Външните линии на красотата

"Добрата молитва "

Размишление върху правдивостта.

Понеже в природата всичките тела се движат, ако светлината на едно тяло се намалява, какво показва? Тялото се увеличава. Ако тялото загасва, светлината се намалява. Една свещ, ако гори на сто или двеста, или триста километра, светлината й се намалява. Сега какво заключение може да извадите, ако светлината се намалява? От намаляването на светлината може ли да определим с каква бързина се отдалечава тялото?

Сега изобщо всичките хора свързват проявите на живота със самия живот. В проявите на живота не седи само приятното, красивото, страданието, скръбта, но целокупната проява на Духа. Той е резултат на Духа във всичките Негови прояви.

Следователно едно страдание може да бъде фиктивно, може да няма нищо реално. Казват: "Баща ти умрял." Ти страдаш. Или кажат: "Парите са изгубени някъде." Ти страдаш. Но може парите да не са изгубени, пък и ти с парите не си се родил. После, идеята, че баща ти умрял, е фиктивна идея. После казват, че някой се родил. Че умрял някой или се родил, това са неопределени идеи. Или да пишат вестниците за тебе, всичките хора да говорят, да направят някое голямо тържество за тебе. Такива лъжливи положения в живота съществуват.

По някой път, когато се приближава и когато се отдалечава, човек страда. Това не е живот. Да кажем, вие мислите, че ви се спи. Мислите, че вие имате едно реално явление. Казват, че човек трябва да спи. Мислите ли, че човек трябва непременно да спи? Казвате, че човек трябва да бъде буден. Но будността е противоположен полюс на спането. Човек, който спи, не може да бъде буден. Невъзможно е човек да бъде буден, и пак да спи.

Казвам, когато се говори за живота, трябва да се разбира нещо съществено, което не може да се опише. Някой казва: "Страданията." Страданията на един човек не са страдания на друг човек. Страданието на едного произвежда радост на друг. Радостта на друг произвежда страдание на друг. Изобщо на земята, когато даваш, скърбиш. Пък някой път, когато даваш, радваш се. Защо някой път, когато даваш, скърбиш, пък друг път, когато даваш, се радваш? Когато си разположен към някого, приятно ти е, когато даваш. Но щом не си разположен комуто даваш, заставен си да дадеш, не ти е приятно. Някой казва: "Малко дадох." Ние го считаме като явление, че така трябва да бъде.

От какво произтича, че спрямо някой човек не може да бъдеш разположен? Сега ти, като се възпитаваш, защо спрямо някого не може да бъдеш разположен? То не е само спрямо външните хора, но човек някой път и спрямо себе си не е разположен. Вземете простото явление, вземете огледалото, огледайте се. Някой път се харесваш, някой път не се харесваш. Щом се огледаш, не си красив, неприятно ти е. Не знаеш как да излезеш от това затруднително положение.

Питам, защо човек иска да бъде красив? То е един стремеж на духа. Тя е една необходимост. Нещата, които се оформяват, представляват красотата на физическото поле. Щом е красив човек, имате вече завършен акт, животът се изразява.

Красота има във всички съзнания, във всички области на живота. Запример, ако вие бихте се пренесли в един по-висш свят, [той е красив,] защото външната красота е израз на съзнанието вътре. У животните няма красота на лицето, има красота на тялото. В лицето има грозота, няма красота. Може ли да се възхищаваш от лицето на един вол, сокол, змия или от лицето на някоя жаба? Красота в лицето има у хората, а у животните има известна пластичност, красота в тяхното тяло.

Красотата е един външен израз на съзнанието, разширение на съзнанието. Колкото човек е по-красив, толкова съзнанието е по-широко, по-будно е съзнанието. Красивият и грозният човек са противоположни. Красота и грозота спадат към едно и също явление, само че красивият съзнава, че е красив, и грозният съзнава, че е грозен. Онзи, който съзнава, че е грозен, съзнава, че някога е бил красив, пък красивият съзнава, че някога е бил грозен. Там имате обратното. Светията, който съзнава, че е светия, съзнава, че е бил грешен. Грешният и светият човек са полюси на един и същ живот. Едно сравнение противоположно, което съществува в съзнанието.

Казвам сега, ако вие се пренесете в един свят с по-широко съзнание, ако се пренесете при ангелите, вие един ангел от друг по красотата не може да различите. В съзнанието на ангелите те съзнават туй различие, окото им е толкоз будно. В тях има това различие, както между хората. Различават се лицата.

Казвам, има еднаква стойност навсякъде. Човек трябва да бъде красив. Красивият човек, ако красотата е пластична, той има всичките качества, защото в него животът се развива правилно.

Сега допуснете, че имате две линии, които представляват човешкия нос. Допуснете, че този човешки нос представлява течение в природата. Носът се е образувал, понеже има известно физическо течение от мозъка, което образува цял един кръг около човека. Туй течение може да бъде по-гъсто или по-рядко. Ако носът се удължава, какво показва това? Ако носът се удължил два пъти, какво заключение може да извадите? Когато една река се удължава, какво показва? Че силата, която стои зад туй удължение, е станала по-голяма. Следователно у дългия нос, по същия закон, първичната сила е по-интензивна, силата, която образува носа. Но ако този нос се разширява, какво показва? Някой нос е дълъг, но е сплеснат. Ако носът се удължава или ако се разширява, вие имате два вида носове. Ако една река се удължава, показва, че сила има зад нея. Пък ако реката се разширява, показва, че водата се е увеличила, не само тази река и силна в стремежа си, но тя е същевременно издръжлива. Широчината показва издръжливостта. Но когато носът става по-широк, то се дължи на чувствата. Дължината на носа зависи от мисълта. Когато човек мисли, носът се удължава. Когато човек чувства, носът се разширява. Навсякъде, дето има разширяване, този закон е така. Удължаването на лицето става по закона на мисълта.

Сега на всичките области трябва да знаете този закон как да го пренесете. Удължаването на челото къде ще го пренесете? Ако челото е широко и ниско, какво има? Ако челото се разширява, чувствата играят важна рол. Ако челото се издига, става високо, мисълта е, която прави челото високо. Едно чело, което е широко и ниско, такова чело е практично, способно за обикновения живот на физическия свят. Онзи, на когото челото е високо, той е философ, не го интересува обикновеният живот.

Сега, ако съберете този, който има чело от петнайсет сантиметра широчина и два сантиметра височина и друг с десет сантиметра широчина и пет височина, тия двамата ще имат различни възгледи за живота. Когато се изучава, онзи, който има ниско чело, не може да мисли. Не че ниското чело е неспособно на мисъл, но няма условия за мисъл. Ниското чедо не е организирано.

Мнозина от вас, най-първо, трябва да изменят формата на вашия облик, да направите каквото изменение и да е на вашата глава. Трябва да разбирате този вътрешен закон за красотата, да знаете къде какво да измените. Искаш да придобиеш мекота в характера, ако не знаеш линиите на мекост, никога не може да придобиеш мекост. Може ли онзи художник, който няма понятие за красота, да рисува красиви картини?

Аз ще ви нарисувам една картина, ще стана художник, вие ще се учудите. Тава са линии в живота, те съществуват, те не са произволни. Туй положение показва, че в природата, дето туй същество живее, има вечна борба, брожение, всичко е неорганизирано. Питам, ако тия две същества се срещнат, питам, каква любов ще проявят едно към друго. Любовта на тях ще бъде такава, че мъжът, като хване жената, ще я налага. Тя ще го налага. Тя в носа, той в носа. И двамата казват: "Много се обичаме. Много знаеш да биеш." Ще мязат на онзи Тарас Булба от Гогол, който, като се върнат синовете от училище, иска да види какво са научили. Синът набива бащата. Той казва: "Браво!"

Питам, може ли за тази картина да получите Нобеловата премия. Ще ви я дадат ли? Няма никаква красота, никакво съотношение между очите, между носа. Следователно трябва да се оформи.

В морално отношение мнозина от вас мязат на това нещо. В сегашното положение, ако идете в ангелския свят, на това ще мязате. Вие ще кажете, души сме. То е друго нещо. Художникът бил красив, но не искат да видят художника, но картините му Художникът сам себе си не излага, но картините си. Ако е за художника, да се изправи със своята четка, но казват: "Картините дай." Една картина, две, три, четири. И от тия картини съдят за вътрешния бит на художника, какво се крие в душата му. Тия картини показват състоянието на художника, неговия вътрешен гений.

Казвате: "Как, не ме ли харесваш, не съм ли добър човек?" Смешно е. Дай си картината. "Списател съм." Дай си картината. "Философ съм." Дай си съчиненията. "Учен човек съм." Теорията, хипотезата, понятията за света дай. "Аз съм свят човек." Твоята святост не искаме, дай си картините. "Аз двайсет години как живея, и двайсет години все тегля." Картините да видим, които си изработил. "Аз за бъдеще мисля". Хубаво, за бъдеще.

Казвам сега, тия са несъотношения. Така не се разсъждава. Всякога трябва да имаш нещо изработено, да имаш една идея, на която да се установиш в себе си. Да имаш една идея изработена.

Да допуснем, че вие отивате за оня свят. Най-първо, кой ще бъде пропускът за оня свят? Да допуснем, че идете до райските врата. Какво ще кажете, за да ви пуснат? Не вземайте в дребната смисъл. Вие казвате: "Как тъй, ние вярваме в Христа?" Син, който не мяза а бащата, бащата никога не го приема. В деня, в който ти може да убедиш бащата, че синът не мяза нито на бащата, нито на майката, нито на дядото, нито на някого от фамилията, него вече от фамилията ще го изпъдят навън. Бащата усеща, че има нещо общо, в неговия род или от майката, затова го обича. Ако го убедиш, че няма нищо общо, казва: "Това дете не е наше. Да си върви. "

Та този закон е общ в природата. Не може да обичате някой човек, който няма някоя черта, която има у вас. Най-първо, трябва да бъдем художници. Не само да сме учили, но да имаме нещо изработено. Дотолкоз, доколкото човек изработва, не е в много картини, но в малкото хубаво, завършено. Вие, като оставите тялото на земята, с какво ще идете в оня свят?

Колцина от вас, като сте работили толкоз време, имат опитността да са ходили в оня свят? Може някои да сте имали, да сте били до вратата на рая в миналото. Може да кажете, че сте ходили, но това е предположение. Но колцина от вас имат опитността съзнателно да сте ходили до вратата на рая? Сънувате някой път, че в подземия ходите или хвъркате из въздуха, но колцина от вас имате опитността да сте ходили до вратата на рая?

Сега, ако не сте ходили до вратата на рая, туй ни най-малко не показва, че раят не е за вас. Ако досега не сте ходили, някоя вечер трябва да идете. Сегашните хора казват, че като идат в рая, назад не се връщат. Простите хора в българите казват, че който отиде в рая, назад не се връща. Сега вие седите тук и слушате лекция, но една жена има, която била три дни в оня свят, разправя ми какво видяла, какво са й казали. Та в туй отношение някои прости хора са по-богати в своята опитност от вас. Вие сте по-богати във философия, пък те са по-богати в опитност. Следователно във време на изпитание те ще издържат повече, отколкото вие може да издържите.

Сега може да запитате, защо именно. Онази река, която има повече вода, по-мъчно пресъхва. Онази, която има по-малко вода, по-бързо пресъхва. Онзи човек, който има богата опитност, той ще издържи в големите изпитания. Казва: "Това нещо го видях?" Като пресъхне, ще започне да мисли дали това нещо е било, или не. Затуй именно всичките ви вярвания, туй, което се преподава, трябва да се спрете, да имате една опитност. Опитността е вече изработено. Казваш: "Аз вярвам." Всеки вярва.

Ако сега ви кажат, опишете красотата, как ще я опишете? Вие имате известни идеали за красотата, но как ще я опишете? Външните линии на красотата какви са?

Тази линия, ако гледате отдалеч, е красива, но не е красива. Един човек, който прави постоянно движене, свие ту едното, ту другото [рамо], ту се чопли, ту се чеше, казва: "Не може да търпя." Той ме гледа. Представете си, че извадя един от вас и всичките започнат да му се смеят, пък той трябва да остане тих и спокоен, нему да е приятно. Да разсъждава съвсем обективно, като че не е свързан, като че това не се отнася до него. Туй да бъде в реда на нещата, че се смеят.

По някой път вие трябва да се заставите пет минути да стоите спокойни. Аз ви гледам, когато правите упражнението,

нито един не е застанал тъй, като закован, да мисли, да се качи горе. Щом се движите на физическото поле, вие не сте горе. Отвън трябва да има абсолютно спокойствие, а вътре трябва да има напрежение. В онзи парен котел онази пара, която бушува вътре, отвън няма никакво сътресение. Движението трябва да бъде вътре, да се движи умът.

Казвам, красиви линии. Най-първо, турете един център и около този център правете упражнения свободни. Щом като имаш красива линия, ще имаш еднакво отношение към центъра. Щом имаш смущение, не може да направиш кръг. Но ако мислиш, че може да теглиш една крива линия, колкото самоувереността е по-голяма, толкоз [линията] е по-красива. На мнозина от вас ви трябват физически упражнения. Вземете един прът, направете един кръг, втори, трети. Пет-шест минути може да се упражнявате.

Сега ние не се упражняваме достатъчно. Ако човек не може да добие самовладане, той губи резултатите на своя живот. Всички болезнени състояния произтичат от факта, че много от енергиите, които сега имаме в организма, изтичат навън. Всяко безпокойствие, това е изтичане на енергиите навън. Животът е цяла една школа за запазване на енергиите. Дотолкоз може да бъдете здрави, доколкото може да задържите енергиите. Дотолкоз може да бъдете успешни, доколкото може да задържите енергиите си. Доколкото може да владеете вашите мисли, дотолкоз може да бъдете успешни. И доколкото може да владеете вашите чувства.

Думите на избухливост свързват чувствата. Всяка дума има своя динамическа реакция. Някой път някоя дума може да има избухливостта на барута. Някой път мисълта може да има избухливост, както химическите вещества избухват. Някое чувство може да има избухливостта на динамита. Ако запалите динамита или барута, избухват. Но има по-страшни избухвания от химическите. Едно психическо избухване е по-страшно от химическото. Една психическа мисъл, която избухва, може на сто, петстотин, хиляда километра да направи разрушение, когато динамитът е на двайсет-трийсет метра, зависи от количеството. Колкото думите са по-силни, става едно избухване на по-големи райони. У всичките религиозни общество става едно избухване.

Аз забелязвам по някой път, братя и сестри нямат търпение. Един казва: "Чакай сега, аз да кажа." Друг казва: "Чакай, аз да кажа." Бързат. Чакай, последен да изкажеш мнението си. Не мисли, че твоето мнение ще бъде меродавно. Защото ти каквото и да кажеш, ще се намери някой друг, по-умен. Ти не си последен гений. Може да си много добър, но пак допусни, че има по-добри, защото, ако туриш граница, че си най-добър, ще спънеш себе си. Ако туриш, че над тебе има хиляди и милиони същества по-добри, това ще те въодушевлява да се развиваш, ще има накъде да се стремиш. Ако туриш една граница, ако допуснеш, че ти си най-добър, завършил си своето развитие, накъде ще ходиш?

Казвате: "Аз искам да разбера." Какво искаш да разбереш? "Какво нещо е Господ." Че ти като разбереш какво нещо е Господ, ти сам себе си ще унищожиш. Ти, ако искаш да разбереш какво нещо е Бог, обичай Го. Ако искаш да разбереш Бога, обичай Го и ще Го познаеш. Ти искаш да Го познаваш, без да Го обичаш. Такъв закон няма. Казваш, че си Го познавал. То е обратният закон. В любовта има едничко проявление. Човек, който обича, постоянно се разширява съзнанието на човека.

Сега трябва приложение на едно учение. Когато човек не стъпва с цялото ходило, куца му нещо. Човек трябва да стъпва с цялото ходило, с всички свои добродетели. Ако стъпваш на пръстите, ще мязаш на котка. Ако стъпваш на петите, ще мязаш на кон. Човек трябва да ходи на цялото ходило. Човек има крака. Конят няма крака, има копито. Котката има само пръсти.

Когато говорим за човека, ако ти не може да стъпиш самоуверено на краката си, ти добродетели нямаш в себе си.

Стъпката на твоите добродетели ще зависи от твоя ход. От това, как ти ходиш, може да се познаят твоите добродетели. Като ходиш, трябва да знаеш как да ходиш. Вие ще кажете, тия работи са празни. Ако не ги научите, вие в живота нищо не може да постигнете. Трябва да знаеш къде да поставиш ръцете си, в джобовете си или отвън.

Сега, да започне една работа в живота, новата култура. Това, което имаме, е старата цивилизация. Обаче в новата култура ни помен няма да има от сегашните движения. Някой върви, погледне ту наляво, ту надясно, като че дебне. Или върви със свити вежди, като че се сърди. Друг върви, пляска с ръце. Казват, весел човек. Никакъв весел не е, това е актьорство. Веселият човек не съзнава, че е весел. Скръбният човек не съзнава, че е скръбен. Който скърби, без да знае, че е скръбен, и който е весел, без да съзнава, че е весел, той е човек.

Във вашето съзнание казвате: "Учителят тия работи трябва другояче да ги представи, друго трябва да каже." Сега кажете ми, какво трябва да кажа. Не само така да критикувате, но кажете. Казвате: "Не е хубаво, човек малко сериозен трябва да бъде." Кой е сериозен? Сериозен човек, аз разбирам следващото. Говори някой човек, слушам го в даден момент, зная къде говори право. Щом в него има усилие да ми се представи повече, отколкото е, той не е сериозен човек. Сериозният човек казва, ако има една река, колко е широко. Казва: "Има двеста метра." Като отидеш, ще видиш, че има двеста метра. Много дълга. Колко е дълга? Хиляда километра. Това не е сериозен човек. Сериозният човек е точен. Колко е широка? "Толкоз, хиляда километра точно. "

Сериозният човек казва: "В толкова часа аз ще дойда." Нито пет минути по-късно, ще дойде навреме. Той е сериозен човек. Закъснее ли пет-шест минути, не е сериозен човек. Някой път може да има ускорение или закъснение. Сериозният човек, който е точен в постъпките си, казва: "Ще уча два часа." И учи два часа. Казва: "Ще направя това." Направи го. "Няма да го направя." И не го направи.

Българите казват: "Заповядай да ядеш." Казва: "Не съм гладен." А като седне, казва: "Уста кучешка, разядох се." Той не е сериозен човек. Той е гладен, но очаква да го канят повече пъти. Казва, ако го поканят, че изведнъж вземе да яде, ще помислят, [че е лаком,] че чака да го побутнат. Иска да си даде тяжест. Но когато каним един човек, трябва да бъдем искрени. Турците имат добър обичай. Той казва на госта си: "Буйрум." Всеки взема и седне. Втори път няма "буйрум". Който седне, седне.

Българите имат обичай да се канят много пъти. Казва: "Заповядай." Не си по-голям от хляба. В туй отношение българинът има повече време. Който търси време, българинът има много време. Българинът само с едно е богат, българинът може да продава време. Той тръгнал някъде, гледам го спрял. Казва: "Ти в града ли отиваш?" "Да в града, казва, бързам." Но като спре, много време мине. Стои половин час, казва: "То има време, не бързай." Тя е хубава черта. Но този, който има много време, има опасност от отлагане.

У българите има друго едно несъответствие. Ти го срещнеш с дървата, казва: "Къде отиваш?" Теб ти трябва каруцата. "До града отивам." "Колко може да вземеш?" Казва: "Около двеста лева." "Аз ти давам триста." "Ами дървата?" "Дървата ще ги вземат." Той иска да иде в града, да продава дървата. Идеш при един българин в село, и за маслото му даваш три-четири лева повече. Не го дава, казва: "Ще ида в града да го продам." Ще пътува пет-шест часа, ще скъса едни цървули. Може да го продаде и по-евтино, но казва: "В града продадох маслото." Аз гледам, мнозина, че и вие ходите да продавате маслото в града.

Гледам, като правим упражнението сутрин, казват: "На Учителя де му дойде наум боси? Не може ли с обуща?" Може, не че това е закон. Когато хората се съберат на едно място, всичките да са боси. Щом между тях има разделение - има обути, други боси - никаква работа не става. Боси - боси. Обути - обути. На екскурзия - на екскурзия. Кога да станем? 13 четири - в четири. В един - в един. Че рано много. В един часа, нищо повече. В дванайсет - в дванайсет. Всички на един ум. Казва: "Ама чакай да видим времето." Казано е, на екскурзия. И дъжд да е, не спирай. Тия неща не трябва да препятстват. Да имаме едно мнение при всички условия. Това е сериозен човек. Казва: "Много рано, не съм се наспал." Ще отидем на екскурзия, ще си доспим. Най-първо, да свършим работа, после ще си доспим.

Другото положение, което ви липсва. Казвате: "Не ме разбират тия хора." Че не ни разбират хората, е вярно, но когато ни разберат, ние ще бъдем на небето. На земята не може да има разбиране. И да искат да те разберат хората, не могат. Тук, да искаме да ни разберат хората, ще ни направят най-голямата пакост.

Децата искат да знаят какво нещо е лукът. Изядат една люспа, втора, трета, казват: "От люспи е направен лукът." Всяка обвивка има свое спесифично предназначение. Първата, втората третата, цяла философия има за лука. Трябва да ви говоря защо лукът си е направил десетина обвивки, кое го е накарало да прави обвивки. Лукът казва: "Човек трябва да познава себе си. "

Да познаваш себе си, без да се обезсърчаваш. Да кажем, аз съм сприхав човек. В тебе сприхавият човек има енергия, ти може да придобиеш обратно качество на сприхавостта. Само сприхавият може да развие едно благородно качество. Мнозина сприхави не може да разберат, казват: "Аз съм лош човек." От тебе светия става. Ако не си лош човек, светия не става. Казва: "Какъв дженабетин съм." Човек от тебе може да стане. Казва: "Трябва да знаеш, аз съм много добър човек." И много лош човек може да стане от тебе. Ще кажат: "Как тъй лош?" Лош човек превеждам какво значи. Като кажат, че той е добър, разбирам, че той е лош, и после станал добър. А като кажат, че е лош, разбирам, че той съзнава, че е лош, и че в него има стремеж, отива нагоре. Онзи, който съзнава, че е добър, в него има обратно движение, той се връща към лошото.

Сега тълкувам. Онзи, който съзнава, че е лош, той е човек, който дава. Той обича, той дава от себе си. Онзи, който съзнава, че е добър, той взима. Питам, с кого може да спогодиш, с онзи, който дава, или с онзи, който взима. Затуй казваме тия контрасти, с добрия човек не може да живееш, той иска, а с лошия може да живееш.

Вие, като се карате, с добрите се карате, с лошите хора никога не се карате. Лошият човек казва: "Дотегна ми." Добрият е взискателен. Той няма това, няма онова. Само добрите се карат. Дето има каране, все са добри хора. Като се карат, казват: "Много лоши са." Не, много добри са, затова се карат.

Аз съм наблюдавал някой път пияници. Седнат двамата. Единият казва: "Ние, бай Стояне, много сме я загазили. Дай да си попием. Ха наздраве." "Да пием. Много сме я загазили, много сме лоши." На другата маса седят двама, не пият вино. Единият казва: "Знаеш ли, че ти не устоя на обещанието. Имаш да плащаш една полица." И двамата са благородници, облечени хубаво. Казва: "Ти имаш да ми даваш. Аз мога да те дам под съд, аз мога да те туря в затвора." Другите двама се прегърнали, целуват се, казват: "Човещина, но ние на какво сме замязали." Другият казва: "Прав си. Я, глава." Питам, от тия, двамата пияници и двамата благородници, кои са по-благородни. Аз предпочитам да имам съзнанието на пияниците, има вече наука.

Сега лошите хора са добри хора, а добрите хора са лоши хора. Превеждайте сега. Лошавината какво значи. Лош. Л, първата буква, показва стремеж нагоре към хубавото. О-то показва, че трябва да има условия да станеш добър. Ш-то показва, че този човек обича да говори истината. Тази буква показва, че той ще лъже, но казва: "Полъгвам по някой път. Не съм само такъв, да лъжа, но по някой път." Лош човек е, който се стреми към Бога, който има условия да бъде добър. Говори истината. Той, като излъже, казва: "Излъгах те. Да ме простиш, човещина. Онзи ден за тия стоте лева, излъгах те. Казах ти, че баща ми бил болен. Не беше болен баща ми, но исках да пийна, казах една дубара. "

Другият сега, праведник. Прав. П-то показва, че човек е затворил пътя си към небето, отворил пътя към земята. Р-то показва, че взел топуза си, че кой каквото каже, се бие. Той мяза на кралимарковия боздуган. Л-то показва, че е бременен с желания. То е неговият хамбар, дето всичко туря вътре. Тогава казва: "Аз съм много прав човек." Прав надолу, прав с юмрук, прав с желания. Най-после, хамбарът голям. Казва: "Прав човек съм." Много прав. Само че лошите ще наследят Царството Божие, правите ще бъдат изхвърлени навън.

Аз предпочитам думата "лош". Тя е окултна дума, има съдържание. "Прав" е двусмислена дума. Затуй сега ние, за да изменим този закон, казваме: "Правда, справедливост." Ще туриш буквата С, за да измениш закона. Буквата С ще измени целия ход на нещата. Справедлив трябва да бъдеш, а не прав. То е процес на размишление. Справедливост трябва да има. Ще съзнаваш, че си прав, но за земята мислиш. Съзнаваш, че си прав, но боздугана показваш. Съзнаваш, че си прав, но все за себе си мислиш. Голям хамбар имаш, но е за тебе. Ще кажеш: "Стига толкоз." На децата, които вдигат шум, показват справедливостта: "С-с-с-с. "

Тогава, разбирайте закона. Ще превърнеш твоята справедливост в "спри!". Спри вече, отиваш надолу. Затуй казваме, че справедливия човек трябва да го спрем. Праведният човек еднакво трябва да съзнава, че е лош, че той обрал господаря, взел тия пари, изневерил на своите деца, разпродал всичко.

Някои хора са лоши от лично гледище, но от общоколективно гледище никак не са лоши.

Казвам, в съвременния език трябва да се превръщат думите. Сега хората само за правото говорят, но не могат да бъдат прави. Трябва да намерите една дума, която да ви въздейства.

Сега туй, за което ви разправям, е история. Ако ви кажа, че вие сте от правите хора, или ако ви кажа, че вие сте от лошите... не, няма да ви кажа, че сте от лошите, вие сте от правите. Трябва да направите една промяна.

Тогава ще кажете: "Сий." На всинца ви трябва едно "сий". Сий на Стария завет е онзи, който трябва да дойде у вас.

Сий, значи Божественото, което трябва да се пробуди. Този Сий, когото очакваш, трябва да се спре твоята правда, за да дойде той. Всичко, каквото си припечелил, трябва да го дадеш. За себе си няма да живееш, ще живееш за Бога. Всичко онова, което съм припечелил, защото злото и доброто в света са печалба. Като кажеш, праведен човек, не че той е лош, но при известни условия праведният е десет пъти по-лош от лошия, при известни условия лошият човек е десет пъти по-добър от правия.

Та казвам, трябва ви сега едно "сий". Туй, което във вас е "сий", на английски е [...], на френски е "се са". Така е. Сий, ти си човекът, който мислиш, който може да стане добър. Но вие се спирате и казвате: "Аз съм много лош човек." Щом си лош човек, ти си човек, който тръгнал към Бога. По външно съдържание, по израз си лош. Имаш стремеж към Бога, условия имаш да станеш добър, говориш със себе си истината.

Човек никога не трябва да покрива своите погрешки. Той трябва да ги излага на Божествената светлина, за да се изправи. Ако вие не отваряте себе си, не да се изложите изведнъж, да изсъхнете, но всякога трябва да отваряте вашето съзнание, за да може Божествената светлина да влезе и да извлече всичко, да обработва нещата. Когато къщата е влажна, отвори прозорците си, за да се проветри къщата. Когато у човека има известни елементи, които не може да употребява в живота [той трябва да се излага на Божествената светлина]. Човек трябва да съзнава, че е лош, но че има и добри работи.

Лошият човек съзнава, че Бог трябва да работи в него. Праведният човек е, който съзнава, че той трябва да работи в себе си. Праведният сам работи в себе си, а в грешния Бог работи. Грешният казва: "Ние загазихме. Само Бог може да оправи тази работа, само Той може да ни избави." Праведният казва: "Ние сме спасени вече. "

И тъй, този, който го загазил, стане сутрин, моли се, казва: "Господи, гладен съм." Онзи, светията, който е богат, стане сутрин, и там Христос го представлява. Казва: "Благодаря ти, Господи, че не съм като онзи грешник." При такова състояние каква култура може да има, какво разбиране за духовния свят, каква връзка или по какъв начин Духът във вас може да работи.

Ние говорим за сегашния живот, тъй като сега е в тази форма, в която сме турени. Говоря за спесифичното съзнание, което вие имате. Може да го измените. За да го измените, вие трябва да имате положителна наука. Може да ви дам известни формули, да ги превърнете. Цялата сегашна математика може да се превърне в една действителна математика, тия числа да бъдат живи числа.

Да кажем, имате философи, един, двама, трима, четири, десет души философи. Какво може да направите с тях, знаете ли? Вие можете да обърнете целия свят. Ако вие имате десет красиви дъщери, ще бъдете ли беден човек? Една от друга по-красива. Едната красавица, другата още по-красива, и десетте са чудо в света. Баща, който има десет красиви дъщери, не може да бъде беден. И князе, и царе ще идат при него. Човек може да бъде богат, стига да има десет красиви дъщери, те са богатство заради него. Това са живи числа.

Казвам, ако се жениш, роди десет красиви дъщери, за да станеш човек. Пък ако не може да ги родиш, хич не се жени. Ако ти отиваш в науката да учиш, и родиш десет красиви идеи, ще те повдигнат. Ако ти влезеш в едно учение и родиш десет красиви идеи, те имат динамическа сила. Те са като сили. Ще работиш с тях, всичко може да направиш. "Чакай, казва, да попитам Господа. "

Тогава аз, като ида при Господа с десетте дъщери, показвам първата и казвам: "Господи, как, харесва ли Ти?" Казва: "Нека мине вдясно." После представям втората. Казва: "Нека мине вляво." Представям третата. "Вдясно." Представям четвъртата. "Отляво." Петата. "Отдясно." Питам, каква е идеята, като туря моите дъщери, пет отляво и пет отдясно. Ще кажете: "Втасахме я." Нали всички искате да бъдете отдясно.

Господ казва тъй: "Петте дъщери ще ги оженим на физическото поле, да работят. Петте ще ги вземеш и ще ги направиш учителки, петте няма да се женят." То е работа. След време тия, които са на земята, ще се качат горе на тяхно място, пък другите ще слязат.

Първия път като представи дъщерите, първата беше отдясно. Но втория път като ги представи, първата ще бъде отляво, втората отдясно, третата отляво, четвъртата отдясно. Туй е вярно. Ако вие днес сте от дясната страна на Бога, утре ще бъдете от лявата. Но вие сте идея на някого. Да кажем, ти си философ, мислиш, че твоето съзнание принадлежи на някое божество, по-високо. Ти си син на някого. Един ден твоят баща ще представи сина и дъщеря си пред Бога, ще каже: "Господи, да ти представя моята дъщеря." Господ те туря отляво.

Целия ден опъваш каиша, работиш. Казва: "Много съм скръбен, много съм тъжен." Ще работиш. Тъжните хора, скръбните хора работят в света, на работа са те. Някой казва: "Много съм радостен." Целия ден се потриваш, четеш книги. Едното положение е право, и другото положение е право.

Казвам, този, който днес е радостен, утре ще бъде скръбен. В нашето съзнание Божественото остава в нас като един елемент неизменен, а нашият вътрешен живот постоянно ще се мени. То са тия идеи. Едното съзнание ще дойде, с което ти ще работиш, ще боравиш, до известно време то ще бъде с тебе. После, ще дойде другото съзнание, после трето, четвърто, докато дойде онова положение, да разберете Божия закон. Например да съзнаем, че всичко онова, което върши Бог, е добро и че в Божиите постъпки има вечна справедливост.

Вляво ли, или вдясно, трябва да бъдеш добър. Щом като говорим за доброто, добрият човек се сменя. Той трябва да дойде на друго място. Той седи на стола, казва: "Аз съм добър човек. Аз ще дам своя стол." Онзи, който може да даде своя стол на другите, е добър човек. Този, който взима стола насила, е лош човек. Ако някой взема насила моя стол, той е лош. Онова, което ние може доброволно да направим на окръжающите за едно съзнание, е добро. Не съм длъжен да направя добро за целия свят. Ако в дадения случай през деня към един човек окажа почитание и уважение, както за Господа, то туй ти си го направил за всичките хора. Следователно всички съзнават твоето добро.

Още за една седмица ви давам поздрава. Онзи, който поздравлява, ще поздравлява с дясната ръка, другият с лявата. Който поздравлява - с дясната ръка, който приема поздрава - с лявата. (Към един брат.) Много те обича твоят ревматичко. Обича те, стиска те. Нали като галят някого, щипят го. Хванат някое дете, то писне.

Трябва да дойдем до правилните схващания. Тия неща аз ги разглеждам, но за мене, ако е да изнеса една истина, аз бих го счел за губене на време, да разправяш за неща елементарни. Тия неща в един напреднал свят ги знаят и децата. Казвам, ако тия неща не ги научите, вие по-големи и по-страшни не може да имате.

Ако идете в Индия, един факир, който се е проснал на земята, и пак ще стане. Десет години се простират на земята. Какви усилия прави, за да [добие] една благородна черта. Десет години ляга-става, ляга-става. Какво търпение има. Някой индус свие ръката, и ноктите излязат от другата страна. Четири-пет години седи със свити пръсти. Ще кажете, това е заблуждение. Не, то е цяла наука. От вашето гледище е заблуждение. Че ако вашата ръка е отворена като суха и няма никакви линии, отворената ръка трябва да има линии, ако в тази отворената ръка няма любов, ако в отворената ръка няма мъдрост, ако в отворената ръка няма истина, ако няма милосърдие, ако няма правда, каква отворена ръка е. Ако тази затворена ръка има любов, има мъдрост, тя е намясто.

Следователно, ако затворената ръка не съдържа любовта, тя не е затворена. Ако отворената ръка не съдържа любовта, тя не е отворена. И затворената, и отворената ръка трябва да съдържат туй. Ръката трябва да бъде не само отворена, но и затворена. Затворена и отворена трябва да бъде ръката. Да бъде отворена, както трябва, и да бъде затворена, както трябва. Ако моята ръка, която спасява някого, е затворена, не е намясто. Когато искам да освободя някого, че ръката ми не е отворена, не е намясто. Когато искам да освободя някого, да пусна, отварям ръката. Тя е добра ръка. Когато хвана онзи разбойник и го разтърся, ръката е затворена, тя е намясто.

Казва: "Знаеш ли какво говори любовта?" Какво говори любовта? Не трябва да изнасилваш съзнанието на твоя брат. Ще каже някой: "Трябва да бъдем със затворени ръце." Да, тъй е. Със затворени и с отворени ръце трябва да бъдем.

Та сега в себе си ще приложим този закон. Известни идеи ще държиш, други ще пуснеш. Всички вие трябва да се стремите да приложите вътрешно самовладане. Всичките промени, които стават във вашето съзнание, винаги да бъдете свободни, понеже всичко, каквото става във вас, съдейства за добро. И доброто, и лошото за праведния са равни. Всичко, каквото става за вас, има своя добър смисъл. Така като схващате, ще имате едно правилно схващане за живота. Не се стремете да преобразите вашия сегашен живот.

Запример някой казва: "Аз не искам да бъда търговец. Аз искам да бъда еди-какъв си." За някой човек е определено да бъде търговец, за някой човек е определено да бъде учител. Кой където е поставен, да не изменя своето положение. Поставен си в едно положение, докрай изучи. Щом като свършиш онова, което се преподава, в това положение по-висшето съзнание ще те вземе, ще те пренесе на друго място.

Може туй да трае един ден, един час, пет-десет, може да трае цял живот, но повече от един живот не може да трае.

Тайна молитва.

"Божията любов носи пълния живот."

VIII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1928-1929)

Четиридесет и пета лекция 26 юни 1929 г.,

София - Изгрев