Доброто оръжие

„Отче наш“

Размишление върху мира

Ще прочета 75. псалом.

Има работи, които не остават в света. Ако някой в наше време напише един псалм, не зная как би го написал. Сега, ако би израснал рог на главата, нали ще го считат нещо ненормално. Ако е учен човек, да му израсне рог на главата, какво ще кажете? Значи рогът е едно средство за защита, за почит на челото. После казвате: „Не знаем какво нещо е любовта.“ Какво нещо е рогът? Ако питаш един вол, той разбира по-добре ползата от рога, колкото един човек. Казва: „Мен никакви рога не ми трябват.“ Българите имат една поговорка, казват: „Като направи това, рога израснаха ли ти?“ Ние не виждаме на всички хора, на които им е провървяло, рога да са им израснали. Значи преносен език е, когато се говори за рога.

Всички трябва да имате поне някои основни идеи, които да са строго определени. Запример вие в даден случай вземете думата „любов“. Какво означава? Принципално, когато кажеш, че трябва да имаш любов, ни най-малко не показва, че трябва да обичаш в обикновен смисъл. Щом като говорим в основен смисъл за любовта, подразбираме друго. Питам едно дете: „Ти майка имаш ли?“ Да признаеш любовта, значи да признаеш, че имаш майка, която те е родила. Казвате: „Какво е любовта основно?“ Казвате: „Трябва да бъде мъдър човек.“ Това значи да признаеш, че имаш баща. Питам, вторият въпрос: Защо трябва да правя добро? Да се тури една основа. Казва, какъв смисъл има да се прави добро? С добро човек не може да прокопса. Да признаеш, че ти си се родил и че ти си добър, то е един и същ процес. Злото в света, това е да се унищожи раждането. Доброто, това е начало на живота, когато ти се раждаш. Затова трябва да бъдеш добър, понеже си се родил. Тогава доброто в тебе, ако ти не развиваш своето добро, не може да проявиш любовта, понеже любовта, майката е вложила своите качества по закона на наследствеността в доброто. Бащата - мъдростта, и той е вложил своите качества в доброто. Вие не може да проявите любовта, не може да говорите за нея, щом не сте родени. Като не си роден, за мъдростта не може да говориш.

Доброто за да се извърши, трябва да има светлина. Любовта сама по себе си, тъй както я разбираме, доброто само по себе си не може да прояви светлината. Следователно в света трябва да дойде процесът на истината. Истината всякога това е братът на човека. Когато ти говориш, че брат нямаш, ти трябва да разбираш истината. Единственият брат, който може да те защитава, това е истината.

Следователно, да изскочи една идея, че ти имаш един брат, който може да те ръководи в живота. Този брат, който ти носиш на ръце, той не е брат, това е товар. Следователно говорим за товар, когато имаш един брат, който трябва да носиш на ръце. Това не е никакъв брат. Брат е истината на човека. Ако нямате тази основна идея, казва - истината ще ви освободи. Братът може да ви освободи, той може да ви повдигне, всичко може да направи.

Следователно истината в дадения случай е за предпочитане, тя е, която освобождава. Познанието в света седи в злото. Ти не може да познаеш нещата, не може да познаеш нещата в тяхната основа, ако нямаш доброто, ако нямаш сестра. Чрез сестрата ще опознаеш нещата, разбираш смисъла на живота. Трябва да имаш сестра. Нямаш ли сестра, ти си невежа. Без доброто човек е невежа. Казва: „Не можах да разбера смисъла на живота.“ Как ще разбереш? Нямаш сестра.

Та казвам, ако вие в любовта не разберете Бога, вашата майка, дето ви е родила, дето излязло доброто; ако вие в мъдростта не разберете Бога, отдето излязла истината, тогава нямате основно разбиране. Някой казва, ще се роди човек и ще умре. Човек, който е роден в доброто, той никога не умира. Казват: „Не съгрешавай.“ Значи не оставяй доброто. Щом оставиш доброто, това е умиране. Не говоря за смъртта. Смъртта е една промяна. Хората имат смърт, но то е подобие. Има смърт, от която всички трябва да се пазите. Да изгубиш доброто в себе си, значи да си изложен на закона на смъртта, на промените.

Представете си, че вие имате идеята 1. От колко части е съставено числото 1? В природата единица какво представлява? Някой път започнете с тия числа, които съществуват. Имате един пръст, да кажем, първия пръст. От колко съставни части е съставен един пръст? Той е съставен от три съставни части. Ако вземете човешката ръка, от колко части е съставена тя? Имате китка, кости до лакътя и кости до рамото. Имате една китка. Тя от колко части е съставена? Имате 5x3=15. Числото 15 показва промените в човека. Числото 15 показва разклащанията. Имаш убеждение или в доброто, или в злото, или в низходяща степен, или във възходяща степен. Щом започва разклащане, това е числото 15. Имаш един навик да пиянстваш. Заражда се желание, разклащаш се, казваш: „Не трябва да пия.“ Числото 15 започва да се разклаща. Защото отде излиза навикът? Ако твоята дясна ръка не вземеше тази чаша постоянно да поднасяш към устата, ти би ли се научил да пиеш, ако нямаше тази ръка, този посредник да вземаш чашата? Погледнеш с очите си, червен цвят, този червения цвят на виното, който лъже човека. Виното казва: „В мене има живот. Ако ме пиеш, смел ще станеш, решителен.“ И действително донякъде е право. Човек, като пие една чаша, колкото и да е паднал духом, ще се повдигне. Щом пие две, три, четири, пет, десет, сто чаши, понеже животът дойде в него, веднага плодът узрее, натегне главата. Като пие, заспи. Спането е процес. Казва, това дете, което не е господар на себе си да се влада, да го приспим. Турят го в люлката. Започва този процес на спането. След като се събуди - който от вас е бил пияница, знае, той се събужда от главоболие. Няма някой от вас, който да не е бил пияница, няма някой от вас, когото да не го боляла главата. Става ферментиране на известни останки, утайки.

Някой път разумният живот иска да освободи човека. Пияниците изобщо имат навици, ръката трепери, той не може да поднася чашата до устата. Докато иде до устата, се разлива. Той измисля един начин как да пие виното. Казва: „Този дявол откъде влязъл?“ Нарича дявол, че не може да пие. Той, взема, с едно въже върже чашата, прекара конеца през дясната ръка и с лявата дърпа въжето, докато чашата дойде до устата. Тази ръка, която трепери, казва: „Стига вече! Не може вече, опасна е тази работа.“ Той свързва и пие.

Трябва да се освободите. Щом се говори, вие разбирате нещата лично. Казвате: „Аз нямам този порок.“ Или: „Тази добродетел.“ Добродетелта и порокът са многократни процеси. Ти може да нямаш някой порок, но този порок може да те засегне. Някак си може да мине една лоша мисъл през ума ти. Сега да взема един пример да приведа. Един син описва майка си, казва: „Досега аз мислех, че майка ми не е един тип на егоизма, но е по-религиозна. Има нещо лошо в нея.“ Той ми разправя: „Оттук тръгваме за Княжево, качваме се в трамвая, искаме да седнем на една пейка. Гледам, един гребен от една жена там. Тя взе гребена, скри го.“ Отиват някъде при някой болен човек. Тя на своя мъж, който е болен, изважда гребена и го туря на главата.“ Той вади заключение от туй, че майка му е користолюбива, казва: „Ти какво мислиш?“ Аз щях да оставя гребена, понеже е платен билетът. Майката иска да услужи на гребена, казва: „Елате на гости у нас. Имаме един болен, да услужиш нещо.“ Сега синът съди майката. Слушай, казвам, да ти кажа едно нещо. Аз виждам, твоето ухо и нейното ухо много си приличат. Каквото е ухото на майка ти, такова е и твоето. Ти много приличаш на майка си. Понеже приличаш, виждаш своята погрешка в нея. Ти си същият. Туй, което майка ти го прави, и ти го правиш. Той вижда гребена, който майката вижда, но той ще задигне не един гребен, но двадесет ще тури под палтото.

Казвам, често, когато ние виждаме, че някой задига гребена, ние може да направим повече от него. Христос казва: „Ти виждаш съчицата в окото на брата си...“ Ще дойдем до това заключение, дали твоето око не мяза на онова, което съдиш. Щом констатираш една погрешка, трябва да знаеш, че и ти имаш това и ти си разположен да направиш същата погрешка. Ако твоето съзнание не е будно, ще попаднеш на много по-големи погрешки. Който съди другите, туй, което нямаш в ума, виждаш едно престъпление, ти си подложен на изкушение. Та казвам, трябва разбиране на нещата.

Казвам, в нашата десетична система на колко делят единицата? Според десетичната система делят на десет части. Да кажем, една единица, един лев, ако се раздели на десет части, колко има? Какво е преимуществото на десетичната система? По-лесно става съкращението. Питам, защо природата е направила този пръст на три? То е видимата страна. Пръстът, тъй както е направен, съставлява чисто умствения свят на човека. Мощното в човека, това са неговите пръсти. Защото сформирането на пръстите показва сформирането на неговия ум. Тогава първото разделение на пръста представлява Божественото, второто - духовния елемент, другото - в умствения свят, то е материалното. Пръстът има три съставни части. Третата част представлява материята в умствения свят, с която може да манипулираш, да си служиш. После формите, които трябва да образуваш. След това съдържанието, което трябва да внасяш вътре във всяка една мисъл. Ако ти с тази материя, която имаш, не може да се справиш, ако ти не знаеш законите на формата, ако не знаеш онзи закон, по който внасяш съдържанието във всяка друга своя мисъл, не може да бъдеш човек на силната мисъл, да я проектираш.

Какво значи да проектираш една своя мисъл? Една мисъл може да проектираш, както някой проектира една граната. Бомбите на бойното поле, големите и малките оръжия, то е първият пръст. После турят снаряжение в тия гранати, затварят се отгоре, запалват се със запалка. Веднага първият пръст прати своята сила. Каква полза има от граната, когато падне? Следователно по същия начин ти може да изпратиш своята мисъл, но трябва да разбираш законите. Да се помолим на Господа да направи еди-какво си. Много големи претенции имаш. Ти си се огорчил, че Господ не те послушал. Ти спираш Господа, който се занимава с много велики работи, да се занимава с маловажни неща. Ние имаме големи пратеници. Еди-кой си те обидил, ти си пратил една мисъл, не ти е отговорено, казваш: „Няма ли Господ в света?“ Ако ти дадеш едно заявление на един съдия, най-малко ще вземе два-три месеца, докато назначи делото. Ти, щом изпратиш една молитва към Бога, искаш веднага да ти отговори. Ти си решил съдбата. Щом искаме Бог да даде съдба, ние сме осъдили, искаме Господ като съдебен пристав да изпълни решението. Казвам, той ме обиди. Аз съм решил, че той ме обиди, Господ няма ли да накаже, да тури в изпълнение присъдата? Казваш на Господа: „Аз го осъдих, ти ще го накажеш.“ Господ казва: „Аз го пратих, пък ти ще го осъдиш.“

Питам, какви понятия са тия? Ако си имаш божество и правиш своето божество слуга, какво божество е то. Това не е верую. Това е безверие, което съществува у хората. Всичките хора са формални безверници. Те направили Господа слуга. Казва: „Не знаеш какво престъпление направи, ще го туриш в затвора.“ Щом ти си господар, оправяш живота си сам, нямаш нужда от Господ. Ние казваме - имаме нужда от един здрав слуга. И всеки един от вас цанил Господа да му помага.

Такива разбирания не повдигат човека. Даже най-добрите от вас, щом се разгневите, казвате: „Как не ни е чул Господ!“ Но ти трябва да имаш една свещена идея: онова, което Бог прави, в ума да не туряш никакво противоречие или че може да има противоречие в неговия характер. Ти вървиш като този българин, на който майката взела гребена. Понеже ти си излязъл от Бога, ако у него има престъпление, у тебе ще има още повече. Тогава ти си още по-голям престъпник.

Значи вие се абстрахирате от Бога, казвате, в него има неправда. Вие сте праведен, едно божество отвън, свят човек. Ето как внасяме една основа в нашите разсъждения, една философия, която не почива на здрава основа. Това е една лъжа вътре. После, когато ние изнасяме тия истини, ние взимаме сегашния живот. Сегашният живот в даден случай е най-добрият живот, който имаме. Но този живот не е идейният живот, който може да имаме.

Допуснете сега, аз постъпвам като един учен човек, поставям числата

1560

1786

1999

5345

Какъв знак да им турим? Съберете ги сега. 4, 5. 5 се повтаря два пъти. Ако ги вземете на физическото поле, това са известно количество. Какъв смисъл има в събирането на тия числа? Може да съберете. То е един резултат. Представете си, че 5345 килограма вино - двадесетгодишно, тогава аз давам по един килограм на 5345 души, размъти им се главата. Разбира се, ако това е вино, колко бъчви му трябват? Пет бъчви. Всеки един навик е такъв законът, всеки навик в човека се образува известно вещество, течност. Щом се образува една течност, трябва да направиш една бъчва. Ти си заставен да направиш една бъчва. Щом направиш бъчвата, ще направиш един грездей. Заставен си да направиш тия неща. След това трябва да туриш бъчвата в една изба. Колко струва двадесетгодишното вино? Един килограм струва, да кажем, 100 лева. Сега аз превръщам 5345 в звонкови. Но за да ги превърнеш, на колко хора ще раздрусаш умовете? Дадеш на един човек един килограм, казва: „Много хубаво, отлично вино.“ Започват да разгласяват. След като разгласят, ще имаш 500 000 лева. Но с тия 500 000 какво ще направиш? Тия пари, ако искаш да се избавиш от тях, трябва да направиш или църква, или училище. Съградиш ли си дом, купиш волове, рало и т.н. - нещастието винаги ще върви подир тебе. Всичките нещастия, които кармически се натрупват, те са все от такива числа.

Запример аз забелязвам при възпитанието на един човек, понеже правя опит. Човек най-първо трябва да има съзнание. Будният човек никога няма да предизвика една ненавременна реакция. Всичките реакции започват от малки работи. Да кажем, някой вземе кибрит и носи. Драсне една клечка, играе си, но играта е опасна работа. Представете си, че вие сте в един барутен клас, искате да осветите мястото. Току драснете по невнимание, влезе в барута, вие ще хвръкнете във въздуха. Вашият език е пълен с такива драсквания. Всяко едно чувство по някой път може да се запали така и благодарете, че много от вашите клечки не се палят. Благодарете, че много от думите не се палят. Ако се палят, от нещастие не може да се освободите. Пропорцията е такава, че приблизително на хиляда думи, които казвате, клечките се запалват. Вследствие на този закон - някои неучен език имат, туй не се отнася до вас, понеже сте възпитани, но в селата съм правил своите наблюдения, някоя майка казва на сина или да окуцее, или да ослепее, все ще му каже нещо. Някой път, майката като каже, не се минава много - и каквото каже, става.

Казвам, колко човек трябва да бъде внимателен в своя ум, може да минат много мисли. Всяка една мисъл не се схваща. Благодарение, че кутиите са овлажнели, ще дойде един ден, когато половината ще се палят. Ако всяка клечка се пали, ако започнат всичките клечки да се палят, когато клечките на хората започнат да се палят, тогава ще дойде съдът на света. Кой как драсне, ще се запали. Тогава, щом се палят клечките, светът ще се запали. Тогава всичките хора като драснат през деня хиляда клечки, или да турим, по сто клечки всеки един човек като запали, колко милиона правят? Петстотин милиона по сто колко правят? Три билиона и шестстотин милиона клетки в мозъка, тия клетки са разумни. Ако ги накарате всяка една да запали по една кибритена клечка, не по сто, ако само по една запалят, те са три билиона и шестстотин милиона клетки. Знаеш ли каква енергия ще се образува.

Ние, съвременните хора, разрушаваме себе си от паленето на много клечки. Голям разход е туй. По една клечка запалиш, дойде съдебният пристав на природата, казва: „За какво беше този големият разход?“ Казвате: „Нали ние сме свободни?“ То е друго. В дадения случай ти имаш нужда само от една клечка, ти запалиш три билиона и шестстотин милиона клечки, как ще оправдаеш този разход? Излишен разход е. Във вашия ум се заражда съмнение и вие запалите три билиона и шестстотин милиона клечки, за да видите това съмнение. Заслужава ли да запалиш толкова клечки, за да видиш едно съмнение. Разбирам такава илюминация да направите, когато иде някой ангел от небето. Но да запалите толкова клечки за една дрипава циганка, какъв смисъл има?

Та казвам, при сегашното самовъзпитание трябва да имате една основна мисъл. В новото възпитание, не че ние сме светии, по правилата, по които хората живеят, ние сме светии, по правилата на глупавия свят сме светии. В коя и да е църква аз бих ви турил за светии. Онези светии в църквата не са по-добри от нас. И вие може да станете такива светии. Тия светии нямат сила в себе си. Може да светиш, запалил си се. Ако искате да служите на Бога, ако искате да разбирате смисъла на живота, малко по-друго възпитание се изисква. Не трябва ние да се сравняваме с хората на земята как живеят, но трябва да се сравняваме с най-високите идеали. Когато един ангел види, че грешиш, мисли, че някое дете, което пали клечки, посреща циганката, казва - разточителен човек, който посреща тази циганка. Онзи, който така посреща циганката, такава разточителност в кръвта ще се отрази зле. Когато искаш да стимулираш своя мозък, трябва да имаш хубави мисли, които заслужават да употребиш енергия. По цялото тяло твоята дума ще вземе участие в твоята работа, в твоята мисъл. Дали ти съзнаваш, или не съзнаваш, в твоето съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание, ти щом живееш, всичко взема участие в тебе. Ако искаш да бъдеш почтен човек, трябва да имаш уважението и почитанието на твоите поданици - всяка клетка в тебе е разумна душа. Може ти да нямаш почитание на това, което живее в тебе, ти, онази малка вселена, тогава какво почитание може да имаш отвън. Онзи човек е силен, който отвътре е силен. Онзи човек е слаб, който отвътре е слаб.

Сега невидимият свят иска да направи разумни хора. Затуй именно вие вложете любовта. Най-първо ти ще признаеш един принцип - любовта. Ще признаеш втори принцип - мъдростта. След туй ще признаеш доброто. Аз не зная да ви поверя ли една формула, или не. Сега, когато една държава екипира своите войници, какво мисли? Добре ги въоръжава с пушки, с ножове, с патрондаши. Какво означават тия пушки, кого засягат? Щом се въоръжат хората, всичките пушки ще бъдат насочени някъде. Да ви дам една формула, но какво обещание ще дадете? Една магическа формула ще ви дам, колкото за беля. Помнете сега. Някои от вас може само да ме слушате. Аз ще ви покажа тази формула. Тя е като едно оръжие. Вие ще погледнете, ще кажете: „Това нещо не е заради нас. Войници не можем да бъдем.“ Онзи старият човек, като мине, казва: „Много хубава пушка, добре направена, добре излъскана, с патрондаш, но не е за мене. Тя млади хора изисква.“ Но все таки онези от вас, които са смели, ще погледнете, ще я употребите.

Сега съгласни ли сте да ви кажа формулата? Или ще кажете: „По-добре такава беля да нямаме.“ Аз да ви кажа, няма да бъдете глупави. Аз имам един плъх възпитан, цяла култура е добил. По тавата сирене турям, не го яде. Капанът седи с много хубаво сирене, не влиза вътре. Виждам го, по дърветата върви, слиза. По-напред орехи носеше, вдигаше шум. Сега сиренето турям, не го бута, учен е станал. Като ме види, заминава си. Казва: „Стараем се и ние.“ Този плъх не зная какво е разбрал, но е разбрал нещо. Аз зная защо не бута.

Вие ще кажете тъй: „Бог е любов, Бог е мъдрост, а аз съм добро, аз съм истина.“ Седиш ти, казваш: „Бог е любов, Бог е мъдрост, аз съм добро, аз съм истина.“ Дойде дяволът на гости у тебе, казва: „Кой си ти?“ Ти ще му кажеш формулата „Бог е любов, Бог е мъдрост, а аз съм добро, аз съм истина“. Какво ще отговори дяволът? Аз съм зло, аз съм лъжа. Веднага ще се самоопредели. Щом дяволът каже, че е лъжа, вие кажете формулата „Аз съм добро“. Доброто, това е резултат на битието. Това е проява. В тази проява ние трябва да съзнаваме, че сме проявени. Усилието на Божията любов и усилието на Божията мъдрост се проявяват в нас, в нашето добро, в нашата истина.

Следователно дотолкоз, доколкото съзнаваме доброто и го проявяваме, дотолкоз, доколкото съзнаваме истината и я възприемаме, дотолкоз ние живеем. Понеже чрез доброто се явява живот в света. Доброто отваря ключа за живота. Злото, и то е ключ. Доброто е ключ, с който може да отвориш. С доброто вече имаш истината. Злото в света затваря, гасне всичко, и ти оставаш в тъмнина.

Следователно всеки човек, който не ходи в доброто и в истината, той е в тъмнина. Защото ключът на живота е затворен, няма го живецът, значи този ключ на светлината го няма. Който е тъмнина, за него не мислете. Сега онова, което децата знаят, вие сте минали през знанието на децата. Било е време, когато трябвало да ви залъгват. Сега туй време е минало. Да ви залъгват вече, не може. Едно бонбонче, две бонбончета, три. Тогава вие ще се намерите в положението на един руски княз, който обеднял, оженил се за една бедна мома, красива, хубава, казва: „Ни поцелуемся, ни поцелуемся.“ Най-после тя казва: „Хляб.“ „Но поцелуемся.“ „Няма пари.“ Поцелуемся, но тази мома казва: с целувки не става тази работа. Целувката има смисъл, като се наяде човек. Като те нахрани някой човек, тебе може да те целуне, но като не те нахранил, целувката не струва. Някой казва: „Животът е в тебе, ти си много свят човек, ти си добър човек.“ Не ме занимавай с тия работи, то са целувки. Не, хляб трябва, живот трябва в мене. Аз, като седна и се наям, след туй ще дойдат другите украшения в нашия живот. Аз ви давам една система. Някои питат какво иска да каже Учителят, все за любовта говори, не зная в любовта каква сила може да има.

Воля и любов - това са неща синоними. Ако влезе любовта, ти ще проявиш своята воля. Ти като обичаш някого, очите ти на четири стават. Където мръдне, искаш да го видиш. Дето той живее, може десет пъти през деня да минеш. Никой нито те е цанил, нито ти плаща. Върнеш се вкъщи, пишеш, пишеш, после пак пишеш, гледаш дали писмото ще се прояви. Днес може да напишеш двадесет писма. Скандал вдига, казва: „Пет пари не давам, изяснявам закона на любовта.“ Вие сте станали християни, че ако не можете да правите същите глупости в новото учение, тогава вие сте деца.

Казвате, глупаво нещо е любовта. Ако ти не може да направиш глупави работи, и умни не може да направиш. Защото всичките умни работи са направени от глупави работи. Ако онзи, който обича, не може да пише развълнувано, чувствата вземат надмощие. Най-първо чувствата вземат надмощие, иска за покаже, че я обича, да покаже, че не иска да я лъже, говори за себе си, мисълта се явява. Щом се увери, че тя го обича, тогава казва: „Друго нещо има в мене, аз зная да пиша красиво.“ Първите писма писа малко неспокойно, сега започва да пише много внимателно, никъде няма черна точка, хубаво написано, изправно. Щом обича някого, писмото е хубаво написано, чисто. Щом не го обичаш, зацапани точки има.

Питам, не си ли пишем такива писма. Хората какви писма пишат? Една мома, като пише писмо, само по чистото на писмото може да позная обича или не. Сега това отвън, то е проява. Казва, лично. Не личността е изблик на природата. Понеже във всеки един любовен акт природата взема участие. Не считайте, че любовният акт е личен. Когато вие участвате в един любовен акт, цялата природа - от най-малкото бръмбарче до човека и като идете - до ангелите, всичките ангели и Бог взема участие в този любовен акт. Бог го извършва по един начин и вие, като не разбирате, по друг начин. Тогава в тази любов на живота, в този любовен акт не сте вие първият, който вземате участие, който правите това. Като се влюбите, вие пишете по двадесет писма. Някой ангел, като се влюби, пише по хиляда писма. Той, като пише, в небето не може да седи. Той, като се влюби в някоя душа, напуща небето, иде на земята. Никой не го осъжда да каже какво търси да обикаля. Любовна работа им там.

Сега ще кажете, любовни работи. Не любовните работи на хората. Когато един ангел се влюби, казва на своята възлюблена: „Аз ли да дойда на земята, или ти ще дойдеш при мене?“ Тогава след дълго време неговата възлюблена казва: „Аз ще дойда при тебе.“ Заминава си. Всеки, който умира, все се е влюбил. Не вярвайте на тия умрелите, че са умрели. Те са се влюбили, те не говорят истината. Всеки умрял се е влюбил и уж по работа заминава. Ангелът иска да дойде на земята. Това са символи, не е лошата страна, хубавата, мощната страна.

Природата във всички свои прояви взема участие. Всяко нещо, което ние направим, ако туряме отрицателно качество, че какво може да бъде. Ако дойде любовта, трябва да имаш една свещена мисъл. Не да се наричаш това-онова. Така не се говори. Това са мисли, чувства в тебе. Ти като произнесеш думата „любов“, всичкият ти товар, твоите мисли да се махнат и да останеш като дете новородено. Тогава запее една песен, тъй както ангелите обичат да пеят. Защо плаче онова дете? Онзи ангел защо заплаква? Защо плаче той? Защо плачат ангелите? Защото ангелите, като дойдат на земята, не намират тази, която обичат, но намират слугинята и те заплакват, понеже са се изненадали. Като дойде в плътта вътре, вместо да намери възлюблената, намери майката. Тя го вземе, увие го с един повой, свързва го, роб стане. Той, който имаше крила свободно да хвърка, увиват го, той изведнъж от голяма скръб започва да плаче, казва: „Ваав.“ Той се обръща към своето божество, казва: „Ваав.“

Че животът има вътрешна философия. Вие разсъждавате детински. Казва, влюбил се е. Аз желая хората да са все влюбени, но не са влюбени, това не е любов. Казва, захласнат. Това не е захласване. В захласването има идея. Онзи ученият човек се концентрира

Върху една идея. Захласнат е светията, захласнат е мистикът дълбоко в своята мисъл. Захласнат е богатият човек, който печели. Хиляди хора има захласнати. Захласването не е процес, то е концентриране на човешката мисъл.

Та всички свои чувствания ние трябва да ги изнесем. Най-първо вие ставате и мислите порочно. Едно от най-мъчните възпитания е да се научи човек да мисли чисто. Като речеш да мислиш чисто, ще дойдат контрастите, ще дойде цялото твое минало на живота ти. Ще има да се повдигаш към онази основна идея. Ще се повдигаш, ще се повдигаш, докато най-после станеш господар, ще влезеш в живота, значи в доброто. Тогава може да кажем: „Бог е любов, Бог е мъдрост, ние сме добро, ние сме истина.“ Тогава може да оперираш с тази формула. Като кажеш формулата, усетиш, че си добро.

Писанието казва: „Побеждавай злото с добро, лъжата с истината.“ Оставете Бог да се прояви в своята любов, в своята мъдрост във вас. Не давайте съвет на Господа как да люби. Оставете Господа във вас да се прояви. Казва: „Какво ще стане?“ Ние още не сме дали място на Бога да се прояви в своята любов. Това сега не е любов, то е посмешище. Има каша, любовна каша от мамалижено горчиво брашно. Яли ли сте вие горчива мамалига? Яли ли сте, че после да повръщате? Някои от вас може да са имали опит.

Трябва да се освободите най-първо от всичките ваши религиозни заблуждения. Знаеш ли какво значи религиозно заблуждение? Всички вие сте пълни с религиозни заблуждения. Да се освободите от всички тия религиозни заблуждения. Внесете новата мисъл. Между новото и старото не трябва да правим компромис. Старото трябва да стане като почва. Ако искаме ние с нашите стари схващания, ние живеем в миналото. Любовта не изпитва никого. В любовта няма желание да те изпитва какъв си. Христос дал само едно изречение: „Отец ми не съди никого.“ От любовта излиза всичкото изобилие. Ти, като идеш при извора, никой няма да те пита защо вземаш, нито ти ще питаш мога ли да си взема хиляда бурета с вода. Ти от извора може да напълниш хиляда бъчви, никой няма да те пита къде ще ги носиш, няма да ти каже: „Защо взимаш тази вода?“ Но ако идеш в кръчмарския дюген, само десетина кила наточиш от бурето, веднага ще ти кажат: „Кой ти даде право да точиш от бурето?“

Следователно там, дето става въпрос кой ти даде право, ние сме в кръчмарския дюген. Там, дето никой не те пита, не става въпрос, че съм наточил, там съм при извора. Щом съм с право, аз съм в кръчмарницата. Щом отивам без право, аз съм при извора.

Само искам да изясня една права мисъл. Трябва да се научите на правата мисъл. Няма нещо по-хубаво в света от правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. Това е красивото. Понеже животът ни е един многократен процес. Вие се смущавате: „Аз какво съм?“ Ти като кажеш: „Аз съм добро, аз съм истина“ - тогава започва човек. Какво си бил, оставете във вашия минал живот, но кажете: този процес е многократен, туй, което върша, то е най-важното, какво съм вършил, то е друг въпрос, каквото ще върша за в бъдеще, то е друго, оставете го. Сега доброто вътре, то е най-важното.

Казва: „Какво може да постигна?“ Този въпрос - какво може да постигнете, оставете, не искайте да знаете. След като запалите вашата клечка в този склад, може да иде и животът на хиляди хора, може и вашият живот да иде. Като запалите тази клека, може и хиляди хора да се греят. Може с вашата клечка да запалите слънцето. Ние слънцето постоянно го палим. Слънцето ангелите всяка сутрин го палят. Ако те не го палеха, то не би светило. Те го палят извън времето и пространството. Тяхната мисъл, като се проектира, пали слънцето. Тия клечки са, които го палят. Ако те не мислеха, слънцето не би светило, фигуративният смисъл е много верен. Ако те престанат да мислят, ако те престанат да живеят, веднага слънцето ще изгасне. Ще покажем ние, хората, какви сме. Едно време и земята светеше като слънцето, но хората, като слязоха, загасиха я. Ние, хората, угасихме земята. Затова тя не грее. Угасна огънят. Отдолу има още огън. Преди всичко ние, хората, сме се научили да гасим огън. Ние от ангелите се отличаваме, че те палят огъня, ние го гасим. Ние сме, които гасим всичко в себе си и ще образуваме едно тяло, което е черно. Ще се научите на великата наука да не загасвате. Зароди се в тебе възвишено чувство, загасиш го, кажеш - не му е времето. Дойде в тебе велика мисъл - угасиш я, не струвала, не била навреме. Това загасиш, онова загасиш - най-после замязаш на земята.

Настанало е време, когато всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка трябва да бъде запалена свещ, която да гори, без да изгаря, но в нея ще дойде живот. Когато този процес дойде, казва Писанието, свещената книга, светлината на слънцето ще бъде седем пъти по-светла на нашата земя, ние ще светим, понеже, когато ние светим, от нашите мисли ще се образува една аура. Тогава от далечно пространство ще видят, че земята пламнала, гори. Онези, които не знаят, ще кажат - гори земята. Онези, които знаят, ще кажат - умовете на хората, на съществата, които я населяват, са се запалили, те издават тази светлина и я изпращат в пространството.

От невидимия свят се интересуват за вас дотолкоз, доколкото може да издавате светлина. Според светлината, която издавате, дотолкоз се интересуват. Щом видят светлина, всеки надникне, иска да знае тази светлина. Събрали се сто, двеста души и гледат. Всичките мисли запалени. Гледат какво ви интересува. Вие мислите, че това са детински работи. Не мислете, че проявата на вашия живот е детинска. Когато не разбираме, то е детинско, но когато разбираме, в детинските работи има мъдрост. Един мъдрец от пръстите ще извади много хубави работи, ще направи цял един извор. Едно дете ще държи баща си за пръстите, казва: „Татко, искам да те държа.“ В разбирането има една идея. Знаете ли защо ви е даден умът, защо ви е дадено сърцето, защо ви е дадена волята? Какво трябва да правите вие?

Сега можем да турим формулата в множествено число: „Бог е любов, Бог е мъдрост, ние сме добро, ние сме истина.“ С тази формула, като идете при някой камък, три деня не сте яли, кажете формулата, вижте какво ще произведе. Може да направите един опит, втори, трети. Направете един опит, да видите как действа формулата. Не очаквайте много. Идете при големия камък, кажете формулата и си идете. Минавате покрай някоя река, произнесете формулата. Минавате покрай някоя гора, произнесете формулата. Видите мечка, произнесете формулата. Видите някой човек, произнесете формулата. Какви ще бъдат резултатите, не му мислете. Като минеш, произнеси формулата.

Защото, когато човек търси своето лично благо, той винаги намира своето лично нещастие. Благото на човека е предвидено. Онзи, който те обича, той е предвидил твоето благо. Ако ти търсиш своето благо, ти търсиш своето нещастие. Ти ако отиваш на гости, той е предвидил. Ако ти отиваш на гости и носиш в торбата своето ядене, то е докачение. Ако отиваш при някой княз и носиш тенджерата в торбата, казваш - не искам да ви правя труд. Не, не, ти ще се облечеш хубаво, нищо няма да вземаш, той е предвидил.

Когато отиваме при Бога, няма да носим нашата правда. Значи носим нашето ядене. Не, хубаво ще се облечеш. Каквото дадат на този банкет, ще ядеш. Свободен ще бъдеш, няма да мислиш за яденето. Дотогава, докато мислим какво ще ядем, как ще живеем, как ще завършим, ние сме роби на условията. Ние сме дошли на едно угощение, един банкет. Дето по някой път трябва да работим, то е, че по някой път трябва да спечелим малко пари да се облечем. И то е предвидено даже. В старо време, като идеш на гости, ще съблечеш дрехите си, ще ти дадат нови. Някой път, като си заминеш, ще ги вземеш със себе си, някой път ще ги съблечеш. Сега единственото нещо е да поработим да се облечем. Яденето и пиенето е предвидено. Дето мислите за него, то е за вятъра. Като седите при баща си, мислите ли кой ще ви храни? Баща ви не е умрял. Ще превеждате формите.

Смъртен си, тази работа не върви. Ще кажеш: „Бог е любов, Бог е мъдрост, аз съм добро, аз съм истина.“ Не искам да ви приведа един пример. Една формула, която трябва да произнасяте с всичкото почитание. По-хубава формула от тази няма да намерите за сегашния живот. Като оръжие ще я държите. Ако държите оръжието чисто, с него много работи може да направите. Ако държите оръжието заръждясало, ще ви вземат оръжието, някой друг ще го употреби. И вие да ходите без оръжие, без свобода. Защото дотолкоз, доколкото човек е въоръжен, дотолкоз той е свободен. Онзи, който има Бога за любов и за мъдрост и себе си за добро и истина, той е свободен човек. То е свобода. Който така не съзнава, той не е свободен. Това е учението, което се проповядва: свободни да бъдем. Сега мнозина от вас има да се борите.

„Бог е любов, Бог е мъдрост, а ние сме добро, ние сме истина.“

Тридесет и пета лекция

на Общия окултен клас

23 април 1930 г., сряда, 5 часа

София – Изгрев