~ 1 ~

Сила и живот - том 11

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 11, неделни беседи изнасяни от 24.01.1926г. до 27.06.1926г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2015 г., ISBN 978-954-744-285-6

съдържание

БЕИНСА ДУНО 263 И ЗЕМЯТА ЩЕ СЕ ИЗПЪЛНИ СЪС ЗНАНИЕ мята е рудница. Аз наричам тази разходка излизане от рудницата, отиване Горе, на повърхността, и после връщане отново. И тъй, ние имаме едно постоянно излизане и връщане. В този случай спането представлява един метод за почивка, един обикновен метод. Като казвам, че нашето съзнание трябва да бъде будно, да живеем хармоничен живот, това ще ни помогне да отиваме за 10 – 15 минутки на такава разходка и да се обновим, за да продължим успешно дневната си работа. Хората отиват на курорт, на разходки, но ако биха знаели този начин за обновяване, биха го използвали. Как? Ще отидеш под някое дърво, ще се облегнеш на него, ще излезеш извън тялото си и след като направиш разходката си, ще се върнеш пак назад, но вече обновен, с пресни сили и здраве. А сега какво правят хората? Ще отидат на курорт, ще ядат, ще пият, ще се простудят и най-после, ще кажат: „Не можахме да използваме курорта както трябваше“. В какво седи техния курорт – само в ядене и пиене. Да, това е само едната страна на курорта. За всеки човек, за всеки индивид има специфична храна, определена от самата Природа, и ако ние пазим своето съзнание будно и ако сме свързани с това съзнание, за всеки ден ще ни се дава специфична храна, която аз наричам царска, идеална. Добийте това съзнание, за което ви говоря, и ще видите, че законът е много верен. Вие ще имате тази специфична храна. После направете опит, за да видите до какви размери са достигнали вашите мисли и чувства и изобщо вашето развитие. Може да направите следния опит, за да видите, докъде е достигнала будността на вашето съзнание: насадете някое деликатно растение и вижте как ще се развива под вашите грижи и внимание. Какво става обикновено? Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, но не се минава много време и то изсъхва. Защо? Аурата ви е груба, то не може да издържи на тази среда. Има ред такива факти. Някои хора
БЕИНСА ДУНО 487 В МАЛКОТО умрели. Какъв идеал може да съществува при такова материалистично схващане на нещата? Някой казва: „Всичко в света е материя“. Под материя ние разбираме резултатите на човешкия дух – материята е плод на духа, тя представлява видимото, осезаемото, което духът е изработил през безбройните векове на миналото. И когато се казва, че духът е в борба с материята, това подразбира стремежа на духа да постави всички сили в равновесие. Сега всички хора се борят, без да знаят кое е право в даден случай. Ето защо и днес даже и в най-възвишения човек понякога се зараждат известни инстинкти, присъщи на неговото минало. Това показва, че става постепенно събуждане на материята от нейното спящо състояние. За да се изчисти съвършено, човек трябва да разбира много дълбоко своето естество. За обяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един английски лорд, под псевдоним Смидсън, като отишъл в Индия, взел със себе си едно малко тигърче и го опитомил. При всички разходки, които предприемал, навсякъде водел и този тигър. Той привикнал да следва господаря си тъй, както кученцата вървят днес след хората. Един ден англичанинът взел една класическа книга за четене и отишъл, придружен от своя слуга и тигъра си, в една гориста местност из Индия, седнал на едно място да чете и се отдал на размишление. В това размишление той изгубил будността на съзнанието си. Тигърът, който бил близо до него, започнал да ближе ръката му. От това близане на ръката се явява една капка кръв, която англичанинът не забелязал. Веднага в тигъра се явил кръвожадният инстинкт и той се приготвил да се хвърли върху господаря си, но слугата, който видял всичко това, сграбчил пушката си и сполучливо замерил тигъра, поваляйки го на земята – така успял да спаси господаря.

~ 2 ~

Сила и живот - том 12

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 11, неделни беседи изнасяни от 04.07.1926г. до 06.03.1927г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2016 г., ISBN 978-954-744-290-0

съдържание

БЕИНСА ДУНО 209 НЕ ГО ПРИЕХА будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други – на втория месец; някои – на шестия месец, на годишнината след раждането си, а найзакъснелите – едва на третата година. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено. Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка. Така ли трябва да бъде? Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си. Сега ние говорим за Истината. Обаче какво е вложила Истината в човешката душа? Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта? Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието у човека се явяват условия: за ума – да мисли, и за сърцето – да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така.

~ 3 ~

Сила и живот – том 15

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 15, неделни беседи изнасяни от 22 април 1928 г., до 28 април 1929 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2018 г., ISBN 978-­954-­09-­1263-­9

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ 436 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XV манастир. Бях беден човек. Един ден игуменът видя, че цървулите ми са скъсани и ми подари нови, хубави цървули. Аз пък дадох своите скъсани цървули на друг беден калугер в същия манастир. Тези бяха цървулите, в които искаха да ми сипят ядене на небето. Значи това беше единственото добро, което съм направил на Земята. Ако разказвате този сън на светски хора, те ще кажат, че това са халюцинации. Има сънища, които са халюцинации, но много сънища са истински предсказания, които се сбъдват. Има неща, които считате за реални, за истински, а всъщност нищо не излиза от тях. Има неща обаче, които на вид са въображаеми, нереални, а излизат действителни. Там е чудното! Много въображаеми неща, много халюцинации, както мнозина ги наричат, се сбъдват, а истинските, действителните, реалните неща не се сбъдват. Какво показва това? Това показва, че същността, действителността на нещата в живота се заключава в онези прояви на съзнанието, в които участват нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. В това се заключава интензивността на нашето съзнание. Интензивността, будността на нашето съзнание пък определя реалността на нещата. Докато човек яде, облича се, говори или прави добро някому със съзнание, дотогава той живее в реалността. Вън от съзнанието никаква реалност не съществува. Сегашният живот на хората е поставен на крив път, на несигурна основа. Тази е причината, задето съвременните хора живеят повече в своето минало, отколкото в настоящето. Те носят последствията на онова, което са вършили в миналото, а едва сега се заражда в тях желание да служат на Бога. Ще кажете: „Нима досега не сме служили на Бога?“. Ако служенето на Бога е подобно на служенето на войника за отечеството, това служене не е доброволно. Войникът е заставен да служи на отечеството си. Учителят доброволно ли

~ 4 ~

Неделни беседи - Част 2 от 5 - 1922г. до 1927г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", VІІІ, ІХ, Х, ХІ, ХІІ, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1922г.-1927г.)

съдържание

съзнание, за всеки ден ще ни се дава специфична храна, която аз наричам "царска", идеална. Добийте това съзнание, за което ви говоря и ще видите, че закона е много верен. Вие ще имате тази специфична храна. После, направете опит, да видите, до какви размери са достигнали вашите мисли и чувства, изобщо, вашето развитие. Може да направите следния опит, за да видите, докъде е достигнала будността на вашето съзнание. Насадете, например, някое деликатно растение и вижте, как ще се развива от вашите грижи и внимание. Какво става обикновено. Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, не се минава много време и то изсъхва. Защо? Аурата ви е груба, то не може да издържи на тази среда. Има ред такива факти. Някои хора насаждат круши, ябълки и грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Защо се яви филоксерата в Европа? Още когато се роди в човечеството идеята за война, което стана в 45-та година, за пръв път се яви филоксерата по лозята и зарази всички лозя в Европа. Оттогава лозата почна да чезне. Лозата е емблема на човешкия живот. Филоксерата пък показва, че ще дойде една такава филоксера и в света, между хората и ще ги поразява. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Сега у нас присаждат лозите на особени подложки. Важният въпрос сега е, че ние изучаваме живата природа, учим, как да присаждаме лозите, как да обработваме крушите и ябълките, как да орем нивите си, а найважното е, как да орем и обработваме себе си. Този въпрос е изоставен. Като гледам съвременните методи на възпитание, намирам ги много примитивни. Като наблюдавам, как се прилагат тия методи, чудя се, как тия деца са останали живи, но си казвам: благодарение на природните методи, които живата природа противопоставя срещу човешките, та има едно примирение в резултатите. И в цялото човешко съзнание има такива пертурбации. Днес не може да намериш двама души, които да са в унисон. Те само привидно са в хармония, но като се срещнат, наблюдават се един друг, 2729
когато нещата загубят своята устойчивост, започват да се разкапват. Ако направим опит с една желязна пръчка, да намалим бързината на движението на нейните частици, тази желязна пръчка ще започне сама по себе си да се руши, като пясък. Та докато човек има идеал, докато има един възвишен стремеж, той може да постигне всичко. Каже ли, че всичко е на Земята, че никакъв идеал няма и не трябва да се търси, този човек е мъртъв. Питам: кучетата страх ли ги е тогава от мъртвите лъвове? Хора, които разсъждават по този начин са съвършено умрели. Какъв идеал може да съществува при такова материалистическо схващане на нещата? Някой казва: всичко в света е материя. Под материя ние разбираме резултатите на човешкия дух. Материята е плод на духа. Тя представлява видимото, осезаемото, което духът е изработил през безбройните векове на миналото. И когато се казва, че духът е в борба с материята, това подразбира стремежа на духа да тури всички сили в равновесие. Сега всички хора се борят, без да знаят, кое е право в даден случай. Ето защо и днес даже и в най-възвишения човек понякога се зараждат известни инстинкти, присъщи на неговото минало. Това показва, че става постепенно събуждане на материята от нейното спящо състояние. Човек,за да се очисти съвършено, трябва много дълбоко да разбира своето естество. За обяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един английски лорд, под псевдоним Смидсон като отишъл в Индия, взел със себе си едно малко тигърче и го опитомил. При всички разходки, които предприемал, навсякъде водил и този тигър. Той привикнал да следва господаря си тъй, както кученцата вървят днес след хората. Един ден този англичанин взема една класическа книга за четене и отива, придружен от своя слуга и тигъра си в една гориста местност из Индия, сяда на едно място да чете и се пренася в размишление. В това размишление той изгубва будността на съзнанието си. Тигърът, който бил близо до него, започва да ближе ръката му. От това близане на ръката се явява една капка кръв, която англичанинът не забелязал. Веднага у тигъра се 2935
на думата се разбират не само хората, но всичко живо, в своята целокупност. “В своите си дойде, и своите Му Го не приеха.” Под “своите си” разбираме вътрешния, интимния, индивидуалния живот на човека. Значи, човек се движи между две положения: той постоянно излиза във външния свят, който наричаме обективен, и после влиза в своя вътрешен свят, между своите си, който наричаме субективен свят. Значи, ние живеем между два свята: между субективния малкия свят, и между обективния големия, великия Божествен свят. Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други на втория месец; някои на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите едва на третата година. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено. Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка. Така ли трябва да бъде? Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си. Сега ние говорим за Истината. Обаче, какво е вложила Истината в човешката душа? Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да 3159

~ 5 ~

Неделни беседи - Част 3 от 5 - 1927г. до 1933г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", ХІІІ, ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1927г.-1933г.)

съдържание

Има неща, обаче, които на вид са въображаеми, нереални, а излизат действителни. Там е чудното! Много въображаеми неща, много халюцинации, както мнозина ги наричат, се сбъдват, а истинските, действителните, реалните неща не се сбъдват. Какво показва това? – Това показва, че същността, или действителността на нещата в живота се заключава в онези прояви на съзнанието, в които участвуват нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. В това се заключава интензивността на нашето съзнание. Интензивността, будността на нашето съзнание пък определя реалността на нещата. Докато човек яде, облича се, говори или прави добро някому със съзнание, дотогава той живее в реалността. Вън от съзнанието никаква реалност не съществува. Сегашният живот на хората е поставен на крив път, на несигурна основа. Тази е причината, задето съвременните хора живеят повече в своето минало, отколкото в настоящето. Те носят последствията на онова, което са вършили в миналото, а едва сега се заражда в тях желание да служат на Бога. Ще кажете: Нима досега не сме служили на Бога? – Ако служенето на Бога е подобно на служенето на войника за своето отечество, това служене не е доброволно. Войникът е заставен да служи на отечеството си. Учителят доброволно ли е заел своята служба? – Той е станал учител, защото му се плаща. Орачът отива на нивата, защото е заставен по този начин да изкара прехраната си. Всичко, каквото съвременните хора работят и предприемат, се върши насилствено, а не по добра воля. Някакъв друг, по-силен мотив ги заставя да вършат това или онова. Това е работа, която се върши под натиска на остена. Като им покажат остена, те тръгват на работа. Искат не искат, работят. Те се движат по закона на необходимостта, а не по закона на любовта. Следователно, за да дойде до съзнателния живот, човек трябва да се освободи от закона на необходимостта. Не е необходимо човек да оре по цели дни на нивата. Ако доброволно отиде да оре, това е друг въпрос. При това, не е нужно човек цял ден да оре. Като оре три1072

~ 6 ~

Затова се родих - Том I

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Затова се родих", Том I, книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно. Девета серия (10.10.1926г. - 26.12.1926г.), Том I. Второ издание,
ИК "Жануа‶98", гр. София 2010г., ISBN 978-954-376-049-7

съдържание

болен? Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека. „Светът Го не позна.“ Ние разглеждаме света, в който е дошла Истината, в широк смисъл, с всички външни и вътрешни условия, при които човек може да се развива правилно. Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда. Това не трябва да смущава човека. То не подразбира, че светът в своята същина ще изчезне. Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек. В него той развива всички свои дарби и способности. Под „свят“ в широк смисъл на думата се разбират не само хората, но и всичко живо в своята целокупност. „В своите си дойде, и своите Му Го не приеха.“ Под „своите си“ разбираме вътрешния, интимния, индивидуалния живот на човека. Значи, човек се движи между две положения: Той постоянно излиза във външния свят, който наричаме обективен, и после влиза в своя вътрешен свят, между своите си, който наричаме субективен свят. Значи ние живеем между два свята: между субективния малкия свят, и обективния големия, великия Божествен свят. Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец 190

~ 7 ~

Който има невестата

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Който има невестата", Сила и Живот. Дванадесета серия (1929). Том II. София, 1935г., Дънов, Петър Константинов.

съдържание

кажа нещо, не смея да ги пипна. Пристигат готвачите при мене и се готвят да ми сипят ядене в скъсаните цървули. — „Почакайте малко, моля ви се! Нямате ли една чиния?“ „Нямаме. Това си изпратил от Земята, в него ще ти сипем да ядеш.“ Малко оставаше да ми сипят ядене в скъсаните цървули, но аз се стреснах и се събудих. После ми дойде едно прозрение. Казвам му: „Дядо, мислеше, че си светия, а като отиде горе, видя в какво положение се намираш.“ „Слушай, синко, да ти разправя историята на скъсаните цървули. Преди години аз служех в един манастир. Бях беден човек. Един ден игуменът видя, че цървулите ми са скъсани и ми подари нови, хубави цървули. Аз пък дадох своите скъсани цървули на друг беден калугер в същия манастир. Тези бяха цървулите, в които искаха да ми сипят ядене на Небето. Значи, това беше единственото добро, което съм направил на Земята.“ Ако разказвате този сън на светски хора, те ще кажат, че това са халюцинации. Има сънища, които са халюцинации, но много сънища са истински предсказания, които се сбъдват. Има неща, които считате за реални, за истински, а всъщност нищо не излиза от тях. Има неща обаче, които на вид са въображаеми, нереални, а излизат действителни. Там е чудното! Много въображаеми неща, много халюцинации, както мнозина ги наричат, се сбъдват, а истинските, действителните, реалните неща не се сбъдват. Какво показва това? Това показва, че същността или действителността на нещата в живота се заключава в онези прояви на съзнанието, в които участват нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. В това се заключава интензивността на нашето съзнание. Интензивността, будността на нашето съзнание пък определя реалността на нещата. Докато човек яде, облича се, го72

~ 8 ~

Затова се родих

Неделни беседи / Други издателства

"Затова се родих", Неделни беседи, Сила и живот, девета серия, т.1, (1926 г.), беседи на Учителят Беинса Дуно от 10.10.1926г. до 26.12.1926 г., Издание на
ИК "555", Варна, 1998 г.

съдържание

17»__________________________________________________ да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си. Кога може човек да прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония? Когато е здрав или когато е болен? Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека. “Светът Го не позна.” Ние разглеждаме света, в който е дошла Истината, в широк смисъл, с всички външни и вътрешни условия, при които човек може да се развива правилно. Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда. Това не трябва да смущава човека. То не подразбира, че светът, в своята същина, ще изчезне. Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек. В него той развива всички свои дарби и способности. Под “свят в широк смисъл на думата се разбират не само хората, но всичко живо, в своята целокупност. “В своите си дойде, и своите Му Го не приеха.” Под “своите си” разбираме вътрешния, интимния, индивидуалния живот на човека. Значи, човек се движи между две положения: той постоянно излиза във външния свят, който наричаме обективен, и после влиза в своя вътрешен свят, между своите си, който наричаме субективен свят. Значи, ние живеем между два свята: между субективния малкия свят, и между обективния големия, великия Божествен свят. Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл дапознае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? Няма да я познае. Будно дете е това,

~ 9 ~

Който има невеста

Неделни беседи / Други издателства

"Който има невестата", Сила и живот, дванадесета серия, т.2 (1929), Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 17.03.1929 г. до 12.05.1929 г. Издание на
ИК "555", Варна, 1998 г.

съдържание

66 Учителя ПетърДънов Преди години аз служех в един манастир. Бях беден човек. Един ден игуменът видя, че цървулите ми са скъсани и ми подари нови, хубави цървули. Аз пък дадох своите скъсани цървули на друг беден калугер в същия манастир. Тези бяха цървулите, в които искаха да ми сипят ядене на небето. Значи, това беше единственото добро, което съм направил на земята. Ако разказвате този сън на светски хора, те ще кажат, че това са халюцинации. Има сънища, които са халюцинации, но много сънища са истински предсказания, които се сбъдват. Има неща, които считате за реални, за истински, а в същност нищо не излиза от тях. Има неща, обаче, които на вид са въображаеми, нереални, а излизат действителни. Там е чудното! Много въображаеми неща, много халюцинации, както мнозина ги наричат, се сбъдват, а истинските, действителните, реалните неща не се сбъдват. Какво показва това? Това показва, че същността, или действителността на нещата в живота се заключава в онези прояви на съзнанието, в които участвуват нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. В това се заключава интензивността на нашето съзнание. Интензивността, будността на нашето съзнание пък определя реалността на нещата. Докато човек яде, облича се, говори или прави добро някому със съзнание, дотогава той живее в реалността. Вън от съзнанието никаква реалност не съществува. Сегашният живот на хората е поставен на крив път, на несигурна основа. Тази е причината, задето съвременните хора живеят повече в своето минало, отколкото в настоящето. Те носят последствията на онова, което са вършили в миналото, а едва сега се заражда в тях желание да служат на Бога. Ще кажете: Нима досега не сме служили на Бога? Ако служенето на Бога е подобно на служенето на войника за своето отечество, това служене не е

~ 10 ~

Великото и красивото

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Великото и красивото", Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. ISNB 978- 954-744-168-2

съдържание

КЪСИ И ДЪЛГИ ЛИНИИ Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини. Размишление. Четоха се резюмета на темите Най-голямата скръб и Цярът на най-голямата скръб. Представете си един човек с широко чело, което показва голямо въображение, спрете се върху очите на този човек и мислете за съзнанието. Очите показват будността на съзнанието, носът представлява корените на съзнанието, устата – източникът, откъдето съзнанието черпи сила, а ушите са вентилатори на съзнанието – съзнанието на човека се проветрява през ушите. На фиг. 1. имате линиите А и B с различна дължина. Коя е причината линията A да е по-къса от линията B? Дължината на линиите се определя от скоростта на движенията им – когато една линия е в покой, тя всякога е по-дълга от друга, която е в движение. Колкото движението е по-бързо, толкова линията изглежда по-къса; колкото движението е по-бавно, толкова линията изглежда по-дълга. Следователно от научна гледна точка бързината на движението определя дължината на линиите, а посоката на движението определя направлението на линиите. Въз основа на това по посоката на линиите в човешкото тяло може да се определи накъде се движи човек – веждите, носът, устата показват посоката на неговото движение. При движението си телата изменят не само големината, но и формата си: ако кубът се движи с бързината на светлината, той ще се проектира като плоскост, а не като триизмерно тяло, каквото  Фиг. 1
ХVІІІ. ВЪЗКРЕСЕНИЕ 319 ученици се обезсърчават и казват, че не вървят добре, не са добри, не мислят право – това е старият живот; новият живот, новата мисъл изисква положителни възгледи за нещата. Вие трябва да знаете, че докато работите съзнателно върху себе си, сте добри, вървите в правия път, вършите волята Божия. Днес вършите волята Божия по един начин, както разбирате, но утре ще я вършите по-добре; на третия ден ще я вършите още по-добре и т.н. Новата мисъл прониква във вас и работи върху умовете и сърцата ви. Една опасност има за вас: да не изпаднете в пресищане – в Школата се дават много методи и правила, които ако не се прилагат, ще ви доведат до пресищане. Постоянство се иска от ученика, да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж; не е в многото, но в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. Някой иска да пости десетина дена, да придобие нещо. Според мен 24 часа съзнателен пост се равнява на десет дена механичен пост; в 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Някои учени поддържат, че клетките на тялото се обновяват в продължение на три месеца, други – в продължение на седем години; ние твърдим, че и в 24 часа абсолютен пост клетките на тялото могат напълно да се обновят. Постете 24 часа и бъдете весели, радостни, пейте и благодарете на Бога за всичко. Като минат 24 часа, нахранете се и пак благодарете на Бога за хляба, за водата, които ви е дал. Числото 24 е добро, хармонично; то съответства на обръщането на Земята около оста Ă. Числото 24 ще ви постави в хармония със Земята. Изпейте сега песента Имаше человек. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини. 18. лекция, 22 февруари 1928 г., София
ХХХVІІІ. ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО 651 един ден всичко забравят и се връщат към своя първичен живот. Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание; щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил. Който не е господар на съзнанието си, при най-малката вътрешна борба в себе си, при наймалкото изпитание всичко изгубва. Духовен човек е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания; този човек се движи в светлина и никога не се спъва (който няма светлина в себе си, той всякога се спъва). За да познаете кой човек е духовен и кой – физически, поставете ги на изпитание. Ако ги оставите да вървят по равна повърхност, и двамата ще ходят добре, без никакви спънки и вие няма да познаете кой от тях вижда и кой не вижда; но ако ги поставите върху неравна, грапава, пълна с препятствия площ, духовният човек ще върви добре, леко, без никакво препъване – защо? Защото вижда. А физическият човек ще се спъва на всяка крачка: ще пада, ще става, ще се удря – той не вижда, няма нужната светлина в себе си. Ето защо, каже ли някой, че се спъва, това показва, че той няма светлина; неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда къде ходи и се спъва. – „Ама едно време аз живях добре.“ Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхност, без никакви препятствия, сега обаче пътят ти не е равен и трябва да съзнаеш, че не виждаш, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човек се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които Невидимият свят е поставил на пътя му. За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи със затворени очи; какво трябва да прави, за да прогледне – той трябва да следва Христос и като Вартимей 40 да казва: „Милост, о Давидов Сине! Ти помилвал си мнозина, Господи, помилвай и мен!“. Тази слепота не е била само физическа, но и ду

~ 11 ~

Ключът на живота

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Ключът на живота", Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. ISNB 978- 954-744-174-3

съдържание

488 КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА един от добрите ученици на философа. Той мислил дълго време какъв предлог да намери, за да не изпълни царската заповед. Дошло му на ума най-после да претегли веригата, да види колко тежи. Голяма била радостта му, като видял, че веригата тежи десет грама повече от определеното тегло: по закон тя трябвало да тежи точно десет килограма, нито грам повече или по-малко. По този начин ученикът освободил учителя си от затвора. Съвременните хора и до днес търсят начин да се освободят от затвора. Те трябва да се сетят да претеглят веригата, която слагат на краката им: ако се окаже един грам по-тежка от определеното тегло, ще бъдат свободни. Какво ще правят обаче, ако теглото на веригата излезе точно толкова, колкото е определено? Те ще се намерят пред нова задача за разрешаване. Сега, като изучавате живота, вие ще дойдете до заключение, че днешните ви прояви имат отношение към миналото ви, от една страна, и към бъдещето – от друга. Който съзнава това, той казва, че отношенията му към хората не са нищо друго, освен връзки на миналото му. Едни от връзките му са силни, а други – слаби, обаче това зависи от будността на човешкото съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-здрави са връзките му с хората; колкото по-слаби са връзките му, толкова и съзнанието му е по-заспало. Кога една връзка е силна? Ако се говори за сила на въже, лесно можете да определите силата му. За да бъде силно, здраво, въжето трябва да бъде направено от здрави конци и те да са много на брой. Колко конци трябва да влизат в едно въже? При това конците трябва да бъдат равни, т.е. еднакво дебели и дълги. Какво се разбира под думата равенство? В обикновения живот под думите равни величини разбираме величини, които съдържат поне еднакво количество енергии. Във висшата математика обаче, т.е. в живата математика, функциите на малката частица могат да бъдат равни на функциите на цялото. При равенството на такива величини е от значение работата, която се извършва, а не енергията, която се изразходва. В този смисъл малката величина

~ 12 ~

Естествен ред на нещата

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Естествен ред на нещата", Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISNB 978-954-744-192-7

съдържание

15. КОЕТО СТАВА 167 влиза, така и излиза – не намира това, което търси. Отбие ли се в другата бакалница, всичко намира. Трябва ли вторият бакалин да се сърди на хората, че не го посещават, не отговарят на молитвата му да забогатее по-скоро? За да обърне вниманието на Господа, човек трябва да е напълнил дюкяна си със стока. Може да го напълни само онзи, който живее добре, който прилага Божествените закони в живота си. Каквато стока има в себе си – красота, здраве, сила, знание, богатство, човек трябва да я изложи в дюкяна си за продан. Който иска да купи една от тия стоки, той веднага отива в бакалницата, където са изложени, и започва да прави избор коя първо да купи; влезе ли при втория бакалин, където стоката е стара, вгорчена, веднага ще излезе навън и втори път няма да помисли да го посети. Чистота, искреност се иска от всеки човек. Когато става въпрос за проява на човека, всеки трябва да се прояви така, както е създаден, без никакви преувеличения. Говори ли нещо, трябва да говори истината, т.е. онова, което сам е видял и чул и което разбира; не постъпва ли така, той заблуждава и себе си, и обкръжаващите. Ако ученикът излезе на изпит и не говори върху това, което е учил, непременно ще бъде скъсан. Учителят не се интересува от произхода и положението, което ученикът заема в обществото; той иска да знае доколко ученикът е учил и как е асимилирал материала. – „Ама аз вярвам в Христа, в Бога.“ Това не е важно. Всеки човек вярва в нещо, но важно е доколко неговата вяра се проявява в живота му, важно е можеш ли с вярата си да местиш гори. – „Едно време имах силна вяра, бях силен, учен човек.“ Важно е какво си днес. Вяра, която се губи, не е истинска. Това, което е ставало в миналото, а днес не става, наричаме илюзии на живота. Това, което някога е ставало, трябва да става и днес; то представлява реалността на нещата. – „Едно време бях добър, сега не съм добър. Едно време не правех погрешки, сега правя.“ Според мен човек има възможност да греши, но има и възможност да живее добре, да не греши; това зависи от усилията, които прави, както и от будността на неговото съзнание.
560 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА са едно и също нещо, непременно ще се заблуди. Когато съдържанието се излее, остава празна форма, която няма вече тази ценност, каквато първоначално е имала. Човешкото тяло представлява форма, съставена от множество малки форми. Например главата е форма, в която Разумната природа е поставила най-ценното съдържание – мозъкът. Горната част на главата, където се намират моралните центрове на човека, представлява главната динамична сила на мозъка. Деятелността на мозъчните центрове определя формата на човешкото лице – колкото по-деятелна е мисълта на човека, толкова и лицето е подълго. Природата е определила известни норми, на които трябва да отговарят дължината и широчината на лицето. Хора, които имат кръгли, валчести лица, приличат на деца; обикновено се занимават с дребни работи и мислят как да премахнат препятствията от своя път – те обичат да живеят без мъчнотии. Има изключения и от това правило. Колкото по-разумен става човек, толкова повече лицето му се удължава. Значи когато линиите се удължават, разумността и будността на ума се увеличават. Когато брадата на човека се заостря, увеличава се неговата разумност и острота на ума. Колкото по-валчесто става лицето, толкова по-слаба е разумността; тези хора мислят философски, но не са досетливи. Щом е дошъл на физическия свят, човек трябва да бъде досетлив, съобразителен. Музикантът например трябва да има уста, да различава вярно тоновете. Както различава тоновете, така човек трябва да различава и мислите, да различава низшите от висшите. Някой казва, че не може да различава тоновете; щом не ги различава, той не може да различава и мислите. Защо не ги различава? Ако между човека и висшите мисли и чувства има нещо подобно, той непременно ще ги различава от низшите. Как може котката да върви след рибаря, който носи риба в ръцете си? Между котката и рибата съществува голяма любов, заради което котката е в състояние да следва рибаря из целия път. Интересно е откъде произлиза тази обич. Котката живее на суша, рибата – във водата, но въпреки това кот

~ 13 ~

Божественият глас

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Божественият глас", Общ окултен клас - десета година, (1930 г. - 1931 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN 978-954-744-193-4

съдържание

ЕДИН И СЪЩ Размишление Всички хора търсят пътя към щастието, без да подозират, че пътят към щастието и нещастието е един и същ. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Ръката, която милва и която бие, е една и съща – няма една ръка за милване, а друга за биене. Когато бие или милва детето си, майката не прави разлика с коя ръка върши това: някога го милва с дясната ръка, а го бие с лявата; някога го милва с лявата, а го бие с дясната. Тъй щото когато питате кой е пътят към щастието, казвам: пътят към щастието и към нещастието е един и същ – разликата се състои само във вниманието и в будността на съзнанието, с които човек се движи. Ако съзнанието на човека е будно и внимава къде стъпва, той ще намери щастието; ако съзнанието му не е будно и не внимава къде стъпва, той ще намери нещастието. Който има будно съзнание, той е съсредоточен, вследствие на което не се отклонява от правия път. Онзи, на когото съзнанието не е будно, постепенно се отклонява от правия път и вместо да намери щастието, намира нещастието. Пътят към високия връх е път към щастието. Като върви внимателно, човек стига благополучно до върха и пожелава втори път да го посети; ако не върви внимателно, той може да падне, да счупи крака си и да не пожелае втори път да се качи на върха. В същото положение изпадат и ония, които търсят Бога. Някой търси Бога, стреми се към Него с цел да намери щастието, но намира нещастието; друг се стреми към Бога с цел да Го познае, да изпълни Волята Му, и намира щастието. Вътрешните желания и стремежи водят човека към щастието или към нещастието. Следователно за да намери правия път на живота – пътя към щастието, човек трябва да се освободи от своите криви разбирания, от учителите на миналото, които са го учили криво.

~ 14 ~

Общ клас - Школни години 7 - 12, (1927г. до 1933г.)

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Общ клас", 7, 8, 9, 10, 11, 12 година (1927г.-1933г.)

съдържание

322 КЪСИ И ДЪЛГИ ЛИНИИ Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини. Размишление. Четоха се резюмета на темите Най-голямата скръб и Цярът на най-голямата скръб. Представете си един човек с широко чело, което показва голямо въображение, спрете се върху очите на този човек и мислете за съзнанието. Очите показват будността на съзнанието, носът представлява корените на съзнанието, устата – източникът, откъдето съзнанието черпи сила, а ушите са вентилатори на съзнанието – съзнанието на човека се проветрява през ушите. Фиг. На Фиг. 1 имате линиите А и B с различна дължина. Коя е причината линията A да е по-къса от линията B? Дължината на линиите се определя от скоростта на движенията им – когато една линия е в покой, тя всякога е по-дълга от друга, която е в движение. Колкото движението е по-бързо, толкова линията изглежда по-къса; колкото движението е по-бавно, толкова линията изглежда по-дълга. Следователно от научна гледна точка бързината на движението определя дължината на линиите, а посоката на движението определя направлението на линиите. Въз основа на това по посоката на линиите в човешкото тяло може да се определи накъде се движи
356 – той отрича болестта и постепенно оздравява. Обаче каквото и да се говори, в света съществува материя – тя е облекло, дреха на духа. Следователно материалният живот е необходим за духа – той представлява условия, среда за работа и за проява на духа. Колкото и да са възвишени някои духове, от време на време те слизат на Земята, т.е. в материалния свят, за да прекарат поне малка част от живота си тук, да направят няколко опита и да придобият известни резултати. Като ученици, вие трябва да работите чрез закона на внушението и да внесете в себе си новата мисъл. Някои ученици се обезсърчават и казват, че не вървят добре, не са добри, не мислят право – това е старият живот; новият живот, новата мисъл изисква положителни възгледи за нещата. Вие трябва да знаете, че докато работите съзнателно върху себе си, сте добри, вървите в правия път, вършите волята Божия. Днес вършите волята Божия по един начин, както разбирате, но утре ще я вършите по-добре; на третия ден ще я вършите още по-добре и т.н. Новата мисъл прониква във вас и работи върху умовете и сърцата ви. Една опасност има за вас: да не изпаднете в пресищане – в Школата се дават много методи и правила, които ако не се прилагат, ще ви доведат до пресищане. Постоянство се иска от ученика, да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж; не е в многото, но в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. Някой иска да пости десетина дена, да придобие нещо. Според мен 24 часа съзнателен пост се равнява на десет дена механичен пост; в 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Някои учени поддържат, че клетките на тялото се обновяват в продължение на три месеца, други – в продължение на седем години; ние твърдим, че и в 24 часа абсолютен пост клетките на тялото могат напълно да се обновят. Постете 24 часа и бъдете весели, радостни, пейте и благодарете на Бога за всичко. Като минат 24 часа, нахранете
728 всичко е забравил. Какво е придобил от това учение – нищо. Щом всичко забравя, учението му е било много повърхностно, не е проникнало дълбоко в него. Такова нещо представлява духовният живот за някои хора: те стават духовни, учат, прилагат, но един ден всичко забравят и се връщат към своя първичен живот. Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание; щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил. Който не е господар на съзнанието си, при най-малката вътрешна борба в себе си, при най-малкото изпитание всичко изгубва. Духовен човек е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания; този човек се движи в светлина и никога не се спъва (който няма светлина в себе си, той всякога се спъва). За да познаете кой човек е духовен и кой – физически, поставете ги на изпитание. Ако ги оставите да вървят по равна повърхност, и двамата ще ходят добре, без никакви спънки и вие няма да познаете кой от тях вижда и кой не вижда; но ако ги поставите върху неравна, грапава, пълна с препятствия площ, духовният човек ще върви добре, леко, без никакво препъване – защо? Защото вижда. А физическият човек ще се спъва на всяка крачка: ще пада, ще става, ще се удря – той не вижда, няма нужната светлина в себе си. Ето защо, каже ли някой, че се спъва, това показва, че той няма светлина; неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда къде ходи и се спъва. – „Ама едно време аз живях добре.“ Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхност, без никакви препятствия, сега обаче пътят ти не е равен и трябва да съзнаеш, че не виждаш, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човек се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които Невидимият
1807 За да обърне вниманието на Господа, човек трябва да е напълнил дюкяна си със стока. Може да го напълни само онзи, който живее добре, който прилага Божествените закони в живота си. Каквато стока има в себе си – красота, здраве, сила, знание, богатство, човек трябва да я изложи в дюкяна си за продан. Който иска да купи една от тия стоки, той веднага отива в бакалницата, където са изложени, и започва да прави избор коя първо да купи; влезе ли при втория бакалин, където стоката е стара, вгорчена, веднага ще излезе навън и втори път няма да помисли да го посети. Чистота, искреност се иска от всеки човек. Когато става въпрос за проява на човека, всеки трябва да се прояви така, както е създаден, без никакви преувеличения. Говори ли нещо, трябва да говори истината, т.е. онова, което сам е видял и чул и което разбира; не постъпва ли така, той заблуждава и себе си, и обкръжаващите. Ако ученикът излезе на изпит и не говори върху това, което е учил, непременно ще бъде скъсан. Учителят не се интересува от произхода и положението, което ученикът заема в обществото; той иска да знае доколко ученикът е учил и как е асимилирал материала. – „Ама аз вярвам в Христа, в Бога.“ Това не е важно. Всеки човек вярва в нещо, но важно е доколко неговата вяра се проявява в живота му, важно е можеш ли с вярата си да местиш гори. – „Едно време имах силна вяра, бях силен, учен човек.“ Важно е какво си днес. Вяра, която се губи, не е истинска. Това, което е ставало в миналото, а днес не става, наричаме илюзии на живота. Това, което някога е ставало, трябва да става и днес; то представлява реалността на нещата. – „Едно време бях добър, сега не съм добър. Едно време не правех погрешки, сега правя.“ Според мен човек има възможност да греши, но има и възможност да живее добре, да не греши; това зависи от усилията, които прави, както и от будността на неговото съзнание.
2619 ЕДИН И СЪЩ Размишление Всички хора търсят пътя към щастието, без да подозират, че пътят към щастието и нещастието е един и същ. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Ръката, която милва и която бие, е една и съща – няма една ръка за милване, а друга за биене. Когато бие или милва детето си, майката не прави разлика с коя ръка върши това: някога го милва с дясната ръка, а го бие с лявата; някога го милва с лявата, а го бие с дясната. Тъй щото когато питате кой е пътят към щастието, казвам: пътят към щастието и към нещастието е един и същ – разликата се състои само във вниманието и в будността на съзнанието, с които човек се движи. Ако съзнанието на човека е будно и внимава къде стъпва, той ще намери щастието; ако съзнанието му не е будно и не внимава къде стъпва, той ще намери нещастието. Който има будно съзнание, той е съсредоточен, вследствие на което не се отклонява от правия път. Онзи, на когото съзнанието не е будно, постепенно се отклонява от правия път и вместо да намери щастието, намира нещастието. Пътят към високия връх е път към щастието. Като върви внимателно, човек стига благополучно до върха и пожелава втори път да го посети; ако не върви внимателно, той може да падне, да счупи крака си и да не пожелае втори път да се качи на върха. В същото положение изпадат и ония, които търсят Бога. Някой търси Бога, стреми се към Него с цел да намери щастието, но намира нещастието; друг се стреми към Бога с цел да Го познае, да изпълни Волята Му, и намира щастието. Вътрешните желания и стремежи водят човека към щастието или към нещастието.

~ 15 ~

Двамата бакали

Общ Окултен клас / изд. Жануа '98

"Двамата бакали". Общ окултен клас. Лекции от VII, VIII и IX година (1928-1930). Първо издание. София,
Издателска къща "Жануа-98", 2005. 332 с. ISBN 954-9589-90-0.

съдържание

По някой път, когато се приближава и когато се отдалечава, човек страда. Това не е живот. Да кажем, вие мислите, че ви се спи. Мислите, че вие имате едно реално явление. Казват, че човек трябва да спи. Мислите ли, че човек трябва непременно да спи? Казвате, че човек трябва да бъде буден. Но будността е противоположен полюс на спането. Човек, който спи, не може да бъде буден. Невъзможно е човек да бъде буден, и пак да спи. Казвам, когато се говори за живота, трябва да се разбира нещо съществено, което не може да се опише. Някой казва: “Страданията.” Страданията на един човек не са страдания на друг човек. Страданието на едного произвежда радост на друг. Радостта на друг произвежда страдание на друг. Изобщо на земята, когато даваш, скърбиш. Пък някой път, когато даваш, радваш се. Защо някой път, когато даваш, скърбиш, пък друг път, когато даваш, се радваш? Когато си разположен към някого, приятно ти е, когато даваш. Но щом не си разположен комуто даваш, заставен си да дадеш, не ти е приятно. Някой казва: “Малко дадох.” Ние го считаме като явление, че така трябва да бъде. От какво произтича, че спрямо някой човек не може да бъдеш разположен? Сега ти, като се възпитаваш, защо спрямо някого не може да бъдеш разположен? То не е само спрямо външните хора, но човек някой път и спрямо себе си не е разположен. Вземете простото явление, вземете огледалото, огледайте се. Някой път се харесваш, някой път не се харесваш. Щом се огледаш, не си красив, неприятно ти е. Не знаеш как да излезеш от това затруднително положение. Питам, защо човек иска да бъде красив? То е един стремеж на духа. Тя е една необходимост. Нещата, които се оформяват, представляват красотата на физическото поле. Щом е красив човек, имате вече завършен акт, животът се изразява. Красота има във всички съзнания, във всички области на живота. Запример, ако вие бихте се пренесли в един по-висш свят, [той е красив,] защото външната красота е израз на съзна178

~ 16 ~

Двамата бакали

Общ Окултен клас / изд. Жануа '98

"Двамата бакали", Общ окултен клас. Лекции от VII, VIII и IX година (1928–1930). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 332 с. ISBN 954-9589-90-0.

съдържание

По някой път, когато се приближава и когато се отдалечава, човек страда. Това не е живот. Да кажем, вие мислите, че ви се спи. Мислите, че вие имате едно реално явление. Казват, че човек трябва да спи. Мислите ли, че човек трябва непременно да спи? Казвате, че човек трябва да бъде буден. Но будността е противоположен полюс на спането. Човек, който спи, не може да бъде буден. Невъзможно е човек да бъде буден, и пак да спи. Казвам, когато се говори за живота, трябва да се разбира нещо съществено, което не може да се опише. Някой казва: "Страданията." Страданията на един човек не са страдания на друг човек. Страданието на едного произвежда радост на друг. Радостта на друг произвежда страдание на друг. Изобщо на земята, когато даваш, скърбиш. Пък някой път, когато даваш, радваш се. Защо някой път, когато даваш, скърбиш, пък друг път, когато даваш, се радваш? Когато си разположен към някого, приятно ти е, когато даваш. Но щом не си разположен комуто даваш, заставен си да дадеш, не ти е приятно. Някой казва: "Малко дадох." Ние го считаме като явление, че така трябва да бъде. От какво произтича, че спрямо някой човек не може да бъдеш разположен? Сега ти, като се възпитаваш, защо спрямо някого не може да бъдеш разположен? То не е само спрямо външните хора, но човек някой път и спрямо себе си не е разположен. Вземете простото явление, вземете огледалото, огледайте се. Някой път се харесваш, някой път не се харесваш. Щом се огледаш, не си красив, неприятно ти е. Не знаеш как да излезеш от това затруднително положение. Питам, защо човек иска да бъде красив? То е един стремеж на духа. Тя е една необходимост. Нещата, които се оформяват, представляват красотата на физическото поле. Щом е красив човек, имате вече завършен акт, животът се изразява. Красота има във всички съзнания, във всички области на живота. Запример, ако вие бихте се пренесли в един по-висш свят, [той е красив,] защото външната красота е израз на съзна178

~ 17 ~

Доброто оръжие

Общ Окултен клас / Други издателства

"Доброто оръжие", 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.). Второ издание,
ИК "Хелиопол", София, 1994 г., ISBN 954-578-026-6.

съдържание

живо. От този принцип са животните, и хората. Външно човек е форма. произлезли и растенията и в която е поставено някакво X с ъдържание. Съдържанието е ценно, защото има Боже ствен произход. Следователно, ако под думите ””кат мене втори човек няма”, се разбира съдържанието на човека, има смисъл да се говори така. Обаче, ако форма та мисли, че като нея няма друга в света, тя е на крив път. Колкото да е красива н формата на някои съд, той е ценен, не поради своята форма, но поради съдържанието, което е сипано в него. Започне ли формата да мисли, че съдържанието и тя са едно и също нещо, непременно ще се заблуди. Когато съдържанието се излее, остав празна форма, която няма вече тази ценност, какват първоначално е имала. Човешкото тяло представя форма, съставена от мно жество малки форми. Например, главата е форма, в коя то разумната природа е поставила най-ценното съдържа ние мозъкът. Горната част на главата, дето се намира| моралните центрове на човека, представя главната дина мическа сила на мозъка. Деятелността на мозъчните центрове определя формата на човешкото лице. Колкот по-деятелна е мисълта на човека, толкова и лицето по-дълго. Природата е определила известни норми, които трябва да отговарят дължината и широчината н лицето. Хора, които имат кръгли, валчести лица, прилй чат на деца. Обикновено те се занимават с дребни ра ти; те мислят как да премахнат препятствията от св път. Те обичат да живеят без мъчнотии. Има изключен и от това правило. и Колкото по-разумен става човек, толкова повече цето му се удължава. Значи, когато линиите се удъл ват, разумността и будността на ума се увеличават. 176

~ 18 ~

Съборни беседи - Част 5 от 5 - Младежки събори (1923г. до 1930г.)

Съборни беседи / изд. Бяло Братство

"Съборни беседи", 1 до 8 младежки събори на учениците от Всемирното Бяло Братсво (1923г.-1930г.)

съдържание

И колко бил той разочарован, когато трябвало от сутрин до вечер непрекъснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинаещи ученици! В края на първия месец той се считал напълно за пропаднал, а мислил се вече и за настоящи идиот. И що? – На първия концерт след своето обучение, той добил всичката известност и слава, която вече никой не му отрекъл. Нещо съвсем малко е липсвало в неговата музика, което той по такъв необикновен начин придобил – то било изразът. Може би на нас именно, предстои тази опитност: идеите, които ни вълнуват, са ясни за нас; ние имаме убеждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживеят и дадат израз. В сегашния, тъй усложнен живот, нашите разбирания, нашите методи, нашите сили отиват в противовес на общото течение на мисълта, на методите на заобикалящото ни общество. Тъкмо за туй ние можем да различим, да съпоставим и да видим най-после, че външното благополучие никак не отговаря на вътрешното такова, че външната начетеност не означава още духовност или дълбочина на ума, нито пък общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродетели. Затова, когато нещата и отношенията в живота са тъй разновидни и противоречиви, ученикът трябва да има една скала, о която да се разбиват несъобразностите. Потребен е един метод, проверен и абсолютен. Тайната на едно ученичество е тайна на един такъв метод. В света са дадени различни методи, обаче опората, стимулът на всички без изключение е една – това е будността. За всички ученици будността е начало, задача, цел, а впоследствие, тя става път. Будността е дете на времето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будността борави с най-малките математични величини; в 242
една милиардна част от секундата се решава съдбата на цял човешки живот, на цял народ, на цяла раса, а и на цялото човечество. Затова будни, всеки при светилника си! (Един девиз, повтарян от хиляди години). На Изток, чували сме, че има школи, които, чрез магичността на думите и силата на желанието препоръчват на своите ученици постижението на задачите и идеалите си. Ако една цел, едно духовно томление се оживи, като една вътрешна нужда, то тя възпламенена би осветила пътят към себе си. И тъй, ако в скръбта и в радостта, в отчаяние, както и в благополучие, желаем, търсим и изговаряме будността, тя ще ни покаже метод към себе си. Така ще притежаваме тайната на ученичеството. Тъй ще изразим живота в Любовта. Тъй ще изразим пътя в Мъдростта. Тъй ще се внедрим в Истината, която е Красота. Да изразим Будността! 243

~ 19 ~

Живот и отношения

Младежки окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Живот и отношения", 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.), държани от Учителя П.Дънов. Първо издание, София, 1947 г.

съдържание

178 ви пригърбен. — Той се е отклонил от перпендикуляра, направил е известно нарушение. — Кога се наклонява перпендикулярът ? — Когато върху него се тури някаква тежест. Не туряйте на перпендикуляра никаква тежест, която може да го наведе на една, или на друга страна. Перпендикулярът трябва да бъде абсолютно без тежест. Той е права линия, в която всички сили се уравновесяват. Щом перпендикулярът уравновесява силите, човек мисли право. Неговият гръбнак е успореден на перпендикуляра. Всяка права, която не е успоредна на гръбначния стълб, не е перпендикуляр. И обратно: ако гръбнакът не е успореден на перпендикуляра, той не е прав, има нещо изкривено в него. Тогава нито перпендикулярът е мярка за определяне посоката на плоскостта, нито гръбнакът. За да бъде една права перпендикулярна на дадена плоскост, това зависи от будността на човешкото съзнание. Ако в твоя умствен или духовен свят стане известно нарушаване, ти губиш будността на съзнанието си, губиш своя перпендикуляр в живота и влизаш в бурното море. И часовникът има свой перпендикуляр. Точката, която не се движи, е свързана с перпендикуляра, т. е. с махалото, което е в постоянно движение. Законът за перпендикуляра е физически закон, но вие трябва да го пренесете и в духовния свят. Там този закон гласи: Двама души могат да бъдат в хармония само тогава, когато перпендикулярите им са успоредни. Не са

~ 20 ~

Допирни точки в природата

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.),
Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. ISBN-10 954-744-072-1; ISBN-13 978-954-072-2

съдържание

46 ЛЕКЦИЯ IV ОТЛИЧИТЕЛНИТЕ ЧЕРТИ НА ЖИВОТА Животът е състояние но душата, в което тя се самосъзнава, т.е. съзнава, че живее, че се намира в хармония със себе си, с великите закони на Природата. Да бъдете в хармония със себе си, това значи всичко във вас да бъде в пълен ред и порядък. Представете си, че имате хубава, добре наредена градина, всичките й пътеки постлани с пясък и вие се разхождате из пътеките й доволен, щастлив. По невнимание обаче каквото сте носили, забравяте го на пътеките тук някое гърне, там някое столче, другаде разхвърляни камъни. Прибирате се вечерта вкъщи доволен, че всичко е в ред и порядък. Случва се, че същата вечер още, увлечен в своите философски размишления, пожелавате да излезете в градината, за да се разходите, да подишате чист въздух. Както вървите из пътеките, спъвате се в гърнето и се чудите кой е оставил това гърне на пътя ви. После се спъвате в столчето или в някой камък и се чудите кой е оставил тези неща на пътя ви. Забравяте, че вие сами сте оставили тези работи из пътечките на градината. Като се блъскате от предмет на предмет, най-после казвате: „Чудно нещо, как се е обърнал светът с главата надолу!" Кой е обърнал света в това положение? Вие самите сами вие сте обърнали вашия свят с главата надолу, сами вие сте поставили пречки по пътя на вашия живот, а после се чудите кой ги е поставил. Спъвате се в нещо и започвате да скърбите. Трябва ли да скърбите, че се е прекатурило едно малко столче? Ще скърбите ли, че сте се спънали в нещо и сте паднали на земята? Вие трябва да скърбите, ако разберете, че някой ваш неприятел е поставил тази пречка на пътя ви. Но ако знаете, че сами сте причина за това, няма защо да скърбите. И тогава не остава нищо друго, освен да се наведете, да вдигнете пречката от пътя си и да я турите настрана. Следователно, като изучавате Живота, започнете от найсъществените, от най-елементарните му прояви. Що се отнася до същината на Живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на Живота, това значи да разберете какво представлява Бог в своята пълнота. Невъзможно е да разберете Бога във всичката Негова пълнота. Вие не можете да разберете дори каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко, чувства се господар, неограничен, мощен в своите възможности да направи каквото пожелае. За вас
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ВТОРА 323 се гледаме в огледало. Там ние виждаме образа си. Казваме отражение на даден образ, отражение на звука, отражение на светлината това е все ехо. Кое заставя човека да се оглежда в огледало? Желанието на човека да има представа, понятие за своя образ го заставя да се оглежда в огледало. Ако с едно или с неколкократно оглеждане в огледалото човек има представа за себе си, тогава въпросът познай себе си е разрешен. Казват някои, че за да се види, за да се познае, Природата е създала външния свят, т.е. света, който виждаме около себе си. Този свят е отражение на реалния, на Божествения свят. Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В значи реалният свят се намира в точката В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога и да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда; това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в Живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на Природата. Оттам и животът на човека е толкова С • А В Фигура 1 по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 мин. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в
328 ЛЕКЦИЯ XXIII НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД За Доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично. Следователно ученикът трябва да бъде буден всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате, например, ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? Защото след като е пропуснал една година, трудно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са неизбежни, въпрос е само дали те ще бъдат в началото, или накрая. Никой не е избегнал и няма да избегне мъчнотиите. Щом започнете една работа, каквито мъчнотии и да срещнете, не отлагайте всяко отлагане носи след себе си лоши последствия. Всяка Божествена идея трябва да се посее точно на определеното за нея време, никакво отлагане! След като посеете идеята, ще я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъфне и завърже плод. Затова обаче се изисква точност. Земеделецът сее всяко семе в своята градина в точно определено за него време ни по-рано, ни по-късно. Така трябва да постъпвате и вие с Божествените идеи. Представете си, че ви се даде задача да дойдете в класа точно в 7:30 ч. вечерта; с тази задача ще изпитате точността си, ще видите какво отклонение правите в съзнанието си. Успехът на ученика се дължи на неговата точност. Ако англичаните успяват в живота си, това се дължи на тяхната точност. Англичанинът е точен на думата си: каже ли ви, че ще се срещнете в 4 ч., точно в това време той ще бъде на определеното място нито минута по-рано или по-късно. Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен. Точността е условие за съграждане на неговия бъдещ живот. Точността е хармония, такт, музика в Живота на човека. В Природата всичко е строго определено. Тя точно е определила времето за всяко свое действие. Тя точно е

~ 21 ~

Време и сила

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26),
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. ISBN-978-954-744-127-9

съдържание

357 21. Групиране на сили ● Размишление върху числата, с които си служи Природата. ● Опит с броене на житни зърна – практически начин да се разбере какво е милионът. 22. Малкото съпротивление ● Упражнение за усилване на очите и за концентрация – съсредоточаване на погледа върху предмет, без да се примигва. ● Излизане вечер в бурни, тъмни нощи, и прекарване на открито около един час. ● Упражнение за развиване на самообладанието. ● Начертаване само с ръка на правилна окръжност. ● Опити за лекуване на страх и неврастения. 23. Качества на здравия човек ● Опит за проверка на будността на съзнанието в планината. ● Написване и сравняване на дробите 1/2 и 2/10 000 000. ● Упражнение за успокояване на нервната система и за освобождаване от излишната енергия в организма. 24. Работа в съзнанието ● Съсредоточаване върху избрана идея за пет минути. ● Начертаване на прави успоредни линии за проверка на състоянието и устойчивостта. ● Начертаване на 100 успоредни линии на половин сантиметър една от друга – 5 дни по 20 линии, с отбелязване на дните. ● Упражнение1: Ръцете напред с длани към тялото. Описване на кръгове с ръцете настрани и надолу и изнасяне последователно на десния и левия крак настрани. ● Упражнение 2: Описване на кръгове с ръцете настрани и повдигане последователно на десния и левия крак. 25. Влияние на цветовете ● Опити за изучаване на влиянието на цветовете върху очите в различни часове на деня. ● Опити за лекуване с цветове – жълт, син, червен... ● Опити за изучаване на влиянието на цветните лъчи върху мозъка. ● Упражнение с цветовете и изговаряне на думите „любов, мъдрост, истина“.

~ 22 ~

Божествената мисъл

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Божествената мисъл", Младежки окултен клас - година седма, (1927-28),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г., ISBN: 978-954-744-165-1

съдържание

311 ПРИЛОЖЕНИЕ Лекция Творец на съдбата си: упражнение за усилване на зрението. Лекция Живот във формите: упражнение за изучаване на лекциите. Лекция Практически правила: правила за взаимоотношения между хората. Лекция Двете посоки: задача за отбелязване на състояния. Лекция Методи за хранене: 1. Правило при хранене; 2. Задача за десет дни, свързана с новия начин на хранене. Лекция Втичане и изтичане: упражнение за 20 дни, свързано с будността на съзнанието. Лекция Тънкият конец и дебелото въже: задача за писане на правила. Лекция Основна идея: правило при обезсърчаване и обезверяване в човека. Лекция Закони на красотата: 1. Упражнение за подобряване на състоянието на централната и симпатичната нервни системи; 2. Метод при влошаване на състоянието на черния дроб.

~ 23 ~

Допирните точки в природата - Том I

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание,
Издателство "Бяло Братство", 1994 г., ISBN 954-8091-06-2. Според изданието - Младежки окултен клас. год. II (1922-1923), том II(3).

съдържание

това гърне на пътя ви. После се спъвате в столчето или в някой камък и се чудите кой е оставил тези неща на пътя ви! Забравяте, че вие сами сте оставили тези работи из пътечките на градината. Като се блъскате от предмет на предмет, най-после казвате: Чудно нещо, как се е обърнал светът с главата надолу! — Кой е обърнал света в това положение? Вие самите. Сами вие сте обърнали вашия свят с главата надолу. Сами вие сте поставили пречки по пътя на вашия живот, а после се чудите кой ги е поставил. Спъвате се в нещо и започвате да скърбите. Трябва ли да скърбите, че се е прекатурило едно малко столче? Ще скърбите ли, че сте се спънали в нещо и сте паднали на земята? Вие трябва да скърбите, ако разберете, че някой ваш неприятел е поставил тази пречка на пътя ви. Но ако знаете, че сами сте причина за това, няма защо да скърбите. И тогава не остава нищо друго, освен да се наведете да вдигнете пречката от пътя си и да я турите настрана. Следователно, като изучавате живота, започнете от най-съществените, от най-елементарните му прояви. Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете какво представлява Бог в своята пълнота. Невъзможно е да разберете Бо га във всичката Негова пълнота. Вие не можете да разберете дори каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко, чувства се господар, неограничен, мощен в своите възможности да направи каквото пожелае. За вас това е непонятно.Вие съзнавате в себе си, че не можете да нап50

~ 24 ~

Добрите навици - Том II

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., том 2. Второ издание.
Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г., ISBN 954-8091-07-0. Според изданието - Младежки окултен клас. год. II (1922-1923), том II(4).

съдържание

росът „познай себе си“ е разрешен. Казват някои, че за да се види, за да се познае, природата А В е създала външния свят, т.е. света, който виждаме около себе си. Този свят е отражение на реалния, на Божествения свят. Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В. Значи, реалният свят се намира в точката В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога и да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда. Това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее 135
Следователно ученикът трябва да бъде буден, всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието Срещате запример ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? Защото след като пропуснал една година, мъчно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са ’ бежни. Въпрос е само дали те ще бъдат в нача лото или накрая. Никой не е избягнал и да избегне мъчнотиите. Щом започнете една работа, каквито мъчнотии и да срещнете, не отлагайте. Всяко отлагане носи след себе си лоши последствия. Всяка Божествена идея трябва да се посее точно на определеното за нея време. Никакво отлагане! След като посеете идеята, ще неизняма я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъфне и завърже плод. Затова обаче се изисква точност. Земеделецът сее всяко семе в своята градина в точно определено за него време ни по-рано, ни по-късно. I ака трябва да постъпвате и вие с Божествените идеи. Представете си, че ви се даде задача да дойдете в класа точно в 7 1/2 ч. вечерта. С тази задача ще изпитате точността си, ще видите какво 142

~ 25 ~

Живот и отношения

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Живот и отношения", Младежки окултен клас - година 11, (1931г.-1932г,),
Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013г, ISBN 978- 954-744-219-1

съдържание

126 ЖИВОТ И ОТНОШЕНИЯ кото показват времето. Стрелките на часовника са свързани с общия механизъм. Значи и те, колкото и да са малки, имат отношение към цялото. Какво ще стане с часовника, ако колелцата, пружината и стрелките му престанат да извършват своята служба? Часовникът ще спре. Сега и вие като малките деца трябва да изучавате елементарни работи, докато се научите да изпълнявате известна служба. Например вие още не знаете да дишате правилно – вие дишате само с върха на дробовете си. Като дишате, ще държите главата си изправена, точно перпендикулярно на земята; ще теглите една права линия от центъра на Земята до центъра на Слънцето и ще застанете в това положение. Понеже не сте господари на себе си, може да стане едно малко отклоняване. Вие сте млади, изправени и се питате защо старият човек върви прегърбен. Той се е отклонил от перпендикуляра, направил е известно нарушение. Кога се наклонява перпендикулярът? Когато върху него се тури някаква тежест. Не туряйте на перпендикуляра никаква тежест, която може да го наведе на една или на друга страна. Перпендикулярът трябва да бъде абсолютно без тежест – той е права линия, в която всички сили се уравновесяват. Щом перпендикулярът уравновесява силите, човек мисли право, неговият гръбнак е успореден на перпендикуляра. Всяка права, която не е успоредна на гръбначния стълб, не е перпендикуляр; и обратно: ако гръбнакът не е успореден на перпендикуляра, той не е прав, има нещо изкривено в него. Тогава нито перпендикулярът е мярка за определяне посоката на плоскостта, нито гръбнакът. За да бъде една права перпендикулярна на дадена плоскост, това зависи от будността на човешкото съзнание. Ако в твоя умствен или духовен свят стане известно нарушаване, ти губиш будността на съзнанието си, губиш своя перпендикуляр в живота и влизаш в бурното море. И часовникът има свой перпендикуляр: точката, която не се движи, е свързана с перпендикуляра, т.е. с махалото, което е в постоянно движение. Законът за перпендикуляра е физически закон, но вие трябва да го пренесете и в

~ 26 ~

Специален клас - Школни години 1 - 6 (1922г. до 1927г.)

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Специален клас", 1 до 6 година (1922г.-1927г.)

съдържание

261 Следователно, като изучавате Живота, започнете от найсъществените, от най-елементарните му прояви. Що се отнася до същината на Живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на Живота, това значи да разберете какво представлява Бог в своята пълнота. Невъзможно е да разберете Бога във всичката Негова пълнота. Вие не можете да разберете дори каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко, чувства се господар, неограничен, мощен в своите възможности да направи каквото пожелае. За вас това е непонятно. Вие съзнавате в себе си, че не можете да направите това, което желаете, и се чувствате нещастен. Няма защо да страдате, тъкмо в безсилието ви се заключава вашето растене. Днес сте изпълнени с радост, скачате, пеете, мислите, че всичко можете да направите; утре виждате, че нищо не можете да постигнете. Днес се качвате, утре слизате, но не знаете защо се качвате и защо слизате. В тези контрастни състояния именно вие растете. Ако ви попитат защо сте дошли на света, нищо не можете да кажете. Отде сте дошли – пак нищо не знаете. Някои философи, учени казват, че сте дошли от другия свят, но вие не помните това. Имате ли някакви спомени от другия свят? Не само това, но вие не помните дори нещо от първата си годишна възраст, от първата година на раждането. Помните ли нещо от първата година на своето детинство? Нищо не помните. И от втората, и от третата година на детинството си нищо не помните. Може би едва в четвъртата година на детинството ви е станало слабо пробуждане на съзнанието и вие сте запазили някакви спомени от това време. Като разсъждавате така, като се анализирате, ще видите, че има мъчни въпроси за разрешаване, които трябва да оставите настрана. Например, какво бихте писали върху темата: „Що е Бог“? Едни ще пишат, че Бог представлява онази Първична велика сила, която е

~ 27 ~

Специален клас - Школни години 7 - 12 (1927г. до 1933г.)

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Специален клас", 7 до 12 година (1927г.-1933г.)

съдържание

1784 можеш да имаш знание. Още много мъчно се определя тази психология. Ученият човек трябва да притежава тази сила, добрият трябва да притежава тази сила, която го прави да бъде добър и учен. Сега ние не говорим за тези учени, които са заучили тези работи, но говорим за онези, които носят тази сила в себе си. Защото ако човек няма тази сила на ученост, той не може да бъде учен. Мисълта ми е, човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание, човек придобива тази сила, той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе, това е неговото богатство. Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува. Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят. Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание. Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила. Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание. Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието. Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава? По колко неща човек трябва да се отличава? По какво се отличава човек? (Че той може да мисли). Има известни знания, които не са потребни. Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар? (Дясната ръка минава под лявата). Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате?

~ 28 ~

Пътят на доброто

Младежки окултен клас / изд. Жануа '98

"Пътят на доброто". Младежки окултен клас. X школна година (1930–1931). Първо оригинално издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 628 с. ISBN 954-9589-52-8.

съдържание

техния смисъл, ти не можеш да говориш. Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата. Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума. Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори. Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор? Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер? Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той? За колко го оценявате вие? Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди? 24 милиона. Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила. Знанието на човека се определя от известна сила, количествена сила, която дава възможност да придобиеш знанието, ако нямаш тази сила, ти не можеш да имаш знание. Още много мъчно се определя тази психология. Ученият човек трябва да притежава тази сила, добрият трябва да притежава тази сила, която го прави да бъде добър и учен. Сега ние не говорим за тези учени, които са заучили тези работи, но говорим за онези,които носят тази сила в себе си. Защото ако човек няма тази сила на ученост,той не може да бъде учен. Мисълта ми е,човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание,човек придобива тази сила,той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе,това е неговото богатство. Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува. Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство други не знаят. Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът,такава е будността на неговото съзнание. Някой от вас не знае,че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила. Щом дойде съзнанието,че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание. Ти щом вярваш, че имаш тази 235

~ 29 ~

Живот и отношения

Младежки окултен клас / изд. Хелиопол

"Живот и отношения", 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.), държани от Учителя П.Дънов. Издание на издателство "555", Варна, 2001 г.

съдържание

/киНит и / шии 1шгчuni 147 Урившнкччии, амитс. човек мш ли право. Неговият грьбпак е успореден на перпендикуляра. Всяка права, която не е успоредна на гръбначния е тьлб. не е перпендикуляр. И oopdiHo. ако ipiHJHa не е успореден на перпендикуляра, топ не е нрав, има нещо изкривено в него. Тогава пито перпендикулярът е мярка за определяне посоката па плоскостта, пито гръбнакът. За да бъде една нрава и е ри е и д и к у j 1 я р и a 11 a ; i а д c 11 а и л o c к ( jc t , т ига з а в и c i1 t оуднос i ra на човешкото съзнайие. Ако в твоя уме п или духовен свят е тане извеел нарушаване, ти губиш будността на с ъзнанпетосн. губиш своя перпендикуляр в живота и влизаш в оурното море. I I часовникът има свой перпендикуляр. 1очката, която не се движи, е свъ )зана с перпендикуляра, не. с махалото, което е в постоянно движение. Законът за перпендикуляра е физически закон, по вие гряова да го пренесете и в духовния с вят. Там този закон гласи: Двама; уши могат да бъдат в хармония само тогава. когато перпендикулярите им са успоредни. Не са ли успоредни и те не са в хармония. Ако единият е гърбав, а другият изправен, те никога няма да бъдат в съгласие. Какво тряова да направа за да с с хармонизират П и гам. А к о е ди и гоен ода р от и в а д а т ъре и ра б () т i ти ри. какви ще вземе? Здрави, способни за работа. Може да пазари и един гъроав, по малко ще разчита на него. Като види здравия рлитник. той ще го по тупа но гърба, ще му се зарадва. Кои човек е г 1 ) с а в — Г ъ ]) ба 1з е т () зи. кс) ii тс) не .мисли право. I ъроав е този, конто не чувства право. Гъроав е този, конто не постъпва право. Аз говоря за онази гърбавина. която няма никакъв rm а не за гърбавината на окръжността. Тя е кривина, а не гърбавина. Окръжността е с ъставена от безброй нрави линии. —