БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
КНИГИ С БЕСЕДИ
КНИГИ В БИБЛИОТЕКА
↓ КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ ↓
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ДОКУМЕНТАЛНИ И ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ
МОЛИТВИ, ФОРМУЛИ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ БРАТСТВОТО
КНИГИ С ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
БИБЛИЯ
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ
~ 1 ~
Свещения огън - Разговори с Учителя Писма на Боян Боев - книга втора съдържание
СЪДЪРЖАНИЕ Новият свят........................................................................ 7 Децата на бъдещата епоха.............................................. 12 Първото възкресение....................................................... 19 Упражнения с Учителя.................................................. 25 На Яворови присои........................................................... 32 В райската градина........................................................... 39 Странникът и красотата на живота............................ 46 Силата на Безграничния.................................................. 53 Който служи на Бога....................................................... 60 В Божествената светлина................................................ 67 Божествена и човешка любов....................................... 72 Бъди като Слънцето......................................................... 78 Да си самата Любов......................................................... 83 Волята Божия.................................................................... 88 Братска вечеря.................................................................... 93 Методи за самовъзпитание............................................ 100 Смяна на състоянията.................................................... 105 Будността на съзнанието................................................ 110 Пратеник на Бога............................................................. 116 Законите на Любовта....................................................... 119 Учение за свободните........................................... 124 Студенти при Учителя..................................................... 130 Врата на великото знание.............................................. 136 Красотата на живота......................................................... 143 Новото земеделие............................................................. 147 Плодовете на Божията Любов.......................................... 152 Връзка с Бога...................................................................... 157 Епохата на на шестата раса............................................ 164 5 
БУДНОСТТА НА СЪЗНАНИЕТО Изгрев, 1 октомври 1956 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика. През един пролетен ден, след изпълнението на паневритмията, се приближихме към Учителя и го поздравихме. По витошките върхове имаше още снегове. Всички бяхме радостни и бодри, освежени от чудното действие на паневритмията. Стана въпрос за будността на съзнанието. Учителя каза: Има един апаш, с когото не можете лесно да се справите. Имате едно хубаво чувство, една хубава мисъл и изчезват. Апашът ги е задигнал. Няма кой да ги пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги. Трябва да имаш отлична философия. Съзнанието на човека да бъде винаги будно. Да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо. Да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите, да не би като се повдигнете нагоре, да паднете, да стане реакция. Например някой вързан бръмбар подхврькне и падне, подхвръкне и падне. И най-после се освободи и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят. А има и други същества висши, които искат да го предпазят от паразитите, изобщо да му помогнат. И човек трябва да направи нещо, 110 
и. тогаВа Влез. ТогаВа премахваш Всички лоши Влияния и Всичко се урежда. Ученикът Всякога трябВа да помни, че е ученик. КакВото и да работи, В какВато и среда да се намира, никога не трябВа да забравя, че е ученик. Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез тебе: „Няма време, не струва да бъда толкова добър. Нямам средства, нямам сили, не бива толкова да пестя, да се моля. “ Вторият глас е гласът на изкусителя. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този път и тази връзка сама се усилва. Всеки ден носи несметни богатства. Не мислете за миналото. Мислете, че всеки ден носи несметни богатства. Божественото Все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали пита сегиз-тогиз невидимия свят. Да почака, да не бърза над въпроса. Вслушвайте се в новите идеи, които ви се нашепват отвътре. В човека днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени. Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието. Тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарската чаша: чукаш се в кръчмата, всичко това, което Бог е вложил в тебе, изчезва. Значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визита на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Вашият ангел-ръководител може да ви говори чрез някой човек и затова трябва да слушате какво ви говорят добрите хора. За мене животът от единия до другия край е Божествена красота. Един учител казал на двама свои ученици следното: На първия казал: Когото срещнеш, да казваш, че във всичко ще сполучи. 113~ 2 ~
Свещени думи на Учителя (Ѣ,Ѫ) съдържание
100 Аверуни е име-посвещение на верния ученик, преминал през прага на световете, не потънал в забравата, а запазил връзката си с Божествения Учител, будността на съзнанието си на ученик. След години, вече студентка по философия, Савка е ученик и в Школата на Учителя. Понякога, натъквайки се на несъответствие между официалната и езотерична наука, тя търси помощта му и той я насочва към по-дълбоко и цялостно разбиране на света, чрез което да разрешава привидните противоречия. От друга страна той ѝ дава практически правила, упражнения, задачи, подпомагащи духовното ѝ израстване. През 1921 г., заедно с Елена Андреева и Паша Тодорова, Савка започва да стенографира лекциите и беседите на Учителя. По-късно трите стенографки заживяват на „Изгрева“ в дървена барака, наречена „Парахода“. През цялото това време Савка стриктно изпълнява задачите, дадени в Школата. Когато четем дневниците ѝ, откриваме с каква точност, прецизност и търпение се е отличавала тя. Някои от задачите са изисквали много часове напрегната, концентрирана духовна работа. Тя е записвала точно резултатите от опитите. Освен това, Савка е винаги близо до Учителя, досетлива и отзивчива е към всичко, което трябва да се направи. Появява се точно навреме, когато е нужно да стенографира или да изпълни някаква задача. Често му задава въпроси, възникнали естествено в пътя ѝ на ученик в Школата.~ 3 ~
Свещени думи на Учителя - том 3 съдържание
Съзнанието на Бога. Проникване. Хората трябва да се подчиняват и слушат природата, а не да я завладяват. Може да владеят своите страсти, чувства и мисли, но да не се бъркат там, където не трябва. 2716 Невъзможно е да разберете какво представлява Бог в своята същина и пълнота. Не може дори да разберете каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко. Той е неограничен, мощен в своите възможности да направи, каквото пожелае. 2717 Когато Бог прониква в човека, той изпитва в себе си топло, широко чувство към всичко живо в света. Нищо не е в състояние да го изкара от равновесието му. 2718 Отправете ума, сърцето, духа и душата си към Божия Дух, Който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действува вън и вътре в тях. Затова е казано: “Духът Божий се носи по цялата земя.“ 2719 Само Бог спасява. Той е създал света Той спасява. В света съществува само една връзка тя е връзката с Божественото съзнание, което е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Щом 120 
Постижения. Свободен. Новото ще се приложи отвътре. Ще говорите само за онова, което можете да приложите 3324 Послушанието е първото качество на ученика, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи. 3325 Ако бихте знаели тщеславието, любопитството, лицемерието, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали Своенравието също. 3326 Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието, да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютен точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Ученикът трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува, и винаги да е готов да прилага. 3327 Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си състрадание и нежност ззга Който влиза в Школата, трябва да бъде неженен външно и вътрешно Външно неженен, значи свободен от задължения, които семейният живот изисква и налага. Вътрешно свободен, значи свободен 234~ 4 ~
Свещени думи на Учителя - Пълна колекция съдържание
728 Хората трябва да се подчиняват и слушат природата, а не да я завладяват. Може да владеят своите страсти, чувства и мисли, но да не се бъркат там, където не трябва. 3316 Съзнанието на Бога. Невъзможно е да разберете какво представлява Бог в своята същина и пълнота. Не може дори да разберете каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко. Той е неограничен, мощен в своите възможности да направи, каквото пожелае. 3317 Проникване. Когато Бог прониква в човека, той изпитва в себе си топло, широко чувство към всичко живо в света. Нищо не е в състояние да го изкара от равновесието му. 3318 Отправете ума, сърцето, духа и душата си към Божия Дух, Който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действува вън и вътре в тях. Затова е казано: „Духът Божий се носи по цялата земя.“ 3319 Само Бог спасява. Той е създал света – Той спасява. В света съществува само една връзка – тя е връзката с Божественото съзнание, което е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Щом човек се усъмни в Бога, обезсилва се, обезсърчава се, изгубва смисъла на живота. 3320 „Ишвара“ е свещеното име на Бога. 
787 Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието, да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютен – точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Ученикът трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува, и винаги да е готов да прилага. 3701 Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си състрадание и нежност 3702 Свободен. Който влиза в Школата, трябва да бъде неженен – външно и вътрешно Външно неженен, значи свободен от задължения, които семейният живот изисква и налага. Вътрешно свободен, значи свободен от задълженията и изискванията на света Помага на всички, но не се свързва. Обича всички, но не се свързва с погрешките на никого. 3703 Ученикът не се жени, нито се свързва било за жена, мъж, било за света. 3704 Свободен ще бъдеш, за да може Божественият Дух у теб да расте и се развива 3705 Отличаване. Ученикът се отличава от другите по своята мекота, чистота, скромност, интелигентност, съобразителност и сила Ако той не разнася светлина по целия свят, какво е придобил с учението си? 3706~ 5 ~
Свещени думи на Учителя - том 3 съдържание
Съзнанието на Бога. Проникване. Хората трябва да се подчиняват и слушат природата, а не да я завладяват. Може да владеят своите страсти, чувства и мисли, но да не се бъркат там, където не трябва. 2716 Невъзможно е да разберете какво представлява Бог в своята същина и пълнота. Не може дори да разберете каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко. Той е неограничен, мощен в своите възможности да направи, каквото пожелае. 2717 Когато Бог прониква в човека, той изпитва в себе си топло, широко чувство към всичко живо в света. Нищо не е в състояние да го изкара от равновесието му. 2718 Отправете ума, сърцето, духа и душата си към Божия Дух, Който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действува вън и вътре в тях. Затова е казано: “Духът Божий се носи по цялата земя.“ 2719 Само Бог спасява. Той е създал света Той спасява. В света съществува само една връзка тя е връзката с Божественото съзнание, което е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Щом 120 
Постижения. Свободен. Новото ще се приложи отвътре. Ще говорите само за онова, което можете да приложите 3324 Послушанието е първото качество на ученика, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи. 3325 Ако бихте знаели тщеславието, любопитството, лицемерието, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали Своенравието също. 3326 Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието, да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютен точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Ученикът трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува, и винаги да е готов да прилага. 3327 Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си състрадание и нежност ззга Който влиза в Школата, трябва да бъде неженен външно и вътрешно Външно неженен, значи свободен от задължения, които семейният живот изисква и налага. Вътрешно свободен, значи свободен 234~ 6 ~
Учителя - обзорна книга съдържание
139 В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към Свобода, оценка на Свободата като най-скъпия дар на човешката душа. Личният живот не е съществувал като нещо ярко изразено. Отделният човек е бил така обезличен, както клетките в организма или както отделните индивиди в един мравуняк или кошер. По отношение третото качество на съзнанието, а именно отношението на човека към Природата, за човека на Атлантската раса цялата Природа е била одухотворена, жива; даже духовната, вътрешната страна на Природата за него е била по-реална, отколкото външната, материалната страна. След Атлантската започва развитието на Бялата раса. Останки от Лемурийската и Атлантска раси има запазени и днес, но вече доста променени. Като останки от Лемурийската раса се сочат голяма част от негърските племена в Африка, Австралия и тихоокеанските острови, а останки от Атлантската раса са червенокожите в Америка, туранската и монголската раси в Азия. 
140 РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ Ако проследим културите на Бялата раса, ще видим постепенното приближаване към едно ясно, определено, диференцирано самосъзнание. В първата култура на Бялата раса – Индийската – виждаме вече първите прояви на самосъзнанието, слаби наченки на което се зараждат в Атлантската раса. С постепенното индивидуализиране на човека първобитното колективно съзнание отслабва. С други думи, широтата на съзнанието се намалява за сметка на яснотата или будността, която се усилва. Като говорим за Индийската култура, разбираме не днешната, а древната такава, която се е разцъфтяла след края на Атлантската епоха. Заедно с постепенното индивидуализиране на човека и отслабването на колективното съзнание започва и постепенният преход от колективната към частната собственост. Този процес става бавно и незабелязано в течение на хиляди години с множество преходни форми и степени, постепенно. Отношението на човека към Природата се изменя. Древният индус продължава да смята вътрешната, духовната страна на Природата по-важна, по-съществена, по-реална, отколкото материалната ¢ страна. Той се стреми към духовното, което смята за вечно и непреходно. Обаче все пак има разлика в това отношение между древния индус и човека на Атлантската раса. У последния отношението към вътрешния живот на Природата е живо, той е в реална връзка с него, а у древния индус тази връзка е вече доста отслабнала, той живее повече със спомените за вътрешния живот на Природата. Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индийска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот. Във втората култура на Бялата раса, а именно в Персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление. Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва. Умът се развива все повече. Вътрешната, духовната страна на Природата продължава да се смята важна, реална, но наравно с нея се поставя и материалната, външната страна на Природата. Древният персиец не смята вече материалния свят за нереален, за илюзия, както индусът. Той го намира за реален, но враждебен на Духовния свят. Оттам дуализмът в религията на персите. Между материята и Духа има борба. Материалната страна на Природата – това са силите на тъмнината, на злото, а духовната ¢ страна – силите на Светлината и Доброто. Персийската религия призовава човека да се нареди под знамето на Бога на Светлината. Това е изразено в борбата между Ахура Мазда и Ариман. Значи забелязваме постепенно потъване на човешкото съзнание в материалния свят от Лемурийската и Атлантската епохи насам. Този процес продължава в същото направление в третата култура – Средноегипетска, асирийска и вавилонска. Колективното съзнание отслабва още повече, а индивидуалното съзнание се усилва. Съзнанието губи от широтата, но печели в яснота и будност. Материалната страна на Природата се счита за реална, както у персите, но вече не е враждебна на Духа; тя е еднакво важна и ценна, както духовната страна на Природата. 
146 Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си. 
149 БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен 23 , датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Божествено съзнание Индивидуално съзнание Колективно съзнание Космично съзнание Първобитно колективно съзнание~ 7 ~
Учителят - 1948г. съдържание
век е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества чужди за него. Ето защо, в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това чувствуване на единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание, Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е оная будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от лемурската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си „аз“, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода.' В следващата, атлаНтската раса се появява началото наличното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с другите хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която почва да се намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен Критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности — първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието — широта и яснота — се развиват в противоположни посоки: широтата се намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо, това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководил всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към свобода, оценка на свободата като найскъпия дар на човешката душа. Личният живот не е съществувал като нещо ярко изразено. Отделният човек е бил така обезличен, както клетките в организма или както отделните индивиди в един мравуняк или кошер. По отношение третото качество на съзнанието, а именно отношението на човека към природата, за човека на атлантската раса цялата природа е била одухотворена, жива: даже духовната, вътрешната страна на природата за него е била по-реална, отколкото външната, материалната страна. След атлантската ) почва развитието на бялата раса. Но останки от лемурската и атлантска раси има запазени и днес, но вече доста променени. Като останки от лемурската раса се сочат голяма част бт негърските племена в Африка, Австралия и тихоокеанските острови, а останки от атлантската раса са червенокожите в Америка, туранската и монголската раси в Азия) Същественната част от атлантската раса загива при потъването на континента Атлантида, който е заемал мястото на сегашния Атлантически океан между Европа и Африка от една страна и Америка от друга. 120 
РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ Ако проследим културите на бялата раса, ще видим постепенното приближаване към едно ясно, определено, диференцирано самосъзнание. В първата култура на бялата раса — индуската — виждаме вече първите прояви на самосъзнанието, слаби наченки на което се зараждат в атлантската раса. С постепенното индивидуализиране на човека първобитното колективно съзнание отслабва. С други думи широтата на съзнанието се намалява за сметка на яснотата или будността, която се усилва. Като говорим за индуската култура, разбираме не днешната, но древната такава, която се е разцъфтяла след края на атлантската епоха. Заедно с постепенното индивидуализиране на човека и отслабването на колективното съзнание започва и постепенният преход от колективната към частната собственост. Този процес става бавно и незабелязано в течение на хиляди години с множество преходни форми и степени, постепенно. Отношението на човека към природата се изменява. Древният индус продължава да счита вътрешната, духовната страна на природата по-важна, по-съществена, по-реална, отколкото материалната й страна. Той се стреми към духовното, което счита за вечно и непреходно. Обаче все има разлика в това отношение между древния индус и човека на атлантската раса. У последния отношението към вътрешния живот на природата е живо, той е в реална връзка с него, а у древния индус тази връзка е вече доста отслабнала, той живее повече със спомените за вътрешния живот на природата. Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индуска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използуване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот. Във втората култура на бялата раса, а именно персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление. Широтата на съзнанието прогресивно се намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва. Умът се развива все повече. Вътрешната, духовната страна на природата продължава да се смята важна, реална, но наравно с нея се поставя и материалната, външната страна на природата. Древният перс не счита вече материалния свят като нереален, като илюзия, както индусът. Той го счита за реален, но враждебен на духовния свят. От там дуализмът в религията на персите. Между материята и Духа има борба. Материалната страна на природата — това са силите на тъмнината, на злото, а духовната страна на природата — 121 16 
едно голямо семейство с общи интереси, с общ живот. И отделните народи по този начин все повече почват да се считат като удове на общочовешкия организъм. Друг признак, който говори за пробуждане на колективното съзнание днес, е постепенният стремеж към федериране. Имаме федерация на Съединените Щати, Швейцарският федеративен съюз, Съветската федеративна република и пр. Тенденцията за федериране продължава да действува: говори се за Балканска федерация, за общо-европейска или Паневропа. Самото появяване на Обществото на Народите след първата световна война и на Организацията на обединените народи след втората световна война показва, че едно колективно съзнание се събужда в човечеството. Даже днес се подема идеята за всемирна, световна федерация на всички народи. Това е пак един симптом за процеса, който става в глъбините на човешкото съзнание. Човек трябва да умее да чете по разните симптоми за тенденциите на развитието, за силите, които работят в епохата. По всички тези и по много други признаци се вижда, че постепенно се заражда колективното съзнание в човечеството. Но това колективно съзнанание ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното: 1. То ще има широко поле. Ще обхваща не само племето, рода или расата, към която принадлежи човек, но цялото човечество. Човекът на новото колективно съзнание ще се чувствува като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. 2. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото колективно съзнание. 3. Това колективно съзнание ще се опре на добродетелите и силите на душата, събудени през дългия период на развитието. А тези добродетели и сили са качества на новия човек. Пробуждането на колективното съзнание е израз на идеята за единството на живота. Тая идея като потик иде от онзи Вечен Източник, от който иде самият живот. Животът я носи в себе си. 128 
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание по-горно и от космическото: Божественото съзнание. При него човек чувствува присъствието на Абсолютното Начало, на „Великото всичко“, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и пр. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне на Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен, детски писател, в своята книга „Отворената врата“.) Ларсен в тая книга описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минато» настояще и бъдеще са едно, той живее в едно състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето — във вечното настояще. Виждаме, как човек почва с едно съзнание широко, но неясно — с първобитно колективно съзнание. Преди това съзнание човек е имал съзнание, което напомня на космическото и Божественото, само че още по-неясно, с наймалка будност. След първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувствува, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още поголеми. Това са колективното съзнание, космическото и Божественото. Ще представим това образно със следната фигура: 131~ 8 ~
Молитви Формули Правила Методи за работа - 2003г. съдържание
503. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа да е доволен от това, което е приел В дадения момент. Щастието се обуславя още и от знанието. Като учи, като прилааа, един ден човек ще придобие щастието. Придобие ли човек права мисъл, прави чувства и прави действия, той непременно ще бъде щастлив. Щом изправи мисълта си и постави Името на Боеа на най-високото и чисто място в себе си, човек излиза вече от дъното на ада и придобива всичко, което желае. 504. Който може да пази свещено Името на Боза, той владее маеията на живота. Козато изгуби правата мисъл, човек опорочава живота си, губи своята чистота и простотата в отношенията и разбиранията си. Не може да живееш вън от Бога и да бъдеш щастлив. Докато си на Земята, ще уповаваш на Бога, а не на хората. 505. Не очаквайте щастието да дойде при вас, но вие идете при него. 506. Пътят към щастието и нещастието е един и същ. Разликата седи само във вниманието и будността на съзнанието, с което човек се движи. Който има будно съзнание, той е съсредоточен, вследствие на което не се отклонява от правия път. Пътят към високия Връх е път към щастието. Който ВърВи внимателно, той стига благополучно до върха. 114~ 9 ~
Молитви, формули, правила, методи за работа съдържание
114 503. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа – да е доволен от това, което е приел в дадения момент. Щастието се обуславя още и от знанието. Като учи, като прилага, един ден човек ще придобие щастието. Придобие ли човек права мисъл, прави чувства и прави действия, той непременно ще бъде щастлив. Щом изправи мисълта си и постави Името на Бога на най-високото и чисто място в себе си, човек излиза вече от дъното на ада и придобива всичко, което желае. 504. Който може да пази свещено Името на Бога, той владее магията на живота. Когато изгуби правата мисъл, човек опорочава живота си, губи своята чистота и простотата в отношенията и разбиранията си. Не може да живееш вън от Бога и да бъдеш щастлив. Докато си на Земята, ще уповаваш на Бога, а не на хората. 505. Не очаквайте щастието да дойде при вас, но вие идете при него. 506. Пътят към щастието и нещастието е един и същ. Разликата седи само във вниманието и будността на съзнанието, с което човек се движи. Който има будно съзнание, той е съсредоточен, вследствие на което не се отклонява от правия път. Пътят към високия връх е път към щастието. Който върви внимателно, той стига благополучно до върха.~ 10 ~
Молитви Формули Правила Методи за работа - 2012г. съдържание
114 503. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа – да е доволен от това, което е приел в дадения момент. Щастието се обуславя още и от знанието. Като учи, като прилага, един ден човек ще придобие щастието. Придобие ли човек права мисъл, прави чувства и прави действия, той непременно ще бъде щастлив. Щом изправи мисълта си и постави Името на Бога на най-високото и чисто място в себе си, човек излиза вече от дъното на ада и придобива всичко, което желае. 504. Който може да пази свещено Името на Бога, той владее магията на живота. Когато изгуби правата мисъл, човек опорочава живота си, губи своята чистота и простотата в отношенията и разбиранията си. Не може да живееш вън от Бога и да бъдеш щастлив. Докато си на Земята, ще уповаваш на Бога, а не на хората. 505. Не очаквайте щастието да дойде при вас, но вие идете при него. 506. Пътят към щастието и нещастието е един и същ. Разликата седи само във вниманието и будността на съзнанието, с което човек се движи. Който има будно съзнание, той е съсредоточен, вследствие на което не се отклонява от правия път. Пътят към високия връх е път към щастието. Който върви внимателно, той стига благополучно до върха.~ 11 ~
В храма на Учителя - Из Словото на Учителя Беинса Дуно - Том 1 съдържание
В Храма на Учителя 247 Него няма понятия. Той вечно ще остане забулен. Вие мислите, че Аз имам име. Аз също нямам име. В безпределното няма имена. Няма въпрос, който да не съм проучил Няма въпрос, който, бил той от социално или духовно гледище, да не съм го проучил; разбирам го по форма, по съдържание и по смисъл... (45/стр. 129) Няма въпрос, който да не съм проучил. Казвам: Смъртта разрушава човека, но не и духа му. Казвам: Истинолюбието е древен източник на чиста сила. Казвам: Да любиш, означава да даваш свещена енергия. Казвам: Будността е самото блаженство. Казвам: В кризата виж своите заблуждения. Казвам: Намерението решава дали ще отидеш при Бога или при дявола. Всичко това, което ви казвам, е само въведение, но то бавно ще ви води към истинската родина, която се нарича Дух и Нетленност. Това е мястото, където ви чакам.~ 12 ~
Книга за вярата (Ѣ,Ѫ) съдържание
Бог е скрит в дълбоката тишина. Тази тишина изисква една висша степен на будност, а будността е принцип, който покорява злото. Когато човек се пречисти, астралното тяло изчезва с всичките си илюзии’ Казвам: мощният Божествен свят е тил на чистото Слово и само чистото Слово привлича съвършената Божия сила. Това Слово е безопасното поле, защото то е жилище на Бога. Чистото Слово привлича окултната сила на Бога. Това се отнася до динамиката на вярата, а основата на вярата е в чистото Слово. Истинска вяра е тази, която може да запали скритата сила на Словото. Ако вие вярвате в Бога, ще вярвате и в своите деца, и в своите близки, и вашата вяра и любов ще ги окрилят. Наслагвайте любов около своите близки и не се тревожете за нищо друго. Учителят казва: "Всички нещастия се дължат на безпокойството". Да, то е, което произвежда много излишни мисъл-форми и те, като се натрупат, образуват нещастието. Силата е в реалността, а реалността е огън Свещен огън. И вярата трябва да се превърне в огън, защото огънят е ключа за Бога. Бог познава себе си само в Огъня, това е неговата същност, а този Огън е главният господар на проблемите. Вярвайте напълно в Словото, за да се прояви този Огън, тази велика духовна същност. 12~ 13 ~
В Храма на Учителя - Из Словото на Учителя Беинса Дуно - том 2 съдържание
В Храма на Учителя • том 2 253 Колкото повече се смирявате, толкова повече се изкачвате. Когато стигнете до моето смирение, повече не ви трябва. Ако сте будни, обидите ще ви радват. Помнете: Будността е броня, будният винаги търси чистото действие. Искам да имате ключ към мене, това е вашата Истина. Казвам: Бъди зает с Бога, а не със света. Казвам: Случайността променя условията, тогава случайността случайност ли е? Помнете: Бог управлява всяка случайност. За да ме познаеш, трябва много пъти да си умирал за Истината.~ 14 ~
Мистичните двери на чистотата - Есенциална мъдрост из Словото на Учителя Петър Дънов и други извори. съдържание
• Съдържание • 5 Чисто съзнание............................................. 76 Трите състояния на съзнанието: S,Ru Т.............. 83 Законът на внушението.................................. 84 Злото, грехът, Дяволът, будността на съзнанието и Божията Любов................. 86 Деви................................................................93 Да разбираме Чистотата не по буква, а по Дух.............................. 97 Чисти мисли, чувства и действия.............. 100 Различаването — страж на Чистотата......... 116 Чисто и Истинно Слово............................. 117 Хигиена на физически план...................... 120 Организиране на материята.......................... 122 Чиста кръв.................................................... 127 Чиста храна.................................................. 132 Работа и почивка в Чистота....................... 137 Чистота в отношенията............................. 142 Чистотата — Мистично Преддверие към Любовта.......................................... 147 ПРИМЕРИ ЗА ЧИСТОТА И ЧИСТ ПОДХОД.................................. 149 Разумното Дете........................................... 149 Когато Божественото е събудено в човека............................... 149 
86 • Мистичните Двери на Чистотата • Злото, грехът, Дяволът, будността на съзнанието и Божията Любов Нечистата материя, която прониква телата на хората, не е нищо друго освен грехът. Казано е за Христа, че чрез кръвта Си е измил човечеството от греха. И до днес още Христос продължава да го мие. Това показва, че в цялото човечество е влязло нещо нечисто, от което трябва да се освободи и очисти. (У43/с.262 -263) Грехът не е нищо друго — наричат ги духове: това са микроби, нисши същества, които влизат. И нечистите мисли са същества, и нечистите желания са такъв нисш живот, който влиза в живота. Ще напуснеш нисшия живот, ще се свържеш с Висшия. (У147/с.541) Ако човек не знае как да гледа, те. как да възприема светлината, неизбежно ще греши. А грехът нарушава Чистотата. (у97/с.326 —327) Гледайте на греха и на злото като на неща неизбежни засега. Като ходите вечер по кални и тъмни улици, все ще паднете някъде и ще се окаляте. Не се смущавайте, че сте се окаляли — ще се изчистите. Като живее на Земята, човек все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга. Важно е за човека да има будно съзнание, да пази своята Чистота и своя вътрешен мир. (У43/с.121 -122) 
• Из други извори на Мистичното Слово • 255 Защо Бог допуска изпитания? Бог допуска изпитания за изчистване на мисълта. Кога умът на човека се пречиства и извисява? Умът на човека се пречиства и извисява, когато е откъснат от света. Тогава той все повече се издига в Духовните и Небесните неща. Как се отстраняват нечистите мисли? Когато мислиш за Чистия Дух, тогава нечистите мисли отпадат от само себе си. Защо е важна Будността? Защото развитието на Будността е излизане от нечистия ум. Това е освобождение от Змията. Когато умът се е родил в човека, тогава Истината е станала неразбираема. Кога идва краят на ума и раждането на Душата? Бъди всякога Чист в помислите и желанията си — и това е краят на ума. Коя е най-добрата хигиена на човека? Чистата мисъл и скритите благородни желания. Какво нещо са чистите мисли? Те са Висши енергии, които творят в нас сили, дарби и способности. Какво нещо е чистата и правилна мисъл? Тя е част от Духовното зрение в човека. Какво нещо е чистата и права мисъл? Достояние на Ангелите. Човек мисли и чувства чрез ума и сърцето на Ангелите. 
302 • Мистичните Двери на Чистотата • Съдба и Дух Чистотата на този, който е познал Себе Си, е вечна и нерушима и не зависи от грешките, които прави съответният човек: грешките се явяват за него, за да го упътят в една по-дълбока Истина. (Д9/с. 144 146) Духът в човека никога не е предопределен. Когато човек постъпва чисто, той доказва своята Свобода. Няма такава сила, която да ти попречи да постъпиш чисто — а всеки такъв подход разрушава кармата. В Чистия Подход е Свободата на човека. Ако си буден, винаги можеш да постъпваш чисто. Основният ключ за решаването на всички кармични проблеми е Будността, загцото в Будността много тънко работи Духът — а неговият Подход е винаги Чист и необвързан, и неопределим, загцото е Божествен, без съдба и без участ. Това е ученикът. (Д12/С.129-130) Мъжът и Жената И мъжът, и жената търсят всъщност есенцията на енергията. Тази есенция, в края на краищата, е Отец. Тези, които са намерили тази чиста енергия и квинтесенция, имат Свещени отношения. (Д7/с.37) Ватанският език се е състоял от 61 букви аркани. Те дават най-дълбока възможност да се тълкуват думите. Например понятието Небесна Жена е с много дълбок смисъл. Част от идеята е: Очистване наДуха чрез самооплодяване. (Д7/с.153)~ 15 ~
Библейските добродетели съдържание
Любещ и обичащ Любов и обич: • Любовта е същност, обичта е смисъл. • Любовта е разумна проява на живота, обичта е разумното проявяване на човека в своя живот. • Любовта означава да дадеш, обичта — да вземеш, но така, че обмяната да е правилна. • Любовта е мъжкия принцип в света и в човека, обичта е женския принцип. • Любовта и обичта са едно космично течение, което като процес на обмен минава през всички живи същества. • Любовта и обичта са разумна проява на живота, която съществува между частиците в материята и образува сцеплението, привличането между тях. Любовта и обичта подразбират връзка с нещата. Любовта като принцип е във всичко и над всичко. Вечна е само любовта. Любовта ражда живота. Любовта — това е Бог. Най-великото и възвишено нещо в света е любовта. Люби Бога, обичай ближния си. Докато живееш в Божията Любов, ти ще ходиш при хората, а не те при теб. Видове любов: Висша любов любов без обект, която не е между мъже и жени, братя и сестри, приятели, а тази, която те повдига, събужда към проява висшето в теб. Истинска любов която ни разкрива своята друга реалност, прави чудеса, неизменна е, трайна, вечна, внася подтик към добро, дава плод. Велика любов която минава през всички фази на любовта: животинска, човешка, ангелска, Божествена. Мирова любов любов на свръхсъзнанието, будността, любов към всичко и към Цялото. 109 
Добродетели на Истината • не греши, не допуска грехове; • има по-малко препятствия в живота; • яде навреме, спи навреме, мисли навреме, чувства навреме, действа навреме; • прави доброто навреме; • не отлага работите си; • довършва започнатото; • успява да реализира желанията си; • не оставя днешната работа за утре; • не закъснява, спазва сроковете, започва, докато е време, използва благоприятните условия. Френологичен център t Точността е по отношение на: • времето; • спазване на природното равновесие; • изучаването на природните закони; • обещанията; • задълженията; • условията; • условията на разумното живеене; • изпълнението; • и на малкото, и на голямото; • днешния ден; • интелектуалното опознаване на физическия свят; • качествата на характера. Самовъзпитателни методи 1. В продължение на един месец отбелязвайте всяка вечер броя на нещата, които са станали навреме във ваша полза, и броя на нещата, за които вие сте допринесли за това. Допринесе ли това упражнение да засили будността и вниманието ви към развиване на точност като качество на характера? 216 
Добродетели на Правдата Съзнателен Това е угодно на Бога ако някой от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо.” (1Петр.2:19;СИ) “Съзнанието е център, в който се включва целокупният живот на Земята. ” (37;98) “За да запази живота си, човек трябва да има будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, животът му е красив и смислен. ” (49;82) И исус Христос разказва на Своите ученици следндтл притчл: — ЦАрствотоНевесноприличАн десетдевици, които светилниците СИ И ТЪЙ КАТО ВЯХА ПОКАН6НИ НА СВАТБА, ИЗЛЯЗОХА ДА ПОСрбЩНАТ млАдоженецд. Пет от тях вяха ллъдри, а остднллите — нерлзумни. Мъдрите здедно със светилниците си взех и масло в съдовете, за дд поддържлт с него пламъка. А нерлзумните не взех масло. И понеже млддоженецът се вдвеше, девиците се унесох ” заспаха. Посред нощ се чувл вик: ”6то, мллдоженецът иде! Излезте да го посрещнете!“ Тогава десетте девици се рлзвудихл и станаха, за да приготвят светилниците си. Беше тъмно и само светлинлтд на светилниците рлзпръсквлше мрАКА. Тогава нерлзумните девици ОСЪЗНАХА, че НЯМАТ МАСЛО ЗА поддърждне НА ПЛАМЪКА И ПОМОЛИХА своите мъдри посестрими: ”Дайт6 ни от вдшето масло, защото светилниците ни гаснат! Ала мъдрите отговорихд. ”Ако ви дддем от нлшето, няма дд стигне нито зд вас, пито за нас. По-довре отидете при продАвлчите и си купете.“ Злтекохл се нерлзумните девици дд дирят продАвдчите на масло. А в това време прнстигнл мллдоженецът и всички, включително мъдрите девици, влязохл с него в сватвсното помещение и зллостихл здрлво врдтите след севе си. След малко дотичаха здпъхтени нерлзумните девици и започнаха да чуклт по портлтА и да викат: ’’Моля, отворете ни!“ А мллдоженецът им отвърнл: ”Не ви познавам! Вървете си!“ И тъй, въдете вудни, защото не знлете ни деня, ни часа, когато Бог ще ви призове при Севе Си. (ЛАлт. 25:1-13) Притежаването на будно съзнание е необходимо условие за духовното развитие и израстване на човека. В разказаната от Иисус Христос призна поддържането на пламъка в светилниците на мъдрите девици е символ именно на будността на съзнанието. Когато животът разкрива своите 316~ 16 ~
Библейските добродетели и нови методи за самовъзпитаването им в съвременния човек по Учителя Петър Дънов съдържание
Любещ и обичащ Любов и обич: • Любовта е същност, обичта е смисъл. • Любовта е разумна проява на живота, обичта е разумното проявяване на човека в своя живот. • Любовта означава да дадеш, обичта — да вземеш, но така, че обмяната да е правилна. • Любовта е мъжкия принцип в света и в човека, обичта е женския принцип. • Любовта и обичта са едно космично течение, което като процес на обмен минава през всички живи същества. • Любовта и обичта са разумна проява на живота, която съществува между частиците в материята и образува сцеплението, привличането между тях. Любовта и обичта подразбират връзка с нещата. Любовта като принцип е във всичко и над всичко. Вечна е само любовта. Любовта ражда живота. Любовта — това е Бог. Най-великото и възвишено нещо в света е любовта. Люби Бога, обичай ближния си. Докато живееш в Божията Любов, ти ще ходиш при хората, а не те при теб. Видове любов: Висша любов любов без обект, която не е между мъже и жени, братя и сестри, приятели, а тази, която те повдига, събужда към проява висшето в теб. Истинска любов която ни разкрива своята друга реалност, прави чудеса, неизменна е, трайна, вечна, внася подтик към добро, дава плод. Велика любов която минава през всички фази на любовта: животинска, човешка, ангелска, Божествена. Мирова любов любов на свръхсъзнанието, будността, любов към всичко и към Цялото. 109 
Добродетели на Истината • не греши, не допуска грехове; • има по-малко препятствия в живота; • яде навреме, спи навреме, мисли навреме, чувства навреме, действа навреме; • прави доброто навреме; • не отлага работите си; • довършва започнатото; • успява да реализира желанията си; • не оставя днешната работа за утре; • не закъснява, спазва сроковете, започва, докато е време, използва благоприятните условия. Френологичен център t Точността е по отношение на: • времето; • спазване на природното равновесие; • изучаването на природните закони; • обещанията; • задълженията; • условията; • условията на разумното живеене; • изпълнението; • и на малкото, и на голямото; • днешния ден; • интелектуалното опознаване на физическия свят; • качествата на характера. Самовъзпитателни методи 1. В продължение на един месец отбелязвайте всяка вечер броя на нещата, които са станали навреме във ваша полза, и броя на нещата, за които вие сте допринесли за това. Допринесе ли това упражнение да засили будността и вниманието ви към развиване на точност като качество на характера? 216 
Добродетели на Правдата Съзнателен Това е угодно на Бога ако някой от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо.” (1Петр.2:19;СИ) “Съзнанието е център, в който се включва целокупният живот на Земята. ” (37;98) “За да запази живота си, човек трябва да има будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, животът му е красив и смислен. ” (49;82) И исус Христос разказва на Своите ученици следндтл притчл: — ЦАрствотоНевесноприличАн десетдевици, които светилниците СИ И ТЪЙ КАТО ВЯХА ПОКАН6НИ НА СВАТБА, ИЗЛЯЗОХА ДА ПОСрбЩНАТ млАдоженецд. Пет от тях вяха ллъдри, а остднллите — нерлзумни. Мъдрите здедно със светилниците си взех и масло в съдовете, за да поддържлт с него пламъка. А нерлзумните не взех масло. И понеже млддоженецът се вдвеше, девиците се унесох ” заспаха. Посред нощ се чувл вик: ”6то, мллдоженецът иде! Излезте да го посрещнете!“ Тогава десетте девици се рлзвудихл и станаха, за да приготвят светилниците си. Беше тъмно и само светлинлтд на светилниците рлзпръсквлше мрАКА. Тогава нерлзумните девици ОСЪЗНАХА, че НЯМАТ МАСЛО ЗА поддърждне НА ПЛАМЪКА И ПОМОЛИХА своите мъдри посестрими: ”Дайт6 ни от вдшето масло, защото светилниците ни гаснат! Ала мъдрите отговорихд. ”Ако ви дддем от нлшето, няма дд стигне нито зд вас, нито за нас. По-довре отидете при продАвлчите и си купете.“ Злтекохл се нерлзумните девици дд дирят продАвдчите на масло. А в това време прнстигнл мллдоженецът и всички, включително мъдрите девици, влязохл с него в сватвсното помещение и зллостихл здрлво врдтите след севе си. След малко дотичаха здпъхтени нерлзумните девици и започнаха да чуклт по портлтА и да викат: ’’Моля, отворете ни!“ А мллдоженецът им отвърнл: ”Не ви познавам! Вървете си!“ И тъй, въдете вудни, защото не знлете ни деня, ни часа, когато Бог ще ви призове при Севе Си. (ЛАлт. 25:1-13) Притежаването на будно съзнание е необходимо условие за духовното развитие и израстване на човека. В разказаната от Иисус Христос призна поддържането на пламъка в светилниците на мъдрите девици е символ именно на будността на съзнанието. Когато животът разкрива своите 316~ 17 ~
Божественото учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов съдържание
Този ъгъл у малайците е равен на 65°. (64-1924) "Представете си един човек с широко чело, което показва голямо въображение. Като се спрете върху очите на този човек, мислете за съзнанието. Очите показват будността на съзнанието. Носът представя корените на съзнанието, а устата — източникът, отдето съзнанието черпи сила. Ушите са вентилатор на съзнанието. Съзнанието на човека се проветрява през устата." (83-1928) "Силите, чрез които се изразява човешката интелегентност, човешката мъдрост са създали носа и ушите. Силите и енергиите, чрез които се изразява Любовта, са създали устата на човека. Когато истината дошла в човека, тя казала: — аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл разумът, който създал челото на човека." (86-1927) Това, което казахме за развитието на черепната кутия, а именно, че е израз на развитието на главния мозък, трябва да повторим и за развитието на лицевите части на главата. И те са израз на вътрешното напрежение на сетивните центрове на мозъка. Те се развиват съобразно активността и развитието на тези центрове (зрение, слух, мирис, усет, вкус, воля, чувства и др.). Окото например е всъщност издадена (пролабирала) навън от черепната кутия мозъчна тъкан, която при растежа на ембриото в майчината утроба се е издала навън. Така окото е изградено от модифицирани, или специализирани мозъчни клетки за възприемане на светлината. "Дължината на носа е свързана с интелекта, а ширината му с чувствата на човека. Линиите на носа представляват рамена на ъгъл, а ширината на носа — големината на този ъгъл. Колкото ъгълът е по-малък, толкова интелектът на човека е по-силен, толкова умът му е по-проницателен. Колкото ъгълът става по-голям, интелектът му се намалява, а природният, обективният ум се усилва. Колкото чувствата са по-силни в човека, толкова по-широк е носът при ноздрите." (3-1922-23) "Когато устните на устата са дебели, добре развити, това показва, че в този човек е добре развит апетитът, или чувствителността. При тънки устни чувствителността е слабо развита." (3-1922-23) "Носът е проекция на сили, които слизат от Божествения свят на физическия свят. Носът е проекция на тези сили, именно защото горе е тесен, а колкото по-надолу слиза, постепенно се разширява. Същата аналогия виждаме и в реките на природата." (3-1922-23) "Точката "С", т.е. глабелата на лицето — основата на носа горе, е център на сили, които се намират на границата между челото и носа на човека. Някои учени казват, че зад този център се намира малка празнина (н.б. синус сфеноидалис), която наричат мълчалив пост на духа. (3-11922-23) "Чрез носа, чрез живите сили, които се проявяват и действуват в него, човекът дава на другите сили в себе си направление, каквото сам иска." (3-1922-23) "Носът на някои хора е изкривен повече надясно. Това говори за асиметрия на силите в тях. Значи силите в тях действуват асиметрично, не са в хармония помежду си." (3-1922-23) "Ъгълът, който се образува от линиите на челото и началото на носа, не трябва да бъде много остър, много вдлъбнат навътре. Напротив, този ъгъл трябва да е тъп." (3-1922-23) В гръко-римската графика е за отбелязване, че този ъгъл — между носа и плоскостта на челото, липсва. Лицето в профил при гръцките национални и митични герои 238 
ност в сферата на физическия свят трябва да еволюират и се прехвърлят в по-висше състояние и форма, се налага да се освободят от личното, егоистичното, индивидуалното, т.е. да се ограничат вече в състоянието на повисша среда. В единия или другия случай се говори за ограничение: било при процеса на инволюцията или било то при процеса на еволюцията; но и в единия и в другия случай нещата и формите придобиват свободата на новите си състояния. При инволюцията формите стават самостоятелни в индивидуализма си, а при еволюцията те стават свободни във висшата си духовна изява. По-реално този въпрос можем да си изясним, като си послужим с някои закономерности в математиката и геометрията. Когато една геометрична форма, фигура, трябва да се проектира в по-ниско измерение, трябва да загуби някои от своите основни качества. Например, ако проектираме една права линия във вид на точка, тя губи дължината си; ако проектираме равнината в първо измерение, т.е. като линия, тя губи ширината си и т.н. Обратно, ако проектираме формите в по-високо измерение, пак имаме изменение на качествата. Така, ако проектираме правата линия във второ измерение, тя губи вида и качествата си и приема още едно измерение, за да стане плоскост и т.н. Ето как на принципа на ограничението, т.е. от освобождаването ни от личното, индивидуалното, нисшето и т.н. можем да добием качества, които да ни приобщят към по-висша духовна среда. Или казано с езика на П. Дънов: Истината ще ви направи свободни. „Когато истината дошла в света (става дума за Христа), той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво погрешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание.“ (85-1926) Ето и тук се вижда, че ако не изменим или не се откажем от някои наши стари състояния и не придобием нови качества, например на съзнанието си, не можем да приемем новото — Истината. „Обаче какво е вложила Истината в човешката душа? Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без истината не може да има определена посока на движението.“ (851926) „Животът започва от онзи велик акт, да съзнае човек Истината.“ (881927) „Бог съществува само за онези хора, които вярват в Истината. Които не вярват в Истината, за тях Бог не съществува, те сами за себе си са богове.“ (88-1927) „Истината изключва личните разположения на човека. Иска ли да намери Истината, той трябва да бъде абсолютно чист в мислите, в чувствата и в проявите си. И ако намери Истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може да се прибави нещо, нито да й се отнеме.“ (95-1929) „Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ни научи какво да правим.“ Това значи: когато Божественото в човека се събуди, той ще знае как да работи и какво да изправи в себе си.“ (106-1930) „Защо човек се стреми към Истината? — За да познае Битието. Ако не познае Битието, човек не може да познае Истината. Ако не познае Истината, той не може да познае Любовта. Ако не познава Любовта, той не може да познае Мъдростта. Любовта, Мъдростта и Истината представляват живи сили в 332~ 18 ~
Философия на здравето - Илиян Стратев съдържание
„И очите могат да оправят носа. В известен случай и устата може да помогне на носа. Обаче ако носът, ушите, устата и очите не са правилни, изправянето им може да стане в друг живот.“ [135] „Ако устните на човека са много тънки, това показва, че не е минал още през школата на Венера. Освен устните, Венера изработва и кривините на човешкия нос. Сплесканият нос показва, че дихателната система на човека е слабо развита. Широкият нос показва добре развита дихателна и кръвоносна система. Когато Луната даде на човека свидетелство за завършен курс, тя пише на челото му. Челото на този човек е широко с красива линия.“ [146] „Не, умът не се определя само от дължината на носа. Носът има известни възвишения, известна широчина, дебелина, които също трябва да се вземат предвид, когато се определя интелигентността на човека, тя е написана на много места по човешкото лице, но трябва да разбираме написаното.“ [120] „Представете си един човек с широко чело, което показва голямо въображение. Като се спрете върху очите му, мислите за съзнанието. Очите показват будността на съзнанието.Носът представя корените му, а устата е източник, откъдето то черпи сили. Ушите са вентилатор на съзнанието.“ [82] Как да изтълкуваме тази взаимовръзка, дадена от Дънов? Явно, че очите като прозорец на душата ще отразяват будността на съзнанието, на душата. Носът от своя страна като изразител на интелигентността и ума подсказва каква стабилност има нашето съзнание. Устата с устните са израз на чувствения свят и доставчик на енергии и сили за градеж. Следователно устата подава на съзнанието опит от физическия свят. Ушите като изразител на духовния ръст подсказват дали човек може сам да „вентилира“ (пречиства) съзнанието си, за да го предпази от външни замърсители. „Ако на лицето на човека има повече сенки, това показва, че той се намира в голямо затруднение. Изобщо, ако фонът на човешкия образ е тъмен, това говори за неблагоприятните условия, при които живее. И наистина, когато човек прекара безсънни нощи,около очите му се явяват сенки.“ [1] „Когато наблюдавате хората, виждате, че всеки човек има специфичен цвят на лицето: жълт, бял, тъмен, почти червен. Цве186~ 19 ~
Мисията на българите - Избор съдържание
ва: трябва само да се снеме на Земята. Има един Божествен план, който е реализиран. Той трябва да слезе на Земята.“ [143, с. 422] „Когато чувствува нещо, човек трябва да знае, дали това, което чувствува, е в съгласие с чувстванията на разумните същества, които са нагласени в същата гама с него. Разумният човек съпоставя нещата.“ [14, с. 106-107] Възвишените същества могат да се въплътят чрез раждане и развитие по пътя на човешката еволюция. Това е бавен, неефективен процес. Когато идват, за да предизвикат нова вълна в човешката култура, те се вселяват, влизат като огнени езици в човека и той се въодушевява, вдъхновява, изпълва се с велики идеи, със сила и мощ. Най-важното за човека е да води чист, разумен живот, за да дойде отгоре неговата сродна душа или едно интелигентно същество, да му помага. „Преди всичко, във вас трябва да дойде една Разумна Душа, която да ви обикне, за да се почувствувате мощни и свободни.“ [143, с. 223] „Напредналите същества горе чакат да се вселят в готовите души на Земята.“ [120, с. 285] „От Невидимият Свят идват напреднали същества хората на новата Любов или тъй наречените предци на човечеството. Те са работниците, които идат отгоре. И като намерят готови души за работа ще се вселят в тях и чрез тях ще работят.“ [57, с. 306] За висшите същества понятията време и пространство не съществуват. Те могат да проектират своето колективно съзнание върху някоя душа, за да й съдействат да свърши една важна работа за Божественото, т. е. за общото, космичното благо. Тяхното съзнание слиза на нивото на нашето поле и работи чрез нас. Будността, разбирането на нещата в човека работи, а не големите физически усилия, желания и проекти. Ето защо човек трябва да насочи съзнанието и въжделенията си към разумния свят. „Колкото по-голям брой разумни същества влизат в кръга на вашата любов, толкова по-голяма интелигентност и доброта ще придобиете. Те са притоците на живота.“ [143, с. 184] „Христос казва: „Жетвата е голяма, но работниците са малко.“ Помолете господаря на жетвата да изпрати своите работници, т. е. духа на любовта, да свърши работата. Когато дойдат работниците, всички ще бъдат силни да вършат волята Божия.“ [29, с. 189] —~ 20 ~
Книга за вярата (Ѣ,Ѫ) съдържание
Бог е скрит в дълбоката тишина. Тази тишина изисква една висша степен на будност, а будността е принцип, който покорява злото. Когато човек се пречисти, астралното тяло изчезва с всичките си илюзии’ Казвам: мощният Божествен свят е тил на чистото Слово и само чистото Слово привлича съвършената Божия сила. Това Слово е безопасното поле, защото то е жилище на Бога. Чистото Слово привлича окултната сила на Бога. Това се отнася до динамиката на вярата, а основата на вярата е в чистото Слово. Истинска вяра е тази, която може да запали скритата сила на Словото. Ако вие вярвате в Бога, ще вярвате и в своите деца, и в своите близки, и вашата вяра и любов ще ги окрилят. Наслагвайте любов около своите близки и не се тревожете за нищо друго. Учителят казва: "Всички нещастия се дължат на безпокойството". Да, то е, което произвежда много излишни мисъл-форми и те, като се натрупат, образуват нещастието. Силата е в реалността, а реалността е огън Свещен огън. И вярата трябва да се превърне в огън, защото огънят е ключа за Бога. Бог познава себе си само в Огъня, това е неговата същност, а този Огън е главният господар на проблемите. Вярвайте напълно в Словото, за да се прояви този Огън, тази велика духовна същност. 12~ 21 ~
Любов - книга 1 съдържание
наят сами, че е плод на тяхната вяра. Децата знаят за Бога повече отколкото възрастните, но е хубаво най-първо да им се даде образ на Бога от физическото поле физическото изявление на Бога. След като детето е направило някое добро, вечер да благодари, че е могло да го стори така ще се свържи с Бога, с доброто. Идеята за Бога детето носи в себе си. Съвременните учители говорят за душата на детето, а сами не вярват в душата. Душата си има своя къща, има си и своя врата. Който иска да проникне в душата на човека, трябва да знае нейния адрес, номера и къщата и да почука вътре. Като ви отворят, можете да разговаряте с нея. Ако възпитателят иска да изправи погрешките на своя ученик и за тази цел апелира към неговия ум и към неговото сърце, той нищо няма да постигне. Обаче, ако възпитателят може да говори на душата на своя възпитаник, той ще има големи постижения. Когато дойдете до самовъзпитанието, можете да приложите същия метод. Щом се намерите в трудно положение, говорете на душата си, тя ще ви помогне. Един от методите за възпитание на децата е вечер, когато те спят, да им се говори мислено на подсъзнанието. Децата могат да се възпитават докато спят. Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш. Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънното си състояние те могат да се свържат със съзнанието на своя учител, от тях може да се очаква нещо добро. За ония ученици, които във време на сън не могат да се свържат със съзнанието на учителя си, казваме, че нямат будно съзнание. Така всеки учител може да провери будността на съзнанието на учениците 322~ 22 ~
Мисията на българите - Том 1 - Нов път съдържание
101 В света идват Синовете на Светлината и те ще го превземат мигновено. Който разбира, трябва да възстанови своята чистота, будността на ума и сърцето си, за да приеме това вдъхновение и да извърши своята работа в тази премиера на великата промяна. Понеже българите са първата врата, през която посланиците на невидимия свят ще минат, те първи трябва да отворят съзнанието си за новата, безсмъртна светлина на живота. "Трябва да знаете, че на първо място духовенството е отговорно за тия катастрофи в България. След това отговорността лежи върху управляващите, в широк смисъл на думата, и най -пос ле всички останали." [44, с. 7] Досега духовните системи и общества бяха затворили знанието в догми и системи, чужди на естествената простота на живота. Идва време това знание да стане елемент на националните култури, да стане живец в начина на живот на хората. Новата светлина, новото разбиране, които идват отвътре, ще дадат на хората прозрение, че трябва да мислят, чувстват и постъпват по нов начин. За да се ползват от този космичен, Христов импулс, обаче, хората трябва да бъдат будни, да отворят филтрите на белия и черния си дроб, за да влезе новото в техните мисли, чувства и постъпки, в техните естествени битови и обществени условия. "Защо трябва да мисли човек? За да подобри състоянието на своята мозъчна система. Защо трябва да чувства? За да подобри състоянието на черния си дроб. Без мозъчна система и без черен дроб животът не може да се прояви. Като мисли човек, силите на главния мозък отиват в симпатичната нервна система, като чувства, силите на симпатичната нервна система отиват в мозъчната система. Когато тези енергии се кръстосват правилно, човек е здрав, мисли и чувства правилно. У много хора белият и черният дроб не действат правилно, поради което боледуват, страдат и не мислят право." [9, с. 19] "Мисълта има отношение към белия дроб, а чувствата към черния дроб. Затова именно казваме, че човек диша едновременно и с белия и с черния дроб. Ако белият дроб се подпуши, човек се задушава и престава да мисли; ако черният дроб се подпуши, в човека се зараждат много отрицателни чувства, които тровят кръвта." [9, с. 18] "Интересувайте се само от онези мисли и чувства, които могат да внесат във вас сила и живот, да ви помогнат. Силата на човешките мисли се определя от чувствата и обратно силата на чувствата се определя от мислите. Постъпките пък се определят от силата на чувствата и мислите." [9, с. 21-22] Това е косвената връзка между черния дроб и мислите, между белия дроб и чувствата. "Службата на сърцето, не се заключава само в изпращане на кръвта по цялото тяло. То е възел на електрическа енергия, която се предава на всички клетки, като им дава възможност да участват в целокупния органически живот. Белият и черният дроб представляват два трасформатора на енергия белият дроб е трансформатор на умствената енергия на човека, затова отправя енергията на мисълта към мозъка; черният дроб на чувствените енергии, като ги отправя към симпатичната нервна система. Чувствата не могат да се проявят без черен дроб. Колкото по -правилно функционира черният дроб, толкова по-възвишени и благородни чувства има човек." [9, с. 18] "Каквото е отношението на човека към белия дроб,такова е отношението на жлъчката към черния дроб. Сърцето е поставено между двете крила на белия дроб, като водоразделна линия за енергиите, които текат в човешкия организъм." [9, с. 18] "Помнете: Разстройството на черния дроб причинява различни болести. Напри мер, неврастенията се дължи също на разстройството на черния дроб. Ще кажете, че англичаните са хора на въздържанието, поради което не страдат от разстройство на черния дроб. Не е само това. Англичаните са организирани. Те имат особени навици, придобити ощ е в далечното минало... Като сравнявам българина с англичанина, намирам голяма разлика в характера им. При това, англичанинът е поцивилизован от българина. Той не е толкова бърз. Преди да предприеме една работа, англичанинът я разтака много. Той обмисля един план за работа, втори, трети, 
161 дойдат до нея се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.” „Под „блаженство” разбирам разумност. Блаженството се крие в разумното схващане.” „Моето Царство не е от този свят.” Исус Христос Съвременният човек живее на повърхността на океана, където вълните непрестанно го блъскат. Ако слезе в дъното на океана, той ще установи, че там съществува дълбока тишина, спокойствие, мир. Ако слезе до дъното на океана на ума, човек ще намери Истината. Какво е Истината, това не може да се определи с думи. Човешката душа я схваща като непрекъснат, вечен изгрев на живота, като вечно ново настояще. Това е централната Реалност, Битието, Духът, истинската същност на душите – Възлюбеният в глъбините им. Битието е дъното в океана на светлината, океана на живота. То е централната невъобразима и непознаваема Реалност. Въпреки, че не може да се определи, Битието може да се преживее. То се долавя като дълбоко безмълвие, спокойствие и безвремие. Това спокойствие е най финото, найинтензивното, което се преживява като вътрешно изобилие, екстаз, нирвана. От това изобилие човешката душа трепти от стремежа да помогне на съществата, потънали в този свят на смъртта, да ги издигне в своята светлина. Достигне ли да разбере и живее в централната реалност, душата напуска съзнанието на егото – отделността. Тя вече не се отъждествява с този свят на его -ума, свят на формите, на разделеността. Тя има такива високи вибрации, в които илюзията на формите се стопява и човек вижда всичко като кондензирана, многобагрена светлина, кондензирана енергия, кондензиран Дух, приковано в кръста на двойствеността Битие. Душата пак наблюдава външния свят, но не се отъждествява с него. Тя наблюдава безпристрастно, без да се отъждествява, както физическото тяло, дадено й, за да работи на тази планета, така и телата на другите същества. За нея тези тела не са нищо повече от оборудване – средство за проява. Но понеже в своите високи вибрации душата е нещо свещено, и тези форми са свещени – храм на Битието, на Великия Дух, на Бога – Централната Реалнос т. Това е състояние на Битие, това е свобода, това е вездесъщност. Само в това поле на изобилие, на Битие, човек е мощен да придобие безупречност, съвършенство, да превърне всяко свое проявление в чудо, в благодат, да се пожертва и да отиде да послужи на света като брат на с трад ащ ите. Защото само онзи, който се жертва, може да събуди любовта на душите. Жертвата е единствено приоритет на светлината, на Великия Дух, на Битието, на Бога. Новият космичен цикъл идва да ни научи да живеем в Битието, в Централната Реалност, където минало, настояще и бъдеще присъстват заедно. И тогава ние извеждаме такъв закон: Кришна, Буда, Христос, това са състояние на съзнание, а не личности. Будността е състояние на присъствие в централната Реалност на безвременното сега, на пълния потенциал на съществата. Под „Бог” се разбира „Богатият”, т.е. именно тази централна Реалност на изобилието, съзнанието на пълнота – това, което атлантите са наричали Нагуалът, Великият Дух. „И Духът заведе Исуса...” Ако, като малки частички в тази Реалност и Съзнание на пълнота, в този необятен, жив, разумен, космичен организъм, в който живеем, бихме се помолили да ни отдели вн имание, да насочи ресурси и условия към нас, като негови клетки, най -добрата ни молба би била такава: „Велико Свещено Начало, Татко наш, Пробуди ни и повдигни ни, да влезем да живеем в Твоето Присъствие, В светлината и енергията на Будността.” Това значи да влезем в богатството и изобилието на Безпределното, Безвременното, неизменно Новото. Колкото повече издигаме съзнанието си от двойствения свят на мрака и преходността към централната, единна Реалност на Битие, толкова повече енергията, светлината – будността в нас нараства, толкова повече ние сме способни да проявим пълния си инициативно творчески потенциал, да станем изобилни извори на ценности, блага, новаторски проявления – да~ 23 ~
МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН - 2013г. – 2014г. съдържание
241 паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Когато движим крак или ръка, центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със Съществата, които живеят там. Чрез движенията ние правим връзка с висшите светове и със Съществата, които живеят там, а това допринася за енергийна подкрепа, идваща от високо естество. Така че чрез хармонични движения можем да работим за развиване на нашите центрове, а чрез тяхното разбуждане можем да развием духовните дарби, които им съответстват. (1, с. 33) 11 септември, четвъртък Казва: „Кое е Истина?“. Истина е това, което не се доказва – ти го знаеш момен~ 24 ~
Мисли за всеки ден - 2013г.–2014г. съдържание
241 паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Когато движим крак или ръка, центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със Съществата, които живеят там. Чрез движенията ние правим връзка с висшите светове и със Съществата, които живеят там, а това допринася за енергийна подкрепа, идваща от високо естество. Така че чрез хармонични движения можем да работим за развиване на нашите центрове, а чрез тяхното разбуждане можем да развием духовните дарби, които им съответстват. (1, с. 33) 11 септември, четвъртък Казва: „Кое е Истина?“. Истина е това, което не се доказва – ти го знаеш момен~ 25 ~
О, Господи! - Молитвата съдържание
жете: „Благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“. Човек трябва да се вглъби в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. „Тайна молитва“ значи, че ще се молите свободно, тъй както знаете. Тайна молитва значи: ще прекъснете всичко със света, ще затворите всички жици на телефона, да няма никакъв шум ни приемаш, ни предаваш. Ще затворите всички ключове със света, да не ви смущават, нищо повече! Да останете със себе си, да помислиш малко сам. Има разлика от медитация. Тия работи ще ги научите. В тайната молитва веднага ще се стремите в 1 минута, в 2 минути отгоре да останете свободни. То е просто обръщане ума към Бога. Когато казваме „тайна молитва“, разбираме, както обръщаме погледа си към Слънцето, да погледнем така към Бога. Щом помислите за Бога, то е молитва. И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да стои в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: „Ние не знаем какъв е образът на Бога“. Не, вие знаете този Образ, но сега трябва само да си Го възстановите. Молитвата изисква съсредоточена мисъл. Като се молиш, ще мислиш само за Бога. Всичко друго ще оставиш вън от себе си. Трябва да пресеем мислите си. Да остане една Божествена мисъл, на която можем да разчитаме. Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Щом има 32~ 26 ~
Окултният ученик съдържание
уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи. Ученикът престава да бъде ученик щом изгуби връзката си с Учителя. Бъдете внимателни да използвате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо да решавате правилно задачите си и мъчнотиите на своя живот. Така трябва да решавате задачите, че да бъдете пример за окръжаващите. Хората от света трябва да видят в лицето на всеки едного от вас образец на човек без лицемерие и лъжа, човек на дела, не на думи. Веднъж влезли в Школата, задачата ви е да се справите правилно с кармата си. Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуска, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно~ 27 ~
Окултният ученик съдържание
уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи. Ученикът престава да бъде ученик щом изгуби връзката си с Учителя. Бъдете внимателни да използвате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо да решавате правилно задачите си и мъчнотиите на своя живот. Така трябва да решавате задачите, че да бъдете пример за окръжаващите. Хората от света трябва да видят в лицето на всеки едного от вас образец на човек без лицемерие и лъжа, човек на дела, не на думи. Веднъж влезли в Школата, задачата ви е да се справите правилно с кармата си. Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуска, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно~ 28 ~
Окултни упражнения съдържание
113 може да дойдете, но не и по-късно… Всеки да бъде искрен към себе си, ще си отбележи с колко минути е подранил. Който закъснее, ще стои вън прав. Кой трябва да седи и кой да стои? – Който е дошъл по-рано и навреме, ще седи; който е закъснял, ще стои. При това всеки трябва да си даде отчет за причината, поради която е закъснял. Той трябва да си отговори оправдава ли го тая причина, или не. Всеки носи отговорност пред себе си… За следния път, като направите упражнението за точността, ще пишете върху темата: В колко часа влязох в класа – точно в шест часа или преди шест; Какво беше времето – ясно, облачно, топло или студено. „Живот и отношения“, „Силови центрове“, стр. 68-69. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хора могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 мин., вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само 5 сек., вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. „Добри навици“, „Най-добрият метод“, стр. 135-136. Една вечер, в едно събрание с повече от 200-300 души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици, посред нощ в 12 часа точно ще тръгнете от дома си, и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пътя и ще се върнете. Те ме гледат тъй – дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: в една година време ще изпълните тази задача. Който има Любов, решението на задачата ще бъде сполучливо… Ще направим следующия опит: от всички градове в България, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чамкория до Мусала, денем. Най-първо ще минем през долината на Марица, през Рилската пустиня от южната страна на Мусала ще се изкачим, и ще слезем през северната страна през Бистричката долина. Това ще бъде денем първия път. Втория път ще минем по Месечина, третия път – в тъмна нощ, когато няма Месечина и четвъртия път ще минем през една много бурна нощ. Тогава много души ще бъдем, от 200-300. То е лесно. Но сега мъчното ще дойде. После ще ви пратим двама по двама да минете денем, после по Месечината, през тъмна нощ и найпосле през бурна нощ. След това сами ще минете денем, във време на Месечина, през тъмна нощ и бурна нощ. И тогава ще кажем: ти си ученик, ти всичко можеш да направиш.~ 29 ~
Окултни упражнения съдържание
113 може да дойдете, но не и по-късно… Всеки да бъде искрен към себе си, ще си отбележи с колко минути е подранил. Който закъснее, ще стои вън прав. Кой трябва да седи и кой да стои? – Който е дошъл по-рано и навреме, ще седи; който е закъснял, ще стои. При това всеки трябва да си даде отчет за причината, поради която е закъснял. Той трябва да си отговори оправдава ли го тая причина, или не. Всеки носи отговорност пред себе си… За следния път, като направите упражнението за точността, ще пишете върху темата: В колко часа влязох в класа – точно в шест часа или преди шест; Какво беше времето – ясно, облачно, топло или студено. „Живот и отношения“, „Силови центрове“, стр. 68-69. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хора могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 мин., вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само 5 сек., вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. „Добри навици“, „Най-добрият метод“, стр. 135-136. Една вечер, в едно събрание с повече от 200-300 души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици, посред нощ в 12 часа точно ще тръгнете от дома си, и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пътя и ще се върнете. Те ме гледат тъй – дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: в една година време ще изпълните тази задача. Който има Любов, решението на задачата ще бъде сполучливо… Ще направим следующия опит: от всички градове в България, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чамкория до Мусала, денем. Най-първо ще минем през долината на Марица, през Рилската пустиня от южната страна на Мусала ще се изкачим, и ще слезем през северната страна през Бистричката долина. Това ще бъде денем първия път. Втория път ще минем по Месечина, третия път – в тъмна нощ, когато няма Месечина и четвъртия път ще минем през една много бурна нощ. Тогава много души ще бъдем, от 200-300. То е лесно. Но сега мъчното ще дойде. После ще ви пратим двама по двама да минете денем, после по Месечината, през тъмна нощ и найпосле през бурна нощ. След това сами ще минете денем, във време на Месечина, през тъмна нощ и бурна нощ. И тогава ще кажем: ти си ученик, ти всичко можеш да направиш.~ 30 ~
ЛЮБОВ - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА съдържание
наят сами, че е плод на тяхната вяра. Децата знаят за Бога повече отколкото възрастните, но е хубаво най-първо да им се даде образ на Бога от физическото поле физическото изявление на Бога. След като детето е направило някое добро, вечер да благодари, че е могло да го стори така ще се свържи с Бога, с доброто. Идеята за Бога детето носи в себе си. Съвременните учители говорят за душата на детето, а сами не вярват в душата. Душата си има своя къща, има си и своя врата. Който иска да проникне в душата на човека, трябва да знае нейния адрес, номера и къщата и да почука вътре. Като ви отворят, можете да разговаряте с нея. Ако възпитателят иска да изправи погрешките на своя ученик и за тази цел апелира към неговия ум и към неговото сърце, той нищо няма да постигне. Обаче, ако възпитателят може да говори на душата на своя възпитаник, той ще има големи постижения. Когато дойдете до самовъзпитанието, можете да приложите същия метод. Щом се намерите в трудно положение, говорете на душата си, тя ще ви помогне. Един от методите за възпитание на децата е вечер, когато те спят, да им се говори мислено на подсъзнанието. Децата могат да се възпитават докато спят. Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш. Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънното си състояние те могат да се свържат със съзнанието на своя учител, от тях може да се очаква нещо добро. За ония ученици, които във време на сън не могат да се свържат със съзнанието на учителя си, казваме, че нямат будно съзнание. Така всеки учител може да провери будността на съзнанието на учениците 322~ 31 ~
Мисли за поста от Словото на Учителя Беинса Дуно (Ѣ,Ѫ) съдържание
ООК 6 г., „ Свещеният олтар”, 09.02.1927 г. Постоянство се иска от ученика, да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж. Не е в многото, но в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. Някой иска да пости десетина дена, да придобие нещо. Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на десет дена механически пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Някои учени поддържат, че клетките на тялото се обновяват в продължение на три месеца, други — в продължение на седем години. Ние твърдим, че и в 24 ч. абсолютен пост, клетките на тялото могат напълно да се обновят. Постете 24 ч. и бъдете весели, радостни. Пейте и благодарете на Бога за всичко. Като минат 24 ч., нахранете се и пак благодарете на Бога за хляба, за водата, които ви е дал. Числото 24 е добро, хармонично. То съответства на обръщането на земята около оста й. Числото 24 ще ви постави в хармония със земята. ООК 7г., „ Възкресение”, 22.03.1928 г. Дойде някой при мен и ме пита: колко дни трябва да постим, три или пет? Казвам: ако не вършиш волята Божия и 20 дни да постиш, нищо няма да те ползва СБ, „ Имената са ви записани”, 25.08.1926г. Сега, като имате толкова знания, трябва да прилагате вече, да се упражнявате. Мнозина от вас са постили по четири, пет и десет дена, но какво са разбрали от поста? Постът има за цел да освободи човека от страха, че ако не яде няколко дена, ще умре от глад. От друга страна, чрез поста човек се пречиства и калява. Той пречиства тялото, мислите и чувствата си. Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл. Казано е в Писанието, че когато човек пости, никой не трябва да знае това. Разбира се, когато човек пости, все ще изгуби малко от теглото си, ще отслабне, но поне силите си да запази. Какъв смисъл има човек да пости, докато изгуби силите си и започне да се влачи? При това положение той ще предизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости и десет, и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един-два дена. Геройство е наистина човек да пости -нито хляб да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добре е човек да прави опити да пости. Ако не издържи, ще му се посмеят малко. Какво от това? Поне ще има някаква опитност. И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията както и върху поста, за които говорих в тази лекция. Когато постите, трябва да имате поне най-малки резултати в няколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, да внесете в тях малко повече мекота и в ума си да внесете повече светлина. Който е придобил тези неща, той е постил правилно; който нищо не е придобил, той напразно е изразходвал енергия. Този човек мяза на търговец, който купува и продава, но никаква печалба няма. Който иска да отиде при Господа, той трябва да пости. Когато Мойсей се яви пред Господа, той пости цели 40 дена. Постът е 25~ 32 ~
Окултния ученик съдържание
Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш. Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни. Правилно е ученикът сам да се изправя. Като ученици трябва да изучавате окултните науки, без да пренебрегвате официалната наука. Тя е предговор към окултната, която е създадена от онези възвишени разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната срана на живота и природата. Ученикът трябва да бъде винаги буден и изправен в своите прояви, да не изпуща и наймалките моменти за правене на добро – това значи да прояви Божественото съзнание в себе си. Тогава той придобива благ израз на очите си, лицето му става светло. Ученикът благодари за всяко изпитание и съзнателно го използува. Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал. Законът е строг към ученика, но още построг към Учителя. Ако Учителят престъпи и на-малкия божествен закон, и с него е свършено. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа. Послушанието е първото качество на окултния ученик, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи. Ученикът престава да бъде ученик щом изгуби връзката си с Учителя. Бъдете внимателни да използвате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо да решавате правилно задачите си и мъчнотиите на своя живот. Така трябва да решавате задачите, че да бъдете пример на окръжаващите. Хората от света трябва да видят в лицето на всеки едного от вас образец на човек без лицемерие и лъжа, човек на дела, не на думи. Веднъж влезли в Школата, задачата ви е да се справите правилно с кармата си. Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага. Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество. Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.~ 33 ~
ПРИНЦИПИ и ОКУЛТНИ ЗАКОНИ съдържание
Стр. 83/95 ПРАВИЛА Онзи, Който е дал живота на човека, и го пратил на земята да се учи, дал му правила, които трябва да изучава. 87-138. ИЗПОЛЗУВАНЕ Щом знаете Божествените правила, ще ги прилагате, както музикантът прилага правилата на музиката и художникът правилата на изкуството. Божествените правила са строго определени. Който знае как и кога да ги прилага, всякога ще има резултати не материални и преходни, но вечни. 38-13. Постоянство се иска от ученика да прилага тия правила постоянно, едно след друго, а не изведнъж. Не в многото, но в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. 52-178. Всеки благороден човек трябва да се ръководи в живота си от следните правила: На първо място: той трябва да служи на Бога, после на своята душа, която е Божественото начало в него, и най-после на своя ближен. Той трябва да прилага едновременно тия правила във физическия, и в умствения, и в духовния свят. 11-135. Когато човек възприеме същественото, тогава ще дойде неговият Учител да му даде нужните правила за живота. 38-127. НЯКОИ ПРАВИЛА Ще ви дам сега две правила, които всякога трябва да имате предвид: Ако искаш да обичащ не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Приложете тези правила в живота си, да видите доколко са верни. Когато сте свободни, мислете върху тези правила. 72-18. Задачата на човека е да прояви любовта си, да работи в това направление, да дойде до найвисшата степен на любовта. 145-15. Учете се от ония, които се обичат безкористно, за да се учат някога и от вас. 145-16. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право. 145-12. Който истински обича, той никога не съжалява, че обича, а не отговарят на любовта му. 14512. Ако някой не обръща внимание на вашата любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което сте му дали, и на любовта ви ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от вас. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта. 145-13.~ 34 ~
Пробуждане на човешката душа - Книга 1 съдържание
иска да предпази човека от някоя опасност в живота. Когато изпраща страдания на хората. Природата има предвид голямото зло, което ги очаква, и за да не налетят на голямо зло и страдание, изпраща им малки страдания. По някой път човек страда затова, че носи погрешките на другите. Това е висш род страдание. Това е помощ. Страданието събужда мисълта и кара човека да мисли, за да намери причината, която го кара да страда и да я отстрани. Човек страда, докато се усъвършенства, докато страданията се превърнат в радост. Онзи, който е минал вече през големите скърби, той е разбрал Любовта. 54. Христос е най-силното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Затова ви казвам: Вложете в сърцата си Любовта, любов чрез Мъдростта, да знаеш защо обичаш човека. Любовта подразбира да знаеш защо обичаш човека. Аз ви казвам: Аз обичам човека, защото Бог живее в него. Защо трябва да обичаме? — Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казваме, че трябва да любим, с това подразбираме, че търсим Бога, защото Бог е Любов. И ние ще любим, за да станем като Бога. Ние трябва да юбим, за да намерим Бога, защото Бог е любов. Като любим, нйе възприемаме Бога в себе си и го опитваме. А щом Го възприемем, тогава опитваме Неговата Мъдрост. От горните мисли се вижда, че когато човек даде пьт на Любовта в себе си, той се свързва с Бога, с напредналите разумни същества на Космоса и от тях към него протичат сили и енергии, които изграждат духовно му тяло и формират органите в него като един цялостен организъм, с който душата да стане съзнателна в духовния свят. Тогава тя се свързва, от една страна, с Духа и с Божествения свят, а от друга страна, пренася будността, впечатленията и преживяванията си от духовния свят във физическия. Това се нарича още „Пробуждане и разцъфтяване на човешката душа“ и е представено в розенкройцерската езотерика с кръст, в средата на който разцъфтява роза. Кръстът е тялото, а розата е разцъфтялата се и пробудила душа. Учителя казва: 31~ 35 ~
Свещени думи на Учителя - Том 3 съдържание
Съзнанието на Бога. Проникване. Хората трябва да се подчиняват и слушат природата, а не да я завладяват. Може да владеят своите страсти, чувства и мисли, но да не се бъркат там, където не трябва. 2716 Невъзможно е да разберете какво представлява Бог в своята същина и пълнота. Не може дори да разберете каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко. Той е неограничен, мощен в своите възможности да направи, каквото пожелае. 2717 Когато Бог прониква в човека, той изпитва в себе си топло, широко чувство към всичко живо в света. Нищо не е в състояние да го изкара от равновесието му. 2718 Отправете ума, сърцето, духа и душата си към Божия Дух, Който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действува вън и вътре в тях. Затова е казано: “Духът Божий се носи по цялата земя.“ 2719 Само Бог спасява. Той е създал света Той спасява. В света съществува само една връзка тя е връзката с Божественото съзнание, което е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Щом 120 
Постижения. Свободен. Новото ще се приложи отвътре. Ще говорите само за онова, което можете да приложите 3324 Послушанието е първото качество на ученика, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи. 3325 Ако бихте знаели тщеславието, любопитството, лицемерието, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали Своенравието също. 3326 Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието, да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютен точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Ученикът трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува, и винаги да е готов да прилага. 3327 Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си състрадание и нежност ззга Който влиза в Школата, трябва да бъде неженен външно и вътрешно Външно неженен, значи свободен от задължения, които семейният живот изисква и налага. Вътрешно свободен, значи свободен 234~ 36 ~
Свещени мисли за божественото - том 1 - книга 1 (Ѣ,Ѫ) съдържание
Хронологична енциклопедия(МОК) Описателно съдържание 319 Безграничният не може да се докаже. Това поражда съмнение в обикновеното човешко съзнание, но всъщност реални са само онези неща, които не могат да бъдат доказвани. Невъзможността да се докаже Бог, не означава, че не може да се мисли за Него. Когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до реалността, защото съмнението подразбира отрицателната страна на реалността Мисъл № 39 (стр. 20) Неправилното отношение на съвременните хора към Бога. Бог никога не спира работата си. Възможностите на Бога Мисъл №'40 (стр. 20) Два различни процеса в Битието: да обичаш, това значи да се свържеш с първия принцип с Божията Любов; да те обичат, значи, да се свържеш с втория принцип с Божията Мъдрост Мисъл № 41 (стр. 21) Да отразиш Божественото в себе си, за да може Бог да се весели. Човек е само проводник на Божественото. При сегашните условия, невидимият свят изразява любовта във вид на интелигентност. Хората са изразители на тази интелигентност. Те трябва да съзнават, че са носители, а не са автомати Мисъл № 42 (стр. 21) В Божията Любов, за която ви говоря, няма никакво поляризиране. Проникването на цялостната Любов в душата. Неподготвеността на съвременния човек за присъствието на Любовта. Окултната наука подготвя и калява ученика Мисъл № 43 (стр. 22) В Божията Любов и Мъдрост абсолютно няма условия за изневеряване ’ Мисъл № 44 (стр. 22) Човек представя една десета от Божествената Истина 14. Лекция „Връзки на знанието" Мисъл № 45 (стр. 22) Качества и свойства на Любовта. Любовта е метафизическо нещо, тя не може лесно да се разбере. Пример символ за ученика и Словото на Учителя 15. Лекция „Мисъл, чувство и действие“ Мисъл № 46 (стр. 23) Всяка права мисъл е образ на Божествена идея. Станциите на духа Мисъл № 47 (стр. 23) Окултен опит за придобиване на вяра в Божията Промисъл. Ученикът трябва да се научи да уповава на Великия закон, който движи живота и да се освободи от страха, който кара човек да се осигурява. Необходимостта от страдания. Привилегията на ученика. Будността и съзнателното отношение към страданията път към Божието Благословение. Формулата: „Започвам да работя с Божествените добродетели, които живеят в мене.“ Досетливостта и Будността необходими качества за окултния ученик. Пример за приложението на опита Мисъл № 48 (стр. 26) Във всяко разумно страдание има дълбок смисъл. Христос и великата тайна на Битието страданието. Правилна обхода към страданието 16. Лекция „Изисквания от ученика" Мисъл № 49 (стр. 27) Що е ученичество? Човек може да бъде послушен само към Божественото. Светът, в който живее Учителя е Абсолютен. Взаимоотношенията между Учителя и ученика. 
322_____ Хронологична енциклопедия(МОК) Описателно съдържание Докато стигнете върха, ще вървите само по един път, към Учителя си. Щом стигнете при Него, много пътища се отварят. Придобиването на свобода подразбира завършване на една еволюция и влизане в друга Мисъл № 69 (стр. 38) Призмата на Истината. Свободата, която дават Белите Братя. Живата чистота е свързана с закона на Любовта и с закона на мъдростта. Докато се съобразяваш с тия два закона, ти си чист. Щом направиш най-малкото, отклонение, ти изгубваш чистотата си. Любовта изключва всички отрицателни прояви на живота. Изчистване на заблуждение относно Любовта. Любовта събужда в човека найвъзвишени чувства и мисли. Учителят е изпитан, а ученикът не е. Качествата на ученика трябва да се подложат на изпит. Критиката забавя еволюцията.Формули за връзка с Любовта, Мъдростта и Истината 2. Лекция „Отличителни качества на волята“ Мисъл № 70 (стр. 40) Качества и прояви на волята в различните светове. Благородството отличително качество на волята в Божествения свят. Изисквания на Бялото Братство при работа на волята. Що е силна воля? Мисъл № 71 (стр. 40) Разликата между методите на Природата и човешките методи. Дълбоката разумност на’ Природата, когато срещаме изкривявания, или някаква разхвърляност в природата, това говори за неблагоприятните условия, които съществуват на земята Мисъл № 72 (стр. 41) Бог никога няма да остави да бъде завладяна Природата Божественото тяло. Слушай природата, а завладей своите мисли, чувства и желания Мисъл~№ 73 (стр. 41) Ума, сърцето, душата или духа никога не могат да се подчинят на чуждо влияние Мисъл № 74 (стр 41) Как Природата влияе на мозъчните енергии. Пример за влиянието на Природата върху материалиста. Френологични методи 3. Лекция „Психическо наблюдение"(няма извадени мисли) 4. Лекция „Отличителните черти на живота" Мисъл № 75 (стр. 42) Душата е нещо извън времето и пространството с нищо не се мери. Мисъл № 76 (стр. 42) Животът е без начало и без край и не може да бъде създаден. Започнете да изучавате живота от най-съществените му прояви; а същността на живота, т.е. Бог в Неговата пълнота, никога няма да разберете. Будността на Божието съзнание Мисъл № 77 (стр. 43) „Що е Бог?“ Божията Любов в човека. Единният живее във всички същества, прониквайки ги със Своето съзнание. Страданията резултат от разделеното съзнание. Животът, движението е там, дето има неизменно чувство на любов към всички живи същества т.е. Божественото съзнание, което ги свързва и има неимоверна бързина и абсолютно движение. Упражнение за наблюдение върху това чувство, съществуващо във всеки човек, но проявяващо се различно в ума, в сърцето или в съзнанието. Пробуждане на съзнанието и разумен живот. Мрачното състояние и светлият център. Ползвайки се от собствения си опит, ще седим на Вечната канара, дето всичко е реално. Животът е в самите вас, вглъбете се и ще го намерите. Човек 
Хронологична енциклопедия(МОК) Описателно съдържание 329 Мисъл № 140 (стр. 80) Истинската, положителна мисъл. Закон за изобилието в природата Мисъл № 141 (стр. 80) При будността ученикът навреме се жертва и изпълнява волята Божия. Прояви при'присъствие и отсъствие на Божественото съзнание (ден и нощ). Единственото нещо, индивидуализиращо човека, е Божественото начало в него Мисъл № 142 (стр. 81) Истината е в първичния живот на душата Мисъл № 143 (стр. 81) Будност и вяра в Божественото в себе си (ден). Страх и съмнение в него (нощ) Мисъл № 144 (стр. 82) Упражнение за размишление върху първата мисъл, родила се в ума ви 18. Лекция „Първата родена мисъл" Мисъл № 145 (стр. 82) Условия за работа върху мозъчните центрове: свързване със съответните същества; будност и съобразяване с периодичните течения Мисъл № 146 (стр. 82) За да регулираш силите в организма си, помисли за Божествения свят Мисъл № 147 (стр. 83) Сили в числата, които се отразяват благотворно върху човека. Примери с числата от 1 до 10 Мисъл № 148 (стр. 83) Великото предназначение на отрицателните чувства и на лошите духове 'Мисъл № 149 (стр. 83) Мисълта е проява на разумния свят, пречупваща се при преминаване през различни умове. Приеми Божествените мисли направо от извора. За да използваш енергиите на една дума, трябва да я отвориш с определен ключ Мисъл № 150 (стр. 84) Водата е емблема на живота Мисъл № 151 (стр. 84) Всичко в природата става точно на своето време Мисъл № 152 (стр. 84) Обезсърчението е изпитание за присъствие на духа. Бог дал, Бог взел Мисъл № 153 (стр. 84) Бог е създал човека по образ и подобие Свое. Чувството, предизвикало първата мисъл. Адам и Ева и забранения плод. Вътрешното недоволство на Адам. За да разрешиш правилно въпроса си, стани пасивен за безпокойството и приеми една мисъл от висшия свят 19. Лекция „Развитие на мозъчните центрове“ Мисъл № 154 (стр. 85) Идеята за Първата Причина освобождава човека от физическия свят. Свързвайки се с Божествения свят, човек се ползува от благотворните енергии в природата. Френологическо разположение и отношение между моралните чувства в човека, и връзката им с общочовешки въпроси Мисъл № 155 (стр. 86) Методи на природата и упражнения за трансформиране на обезсърчението 20. Лекция „Педагогическа лекция“ Мисъл № 156 (стр. 86) Не се съмнявай в Бога и в Учителя си! Строг е Божественият закон. Мястото на всеки ученик е строго определено~ 37 ~
ТОЧНОСТТА БЛАГОДАРНОСТТА съдържание
Стр. 7/19 часа всички да се намерим на сборното място. Трябва да изпълним тази задача съзнателно. Ако не можете да изпълните тази задача, тогава как ще изпълните другите задачи, които са по -важни? Как ще ги изпълните, ако нямате тази точност? (ОКУЛТНИ ЛЕКЦИИ – беседа Точността изд. 1998 г. София). Всеки може да провери, доколко съзнанието му се проявява точно за определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало някакво отклонение. От отклонението на съзнанието му, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хора могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие мязате на човек, който троши камъни, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, който ял и пил само без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посял. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. (ДОБРИ НАВИЦИ 159). Съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако първата проява на съзнанието, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 32-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. (ДОБРИ НАВИЦИ -161). ОБЕЩАНИЯТА Едно от условията за създаване на характер е постоянството и точността. Обещае ли нещо, човек трябва да изпълни обещанието си никакво отлагане не се позволява. (СВЯТОТО МЯСТО изд. 1939 г. София 165). Първото нещо, което се изисква от ученика е абсолютна точност при изпълнението на обещанията. (ДОБРИ НАВИЦИ 163). Точността има отношение към задълженията на човека. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО 205). Точни трябва да бъдете в задълженията си. Ако не сте точни в малките си задължения, не можете да бъдете точни и в големите. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО·15). Каквото и да срещнете в живота си, спазвайте закона за точността (ДОБРИ НАВИЦИ 170). Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. (ДОБРИ НАВИЦИ 163). Ако обещаете на някого да се срещнете в четири часа сутринта, трябва да бъдете точни: Ще отидете на определеното място в четири часа, нито минута по-рано или по-късно. Закъснеете ли, или отидете по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трябва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията. Ще каже някой: Няма нищо, закъснял съм само с една минута, или изпреварил съм с една минута Не, никаква минута не ви оправдава. С една минута по-рано или по-късно може да стане цяла катастрофа. Природата обича точността. В нея нещата стават точно на определено време: нито по рано, нито по-късно. Всички неща, които стават по-рано са недоносчета; всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилота в живота. (ДОБРИ НАВИЦИ 162). Българинът, и той горкият обича да бъде точен, но неговият часовник е другояче направен. Той като обещае да отиде някъде, поне половин час ще закъснее. И като пристигне, ще почне да се извинява, ще каже, ще ме извините, че закъснях, гости имах ... Това, че имал гости не е извинение.~ 38 ~
Учителя - обзорна книга съдържание
139 В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към Свобода, оценка на Свободата като най-скъпия дар на човешката душа. Личният живот не е съществувал като нещо ярко изразено. Отделният човек е бил така обезличен, както клетките в организма или както отделните индивиди в един мравуняк или кошер. По отношение третото качество на съзнанието, а именно отношението на човека към Природата, за човека на Атлантската раса цялата Природа е била одухотворена, жива; даже духовната, вътрешната страна на Природата за него е била по-реална, отколкото външната, материалната страна. След Атлантската започва развитието на Бялата раса. Останки от Лемурийската и Атлантска раси има запазени и днес, но вече доста променени. Като останки от Лемурийската раса се сочат голяма част от негърските племена в Африка, Австралия и тихоокеанските острови, а останки от Атлантската раса са червенокожите в Америка, туранската и монголската раси в Азия. 
140 РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ Ако проследим културите на Бялата раса, ще видим постепенното приближаване към едно ясно, определено, диференцирано самосъзнание. В първата култура на Бялата раса – Индийската – виждаме вече първите прояви на самосъзнанието, слаби наченки на което се зараждат в Атлантската раса. С постепенното индивидуализиране на човека първобитното колективно съзнание отслабва. С други думи, широтата на съзнанието се намалява за сметка на яснотата или будността, която се усилва. Като говорим за Индийската култура, разбираме не днешната, а древната такава, която се е разцъфтяла след края на Атлантската епоха. Заедно с постепенното индивидуализиране на човека и отслабването на колективното съзнание започва и постепенният преход от колективната към частната собственост. Този процес става бавно и незабелязано в течение на хиляди години с множество преходни форми и степени, постепенно. Отношението на човека към Природата се изменя. Древният индус продължава да смята вътрешната, духовната страна на Природата по-важна, по-съществена, по-реална, отколкото материалната ¢ страна. Той се стреми към духовното, което смята за вечно и непреходно. Обаче все пак има разлика в това отношение между древния индус и човека на Атлантската раса. У последния отношението към вътрешния живот на Природата е живо, той е в реална връзка с него, а у древния индус тази връзка е вече доста отслабнала, той живее повече със спомените за вътрешния живот на Природата. Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индийска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот. Във втората култура на Бялата раса, а именно в Персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление. Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва. Умът се развива все повече. Вътрешната, духовната страна на Природата продължава да се смята важна, реална, но наравно с нея се поставя и материалната, външната страна на Природата. Древният персиец не смята вече материалния свят за нереален, за илюзия, както индусът. Той го намира за реален, но враждебен на Духовния свят. Оттам дуализмът в религията на персите. Между материята и Духа има борба. Материалната страна на Природата – това са силите на тъмнината, на злото, а духовната ¢ страна – силите на Светлината и Доброто. Персийската религия призовава човека да се нареди под знамето на Бога на Светлината. Това е изразено в борбата между Ахура Мазда и Ариман. Значи забелязваме постепенно потъване на човешкото съзнание в материалния свят от Лемурийската и Атлантската епохи насам. Този процес продължава в същото направление в третата култура – Средноегипетска, асирийска и вавилонска. Колективното съзнание отслабва още повече, а индивидуалното съзнание се усилва. Съзнанието губи от широтата, но печели в яснота и будност. Материалната страна на Природата се счита за реална, както у персите, но вече не е враждебна на Духа; тя е еднакво важна и ценна, както духовната страна на Природата. 
146 Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си. 
149 БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен 23 , датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Божествено съзнание Индивидуално съзнание Колективно съзнание Космично съзнание Първобитно колективно съзнание~ 39 ~
Окултни упражнения съдържание
113 може да дойдете, но не и по-късно… Всеки да бъде искрен към себе си, ще си отбележи с колко минути е подранил. Който закъснее, ще стои вън прав. Кой трябва да седи и кой да стои? – Който е дошъл по-рано и навреме, ще седи; който е закъснял, ще стои. При това всеки трябва да си даде отчет за причината, поради която е закъснял. Той трябва да си отговори оправдава ли го тая причина, или не. Всеки носи отговорност пред себе си… За следния път, като направите упражнението за точността, ще пишете върху темата: В колко часа влязох в класа – точно в шест часа или преди шест; Какво беше времето – ясно, облачно, топло или студено. „Живот и отношения“, „Силови центрове“, стр. 68-69. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хора могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 мин., вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само 5 сек., вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. „Добри навици“, „Най-добрият метод“, стр. 135-136. Една вечер, в едно събрание с повече от 200-300 души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици, посред нощ в 12 часа точно ще тръгнете от дома си, и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пътя и ще се върнете. Те ме гледат тъй – дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: в една година време ще изпълните тази задача. Който има Любов, решението на задачата ще бъде сполучливо… Ще направим следующия опит: от всички градове в България, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чамкория до Мусала, денем. Най-първо ще минем през долината на Марица, през Рилската пустиня от южната страна на Мусала ще се изкачим, и ще слезем през северната страна през Бистричката долина. Това ще бъде денем първия път. Втория път ще минем по Месечина, третия път – в тъмна нощ, когато няма Месечина и четвъртия път ще минем през една много бурна нощ. Тогава много души ще бъдем, от 200-300. То е лесно. Но сега мъчното ще дойде. После ще ви пратим двама по двама да минете денем, после по Месечината, през тъмна нощ и найпосле през бурна нощ. След това сами ще минете денем, във време на Месечина, през тъмна нощ и бурна нощ. И тогава ще кажем: ти си ученик, ти всичко можеш да направиш.~ 40 ~
Окултни упражнения съдържание
113 може да дойдете, но не и по-късно… Всеки да бъде искрен към себе си, ще си отбележи с колко минути е подранил. Който закъснее, ще стои вън прав. Кой трябва да седи и кой да стои? – Който е дошъл по-рано и навреме, ще седи; който е закъснял, ще стои. При това всеки трябва да си даде отчет за причината, поради която е закъснял. Той трябва да си отговори оправдава ли го тая причина, или не. Всеки носи отговорност пред себе си… За следния път, като направите упражнението за точността, ще пишете върху темата: В колко часа влязох в класа – точно в шест часа или преди шест; Какво беше времето – ясно, облачно, топло или студено. „Живот и отношения“, „Силови центрове“, стр. 68-69. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хора могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 мин., вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само 5 сек., вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. „Добри навици“, „Най-добрият метод“, стр. 135-136. Една вечер, в едно събрание с повече от 200-300 души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици, посред нощ в 12 часа точно ще тръгнете от дома си, и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пътя и ще се върнете. Те ме гледат тъй – дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: в една година време ще изпълните тази задача. Който има Любов, решението на задачата ще бъде сполучливо… Ще направим следующия опит: от всички градове в България, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чамкория до Мусала, денем. Най-първо ще минем през долината на Марица, през Рилската пустиня от южната страна на Мусала ще се изкачим, и ще слезем през северната страна през Бистричката долина. Това ще бъде денем първия път. Втория път ще минем по Месечина, третия път – в тъмна нощ, когато няма Месечина и четвъртия път ще минем през една много бурна нощ. Тогава много души ще бъдем, от 200-300. То е лесно. Но сега мъчното ще дойде. После ще ви пратим двама по двама да минете денем, после по Месечината, през тъмна нощ и найпосле през бурна нощ. След това сами ще минете денем, във време на Месечина, през тъмна нощ и бурна нощ. И тогава ще кажем: ти си ученик, ти всичко можеш да направиш.~ 41 ~
В зората на новия живот съдържание
десетки гениални хора, десетки посветени в духовния път, те да ви коригират и вие да получите нещо от тях. 70-25 Колкото повече погрешки е правил шивачът в кроенето и ги е изправял, толковапо-голям майстор е станал. Следователно, заслужава понякога човек да греши и да изправя погрешките си, по-майстор да стане. 145-53 Според мене, човек има възможност да живее добре, да не греши. Това зависи от усилията, които той прави, както и от будността на неговото съзнание. 58-127 Хората не работят в върху себе си, но се занимават с погрешките си. Вместо да вървят напред, те сами се спъват. 70-74 Някой хора не смеят да се проявят, за да не правят погрешки. И да грешат, трябва да работят. 145-128 Умът прави погрешки, но той трябва да управлява човека. Ако сърцето управлява, погрешките ще бъдат два пъти повече. Ако волята управлява, погрешките ще бъдат три пъти повече. 145-265 Не оставяйте сърцето си само да излиза на разходка. Нека умът и волята винаги да го придружават. Ако пуснете сърцето си само, то ще направи същата погрешка, каквото направи Ева. Всички погрешки излизат от сърцето. 145-310 Човек е свободен да греши, но няма право да греши. 70-226 ГРЯХ Неволята, сиромашията, грехът, болестите са все учители, от които хората бягат. Колкото и да бягат, тези уроци ще им се наложат. 145-320 Не смесвайте греха с погрешките. 145-54 Грехът произтича от отклоняването на човека от правия път. 145-375 Грехът, това е морето в света дето вълните ще те носят докато се научиш да плуваш. 112-343 Отвратително нещо е грехът. Като падне човек в материята на греха, трябва да мине дълго време докато се очисти. Не е лесно да се освободиш от нечистата мисъл, от нечистото чувство, от нечистата постъпка. 112-343 Човек остава до тогава с греха, докато вибрациите на неговия организъм се повдигнат. Умът и сърцето трябва също да бъдат свободни от низшите вибрации. 112-343 Има случай, когато погрешките са свързани с греха: Тогава човек може да бъде съден. 145-54 Мнозина смесват злото с греха. Това са две различни сили. 145-21 Грехът е сила в природата, която демагнитизира атомите. 0-26.1.91 Всичко гние и се разваля, когато грешите. Грехът разваля хубавите и красиви неща. 102-65 Той е извън човешкия свят, той е от друго естество. 145-54 Той е страшно нещо. Неговото начало не е в човека, то се крие в напредналите същества. Несъзнателно човек става проводник на тия същества и прави погрешки и престъпления. За тия погрешки държат отговорен човек. В същност, нито доброто, нито злото са качества на човека. Те принадлежат на ангелите, на ангелския свят. Затова казваме, че има паднали ангели. Човек не е господар на земята. 145-310 Стр. 81/140~ 42 ~
В зората на новия живот съдържание
десетки гениални хора, десетки посветени в духовния път, те да ви коригират и вие да получите нещо от тях. 70-25 Колкото повече погрешки е правил шивачът в кроенето и ги е изправял, толковапо-голям майстор е станал. Следователно, заслужава понякога човек да греши и да изправя погрешките си, по-майстор да стане. 145-53 Според мене, човек има възможност да живее добре, да не греши. Това зависи от усилията, които той прави, както и от будността на неговото съзнание. 58-127 Хората не работят в върху себе си, но се занимават с погрешките си. Вместо да вървят напред, те сами се спъват. 70-74 Някой хора не смеят да се проявят, за да не правят погрешки. И да грешат, трябва да работят. 145-128 Умът прави погрешки, но той трябва да управлява човека. Ако сърцето управлява, погрешките ще бъдат два пъти повече. Ако волята управлява, погрешките ще бъдат три пъти повече. 145-265 Не оставяйте сърцето си само да излиза на разходка. Нека умът и волята винаги да го придружават. Ако пуснете сърцето си само, то ще направи същата погрешка, каквото направи Ева. Всички погрешки излизат от сърцето. 145-310 Човек е свободен да греши, но няма право да греши. 70-226 ГРЯХ Неволята, сиромашията, грехът, болестите са все учители, от които хората бягат. Колкото и да бягат, тези уроци ще им се наложат. 145-320 Не смесвайте греха с погрешките. 145-54 Грехът произтича от отклоняването на човека от правия път. 145-375 Грехът, това е морето в света дето вълните ще те носят докато се научиш да плуваш. 112-343 Отвратително нещо е грехът. Като падне човек в материята на греха, трябва да мине дълго време докато се очисти. Не е лесно да се освободиш от нечистата мисъл, от нечистото чувство, от нечистата постъпка. 112-343 Човек остава до тогава с греха, докато вибрациите на неговия организъм се повдигнат. Умът и сърцето трябва също да бъдат свободни от низшите вибрации. 112-343 Има случай, когато погрешките са свързани с греха: Тогава човек може да бъде съден. 145-54 Мнозина смесват злото с греха. Това са две различни сили. 145-21 Грехът е сила в природата, която демагнитизира атомите. 0-26.1.91 Всичко гние и се разваля, когато грешите. Грехът разваля хубавите и красиви неща. 102-65 Той е извън човешкия свят, той е от друго естество. 145-54 Той е страшно нещо. Неговото начало не е в човека, то се крие в напредналите същества. Несъзнателно човек става проводник на тия същества и прави погрешки и престъпления. За тия погрешки държат отговорен човек. В същност, нито доброто, нито злото са качества на човека. Те принадлежат на ангелите, на ангелския свят. Затова казваме, че има паднали ангели. Човек не е господар на земята. 145-310 Стр. 81/140~ 43 ~
Акордиране на човешката душа - том 1 - Боян Боев съдържание
АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША 404 ли още?“, но онзи отказал: „Не, достатъчно е.“ Значи разбраният живот е щастие, а неразбраният – мъчение. Има много работи в света, които са приятни, но отровни. Едно време жертвоприношението са го правили, за да се привличат чрез кръвта нечистите духове, та да се отърват хората от тях. Ще заколят курбан някое агне или друго животно, за да се избавят хората. В новата култура това е изключено. На място, където се събират хора, не бива да се допуска никаква лоша мисъл. Там, където спиш и работиш, не допускай никаква лоша мисъл да влиза в ума ти, за да не привлечеш лоши влияния. Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде господар на тъмните духове. Кипнеш; станал си проводник на тия духове, а после се разкайваш и никак не ти е приятно това. Затова трябва да се владееш. Дълго време се минава, докато човек тури равновесие в себе си. Когато отдалечим ненапредналите духове от нашето съзнание, нашето вътрешно Небе ще се проясни. Страхът, безверието, недоверието, гневът и пр. са все низши влияния и когато се освободим от тях, Небето ни ще стане ясно. Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето съзнание. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест. Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, 
409 УЧИТЕЛ И УЧЕНИК глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел~ 44 ~
Акордиране на човешката душа - том 3 - Боян Боев съдържание
АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША 30 Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички 
31 ИЗПИТВАЙТЕ ПИСАНИЯТА гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми?“ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите. Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб. При изпълнението на Паневритмията трябва да познаваме значението на всяко движение и какво е влиянието му вьрху човека, да се разбират кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят редица опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните 
289 НЕГОВАТА БЛАГОСТ И НАЙ-МАЛКАТА ГРУБОСТ Я ПРЕПЯТСТВА Една сестра бе приета на разговор и Учителя каза: Както разумни сили работят върху отделните клетки на човешкото тяло, така и Висшите сили работят над човечеството и те ще го въведат в един светъл ден. Тогава няма да има тежки условия и човечеството ще работи физически по-малко и ще се изхранва по-лесно. Въпрос: Клетките в нас ще станат ли отделни разумни същества, например като човек? Да, имат възможност, ще станат. Сега те са слуги, но един ден ще станат свободни същества. Въпрос: Защо ни се струва дълго страданието? Защото у нас се прекъсва надеждата и страданието ни се струва дълго. При страданието връзката с Бога не се прекъсва, само че човек влиза в една гъста материя, в която мъчно се диша, затова затрудненията изглеждат продължителни. Страданията са необходими за будността на човека, чрез тях той става по-умен, по-схватлив, по-интелигентен, по-съобразителен и по-деятелен. И колкото повече е страдал, толкова по-буден става. Нас ни очаква едно велико бъдеще, един живот, за който сега нямаме абсолютно никакво понятие. Ще го видим и ще го имаме този живот. Въпрос: Какво ще кажете за славяните? Тях ги очаква велико бъдеще. Руснакът е добър, има добро сърце, но не е имал този дух, който сега придобива чрез тези големи страдания. С търпение всичко ще се нареди добре. Разговорът бе воден през декември 1942 г. 
АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША 346 множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с поголеми възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.~ 45 ~
100 ГОДИНИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (Ѣ,Ѫ) съдържание
188 100 ГОДИНИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО Варна 2023 започват да се изкривяват и неговите постъпки, и мислите му“ [08.07.1932]. „Ще изхвърлиш гърбицата. Гърдите ще бъдат изпъкнали… Колкото повече се стеснявате, имате по-малко желание за учене“ [01.10.1922]. ПСИХИЧЕСКИ КОРЕКЦИИ НА СТОЙКАТА В беседите се дава препоръчителен срок от една година – тези, които са прегърбени, да се изправят [31.03.1943]. За целта „всеки трябва да работи върху себе си“ [07.02.1923] и да започне „съзнателна работа“ – „прегърбеният да изправи гърбицата си“ [29.06.1930]. Участието на съзнанието и съзнателната работа са средствата за психическа корекция на стойката, които подпомагат физическото изправяне. „Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия. Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака. То се изявява чрез главния и гръбначния мозък“ [05.04.1929]. Човек „като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание“ [04.11.1932]. Старият е прегърбен, защото се е отклонил от перпендикуляра – „за да бъде една права перпендикулярна на дадена плоскост, това зависи от будността на човешкото съзнание“ [08.01.1932]. Думата „стар“ символизира „навик“; и проблем при прегърбването от възрастта е несъзнателното поведение: „Злото не е в това, че някои се стремят към центъра на Земята, само че този стремеж трябва да бъде съзнателен“ [05.04.1922]. Съзнателната работа върху вътрешните възможности е свързана с промяната на мислите, чувствата и постъпките. „Вътрешните възможности и външните условия ще ги подобрим – и тогава ще се измени гръбначният стълб. Затуй казвам, че трябва да си изменим мислите, чувствата и постъпките, за да се образува една права линия, която е необходима за физическия свят“ [13.12.1940]. За промяна на чувствата е посочено изправяне с любов: човек да „обича Бога, да обича ближния си и да обича себе си! Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш“ [08.01.1936]. Това е свързано с проявите на Любовта, защото „които ви любят, не са прегърбени“, „Любовта премахва всичките болести“ [11.01.1942]. Психическата корекция за изправеното телодържание е преди всичко възможност на правата мисъл, тъй като прегърбването е „болест на ума“, свързана с „дисхармонични мисли“ [11.08.1918] и с „изкривения ум на човека“ [20.10.1926]. „Като измените мисълта си, изменяте и външната форма или на главата, или на тялото, или на лицето“ [14.02.1940]. „Ако иска човек да поправи тялото си – да моделира мислите си. Когато мислите станат по-хармонични, в него и тялото се изправя“ [28.02.1936]. „Правотата се образува от човешката мисъл… Онези, които искат да имат права стойка като свещ, да мислят право“ [22.02.1935]. Самовнушението е пример за проява на силна мисъл за изправяне на стойката. У младия има желание да се изправи, а у стария – обратно: „Той си казва: „Остарях, остарях, остарях!“. И се навежда, навежда. Детето си казва: „Млад съм!“. И това дете почва да се изправя. Това дете действа по законите на внушението на Божествения свят“ [09.05.1934]. Един пример за силата на~ 46 ~
Писма от Боян Боев (Ѣ,Ѫ) съдържание
317 Coфия-Изгрев 1 октомври 1956 год. Обични брат,.. Тук ще ви излока един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика. Ерез един пролетен ден след изпълнението на паиевр: аритмията приближихме се до Учителя и го поздравихме. По Витошките върхове има още снегове. Всички сме радостни и бодри, освежени от чудното действие на паневритмията. Стана въпрос за будността на съзнанието Учителят каза: Има един апаш, с когото не можете лесно да се справите. Имаш —едно хубаво чувство, една хубава мисъл и изчезва. Апашът ги е задигнал. Няма кой да ги пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги. Трябва да имаш отлична философия. Съзнанието на човека да бъде винаги будно. Да знае в даденият случай дали страданието е ваше ли чуждо. Да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би като се повдигнете нагоре да паднеа. да стане реакция. Например, някой бръмбар завързан подхвъркне и падне, подхвръкне и падне. Най-после се освободи и си отива. Някой път и вие сте вързан:. В ЧОВЕК .И ПАРАЗБТи, КОИТО ИСКАТ ДА ГО ЗАБЛУДЯТ 0 СЛЕД ТОВА ДА ГО ОГРАБЯТ. А ЙЕА .. ДРУГ.. СШСТЕА, BECuL., КОИТО .СКАТ ДА ГО ПРЕД ПАЗЯТ ОТ ПАРАЗИТИТЕ,ИЗОБЩО ДА ЕУ ПОЕАГАТ. И човек трябва да направи нещо, за да се не подава. Когато човек е събуден» тогава е добре. Но при малко прекъсване на съзнанието тези паразити влизат вътре в човека. Когато искат да те обемат, ще те напият, т.е.ще замъглят съзнанието и като изтрезнеел ще видиш,че нищо нямаш• HE ЗНАЕК ДА ЕАЗ;Е ТОВА, КОЕТО ЖЖ. Комарите ся забиват хобота и изсмукват кръвта. Има и психически комари, които ви изсмукват енергията. ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИЛ ОТ НЕНУЖНИЯ ТОРМОЗ НА НИСШ 1ТЕ СЪЩЕСТВА. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества,на които хората са били пленници. Има известни формули, но аз не скея да ги давам, понеже нямаме ритъм и понеже не г правите с сърце. Защото по някой път стрелят ви патрон уж хи ьъе въздуха, но може да се направи пакост. Човек да не подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава свои нещастия. 
319 ТОГАВА ВСИЧКИ ЛОШИ ВЛИЯНИЯ Л СЕ УРЕЖДА всичко. Ученика всякога трябва да помни, че е ученик. Никога не трябва да забравя, че е ученик. Кае вото • да работи, в каквато и среда да се намира. Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез тебе: ” Няма време, не струва да бъда толкова добър. Нямам средства, нямам сили, не бива толкова да пестя, да се моля." Вторият глас е гласът на изкусителя. оие имате връзка с Христа, вървете по този път и тази връзка сама се усилва. Всеки ден носи несметни богатства. Не мислете за миналото. Мислете, че всеки ден носи;, не сметни богатства. БОЖЕСТВЕНОТО ЕСЕ НАШЕПВА НА ЧОВЕКА ОТВЪТРЕ. Когато човек забрави пътя нали пита сегнс-тсгиз зшкхяж невидимия свят. Да почака, да не бърза над въпроса. Вслушай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. В ЧОВЕКА ДНЕС БОЖЕСТВЕНИТЕ ЕИСЛИ И Ь1ИСЛИТЕ НА ГЪШИТЕ ДУХОВЕ СА ОПЛЕТЕНИ. Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието. Тъмният дух иска да ви пресее. Калк те грехове приличат на кръчмарската чаша: ЧУКАШ СЕ В КРЪЧКАТА-ВС.ЧКО ТОВА, КОЕТО БОГ Е ВЛОЖЕЛ В ТЕБЕ 13ЧЕЗВА. Значи, така се пост га целта на онези, които искат да те оберат. Тъмният дух още при първата визитация трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Вашият ангел ръководител може да ви говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво ти говорят добрите хора. За мене животът от единия до другия край е Божествена красота. Един учител казал на двама свои ученици следното; на пфвия казал; Когото срещнеш да казваш, че всичко ще сполучи. На другия казал: Когото срещнеш, кажи му, че нищо няма да сполуча. Като се върнал вторият казал, че бил много пъти бит. Ще казваш на хората: ще се оправи тази работа. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост и с това спъваме своето повд. гане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство всичко възвишено в човека изчезва. От нисшите духове, които дохождат в човека, той може да се освободи. Как ? Не трябва да имаш тяхните слабости. Щом имаш тяхните слабости привличаш ги всичките. Като се изхарчи нервната енрегия, идват всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търгавец, който няман ’какъв капитал.~ 47 ~
Учителя - Методи Константинов - Боян Боев съдържание
век е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества чужди за него. Ето защо, в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това чувствуване на единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание, Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е оная будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от лемурската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си „аз“, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода.' В следващата, атлаНтската раса се появява началото наличното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с другите хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която почва да се намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен Критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности — първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието — широта и яснота — се развиват в противоположни посоки: широтата се намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо, това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководил всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към свобода, оценка на свободата като найскъпия дар на човешката душа. Личният живот не е съществувал като нещо ярко изразено. Отделният човек е бил така обезличен, както клетките в организма или както отделните индивиди в един мравуняк или кошер. По отношение третото качество на съзнанието, а именно отношението на човека към природата, за човека на атлантската раса цялата природа е била одухотворена, жива: даже духовната, вътрешната страна на природата за него е била по-реална, отколкото външната, материалната страна. След атлантската ) почва развитието на бялата раса. Но останки от лемурската и атлантска раси има запазени и днес, но вече доста променени. Като останки от лемурската раса се сочат голяма част бт негърските племена в Африка, Австралия и тихоокеанските острови, а останки от атлантската раса са червенокожите в Америка, туранската и монголската раси в Азия) Същественната част от атлантската раса загива при потъването на континента Атлантида, който е заемал мястото на сегашния Атлантически океан между Европа и Африка от една страна и Америка от друга. 120 
РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ Ако проследим културите на бялата раса, ще видим постепенното приближаване към едно ясно, определено, диференцирано самосъзнание. В първата култура на бялата раса — индуската — виждаме вече първите прояви на самосъзнанието, слаби наченки на което се зараждат в атлантската раса. С постепенното индивидуализиране на човека първобитното колективно съзнание отслабва. С други думи широтата на съзнанието се намалява за сметка на яснотата или будността, която се усилва. Като говорим за индуската култура, разбираме не днешната, но древната такава, която се е разцъфтяла след края на атлантската епоха. Заедно с постепенното индивидуализиране на човека и отслабването на колективното съзнание започва и постепенният преход от колективната към частната собственост. Този процес става бавно и незабелязано в течение на хиляди години с множество преходни форми и степени, постепенно. Отношението на човека към природата се изменява. Древният индус продължава да счита вътрешната, духовната страна на природата по-важна, по-съществена, по-реална, отколкото материалната й страна. Той се стреми към духовното, което счита за вечно и непреходно. Обаче все има разлика в това отношение между древния индус и човека на атлантската раса. У последния отношението към вътрешния живот на природата е живо, той е в реална връзка с него, а у древния индус тази връзка е вече доста отслабнала, той живее повече със спомените за вътрешния живот на природата. Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индуска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използуване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот. Във втората култура на бялата раса, а именно персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление. Широтата на съзнанието прогресивно се намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва. Умът се развива все повече. Вътрешната, духовната страна на природата продължава да се смята важна, реална, но наравно с нея се поставя и материалната, външната страна на природата. Древният перс не счита вече материалния свят като нереален, като илюзия, както индусът. Той го счита за реален, но враждебен на духовния свят. От там дуализмът в религията на персите. Между материята и Духа има борба. Материалната страна на природата — това са силите на тъмнината, на злото, а духовната страна на природата — 121 16 
едно голямо семейство с общи интереси, с общ живот. И отделните народи по този начин все повече почват да се считат като удове на общочовешкия организъм. Друг признак, който говори за пробуждане на колективното съзнание днес, е постепенният стремеж към федериране. Имаме федерация на Съединените Щати, Швейцарският федеративен съюз, Съветската федеративна република и пр. Тенденцията за федериране продължава да действува: говори се за Балканска федерация, за общо-европейска или Паневропа. Самото появяване на Обществото на Народите след първата световна война и на Организацията на обединените народи след втората световна война показва, че едно колективно съзнание се събужда в човечеството. Даже днес се подема идеята за всемирна, световна федерация на всички народи. Това е пак един симптом за процеса, който става в глъбините на човешкото съзнание. Човек трябва да умее да чете по разните симптоми за тенденциите на развитието, за силите, които работят в епохата. По всички тези и по много други признаци се вижда, че постепенно се заражда колективното съзнание в човечеството. Но това колективно съзнанание ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното: 1. То ще има широко поле. Ще обхваща не само племето, рода или расата, към която принадлежи човек, но цялото човечество. Човекът на новото колективно съзнание ще се чувствува като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. 2. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото колективно съзнание. 3. Това колективно съзнание ще се опре на добродетелите и силите на душата, събудени през дългия период на развитието. А тези добродетели и сили са качества на новия човек. Пробуждането на колективното съзнание е израз на идеята за единството на живота. Тая идея като потик иде от онзи Вечен Източник, от който иде самият живот. Животът я носи в себе си. 128 
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание по-горно и от космическото: Божественото съзнание. При него човек чувствува присъствието на Абсолютното Начало, на „Великото всичко“, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и пр. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне на Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен, детски писател, в своята книга „Отворената врата“.) Ларсен в тая книга описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минато» настояще и бъдеще са едно, той живее в едно състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето — във вечното настояще. Виждаме, как човек почва с едно съзнание широко, но неясно — с първобитно колективно съзнание. Преди това съзнание човек е имал съзнание, което напомня на космическото и Божественото, само че още по-неясно, с наймалка будност. След първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувствува, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още поголеми. Това са колективното съзнание, космическото и Божественото. Ще представим това образно със следната фигура: 131~ 48 ~
Пробуждане на човешката душа - Влад Пашов съдържание
иска да предпази човека от някоя опасност в живота. Когато изпраща страдания на хората. Природата има предвид голямото зло, което ги очаква, и за да не налетят на голямо зло и страдание, изпраща им малки страдания. По някой път човек страда затова, че носи погрешките на другите. Това е висш род страдание. Това е помощ. Страданието събужда мисълта и кара човека да мисли, за да намери причината, която го кара да страда и да я отстрани. Човек страда, докато се усъвършенства, докато страданията се превърнат в радост. Онзи, който е минал вече през големите скърби, той е разбрал Любовта. 54. Христос е най-силното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Затова ви казвам: Вложете в сърцата си Любовта, любов чрез Мъдростта, да знаеш защо обичаш човека. Любовта подразбира да знаеш защо обичаш човека. Аз ви казвам: Аз обичам човека, защото Бог живее в него. Защо трябва да обичаме? — Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казваме, че трябва да любим, с това подразбираме, че търсим Бога, защото Бог е Любов. И ние ще любим, за да станем като Бога. Ние трябва да юбим, за да намерим Бога, защото Бог е любов. Като любим, нйе възприемаме Бога в себе си и го опитваме. А щом Го възприемем, тогава опитваме Неговата Мъдрост. От горните мисли се вижда, че когато човек даде пьт на Любовта в себе си, той се свързва с Бога, с напредналите разумни същества на Космоса и от тях към него протичат сили и енергии, които изграждат духовно му тяло и формират органите в него като един цялостен организъм, с който душата да стане съзнателна в духовния свят. Тогава тя се свързва, от една страна, с Духа и с Божествения свят, а от друга страна, пренася будността, впечатленията и преживяванията си от духовния свят във физическия. Това се нарича още „Пробуждане и разцъфтяване на човешката душа“ и е представено в розенкройцерската езотерика с кръст, в средата на който разцъфтява роза. Кръстът е тялото, а розата е разцъфтялата се и пробудила душа. Учителя казва: 31~ 49 ~
Наръчник за самоорганизиране на Братството по методите на Учителя съдържание
Прочитаме си вечерната молитва. Лягаме и заспиваме върху коравия нар. Струва ми се в съня, че някакви длани ме докосват. Дали това не са дланите на моята майка или на великата майка на света, която в тоя час докосва земята? Преди да заспя, разсъждавам за земята. Ще дойде – мисля си аз в предсънните видения – ден, когато ще се зарадват тези корави материци и това кълбо ще звънти в пространството като весела пчелица. Зън, зън – ще пее земята и моретата и океаните ще ликуват и ще се заливат в смях. Когато някой буден в далечните светове зърне нашата планета, той ще забележи една светла точица върху огромното петно на материка. Не е ли тази точица светлинка Ачларската комуна? Да, това е тя без друго. Христо Койчев В нашата комуна няма закони. Всичко се върши по свобода и без принуда. Свобода! Понякога тя е малко комична, но все пак е свобода. Влизам в стаята. Тя е доста разхвърляна. Между размятаните вещи зървам Христо 100 . О, та 100 В спомените си за Христо Койчев Борис Николов казва следното: „В своят реферат „Будност“ (изнесен на IV-ти Младежки събор) той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговият вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше 231~ 50 ~
Акордиране на човешката душа - том 1 съдържание
АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША 404 ли още?“, но онзи отказал: „Не, достатъчно е.“ Значи разбраният живот е щастие, а неразбраният – мъчение. Има много работи в света, които са приятни, но отровни. Едно време жертвоприношението са го правили, за да се привличат чрез кръвта нечистите духове, та да се отърват хората от тях. Ще заколят курбан някое агне или друго животно, за да се избавят хората. В новата култура това е изключено. На място, където се събират хора, не бива да се допуска никаква лоша мисъл. Там, където спиш и работиш, не допускай никаква лоша мисъл да влиза в ума ти, за да не привлечеш лоши влияния. Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде господар на тъмните духове. Кипнеш; станал си проводник на тия духове, а после се разкайваш и никак не ти е приятно това. Затова трябва да се владееш. Дълго време се минава, докато човек тури равновесие в себе си. Когато отдалечим ненапредналите духове от нашето съзнание, нашето вътрешно Небе ще се проясни. Страхът, безверието, недоверието, гневът и пр. са все низши влияния и когато се освободим от тях, Небето ни ще стане ясно. Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето съзнание. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест. Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, 
409 УЧИТЕЛ И УЧЕНИК глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел~ 51 ~
Акордиране на човешката душа - том 3 съдържание
АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША 30 Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички 
31 ИЗПИТВАЙТЕ ПИСАНИЯТА гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми?“ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите. Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб. При изпълнението на Паневритмията трябва да познаваме значението на всяко движение и какво е влиянието му вьрху човека, да се разбират кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят редица опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните 
289 НЕГОВАТА БЛАГОСТ И НАЙ-МАЛКАТА ГРУБОСТ Я ПРЕПЯТСТВА Една сестра бе приета на разговор и Учителя каза: Както разумни сили работят върху отделните клетки на човешкото тяло, така и Висшите сили работят над човечеството и те ще го въведат в един светъл ден. Тогава няма да има тежки условия и човечеството ще работи физически по-малко и ще се изхранва по-лесно. Въпрос: Клетките в нас ще станат ли отделни разумни същества, например като човек? Да, имат възможност, ще станат. Сега те са слуги, но един ден ще станат свободни същества. Въпрос: Защо ни се струва дълго страданието? Защото у нас се прекъсва надеждата и страданието ни се струва дълго. При страданието връзката с Бога не се прекъсва, само че човек влиза в една гъста материя, в която мъчно се диша, затова затрудненията изглеждат продължителни. Страданията са необходими за будността на човека, чрез тях той става по-умен, по-схватлив, по-интелигентен, по-съобразителен и по-деятелен. И колкото повече е страдал, толкова по-буден става. Нас ни очаква едно велико бъдеще, един живот, за който сега нямаме абсолютно никакво понятие. Ще го видим и ще го имаме този живот. Въпрос: Какво ще кажете за славяните? Тях ги очаква велико бъдеще. Руснакът е добър, има добро сърце, но не е имал този дух, който сега придобива чрез тези големи страдания. С търпение всичко ще се нареди добре. Разговорът бе воден през декември 1942 г. 
АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША 346 множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с поголеми възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.~ 52 ~
Херметична астрология - Влад Пашов съдържание
424 Това са методи, дадени от Учителя. Друг подобен метод, който Учителя дава, е следният: Концентрирай ума си до такава степен, че да изхвърлиш от него всички представи, мисли и идеи, които са породени от външни впечатления, така че да се прекъсне потокът на тези впечатления и представи. При това положение, когато в ума на ученика не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления, ученикът трябва да запази будността на съзнанието си. И в това състояние да усети, че в съзнанието му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина. Или по-пра-во казано: ученикът прониква със съзнанието си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея. Друг един метод, който има голяма ефикасност и сила, са разумните движения. На този принцип е основана магията. Всяко едно разумно движение, съпроводено с известни думи или мисли, ще ни постави във връзка с известни същества от Разумния свят. На тази база е построена и Паневритмията. Паневритмия-та – това са магически упражнения, чрез които ние освен че се тонираме, но и влизаме във връзка с разумните същества на Космоса. Затова колкото по-съзнателно и разумно ги правим, толкова по-добър резултат ще имаме. Друг един метод, който Учителя свързва със символите, които представят езика на духовния свят, е известен в окултната наука под името теургия, което значи Божествено изкуство. То се състои в знанието на духовния език, езика на духовете, с които си служат и учениците на окултната школа, след което преминат известно посвещение, за да влизат във връзка с напредналите същества. Той е език на символи. Част от тези символи образуват астрологическите символи, с които си служи съвременната Астрология. Той е свещен език, за който Учителя говори и го нарича ватански. Той е език, който човек трябва да знае, а също така трябва да знае как да си служи с 
499 при пълно запазване будността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно~ 53 ~
Бодхисатвата на 20-ти век съдържание
22 БОДХИСАТВАТА В XX ВЕК стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие – достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече – около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си. 59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос. Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен – най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява. Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души – това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея. А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души. Може да се каже, че сякаш чрез пророчествата за Бодхисатва Майтрея, които са достъпни за всеки, Учителите на Бялата Ложа поставят на изпит за духовна зрялост и развитие на добродетели всеки езотерик, навлязъл в тази област. Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората. Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение – това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората.~ 54 ~
Божественото учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов - Илиян Стратев съдържание
Този ъгъл у малайците е равен на 65°. (64-1924) "Представете си един човек с широко чело, което показва голямо въображение. Като се спрете върху очите на този човек, мислете за съзнанието. Очите показват будността на съзнанието. Носът представя корените на съзнанието, а устата — източникът, отдето съзнанието черпи сила. Ушите са вентилатор на съзнанието. Съзнанието на човека се проветрява през устата." (83-1928) "Силите, чрез които се изразява човешката интелегентност, човешката мъдрост са създали носа и ушите. Силите и енергиите, чрез които се изразява Любовта, са създали устата на човека. Когато истината дошла в човека, тя казала: — аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл разумът, който създал челото на човека." (86-1927) Това, което казахме за развитието на черепната кутия, а именно, че е израз на развитието на главния мозък, трябва да повторим и за развитието на лицевите части на главата. И те са израз на вътрешното напрежение на сетивните центрове на мозъка. Те се развиват съобразно активността и развитието на тези центрове (зрение, слух, мирис, усет, вкус, воля, чувства и др.). Окото например е всъщност издадена (пролабирала) навън от черепната кутия мозъчна тъкан, която при растежа на ембриото в майчината утроба се е издала навън. Така окото е изградено от модифицирани, или специализирани мозъчни клетки за възприемане на светлината. "Дължината на носа е свързана с интелекта, а ширината му с чувствата на човека. Линиите на носа представляват рамена на ъгъл, а ширината на носа — големината на този ъгъл. Колкото ъгълът е по-малък, толкова интелектът на човека е по-силен, толкова умът му е по-проницателен. Колкото ъгълът става по-голям, интелектът му се намалява, а природният, обективният ум се усилва. Колкото чувствата са по-силни в човека, толкова по-широк е носът при ноздрите." (3-1922-23) "Когато устните на устата са дебели, добре развити, това показва, че в този човек е добре развит апетитът, или чувствителността. При тънки устни чувствителността е слабо развита." (3-1922-23) "Носът е проекция на сили, които слизат от Божествения свят на физическия свят. Носът е проекция на тези сили, именно защото горе е тесен, а колкото по-надолу слиза, постепенно се разширява. Същата аналогия виждаме и в реките на природата." (3-1922-23) "Точката "С", т.е. глабелата на лицето — основата на носа горе, е център на сили, които се намират на границата между челото и носа на човека. Някои учени казват, че зад този център се намира малка празнина (н.б. синус сфеноидалис), която наричат мълчалив пост на духа. (3-11922-23) "Чрез носа, чрез живите сили, които се проявяват и действуват в него, човекът дава на другите сили в себе си направление, каквото сам иска." (3-1922-23) "Носът на някои хора е изкривен повече надясно. Това говори за асиметрия на силите в тях. Значи силите в тях действуват асиметрично, не са в хармония помежду си." (3-1922-23) "Ъгълът, който се образува от линиите на челото и началото на носа, не трябва да бъде много остър, много вдлъбнат навътре. Напротив, този ъгъл трябва да е тъп." (3-1922-23) В гръко-римската графика е за отбелязване, че този ъгъл — между носа и плоскостта на челото, липсва. Лицето в профил при гръцките национални и митични герои 238 
ност в сферата на физическия свят трябва да еволюират и се прехвърлят в по-висше състояние и форма, се налага да се освободят от личното, егоистичното, индивидуалното, т.е. да се ограничат вече в състоянието на повисша среда. В единия или другия случай се говори за ограничение: било при процеса на инволюцията или било то при процеса на еволюцията; но и в единия и в другия случай нещата и формите придобиват свободата на новите си състояния. При инволюцията формите стават самостоятелни в индивидуализма си, а при еволюцията те стават свободни във висшата си духовна изява. По-реално този въпрос можем да си изясним, като си послужим с някои закономерности в математиката и геометрията. Когато една геометрична форма, фигура, трябва да се проектира в по-ниско измерение, трябва да загуби някои от своите основни качества. Например, ако проектираме една права линия във вид на точка, тя губи дължината си; ако проектираме равнината в първо измерение, т.е. като линия, тя губи ширината си и т.н. Обратно, ако проектираме формите в по-високо измерение, пак имаме изменение на качествата. Така, ако проектираме правата линия във второ измерение, тя губи вида и качествата си и приема още едно измерение, за да стане плоскост и т.н. Ето как на принципа на ограничението, т.е. от освобождаването ни от личното, индивидуалното, нисшето и т.н. можем да добием качества, които да ни приобщят към по-висша духовна среда. Или казано с езика на П. Дънов: Истината ще ви направи свободни. „Когато истината дошла в света (става дума за Христа), той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво погрешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание.“ (85-1926) Ето и тук се вижда, че ако не изменим или не се откажем от някои наши стари състояния и не придобием нови качества, например на съзнанието си, не можем да приемем новото — Истината. „Обаче какво е вложила Истината в човешката душа? Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без истината не може да има определена посока на движението.“ (851926) „Животът започва от онзи велик акт, да съзнае човек Истината.“ (881927) „Бог съществува само за онези хора, които вярват в Истината. Които не вярват в Истината, за тях Бог не съществува, те сами за себе си са богове.“ (88-1927) „Истината изключва личните разположения на човека. Иска ли да намери Истината, той трябва да бъде абсолютно чист в мислите, в чувствата и в проявите си. И ако намери Истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може да се прибави нещо, нито да й се отнеме.“ (95-1929) „Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ни научи какво да правим.“ Това значи: когато Божественото в човека се събуди, той ще знае как да работи и какво да изправи в себе си.“ (106-1930) „Защо човек се стреми към Истината? — За да познае Битието. Ако не познае Битието, човек не може да познае Истината. Ако не познае Истината, той не може да познае Любовта. Ако не познава Любовта, той не може да познае Мъдростта. Любовта, Мъдростта и Истината представляват живи сили в 332~ 55 ~
Върешният човек - разговори с ученика съдържание
191 дакцията на следващите серии се зае един комитет от четирима души, между които Стефан Белев (знаеше 9 езика) и Дядо Благо, който беше поет и писател. Резултатите бяха много по-лоши, хем това бяха най-интелигентните… След това Учителя се спря на сестра Паша. Тя беше ученичка именно на Теодор Гълъбов [1870–1935], създателя на българската стенография; той 25 години беше началник на стенографското бюро в Народното събрание, беше и директор на Стенографския институт, който той самият основа, а преподаваше и в Университета като частен доцент. Най-добрият специалист по стенография! В университетския курс е преподавал и словопис, и речопис – записване и на писмено, и на устно слово, виждаш, че има разлика! – освен история на стенографията. И сестра Паша е била между най-добрите му ученици, той я е препоръчал на Учителя като своя заместничка. •✩ ✩ ✩ – Да се поддържа духовна връзка с човечеството – това е основната задача и работа на учениците. •✩ ✩ ✩ – Важна е будността към гласа на Духа. Да си буден за него, да го долавяш! И когато те посети, да проявиш внимание и благодарност. Той е винаги ясен и конкретен. Малцина са хората, които имат тази будност. Тя се постига чрез служение. Нямам пред вид церемониите, а безкористното служение. Но човек трябва да бъде подготвен, буден, защото Духът иде когато иска и където иска. Той не обича ограниченията, не ги понася… •✩ ✩ ✩ – Разбра ли сега, защо е по-добре, че ни гонят? Защото инак ще се навъдят едни организации, едни амбиции, та да се чудим как да се оправяме с тях… Така Небето ни спести много сили и много време. 24 февруари – Достоевски е един от четиримата големи пророци на древността. Той не може да спре това пророческо чувство, което има, което носи, и го изразява по какъвто начин е възможно в творчеството си – чрез образи, чрез сюжети. „Братя Карамазови” е пророческа книга. Иван Карамазов е образ на западната култура, на западното христианство; Димитрий олицетворява сложната вътрешна борба между тъмната и светлата страна на руската и изобщо на човешката душевност и възможността за вътрешно „преображение”; Альоша представя руския, славянския дух; Смердяков – това е незаконороденият син на Русия – болшевизма. Той убива баща си. Забележителен е разговорът на Альоша и Иван, Альоша го целува. Това ще стане! Това е образ на историческите събития. Тъй ще се решат нещата. Русия ще избегне катастрофата. Как? Ще видим. „Бесове” също е пророческа книга.~ 56 ~
Човекът по пътя на космическата спирала съдържание
поглед върху нещата. Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания. Христо Койчев. „Будност". В своят реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговият вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел. Стоян Русев дядо Благо. „Същност и задача на новото училище и учител“. Бе написал, че един учител, за да може да бъде истински учител и да обучава децата трябва да има силна връзка с духовния свят. Беше един от незабравимите образи от времето на старите братя. Имаше голямо чело и едно благоговение към Учителя. Надарен детски писател, винаги ентусиаст и винаги неговите отношения към другите бяха наситени с една благост. Не случайно носеше това име „дядо Благо". Така подписваше своите стихотворения. Беше любимец на Учителя от старите братя, заради своята обхода, която не само поразяваше, но и пленяваше. Притежаваше един особен чар, който се разпространяваше както в неговите писания, така и в неговите отношения с хората. Винаги присъствуваше на екскурзиите с Учителя. Александър Стрезов. Той беше също участнйк в Ачларската комуна. Бе роден в Ст. Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов. Накрая, на IV Младежки събор Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно“. Ние тогава бяхме под знака на бедността. Когато ходехме на екскурзии бяхме винаги окъсани, одърпани, защото нямахме дрехи. Произхождахме от бедната и средна класа. Нямахме средства, с които да разполагаме и едвам преживявахме. Затова да не ви учудва, че някои не си плащаха абонаментната вноска за списанието, Слави Камбуров. Говореше за нуждата от печатници и за печатане на беседите. С голяма готовност и отзивчивост той продължи да работи за Учението като печаташе беседи. Беседите, които се отпечатваха тогава нямаха системност. Дължеше се на това, че нямаше средства и подходящи подготвени хора за тази обемна работа. Стефан Касабов. Той бе от Стара Загора. Бе един от големите познавачи на Рудолф Щайнер. Там повече работеше с него, отколкото върху Словото на Учителя. Намираше какво се говори за Рудолф Щайнер на Запад: „Ние не вярваме в писанията на Рудолф Щайнер, ние професорите-интелектуалци, обаче неговият чар и неговото слово и неговото присъствие упражняват едно много силно влияние върху интелектуалният елит в Германия.“ Той за мене е един честен човек. Като забеляза, че теософите клонят към една теологичност, към една йерархия, то Щайнер се отдели от тях и започна своята антропософия. Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософския поглед, по пътя на научният начин на разглеждане на духовните проблеми. Аз лично, когато чета неговите неща виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек. Но за него това е един 444~ 57 ~
Новата култура през епохата на водолея съдържание
177 6. ИЗПИТИ НА УЧЕНИКА „Грехопадението е станало най-напред в умствения свят, когато човек се е откъснал от Божественото. " Преди да стане ученик на школата, човек трябва да мине през редица изпити. Чрез тия изпити се проверява неговият ум, неговото сърце и силата на неговата воля. Природата е така напреднала, че човек щом мине веднъж през известни изпитания или изкушения благополучно, тя вече не ги повтаря. Новите изпитания, които ще му поставят тъмните сили, ще бъдат от друг род и характер. Изпитанията и изкушенията, са общо взето, огнище, в което се закаляват чувствата, събужда се будността на ученика и силите на волята стават помощни, по-устойчиви и по-постоянни. Преди да влезе в школата, ученикът се поставя на изпитание по отношението към три неща: власт, пари и морал. Човек трябва да има жива вяра, а не упование в парите, чрез които се смята за обезпечен. Властта, външната власт, е също така преходно нещо, което винаги може да му бъде отнето при най-малките съответно неблагоприятни амплитуди на живота. Ученикът трябва също да знае, че младостта е нещо мимолетно, като цвета на растенията, или дърветата през пролетта. Той трябва да умее да контролира енергиите на своя организъм. Взаимното влечение между мъжа и жената са една от най-големите слабости. Между двата пола трябва да се устройват отношения на хармония, но не и на обсебване. Взаимността и идейната творческа работа могат да бъдат основа на достойни и трайни връзки. Друг важен изпит, на който ученикът се подлага, е проверка на безкористието му. Учителят казва: „Днес много хора говорят за идеи, за идеализъм и пр., говорят, че работят за общото благо, обаче, ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че те мислят за своите лични интереси и в края на краищата това ще блесне. А за новия живот трябват работници напълно безкористни, които да работят с Любов към Първоизвора на живота, без да мислят за себе си." СЪЩНОСТ И ЦЕЛ НА ИЗПИТАНИЯТА Като класически пример на изпитание на праведник, подложен на изпит за ученик, Учителят винаги ни е сочил примера с праведния Йов. Той изтъква един важен закон: „Ти никога не решавай въпроса за злото. Знай само, че злото може да се избегне. Тези същества на злото ще дойдат, те имат интерес, ще турят в ума ти най-лошите мисли. Тези лоши мисли, които ще имаш в ума си, това не си ти. Това е тяхното състояние. Ти разполагаш с известни богатства и те искат да те оберат. За да те оберат, трябва да размътят ума ти. И Светлите Същества ще дойдат и ще внесат в тебе най-хубавите мисли. И те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитва и доброто, и злото: ще видиш и от двете поука".~ 58 ~
Философия на здравето - Илиян Стратев съдържание
„И очите могат да оправят носа. В известен случай и устата може да помогне на носа. Обаче ако носът, ушите, устата и очите не са правилни, изправянето им може да стане в друг живот.“ [135] „Ако устните на човека са много тънки, това показва, че не е минал още през школата на Венера. Освен устните, Венера изработва и кривините на човешкия нос. Сплесканият нос показва, че дихателната система на човека е слабо развита. Широкият нос показва добре развита дихателна и кръвоносна система. Когато Луната даде на човека свидетелство за завършен курс, тя пише на челото му. Челото на този човек е широко с красива линия.“ [146] „Не, умът не се определя само от дължината на носа. Носът има известни възвишения, известна широчина, дебелина, които също трябва да се вземат предвид, когато се определя интелигентността на човека, тя е написана на много места по човешкото лице, но трябва да разбираме написаното.“ [120] „Представете си един човек с широко чело, което показва голямо въображение. Като се спрете върху очите му, мислите за съзнанието. Очите показват будността на съзнанието.Носът представя корените му, а устата е източник, откъдето то черпи сили. Ушите са вентилатор на съзнанието.“ [82] Как да изтълкуваме тази взаимовръзка, дадена от Дънов? Явно, че очите като прозорец на душата ще отразяват будността на съзнанието, на душата. Носът от своя страна като изразител на интелигентността и ума подсказва каква стабилност има нашето съзнание. Устата с устните са израз на чувствения свят и доставчик на енергии и сили за градеж. Следователно устата подава на съзнанието опит от физическия свят. Ушите като изразител на духовния ръст подсказват дали човек може сам да „вентилира“ (пречиства) съзнанието си, за да го предпази от външни замърсители. „Ако на лицето на човека има повече сенки, това показва, че той се намира в голямо затруднение. Изобщо, ако фонът на човешкия образ е тъмен, това говори за неблагоприятните условия, при които живее. И наистина, когато човек прекара безсънни нощи,около очите му се явяват сенки.“ [1] „Когато наблюдавате хората, виждате, че всеки човек има специфичен цвят на лицето: жълт, бял, тъмен, почти червен. Цве186~ 59 ~
Финес - 4 част съдържание
материалната сетивност – бисер, за да бъдат осветени от „финото” – виделината на Духа, да затрептят с импулса на Любовта – да се новородят. Сатурновите пръсти се допират в точката на централния енергиен канал в дланите – контакт с тока от полето на духа и душата. Тези контрастни положения (движение на ръцете между центъра и периферията) изразяват обработването, каляването на характера – бисера, диаманта, младенеца, новия пробуден човек. Долният полукръг се символизира чрез хода на краката – корените (проектиращи отляво Любовта, отдясно – Мъдростта). Отворените ръце (прикованото полярно самосъзнание) се прибират към центъра (изфинване на съзнанието до централните полета на подсъзнание и свръхсъзнание – причинното и будическо полета на душата и духа), където „пръстите-сетива” (петте разумни деви) влизат в Божия Дом, за да присъстват на сватбата на Агнето. Агнето е Христос, т.е.Агни, Агнец Божи, Agnus dei – Свещеният Огън, Божествената Любов, Божият Дух. Пръстите (девите-сетива) се свиват в дланта – царската трапеза (утроба), където приемат хляба на Словото и зачеват от него едно ново съзнание, нова сетивност и свръхспособности за финия свят на светлината. Излизайки навън, те са вече укрепени в точковия, финия свят, т.е. във фината права линия на новата култура. Тази права линия е почвата, върху която ще се сеят и култивират семената на новите идеи и абсолютно позитивното, светло, всемогъщо съзнание на Духа. Движението на ръцете по отворен кръг – парабола е мистичен процес на трансформация, при който разкаянието, смиренито и вярата очистват в своя ток човека от всичко старо, нечисто, преходно, за да може той чист и фин, като новородено дете да влезе в света на Духа, на нирвана. Неразумните деви са ония, които са обърнали поглед към външния, слабо интензивен, преходен, илюзорен свят на формите и затова нямат масло – магнетизъм. Разумните деви на десния път са обърнали поглед навътре към финото, непрекъснатото, мощното, което ги въвежда в света на светлината, будността – Духа. Будността е будическото поле на Духа. Прибирането на пръстите в дланта е висш мистичен процес – двойната спирала на живота – една на пръстите отдясно и една на пръстите отляво. При това много нежно завъртане на пръстите и китките, в съзнанието се извършва проникновен процес на дълбоко вглъбяване. Следователно, движението не е~ 60 ~
Финес - 5 част съдържание
„С разумността идва щастието, с неразумността – нещастието.” „Небето е навсякъде, където има любов и разумен живот. Дето любовта отсъства, там е адът. Дето е разумността, там е щастието, там са поетите, музикантите, великите хора. Дето разумността отсъства, там хората вървят по закона на израждането.” „Под „домовит” разбирам разумен човек, който насажда лозе. Само разумните садят и градят, само гениалният от непотребното може да направи нещо хубаво.” „Разумният е господар на условията. Той е извън законите на обикновения живот, защото има висок идеал, който регулира неговите прояви.” „Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите.” „Разумният сам изменя своята съдба.” „Трезвият и разумният се радва на добре нареден живот.” „Противоречията съществуват за неразумните, а за разумните всичко, което става в света е една симфония. Противоречия в света няма, има само благоприятни условия за работа.” „Разумният има по-големи страдания, защото носи по-голяма отговорност. От разумния се иска повече, отколкото от глупавия.” „Лицето на разумния се удължава, будността на ума му се увеличава. Със заострянето на брадата се увеличава разумността и остротата на ума. Колкото по-валчесто е лицето, по-слаба е разумността. Тези хора мислят философски, но не са досетливи, съобразителни. Както музикантът има усет за верните тонове, така и човек трябва да различава висшите от низшите мисли.” „Разумният понася всичко с търпение и постига каквото желае.” „Разумността става по-богата с увеличаване на доволството. Ако недоволството ви се увеличава, разумността намалява.” „Сиромашията не се разрешава с богатство, а с разумност.” „Не да бъдете богати или бедни, а разумни. Разумността е умение правилно да използвате силите си.” „Причината за препятствията не е в съдбата, а в неразумността.” „Неразумният изпада в положението на червея, да го тъпчат.” „Пред неразумния природата слага прегради, а пред разумния отваря щедро вратите си и му дава всички блага, които той е желал.”