~ 1 ~

Ето Човекът

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Ето Човекът", Сила и Живот - 1- ва серия, неделни беседи държани от Учителя 1914 г. Книгата, която се предлага за теглене на PDF е фототипно копие на изданието от 1915 г. - "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бележки). Първа серия. София, Царска Придворна Печатница, 1915. 268 с. (стар правопис)

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
244 на който Господь е говорилъ. Неговитѣ изводи и схващания показватъ, че той разбира оргинала, оть който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувствува, дѣйствува правилно: и граматически, и и логически, и философски. Въ неговата душа има миръ и съгласие, нѣма споръ за думата „вѣяенъ“ — да-ли тя трѣбва да бжде поставена прѣдъ или слѣдъ думата „животъ“. „Това е външната черупка на нѣщата“, казва той. „За мене е важно, тя да бжде въ моя умъ, въ моето сърце, да е проникнала дълбоко въ моята душа и да крѣпи моя духъ съ своя Божественъ огънь". Вѣренъ е неговиятъ отговоръ. Прѣди години правило бѣше, кочияшътъ да седи отпрѣдъ каляската, а господарьтъ — назадъ; въ по-ново врѣме правилото се видоизмѣни: господарьтъ стои напрѣдъ, а кочияшътъ — назадъ. Напрѣдъ или назадъ, то е се едно, стига юздитѣ да се намиратъ въ вѣщи ржцѣ, конетѣ да сж силни, каляската здрава, кочияшътъ досѣтливъ, господарьтъ уменъ и добъръ — цѣльта се постига. Но, ще попита нѣкой: „Какво искате да кажете съ това?“ — Нищо повече. Просто и ясно, че господарьтъ и кочияшътъ трѣбва да бждатъ на своитѣ мѣста. —„А повече?“ — Можете ли да кажете като тоя младъ момъкъ: „Намѣрихъ я и намѣрихъ го!“ Ето важниятъ въпросъ за васъ. Когато отговорите на него, свѣтътъ и животьтъ ше взематъ другъ видъ. Но на прѣдмета. Когато Христосъ е изказалъ тия думи за „вѣчния животъ“ въ присжтствието на Своитѣ ученици, той имъ е разкрилъ единъ „великъ законъ“ на живота, чрѣзъ който законъ се разграничаватъ и опрѣдѣлятъ два сжществени негови елемента,

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
244 на който Господь е говорилъ. Неговитѣ изводи и схващания показватъ, че той разбира оргинала, отъ който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувствува, дѣйствува правилно: и граматически, и и логически, и философски. Въ неговата душа има миръ и съгласие, нѣма споръ за думата „вѣченъ“—да-ли тя трѣбва да бжде поставена прѣдъ или слѣдъ думата „животъ“. „Това е външната черупка на нѣщата“, казва той. „За мене е важно, тя да бжде въ моя умъ, въ моето сърце, да е проникнала дълбоко въ моята душа и да крѣпи моя духъ съ своя Божественъ огънь". Вѣренъ е неговиятъ отговоръ. Прѣди години правило бѣше, кочияшътъ да седи отпрѣдъ каляската, а господарьтъ — назадъ; въ по-ново врѣме правилото се видоизмѣни: господарьтъ стои напрѣдъ, а кочияшътъ — назадъ. Напрѣдъ или назадъ, то е се едно, стига юздитѣ да се намиратъ въ вѣщи ржцѣ, конетѣ да сж силни, каляската здрава, кочияшътъ досѣтливъ, господарьтъ уменъ и добъръ — цѣльта се постига. Но, ще попита нѣкой: „Какво искате да кажете съ това?“ — Нищо повече. Просто и ясно, че господарьтъ и кочияшътъ трѣбва да бждатъ на своитѣ мѣста. —„А повече?“ — Можете ли да кажете като тоя младъ момъкъ: „Намѣрихъ я и намѣрихъ го!“ Ето важниятъ въпросъ за васъ. Когато отговорите на него, свѣтътъ и животътъ ше вземаГь другь видъ. Но на прѣдмета. Когато Христосъ е изказалъ тия думи за „вѣчния животъ“ въ присжтствието на Своитѣ ученици, той имъ е разкрилъ единъ „великъ законъ“ на живота, чрѣзъ който законъ се разграничавать и опрѣдѣлятъ два сжществени негови елемента,

~ 2 ~

Поучаваше ги

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Поучаваше ги", 12 неделни беседи, държани от Учителят Беинса Дуно в началото на 1923 г., София, издание от 1949.

съдържание

211 Както ъглите на човешкото лице, така и движенията на телото му, имат определено значение. Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина! Така постъпва майката, когато иска да смири децата си. Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си. Ръцете напред, означава: Какво искаш повече? Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и Ьт неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата, това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви ги кажа. Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му. То е външната страна, т. е. образът на човека. Някога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете, като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувствува разположен, вдъхновен. Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, той побледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая, не е на място. Христос пита: „Чий е този образ?“ Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима, както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва, първо да познава себе си. Не е лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, отпосле той не може да стане такъв. То е резултат от дейността на човека отпреди хиляди години. Векове и хилядилетия са нужни да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето. Някога си добре разположен. Пак се огледай. Сравни израза на лицето си в първия и втория случай. Ти си търговец, минаваш за религиозен. Говориш на хората меко, деликатно, всъщност, кроиш лош план. Огледай се ве

~ 3 ~

Настанало е Царството Божие

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Настанало е Царството Божие". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ. Седма серия, т.1 (1924–1925). Издание Русе 1925 год.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
8 ното, това е Царството Божие. Напримѣръ, нѣкой искатъ да бхдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия •отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкой отъ тѣхъ сх отлични произведения, нѣкой отъ тѣхъ сх дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувани, музиканти и др. Нѣкой отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия, образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя? Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува. Другъ пхть учительтъ прѣподава другъ урокъ, -анѣкой учепикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика. Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ? Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно. Така постхпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори, Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци. Нѣкой пхть става това нѣщо. но трѣбва да има смисъль въ тия дѣйствия.' Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ. Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ? — Да протече. Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ? — Да расте. Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ ръжи
30 въ домоветѣ ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, азъ зная какви сж хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любовь, онази живата Мхдрость, онази живата Истина. „Иди,“ казва п Христосъ, „дъщеря ти е здрава!“ „Идете въ дома си!“ Това сх думитѣ, които е казалъ Господъ на онѣзи, които сх искали по закона на смирението. Кхдѣ въ дома си? — Не въ свѣта, но въ онзи палатъ, въ вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава — това е резултатъ. Щомъ идете дома си, вие ще имате бхдеще. Ако сте боленъ, ще станете отъ леглото си; ако сте старъ, щн се подмладите; ако сте сиромахъ, ще забогатѣете; ако сте глупавъ, ще поумнѣете; аво сте писатель и неможете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Азъ въ въодушевлението не вѣрвамъ а въ вдъхновението. Въодушевлението е за день и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трѣбва да иматъ нашитѣ писатели и поети! Вдъхновение трѣбва да иматъ не само писателитѣ и поетитѣ, но и всички хора. Кой каквато работа върши, вдъхновение трѣбва да има. Та сега като се върнете дома си, всички да напишете слѣднитѣ нѣколко реда: „Азъ, Иванъ Стояновъ, запримѣръ, колективно име е то, и дома ми, отъ сега натакъкъ ще живѣемъ въ закона на Любовьта. Въ нашия домъ отъ сега нататъкъ ще царува Божията Мхдрость, Божията Истина ще ни дава свѣтлина, и ние ще ходимъ въ Неговата Свобода за сега и прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Да
16 лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достжпии за изучване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пжтища за изучване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И Слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пхть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сж изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които. прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка, Тиятрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но 1 и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сж пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сжщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свътъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сжщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички) сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето йагорѣ, извадите ножа и казвате; герой съмъ/ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише) той, поетъ е станалъ! ’Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2—3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава ,на

~ 4 ~

Послѣдното мѣсто

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ. Седма серия, т. 2 (1924-1925). Издание Русе, 1925 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
8 ното, това е Царството Божие. Напримѣръ, нѣкой искатъ да бхдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия •отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкой отъ тѣхъ сх отлични произведения, нѣкой отъ тѣхъ сх дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувани, музиканти и др. Нѣкой отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия, образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя? Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува. Другъ пхть учительтъ прѣподава другъ урокъ, -анѣкой учепикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика. Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ? Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно. Така постхпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори, Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци. Нѣкой пхть става това нѣщо. но трѣбва да има смисъль въ тия дѣйствия.' Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ. Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ? — Да протече. Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ? — Да расте. Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ ръжи
30 въ домоветѣ ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, азъ зная какви сж хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любовь, онази живата Мхдрость, онази живата Истина. „Иди,“ казва п Христосъ, „дъщеря ти е здрава!“ „Идете въ дома си!“ Това сх думитѣ, които е казалъ Господъ на онѣзи, които сх искали по закона на смирението. Кхдѣ въ дома си? — Не въ свѣта, но въ онзи палатъ, въ вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава — това е резултатъ. Щомъ идете дома си, вие ще имате бхдеще. Ако сте боленъ, ще станете отъ леглото си; ако сте старъ, щн се подмладите; ако сте сиромахъ, ще забогатѣете; ако сте глупавъ, ще поумнѣете; аво сте писатель и неможете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Азъ въ въодушевлението не вѣрвамъ а въ вдъхновението. Въодушевлението е за день и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трѣбва да иматъ нашитѣ писатели и поети! Вдъхновение трѣбва да иматъ не само писателитѣ и поетитѣ, но и всички хора. Кой каквато работа върши, вдъхновение трѣбва да има. Та сега като се върнете дома си, всички да напишете слѣднитѣ нѣколко реда: „Азъ, Иванъ Стояновъ, запримѣръ, колективно име е то, и дома ми, отъ сега натакъкъ ще живѣемъ въ закона на Любовьта. Въ нашия домъ отъ сега нататъкъ ще царува Божията Мхдрость, Божията Истина ще ни дава свѣтлина, и ние ще ходимъ въ Неговата Свобода за сега и прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Да
16 лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достжпии за изучване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пжтища за изучване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И Слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пжть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сж изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които. прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка, Тиятрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но 1 и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сж пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сжщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свътъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сжщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички) сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето йагорѣ, извадите ножа и казвате; герой съмъ/ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише) той, поетъ е станалъ! ’Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2—3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава ,на

~ 5 ~

Вехтото премина

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Вехтото премина", Сила и живот, IX серия, т.4 (1927), Книгата съдържа беседи на Учителя от 03.04.1927 г. до 19.06.1927 г. Издание 1931 г., София

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
75 нето на новото човѣчество. Музиката облагородява и развива чувствителностьта на човѣка. Тоноветѣ въ музиката се отличаватъ съ три измѣрения. Тѣ иматъ дължина, широчина и дълбочина. Исшнскитѣ музиканти различаватъ. въ музиката и юнове на вдъхновение. Нѣкой пѣвци пѣятъ само по тоноветѣ на продължението, други пѣятъ само по тоноветѣ на разширението, а малко засѣгатъ тоноветѣ на дълбочината. Що се отнася до вдъхновението, срѣщатъ се малко пѣвци или музиканти, които пѣятъ или свирятъ съ вдъхновен ние. Въ свѣта има велики адепти на музиката. Яко човѣкъ присжтствува само единъ пжть на единъ отъ тѣхнитъ концерти, този концертъ ще остане за него паметенъ прѣзъ цѣлия му животъ. Не само това, но каквито слабости е ималъ този човѣкъ, въ единъ мигъ тѣ ще изчезнатъ отъ него. Това показва, че въ музиката има запалки, както музикални, така и физически. И тъй, когато човѣкъ е гнѣвенъ, той не иска да пѣе. Затова, именно, музиката може да се използува като възпитателно срѣдство. Нѣкое дѣ те се разсърди, започва да плаче, да вика, да удря. Майката не трѣбва да го бие, но нека го застави да изпѣе една пѣсень, каквато дѣтето пожелае. Нѣкой ученикъ се раздразнилъ, ядосалъ се отъ нѣщо, не може нито да мисли, нито да внимава. Учительтъ не трѣбва да му се кара, но' мека го застави да изпѣе една пѣсень. Яко ученикътъ изпѣе пѣсеньта, и мисъльта му ще почне правилно да функционира. Какво правятъ по•вечето съврѣменни учители? Влѣзе учительтъ въ класъ, изгледа строго ученицитѣ си, и тѣ замръзнатъ на мѣстата си. Каквото сж знаели, всичко забравятъ. Нека учительтъ накара най-напрѣдъ ученицитѣ си да изпѣятъ една пѣсень, а послѣ да започне работата си. Знанието, което съврѣменнитѣ ученици придобиватъ било въ гимназиитѣг или въ университета, тѣ го изгубватъ скоро, като» влѣзатъ въ живота. Само това знание остава за

~ 6 ~

Сила и живот, том 1

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 1, неделни беседи изнасяни от 29 март 1914 г., до 8 октомври 1916 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2006 г., ISBN: 954-739-734-6, Първо издание, твърда корица, формат: 14/20,5 см, 560 страници

съдържание

УСЛОВИЯТА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ „А това е живот вечни, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Исуса Христа, когото си проводил.“ От Йоана 17: 3 Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е. Сега мога като Архимеда да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона; сега мога като Нютона да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спускат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища; сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна на движението в Живота; аз мога да ви кажа в какво седи Вечният живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи – аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на Живота; аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека.“ И право е казано: „Открил Си го на младенците“ – този млад момък не е далеч от истината, той е проумял първообразния език, на който Господ е говорил. Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението си, той говори, мисли, чувства, действа правилно – и граматически, и логически, и философски. В неговата душа има мир и съгласие, няма спор за думата вечен – дали тя трябва да бъде поставена пред или след думата живот. – „Това е външната черупка на нещата – казва той, – за УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 198

~ 7 ~

Сила и живот, том 5

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 5, неделни беседи изнасяни от 13 март 1921 г. до 4 юни 1922 г.
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2011 г., ISBN: 954-739-738-9 (т.5), Първо издание, твърда корица, формат: 32/84/108, 855 страници

съдържание

БЕИНСА ДУНО ОЩЕ ПО БЛАЖЕНИ СА 419 състои всичко тъй, както законите на музиката изискват, тъй че когато изпълнява, да е доволен и самият цигулар, да са доволни и самите слушатели. Следователно външната страна на цигулката, този лък, може да се изкриви хиляди пъти нагоре-надолу; всички тия изкривявания не важат, а важат ония тонове, които ще излязат изпод лъка, за да се влеят в душата ви. Това, което ще схванете и разберете, то е музика, а този лък, тази цигулка – това са само условия, при които това, възвишеното, може да се предаде на душата ви. И следователно при сегашните условия всички хора приличат на цигулки, цигулки са хората – с по четири струни, опнати върху тях, и чакат някой да дойде да свири. Сега да не ме разберете криво, аз бих желал тъй да свирите, както Паганини с цигулката си – да издавате ония Божествени тонове, и всеки, който ви слуша, да каже: „Тази цигулка е отлична“. Цигулката – то е вашето тяло; следователно трябва да дойде оня велик артист, вашият Дух, да се всели във вашето тяло и да свири; и ще започнат един ден тялотоцигулка и Духът-цигулар да свирят. И ние можем напълно да знаем каква е цигулката на всекиго и какъв е цигуларят – казват: „Погледни му живота“, т. е. виж го как свири, знае ли привидно да манипулира с лъка и какви тонове излизат, или пък не знае да свири. Но ако цигулката му скърца и струните му са разгласени, тогава не съществува връзка помежду им; може той да каже: „Моята цигулка е отлична, но вчера не бях в духа си, не бях разположен, обаче втори път като ме слушате, какъв майстор съм аз, чакайте само“ – действително във всеки живот има такива добри моменти, ние ги наричаме вдъхновение, тогава и мъжът, и жената свирят добре и приличат на Ангели в дома си; но когато си изгубят вдъхновението, тогава казват: „Не си струва“. „Няма никой по-блажен, казва Христос, от онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ Словото Божие – това е великото в света. Аз бих ви го превел на вашия език. Този израз – Слово Божие, е непонятен, вие сте го чели, чели много пъти; какво означава Словото Божие – То е онзи първоначален момент, когато Божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят. Когато вие чуете първата дума, съзнателната дума на вашето дете, което говори разумно, то е Словото Божие; и майката усеща една радост, веселие – вдъхновена е тя; или пък някой път пишете някое писмо, драскате, драскате, но не сте доволни;

~ 8 ~

Сила и живот, том 7

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 7, неделни беседи изнасяни от 25 март 1923 до 30 декември 1923 г.
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2013 г., І-во издание, ISBN 954-739-740-0, формат: 20,5/14 см, 589 стр., лукс. корица

съдържание

БЕИНСА ДУНО 55 ЧИЙ Е ТОЗИ ОБРАЗ мер изнасянето на ръцете встрани означава: „Шшшт, тишина!“; така постъпва майката, когато иска да смири децата си. Свалянето на ръцете долу показва, че си свършил работата си; ръцете напред означават: „Какво искаш повече?“. Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата – това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви кажа. Знаете, че най-свещеното нещо след главата на човека е лицето му. То е външната страна, т.е. образът на човека. Понякога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувства разположен, вдъхновен; щом ги изгуби, губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, пребледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая не е намясто. Христос пита: „Чий е този образ?“. Да познаваш образа на човека и да го разбираш – това е цяла наука, необходима както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва първо да познава себе си. Не е лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, не може после да стане такъв, защото това е резултат от дейността му отпреди хиляди години – векове и хилядолетия са нужни, за да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице. Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се – вед

~ 9 ~

Сила и живот, том 10

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 10, неделни беседи изнасяни от 22 март 1925 г. до 17 януари 1926 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г., ISBN 978-954-09-0985-1, ISBN 978-954-744-277-1

съдържание

БЕИНСА ДУНО 33 В КОЙТО ГРАД ВЛИЗАТЕ поети. Аз съм виждал как мнозина младежи, като влязат в гимназията или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и художници, и музиканти, и др. Когато учителят им преподава урок по аритметика, някои от тях се занимават с други неща – рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съученика си, пита го: „Прилича ли на учителя?“. Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: „Защо вдигаш шум?“, а ученикът си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори – един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава. Понякога става така, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: ако водата извира, какъв е нейният стремеж? Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? Да расте. Ако човек се ражда на Земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: извор, който извира, без да тече; дърво, което никне, без да расте; човек, който се ражда, без да мисли, и човек, който умира, без да издъхне; свещеник, без да служи на Бог, поет, без да пише, художник, без да рисува – има ли смисъл във всичко това? Някой казва: „Е, аз рисувам наум“. Човек, който рисува наум, и отвън ще рисува; човек, който пее в душата си, и отвън ще пее; който служи на Бог в душата си, и отвън ще служи – такива са великите закони. Значи наближило е Царството Божие.
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ 144 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ X то вляза в домовете ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, аз зная какви са хората. За всички ви са необходими само Живата Любов, Живата Мъдрост, Живата Истина. Иди, казва ù Христос, дъщеря ти е здрава! Идете в дома си – това са думите, които е казал Господ на онези, които са искали по закона на смирението. Къде в дома си? Не в света, но в онзи палат – във вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава – това е резултат. Щом идете в дома си, вие ще имате бъдеще. Ако сте болен, ще станете от леглото си; ако сте стар, ще се подмладите; ако сте сиромах, ще забогатеете; ако сте глупав, ще поумнеете; ако сте писател и не можете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Аз не вярвам във въодушевлението, а във вдъхновението. Въодушевлението е за ден и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трябва да имат нашите писатели и поети, но и всички хора; който каквато и работа да върши, вдъхновение трябва да има. Сега, като се върнете у дома си, всички да напишете следните няколко реда: Аз, Иван Стоянов (например, колективно име е то), и дома ми отсега нататък ще живеем в закона на Любовта. В нашия дом отсега нататък ще царува Божията Мъдрост, Божията Истина ще ни дава Светлина и ние ще ходим в Неговата Свобода сега и през всичките времена. Да бъде Името Божие благословено през всичките векове! Амин. 21 юни1925 г., София
БЕИНСА ДУНО 181 И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКАТА ГАЛИЛЕЯ менните естественици, поусмихвам се и казвам: има и други достъпни начини за изучаване на Живата природа. Това не е самохвалство, но казвам, че има и други установени пътища за изучаване на Природата, не от мен, разбира се, но от Бога. Следователно ние, разумните хора, трябва да вървим по този път, установен от Бога. Нашите начини за изследване на Живата природа са изкуствени. Не е тютюнът, който кара хората да мислят, не е и виното, което ги кара да мислят. Аз не съм против виното, но ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздовия сок, оставят известни отрови и тези отрови повреждат човека. Отрови се съдържат не само в бъчвите, но и в мислите на човека – всяка човешка мисъл може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвите са пълни с винце. В Невидимия свят също има хиляди бъчви, от соковете на които вие искате да пиете. В Умствения свят, в Сърдечния свят има много бъчви, от соковете на които също искате да пиете. Има вино на Любовта, вино на младите, от което всички сте пили; като пиете от него, вдигате знамето нагоре, изваждате ножа и казвате: „Герой съм аз!“ и всички казват: „Герой е този човек, пише, поет е станал“. Но за колко време? След 2 – 3 години виното изчезва от човека, вдъхновението му се изпарява, той навежда глава, започва да размишлява, философ става. Някои казват: „Както и да е, но приятни са тия неща“. Кои неща са приятни? Аз правя следното сравнение: ако ви дам един диамант, който тежи 10 килограма, и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете от него – той е голям като диня и при това тежи. Ще кажете: „Е, ще го продам“. Добре, но той не е за продаване. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате един диамант като лешник или най-много като орех. Ако питате мен, аз бих предпочел един

~ 10 ~

Сила и живот - том 13

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 13, неделни беседи изнасяни от 13.03.1927г. до 30.10.1927г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2017 г., ISBN 978-954-744-318-1

съдържание

БЕИНСА ДУНО 155 РАБ И СИН вярвал, но вярата му имала приложение. Тъй щото, ако ние приложим в храненето християнството като наука, ще имаме добри резултати. Второто положение, на което трябва да се обърне внимание, е музиката. Днес навсякъде се чува музика. В това отношение тя е предвестник, глашатай, който оповестява на всички идването на новото човечество. Музиката облагородява и развива чувствителността на човека. Тоновете в музиката се отличават с три измерения. Те имат дължина, широчина и дълбочина. Истинските музиканти различават в музиката и тонове на вдъхновение. Някои певци пеят само по тоновете на продължението, други пеят само по тоновете на разширението, а малко засягат тоновете на дълбочината. Що се отнася до вдъхновението, срещат се малко певци или музиканти, които пеят или свирят с вдъхновение. В света има велики адепти на музиката. Ако човек присъства само един път на един от техните концерти, този концерт ще остане за него паметен през целия му живот. Не само това, но каквито слабости е имал този човек, в един миг те ще изчезнат от него. Това показва, че в музиката има запалки, както музикални, така и физически. И тъй, когато човек е гневен, той не иска да пее. Затова именно музиката може да се използва като възпитателно средство. Някое дете се разсърди, започва да плаче, да вика, да удря. Майката не трябва да го бие, но нека го застави да изпее една песен каквато детето пожелае. Някой ученик се раздразнил, ядосал се от нещо, не може нито да мисли, нито да внимава. Учителят не трябва да му се кара, но нека го застави да изпее една песен. Ако ученикът изпее песента, и мисълта му ще почне правилно да функционира. Какво правят повечето съвременни учители? Влезе учителят в клас, изгледа строго учениците си и те замръзнат на местата си. Каквото са знаели, всичко забравят. Нека учителят накара най-напред

~ 11 ~

Неделни беседи - Част 1 от 5 - 1911г. до 1922г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1911г.-1922г.)

съдържание

УСЛОВИЯТА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ А вечен живот е това – да познават Тебе, Единнаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа 20 . Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е. Сега мога, като Архимед, да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тази царска корона. Сега мога, като Нютон, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спускат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тази велика тайна на движението в живота; аз мога да ви кажа в какво се състои вечният живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния елексир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. И право е казано: „Открил Си го на младенците.“ – Този млад момък не е далеч от истината. Той е проумял първообразния език, на който Господ е говорил. Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувствува, действа правилно: и граматически, и логически, и философски. В неговата душа има мир и съгласие, няма спор за думата „вечен“ – дали тя трябва да бъде поставена пред или след думата „живот“. „Това е външната черупка на нещата“, казва той. „За мене е важно, тя да бъде в моя ум, в моето сърце, да е проникнала дълбоко в моята душа и да крепи моя дух със своя Божествен огън.“ 20 Ев. Йоан 17:3. 250
наричаме вдъхновение. Тогава и мъжът и жената свирят добре и мязат на ангели в дома си; но, когато си изгубят вдъхновението, тогава казват: "Не си струва." "Няма никой по-блажен, казва Христос, от онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява." Словото Божие, това е великото, в света. Аз бих ви го превел на вашия език. Този израз "Слово Божие" е непонятен, вие сте го чели, чели много пъти. Какво нещо означава "Словото Божие"? То е онзи първоначален момент, когато божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят. Когато вие чуете първата дума, съзнателната дума на вашето дете, което говори разумно, то е Словото Божие и майката усеща една радост, веселие, вдъхновена е тя. Или пък никой път пишете някое писмо, дращите, дращите, но не сте доволни; един ден напишете няколко строфи и казвате: "Това е." То е разумното, във вашия ум е проникнала една нова мисъл, вашият ум е почнал да моли, и вие съзнавате, че имате ум. Някой път хората не знаят, дали имат ум или не. Ще кажат: "Действително, ние имаме ум." Но аз под "ум" разбирам оня слуга, онзи добър слуга, който нарежда добре работите на господаря си. А щом този слуга не ги нарежда добре, аз не го считам за добър. Нашият ум е само тогава добър, когато нарежда нашите работи добре, схваща ги добре, предава ти добре, не изкривява фактите, и хората ги виждат добре. Ние говорим сега индивидуално, т. е. как се развива животът за всекиго отделно. Туй, дето казват: "Светът да се оправи, народите да се отравят” това са метафизически фрази. Какво нещо е един народ? Един народ, това е една семка развита и един човек, развит в своята голяма форма. Следователно, какъвто си ти в семката, т. е. в началото, такъв ще бъдеш и в края. Един народ е краят на един човек, и, следователно този народ е създаден за човека, за да се види, какъв е той; и, ако вие, българите, искате да се знаете какви сте, какъв е народът ви, погладите на всекиго отделно, той е първоначалният индивид. Погледнете, нарисувайте, вижте, да не кажете, че аз говоря това и вие сами, 2835

~ 12 ~

Неделни беседи - Част 2 от 5 - 1922г. до 1927г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", VІІІ, ІХ, Х, ХІ, ХІІ, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1922г.-1927г.)

съдържание

последното чудо, Фараон каза: "Пуснете този човек, защото, ако седи още в Египет, той ще направи цялата земя пуста". Та, като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини. Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас. Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ! Не, ще се подчиниш! Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей. Той е страшен човек. Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши. Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си. Тогава идва спасението на твоята душа. Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие!" Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа. Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. 2052
И тъй, сега вие ме разбирате. Тия ваши колони няма да бъдат така слепени, че никой да не може да мине през тях. Не, първо вие ще минете и после всички други ще минават. Освен това, пътят ви няма да бъде толкова остър. Това острие показва, че вие не сте толкова честни. Затова Господ е направил толкова остър ножа, че да плаши всички, които минават за Царството Божие. За сега пътят е тесен. Но когато станете добри, тогава широк ще бъде този път. Когато пред прозорците ви има железни пръчки; аз зная, какви хора сте. Когато вляза в домовете ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, аз зная какви са хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любов, онази живата Мъдрост, онази живата Истина. „Иди“, казва й Христос, „дъщеря ти е здрава!“ „Идете в дома си!“ Това са думите, които е казал Господ на онези, които са искали по закона на смирението. Къде в дома си? – Не в света, но в онзи палат, във вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава – това е резултат. Щом идете дома си, вие ще имате бъдеще. Ако сте болен, ще станете от леглото си; ако сте стар, ще се подмладите; ако сте сиромах, ще забогатеете; ако сте глупав, ще поумнеете; ако сте писател и не можете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Аз във въодушевлението не вярвам, а във вдъхновението. Въодушевлението е за ден и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трябва да имат нашите писатели и поети! Вдъхновение трябва да имат не само писателите и поетите, но и всички хора. Кой каквато работа върши, вдъхновение трябва да има. Та сега като се върнете дома си, всички да напишете следните няколко реда: Аз, Иван Стоянов, например, колективно име е то, и дома ми, от сега нататък ще живеем в закона на Любовта. В нашия дом от сега нататък ще царува Божията Мъдрост. Божията Истина ще ни дава светлина, и ние ще ходим в Неговата Свобода за сега и през 2156
могъл да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисълта си привеждат капацитети, които, като изпивали едно, две или повече кила вино, могли да напишат някой хубав роман или някое философско съчинение. Аз пък зная тук в България, казваха за един професор, че след като изпивал най-малко около три килограма бира, написвал нещо ценно из науката. И наистина, той оставил много ценни изследвания за насекомите. Не, това са лъжливи положения. Аз зная за насекомите много повече, отколкото кой да е професор естественик, без да съм пил най-малко даже. Като гледам усилията на съвременните естественици, поусмихвам се малко и казвам: има и други начини, достъпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвам, че има и други установени пътища за изучаване на природата, не от мене, разбира се, но от Бога. И Следователно, ние, разумните хора, трябва да вървим по този именно път установен от Бога. Нашите начини за изследване на живата природа са изкуствени. Значи, не е тютюнът, който кара хората да мислят. Не е виното, което кара хората да мислят. Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздения сок, остават във виното известни отрови. Тези отрови повреждат човека. Тия отрови се съдържат не само в бъчвите, но и в мислите на човека. Всяка човешка мисъл може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвите са пълни с винце. В невидимия свят също има хиляди бъчви, от соковете на които вие искате да пиете. В умствения свят, в сърдечния свят има много бъчви, от соковете на които също искате да пиете. Има вино на любовта, вино на младите, от което всички сте пили. Като пиете от него, дигнете знамето нагоре, извадите ножа и казвате: герой съм аз! Всички казват: герой е този човек, пише той, поет е станал! Обаче за колко време? След 2–3 години туй вино изчезва от човека, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философ става. Някои казват: както и да е, но приятни са тия неща. Кои неща са приятни? Аз правя следното сравнение: ако ви 2190
тоновете на разширението, а малко засягат тоновете на дълбочината. Що се отнася до вдъхновението, срещат се малко певци или музиканти, които пеят или свирят с вдъхновение. В света има велики адепти на музиката. Ако човек присъства, само един път, на един от техните концерти, този концерт ще остане за него паметен, през целия му живот. Не само това, но каквито слабости е имал този човек, в един миг, те ще изчезнат от него. Това показва, че в музиката има запалки, както музикални, така и физически. И тъй, когато човек е гневен, той не иска да пее. Затова, именно, музиката може да се използва като възпитателно средство. Някое дете се разсърди, започва да плаче, да вика, да удря. Майката не трябва да го бие, но нека го застави да изпее една песен, каквато детето пожелае. Някой ученик се раздразнил, ядосал се от нещо, не може нито да мисли, нито да внимава. Учителят не трябва да му се кара, но нека го застави да изпее една песен. Ако ученикът изпее песента, и мисълта му ще почне правилно да функционира. Какво правят повечето съвременни учители? Влезе учителят в клас, изгледа строго учениците си и те замръзнат на местата си. Каквото са знаели, всичко забравят. Нека учителят накара, най-напред, учениците си да изпеят една песен, а после да започне работата си. Знанието, което съвременните ученици придобиват, било в гимназиите или в университета, те го изгубват скоро, като влязат в живота. Само това знание остава за дълго време в живота, което почива на истинската музика и на правилното хранене. Докато мисълта е музикална, тя е мощна; докато чувството е музикално, то е мощно. Изгубят ли вашите мисли и чувства музикалността си, те вече нищо не представят. Тогава чавек престава да се моли. Има ли човек някакво неразположение, нека изпее една песен, или да изсвири едно парче на някакъв инструмент и неразположението му ще изчезне. Някой се отчаял от живота, иска да се самоубие. Преди да пристъпи към реализиране на това си желание, нека изпее една песен за последен път. Щом изпее песента, ще си каже: ще поживея още малко. Откаже 3622

~ 13 ~

Неделни беседи - Част 3 от 5 - 1927г. до 1933г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", ХІІІ, ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1927г.-1933г.)

съдържание

вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре. Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа!" Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш?" "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси. Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш пей! "Какво правиш?" "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър". Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене?" Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл". Когато дойде тази фаза, кажи: "Дошъл е Учителят." Кой е дошъл? Сега ще ви приведа друг пример. В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато. Влиза един от капитаните и казва: "Какво 3267

~ 14 ~

Неделни беседи - Част 4 от 5 - 1933г. до 1939г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", ХІХ, ХХ, ХХІ, ХХІІ, ХХІІІ, ХХІV, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1933г.-1939г.)

съдържание

земледелецът колко повече да изкара от земята. Така мисли и търговецът. Така мислят и животните. Ако и човек мисли така, той мисли като животно. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят, това е мисъл. Щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл. Щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. Значи по нищо не се различаваш от тях. Вижте пеперудите какво ядене имат. Те ядат по царски. Те дават хубави угощения. Нима мислите, че яденето на пчелите не е хубаво? Влезте между тях да видите какви хубави угощения се дават. Те имат за царицата специална храна, най-изящната храна. После за техните певци пак имат специална храна. Те са техните големи лордове. Когато положението на един кошер е естествено, там всички пчели си разпределят работата, съобразно това си разпределят и храната. Те имат около 400 души певци. Когато кошерът забогатее, певците се увеличават. Щом кошерът осиромашее, веднага певците се уволняват, остават само една малка част от тях. Обикновеното число е 400. Те са любовниците на царицата. Те са нейните придворни. Един цар на земята има придворни дами, а една царица в кошера има придворни кавалери. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези лордове, от кошерите, или както ги наричат бръмбарите и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари току хващат в капани тези лордове, мислят, че щели да ядат много мед, та повече дял да остава в кошерите. Но те не разбират психологията на пчелите. Вие можете да отстраните бръмбарите, така наречени по човешки брам, бък, но няма да подобрите състоянието на кошера. Думата брам значи големи. Ако отстраните всички тия бръмбари, след няколко години кошерът става все по-слаб, работничките стават все по-малки и по-малки, кошерът се изражда и след време съвсем 2242

~ 15 ~

Неделни беседи - Част 5 от 5 - 1939г. до 1944г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", ХХV, ХХVІ, ХХVІІ, ХХVІІІ, ХХІХ, ХХХ, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1939г.-1944г.)

съдържание

Сега всички хора искат да бъдат генерали, управляващи, но никой не иска да бъде редовой. Обаче има случаи, когато някои от императорите са станали такива от обикновени чинове. Запример, Наполеон е станал император от обикновен ефрейтор. Но този ефрейтор размърда цяла Европа. Наполеон си остана чин ефрейтор. Може би очите му останаха отворени, че не можа да достигне до чин генерал. И съвременните хора в едно отношение мязат на Наполеона че носят все ефрейторски чин. Обаче, като император на Франция, Наполеон правеше това, което искаше. Казват, че съдбата на Наполеона била такава. Не само че съдбата му е била такава, но Наполеон имаше отлична глава. Трябва да видите каква е била главата на Наполеона, да видите, че не всеки може да има такава глава. Не всеки може да бъде Наполеон. Като съм правил френологически измервания на главата му, намерих, че тази област около ушите е много широка. Подобна глава в това отношение не съм намерил. Той е бил отличен естественик и математик. Това, което той е пресмятал, е било точно. Във всичките си планове той е предвиждал как трябва да станат нещата. Ще кажете, че той правел всичко, каквото му идвало на ума, според вдъхновението. Да, но вдъхновението му зависи от неговите способности. Когато кажат за някой човек, че е даровит, това значи, че той носи дарбите в себе си. Той носи дарбите си и в предната част на мозъка си, и в горната част навсякъде е заобиколен с дарби. Такава глава може да направи всичко, каквото пожелае. Обаче, ако главата е куха, нищо не може да направи. Какво може да направи една куха глава? Нищо! Някой пита: “Защо работите ми не вървят добре?” За да вървят работите ти добре, ти трябва да имаш характер, да имаш обхода. Я виж как вървят работите на някой търговец. Вижте го колко е деликатен. Даже и дипломатите не могат да правят такива поклони. Той има сладък, дипломатически език. Като те срещне, усмихне се и казва: “Заповядайте. Щастлив се считам, че такъв човек е влязъл в дюкяна ми.” 134
възприемеш правилно виолетовите лъчи, силата ти няма да функционира. Не само да възприемем светлината, но тя носи известни сили, които трябва да останат вътре в сърцето, трябва да останат в ума, в душата. Аз казвам: Човек докато не постави доброто в сърцето си, докато не постави справедливостта в ума си, докато не постави красотата в душата си и разумността в духа си, той ще бъде далеч от Истината, която търси. Сега аз ви говоря за една Истина, не за нещо, което измислювам. Аз не съм от тези, които вярват, че нещата може да се измислят. Неща, които всички напреднали разумни същества знаят, за които тепърва хората има да се учат. Те търсят тия светии, които имат бледи лица. Съвременните светии, както ги представят сега художниците, още не са светии. Преди 30 години бях ходил в Анхиало и гледам, един рисувал Христа, но така го нарисувал, че съвсем не мяза на Христа. Бамбашка човек. И тази църква изгоря, не зная дали не изгоря от този образ на Христа. Църквата изгоря заради този образ. Христос беше нарисуван като един престъпник. Онези хора, които рисуват Бога като сатрап, какво понятие имат за Бога? Каква Любов има човек, ако не може от Любов да жертвува, да направи една малка жертва, да пожертвува заради Едного, Който е пожертвувал всичко заради тебе, Който има вниманието от хиляди години? Ти питаш кой е Той, искаш научно да ти се доказва. Той те е създал и всичките блага, които имаш – и дом, и деца, и народ –, всичките блага Господ ти ги е дал. Ти философствуваш и искаш да ти се докаже има ли Господ в света или не. За безумните Господ няма, а за умните има. За силните Господ има, а за слабите Господ няма; за здравите Господ има, а за болните няма. За грешните Господ няма, а за праведните има. За слепите няма светлина, не виждат. Те казват: „Няма Господ.“ Значи тия хора са слепи. Търсят Бога навън, да Го пипат. Онова състояние, което ти усещаш, онази радост в себе си, онова веселие, онова вдъхновение, вдъхновението на кого се дължи? 2569

~ 16 ~

Ето човекът!

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Ето човекът!". Сила и Живот. Първа серия. Първо фототипно издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 269 с. ISBN 954-9589-47-1.

съдържание

64 телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона. Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. И право е казано: Открил Си го на младенците. – Този млад момък не е далеч от истината. Той е проумял първообразния език, на който Господ е говорил. Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувства, действа правилно: и граматически, и логически, и философски. В неговата душа има мир и съгласие, няма спор за думата вечен – дали тя трябва да бъде поставена пред или след думата живот. Това е външната черупка на нещата, казва той. За мене е важно тя да бъде в моя ум, в моето сърце, да е проникнала дълбоко в моята душа и да крепи моя дух със своя Божествен огън. Верен е неговият отговор. Преди години правило беше кочияшът да седи отпред каляската, а господарят – назад; в по-ново време правилото се видоизмени: господарят стои напред, а кочияшът – назад. Напред или назад, то е все едно, стига юздите да се намират във вещи ръце, конете да са силни, каляската – здрава, кочияшът – досетлив, господарят – умен и добър – целта се постига. Но ще попита някой: Какво искате да кажете с това? – Нищо повече. Просто и ясно, че господарят и кочияшът трябва да бъдат на своите места. – А повече? – Можете ли да кажете като тоя млад момък: Намерих я и намерих го! Ето важният въпрос за вас. Когато отговорите на него, светът и животът ще вземат друг вид. Но на предмета. Когато Христос е изказал тия думи за вечния живот в присъствието на Своите ученици, той им е разкрил един велик закон на живота, чрез който закон се разграничават и определят два съществени негови елемента, които влизат във временния и вечния, в съзнателния и свръхчувствения живот. Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите, но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. Писаните неща, във великата книга на живота, са за разумните хора; те не са за по-низшите същества, които не разбират тия закони. Сега, ако някой чете: вечен живот, или живот вечен, ще попита какво можем да разберем под думата вечен. Тази дума има външен и вътрешен смисъл. Под вечен живот у нас разбират: дълъг, безграничен, непрекъснат живот. На английски стои eternal, но коренът на тази дума е от санскритски произход и означава земя, а земя на санскритски значи същество, което зачева и ражда. Често се смесва вечен живот със съществуването на човека; обаче човек може да съществува, без да живее. Метафизиците спорят върху тоя предмет, но когато влезем в областта на опитната философия, да проверяваме Божествените закони, изводите ни трябва да бъдат основани на истината, и резултатите да бъдат правилни. В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се сменят; три главни принципа, върху които се гради неговият настоящ живот. Те са прокарани в граматиката, логиката и математиката. Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат: подлог, сказуемо и връзка. Може да има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл. Ако бих запитал вас що е подлог, вие щяхте да кажете: Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението. А сказуемо? – Думата, която показва какво се разправя за предмета. Добре. Ако един учител беше ви дал да разчлените граматически прочетения стих, да покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха да се спрат върху думите: Бог и Исус Христос. Но тук основната мисъл е вечен живот, а Исус Христос е допълнение на тази мисъл. Бог и Исус Христос са двете начала, от които произтича вечният живот, или: двете опори, двата стълба, върху които се той крепи. Логически казано: Бог е голяма предпоставка, Исус Христос – малка предпоставка, а вечен живот – заключението. Да направим тази мисъл още по-ясна: думите вечен живот подразбират разумното движение на душите; думата Бог – зародишите на духа, условията, силите, законите в природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а Исус Христос – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества. Сега може да помислите, че като кажете вечен живот, разбирате, знаете какво е всъщност

~ 17 ~

Послѣдното мѣсто

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ. Седма серия (1924-1925). Том II. Второ издание. Стара Загора, ,
ИК "Жануа‶98", 2012. 426 с. ISBN 954-9589-35-8.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
Та, като дойде Божественото, човькъ трьбва да му се подчини. Нжкой пжть ние се ожесточаваме на Божественото въ насъ. Казва Фараонъ: Ньма да пусна израилския народъ! Не, ще се подчинишъ! Така е и съ всички хора. У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ ньщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извьстни възгледи, извьстни схващания. Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей. Той е страшенъ човькъ. Като направи своить чудеса, цьлата земя опустоши. Най-посль ти се рьшавашъ да дадешъ ходъ на Бажественото, на благородното въ себе си. Тогава дохожда спасението на твоята душа. Казва се въ прочетения стихъ: “Въ който градъ вльзете, казвайте, че е наближило Царството Божие”! Казвамъ: Царството Божие, това сж великить условия, приготвени за човьшката душа. Един отъ основнить закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения. Значи, този великъ идеалъ, който сегашнить хора усьщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ ньщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нькой искатъ да бждатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като вльзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си ньщо, и посль единъ на другъ си го четатъ. Нькой от тьхъ сж отлични произведения, нькой отъ тьхъ сж дьтински, но вськи мисли, че е написалъ ньщо цьнно. Посль, между тия ученици и студенти има и рисувани, музиканти и др. Нькой отъ тьхъ, когато учительтъ 178
И тъй, сега вие ме разбирате. Тия ваши колони ньма да бждатъ така слвпени, че никой да не може да мине пръзъ твхъ. Не, първо вие ще минете и послв всички други ще минаватъ. ОсвВнъ това, пжтьтъ ви нвма да бжде толкова остъръ. Това острие показва, че вие не сте толкова честни. Затова Господь е направилъ толкова остъръ ножа, че да плаши всички, които минаватъ за Царството Божие. За сега пжтьтъ е твсенъ. Но когато станете добри, тогава широкъ ще бжде този пжть. Когато првдъ прозорцитв ви има желвзни пръчки; азъ зная, какви хора сте. Когато влвза въ домоветв ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, азъ зная какви сж хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любовь, онази живата Мждрость, онази живата Истина. “Иди”, казва и Христосъ, “дъщеря ти е здрава!” “Идете въ дома си!” Това сж думить, които е казалъ Господь на онвзи, които сж искали по закона на смирението. Кждв въ дома си? Не въ сввта, но въ онзи палатъ, въ вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава това е резултатъ. Щомъ идете дома си, вие ще имате бждеще. Ако сте боленъ, ще станете отъ леглото си; ако сте старъ, ще се подмладите; ако сте сиромахъ, ще забогатвете; ако сте глупавъ, ще поумнвете; ако сте писатель и не можете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Азъ въ въодушевлението не вврвамъ, а въ вдъхновението. Въодушевлението е за день и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трвбва да иматъ нашитв писатели и поети! Вдъхновение трвбва да иматъ не 316
е този човькъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врьме? Сльдъ 2-3 години туй вино изчезва отъ човька, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нькой казватъ: както и да е, но приятни сж тия ньща. Кои ньща сж приятни? Азъ правя сльдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е гольмъ, като нькоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрь, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ гольмъ като льшникъ, или най-много като орьхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прьдпочелъ единъ диамантъ гольмъ като орьхъ или като льшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този гольмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Гольмиятъ диамантъ е за боговеть, за гольмить герои. Човькъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трьбва да има ржсть най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гжрдить си. Такъвъ великанъ трьбва да бжде той! Какво мислите, какви сж боговеть? Въ свьта има такива гольми богове, че ако рекатъ да седнатъ нькждь, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь. “И обхождаше Исусъ Галилея” разумния животъ. Това, което ви говоря, сж вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нькой наши желания, които сж толкова гольми, че сж несжвмьстими съ възможностить, които този животъ ни прьдставя. Нькой момъкъ иска нькоя хубава 362

~ 18 ~

Вас ви нарекох приятели

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Вас ви нарекох приятели". Неделни беседи (1935–1936). Първо издание. Кърджали,
Издателство „АСК-93“, 1998. 570 с.ISBN 954-9589-24-2.

съдържание

Щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. Значи по нищо не се различаваш от тях. Вижте пеперудите какво ядене имат. Те ядат по царски. Те дават хубави угощения. Нима мислите, че яденето на пчелите не е хубаво? Влезте между тях да видите какви хубави угощения се дават. Те имат за царицата специална храна, най-изящната храна. После за тяхните певци пак имат специална храна. Те са тяхните големи лордове. Когато положението на един кошер е естествено, там всички пчели си разпределят работата, съобразно това си разпределят и храната. Те имат около 400 души певци. Когато кошерът забогатее, певците се увеличават. Щом кошерът осиромашее, веднага певците се уволняват, остават само една малка част от тях. Обикновеното число е 400. Те са любовниците на царицата. Те са нейните придворни. Един цар на земята има придворни дами, а една царица в кошера има придворни кавалери. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези лордове, от кошерите, или както ги наричат бръмбарите и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари току хващат в капани тези лордове, мислят, че щяли да ядат много мед, та повече дял да остава в кошерите. Но те не разбират психологията на пчелите. Вие можете да отстраните бръмбарите, така наречени по човешки брам, бък, но няма да подобрите състоянието на кошера. Думата брам значи големи. Ако отстраните всички тия бръмбари, след няколко години кошерът става все по-слаб, работничките стават все по-малки и по-малки, кошерът се изражда и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на тия кошери зависи именно от бръмбарите. Сега това не са твърдения, но това са мои наблюдения, които са много верни. Аз правих тези наблюдения, когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правех сравнение между минералното царство, между растителното царство, между животинското царство и между човешкото царство. Имам едни голям сбор на данни и изводи, които са много верни. Тия данни могат да се проверят. Затова има специални начини. И в бъдеще, може би, след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората и така да подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие животът не може правилно да се развива. Запример, на младото поколение са поставени ред ограничения, които не допринасят 407

~ 19 ~

Път на зазоряване

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Път на зазоряване". Неделни беседи (1939–1940). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 704 с.ISBN 954-9589-33-1.

съдържание

Запример, Наполеон е станал император от обикновен ефрейтор. Но този ефрейтор размърда цяла Европа. Наполеон си остана чин ефрейтор. Може би очите му останаха отворени, че не можа да достигне до чин генерал. И съвременните хора в едно отношение мязат на Наполеона □ че носят все ефрейторски чин. Обаче, като император на Франция, Наполеон правеше това, което искаше. Казват, че съдбата на Наполеона била такава. Не само че съдбата му е била такава, но Наполеон имаше отлична глава. Трябва да видите каква е била главата на Наполеона, да видите, че не всеки може да има такава глава. Не всеки може да бъде Наполеон. Като съм правил френологически измервания на главата му, намерих, че тази област около ушите е много широка. Подобна глава в това отношение не съм намерил. Той е бил отличен естественик и математик. Това, което той е пресмятал, е било точно. Във всичките си планове той е предвиждал как трябва да станат нещата. Ще кажете, че той правел всичко, каквото му идвало на ума, според вдъхновението. Да, но вдъхновението му зависи от неговите способности. Когато кажат за някой човек, че е даровит, това значи, че той носи дарбите в себе си. Той носи дарбите си и в предната част на мозъка си, и в горната част □ навсякъде е заобиколен с дарби. Такава глава може да направи всичко, каквото пожелае. Обаче, ако главата е куха, нищо не може да направи. Какво може да направи една куха глава? Нищо! Някой пита: „Защо работите ми не вървят добре?“ За да вървят работите ти добре, ти трябва да имаш характер, да имаш обхода. Я виж как вървят работите на някой търговец. Вижте го колко е деликатен. Даже и дипломатите не могат да правят такива поклони. Той има сладък, дипломатически език. Като те срещне, усмихне се и казва: „Заповядайте. Щастлив се считам, че такъв човек е влязъл в дюкяна ми.“ Преди години, когато бях в странство, вървя по една улица, от един дюкян ме вика един търговец. Той ми казва: „Господине, заповядайте да си поговорим.“ Той не ме вика да купя нещо, но да си поговорим. Влязох в магазина, виждам един човек любезен, учтив, с ясен поглед, с усмивка на лице и започна да се разговаря по различни въпроси, да ме запитва. Хубави работи говорихме. Аз го питам: „Ти евреин ли си?“ □ „Не съм евреин.“ 119

~ 20 ~

Оживяване

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Оживяване". Неделни беседи (1942–1943). Том II (беседи 21–41). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998. 368 с. ISBN 954-9589-15-3.

съдържание

създал и Всичките блага, които имаш и дом, и деца, и народ -, всичките блага Господ ти ги е дал. Ти философствуваш и искаш да ти се докаже има ли Господ в света или не. За безумните Господ няма, а за умните има. За силните Господ има, а за слабите Господ няма; за здравите Господ има, а за болните няма. За грешните Господ няма, а за праведните има. За слепите няма светлина, не виждат. Те казват: “Няма Господ.” Значи тия хора са слепи. Търсят Бога навън, да Го пипат. Онова състояние, което ти усещаш, онази радост в себе си, онова веселие, онова вдъхновение, вдъхновението на кого се дължи? То се дължи на Бога. Единственият в света, Който е блажен, Който е всякога доволен, това е Бог. Следователно като дойдеш при Него, ти усещаш това доволство. Единственият, Който е безсмъртен в света, то е Бог. Единственият, Който изключва смъртта в себе си, то е Бог. Ние не можем да добием безсмъртие без Него. Казвате: “Кой е Господ?” Аз не разисквам въпроса има ли Господ, понеже този въпрос е болезнен и няма никаква философия. Всички философи от памтивека, които са отричали Бога, са свършили зле. Всички поети, които са отричали Бога, са свършили зле. Майки, бащи, които са отричали Бога, са свършили зле. Няма народ в света, който да е отричал Бога и да е свършил добре. И съвременните народи, които отричат Бога, няма да свършат добре. Нищо повече. Някои казват: “Вярвайте в Бога, Той е Любов.” Любовта е, която свързва хората. Ако един човек ти говори добре, в него е Бог. Бог е в човека, Който ти говори добре. Онази кокошка, която защитава своите пиленца, то е Бог в нея, Който я учи. Когато Господ напусне квачката, тя започва да ги кълве. Кокошката до 5-6 месеца се отнася много учтиво със своите пиленца, но след 5-6 месеца, кълве ги. Казва им: “На работа! Дотегна ми да ви гледам.” По-напред ще ги повика, ще им тури зрънца, а след няколко месеца вече почва да ги кълве. Съвременните хора не може да живеят добре. Какво показва Бог Го няма там. Той се е оттеглил и ги наблю90

създал и Всичките блага, които имаш и дом, и деца, и народ -, всичките блага Господ ти ги е дал. Ти философствуваш и искаш да ти се докаже има ли Господ в света или не. За безумните Господ няма, а за умните има. За силните Господ има, а за слабите Господ няма; за здравите Господ има, а за болните няма. За грешните Господ няма, а за праведните има. За слепите няма светлина, не виждат. Те казват: “Няма Господ.” Значи тия хора са слепи. Търсят Бога навън, да Го пипат. Онова състояние, което ти усещаш, онази радост в себе си, онова веселие, онова вдъхновение, вдъхновението на кого се дължи? То се дължи на Бога. Единственият в света, Който е блажен, Който е всякога доволен, това е Бог. Следователно като дойдеш при Него, ти усещаш това доволство. Единственият, Който е безсмъртен в света, то е Бог. Единственият, Който изключва смъртта в себе си, то е Бог. Ние не можем да добием безсмъртие без Него. Казвате: “Кой е Господ?” Аз не разисквам въпроса има ли Господ, понеже този въпрос е болезнен и няма никаква философия. Всички философи от памтивека, които са отричали Бога, са свършили зле. Всички поети, които са отричали Бога, са свършили зле. Майки, бащи, които са отричали Бога, са свършили зле. Няма народ в света, който да е отричал Бога и да е свършил добре. И съвременните народи, които отричат Бога, няма да свършат добре. Нищо повече. Някои казват: “Вярвайте в Бога, Той е Любов.” Любовта е, която свързва хората. Ако един човек ти говори добре, в него е Бог. Бог е в човека, Който ти говори добре. Онази кокошка, която защитава своите пиленца, то е Бог в нея, Който я учи. Когато Господ напусне квачката, тя започва да ги кълве. Кокошката до 5-6 месеца се отнася много учтиво със своите пиленца, но след 5-6 месеца, кълве ги. Казва им: “На работа! Дотегна ми да ви гледам.” По-напред ще ги повика, ще им тури зрънца, а след няколко месеца вече почва да ги кълве. Съвременните хора не може да живеят добре. Какво показва Бог Го няма там. Той се е оттеглил и ги наблю90

~ 21 ~

Послѣдното мѣсто

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ. Седма серия (1924–-1925). Том II. Второ издание. Стара Загора, ,
ИК "Жануа‶98", 2012. 426 с. ISBN 954-9589-35-8.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
Та, като дойде Божественото, човВкъ трвбва да му се подчини. Нжкой пжть ние се ожесточаваме на Божественото въ насъ. Казва Фараонъ: Нвма да пусна израилския народъ! Не, ще се подчинишъ! Така е и съ всички хора. У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нвщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей. Той е страшенъ човВкъ. Като направи своите чудеса, цвлата земя опустоши. Най-послв ти се рвшавашъ да дадешъ ходъ на Бажественото, на благородното въ себе си. Тогава дохожда спасението на твоята душа. Казва се въ прочетения стихъ: “Въ който градъ влвзете, казвайте, че е наближило Царството Божие”! Казвамъ: Царството Божие, това сж великите условия, приготвени за човВшката душа. Един отъ основнитв закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения. Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитв хора усвщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нвщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нвкой искатъ да бждатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влвзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нвщо, и послв единъ на другъ си го четатъ. Нвкой от твхъ сж отлични произведения, нвкой отъ твхъ сж двтински, но всВки мисли, че е написалъ нвщо цвнно. Послв, между тия ученици и студенти има и рисувани, музиканти и др. Нвкой отъ твхъ, когато учительтъ 178
И тъй, сега вие ме разбирате. Тия ваши колони нъма да бждатъ така слвпени, че никой да не може да мине пръзъ твхъ. Не, първо вие ще минете и послв всички други ще минаватъ. ОсвВнъ това, пжтьтъ ви нвма да бжде толкова остъръ. Това острие показва, че вие не сте толкова честни. Затова Господь е направилъ толкова остъръ ножа, че да плаши всички, които минаватъ за Царството Божие. За сега пжтьтъ е твсенъ. Но когато станете добри, тогава широкъ ще бжде този пжть. Когато првдъ прозорцитв ви има желвзни пръчки; азъ зная, какви хора сте. Когато влвза въ домовете ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, азъ зная какви сж хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любовь, онази живата Мждрость, онази живата Истина. “Иди”, казва и Христосъ, “дъщеря ти е здрава!” “Идете въ дома си!” Това сж думитв, които е казалъ Господь на онвзи, които сж искали по закона на смирението. Кждв въ дома си? Не въ сввта, но въ онзи палатъ, въ вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава това е резултатъ. Щомъ идете дома си, вие ще имате бждеще. Ако сте боленъ, ще станете отъ леглото си; ако сте старъ, ще се подмладите; ако сте сиромахъ, ще забогатвете; ако сте глупавъ, ще поумнвете; ако сте писатель и не можете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Азъ въ въодушевлението не вьрвамъ, а въ вдъхновението. Въодушевлението е за день и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трвбва да иматъ нашитв писатели и поети! Вдъхновение трвбва да иматъ не 316
е този човькъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врьме? СлЬдъ 2-3 години туй вино изчезва отъ човька, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нькой казватъ: както и да е, но приятни сж тия ньща. Кои ньща сж приятни? Азъ правя сльдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е гольмъ, като нькоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрь, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ гольмъ като льшникъ, или най-много като орьхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прьдпочелъ единъ диамантъ гольмъ като орьхъ или като льшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този гольмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Гольмиятъ диамантъ е за боговеть, за гольмить герои. Човькъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трьбва да има ржсть най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гжрдить си. Такъвъ великанъ трьбва да бжде той! Какво мислите, какви сж боговеть? Въ свьта има такива гольми богове, че ако рекатъ да седнатъ нькждь, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь. “И обхождаше Исусъ Галилея” разумния животъ. Това, което ви говоря, сж вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нькой наши желания, които сж толкова гольми, че сж несжвмьстими съ възможностить, които този животъ ни прьдставя. Нькой момъкъ иска нькоя хубава 362

~ 22 ~

Път на зазоряване

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Път на зазоряване". Неделни беседи (1939-1940). Първо издание. София,
Издателска къща "Жануа-98", 1999. 704 с.ISBN 954-9589-33-1.

съдържание

Запример, Наполеон е станал император от обикновен ефрейтор. Но този ефрейтор размърда цяла Европа. Наполеон си остана чин ефрейтор. Може би очите му останаха отворени, че не можа да достигне до чин генерал. И съвременните хора в едно отношение мязат на Наполеона □ че носят все ефрейторски чин. Обаче, като император на Франция, Наполеон правеше това, което искаше. Казват, че съдбата на Наполеона била такава. Не само че съдбата му е била такава, но Наполеон имаше отлична глава. Трябва да видите каква е била главата на Наполеона, да видите, че не всеки може да има такава глава. Не всеки може да бъде Наполеон. Като съм правил френологически измервания на главата му, намерих, че тази област около ушите е много широка. Подобна глава в това отношение не съм намерил. Той е бил отличен естественик и математик. Това, което той е пресмятал, е било точно. Във всичките си планове той е предвиждал как трябва да станат нещата. Ще кажете, че той правел всичко, каквото му идвало на ума, според вдъхновението. Да, но вдъхновението му зависи от неговите способности. Когато кажат за някой човек, че е даровит, това значи, че той носи дарбите в себе си. Той носи дарбите си и в предната част на мозъка си, и в горната част □ навсякъде е заобиколен с дарби. Такава глава може да направи всичко, каквото пожелае. Обаче, ако главата е куха, нищо не може да направи. Какво може да направи една куха глава? Нищо! Някой пита: „Защо работите ми не вървят добре?“ За да вървят работите ти добре, ти трябва да имаш характер, да имаш обхода. Я виж как вървят работите на някой търговец. Вижте го колко е деликатен. Даже и дипломатите не могат да правят такива поклони. Той има сладък, дипломатически език. Като те срещне, усмихне се и казва: „Заповядайте. Щастлив се считам, че такъв човек е влязъл в дюкяна ми.“ Преди години, когато бях в странство, вървя по една улица, от един дюкян ме вика един търговец. Той ми казва: „Господине, заповядайте да си поговорим.“ Той не ме вика да купя нещо, но да си поговорим. Влязох в магазина, виждам един човек любезен, учтив, с ясен поглед, с усмивка на лице и започна да се разговаря по различни въпроси, да ме запитва. Хубави работи говорихме. Аз го питам: „Ти евреин ли си?“ □ „Не съм евреин.“ 119

~ 23 ~

Оживяване

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Оживяване". Неделни беседи (1942-1943). Том II (беседи 21-41). Първо издание. София,
Издателство "АСК-93", 1998. 368 с. ISBN 954-9589-15-3.

съдържание

създал и Всичките блага, които имаш и дом, и деца, и народ -, всичките блага Господ ти ги е дал. Ти философствуваш и искаш да ти се докаже има ли Господ в света или не. За безумните Господ няма, а за умните има. За силните Господ има, а за слабите Господ няма; за здравите Господ има, а за болните няма. За грешните Господ няма, а за праведните има. За слепите няма светлина, не виждат. Те казват: “Няма Господ.” Значи тия хора са слепи. Търсят Бога навън, да Го пипат. Онова състояние, което ти усещаш, онази радост в себе си, онова веселие, онова вдъхновение, вдъхновението на кого се дължи? То се дължи на Бога. Единственият в света, Който е блажен, Който е всякога доволен, това е Бог. Следователно като дойдеш при Него, ти усещаш това доволство. Единственият, Който е безсмъртен в света, то е Бог. Единственият, Който изключва смъртта в себе си, то е Бог. Ние не можем да добием безсмъртие без Него. Казвате: “Кой е Господ?” Аз не разисквам въпроса има ли Господ, понеже този въпрос е болезнен и няма никаква философия. Всички философи от памтивека, които са отричали Бога, са свършили зле. Всички поети, които са отричали Бога, са свършили зле. Майки, бащи, които са отричали Бога, са свършили зле. Няма народ в света, който да е отричал Бога и да е свършил добре. И съвременните народи, които отричат Бога, няма да свършат добре. Нищо повече. Някои казват: “Вярвайте в Бога, Той е Любов.” Любовта е, която свързва хората. Ако един човек ти говори добре, в него е Бог. Бог е в човека, Който ти говори добре. Онази кокошка, която защитава своите пиленца, то е Бог в нея, Който я учи. Когато Господ напусне квачката, тя започва да ги кълве. Кокошката до 5-6 месеца се отнася много учтиво със своите пиленца, но след 5-6 месеца, кълве ги. Казва им: “На работа! Дотегна ми да ви гледам.” По-напред ще ги повика, ще им тури зрънца, а след няколко месеца вече почва да ги кълве. Съвременните хора не може да живеят добре. Какво показва Бог Го няма там. Той се е оттеглил и ги наблю90

~ 24 ~

Ето човекът!

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Ето човекът!". Сила и Живот. Първа серия. Първо фототипно издание. София,
Издателска къща "Жануа-98", 1999. 269 с. ISBN 954-9589-47-1.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
244 на който Господь е говорилъ. НеговитѢ изводи и схващания показватъ, че той разбира оргинала, оть който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувствува, дѣйствува правилно: и граматически, и и логически, и философски. Въ неговата душа има миръ и съгласие, нѣма споръ за думата „вѣяенъ“ — да-ли тя трѣбва да бжде поставена прѣдъ или слѣдъ думата „животъ“. „Това е външната черупка на нѣщата“, казва той. „За мене е важно, тя да бжде въ моя умъ, въ моето сърце, да е проникнала дълбоко въ моята душа и да крѣпи моя духъ съ своя Божественъ огънь". Вѣренъ е неговиятъ отговоръ. Прѣди години правило бѣше, кочияшътъ да седи отпрѣдъ каляската, а господарьтъ — назадъ; въ по-ново врѣме правилото се видоизмѣни: господарьтъ стои напрѣдъ, а кочияшътъ — назадъ. Напрѣдъ или назадъ, то е се едно, стига юздитѣ да се намиратъ въ вѣщи ржцѣ, конетѣ да сж силни, каляската здрава, кочияшътъ досѣтливъ, господарьтъ уменъ и добъръ — цѣльта се постига. Но, ще попита нѣкой: „Какво искате да кажете съ това?“ — Нищо повече. Просто и ясно, че господарьтъ и кочияшътъ трѣбва да бждатъ на своитѣ мѣста. —„А повече?“ — Можете ли да кажете като тоя младъ момъкъ: „Намѣрихъ я и намѣрихъ го!“ Ето важниятъ въпросъ за васъ. Когато отговорите на него, свѣтътъ и животътъ ше взематъ другъ видъ. Но на прѣдмета. Когато Христосъ е изказалъ тия думи за „вѣчния животъ“ въ присжтствието на Своитѣ ученици, той имъ е разкрилъ единъ „великъ законъ“ на живота, чрѣзъ който законъ се разграничаватъ и опрѣдѣлятъ два сжществени негови елемента,

~ 25 ~

Вас ви нарекох приятели

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Вас ви нарекох приятели". Неделни беседи (1935-1936). Първо издание. Кърджали,
Издателство "АСК-93", 1998. 570 с.ISBN 954-9589-24-2.

съдържание

Щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. Значи по нищо не се различаваш от тях. Вижте пеперудите какво ядене имат. Те ядат по царски. Те дават хубави угощения. Нима мислите, че яденето на пчелите не е хубаво? Влезте между тях да видите какви хубави угощения се дават. Те имат за царицата специална храна, най-изящната храна. После за тяхните певци пак имат специална храна. Те са тяхните големи лордове. Когато положението на един кошер е естествено, там всички пчели си разпределят работата, съобразно това си разпределят и храната. Те имат около 400 души певци. Когато кошерът забогатее, певците се увеличават. Щом кошерът осиромашее, веднага певците се уволняват, остават само една малка част от тях. Обикновеното число е 400. Те са любовниците на царицата. Те са нейните придворни. Един цар на земята има придворни дами, а една царица в кошера има придворни кавалери. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези лордове, от кошерите, или както ги наричат бръмбарите и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари току хващат в капани тези лордове, мислят, че щяли да ядат много мед, та повече дял да остава в кошерите. Но те не разбират психологията на пчелите. Вие можете да отстраните бръмбарите, така наречени по човешки брам, бък, но няма да подобрите състоянието на кошера. Думата брам значи големи. Ако отстраните всички тия бръмбари, след няколко години кошерът става все по-слаб, работничките стават все по-малки и по-малки, кошерът се изражда и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на тия кошери зависи именно от бръмбарите. Сега това не са твърдения, но това са мои наблюдения, които са много верни. Аз правих тези наблюдения, когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правех сравнение между минералното царство, между растителното царство, между животинското царство и между човешкото царство. Имам едни голям сбор на данни и изводи, които са много верни. Тия данни могат да се проверят. Затова има специални начини. И в бъдеще, може би, след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората и така да подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие животът не може правилно да се развива. Запример, на младото поколение са поставени ред ограничения, които не допринасят 407

532 бягат. Стратегия е това. Те имат голям и добре обмислен план. Ще кажете, че вълкът не мисли. – Не е така, мисли вълкът. Под думата мисъл аз разбирам човешката мисъл. Единственото същество между животните, което е способно да мисли, както трябва, това е човекът. Да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мене това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка, как да заграбиш една овца, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Банкерът мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земледелецът колко повече да изкара от земята. Така мисли и търговецът. Така мислят и животните. Ако и човек мисли така, той мисли като животно. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят, това е мисъл. Щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл. Щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. Значи по нищо не се различаваш от тях. Вижте пеперудите какво ядене имат. Те ядат по царски. Те дават хубави угощения. Нима мислите, че яденето на пчелите не е хубаво? Влезте между тях да видите какви хубави угощения се дават. Те имат за царицата специална храна, най-изящната храна. После за техните певци пак имат специална храна. Те са техните големи лордове. Когато положението на един кошер е естествено, там всички пчели си разпределят работата, съобразно това си разпределят и храната. Те имат около 400 души певци. Когато кошерът забогатее, певците се увеличават. Щом кошерът осиромашее, веднага певците се уволняват, остават само една малка част от тях. Обикновеното число е 400. Те са любовниците на царицата. Те са нейните придворни. Един цар на Земята има придворни дами, а една царица в кошера има придворни кавалери. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя

~ 26 ~

Вехтото премина

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Вехтото премина". Сила и Живот. Девета серия (1926-1927). Том IV. София, 1931, Издание на
ИК "Жануа‶98", 2011, ISBN: 978-954-376-053-4

съдържание

на всички идването на новото човечество. Музиката облагородява и развива чувствителността на човека. Тоновете в музиката се отличават с три измерения. Те имат дължина, широчина и дълбочина. Истинските музиканти различават в музиката и тонове на вдъхновение. Някои певци пеят само по тоновете на продължението, други пеят само по тоновете на разширението, а малко засягат тоновете на дълбочината. Що се отнася до вдъхновението, срещат се малко певци или музиканти, които пеят и свирят с вдъхновение. В света има велики адепти на музиката. Ако човек присъства само един път на един от техните концерти, този концерт ще остане за него паметен през целия му живот. Не само това, но каквито слабости е имал този човек, в един миг те ще изчезнат от него. Това показва, че в музиката има запалки, както музикални, така и физически. И тъй, когато човек е гневен, той не иска да пее. Затова именно музиката може да се използва като възпитателно средство. Някое дете се разсърди, започва да плаче, да вика, да удря. Майката не трябва да го бие, но нека го застави да изпее една песен, каквато детето пожелае. Някой ученик се раздразнил, ядосал се от нещо, не може нито да мисли, нито да внимава. Учителят не трябва да му се кара, но нека го застави да изпее една песен. Ако ученикът изпее песента и мисълта му ще почне правилно да функционира. Какво правят повечето съвременни учители? Влезе учителят в клас, изгледа строго учениците си и те замръзнат на местата си. Каквото са знаели, всичко забравят. Нека учителят накара най-напред учениците си да изпеят една песен, а после да започне работата си. Знанието, което съвременните ученици придобиват било в гимназията или в университета, те изгубват скоро, като влязат в живота. Само това знание остава за дълго време 77

~ 27 ~

Вземи детето

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Вземи детето". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931-1932). Том II. Бургас, 1993.

съдържание

американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв, какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: „Татко, защо не пееш?“ Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял.“ Детето се чуди как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. „Татко, казва детето, конят се утвърди.“ Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси. Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш пей! „Какво правиш?“ „Пея.“ „Ще те слушат хората, ще ти се смеят.“ Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: „Аз мога да направя това.“ Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: „Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър.“ Ти почваш да спориш със себе си, казваш: „Условията са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене?“ Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: „Животът няма смисъл.“ Когато дойде тази фаза, кажи: „Дошъл е Учителят.“ Кой е дошъл? Сега ще ви приведа друг пример. В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато. Влиза един от капитаните и казва: „Какво правите? „Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат.“ „Параходът потъва, господа. След 161

~ 28 ~

Вземи детето

Неделни беседи / изд. Сила и Живот

"Вземи детето". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том II. Бургас, 1993.

съдържание

Публика не търси. Публи! LtJii а е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш пей! “Какво правиш?” “Пея.” “Ще те слуша хората, ще ти' се смеят.” Чудни сте вие! Че какво има, нека се in I. Аз ще пея, 11 е да се смеят. Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се сме :1 защото сте тщеславни. Казва' някой: “Аз мога да направя това.” Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: “Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър”. Ти почваш да спориш със себе си, казваш: “Услови in а са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене?” Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: “Животът няма смисъл”. Когато дойде II if 1 ( тази фаза, кажи: “ 1 ошъл е Учител :ln I.” Кой е дошъл? Сега ще ви приведа друг пример. В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато. Влиза един от капитаните и казва: “Какво правите?” “Не можем да се разберем за парите, -кому принадлежат.” “Параходът потъва, господа. След два часа параходът ще потъне!” Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва. Ти седиш, разрешаваш един въпрос. Ако дойдат да кажат, че нашата земяпотъва, катастрофа ще имд, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде? Нали преди 20 година мина Халеевата комета, изплашиха се хората, че може да засегне зем а. Откакто мина и земята хаир не видя, всичките тия раздори настанаха. Но иде друго в света: дъщерята, която е мъртва, ще оживее; синът, който бил мъртъв, ще оживее; всички твои приятели ще оживеят, ще дойдат; онова знание, което си загубил, ще се завърне. Всичкият този свят ще се изпълни с живота, който трябва да се завърне, да се завърне в онова положение, в което някога сме били. Казвате: старост. Знаете ли какво нещо е старостта? То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека. Дядо ти, прадядо ti и казват: 44 остаряхме”; баба ти, 136

~ 29 ~

Вехтото премина

Неделни беседи / Други издателства

"Вехтото премина", Сила и живот, IX серия, т.4 (1927), Книгата съдържа беседи на Учителя от 03.04.1927 г. до 19.06.1927 г. Издание на
ИК "Виделина", 2008 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
нето на новото човѣчество. Музиката облагородява и развива чувствителностьта на човѣка. Тонодетѣ въ музиката се отличаватъ съ три измѣрения. Тѣ иматъ дължина, широчина и дълбочина. Истинскитѣ музиканти различаватъ въ музиката и тонове на вдъхновение, Нѣкой пѣвци пѣятъ са по тоноветѣ на продължението, други пѣятъ С4мо по тоноветѣ на разширението, а малко засѣъ тоноветѣ на дълбочината. Що се отнася до Вдъхновението, срѣщатъ се малко пѣвци или муКѣанти, които пѣятъ или свирятъ ние. ъ свѣта има велики адепти съ на вдъхновемузиката. Дко човѣкъ присжтствува само единъ пжть на единъ отъ тѣхнитъ концерти, този концертъ ще Остане за него паметенъ прѣзъ цѣлия му животъ. Не само това, но каквито слабости е ималъ този Човѣкъ, въ единъ мигъ тѣ ще изчезнатъ стъ неь Това показва, че въ музиката има запалки, Както музикални, така и физически. Ц И тъй, когато човѣкъ е гнѣвенъ, той не иска да пѣе. Затова, именно, музиката може да се използува като възпитателно срѣдство. Нѣкое дѣте се разсърди, започва да плаче, да вика, да удЬ. Майката не трѣбва да го бие. но нека го заСтави да изпѣе една пѣсень, каквато дѣгето пожелае. Нѣкой ученикъ се раздразнилъ, ядосалъ Се отъ нѣщо, не може нито да мисли, нито да внимагза Учительтъ не трѣбва да му се кара, но нека го застави да изпѣе една пѣсень. Нко ученикътъ изпѣе пѣсеньта, и мисълъта му ще почне правилно да функционира. Какво правятъ повечето съвременни учители? Влѣзе учительтъ въ класъ, изгледа сгрсго ученииитѣ си, и тѣ замръзнатъ на мѣстага си. Какаото сж знаели, всичко забравятъ. Нека учительтъ накара най-напрѣдъ’ ученицитѣ си да изпѣятъ една пѣсень, а послѣ да започне работата си. Знанието, което съврѣменнитѣ ученици придобиватъ било въ гимназиитѣ, или въ университета, тѣ го изгубватъ скоро, като йѣзатъ въ живота. Само това знание остава за

~ 30 ~

Трите живота

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Окултни лекции", 14 лекции на общия окултен клас, 1-ва година (1922), по стенографски записки.Първо издание София, 1922 г. Второ издание - 1993 г.

съдържание

130 той е темата. Този езикъ се е родилъ, и е произлѣзълъ отъ нѣкаква идея. Които ще пишатъ, да си вдигнатъ ржката. (Обадиха се 5 братя и 5 сестри). Ще пишете кратко, една страница. Вие не се бойте, щомъ почнете да пишете, ще влѣзете въ една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се прѣсиля, Всѣки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напишете. Имайте прѣдъ видъ, че Духътъ въ окултната школа говори само най-сжществвнитѣ яѣща. Тия Братя не обичатъ много да говорятъ. Нека се ангажира нѣкой да бжде секретарь или архивари, да лази тия работи, листоветѣ.

~ 31 ~

Положителни и отрицателни сили

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Положителни и отрицателни сили", 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки,
изд. София, 1923 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
15 волята Бож: я И з п ъ л н и м ъ ли волята Божия тогава ние сме на правия пжть. Туй е, гдѣто казватъ прост и тѣ /.ора, че ние имаме попьтенъ вѣтъръ, койю ни повиква напрРдъ. Нѣкой пжть имаме вДъръ който ни тласка назадъ, но дали имаме попьтенъ вѣгъръ или заденъ вѣтъръ и въ двата случая трѣбва да изпълнимъ волята помия и все-таки ще постигнемъ цѣльта си. Мко имаме пспжтеиъ вѣтъръ, той ще ни помага, а ако имаме задень вѣъръ, ще ни спъва, Сега, нъкои оть васъ казватъ: не му е дошло врѣмето Ш,омъ човРкъ прави разлика между разположение и неразположение, той всѣкога ще закжснѣе въ своя изборъ, Запримѣръ, Богъ, Който е абсолютенъ, въ Него нѣма никакво колебание. Той казва и свършва. Колебаемъ ли се, ние не сме на правия пж ь Сега, азъ забѣлѣзвамъ една чърта у васъ Запримѣръ, много пжти вие се въодушевите, но слѣдъ туй въодешевлението постепенно се намалява, намалява, и казвате; пѣмамъ въодушевление, не може да се'направи това. Не, всвкога трѣбва да имате въодушевление. Не се водете по настроерия Настроението е единъ особенъ гвѣтъ, свѣтъ на илюзии. Нѣкой казва: днесъ азъ съмъ вдъхновени Да, но вдъхновението никога не се мѣни. Нѣкои смѣсвать вдъхно •
вение съ настроение. Обектътъ на вдъхновението никога не се мѣни, а обектътъ на настроението се мѣни. Казва се въ Писанието, че Духътъ Божий като влѣзе единь пжть въ васъ не се връща. Като влѣзе Госпсдъ единъ пжть въ васъ, Той не е отъ тѣзи слабодушнитѣ, да се връща. Стжпи ли Му крака ведньжъ нѣкждь, Той не се връща вече. Въодушевлението си е въодушевление. Сега, мнозина християни казватъ: „Духътъ може да се отнеме". R, да, сбикновениятъ духъ може да се отнеме и може и да се даде, но Божиятъ Духъ никой не може да Го отнеме и да Го даде, Обикновениятъ духъ може да се махне и даде, но ко"ато дойде Великиятъ Божи Духъ, Духътъ на слънцето, азъ, съ своитѣ грѣхове, не мога да Го изпждя. И никои другъ не може да Го изпжди. То си върви по рпрѣдѣления пжть. Не се самозаблуждавайте! Великиягъ Божественъ Духъ, като ттосѣти човѣка единъ пжто, дѣлото е свършено: Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави, а щомъ не правишъ грьхъ, не можешъ и да паднешъ: Сега ще кажешъ: знаешъ ли какво нѣщо е да не правишъ грѣхъ? Да нѣмате желание да правите грѣхове, значи, да считате, че всичко, което имате, всичко което правите е за общо добро. Всичко това не ви спъва, и въ каквото положение да ви турятъ, вие ще може ща се справите съ него.

~ 32 ~

Окултни лекции на Общия окултен клас

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Окултни лекции на Общия окултен клас", 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), по стенографски записки,
изд. Русе, 1924-25 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
18 ешъ, азъ виждамъ, колко знаешъ. И азъ колко зная, пакъ виждамь Ние трѣбва да имаме ясна прѣдстава за нѣщата и да знаемъ, че силата на човѣка е въ Божественото, ъ него е притокътъ Скъсате ли връзката съ Божественото, у васъ ще се явятъ всички слабости; нѣма да можете да мислите, ще падате духомъ, животътъ ви ще се обезмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете, видѣло се е вече, нашето се свърши! Азъ пъкъ обичамъ животъ, който има само едно начало, а всѣко начало подразбира единъ край. Всѣки край пъкъ подразбира едно ново начало.. Животътъ е само начало. Въ туй седи неговиятъ смисьль Но всѣко начало подразбира и единъ край. Вие ще кажете, много пжти сме чели тия размишления Добре тогава бихъ ви запиталъ да ми кажите вашия проектъ, какъ би мо1ълъ да се оправи свѣтътъ споредъ васъ Азъ се радвамъ, че имамъ ученици, които знаятъ всичко, но пигамъ тия ученици, какъвъ е тѣхниятъ проектъ за оправяне на свѣта. СЦе кажете Господъ ще оправи свѣта. Не, мисълта ви не е права. Господъ нѣма какво да оправя свѣта Намъ прѣдсоти да оправимъ своя свѣтъ. Господъ е свършилъ работата си. Дко ти, като си дошелъ на земята не искашъ да се оправишъ, твоитѣ братя и сест.
28 само едно остро око може да ги съгледа. Всѣки тонъ се отразява въ едно малко движение, Силнитѣ дви жения развалятъ тоноветѣ. При всѣко движение се исисква микроскопическа работа. Трѣбва да знаете, че ние не създаваме музиката, но се отразява съобразно законитѣ на невидимия свѣтъ. Музикнтътъ трѣбва да свири така, че да забрави всичко наоколо си. Когато музикантътъ свърши да свири, публиката веднага се разотива. Това показва, че музиката на този човѣкъ не е произвела своето влияние. Лко като свърши музикантътъ, публиката остане по мѣстата си около десетъ минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздѣйствие. Започне ли се разговорътъ веднага, това не е музика. И въ пѣнието е сжщиятъ законъ. Като пѣете, самъ трѣбва да останете доволенъ. Нѣкой пжть у васъ се заражда желание да дойде духътъ, да ви осѣни и тогава да пѣете. Други пъкъ казватъ: да биъ имала гласа на еди коя си сестра, бихъ пѣла. Не философствувай! СЦомъ дойде вдъхновението, пѣй1 Мислено пѣй, докато най послѣ тази мисъль се изрази въ пѣсень. По този законъ, като се научишъ да пѣешъ. ще се научишъ и да мислишь правилно. Като грѣшишъ въ едно нѣщо, грѣшишъ и въ друго. Та въ човѣка отъ шестата раса, въ идеалния
18 топятъ, придохожда повече вода, която се влива въ старата, и започва да движи по-бързо воденичното колело, Това нѣщо лошо ли е? Нѣкой пжть тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденица!а е така направено, че като дойде голѣма вода, разваля го. Тамъ е голѣмата опастность. Значи, влиянието, внушението, това сж все човѣшки отношения. Отъ нѣкой влияния човѣкъ ке може да се избави. Вие, като спите вечерно врѣме, безъ да съзнавате, си влияете. Изобщо отъ внушението не може да се избавите. Вие трѣбва илн самъ да си внушавате, или другъ да ви внушава, но въ свѣта има само едно положение на което човѣкъ трѣбва да се подава, а именно вдъхновението. Нѣкой казва: азъ се вдъхно вявамъ Не, ти си внушавашъ. Вдъхновението е качество на ангелския свѣтъ, на Бога. Само Богъ може да вдъхнови нѣкого. Човѣкъ самъ на себе си не мо же да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши, Внушението е припомняне на нѣщата, Слѣдователно, за да се избавите отъ двуизмѣрното пространство, трѣбва да изкривите правата линия Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измѣните нейнитѣ радиуси, или да разредите материята въ нейното първично състояние. Да допуснемъ, че вие имате една двуизмѣрна мисъль, въ която сте вързани и
122 развито, има дрезгавъ гласъ. Рѣчьна чолййТе музикална, ако той има силно развит музикалн) чувство. Затова, именно, животнитЬ нТматъ гласъ. Тѣ не могатъ да говорягъ. Кучето се опитва да говори, но лае. Волътъ се опитва да говори, но мучи. Материята, отъ която животнитѣ сж създадени, имъ пркчи да говорятъ. Въ това отношение птицитЬ ся. достигнали до една по-висока степень отъ живогнить. Папагалътъ, напримѣръ, се мжчи да запомни нѣкой думи и да ги възпроизведе. Сега мнозина оть васъ казватъ: работата е много лесна, всичко ще дойде изведнъжъ, по вдъхновение. Вдъхновението представлява единъ велнкъ законъ. Вие знаете ли, какво нЬщо е вдъхновението? То е найвеликиятъ законъ, който съществува въ свѣта. За да дойде вдъхновението у васъ, вие трѣбва да сте изучавали закона на жертвата и закона на вѣрата. Вдъхновение може да има само човйкътъ на абсолютната вѣра. ОнЬзи хора кои го нЬматъ вѣра, не могатъ да иматъ вдъхновение. Тѣ могатъ да иматъ само въодушевление. Вие, като ученици сте на различни възрасти: нѣкои сте по-млади, а други — по-стари. СтаритЬ има!ъ нѣкакви прѣимущества прЬдъ младигѣ въ това, именно, че тѣхнитѣ чувства сж по стабилизирани, когато
123 чувствата на мтадитЬ не сж тжй стабилизирани. Чувствата на младитв се намиратъ въ въздухообразно състояние. Th гледагъ идеално на свѣта но тЬхниять идеалпзъмь трае пенъ и половина, Въ шъщого положение изИадагъ и сгаритѣ хора. Щомъ човѣкъ прѣмине 60 години, топ изгубва своя идеализъмъ и мжчно може да завърже приятелство съ нѣкого. Гой казва: азъ вече не вѣрвамъ никому. Младиятъ вѣрва на всичко и на всички хора, но като остарѣе, и той, дохожда до слгщото заключение. Питамъ: въ какво пъкъ седи прѣи.мущесъюто на мсадпя прйдъ стария? — Младиягъ Има условия да работи. Слѣдователно, той трѣбва да изработи въ себе ти толкова усто :чиви чувства, че на каква го възрасти и да дойде да не изгуби вѣоата си, нито вдъхновението си. Често иЬкои огъ ученицитѣ се оплакватъ отъ пЬкой братъ или огъ нЬкоя сестра като казватъ, че се отнасяли -ъ тѣхъ грубо. Питамъ: кой гласъ, споредъ васъ е мекъ, благороденъ? Мекъ благороденъ гласъ пма този чоМжъ, кой.о, съ когого и да го гори, винаги си прѣдставлява, че се намира прѣдъ Hbic ле възви лоно, съвършено сжщество. Кой огъ васъ е достигнали до това състояние? Вие имате желание, по още пе сге го постигнали. Знаете ти, на какю мога да уподобя, вашето положение? -Ча хора, коиго страдатъ О1Ъ изкривяване на .коститѣ.
125 то дойде, вие ще мислите свободно, и тогава енергиитѣ на живата природа ще пропикнатъ въ васъ. Но за да ви посѢти Духа, трѣбва да се отворите. Това значи, да разбирате вжтрѣшнитѣ закони на живота и на природата. Ако не разб щате тия закони, дръжте ржцѣтѣ си свободни, и вдъхновението ще дойде. Ако пъкъ разбирате законигѣ, затворете ржцѣтѣ си, концентрирайте мисъльта си, докато дойдете въ съприкосновение съ невидимия свѣтъ. Тогава въ ума ви не трѣбва да има никаква друга мисъль, освѣнъ една велика мисъль. По този начинъ вие ще имате връзка и общение сь невидимия свѣтъ и ще заемете едно естествено положение. И ттпава, всѣка ктѣгка въ организма ви ще се движи по една правилна линия. И тъй ако придобиете естествено държане на тѣлото си, и ржцѣтѣ всѣкога ще взиматъ правилно положение. Само по този начинъ вие ще можете да управлявате движеният на тѣлото си. Ако религиознитѣ хора не разбиратъ тия закони, отъ тЬхния животъ се изгубва всѣкакво благородство, всѣкаква топлина и влага. И въ такъвъ случаи, лицата на тия религиозни хора огрубявать, приематъ маужки чърги и мускулитѢ се прогочватъ; у други нѣкои пъкъ лицата затлъстЬватъ, ставатъ кржгли като мѣсечина. Обаче, и двѣтѣ състояния ек анормални. Лицето на чозѣка

~ 33 ~

Отношение на простите истини към човека

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Отношение на простите истини към човека", 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1933 г. Второ издание, 1993 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
78 сто. Не се ли поставятъ на мѣстото си, тѣ изгубватъ прѣцназначението си. За изяснение на мисъльта си, ще приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставеге си, че вие сте бѣденъ човѣкъ и отивате съ десеть празни чувала при единъ богатъ земледѣ 1ецъ да тури въ тѣхъ жито. Земледѣлецътъ туря жито въ единия, въ втория, въ третия чувалъ, докато напълни послѣдователно и десетьтЬ чувала. Вие виж тате, че той е готовъ още да дава и подлагате ржцѣтѣ си да сипва и въ тѣхъ. Питамъ: това жито ще ви ползува ли? РжцЬтѣ ви ще се напълнятъ съ жито; то ще прѣлѣе отъ тѣхъ и ще почне да се разсипва по земята. За васъ е цѣнно само това жито, което влиза въ чувалитѣ. Тачъ е неговото мѣсто. Вънъ отъ ч/валитѣ житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква отъ всѣки, който мине по този пжть. Слѣдователно, всѣка хапка, която не се придружава съ добра мисъль и съ добро чувство, носи за стомаха отрова, смърть. Сжщиятъ законъ се прилага и при говоренето. Когато човѣкъ говори, въ всѣка негова дума трѣбва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение, както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щомъ вдъхновението се прѣкжсне, прѣкжсва се и благословението. Тогава човѣкъ трѣбва да прѣстане да говори. Това всѣки е опиталъ. Лко човѣкъ продължава да говори безъ вдъхновение, страданията неизбѣжно ще дойдатъ върху него. Защо?

~ 34 ~

Неразрешеното

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Неразрешеното", 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1933 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
76 му е такава; или,той е човѣкъ безъ вдъхновение. Питамъ: какво нѣщо е сждба и какво — вдъхновение? Човѣкъ е вдъхновенъ тогава, когато има едно сжщество, което го люби, което се интересува отъ него. Нѣма ли нѣкой да го обича, той изгубва вдъхновението си. Това сжщество,което ви обича, може да бжде на физическия свѣтъ, може да бжде въ духовния свѣтъ и най-поснѣ може да бжде и въ Божествения свѣтъ. Нко това сжщество прѣстане да ви обича, вие ще изпитате въ душата си небивали страдания. Та когато невиаимиятъ свѣтъ хлопа на сърцата на хората, той има прѣдъ видъ да събуди тѣхнитѣ сърца, за да започнатъ умоветѣ имъ да работятъ и волята имъ да се приложи въ живота. По този начинъ тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ онѣзи сжщества, които ги любятъ. Човѣкъ срѣща въ живота си много противорѣчия, но тѣ идатъ въ услуга на неговото развитие. Чрѣзъ противорѣчията човѣкъ ще разбере себе си, ще разбере и другитѣ хора. Споредъ индуското учение, Господъ слиза на земята на всѣки триста милиона години да освободи човѣчеството отъ неговата карма, отъ натрупалата се гжста материя. Той трансформира тази гжста материя, прѣработва я, и така освобождава хората отъ нея. Огтукъ виждаме, колко е велико Божието търпѣние! И сега, възъ основа на този законъ, Богъ впрѣга хората на работа, като имъ дава часть отъ тази гжста материя, тѣ сами да я прѣработятъ. На този дава едно кило отъ тази материя, на онзи — двѣ кила, на трети — де
99 •обича. Дѣто има любовь, обичь, тамъ всѣкога има и движение. Само мъртвиятъ човѣкъ не се движи. Докато сте живи, вие неизбѣжно трѣбва да се движите. Когато се движимъ, когато мислимъ и чувствуваме, Богъ се радва ; щомъ прѣстанемъ да се движимъ, да мислимъ и да чувствуваме, и Богъ прѣстава да ни се радва. Човѣкъ трѣбва да прави движения, но всѣкога обмислени, по извѣстни разумни закони. Изпѣйте сега пѣсеньта „Махаръ-Бенуаба.“ Ученикътъ трѣбва да отдѣля всѣки день по 15—20 минути за пѣние. Като изпѣе нѣколко пѣсни, слѣдъ това да пристжпи къмъ дневната си работа. Нѣкой мисли, че не може да пѣе. Не, това е фиктивна идея. Всѣки може да пѣе, и трѣбва да пѣе, безъ да се обезсърдчава. Понѣкога врѣмето влияе върху гласа на човѣка — това нищо не значи. Дали вънъ е дъждовно, топло или студено, вие трѣбва да пѣете. При пѣнието голѣма роль играе вдъхновението. Който пѣе, той трѣбва .да бжде свободенъ, отъ никого да не се стѣ-снява. Дѣто има идейность, тамъ има и свобода. За да може човѣкъ да пѣе, той трѣбва да бжде свободенъ. Развитието на дарбитѣ и способноститѣ на човѣка зависятъ отъ разположението му къмъ пѣние и свирене. Като говоря за музика и пѣние, азъ ги разглеждамъ въ широкъ смисълъ. Подъ музика и пѣние въ широкъ смисълъ на думата се разбира всѣка права мисъль, всѣко право чувство. Всѣка права мисъль и всѣко право •чувство прѣдставятъ правилно съчетание на
145 боденъ. Той трѣбва да научи законитѣ, какъ да уравновѣсява силитѣ. Да се освободишъ отъ трудноститѣ на живота, това подразбира да служишъ на Бога. Нко на земята не можешъ да се освободишъ, и на онзи свѣтъ не ще можешъ; ако на земята се освободишъ, и на онзи свѣтъ ще бждешъ свободенъ. Свободенъ е само онзи човѣкъ, който служи на Бога и дава отъ себе си на другитѣ. Въ служенето на Бога прѣдстои велика работа за човѣка. Й тъй, отрицателнитѣ мисли ще дойдатъ неизбѣжно въ живота на човѣка. Обезсърдченията идатъ по извѣстенъ законъ. Често хората се обезсърдчаватъ, когато не постигатъ нѣкои свои желания. И наистина, на младини човѣкъ мисли за нѣщата по единъ начинъ, въ зрѣла възрасть по другъ начинъ, а на старини разбиранията му съвършено се измѣнятъ. Който не разбира тия нѣща, той се обезсърдчава. Обаче, това става съ всѣки човѣкъ, защото всѣка възрасть има свои възвишения и слизания. Когато човѣкъ се качва на високи мѣста, той е вдъхновенъ, насърдчава се; когато слиза, губи вдъхновението си и се обезсърдчава. Това сж психологически състояния, прѣзъ които всѣки минава. Животътъ не може да върви въ плоскость. Слѣдователно, човѣкъ не може да върви само по равенъ, гладъкъ пжть, нито пъкъ може да хвърчи въ въздуха, като птица, и да гледа на нѣщата отъ високо. Ето защо, като ученици, вие не трѣбва да се спирате само на

~ 35 ~

Четирите кръга

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Четирите кръга", 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1934 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
217 занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, нито вие ще се спазите, нито на тѣхъ ще помогнете. Ето, Мойсей, единъ отъ виднитѣ адепти на времето си, който разполагаше съ египетската мждрость, употрѣби различни методи за изправяне на еврейския народъ, но не можа. Като не можа да постигне това, той се оплакваше, че не може да се справи съ този своенравенъ народъ. Едва сега започва да се пробужда съзнанието на евреитѣ. Лзъ не говоря за евреитѣ по плъть, но имамъ предъ видъ духовния Израиль. Това пробуждане на съзнанието, т. е. този превратъ въ душитѣ на хората може да се постигне само по Божественъ начинъ. Никакви други начини, никаква друга култура не е въ състояние да прероди човѣка, освенъ Божествената. Тази култура носи любовьта въ себе си. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Безъ любовь човѣкъ се намира въ сжщото положение, въ каквото се намира мравката, когато попадне въ пѣсьчната хунийка на мравчения лъвъ. Влѣзе ли веднъжъ тамъ, тя повече не може да излѣзе. Тази хунийка е майсторски построена. Чрезъ нея мравчениятъ лъвъ лесно лови жертвитѣ си. Следователно, вложете любовьта въ душата си за основа на вашия животъ, ако искате правилно да разрешите всички задачи на живота си. Любовьта подразбира пълно съгласие между тритѣ вида съзнания. При това положение, човѣкъ живѣе не въ настроенията, а въ вдъхновението, което никой не може да му отнеме. Тъй свързани тритѣ

~ 36 ~

Малки и големи придобивки

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Малки и големи придобивки", 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1936 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
146 започнете да се молите. Само така ще дойдатъ Божиитѣ благословения върху васъ. Щомъ отворите очитѣ си, започнете работата си. Като се помолите по този начинъ, вие ще получите вътрешно вдъхновение. Каквато работа започнете при това вдъхновение, всичко ще върви добре. Щомъ имате вдъхновение, не отлагайте работитѣ си за другъ день. И на пжть да сте, като вй дойде вдъхновение да направите нѣщо, не отлагайте. Вдъхновението струва повече отъ всичко друго. Използувайте го още на момента. Не мислете върху това, какво ще кажатъ хората за васъ. За вдъхновения човѣкъ хората нищо лошо не могатъ да кажатъ. Той е уменъ, добъръ човѣкъ. Сега, желая на всички да бж.дете умни, добри, да бждете образци, въ правъ смисълъ на думата. Не мислете, че ако сте умни и добри, нѣма да дойдатъ изпитания за васъ. Изпитания неизбѣжно ще дойдатъ за всички. Скърбитѣ следватъ радоститѣ. Който не иска да скърби, той може да ми продаде скръбьта си. Азъ купувамъ човѣшкитѣ скърби. Нека всѣки оцени скръбьта си и дойде при мене да я продаде. Всѣка скръбь има точно опредѣлена цена. Обикновенитѣ човѣшки скърби едва ли струватъ по петь стотинки едната. Има скърби, които струватъ по хиляда лева, но тѣ идатъ единъ пжть на десеть години. Тѣ сж. като лотарийни билети. Тъй щото, когато нѣкой се отегчи отъ скърбитѣ си, нека дойде при мене, азъ ще ги купя. Скръбьта

~ 37 ~

Добри и лоши условия

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Добри и лоши условия", 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1937 г. Второ издание, 1995 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
14 тения, които се отдѣлятъ отъ него. Тѣзи енергии се от разяватъ и на тѣлото му. Той ходи бодъръ. изправенъ. Който нѣма тѣзи качества, той не лъчеизпуща възвишени вибрации отъ себе си. Такъвъ човѣкъ не издържа на думата си.— Защо? — Нѣма устой въ себе си. Има желание да изпълни всичко, което е обещалъ, но вътрешни условия нѣма — нѣма мораленъ устой. Обаче, като работи върху себе си, човѣкъ може да придобие всички добродетели. Окултната наука дава редъ методи за придобиване на първичната енергия, чрезъ която човѣкъ може да се прояви въ сърдечно и въ умствено отношение. Безъ нея той не може да се прояви. Всѣки е ималъ тази опитность. Иска да напише нѣщо — не може. Иска да свири — не може. Иска да рисува — не може. — Защо ? — Вдъхновение нѣма. Вдъхновението се придобива оть първичната енергия у човѣка. Тази енергия трѣбва да дойде отвънъ нѣкжде, чрезъ нѣкое живо същество. Ще кажете, че всичко иде отъ Бога. Наистина, всичко иде отъ Бога, но Богъ се проявява чрезъ хората. Следователно, който иска да се прояви, той трѣбва да се свърже съ Първата Причина на нѣщата, отъ която излиза вдъхновението, отъ която бликатъ живитѣ сили, които протичатъ презъ цѣлия козмосъ. Щомъ тия енергии започнатъ да се вливатъ въ човѣка, той може вече да пише, да свири, да рисува. За да дойдете до тази опитность, вие се нуждаете отъ положителни знания.

~ 38 ~

Смени в природата

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Смени в природата", 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1938 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
167 която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природнитѣ закони, както и тайнитѣ на Битието, съ цель да прави чудеса, да се слави името му. Въ края на краищата, следъ като учи 10—20 години, той дохожда до състояние, въ което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаелъ по-рано. Той не е измѣрилъ силитѣ си, вследствие на което повече изгубилъ, отколкото спечелилъ. Виденъ музикантъ излиза на сцената да свири. Първоначално той е смѣлъ, самоувѣренъ въ силитѣ си, но като излѣзе на сцената. изгубва вдъхновението си и не може да свири. — Защо? — Станало е нѣщо, причината на което и той самъ не знае. Публиката го освирква, и той се прибира обезсърдченъ, недоволенъ. Той счита публиката виновна за неговия неуспѣхъ и решава втори пжть да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пакъ се насърдчава, започва да свири и решава да даде втори концертъ. Това показва, че има нѣщо вънъ отъ човѣка, което го обезсърдчава и насърдчааа. Като знае това, човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си. И при обезсърдчение, и при насърдчение да знае, колко сж неговитѣ сили и способности, да се справя съ мжчнотиитѣ на живота. Кое е подобро за васъ: да имате мжчнотии, или да нѣмате ? Добре е човѣкъ да влѣзе въ градина, въ която нѣма никакви бодили. И такива свѣтове има, но въ свѣта, въ който ние живѣемъ, има бодили. И въ науката има лъжливи поло

~ 39 ~

Естествен ред на нещата

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Естествен ред на нещата", 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1939 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
Източници на живота Размишление върху вѣрата. Четоха се темитѣ: „Качества на милосърдието и причини за обществената криза“. Като слушамъ темитѣ ви, забелязвамъ, че въ тѣхъ отсжтствува онова вдъхновение, което по-рано съществуваше. Сега пишете по-малко. Въ това отношение вие приличате на онзи германски проповѣдникъ, който въ първитѣ години на своята работа проповѣдвалъ много добре, но следъ време изгубилъ вдъхновението си. Защо? Единъ день германскиятъ императоръ присжтствувалъ на една отъ неговитѣ проповѣди и останалъ възхитенъ отъ нея. На излизане отъ събранието, той казалъ на своя пръвъ минисгъръ, който го придружавалъ: Този младъ, даровитъ проповѣдникъ трѣбва да се възна1 ради. Увеличете заплатата му, за да работи по-добре, да не живѣе въ лишения. Следъ дветри години гласътъ на този проповѣдникъ не се чувалъ вече. Той отъ време на време само държалъ нѣкоя проповѣдь. Това дошло до ушитѣ на императора, и той запиталъ министъра си, коя е причината, че проповѣдникътъ престаналъ да държи своитѣ хубави проповѣди. — Много естествено!—отговорилъ министърътъ. Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе.

~ 40 ~

Реалности и сенки

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Реалности и сенки", 16 лекции на общия окултен клас, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1941 г. Второ издание, 1994 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
98 да се роди ново. Сжщото се отнася и до постжпкитѣ. Старитѣ постъпки умиратъ и се замѣстватъ съ нови. Тази смърть наричаме обновяване, възраждане, възстановяване. Една млада мома разправяше една своя опитность. Тя обикнала единъ човѣкъ, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нѣщо отъ него, нито мислѣла за неговитѣ недостатъци. Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала. Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислѣла за него, тя се вдъхновявала и помагала на близкитѣ си. По едно време започнали да й говорятъ, да не губи времето си съ този човѣкъ, но да потърси другъ нѣкой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човѣкъ, въ когото се увлѣкла, не е за нея. нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, безъ да мисли за женитба. Отъ момента, въ който започнали да й говорятъ за женитба, тази мисъль влѣзла въ ума й като клинъ, и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: Азъ трѣбва да се оженя за човѣкъ, който ме обича. Трѣбва да се наредя по нѣкакъвъ начинъ. Обаче, щомъ допуснала тази мисъль въ ума си, вдъхновението й изчезнало, въ съзнанието й настанала тъмнина, и тя се почувствувала като мъртва. — Защо момата изгу била вдъхновението си ? — Защото се свързала съ два непримирими помежду си закона: Божествениятъ, който заставя човѣка да обича, и човѣшкиятъ, който го кара да се жени. — Какъ

~ 41 ~

Законът и любовта

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Законът и любовта", 9 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. II (1931-1932 г.). Първо издание, София, 1936 г., стар правопис.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
123 значи вдъхновение. Казвате: Виждамъ изгрѣването на слънцето; виждамъ чисто, лазурно небе; чувамъ, какъ изворътъ блика и напоява растенията; слушамъ лекия зефиръ около себе си. Това е присжтствието на свѣтлитѣ сжще' ства, които те вдъхновяватъ и повдигатъ. И тъй, съ прости думи казано: Вдъхновението се проявява чрезъ правата мисъль, правото чувство и разумната воля. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е, но сж. нуждни голѣми усилия и трудъ. Има случаи, когато единъ светия употрѣбява цѣли 20 години, за да придобие необходимата чистота. Той прекарва 20 години въ духовната баня, за да се очисти. Колко години следъ това трѣбва да работи, за да облѣче дрехата на светийството! И колко още работа му предстои, за да стане Божи работникъ. Не се придобиватъ лесно духовнитѣ дарби. Вие четете живота на светиитѣ и намирате, че лесно се постига светийство. Не е така. Преди всичко, животътъ на светиитѣ не е предаденъ правилно. Въ житията на светиитѣ сж. описани най-слабитѣ моменти отъ живота имъ. Силнитѣ моменти, които представятъ тѣхното подвизаване, минаватъ незабелязано. Презъ голѣми изкушения минаватъ светиитѣ и, който издържи докрай, спасява се. Единъ римски патриций изпратилъ на единъ светия голѣми подаръци отъ благодарность къмъ него, че излѣкувалъ дъщеря му. Щомъ получилъ подаръцитѣ, веднага дошло изкушението. Понеже билъ гладенъ, светията

~ 42 ~

Новата мисъл

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Новата мисъл", 15 лекции на общия окултен клас, 12-та година, т. I (1932-1933 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1947 г. Второ издание, 1993 г.

съдържание

334 картина и я измий. Тогава ще се любуваш само на онова, което Бог е създал. Във всеки човек има нещо, създадено от Бога и нещо — от човека. Спирайте се върху това, което Бог е създал, а не върху човешкото. Щом видите нещо хубаво, красиво в човека, това е Божественото, което работи в него. Ако си кисел, това е човешко; ако съжаляваш за това, Божественото работи в :ебе и те насърчава да бъдеш друг. Работете върху красивото във вас. Казано е в Писанието: „Ако вие не пребъдвате в мене, и аз във вас, нямате живот в себе си.“ Направете превод на тези думи. И тъй, мислете върху това, косю вие разбирате, а не върху това, което другите разбират. Важно е, какво вие сте разбрали. Казано е още: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Това да бъде тема на вашия живот. Работете върху нея. Пазете се от закона на самовнушението. След закона на внушението иде законът на вдъхновението. То иде от Божествения свят. Като приемете вдъхновението, вие влизате в друг свят. Няма да напуснете земята, но с мисълта си ще живеете в друг свяг. Да живееш в света на вдъхновението, това значи, да измениш начина на мисленето и на чувствуването си. Та, първо, регулирайте закона на самовнушението. Как? — Чрез противодействие. Внушите ли си мисълта, че сте лоши, че нищо не можете да направите, кажете си: Не съм тол

~ 43 ~

Новият ден

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

Нови насоки в съзнателния живот на природата, София 1940 г.,

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
24 самъ той се намира въ състояние на напрежение. Като изучава законитѣ на Божествения и духовния свѣтъ, човѣкъ вижда, че всички чувства и мисли не сж. негови. Много мисли и чувства минаватъ презъ съзнанието му, но той не е тѣхенъ източникъ. Той трѣбва да приема само тѣзи мисли и чувства, които сж въ съгласие съ неговото собствено естество и които служатъ за неговото повдигане и развитие. Егоистични, нисши мисли и чувства да не допуша въ себе си, да не гради съ тѣхъ нищо въ себе си. Когато възвишени идеи се родятъ въ човѣка, когато вдъхновението го посети, той трѣбва да знае, че въ случая не е самъ. Съдействието на цѣлото битие, на великия Божественъ свѣтъ му е помогнало, да се роди въ него тази идея или това вдъхновение. Единъ виденъ европейски професоръ по физика работилъ нѣколко години върху единъ наученъ въпросъ. Тъкмо се готвѣлъ да издаде труда си, единъ отъ неговитѣ студенти задигналъ приготвения отъ професора материалъ, напечаталъ го и турилъ своето име, като авторъ на този цененъ наученъ трудъ. Като видѣлъ своя трудъ напечатанъ и издаденъ съ чуждо име, професорътъ получилъ ударъ. Студентътъ се прочулъ съ чуждия трудъ, а професорътъ изгубилъ здравето си. Въ скоро време студентътъ билъ уловенъ като плагиатъ на чуждъ трудъ. И двамата не могли да

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
24 самъ той се намира въ състояние на напрежение. Като изучава законитѣ на Божествения и духовния свѣтъ, човѣкъ вижда, че всички чувства и мисли не сж. негови. Много мисли и чувства минаватъ презъ съзнанието му, но той не е тѣхенъ източникъ. Той трѣбва да приема само тѣзи мисли и чувства, които сж въ съгласие съ неговото собствено естество и които служатъ за неговото повдигане и развитие. Егоистични, нисши мисли и чувства да не допуща въ себе си, да не гради съ тѣхъ нищо въ себе си. Когато възвишени идеи се родятъ въ човѣка, когато вдъхновението го посети, той трѣбва да знае, че въ случая не е самъ. Съдействието на цѣлото битие, на великия Божественъ свѣтъ му е помогнало, да се роди въ него тази идея или това вдъхновение. Единъ виденъ европейски професоръ по физика работилъ нѣколко години върху единъ наученъ въпросъ. Тъкмо се готвѣлъ да издаде труда си, единъ отъ неговитѣ студенти задигналъ приготвения отъ професора материалъ, напечаталъ го и турилъ своето име, като авторъ на този цененъ наученъ трудъ. Като видѣлъ своя трудъ напечатанъ и издаденъ съ чуждо име, професорътъ получилъ ударъ. Студентътъ се прочулъ съ чуждия трудъ, а професорътъ изгубилъ здравето си. Въ скоро време студентътъ билъ уловенъ като плагиатъ на чуждъ трудъ. И двамата не могли да

~ 44 ~

Новият ден

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Новият ден",, беседа от Учителя пред Общ окултен клас на 12.01.1940г. в гр. София

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
24 самъ той се намира въ състояние на напрежение. Като изучава законитѣ на Божествения и духовния свѣтъ, човѣкъ вижда, че всички чувства и мисли не сж. негови. Много мисли и чувства минаватъ презъ съзнанието му, но той не е тѣхенъ източникъ. Той трѣбва да приема само тѣзи мисли и чувства, които сж въ съгласие съ неговото собствено естество и които служатъ за неговото повдигане и развитие. Егоистични, низши мисли и чувства да не допуша въ себе си, да не гради съ тѣхъ нищо въ себе си. Когато възвишени идеи се родятъ въ човѣка, когато вдъхновението го посети, той трѣбва да знае, че не е самъ той въ случая. Съдействието на цѣлото битие, на великия Божественъ свѣтъ му е помогнало, за да се роди въ него тази идея или това вдъхновение. Единъ виденъ европейски професоръ по физика работилъ нѣколко години върху единъ наученъ въпросъ. Тъкмо се готвѣлъ да издаде труда си, единъ отъ неговитѣ студенти задигналъ приготвения отъ професора материалъ, напечаталъ го и турилъ своето име като авторъ на този цененъ наученъ трудъ. Като видѣлъ своя трудъ напечатанъ и издаденъ съ чуждо име, професорътъ получилъ ударъ. Студентътъ се прочулъ съ чуждия трудъ, а професорътъ изгубилъ здравето си. Въ скоро време студентътъ билъ уловенъ като плагиатъ на чуждъ трудъ. И двамата не могли да

~ 45 ~

Трите живота

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г. ISBN-10 954-744-071-3, ISBN-13 978-954-744-071-5

съдържание

88 ЛЕКЦИЯ V ТРИ РАЗРЯДА УЧЕНИЦИ служите – по този начин ще имате резултат. От гледището на тия принципи ще разрешавате всички други въпроси, каквито и да са те – индивидуални, семейни, обществени, народни; всички въпроси все от това гледище сами ще разрешавате. Е, сега ще дам на гласоподаване въпроса искате ли да прочетем всичките листове. Ще имате ли достатъчно търпение да се изчетат всичките работи? (Отговарят: да; не.) Понеже са написани, трябва да ги прочетем. Тогава следващия път ще прочетем всичките. Ще се научите на търпение, ще се научите да слушате, ще се научите да имате благоволение. Тук има ценни, умни работи. Ами че как, един човек, който е вложил ума и сърцето си, това нещо е красиво. Когато обичаме някого, и глупави работи да каже, казваме: „Колко е хубаво!“ А когато не обичаме някого, и умни работи да е написал, казваме: „Не искам да слушам!“ А това са все умни работи. Сега, за следващия път искам десет души от вас, които си дадат кандидатурата доброволно, да напишат нещо върху темата Предназначението на човешкия език. Значи десет души ще пишат върху тази тема – пет братя и пет сестри. Ще започнат с този, видимия език – той е темата. Този език се е родил и е произлязъл от някаква идея. Които ще пишат, да си вдигнат ръката. (Обаждат се пет братя и пет сестри.) Ще пишете кратко, една страница. Вие не се бойте – щом почнете да пишете, ще влезете в една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се пресилва, всеки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема десет реда, толкова да напишете. Имайте предвид, че Духът в Окултната школа говори само най-съществените неща. Тия Братя не обичат много да говорят. Нека се ангажира някой да бъде секретар или архивар – да пази тия работи, листовете. Тайна молитва

~ 46 ~

Положителни и отрицателни сили

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. ISNB 978-954-744-090-6

съдържание

524 ЗАКОН ЗА КОНТРАСТИТЕ ние не сме на правия път. Сега аз забелязвам една черта у вас. Например много пъти вие се въодушевите, но след туй въодушевлението постепенно се намалява, намалява и казвате: „Нямам въодушевление, не може да се направи това.“ Не, всякога трябва да имате въодушевление. Не се водете по настроения. Настроението е един особен свят, свят на илюзии. Някой казва: „Днес аз съм вдъхновен.“ Да, но вдъхновението никога не се мени. Някои смесват вдъхновението с настроение. Обектът на вдъхновението никога не се мени, а обектът на настроението се мени. Казва се в Писанието, че Духът Божи, като влезе един път във вас, не се връща. Като влезе Господ един път във вас, Той не е от тези, слабодушните, да се връща. Стъпи ли Му кракът веднъж някъде, Той не се връща вече. Въодушевлението си е въодушевление. Сега мнозина християни казват: „Духът може да се отнеме.“ А, да, обикновеният дух може да се отнеме и може и да се даде, но Божия Дух никой не може да Го отнеме и да Го даде. Обикновеният дух може да се махне и да се даде, но когато дойде Великият Божи Дух, Духът на Слънцето, аз със своите грехове не мога да Го изпъдя. И никой друг не може да Го изпъди. Той си върви по определения път. Не се самозаблуждавайте! Великият Божествен Дух като посети човека един път, делото е свършено. Роденият от Бога грях не прави, а щом не правиш грях, не можеш и да паднеш. Сега ще кажеш: „Знаеш ли какво нещо е да не правиш грях?“ Да нямате желание да правите грехове, значи да считате, че всичко, което имате, всичко, което правите, е за общо Добро. Всичко това не ви спъва и в каквото и положение да ви сложат, вие ще можете да се справите с него. Някои съвременни християни, даже и ученици на окултизма, считат, че Духът може да дойде, когато и да е. Не, за да те посети Духът, ти трябва да завършиш средното си образование в Окултната школа. Само така ще остане туй посещение в тебе. То е едно състояние, когато съзнанието се е разширило и душата е готова да разбира какво ª се говори. Този, който се ражда от Бога, той е готов да приеме

~ 47 ~

Абсолютна справедливост

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Абсолютна справедливост", Общ окултен клас - четвърта година, (1924 г. - 1925 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2010 г. ISBN 978-954-744-125-5

съдържание

236 ЛЕКЦИЯ ХІІІ ПРОЕКЦИИ и ще се намери пред две неизвестни. Къщата в този случай съвсем ще пропадне. Тогава казвам: като влезете в религиозния живот, и вие забатачвате по същия начин като този, който гради къща. Започвате един нов живот и след това, като дойдете до известно място, се спирате. Добрият живот се смята за градеж. Вие се въодушевявате, започвате да градите и сте почти на привършване. Остава ви само да измажете къщата и да Ă поставите врати и прозорци, но изведнъж я напущате, прекратявате строежа. По някой път това става и с ученика. Вие сте започнали някакъв градеж в Божествения свят, съградили сте нещо, но изведнъж изгубите вдъхновението си, казвате: „Аз не мисля вече, както мислех едно време.“ Онзи пък, който е съградил къщата, но не е поставил врати и прозорци, казва: „Нека къщата остане без врати и прозорци, да поизсъхне малко, защото тази къща е нещо нехигиенична за живеене. След 2-3 години ще я довърша и тогава ще вляза да живея в нея.“ Прав е човекът, след 2-3 години той ще може да се премести от едно място на друго, от старата в новата къща, както това често правят някои овчари. Те оставят своите колиби и отиват в нови. Такова нещо забелязваме и в някои религиозни учения. Вие започвате с една идея. Влезете в едно общество, започвате да градите, но оставяте градежа наполовина и отивате на друго място. Не, ще довършите работата си докрай! Ако ти сам не разбираш математика, никой не може да ти помогне. Най-първо ти сам трябва да имаш способности, да разбираш математика, тогава и помощта ще дойде отвън. Туй трябва всеки от вас да го схване. Способността трябва да бъде във вас, а помощта ще дойде отвън. Сега вие градите живота си, нали? Докъде сте дошли? Аз уподобявам човешкия живот на къща. Де ще турите търпението? На какво го уподобявате? Ами Любовта на какво я уподобявате? Де ще я турите в тази къща? Ами на Мъдростта, на Истината каква форма давате? На кое място в къщата ги поставяте? Това са въпроси, върху които може да разсъждавате. Аз не искам да ги разрешите още тази вечер. Не мислете, че когато някой професор разправя на студентите за проекции,
291 ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ЧЕТВЪРТА грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него. По едно време водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става с този човек? – Свършва се силата му. Значи силата на този човек е във водата на джобура. Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор. Вие трябва да знаете джобур ли сте, или извор. Някой казва: „Аз зная много неща.“ – Разбира се, че знаеш, аз виждам колко знаеш. И аз колко зная, пак виждам. Ние трябва да имаме ясна представа за нещата и да знаем, че силата на човека е в Божественото, в него е притокът. Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши!“ Аз пък обичам живот, който има само едно начало, а всяко начало подразбира един край. Всеки край пък подразбира едно ново начало. Животът е само начало. В туй седи неговият смисъл. Но всяко начало подразбира и един край. Вие ще кажете: „Много пъти сме чели тия размишления.“ Добре, тогава бих ви запитал да ми кажете вашия проект – как би могъл да се оправи светът според вас. Аз се радвам, че имам ученици, които знаят всичко, но питам тия ученици какъв е техният проект за оправяне на света. Ще кажете: „Господ ще оправи света.“ – Не, мисълта ви не е права. Господ няма какво да оправя света. Нам предстои да оправим своя свят. Господ е свършил работата Си. Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти. Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват. Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали. Други казват: „Ние ядем само
385 ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ЧЕТВЪРТА Трябва да знаете, че ние не създаваме музиката, но тя се отразява съобразно законите на невидимия свят. Музикантът трябва да свири така, че да забрави всичко наоколо си. Когато музикантът свърши да свири, публиката веднага се разотива. Това показва, че музиката на този човек не е произвела своето влияние. Ако като свърши музикантът, публиката остане по местата си около десет минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздействие. Започне ли се разговорът веднага, това не е музика. И в пеенето е същият закон. Като пеете, сам трябва да останете доволен. Някой път у вас се заражда желание да дойде Духът, да ви осени и тогава да пеете. Други пък казвате: „Да бих имал гласа на еди-коя си сестра, бих пяла.“ – Не философствай! Щом дойде вдъхновението, пей! Мислено пей, докато най-после тази мисъл се изрази в песен. По този закон, като се научиш да пееш, ще се научиш и да мислиш правилно. Като грешиш в едно нещо, грешиш и в друго. В човека от шестата раса, в идеалния човек, всички движения, мисли, желания, действия ще бъдат отмерени, а не механически. Във всичко у него трябва да има живот и красота. Ако вие свирите, но чуете някой музикант, който свири по-добре от вас, казвате: „Той свири по-хубаво от мен.“ Вие се обезсърчавате, но трябва да знаете, че това са човешки разбирания. За да може един музикант да свири хубаво, изискват се ред условия от него. Най-първо, като излезе на сцената, музикантът трябва да е изпълнен с мисълта, че в свиренето си има идея, която той добре разбира. Второто е, че в него трябва да има силно желание да даде музикални образи в свиренето си, и най-после да има изпълнение. Той трябва да владее ръката си. Правилното движение на ръката не се отнася само за музиканта. То има значение и за писателя, и за артиста. Писателят трябва да владее перото си. Като правиш някакъв жест, някакво движение, трябва да знаеш как да го правиш. Това е цяла наука, цяло изкуство. И тъй, сега ме разбрахте, нали? Ако приложите поне една микроскопическа част от това, което ви казах, ще се ползвате. Аз смятам, че това, което ви казах тази вечер, е на място казано. Ако посеете една хилядна част от тия семенца,
407 ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ЧЕТВЪРТА шите глави са доста дебелички. Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“, и т.н. Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно? Какво подразбирате под думата влияние? Отде произлиза коренът на тази дума? – От думата вливам. Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е? Някой път тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го. Там е голямата опасност. Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения. От някои влияния човек не може да се избави. Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете. Изобщо от внушението не може да се избавите. Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението. Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш. Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога. Само Бог може да вдъхнови някого. Човек сам на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши. Внушението е припомняне на нещата. Следователно, за да се избавите от двуизмерното пространство, трябва да изкривите правата линия. Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измените нейните радиуси или да разредите материята в нейното първично състояние. Да допуснем, че вие имате една двуизмерна мисъл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да направя тази работа.“ Какво трябва да си кажете? – „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да пре
501 ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ЧЕТВЪРТА чи да говорят. В това отношение птиците са достигнали до една по-висока степен от животните. Папагалът например се мъчи да запомни някои думи и да ги възпроизведе. Сега мнозина от вас казват: „Работата е много лесна, всичко ще дойде изведнъж, по вдъхновение.“ Вдъхновението представлява един велик закон. Вие знаете ли какво нещо е вдъхновението? То е най-великият закон, който съществува в света. За да дойде вдъхновението у вас, вие трябва да сте изучавали закона на жертвата и закона на вярата. Вдъхновение може да има само човекът на абсолютната вяра. Онези хора, които нямат вяра, не могат да имат вдъхновение. Те могат да имат само въодушевление. Вие като ученици сте на различни възрасти: някои сте по-млади, а други – по-стари. Старите имат някакви преимущества пред младите в това именно, че техните чувства са по-стабилизирани, докато чувствата на младите не са тъй стабилизирани. Чувствата на младите се намират във въздухообразно състояние. Те гледат идеално на света, но техният идеализъм трае ден и половина. В същото положение изпадат и старите хора. Щом човек премине 60 години, той изгубва своя идеализъм и мъчно може да завърже приятелство с някого. Той казва: „Аз вече не вярвам никому!“ Младият вярва на всичко и на всички хора, но като остарее, и той дохожда до същото заключение. Питам: в какво пък седи преимуществото на младия пред стария? – Младият има условия да работи. Следователно той трябва да изработи в себе си толкова устойчиви чувства, че на каквато възраст и да дойде, да не изгуби вярата си, нито вдъхновението си. Често някои от учениците се оплакват от някой брат или от някоя сестра, като казват, че се отнасяли с тях грубо. Питам: кой глас според вас е мек, благороден? Мек, благороден глас има този човек, който, с когото и да говори, винаги си представя, че се намира пред някое възвишено, съвършено същество. Кой от вас е достигнал до това състояние? Вие имате желание, но още не сте го постигнали. Знаете ли на какво мога да уподобя вашето положение? – На хора, които страдат от изкривяване на костите.Такъв човек има съзнание за себе си, че ходи пра
502 ЛЕКЦИЯ ХХХІ ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА вилно. Питам го: „Можеш ли да ходиш правилно?“ – „Мога.“ Започва да ходи, но се изкривява. Такива хора са ходили ред поколения по този начин и сега вървят като някоя гемия. Те не съзнават този свой недъг в ходенето. Съвременните хора, като ходят, вървят ту вляво, ту вдясно. Това не е правилно ходене. Наблюдавайте котката, тя ще ви покаже как трябва да ходите. И конят може да ви покаже как трябва да ходите. Те имат правилен вървеж. Ще ви запитам: какво положение трябва да вземете, когато говорите? Забелязал съм: някои оратори, като говорят, не знаят де да поставят ръцете си – ту ги спущат надолу, ту ги турят на гърдите, но всички тия положения са неестествени. Вижте котката де туря предните си крака, когато е разположена. Кое е най-естественото положение на ръцете? Де трябва човек да постави ръцете си, за да се чувства добре? Ако затворите ръцете си, няма да имате вдъхновение. Вие често затваряте ръцете си, а искате да имате вдъхновение. Който затваря ръцете си и свива краката си, прилича на една изолирана батерия. Вие сте се затворили и казвате: „Сега да ме посети Духът, за да се вдъхновя!“ Духът като дойде, вие ще мислите свободно и тогава енергиите на Живата Природа ще проникнат във вас. Но за да ви посети Духът, трябва да се отворите. Това значи да разбирате вътрешните закони на живота и на Природата. Ако не разбирате тия закони, дръжте ръцете си свободни и вдъхновението ще дойде. Ако пък разбирате законите, затворете ръцете си, концентрирайте мисълта си, докато дойдете в съприкосновение с невидимия свят. Тогава в ума ви не трябва да има никаква друга мисъл, освен една велика мисъл. По този начин вие ще имате връзка и общение с невидимия свят и ще заемете едно естествено положение. И тогава всяка клетка в организма ви ще се движи по една правилна линия. И тъй, ако придобиете естествено държане на тялото си, и ръцете всякога ще вземат правилно положение. Само по този начин вие ще можете да управлявате движенията на тялото си. Ако религиозните хора не разбират тия закони, от техния живот се изгубва всякакво благородство, всякаква

~ 48 ~

Простите истини

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Простите истини", Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. ISNB 978- 954-744-148-4

съдържание

ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 66 Закон е: добрият живот прави кръвта чиста; в момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е. губи чистотата си. Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място; не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да сложи в тях жито. Земеделецът сипва жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала; вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си, да сипва и в тях; питам това жито ще ви ползва ли – ръцете ви ще се напълнят с жито, то ще прелее от тях и ще започне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите; там е неговото място, вън от чувалите житото не може да се използва – то се пръска по земята и се стъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето: когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение – това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша; щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението – тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него – защо? Защото той не е послушал своя вътрешен глас. Казвам: когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри. Разумният човек е всякога добър, той зачита себе си, зачита и другите хора. Неразумният мисли само за себе си, той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. Например дъщерята се обиди нещо на майка си или на баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря – какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпросите
275 ЛЕКЦИЯ ХVІ ПРАВО РАЗБИРАНЕ кажи в себе си: „Досега аз никога не съм мислил за Господа; отсега нататък ще започна да мисля“. Дойде ли в човека някаква отрицателна мисъл – че е нещастен, изоставен от всички, нека обърне знака от отрицателен в положителен и да каже: „Аз се отказах от Бога, затова съм нещастен; обаче от днес аз се отказвам от всичко онова, което ме е спъвало в живота, и се обръщам към Бога, на Него да служа, на Него да се подчиня“ – това е закон за трансформиране, който трябва да се изучава и прилага в живота както на отделния човек, така и в живота на обществата и народите. Във всяка окултна Школа трябва да се изучават законите на живота. Например хората често казват един за друг: „Съдбата му е такава“ или „Той е човек без вдъхновение“; питам: какво нещо е съдба и какво – вдъхновение? Човек е вдъхновен тогава, когато има едно същество, което го люби, което се интересува от него; няма ли някой да го обича, той изгубва вдъхновението си. Това същество, което ви обича, може да бъде на физическия свят, може да бъде в Духовния свят и най-после, може да бъде в Божествения свят; ако това същество престане да ви обича, вие ще изпитате в душата си небивали страдания. Та когато Невидимият свят хлопа на сърцата на хората, той има предвид да събуди техните сърца, за да започнат умовете им да работят и волята им да се приложи в живота – по този начин те ще влязат във връзка с онези същества, които ги любят. Човек среща в живота си много противоречия, но те идат в услуга на неговото развитие – чрез противоречията човек ще разбере себе си, ще разбере и другите хора. Според индуското учение Господ слиза на Земята на всеки триста милиона години, за да освободи човечеството от неговата карма, от натрупалата се гъста материя; Той трансформира тази гъста материя, преработва я и така освобождава хората от нея. Оттук виждаме колко е велико Божието търпение. И сега въз основа на този закон Бог впряга хората на работа, като им дава част от тази гъста материя те сами да я преработят: на този дава един килограм от тази материя, на онзи – два килограма, на трети – десет килограма, на чет
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 292 живи, вие неизбежно трябва да се движите. Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва. Човек трябва да прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони. Изпейте сега песента „Махар-Бену-Аба“. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пеене; като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее; не, това е фиктивна идея, всеки може да пее и трябва да пее, без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи; дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пеенето голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява; където има идейност, там има и свобода; за да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл; под музика и пеене в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство – всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата; тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли; щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането – когато стомахът ви не действа правилно, пейте, по този начин ще забележите какво въздействие оказва музиката върху храносмилането. Казвам: човек трябва да използва всички природни сили, ако иска да въздейства както на своето развитие, така и на
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 326 тях, вследствие на което едната наричат зло, а другата – Добро, т.е. сила, която им помага. Следователно злото се ражда в самия човек, в низшата му природа, а Доброто изтича от Бога, т.е. от светлата, от възходящата страна на човешкия живот. Когато човек влезе в съприкосновение с низшето в себе си, т.е. с тъй нареченото зло, съзнанието му се помрачава, той се натъква на лоши мисли и казва: „Искам да умра, да се освободя от този живот“; не, човек не може да се освободи така лесно – и да умре, пак не е свободен. Той трябва да научи законите как да уравновесява силите. Да се освободиш от трудностите на живота, това подразбира да служиш на Бога. Ако на Земята не можеш да се освободиш, и на онзи свят не ще можеш; ако на Земята се освободиш, и на онзи свят ще бъдеш свободен. Свободен е само онзи човек, който служи на Бога и дава от себе си на другите; в служенето на Бога предстои велика работа за човека. И тъй, отрицателните мисли ще дойдат неизбежно в живота на човека, обезсърченията идват по известен закон. Често хората се обезсърчават, когато не постигат някои свои желания; и наистина, на младини човек мисли за нещата по един начин, в зряла възраст по друг начин, а на старини разбиранията му съвършено се изменят – който не разбира тия неща, той се обезсърчава, обаче това става с всеки човек, защото всяка възраст има свои възвишения и слизания. Когато човек се качва на високи места, той е вдъхновен, насърчава се; когато слиза, губи вдъхновението си и се обезсърчава – това са психологически състояния, през които всеки минава. Животът не може да върви в плоскост, следователно човек не може да върви само по равен, гладък път, нито пък може да хвърчи във въздуха като птица и да гледа на нещата отвисоко; ето защо като ученици вие не трябва да се спирате само на външната, или физическа, страна на живота, но и на вътрешната, духовната му страна. Право е желанието на човека да стане велик, голям като планина, но той трябва да знае, че високите дървета, големите планини, великите хора не са станали такива изведнъж; те са расли, и то постепенно, по малко, с течение на вековете. Всичко в света расте. Когато
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 724 то разполагаше с египетската мъдрост, употреби различни методи за изправяне на еврейския народ, но не можа; като не можа да постигне това, той се оплакваше, че не може да се справи с този своенравен народ. Едва сега започва да се пробужда съзнанието на евреите (аз не говоря за евреите по плът, но имам предвид духовния Израил). Това пробуждане на съзнанието, т.е. този преврат в душите на хората, може да се постигне само по Божествен начин, никакви други начини, никаква друга култура не е в състояние да прероди човека, освен Божествената – тази култура носи Любовта в себе си. Без Любов нищо не може да се постигне, без Любов човек се намира в същото положение, в каквото се намира мравката, когато попадне в пясъчната фунийка на мравчения лъв – влезе ли веднъж там, тя повече не може да излезе; тази фунийка е майсторски построена, чрез нея мравченият лъв лесно лови жертвите си. Следователно вложете Любовта в душата си за основа на вашия живот, ако искате правилно да разрешите всички задачи на живота си. Любовта подразбира пълно съгласие между трите вида съзнания – при това положение човек живее не в настроенията, а във вдъхновението, което никой не може да му отнеме; тъй свързани трите съзнания в едно, те определят и правилните функции в духовния живот на човека. Те се намират в такава зависимост едно от друго, в каквато зависимост се намират помежду си главата, белите дробове и стомахът; индивидуалното съзнание представлява стомаха в човека, общественото съзнание – белите дробове, а общочовешкото – главата; и наистина, соковете от стомаха минават в белите дробове, а оттам – в главата. Като дойдат до известна възраст, мнозина се отказват да учат, да работят и казват: „Докато бяхме млади, ние работихме, сега нека младите работят, нека те учат“. Младостта на човека се поддържа от Вярата му в Бога – чрез Вярата човек може да привлече към себе си ония нови сили, нови елементи, които са нужни за подмладяването му. Колкото повече клиенти привлича един търговец, толкова по-добре вървят работите му. Това не значи, че човек трябва да очак

~ 49 ~

Великото и красивото

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Великото и красивото", Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. ISNB 978- 954-744-168-2

съдържание

ХVІІ. КЪСИ И ДЪЛГИ ЛИНИИ 299 молитвата и започва отново да се мие и щом се измие и изчисти, пак започва да се моли; докато не направи молитвата си без грешка, той все я прекъсва и отново започва. Някой се моли и току поглежда часовника си да не закъснее – този човек е влязъл в областта на изкушенията. И тъй, когато се молите, забравете всичко във вас и около вас: забравете часовника си, забравете работите, които ви чакат през деня, забравете и себе си най-после; затворете очите си, вглъбете се в себе си и започнете да се молите – само така ще дойдат Божиите благословения върху вас. Щом отворите очите си, започнете работата си. Като се помолите по този начин, вие ще получите вътрешно вдъхновение и каквато и работа започнете при това вдъхновение, всичко ще върви добре. Щом имате вдъхновение, не отлагайте работите си за друг ден; и на път да сте, като ви дойде вдъхновение да направите нещо, не отлагайте. Вдъхновението струва повече от всичко друго, затова го използвайте още на момента. Не мислете върху това какво ще кажат хората за вас; за вдъхновения човек хората нищо лошо не могат да кажат – той е умен, добър човек. Сега желая на всички да бъдете умни, добри, да бъдете образци в прав смисъл на думата. Не мислете, че ако сте умни и добри, няма да дойдат изпитания за вас – изпитанията неизбежно ще дойдат за всички. Скърбите следват радостите. Който не иска да скърби, той може да ми продаде скръбта си – аз купувам човешките скърби. Нека всеки оцени скръбта си и дойде при мене, да я продаде. Всяка скръб има точно определена цена: обикновените човешки скърби едва ли струват по пет стотинки едната. Има скърби, които струват по хиляда лева, но те идват един път на десет години – те са като лотарийни билети. Тъй щото когато някой се отегчи от скърбите си, нека дойде при мене, аз ще ги купя. Скръбта е товар, който може да преминава от един човек на друг – значи човек може да носи чужди скърби. Отивате при някой болен, който се оплаква от главоболие, слагате ръката си на главата му и той оздравява; болният
496 ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО да изпълни всичко, което е обещал, но вътрешни условия няма – няма морален устой. Като работи върху себе си, човек може да придобие всички добродетели. Окултната наука дава ред методи за придобиване на първичната енергия, чрез която човек може да се прояви в сърдечно и в умствено отношение; без нея той не може да се прояви. Всеки е имал тази опитност: иска да напише нещо – не може; иска да свири – не може; иска да рисува – не може. Защо? Вдъхновение няма. Вдъхновението се придобива от първичната енергия в човека, а тя трябва да дойде отвън някъде, чрез някое живо същество. Ще кажете, че всичко идва от Бога – наистина всичко идва от Бога, но Бог се проявява чрез хората. Следователно, който иска да се прояви, той трябва да се свърже с Първата причина на нещата, от която излиза вдъхновението, от която бликат живите сили, които протичат през целия Космос – щом тия енергии започнат да се вливат в човека, той може вече да пише, да свири, да рисува. За да дойдете до тази опитност, вие се нуждаете от положителни знания. Какво трябва да правите, за да ги придобиете? Като ученици, вие трябва да спазвате следното правило: абсолютно никакво съмнение в Първата причина на нещата – дойдете ли до Нея, ще изключите всички съмнения, всички противоречия. Противоречията са човешки изобретения и вие сами трябва да се справите с тях – те имат добра страна, която трябва да намерите, в тях всякога се крие нещо добро, което впоследствие ще научите. Като казвате, че трябва да обичате ближните си, вие се натъквате на противоречия, защото не прилагате това, което говорите. Казвате, че еди-кой си човек не заслужава вашата любов; не е въпрос до заслуга, но като се казва, че трябва да обичате ближния си като себе си, вие трябва да знаете кой е ваш ближен. Под ближен се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено. Като обичаш ближния си, ти ще научиш един велик урок; ближният ти представлява цъфнал цвят, който разнася своя аромат надалеч – ти не можеш да не обичаш такъв цвят. Докато цветето не е разцъфтяло, ще полагаш грижи

~ 50 ~

Ключът на живота

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Ключът на живота", Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. ISNB 978- 954-744-174-3

съдържание

308 КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА да бият тъпана си, т.е. не могат да пеят. Защо? Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек: да напълни своя барабан и след това да казва, че не е разположен. Кога човек не е разположен? Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път – направлението на истинския живот. Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа: той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му. В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано: той не е измерил силите си, вследствие на което повече е изгубил, отколкото е спечелил. Виден музикант излиза на сцената да свири. Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. Защо? Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен: той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си: и при обезсърчение, и при насърчение да знае колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света, в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения: това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина. Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност.

~ 51 ~

Естествен ред на нещата

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Естествен ред на нещата", Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISNB 978-954-744-192-7

съдържание

ИЗТОЧНИЦИ НА ЖИВОТА Размишление върху Вярата. Четоха се темите Качества на милосърдието и Причини за обществената криза. Като слушам темите ви, забелязвам, че в тях отсъства онова вдъхновение, което по-рано съществуваше. Сега пишете по-малко. В това отношение приличате на онзи германски проповедник, който в първите години на своята работа проповядвал много добре, но след време изгубил вдъхновението си – защо? Един ден германският император присъствал на една от неговите проповеди и останал възхитен от нея. На излизане от събранието той казал на своя пръв министър, който го придружавал: „Този млад даровит проповедник трябва да се възнагради. Увеличете заплатата му, за да работи по-добре, да не живее в лишения“. След две-три години гласът на този проповедник не се чувал вече, само от време на време държал по някоя проповед. Това дошло до ушите на императора и той запитал министъра си коя е причината проповедникът да престане да държи своите хубави проповеди. „Много естествено – отговорил министърът. – Когато затлъстее, петелът престава да пее.“ Сега, като писахте върху кризата, каква дума е тя? Гръцка 9 . Криза съществува не само в обществения, но и в личния живот на човека. Казват например за болния, че се намира в кризата на своята болест – това значи, че болестта е дошла до положение, което определя ще живее ли болният, или ще умре. На какво се дължи кризата? На недоимък на нещо. Кризата на болния се дължи на недоимък на живот. В широк смисъл на думата недоимъкът на живот изопачава човешкия характер, вследствие на което внася известна дисхармония във всички негови прояви. Казват за някого,

~ 52 ~

Божественият глас

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Божественият глас", Общ окултен клас - десета година, (1930 г. - 1931 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN 978-954-744-193-4

съдържание

492 БОЖИЯТ ГЛАС До това време момата го обичала, без да мисли за женитба; от момента, в който започнали да Ă говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума Ă като клин и тя започнала да се раздвоява. „Наистина – започнала да си мисли тя, – аз трябва да се оженя за човека, който ме обича, трябва да се наредя по някакъв начин.“ Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението Ă изчезнало, в съзнанието Ă настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. Защо момата изгубила вдъхновението си? Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божествения, който заставя човека да обича, и човешкия, който го кара да се жени. Как може момата да изправи грешката си? Като се върне там, откъдето се е отклонила. Къде ще намери същия човек? Тя няма да търси човека – Любовта ще търси: човек губи любовта си и нея трябва да търси. Като слушат да говоря за Любовта, старите казват: „Това ни остана сега, да търсим любовта. На стари години да станем за смях на хората“. Всъщност старият само може да обича чисто, безкористно. Хората са изопачили разбиранията си за Любовта и мислят, че тя е достояние на младите. Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам: старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически. Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За Любовта като духовен процес няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения. Любовта е сила, която чисти всичко, тя не търпи никакви нечистотии. Любовта изисква от човека чист, Божествен живот. Това не значи, че чистотата е нужна само за момент: любещият трябва да бъде всякога чист и доволен, той трябва да се радва при всички условия на живота си. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, за да не я

~ 53 ~

Към извора

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Към извора", Общ окултен клас - петнадесета година, т.1 (1935 г. - 1936 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2002 г. ISBN 951-744-031-4

съдържание

Новото верую 5 болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!" Пашата пита: "Какво иска?" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!" Вие ще кажете сега: "Да каже истината!" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш пито че е красива жена му, нито че е грозна. Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание дали я надуват, или е празна, тя не знае; надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях, или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея, или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жегата!", а онзи превел: "Много е теглила!" Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо! Понякога, като се привеждат някои примери, вие ще се усмихнете и ще кажете: "Това не се отнася до мен." Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат да ви бъдат потребни. Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са т, или п па т единият крак не е довършен и прилича на п. А някой път между п и // не може да се направи разлика не са написани хубаво буквите. Такива
Трите връзки 215 И самите затворници си имат свой особен морал, имат особено понятие за геройство. В турско или българско време девет души лежат в затвора за големи убийства, за големи престъпления. Всеки разправя за какво са го турили там: убил този, убил онзи! Един ден дошъл десети затворник. Попитали го: "Ти защо дойде? Кого уби, какво направи?" Той казал: "Не съм убил. Откраднах 100 гроша." Почнали да го бият. Тук такъв крадец не искали понеже те били влезли за много големи престъпления, а пък той за кокошарство, та го налагат! Вие направите едно добро и мислите да влезете в царството Божие. Човек трябва да има стремеж към Бога, да върши волята Божия. Не се самозаблуждавайте да мислите, че трябва да бъдете добри, та тогава да вършите волята Божия. Не! Волята Божия се върши без да сме добри. На какво основание ти искаш да бъдеш добър, че тогава да вършиш волята Божия? Да вършиш волята Божия това е най-лесното! По-лесна работа от тази няма! За да вършиш волята Божия не се изискват големи работи да съградиш някоя къща, някоя църква и пр. Ето какво е да вършиш волята Божия: Един човек иска да му кажеш само една дума, но на място. Зимна нощ е, всички в къщи цяла нощ треперят. Дърва имат, но огън нямат. Ти носиш кибрит. Цъкваш и запалваш огън в тая къща. Какво ти струва да драснеш кибритената клечка и да запалиш огън, да стоплиш вода, да ги нагостиш? Доброто това е разбирането на човешкия ум: в дадения случай закона на любовта трябва да го приложиш вътре в живота. Това е един лъч! Любовта се определя така: тя е като Слънцето! Всякога, когато те озари един лъч от Слънцето, той внася живот в тебе. Ако не те озари, ти се лишаваш от Божията Любов. Казваш: "Какво нещо е Божията Любов?" Когато проникне в тебе един Божествен лъч на любовта, идват вярата, надеждата, вдъхновението. Щом се прекъсне този лъч, ти веднага пак се обезсърчиш! Някои от вас сте дошли до края на вашите усилия. Искате да бъдете добри. Някой път искате да пеете, нали? Пеенето е само един метод за подобрението на човека. Само в пеенето ти не можеш да мислиш лошо! Аз препоръчвам понякога пеенето. Човек, който иска да се изправи, трябва да пее. Ти като пееш, не можеш да мислиш лошо! Как например ще изразиш музикално това, че си

~ 54 ~

Събуждане

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Събуждане", Общ окултен клас - единадесета година, (1931 г. - 1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN 978-954-744-217-7

съдържание

19. ЛЮБОВТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО 291 съл, която иде само от едно място, е от физическия свят; ако иде от две места, тя е от Духовния свят; и най-после, ако иде едновременно от три места, тя е Божествена, иде от Божествения свят. Този закон е верен и в науката, и в музиката, и в поезията. Вслушвайте се в Божия глас, за да разберете какво значи вдъхновение. Казвате: „Виждам изгряването на Слънцето, виждам чисто, лазурно небе. Чувам как изворът блика и напоява растенията, слушам лекия зефир около себе си“; това е присъствието на Светлите същества, които те вдъхновяват и повдигат. И тъй, с прости думи казано, вдъхновението се проявява чрез правата мисъл, правото чувство и разумната воля. Ще кажете, че това е лесна работа; лесна работа е, но са нужни големи усилия и труд. Има случаи, когато един светия употребява цели 20 години, за да придобие необходимата чистота; той прекарва 20 години в духовната баня, за да се изчисти. Колко години след това трябва да работи, за да облече дрехата на светийството, и колко още работа му предстои, за да стане Божи работник! Не се придобиват лесно духовните дарби. Вие четете за живота на светиите и намирате, че лесно се постига светийство. Не е така, преди всичко животът на светиите не е предаден правилно. В житията на светиите са описани най-слабите моменти от живота им, а силните моменти, които представят тяхното подвизаване, минават незабелязано. През големи изкушения минават те и който издържи докрай, спасява се. Един римски патриций изпратил на един светия големи подаръци в знак на благодарност, че излекувал дъщеря му. Щом получил подаръците, веднага дошло изкушението. Понеже бил гладен, светията се приготвил да си хапне от хубавото ядене, което получил. В тоя момент при него дошъл един беден, изнемощял, гладен пътник; светията погледнал, съжалил го и му дал всичкото си ядене, да се нахрани добре. После решил да облече новия си костюм, да му се порадва, но друга изненада му се представила – окъсан, измръзнал старец се приближил при него и му показал вкочанелите си ръце; без да мисли много, светията

~ 55 ~

Новата мисъл

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Новата мисъл", Общ окултен клас - дванадесета година, (1932 г. - 1933 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN 978-954-744-222-1

съдържание

232 НОВАТА МИСЪЛ Христос ще дойде по пътя на светлината, но по този път вървят и човешките мисли и чувства. За да дойде Той, всички хора трябва да имат гениални умове и светли сърца. Тогава, като срещнеш една сестра или един брат, ще видиш първо доброто в тях, ще знаеш, че в тях Бог е работил и продължава да работи; видиш ли някакъв недостатък, ще знаеш, че е нещо външно, което лесно се изчиства. Вземи тази картина и я измий, тогава ще се любуваш само на онова, което Бог е създал. Във всеки човек има нещо, създадено от Бога, и нещо – от човека. Спирайте се върху това, което Бог е създал, а не върху човешкото. Щом видите нещо хубаво, красиво в човека, това е Божественото, което работи в него. Ако си кисел, това е човешко; ако съжаляваш за това, Божественото работи в теб и те насърчава да бъдеш друг. Работете върху красивото във вас. Казано е в Писанието: „Ако вие не пребъдвате в Мене и Аз – във вас, нямате Живот в себе си“. Направете превод на тези думи! И тъй, мислете върху това, което вие разбирате, а не върху това, което другите разбират. Важно е какво вие сте разбрали. Казано е още: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Това да бъде тема на вашия живот, работете върху нея. Пазете се от закона на самовнушението. След закона на внушението иде законът на вдъхновението – то иде от Божествения свят. Като приемете вдъхновението, влизате в друг свят; няма да напуснете Земята, но с мисълта си ще живеете в друг свят. Да живееш в света на вдъхновението значи да измениш начина си на мислене и чувстване. Следователно първо регулирайте закона на самовнушението – как? Чрез противодействие. Внушите ли си мисълта, че сте лоши, че нищо не можете да направите, кажете си: „Не съм толкова лош. Ще бъда добър, ще излезе нещо от мен“. Непостоянен си. – „Постоянен съм. В бъдеще ще съм още по-постоянен.“ – Ти си безверник, не можеш да се молиш, не можеш да правиш добро. – „Мога да се моля, мога да правя добро.“ – Не можеш да учиш, нищо не разбираш.

~ 56 ~

Вечният порядък

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Вечният порядък", Общ окултен клас - тринадесета година, (1933 г. - 1934 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2014 г. ISBN 978-954-744-229-0

съдържание

614 ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК вярно: някой е в колебание – криво мисли – нищо повече! (Учителя нагласява цигулката си.) Всяко нещо си има свой ритъм. Ритъмът – това е душата. Ако вие нямате душа, нищо не става – мисълта си има своя душа. Душата е ритъм: ритъмът – това е външната страна, външното изявление на душата в света. Без това изявление нищо не се постига, това е животът. Животът върви ритмично, но не по време – времето е вече определеният ритъм във времето и пространството в малък размер. Да бъде човек тактичен, това е да има познание за времето. Първо ритъмът иде по закона на вдъхновението. Най-първо поемете дълбоко и бавно въздух, след това ще се пее. За да пеете добре, постепенно ще издишате въздуха – учете се постепенно да издишате въздуха. Няма да кажеш изведнъж – хуу! (Учителя изсвири нещо и каза:) Това е време за вдишка. (Изсвири друго и каза:) Това е време за пеене и за издишка. (Учителя свири на цигулката: във време на вдишка ние поемаме въздух и той свири, а пък във време на издишка той свири, а ние пеем това, което той свири, и същевременно постепенно издишаме.) Дишането трябва да бъде меко и динамично. При това дишане изчезват всички болезнени неразположения, които имате. Щом почнеш да дишаш по този начин, в тебе ще стане едно размърдване на духа. (Учителя свири, ние поемаме въздух и издишваме бавно.) Направете сега същото упражнение със следните движения: 1. Ръцете са отпред на гърдите, пръстите на всяка ръка са събрани, те са навън и допрени. (Виж фигурата 65 . През това време се свири тона „сол“ с цигулката. Ние правим вдишка.) 2. След това става отдалечаване на ръцете в хоризонтално положение встрани и бавно издишване и пеене, и т.н. По този начин се изкарват движенията на музикалните упражнения. Правилно трябва да дишате, за да се премахнат всички онези препятствия, които сте сложили. Вашият стар слуга ви е подковал, турил ви е ремъци. Това е станало вече навик за вас и вие казвате: „То е от Господа!“. Не, тези нареждания

~ 57 ~

Ако говоря

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Ако говоря", Общ окултен клас - четиринадесета година, (1934 г. - 1935 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2015 г. ISBN 978-954-744-270-2

съдържание

474 АКО ГОВОРЯ – Зает съм, нямам време. Какво ви води тук? – Интересуваме се много от вас. Казах им: – Интересувате се като ония, които посещават най-хубавите гостилници – интересувате се повече от яденето, отколкото от готвача. Докато той ви готви ядене, което обичате, по-добър от него няма, но ако един ден направи грешка и сготви лошо ядене, на втория ден ви няма. Второ, вие търсите вашето щастие. Направили сте една малка погрешка в живота си: щастието е дошло при вас в много скромна дреха и вие така неглиже сте се отнесли към него, че то се е докачило и си е заминало от вас. Ако искате вашите работи сега да се оправят, ще намерите адреса му и ще му напишете едно извинително писмо. Това е, което мога да ви кажа. Та това, което казвам, е: всеки един от вас е обидил щастието по някакъв начин и то си е отишло. Изкуството е животът. Животът не е проста работа. Казват: „Трябва да се живее“. Когато човек разбере живота като едно велико изкуство, тогава неговият живот ще се осмисли. Имате еврейските 22 букви или българските 32 букви, или латинската азбука – изкуството е да знаете как да ги пишете. Много поети има, много хора изучават поезията, но от поет до поет има разлика. Скоро четох един английски поет – казвам: какво нещо е музикалният език! Така подредил думите в английския език, че всяка дума съвпада и по съдържание, и по смисъл, и по хармония. Ще каже някой: „Това е вдъхновение“, но вдъхновението е един метод на разбиране. Вдъхновява се само онзи човек, който знае, а който не знае, никога не може да се вдъхнови. Снощи бях на концерт, където свири един сръбски виртуоз. (Сръбският цигулар Балокович.) Вдъхновява се човекът – знае как да си държи цигулката, знае как да произвежда тоновете, знае как да даде смисъл и красота на това, което изпълнява. Публиката, като го слуша, казва: „Тая работа не е за нас“. Питам тогава: ако животът като изкуство не е за вас, какво друго ще захванете? Единственото изкуство, което всеки може да захване, е животът.
29. НАЙ-ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО 475 Всички искате да бъдете свободни. Животът се ражда при абсолютна свобода. Без абсолютна свобода никакъв живот не може да се роди. Там, където има живот, там е Божествената, абсолютната свобода. Там, където е абсолютната свобода – в материалния свят, като един резултат от свободата, от неразбирането на живота като изкуство, се ражда доброто и злото. Човек, когато прави зло, трябва да бъде свободен и когато прави добро, трябва да бъде свободен. Някои искат да знаят защо злото съществува. Защото човек е свободен. Може ли да се премахне злото? Ако спрете свободата, тогава злото ще престане, но ще престане и свободата. Следователно злото е резултат от едно неразбиране на живота. Погрешно вземане на тоновете на живота – това е злото. Дисхармонията на живота – това е злото. Онази вечна хармония, в която самият живот се ражда – това е доброто. Това е правилно свирене, правилно живеене, изкуство е това. Има известни правила, по които всеки може да живее. Някои чакат специално вдъхновение. Вдъхновението все ще дойде, но има такова, което идва при специфични условия. Забогатеете – вдъхновите се; изгубите богатството си – вдъхновението изчезне. Малкото дете пораства, вдъхновява се от своята сила. Човек остарява, изгубва силата си, изгубва своето вдъхновение и казва: „Моята работа се свърши“ – той още нищо не е изпълнил, нищо не е учил. Нима мислите, че един цигулар, като се научи да свири Цвете мило, цвете красно 52 , е цигулар? Ако се ставаше виртуоз само с Цвете мило, цвете красно, лесна работа, но колко други сложни работи трябва да се свирят! Ония, които не искат да изучават някакво изкуство, казват: „Човек не трябва да мисли много, защото се поврежда умът му“. Не, като не мислите, се повреждате, а като мислите, животът ви се оправя. Даже има и учени, които казват, че от много мислене човек се поврежда. Няма такова нещо. От много грижи, от безпокойства – да, но от много мисъл – не. Мисълта е един творчески процес на свободата. Може да мисли само свободният човек. Чистата, правата, свободната мисъл не увреждат човека, а го оправя и осмисля живота му.
492 АКО ГОВОРЯ музиката да дойде като един вътрешен импулс. Да пеете на себе си. Няма да пеете на хората, а на себе си. Като станете сутрин, попейте си малко. Виждам, че не пеете – защо не пеете? Като гледам челата ви, мога да кажа: мнозина от вас са даровити певци. Има определени места по вашето чело, които показват това, но вие не сте правили упражнения. В света няма скрито-покрито. Ако бях прокурор, щях всички да ви вкарам в затвора. На главата ви отгоре има едно място, което ще ви покаже дали сте набожен. Ако главата ви не показва това, можете да си говорите колкото искате, няма значение. Ако сте набожен, на главата отгоре ще има резултат, там тя ще каже: „Ти си религиозен“. Щом главата ви свидетелства за музика, вие сте музикални. У вас има едно старо учение. Казвате: „Да ми се вдъхне, да ми дойде особен Божествен Дух, да дойде вдъхновение у мен“. Вдъхновението ще дойде, но после? Първо ще дойде един вътрешен подтик, едно Божествено вдъхновение и тогава Духът ще дойде да завърши работата във вас. Но не мислете, че Духът ще направи всичко, защото и вие сте дух, въплътен дух. Духът е отвън и отвътре. Някой ще каже: „Аз съм стар човек, на мен ли остана да пея?“. Вие сте стар и ако не пеете, ще умрете. Ако младият не пее, ще остарее и после ще умре. И младият, и старият ще пеят. Младият ще пее, за да не остарее, а старият ще пее, за да се подмлади. Младият ще пее за любовта, която вижда, защото той още няма любов. Младите хора нищо не знаят за любовта и затова правят грешки. Като дойде любовта, за тях тя е винце, затова правят много грешки и после ги извиняват. Виното е много силно, те стават кефлии и всичко забравят. А старите хора са изтрезнели от виното и казват: „Такива глупости вече не правя“. Действително, те не правят глупости, те нямат любовта. Как проявяват любовта старите хора? Старият, като види една млада мома, въздъхва и казва: „Хе, защо не съм млад?“. Така не трябва да се говори. Трябва да каже: „Дъще, радвам се, че ти си млада. Обичай, обичай!“. Не да въздъхнеш, а да кажеш: „Ти обичай, за да се подмладя аз. Аз ще те направя

~ 58 ~

Божественото огледало

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Божественото огледало", Общ окултен клас - петнадесета година, (1935 г. - 1936 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2015 г. ISBN 978-954-744-286-3

съдържание

1. НОВОТО ВЕРУЮ 9 кажете: „Да каже истината“. Питам: какво зло има в това, че на този лекар му прави впечатление, че жената е красива? Пашата, като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: „Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата“. Това не е правило за всички народи. На французина, като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако му кажеш, че е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна. Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни – всички тия работи са много добри. И някой път казвате: „Дано Провидението да вдъхне в нас...“. Но вие вдъхновението го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват, или е празна, тя не знае – надува се заради гайдаря и се изпразва заради него. Самият мях, или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея, или никак няма никакъв. Но на гайдаря това не му е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Понякога, като се привеждат примери, вие се усмихнете и кажете: „Това не се отнася до мен“. Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат да ви бъдат потребни. Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че не знаете дали е т или п – на т единият крак не е довършен и прилича на п; а някой път между п и н не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите. Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците. Казвам: щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки. Погрешки можете да правите, но те трябва да се поправят. Вие казвате: „Знаем какво нещо е духовният живот“. Е, каква е разликата между един материален, светски и духо
11. ТРИТЕ ВРЪЗКИ 217 Любовта, идват вярата, надеждата, вдъхновението. Щом се прекъсне този лъч, ти веднага пак се обезсърчиш. Някои от вас сте дошли до края на вашите усилия. Искате да бъдете добри. Някой път искате да пеете, нали? Пеенето е само един метод за подобрението на човека. Само в пеенето ти не можеш да мислиш лошо. Аз препоръчвам пеенето. Човек, който иска да се изправи, трябва да пее. Ти, като пееш, не можеш да мислиш лошо. Как например ще изразиш музикално това, че си ударил някого и той е заплакал? Какви ноти ще туриш, за да покажеш, че някой е откраднал 100200-300 000 лева? Аз снощи бях на един концерт. Свириха Шопен – Погребалния марш. Кои са нотите, които означават погребален марш? Но този човек, който свиреше снощи, той даде съвсем друг колорит на музиката. Той свири хубаво, но аз бих го нарекъл драматург в музиката; драматичен е, не трагичен. Като свиреше, той оживи пианото. Дава големи нюанси, видоизменя формите, не свири еднообразно. Като свири, мисли човекът. Вие седите и искате да постигнете нещо в света, искате да станете добри. За да станете добри, трябва да имате една философия. Вие не можете да станете добри, ако нямате правилно разбиране на нещата. Сега, можете да ми възразите: „Този път, по който вървим, не е ли прав?“. Питам: щастливи ли сте? („Не сме.“) Тогава има нещо, което куца. За мен е безразлично дали това се отнася за някой свещеник, владика, цар и пр. Аз оставям този въпрос, той е посторонен, но щом не сте щастливи, значи липсва ви нещо. Ако пътувам вечерно време, мога да се спъна, ако живея в светлината, няма да се спъвам. Скърбите в света имат съвсем друго предназначение от онова, което схващат някои. Ако ти скърбиш, трябва да знаеш защо скърбиш. И ако се радваш, трябва да знаеш защо се радваш. Ако говориш истината, трябва да знаеш защо я говориш. Защото ти, като говориш истината, отиваш към Бога. Като правиш добро, ти отиваш към Бога. Като си справедлив, ти вървиш по правия път – имаш мир и радост. Щом престанеш да ги правиш тия неща, веднага се сменя

~ 59 ~

Запалена свещ

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Запалена свещ", Общ окултен клас - шестнадесета година, (1936 г. - 1937 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2016 г. ISBN 978-954-744-300-6

съдържание

15. МИСЛЕНЕ И ЧУВСТВАНЕ 283 Сега понякога гледам: някой болен човек седи и се моли на Господа. Някой път и псалмопевецът казва: „И на леглото той се моли“. Ти как трябва да се молиш на леглото? Гледам: някой се моли и като седне, тури си ръцете на очите или на главата. Ако седнеш на стола, е хубаво. Ще ви дам правило: като седиш и се молиш, това не е молитва. Ако си болен, тогава е извинително, но ти като седиш и се молиш, ще се роди навик. Ще седнеш на стола, като че при Господа отиваш, или ще станеш прав. Свободно, няма да те е страх как ще се явиш – ще се явиш такъв, какъвто си. Не отивай при Господа, като си облечен хубаво, а с каквото можеш. Иди при Господа такъв, какъвто си: като идеш, все някой ще ти даде нови дрехи. Бащата казва: „Опърпало се е това дете, дайте му хубава дреха“. Иди при Господа такъв, какъвто си. Щом идеш при Господа с хубави дрехи, с новите си дрехи, никакъв подарък няма да приемеш. Та казвам: най-първо трябва да имате в съзнанието мисълта, че седите при Господа, че Той ви гледа. Нас ни е срам от хората, да не ни срещне някой. Когато имаме някой човек, когото обичаме, сме много внимателни. Ако той рече да дойде вкъщи, у дома ни е изметено, изчистено. Когото не обичаме, от него не се интересуваме в живота – ние искаме други да се интересуват от него. Не очаквайте другите да се интересуват, вие се интересувайте от онова, което Бог е създал. Вземете участие във великото дело, което Бог е създал. Интересувайте се от това, което Бог ви е дал, интересувайте се от Неговата работа. Колко пъти идват хубави мисли, хубави желания – и после тия хубави работи си заминават. Поне една хилядна част от вдъхновението си забелязвайте. Нека да имате една книга, да си вземате бележки. Онзи, на когото очите са отслабнали, всяка вечер, преди да си легне, да отправя погледа си нагоре; не да си вдига главата, но очите си да движи. Вземете ясновидците – те правят същото упражнение: на онзи ясновидец очите са обърнати нагоре. Гледам: онези хора, които са ангажирани със земята, гледат надолу. Избягвайте гледането надолу: колкото гледаш надолу, трябва толкова да гледаш и нагоре. Колкото гледаш наляво, толкова трябва да гледаш и надясно – трябва да има движение на очите, за да не отслабват.