~ 1 ~

Съзнателният живот като забава

Съборни беседи / Единично издавани беседи

"Съзнателният живот като забава", съборна беседа (01.09.1924 София), Русе 1924

съдържание

Съзкателхиятъ жиботъ като забава. Печатница Малджиевъ — Русе, ул. Сараоолу JV3 21.
Съзнателният жибот като заЗаба. Тази вечеръ ви повикахъ на една забава, тъй я наричамъ азъ. Животътъ има своитѣ сериозни страни само когато е грѣшенъ, Човѣкъ е сериозенъ когато животътъ му е грѣшенъ, когато има да дава, когато има несъгласие въ убѣжденията му, когато живѣе въ раздори. Когато хората ех праведни, животътъ е наслаждение. Слѣдователно, ние, трѣбва да прѣвърнемъ сериозния животъ въ една забава. Отъ това гледище, всичкиятъ материаленъ свѣтъ е една забава за висшитѣ духове. Тѣ по нѣкой пжть гледатъ, какъ живѣятъ хората на земята, защото туй, което хората правятъ на земята, то е едно забавление за невидимия свѣтъ, то не е толкова сериозно. Отъ наше гледище, отъ гледището на нашия грѣшъ животъ, отъ живота на несгодитѣ, ние живѣемъ единъ сериозенъ животъ, но отъ гледището пи онѣзи папрѣднали сжщества, животътъ е една забава. Слѣдователно не всѣкога трѣбва да бждете сериозни. Сериозни трѣбва да бждете когато изправяте вашптѣ погрѣшки,
2 но щ о м ъ изправите погрѣшкитѣ с и. и р ѣвъриете живота си въ з а б а в а! Сериозниятъ животъ азъ уподобяваме на живота, който човѣкъ прѣкарва нощно врѣме — седи самъ въ тъмнината, нѣма съ кого да приказва, размишлява какво да прави. А живота на забавата е сборъ на души, които се събиратъ въ общение и живѣятъ въ Божествената Любовь, Мхдрость, Истина, Правда и онази висша доброта. И всички се радватъ, че има забава. Когато настане периода на забавата, Господъ прощава грѣховетѣ на всички хора. Разбира се, азъ употрѣбявамъ думата „забава“ въ нейната най-чиста смисъль. Подъ „забава“ не разбирамъ да ви забавлявамъ като нѣкой шутъ, не разбирамъ да ви забавлявамъ и като нѣкой актйоръ, но подразбирамъ една приятна, музикална забава, на която нѣкой поетъ, музикантъ или художникъ може да изнесе онѣзи хубави пѣсни и картини отъ природата. Ние, съврѣменитѣ хора, сме свикнали да изнасяме само лошитѣ работи отъ живота. Вие още не сте се научили да гледате красивото въ хората. Какво нѣщо бихте видѣли въ съврѣмения човѣкъ, въ всички съврѣменни животински царства, въ всички растения и камъни, ако бихте знаяли какъ да гледате на тѣхъ! Природа
3 та има двѣ лица. Едното лице на природата е толкова страшно, че човѣкъ за него трѣбва да бхде слѣпъ. Ако бихте видѣли това лице, бихте се оплашили. Единъ български свещеникъ ми разправяше, че въ младинитѣ си единъ пжть сънувалъ слѣдния сънь: срѣща го едно голѣмо куче и го нагълтва, но послѣ го изважда отъ устата си. Събужда се на сутриньта и заболѣва. Цѣли три мѣсеца лежалъ болень. Сега, често съ погрѣшкитѣ, които правимъ въ живота си, даваме поводъ на такива кучета да ни поглъщатъ, и като излѣземъ отъ устата имъ, три мѣсеца болѣдуваме и казваме: животътъ нѣма смисълъ. Това е само привидно така. Това безмислие не е отъ Бога. Ние сами правимъ живота си неприятенъ, б змисленъ. И тъй, едшто лице на природата е много неприятно, много страшно, а другото п лице е много красиво. Тя го е скрила, защото още работи върху него. Въ природата има живи работници, които изработватъ едно живо лице за човѣшката душа. Тѣ го ваятъ сега, та като влѣзе човѣкътъ въ новата фаза на своето развитие, въ новата форма, която никой не познава, да бжде готово. Това е& най-красивитѣ тѣла, които човѣкъ може да си врѣдстави. Ще видитѣ, че у животнитѣ, космитѣ с&
4 едно срѣдство за забулване на онѣзп художници, които ех работили въ тѣхъ сегашното човѣшко лице. У сегашния човѣкъ тия висши художници сх схщо тъй добрѣ маскирани и работятъ новото лице. Така постхпва всѣки художникъ. Рисува той своята картина и я забулва съ платно. Докато не я свърши, той не вдига платното. Нѣкой пхть се вдигне за малко врѣме завѣсата отъ нашето лице, открие се туй умно лице и казвате: е, какво ангелско лице! Открие се за малко, и бързо пакъ се закрие. Затуй по нѣкой пхть се виждате толкова красиви! Тогава казвате азъ не съмъ знаялъ, че съмъ толкова красивъ! Това не е една илюзия, това е една действителна картина, къмъ която постоянно ни подканватъ. Подканватъ ни къмъ тази велика забава, която Вогъ приготовлява. Понеже тѣзи велики художници постоянно работятъ у насъ, то отъ наша страна се изисква поне да имъ съдѣйствуваме, да не разваляме тѣхното изкуство. Ако не можомъ да имъ направимъ друго, то поне да не разхвърляме боитѣ, четкитѣ имъ, да не цапаме платното имъ, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за насъ се приготовлява нѣщо велико. И като се вдигне единъ день туй платно и се открие картината, ще видите, че се.
5 работило нѣщо велико, нѣщо живо, което осмисля жвота. Много често азъ ви забавлявамъ съ извѣстяи символи, показвамъ ви извѣстни грѣшки, и вие казвате? е, все погрѣшки, погрѣшки, все за тѣхъ чуваме! Кой е кривъ за това? Когато дойде въ гимназията единъ учитель да прѣподава български езикъ и почне да шари тетрадкитѣ ви, той кривъ ли е? Има извѣстни правила, извѣстни закони въ български езикъ, които му диктуватъ: ще спазвашъ тия правила, и всѣка буква ще бхде на мѣстото си. Нѣкой ученикъ по нѣкога не спазва тѣзи правила, тури една буква вмѣсто друга. Какво ще прави учительтъ? — Той си има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетрадката. Този ученикъ не е доволенъ, че учительтъ му нашарилъ толкова много тетрадката. Туй не е добро за личнитѣ чувства на ученика. Нѣкой другарь му казва: дай да видимъ тетрадката ти! — Нѣма защо. И набързо я затваря. Та, нѣкой отъ васъ сх съ нашарени тетрадки. Нѣма нищо, професорътъ ви учи, и трѣбва да му благодарите. Това е забавление. Той не казва, че това е лошо, но казва на ученика: слушай, ще пишешъ споредъ правилата. Тукъ се пише ъ, тукъ
6 тукъ се пише ь. а тукъ се пише ѣ. Ако учишъ английски, съвсемъ други правила ще знаешъ; ако учишъ еврейски езикъ, тамъ отъ дѣсно на лѣво ще пишешъ; като дойдешъ до китайски езикъ, тамъ пъкъ нито отъ лѣво къмъ дѣсно, нито отъ дѣсно къмъ лѣво, ами отгорѣ надолу ще пишешъ. Всѣкп езикъ има свой начинъ на писане. То е забавление. Най-голѣмото забавление иматъ китайцитѣ, тѣ иматъ 40,000 знаци за писане. Ако нѣкой китаецъ научи тия 40,000 знака въ китайската азбука, той минава за ученъ човѣкъ. Слѣдователно, въ природата великитѣ сжщества сж създали своя азбука, която ние трѣбва да изучаваме. Запримѣръ, вземете слѣдующия символъ. Ако отидете сутринь на изгрѣвъ слънце, най-първо ще забѣлѣжите една малка свѣтлинка, която постепенно се усилва, усилва, докато изгрѣе слънцето. Щомъ изгрѣе, туй хубавото нѣщо изчезва, картината се измѣня. Питамъ: какво иска да ни каже природата съ пукването на зората до изгрѣването на слънцето? Какво иска да ни каже отъ изгрѣването на слънцето до залѣзването? Въ тия моменти на природата има два символа. Въ първия моментъ, отъ пукването на зората до изгрѣването на слънцето, природата нп учи върху двата велики закона на Мждростьта
7 и Истината. Този моментъ отнима два часа. Въ него промѣнитѣ сж рѣзки. Слѣдъ като изгрѣе слънцето, обаче, природата ни учи на друго. Тя ни учи на закона на топлината, т. е. на закона на Любовьта. Въ този моментъ нѣма толкова рѣзки промѣни въ картинитѣ, но има промѣни въ температурата. Най-напрѣдъ не е толкова топло, но послѣ става все по-топло и по-топло, докато стане много горещо. Значи и въ живота е сжщото нѣщо. Човѣкъ въ утробата на майка си, въ утробата на природата двата часа учи Мждростьта и Истината. а останалото врѣме отъ деня учи Любовьта. Тъй че по-голѣмата часть отъ нашия животъ е употрѣбенъ за изучване на топлината и промѣнитѣ, които ставатъ съ нея. И тъй. когато вашиятъ животъ е на изгрѣвъ, ше вземете първиятъ символъ. Като отивате всѣка сутринь на изгрѣвъ, ще имате въ ума си картината, идеята за изгрѣващето слънце. И когато погледна пукването на зората азъ ще се въодушевя, душата ми ще се изпълни съ онѣзи принципи на Мждрость и Истина, а слѣдъ като изгрѣе слънцето, ще кажа: настана часътъ на Божествената Любовь! И тогава цѣль день ще трѣбва да изучавамъ промѣнитѣ, които ставатъ въ Любовьта. Това е хубавото въ природата!
8 Нѣкой пжть твоята любовь co усилна повече, а нѣкой нжть отслабва, и ти казвашъ: любовьта се усилва и отслабва. Не, ти оше не любишъ. Ние само се учимъ на изкуството да любимъ, За сега само Богъ люби. Казва се въ Писанието: „Богъ е любовь“. Значи намъ не еж дали още това изкуство да любимъ. Слѣдователно, когато дойдемъ въ Бога, тогава ще знаемъ какво нѣщо е Любовь! Когато Богъ ни учи на туй изкуство, всички ангели слѣдятъ съ любопитство, съ страхопочитание, какво върши Той съ тия малки сжшества. Тѣ се чудятъ като виждатъ, че Богъ слиза отъ трона си, за ги учи па Любовь. Само Богъ знае изкуството па Любовьта, и само той може да ни го прѣдаде, но за да възприемемъ туй изкуство трѣбва да бждемъ готови. Въ какво седи готовностьта? Ами че малко нѣщо ли е този великиятъ Богъ на Любовьта да обърне погледа си къмъ тебе, и ти да можешъ да го възприемешъ? Ако вашето сърце може да трепне отъ погледа на единъ вашъ првятель когото обичате, то не трѣбва ли сърцето ви да трепне отъ погледа на Този, който ви е далъ живота и всички блага въ него? А туй, че имате страдания, това сж само промѣнп на хоризонта ви. Когато изгрѣе слънцето, кол
9 koto п да е ясно на хоризонта, все ставатъ промѣни? дойде прахъ, заоблачава се, явяватъ се дъждъ. снѣгъ, бури, и послѣ отново изгрѣва слънцето. Тѣзи промѣнп ставатъ постоянно въ природата, но сжшиятъ законъ е и въ живота. Слѣдователно, отъ това гледище, животътъ е забавление, но за кои? — За праведнитѣ. Азъ говоря за тѣхъ. не говоря за грѣшницитѣ. Тѣхъ ги нѣма тукъ. Ние изпратихме всички грѣшницп па хаджилъкъ. Дадохме имъ по единъ билетъ и имъ казахме: хайде сега на пжть! Тази вечерь нѣма да смущавате ученицитѣ, защото ние ще имаме забавление. а вие сте много сериозни, не можемъ да се разправяме, не можемъ да се разбираме съ васъ. Тогава, защо да не благодарите на Бога за тази забава, за всички промѣни, които ставатъ въ живота ви? Какво лошо има въ това, че вашиятъ хоризонтъ се заоблачилъ, че има прахъ, бури, облаци, това-онова? Че растенията разбиратъ и цѣнятъ тия промѣни много повече отъ васъ! Като се заоблачи, тѣ се отварятъ, шушнатъ си, радватъ се. Вие разумнптѣ дѣца. избѣгвате отъ това заоблачаване, скривате се. Защо? Зашото още не сте научили великия, красивия езикъ на Бога. Ние, съврѣменнитѣ хора, така сме изопачили своя умъ,
10 че не виждаме красивото. Ние виждаме красота само въ онѣзи нѣща, които въ с&щность, нѣматъ красота. Дойде, запримѣръ, нѣкой при мене, иска да го обичамъ. За да го обичамъ, за да се прояви любовьта ми къмъ него, трѣбва да намѣря онова красивото въ него. Не мога да го обичамъ заради неговото знание. Ние не обичаме хората за това, че много знаятъ. Не, принципътъ или онова начало, което сближава хората не е нито тѣхниятъ умъ, нито тѣхното сърце, нито тѣхната воля, а е тѣхната душа. Това е хубавото, това е Красивото въ природата и въ живота, понеже всѣки единъ човѣкъ. всѣка една душа е една необходимость за тебе въ твоето проявление. Какъвъ е законътъ? — Ако всички души не се с ъ б ератъ на едно мѣсто, нито една душа не може да се прояви. Значи, ако животътъ е забавление, за всички трѣбва да е забавление. Ако е радость, за всички трѣбва да е радость. Сега, отъ туй гледище, когато небето се забавлява, забавлява се и адътъ, И въ ада има музика. развлѣчения, не мислете, че е толкова страшно. Тамт има страшни нѣща, по има и хубави работи, има и забавления. Кога? — Когато горѣ има забавления, и въ ада има забавления. Когато горѣ работятъ сериозно, и въ адаработиятъ сериозно. Едни
11 тѣ работятъ по единъ начинъ. другитѣ работятъ по другъ начинъ. Запримѣръ, една сестра художница ми разправяше слѣдния случай. Нарисувала единъ день една картина, погледнела я, доволна била отъ нея. Ио едно врѣме отишла да си гледа работата изъ кхщи, и въ този моментъ. нейната малка дъщеря взима четката в боптѣ, и както наблюдавала другъ пжть майка си. взима да рисува по платното. Забавление си прави тя. Питамъ: направила ли е нѣщо лошо дъщерята? Не, тя прѣподава на майка си слѣднпя урокъ: мамо, ти слѣдъ като нарисувашъ хубавата картина, ще я дигнешъ по-високо, за да не мога да я достигна, Щомъ не си я дигнала по-високо, и азъ ще рисувамъ, и азъ ще покажа своето изкуство. И Господъ е направилъ така. Той е дигналъ хубавитѣ нѣша толкова високо, че като ги гледаме, ла казваме: е, да съмъ тамъ сега! Когато не ни се даватъ нѣкой нѣща то не е защото не искатъ да ни ги дадатъ, но други актйори играятъ на сцената, други се забавляватъ, нашиятъ редъ още не е дошълъ. Докато дойде нашиятъ редъ, ние трѣбва да седимъ като публика и да гледаме. По нѣкой пхть вие казвате: защо хората страдатъ толкова много? Какво нѣшо е страдани
12 ew? — Стртданието е едно отъ най-приятнитѣ чувствувания. Когато човѣкъ страда, идвагъ му наи-хубавитѣ мисли. Може да кажемъ, че страданията еж създали у хората най-хубавитѣ идеи, най-приятнитѣ импулси, най-приятнитѣ стремежи. И ако ви попитатъ, искате ли страдания, ще кажете: а, да не ни дава Господъ страдания! Ами какво да ви даде? Че страданието е най-великото благо за човѣка! Страданията всѣкога и р ѣ дшествуватъ забавата. Ами че когатс правите едно угощение тукъ на земята, създавате си едно забавление, но и вашптѣ кокошки схщо иматъ забавление. Вие ги изваждате отъ курника и имъ казвате: виждаме, че вашето жилище пе е толкова хигиенично, съжаляваме ви, че сте живѣли толкова врѣме въ него, но ние ще ви извадимъ отъ тукъ и ще ви приемемъ на гости въ кашптѣ кжщи, ще ви покажемъ какъ се забавляваме. Кокошкитѣ започватъ да крѣкатъ, да кукуригатъ, да куткудякатъ. Вие ги сготвяте на едно хубаво ядене, започвате да имъ пѣете, а тѣ мълчатъ: Питамъ: когато душата на една кокошка или на единъ пѣтелъ излѣзе, какво мислятъ тѣ? Тѣ влизатъ въ забавлението, т. е. тѣ влизатъ въ връзка съ човѣшквтѣ души. Тази кокошка нищо не е изгубила.
13 За една кокошка е привилегия да я изяде единъ човѣкъ. Азъ не казвамъ, че човѣкъ я изяда, но той я приема на гости, макаръ че тя минава прѣзъ огънь. По сжщия начинъ и вие ще минете прѣзъ огънь, щомъ искате да влѣзето въ духовния свѣтъ. II като ви извадятъ отъ вашия курникъ пакъ ще има куткудякане. Павелъ, като разбралъ този велпкиятъ законъ на та, казва: иГдѣ ти е сега, смърте, жилото" Защото, когато Божествената Любовь слѣзе, за да даде животъ, смъртьта, всички нещастия, страдания се поглъщать. Единъ день всички тия ваши страдания, които зте минали, ще бждатъ перли украшения върху вашитѣ дрехи и ще кажете: много се радваме, че минахме ирозъ този пжть и научихме такива цѣнни уроци. И дѣйствително, забавата е необходима. Едно нѣщо е необходимо въ забавата: ти трѣбва да забравпшъ себе си, да забравишъ животинското, нисшето азъ. Запримѣръ, като седна нѣкждѣ, азъ не трѣбва да мисля, че вие ме наблюдавате, а трѣбва да бжда съвършено тихъ и спокоенъ и да си мисля съвсѣмъ друго нѣщо. Така да е и съ всѣки единъ отъ васъ: да си мисли спокойно, да не се наблюдава и да счита, че всичко наоколо му е въ редъ и
14 порядъкъ. Туй е едно отъ качествата на забавата. Щомъ има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? — То е, като че си въ нѣкой затворъ. Дойде стражарьть и ти прѣглежда всичко. Той гледа дали букаитѣ сж на мѣсто, бърка въ джобоветѣ ти, търси това — онова и т. н. Послѣ, дойде другъ нѣкой, прѣгледа ти дрѣхитѣ, яката. Казвамъ: това е въ затвора, но ти въ забавлението ще бждешъ естественъ. Въ всѣка забава човѣкъ е краспвъ. Самъ по себе си той ще си тури онова облѣкло, въ което той импонира на другитѣ. И тогава, като погледнемъ този човѣкъ, въ цѣлото му лице ще видимъ онова другото лице, въ което Богъ се проявява. И тогава трѣбва да бждемъ като дѣцата, съвършенно естествени и свободни, да забравимъ неволи, страдания. Всички ще имаме свободенъ билетъ да отидемъ до слънцето и ще бждемъ радостни. Нѣкой ще кажатъ: тѣзи дѣца сж нетрѣзви. Питамъ: кое е трѣзвеното положение? (Учительтъ прави сериозни, строги изражения на лицето си). Питамъ: тази сериозность какво означава? Каква идея се крие задъ нея? (Учительтъ прави по-весело изражение на лицето си). Задъ тази идея сега какво се крие? Отъ тия двѣ пози коя е по-хубава? — Ако искашъ да
15 сплашишъ нѣкой прѣстжпникъ, ще заемешъ първата поза, ако пъкъ пскашъ да развеселишъ приятеля си, ще заемешъ втората поза. Казвамъ: всички войници, всички стражари ех все сериозни, дигнатъ пушката, вървятъ Защо? — Има опасности, Но има и едно трето положение, трета поза. Тя е тази, че въ всѣко едно свое движение човѣкъ трѣбва да издава онова великото, приятното въ живота. Той трѣбва да бхде като единъ изворъ, Прѣдставете си, че единъ изворъ мисли като мене. Кое е най-приятното за извора? — Като извира този изворъ трѣбва да има кхдѣ да протича. Това е най-приятното за извора. Слѣдователно, ако ми дадать условия въ живота, моятъ животъ трѣбва да има мѣсто кхдѣ да протича, да минава прѣзъ всички растения и да имъ оставя своето благо. Дѣто минавамъ, азъ ще се запознавамъ съ всички цвѣтя, трѣви, съ всички растения, мушички, комарчета, ще скачамъ, а тѣ ще приематъ моята радость. Това не е ли забавление? Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети ще напръскамъ, съ четвърти ще се посмѣя. Какво похубаво отъ това? Всѣки изворъ не прави ли тъй? Ами прѣдставете си, че тази вода не дига шумъ, рече тихо и спокойно, и видишъ, не мине много
16 врѣме, отгорѣ се покрие съ жабуня развие се неприятна миризма, това хубаво лн е? Питамъ: кое е по-хубаво, този изворъ съ течуща вода, или този ограниченъ басеинъ съ застоялата вода? Сега, нашето тѣло въ единия случай може да мяза на единъ тичущъ изворъ, а въ другия случай може да мяза на единъ басеинъ съ застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни. И тъй, коя е идеята въ забавлението? Ще станешъ сутринь, ще кажешъ: Господъ е дошълъ, въ закона на забавлението азъ трѣбва да науча онзи великъ законъ на смирението Въ забавлението всички сж пъргави, подвижни. Тамъ не се позволява никаква лѣность. Споредъ който трѣбва да схванешъ какво трѣбва да направишъ въ дадения моментъ. Прѣдставете си сега, че вие сте въ туй общество на забавата. Какви щѣхте да бждете? Ако ви кажа сега да се смѣете, ще ме питате, защо требва да се смѣемъ? Питамъ: ами защо трѣбва да бждемъ сериозни? Казвате: е, животътъ е сериозенъ. Не, животътъ е любовь, а сериозностьта е нѣщо случайно вжтрѣ въ живота. Любовниятъ, осмислениятъ, поетическиятъ животъ е красивиятъ животъ. Това е хубавото. И
17 когато срещнешъ единъ човѣкъ, на когото душата е отворена, |ти не можешъ до го забравишъ никога. Ще кажешъ: отличенъ човѣкъ е този! Този човекъ е единъ чистъ изворъ. Каква погрешка можешъ да му намеришъ? Не е ли хубаво да бхде човѣкъ единъ такъвъ изворъ, та който дойде при него, да се почуствува успокоенъ, да забрави скръбьта си? Друго едно правило .. ученика е слѣдното: на забавление не се поз; .а да отивашъ съ скъсани дрехи! Ще се измиешъ чисто, ще се облѣчешъ съ най-хубавитѣ си дрехи, които имашъ и така ще отидешъ. Като, се приближавашъ при този великъ изворъ на живота, трѣбва да си прѣменемъ и да се радвашъ на туй велико благо, което той ти дава. И писанието, като прѣдвижда този законъ на забавата, казва: Ще дойде врѣме, когато хората нѣма да се струхуватъ единъ отъ другъ, но всѣки ще седи на забавата подъ своята смоковпица. И тъй, на мнозина отъ васъ е потрѣбна забавата. Забавата е законъ на подмладяване. човѣкъ, който не се забавлява, не може да се подмлади. Запримѣръ, ти седишъ, гледашъ какъ се забавляватъ дѣцата, казвашъ: дѣ
18 типски работи! Не, Забавляватъ се дѣцата. Даже и Господъ има извѣстни часове, прѣзъ които се забавлява съ хората, и слѣдъ това пакъ се заеме за своята работа. Не можемъ ли и ние но сжщия законъ да паправимъ това нѣщо? — Можемъ. Гледашъ нѣкой твой приятель рисува нѣщо. Ти се поумихнешъ, кажешъ че е отлично но вземешъ четката и цапашъ по платното, чакай, не се рисува така — коригирашъ го. Ако искашъ да го поправишъ, може но не го корегирай па платното а вземи една жива гарга и му кажи: хайде, азъ ще я държа, а ти ще рисувашъ. Ше я обръщашъ на една, на друга страна, и като я нарисува приятелътъ ти, ще му кажешъ: както виждашъ, и ти рисува, и азъ рисувахъ. Азъ държахъ гаргата, а ти я рисува. Сега васъ може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума, Какво значи на български езикъ думата гарга врана? Отъ кждѣ произлиза тя? —Отъ думата ячерна“ Значи тази е погрѣшната на враната, че е черна. Защо е черна? — Едно врѣме сестрата на тази врана умрѣла. Тя тжжела за сестра си и си турила черна дрѣха, Слѣдъ врѣме, когата сестра 11 възкръсне, и враната ще стане бѣла, ще си тури бѣли дрѣхи. Тъй щото,
19 ако човѣкъ се почерни, умрѣлъ е нѣкой; ако си бѣли дрѣхи, значи сестра му е възкръснала. Слѣдователно, за душата сх потрѣбни вътрѣшни промѣни. Сериозностьта вкоравява живота. Въ сериозния животъ прѣобладаватъ тѣзи сили, които изчерпватъ соковетѣ, влагата отъ живота и затова у човѣка започватъ да се втърдяватъ нервитѣ, мускулитѣ, костьта става по твърда и въ него се заражда единъ вътрѣшенъ мързелъ. Въ младия човѣкъ, който слуша Божия гласъ и се забавлява, има едно вътрѣшно разширение и обмѣната става правилно. Затова всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има едно забавление, но забавлението го дава само Любовьта. Безъ Любовь забавление не може да има. Когато направимъ туй забавление, всички се усещаме свободни. Въ забавата всѣки трѣбва да е доволенъ отъ своето поведение, а не да усѣща вътрѣшно, една натегната атмосфера. Едно отъ качествата на забавата е че въ нея винаги има разширение. Ние въ забавата не мислимъ за формата на нѣщата, а оцѣняваме настоящия 'моментъ. Ние не критикуваме защо Господъ е слѣзълъ, но се радваме па онзи моментъ въ който Господъ е слѣзълъ. Това е Любовь. Единственото същество.
20 което може да ни даде радость, да ни осмисли живота, това е Богъ. И дѣйствително, всѣки день, колкото и да сте заети съ работата все ще дойде извѣстенъ моментъ, сутринь, на обѣдь или вечерь когато ще почуствувате много голѣма радость. Но понеже нашиятъ умъ е заетъ съ толкова велики работи, то тѣзи красиви нѣща, които Богъ ни дава оставатъ незабѣлязани, и ние се пробуждаме, когато всички тия нѣщ. минали. Ние се занимаваме съ това, какво стане съ Европа, какво ще стане съ България, какво ще стане съ дъщеритѣ ни; съ синоветѣ ни, а изгубваме тѣзи красиви моменти, които Богъ ни дава. Туй тѣло, което имаме Богъ е вложилъ всичко най-красиво въ него. Въ туй малкото тѣло виждаме всичкитѣ блага на миналото и бъдещето, а за по-далечното бвдаще Богъ ще ни даде ново тѣло, въ което ще влѣе туй новото благо Това тѣло сега се формира. За всѣки едного се приготовлява едно ново, красиво тѣло, въ което ще се забавлява. Та, нужно е вече да напуснемъ онази мрачна философия на живота. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, ако искате да си служите съ добрата страна на Евангелието. Той се отнася до единъ човѣкъ, голѣмъ пияница, който цѣли 20 години
21 пилъ, водилъ разпуснатъ животъ. Разпръсналъ дѣцата си, уморилъ жена си, изгубилъ всичкото си състояние, и ъстаналъ съвсемъ самъ въ пай-голѣмо отчаяние ири което рѣшилъ да се самоубие. Ималъ само единъ левъ въ джоба си и рѣшилъ да купи съ него едно Евангелие. Купилъ си и прочелъ: Богъ е Любовь! Е, казва си той, всичко раздадохъ и изгубихъ за Любовьта. Намѣрихъ пап послѣ този, когото обичахъ и затова мога да направя нѣщо хубаво за Него. Отива въ кръчмата да се забавлява. Казва на кръчмаря: дай ми една чаша вино! Поглежда виното и казва тихо на онзи свой другарь вжтрѣ. слушай, цѣли 20 години те черпихъ, но сега ще те науча па единъ новъ законъ — отстранява чашата, не пие. Обръща се къмъ кръчмаря: я дай една чаша най-бистра, чиста вода. Слага чашата прѣдъ себе си. Онзи отвътрѣ казва: винце.. . Дига чашата съ вода'та, пие. Онзи пакъ казва: винце... — Е, сега моята воля ще бжде. Азъ намѣрихъ Бога, когото обичахъ, Той ме научи на това. Отива на другия день, на третия, на четвъртия, на петия, на десетия на кръчмата, и си заржчва чаша вино, чаша вода, но водата пие. Найпослѣ казва: а, имамъ воля! Така и вие, можете да побѣдите единъ свой лошь навикъ. Какъ не! Ами че то е едно забавление. Ако имате единъ та
22 къвъ навикъ, седнете на кръчмата, вземете чаша съ винце и чаша съ вода. Това е воля! Казвамъ: добъръ е онзи човѣкъ, който може да прояви своята доброта при най-неблагоприятни условия на живота. Онзи, който може да прояви своята доброта при благоприятни условия, то е много естествено. Слѣдователно, макаръ и при неблагоприятни условия, ще кажешъ: Господи, азъ мога да направя нѣщо заради Тебе! И отъ това гледище, тази Любовь трѣбва да се разшири, да бхде Любовь къмъ всички, да блика навсѣкждѣ, да бждемъ еднакво разположени къмъ всички, безъ пристрастие. И като погледнемъ нѣкого, да му ножелаемъ всичкото добро тъй, както Богъ желае. Да забравимъ всичкитѣ му погрѣшки тъй, както Богъ забравя, защото Любовьта като дойде никога не вижда погрѣшкитѣ. Прѣдъ Божията Любовь грѣховетѣ и неджзитѣ на хоратата изчезватъ като прахъ и димъ, и отъ този Божественъ огънь остава само онова чистото, възвишеното и благородното у човѣка. Сега, дойде нѣкой духъ, внуши ти нѣкоя мисъль, каже ти: отъ тебе човѣкъ не може да стане. Ами че какъ нѣма да стане отъ мене човѣкъ? Азъ вече съмъ станалъ човѣкъ. Тури една запетая
23 слѣдъ частичката не. Кажи така: отъ тебе човѣкъ не, може да стане? Отдѣли противоположното, понеже въ всѣка една отрицателна мисъль има една положителна страна. Онзи, който ти внушава, че отъ тебе човѣкъ не може да стане, той има положителна мисъль, че отъ тебе лошъ човѣкъ може да стане. Щомъ може да стане отъ тебе лошъ човѣкъ, и добъръ човѣкъ може да стане. Употрѣби дѣягелностьта си, добъръ човѣкъ да станешъ. Който може да бхде сориозенъ, може да бхде и весель, да се смѣе. Самиятъ животъ на земята, обаче, отъ единия край до другия, е само забавление. За въ бхдеще това ще учите. Ще гледате не само на външната, но и на вжтрѣшната страна на живота. Ще бжде смѣшно, за примѣръ, ако азъ туря на лицето си една страшна маска, и вие се плашите отъ тази маска, а подъ маската се смѣя. Не гледайте на тази маска, гледайте какво има подъ нея! Или, може да туря на лицето си една много весела маска, а подъ нея да има нѣщо много сериозно. Не е маската, която дава смисълъ на нѣщата, а какво се крие задъ маската. Това, което се крие задъ маската, то е човѣшката душа.
24 И тъй, тази вечерь искамъ д,т ви оставя слѣдната мисъль: най-великото нѣщо въ свѣта е, че Богъ всѣкога слиза, за да ни прѣдаде правилото на Любовьта, т. е. не на самата Любовь, но на промѣнитѣ на Любовьта. Както измѣрваме съ термометъръ температурата на врѣмето, така измѣрваме съ термометъръ и температурата на Любовьта. Да изучава човѣкъ температурата на Любовьта, това е отлично нѣщо! Подъ температурата па Любовьта растатъ всички растения. Заиитвамъ ви слѣдното: има ми растение въ свѣта, което може да расте безъ свѣтлина и безъ топлина? — Нѣма. Има ли изворъ въ свѣта, който да извира и да се втича въ рѣкитѣ безъ свѣтлина и топлина? — Нѣма. Ставали ли сх въ свѣта бури и гърмотевици безъ свѣтлина и безъ топлина? — Не. За всички тия нѣща сх потрѣбни свѣтлина и топлина. Всички хубави кристали, всички скхпоцѣвни камъни, всички диаманти сх станали подъ силата на свѣтлината и топлината. Всички животни сх станали подъ силата на свѣтлината и топлината. И ние хората — схщо. Слѣдователно, по схщия този законъ нашитѣ души сх се сформирували подъ влиянието на Божията Любовь, Божията Мхдрость и Божията Истина. Това сх три велики духове, кои
25 то работятъ за създаването на човѣка. Тѣ наричатъ човѣка възлюбения синъ на Бога. Въ тия велики духове има необикновена хубссть, красота! Вие ще кажете: ами ангелитѣ какви еж? Когато човѣкъ придобие тази хубава, красива форма, душитѣ на хората и ангелитѣ ще се съединятъ и ще образуватъ едно цѣло. Когато се съединятъ душитѣ итъ, Богъ ще влѣзе да живѣе въ тѣхъ, и тѣ ще се радватъ на безсмъртие. За това нѣщо ние се приготовляваме. Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, съ която се занимавате. Прѣдъ насъ седи една велика задача на безсмъртието, да наслѣдимъ небето, да се срещнемъ съ онѣзи велики души, за които се приготовляваме, но затова всѣки единъ човѣкъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си и да приеме. Нѣкой пжть казвате: човѣкъ трѣбва да работи за себе си. Да, но като рабсти за себе си, като се съсрѣдоточава въ с бе си. човѣкъ трѣбва да се разширява, да сключва въ себе си туй широко себе, и понеже ние живѣемъ въ Бога, и въ насъ да живѣятъ всички. Като включимъ Бога, да включимъ и всички други сжщества въ насъ. Това значи да обичаме нѣкого, да му желаемъ доброто. Това значи да желаемъ доброто на всички, да обичаме Бога. И ако изпълните всичко това, всичкитѣ мж
26 чпотии, всички недхзи, които имате, за които става въпросъ, че нѣкому обущата сж скжсани, нѣкому шапката, че нѣкой ялъ само хлѣбецъ, всичко туй въ една седмица отгорѣ ще се разрѣши. Когато изгрѣе Божествената Любовь и дойде тази топлина, ние сме готови да раздѣлимъ своя залъкъ съ онзи, когото обичамо. Щомъ нѣмаме любовь, скриваме залъка въ джоба си. Дойде ли Любовьта, усмихваме се и казваме: братко, хайде п двамата да се забавляваме. На изкуството да обичаме самъ Богъ ни учи, и въ този смисъль само дѣцата могатъ да направятъ това. Въ туй отношение искамъ да бждете като дѣцата, защото само дѣцата се забавляватъ. Не мислете, че сте стари. Хвърлете тѣзи бради! Дяволътъ, като завидѣлъ на хората, турилъ имъ бради, за да ги маскира, но и задъ тѣхъ тѣ пакъ се виждатъ. Азъ искамъ да бждете въ душитѣ си като дѣцата млади, бодри, весели. Забравете вашитѣ тхги! Като си лѣгате, кажете: утрѣ, като изгрѣе слънцето, Господъ ще дойде, ще Го посрещна. И като си лѣгашъ, пакъ да бждешъ радостенъ, но не само външно, а да усѣщашъ, че отъ тебе излиза топлина и всички да кажатъ за тебе: бихъ желалъ този човѣкъ да дойде оше единъ пжть. Всички трѣбва да бждете
27' като единъ изворъ, който извира, като единъ цвѣтецъ, отъ който лъха приятенъ миризъ. Такъвъ трѣбва да бжде нашиятъ животъ. Туй е забавлението, за което говори Христосъ: „И пакъ ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нѣма да отнѣме“. Забава е това! Това е хубавото, това е великото! Тази вечерь азъ ви говоря за много прости нѣща, Нѣма да туряте никаква философия въ тѣхъ. Ама какъ да разбираме? Човѣкъ трѣбва да се усѣща веселъ, радостенъ, готовъ да даде всичко. Да сте пълни и радостни, да не ви виждамъ вече начумерени, сериозни. Онѣзи, които ви прѣчиха, сега ги нѣма, пратихме ги на екскурзия, а когато се върнатъ азъ ще ви кажа. Тази вечерь, утрѣ, други день, до една седмица нѣма да ги има, не се боите, затова до една недѣля може да се забавлявате колкото искате. Слѣдъ това тѣ пакъ ще се върнатъ, не може безъ тѣхъ. Ще ги посрещнете добрѣ, ще имъ се поусмихнете, и тѣ не могатъ безъ васъ. Сега става една промѣна въ ума ви, и силитѣ въ природата дѣйствуватъ благоприятно. Затуй въ нашитѣ събрания трѣбва да има рѣзки промѣни, отъ едно състояние въ друго. Ние ще минемъ
28 прѣзъ всичкитѣ положения: ще имаме философски, сериозни и весели събрания. Туй събрание, което имаме сега е първо по рода си. Въ тази забава, се научихме слѣдното нѣщо: всѣка сутринь Богъ слиза, за да ни научи на изкуството на Любовьта. Toi помилва всѣкого и казва: „Искамъ да слушате“ — и си заминава. Той знае, че ще се търкаляме на земята, че ще падаме и ставаме, и най-послѣ ще станемъ гладки като нѣкой бисеръ и ще кажемъ: много хубаво нѣщо сме сега. Нали сте виждали какъ нѣкое камъче се търкаля, търкаля, докато най-послѣ съвършено се оглади. Всичкитѣ неприятни нѣща ще изчезнатъ и ще остине онова хубавото, красивото отъ живота. Онзи день ви казахъ, че най-важното нѣщо за човѣка е да люби, а не да бжде любимъ. За ученика сжщо най-важното нѣщо е това. Любовьта може да дойде чрѣзъ туй отваряне на душата. Сега, като отворите Евангелието, въ Него има дадени много правила, но простата човѣшка душа трѣбва да бжде свободна, трѣбва да пмаме за моралъ туй, което ще даде възможность да се прояви Любовьта. Както живѣятъ невидимиятъ свѣтъ, тъй ще жпвѣемъ п ние, Бесѣда, държана на 1 септември, 7/а ч. в, 1924 г.

~ 2 ~

Миротворци

Неделни беседи / Единично издавани беседи

"Миротворци", 7-ма серия, номер:10. Неделна беседа държана от Учителя на 21.12.1924г. в гр. София.

съдържание

Беседи отъ учителя на Билото братство VII серия, NS Ю. МИРОТВОРЦИ Беседа държана отъ Учителя на 21. декемврий 1924. г. въ ст. София. пловдивъ 1926.
Поправки СТР. РЕДЪ ВМЪСТО ДА СЕ ЧЕТЕ 4 6 зори зари 4 12 Да Все 5 7 вѣрни вѣрнитѣ 5 19 кротъкъ крепъкъ 1 $ 25 изваятъ изваешъ 15 8 щемъ щешъ СТР. 16 РЕДОВЕ 15—18 ДА СЕ ЧЕТЕ: Не си ли та дихание На виеше свърхсъзнание I Богъ рече: „Свѣтлииа да баде“ и стана.
Миротворци. Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ". Противоречиво е днесъ да говоришъ за миротворство, противоречиво е да говоришъ за миротворци. Противоречиво е днесъ да говоришъ на хората за сиромашия, че трѣбва да бждатъ сиромаси. Противоречиво е днесъ да говоришъ на съвременнитѣ хора за болести. Противоречиво е днесъ да говоришъ на съвременнитѣ хора за тъмнината. Противоречиво •е днесъ да имъ говоришъ, че въ свѣта има нѣкакъвъ си Промисълъ, че имало нѣкаква вѣчна Любовь. Всичко това е все противоречия. Българитѣ иматъ една пословица, която казва: „Той има кокоши умъ“. Тѣ употрѣбяватъ този изразъ за нѣкой човѣкъ, за когото искатъ да изразятъ нѣщо лошо. Че въ какво е лошъ кокошиятъ умъ? Кокошката не се напива, пари не краде, хора не убива, затвори не гради, несправедливи закони не създава. Тогава въ какво е крииа кокошката, та казватъ „кокоши умъ ?“. Кокошиятъ умъ седи въ следното ; като дадешъ на кокошката жито въ една крина, тя почва съ краката си да го рови, разхвърля го навънъ и следъ като го разрови, започва да мисли, че е изровила нѣщо отнѣкжде. Това Матея 5:9.
4 показва, че тя не може да използува ония блага, които й се даватъ, а ги разравя. Та, въ туй отношение, когато казватъ „кокоши умъ“, то значи, че и ние, като тази кокошка, не можемъ да използуваме Божиитѣ блага, които ни се даватъ. А нѣкои мислятъ, че кокошката не може да мисли. Не, въ нѣкои отношения тя може да мисли по-добре, отколкото самиятъ човѣкъ. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“. Какво означава думата „миротворци?“ Миротворство е едно отъ великитѣ качества. Само на кои?— На великитѣ души, на хората съ характеръ. Миротворството не е качество свойствено на проститѣ хора; то не е свойствено и на обикновенитѣ хора; то даже не е свой-' ствено и на гениалнитѣ хора. То е свойствено само на ония човѣци, които иматъ разумни души. Човѣкъ трѣбва да придобие това качество. Той не се ражда съ него, но той го придобива, той го развива. Ако човѣкъ се раждаше съ това качество, то щѣше да бжде едно пристрастие, отъ страна на Провидението. И въ това именно е похвалата на човѣка, че той може да го придобие. Сега, онѣзи, които философствуватъ ще кажатъ: тогава где е Божията благодатъ ? Ами че въ какво седи Божията благодатъ? Ако Богъ ще влѣе въ насъ всичко на готово, тогава какъвъ смисълъ има живота ни ? Въ
5 такъвъ случай нека Богъ си живѣе самъ, нека самъ се проявява. Нѣкои казватъ: тогава, ние виждаме голѣмо противоречие въ това, дето се казва, че всичко трѣбва сами да придобиемъ, а пъкъ въ Писанието е казано, че всичко е отъ Бога. Каква е тази ваша философия ? Не е въпросътъ тамъ. Това, че ние живѣемъ и се движимъ въ Бога, това е отъ Него, а това, че ние се проявяваме, то е отъ насъ, Нима онази кокошка, която рови съ краката си и изхвърля житото навънъ, та това е отъ Бога ? Каква нужда има Богъ отъ това, да рови туй зърно ? Като че Богъ не знае туй зърно, та трѣбва да го опитва сега, да се учи ? Въ това нѣма никаква философия. Че каква философия има въ това, човѣкъ да съгради една кжща и после да я събори? Ще кажете: отъ Господа е това. Не, отъ човѣка е това. Нѣкой убилъ нѣкого и после казватъ: тъй направилъ Господъ, тъй е наредилъ Той. Ние сме направили това, а после казваме, че Господъ го направилъ, оправдаваме се. Въ Писанието се казва: че Господъ не се изкушава. Каква нужда има Господъ-отъ това, да убие този или онзи ? Каква нужда има Господъ да прави затвори? Господъ, Който има всичко въ себе си, каква нужда има отъ тѣзи детински промѣни ? Следователно, като мислимъ така, ние опорочваме Божието име, ние опорочваме Божията Любовь. Казва се въ Писанието, че Миротворцитѣ ще се нарекатъ Синове Божии. Да бждешъ Синъ Божий, това
6 е най-възвишеното положение, което нѣкой може да има по отношение на Бога. Разбира се, като кажемъ, че можемъ да бждемъ Синове Божии, веднага ще се явятъ протоворечия, съмнения : можемъ ли да бждемъ Синове Божии, или не? Азъ не обичамъ да спора, дали можемъ да бждемъ Синове Божии. Който разсжждава, и който размишлява, може да разреши всички задачи; който не разсжждава, който не размишлява, никакви задачи не може да разреши. Нѣкой ми казватъ: ама азъ не мога да видя това нѣщо. Е, да видишъ, или да невидишъ, това е нѣщо относително. Яко азъ, следъ като седя тукъ въ София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е единъ неджгъ на моитѣ очи. Обаче, азъ мога да стана отъ тукъ, да отида на Витоша и да намеря тази игла. Тамъ ще я видя. Нѣкой казва: тй' си ученъ човѣкъ, вижъ иглата отъ София. Азъ ще ви възразя: ако ти си действително ученъ човѣкъ ще отицешъ самъ на мѣстото и ще видишъ иглата отблизо. Само глупавитѣ хора разглеждатъ нѣщата отдалечъ. Хубаво, щомъ розсжждавате така, щомъ вашата философия е такава, бждете последователни. Турете тогава хлѣба отдалечъ, поглеждайте го отъ тамъ и се наяждайте ! Защо влизате въ противоречия ? Ако това е едно правило въ живота, нека го приложимъ въ всички отношения, нека бждемъ последователни въсвоята мисъь! Погледни хлѣба отъ половина километъръ разстояние и се.
7 наяжъ! Да, когато дойде въпросъ за хлѣба, ти го вземашъ въ ржцетѣ си и се вторачвашъ въ него, а щомъ се отнася за друго нѣщо, щомъ се отнася за иглата на Витоша, казвашъ: и отъ тукъ може да се види. Мзъ разсжждавамъ по следния начинъ: когато имашъ да взимашъ пари отъ нѣкого, ти се вторачвашъ, приближавашъ се къмъ него и казвашъ: паритѣ дай по-скоро! Когато пъкъ имашъ да давашъ нѣкому, отдалечавашъ се отъ него. „Интересецъ бабамъ“, казватъ турцитѣ. Но този интересъ е двоякъ: интересъ когато имашъ да давашъ, и интересъ. когато имашъ да взимашъ. Когато имашъ да давашъ, ти туряшъ нѣщата отдалечъ, а когато имашъ да взимашъ, туряшъ нѣщата наблизо. Въ първия случай казвашъ: колкото по-далечъ, толкова по-добре. Вие ме запитвате: защо този господинъ стои толкова далечъ отъ онзи ? Защото има да дава. Ами защо еди-кой си е много близъкъ съ онзи тамъ? Защото има да взима. Казва се: еди-кой си се оженилъ за еди-коя си. Защо ? Защото има да взима, та я взелъ въ кжщата си. Ями защо еди кой-си изпждилъ жена си, отдалечилъ се отъ нея? Защото има да й дава. Това сж филосовски ръзсжждения, тѣ не сж сжществени, тѣ сж само известни положения. И тъй, Писанието казва : „Блажени миротворцитѣ!“. Миротворствбто е едно качество, което се придобива, но не въ единъ животъ. То е
едно качество, за придобиването на което се изисква цѣлата вѣчность. Сега азъ нѣма да се занимавамъ съ матиматика, да ви доказвамъ, че за да се развие у васъ миротворството, се изисква едно число отъ години съ множество нули. Но да оставимъ това число, вие нѣма да го разберете. Едно ще знаете, че за да се развие миротворството, изисква се цѣлата вѣчность. Подъ думата вѣчность, азъ разбирамъ, че всички онѣзи добродетели, които се проявяватъ въ Божественото естество, трѣбва да дойдатъ и да подкрѣпятъ мира. Мирътъ, миротворството е най-хубавото качество, което човѣкъ трѣбва да има въ себе си. Съ това се отличава ангелския свѣтъ. Свѣтътъ на мира е ангелскиятъ свѣтъ. Тамъ, дето има миръ, само тамъ ще може да има музика, поезия, изкуство, животъ въ своята пълнота. Дето нѣма миръ, не може да има никаква култура. Разбирайте „култура“ въ пълния смисьлъ на .думата. ' Писанието казва: „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ". Нѣкои казватъ да примиримъ хората! Не да ги примиримъ, но да ги научимъ на онзи великъ законъ да бждатъ миротворци. Да примиришъ хората това не е изкуство. И сега, ще проповѣдватъ на хората, че трѣбва да бждатъ миролюбиви. Християнитѣ трѣбва да бждатъ не „миролюбиви“ хора, а „миротворци“ трѣбва да бждатъ, въ себе си трѣбва да но
9 сятъ това качество. Може да се познаятъ, че тѣ носятъ това качество, ако сж Синове Божии. Само Синоветѣ Божии могатъ да бждатъ миротворци. Нѣкой казва : азъ примирихъ еди-кои си хора. Че кой не може да примирява ? Кой не може да примирява съ тоягата ? Но това примирие ли е ? Кой не може да омиротворява една страна? Но това миротворство ли е? Не е.. „Блажени миротворцитѣ. защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“. Кога? Когато човѣкъ прояви туй качество въ себе си. Вие ще провѣрите това. Щомъ дойде миротворството въ васъ, вие ще турите редъ и порядъкъ на всѣка една ваша мисъль, на всѣко едно ваше желание, на всѣко едно ваше действие. Туй миротворство ще ви свърже съ Бога, съ небесния свѣтъ, съ светиитѣ. Миротворството ще ви свърже още съ свѣта на ангелитѣ, съ всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии. Следъ като ви свържатъ съ Бога, вие ще бждитѣ въ сила да проявитѣ вашето миротворство и отвънъ. „Блажени миротворцитѣ“, казва Христосъ. Онѣзи, които любятъ Христа, вѣрватъ ли въ тия думи ? Мене по нѣкой пжть ме очудватъ хората, когато говорятъ за Любовьта, а не вѣрватъ въ Любовьаа. Съвременната любовъ е такава, че когато нѣкой възлюби нѣкого, не му вѣрва вече. Нѣкой казва за нѣкого: азъ го много обичамъ. Да, защото той ти дължи. Това не е миротворство. Ти имашъ да взи
10 машъ отъ него и постояно го подозирашъ, че той не можелъ да си изплати дълга. Ти обичашъ нѣщо въ нѣкого, но какво ? — Обичашъ онова, което си вложилъ въ него, искашъ да си го вземешъ и следъ като си го вземешъ, казвашъ: за този човѣкъ вече петь пари не давамъ. Въ първо време, за да го залъжешъ малко, казвашъ му: азъ имамъ за тебе добро понятие, ти си добъръ човѣкъ. Да, но това е залъгалка. Обичамъ те, но я ми дай паритѣ! Като си вземешъ паритѣ, казвашъ: страшенъ вагабонтъ си, азъ вече петь пари ти не давамъ. Това е сегашната култура. Преди 2,000 години хората еж били такива и сега сж такива. Всичко това ние вършимъ всѣки день и не се срамимъ отъ себе си. Ний сме станали толкова дебелооки че не ни е срамъ. Следъ като кажемъ такава нѣкоя дебелашка, груба дума, после казваме : ама че я казахъ I Хубава излѣзе! И сега, религиознитѣ хора, като отворятъ нѣкои листове отъ Евангелието, четатъ, прелистватъ и казватъ: тъй е казалъ Христосъ, тъй е казалъ апостолъ Павелъ, тъй е казалъ евангелистъ Матей, евангелистъ Иоанъ, пророкъ Исаия и др. Разбра ли ти сега ? Казвамъ: ами ти разбрали ?. Нито ти, нито азъ сме разбрали още. Щомъ е така, зашо ще убѣждаваме единъ човѣкъ да вѣрва въ Бога ? Нѣкой казва, че трѣбва да имаме вѣра. Бихъ ви запиталъ : въ какво трѣбва да имате вѣра ? Понеже вѣрата е единъ законъ на ума, каз
1 i вамъ: слушай, приятелю, ние сме двама души на земята, за да се разберемъ, ти трѣбва да вѣрвашъ, т. е. трѣбва да събудишъ твоята разумность. и интелигентность, и азъ трѣбва да вѣрвамъ, т. е да събудя своята разумность и интелигентность, та следъ като събудимъ разумностьта и интелигентностьта, която Богъ е вложилъ въ насъ, ние ще можемъ да живѣемъ като разумни същества. Следователно, ние ще видимъ, че сме две разумни същества, които трѣбва да се споразумѣятъ. Вие казвате: ние може да си вѣрваме единъ на другъ. Какъ ? Хората пренасятъ вѣрата въ областьта на чувствата и любовьта, а ние пренасяме вѣрата въ другъ единъ свѣтъ, ние я взимаме въ другъ единъ смисълъ. Вѣрата не е любовь. Вѣрата е законъ на ума, на знанието. И апостолъ Павелъ искалъ да докаже, че пжтьтъ на Мждростьта е пжть на спасение. Чрезъ Мждростьта хората се спасяватъ, чрезъ Любовьта хората добиватъ животъ. а чрезъ Истината се освобождаватъ. Отъ какво се освобождаватъ хората. Когато една майка се освободи отъ своето дете, какво показва това ? Ако единъ човѣкъ може да роди мира въ себе си, като едно свое дете, той се е освободилъ, той е разбралъ дълбокия смисълъ на мира. Какво нѣшо е мирътъ ? Мирътъ се явява въ всѣта всѣкога следъ единъ катаклизъмъ, следъ едно'голѣмо разбъркване. Та, като дойдатъ неразумнитѣ сжщества да разбъркатъ всичко въ свѣта, после разумнитѣ се заематъ
12 та поставятъ всичко въ съчитание, казваме, че въ тази държава има миръ, има редъ и порядъкъ. Редътъ и порядъкътъ сж само изводи на мира. И защо много отъ съвременнитѣ хора полудѣватъ ? Защото нѣматъ миръ. Вми че азъ следа тоаа ! Нѣкой религиозни казватъ, че еди-кой си, че еди-коя си полудѣли. Че какъ нѣма да полудеятъ? Тѣ нѣматъ миръ въ себе си, тѣ нѣматъ люббѣь -'влг-‘”цушата си. •Аз-тЯиГсрещналъ въ свѣта, "който да има миръ', вѣра, надежда и ZH& бовь въ душата си и да е полуОѣлъ! F\\ хиляди хора съмъ срѣщалъ, които полудѣватъ, -защото нѣматъ миръ, вѣра, надежда и любовь въ душата си. Какво нѣщо е полудѣването? — Разбърква се ума имъ, и тѣ ставатъ избухливи вещества. Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде отъ слънцето ? Разликата е тази, че бомбата изведнъжъ избухва и разрушава всичко на около си, а онези енергии, които идватъ последвователно отъ слънцето, постепенно падатъ върху човѣка, като го подигатъ и възрастватъ неговитѣ сѣменца. Следователно, човѣкъ въ даденъ случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характеръ. Въ какво седи човешкия характеръ?—Цовѣшкия характеръ седи въ разумно написанитѣ нѣша въ неговата душа. Когато човѣкъ пази нѣщата, които Богъ е написалъ въ неговата душа, това по
13 казва, че той има характеръ. Божествениятъ Духъ и сега още пише въ човѣшката душа. Всички разумни нѣща въ човѣшката душа, които не търпятъ никакво корегиране, никакво поправяне, сж написани отъ Божествения Духъ. Той не само че ги е написалъ, но ги е дълбоко врѣзалъ въ душата на човѣка. Това се нарича характеръ! И тъй, мирътъ, миролюбието, което човѣкъ трѣбва да има въ себе си, е едно отъ благороднитѣ качества, чрезъ което човѣкъ може да запази своето равновѣсие. Щомъ човѣкъ е миротворецъ, той ще стане Синъ Божий. Щом ь човѣкъ има това качество въ себе си, всички сили ще се балансиратъ въ него, той е човѣкъ, който може всичко да направи. Или казвамъ другояче: той е човѣкъ, който всичко е направилъ. Често ние казваме: а, азъ мога така да направя, че да оправя България! Смѣшно е това нѣщо — да оправишъ България, да оправишъ Англия, да оправишъ Америка. Азъ казвамъ: ти оправи ли себе си ? Азъ съмъ, казва нѣкой, благороденъ човѣкъ; Казвамъ му: ела да живѣемъ единъ месецъ заедно, че ще видишъ, колко сме благородни и двамата. Единъ месецъ ти ще плащашъ и за мене, и за себе си; ти ще готвишъ, а азъ ще ямъ. Презъ това време азъ ще гледамъ на лицето ти, дали то ще се измѣни, или не. Вториятъ месецъ ти ще ме изпиташъ: азъ ще плащамъ, азъ ще готвя, а ти ще ядешъ, и ще гледашъ
14 на моето лице. Ако твоето и моето лице се измѣнятъ, ние несме миротворци. Но ако твоето и моето лице не се измѣнятъ, ние сме миротворци. Нѣкой казва: азъ направихъ едно добро дѣло. Не, благодари, че въ това дѣло твоятъ умъ и твоето сърце взеха участие. Благодари, че има възможность да се проявишъ. Нзъ нѣма да мисля да нахраня цѣлия свѣтъ, но ще помисля само да ми се отдаде случай да направя едно добро дѣло, защото онзи, който е създалъ свѣта е промислилъ за него. Да се заемамъ азъ да промислямъ за цѣлия свѣтъ, това е свѣтотатство! Богъ, който е създалъ свѣта, всичко е предвйдѣлъ, Той всичко е промислилъ, и за най-малкитѣ животинки, които живѣятъ въ дълбочинитѣ на океанитѣ, и за най-висшитѣ същества. На всички е далъ условия за животъ. Нѣкой казватъ: защо съществува смъртьта, защо ставатъ всички тия промѣни въ свѣта? Това см Божии работи. За всички тия работи ти нищо не разбирашъ и казвашъ: защо съществува смъртьта ? Вие сте чудни! Богъ друго-яче гледа на смъртьта; Богъ друго-яче гледа на всички работи. Нко азъ взема едно парче ледъ и го стопя на огъня, та го превърна на вода, вие какво ще кажете ? Ще кажете: умрѣ ледътъ! Не, това не е философия. Ледътъ се е превърналъ на вода. Питамъ едного: тази вода отъ ледъ ли е станала, или ледътъ е станалъ отъ вода? Той ще каже, че водата е станала отъ ледъ.
15 Не, водата отъ ледъ никога не става, но ледътъ става отъ вода. Нѣкой казва, отъ умразата ще се роди любовь. Това е крива философия. Отъ умразата любовь не се ражда. Отъ любовь умраза става. Кога?—Когато любовьта е малка. Тогава казвамъ: малката любовь създава леда, а голѣмата любовь създава водата. Малката любовь произвежда леда, и като го пипнешъ, студенъ е, а голѣмата любовь произвежда водата. Следъ туй пъкъ още по-голѣмата любовь създава паритѣ; още по-голѣмата любовь създава пламъкъ и огънь; още по-голѣмата любовь създава свѣтлината, а още поголѣмата любовь какво създава ? — Създава мира ? Въ древностьта, при единъ отъ знаменититѣ адепти, Ешавора, се явява единъ ангелъ и му донася две написани книги, като му казва: Въ тия две книги се съдържа знанието на цѣлото човѣчество. Едната книга ще запазишъ за себе си, никой да не я пипа, освенъ ти, а другата книга ще оставишъ отвънъ, да се учатъ отъ нея твоитѣ ученици. И върналъ се тогава ангелътъ въ свѣта на свѣтлитѣ духове. Започналъ тогава Ешавора своята работа. Поканилъ той всички ония, на които съзнанието било подигнато, да дойдатъ да се учатъ отъ новата книга. Започнали да идатъ ученици единъ следъ другъ да се учатъ. Всѣки който свършвалъ, трѣбвало да прелисти книгата, да прочете най-важното мѣсто и следъ туй да затвори книгата. Обаче, всѣки единъ ученикъ,.
16 като намиралъ най-важното мѣсто, толкова се влюбвалъ въ него, че отрѣзвалъ листа, който билъ тъничъкъ и го скривалъ въ себе си. Излизали си ученицитѣ отъ тамъ пакъ единъ по единъ. Това последно прелистване на книгата се считало единъ видъ като дипломъ за завършване на училището. Тъй като се изреждали ученицитѣ единъ следъ другъ, година следъ година, книгата се доста смалила. Ученицитѣ, които идвали отпосле, казвали на Ешавора: „Тази книга не е пълна, отъ небесния свѣтъ забравили сж не сж се доизказали, да напишатъ нѣкои нѣща". Е, казалъ имъ той, недописаното пъкъ вие ще го напишете. Всичк! тия ученици продължавали все тъй да четат: отъ тази книга и да си откжсватъ по единъ листъ отъ най-хубавото мѣсто, което имъ харесва, докато най-после Ешавора забранилъ да се отваря тази книга. И сега, отъ тази книга, за свѣта сж останали само два листа: Стапят и Новия завѣтъ. И днесъ всѣки единъ гъ васъ носи по единъ листъ отъ тази книга. Отъ всичкото това знание, което се разпръснало изъ свѣта, станала днешната Голѣма галиматия. Тия листа не били номерирани, та не знаятъ хората, кой какво носи, забравили. Сега и въ науката, и въ религията, всѣки пише по цѣли томове върху този листъ, който е взелъ отъ тази книга. Всѣки написва по нѣщо, но откжде сж тия листове ? И онѣзи, които сж взели листа на миротворцитѣ, и тѣ пашатъ по
17 нѣщо. Но следъ като се биятъ, биятъ хората, най-после казватъ: елате да се примиримъ сега! Уилсонъ даде на свѣта 14 точки за мира —миротворецъ бѣше той! Но, това е външниятъ свѣтъ. Да се върнемъ ние къмъ себе си: „Блаженни миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“. Сега, нѣкой може да каже, така : не съмъ ли азъ Християниъ? Казвамъ: да, християнинъ си. Не съмъ ли азъ, който вѣрвамъ въ Христа? Казвамъ: да, вѣрвашъ въ Христа? Не съмъ ли азъ, който обичамъ Бога ? Казвамъ: да, вѣрвамъ, че обичашъ Бога. Ами не съмъ ли азъ, който служа на отечеството. Да, ти си, който служишъ на отечеството. Не съмъ ли азъ, който обичамъ човѣчеството ? Да, ти си, който обичашъ човѣчеството. Азъ питамъ: че коя кокошка не обича своитѣ пиленца, коя кокошка не обича своитѣ яйца ? Слѣдъ като снѣсе едно яйце, кудкудяка. Това, че азъ вѣрвамъ въ Христа, това показва само единъ моментъ на вѣрване. Че азъ любя, това показва само единъ моментъ на любовь. Туй дето ние изказваме, че азъ любя нѣкого, какво означава ? Сега ли го залюби ? — Сега, когато го видѣхъ. Казвамъ: ако е така, съжалявамъ. Ако любовьта сега се заражда въ вашитѣ сърдца, това не е любовь. Ако вѣрата сега се заражда въ васъ, това не е вѣра. Азъ мога да нарека тия неща любовь, вѣра, но не е така. Ако доброто сега се заражда въ ваМиротворци. 2
lb шата душа, това не е добро. Ако вие запалинтѣ една свѣщь и кажете, че вие създадохте тая свѣщь, това не е вѣрно. Тази свѣтлина сега ли се е образувала? — Сега. Не, приятелю, тази свѣтлина си е съществувала, | тя е била, а сега само се проявява: пъкъ тя още не е проявена въ свѣта въ своята пълнота. Въ древностьта, при единъ вѣрующь, който живѣлъ 20 години въ една пещеря въ пустинята, идва единъ господинъ и вижда, че този постникъ чете Библията на една малка свѣщь. I огава той му казва: ако ти четешъ Библията на тази малка свѣщь, нищо не ще МОжешъ да разберешъ отъ нея. Постникътъ му отваря една врата и отъ нея излиза такава блѣстяща свѣтлина, че този господинъ ослѣпѣлъ, не могълъ да издържи на тази свѣтлина. И слѣдъ това той му казва: азъ чета библията при такава свѣтлина, отъ която хората, като не разбиратъ законитѣ, ослѣпяватъ. Свѣщь, която носи свѣтлина и знание за васъ, която носи свобода за васъ, не произвежда никакви противорѣчия. Тази свѣтлина ни свързва съ Бога — онзи великъ изворъ на Любовьта. Може ли нѣкой отъ васъ да ми обясни, кои сж били подбудителнитѣ причини на Божественото естество въ Бога, да създаде всички тия свѣтове ? Било ли е необходимо Богъ да създаде всички тия свѣтове, или въ Него е имало нѣкаква милость ? Било ли е време, когато тази вселена да не е сжществувала ?
19 Не, тя всѣкога е съществувала. Нѣкой казватъ, че сегашната вселена щѣла да изчезне. Не, това сж наши предложения. Свѣтътъ всѣкога е билъ, и всѣкога ще бжде, защото той е едно проявление на Бога, а въ Бога нѣщата сж всѣкога послѣдователни. Има промѣни, но нѣщата сж всѣкога постоянни. Следователно, нашето сегашно сльнце, споредъ както казва Мойсей до четвъртия день при създаването на свѣта го нѣмало. И рече: Богъ. „Да бжде виделина“ — и стана виделина.. А до тогава, според- както казва Мойсей, нѣмало слънце. Въ четвърти день, казва се въ Писанието, Богъ направилъ слънцето и мѣсечината. Какво означава това слънце ? То значи, че въ четвъртия день на козмическия човѣкъ се проявилъ чввѣшкиятъ разумъ — най-възвишеното нѣщо въ човѣка. Тогава се_ създалъ умътъ въ този козмически човѣкъ, и той съзналъ, че може да мисли и да работи, както Богъ работи, въ свѣта. Това подразбиралъ Мойсей, като казалъ, че въ четвъртия день Богъ създалъ слънцето. Мойсей не говори за това обикновено слънце, защото за насъ въ природата день и нощь нѣма, т. е. днесъ и утрѣ нѣма. Като казваме „днесь и утрѣ“, то е за онази неразумна природа. Какво отношение има между изгрѣването и залѣзването на слънцето ? За разумния човѣкъ тия процеси иматъ съвсѣмъ друго значение. Азъ мога да правя разлика между изгрѣването и залѣзването на слънцето. Въ ка
20 кво се проявява тази разлика ? Когато изгрѣва слънцето на изтокъ, насъ ни радва това нѣщо, но когато залѣзва на западъ, за насъ настава една скръбь. Ами защо да скърбимъ? Когато у насъ слънцето залѣзва, за другитѣ пъкъ изгрѣва, а когато за тѣхъ залѣзва, за насъ изгрѣва. И тъй, има ли изгрѣване и залѣзване на слънцета ? — Въ свѣта има само единъ изгрѣвъ. Изгрѣването на слънцето за нась ние наричаме изгрѣвъ, и изгрѣването на слънцето за другитѣ наричаме залѣзъ. Слѣдователно, когато любовьта се прояви за другитѣ хора, ние казваме: нашата любовб залѣзе вече. Не е така. Ако ти мошешъ да пжтувашъ съ бързината на свѣтлината, ако можешъ да вървишъ съ бързината на това слънце, ще има единъ веченъ день, но понеже ние сме , материялисти, затова има день и нощь за насъ. [ Нѣкой казватъ: страшно нѣщо е тъмнината. ' Питамъ: защо има тъмнина ? Азъ друго-яче гледамъ на тъмнината. Прѣдставете си, че вие сте работници, и като такъвъ, за васъ, работницитѣ, нѣматъ никакъвъ законъ, който да спрѣдѣли по колко часа на день да рабитите. Ако нѣма залѣзване на слънцето, какво ще направишъ тогава ? — Ще работишъ, докато грѣе слънцето. А тъй, като работникъ, седите при господаря си и му работитѣ, докато грѣе слънцето, господарьтъ ви не ви пуща да си отидете дома. Щомъ, обаче, залѣзе слънцето, ви пуща да си вървите дома и казва: хай
21 де върви си сега ? Лошо нѣщо ли е тъмнинаната? Казвамъ: свѣтлината ти дава възможности да работишъ, а тъмнината ти дава възможности да почивашъ. Кое условие е по-добро? Защо господаритъ ти не иска да работишъ на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да Ти даде възможности да си починешъ. Понеже твоятъ господари е неразуменъ, Господъ е създалъ отвънъ тъмнината, за да те освободи, да си починешъ малко. Господаритъ ти казва: хайде сега си върви, та утрѣ, като изгрѣе слънцето, ще дойдешъ пакъ да работишъ. Е, ако по нѣкой пжть въ душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нѣщо ли е? Ти имашъ свѣтлина, радостно ти е на душата, свѣтло ти е на ума, но мразишъ нѣкого и постоянно го носишъ въ ума си. И тъй както ти е свѣстло, кажешъ си: азъ ще му дамъ нему! — Кроишъ си разни планове. Е, тази свѣлина въ дадения случай не ти ли прѣчи ? Но, дойдатъ следъ това голѣми страдания, скърби и ти забравишъ този човѣкъ. Петамъ: какво нѣщо сж скърбитѣ, страданията? — Тѣ сж тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро въ този случай? — Добро е, тя те е оправила въ пжтя ти, върнала те е отъ лошитѣ ти намѣрения. Кое състояние е по-хубво сега за тебе? Второто. И тъй, това, което е тъмнина за насъ, за другитѣ е свѣтлина. Онази свѣтлина, която не може да реагира върху
22 нашитѣ очи, тя се прѣдставлява за насъ като тъмнина, а онази свѣтлина, която реагира върху нашитѣ очи, се представлява като свѣтлина. Следователно, нашата свѣтлина за другитѣ сжщяства е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно време е свѣтлина за по-напрѣдналитѣ сжщества. Тъй щото, въ свѣта всичко е свѣтлина. Казва Писанието: „Свѣтлината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вия тогава казвате, виждате ли, тъмнината не обзе свѣтлината! Не, евангелистъ Иоанъ, като е писалъ това нѣщо, като окултенъ ученикъ, друго нѣщо е подразбиралъ. Сега, азъ нѣма да се спирамъ да обяснявамъ всичко това, понеже ако се спра да обяснявамъ, вие ше се намѣрите въ положението на онзи бѣденъ човѣкъ, предъ когото се отваря една стая съ най-хубави скжпоцѣнни камъни. Този бѣденъ човѣкъ, като види всички тия скжпоцѣнни камъни, въ главата му ще дойдатъ всичкитѣ изкушения, и той ще почне да мисли откждѣ да влѣзе. Цѣлиятъ съвремененъ свѣтъ днесъ се намира подъ хиляди заблуждения и християнскиятъ свѣтъ сжщо се намира подъ такива заблуждения. Нѣкой казва запримѣръ: ами Господъ не може ли да оправи тази работа ?—Може, какъ не! Е, тогава азъ нѣма повече да ора, да сѣя, да копая. И започва молитвата си. Господи, прати ми нѣкой човѣкъ, който да оре, да сѣе, да копае заради мене! Моли се, моли се дълго
23 време. Най-после азъ го чуя, намѣря нѣкой човѣкъ, който да му оре, да му копае и да му пратя. И тогава той си казва: ето, Господъ ме послуша. Това нѣщо лесно мога да направя азъ. Защо? — Защото хора за работа все ще се намѣрятъ. Казвамъ на едного: слушай, колко искашъ да ти се плати, за да работишъ за онзи? — 100 лева. Хубаво, иди да работишъ! Азъ му изпращамъ тозъ човѣкъ, за да не безпокои Господа. На втория день стане, пакъ безпокои Госпсща. Пакъ пратя нѣкого. На третия день пакъ се моли. Този пжть вече не изпращамъ никого. Той си казва: а, днесъ молитвата ми не се чу! Не, у насъ такива моления не ставатъ, такива молитви не се приематъ! Зле се молимъ ние, съвременнитѣ хора. Работата е едно благословение за насъ! Да орешъ, да копаешъ, да сѣешъ, да жънешъ, да работишъ, това е една привилегия! Ако ти мислишъ, че Господъ трѣбва да те освободи отъ ралото, отъ мотиката, зле разбирашъ законитѣ. Та ти още не си работилъ! По малко ще работишъ! Тъй е казано. Ти като влѣзешъ въ училището, изведнъжъ нѣма да свършишъ всичката си работа! По малко, по малко. Днесъ малко, утре малко и т. н. Ама, казва нѣкой, азъ искамъ изведнъжъ да стана чистъ и святъ човѣкъ! — Не може ийведнъжъ. Днесъ ше бждешъ една вощена свъщь, утре ще бждешъ две вощени свѣщи, на третия день ще бждешъ три вощени свѣщи и следъ време ще имашъ свѣтлината
24 на 100 милиона свѣщи. Като отидешъ на онзи свѣтъ, тази свѣтлина ще бжде пакъ като свѣтлината на една свѣщь и ще започнешъ отново да изучавашъ Божия законъ. „Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ.“ Миротворството е едно отъ качествата на великитѣ души. Срещалъ съмъ нѣкои християни, които казватъ: ние се родихме отъ Бога. Хубаво, родилъ се отъ Бога, а дошелъ да спори съ мене, да ми казва: ти не си на правата страна. Е, казвамъ му, тогава ти не си на правата страна. Ти мене нѣма да ми казвашъ дали съмъ на правата, или на кривата страна. Дали съмъ роденъ отъ Бога, или не, дали съмъ на правата страна, или не, това азъ зная. Нима волътъ не знае, че е волъ? Той знае това. Лзъ на вола нѣма какво да доказвамъ логически, нито математически, че се различава отъ мене. Ще му кажа: ела тукъ при мене, тукъ има огледало. Хайде да застанемъ предъ огледалото! По какво се различаваме сега? Той ше погледне, ше му кажа: на моята глава рога нѣма, на твоята има. После, азъ имамъ две ржце и на тѣхъ по петь пръста, а ти имашъ четири крака и на тѣхъ по едно раздвоено копито. Най-после ще си съблека дрехитѣ. По какво се различаваме? Дзъ нѣмамъ козина, а ти имашъ козина по цѣлото си тѣло. Е, каква е философията сега. Волътъ пита: кой ми тури рогата? — Ти. Кой ми тури копитата? — Пакъ ти — нищо
25 повече. /Ами на тебе кой ти сне рогата?—/Азъ. Кой ти сне копитата? — /Азь. Какъ? — Лко ми станешъ ученикъ, ще кажа—нищо повече. Сега, това е една алегория въ нашия животъ. Нѣкой питатъ: какъ ще познаете, кой вѣрва въ Христа, и кой не вѣрва? Какъ ще познаете, кой е роденъ отъ Бога, и кой не е роденъ отъ Бога? Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави, казва Писанието. Родениятъ отъ Бога има въ душата си такава велика Любовь, такъвъ великъ изворъ на любовьта, че никакви противоречия за него не сжществуватъ. Родениятъ отъ Бога има една такава пръчица, че съ нея всичко може да направи. На него всички хора му сж братя — не по тѣла, а по души. Когато ти си роденъ отъ Бога, ти ще разговаряшъ съ душитѣ на всички хора. Преди нѣколко време дойде една сестра и ми казва : искамъ да дойда да спя въ твоята кжща. Не, ти не ще можешъ да спишъ тукъ. На тебе ти е опредѣлено где да спишъ. Този градъ е голѣмъ, иди при тия хора, при които ти е опредѣлено да имъ поговоришъ и ще те прибератъ. /Ами какъ да ги намѣря? Ще ги намѣришъ тъй, как го и другъ пжть си ги намирала. Споредъ вашата философия вие ще кажете: жестоко е това нѣщо! Хубаво, ами защо онзи ангелъ дойде при Корнелий и му каза да отиде въ Кесария и да попита за Петра? На Петра бѣ опредѣлено да поговори, да проповядва на Корнелия. /Ангелътъ не се спря да разправя на Корнелия тази ве
26 лика Истина, но го прати при Петра. Днгелътъ си има по-важна работа. Ангелътъ не се занимава съ забавачница. Това, което казва ангелътъ на Корнелия, се подразбираше така: повикай Петра да ти разкаже това, което хората трѣбва да знаятъ за забавачницата. Той се занимава съ забавачница. И сега, всичкитѣ църкви на свѣта азъ наричамъ забавачници. Всички хора, които се раждатъ, азъ ги наричамъ хора на забавачницата. Е, кое пиле, като се роди, не се радва? Кое теле, като се роди, не се радва? Пилето казва: азъ се родихъ. Телето казва: азъ се родихъ. Човѣкътъ казва: азъ се родихъ. Хубаво, и тримата се родиха, но еднакви ли сж и тримата по своето раждане? Пилето казва: азъ се родихъ отъ Бога. Да, роди се като пиле. Телето казва: азъ се родихъ отъ Бога. Да, роди се като теле. Човѣкътъ казва: азъ се родихъ отъ Бога. Да, роди се като човѣкъ. Нѣкой англелъ казва: азъ се родихъ отъ Бога. Да, роди се като ангелъ. Това е истинската философия, това е дълбокото, вътрешното разбиране на нѣщата. И тогава, ти като се родишъ като ангелъ, ще имашъ онзи дълббкъ миръ въ себе си, ще бждешъ миротворецъ, ще бждешъ Синъ Божий, и гдето и да отидешъ, ще ти бжде безразлично. Ти ще бждешъ свързанъ съ Бога, ще имашъ свѣтлина, и дето и да влѣзешъ между хората, ще бждешъ образецъ. Смисълътъ на живота седи въ това, да нѣма противоречия. И тогава
27 азъ нѣма да се спирамъ да ви убеждавамъ да вѣрвате като мене. Нѣма защо да вѣрвате като; мене. Вие може да си мислите свободно. Вие , може да живѣете въ този свѣтъ, въ който и1 азъ живѣя: и азъ мога да живѣя въ този свѣтъ, въ който вие живѣете, но той да е единъ разуменъ свѣтъ, та като се срещнемъ, да се разберемъ. А не тъй, като ме срещне нѣкой, да се стжписа, да се стресне, като да е срещналъ иѣкоя мечка. Нѣкой казва за другиго: ама той е по-ученъ отъ мене. Ами че какво отъ това? Азъ се радвамъ, че той е поученъ. Ама еди-кой си е по-уменъ, по-силенъ отъ мене. Че какво отъ това? Като е по-уменъ, като е по-силенъ, той ще ти услужи. Като казвашъ, че нѣкой е по-ученъ, по-уменъ или посиленъ отъ тебе, значи едно користолюбие се крие въ тебе. Ти си единъ горделивецъ. Ама той ще ме засѣнчи! Ако работата се състои въ това, че еди-кой си щѣлъ да те засѣнчи, какво по-добро отъ това? Азъ ще кажа : приятелю, я ми кажи какъ изработи твоята доброта? Кажи ми методътъ си, по който си я изработилъ, та да мога и азъ да стана по-ученъ, поуменъ и по-силенъ. Мене ме радва това ? А вие казвате: е, азъ отъ него ли ще се уча ? Ами отъ кого ще се учишъ?—Отъ своя духъ. Че и кокошката може да каже така: азъ ще се уча отъ своя духъ. Ако се учи отъ своя духъ, какво ще стане? — Кокошка ще стане.. И телето може да каже: азъ ще се уча отъ
28 своя телешки духъ. Ако се учи отъ своя духъ, какво ще стане?—Теле ще стане. И човѣкътъ може да каже така: азъ ще се уча отъ своя духъ. Ако каже така, какво ще стане отъ него? — Човѣкъ ще стане. Но, ако нѣкой каже: азъ ще разсжждавамъ като нѣкой ангелъ, ще се уча отъ него—какво ще стане отъ него? — Ангелъ ще стане. И тъй, Духътъ Божий има степени на проявление. Та, като дойдете до това положение, вие трѣбва да бждете толкова чистосърдечни, толкова безпощадни къмъ себе си, толкова искрени въ душата си, толкова истинолюбиви, че въпросътъ за намирането на Истината да бжде тъй поставена у васъ, както Богъ го е вложилъ въ душитѣ Ви. По отношение на Бога вие ще се поставите съ всичкото си смирение. Ще кажете въ себе си: азъ искамъ да бжда миротворецъ, искамъ да бжда Синъ Божий. Това е най-хубавото качество. Ще каже нѣкой: ама ти не си такъвъ. Нищо, азъ търся методъ. Туй нѣщо азъ-съмъ го ималъ нѣкога, и сега искамъ да го намѣря. Всички ще бждемъ Синове Боижи. Но кога ? — Когато бждемъ миротворци. Когато проявимъ миротворството въ себе си, това ще бжде печатъ, че сме Синове Божии. Нѣкои искатъ първо да бждатъ Синове Божий, а послѣ да проявятъ миротворството. Не, това не е възможно. Сега, да се повърна къмъ мисъльта си. Тия въпроси, които развивамъ, не трѣбва да ви
29 смущаватъ. Това сж само методи, които изяснявамъ, но въ всѣка една бесѣда има една основна мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви. Вие идвате при мене и носите своята свѣщь, обаче нѣмате запалка, съ която да я запалите. Питате ме, мога ли да ви я запаля. Взъ мога да ви я запаля, но не обръщайте внимание на моитѣ особености. Взъ мога да бръкна въ джоба си, да извадя една кутийка, да я развия отъ книжката й, но всички тия нѣща ще ги оставите на страна. Вие ще чакате тихо и спокойно. За васъ е важенъ онзи моментъ — да извадя една клечка кибритъ, да драсна и да запаля вашата свѣщь. В това, отъ гдѣ ще извадя ' този кибритъ, какъ ще го развивамъ, какво ще ви говоря, какви пояснения, какви допълнения ще ви давамъ, не е важно. Важното е изваждането на клечката кибритъ и запалването на вашата свѣщь, Като запаля свѣщьта ви, щеПкажегеТрадвайъ се, че ми запали свѣщьта, та сега ще може да вървимъ заедно. Казва единъ стихъ отъ Писанието: „Вко трѣбва да запаля своята свѣщь, отъ Словото Божие трѣбва да я запаля, за да гори безъ да изгаря. В сега ние имаме едно извратено понятие, че всички нѣща, които живѣятъ горятъ. Да, горятъ, но изгарятъ, а свѣщь, запалена отъ Божествения огънь, гори и не изгасва. Туй вѣчно горение ние наричаме законь на растене. Вми че ако вие погледнете на единъ човѣкъ, какво прѣдставлява той? — Той е една запалена свѣщь, която расте на Божествения
30 огънь, въ Божествения Духъ вжтрѣ. Изгасете този огънь, и всѣко растене, всѣко сжществуване ще изчезне. Ние растемъ при онъня. Сега нѣкой ще ми каже: а, ние трѣбва да се пазимъ отъ огъня! Не! Миротворецътъ не живѣе въ въздуха. Той живѣе въ този Божественъ огънь, въ най-усиленитѣ пламъци. Само т акъвъ човѣкъ може д а б ж д е миротворецъ. Дко вие искате, тъй както си дишате въздуха да бждете миротворци, лъжете се, това никога не може да бжде ! Каква е тази ваша философия ? Насъ сж ни заблудили, че огъньтъ е опасенъ и затова го държимъ само въ печкитѣ си. И за слънцето казваме сжщото : нека седи то далечъ отъ насъ, защото ако дойте на земята, ще изгори всичко. На тия учени хора, които подържатъ тази теория, азъ казвамъ, че на слънцето, въ неговия огънь вжтрѣ, живѣятъ сжщества. ft, живѣятъ сжщества! Да, както има риби, които живѣятъ въ водата, както има птици, които живѣятъ въ въздуха, така има и сжщества, които живѣятъ въ слънцето вжтрѣ, въ този огънь. Казвате: това науката не е доказала. Казвамъ: моята наука е доказала че въ слънцето живѣятъ сжщества. Казвате: това е отъ 1001 нощь. Дзъ казвамъ; това е книга на 1002 нощи. Дзъ имамъ книга на 1003 нощи, на 1004, на 1005 нощи. Туй е книгата на огъня, Блаженъ е онзи, който може да живѣе въ огъня. Този свещенъ огънь е, който ще ни
31 очисти отъ всички грѣхове, който ще ни смъкне всички нечистотии, който ще изхвърли тази тъмнина отъ насъ и ще ни направи свѣтли, чисти като кристалъ. По какво се познава чистотата на единъ кристалъ? — Чистотата на единъ кристалъ се познава тю това, че той може да прѣчупва свѣтлинита, Ако свѣтлината влѣзе въ единъ кристалъ и се прѣчупи, тогава той придобива цѣна. Ако свѣтлината не се прѣчупва, той не струва нито петь пари. Ако твоята душа влѣзе въ тази чистота, и свѣтлинааа ти не се прѣчупва, колко струва твоята душа ? „Блажени миротворцитѣ, защото, тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“. Що е миротворството ? — Миротворството е единъ великъ Божественъ лжчъ, който излиза отъ дълбочинитѣ на човѣшката душа. Миротворцитѣ ще се нарекатъ Синове Божии, ако издаватъ Божествена свѣтлина, която излиза отъ този Бежественъ пламъкъ, който е създалъ свѣта.
МИРОТВОРЦИ. Великия Миротворецъ е Богь-Отецъ, оть когото е всичко и Христосъ — чрезъ когото е всичко. Ние, человѣцитѣ-малкитѣ вселенни, какво можемъ да творимъ? .Всичко“ — е казалъ Христосъ. Но кога ? Когато бждемъ съвършенни като Учителя си — Христосъ, следователно, като Богъ Отецъ. Ние сега какво творимъ ? Повече отрицателни качества и все материалното уреждаме, но все охкаме, пъшкаме, недоволни сме, все неуредено. Защо ? Защото нишката ни съ Бога е скжсана и ние нѣмаме контактъ съ Него. Благодарение, че тукъ-тамъ се намирать хорица, които сж въ пъленъ контактъ съ Бога, та покрай тѣхнитѣ молби и ние се крепимъ, Н какво трѣбва да ’ вършимъ за да бждемъ миротворци? „Дирете първомъ Царството Божие и неговата правда и всичко ще ви се прибави“ е казалъ нашия Учитель-Христосъ. Я за да подиримъ туй Царство Божие и неговата правда, въ които сж включени всички добродетели, ние трѣбва да имаме: свѣтълъ умъ, чисто сърдце съ чисти желания и силна воля, които сж качества само на една възвишена душа, която не само е съзнала и е изхвърлила своитѣ неджзи, но действително е и миротворка съ своитѣ добродетели. . Идеала на Бѣлото Братство въ България, упътвано отъ своя Учитель, чрезъ природнитѣ методи, е не само то да постигне горнитѣ качества, но да се придобиятъ тѣ и отъ всѣки съзнателенъ българинъ, защото както частния ни, така и политическия ни животъ зависятъ главно отъ нашата духовна основа — вѣра въ Христа и живѣене по неговитѣ упжтвания.
Просвѣтата, която се подкрепя и отъ невидимия свѣтъ, за нащо усъвършенствуване, не е да правимъ топове, аероплани, въздушни газове, та да се изтрѣбваме единъ други по-лесно, а чрезъ тази просвѣта да осмислимъ нашия животъ, да използуваме всички блага, които природата ни дава, разумно и справедливо, да узнаемъ защо сме дошли на земята, какво да върШимь и най-назадъ да прославимъ Този, Който ни е пратилъ на земята. Христосъ скоро ще се яви на земята и то вь такава слава, каквато человѣцитѣ не могатъ да си представятъ и ще иска смѣтка отъ тия управници, отъ тия учени хора, отъ тия майки и бащи християни въ свѣта, които изопачиха Христовото учение и използваха и използватъ хубавата наука въ отрицателна посока и направиха земята пъкълъ за голѣмия процентъ отъ человѣцитѣ. Последното е басня за невѣрующитѣ, предположение за вѣрующитѣ, а законъ за Бѣлото Братство, въ България. Който има умъ да проумява ! Подобни беседи за моралното и духовно усъвършенствуване на человѣка, сж държани до сега около 250. Подирете ги въ „Всемирната книжарница“ на Хр. Павловъ, въ Пловдивъ и „Братския домъ“ Оборище 14, въ София. Печатница Хр. Г. Дановъ — Пловдивъ. № 82 (1926.).

~ 3 ~

Великият закон

Неделни беседи / Единично издавани беседи

"Великият закон", 7-ма серия (последна беседа), номер: 33. Беседа държана от Учителя на 11.10.1925 г. в гр. Русе.

съдържание

шшт шонъ. VII серия № 33. Кой е този законъ? Казано е въ беседата: Да възлюбимъ Господа и да възлюбимъ ближния. И, дѣйствително, какво по велико отъ това? Я който люби първо Бога отъ сърдце, той е разрѣшилъ и въпроса за любене на ближния, защото въ основата си любовьта къмъ Бога се изразява въ любене на ближния, въ лицето на цѣлото человѣчество, щомъ приемаме че всички сме чада Божии. Само съ испълнение на тия два принципа ще можемъ да приложимъ и третия — да любимъ враговетѣ си, което съставлява съвършенството на проявената любовь. Сега ние често се чудимъ, отъ гдѣ идатъ нещастията и страданията въ свѣта. Отговора е лесенъ. Нима не виждаме днесъ, че учени християни, които стоятъ на чело на по-профаната маса, не вярватъ не само въ никакавъ Богъ, но не вярватъ и въ никакъвъ Христосъ, а проформа проявяватъ пантеизма! Дѣлата ни въ живота и страданията които прѣкарваме показватъ въ какъвъ безисходенъ пжть сме сега. Ето защо. Бѣлото Братство въ България, съ своя Учитель, кани не само цѣлия български народъ, но и цѣлото человѣчество къмъ опомване—тия които не сж подирили, да подирятъ и изучатъ Христа чрѣзъ СвеПЛОВДИВЪ Печатница яТрудъ“ на Петко Бѣловеждовъ 1926.
Великиятъ Законъ. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ; и ближнаго твоего, както самаго себе си4. Съврѣменното човѣчество разрѣшава много важни въпроси, но още не съ се спрѣли да видятъ, кой е найважниятъ въпросъ, коя е най-южната задача, която трѣбва да разрѣшатъ — споръ има за това. За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ. Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега? Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ. Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И, дѣйствително, хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? — И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава .трѣбва да бжде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето съществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществуване поне за прѣзъ 2 — 3 хиляди години. Всички до сега съществующи държави съ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ за ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора също тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ, но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣЛука 10:27.
4 шката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиягъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърце е сжщо слуга на човѣшкия духъ и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не вътова което външно се проявява, щѣхте да видите, колко ве-’ лико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който Ви продава платъ? Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5 — 6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкждѣ? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи държавникъ, който издава неразумни закони? Трѣбва да се опредѣли, какво нѣщо е човѣкътъ. Казва се, че човѣкътъ е същество, което мисли. Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли. Слѣтователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно.. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т. н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е извѣстна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи сво ето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота. Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбираѣъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да въскресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тВ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? — Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава зашо ни сж лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ. И съ учители слозловятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ.
5 и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадяТъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порадъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? — Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ! Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да резрѣшимъ ние, въпросътъ за живота. Найпослѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко. Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта? Смъртьта именно показва, че хората не сж разрѣшили истинския въпросъ за живота, не сж намѣрили още живота. Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ, и ближния си, както самаго себе си“ Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ, е Любовьта. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Любовьта? — Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтллна, и топлина, и храна, и облѣкло и сила — всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сж разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ние подъ думата Б о г ъ не подразбираме едно сжщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача — Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вжтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мждростьта и любовьта сж които ще създадътъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята. Ако ви запитатъ защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа,
6 защо съмъ дошелъ. Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча. Това дѣте веднага ще вади букваря си. Ами кой ти е учитель? И това знае. Ами баща ти и майка ти кои сж? — Знае. Всичко знае това дѣте. Ако ви запитатъ, кой е баща ви, коя е майка ви, ще кажете: не зная. Ами дѣ отивате? — Не зная. Дошли сте тукъ на земята, какво ще учите? Не зная. Следъ като свършете земния си животъ, кжде ще отидете? — на онзи свѣтъ. Това положение не е само съ васъ, но и съ философитѣ. Отъ хиляди години философитѣ въ своитѣ трактати разрешаватъ въпроситѣ: има ли Господъ, нѣма ли Господъ, има ли душа, нѣма ли душа, и най-послѣ, нѣкои отъ тѣхъ казватъ: нѣма Господъ,. нѣма душа. Всички въпроси се решаватъ много лесно. И пияницитѣ като се напиятъ, набиятъ се добрѣ и всичко се свършва. Не, съ това не се свършва всичко. На другата вечерь пакъ сжщото, напиятъ се, набиятъ се и работата се свършва. На третата вечеръ пакъ сжщото, Казвамъ: да, свърши се само за тази вечерь, но не и за утрѣ. Вие казвате за нѣкой човѣкъ: свърши този човѣкъ, умрѣ. Да, свърши само врѣменно, но не и за вѣчни врѣмена. Нищо въ природата не се губи. Вие питате: ами дѣ отиде този човѣкъ? Азъ питамъ: отдѣ е дошелъ? — Отдѣто е дошелъ, тамъ е и отишълъ. Кждѣ отива този човѣкъ? Законътъ е слѣдниятъ: нѣщата всѣкога отиватъ тамъ,. отдѣто с ж дошли. И есички нѣща, разумни или каквито и да сж, се връщатъ все къмъ Бога. Туй разумно начало, което е безъ край, безконечно, ние наричаме законъ за Любовьта. Сега всички хора признаватъ, че по въпроса, какво нѣщо е животътъ, има споръ: Ние казваме, че нѣма никакъвъ споръ. Зашо? Защото качествата на живота сж разумность, свѣтлина, топлина и др. Може ли да има споръ за живота при това положение? Щомъ има споръ животътъ не е разуменъ. Всички хора иматъ еднакви схващания за живота и всички го желаятъ. Всички признаватъ Любовьта и я желаятъ, но кога? — Докато сж млади, признаватъ любовьта; щомъ остареятъ, отричатъ я. Вь любовьта има едно качество, то е слѣдното: когато обикнешъ единъ прѣдметъ, или едно лице, то придобива цѣнность Защо? Защото ти можешъ
7 да обичашъ само тия прѣдмети, които носятъ животъ въ себе си. Н всѣко нѣщо, което носи животъ въ себе си, придобива цѣна. Шомъ го обикнешъ, ти се грижишъ за него, пазишъ го. Щомъ обикнешъ нѣкой свби приятель ти му пишешъ писма, говоришъ му все хубави работи. Щомъ го разлюбишъ, забравяшъ го. Какво нѣщо е Любовьта? — Любовьта е сила, която разширява човѣка, дава му потикъ. Нѣкой хора казватъ, че човѣкъ като се влюби, не учи вече. Това не е вѣрно. Любовьта носи потикъ за знание. Онзи човѣкъ, на когото сърцето се запали, той учи, той работи. Нѣкой казватъ, че любовьта прави хората разсѣяни. Това което прави хората разсѣяни, не е Любовь. Косато нѣкой влъкъ иска да изяде нѣкоя овца това не е любовь. Косато нѣкой се влюби въ паритѣ на нѣкосо, че иска да ги открадне, това не е любовь. Косато нѣкой се влюби въ нивата на нѣкосо, че иска да я вземе, това не е любовь. Въ Любовьта има това лачество, че когато човѣкъ залюби. не само, че оцѣнява нѣщата, но неговото сърце се разширява, и той става щедъръ. Онзи, който люби, кесията му е всѣкога отворена, и той мяза на изворъ, който постояно изтича. Той не е като онези варели, въ които се налива вино и въ които постоянно се мѣри, колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не, изтича. Слѣдователно, можешъ ли да течешъ като единъ изворъ, любовьта е дошла въ тебе. Можешъ ли да виждашъ доброто въ всички хора, можешъ ли да виждашъ смисъла на нѣщата, като погледнешъ горѣ на небето, ти си при вратата на този великъ Божественъ животъ и Любовьта е дошла въ тебе. Нзъ ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ, Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така. Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ. Вие сте идвали много пжти на земята въ разни форми. Дали помните това или не, да ли го признава!е или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е написала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарътъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди-кой си, еди-колко си вино и
8 ракия. — Нищо не помня. Той те дава подъ сждъ, и сждътъ казва: ще му платишъ паритѣ! — Яма нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате? Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сж ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сж ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сжщество, което много пжти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сжщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрйаме въ нѣщо, но истинениятъ въпросъзанасъ е в ъ п р о сътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ найважния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо ? Защото това сж въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси — Животътъ — основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ? — Не. Любовьта на старитѣ? •— Не. Защо ? Защото младитѣ изневѣрватъ, и старитѣ изневѣрватъ. Младитѣ изневѣрватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣрватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. В ъ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, в с ѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца — згконътъ за всички е единъ и сжщъ. Ние трѣбва да 'покажемъ на свѣта, че
9 носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сж все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мждрость, която ни очаква за въ бждаще. Какво знае съврѣменната наука ? — Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и найголѣмитѣ философи, слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бждатъ по учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава : дѣ е нашата наука ? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търситѣ? — Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ ? — Нѣма мѣсто. Или, друга причина : жена ми, дѣцата ми не сж тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има х от е л и, дѣто мога да отида и т. н. Моля ви се, това човѣкъ ли е ? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто — жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкждѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо ? За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори истината, или не? Лзъ ви питамъ: кой отъ васъ е постжпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили пи сте този въпросъ ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бжде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бждатъ отворени и като те срещне нѣ
10 кой, ще каже: „братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ.“ И ще апочнете да се разговаряте. Вие ще кажете: де ще му излѣзе краятъ ? Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкждѣ изъ Палестина. Пжтувалъ дълго врѣме. Една вечеръ, за да прѣнощува нѣкждѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь? — На радо сърце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкждѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце ?“ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ!“ Трѣбва да знаемъ, че човѣкъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи й своето благословение съ себе си. Вие можите да ми възразите на това, но то е самата истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години? — Въ 12 години. Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви. Знаете ли колко тежко ще бжде това житно зрънце ? — Колкото цѣлата земя. Слѣдователно. всѣка малка частица отъ живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живѣемъ по Божия законъ, по закона на Любовьта, тази сила ще може да се развие'.. И сега, съвременнитѣ хора, които не разбирать живота, казватъ: насъ ни трѣбватъ пари. Дѣйствително, паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали. Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ. Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кжщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпоржчватъ да се храни само съ овесена чорба. Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ
11 поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота ? Казвате: човѣкъ трѣбва да има бо гатсгво! Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, но ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намѣримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насд, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на жи вота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Гос подъ или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господъ, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „/Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му; ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сж хората, които ме питатъ, има ли Господъ, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“ — Ела утрѣ вечерь при менъ! /Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. /Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. /Ако моитѣ възгледи за тебе сж неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достжпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ. три важни фактора, трѣбва да се съединятъ вт, едно: вашата мисълъ, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бждете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господъ, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай! Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойцещъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я пълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ. Изобилие трѣбва на хората! Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това ! Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си, както самаго себе си“. Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да
12 се изпълни съ Божията Любовь. Нѣкои хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ. Не, тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта. За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бжде една велика задача на бждащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ Животъ, или не. Тѣ ще бждатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ?“—Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже: ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на общия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бжде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никомо нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣ емъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ, не е основа; това че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сж се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кждѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вжтрѣ жабитѣ крѣкатъ. Споредъ мене, жабитѣ сж онзи материализъмъ, който сжществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща. Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта? Ще ви приведа единъ примѣръ. Въ царството на 10-та динанстия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстжпници се наказвали съ смъртно наказание. Двама египтяни сгрѣшили,
13 опорочили сь нѣщо Нписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бждатъ осждени на доживотенъ затворъ, но сждътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстжпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на чругия — да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сждатъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рѣкълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть?“ — и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвапо да вземе чувала съ житото. И така станало. Тѣ трѣбвало да пжтуватъ непрѣстанно. Споредъ присждата никой нѣмалъ право да сваля товаря си на земята, докато никой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: Какъ ти е товара? Въшката не тежи, разбира се. Онзи, крйто носйѣъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва : „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!“ Повървѣли малко, и единъ пжтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ?“—Жито. „Дай ми малко отъ него!“ Той бръква съ лъжицата си, изважда, дава му малко жито и продължава пжтя си. „Ами ти какво носишъ?“ — Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ — и продължава пжтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200—300 въшки. Чувальтъ съ житото на другия прѣстжпникъ следъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кждѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продъжение на 2—3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстжпникъ, съ въшкитѣ на главата, никждѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влиЗалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение. И ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса по този начинъ. Материализъмътъ, това е въшката.
14 Тази въшка ще изяде всички сокове на живота въ човѣка. Когато въшката влезе въ човѣка, тя се размножава, до като човѣкъ изгуби отъ себе си всѣко благородно чувство. Rko ние изгубимъ всичко онова възвишено и благородно въ насъ, ако изгубимъ най-възвишенитѣ си идеи, чувства и мисли, ако изгубимъ Божественото отъ себе си, питамъ: за какво живѣемъ ние въ този свѣтъ? Казва Христосъ. „Да възлюбишъ Господа Бога твоето съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Въ съвременната религия сж изопачили това учение и казватъ: вѣрвайте въ Бога! Не е казано да повѣрвашъ въ Бога, но великиятъ законъ, който разрѣшава въпроситѣ, казва да възлюбишъ Господа! А сега хората взели този стихъ „да възлюбишъ Господа и го претълкували: вѣрвай въ Господа“! Когато се отнася до служение на Господа, вѣрно е, че не може безъ вѣра, но когато разрѣшаваме най-важния въпросъ, необходимо е друго вѣрую, съ което ще можемъ да го разрѣшимъ. Д то е: да възлюбимъ Господа! Нѣкои ме питатъ: ти въ какво вѣрвашъ? Въ нищо не вѣрвамъ: Че какъ тъй? Нищото е нѣщо. Питатъ ме: ти не вѣрвашъ ли въ Бога? Покажете ми кой е вашйятъ Господъ, въ Когото вие вѣрвате! Покажете ми пжтя въ който вие вървите! Казвате: ние вѣрваме въ този Господъ, въ Когото вѣрваха майка ми, баща ми, дѣдо ми.... Добрѣ, майка ти и баща ти изпълниха ли закона на този Господъ, въ Когото вѣрваха? Я отворете тевтеритѣ да видя, какво направихте вие за този Господъ, въ Когото вѣрвате? Има една интересна случка съ такива тевтери, станала нѣкждѣ изъ България. Единъ богатъ българинъ, търговецъ заболѣлъ сериозно и се прѣнесълъ врѣменно въ онзи свѣтъ. Като се събудилъ, първата му работа била да извика синоветѣ си и да имъ каже: „Синко, я ми донесете двата тевтера, въ които си държа смѣткитѣ! Донасятъ тевтеритѣ му, изгаря ги той, раздава каквото се пада на синоветѣ си и имъ казва: „Вземете, каквото е ваше, за да не ме разкарвате по сждилищата слѣдъ смъртьта ми. Дзъ ходихъ на онзи свѣтъ и видѣхъ кое е сжщественото за насъ, искамъ да живѣя тъй, както Богъ иска“. Питамъ; дѣ сж вашитѣ тевтери? Вие казвате: ние нѣ
15 маме тевтери. Азъ ще изнеса ваи!итѣ тевтери, да видите, какво сте писали въ тѣхъ. Вашата сжсѣдка казала нѣщо за васъ. Скоро изваждате тевтера си и пишете. Еди кой си човѣкъ ви каже нѣщо обидно. Скоро написвата това нѣщо. И търговецътъ по сжщия начинъ вади тевтера си и пише, кой колко маслини взелъ, кой колко захарь взелъ и т. н. Питамъ: каква разлика има между тази жена, този човѣкъ и търговецътъ, които записватъ всичко това въ своитѣ тевтери? Ами и свещеникътъ има свой тевтеръ. Той казва: този човѣкъ не вѣрва въ.Бога записва си. Да, но като отиде въ църквата да опѣва нѣкого, иска слѣдъ това пари. Казватъ му: нѣмаме пари. Не, азъ безъ пари не опявамъ — и отбелѣзва въ тевтера си. Тогава нека да бжде послѣдователенъ въ великия животъ, въ великата Любовь, която разрѣшава основно въпросите, която туря за основа на живота братството, не това братство, което съществува само день и половива, но братството, което устоява на всичкитѣ изпитания. Единъ свещеникь ми казва: „Вашето учение не е право. Не е важно, дали е право или не, но азъ ще ти дамъ едно правило; като опѣвашъ, освѣнъ, че не трѣбва да взимашъ пари, щомъ получавашъ заплата, но на всѣка бѣдна вдовица ще дадешъ нѣщо отъ джоба си. Послѣ, като отидешъ на сждъ да кълнешъ нѣкого, освѣнъ, че не трѣбва да направишъ това, но ще напълнишъ джоба си и ще дадешъ на тия, които се сждятъ, за да не се смразяватъ. Тогава вие ще кажете: ами де ще му излѣзе краятъ? Краятъ ли? Имайте вѣра, че Господъ не ви е поставилъ на земята да вършите тия нѣща, но да изпълните Неговата воля, както трѣбв?. Да изчезнатъ тия лъжи отъ свѣта! Онзи, когото Богъ е поставилъ на извѣстна служба на земята, трѣбва да постжпва другояче. Ще ми цитиратъ нѣколко стиха, че всѣка власть е отъ Бога дадена. Не, има нѣщо пропуснато въ тозистихъ: „Всѣ ка праведна власть е отъ Бога дадена“. Че и болшевикитѣ въ Русия иматъ власть! Ще кажете, че вашата власть е отъ Бога, атѣхната не е. Не, законътъ е слѣдниятъ: всѣка праведна власть е отъ Бога дадена. Въ всѣка праведна власть влиза законътъ на Любовьта. Не е въпросътъ сждията непрѣменно да осжди прѣстжпника. У турцитѣ имаше единъ добъръ законъ. Дойде обвиняемиятъ и сждията го пита: ти
16 имашъ ли да давашъ на този човѣкъ?—Имамъ. Върни, каквото му дължишъ. Това разрѣшение на спороветѣ по турския законъ е много добро, fl сега отлагатъ дѣлото, мине годниа, две, докато най-послѣ казватъ: дѣ е правото? — Нѣма никакво право. Казвамъ: това е само прѣминавание на врѣмето, а ние сме дошли тукъ на земята да разрѣшимъ единъ отъ важнитѣ въпроси. Сега, като ви говоря така, вие ще кажете: тежко е това учение! — Тежко е, защото тежки тевтери имате. Ще изгорите тевтеритѣ си! Ще кажете: не хващаме вѣра на такива бабини деветини. Ще хванете вѣра, защото утрѣ като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ? Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ. Ще кажешъ: върни ме, Господи, на земята, да изгоря тевтеритѣ си! Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие. и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери. Господъ има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и на злото. Господъ има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичко добро желание по отношение на насъ. Той не’ ни пита, защо вършимъ престъпления, но ни учи. Това, че има съдба, Божий съдъ, показва, че той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълняваме. Неговата воля. Колкото и да е грешенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове. Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е ѣѣшило да живѣе споредъ моя законъ!“ Богъ е богатъ. Той може да плати за всички. За този, който не иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господъ написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно. Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора съ нещастни. Бсички народи съ нещастни. Защо? Защото най-важниятъ въпросд не е разрѣшенъ. Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ. Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това съ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се за
17 питатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо? Не, женидбата, която днесъ сжществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4 — 5 години, виждашъ този мжжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сж тѣ ? Хубаво, женитѣ сж ужасни змии, и мжжетѣ сж ужасни змйеове, ами тогава дѣ сж хората ? Нко всички мжже сж лоши, и ако всички жти сж лоши, тогава дѣ е човѣчеството ? Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мжжетѣ и женитѣ сж умни, но не сж добри. Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сж трудни за разбиране и нѣкой парчета въ музиката. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣшо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и любовьта? Трѣбватъ усилия, но не се обезсърчавайте! Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърцето ви ще трепне, ще се смегчи, и тогава свѣтлина ще просияе вѢ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? • Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пжтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно ? Вие ще кажете : то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ями сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка ? Има ли нѣщо реално въ него ? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь,
18 сънува че идва нѣкои и му носи една голѣма торба пълна съ злато. По едно врѣме, изкача отъ нѣкждѣ единъ неговъ сжсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ ржката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва' вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пжть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осжществи. Че трѣбва да бждемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Лзъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бждемъ. Най-богатъ, споредъ менъ, е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си. Това е най-голѣмото богатство. Това проповѣдваме ние. Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете. Онзи човѣкъ, който е придобилъ живота въ себе си, ще бжде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели. И тъй, на всинца ви трѣбва вѣра! Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не? Язъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не? Ще ги поставимъ на опитъ. Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома ! Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подожи всичко! Въпросътъ не се разрѣшава съ пари. Да ви дамъ една полица отъ 2—3000 лева, па даже и отъ
19 25000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса. Паритѣ споръ ще родятъ. Азъ мога само да ви дамъ една идея, азъ мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бжде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате. Ще ви приведа единъ примѣръ още отъ врѣмето на Зинобии, египетски фараонъ. Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги. Всѣки прѣстжпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание. Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, яо който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за наймалката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъщерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, йо искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко!“ — Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстжпници, които споредъ закона се осжждатъ на смърть съ отрѣзване на ржцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т. н. Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстжпници, които се осжждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присждата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа Бентамъ!“ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бентамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: възстановилъ очитѣ на една, на други краката, на трети —ржцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подиръ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? — Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ
20 отговаряли : тебе ржцѣтѣ били ли сж отрѣзани : — Не. Като ти отрѣжатъ ржцѣтѣ, ще разберешъ, кой е ЕшуаБентамъ. Ами на тебе краката били ли сж отрѣзани ? — Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърцето изваждали ли сж ? — Не. Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и ржцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърцата имъ на своето мѣсто. Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ! Нашитѣ умове и сърца трѣбва да се намѣстятъ ! Слѣдователно, съмнѣнието, което сжществува въ съврѣменнитѣ хора, трѣбва да изчезне, и като се срещ натъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ. Като ме срещнете слѣдъ година, да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ ми и да бждете готови да жертвувате всичко за Бога. Богъ е най познатото, най-възвишеното сжщество въ свѣта. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пжти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гърмотевица, но говори тихо и нѣкой пжть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстжпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвжтрѣ пакъ казва: дай му, отстжпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пжтя си, трѣбва да отстжпя, не трѣбва да я стжпча да заобикаля. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сжщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстжпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава — да възлюбите Господа въ всичкото си сърце. Питамъ ви: вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ
21 Го любилъ. Любилъ си, но какво? — Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво? — Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ. Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите, Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина. И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както сама го себе си. Туй е найголѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ. Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любийъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ свичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този — онзи философь, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сж разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърцето ти и цѣлото ти сжщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господъ взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкжде. Той излиза отъ изтокъ? Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ • по сжщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновенно проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка. w-1 ’ sw Нѣкой ме питатъ: въ кой Господъ вѣрвашъ? Ниевѣрваме въ онзи Господъ, Който е Любовь, Който е е животъ, Който е свѣтлина, Който е топлина, Който е храна, вода, облѣкло и всичко,, което е въ насъ. Ние
22 вѣрваме въ онзи Господъ, Който не се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата любовь навънъ. Той иска Незовата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста. Той иска всички да бждемъ проводници на Божията Любовь. Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии. Какво по-хубаво отъ това да бждемъ Синове Божии? Какво по-хубаво отъ това, да живѣемъ по Бога ? Ето единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който трѣбва да се разрѣши! Всѣки отъ васъ може да го разрѣши моментално. Слѣдъ като ръзрѣшите този въпросъ, вие ще влѣзитѣ въ свѣта и ще се учите. Прѣдъ васъ седи една велика, дълбока наука. На първо врѣме вие ще трѣбва да придобиете вѣчната Любовь, вѣчния животъ, да познаете Бога, да познаете вѣчната Истина въ нѣйната цѣлокупность. Бесѣда държана отъ Учителя на 11 X.' 1925 г. въ гр. Русе. (Послѣдна Бесѣда отъ VII серия).
Подобни беседи, за моралното и духовно усъвършенствуване на человѣка, държани отъ Учителя на Бѣлото Братство, има до сега около 250. Подирете ги въ „Всемирната Книжарница“ на Христо Павловъ въ Пловдивъ и въ „Братския домъ“ ул. „Оборище“ 14, въ София. R®

~ 4 ~

Успоредните пътища и Проявленията на ума

Младежки окултен клас / Единично издавани беседи

"Успоредните пътища и Проявленията на ума", две беседи, държани от Учителя на 14.06.1925г. и 21.06.1925г. в гр.София

съдържание

УСПОРЕДНИТЕ пжтищд ПРОЯВЛЕНИЯТА НА УМА X X X София — 1928 г.
1. УСПОРЕДДЦТѢ ШИШ ЦРОЯВДЕШТЙ Цй ш София — 1928 г.
Успореднитѣ пжтища. Какъ прѣвеждате думитѣ „анодъ“ и „катодъ“? (— Тѣ сж названия на електрическитѣ полюси. Анодъ и катодъ сж гръцки думи. Анодъ означава горѣ, а катодъ — долу). Сега, даоставимъ значението на тѣзи думи, но да разгледаме отъ чисто материално гледище, какво прѣдставлява движението. Ако вземете една плоскость CiC2, може ли да има движение въ нея? — Вънъ отъ нея моА же да има движение, €1 но въ самата плоскость движение не може да има, защото всичкитѣ й сили се намиратъ въ равновѣсие. Какво трѣбва да стане съ нея, за да има движение? — Трѣбва да се измѣни положението на полюситѣ Сг и С2, за да се образува движение къмъ екватора А. Вие може да мислите, че сѣверниятъ полюсъ е на единия край на земната ось, а южниятъ полюсъ — на другия край. Не, всѣка частичка отъ материята, колкото малка и да е, има свой сѣверенъ и свой юженъ полюсъ, и тѣзи полюси се допиратъ единт до другъ въ екватсра на самата частичка. Връзката между двата полюса е криволинейна — тя е меридианътъ. Тази връзка е наклонена къмъ по
4 .люситѣ, и по нея силитѣ сж уравновѣсени. Въ природата нѣма абсолютно хоризонтална плоскости» но всѣкога има поне единъ малъкъ наклонъ, за да става движение. Нѣкога хората искатъ да иматъ спокойно състояние, никой да не ги смущава; тѣ искатъ да бждатъ уравновѣсени, да бждатъ меридианъ. Това състояние е приятно, но за малко врѣме, а послѣ става непоносимо. Затова, за да има движение, всѣкога трѣбва да става прѣмѣстване на полюситѣ. Тогава енергията ще се съсрѣдоточава въ екватора. Питамъ: дѣ е екваторътъ на човѣшкото тѣло? — При слънчевия вжзелъ, подъ лъжичката. Въ животнитѣ екваторътъ се намира подъ стомашния мозъкъ (отъ гръбначния стълбъ до опашката), и затова у животнитѣ тази часть е най аткивна. Нека всъки отъ васъ да опрѣдѣли точно, дѣ е неговиятъ екваторъ. Той е въ най подвижната часть у човѣка — въ кръста. Екваторътъ у човѣка се мѣсти постоянно. Само въ идеалния човѣкъ той има точно опрѣдѣлено мѣсто. Когато човѣкъ е уравновѣсенъ, мѣстото на неговия екваторъ е постоянно. Въ такъвъ човѣкъ има пълна хармония между неговия умъ, неговото сърце и неговата воля; всички мжчнотии за него еж само стимулъ за работа. Той смѣта мжчнотиитѣ въ живота си за привилегии. Слѣдователно, движение може да има само при наклонъ. Вко горната часть иа нѣкоя пло
5 скость се издигне и образува върхове и долини, прѣзъ тази плоскость могатъ да минатъ рѣки и да я направятъ плодоносна. Безъ това, плоскостьта бива пуста, мяза на пустинята Сахара. Върхътъ е мѣстото, дѣто хората почиватъ. Тѣ се изморяватъ, докато стигнатъ до него. Когато човѣкъ почива, това показва, че е миналъ прѣзъ мжчнотииМжчнотиитѣ, това сж високитѣ върхове, а високитѣ върхове винаги сж подбудителнитѣ причини въ живота на човѣка. Буквата М въ думата „мжчение“ се състои отъ два върха, между които се намира екватора. Тукъ всичкитѣ енергии се сливатъ въ центъра. Какво показватъ двѣтѣ успоредни линии въ буквата М? — Тѣ прѣдставляватъ границитѣ на едно разумно сжщество. Само разумнитѣ сжщества се движатъ по успоредни линии, а всички други сжщества се движатъ по линии, които не сж успоредни. Слѣдователно, дѣто има успоредни линии въ свѣта, тамъ работи нѣкоя висша интепигентность. Само двѣ разумни сжщества могатъ да вървятъ успоредно. Ако двама души вървятъ успоредно, тѣ сж разумни; ако пжтищата имъ се прѣсичатъ, тѣ не сж разумни. Прѣсѣченитѣ линии не показватъ движение на разумни сжщества а движение на обикновени хора. Щомъ двѣ линии се прѣсичатъ, това показва, че двѣ сжщества се сливатъ и образуватъ едно сжщество. Пеперудата независима ли е отъ гжсеницата? Двѣ разумни сжщества ли сж тѣ? — Не. Гжсеницата и пеперудата се сливатъ и образуватъ
6 едно сжщество. Обаче, стремежитѣ имъ сж различни. Въ гжсеницата има двѣ сжщества. Едното отъ тѣхъ работи въ материалния свѣтъ — то е коренътъ на нейния животъ. Като свърши своята работа, то образува CL --------.. кривата линия — а; слѣдъ него започва ——да работи второто сжщество, като об..Г . ---___ у разува втората крихъ—--ва линия — б. Това видоизмѣнение на успореднитѣ линии показва, че става трансформиране на енергиитѣ. Двѣтѣ сжщества въ гжсеницата се сливатъ и образуватъ пеперудата. Сжщото нѣщо става и въ природата. Щомъ двама души дойдатъ въ стълкновение, образува се едно сжщество, между тѣхъ става прѣсичане. Вие трѣбва да спазвате този законъ. Ако двѣ ваши желания се кръстосатъ, тѣ изгубватъ силата си и остава само едно желание. Обаче, за да може да работите, непрѣменно трѣбва да имате двѣ желания, които да вървятъ успоредно. Скръбьта и рацостьта сж двѣтѣ желания, необходими за живота ви. Вие не искате да скърбите, но скръбьта всѣкога показва, че сте изгубили нѣщо. Слѣдователно, тя е ецинъ отъ методитѣ на природата, чрѣзъ който ще намѣрите изгубеното. Ако ти нѣмашъ скръбь, не можешъ да намѣришъ изгубеното, и никога нѣма да имашъ радость. Скръбьта е ви
7 сокъ планински върхъ, отъ който се стича вода за оплодяване на низинитѣ. Тя става причина да се прояви живота въ плоскостьта, който ще донесе радость и веселие. И тъй, скръбьта, която слиза отгорѣ, носи радостьта. Така трѣбва да схващате скръбьта. Тя не е мжчение, а методъ на природата, чрѣзъ който може да се намѣри радостьта. Радостьта пъкъ е цѣль, къмъ която трѣбва да се стремимъ. Слѣдователно, скръбьта и радостьта сж тѣсно свързани. Тѣ не сжществуватъ поотдѣлно въ природата. Това е правилното схващане за радостьта и скръбьта. Всѣка изгубена радость носи скръбь, чрѣзъ която пъкъ се намира радостьта. Скръбьта напомня на човѣка, че е изгубилъ нѣщо и му посочва дѣ е то. Вко се намирашъ въ трудно положение, скръбьта ще ти помогне да излѣзешъ оттамъ. Като имашъ скръбь,, ти ще работишъ, ще търсишъ, докато намѣришъ загубеното, т. е. съ търсене човѣкъ всичко намира. Ти ще намѣришъ загубеното само при голѣма вжтрѣшна скръбь. Това е истинската скръбь. Лзъ не говоря за скръбьта, която вие Имате отъ прѣувеличаване на нѣщата. Вие може да турите подъ микроскопъ едно малко сжщество и да го увеличите много пжти, но въ сжщность това не е неговата естествена голѣмина. Тора сжщество подъ микроскопъ е голѣмо, но отвънъ е невидимо. Това не е скръбь. Вие не трѣбва да имате външна скръбь, но дълбока вжтрѣшна скръбь. За скръбьта ние сждимъ по ефекта, който тя произвежда въ насъ.
8 Какво нѣщо сж успореднитѣ линии? Въ природата има ли успоредни линии? — Има. Може да се върви само по успоредни линии. Вие трѣбва да опрѣдѣлите, какви линии описвате, като вървите съ нѣкого. Когато двѣ успоредни линии се, прѣсичатъ отъ трета, какво се образува? То значи: какво ще се образува, ако пжтьтъ, който изминаватъ двѣ разумни същества, се прѣсѣче отъ трето разумно сжщество? — Ще се образуватъ осемъ жгли. Едни отъ тѣзи жгли сж кръстосани, други — съотвѣтни. И еднитѣ, и другитѣ сж равни помежду си. Какво показватъ тѣ? Питамъ: успореднитѣ линии прѣсичатъ ли се? — Тѣ се прѣсичатъ въ безкрайностьта. /Ако точката С е образъ на безкрайностьта, тогава правиД1 . „ тѣ линии НС и ВС, крито се \\ / прѣсичатъ въ точка С/ ще бж\\ / датъ успоредни. Слѣдовател\\ / но, третата линия, която прѣсича / двѣтѣ успоредни, сжщр така е успоредна съ тѣхъДТя се прѣдставлява такава въ тесаракта, но при третото измѣрение ниея виждаме като прѣсѣчна линия. Тѣзи разсжждения сж. вънъ отъ обикновенитѣ. /Ако една линия прѣсича двѣ успоредни, какво ще стане въ физическия свѣтъ? Прѣдставете си, че тѣзи двѣ успоредни линии сж брѣгове на нѣкоя рѣка, която тече. Тѣ очъртаватъ брѣговетѣ й, които прѣдстав
9 ляватъ разумни сжщества. Третата линия прѣдставлява моста, прѣзъ който се прѣ\\ минава рѣката. Мостътъ, като раз3xZ умно сжщество, прѣдставлява връз" у ка между брѣговетѣ, които започватъ да мислятъ. Щомъ трета линия , .. ... прѣсича двѣ успоредни, това показва, че тѣзи двѣ разумни сжщества мислятъ правилно. Тогава, ако искамъ да изразя, че трима души живѣятъ правилно, хармонично помежду си, ще напиша двѣ успоредни линии, прѣсѣчени съ една трета. — Този знакъ показва, че тѣзи хора разумно разрѣшаватъ всички задачи. И въ музиката имаме подобенъ знакъ, който се казва диезъ — знакъ за повишение на тоноветѣ. Когато се изслѣдватъ геологически нѣкои пластове, прѣсѣчени съ трети, това показва, че тукъ сж работили разумни сжщества и сж оставили своя знакъ. Геологътъ трѣбва да открие това самъ и да го знае. Такива сѣчения има и по ржцѣтѣ на човѣка. Съ тѣхъ се занимава хиромантията. Тѣ говорятъ за разумна работа. И тъй, всѣка пертурбация, всѣко прѣпятствие, всѣко измѣнение въ живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. Така трѣбва да схващате нѣщата. Всѣко малко измѣнение означава, че вие вървите по една възходяща линия. Този родъ разсжждения сж необходими за всички хора по слѣднитѣ съображения. Въ човѣшкия животъ често ставатъ на
10 воднения и насипи; нѣкой пжть брѣговетѣ на вашия животъ на извѣстни мѣста се подронватъ, други мѣста се насипватъ, а често ставатъ и срутвания. Тъй че, безъ да искате, течението се подпушва. Понѣкога ставатъ толкова голѣми подпушвания, че се явява песимизъмъ у васъ, или извратени мисли, които отклоняватъ правилния пжть на мисъльта. Затова вие |рѣбва съ вѣра да отклонявате изопаченитѣ мисли, които идватъ до васъ, защото тѣ могатъ да измѣнятъ посоката на живота ви. Ето защо, вие трѣбва да се домогнете до разумния начичъ на мислене. Мисъльта ви трѣбва да е будна и силна! Тъй че, трѣбва ви вѣра и правиленъ начинъ на мислене. Вѣрата държи съзнанието будно, а правата мисъль — ясно. Вие трѣбва постоянно да се насърдчавате, защото сегашнитѣ условия носятъ тъй нареченитѣ ,,обезсърцчителни вълни“. И въ сънното, и въ будното състояние на човѣка къмъ него пристигатъ мисли, които повече го спъватъ, отколкото да го подтикватъ къмъ добро. Това сж само привидни спънки. Казвамъ: най-първо вие трѣбва да се стремите да образувате въ себе си успоредни линии, т. е. линиитѣ на разумностьта. Всички трѣбва да се стремите къмъ разумность. Разумностьта трѣбва да бжце цѣль въ живота ви! Не казвайте, че ще бждете разумни, но постжпвайте разумно. Бесѣда, държана отъ Учителя на 14 V! 1925 г.—София.
Проявленията на ума. За да имате ясна то дѣйствуватъ въ човѣке. графически, посрѣдствомъ прѣдстава за силитѣ, коиазъ ще ги прѣдставя прави линии. Положителнитѣ и отрицателнитѣ сили биватъ два видащоложителни сили въ низходяща степень (Пн А)и Фиг. 1. вление, всѣкога творятъ; положителни сили въ възходяща степень (Пв В); отрицателни сили въ низходяща степень (ОНП) и отрицателни сили въ възходяща степень (Ов Т). Силитѣ, които иматъ възходяще напрасилитѣ, които иматъ низходяще направление, понеже се движатъ въ гжста материя, всѣкога разрушаватъ. Сега, ще ви дамъ друго разпрѣдѣление на силитѣ въ човѣшкия умъ. Споредъ живота на чо
12 вѣка и дѣйностьта на неговия умъ, различаваме: естественъ, природенъ, разуменъ, мораленъ, личенъ и индивидуаленъ умъ. Естествениятъ умъ се занимава съ прости факти. Природниятъ умъ е творчески, събирателенъ. Неговото мѣсто е въ срѣдата на челото. Разумътъ въ човѣка е висшето проявление на умственитѣ му сили.Моралнитѣ сили на ума се изразяватъ въ моралния животъ на човѣка. Личнитѣ и индивидуалнитѣ сили на ума се изразяватъ въ ' личния и индивидуалния животъ на човѣка. При естествения животъ човѣкъ не чувствува никакви страдания, никакви нещастия — нищо не може да го засегне. Той е дѣте на природата, тъй дребно, тъй малко, че може да минава прѣзъ всичкитѣ дупки на природата, безъ тя да го улови. Естествениятъ умъ е подготовление за природния. При природния животъ човѣкъ започва да твори, да събира, и природата вече започва да му иска смѣтка за всичко сторено. Вслѣдствие на това, клѣткитѣ въ организъма се събиратъ въ общества и започватъ да функциониратъ съзнателно. Това се дължи на женския елементъ, на женския принципъ въ природата, който събира и дѣйствува, проявява се отвжтрѣ навънъ. Въ природния умъ се намира подсъзнанието на човѣка
. На трето мѣсто иде разумниятъ животъ, въ който влиза самосъзнанието на човѣка. Моралниятъ животъ на човѣка се отнася къмъ една морална области, дѣто той е свързанъ съ сжщества, които по развитието си седятъ повисоко отъ сегашнитѣ хора. Дойдете ли до индивидуалния животъ на човѣка, трѣбва да подразбирате това състояние, косато човѣкъ иска да се прояви като самостоятелно сжщество, което търси своето щастие, своето благо. Въ моралния животъ човѣкъ има общение не само съ сжществото, при което живѣе, но и съ цѣлата разумна природа. Щомъ дойдете до личния животъ на човѣка, той вече се проявява въ обществото като личность. Направете единъ опитъ, да видите, ще можете ли да различите въ себе си своя естественъ умъ. За да познаете това ваше състояние, трѣбва да се освободите отъ всѣка грижа, да си прѣдставите, че сте едно малко дѣте, или още повече, една малка бубулечица, „божа кравица“, и се движите съ нейното съзнание, съ нейното разбиране за живота, съ нейнитѣ нужди. Ще можете ли да се смалите така? Ще кажете, че не можете. Питамъ: ако едно възвишено сжщество, или единъ ангелъ, който е завършилъ своята еволюция, идва да ви ржководи, той не е ли една малка ,,божа крави
14 ца“? Както виждате, този ангелъ, това възвишено сжщество се смалява. Ето защо, и вие трѣбва да направите този съзнателенъ опитъ, да влѣзете въ положението на божата кравица най-много за петь минути. Най-добъръ моментъ за опита е врѣмето, когато мислите за голѣми, за велики работи. Наблюдавайте, тогава, какво може да направите, ако сте въ съзнанието на тази малка божа кравица. Защо е нуженъ този опитъ? — Защото всѣки човѣкъ, който не може да слѣзе въ положението на една божа кравица, той не ще може да се качи и въ положението на единъ ангелъ. Когато у васъ се заражда желание да слизате надолу, вие изучавате вече великия законъ на инволюцията; слѣдъ това вие ще бждете готови да се качвате нагорѣ и да изучавате великия законъ на еволюцията. Вие не трѣбва да забравяте тѣзи два процеса на развитие, прѣзъ които е миналъ човѣкътъ. Инволюционниятъ процесъ помага на еволюционния процесъ въ вашето развитие. Вие постоянно трѣбва да помните тия два процеса, които ставатъ у васъ. Когато искате да прѣвърнете едно неприятно чувство въ приятно, искате, напримѣръ, да прѣвърнете злобата или умразата въ положително чувство, вие трѣбва да слѣзете въ вашия естественъ умъ или въ вашия индивидуаленъ животъ. Само при такова състояние ще може да трансфосмирате събралата се отрицателна енергия у васъ. Такива сж законитѣ на висшата разумна природа.
15 И тъй, вие вече сте минали първия етапъ на вашия умъ, т. е. минали сте прѣзъ естествения умъ. Сега сте въ природния, въ творческия умъ, дѣто сж складирани всички ваши възпоменания, мисли и желания на миналото. Въ разумния животъ, изобщо, прѣодоляватъ кривитѣ линии. Тѣ се виждатъ ясно по челото на разумния човѣкъ. По него се забѣлѣзватъ много изпъкналости. Тия хора, у които е развитъ природния умъ, фиг. 2 фиг. 3 прѣдната часть на челото имъ, фиг. 1 (3) понѣкога е вдлъбната, а нѣкой пжть е издадена — фиг. 2(3). Вдлъбнатината произтича отъ това, че двѣтѣ страни на мозъка (1, 2) сж повече развити (фиг. 1); понѣкога става обратното: челото въ срѣдата е много издадено (3), а двѣтѣ му страни (1, 2) сж вдлъбнати (фиг. 2). Такива хора сж много паметливи: тѣ могатъ да учатъ добрѣ история — добри историци сж — хубаво помнятъ събитията и датитѣ имъ.
16 Ако се раздѣли челото на три части, долната часть представлява естествения умъ (е); срѣ-1 дната — природния умъ (п), а горната — разума (р). Вдлъбнатината на челото у всички хора не е точно въ срѣдата. Хората, у които челото е вдълбнато въ срѣдата, спадатъ къмъ категорията на отрицателнитѣ типове въ възходяща степени на природния умъ. Въ тѣхъ работи творческият!, умъ. Тѣ иматъ логика, но като разсжждаватъ, ползуватъ се отъ фиг3 опитностьта, която сж добили. Хора, у които естествениятъ умъ е силно развитъ, срѣдната часть на челото имъ, именно, е силно издадена навънъ. Тѣ сж отъ положителнитѣ типове, които, като се събератъ съ хора отъ първата категория, ставатъ много активни: тѣ вадятъ ножа си и навсѣкждѣ си пробиватъ пжть. Това сж двѣ състояния, необходими за природатаНа дадена височина въ природата всѣкога отговаря и дадена низина. Това, което срѣщаме въ природата, има отражение въ цѣлия човѣкъ, а специално и въ неговия черепъ. Въ това отношение', именно, хората се взаимно допълватъ. И сега, като се изучаватъ гънкитѣ въ мозъка на човѣка, забѣлѣзва се, че тѣ не сж еднакви у всички хора. При подробно изучаване на човѣшкия мозъкъ, ясно се вижда голѣмото раз