Растене и познание

„Но растете в благодатта и в познанието на Господа нашего

и Спаса Исуса Христа, Нему слава да бъде

и нине, и в ден вечний. Амин." (II Пет. 3:18)

В този стих са важни две думи: „растеж" и „в познанието". Цялата глава съдържа много важни работи, но ако бих се впуснал да разправям за тези отвлечени неща, както ще станат, вашите крака отвън ще измръзнат и ще хванете ревматизъм. Аз ще взема този последен стих, който е най-важен. С този стих ще взема и още един, ще го намерите някъде в Писанието - „Първо послание към коринтяните", глава 15, стих 44. „Сее се тяло естествено, възкръсва тяло духовно. Има тяло естествено, има и тяло духовно. "

Защо растенето е процес? Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, трябва да расте круша, трябва да расте дърво, клончета, листа, цветове - трябва да растат и да се развиват." Следователно подразбира се, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа трябва да расте, а човешкият дух - да иде в познание на благодатта. Коя благодат? Болшаята. Думата „благодат" е обширна, тя подразбира условията, в които човек може да живее горе на небето и долу на земята. Аз съм много пъти говорил, но съвременните хора не разбират земята. Тази земя, за която съм говорил, е толкова голяма, че на нея може да живеят безчислено много хора. В Писанието тя е наречена Обитаема земя. Вие се стремите към тази земя, която първоначално Бог е създал. А тази земя, на която вие живеете, е толкова малка, микроскопическа - по големина тя не съставлява даже и остров, например като остров Крит.

Павел и Петър казват, че небесата ще се разгорят и земята ще мине през огън. Мнозина тълкуват, че огънят разрушава - той разрушава, но същевременно и гради. Този огън, който е слязъл горе от слънцето, той е съградил нашата земя; той е съградил вашите тела; този огън е вложил мисли и желания вътре във вас. Без огън всичко се смразява. Значи думата „растеж" разбира огън. Този огън, който разрушава, той е грубият огън. В съвременната наука има такива опити правени - ако се подложи човек на електричество от две-три хиляди волта, той умира и затова на някои места в Европа, когато искат да екзекутират някого, подлагат го на такъв силен ток. Но ако се прекара през човека десет хиляди, петдесет хиляди волта електричество, всички болести у човека изчезват, лицето става свежо - човек се напълно подмладява. А според съвременните понятия на логиката, човек би трябвало да изгори при този огън. Този огън, който разрушава човека, това са всичките негови страсти, които разрушават тялото и душата. Да няма човек страсти, то подразбира да се не грее човек на такъв огън.

Петър като казва „растете", той подразбира Божествения огън, който ще пречисти света. Тези двайсет хиляди волта като дойдат, те ще обновят хората. Думата „познание" е да се разбират законите, според които този растеж може да стане. Този растеж е двояк - и нагоре, и надолу; и когато вие се оглеждате в едно огледало, вие имате отражение. Ако някой ви запита: „По какви закони става това отражение?" Лесно е да кажете, че има отражение. Аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение, физиците обясняват механическата страна на предмета, тъй както и астрономите обясняват механическата страна на вселената - например какво е слънцето, какви са елементите му, каква е температурата му и т.н.; но какво е слънцето, какво е месечината - това е една тайна. От земята ние може да предполагаме и едното, и другото. А когато човек стане духовен, той ще бъде в състояние да провери тази истина - за това растене, за което Петър говори.

Искаш да знаеш има ли живот горе на месечината, или не, има ли вода, или не - ще вземеш торбичката си и билет, и в няколко часа ще може да провериш това нещо. Така може да се отиде и до слънцето - да се провери какво е то. А сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, тъй както те стават; но отраженията не всякога са верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна, вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита. Вие всички виждате само външната страна. Казвате: „Познавам този човек." Познаваш неговата сянка. Казвате: „Неговите очи са черни." Това е неговата сянка. „Бяла му е брадата." Това е сянка. „Черна е брадата му, красив е." Всичко е сянка.

Този човек, който е денем красив, той вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светлината, ще се измени и светлината на човека. Следователно в това растене на сенките, защото и сенките растат - една сянка може да се намали и да се изгуби. Например сутрин като изгрява слънцето, сянката е по-голяма, после към обяд сянката почти умира, а като залезе слънцето - сянката изчезва. Аз ви правя тази аналогия, защото всички сте хора на сенките - изучавате нещата на кинематограф. Ако ви говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нещо." Ако искам да ви го докажа, ще трябва да ви взема един билет и да дойдете с мене - да отидем на слънцето, на месеца. Вие сте хората на сенките, вие сте хората, които зависите от съществуването на една круша и една ябълка. И вие, като ви гледам тук, сте същества фиктивни, а не реални. След петдесет години вие сами ще видите, че сте фиктивни. Къде ще бъдете тогава? И тъй, вие трябва да минете от временното към вечното. Да търсим Бога, или да растем - подразбирам да се търси светлина и топлина. Тази светлина ще внесе този идеал, който търсите.

Човек се ражда малко детенце, става голям - пак е недоволен; иска да се ожени - търси хубава мома, мисли, докато я намери, но като я намери, пак е недоволен - била лоша като змия. След това искат деца - имат ги, но се оказва, че и те лоши. Очакват на техните деца - дано те, като се оженят, да се оправят, но и от това нищо не излиза. И тъй, животът е само в сенки. Да, в сенките няма никаква реалност в света. То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес, а само механически.

И тъй, под думата „растене" подразбирам, че духът расте. Растат и се развиват само реалните, неизменните неща. Може да стават милиони промени, вечни промени в тази субстанция, която е вложена в нас - тя се изменя сама по себе си. Това е велик Божествен закон. Може да кажете, че ви е влязла лоша мисъл - това е сянка. Казвате: „Аз мразя някого, например мразя Ивана." Как може да го мразиш, като не го познаваш? Как можеш да искаш пари от човека, ако никога не си му давал? Сенките в света съществуват само по една причина - за да може битието на нещата да изпъкне. Колкото повече сенки имаме в света, толкова повече нашият ум ще изпъкне и ще бъде основа за познаване на нещата, защото без сенки знание не може да съществува. И следователно сенките са една необходимост за познаване реалността на нашето битие.

Вие казвате, че страдате. Това е една сянка - да учиш себе си. Умирате - това е една сянка, за да изучите условията на новия живот. Следователно растежът е причина на всички промени, които сега стават и вътре, и вънка. И тъй, като разберем живота, ние ще дойдем до самата реалност, тоест - да се проверят нещата.

Когато едно учение е съгласно със самата реалност на битието или е съгласно със законите, които Бог е вложил в света, всякога може да се направи опит. Дойде един лекар и казва: „Аз имам едно лекарство, което може да лекува тази болест." Ако това лекарство е истинско, трябва, щом се даде, да излекува болния; ако това не стане, то не е лекарство, употребено на мястото си, и този лекар се заблуждава. Дойде един човек и каже: „Аз имам едно учение и вие, като го приемете, ще се подигнете." Ако то те подигне, то е истинско. Подразбирам - това лекарство, употребено на мястото си.

И тъй, растенето е един процес, необходим за съграждане на нашето духовно тяло. физическото тяло е необходимо като една скеля отвън. Ако то не се подигне, духовното тяло не може да се подигне. И тъй, най-напред ангелите са направили физическия свят като една скеля, а духовният свят постоянно се съгражда; а нашият духовен свят сега се гради и преустройва. Има в Писанието стихове, които казват, че първоначално е било създадено небето, а то е Божественият свят; после е създадена земята - физическият свят. Земята не е била още устроена, Господ и до днес я строи. Той създал света в шест дни, в шестия Той направил човека и си починал. Сега пак Господ е на работа. Мойсей казва: „Господ си почина", но след това пак работи и сега е още на работа. Почивката на Бога е да излезе от Своето битие, да разгледа оттам всичко, което е създал, и после пак се връща да работи наново. Господ се повърнал в света и пак работи. Сегашната Му работа носи със себе си огън. Казва: „На този свят не му достига огън." Като дойде този огън, ще дойде растенето и познанието в благодатта.

Когато говоря за света, аз разбирам всякога човека. За вас светът е толкова познат, колкото имате съотношение. Всички елементи от външния свят върху цялата природа са свързани с вашето тяло и ум и всички промени, които стават с вас - за някое неразположение, което става във вашия дух, вие не сте отговорни, то зависи от цялата промяна в природата. Един вълк, като не яде три-четири дни, изгладнява и моли Господа за храна; долавяш неговата мисъл - страда този вълк, страдате и вие заедно с него. Всички неща са свързани - и радостите, и скърбите еднакво ги преживявате. Някой казва: „Не мога да го търпя този човек." Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си.

Следователно в това растене подразбирам нашето духовно тяло, на което ние съставляваме единица от тази Божествена хармония, и после ще цъфнем. Казвате: „Светът не е съграден още." Не е съграден още, но ще трябва да се работи. Ние сме фабриките, които трябва да работят; възприемаме материалите, които ни дава Господ. Изядеш някоя кокошка, овца, агне - всичко съставлява частици от тебе, всичко отива да съгради света. Един ден всички страдания ще се определят с това, че всички в света са страдали, но затова пък ще живеем всички заедно и ще видим, че и комарите са наши братя. Всички ще бъдете братя. Когато комарът ви ухапе и смуче от вас кръв, той казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на своята къща. "

Всички същества имат съзнателен и несъзнателен процес. Съзнателният е психически процес. Съзнателният процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете. Защо растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода? Растенето е живот - в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвят няма узряване. Цъфтиш ли? „Не." Няма да се проявиш. И в хората, и в цветята само тогава има проявление. Любовта се проявява само когато растенията цъфтят, така е и у хората. Когато има цъфтене на физическото поле, има физическо узряване, физическа любов. Но когато мине този процес, има духовно цъфтене у човека. Човек трябва да цъфне най-малко седем пъти, тоест да завърже седем плода едновременно. Трябва да цъфне едновременно в седем светове, а това цъфтене става последователно. Следователно, когато у вас цъфтенето във физическото поле изгуби смисъл, вие ще трябва да пренесете това цъфтене горе.

Защо умираме? Умирането не е нищо друго освен отиване в по-високо поле да растеш. Когато нямате условия за растене, вие умирате, а когато има условия - вие се раждате. Онези, които не са запознати с дълбокия смисъл на живота, намират, че в цъфтенето на клоните и на корените има известно противоречие. Когато водата от един извор излиза, няма ли тази вода да се пръсне по всички посоки? Вземете едно въздухообразно тяло; в едно гърне имате водни пари - като отворите това гърне, няма ли парите да се пръснат по всички посоки едновременно? Значи всеки, който е излязъл от центъра, той праща корени надолу. Науката казва, че денем ние сме с главата нагоре, а вечер, когато земята се обърне, сме с краката нагоре. Така е и с дървото - в двайсет и четири часа най-напред клоните са обърнати нагоре, а след [това] корените са нагоре. Ще кажете: „Ние сме нагоре." Човек е двойно дърво - има корени горе, които означават Божествен свят; има корени долу, в стомаха, които означават физическия свят. Когато земята се обърне, вие се обръщате с краката си към Бога - тогава корените на вашия стомашен мозък са към Бога. Тъй че на всеки двайсет и четири часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. Главата и краката имат еднакво значение пред Бога, защото, ако влезете в духовния свят, основа на нещата - това са краката. Значи краката са основа, върху която почиват нещата. Казват някои: „Защо ми са крака?" Защо ви е основа? За да съградите вашата къща. Следователно те са емблема, почва, върху която градите вашата къща, и почва, върху която вашето битие може да расте.

Сега в това растене ние трябва да [обичаме] всички хора в себе си, които са живи и умрели - всички имат отражение, вътре в нас те живеят. Вие имате един Иван вътре и един вън, имате един ангел вътре и един отвън; имате един дявол отвътре и един отвън. И небето, и земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят летните духове, казват, че има спор между тях и ангелите; мислят, че те се карат. Спорът е само когато ние се намесим, а иначе има равновесие. Щом се ние намесим - има борба, а това, което наричаме „борба", то е растеж. Когато има спор между два духа, вие ги само слушайте. Спорът е разговор между двата духа. На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя, а лошите и добрите духове са велики учители. Нямате право вие да съдите - вие сте слушатели. Законът е такъв: ако вие се намесите в тази работа, ще ви бият, ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе - не трябва да се месиш. "

Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове, но аз им казвам: тези лоши духове не искат да знаят нищо за тебе, те не искат да знаят за твоето съществуване - те под твоето дърво, под твоята сянка са се разговаряли, а ти си подслушал. Ти си едно бебе и не си се още родил. „Казват ми лошите духове: това и онова да направиш." Те не го казват на тебе, а на себе си и ти си казваш: „Чакай да го направя." Затова апостол Петър казва: „Растете в благодатта Христова, да познавате духовете." Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с василевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому." Лошите духове си имат своя работа. Когато те си вършат работата, остави ги - нека си я вършат.

Слушам също някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет." Ако си научил нещо, ако си свършил университет, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор - то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание - знае само да го бият. Мълчанието е растеж. Така растат и растенията - те мълчат, само вечер се чува някакво пукане, те си тихо шепнат. А не като хората - направил някакво добро и цял свят ще го чуе, че направил добро, а може и да е накаран да го направи. Тъй е и с кокошката - снесе едно яйце и закудкудяка, та всички я чуват. Какво от това, че е снесла едно яйце? То й е дълг. И въпросът е още, дали ти го снесе, или ти го снесоха. Когато едно магаре го натоварят тежко, то пренася товара и казва: „Пренесох го." Ние трябва да знаем, че в света сме служители на Бога. Някой казва: „Човек има свободна воля." Който живее в този съществен, неизменен свят, където Бог живее, когато служи на Бога и разбира Неговите закони - той е свободен. Само тогава може да има свободна воля.

Ние трябва да намерим време, за да се ускори този растеж, тоест съграждането на нашето духовно тяло. Често се дават причини за насърчение, а казваме: „За това няма време, за онова няма време." Един английски проповедник посетил едно бедно момче метач и го запитва: „Идва ли някой да те посещава?" „Да, Гладстон. " „Кой, английският държавник? Чудно нещо - казва проповедникът, при многото си работа, която той има, има време още и да посещава този беден метач." Защо? Кой живее вътре в този метач? Гладстон съзнава, че в този метач живее някой негов брат и казва: „Трябва да го посетя." Сегашните хора, като се подигнат малко, не познават баща си и майка си, като мислят, че тяхното величие, положение ще се урони. Няма

по-голямо величие от това да растем, да познаваме своята длъжност. Най-великата черта у Бога се състои в това, че като е занят с толкова много работи, винаги намира време като Гладстон да посети някоя грешна душа. Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мисъл, да остави Своята помощ. И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както често комарите се нахвърлят отгоре ви, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, и всички, които биха вършили лошо с тебе - Аз ще ти помогна." А когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем, да се освободим от преходните неща, да познаваме реалния живот, да познаем Твоята воля", а не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мене, ама ще видят. "

Често четем Божията молитва: „Да се свети Името Ти, да бъде волята Твоя." Ти не познаваш Името Божие, Царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Човек, който не познава Името Божие, не може да изпълни волята Божия. Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които ги няма още на света. В този процес - търсене Името Божие, Царството Божие и волята Божия, ще дойде Царството Небесно. Ние трябва да имаме смелостта на онзи руски цар, за когото Толстой говори. Доколкото е вярно, то е разказът за Александър Първи, който бил замесен в убийството на баща си [Павел] Първи. Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот. Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един войник. Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този войник избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща. Водят го на наказание - да му се ударят осем хиляди удара, след които осем хиляди пръчки човек не оживява. „Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на войника четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето. Завели войника при лекаря да питат ще оживее ли. Лекарят казал, че ще умре. Войникът много приличал на Александър Първи, затова той съблича дрехите си, дава ги на войника и казва: „Ще бъде той на мое място и ще кажете, че съм умрял." Останалите четири хиляди тояги били ударени на Александър Първи. Така се скитал той дълго време и умрял най-после в Кавказ. Казва Толстой: „Тази смърт е била славна смърт." Един цар да понесе четири хиляди удара заради един войник! Аз питам: колко от моите любезни приятели и приятелки слушатели, биха били герои да понесат поне десет удара? И ние имаме претенции, готвим се за небето.

Ето какъв е вътрешният смисъл - човек да познае сенките на нещата. Да освободиш една душа, да понесеш всички страдания - това е смисълът на растенето. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина - да дадат място на един плод, който ще се яви и завърже. То е едно ново същество. Ето защо расте тази ябълка. И вие сте дошли тук, на земята, да дадете живот другиму. Някои искат да се женят и да раждат деца, защо? Ще ви кажа защо - хората искат да се женят, когато се уморят, не могат да вършат своята работа; като се оженят, ще им се роди син или дъщеря, които ще свършат тяхната работа. Някой казва: „Аз не искам да се женя." Хубаво, ти си силен тогава. Но щом не можеш да свършиш сам работата си, трябва да се ожениш. Да не мислите, че това е една алегория - това е един факт. „Развитие" - подразбирам работата, която Бог ни е дал, трябва ние или да я свършим, или да дадем нашето място на други да я свършат. Ето защо хората на земята се раждат и прераждат, слизат и възлизат. Един ден, като кажеш, че си се уморил, ще те пита Господ: „Искаш ли да отстъпиш твоето място на твоя брат - той да свърши работата?" „Хайде!" Тези работи са много елементарни. Този растеж за в бъдеще вие ще го изучите, той е започнал вече в света.

В тази нова епоха на растене ние се намираме при най-благоприятни условия, при Божествения огън, и в този Божествен огън по-твърдите вещества ще се утаят, ще слизат; известна част от материала ще се префини и Господ ще образува на друго място друг свят. Тези грешници, които няма да се спасят сега, Господ ще ги изпрати на друго място, на друга земя. Погинване в света няма, има само лишаване от длъжността, от работата, която не вършиш. В нашите училища в известен клас ще се задържиш две-три години, докато може да го минеш. Това е вярно и за самия живот. Сега искам тази мисъл да стане централна във вашия ум. Не е важно каква работа вършиш - математик ли си, химик ли си, доктор ли си - това са сенки в живота; съществено е осветяваш ли Името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си? Човек, който иска да бъде силен, трябва да има тези неща: Името Божие, което е най-висшето благо; Царството Божие - по отношение на човешката душа, и волята Божия - има връзка с физическия свят.

Човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента ще съществуват едновременно и ще има такава една среда между единия и другия, която да ги управлява, а тя е душата, полудуховното. Тези положения вие никога не може да измените. Под думата „физическа материя" разбирам свят на форми, необходим за същността на нещата. Под „духовен" подразбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми, а под „душа" разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно живот без форми не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ. Без къща може ли да викате Господа? Когато човек иска да се ожени, най-напред трябва да си направи къща, тъй както птиците си имат гнезда. Ще си кажете: „Втасахме я!" Да не ме схванете буквално. Аз разбирам, че в духовния свят трябва да си имате къща - в небето без къща не се приемате, трябва да имате такава. Най-голямото нещастие в света е да нямаш къща. „Растене" - подразбирам, че в тази къща трябва да имате градина, цветя, за да има какво да работиш. Затова трябва да се стремите да растете, да забравите вашите сенки, недоразумения. Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки.

Като заспите, всичко ще изчезне. И Франция, и Англия, и Германия ще изчезнат из вашия ум; няма да има никакви войни, като отидете при Господа. Ще забравите и за захар, и за ориз, ще забравите вашите дългове; ще забравите и това, когато някой мъж: бие жена си - всичко ще забравите, защото всичко това са сенки. За да познаваш човека в същинския смисъл, трябва да го любиш. Само който люби, той познава всъщност хората, а който не люби, той не ги познава. Но ще каже някой: „Аз любя, но страдам, страхувам се." Щом се страхуваш, няма любов. Любовта не търпи страх - подразбирам един процес Божествен. И всички противоречия в едно или друго направление съставляват приятност в човешката душа. Човешкият дух без мъчнотии в света не може да отива, да върви.

Ето защо трябва да се проповядва това учение на сегашните, на културните хора - само тогава домовете ще се освободят от сегашните страдания, те са фиктивни страдания. Сегашните хипнотизатори, магнетизатори, като хипнотизират някого, теглят пред него една линия и му казват, че щом дойде дотам, ще срещне една стена; и действително, той не може да я премине. Пред вас обаче няма никаква стена. Щом духне магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е дигнал такава стена в умовете на хората - такава линия, и вие виждате много мъчнотии, а всичко това са сенки - не е действителност. Няма нищо невъзможно в света, всичко е възможно. Как е възможно всичко? Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; но ако Му искам седем-осем самуна, Той няма да ми ги даде. Но ще каже някой: „Да не изкушавам Господа." Тук има верни неща, които вие може да опитате, да проверите. Съвременните хора трябва да се откажат от своята лакомия, да не искат повече. Например имаш едно кило захар - задоволи се с него, а ти искаш два, три и повече килограма. Могат ли всички хора да бъдат едновременно милионери?

Ако това дърво беше започнало да се движи все в една посока, растенето щеше да дойде до известна степен само и ще настъпи след това друг един процес. Така е и на физическото поле с човека - като стигне човек на една височина до двайсет и първата си година, след това започва да расте неговият ум, душа и дух. Те са велики неща и ако Господ би ви отворил очите, ще ги проверите, а аз някой път трябва да се помоля на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци - Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисея през една нощ голямо войнство, за да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисея на сутринта, като видя това голямо войнство, уплаши се и каза: „Какво ще правим сега, господарю?" „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях." Помоли се Елисей и рече: „Господи, отвори, моля Ти се, очите му, за да види." Отвори Господ очите на слугата и видя той гората, пълна с коне и колесници около Елисея. Когато слязоха към него сирийците, помоли се Елисей Господу и рече: „Порази тези хора със слепота." Заведе ги Елисей в Самария и рече: „Отвори очите на тези да гледат." Отвори Господ очите им и се видяха всред Самария, при израилския цар. Като ги видя израилският цар, рече на Елисея: „Да ги поразя ли, отче мой?" А той рече: „Не поразявай. Нахрани ги и ги изпрати при господаря им." А ние, съвременните хора, казваме: „Какво ли ще стане с нас?"

„Онези, които са с нас... " Кои са с нас? С нас са повече, отколкото онези, които са против нас. Кои са против нас? Те са нашите мисли, нашите сенки, които ние създаваме от много години. Кажете си тогава: „Тези мисли, тези вълци и мечки, аз съм ги създал - не се боя от тях." Ако някого биха турили в някоя менажерия при вълци и мечки, някои казват, че са силни във вярата - бих тогава опитал колко е силна тяхната вяра. Щом се страхуваш, Господ не е с тебе; щом се съблазняваш, Господ не е с тебе; щом мразиш, Господ не е с тебе. Юнаци трябва да бъдат християните, юнаци се искат за този свят. Трябва да понасяме твърдо всички нещастия и да кажем: „Да се свети Името Божие и благодатта Божия. "

Но ще кажете: „Измряха тези хора." В моите очи те не са измрели, а те сега възкръсват. Аз бих желал с тях да отида - славно нещо е да отидеш на небето. Някои хора се боят от смъртта. Обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари. Не е Господ с тях. Не е Господ с вас, щом се боите от смъртта. Щом наближи смъртта, кажете: „Ида, Господи, дай ми там друга работа." Като ме слушате днес, искам да има мир между вас, да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри; хванете тази малка змия и я погладете - докато не се научите да гладите змията и да милвате крокодилите, Господ не е с вас. Вземете Данаила, който беше между лъвовете - той не пострада от тях и каза: „Господ, Който беше с мене, Той укроти лъвовете." Аз бих желал да повикате вашия Господ - когато бъде между вашите лъвове, да затвори устите им. Много лъвове имате. Аз ще затворя устите и на лъвове, и на тигри, и на змии - запретнал съм вече ръкави и ще оправя всичко, решил съм. Господ, Който е с мене, ще оправи сега света. И аз искам вие, които сте с мене, да кажете: „Ще оправим всичко, защото с Господа ще работим." Само да бъдете по-решителни, а не страхливци.

Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само по форма, а и по съдържание. Хората на науката, великите хора трябва да се заемат да служат, да покажат как трябва да се живее. Химик си - впрегни науката за благото на човечеството, астроном си, съдия си, свещеник си - впрегни всички мощни сили за благото на човечеството. И Господ иде. Не сте далеч - огънят иде. Разгоряване ще бъде и всички пардесюта ще вземат хоризонтално положение. Идат онези отгоре. Онези, които са с нас, са повече, отколкото тези, които са против нас. Нека това всички да го знаят, че Господ иде в света. Господ иде да тури ред, законност, справедливост и всички хора ще се подчинят на този ред, на този закон.

И вие, мъже и жени, които Бог ви е кръстил с тези хубави имена, ще се подчините. По-хубаво име от „мъж" и „жена" няма в света. Но сега и мъже плачат от своето име, и ясени плачат от своето име. Мъжете казват: „Горко нам, мъже, че сме се родили такива, за да се бием, да ходим на война." Жените казват: „Горко ни, че сме се родили жени, да раждаме." Не е горко никому - благословение е, че сте се родили такива, че сте определени за такава работа. Подайте си ръка вътрешно. „Как да се помирим?" Не говори нищо за него, но вътре в душата си се примири с всички твои братя, твои поданици, които имаш, и призови Господа да се освети Името Му и вярата вътре в тебе; и поискай да пораснеш, за да може да изпълниш това, което Бог е създал, определил за тебе. Няма да умрете, отсега нататък идват условия за вас. Отсега нататък ще изучавате астрологията, математиката.

Някои казват: „Математиката е много лесно нещо, до десет." Но колко съотношения има между тези десет числа! Някои казват: „Да бъдем добри, то е едно; да бъдем справедливи, то е две; да бъдем добродетелни, то е три; да бъдем мъдри, то е четири; да имаме любов, то е пет. До пет сме стигнали. Хайде да бъдем добри и справедливи - го е едно и две; хайде да бъдем добри, справедливи и добродетелни - го е едно и две, и три; хайде да бъдем мъдри - то е едно и две, и три, и четири." Туй не е еднаква наука. „Едно" - трябва да разбира закона на едното, то е почвата - има елементи; трябва да се разбира химията, да се види какво расте в едното и после ще кажем: в него растат ябълки, череши, грозде, жито, ориз, зеле, моркови и др. В това „едно" ще се намерят колко елементи са потребни за ябълките, за крушите - известно съотношение има. И в нашия ум да си кажем: „Да бъдем добри." Може да бъдеш добър, но трябва да работиш. „Справедлив да съм." Може, но ще трябва да работиш. Добро, справедливост, мъдрост - всичко отвън иде. Казвате: „Да бъдем добри." Елате при мене, аз ще ви науча, ще ви кажа как да бъдете добри. Ще взема един гвоздей, ще го нагорещя - той ще стане добър. „Къде е огнището?" То е вътре във вас - вашето сърце. Вземете огъня, духалото, въглища; турете гвоздея - вашите мисли, и ги сгорещете. Това е процесът, по който трябва да работим със себе си. Християнството в този смисъл е алхимическа наука.

Някои от вас имате тягости, вие ме слушате и си казвате: „Мене ми е тежко, мъчно ми е." Тежко ви е защо? Защото вие сте затворили прозорците си и не пущате Божествената светлина през себе си. Господ живее у всинца ви, някой път Господ ви плесне - кажете: „Более, благодаря, че си ме посетил." Защо не тълкувате и плесницата на мъжа си така? Като брулите ореха, защо правите това? За да паднат орехите. Така и Господ, като дойде, казва: „Имаш ли един плод да Ми дадеш?" Като те плесне един брат, защо те пляска? Вземи го, напой го, нахрани го - нахрани го с новото учение. Ако го научиш [на] това ново учение, той ще вземе полека е ръка да откачи един орех, а иначе той ще брули с камъни да свали орехите. Така е днес навсякъде: мъже, жени, учители, ученици - всички се брулят с камъни.

Да растем - то значи да разбираме нещата. Сегашните страдания са най-великото благословение. Аз благодаря на Бога за много неща. Благодаря, че не съм един министър, един цар, а съм направен един слуга. Ако бях един цар, щеше да бъде най-голямото нещастие за мене - щях да убия толкова хора. Днес като съм слуга, за в бъдеще ще бъда един цар. Сега вие сте слуги, а ако искате за в бъдеще да сте царе, царици - приложете това ново учение. Всяка сутрин, като станете, кажете си: „Боже, благодаря Ти, че съм останал жив, за да мога да Ти служа и днес." Как ставате сутрин вие? Някой стане настрана, друг на гърба си, друг - със задницата си нагоре. Внимавайте как вашите деца стават сутрин. Никога не ставайте със задницата си. Каква трябва да е първата ви мисъл, като станете? Кажете: „Благослови душата ми, Господи - благодаря Ти, че съм станал днес, за да свърша работата си, както трябва, където и да е, да си свърша работата и да мога да израсна толкова, колкото трябва." Това е основното учение.

А какво правите вие? Ако е учител, казва: „Е, имам днес да поправям четиристотин-петстотин тетрадки"; ако е съдия, казва: „Имам днес толкова дела!" Проповедник ако е, ще каже: „Е, днес проповед ще трябва да се държи - нищо не съм приготвил." Майка ако е, ще каже: „Тези деца пък какво са се разплакали." Господ Го няма никъде и работата през целия ден не върви благополучно. Кажете: „Ху-у, духни, очисти ни, Боже, от лошите духове; благославяй душите ни." Опитайте това нещо - това значи да познаваш благодатта Божия.

Някои казват: „Бог е бил толкова милостив, че кръвта Си проля за нас, заковаха Го." Какво означава това заковаване? Христос беше закован с главата нагоре, затова, като ставате сутрин, трябва да ставате с главата нагоре, а не надолу. Първото нещо, като ставате - да се покажете с главата на Господа. Не с краката си навън да излезеш, а е главата си. Аз бих ви обяснил по-подробно това, но не искам да се спирам много. С главата си ще излезеш и ще благодариш в душата си на Бога. Тогава всички добри духове ще ви посетят през този ден. Вие ще видите силата, мъдростта и ще възрастете. Господ е, Който възраства нещата.

Аз ви говоря сега защо? То е Господ, Който върши работите чрез хората. Някой път аз като ви говоря, казвате: „Господин Дънов тъй казва." Туй, което аз говоря, това отгоре са го казали, това го говори цялото небе. Милиони хора са говорили това, а аз го повтарям. Повтарям, че Господ иде чрез огън да изчисти земята да внесе любов в сърцата на хората, да подигне умовете, да ги съблече от тези стари дрипи, да им даде нови тела, да примири в тях всяка злоба, омраза; да заживеят всички мечки, вълци и аспиди добре. Вълците, мечките - това са все хора. Всички характери в света ще се примирят. Това е ново учение, нова епоха. Сутрин като станете, направете опит и кажете: „Благодаря Ти, Боже, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си добър, всемилостив, всеистинен и всемъдър." Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мене - ще видите каква ще бъде температурата ви тогава. Аз ще ви измеря с моя термометър. Това е тайната. Ако това повтаряте десет месеца, ще бъде още по-добре. Това е „А"-то, то е първоначалното. Едно време, когато аз бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил." И вие започнете така. Това е едно велико учение. Има и други неща, много по-дълбоки. Ако не започнете с това, вие ще бъдете във вечна тъмнина и вечен мрак наоколо си. Ако приложите това нещо, то и Господ, и ангелите, и светиите - всички ще ви се усмихнат и вие ще станете синове Божии.

Велико е това растене, ако ще можете вие да понесете четири хиляди удара на вашия гръб, и когато дойде Христос, да кажете: „Нека Той дойде на мое място." Бих желал да бъдете такива герои - в преносен смисъл разбирам това и така ви говоря. Така носете това учение на този народ. Само така българският народ ще може да се издигне, а не по друг начин. Който иска да опита, нека дойде при мене да опита - да приложим това учение и след десет години ще видите какво ще стане. Това е една положителна наука и всеки народ, който работи така, всеки дом, всяко общество - ще бъдат благословени. Жени, деца, мъже - всички ще бъдат благословени. Не отстъпвайте от това правило, защото ще дойде това, за което Мойсей говори. Някои от вас страдат и се мъчат, и казват, че аз не съм ви обичал. Аз съм готов да ви помогна във всичко. Повикайте ме и аз с вас ще дойда. Ако хляб не можете да месите, повикайте ме; ако на нивата трябва да се работи - повикайте ме, във всичко ще ви помогна. Няма работа, която не мога да ви направя. Не ме е срам - всичко работя.

Приложете това учение, за да бъдете щастливи и радостни. Това е едно благовестие - ето защо преди две хиляди години пяха ангелите. Като ставате сутрин, кажете: „Да се освети Името Божие вътре в моята душа, да дойде Царството Божие вътре в моята душа и аз да му служа; да бъде волята Божия вътре в мене и аз да я изпълнявам." Това е моето царство - радвайте се, защото Бог го е благословил, Като дойде Царството Божие, нашите работи ще бъдат успешни и благословени, ако ние изпълняваме волята Му и осветяваме Името Му. Това е благословението, което Христос ви даде преди две хиляди години. Христос ви намери в ада, оттам Той ви извади и вие обещахте, че ще възприемете Неговото учение - аз съм свидетел на това, което Христос говореше, затова изпълнете вашите обещания. Човешко е да изпълниш задълженията си към Бога. Няма по-велико щастие от това в света - да изпълниш волята Божия. Не изпълняваш волята Божия - ти си нищожен.

Сега, ако е до мене, аз бих ви дал всичкото си богатство, всичкото си имане; като казвам, бих ви дал всичко, аз подразбирам, че на вашия Бог аз искам да помогна. Аз съм на всинца ви слуга - помагам на вашия Господ, който работи; на вашия дух, който работи. На добрите духове съм слуга, а на вас - приятел. Сега дяволът ви заблуждава, че сте грешни, но обърнете погледа си към вашия Баща - Той ви зове; обърнете се към Христа - вашия приятел на земята, а брат горе; обърнете се към Него - Той ще ви даде всичкото благословение. Това е новото растене и аз вярвам, че всички ще растат. В мене няма съмнение, няма колебание - аз вярвам, че отсега нататък всички ще растат. Аз не отлъчвам козите от овците - Господ ги е отлъчил. Козите ще живеят за в бъдеще, те са бъдещите хора, а овците са хората, които са на небето.

Най-великото учение за вас - вие, които сте дали обещание на Бога, е да растете в благодатта Божия, волята Божия.

Който има уши да слуша, нека слуша.

Рождество Христово

7 януари 1917 г., неделя, 10 ч.

София