Скришната стаичка

Ще прочета част от шестата глава на Матея.

(Учителят чете I., 2., 3., 4. стих.)

(Чете 5. стих.)

(Чете 6. стих.)

(Чете 7., 8., 9. стих.)

Дясната ръка е ръка на разумното човешко и на Божественото сърце. Лявата ръка е ръка на човешкия ум. Казва там, когато Божественото сърце прави в те­бе нещо, човешкият ум да не знае. Щом той познае, ще те спъне. Дясната ръка се управлява от разумното Божествено сърце. Когато дясната ръка дава - ръката, то е разумното в човека. И Отец твой ще ти въздаде на­яве, понеже туй иде от него, наяве ще въздаде.

Значи молитвата не е за хората. За Бога се моли, това е благоугодно да се молиш, да възприемеш благо, от което ти се нуждаеш. Молитвата е един метод или едно средство, чрез което Божественото благо може да дойде.

Врата тук се разбира врата на любовта, затвори тази врата.

Значи така ще се молите: „Отче наш, който си на небесата и мене в душата, - защото душата иде от небето - да се свети името ти, да дойде царството ти, да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята, така и в моята душа.“ „Хлябът наш насъщний дай ни го нам днес“ подразбира хляба не само физически, но онова, от което човешкият ум и човешкото сърце имаш нужда постоянно. Насъщният хляб като иде, иде и физическото с него. „И прости ни дълговете, както ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е твое царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Изкушенията всякога идат, когато човек не изпълни волята Божия. След всяко непослушание иде изкушение. Всичките изкушения се зараждат, когато не изпълняваме волята Божия. Щом ни се даде някое нареждане и ние не го изпълним, ще дойде друго изкушение. Да кажем, Господ ще каже на някой сиромах човек да му помогне. Ти се скъпиш, кажеш „не“. Щом дойде някой крадец, ще ти открадне десет пъти повече, отколкото щеше да дадеш. Ще дойде страдание. Всички тия фалименти стават по същия закон. Отишъл при някой търговец някой беден човек и може би този търговец от петдесет години този изпъдил, че криза има, онзи изпъдил, но дойде изведнъж, всичко му вземат, както американските милиардери в един ден станаха просяци. След туй правят банкет на просяците.

Затуй, когато ви се даде една Божествена заповед, изпълнете я. Защото, щом не изпълните, пак ще се изпълни по всичките правила, както ти не знаеш. Ако го изпълниш, както на тебе се заповядва, тогава ще ти бъде много приятно. Защото едно правило има. На един човек може да му дадеш за себе си. Колко да му дам? Толкоз, колкото за себе си. Казва: „Да възлюбиш ближния, както себе си.“ Някой пита: „Колко да му дам?“ Колкото на тебе определят, толкова и на него. Отивам да си купя дрехи. Определям две хиляди лева, толкоз си позволявам, приятно ми е. Господ казва: на този бедния човек купи дрехи. Какви дрехи? Точно такива като твоите. Колкото си позволи за тебе, толкова и за него. Не туряй нито един лев по-горе, нито по-долу. Купи ги, както за себе си, когато Господ ти каже. Много пъти ще дойде някой да проси, който е много по-богат от тебе. На богат просяк нищо не давай.

Най-първо ще се научиш на този, комуто ще дадеш, да е действително беден човек. Ако има повече от тебе, ни пара не давай. Защото пита: „На кого да дам?“ На който няма. Казва: „Всичко ли да му дам?“ Половината, което имаш за себе си. Случайно ако имаш за себе си приготвено за два деня, дай един дял. Да кажем, имаш за днешния ден. Каквото си приготвил за утрешния ден, дай на този бедния. Това е Божественият закон. Който иска, да изпълни в неговата простота и пълнота. „Защото, ако простите вие прегрешенията на человеците, ще прости и вам Отец ваш небесни.“

Сега, видите онова, което е непонятно, казва: „Как да простя на моя враг?“ Има някой човек, когото не обичате. Туй е право. Но този, когото не обичате, неговият ангел ви обича. Заради любовта на този, който ви обича, направете добро на този, когото не обичате. Направи добро на този, когото не обичаш на земята, заради онзи, който го води и него обича, и тебе обича. Направи му добро, колкото той прави на тебе. Той няма да остави да ти не отплати. Тогава има смисъл. Заради любовта той ще ти отблагодари. Затуй казва: „Простете.“ Затуй ще простиш. За да прощава човек, трябва да има разположението на Божествения дух.

(Чете 15. стих.)

Значи, ако за тях не прощавате, ще се спънете.

(Чете 16., 17., 18. стих.)

Сега да ви обясня защо човек трябва да пости. Хубаво, когато тебе те вика, да кажем, някой княз на угощение, нали трябва да бъдеш гладен, нали трябва да постиш, за да се нахраниш. Значи същият закон - когато отиваме при Бога. Господ искаме да ни угости. Непременно трябва да постим, да сме гладни. Ако идеш сит, никакъв гост няма да си. На земята - същият закон. Когато те вика някой княз на угощение, гладен ще идеш. Щом като идеш, от хубавите гозби ще се наситиш. Същият закон е и за небето. Ние трябва да сме постили, да сме гладни, от онази храна, която са ни приготвили в небето, да може да ядем.

(Чете 19. и 20. стих.)

Значи законът е да внасяме богатство там, дето не се губи.

(Чете 21. стих.)

Трябва да събираме съкровища в небето, защото, щом внесем пари в банката, ние постоянно мислим заради нея. Щом дадеш пари на един човек, ти постоянно мислиш заради него. Същия закон дава и Христос. Внеси съкровищата си в небето, понеже ще мислиш за него. Щом нямаш нищо внесено, не може да мислиш. Всички, които нямат нищо внесено в небето, не може да мислят. По някой път небето ги заставя да мислят. Не мислиш за небето. Да кажем, женена си, мъжа много го обичаш, задигнат го, турят го в Божествената банка. Ти започваш да мислиш за него.

За този закон Муди казва: „Аз най-първо не разбирах какво е небето. Най-първо мислих - Бог и ангелите. Бога и ангелите никога не бях виждал. Имах баща - замина. Започвах да мисля - Бог, ангелите и баща ми. Умря майка ми. Започнах да мисля - Бог, ангелите, баща ми и майка ми. После започнах да нареждам братята ми, сестрите ми, приятелите ми. Толкоз много, че онези, които бяха в небето, бяха повече, отколкото приятелите на земята. Небето, вече ми е приятно да мисля заради него.“

(Чете 22. стих.)

В този случай окото тук се подразбира човешкото съзнание, което разбира. „Ако ли бъде окото лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде.“

(Чете до 33. стих.)

Аз ще се спра върху 6. стих. „Ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно; и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде наяве.“ Тайното, свещеното място, което наричат, то е мястото на истината вътре. Една област има, в която, ако човек не иде, молитвата не може да бъде послушана. Писанието казва: „Истината ще ви направи свободни.“ Когато човек се моли, трябва да има, каквото е нужно. Сега по кой начин човек може да се моли - съзнателно или несъзнателно? Ако кажете: без молитва не може ли, не може. Ако не се молиш на Бога, на човеците ще се молиш много повече. На Бога може да се молиш три пъти на ден. Сутрин може да се молиш, на обяд и вечер може да благодариш. Ако на Бога не се молиш, на хората тридесет пъти ще се молиш. Пак ще питаш дали ще ти дадат и едва малко ще ти дадат.

Законът на молитвата е закон на една вътрешна необходимост. Той да се възстанови. Не да бъде един закон механически наложен, но той в нас да е. Както човешката мисъл да бъде, както човешкото чувстване или както дишането, или както яденето, или както знанието. Молитвата е една вътрешна необходимост.

Казвам, най-напред ще се молиш в себе си на твоето скришно място. Някои от вас може да са намерили това скришно място. Казва, в тайно влезе. То е вътрешно състояние. Има такива места, които съответстват някой път на някои хора. На някои е през деня, по обяд, на някои съвпада с изгряването на слънцето, на някои със залязването на слънцето, на някои съвпада посред нощ. Разни са времената на различните хора, в които може да се молят. То е според степента на развитието на всяка душа. Разно съответства на физическото поле. Всичките хора не могат да се молят в един и същ момент на земята. Те не са разположени едновременно да се молят.

Следователно, тъй както казва, ти ще влезеш в скришната стаичка, когато и да е. Ще каже някой, може да е посред нощ. Ако времето е посред нощ, посред нощ се моли. Ако е по обед - по обед. Ако е сутрин - сутрин. През който час и да е през деня, когато дойде това настроение, туй вдъхновение, влез в скришната стаичка. Тогава всичките твои въжделения, които имаш, може да се реализират.

Много от несполуките на несретите в живота се дължат, че ние не се подчиняваме на този закон. Ако не сееш навреме, не може да имаш плод. Ако не идеш навреме в гимназията да се учиш или в университета, има програма, ако се учиш навреме, ако не слушаш лекциите на професора, не може да те обича. Навсякъде има ред и порядък. Същият закон е и в небето, няма изключение. Сега на земята учителите могат да бъдат безпристрастни. Онези учители в небето в тях лицеприятие няма, пристрастие няма, те са крайно справедливи и при това са много благосклонни.

Сега, ако река да ви попитам вие каква опитност имате от молитвата, някои ще кажат: „Аз се молих и еди-какво ми се даде.“ Когато някой каже, че като се помолил, Господ го послушал, казвам, някой поискал хиляда лева от някого - дал му. Но я му поискай десет хиляди лева, дали ще даде. Най-първо, като влизате да се молите, има един закон. Да знаеш какво искаш от Бога. Запример, ако аз ви кажа поискай нещо от Господа, какво ще поискаш? Мнозина от вас ще поискат туй, което не ви трябва. Вие ще кажете Господ да ни даде повече знание. Че на вас повече знание не ви трябва. Някой ще каже: да станем по-добри. Че на вас хич не ви трябва да станете по-добри. Какво ще поискате сега?

В дадения случай най-разумното е да се научим да вършим волята Божия. Няма по-хубаво нещо от туй, да вършим волята Божия. Ние, като вършим волята Божия, всичко ще имаме. Защото ще имаме врата. Ще имаме всичко, защото то е един метод. Правилният метод, то е отворената врата. Та в Писанието казва: да бъде волята Божия. То е единственият път, по който ние може да минем. Защото в този път умът на Бога, духът на Бога е насочен там. Там, дето Божият дух работи, ти като работиш, всичко ще бъде. Ако работиш, дето Божият дух не работи, нищо не може да направиш.

Казвам сега, всички желаете в себе си да опитате да вършите волята Божия. Не се обезсърчавайте в малките работи. Като извършите волята Божия, ще имате едно състояние, подобно на следния пример. Три примера ще ви приведа.

Представете си един, който има да плаща сто хиляди лева. Казват му, ако еди-кога не ги плати, ще го затворят. Решението разгледат от невидимия свят, дойдат стоте хиляди лева. Тебе като че ти падне един товар от гърба ти, казваш: „Слава Богу, отървах се от този затвор.“ Другото положение. Една мома обича един момък. Той отишъл в странство и цяла година не е писал. Тежко й е на сърцето, тя мисли. Таман дошла до отчаяние, дойде едно писмо, много хубаво написано. Като го прочете, стане й приятно. Третото положение. Майка, която родила едно дете, то умряло. Тя си бие главата, къса си космите. Дойде един човек, положи ръката на това дете, стане детето. Онази майка забрави скубането на космите, стане й приятно.

Казвам, когато човек се моли, трябва да изпита положението на онзи, който изплатил дълга си, на онази мома, която получила любовно писмо и на тази майка, която получила живота на детето си. Така трябва да бъде. Разбирате ли ясно? Тъй трябва да бъде една молитва, на която Господ е отговорил. Като се молиш, ще почувстваш приятно.

Сега тия трите примера, ще ви оставя да мислите върху тях. В тях е турена беседата. Посейте ги в себе си да растат. За цяла една година ще дадат достатъчно изобилен плод. Казвате, как да се молим? Като онзи, който има да дава сто хиляди лева. Как да се молим? Като онази мома, която цяла година не е получила писмо от възлюбления си. Или като майката, която изгубила детето си. Вторият процес. Какво ще почувствате? Да почувствате радостта на онзи, който изплатил сто хиляди лева. Да почувствате радостта на онази мома, която получила хубавото писмо. Да почувстваше радостта на онази майка, която получила живота на детето си.

Сега изпейте една песен. „Бог е любов“.

Сега аз често употребявам „младата мома“ и „младият момък“. Да ви обясня какво подразбирам под думата „младата мома“ и „младият момък“. Под „мома“ аз винаги разбирам човешката душа. В моя ум под думата „млад момък“ в странство седи Божественият дух. Когато някой път говоря за моми, вие разбирате обикновените моми. Може да разбирате и тях, но в моя ум тази е мисълта.

Под „мома“ винаги трябва да разбираме душата. Затуй често употребявам думата „мома“. Казвате: „Учителят все за моми и за момци говори, не знаем какво ни е нарочил.“ Пък то е тъй. Душата е, за която всякога може да се говори, пък момите представляват символи. Момците, и те представляват символи. Да не ви се вижда чудно. Щом като говоря, ще превеждате. Това ще разбирате под думите „младият момък“ и „младата мома“. Пък за майката и умрялото дете, вие ще го намерите, него няма да ви обясня. Един пример ви стига. Като знаете какво значи младата мома, ще тълкувате и другото. Така тълкувате: душата ще получи любезно писмо, написано много добре.

Четиридесет и девета лекция

на Общия окултен клас

30 юли 1930 г., сряда, 9 часа

Рила, над езерото Близнака