Форма и съдържание

Тайна молитва

Ще прочета част от 11. глава от Посланието към евреите - 20. стих.

Пишете върху темата „Влиянието на водата и въздуха върху живите организми“.

Когато задавам въпроса, какво пишете, без да рисувате, без да говорите, в какво седи правото писане. „Правописанието“ е двояка дума. Право да пишеш, буквално какво значи? И криво да пишеш, какво значи? Едното е нагоре, другото е надолу.

Добре, имате един триъгълник, имате три линии. Как ще обясните линията CD? Как ще обясните кои са причините за отклонението от правата линия? Не да дадете едно материално обяснение. Този, който отива надолу, е богат човек. Богатият все надолу отива. Той е натоварен и се намира на плъзгава площ. Той е недоволен от живота, ходи, тропа, недоволен е. Един кон, като го натовариш, тропа. Като снемеш товара, той е доволен. Онзи слабия го наричат сиромах.

Човек сега трябва да се научи да мисли правилно. Всичките хора в света имат едно чувство, да мислят, че като него друг няма в света. Не само като него няма, но и всяко дърво може да каже, че като него няма. Като всяка буболечица друга няма. Всяка буболечица се различава. То е едно качество, което се отнася до първия принцип. Казвате: „Като мене друг човек няма.“ Няма, значи принципът, от който ти си излязъл, като втори няма. Човек възприема този принцип и казва: „Като мене друг човек няма.“ Човек е формата.

Тази форма правилна ли е? Представете си, че този съд е пълен с някакво скъпоценно вещество. Тази форма казва: „Като мене друга няма.“ Питам, туй съдържание, което е в тази форма, само в нея може ли да стои? В тази форма именно съдържанието е ценно. Но когато самата форма започне да мисли, че тя е ценна, че съдържанието и формата е тя - там е всичката погрешка. Щом се изсипе съдържанието, формата остава. Хората обръщат внимание, докато съдържанието е вътре.

Тази форма е човешката глава. Вие по някой път загазвате. Вие мислите, че вашето Бог знае какво е. Има един идеал в природата и съобразно с този идеал. Туй разбирам. Кое е съдържанието на главата? В моралната част е динамическата сила, където е съдържанието. Лицето от окото надолу е проекция. Някой път лицето е по-дълго. Зависи от деятелността, от човешкия мозък, зависи от онази интензивна мисъл. Колкото деятелността е по-голяма, толкова може да бъде по продълговата. Онези хора, които имат валчести лица, те са като децата. Те мислят само да премахнат препятствията. Много малки, дребни работи ги занимават - тъй определят физиономистите. Има едно малко изключение. Понеже кръгът на физическото поле се счита за една идеална форма, понеже всичките части на периферията са еднакво отдалечени от центъра, имат еднакво отношение спрямо него. Щом стане отдалечаването, щом стане едно изменение в кръга, кръгът започне да се удължава.

Най-напред човешкото лице е валчесто, после започва да се удължава. Има си причини, защо започва да се удължава. Туй удължаване може да бъде разумно, може да бъде неразумно. Може да се проточи лицето на един човек, да се пази разумността. Разумността всякога се показва с известна удължителност. Там, дето имате удълженост, вие имате един буден ум. Една остра игла. Или там, дето има острота, е работила разумността. У човек, когато неговата брада се заостря, се показва неговата разумност във физическото поле. Ония хора, на които лицето е валчесто, нямат тази острота, не са умни на физическото поле. Те мислят философски да са идеални, но на физическото поле те са недосетливи. В живота трябва да имаш известна досетливост. Вземете един музикант. Той трябва да има една досетливост, хубаво да схваща различието на тоновете. Не всеки схваща тоновете различни. Туй, което е вярно в музиката, е вярно и в човешката мисъл. Трябва да се схваща хубавото, красивото.

Един човек направил една погрешка, не подозира, казва, не може. Защо не може да го убедиш? Една котка, която е тръгнала по рибарина, че нейната постъпка не е добра. Ако питате защо мечи. Тази котка ни най-малко няма да тръгне подир един, който носи камъни, но върви подир онзи, който носи рибата. Върви по него и мечи. Котката защо мечи за рибата? Защото се обичат. Откога излиза тази обич? Рибата - във водата, котката - вкъщи. Отде накъде такава обич, да се обичат? Защо именно котката обича рибата? Кои са причините? Казват, че хората трябва да бъдат подобни, за да се обичат. Какво подобие има между рибата и котката?

Има един нов начин за разсъждение. Нещата не така лесно се разрешават. Лесните неща лесно се разрешават, но мъчните неща изискват философи. Често употребяват сравнението и аналогията, но то е метод само за философи и мъдреци. Ако вие не сте мъдреци, може да направите такива смешни аналогии, ако нямате живото знание. Може да кажете, човек трябва да греши, за да стане добър. Какво подразбирате под думите „човек трябва да греши, за да стане добър“? Той греши, но какво разбирате под думата „грях“? Имате грях и грешка. Да греши човек и да направи грях, това са две неща съвършено различни. Трябва да греши човек, но той трябва да се учи. Рисува нещо. Няма ли да греши? Дълго време трябва да работи. Този образ на дъската не е прав, има известен дисонанс. Брадата не е направена както трябва. Аз съм го създал това. Устата не са направени насвят. Тъй както са направени, има едно презрение, ни пет пари не дава, каквото и да направят другите. Казва: „За тебе не искам да мисля.“ Но щом туря някой капан, веднага се изменя. И на слепия ако туря една жена, и той ще прогледа. Всяка жена може да накара мъжа да прогледа. Вие ще вземете подигравка. Но така е.

Онази истина, която кара хората да прогледат, е любовта. Мекият принцип, то е жената. Вие вземате формата. Божественият принцип работи. Казвате, тя е жена, ще представите с рокля, с фуста. То не е жена. Защото може да облечете и мъжа с фуста, да му турите шапка, но вие ще имате изопачена форма на жена. Вие дойдете до този първичния Божествен принцип, който отваря очите. Ако една жена не може да отвори очите на един слепец, тя не е жена. Имате женска форма, имате религиозна форма, имате поетическа форма, научна форма. Това са празни форми, но ако дойдеше до ония форми, които имат съдържание, до ония Божествени принципи - те са живи, те имат съдържание.

Та някой казва: „Аз не искам да бъда жена.“ Жена не искаш да бъдеш и мъж не искаш да бъдеш. Най-първо трябва да станеш мъж, после да станеш жена. Много по-мъчно е да станеш жена. Мъж да станеш, е по-лесно. Жена да станеш, е мъчна работа, голяма философия се изисква. Вие ще разберете и ще схванете криво. Какво разбирате под мъж? Мъжът разбира човек, който мисли да създаде форма, за да се яви човешкото сърце, което ще даде съдържание. Трябва да съществува един отличен ум, който да създаде съответстваща форма, за да може тази форма да бъде израз на онова вътрешно съдържание, на ония възвишени велики чувства. Тогава двата принципа - човешките мисли и човешките чувства, ще се проявят. Тогава външният човек и съдържанието имат смисъл.

Може да рисуваш, но в какво седи живото изкуство? Да рисуваш нещо. Онзи, който не е учен, трябва да му дадеш цялото лице. На учения човек ако дадеш част от лицето, ще създаде цялото лице. На учения човек ако дадеш само устата, от устата той ще възстанови цялото лице. Има известна пропорция между устата и носа и челото. Когато нормално са развити, имат съотношение. Ако не може да се образува от устата носът, челото, значи има известна дисхармония. Ако носът и устата имат отклонение, това показва в миналото отклонението, което съществува. Но има идеални образи.

Какъв трябва да бъде образът на всеки един от вас? Всеки от вас се стреми към реализиране на тази велика Божествена форма. Дотогава ще се развива, докато реализирате тази идеална форма в ума си. Всеки иска да бъде нещо велико. Представи си, че имаш формата, но не може да го направиш. Казва, нарисувай формата. Аз искам да бъда красив. Нарисувай. Като какво красив искаш да бъдеш? Имаш идея за красотата и за хубостта, но не може да я нарисуваш. Някой от вас, който казва, че много знае, я нарисувайте красотата.

Казвате, че имате откровение, че с ангелите сте говорили, гениални философи ви четат лекции. Като знаете толкоз други работи, толкоз малко гениалната форма ще я нарисувате. Вие казвате, че Господ ви говори. Съгласен съм, но Господ говори и на мравята, и на буболечицата, на рибите, на хората. Ако Господ ти говори като на една буболечица, ти имаш знанието на буболечицата. Зависи как ти говори. Ако ти говори като на мравята, ти имаш знанието на мравята. Ако Господ ти говори като на рибата, ти имаш знанието на една риба. Ако Господ ти говори като на едно дърво, ти имаш знанието на едно дърво. Ако ти говори като на един разумен човек, ти имаш знанието на един разумен човек. Има степени как ти говори Бог.

Срещам едного, казва: „Имам откровение.“ Казвам, в какво седи твоето откровение? Нали някои от вас имате откровение? В какво седи откровението? Имате откровение, но какъв е принципът, който работи? Среща един Господ Гал и казва: „Имам откровение.“ Какво откровение? Като търсил причините, кое е онова чувство, което заставя петлите да се бият, търсил кой е по-смел и на какво се дължи неговата смелост, де седи неговото юначество. Този, който имал това откровение, казва на Гал, че на еди-кое си място на главата на петела е развито. В смелите петли една част на главата е развита повече. Гал взима неговото откровение и го туря във френологията. Той имал едно откровение, защо петлите са смели.

Казвам, ония хора, които имат откровение, де е онова място на главата, отдето иде откровението? Защото, ако не намериш туй място в главата, никакво откровение не може да имаш. За да имаш едно откровение, трябва да имаш един орган развит в главата. Нямаш ли такъв орган, всичко туй, което представяш, не е съществено. Но за да има един човек откровение в живота, той трябва да има друго разбиране за широтата на живота. Сега всички вие вярвате в Бога. Онзи, който има откровение, непременно трябва да има дълготърпение. Къде е вашето дълготърпение?

Забележете вие, които имате навик да разнасяте непроверени работи. Хубаво е човек да е вестникар, отлична работа. Приятно е. Дойде някой, каже нещо - един навик е да изнасяш непроверени работи. Дойде някой човек, каже: „Слушай, имаш един лотариен билет, печелиш 200 хиляди лева.“ Човек направи баница, едно угощение. След два деня се оказва, че този човек нищо не е спечелил. Казва, отиде баницата напразно. Провери веднъж, дваж, че като срещнеш човека, кажи, че е спечелил.

Онези, които изучават човешкия характер, те по някой път имат същата слабост. Казват, че туй имат, онова имат, изкарат, че човек е гениален. Някои казват за някого, че е гениален, но нищо не излиза. Криво разбрал гениалния човек той.

Преди повече от двадесет години дойде един учител при мене, казва: „Мислиш ли, че аз съм гениален по музика. Аз съм учител, отивам по музика да свърша.“ Казвам му: „Искаш ли да ти кажа истината?“ По музиката нямаш никаква гениалност. Ти може да търкаш цигулката в някоя кръчма, да свириш. Ти си много гениален да носиш вода, да бъдеш търговец, отколкото да бъдеш музикант.“ „Откъде го заключаваш?“ Казвам: „Отде влезе туй вдъхновение в тебе?“ Казва: „Преди четири години чух един музикант.“ „Преди четири години е нищо, но ти трябва да си роден. Не става само ако преди четири години имаш този подтик.“ След години го виждам във Варна. Хванал една кола, турил едно буре, ходи и носи вода, вода раздаваше и имаше доста мющерии.

Казвам, мнозина от вас не трябва да си губите времето по глупави работи. На музиканта челото не може да бъде триъгълно.

Ако на един човек челото е триъгълно, никакво ясновидство не може да има. Триъгълникът е геометрическа форма. То е основа на живота. Триъгълникът, той е символ. Триъгълника трябва да знаеш как да го превърнеш. Ако в представя ума, С представя сърцето и ако другата страна представя човешкото тяло, има съответствие.

Следователно, ако умът работи, ще произведе известни форми. Ако сърцето работи, ще произведе известни форми. Тялото ще произведе други линии. Но вие трябва да преведете правата линия в триъгълника в линии на ума. Какви са линиите на ума? Всички трябва да имате едно наблюдение, да проучвате ония хора, които са високоинтелигентни. Не строгата мисъл, логически, аз не говоря за логиката. Логиката е един метод, но ония хора, които имат буден естествен ум, прозорлив ум, схващат веднага как е построено човешкото лице.

След това наблюдавайте ония хора, на които чувствата са развити, не обикновени настроения, но чувства, които в тях се проявяват, какви стават. После дойдете до човешката воля. Цялото тяло как е построено показва волята. Разумният човек се показва в цяло тяло. Отношенията на неговите ръце, отношенията на неговата глава, на гърдите, отношенията на стомаха, после отношенията на пръстите. Като вземете целокупния човек в неговото стоене, строеж, показва степента на неговото последно развитие, доде е достигнал. Там, додето сте достигнали в развитието, такава е формата. Вземете кой да е художник. Той е направил една скица, но тази скица не е картина. Художникът, след като нахвърли основните черти, като направи скицата, туря сенките, поставя очите, носа, работи върху устата, след туй работи върху всяка линия. И човек, за да изпъкне умът, дълго време трябва да работи върху силите на ума, за да може да се прояви. Човек ще работи дълго време, докато почувства, че има един ум, на който всякога може да разчита.

Казвам, не трябва да имаме една религия, която да ни спъне. Ако вървенето в Бога може да спъне нашия ум и нашето сърце или нашето тяло, туй вярване не е право. Ако вървенето в Бога възбуди един страх у тебе, туй вярване не ти трябва. Вярване е туй, което няма да те спъне, което ще даде подтик на твоя ум да се развива. Вярване, което ще даде подтик на твоето сърце. Не да се спънеш, но да знаеш какво да правиш. Най-после ще дадеш широчина на сърцето и развиване на тялото. Не да имаш едно хилаво тяло, но да имаш един здрав организъм. Това е вяра. Да вярваш в Бога на свободата на твоята мисъл. Да вярваш в Бога на свободата на твоите чувства. И да вярваш в Бога на свободата на твоите действия. Но свободен е онзи човек, който знае, който има вяра. Ако при сегашното разбиране ние при всяка постъпка се коригираме, ние казваме, еди-кой си не постъпва право.

Сега аз бих ви запитал. Кажете ми вие какво виждате. Някой път изваждам и давам един лев на един беден човек. Казвате, много скържав човек. Кажете ми сега каква е идеята за доброто. Колко пари трябва да дам на един беден човек? Каква е вашата норма? Представете си, че аз дойда един ден при вас да попрося. Колко ще ми дадете? (Всичко.) Не говорите истината. Туй ваше положение мяза на онзи циганин, който минавал една дълбока вода и молил се и казва: „Като изляза из водата, свети Никола, ще ти запаля свещ, колкото боя си.“ Като излязъл из водата, казва: „Свети Никола, ти нямаш нужда от свещ. Ти нали знаеш, че аз съм сиромах човек.“

Преведете сега. Къде е погрешката? Защо трябва да иска да запали една свещ, колкото боя си, на свети Никола. Преведете. Трябва да се преведе. Ако вие не може да направите един превод. Той може да се посмее, че излъгал свети Никола. Той искал да каже: свети Никола, ако ми помогнеш, аз ще ти служа на тебе и с ума си, и със сърцето си. Ти ме избави. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра.

Човек се намира в една дилема. За предпочитане е да служиш на свети Никола, отколкото да идеш и да се удавиш. По-добре е да бъдеш слуга на свети Никола, отколкото да бъдеш роб на смъртта. Но след като минал реката, казва: „Свети Никола, нямаш работа с мене. Остави ме да бъда свободен. Ти си добър и умен човек. Нека бъда аз свободен като тебе, да не бъда слуга.“ Тогава аз правя превод. Той казва: „Излъгах.“ Той освен че не е излъгал свети Никола, но той ще го тури в по-голямо затруднение.

Всеки един от вас прави обръщане. Вие в своето положение всеки ден имате една непоследователност. Ти се намираш в трудно положение, обещаваш, ще направиш това-онова. След като мине трудното, ще забравиш. Питам, защо си обещал и защо забравяш? Вашето обещание извършете го. Толкоз малко обещание може да го направите. Обещаваш да се посветиш на Господа, да идеш в някой манастир, да станеш калугер. Какво показва да станеш калугер? Идеята за калугерство показва един човек, на който външният свят не трябва да му влияе. Калугеринът не трябва да се занимава с ядене и пиене, не трябва да се занимава със слава, не трябва да се занимава с пари. Той трябва да бъде свободен, свободен като щуреца, целия ден да пее и да се моли. Калугеринът и щурецът, това е равносилно. Калугеринът целия ден трябва да свири и да пее като щуреца. Щом не свири и не пее както щуреца, никакъв калугерин не е. Казва, той много сериозен е станал. Той е напуснал калугерството. Сега вие разбирате, като стане калугерин, да се отрече. Този, който се отрича, не е калугерин. Клугеринът всичко има.

Казвам, всичките идеи, които съвременните хора имат, трябва да се преведат. Всеки един от вас трябва да си създаде един общ знаменател. Вие тук се наричате братя и сестри. Една сестра казва: „Този е мой брат.“ Доколко във вашето сърце е вложено, доколко вярвате, че е брат. Той казва, че е сестра. Но доколко той вярва, че е сестра? Ние казваме брат и сестра, но да го почувстваш, че е брат или сестра. Ние казваме брат, но не се побратимяваме. Казваме сестра, но сестра не става. В мене има едно изкушение да ви кажа един пример. Един пример, ако той принесе полза, има смисъл да се приведе. Какви ще бъдат последствията, ако го приведа? Някои може да се ползват. Пък на някои може да се урони престижът. Ха, да ви го приведа.

Седя си аз горе в стаята, работя. Чувам отвън пеене. Двама души пеят. Един пее сопран, друг пее бас. Аз така чух, музика се правеше. Иде една сестра, казва: „Учителю, двама души се биха.“ Разправя, разправя. Казвам, щом се бият, каква е причината за този бой? Казват, той онзи брат нямаше право, той така. Казвам, оставете тия работи, причините, защо се бият двамата, трябва да има някакъв повод. Задигнал този младият брат две дървета от градската гора, донесъл ги тук. Другият му дава такт. Бие го за две дървета. Казвам, той по стария педагогически начин му дал един урок, че не трябва да се краде. Защото може да дойде горският стражар и да каже: вие как така вземате тия дървета. Този брат го налага. Той може да употреби друг метод. Да каже: слушай, я вземи тия дървета, занеси ги, отдето си ги взел. Тъй като може да направи една постъпка музикална по всичките правила. Той го учи по стария педагогически начин. Онзи казва: „Нямаш право да ме биеш.“ Другият казва: „Няма да крадеш.“ Онзи пита защо го бие.

Защо вие не питате причините? В дадения случай различно може да се постъпи. Този брат, когото са налагали, той иде, донесъл един голям кръст, заминал някъде и децата играят си с кръста и го счупват. Той им казва: „Аз вас ще ви претрепам.“ Казвам, и тебе те налагаха. Като те налагаха, протестираше, че братът постъпил несправедливо, а той иска тия деца да ги бие. Счупването на кръста показва, че се отървал от една голяма беля. Той върви и чувам - пак има пеене. Друга една сестра води натупания брат: „Учителю, натупаха го.“ Каква е причината? Счупването на кръста. След туй иде най-после доброто. Този младият брат казва: „Учителю, едно време мислех, че е много голямо мъчение, че са ме били и че са ми счупили кръста. - Казва: - Хубаво става, че ми дадоха един добър урок.“ Този брат, два пъти като е бит, той разбира хубаво. Уравновесява се работата.

Казвам, вие не се заблуждавайте. Един брат идеализира някого. Трябва всяка една постъпка да се преведе, да се направи един вътрешен превод. Защото причината може да бъде или в схващането на твоя ум, или в схващането на твоето сърце, или в твоето тяло. Ако туй, което ще го направя, може да ми донесе нещо хубаво, намясто е постъпката. Ако туй може да донесе нещо добро на сърцето, намясто е постъпката. И ако донесе нещо на тялото, намясто е постъпката. Ако то не допринася нищо хубаво на ума или на сърцето, или на тялото, постъпката не е права.

Трябва да имаме една мярка. Всякога, когато направите нещо, има един принцип, който застъпва да бъдете справедливи, понеже няма да се мине дълго време и онова, което правите на другите, ще се върне на вас. Една постъпка, която е добра за вас, ако вие учите тази постъпка, трябва да бъде добра и за другите. Ако едно нещо е добро за едного, трябва да бъде добро и за другите. Ако е лоша за едного, трябва да е лоша и за другите. Всяка една постъпка, всяка една мисъл трябва да бъде последователна. Туй е новият живот, с който трябва да си послужи сегашното общество.

Сега казвате, светът е такъв. То са хиляди години, които са минали преди нас и светът се е създал. Този свят с едно духване не може да се поправи. Ако можеше, то невидимият свят би го поправил, но много време трябва да мине, докато се поправи светът. Ония наслоявания на разни ваши мисли, разни ваши желания, които бушуват във вас и се проявяват, те не са ваши лични прояви. То са прояви на вашето минало, на миналото общество и на цялото човечество. Така лесно няма да се справите със себе си. Човек трябва да бъде силен, за да може да се справи. Трябва една сила в тебе, която да се прояви. Ти само трябва да знаеш каква форма да й дадеш. Дотолкоз проявлението на човека е правилно, дотолкоз ще бъде за неговото повдигане.

Казвам, в развиването на волята трябва да дойдете до реализирането. Вие трябва да се стремите към самоусъвършенстване. То е онази красота. Бог, за да ни обича, трябва да има някаква форма, която да привлече вниманието. За какво ще те обича Господ, ако послушание нямаш? За какво ще те обича Господ, ако ум, който да схваща неговите мисли, нямаш? За какво ще те обича Господ, ако нямаш сърце, което да схваща възвишеното и благородното. Ако нямаш тяло, с което да му служиш, за какво ще те обича Господ? Ако ти не си готов заради него да направиш най-голямата жертва, за какво ще те обича?

Бог е едно същество, за което човек трябва да иска да направи всичко заради него. Бог като дойде, той изведнъж иска най-голямото от тебе. Той казва: „Или всичко, или нищо.“ Не само да кажеш: „Мога.“ Защото според закона и големите, и малките работи еднаква сила имат, когато може да ги направиш. Сега ще кажете, как така? Представете си един триъгълник, който тежи десет тона. Едно дете не може да го вдигне, но ако е свързан с един лост с пружината на една машина и ако туй дете бутне машината, веднага може да го вдигне. В природата нещата стават лесно, когато знаеш къде да буташ. Светът е разумно направен, хората са свързани като скачени съдове. Ако на един човек кажеш една своя мисъл, той на втори, на трети, на четвърти - и така работата се урежда. Нашите работи не се уреждат, понеже не знаеш как да натиснеш. Вследствие на това преживяваме известни мъчнотии.

Казвам, във всяка една школа вложено е вече наука за самоусъвършенстване. Човек да усъвършенства една своя дарба. Човек например е прозорлив. В какво седи прозорливостта? Да можеш да предвиждаш. Ако си музикант, да си музикант насвят. Ако си художник, да си художник насвят. Ти сам да си доволен. Не да питаш хората: тази картина, която нарисувах, права ли е. После, ако познавате хората, да ги познавате, тъй както трябва. Аз малко хора съм срещал, които познават човека. Малко учени хора съм срещал, които могат да познават човека. Отвън да познаеш човека какво може да стане. Има хора, които познават.

Казват за един човек: този човек десет години ще живее много разпуснат живот, но след десет години веднага ще стане една рязка промяна, ще стане в живота му една такава и такава промяна. Ще стане едно превръщане на неговата енергия. Това важи за закона на наследствеността. Аз виждам, че той има една черта на някой дядо преди четири поколения. Дядо му бил много благочестив, другите не са живели добре, оставили лоши последствия в него. Казвам, след десет години ще изживее всичките лоши последствия на трите поколения, след туй ще стане една промяна. Този дядо от четвъртото поколение, той взима надмощие.

Някъде законът е обратен. Някъде виждаш един човек, десет години живял много добре и другите три поколения оставили лоши склонности - непременно в него ще стане един обрат. Апостол Павел, като знае закона, казва: „Боя се аз, който стоя, да не би да дойде някой мой минал дядо, прадядо да ме катурне и да не би да изгубя аз своята вяра.“

Всички трябва да се пазите да не би да обърнете този закон. По някой път вие сами може да обърнете и да изопачите закона. Вие може на един ваш приятел с една ваша необмислена дума може да измените целия ход на неговите мисли и чувства. Някой път може с една дума да измените в обратна посока неговото разположение.

В турско време един турчин ходил при един българин, искал да го убие. Хваща го за краката и българинът казва: „Ти баща, ти майка.“ Не го пуща да върви. Онзи спуснал ножа. Казва: „Ела, синко, какво казваш?“ „Моля ти се, не ме убивай.“ Разумно човек трябва да говори. Този турчин, колкото и жесток да е, като чува да му казва „ти баща, ти майка“, като го хваща за краката, оставя го жив. Защо спрямо него е бил снизходителен? Защото знае да говори разумно. Казвам, по някой път и вие ще дойдете до този турчин и трябва да знаете да му говорите. В този лошия човек да можете да събудите нещо хубаво. Ако не знаете да кажете, ще иде главата ви.

Вие сега трябва да работите върху себе си. Има какво да се работи. Сега дойде някой при мене и казва: „Много зле вървят хората.“ „Отде знаеш, че лошо вървят? Много добре вървят.“ „Не живеят тъй добре.“ То не е вярно положение. Ако една кола скърца, не показва, че всичките коли скърцат. Казва, този свят не върви. Като каже някой, че хората не живеят добре, подразбира, че двама, трима или четирима в дадения случай не живеят добре. Но всичките ли хора не живеят добре. Не се самозаблуждавайте. Ако барометърът показва, че времето ще се развали, то ще се развали на десет, петнадесет километра, но по-далече грее слънце. Пред едно малко пространство минава един циклон, но цялото пространство не взима. Противоречието е само от частичен характер.

Когато се случи един малък инцидент, извадете поука. Винаги наблюдавайте и изучавайте. Гледам, сестри, братя носят огледала. Аз се радвам. Виж носът какъв е, веждите, очите ясни ли са. После аз съм съгласен да имате по две огледала, да си оглеждате лицето и гърба. Вие, докато сте млади, носите огледало. Като остареете, не се оглеждате. Пак се оглеждайте. Аз бих желал старите сестри да носят по две огледала. На младите едно е достатъчно, на старите - по две. Сега да ви преведа двете огледала.

Едното огледало е човешкият ум, второто огледало е човешкото сърце. На някои ще препоръчам и трето огледало за тялото. Аз превеждам. Умът да бъде едно огледало, сърцето да бъде едно огледало и цялото тяло, като вървиш, да бъде огледало, другите да се оглеждат. Като се оглежда една сестра, аз гледам с кое огледало се оглежда. Казвам, само едно огледало има горката. Онези, които имат едно огледало само за ума, те са още грънчари, правят форми. Второто огледало турят съдържание и третото огледало е цялото тяло. На младите сестри - по едно огледало, на старите - по две, а пък за онези, които са още по-напреднали, - по три огледала.

Тайна молитва

Четиридесет и шеста лекция

на Общия окултен клас

9 юли 1930 г., сряда, 5 часа

София – Изгрев