Учителя Беинса Дуно - Първият Старец


15.2.1929 г.




Замисъл на природата

 Младежки окултен клас , София
1 съвпадения, за : "контролът"

6 часа сутринта

Отче наш

Размишление върху прилежанието.

Станете да направим едно упражнение:[1]

I. Двете ръце пред гърдите. Лявата длан върху горната част на дясната ръка, леко допряна. Бавно изтегляне на дясната ръка навън и поставяне дясната длан върху горната част на лявата ръка, тъй че двата палци да гледат нагоре. Същото се прави и с лявата ръка. Упражнението се повтаря няколко пъти, последователно с едната и с другата ръка.

II. Ръцете, вдигнати нагоре, са с допрени пръсти о рамената, успоредно на главата. Бавно се изтеглят ръцете, с опънати пръсти успоредно на главата, нагоре до над главата и после по същия начин, бавно ръцете слизат, докато пръстите се допрат до рамената. Това се прави няколко пъти.

Аз бих нарекъл днешната лекция „Замисъл на природата“. Ще знаете какво значи „замисъл“. Какво значи в най-обикновената смисъл: замислям нещо и намислям нещо? Едно и също ли е? Замислям нещо, значи процес несвършен, а намислям значи процес свършен. Намислям нещо и още мисля. Сега важността на движенията, които стават в физическия свят, каква е? Ако тия движения нямат вътрешен смисъл, те са безсъдържателни. Да допуснем, вие имате едно движение, намирате се в едно обезсърдчено състояние. Например онзи, който е обезсърдчен, си турга ръцете тъй успоредно, тъй пред гърдите, с палците надолу, седи и мисли. Но когато ти искаш да разрешиш един въпрос, ще вдигнеш палците си нагоре, байраци са те. Ако правиш туй упражнение и свиеш палците си надолу, ще има съвсем друг смисъл. Значи палците ти тук имат отношение към мисълта. След като движиш тъй ръцете си, имате успоредно движение на ръцете, едната ръка се оттегля, турга се върху другата, после другата се оттегля, двата палци ту се отдалечават, ту се приближават. Имате отношение вече. След като се приближат съвсем палците, какво ще стане? Ще се допрат. Всякога приближаването означава: мисълта, която трябва да се реализира, е близо до реализирането. За да се достигне една форма на мисълта, трябва да дойдат две сили в съприкосновение.

Та рекох, ако вие държите в съзнанието си всяко едно движение, да допуснем, вие искате да идете някъде, но избирате най-късия път, ще успеете ли? Кой е най-краткия път? (-Правата линия.) Да допуснем, аз искам да мина по права линия от тука. Нали трябва да вдигна няколко души? В дадения случай най-краткият път е да заобиколя. Защото кривата линия, това е безброй малки, прави линии. Под думата крива линия се разбира съвсем друго нещо. Аз мога да се движа по крива линия, но ако моето съзнание присъства, аз се движа по права линия. Защото всички тия малки линии, скачени образуват права линия. Кривата линия е линия на чувствата. Следователно, чувствата изкривяват линията. Т.е. правата линия трябва да се огъне, за хатър на чувствата, нищо повече.

Вглъбяване трябва да има. В природата е за забелязване един факт. Онези хора, които са меки, отстъпчиви, у тях преодоляват кривите линии, а хора, които не са отстъпчиви, у тях преодоляват правите линии. Запример вземете един тип на Месечината (I), и друг тип марсианеца (II). Разбира се това са различни типове. Вие никога не може да очаквате от втория тип да постъпи съобразно първия тип. Първият тип е на Месечината, вторият е марсианеца. Марсианецът винаги държи в ръката си своята шапка.*

Та рекох, за да се изрази във вашето съзнание известна мисъл, тя си има своята форма. Има си свой ход на движението. Някой път вие избягвате да направите едно малко движение, един малък потик, мислите, че това е маловажно. В природата маловажни работи няма, там всичко е важно. За съзнанието всичко е важно. Ако каквато работа ти започнеш, и даваш цена или важност, тя работата става важна. Отива едно лице при друг, пита: „Може ли да ми сметнеш 5 яйца по три лева колко правят?“ „Ама, толкова не знаеш ли да смяташ?“ 5х3=15. Но когато дойдеш да смяташ, най-първо заинтересувай се от този човек, кажи му: „Я, да видя яйцата ти, хубави ли са, големи ли са?“ Ще сметнеш най-първо 5 яйца по 3 лева колко правят. Но кажи му: „Дай да видя яйцата.“ Когато смяташ, трябва да имаш една ясна представа за формата вече. Ако вие смятате безразборно 5х3, че правят 15, то е хубаво, но то е едно упражнение. Но ако искате да имате едно постижение, то туй, което искате да вземете, трябва да имате една ясна представа.

Ако мислите да изучавате една форма или сила, или искате да изучите почерка на човека, най-първо трябва да видите почерка му. Значи онзи, тънкият наблюдател, човек вижда, че мислите и чувствата на човека се изразяват по някой начин навън. Има известни закони, които определят движението.

Следователно в изграждане на характера, ние се стремим към хармонични движения. Да допуснем, вие седите и мърдате пръстите си, единия показател удря другия, питам: каква е мисълта на този, който прави така? Или някой път седите, мислите, мислите и се почешете зад ухото. Това са известен род движения, които правите. Всички правите известни движения. Не се стремете да дадете известни обяснения на тия движения. Може би те се дължат на вашето подсъзнание, съзнание или на вашето самосъзнание. Но те не се дължат на вашето свърхсъзнание. Някой път като седите, турите си единия крак върху другия, поизкривите се на едната страна, на другата. Вдигнеш едната си ръка нагоре, туриш я в джоба, извадиш я. Не ви свърта на едно място. Накривите си главата на едната страна, на другата. С всички тия движения искаш нещо да изразиш. Най-първо човек трябва да се освободи от ония първични енергии. Нали и у децата в училището има такива енергии набрани, какво правят тогава учителите им? Оставят ги да изразходят тази енергия.

Представете си, че вие тук, както си седите, тихо и спокойно, аз мога да ви разтревожа всинца ви. Има известни форми, ако на вас покажа една такава форма, нито един от вас няма да остане тук в клас. Казвам ви: „Тук има една бомба.“ Всички ще избягате. Защо? Знаете последствията. Представете си, че внеса една боа, конструктор от тези кобри, колко от вас ще имате смелостта да останете тук? (Ц.: -Аз ще остана.) (Смях.) Аз вземам нещата, в техния обикновен смисъл. И страхът иде в нас не от нашата мисъл, ние се уплашваме без да искаме. Ние отпосле се плашим. Вие, като видите тази змия, веднага тя ще внесе известен род движения, ще ги причини. Питам: кои са причините за страха от една змия? Някой път не е от големината на предмета, който ни плаши.

Сега ние говорим за ония естествените движения, другите отпосле идат. И у животните има движения от страх. Аз снощи наблюдавах във въздуха един сокол се спусна върху гаргите и хвана една голяма гарга във въздуха. И соколът и гаргата паднаха на нашето място. Соколът натиснал гаргата, а тя вдига шум, моли се, кречи. Рекох, какво стана с гаргата? Гаргата се отърва, но като се намесих аз. Смелчак е този сокол. Това се случи надвечер. Няколко изяснения могат да се дадат. При това този сокол не е от много големите, от малките е, при повече от хиляда гарги влиза между тях и хваща една гарга, във въздуха я държи, но не може да я носи и двамата падат на нашето място. Аз им рекох: „Тук не е място да се ядат гарги.“ Въпрос не е за вегетарианството, но рекох на този сокол: „Нека си живее гаргата. Отвънка може, но тук не може да се правят престъпления.“ Пък и другото, един сокол да си позволи да хване една гарга, показва, че той се намира в голяма нужда.

Та рекох, когато ние сме спокойни, нашите движения са един род. Спокойният човек има един род движения, неспокойният има друг род движения. Всеки един от вас трябва да се стреми към едно спокойно състояние. Всеки ден трябва да имате половин час за самовъзпитание на тялото си. Седнеш, захапе те някъде. Стой половин час, не мърдай. Или сърби те някъде, мисли, че не се отнася до тебе. Може да чуеш някой шум, ще се самовъздържаш. Самовъзпитание се изисква. Не се вслушвай в този шум. Или искаш да надникнеш, да видиш нещо. Не се мърдай. Това са ред от движения, които тогава искате да направите.

Някой път, според както гледа човек от прозореца, такъв му е характерът. Някой ще дойде отблизо, ще си покаже главата и ще се отдръпне, друг цел ще се надвеси. Този, който е внимателен, едва ще си тури главата и ще се оттегли, а другият цел ще се надвеси навънка. Какво мислят тия двамата? Ако хващате тия хора да ви работят, кого ще изберете? Първият е откровен, а този, който се е надвесил много, не е много разумен. Той харчи много, много е щедър, но и много харчи. А онзи е пестелив, икономист, с малко енергия отива, с едното си око погледне и пак се оттегля. Единият ще направи такава линия АБ*, ще се надвеси много. А другият ще направи по-малка линия А1Б1. АБ ще харчи повече енергия, за да изходи този път, а А1Б1 ще харчи по-малко. Ако АБ е ваш ортак, той ще харчи повече. Сега това не е един закон, но като пристъпваме да изучаваме характера на човека, все ще се натъкнем на тия наблюдения. Та необходимо е понякой път да се спирате по 5,10,15,20 минути върху себе си. И после, да правите упражнение, каква поза трябва да имате? Човек трябва да има едно тяло изправено, гръбначният стълб на човека трябва да бъде почти в отвесно състояние, с едно малко различие.

Самовъзпитанието трябва да започне от тялото. АБ представлява вашият гръбначен стълб.* Може да се образува една малка кривина. То става от практическо съображение в кривите линии се харчи по-малко енергия. Щом човек е в един унил дух, той веднага се изкривява, за да си помогне. При този навик къде е тежестта? Или защо човек си навежда главата малко напред? Човек, който си е навел главата надолу, не мисли. Казват: „Наведена глава сабя я не сече.“ Какво подразбирате вие под наведена глава? Защо човек си навежда главата? Щом човек си наведе главата напред, де е тежестта? Центърът на тежестта е назад. Щом центърът на тежестта мине напред, човек си изправи главата. Следователно, онзи човек, който почва да се нагърбва, той се повръща към онова, животинското състояние. Затова е необходимо всеки един от вас да се изправи, гръбначният му стълб да вземе едно отвесно състояние. Може да се изправите пред една врата и да допрете гръбнака си до нея. Като сте тъй изправени, да тонирате вашия гръбначен стълб, да могат тия енергии на гръбначния стълб да потекат. Понеже има едно течение у човека от север към юг. Север е горе, а юг е доле. Вие трябва да регулирате туй течение на гръбначния си стълб. В следствие на неправилния ход на туй течение, някой се деформирал, накривил се на едната страна или на другата. Полюси са това. Постоянно се менят полюсите на движението. Някой човек ще вдигне едното си рамо, някой ще стъпи само на единия крак, на левия, а десния ще държи леко като някоя кокона, благородна дама. Това са вътрешни състояния на неговите чувства.

На вас ви рекох, дръжте си главата права! Някой път като се учудвате, правите разни движения с главата. Това иде естествено. Наведе си главата на едната страна, иска да каже: „Чудна работа!“ Изгубил си той равновесието. Ако е наляво, значи центърът на тежестта къде е? Ще решавате математически. Иван Стоянов навежда главата си наляво, какъв характер има? Поставете в геометрическа форма, кои са силите, които действуват. Значи, центърът е в дясната страна. Имаш един неприятел или задяват те от ляво, ти се накривяваш към дясно към твоя тил. Който наклонява главата си на лявата страна, значи той уповава на сърцето си. Спасението е долу, в сърдцето. Пък друг навежда главата си на дясно. Уповава на ума си.

Тия са разсъждения като наблюдавате хората. Но заедно с това наблюдавайте и себе си. Наведете си главата на ляво, наблюдавайте се, кои са набудителните причини за това? Кое ви е накарало да наведете главата си малко на ляво? Човек трябва да върви прав като една запалена свещ, да има само едно колебание, това е за разумния човек. За онзи, който не е разумен, той може да навежда главата си както иска. И вас, като ви гледам много, малцина седят тъй правилно, както природата изисква.

Един окултен ученик или един ученик на новата наука, той трябва да знае ония линии, които са правилни за неговия живот. Има морални линии в природата, разумни линии, мъдри линии в природата, не самите линии са мъдри, но линии, по които мъдростта се движи. Сега, когато дойде един ваш приятел, когото вие обичате, как ще си подадете на него ръката? Той, като дойде, как го посрещате? Всякога трябва да се спирате върху вашето поведение, да се анализирате. Не човек да стане дребнав, но да забележите разликата в движенията. Към онзи, когото обичате, във вашите движения сте много пластичен. И в ръцете, и в лицето ви има голяма пластичност, на която вие не обръщате внимание. Това се дължи на вашето подсъзнание. Някоя майка, която обича своя син или син, който обича и почита майка си, в тях има един род движения, благородни. Когато пък някой господар, като се приближава към слугата си, у него има съвсем други движения. Той се приближава към слугата си с безлюбие. Вие можете да кажете: „С чувства свирепи, груби, сурови“, и т.н. Новата психология не търпи такива думи. Дървото е сурово, груб е неодяланият камък. Безразличен също не може да се употреби. Господарят, като се приближава, няма почитание към слугата си. Един учител, като се приближава към някой ученик, който е способен, приближава се към него по-внимателно, а към ученика, който е слаб, с пръст го сочи.

В Варненската гимназия имаше един учител Белчев, той на неспособните ученици казваше, като си свие малко очите: „Я, ти там излез на дъската!“ А към способните ученици си отваряше очите. Като си затваряше очите, той искаше да каже: „Ти си от онези, които ходиш с затворени очи и умът ти е затворен, я, излез малко на дъската, да ти се отворят очите.“ В него имаше една черта, той, като погледнеше ученика, оценява го, казва: „Я, излез.“ Ако дойдем ние да разглеждаме защо този учител спрямо едни постъпва по един начин, а спрямо други по друг, това зависи от учениците. Но ако е един учител с високо познание на човешката душа, той ще се държи еднакво и към онзи, който знае и към онзи, който не знае. Но той все таки прави различие. Той, щом се обърне към един от неспособните ученици, има нещо различно в движенията му и в ръцете, и в лицето, в правите и криви линии на неговото движение има нещо, което се различава. Ако гледате учителя, по неговата фотография може да знаете какъв е ученикът, на който той говори, способен ли е или неспособен. Пък и у неспособния ученик има известни движения, които го отличават. Той, като стане, стиска се, седи неспокоен, несигурен, а онзи, който знае, като стане, в него има самообладание, нещо хубаво има в него и красиво. Та има известни линии, които определят нашето вътрешно [поведение] падение.

Та всеки ден трябва да мислите върху онова, хубавото и благородното в природата. Представете си, че вие сте затворени във вашето тяло. Нали всеки ден трябва да отваряш прозорците си, да влезне светлина и чист въздух. Ще погледаш малко и ще подишаш на широко. Ще правиш известни упражнения върху себе си. Казвате: „То ще дойде от само себе си.“ Нищо само по себе си не иде в света. И всякога в природата те заставят по всевъзможни начини, хиляди начини и методи има, чрез страдания, чрез неволи, чрез лишения, докато ни вкарат в правия път, да мислим правилно. Сега вие се приближавате към тази наука. За да стои по-дълго време у вас, за да може да я използувате, във вашето съзнание, Трябва да има пълен контрол върху тялото ви. Не да господствувате, но тялото и вие Трябва да се разбирате. И във всеки даден случай Трябва да разбирате състоянията, които минават във вашите мисли и желания. Всякога от две състояния Трябва да разбирате кое е правото.

Седите някой път, имате свивания на лицето си, някои хора правят движения с лицето си, устните, носа си, този род движения може да са предадени по наследство, а някой път, като се намираш в затруднително положение, в мъчение, чрез изкривявания на мускулите тази енергия търси място да излезне. Следователно, ако мислите правилно и чувствувате правилно, тази енергия ще излезне, ще се асимилира и няма да има нужда да се обезобрази тялото. Нашето тяло се обезобразява от натрупване на излишна енергия. Ако се разгневите, имате едно чувство на гняв, то ще произведе известен род движения, известен род криви линии у вас. Или, ако вие развивате у вас своята твърдост, тя има своята линия. Твърдостта се изразява въобще в устата. Ако вие я развиете по-силно, тя ще образува една права линия С.* И когато човекът иска да каже, че е твърд, стиска си устата, образува права линия. Днес си стискаш устата, утре си стискаш устата и най-после устата образува една безформеност. А пък онзи, на когото твърдостта е слаба съвсем, устата му седи отворена. Тогава онзи, на когото устата е затворена считат го за волев човек, пък на когото устата е отворена за безволев човек. За предпочитане е една патка, която можеш да сготвиш, отколкото един кремък. Когато човешките чувства изгубят своята пластичност, те стават като един кремък.

Та ще знаете, че всичките наши мисли се изразяват навън. Твърдостта се изразява в правата линия, същевременно и контролът на чувствата. Но този контрол може да стане така, че да осакати устните. Но все таки в устата трябва да има известна твърдост. Не си стискайте устата, нека естествено да се допират, без да правят някое особено налягане. Пък и не си отваряйте устата. Човек във всяко едно отношение трябва да бъде естествен. В природата има един естествен предел на отношенията. В природата има един красив предел: „по образ и подобие“. Този предел съществува в природата. За самовъзпитанието, трябва да се стремите да работите върху хармоничните черти, поне половин час да седите, да работите за хармоничните линии в лицето си, в главата и в цялото си тяло. Може да турите една основа за постройката на вашето бъдеще тяло.

Та, при възпитанието, някой път можем да си спомогнем с движенията. Не знаеш какво да правиш, слаба ти е волята. Стани прав и си направи това упражнение с ръцете пред гърдите, но дръж си палците нагоре. Защото горната страна на ръката е положителната, а вътрешната е отрицателната. Физически и умствено става преливане на енергията. Не, че много ще постигнете, но все таки ще стане една вътрешна хармонична промяна. Туй упражнение трябва да се направи така, че пръст върху пръст да минава отгоре, а не да се прави тъй безразборно. Първият пръст върху първия, вторият върху втория, и т.н. После някои могат изведнъж да направят упражнението. Не е въпрос изведнъж да се свърши упражнението.

Ние трябва да знаем защо става всеки един акт в нашия живот. Ако вие се почешете зад ухото, може ли веднага да проследите, коя е мисълта, която ви е накарала да се почешете? Той е учен човек, който може да каже това. Или понякой път бутнете си носа или ухото, знаете ли коя е причината? Онази мисъл, която ви е заставила да си турите ръката върху тази повърхност на носа. Да допуснем, че вие сте много нервен или неспокоен, турете ръката си до края на носа, 5-6 пъти допрете така леко ръката си до носа и забележете как ще ви се отрази. Или когато сте силно раздразнен от вътре, има един, който се е раздразнил у вас, допрете ръката си до носа няколко пъти, няма да се мине много време и веднага ще се смени енергията. Ти извади тази енергия от себе си. Известен род криви линии стават проводници на тази енергия. Ако вие знаете как да тургате ръката си върху вашия нос, много ваши състояния ще се сменят.

Сега, такова едно упражнение, някой път може да ви помогне и да ви избави от 3-4 години затвор. Казваш: „Аз няма да си играя.“ Като си играеш, 4 години ще спечелиш; пък ако не си играеш, 4 години в затвор ще бъдеш. Ако си кажеш тъй на носа, 4 години ще спечелиш, ако не, 4 години в затвор ще бъдеш. Ако тъй правиш с ръцете си, 4 години ще спечелиш; ако тъй не направиш, може без служба да бъдеш. Те са положения спасителни за света. В природата има някои положения, които са спасителни, при даден случай са важни за вас.

Затуй малките случаи, които ви се паднат в живота, не трябва да ги считате маловажни. На всяко нещо трябва да дадем точно тази цена, която трябва. Не да станете страхливи, като се случи нещо. На всичко, което става у вас, ще обръщате внимание. Станала кожата ти суха, ще обърнеш внимание на това. Трябва ти повече вода. Подигнала се температурата на ръката ти. Ще обърнеш внимание на това. Какво ти трябва? Трябва ти малко изпотяване. Образуват се известни конвулсии в тялото ти. Трябва ти една баня. Щом си неспокоен, вземи една кана вода, полей я отгоре си. Можеш да се възпиташ с една кана вода. Налей я отгоре си. Кажи и: „Добро утро!“ Тази вода, като потече по тебе, тя е магическа. И при това тя ще направи хубави, красиви линии върху ти. Няма друго същество, което прави такива красиви линии, както водата. Вие виждали ли сте като пуснете вода върху гладка повърхност, колко красиви движения се образуват. По-красиви движения от водата не съм виждал. Като полееш каната върху си и кажеш „добро утро“ на водата, всички тия капки в криви линии, като минат по тялото ти, ти се усещаш радостен и доволен. С водата тази непотребната енергия се е премахнала от тебе и ти си се тонирал вече.

Вие сте млади сега и тия, малките упражнения са хармонични и потребни за вас, за да се създаде у вас едно тяло устойчиво. И кой как ви види, да забележи, че в строежа на тялото ви има нещо ново. А ако останем с нашите стари глави и тела и със старите си походки, тогава няма защо да учим. Всичко трябва да стане ново. Щом дойде новото у вас, вие ще се възродите.

На вас ще ви дам сега туй упражнение (I и II) за 10 дена ще го правите сутрин и вечер по 10 пъти. Сутрин, като станете от леглото и вечер, като лягате. Полека ще го правите и съзнателно, тъй пръст върху пръст. Ако го правите само тъй да се мине, нищо няма да ви ползва. Ще правите наблюдения, какви промени стават вътре във вас. Може да си имате едно тевтерче да отбележите по-главните ваши състояния. После, ако ви е минала една мисъл и нея може да си я отбележите. След туй ще направите второто упражнение. Ръцете ще вдигате успоредно от страни на главата и после пак бавно да се огънат от страни на главата до шията. Сега с тия упражнения не че ще се получат Бог знай какви постижения, но вие ще правите вашите наблюдения. С тия два вида упражнения ще проверите един психичен закон.

Станете сега.

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит животът.

7.05 часа сутринта

23 школна лекция на I-ви Младежки Окултен Специален клас,

15.II.1929г, петък, Изгрев


Силни и слаби желания На този камък
Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между беседите.