Деятелност и замисъл на природата

6.25 часа сутринта

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.“

Размишление.

Ще вземете за тема №5: „Съществените различия на водорода (H), въглерода (С), азота (N) и кислорода (O).“ И подобна на тая тема: „Съществените различия на почвата, водата, въздуха и светлината.“

Трябва да знаете, че във всичките времена, в науката е имало мода, както и в обществения живот винаги е имало мода. Какво разбирате вие под думата „мода“? Какво е понятието ви за „мода“? Мода иде от латинската дума „мод“, което значи начин. Модата има отношение до външността, до външния изглед на нещата: некое облекло, или вещ, особено за облеклото се употребява тази дума, за външността, което не е съществено. Същественото на дрехата е вътрешното качество да даде топлина на тялото, да предпази тялото. А когато се отнася до външния изглед, красотата, която може да добие тялото чрез дрехата, то е друг въпрос. Защото една дреха може да е модна, без да е комодна[1] и без да принася топлина на тялото. Запример, може да имате обуща, заостренички, обаче те ви притискат пръстите. С тях може да вървите най-много четвърт километър или с тях да бъдете в къщи, или в някой бален салон. Но ако тръгнете на път, с тях не можете да издържите. Сега можем да видим защо по модата носеха заостренички обуща. Някой от вас да нарисува формата на човешкия крак, след туй, крака на коня, копитото, и крака на котката.[2]

Как мислите, тия форми тук случайни ли са? Тези форми като мода ли са в природата? Защото една модна форма, тя не е постоянна. Тя е преходна. Значи преходните форми в природата можем да наречем мода. А има и постоянни форми, тях можем да наречем установен ред. Даже ако вземете, онзи, който изучава формите на природата, може да познае интелигентността, която съществува и се крие в тази форма. Вземете у коня, туй вглъбване на всичките пръсти в едно копито, как наричат естествениците задната част на тия пръсти? (-Вторият и четвъртият пръсти у коня са атрофирани.) Естествениците дават известни причини, според условията, в които те са живели, те са създали и своите удове. Каква силна разлика намирате вие между краката на човека и тия на котката и коня? Всички са млекопитающи.

Г. Р. излезте на дъската и напишете една проста и една сложна математическа формула. Начертайте и една проста и една сложна геометрическа фигура.

Разбира се законът е все един и същ: колкото повече се усложнява една проява на природата, толкова повече съотношения има. (-Има повече елементи.) Следователно, гдето има по-голямо усложнение, ние разбираме и по-голяма интелигентност, и отношенията се усложняват. Да вземем във водата имаме два елемента, нали? във въздуха колко елемента има? (-Главно два, а има още 5-6.) във водата, освен двата, има ли още други? (-Няма.) Сега това е един процес на природата. Но този процес на формите на природата ли е или на човешкия ум? Този процес е произволен за характерите, които съществуват. Те още не са се установили, не са добили гражданство в природата. Някои от тия знаци съществуват, но нямат същото предназначение вътре. Тук имате форми, които са преходни. Може една наука да замени знаците с други и пак да означава същия процес.

Сега онова, което искаме да извлечем, е следующето: онзи, който разбира, ще види, че тук има едно скрито отношение. А, който не разбира, ще каже: „Нищо няма.“ Теоремата на Питагор на геометричен език е следната:[3] И другата формула на геометричен език е:*

Сега ние ще минем да направим един малък разбор на Толстой и Виктор Хюго. Туй, което те са писали, може да са мислили по този начин, но може и никак да не са мислили така. Може да е вярно, и може да не е вярно по отношение на тях. Известни форми, които съществуват в природата, се подържат от усилената деятелност на човешката мисъл. Има известна усилена деятелност, която е създала очите.

Сега законът, който искам да извадя, е следующият: Защо трябва да мислим и защо трябва правилно да чувствуваме? Има отношение спрямо нашия ум и спрямо нашето сърце. Защо човек трябва да мисли правилно? Ако отслабне деятелността, която е създала очите, веднага почва да отслабва и човешкото зрение. Следователно, в по-раншната възраст у децата очите са по-силни и те виждат много добре. Защото у тях има едно интенсивно желание да виждат всичко. Тях всичко ги интересува. И вследствие на тази усилена деятелност на ума, очите стават по-силни. Приижда повече кръв за очите и е по-здравословно. Колкото човек по-напредва в своята възраст, той почва по-малко да се интересува от всички външни прояви. Човек започва субективно да се интересува и да мисли за някакъв свят по-идеален. И човек става по-идеален, почва да мисли по-духовно и неговото зрение отслабва. Но това не е само фактически единствената причина. Много пъти грижите и тревогите за външните блага създават отслабване на очите. Когато кажеш: „Отнеха ми се благата, не мога вече да живея“, пак почват да отслабват очите. В момента, когато почнеш да мислиш, че няма да можеш да живееш за бъдеще, веднага почват очите да отслабват.

Сега, отслабването на очите, на тази деятелност, се дължи на онова положение, че нямаме истинска представа за законите в природата. Вие ще знаете, че законите на природата не са както човешките, да се менят. Ако някой от вас каже: „Аз няма да мога да живея“, вярно ли е това? Това е само една ваша предпоставка. Че как сте намерили, че нямате условия да живеете? Или може да кажете тъй: „Нямам условия да се уча.“ Всичко може да си кажете. „Нямам условия да прогресирам.“ Или: „Нямам условия да се развивам“, и т.н. Сега това са предпоставки, които вие сами си правите. А дали те наистина съществуват или не, то е друг въпрос. Какво разбирате под думата: „нямам условия да живея“? Като кажем: нямам условия да живея, трябва да имаме една истинска мярка в най-простата форма. Какво разбирате под: да живеем? Ние не разбираме ония сложни понятия, които понякой път философите внасят.

Един прост пример, да вземем една българска стомна. Която има едно голямо отверстие и една мамичка.[4] Ц. Щ.[5], можеш ли да излезнеш, да нарисуваш тази стомничка с двете отверстия? (А) Когато тази стомна не е пукната, има две отверстия, функционира правилно, ние казваме: тя е здрава. Тази малка мамичка е турена, за да изтича водата по-лесно. Щом се запуши това отверстие, водата не може да изтича. Но щом отворим мамичката, водата изтича правилно. Един доста практичен отдушник, за да може да изтича водата правилно. Значи, от голямата дупка се налива водата, а от мамичката да може да се пие. Некои употребяват само устата на стомната, а мамичката служи само като един отдушник. Когато има двете отверстия, казваме, че стомната живее правилно. Ако се отвори само голямата уста на стомната, тя не може да живее правилно. И тя казва: „Не ми дават да живея“. Или, ако другата дупка е затворена, тя казва: „Не ми дават да се проявя, да се влива нещо в мене.“ Ако се затвори малката дупка, условията са пак лоши, но сравнително по-добри. Тя казва: „Не ми се дава възможност да се проявя.“

Два начина има в живота. Когато в живота не можем да възприемем силите на природата правилно, казваме, че нямаме условия да живеем. И после, когато тия условия са в нас, искаме да се проявим, пък не можем, пак казваме: „Не мога да живея.“ Защо? Защото един човек, който не може правилно да яде, той не може и правилно да работи. Можеш да познаеш един човек по яденето дали е работлив. Като гледаш един човек как яде, непременно ще знаеш и как той работи. Ако той седне полека и почне бавно да дъвче храната и работата ще бъде същата, както и дъвченето. Но, ако видиш, че той си яде тъй спретнато и работата му ще съответствува на яденето. Разбира се, има едно малко изключение. Но като правило ще знаете, ако яденето е спретнато и работата е такава. Има едно полекичка ядене и едно спретнато, бързо ядене. Красиво е то, човекът взема участие като яде. На такъв човек и работата е красива. Сега схванете този вътрешен закон, който трябва да имате. Това са ред разсъждения, които ги има и в училището.

Всичко, което се преподава в училището, има за цел да култивира във вас ума и волята и да ви създаде интерес за работата. Защото вие сте учили много работи в училището, но можете ли да го приложите? Сега ако ви попитам: Коя е най-дългата река в Китай? Или: кой е главния град на Сантяго? Или: кои са градовете на Патагония? Учили сте ги. Един българин отива в Америка, да държи своята лекция за България. Той присътствувал в дома на един американски проповедник. Проповедникът го пита: „Къде е България?“ Иска нещо да осведоми публиката си. Жената на проповедника казва: „Толкова ли си невежа? България е един щат, един град на Индия.“ В Америка има хора, които не знаят, къде е България. Обаче онова, което съществува в природата...

Всека една форма показва, че в човека съществуват известен род мисли, които са свързани с известни наши органи. Когато тия мисли, които са свързани с зрението, отслабнат, отслабва и нашето зрение. Съществуват известни мисли, които са в тясна връзка с нашия слух, и когато тия мисли почнат да отслабват, отслабва и нашият слух. Има известен род мисли, които са свързани с нашата реч и когато тия мисли почнат да отслабват и туй чувство отслабва. Някой път казвате: „Нямам разположение“, или: „нямам чувствувание към известен предмет“. Не си създавайте тия илюзии. Всякога човек трябва да държи в изправно положение своята чувствителност. Защото загрубяването на човешката чувствителност, в каквато и да е форма, все ще ви лиши от вашите благородни органи, които имате. Има известен род мисли, които подържат човешкото ходило. Има известен род които подържат човешката ръка. Има известен род мисли, които подържат човешкото сърце, човешките дробове, стомаха, мозъка. Има специфични мисли, които подържат всека една клетка. Следователно, ние се стремим към онзи, идеалния живот. Да може нашето съзнание да го обхване. Тия мисли съществуват вънка от нашето съзнание, значи други същества има, които са приятелски разположени спрямо нас, подържат функционирането на нашия живот от всякъде. И ще ни помагат, докато всички тия идеи, които са създали нашите органи, проникнат в нашето съзнание и те станат господари на нас. Значи, докато ние почнем да владеем своите мисли или своите органи.

Ето това са все формули. Вие искате да станете господари. Вие искате да имате един прекрасен, красив крак. Че вие можете да направите крака си много красив. Може да направите ръцете си красиви, очите си красиви, носа си, цялото си лице. Това са ред мисли, които съществуват. И ако влезнете в Невидимия свят, веднага ще ви покажат вашия първоначален образ, същинския ви образ. И после ще ви покажат всичките ваши видоизменения, в които вие сте се фотографирали. Некои от тия образи може да са във възходяща степен, а некои в низходяща. във възходяща степен, значи живели сте в съгласие с природата, а некъде сте живели един разгулен живот, или сте били в разрез с природата, или казано на ваш език, нали вие сте свършили гимназия, а некои от вас сте свършили университет, пък некои от вас сте били неспособни, не сте свършили университет, други сте свършили университет, учили сте. Пък некои сте свършили университет с много слаб успех.

Сега ние констатираме тия два процеса в природата. Природата в нейния процес констатира само тия, съществените работи, когато пък хората констатират и несъществените работи. Запример един професор не констатира дали ученикът е способен, но той иска ученикът да знае и да учи. Даже некои неща иска ученикът да ги знае тъй буквално, както той ги е предал. После иска ученикът да знае и неговата форма на предаване, неговия език и израза му. И студентът папагалски заучава всичко това и минава за учен човек пред професора си. А некои други професори искат от студента свободно той да разкаже идеята, която професорът е вложил.

Та рекох, ако аз дойда да изуча тия крака, тяхната външна форма, безразлично кои са те, под тия гънки отдолу или издатини, по външната форма на пръстите, аз мога да нарисувам целия човек, ръста му и лицето му. Не само това, но от тия извивания, от формата, от красотата и вида ще извадя и неговия морален облик какъв е, и степента на моралната му сила. Ако тия пръсти са хубаво нарисувани, да се вижда и големия, и малкия пръст, естествено може да се познае и човешката интелигентност. То значи да се вижда по неговите крака всичката негова усилена деятелност. Въобще деятелността, която човек влага в живота, тази негова интелигентност се отразява в неговия крак. Тъй щото, когато ние говорим за разумната природа, зад всичките форми, които съществуват в природата, има разумни сили, които подкрепят това функциониране, тия форми. Може очите ти да са по-далеч или по-близо, има си причини. Големите очи се обясняват от силното желание, от напрежението на този човек да има повече. На един човек, който има желание да има повече, очите са по-големи, по-изпъкнали и по-отворени.

Та мисълта, която трябва да остане в ума ви. Има известен род мисли, желания и действия, които постоянно трябва да се култивират. Дали условията на живота са добри или лоши, всякога трябва да култивирате тия мисли, понеже върху тях се гради целия ваш живот. Туй, което съвременните хора наричат морал. Ние наричаме морал онова, здравословното състояние на човешката душа, т.е. когато всички негови сили, умствени и духовни действат нормално. Да бъде човек морален и здрав, то е равносилно. Здрав в физическо отношение, когато всичките му органи действуват правилно. Ние, като ще кажем, че човек е морален, разбираме туй здраве е взето в още по-широк смисъл: когато в неговите мисли, и в неговото желание, и в неговото тяло има съгласие, има хармония с природата, с законите на самата природа. Следователно, когато ние дойдем да разсъждаваме върху страданията и мъченията в света, някой път тия страдания, които ние изпитваме, не са наши. Но, същевременно, тия страдания показват, че некъде в природата съществува некое оттегляне, в нейния ред и порядък, има некое отклонение.

Някой път за вашите страдания вие ни най-малко не сте отговорни. Ако вие вървите и усещате студ или стягане на вашите крака, какво сте отговорни? Или ако по невнимание турите крака си в огъня и чувствувате болка, какво сте виновати? Или ако някой ваш приятел държи каната с вряла вода, иска да ви налее вода за чай и ви залее, че ви изгори крака, кой е виновен за това? Той ще каже: „Моля, извини ме.“ Извини, но вие носите страданията. В даден случай, ако той ви изгори крака, у кого е погрешката? И у двама ви. Щом видите, че той сипва повече вода, отколкото трябва, вие трябва да се отдръпнете най-малко на един метър от неговата кана. Пък, ако и той е умен, и той ще бъде внимателен, като сипва врялата вода.

Та рекох, от всички тия форми ще забележите каква разумност е работила. Има хубава красота в човешкия крак. Там има вложена много по-голяма интелигентност, отколкото в устройството на котешкия крак и на конския крак. В тия последните две форми няма вложена достатъчна интелигентност. Затуй при сегашната култура, или във всяка една култура, великите хора и списатели имат за цел да събуждат, да държат в работа човешките способности и човешките чувства. При сегашните условия списатели, художници, поети и учени имат за цел да държат тази обща деятелност на човешката душа будна. И постоянно те събуждат хората към деятелност. Можем да кажем, че при тези земледелци, орачи, всичките занаятчии, онези, които работят с иглата, шивачките тази деятелност намалява. Знаете ли от къде е произхода на шивачеството? Онези от вас, които сте шивачки, знаете ли кой е прародителят на шивачеството? Казват, когато Господ е изпъдил първите хора от рая, първата дреха била направена от вълна. Значи първата мода се яви, когато съгрешиха хората. От библейско гледище, защото до тогава без мода са били, били голи. А след съгрешаването, те си направили мода, турили си листа. Нали? Но Бог е направил дрехи от кожа и ги е турил вънка, като деца на работа. Като ги изпъдил, за да не изстинат, дал им топли дрешки.

Та, най-отвлечената човешка мисъл, която съществува, има отношение към външната форма на човека, упражнява известно влияние. Запример ако вие развиете у себе си едно мистично чувство, много благородно, на един отвлечен, възвишен живот, веднага туй ще се отрази върху вашите очи. Допуснете, че няколко деца минават покрай една градина, вземам съвременни деца. Когато плодовете са окапали, всичките деца обичат да гледат по земята, да видят, няма ли някой капнал плод. Най-първо децата гледат надолу, има ли орехи по земята? Щом няма долу, почват да гледат нагоре, значи плодовете не са узрели. После пак гледат надолу, у тях се заражда едно желание да вземат някой камък, да хвърлят по дървото и веднага гледат пак нагоре. Значи гледат ту надолу ту нагоре. Както човек гледа ту надолу ту нагоре, този процес е и в природата, в живота, който има чисто духовен и материален характер спрямо човека.

Допуснете и друго, някой човек се е втренчил и гледа все на третия етаж на една къща в един прозорец. Най-първо ще помислите, че е художник, затова все на този прозорец гледа, рисува го с блажни бои. Първия ден рисува, втория, третия, един месец, два, три месеца, все този прозорец рисува. Казвате вие: „Не го ли е нарисувал той този прозорец?“ Много сложен е този прозорец. Ние ще идем малко по-далеч. Да кажем детето, което гледа ту долу ту горе и онзи художник, който гледа все този прозорец на третия етаж, намира нещо особено, антично в него, постоянно рисува него и най-после нарисува нещо. После имате онзи астроном, който постоянно ходи със своята тръба вечерно време и той нагоре гледа. Сега питам: кой е най-идеалния от всички? Астрономът е най-идеалния. Можете ли да обвините астронома в некое чувство изопачено на вземане-даване. Детето може да обвините, че взема плодовете, онзи, който рисува, може да обвините, че има нещо в прозореца. Но какво ще кажете за астронома, който гледа все през тръбата си? И този астроном е един влюбен, който търси своята възлюблена по звездите и не може да я намери. Питам: вярно ли е това?

Хубаво, седи сега отдолу един художник, гледа нагоре и рисува един прозорец на третия етаж. От друго място друг художник седи и той рисува същия прозорец. Трети художник и той рисува същия прозорец. Какво ще кажете на това? (-Опасна е работата.) Не. Доста интересен е прозорецът, има нещо ценно там. Сега тук е въпросът за един прозорец, но 10 души се наберат при един извор. Идеята е същата. Защо при първия случай, особени мисли ще се явят у вас, че рисуват същия прозорец, а като видите 10-тях художници, че рисуват същия извор, каква идея ще имате в главата си? -Че изворът е ценен. А другото положение е мода. Това, което вие наричате влюбване, то е мода. Що е мода? -Нещо, което преминава. „Едно време, казвате, обичах да чета романи, а сега не.“ Мода е. „Едно време обичах да пиша много красиво, но сега вече не.“ Мода е. „Едно време обичах да се моля, сега вече не обичам да се моля.“ „Едно време обичах да се обличам хубаво, сега вече не обичам.“ Мода е. Но има съществени работи, които от единия край до другия остават винаги в този свят. Яденето мода ли е? Готвенето е мода, но яденето не е мода. Защото от детинство, като дойдеш до стария човек, той все си спомня за ония красиви моменти на яденето. Казва: „Днес ядох тъй сладко, както когато бях малко дете!“ И старият човек си спомня за ония красиви моменти на яденето, както и малките деца. И дишането не може да бъде мода. Знанието не може да бъде мода. Чувствуванието, което имаме, същинското чувствувание или същинската мисъл и тя не може да бъде мода. Това са съществени неща у човека, когато другите работи не са. Мода ли е един метод в природата? И в природата има мода. И всеки човек си има мода. Но модата трябва да бъде само едно спомагало. И там, дето не може да помогне тази мода, тя трябва да се измени.

Ние можем да кажем, че в науката, което наричат мода, това са ония хипотези и теории, които спомагат за истинския процес в науката, който въвежда човечеството към една далечна цел, осветява ума и подобрява човека. Модата в науката води към една съществена цел. Същинската деятелност и цел на една наука е да направи живота по-сносен. Астрономите сега дават само известни сведения, но един ден те ще могат да открият начини и пътища за съобщение и ще докажат, че има живи същества и в другите планети. И може би след 500, или след 1000 години, или 10 000 години ще се яви първият учен, който ще приеме първата телеграма от някоя си слънчева система, или от някоя най-близка система. И ще може да осведоми какво правят хората от другите планети.

Та рекох, сегашните условия, ще се стремите именно към туй. Силата на човешката воля седи да спази правилността на формите, които съществуват. Човек никога не трябва да позволи да се прегърби. Той никога не трябва да позволи да му се изкриви кракът, ръката или лицето. Или пък да се изкриви носът или окото. Той не трябва да позволи това. А ако позволи да се изкриви, това ще бъде атавистическа склонност на дядо и прадядо. Човек трябва винаги да се стреми да изправя. Щом човек изправи своите удове, той ще изправи и своята мисъл. При сегашното ви състояние, у всинца ви трябва да има желание да учите, да разбирате замислите на природата. Туй да бъде едно горещо желание у вас. И като излезнете, да ви интересува всичко в природата. Опитвайте се да проникнете в нейния ум, да работите заедно с нея, да видите къде е работил нейният дух. Защото щом се стремиш към природата, ти вече образуваш една връзка между нея и себе си. А щом образуваш тази връзка, ти вече имаш връзка между Бога и себе си. Щом ти не се интересуваш от замислите на природата, ти не си културен човек, или ти не си ученик на живота.

Та първото нещо, трябва да държите в ума си следната мисъл: Всички да се интересувате в замислите на природата! Ето каква е мисълта в моя ум, която трябва да мине и във вашия. Ако някой от вас учи в училището, нали се интересува за директора на гимназията? Ако някой от вас е слуга при някой господар, или слугиня при някоя господарка, нали вие ще се интересувате от господарката си и господаря си? Защото от тях зависи и вашето положение. И ако този слуга изучи добре характера на своя господар или на своята господарка и може да се нагоди към него или към нея и в правата смисъл тъй да постъпи, както те искат, той ще си създаде едно отлично положение. Но ако не знае как да се нагоди, ще си създаде цел ред препятствия.

Значи, като влезнем в природата, тя е нашата господарка и тя ще ти създаде препятствия. Като идеш при господарката си, ти трябва да се научиш какво иска тя от тебе. И как да и сготвиш. Тя ще ви каже: „Паприкаш, или точено, или кейк, или пудинг, или пилешка чорба, или кюфтета от телешко.“ Тя ще ви даде известни сведения, как да го сготвите и ако вие не знаете как да го направите, тя няма да е доволна от вас. Сега вие ще преведете всички тия форми. Телешкото какво означава? Агнешкото, пуйката? Това са все формули. Най-първо ще се интересувате от онова, което природата е замислила. Вие сте в дома на природата. Като станете сутрин, ще видите какъв е нейният замисъл за днешния ден. Не мислете, че вие искате да живеете. Вашият живот е второстепенен. Не сте вие, които живеете. Най-първо тя ще живее, после вие ще живеете. Защото ако тя живее и вие ще живеете.

Може да кажете: „Защо е така?“ Вие тръгвате за Америка с един параход, кое е по-важно: вашето здраве или здравето на парахода? Най-първо параходът трябва да е здрав, неговото кръвообращение, артериалната и венозната кръв, после неговата мисъл трябва да е здрава, тогава вие може здраво да минете от единия край до другия. Ако неговият мозък не е здрав, после неговото кръвообращение не върви правилно, че сърцето, дробовете не са здрави, питам: колко ви струва вашето здраве без парахода? Та най-първо, като влезем в природата, трябва да знаете, че в живота на природата почива и нашият живот. Защото, ако този параход добре мисли, добре функционира и ние можем да бъдем спокойни, и нашият живот ще бъде в безопасност.

Станете сутрин, вие сте се отчаяли, какво означава това? Че вашият параход, в който пътувате, е в неизправност. Нищо повече! Или ние го наричаме това: вие имате погрешно схващане за живота, или казано на друг език:

вие не сте в съгласие с законите на природата. Най-първо като станете, ще кажете: „Каква е волята на моята господарка, на природата?“ Ще се явите пред нея и ще видите какво можете да направите за господаря си? Като отивате в университета, чия воля отивате да правите? Вашата ли воля правите, или отивате да направите волята на професора? При това, като направите тяхната воля, вие добивате знание. Вие учите, значи имате известни съотношения. Щом се интересувате вие от професора, слушате го, той ви пита, вие отговаряте. Значи има известни отношения между вас. Тогава и професорът и той се интересува от вас. Щом се интересувате за природата, и тя се интересува за вас. Вие казвате: „Господ от мене не се интересува.“ Не. Крива философия е това. Ако ти се интересуваш за Бога, ще се интересува и Той за тебе. Ако вие се интересувате от природата, не по любопитство, но по живот, тъй по същество, да се учите, да се интересувате от нея, няма изключение и тя се интересува за вас. Хубаво е за вас да се интересувате от природата, тогава тя ще ви се разкрие. Ако кажете: „Професорът ни по английски много хубаво ни учи. Като него няма друг професор.“ Като чуе това професорът ви, ще му стане приятно. Няма учител или професор, който като кажат хубаво заради него, да не му е приятно. И ако вземете Писанието, там е казано: „Всяко дихание да хвали Господа!“ А по-големи професори от Господа няма! Тъй е. Ако ние Го хвалим, ако ние се интересуваме от Неговата Мъдрост, от Неговото знание, от всичко това, което Той е направил, интересува се и Той за нас. А ако ние не се интересуваме и Той не се интересува.

Казвате: „А, аз ще се интересувам за човешкия крак.“ Ще мислиш, природата го е създала. И ако почнеш да изучаваш краката на разните животни, ще дойдеш до много умни и велики работи. Много ще научиш. Не само да останеш при краката или при прозореца, да го рисуваш. Това е една специална работа, прозорецът. Дълго време като проучаваш човешкия крак, ще проучаваш човешката ръка, човешкото око, другите органи, стомахът, дробовете, ноктите и т.н. И във всичко това ще намериш кои са положителните и отрицателните страни. Сега всички изучават патологическите белези. Но това още не е наука. По ноктите ще изучаваш, по кои признаци се познава гениалността, талантите, добродетелите. Ще имаш една мярка, този нокет талантлив ли е, музикален ли е, от художество разбира ли, морален ли е, материален ли е, весел ли е нокетът? Песимист или оптимист ли е, учен или не? Всичко това, като гледаш по ноктите, да познаеш.

Ще кажете: „Как?“ А, нокетът и той върви съобразно с човека. Колкото човек става по-учен, по-благороден, и нокетът постоянно придобива една красива форма, продължава се, разширява се. Ако човек почва да става своеобразен, упорит, нокетът става много широк като площ. Обаче по него водата не тече, образуват се миязми. Упоритият човек казва: „Това не искам да направя!“ Дойде един учен човек и накара неговото упорство да се смекчи, като даде наклон, направи един дълбок канал и всичката тази вода от това блато се стича там и го накара, иска не иска, да работи. А знаете ли какво нещо е канал? Канал, това са лошите условия, които те притискат навсякъде. Ти не искаш да работиш, баща ти казва: „Работи“, майка ти казва: „Работи“, приятелите ти казват: „Работи“, ти казваш: „Не искам да работя“, но когато те турят в лошите условия на живота, без майка, без баща, ти работиш.

Ще ви приведа един български анекдот. Може да сте го слушали вие. Една жена, която е била много мързелива, мъжът и казал: „Оголехме вече, понеже като се оженихме, все за любов говорихме. Сега вземи хурката и опреди малко прежда“, и казваше той. „А, работна съм аз“, казва тя. Тя взела една каца с три вретена и казва: „Едното е готово“, показва му го, и второто му показва. „А третото, сега ще го напълня.“ Тя все преде, преде, но никакво подобрение в дрехите не става. Най-после, затъжили се за нея сестра и и майка и, викат ги на село на сватба. „Какво ще правим, моите гащи са скъсани“, казва мъжът и. „ Тя е лесна работа, ний имаме един кюп, ще ме сложиш мен вътре и като стигнем край селото, ще ме оставиш вътре, ти ще идеш при майка ми и ще поискаш дрехи за мен и за теб, тя ще ти даде, ти ще дойдеш тук и после ще идем в село.“ Направил той тъй, но той бил хитър, оставил я край селото, отива при майка и, тя му казва: „Защо идеш сам, къде е жена ти? „ „А, тя остана накрай селото, тя иска всички да я посрещнат с гайди.“ Тъй и станало. Запътили се всички сватбари и гайдарджии, а тя седяла необлечена в кюпа, като чува тя музиката, изкочила из кюпа, върнала се в къщи, засрамена, турила къделята и почнала да преде. И той се върнал от сватбата и я намерил, че тя преде. Той направил каша от мамалига и и казал: „Ела, възлюблена, да ядем.“ Тя му казала: „На рамо каша.“ И пак преде.

Та, природата ще ни постави в тежко положение, щом не обичаме да изпълняваме нейните закони. Ние можем да имаме всичко, но природата ще ни тури в тежко положение и ще се научим да работим, да мислим. Щом дойдат тежки страдания, природата веднага ни заставя да мислим. Та, единственото нещо в света е да се интересуваме ние в замислите, които природата има. Щом нашето съзнание се пробуди за нейните замисли, има вече една връзка между нея и нас. Образува се вече една естествена връзка и това го наричат онзи истински метод и начин за самовъзпитание и саморазвитие. Това означава външните закони, с които природата ни възпитава по нейни начини. Защото има форми, създадени от нея, има форми, създадени от човека, има форми, създадени от животните. Всички тия форми показват онази целокупна деятелност, която работи в природата. Вие трябва да използувате сегашните форми, за да създадете и вие бъдещите ваши форми.

Та мисълта, която трябва да остане в ума ви: трябва да се държите в контакт с мислите, които подържат вашето зрение, вашия вкус, вашия слух, вашето обоняние. Всички тия мисли трябва да ги държите в ума си, да бъдете във връзка с тях, за да бъдете здрав. Или казано в правата смисъл: трябва да се интересувате от замислите на природата и трябва да зачитате нейните закони. Тогава човек може правилно да се развива и да бъде щастлив на земята.

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит Животът!

7.08 часа

14 школна лекция на I-ви Младежки Специален Окултен клас

30.XI.1928 г, петък, Изгрев

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] комодна - (от фр.) удобна

[2] В оригинала има оставено празно място за рисунка.

[3] В оригинала има оставено празно място за формулите.

[4] мамичка - малка дупка, вероятно отъ мамилка - дупка, яма

[5] Ц.Щ. - вероятно художничката Цветана Щилянова