Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 192 с. ISBN 954-9589-82-X.
съдържание
Яковъ и Исавъ
Неделни беседи, София, 8.4.1917г.И видѣ сънь, и ето стълба поставена на земята, на която върхътъ стигаше до небето: и ето, ангелитѣ Божии възлазѣха и слазѣха по нея. (Битие, гл. 28, ст. 12)
Прѣдметъ на днешната ми бесѣда ще бѫде Яковъ и Исавъ. Вѣрвамъ всички да сте запознати съ тѣзи два характера отъ свещената история. Яковъ и Исавъ сѫ двама братя, Яковъ е по-малкия и Исавъ – по-голѣмия. Разликата по отношение на годинитѣ имъ е много малка, може би само съ нѣколко часа. Отъ този разказъ или отъ този древенъ примѣръ на Свещената история, азъ ще извадя на сцената седемь характера.
Казва се, че когато двамата братя били заченати, смущавали утробата на майка си и било казано, че ще се родятъ два народа и по-голѣмиятъ ще слугува на по-малкия. По-рано се родилъ Исавъ, а послѣ Яковъ, но той държалъ петата на брата си. Разликата между двамата братя е била тази, че Исавъ билъ косматъ, а Яковъ – гладъкъ т.е. женственъ, нѣмалъ такива косми. Отъ чисто физиологическо гледище Исавъ е човѣкъ на природата, човѣкъ, който прѣдставлява нисша култура, отворенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, но не цѣни живота, живѣе отъ день за день. Има хора, които като се наядатъ днесъ, казватъ: „Благодариме ти Боже, днесъ се наядохме. Ти утрѣ пакъ ще се погрижишъ за насъ.“ Тази благодарность е само по отношение къмъ храната. За такива хора българитѣ казватъ, че тѣ живѣятъ отъ днесъ за утрѣ.
Яковъ е другъ типъ – по-женственъ, не толкова смѣлъ, съ нѣкои лоши чърти, а именно: хитрость и лукавство. Той прилича на съврѣменнитѣ сарафи, които всѣкога печелятъ, никога не губятъ. Споредъ тогавашнитѣ обичаи, на Исавъ се е падало да приеме благословението на баща си, като първороденъ, но въ ума на Якова, по-малкия братъ, се заражда желание да отнеме благословението на Исава. Такъвъ случай му се отдаде скоро. Исавъ се връщаше единъ день гладенъ отъ полето и поиска отъ Якова да яде. „Ще ти дамъ, му отговори той, но ако ми дадешъ твоето благословение.“ – „Какво ми струва то, когато азъ съмъ гладенъ,“ му казалъ Исавъ и се заклѣлъ да отстѫпи своето първородство.
На сцената изпѫкватъ още два характера: майката и бащата на двамата братя. Бащата обичалъ Исава, а майката – Якова. Може да се каже, че Яковъ напълно приличалъ на майка си, носилъ нейния умъ. Исавъ прѣдставлява човѣка съ своето естествено тѣло, нисше съзнание, а Яковъ прѣдставлява човѣшкото сърдце, стрѣмежа на човѣка къмъ животъ. Майката прѣдставлява човѣшкия умъ, а слѣпиятъ баща прѣдставлява човѣшкия разумъ, който е достигналъ пълното си развитие.
У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението. Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му.
Ще ви изтъкна тукъ закона на развитието. Никоя постѫпка, била тя добра или лоша, не може да остане безъ послѣдствие. Всѣка мисъль, всѣко желание, колкото малко и да е, всѣкога остава отпечатъкъ върху душата на човѣка и върху цѣлия човѣшки организъмъ. Съврѣменнитѣ хора, хората на XX векъ не разбиратъ добрѣ този законъ и мислятъ, че трѣбва само да ядемъ и пиемъ. Че майката не е въ съгласие съ мѫжа си, това не е важно за тѣхъ, тѣ очакватъ добри дѣца. Този Божественъ законъ гласи: Между мѫжъ и жена трѣбва да сѫществува една абсолютна хармония, разбиране, но то не се разбира да бѫде напълно еднакво, защото възможно ли е единъ мѫжъ да прилича напълно на една жена и обратно? Може ли единъ мѫжъ да опише въ какво се състои характера на една жена и обратно? Често писатели пишатъ по този въпросъ, но никой не може въ подробности да опише тънкоститѣ, които различаватъ мѫжа отъ жената. Въ чисто физиологическо отношение има чърти, които отличаватъ мѫжа отъ жената. Въ жената прѣобладаватъ по-крѫгли линии, а въ мѫжа – повече счупени линии. Крѫглитѣ линии означаватъ мекость, а счупенитѣ линии – острота. Това показва, че въ мѫжа има много хроматически тонове.
Отъ цитирания разказъ се вижда, че майката дава съвѣтъ на сина си да излъже бащата. За да даде такъвъ съвѣтъ, това показва, че и тя е много пѫти лъгала. Нѣкой казва: „Днесъ излъгахъ.“ Лъжа не сѫществува само отъ днесъ, тя сѫществува отъ най-древни врѣмена. Сега питамъ: дали тази лъжа е наслѣдена отъ животнитѣ или животнитѣ отъ човѣка? Дали човѣкътъ, като се подигалъ по тази Божествена стълба нагорѣ, я придобилъ или като е слизалъ надолу е придобилъ лъжата? Когато Яковъ е излъгалъ брата си, той е билъ на 32 години, пълна, зрѣла възрасть, това е периодътъ когато се сформирува човѣшкия характеръ. Именно въ този периодъ той умишлено открадва благословението на брата си. Какви сѫ били послѣдствията слѣдъ това открадване? Четиридесеть и четири години слѣдъ тази случка Яковъ е трѣбвало да бѣга отъ брата си, за да го не убие, за което баща му го съвѣтва да отиде при чича си Лавана. Напусна Яковъ бащиния си домъ и тръгна за дома на чича си, но като залѣзе слънцето, прѣнощува срѣдъ полето и сънува единъ сънь: видѣ той стълба, поставена на земята, на която върхътъ стигаше до небето и ето ангелитѣ божии възлизаха и слизаха по нея.
Господь е едно сѫщество, което вижда всички мисли и желания, хроникира ги и нѣма да остави нищо въ свѣта невъзнаградено и ненаказано. Знаете ли на колко години е билъ Яковъ, когато е бѣгалъ отъ брата си? – На 76 години. Тогава отива той при чича си Лавана и тукъ намира единъ учитель по-хитъръ отъ него – самия Лаванъ. Въ този домъ изпѫкватъ още три нови характера: Лаванъ и двѣтѣ му дъщери – Лия, по-голямата и Рахиль, по-младата. Лаванъ е отличенъ базиргянинъ, човѣкъ съ много добъръ практически умъ. Лаванъ пита племяника си: „Като ще останешъ при мене да ми работишъ, каква заплата искашъ за това?“ Яковъ, прѣди да дойде въ кѫщата на чича си, срѣщна Рахиль съ стадото, налѣ ѝ вода отъ кладенеца, цѣлуна я и ѝ каза, че сѫ роднини. Влюбва се въ Рахила и когато чичо му го пита, каква заплата иска за работата си, Яковъ казва, че иска да се ожени за Рахила. Ергенинъ на 76 години иска да се ожени за млада мома.
Въ тази повѣсть Рахила играе роль на идеалното, възвишеното. Думата „Рахиль“ е съдържателна сама по себе си. Лаванъ се пазарилъ съ Якова да му слугува той седемь години, но слѣдъ изтичането на седемтѣ години да му даде Рахила, но Лаванъ го излъгалъ и му далъ по-старата си дъщеря Лия. На сутриньта, Яковъ вижда, че не Рахила, а Лия е неговата жена. Запитва чича си: „Защо ме излъга?“ – „У насъ, споредъ законитѣ, се дава по-старата дъщеря, а не младата. Поживей съ Лия седемь години, а слѣдъ това ще ти дамъ Рахила.“ Тукъ дѣйствува закона на връщането. Понеже Яковъ излъга баща си и брата си, сега му се връща по сѫщия начинъ. За тѣзи двѣ лъжи той трѣбваше да слугува 14 години – седемь за гдѣто излъга брата си и седемь за гдѣто излъга баща си.
Вие, които ме слушате, ще кажете: „Ние сме свободни отъ тѣзи грѣшки на Якова.“ Трѣбва да вземете ролята или на Рахила, или на Лия, или на Якова и Исава, или на Лавана, или на Исака и Ревека. Това сѫ седемтѣ характера въ свѣта. Често хората въ този свѣтъ продаватъ своитѣ желания и мисли тъй както Лаванъ продава своитѣ дъщери, за да се обогати. Този свѣтъ е единъ Лаванъ, едно слизане и качване. Въ този свѣть ще слугувате, ще страдате, ще се лъжете и тозъ или тази, които се обичатъ, нѣма да могатъ да се взематъ. Лия прѣдставлява жена, която е взета за паритѣ ѝ, а не по любовь. Но Яковъ е трѣбвало да вземе нея, иначе нѣмало да му се даде Рахила. Това сѫщото нѣщо се повтаря въ съврѣменното общество: нѣкой бѣденъ момъкъ, като Якова, иска да се ожени, но по нѣмане срѣдства не може и тогава той играе ролята на Лавана. Излъгва нѣкоя мома да го поддържа, отива въ странство и ѝ казва, че като се върне, ще се ожени за нея. Като се върне, той я излъгва, оженва се за Лия. На изоставената той казва: „Ти си наистина хубава, но въ този свѣтъ съ хубость се не живѣе, живѣе се съ пари, трѣбва ми богата жена, азъ съмъ човѣкъ съ култура, благороденъ, мекъ.“
И при Лавана Яковъ показа своето изкуство за разбогатяване, защото той билъ хитъръ човѣкъ на 76 години. Като слугува 14 години на Лавана, той остана при него още седемь години, за да придобие богатство – овци, камили, осли и др., и направилъ договоръ съ Лавана всички на прѫчки и на капчици овци, кози и агнета да бѫдатъ негови, а останалитѣ на Лавана. Отдѣли тѣзи отъ стадото и ги взе за себе си. Когато зачевали неговитѣ овци и кози, той ги поилъ въ корита, въ които турилъ прѫчки, на които направилъ бѣли рѣзки, та като дохождало стадото да се пои, да зачева такива на прѫчки и на топки агнета и кози. Така Яковъ разбогатѣлъ много и прѣкаралъ при чича си 21 години, слѣдъ което врѣме се върналъ при брата си.
Нѣкой казва: „Защо да не съмъ и азъ богатъ въ този свѣтъ?“ Трѣбва да научите изкуството на Якова, да имате неговата смѣлость. Наистина, въ характера на Якова има извѣстни лоши чърти, но Богъ го подложи на строго изпитание, на голѣми страдания. Човѣкъ на 76 години да пасе овцетѣ на своя чичо и за всѣко изгубено агне и яре той да бѫде отговоренъ и колко пѫти е билъ заставянъ да плаче.
При този си животъ, той е дошълъ до извѣстно съзерцание и разказва повѣсть, че когато се връщалъ назадъ при брата си, съ женитѣ и синоветѣ си, Господь му се явява въ една особена форма. Яковъ останалъ прѣзъ нощьта при единъ потокъ, а изпратилъ пратеници при баща си и брата си съ подаръци и смирна, защото се страхувалъ да отиде пръвъ при тѣхъ, безъ да ги прѣдизвѣсти. Останалъ Яковъ на това мѣсто цѣла нощь и прѣкаралъ въ разсѫждения върху живота си, прекаралъ, голѣма морална борба, въ която видѣлъ всички лоши послѣдствия и търсилъ начинъ какъ да се освободи. Остана Яковъ самъ и съ него се борѣше единъ човѣкъ до зазоряване. Като видѣ, че не му надви, докосна се до става на бедрото му и го измѣсти. „Остави ме да си ида, защото се зазори“, рече той на Якова. Яковъ му рече: „Нѣма да те оставя да си идешъ, докато не ме благословишъ.“ – „Какъ ти е името?“ – „Яковъ.“ – „Отъ сега нататъкъ нѣма да бѫдешъ Яковъ, а Израиль, защото си билъ въ борба съ Бога и съ человѣци и си надвилъ.“
Този человѣкъ е билъ ангелъ. Името Яковъ значи „запинатель“. Когато се измѣня характера на човѣка, измѣня се и неговото име. Когато искашъ да измѣнишъ характера на единъ вълкъ, трѣбва да измѣнишъ името му. Ако името ви не се измѣня, нѣма и въ характера ви промѣна. Да се измѣни лицето ви, трѣбва да се измѣни и името ви. Формата и името, това сѫ двѣ нѣща равносилни въ онзи свѣтъ. Отъ колко букви се състои името ви, въ какъв редъ и порядъкъ сѫ наредени гласнитѣ и съгласнитѣ букви, означава качеството на характера и силата, която се съдържа въ душата на даденъ индивидъ. Името ви опрѣдѣля силата на характера въ духовния свѣтъ. Напримѣръ името на Яковата майка Ревека, въ български и еврейски езикъ има двѣ противоположни значения, но то е по отношение на тѣзи два народа, въ какво отношение се намиратъ единъ спрѣмо другъ.
Това събитие е било прѣди 1836 години [прѣди Христа]. Тогава тѣзи народи сѫ инволюирали, а съврѣменнитѣ хора еволюиратъ. Слѣдователно сега има двѣ култури: култура на интуиция и култура на чистия разумъ, на разсѫдъка. Ако искатъ да примирятъ тѣзи двѣ култури, трѣбва да примирятъ тѣхнитѣ течения. Когато искате да дадете едно правилно обяснение за растенията, трѣбва да изучите тѣхнитѣ листа, корени, стъбла и т.н. Въ всѣки човѣкъ има двѣ движения – Яковъ и Исавъ, които живѣятъ у него. Исавъ е грубата човѣшка воля. Такъвъ човѣкъ, като не цѣни своето благословение, продава го. „Защо ми е то на другия свѣтъ, защо ми трѣбва благословение, казва Исавъ, тукъ, тукъ се изисква животъ.“ Но всѣки днешенъ день съставлява условия за утрѣшния животъ. Нашиятъ сегашенъ животъ е резултатъ на миналия.
Всички, които ме слушате, мислите, че за първи пѫть сте дошли на земята. Азъ бихъ ви попиталъ: Какъ ще обясните това противорѣчие, което сѫществува въ вашия характеръ? Ако сега за пръвъ пѫть излизате отъ Бога, тъй чисти, както би трѣбвало да сте, тогава отъ гдѣ иде това противорѣчие, това отцѣпване? Значи не сте излѣзли сега отъ Бога. Когато нѣкого затворятъ въ затворъ и послѣ освободятъ, казватъ за него: „Той сега излиза и сега влиза въ живота, въ обществото.“ Но гдѣ бѣше той прѣди да влѣзе въ затвора? – Пакъ въ живота. Четете живота на Жанъ Валжана и ще видите, че той, слѣдъ като прѣстоя затворенъ въ затворъ, стана добъръ човѣкъ. Всѣки иде отъ затворъ, отъ долната сфера на астралния свѣтъ. А всѣка душа, която иде отъ долна сфера, не може да прѣобладава такъвъ замахъ на благородство. Наблюдавайте малкитѣ дѣца, какъ дохождатъ съ обработени, готови добри или лоши характерни чърти. На едно тригодишно дѣте давате една ябълка, но то я скрива, за да може само да я изяде, отъ гдѣ у него тѣзи качества на самолюбие? Ще кажете: „Отъ майката.“ Майката отъ гдѣ го е наслѣдила? Това не е положителна философия.
Всѣко едно лошо желание се явява отъ неразбиране на нѣщата. Исавъ и Яковъ искатъ да постигнатъ нѣкои нѣща, но чрѣзъ различни методи. Има хора, които чрѣзъ страдание постигатъ нѣщо и така се облагородяватъ, а други не се нуждаятъ отъ такива страдания. Когато единъ скулпторъ иска да издѣла едно произведение, той слага върху камъка чука и съ него го изкарва, а природата по другъ начинъ си изкарва своитѣ произведения. И първото е една култура, но низка и второто – дѣлото на природата е друга култура. Когато плодоветѣ се образуватъ и това е култура, но тукъ природата работи. И у насъ има такава култура. На всѣко желание, на всѣки потикъ у васъ, дайте му условия и не се грижете дали ще се осѫществи това желание. Ако сте единъ скулпторъ, трѣбва да знаете условията, за да може да направите прѣдмета и затова трѣбва да се грижите, но ако работи природата, не трѣбва да мислите за това нѣщо. Обикновено единъ пѫть Господь работи у васъ, а другъ пѫть – вие, постоянно става смѣна. Осемь часа работете, а послѣ спете.
Знаемъ за велики и прости хора, които въ такава смѣна сѫ получили най-добри потици за работа. Напримѣръ нѣкои лоши хора сънуватъ лоши сънища, отъ които се поправятъ. Изпращате нѣкого на бойното поле, ако той има нѣкои недостатъци, бойното поле не му дѣйствува тъй изправително, както ако сънува нѣкой лошъ сънь. Човѣкъ, като лѣга да спи, трѣбва да остави всичкитѣ си раници, всички грижи и да се остави на Този Великъ Духъ да работи въ неговото сърдце и Той ще работи. Ако се научите да спите добрѣ, като се освободите отъ всичкитѣ си мисли и желания, ще забѣлѣжите, ако направите този опитъ въ продължение на единъ мѣсецъ, че всичкитѣ разстройства у васъ ще прѣминатъ. Ако си неврастеникъ, ще се поправишъ.
У хората има стрѣмление да се чернятъ единъ другъ. Като видятъ, че нѣкой се издигне, било като министъръ или на другъ нѣкой важенъ постъ, започватъ журналиститѣ да мислятъ какъ да го очернятъ, какъ да го свалятъ. Отъ това и у тѣхъ лошъ сънь. Не е въпросътъ какъ да се сниматъ и качватъ хората, въпросътъ е ако сме скулптори, да работимъ, да вършимъ работата, за която сме опрѣдѣлени: ако спимъ – да спимъ добрѣ. Има единъ Божественъ сънь, въ който душата се успокоява и получава благословение. Има сънь и отъ пиянство, но отъ него нѣма спокойствие. Божественъ бѣше съньтъ на Якова, който като заспа, у него се пробуди мисъльта за Рахила. Този дъртлакъ така се облагороди. Извинете за тази дума, но дъртлакъ казвамъ за човѣкъ, който знае много, който е практиченъ, има много опитность.
Въ Америка има много проповѣдници, които искатъ да имъ се плаща за проповѣдитѣ и се пазаруватъ. Нѣкои питатъ: „Какъ не се поправя свѣтътъ?“ Какъ да се поправи свѣтътъ, когато всичко свято се продава за пари. Но когато Яковъ видѣ Рахила, той се съгласи да работи за нея даромъ. Съ това той разбра какво е да служишъ чрѣзъ закона на любовьта. Ако не служите на Бога, не може да се облагородите. Кѫдѣ ще намѣримъ Бога? – Въ жена като Рахила. Често въ нашия животъ трѣбва да дойде случай, който да изпита нашия характеръ.
Единъ французинъ живѣлъ дълго врѣме въ Африка, гдѣто придобилъ голѣми богатства. Връща се въ Парижъ и понеже не мислилъ да се жени, скроилъ единъ начинъ, съ който да провѣри при кого отъ двамата си братовчеди ще може да живѣе. Съобщава на братовчедитѣ си, че изгубилъ всичкото си богатство и пита единия отъ тѣхъ, може ли да живѣе при него и колко врѣме? Той го приелъ, но като постоялъ една седмица, прѣдлага му да си отиде на друго мѣсто. Отива при втория си братовчедъ. Заживѣва при него мѣсецъ, два и братовчедъ му го задържалъ постоянно, като му казвалъ да се не безпокои за нищо, а да остане завинаги съ тѣхъ. Отъ това той разбралъ, кой е истински и безкористно разположенъ къмъ него и открилъ истината. Казалъ, че богатството му не е загубено и той го дава на втория свой братовчедъ. Когато първиятъ узнава тази работа, започва да му прави визити, да се извинява, но той му отговорилъ: „Късно е вече.“
Така и Господь ще дойде като единъ французинъ, като една млада, бѣдна жена, като бѣденъ момъкъ или като бѣдно дѣте и ако вие сте вѣрни на вашия идеалъ, ще разберете дълбокия смисълъ, тъй както Яковъ разбра що значеше тази стълба, на която се качваха и слизаха ангелитѣ. Тази стълба не е дигната, тя днесъ има по-голѣми разклонения. Бихъ желалъ всѣки отъ васъ да види тази стълба и когато дойдете само до първото стѫпало, ще разберете смисъла на земния животъ, смисъла на страданията, които усѣщате. Тѣзи страдания сѫ само една обвивка, въ която се криятъ добритѣ сокове. Всѣко сѣме е обвито въ такава обвивка, за да се не изгубятъ соковетѣ. Страданията на земята сѫ обвивки на щастието на блаженството.
Мнозина отъ васъ не вѣрвате на това, за което имате право, защото трѣбва да го опитате и послѣ да повѣрвате. За да опитате тази велика истина, трѣбва да минете прѣзъ тѣзи голѣми изпитания. Яковъ за своята лъжа е слугувалъ 21 години, а Мойсей за едно убийство е слугувалъ 40 години на еврейския народъ. Всѣкога прѣгрѣшенията въ свѣта се изкупуватъ чрѣзъ страдания. Ако нѣкоя жена е направила нѣщо лошо въ миналото си, то като се ожени, ще попадне на лошъ мѫжъ, ако като слугиня е сгрѣшила, ще попадне на лоша господарка. И ще се запитватъ: „Защо е толкова лошъ мѫжътъ ми къмъ мене?“ „Защо е толкова лоша господарката ми?“ Това е неизбѣжниятъ законъ на кармата, който се връща къмъ тебе. Прослѣдете цѣлата история и ще видите, че този законъ дѣйствува планомѣрно и понеже за въ бѫдеще искате да имате добри синове и дъщери, трѣбва да живѣете въ закона на любовьта. Яковъ имаше 12 сина, но отъ Рахила имаше само единъ – Йосифъ, който бѣ роденъ чрѣзъ закона на любовьта и за когото баща му работи цѣли седемь години. Ако вие може да слугувате за васъ цѣли седемь години, вие ще имате Йосифа. Ако се ожените обикновено, безъ да сте въ закона на любовьта, вие ще имате Иуда, Симеона и други синове, родени отъ Лия, тази, която не е възлюбена.
Слѣдователно нашиятъ умъ и сърдце по сѫщия законъ трѣбва да се прѣродятъ. Азъ вѣрвамъ, че човѣшкото сърдце, човѣшкиятъ умъ по сѫщия начинъ се раждатъ, като дѣцата. Единъ виденъ американски писатель разказва за деня, когато неговиятъ умъ се родилъ, какъвъ тържественъ день билъ. Да съзнаешъ това, то е такава радость, каквато майката изпитва, че се родилъ синъ или дъщеря. Както дѣтето извиква, когато се роди, така и вие извиквате, когато съзнаете пробуждането на вашето сърдце и умъ. То е деньтъ когато вашиятъ умъ е вземалъ кормилото въ своитѣ рѫцѣ.
Всички хора отъ XX векъ сега сме при тази стълба. Това, което Яковъ видѣ на врѣмето си, се отнася до сегашно врѣме. Той видѣ, че въ XX векъ ще започнатъ ангелитѣ да слизатъ и възлизатъ, ще се роди една нова култура, ново брожение, сближение между всички хора. Това страдание, което усѣщаме, е болезнена или раждающа жена. Тѣзи ангели слизатъ единъ по единъ, идатъ да се въплотятъ въ човѣшкия умъ и сърдце. Онзи, Който ги изпраща, наблюдава за послѣдствията. Той е Господь.
Като ви говоря за Господа, нѣкой пѫть ще ви дамъ възможность да чуете какъ говори Господь. Излѣзте рано сутринь, пролѣтно врѣме, когато природата се развива, когато цвѣтята цъфтятъ, вдайте се въ съзерцание и ако имате тънъкъ слухъ, ще доловите една музика, която причинява радость. Излѣзте въ гората, ще чуете едно шумоление, една музика между листата. Ако вашиятъ слухъ е малко по-развитъ, ще чуете Божествената рѣчь. Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога. Азъ съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „обичамъ те“. Колко много съдържатъ тѣзи двѣ думички! Стига да може да напишете или изговорите „обичамъ ви“.
Разказваше ми единъ господинъ въ Америка, че единъ пѫть се намиралъ въ много отчаяно положение и рѣшилъ да се самоубие. Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „Азъ за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова отчаяние, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо.
Въ българскитѣ народни пѣсни, въ които се възпѣва Ивана, Стоянка и други, това има съвсѣмъ друго значение. Това сѫ въздишки на душата, която се стреми да се освободи, да владѣе тѣзи елементи на природата. Когато каже нѣкой, че иска да умре, то значи: „Азъ искамъ да умра като единъ цвѣтъ и да завържа.“ Слѣдователно смъртьта е всѣкога емблема на новъ животъ. Когато умираме, наново се раждаме, а когато се раждаме – наново умираме.
Всички, които ме слушате, ако искате да вървите въ този пѫть, който е пѫть на свободата, освободете се отъ тѣзи голѣми грижи, които имате. Не разбирайте, че не трѣбва да мислите, трѣбва да мислите, но не и да се грижите. Всѣки да си опрѣдѣли каква е неговата програма. Ако имате една майка като Ревека, баща като Якова, ще кажете: „Мамо, не ме учи на такъвъ урокъ – да лъжа.“ Ако имате чичо като Лавана, ще му кажете да не използува любовьта на роднинитѣ. Колко синове и дъщери сѫ нещастни и се самоубиватъ, защото родителитѣ имъ не искатъ тази мома или този момъкъ. Оставете да си избератъ тѣ когото искатъ. Нека страдатъ, нека страдатъ отъ любовь. Покажете ми човѣкъ въ свѣта, който е миналъ безъ страдания. По-добрѣ е да се страда за извѣстна идея, отколкото да нѣмашъ такава. Когато майката страда и ражда, тя е благословена. Но когато майката страда и ражда, а дѣцата ѝ умиратъ, този животъ не го разбирамъ. Ако нашитѣ мисли и желания постоянно умиратъ, защо ни е такъвъ животъ?
Ще кажете: „Това не е истина.“ Питамъ тогава: кое е истина? Вие имате една душа, която иска да люби, да живѣе, да бѫде свободна въ своето развитие, вие имате единъ умъ, който иска да бѫде свободенъ въ своето развитие и ако вие убиете всѣко добро проявление на душата и на ума, какъв е този животъ? Но да не лъжете, проявявайте се свободно. Законътъ е неизбѣженъ, дава се всѣкиму заслужено възмездие. Баща, който ражда неблагонадежденъ синъ, за което е той причината, при другъ животъ, пакъ ще се прѣроди у сѫщия човѣкъ. Тъй че за въ бѫдеще ще се върнешъ пакъ при сѫщитѣ условия. Единъ индивидъ трѣбва да работи за своя народъ, защото ще се върне пакъ въ сѫщия народъ. Съдѣйствувай за доброто на този народъ, така ще бѫдешъ за другъ пѫть по-добрѣ при него. Всички трѣбва да работятъ за общото благо на единъ народъ, защото всички сѫ колективни единици.
Ние трѣбва да разберемъ този въпросъ чисто индивидуално за насъ, не трѣбва да гледаме какво ще бѫде положението на българския народъ. Българскиятъ народъ е нѣщо цѣло, но душитѣ сѫ по-важни за Бога, отколкото цѣлия народъ. За Бога една добра душа му важи повече отколкото единъ нечестивъ народъ. Единъ човѣкъ, който носи добро, миръ и подига хората въ свѣта, струва повече отколкото единъ цѣлъ народъ, който внася скърби, страдания и разрушения за човѣчеството. Питамъ: кѫдѣ е великата Римска империя, когато се роди Христосъ? Какво стана съ нея? – Нищо. Имаше по това врѣме единъ Човѣкъ, 'който умрѣ като разбойникъ, но Неговитѣ идеи и днесъ сѫществуватъ и владѣятъ свѣта. Той струва повече отколкото цѣлата Римска империя. Този великъ човѣкъ бѣше Христосъ.
Често питатъ: „Какво ще стане съ България?“ Каквото стана съ Римската империя. Слѣдователно ние трѣбва да се стремимъ къмъ индивидуално развитие, да бѫдемъ свободни въ своитѣ мисли и желания, да нѣмаме страхъ. Ако имате характера на Якова, ще пострадате. И Ревека, и Лавана, и всички други сѫ поженали своитѣ послѣдствия. Тѣзи Яковци, Лавановци, Исаковци днесъ всички сѫ въ България. Днесъ, кѫдѣто отидете, ще ви кажатъ: „Платете, платете за проповѣдьта.“ Азъ рекохъ, нека има въ свѣта едно свещено звание, гдѣто хората безплатно да служатъ на Бога, та като влѣзе човѣкъ въ това общество, да знае, че нѣма лъжа, а другадѣ нека се плаща. Но тѣзи благородни типове само Рахила ще ги донесе. Това сѫ съврѣменнитѣ жени, на които сега говоря.
Можете ли да играете ролята на Рахила, да пасете вашитѣ овци тъй, както тя? Можете ли да бѫдете всрѣдъ овчари и да живѣете почтено? Може да имате мѫже, не ви казвамъ да нѣмате мѫжъ, но питамъ, колко мѫже и колко жени иматъ съврѣменнитѣ хора? Единъ мѫжъ и една жена да имате. Единъ умъ и едно сърдце да имате. Два ума – това сѫ двѣ змии. Раздвояването на ума, на сърдцето, на волята, ето гдѣ е злото. Когато една жена разлюби мѫжа си, нейнитѣ крилѣ окапватъ. Единъ мѫжъ, когато хвърли око на една жена, той я вече прѣлюбодѣйствува. Нашата любовь трѣбва да бѫде безкористна. И Лаванъ обичаше племяника си, но той го използува. Рахила, съ своята тояга, това е Божествениятъ законъ на подигането. Това значи да раждаме дѣца като Иосифа.
Може ли да раждате младежи като Иосифа, вие ще бѫдете избрани жени и избранъ народъ. Тѣзи ангели, които сега идатъ, питатъ българскитѣ жени: „Готови ли сте да раждате синове като Иосифа, ние ще дойдемъ въ България?“ Питатъ българскитѣ младежи готови ли сѫ да водятъ добъръ животъ. „Ще дойдемъ тогава въ България.“ Иосифъ, като влѣзе въ Египетъ, спаси го отъ погибель, отъ гладна смърть.. Но ще кажете: „Докога ще чакаме тѣзи ангели?“ Тѣ може да дойдатъ въ единъ часъ, единъ день, единъ мѣсецъ, една година, врѣмето зависи отъ васъ. Когато вие развиете вашия духъ, ангелътъ ще слѣзе и вие ще го познаете и той васъ. Отъ това не се плашете, оставете вашитѣ грѣхове, не е важно какви сѫ тѣ, азъ не говоря за вашето минало, не говоря и за настоящето, но говоря за вашето бѫдеще. Когато ми донесатъ една нечиста риза, азъ я турвамъ въ котелъ, варя я и тя се изпира, става чиста. Така е и съ васъ, а може и да сте чисти, но гледайте да запазите тази си чистота. Рахила направи Якова чистъ, тя го издигна. Господь го срѣщна и му каза: „Азъ ти дадохъ една Рахила, люби я, нѣмай други жени, освѣнъ нея“. Азъ мисля, че този Яковъ, който днесъ се нарича Израиль, живѣе другъ животъ вече, по другъ начинъ. Той е между избранитѣ хора, които ги наричатъ висококултурни, високоучени хора. Свѣтлината на свѣта сѫ тѣ, защото сѫ се самопожертвували.
Сега ние стоимъ прѣдъ тази стълба и Господь е най-отгорѣ и ни пита: „Като се връщате назадъ, какъ мислите да живѣете, ще лъжете ли брата си, ще лъжете ли бащитѣ си, ще лъжете ли мѫжетѣ си, женитѣ си, ще лъжете ли ближнитѣ си, ще ги открадвате ли, ще любите ли други жени, ще продавате ли дъщеритѣ и синоветѣ си?“ Ще кажете: „Много се измѫчихме.“ Азъ не съжалявамъ когато се мѫчите, но се радвамъ, когато родите. Както виждамъ цвѣтята въ градинитѣ, така бихъ желалъ да видя вашитѣ дѣца и да имъ се порадвамъ. Тъй ще ви говори Господь. Знаете ли тогава каква радость и пѣние щѣше да има между тѣзи дѣца, каква любовь между синове и дъщери. Навсѣкѫдѣ щѣше да има молитви, ядене и пиене, свѣтътъ щѣше да прилича на една райска градина. Това ще стане сега. Писано е въ книгата: Който не стои при стълбата, той нѣма да се възползува отъ тѣзи блага. Азъ уподобявамъ това на онѣзи дървета, които стоятъ покрай рѣкитѣ, тѣ ще използуватъ всичката влага, всичкитѣ блага, а другитѣ ще изсъхнатъ. По тази Божествена стълба всичко слиза надолу: мѫдрость, любовь, правда.
Сега въ вашитѣ градини прѣкарайте по една малка струя отъ този животъ. Учитель си – прѣкарай една малка струя отъ този животъ, жена си, свещеникъ, пррповѣдникъ, сѫдия, прѣкарай една малка струя отъ този животъ и ще видите какъ ще се измѣни вашиятъ животъ. Това ново учение, прилича на мѣсецъ май, когато се измѫтватъ бубитѣ. Сега вие излизате отъ вашитѣ гробища и ще възкръснете. Казано е на едно мѣсто въ Писанието: „Излѣзте вие мъртви да влѣземъ ние живитѣ.“ Рекохъ, излѣзте вие мъртви, които сте живи, да влѣземъ ние мъртвитѣ, да се осолимъ вѫтрѣ въ земята. Не се бойте, и за еднитѣ, и за другитѣ ще бѫде добрѣ. Които излизатъ сѫ очистени, а които влѣзатъ, ще се очистятъ и пакъ ще се радваме на този процесъ.
Това е сега новата Рахиль. Тя е единствения идеаленъ типъ между седемтѣ. Бихъ желалъ и мѫже и жени, всички да я подражаватъ, красивата Рахиль. Бихъ желалъ всички жени да бѫдатъ като Рахиль, да вдъхватъ тѣзи Божествени идеали и на мѫже, и на дѣца и да носятъ съ себе си пѣсни. Това е учението на Христа, което Той носи чрѣзъ женитѣ и то ще отрие сълзитѣ на страждущитѣ.
Ще кажете: „Вижъ кѫдѣ ни туря Христосъ!“ Да, но ако сте Лия, ще ви прѣсажда, а ако сте Рахиль ще цъфтите. Това е спасението на този свѣть. Женитѣ трѣбва да спасятъ свѣта. Майкитѣ, майкитѣ и само майкитѣ трѣбва да спасяватъ свѣта. Който мисли, че вънъ отъ майката може да има спасение и подобрение на свѣта, той се лъже. Всички свещеници, проповѣдници, царе, всички трѣбва да се съединятъ около майката и така ще се поправи свѣтътъ. Най-възвишеното, най-силното име въ свѣта, това е майката. Като казвамъ думата „Господь“, азъ разбирамъ „майка“, въ Писанието Богъ е Божественото име на майка. Всички за любовь говорятъ, но разбирамъ любовьта на Рахила, любовь която иска самопожертвуване. Слѣдъ това ще дойдатъ новитѣ разбирания на онѣзи тайни, които носи природата.
Човѣкъ, който ни люби, той ще ни покаже, своитѣ хубости въ кѫщата си, ще ни приеме на всѣко врѣме, а ако не ни люби, той нѣма да ни приеме. Само чрѣзъ ключа на любовьта ще може да отворимъ и разберемъ тѣзи велики тайни.
Въ заключение ще кажа, че въ свѣта работятъ шесть сили, а именно Ревека, Яковъ, Исавъ, Исакъ, Лаванъ и Лия, които създаватъ страданията, които обезсоляватъ човѣчеството, а Рахиль носи видѣлината въ свѣта и навсѣкѫдѣ се носи този зовъ: „Женитѣ да излѣзатъ на фронта!“ Мѫжетѣ ще бѫдатъ въ тила, женитѣ на фронта и тогава свѣтътъ ще се оправи.
Азъ имамъ голѣма вѣра въ женитѣ и ангелитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ и Господь и светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ. И мѫжетѣ, като станатъ тѣхни синове, свѣтътъ ще се оправи.
Бесѣда, държана на 8 априлъ 1917 година
София
Оправдание и спасение Влиянието на музиката