~ 1 ~

Духът и плътта

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Духътъ и плътьта". Сила и Животъ.-2-ра серия, Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки) в периода 1914, 1915, 1916 и 1917 г.. Издание София,1915 г., Царска Придворна Печатница, (стар правопис). Други издания на книгата : София, 1927, Пловдив 1933 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
VWMVM вина истина; оставилъ е вѣрата въ Бога, но има пъкъ вѣра въ себе си. И тъй, вѣрата може да бжде положителна и отрицателна. Адамъ и Ева, като сж проявили този принципъ на невѣрване въ Бога, понеже е влѣзълъ Луциферъ въ райската градина, повѣрвали сж въ послѣдния и оставили Бога. Вслѣдствие на това е станало и грѣхопаданието. И апостолъ Павелъ казва въ посланието къмъ Римлянитѣ: „Комуто се подчинишъ, нему слуга ставашъ“. Тази сутринь моята бесѣда ще бжде върху двата велики закона, които формулирамъ така: „законътъ на противоложноститѣ“ и „законътъ на подобието“. Това сж закони, които можемъ да провѣряваме всѣки день. Тѣ не еж отвлѣчена философия, не сж като прѣраждането, или трансмигрирането на душитѣ; тѣ сж нѣща, които можемъ ежедневно да провѣримъ въ себе си. И тъмнитѣ страни отъ това гледище на законитѣ ще ви станатъ до извѣстна степень ясни. За лримѣръ, вие се намирате при морския брѣгь. Виждате морето тихо и спокойно; но изеднъжъ забѣлѣзвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига къмъ брѣга, образува течение — туй, което ученитѣ наричатъ „приливъ“. Има мѣста, дѣто морето се повдига до 60 крака височина; тогава трѣбва да избѣгате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе, ще бждете застигнати и погълнати отъ вълнитѣ. И този приливъ, туй повдигане на вълнитѣ, продължава 12 часа; слѣдъ 12 часа ще забѣлѣжите, че вълнитѣ почватъ да се отдръпватъ пакъ назадъ — къмъ морето. Туй може да го наблюдавате често, нѣкога всѣки день; въ 24 часа,

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
—— вина . истина; оставилъ е вѣрата въ Бога, но има пъкъ вѣра въ себе си. И тъй, вѣрата може да бжде положителна и отрицателна. Адамъ и Ева, като сж проявили този принципъ на невѣрване въ Бога, понеже е влѣзълъ Луциферъ въ райската градина, повѣрвали сж въ послѣдния и оставили Бога. Вслѣдствие на това е станало и грѣхопаданието. И апостолъ Павелъ казва въ посланието къмъ Римлянитѣ: „Комуто се подчинишъ, нему слуга ставашъ“. Тази сутринь моята бесѣда ще бжде върху двата велики закона, които формулирамъ така: „законътъ на противоложноститѣ“ и „законътъ на подобието“. Това сж закони, които можемъ да провѣряваме всѣки день. Тѣ не сж. отвлѣчена философия, не сж като прѣраждането, или трансмигрирането на душитѣ; тѣ сж нѣща, които можемъ ежедневно да провѣримъ въ себе си. И тъмнитѣ страни отъ това гледище на законитѣ ще ви станатъ до извѣстна степень ясни. За лримѣръ, вие се намирате при морския брѣгь. Виждате морето тихо и спокойно; но изеднъжъ забѣлѣзвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига къмъ брѣга, образува течение — туй, което ученитѣ наричатъ „приливъ“. Има мѣста, дѣто морето се повдига до 60 крака височина; тогава трѣбва да избѣгате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе, ще бждете застигнати и погълнати отъ вълнитѣ. И този приливъ, туй повдигане на вълнитѣ, продължава 12 часа; слѣдъ 12 часа ще забѣлѣжите, че вълнитѣ почватъ да се отдръпватъ пакъ назадъ — къмъ морето. Туй може да , го наблюдавате често, нѣкога всѣки день; въ 24 часа,

~ 2 ~

Дали може

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Дали може", 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), Издание 1942 г., София

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
298 уреденъ. Този свѣтъ, който ви плаши, който не е добре нареденъ, това е вашиятъ вътрешенъ свѣтъ. Нѣкой казва, че като умре, тогава ще види другия свѣтъ. — Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога нѣма да го види. Затова, по-добре е да живѣете, отколкото да умрете. Понеже хората нѣматъ ясна представа за смъртьта, за онзи свѣтъ, чувате да казватъ за нѣкого; Умрѣ младъ и зеленъ, но поне се успокои. — Какъ може човѣкъ да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднада въ мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала въ лапитѣ на котката! Въ този смисълъ, и смъртьта е найголѣмото нещастие, което сполетява човѣка. Тя обелва мускулитѣ му и оставя само сухи кости. Тя е Луциферъ, тя е крадецъ, който обира човѣка. Като знаете, какво нѣщо е смъртьта, не казвайте, като умремъ, но кажете въ себе си: Ще живѣемъ, или ще възкрьснемь! Има смисълъ човѣкъ да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. Въ това отношение, азъ съмъ умрѣ 1Ъ човЬкъ, но същевременно съмъ и живъ. По-умрѣлъ човЬкъ ть мене нѣма, но и по-живъ нѣма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Азъ нѣма да постъпя, като Настрадинъ Ходжа, който казва едно нѣщо, а върши друго. Единъ день Настрадинъ Ходжа казвалъ на едного, че ако намѣри 99 лв., нѣма да ги вземе, щомъ не съ сто. Като чулъ това, събеседникътъ му решилъ да го изпита. На другия день той турилъ на пътя, дето Ходжата минавалъ, 99 лв. Като ги видѣлъ, Ходжата се навелъ и взелъ паритѣ. — Какво намѣри, запиталъ го съседътъ му. —• Намѣрихъ 99 лв. — Нали каза, че и 99 лв. да намѣришъ, нѣма да ги вземешъ, ако не съ сто — Така е, но азъ зная, че който е далъ 99 лева, ще даде още единъ. Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лошъ, грѣшенъ животъ. Съ това Настрадинъ Ходжа искалъ да каже: Ако водя лошъ животъ, мога да живѣя и добъръ, и праведенъ. Добриятъ, Божествениятъ животъ се заключава въ единицата. Ако човѣкъ лъже, той може да говори и истината; ако мрази, може и да обича; ако взима, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителенъ животъ, когато човѣкъ

~ 3 ~

Ни мъж, ни жена

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Ни мъж, ни жена", Сила и живот, X серия, т.2, (1927-1928), Книгата съдържа беседи на Учителя Беинса Дуно от 20.11.1927 г. до 22.01.1928 г. Издание 1933 г., София

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
106 на което изпадатъ въ противоречие. Писанието кзва : „Никого не одумвайте/' т. е. не говорете лошо за никого. Следователно, не говорете лошо и за този падналъ духъ, както мнозина го наричатъ. Ще приведа единъ анекдотъ, отъ който се вижда, че наистина, зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на земята, когото нѣкой наричатъ Луциферъ. Единъ беденъ човѣкъ говорилъ лошо за Луцифера, който веднъжъ го спрѣлъ на пжтя и му казалъ: Слушай, престани да се занимавашъ съ мене! Какво правя на земята, това е моя работа. Ти си беденъ човѣкъ, и трѣбва да държишъ езика въ устата си. Азъ мога така да ти напакостя, че да ме помнишъ за винаги и да разберешъ, какво значи почить и уважение. — Не искамъ да зная. — Добре, азъ ще ти докажа, какво мога да направя съ тебе. Единъ день Луциферъ преобразилъ единъ отъ своитѣ слуги на магаре, като му казалъ: Ще те изпратя на земята при единъ господарь, който ще те заведе на пазаря и ще те продаде евтино, за да може да те купи единъ беденъ човѣкъ, когото имамъ предъ видъ. По-нататъкъ ти знаешъ вече, какво ще правишъ. И наистина, слугата слѣзълъ на земята, като магаре, което господарьтъ му завелъ на пазаря да продава. Като видѣлъ това магаре, бедниятъ човѣкъ пожелалъ да го купи и запиталъ, колко струва. — Евтино го продавамъ, казалъ господарьтъ му. — Тъкмо това търся и азъ; беденъ човѣкъ съмъ, не разполагамъ съ много пари. Пазарлъкътъ станалъ лесно. Бедниятъ човѣкъ купилъ магарето и тръгналъ за дома си доволенъ, че могълъ да купи толкова евтино магаре. Турилъ юларътъ на магарето и го завелъ на чешмата да го напои. Като се навело да пие вода, магарето влѣзло въ курната на чешмата и така се наврѣло вжтре, че само ушитѣ му се виждали. Седи беднякътъ предъ чешмата, иска да извади магарето отъ курната, но не може, не излиза магарето. По едно време, дошълъ единъ човѣкъ да пие вода на чешмата и попиталъ бедния: Хубава ли е водата? — Водата е хубава, но въ курната има едно магаре, което не може да излѣзе. Погледналъ човѣкътъ въ курната, но нищо не видѣлъ. — Защо лъжешъ? ударилъ му единъ бой и си отишълъ. Седи бедниятъ човѣкъ предъ чешмата, чуди се, какво да прави. Дошълъ втори човѣкъ да пие вода. Бедниятъ казалъ и на него, че въ курната на чешмата се е скрило едно магаре. Погледналъ и той, но нищо не видѣлъ. — Ще ти дамъ да разбе

~ 4 ~

Който има невестата

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Който има невестата", Сила и живот, дванадесета серия, т.2 (1929), Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 17.03.1929 г. до 12.05.1929 г. Издание 1935 г., София

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
44 по-голѣма отъ тази, която сжществува въ земята. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да бжде дълбокъ, понеже има опасность всичко въ него да замръзне. Когато станатъ религиозни, хората започватъ да се измѣнятъ и се чудятъ, защо едно време сж били по-добри, а сега сж станали по-лоши. — Това е само илюзия. Въ сжщно пь, тѣ не сж станали по-лоши, но сж станали по-студени. Защо? — Като се намиратъ подъ влиянието на месечината, атмосферата имъ става по-рѣдка, голѣма часть отъ топлината имъ се излжчва, и тѣ ставатъ по-студени. На месечината има студъ 200° подъ нулата. Студътъ на месечината служи като протекция на адептитѣ, които живѣятъ тамъ, да ги запазва отъ сжщества, които биха ограбили богатствата имъ. Който отиде на месечината да краде, каквото хване въ ржцетѣ си, моментално ще го изпусне, ще се скове отъ студъ. Следователно, голѣмиятъ студъ запазва месечината отъ крадци. И слънцето има своя фотосфера, която го предпазва отъ атакитѣ на крадцитѣ. Температурата на слънцето е отъ три милиона градуса нагоре. Никакви войски, никакви адепти не сж въ състояние да завладѣятъ слънцето. Въ вжтрешната страна на слънцето, обаче, живѣятъ възвишени сжщества, които прекарватъ отличенъ животъ, пъленъ съ красота и величие. Когато нѣкой покойници, влѣзатъ въ слънцето, тогава тѣ ще разбератъ, какво нѣщо е Царството Божие. Тамъ ще разбератъ, какво нѣщо е висока планина. На слънцето има планини, по-високи отъ Хималаитѣ. Казвате: Вѣрно ли е всичко това? — Вѣрно е. Така говорятъ и ученитѣ хора. Тѣ подържатъ, че повърхностьта на слънцето има много висока температура. — Азъ се съгласявамъ съ мнението на ученитѣ, но тѣ не се съгласяватъ съ моето мнение. Взъ подържамъ, че има животъ въ вжтрешностьта на слънцето, при много по-благоприятни условия отъ тия на земята. Които не вѣрватъ на думитѣ ми, тѣ могатъ да провѣрятъ това. Нѣкой учени подържатъ, че температурата на слънцето е около 35 милиона градуса. Азъ казвамъ, че температурата на слънцето е много по-висока отъ 35 милиона градуса. Чрезъ тази температура, слънцето е запазено отъ всички изненади, които биха могли да го сполетятъ. То не може се да завладѣе. Досега сж правени много опити да завладѣятъ слънцето, но всички сж излѣзли безрезултатни. Голѣма борба има въ природата за завладяване на слънцето. Въ една легенда се разправя за първия опитъ, който Луциферъ направилъ, за да завладѣе слънцето,
164 вате: Ученъ човѣкъ е този, той се занимава съ човѣшката душа. Какво представя душата? — Душата е центъръ, въ който се събиратъ всички красиви заложби и възможности за човѣка. Щомъ загуби този центъръ, човѣкъ загубва всички възможности и условия въ себе си да се прояви. Безъ душа човѣкъ не може да се прояви. За да се развива правилно, той трѣбва да проявява четири нѣща въ себе си: умъ, сърце, душа и духъ. Това сж четири необходими елемента за развитието на човѣка. Съвременнитѣ хора признаватъ ума, сърцето, донѣкжде и духа. Дойде ли до душата, тѣ я отричатъ, не признаватъ нейното сжществуване. Безсмъртието на човѣка седи въ съзнанието, че има душа. Като намѣри душата си, човѣкъ става безсмъртенъ. Щомъ изгуби душата си, той влиза въ областьта на смъртьта. Значи, душата носи безсмъртие. Казано е въ Писанието: „И вдъхна му Богъ дихание, и той стана жива душа.“ Като не изпълни закона на послушанието, първиятъ човѣкъ изгуби душата си, още докато бѣше въ рая. Казватъ, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнилъ върху нея Луциферъ, адепта на черното братство. Какво се иска днесъ отъ жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря, освенъ Богъ. Що е жената? — Жената, въ пъленъ смисълъ на думата, подразбира врата, която се отваря само съ ключа на Бога. Всѣка друга врата, която се отваря съ ключоветѣ на обикновенитѣ хора, не е жена. Това е новото опредѣление за жената. Че жената била красива, че представяла мекия елементъ — това е другъ въпросъ. Красота, мекота, богатство, знание, сила — всичко се съдържа въ душата. Душата никога не може да бжде изоставена, пренебрегната. Когато човѣкъ пренебрегне своята душа, Богъ предварително я взима. Небето е много взискателно и строго къмъ своето. То не позволява да се злоупотрѣбява съ Божественото. Срѣщамъ едного. Той ме поглежда отгоре додолу, измѣрва ме. Питамъ: Имашъ ли точни везни, съ които да ме претеглишъ? Дзъ самъ ще ти кажа какво имамъ. Имамъ глава, която право мисли; имамъ отворени, очи, които никога не дремятъ. Безсмъртието изключва дремката. Имамъ крака, които здраво държатъ тѣлото ми. Краката представятъ човѣшкитѣ добродетели. Имамъ ржце. които добре работятъ. Ржцетѣ представятъ правдата. Щомъ имамъ всичко това, душата ми е на мѣсто. Следователно, не може да стане престжпление въ свѣта, което Богъ да

~ 5 ~

Делата Божии

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
85 да убива, нито на пияница, който се връща у дома (си да бие своитѣ близки. Следователно, прави добро само на онзи, който има съзнание; прави добро на живия, а нена мъртвия; шрави добро на онзи, въ когото Богъ живѣе! Ще кажете, че Богъ живѣе въ всички хора. Ако е така, правете добро на всички. Сега азъ ви говоря като на хора, които|разбиратъ нѣщата, които иматъ знания. Не е въпросъ да измѣните своитѣ възгледи. Дръжте възгледитѣ си, но бждете разумни. Ако се грѣете на слънчевитѣ§!лжчи, това не значи, че трѣбва да измѣните възгледитѣ"си за слънцето. Вие можете да мислите за слънцето, каквото искате; важно е, обаче, да бждете разумни, да се ползувате отъ неговитѣ лжчи. Не можете ли да използувате слънчевитѣ лжчи, вие се лишавате отъ благото, което тѣ носятъ въ себе си. Неразумниятъ животъ лишава човѣка отъ благата, които очаква. Дръжте въ ума си мисъльта за Божественото начало, което е вложено въ всѣки човѣкъ като сила, която може да го спаси отъ злото въ свѣта. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бждете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, въ която днесъ живѣете. Дълго време трѣбва да чакате, докато съградите нова форма, въ която да продължите живота си. Въ една легенда за създаването на свѣта и за първитѣ човѣци се говори за желанието на Луцифера или сатаната да се състезава съ Бога. Като видѣлъ небесната дева, създадена отъ Бога, Луциферъ се влюбилъ въ нея и пожелалъ да я открадне. Като знаелъ, че Богъ е създалъ цѣлата вселена, Луциферъ решилъ да скрие отъ Него своя планъ за открадването на небесната дева. Той успѣлъ да реализира плана си, заради което билъ изпжденъ отъ рая. И до днесъ още Луциферъ не може да се върне на небето. Следъ създаването на първитѣ човѣци, Богъ създалъ вторъ свѣтъ, въ който били поставени да живѣятъ Адамъ и Ева. Доколко сж вѣрни тия легенди, това е въпросъ, който предстои на изучаване. Коя е причината за грѣхопадането на първитѣ човѣци? Причината за първия грѣхъ е непослушанието и користолюбието. Това виждаме въ живота и на съвре

~ 6 ~

Отец ме люби

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Отец ме люби", книгата съдържа две беседи, изнесени от Учителя на 22 март 1936 г. Утринно слово и неделна беседа. Изданието е от 1936 г. Печатница "ЗАДРУГА", София, стар правопис.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
31 това тѣ разрешаватъ съ числа. Химицитѣ изучаватъ елементитѣ, образуватъ различни съединения, като ги турятъ въ известни реакции; отъ друга страна тѣ откриватъ нови елементи, изучаватъ свойствата имъ. За основа на всичката имъ работа, обаче, служатъ елементитѣ. Следователно, както математицитѣ боравятъ съ числа, химицитѣ — съ елементи, така и вие трѣбва да приложите въ действие своята права мисъль, за да разрешите задачитѣ на своя животъ. Каквото и да ви се говори, както и да ви се говори, прилахайте своята права мисъль като мѣрка на нѣщата. Въ всѣко нѣщо търсете научната страна, за да се ползувате отъ него. Когато Богъ създалъ земята, на небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители отъ всички свѣтове, отъ всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присътствували на изложението, билъ и падналиятъ ангелъ — Луциферъ. Той седѣлъ важно, съ своето величие, и разглеждалъ всичко онова, което Богъ е създалъ. По едно време той видѣлъ едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Указало се, че това същество билъ човѣкътъ. Господъ видѣлъ, че Луциферъ не обърналъ внимание на това малко същество, не се спрѣлъ да го разгледа отблизо, затова го запиталъ: Видѣ ли човѣка? — Видѣхъ едно малко, дребно същество, но не се
32 спрѣхъ да го разгдеждамъ.— Вѣрвашъ да, че отъ него ще излѣзе нѣщо?— Не вѣрвамъ. Отъ синаповото семе нищо не може да излѣзе. Такова нѣщо е човѣкътъ въ моитѣ очи. — Много нѣщо ще излѣзе отъ това същество. — Не вѣрвамъ да излѣзе нѣщо — отговорилъ Лу циферъ. Обаче, заради невѣрието си, Луди феръ трѣбвало да напусне небето и да слѣзе да се скита по свѣта. Като го запитвали, за що напусналъ небето, Луциферъ отговарялъ: Едно време имаше изложение на небето. Ме жду всичко създадено отъ Бога, бѣше и човѣкътъ —малко, дребно същество, като синапо во семе. Господъ ме запита: вѣрвашъ ли, че отъ това същество ще излѣзе нѣщо? Азъ ка захъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ него. Той ме убеждаваше, че ще излѣзе нѣщо, но азъ не повѣрвахъ на думитѣ Му. Заради невѣрието ми ме изпадиха отъ небето. Голѣма пакость ми създаде това малко същество! Като слѣзохъ на земята, скитахъ се самотенъ отъ едно мѣсто на друго и видѣхъ единъ день едно голѣмо същество, че работи, създава, твори. Почудихъ се, кое ще е това същество, което не познавамъ. Разбрахъ, че това билъ човѣкътъ — онова малко синапово семе, което преди хиляди години не ми вдъхна никакво довѣрие. Наистина, отъ малкото синапово семе излѣзе виденъ, знаменйтъ човѣкъ, когото Богъ постави въ рая, тамъ да живѣе и да се развива Отъ този моментъ Луциферъ си поста вилъ за цель да изкара човѣка отъ рая, да
33 отнеме щастието му. Той си казалъ: На времето човѣкътъ стана причина да ме изпждятъ отъ небето, а сега азъ ще стана причина да го изпждятъ отъ рая. Обаче, има разлика между пакостьта, която човѣкъ е направилъ на Лу цифера и тази, която Луциферъ е направилъ на човѣка. Човѣкътъ съвършено несъзнателно, безъ никаква омисъль е станалъ причина да изпждятъ Луцифера отъ небето. Невѣрието на Луцифера е причина за нещастието му. Луциферъ, обаче, съвсемъ съзнателно се е заелъ да отнеме щастието на човѣка. Съ влизането си въ рая, Луциферъ ималъ желание да внесе своето безвѣрие между първитѣ човѣци. Той успѣлъ въ желанието си. Като видѣлъ Ева въ рая, започналъ да й разправя своята опитность: Едно време за своето невѣрие азъ изгубихъ щастието си. Не повѣрвахъ, че отъ едно малко семенце може да излѣзе нѣщо. Оттукъ научихъ закона, да не казвамъ, че отъ малкитѣ нѣща не може да излѣзе нѣщо. Затова и на васъ сега казвамъ: Вкусете отъ плода на дървото за познаване на доброто и злото и вѣрвайте, че отъ него всичко може да стане. Като вкусите отъ този плодъ, вие ще станете богове, ще придобиете голѣми опитности и знания. Сега пъкъ азъ ви казвамъ: Вѣрвайте, че отъ това дърво, именно, нищо нѣма да излѣзе. Върху това дърво било написано на единъ

~ 7 ~

Сила и живот, том 1

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 1, неделни беседи изнасяни от 29 март 1914 г., до 8 октомври 1916 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2006 г., ISBN: 954-739-734-6, Първо издание, твърда корица, формат: 14/20,5 см, 560 страници

съдържание

посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за теб, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в Живота, но не и от Дървото за познание доброто и злото.“ Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адама да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително вяра е необходима, било положителна или отрицателна – тя е основа в Живота, без нея Живот не може да съществува. Съществата, колкото малки и да са, като започнете от микроскопичните и дойдете до най-висшите, всички имат вяра. Но каква е тяхната вяра? Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“, но същевременно това негово твърдение показва, че той вярва в нещо – той вярва, че няма Бог, значи пак трябва да вярва. Бих желал да видя как човек може да стане съвсем без вяра, да не вярва и в себе си. Щом той вярва в себе си, значи има вяра, само че вярва в своя ум. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право, то е наполовина истина – оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало и грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш.“ Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: закон за противоположностите и закон на подобието. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 258
Дълбочина 14, 38, 46, 61, 70, 83, 89, 105, 107, 108, 117, 122, 135, 140, 148, 152, 156, 157, 158, 159, 166, 169, 173, 175, 180, 182, 183, 185, 190, 194, 199, 217, 219, 222, 239, 240, 241, 243, 246, 257, 258, 264, 276, 281, 288, 293, 294, 297, 300, 303, 307, 309, 310, 311, 316, 320, 331, 332, 338, 339, 341, 344, 345, 347, 354, 357, 359, 370, 397, 400, 402, 405, 413, 419, 422, 424, 442, 461, 463, 466, 472, 480, 485, 488 Държава, държавник 71, 179, 192, 301, 303, 371, 415 Дявол 14, 17, 29, 35, 36, 39, 53, 154, 156, 174, 175, 221, 223, 247, 253, 254, 261, 264, 270, 274, 275, 297, 299, 314, 315, 325, 328, 329, 333, 347, 353, 367, 377, 381, 382, 386, 388, 389, 390, 391, 392, 393, 394, 395, 400, 408, 430, 446, 450, 453, 455, 456, 458, 499 – лукавия 391, 392, 395, 447, 454 – Луцифер 258 – Мамон 403 – Сатана 234, 392, 453 Еволюция 32, 108, 221, 226, 228, 242, 243, 245, 323, 329, 433, 438, 464, 475, 477, 506 Единство, единение 219, 235, 329, 461, 495 Език 7, 22, 59, 60, 75, 76, 77, 133, 137, 141, 152, 176, 195, 198, 199, 201, 206, 217, 218, 243, 262, 273, 279, 321, 346, 365, 384, 419, 420, 449, 462, 463 – английски 200 – арабски 176 – български 7, 21, 24, 45, 166, 201, 209, 243, 462 – гръцки 243 – еврейски 176, 449 – санскритски 50, 132, 166, 200, 489 – старогръцки 489 Електричество 18, 225, 300, 301, 339, 358, 359, 468, 499, 500 Ембриология 410 Енергия 22, 25, 98, 139, 151, 171, 339, 363, 411, 443, 453, 463, 483 Естественост 28, 98, 143, 187, 280, 290, 322 Етер 151 Желание 8, 17, 19, 23, 25, 29, 30, 31, 33, 38, 41, 42, 44, 47, 49, 50, 51, 56, 61, 66, 68, 70, 72, 75, 76, 81, 85, 90, 92, 93, 98, 99, 102, 117, 118, 120, 126, 127, 128, 132, 133, 136, 138, 141, 143, 144, 145, 149, 151, 153, 154, 158, 169, 207, 227, 244, 250, 251, 252, 253, 275, 278, 280, 281, 282, 284, 287, 288, 299, 303, 310, 311, 312, 313, 318, 325, 327, 328, 331, 338, 339, 340, 351, 352, 353, 356, 357, 360, 364, 372, 373, 376, 379, 386, 398, 401, 402, 403, 404, 405, 406, 408, 412, 421, 422, 425, 429, 430, 434, 444, 445, 454, 470, 480, 499, 501, 502, 503, 507, 509, 511, 512 Жена 12, 13, 19, 23, 24, 33, 39, 42, 47, 53, 54, 56, 58, 60, 63, 76, 90, 94, 95, 96, 97, 98, 99, 100, 101, 103, 105, 106, 117, 118, 119, 121, 128, 137, 141, 142, 144, 145, 146, 149, 153, 157, 163, 165, 169, 173, 177, 186, 187, 190, 191, 229, 240, 247, 250, 255, 262, 271, 272, 278, 283, 285, 286, 288, 298, 300, 302, 309, 312, 325, 330, 334, 336, 337, 338, 339, 341, 342, 343, 344, 345, 346, 347, 348, 350, 351, 352, 353, 354, 355, 358, 362, 363, 367, 369, 370, 373, 375, 376, 377, 380, 381, 385, 390, 391, 392, 393, 395, 396, 398, 399, 400, 401, 402, 404, 405, 409, 424, 426, 427, 428, 429, 430, 437, 439, 440, 442, 449, 453, 455, 457, 463, 464, 468, 474, 478, 480, 481, 485, 490, 492, 497, 504, 505, 506, 508, 509, 510 – дама 170, 446, 447, 456 – мома 12, 79, 89, 107, 179, 247, 251, 285, 297, 357, 364, 372, 374, 390, 392, 393, 401, 426, 452, 457, 499, 508, 509 – момиче 98, 479, 488 УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 530

~ 8 ~

Сила и живот, том 3

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 3, неделни беседи изнасяни от 3 юни 1917 г., до 29 декември 1918 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2008 г., ISBN: 954-739-736-2(т.3). Първо издание, твърда корица, формат: 14/20,5 см, 536 страници;

съдържание

БЕИНСА ДУНО ДУХ ГОСПОДЕН 339 онзи свят, чувате да казват за някого: „Умря млад и зелен, но поне се успокои.“ Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: „Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка!“ или „Колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката!“ В този смисъл и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека – тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте: „Като умрем“, но кажете в себе си: „Ще живеем“ или „Ще възкръснем.“ Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив – по-умрял човек от мен няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, за да видите, че е така. Аз няма да постъпя като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго. Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери деветдесет и девет лева, няма да ги вземе, щом не са сто. Като чул това, събеседникът му решил да го изпита: на другия ден той турил на пътя, дето ходжата минавал, деветдесет и девет лева. Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите. – Какво намери? – запитал го съседът му. – Намерих деветдесет и девет лева. – Нали каза, че и деветдесет и девет лева да намериш, няма да ги вземеш, ако не са сто. – Така е, но аз зная, че който е дал деветдесет и девет лева, ще даде още един. Какво показва числото 99? То е мистично число – означава лош, грешен живот. С това Настрадин Ходжа искал да каже: „Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.“ Добрият, Божественият живот се заключава в единицата. Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ III 506 Дявол 22, 58, 59, 62, 63, 66, 70, 71, 200, 230, 231, 252, 257, 266, 267, 315, 383, 409, 410, 415, 417, 435, 441 – антихрист 197 – демон, бяс 167, 278 – Луцифер 338 – сатана 200 Еволюция 342, 356, 358, 359, 368, 439 Единство, обединение 37, 114, 448, 450, 451 – Единния 272 Език 15, 19, 25, 71, 83, 138, 143, 207, 226, 240, 296, 353, 388, 441, 466, 488 Вж. Букви, Слово, говор – английски 190, 293 – български 71, 77, 175, 190 – еврейски 298, 441 – език на животните 185, 476 – писменост 441 – първичен език 441, 415 – санскритски 441 – синоними 176, 299, 404, 406, 445, 463 – турски 190, 441 – френски 441 Електричество 216, 350, 386 Енергия 14, 18, 33, 60, 64, 75, 77, 98, 143, 148, 164, 173, 195, 200, 211, 217, 236, 256, 260, 272, 307, 317, 320, 321, 329, 340, 422, 477, 483, 485, 490 Естественост 44, 58, 95, 123, 124, 131, 164, 208, 217, 252, 255, 263, 265, 283, 330, 331, 335, 353, 446, 457 Етер 350, 351 Желание 15, 16, 36, 41, 42, 61, 70, 72, 97, 110, 132, 133, 146, 148, 152, 175, 180, 194, 208, 209, 214, 215, 216, 252, 253, 254, 263, 277, 305, 310, 311, 325, 331, 350, 357, 363, 369, 393, 402, 460 – Божествени желания 297 – дисхармония в желанията 140, 143, 144 – добри желания 116, 117, 145, 196, 217, 219, 283, 284, 300, 417, 464 – лоши, отрицателни желания 126, 145, 191, 193, 196, 219, 255, 266, 338, 376, 377, 407 – неестествени, преходни желания 291, 297-8, 304 – нови желания 187, 217, 283 – постигане на желания 37, 38, 321, 489 – символ на желания 250, 415 – стари желания 106 – чисти желания 258, 428 – чувствени желания 182 Жена, мъж 10, 11, 12, 14, 15, 16, 18, 19, 21, 22, 27, 28, 30, 32, 36, 37, 41, 42, 43, 49, 50, 55, 56, 57, 60, 62, 63, 67, 69, 76, 77, 78, 81, 84, 92, 93, 98, 100, 101, 103, 106, 107, 108, 109, 111, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 121, 124, 128, 131, 134, 135, 136, 140, 142, 143, 144, 145, 147, 148, 150, 151, 152, 154, 155, 158, 159, 161, 164, 165, 166, 167, 168, 169, 170, 171, 172, 173, 174, 175, 176, 180, 182, 183, 184, 185, 186, 187, 188, 190, 191, 192, 193, 195, 196, 197, 198, 200, 202, 205, 206, 207, 208, 209, 216, 217, 221, 222, 223, 226, 230, 236, 237, 238, 239, 243, 247, 252, 257, 258, 259, 262, 263, 265, 266, 274, 275, 280, 281, 283, 286, 288, 291, 292, 294, 295, 296, 297, 298, 300, 301, 307, 314, 324, 325, 326, 332, 333, 343, 344, 346, 347, 349, 352, 353, 354, 355, 362, 367, 371, 373, 375, 376, 378, 390, 401, 402, 405, 407, 410, 414, 419, 420, 423, 425, 428, 429, 430, 431, 432, 434, 438, 440, 442, 443, 444, 445, 446, 448, 452, 454, 462, 463, 465, 467, 469, 472, 476, 478, 482, 486, 487, 488 Женитба 43, 55, 62, 63, 76, 84, 106, 113, 114, 122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 130, 131, 133, 136, 138, 158, 166, 186, 189, 190, 191, 195, 198, 208, 221, 223, 236, 247, 258, 260, 274, 275, 344, 349, 354, 362, 370, 371, 372, 378, 380, 401, 423, 440, 444, 446, 452, 462, 467, 472, 480, 481, 482, 483, 486, 488 – многоженство 258 – развод 78, 196, 198, 200, 221, 222, 378

~ 9 ~

Сила и живот, том 4

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 4, неделни беседи изнасяни от 12 януари 1919 г. до 6 март 1921 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2010 г., ISBN: 954-739-737-0 (т.4), Първо издание, твърда корица, формат: 32/84/108, 824 страници;

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ IV 132 И тъй, днес едни от вас ще бъдат заченати, за да станат, други ще бъдат заченати, за да оживеят, а трети ще бъдат заченати, за да възкръснат – всеки от вас ще попадне в една от тези три категории. Отворете ума си за развитието на вашата душа и ще разберете най-великите тайни, ще имате общение с Ангелите и светиите, ще разберете какво има Горе, ще минавате от слава в слава, от едно слънце в друго, от една планетна система в друга. Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това – съмнението е вчерашният, старият човек, не му вярвайте! Има два вида вяра – да вярваш в лъжата и в Истината. В съвременната вяра са събрани най-лошите птици, които са омърсили гнездото на Дървото. Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старите да бъдат млади и младите – стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. Младият подразбира силен човек, а старият – мъдър човек; затова старият ще каже на младия: „Аз имам знания, а ти имаш сила; ела, братко, да работим“. А сега младите казват: „Когато стана по-възрастен, тогава ще работя“ – няма какво да ставаш възрастен, ти и сега си такъв. Майката пък казва на детето си: „Ако станеш по-добро, ще те обикна“; не лъжете децата си – обичайте ги, макар и да са лоши. Ако са добри, те няма да имат нужда от вашата Любов – смешно ще бъде да дойде лекар, за да ме лекува, когато съм здрав, но когато съм болен, ще го приема. Казвате: „За да обикна някого, той трябва да бъде чист“; не, сега, в това състояние го обикни, защото той има нужда от теб днес. Както виждам, днес вие имате нужда от масажи и аз ги правя – мачкам крака и ръце. Ще кажете: „Как майсторски разтриваш!“ – ще ме извините, но днес съм лекар в болницата и правя операции. Някои казват, че Дънов е против операциите; гноясалото трябва да се изреже, а здравото трябва да остане. Щом излезете от болницата, ще дойда в дома ви, но няма да си нося церовете, няма да ви меря пулса, няма да ви гледам очите, а ще ви целуна по Божественому. Божествени целувки трябва да има само на Небето, но не и на Земята, защото тук има зарази.

~ 10 ~

Сила и живот, том 5

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 5, неделни беседи изнасяни от 13 март 1921 г. до 4 юни 1922 г.
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2011 г., ISBN: 954-739-738-9 (т.5), Първо издание, твърда корица, формат: 32/84/108, 855 страници

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ V 830 ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Всички библейски текстове, цитирани в началото на беседите, са приведени в съответствие с Виенското издание на Библията от 1885 г., с което си е служил Учителя Беинса Дуно. 2 Блудният син – Учителя цитира Христовата притча (Лука, 15:11-32), като по-подробно се спира на нея в беседата „Блудният син“ (27.06.1915 г.). 3 Ваал – древно финикийско божество, един от главните богове във Финикия, Сирия и Палестина, на което са принасяни и човешки жертви. В Изгубеният рай на Джон Милтън ваалите са група демони, последвали Луцифер в неговия бунт срещу Бог. Като фразеологизъм служа на Ваал означава ‘стремя се към материални блага’. 4 Четиринайсетте точки на Уилсън – на 8 януари 1918 г. американският президент Томас Уилсън (1856–1924) произнася знаменитата си реч, в която формулира четиринайсет точки за сключване на справедлив мир и създаване на Общество на народите. 5 Ще се свикват свещениците на събор, да ме съдят – Архиерейският събор се свиква на 7 юли 1922 г. и обявява Учителя Петър Дънов за самоотлъчил се от Българската православна църква. 6 Изпращат комисии в Англия... – вероятно Учителя визира опитите на българската дипломация да предоговори поне частично някои от клаузите на Ньойския договор. Според мемоарите на Дж. Грегъри, служител на Форин офис (Британското външно министерство), в една от преговарящите групи участва „някакъв дъновист – писателят Андрейчин“ – очевидно е споменат Стефан Андрейчин (1869-1961), организатор и участник в комуната в с. Аслан Кайряк, поет, писател, редактор на вестници и списания, преводач от английски и френски езици. 7 Трудова повинност – закон, въведен през 1920 г. от земеделското правителство на Александър Стамболийски, според който всички граждани трябва да извършват в полза на държавата определен строителен труд. 8 Мидхат паша (1822-1883) – именит турски държавник, високообразован, полиглот, реформатор, инициатор на приемането на първата конституция на Османската империя. Като валия (губернатор) на Дунавски вилает (1864–1868) извършва редица нововъведения, целящи модернизирането на империята: построява първата железопътна линия в България – Русе-Варна, и нов главен път София – Северна България (Плевен и Русчук), прокарва прохода Арабаконак, изгражда водоснабдителната мрежа на Русчук, организира земеделски стопанства, основава първото българско земеделско училище (дн. Институт по земеделие и семезнание) и др.

~ 11 ~

Сила и живот, том 7

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 7, неделни беседи изнасяни от 25 март 1923 до 30 декември 1923 г.
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2013 г., І-во издание, ISBN 954-739-740-0, формат: 20,5/14 см, 589 стр., лукс. корица

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ VII 264 им давам възможност да се ползват свободно от благата ми. Коя от двете постъпки на слугинята предпочитате: когато върви по низходяща линия или когато върви по възходяща? Оттук вадя заключението: има хора, които търсят Бога по низходящ начин, но така никога няма да Го намерят; така пари може да намерите, но не и Бога; по този начин не можете да намерите и Истината. Други търсят Бога по възходяща линия. Ще приведа един окултен разказ. Той се отнася до времето на Бар-Единбу, виден цар, когато е станало деление на хората на бели и черни. Това деление започнало много по-рано, и то главно на физическото поле; тогава се образували двете школи и същевременно се разделили. Едните и другите се отделили по особен начин. Азембу, прочут учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на Природата и започнал да прилага методите на Луцифер. Цели двадесет години Азембу работил да направи една каса, цялата от злато и украсена с диаманти. Той искал да затвори Шефу в касата и така да го изпрати вън от Братството. Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение. Жрецът искал да разгледа касата, която била много масивна, и влязъл вътре, но тя била така направена, че повече не могъл да излезе. Тогава Азембу му казал: – Понеже изневери на Братството, ти си затворен в тази каса и вече не можеш да излезеш от нея. Аз ще ти дам един от моите ученици, за да те придружи и изнесе вън от Братството. Ако желае, той може да остане с теб; ако пък не иска, може да се върне назад. Той извикал един от способните си ученици, голям привърженик на неговото учение, и му казал: – Поверявам ти един опасен затворник, да го

~ 12 ~

В началото бе!

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"В начало бе!", 15 неделни беседи, 1914-1916 г., Първо издание.
Издателство "Бяло Братство", 2003 ISBN 954-744-033-0

съдържание

С ЛЮБОВ СЕ ВЗИМА Божествения Дух. Искам всеки от вас да призовЕ Господа. В ПисаниЕТО се казва: “Призови ме в ден скръбЕн”. Аз казвам: призовете Бога в деня на НЕговата Любов, Обич и Дух и Той ще ви дадЕ всичко, което ЖЕлаЕТЕ. Тогава няма вече да има скръб и всяка сълза ще се заличи от очите ви. Сегз ще ме запитатЕ защо още сте скръбни. Защото живеете в Стария завЕт. Всеки, който има скръб в се6е си, той е в миналия, а не в днешния ден. В днешния ден няма скръб, защото в него Господ царува. И тъй, днес едни от вас ще бъдат зачЕнати, за да станат, други ще бъдат зачЕнати, за да оживеят, а трети ще бъдат зачЕнати, за да възкръснат. Всеки от вас ще попаднЕ в Една от тези три катЕГории. Отворете ума си за развитиЕто на вашата душа и ще разбЕрЕТЕ най-вЕликитЕ тайни, ще иматЕ общЕниЕ с Ангелите и светиите, ще разбЕрЕТЕ какво има горЕ, ще минаватЕ от слава в слава, от едно слънце в друго, от Една планЕтна систЕма в друга. Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не ззпочнете да се питатЕ дали е вярно всичко това. Съмнението е вчЕрашният, старият човек не му вярвайтЕ. Има два вида вярада вярваш в лъжата и в Истината. В съврЕМЕнната вяра са събрани най-лошитЕ птици, които са си омърсили гнездото на Дървото. Ако вярваш, че има смърт, че има болЕсти, че няма нищо хубаво в свЕта, това е вярата на ЛуцифЕр. ВярвайтЕ в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старитЕ да бъдат млади и младитЕ стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. Младият подразбира силен човек, а старият мъдър човек. Затова старият ще кажЕ на младия: “Аз имам знания, а ти имаш сила; Ела, братко, да работим”. А СЕга младитЕ казват: “Когато стана по-възрастЕн, тогава ще работя”. Няма какво да ставаш възрастЕн, ти и СЕга си такъв. Майката пък казва на детето си: “Ако станЕш по-добро, ще те обикна”. Не лъжете дЕцата си обичайтЕ ги, макар и да са лоши. Ако са добри, те няма да имат нужда от вашата Любов. Смешно ще 6ъде да дойде лЕкар, за да 247

~ 13 ~

Сила и живот – том 14

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 14, неделни беседи изнасяни от 6 ноември 1927 г. до 15 април 1928 г..,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2018 г., ISBN 978-954-744-334-1

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ 176 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XIV нареченият „княз на света“. Той туря ред и порядък в света. За онзи, който не се подчинява на този ред и порядък, съществуват бесилки, куршуми, ножове, саби и т.н. Князът на земята казва: „Тук управлявам аз, затова вие трябва да ми се подчинявате; аз пък ще отговарям пред Бога. Какво мислите за мен, това не ме интересува.“. Има християни, които не знаят нищо за този княз, вследствие на което изпадат в противоречие. Писанието казва: Никого не одумвайте т.е. не говорете лошо за никого. Следователно, не говорете лошо и за този паднал дух, както мнозина го наричат. Ще приведа един анекдот, от който се вижда, че наистина зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на земята, когото някои наричат Луцифер. Един беден човек говорил лошо за Луцифер, който веднъж го спрял на пътя, и му казал: – Слушай, престани да се занимаваш с мене! Какво правя на земята, това е моя работа. Ти си беден човек и трябва да държиш езика в устата си. Аз мога така да ти напакостя, че да ме помниш завинаги, и да разбереш какво значи почит и уважение. – Не искам да зная. – Добре, аз ще ти докажа какво мога да направя с тебе. Един ден Луцифер преобразил един от своите слуги на магаре, като му казал: – Ще те изпратя на земята при един господар, който ще те заведе на пазара и ще те продаде евтино, за да може да те купи един беден човек, когото имам предвид. Понататък ти знаеш вече какво ще правиш. И наистина слугата слязъл на земята като магаре, което господарят му завел на пазара да продава. Като видял това магаре, бедният човек пожелал да го купи и запитал колко струва. – Евтино го продавам, казал господарят му. – Тъкмо това търся и аз; беден човек съм, не разполагам с много пари.

~ 14 ~

Сила и живот – том 15

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 15, неделни беседи изнасяни от 22 април 1928 г., до 28 април 1929 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2018 г., ISBN 978-­954-­09-­1263-­9

съдържание

БЕИНСА ДУНО 65 ГЛАС ОТ ГРАДА закони, Божии заповеди. Щом се възцарят Божиите закони на Земята, тя ще престане да се тресе. Питам: какво ще кажат учените хора на това? Каквото и да кажат те, светът трябва да знае, че двете плочи, за които говорят съвременните учени, това са двете плочи на Мойсей, скрижалите, които той строши. Когато тези две плочи се съединят и отидат към екватора, земята вече няма да се тресе. Екваторът представлява Божия закон, великата Божия любов. На първата плоча Бог пише: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. На втората плоча Бог написа всички граждански закони: Не убивай, не кради, не прелюбодействай и т.н. Казвам: също така, у всеки човек има две плочи, които се движат към екватора, и от това движение стават вътрешните земетресения. От ред години се проповядва на съвременните хора, че в света ще станат коренни преобразувания, от които всички хора, учени и прости ще поумнеят. Няма да остане човек в света, комуто дъската да не се намести. В двадесета глава на Откровението, 1 и 2 стих се казва: И видях, че слизаше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години. Мнозина от религиозните и учените хора намират, че писаното в тази глава по време и събития съответства на 20 век. Днес светът се управлява от Луцифер. Ангелът обаче знае законите на Небето и Земята, затова хваща Луцифер и го връзва с верига за хиляди години. Но той не седи мирен: рита, чупи плочите, разтърсва земята. Тъй щото земетресението в България показва, че дяволът се връзва. Някои питат кога ще престане земетресението? Когато завържат дявола много добре, да не може да рита, да не върши зло, да стане безопасен за хората. И сега между многото теории
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ 424 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XV безрезултатни. Голяма борба има в природата за завладяване на слънцето. В една легенда се разправя за първия опит, който Луцифер направил, за да завладее Слънцето, но се търколил оттам и паднал на Земята, дето и до днес се намира. Защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повярвахте, че аз от Бога излязох. Нека тези думи във всичката им пълнота останат в съзнанието ви. Христос казва: Всичко, каквото Отец ми има, Мое е. Тогава, ако вярвате в Христа, и вие можете да кажете: „Всичко, каквото Христос има, наше е“. Лесно е да се каже, че всичко, каквото Христос има, е наше, но който каже това, той трябва да е готов да изпълни волята на Христа. Христос е емблема на великата Любов в света. 24 март 1929 г., София

~ 15 ~

Сила и живот – том 16

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 16, неделни беседи изнасяни от 5 май 1929 г., до 3 ноември 1929 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2018 г., ISBN 978-­954-­09­-1314-­8

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XVI 24 сшата математика. Когато професорът отвори една от тия книги, веднага разбира смисъла и съдържанието им. Каквато формула види, той я разбира. Отивате на планината, гледате разхвърляни камъни, но нищо не разбирате. Щом дойде минералогът, веднага започва да чете по тях. Виждате различни растения, животни, насекоми, но нищо не разбирате. Щом дойде някой зоолог или ботаник, веднага ще ви каже какво растение или животно е това, какво име носи, как и при какви условия расте и се развива. Срещате някой психолог, казвате: „Учен човек е този, той се занимава с човешката душа“. Какво представя душата? Душата е център, в който се събират всички красиви заложби и възможности за човека. Щом загуби този център, човек загубва всички възможности и условия в себе си да се прояви. Без душа човек не може да се прояви. За да се развива правилно, той трябва да проявява четири неща в себе си: ум, сърце, душа и дух. Това се четири необходими елемента за развитието на човека. Съвременните хора признават ума, сърцето, донякъде и духа. Дойде ли до душата, те я отричат, не признават нейното съществуване. Безсмъртието на човека седи в осъзнаването, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. Значи душата носи безсмъртие. Казано е в Писанието: И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа. Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си, още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адепта на черното братство. Какво се иска днес от жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря, освен Бог. Що е жената? Жената, в пълен смисъл на думата, подразбира врата, която се отваря само с ключа на Бога. Всяка друга врата, която се отваря с ключовете на обикновените хора, не е жена.
БЕИНСА ДУНО 339 СТОТНИКЪТ Поетът пише: „Заплакала е гората; гората и планината“; или: „ходила е Мара за вода студена“. Мара е еврейско име и означава „горчив“. Българите казват Мара, но правилно е ударението да пада на втората сричка – Мара. Който пише нещо за Мара, той всякога се изцапва. Той е приел нещо горчиво, което не е могъл да асимилира. Тъй щото добре е човек да има идеи, но той трябва да знае, че човешките идеи изобщо не могат да спасят света. Тяхното влияние е ден и половина – колкото и влиянието на виното. Щом влиянието на виното се прекрати, едновременно с това изчезват и идеите. Днес всички хора разискват върху злото, искат да разберат какво представя то, отде иде и т.н. Това не е тяхна работа. Който се е занимавал със злото, той всякога се е оцапвал. Не само обикновените хора не трябва да се занимават със злото в света, но даже и учените, и адептите не трябва да се занимават с него. Те знаят, че наймалкото докосване до злото е в състояние да ги опорочи. За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват със слизането на Луцифер на земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек – нищо повече! Например красивата мома е в състояние да накара някой момък да направи престъпление. Обаче ангелът никога не може да застави момъка да извърши някакво престъпление. Значи от една страна злото се крие у момата, която оказва лошо влияние върху момъка; от друга страна злото се крие у момъка, който веднага се поддава на влиянието на момата и върши престъпления. Всички желания у човека, които водят към престъпления, са неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. Не, тя е в състояние да завърти ума на сто момци и да ги продаде. В това отношение красивата мома мяза на целина, която ще одере кожите на много господари, докато я разработят.

~ 16 ~

Сила и живот – том 17

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 17, неделни беседи изнасяни от 10 ноември 1929 г., до 13 април 1930 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2019 г., ISBN 978­-954-­744-­362-­4

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XVII 414 на сиромах, който мисли да убива, нито на пияница, който се връща у дома си да бие своите близки. Следователно прави добро само на онзи, който има съзнание; прави добро на живия, а не на мъртвия; прави добро на онзи, в когото Бог живее! Ще кажете, че Бог живее във всички хора. Ако е така, правете добро на всички. Сега аз ви говоря като на хора, които разбират нещата, които имат знания. Не е въпрос да измените своите възгледи. Дръжте възгледите си, но бъдете разумни. Ако се греете на слънчевите лъчи, това не значи, че трябва да измените възгледите си за слънцето. Вие можете да мислите за слънцето каквото искате; важно е обаче да бъдете разумни, да се ползвате от неговите лъчи. Не можете ли да използвате слънчевите лъчи, вие се лишавате от благото, което те носят в себе си. Неразумният живот лишава човека от благата, които очаква. Дръжте в ума си мисълта за Божественото начало, което е вложено във всеки човек, като сила, която може да го спаси от злото в света. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, в която днес живеете. Дълго време трябва да чакате, докато съградите нова форма, в която да продължите живота си. В една легенда за създаването на света и за първите човеци се говори за желанието на Луцифер или сатаната да се състезава с Бога. Като видял Небесната дева, създадена от Бога, Луцифер се влюбил в нея и пожелал да я открадне. Като знаел, че Бог е създал цялата вселена, Луцифер решил да скрие от Него своя план за открадването на Небесната дева. Той успял да реализира плана си, заради което бил изпъден от Рая. И до днес Луцифер не може да се върне на Небето. След създаването на първите човеци, Бог създал втори свят, в който били поставени да живеят Адам и Ева. Доколко са верни тия легенди, това е въпрос, на който предстои на изучаване.

~ 17 ~

Неделни беседи - Част 1 от 5 - 1911г. до 1922г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1911г.-1922г.)

съдържание

владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“. Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително, вяра е необходима, било положителна или отрицателна: тя е основа в живота, без нея животът не може да съществува. Съществата, колкото малки и да са, като започнете от микроскопичните и дойдете до найвисшите, всички имат вяра. Но каква е тяхната вяра? Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“, но същевременно това негово твърдение показва, че той вярва на нещо: той вярва, че няма Бог, значи пак трябва да вярва. Бих желал да видя как човек може да остане съвсем без вяра, да не вярва и в себе си. Щом той вярва в себе си, значи има вяра, само че вярва в своя ум. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: то е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало и грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“. Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: „законът на противоположностите“ и „законът на подобието“. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането, или трансмигрирането на душите; те са неща, които можем ежедневно да проверим в себе си. И тъмните страни от това гледище на законите ще ви станат до известна степен ясни. За пример, вие се намирате при морския бряг. Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат 284
влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки. Този е методът, по който човек може да повдигне сърцето си. Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той. Този свят е онзи свят. Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: „Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: „Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката!” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: „Ще живеем, или ще възкръснем!” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго. Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто. Като чул това, събеседникът му решил да го изпита. На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лв. Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите. – Какво намери? – запитал го съседът му. – Намерих 99 лв. – Нали каза, че и 99 лв. да намериш, няма да ги вземеш, ако не са сто. – Така е, но аз зная, че който е дал 99 лева, ще даде още един. 1283

~ 18 ~

Неделни беседи - Част 3 от 5 - 1927г. до 1933г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", ХІІІ, ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1927г.-1933г.)

съдържание

Следователно, не говорете лошо и за този паднал дух, както мнозина го наричат. Ще приведа един анекдот, от който се вижда, че наистина, зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на земята, когото някои наричат Луцифер. Един беден човек говорил лошо за Луцифер, който веднъж го спрял на пътя и му казал: Слушай, престани да се занимаваш с мене! Какво правя на земята, това е моя работа. Ти си беден човек, и трябва да държиш езика в устата си. Аз мога така да ти напакостя, че да ме помниш за винаги и да разбереш, какво значи почит и уважение. – Не искам да зная. – Добре, аз ще ти докажа, какво мога да направя с тебе. Един ден Луцифер преобразил един от своите слуги на магаре, като му казал: Ще те изпратя на земята при един господар, който ще те заведе на пазара и ще те продаде евтино, за да може да те купи един беден човек, когото имам пред вид. По-нататък ти знаеш вече, какво ще правиш. И наистина, слугата слязъл на земята, като магаре, което господарят му завел на пазара да продава. Като видял това магаре, бедният човек пожелал да го купи и запитал, колко струва. – Евтино го продавам, казал господарят му. – Тъкмо това търся и аз; беден човек съм, не разполагам с много пари. Пазарлъкът станал лесно. Бедният човек купил магарето и тръгнал за дома си доволен, че могъл да купи толкова евтино магаре. Турил юларът на магарето и го завел на чешмата да го напои. Като се навело да пие вода, магарето влязло в курната на чешмата и така се навряло вътре, че само ушите му се виждали. Седи беднякът пред чешмата, иска да извади магарето от курната, но не може, не излиза магарето. По едно време, дошъл един човек да пие вода на чешмата и попитал бедния: Хубава ли е водата? – Водата е хубава, но в курната има едно магаре, което не може да излезе. Погледнал човекът в курната, но нищо не видял. – Защо лъжеш? Ударил му един бой и си отишъл. Седи бедният човек пред чешмата, чуди се, какво да прави. Дошъл втори човек да пие вода. Бедният казал и на него, че в курната на чешмата се е скрило едно 293
те ще разберат, какво нещо е Царството Божие. Там ще разберат, какво нещо е висока планина. На слънцето има планини по-високи от Хималаите. Казвате: Вярно ли е всичко това? – Вярно е. Така говорят и учените хора. Те поддържат, че повърхността на слънцето има много висока температура. – Аз се съгласявам с мнението на учените, но те не се съгласяват с моето мнение. Аз поддържам, че има живот във вътрешността на слънцето, при много по-благоприятни условия от тези на земята. Които не вярват на думите ми, те могат да проверят това. Някои учени поддържат, че температурата на слънцето е около 35 милиона градуса. Чрез тази температура слънцето е запазено от всички изненади, които биха могли да го сполетят. То не може да се завладее. Досега са правени много опити да завладеят слънцето, но всички са излязли безрезултатни. Голяма борба има в природата за завладяване на слънцето. В една легенда се разправя за първия опит, който Луцифер направил, за да завладее слънцето, но се търколил оттам и паднал на земята, дето и до днес се намира. ”Защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повярвахте, че аз от Бога излязох.” – Нека тези думи, във всичката им пълнота, останат в съзнанието ви. Христос казва: ”Всичко, каквото Отец ми има, мое е.” Тогава, ако вярвате в Христа, и вие можете да кажете: ”Всичко, каквото Христос има, наше е.” Лесно е да се каже, че всичко, каквото Христос има, е наше, но който каже това, той трябва да е готов да изпълни волята на Христа. Христос е емблем на Великата Любов в света. Беседа от Учителя, държана на 24 март, 1929 г. София – Изгрев 1061
висшата математика. Когато професорът отвори една от тия книги, веднага разбира смисъла и съдържанието им. Каквато формула види, той я разбира. Отивате на планината, гледате разхвърляни камъни, но нищо не разбирате. Щом дойде минералогът, веднага започва да чете по тях. Виждате различни растения, животни, насекоми, но нищо не разбирате. Щом дойде някой зоолог, или ботаник, веднага ще ви каже, какво растение или животно е това, какво име носи, как и при какви условия расте и се развива. Срещате някой психолог, казвате: Учен човек е този, той се занимава с човешката душа. Какво представя душата? – Душата е център, в който се събират всички красиви заложби и възможности за човека. Щом загуби този център, човек загубва всички възможности и условия в себе си да се прояви. Без душа човек не може да се прояви. За да се развива правилно, той трябва да проявява четири неща в себе си: ум, сърце, душа и дух. Това се четири необходими елемента за развитието на човека. Съвременните хора признават ума, сърцето, донякъде и духа. Дойде ли до душата, те я отричат, не признават нейното съществуване. Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. Значи, душата носи безсмъртие. Казано е в Писанието: ”И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа.” Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си, още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адепта на черното братство. Какво се иска днес от жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря, освен Бог. Що е жената? – Жената, в пълен смисъл на думата, подразбира врата, която се отваря само с ключа на Бога. Всяка друга врата, която се отваря с ключовете на обикновените хора, не е жена. Това е новото определение за жената. Че жената била красива, че представяла мекия елемент – това е друг въпрос. Красота, мекота, богатство, знание, сила – всичко се съдържа в душата. Душата никога 1191
философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек нищо повече. То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е? Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл. Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо? Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш. Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома? Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота. Красотата не е нещо физическо. То е израз на една идея, която не може да се осъществи. Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят. Някой казва: „Щастлив искам да бъда." Как? „Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно. „Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш. „Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората. И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно да знае той какво говори. 1485
да я лекува. Трябва ли да дадете пари на някой сиромах, който иска да купи огнестрелно оръжие да убие с него човек? Трябва ли да дадете пари на някой пияница, да се напие и да отиде у дома си да бие жена си и децата си?, Има случаи, когато човек не трябва да прави добро. Не лекувайте красива мома или красив момък, които ще ви отклонят от правия път. Не давайте пари на сиромах, който мисли да убива, нито на пияница, който се връща у дома си да бие своите близки. Следователно, прави добро само на онзи, който има съзнание; прави добро на живия, а не на мъртвия; прави добро на онзи, в когото Бог живее! Ще кажете, че Бог живее във всички хора. Ако е така, правете добро на всички. Сега аз ви говоря като на хора, които разбират нещата, които имат знания. Не е въпрос да измените своите възгледи. Дръжте възгледите си, но бъдете разумни. Ако се греете на слънчевите лъчи, това не значи, че трябва да измените възгледите си за слънцето. Вие можете да мислите за слънцето, каквото искате; важно е, обаче, да бъдете разумни, да се ползвате от неговите лъчи. Не можете ли да използвате слънчевите лъчи, вие се лишавате от благото, което те носят в себе си. Неразумният живот лишава човека от благата, които очаква. Дръжте в ума си мисълта за Божественото начало, което е вложено във всеки човек като сила, която може да го спаси от злото в света. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, в която днес живеете. Дълго време трябва да чакате, докато съградите нова форма, в която да продължите живота си. В една легенда за създаването на света и за първите човеци се говори за желанието на Луцифер или сатаната да се състезава с Бога. Като видял небесната дева, създадена от Бога, Луцифер се влюбил в нея и пожелал да я открадне. Като знаел, че Бог е създал цялата вселена, Луцифер решил да скрие от Него своя план за открадването на небесната дева. Той успял да реализира плана си, заради което бил 2129
изпъден от рая. И до днес още Луцифер не може да се върне на небето. След създаването на първите човеци, Бог създал втори свят, в който били поставени да живеят Адам и Ева. Доколко са верни тия легенди, това е въпрос, който предстои на изучаване. Коя е причината за грехопадането на първите човеци? Причината за първия грях е непослушанието и користолюбието. Това виждаме в живота и на съвременните хора. Като се влюби, човек иска да завладее любовта. Ето защо, когато любовта посети човека, той трябва да бъде свободен от всички пороци. Човекът на любовта трябва да има широко съзнание, да разбира нещата правилно. Всеки, който не може да разбере основно, как да служи на Бога, той не може да се домогне до любовта. Само любещият човек може да служи на Бога. На кой Бог трябва да служи човек? Ние не говорим за онзи Бог, в името на когото се вършат престъпления. Ние говорим за Бога на любовта, Който гледа снизходително към всички хора, към техните погрешки и им показва правия път в живота. Казано е в Писанието, че Господ се разкаял за създаването на човека. Обаче, това е човешко схващане. Бог е Любов, която не се изменя, вследствие на което Той никога не е променил отношенията си към човека. Каквото и да е направил и каквото да прави човек, Бог всякога се отнася към него с любов. Когато хората мислят, че Бог се гневи, в същност те се гневят. Като грешат, те се гневят на себе си, за собствените си погрешки. Погрешките на хората се дължат на техните желания. Желанията им са техни деца. Не постъпват ли по същия начин и децата със своите родители? Като не могат да задоволят желанията си, те питат родителите си: Защо ни родихте? И тъй, за да не греши, човек трябва да мисли право. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Това не е разумно. Човек трябва да мисли право, а не, както иска и каквото желае. Като човек, ти си длъжен да мислиш право, да прилагаш истината и любовта в живота си. Само при това положение ти можеш да бъдеш щастлив. Който люби, той има живот в себе си. Вие трябва да знаете, че щастието 2130

~ 19 ~

Неделни беседи - Част 4 от 5 - 1933г. до 1939г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", ХІХ, ХХ, ХХІ, ХХІІ, ХХІІІ, ХХІV, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1933г.-1939г.)

съдържание

изчисляват ги, турят ги на работа. Но всичко това те разрешават с числа. Химиците изучават елементите, образуват различни съединения, като ги турят в известни реакции; от друга страна те откриват нови елементи, изучават свойствата им. За основа на всичката им работа, обаче, служат елементите. Следователно, както математиците боравят с числа, химиците — с елементи, така и вие трябва да приложите в действие своята права мисъл, за да разрешите задачите на своя живот . Каквото и да ви се говори, както и да ви се говори, прилагайте своята права мисъл като мярка на нещата. Във всяко нещо търсете научната страна, за да се ползувате от него. Когато Бог създал земята, на небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер . Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал . По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Указало се, че това същество бил човекът . Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека? — Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. — Вярваш ли, че от него ще излезе нещо?—Не вярвам . От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи. — Много нещо ще излезе от това същество. — Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер . Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето. Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно същество, като синапово семе. Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо? Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме 2302
изпъдиха от небето. Голяма пакост ми създаде това малко същество! Като слязох на земята, скитах се самотен от едно място на друго и видях един ден едно голямо същество, че работи, създава, твори. Почудих се, кое ще е това същество, което не познавам. Разбрах, че това бил човекът — онова малко синапово семе, което преди хиляди години не ми вдъхна никакво доверие. Наистина, от малкото синапово семе излезе виден, знаменит човек, когото Бог постави в рая, там да живее и да се развива. От този момент Луцифер си поставил за цел да изкара човека от рая, да отнеме щастието му. Той си казал : На времето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, а сега аз ще стана причина да го изпъдят от рая. Обаче, има разлика между пакостта, която човек е направил на Луцифера и тази, която Луцифер е направил на човека. Човекът съвършено несъзнателно, без никаква умисъл е станал причина да изпъдят Луцифера от небето. Неверието на Луцифера е причина за нещастието му. Луцифер, обаче, съвсем съзнателно се е заел да отнеме щастието на човека. С влизането си в рая, Луцифер имал желание да внесе своето безверие между първите човеци. Той успял в желанието си. Като видял Ева в рая, започнал да й разправя своята опитност: Едно време за своето неверие аз изгубих щастието си. Не повярвах, че от едно малко семенце може да излезе нещо. От тук научих закона, да не казвам, че от малките неща не може да излезе нещо. Затова и на вас сега казвам: Вкусете от плода на дървото за познаване на доброто и злото и вярвайте, че от него всичко може да стане. Като вкусите от този плод, вие ще станете богове, ще придобиете големи опитности и знания. Сега пък аз ви казвам: Вярвайте, че от това дърво, именно, нищо няма да излезе. Върху това дърво било написано на един стар език следното: Не яж от плодовете на дърво, на което не знаеш, какви са цветовете му, нито миризмата на неговите цветове, нито светлината, на която плодовете му са зрели, нито пък вкусът им познаваш. Ева знаела този надпис, много пъти го е чела, но не вярвала, че 2303

~ 20 ~

Духът и плътта

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Духът и плътта". Сила и Живот. Втора серия. Първо фототипно издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999. ISBN 954-9589-48-X.

съдържание

2 когато е устройвал вселената. И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: дървото на живота и дървото за познание на доброто и злото. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото. Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително, вяра е необходима, било положителна или отрицателна: тя е основа в живота, без нея животът не може да съществува. Съществата, колкото малки и да са, като започнете от микроскопичните и дойдете до най-висшите, всички имат вяра. Но каква е тяхната вяра? Един безверник казва: Аз не вярвам в Бога, но същевременно това негово твърдение показва, че той вярва на нещо: той вярва, че няма Бог, значи пак трябва да вярва. Бих желал да видя как човек може да остане съвсем без вяра, да не вярва и в себе си. Щом той вярва в себе си, значи има вяра, само че вярва в своя ум. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: то е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало и грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш. Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: законът на противоположностите и законът на подобието. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането, или трансмигрирането на душите; те са неща, които можем ежедневно да проверим в себе си. И тъмните страни от това гледище на законите ще ви станат до известна степен ясни. За пример, вие се намирате при морския бряг. Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат прилив. Има места, дето морето се повдига до 60 крака височина; тогава трябва да избягате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе ще бъдете застигнати и погълнати от вълните. И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните почват да се отдръпват назад – към морето. Туй може да го наблюдавате често, някога всеки ден: в 24 часа веднъж напред, веднъж назад от брега. Такъв прилив и отлив става и във вас. Къде? Разбира се, не в планинските високи места, не във високите върхове на живота, ами в ниските места. Често ви се е случвало, може би, да слизате в тихо време на брега на морето и да запявате някоя хубава песен и току погледнете – дошла вълна и задигнала и вас с хубавата ви песен, или най-малко съвършено ви измокрила. Или пък качили сте се на лодка в тихо море, дойде буря, обърне лодката, и вие се намерите в развълнуваното море. Може някой да помисли, че това е преувеличение на фактите, но това е вярно в живота. Колко пъти хората изчезват безследно в това житейско море със своите песни, мечти и идеали! Вие казвате: Нещастие! Вие търсите причината, без да знаете законите на природата. Когато старите философи са казвали: Познай себе си!, подразбирали са – да познае човек тия два закона на отмерените движения на прилив и отлив. Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Туй проявление в съвременната наука го наричат закон на ритмичното движение. Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане. В химията има акция и реакция; акцията е прилив, след туй се образува реакция, която пък е отлив. Ако наблюдавате някой път часовник, ще

~ 21 ~

Дали може

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),
ИК"Жануа‶98", София, 2009, ISBN: 978-954-376-031-2

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
257 го види, никога нѣма да го види. Затова, по-добре е да живѣете, отколкото да умрете. Понеже хората нѣматъ ясна представа за смъртьта, за онзи свѣтъ, чувате да казватъ за нѣкого: Умрѣ младъ и зеленъ, но поне се успокои. — Какъ може човѣкъ да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала въ мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала въ лапитѣ на котката! Въ този смисълъ, и смъртьта е най-голѣмото нещастие, което сполетява човѣка. Тя обелва мускулитѣ му и оставя само сухи кости. Тя е Луциферъ, тя е крадецъ, който обира човѣка. Като знаете, какво нѣщо е смъртьта, не казвайте, като умремъ, но кажете въ себе си: Ще живѣемъ, или ще възкръснемъ! Има смисълъ човѣкъ да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. Въ това отношение, азъ съмъ умрѣлъ човѣкъ, но сѫщевременно съмъ и живъ. По-умрѣлъ човѣкъ отъ мене нѣма, но и по-живъ нѣма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Азъ нѣма да постѫпя, като Настрадинъ Ходжа, който казва едно нѣщо, а върши друго. Единъ день Настрадинъ Ходжа казвалъ на едного, че ако намѣри 99 лв., нѣма да ги вземе, щомъ не сѫ сто. Като чулъ това, събеседникътъ му решилъ да го изпита. На другия день той турилъ на пѫтя, дето Ходжата минавалъ, 99 лв. Като ги видѣлъ, Ходжата се навелъ и взелъ паритѣ. — Какво намѣри, запиталъ го съседътъ му. — Намѣрихъ 99 лв. — Нали каза, че и 99 лв. да намѣришъ, нѣма да ги вземешъ, ако не сѫ сто. — Така е, но азъ зная, че който е далъ 99 лева, ще даде още единъ. Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лошъ, грѣшенъ животъ. Съ това Настрадинъ Ходжа искалъ да каже: Ако водя лошъ животъ, мога да живѣя и добъръ, и праведенъ. Добриятъ, Божествениятъ животъ се заключава въ единицата. Ако човѣкъ лъже, той може да говори и истината; ако мрази, може и да обича; ако взима, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителенъ животъ, когато човѣкъ носи въ себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любовь, Мѫдрость, Истина, Правда и Добродетель. Въ който моментъ изневѣри на Божествения животъ, човѣкъ става обикновенъ, като всички хора. Той е подобенъ на желѣзото: като се нагрѣва, ще бѫде топълъ; като се извади отъ огъня, изстива. За да не изпадате въ това положение, бѫдете вѣрни на своитѣ мисли и чувства, не се подавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философъ мислѣлъ така или иначе за Бога, това е негово разбиране. Важно е, какво е вашето мнение. Преди всичко,

~ 22 ~

Сборник лекции, (1917-1943)

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Сборник лекции", беседи от младежки окултен клас, неделни беседи, рилски беседи, общ окултен клас от периода (1917-1943), Първо издание,
ИК "ЖАНУА-98", 2009 г., ISBN 978-954-376-022-0

съдържание

Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения. Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята. Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш. Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, трястряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара". Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив". Българите казват „Мара", то е „Мара". Това, което българите наричат „Мара", то зацапва човека. Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал. И в истинската философия на живота хората искат ца разгадаят какво нещо е злото. Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате. В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски 372

~ 23 ~

Дали може

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),
ИК"Жануа‶98", София, 2009, ISBN: 978-954-376-031-2,

съдържание

води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот. Защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с които да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа. Ако дървата са влажни, т.е. ако хората не се подават на добър живот, по-добре, запазете си клечките. За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки. Този е методът, по който човек може да повдигне сърдцето си. Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той. Този свят е онзи свят. Следователно, всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, който ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на Земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: Умря млад и зелен, но поне се успокои. Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: Ще живеем или ще възкръснем! Има смисъл човек да 348

~ 24 ~

Духът и плътта

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Духът и плътта". Сила и Живот. Втора серия. Първо фототипно издание. София,
Издателска къща "Жануа-98", 1999. ISBN 954-9589-48-X.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
3 — вина истина; оставилъ е вѣрата въ Бога, но има пъкъ вѣра въ себе си. И тъй, вѣрата може да бжде положителна и отрицателна. Адамъ и Ева, като сж проявили този принципъ на невѣрване въ Бога, понеже е влѣзълъ Луциферъ въ райската градина, повѣрвали сж въ послѣдния и оставили Бога. Вслѣдствие на това е станало и грѣхопаданието. И апостолъ Павелъ казва въ посланието къмъ Римлянитѣ: „Комуто се подчинишъ, нему слуга ставашъ“. Тази сутринь моята бесѣда ще бжде върху двата велики закона, които формулирамъ така: „законътъ на противоложноститѣ“ и „законътъ на подобието“. Това сж закони, които можемъ да провѣряваме всѣки день. Тѣ не сж отвлѣчена философия, не сж като прѣраждането, или трансмигрирането на душитѣ; тѣ сж нѣща, които можемъ ежедневно да провѣримъ въ себе си. И тъмнитѣ страни отъ това гледище на законитѣ ще ви станатъ до извѣстна степень ясни. За примѣръ, вие се намирате при морския брѣгъ. Виждате морето тихо и спокойно; но изеднъжъ забѣлѣзвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига къмъ брѣга, образува течение — туй, което ученитѣ наричатъ „приливъ“. Има мѣста, дѣто морето се повдига до 60 крака височина; тогава трѣбва да избѣгате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе, ще бждете застигнати и погълнати отъ вълнитѣ. И този приливъ, туй повдигане на вълнитѣ, продължава 12 часа; слѣдъ 12 часа ще забѣлѣжите, че вълнитѣ почватъ да се отдръпватъ пакь назадъ — къмъ морето. Туй може да го наблюдавате често, нѣкога всѣки день: въ 24 часа,

~ 25 ~

Петимата братя

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Петимата братя", Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 1923г., Издание на
ИК "Жануа‶98", 2010 г., ISBN: 978-954-376-038-1

съдържание

друг, който не може да й плаща даже 50 лева. Понеже тя вижда в лицето му благородство, решава да остане в неговия дом. И тук работи пет години. Най-после тя се натъква на друг господар, който изобщо не плаща на слугите си. Въпреки това тя остава да работи при него. Като прекара в дома му пет години, един ден господарят й казва: Ползвай се свободно от всичко, което имам. Ти знаеш, че аз нищо на плащам на слугите си, но затова им давам възможност да се ползват свободно от благата ми. Коя от двете постъпки на слугинята предпочитате: когато върви по низходяща линия, или когато върви по възходяща? Оттук вадя заключението: Има хора, които търсят Бога по низходящ начин. Така те никога няма да Го намерят. Пари може да намерите, но не и Бога. По този начин не можете да намерите и Истината. Други търсят Бога по възходяща линия. Ще приведа един окултен разказ. Той се отнася до времето на Бар-Единбу, виден цар, когато е станало деление на хората на бели и черни. Това деление почнало много по-рано, и то главно на физическото поле. Тогава се образували двете школи и същевременно се разделили. Едните и другите се отделили по особен начин. Азембу, прочут Учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на Природата и почнал да прилага методите на Луцифер. Цели двадесет години Азембу работил върху една каса, направена от злато и украсена с диаманти. Той искал да затвори Шефу в касата и така да го изпрати вън от Братството. Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение. Жрецът искал да разгледа касата, която била мно207

~ 26 ~

Ни мъж, ни жена

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Ни мъж, ни жена", Сила и Живот. Десета серия (1927-1928). Том II. София, 1933г., Дънов, Петър Константинов.

съдържание

духове. Тия духове са наречени още секвестори, стражари. Те присъстват при всеки умиращ и спорят за душата му. В Откровението се казва, че Архангел Михаил спорил със сатаната за тялото на Мойсей. Щом имало спор за тялото на Мойсей, това показва, че той дължал нещо. Кой е сатаната? Той е управителят на Земята, или тъй нареченият „князът на света“. Той туря ред и порядък в света. За онзи, който не се подчинява на този ред и порядък, съществуват бесилки, куршуми, ножове, саби и т. н. Князът на Земята казва: „Тук управлявам аз, затова вие трябва да ми се подчинявате; аз пък ще отговарям пред Бога. Какво мислите за мене, това не ме интересува.“ Има християни, които не знаят нищо за този княз, вследствие на което изпадат в противоречие. Писанието казва: „Никого не одумвайте“, т. е. не говорете лошо за никого. Следователно, не говорете лошо и за този паднал дух, както мнозина го наричат. Ще приведа един анекдот, от който се вижда, че наистина зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на Земята, когото някои наричат Луцифер. Един беден човек говорил лошо за Луцифер, който веднъж го спрял на пътя и му казал: Слушай, престани да се занимаваш с мене! Какво правя на Земята, това е моя работа. Ти си беден човек и трябва да държиш езика в устата си. Аз мога така да ти напакостя, че да ме помниш завинаги и да разбереш какво значи почит и уважение. Не искам да зная. Добре, аз ще ти докажа какво мога да направя с тебе. Един ден Луцифер преобразил един от своите слуги на магаре, като му казал: Ще те изпратя на Земята при един господар, който ще те заведе на пазара и ще те продаде евтино, за да може да те купи един беден човек, когото имам предвид. По-нататък ти знаеш вече какво ще правиш. И наистина, слугата слязъл на Земята като магаре, което гос137

~ 27 ~

За съдба дойдох

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"За съдба дойдох". Сила и Живот. Единадесета серия (1928). София, 1928, Издание на
ИК "Жануа‶98", 2011, ISBN: 978-954-376-069-5

съдържание

кон — великата Божия Любов. На първата плоча Бог пише: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ На втората плоча Бог написа всички граждански закони: „Не убий, не кради, не прелюбодействай и т.н.“ Казвам: Също така у всеки човек има две плочи, които се движат към екватора, и от това движение стават вътрешните земетресения. От ред години се проповядва на съвременните хора, че в света ще станат коренни преобразования, от които всички хора, учени и прости, ще поумнеят. Няма да остане човек в света, комуто дъската да не се намести. В 20-та глава на Откровението, 1 -2 стих се казва: „И видях, че слизаше от Небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за тисящи години.“ Мнозина от религиозните и учените хора намират, че писаното в тази глава по време и събития съответства на 20-ти век. Днес светът се управлява от Луцифер. Ангелът обаче знае законите на Небето и на Земята, затова хваща Луцифер и го връзва с верига за тисящи години. Но той не седи мирен: рита, чупи плочите, разтърсва Земята. Тъй щото, земетресението в България показва, че дяволът се връзва. Някои питат: „Кога ще престане земетресението?“ Когато завържат дявола много добре, да не може да рита, да не върши зло, да стане безопасен за хората. И сега, между многото теории за причините на земетресенията, имайте предвид и последната, която ви казах. Ако знаете повече, това ще е добре за вас. Българите казват: „От много глава не боли“. Човек трябва да знае да съпоставя фактите. При съпоставяне на фактите, трябва да се спазва следния закон: Когато фактите се съпоставят разумно, светлина се 67

~ 28 ~

Който има невестата

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Който има невестата", Сила и Живот. Дванадесета серия (1929). Том II. София, 1935г., Дънов, Петър Константинов.

съдържание

на адептите, които живеят там, да ги запазва от същества, които биха ограбили богатствата им. Който отиде на Месечината да краде, каквото хване в ръцете си, моментално ще го изпусне, ще се скове от студ. Следователно големият студ запазва Месечината от крадци. И Слънцето има своя фитосфера, която го предпазва от атаките на крадците. Температурата на Слънцето е от три милиона градуса нагоре. Никакви войски, никакви адепти не са в състояние да завладеят Слънцето. Във вътрешната страна на Слънцето обаче живеят възвишени същества, които прекарват отличен живот, пълен с красота и величие. Когато някои покойници влязат в Слънцето, тогава те ще разберат какво нещо е Царството Божие. Там ще разберат какво нещо е висока планина. На Слънцето има планини, по-високи от Хималаите. Казвате: Вярно ли е всичко това? Вярно е. Така говорят и учените хора. Те поддържат, че повърхността на Слънцето има много висока температура. Аз се съгласявам с мнението на учените, но те не се съгласяват с моето мнение. Аз поддържам, че има живот във вътрешността на Слънцето, при много по-благоприятни условия от тия на Земята. Които не вярват на думите ми, те могат да проверят това. Някои учени поддържат, че температурата на Слънцето е около 35 милиона градуса. Аз казвам, че температурата на Слънцето е много по-висока от 35 милиона градуса. Чрез тази температура, Слънцето е запазено от всички изненади, които биха могли да го сполетят. То не може да се завладее. Досега са правени много опити да завладеят Слънцето, но всички са излезли безрезултатни. Голяма борба има в Природата за завладяване на Слънцето. В една легенда се разправя за първия опит, който Луцифер направил, за да завладее Слънцето, но се търкулил оттам и паднал на Земята, дето и до днес се намира. 59
човек. Щом загуби този център, човек загубва всички възможности и условия в себе си да се прояви. Без душа човек не може да се прояви. За да се развива правилно, той трябва да проявява четири неща в себе си: ум, сърце, душа и дух. Това са четири необходими елемента за развитието на човека. Съвременните хора признават ума, сърцето, донякъде и духа. Дойде ли до душата, те я отричат, не признават нейното съществуване. Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. Значи, душата носи безсмъртие. Казано е в Писанието: „И вдъхна му Бог дихание и той стана жива душа.“ Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си, още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адепта на черното братство. Какво се иска днес от жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря, освен Бог. Що е жената? Жената, в пълен смисъл на думата, подразбира врата, която се отваря само с ключа на Бога. Всяка друга врата, която се отваря с ключовете на обикновените хора, не е жена. Това е новото определение за жената. Че жената била красива, че представяла мекия елемент това е друг въпрос. Красота, мекота, богатство, знание, сила всичко се съдържа в душата. Душата никога не може да бъде изоставена, пренебрегната. Когато човек пренебрегне своята душа, Бог предварително я взима. Небето е много взискателно и строго към своето. То не позволява да се злоупотребява с Божественото. Срещам едного. Той ме поглежда отгоре до долу, измерва ме. Питам: Имаш ли точни везни, е които да ме претеглиш? Аз сам ще ти кажа какво имам. Имам глава, която право мисли; имам отворени, очи, 215

~ 29 ~

Делата Божии

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия (1929-1930). Том III. София, 1940, Издание на
ИК "Жануа‶98", 2012, ISBN: 978-954-376-073-2

съдържание

греете на слънчевите лъчи, това не значи, че трябва да измените възгледите си за Слънцето. Вие можете да мислите за Слънцето каквото искате; важно е обаче да бъдете разумни, да се ползвате от неговите лъчи. Не можете ли да използвате слънчевите лъчи, вие се лишавате от благото, което те носят в себе си. Неразумният живот лишава човека от благата, които очаква. Дръжте в ума си мисълта за Божественото начало, което е вложено във всеки човек като сила, която може да го спаси от злото в света. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, в която днес живеете. Дълго време трябва да чакате, докато съградите нова форма, в която да продължите живота си. В една легенда за създаването на света и за първите човеци се говори за желанието на Луцифер или сатаната да се състезава с Бога. Като видял небесната дева, създадена от Бога, Луцифер се влюбил в нея и пожелал да я открадне. Като знаел, че Бог е създал цялата Вселена, Луцифер решил да скрие от Него своя план за открадването на небесната дева. Той успял да реализира плана си, заради което бил изпъден от рая. И до днес още Луцифер не може да се върне на Небето. След създаването на първите човеци, Бог създал втори свят, в който били поставени да живеят Адам и Ева. Доколко са верни тия легенди, това е въпрос, който предстои на изучаване. Коя е причината за грехопадението на първите човеци? Причината за първия грях е непослушанието и користолюбието. Това виждаме в живота и на съвременните хора. Като се влюби, човек иска да завладее Любовта. Ето защо, когато Любовта посети човека, той трябва да бъде 102

~ 30 ~

Дали може

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),
ИК"Жануа‶98", София, 2009, ISBN: 978-954-376-032-9.

съдържание

води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот. Защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с които да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа. Ако дървата са влажни, т.е. ако хората не се подават на добър живот, по-добре, запазете си клечките. За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки. Този е методът, по който човек може да повдигне сърдцето си. Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той. Този свят е онзи свят. Следователно, всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, който ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на Земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: Умря млад и зелен, но поне се успокои. Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: Ще живеем или ще възкръснем! Има смисъл човек да 348

~ 31 ~

Който има невеста

Неделни беседи / Други издателства

"Който има невестата", Сила и живот, дванадесета серия, т.2 (1929), Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 17.03.1929 г. до 12.05.1929 г. Издание на
ИК "555", Варна, 1998 г.

съдържание

54 Учителя Петьр Дьнов възвишени същества, които прекарват отличен живот, пълен с красота и величие. Когато някои покойници 1 влязат в слънцето, тогава те ще разоерат, какво нещо е Царството Божие. Там ще разберат, какво нещо е висока планина. На слънцето има планини по-високи от Хималаите. Казвате: Вярно ли е всичко това? Вярно е. Така говорят и учените хора. Те поддържат, че повърхността на слънцето има много висока температура. Аз се съгласявам с мнението на учените, но те не се съгласяват с моето мнение. Аз поддържам, че има живот във вътрешността на слънцето, при много по-благоприятни условия от тези на земята. Които не вярват на думите ми, те могат да проверят това. Някои учени поддържат, че температурата на слънцето е около 35 милиона градуса. Чрез тази температура слънцето е запазено от всички изненади, които биха могли да го сполетят. То не може да се завладее. Досега са правени много опити да завладеят слънцето,но всички са излязли безрезултатни. Голяма борба има в природата за завладяване на слънцето. В една легенда се разправя за първия опит, който Луцифер направил, за да завладее слънцето, но се търколил оттам и паднал на земята, дето и до днес се намира. “Защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повярвахте, че аз от Бога излязох." Нека тези думи, във всичката им пълнота, останат в съзнанието ви. Христос казва: "Всичко, каквото Отец ми има, мое е.“ Тогава, ако вярвате в Христа, и вие можете да кажете: "Всичко, каквото Христос има, наше е." Лесно е да се каже, че всичко, каквото Христос има, е наше, но който каже това, той трябва да е готов да изпълни волята на Христа. Христос е емблем на Великата Любов в света. 8. Беседа от Учителя, държана на 24 март, 1929 c София Изгрев
200 Учителя ПетьрДьнов започва да чете по тях. Виждате различни растения, животни, насекоми, но нищо не разбирате. Щом дойде някой зоолог, или ботаник, веднага ще ви каже, какво растение или животно е това, какво име носи, как и при какви условия расте и се развива. Срещате някои психолог, казвате: Учен човек е този, той се занимава с човешката душа. Какво представя душата? Душата е център, в който се съоират всички красиви заложои и възможности за човека. Щом загуби този център, човек загуова всички възможности и условия в себе си да се прояви. Без душа човек не може да се прояви. За да се развива правилно, той трябва да проявява четири неща в себе си: ум, сърце, душа и дух. Това се четири необходими елемента за развитието на човека. Съвременните хора признават ума, сърцето, донякъде и духа. Дойде ли до душата, те я отричат, не признават нейното съществуване. Безсмъртието на човека седй в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. Значи, душата носи безсмъртие. Казано е в Писанието: “И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа.“ Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си, още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адепта на черното братство. Какво се иска днес от жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря, освен Бог. Що е жената? Жената, в пълен смисъл на думата, подразбира врата, която се отваря само с ключа на Бога. Всяка друга врата, която се отваря с ключовете на обикновените хора, не е жена. Това е новото определение за жената. Че жената била красива, че представяла мекия елемент това е друг въпрос. Красота, мекота, богатство, знание, сила всичко се съдържа в

~ 32 ~

Малки и големи придобивки

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Малки и големи придобивки", 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1936 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
322 страданията на Иова, ла бжде изпитанъ. Като издържи изпита си, тогава ще влѣзе въ новия животъ. И тъй, страданията сж голѣма спънка въ живота на човѣка, но сжщевременно тѣ сж. и силенъ потикъ за растене и за развитие. Досега никой обикновенъ човѣкъ не си е отговорилъ на въпроситѣ, защо идватъ страданията и скърбитѣ въ свѣта и не може ли безъ тѣхъ. Духътъ се мжчи, тѣлото — скърби, а душата — страда. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ едновременно ще се мжчи, ще скърби и ще страда. Веднъжъ слѣзълъ на земята и се облѣкълъ въ материя, духътъ е изложенъ на вѣчни мжки, както се мжчатъ духоветѣ въ ада. Всички духове, които не разбиратъ сжщината на Битието, се мжчатъ. Такъвъ духъ, изложенъ на вѣчни мжки въ ада, е Луциферъ — князътъ на свѣта. Казва се за него, че е лишенъ отъ свѣтлината си и изпратенъ въ ада на вѣченъ огънь и мжчение. Кои сж причинитѣ за това, не се казва. При тѣзи условия поставенъ, Луциферъ се мжчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва съ такава умраза, че съ единъ замахъ иска да унищожи цѣлия свѣтъ. Какво по-голѣмо мжчение отъ това ? Следователно, когато нѣкой се мжчи, това показва, че той се е наелъ съ трудната задача — да разруши свѣта и да се освободи. Това е невъзможно!

~ 33 ~

Форми в природата

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Форми в природата", 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1938 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
140 обединяване на нѣщата сжществува навсѣкжде въ живота. Какво представя злото като сила въ живота и въ природата? За да разберете поне отчасти, какви сили се криятъ въ злото, разгледайте, какъ се пише на български езикъ думата „зло“. Тя е съставена отъ три букви. Буквата „з“ е законъ на размножаване. Значи, зло е само онова, което се размножава и расте безъ законъ. Като се размножаватъ, тия сжщества искатъ да се хранятъ. Понеже сж. се размножили безъ законъ, и храна нѣма да иматъ достатъчно. Щомъ храната имъ не е достатъчна, тѣ се изяждатъ едни други. Следователно, когато човѣкъ дава възможность на мислитѣ, чувствата и желанията си да се размножаватъ безъ законъ, той създава злото. Знакътъ на фш. 1. представя знака на злото, т. е. знака на Луцифера. Луциферъ е стжпилъ на земята, съ което иска да каже, че тя е негово притежание. Дветѣ линии, отправени нагоре, показватъ раздвояване. И наистина, дето злото се явява, тамъ всѣкога насжпва раздовояване, т. е. разединяване. Докато бащата въ единъ домъ е живъ, синоветѣ и дъщеритѣ живѣятъ въ съгласие. Щомъ бащата замине за другия свѣтъ, злото веднага влиза въ този домъ; синоветѣ и дъщеритѣ започватъ да спорятъ, кой да вземе по-голѣма часть отъ наследството. Когато двама души ядатъ и пиятъ заедно, ако не сж. разумни, злото ще се вмъкне между тѣхъ, и тѣ ще за
141 почнатъ да се каратъ, кой отъ двамата ялъ и пилъ повече. Символътъ на доброто, представенъ на фиг. 2., е противоположенъ на злото. Тази е причината, поради която доброто освофиг. 1. фиг. 2 бождава човѣка и му дава просторъ, а злото го ограничава и заробва. Обаче, колкото и да мислятъ хората, че злото е силно, въ края на краищата не излиза така. Макаръ и да е стжпилъ на земята и мисли, че я владѣе, Луциферъ самъ изпада въ противоречие. Той вижда, че схщата земя, която си въобразява, че владѣе, го носи изъ пространството. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ това? Заключението е следното: Невъзможно е човѣкъ да владѣе това, което носи. Нѣкой езди конь и мисли, че го вла

~ 34 ~

Простите истини

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Простите истини", Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. ISNB 978- 954-744-148-4

съдържание

ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 324 и изпитвате какво съдържат те в себе си: Доброто съдейства на свободата, а злото я ограничава. Доброто и злото се борят помежду си и ако в тази борба вие можете да запазите неутралитет, печалбата ще бъде ваша. Злото казва: „Човек трябва да бъде роб!“, Доброто казва: „Човек трябва да бъде свободен!“; щом видите, че Доброто и злото се борят във вас, вие трябва да продължите пътя си, да не им обръщате внимание – спрете ли пред тях за един момент само и вземете страна, ще изгубите свободата си. Вие искате да разрешите въпроса защо съществува злото в света, но никой човек досега, бил той учен, философ или адепт, не е разрешил този въпрос – той ще остане неразрешен; щом е така, не разрешавайте онова, което не може да се разреши. В Писанието е казано: „Аз Съм, Който творя и злото, и Доброто“ – трябва ли тогава да се месите в Божиите работи? Казано е още: „Не се противи на злото“ – защо? Ако се противиш на злото, ще се намерят хора, по-лоши от тебе, които ще ти напакостят, ще ти въздадат и тогава и Бог ще се оттегли от тебе. Какво става с овцете, когато овчарят се отдалечи от тях – вълците ги нападат; следователно и човек е такава овца, от която оттегли ли се Бог веднъж, веднага ще се намерят вълци, които ще снемат кожата му. Човек трябва да се стреми към великата цел на живота – да придобие свободата си, да стане свободен; той трябва да знае, че Доброто и злото работят именно за извоюване на неговата свобода. Вие ще чувствате в себе си и едното, и другото състояние, но ще бъдете внимателни, няма да взимате участие в тази борба; ще падате, ще ставате, ще се каляте, ще се чистите, но от всичко това ще се учите; ще минете през огън, както минават през огън и хлябът, и яденето, които ядете. Този огън от Небето ли е слязъл? За праведните ли е този огън? Праведните не се нуждаят от огън. Едно трябва да знаете: Бог царува и на Небето, и на Земята, Той управлява и Рая, и ада, следователно Неговата Воля абсолютно трябва да се изпълни. Мнозина казват, че сред обществото понякога се явява някакъв голям тартор, когото наричат Луцифер; никакъв Луцифер не съществува, Луцифер – това са
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 496 и лоши гърнета – добрите гърнета запазва, а лошите счупва и отново обработва, както грънчарят постъпва със счупените и изкривени грънци. Много мисъл-форми не могат да влязат в работа, но въпреки това се плаща данък за тях. Искате да реализирате някоя мисъл, но не можете; щом не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате – в случая мъката ви се дължи не на мисълта, а на данъка, който трябва да платите за нея. Ето защо при сегашното състояние, в което се намирате, вие трябва да извикате в ума си всички добри, положителни мисли, които са впрегнати на работа – тези мисли имат приложение в живота и дават приход; лошите, отрицателните мисли, като счупените гърнета нямат приложение в живота, обаче трупат данъци, които трябва да се плащат. Въпреки това всички мисли, които минават през ума на човека, били те положителни или отрицателни, са на мястото си – докога? Докато човек завърши своето развитие. Днес той е в положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива. Виждате – някой човек работи, учи, иска учен да стане; в миналото той е бил учен, но всичко е забравил и сега отново трябва да учи, да придобива знания. Казвате: „Това е противоречие“; едно трябва да знаете: красотата на живота седи в противоречията, те подтикват ума към мисъл. Противоречия съществуват и на Небето – иначе как ще си обясните положението на Луцифер? Макар и на Небето, и той се натъкна на някакво противоречие, вследствие на което влезе в стълкновение с великия порядък в живота. Богословите обясняват причината за това по един начин, окултистите – по друг начин; обаче нито едните, нито другите са могли да се домогнат до истината. Причината за падането на Луцифер за вечни времена ще остане една от великите тайни. Никой досега не е обяснил и няма да обясни как и защо са произлезли злото и Доброто; хората могат да си съставят теории колкото искат, но тези теории още не представят истината. На всеки щастлив Ангел в Небето отговаря по един нещастен ангел в ада; ако по някакъв начин изчезне ангелът от ада, моментално ще изчезне и този в Небето и обратно: ако изчезне Ангелът от Небето, ще изчезне и този в

~ 35 ~

Великото и красивото

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Великото и красивото", Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. ISNB 978- 954-744-168-2

съдържание

428 ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО света и не може ли без тях. Духът се мъчи, тялото скърби, а душата страда; щом е дошъл на Земята, човек едновременно ще се мъчи, ще скърби и ще страда. Веднъж слязъл на Земята и облякъл се в материя, духът е изложен на вечни мъки, както се мъчат духовете в ада. Всички духове, които не разбират същината на Битието, се мъчат. Такъв дух, изложен на вечни мъки в ада, е Луцифер – князът на света, за когото се казва, че е лишен от светлината си и изпратен в ада на вечен огън и мъчение, но кои са причините за това – не се казва. Поставен при тези условия, Луцифер се мъчи, иска да се освободи и като не може, се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят – какво по-голямо мъчение от това? Следователно, когато някой се мъчи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи – това е невъзможно! Кога скърби човек? Когато му се препятства да постигне някое свое желание. Казва се, че тялото скърби, понеже в него има същества, които са на ниска степен на развитие. Има силни духове, които, подложени на мъчение, толкова се ожесточават, че са готови да унищожат целия свят; какво ще стане тогава – светът ще се унищожи, а те само ще останат да съществуват? Това е невъзможно, щом светът се унищожи, с него и те ще изчезнат. Не, човек трябва да изучава състоянията на мъчения, скръб и страдания в себе си и да различава кои са негови и кои са чужди; неговите мъчения, скърби и страдания ще го спъват по един начин, а чуждите – по друг. Мъчението, скръбта и страданието са елементи, т.е. известен род сили, с които Природата работи – затова именно Господ ги е допуснал. Като ученици, вие трябва да превръщате тия сили в себе си, да ги използвате за добро. Какво печелят разрушителните духове – нищо не печелят, в тяхното разрушаване няма никаква философия, никаква наука. Когато силните духове участват във войни, след голямо мъчение те побеждават; щом победят неприятеля си, влизат в областта на разрушението: горят градове и села, разрушават, грабят, изнасилват, където кракът им
678 Името му се споменава и в Новия завет, Талмуда, Корана и различни фолклорни предания на християнски и мюсюлмански народи. Мисията му е да върне увлеклите се в идолопоклонство евреи към Единия Бог. За ревностната му служба, според библейския разказ, Бог изпраща огнена колесница, която го възнася към Небето. На него принадлежат прочутите думи „Никой не е пророк в родината си”. 13 Ваал – древно финикийско божество, един от главните богове във Финикия, Сирия и Палестина, на което са принасяни и човешки жертви. В Изгубеният рай на Джон Милтън ваалите са група демони, последвали Луцифер в неговия бунт срещу Бог. Като фразеологизъм служа на Ваал означава ‘стремя се към материални блага’. 14 Елисей – юдейски пророк, ученик на Илия. При възнесението на своя учител получава неговия плащ и пророческата му дарба. Живял повече от шестдесет години след това, той проповядвал и извършил множество чудеса, описани в Трета и Четвърта книга Царства. Починал в дълбока старост в Самария, а легендата разказва, че продължавал да твори чудеса и след смъртта си. 15 Кабала (qabbala – ‘традиция’) – еврейска система на мистицизъм и теософия. Последователите на тази традиция вярват, че е била предадена на Мойсей на планината Синай. Основният Ă текст – Зоар, предлага достъп чрез иницииране до мистериите за съществуването на Бога, за човешката съдба и за значението на заповедите. Трансцедентният Бог на равинския юдаизъм тук се проявява посредством десет Божествени атрибути, наречени ‘сефироти’, които в своята цялост представляват саморазгръщането и явяването на Бога в Космоса. В тях се включват мъжкото и женското начало. В Кабала злото се разглежда като следствие от космически разрив, а спасението на Земята е свързано с възстановяване на Божествения порядък. Човешкият род може да спомогне за реализирането на тази задача посредством знание, благочестие и следване на закона. 16 Питагор (570-495 г. пр. Хр.) – най-известният от гръцките философи преди Сократ. Посветен в гръцките и

~ 36 ~

Ключът на живота

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Ключът на живота", Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. ISNB 978- 954-744-174-3

съдържание

496 КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА злото. Знакът на фиг. 1 представлява знака на злото, т.е. знака на Луцифер. Луцифер е стъпил на Земята, с което иска да каже, че тя е негово притежание. Двете линии, отправени нагоре, показват раздвояване. И наистина, дето злото се явява, там всякога настъпва раздвояване, т.е. разединяване. Докато бащата в един дом е жив, синовете и дъщерите живеят в съгласие; щом бащата замине за другия свят, злото веднага влиза в този дом – синовете и дъщерите започват да спорят кой да вземе по-голяма част от наследството. Когато двама души ядат и пият заедно, ако не са разумни, злото ще се вмъкне между тях и те ще започнат да се карат кой от двамата е ял и пил повече. Символът на доброто, представен на фиг. 2, е противоположен на злото. Тази е причината, поради която доброто освобождава човека и му дава простор, а злото го ограничава и заробва. Обаче колкото и да мислят хората, че злото е силно, в края на краищата не излиза така. Макар и да е стъпил на Земята и мисли, че я владее, Луцифер сам изпада в противоречие – той вижда, че същата Земя, която си въобразява, че владее, го носи из пространството. Какво заключение можем да извадим от това? Заключението е следното: невъзможно е човек да владее това, което го носи. Някой язди кон и мисли, че го владее: не, щом конят носи човека, последният не може да го владее; преди всичко физически конят е по-силен от човека. Добре е човек да язди кон, да се качва на автомобил, на аероплан, но само от време на време, а не постоянно. Ще кажете, че не можете без кон или без автомобил. Има неща, без които човек не може, но те не са нито кон, нито автомобил, нито файтон: човек не може да живее без импулса на своето сърце и на своя ум. Обаче и като живее с импулса на своето сърце и на своя ум, той трябва да избягва еднообразието. Защо? Еднообразието убива човека. И тъй, човек не може без сърце и без ум, т.е. без мисъл и чувства. Той трябва да дава път на ония мисли и чувства в себе си, които турят ред и порядък в живота му. Има мисли и чувства в човека, които могат да го изхвърлят вън от живота, както водата изхвърля на брега всички

~ 37 ~

Събуждане

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Събуждане", Общ окултен клас - единадесета година, (1931 г. - 1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN 978-954-744-217-7

съдържание

616 СЪБУЖДАНЕ 8 Женският въпрос – визират се политически, икономически, социални и други движения, обединени под общата номинация феминизъм, които се борят за свободата и равноправието на жените в обществото. 9 Илия (9 в. пр. Хр.) – еврейски пророк, библейски персонаж от Стария завет (Трета и Четвърта книга Царства, Втора книга Паралипоменон, Книга на Малахия). Името му се споменава и в Новия завет, Талмуда, Корана и различни фолклорни предания на християнски и мюсюлмански народи. Мисията му е да върне увлеклите се в идолопоклонство към Единия Бог. За ревностната му служба, според библейския разказ, Бог изпраща огнена колесница, която го възнася към Небето. На него принадлежи прочутата фраза „Никой не е пророк в родината си”. 10 Авраам – според Стария завет един от патриарсите на еврейския народ. Първоначално името му е Аврам, което означава ‘Велик баща’, но Бог го кръщава Авраам – ‘Моят Баща е възвишен’. Личността му е символ на непоклатима вяра и преданост към Бог. Господ го изпитва, повелявайки му да принесе сина си Исаак като свещена жертва, и Авраам не се поколебава, ала преди смъртоносния миг Всевишният оттегля желанието Си. Авраам е почитан и от юдаизма, и от християнството, и от исляма. 11 Питагор (570-495 г. пр. Хр.) – най-известният от гръцките философи преди Сократ. Посветен в гръцките и египетските мистерии, пътешественик във Финикия и Вавилон, ученик на Заратустра; основава собствена школа в Италия ок. 530 г. пр. Хр. В учението си акцентира върху чистия начин на живот (за тая цел въвежда правила), прераждането на душата, красотата и хармонията, мистичната сила на числата. Разработва теория на музиката, въвежда в математиката т.нар. Питагорова теорема. Непосредствените последователи на Платон в Академията определят истинската философия като разгръщане на първоначалните прозрения на Питагор. 12 Вааловите пророци – Ваал е древно финикийско божество, едно от главните божества във Финикия, Сирия и Палестина, на което пророците му са принасяли жертви, включително човешки. В Изгубеният Рай на Джон Милтън ваалите са група демони, последвали Луцифер в неговия бунт

~ 38 ~

Новата мисъл

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Новата мисъл", Общ окултен клас - дванадесета година, (1932 г. - 1933 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN 978-954-744-222-1

съдържание

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Никодим – библейски персонаж, особено популярен с беседата си с Исус Христос, описана в Ев. Й., гл. 3, ст. 1-17. Никодим е високообразован представител на Националния съвет (Синедриона), фарисей, който след описания разговор се превръща в един от най-верните Христови последователи. Към него Христос отправя думите: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие; роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е” (Й, 3:5-7). Той защитава Исус (Йоан, 7:45-52), а след разпятието заедно с Йосиф Ариматейски снема тялото от кръста и участва във всички ритуали, свързани с полагането му в пещерата. 2 Ваал – древно финикийско божество, един от главните богове във Финикия, Сирия и Палестина, на което са принасяни дори човешки жертви. В Изгубеният Рай на Джон Милтън ваалите са група демони, последвали Луцифер в неговия бунт срещу Бог. Като фразеологизъм служа на Ваал означава ‘стремя се към материални блага’. 3 Муди, Дуайт Лиман (1837-1899) – американски евангелист и проповедник, основател на Църквата на Муди, Нортфилдската школа, Библейски институт „Муди” и издателството Moody Publishers. Прочути негови фрази са: „По-добре добър пример вместо добро правило”, „Вярата прави нещата възможни, а любовта – лесни”, „Имаме повече проблеми със себе си, отколкото с всеки друг човек”, „Или Библията ще ви предпази от греха, или грехът – от Библията”. 4 Уесли, Джон (1703-1791) – английски духовен деец и теолог, основател на методизма. Държи своите проповеди под открито небе, близо до вярващите, които насърчава да разпространяват Метода за четене и тълкуване на Светото писание. Влиятелният методизъм предизвиква много социални реформи, в това число поставянето на основите на аболиционизма.

~ 39 ~

Вечният порядък

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Вечният порядък", Общ окултен клас - тринадесета година, (1933 г. - 1934 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2014 г. ISBN 978-954-744-229-0

съдържание

174 ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК планински връх и по невнимание се хлъзгате надолу и не можете да се върнете назад; казвате: „Дано да сляза благополучно“. Това е излизане из Рая. Щом стигнеш до дъното, ще кажеш: „Слава Богу!“ – и тогава ще намериш път за нагоре – това го наричам влизане в Рая. Като съгрешиш, ангелът ще те бутне надолу и няма да слезе с тебе – той горе ще остане. А ти, като слезеш долу, ще погледнеш ангела горе и ще търсиш новия път, по който да се върнеш в Рая; ще кажеш: „Като се кача, ще бъда втория път много внимателен, да не се хлъзна пак“. Сега искам да ви обясня онези страдания и радости, които стават в живота. Защо страдаш? Хлъзнал си се. Някои деца се хлъзнат и им е приятно. Нещата трябва да се изяснят. Всичката ни съвременна дейност, дейността на всички тези учени хора – това е един подтик на Божествения Дух, който работи в цялото човечество, за да обърне нагоре насоката ни. Науката, в каквато и да е област, съдейства да обърнем нашите движения нагоре, към онзи Център, от който сме излезли. Тази енергия правилно трябва да се пречупи, а пък това пречупване какво е? Това е упътване към Центъра на живота. Центърът на живота – това е търпението, опорната точка, на която се теглят нещата. Вие трябва да имате една опорна точка, на която вашите везни трябва да работят – от една страна вашето сърце, а от друга страна – вашият ум, а пък отдолу – вашата воля. Волята ще показва на коя страна е тежестта: към сърцето или към ума, като давате или като вземате. Кой дава и кой взема? Според вас кой е онзи, който харчи във вас; и кой е онзи, който придобива? Умът ли дава, или сърцето дава? Вие не сте мислили върху това. Помислете върху това: кой направи погрешката – умът или сърцето. Умът даде съвет, а сърцето възприе. В дадения случай умът беше в Луцифер, в адепта – той е умът; а пък сърцето беше Ева, която яде. Онзи, който е дал съвет, не яде този плод; той каза: „Може да вземете от него – ако вие ядете, ще бъдете като богове. Вижте ме: едно време и аз бях като вас, но като ядох, вижте какъв съм“. Като видите един човек, кое е онова, което апелира на вашия ум? Ако дойде един учен човек, той с какво апели

~ 40 ~

Запалена свещ

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Запалена свещ", Общ окултен клас - шестнадесета година, (1936 г. - 1937 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2016 г. ISBN 978-954-744-300-6

съдържание

384 ЗАПАЛЕНА СВЕЩ ето достойнство се понижава“ – какво ли не казват. То се е понижило вече: паднал си, изкълчил си си крака, всичко е станало. Сега това питане е губене на време: „Защо падна, как падна“… Често, като дойде някой при мене, ме пита какво е бил в миналото. Казва: „Какво съм бил в миналото?“. Какво да му кажа? Аз го виждам какво е бил в миналото – той първоначално е бил цар и после е станал говедо. Как да му го кажа? Това мога да му го докажа от свещената книга. Луцифер, който бе един от светлите князе в миналото на една епоха на култура в Небето, стана змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената – от цар той стана едно говедо, за да постигне целта си. И вие питате сега: „Какво съм бил в миналото?“. Че какво си?! Та ти си в Рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш с всичките хора, да ги обичаш, да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние; а пък на другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, ще кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия. Еди-кой си само лъже, всички лъжат... Не искам да го видя“. Защо не го искаш? И в първия, и във втория случай това са неща непроверени. Аз наричам това нещо декламация. Вземете това: някое дете декламира нещо. Някой поет е написал отлично стихотворение, а детето като го декламира, е много добре. Но тъй го е написал поетът, детето само декламира. После на това дете са дали едно порнографично стихотворение – и то пак декламира. Не е виновно детето! С мислите, дето Славейков е написал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“, какво иска да каже той? Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“. Аз така бих го написал. Питам сега: кое е по-хубаво – по плета да се скиташ и за виното да питаш или по плета да се скиташ и за ума си да питаш? Както е казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото, както го е написал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш; а при второто ти вече си дошъл до едно съзнание и казваш: „Не става така тази работа, то с пиене на винце не става“.

~ 41 ~

Общ клас - Школни години 1 - 6, (1922г. до 1927г.)

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Общ клас", 1, 2, 3, 4, 5, 6 година (1922г.-1927г.)

съдържание

2883 ли е този огън? Праведните не се нуждаят от огън. Едно трябва да знаете: Бог царува и на Небето, и на Земята, Той управлява и Рая, и ада, следователно Неговата Воля абсолютно трябва да се изпълни. Мнозина казват, че сред обществото понякога се явява някакъв голям тартор, когото наричат Луцифер; никакъв Луцифер не съществува, Луцифер – това са лошите гении на човечеството, които имат за цел да го спъват в развитието му; те представляват колективно общество от човешки души. И на Небето да отидете, и там ще видите човешки души, те се различават само по посоката на своето движение: първите се движат отгоре надолу и си служат с тъмнината, вторите се движат в обратна посока – отдолу нагоре, и си служат със Светлината. Някои от вас не са съгласни с тези обяснения, понеже те знаят от Църквата, че съществуват паднали ангели, които днес са причина за злото в света; възможно е, ола-билир. Едно време султанът заповядал на слугите си да доведат някой човек, да му каже такава лъжа, на която той да повярва. Изредили се много, разправяли различни лъжи и той все казвал: „Ола-билир“. Дошъл един и казал, че някога баща му изтеглил един косъм от брадата си и го поставил за мост на Дунава, през който минавали турските войски. – „Ола-билир!“ Дошъл втори и казал, че майка му насадила две яйца, но от едното излязла една камила. – „Ола-билир!“ Най-после дошъл и трети да каже една лъжа. Той водел със себе си двама хамали, които мъкнели един голям кюп; сложили кюпа пред султана, а човекът започнал своята приказка: „Султан ефенди, едно време баща ти води война с московците и взе назаем от моя баща цял кюп със злато; сега аз нося този кюп, за да го напълниш със злато, да върнеш парите, които баща ти е взел назаем“. „Това е невъзможно!“ – казал султанът. Ако султанът и в този случай кажеше „ола-билир“, трябваше да напълни кюпа със злато. Питам: защо хората като този султан делят нещата на възможни и невъзможни, на добри и лоши; защо те приемат съществуването на
3050 Ако се обърнете към миналото на човека, да проучите образуването на формите на мисълта, ще видите колко време се е изразходило, докато мислите се оформят. Днес Провидението използва тия мисли като готови клишета, като добри и лоши гърнета – добрите гърнета запазва, а лошите счупва и отново обработва, както грънчарят постъпва със счупените и изкривени грънци. Много мисъл-форми не могат да влязат в работа, но въпреки това се плаща данък за тях. Искате да реализирате някоя мисъл, но не можете; щом не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате – в случая мъката ви се дължи не на мисълта, а на данъка, който трябва да платите за нея. Ето защо при сегашното състояние, в което се намирате, вие трябва да извикате в ума си всички добри, положителни мисли, които са впрегнати на работа – тези мисли имат приложение в живота и дават приход; лошите, отрицателните мисли, като счупените гърнета нямат приложение в живота, обаче трупат данъци, които трябва да се плащат. Въпреки това всички мисли, които минават през ума на човека, били те положителни или отрицателни, са на мястото си – докога? Докато човек завърши своето развитие. Днес той е в положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива. Виждате – някой човек работи, учи, иска учен да стане; в миналото той е бил учен, но всичко е забравил и сега отново трябва да учи, да придобива знания. Казвате: „Това е противоречие“; едно трябва да знаете: красотата на живота седи в противоречията, те подтикват ума към мисъл. Противоречия съществуват и на Небето – иначе как ще си обясните положението на Луцифер? Макар и на Небето, и той се натъкна на някакво противоречие, вследствие на което влезе в стълкновение с великия порядък в живота. Богословите обясняват причината за това по един начин, окултистите – по друг начин; обаче нито едните, нито другите са могли да се домогнат до истината. Причината за падането
3051 на Луцифер за вечни времена ще остане една от великите тайни. Никой досега не е обяснил и няма да обясни как и защо са произлезли злото и Доброто; хората могат да си съставят теории колкото искат, но тези теории още не представят истината. На всеки щастлив Ангел в Небето отговаря по един нещастен ангел в ада; ако по някакъв начин изчезне ангелът от ада, моментално ще изчезне и този в Небето и обратно: ако изчезне Ангелът от Небето, ще изчезне и този в ада – те са свързани един с друг. Въз основа на този закон на всеки добър човек отговаря един лош и на всеки лош човек отговаря един добър. Но да оставим този въпрос настрана, той е костелив орех, достъпен само за умовете на велики философи; ако обикновеният човек се занимава с този въпрос, умът му ще се обърка. Но все пак добре е понякога човек да се позанимава и с отрицателната страна на живота; когато някой е много недоволен от живота, нека се спре върху отрицателната му страна – нека види какво пишат и говорят философите по тези въпроси, това ще му послужи като метод за лекуване. Мнозина се запитват за смисъла на живота – по този въпрос са дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно от тях не го разрешава. Някои казват, че смисълът на живота се заключава в това да живеем; да, до известна степен може да се приеме, че е така, но как ще си обясните защо като живеете, остарявате, губите силите си, губите паметта си? Правилно е като живеете, да не губите силите си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, които до дълбока старост запазват всичко онова, което в младините си носят, обаче повечето хора се обезверяват, отслабват, изгубват любовта си и изпадат в пълно разочарование. Докато са млади, докато са здрави, те мислят, че обичат Бога, обаче някаква малка причина отвън е в състояние да ги събори; те са като малките деца – щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой

~ 42 ~

Общ клас - Школни години 7 - 12, (1927г. до 1933г.)

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Общ клас", 7, 8, 9, 10, 11, 12 година (1927г.-1933г.)

съдържание

90 беше виден пророк, който виждаше нещата, не знаеше това. Кога се разколеба Илия – когато изби пророците на Ваал 13 ; тези 400 пророци го обсебиха, като му казваха: „Ти ни уби, защото сме служили на лъжлив бог; покажи ни сега пътя към истинския Бог, кажи ни как да се домогнем до огъня на Любовта!“ и след това трябваше да дойдат Същества от Невидимия свят, за да му помогнат. Те не го изобличиха, но му казаха: „Ще отидеш сега в пустинята, където ще прекараш в пост и молитва, докато ти покажат по кой начин светът може да се изправи“. В това време се яви голяма буря, вятър, който къртеше камъни и дървета, но Бог не беше в бурята и вятъра; после дойде огън от небето, който разпали, изгори всичко, но Бог не беше и в огъня; и най-после Илия чу тих глас от небето, който му говореше: „Научи ли вече урока си? Разбра ли как ще се оправи светът?“. Светът няма да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня, но чрез тихия глас, т.е. чрез разумното начало в човека. – „Вместо тебе ще дойде Елисей 14 .“ Елисей се отличавал със своя мек характер. И тъй, бурята, огънят – това са методи, които се прилагат в нисшите светове; обаче когато е необходимо да познаем Божествения свят, Божественото, тогава ще чуем тихия, мекия глас. Докато се интересувате от това защо двама души се карат помежду си или изживяват някакво съмнение, вие сте в метода на бурята. Какво правеше Илия, когато дойде бурята – той се молеше, но същевременно разбра, че Бог не е в бурята. Бурята е метод, който се 13 Ваал – древно финикийско божество, един от главните богове във Финикия, Сирия и Палестина, на което са принасяни и човешки жертви. В Изгубеният рай на Джон Милтън ваалите са група демони, последвали Луцифер в неговия бунт срещу Бог. Като фразеологизъм служа на Ваал означава „стремя се към материални блага“. 14 Елисей – юдейски пророк, ученик на Илия. При възнесението на своя учител получава неговия плащ и пророческата му дарба. Живял повече от шестдесет години след това, той проповядвал и извършил множество чудеса, описани в Трета и Четвърта книга Царства. Починал в дълбока старост в Самария, а легендата разказва, че продължавал да твори чудеса и след смъртта си.
479 Ти се съмняваш. Знаеш ли дали този човек е минал страданията? Кой може да го залъгва? Той казва: „Ти изпитвал ли си страданията?“ И действително страданията са най-голяма спънка в живота, но те са и най-голям подтик. Никой досега не е решил въпроса, защо са допуснати страданията. Без страдания и без скърби може ли? Тогава ние казваме така: „Скърби тялото, страда душата, учи се духът.“ Всичките тези, и скърбите, и страданието, и мъчението, трябва да ги съединим. Духът е най-силен, мъки има, мъчение. В ада не се мъчат. Нито телата, нито душите се мъчат, духът се мъчи. Духът е в голямо мъчение във вечния огън. Духът няма такива страдания, каквито ние мислим. Запример такъв един дух като Луцифер, такъв един княз на светлината, кои са причините той да е в ада, ние не знаем. Сега се мъчи. Лишава се от своята светлина, влиза в противоречие. Той болка не чувства, но чувства една такава омраза, с която иска всичко, каквото е създадено, да го разруши, да унищожи целия свят. Туй е мъчение. Понеже не може да го направи, той се мъчи. Защо се мъчи? Защото не може да разруши света. Когато някой казва: „Аз много се мъча“, казвам: „Ти си хванал най-трудната задача.“ Понеже не можеш да разрушиш света, мъчиш се. Тогава идваме до второто положение. Казва: „Аз много страдам.“ Хубаво, кажете ми сега, кое съответства на страданието? От какво произтича страданието? В страданието туй, което искаш, не ти го дават, лишават те. Скръбта ще ти вземе това, което си имал. Значи вземат ли ти туй, което имаш, скърбиш. Страдаш, понеже не ти дават нещо. Скърбиш за нещо, което ти е дадено, а в страданието имаш желание, на което ти препятстват, не ти го дават да го реализираш, а в мъчението те спират, не ти дават да разрушиш целия свят. Казва някой: „Господи, аз да съм на Твоето място, ще избеся всичките хора.“ Мъчи се той. Че като избесиш всичките хора, ще
1356 Туй е знакът на Луцифера. Туй е човекът, който господства. Седнал на земята и казва: „Земята е моя.“ Следователно във всичките форми на живота все той трябва да бъде. Има една форма – дали я съзнавате, или не. Тогава има друго разрешение на въпроса. Значи истинският стремеж е дотука. Идейно всякога, когато две линии се съединяват, показва единство, единение. Но тук има разклонение, разединение има. Три се явяват. Значи тази част е материалният свят. Там, дето хората ядат и пият, има разединение. Но щом дойдат да делят богатствата братя и сестри, започват да спорят – единият взел повече, другият взел повече. Като започнат да плащат, казват – ти ядеш повече, ти ще платиш повече. Започват да спорят кой ще плати повече. Започват много добре, свършват зле. В злото всякога има едно единство вътре. Според вас коя е емблемата на доброто? Понеже тази емблема на злото е вътре, извадете истинската емблема. Първото е емблема на злото, това е емблема на доброто. Значи доброто простор дава, злото обсебва. При злото това същество нищо не дава, само влада и всякога е господар. Туй същество седнало на земята, завладало я. Следователно туй е едно противоречие. Това същество, каквото завладало, то не може да го влада. Този Луцифер седи на земята и тя и него носи, като се движи. Туй, което тебе носи, е по-силно от тебе. А той иска да завлада това същество, което го носи. Питам, когато се качиш на един кон, може ли да го завладаш? Който мисли, че го завладал, той се лъже. Конят, който те носи, е посилен от тебе. В края на краищата ти, като яздиш кон, ще замязаш на кон. Аз защо не обичам да яздя на кон. Не искам да замязам на кон. После някой се вози на автомобил. Не искам и на автомобил да се возя, защото ще имам колелета в главата. Временно да се качиш, веднъж, два пъти, разбирам, но всеки ден на автомобил, всеки ден на аероплан. После еднообразието е лошо. Ще кажеш: „Без автомобил не

~ 43 ~

Истинската реалност

Общ Окултен клас / изд. Жануа '98

"Истинската реалност". Общ окултен клас. Осма година (1928–1929). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2008.

съдържание

goiigam ga делят богатствата братя и сестри, започват да спорят единият взел повече, другият взел повече. Като започнат да плащат, казват ти ядеш повече, ти ще платиш повече. Започват да спорят кой ще плати поВече. Започват много добре, свършват зле. В злото всякога има едно единство вътре. Според вас коя е емблемата на доброто? Понеже тази емблема на злото е вътре, извадете истинската емблема. ПърВото е емблема на злото, тоВа е емблема на доброто. Значи доброто простор даВа, злото обсебва. При злото това същество нищо не дава, само влада и всякога е господар. Туй същество седнало на земята, завладало я. Следователно туй е едно противоречие. Това същество, каквото завладало, то не може да го влада. Този Луцифер седи на земята и тя и него носи, като се движи. Туй, което тебе носи, е посилно от тебе. А той иска да завлада това същество, което го носи. Питам, когато се качиш на един кон, може ли да го завладаш? Който мисли, че го завладал, той се лъже. Конят, който те носи, е по-силен от тебе. В края на краищата ти, като яздиш кон, ще замязаш на кон. Аз защо не обичам да яздя на кон. Не искам да замязам на кон. После някой се вози на автомобил. Не искам и на автомобил да се возя, защото ще имам колелета в главата. Временно да се качиш, веднъж, два пъти, разбирам, но всеки ден на автомобил, всеки ден на аероплан. После еднообразието е лошо. Ще кажеш: "Без автомобил не мога." Ще създадеш зло в себе си. "Без аероплан не мога." Можеш и без аероплан, можеш и без автомобил, можеш и без кон. Без сВоя ум, без своето сърце не можеш. Има нещо, без което не можеш. Всеки един от Вас трябба да има мисли, с които трябва да тури ред и порядък В себе си. Условията, при които живеете, може Всеки ден да Ви изхвърлят, както Водата изхвърля предметите. Така и животът може да ви изхвърли като непотребна Вещ. Значи, ако си една 145

~ 44 ~

Двамата бакали

Общ Окултен клас / изд. Жануа '98

"Двамата бакали". Общ окултен клас. Лекции от VII, VIII и IX година (1928-1930). Първо издание. София,
Издателска къща "Жануа-98", 2005. 332 с. ISBN 954-9589-90-0.

съдържание

новения живот. Сега тия, необикновените, страдания повлияват някой път върху нашето тяло, изменят краските. Необикновените, съществените страдания на съзнанието създават нещо хубаво, красиво. Когато човек има дълбоките страдания, страда, върви напред, у него се облагородява сърцето. Има едни страдания, които облагородяват сърцето. Има други страдания, които огрубяват сърцето. Щом каже, че страданията му дойдоха до гушата като Йова, човек върви по един неестествен път. Страданията дойдат до крайния предел и казва: “Да намеря Господа. Искам да се съдя с Него. Взе ми всичкото имане, мълчах. Взе ми синовете и дъщерите, пак мълчах. Отдалечи ме от приятелите, мълчах. Казвах: “Тъй е волята Божия.” Най-после, засегна тялото ми и вътрешно се смутих, и взех да мисля, че няма правда, и питах къде е порядъкът на света.” Господ казва: “Я се спретни. Аз пак ще ти дам. Аз ще те опитам. Ти нали си от тези, големите, философи.” И Йов мина в нова фаза. Като мина в новата фаза на страданията, този въпрос се разреши. Но докато минем този човешки предел на страданията, ще бъдем изпитани като Йова. Ти се съмняваш. Знаеш ли дали този човек е минал страданията? Кой може да го залъгва? Той казва: “Ти изпитвал ли си страданията?” И действително страданията са най-голяма спънка в живота, но те са и най-голям подтик. Никой досега не е решил въпроса, защо са допуснати страданията. Без страдания и без скърби може ли? Тогава ние казваме така: “Скърби тялото, страда душата, учи се духът.” Всичките тези, и скърбите, и страданието, и мъчението, трябва да ги съединим. Духът е най-силен, мъки има, мъчение. В ада не се мъчат. Нито телата, нито душите се мъчат, духът се мъчи. Духът е в голямо мъчение във вечния огън. Духът няма такива страдания, каквито ние мислим. Запример такъв един дух като Луцифер, такъв един княз на светлината, кои са причините той да е в ада, ние не знаем. Сега се мъчи. Лишава се от своята светлина, влиза в 32

~ 45 ~

Двамата бакали

Общ Окултен клас / изд. Жануа '98

"Двамата бакали", Общ окултен клас. Лекции от VII, VIII и IX година (1928–1930). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 332 с. ISBN 954-9589-90-0.

съдържание

новения живот. Сега тия, необикновените, страдания повлияват някой път върху нашето тяло, изменят краските. Необикновените, съществените страдания на съзнанието създават нещо хубаво, красиво. Когато човек има дълбоките страдания, страда, върви напред, у него се облагородява сърцето. Има едни страдания, които облагородяват сърцето. Има други страдания, които огрубяват сърцето. Щом каже, че страданията му дойдоха до гушата като Йова, човек върви по един неестествен път. Страданията дойдат до крайния предел и казва: "Да намеря Господа. Искам да се съдя с Него. Взе ми всичкото имане, мълчах. Взе ми синовете и дъщерите, пак мълчах. Отдалечи ме от приятелите, мълчах. Казвах: "Тъй е волята Божия." Най-после, засегна тялото ми и вътрешно се смутих, и взех да мисля, че няма правда, и питах къде е порядъкът на света." Господ казва: "Я се опретни. Аз пак ще ти дам. Аз ще те опитам. Ти нали си от тези, големите, философи." И Йов мина в нова фаза. Като мина в новата фаза на страданията, този въпрос се разреши. Но докато минем този човешки предел на страданията, ще бъдем изпитани като Йова. Ти се съмняваш. Знаеш ли дали този човек е минал страданията? Кой може да го залъгва? Той казва: "Ти изпитвал ли си страданията?" И действително страданията са най-голяма спънка в живота, но те са и най-голям подтик. Никой досега не е решил въпроса, защо са допуснати страданията. Без страдания и без скърби може ли? Тогава ние казваме така: "Скърби тялото, страда душата, учи се духът." Всичките тези, и скърбите, и страданието, и мъчението, трябва да ги съединим. Духът е най-силен, мъки има, мъчение. В ада не се мъчат. Нито телата, нито душите се мъчат, духът се мъчи. Духът е в голямо мъчение във вечния огън. Духът няма такива страдания, каквито ние мислим. Запример такъв един дух като Луцифер, такъв един княз на светлината, кои са причините той да е в ада, ние не знаем. Сега се мъчи. Лишава се от своята светлина, влиза в 32

~ 46 ~

Неразрешеното

Общ Окултен клас / Други издателства

"Неразрешеното", 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г.
Издател "555", Варна, 1998г., ISBN 954-9733-18-1.

съдържание

15Х Учителя 11етър Дьнов Той ще остане неразрешен. Щом е така, м разрешавайте онова, което не може да се разреши. ! Писанието е казано: „Аз Съм, Който творя и злото,! доброто“. Трябва ли тогава да се месите в Божиит работи? Казано е още: „Не се противи на злото!“ Защр Ако се противиш на злото, ще се намерят хора п лоши от тебе, които ще ти напакостят, ще ти въздада Тогава и Бог ще се оттегли от тебе. Какво става с овцете когато овчарят се отдалечи от тях? Вълците | нападат. Следователно и човек е такава овца, от коятд оттегли ли се Бог веднъж, веднага ще се намеря вълци, които ще снемат кожата му. Човек трябва да се стреми към великата цел живота да придобие свободата си, да стане свобо 1 Той трябва да знае, че доброто и злото раоотят имен за извоюване на неговата свобода. Вие ще чувстват I й себе си и едното, и другото състояние, но ще оъ 1 внимателни, няма да взимате участие в тази оороа падате, ще ставате; ще се каляте, ще се чистите, нов всичко това ще се учите. Ще минете през огън, как минават през огън и хляоът, и яденето, които яд Този огън от Небето ли е слязъл? За праведните ли този огън? Праведните не се нуждаят от огън. Ей трябва да знаете: Бог царува и на Небето, и на зем5 Той управлява и рая, и ада. Следователно Него . ж Воля абсолютно трябва да се изпълни! Мнозина каз 1g че сред обществото понякога се явява някакъв голя тартор, когото наричат Луцифер. Никакъв ЛуциферИ съществува. Луцифер това са лошите гении и

~ 47 ~

Пътя на ученика

Съборни беседи / изд. Бяло Братство

"Пътя на ученика", Съборно Слово, 1927 -1930,
Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г., ISBN: 978-954-744-132-3, 824 страници

съдържание

321 ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ... Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато от по-високо стъпало на животинското царство, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на Земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!“ От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското. Животинското и човешкото царство са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: „Не съм ли в състояние аз да направя някакво зло?“ Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас, и затова кажете: „Сега пък ще дам ход на човешкото в себе си.“ Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател,

~ 48 ~

Съборни беседи - Част 3 от 5 - Съборни слова (1929г. до 1936г.)

Съборни беседи / изд. Бяло Братство

"Съборни беседи", Съборно Слово (1929г.-1936г.)

съдържание

му, да го върне назад. Нищо не се дава за вечни времена. Понеже човек по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ – Той държи сметка за всичко, което е дал на хората, и казва: „На еди-кого си дадох пет таланта, на еди-кого си – три, а на еди-кого си – един талант.“@ Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал. Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато от повисоко стъпало на животинското царство, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на Земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!“ От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското. 99

~ 49 ~

Съборни беседи - Част 4 от 5 - Съборни слова (1937г. до 1944г.)

Съборни беседи / изд. Бяло Братство

"Съборни беседи", Съборно Слово (1937г.-1944г.)

съдържание

извън света и си служи с дилафи. Той не разбира законите на света, но си служи с куки, с които вади човека от света, в който живее и отвън се разправя с него. Той отдалеч хваща с тия куки. Ето защо дяволът е неуязвим. Някой хука дявола, но трябва да знае, че неговите думи няма да хванат, няма да стигнат до дявола. Той е Луцифер! Той е светлина, като ангел е той и е непристъпен, безсмъртен. Твоите думи, твоите плюнки ще паднат върху самия тебе. Ако си стар, ще паднат на брадата ти. Аз съм давал много примери за дявола. Българинът обича да говори за дявола. Дяволът често говори на човека: „Слушай, с мене да не се занимаваш. Нищо лошо не трябва да говориш за мене.“ Един ден дяволът намислил да даде един добър урок на човека. За тази цел той внесъл в него желанието да има едно хубаво магаре. Човекът отишъл на пазар да си купи магаре. Там видял едно младо, красиво магаре и пожелал да го купи. Запитал за цената му и го купил. Това магаре не било никой друг освен дявола, който се превърнал в магаре. Селянинът завел магарето дома си. Той казал на жена си: „Жена, отсега нататък работите ми ще тръгнат добре.“ – „Ще видим“, казала жената. Един ден той завел магарето на чешмата да го напои. Обаче, магарето влязло в курната 18 и оттам показвало ушите си. Като дошъл един човек да точи вода от чешмата, селянинът му казал, [че] магарето влязло в курната и не може да го извади. Човекът погледне към курната, но никакво магаре не вижда. – „Защо ме лъжеш?“ Взел, че го набил. Дохожда втори човек и селянинът и на него казва, че магарето му е вляло в курната и се виждат само ушите му, но не може да го извади сам. Поглежда човекът в курната, нищо не вижда. И той го набива добре. Но магарето току показва ушите си през курната и селянинът се чуди какво да прави. Като го набили десетина пъти, най-после селянинът погледнал към магарето и казал: 18 Курна – корито пред чешма. 256

~ 50 ~

Лъчи на живота

Съборни беседи / изд. Жануа '98

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 336 с. ISBN 954-9589-78-1.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
Докато го държите въ ржката си, това яйце е безопасно за васъ. Но ако речете да измжтите това яйце, змията, боата, която излезе отъ него, ще ви погълне. Следователно има известни знания, които, докато сж въ зародишъ, не сж опасни. Вие трйбва да знаете това. Обаче знанието е подобно на яйцата на боата. Оставишъ ли зародишите на това знание да се измжтятъ, това знание ще ви погълне. То става опасно за васъ. Да допуснемъ, че вие имате знанието да хипнотизирате хората. Но всички закони въ природата иматъ и обратни реакции, понеже въ дъното на битието седи Богъ, Който наблюдава постжпките на всички хора. Когато види, че човЬкъ злоупотребява съ великите закони, Богъ му дава първия урокъ. Като се оженишъ, че родишъ единъ синъ, който ще те хипнотизира. Можешъ да родишъ една дъщеря, която сжщо може да те хипнотизира. Много хора се страхуватъ отъ дявола. Нйма защо да се страхуватъ. Защото дяволътъ не живее въ света, въ който и ние живеемъ. Той живее извънъ света и си служи съ дилафи. Той не разбира законите на света, но си служи съ куки, съ които вади човека отъ света, въ който живее и отвънъ се разправя съ него. Той отдалечъ хваща съ тия куки. Ето защо дяволътъ е неуязвимъ. Некой хука дявола, но требва да знае, че неговите думи нема да хванатъ, нема да стигнатъ до дявола. Той е Луциферъ! Той е светлина, като ангелъ е той и е непристжпенъ, безсмъртенъ. Твоите думи, твоите плюмки ще паднатъ върху самия тебе. Ако си старъ, ще паднатъ на брадата ти. Азъ съмъ давалъ много примери за дявола. Българинътъ обича да говори за дявола. Дяволътъ често говори на човека: “Слушай, съ мене да не се занимавашъ. Нищо лошо не требва да говоришъ за мене.” Единъ день дяволътъ намислилъ да даде единъ добъръ урокъ на човека. За тази цель той внесълъ въ него желанието да има едно хубаво магаре. Човекътъ отишълъ на пазаръ да си купи магаре. Тамъ видвлъ едно младо, красиво магаре и пожелали да го купи. Запиталъ за цената му и го купилъ. Това магаре не било никой другъ освенъ дявола, който се превърналъ въ магаре. Селянинътъ завелъ магарето дома си. Той 242

~ 51 ~

Сборник лекции, (1917-1943)

Съборни беседи / изд. Жануа '98

"Сборник лекции", беседи от младежки окултен клас, неделни беседи, рилски беседи, общ окултен клас от периода (1917-1943), Първо издание,
ИК "ЖАНУА-98", 2009 г., ISBN 978-954-376-022-0

съдържание

Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения. Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята. Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях.“ Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш. Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси.“ Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, трястряс: „Заплакала е гората, гората и планината“, „Ходила е Мара“. Ако има някоя Мара между вас, да не се цокачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив“. Българите казват „Мара“, то е „Мара“. Това, което българите наричат „Мара“, то зацапва човека. Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал. И в истинската философия на живота хората искат да разгадаят какво нещо е злото. Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате. В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски 372

Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения. Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята. Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях.“ Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш. Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси.“ Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, трястряс: „Заплакала е гората, гората и планината“, „Ходила е Мара“. Ако има някоя Мара между вас, да не се докачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив“. Българите казват „Мара“, то е „Мара“. Това, което българите наричат „Мара“, то зацапва човека. Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал. И в истинската философия на живота хората искат да разгадаят какво нещо е злото. Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате. В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски 372

~ 52 ~

Влияние на светлината и на тъмнината

Младежки окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Влияние на светлината и на тъмнината", 4 - 18 лекции на Младежкия окултен клас, държани от Учителя П.Дънов. 5-та година, т. II, (1925 - 26 г.). Първо издание - София, 1937 г. Второ издание - 1996 г. (по стенографски записки)

съдържание

51 стъпвайте къмъ реализирането й. У всѣки човѣкъ има едно вътрешно чувство, вжтрешенъ усѣтъ, който му подсказва, дали ще има успѣхъ въ това, което предприема, или нѣма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога нѣма да сгрѣши. Каквито противоречия да срѣщате отвънъ, щомъ това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я безъ страхъ и колебание. Въ правотата на това чувство нѣма никакво изключение. Ако то не подсказва на човѣка да започне ли дадена работа, или не, въ помощь ще му дойде умътъ. Умътъ ще започне да съветва човѣка: Започни тази книга. Като я напишешъ, критиката ще се произнесе добре за нея, ще се търси много, и ти ще се прославишъ. Напишешъ книгата, напечаташъ я, но въ края на краищата, не само че не се прославяшъ, не само че не търсятъ книгата ти, но тя минава съвсемъ незабелязано, а ти пропадашъ материално и морално. И следъ това втори пжть не помисляшъ да пишешъ нѣщо. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ критици, но най-голѣмъ критикъ отъ всички е Луциферъ. Той е сведущъ въ всички области на живота : и въ наука, и въ религия, и въ изкуства. Той познава психиката и на младия, и на стария въ подробности. Той знае, кого кжде да пипне. Докато застави човѣка да влѣзе въ нѣкакво предприятие, или да започне нѣкаква работа, той употрѣбява всичкото си красноречие. Хване ли се на мрежата му, тогава
52 пъкъ ще употрѣби всичкото си изкуство да му противодействува, докато се провали. Дето Луциферъ влѣзе, тамъ прахъ и пепель се дига. Влѣзе ли между двама души, които се обичатъ, въ скоро време тѣ започватъ да се каратъ — отношенията имъ се развалятъ. Единиятъ казва, че е на особено мнение по въпроситѣ, и другиятъ казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нѣматътѣзи хора, но Луциферъ е влѣзълъ между тѣхъ и ги е раздѣлилъ. Единиятъ казва, че бобътъ трѣбва да се сѣе презъ мартъ, за да стане по-добъръ. Другиятъ казва, че за да стане по-добъръ, бобътъ трѣбва да се сѣе презъ априлъ. И така, спорътъ започва. — Защо спорятъ? Ако е въпросъ за две мнения, нека направятъ опитъ. Нека единиятъ посади боба презъ мартъ, другиятъ — презъ априлъ и ще видятъ. кой отъ двамата е правъ. Опитътъ разрешава въпроситѣ, а не спорътъ. Споредъ земедѣлцитѣ, житото се сѣе два пхти презъ годината: отъ Димитровъ день до декември месецъ—зимница, а презъ пролѣтьта— лѣтница. Споредъ законитѣ на природата всѣкога може да се сѣе. Ако времето не позволява да се сѣе на физическия свѣтъ, позволява да се сѣе въ духовния, или въ умствения свѣтъ. Отъ астрологическо гледище, презъ кои знакове слизатъ хората на земята? — Презъ всички знакове. Обаче, успѣхътъ въ живота имъ не е еднакъвъ. Нѣкой хора идатъ на зе

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
51 стъпвайте къмъ реализирането й. У всѣки човѣкъ има едно вътрешно чувство, вжтрешенъ усѣтъ, който му подсказва, дали ще има успѣхъ въ това, което предприема, или нѣма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога нѣма да сгрѣши. Каквито противоречия да срѣщате отвънъ, щомъ това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я безъ страхъ и колебание. Въ правотата на това чувство нѣма никакво изключение. Ако то не подсказва на човѣка да започне ли дадена работа, или не, въ помощь ще му дойде умътъ. Умътъ ще започне да съветва човѣка: Започни тази книга. Като я напишешъ, критиката ще се произнесе добре за нея, ще се търси много, и ти ще се прославишъ. Напишешъ книгата, напечаташъ я, но въ края на краищата, не само че не се прославяшъ, не само че не търсятъ книгата ти, но тя минава съвсемъ незабелязано, а ти пропадащъ материално и морално. И следъ това втори пжть не помисляшъ да пишешъ нѣщо. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ критици, но най-голѣмъ критикъ отъ всички е Луциферъ. Той е сведущъ въ всички области на живота : и въ наука, и въ религия, и въ изкуства. Той познава психиката и на младия, и на стария въ подробности. Той знае, кого кжде да пипне. Докато застави човѣка да влѣзе въ нѣкакво предприятие, или да започне нѣкаква работа, той употрѣбява всичкото си красноречие. Хване ли се на мрежата му, тогава
52 пъкъ ще употрѣби всичкото си изкуство да му противодействува, докато се провали. Дето Луциферъ влѣзе, тамъ прахъ и пепель се дига. Влѣзе ли между двама души, които се обичатъ, въ скоро време тѣ започватъ да се каратъ — отношенията имъ се развалятъ. Единиятъ казва, че е на особено мнение по въпроситѣ, и другиятъ казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нѣматъ тѣзи хора, но Луциферъ е влѣзълъ между тѣхъ и ги е раздѣлилъ. Единиятъ казва, че бобътъ трѣбва да се сѣе презъ мартъ, за да стане по-добъръ. Другиятъ казва, че за да стане по-добъръ, бобътъ трѣбва да се сѣе презъ априлъ. И така, спорътъ започва. — Защо спорятъ? Ако е въпросъ за две мнения, нека направятъ опитъ. Нека единиятъ посади боба презъ мартъ, другиятъ — презъ априлъ и ще видятъ. кой отъ двамата е правъ. Опитътъ разрешава въпроситѣ, а не спорътъ. Споредъ земедѣлцитѣ, житото се сѣе два пжти презъ годината: отъ Димитровъ день до декември месецъ—зимница, а презъ пролѣтьта— лѣтница. Споредъ законитѣ на природата всѣкога може да се сѣе. Ако времето не позволява да се сѣе на физическия свѣтъ, позволява да се сѣе въ духовния, или въ умствения свѣтъ. Отъ астрологическо гледище, презъ кои знакове слизатъ хората на земята? — Презъ всички знакове. Обаче, успѣхътъ въ живота имъ не е еднакъвъ. Нѣкои хора идатъ на зе

~ 53 ~

Време и сила

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26),
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. ISBN-978-954-744-127-9

съдържание

92 МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ПЕТА Съвременният свят е пълен с критици, но най-голям критик от всички е Луцифер. Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата. Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности. Той знае кого къде да пипне. Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане подобър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва. Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав. Опитът разрешава въпросите, а не спорът. Според земеделците житото се сее два пъти през годината. От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница. Според законите на Природата всякога може да се сее. Ако времето не позволява да се сее на физическия свят, то позволява да се сее в Духовния или в Умствения свят. От астрологическо гледище през кои знакове слизат хората на Земята? – През всички знакове. Обаче успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца.

~ 54 ~

Специален клас - Школни години 1 - 6 (1922г. до 1927г.)

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Специален клас", 1 до 6 година (1922г.-1927г.)

съдържание

1616 Светът е пълен с критици. Най-големият критик кой е? Знаете ли? Луцифер. По-голям критик от него няма. А той е вещ във всичко. Напишеш нещо, нахвърля се. В науката е вещ, в религията, в музиката, в живота на младите, познава всички потънкости. Всякъде знае накъде да бутне. И той, като дойде някой път, в която къща влезне – прах и пепел се повдига. Често пъти и между вас го виждам – като влезне, вие почвате да се ритате. Казвате: „Аз имам особено мнение.“ „И аз имам особено мнение.“ Казвам, критикът Луцифер е влезнал. Какво мислите, никакво мнение няма. Единият казва: „Ако посея боба в април, по-добър ще стане.“ „Ама, казва другият, ако го посеем в март – по-добър ще стане.“ Казвам, братя, направете опит. Ти го посей в април, ти – в март. Ще направите два опита. Но да се спорите дали в април, или в март, то е безполезно. Не трябва да бъдем дребнави. „Ама ти знаеш ли какво мнение имам? В април трябва да се сее бобът.“ Други ще каже: „В март трябва да се сее.“ Трябва да направите опит. Един ще го посее в март, друг в април – ще видим кой е по-вкусен. Ще кажем – и в април, и в март се сее. Тогава според сегашните наши земеделци житото може да се сее кога? От Димитровден го сеят до декември – по-после зимница не става. Чак в пролетта го сеят пак – летница. А в законите на природата всякога сеят. Астрологически в кои знаци идват хората през годината? Във всички знакове. Но през всички знакове, които идват, животът им еднакво ли е успешен? Право е, че бобът не расте еднакво. Ако някой дойде в декември при едно съчетание, когато луната се пълни – бобът няма да расте добре. От чисто астрологическо гледище аз го разглеждам така. Във въображението на този човек има нещо изчовъркано. Този човек всякога ще си представя нещата тъй, както не са. Срещне някой, казва, ама той е гениален човек, той има дарба, свири хубаво, като него не е слушал. Е, хубаво, не се минава една-две години, казва, аз
2279 англичаните. За какво искате да ги употребим? Казвам: ще ми дойдете на един обяд у мен за две минути. Специфично трябва да се определи за какво ще се използват: ако е за обяд – за обяд; ако е за четене, за разговор, за писане или какво – да знаем. В окултния закон най-първо започваме с яденето и после свършваме всички тези работи. Ще ядем най-първо. Туй е самовъзпитание, трениране, затуй не трябва да се безпокоите. Тези работи няма да станат в един ден. След като работите десет години над себе си по две минути на ден, вие ще имате пет дена. За десет години, за да създадете характер, тези пет дена, те са важни. Туй е размиване на една окултна идея. Има окултни идеи, които не може да се възприемат. И даже почнеш да се плашиш от нея. „Ама – казва – да се откажа от себе си, да не ходя на театър.“ Или да се молиш: цял ден може ли да се молиш? Това е изопачаване на онзи, същинския живот. От двете минути, които трябва да употребиш, които стават център на живота – оттам всичко ще се регулира, всичко последователно. Ще се качиш на Небето и ще усетиш всичката радост горе. После ще слезеш през животните, растенията, минералите, ще слезеш до ада. Ще дойдеш до долу, там, където е Луцифер – при всички страдания. След туй ще се издигнеш до Небето, пак ще се измиеш, ще си отдъхнеш за две минути, ще го направиш, ще въздъхнеш, ще кажеш: „Велик е животът.“ Това е търпение – да издържиш там, долу. Господ го е запушил, той дири път и като не може, иска да пръсне котела. Господ го държи там. Докато намериш своя път, ще излезеш из тази дупка, която е определена вътре. Когато турят едно яйце да се мъти, коя част на яйцето пробива пилето? И всички пилета не пробиват яйцето. Един много хубав опит е това. Не на едно и също място пробиват тези пиленца. Тъй също, за да излезеш, ти трябва да си пробиеш място в тази черупка. А в психическия живот всеки от вас е обвит в една черупка. Вие сте хора,

~ 55 ~

Време и сила

Младежки окултен клас / изд. Жануа '98

"Време и сила", Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 324 с. ISBN 954-9589-64-1.

съдържание

Светът е пълен с критици. Най-големият критик кой е? Знаете ли? Луцифер. По-голям критик от него няма. А той е вещ във всичко. Напишеш нещо, нахвърля се. В науката е вещ, в религията, в музиката, в живота на младите, познава всички потънкости. Всякъде знае накъде да бутне. И той, като дойде някой път, в която къща влезне прах и пепел се повдига. Често пъти и между вас го виждам като влезне, вие почвате да се ритате. Казвате: „Аз имам особено мнение.“ „И аз имам особено мнение.“ Казвам, критикът Луцифер е влезнал. Какво мислите, никакво мнение няма. Единият казва: „Ако посея боба в април, по-добър ще стане.“ „Ама, казва другият, ако го посеем в март по-добър ще стане.“ Казвам, братя, направете опит. Ти го посей в април, ти в март. Ще направите два опита. Но да се спорите дали в април, или в март, то е безполезно. Не трябва да бъдем дребнави. „Ама ти знаеш ли какво мнение имам? В април трябва да се сее бобът.“ Други ще каже: „В март трябва да се сее.“ Трябва да направите опит. Един ще го посее в март, друг в април ще видим кой е по-вкусен. Ще кажем и в април, и в март се сее. Тогава според сегашните наши земеделци житото може да се сее кога? От Димитровден го сеят до декември по-после зимница не става. Чак в пролетта го сеят пак летница. А в законите на природата всякога сеят. Астрологически в кои знаци идват хората през годината? Във всички знакове. Но през всички знакове, които идват, животът им еднакво ли е успешен? Право е, че бобът не расте еднакво. Ако някой дойде в декември при едно съчетание, когато луната се пълни бобът няма да расте добре. От чисто астрологическо гледище аз го разглеждам така. Във въображението на този човек има нещо изчовъркано. Този човек всякога ще си представя нещата тъй, както не са. Срещне някой, казва, ама той е 82

Светът е пълен с критици. Най-големият критик кой е? Знаете ли? Луцифер. По-голям критик от него няма. А той е вещ във всичко. Напишеш нещо, нахвърля се. В науката е вещ, в религията, в музиката, в живота на младите, познава всички потънкости. Всякъде знае накъде да бутне. И той, като дойде някой път, в която къща влезне прах и пепел се повдига. Често пъти и между вас го виждам като влезне, вие почвате да се ритате. Казвате: „Аз имам особено мнение." „И аз имам особено мнение." Казвам, критикът Луцифер е влезнал. Какво мислите, никакво мнение няма. Единият казва: „Ако посея боба в април, по-добър ще стане." „Ама, казва другият, ако го посеем в март по-добър ще стане." Казвам, братя, направете опит. Ти го посей в април, ти в март. Ще направите два опита. Но да се спорите дали в април, или в март, то е безполезно. Не трябва да бъдем дребнави. „Ама ти знаеш ли какво мнение имам? В април трябва да се сее бобът." Други ще каже: „В март трябва да се сее." Трябва да направите опит. Един ще го посее в март, друг в април ще видим кой е по-вкусен. Ще кажем и в април, и в март се сее. Тогава според сегашните наши земеделци житото може да се сее кога? От Димитровден го сеят до декември по-после зимница не става. Чак в пролетта го сеят пак летница. А в законите на природата всякога сеят. Астрологически в кои знаци идват хората през годината? Във всички знакове. Но през всички знакове, които идват, животът им еднакво ли е успешен? Право е, че бобът не расте еднакво. Ако някой дойде в декември при едно съчетание, когато луната се пълни бобът няма да расте добре. От чисто астрологическо гледище аз го разглеждам така. Във въображението на този човек има нещо изчовъркано. Този човек всякога ще си представя нещата тъй, както не са. Срещне някой, казва, ама той е 82

76 ричам казах ви тази сутрин, че правя път това е прикосновение с реалността. Някой път може да се направи една картина, графически да се определи съприкосновението със самата тази реалност. Всяко едно възходящо желание у човека всяка една права мисъл, която може да се реализира, вие трябва да бъдете в съприкосновение с реалността. Не започвайте работа, в която нямате вяра. Щом се колебаеш започни онова, в което имаш пълна вяра и нямаш никакво съмнение. Има една вътрешна вяра в човека, която не зависи от неговото разположение. Едно вътрешно чувстване. Отвън всичко е противоречиво, но дълбоко в душата нещо подсказва, започни! По-дълбоко от това чувство няма. И ако направите опит, в подшепването на това чувство изключение няма. Някой път това чувство не говори, тогава умът идва: „Туй ще бъде, онова ще стане, казва, ще станеш виден списател, такава книга ще напишеш, такова разпространение ще има.“ Но като напишете книгата, никакво разпространение няма. Не само не са я отбелязали, но и критиката ще ви нареже тъй, че втори път няма да помислите да пишете. Светът е пълен с критици. Най-големият критик кой е? Знаете ли? Луцифер. По-голям критик от него няма. А той е вещ във всичко. Напишеш нещо, нахвърля се. В науката е вещ, в религията, в музиката, в живота на младите, познава всички потънкости. Всякъде знае накъде да бутне. И той, като дойде някой път, в която къща влезне прах и пепел се повдига. Често пъти и между вас го виждам като влезне, вие почвате да се ритате. Казвате: „Аз имам особено мнение.“ „И аз имам особено мнение.“ Казвам, критикът A
77 Луцифер е влезнал. Какво мислите, никакво мнение няма. Единият казва: „Ако посея боба в април, по-добър ще стане.“ „Ама, казва другият, ако го посеем в март по-добър ще стане.“ Казвам, братя, направете опит. Ти го посей в април, ти в март. Ще направите два опита. Но да се спорите дали в април, или в март, то е безполезно. Не трябва да бъдем дребнави. „Ама ти знаеш ли какво мнение имам? В април трябва да се сее бобът.“ Други ще каже: „В март трябва да се сее.“ Трябва да направите опит. Един ще го посее в март, друг в април ще видим кой е по-вкусен. Ще кажем и в април, и в март се сее. Тогава според сегашните наши земеделци житото може да се сее кога? От Димитровден го сеят до декември по-после зимница не става. Чак в пролетта го сеят пак летница. А в законите на Природата всякога сеят. Астрологически в кои знаци идват хората през годината? Във всички знакове. Но през всички знакове, които идват, животът им еднакво ли е успешен? Право е, че бобът не расте еднакво. Ако някой дойде в декември при едно съчетание, когато Луната се пълни бобът няма да расте добре. От чисто астрологическо гледище аз го разглеждам така. Във въображението на този човек има нещо изчовъркано. Този човек всякога ще си представя нещата тъй, както не са. Срещне някой, казва, ама той е гениален човек, той има дарба, свири хубаво, като него не е слушал. Е, хубаво, не се минава една-две години, казва, аз съм се лъгал, той не бил толкова способен. Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек? Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив.“ Защо го хвали? За сиренето. Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш.“ Петелът казал: „За втори път ще си помисля.“ На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак

~ 56 ~

Първият момент на Любовта

Утринни Слова / изд. Бяло Братство

"Първият момент на Любовта", утринни слова, седма година, (1939-1940г.). Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 24 септември 1939 г. до 18 февруари 1940 г. Първо издание.
Издателство на Духовно общество „Бяло Братство“, 1997 г., ISBN 954-8091-68-2.

съдържание

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 539 основополагащо за развитието на съвременния италиански език. Божествена комедия е съставена от три части: Ад, Чистилище и Рай. В първа част – Ад, поетът разказва за пътешествието си през царството на мъртвите, продължаващо през Страстната седмица през пролетта на 1300 г. Неговият водач през Ада е латинският поет Вергилий. Поемата започва на Разпети петък, когато Данте е 35-годишен, изгубен в тъмна гора, нападнат от зверове, алегорично изображение на изкушението към грях; той търси път към спасението и започва пътешествие в подземния свят. Адът има Преддверие, където Данте вижда души на хора, които през целия си живот не са извършили нищо – нито добро, нито зло. В Първи кръг обитават душите на онези, които не са приели Светото кръщение, там са великите философи, поети и учени на древността. Във Втори кръг са сладострастниците, в Трети – чревоугодниците, в Четвърти – скъперниците и прахосниците; в Пети кръг – гневливите, в Шести – еретици, безбожници, материалисти; в Седми кръг – самоубийците и съгрешилите срещу ближния, срещу Бога, Природата и обществото; в Осми кръг – тези, които са съблазнявали, търгували са със свещени предмети, злоупотребилите с магии и гадания, лицемерите. В този кръг стоят хората, виновни за Христовото разпятие, и тези, които са сеели граждански и политически раздори, всякакъв вид фалшификатори. В Девети кръг са изменници срещу роднините, срещу отечеството, срещу приятели. Там стои Луцифер и разкъсва Юда, Брут и Касий. 72. Западен фронт е военен термин, използван през Първата и Втората световна война и представляващ териториите между Германия на изток и Съюзниците на запад (Великобритания и Франция). Тази въоръжена граница по време на военните действия се нарича фронт. От първите няколко месеца след началото на Първата световна война (1914 г.) до последните месеци от лятото на 1918 г., Западният фронт бива съставен от статична линия от окопи, разпространяваща се от крайбрежието на Северно море до Швейцарската граница. За да преминат противоположните линии на окопите, защитени с бодлива тел, и двете страни са принудени да използват огромна артилерия и десетки хиляди войници.

~ 57 ~

Извънредни беседи (1903г. до 1944г.)

Извънредни беседи / изд. Бяло Братство

Беседи, протоколи и разговори пред братя - ръководители (1920г.-1930г.), Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната Синархична верига (1921г.-1923г.), Беседи, държани в четвъртък (1916г.-1932г.), Празнични и други извънредни беседи (1903г.-1944г.),

съдържание

1923 г., 26 март [понеделник], 20:00 ч. – София. На „Опълченска“ №66 Мълчание Четиво: Евангелие на Марка, 15: 15 до края В сегашния живот една от главните мъчнотии е, да се разбере вътрешния смисъл на Евангелието и да дойде онова вътрешно просвещение у нас. Всички сме разпънати на кръст. Например прехраната е един кръст и най-първо ние трябва да разрешим този въпрос на земята. Луцифер каза на Исуса: „Можеш ли да направиш тия камъни на хляб“, а той му отговори, че не само с хляб може да се живее, а с всяко Слово Божие. За в бъдеще хляба ще се добива най-лесно, ще се ползваме от него, тъй както с въздуха. Разликата между есна църква и едно Братство е огромна – църквата е едно общество от хора с интерес, а Братството подразбира вътрешни разбирания. Онези, които образуват Бялото Братство не принадлежат към никоя църква – не ги интересува християнството, мохамеданството, будизма, а тях ги интересува да внасят Божията Любов, Мъдрост и Истина между цялото човечество. Искам във вас да се сложи този въпрос: Кои са тези Бели Братя? Това са всички ония, които са участвали в Онзи свят: да създадем человека по образ и подобие наше. Периодически или през 2000 години изтичане към земята един прилив от тия Бели Братя. 296
бащата е с греха и носи последствията му. Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът, виноват или не, то си е закон. Така и на земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник. Синът изплаща загубата на другия съдружник. Синът носи, изплаща греховете на бащата до 4-о поколение, а благословията – до хилядно поколение. Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона. Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера – младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие. Като раби изплащаме с големи страдания греховете на баща си, защото сме в съдружие с него и не се освобождаваме от стария закон. Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен. Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването, кръщението на сърцето – Духа на Сина в сърцето си, който вика Авва, Отче, – тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв – наследник Божий чрез Христа. Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се 1040
слънце в друго, от една планетна система в друга. Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това. Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте. Има два вида вяра: да вярваш в лъжата и в Истината. В съвременната вяра са събрани най-лошите птици, които си омърсили гнездото на Дървото. Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старите да бъдат млади и младите – стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. Младият подразбира силен човек, а старият – мъдър човек. Затова старият ще каже на младия: „Аз имам знания, а ти имаш сила; ела, братко, да работим“. А сега младите казват: „Когато стана по-възрастен, тогава ще работя“. Няма какво да ставаш възрастен, ти и сега си такъв. Майката пък казва на детето си: „Ако станеш по-добро, ще те обикна“. Не лъжете децата си – обичайте ги, макар и да са лоши. Ако са добри, те няма да имат нужда от вашата Любов. Смешно ще бъде да дойде лекар, за да ме лекува, когато съм здрав, но когато съм болен, ще го приема. Казвате: „За да обикна някого, той трябва да бъде чист“. Не, сега, в това състояние го обикни, защото той има нужда от теб днес. Както виждам, днес вие имате нужда от масажи и аз ги правя – мачкам крака и ръце. Ще кажете: „Как майсторски разтриваш!“ Ще ме извините, но днес съм лекар в болницата и правя операции. Някои казват, че Дънов е против операциите. Гноясалото трябва да се изреже, а здравото трябва да остане. Щом излезете от болницата, ще дойда в дома ви, но няма да си нося церовете, няма да ви меря пулса, няма да ви гледам очите, а ще ви целуна по Божествено. Божествени целувки трябва да има само на Небето, но не и на Земята, защото тук има зарази. Тук мъже и жени започват по небесному, а свършват по 1178

~ 58 ~

Ходете във виделината

Извънредни беседи / изд. Всемир

"Ходете във виделината". Извънредни беседи от Учителя в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994,
ИК "Всемир" ISBN 954-8447-03-7

съдържание

КАТО МЛАДЕНЦИ Прочете се 4 глава от Посланието към Галантяно а от г-н Дънов, след което той каза Аз ще ви дам пояснение на първите два стиха “Докато наследникът е младенец, не се различава от раба, ако и да е на всичко господар “ Ние сме още раби, понеже сме младенци трябва да възмъжеем Като младенци сме още под настоятели и домостроители до назначения от бащата срок Домът на Царството Божие се гради и когато бъде всичко готово, ще се позволи на сина да влезе в него Тук не можете да живеете без къща, всеки се стреми да има своя къща, иначе може да го изпъдят всяка минута Така и за астралния свят трябва да си съградите къща Както тука на земята, така и на небето трябва да имате дом В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите да направят земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат Синът на Агар, това е човекът на плътта, а синът на Духа е от Сара, т е Господ даде Духа по обещанието си чрез устата Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва “Тук петел ще пее” и когато ще се изменят условията, жената казва “Сега ще пее женски петел", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие Но докато сте младенци, сте под отговорността на бащата Когато бащата греши, синът страда и е в опасност, а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност Ако греши бащата, то и синът, който произлиза от бащата е с греха и носи последствията му Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши изгубва, то трябва да плаща другият съдружник синът, виноват или не, то си е закон Така и на земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник Синът изплаща загубата на другия съдружник Синът носи, изплаща греховете на бащата до 4-о поколение, а благословията до хилядно поколение Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защо98
то е владеел Сатурна, или демона Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие Като раби изплащаме с големи страдания греховете на баща си, защото сме в съдружие с него и не се освобождаваме от стария закон Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването, кръщението на сърцето Духа на Сина в сърцето си, който вика Авва, Отче, тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв наследник Божий чрез Христа Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици Не е лесно да се роди Христос в хората и у нас в мнозина още не се е родил Христос Двамата сина на Авраама, от рабинята му Агар и от законната жена Сара се разбира двамата человека в нас плътта синът на рабинята, на Луцифера, и синът на Сара душата синът на Духа Когато ще стане осиновяването, да се роди в нас Христос, ще слезе Духът у нас 22 ноември 1913 г 99