Положително знание

Тайна молитва

Мнозина от вас сте чели 119. псалом.

Аз ще прочета само началото и края. 22 съгласни букви. Смисълът на всяка една какво означава в себе си. 22 съгласни букви в еврейския език. Гласните букви не са определени какво съдържат. Те са активните сили в природата.

„Блажени, които са непорочни в пътя си.“ Всяко нещо, което започва, отначало е непорочно. Блажен е онзи човек, който излиза така. „Който ходи в закона на Господа, блажени, които пазят свидетелството му и го търсят с все сърце.“ Действително отначало човек търси знанието. После, щом научи, не го търси вече. В началото малките деца имат желание да се учат. Като станат възрастни, туй знание покваря хората. Ако знанието не знаем как да го употребим, то покваря. „Тогава няма да се посрамя.“ Всякога, когато човек се посрамява, значи нарушил нещо. За какво ще се срамува човек? Човек, ако чете псалма, както обикновено четат, и да разбира, което псалмопевецът не е разбирал и на ума не е идвало.

Последната буква. „Да приближи викането ми към тебе, Господи!“ Значи силен човек е, когато във всичкото свое знание и мъдрост, във всичката философия сега викане има на хората към Бога. Бащата, който народил деца, тия деца викат към Господа. Онзи генерал, който води стотици хора в някое сражение, викат към Господа, генералът заповядва: „Подкрепление дайте.“ Като го разбият, хуква да бяга. Мнозина генерали извадили пушки с цветя, с венци. Като ги разбие неприятелят, венците паднат от главата. Като го ранят, казва, авария стана в живота. Щом като мине страхът, той се укрепи, пак наново започне войната. „... избави ме според словото си.“ Все избавление се иска. Защо един праведен човек ще вика към Господа да го избави. Значи праведният човек не е силен човек, слаб човек е. Значи онзи, който трябва да го избави, е по-силен. Праведният по три пъти се моли на ден да го избави Господ.

Всичките страдания в живота, толкоз пъти съм ви говорил за страданията, защо са страданията? То е метод да се добие онзи мекият елемент. Човек само по естество той носи една якота, една природна грубост носи. Гамата, в която той живее, може да е необходима, но щом влезе в общение с хората, трябва да се предаде известна мекота. За тази мекота трябва да дойдат страданията. Трябва да прави ред отстъпления, докато научи да носи мекия елемент в света, или тъй наречената любов, което Божията любов носи. При тия именно страдания човек добива онова мощното.

Сега мнозина от вас сте силни в онзи принцип, тъй наречения мъжки принцип. Едва ли ще срещнете хора, които да носят мекия принцип в света. Много малка е пропорцията на хората с мекия принцип. Мъже и жени, всички съвременни хора са силни в мъжкия принцип. На много жени сега покълват бради и мустаци. То е развиване на този принцип. Животните, които са така обрасли, са много груби. Най-меките животни, в тях има много голяма грубост. В този мекия принцип страданието трябва да смъкне космите на човека, неговата грубост.

Някои хора се показват много меки, поусмихне се. Но зад усмивката има нещо горчиво, зад погледа седи нещо горчиво и кисело. Ти само да го пипнеш някъде, ще се прояви. То не е в неговото съзнание. Този киселият живот не влиза в неговото съзнание. То е външен дисонанс. Запример ти пееш, имаш ключа „сол“, тона „до“. Вие вземате тона „до“ и друг го взема, има дисонанс. Кой сега е на правата страна, ще се зароди спор. Казвам, какво ще правите, как ще определите? Колко основни трептения има „до“? Най-ниският тон, който може да чуем, има 16 трептения. „Ла“ има 785 трептения. Тогава колко ще бъде „до“? Но все таки тонът, който се чува, е 16. Кой е следният тон след него и колко трептения има? Следният тон ще има 18 трептения. Имаме числото 12. Дванадесет, то е един резултат. Обаче, щом дойде да го изучаваме, тъй както е в природата, то е произведения от условия. 3x4=12, 2x6=12. Числото 1 е произведение в единия случай от 3 по 4, в другия случай - от 2 по 6.

Сега при обикновения механически процес, да кажем, срещнете трима души, които ви дават по 4 лева, 12 лева. Или срещнете двама души и ви дават по 6 лева, 12 лева. Разликата не е голяма. Но ако туй число, от което е произведено, е динамическо число? Три е число на равновесие. То е пасивно, 4 е активно. Ако синът и бащата работят заедно, какво ще произведат? Или майката и дъщерята, ако работят, какво ще произведат? Две е бабата, 6 е вече внучката. Шест е произведено от 2x3 = 6. Значи във втория пояс 2 е бабата, 6 е един внук. Работата, която бабата и внукът ще произведат, ще бъде ли толкова силна, колкото работата на 3 и 4? Кое число е по-мощно? Туй, което е произведено от 3 по 4 или от 6 по 2?

Във философията на числата има известно отношение. Ако вие не може да приведете във вашата душа вашите мисли, вашите чувства, вашите постъпки, трябва една философия. Вие не сте наблюдавали при какви дни имате хубави чувства. Какви мисли идат, когато слънцето изгрява или когато залязва, или когато е на зенита. Сутрин, когато слънцето изгрява, да допуснем, че вие сте на екватора. В един уравновесен човек слънцето изгрява всякога в 6 часа сутрин. Щом си скръбен, слънцето залязва. Щом станеш радостен, слънцето изгрява. Скръбта е залез, радостта - изгрев. По някой път скръбта е по-малка, когато залязва. Когато изгрява, радостта е по-голяма. Скръбта може да преведем, това е залезът на слънцето. Изгревът внася едно. Залезът внася друго.

Допуснете, че вие се намирате на един планински връх. Влиянието ще бъде различно. Сега това е едно твърдение, но не може да обясните защо, като залязва слънцето, ще има едно влияние, като изгрява - друго. Кои са причините? Представете си сега, че аз внасям в една бутилка мляко, прясно, подквасвам го, внасям малко една промяна. Започвам равномерно да удрям. При колко удара ще извадя маслото в нормално състояние? Да знаете при колко удара ще извадите маслото. След като счукате млякото, това мляко ще мяза ли на предното? Какво е станало с млякото? Пак е прясно мляко, преди половин час е издоено от кравата, очукано и извадено маслото. Човек по някой път мяза на такова чукано мляко. Той е прясно мляко, но е извадено нещо от него.

Много пъти, като говорим за черната ложа, вас ви турят в бутилката и ви чукат, чукат, извадят маслото, вие пак минавате за мляко. Колко пъти човек изгубва своята радост, колко пъти изгубва своето веселие, своето разположение на духа, криво му е. Очукан е той с копаната. Той разправя за любовта. На другия ден срещнеш го, любовта очукана, казва, любовта отиде. Обран е този човек. Кой те обра? Не зная, обран съм. Често ние мязаме на скъперника на Молиер, който подава заявление до съда, че е обран. Питат го: „Кой те обра?“ „Целият свят ме обра, всички.“ „Че как тъй, не може всички.“ Казва: „Всички са ортаци.“ Ние казваме, целият живот е лош, не струва да се живее. Това е молиеровско разсъждение. Всички ме обраха. С такова заключение ние никога не можем да се домогнем до едно знание. Защо се радвам, трябва да зная. И защо скърбя, трябва да зная. Защо обичам, трябва да зная. И защо не обичам, трябва да зная. Трябва да се образува една вътрешна наука. Неразположен си, някой път ти казваш, срещнеш някой, неразположен си. Не е въпросът да се обвиняват хората един други.

Но да ви съпоставя едно друго изяснение. Представете си две магарета, които се обичат. Само за изяснение го давам. Има две магарета, които се обичат. Те имат двама господари. Единият господар тури на едното магаре юлар и другият тури на другото юлар, хванат ги. Най-първо магаретата се срещат, помиришат се. Единият господар тегли магарето и другият тегли другото. Едното казва: „Защо се отдалечаваш?“ „Не зная - казва, - нещо ме тегли.“ „Ами ти защо се отдалечаваш?“ „Не зная - казва, - и мен ме тегли нещо.“ Срещнем някой човек, казва: „Не зная, нещо ме тласка.“ Вдигнат юлара, магарето казва: „Аз съм свободен да вървя в този път.“ Не, теб те теглят. Връщат се двамата господари, след като свършат работата, пущат ги, помиришат се, казват: „Сприятелихме се.“

Ние, съвременните хора, съвременните християни, ако ни изведат в небето, ще бъдем едно посмешище, едно неразбиране на живота. Англичаните казват диклайн. Седи човек огорчен в себе си, мисли как тъй са си позволили да му турят един юлар на главата и да го водят. Ако на един цар турят букаи, завържат му ръцете и краката, казва: „Знаете ли кой съм аз?“ Силен е онзи, когото не са вързали. Щом веднъж те вържат, ти в дадения случай трябва да извадиш една наука за себе си. Трябва да мязаш на Буда. Веднъж направил една погрешка. Винаги неговото съзнание е било будно, но един ден се намерил в добро разположение, легнал под едно дърво да си почине. Него ден го издебнала голямата змия на света, която души хората. Той като спал, увила се около него, усетил той, че ребрата взели да пращят. Като се събудил, той не се борил със змията, но започнал да се смалява. Тя стиска, той се смалява. Изгубил се и се освободил от нея.

Вие, когато змията ви опаше, напъвате се. Буда хич не се напъва, но се смалява. Тази змия е умна. Аз съм ви привеждал и друг път примери. Не мислете, че дяволът е глупец. Той е толкоз умен, че не оставил някой, комуто да не даде урок и не е оставил някой, който го е бил, да не си отмъсти. Няма никой от вас, който да не е тъпкан от дявола. Даже ако се погледате по гърба, ще видите, че има още петна, все някъде е останало някое петно. Може да се зароди въпросът, защо дяволът трябва да ни тъпче. Вие питате защо трябва дяволът да ни тъпче. Кой ви е дал право да вземете един пипер, да го напълните с ориз, да го турите в тенджерата, да го варите, после този тъпкания пипер да го ядете? После кой ви дал право една кокошка да я изтърбушите, да я напълните? Казвате, в реда на нещата е. Щом се отнася до другите, планът е намясто. Щом дойде тъпкането до нас, казваме: „Кой позволи?!“

Тогава можем да извадим един морал. Ако тъпченето в даден случай е нормално, като дойде до нас, ние разбираме същността на това тъпкане в какво седи. Попитай онзи, който знае закона. Никога не влиза в тенджерата и тъпкането. Щом рекат да го тъпчат, него го няма там. Пък който не знае, той ще бъде тъпкан. След като излезе из тенджерата, той ще носи вече възпоминанието, че е тъпкан. Да кажем, влизате при един ваш приятел, той взима, че ви натъпче. Вие виждали ли сте по някой път приятели как се тъпчат. И приятелки се тъпчат. Аз съм виждал приятелки, които по някой път се хващат за косите. Едната държи за косите, и другата, и тя държи. Не искам да ви обяснявам причината коя е. Причината е толкоз ясна, има своята причина, да си раздрусат главите. След туй се оставят, казва: „Да помниш.“ И двете заминават.

Питам тогава, иде кажете, никаква философия няма. Това е билярд. Двама другари се разтърсят, това е игра на билярд. Там играят с три топки. Той започне с тояжката, удари, хлопне в другата топка, отскочат. Тия топки бяха приятели. Обаче, като се блъснат, отскочат. Питам, виновни ли са топките? И двамата - единият от едната страна, другият от другата, постоянно играят. Ако две приятелки се скарват, значи на билярд играят. И двамата, които играят, прекарват ту от едната страна, ту от другата страна, играят. Всичко е в мир и спокойствие. Ако вие по този начин не можете да прекарате вашите състояния, вие никога не можете да се домогнете до истината и живота. Вие ще дойдете до една философия на песимизъм и веднага ще кажете, че Господ създал света така. Когато две деца играят на къщици по пътя, Господ ли ги създаде? Не, те ги създадоха. Играят на къщици, едното вземе прах, хвърли в очите на другото и другото хвърли прах - и двете деца се върнат опрашени. След туй се намеси майката, казва: „Как тъй твоето дете да взима пръст и да хвърля по главата.“ Другата казва: „Ами твоето дете?“ Насъсат се и бащите, скарат се. Цяла година може да мине така. Заслужава ли за една къщица от прах четирима души да се карат, да вземат участие и толкова време да се разправят.

Но в живота често ние прекарваме при сегашното състояние такива безполезни дни. Има известни състояния, които мязат на очукани трънища. Ние питаме: „Защо е влязъл трън в краката?“ То не е философия. Казваш: „Кой му дал правото?“ Няма никакъв кодекс да влезе трънът в краката. Вървиш ти по пътя, но не внимаваш какво остава. Вземи малки щипци, да извадиш тръна навън. След туй мястото може да намажеш с нещо и да си вървиш по пътя. Никога не питай коя е причината на тръна, понеже причината на тръна е твоето невнимание. Ти трябваше да погледнеш на това място, където минаваш. Твоите обуща са били слаби, трънът е силен, твоето съзнание ще бъде будно, да не би с мазането на крака да влезе трънът. Ако влезе малък трън, благодари, че не е по-голям. Защо влизат тръните? Както и да философствате, той ще влезе, без да подозирате. Ако даже се образува един съд, вие ще бъдете обвинени, че сте счупили тръна. Ще кажат: „Ти си обрал тръна.“ Ако се тегли на съд, трънът ще спечели делото по закон. Понеже ти си взел част от този трън, всеки, който взима без позволение, е виновен. Затуй по-добре е да спи зло под камък. Нищо не казвай, че те убол, ще се примириш с тръна. С игла ще го чоплиш, ще го извадиш. Питаш ли Господа защо влезе трънът, ще те осъдят. Ти си минал, нарушил си спокойствието на тръна, счупил си един бод - защото всеки трън е телена мрежа. Казва трънът: „Ние имаме военно положение. Хората, които живеят около нас, не са тъй добри. Затова са тия бодли.“ Ти си минал през един бодлив тел. Тогава ще дойде философията, че трънът бил безполезен.

Питам тогава, ако трънът е безполезен, защо Господ го е направил? Не, той е много важен и полезен. Трънът в даден случай е тъй полезен, както една ябълка. Обаче ние в своя си ум сме го направили нещо безполезно. В дадения случай трънът е по-полезен, от него става хубав дарак. После може да се направи дръжка за брадва. От една ябълка или круша, които са деликатни, не може да стане. Трънът за работа влиза. В нас в действителния живот едно чувство от рода на тръна ще изиграе по-важна роля. Затуй онези хора, които оперират с положителните сили, са по-мощни. Да кажем, един светски човек може да контролира мислите си повече, отколкото един духовен човек. Един много добър човек казва: „Както Господ иска.“ Че ние си даваме много голяма важност - както Господ иска. Ние казваме „както Господ иска“, но ако работите станат, както ние мислим.

Ние имаме за себе си едно много голямо мнение. Ако нещата не станат, както ние мислим, ние се докачаме на провидението. Казва: „Как тъй? Аз по три пъти се молих на ден Господ да не направи това.“ Вчера един ми задава същия въпрос. Аз ще ви кажа как отговарям. На вас ще ви обясня как тъй на грешните хора по някой път върви повече, отколкото на праведниците. Тази работа, дето върви на грешните, то е хафиф работа. Много пъти българите забиват сурови колища и когато годината е влажна, клонищата подкарват. Друг посял дървета, не подкарали. Но аз никога не съм виждал един кол, който подкара, да завърже и да даде плод. Временно само за известно време подкара, израсне, но като напече слънцето, без корен е този кол. Някой път на лошите хора върви толкова, колкото на забитите колци. Казва: „Тръгна работата.“ Колкото на кола е тръгнало. Казва: „Върви на този лош човек.“ Колкото на кола върви. Като погледнеш, все върви напред, но като се мине един месец, всичко клюмнало, изсъхнало.

Трябва да дойдем до положението да имаме истинското знание. Ние често мислим защо природата изменя своите отношения към нас, но никога не мислим защо ние изменяме своето положение. Често ние излизаме навън, имаме желание времето да е хубаво. Като се измени, казваме: „Защо да се измени времето?“ Сега де е погрешката - във времето или в нас? Ама именно като си тръгнал на екскурзия и се е изменило времето, това показва, че времето е обърнало внимание на вас, дало разпореждания. Ако ти тръгнеш, очакваш хубаво време и то стане толкоз горещо, че ти два-три пъти се изпотиш на деня, времето казва: „От банята си излязъл и си се окъпал.“ Пък ако духа вятър, да ти раздухва космите, ти казваш: „Никой не ме обича, не ме гали, не ме милва.“ Той като задуха, отвсякъде те духа, милва, вдига дрехата, маха я. Това е галене на времето. Казваш: „Много ме разтърси.“ Не, то не бие. То е милувка. Ти искаше да те помилва някой. Ти благодари, че Бог те е помилвал. Кажи: „Много хубава разходка направих.“

Ако така не разсъждавате, никакъв смисъл няма животът. Казвате: „Вятърът ме блъска, изгори лицето ми.“ Така не се говори. Слънцето е на деветдесет и два милиона мили далече. Как може да те изгори слънцето. Ако ти препратиш тази мисъл в космоса, ще ти се смеят. Туй изгаряне никак не е от слънцето. То е от тебе. Изгарянето е нещо друго. Слънцето изтегля лошите неща и когато човек почернее, то е лошото, което излиза от човека. Слънцето го изтегля навън. Ти си почернял. Показва, че има нещо събрано в тялото. Ако се остави за дълго време, ще принесе голямо нещастие. Казваш: „Почернях, понапукаха ми се ръцете.“ Намажи ги с масло. Ако твоето съзнание беше проектирано, ако твоето съзнание беше в хармония със слънцето, хич няма да те изгори. Без да имаш предубеждение, слънцето никога няма да те гори. Кажи: „Поцелуна ме слънцето.“ Ти не казваш, че те целунало слънцето, а че те изгоряло. Право ли е, че слънцето те изгоряло? Кое е право?

Всъщност всички говорят, че слънцето гори. Но тази идея, че слънцето гори, тя не е права. Изгарянето зависи от нашето съзнание. Някой път може да направим опит на силно слънце - да не ви изгори. Трябва да мислите. Щом не мислите, слънцето може да ви изгори. Слънцето може много чудесии да произведе, но тия чудесии произтичат не толкоз от слънцето, но от самата земя. Има известни лоши влияния, които по някой път самата земя упражнява. Запример главоболието не иде от слънцето, изгарянето не иде от слънцето. Този слънчевият удар не иде от слънцето. Щом се намериш в известни вибрации, дисонанс със земята, непременно ще имаш известен удар в главата. Или когато някой тръгне денем, ако не е знаел основните токове, ще трябва да се спрете. Вие, като вървите на разходка, направите една-две крачки, спри се, после пак направи няколко крачки, и пак се спри, докато станеш в хармония, в унисон с това движение. Защото между земята и слънцето има известна хармония. Ние, като тръгваме, не влизаме в хармония със слънцето или със земята, движението не е в хармония с тия частици.

Сега да обясня идеята. Всяка една частица, която е в нашето тяло, тя играе роля като на земята, има всичките качества и свойства на земята. Всяка частица от материята, която е в тялото, най-малката частица, с която ние боравим. Казвам, ако ние не сме в хармония с всичките тия частици, от които земята е образувана, се образува в нас едно бълникане. Следователно вървиш, неразположен си. Вървиш една крачка, неразположен си. Спри се. Вървиш още една крачка, пак си неразположен. Спри се, докато станеш в хармония. Защото ти не мислиш, както трябва, ти не чувстваш, както трябва и ти не постъпваш, както трябва. Тогава, ако не си в хармония, където отиваш, или работата си няма да свършиш, или няма да ти върви. Спри се, една минута може да спаси положението. Може би целия ден да те избави да страдаш.

Това са твърдения, защото, ако на свят извади закона, вие всички ще станете много суеверни. Представете си сега, да влезете в една менажерия, дето има един голям свиреп лъв. Като влезете в клетката - сега законът на доверието, той нищо няма да ви каже. Колко от вас биха влезли? Естествен страх имате, треперите. Може да влезете в клетката на някое животно. Въпреки вашето желание вие ще се намерите в едно голямо противоречие със себе си. Туй, което става в природата, става и в нас. Веднага ние туряме в менажерията една голяма опасност. И веднага изгубите присъствие на духа. За малки работи губим присъствие на духа.

Та именно в този път, в който вървите, трябва да изучавате закона на живота. За да живееш, съзнанието трябва да бъде будно. Тогава всичките онези дисхармонични условия трябва да ги отбягваш. Който живее в своето съзнание, той може да знае. Аз по някой път по барометъра познавам какво ще бъде времето. виждам, барометърът спада. Аз вярвам, но той сам не вярва. Значи онова същество, което направило барометъра, чрез него говори. Тогава може да установим една връзка на съзнанието. Онзи, който направил барометъра, може онзи, който направил барометъра на земята, да не е буден, но онова същество, което води атмосферните промени на времето - защото в невидимия свят има едно същество, което ръководи промените в атмосферата, всички промени стават по негово разпореждане.

Следователно, щом спада барометърът, аз по телефона го питам: „Моля, какви са вашите разпореждания за днес?“ Казва, ще духа южен вятър, после северен вятър, после ще има такива облаци, ще има бури, ще има дъжд. Казвам: „Какво количество ще падне?“ Няма да нагласявам времето според мене. След като попитам може ли това да се отложи, казват: „Не може.“ Тогава аз взимам дрехи, обличам се, приготвям се за дъжд. Вие сега казвате: „Да може и ние да питаме.“ Че по телефона да ви кажат. Вие веднага ще кажете: „Не може ли да се отложи?“ Въпреки че аз зная, че ще вали дъжд, аз оставям да стане, както е наредено. Аз зная, че ако спра вятъра, после ще платя глоба. Тогава ще мязаме на онзи романски свещеник, който качил се на трена и като погледнал през прозореца, паднала му капата. Той дръпнал сигнала, спрял трена. Защо? За една попска капа. После го глобяват.

Казвам, ние сме пред ония положения общи в живота, за да изучаваме себе си. Ние сме дошли да изучаваме само анормалните, лошите страни. Има една красива страна да се изучават човешките мисли, човешките чувства и човешките действия в тяхното нормално състояние, при какви условия и защо идат тия мисли. По някой път, като дойдат, не можем да дадем оценка. Някой път казваме, че някои мисли са лоши. Мислите, които за вас са лоши, за нас са добри. Чувствата, които за вас са лоши, за други са добри. Ние нямаме още мярка кое е добро и кое е лошо. Когато дойдем до същинската мярка да познаваме де е доброто и де е злото, то е друг въпрос. Но да познаваш доброто и злото като основни мерки. Трябва да се изучава, за да може човек нормално да расте, от невидимия свят да му разкрият законите на числата. Вие тръгвате по правия път. Аз написвам числото 12 във втора степен - 122, - това е една формула. Може да минете, но ако не знаете, не може да минете. Ако вие не разбирате това число, вие много ще страдате, на общо основание. Вие ще мязате на онзи герой, който изклал 12 души. Като заклал последния, турил ножа в ножницата, но той ръждясал и като дошъл тринадесетият, не могъл да извади ножа от ножницата. При дванайсетте ще извадиш, може да извадите ножа, но някой път може да ръждяса кръвта в ножницата. Тогава вие ще понесете резултата.

Казвам, при тия малките невнимания много пъти изгубват сражението по единствената причина, че сме невнимателни. Всякога човек трябва да бъде внимателен. Не че може да сте постъпили зле, защото страданието може да дойде и при хубавите работи. След като сте яли тридесет хапки, да кажем, туриш още една хапка, веднага това хубавото състояние се превърне. Едно приятно чувство се изисква. Мен ми разправяше един господин. Една вечер имал прекрасно състояние, въодушевен в третото небе, един приятел му донесъл една краставица, турил я в млякото, турил и малко вода и вечерял към девет часа вечерта. Изял цялата купа, но вечерта сънува, че отива в едно подземие, пъшка, мъчи се, събужда се, стомахът му тупа, цялата нощ се върти, бъхти. Краставицата не може да се мели. Цялата нощ се чувства отпаднал, сърцето му бие особено, бута пулса - не бие равномерно, ритмично, казва си: „Друг път краставица в десет часа не ям.“

Краставица вечер не се яде. Тя се яде по обяд. Ако искате краставицата да е приятелка, сутрин ще ядете, към обяд - от десет до дванадесет часа е отлична. Онези от вас, които сте неврастеници, неуравновесени, краставица яжте. Отлично действа. Но ядеш ли вечер в десет часа, ще се разболееш. Краставицата е лечебно средство за уравновесяване на известни човешки енергии, но ако я ядете навреме. Ако я ядете без време, ще произведе болезнено състояние. Благодарение че този господин се е отървал от явна смърт. Краставицата може да те свърже с известен род енергии и да спре сърцето.

Сега, ако е за ядене, вечерно време, след като залезе слънцето, нищо не яжте. Малко вода пийте. Много ядене вечерно време е вредно. Цялата съвременна култура - и в Америка, навсякъде, всичките хора все късно ядат и затова боледуват. На тия цивилизовани глави не им дошло наум да не ядат късно. И в Америка всички късно ядат. Стомахът им е развален и повечето от тях страдат от дисперсия на стомаха.

Сега ние пренасяме. Като дойдем до религиозните хора, често и те във вярването страдат от дисперсия. Има опасност и ти, като изучаваш духовната наука, и ти да страдаш. Искат всичките хора да бъдат чисти и святи. Ти нямаш представа какво значи свят човек. Святият човек няма никакъв външен изглед. Святия човек ще го видиш, че е един обикновен човек. Той е толкоз обикновен. Като го срещнете, ще се поусмихнеш, той е толкоз естествен, толкоз доволен. Той ще се извини. Святият човек знае какво яде. Той никога не казва: „Аз това не ям.“ Казва: „Извинете, аз сега ядох. Много ви благодаря. Ще взема от хляба, колкото да опитам от яденето.“ Не трябва да взема участие. Понеже този святият човек, като дойде вкъщи, той няма да се взира, той ще се занимава със съвсем друга работа. Че имате раздор, каква е жена ви, казва: „Много добре живеят.“ Ти очакваш да каже нещо друго. Казва: „Много добра жена имаш. Като нея не съм виждал.“ После жената пита. И мъжът е много добър. Казва: „Този вашият мъж много ми се харесва, той на светия мяза. Децата са отлични, такива деца не съм виждал.“ Като излезе светията, ти мислиш, че се смее, пък той човекът така мисли, всичко хубаво вижда с очите си, не вижда нищо лошо. Казва: „Господ да ги благослови. - Казва: - Имат известни мъчнотии, но без мъчнотии не може животът. - Казва: - Господ да им даде своето благословение.“ И си заминава.

Ако ние не се научим като този светия така да разсъждаваме, ние ще имаме резултати, от които няма да бъдем доволни. Някой път седите в един и същ клас. Защото в природата може да седите в два обратни пътя. Казва, правия път. Правият път си има отклонения. Тесният път си има свои отклонения. Много специфично преминава тесният път вечерно време. То е придобиване на две различни опитности. Ако някой от вас би минал по този път, по който Христос говори, вие ще видите какво разнообразие е. Той е най-разнообразен път. Тесният път е разнообразен път. Широкият път е еднообразен, блъсканица на хора, всички вървят, няма нищо красиво. В този тесен път има голямо разнообразие. Ти се занимаваш със себе си да видиш различните Божествени постъпки. В този тесен път може да видиш какво нещо е животът: къде си бил, защо си дошъл и как трябва да живееш на земята. Тесният път е красивият път. Тъй както го разбират, някои мислят, че това е път на страдание. Има път на мъчнотии. Трябва много да се учи в този път. Ще учиш. Може би по десет часа ще се занимаваш да разрешиш една задача. Но той е един от най-красивите пътища.

Колко прави, като се умножи 12 на себе си? 12² = 144 = 9.

Ако умножите 9 с кое да е число, какъв е резултатът? Винаги сборът на цифрите дава 9.

2x9 = 18 = 9;

3x9 = 27 = 9;

4x9 = 36 = 9;

5x9 = 45 = 9;

6x9 = 54 = 9;

7x9 = 63 = 9;

8x9 = 72 = 9;

9x9 = 81 = 9.

Ако умножите 144x9 = 1296 = 18 = 9.

Законът е следният. Благоприятните условия всякога дават добри резултати. Или разумните условия всякога дават добри резултати. Неразумните условия дават лоши условия. Ако вие сте земеделец, закъснеете да сеете нивата, понеже времето за сеене е определено, ако се прескочи, времето е изгубено. Онези, които разбират, не сеят тези семена, които трябва да сеят. Ако се прескочи времето, не сеят. Запример, ако сеете лятно време зимница на нивата си.

В живота има някои отношения, които стават само при известни условия. Трябва да разбирате условията. Някои от вас не може да бъдат богати, понеже са родени в такава зодия, когато човек богат не може да стане. Каквото и да правите, богат човек няма да станете, понеже вие сте родени при условия на беднотия, вие не може да измените тия условия, тия съчетания. Някои от вас сте родени при други условия и без да искате, богатството ще дойде при вас. Някой богат чичо ще остави наследство. На някои от вас баща ви ще остави дълг, нищо не оставя, но дълг трябва да плащате. Казва, какъв ще бъде късметът? Късметът ще бъде, ще носите раница, богат няма да бъдете, сух хляб ще ядете. Докога? Докато Йосиф беше в затвора, страданията продължаваха. Докато изкупи своята карма, лежа в затвора две години. Влезе в затвора, след това беше турен от съдбата в други условия. Той имаше красива зодия.

Трябва да разбирате законите, да минавате от едно състояние в друго. Но за да минете в едно красиво състояние, непременно трябва да минете една граница на големи противоречия в живота. След това настава друга фаза в живота. Един живот трябва да се смени с друг, за да се сменят условията. Или казано на окултен език, ти, ако искаш да смениш своята съдба, ти трябва да се родиш. Казва, втори път може ли да се родиш? Ако може да се родиш, може да измениш съдбата си. Ако не може да се родиш, не може да измениш съдбата си. Ще останеш ли със същата стара съдба, ще се мъчиш, ще падаш, ще ставаш, каквото предскажеш, нищо няма да стане.

Сега какво разбрахте? Ние не свеждаме работите към личния живот, но към законите, които Бог е турил, по които закони трябва да вървите. Защото моето желание е да ви доведа до една фаза да се родите изново. Ако вие не може да се родите, беднотията ще върви след вас, грехът, страданието, мъчението ще вървят след вас. Ако се родите, всичко това ще остане, както змията, когато съблича кожата си. Ще се съблечете, и от това нищо няма да остане. Не се ли съблечете, ще имате стария живот. Някой от вас ще каже: „Не съм ли роден?“ Ако ме пита „роден ли съм“, аз нищо няма да кажа. Трябва ли аз да ви питам живея ли аз, или не? Ако попитам: „Как мислите, аз живея или не?“ Аз зная. Или вие да ме питате: „Роден ли съм аз втори път?“ Вие сами трябва да го знаете. Някои от вас сте заченати, обаче може да бъдете пометнати. Девет месеца ще седите при неблагоприятните условия в утробата на майката. Христос трябваше три деня да седи в утробата на земята. Най-малко девет месеца ще бъдете поставени при неблагоприятните условия. След туй, ако майка ви е много разумна, може да ви роди, както трябва. Ако не е разумна, може да направи погрешка, да ви пометне. Може да бъдете пометнати. Когато се зачеваш, да се молиш да те пазят от невидимия свят, за да не те пометнат.

Защо трябва да се молиш? Когато се кача на един файтон, ще се моля файтонджията да не ме преметне. Всеки един от вас трябва да знае какво нещо е помятане. Из прозорец може да излезе навън, из файтона може да бъдеш изхвърлен. Навсякъде се моли. Казва, помоли се. Но в молитвата има тайни, да знаеш как да се молиш. На един човек може да кажеш сто думи, и той да не те послуша, но може една дума да кажеш и ако знаеш как да я кажеш, ще те послуша. Тази дума ще свърши работата на стоте думи. Ти съкращаваш на една дума.

Христос казва: „Не мислете, че в многото говорене ще бъдете послушани.“ Ще кажеш една дума. Спри се. Тя ще произведе същите резултати, отколкото три деня да се молиш. Може едно повдигане на твоя ум да произведе същите резултати, но трябва да знаеш да вървиш по законите на мъдростта, по законите на любовта, по законите на истината, на доброто. Работиш ли така, целият разумен свят е с тебе. Щом повдигнеш ума си, някой ангел веднага ще дойде, ще се усмихне. Ангелите обичат да посещават хората, които вървят по пътя на любовта. Сега вие мислите, че отвън ще бъде. Не седи във външността. Че ангелът ще бъде красив, когато дойде някой при вас - не какви са дрехите, но какво той носи за тебе, какво той може да ти даде - то е хубавото. Каква е местността на един извор? Може да бъде много красива, но важно е каква е водата, която извира. Ако тази вода е хубава, то е важно.

Всеки един човек за нас е важен, какъв е неговият живот, туй, което изтича, туй, което донася полза. Онзи ангел, който може да бъде при нас, може да произведе такова впечатление, както Елифас Леви, който се е занимавал със спиритизъм. Извикал един от древните мъдреци, занимавал се с бялата магия, произвел един резултат. Като дошъл този мъдрец, погледнал го Елифас Леви, не могъл да издържи този поглед, паднал на гърба си. Когато дойде един ангел, не може да издържите. Единственото нещо - ще го погледнете, казвате: „Видях един ангел.“ Ангелът какво отношение има? какво от туй, че си видял един ангел? Казва: „Видях царя, видях царицата, видях еди-кой си банкерин, видях парите му.“ Онова положителното, малкото благословение е за предпочитане, отколкото много, в което няма, никакво благословение няма.

Първото нещо - ще проучвате. Като станеш сутрин, не си разположен, извади часа си, виж слънцето къде е. Онези от вас, които се занимават с геометрия, може геометрически да си начертаят. Когато вечер се събудите, да видите какво е падането на слънчевите лъчи, как падат. Ще си съставите една фигура, ще видите квадрат ли е, или триъгълник. Онези, които не разбират, нека се учат от другите, които знаят повече.

Сега мнозина от вас обичате обобщенията, казвате: „Аз зная това - Бог е любов.“ Единствената неразбрана дума е „Бог е любов, Бог е мъдрост“. Знаеш ли каква е Божията любов и Божията мъдрост, резултатите какви са? Какво значи, че Бог е любов? Живот, който имам в мене, душата, духът, те са плод на Божията любов. Условията, при които живея, те са резултат на Божията мъдрост. Аз не може да разбера кое заставило Бога да влива тия неща в мене, защо ме е създал, защо пълни моята глава с тия мисли, тия чувства и тия действия. Аз не може да зная. Ако ме попита, не го зная. Зная едно. Че всичко, което ми е дал, аз не съм направил нищо. Зная, че нося една торба със злато, но защо ми е дадена, не зная. Обаче, като дойде торбата, снема, открия. Аз нося свещената книга. Когато дойде онзи мъдрец, вземе книгата, започне да ми чете. Ние още не сме отворили книгата на живота, да четем. Сега надписа прочитаме, печат й туряме, като дойде, като дойде онзи мъдрец, който написал книгата, той ще чете.

Казват, да влезе духът в нас. То е детинско схващане. Духът в нас не може да влезе. Влизането, то е много механическо разбиране. Ти влизаш вкъщи. Щом влезеш вкъщи, то е буквата на нещата. Представете си някой човек, който никога не влиза вкъщи, дойде един, казва: „Заповядайте!“ Казват, влиза вкъщи, влиза в църквата. Богомилите не са влизали в църквите, понеже мислили, че са от дявола направени. Богомилите никога в църква не влизали. Идея имат в тяхното съзнание. В градежа една къща е опсувана, тя е опетнена и църквата също е опсувана, тя е нечиста. Дрехата, която е направена, и тя е опсувана.

Та казвам, като дойдете до истинската наука, спрете се и ще си направите една дреха чиста, да е направена в един свят, дето всичко е чисто. Една дреха донасят в невидимия свят - ще бъде чиста, ще бъдат турени всички хубави чувства. Като облечеш, ще почувстваш като арфа, която пее. Има един инструмент, който, като се тури във въздуха, той сам свири. Ако така дрехата не е направена, ние усещаме токовете, влиянията, които идат.

Сега целият живот е в дисхармония от нашето неразбиране. Аз запример се учудвам, има приятели, които от десет години не може да разберат, казват - тази работа не върви. Още не мога да разбера защо не им върви. Казвам, всичките мухи в моята стая още не са разбрали и ходят по прозорците да излязат. Не може да разбера защо не излизат от стаята отвън. Някой ще каже, много ги обича Учителят, по цял ден седят при него. Аз никак не ги обичам, затворени са те.

Не влизай там, дето има прозорци, дето може да те затворят някои хора, не влизай. Никога не приемай условия, в които ти може да бъдеш ограничен. Каквато и да е мисъл, каквото и да е желание, щом пожелаеш, ако в туй желание има известно задължение, ти се обвързваш. Някой казва: „Свободен съм.“ Щом имаш желания в себе си, ти си вързан. Ако туй желание, което съществува в тебе, то е, без да те задължава, ти си свободен.

Казваш: „Дай ми сто лева.“ Дръж ги за мене, нека седят във вас. То е вече ангажиране. Нека седят парите, то не е оправдание, хич няма да кажеш: „Да си ги взел.“ Ще кажеш: „Не оставяйте в мене парите, понеже нямам кесия да ги държа. Често ние се ангажираме с ненужни мисли, с ненужни желания, които после донасят цели страдания. Трябва да се освободим от вярвания, които за нас са непотребни.

Някой ще каже - нещо по-съществено. Ако аз построя една къща на триъгълник, как бихте живели вътре, как бихте живели в триъгълника? Щеше да ви стане много тясно. Триъгълникът е хубава емблема, но ако построиш къща на триъгълника, ще си създадеш нещастие. Туй, което е идейно в ума, не е идейно на физическото поле. Следователно този триъгълник непременно трябва да турите тази крива линия, за да измените влиянията. Но за да прекарате движението, да го направите хармоничен, трябва да разбирате качествата и свойствата на материята, с която трябва да работите. Или трябва да разбирате законите на вашата мисъл, вашето сърце, или трябва да разбирате ритмуса на малкия мозък, ритмуса на вашето сърце, хода на артериалната кръв, обращението на венозната кръв. Във всеки даден случай трябва да разбирате температурата на вашата кръв, какъв примес има, каква е чистотата й, после трябва да разбирате какъв цвят е, в каква степен цветът е. Всеки трябва да знае какъв е цветът на кръвта. Ако вие нямате ясна представа, ще се спреш в ума си, ще видите в съзнанието какъв цвят има и по нея ще съдите какво е вашето съзнание. Всеки един примес виждам ясно в кръвта си. Ако имам дефект, виждам ясно в кръвта едно петно, което се движи. Това са болезнени състояния, черни петна, които виждам в кръвта. След туй трябва да работя дълго време, докато ги запаля тия черни петна да станат бели петна. Някой път виждате в очите черни точки. Всичките точки трябва да запалиш, да изгориш, след туй да я превърнеш на червен цвят, пак да я поставиш в кръвта, да може да я използваш.

Казвам, ако влезете в една практическа школа на живота, ще има много да работите. Сега казвате: „Какво каза Учителят?“ Кръвта трябва да има червен цвят. Това не е знание. Какво каза Учителят? Трябва да бъдем добри. Това не е знание. Трябва да бъдем красиви. Да бъда красив, да стана красив, да разбирам красотата, да мога да я придобия. Това вече е знание. Че това е най-хубавото. Как ще образувате добродетелта във вас? Аз не смея. Има една формула, не може да ви я дам. Ти не може да бъдеш добър, ако не си роден. Нищо повече.

Една мъртва материя, за да може да премине от своето състояние, непременно трябва да се роди. Значи трябва да дойде едно разумно същество, което трябва да възприеме тази материя, да внесе от своя живот в нея. Мъртвата материя е изгубила от живота си. Следователно тя се нуждае от нов живот. Ако мъртвата материя в себе си не може да придобие живота, тази материя ще произведе един дисонанс. Всичкото ни усилие е да минем от смъртта в живота. Значи тази материя, която е турила първичния живот, да можем чрез знанието, което имаме, да повдигнем, да преобразим цялото си тяло.

„Бог е любов, Бог е мъдрост, аз съм добро, аз съм истина.“

Тридесет и шеста лекция

на Общия окултен клас

30 април 1930 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев