Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“

5.15 часа сутринта

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит животът.

Писали ли сте нещо за темата си върху Толстой и Хюго? Понеже темата е малко обширна, може да остане още за една седмица.

Сега вътрешната страна на тия двама списатели каква е? Те и двамата са от два различни народи, две различни раси и две различни нации. Имате Хюго от латинската раса, имате Лев Толстой от славянската раса. Тия двама списатели еднакво не могат да пишат.

I - В. Х. - Л

II - Л. Т. - С

Понеже всеки един народ живее при различни условия и писателите от всеки народ се различават. Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия. Тук имате I-ва и II-ра категория. Вземаме един писател, който живее в полярните страни. III П. С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва? Елените, снеговете, леда и т.н. А този, който живее в тропическите страни за снега и въпрос няма да прави и за леда няма да прави въпрос. Тогава кажете, какво ще [описва] този от тропическите страни? Голямата горещина, циклоните, слоновете, за големите змии. Когато първият списател и въпрос няма да прави за змиите. Защо? Защото такива големи змии, в полярните страни няма. Вие може да питате: „Защо този от полярните страни не пише за змиите, за слоновете?“ Няма ги.

Та рекох, когато разглеждате двама списатели, Най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живеят. Да кажем може да разгледате един от светско гледище, един от духовно гледище. Този от светско гледище поставяте малко по-обективен, то е една полярна страна. Как ще поставите вие духовното и светското гледище. Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път. Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“. Питам: всичко, което пише там, вярно ли е? Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите.

Тогава ще турим и V категория. Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х. Как ще определиш дали този човек се е хранил или не? По какво може да познаете дали един човек е гладен или не е гладен? Без да го питате, само като го погледнете да знаете. Има известни признаци.

Сега допуснете друго едно изяснение. Да вземем една река, която тече. Най-първо пътувате по реката и виждате, че реката е свободна, върви си напред без никакви бентове и вие пътувате по нея и правите своите научни изследвания. Но след 10 15, след 100 години вие пак срещате тази река и виждате на едно място по нея поставен бент, на второ място пак бент, на трето, четвърто все бентове има, как ще си обясните това явление, подпушванията? Защо са те поставени? Най-първо вие започвате да правите своите изследвания. Да кажем вие сте първия, който минава през тази река, виждате всичко това, отивате при вашия народ, разправяте какво е станало. Сега, как да кръстим тази река? Да кажем това е реката Ду. Вие как ще обясните бентовете по реката Ду? Това са сега научни изследвания.

Запример вие сте един хиромантик. Да кажем хиромантиците разправят за пръстите: Едни са възлеобразни, други са конусообразни, разни типове пръсти има. Сега как ще обясните, как са станали тия възлеобразни пръсти? Кои са причините за тия възли? И кои са причините, че някои пръсти са конусообразни? Това са известни течения. Една река е минала. Има своите дълбоки причини, дето тия пръсти са станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсъждава, може да каже: „Наследствено е това, тъй са родени баща ми, майка ми, дядо ми.“ То е все същото да се отговори за въпроса, защо реката има бентове? „Река е това, направила си е бентове.“ Обаче, друг един човек, който гледа разумно на нещата, ще забележи, че тия бентове са направени от същества, които използуват енергията на тази река. И това са разумни същества, които използуват енергията на водата. Може там да има фабрики. И ще започне той да разсъждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причините.

Сега да дойдем до Хюго. Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана? Защо той взема този тип. Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип. Вие какво мислите? Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на

Жан Вължан? Той открадва един хляб. Сега коя е причината, защо именно в френската, в латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осъдят, кажете вие на колко години го осъдиха? (-Най-първо за 5 години.) После в Жан Вължан се заражда желание да бяга от затвора. На първо място Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указват условията върху живота.

Когато се разисква върху един научен въпрос, той трябва да бъде разгледан от строго научно гледище. Сега тъй в сухата наука вероятно няма никакво приложение, няма и никакви образци. Под думата наука, ние разбираме, че известни неща са поставени разумно и ние искаме да намерим техните разумни съотношения. Да кажем, вие имате една математическа формула, как ще постъпите при разрешението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждат ли се формулите? Не, формулите се създават. Запример Питагоровата теорема не се родила, Питагор я създал. Има известни възгледи, които разрешават един научен въпрос. Казваме: „Външните условия създават и добри, и лоши хора“. Може да разгледаме доброто в света като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на един организъм. Това значи: можем да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и съща същина.

Да допуснем тук имате един плод. В началото този плод е кисел, а в края този плод е сладък. Това са два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината това е доброто, когато развитието се е завършило, плодът е узрел, а киселината може да видим в началото. Който яде неузрели плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладките плодове, е в едно приятно, здраво състояние. В това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краят, сладкото като добро. Всъщност киселото лошо ли е и сладкото добро ли е?

Вземете киселините, разбира се те действуват разрушително върху човешкия организъм. Но същевременно без тия киселини никакво хармониране не може да стане. Ако в света Нямаше киселини, а само сладчина, може ли светът да се чувствува добре само в сладчина. И обратното е вярно. Животът само с киселини може ли да съществува? Аз вземам доброто като завършен плод. Много списатели и окултни учители казват: „Доброто, това е любовта, проявена в живота. Доброто, това са зрелите плодове на любовта, а злото, казват те, това са киселите плодове на мъдростта.“ Значи имате две противоположни понятия: добро е сладките плодове, а това са завършените плодове на любовта, а злото, това са киселите плодове, те са в своето начало и един ден ще се превърнат на сладки плодове. Или ще кажат: Това са незавършените плодове на Мъдростта. Те може да са още в началото и може би туй зло да се превърне един ден на един добър плод.

Известни доказателства се изваждат по аналогия и у Хюго, има същите идеи. И всичките списатели вярват, че злото и лошите условия могат да се видоизменят. И лошите хора могат да се поправят. Всички вие вярвате [в] това. Казва се: известни хора са лоши и обяснявате коя е причината, че те са лоши. Казвате: „Средата и условията.“ Това е наполовина вярно, но същевременно това показва, каква е тяхната интелигентност. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддават на окисляване, други не се поддават. Запример, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои са причините за окисляването? Обяснява се, че имат голямо сродство към кислорода. То е право, а другите нямат сродство. (-И те имат, но много малко.) Има един обществен въпрос: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб. Запример, българите употребяват много хляба. Значи има известно сродство към хляба. Медта се окислява повече, понеже между елементите на медта има по-голямо сродство към кислорода. А златото не се окислява. Има сродство с кислорода, но не се окислява, защо? (Условията днес не са проучени, как може да се съедини кислорода с златото.)

Тогава ще ви дам една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския син на 21 години. Има сродство между тях, нали? Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинар на 21 година, защо? Няма сродство. Следователно, аз изваждам този извод, че простия свинар, това е златото, а царския син, това е кислорода. В първия случай възможността е почти 99%, царският син почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вероятността на простия свинар да се ожени за княжеската дъщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство към кислорода, обаче няма условия. Добре. Тогава, ако се махнат свинете, свинарят може ли да се ожени за княжеската дъщеря? В тези разисквания други елементи ще изпъкнат. За този свинар ще дойдат други качества. Не се изисква само да се махнат свинете, но дали той има интелигентен ум и дали в него има туй богато сърце. Това са условията вече.

Добре, някой казва: „Защо аз не мога да бъда добър?“ Аз правя следното сравнение: Защо аз да не мога да се оженя за княжеската дъщеря? -Защото пасеш свинете. Пасенето на свинете не дава възможност да се ожениш за княжеската дъщеря. Общественият строй е такъв. Докато ти грешиш, не може да правиш добро. Грешенето, това е пасене на свине. Занаят е това. Но този занаят е едно препятствие, за да можеш да проявиш доброто, което е в теб. И другото е, че свинете са в най-долното положение. И свинарите приравняват ума си с положението на свинете. Понеже свинете влияят със своите мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: „С каквито дружиш, такъв и ще станеш.“ Другото положение: трябва ли свинаря да дружи със свинете? Не трябва, то е един обществен недъг. Най-после свинете нямат нужда от свинар. Защото този свинар само ще ги прибере, ще ги докара в селото и ще ги тури в кочината. Питам: когато тия свине бяха в диво състояние, имаха ли те нужда от свинар? Те по-добре си живееха. Питам: свинете имат ли нужда от проповедници, да ги учат по кой начин да ровят земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човек проповедник на свинете не може да стане. Защото свиня на свиня ще каже как да рови, но този свинар, човекът не може да покаже какво трябва да прави.

Смешно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинете некъде на паша, той нищо не ги учи, те вървят и само ровят. И после ще кажат, че той ги пасъл. Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно. Даже свинете му казват: „Ти не стой около нас, защото нищо няма да свършиш или като седиш тук, започни като нас да ровиш тук или не си губи времето.“ Той казва: „Аз трябва да си имам един занаят.“ Да бъдеш свинар, това е най-долният занаят.

Рекох, това са условия за разсъждения. Ако искате да разгадаете известни социални условия, те си имат предшедствуващи елементи. Сегашният строй, който съществува в света, се предшедствува от друг строй. Да ви дам едно обяснение. То е следното: представете си, че вие в света намирате едно място на земята, където се увеличават стърготините или триците. Какъв ще бъде вашият извод за триците там? Как се образували триците? Ако триците се бяха образували в природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питам: как щяха да обяснят съществуването на триците преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смели брашното, хората го отсяват, по-хубавото замесват, а другото отделят. Това, което отделят, това са триците. Значи излишъкът, който е станал непотребен за брашното, образува триците. Значи от съществуването на триците правим заключение, че хората са яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но те са нямали тия условия да мелят брашното като първите и започват да изваждат тия трици. От тях се изваждат екстрактите, отсяват пак триците, все може да се извади още нещо за ядене. Представете си, че и от тия трици, след като са изведени техните сокове, са останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда от триците трици. След тях идват четвърти и започват да изучават какво може да се извади от тези трици. Питам: хората, които са живели в първите условия, във вторите и в третите условия, еднакви ли са били по култура?

Сега във вашия ум, за да дойдете до новите разсъждения, трябва да се освободите от ред стари разсъждения и заблуждения. Сега, като ви питам по този въпрос, и в училище, ако ви питат, ще кажете: „Мога да кажа, но мога да го кажа погрешно.“ И другите ученици ще кажат: „Защо го казваш, когато знаеш, че не е вярно?“ И в тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: „Защо говориш неща, които не разбираш?“ И в тебе ще се зароди пак едно докачение. От всички тия външни прояви човек трябва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трябва да се освободи от всичките свои предубеждения. Те трябва да дойдат до, те я наричат „голата истина“ красивата истина. Всеки трябва да разглежда въпросите обективно по един Божествен начин, да знае кои са причините и последствията. И кои са били причините да се домогнем до тия неща.

Ако вземем запример грехопадането, тук се дава за повод само един плод. Казано беше: „От плода за познание доброто и злото няма да ядете.“ Питам: как е възможно, че една жена взела и яла от този плод и да се зародят такива лоши последствия чак до сега. От една малка причина се зараждат големи последствия. Онзи, невещия списател ще уподоби хората като деца, които постоянно са правили погрешки. Това показва, че хората са живели в една висока култура. Раят е място на добро и зло. Тия хора не са били тъй голи, а те са живели в една възвишена култура. Сега се заражда един упадък, едно чувство на користолюбие, да се вземе и от този плод. Користолюбието е, което е накарало хората да паднат. Този плод на познанието на добро и зло можем да кажем е станал начатък на користта, когато човек иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния живот у човека, който иска да изпъкне над всичко. Питам тогава, разсъждавам философски, не може ли един човек да изпъкне над друг? Но какво е преимуществото тогава?

Да допуснем две реки, които вървят успоредно една на друга. Изворите на двете реки са еднакви. Следователно и двете реки са равни. (В и Д.) Обаче едната река има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бъде по-дълбока и по-дълга. Ръстът на тази река е в количеството на водата. Първоначално и двете реки са еднакви. Но притоците видоизменяват положението на двете реки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливат повече притоци в живота, ще каже: „Аз се различавам от другия, аз съм по-силен, аз съм по-умен.“ Питам: в какво седи неговата умност? В това, че той е чел повече книги? Това са притоци. Чел е по астрология, това е един приток, чел е по математика, това е друг приток, чел е по философия, чел е по окултните науки, всички тези са притоци в неговия живот. А друг е чел много малко. Единият е учен, а другият е прост. В какво седи това различие на тия двамата хора? И простият може да бъде учен, щом му турите тия притоци.

Да допуснем другото изяснение: в началото двете реки, които изтичат от върха А, имат еднаква чистота, обаче мястото, по което минават, не е едно и също. Едното място е планинско и затова тази река от единия край до другия е бистра, а другата е мътна. Първоначално и тя е била бистра, но към края си вече е мътна. Ние казваме: едната река е грешна, а другата е праведна. Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна?

Рекох, и двамата списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил!“ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после?

Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става. А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си.

От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз. Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен. Щом съгрешиш към твоя ближен, той не ти е близък и щом съдиш един човек, той не ти е ближен. Ти вече поставяш един друг закон, а щом се отказваш да го съдиш, ти го признаваш като ближен. В първия случай: Жан Вължана за един хляб затварят го за пет години и той си заставя едно лошо мнение за хората. във втория случай: пак хващат Жан Вължана за кражба, но епископът се явява и казва: „Аз му подарих светилниците.“ Питам: епископът употребил ли е лъжа? Светилниците бяха ли на епископа? Ще кажете по форма да. Но по съдържание? Това злато беше ли на епископа? Ние ще дойдем до по-високото разбиране. Философски въпроси са това. В туй седи издигането на човека, в една постъпка. Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя. Аз не може да кажа, че този живот е мой. Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота. Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“

Толстой искал да покаже това. Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности.

Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор. Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят. Затова постоянно идат неговите агенти, а някой път и самият господар иде и ако намери, че всичко е в изправност отвън, той е доволен. За вътрешната страна, той нищо не иска да знае. Но един ден му иде на ум, казва си: „Ако тия, лошите хора се бият, те ще ми развалят къщата,“ и той се намесва, морализира ги, заради къщата, да пазят къщата. Казва: „Вие трябва да бъдете честни хора.“ Защо? За да му плащат навреме. После казва: „Вие трябва да бъдете добри хора.“ Защо? За да не развалят прозорците. Но това [са] само такива лични съображения.

Питам: каква нужда имаше този господар да направи къщата и да я даде под наем? Питам: сегашните хора собственици ли са или са наемници? Ние още не сме собственици. Природата още не е установила частната собственост. Ние сме наемници. Може да живееш под наем 10, 15, 20, 60 до 120 години, но след 120 години господарят ще дойде и ще каже: „Сега ще излезете, защото аз искам да направя нов ремонт.“

Та рекох, при сегашния строй, при който живеете, вие се намирате в едно затруднение при някои прояви на живота. Рекох, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави. Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло. Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост. Както индивидът е зависим от обществото, така и обществото е зависимо от цялото човечество. А и цялото човечество е зависимо от Бога. В света съществуват известни индивидуални проблеми. Тях ще разрешите под закона на личността, на индивидуалния живот. После има обществени и социални проблеми, тях ще разрешите по законите на обществения живот. След социалните въпроси идат въпросите на човечеството и най-после ще дойдете до законите, които Бог е създал. Така ще имате едно правилно схващане за живота. Тогава вашата работа ще бъде успешна, ще имате няколко възгледа като как трябва да се живее най-разумно.

Запример аз живея в една къща, имам 10-20 коша, мога да бръкна в един кош и да си извадя една ябълка, не съм направил никакво престъпление. Обаче, като влезе в едно общество и там има 20 коша, но ако бръкна в този или онзи кош там, веднага ще кажат: „Не! Не може!“ „Ама, как тъй, аз в дома си съм бъркал така!“ Да, в дома може да бъркаш, но тук не можеш. Ето, явява се ограничението. Защо? Тук имате вече един по-голям индивид обществото, то казва: „Ще ме питаш къде да бръкнеш.“ Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влезе в човечеството, и туй човечество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне в някои от тези кошове, човечеството ще каже: „Не! Не може!“ Пак същият закон. Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже. Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос. Пък даже България може да хвъркне, пак английският консул не могат да го обесят.

Сега да се повърнем към нашите списатели. Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча!“ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия? И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия? Другояче щеше да се сложи развитието на Русия. И Европа щеше да се намери в друго положение.

Та рекох сега, от общото към частното. Законите са еднакви. Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас.

Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго

Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон. И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. Това са етапи на разсъждение.

И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет. Тя остава скрита, тази мисъл. Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому!“ Това е Кутузов, нищо повече. На злото не може да се противиш, докато не си силен.

Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго.

12 школна лекция на I-ви Окултен Специален Клас

9.XI.1928 г., петък, Изгрев, София

----------------------------------------------

[1] С курсив без кръгли скоби обозначаваме ръкописен текст от оригинала, който е допълнен на места, където стенограмата не е разчетена и е оставено празно място.