~ 1 ~

Петимата братя

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Петимата братя.", Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 1923г., Издание на
ИК "Жануа‶98", 2010 г., ISBN: 978-954-376-038-1

съдържание

ПЕТИМАТА БРАТЯ • БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ С О Ф И Я 1949
$ Петимата братя а „Защото имам петима братя, да им засвидетелст ва, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място.“) „Защото имам петима братя“. В този стих са важни петимата братя. Каква роля играе числото пет? За онези, които не са запознати с висшата математика, числото пет няма никакъв смисъл. Казваме: Пет крини жито,пет ябълки, пет круши, пет златни монети и др. В числото пет има идея, то е идейно число. Ако наредим числата от естествения ред по три в една група, ще имаме: 1, 2, 3 — първа група; 4, 5, 6 — втора група; 7, 8, 9 — трета група. Каква роля играе числото пет? Единицата е творчески принцип — това, което твори. Това число_означава още киселина, която руши; тя приготвя материята. Числото две е основа; числото три е резултат, т. е. завършен плод. Като дойдем до числото четири и продължаваме да броим нататък, имаме същия закон: четворката е киселина; петорката е основа майката, а шесторката е резултат. Числото пет се среша често в Библията. „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Всяка истина трябва да се разбере в своите прояви. Следователно, и числото пет трябва да се посее, за да се прояви. Като го посеем, ще разберем качествата на почвата. Посейте в земята една ябълчна семка или едно житно зърно, за да разберете, богата ли е почвата, или бедна. Опитът показва качествата на нещата. Киселината, например, се познава по разрушителната й сила. Някои хора искат целия им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че ) Лука 16:28.
4 щастието се изкупва със жертви. Ако щастието е на единия полюс на живота, на другия полюс стои жертвата. „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това място.“ Значи, единият брат — богатият, който е вече в това мъчително място, мисли за петимата си братя. Те са почвата, основата на живота. Единият брат работи за петимата, за да не се развали почвата. Братът, който е на мъчение, има една добра черта — желае доброто на петимата си братя. Той иска да ги избави от това място, да предотврати техните мъки. Обаче, Аврам му казва, че неговите братя трябва да слушат Мойсея и пророците. — Кой е Мойсей? — Световната власт и политиката, която тя прокарва. Мойсей е законът, който оформява нещата. — А пророците? — Те представят религията, науката, културата, които дават потик на човека да се развива. Пророците работят за правилното провеждане на Мойсея. Те го оформяват. Затова Аврам казва: „Те да слушат Мойсея и пророците.“ „Имам петима братя.“ Едно съвпадение: и човек има пет сетива — осезание или пипане, обоняние, вкус, слух и зрение. Петте сетива са свързани с петте свята, или петте вида материя, които се различават по степента на своите вибрации или трептения. Материята, която работи с чувствата, е доста груба. Това всеки е опитал. Колкото по-възвишени са чувствата на даден човек, толкова повече тяхната материя се облагородява. Ако двама приятели се хванат за ръце, чувствата им се преливат от един на друг. Като отпуснат ръцете си, връзката между чувствата им не се прекъсва. Ако в момента, когато двамата приятели държат ръцете си, мине край тях човек с груби чувства, и двамата ще изпитат известно страдание, като че някой иска да прекъсне тяхната връзка. Това показва, че чувствата, наистина, са нещо материално, което се отразява и върху физическото тяло на човека. И при вкуса се образува връзка, но по-фина от тази при хващане на ръцете. И при целувката се образува връзка. Като знаете това, образувайте хармонични връзки. Когато се целуват, хората не обичат да ги виждат други, да не внесат нещо нехармонично в тях. Връзка се образува още и чрез обонянието. С миризмата си, цветята привличат хората и насекомите и така създават връзки. Казва
се за някой търговец, че има нюх, т. е. отдалеч помирисва нещата и ги нагажда според интересите си. Има ловджийски кучета, които отдалеч подушват заяка. Тук го търсят, там го търсят, докато го хванат и го занесат на господаря си. Това е „нюх“ — помирисване. Когато двама търговци се срещнат, с цел да се сдружат, и двамата правят усилия, настройват носа си да помиришат, дали ще има печалба от дружбата им. Като правят някаква сделка, те искат да мине незабелязано, никой да не ги знае. Ако ги знаят, ще им развалят работата. И тъй, съществуват пет вида връзки: първата връзка произлиза от пипането или осезанието; втората произлиза от обонянието; третата — от вкуса; четвъртата — от слуха, т. е. от разумната човешка реч, а петата произтича от зрението. Последствията на първите три връзки са 75% лоши, а само 25% — добри. Последните две връзки са по-идеални. Ето защо, връзка, създадена въз основа на слуха и зрението, е по-устойчива от първите три. Дето има пипане, вкусване, връзките са слаби, не издържат дълго време. Там има ядене и пиене, наздравица. Тези връзки се развалят лесно. Връзки, които имат за основа удоволствието, не са разумни. Последствията им не са добри. Там започват добре, но свършват зле. „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Добро е желанието на богатия, да помогне на петимата си братя, но Аврам казва, че ще ги свърже с Мойсея и пророците. Питам: Как можете вие, културните хора на XX в., да осмислите своя живот ? Политиците искат да осмислят живота си по особен начин, но още не са успели. От осем хиляди години хората воюват, разрушили са много градове. Те убиват, затварят, но живота си още не могат да осмислят. И в миналото, и сега хората се мъчат и не могат да се освободят от мъчението си. Само богатият ли се мъчи днес? — Всички се мъчат — и богати, и бедни. Кой не се мъчи днес?—Кога ще отидем на мястото на мъчението?— — И сега ние сме там, няма какво повече да ходим. — Като умрем, ще отидем ли и ние на мястото на богатия? — Чудни сте, вие и сега сте там. Мислите ли, че ако ви хване член 4, не сте на мястото на богатия? — Кой е отец Аврам? — Той представя разумните хора. Те се от
6 личават от неразумните по своите принципи. Разумните са хора на мира и на любовта, а неразумните — на размирието и убийствата. Разумните казват на неразумните: Ние можем да ви помагаме и съчувствуваме, можем да бъдем между вас, но не можем да служим на вашите методи и разбирания. Казвате: Да се примирят всички хора, да подобрят живота си. — Как ще се примирят ? Как ще се примириш с онези, които живеят в омраза, насилие, убийства? Ние живеем в братство и равенство, в мир и любов. Как ще се примирим тогава? Лазар показа, че ако човек от нисшата култура, с нисши разбирания, влезе между хора от висша култура, той не може да живее с тях в братство и равенство. Лазар е човек от висша култура и попадна между хора от нисша култура. Цял живот той прекара пред вратата на богатия, който не му даваше нито трошица от неговата трапеза. Умря Лазар и се върна в културата на мира и любовта. В която държава влезете днес, навсякъде ще видите две различни разбирания: едни подържат насилие, камшик, затвори, бесилки. Други подържат Христовия закон. От осем хиляди години хората все бесят, колят, но какви са резултатите им? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка кръв или кръв на животно. Земята е толкова нечиста и опетнена! Небето е решило да потопи всички континенти на земята. Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя. Нужно е една почивка, едно пречистване на земята. Сегашните хора не подозират, при какви опасности живеят. Въпреки това, те търсят само удоволствия. Никой не иска да прави зло. Всеки има красиви желания, благородни подбуди, но няма разбирания, не знае, как да живее. За обяснение на горната мисъл, ще ви приведа следния случай. Влизаш в черква, слушаш, какво се проповядва там. На излизане от черквата започват да разискват върху думите: Син Божи ли е Христос, или не? Ако си позволиш да кажеш, че Христос не е Син Божи, ще те нарекат еретик. Питам онези, които признават Христа за Син Божи, прилагат ли Неговото учение? Не е въпрос, кой е Христос и какъв е Той. Важно е, че никой не може да познае Бога и Христа вън от любовта. Дето отсътствува любовта, там е насилието. Колкото и да разчита една държава на
7 своите мощни оръжия, щом насилието се шири в нея, тя е място на мъчение, тя е адът в света. Имаш хубав, здрав кон, всеки ден го товариш с хиляда килограма тежест и се радваш, че може да ти служи. Конят пъхти, поти се, но ти не искаш да знаеш и казваш: Отличен е моят кон, много работа ми върши. Конят тегли ли, тегли, но ти не влизаш в положението му. Сега ще дойда до положението на жената от старата култура. Млада мома се влюбва в един момък и започва да му говори: Ти си ангел, мой спасител. Аз ще живея само за тебе. Моето сърце е твое. Ще те обичам с всичката си душа. Той слуша и си мечтае, как ще живеят в бъдеще. Среща приятеля си и му казва: Знаеш ли, каква мома срещнах? Обича ме, готова е да се жертвува за мене. Приятелят му го слуша и мълчи, нищо не казва. Момъкът хвали момата на майка си, изнася нейните качества, любовта й към него. Майката казва: Синко, тази мома не е за тебе. — Как си позволяваш да говориш така? Тя е ангел, няма подобна на нея. — Ще видиш, ще се убедиш в думите ми. Те се оженват, и не се минава една година от женитбата, тя започва да се проявява, да изисква от него нов костюм, модерни обувки, златни украшения. Дали той има средства, или не, тя не иска да знае. Тя му казва: Моите съседки имат хубави дрехи, обувки, украшения, и аз искам същото. Имаш, или нямаш пари, не е важно, ще ми доставиш всичко, каквото ти искам. И сега тя е ангел, но на старата култура — на безлюбието. За да има мир вкъщи, той задоволява желанията й, докато един ден го турят в затвор за дългове. Съседите казват: Добра, благородна жена е тя, но той излезе лош човек. Аз пък казвам: Добър човек е той, но жена му го прати в затвора. Оттам той вика: Жено, ела да ми наквасиш гърлото! — Не влизам в затвора — отговаря жената. Така постъпват и мъжете. Така постъпват и църковниците. Така се постъпва навсякъде в живота. Днес повечето хора говорят за Бога, за морал, за честност, а какво ли не се крие зад тези думи. Религиозният казва: Вярвай в Бога! — В Бога вярвам, но в тебе не вярвам. Отиваш в един магазин да си купиш плат. Питаш търговеца: Вълнен ли е този плат? —Да, вълнен е. Купиш плата и, като се върнеш вкъщи, изследваш го,
8 да видиш, наистина, ли е вълнен. Оказва се, че само една трета е вълна, а останалото — памук. Занасяш плата на търговеца и го питаш: Защо ми каза, че платът е вълнен? — Отде да зная, че имало и памук? — Щом не знаеш, кажи си истината. Преди години бях в един провинциален град. Срещнах се с един обущар евангелист, който знаеше добре цялата Библия. Понеже имах нужда от обувки, запитах го: Приятелю, можеш ли да ми ушиеш едни обувки? — Мога. Ще ти ушия такива обувки, каквито никога не си носил. Ще бъдеш доволен от тях и ще ме помниш завинаги. Той ми взе мярка и определи, кога ще бъдат готови. На уречения ден, отивам да взема обувките си, и обущарят ми предлага ново положение: дава ми готови обувки, които направил на един офицер, Понеже не му били по мярка, оставил ги на обущаря, да ги продаде на някого. Опитах ги, дойдоха ми на мярка. Попитах го: Здрави ли са? — Много здрави, ще ги носиш с години. Взех обувките, платих му, колкото искаше, и си отидох. Обаче, останах изненадан. След един месец обувките се скъсаха, кожата се напука. Занесох обувките на обущаря и го запитах: Защо се пукна кожата толкова скоро? Нали каза, че е здрава? — Отде да зная? Случват се такива работи. Сега, в което общество и да влезете, която църква и да посетите, навсякъде ще видите все напукани кожи. Един ден отидох при един светски обущар. Занесох му една кожа за обувки, с молба, да я прегледа и да се произнесе за здравината й. Той прегъна кожата на няколко места; обърна я на другата страна, пак я прегъна; пречупи я няколко пъти и, веднага кожата се напука. Той каза: Тази кожа не е здрава. Ето, аз ще ви покажа, коя кожа е здрава. Взе една от своите кожи и я подложи на същите опити. Огъва я, мачка я, обръща я на една и на друга страна, и най-после каза: Ето една здрава кожа. От примера с двамата обущари, аз вадя следното заключение: Във всеки човек има две култури — стара и нова, две естества — нисше и висше. Към нисшето естество се отнасят нисшият ум и нисшето сърце, със свой определен стремеж. Към висшето същество се отнасят висшият ум и висшето сърце — също със свой опре
9 делен стремеж. Няма човек в света, в когото тези две естества да не са се изявили. • Един интересен случай от човешкия живот показва, какви са резултатите от проявата на нисшето естество в човека. Млад момък, Моис Бекето, бил назначен на пост, да охранява един голям мост, през който минавали влаковете, да отваря и затваря ключа на моста, според нуждата. Когато влакът минавал, Моис затварял моста и, след заминаването му, пак го отварял. Щом свършвал работата си, той бил свободен да се прибере у дома си. Млада, красива мома, някоя си Хенриета, се влюбила в този момък и започнала често да го посещава. Няма нищо лошо в това, но тази любов му причинила голяма пакост. Един ден, както бил на поста, Хенриета дошла при него и започнали да се разговарят. Увлечен в чувствата си, той забравил да затвори моста. В този момент експресът пристигнал. Момъкът не успял да затвори моста навреме, и експресът паднал в реката. — Кой е причина за това нещастие? — Сляпото човешко естество, т. е. нисшето начало в него. В заключение на това, казвам: Много проповедници и владици, религиозни и светски хора, учени и прости така се увличат в своите интереси, в парите, в удоволствията, че, като минава Христос през моста, те стоят захласнати и забравят да го затворят. Христос минава, но те не Го виждат. Казвам: Не е време сега да се любите. Тренът минава. Затворете моста! Като мине тренът и отворите моста, можете да се любите, колкото искате. — Какво станало после с младия момък, Моис? — Осъдили го на десетгодишен строг тъмничен затвор. — Какво представя Мойсеевото учение? — Законът. Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в действителност. Какво си мислил, какво е било състоянието ти, законът не иска да знае това. Всяко нещо трябва да става точно навреме! В старата култура, в която и досега още хората живеят, се проповядва само насилие. Нужна е старата култура, нужно е насилието. — Кога? — Когато копаеш лозето, когато ореш нивата. Ще насилиш ръката си, ще насилиш плуга и ралото. Ако чрезмерно насилваш ръката си, ще те заболи. Ако копаеш на нивата цели 10—15 часа, 0
10 не правиш ли насилие? Не насилваш ли мускулите си? Ако ядете чрезмерно, не насилвате ли стомаха си? Въпреки това, всички хора се стремят да доведат Царството Божие на земята. Помнете: Царството Божие няма да дойде на земята. — Защо? — Земята е условие за идване на Царството Божие, но тя няма да влезе в това царство. — Искаме да знаем истината. — Има истини, които не мога да изнеса, нито мога да ги доказвам. Те са опасни. — Защо? — Защото не можете да ги разберете. Ще ви разкажа една легенда. В далечното минало, когато светът се създавал, явил се и снегът, в чиста, бяла премяна. Той запазил чистотата си с хиляди и милиони години. Един ден се явил при него приятелят му и казал: Знаеш ли, че в света се явило едно красиво, светло слънце, с приятна светлина и топлина, които възрастват всичко живо и носят навсякъде радост и веселие? Снегът казал: И аз искам да преживея тази радост, да почувствувам това веселие. — Не може, то не е за тебе — отговорил приятелят му. Най-после снегът се наложил. Завели го при слънцето, което му се усмихнало кротко и благо. Какво станало със снега? Чудо! Той започнал постепенно да се смалява, да се губи, докато се стопил, и нищо не останало от него. Като видял това, снегът започнал да плаче. Следователно, ако и вашите разбирания са като на снега, слънцето ще ви стопи и от вашата бяла премяна няма да остане нищо. Кои семена възраства слънцето? Слънцето възраства само онези семена, които са минали вече през старата култура. Ледът, снегът, студът са символи на старата култура. Те представят Мойсеевия закон. Иде слънцето на живота, при което снегът ще се превърне във вода, както е станало навремето. В новата култура снегът няма да бъде толкова студен, колкото е сега. Той ще стане по-топъл, ще се топи, ще се превръща на вода, която ще полива градината. Мойсеевият закон трябва да се видоизмени, да приеме друга форма. Насилието трябва да изчезне. В древността, един от египетските фараони, на име Кухи Бентам, бил един от посветените членове на Бялото Братство. Той имал дъщеря — Изис Бухи, която посве
11 T щавал в знанието на Бялото Братство. Тя изучавала закона на четирите щастливи дни на годината. Първият ден бил в началото на пролетта, вторият ден — в началото на лятото, третият ден — в началото на есента, а четвъртият — в началото на зимата. За да изучи законите на щастието, Изис Бухи взимала уроци от Мелсадек — Учител на Бялото Братство. Тя отивала на урок през четирите щастливи дни на годината. На всеки урок той й давал по няколко скъпоценни камъни, между които имало три особени камъни. Тя трябвало да изучава всички скъпоценни камъни, но с трите от тях се занимавала специално. Тя туряла камъните в специално сандъче, дадено от Учителя й. Задачата на Изис Бухи била следната: взимала сандъчето със скъпоценните камъни и обикаляла града, с цел да посети всички къщи, в които имало бедни, болни, сакати; да види, какво влияние ще окажат скъпоценните камъни върху страдалците. Като влизала в къщата на един от страдалците, тя изваждала сандъчето със скъпоценните камъни и му казвала: Хвани един от тези камъни и виж, какво влияние ще окаже той върху тебе. Който камък пипнеш, той е за тебе. Всеки камък носел специално благо за човека. Един от камъните бил камъкът на любовта. Години наред тя посещавала бедни и болни, но никой не се докосвал до камъка на любовта. На вид, той бил прост, обикновен, с нищо не издавал своята стойност. И до днес още се разнася това сандъче по света, но никой още не е турил ръката си върху камъка на любовта. Преди пет-шест хиляди години се разнасяло това благо в Египет, във времето на посветените. И тази година Христос отваря сандъчето и предлага на хората да се докоснат до тези скъпоценни камъни. И в църквата се отваря сандъчето. Страданията, през които минава сегашното човечество, не са нищо друго, освен отваряне на сандъчето с благата на живота, които Бог е определил за човешката душа. Учените на миналото и сега спорят върху въпроса, има ли човек душа и дух. Едни приемат, че има, а други отричат. Някои учени отиват още по-далеч. Те отричат даже съществуването на ума и сърцето. Обаче, повечето учени подържат съществуването на ума и на сърцето, не в смисъл на физически органи мозък и сърце, но като органи
12 на умствения и духовен живот на човека. Според религиозните, има душа, но тя е лишена от форма. Не, душата има форма. Тя е много красива. Тялото е създадено по образ и подобие на душата, но е изопачено. За да се оформи като душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-низката до най-високата. Ясновидецът вижда това през утробата на майката. Той може да проследи всички форми в развитието на ембриото, докато стигне до формата на човека. Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е завършило своето развитие. Като човек, той е завършил развитието си, но не и като душа. След всичко това се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. За да стане това, нужни са още хиляди години. Питам: Колко пъти ще се завърти слънцето около своя център, в милионите години на човешкото развитие, ако само за едно обръщане са нужни 20 милиона години? Оттук, можете да си представите, колко време е нужно на човека, за да придобие истинския образ и подобие на Бога. — Слънцето ще се обърне най-малко 50 пъти, земята — хиляди и милиони пъти, а луната — още повече — може би милиарди пъти. Какъв ще бъде животът ви, ако сте при условията на луната или на слънцето? Доказано е, че животът на слънцето не е толкова сложен, както на земята. Животът на луната е още посложен от този на земята. Можеш ли, при трудните условия на живота, да мислиш за Бога, за някаква благородна идея, за идване Царството Божие на земята? И за това можеш да мислиш, но временно. Тъкмо се предадеш на тези идеи, и децата започват да викат: Татко, мамо, хляб искаме! Дрехи, обувки искаме! Ще се занимаваш ли дълго време с тези идеи? Често религиозните хора казват, че Бог ще оправи работите им. — Така е, от Божествено гледище, животът на земята е уреден вече, но какво ще кажете за вашия живот? И вашият живот може да се нареди. — Как? Нека всички българи кажат: Да заработим с общи усилия, да побратимим труда си. Нека всеки има своя къща, свой дюкян, своя нива, но да сподели печалбата си по братски с всички, които са работили заедно. При това положение, щеше ли да има бедни ? Идеята за братетво и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до въ
13 трешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура. Това е културата на Аврама, в лоното на когото влезе бедният Лазар, Докато живее в ограничителните условия на богатия, човек не може да изпълнява Божиите закони. Христос, като говори на учениците си с притчи, казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата.“ Преди няколко дни ми зададоха следния философски въпрос: Какво ще стане с даден предмет, ако отнемат някои от неговите качества? Питам: Какво става с почвата, върху която се посаждат различни дървета и растения? Макар че те отнимат известни елементи от нея, в края на краищата, почвата пак си остава почва. И като не дава, и като дава нещо от себе си, почвата не престава да съществуви. И без растенията, тя пак си съществува. Качествата са проява на субстанцията, която съществува сама по себе си, т. е. и без своите прояви. Ще кажете, че любовта е проява на Бога. Не, Бог е Любов. Следователно, вън от любовта Бог не съществува. — Какво е Бог вън от любовта? — Мъчение. — А вън от мъчението? — Небитие. — Що е небитието? — Самота. Когато е сам, човек не спори — всякакъв спор се преустановява. Ще ви дам следните мисли: Да любиш Едного, това е свобода; да любиш мнозина, това е робство. Да слугуваш на Едного, това е свобода; да слугуваш на мнозина е робство. Казват: Да служим на Англия, на Франция, на Германия, на България. — Кой народ, като слугува на тази или онази държава, е свободен? За да бъдем свободни, ние трябва да служим на онази велика идея, която обхваща всичко в света. „Имам петима братя, да не би и те да дойдат на това мъчително място.“ Казват, че богатият ще бъде на вечно мъчение. — Не, аз виждам, че неговото съзнание се пробужда. Аврам отговори на богатия: Има начин, чрез който и ти можеш да излезеш от мястото на мъчението. — Кой е този начин? — Мъчението и страданието. Ще се мъчиш и страдаш, докато научиш уроците на съвременната култура. След това ще дойдеш при мене. Това, което казват евангелските проповедници и православните свещеници за мъчението, не е верно. Според тях, човек
14 ще се мъчи в ада толкова години, колкото време е нужно за изпаряване на водата от океана, като се изпарява всяка година по една капка. Кой проповедник или свещеник е чул това от Господа? Чии думи са тези? Знае ли някой, какво наказание е определил Бог за грешниците? На земята има закони, по които съдят хората. Тогава, по кой Божествен закон осъдихте грешниците на толкова милиона години? Божият закон гласи: Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш любовта в себе си, ти ще страдаш. В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне. Опитай този закон. Признай в себе си, че Бог е Любов, и ти ще излезеш от мястото на мъчението; ще почувствуваш, че всички хора са твои братя. Следователно, ако искаш да се разшириш, приеми Бога в себе си като любов. Богатият каза на Аврама: „Отче Авраме, прати Лазара при петимата ми братя, да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Ако богатият прояви грижа към своите пет братя, не трябва ли и вие да помислите за своите пет братя? Вие сте тези петима братя, и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приемете любовта, за да не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия. И когато той се обърна към Аврама с молба, да изпрати Лазара да накваси гърлото му, Аврам каза: Не мога да направя това. Аз отивам по-далеч и казвам: Аз съм готов не само да наквася гърлото ти, но и да ти подам ръката си и да кажа: Вярваш ли в Бога? — Вярвам. — Готов ли си да се жертвуваш за брата си? — Готов съм. — Дай си ръката тогава. Това може да стане в един ден, в една минута, но такава, в която енергията е толкова интензивна, че да се равнява на интензивността на 35 милионите градуси топлина на любовта. В природата съществуват два процеса на пречистване: бавен и бърз. Мойсеевият закон е бавен процес. Там има клане, бесене, убиване. Законът на Христа, т. е. законът на Любовта е бърз процес. Който служи на този закон, той влиза заедно с Христа в рая. Така стана и с разбойника, който беше заедно с Христа на кръста. Той каза: Аз вярвам, че ти си Бог на Любовта. Приеми ме в
15 Царството си. Христос слезе от кръста и отиде до дъното на страданията, дето придоби такова разширение, че колкото дълбоко слезе, толкова високо се издигна. Много хора, като слезат долу, до 35 милиона градуса огън, придобиват голям стремеж, да се повдигнат нагоре. Това не трябва да ви плаши. Бъдете смели и решителни, да се повдигнете нагоре. Всички вие трябва да проповядвате онази велика, съзнателна любов, която е в сила да преобрази живота ви. Как ще приложите тази любов? Направете следния опит. Някой ви дължи 10,000 лв. Опитайте се да видите, можете ли да му простите дълга. Кажете си: Мога ли, в името на любовта, да простя на този човек десетте хиляди лева и да ги забравя? Ако можете да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите и я турете в огъня, да изгори. Направете опита, без да се колебаете. Някои искат да влезат без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно. Щом влезете в огъня и ще изгорите всичките си полици, т. е. всички недоразумения, всички огорчения и обиди. Всичко това ще изчезне. И като излезете оттам, ще имате чиста, кристална любов. Който има тази любов, той е готов на всякакви жертви. Днес проповядвам на жените: Вие трябва да обърнете мъжете си към Господа. Спасението на света е във вашите ръце — в ръцете на жените. Вие сте емблема на Любовта. Вие трябва да изправите изопачените умове на мъжете си. — Как ще стане това? — Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си — едного, без да му ставаш роб, ще обичаш едного, т. е. Бога ще обичаш в него. За някои жени казвам: Откак жените влязоха в новото учение, те забравиха мъжете си. Аз искам жените на новото учение да бъдат идеални; искам, всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели. Искам, жената да бъде умна, съобразителна, да схваща добре нещата и пред никаква мъчнотия да не се колебае. Желая, всяка жена от новата култура да се отличава по нещо: по вървежа си, да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна; дето минава, всички да казват за нея: Ето една благородна жена, сърце има тя. Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже:
16 Отказвам се от лошото си намерение. Не искам да върша повече престъпления. Искам, жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: Пътят, по който си тръгнал, не е прав. Не ми харесва този път! Ела с нас в пътя на любовта.. Какво прави сегашната жена? — Като види мъжа си, тя казва: „Хайде, да му намажа колата.“ — Няма какво да му мажеш колата. Това е Мойсеевият закон. Колкото и да му мажеш колата, тя все ще скърца. Мъжът не се нуждае от мазане. Друго нещо иска той, а именно: да бъде почитан и уважаван. Жена, която уважава и почита, има любов в себе си. Тя дава и на другите от изобилието си. Ще кажете, че тя се жертвува. Не, тя дава от изобилието си. Жертвата подразбира друго нещо. Божественото не трябва да се жертвува. Не мислете, че мъжът иска много. Неговата торба е малка, той не иска много. Щом започне жената да дава, мъжът казва: Стига толкова. Изобщо, Божественото дава от изобилието си, за да задоволи нуждите на всички страдащи. Жената на новата култура трябва да възпитава децата си, преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждащ Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства. Какво казва съвременната майка на сина и на дъщеря си? Тя казва на сина си: Синко, не вярвай на своята възлюбена. Тя има интерес от тебе, не те обича. На дъщеря си казва: Дъще, не вярвай на своя възлюбен. Той ще те излъже. Каква култура е тази, която се основава на безверието? Какво може да се очаква от нея? Въпреки съвета на майката, те се оженват и после не живеят добре. Как ще живеят добре? Жената не вярва на мъжа, а мъжът не вярва на жената. И аз, като проповядвам на синовете и дъщерите ви, възпитани в дух на безверие, те казват: Не му вярвай! — Какво ще стане, ако и аз, като проповядвам, кажа: Не вярвайте на тези! Аз съм искрен и, като казвам „не им вярвайте“, имам пред вид да вярвате в онова висше, Божествено съзнание, което се преплита с вашето. Това е съзнанието на Бога, Който живее по особен начин във вас. Има светли моменти в човешкия живот,
17 както и в целокупния живот, когато Бог се проявява в своята пълнота. Тогава и мъжът, и жената, и децата са радостни и весели, като че са на небето. Прояви се Бог за момент и после се оттегля. След това идат споровете, недоразуменията. Бог ту се проявява, ту се оттегля, за да ни възпитава. Той иде. „Търсете ме“, казва Бог, „докато съм близо до вас.“ Бог изгрява между хората и залязва, както слънцето. Понеже сега изгрява, иде нова култура на земята. Вие, жените, които ще оправите света, кажете на синовете си: Синко, вярвай в момата, която си избрал за своя другарка. Тя е отлична мома. Живейте добре, за да ви благослови Бог. Кажете и на дъщерите си: Дъще, вярвай на своя възлюбен. Той е отличен момък. — Ами ако не излезе така? — Как да не излезе? Щом в сърцето на момата и на момъка е проговорил Бог, ще им вярвате. Не разваляйте Божията работа. Ако Бог е проговорил на момата, ти кажи на сина си: Синко, вярвай на Бога! Вярвай на тази душа, която те обича. Вярвай на любовта! Ако ние вярваме на Бога, Който ни говори, това се отнася до нас, ние печелим от това. Като ви проповядвам, аз възприемам мисълта на новите посетители. Те си казват: Дали този човек говори истината? Дали не иска да ни оплете като другите? — Много просто, ако аз не говоря истината и искам да ви оплета, ще имам същия резултат, като тях. Например, ще ви построя една къща, която след десетина години ще се събори. Истината всякога може да се опита. Няма нищо скрито-покрито в света. Това, което мислим, чувствуваме и вършим, непременно ще се опита. Всички неща ще се опитат, без изключение. Всички трябва да бъдем благородни, искрено да пожелаем, нашите братя да не минат през това мъчително място. Понеже сандъчето със скъпоценните камъни е отворено, и Христос предлага на всички да пипнат по един камък. Гледайте да пипнете камъка на . Любовта. Аз ще ви съдействувам за това. Бъдете смели в любовта! Не се страхувайте! Иде новата Любов в света. Тя ще изтрие всички грехове на хората. Тя ще разреши всички противоречия и недоразумения. Тя ще донесе нещо ново, за което никога не сте мислили. Тя ще внесе такъв мир в душите ви, за който нямате понятие. Това не е
18 илюзия, а действителност. Да опитаме Бога, Който е създал света. Да опитаме Бога, Който работи в света, и Който всеки момент ни говори! Този е един от щастливите дни на годината. Няма да се мине много време, и дъщерята на Бога ще дойде. Тя ще мине край вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: Кой камък ще пипнете? Няма съмнение, че ще пипнете един от лъскавите камъни. Аз ще издам тайната, ще ви кажа, кой е камъкът на Любовта, него да пипнете. Ето тайната: Турете ръката си върху най-простия камък — той е камъкът на Любовта. Понеже изнасям тайната, ще ме глобят. Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: Той иска да ни лъже. Понеже се съмнявате, глобата ще бъде по-малка. Като дойдете до сандъчето, ще си кажете: Той изпитва ума ни. Не може простият камък да бъде камъкът на Любовта. Който вярва, нека пипне най-простия камък; който не вярва, да пипне най-блестящия камък. Който върви по свой ум, ще пипне простия камък; който върви по чужд ум, ще пипне един от лъскавите камъни. Днес казвам на жените: Внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж — жената ще го спаси. Жената развали мъжа, жената ще го спаси. Жената развали света, жената ще го оправи. Първо, жената вкуси от забранения плод и заради нея, Бог изпъди и Адама от рая. Ето защо, жените ще спасят света. Мъжете не са виновни за развалата на света. Жените са поумни от мъжете, затова ще си признаят погрешката и ще кажат на мъжете: Понеже ние станахме причина да ви изпъдят от рая, ние ще ви върнем наново там. Ние ви въведохме в света, дадохме ви възможност да придобиете знания и опитности. Минахте през страдания, и сега ще ви върнем пак в рая. Втори път не правете същата грешка. Сега пак казвам на жените: Вие сте спасението на света. Както едно време проявихте голяма любознателност, пожелахте да ядете от плода на скъпоценните камъни, сега слушайте Христа. Той стои под дървото на живота и, като, минавате край Него, пита ви: Защо не ядете от плода на това дърво ? — Забранено ни е. — От
19 кого? — От нашия Баща. — Не, Той казва: Яжте от плода на това дърво! Ако ядете от неговия плод, ще светнете и ще се върнете в първичната слава на живота. — Дай ни, тогава, от този плод. — „Яжте“, казва Христос, „и на мъжа си дайте от този плод, и той да светне и да се върне в своята първоначална слава.“ Наближава това време. Христос иде с отворено сандъче. Жените ще спасят света! Никакви проповедници и владици, никакви свещеници и попове — жените ще спасят света! Разбирате ли това? Така е казано в Писанието. Така е поставен този въпрос. Казано е: „Ще изпратя Духа си.“ Щом дойде Духът, няма да има никакви спорове. Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте, дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика — всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира — и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство — почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише. И завоевателят вади смело оръжието си, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея. Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, когато жената ще мине край дървото на живота. Там стои Христос, и като мине първата жена край това дърво, Той ще я попита: Защо не ядете от този плод? Обръщам се и аз към жените и казвам: Не бивайте мекушави! Смелост се иска от вас. Сега Бог ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре! Когато Бог ви говори, вие сте смели и решителни. Когато хората ви говорят, вие се гушите. Вие, жените, не се свивайте. Докато се криете, няма да ядете от плода на дървото. Сега Бог праща жените в света, да го спасят. Разбирате ли това? От 8,000 години Бог е из пратил жените на земята да спасят света. Тогава излязохте от рая и сега трябва да се върнете там. Време е вече да спасите мъжете си. Стига сте ги водили подире си! Мъжете представят Мойсея,
20 а жените — пророците. Слушайте Мойсея и пророците, но по обратен път! Старият човек все гледа назад, към младините си, а младият гледа напред — да стане като дядо си. Кой е на правата страна — младият, или старият? Казвам: На правата страна са всички ония, които гледат към любовта. Бог е Любов. И когато Той влезе между нас, като Любов, ние не трябва да говорим за любовта. Христос казва: „Хлябът, който ядете, е любовта“. Наистина, хлябът спасява. Първо, жените трябва да работят. България се нуждае от жени на новата култура. България се нуждае от силни и решителни жени. Жената не воюва, но тя е смела. Ако воюва, тя е фурия: дето мине, нищо не оставя — всичко помита на пътя си. Когато жените наточат ножовете си и излязат напред, тогава светът ще се оправи. Казвам на жените: Извадете ножовете си, наточете ги! Те са калени. Минали са през 35 милиона градуса огън. Защо не ги употребите? Време е да ги приложите. Христос казва: „Жените ще спасят света“. И Наполеон казва: „Франция се нуждае от майки“. Аз разбирам „майки“ в широк, смисъл. Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото — решителни, светящи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Тия жени ще казват на синовете си: Синко , вярвай на своята възлюбена. Няма в света подобна на нея, вярвай й! На дъщеря си ще каже: Дъще, вярвай на своя възлюбен; няма подобен на него. Помни, че от него си излязла, вярвай му! Това е учението, което трябва да проникне в душата ви. То е сила! Бъдете смели! Освободете се от своите заблуждения. Ние сме сити на заблуждения. Приемете учението, приложете го, и въпросът е разрешен. — Как ще се разреши ? — И политически, и научно, и религиозно, и обществено. Светът ще се преобрази по естествен начин. 13. Беседа от Учителя, държана на 22. април, 1923 г. София. t
Живот вечен И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен ?“ Животът е скрита, неизяснена сила. Единственото реално нещо, което засега знаем, то е животът. Ние знаем, усещаме, мислим за живота, без да можем да си го обясним. Обикновените хора, даже и философите, имат специални теории, с които, като си служат за изясняване на някакви истини, повече ги замъгляват. Така и вие, вместо да изяснявате нещата, повече ги замъглявате. Ето защо, за да се прояви животът, нужни са известни условия. Какво представя културата? Тя е известна необходимост за проявяване на самия живот, Ако попитате земеделеца, защо оре земята, фабриканта — защо седи в фабриката си, държавника — защо създава държавата, философа — защо философствува, защо са създадени толкова религиозни системи, какъв отговор ще получите? Всички зададени въпроси имат отношение към хората на земята. И религията има отношение към живите хора, тя не е за мъртвите; и фабриките не са за мъртвите хора, но за живите. Всичко е за живите хора. „Живот вечен.“ Въпросът за живота е ясен, лесно може да се разреши, но човешкият ум е зает със странични работи, които пречат за разрешаването му. Ако българин разрешава този въпрос, той ще се спъне от думата българин; ако свещеник го разрешава, ще се спъне от думата свещеник; ако философ го разрешава, ще се спъне в своята философия. Това показва, че светът е пълен с противоречия, и хората живеят повече в противо) Лука 18:18.
22 речия. Човешкият живот е пълен със задачи, и то повечето неразрешени. Питам: Тъй, както наблюдаваме човешкия живот, правилно ли се проявява той, или неправилно? — Не се проявява правилно. — Защо? — Защото е обикновен живот. Обаче, има и вечен живот, за който не се говори. — Кой живот е обикновен ? — Кратковременният. Живееш 20 — 30 години и чуваш, че някъде влак дерайлирал и пострадали десетки хора; някъде станало наводнение и завлякло хора, къщи, добитък. Внезапно сърцето ти спре, и животът ти се свършва. Де отиде твоят живот ? Ще кажете, че животът на отделния човек се слива с целокупния живот. Какво представя целокупният живот? Ето още един неразрешен въпрос. Не само да се каже нещо, но то трябва да бъде ясно, да почива на законите на логиката. Аз имам особена логика, особени доказателства. С тях мога за пет минути да ви докажа истината. Постройвам мост над една голяма, дълбока река. Един философ иска да мине през моста, но не се решава, не знае, дали е здрав. Той се спира пред мене и ми казва: Докажи ми математически, че мостът е здрав. Ако започна да му доказвам здравината на моста с изчисления, ще изгубя много време. Казвам: Ето, аз имам един слон. Ще го доведа и ще го накарам пръв той да мине през моста. Ако слонът не се колебае и свободно мине, мостът е здрав. Ако има най-малката несигурност в здравината на моста, слонът не би направил ни една стъпка. Щом той мине през моста, след него могат да минат хиляди философи, с багажа и с колата си заедно. Здрав е мостът. Слонът е най-доброто доказателство. Щом мине от единия до другия край на реката, мостът е здрав. Това е вътрешно разрешение на въпроса. Що е животът? — Слонът ще ви отговори на този въпрос. — Може ли да се разчита на живота ? — Ако слонът мине свободно през моста, можете да разчитате на живота. Аз говоря специално за индивидуалния живот, защото има живот на клетките, на органите, на системите, на индивидите. Значи, за доказването на живота, в неговите разнообразни прояви, са нужни специални условия. Ние сме в четвъртата категория — в живота на индивидите. Казва се, че този живот произтича от любовта. — Какво представя любовта? — Целокупния живот. Проя
23 веният живот, т. е. животът на индивида е семка на любовта. Посей тази семка в земята за да разбереш живота. Тя ще израсте, ще цъвне и плод ще даде. От плода на семката ще познаеш живота в неговите разклонения. За да растем, да се развиваме и да разберем живота, нужни са условия. Според някои, едно от условията е да вярваме в Бога. — От осем хиляди години без вяра ли живеят хората? — Е, да си създадем държава. — Досега без държава ли живяхте? — Да си създадем общества. — Досега не са ли съществували общества? — Дом, семейства са нужни. — Досега без семейства ли сте живели ? Трябва да се възпитаваме. — Досега без възпитание ли сте били? От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. — Защо? — Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано. Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество, като общ, велик организъм. Значи, човечеството е велик организъм, държавите — негови системи, обществата — органи на тези системи, а индивидите — клетки на системите. Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно. Не, той трябва да разбере своето предназначение, като част от целия организъм, там да намери своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно ? — Ще се разпадне. Ето защо, и човек, като клетка от великия организъм, трябва да знае мястото и службата си в него и да не се отделя. „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Този големец иска да влезе в онези специфични условия на живота, да разбере неговата същност, за да придобие безсмъртието. Приятно ли е на младия, който се радвал на живота, играл, веселил се, да забележи един ден, че краката му треперят, и силите го напущат? Няма ли да мисли той за младините си? Защо не може вече той да гледа на живота с очите на детето или на младия? — Има причини за това. — Де се крият те? — Във възпитанието и разбирането на хората. Щом
24 детето започва да учи, майката му говори: Учи, синко, учи, старини ще дойдат. После иде и смъртта, тежък е животът. Значи, още от ранна възраст, детето започва да мисли за старини, колко повече пари да спечели, като порасне, за да се осигури. Според вас, старостта е живот на бездейност, на особен род леност. Старият пък, все за младините си говори: как бил млад, как играл на хорото, как любил момите. Когото види, все за младините си говори. Питам: Какво разбрал той от младините си, и какво разбира сега от старините си? — Какво намери на хорото? — Своята възлюбена. Любиха се, ожениха се, но не намериха любовта. Ако бяха намерили любовта, щяха да намерят и живота. Щом всички хора остаряват и не са доволни, това показва, че не са намерили живота. И на Христа се зададе този важен въпрос: „Що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Сега ще ви занимая с един важен въпрос, за разбирането на който ще си послужа с няколко примера. В градината на един богат чифликчия расли и се развивали красиви, редки видове цветя. Целият дом — чифликчията, жена му, децата, слугите се грижели за тези цветя: поливали ги, разкопавали ги, чистели ги от бурените. Всичко правели с радост и веселие. И цветята се радвали и казвали, че никой няма такива добри условия, като техните. Някъде в полето расла самотна слива. Никой не се грижел за нея. Тя често си въздъхвала и казвала: Никой човек не се грижи за мене, никой не ми се радва, но пак не съм сама. Небето ме мило поглежда, слънцето ми се усмихва, и дъждецът ме оросява. Господарските цветя се радвали и веселили, докато един ден ги сполетяло голямо нещастие: господарите им заминали някъде, напуснали чифлика, напуснали и цветята. Главичките им тъжно увиснали надолу и започнали да вехнат. — Защо сте тъжни? — запитала ги самотната слива. — Господарите ни заминаха, няма кой да ни полива, няма кой да се грижи за нас. — Вижте, моето положение не се изменя. Небето всякога ми се радва, слънцето всякога ми се усмихва, и дъждецът навреме ме полива. Градинските цветя изсъхнали, не оставили никакъв спомен от себе си, а самотната слива продължавала още да живее.
25 И хората, като градинските цветя, едни след други изсъхват и изчезват. Страхливите се събират в общества, заедно да живеят, заедно да се окуражават. Човек е сам в живота. Той трябва да разрешава въпросите си като самотната слива, а не като градинските цветя, оставени на грижата на своите господари. Страхът е чувство, което само предпазва човека от опасности, но не разрешава въпросите. Доказано е, че хора, които живеят при богати, благоприятни условия, умират по-рано от онези при неблагоприятните условия. Например, английските лордове, живеещи при добри, богати условия, постепенно се израждат и става нужда да се заместват с нови лордове в камарата. А обикновените хора от народа не се израждат — естествено се размножават. Те са при условията на полската слива, те носят живота в себе си. И религията, като форма, постепенно се изражда, но не и като принцип. Мнозина не разбират, що е религия. Знаете от физиката, какво са скрипците, макарите. Знаете също, че с помощта на скрипците се изкачват големи тежести. Скрипецът, като индивид, слиза долу, вдига тежестта и пак се изкачва горе. Това прави по няколко пъти на ден. Принципът е горе, а формите — долу. Той ще слиза и ще се качва и ще повдига формите. Казваш: Моят принцип не ми позволява да се движа. Принципът не се движи, но ти, като, кука на този принцип, ще помагаш — ще слизаш и ще се качваш. Такова нещо е и религията—кука, която повдига индивидите. И християнството изисква да си помагаме. Значи, ще се движиш; ще слизаш долу, ще вземеш някой паднал човек и ще го повдигнеш нагоре, като товар; ще го занесеш при по-благоприятни условия. Можеш ли да направиш това? — Мога. — И аз, само с една дума мога да направя човека щастлив. Ще му кажа: Имай вяра! Важно е, как ще кажеш тази дума. Имай такава вяра, както жадният при вида на пълното шише с вода. Давам шишето на жадния и казвам: Пий от моята вода! Всяка дума трябва да се каже с вяра, с пълно съзнание. Това, което говориш, трябва да съответствува на истината. Животът се предава с живот. Ние, които живеем на земята, сме оградени с Божествения, с вечния живот. Ако не спазваме законите и правилата на този живот, той ще ни изхвърли вън от себе си. След всичко • »
26 това, питате: Има ли живот след смъртта? — В правия смисъл на думата, след смъртта няма живот. Смъртта е извън живота, тя е нещо случайно. Да умре човек, подразбирам, да се спрат условията на живота. Всъщност, възможно ли е това? Ако можете да се свържете с общото течение на великия живот, и на смъртно легло да сте, животът отново ще потече у вас. Затова е нужна вяра, по-силна от най-големите смущения, които нарушават равновесието в човешкия организъм. — Кое нарушава равновесието в човека? — Безверието. Имаш десет хиляди лева в банката. Ако банката пропадне, ти губиш равновесието си. Значи, вярвал си в банката, в парите, а не вярваш в Бога. Ти си разчитал на парите повече от всичко друго. Някога изучавам хората, като ясновидец, и разбирам, на какво разчитат те. Някой върви по улиците смело, с вдигната глава, от нищо не се смущава. — Защо? — Има пари в джоба си. Отвреме навреме напипва чека си и казва: Докато нося чека в себе си, добре ми е. Мога да си хапна и пийна, колкото искам. Щом изхарчи парите, главата му увисва надолу, и той започва да философствува; мисли, отде ще дойдат други пари. Като получи нов чек, пак вдигне главата си. После пак клюмва. Аз мога лесно да изправя тази глава. — Как? — Ще му дам стотина златни монети. Обаче, това не е съществено, а механическо решение на въпроса. Преди хиляди години, в Египет живял един знаменит художник, крайно беден човек, на име Бар-Един-Бу. Един ден, като се разхождал в гората, срещнал царската дъщеря, Изис Шемриха, една от най-благородните моми в Египет. Той се влюбил в нея и решил да нарисува картината на изгряващото слънце, която да подари на царската дъщеря. По това време, египтяните се кланяли на слънцето. За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи. За тази цел, той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, да нарисувам изгряващото слънце? Като забо гатея, ще ти го платя. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той си помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае. Художникът благодарил, взел плат
27 ното и си отишъл. Нови мъчнотии се изпречили пред него — нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: Имам желание да нарисувам картината на изгряващото слънце, но нямам четки и бои: Услужете ми да нарисувам картината си и, като забогатея, ще ви се отблагодаря. Търговецът Меел-Ру си казал: Ще му услужа, но картината ще бъде моя. Художникът, доволен, че си набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствувал нужда още от едно нещо — рамка за платното. Отишъл при търговеца Будра-Ху, на когото казал: Моля те, да ми услужиш с една хубава рамка за картината на изгряващото слънце. Като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: Картината ще бъде моя. Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и, след известно време, картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник БарЕдин Бу, нарисувал така хубаво картината на изгряващото слънце, както никой друг художник до това време. Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал: Картината е моя, защото аз дадох платното. Факт, платното е на тъкача — веществено доказателство. След него дошъл търговецът на бои и четки, да иска картината. — Моя е картината — казал той. Боите и четките, с които си рисувал, са мои. Найпосле дошъл търговецът на рамки и казал: Картината е моя. Аз сам направих рамката, с това, именно, условие. Художникът се намерил в чудо, как да разреши въпроса. Всеки има право на картината; всеки има веществени доказателства. Кое е вещественото доказателство на художника? Четирма души искат картината. На кого, всъщност, принадлежи тя? Питам: Де е животът? — В платното ли? — Не е в платното. То е условие. — В четките и боите ли е животът? И в тях не е. Те са само условие. — В рамката ли е животът? — И там не е. Тя е само условие. Как ще докажете, че художникът е взел участие в картината? Платното е ням, пасивен свидетел за работата на художника. Четките, боите и рамката също са пасивни свидетели. Единственото доказателство за участието на худо
28 жника в картината е фактът, че боите са върху платното, а не в кутия, както търговецът ги дал. Те са поставени в известно съчетание — това е работата на художника. Картината „Изгряващото слънце“ била поставена в един от големите салони на Египет, осветявана по особен начин с електрическа светлина, да я гледат всички и да се очудват на ефекта, който давала светлината. Ето защо, явил се и пети претендент за картината, на име Озирис. Той казал: Ако не бях аз, ла осветя картината, тя щеше да остане невидена от никого в един от тъмните ъгли на бедната стая на художника. Всеки казва, че ако той не бил, картината нямало да съществува. Питам: На кого се пада картината ? На художника ли ? — Не. — На тъкача ли? — Не. — На търговеца за бои и четки ли? — Не. — На онзи, който прави рамки ли? — Не. — На този, който осветява салона ли? — Не. — На кого се пада тогава ? — На царската дъщеря. Тъкачът, бояджията, рамкаджията и този, който осветява салона, са поданици на фараона. Всичко, което се произвежда в царството му, е негово. То принадлежи на него и на царската дъщеря — Изис-Шемриха. Сега, и вие седите и казвате: Животът е наш. — Не е ваш животът. Вие сте художникът, който рисува живота на платно. — Що е платното ? — Човешкото сърце. — Що са боите? — Човешкият ум. — Що е рамката? — Човешкото тело. — А художникът? — Това е човешката душа, която работи. — Кой е Озирис? — Човешкият дух, който осветява пътя на самия човек. Всичко това се съчетава в целокупния живот. Всичко това принадлежи на любовта. — На коя любов? — Не на ограничената човешка любов, но на безграничната Божия Любов, която включва всичко в себе си и осмисля живота. Когато Божията Любов дойде в света, хората ще се почувствуват свободни, радостни и весели. За тази любов се казва, че тя ражда живота. Тогава страхът ще бъде вън от вас. Защо трябва да се страхувате? От какво се страхувате? От живота ли? Вие сте майки и бащи и казвате: Страх ни е, децата ни да не умрат от глад. Щом сте обиколени от братя и сестри, трябва ли да се страхувате от глад? Как може да се страхувате от глад, щом вярвате в Бога? Вярата ви в Бога показва, че сте свързани с целокупния
29 живот. Щом е така, кой няма да ви се притече на помощ ? Това всеки може да опита. Един ден седа в стаята си и чета една философска книга. По едно време, гледам, иде една котка с мишка в устата си. Оставих книгата настрана и започнах да наблюдавам, какво ще стане с мишката. Котката започна да си • играе с мишката. Мисля си: В един момент мишката може да попадне в устата на котката. Как мога да я спася аз? Ако имам малко дроб, ще дам на котката, и тя ще пусне мишката. Обаче, интересно е, може ли някой, вън от мене, да спаси мишката ? Като си играеше, котката задряма и изпусна мишката. Без да чака много, мишката избяга и се скри в един сандък, близо до котката. Като се събуди, котката потърси мишката и пак я улови. Питам мишката: Защо не избяга далеч от котката, а се скри в този сандък? Котката пак заспа и изпусна мишката. Тя избяга и се скри в друг сандък, пак близо до котката. Събуди се котката и отново хвана мишката. Трети път заспа котката. Обаче, мишката разбра, че трябва да бяга далеч от котката. Този път тя не се скри в сандък, но избяга далеч от котката и се спаси. И на вас казвам: Не се крийте в сандъците. Те са опасни места. Котката се събуди, потърси мишката, но не я намери. Тя сви опашката си и си продължи пътя. Съществува Промисъл в света, който се грижи и за най-малките същества. Ако на съвременния човек се каже, че и малките същества проявяват известна разумност, той ще каже, че това е някакво съвпадение. — Как се обяснява съвпадението на нещата? — Чрез закона на разумността. Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги случайности. Те не вървят по общите закони, познати на всички, но това не показва, че те не се подчиняват на някакви закони. Други закони управляват случайностите. Учените доказват, че и най-малките частици на материята — електроните, се подчиняват на един велик, разумен закон. Въпреки това, днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божи Промисъл в света. Той казва: Ако аз сам не наредя живота си, горко ми, да очаквам на някакъв Промисъл. — Отчасти
30 • е така. Сам човек урежда живота си 25%, окръжаващите — дом, приятели, общество го уреждат още 25% и разумната природа — 50%. Обаче, има и други външни сили, които помагат на човека. Главният фактор в света са силите на вечния живот, чрез който се проявява Великата Разумност. Да вземем една съвършенно гладка топка и да прекараме пръстите си върху нея. Ние няма да усетим нищо. — Защо? — Защото навсякъде е еднаква. Казвате, че тази топка няма нищо индивидуално в себе си. Обаче, да вземем друга топка с няколко остри, издадени части по нея. Като прекараме ръката си върху нея, ние ще усетим издадените й части и ще кажем, че тя има нещо индивидуално в себе си. Питате: Кога човек проявява своята индувидуалност? — Когато излезе от общите условия на живота. Тогава той се натъква на известна мъчнотия. — Защо иде мъчнотията? — Защото той се е индивидуализрал, т. е. излязъл е от общото течение на живота. Сега не остава нищо друго, освен да влезе в общите условия на живота. — Какво придобива човек при общите условия? То е все едно, пъпката да остане завинаги в самото дърво, да не се прояви. — Ако пъпката остане завинаги пъпка, не се прояви, не цъфне и не върже, наистина, животът й няма смисъл. Следователно, има смисъл да се индивидуализираш, но ако можеш да цъфнеш, вържеш и да дадеш плод. Опасно е, когато човек си остане пъпка и се отдели от условията на вечния живот. Можеш ли, така отделен, да цъфнеш и да дадеш плод? Вяра е нужна на човека. Без вяра той е осъден на смърт. Ще кажете, че имате вяра. Аз мога да опитам вярата на всеки човек. Казваш, че вярваш в мене, като на абсолютно честен човек. Как ще постъпиш с мене, ако, при всяко дохождане в дома ти, вадя от касата ти по няколко златни монети? Докога ще ме търпиш и докога ще ми вярваш? Ако взема всичкото ти злато, и ти не изгубиш доверието си в мене, наистина, имаш вяра. Вярващият не се колебае, пред нищо не се спира, но той следи, какво ще стане с него, като му се отнеме богатството. Ако животътът му се подобри, той казва: Добре стана, че ми отнеха богатството. Ако се влоши, казва, че отнемането на богатството му не е правилно. И Бог постъпва по съ
31 щия начин. Имаш няколко деца. Бог дойде, вземе най-доброто от тях. Ти плачеш, страдаш, и най-после се утешиш. Не се минава много време, и второто дете умира. Пак плачеш, роптаеш против съдбата, но нищо не помага. Изгубваш всичките си деца. Утешаваш се с жена си, но един ден и нея задигат за другия свят. Остават ти няколко приятели, на които разчиташ, но и те си отиват един след друг. Обезсърчен, отчаян, ти се питаш, какъв е смисълът на живота. Да уповаваш само на Бога — ето смисълът на живота. Да любиш само Бога — ето смисълът на живота. В любовта си към Бога, към Едногото, ти се освобождаваш. В любовта си към многото, ти се заробваш. Да служиш на Бога, това е свобода. Да служиш на мнозина, това е робство. Каква свобода очакваш, ако служиш на много господари? Свободата е вътрешен процес. Следователно, ще служиш на Бога, на Върховния Закон съзнателно и с любов. Който не разбира този Закон, мисли, че като се отдели от дома си — от майка, баща, жена, деца, служи на Бога . Той иска да бъде господар на себе си, никой да не му заповядва. Няма защо да бягаш от условията. Ако спазваш законите на вечния живот, ти си господар на себе си, ти сам можеш да наредиш живота си. За да оздравее, болният трябва да пречисти кръвта си. Сам той трябва да се заеме за тази работа. — Как ? — Като диша чист въздух, като излага гърба си на слънце и яде чиста, здравословна храна. Има и други методи за пречистване на кръвта. От човека зависи, какви методи ще приложи, за да пречисти кръвта си, не в продължение на месеци и години, но в един ден. Обикновено, човек си служи с един или друг метод, според съзнанието си. Казано е: „Ако имате вяра. ще правите по-големи чудеса от мене.“ И тъй, когато придобие живата вяра, човек коренно се изменя: очите му стават ясни, мускулите на лицето подвижни — нещо особено лъха от него. Той става отзивчив към страданията на хората, нежен и внимателен към всички. Щом има тази вяра, любовта го посещава. Не плачете за страданията на хората, но помагайте им . Детето на една майка се разболяло, има висока температура, около 40°, и тя плаче, чупи ръцете си, не знае,
32 какво да прави. Казвам на майката: Не плачи, но помогни на детето си. Дай му очистително, след това да изпие една две чаши гореща вода. Като се пречисти стомахът му, свари му лека картофена чорба или компот от ябълки или сливи. Разтрий го малко, да се стопли добре. Като направиш това, детето ще оздравее. Изобщо, болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влезат в правия път, болестите постепенно ще ги напуснат. Днес повечето хора са безверници, поради което са усложнили живота си. Аз говоря за безверието в широк смисъл на думата. Има официални безверници; има и безверници, които минават за хора на вярата. „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Животът се проявява отвътре навън, т. е. от центъра към периферията. — По какво се познават проявите на живота ? — По разширяването. Който носи живота в себе си, той постоянно се разширява. Ето защо, за да се прояви животът, нужни му са широки области на проява. Цялата вселена е създадена само за един човек. И ако ме пита някой, защо са създадени небето и земята, казвам: Те са създадени за мене, при условие, че разбирам законите, които управляват света. — За кого е направена най-хубавата цигулка? — За добрия и вещ цигулар. Той свири хубаво и радва хората със своето свирене. Кажеш ли, че не можеш да работиш, не можеш да свириш, не можеш да разрешиш въпросите, ти си на крив път. Е — казваш спокойно — ако не ги разреша аз, децата ми ще ги разрешат. — Колкото си ги разрешил ти, толкова и те ще ги разрешат. Каквото могат да направят майката и бащата, това ще направят и децата. Аз казвам същото и за себе си: Щом признавам, че имам Божествен произход, трябва сам да разреша въпросите, не трябва да ги оставям на други. В Бога всички въпроси са ясни и разрешени. Сега и вие искате да разрешите въпроса за живота, но търсите разрешението му в книгите. Не, търсете го в Божествения принцип, търсете го в себе си, но не и вън от себе си. Ще кажете, че човек трябва да расте. — Верно е, човек трябва да расте. И от книгите може да расте, но накъде ще се обръща? Като расте, човек трябва да се обръща към слънцето — • V | • J
33 първоизточник на живот и енергия. После ще търси почвата, за да използува от нея влага и хранителни елементи. Как може човек да устрои своя живот? Аз не говоря за мъже и жени, но изобщо за човека. Всеки човек иска да живее, и добре да живее. Всички искат да намерят смисъла на живота. На този въпрос може да се отговори с две думи: Смисълът на живота се заключава в общение с Бога. Под „Бог“ разбирам живота. Не говоря за онзи Бог, в когото хората вярват. Аз говоря за онзи Бог, при Когото трябва да отиваш с чисти ръце, без никакви престъпления; с ум светъл, свободен от всякакво заблуждение; със сърце девствено, свободно от най-малкото лошо чувство. Ще отидеш при този Бог чист, като девица, без никакъв порок. Тази чистота може да се постигне в един момент. Кое повече желаеш: да имаш един добър приятел, или каса, пълна с пари? Да имаш~една добродетел, или каса, пълна със злато? Една добродетел струва повече от всичкото злато в света. Следователно, ако имаш един добър приятел, пази го като зеницата на окото си. Който няма поне един приятел в живота си, той е най-нещастният човек в света. Христос говорил на хората преди две хиляди години. Де е Христос сега? Той се обръща към Господа с думите: „Отче, тези овце са Твои. Ти ми ги даде, и аз гледам, нито една от тях да не погине.“ Това значи: Животът, който ми даде, е Твой. Аз гледам да не го изгубя. Някои казват, че Христос оставил овцете, дадени Му от Бога, други да ги пасят, а Той отишъл на небето. Верно ли е това ? Христос има особено мнение за пастири, които оставят овцете си на други. Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ На друго място е казано: „В последните дни всички ще оживеете и ще чуете гласа Му.“ Ако Христос ви проговори, и вие се усъмните в думите Му, моят слон ще ви докаже истината. — Как ще я докаже? — Накарайте го да мине през моста. Ако той мине и не падне във водата, мостът е здрав. Следователно, ако учението, което ви се проповядва, осмисля вашия живот, дава ви здраве, разумност и светлина и ви прави свободни, следвайте го. То е учението, което всяка душа търси. То посочва истинския
34 живот на човека. — Кой е истинският живот? — Той е онзи живот, който събужда хората и, ако са натоварени, отнема товара им. Срещам хора много натоварени. От големия товар те заспиват. Истинският живот отнема товара на хората. Новата култура изисква хора с нов идеал, с нови стремежи, с правилни отношения. Подайте ръката си на страдащите, на непробудените души. Не мислете само за ядене и пиене. Това не разрешава въпросите. Бъдете в хармония помежду си! Това всеки човек, всеки народ може да направи. Това се иска от българите, това се иска от всички народи. Хармония е нужна, както на семействата, на обществата, така и на всички народи. Щом имате хармония, нищо друго не ви остава, освен да сеете. Ще имате голямо плодородие, изобилна жътва. Без хармония нищо не се постига. — Защо иде глад между народите? — Поради отсътствие. на хармония. Омразата, антагонизмът, завистта между хората, кои да управлява, кои да вземе надмощие между държавите, са причина на глада, лишенията и мор. Държавите се борят помежду си, коя от тях да вземе първенство. Ако е въпрос за предимство на държава, има една държава над всички — тя е Боже-_ ствената. Има едно царство на земята — Царството Божие и Неговата правда. Христос казва: „Търсете първо Царството Божие и Неговата правда.“ В това царство няма убийства и затвори. Който приеме Неговите принципи, ще придобие свобода. На свободните хора ще се даде земята. Те ще я наследят. Нека партиите си съществуват, нека религиите се развиват, но един дух трябва да владее между тях. Един принцип ще ръководи цялото човечество. На е д и н принцип ще служи бъдещата култура. Кой е този принцип? — Да вярваме в Бога. — Не, вярата е още неразбрана. Аз имам пред вид принципа на Любовта. По-силна дума от нея няма. Нека всички станем последователи на новата религия — на Любовта. Ако срещнеш гладен човек и носиш в торбата си един хляб, спри го и кажи: Братко, седни при мене, да си разделим хляба. Така и двамата ще бъдем с празни торби. След това ще срещна друг, който ще раздели хляба си с мене. Сега неговата торба ще се изпразни. После ще срещна трети, и той ще раздели хляба си с мене. Светът ще се
36 оправи, когато хората отворят пълните си торби, да споделят взаимно благата си. Светът още не се е оправил, защото хората продължават да се придържат в учението: „Човек за човека е вълк.“ Новата култура заличава това учение и пише: „Човек за човека е брат.“ Така трябва да се мисли и живее. Миналата неделя говорих за жените. Ще кажете, че повдигнах жената. Аз говоря за жената — носителка на любовта. Тя не е дошла още на земята. Сега се готви да дойде в света. Тя цяла сияе от радост. Тя е жената на бъдещето, а не на настоящето. Като дойде, тя ще хване първо жената и ще я пита: Дъще, какво, правиш? Защо забрави майка си? Сегашните дъщери ще се изменят и ще станат дъщери на тази Дева-майка. — Може ли, като живеем на земята, да бъдем девствени ? — Може и трябва да бъдете чисти, абсолютно чисти. Като влеза в дома на своя ближен, отношенията ми към него, към жена му и децата му трябва да бъдат абсолютно чисти. Неговите интереси да бъдат и мои. Ако изменя на този принцип, аз изменям на Бога, изменям на своя живот. Има една мярка в света. Тя е великият морал. С нея ще мерим своите отношения, както и тези на своите ближни. Какъв морал е този, ти да се криеш на топло, а да изпращаш другите да се бият за България. Лесно се насърчава човек да се жертвува за отечеството. Ти защо не се жертвуваш? Значи, другите да се жертвуват, а ти да живееш, да се разполагаш нашироко. Не е така. Ако трябва да умираме, всички да мрем! Ако трябва да живеем и да бъдем свободни, всички да бъдем свободни! „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен ?“ Христос му посочи първо Мойсеевия закон. После му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на бедните.“ Този въпрос е костелив орех. Бедните, като слушат този стих, обръщат се към богатите и си мислят: Чувате ли, какво се говори? Богатите гледат настрана, втренчили се в една посока, и си мислят: Ние сме готови да раздадем богатството си, но можете ли вие да го използувате разумно? Важно е, може ли богатият с любов да разреши този въпрос? Може ли да раздаде имането си, без да му трепне сърцето? Ето, как разбирам аз този въпрос. Когато богатият дава имането си на бедния, по
36 IF следният трябва да се откаже от него. Богатият ще настоява, а бедният ще отказва. Това е правилно разрешение на въпроса. А така, богатият не дава, бедният иска, това е криво разрешение. Богатството на сегашните хора не е тяхно. То е събрано от труда на хиляди и милиони хора. Те се трудили, вложили своята енергия, следователно, и те имат дял в него. Как смеят богатите да ядат труда и енергията на милионите поколения, без тяхното позволение? Животните, на които кожите са одрани, ще кажат на Господа: Господи, този търговец забогатя от нашите кожи. Проповедниците ще възразят, че животните са създадени за човека. Те казват, че и в църквите трябва да има богати хора, да дават повече. — Колкото е верно едното, толкова и другото. Нима бедният не прави жертви? Някога той дава повече от богатия. Сега вие седите и мислите, кой ще ви гледа на стари години. Това не е важно. Според мене, важен въпрос е, как може да използуваме вечния живот. Ако си беден, бъди смел да умреш на леглото си от глад. Или, бъди смел да изпаднеш в положението на последен бедняк и да не кажеш дума против Господа. Колкото и да е студено вън, ако можеш да понесеш беднотията с любов и търпение, да приемеш съдбата си безропотно, няма да усетиш никакъв студ. При силната вяра, и студът не е студ. Може да направите опит. Ако имаш вяра, и при най-големия студ, когато дърво и камък се пука, в стаята ти ще бъде топло. И без огън ще ти бъде добре. Който влезе в контакт с тебе и той ще се стопли. Който има вяра, и последен просяк да е, ще дойдат отнякъде неговите приятели и ще го вземат у дома си. За всичко благодари и вярвай, че при най-големите мъчнотии ще излезеш на добър край. Знай, че Бог няма да те остави. Всеки човек е предметно учение за другите. Днес Бог ти казва: Ще излезеш гол и бос на улицата, ще скръстиш ръцете си и ще стоиш. Покрай тебе ще минават хора, ще те гледат, като предмет за изучаване. На другия ден, друг ще бъде предметно учение. Няма човек на земята, който да не е бил предметно учение. И владиката, който благославя хората и минава за заместник на Христа, като дойде смъртта, турят го в гроба и го опяват. И Христа унижиха,
V 37 разпнаха Го. И Той прекара три деня в гроба, след което възкръсна. Владиката, като влезе в гроба, ще опита своето учение, ще опита вярата си. Ако възкръсне, втори път няма да го използуват за предметно учение. Днес всички хора се нуждаят от ново разбиране за живота. Не говоря за онова обикновено, детинско разбиране. Казвате, че този е праведен, онзи е грешник. Праведен е онзи, на когото сърцето е отправено към всички хopa. За мене се казва, че едно говоря, а друго върша, имал съм свои планове. Да, моите планове не са като техните. Моят план е да се въдвори Царството Божие на земята. Плановете биват или човешки, или Божествени. Човешките планове са временни, а Божествените — вечни. Питам: Защо вие не опитате Бога и Неговите планове? Чудни са някога религиозните и духовните хора. Като станат такива, те напущат службата си. — Не, сега, именно, ще работиш, и то без пари. — Може ли да бъда учител без пари? — Може, разбира се. Като уволнен, тръгни по улицата и събирай децата, да ги занимаваш. С една група ще работиш половин час, с друга — половин час. Значи, ще бъдете учители — амбуланти. Сега вие чакате да ви назначат официално и тогава да влезете в клас да преподавате. Това са идеалните условия. Какво ще правят онези деца, на които никой не може да им помогне? И религиозните очакват да дойде Христос, да прояви своето благоволение към тях. Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си; в скърбите си да бъдат радостни; в сиромашията си да бъдат благородни. Когато, нямаш нищо в джоба си, да считаш, че си богат. Ще кажете, че това е изкушение. — Не е изкушение. Какво по-голямо богатство от това, да знаеш, че никой не те преследва, никой не ти завижда. Павел казва: „Нашето богатство не е на земята. То е във вечния живот.“ Под „вечен живот“ разбирам Божествения, дето се крие богатството на целокупния живот. За този живот се казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Желая, всички да сте опитали живия Господ на Любовта. Не Го търсете в църквата. Ако искате да Го намерите, търсете Го вън от църквата, както търсите чи
38 стия въздух вън от градовете. Мястото на чистия въздух е в планината. Христос казва: „Истинските поклонници не ще се кланят нито в Йерусалим, нито на тази гора, но ще се кланят в дух и истина.“ Това иска новият, разумен живот. Новите открития в света говорят, именно, за една закономерност. Нищо не е случайно. Никой не се е раждал без време, и никой не е умирал без време. Човек се ражда навреме и умира навреме. За всяко нещо, което става, има причини. Дали имаш деца, или нямаш, и за това има причини. Определено е на човека да стане учител, свещеник, музикант и др. Не говоря за фаталност, но за съзнателно определяне на нещата. И тъй, новият живот носи нови условия. — Тогава да влезем в новите условия. — Вие сте влезли вече, имате новите условия. Започнете да работите върху себе си. Имаш един вътрешен страх: Съмняваш се, подозираш. Тури страха и съмнението настрана. Завистлив си, тури завистта настрана; злобен си, тури злобата настрана. Не говориш истината, економисваш я. Тури тази економия настрана. Искаш да станеш богат, тури това желание настрана. Освободи се от всичко отрицателно и бъди готов да изникнеш, както посятата семка изниква от земята. Какво ще стане с тази семка, ако, преди посяването й, я завия в златен, сребърен или калаен лист? Ще израсте ли тя? Ако я туря в циментов прах, ще израсте ли? И ако вие, обвити, като семката, в много обвивки, ще се докоснете ли до новия, т. е. до Божествения живот? — Всички обвивки — златни, сребърни, калаени, циментови, трябва да паднат и да остане само семката на живота, да се посее в Божествената почва. Когато Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина започнат да действуват, семката ще изникне в почвата, в тебе ще се яви ново прозрение и ще кажеш: Сега мога да направя всичко заради Бога. Едно нещо искам от вас: Да задържите в себе си семката на новия живот, която тази сутрин се посява във вас. — Посята ли е, наистина, тази семка ? — Посята е, разбира се. Тази сутрин аз посях семката във вас, и ако вие още философствувате, моят слон ще дойде да разреши въпроса. Щом мине слонът, мостът е здрав. Щом изникне семката, не я човъркайте, не казвайте, че и тя е като обикновените семки. Чакайте
39 да израсте тя, да цъфне, да върже плод. И като вкусите от плода й, да приемете онези елементи, необходими за изцеляване на вашите болки. Колко въпроси днес смущават умовете ви! Млади и стари, всички са длъжни да разрешат задачите си чрез великата Божия Любов. Пред вас се открива велико бъдеще! Земята влиза в нови условия, които вие не можете да си представите, и луната, която виждате, и тя започва да се изменя. След време ще се яви нова луна. Сегашните астрономи не забелязват тази промяна в луната. Ще дойдат нови астрономи, които ще живеят и на луната, и на земята. Казано е в Писанието: „Ще създам ново небе и нова земя; ново слънце и нова луна.“ Иде новото в света — нови условия, нов живот. Бъдете готови за новите условия. Сега ви остават още три години до големите изпитания. Ще преживеете тия три години. — Какви са тези три години? — Сами ще видите. След това, положението постепенно ще се подобрява. Съзнанието ви ще се пробуди и ще се въведе нов ред и порядък в света. Иде новото, иде великото в света! Какво е това велико, ще го видите. След три години, слънцето влиза в нов знак, в нова епоха, която ще трае 25 хиляди години. Слънцето влиза във Водолей. Това е предсказано астрологически още във времето на Христа. Предсказано е, че когато слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново — нов потик, нов стремеж. Нaродите ще се обединят, ще дойде шестата раса на земята — синовете на царството Божие. Тогава оръжията ще се обърнат в плугове. Земята ще се превърне в райска градина. Пред вас се открива живот на 25 хиляди години. „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Отговарям: Не скърбете! Изтърпете изпитанията на трите години, та като дойде новият живот, да влезете в тия 25 хиляди години. Тогава ще се греете на новото слънце; ще се радвате на новата луна; ще живеете на новата земя и ще познаете Бога така, както никога не сте Го познавали. 14. Беседа от Учителя, държана на 29 април, 1923 г. София.
Дерзайте, аз съм! „Дерзайте, аз съм. Не бойте се!“) Физическият живот се отличава с контрасти, т. е. с противоречия. Философите обясняват тия противоречия по един начин, религиозните ги обясняват по друг начин, а обикновените хора — хората на всекидневния живот — по трети начин. Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между радост и скръб. Скръбта е трън, а радостта — плодно дърво. И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което, в даден момент, да не е изпитало страх. Казваш: Аз съм безстрашен. — В известно отношение си безстрашен, но в друго — си страхлив. Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два три деня гладен, той ще изпита страх. Има хора, които се страхуват от безпаричието. Чуваш да се казва: Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да влеза в сладкарница, да изям една паста, това е нещастие! Как може, да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две-три кебапчета! И след това, да влезеш в съседната бирария, и да не можеш да изпиеш една чаша бира. Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата, и ти да нямаш пет пари в джоба си! Там е грешката на хората, че вярват в парите. Аз говоря за съзнателните хора, на които съзнанието е пробудено, които имат стремеж към нещо. В каква посока е насочен техният стремеж, не е важно. Човек трябва да се ) Матея 14:27.
41 стреми; той трябва да мисли, да чувствува и да действува. В какво направление е неговата мисъл, не е важно. Ще мислиш — нищо повече! „Дерзайте, аз съм. Не бойте се!“ Както гордостта е аномалия в човешкия ум, така страхът е аномалия в ума и в сърцето едновременно. Обаче, в животинското царство страхът е на първо място. Животните се ръководят от страха. Христос казва на учениците си: „Не бойте се!“ — Защо се уплашиха те? — Защото видеха Христа да ходи по морето. Какво страшно има в това? Виждаш, че човек ходи свободно по водата. Защо трябва да се плашиш? За да се страхува човек, за това има някаква дълбока причина. Казваш, че не се страхуваш от хората, но като срещнеш кредитора си, на когото дължиш десет хиляди лева, сърцето ти трепва. От него ли се страхуваш? — От полицата си. Значи, в полицата се крие някаква сила, която те плаши. Срещаш разбойник и се страхуваш. От него ли се страхуваш, или от револвера му? — От револвера. И от вълка не се страхуваш, но от зъбите и ноктите му. Все има нещо, от което човек се страхува. — Кое отличава човека от животните ? — Неговото съзнание и съвестта му. Центърът на съвестта в човека, т. е. различаването на правото и кривото, се развива върху центъра на страха. Дето е страхът в животното, там е съвестта в човека. Значи, съвестта е присадка на страха. Лъжата се ражда от страха. И двете — страхът и лъжата са анормални прояви в човешкия живот. Днес навсякъде чувате да се казва: Без лъжа не може. Лъжата ще оправи работите. — Това е криво разбиране — абсурд! — Защо не може без лъжа? Една млада жена разказваше един случай от живота си. Като се оженила, тя казала на мъжа си: Искам да живеем без лъжа. И той имал същото желание. Обаче, един ден, за една малка случка, тя се принудила да излъже. Една сутрин в 9 ч., тя отишла на гости у свекърва си. Вечерта, като се върнала вкъщи, мъжът й я запитал: Де беше днес? — У майка ти. — Кога отиде ? — В 11 ч. преди обяд. Значи, тя излъгала. После си помислила: Какво ще стане, ако мъжът ми разбере, че съм отишла в 9 ч., а не в 11 ч, както му казах? Защо излъгала, и тя сама не знае. Няма човек на земята, който говори напълно истината. Сегашният век е .
42 • на страха. Хората се страхуват да говорят истината. Няма смели хора днес. Има смели хора, но скрити зад картечницата, да не се виждат главите им. Такъв човек не излиза направо срещу неприятеля, а из засада. Едно време хората се биеха направо — гърди срещу гърди, а сега се крият. Защо днес няма смели хора? — Защото съзнанието им е по-развито и страданията им са по-големи. Христос казва „Дерзайте, аз съм; не бойте се!“ В света трябва да има един велик принцип, на които хората да поставят живота си. Нужна е една реалност, на която да се разчита. Като се излезе от нея, човек ще познае и опита нещата. Има няколко начина, по които може да се опитат нещата, но затова умът трябва да бъде здрав, положителен, да се основава на новата философия на живота. Вън от тази философия, и религията даже води към заблуждение, което отклонява хората от правия път. Това може да ви се вижда чудно, но факт е, че религията не е спазвала основните принципи, вложени от техните основатели. Хората се заблуждават и увличат от формите на религията. Кой е принципът, на който се основава всяка религия? — Любовта. Как трябва да се изяви тя? В сладки думи, милване или галене? Ако галиш някого, в това може да има някаква тенденция, искаш да го привлечеш към себе си. Значи, имаш някаква задна цел. Някога мотивът може да е морален. Майката например, милва детето си безкористно, но, като го гали, тя го разваля. В галенето има нещо анормално. Милването, галенето, сладките думи развалят човека. Повечето хора обичат да ги милват, галят, да ги ласкаят. Няма по-голям майстор в галенето от вятъра. Който иска да научи това изкуство, нека се учи от вятъра. Той пръв изучил това изкуство. Който иска да изучи изкуството на милването, да се поучи от слънчевите лъчи. Вятърът гали, а слънцето милва. Някога вятърът може така да разхлади човека, че да се простуди и да заболее. Докато е тих вятърът, ти казваш: Колко ми е приятно! Но като дойде пневмонията, не си доволен. Когато си болен, излeз на слънчевата светлина. Тя ще те милва, ще внесе нещо в душата, както и в организма ти. Във всяко наше действие може да различаваме, дали то милва, или гали душата ни. При милването или галенето, действието е на мястото си.
43 Аз не отричам нито милването, нито галенето. В този смисъл, вятърът е толкова необходим, колкото и слънцето. Галенето подразбира известен стремеж на човешката душа, но това не значи, че трябва да се дойде до неговия краен предел. Един познат пише на своя приятел: Ако искаш да растеш и да се развиваш, трябва да бъдеш далеч от слънцето; ако си близо до слънцето, нищо не можеш да постигнеш. Той му отговаря: Ако искаш да четеш, трябва да бъдеш близо до светлината. — Кой от двамата е по-прав? — И двамата са прави. Никога не стой под сянката на дървото или под сянката на човека. Това е правило, което всеки може да опита. Много болести се дължат на сенките. Всеки лъч, попаднал върху човека, се поглъща от организма му и после отново излиза във вид на мъртва светлина. Под сянката на цветето, на дървото, или под сянката на къщата пак има светлина, наречена мъртва. Следователно, вие трябва да бъдете под влиянието на преките слънчеви лъчи, а не на косвените, т. е. лъчите на сянката. Никога не стойте на сянка. Нищо не вирее под нея. Тези правила могат да се обобщат, да се опитат и да се превърнат на знания. Някои искат и ние да влезем в църквата. Църквата е влияние на хората, или сянка. Ние не искаме да стоим под сянка, искаме свобода. Само в Бога няма сянка. И когато се казва, че трябва да обичаме Бога, то е защото ще бъдем вън от всякаква сянка. Бог е вечният живот. С хората не е така. Колкото да са чисти и свети, те все хвърлят сянка. Ние трябва да бъдем далеч от сенките на хората, за да може Божествената светлина направо да прониква в сърцата, умовете и в душите ни. Само така може да разберем великата Божия истина. Христос каза на учениците си: „Не бойте се!“ Защо учениците му се уплашиха ?—Защото видяха, че Той ходи по морето. Тогава беше вечер, нямаше светлина. Морето — това е светът. Ти си във света. Гладувал си няколко деня; срещаш един свой приятел, който ти казва: Не бой се, аз съм! Ти се зарадваш, че си срещнал приятел. Кое е това лице, което срещаме в света? — То е лицето на любовта; то е познато на всички. В него няма никакви промени.
44 Христос казва: „Дерзайте, аз съм!“ Това значи: Без страх! Като дойдат донякъде, мнозина се страхуват и казват: Чакай! Те се страхуват да продължат по-нататък. Те се питат: Дали този човек говори истината? Чудни са тези хора! Само в пет минути те могат да разберат, дали говоря истината, или не. Това не е голяма философия. Дайте едно цвете на малкото дете, и в пет минути то ще определи качеството на цветето. Истината не се нуждае от много доказателства. Сега аргументират, доказват, разискват, кой е крив, и кой прав. Няма криви неща, но има един червей у хората — съмнението. Той се дължи на друг недъг в тях — страхът. Ако вярваш в Бога, Който живее във всички хора, няма защо да се съмняваш. Като казвам, че Бог живее в хората, нямам пред вид техните тела, а тяхната разумност. Аз нямам пред вид хората на механическия живот, но онези, които живеят разумно и разсъждават правилно. Ако желанието ми е да обера някого, за какви отношения може да се говори тогава? Под отношения разбирам искрени, морални. Такива са отношенията на същества, които живеят по Божеетвен начин. Сега ще ви приведа един мит, за който няма да правя никакви коментарии. Когато Брама създал света, Той се зарадвал на величието, което се открило пред него. Затова той изпратил първата си дъщеря, най-хубавата — Зората, да види света. Като влязла в света, тя така светнала и озарила всичко наоколо, че сам Брама се влюбил в нея. За да я вижда, Той излизал сутрин рано да посреща Зората. Това произвело потресаващо впечатление на всички богове. Те се усъмнили в Брама. Той се огорчил от недоверието към него и започнал да плаче. Толкова много плакал, че от сълзите му се явила водата, а от нея — сегашният човек. И сега, ако питате, защо плаче човек, ще ви кажа: Вие плачете, защото е заплакал вашият баща, Брама. Какво представя съмнението? — То е язва, която разяжда всички народа, всички общества — научни и религиозни. Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени — навсякъде съмнение. За Бога говорят, за любов говорят, за наука говорят, но съмнението е на първо място. Малка причина е нужна да се яви съмнението. Казват, че анти
R FT 45 христ щял да дойде в света. Този антихрист от хиляди години е в сърцата на хората, той управлява света. Кога не е бил антихрист в света, та сега щял да дойде! Как ще дойде? — Със стомна в ръка, която всички хора ще целуват. Антихристът е от памти века в света. Сегашните страдания, войни, кражби, убийства не са ли негово дело? И за нас казват, че хората трябва да се пазят от нас, че сме антихристи. Та съмнението не се дължи на нашата зла воля, но то е стар навик. К a к ще се явите пред Бога със съмнението? Какво добро носите? За какво благородство можете да говорите, ако всеки ден се явявате пред Бога — пред Великата Любов със сърца и умове, пълни със съмнение? Ако вашето понятие за мене е извратено, с какво ще се похвалите? Ако за себе си имате лошо мнение, какво печелите? Днес мислиш, че си добър, благороден човек, а на другия ден изменяш мнението си. Какво печелиш от това? Ти си готов да се усъмниш във всичко. Говориш за нещо идейно, но и в него се съмняваш. Това говори за отсътствие на всякакви принципи. Ако поставим днес на изпит кого и да е, млад или стар, той непременно ще се усъмни в идеите си и ще каже: Не съм бил на правия път. — Кой е правият път? „Дерзайте, аз съм с вас!“ Това е великото, което ние знаем и което сме опитали. Има нещо в нас, което всякога ни нашепва: „Дерзайте, аз съм с вас!“ И при най-големите несполуки в живота ви; в най-голямото отчаяние и противоречие вие чувате нещо дълбоко, определено да ви казва: Не бойте се, вашата работа ще се оправи. И наистина, както ни се каза, така стана. Важно е да няма раздвояване във вашето съзнание. От раздвояване на съзнанието ви произтичат много болести и нещастия. И полудяването се дължи на същото. Внеси в човека силен контраст, разколебай го в неговите убеждения и вярвания, и той веднага ще полудее. Достатъчно е да влезе в дома на една честна, съвестна и страхлива жена един чужд мъж, с лоши намерения, за да полудее тя. Тя държи в съзнанието си само една мисъл — за своя мъж. Само един мъж познава тя. И в света съществува само един принцип — Бог. Вън от Бога няма друг принцип. Всичко друго, което има за цел да раздвои човешкото, съзнание, е дегизиране. И
46 мъжът може да се дегизира и да влезе вкъщи като чужд човек, за да изпита жена си. При вида на чуждия мъж, тя може да полудее. Няма същество в света, което може да измени нашите работи. Никаква сила не може да ги измени. Пътят, по който вървим, е строго определен. В края на краищата, той ще ни изведе към целта. Това може да стане в далечното бъдеще, но всички хора ще се примирят, и всички противоречия ще изчезнат. Сега ние няма да се спираме, да обясняваме противоречията на хората. Те са необходим закон в еволюцията на човечеството. Противоречията са задачи, които си имат своите добри страни. При сегашните условия на живота, страхът не трябва да съществува. Въпреки това, ние постоянно се страхуваме. Някои искат първо да уредят живота си и тогава да търсят Бога. Така никога няма да го намерим. Вие ще намерите Бога само в нещастията и страданията си. В това се крие съвременната нова философия. Тя трябва да се приложи в живота. Сега и майките говорят за новите идеи, за новата наука. Но те пуснали ли са корени в живота ви ? Да кажем, че си гладувал три четири деня, влизаш в една стая и на масата виждаш двеста лева. Ти ги туряш в джоба си и казваш: Аз съм гладен, имам право да взема тези пари, да се осигуря за няколко дни. — Нямаш право да взимаш чуждите пари. — Аз откраднах парите, защото се съмнявам в добротата на домакините. Не вярвам, че те биха ми помогнали. Иначе, нямаше защо да крадя. Щях да им кажа, че съм гладен. Не искам да кажа, че съм гладувал, за да не се урони достойнството и честолюбието ми. — Като краде, не се ли уронва достойнството му ? В случая се явяват две съмнения: в домакините и в себе си. Първо се явява съмнението, а после се извършва кражбата. Като се натъкват на противоречия, мнозина започват да четат Библията и Евангелието, да видят, как са постъпвали Аврам, Давид при решаване на своите задачи. С това искат да се оправдават. После отиват при свещениците, да се изповядат. Противоречията са резултат на ред погрешки от миналото. Каквото и да правите, ще разрешите противоречията си. Те са изпити за вас. Аз имам доверие в човека, в чийто дом съм влязъл! И вие трябва да имате вяра в хората. Ако дъщерята на дома
47 кина е болна, ще туря ръката си на главата й и ще я излекувам. Баща й ще ми каже: Сега ще заколя една кокошка, ще я сготвим и ще се нахраним добре. — Нали си вегетарианец, как ще ядеш кокошка? — Предпочитам да ям кокошка, отколкото да взимам пари. Има вегетарианци, които не ядат месо, а взимат пари от хората. Те са смешни със своите идеи. Ще говорят за вегетарианство! Аз говоря за вегетарианство в пълния смисъл на думата. Какво е това вегетарианство, при което цял ден се тревожиш? То е едностранчиво вегетарианство. Казвате: Ние сме окултисти, вегетарианци; други са православни, католици, евангелисти. Трети се делят на духовни, светски и спорят, кой от тях е на прав път. Това е частично разглеждане на въпросите. Вегетарианците са тревопасни животни, а другите — месоядни. И едните, и другите имат право да съществуват. Под „кокошка“ разбирам, да те угости някой от благодарност за доброто, което си му направил. Христос казва: „Дерзайте, аз съм!“ На кого казва това? — На учениците си. Казваш, че Христос бил велик човек. Следовател но, и ти можеш да бъдеш като Него. Радвам се, ако и ти си велик човек. Щом си велик, няма защо да ти се говори, ти сам знаеш истината. Ако си велик, защо искаш да се жениш ? Защо искаш да си имаш приятели? Защо искаш да имаш слуги, на които да заповядваш? Величието на човека не е в някое външно или вътрешно качество. Например, светлината е велика, защото прониква навсякъде, и всички чувствуват нужда от нея. Понеже не можем без нея, тя всякога ни заповядва. Никой не се плаши от светлината. Понеже тя носи здраве, всички я обичат — и добрите, и лошите. Само престъпникът се плаши от светлината. — Защо? — Защото тя разкрива престъпните му дела. Вие се нуждаете от правилна, нова философия за живота. Коя е тази философия? — няма да спорите. — Коя вяра е по-права? — и затова няма да спорите. Един принцип има в света. Той освобождава съзнанието на човека, внася разширение в неговия ум. Той прониква навсякъде — в сърцата, в умовете и в душите. На него се основава целият живот. Аз го наричам Божествен принцип. Който е в съгласие с него, животът му е поезия,
48 музика, песен. Той е смел, решителен, с благородни и възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява. Той се страхува за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма пари и т. н. Който вярва в Божествения принцип, той знае, че богатството е в земята. Всеки момент човек може да си извади злато, колкото му е нужно. Дето е заровено злато, там са най-хубавите места в природата. Ние знаем, къде е заровено богатство в земята, но не вадим, освен в крайни случаи. — Щом е така, ние сме готови да станем последователи на твоето учение. Може да станете мои последователи, но ценз се иска за това. Ако почнете да вадите златото с време и без време, ще се изложите на голяма опасност. Така ще се наруши економическото равновесие на държавите. Ако извадите всичкото злато от земята, ще настане страшна криза в света. Част от богатствата на земята е вложена във всеки човек. Това богатство се изразява във вид на дарби и способности, чрез които човек може да преживее известно време на земята. Ние не сме оставени на произвола на съдбата. В душата на всеки човек е вложено нещо хубаво, с което задоволява своите нужди. Светът е така нагласен, че ако не се страхуваш, ти ще намериш хубавото място в природата, от което ще останеш напълно доволен. Не се страхувайте, но, като майки и бащи, като братя и сестри, трябва да признаете факта, че Божественото е вложено в човека. То трябва да се изпита. Изобщо, Божественото учение трябва да се опита. Не е достатъчно само да се каже, че имаш вяра, но вярата изисква опити. Ако аз бях възпитател и учител, щях да кажа на учениците си: Има един Божествен принцип в света. — Как ще се докаже това? — Направете следния опит: В продължение на един месец, откажете се да получавате пари от родителите си. През това време, идете някъде, да работите и не се страхувайте, как ще се прехранвате. Като работите безкористно и с любов, животът ви ще се подобри. Мога да ви предскажа, какво ще ви се случи през това време. Изпълнете всички правила и, ако се яви някаква дисхармония в живота ви, ще дойдете при мене да ми кажете, какво ви се е случило. Сега лесно се казва: Тъй рекъл Бог. Той говори чрез хората. Направо още не ви е гово
49 рил. Питам: Говорил ли ви е Бог в църквата? — Не ни е говорил, но Той е говорил на пророците. Някой пророк чел, изучавал Писанието и дошъл до убеждението, че Духът му говорил. Знаеш ли, какво, значи, да ти проговори Духът? Когато великият Божи Дух проговори на човека, в неговия ум се явява светлина, а в сърцето — широта, и той обиква всички хора, всички цветя, дървета, листа, клоне, мушици. За него всичко е красиво. Когато в човека заговорят духовете, той става ексцентричен и разсеян. Божественият Дух гледа еднакво на всички. Тогава човек разбира другояче живота: не вижда погрешките на хората, защото знае, че те могат да се изправят в един момент. Когато великият художник почне да рисува своята картина, хубавото, красивото могат ли по магически начин да изпъкнат навън? — Не, първия ден той само нахвърля боите с четката си. И да не харесат картината му, той само се усмихва. Втория ден гледаш картината, пак същото положение. Той ще ти каже: Не бързай да се произнасяш; щом свърша картината, тогава ще си кажеш думата. И вие се произнасяте бърже за живота, обаче, той не е завършен още. Милиони години са нужни, за да се завърши сегашният живот, да му се даде израз. След това, може да се говори за вечния живот. Физическият живот е отчасти завършен, но сега настава нова епоха, нови условия, при които животът ще се развива правилно. Всички противоречия и страдания са материали за бъдещия живот. Какво ще кажат канарите, когато вие, с вашите експлозиви, ги разрушавате? Но вие ще им кажете, че ги използувате за градивен материал. Какво ще кажат дърветата в горите, като ги сечете всеки ден? Вие употребявате и тях като градивен материал. Като използувате труда на животните, те ще кажат: Какво искат тия хора от нас? Ще им кажете, че и те трябва да вземат участие във вашата култура. Както вие използувате нисшите същества, така и вас използуват висшите същества. Тe ви впрягат на работа, а вие мислите, че сте свободни. Аз виждам, какви тежки хомоти носите. Че си професор, съдия, учител — всички сте впрегнати на работа. Кажете ми: Кой от вас е свободен? Какво става с човека, като остарее? — Краката и ръцете му почват да треперят. Това
50 не е ли впрягане, не е ли ограничение? Влезеш в една гостилница, усещаш миризмата на печена пуйка, но кесията ти е празна. Това не е ли ограничение? Навсякъде има ограничения. За да се освободим от ограниченията на живота, ние трябва, да приемем Божествения принцип и да кажем: Дерзай, аз съм! Тогава и аз, като видя, че нямате пари, ще кажа: Дерзай! Гостилничарят ще те кредитира. — Ти си честен човек, имам вяра в тебе. Ще дойдеш втори път в тази гостилница. Приятелят казва: Дерзай! Върви и ти по морето. Бог всякога те кредитира. Усъмниш ли се в Него, ще потънеш, Който не разбира това учение, отива в друга крайност, очаква всичко от Господа. Значи, ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш. Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мене, само когато насадя 200 — 300 дръвчета. Бог ще промисли за мене, когато свърша университет. Бог ще промисли за мене, когато работя на лозето и стана опитен лозар. Той ще промисли за мене, ако познавам добре занаята си — правя хубави коли. Изобщо, Господ промисля за своите разумни деца, които учат дсбре и Го слушат. Всеки от вас трябва да знае по едно изкуство и по един занаят. Не е достатъчно само да се молите и да мечтаете. Като правиш осите на колата, не можеш ли да се молиш? Като ви гледа, Бог казва: Тези хора нищо не вършат, само се молят. Така правят и богатите хора. Те казват: Да си направим къщи, да си купим имоти, да имаме рента за препитание. Добре е това за богатите, но не и за онези, които живеят в техните къщи и нямат средства за препитаване. У сегашните хора има нещо, което куца. То трябва да се изправи. Време е, хората да се преобразят. Възгледите и принципите, върху които е изграден животът им, трябва коренно да се изменят. Не е въпрос, да събаряме и да рушим, но да съградим нещо по-хубаво. Старата къща нека си остане, а ние да съградим нова. Ако новата къща е по-хубава от старата, тогава имаме право да я съборим. И природата постъпва така. Тя едновременно руши и съгражда. Старите форми държи, докато съгради новите. Днес природата създава нов тип човек. Чертите на лицето му се отличават от стария тип: носът, очите, пръстите му — всичко се отличава. Като ме слушате да го
51 воря така, вие казвате: Какъв ли е новият тип човек? — Като вас, но се отличава по това, че у него няма страх, няма съмнение, няма омраза. В душата та на новия човек има милосърдие, разумност. Дето отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, новият човек се крие, никой да не знае, какво е направил. Хората на новата култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват. Каквито импулси и стремежи да имат, те не им дават външен израз. Новият човек се отдава в служене на Бога, той не мисли за женитба. Каква е разликата между женения и неженения? — Според мене, още с раждането си, човек се оженил. Родителите са те оженили вече. — Как? Като са ти дали формата, с която си вече свързан. Казваш, че не искаш да се жениш. Какво искаш да правиш тогава ? Можеш да се ожениш, но не като баща си и майка си. Откажи се от старата форма на женитба; в нея има само съмнения и разочарования. Наскоро получих писмо от един доктор в провинцията, който в последно време изпаднал в големи съмнения. Той подозирал жена си в измяна и мислел, че синът и дъщеря му не са негови деца. Той ми пише: „Моля ти се, освободи ме от този вътрешен кошмар. Ставам, лягам, по цели нощи не мога да спя“. Светът е пълен с такива лекари. Новата култура ще освободи хората от крайните съмнения и подозрения. Казвам на младите, че един ден ще им поговоря за брака и безбрачието и върху девствеността. Така, те ще си съставят ясна представа за новото учение, за неговия морал. Ние имаме един морал, който изключва всякаква погрешка. За постигане на новия живот се иска търпение и послушание към Онзи, Който всякога ни говори. Той казва: „Дерзайте, аз съм!“ — Кой е Той?— Бог на любовта. Когато любовта се прояви, човек става смел, силен, безстрашен, благороден. Любовта към Бога може да се прояви моментално. За разлика от другите чувства, то се познава по това, че никой не може да му отнеме неговия обект. Всяко чувство, на което обектът се отнема, е неправилно. Значи, Бог, като обект на човека, никой не може да Го отнеме. Ще вярваш в Бога, за да Го запазиш като обект в себе си. Казваш: Изгубих вярата си в Бога. — Съжалявам
52 — Изгубих вярата в хората и в себе си. — Съжалявам. Който има любов към Бога, никога не губи вярата си нито в себе си, нито в хората. Питат ме: Кое е най-силното доказателство за съществуването на Бога? — Това, че аз чувствувам, мисля, живея и се проявявам. Всички други доказателства нищо не струват. Те идат само за подкрепа на първото доказателство. Кажи си тогава: Моят живот е израз на Великото Начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико Начало. Какво ще стане, ако вие се усъмните в Бога, както боговете се усъмниха в Брама? Той ще започне да плаче, и вие ще заплачете с Него. Какво ще стане със сина, който разплаква баща си, или с дъщерята, която разплаква майка си? И младата снаха се оплаква от свекърва си, защото искала от нея послушание. Добре, но утре и снахата ще стане свекърва. Тогава? Въпросът трябва да се разреши основно. Ако свекървата е лоша, опитай се да я възпитаваш и учиш, да й станеш професор. Тя ти е дадена като задача. Ти ще я учиш, ще й обясняваш. кои са причините за отношенията помежду ви. Ще я туриш в огъня, с 35 милиона градуса топлина — да се сто пи, без да изгори. Като излезе от този огън, тя ще те обикне. Голям е този огън, в него всичко се топи и пречиства. Всяко нещо, което изгаря, образува дим и сажди. Това, което не изгаря, а се топи, пречиства нещата. Христос казва: „Любете враговете си!“ Това значи, хвърли врага си в огън от 35 милиона градуса, да се стопи и пречисти. Като излезе от огъня, от враг той ще се превърне на приятел. Значи, голям огън е нужен за всички. Оплакваш се от мъжа си. Тури го в този огън да се стопи и очисти. Нека знае той, че ти имаш такъв огън. Ако обичаш мъжа си, той сам ще иска да го туриш в огъня на любовта. Ако се страхуваш да не изгори, страхът ти не е на място. Той ще излезе от огъня млад, пречистен и ще ти благодари, че си се погрижила за него. Който влезе в огъня на живота, само той може да разбере неговия смисъл. „Дерзайте!“ — казва Христос — „аз съм с вас.“ Днес от всички хора — млади и стари, се изисква да следват новата философия на живота. Който не я следва, остава назад в развитието си. Той ще говори едно, а ще
53 върши друго. Чувате, как майка утешава съседката си, която изгубила детето си. Обаче, случи се, че умира детето и на тази майка. Тя изпада в голямо отчаяние, плаче, вайка се, неутешима е. Де остана нейната философия? Нали утешаваше съседката си? Защо сега не се утеши тя сама? Защо ще плачеш за сина си или за дъщеря си? Те са в другия свят. Ти можеш да се разговаряш с тях. Те ще ти пишат писма. Дъщерята пише на майка си: Мамо, светът, в който съм сега, е много хубав. И тук има университети, професори, които ни учат. Ако майката каже някъде, че получава писма от онзи свят, ще й се смеят. Даже и вярващите в църквата не са готови да признаят, че умрелите са живи и се съобщават с близките си. Когато някой иска да му кажа нещо за другия свят, аз се въздържам, нищо не говоря. — Защо? — Ако му кажа, какво има на онзи свят, няма да повярва. Той ще каже: Мръднала е дъската на този човек. Другият свят е по-реален от физическия. Имаш един приятел, когото обичаш. Един ден той умре. Ти се питаш: Де отиде той, де е неговото съзнание? — Приятелят ти е жив, не е изчезнал, както мнозина мислят. Нищо в света не се губи, само отношенията се изменят. „Дерзайте, аз съм с вас!“ Това значи: Мислете, чувствувайте и действувайте дълбоко и право. Желая, когато излизате сутрин на изгрев слънце и видите вашия баща Брама, че гледа Зората, да не се усъмните в него. Ще кажете, че са били на изгрев слънце и се кланяли на слънцето, Какво лошо има в това да посрещнеш изгряването на слънцето, източникът на живота? Че хората се кланят на парите, това е в реда на нещата. Че си посрещнал слънцето, това било идолопоклонство. Ако посрещането на слънцето е престъпление, ние вършим наймалкото в сравнение с престъпленията, които хората вършат. Питам тогава: Каква култура е тази, в която стават такива големи престъпления? Христос казва: „Дерзайте, без страх,без съмнение!" Като наблюдавам хората, виждам, на мнозина лицата потъмнели. На едного лицето потъмняло, защото кесията му се изпразнила; на друг — къщата се съборила. Лицето на мъжа потъмняло, защото жена му не го обича. Лицето на жената потъмняло, защото мъжът й не я обича. На
54 всякъде срещам хора с потъмнели лица. Всички вярват в Бога, за него говорят, а лицата им потъмнели. Аз зная, каква е тяхната вяра; зная, какво ги вълнува. Някой говори за светли идеи, а в ума му се въртят 4 — 6 къщи; друг говори за идеи, а в ума му се въртят търговски сделки и печалбите от тях; свещеникът говори за идеи, а в това време философствува, разсъждава върху политиката и търси начин, как по-добре да се нареди. Бог казва: Съблечете старите дрехи на тези философи! Съблечете ги и ги оставете голи. — Как ще останат голи? — Всички хора трябва да останат голи, като Адама, и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх. Сега сте облечени, но сте порочни. Тогава ще бъдете голи, но чисти, като светлината. Желая на всички да светнете, да бъдете носители на светлината. Тогава всеки ще чуе гласа на Онзи. Който казва: „Дерзайте, аз съм с вас!“ „Дерзайте!“ Това е най-хубавото, най-великото, което мога да ви дам днес. 16. Беседа от Учителя, държана на 13 май, 1923 г. София.
За името ми л '0 „Защото аз ще му покажа, все що има да пострада за името ми.“ ) В Съвременните хора не вярват в истината, защото са лековерни. Лековерието е причина за безверието. Материалистът вярва само в материята, а отрича духа. И за себе си казва, че е материя. Той вярва, че ще живее и ще умре, а не вярва, че има бъдещ живот. Той вярва, че зад гроба има смърт, а не вярва, че зад смъртта има живот. Значи, хората вярват в невъзможното, а не вярват във възможното. — Кое е невъзможно, и кое — възможно? — Да умреш е невъзможно, да живееш е възможно, Да не вярваш е невъзможно, да вярваш е възможно. Да мислиш е възможно, да отречеш мисълта е невъзможно. Казваш: Отказвам се да мисля. — Ще мислиш! — нищо повече. Мнозина подържат мисълта, че и без вяра може.— Ако можеш да спреш слънцето в неговия път и звездите — в тяхното движение, ще спреш и живота. Без вяра, животът е пустиня. Следователно, без вяра не може. Днес повечето хора нямат вяра, но, въпреки това, те са лековерни. Например, какво по-голямо лековерие от това, да очакваш щастие на земята. То е толкова трагично, колкото и комично! Въпросът за щастието на земята е драма и трагедия, които се превръщат в комедия. Такова нещо е и човешкият живот. Виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав. На сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен. На сцената положението е трагично, а в живота — комично. Според нас, тези неща са есте) Деяния на Апостолите 9:16.
56 ствени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия. Преди години, дойде при мене един млад, образован човек, недоволен от живота, не намирал смисъл да се живее. Казваше ми, че не вярва в нищо и намира, че всичко, което става в света, е произвол и случайност. Аз го запитах: Какво ще кажеш ако ти се даде една млада, красива, разумна мома? Ще повярваш ли, че Бог ти я дава? — Ще повярвам в Бога, ще Му служа, само да имам това щастие. Значи, той не вярва в Бога, защото не е намерил възлюбената си. Щом я намери, готов е да вярва във всичко. Мнозина казват, че вярват в Бога, в Христа, че велики, идеи ги вдъхновяват. Който много говори за идеите си, за вярата си, всъщност, в нищо не вярва. Според мене, всеки си има по един Христос на земята, в когото вярва. Той може да бъде в мъжка, или в женска форма. Важно е, че от него очаква своето щастие. Казвам: Нито една жена, нито един мъж не е в състояние да ви направи щастливи. Не че не желаят, но не могат. Никое управление не може да ви направи щастливи. Кой държавник не иска да тури ред и порядък в своята държава? Никой свещеник, никой философ не може да направи хората щастливи. — Защо няма щастие на земята? — Защото хората са прекъснали връзката си с Бога. Техните идеи са механически, прикрепени с обръчи. Значи, връзката между идеите им е неустойчива. Това ги прави недоволни и нещастни. Като се говори за апостол Павел, виждаме едно интересно съчетание на прояви в неговия характер. Той е човек на ума, високо интелигентен, а същевременно краен фанатик. Фанатизъмът му достигал дотам, че той бил готов да преследва всеки, който не вярва като него. Затова, той гонел християните по това време и ги предавал на първосвещениците. Питам: Вярванията на евреите можеха ли да ги спасят? Те вярваха в Мойсея, затова не приеха Христа. На тях бяха дадени толкова много обещания! Няма народ в света, на когото са дадени толкова много обещания! Откак им се дадоха обещанията, нещастията започнаха да се трупат върху главите им. Няма народ на земята, който да е страдал толкова много, както евреите. Интересно е, закъде се отнасяха обещанията,
57 които Бог им даде: за земята, или за небето? Млад момък обича една мома, готов е да се жертвува за нея. Обаче, щом се свържат, т. е. щом се оженят, любовта ги напуща. И двамата си обещавали най-хубави работи, но нищо не могат да изпълнят. Значи, любовта, т. е. Божият закон няма нищо общо с женитбата. Ако любовта е израз на Духа, ако Бог е Любов, защо като е свързал две души те искат непременно да се оженят? Да се осигурят ли? Щом Бог живее в тях, защо трябва да се осигуряват ? Значи, те искат да се осигурят пред външния свят, пред обществото, пред хората, да не би един от тях да измени на любовта. Годежът, женитбата е акт на недоверие. Ако. и двамата едновременно я желаят, това е друг въпрос. Обикновено, или единият желае да се свърже с женитба, или родителите им. Те изказват недоверие към момъка или момата и настояват да ги оженят. Като се оженят, осигурени ли са ? Остават ли верни на любовта си? Хората се женят, за да няма две жени в дома. Навсякъде се проповядва моногамия, т. е. еднобрачие, но спазва ли се то? Не се спазва, защото няма любов между хората. Много естествено. Ако дадете на човека храна, каквато организмът му изисква, той няма да търси друга; ако му дадете храна, каквато организмът му не понася, след половин час той ще я повърне и ще търси друга храна. Полигамията, т. е. многоженството показва, че хората не са на прав път. В прочетената глава от деянията на апостолите срещаме един интересен психологически факт. Павел, който бил толкова ревнив за своята отеческа вяра, който искал да я наложи на всички, той, именно, бил избран от Бога за разпространител на Неговото Слово. Бог се явил в Дамаск на Анания, ученик на Христа, и му казал: „Иди на улицата, която се казва Права, и попитай за някого си на име Савел. Иди, зашото съсъд избран ми е той, да носи името ми пред народи и царе, и пред синовете Израелеви. Защото аз ще му покажа, все що има да пострада за името ми“. Питате: Защо е необходимо страданието? — То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място. Страданието е най-хубавата разтривка, която намества мускулите и костите на човека. То ги поставя на местата им. Щом
58 те боли нещо, ти търсиш човек да те разтрие, за да мине болката. Без страдание нещата не се наместват. Обаче, това не е същественото предназначение на страданието. Страданието е велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божията Любов. Който не страда, не може да опита и познае любовта. За да опиташ любовта, първо ще минеш през страданието. Това е контраст, но контрастите са необходими. „Аз ще му покажа, все що има да пострада за името ми.“ Павел нанасяше страдания на другите, но Бог каза: „Аз ще нанеса тези страдания на него, ще му покажа все що има да пострада за името ми.“ Сегашните народи не са ли в положението на Павла? Кой народ, при реализиране на своите идеали, не е пострадал? Българите, например, постигнаха ли своите идеали? Един българин ми казваше: Ние, като народ, не съзнаваме своите интереси. В това отношение, главите ни са дебели, мъчно увират. Съседните народи имат пред вид, първо, своите интереси. Всеки народ, който мисли само за своите интереси, прилича на онзи селянин, който бил заставен да държи една греда на рамото си, докато дойде някой да го замести. Един българин, на име Стоян, си правил колиба. Като я докарал до едно място, трябвало да намери кол, да подпре една голяма греда. Така било положението, че трябвало да подпира гредата с рамото си, да не се събори колибата. Обаче, нямало кой да му донесе кол. В това време, минал един селянин и го попитал: Стояне, какво правиш? — Подържам тази греда, докато намеря подходящ кол. Като се разговаряли известно време, Стоян се обърнал към него с думите: Приятелю, можеш ли да ми направиш една услуга? — Мога. — Подръж малко гредата, докато отида в селото за десетина минути, да си свърша една работа. Стоян отишъл в селото, дето се забавил доста време, а селянинът подържал гредата. И да искал да я пусне, не могъл, колибата щяла да се стовари върху гърба му. Такова е положението на всеки народ и човек, който има пред вид само своите интереси. Помнете: В живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Не сме ние господарите в света. Има други същества, по
59 силни от нас. Малките народи не могат да определят, съдбата си. Може ли малкият народ да бъде политически фактор? Без да иска, той е в зависимост от големите сили. — Защо? — Няма средства, пари няма. Без пари той е економически затруднен. Турците казват: „Който дава парите, той свири на свирката.“ Без пари нищо не става. Затова се казва, че без пари не може. Изобщо, големите народи управляват малките. Зад големите народи пък има други сили и фактори, които направляват техния живот и съдбините им. Проследете историята, от дълбока древност досега, да видите, кой голям народ е постигнал целта си. Де е Египет със своята култура? Де са Асирия и Вавилония? Те бяха велики сили. Да дойдем до по-новите времена. Де е Римската империя? Дотук спирам, няма да разглеждам новите времена. През всички времена и епохи, една велика разумност е движила цивилизацията и културата на народите. Тази сила е вървяла от Египет, минала е през Асирия и Вавилония, образувала една крива линия. После минала през Гърция, оттам в Рим, докато стигнала до Франция, Германия, Англия. Оттам, тази вълна отива в Америка, после в Русия, за да се върне пак в Египет. Днес всички европейски народи се стремят към Египет. Азия е опорната точка на това движение. „Аз ще му покажа, все що има да пострада за името ми.“ Да пострадаш за Божието име, това е идейното в твоя живот. Който не може да пострада за своите идеи, той не разбира смисъла на живота. Който мисли, че сам може да нареди земния си живот, той не знае, че този живот се нарежда от друго място. По какво се познава, че животът на даден човек е уреден? Питам: По какво се познава, че едно плодно дърво живее? — По това, че то цъфти, връзва плод, и плодът узрява. Следователно, ако човек не цъфти и не дава плодове, животът му не е уреден. И без да цъфти и връзва, дървото пак съществува, но постепенно изсъхва, и животът в него престава да тече. Също така има два вида хора: едните страдат, но цъвтят, връзват и живеят; другите нямат страдания, не искат да страдат, но не цъфтят и не връзват. Следователно, те са изложени на изсъхване. Те могат да съществуват, но живот няма да имат в себе си.
60 Често хората, поради невежеството си, изпадат в положението на онзи гръцки зидар, който дълго време роптал против Зевса. Това е един мит. Зидарят се качил да поправи стената на един гръцки храм. Така се случило, че той се подхлъзнал, паднал от стената и счупил десния си крак. Колкото време боледувал, той все роптал против Зевса, като си казвал: Аз мислех, че Зевс, който създал света, е умен, мъдър бог. Обаче, той е създал светът неразумно. Ето, паднах и счупих крака си. Какви са тези закони? В отговор на неговите роптания, един ден му се явил Зевс и го запитал: Какво искаш от мене? — Първо, искам да ми поправиш крака. След това, искам да отмениш закона за падането на телата. Зевс го изслушал и си отишъл. Още на другия ден зидарят бил здрав. След това, той се качил на стената да довърши работата си. Вдигнал чука да забие гвоздеите, но те не се мръднали; вдигнал инструментите си и както замахнал с тях, така си останали да висят във въздуха. Той пак се разгневил на Зевса. Хвърлил чука, гвоздеите и инструментите си, но всички увиснали във въздуха. Най-после се засилил, сам да вземе инструментите си, но и той увиснал във въздуха. Така той висял единдва деня и пак почнал да се разговаря със Зевса: Какво е това чудо! Гладувам вече няколко дни; ще умра от глад; не мога да отида при жена си, при децата си. Зевс му отговорил: Нали искаше да отменя закона, който счупи крака ти? Молбата ти е изпълнена. Кракът ти ще бъде всякога здрав, но ти ще висиш във въздуха. Засрамен, зидарят казал: Виждам сега, че първото положение беше по-добро от второто. Казвам: Да страдаш, това значи, да пуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш: да страдаш, значи да имаш противоречия, противодействия, да придобиеш опитност за великите закони, които регулират живота. Противоречията, които сега съществуват, в бъдеще няма да се повтарят. Да мислиш — това значи, да насочиш клонете си нагоре, във въздуха. Питате: Може ли да минем пропастта, без да паднем в нея? — При сегашните условия, не може. Птицата може да мине пропастта, без да падне в нея, макар че тя не стои по-високо от човека, Тя може да премине през реката, без да е по-умна от
61 човека. Един ден, когато човек научи законите, да владее клетките си, да разширява и смалява телото си; да го разпръсва в пространството и пак да събира частичките му, той ще минава през през всички пропасти без препятствия. Чрез силата на волята си, той ще може да лети във въздуха, като птица, да минава през океани, да пътува от земята до слънцето. Казвам: Значи, човек може да отиде и до слънцето. — Как е възможно това? — За невежия е невъзможно, но за умния — възможно. Има адепти в Индия, които могат да отиват до слънцето. Който отиде до слънцето, сърцето му престава да тупти, пулсът спира. Ще кажете: Може ли човек да живее, след като спре сърцето му? — Може, разбира се. Когато първоначално човек се зараждаше, сърцето му туптеше ли? — Не. Ако разглеждате човешкия зародиш, ще забележите, че туптенето на сърцето и дишането са последни процеси. Значи, докато се оформи в утробата на майка си, дълго време човек не диша, и сърцето му не бие. Тези функции се изпълняват от сърцето и дробовете на майката. Но когато поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си; тогава сърцето му почва да работи, и дробовете да дишат. И той заживява разумен живот. Онзи закон, който е накарал сърцето да бие, същият закон и сега действува. Ти можеш да спреш биенето на сърцето за половин час, и след това пак да почне то да функционира. Сърцето тупти поради онзи жизнен ток, който минава през него, обаче, ти можеш да изместиш този ток, и сърцето ти да спре. След половин час, пак ще пуснеш тока, и сърцето ще почне плавно да бие. Това са въпроси, които се отричат от съвременната наука, обаче, в бъдеще тя ще ги признае. „Аз ще му покажа, колко има да пострада.“ — За какво? — За името ми. Най-великото, най-реалното нещо в \\ света, е името. Като обичаш някого, ти му туряш найкрасивото име. И ако искате да разбирате нещата, трябва да ги обичате. Без обич никаква наука не се подава. В изкуството, в музиката — всичко се постига с обич. Например, някой мъж иска жена му да се облича хубаво. Накарай жена си да те обича, и тя ще се облича хубаво. Мъжът иска къщата му да е чиста. Накарай жена си да те обича, и къщата ти ще свети от чистота. Има ли пая
62 жина в една къща, по това ще познаеш, дали жената обича мъжа си. Щом остане тук таме паяжина, любовта на жената е спаднала на 10 — 15°. Някой се пита: Как да позная, дали жена ми ме обича? — Прегледай стаята си, и ако има паяжина, ще познаеш, докъде е любовта й. Аз мога да позная, дали мъж и жена се обичат. Като влеза в една къща, гледам, има ли паяжина, или не. И по други признаци познавам, дали се обичат, но няма да ги кажа. Когато жената обича мъжа си, ще гледа да облече такъв цвят рокля, какъвто и той обича. Ако не го обича, ще прави всичко обратно. Той има нужда от спокойствие, а тя нарочно ще облече червена рокля, да го дразни. Защо не облече синя рокля? Синият цвят внася спокойствие в човека. Небесният цвят действува особено успокоително на нервната система. Едно от важните правила за живота е следното: всички хора — мъже и жени, деца, братя и сестри, свещеници, учители — трябва да любят Бога. Имате ли един приятел, трябва да желаете, първо, той да люби Бога. Аз говоря за Бога, като външна и вътрешна светлина. Той е жива светлина, от която всички се нуждаят. Ако жена ти люби Бога, и тебе ще обича. Ако пожелаеш да бъдеш обект на нейната любов, ти си развалил вече своето щастие. За да бъдеш обект на жена си, трябва да я обичаш, да разбираш нейната душа и да бъдеш толкова внимателен, че с нищо и никога да не накърниш нейното чувство. Някой казва: Дълбока е душата на жената. — Да, дълбока е, но и душата на мъжа е дълбока. В какво се състои тази дълбочина? Следователно, обектът на нашия живот трябва да бъде страданието. Аз считам герои тези от съвременните хора, които издържат страданията. И ви питам: Готови ли сте да страдате ? — Аз не искам да страдам. Момъкът, който се жени за една мома, длъжен е да й представи всички противоречия, на които тя би се натъкнала в съвместния живот с него. Да й каже: Представи си, че един ден може да те оставя; може да се влюбя в друга жена, изобщо, животът ти да бъде невъзможен с мене. Той трябва да изнесе пред нея черните страни на живота. И ако, след всичко това, тя му каже: Каквото и да бъде, аз обичам само тебе и не се отказвам от тебе — тя е на прав път и ще може да живее с него добре, главно, да
63 бъде доволна от него при всички условия. Обаче, ако още отначало си обещават един на друг щастлив живот, те са на крив път. Младите трябва да започнат съвместния си живот при най-малки възможности. И страданието е една неорганизирана сила в нас, и докато я организираме и турим в действие, тя ще произведе в нас отрицателни резултати. Ако можем да издържим на всички противоречия в живота, ние сме в Божествената Любов. Нека съвременните религиозни обяснят: Защо Бог, Който е съвършен, всемъдър, е допуснал тия противоречия? — За да опита нашата любов. Господ пита: След всички страдания, можете ли да ме обичате? Ако ме обичате, значи вашата любов е истинска. Защото ако ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е много естествено. Ако всеки ден ви правя услуги, и вие ме обичате, това е в реда на нещата. Така е и в природата. Често Господ противодействува на нашите желания. Даде на някоя жена един мъж, но след няколко години той умира. Хората искат да се осигурят в живота. Момата казва: Искам да се омъжа, да не остана самотна в този свят. — Ожениш се и след като родиш четири пет деца, умре мъжът ти, след това и децата ти. И ти, която не искаше да останеш самотна кукувица, изпадаш в това положение на самотна. Питате след това: Де е Божията любов? — Земята не е място за любов; тя е място само за изпитания, т. е. ние можем да живеем на земята и да имаме Божественото състояние на рая, а можем да изпитаме и най-ужасните страдания. Значи, тия състояния се сменят последователно у нас — това зависи от нас. Онзи, който разбира законите, лесно може да се справи със страданията. Онзи, който обича, който разбира моя закон, аз трябва да му покажа всичко, каквото има да пострада заради моето име. В какво е вашето достойнство, ако не сте готови да пострадате за великото Божие име, за Божествената любов? Някои ще кажат, че аз живея за българския народ. Виждали ли сте българския народ като колективна единица? Виждали ли сте големият орех, събран в черупката на един орех? Като казвам, че един голям орех може да се събере в една черупка, това ви се вижда неправдоподобно, Значи, един цял народ може да се
64 събере вътре в своя узрял плод. Знаете ли, как е представен българският народ в невидимия cвят? Ще кажете: Как, има ли български народ в другия свят? Има, разбира се. Народите са удове на Великия Божествен организъм. Но съвременните хора не разбират така нещата. Защо хората искат да бъдат щастливи? Щастието трябва да обуславя нашия бъдещ живот. Ние искаме да живеем в бъдеще, но преди всичко, трябва да разберем великия съзнателен живот. Ние още не сме живяли съзнателен живот. Ако в съзнанието ни биха се наредили всички 400 хиляди форми, започвайки от найнисшите до най-висшите животни, в тия форми развитието на съзнанието е ограничено. Затова трябва да се минава от една форма в друга, при по-благоприятни условия. Тази форма, до която сме достигнали, не е последната. Човек има да мине още през 35 милиони форми. Знаете ли, каква култура има в тези 35 милиона форми? Човешката душа трябва да мине през тия форми, за да се разшири. Това представя задача за съвременната наука. Вие казвате: Има ли смисъл животът? — Има, има — сега сте още в предисловието на живота си. И когато дойде страданието, задайте си въпроса и си кажете: Господи, искам да ми покажеш, в какво трябва да пострадам за Твоето име. Запитайте се: За какво страдаме? — Страдаме за Господа. Ако сме в състояние да страдаме заради Господа, едновременно ние разрешаваме въпроса и принципално, и по форма, и по същество, и по съдържание, и по смисъл. Ако у нас не е залегнал този принцип, по никой начин не ще можем да разрешим въпроса. Например, как можете да докажете, че някой ви обича? Можете ли да определите диагнозата, по която се познава, че ви обича? По какво познавате, че вашият мъж ви обича? Не искам да хвърлям ни най-малко сянка върху вашите чувства, но питам: Какви са външните признаци, по които се познава истинската любов? — Истинската любов се познава по следното: Ако съм беден и отида при приятеля си и му кажа, че имам голяма нужда от пари, и той ми даде последните си хиляди лева; ако ми даде своята дреха, тъй като моята е скъсана; ако сподели с мене своето легло, това е признак на любовта. Докато човек постъпва така, той има идеална любов; постъп
65 ва ли другояче, това не е истинска любов. Докато жертвувам всичко за онзи, когото обичам, моята любов е нормална и Божествена; обърна ли другия лист на нещата, тя не е Божествена. Има хора, които обичат да цитират стихове от Евангелието и да поучават другите, какво казал Христос. Ако постъпват така, те нямат любов. По този начин тe не могат да заставят хората да жертвуват за любовта. Аз зная много по-добре от вас, какво е казал Христос. От това, което е говорил Христос, е написано само една микроскопическа част. Защо църквата не изнесе другите неща, които са изказани от Христа ? — Защото и туй малкото, което е изнесла, не им приляга на хората. Там се казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха.“ — Е, та дотам не сме достигнали! На друго място: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата.“ — Дотам още не сме достигнали. Това са малките работи, но има много по-големи, по-страшни. Страшни, но благородни работи! Те са за безстрашния човек, за героя. Безстрашният човек може да се издигне с аероплан 5 — 6 клм. нагоре, а страхливият би изгубил съзнание при такава височина. И за доказателство, дали момъкът и момата, които ще се женят, са герои, нека се изкачат с аероплан. И ако тя изгуби съзнание още на първия километър, той да не се жени за нея. Ако, обаче, се изкачат до 5 клм. височина, и тя не се уплаши, а предложи да направят още една разходка, на по-голяма височина, тя е другарката, с която той ще може да живее и да споделя всичко с нея. Същото се отнася и до него: ако изгуби съзнание още вначалото, той не е човекът, с когото тя ще споделя всички трудности в живота. През целия живот Господ изпитва умовете и сърцата ни. За да влезем в Царството Божие, да ни даде всички блага, Господ трябва да ни изпита. Той ни познава добре, опитал ни е. Има един стих в Библията: „Господ, като направил човека, разкаял се.“ И сега Той турил хората при такива условия, да преминат през всички сита и, след като ги изпита, тогава ще ги приеме в Царството си, ще им даде сила, знание и мъдрост, да управляват света. Апостол Павел отиваше да бие Христовите последователи, но Господ заповяда него да бият: удариха му %
66 три пъти по 39, и след това той написа много хубаво послание, в което казваше: „Братя, не си отмъщавайте!“ По-напред казваше: „Огън, страдания за тях!“ Като го биха, той казваше: „Братя, не си отмъщавайте! Казано е, че отмъщението е Божие, но вие живейте в любов!“ Той разбра страданието и след това написа за Любовта в 13 глава от първото послание към Коринтяните: „Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не безобразствува, не дири своето си.“ Дойдоха му нови мисли. Но кога дойдоха? Колко страдания мина апостол Павел, докато дойдат тия нови мисли! Сега, вие, стари и млади, всички ще минете през страдания. Не си правете илюзии, че ще ги избегнете. Някои казват: Да дойдем при вас. — Добре, елате между нас, но като дойдете, ще страдате, и ние ще ви научим, как да пренасяте страданията. Казват: Каква е разликата между нас и вас? — Няма разлика, само че ние знаем, защо страдаме, а вие не знаете. Ние понасяме страданията съзнателно и с радост. Като знаем, че законът е неизбежен, не може да се освободим от него. Като сме дошли на земята, ние знаем, че ще дойдат страданията. Мнозина казват: Това е лесно, но в живота е мъчно. Всяко учение, което не се прилага, е мъчно. Художникът, който рисува картината си, той трябва да знае, как да я нарисува. Великият цигулар знае, как да свири. Като знае това, и в бъдеще той ще си служи с това изкуство. Като ви проповядвам за страданието, казвам ви, че в миналото вие сте страдали, не ви е за първи път — вие сте учили това изкуство. Вие сте страдали, страдали, и често казвате: Косите ни побеляха от страдания! Щом косите ви са побелели, вие сте гениални хора. И в Откровението Йоан пише: „Видях 24 старци, на които косите са побелели“. Той вижда и Господа с бели коси. Това показва тяхната опитност — онази велика любов, която направила косите им бели. Сега, като побелее някому главата, казват за него: Той е изкуфял вече! Не е вече за работа, не го бива! — А кои са за работа ? — Хората с черните коси. За ония с черните очи казват: Изгориха ми сърцето! За хора със сините очи казват: Студен е като лед. Какво означава това? — Има нещо съществено, което трябва да се разбере. Най-първо, Любовта трябва да се изяви
67 чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият — законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете през тези две поло : жения — най-голямата скръб и най-голямата радост; след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота. Най-после, ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонират, че не може да се изрази с човешки език. Господ казва: „Аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.“ В страданието човешката душа трябва да се повдигне. Често пъти виждам, някой паднал духом, навел главата си. Защо навел главата си? — Или къща си няма, или са го изпъдили от къщата. Какво ще прави сега? — Стая няма, пари няма, няма кой да го подкрепи. Ако между всички българи, между всички хора би се вложил този принцип — всички да се съгласят да страдат заради името на Бога, да Го почитат, не биха ли се разрешили всички въпроси? Не би ли се разрешил жилищният въпрос? Би се разрешил 95%. Всички, които сме в това учение, искаме други да тръгнат пред нас, да страдат всички заедно с нас. Не, скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира. И в най-големите страдания, старайте се да бъдете тихи и спокойни в душата си. Не е лесно изкуство — да страдаш вътре в себе си и да се покажеш спокоен. Изкуство е да страдаш и да си кажеш: Не съм само аз, милиони хора страдат едновременно с мене. Когато страдам аз, в същото време се продава един вол, да го колят, или агънце колят; мъж и жена се карат; един си счупил крака; друг си пукнал главата — цял свят страда заедно с мене. Моите страдания са нищо пред техните: След това идат по• страшните, по-ужасните страдания — моралните. Там е Божествената радост. След тях иде светлият живот на безсмъртието. Господ казва: След като минете огъня на 35 милиона градуса топлина, иде светлият живот, дето няма смърт. — Защо страдат хората?—Знаете ли, колко се радват ангелите на тези страдания? Ти си прекарал една тежка нощ, съмняваш се в жена си. Толкова много си страдал, че главата ти побеляла. В това време, стра
68 данията ти са тъй свързани с духовния свят, че от тях се образувала една череша. Ангелите взимат плода й и казват: Колко е сладък този плод! Те се радват и опитват плода, а ти казваш: Горе съм сладък, но долу, в корените — аз си зная. Следователно, нашите страдания имат дълбок смисъл. Когато ние страдаме на земята, ангелите горе се радват. Един ден и ние ще опитаме същото положение, ще опитаме тази философия. В това време, когато вие ще опитвате плодовете и ще казвате: Колко са сладки тези плодове! — други ще страдат. — Има ли смисъл страданието? — Разбира се, има смисъл. Всички плодове са израз на великите страдания в живота. Целият живот, всички хора, всичко красиво и възвишено, което е идея за нас, е смисъл само на страданието. Съвременните хора не могат да го схванат и разберат, и затова всички не могат да страдат съзнателно. Тези, които живеят по-долу от нас, и те страдат. Ние се радваме на техните страдания. Ангелите се радват на нашите страдания. Обаче, и те страдат, и над тях има по-висши същества, които се радват на техните страдания. Над всички страдания се радва Господ. Той е глава на всичко. А струва си да мине човек от една по-нисша скръб в по-висше страдание и оттам — в една по-висша радост. Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще донесе големи блага в света, това има смисъл. Господ казва: „Ще му покажа все що има да пострада за името ми.“ Великото Божие име трябва да бъде във вашите умове, във вашите сърца. Смисълът на нашия живот — това е великото, Божествено име. Само така може да бъдете герои; само така може да бъдете възвищени, разумни същества; само това е името, което може да ви издигне. Това е името, което може да направи в бъдеще мъжете и жените идеални. Това е великото име, което може да свърже хората да живеят заедно. И когато аз бъда между вас, да не ме гледате подозрително, изпитателно. В моя ум да няма двусмислени чувства и мисли и да бъда тъй полезен на вас, както на себе си; да бъда благороден в постъпките си към вас, както към себе си; да бъда внимателен към вас, както към себе си. Навсякъде, във всяко отношение, аз се водя по този за
69 кон: Както искаш да постъпват спрямо тебе, така постъпвай и ти спрямо другите. Сега, Господ говори на Анания, а аз говоря на вас. Господ казва: „Ще им покажа, колко трябва да пострадат заради моето име, за да ги направя известни.“ Аз не ви проповядвам особено учение, говоря ви за смисъла на страданието в живота. Ние сме дошли до една фаза в живота, дето се натъкваме на най-тежките страдания. Това е свършекът на тази еволюция. Сега виждаме брожение навсякъде; целият свят се намира в оскъдно положение. Затова има две реакции. Хората бягат от страданията, търсят утеха. Ходят по театри, концерти, забавления. Това не е истинският път за утеха от страданията. Онези, които имат такова разбиране за страданията, ще минат неизбежно по пътя на страданията. И знаете ли, как ще минете през страданията? Една млада мома се оженила. Тя не обичала да ходи за вода. Един ден завалял силен дъжд, а трябвало да се донесе вода. Да отиде на чешмата, ще си накваси дрехите. Тя си рекла: Като дойде Стоян от нивата, ще го накарам той да отиде. Дошъл си Стоян от нивата, уморен, мокър и попитал жена си: Има ли малко водица, да се стопли? — Няма. Чаках те да си дойдеш и, както си наквасен вече от дъжда, иди до чешмата. Той нищо не казал, взел котлите и дот несъл вода. Като влязъл вкъщи, обърнал единия котел и го излял върху нея. — Сега вече и ти си наквасена, можеш да отидеш за вода. Всички ще се наквасите, и който не е наквасен, и той ще се накваси. Ако мислите, че ще останете незасегнати, много се лъжете. Всички, под дъжда, ще отидете на чешмата за вода. И сега се лъжете още. Гледате да се осигурите в някоя банка. Как ще се осигурите? — Утре ще дойде попът с кадилницата. Къде са руските милионери? Де е руският двор? Една династия от толкова години, толкова силна, къде изчезна? Къде са великите князе и княгини? — Отидоха, като в магически сън. Къде са руските дворяни ? — Има нещо велико. страшно в света. Господ казва на славяните: „Ще ви покажа все що има да пострадате за името ми.“ Ако можете да пострадате заради името на Бога, ще ви доверя една велика истина, по ще ви изпитам. Ще можете ли да преживеете
70 тези страдания? Сега ще направя едно сравнение. Когато Христос дойде за пръв път в света, между евреите, Той ги попита: Можете ли да работите за мене, за Царството Божие? Евреите казаха: Я го разпнете този самозванец! Дойде Христос в Римското царство. — Можете ли да работите за мене? Там пък създадоха инквизицията за Него. Най-после Той дойде при англосаксонците. — Можете ли да работите заради мене? Те казаха: Ние не сме като евреите и римляните. Ще работим, но пари искаме. — Нали искате, ще ви платя. И днес те за това работят. Сега Христос иде при славяните. Те стоят с лопатите в ръце, последният час е пред тях. — Искате ли да работите заради мене? — Готови сме да работим за Тебе! — Идете да работите, да видите, какво ви се пада. И сега славяните казват: Ние сме родени за страдания. — Но след като минете страданията, тогава ще дойде вашата заплата. — Не се знае, какво ще ни даде Господ. Той ще ни даде нещо ново, но трябва да се мине през великото страдание. И сега казват за нас: Откак дойдоха тия хора, те донесоха страданията. — И без нас, страданията ще дойдат. Преди нас нямаше ли страдания? Един велик закон владее в природата: Човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат великите загадки на душата. Сега, готови ли сте да страдате? Много хора не издържат и полудяват от страдания. Считайте, че всичко, което ви се случи, съдействува за вашето добро. В Писанието се казва: „Всичко съдействува за добро на онези, което любят Господа.“ Следователно, това трябва да залегне дълбоко във вашите души, във вашите умове, във вашите сърца, във вашата воля. В каквото положение да сте, вие трябва да носите мъжки, геройски страданието. Само така ще могат да се съградят домовете. Защото, като обичаш мъжа си, всичко в къщата ти ще бъде в ред, подържан грижливо от тебе. И мъжът, като обича жена си, всичко ще прави за нея. А сега само спорят и се изобличават: Помниш ли, какво ми обеща? — А ти, забрави ли обещанията си? — Аз казвам: Ние не се нуждаем от обещания, а от изпълнение. Има хора, бързи на обещания, а мудни на изпълнение; други — мудни на обещания, а бързи на изпълнение. Аз бих желал, всички да сте бързи на изпълнение, а мудни на обещания. А сега, ние вършим
71 обратното. После се извиняваме, че сега не му е времето. Щом обещаеш, време е за изпълнение. Преди да обещаеш, помисли добре, готов ли си да изпълниш обещаното. И в Писанието се казва: „Господ не благоволява в онези, които обещават, а не изпълняват.“ „И аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.“ И действително, апостол Павел изпълни всички Той се обещания, геройски издържа всички страдания. научи да страда по всички правила. И после каза: „Пътя упазих, и сега вече ми остава венеца на живота — онова велико, дълбоко разбиране на живота.“ Бъдете сега всички смели и решителни, да посрещнете страданията, които ще ви се наложат по закона на необходимостта. И за всички страдания да бъдете благодарни. Не философствувайте защо и за какво. — За добро е — кажете — нищо повече. Бог е Любов. 16. Беседа от Учителя, държана на 20 май, 1923 г. София.
Напразно ме почитат „Но напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески.“) Ще прочета 15 гл. от Матея, до 21 стих. Ще говоря върху 9 стих. „Но напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески.“ Туй, което ще говоря днес, не се отнася до вас, а до най-учените, най-възвишените, най-благородните хора, до онези, които искат да служат на Бога. Тъй щото, ако кажа нещо неприятно, считайте, че то не е за вас, то е за умните, а вие сте само канени гости, да чуете, какво мога да кажа на умните. Между всички проповедници в България, аз се различавам по това, че зная на кого служа; че моето учение е Божествено. Аз няма да защищавам това учение, не съм дошъл за това, има кой да го защищава. И който се опълчи срещу мене, ще срещне Бога. По какво се различава човешкото от Божественото? Всяко човешко учение ограничава. Едно време воловете и конете били интелигентни, както хората днес. Те могли да се разговарят. Волът казал на коня: Кажи ми, моля ти се, защо господарят ни туря хомот, и ние постоянно му работим? Кои са причините за това? Конят казал: Не зная, но ти ми кажи, защо господарят ме възсяда, па и седло ми туря отгоре? И защо постъпват така с мене? — Не зная, казал волът. Ще трябва да изпратим учени хора да изучат психологията на нашия господар. Чуло магарето това и казало: Моля, имайте пред вид и мене и попитайте, защо ме бият по задницата, а някога и по главата; защо господарят ) Матея 15:9.
73 ме възсяда, а често и децата ме възсядат. Какво зло съм направил, защо е тази несправедливост? Сега, преведете този символ, разгледайте го по отношение вас. Има хора, които са прозвище в устата на другите. Това се случва не само с простите хора, понякой път се случва и с учените, и с набожните хора. Срещат се такива противоположности. • ' J & .; Й • I По какво се различава човешкото учение от Божественото? — По две съществени качества. Човешкото ограничава и умъртвява. Ако не вярвате това, питайте всички тревопасни, които живеят при хората и работят за тях. Има ли някой вол, който да е прокопсал при човека? Кажете ми, кой вол, коя овца, коя свиня или коза е станала философ, писател или музикант? Това са все поданици на човешки учения. Всички тия същества са живели толкова хиляди години при хората и са оглупели. Едно време са били умни, а сега са оглупели, защото се учат на човешки учения. Хората ще възразят, че Господ ги е създал така. Вие бяхте ли там, когато Бог създавал света? Има разни теории, които тълкуват, как е създаден светът. А богословите, които не са видели лицето на Господа, казват, че тъй писал Мойсей, иначе писал за сътворението на света. Де е оригиналът на това, което е писал Мойсей? Уверен ли си в това, което е писал Мойсей? — Ама има документ. — Няма никакви документи. — Тъй казва преданието. — Преданието може да бъде верно 50%, може да бъде и неверно 50%. Следователно, няма защо да се връщаме назад няколко хиляди години, да търсим, какво е казал Мойсей, или да отиваме по-далеч. Сега ние можем да проверим истината. Имаме такива документи и доказателства, против които и най-дебелите глави на учените не могат да се противопоставят. Само в пет минути те могат да повярват. За това не се изисква голяма философия. — Как ще убедиш хората? — От мене зависи. Вечерно време е. Представете си, че четете книга в една стая, дето сте запалили лампата. Но вие не разполагате с ключовете на тази светлина. Например, всички четете, но аз завъртя ключа, и вие не можете да четете. Обръщате листата на книгата, но не можете да четете. Врътвам ключа, дойде светлината, и вие сте вече учени пак четете. Завъртвам ключа, пак сте невежи. Учени и .
74 невежи — това са две състояния; едни минават за учени, а други — за невежи. Едните имат светлина, те са учени, а другите нямат — невежи са. Не се заблуждавайте! Ако вашето учение почива на книгата, вие трябва да четете от нея; щом затворите светлината, не можете вече да четете, следователно, не сте учени. Ако можете да четете при затворена светлина, на тъмно, вие сте учени. Очаквате ли светлина, вие сте прости. Значи, едновременно, вие може да бъдете и учени, и прости. В Божественото учение е обратно. Там има свобода, растене, разширение и безсмъртие. Аз се чудя на съвременните хора, на поквареността на техните сърца и умове. Оттолкова години изпитвам сърцата и умовете на хора, които минават за духовни. Те са в състояние да изтълкуват криво и найневинната постъпка. Има съвпадение на нещата. Например, вървиш из пътя, спираш се и надничаш към едно място — там лежи убит човек. Ти си продължаваш пътя. Обаче, настига те един стражар и те пита: Кой уби човека? Той те хваща, задържа те. Ето едно съвпадение. Понеже ти си първото лице, което хващат на мястото на престъплението, смятат, че ти си го извършил. Как ще се оправдаеш, че ти не си убиецът? Често, вие хващате този, който не е извършил престъплението, и го питате: Кажи, какво мислиш сега? — Чакай, аз още не съм започнал да мисля. Смяташ ли, че като седя в тъмнината, аз мисля? Ако почна да мисля, въпросът е свършен. „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески.“ Значи, не можем да служим на Бога с учения и заповеди человечески. В това разбиране има две крайности. Бъдете спокойни, тези думи не се отнасят до вас. Аз ви считам слушатели от друга планета; това не ви засяга, вие сте благородни хора. Аз приемам за благороден онзи, който признава своето добро и зло, като факти, и познава живота си. Например, художник рисува една картина и вижда грешките си, не чака други да го критикуват. На онзи, който критикува картината му, той казва: Ето моята грешка, и посочва очите, носа. Онзи художник, който не познава грешките си, не приема критиката. Той казва: Няма нищо неправилно. Очите са такива, защото светлината не беше пълна. На всички забележки той се оправдава. Музикантът се оправдава, че
не свири добре, защото струните се отпуснали поради влагата. Великият музикант има едно качество, което липсва у другите. Като прекара своята аура през цигулката си, струните не се изменят при никакви условия. Той е майстор на изкуството си, а обикновеният цигулар постоянно нагласява цигулката си. — Защо става така? — Защото неговата душа не може да мине през цигулката му. Това не се отнася до вас, аз питам учените: Вашите души минават ли през телото ви, та като изпълнявате вашите длъжности на земята, да не се изменят струните ви и да държите телото си правилно, в равновесие. Учените се оправдават: Науката още не е открила това. Какво е открила съвременната наука? — Тя е открила начин за приготвяне на ястия, но не е открила още онези процеси, които стават при храносмилането, за да се отстранят всички утайки. При известни условия на храненето остават отлагания на утайки в организма. Методът на Луи Куне препоръчва седящи горещи бани за отстраняване на тези утайки което става чрез изпотяване. Питам: Колко такива бани трябва да направим, за да се отстранят всички утайки в организма? Колко години се изискват за това? Например, един писател казва, че има Господ, друг казва, че няма Господ. Един казва, че Господ е справедлив, че светът е добре нареден; друг — че Господ не е справедлив и че светът не е добре нареден. Един философ казва, че човек за човека е вълк, а друг — че човек за човека е брат и няма по-благородно същество от човека. Кое от тия учения е по-право? Думата „човек“ първоначално не е означавала вълк. Ако човек за човека е вълк, то е израждане. Ако човек за човека е брат, то е повишение за неговото звание, друг елемент се влива в душата му. Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми каза, че някои учени щели да говорят в събрание против мене, против моето учение. Е, тогава, те се заблуждават; учение на г-н Дънов няма. Следователно, ако говорят против учението на Дънов, те са Донкихотовци. Има едно Божествено учение, което ми е познато. То е великото Божествено учение за живота; с него аз съм запознат от памти-века. Всяко учение трябва да се постави на опит. Ще видим, какво е казал Христос; какво 75
76 са казали апостолите; какво — светите отци. Ще поставим всяко учение на опит, за да познаем истината. Христос казва: „Каквото ме е научил Отец ми, туй говоря; от самосебе си нищо не говоря“. Следователно, Той не изнася свое учение. Божественото учение се познава по един елемент, влязъл в душата. То носи радост, мир, светлина; то носи всички благородни пориви. Влезеш ли в човешкото учение, там има раздвояване, поляризиране, омраза, завист. Дребнавости вълнуват хората в човешкото учение: кой да бъде пръв, кой да заеме първо място в обществото. И ако не им се отдаде нужното внимание и място, явяват се претенции, обиди. Говорят за несправедливости. А че бедната вдовица умира от глад; че оставя сирачета, гладни, голи, това е второстепен въпрос. Питам сега; Кое е същественото? Съществени ли са тия неща пред Бога? Ако влезем сега в невидимия свят, колко ще струват там нашите вярвания? Сега ще ви дам един пример. Представете си, един учен господин, свършил два факултета, се оженил за една образована мома, и тя свършила два факултета. Преди да се оженят, те си пишат отлични писма, пълни с поезия. Тя цитира Шекспира, Гьоте, разни философски учения. Той се хвали пред другарите си с добрия избор; намира, че като нея няма друга жена. И тя се хвали с него, че е благороден и умен. Докато си пишели, работата вървяла добре. Тогава, и двамата били в различни градове. Но когато се оженили, явява се нов елемент в отношенията им. Оказало се, че тя не знае да готви. Яденето, което му поднесла първия ден, не му харесало, не могъл да го яде. — Как, казва той — толкова хубави неща пишеш на книга, а не знаеш да сготвиш едно ядене ? — Но ти ме обиждаш! И се почват спорове и недоразумения. В умствения свят те живели като ангели, а на физическия свят се сблъскват при яденето. Пишат хубаво, мислят хубаво, но започват зле. Питам тогава: Де е вашата философия за живота? Казва ми един брат: Учителю благи, ти си от Бога пратен, много хубаво говориш, но щом дойде до прилагането, не можем нищо да направим. — А като заживеем заедно, няма вече „Учителю благи“, сърди се и казва, че съм го обидил. — С какво те обидих? — Когато дойдох при вас, не ми 1
77 Ч • дадохте първо място; друг път трябваше да чакам четири часа в двора. Към мене не се обърнахте, с други разговаряхте. Може ли така да се пренебрегне един ученик от учителя си? — Ами какво ще кажеш за ученик, който не уважава учителя си? Но това не се отнася до вас, а до учените, на които говоря днес и които са минали през тази школа. Те разбират тези работи. В какво се състои вътрешният религиозен живот? В цитиране на стихове ли? Не, душата трябва да влезе в нова фаза. Аз считам за благороден онзи, който, след като е направил ред погрешки, знае, как да ги поправи. За мене, падналите ангели, които са изправили живота си, струват повече, отколкото тия, които никога не са грешили. Много християни уповават на църквата, на своя Учител, те да им помогнат. Но има нещо, на което те не могат да разчитат. Може да славословиш Господа по три пъти на ден, и това да не ти помогне. Трябва да живееш Божествен живот! Има две основни начала, които трябва да приложите. Христос казва така: „Ако думите ми пребъдват във вас; ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества: което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото: ако това Слово пребъдва във вас; ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот, и аз ще ви се изявя.“ В какво се състои това изявяване? — В онова вътрешно, разумно Слово, в онази вътрешна любов, която ще осмисли вашия живот. Всеки от вас иска да бъде обичан. — Как? — Ако дойдете при мене и искате да ви нахраня, аз мога да ви направя най-хубавото ядене. Но ако вашият стомах е болен, яденето ще ви се отрази зле, то няма да ви ползува. Първото условие е стомахът ви да бъде здрав. Яденето, което ще ви дам, е приготвено по всички правила на Божествената наука. Съвременните хора трябва да отидат всред природата, да се научат от растенията да готвят и да консервират слънчевата енергия. Сегашното консервиране на храната представя отлагания, утайки, които причиняват различни болести. Зашо идва смъртта? — Заради нашите погрешки, заради опетняване на Божествения живот. Хората умират
78 в края на краищата, от глад. Всички казват: Да осигурим живота си. И след като се осигуриш, пак умираш от глад. — Как умираме от глад? — Като боледуваш, ти пожелаваш да си хапнеш нещо вкусно, което си обичал като здрав. Донесат ти едно, второ ядене, вкусно приготвени, разни плодове. Ти ги погледнеш жадно с очите си, но нищо не можеш да хапнеш, и така си умираш гладен. Нито едно ядене, нито един плод не иска да се слее с тебе и казва: Нашият живот не може да се слее с твоя; ние не те обичаме; ти си живял грешен живот. Когато Христос казва „Аз и Отец ми ще дойдем да направим жилище в тебе, да живеем в тебе“, това значи: Бог ще прелее своя Божествен живот в нас, и ние ще възкръснем, как ще привлечем Бога към нас? — След като разумното Божие Слово пребъдва в нас; след като пребъдваме в разумните Божествени условия, които Отец е вложил в нас, Божественият живот ще се прелее в нас по един естествен начин. Съвременните учения, не са лъжливи по естество, но те нямат методи за прилагане на Божественото учение. Ако попитате българските водачи, или водачите на кой да е народ, кои са методите, чрез които може да се повдигне един народ, всички ще кажат, че е необходимо да се даде добро възпитание на младите. Но кои са методите, по кой начин може да се постигне това? Те казват: Свободата трябва да се ограничи; не може да се оставят младите при пълна свобода. — В това отношение, те са на крив път. Други подържат пълна свобода, но и техните резултати довеждат до лош край. И Мойсеевият закон прилагат, и Христовото учение прилагат, но работата не върви. Много естествено, Христовото учение е изопачено, няма методи за прилагането му. Говорим за любовта, а прилагаме Мойсеевото учение. Не е виновна за това само църквата. Всички вярващи трябва да приложат в живота си Христовото учение. Само една душа, която е опитала истинността на това учение, само тя може да го приложи. Като проповядваме Христовото учение, ние ще дойдем до това, което Христос е казал: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромасите.“ Тук не се отнася за дрехите. Понататък казва: „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го.“ Какво иска да каже с това Христос? Онези,
79 които са писали Евангелието, са извадили един пасаж, без да дадат цялото тълкуване. Не само един човек да извади окото си, но и цял народ да извади дясното си око, светът пак няма да се поправи. „Ако те съблазни дясната ръка, отсечи я!“ Така не се разрешава въпросът. Като цитирам тези стихове от Евангелието, вие казвате: Трябва да мислим върху тях. Но знаете ли, какъв е законът на мисълта? — Сам човек никога не може да създаде мисъл. Само между две разумни същества може да се образува мисъл. Някой казва: Аз мисля. — Де е другарят ти? — Няма го. — Не мислиш. — Ама аз измислих. — Само между две разумни същества може да се яви разумна, велика мисъл. Това е закон. Когато кажем, че мислим разумно, подразбира се, че само между Бога и нас може да се образува разумна мисъл. Вие питате: Как да се свържем с Бога? — Как така, учени хора да не знаят най-простото — да се свържат с Бога! Ето на какво уподобавам съвременните учени. В древността, имало един градинар, който посадил в градината си много плодни дървета. Впоследствие, той събирал прекрасни плодове от градината си. Той искал да изкаже своята благодарност към господаря си. Турил на една табла избрани, хубави череши и тръгнал да му ги занесе. По пътя, понеже било горещо, той си хапвал по една череша, докато в таблата останала само една. Нея занесъл на господаря си. — Заповядайте, господарю, това е от моята градина. — Ами как се яде този плод? — Ето така — казал той, и изял последната череша. Като не знаял, как се яде череша, градинарят му показал. И учените питат, как да се свържат с Бога. — Ето, черешата е пред вас, а вие питате, как се яде. Това е проста работа, няма какво да се показва, как става. И децата могат да разрешат този въпрос, без да питат. Ние разрешаваме въпроса по форма, по съдържание и по смисъл. Но и в яденето има опасност. Един търговец във Варненско натоварил на колата на един турчин 2 — 3 коша с череши и го пратил да ги продаде в близкия град. По пътя турчинът ял череши, и гълтал костилките им. Ял той череши, почти половин кош изял, и все гълтал костилките. Но като стигнал в града, той не могъл да слезе от колата. Станало нужда да му правят операция, за да извадят ко
80 стилките от стомаха — цели девет килограма. Та в стомаха на съвременните хора има толкова костилки, че лекарите се чудят, какво да правят! Костеливите въпроси в църквата, в обществото, в държавата трябва да се освободят от костилките. „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески.“ Всеки човек трябва да бъде свързан с Бога. Нужна е връзка с Бога, за да се яви разумната мисъл, а след това ще дойде разумното чувство. Свобода може да има само между две разумни същества. И когато Бог създаде другарка на първия човек, за да бъде свободен, Адам не можа да разбере този закон. И досега още не сме го разбрали. Жени и мъже, които трябва да живеят като братя и сестри, се изтезават. — Защо? — По единствената причина, че не са свързани с Бога. Жена, която не е свързана с Бога, не е истинска жена; мъж, който не е свързан с Бога, не е истински мъж. Мислите им също трябва да са свързани направо с Бога. Сега ще ви приведа един пример. Между нас имаше една сестра, която всички считаха за смахната. Не само това, но те се намесваха, като казваха, че нейните постъпки не са правилни. С нея аз правех опити. Но работите не само не се оправиха, но се влошиха. И какво излезе? — Тази сестра показа степента на вашата култура, т. е. на вас, на учените хора. Ред поколения вие водите нечист живот, и утайките на този живот остават в последното поколение, което носи последствията от всички минали поколения. Един гений може да е роден от майка, кръвта на която била нечиста. Той ще бъде под гнета на този недъг и едва ли ще може да се освободи от него. За да се създаде велика мисъл, нужна е връзка с Бога. Гениалността на човека не може да му помогне да се освободи от утайките на миналите поколения. За да се повдигне съвременният човек, изисква се Божественото в него, или Единният Бог да слезе да се съедини с човека. Само това е в сила да повдигне човешката душа. И когато питате, какво трябва да се направи със света, аз казвам: Всички хора да се съединят с Бога, нищо повече! Христос казва: „Всички хора, които не пребъдват в Бога, трябва да се отрежат“. И тъй, правилността на нашите мисли, на на
81 шите чувства и свободата ни почива върху този закон. Не искам да кажа, че не сте свързани с Бога, но на вас слушателите казвам: „По плодовете ви ще ви познаят“ Няма какво да се сърдите и оплаквате, няма какво да се оправдавате. Всяко дърво, всеки живот ще се познаят по плодовете. Скоро всички ще узреете. Сега сте още зелени, но най-късно след четири пет месеца, ще узреете. Едни са като крушата, други — като черешата, като гроздето, като дренките. Ще се познае, какви сте, по плодовете. Какво се крие в черешата? — В нея се крият дълбоки чувства; в черешата се крие законът на свободата. Ако имате запичане, яжте череши, те освобождават стомаха. Ако дробовете ви са слаби, и умът ви не работи, яжте грозде. То лекува дробовете. — Какво дават дренките? Ако сте безхарактерни и отпуснати, като ядете дренки, придобивате устойчивост и издържливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките. Ние сме вече в последния период на епохата. Веднъж завинаги трябва да ликвидираме с лъжата, с измамата. Било е време, когато Бог е бил снизсходителен към нас, като към малки деца; други са ни носили, но сега сме възрастни. Законът се изменил, няма вече кой да ни носи. Бащата казва: Хайде, синко, вземи мотичката, ще работиш. — Ами защо са тези страдания? — Има и други страдания. На вашето място сега ще дойдат други малки деца: малките мушички, бръмбарчета, птички, а вие ще бъдете техни по-възрастни братя. Учените ще кажат: Това не е писано в нашите книги. — Какво е писано във вашите книги? Ако разгледаме човешкия мозък, и вземем съвременното знание, то може да се напечата в 90 книги, като Свещеното Писание, и в мозъка на човека ще остане място за още 900 такива книги. Питам: На празното място какво ще турим? — Значи, има предвидено нещо друго. Ние сме едва в началото на великата Божествена книга. Отсега ще започнем да изучаваме закона за безсмъртието на душата. Ще научим, по какъв начин можем да се освободим от своите умствени и сърдечни недъзи, за да придобием светли умове и чисти сърца. Да имаме хора с устойчив характер и диамантена воля; да имаме едно общество, проникнато от лю
82 бов към ближния. И тогава няма да се искат полици и записи, за да получиш пари. При пълно доверие ще даваш пари на заем, без да се съмняваш, ще получиш ли обратно сумата. Отношенията между кредитор и длъжник ще бъдат братски. Но това е външната страна. Сега извадете от душата си всяко съмнение. Толкова пъти съм ви казвал: Благото, което придобия, не е за мене. Всеки човек е като извор, който не може да задържи живота в себе си. Не мислете, че можете да го задържите. От всеки живот, който е минал през нас, излишното ще изтече навън, а върху нас ще остане онази чистота, която ни е необходима. Животът на хората се кръстосва правилно, и онези, които противодействуват на този закон, попадат в противоречия, отдето идат всички страдания. Във великата школа на природата, която аз наричам окултна, се прилагат различни методи. Ако сте достойни ученици, тези методи ще ви се поверят. Забелязвам, че малко четете. Много се учат само от това, което е писано във вестниците. Запитайте някого от тези, които се смятат за учени, чели ли са известен автор, те ще ви кажат: На нас не ни трябват тия неща. Те не са чели даже и Библията; не са проучвали основателно по-важните места, нито са правили своите научни бележки. Бих желал у всички вас да се зароди желание да четете, а след това да работите — да приложите това, което сте прочели. Четене и прилагане! Това са две съществени неща за вас. Вие повтаряте това, което съм казал аз. Но аз изнасям това, което казва живата природа. Трябва да работите над себе си. Не искам да кажа, че не работите, но не се осланяте на себе си. Едни от вас са свършили преди 20 години университет и не четат, не следят новите научни изследвания. Трябва да бъдете съвременни. Целият свят е в движение. Важно е, какво сега минаваме. Нужна е връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Сега, дето се явява рязко противоречие между вас, учените, и новото учение, аз не намирам никакво противоречие. Зло и добро са две необходимости в света. Злото е създадено за доброто, а доброто е създадено за злото. Тъй както се развива животът, той е на мястото си,
но погрешката е там, че ние не можем да използуваме живота. Дойде някой гост в Братството и между другото, казва: Вие не сте такива, каквито очакваме да бъдете, — Добре, ами вие какви сте? Какво донесохте? Значи, ти си един критик. Трябва да влезеш сам, да опиташ новото учение на себе си; да се свържеш с Бога и тогава да кажеш: Ето, това е новото учение. Всеки сам трябва да прави своите опити; никой няма право да критикува, докато не завърши опитите и види резултатите. Тогава той ще каже: Ето какво направих аз. Всички имате много желания и сте от бързите. Ще ви приведа един пример. Богат англичанин отишъл в Германия да учи философия. Срещнал се с един германски професор и му казал: Господине, аз съм англичанин, не обичам да протакам времето си. Колко години е курсът по философия у вас? — Четири години. — Аз бих искал да свърша един курс за шест месеца. Имате ли такъв? Професорът му казал: Когато Господ иска да направи дъб, употребява за него сто години; ако иска да направи тиква, употребява шест месеца. Ако искате нещо солидно, нужни са сто години. Вие искате един курс за шест месеци — тиква ще бъдете! Работа, работа се изисква, сериозно четене трябва. Една, две, три, сто погрешки може да направиш днес; една, две, три неприятности може да имаш днес — трябва да ги победиш. Ще хванеш една неприятност и ще я победиш. Мнозина се страхуват от дявола. Не, ще влезеш в борба с него: ти отгоре, той отдолу; той върху тебе, ти върху него, докато ти излезеш отгоре. Той ти счупи ребрата, а ти — рогата му, че като излезе дяволът, да каже: Аз му счупих ребрата, но ми отидоха рогата! Две ребра може да ти се счупят, нищо няма от това. А да счупиш рогата — това показва човек с характер. Герой е този, който е готов да се бори. А сегашните хора, като чуят за страдания, настръхват им косите. Ще се бориш докрай. Страдания идват, те са изпити за вас. А вие казвате: Страх ни е. Когато не може да победи, човек страда. При победа той изпитва голяма радост. Значи, в живота човек се бори да преодолее мъчнотиите. Не успееш ли, ще се бориш, докато докараш борбата до крайна победа. На всички казвам: Трябва дa се свържете с Бога. Ще ви попитам: 83
Направихте ли връзка с Бога? — Направихме, Учителю, имаме вече връзка с Бога. — Радвам се, дръжте тази връзка! Както детето е свързано с майка си, чрез която връзка то се развива, преобразува и оформява своето тело, така и при връзката ни с Бога — Бог ще извае нашите тела, ще ни изведе на добър край.. Тогава ние ще видим Неговото лице. Следователно, Божественото учение е учение на светлина. То е учение на свобода. То е учение на любовта. Човешкото учение е ограничение; от него вие всички имате опитности. „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески“. Всички човешки учения и заповеди трябва да останат на заден план. Всички трябва да се заемат да изпълнят великото Божествено учение. Всички трябва да имаме само една мисъл — да зачитаме Божията мисъл, Божията Любов и да я приложим в живота си. Това е учението, което сега иде в света. 17. Беседа от Учителя, държана на 3 юни, 1923 г. София. 84
Разпятаго търсите А ангелът отговори и рече на жените: „Не бойте се вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите.“) Ще прочета 12 глава от Посланието към римляните. Ще говоря върху 5 стих, 28 гл. от Евангелието на Матея. А ангелът отговори и рече на жените: „Не бойте се вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Всяко начало има край, и всеки край има начало. Това е един парадокс. Що е начало ? — То е проявление на Битието. Това е начало само за нашето съзнание. Аз разбирам човешкото съзнание в ограничен смисъл. В момента, когато ние съзнаем нещата около нас, това е началото. А когато схванем и приложим в живота си проявеното вече, това е краят. То не изчезва, то е наше. Също така, което е станало вначалото, и то е наше. Следователно, краят съдържа това, което сме придобили. И всякога трябва да се радваме на края, както ученикът, когато завършва учението си с диплом. Главата на човека е един край. — На какво? — На едно начало. Например, краката не са още край, те са начало. Но главата е край на един завършен живот от милиони години. Главата представя крива линия. Тя е единствената, по която се отличава човек. Какъв е стремежът на човешката душа? Всички имат смътно понятие за човешката душа. Физически душата не може да се разбере; тя е една същина, която може да се опита. Единствената реалност, достъпна за нашия ум и нашите чувства, е душата. Духът е нещо непонятно за нас. Как би определил философът Духа? Ще каже, че Духът е трансцендентално понятие. Това са само думи. ) Матея, 28:5.
I 86 Ако ви накарам да определите думата „любов“ какво бихте казали? Когато проявявате любовта, изпитвате приятност под лъжичката, но любовта не е усещане. Тя изпълва душата и, като влезеш във връзка с нея, ти чувствуваш пълнота и влизаш във връзка с цялата вселена. В нея мислиш правилно, чувствуваш правилно, действуваш правилно. Това е любов! Престанеш ли да мислиш, чувствуваш и действуваш правилно, никаква любов нямаш. „И ангелът срещна жените“... — Кой ангел? — Ангелът на любовта. Казва: „Зная кого търсите, онзи разпятия човек.“ — Кой е той ? — Ешуа, Исус — криво е предадено Неговото име. „Вие, казва, търсите човека на Любовта. Той бил мъртав г а сега е жив.“ — Допреди Христа всички са били под знака на смъртта; любовта не е могла да се прояви. Даже в сегашно време, като говорят за любовта, хората още не я разбират. Де е любовта, братя и сестри? Най-малката обида, и вие сте готови да се нахвърляте на брата си с най-големите грубости. Не че го прави нарочно, но от препълнено сърце говори човекът. Някога аз ви обиждам нарочно, да изпитам любовта ви. Като вземете ябълката, понатиснете я, да видите, какво ще излезе от нея. — Сладчина. — Като бутнете една змия, какво ще излезе? — Отрова. — Като пипнете опашката на един скорпион, какво ще излезе? — Отрова. — Като бутнете една бомба, какво ще произлезе? — Смърт. Често се радвате на нещо, което не разбирате. Не се радвайте предварително, защото ще приличате на онзи турски хамалин, който си купил лотариен билет. Случило се, че той спечелил най-големия номер — един голям английски параход. Той се почувствувал щастлив от неочакваната печалба, но като го въвели в парахода, изумен, той попитал: Ама това мое ли е? От голямо вълнение, той полудял. Дайте днес на кой да е човек власт, и ще видите, че той не е вече такъв, какъвто е бил. Довчера той бил благ, добър с всички. Сега вече той подозира всякого, смразява се с цял свят. Защо му е този параход, който ще го смрази с всички хора? Вие казвате: Е, да имам аз този параход!—Защо ти е? Той може да потъне в океана, и ти да потънеш с него. Дълбокият смисъл на живота се крие другаде.
Казва се в стиха: „И ангелът рече на жените.“ — Защо речена жените, а не на мъжете? Бог говори първо на сърцето. Той казва: „Сине мой, дай си сърцето!“—Жената сърце ли е? Всеки мъж и жена имат сърце. — Значи. най напред, невидимото, вечното почва да говори на сърцето. Него търсите вие — проявената Божия Любов. Казват: Любовта е лъч. — Не, любовта не е лъч, защото всеки лъч има начало и край; а любовта няма нито начало, нито край. Тя се проявява навсякъде, прониква и обхваща всичко. Тя никога не се отлъчва, нито се излъчва; нито влиза, нито излиза. Често казват: Изгубих любовта си. — Не се лъжете. Онзи, който казва, че изгубил любовта си, никаква любов не е имал, нито е придобил. Любовта не се губи, не се придобива. Светотатство е да казваме, че придобиваме и изгубваме любовта си. То значи г да придобием и изгубим Бога. Който не е наша собственост. Аз говоря на учениците, които мислят, че имат дълбоки философски разбирания. Който мисли така, той е далеч да разбере дълбочината на Царството Божие и онези ангелски мисли, които могат да се схванат само с ангелски умове, а не с такива, като вашите. Бога не можете нито да Го придобиете, нито да Го изгубите. Как ще придобиеш това, в което живееш? И как ще изгубиш това, в_ което си ти? Това, което наричаме придобивка, то значи, че, си дошъл в съгласие с Бога. — Изгубих го — то значи, дошъл си в разногласие с Бога, т. е. изгубваш връзката, която сега съществува между тебе и Бога. „Ангелът срещна жените.“ Той ви среща и днес. Аз зная, какво търсите. Вие търсите щастие. Кой от вас е щастлив? Аз бих желал да срещна щастлив човек. Наричам щастлив онзи, на когото душата е пълна с любов. Той е като извор, постоянно извира. Аз говоря за големите извори, те образуват пълноводни реки, които напояват нашите поля и градини. Това значи, да имаш връзка с Бога. Прочетете 12 гл. от Посланието към римляните и размишлявайте върху нея. Сега, вие имате същността, вие сте в Бога, живеете вътре в Него. Имате начало, имате и край. Имате край, понеже имате глава — мислите. И сърце имате. Значи, имате два края — глава, която мисли, и сърце, което пулсира. Сърцето е пулсът на целия космос. Във висшата мате
88 матика има изчисления, които ние не знаем. Има известни таблици, в които са направени изчисления за пулсирането на сърцата на всички хора. Няма двама души, на които сърцата да бият еднакво. У някои хора, сърцето, като направи 10 удара, явява се един малък промежутък. У други, след 20 удара, се явява един малък промежутък; у трети — след 30 удара; у четвърти — след 100 удара и т. н. А знаете ли, какво са тези промежутъци ? — Свързване с други светове. В тези промежутъци, сърцето като че ли моментално спира, и всичко остава в момент на покой, за да можеш да чуеш една Божествена мисъл, която се предава на душата ти. Щом я чуеш, движението на сърцето пак започва. Значи, всичкият шум трябва да престане, за да чуеш Божествената мисъл. Следователно, според съотношението на ритъма, тази междина показва, с какви светове си свързан — C млечния път, или c други съзвездия. В този момент, тия светове внасят в душата ти различни добродетели. Някой път сърцето на едного престава за повече време, и той казва изплашен: Сърцето ми спря!—Не бой се, промежутък е това, няма нищо. Какво се плашиш? Едно време сърцето ти не е туптяло. Има много начини, по които човек може да живее. Това е хубостта на живота! Бог може да създаде това сърце и по друг начин да го преустрои. Ние едва сме започнали живота на сърцето. И рече ангелът на жените: „Аз зная, че вие търсите Исуса разпятаго.“ Знаете ли на какво приличате? На бедния който търси своя богат роднина, за да му помогне. — Защо го търси? — За да вземе нещо от него. Ако роднината му беше беден, никой не би го потърсил, никому не е нужен, но като е богат, всички го търсят. И сега, всички търсим Исуса. Ангелът казва: Зная защо Го търсите. Той поставя един промежутък и пита: Вие готови ли сте за тази любов? Аз няма да тълкувам думата в лош смисъл. Когато слънчевият лъч падне върху една змия, тя използува ли този лъч? Тя си прави отрова, за да покоси жертвата си. Също така, ако любовта дойде в неподготвено сърце, то ще излива отровата си. то е готово да унищожи всички. Тази отрова опитват хората от хиляди години. Следователно. ние не търсим богатия роднина от любов. Ние го търсим от користолю
89 бие, да вземем нещо от него. И след като го използуваме, той не ни е вече нужен. И в окултната школа има такива ученици. Христос имаше 82 ученика. Един ден, по едно съвпадение, той им каза: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен.“ Учениците на Христа се съблазниха от думите Му и казаха: „Ние мислехме, че този Учител е от Бога, а той не е на себе си. Ние не можем да Го следваме“. И 70 души се отделиха от Него, като казаха, че не е този Учителят. Останаха при Него само дванадесет ученика, и Той ги попита: Вие искате ли да се отделите? — Не, Учителю, при кого да отидем? Ти имаш думите на живота. В числото 12, сборът от 1 + 2 = 3, показва, че те не могат да отидат никъде. Две вълни, като се срещнат, не могат да отидат напред, не могат и да се върнат назад. Нашите мисли нямат обратни решения. Такъв е законът в природата. Две проявени чувства, като се срещнат, по закона на туй сливане, не могат да се върнат назад. Щом се срещнат, те дават насока — трета насока. Числото 3 е един велик закон за проявяване на Божията Любов. Щом твоята мисъл и твоите чувства се съединят с Бога, те дават тъй наречената еволюция, развитие, проявяване, въздигане, усъвършенствуване, разширяване на човешката душа. По пътя на това развитие, човек трябва да разбере, да познае себе си. Следователно, като излязоха 70-те, останаха само 12 ученика. Аз наричам излезлите твърдоглави, за които се изискват 10 години, за да узреят. Числото 7 е число на твърдоглавите. Аз казвам: След десет години няма да остане глава, която да не узрее. Бъдещето е на числото 3. Ще попитате, може би, защо. — Защото това число е свещено. Костта на един светия свещена ли е? Сама по себе си, тя може ли да живее? Като се докосне болен до нея, той може да оздравее; сляп може да прогледа. Но тя не може да върне своя живот, не може да оживее. Тя може да прави много чудеса, но не може да прояви своя живот, защото е сама. Христос казва: Тия седмината, нека си вървят. На другите казва: Вие тримата, т. е. дванадесетте, искате ли да отидете с тях? — Не, ние разбрахме закона. Нека си отидат те в света. Там ще учат своето учение; ще създадат свои закони. Те са числото 7, те са от 70 те ; те са множеството, които се
90 бият; които управляват света; които създават законите; които проповядва, че светът ще се оправи с революция, че не може по друг начин. Биеш жена си, децата си, слугата си. Аз ги наричам „самотни хора“, тъй ги определя един професор: Самото, което лекува хората, а себе си не може да лекува. Ще ви докажа, че и в природата е така. Торът може да даде живот на ябълката, на лозата, на крушата, но на себе си не може да даде. Ще кажете. Ние като умрем... — Да, като не можете да живеете, ние ще използуваме този живот. „Ние знаем, кого търсите.“ — Кого? — Разпятия, най-силния човек, който може всичко да направи. И виждаме. че Христос може всичко да направи. Той каза:„Не мога ли да помоля Отца си да ми прати 12 милиона ангели, да оправят света ? Мога, но аз не съм от 7-те, аз съм от 3-те.“ И изложи гърба си на римското царство да правят, каквото искат с Него. И те Го подиграваха, смееха се: Ти, Цар юдейски, спасител на света, ти ще оправиш света! Ти си дошъл да лъжеш света, да разваляш империи. И Христос се остави на тях, но втори път не ще могат вече да Го бият и подиграват. Като Му дадоха да носи кръста, казаха: Свърши се вече с този богохулник. Света щял да спаси! Дошъл да се препоръчва, че е Син Божи, че ще съгради храма в три деня, а един кръст от 100 кгр. не може да носи! За такива, като тебе, имаме закон, разпъваме ги. Като дойдеш втори път, да знаеш, какво да говориш. — Направете с мене всичко, каквото искате. След това, аз ще направя своето. И почнаха подигравките и хулите на тълпата. — Нали си цар, спаси себе си, слез от кръста! — Не, казва Христос — който се е качил на такова дърво , не слиза вече. — Защо не слиза? — Онова дърво, което е пуснало корените си в тора, е мъртвото дърво, което трябва да седи в земята, за да изсмучи всичките сокове. — От това мъртво дърво — казва Христос — ще изсмуча всичките сокове. Навсякъде има свещени неща — и в Индия, и в Египет. Те са сила, те са живот, но сами по себе си, не живеят. „И този ангел срещна жените.“ Той ходи сега на земята, между хората, и знае, кого търсите. Прилагането на Христовото учение има една положителна страна. За да се домогне човек до духовния живот, до същността,
91 до безсмъртието, това може да се постигне чрез най-простия метод. Поради неговата простота, хората днес не вярват. Турската пословица казва: И да го видиш, не го вярвай; и да ти го казват, не го приемай. Ние не сме от тези, да отказваме и да приемаме. Аз съм за онзи велик Божествен закон, който сега действува, в който Бог се проявява. В какво се състои науката на астронома? Той изучава звездното пространство, планетите, слънцата. Той ли ги създава? — Не, той буди човешките умове, да видят великото, славното, което ще дойде. Когато някой каже, че ще стане промяна, той ли създава това положение? Не, той само буди човешкото съзнание, за да разбере това, което Бог прави в света. Христос казва: „Будни бъдете!“ — За какво? Сега е най-опасното време, може да заспите и да останете вън. Божественият влак е толкова точен, само с една секунда можете да закъснеете. Затова, вашето съзнание, вашите сърца и умове трябва да бъдат будни. Онзи, който е живял хиляди, милиони години на земята, и прекарал толкова страдания, трябва ли да пропусне този момент, да пропусне влака и да не може да възприеме великото. Ще си прости ли той своята немарливост? Сега всички трябва да бъдете будни! Има ли защо да се съмнявате? Вие търсите погрешки у другите. Този не учел добре. — Отде знаеш това? За умния всичко е добро, за глупавия нищо не е добро. Умният човек и от най-глупавите работи изкарва нещо. Той прилича на онзи художник, който от дадени криви линии, безразборно нахвърляни, изкарва много хубави картини. От едно колелце той ще направи нещо хубаво и интересно. Такова нещо е Божественото в нас. Каквото безобразие да направи дяволът, Божественият Дух преобразява всичко и казва: Смисъл има в тия неща! Това е велико изкуство! Като дойде Разпятият, т. е. Божествената любов, ще постави всичко в Божествена хармония. Много пъти казваме: Да се любим, да се обичаме! Как ще се любите? Аз казвам така: Братко, ние ще се съберем, ще повикаме Господа на Любовта, и, като дойде, Той ще направи всичко. Ние трябва да се обърнем с всичкото си сърце, ум и воля към Бога — Той всичко може. Не дойде ли Той, всичко е празно; не дойде ли Той, има закъснение, и жи
92 вотът се изменя. „Всички днешни страдания“ — казва Павел — „не могат да се сравнят с благата, които ще дойдат, и славата, която ще ни се открие“. Той е същият закон. Когато дойде Любовта, страданията, противоречията, терзанията, всичко това не може да се сравни с един любовен момент. Да преживееш един такъв момент, да срещнеш Бога, Когото от милиони години очакваш да зърнеш и да те проникне един лъч от Него, това е велико нещо! Спокойни бъдете. Всеки да се вглъби в себе си. Свободни трябва да бъдем. Когато един гледа погрешките на другиго, аз зная, че някой му праща лоши мисли. Пратете му добри мисли, и той ще се развесели и пробуди. Прати му една добра мисъл! Как няма да спи, ако с пръсти му натисна очите! Ако с ръката си му натисна устата, ще може ли да говори? И после казват: Този брат е неразположен, спи му се,—Да, но нито един брат не му изпрати добра мисъл. „Зная, кого търсите.“ Всички трябва да направим усилие, за да създадем Божествени условия за работа; да схванем Божествената любов, чрез която Бог се прибли' жава към нас. Ако Бог те намери буден, когато дойде при тебе, ти ще израстеш като семето, ще се развиеш и ще дадеш плод, Но ако не те намери на място и буден, ти ще изгниеш и няма да дадеш плод. Такъв е Божественият закон. На онези, които Го чакат, Бог дава живот, а онези, които спят, слизат надолу и изгубват условията. Господ не иска това, но следствие нашата немарливост, ние слизаме в по-гъста материя, дето се образува по-голямо търкане, явява се огън. Семенцата ще изгорят при този огън, животът ще се развали, ще дойде смъртта. Когато човек влезе от по-гъста материя в по-рядка, очаква го смърт; и обратно, от по-рядка материя, като влезе в по-гъста, пак го очаква смърт — същият закон. Сега ни говори ангелът: „3ная кого търсите“. — Какво трябваше да направят жените?— Да го хванат за ръцете и да го питат: Къде е Той — Този, Когото търсим? А те се уплашиха. Трябваше да хванат капака на гроба с двете си ръце — с любовта и мъдростта — и да Го питат, де е Той. И ангелът, като видеше тяхното усърдие, щеше да се усмихне и да каже: Елате с мене. Той щеше да ги поведе не нагоре, а по пътя към. Него. Търсенето е
добро нещо. Търсете богатство, знания, По-добре е да работите, отколкото да се лените. А сега: Това не искаме, онова не искаме. На всички трябва нов стремеж. Душата трябва да се стреми да реализира нещо в този свят. Прав е светът да търси щастие. Ние не можем да отречем тази дейност на света; тя е на мястото си. Който не е свършил работата си, изпращат го да я довърши. Светът е университет. Едни влизат, други излизат от университета. Тези, които не са го свършили, пак се връщат да го довършат. Там ще намерите разпятия Исус, в този университет преподава Той— при най-трудните задачи, при найтрудните условия. Там ще Го намерите. Вие питате: Кой е виновен? — Няма виновни хора в света. Това са хора на науката. Трябва да знаете този закон: Насилието ражда насилие; любовта ражда любов; мъдростта ражда мъдрост; истината ражда истина. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ „Каквото посееш, такова ще пожънеш.“ Следователно, по закона на Любовта — широка свобода, без насилие! Да оставим душата си свободна във всички възгледи за Бога. Да мислим за Бога, както намерим за добре, без да ни налагат никакви символи, никакво верую. Нека ни съградят църква, но да ни оставят свободни, когато искаме да отиваме там, без да ни бият камбани. И аз ви казвам: Ако искате, може да дойдете да ме слушате в неделя, 10 часа сутринта. Да бъдем свободни и всичко да става по вътрешно споразумение, по любов. Само тогава няма да има недоразумения, разногласия. В мене има една чърта, с която се отличавам от другите. Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат. Виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мене има друга чърта — аз никога не мога да излъжа, затова ме считат за прост и наивен. Въпреки това, аз никого не мога да излъжа. Казвам: Хората трябва да добият това чистосърдечие, че да може всеки да ги лъже. Брат ми дошъл, бръкнал в джеба ми и задигнал 1000 лв. Той, наверно, има нужда от пари. Има жена, деца, пък аз нямам. Но тия пари не са мои, той има толкова право да ги вземе, колкото и аз. Обществото си има закони, по които съди провинените. И Бог си има закони. Чисти по сърце трябва да бъдем всички! Да не се съмняваме в Бога! Слабата 93
ф 94 страна на учениците е там, че не искате да лъжете. Не ви коря, но ако дойде при вас ангелът и каже: Възможно е и Господ да се измени, вие да отговорите: Никога! Невъзможно е вечното, безграничното да се измени. Има едно начало в света, което никога не може да се измени — това е Бог. Не търсете този Господ вън от себе си; търсете Го вътре в себе си. Ще Го чуете вътре в душата си. Господа можете да видите в Неговите микроскопически проявления. За това ви трябва особен микроскоп, който увеличава 35,000,000 пъти. За моя микроскоп, с който можете да видите проявленията на Бога, е нужно, напрежение на ума. И като ги видите, ще кажете: Каква радост настана в душата ми! Там, вътре, в невидимото, в дълбочините на Битието, Господ работи тайно в човешките сърца и умове. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания, стенания в света. Един ден Той ще докара всичко в ред и порядък. Като поправя болките. Той казва: Не бой сe — Много боли, Господи. — Почакай, потърпи малко, ти си юнак; след половин час болката ще престане. — Пари нямам. — Ще имаш след половин час. — Гладен съм. — След половин час ще имаш хляб. — Жена ми е болна, ще умре! — Не бой се! Тя ще възкръсне, втори път ще дойде. Формите се изменят, душата остава съшата. — Чудно, може ли една душа да влезе в друго тело? — За Бога всичко е възможно. Аз гледам на нещата не от човешко гледище, а от гледището на Бога. И тъй, ангелът казва: „Зная, кого търсите.“ — Вие търсите човека на Любовта. Който носи проявленията на Бога. И ние трябва да го хванем и да кажем: Кажи ни. де е? Сега аз няма да се обръщам към вас и да ви казвам: Любете Господа. Зная едно нещо за вас, а именно: Бог ви люби. Дали вие знаете това, не ме интересува, но аз съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: Блажени са тия хора, че Господ ги люби! Това е вашето нещастие, че Господ като ви люби, вие не знаете това. И няма нито един човек, когото Той да не люби. И знаете ли, каква любов има към вас! Това съм изследвал един, два, три, сто пъти без никакво изменение. Едно се изисква от вас: Да съзнаете, че Този, Който ви люби, прави всичко заради вашето добро. И в Писанието се казва: „Всичко съдействува за добро на онези, които
любят Господа.“ Аз турям друг стих : Всичко съдействува за добро на онези, които Господ люби. Този стих е посилен. И пак ви повтарям: Всичко съдействува за добро на онези, които Господ люби, — Но аз съм го заслужил. — Не, то е, защото Господ те люби. Там е нашето щастие, че Бог ни люби, а не защото ние любим Бога. И каквото ни се случи, то е заради великата Божия Любов, която постоянно влиза в нас. Един ден ще се пробуди съзнанието ни и ще познаем, че Бог ни люби. „Аз зная, кого търсите.“ Този човек, когото търсите, слезе долу да работи и пак отиде горе. Аз виждам, как работи Той. Всички хора днес са нещастни. Но аз казвам: Бог ви люби. Това е Словото, което днес ви давам. Виждам, че Господ всички ви люби, затова аз намирам, че сте много щастливи. 18. Беседа от Учителя, държана на 10 юни, 1923 г. София.
Имаше двама синове Някой си человек имаше двама синове. И дойде при първия и му рече: „Синко, иди днес, работи на лозето ми“.) „Някой си человек имаше двама синове.“ Числото две, само по себе си, не е интересно, но може да стане такова. — Кога? — Когато стане положително или отрицателно по количество и качество, по съдържание и смисъл, по живот и по смърт. Ако кажа двеста хиляди златни монети, два милиона добре въоръжени войници, два милиона волта електрическа енергия, това е положителната страна на числото две. Обаче, ако кажа, че двеста хиляди души умрели, две хиляди крави продадени за клане, това е отрицателната страна на числото две. Бащата казва на единия си син: „Синко, иди днес, работи на лозето ми.“ Синът обещал, да отиде на лозето, но не отишъл. Има хора, които дават много обещания, но нищо не изпълняват. Ако са ученици, от тях очакват много, но нищо не излиза. Други, нищо не обещават, но, в края на краищата, от тях излиза нещо. Който много обещава, много се насърчава, но в края на живота си вижда, че нищо не е направил. Какво ще кажете за богатия, който цял живот събирал пари, а стомахът му е разстроен, и се храни само с овесена чорба. Природата затворила стомаха му, нищо не може да яде. Дворът му е пълен с кокошки и патици, касата му — с пари, а той само гледа и пие овесената чорбица. Какво предпочитате: да имате хиляда милиарда лева и да се храните само с овесена чорба, или да имате здрав стомах, с ) Матея 21 :28.
97 който да опитвате благата на живота? Всички хора са дошли до едно лъжливо, криво схващане за живота, за което са отговорни. Колкото и да подържате заблуждението си. ще се натъкнете на един велик закон в себе си, който определя мислите, чувствата и постъпките на човека. Той показва, кое е истинно, и кое не е. Този закон има много имена. Аз го наричам „закон за определяне на нещата.“ Според мене, природата, в своята целокупност, е разумна. Във всички свои прояви тя е абсолютно разумна. Ако извадя с дилафа един разгорещен въглен и го туря в огнището, дървата непременно ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят, какво мисля аз, но зад тях стои една разумна ръка, която ги управлява. И зад оръдията, които действуват на километри, се крие разумна сила — човешката ръка. Тя пък се направлява от човешкия ум. Оръдието и снарядите не са разумни, разумна сила ги управлява. Следователно, зад всяко явление, каквото и да е то, се крие разумна сила. Тя ги направлява. Като изучават природата, едни хора дохождат до заключението, че всичко е случайно, че съществува съвпадение между явленията и фактите. Те отричат всякаква закономерност в природата. Други подържат обратното. Те казват, че между явленията в природата съществува известна закономерност, че нищо не е случайно. Това може да се провери и ще се види, че зад всяка мисъл, чувство и постъпка стои разумна сила. Дойде при първия си син и му рече: „Синко, иди днес, работи на лозето ми.“ А той отговори и рече: „Не ща, а после разкая се и отиде.“ Коя е причината, че този, който се отказа да изпълни волята на баща си, после се разкая и я изпълни? Дойде и при втория син и рече на него същото. И той му отговори: „Ще отида“ и не отиде. Коя е причината, дето вторият син обеща да изпълни волята на баща си, но не я изпълни? И за едното, и за другото си има причина. Задача на всички ни е да определим нещата, не механически, а от научно гледище. За това се иска външен и вътрешен опит. Каквато философия, каквито идеи да имаме, без опит нищо не се постига. Важно е човек да си отговори: Има ли ум, сърце и воля; има ли душа и дух, с които може да работи? Мнозина отричат съществуването на душата. И това е до
98 бре. Но никой не може да отрече съществуването на сърцето, понеже чувствува болки. Дойдем ли до ума, всеки приема, че има ум. Ако го отрече, трябва да признае, че е безумен. Значи, въпросът за съществуването на душата и духа е проблематичен. Той може да се разреши по закона за вероятностите. Той е философски въпрос, с който учените от хиляди години се занимават. Коя е причината, дето вторият син, след като обещал на баща си да отиде на лозето, не отишъл? Има религиозни хора — свещеници, проповедници, които с десетки години са проповядвали Словото Божие, водили са добър живот и в един ден се отказват от убежденията си, изопачават живота си. И обратното се случва. Някои с години водят лош живот, но един ден става преврат в живота им, и те тръгват в правия път. Има богати хора, които от висотата на своето положение, постепенно слизат до дъното на живота. Те са започнали добре, а свършват зле. Други излизат от дъното на живота, от низките полета и стигат най-високото положение, заемат първото място. Мнозина подържат идеята, че за да се повдигне човек, трябва да има условие. Това са условия на живата, разумна природа, т. е. Божествени условия. Те се отнасят към всички хора. В живота има изкуствени условия — на бедните и богатите. Те са създадени от хората, затова водят другите към заблуждение. Например, богатският син, който уповава на парите на баща си, не иска да учи. Той не подозира, че парите са спънка за него. И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи, бедността може да накара човека дори да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер. — Защо? — Ние приемаме, че човешката душа, излязла от Бога, е специфичен елемент на духовния свят. Там тя е принцип, неразделен от Бога. Това може да се докаже на опит. В човешката душа са вложени
99 ред качества и сили, както и известни дарби и способности, които всякога може да прояви. Само така ще се разбере нейното предназначение. Душата всеки момент може да свърши своята работа, а може и да се откаже от нея и да свърши точно противоположното. Синът, който първо обещал да работи на лозето, обичал себе си повече от баща си, затова се оженил и се отказал да му служи. Той си казал: Толкова години служа на баща си, нищо не спечелих. Ще се оженя, ще работя за себе си, ще си поживея малко. Обаче, един ден жена му го изпъжда, и той, разочарован от живота, казва: Ще отида пак при баща си, ще поработя на неговата нива, дано изкарам поне хляба си. Това е външната страна на въпроса. Като се дойде до вътрешната страна, там въпросът е другояче поставен. Там всеки казва: За да живее добре, човек трябва да има религия. — Ако иска да живее добре на земята, той може и без религия. Нима животните имат религия? Рибите, птиците, имат ли религия? Млекопитаещите имат ли религия? Въпреки това, някои животни, например, птиците живеят добре на земята. Знаете ли, какъв е животът на птиците? Живели ли сте между рибите, да знаете, какви са отношенията помежду им? Животът на рибите е цял ад. Големите риби гълтат малките; малките гълтат по-дребните от тях. Животът на рибите е живот на самоизтребване. Според Дарвиновата теория, птиците са произлезли от рибите. Можете да си представите, през какъв ад са минали рибите, докато се превърнат в птици. Те си знаят, как са превърнали перките си в крила и как се освободили от ограничителните условия на водата. На същото основание, и хората се развиват по закона на необходимостта. Поради голямото зло, което ги притиска, те вървят напред, растат и се развиват. Хората се трудят да забогатеят не от любов към труда, а да осигурят жена си, децата си. Страхът още действува на хората. Те не са дошли до съзнанието да служат на Бога. Вие, които проповядвате за Бога, свързани ли сте с Него? Като говоря така, аз не ви упреквам, но казвам: Щом говоря за слънцето, аз трябва да имам връзка със светлината. — Тогава, как да се свържем с Бога, как да отидем при Него?— Има условия, при които човек може
100 да отиде при Бога; има условия, при които отиването при Бога е невъзможно. Представи си, че живееш в стая от стъкло, херметически затворена. Ти си лишен от въздух, от вода. Те са живи елементи, хлопат на вратата ти, но не могат да влезат. Казваш: Искам да ви отворя, но не мога, херметически съм затворен. Само светлината има достъп при тебе. Защо въздухът и водата не могат да влезат при тебе, а само светлината? Що е светлината? — Тя е емблема на великата, възвишената човешка мисъл. Следователно, само възвишеното, благородното, чистото може да влезе в непроницаемия чертог, дето Бог живее. Затова, всичко трябва да се обърне в светлина. И ние също трябва да станем светлина. Който не може да отиде при Бога, той е направен от вода и въздух. Щом може да отиде при Бога, той е направен от светлина. Когато Христос казва, че по-лесно камила може да влезе в иглени уши, нежели богатият — в Царството Божие, Той имал пред вид, именно, това: Само светлината може да влезе в Царството Божие. Докато имате сегашните тела, докато се храните със сегашните мисли и желания, по никой начин не можете да влезете в живота на безсмъртието, дето Бог живее. Сегашните хора имат странно понятие за живота след смъртта. Те мислят, че целият живот е съсредоточен към земята. Ако се разсъждава така, и рибите могат да кажат, че животът е само във водата, и вън от тяхната форма, нищо друго не съществува. И те имат право да кажат, че техният живот е идеален. Нима птиците нямат право да кажат, че целият живот се крие в тяхната форма и в тяхната среда ? Нима млекопитаещите нямат право да кажат същото? По какво се отличава животът на млекопитаещите от човешкия? — 4 • Животните нямат училища, църкви, къщи и др. Нямат свещеници, проповедници, учители, но затова имат военноначалници. По-големите заповядват на по-малките. Досега никой не се е домогнал до някаква писана история на животните. От гледище на животните, те имат съвсем други обяснения. Как ще си обясните философията за живота на съвременните хора? Как се е създала тя? Как ще си обясните страданията на хората? — Ще кажете, че човек сам е причина за своите страдания. — Защо? — Задето коли и измъчва животните. Това е причи
101 нило човешкото падение. Човек се отклонил от своето първоначално състояние. Ще кажете, че Бог е наредил, човек да яде месо, и затова клането на кокошки, агънца, прасета е в реда на нещата. Днес е така, но в далечното минало не е било така. Има ред причини, които са изменили нещата. Нещо жестоко се е внесло в човешкия живот. Зад жестокото има нещо благородно и възвишено. Има закон, който бди за запазване хармонията в живота. Той следи не само за престъпленията на хората, но и на животните, които също се наказват за престъпленията. В село Чакма, варненско, пред кръчмата на един селянин имало голямо дърво, дето две ластовички си правили гнезда. Кръчмарят седял пред кръчмата и ги наблюдавал. Едната ластовичка, по-енергична и работна от другата, непрекъснато отивала и се връщала със сламчици и кал в устата, с които правела гнездото си. Втората ластовичка се изхитрила и очаквала всичко наготово. Когато първата ластовичка отивала да събира материал за гнездото си, другата използувала готовия материал и правела своето гнездо. Първата ластовичка поглеждала към гнездото си, чудела се, защо работата й не върви. Цели две седмици работила и не могла да довърши гнездото си. Един ден, като се връщала с пълна уста, тя забелязала другата ластовичка в гнездото си, че краде кал и сламки. Тя се хвърлила върху нея и се започнала борба. В борбата, и двете паднали на земята. В това време, котката на кръчмаря, която отдавна ги дебнела, се спуснала върху тях и хванала едната. Кръчмарят се заинтересувал, искал да види, коя от двете ластовички е пострадала. Крайно изненадан, той видял, че пострадалата ластовичка била крадецът. Има един велик закон в природата, който бди над постъпките на всички хора. Никой няма да избегне този закон. Природата е разумна. Да мислите, че тя е лишена от разумност, това е заблуждение. Неразумни са хората, като мислят, че само простите търсят Бога и Го признават. Той отбелязва постъпките на хората, преценява ги и въздава всекиму заслуженото. Ще приведа още един пример за една случка през последната война на българите със сърбите. Тази случка ми разправи един познат офицер. Понеже сърбите го ранили, той бил принуден да отстъпи.