Добрият ден

„Само Божията любов и само Божията мъдрост носят пълния живот.“

Има една българска поговорка, която казва: „От много глава не боли.“ Има няколко неща основни. За да имате един нов морал и да го приложите, трябват ви няколко основни идеи, които трябва да ги прилагате в ежедневния живот в себе си. Тъй както сега вървите, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи. Реката върви, както разбира. Заекът бяга, както знае. Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия. Но понеже човек еволюира, развива се, върви, неговият живот постоянно се мени според условията. В ранна възраст малкото дете го носят на ръце, после пъпли по земята, после върви по дувара, докато добие онази стабилност да може да ходи.

Човек трябва да има една опорна точка, от която трябва да започне. Опорната точка, това ние наричаме Божественото в човека. Под думата „Божествено“ разбираме туй, което остава винаги неизменно. То има отношение към себе си. То е една вътрешна точка. Ти всякога може да намериш точка, от която може да се ориентираш в каква посока да вървиш, ти ще се върнеш. Божественото е онова, което винаги не се мени у тебе. Ти изгубиш ли го, ще изгубиш и ума си, всичко ще изгубиш. Човек не само трябва да мисли, но трябва да ама една точка. Той може да има два центъра, да е една елипса. Той може да се превърне на един кръг и да мисли, че е кръг. Кръгът има една точка, един център. Елипсата, тя е двуцентрова, значи удължаване на кръга.

Всякога, когато изгубим своето отношение, става удължаване, в някоя посока се удължава, придобива елипса. Сега човек е една елипса. Следователно той има два морала. Елипсата, това е човекът. Кръгът, това е Божественото в него. Постепенно елипсата трябва да се приравнява в кръг.

Да кажем, вие имате една мярка, с която мерите вашите отношения. АВ - това е една мярка. Може вие да не вървите по този Божествен кръг. Написан от чисто механическо гледище, има съвсем друго отношение. Но за обяснение. Ще се стараете този кръг да го поставите в себе си, да го живеете. С АВ вие ще мерите вашите отношения към каква да е точка на този кръг. Отношенията на А към всичките точки са равни. В този кръг всяка една точка представлява една нова възможност.

Интензивността на този кръг, точките, които образуват този кръг и възможностите, които са вложени в тези точки, са лични. Ако вие поставите цялото човечество на този кръг, цялото човечество, което имаме на земята, от два милиарда хора го поставете в окръжността, а Божественото - в центъра, питам, всичките хора еднакво ли ще се развиват? Следователно те образуват периферията на един кръг, но интензивността на всяка една точка, за да се прояви, ще бъде различна. Следователно точката А остава неподвижна, а точката B постоянно се мени. При туй видоизменение на B във всяко помръдване или се прибавя нещо към B, или се отнема.

Сега вие съзнавате, че във вас става известна промяна. Вие казвате, че сте божествени, Бог във вас живее, а при това се изменяте. И не може да обясните вашето изменение. Вие казвате: „Аз съм самостоятелен човек, аз съм божествен.“ Доколко е вярно, че ти си самостоятелен? Самостоятелен дотолкова, доколкото вашите отношения са прави с A. B - това е проявеният живот. Барът, това е човекът, с който започва Битието. Дотолкоз, доколкото неговите отношения са прави, - каквито са отношенията му към A, такива ще бъдат и към другите. B:A. Щом B измени своите отношения, че образува друг един кръг около себе си, престава да мисли за Божественото в себе си, започва да нарежда други отношения, тогава В става център, има линията BC.

Следователно всичките енергии от B ще се пренесат в C. Ако отношенията на B към A не са нормални, мислите ли, че отношенията на B към C ще бъдат нормални? Не само доколко човекът мисли, но и доколко неговата мисъл е права. Как ще познаете дали мисълта е права? Има един закон. Всяка мисъл, която реагира неправилно върху сърцето, не е права. Всяка мисъл, която правилно реагира върху сърцето, тя е права. Защото единствената мярка в човека, това е човешкото сърце. Сега разбирайте, за да ви покажа отношенията какви са.

В човека има три отношения - главата му, стомахът му и сърцето му. Стомахът все таки има връзка с външния свят. Той все таки има нещо отвън, казва: „Дай ми по нещо.“ Ти ще го вземеш, ще го сдъвчеш. Той се нуждае от нас. Ние може да му влияем, може да го държим гладен. „Ако ти не слушаш, няма да ти дам да ядеш.“ Някой път и стомахът може да постъпи по същия начин. По отношение нашите дробове, по отношение нашия мозък косвено се нуждае, ние трябва да възприемем въздуха. Сега за стомаха ние трябва да работим с ръце, труд трябва. При дишането имаме малко по-добре. Питам, храната е приготвена, но все таки дробовете имат нужда от нас. Ние този въздух трябва да го приемем и в една минута трябва да вземем двадесет пъти.

Следователно главата ще зависи донякъде от нас. Но дойдем ли до сърцето, затворено е. То не се нуждае ни от въздух, ни от храна. То е съвършено независимо, самостоятелно, автономно управление има. То е така независимо, понеже е Божествено. Една държава вън от нас. Умственият живот и физическият живот имат отношение към Божественото. И като кажем „към сърцето“, разбираме Божественото вътре в нас, ние разбираме законите на нашето сърце. Божествените закони са написани на сърцето. Ние ще имаме правилно разбиране на живота, ще може да живеем, както Бог изисква. Но понеже човек е напуснал своето нормално развитие, иска да завлада своето сърце, не разбира. Майката иска да завлада сърцето на дъщерята и сина. Бащата иска да завлада сърцето на сина и на дъщерята. Някой млад момък иска да завлада сърцето на момата. Момата иска да завлада сърцето на момъка. Свещеникът иска да завлада сърцето на своите слушатели. Говорителят, професорът иска да завлада, да ги вземе на страната си.

Това е крива философия. Трябва ние да образуваме отношения. Ние не сме пратени да завладаме, но да образуваме правилни отношения, да образуваш отношения с умовете на хората, с техния стомах, с техните бели дробове. Гладен е човекът - нахрани го, ако искаш добри отношения. Ако ти го нахраниш, за да го привържеш, за да завладаш неговото сърце, ти си на крива посока. Сърцето при всички условия остава автономно. Онзи, който се опитва да завлада Божественото, той се разрушава. Развращаването на хората произтича от туй. Щом ти позволиш един човек да завлада сърцето ти, ти се развращаваш. Тази е причината, че се развращават и млади, и стари. Даже някой стар дядо има, който се разваля. Даже светии, които са живели двадесет години в пустинята, са се развращавали. Оставят една жена да му завлада сърцето, той оставя пущинака, облече се хубаво, с връзка, онази мома завлада сърцето му, отиде този човек, а при това и момата се разваля. Всеки, който завлада друг - единият става на каша, а другият става на въглен. Защото клечката, която запаля, тя произвежда един ефект, но и тя изгаря, става на въглен. Всеки, който се опита по същия закон да завлада, и той като клечката става на въглен, изгаря.

То е по отношение на Божествения закон. Затуй ние казваме: остави сърцето, не се занимавай със сърцето. Оставете вашите сърца свободни, Господ да се занимава. Занимавайте се с вашите умове, с вашия стомах, с волята. Стомахът, волята, с всичко може да се занимаваш, с ушите, с краката, с ръцете, с космите - с всичко се занимавайте, но оставете сърцето си свободно. Вие отивате да се месите в Божествените работи, които не са ни в клин, ни в ръкав.

Седи някой, казва: „Някой да ме обича.“ То не е твоя работа. Ти не отиваш в училището да те обича професорът, но отиваш да те учи. Ти като учиш, този професор ще те обича. Че как ти отиваш да вършиш любовни работи с професора? Любовта е резултат. Ти да учиш. Следователно онова, което учителят ти предаде, след като станеш способен да работиш върху своя ум, този професор ще те обича. Аз разбирам - А трябва да има отношение към B.

Бог държи тайните на живота, там са източниците на живота. Ако Бог би оставил сърцето в нашите ръце, всичко щеше да е изгубено. В сърцето са източниците на живота. Благодарение, че Той държи нашето сърце, че всичко е спасено. Следователно, щом се учиш, щом се стремиш да живееш - да мислиш - да живееш, значи да мислиш - ти вървиш в правата посока.

Аз казвам, оставете вашите чувства. Да любиш, това е качество на Бога. Да чувстваш, това е качество на човека. Да имаш страсти, това е качество на животните. Следователно, ако имаш страсти, ти си животно. Ако имаш чувства, ти си човек. Ако любиш, то е работа на Бога. Чувствата, то е процес на ума. Ти предполагаш, чувства имаш, мислиш. Любовта е нещо непосредно. Тя не изисква никаква мисъл. Не че няма никаква мисъл в нея. Ти ако остане с мислите да произведеш любов, тя отиде. Любовта носи мисълта със себе си.

Казвам сега, злото произтича от онези криви разбирания, че ние искаме да управляваме сърцето си. Ние още с ума не сме се научили да се справяме, как ще влезем със своето сърце? Питам, онези от вас, които имат опитност, направете един опит. Дайте на кой да е момък една млада мома и на една мома дайте сърцето на един момък, ще видите след една година какво ще направи момъкът с момата. Той след една година ще направи същото, ако дадете на едно малко дете едно цвете. То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса. И той ще направи същото. След като се скъса това цвете, какво се постига? Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете? Или дайте на едно дете една книга. То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете. Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата. Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга. Но какво става с вълка, след като изяде овцата? Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище. Ако в света има нещо най-лошо, то е да те нарекат вълк.

Сега онова разбиране във вас, онази вътрешна философия. Щом реагирате върху вашето сърце, щом реагирате върху сърцата на хората, вие ще създадете злото в себе си. Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите. Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората. Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша. Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил? Кажете ми, дайте ми един пример. Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него? Цигуларят ще уреди работите, ако знае да свири. Онзи, който копае, ще уреди работите, ако знае да копае.

Как ще уредите любовните работи, защото любовта е отвътре. Тя е център. Любовта е център на всичко. Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием? Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е? Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал. Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение. Питам тогава, де е неговата самостоятелност? Може да го критикуват, може да кажат, не е тъй.

Сега, талантливите хора са, които развалят света. Обикновените хора, това е народът. Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора. Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост. Казва, даровит човек. Все таланти говорят. Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора. Седмата раса ще бъде на светиите. След седмата ще дойдат учителите. Щом дойдат учителите, ние ще напуснем земята, ще напуснем Слънчевата система, понеже учителите спадат към друга една еволюция.

Сега остават два етапа - талантливият и геният. Геният твори в себе си. Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора. Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител. Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го. Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте. По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи. Но каквото четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги. Но рекат ли да ви дават коментарии, ти върви и ходи по своята работа.

Казвам, всички вие сте талантливи хора. Когато двама души се карат, те са талантливи. Признак за талантите е караницата. Казва: „За какво ме мислите?!“ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив. „Как тъй? Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението. Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений. Но трябва да минеш в реда на гениалните хора. Затуй в нас има недоволство. Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот. Ще кажеш: „Как?“ Талантливият трябва да бъде носител на гениалния, не да унищожи таланта. Обикновеният живот и той е намясто.

Казвам сега, отношенията към Бога какви трябва да бъдат? Ние не мислим, че в човешкото тяло има нещо Божествено. Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено. Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме. Смърт разрушава Божественото. Божественото трябва постоянно да пресъздава. Бог трябва да възстановява реда и порядъка. Борбата е чисто на физическото поле.

Питам, ако ти не почиташ тялото на един човек, как ще почиташ самия човек? Ако идеш при един човек с една тесла, къщата на когото е хубаво направена, замазана, вземеш, с теслата накълцаш-накълцаш - питам, туй почтено ли е към този човек, който живее в къщата? Или ако вие имате книгата на един писател, която той написал. Вземете, върху това, което той написал, задраснете, направите свои забележки, питам, туй намясто ли е? Не.

Та най-първо, трябва да се стремите за бъдеще, като видите един човек, да знаете, че при тази форма Бог е работил. И още работи. Вие ще кажете, той не е съвършен човекът. Много добре. Онази завършена маса, която е полирована, майстор е работил, тя струва пари, почитание и уважение. Онези дъски, които още не са сглобени, ти ги гледащ, подритваш ги, не ги почиташ. Онзи големият майстор, като дойде, ще направи много по-хубава маса от тази, на която ти сега даваш почитание и уважение.

Като дойде Божественото, работници има, ще направят един гениален човек. От това разбиране - остави го, там Бог работи. Стой малко настрана от Божествената работа. Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето. Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат. Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето. Казвам сега за хората. Къде е човекът тогава? Почитание към онова, което Бог е създал. Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея? Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят. Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си. Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят. Жената разваля на мъжа тялото. Мъжът разваля на жената тялото. И млади, и стари - всички се развалят. Това е неморалното в света. Като погледнеш тия хора, навсякъде ще видиш едно разкапване.

Казват, Господ казал човек да има чисто сърце. Оставете сърцето. Чистотата не е от нас. Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто? Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога. Чистото сърце се дължи на Бога. Онзи извор, който извира, сам се чисти. Ама аз да не петня извора. Няма какво да мисля за извора. Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора. Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце. Защо петниш Божественото в себе си? Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено. Туй наслоение на сърцето се разбира винаги онова наше усилие чрез ума да завладеем сърцето. Там е всичкият разврат.

Питам, ако завладаш сърцето си, какво ще добиеш? Да допуснем, че някой човек завлада сърцето си, какво ще добие? Ще добие смърт. Сега практически туй вие ще го разберете като морал. Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно. Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно. Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви. Туй, което аз зная, аз го прилагам. Казвате: „Учителят какво се занимава с такива работи, нека се занимава светът.“ Господ, който създаде земята, слънцето да изгрява, звездите, растенията, които растат, бръмбарите, които ровят земята, ти научи ли тази книга? Мислите, че аз като ви говоря тук, то е Учителят сега. Мислите ли, че е Учителят? По какво ме познавате? Един Учител се познава само по това - Учителят всякога внася живот. Внася ли живот, има Учител. Не внася ли живот, няма Учител. Той не внася едно настроение на мисълта - това не е никакъв Учител.

Христос казва: „Аз дойдох да дам живот.“ Да се внесе животът. Изявяването на любовта се изразява в това, че тя носи живот. Какво е Божественото начало? Бог, когато дойде в света, той внася живот. Когато ангелите дойдат, те ще внесат интелигентността в чувствата. Когато човек дойде, то са неговите желания. Когато животните дойдат, то са техните страсти. Това са степени на един и същ живот. Сега тъй като ви говоря, някои от вас мислят постарому, понеже са свикнали да мислят, че човек е грешен. Грешен е в своите схващания. Когато Бог създаде човека, каза му: „От туй дърво да не ядеш!“ Понеже чрез яденето, косвено чрез кръвта, може да се опетни сърцето. Яденето, храната чрез стомаха може да опетни сърцето. Понеже тази храна, която се смила, ще се превърне на един сок, ще се върне към сърцето като кръв, ако тази кръв не е чиста, сърцето ще се опетни. Този е процесът.

Човек трябва да тури здрава храна в стомаха. Следователно тогава сърцето ще действа нормално. Законът какъв е? Ако твоята мисъл е неправилна, ще бъде неправилна и храната, не може да направиш един истински избор на храната. Каквото мислиш, такава ще бъде и храната. Гледайте един човек с какво се храни, ще знаете напълно неговата мисъл. Един професор, който всеки ден яде опечени кокошки - знаете ли какво е опечена кокошка? Заклана, опечена, зачервена, опечена на огън на пиростия. Яли ли сте такава кокошка? Няма някой от вас, който да не е ял опечена кокошка в миналото прераждане. Все от опечени кокошки страдате.

Сега да видим онова, което е правилно. Според онази дадената форма на мисълта ти ще избереш своята храна. Тази храна, която ти избираш, тя трябва да има отношение към тебе, тази храна ти трябва да обичаш, и храната да те обича. Живата храна е, която носи живота. Христос казва: „Аз съм живият хляб.“ Във всичките житни зрънца, в царевицата, в плодовете Божественото начало е вътре. Ако ти с голямо благоговение хванеш една череша, да държиш тази череша и да благодариш, че ти дала живота си, ти благодари на Бога за това. Ти благодари за една череша, че то е една велика философия на живота. Какво е яденето? Ако веднъж в живота си вие бихте яли по този начин, щеше да има голяма разлика, голяма радост.

Печените работи, това е човешко, не е Божествено. Картошки накълцани, после с масълце, после с яйца, после брашно турено, в тигана опържено, казва: „Много хубаво е това нещо.“ Ама след няколко време започнеш да се превиваш, казва: „Не зная какво ми стана.“ Кой от вас не е имал тази опитност? Цялата вечер се обръщаш, пържените работи са причина. Ако ти ядеш ябълки, круши, картофи варени, ти ще спиш като дете тихо и спокойно, в ума си ще имаш светла мисъл. Ако си ученик, веднага в два-три часа ще научиш уроците си. А пък сега учиш, учиш - изгубиш мисълта си. Кюфтетата вътре, онази спаначената чорба, онези италиански макарони. Аз съм против прекалености, защото без макарони още по-лошо. С тях е лошо, но без тях е още по-лошо. Не съм и да не ядете. Но казвам, има нещо по-хубаво от макароните.

Главната ми мисъл, аз искам да бъда прям. Аз обичам прямотата. В говора обичам прямота и истина. Какво разбирам под истина? Онази мома играе на хорото, гледа онзи момък. Защо прави тия движения? Тия движения са да го придобие, тя тропа, но все поглежда. Вие се смеете, но каква е целта на момата и на момъка? Щом като момата го придобие, тя седи, подпряла главата си, умислена. Тя тропала е, но не придоби, излъгана е. Тя мисли, че видя нещо ценно, но сега вижда, че не върви тази работа, недоволна е от тропането.

Та казвам, сега да обясня. Всяко едно движение, то е част на едно желание. Искаш да постигнеш едно желание, ще се усмихнеш, ще се засмееш, ще кажеш някаква сладка дума, ще направиш движение, но всички тези са части, които съставляват едно цяло, една идея, преследваме нещо. Тази идея може да бъде благородна, може да бъде и неблагородна. Следователно ние в живота си се стремим да живеем добре, ние искаме да се приближим към целта. Бог е целта. Каквито и постъпки да направим, ако имаме пред себе си тази цел, всичките ни постъпки ще бъдат прави. Обаче, ако моите отношения към А са неправилни, тогава всичките твои постъпки нямат съпоставяне с целта, те съставляват нещо анормално. Тогава и частите няма да бъдат правилни. Зависи как гледаме. Като станеш, казваш: Какво съм аз? Благодаря ти, Господи, за тялото, което си ми дал. В туй тяло може да живея. Ако беше ми дал един хилав стомах, едно хилаво тяло, един хилав ум, ако краката не държаха, ако очите ми не можеха да виждат. Благодаря ти, че всичко туй си ми дал.

Ти седиш, очакваш нещо за в бъдеще. Ти имаш всичко. Бъдещето и възможностите ще дойдат. Защото в твоя организъм Бог е вложил, за в бъдеще има някои нови работи. Той ще приложи в твоя мозък. Той всеки ден прилага. Ти за в бъдеще ще видиш - той и за твоите чувства ще приложи. Но ако туй, което сега имаш, ти не признаваш, ти не благодариш, питам тогава, и новото, като дойде, как ще благодариш?

Красивото е вие сега да бъдете благодарни. Ние ставаме и казваме - не сме красиви. В какво седи красотата? Вие казвате: „Искам някой да ни обича.“ За да ви обича някой, има два начина. Трябва да бъдете човек със светъл ум, да мислите правилно, после, каквото кажете, да го направите. Когато идвате, точни да бъдете. Когато обещаваш, кажи: чакай да си помисля малко. Понеже искаш да извърша нещо заради вас, чакай да си помисля малко дали съм в състояние да го направя. Аз ще ви обещая, но ако не съм в състояние да го направя, защо тогава ще обещавам туй, което не мога да го направя? Аз може да го обещая, но няма да го направя. Тогава вие ще си съставите лошо мнение за мене, ще си разваля отношенията. Затуй остави приятеля да помисли малко, остави слугата да помисли малко, преди да започне своята работа. Когато слугата дойде при господаря си, какво иска господарят от него? Слугата да го обича? Първото нещо, което господарят изисква от слугата, е работа, хубава работа. Отпосле иде любовта. Когато слугата иде при господаря си, какво иска? Да му плати хубаво. Отпосле любовта ще дойде. Господарю, много те обичам, ти си много добър човек. Не, не той е много добър човек, но ти ще платиш за чувствата си. Туй е важното. Аз ще видя ти как плащаш. Не как говориш, не да видя само, че хубаво говориш, но да видя хубавите дела, да прилагаш.

Човек се познава по две неща, два полюса. А - то е човекът. В - какво извършва. Следователно, щом аз кажа нещо, тогава, каквото извършвам, то е човекът. Ако вие го извършите, и аз го извърша - тогава отношенията всякога ще бъдат правилни.

Та сега между вас, тъй досега сте вървели. Не да турите един кръст, но поне направете си поне един ден в седмицата да живеете по новия начин. Като срещнете един брат, ще се помолите, ще кажете: „Много се радвам, че ви срещам.“ Срещнете някоя сестра, ще се поклоните. Аз не искам лицеприятно. Направи това в себе си. Ти срещнеш Господа, усмихнеш се, и Господ ще ти се усмихне. Като се изправиш пред тази статуя, казваш: „Хубава идея имал този художник, хубава е тази статуя.“ Срещнеш един човек - идея има. Има дефект, не е довършена картината още. Този човек има дефекти, но Господ работи още, хубав ще стане. Господ работи там. Ти ще поздравиш него и който работи. Господ ще знае, че ти имаш уважение и почитание към Бога. Такава е важна книгата на живота. Учителят, след като дал един добър урок, извади тефтерчето, някой път учителят пита ученика и пише.

Имаше един учител във Варненската гимназия по математика, предаваше по алгебра. Казва: „Хм, какво да ти пиша?“ Държи тефтерчето. „Единица заслужаваш.“ Но пише 6. Той, ученикът, трепери, учителят казва: „Единица ще ти пиша.“ После види на срока - 6. Той ще го сплаши, ще тури 6, ще се усмихне.

Сега Господ пише в книгата на живота. Ако ти си отговорил, тъй както трябва, бележката на срока ще бъде 6. Ако си минал тъй, по стария начин както вървите, ще имате старите резултати.

Сега казвате: как ще се възпита бъдещото поколение? На въпроса за бъдещото поколение. Казва, втори път като дойда, като се преродя. Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност. Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви. Давам ви на вас две възможности. Отношенията ви към Бога да бъдат правилни. Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш. Тогава мини от видимото към невидимото. Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения. Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение. Може да кажеш - има нещо осмислено. Може да няма нещо осмислено, те са възможности. После, коригирай се всякога. Че човек може да направи погрешка. Че кой от вас не прави погрешка?

Красивото на човека не е човек да прави погрешки. Онзи, който иска да не прави погрешки, то е качество на Бога. Единственото същество, което не прави погрешки, то е Бог. Под него надолу всички правят погрешки. В един милион години ще направи една погрешка. Като живее десет милиона години, ще направи десет погрешки. Като живее, няколко милиарда години, ще направи няколко милиарда погрешки.

С туй не искаме да се извиняваме. Погрешката произтича от съвсем други причини. За какво се допуща, например? Дайте ми едно предложение. Ходих с кобилица за бода. Право ли е туй предложение? Ходиш с кобилица, а разбираш котлите. Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно. Има нещо, което липсва. Има нещо, което не е писано. Защото кобилицата не се ражда с котлите. Котлите може да бъдат и без кобилица. Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме. Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода. Ходих с котли - то е право, но не го казват така. Светията се подпира на паче перо. Какво подразбират? Право ли е? Неговият кредит е колкото недяланите трески. Значи какъв е неговият кредит? Морално значение.

Но сега остава онази правата мисъл вътре. Разумен човек е този, който, веднъж като го погледнеш и той като те погледне, разбирате се, схватлив е от малко. Един човек, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден. Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човешкия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума. Туй, което човек обича, учи. Туй, което човек не обича, не може да го учи. Не е учен, който ръководи сърцето си. Сърцето е, което подбужда ума и всичките елементи, които Господ е вложил в нас.

Сега аз говоря за неща вложени. Не искам да вложи, но аз искам да събудя туй, което Бог е вложил. Вие го имате туй Божественото. Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас. Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне. Тогава ще имате едно ново разбиране за живота. Казвате, Учителят каза една нова мисъл. Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви. Казвам, сега е дошло, не отлагай. Казвате: „Дали е дошло времето?“ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране. Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там. Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш. Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд. Казвам, то е в реда на нещата. Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата. Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре. Нека въздиша. От въздишка никой не е умрял. Когато престават да въздишат, тогава умират.

Разбирайте всичките неща в дадения случай. Когато човек въздиша, може да има някаква мисъл. Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат. Труди се човек. Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум. Че въздиша, има си някой идеал. Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша. Някой казва, влюбил се в някоя мома. Оставете тия стари вярвания. Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя? Чета Исая, влюбя се в него. Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам. Аз обичам тази книга. Човек е една книга, в която Бог се проявява. Виждам човека, чета един лист. Обичам книгата, държа я свещена, понеже онзи, който я писал, е свещен.

Ако нямаме свещени чувства към Бога, ние и другите не може да почитаме и уважаваме. Когато срещнеш един човек, в когото може да се влюбиш, зад човека любиш нещо, почитай това чувство за свещено. Ти не знаеш историята, какво е далечното минало. То е сега, което се развива в живота. Нека остане в ума ти нещо, което не може да изясниш. Не считай туй нещо, не си туряй в ума изопачен образ.

Казва, знаеш ли какво нещо е любовта? Вие даже още не сте надзърнали какво нещо е любовта. Вие сте чувствали. Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува. Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля. То и целият свят, и всичките хора ще се изменят. Умовете ще се променят, отношенията без никакви усилия ще дойдат. Но тогава, поне сега един ден.

Хайде сега за три седмици три деня ви давам. Идната неделя да бъде ден на тия учтивите обноски. Първата неделя, на 18-и. Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка. Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда. Третата седмица ще бъде петък. Ще имаме една нова обхода. Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден. Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете. От сутринта до вечерта - по новия начин. Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш. Срещнеш някой заек, срещнеш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъде ще поздравяваш, като че е човек. Каквото ти обърне внимание, като мине птица, бръмбар - всичко ще поздравиш. То да бъде естествено. Да видите какви резултати може да имате.

Аз вярвам, ще бъдат тия дни един много добър опит. По-хубаво възпитание от туй за ума няма. Ще имате нещо много реално. Сега разбрахте ме, нали? Него ден всички ще започнете преди изгрева на първия лъч. То ще бъде като мярка. Ще започнете него ден, ще кажете: поне един ден да благословя името Божие по новия начин.

Едно предупреждение. За този ден не говорете, не критикувайте, ще го оставите. Няма да се произнасяте. Ще оставите Бог да се произнесе. Този ден ще бъде свещен заради вас. Не играчка. Няма да кажете: „Дали хората го направиха?“ Ще оставите за този ден отгоре да се произнесат, пък вие ще считате като войник, който отива на своята длъжност.

Представете си, че носиш един килограм на гърба си. Нали ще бъдеш сериозен? Няма да казвате: „Как мислите - дали аз постъпих право?“ Ще оставите. Аз пак ще ви говоря. Аз вярвам. Ще бъде така първият опит отличен, може би най-добрият ден ще бъде, който някога сте прекарвали. Ще бъдете свободни. Няма да се плашите. Ще бъдете тъй, както децата - един човек, който е новороден, който има всичко наредено. Като станете сутринта, ще започнете със своите упражнения. Разбрахте ли?

„Само проявената Божия любов и само проявена­та Божия мъдрост носят пълния живот.“

Тридесет и осма лекция

на Общия окултен клас

14 май 1930 г., сряда, 5 часа

София – Изгрев.