са най-богатите хора. Великите хора не са, които имат милиони в касата си. Имали са един добре построен мозък. Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, отлични чувства, те не са били хилави. Даже гениалните хора не може да бъдат болни. Човек с хилаво тяло не може да бъде гений. Един гений трябва непременно да бъде здрав. Тялото, волята и чувствата да са здрави и в хармония.

Най-първо, като дойде една мъчнотия във вас, казвате, че вие не сте пратени в света да страдате: Нито един от вас не е изпратен да страда. Вие сте пратени да учите. Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаете нищо? Едно благо като не знаете как да го използвате, как ще дойде това благо? Тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: Какво трябва да се прави? Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкова хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство, за да бъдат на ваше място. Да направят опит, Всички горе като един ще са съгласни да разменят цялото си богатство само за едно страдание на един човек на земята. Човек се чувства нещастен, въпреки благата, които има. Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере вселената, да черпи блага отвсякъде. Този човек седи със скръстени ръце, казва: нищо не мога да направя. Дойде някой да му разправя, да му доказва и той, като направи един малък опит веднага се обезсърчава. Казвам: Ако вие така лесно се обезсърчавате, не е ли срамота. Я погледнете онзи заек. По някой път аз считам заека в едно отношение за голям герой. При тия най-лоши условия, след като го гонят цял ден лисици, вълци, соколи и хора, гледаш го седнал някъде, пасе трева, седи той свободен, смел, няма да е изпусталял. Щом почнат да го гонят, започва да обикаля, да се върти. Казвам: Герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло на ум да се самоубива, или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: Будала е заекът. А той казва: Аз сега съм заек, но за да стана човек, минавам първо посвещение на надбягване. Разправяше ми един българин: Не мога да си обясня, един ден влизах в една горичка, по едно време виждам заек, сгушил се на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мислех, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил, хващам го за ушите, той така се разритва! Погладих го, порадвах му се и го пуснах. Като го пуснах, мислех, че някъде ще се скрие, а той побягна като куршум. Защо първо ме гледаше заекът, а не бягаше? Казвам: Той е искал да те опита, доколко си човек? Като си го хванал, видял е в тебе нещо благородно, но сигурно със страх си е мислил: Дали този човек няма да ме разкъса? Той не знае, че ти не обичаш да ядеш зайци. Ти като си го хванал за ушите, той много се е изплашил. Той е искал да те опита, доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го продаде, да го занесе в село и да вземе най-малко 1020 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, от него човек не става. Ако искаш да станеш човек, няма да хапнеш заек. Тези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. От заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека: Той се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, всички жаби се нахвърляли във водата като го видяли. Това го насърчило и той си казал: "Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой". И той се върнал отново в живота. От заека можеш да се научиш на щедрост. Заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, поглади го по тях и по главата три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Ще се върнеш у дома си разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо на жена си, на децата, си, ще дадеш нещо и на бедните. Нещо магнетично има в него. Ако има едно упорито дете, бащата да хване един заек и да накара детето да погали заека за ухото, да го помилва. Деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще им придаде благоразумие. Бащата като хване този заек, след това да го пусне. Сега ще кажете: Това останало сега, зайци да ни възпитават. Докато заекът не влезе като елемент на възпитанието, докато мечката не влезе като елемент на възпитанието, докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието, докато лисицата не влезе като елемент на възпитанието, докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, ние не можем да се разбираме един друг, нито да разбираме природата. Земята е велик университет и всичко това, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е на място. Стига да умееш, ти можеш да прочетеш, че във всяка една форма е скрита една велика Божествена идея и като прочетеш, ще видиш, че всяко същество е на място. То е пособие, част от твоето възпитание, което ще ти придаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание, в него няма философия, но има самостоятелност. Този самостоятелен характер е за подражание, смелостта му също, но не и грубостта му. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, да се учи от мечката. Но по-злопаметно същество от мечката няма. Обида извършена върху нея, тя не забравя и след 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в противоречие с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, в противен случай тя ще ги изненада, когато и да е. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Мечката има устойчивост в чувствата. Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще и погладиш главата, ще почувстваш в себе си да приижда една магнетическа сила. Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погладиш някой вълк. Някой казва: Това са отвлечени работи, фантазии. Аз установявам една вътрешна, положителна страна в живата природа. За мене живата природа е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена. Същества, които работят. Велико нещо е природата за мене. Сбор от живи и разумни същества. Господарят на природата, това е най-разумното същество. Има и други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате: Той така е роден. Как може да бъде роден? Ти знаеш, че имаш в себе си известни елементи на престъпления, но трябва ли.да им дадеш условия да се проявят? Ако един химик, разполага с някакъв газ, то сам по себе си той не е престъпник но при известни условия може да направи експлозия и да убие някого. В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание. И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите. Доброто на човека зависи от височината на мозъка. Разширението дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има. Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне. За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите. Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето. Трябва да съответства на центъра на слънцето и центъра на земята и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази слънчева система, това е орбитата на земята и на всички планети. Щом имаме това съотношение, ще имаме един гениален човек, ще имаме един светия, един Махатма. Ако няма едно вътрешно съотношение между тези линии, тогава ще имаме обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдрост и дълбоко знание е нужно да имаме за своя произход. Човек има велик произход. Той е забравил това, достатъчно е само да си спомни. Той идва от едно място на светлината, влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна и човек пак ще се върне към светлината, оттам, откъдето е дошъл. Светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъде тъй ограничен. Това са бъдещи перспективи. Аз говоря за неща, които след милиони години може да станат. Сто милиона години са като 20 години. Сега, това има отношение към сегашния ваш живот. Най-лошите условия, при които сега живеете, вие може да подобрите. Може да подобрите вашето органическо състояние, може да подобрите вашето умствено състояние, да се освободите от ред недъзи. Един европеец отишъл в Индия да изучава тайните науки и индусите му показали начини как да се освобождава от неблагоприятни ситуации. Дали му една сламка и малка торбичка и указание, как да предизвиква свещен огън върху тази торбичка, като му казали: Този огън и малката торбичка всякога, когато се намираш в най-голямата опасност, тогава ще ги употребиш. И когато се връщал тук, в Европа, го хващат разбойници, завързват го за едно дърво, задигат всичко каквото има и го оставят. Той изважда тази сламчица от джоба си и като я поставя на железата, всички железа започнали да се топят и той се освободил. Слага в джоба си своето масурче и свободен тръгва на път. Ако нямаше това масурче, какво щеше да прави? Възелът, това е съдбата или дяволът. Лондонската Полиция хваща един от големите апаши на Лондон. Затварят го. Завеждат го в една стая, където му завързват ръцете и краката и го оставят на едно легло. Но дежурният полицай забравил вечерта при него една свещ на един свещник. Като си отишъл полицаят, апашът гледал от тук от там да се добере до свещта, вдигнал си ръцете, поставил на пламъка връзката на ръцете си. Така освободил ръцете, след това освободил и краката, взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца. Сутринта отиват, няма го. Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави и една свещ да се спасите. Тази свещ е вашият ум. При най-лошите условия използвайте ума си и не мислете трябва ли да изгорите връзката. Изгорете връзките и ще излезете през прозореца. Ако съдбата ви е вързала на стол, да знаете, че има един умен противник, че и вие трябва умно да постъпите. Бог изисква ние да бъдем умни. Той постоянно ни опитва доколко сме поумнели. Можем ли ние да се избавим от противоречията? Те идват от желанията на човека. А той още не знае какво да желае. Не знае кое е най-малкото добро в света. Всички имат желания. Няма човек, който да няма желания, но ние не знаем времето и мястото, кога и къде да ги осъществим и така бъркаме. Желанията сакато семенна. Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови. То ще израсте, а след това ще има плод. Тази е разликата. Онзи, които знае Божия закон, посажда плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка. Сега, тази сутрин ви казах, че обичам всякога да посаждам. Бръкна, разровя пръста, сложа семенцето и тази пръст я заровя. Аз посявам и заравям пръста. След като минат една, две, три години, дето съм посадил, оттам опитвам плода на моята работа. Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.