Да я не пия ли?

А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, и удари слугата първосвещеников, и отсече му дясното ухо; а на слугата имemo беше Малх. Тогаз рече Исус на Петра: „Тури ножа си в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?" (Евангелие от Йоана 18:10-11) За то издавам заповед, че всеки народ, племе и език, който говори зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, ще се насече на късове, и къщата му ще стане гноище; защото друг Бог няма, Който може да избави така. (Даниил 3:29)

„Чашата, която Ми даде Господ, да я не пия ли?" С думата „чаша" са запознати всички. В съвременния живот изобщо чашата играе важна рол. При всички увеселения чашата служи - най-хубавите вина трябва да се наливат в тази чаша. Сега именно Христос казва на учениците Си: „Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?" Често и лекарите, и те дават чаша; и малките деца, които не са свикнали към тази чаша, изпитват отвращение към нея. Но чашата вътре в себе си съдържа процес на известно развитие, тя е емблема в живота, и ако забележим в природата, всички онези растения, на които цветовете са явни, не тайнобрачни, изобщо имат такава форма - форма на чаша. И в този смисъл, да пиеш известна чаша, значи да претърпиш известен процес, вътрешен или външен, сърдечен, телесен или умствен.

Аз взимам на друга страна тези трима младежи, които били хвърлени по заповед на Навуходоносора в огнената пещ, понеже те изразяват три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв ум. Но виждаме в тази глава, че тези трима младежи стояха толкова високо в умствено, нравствено и духовно отношение, обичаха своя народ и когато вавилоняните искаха да им наложат своите възгледи в обществения живот, те се отказаха от тях, не се подчиниха. Тъй че в живота има известни принципи, които трябва да държим всякога, ако искаме да се развием.

Сега изпитанието е не само за един индивид, за един дом, но и за цял народ, за цялото човечество. И нам не трябва да ни е чудно, когато новият свят или Бог постави индивида или дома, или целия народ на изпит. И този изпит ние трябва да го преминем.

Тези трима младежи представляват трите велики принципа, които действат в човека. Ако няма единство между човешкия дух, душа и тяло, никакъв резултат не може да се постигне. Мнозина са говорили върху този стих и го взимат в друг смисъл, но той има трояко значение. В един смисъл тези младежи представляват известен характер, известна устойчивост, защото човек се познава, че е човек, само тогава, когато може да издържи своя изпит. Онези ученици, които свършват гимназия или университет, трябва да издържат своя изпит и само тогава взимат диплома. Така е и в обществения живот. Всички най-малки до най-велики животни трябва да минат под този процес и само тогава да заемат своето място.

Съвременните хора имат едно повърхностно понятие за живота. Те искат блага от живота, искат да дойде щастие. Но знаете ли какво нещо е щастието? За да търсиш щастие, трябва да знаеш какво нещо е щастие и да го пазиш. Мнозина търсят любовта, но знаете ли какво нещо е любовта? Ще кажете: „Ние го чувстваме." Вие обаче чувствате много неща - и приятни, и неприятни. Някои ще кажат: „Всичко в света е любов." Но то е проявление на любовта, а какво е любовта, ние не я знаем. Ако аз бих запитал някого какво е любов, досега не съм срещнал било писател, било философ, който да даде определение на любовта. Някои казват: „Бог е любов." Но да оставим този въпрос. Той е въпрос на бъдещето и само след дълго развитие ще имате понятие за нея. Но засега дръжте си любовта тъй, както я разбирате.

Сега ще дойдем до характера на човека, това, което е устойчиво. Характерът у човека разбира тази основна черта, която през всички изменения остава неизменяема. Ако може да намерите по-добро определение, може да приемете него. Но сега ви давам това, което може да разберете. Ако при изпитанията вие се мените и тази черта се мени, значи у вас няма характер, а всички същества, които нямат характер, те са безлични и нямат индивидуалност.

Сега ще направя няколко забележки, преди да встъпя във вътрешния смисъл на въпроса. За да може да развие своята основна черта, човек трябва да мине през четири степени на своето развитие. В съвременния живот те са дадени като съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание или самосъзнание и космическо съзнание. Човек е минал през трите периода, сега именно е в периода на самосъзнанието или това, което наричаме грехопадане. Самосъзнанието и грехопадането имат обща връзка. В грехопадането човек желае да завладее света. Той си казва: „Аз само живея и на мене трябва всички да служат." Затова хората казват: „Нему като е добре, и на всички е добре; и щом нему е зле, и в цял свят е зло." Затова в съвременната философия има две течения - оптимисти и песимисти. Когато човек е добре, той е оптимист, също когато е и здрав; а когато е зле, когато е болен, той е песимист. Но това ни най-малко не подразбира какво е положението във вселената. От вашите субективни възгледи за света, това ни най-малко не разбира Божиите закони, тоест крайната цел на Божиите закони. Ще запита някой каква е крайната цел. Крайната цел е да намериш основната черта на своя характер; крайната цел е да намериш своя опорна точка, да намериш своя дом, да се върнеш при баща си, да намериш своя учител да те учи, да знаеш какво да работиш. Някой казва: „Като свърша всичката си работа, какво ще правя?" Ти не разбираш крайната цел, защото работата никога не се свършва. Свършване на една работа подразбира започване на друга работа.

И тъй, никога не туряйте на ума си каква ще бъде крайната цел. Всякога работата си трябва да свършите. И като свършите тази работа, вие ще бъдете щастливи. А ако не може да я свършите, вие ще бъдете нещастни.

И тъй, нашият ум трябва да е насочен към работа, която ни е дадена в този свят. Всеки ще се запита: „Защо сме дошли на този свят?" Христос казва: „Чашата, която Ми даде Бог, да я не пия ли?" Сега всички имате по една горчива и по една сладка чаша. Сега ще ви обясня защо сладка и горчива чаша идат променливо. През горчивата чаша човешкият живот трябва да се пречисти. Когато някой извор е излязъл от дълго време от своя източник, изминал е много път, той се е измърсил, събрал е из пътя си много утайки. Съвременните хора, за да пречистят тази вода, прекарват я през много песъчливи пластове, за да я филтрират. Следователно, когато Господ ви дава горчива чаша, Той иска да пречисти вашия живот. Като преминете четири-пет пъти през тази чаша, тогава човек ще разбере защо е трябвало да пие тази чаша. Тази чаша е човешкият живот, който е наситен с много нечистотии. Тези нечистотии са всички лоши желания, които дохождат като утайки.

Сега човешкият живот е покварен; има известни елементи вътре в живота, които действат разрушително в човешкия характер. Всеки ден ние се боим от това, какво ще стане с нас, да се не разболеем, да не остареем, и това, от което се тъй боим, става. Пита се тогава, каква философия има в това плашене.

Всички ние приличаме на онзи пътник, който пътувал през едно планинско място и паднал в една пропаст. Заловил се за един клон от едно дърво и стоял така четири часа. Като отмалели ръцете му, уморил се, отпуснал се от клона и започнал да вика: „Сбогом! Аз вече отивам." Но останал учуден, когато видял, че отдолу под себе си имало пропаст само петнайсет сантиметра. Често и вие се държите на някакъв клон и казвате: „Сбогом, аз вече отивам." А като се спуснете, ще видите, че има дълбочина само петнайсет сантиметра. Така човек прави своя живот нещастен.

И тъй, новото учение ви казва, че пропастта е само петнайсет сантиметра, и като се пуснете, ще видите. Затова някои казват: „Какво ще стане с мене?" Навсякъде е само петнайсет сантиметра. „Ами ако умра?" И там зад тебе - пак петнайсет сантиметра. Тъй че онзи страх, който е обхванал всички - пуснете се, всичко е тихо и спокойно. Може да опитате това учение, защото истината всякога може да се опита, истината е живот. Христос разбира истинския смисъл, Той не съжалява за това. Ако Христос не би пил тази чаша, какво благо би добило човечеството? В тази чаша бе пак Божествената любов и страданията на тази любов не бяха нищо друго, освен че листът на тази чаша окапа и сее пак плода на живота. Христос беше плод върху дървото на живота. Казваха учениците на Христос: „Недей цъфти." Но Христос разбираше, че сега е времето. И ако Христос не беше цъфнал, не беше завързал, не щяхме да имаме тази благодат. Когато дойде тази чаша за нас, това показва, че ние ще трябва да цъфнем, да завържем.

Следователно ние не трябва да съжаляваме, когато страдаме. С това индивидът, домът или цялото човечество стават благородни. И следователно Христос трябваше да цъфне на това дърво, да даде първия плод. Този плод е, който лекува хората. В този плод стои това учение, което като го приеме човек, той приема тези елементи на спокойствие. С това човек минава в космическото съзнание, във вселената, която е жива, в която и небето, и ангелите, и всичко служи на Бога. Когато човек е добър, където и да го турите, и в огъня, и в рая, нему е все едно. Но когато е лош човек, то е друго нещо. Тези трима младежи, като влязоха в огнената пещ, не изгоряха, но при тях се яви и четвърти, който имаше вид на Исус Христос. Само тогава, като мине човек през огъня, ще намери четвъртия елемент, тоест духа, или както го наричат във философията - да намериш висшето „аз", Божественото, а в християнството се разбира да намериш духа, или с други думи - да се съединиш с Бога. Думата „съединение" е взета в смисъл на „хармония", а не да съединиш, да се хванеш за ръцете с някого. Когато вземем няколко тона от някоя гама последователни, те всички образуват само един тон. Но ако се вземат няколко хармонични, различни, тонове, които образуват един акорд, те ще дадат хармония, ще дадат обем. Но когато влезем в Божествения живот, ние ще образуваме хармония. Понеже Бог няма нужда от нас, не иска да ни погълне, всичкият стремеж е съсредоточен в това, да даде на душата да разбере това, което Той разбира.

Следователно Бог е единственият учител на душите, които могат да Го разберат. Само тогава човек може да бъде умен, добър, красив, здрав и тогава ще се образува хармония във всички области на живота. Тази хармония за да се образува, в нея трябва винаги да има едно препятствие. Например, когато се движи някой влак, отпред пред колелетата има една цев, пълна с пясък, която се спуща пред колелетата, сипва пясъка, за да може колелетата да подемат. Иначе те се хлъзгат по гладката повърхност и не могат да се движат, да подемат.

Следователно, когато вие сте много щастливи, че вашите колелета не може да се подемат, Бог ви сипва по малко пясък, но от това вие се чувствате нещастни.

Казвате си често: „Побеляха ни главите." Да, ако е за платно, бих желал всички платна да побелеят; но ако е за почвата, гдето се раждат храни, бих желал всичката почва да почернее. Христос се обръща към хората и казва: „Това е Божественият плод, от който се образува хармонията в човечеството, и затова, който е готов да страда, той ще цъфне, ще върже." Но ще кажете: „Ще ме изядат, като съм плод." Нищо, нека те изядат, след това ще се образува семка, а тази семка е силата, която се крие, и докато не се образува тази сила, той не може да има това развитие.

И тъй, в този смисъл се разбират мъчнотиите, които се зараждат във вас, а такива имат всички - непреодолими мъчнотии. Но тези мъчнотии са преодолими за този, който ще се пусне петнайсет сантиметра надолу, тъй както е с пътника. Аз съм виждал хора, които, като умират, ритат, ритат, не могат да умрат. Пусни се - само петнайсет сантиметра е под тебе, нека излезе душата ти. Викат лекари, инжекции правят, само да го задържат и пак нищо. Като се пусне човек петнайсет сантиметра, ще се изправи после на краката си и ще си каже: „Слава Богу, че се избавих от това голямо нещастие. "

И сега хората, като се съберат над някой умрял, казват си: „Горкият човек, отиде!" А аз виждам умрелия - петнайсет сантиметра до тялото си. Това е неразбиране на нещата. Сега ви се вижда малко смешно това нещо, но като дойде някое нещастие, тогава се хващате за един клон. Ако се пуснеш от клона, дръж се за Бога, тогава ще настане един обрат във всички твои възгледи.

Зная много писатели, които, като напишат нещо, боят се от критици, вълнуват се, преживяват много неща и най-после, като мине тази криза, въздъхнат си и казват: „Свърши се." Напиши книгите си, па се пусни долу. Кажи си урока, па се пусни долу. Това искаше да каже „чашата, която Отец е дал". Петър казва: „Не я пий, Господи." Но Христос казва: „Трябва да изпия тази чаша. "

И тъй, у вас има един Петър и един Христос. Петър изважда ножа и отрязва ухото на слугата на първосвещеника, но Христос казва: „Тази чаша, която Господ ти дава, изпий я, и след време ще разбереш Божествената хармония. "

За всеки от вас иде една горчива чаша и бих желал всеки да я изпие християнски. След тази чаша ще възкръснете, а възкресението - това е нов живот на този свят. Това е вкратце външната страна.

Сега има един паралел между тези трима младежи. Навуходоносор е накарал тези младежи да се покланят на този изкуствен образ, който той е заповядал да направят. Но те отказали и той им казал, че ще ги хвърли в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че слугата, който ги хвърлил, от пламъка на огъня изгорял.

Така че, който живее с Христовия дух, ще бъде в безопасност. Божествената сила се проявява в най-силните страни на живота, но когато хората са богати, а не сиромаси. Богатството е затлъстяване отвътре, а сиромашията е вътрешен процес на развитие, затова богатството трябва да се обърне на тор, а сиромашията - на един честен труд. И тогава тези два процеса работят за нашето развитие. Щастието трябва да се обърне на тор. Докато човек не изгуби всичко на света, той не може да намери Бога. Този процес е навсякъде. Ако не вземете розови листа - три-четири хиляди килограма, ако не ги сварите в големи казани, вие не можете да изкарате от тях екстракт. Тъй че земното щастие трябва да се изгуби, трябва да се замени.

Христос казва: „Ако ти не се превърнеш в един духовен живот, не можеш да намериш щастието." Христос пи от тази чаша и Той сега е един велик човек, съединил се е с Бога, и там е Неговата воля. Той казва: „Аз изпълних волята на Отца Си и ако не бях изпълнил Неговата воля и Аз щях да бъда с вас. "

Но често в религиозните хора се заражда една друга мисъл: кой е по-свят, по-умен. Тези неща са относителни. Аз виждам, че сегашните хора може да любят само един човек. Вие не може да любите повече от един човек, веднага ще се скарате. Ако някога обичате едного, а после другиго, вие ще започнете да лъжете и пред единия, и пред другия, и ще започнете да живеете един живот неискрен. Пита се, защо е то, любов ли е това. Това е човешкият егоизъм, вашето самосъзнание. Вие сте в себе си едно малко жестоко божество. И мъж, и жена са опитали това божество. Това божество живее във форма на дъщеря и на син. Аз съм виждал това божество да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си. Такова е нашето божество и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл. Това се дължи на туй божество, което постоянно ни мъчи. Затова човек е някога доволен, а някога недоволен. Това са двамата, Петър и Христос. Като се разгневим един ден - това е Петър, а на другия ден вие виждате Христос. Той ви казва: „Тази чаша трябва да се пие. "

Съвременните хора приличат на това. Една негърка много страдала и постоянно се молила на Бога да я вземе. Тя живеела близо до един университет, отгдето студентите често слушали нейните молитви и решили един ден да я подиграят. Една вечер няколко студенти отиват в къщата й и похлопват на вратата. Тя запитала: „Кой е там?" „Аз съм архангел Михаил - отговорил й един от студентите. - Ида да ти взема душата." Но тя казала: „Кажете му, че я няма тук." Така е и с всички съвременни хора, които говорят за идеали, за благо. Като дойде архангел Михаил, те казват: „Кажете му, че го няма." И тогава се сбъдва българската пословица. Изкарали едного да носи кокошката, виното, крушите, той все мълчал. Но когато го накарали да копае лозето, той казал: „Всичко аз ли да работя, нека друг да копае лозето!"

В закона на развитието ние трябва да носим тази мотика - тоест страданието, което произвежда това велико щастие. Тази чаша е благословение, тя носи и страдание, но носи и щастие. Като се научим как да я пием, тогава ще разберем дълбокия вътрешен смисъл. С тази чаша и Бог ще ни почерпи.

За всеки е важно да намери своя основна черта в своята душа, затова трябва да бъде безстрашлив. Това безстрашие ще внесе у нас спокойствие, което ще ни помогне да извършим всичката своя работа.

Всеки ден вие се гневите. Например не ви слуша мъжът, кипнете веднага. Но какво е кипване? Например, като варите сладко, отделя се пяна и след това кипва. Пяната се огребва с лъжица, докато се изчисти сладкото. Щом кипнете, тогава мъжът ви да вземе лъжицата, за да огребе пяната отгоре. Това е утайка и като се пречисти жената от тази утайка, тя ще стане много добра, много любезна, учтива. Мъж кипне, жена кипне, дъщеря, син кипне - вземете лъжицата. След често такова пречистване човек ще стане умен. Така трябва да се гледа на живота. Това не е само една алегория, но показва и една действителност. Ни най-малко не се безпокойте за вашия живот. Имайте желание да отнимате пяната отгоре. Господ, Който е създал хората, Той си е направил добър план, знае за всеки човек какво ще стане сега. Бог е точно определил за всекиго един път. Но ще каже някой: „Бог с мене ли ще се занимава!" Да, Той ще се занимава с теб и се е занимавал много пъти. Той ти е начертал един път. Каквото и да ти дойде, ти не се съмнявай, върви в Божествения път, вярвай, че Божественият план в твоето развитие ще се завърши с всички тънкости.

Аз съм привеждал няколко пъти примера, когато Мохамед е бягал от своите гонители зарад учението си и се е скрил под едно дърво, гдето е наблюдавал как една мравка е мъкнела много голям товар и искала да го изкачи. Тя е имала търпението деветдесет и девет пъти да го дига и да не успее да го изнесе, и едва на стотния път е успяла да го изнесе. Мохамед, като наблюдавал това нещо, казал си: „Ако една мравка може да успее в постигане на желанията си, толкова повече аз." Това е Бог. Той като вижда вашите мъчнотии, Той ще благослови вашите мъчнотии, ще благослови труда ви. Горчивата чаша, която ще може да изпиете, Той ще я обърне за ваше благословение.

Бог еднакво гледа на всички - и на праведници, и на грешници. Това, което говорят и писатели, и философи, то е друго нещо, но Бог еднакво гледа на всички - и на животни, и на хора. Дръж се за това, че в Бога няма измяна. Той се гневи, но когато сте на огъня. Това гневене е тази активна сила, която ви пречиства. Когато се гневи Бог, Той ви пречиства. Вие викате, но Той ви казва: „Не бойте се, Аз ще ви пречистя." Като стоите в огъня, макар и много години, Той ще ви извади, ако нямате пяна, Той ще ви вземе. Ще се засмее Бог и ще ви каже: „Много се радвам, че се очисти. Гледай втори път да се не опетниш, защото чистотата е необходима за живота. "

При сегашните условия, при които живеем, трябва такава основна мисъл, която да ни крепи. Тези хора, които умират от апоплексия, имат сърцебиене, повреда на стомаха, на дробовете - те са болести, които произтичат от постоянно безпокойствие. Някои хора се не боят и си казват: „Какво от това, че ще умра! Няма Бог." И казват на другите, че каквото има, то е тук на земята, и затова - да се наживеят поне.

Някои хора дохождат на земята за един ден, други за година, десет, петдесет, сто и двайсет т.н., кому колкото Бог е определил. Онзи живот, в който отиват, е много по-добър от този на земята. Някои казват: „Този живот, я го има, я го няма." Думата „я го има, я не" означава, че в моя ум е тъмнина, в моя ум Господ Го няма. Ако затвориш тази стая, ще бъде тъмнина, но то не значи, че Бог там Го няма. Бог е и в тъмнина, и в светлина, и в страдания, и в радости, и в любов, и в омраза - еднакво е Той във всички проявления.

Някой мрази - това показва, че Бог е в него. Но той не може да мрази повече от двайсет години. След това настъпва любов. Омразата се обръща на любов. Следователно Христос, Който дълбоко разбира този закон, казва: „Тази горчива чаша след време ще се обърне на велико благо и на велико съзнание, и затова Аз трябва да пия." Ако учениците, последователите Христови досега прилагаха този закон, светът щеше да бъде в друго положение. Но тази омраза дойде и затова след време ще дойде велика промяна, велика любов в цялото човечество на земята и след двайсет-трийсет години всички писатели, философи ще пишат в това направление. Тази велика вълна иде и всички нещастия на миналото ще бъдат само почва за велики плодове и ще се разцъфтят благата на човечеството. Затова вие не се бойте, че ще умрете. Нека се мре. И колко от вас сега висите на този клон, и кой е виноват? Околните - баща, мъж, жена и други. Пуснете се и вие ще бъдете доволни. Щом се разгневиш, кажи си: „Чакай да се пусна!" Не си разположен - пусни се и ще видиш какъв щастлив момент ще бъде. Съмняваш се у някого - пусни се долу. Мразиш някого - пусни се долу. Досега всички казваха: „Не се мразете, не се лъжете." Служиха си с отрицателното въздействие. Но аз казвам: „Обичайте се, любете се!" - в положителен смисъл.

Сега се казва „обичай", започваме да говорим за любов, за добро. В какво стои характерът на човека, аз ще го определя. Основната черта във вашия характер се състои в това например, ако един баща остави своята млада дъщеря при един мъж и не я поквари, той има характер. Ако при някоя жена остане един мъж и тя не го поквари, тя има характер. Трябва да се отстранят тези мисли на користолюбие. Така се ражда омраза. И един ден, който познае вашите лъжи, ще ви намрази. Ако някой ви остави богатството си да му го пазите, и вие го опазите, имате характер. Как ще живеете добре, докато използвате чуждото богатство, чуждите жени и т.н.! Горчива чаша да изпиеш, то значи да повърнеш на хората това, което дължиш, но и да им помогнеш. Любов - значи да помогнеш на един човек във всичко, в което можеш. А сега в какво се състои любовта? Например един сиромах се оженил за една хубава мома. Обичали се те и живеели известно време с целувки, но не ги хранило дълго време това, иска и храна.

Когато здрав мъж целува здрава жена или обратно, те не вършат добро. Аз бих похвалил някого, когато той целува болен, обича болен човек. Това е добро нещо. Или ако се хванат подръка здрави, млади хора, това не е добро. Но хвани някой стар, немощен, понагледай го. Някой баща целува своите бедни, болни деца. Не давайте целувка, каквато Юда даде на Христа. Когато вие целувате един здрав човек, вие го предавате.

Следователно трябва да знае човек как да целува и кога да целува. Това е характер в живота. Аз не ви изобличавам какво сте вършили, а ви казвам какво трябва да правите. Някой казва: „Не ме обичаш." Не те обичам, защото си богат, здрав. Стани беден, болен - ще те обичам.

Давайте онези целувки на духа. Когато хората се обичат, душите им трябва да бъдат близко, а телата - далеч. Когато мъжът умре, тогава жената го идеализира, обича, а докато е жив, тя го мрази. За да се обичат, Господ ги разделя. Те отдалеч се разбират. Един американец искал да угости един свой приятел, с когото не се бил виждал десет години. Той съобщил за това нещо на жена си по телефона. Но тя му отговорила: „Да не ми водиш този мазник." Той си казал: „Видиш ли, тя е." Познал по телефона жена си.

Ние говорим за Бога, но ние казваме: „Да не Го довеждаш! Колкото пъти е дошъл, все нещастие носи." Но това е един лъжлив процес. Ние се лъжем в живота. Често пъти масоните, преди да приемат някого като свой член, те го подлагат на изпит. Излиза срещу него един човек и насочва една сабя. Ако се уплаши, те не го приемат. Сабята е книжна и веднага се прегъва. Така и Господ иска да те изпита с някоя сабя. Всички тези страдания са книжни и когато вие ги посрещнете, те ще се счупят във вашите гърди. Страданията не може да се сравнят с онази слава, която ще се открие за нас, затова трябва да се приготвим още в тези времена. Това са изпити.

Някои питат: „Какво ще стане с българския народ?" Той ще има велико бъдеще. Ще бъде всичко хубаво, само ако този народ вярва в Този жив Бог. Ако мислите така: „Щом е Господ с нас, няма никой против нас" - този Господ ще ни ръководи. Този Господ ще внесе ред и хармония във всички народи и ще заглади всички мъчнотии.

Всичко, което аз проповядвам, ще се сбъдне. Голямо благо иде за всички ви, благо, което Господ носи от небето. Това благо иде за в бъдеще, само ако сега бъдем истински българи.

Да се не мисли за зло, да се приложи новото учение. Тогава Господ ще бъде с нас, защото Той е Всесилен, Мъдър и Мощен.

И така, не се плашете от страдания, защото само петнайсет сантиметра е дълбоко под нас.

22 октомври 1916 г., неделя, 10 ч.

София