Дали може
Неделни беседи , СофияРече имъ една притча: „Дали може слѣпъ слѣпаго да води?” Лука 6:39.
Христосъ задава въпроса: „Дали може слѣпъ слѣпаго да води?” Какво се разбира подъ думата „слѣпота”? Сѫществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена. Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ. За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бѫде воденъ отъ нѣкого. Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си.
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води?” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата. Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора? Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ. На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ. Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите. Защо не се убеждава той?
— Защото не съзнава положението, въ което се намира. Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ. Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности. Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води?” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ. Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота. Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя. Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене. Само мѫдриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е. да служатъ на Бога въ духъ и истина.
Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да развива зрението си въ широкъ смисълъ — и въ физическо, и въ духовно, и въ умствено отношение. Това е една отъ задачитѣ, която трѣбва да реши. Да виждашъ ясно въ всички свѣтове, това е истинската култура, къмъ която хората се стремятъ. Смѫтното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледатъ, но не виждатъ. Които виждатъ ясно, влизатъ въ съзнателна връзка съ нѣщата, разбиратъ езика имъ и се разговарятъ съ тѣхъ, както днесъ азъ се разговарямъ съ васъ. Вие ме слушате, разбирате и разсѫждавате върху думитѣ ми, дали сѫ вѣрни по форма, по съдържание и по смисълъ. Да виждашъ нѣщата само физически, това значи, да виждашъ формата имъ; да ги виждашъ духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждашъ умствено, това значи, да виждашъ смисъла на нѣщата. Обаче, човѣкъ трѣбва да вижда и въ тритѣ свѣта — по форма, по съдържание и по смисълъ. Това значи външно и вѫтрешно виждане.
И тъй, органътъ на зрението, т. е. окото има отношение къмъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да има здрави очи, за да се радва на здравъ и добре организиранъ мозъкъ. Интелигентностьта, разумностьта и способноститѣ, съ които човѣкъ се проявява въ физическия свѣтъ, се намиратъ на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсѫдливъ. Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ. Колко е уменъ? Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см. Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ. Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е. „висшъ и нисшъ манасъ”. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре. Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си. Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития. Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно. Тѣ представятъ областьта на човѣшкия разумъ.
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?” Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мѫчнотии на човѣка. Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие. Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ. Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ. Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область. Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота. Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре. Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ. Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна. Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената. Въ сѫщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мѫжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Защо? — Мозъчнитѣ имъ центрове не сѫ еднакво развити.
Кой човѣкъ наричаме пощурѣлъ? — Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ. Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ. Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла. Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мѫжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение? Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма. Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи. Има ли нѣщо лошо въ това? Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията. Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Какво ще бѫде тогава неговото положение? Той има право да говори за слѣпотата на хората. Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората? За слѣпитѣ Христосъ казва: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?”
Следователно, слѣпиятъ не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човѣкъ е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна часть отъ това, което сѫществува на физическия свѣтъ; съ духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна часть отъ това, което сѫществува въ духовния свѣтъ; съ умственото си зрение пъкъ той вижда едва една стомилионна часть отъ това, което сѫществува въ умствения свѣтъ. Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения.
Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея.
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка. Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея.
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той? — Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени. Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ. Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ? — Сѫщество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ? — Понеже е крайно алчно сѫщество. Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана. Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ. Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ. Както сѫ създадени, така постѫпватъ. За да изтѫпяватъ зѫбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ. Споредъ менъ, мишката може да постѫпва и по другъ начинъ, но трѣбва да се откаже отъ своята алчность.
Ако отъ мишката се изисква другъ животъ, други прояви, колко повече се изисква това отъ човѣка. Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие. Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората. Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай. Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ подофицеръ! — съ достойнство отговорилъ той. Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си.
Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери. Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата. Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ. Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба. Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо? — Служба. — Каква? — Да вдигамъ и слагамъ прѫчицата, а музикантитѣ да свирятъ.
Мнозина отъ сегашнитѣ хора, мѫже и жени, учени и прости, искатъ да махатъ съ прѫчицата си, т. е. да бѫдатъ капелмайстори. Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения. Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена. Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега. Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь. Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка. Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя.
Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо. Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата. Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи. Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ. Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ. Тѣ минаватъ за велики хора и заслужватъ подражание. Тѣ иматъ очи, виждатъ добре и могатъ да водятъ онѣзи, които не виждатъ и объркватъ пѫтя си.
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота. Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната. Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ. Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения. Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ. Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша. Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици. Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха. Ако се е научилъ да плава, той ще мине благополучно отъ единия брѣгъ на другия. Ако знае да лети, ще пропѫтува известно пространство въ въздуха и пакъ ще слѣзе на земята.
Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, проповѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е. да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума. Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане. Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель. Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ. Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ. Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ. Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ. Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ. Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ. Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ. Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота. Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ. Да разбирашъ и схващашъ правилно живота, това значи, да се радвашъ на всичко, което те обикаля.
Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вѫтрешни знания. Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си. Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи. Това е невъзможно. Защо? — Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове? — Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва. Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва. Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата. Достатъчно е тя да попадне въ мрежата му, за да я изсмуче. Следъ това, паякътъ я изхвърля навънъ. Опитайте се да хвърлите една сламка въ мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скѫса нишкитѣ на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. Съ това той иска да каже, че не търпи непотрѣбни нѣща.
Каква поука можете да извадите отъ паяка? Да не допущате въ ума си непотрѣбни мисли. Ако нѣкой подхвърли една непотрѣбна мисъль въ ума ви, веднага я изхвърлете навънъ. Ще кажете, че паякътъ е лишенъ отъ всѣкаква интелигентность. Фактътъ, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могатъ, показва, че той е интелигентенъ, че и въ него има нѣкаква разумность. Ако за паяжината се изисква известна разумность, колко по-голѣма разумность се изисква за тъкането на човѣшкитѣ мисли. Човѣшката мисъль трѣбва да бѫде свободна отъ заблуждения, въ които се ловятъ хора, както мишкитѣ се ловятъ въ капани. Не е позволено на човѣка нито себе си да заблуждава, нито другитѣ. Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави. За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сѫществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове. Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения. Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ. Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е. отъ любовьта. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена. Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ. Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него. Вторитѣ пъкъ сѫ го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность. Понѣкога една малка причина може да подтикне човѣка къмъ усилена дейность, да постигне това,което желае.
Преди години въ Америка се прочулъ единъ атлетъ съ своята сила. Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята. Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си. По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? — Не те познавамъ. — Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята. — Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель.
Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога. Тѣ казватъ, че така сѫ създадени. — Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости. Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си? — Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ. Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть. Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея. При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си. Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сѫщность, главенъ виновникъ за неуспѣха си е самъ той. Търсете вината първо въ себе си, а после въ другитѣ.
Работете върху себе си съзнателно, съ любовь и постоянство. Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость. При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници. За човѣка е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трѣбва да учи, да придобива знания.
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?” Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници. Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ. Защо погина Титаникъ? — Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада. Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель. Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ. Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си. И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли. Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ. Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ. Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ. Какво означаватъ кривитѣ линии? — Пластичность, огъваемость. Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи съ криви линии. Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си. Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота?Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато? Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си. Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си. Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ. Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича. Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?” Само любещиятъ може да води хората.
Време е вече сегашнитѣ хора да възлюбятъ Божията Мѫдрость и Божественото знание, за да се хармонизиратъ. Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания. Това не ги оправдава. Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили. Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония. Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа. Най-малкото нарушаване въ дейностьта на човѣшкия умъ създава известна дисхармония между мислитѣ и чувствата на човѣка. Той е постоянно уморенъ и, дето седне, веднага заспива.
Много хора не успѣватъ въ живота си и скоро отпадатъ, защото се силятъ да разрешатъ задачитѣ си въ единъ день. Това е невъзможно. Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава. — Кѫщата ми изгорѣ! — Нищо отъ това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ. Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора. Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили. На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ. Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора. Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота! Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”. Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ. По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ. Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба. Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вѫтрешенъ миръ. Следователно, всѣка вѫтрешна борба въ човѣка е резултатъ на присѫтствието на духове въ него; значи, духоветѣ се борятъ въ човѣка.
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?” Като не разбиратъ живота на духоветѣ, хората казватъ, че онѣзи, които вѣрватъ въ сѫществуването имъ и които много знаятъ, сѫ опасни, защото тѣ развалятъ свѣта. Не е така. Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени. Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ. Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива. Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи. Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него. Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство. Чудни сѫ религиознитѣ хора! Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ. При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения. Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ. Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”. Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ. Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н. Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ. Като ражда детето си, майката го спасява. Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде. Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави. Първоначално хората сѫ излѣзли отъ Бога и сѫ били добри и умни. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ паднали и започнали да грѣшатъ, поради което сѫ изгубили добротата си. Тѣ минаватъ днесъ за лоши и неразумни.
Днесъ отъ всички хора се изисква да бѫдатъ умни и добри, да съзнаватъ, че сѫ дошли на земята да работятъ, отъ една страна, за развитието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля; отъ друга страна, да работятъ за проявяване на своята душа и за укрепване на своя духъ. Не се ли развива така, никой човѣкъ не може да води слѣпия. Който иска да бѫде полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта. Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата. Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лѣкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка. Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ. Ще се учите на търпение. Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ произходъ. Заради Божественото въ човѣка Той търпи. И вие трѣбва да търпете за сѫщото, за да си помогнете сами въ пѫтя на своето развитие.
Христосъ казва: „Да се не смущава сърдцето ви”. Ако ви смущава нѣщо, мислете върху него нѣколко часа или нѣколко деня, докато дойде въ ума ви една свѣтла мисъль. Приложете тази мисъль н благодарете, че ви е посетила. Ако ви посещаватъ свѣтли мисли, безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората. Тогава отъ разумния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь, да ви взематъ горе, тамъ да научите урока си. Докато не го научите, нѣма да слѣзете на земята. Който иска да живѣе дълго на земята, трѣбва да решава задачитѣ си правилно.
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?” — Не може. Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане. Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура. Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта. За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Христосъ не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно. Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ. Той е задъ облацитѣ. Като се махнатъ тѣ, ще стане свѣтло, и всички ще видятъ Христа, облѣченъ въ слава и великолепие.
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?” Докато слѣпъ слѣпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия умъ, за културата на любовьта. Радвайте се, че ви очаква свѣтло бѫдеще и велика работа. Свѣтътъ се нуждае отъ добри майки, бащи, учители, проповѣдници, сѫдии, техници и др. Свѣтътъ се нуждае отъ всички занаяти, но не и отъ гробокопачи.
Направете следния опитъ. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, задавайте си въпроса: Добъръ ли съмъ, или не съмъ? Уменъ ли съмъ, или не съмъ? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумностьта въ своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосѫждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Богъ е вложилъ въ васъ.
Сега азъ ви задавамъ въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате?
Ако кажете, че ме виждате, пожелавамъ ви до година да прогледате, да ме видите още по-добре. Да се отворятъ очитѣ и ушитѣ ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всѣко нѣщо на своето мѣсто въ своя умъ и въ своето сърдце. Това изисква новата култура, която иде вече на земята.
1. Беседа отъ Учителя, държана на 10 юний, 1917 г. — София.
Бог е Дух Писмо - 2 септември 1917 г.