Търси за "привързаността" в книги с беседи на Учителя Беинса Дуно

голяма егоистка и допломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, омилква се, с цел да заеме хубаво място на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя се качва на дърво или на стреха, бяга от кучето. Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете. Ние, без никакво усилие, направо ги ядем. Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите куче и котка не съществува такъв разговор, но като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си. Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп.“ Обичен е духовен епитет, а скъп материален. Думата скъп има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя: обичен има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа обични, но ще те нарека скъпи, защото очаквам да ми помогнеш. Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе обичен. Скъ208

течен, но е тежък. Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е потежко или живакът? Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш!“ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания. Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, мгкроскопически дози живак. Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби. Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл. На работа не може да го турите. Та сега, в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите? Вие си изгубвате вярата. На какво се дължи изгубването на вярата? Да вземем, не, вие какво мислите? Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. 380

160 Окултната школа изисква от учениците си правилна философи, правилни отношения между тю. Тази година съм намислил да отворя три класа: един клас само от братя, друг — само от сестри и трети — смесен, от братя и сестри. Това ще бъде само за опит, да видим, какви резултати ще има. Когато братята и сестрите са отделно, няма условия за изм шаване. Често малките депа имат навик да смучат палеца’ си. С това те пречат ма неговото растене. Не трябва да смучат палеца си1 И възрастните имат лоши навици, които наричам „смучене на палеца.“ Всеки лош навик причинява вреда на човека. Следователно, откажете се от смучене па палеца. Като работи върху себе си, човек придобива търпение и самообладание. Казваш: Не мога да търпя този човек. — Защо ? — Fie зная, но като го видя, губя разположението си. — Това не е от зла воля, но той ти действува зле, и ти настръхваш, както котката пред кучето. Гледаш една котка, легнала на двора, грее се на слънце, доволна —царски живот. Щом види куче, тя веднага настръхва, скача на краката си, нс може да го гърии. Защо котката е недоволна от кучето ? Защо не може да го търпи ? Котката е много чиста, по и голяма егоистка и дипломатка. Като плиза вкъши, тя се обръща натук-натам, промъква сс леко, стъпва тихо, незабелязано, омилква се, с цел да заеме хубаво място па меко и па високо. Тя е образец иа краен егоизъм. От хиляди голини живее тя около човека, по е запазила езоята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката сс привързва към къщата, а кучето към господаря си. То с готово да умре за него. Котката нс харесва привързаността из кучето, а кучето нс харесва, нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя сс качва па дърво, или на стреха, бяга от кучето. Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре сс качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. — Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете. Ние, без никакйо усилие, неправо ги ядем,

Сега Вие ще трансформирате, ще преведете тия символи. Даде ви хляб, този хляб възобнови вашите сили, или даде ви хубава книга, или ви каже някое хубаво изречение, хубава мисъл, или някой хубав образ, всичко туй, което може да стимулира човешката душа. Защото любовта е нещо идейно. Идейните работи са непреходни работи, материалните работи са преходни работи. Някой път считате любовта за едно чувство на привързаност. Привързаността не е любов. Любовта не е продължителна, тя не продължава дълго време. Любовта едва човек може да я изнесе един момент. Ти някой път едва зърнеш някой човек, направи ти силно впечатление, веднага ти мръдне нещо. Ти видиш един човек, втори път не може да го срещнеш, казваш: "Видях един човек, който ми направи силно впечатление. Обичам го." Търсиш го. То е един момент, който не се повтаря. Някой ще обясни, че ти си имал връзка в миналото. То е друг въпрос. То е едно проявление. И в света тия хора на любовта ние ги наричаме високите върхове на живота. Ти срещнеш някого от тях, настане един прелом в тебе, в живота ти. Ти може да срещнеш мъж или жена, без разлика. И оттам насетне стане един прелом. Този човек е висок връх. Една Божествена енергия минава в твоята душа, в твоя ум, в твоето сърце и може би този човек, като мине, да не знае нищо за тебе, ти храниш чувства. Ти храниш чувства и черпиш от него. Той ти праща енергия, той не те знае. По някой път той си прави своите изчисления, вижда, че липсва нещо, гледа, че някой го безпокои, хлопа. Вие не го познавате. Често вие се обръщате към Бога, но не знаете същинското име. Тогава се безпокои Господ. Българите казват: "Ей ти там." Кой ти? Той вика: "Ей, ей!" Този се обръща, онзи се обръща. Настигне го, казва: "Тебе викам." Така не се говори, то е по български. Ти, найпърво, ще научиш неговото име, ще намериш този човек и ще избереш един метод, как да говориш. 179

Законът на любовта трябва да се разбира. Там, дето сте стигнали, любовта, която имате, е лъжлива. Да дойдем сега да се разберем. Не трябва сега да казвате, че любовта е лъжлива. Но това не е всичката любов. Любовта в детинство не е любовта на младия човек на двайсет и една години, любовта на младия човек не е любовта на възрастния, любовта на възрастния не е любовта на стареца. Сега ние говорим за онази възходяща степен, ние не говорим за болезнените типове, не говорим и за младите хора. Ние оставяме патологическите типове настрана. Ние говорим за здравите хора, каквито смятам всички трябва да бъдете. Един млад момък, как той обича? Тя, любовта, си има своя форма. Питам, ако вие сте пътник, който сте взискателен, ожаднели сте по пътя. Ако ви срещне някой и ви почерпи с най-хубавата вода, има ли в това нещо лошо? Но ако вие сте жаден и ви напият с вода, която наполовина чашата е пълна с кал, след като пиеш, кажеш: "Не трябваше да пия." Но щом пиете от онази хубавата вода, вие ще благодарите, че сте срещнали този човек и ви е дал тази хубавата вода. Сега вие ще трансформирате, ще преведете тия символи. Даде ви хляб, този хляб възобнови вашите сили, или даде ви хубава книга, или ви каже някое хубаво изречение, хубава мисъл, или някой хубав образ, всичко туй, което може да стимулира човешката душа. Защото любовта е нещо идейно. Идейните работи са непреходни работи, материалните работи са преходни работи. Някой път считате любовта за едно чувство на привързаност. Привързаността не е любов. Любовта не е продължителна, тя не продължава дълго време. Любовта едва човек може да я изнесе един момент. Ти някой път едва зърнеш някой човек, направи ти силно впечатление, веднага ти мръдне нещо. Ти видиш един човек, втори път не може да го срещнеш, казваш: "Видях един човек, който ми направи силно впечатление. Обичам го." Търсиш го. То е един момент, който не се повтаря. Някой ще обясни, че ти си имал връзка в миналото. То е друг 276

Законът на любовта трябва да се разбира. Там, дето сте стигнали, любовта, която имате, е лъжлива. Да дойдем сега да се разберем. Не трябва сега да казвате, че любовта е лъжлива. Но това не е всичката любов. Любовта в детинство не е любовта на младия човек на двайсет и една години, любовта на младия човек не е любовта на възрастния, любовта на възрастния не е любовта на стареца. Сега ние говорим за онази възходяща степен, ние не говорим за болезнените типове, не говорим и за младите хора. Ние оставяме патологическите типове настрана. Ние говорим за здравите хора, каквито смятам всички трябва да бъдете. Един млад момък, как той обича? Тя, любовта, си има своя форма. Питам, ако вие сте пътник, който сте взискателен, ожаднели сте по пътя. Ако ви срещне някой и ви почерпи с най-хубавата вода, има ли в това нещо лошо? Но ако вие сте жаден и ви напият с вода, която наполовина чашата е пълна с кал, след като пиеш, кажеш: “Не трябваше да пия.” Но щом пиете от онази хубавата вода, вие ще благодарите, че сте срещнали този човек и ви е дал тази хубавата вода. Сега вие ще трансформирате, ще преведете тия символи. Даде ви хляб, този хляб възобнови вашите сили, или даде ви хубава книга, или ви каже някое хубаво изречение, хубава мисъл, или някой хубав образ, всичко туй, което може да стимулира човешката душа. Защото любовта е нещо идейно. Идейните работи са непреходни работи, материалните работи са преходни работи. Някой път считате любовта за едно чувство на привързаност. Привързаността не е любов. Любовта не е продължителна, тя не продължава дълго време. Любовта едва човек може да я изнесе един момент. Ти някой път едва зърнеш някой човек, направи ти силно впечатление, веднага ти мръдне нещо. Ти видиш един човек, втори път не може да го срещнеш, казваш: “Видях един човек, който ми направи силно впечатление. Обичам го.” Търсиш го. То е един момент, който не се повтаря. Някой ще обясни, че ти си имал връзка в миналото. То е друг 276

312 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА си с такава вода, вие сте внесли нещо ценно в организма си, но ако се напиете с мътна, нечиста вода, състоянието ви ще се влоши. Така се отразява и нечистата любов върху всеки организъм; нечиста любов наричаме онази, в която животинският, човешкият и Божественият елемент са така преплетени, че мъчно могат да се отделят. Като говорим за Любовта, вие можете да я търсите там, където я няма, и да се разочаровате – защо? Защото Любовта не е нещо материално, тя не може да се улови. Ако я търсите в някаква форма, ще се излъжете. Любовта няма определено и постоянно място; ако сте будни за нея, ще я срещнете в някоя хубава книга, в някоя красива мисъл, в някоя блага дума, в някаква благородна постъпка. Любовта е нещо идейно, а идейните работи не са преходни – те са точно обратни на материалните. Мнозина мислят, че Любовта представлява някаква привързаност. Не, привързаността не е Любов; при това тя не трае дълго, защото е толкова силна, че човек не би могъл да издържи нейните вибрации – достатъчно е да се намира само един момент под влиянието Ă, за да носи последствията Ă цял живот. Влезе ли в общество на хора на Любовта, човек коренно се изменя. Хората на Любовта са високи планински върхове, до които малцина достигат; стигнат ли ги, те могат да останат там само един момент и веднага трябва да слязат долу. Човекът на Любовта носи в себе си Божествена енергия, на която мъчно се издържа, и не е лесно да се справиш с тази енергия. Ако си разумен, ще черпиш по-малко от нея и постепенно ще я обработваш. За да влезе във връзка с Любовта, човек трябва да бъде умен. Затова казват, че Бог е недостъпен – Бог е недостъпен за глупавите хора, а достъпен за умните. Апостол Павел казва, че докато невежеството се е ширило в света и хората не са търсили знание, Бог се е оттеглил от тях и ги е оставил свободни, всеки да върви по своя път; в момента, в който потърсили знанието, Бог им изпратил пророци и проповедници, за да ги поучават. Чрез знанието човек дохожда до познаване на Бога; дойде ли до познаване на Бога, той се ползва от благата, които Природата дава.

132 ЧОВЕКЪТ НА НОВОТО Щом вие мислите за братята и сестрите, които не са тук, ето какво трябва да направите: всичко, каквото сте придобили, ще натоварите на един кон и като отидете в София, ще раздавате на всеки, който не е бил между вас. Сега вие трябва да преведете значението на коня и на магарето като символи. Никой не може да влезе в закона на посвещението, ако не води магаре със себе си; никой не може да воюва, ако не язди кон. Следователно магарето е символ на посвещение, конят е символ на воюване. Когато Невидимият свят иска да научи човека на законите на смирението и на жертвата, той ще го застави да се качи на магаре, което ще му запее своята сладка песен и ще го заставя всеки ден да се моли. Конят пък, на който човек язди, ще му казва: „Господарю, всеки ден трябва да точиш ножа си, да бъдеш смел и решителен, твърдо да защитаваш своите възгледи.” Големите уши на магарето говорят, че човек трябва да бъде щедър. Смелостта, решителността на коня във воюването показват, че и човек, като воюва, трябва да бъде смел, решителен и да вземе всичко, да обере всичко от тия, с които воюва. След това ще върне всичко, което е взел, и ще каже: „Хайде от мене да замине.” Тъй щото при магарето човек дава, а при коня – взема. Отличителната черта на коня е привързаността. Конят лесно се привързва, а магарето – мъчно; у коня има творчество, а у магарето живее стремеж към Истината, към Правдата; магарето обича да води стадото, затова винаги върви напред; конят обича да воюва, той казва: „Аз не мога да водя овце.” Казвам: тези въпроси са странични. Първото нещо, важно и необходимо за всички, е да имате пълни торби, пълни сърца. Сърцето трябва да бъде пълно с Любов, със Светлина, със Свобода – който има такова сърце, той вечно се подмладява. Сега хората остаряват, защото живеят само със своите мъчнотии; те казват: „Какво беше едно време, а какво е сега!” Какво е било едно време не е важно, сегашното време, днешният ден е важен – днешният ден струва повече, отколкото вчерашният. Миналото е изиграло своята роля,

442 СЪБОРНИ БЕСЕДИ 1942 търси различни пътища, чрез които да задоволи плътта, да отклони вниманието Ă от себе си, за да се освободи от нея. В този смисъл нито плътта е свободна, нито Духът е свободен. Докато не разреши правилно отношенията, които съществуват между Духа и плътта, човек не може да разреши отношенията между мъжа и жената. Следователно той не може да разреши и въпроса за женитбата. Духът е създал голямото разнообразие в света, за да отвлече вниманието на плътта от себе си: да има тя с какво да се забавлява, да не го смущава отвътре. Плътта пък е измислила всички възли, за да свърже по-здраво Духа, да не го изпусне. Като слушат да се говори за Духа и за плътта, мнозина се запитват защо съществуват те, защо съществуват такива отношения помежду им. Никой не може да отговори на тези въпроси. Отговорът се крие някъде далече, в началото на Битието. Защо водата тече надолу? – Наклон има. Донякъде е така, но и друга причина има. Защо парата отива нагоре? Водата се подчинява на едни закони, а парата – на други, обратни на първите. Овцата пасе трева, а вълкът се храни с месо, той обича да яде овце. Защо е така? – И това си има своите причини. Вълкът е по-интелигентен от овцата, но в морално отношение овцата е по-устойчива от вълка. Отличителното качество на вълка е привързаността. Колкото и да е лош и жесток, той се привързва като кучето. Привърже ли се към някого, той може да се жертва за него. Вълкът има добри черти, но нещо лошо е присадено в него. Лошото именно го прави вълк. Отнеме ли се лошата му присадка, тогава изпъкват добрите му черти. На същото основание казвам: някои хора са лоши, понеже лоша присадка им е поставена. Други са добри, понеже присадката им е добра. Лошите хора са присадени с дяволска присадка, а добрите – с Божествена присадка. Присадката на лошите хора е направена от кръвта на Каин, а присадката на добрите – от кръвта на втория син на Адам – Авел. Всички сегашни хора носят в себе си по малко от кръвта на Авел – от добрата присадка. Като знаете закона за присаждането, не се лъжете в хората, нито в себе си. С каквато присадка сте присадени,

БЕИНСА ДУНО ОБИЧЕН И СКЪП 133 малките деца имат навик да смучат палеца си – с това те пречат на неговото растене, не трябва да го смучат! И възрастните имат лоши навици, които наричам смучене на палеца. Всеки лош навик причинява вреда на човека, следователно откажете се от смученето на палеца. Като работи върху себе си, човек придобива търпение и самообладание. Казваш: „Не мога да търпя този човек“ – защо? – „Не зная, но като го видя, губя разположението си.“ Това не е от зла воля, но той ти действа зле и ти настръхваш, както котката пред кучето. Гледаш една котка, легнала на двора, грее се на Слънце, доволна – царски живот, но щом види куче, веднага настръхва, скача на краката си, не може да го търпи. Защо котката е недоволна от кучето, защо не може да го търпи? Тя е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка: като влиза вкъщи, обръща се насамнатам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се с цел да заеме хубаво място – на меко и на високо; тя е образец на краен егоизъм – от хиляди години живее около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си, то е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: „Аз не се нуждая от твоето приятелство и за да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе“; тя се качва на дърво или на стряха, бяга от него. Като гледа към дървото, кучето си мисли: „Който живее само за себе си, нагоре се качва“. Котката му отговаря: „Който мисли за приятелите си, стои долу, но когато узреят плодовете, първо при нас идват. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, а ние без никакво усилие направо ги ядем“. Питам съществува ли такъв разговор между кучето и котката – между формите куче и котка не съществува, но като проява на разумни същества, те разговарят помежду си. Ще се върна пак на темата Обичен и скъп. Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата скъп има отношение към физическото, към Земята, към гъстата

БЕИНСА ДУНО 379 КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА обичаме, да ни създава страдания? Невъзможно е онзи, който ви обича, да ви създава страдания. Известно е, че любовта ражда живота. Следователно, ако животът създаваше страданията, тогава той не би имал никаква основа. Причините за страданията са в самия човек, но не в живота. От книгата Багават Гита е преведено на английски следното изречение: Освободен от привързаността към плодовете на своите действия е този човек, който чрез духовно познание се е привързал към мъдростта и така е разкъсал илюзията за духовност – той наистина е свободен. Всички хора говорят за свободата, казват, че всеки трябва да бъде свободен. Свободен човек е онзи, който не се влияе в действията си от външните условия. Някой иска да направи едно добро, но се влияе от външните условия. Този човек е роб на външните условия. Той трябва да се освободи от това робство. Кой може да го освободи? Знанието. Чрез знанието човек се свързва с мъдростта. Щом се свърже с мъдростта, човек е в състояние вече да разкъса връзките, булото на илюзиите, които го правят роб. Мнозина мислят, че могат да постигнат известни блага без любовта, без мъдростта в живота, вследствие на което очакват всичко наготово. Не, всеки трябва да приеме в себе си основното положение, че без любов животът не съществува. Любовта ражда живота. Освен това между любовта и мъдростта има тясна връзка. Следователно, докато не постави любовта и мъдростта за основа на своя живот, човек всякога ще се натъква на противоречия. Който има невестата, жених е. Кой е женихът в природата? Слънцето. Денят пък е невестата. Ние сме приятелите на слънцето и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно ние всеки ден присъстваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се

153 Сега вие ще трансформирате, ще преведете тия символи. Даде ви хляб, този хляб възобнови вашите сили, или даде ви хубава книга, или ви каже някое хубаво изречение, хубава мисъл, или някой хубав образ, всичко туй, което може да стимулира човешката душа. Защото любовта е нещо идейно. Идейните работи са непреходни работи, материалните работи са преходни работи. Някой път считате любовта за едно чувство на привързаност. Привързаността не е любов. Любовта не е продължителна, тя не продължава дълго време. Любовта едва човек може да я изнесе един момент. Ти някой път едва зърнеш някой човек, направи ти силно впечатление, веднага ти мръдне нещо. Ти видиш един човек, втори път не може да го срещнеш, казваш: „Видях един човек, който ми направи силно впечатление. Обичам го.“ Търсиш го. То е един момент, който не се повтаря. Някой ще обясни, че ти си имал връзка в миналото. То е друг въпрос. То е едно проявление. И в света тия хора на любовта ние ги наричаме високите върхове на живота. Ти срещнеш някого от тях, настане един прелом в тебе, в живота ти. Ти може да срещнеш мъж или жена, без разлика. И оттам насетне стане един прелом. Този човек е висок връх. Една Божествена енергия минава в твоята душа, в твоя ум, в твоето сърце и може би този човек, като мине, да не знае нищо за тебе, ти храниш чувства. Ти храниш чувства и черпиш от него. Той ти праща енергия, той не те знае. По някой път той си прави своите изчисления, вижда, че липсва нещо, гледа, че някой го безпокои, хлопа. Вие не го познавате. Често вие се обръщате към Бога, но не знаете същинското име. Тогава се безпокои Господ. Българите казват: „Ей ти там.“ Кой ти? Той вика: „Ей, ей!“ Този се обръща, онзи се обръща. Настигне го, казва: „Тебе викам.“ Така не се говори, то е по български. Ти, най–първо, ще научиш неговото име, ще намериш този човек и ще избереш един метод, как да говориш. Аз по някой път, като говоря за Бога, искам да направя идеята понятна. Казвате, Бог е много достъпен. Много недостъпен за глупавите, но достъпен за умните. Апостол Павел казва: „Бог, като презираше невежеството на хората, беше се

482 говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават. Във Варненско имаше един крайно беден човек, наричаха го Дели Васил. Където и да минеше през селото, дори и край най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, те не го лаеха. Как ще си обясните това? А пък всички го наричаха Дели Васил – смахнатия Васил. Питам защо не го лаеха кучетата. Защото този човек ги обичаше. Ако обичаш някое куче, щом те види, то познава, че го обичаш и си размахва опашката. Кучетата са много честолюбиви, у тях има едно чувство, те са пробният камък за привързаност. Ако ги погледнеш и нямаш чувство към тях, те те залайват и казват: „Не си благороден!” Кучето е образ на привързаност – откъде е останало това чувство у него? Това е един психологичен феномен и ако хората биха имали дори привързаността на кучетата, биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има и чувство на кавалерство: едно мъжко куче никога няма да сдави някое женско, благородство има; може да има някои изключения при дресираните кучета, но поне аз не съм видял. Между хората така ли е? Значи в кучето има едно благородно чувство на привързаност и чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да вземат тези качества за пример. Каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране – казвате: „Така трябва да живеем!” Аз съм за учението. Всеки един човек трябва да се стреми да прилага, защото в приложението е красотата на Живота. Някой ми разказва как ял череши, колко били сладки; ако този господин ми даде и аз да опитам черешите, може да ми разправя – тогава и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.” Вие казвате, че трябва да бъдете добри хора. Има едно застояло добро в света. Други казват, че трябва да бъдете

481 например ако живееш в едно културно общество, ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и познават кога човек е вътрешно добър. Даже и животните познават. Във Варненско имаше един крайно беден човек, наричаха го Дели Васил. Където и да минеше през селото, дори и край най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, те не го лаеха. Как ще си обясните това? А всички го наричаха Дели Васил – Смахнатия Васил. Питам защо не го лаеха кучетата. Защото този човек ги обичаше; ако обичаш някое куче, щом те види, то познава, че го обичаш и си размахва опашката. Кучетата са много честолюбиви, у тях има едно чувство, те са пробният камък за привързаност; ако ги погледнеш и нямаш чувство към тях, те те залайват и казват: „Не си благороден!“. Кучето е образ на привързаност – откъде е останало това чувство у него? Това е един психологичен феномен и ако хората биха имали дори привързаността на кучетата, биха живели много по-добре. У кучетата освен чувство на привързаност, има и чувство на кавалерство: едно мъжко куче никога няма да сдави някое женско, благородство има; може да има някои изключения при дресираните кучета, но поне аз не съм видял. Между хората така ли е? Значи в кучето има едно благородно чувство на привързаност и чувство на самосъзнание, на дълг към противоположния пол. Хората трябва да вземат тези качества за пример. Каква е целта на религията – да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа; а в сегашния век има една опасност от морализиране. Казвате: „Така трябва да живеем!“. Аз съм за учението. Всеки един човек трябва да се стреми да прилага, защото в приложението е красотата на Живота. Някой ми разказва как ял череши, колко били сладки; ако този господин ми даде и аз да опитам черешите, може да ми разправя – тогава и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, опитах, действително е така“.