Правата на Душата и на Духа

Молитва над лагера

Ще ви дам едно упражнение. Сутринта ще проче­тете пета глава от Матея, към обяд - шеста глава от Лука, подир обяд - седма глава от Йоана. Всеки един от вас ще прочете четвърта беседа от „Козативните сили“.

Сега ще ви приведа един малък пример. И с него ще свърша. Когато една домакиня замесва брашно - да кажем, дадат й десет килограма брашно - най-първо пресява брашното. От туй брашно излизат трици, тя замесва по-малко брашно. Като се пресее, непременно брашното ще се намали. Но преди да го замеси, тя започва да мисли как да навакса тази загуба. Затуй взима топла вода, туря вътре и всякога хлябът е повече, отколкото се е извадил от него.

Всякога една работа, която започвате в света, не започва със същото количество, нещо все ви се взима. После трябва да бъдете умен, да приложите известен елемент, който ще сплоти брашното. Ако нямате онова, което сплотява човешките мисли и желания, ако не се турят на работа, стават безпредметни, те не са както скъпоценните камъни. Даже скъпоценните камъни, ако не се носят, ако не се турят на работа, те губят своята стойност. Един скъпоценен камък, който седи хиляда години в земята, изгубва качествата си. И някои от вас трябва да ви избавят. Вие сте седели при известни условия, трябва с кука да ви извадят из условията. Този е същият закон - отиват и ловят риби или с въдица, или с мрежа. Питам, защо ловят рибите или с въдица, или с мрежа? Всичките риби, които не искат да прогресират, с въдица и мрежи ги хващат. Всичките риби, които са хванати с мрежа или с въдица, все са лениви. Турят на пиростията, скарата, опитат, за да прогресира.

Сега законът е същият. Всичките хора, които не искат правилно да прогресират, все ги турят на пиростия. Защото в бездействието вътре в живота е по-голяма опасност, отколкото в страданието. Страданието все таки е работа. Може да е лоша работа, но от бездействието е хиляди пъти по-добре, отколкото никак да не работиш. Някои от вас, когато ви нападнат страдания, показва какви ученици сте били. Казва: „Защо да страдам?“ Защото си мързеливец. Че тъй, да си кажем прямо истината. Защо страдаш? Защото си мързеливец. Защо се радвам? Защото си прилежен. Защо Господ ще ти даде страдания? Нима има някаква полза? Но за да те избави от едно зло. Ще ти даде една работа, която може би не е по вкуса ти. Но тя не е нито по твой вкус, нито по неговото желание. Страданието е работа. Казва, тежка работа е.

Та сега вие вървите по Божествения път. Всички имате по един идеал, всеки един от вас мисли. Какъв е вашият идеал? Някои хора искат да се спасят. Някои хора вървят по Бога, за да не страдат. Някои вървят към Бога, за да се радват. Те са хубави работи. Но същественото пак ще ви кажа. Целта на нашия живот е да вършим волята Божия. Намерите ли, този е ключът. Трябва да се стремите да намерите волята Божия. Не да мислите, че вършите волята Божия. Все вършим някаква воля, но когато се домогнем до този ключ, да вършим волята Божия, в нас ще се създаде нещо ново.

Да ви направя една малка разлика. Да кажем, едно дете, майка му нямала мляко, тя го кърмила с млякото на някоя крава или от някоя коза, или от някоя овца, или пък от някоя мечка. Мислите ли, че туй дете, което никак не е вкусило от млякото на майка си, ще прилича на нея? В първия случай то има качествата на кравата, във втория - на козата, в третия - на овцата, в четвъртия - на мечката. С каквото мляко е захранено, такива качества ще има. Онези деца, които са захранени с майчино мляко, ще приличат на майка си. В природата под майчино мляко се разбира нещо по-друго. Много майки не дават на децата си първото мляко, майчиното мляко не го дават. Да ти даде майчиното мляко, човек ще станеш. Мнозина са захранени, тъй както не трябва.

Аз пренасям този закон със словото. Това е чистото мляко, когато душата се нахрани с чистото слово. Душата носи качества, които словото носи. Всички ще се стремите да развиете това, което душата носи. Казвам ви, всичките души носят знание вложено. Ако си силен, умен, влез, само душата да се пробуди, както е казал Христос преди две хиляди години. Че този дух на истината, като дойде, той ще ви припомни. Той разбира в душата, която Бог вложил, която направил по образ и подобие на Бога. Като дойде, тогава той ще припомни, ще възстанови всички тия блага, които Бог е вложил в душата.

Казвам, трябва тепърва да дойде духът. За идването на духа може много да се говори. Идването на духа може да бъде, както тази сутрин изгрева на слънцето. Като изгрее, ще внесе новото в душата. Щом дойде духът, ще има светлина, ще има работа. Хората според степента на онази духовност, която имат, ще използват благата на духа. Много пъти благата на деня не ги използваме, както Господ иска. Когато ще дойде духът, има известни сили в природата, които ще ти намерят работа. Те ще те заглавичкат, ще ти турят много по-важна работа, ти ще загубиш същественото. Всички трябва да се пазите от една вътрешна примка. Някой път мислим, че това ще направим, мислим да уредим живота, да станем учени, да станем големи и след туй да служим на Бога. Те са второстепенни неща.

Ти като имаш майчиното мляко, и учен ще станеш, и голям ще станеш, и силен ще станеш, но като нямаш майчиното мляко, какъвто да си, ще се смалиш. Понеже, когато дойдат изпитанията в живота, туй, което не е от Божественото естество, всичко си отива. В края на краищата в света ще остане само Божественото. Другите неща ще си отидат, както са дошли. Човешките неща ще се стопят, както снега, че и пепел не остава. Божественото ще остане, на него ние разчитаме. Човешките неща са временни в живота. Човешкото, като послужи временно, ще дойде Божественото. Като дойде Божественото, да живеем, ние предвкусваме, че ще настане онзи живот, за който всички хора ожидат. Сега ще имате търпение. Ще се стремите всеки един от вас да се приготви, че като започне човешкото, да се стопи и при вас да остане Божественото.

Добре, тогава за сутринта ще ви улесня. Аз ще ви прочета пета глава от Матея. Аз някой път не ви съжалявам, но днес ще туря на работа, да се постопи малко човешкият сняг.

(Чете 5 глава от Матея, 1., 2., 3., 4. стих.)

Вие, като сте нажалени, хич не сте радостни.

(Чете 5. стих.)

Казва, че си струва човек да бъде кротък. Две хиляди години хората все за кротост говорят, но трябва да знаете за каква кротост.

(Чете 6. стих.)

Блажени, които гладуват за мляко, за слънце и за хубав хляб.

(Чете 7., 8., 9. стих.)

То е едно положително качество - миротворци. Силни трябва да бъдат миротворците, не само за нажалените. Какъв трябва да бъде миротворецът? Ще влезе между двама души, които се състезават, ще ги сдруса, ще каже: „Какво правите? Ще мълчите, докато аз съм тук. Няма да вдигате шум.“ Ама тъй, като ги хване с ръката, да ги накара да мислят.

(Чете 10-15. стих.)

Това са емблеми. Човек трябва да бъде запалена свещ. Всички тия блаженства трябва да бъдат в неговата душа.

(Чете 16., 17., 18. стих.)

В този случай да премине небето и земята, сегашният общ ред и порядък на нещата с всичките религии, нито една резка от закона няма да мине. Като се сбъдне законът, старият ред на нещата ще мине, ще дойде нещо ново в света и то е близо.

(Чете 19., 20. стих.)

Два вида правда има. Една физическа правда, с която сега се управляват хората, правото е на мене, правото е на грешника.

(Чете 21., 22. стих.)

Щом наричаш брата си с думата „безумен“, ти не го признаваш, че Бог го е направил. Следователно ти ще го оцапаш. Един човек никога няма да го хулиш. Като видиш, че той е оцапан, друг го е оцапал, туй подразбира безумен. Бог на всички е турил ум. И тъй, на брата си и на своите се подразбира не светът. И на своите - онези, с които се подвизаваш.

(Чете 23. стих.)

С брата си, онзи, който е съмишленик, който мисли, подвизава се като тебе, не един външен човек, който няма нищо общо с тебе.

(Чете 24-28. стих.)

Под думата „прелюбодейство“ се разбират всички ония неестествени желания, които ние знаем, с които ние се отстраняваме от Бога. Това считаме за прелюбодейство. Ако нямаш правилна мисъл в Бога, ти си прелюбодействал. То не е в този смисъл да напуснеш жена си. Всяка една крива мисъл, която те отдалечава от Бога, е прелюбодейство. Всяка една постъпка, която те отдалечава от Бога, е прелюбодейство. Много широк смисъл влага.

(Чете 29. стих.)

Ако имаш едно желание, ако имаш едно око толкоз лакомо, искаш да заграбиш всичко, тогава Христос казва, туй желание хвърли го сега, нищо няма да спечелиш. Ако твоите очи са за лакомия в света, безпредметни са твоите очи. Виж, вълкът, паякът все очи имат.

(Чете 30. стих.)

На наш език казано, ръката означава власт. По-добре да погине един от твоите удове.

(Чете 31. стих.)

Аз правя превод. Учен ставаш, който напуща истинските убеждения към Бога, истинското верую на любовта и на мъдростта, и на истината, отива по глупавите работи на света, да даде разводно писмо.

(Чете 32. стих.)

Значи не напущай твоите убеждения. Щом напуснеш истинското верую, прелюбодействаш. Само в един случай имаш право да напуснеш твоето верую. Ако това верую не те води към Бога, напусни го.

Досега хората напущат жените си, светът не се оправил. Някои не ги напущат, пак светът не се е оправил - и в единия, и в другия случай. Онзи, който не напуща, става светия. И онзи, който напуща, трябва да бъде светия. И двамата вървят по един и същ начин. Чудни са хората. Как ще имаш една жена да ти е робиня. И тебе Господ направил, и жената Господ направил по образ и подобие. Една жена, която е взета от ребрата, от душата е взета, трябва да ми е слугиня, целия ден заповядвам на жена си. Питам, какво ще прокопса този мъж? Но и жена, която подчинява мъжа си - и той е направен по образ и подобие на Бога, целия ден го хука насам-натам, го тормози, какво ще придобие, че той не е един слуга.

Казвам, трябва едно дълбоко разбиране. Действителните разбирания са тези. Съзнанието трябва да дойде. Казвам сега, да оставим онези стари разбирания. Под думата „жена“ ние разбираме душата, Божествената душа. Под думата „мъж“ ние трябва да разбираме духа. Като дойдем до жената, да не мислим външно, както изобщо мислят.

(Чете 33., 34., 35. стих.)

Христос взима небето, не се кълне в истината в себе си, не се кълне в душата си - няма какво да се кълнеш в душата си, няма какво да се кълнеш в духа си. Защото една чешма, която извира, няма какво да се кълне. Де се кълне чешмата, че водата е чиста. Няма какво да се кълне, тя казва: пий.

(Чете 36-41. стих.)

Туй, което знаеш, ще кажеш. Сега някой ще каже, как да не се противим? Ще те бият, ще се свърши.

(Чете 42. стих.)

Който ти покаже насреща кобура, дай.

(Чете 42., 43. стих.)

Една от най-мощните сили в света е да се тури любовта. С нея човек може да побеждава врагове.

(Чете до края.)

Значи последният стих показва, че то е за онези, които се стремят към съвършенство. То не е за обикновените. Казва: „Как да го направя?“ Ако искаш да бъдеш съвършен, този е пътят. Ако искаш да бъдеш обикновен, тогава ще живееш по правилата на Мойсеевите закони. Ще идеш на църква да палиш свещи, ще целуваш икони. Всичко ще дадеш - и скъсаната риза, и животът ще се свърши. Ще кажеш някому блага дума, и въпросът ще се свърши. Ако човек иска да бъде съвършен, то е за онези, които искат да се подвизават, за разумните хора в света този е пътят.

Казвам, когато хората станат не с тия разбирания, но в тях седи Божествената душа и Божественият дух, тогава светът ще вземе друг образ, друг облик. Казвам, сега новото в света е - ние искаме да възстановим правата на човешката душа и човешкия дух в едно отношение и в друго отношение човешката душа и човешкия дух искат да възстановят своите права в света. От две положения истината иде. Най-първо в нас трябва да се зароди желание да възстановим правата на душата и на духа. То е стремежът. И второто положение, да възприемем духа и душата, понеже чрез тях иде мощното в света. То е желание, понеже душата и Божественият дух искат да възстановят своите права. И на туй последното няма никоя сила в света, която може да се застави, защото Господ е дълготърпелив, но Божественото търпение има край. Божественото търпение е дошло до края. Който отсега нататък така говори, е на кривата страна. На земята ще има такова сияние, може някои от решетото да паднат, може някои под решетото да паднат - всичко ще се изчисти. Онези, които се очистят, ще се посеят на нивата. Онези, които паднат, ще ги дадат на кокошките. Българинът си храни кокошките с това жито, което отскача.

Някои неща не се отнасят до вас. Питате ме: „Ние от кои сме?“ Бъдете съвършени. То е за вас. „Бъдете съвършени, както Отец ваш небесни.“ Щом искате да възстановите правата на вашата душа и дух, щом искате да бъдете проводници на душата и духа, които искат да възстановят своите права, вие сте от тези, които можете да бъдат съвършени.

Следователно всичките блага са за тия, които вървят по пътя, искат да бъдат съвършени. Те са кротките, които гладуват и жадуват. За тях са тия блага, не са за простите хора. Сега ви казвам. Бъдете съвършени не в еднократна форма, а в многократна форма. Не се спирайте на вашите деяния и погрешки, какво сте били, то е нищо. Важен е онзи Божествен импулс, който Бог е вложил във вас. Него гледайте. То е сега важното.

Петдесета лекция

на Общия окултен клас

6 август 1930 г., сряда, след молитва

Рила, над второто езеро