Учителя Беинса Дуно - Първият Старец
Школата на Всемирното Бяло Братство


21.3.1928г.
„Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г.

съдържание

Сфинксът. Начало и край на нещата

Общ Окултен клас, София, 21.3.1928г.
3 съвпадения, за : "сфинкса"

Вие знаете какво нещо е началото, знаете и какво е краят на нещата – тези идеи са ясни за всеки от вас. Човек влиза в едно училище, за да учи – това е начало; завършва училището – това е край; назначават го на служба – това е начало; уволняват го, пенсионират го – това е край; влиза в една аудитория, за да слуша някаква лекция – това е начало; свършва лекцията – иде нейният край. Питате: „Какво ще бъде началото и какъв ще бъде краят на еди-коя си работа?“. Може точно да се определи началото и краят на всяка работа. Какъв ще бъде краят на твоето пътуване през океана с параход, направен от слама – началото ще бъде тържествено, но краят ще бъде трагичен. Кой е виновен – началото или краят?

Сега ние сме в края на старата година и в началото на новата. Какво ви донесе старата година – опитност; какво ви носи новата – надежда. Разумният човек знае какво му носи новата година. Ние не говорим за абсолютното начало на нещата, а за обикновеното, което съдържа в себе си известни възможности; щом тия възможности се реализират, краят ще бъде добър. Следователно според реализирането на възможностите, които се съдържат във всяко начало, може да се определи какъв ще бъде краят на известна работа – когато всички възможности на началото се използват добре, т.е. когато се реализират, ние ще имаме отличен край. Казваме: каквато е крушата, такъв ще бъде и нейният плод; крушата е началото с всичките си възможности, а плодът й е краят, т.е. реализиране на възможностите.

Светът, в който живеем, е предметен, затова най-напред трябва да разбираме предметите – с тях са свързани живи същества от хиляди категории. Те са свързани с вас и работят заедно с вас; едновременно и те ви въздействат, и вие им въздействате. Освен тия същества има и ред други тела в пространството, които също оказват влияние върху вас – значи вие живеете в един много сложен свят. Понякога хората питат защо светът е създаден така; казвам: оставете този въпрос настрани – той е задаван хиляди пъти досега и от обикновени, и от разумни хора, но никому не се е отговорило, никой не знае защо светът е създаден така. По този въпрос устата на Природата е затворена; като я запиташ, тя е като сфинкс – мълчи, не говори с думи, но говори с образи, със символи. Какво представлява сам по себе си сфинксът – загадка. Защо главата на сфинкса е човешка, какви са гърдите му?

Ако сега ви нарисувам едно яйце, какво може да излезе от него – щъркел или друга птица? Каквото и да излезе, все ще мине по пътя на мъчението. Малката птичка, като си подаде главата от яйцето, ще бъде ли напълно свободна? Не, няма да бъде свободна изведнъж – първо ще покаже главата си, но още дълго ще седи в яйцето, докато излезе, цяла вечност ще е за нея; голямо усилие трябва да направи тази птичка.

Често говорим за време и пространство, които не се определят от продължителността на годините, месеците, дните, часовете, минутите и секундите, които минават, а по онази вътрешна интензивност, с която нещата се преживяват, с която се движат в съзнанието ни – човек в една минута може да преживее толкова неща, колкото в една година. Например може ли някой да извърви за една година този път, който светлината изминава в една секунда – не може. Интензивност има в чувствата, интензивност има и в мислите.

И тъй, сфинксът означава човек, който излиза от състоянието на звяр; той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето – едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата на човека е излязла, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние, затова човекът мисли право, а действа криво – следователно задачата му е да се освободи от влиянието на звяра; и когато това стане, той ще разбере защо е създадена Вселената.

Сега вие говорите, молите се, но при едно малко неудобство, при една малка мъчнотия у вас веднага се събуждат лоши чувства – това е звярът, от който човек още не се е освободил; после съзнавате, че това не е хубаво, не харесвате онова, което сте направили, разкайвате се за постъпката си, намирате, че не е права. Вие говорите, че трябва да бъдете милостиви, благородни, но дойде ли да се проявите в това, което говорите, не успявате – защо? Защото друг господар има над вас – звярът. Умен е този господар, той ви е опасал като змия, от която не можете да се освободите; тя ви диктува какво да правите – често ви казва: „Във ваш интерес така постъпете, а не иначе“ и много пъти слушате нейния глас, но виждате, че сте сгрешили.

Казвам: още от най-старо време всички адепти са търсили загадката на сфинкса. Намери ли се загадката, ще се намерят методи и начини как да се освободим от влиянието на този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната причина и се възроди, се заема със задачата да се освободи от звяра.

Ще ви приведа пример за пояснение на мисълта си. Представете си един голям слон и едно малко дете – как трябва да постъпи малкото дете спрямо този слон? Ако то извади сламена тояжка и започне да воюва със слона, ще надвие ли? Слонът има толкова силен хобот, че може с него да подхвърля детето както и където иска. Вие ще възразите: „Ами как Давид излезе срещу Голиат и го надви?“. Да, но това бяха двама души, същества от една и съща категория, и двамата въоръжени, всеки по своему. Тук обаче имате слон и дете. Физическото надмощие е на страната на слона, в това отношение детето трябва да се подчини. Живата разумна природа днес не допуска физическа саморазправа, не позволява физическото насилие на съществата едни над други; воюването в нея е абсолютно изключено. Тя казва: „Във всяко същество се крие нещо по-високо от всякакво оръжие, по-високо от всякакво насилие“ – кое е то? Разумното Божественото начало.

Сега и на вас казвам: развийте в себе си това Божествено начало, дайте ход да се проявява у вас и ще видите, че силата ще бъде на ваша страна. Ако и това малко дете постъпи разумно със слона, силата ще бъде на негова страна. Как ще прояви то своята разумност – ще вземе ориз в шепичките си, ще се приближи до слона и ще му даде да си хапне. Питам: няма ли слонът да отстъпи сега пред детето? Ще отстъпи, разбира се. Ако детето в продължение на един месец редовно носи в шепичките си ориз, между него и слона ще се завържат приятелски отношения – слонът ще повдигне детето с хобота си, ще го сложи на главата си и ще го разходи; значи детето със своята разумност е спечелило разположението на слона.

И тъй, когато Христос е изказал стиха „Не противи се злому“, Той е подразбирал именно това – да не излизаш срещу слона със своето физическо оръжие. Вземи малко ориз в шепата си и иди при него; ходи няколко пъти на ден, докато го спечелиш. Това може да продължава месец, два, три – постоянствай! Спечелиш ли го веднъж, можеш вече да се качиш на главата му и да го водиш където искаш.

Казвам: ние трябва да разбираме цялата Вселена, Разумната природа, в която живеем – тогава ще знаем как да постъпваме спрямо нея. Живата природа е жена, майка, тя не е мъж. По-мека жена от нея няма, но и по-строга няма; по-чувствителна от нея няма, но и по-безчувствена не можете да намерите – тя има тия две характерни черти. Разумната природа говори на всички езици, разбира всички същества. Няма език, който да не знае, но и тя има свой. Когато посещава децата си в пансионите, където ги е поставила, говори на техния език – в този случай е много внимателна към тях; но щом те отиват при нея, тя изисква да й говорят на нейния език – говорят ли й на този, който са изучавали в пансиона, тя ще мълчи, докато научат нейния.

Сега ще направя едно сравнение. Често ние говорим, че човек трябва да се моли на Господа. Молитвата е разговор с Бога. По колко начина човек може да се моли? Както съществуват два начина за разговор между двама души, така съществуват и два начина за молитва, т.е. за разговор с Бога – да отидеш на гости и да ти дойдат на гости. Ще изясня мисълта си – на гости можеш да отидеш само тогава, когато си направил някаква погрешка; гости ще ти дойдат само тогава, когато си направил някакво добро. И тъй, когато се молиш на Господа, това значи, че отиваш на гости при Него, т.е. направил си някаква погрешка на Земята, и затова ще Му кажеш: „Господи, аз съм търговец, купувах и продавах, но в тия свои търговски работи обрах десет вдовици, причиних им много сълзи. Завчера им върнах ограбените пари с лихвите, но само едно нещо не можах да направя – не можах да събера сълзите, които тия вдовици проляха, и да им ги върна. За в бъдеще ще съм внимателен, да не им причинявам сълзи“. Питам ви: това вече не е ли предмет на разговор с Бога? Значи има какво да говориш на Господа – че си обрал десет вдовици и си върнал парите им. Бог ще се погрижи да върне на вдовиците пролетите от тях сълзи. Вдовиците пък, като отидат при Бога, нямат право да се оплакват, че еди-кой си ги е обрал – това не е тяхна тема на разговор.

Само онзи, който е направил погрешката, има право да разговоря с Господа. Ако съм направил добро на десет вдовици, нямам право да отивам при Него – сега вдовиците имат предмет на разговор с Бога; ще отидат при Него и ще Му кажат: „Еди-кой си човек ни направи добро“ – те ще говорят на Бога за доброто, което съм направил, а не аз.

И тъй, за злото, за своите погрешки, аз отивам на гости и говоря; дойдат ли ми гости, те говорят за доброто, което съм направил. Ще знаете: дойдат ли ви гости, оставете те да говорят, а вие слушайте; когато вие отидете на гости, вас ще слушат, вие ще говорите. Няма по-хубаво нещо от това да отиде човек при Господа с желание да изправи своята погрешка. Пожелаете ли да изправите погрешката си, ще кажете: „Ще отида на гости при Господа“; ако не направите погрешка, няма да ходите при Него.

Проверете всички стихове в Писанието и ще видите, че и там се говори същото. Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим у вас“. Когато човек направи някое добро, не може да отиде на гости, тогава ще му дойдат гости. Казвам: има два случая в живота на човека, когато той може да отиде на гости при Господа: или когато е направил някаква погрешка, или когато някой му е направил добро.

Следователно, ако вие превърнете доброто и злото, тия две величини, в прости, в обикновени форми от живота, ще разберете какво значи да направиш една погрешка или едно добро. То е все едно да отидеш на гости и да ти дойдат на гости. Аз не говоря за съзнателните погрешки, но за такива, които стават въпреки добрата ви воля и желание да не грешите. Стават погрешки в живота – без тях не може. Вземете онзи, който по цял ден работи с цифри – все ще направи някоя погрешка, ще пропусне някоя единица; вземете онзи, който по цял ден преписва книжа – и той ще направи някаква погрешка: или ще пропусне някоя запетая, или ще сложи е просто, вместо е и т.н.; често стават погрешки в правописа.

Казвам: целият процес на нашето развитие седи в изправяне на погрешки, при което има големи контрасти, чрез които се добива познанието. От създаването на света досега хората се занимават само с изправяне на погрешки. По какво се отличават египетската, асирийската, вавилонската, римската и индийската култури? Може да дадете отговор на този въпрос, но трябва да се знае, че всяка култура е имала своя специфична задача както в материално, така и в умствено, и в духовно отношение. И сегашната християнска култура има свои специфични задачи; донякъде тя е постигнала някои от тях, а другите остават за расата, която иде – тя ще има повече възможности за реализиране им; формите, в които ще живеят бъдещите разумни същества, ще имат по-големи възможности в себе си и затова ще реализират една култура, съвсем различна от сегашната.

Според вас по какво се отличават сегашната култура, сегашните хора? Всички писатели и учени считат англичаните за най-културни в света – те заемат първо място не само по своята философия за живота, но и по приложението й. Често хората казват: „Английска политика е това!“; казвам: най-честната политика засега в света е английската, макар и при сегашните условия да не е още напълно съвършена, но в нея има голяма честност. Англичаните имат мощен дух. Всички народи имат своите добри страни, но англичаните се считат за възпитатели на човечеството.

И сега, като пренесем културата в себе си, питам: какъв трябва да бъде характерът на човека? Човек се готви за един живот, който не му е известен; на мнозина от вас, както и на хората по света, бъдещето е неизвестно. Вие например говорите за Небето, за Ангелите, но не сте ходили между тях; говорите за светиите и за много други неща, без да ги познавате. Един французин говори за Агарта – че там живеят около 20 милиона души, че този град е бил разделен на някакви особени кръгове, където обитават хора от различни степени на развитие; и вие говорите за тия неща, но кой от вас е отишъл да провери кръговете в Агарта – на вяра приемате всичко и на вяра говорите. Говори се още, че Христос живял в Йерусалим; казвам: досега много хаджии са ходили в Йерусалим, но намерили ли са там Христа? Ако не са Го намерили, защо го търсят там? По стъпките на Христа ходят, но не Го намират. Някои Го търсят другаде в Палестина, но и там Го няма. Един е Христос и който Го търси с всичкото си същество, ще Го намери – навсякъде е Той, а не само в Йерусалим.

Днес хората търсят лесния път, но вместо да ходят по хаджилък и тук или там по свети места, нека вземат Евангелието и да го приложат в живота си – само по този начин те ще намерят Христа. А тия, които Го търсят в Палестина или другаде, трябва да бъдат много учени, да имат силно развито обоняние, силно развити чувства, за да схванат по кои места е минал Христос – все ще има някакви следи в Палестина, останки от Него. Загадка е това за човечеството.

Аз съм виждал и стари, и млади да минават по една и съща улица, без да знаят защо вървят по нея. Във Варна имаше такава улица – една стара жена ми казваше: „По тази улица вървят много хора, защото е светла. Къщите са много осветени – красиви свещи от бял, чист восък горят в тях и се отделя приятна, хубава светлина, която осветява цялата улица; щом свещите изгаснат, никой не минава. Кой не обича да ходи по улица, тъй добре осветена? Ще върви леко, добре, няма да се препъва“. Алегорично ми говореше тази баба. Питам я:

– Бабо, какво искаш да кажеш с това?

– Нали си учен, умен човек, сам разгадай!

Аз не й отговорих нищо, само се усмихнах и си казах: действително, тази е една от най-светлите улици в града.

Всеки човек се стреми да се освободи от известни ограничителни условия на своя живот. По колко начина може да го направи? По два – единият начин е като образува взрив в себе си, а другият е разумен. Да образува взрив в себе си е равносилно на самоубийство. Някой път човек мисли, мисли и като не може да разреши задачата си, казва: „Няма защо да търпя, има и бърз начин за решение“ – поставя една запалка в себе си, възпламенява я, тя избухва и всичко свършва. Той си казва: „Лесна е тази работа – едно бум и задачата е решена“; не, нищо не е решено, нищо не свършва така лесно, взривът е механичен начин за решение на задачите в живота. Постепенно развитие трябва на хората.

Аз говоря не само за самоубийството на тялото, а за самоубийството в широк смисъл на думата – самоубийство на чувствата, на идеите, на мислите на човека. Понякога, като не можете да постигнете известни идеи, вие ги убивате. Всяка идея има свое определено време, в което може да се развие, да добие своя форма и красота. Тя може да се развие и реализира само тогава, когато стане конкретна; всички идеи, които не са ясни, които не са добре очертани в самите вас, не могат да се реализират. Всеки трябва да фотографира своите идеи, своите мисли; ясни са само ония мисли, които могат да се фотографират, да се снемат на стъкло – само те могат да се реализират, да се постигнат. Това показва, че човек е мислил върху тази идея години наред, при което тя се е оформила напълно в неговия ум, станала е ясна, конкретна и затова вече е постижима и на физическия свят. Всички идеи, които в ума на човека са неясни, блуждаещи, не могат да се фотографират, нито могат да се постигнат.

Ние не създаваме сами идеите, а сме носители на Божествените идеи, чрез които изразяваме Великия Божи идеал. Ако човек отхранва в себе си една Божествена идея, каквато и да е тя, било от физическия, Духовния или Божествения свят, цялата Природа е на негова страна. Ако ти заради Бога развиваш тялото си, за да стане здраво, силно, цялата Природа ще ти съдейства; ако заради Бога развиваш своето сърце и своите чувства – да бъдат правилни, идеални, цялата Природа е на твоя страна; ако заради Бога развиваш своя ум, своя дух, цялата Природа е в твоя услуга. Всичко това е крачка напред. Тялото, сърцето, умът, душата и духът на човека са свързани в едно цяло, те са в тясна зависимост едни от други.

Някой казва: „Аз не искам пълно тяло“; да, тялото не трябва да бъде пълно, но трябва да бъде здраво. Когато коремът на човека е издаден напред, организмът му не е напълно здрав; ако шията на човека бъде много тънка или много дебела, това показва болезнено състояние на организма – ако е много тънка, положението му е опасно, но ако надебелее малко, той е спасен. Ако шията става по-дебела отколкото трябва, и това е анормално състояние. Има норма, която определя какъв трябва да бъде вратът на всеки здрав, добре развит човек; ако я вземем предвид, тогава всяко число под или над нея изразява болезнено състояние. Когато вратът изтънява, това показва, че личността се проявява силно – човек е нервен, иска всички хора да го почитат и уважават, затова обръща внимание кой как го е погледнал.

Не е лошо да те почитат хората – това е Божествено желание, но за да те почитат, трябва да заслужиш тази почит. Ако един виден цигулар излезе на сцената да свири, всички хора му ръкопляскат, почитат го – защо? Защото го заслужава. Ако някой неук цигулар излезе да свири, веднага го свалят от сцената, отдават му заслуженото – за него няма ръкопляскане, няма почит. Ако си виден писател, всички ще те почитат, ще четат произведенията ти и ще ти ръкопляскат; не си ли виден писател, никой няма да те почита, никой няма да чете твоите произведения. Трябва ли да се докачаш, че хората не те почитат? Значи за да те обичат, за да те почитат в каквото и да е отношение, трябва да заслужиш това, да имаш нещо Божествено в себе си – така седи истината.

Нашите очи, уши, вежди, както и цялото ни тяло, се формират според нашите идеи. Често хората казват, че човек трябва да прекара един обикновен живот на Земята, без да философства много; не, той трябва вътрешно да премине целия Живот в неговата целокупност, но да се спре само върху известна област, която е дадена специално за него. Човек трябва да разбира и от поезия, и от музика, и от художество, но не всичко е определено за него. Когато дойде време да се проявява, той ще бъде силен само в една област на живота, а всички други области са му дадени само за известно време и за известни случаи.

Например определено ти е да слугуваш 20 години; през това време можеш да се занимаваш и с поезия, и с рисуване, и с музика, но ще държиш за себе си своите поезии и картини, ще свириш само за себе си. Понякога виждаш господаря си неразположен – какво ще направиш тогава? Ще използваш условията: ще вземеш цигулката си и ще изсвириш на господаря си едно хубаво класическо парче, което ще измени неговото състояние; всички в дома ще слушат и ще кажат: „Отличен човек е нашият слуга“. Друг път господарката ти е неразположена – какво ще направиш? Ще използваш и втората твоя дарба – рисуването: взимаш четката, рисуваш един хубав портрет на господарката си, в който тя има добро разположение на духа, и й го представяш; тя веднага ще се усмихне и ще ти благодари. Питам: при такива постъпки от страна на този слуга господарите му няма ли да изменят мнението си за него? Ще го изменят, разбира се – всички ще бъдат доволни, че имат в дома си такъв умен и съобразителен слуга.

Първото нещо е всеки човек да има известна Божествена идея, която да се стреми да реализира, и за нищо на света той не трябва да я жертва – тя е носителка на неговото щастие, тя ще го повдигне; тази идея съгражда неговия дом, в който Божественото ще дойде да живее. У всички хора има Божествено начало, но не еднакво проявено. Като разсъждавате така, казвате: „Господ е и в най-свирепия звяр, както и във всички животни“. Така е, но понякога ви напада един звяр и ви разкъсва; питам: защо ви разкъса? Като ви говоря за звяра, не взимайте само външната страна на този образ; с образа му аз символизирам някои ваши скърби, които ви действат така, че разкъсват, разрушават вашите тела. Вие трябва да станете герои, да знаете как да се справите с тях.

Защо ви говоря сега за героите – искам да ви обърна внимание и да знаете, че само онзи може да бъде герой, който преодолява големите мъчнотии. Обикновените хора имат малки мъчнотии, а героите имат големи мъчнотии. Вие бихте ли нарекли герой онзи, който се занимава с кукли, с играчки и с ред още обикновени работи? Не, героят трябва да има големи мъчнотии, да се сражава с юнаци като себе си и да ги надвива. Защо и до днес уважават Давид – защото се бори с Голиат, великан, и го надви. Някои питат: „Не може ли без мъчнотии?“; не може – който не иска мъчнотии, нека се занимава с кукли, но трябва да знае, че герой никога не може да бъде. Ако искате да ви уважават, Бог да ви обича и да ви дава дарби, трябва да бъдете герои. Не си правете илюзии, че това, което сте постигнали, ви е достатъчно; хубаво е постигнатото, но има и друга област в живота и в науката, която трябва да постигнете – към нея се стремете!

Вие ще възразите: „Нали живеем, нали учим?“; казвам: вие едва сте започнали да живеете и трябва да реализирате този живот във всичката цялост и пълнота. Сега се намирате при най-добрите условия на живота, т.е. при най-мъчните. Разумните хора трябва да живеят в най-мъчните условия, а там, където няма мъчнотии, деца трябва да се поставят – само героите могат да издържат на най-мъчните условия в живота.

Ще ви приведа един пример. Във времето на един от турските султани броят на дембелханетата в Цариград се увеличил толкова много, че взел заплашителни размери – голяма част от държавните приходи отивали за тяхната издръжка. Султанът бил благодетелен човек, но при това положение често си казвал: „Какво да правя с тия дембелханета? Те се увеличават от ден на ден. Да ги изпъдя от държавата си – не мога нито според законите на Мохамед, нито според законите на турската държава; ако пък ги оставя на свобода, всичко ще се обърне на дембелханета“. Най-накрая той се обърнал за съвет към своя пръв министър, който му казал:

– Лесна работа – ще ги поставим на изпит, да видим кои от тях са истинските герои дембелханета, които заслужават да бъдат поддържани от държавата.

– Как ще ги изпитаме?

– Ще запалим дембелхането и ще видим кои са истинските герои.

Така и направили – запалили зданието и „героите“ един по един избягали навън, само двама останали да лежат спокойно на леглата си. По едно време огънят ги наближил, започнал да ги пари по малко и единият казал:

– Слушай, приятелю, ще изгорим тук, хайде и ние да излезем навън.

Другият отговорил:

– Как не те мързи да говориш?

Султанът слушал отстрани техния разговор и казал:

– Заслужава да се запишат имената на тия герои дембелханета; трябва да им се даде голяма пенсия – те са философи, истински дембелханета, от никаква мъчнотия не се смущават.

Казвам: щом човек при такова опасно положение на живота си може да лежи спокойно в леглото, значи у него има идея. Той е дембелхане, но мисли, философства, разсъждава. Спокойствие са изработили тези хора в себе си – зданието гори, а те лежат, при това единият казва на другия: „Как не те мързи да говориш?“. Аз наричам тия хора мъдреци в живота; малцина са те. Как мислите, изгоряха ли тези двама души – не; те не бяха дембелханета, но философи, хора с идея в живота. Онези, които избягаха навън, бяха дембелханета.

Казвам: когато човек тръгне по известен път, трябва да има една основна идея, към която да отправи всички свои мисли – само тогава може да бъде силен. Всичко, което изучавате, всичко, което четете, свеждайте към тази централна идея в своя живот. Всичко в света е хубаво. Тъй, както съвременният свят се развива, той представлява едно училище с всички свои стъпала – като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всички майки или бащи, сестри или братя, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, птичка, пеперуда и растение – всичко се намира под Божествения импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на Разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества – така трябва да гледа разумният човек на нещата.

Казвам: ако от тази нова година започнете да гледате по този начин на живота, вие ще придобиете спокойствие – това ценно качество, което са развили в себе си двамата дембелханета. Дойде ли при тебе някой, за да ти приказва кой какво лошо е говорил за теб, ще му кажеш:

– Как не те мързи да говориш?

– Ама еди-какво си станало!

– Как не те мързи да говориш?

Ето нещо хубаво за приложение.

Ще кажете: „Детински работи са тия“; не, хубави неща са – те ще ви доведат до положение да запазите своята енергия, да не я прахосвате напразно. Използвайте енергията, която имате, за хубави мисли, за хубави чувства. Често заради една дума, за един поглед или че нещо е станало не по ваше желание, вие изгубвате вътрешното си спокойствие и всичко се разваля. Някой казва: „Ще ме извините, аз често избухвам, сприхав човек съм“; казвам: не си сприхав, а си енергичен – впрегни енергията си на работа и ще бъдеш добър, ще запазиш спокойствието на своята душа.

Вземете пример от двамата дембелханета. Те са герои, но единият от тях държи първо място. Първият от тях, като усети как огънят го припарва, разколеба се и каза: „Ето, всички излязоха навън, само ние ли да останем в зданието и да изгорим? Трябва ли да бъдем такива фанатици в своята идея? Какъв смисъл има да оставаме още тук?“. Вторият му каза: „Как не те мързи да говориш? От толкова години вече лежим тук, няма защо да се безпокоим. Не е наша работа какво ще стане с нас, нашата работа е да лежим, а онзи, който е запалил огъня, ще се погрижи да го изгаси“. И наистина, урежда се тази работа. Философ е бил този човек.

Често хората търсят лесния път, но те не знаят, че той е най-тежкият. Сегашният живот е пълен с изненади, но хората казват: „Няма случайности в живота“. Ако те действително са убедени в това, нищо не трябва да ги обезсърчава и отчайва. Въпреки това някои казват: „Това нещо можеше да стане по друг начин“ – значи не вярват абсолютно в това, че няма случайности в живота. Ако пък вярваха абсолютно в този закон, тогава биха изпаднали във фатализъм – че всичко, което става, е абсолютно предопределено и неизменно. От страданията на своя живот човек поне е разбрал смисъла им, независимо дали вярва, че всичко става под влиянието на разумни, съзнателни закони, или не вярва.

Какво разбрахте от примера за дембелханетата? Ще кажете: „Ние не искаме да бъдем в дембелханетата“; добре, тогава ще останете на работа в света, но той е взискателен, иска способни хора. Условиш ли се на работа при някой светски човек, той ще те разгледа от главата до петите, ще види как си облечен и ще разбере можеш ли да вършиш работата му, или не; ако можеш да работиш умело, ще бъдеш добре дошъл, ще имаш неговото уважение и в скоро време ще се осигуриш. По същия начин постъпва и Великата разумна природа с нас – тя ни дава работа и ни изпитва. Понякога се преструва, че не знае какво може да излезе от нас и иска да провери това с факти, от които и ние сами да се убедим на какво сме способни в даден момент. Справедлива е Разумната природа; щом ни види веднъж, тя вече ни оценява – ще ни постави на различни изпити, ще ни даде възможност да се проявим напълно и да се познаем. Последна се произнася, и то най-справедливо. И ако искаме Природата да бъде на наша страна, трябва да спазваме нейните закони.

Вземете например десетичната дроб 0,00009 – колко е това число? – „Девет стохилядни.“ Допуснете, че числото представлява една микроскопична погрешка, която сте направили в живота си. Ако разгледате това число от другата страна, ще имате едно голямо число – 90000. Какво показва това – че Доброто и злото, колкото и да са малки, се увеличават. Когато замисляте едно малко добро или малко зло, те представляват една малка десетична дроб; щом пристъпите към реализирането им, те постепенно се увеличават и стават големи цели числа. Понякога злото и доброто са големи, но докато още се замислят, те са дробни числа; щом се реализират, стават цели. Затова и ние често казваме, че малките погрешки и малките добрини се обръщат от малки десетични дроби в големи цели числа. Ето защо хубаво е човек да увеличава броя на своите микроскопични добрини – те се увеличават и образуват големи цели числа; когато се увеличават постепенно добродетелите в човека, те образуват онази сила, която е необходима за неговото пълно развитие.

Някои от вас разбират нещата чрез сърцето си, други – чрез ума си, а трети – чрез волята си. По същия начин вие може да посрещнете някой ваш приятел: може да го посрещнете с ума си, да му говорите красиви думи; може да го посрещнете със сърцето си, да отправите към него нежни чувства; и най-после – може да го посрещнете с волята си, да му дадете големи угощения, подаръци. Чрез сърцето си хората завързват приятелство; чрез ума си се свързват идейно. Вие може да прилагате тия три метода всеки ден. Ако в първия ден започнете още от сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето си, а вечер – ума си. На другия ден ще сменяте тия методи: сутринта ще започнете със сърцето си, на обяд – с ума си, а вечерта – с волята си. На третия ден сутринта ще започнете с ума, на обяд – със сърцето, а вечерта – пак с волята.

И тъй, всеки ден ще употребявате и трите метода, за да реализирате Доброто в себе си, да градите върху характера си. Вечер, преди да си легнете, ще преглеждате събитията през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте загубили. Като видите, че сте направили някаква погрешка, ще се усмихнете и ще си кажете: „Ще ми дадете отпуск, защото ще отида на гости при Господа“. Чиновник ли сте, домакиня ли сте или на каквато и да е работа да сте, кажете ли, че ще отидете при Господа, веднага ще ви дадат отпуск. Какво по-хубаво от това да отидеш на гости при Господа и да Му кажеш, че си обрал десет вдовици? Тогава Бог ще помогне да се върнат сълзите на тия вдовици. Освен това Той ще ви разкаже дълбоката наука за сълзите, какво допринасят те на човека – Бог ще ви въведе в Райската градина, да видите какви хубави плодове са вързали дърветата, поливани със сълзите на хората. Тогава Той ще откъсне един от тия плодове за теб, за да ги опиташ, а десет ще ти даде за десетте вдовици, които си разплакал, и ще им кажеш: „Това са плодовете, израснали от вашите сълзи“.

Всички същества, които са завършили своето развитие, са плакали. И тия, които вървят към това, също плачат. Един ден, като влезете в Божествената градина, ще видите какви плодове са израснали от вашите сълзи. Все някое плодно дърво сте полели, всички страдания и скърби дават плодове.

Аз искам и вие да гледате на нещата по този начин – да знаете, че страданията са метод за работа, метод за възпитание на човечеството. И за самовъзпитанието на индивида също има различни начини. Един от бързите начини за чистене е хирургическият, само че тогава се засягат и здрави клетки и се създават по-големи болки; има и други три метода за възпитание, а именно – методът на тялото, физически метод, метод на сърцето и метод на ума. Според мен най-добрият е методът на ума. Като казвам, че методът на ума е най-добър, аз не пренебрегвам тялото и сърцето, но слагам на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка – значи умът се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето – пътя на волята; този е методът, който ни води към Божественото.

И тъй, като ви говоря, аз не се интересувам от погрешките на хората – това е тяхна работа; те, като отидат при Господа на гости, сами ще Му разправят за своите погрешки. Аз се интересувам от добрините им и за тях ще говоря – този е най-правилният метод за работа; и всички вие трябва да се интересувате от добрините на хората.

Казвам: сега, като влизате в новата година, Доброто трябва да ви бъде девиз; трябва да се интересувате от Доброто, а не от злото, да си ходите често на гости, както и често да ви идват гости – по този начин искам животът ви да се осмисли. Когато отиваш на гости при някой свой приятел, ти трябва да знаеш конкретно защо отиваш; и когато твоят приятел ти дойде на гости, трябва да знаеш, че той вече е ходил при Господа, говорил е за доброто, което си му направил, и ти носи нищо от Бога. Ако ти отидеш на гости, и ти ще му занесеш нещо от Господа, понеже си ходил при Него.

Апостол Павел казва: „Молете се един за друг!“; този стих подразбира същото нещо, което ви казвам – да отидеш на гости и да ти дойдат на гости. Върху този принцип трябва да се построи новото общество. С това не подразбирам, че старото трябва да се разруши, но новото общество ще живее паралелно със старото – такъв е законът. Синът ще живее с баща си, бащата не трябва да умира; дъщерята ще живее с майка си, майката не трябва да умира. Ако дъщерята или синът са прекарали около 20 години при своите майка и баща, братя и сестри, те ще имат по-фин ум, по-благородно сърце и по-развита и калена воля. Ако пък синът или дъщерята още в ранната си възраст изгубят било майка си, било баща си, те огрубяват, светът дълго време трябва да ги възпитава, за да ги облагороди.

Не е лесно човек да загуби майка си или баща си, брата или сестра си. Трябва да знаете, че гениалността в света не зависи само от нас; тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез един и по такъв начин създават от него гений; те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, слагат му някакво име и тогава всички хора казват: „Еди-кой си човек е гений“. Ако някога искате да станете гениален, трябва да разбирате този вътрешен процес на общата, колективна работа, за да можете да привлечете към себе си разумните души, които, като се съединят с вас, ще улеснят живота ви. Така ще разберете какво значи да работите сам и какво значи да работят хиляди души заедно с вас – в последния случай работата ще върви лесно.

Често казваме: „Бог ще ни помогне“ – това е така, но кога? Когато вършим волята Му, когато носим Неговите идеи, когато мислим само за Него. Когато отидете при Господа, не е достатъчно само да Му разправяте, че сте голям грешник, но ще му кажете: „Господи, ограбих десет вдовици и ги накарах да плачат, но всичко изправих, само сълзите им не мога да върна – сълзите им Ти ги върни, Ти оправи тази работа!“. Такива молитви имат смисъл.

По този начин ви давам една загадка, върху която трябва да мислите дълго време. Когато видя, че някой плаче, аз не го съжалявам, но си казвам, че този човек е извор – нека си тече, но да мине през такова място, че всички растения да се ползват от него. Трябва да се полива! Ако човек плаче, сълзите му трябва да паднат намясто, за добро да се използват. В Писанието се казва, че Христос плакал, като влизал в Йерусалим; колко сълзи е пролял Той? Ако Христос не беше пролял тия няколко сълзи, еврейският народ щеше да бъде загубен – Христовите сълзи спасиха остатъка от еврейския народ, те запазиха религиозното чувство в тия души, те са като капките на живата вода. Някой казва: „Моите сълзи няма да паднат на суха земя“. Аз не желая сълзите ви да паднат на суха земя, нито на камък, но да паднат на такава земя, на която да принесат своя плод.

И тъй, всички ще работите върху себе си, да запазите чистотата на своето тяло, на своето сърце и на своя ум – това е една от задачите ви не само за сегашния, но и за бъдещия ви живот. Тялото, сърцето и умът на човека представляват отделни общества, които се нуждаят от разумно управление, и ако човек не може да управлява своето тяло, своето сърце и своя ум, как ще управлява цяла държава или цял народ? Къде ще бъде тогава неговата гениалност? Да самовъзпиташ тялото, сърцето и ума си е една сложна задача; ще упражнявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля – как? Като ви дойде някоя болест, като ревматизъм, ишиас, главоболие или друго нещо, отправяйте ума си нагоре към Бога, внасяйте положителни мисли и болестта ви постепенно ще изчезне. Правете това един, два, три, четири, пет, десет пъти – постоянствайте; така ще се кали и волята ви. Гледайте сериозно на тази работа и резултатът ще дойде.

Аз ви дадох едно упражнение за усилване на паметта, но какви резултати получихте? Вие трябваше да постоянствате най-малко един месец, да вдигате ту десния, ту левия си крак под прав ъгъл и да стоите на един крак около десет минути. Вие какво направихте? Някои от вас, като направиха по 4-5 пъти упражнението, си казаха: „Не се усилва паметта ми“ и престанаха да го изпълняват. Това упражнение не е само за усилване на паметта, но и за трансформиране на състоянията. Някой път сте неразположени, цяла нощ не можете да спите – какво трябва да правите? Станете от леглото си, застанете на един крак като гъска, а другият да е подгънат под прав ъгъл. След това легнете. Ако неразположението ви още не е минало, пак станете, подгънете 3-4 пъти ту левия, ту десния крак и отново си легнете. Краката на човека означават неговите добродетели. И човек, като съедини своя ум – главата, със своите крака – добродетелите, образува едно колело, което се завърта; завърти ли се това колело, цялото Небе работи с него.

Голяма е енергията, която можете да придобиете чрез това упражнение. Разгледайте положението на войника, който застава прав, десният му крак е малко напред, ръцете – малко назад, главата е добре изправена, вратът е изопнат; какво означава неговото положение? Този човек е свързан с Небето, воюва той. Вие се навеждате, едва вървите, като отчаяни хора; не, ще се изправите, ще заемете поза на човек, който е готов във всеки момент да воюва, ще съедините ума с краката си, т.е. с доброто в себе си, и ще кажете: „Всичко добро в мен ще възрасне!“. Ще държите тази формула за себе си, а не за другите хора.

Казвам: изпълнявате ли всичко, както ви се дава, ще се повдигнете пред лицето на Бога. Дойдеш ли до положение да изпълниш това, което Бог ти повелява, ще кажеш: „Аз ще изпълня волята Божия, ако ще целият свят да ме тъпче. Аз зная, че никоя сила не е в състояние да отнеме от мен това, което Бог ми е дал“. Но страхът дойде у тебе и ти казваш: „Е, ако е рекъл Господ, ще направя това, което се изисква от мен“; не, ако ти изпълняваш волята Божия, никоя сила в света не е в състояние да те стъпче. Веднъж Господ ти говори, кажи: „Амин, така да бъде!“. Ти казваш: „Може да ми говори някой лош дух“; няма лоши духове, които могат да ти попречат в изпълнението на волята Божия. Дойде ти някоя хубава мисъл – това да направиш, онова да направиш; не казвай „Ако е рекъл Господ“, но кажи: „Амин, така да бъде, както е рекъл Господ“ – ето къде е силата на човека.

Съвременните хора имат известни атавистични мисли и казват: „Ще направим това нещо, но ако е рекъл Господ“ или „Ще оставя за друг живот“, или „Тия лоши черти съм наследил от баща си и майка си, затова не успявам“ и т.н. Казвам: човек наследява не само лошото, но и доброто и ако злото имаше по-голяма сила, човек нямаше да може да се роди. Няма абсолютно лош човек в света; ако се роди такъв, той не може да живее на Земята повече от три години. Тъй щото злото в света е осъдено на смърт; то живее в чужди форми, тъй както един банкер влага парите си в някоя банка и взима за това големи лихви – той не работи сам, а Иван, Стоян, Драган работят за него. Същото е и със злото. Ако поискаш да го потърсиш, къде ще го намериш?

Някой казва: „Този човек е цял дявол, прилича на дявол“; питам: кой от вас е срещал дявол? Дяволът рога има ли, копита има ли? – „Ама черно е лицето му.“ Какво от това? Всички негри в Африка имат черни лица – дяволи ли са? Не, така не се говори. Злото и Доброто се различават съществено. Когато се намериш пред един добър човек, ти растеш и се развиваш, в теб се заражда стремеж към хубавото, към красивото; когато се намериш пред един лош човек, изгубваш смисъла в живота. Лошият човек, като влезе в дома ти, не носи никакво добро.

Често казвате: „Защо трябва да бъдем добри?“; за да може да растете правилно, да бъде тялото ви здраво, да се развиват вашите ум и сърце. Други запитват: „Защо трябва да любим?“; без Любов животът не може да съществува. – „Защо трябва да бъдем мъдри?“; за да дойде Светлината. – „Защо трябва да обичаме Истината?“; за да имаме простор, ширина, свобода в живота. – „Защо трябва да обичаме Правдата?“; за да имаме равновесие.

Като ви казвам тия неща, не мислете, че можете да ги придобиете в един ден. Това трябва да бъде задача в живота ви, която да се стремите от тази година нататък да реализирате; щом я реализирате, десетичната дроб 0,00009 ще се превърне в числото 90000.

И тъй, числото 0,00009 нищо не означава, то е малка величина, но като го обърнете, ще получите голямото число 90000, което представлява идеал за постижение през целия живот на човека. Тази година трябва да започнете с малката добрина, която представлява десетичната дроб 0,000002; обърнете ли това число, ще получите 200000. Както виждате, колкото по-малка е една добродетел, толкова резултатите й са по-големи; колкото доброто на пръв поглед е по-малко, толкова резултатите му са по-големи. С тия думи аз имам предвид Божественото в човека, в което седи силата му. Щом е така, когато се отнася до дребните неща, до малките добрини, вече не можем да кажем: „Не мога да направя това или онова“; всички можем да направим микроскопичното добро, което Бог изисква от нас, него и децата могат да направят. То не е голямо, но щом се обърне, става голямо цяло число. Започнете ли да правите такива малки добрини, от Божествения свят ще ви дойдат на помощ, за да ги обърнат в цели числа. Малките добрини са вече капиталът, с който можете да работите.

Казвам: време е вече да се насърчите за работа. Ще правите малки добрини и ще знаете, че те се превръщат в големи цели числа.

22. лекция, 21 март 1928 г., София


Помаза ме Изгревите на слънцето
Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между беседите.