Учителя Беинса Дуно - Първият Старец
Школата на Всемирното Бяло Братство


30.11.1932г.
26%
"Новата мисъл", 47 лекции на ООК,
държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,
ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

съдържание

Новата канализация

Общ Окултен клас, София, 30.11.1932г.

6 часа сутринта

(след гимнастиките, мъгливо и звезди горе)

Отче наш

(На масата пред Учителя няколко теми: „Кои са положителни типове?“)

То знанието не идва така лесно. Човек трябва да учи. Даже мъчно е някой път да определиш, кой е свят човек. Писанието казва, някой път даже много религиозни хора се показват като свети. Като вземете сегашния живот, богатите хора имат повече светлина, отколкото сиромасите. Ако се гледа външно, богатите имат повече светлина, а сиромасите нямат и свещи. Но те казват, че вътрешна светлина имат, а богатите казват, че външна светлина имат. Трябва да се измисли един нов начин. Науката не е така лесна. Човек трябва да развие неговите наблюдателни способности. Човек трябва да наблюдава повече. В учения човек трябва да има, в пълния смисъл, една вътрешна интуиция, може да се каже интуитивно да схваща нещата, по отражението[1]. И човек трябва да е разумен. Разумност трябва да има в него. Да се знаят нещата. Да разсъждава, да преминава от причини към последствия.

Запример вие имате едно убеждение, имате радост. Ако вземем чувството радост, но радостта или веселието на човека, то не е едно чувство, то е една способност. За да бъде човек весел, то е способност у човека. Но често веселието се замества с чувствувание. Тогава човек изгубва своята радост. Тя е престанала да бъде вече способност у човека. Да кажем болен сте, неразположен, тогава не ви се говори, казвате: „Хората са лоши, светът е неразбран.“ Това не е едно качество на ума. Това с всекиго става. После, щом човек стане здрав, подобрява се неговото икономическо положение, понахрани се малко и веднага казва: „Добър е света, всичко е добро.“ Така мислят и животните. Щом едно животно не е нахранено добре, то мисли: „Светът е лош!“ Щом го нахранят, то мисли: „Светът е добър!“ Та, ние съдим по себе си. Когато нашите условия не са добри, ние мислим, че навсякъде е така. Но то е само частично. Защото условията на другите хора може да са добри. Същевременно трябва да отличаваме кои са причините, че в дадения случай ние не сме в добро положение. Ученият човек знае това.

Сега запример, когато хората станат религиозни, има една опасност, понеже те почват да развиват други центрове на главата си. Преди да са били религиозни, те са живели отзад на главата си, на темето си, при ушите. И когато са живели при ушите си (центровете при ушите), кого как срещнат, ще го блъснат по носа. Когато са живели отзад, тогава са били като птиченцата, направили си една къщичка и така си живеят с приятели, ходят си на групички, били са като кученца. Кучето ще си дигне опашката или като един петел ще застане, всички те живеят на темето тук. Когато човек стане религиозен, той се качи горе на главата. Но религиозността още ни най-малко не спасява човека. Той може да бъде фанатик, късоглед, да мисли, че туй, което той чувствува, то е един път и това чувствувание той го нарича религия, вярване в Бога, а то са все чувствувания.

Докато не дойде умът на човека, той се намира все на кривия път. Че религиозните хора вярват в Бога, но колко хора са били избити? Вземете и четете историята, колко хора католическата църква е избила, само защото не са били католици. Всички казват, че човек трябва да бъде религиозен. Ако едно религиозно чувство може да спаси света, разбирам. Но човек трябва да бъде умен, да разбира, да вижда причините. Като дойде умът, спасението е там! Разумен трябва да бъде човек. В ума има един закон, ти не можеш да убиеш един човек, понеже ще загубиш своето равновесие в света. Ти, докато дойдеш да живееш с ума си, ще забележиш: някой път не си доволен от своя ляв крак, но ако речеш да го повредиш, ти ще повредиш и на себе си и ще нарушиш законите в природата. С десния крак – пак същото. Каквото и да направиш, ще видиш, че еднакво са важни и двата ти крака.

Та рекох туй, което върши най-важната работа, то е умът! То е Божественото у човека. Наричам го Божественото, което ръководи човека. А човешките чувствувания може [да] си имат свой произход в далечното минало. Те са една опитност завършена, древна опитност в миналото и е останало като една специализация у човека, но тя е била потребна на времето си. За сегашните нови разбирания не е потребна. Да кажем ти имаш известно чувствувание, че трябва да имаш една хубава дреха за Велик ден. Ти я нямаш, а си неразположен. Ако ти облечеш новата дреха, светът ще се подобри. Но ти даже да се облечеш хубаво, богат няма да станеш, нито по-силен, нито по-умен, по-учен, но ти си доволен от това. Ходиш и си мислиш, че е станало една промяна. Станало е една промяна вътре в тебе, но външните условия ни най-малко не са се подобрили. Това не значи, че трябва да се игнорират. Но най-първо трябва същественото.

Същественото е растенето у човека, туй, което се развива, което носи светлина, то е неговия ум. Или вие ще го наречете, това е Божественият Дух. За да разберем думата Дух, Дух значи Божествено, с един коментарий, тази дума Дух от после е дошла. Колкото една дума е по-неразбрана, толкова тя има по-далечен произход. То е основано на един закон в природата. Колкото един предмет седи по-далеч от нас, толкова той е по-неясен; колкото е по-близо, той е по-ясен. Следователно всичките онези предмети, които са отдалечени още от миналото, те са неясни. Например, какъв е произхода на думата „ум“? После, какъв е произхода на думата „аз“? Това е цяла една наука.

Кръгът показва, че още в най-далечните времена той представя емблем на нещо. Учените, просветените хора винаги са писали вселената с кръг. Кръгът включва в себе си всички възможности за посветения. Те са го наричали „космическия зародиш“ или „космическото яйце“, от което се е образувала вселената. Сега онези, които не разбират това, ще кажат: „Как така вселената да се е образувала от едно яйце?“ Не, това яйце подразбира окръжността, в центърът на която се е поставил кръгът. По-после кръгът се разпуква. Когато яйцето се разпука, явява се пилето, което е било в зародиша горе. После се е образувало У-то. Това е така, понеже от всяко едно яйце, излиза пилето навън. Туй пиле има два крака. Същото се отнася и за човека. Значи то, (У-то) представя онези сили в човека, които могат да го изкарат от едно ограничено състояние и да му дадат потик на движение и мисъл. Този знак са го турили надолу, който представя вече човекът на движението. Но човек трябва да излезе из О-то. Но за да излезе, той трябва да мисли, той трябва да мине през известни условия. За тази цел има специален начин. Животните например, проявяват интелигентността си, когато снасят яйцата. Те ще си направят полочка[2], ще вземат в съображение светлината, топлината, която им е необходима, за да не се изложи яйцето на някои неприятели. През това време умът работи в тях, а не чувствата. Птичката, за да тури полочката на едно или друго място е мислила дълго време и след това я е поставила, и то на най-безопасното място. Умът е работил там. След като свършат тази си важна работа, за тяхното спасение на яйцата, за обикновените си работи те живеят по своите чувства.

Рекох, у животните умът работи само когато дойде любовта за производство, да поддържат рода си. Тогава те дълго време мислят. Като казвам „животни“, тази дума подразбира формата животни, но зад тази форма ние разбираме една душа или едно същество, което за бъдеще постоянно ще прогресира. Начинът на тяхното прогресиране не е известен, начинът, по който те се изменят, не е известен, но всяка форма в себе си съдържа възможностите за известна интелигентност. И чудното е, че учените хора още не могат да направят разлика по какво се отличава едно животно от друго, те не могат да различават типовете. Например вълк, слон или някоя птица, те ги разглеждат като животни, но преди всичко тяхната форма съответствува на степента на тяхното развитие.

Така от животните ще дойдем до човека. Човешката форма е много сложна. Той изявява много повече способности отколкото у животните. В животното има в зародиш туй чувство, у някои, а у някои те едва са в спяще състояние. Например вземете в овцата, в пчелата. В пчелата има голямо честолюбие. В работата си тя е много сприхава. Ако някой и се меси в работата, тя веднага си забива жилото. Тя не му мисли, бързо действува. Пчелата не е много от умните, тя понякой път проявява кавалерство. Ще излезне веднъж, ще те бутне, ще ти каже: „Не стой тука, не работи толкова около кошера.“ Каже веднъж и си иде, каже дваж, пак ще те блъсне, и трети път ти забие жилото. И тя знае къде да забие жилото. На най-мекото место.

Сега това са смени. И сега ние, някой път се смеем на пчелата, казваме: „Какво жило има!“ Но и ние сме подложени някой път на такова изпитание. Дойде някой човек и се спре пред вашия кошер. Казваш му веднъж: „Махни се от тук!“ Кажеш му два пъти, три пъти, скараш се с него, сбиете се и се върнете или ти с пукната глава, или той с пукната глава.

Кое е сега кошерът? Ти имаш желание да постигнеш някои от своите желания, идеи и мислиш, че някой ти препятствува на пътя, като пчелата, и казваш: „Не ми препятствувай, защото после ще се разправям с тебе.“ Сега вие постоянно се разправяте като пчелите. Речено – казано и след туй се считаш като авторитет. Идвате и казвате кой живее по Бога и кой не живее по Бога. Някой път аз седя и разглеждам вашите разсъждения: Кой живее по Бога и кой не живее по Бога. Нерде шам, нерде Багдат. Че един човек може да се моли по три пъти на ден, то ни най-малко не значи, че е умен. Той е сиромах, заставят го чувствата. Не е една чиста мисъл, която го заставя да се моли, не е нещо безкористно, а има нещо користолюбиво. Или някой път човек е безверник, пак същото чувство го заставя. Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам!“ Но това е до чувствата, а не е една вяра на ума. После вярва, но само това, което чувствата могат да му докажат. Такова едно вярване мяза на лед. И като дойдат добрите условия, леда ще се стопи и ти ще го търсиш и няма да го намериш. Тогава онзи, който има тази опитност, какво ще каже?

Сега аз не отричам чувствата, но животът, който ние живеем, според закона на чувствата, той е закон на крайна променчивост. В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов. И тъй, в туй няма никаква смисъл . То е най-нисшето. Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат?“ То не е по ум, а по чувство. Ти имаш нужда да вземеш парите му. Обичаш здравия човек. Защо? – За силата му. Тук чувствуванията работят, не е още положена тази любов на здрава основа тъй безкористно.

Та рекох сега, ако се направи така една психологическа анализа, го наричат учените хора и се подложат всичките чувства така, тогава какво внасяме положително? Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки. Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум. Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината. Това са само условията. Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие. И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот. А пък силата ти, в даден случай, представлява въз духът.

Значи, въздухът по какво се отличава от водата? Водата е влажна, а въздухът е всякога сух. Сега някои смесват. Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули. А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува. Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка. Сега трябва да се свържат твърдата почва, водата, въздухът, светлината в нещо разумно, да видите вътрешната връзка.

Обаче, тия условия за какво служат? Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост. Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство. Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя. Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място. Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат. И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат. Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят. Вечерно време е, блъскат се тия хора, ти вървиш, не можеш да си представиш защо тия хора се блъскат?

А те се блъскат по единствената причина, че ти трябваше да си направиш къщата някъде на високо. А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив. Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко. Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата?“ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката? Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже. Господ ще ме спаси.“

Но вие се намирате в положението на един от европейските крале, той е живял в средните векове. Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става! И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия. Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите. Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни!“ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат!“ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам! Не може!“ Но вълните идат, приливът става силен. И царят, и всичките придворни отстъпват.

А и ти мислиш, че твоят възлюблен, когото ти обичаш и той те обича и мислиш, че каквото му кажеш, той ще изпълни. Много се лъжеш. Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива. Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш. Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи. Тя казва: „Как е възможно!“ Този, когото тя обича, да й каже такива думи?

Аз пък се чудя на друго нещо, аз вземам младата булка като едно последствие, туй, което става в света. Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците. На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка. На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго. Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има. Вземете например царицата между пчелите. И тя е булката между пчелите. Там културата е съвсем друга. Как ще обясните това. Там има само една жена, а много мъже, всички бръмбари, например. Те са все свирци, навсякъде ходят и бръмчат. Те все за царицата бръмчат. Някой път има хиляди бръмбари, а само една млада царица, която седи между тях като млада мома, като булка, а те са все кандидати. Всеки кандидат в този кошер е дошъл и чака да се ожени за царицата. Тя ходи, оглежда ги, избира си между тях. И мога да ви опиша, какво е състоянието им. Тия кавалери ходят бръмчат все за нея, че тя е млада булка, царица е. Сега това е по чувствувание. Като се говори по този начин, вие ще останете с една еротическа мисъл.

Какво нещо е любовта? Вие не можете да разберете любовта, докато не дойде ума ви. Любовта има съвсем друг произход, а не това, което хората чувствуват. Не така, както те днес живеят. Ако хората мислят, че това, което те изживяват, е любов, няма нищо подобно. И ако в света би съществувала тази Любов, те трябва да знаят, че в Любовта няма никаква отрицателна черта – нито положителни, нито отрицателни. Казано другояче: в Любовта няма смени и промени. Как си представяте вие Любовта? Смяна и промяна става само при едно приятно и неприятно чувство. Ти сменяш дрехите си. Защо, по коя причина? Обличаш хубавите си дрехи, но след като се окаляш, ти казваш: „Искам да се сменят убежденията ми.“ Какво разбирам аз под това? – Тия дрехи са станали толкова кални, че искаш не искаш трябва да ги съблечеш. Ти трябва да смениш старата си риза и да облечеш нова. Това събличане е качество на ума. Умът ще ти каже: „Ти трябва да смениш ризата си, защото ако не смениш ризата си, тя ще ти донесе болезнени състояния.“ Като ти говори умът, той още отдалеч те предупреждава.

Рекох сега, да бъде човек религиозен, това ни най-малко не показва, че той е умен човек и разбира Божиите пътища. Това е само едно хубаво разположение. Религиозният човек е най-добрият проводник на ума, нищо повече. Това е човек, на когото можеш да разчиташ, той си е дал ума. Но ако в религиозния човек няма красив ум, такъв човек остава нещастен на цял живот. И у него ще дойде едно чувство за Бога такова, че той ще бъде готов да убие човека на почва на фанатизъм. За Бога той може и да открадне. Ако някой има пари, той ще му каже: „Тези пари са на Господа.“ Той има друга философия: „Тези пари са поставени тук и аз имам право да ги взема.“ Като мине покрай една градина и оттам ще открадне неща, като казва: „Те са Божии дървета.“ Това е същото положение.

Хубаво сега. Хване те един апаш, съблече ти дрехата и казва: „Тази дреха аз трябва да я нося. Аз имам право да я нося.“ Та и Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на бедния.“ Това значи: ако аз имам на гърба си един хубав костюм, а в ръцете си нося още един, който мисля след една година да нося, като ме срещне един апаш, трябва ли той да ме убие за него? Аз ще му го дам и ще кажа: „За тебе нося този костюм.“ Ще видите, колко добре ще му подействува това. Това показва ум. Т.е. това значи: спогаждай се с противника си, докато си още на път. Не чакай да те турят в затвора, че тогава да се примиряваш. Ти ще го попиташ: „Какво искаш?“ – „Дрехите.“ – „Заповядай. И ти можеш да носиш дрехи като мене.“

Сега религиозните хора още не са познали този закон. Те не знаят какво Господ може да направи. Вие се молите по един начин и получите някакъв отговор. Вие мислите, че Господ ви е отговорил. Но, за да ти отговори Господ, след като си се молил, ти трябва да бъдеш най-умният и най-добрият човек. За мене, каквото и да ми казват хората, аз зная едно правило за себе си: за да ми отговори Господ на молитвата, аз трябва да бъда най-умния и най-добрият човек, нищо повече. Не съм ли най-умния, много пъти ще се моля, докато получа отговор.

Аз имам една философия, спирал съм се и друг път върху нея: като тръгна на път, никога не турям в ума си някакъв кабриолет или автомобил, но си представям само едно положение – какво аз мога да направя в дадения случай. Пътувал съм с някои религиозни хора, но си мълча. Религиозният казва: „Господ ще промисли за нас.“ Този човек оставя всичко на Господа, има крива представа за Него. Той чака Господ да промисли за Неговите работи. Той казва: „Господ да промисли за мене.“ Това е неразумно мислене. Аз виждам, че преди още да съм съществувал на Земята, Господ е промислил всичко за мене, та като дойда на Земята, аз трябва да бъда умен, да намеря това, което Той е оставил за мене и как да постъпя с него, как да се справя. Като намеря, трябва да мисля как да използувам това, което Господ е оставил за мене. Това не значи, че в света няма промисъл, но ти трябва да бъдеш умен.

Вървим ние с религиозния човек, минава покрай нас една кола и той казва: „Сега Господ ще каже на каруцаря да ни вземе.“ Рекох: „Възможно е да ни вземе.“ Човекът минава с коня си покрай нас, казва ни добър ден и си отминава. „Какъв дявол е влязъл в него? Не е послушал Господа.“ – „Пазарили са го други хора, затова не се спира.“ След това се зададе друга една кола. Религиозният пак казва: „Този вече ще ни вземе.“ Но и този човек си заминава. – „И в този човек е влязъл дяволът.“ Минава трети, спира се. Религиозният казва: „За Господа!“ – „Имате ли пари?“ – „Нямаме.“ – „На мене пари ми трябват сега, не искам за Господа да ви кача на колата си. И на мене Господ така не ми дава.“ – „Ама знаеш ли в онзи свят какво ще има?“ – „Аз не искам да зная какво ще има в онзи свят. Аз мисля за този свят. Като отида на онзи свят, тогава ще му мисля. Ако имате пари, ще ви кача. На мене пари ми трябват, понеже и аз не съм от богатите.“ И този човек ни отминава. Най-после аз, умният изваждам една звонкова монета и казвам: „Ето, този, който сега иде, той вече ще изпълни волята Божия.“ Както си върви той, аз изваждам от джоба си една златна монета и му я показвам. Той вижда това и казва: „Добър ден, заповядайте.“ Спира и ние влизаме вътре. „Е, влязъл е Духът в него“, казва религиозният. Не, аз вкарах този златен дух в него. Аз, умният човек мога да спра който и да е колар в пътя му и да го накарам да ни заведе до определеното място с колата си.

Вие мислите, че аз не мога да направя това. Та и последният апаш и той знае това. Той, като извади кобура, той го качва на колата си. И ще го заведе дето иска. Защо? Той казва: „Отрепвам те, ако не ме заведеш до това място!“ Добрият човек кара с ума си, а шофьорът, кой[то] се бои да не умре, като види кобура, закарва те дето искаш. След като слезе този апаш, шофьорът казва: „Слава Богу, че не ме уби.“ Тия неща стават всеки ден и в живота.

Та ние сме играчка на нашите чувства. И като разгледаме целия живот, ние мислим, че сме свободни, а то ние сме същите играчки, както е играчка шофьора в ръцете на апаша. Покаже му кобура и той кара дето апашът иска, без да му заплати даже. И след това слиза. Религиозният човек не може да направи насилие. Той ще те накара да го возиш за Господа. Обаче, ако религиозният човек разбираше законите, като види коларя, той ще познае отдалеч, дали ще го кара или не. Ако той е един положителен тип, каквото каже, неговото ще стане. И ако аз държа неговото положение, той няма да ме качи на автомобила си. Две положителни величини всякога се сблъскват. Ако този човек иска да успее в даден случай, той трябва да вземе женска форма. Представете си, че аз имам изкуството да се преобразявам на красива мома. Това е най-естественият начин, с който мога да успея. Този шофьор не приема никого на колата си без пари. Но аз, красивата мома, застана на пътя му, погледна го, усмихна се и той веднага спира колата и казва: „Заповядайте, качете се на каруцата ми.“ Защо спре колата? – Защото аз му дадох от лицето си нещо, което той обича.

Сега онези, които не разбират закона, ще кажат: „Виж, как Господ е направил този човек красив.“ Питам, когато богатият се облече с хубави, красиви дрехи, с ново, скъпо бомбе на главата, Господ ли го е направил такъв? Онези хора, които са станали красиви, мислите ли, че Господ се е занимавал с тях да им тури различни козметични средства, да ги направи красиви? Не, неговите деди и прадеди са имали идеята да бъдат красиви. Та, когато вие искате да направите вашите къщи с хубави, широки, светли прозорци, коя е причината за това? Вие сте искали да имате повече светлина, по-хубаво отопление, вие сте си турили тази инсталация.

Та сега, като разсъждавам така, от ваше гледище вие ще кажете: „Виж какво безверие проповядва, че Господ не промислювал за нас! Ние мислим, че Бог всичко нарежда, а то друго излиза.“ Това разсъждение се отнася до вашите чувства. Ако вие мислите, че светът е нареден както вие разбирате, тогава аз бих ви направил едно възражение: Ако светът е направен от Господа, тогава защо един човек има хубава къща, с широки, светли прозорци, а друг е беден, няма нищо? Ще кажете ли, че Господ не е справедлив? Щом Бог е наредил всичко това, ще излезе, че Той не е еднакво разположен към хората. Не, това са човешки разбирания. Богатият е бил по-умен, наредил си е по-добре, сиромахът е бил по-глупав, наредил си е по-зле. Бог ни най-малко не се меси в тези работи. Той стои незаинтересован от това. Бог е дал дарби на всекиго и всеки според дарбите си, се е наредил. Иначе ще се намерите в друго противоречие. Ще кажете: „Защо Бог допуща да се убиват хората?“ Питам, кой е виновен за това? Всеки трябва предварително да знае, че ще го убият.

Забелязвам, вие лесно се обиждате, само да ви не бутне някой. Даже, ако някой ви стисне ръката повече, веднага ще се обидите. Ако бутнат човека на едно място, той веднага ще се обиди. Ако някой блъсне друг и той падне на земята, веднага в него се заражда чувство на обида. И казва, че този човек не постъпва добре. Питам: ами ти защо се блъскаш в хората?

Та сега ние се намираме в едно противоречие на живота, което произтича от факта, че умът не работи. Човешките способности, които Бог е вложил в него, не са достатъчно разработени, затова той се натъква на противоречие. Хората могат да си помагат, да си улеснят живота, но затова трябва да се направи един опит, да повикат своя ум на помощ. Ако хората, при сегашните условия на живота, повикаха на помощ своя ум, всичкият културен свят, цялото човечество щеше да дойде на помощ. Но понеже днес хората са разединени, всеки мисли само за себе си, всеки мисли че е прав, иска да внесе своята теория своите чувствувания, своя ред, но това не е право. Всяка държава иска да бъде велика, но това не е умът. България още хиляди години ще бъде такава, каквато е, по-голяма не може да стане. Американците искат да бъдат велики хора, гърците искат да бъдат велики хора, турците искат да станат велики хора и българите също. Но накъде ще се разширява България? И държавниците съзнават това нещо. Това не може да се постигне с нищо: нито със сила може да се постигне, нито с пари, нито с знание, с нищо не може да се постигне. Евреите, които са толкова богат народ, предлагат на турците един милиард да вземат на турците Палестина. Но турците им казват: „Тази страна ние сме я взели с нож, с нож ще я дадем. Пари не приемаме.“

Това е едно чувство. Вие казвате, че всичко в света с пари става. Вие казвате, че всичко в света със сила става. Това са вашите чувства. Всичко в света става с моралните чувства. Силата на човека са неговите морални чувства. Вие не сте дошли да работите с чувствата, но с ума си. Магическата сила в човека, това е неговият ум! Човешкият ум, това е свещената палка. Като дойде тази палка, този ум в него, това е най-големият помощник в неговия живот. Той ще използува неговите чувства за работа. Ако човек няма един отличен ум, той винаги ще ходи в тъмнина. Когато дойде красивата мома или красивият момък, умът е той, той веднага ще използува своята сила. Разумно трябва да използува.

Вземете запример един момък, който е беден, няма богатства, няма нищо в себе си, но той е прозорлив, внимателен и като види някоя мома от високопоставеното общество, така се случава, че падне нещо от нея, той веднага се навежда, взима внимателно предмета и го подава на момата. Това прави силно впечатление на нейния ум. Среща го тя втори, трети път, вижда, че той не е богат, не е хубаво облечен, като другите, не носи бомбе на главата си, ходи скромно облечен, но има нещо в него, което той може да направи, а другите не могат да правят. Един ден тя върви с коня си, но случава се, че конят се подхлъзва нещо, но младият момък веднага го хваща и успокоява. Момата се чуди на неговата сръчност и внимание. А онзи, който служи на своите чувства, като види, че конят се подхлъзне и хукне да бяга, той веднага вика: „Елате, бре, хора! Елате да помогнете, коня хукна!“ Той се страхува. Не е умен човек. Той не смее да хване юздите. Не, хвани юздите на този кон, нищо повече!

Та сега и у вас, вашата каруца бяга. Видиш ли това, хвани гема на своята каруца и царската дъщеря ще се спре. Коя е царската дъщеря? Тя е твоята разумност. Царската дъщеря ти я возиш. Щом е с тебе, няма какво да стане. Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат. И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина. Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат. Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му. Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия. Хукай, викай подир тях, те ще избягат. Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард. Ти трябва в случай да постъпиш като негрите, които разбират закона, знаят как да се справят с животните.

А какво правиш ти в такъв случай? – Искаш да се самоубиеш. Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо? Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе. След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце. Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си? Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля. Как няма да се отвори сърдцето му? Баща ти мисли, че ти си онзи, способния син, който можеш да вършиш работата му.

Ако ти се приближаваш при Бога и искаш да вършиш Неговата Воля, как няма да ти обърне внимание, как няма да те послуша? Но, ако ти отиваш при Него със своите долапи[3], Той няма да ти обърне внимание. Но, ако ти отиваш при баща си, да коленичиш, да искаш извинение, то, като кажеш само една дума, бащата ще разбере, че има син, който е умен. Но не да кажеш едно, а да вършиш друго. Ако отивате при Бога, с ума си, той ще ви обърне внимание!

Та сега, някои от вас, вървите по стария път, но искате да влезете в Новия път. Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма. Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя. От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък. Красивата мома, това е света. А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома. Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш. Ти можеш да пишеш и сто писма, но като те опита, какъв е умът ти, какво имаш в себе си, тя ти даде пътя.

Та когато някои са ме питали, вярвам ли в Бога, рекох: „Този въпрос не съм го проучил още.“ – „Как? Нима не се занимаваш с този въпрос?“ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава?“ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести. А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога? – Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони. Така е било и с всички велики хора. Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече. Когато Бог не ме слуша, аз преглеждам живота си, дали съм постъпил правилно или съм нарушил някой Божий закон.

Рисувам някоя картина. Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа. Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги. Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях. Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям!“ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа!“ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега. Не, това е крива философия, криво чувствувание. Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия. Казваш: „Какъв чист живот живях!“ Чист, защото не си бил облечен в дрехи. Ти беше облечен само в една риза, затова си бил по-добър. А сега ризата, дрехите се изцапали. Сега аз искам да те опитам, колко си чист и колко си здрав. Сега аз искам да видя, като те изпера, дали ще издържи твоята риза. И дали ще пуснеш кирта си. Ако пуснеш кирта си, ти си добър човек. Ако не пуснеш кирта си, ти си лош човек. За хора, които не искат да се поправят, аз казвам: „Това е една риза, която не иска да пусне своята кир навън.“ Казваш: „Аз не искам да изменя своите възгледи.“ Та ти още нямаш никакви възгледи. Той казва: „Знаеш ли какво понятие имам аз за Бога?“ – Какво понятие имаш? – „Че Той е Абсолютен! Че Той изпълва цялото пространство! Че всичко в света е под Неговата Воля!“ Питам го: „Ами ти, защо си куц с единия крак?“ – „Еди кой си ме удари.“ Че как е възможно така? Как може Господ да каже на някого да те удари, че ти да окуцееш? Защо тогава да не бъдеш съобразен със своята философия? Ти казваш, че Господ е направил всичко, че Той изпълва пространството и същият този Господ е заповядал да ти счупят крака.

Не, така не се говори. Аз зная за много работи, че Господ е бил абсолютен. Дали Господ е абсолютен, туй аз не зная. „Ама, Той е без начало и без край.“ – За мене нещата са без начало и без край, когато захващат без скандал и свършват без скандал. Обаче, щом започват със скандал, и свършват със скандал, те имат начало и имат и край. Когато една работа започва с приятност за мене и се свършва с приятност, от което аз съм благодарен, рекох, тази работа е без начало и без край. Или тя има приятно начало и приятен край. Какво ще ми разправят хората, че всяко нещо имало свое начало и свой край. Аз не се интересувам от такива работи. Какво е началото? – Скандал. – Какъв е краят? – Пак скандал. Там дето няма скандал, там има разумна проява на нещата. Не, че аз отричам нещата, но тъй, както сега виждам началото си, вие помните само скандалите, а добрите работи забравяте. А някой в началото си има нещо любовно, но като остарееш, казваш: „Е-е, стара баба станах, изгорях.“ Начало си имал. „Аз не исках да се женя за него, имах една изгора, но за друг се ожених, не за този когото обичах. На инат взех другия.“ Да, това нещо има начало и има и край. Краят е недоволството. Аз тълкувам тия неща. Някой казва: „Аз съм малко нервен.“ Бог заличава края на нещата и казва: „Ще обърнеш този край и това начало.“ Значи, за бъдеще във век и веков, хората няма да имат нито начало, нито край. Докато сте в света на промените и в него има и начало, има и край. В Божествения свят нещата нямат нито начало нито край. Така трябва да мислите, за да се освободите от терзанията на сегашния живот.

Животът, който сега имате, е щастлив, но и пред вас е имало хора, които са били щастливи. В началото Бог е бил всякога щастлив. Питам, било ли е време, когато Бог да не е бил някога щастлив? – Не е било такова време. И ще бъде ли някога такова време, когато Господ да не бъде щастлив? Следователно, когато дойдете до Божествения свят, ще кажете: има неща, които нямат нито начало, нито край. Това е Божественото. Та когато в ума ми дойде идеята за Божественото, аз всякога си го представям абсолютното, без никакво противоречие. Така разсъждавам аз.

Рекох, тази философия в сегашния ви живот няма никакво приложение. Сегашните ви работи имат своето начало, имат и своя край. Ще се родите, това е начало. Ще умрете, това е край. Ще бъдете щастливи – това е начало; ще страдате – това е край. Или обратно: ще страдате – това е начало; ще бъдете щастливи – това е край. Тъй щото животът ще се заключава в следното: или щастието ще бъде начало или край, или страданието ще бъде начало или край. Дали ще бъдете или в едното или в другото положение, това е един преходен живот. Тъй щото вие живеете в един живот, който има начало, има и край.

Следователно аз имам две определения за този живот: някога вашият живот е щастлив в началото, нещастен в края; някога е нещастен в началото, а щастлив в края. Когато се запитате защо е така, ще знаете, че това е така, защото сте във временния живот. Това е една неизбежна реалност. Каквото и да мислите, защо е така, ще знаете, че никой не може да ви даде отговор. Може да срещнете някои обяснения в книгите или някой да ви даде такива обяснения, но каквито и да са тези обяснения, те не могат да ви дадат пълен отговор, защо именно е така. Защо трябва да бъдеш нещастен? – Така е. Защо трябва да бъдеш щастлив? – Така е, ти трябва да бъдеш щастлив, нищо повече. Вие туряте две кофи на колело, едната се пълни, а другата се празни. Казвате: „Защо е така направено?“ Както и да обърнете колелото, така е, няма какво да правите, все същият закон – едното колело се празни, а другото се пълни. И тъй да се движиш, и иначе да се движиш; и тъй да го теглиш, и иначе да го теглиш, едната кофа ще теглиш празна, а другата – пълна. Другояче, в дадения момент, не може. Някой казва: „Не може ли без да се тегли водата?“ – Може, но ако си умен само. Наместо да теглиш тази вода с колелото и с кофите, ще си докараш вода от Рила, по канализацията. Тогава ще се има пред вид човешкия ум, човешката съобразителност. Тогава ние ще искаме да се направи новата канализация.

Сега, както ви говоря, аз трябва да ви говоря тихо и спокойно, да не съм заинтересуван. В тази работа ни най-малко не трябва да съм заинтересуван. Ако съм заинтересуван, аз няма да кажа истината. Аз не искам да ви убедя. Аз не искам да ви заставя да вярвате, но рекох, след като минахте през вашия живот, направете опит да влезнете в Новия живот. Имате една градина, която сте обработили по стария начин, а имате една градина, която ще обработвате по Новия начин. В старата градина днес сте радостни, утре плачете. Защо? Майка ви се разболяла, изгубили сте си имането, това – онова. Аз ще ви утеша. Рекох, няма нищо, това са обикновени работи. Аз съм умния човек, ще се усмихна малко и ще кажа: „Може ли да ми дадете адреса си?“ – „Да, еди кой си номер, еди коя си улица.“ И сега, като зная адреса ви, ще ви изпратя един чек от 25 хиляди английски лири. Ще ви пиша: „Това е от един ваш благодетел.“ Рекох, аз зная защо сте щастлив тогава. Сега ще вярваш, как не, 25 хиляди английски лири си получил, ще вярваш, че има добри хора по света. Той е радостен и аз зная причината на неговата радост. Аз съм причината за това.

Но утре искам да му създам един скандал. Той се сгодил за една мома, иска да се жени. Намирам тази млада мома и й казвам: „Този момък не е за тебе, друг си намери. На тебе ще ти побелее главата, ако се ожениш за него. Ако слушаш моя съвет, по никой начин не се жени за него.“ И така доказвам на младата мома за какво не трябва да се жени за него. Като и докажа всичко, тя пише на годеника си: „Понеже не ще мога да живея с тебе, пращам ти пръстена.“ На другия ден той върви замислен. Срещам го на улицата и го питам: „Какво има?“ Аз познавам, че е станало нещо с него. Той казва: „Напусна ме тя, остави се.“ Рекох: „Стават такива работи.“ Питам: какво лошо има, че го е напуснала тази мома? Когато моите дрехи остареят и ме напуснат, какво лошо има в това? Когато старите ми обуща ме напуснат, какво лошо има в това? Порадвай се, че краката ти могат свободно да дишат в скъсаните ти обуща. Не мислете, че обущата, които носим, са много хигиенични. Ние мислим, че е голямо щастие, като носим тези дрехи, тези обуща. Едно голямо нещастие са те за нас. Между моите и вашите дрехи има само тази разлика, че съм направил дрехите си малко по-широки. Защо? За да имам повече въздух. Като имам повече въздух, ще поглъща повече влага, влагата, която е у мене. Щом се намали влагата, ще настане по-голяма сухота, но нито голямата сухота, нито голямата влага, нито големия огън, нито пък чрезмерната твърдост... Твърдостта си има своето място, сухотата си има своето място, горещината си има своето място и най-после и т.н.

Сега до никакво заключение не дойдохме. Аз не мога да ви убедя, вие си останахте безверници. Аз съм верующ, вие сте безверници, но рекох, стойте на вашето безверие, докато не ви се докаже. Сега аз мога да ви доказвам много неща, но вие се дръжте за вашето верую, докато дойдете да установите нещата на един вътрешен опит. Ще направим един опит според туй, в което вие сега вярвате и според това, в което ние вярваме. Един пример ще ви приведа. Отиват религиозни хора в едно събрание и казват: „Дайте за Господа, за Господа!“ Събират се около хиляда лева. Друг един виртуоз изважда цигулката си и свири на това събрание и веднага събира 10 000 лева. Той не иска нито за Господа, нито за себе си, а свири само. Значи за Господа дават хиляда лева, а за този цигулар дават 10 хиляди лева. Де е силата – който е говорил и събирал в името на Бога или този, който е свирил? Самата музика, този, който свири, той създава тази приятност на хората, а то е Божественото. Господ говори чрез красивата мома по-силно, Господ говори чрез учения човек по-силно и то е правото. Туй, което в дадения случай те убеждава, туй е правото. Туй, което в дадения случай не ти помага, то не е право. Някога една малка дума може да ви произведе по-силно впечатление, отколкото цели пасажи.

Това не значи, че вашите вярвания, които сега имате, са криви. Не, ни най-малко! Но това са вярвания на един променчив свят, които още утре, като остареете, ще си заминат. Вашият свят мяза на красивите пера на пауна, който обърне се на едната страна, разпери крилата си на едната страна: тър-тър-тър, разпери ги на другата страна: тър-тър-тър. Но утре, тези пера на пауна се изменят, какво ще разбере той от тях? Те от ден на ден все по-лоши стават. Пък, ако е въпрос за гласа му, той никакъв певец не може да бъде. Пък, ако рече да даде някой концерт и даром да рече да го дава, не бих отишъл да го чуя. За едно пауново перо бих дал сто лева, а пък за една нота на пауна – нито грош не давам.

Та рекох, ще се измени светът на пауните, на петлите, на пуяците и ще остане в нас светът на чистата мисъл. И тогава ще кажем: Всичко онова, което Бог е създал, е разумно. Следователно всичко онова, което не е разумно, то не е Божествено. Всички онези мисли, чувства, постъпки, в които няма нито измяна, нито промяна, те са Божествени. Всички мисли, чувства и постъпки, в които има промяна, са човешки. Вие трябва да знаете какво съдържа Божественото в себе си и какво – човешкото. Не, че човешкото е лошо, но на него вие не можете да разчитате. Божественото работи във всичките времена. Когато и да е, вие можете да разчитате на Него, а на човешките работи вие можете да разчитате само в даден случай. За известни условия само, за известни услуги вие можете да разчитате на човешкото, но за бъдеще не можете. По това се различават човешките неща от Божествените.

Та рекох, ако в някои неща вие сте разочаровани от живота си, то е човешката страна. Ако пък има някои неща, в които вие сега се насърдчавате, това е Божествената страна. Само в Божественото има условия за бъдеще. Но едновременно, аз виждам във всеки едного от вас, то е като едно начало. Божественият глас не е гръмлив. Когато човешкото говори, казва: „Вземи първото място.“ Божественото казва: „Вземи последното място.“ Ако влезеш пръв, ще видиш, че няма да мине много време, това здание ще се запали и ти ще бъдеш затрупан. Бъди последен, че като се запали къщата, да можеш лесно да излезеш, да няма тъпкане. Защо трябва да бъдеш накрая? За да можеш по-лесно да излезеш навън. Ако пък тази къща не гори, тя е приемната стая, в която Господ приема. И тогава, според Божествения ред на нещата, първите ще бъдат последни, а последните – първи.

Рекох, практично е в живота да бъдете последни, че като ви поканят на угощение, на Божествено угощение да бъдете първи. Чисто от практическо гледище е така. Казвате: „Много голямо користолюбие е това.“ Не зная какво е, но така е. Разгледайте въпроса така и ще видите, че от Божествено гледище добре е да бъдеш последен богат човек, за да бъдеш пръв. Бъди последен учен човек, за да бъдеш пръв. На всинца ви трябва тази идея: последен да бъдеш, за да се премахнат сегашните противоречия, които съществуват. И у стари, и у млади така трябва да е.

Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше? Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп. А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани. Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли. Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли. И на вас искам това. Аз не го искам, но вие сами ще го искате. То е ваша работа.

Добрата молитва

8,25 часа сутринта

12 година,

11 школна лекция на Общия Окултен клас

30 ноември 1932г., сряда

Изгрев

----------------------------------------------

[1] по закона на отражението – допълнено над думата

[2] полочка – (рус.) гнездо

[3] долапи – (разг.) измами


Мисълта – мощна сила Зависимост в природата
Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между беседите.