~ 1 ~

Глас от града

Неделни беседи / Единично издавани беседи

От книгата, "За съдба дойдох", Сила и Живот, единадесета серия (1928), Първо издание 1928 г., София и Издание на
ИК "Жануа‶98", 2011г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ГЛАСЪ ОП ГРАДА София — 1928
Гласъ отъ града. „Гласъ на метежъ иде отъ града; гласъ отъ храма; гласъ на Гаспода, Който прави въздаяние на неприятелитѣ си.“) Като четете 66. глава отъ пророкъ Исаия, вие ще се прѣнесете въ врѣмето прѣди 2500 години. Въ шестия стихъ отъ прочетената глава се изтъкватъ три различни положения: „Гласъ на метежъ иде отъ града; гласъ отъ храма; гласъ отъ Господа, Който прави въздаяние на неприятелитѣ си“. „Гласъ на метежъ иде отъ града“. Градътъ прѣдставлява материалния свѣтъ, съвокупность отъ всички материални нужди, които произвеждатъ сегашното стълкновение между хората. „Гласъ отъ храма“. — Това е гласътъ на различнитѣ религии въ свѣта, които сж раздѣлили човѣчеството. Това е гласътъ на хора съ разни религиозни убѣждения, които разискватъ върху въпроса, кое вѣрую въ свѣта е най-право. „Гласъ отъ Господа, Който прави въздаяние на неприятелитѣ си“. — Този е гласътъ на възвишеното, на Божественото, което туря нѣщата въ редъ и порядъкъ. Сега, запримѣръ, Господъ говори въ България. По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ землетресенията. Който се интересува, какво нѣщо прѣдставляватъ землетресенията, ще знае, че Господъ говори чрѣзъ тѣхъ. Ученитѣ казватъ, че такова разтърсване на земята, каквото сега стана, се е случвало само единъ пжть досега. Тѣ не ),. Исаия 66:6
4 съобщаватъ, по кое врѣме е било първото разтърсване на земята, но казватъ, че нѣкога въ миналото е било първото силно разтърсване на земята и сега е второто. Такива пропуквания на земята, като сегашнитѣ, се случватъ едва втори, пжть. Сегашнитѣ пропуквания заематъ голѣми разстояния въ диаметъръ, а на дълбочина достигатъ. около 25 клм.. Като правя своитѣ изчисления, намирамъ, че грамадната енергия, която сегашното землетресение произведе, се равнява на число, съставено отъ единица и зО нули. Грамадна енергия се разви при това землетресение! Яко тази енергия се използува разумно, като електрическа енергия, тя би могла да движи всички фабрики въ свѣта, или би могла да освѣтява цѣлия свѣтъ въ продължение на 10,000 години. Яко българитѣ могатъ да я използуватъ разумно, тѣ биха могли да я изпратятъ по цѣлия свѣтъ и да станатъ найоогатъ народъ въ свѣта. Богъ ги осигурява за 10,000 години, но българитѣ сами трѣбва да разоератъ и съзнаятъ това благо, за да могатъ правилно да го използуватъ. Ония отъ тѣхъ, които пострадаха отъ землетресението, излѣзоха вънъ на палатки, треперятъ на дъжда и на студа и си казватъ: „Какво става? Какво значи това?“ Казвамъ: това е гласътъ на Господа. Отъ редъ години проповѣдници имъ говориха, тълкуваха имъ Словото Божие, казваха имъ, че идатъ врѣмена на изпитания, но тѣ не искаха да чуятъ, намираха, че тия проповѣдници били глупави, смахнати и т. н. Редъ учени имъ прѣдсказваха тия врѣмена, обаче, и за тѣхъ казваха, че тия учени нищо не знаятъ, докато най-послѣ Господъ имъ проговори и ги изпрати навънъ. Питамъ: сега въ коя църква ще се молятъ хората? — Нѣма църква, въ която могатъ да се молятъ. Въ коя джамия ще се молятъ? — И джамия нѣма, въ която могатъ да се молятъ. Страхъ ги е да влѣзатъ вжтрѣ. Въ коя наука ще вѣрватъ? — Нѣма наука, на която могатъ да уповаятъ. Запитватъ ученитѣ, профе
5 соритѣ, ще има ли още землетресения, или нѣма да има повече. Отдѣ ще знаятъ професоритѣ? Сега Господъ разтръсва земята! Единственъ Той знае, кога ще има землетресение. Ученитѣ, за обяснение на землетресенията, изнесоха слѣдния фактъ: причината на землетресения а се крие въ грамадната енергия, която се произвежда отъ търкането на частицитѣ на двѣтѣ голѣми плочи, съ грамадни плоскости, които се движатъ една срѣщу друга. Едната плоча е наречена фино-скандинавско-сибирска и се движи отъ сѣверъ къмъ югъ; другата плоча е наречена африкано-арабскоиндустанска и се движи отъ югъ къмъ сѣверъ. Казвамъ: тази грамадна енергия не се произвежда отъ плочитѣ, но тѣ сами се движатъ, като ледени планини, отъ Божествена сила, отъ Божествена енергия. Тѣ се намиратъ въ обятията на тази сила и подъ нейния тласъкъ се движатъ въ двѣ противоположни посоки една на друга. Защо едната плоча се движи отъ сѣверъ къмъ югъ, а другата отъ югъ къмъ сѣверъ? — Желанието на цѣла Европа и на цѣла Азия е да бѣгатъ отъ полюситѣ и да отиватъ къмъ екватора. Ученигѣ хора трѣбва да направятъ изчисления, съ колко километра Европа се е отдалечила отъ полюса. Европа ще стане по-топълъ материкъ. И двѣтѣ плочи се движатъ къмъ екватора. Това е символъ, знамение на врѣмето. Съврѣменниятъ човѣшки егоизъмъ, който е образувалъ високи снѣжни планини, е достигналъ вече върха на своето развитие. И тия снѣжни планини днесъ трѣбва да се стопятъ! И въ Писанието се казва, че всички ледени планини ще се стопятъ. За кои ледени планини се говори тамъ? — За леденитѣ планини, създадени отъ мислитѣ и чувствата на човѣшкия егоизъмъ. „Гласъ на метежъ иде отъ града“. — Това е гласътъ на човѣшкия стомахъ, който разрѣшава икономическия въпросъ, какво ще ядемъ и какво ще пиемъ, какъ ще се обличаме, въ каква кжща ще живѣемъ и т. н. Всичко това е необходимо, но
6 тия въпроси сж външни. Има важни, сжщественщ въпроси, които стомахътъ не може ца разрѣши. „Гласъ отъ храма“. — Това е гласътъ на човѣшкото сърце. Всѣки човѣкъ иска да бжде обичанъ. Право е това. Защо? Когато човѣкъ е обичанъ, животътъ му добива смисълъ. Като обичашъ, ти осмисляшъ живота си; когато хората те обичатъ, тѣ осмислятъ твоя животъ. Това подразбира, че хората ти създаватъ условия да направишъ нѣщо. Заш.о е необходима обичьта за човѣ ка? — Обичьта е ограда на човѣшката градина, въ която хубавитѣ плодни дървета, посадени отъ памти-вѣка, ще могатъ да растатъ и да се развиватъ правилно. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, нищо не може да създаде. Обаче, не е достатъчно само да бждешъ обичанъ, но и ти самъ да обичашъ. Защо? — Да обичашъ другитѣ, значи да сѣешъ отъ тия хубави плодни дървета въ твоята градина. Какво ще се ползувашъ, ако градината ти е хубаво заградена, но не си посѣлъ въ нея нито едно плодно дръвче? — Тя ще бжде пълна съ тръне и бодили. Или, какво ще се ползувашъ, ако си посѣлъ въ градината си хубави плодни дръвета, но не е заградена? — Всички животни, които те заобикалятъ, всички противодѣиствуващи сили на твоето развитие ще влѣзатъ въ градината ти и ше изядатъ всичко. И тъй, сьврѣме-нитѣ народи въ цѣла Европа трѣбва да съзнаятъ, като главни фактори въ живота си, слѣднитѣ двѣ положения: всѣки народъ да проявява любовьта си къмъ другитѣ народи, но и тия народи отъ своя страна да проявяватъ любовьта си къмъ дадения народъ, Днесъ Богъ изпитва любовьта на европейскитѣ народи къмъ българитѣ, като имъ казва,: „Много е дадено на васъ, сега идете вие да помагате!“ , Съврѣменното човѣчество се нуждае стъ честни управници, отъ честно духовенство. Тѣ сж поставени, отъ Бога да управляватъ, да ржководятъ хората, затова носятъ на съвѣстьта си голѣма отговорность. Прѣдщ.
кого? — Има една власть въ свѣта, прѣдъ която тѣ ще даватъ отчетъ. Всички тия хора трѣбва да знаятъ, че тѣ не сж главнитѣ фактори въ свѣта. И за тѣхъ има затвори и сждилища, както и за обикновенитѣ хора. Ако нѣкой министъръ не изпълни длъжностьта си, както трѣбва, и за него има сждъ и затворъ; и той е отговоренъ за дѣлата си. Тѣ създаватъ едни закони, други анулир-' ватъ, но дохожда день, когато ще се намѣрятъ въ затвора, дѣто ще имъ кажатъ: „Опитайте сега върху себе си законитѣ, които вие сами създадохте!“ Да бждешъ министъръ въ нѣкоя държава, то е равносилно на това, да свършишъ университетъ. Всѣки разуменъ министъръ трѣбва да знае, че е отговоренъ за своитѣ дѣла. Той трѣбва да знае още, че законитѣ, които създава, засѣгатъ и него самия. Проповѣдвашъ нѣкое учение. Ще знаешъ, че това учение засѣга и тебе. Всички философи — отъ миналото и настоящето — твърдятъ, че въ живота, между всички нѣща, сжществува вжтрѣшна връзка. „Гласъ отъ Бога, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си“. — Това е гласътъ на Божественото, което говори въ всѣки човѣкъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да бжде честенъ и справедливъ! Да бждешъ честенъ, значи да служишъ на себе си, на своята личность, на човѣшкото. Да бждешъ справедливъ, значи да служишъ на Божественото начало въ себе си, на Бога. Само така човѣкъ може да се ползува отъ благата, които Богъ му е далъ. За да може човѣкъ да опита благата, които храната му дава, той трѣбва да има здравъ сто-' махъ; за да може да опита благата, които облѣклото му дава, той трѣбва да има здраво тѣло. Какво е прѣдназначението на човѣшкия стомах.ъ? — Стомахътъ трѣбва добрѣ да смила храната и правилно да използува образуванмтѣ въ него хранителни сокове. Ако човѣкъ мисли, че трѣбва да яде за удоволствие, да стане пъленъ, той не е изподзувалъ добрѣ своя стомахъ. Има хора, които
8 тежатъ 80 — 100 — 150, а понѣкога достигатъ и до 250 клгр. тежесть. Питамъ: защо имъ е толкова месо? Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е тежъкъ. Добрѣ е човѣкъ да бжде тежъкъ, но при дадени условия. Да бжде тежъкъ, когато ходи по земята, тази тежесть има смисълъ; но когато падне въ водата, тази тежесть е опасна. Още по-опасно е, когато нѣкой човѣкъ падне отъ високо, отъ нѣкой аеропланъ. Ако двама души съ различни тежести, единиятъ тежи 100 клгр., а другиятъ единъ грамъ — паднатъ отъ височина 5 — 10 клм. отъ нѣкой аеропланъ, кой отъ тѣхъ ще се избави отъ смъртьта? Разбира се, че онзи ще се избави, който тежи единъ грамъ. Когато се казва, че хората трѣбва да се обичатъ, ние подразбираме, че тѣ трѣбва да се облѣкатъ въ Божественъ животъ. Казвате: богатитѣ хора се обличатъ добрѣ. Богатството не седи само въ паритѣ. Тия богати хора не се считатъ за разумни само затова, че иматъ срѣдства, пари. Истински богати хора сж тия, които иматъ съдържание. Тѣхното богатство днесъ може да е въ потенциално състояние, но единъ день тѣ ще разполагатъ съ милиони. Тия хора, които цѣлъ животъ мечтаятъ за богатство, мязатъ на онзи циганинъ, който, като турилъ на главата си гърне съ млѣко за продань, започналъ да си мечтае: „Ще продамъ млѣкото и съ паритѣ, които спечеля, ще си купя яйца; отъ яйцата ще се излюпятъ пиленца. Като пораснатъ пиленцата, ще ги продамъ, и съ паритѣ отъ тѣхъ ще си купя една патица, която слѣдъ врѣме ще има малки патенца. Като пораснатъ патенцата, ще ги продамъ и съ спечеленитѣ отъ тѣхъ пари ще си купя единъ волъ. Слѣдъ врѣме и него ще продамъ и ще си купя единъ конь. Послѣ ще се облѣка хубаво, ще се кача на коня и по пжтя си ще срещна царската дъщеря, която ще се влюби въ мене. Ще се оженимъ, ще ни се родятъ дѣчица, които ще ни радватъ.“ Тъй увлеченъ въ мечтитѣ си, той подскочилъ, гърне
9 то ъ млѣкото паднало отъ главата му и се счупило. Сега вече той останалъ по-бѣденъ, отколкото билъ по-рано. Хубаво нѣщо сж мечтитѣ, но други сж мечтитѣ на хора, родени богати, които разбиратъ сжщината на живота. Обаче, да мечтае човѣкъ, като този циганинъ, това е заблуждение. Има хора, които отпослѣ ставатъ богати, а има такива, които се раждатъ богати. Тия послѣднитѣ сж царски синове, които считатъ цѣлия козмосъ като условие за своето развитие. „Гласъ на Господа, Който дава въздаяние йа неприятелитѣ си.“ Като говоримъ за гласа на Господа, разбираме положението на разумнитѣ хора, които осмислятъ всички нѣща и отдаватъ право на всички сжщества. Не е достатъчно човѣкъ само да мисли правилно, но и да живѣе правилно; не е щъпросътъ, дали живѣе добрѣ, или не живѣе добрѣ, важно е да живѣе. Благородството на човѣка седи въ това, да бжде справедливъ. Справедливостьта не подразбира строгость. Справедливиятъ човѣкъ е строгъ първо къмъ себе си и казва: „Язъ трѣбва да възприема Божията Любовь и отъ придобитото благо да дамъ и на своитѣ ближни.“ По този начинъ човѣкъ може да разчита и на любовьта на своитѣ ближни. Нѣкой пита: „Защо трѣбва да обичамъ?“ — За да оградишъ градината, въ която си сѣлъ. — Ями защо трѣбва хората да ме юбичатъ? — За да се създадатъ благоприятни условия за растежа на всичко, което си посѣлъ въ градината. Казвамъ: когато човѣкъ се проникне отъ тѣзи двѣ положения — да бжде обичанъ и да обича — той ще може да изяви Божията Любовь на земята. Тогава и Богъ ще живѣе въ всѣки човѣкъ. Дойде ли Божествената Любовь у човѣка, той е •готовъ вече на всички жертви, малки и голѣми. Не е ли готовъ човѣкъ на жертви за Бога, той ще се намѣри въ голѣми противорѣчия: ще. се ражда и умира, ще бжде младъ и ше остарѣва, еде изгубва смисъла на живота си и т. н. Жйвѣе
10 ли човѣкъ въ Божията Любовь, той постепенно1 се приближава къмъ закона на безсмъртието. Законътъ на безсмъртието поставя всички хора подъ еднакъвъ знаменатель. Богато при мене дойде нѣкой мой приятель, азъ ше постжпя съ него тъйг както съ себе си: отъ моята чаша нѣма да пие, на моето легло нѣма да спи, отъ моето ядене нѣма да яде, но за моя приятель ще имамъ специална чаша, специално легло, специална храна — всичко ще бжде най-хубаво и приготвено специално за него. Колкото мои приятели дойдатъ, за всички ще имамъ специални чаши, завивки, легла, храна и т. н. За всѣки мой приятель ще имамъ нови нѣща. Това изисква Божествениятъ животъ. Употрѣбите ли една чаша два пжти, ше чуете гласъ, който иде отъ града, гласъ на метежъ. Употрѣбите ли една чаша три пжти, ще чуете гласъ отъ храма. Употрѣбите ли най-послѣ една чаша четири пжти, ще чуете гласъ отъ Господа, Който ви каз-ва, че не разбирате Неговитѣ закони. И тъй, когато съврѣменнитѣ хора се намѣрятъ въ противорѣчия, веднага започватъ да търсятъ Бога, като ходятъ по църкви, палятъ свѣщи и т. н. Обаче Богъ казва: „По този начинъ вие не може да разрѣшиге противорѣчията на вашия животъ. Вие трѣбва да измѣните чувствата и мислитѣ си“. —Какъ? — Като вървите паралелно съ моитѣ чувства и мисли и като постжпвате тъй, както азъ постжпвамъ. Днесъ всички живѣемъ въ Божията Любовь. Всичко, което виждаме на небето — слънцето, мѣсеца, звѣздитѣ — всичко това е проявената Божия Любовь, Която казва: „Азъсъздадохъ всичко заради васъ. Посѣйте най-красивото и най-великото въ своитѣ градини и ще се ползувате отъ всички Мои блага.“ Но какво казватъ на това отгорѣ съврѣменнитѣ хора? — Тѣ искатъ всичко да имъ се докаже. Ученитѣ хора ~ геолози, биолози, астрономи й други — искатъ да имъ се докаже, че наистина цѣлата вселена е създадена отъ Бога и търсятъ, дѣ е Неговиятъ
11 прѣстолъ. Казвамъ: това е гласъ на метежъ, който иде отъ града. Много отъ съврѣменнитѣ учени и философи сж хора на физическия животъ, хора на стомаха. Какво казватъ религиознитѣ?— Братство, братство, но сиренето трѣбва да се купува съ пари. Така е, паритѣ сж нужни въ жизота, нищо не се дава даромъ, но въ свѣта трѣбва да сжществува правилна обмѣна. Христосъ казва: „Даромъ сте приели, даромъ давайте!“ Това се отнася до благата, които идатъ отъ Бога, но по отношение благата на хората, трѣбва да сжществува правилна обмѣна. Има хора, които обичатъ само да взиматъ, а нищо не даватъ. Ние наричаме тия хора „щерни“. Въ този случай, имаме дза вида хора: щерни и извори. Ако нѣкой чозѣкъ е щерна, въ него ще се налѣе извѣстно количество вода, която слѣцъ врѣме ше се излѣе и ще трѣбва отново да се пълни. Остане ли тази вода за по-дълго врѣме въ него, тя ше се развали. Яко пъкъ нѣкой човѣкъ е изворъ, той постоянно ше тече, и водата въ него винаги прѣсна ще бжде. Какво щастие, какъвъ животъ иматъ тия хора, които мязатъ на щерни? Тѣ се осигуряватъ, пълнятъ щернитѣ си съ вода, но до кога ще трае това осигуряване? Утрѣ заминатъ за другия свѣтъ и виждатъ, че никаква осигуровка не може да ги спаси. По този начинъ всѣки човѣкъ ще бжде повиканъ за другия свѣтъ и ше разбере, че съ своята философия не е придобилъ нищо. Ецинъ день българскиятъ царь попада между простото население нѣйдѣ изъ България, и една бабичка се приближава къмъ него и започва да се оплаква отъ положението си: „Синко, много бѣдствуваме, рискуваме да умремъ отъ лишения и сиромашия.“ — Нищо, бабо, ще се оправи работата, не се безпокой! Ама ще измремъ отъ гладъ. Питамъ: за ио е този страхъ отъ смъртьта? Какво лошо има въ това, че ще умремъ? Въпрбсътъ не седи въ това, че ще умремъ, но да умремъ като
разумни същества, които могатъ да обичатъ и да •бждатъ обичани, Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота на българскитѣ учители, случилъ се въ нѣкой отъ провинциалнитѣ градове. Единъ отъ учителитѣ въ този градъ изпраща свой ученикъ при учителката на сжщото училище, дѣто и той прѣподавалъ, да го сватосва. Ученикътъ отива при учителката и започва да и говори за добрината, за красотата на сво-я учитель и т. н. Учителката го изслушва и слѣдъ това го запитва: „Защо ми говоришъ за учителя си, а не говоришъ за себе си?“ Значи, учителката се влюбила въ ученика, а не въ учителя. Така и нашитѣ съврѣменни философи говорятъ за природата, за Бога, за всичко това, което не знаятъ, но нищо не говорятъ за себе си. Казвамъ: дали свѣтътъ е добрѣ създаденъ или не, не се занимавайте съ тия въпроси. Говорете за себе си! Не ставайте сватове на хората, не се наемайте да ги жените! Всѣки човѣкъ е въ състояние самъ да се ожени. Работата на ученика не седи въ това да жени учителя си. Учительтъ, който го учи, самъ може да се ожени. Защо учительтъ изпраща своя ученикъ да го сватосва? —Той искалъ да му даде единъ урокъ, и по този начинъ да го изпита. Учителката пъкъ казва на ученика: „Нзъ не мога да се оженя за учитель, който изпраща своя ученикъ да го сватосва“. Питамъ: кой ще ни покаже сега пжтя? Дѣцата ли ще дойдатъ? Синсветѣ ли ще учатъ бащитѣ си? Дъщеритѣ ли ще учатъ майкитѣ си? Ученицитѣ ли ще учатъ учителитѣ си? Ние ли ще учимъ Бога, какво трѣбва да прави? Нѣкой пита: защо Господъ създаде свѣта? Казвамъ: азъ ще ви отговоря, защо Господъ създаде свѣта, но вие ми кажете, защо страдате отъ ставенъ ревматизъмъ, защо имате невралгия въ лѣвото полушарие на мозъка си, защо сте кжсогледъ, защо сърцето ви е пълно съ умраза и т. н.? Дко можете да отговорите на тѣзи въпроси, вие имате положителна
философия въ живота си. Човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ за всичко това, не е достатъчно само да каже, че така е роденъ. Той требва да прѣвърне тия отрицателни величини въ положителни.Всѣка положителна и отрицателна величина въ свѣта има свой произходъ. Яко между двама души се зароди умраза, има причини за това. Умразата се ражда между двѣ еднакви величини съ еднакви стремежи, но въ противоположни посоки,. Напримѣръ, двѣтѣ голѣми плочи на зем.ята се движатъ въ противоположни посоки, като се стремятъ къмъ екватора, при което се произвежда това голѣмо сътресение на земнитѣ пластове. Силитѣ на тѣзи двѣ плочи сж въ голѣма вжтрѣшна борба помежду си. Слѣдователно, когато двама души се •движатъ отъ своитѣ полюси къмъ екватора, непрѣменно ще се създаде вжтрѣшна умраза, едно вжтрѣшно сътресение. „Гласъ на метежъ иде отъ града; гласъ отъ храма“. Нко съврѣменнитѣ религиозни хора се помолятъ и землетресението спре, тѣ ще кажатъ на проститѣ и на нерелигиознитѣ хора: „Виждате ли, щомъ се помолихме ние, и землетресението се прѣкрати. Нко не бѣхме ние, положението ви щѣше да бжде лошо. Затова, вие трѣбва да ни слушате“. — Не е така. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ трѣбва да бжде самъ за себе си свещеникъ и да се моли на Бога. Това изисква новата религия! Това изисква разумниятъ животъ! Мнозина казватъ: „Ние сме учени хора, не е достойно за насъ да се молимъ.“ Казвамъ: който не се моли, не може да се нарече човѣкъ. Слѣдъ землетресението, нѣкой ученъ обяснявалъ на слушателитѢ си, какъ става землетресението, кои сж причинитѣ за зем,летресенията и т. н.. Той разказвалъ, какъ се огъвали пластоветѣ, но въ този моментъ станало землетресение, и този ученъ пръвъ избѣгалъ навънъ и казалъ: „Божия работа е това!“ Защо избѣгалъ навънъ? — Отъ страхъ. Сега, азъ ви говоря, и вие ме слушате,
14 но знаете ли, дали ще има землетресение, или нѣма да има? Ако този часъ стане едно силно землетресение. вие ще останете ли тукъ да ме слушате, или ще избѣгате вънъ? Ако землетресението е отъ първа и най-много до пета степень, може да ме слушате, но ако е отъ шеста до девета степень, не зная колко души биха останали да слушатъ бесѣдата. Вие ще питате: дали ще има още землетресения, или нѣма да има? — Опрѣдѣлено е, дали ще има землетресение, или нѣма да има. Ако ви кажа, че зная това, веднага ще ме питате какво зная, ще ставатъ ли още землетресения, или нѣма да ставатъ? Който знае това нѣщо положително, той е тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Нѣкога вънъ има силенъ вѣтъръ, но азъ, зная, че той ще прѣстане слѣдъ половинъ часъ. Хората бѣгатъ, криятъ се, азъ седя тихъ и спокоенъ, наблюдавамъ врѣмето. Другъ пжть вали силенъ дъждъ, излива се като изъ ведро. Всички хора тичатъ, криятъ се подъ стрѣхи, подъ дървета. Азъ излизамъ, не взимамъ чадъръ съ себе си. Които ме виждатъ, че излизамъ безъ чадъръ, чудятъ се, казватъ: липсва нѣщо на този човѣкъ! Обаче, не се минаватъ и десеть минути, и дъж. дътъ спира. Другъ пжть деньтъ е горещъ, не се седи вънъ. Азъ излизамъ, взимамъ си дреха, чадъръ, а хората сж леко облѣчени. Слѣдъ малко врѣме на небето се явяватъ тъмни облаци, започва да вали, и врѣмето се изстудява. Азъ прѣдвиждамъ, какво ще бжде врѣмето. Единъ мой приятель ми разправяше слѣдното: „Единъ день излизамъ на разходка съ единъ свой познатъ, ученъ човѣкъ, който минаваше за астрономъ. По едно врѣме отъ западъ се зададе единъ тъменъ, черенъ облакъ. Питамъ своя познатъ: „Какъ мислишъ, :;ще вали ли дъждъ? — Да, ще вали и хубаво ще ми измокри. Казвамъ му: „Не, нѣма да вали, защото има едно условие, което ще попрѣчи на облажа. — Кое е това условие? — Понеже мѣсечина
15' та е пълна, тя ще раздѣли облака на двѣ — едната половина ще отиде на югъ, а другата половина на сѣверъ и нѣма да капне нито една капка дъждъ. И наистина, слѣдъ малко облакътъ се раздвои и не валѣ. По-нататъкъ азъ не му обяснихъ причинитѣ за това явление, но му обърнахъ внимание върху факта, че съврѣменнитѣ хора не познаватъ всички явления, които ставатъ въ природата. Когато въ врѣме на пълнолуние по небето има дъждовни облаци, дъждътъ закъснява съ 24 часа. Луната произвежда извѣстни колебания въ воднитѣ капки.“ Казвамъ: жизотътъ, който прѣкарваме на земята, и условията, които Богъ ни е далъ, трѣбва да се използуватъ разумно. Всички хора трѣбва да знаятъ, че благата, които иматъ, сж дадени отъ Бога. Нещастията, страданията въ свѣта сж допуснати пакъ отъ Бога. Въ края на краищата, обаче, всѣки човѣкъ ще разбере, че Божията Любовь седи надъ всички страдания и нещастия, както и надъ злото въ свѣта. Ето защо, всѣки, който отива при Бога, получава двоенъ дѣлъ. Ако кракътъ .му е счупенъ, Богъ ще каже: „Дайте му по-хубавъ кракъ“! Ако окото му е извадено, Той ще каже: „Дайте му по-хубаво око!“ Любовьта всѣкога дава на човѣка повече, отколкото той е изгубилъ. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по-добрѣ е за Божественото въ него. Хооа, които сж -страдали повече, сж по-благородни отъ тия, които •не сж страдали толкова.. Питамъ: коя земя е по-добра: ораната или неораната? Кой хлѣбъ е похубавъ: омѣсениятъ или неомѣсщиятъ? Кой плодъ е по-вкусенъ: зрѣлиятъ или незрѣлиятъ? Като знаете тия факти, защо искате нѣща, които днесъ не сж полезни за васъ? Защо искате щастие, богатство, когато тия нѣща нѣма да ви ползуватъ? Богатството на човѣка седи въ любовьта, която той може да прояви въ даденъ случай къмъ нѣколко лица. Ако единъ човѣкъ още, като стане сутринь, може да обикне десеть души изъ цѣлия свѣтъ, съ всич
16 кото си сърце, той може да стане богатъ. Ако човѣкъ може да обикне десеть души, както трѣбва,той може да стане и ученъ. Слѣдователно, нашиятъ успѣхъ въ свѣта зависи отъ любов ьта, която проявяваме къмъ другитѣ. Любовьта е динамическа сила, която може да прѣустрои човѣшкото тѣло, човѣшкото сърце, човѣшкия умъ и човѣшката воля. Казва се въ Писанието: „Ще имъ дамъ нови сърца“. Каменното, жестокото сърце на съврѣменния човѣкъ трѣбва да се видоизмѣни, да придобие нова, по-хубава, по-финна материя. Божественото Слово, ксето слушате всѣки день, трѣбва да стане за всички хора жива, положителна наука. Постигне ли ви нѣкакво нещастие или страдание, трѣбва да знаете, какъ да си помогнете. Намѣрите ли се прѣдъ нѣкой неразрѣшенъ въпросъ, веднага трѣбва да направите връзка съ по-висши и разумни същества отъ васъ, отъ които да получите отговоръ на въпроса. Вие трѣбва да бъдете напъ.» но убѣдени въ това, дали правилно сте направили тази връзка. Често ви говоря за невидимия свѣтъ, но вие убѣдени ли сте въ неговото съществуване? Имате ли радио въ себе си, вие ще можете да се разговаряте съ съществата отъ този свѣтъ и нѣма да се съмнявате въ това, което ви' се говори. Лзъ не говоря за обикновеното радио,съ което съврѣменнитѣ хора си служатъ, но подразбирамъ вътрѣшното радио, което всѣки човѣкъ има, но трѣбва да го раззие, за да може да се ползува отъ него. Съобщенията съ това радио не могатъ да ставатъ всѣкога, когато човѣкъ пожелае. Соломонъ е казалъ: „За всѣко нѣщо въ свѣта има опрѣдѣлено врѣме“. Същиятъ законъ се отнася и за радиото, съ което хората си служатъ днесъ. Има редъ причини, които прѣпятствуватъ на хората да се съобщаватъ съ това радио, когато искатъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който иска да развие или възстанови дѣятелностьта на своето духовно радио, най-първо трѣбва абсолютно да
17изключи съмнѣнието отъ себе си. Изключи съмнѣнието, хората ще чуватъ гласове отъ димия свѣтъ, ш,е могатъ да се разговарят ь ангелитѣ. ли се.: невии съ чуятъ Днесъ учените хора правятъ опити да гласа на атомитѣ. Съ помощьта на микрофонитѣ, които усилватъ звука три милиарда пжти, тѣ сж успѣли да доловятъ гласа на атомитѣ. По сжщия начинъ ще чуятъ и гласа на микробитѣ. Бдинъ день съ още по-усъвършенствувани микрофони, ученитѣ хора ще успѣятъ да чуятъ мелодичния гласъ на ангелитѣ, на светиитѣ, на гениитѣ отъ другия свѣтъ. Мнозина ще кажатъ: тия работи не сж за насъ. Кои работи сж за васъ? Rko вие сте богатъ човѣкъ, който има въ касата си 1U.UUU златни монети и всѣка сутринь ги прѣброява, послѣ заключва въ касата и на другия день повтаря сжщото, какво ще спечелите отъ тѣзи пари? Нрѣзъ цѣлия си животъ броите тѣзи пари, въздъхвате прѣдъ тѣхъ, радвате имъ се, но тѣ пакъ си оставатъ 10,000 монети. Дко вие прѣзъ цѣлия си животъ сте мислили, какъ да приложите Божията Любовь и Божията Мждрость и сте намѣрили начинъ, какъ да се съобщавате съ невидимия свѣтъ, вие сте разрѣшили вече една отъ задачит на своя животъ. Това ще ви повдигне прѣдъ лицето на Бога и ще израстете прѣдъ собственитѣ си очи. Че другитѣ хора висчитатъ глупавъ, невѣжа—това нищо не значи. Вие знаете, че имате такова изкуство, каквото другитѣ хора нѣматъ. Какво по-хубаво отъ това, човѣкъ да намѣри магическата пржчица и да се движи съ нея навредъ изъ свѣта? Като срещнете такъвъ човѣкъ, ще го питате: дѣ живѣешъ? Дѣто очитѣ ми видятъ, дѣто Богъ ми е опрѣдѣлилъ. — Гладенъ не. ходишъ ли? — Не. ос кога съмъ ситъ. Дрехи за обличане имашъ ли. — .Имамъ, каквито пожелая и когато пожелая. Какъ постигашъ всичко това? — Съ магическата-си пржчица. Удрямъ съ нея, и веднага прѣдъ мене, се изпрѣчва голѣмъ, хубавъ палатъ, олъза
18 вжтрѣ, измия се, прѣоблѣка се, стопля се, нахраня се и отново удрямъ съ пржчицата. Палатътъ изчезва. Неприятели имашъ ли?— Нѣмамъ. Ями приятели имашъ ли? Имамъ. Докато магическата пржчица е въ ржката ми, всички добри хора сж съ мене. Изгубя ли тази пржчица, изгубвамъ всички приятели. Тогава всички хора ми ставатъ неприятели. И ако нѣкой човѣкъ се оплаква, че е нещастенъ, че изгубилъ приятелитѣ въ живота си, казвамъ: този човѣкъ е изгубилъ своята магическа пржчица. Когато Мойсей бѣше на Синайската гора и слѣзе отгамъ съ скрижалитѣ, върху които бѣха написани Божиитѣ заповѣди, Богъ му каза: „Ще пазишъ тѣзи скрижали да не се счупятъ. Не ги ли опазишъ, свѣтътъ ще изпадне въ голѣми нещастия и изпитания, а ти самъ ще се намѣришъ въ чудо“. Обаче, Мойсей не можа да издържи на тази запозѣдь. Когато слѣзе отъ Синайската гора и отиде между своя народъ, той видѣ, че въ негово отсжтствие евреитѣ си бѣха направили свой идолъ — златно теле —и скачаха наоколо му. Мойсей бѣше голѣмъ патриотъ. Душата му се наскърби отъ постжпката на евреитѣ, че бѣха изневѣрили на Бога, затова хвърли скрижалитѣ и ги строши. И тъй, тия двѣ плочи, за коиго ученитѣ казватъ, че се движатъ и отиватъ къмъ екватора, за да се намѣстятъ, това сж плочигѣ на Мойсея, които той строши. Сега се пише новъ законъ на земята. Мойсей повторно иде на земята, носи двѣтѣ плочи, за да ги възстанови, да покаже прѣдъ свѣта написанитѣ отъ памти-вѣка Божии закони, Божии заповѣди. Щомъ се възцарятъ Божиитѣ закони на земята, тя ще прѣстане да се тресе. Питамъ: какво ще кажатъ ученитѣ хора на това отгорѣ? Каквото и да кажатъ тѣ, свѣтътъ трѣбва да знае, че двѣтѣ плочи, за които говорятъ съврѣменнитѣ учени, това сж двѣтѣ плочи на Мойсея, скрижалитѣ, които той строши. Когато тѣзи двѣ плочи се съединятъ и отидатъ къмъ ек
19 ватора, земята вече нѣма да се тресе. Екваторътъ прѣдставлява Божия законъ великата Божия Любовь. На първата плоча Богъ пише: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.“ На втората плоча Богъ написа всички граждански закони: „Не убий, не кради, не прѣлюбодѣйствувай и т. н.“. Казвамъ: сжщо така у всѣки човѣкъ има двѣ плочи, които се движатъ къмъ екватора, и отъ това движение ставатъ вжтрѣшнитѣ землетресения. Отъ редъ години се проповѣдва на съврѣменнитѣ хора, че въ свѣта ще станатъ коренни прѣобразования, отъ които всички хора, учени и прости, ще поумнѣятъ. Нѣма да остане човѣкъ въ свѣта, комуто дъската да не се намѣсти. Въ 20. глава на Откровението, 1 —2 стихъ се казва: „И видѣхъ, че слизаше отъ небето анелъ, който имаше ключа отъ бездната и верига голѣма въ ржката си. И улови змея, староврѣменната змия, който е дяволъ и сатана, и върза го за тисящи години“. Мнозина отъ религиознитѣ и ученитѣ хора намиратъ, че писаното въ тази глава, по врѣме и събития, съотвѣтствува на 20. вѣкъ. Днесъ свѣтътъ се управлява отъ Луцифера. Ннгелътъ, обаче, знае законитѣ на небето и на земята, затова хваща Луцифера и го вързва съ верига за тисящи години. Но той не седи миренъ: рита, чупи плочитѣ, разтръсва земята. Тъй щото, землетресението въ България показва, че дяволътъ се вързва. Нѣкои питатъ: кога ще прѣстане землетресението? — Когато завържатъ дяволътъ много добрѣ, да не може да рита, да не върши зло, да стане безопасенъ за хората. И сега, между многото теории за причинитѣ на землетресенията, имайте прѣдъ видъ и послѣдната, която ви казахъ. Ако знаете повече, това ще е добрѣ за васъ. Българитѣ казватъ: „Отъ много глава не боли“. Човѣкъ трѣбва да знае да съпоставя фактитѣ. При съпоставяне на фактитѣ, трѣбва да се спазва
20 слѣдния законъ: когато фактитѣ се съпоставятъ разумно, свѣтлина се произвежда. Не се ли съпоставятъ разумно, свѣтлина не се произвежда. Разумното съпоставяне на фактитѣ изисква вѣрность въ мислитѣ, при което се забѣлѣзва, че между всички явления въ свѣта сжществува тѣсна връзка. Това показва, че въ свѣта едноврѣменно работятъ разумни, сили', които се подчиняватъ на една Висша Разумна сила. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което става въ свѣта, не е произволно. То има сйое прѣдна значение, свой дълбокъ смисълъ. „Гласъ отъ Господа, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си“. Днесъ българитѣ, както и всички народи пО цѣлия свѣтъ, трѣбва да се научатъ да разбираТъ този гласъ и да Го слушатъ. Тъй щото, всички хора, които още се осмѣляватъ да лъжатъ и да крадатъ, или да не извършватъ службата си къмъ своя нарсдъ честно, ще бждатъ, като сатаната, вързани отъ ангела за тисящи години. Които не вѣрватъ, ще се увѣрятъ. Тѣ ще бждатъ свидѣтели на тия врѣмена и ще видятъ, че Богъ не позволява да се вършатъ прѣстжпления въ Неговия домъ. Братъ брата си не може да убива! Братъ сестра си не може да изнасилва! Синъ срѣщу баща си, или дъщеря срѣщу майка си не може да възстава! Есѣки, който иска да бжде „човѣкъ“ въ пълния смисълъ на думата, трѣбва да има свещено понятие за Бога. Дойде ли ви нѣкаква мисъль за Него, сърцето ви трѣбва изцѣло да трепне, а душата ви да се изпълни съ великата Негова Любовь. Погледнете ли къмъ небето, съ всички негови свѣтила, погледнете ли къмъ хората и къмъ всички живи сжш.ества, да почувствувате, че въ всичко това се проявява Божията Любовь, навредъ прониква Божиятъ Духъ. Нѣкой казватъ: ние искаме да видимъ Бога. — Какъ ще Го видите? Да допуснемъ, че вие жйвѣете покрай морето, и нѣкой вашъ приятель ви пише, че ще ви посѣти. Вие излизате на брѣга и •’отдалечъ наблюдавате съ бинокълъ приближава
21 не.то на параходаВиждате ли веднага вашия приятель? .— Не. Най-напрѣдъ виждате само дима на парахода. Послѣ едва забѣлѣзвате мачтата и най-послѣ виждате и парахода. Обаче, приятельтъ си още не виждате. Щомъ параходътъ спре на брѣга, вие виждате вече своя приятель. . Казвамъ: ние не виждаме никакво землетресение, отъ което съврѣменнитѣ хора се плащатъ. Ние виждаме нѣщо красиво, което иде въ свѣта. За ра умнитѣ ора землетресението е гласъ на Господа. Той говори сега въ България и по цѣлия свѣтъ. Землетресението въ България се прѣдизвиква отъ пристигането на единъ грамаденъ параходъ, съ грамадна енергия, който носи своето голѣмо благословение за българския народъ. Поне,же българитѣ сж малко своенравни, този параходъ иде, като великъ тѣхенъ Учитель, да ги поразтърси малко. Когато тѣ Го послушатъ и излравятъ живота си, земята ще се олегне, и ще се възстанови първоначалния редъ и порядъкъ. Землетресението е законъ, който възстановява хармонията въ свѣта, уравновѣсява противодѣйствувашитѣ сили на земята. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно се обърне къмъ Господа съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърце, и когато всички народи поотдѣлно се сбърнатъ къмъ Господа съ всичкото си сърце и съ всичкия си умъ, и когато най-послѣ цѣлото човѣчество се обърне къмъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце, съ всичката си душа и сила, тогава и землетресенията ще прѣстанатъ. Всички хора, всички народи съставляватъ едно цѣло. Докато всички живѣемъ въ това цѣло, еднакво ще познаваме Божия законъ, еднакво ще изпълняваме Неговата воля и въ резултатъ на това всички ще живѣемъ въ закона на свободата. Въ закона на цѣлото всѣки човѣкъ, всѣки народъ ще има възможность да се прояви отдѣлно, каточовѣкъ, като народъ, и да реализира всички красиви копнежи на своята душа отъ неза
22 помнени врѣмена на битието. Който иска да има домъ, ще има; който иска да има другари, ще има; каквото пожелае, ше го придобие; при това, всичко ще бжде направено отъ най-фина материя—нито ще се разваля, нито ще се изцапва и т. н. Ще кажете: „Това сж приказки отъ 1001 нощь.“ —Не, това не сж приказки. Това нѣщо може да стане още този моментъ, но всички ще трѣбва да напуснете тѣлата си и да излѣзете навънъ. Ако прѣди 2 ~ 3 години бѣха казали на чирпанлии и пловдивчани всички да излѣзатъ вънъ и да отправятъ една обща молитва къмъ Бога, не биха послушали, нѣмаше да излѣзатъ. Но сега, когато стана землетресението, вжтрѣ въ десеть секунди, всички излѣзоха навънъ. Защо? — Понеже Господъ говори сега. Ако не бѣха излѣзли, щѣха да осганатъ затрупани подъ кжщитѣ си. Страшно е живъ човѣкъ да бжде затрупанъ подъ земята! Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да знаешъ, че ти си затрупалъ подъ своята мисъль и своитѣ желания, всички блага, които Богъ ти е далъ, безъ да си ги из.толзуваль разумно. Нѣма по-.олѣмо блаженство отъ това, да съзнаешъ, че разумно си изпълнилъ всичко онова, за което си роденъ. И тъй, този е пжтьтъ, къмъ който трѣбва да се стремятъ всички добри хора. Всичко добро въ свѣта може да се постигне. Не мислете, че красивиятъ, добриятъ животъ иде отъ само себе си. Работа се изисква! Религиозниятъ човѣкъ работи чрѣзъ религията; учениятъ човѣкъ работи чрѣзъ науката. Обаче, както религията, така и науката сж само частично проявление на живота. Тѣ сж само частични вжтрѣшни връзки на цѣлохупния животъ. На небето, въ Божествения свѣтъ религия не сжществува. Тамъ сжществува само Любовь. Понеже Любовьта не може да се прояви на земята, затова на земята се проявява религията. И сега, ако искате да изпълните волята Божия, непрѣменно трѣбва да замѣстите религията съ Любовьта. Тогава всѣки, който ви обича, ще бжде свещеникъ
23 и служитель въ вашия храмъ. На този свещеникъ и служитель вие нѣма да плащате. Това разбираме ние подъ думитѣ: „Даромъ ще работите“. Даромъ ше работите, но въ името на Любовьта. Такъвъ е животътъ на разумнитѣ хора. Научите ли се да живѣете на земята съобразно законитѣ на Любовьта, нѣма да се минатъ много години, и ще ви задигнатъ въ другъ нѣкой свѣтъ. Послѣ и оттамъ ще ви задигнатъ, ще пжтувате каго пжтникъ отъ свѣтъ въ свѣтъ, дѣто ще прѣбивавате за малко врѣме. Земята е послѣдното ви жилище, затова върху нея ще си правите врѣменни кжщи. Вие ще се радвате на тия врѣменни кжщи, но като гледате небето, слънцето, мѣсеца и звѣздитѣ, ще знаете, че ви очаква жвотъ по-хубавъ, покрасивъ отъ земния. Да живѣете на земята, а да мечтаете за небето, това е истинската поезия въ живота. Казвате: „Ние искаме да бждемъ богати, да си поживѣемъ малко на земята.“ Живѣйте, както искате, но не забравяйте благата, които ви очакватъ въ небето. „Гласъ на метежъ иде отъ града“. Този гласъ на метежъ постоянно се чува отъ нѣкой хора. Обаче, отъ добритѣ хора не излиза този гласъ на метежъ. Нека прѣстане вече да се чува този гласъ на метежъ отъ града! „Гласъ отъ храма“. Нека и този гласъ отъ храма, гласъ на неразбории и смутъ въ сърцата, гласъ на разни религиозни възгледи, прѣстане да се чува! „Гласъ на Господа, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си“. Нека се чува гласа на Господа, Който туря всичко въ редъ и порядъкъ. Всички страдания на нашитѣ изически тѣла, всички изпитания и противорѣчия на нашитѣ сърца и умове, това е гласъгъ на Господа, Който казва: „Нека всички ваши мисли, чувства и желания въ живота ви вървятъ успоред о съ моя животъ! Прави правете пжтищата Господни!“ Бесѣда, държана отъ Учителя, на 6/V. 1928 г. София

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ГШЪ ОТЪ ГРШ София — 1928
ГЛАСЪ ОП ГРАДА София — 1928
Гласъ отъ града. „Гласъ на метежъ иде отъ града; гласъ отъ храма; гласъ на Гаспода, Който прави въздаяние на неприятелитѣ си.“) Като четете 66. глава отъ пророкъ Исаия, вие ще се прѣнесете въ врѣмето прѣди 2500 години. Въ шестия стихъ отъ прочетената глава се изтъкватъ три различни положения: „Гласъ на метежъ иде отъ града; гласъ отъ храма; гласъ отъ Господа, Който прави въздаяние на неприятелитѣ си“. „Гласъ на метежъ иде отъ града“. Градътъ прѣдставлява материалния свѣтъ, съвокупность отъ всички материални нужди, които произвеждатъ сегашното стълкновение между хората. „Гласъ отъ храма“. — Това е гласътъ на различнитѣ религии въ свѣта, които сж раздѣлили човѣчеството. Това е гласътъ на хора съ разни религиозни убѣждения, които разискватъ върху въпроса, кое вѣрую въ свѣта е най-право. „Гласъ отъ Господа, Който прави въздаяние на неприятелитѣ си“. — Този е гласътъ на възвишеното, на Божественото, което туря нѣщата въ редъ и порядъкъ. Сега, запримѣръ, Господъ говори въ България. По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ землетресенията. Който се интересува, какво нѣщо прѣдставляватъ землетресенията, ще знае, че Господъ говори чрѣзъ тѣхъ. Ученитѣ казватъ, че такова разтърсване на земята, каквото сега стана, се е случвало само единъ пжть досега. Тѣ не ),. Исаия 66:6
4 съобщаватъ, по кое врѣме е било първото разтърсване на земята, но казватъ, че нѣкога въ миналото е било първото силно разтърсване на земята и сега е второто. Такива пропуквания на земята, като сегашнитѣ, се случватъ едва втори, пжть. Сегашнитѣ пропуквания заематъ голѣми разстояния въ диаметъръ, а на дълбочина достигатъ. около 25 клм.. Като правя своитѣ изчисления, намирамъ, че грамадната енергия, която сегашното землетресение произведе, се равнява на число, съставено отъ единица и зО нули. Грамадна енергия се разви при това землетресение! Яко тази енергия се използува разумно, като електрическа енергия, тя би могла да движи всички фабрики въ свѣта, или би могла да освѣтява цѣлия свѣтъ въ продължение на 10,000 години. Яко българитѣ могатъ да я използуватъ разумно, тѣ биха могли да я изпратятъ по цѣлия свѣтъ и да станатъ найоогатъ народъ въ свѣта. Богъ ги осигурява за 10,000 години, но българитѣ сами трѣбва да разоератъ и съзнаятъ това благо, за да могатъ правилно да го използуватъ. Ония отъ тѣхъ, които пострадаха отъ землетресението, излѣзоха вънъ на палатки, треперятъ на дъжда и на студа и си казватъ: „Какво става? Какво значи това?“ Казвамъ: това е гласътъ на Господа. Отъ редъ години проповѣдници имъ говориха, тълкуваха имъ Словото Божие, казваха имъ, че идатъ врѣмена на изпитания, но тѣ не искаха да чуятъ, намираха, че тия проповѣдници били глупави, смахнати и т. н. Редъ учени имъ прѣдсказваха тия врѣмена, обаче, и за тѣхъ казваха, че тия учени нищо не знаятъ, докато най-послѣ Господъ имъ проговори и ги изпрати навънъ. Питамъ: сега въ коя църква ще се молятъ хората? — Нѣма църква, въ която могатъ да се молятъ. Въ коя джамия ще се молятъ? — И джамия нѣма, въ която могатъ да се молятъ. Страхъ ги е да влѣзатъ вжтрѣ. Въ коя наука ще вѣрватъ? — Нѣма наука, на която могатъ да уповаятъ. Запитватъ ученитѣ, профе
5 соритѣ, ще има ли още землетресения, или нѣма да има повече. Отдѣ ще знаятъ професоритѣ? -Сега Господъ разтръсва земята! Единственъ Той знае, кога ще има землетресение. Ученитѣ, за обяснение на землетресенията, изнесоха слѣдния фактъ: причината на землетресения а се крие въ грамадната енергия, която се произвежда отъ търкането на частицитѣ на двѣтѣ голѣми плочи, съ грамадни плоскости, които се движатъ една срѣщу друга. Едната плоча е наречена фино-скандинавско-сибирска и се движи отъ сѣверъ къмъ югъ; другата плоча е наречена африкано-арабскоиндустанска и се движи отъ югъ къмъ сѣверъ. Казвамъ: тази грамадна енергия не се произвежда отъ плочигѣ, но тѣ сами се движатъ, като ледени планини, отъ Божествена сила, отъ Божествена енергия. Тѣ се намиратъ въ обятията на тази сила и подъ нейния тласъкъ се движатъ въ двѣ противоположни посоки една на друга. Защо едната плоча се движи отъ сѣверъ къмъ югъ, а другата отъ югъ къмъ сѣверъ? — Желанието на цѣла Европа и на цѣла Азия е да бѣгатъ отъ полюситѣ и да отиватъ къмъ екватора. Ученигѣ хора трѣбва да направятъ изчисления, съ колко километра Европа се е отдалечила отъ полюса. Европа ще стане по-топълъ материкъ. И двѣтѣ плочи се движатъ къмъ екваторз. Това е символъ, знамение на врѣмето. Съврѣменниятъ човѣшки егоизъмъ, който е образувалъ високи снѣжни планини, е достигналъ вече върха на своето развитие. И тия снѣжни планини днесъ трѣбва да се стопятъ! И въ Писанието се казва, че всички ледени планини ще се стопятъ. За кои ледени планини се говори тамъ? — За леденитѣ планини, създадени отъ мислитѣ и чувствата на човѣшкия егоизъмъ. „Гласъ на метежъ иде отъ града“. — Това е гласътъ на човѣшкия стомахъ, който разрѣшава икономическия въпросъ, какво ще ядемъ и какво ще пиемъ, какъ ще се обличаме, въ каква кжща ще живѣемъ и т. н. Всичко това е необходимо, но
6 тия въпроси сж външни. Има важни, сжществени: въпроси, които стомахътъ не може ца разрѣши. „Гласъ отъ храма“. — Това е гласътъ на човѣшкото сърце. Всѣки човѣкъ иска да бжде обичанъ. Право е това. Защо? Когато човѣкъ е обичанъ, животътъ му добива смисълъ. Като обичашъ, ти осмисляшъ живота си; когато хората те обичатъ, тѣ осмислятъ твоя животъ. Това подразбира, че хората ти създаватъ условия да направишъ нѣщо. Заш.о е необходима обичьта за човѣ ка? — Обичьта е ограда на човѣшката градина, въ която хубавитѣ плодни дървета, посадени отъ памти-вѣка, ще могатъ да растатъ и да се развиватъ правилно. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, нищо не може да създаде. Обаче, не е достатъчно само да бждешъ обичанъ, но и ти самъ да обичашъ. Защо? — Да обичашъ другитѣ, значи да сѣешъ отъ тия хубави плодни дървета въ твоята градина. Какво ще се ползувашъ, ако градината ти е хубаво заградена, но не си посѣлъ въ нея нито едно плодно дръвче? — Тя ще бжде пълна съ тръне и бодили. Или, какво ще се ползувашъ, ако си посѣлъ въ градината си хубави плодни дръвета, но не е заградена? — Всички животни, които те заобикалятъ, всички противодѣиствуващи сили на твоето развитие ще влѣзатъ въ градината ти и ше изядатъ всичко. И тъй, сьврѣме-нитѣ народи въ цѣла Европа трѣбва да съзнаятъ, като главни фактори въ живота си, слѣднитѣ двѣ положения: всѣки народъ да проявява любовьта си къмъ другитѣ народи, но и тия народи отъ своя страна да проявяватъ любовьта си къмъ дадения народъ, Днесъ Богъ изпитва любовьта на европейскитѣ народи къмъ българитѣ, като имъ , казва: „Много е дадено на васъ, сега идете вие да помагате!“ . Съврѣменното човѣчество се нуждае стъ честни управници, отъ честно духовенство. Тѣ сж поставени , отъ Бога да управляватъ, да ржководятъ хората, затова носятъ на съвѣстьта си голѣма отговорность. Прѣд ь.
кого? — Има една власть въ свѣта, прѣдъ която тѣ ще даватъ отчетъ. Всички тия хора трѣбва да знаятъ, че тѣ не сж главнитѣ фактори въ свѣта. И за тѣхъ има затвори и сждилища, както и за обикновенитѣ хора. Нко нѣкой министъръ не изпълни длъжностьта си, както трѣбва, и за него има сждъ и затворъ; и той е отговоренъ за дѣлата си. Тѣ създаватъ едни закони, други анулир-' ватъ, но дохожда день, когато ще се намѣрятъ въ затвора, дѣто ще имъ кажатъ: „Опитайте сега върху себе си законитѣ, които вие сами създадохте!“ Да бждешъ министъръ въ нѣкоя държава, то е равносилно на това, да свършишъ уииверситетъ. Всѣки разуменъ министъръ трѣбва да знае, че е отговоренъ за своитѣ дѣла. Той трѣбва да знае още, че законитѣ, които създава, засѣгатъ и него самия. Проповѣдвашъ нѣкое учение. Ще знаешъ, че това учение засѣга и тебе. Всички философи — отъ миналото и настоящето — твърдятъ, че въ живота, между всички нѣща, съществува вжтрѣшна връзка. „Гласъ отъ Бога, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си“. — Това е гласътъ на Божественото, което говори въ всѣки човѣкъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да бжде честенъ и справедливъ! Да бждешъ честенъ, значи да служишъ на себе, си, на своята личность, на човѣшкото. Да бждешъ справедливъ, значи да служишъ на Божественото начало въ себе си, на Бога. Само така човѣкъ може да се ползува отъ благата, които Богъ му е далъ. За да може човѣкъ да опита благата, които храната му дава, той трѣбва да има здравъ стомахъ; за да може да опита благата, които облѣклото му дава, той трѣбва да има здраво тѣло. Какво е прѣдназначението на човѣшкия стомах.ъ? — Стомахътъ трѣбва добрѣ да смила храната и правилно да използува образуванмтѣ въ него хранителни сокове. Нко човѣкъ мисли, че трѣбва да яде за удоволствие, да стане пъленъ, той не е използуйалъ добрѣ своя стомахъ. Има хора, които
8 тежатъ 80 — 100 — 150, а понѣкога достигатъ и до 250 клгр. тежесть. Питамъ: защо имъ е толкова месо? Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е тежъкъ. Добрѣ е човѣкъ да бжде тежъкъ, но при дадени условия. Да бжде тежъкъ, когато ходи по земята, тази тежесть има смисълъ; но когато падне въ водата, тази тежесть е опасна. Още по-опасно е, когато нѣкой човѣкъ падне отъ високо, отъ нѣкой аеропланъ. Ако двама души съ различни тежести, единиятъ тежи 100 клгр., а другиятъ единъ грамъ — паднатъ отъ височина 5 — 10 клм. отъ нѣкой аеропланъ, кой отъ тѣхъ ще се избави отъ смъртьта? Разбира се, че онзи ще се избави, който тежи единъ грамъ. Когато се казва, че хората трѣбва да се обичатъ, ние подразбираме, че тѣ трѣбва да се облѣкатъ въ Божественъ животъ. Казвате: богатитѣ хора се обличатъ добрѣ. Богатството не седи само въ паритѣ. Тия богати хора не се считатъ за разумни само затова, че иматъ срѣдства, пари. Истински богати хора сж тия, които иматъ съдържание. Тѣхното богатство днесъ може да е въ потенциално състояние, но единъ день тѣ ще разполагатъ съ милиони. Тия хора, които цѣлъ животъ мечтаятъ за богатство, мязатъ на онзи циганинъ, който, като турилъ на главата си гърне съ млѣко за продань, започналъ да си мечтае: „Ще продамъ млѣкото и съ паритѣ, които спечеля, ще си купя яйца; отъ яйцата ще се излюпятъ пиленца. Като пораснатъ пиленцата, ще ги продамъ, и съ паритѣ отъ тѣхъ ще си купя една патица, която слѣдъ врѣме ще има малки патенца. Като пораснатъ патенцата, ще ги продамъ и съ спечеленитѣ отъ тѣхъ пари ще си купя единъ волъ. Слѣдъ врѣме и него ще продамъ и ще си купя единъ конь. Послѣ ще се облѣка хубаво, ще се кача на коня и по пжтя си ще срещна царската дъщеря, която ще се влюби въ мене. Ще се оженимъ, ще ни се родятъ дѣчица, които ще ни радватъ.“ Тъй увлеченъ въ мечтитѣ си, той подскочилъ, гърне
9 то съ млѣкото паднало отъ главата му и се счупило. Сега вече той останалъ по-бѣденъ, отколкото билъ по-рано. Хубаво нѣщо сж мечтитѣ, но други сж мечтитѣ на хора, родени богати, които разбиратъ сжщината на живота. Обаче, да мечтае човѣкъ, като този циганинъ, това е заблуждение. Има хора, които отпослѣ ставатъ богати, а има такива, които се раждатъ богати. Тия послѣднитѣ сж царски синове, които считатъ цѣлия козмосъ като условие за своето развитие. „Гласъ на Господа, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си.“ Като говоримъ за гласа на Господа, разбираме положението на разумнитѣ хора, които осмислятъ всички нѣща и отдаватъ право на всички сжщества. Не е достатъчно човѣкъ само да мисли правилно, но и да живѣе правилно; не е въпросътъ, дали живѣе добрѣ, или не живѣе добрѣ, важно е да живѣе. Благородството на човѣка седи въ това, да бжде справецливъ. Справедливостьта не подразбира строгость. Справедливиятъ човѣкъ е строгъ първо къмъ себе си и казва: „Язъ трѣбва да възприема Божията Любовь и отъ придобитото благо да дамъ и на своитѣ ближни.“ По този начинъ човѣкъ може да разчита и на любовьта на своитѣ ближни. Нѣкой пита: „Защо трѣбва да обичамъ?“ — За да оградишъ градината, въ която си сѣлъ. — Ями защо трѣбва хората да ме юбичатъ? — За да се създадатъ благоприятни условия за растежа на всичко, което си посѣлъ въ градината. Казвамъ: когато човѣкъ се проникне отъ тѣзи двѣ положения — да бжде обичанъ и да обича — той ще може да изяви Божията Любовь на земята. Тогава и Богъ ще живѣе въ всѣки човѣкъ. Дойде ли Божествената Любовь у човѣка, той е готовъ вече на' всички жертви, малки и голѣмиНе е ли готовъ човѣкъ на жертви за Бога, той ще се намѣри въ голѣми противорѣчия: ще се ражда и умира, ще бжде младъ и ще бстарѣва, ще изгубва смисъла на живота си и т. н. Живѣе
10 ли човѣкъ въ Божията Любовь, той постепенно1 се приближава къмъ закона на безсмъртието. Законътъ на безсмъртието поставя всички хора подъ еднакъвъ знаменатель. Когато при мене дойде нѣкбй мой приятель, азъ ше постжпя съ него тъй,както съ себе си: отъ моята чаша нѣма да пие, на моето легло нѣма да спи, отъ моето ядене нѣма да яде, но за моя приятель ще имамъ специална чаша, специално легло, специална храна — всичко ще бжде най-хубаво и приготвено специално за него. Колкото мои приятели дойдатъ, за всички ще имамъ специални чаши, завивки, легла, храна; и т. н. За всѣки мой приятель ще имамъ нови нѣща. Това изисква Божествениятъ животъ. Употрѣбите ли една чаша два пжти, ше чуете гласъ, който иде отъ града, гласъ на метежъ. Употрѣбите ли една чаша три пжти, ще чуете гласъ отъ храма. Употрѣбите ли най-послѣ една чаша четири пжти, ще чуете гласъ отъ Господа, Който ви казва, че не разбирате Неговитѣ закони. И тъй, когато съврѣменнитѣ хора се намѣрятъ въ противорѣчия, веднага започватъ да търсятъ Бога, като ходятъ по църкви, палятъ свѣщи и т. н. Обаче Богъ казва: „По този начинъ вие не може да разрѣшиге противорѣчията на вашия животъ. Вие трѣбва да измѣните чувствата и мислитѣ си“. —Какъ? — Като вървите паралелно съ моитѣ чувства и мисли и като постжпвате тъй, както азъ постжпвамъ. Днесъ всички живѣемъ въ Божията Любовь. Всичко, което виждаме на небето — слънцето, мѣсеца, звѣздитѣ — всичко това е проявената Божия Любовь, Която казва: „Нзъ създадохъ всичко заради васъ. Посѣйте най-красивото и най-великото въ своитѣ градини и ще се ползувате отъ всички Мои блага.“ Но какво казватъ на това отгорѣ съврѣменнитѣ хора? — Тѣ искатъ всичко да имъ се докаже. Ученитѣ хора ~ еколози, би;.лози астрономи и други — искатъ да имъ се докаже, че наистина цѣлата вселена е създадена отъ Бога и търсятъ, дѣ е Неговиятъ
11 прѣстолъ. Казвамъ: това е гласъ на метежъ, който иде отъ града. Много отъ съврѣйеннитѣ учени и философи сж хора на физическия животъ, хора на стомаха. Какво казватъ религиознитѣ?— Братство, братство, но сиренето трѣбва да се купува съ пари. Така е, паритѣ сж нужни въ жизота, нищо не се дава даромъ, но въ свѣта трѣбва да сжществува правилна обмѣна. Христосъ казва: „Даромъ сте приели, даромъ давайте!“ Това се отнася до благата, които ицатъ отъ Бога, но по отношение благата на хората,, трѣбва да сжществува правилна обмѣна. Има хора, които обичатъ само да взиматъ, а нищо не даватъ. Ние наричаме тия хора „щерни“. Въ този случай, имаме дза вида хора: щерни и извори. Ако нѣкой човѣкъ е щерна, въ него ще се налѣе извѣстно количество вода, която слѣдъ врѣме ш.е се излѣе и ш,е трѣбва отново да се пълни. Остане ли тази вода за по-дълго врѣме въ него, тя ше се развали. Ако пъкъ нѣкой човѣкъ е изворъ, той постоянно ше тече, и водата въ него винаги прѣсна ще бжде. Какво щастие, какъвъ животъ иматъ тия хора, които мязатъ на щерни? Тѣ се осигуряватъ, пълнятъ щернитѣ си съ вода, но до кога ще трае това осигуряване? Утрѣ заминатъ за другия свѣтъ и виждатъ, че никаква осигуровка не може да ги спаси. По този начинъ всѣки човѣкъ ще бжде повиканъ за другия свѣтъ и ше разбере, че съ своята философия не е придобилъ нищо. Единъ день българскиятъ царь попада между простото население нѣйдѣ изъ България, и една бабичка се приближава къмъ него и започва да се оплаква отъ положението си: „Сийко, много бѣдствуваме, рискуваме да умремъ отъ лишения и сиромашия.“ — Нищо, бабо, ще се оправи работата, не се безпокой! Ама ще измремъ отъ гладъ. Питамъ: за йо е този страхъ отъ смъртьта? Какво, лошо има въ това, че ще умремъ? Въпрбсътъ не седи въ това, че ще умремъ, но да умремъ като.
разумни същества, които могатъ да обичатъ и да бждатъ обичани, Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота на българскитѣ учители, случилъ се въ нѣкой отъ провинциалнитѣ градове. Единъ отъ учителитѣ въ този градъ изпраща свой ученикъ при учителката на сжщото училище, дѣто и той прѣподавалъ, да го сватосва. Ученикътъ отива при учителката и започва да и говори за добрината, за красотата на сво-я учитель и т. н. Учителката го изслушва и слѣдъ това го запитва: „Защо ми говоришъ за учителя си, а не говоришъ за себе си?“ Значи, учителката се влюбила въ ученика, а не въ учителя. Така и нашитѣ съврѣменни философи говорятъ за природата, за Бога, за всичко това, което не знаятъ, но нищо не говорятъ за себе си. Казвамъ: дали свѣтътъ е добрѣ създаденъ или не, не се занимавайте съ тия въпроси. Говорете за себе си! Не ставайте сватове на хората, не се наемайте да ги жените! Всѣки човѣкъ е въ състояние самъ да се ожени. Работата на ученика не седи въ това да жени учителя си. Учительтъ, който го учи, самъ може да се ожени. Защо учительтъ изпраща своя ученикъ да го сватосва? —Той искалъ да му даде единъ урокъ, и по този начинъ да го изпита. Учителката пъкъ казва на ученика: „Нзъ не мога да се оженя за учитель, който изпраща своя ученикъ да го сватосва“. Питамъ: кой ще ни покаже сега пжтя? Дѣцата ли ще дойдатъ? Синсветѣ ли ще учатъ бащитѣ си? Дъщеритѣ ли ще учатъ майкитѣ си? Ученицитѣ ли ще учатъ учителитѣ си? Ние ли ще учимъ Бога, какво трѣбва да прави? Нѣкой пита: защо Господъ създаде свѣта? Казвамъ: азъ ще ви отговоря, защо Господъ създаде свѣта, но вие ми кажете, защо страдате отъ ставенъ ревматизъмъ, защо имате невралгия въ лѣвото полушарие на мозъка си, защо сте кжсогледъ, защо сърцето ви е пълно съ умраза и т. н.? Дко можете да отговорите на тѣзи въпроси, вие имате положителна
философия въ живота си. Човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ за всичко това, не е достатъчно само да каже, че така е роденъ. Той трѣбва да прѣвърне тия отрицателни величини въ положителни. Всѣка положителна и отрицателна величина въ свѣта има свой произходъ. Ако между двама души се зароди умраза, има причини за това. Умразата се ражда между двѣ еднакви величини съ еднакви стремежи, но въ противоположни посоки. Напримѣръ, двѣтѣ голѣми плочи на зем.ята се движатъ въ противоположни посоки, като се стремятъ къмъ екватора, при което се произвежда това гблѣмо сътресение на земнитѣ пластове. Силитѣ на тѣзи двѣ плочи сж въ голѣма вжтрѣшна борба помежду си. Слѣдователно, когато двама души , се ‘движатъ отъ своитѣ полюси къмъ екватора', непрѣменно ще се създаде вжтрѣшна умраза, едно вжтрѣшно сътресение. „Гласъ на метежъ иде отъ града; гласъ отъ храма“. Ако съврѣменнитѣ религиозни хора се помолятъ и землетресението спре, тѣ ще кажатъ на проститѣ и на нерелигиознитѣ хора: „Виждате ли, щомъ се помолихме ние, и землетресението се прѣкрати. Ако не бѣхме ние, положението ви щѣше да бжде лошо. Затова, вие трѣбва да ни слушате“. — Не е така. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ трѣбва да бжде самъ за себе си свещеникъ и да се моли на Бога. Това изисква новата религия! Това изисква разумниятъ животъ! Мнозина казватъ: „Ние сме учени хора, не е достойно за насъ да се молимъ.“ Казвамъ: който не се моли, не може да се нарече човѣкъ. Слѣдъ землетресението, нѣкой ученъ обяснявалъ на слушателите си, какъ става землетресението, кои сж причинитѣ за зем,летресенията и т. н.. Той разказвалъ, какъ сеогъвали пластоветѣ, но въ този моментъ станалоземлетресение, и този ученъ пръвъ избѣгалъ навънъ и казалъ: „Божия работа е това!“ Защо избѣгалъ навънъ? — Отъ страхъ. Сега, азъ ви говоря, и вие ме слушате,
14 но знаете ли, дали ще има землетресение, или нѣма да има? Нко този часъ стане едно силно землетресение, вие ще останете ли тукъ да ме слушате, или ще избѣгате вънъ? /Ако землетресението е отъ първа и най-много до пета степень, може да ме слушате, но ако е отъ шеста до девета степень, не зная колко души биха останали да слушатъ бесѣдата. Вие ще питате: дали ще има още землетресения, или нѣма да има? — Опрѣдѣлено е, дали ще има землетресение, или нѣма да има. Ако ви кажа, че зная това, веднага ще ме питате какво зная, ще ставатъ ли още землетресения, или нѣма да ставатъ? Който знае това нѣщо положително, той е тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Нѣкога вънъ има силенъ вѣтъръ, но азъ, зная, че той ще прѣстане слѣдъ половинъ часъ. Хората бѣгатъ, криятъ се, азъ седя тихъ и спокоенъ, наблюдавамъ врѣмето. Другъ пжть вали силенъ дъждъ, излива се като изъ ведро. Всички хора тичатъ, криятъ се подъ стрѣхи, подъ дървета. Азъ излизамъ, не взимамъ чадъръ съ себе си. Които ме виждатъ, че излизамъ безъ чадъръ, чудятъ се, казватъ: липсва нѣщо на този човѣкъ! Обаче, не се минаватъ и десеть минути, и дъж. дътъ спира. Другъ пжть деньтъ е горещъ, не се седи вънъ. Азъ излизамъ, взимамъ си дреха, чадъръ, а хората сж леко облѣчени. Слѣдъ малко врѣме на небето се явяватъ тъмни облаци, започва да вали, и врѣмето се изстудява. Азъ прѣдвиждамъ, какво ще бжде врѣмето. Единъ мой приятель ми разправяше слѣдното: „Единъ день излизамъ на разходка съ единъ свой познатъ, ученъ човѣкъ, който минаваше за астрономъ. По едно врѣме отъ западъ се зададе единъ тъменъ, черенъ облакъ. Питамъ своя познатъ: „Какъ мислишъ, :;ще вали ли дъждъ? — Да, ще вали и хубаво ще ми измокри. Казвамъ му: „Не, нѣма да вали, защото има едно условие, което ще попрѣчи на облажа. — Кое е това условие? — Понеже мѣсечина
15’ та е пълна, тя ще раздѣли облака на двѣ — едната половина ще отиде на югъ, а другата половина на сѣверъ и нѣма да капне нито една капка дъждъ. И наистина, слѣдъ малко облакътъ се раздвои и не валѣ. По-нататъкъ азъ не му обяснихъ причинитѣ за това явление, но му обърнахъ внимание върху факта, че съврѣменнитѣ хора не познаватъ всички явления, които ставатъ въ природата. Когато въ врѣме на пълнолуние по небето има дъждовни облаци, дъждътъ закжснява съ 24 часа. Луната произвежда извѣстни колебания въ -воднитѣ капки.“ Казвамъ: жизотътъ, който прѣкарваме на земята, и условията, които Богъ ни е далъ, трѣбва да се използуватъ разумно. Всички хора трѣбва да знаятъ, че благата, които иматъ, сж дадени отъ Бога. Нещастията, страданията въ свѣта сж допуснати пакъ отъ Бога. Въ края на краищата, обаче, всѣки човѣкъ ще разбере, че Божията Любовь седи надъ всички страдания и нещастия, както и надъ злото въ свѣта. Ето защо, всѣки, който отива при Бога, получава двоенъ дѣлъ. Ако кракътъ му е счупенъ, Богъ ще каже: „Дайте му по-хубавъ кракъ“! Ако окото му е извадено, Той ще каже: „Дайте му по-хубаво око!“ Любовьта всѣкога дава на човѣка повече, отколкото той е изгубилъ. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по-добрѣ е за Божественото въ него. Хооа, които сж -страдали повече, сж по-благородни отъ тия, които не сж страдали толкова. . Питамъ: коя земя е по-добра: ораната или неораната? Кой хлѣбъ е похубавъ: омѣсениятъ или неомѣс ниятъ? Кой плодъ е по-вкусенъ: зрѣлиятъ или незрѣлиятъ? Като знаете тия факти, защо искате нѣща, които днесъ не сж полезни за васъ? Защо искате щастие, богатство, когато тия нѣща нѣма да ви ползуватъ? Богатството на човѣка седи въ любовьта, която той може да прояви въ даденъ случай къмъ нѣколко лица. Ако единъ човѣкъ още, като стане сутринь, може да обикне десеть души изъ цѣлия свѣтъ, съ всич
16 кото си сърце, той може да стане богатъ. Ако човѣкъ може да обикне десеть души, както трѣбва,той може да стане и ученъ. Слѣдователно, нашиятъ успѣхъ въ свѣта зависи отъ любов ьта, която проявяваме къмъ другитѣ. Любовьта е динамическа сила, която може да прѣустрои човѣшкото тѣло, човѣшкото сърце, човѣшкия умъ и човѣшката воля. Казва се въ Писанието: „Ще имъ дамъ нови сърца“. Каменното, жестокото сърце на съврѣменния човѣкъ трѣбва да се видоизмѣни, да придобие нова, по-хубава, по-финна материя. Божественото Слово, ксето слушате всѣки день, трѣбва да стане за всички хора жива, положителна наука. Постигне ли ви нѣкакво нещастие или страдание, трѣбва да знаете, какъ да си помогнете. Намѣрите ли се прѣдъ нѣкой неразрѣшенъ въпросъ, веднага трѣбва да направите връзка съ по-висши и разумни същества отъ васъ, отъ които да получите отговоръ на въпроса. Вие трѣбва да бъдете напъ.» но убѣдени въ това, дали правилно сте направили тази връзка. Често ви говоря за невидимия свѣтъ, но вие убѣдени ли сте въ неговото съществуване? Имате ли радио въ себе си, вие ще можете да се разговаряте съ съществата отъ този свѣтъ и нѣма да се съмнявате въ това, което ви' се говори. Лзъ не говоря за обикновеното радио,съ което съврѣменнитѣ хора си служатъ, но подразбирамъ вътрѣшното радио, което всѣки човѣкъ има, но трѣбва да го раззие, за да може да се ползува отъ него. Съобщенията съ това радио не могатъ да ставатъ всѣкога, когато човѣкъ пожелае. Соломонъ е казалъ: „За всѣко нѣщо въ свѣта има опрѣдѣлено врѣме“. Същиятъ законъ се отнася и за радиото, съ което хората си служатъ днесъ. Има редъ причини, които прѣпятствуватъ на хората да се съобщаватъ съ това радио, когато искатъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който иска да развие или възстанови дѣятелностьта на своето духовно радио, най-първо трѣбва абсолютно да
17изключи съмнѣнието отъ себе си. Изключи съмнѣнието, хората ще чуватъ гласове отъ димия свѣтъ, ш,е могатъ да се разговарят ь ангелитѣ. ли се невии съ чуятъ Днесъ ученитЬ хора правятъ опити да гласа на атомитѣ. Съ помощьта на микрофонитѣ, които усилватъ звука три милиарда пжти, тѣ сж успѣли да доловятъ гласа на атомитѣ. По сжщия начинъ ще чуятъ и гласа на микробитѣ. ѣдинъ день съ още по-усъвършенствувани микрофони, ученитѣ хора ше успѣятъ да чуятъ мелодичния гласъ на ангелитѣ, на светиитѣ, на гениитѣ отъ другия свѣтъ. Мнозина ще кажатъ: тия работи не сж за насъ. Кои работи сж за васъ? Ако вие сте богатъ човѣкъ, който има въ касата си iu,uuu златни монети и всѣка сутринь ги прѣброява, послѣ заключва въ касата и на другия день повтаря сжщото, какво ще спечелите отътѣзи пари? 11рѣзъ цѣлия си животъ броите тѣзи пари, въздъхвате прѣдъ тѣхъ, радвате имъ се, но тѣ пакъ си оставатъ 10,000 монети. Ако вие прѣзъ цѣлия си животъ сте мислили, какъ да приложите Божията Любовь и Божията Мждрость и сте намѣрили начинъ, какъ да се съобщавате съ невидимия свѣтъ, вие сте разрѣшили вече една отъ задачит на своя животъ. Това ще ви повдигне прѣдъ лицето на Бога и ще израстете прѣдъ собственитѣ си очи. Че другитѣ хора висчитатъ глупавъ, невѣжа—-това нищо не значи. Вие знаете, че имате такова изкуство, каквото другитѣ хора нѣматъ. Какво по-хубаво отъ това, човѣкъ да намѣри магическата пржчица и да се движи съ нея навредъ изъ свѣта? Като срещнете такъвъ човѣкъ, ще го питате: дѣ живѣешъ. Дѣто очитѣ ми видятъ, дѣто Богъ ми е опрѣцѣлилъ. — Гладенъ не ходишъ ли? Не. ос кога съмъ ситъ. Дрехи за обличане имашъ ли? — .Имамъ, каквито пожелая и когато пожелая. — Какъ постигашъ всичко това? — Съ магическата-си пржчица. Удрямъ съ нея, и веднага прѣдъ мене, се изпрѣчва голѣмъ, хубавъ палатъ, олѣза
18 вжтрѣ, измия се, прѣоблѣка се, стопля се, нахраня се и отново удрямъ съ пржчицата. Палатътъ изчезва. Неприятели имашъ ли?— Нѣмамъ. Ями приятели имашъ ли? Имамъ. Докато магическата пржчица е въ ржката ми, всички добри хора сж съ мене. Изгубя ли тази пржчица, изгубвамъ всички приятели. Тогава всички хора ми ставатъ неприятели. И ако нѣкой човѣкъ се оплаква, че е нещастенъ, че изгубилъ приятелитѣ въ живота си, казвамъ: този човѣкъ е изгубилъ своята магическа пржчица. Когато Мойсей бѣше на Синайската гора и слѣзе отгамъ съ скрижалитѣ, върху които бѣха написани Божиитѣ заповѣди, Богъ му каза: „Ще пазишъ тѣзи скрижали да не се счупятъ. Не ги ли опазишъ, свѣтътъ ще изпадне въ голѣми нещастия и изпитания, а ти самъ ще се намѣришъ въ чудо“. Обаче, Мойсей не можа да издържи на тази запозѣдь. Когато слѣзе отъ Синайската гора и отиде между своя народъ, той видѣ, че въ негово отсжтствие евреитѣ си бѣха направили свой идолъ — златно теле —и скачаха наоколо му. Мойсей бѣше голѣмъ патриотъ. Душата му се наскърби отъ постжпката на евреитѣ, че бѣха изневѣрили на Бога, затова хвърли скрижалитѣ и ги строши. И тъй, тия двѣ плочи, за коиго ученитѣ казватъ, че се движатъ и отиватъ къмъ екватора, за да се намѣстятъ, това сж плочигѣ на Мойсея, които той строши. Сега се пише новъ законъ на земята. Мойсей повторно иде на земята, носи двѣтѣ плочи, за да ги възстанови, да покаже прѣдъ свѣта написанитѣ отъ памти-вѣка Божии закони, Божии заповѣди. Щомъ се възцарятъ Божиитѣ закони на земята, тя ще прѣстане да се тресе. Питамъ: какво ще кажатъ ученитѣ хора на това отгорѣ? Каквото и да кажатъ тѣ, свѣтътъ трѣбва да знае, че двѣтѣ плочи, за които говорятъ съврѣменнитѣ учени, това сж двѣтѣ плочи на Мойсея, скрижалитѣ, които той строши. Когато тѣзи двѣ плочи се съединятъ и отидатъ къмъ ек
19 ватора, земята вече нѣма да се тресе. Екваторътъ прѣдставлява Божия законъ великата Божия Любовь. На първата плоча Богъ пише: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.“ На втората плоча Богъ написа всички граждански закони: „Не убий, не кради, не прѣлюбодѣйствувай и т. н.“. Казвамъ: сжщо така у всѣки човѣкъ има двѣ плочи, които се движатъ къмъ екватора, и отъ това движение ставатъ вжтрѣшнитѣ землетресения. Отъ р?дъ години се проповѣдва на съврѣменнитѣ хора, че въ свѣта ще станатъ коренни прѣобразования, отъ които всички хора, учени и прости, ще поумнѣятъ. Нѣма да остане човѣкъ въ свѣта, комуто дъската да не се намѣсти. Въ 20. глава на Откровението, 1 —2 стихъ се казва: „И видѣхъ, че слизаше отъ небето анелъ, който имаше ключа отъ бездната и верига голѣма въ ржката си. И улови змея, староврѣменната змия, който е дяволъ и сатана, и върза го за тисящи години“. Мнозина отъ религиознитѣ и ученитѣ хора намиратъ, че писаното въ тази глава, по врѣме и събития, съотвѣтствува на 20. вѣкъ. Днесъ свѣтътъ се управлява отъ Луцифера. Ннгелътъ, обаче, знае законитѣ на небето и на земята, затова хваща Луцифера и го вързва съ верига за тисящи години. Но той не седи миренъ: рита, чупи плочитѣ, разтръсва земята. Тъй щото, землетресението въ България показва, че дяволътъ се вързва. Нѣкой питатъ: кога ще прѣстане землетресението? — Когато завържатъ дяволътъ много добрѣ, да не може да рита, да не върши зло, да стане безопасенъ за хората. И сега, между многото теории за причинитѣ на землетресенията, имайте прѣдъ видъ и послѣдната, която ви казахъ. Ако знаете повече, това ще е добрѣ за васъ. Българитѣ казватъ: „Отъ много глава не боли“. Човѣкъ трѣбва да знае да съпоставя фактитѣ. При съпоставяне на фактитѣ, трѣбва да се спазва
20 слѣдния законъ: когато фактитѣ се съпоставятъ разумно, свѣтлина се произвежда. Не се ли съпоставятъ разумно, свѣтлина не се произвежда. Разумното съпоставяне на фактитѣ изисква вѣрность въ мислитѣ, при което се забѣлѣзва, че между всички явления въ свѣта сжществува тѣсна връзка. Това показва, че въ свѣта едноврѣменно работятъ разумни, сили', които се подчиняватъ на една Висша Разумна сила. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което става въ свѣта, не е произволно. То има сйое прѣдна значение, свой дълбокъ смисълъ. „Гласъ отъ Господа, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си“. Днесъ българитѣ, както и всички народи по цѣлия свѣтъ, трѣбва да се научатъ да разбираТъ този гласъ и да Го слушатъ. Тъй щото, всички хора, които още се осмѣляватъ да лъжатъ и да крадатъ, или да не извършватъ службата си къмъ своя нарсдъ честно, ще бждатъ, като сатаната, вързани отъ ангела за тисящи години. Които не вѣрватъ, ще се увѣрятъ. Тѣ ще бждатъ свидѣтели на тия врѣмена и ще видятъ, че Богъ не позволява да се вършатъ прѣстжпления въ Неговия домъ. Братъ брата си не може да убива! Братъ сестра си не може да изнасилва! Синъ срѣщу баща си, или дъщеря срѣщу майка си не може да възстава! Всѣки, който иска да бжде „човѣкъ“ въ пълния смисълъ на думата, трѣбва да има свещено понятие за Бога. Дойде ли ви нѣкаква мисъль за Него, сърцето ви трѣбва изцѣло да трепне, а душата ви да се изпълни съ великата Негова Любовь. Погледнете ли къмъ небето, съ всички негови свѣтила, погледнете ли къмъ хората и къмъ всички живи сжш.ества, да почувствувате, че въ всичко това се проявява Божията Любовь, навредъ прониква БожиятъДухъ. Нѣкой казватъ: ние искаме да видимъ Бога. — Какъ ще Го видите? Да допуснемъ, че вие жйвѣете покрай морето, и нѣкой вашъ приятель ви пише, че ще ви посѣти. Вие излизате на брѣга и •’отдалечъ наблюдавате съ бинокълъ приближава
21 нето на парахода. Виждате ли веднага вашия приятель?— Не. Най-напрѣдъ виждате само дима на парахода. Послѣ едва забѣлѣзвате мачтата и най-послѣ виждате и парахода. Обаче, приятельтъ си още не виждате. Щомъ параходътъ спре на брѣга, вие виждате вече своя приятель. Казвамъ: ние не виждаме никакво землетресение, отъ което съврѣменнитѣ хора се плащатъ. Ние виждаме нѣщо красиво, което иде въ свѣта. За ра умнитѣ ора землетресението е гласъ на Господа. Той говори сега въ България и по цѣлия свѣтъ. Землетресението въ България се прѣдизвиква отъ пристигането на единъ грамаденъ параходъ, съ грамадна енергия, който носи своето голѣмо благословение за българския народъ. Понеже българитѣ сж малко своенравни, този параходъ иде, като великъ тѣхенъ Учитель, да ги поразтърси малко. Когато тѣ Гопослушатъи изправятъ живота си, земята ще се олегне, и ще се възстанови първоначалния редъ и порядъкъ. Землетресението е законъ, който възстановява хармонията въ свѣта, уравновѣсява противодѣйствувашитѣ сили на земята. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно се обърне къмъ Господа съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърце, и когато всички народи поотдѣлно се сбърнатъ къмъ Господа съ всичкото си сърце и съ всичкия си умъ, и когато най-послѣ цѣлото човѣчество се обърне къмъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце, съ всичката си душа и сила, тогава и землетресенията ще прѣстанатъ. Всички хора, всички народи съставлява тъ едно цѣло. Докато всички живѣемъ въ това цѣло, еднакво ш.е познаваме Божия законъ, еднакво ще изпълняваме Неговата воля и въ резултатъ на това всички ще живѣемъ въ закона на свободата. Въ закона на цѣлото всѣки човѣкъ, всѣки народъ ще има възможность да се прояви отдѣлно, каточовѣкъ, като народъ, и да реализира всички красиви копнежи на своята душа отъ неза
22 помнени врѣмена на битието. Който иска да има домъ, ще има; който иска да има другари, ще има; каквото пожелае, ше го придобие; при това, всичко ще бжде направено отъ най-фина материя—нито ще се разваля, нито ще се изцапва и т. н. Ще кажете: „Това сж приказки отъ 1001 нощь.“ —Не, това не сж приказки. Това нѣщо може да стане още този моментъ, но всички ще трѣбва да напуснете тѣлата си и да излѣзете навънъ. Ако прѣди 2 3 години бѣха казали на чирпанлии и пловдивчани всички да излѣзатъ вънъ и да отправятъ една обща молитва къмъ Бога, не биха послушали, нѣмаше да излѣзатъ. Но сега, когато стана землетресението, вжтрѣ въ десеть секунди, всички излѣзоха навънъ. Защо? — Понеже Господъ говори сега. Ако не бѣха излѣзли, щѣха да осганатъ затрупани подъ кжщитѣ си. Страшно е живъ човѣкъ да бжде затрупанъ подъ земята! Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да знаешъ, че ти си затрупалъ подъ своята мисъл ь и своитѣ желания, всички блага, които Богъ ти е далъ, безъ да си ги използувал ь разумно. Нѣма по-: олѣмо блаженство отъ това, да съзнаешъ, че разумно си изпълнилъ всичко онова, за което си роденъ. И тъй, този е пжтьтъ, къмъ който трѣбва да се стремятъ всички добри хора. Всичко добро въ свѣта може да се постигне. Не мислете, че красивиятъ, добриятъ животъ иде отъ само себе си. Работа се изисква! Религиозниятъ човѣкъ работи чрѣзъ религията; учениятъ човѣкъ работи чрѣзъ науката. Обаче, както религията, така и науката сж само частично проявление на живота. Тѣ сж само частични вжтрѣшни връзки на цѣлохупния животъ. На небето, въ Божествения свѣтъ религия не сжществува. Тамъ сжществува само Любовь. Понеже Любовьта не може да се прояви на земята, затова на земята се проявява религията. И сега, ако искате да изпълните волята Божия, непрѣменно трѣбва да замѣстите религията съ Любовьта. Тогава всѣки, който ви обича, ще бжде свещеникъ
23 и служителю въ вашия храмъ. На този свещеникъ и служитель вие нѣма да плащате. Това разбираме ние подъ думитѣ: „Даромъ ще работите“. Даромъ ше работите, но въ името на Любовьта. Такъвъ е животътъ на разумнитѣ хора. Научите ли се да живѣете на земята съобразно законитѣ на Любовьта, нѣма да се минатъ много години, и ще ви задигнатъ въ другъ нѣкой свѣтъ. Послѣ и оттамъ ще ви задигнатъ, ще пжтувате каго пжтникъ отъ свѣтъ въ свѣтъ, дѣто ще прѣбивавате за малко врѣме. Земята е послѣдното ви жилище, затова върху нея ще си правите врѣменни кжщи. Вие ще се радвате на тия врѣменни кжщи, но като гледате небето, слънц-то, мѣсеца и звѣздитѣ, ще знаете, че ви очаква жвотъ по-хубавъ, покрасивъ отъ земния. Да живѣете на земята, а да мечтаете за небето, това е истинската поезия въ живота. Казвате: „Ние искаме да бждемъ богати, да си поживѣемъ малко на земята.“ Живѣйте, както искате, но не забравяйте благата, които ви очакватъ въ небето. „Гласъ на метежъ иде отъ града“. Този гласъ на метежъ постоянно се чува отъ нѣкой хора. Обаче, отъ добритѣ хора не излиза този гласъ на метежъ. Нека прѣстане вече да се чува този гласъ на метежъ отъ града! „Гласъ отъ храма“. Нека и този гласъ отъ храма, гласъ на неразбории и смутъ въ сърцата, гласъ на разни религиозни възгледи, прѣстане да се чува! „Гласъ на Господа, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си“. Нека се чува гласа на Господа, Който туря всичко въ редъ и порядъкъ. Всички страдания на нашитѣ , изически тѣла, всички изпитания и противорѣчия на нашитѣ сърца и умове, това е гласъгъ на Господа, Който казва: „Нека всички ваши мисли, чувства и желания въ живота ви вървятъ успоред о съ моя животъ! Прави правете пжтищата Господни!“ Бесѣда, държана отъ Учителя, на 6, V. 1928 г. София

~ 2 ~

За съдба дойдох

Неделни беседи / Единично издавани беседи

"За съдба дойдох", От книгата, "За съдба дойдох", Сила и Живот, единадесета серия (1928), Първо издание 1928 г., София, и Издание на
ИК "Жануа‶98", 2011г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ЗА СЖДБА ДОЙДОХ! 1 СОФИЯ — 1928
За сждба дойдохъ. „Дзъ за сждба дойдохъ на този свѣтъ,“) Тия Христови думи иматъ отношение само къмъ ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. По-добра дума въ български езикъ. която да изразява понятието „сждба, сждене“ нѣма. Да сждишъ човѣка, това се счита за голѣмо негово нещастие. Сждбата, обаче, има и друго прѣдназначение: тя рѣшава и благото на човѣка. Когато нѣкой бѣденъ човѣкъ е онеправданъ, сждбата, именно, рѣшава да му се даде правото. Сегашниятъ свѣтъ, въ своята цѣлокупность, е създаденъ върху едно велико начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки намь, има тѣсна връзка. Когато се говори за връзка, трѣбва да се знае, че връзка се прави между разумни явления. Всѣко явление има своя причина и послѣдствие. Ние можемъ да раздѣлимъ явленията на три категории: материални явления, въ проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение съ тѣхъ; духовни явления, въ проявлението на които съзнанието дѣйствува отвънъ. Напримѣръ, стрѣлката на часовника, която опрѣдѣля точно движението на земята, не съзнава това нѣщо. Тукъ съзнанието дѣйствува отвънъ. Часовникьтъ върши работата си правилно, безъ да съзнава, какво върши, но неговата работа се оцѣнява отъ други сжщества извънъ него, съ високо съзнание. Третата категория явления сж Боже). Йоана 9:39,
4 ствени, при които съзнанието участвува от вънъ и отвжтрѣ. Тѣ прѣдставляватъ сжщинскитѣ явления. Този родъ явления обединяватъ и материалнитѣ, и духовнитѣ явления въ себе си. Съврѣменната наука засѣга само двата рода явления — материалнитѣ, въ които съзнанието не участвува, и духовнитѣ, при които съзнанието участвува само отвънъ. Такова явление прѣдставлява работата на часовника, който дѣйствува автоматически: дрънка, буди господаря си. Дѣ е неговото съзнание? —Въ господаря му. Възъ основа на това, ученитѣ казватъ: всички хора сж автомати, тѣ извършватъ работитѣ си автоматически и слѣдъ като умратъ, всичко се свършва съ тѣхъ. Това казва и часовникътъ: ..Ако не ме нави ете, азъ. ще спра, нѣма да ви бжда полезенъ.“ Сега, въ тия врѣмена, които прѣживѣваме, всички хора се интересуватъ живо отъ това, какво, ще кажатъ ученитѣ за землетресението. За да на покажатъ своето невѣжество, ученитѣ казватъ, че ставали нѣкакви размѣствания на пластоветѣ, че огънь имало въ земята и т. нКазвамъ: така е, и размѣстване на пластоветѣ става, и огънь въ земята има, но сжщинската причина на землетресенията не е нито въ размѣстването на пластоветѣ, нито въ вжтрѣшния огънь на земята. Когато нѣкоя жена накладе огънь на огнището и тури отгорѣ тенджерата съ вода и месо да ври, питамъ: огъньтъ, отъ самосебе си ли се накладе? Тенджерата отъ самосебе си ли дойде? Месото отъ самосебе си ли влѣзе въ тенджерата? — Не, причината на всичко това се крие другадѣ. Така и много отъ съврѣменнитѣ учени, като ги питатъ, дали пакъ ще стане землетресение, тѣ казватъ: науката още не може съ положителность да прѣдскаже това. Сеизмографътъ опрѣдѣля само това, което е вече станало, близо или далечъ нѣкждѣ, но не може да прѣдскаже,, какво има да стане. Днесъ свѣтътъ се намира въ сжщото положе
5 гние, въ каквото нѣкога бѣ царь Навуходоносоръ, който сънува сънъ, но не можа да го запомни. Той извика всички мждреци отъ царството си да му го изтьлкуватъ, но никой не можа да стори това. И пророкъ Данаилъ се натъкна на сжщото противорѣчие, въ което изпаднаха всички мждреци на царь Навуходоносора. Обаче, у Данаила имаше мжжество, имаше вѣра. Той се обърна къмъ Господа, да му разкаже съна на царя. Съ молитвата си Данаилъ отиде да почерпи свѣдения отъ явленията на Божествения свѣтъ. Тия явления сж отъ Божественъ характеръ. Така трѣбва да постжпятъ и съврѣменнитѣ учени хора. Тѣ трѣбва да направять крачка напрѣдъ! Нека отправятъ своята молитва къмъ Бога, да Го помолятъ да имъ обясни причинигѣ на днешнитѣ явления. Тѣ се спиратъ прЬдъ вратата на Царството Божие jt философствуватъ. Не, врѣме е да се изтълкува съня на царя, да се изтълкуватъ новитѣ явления, които ставагъ въ живата разумна природа. Цѣлата европейска култура, всички съврѣменни хора сж се спрѣли прѣдъ материалния и духовния свѣтъ и не прѣдприематъ рѣшителна крачка напрѣдъ. Питамъ: защо ставатъ землетресенията въ България? Защо се вари месото на огъня? — Все трѣбва да има нѣкаква причина затова. Защо колятъ вола? — И затова има нѣкаква причинаЗащо умиратъ хората? — И затова има нѣкаква причина. Нѣкои казватъ: така е наредилъ Богъ. Не, Това не е философия. Дзъ, като чета свещенитѣ книги, въ които се говори за създаването на свѣта, абсолютно никждѣ не съмъ срещналъ да се говори за смъртьта. Въ Божествения езикъ думата смърть не сжществува. Хората сами създадоха тази дума. Тя сжществува само въ човѣшкия езикъ. Въ Божествения езикъ не сжществува и думата землетресение. И тази дума създадоха хората. Причината за землетресенията, въ коя и ща е часть на земното кълбо, сж всички живи
6 същества. Тѣ създаватъ землетресенията. Чудни сж хората, като търсятъ причината на землетресенията другадѣ, а не въ себе си. Отрицателнитѣ мисли, чувства и дѣйствия на хората влияятъвърху земята тъй, както експлозивнитѣ вещества, които, като турятъ подъ нѣкоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества, и всичко надъ тѣхъ хвърква изъ въздуха. Така се произвеждатъ и землетресенията Казвамъ: всички учени хора, слѣдъ като заминатъ за другия свѣтъ и нѣма какво да правятъ, слизатъ долу въ земята, на дълбочина 5—10—15 — 20 клм., и като намѣрятъ тамъ избухливитѣ вещества, запалватъ ги и казватъ: да става каквото ще съ България! Казвате: това научна теория ли е? — Толкова научна, колкото сж научни и теориитѣ на съврѣменнитѣ геолози. Ние можемъ. да опрѣдѣлимъ точно, ще стане ли землетресение въ София, или нѣма да стане. Землетресенията, които станаха въ Чирпанъ и Пловдивъ, по казаха, че тамъ нѣмаше десеть души праведни. Азъ имъ казвамъ това нѣщо въ очитѣ. Намѣрете десеть души праведни, и землетресението ще мине и ще замине, безъ да причини голѣми нещастия. Нѣма ли десеть души праведни, землетресението ще стане и голѣми нешастия ще причини. Тия десеть души праведници сж десеть опорни точки, които гарантиратъ извѣстна стабилность. Ако въ едно сражение нѣмаме разумни генерали, може ли това сражение да се спечели? Ако въ една държава нѣма десеть разумни управници, може ли тази държава да се оправи? Ако въ единъ университетъ нѣма десеть разумни, добри професори, може ли той да сжществува? Ако въ астрономията, като наука, нѣма десеть души учени хора, които да я подържатъ, може ли тя да се развива? Сега, въ тия врѣмена, ако ме слушате, найдобрѣ е човѣкъ да мълчи, да наблюдава явленията и да ги проучава. Отъ прѣди години още азъ
7 имахъ силно желание да избавя българитѣ отъ страданията, които днесъ дойдоха. И землетресението сПрѣ до София. Обаче, ако българитѣ не измѣнятъ поведението си спрѣмо небето, ако не се рѣшатъ да служатт, на Бога, страданията и изпитанията ще дойдатъ. Трѣбва да знаете, че на първо мѣсто духовенството е отговорно за тия катастрофи въ България. Слѣдъ това отговорностьта лежи върху управляващитѣ,' въ широкъ смисълъ на думата, и най-послѣ върху всички останали хора: учители, майки, бащи, млади и стари. И ако всички тия фактори въ свѣта не изпълнятъ волята Божия, ние не сме отговорни за нищо. Питамъ: какво може да се очаква отъ единъ нароцъ, поданицитѣ на който се изтрѣбватъ едни други помежду си? Какъвъ примѣръ даватъ българитѣ въ това отношение? Съ какво могатъ да се похвалятъ тѣ? Едно врЬме турцитѣ ги клаха и изтезаваха, и тѣ се оплакаха за това прѣдъ цѣла Европа. Но какъвъ отговоръ ще даде днесъ българскиятъ народъ прѣдъ Бога, като се изтрѣбватъ и колятъ сами помежду си? Казвате: еди-кой си човѣкъ не подържа държавата, обявява се противъ нея. Питамъ: какъ може този човѣкъ да се обявява противъ държавата , отъ която е единъ удъ? Какъ може краката ми да бждатъ мои врагове? Какъ може очитѣ ми да бждатъ мои врагове? Това не може да бжде, немислимо е! Българинъ на българинъ врагъ не може да бжде. Такъвъ е Божиятъ законъ! Всѣки, който каже противното, не говори Истината. Въпросътъ не е само за българитѣ, но и за всѣки човѣкъ, който се обявява противъ цѣлото човѣчество. Такъвъ човѣкъ е неговъ врагъ. Христосъ казва: ,,Взъ за сждба дойдохъ въ свѣта.“ Христосъ е дошълъ за сждба, да тури редъ и порядъкъ въ свѣта, да внесе разумно разбиране за живота. Нѣкои хора мислятъ, че свѣтътъ, както и цѣлата земя, е създадена само заради тѣхъ. Не, на първо мѣсто земята е създаде
8 на за Бога, на второ мѣсто — за ангелитѣ и на трето мѣсто — за насъ. Оттукъ ние извличаме три важни положения за насъ, а именно: цѣлото е създадено за главата, главата—за дробоветѣ, а дробоветѣ—за стомаха. Главата е Богъ, дробоветѣ сж ангелитѣ, а стомахътъ сме ние. Най-послѣ има и другъ единъ свѣтъ—свѣгътъ на дебелитѣ и тънкитѣ черва. Той е чистилището, адътъ. Всѣки човѣкъ носи този адъ въ себе си. Червата съставляватъ ада учовѣка, дѣто живѣять всички паднали и грѣшни духове, всички демони. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е адътъ и дѣ се намира той? Казвамъ: адътъ се намира въ червата на човѣка. Затова често казватъ за нѣкого: проклетъ е въ червата си! Ето защо, когато съврѣменната наука се заеме да лѣкува нѣкого, най-първо очиства стомаха и червата му. Празни ли сж червата на човѣка, лѣкуването му може да започне. Въ това отношение и всѣки народъ има глава, дробове, стомахъ и черва. И ако червата на нѣкой човѣкъ или на нѣкой народъ се задръстятъ, трѣбва ли да се рѣже главата му? Чудни сж хората съ своята философия! Ще ви приведа случая, станалъ още отъ найстари врѣмена, съ единъ българинъ. Той рѣшилъ да се ожени, избралъ и момата, но не знаепъ, какъ да разрѣши единъ важенъ въпросъсъ своята булка, която била неимовѣрно висока, около 2 Va метра. Въ това врѣме у българитѣ сжществувалъ обичаятъ да вървятъ съ изправени глави, да не се навежцатъ. Прѣзъ врата ли ще минаватъ, или дѣто и да е, главитѣ имъ трѣбвало да бждатъ изправени нагорѣ. Дошло редъ булката да влѣзе прѣзъ вратата на кжщата, дѣто живѣелъ момъкътъ. Какво било очудването на всички, когато вратата на кжщата се указала низка за булката! Какъ да влѣзе? Обичай е главата да не се навежда. И българинътъ, като циганина, трѣбвало да каже: ,,И чука си продавамъ, и чергата си продавамъ, но обичаятъ си не измѣнямъ.“ Всички започнали
9 да мислятъ, какво да направятъ, за да вкаратъ булката прѣзъ вратата. Като помислили, че трѣбва да се отрѣже главата й, за да я вкаратъ вжтрѣ, взели да плачатъ, да тжжатъ, каква ще е тази булка безъ глава. Приближава се найпослѣ при сватбаритѣ единъ старъ, разуменъ българинъ и имъ казва: „Азъще ви покажа начинъ, какъ да вкарате булката прѣзъ вратата, но ще ми позволите ли да се кача на врата й? — Позволяваме. Той се качилъ на врата й, и тя, безъ да ще, се навела. Тогава той казва на сватоветѣ: „Хайде, теглете сега булката навжтрѣ!“ Потеглили я тѣ, и булката влѣзла. Както виждате, по единъ простъ начинъ се прѣмахнапо нещастието, което щѣло да сполѣги тия стари българи. По сжщия начинъ и съврѣменнитѣ хора сж се възгордѣли, не навеждатъ глава, и казватъ: ние сме разрѣшили всички въпроси въ свѣта, никакъвъ Господъне сжществува, ние управляваме свѣта, ние имаме право да сѣчемъ глави, затова всѣки трѣбва да се подчинява на нашитѣ закони. Но землетресението дойде, качи се на гърба на българина и каза: теглете го сега вжтрѣ! Какво иска да ни каже днесъ землетресението? — Да злѣзете прѣзъ вратата на Царството Божие. Сега всички хора и народи седятъ прѣдъ тази врата и казватъ: обичай е да не си навеждаме главата, не можемъ да минемъ прѣзъ вратата, низка е за насъ. Казвате: много пострадахме отъ землетресението. Не, още не сте пострадали. Ако София пострада, тогава ще бжде лошото.• Засега страдатъ малко само краката и стомаха на България, •но главата трѣбва да се пази. Пострада ли главата на България, тогава ще бжде най-голѣмото нещастие. И азъ казвамъ днесъ на българския народъ: нека цѣла София излѣзе вънъ да се помоли на Бога. Защо чакатъ само на свещеницитѣ? Нека софиянци не чакатъ никакви православни свещеници, никави евангелски проповѣдници, нека сами излѣзатъ
10 подъ открито небе и да се помолятъ на Бога, да се обърнатъ къмъ Него, да видятъ, какъ Богъ ще ги послуша! Л тѣ седятъ и философствуватъ, дали има Богъ, или не; дали ще ги послуша Гой, или не. Тѣ отиватъ да питатъ ученитѣ хора, ще има ли землетресение, или не. Казвамъ: ако грѣшите, ще има землетресение; ако не грѣшите, ни какво землетресение нѣма да има. Когато евреитѣ разпнаха Христа, стана голѣмо землетресение, и завѣсата на храма се разкжса. Едно трѣбва да знаятъ съврѣменнитѣ хора'избиването на добритѣ хора винаги произвежда землетресения. Ние можемъ да обосновемъ това нѣщо научно. Какъ. именно, се обясняватъ землетресенията? — Тѣ сж резултатъ на отрицателнитѣ човѣшки мисли, чувства и дѣйствия. Човѣшката мисъль е въ състояние да измѣни лицето на земята. Въ това отношение, колективната мисъль на българитѣ е много силна, много активна. У българитѣ е складирана голѣмо количество разрушителна енергия. Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който се вижда резултатътъ на тази разрушителна енергия. Прѣди години въ варненската градина, край морето, бѣха поставили желѣзни пейки за сѣдане. Не се минаха и двѣ години слѣдъ това, тия пейки бѣха разрушени. Хората, които сѣдаха на тѣхъ, ги разрушиха безъ пила, безъ никакъвъ инструментъ. Какъ стана това? — Благодарение на излишната електрическа енергия у българитѣ, която е въ състояние да развинтва бурмитѣ. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Важно е, какво трѣбва да се прави днесъ. Често запитватъ: защо идватъ нещастия и страдания въ свѣта? Казвамъ: доказано е, че прѣзъвсички епохи на човѣчеството, страданията и нещастията сж идвали като резултатъ отъ прѣстжпване на Божественитѣ закони. Едно нѣщо, което знаемъ съ положителность е слѣдното: нѣма случай въ цѣлата история на човѣчеството да сж поРт1?Я.Цали хората, когато сж изпълнявали волята Бо
11 жия. И всички трѣбва да признаемъ, че българитѣ не живѣятъ, както трѣбва. Надъ тѣхната съвѣсть лежатъ редица грѣхове и прѣстжпления. Тѣ гониха гърцитѣ отъ България, биха ги, палиха имъ кж щитѣ и т. н. Азъ не ги сждя за това, небето ги сжди—и сждбата е започнала вече. Едно врѣме българитѣ бѣха измжчвани, бити, затваряни отъ турцитѣ, но не взеха поука отъ това положение. Нека знаятъ, че тѣ не сж невинни. Ще кажете: ами за гърцитѣ нѣма ли да дойде възмездие? — И за тѣхъ ще дойде. — Ами за сърбитѣ? — И за тѣхъ ще дойде. — Ами за англичанитѣ? — И за англичанитѣ ще дойде. — Ами за французитѣ? — И за французитѣ ще дойде. НЬма да остане народъ въ цѣла Европа, комуто справедливо да не се въздаде за дѣла~а! Въ втората глава отъ книгата на пророкъ Данаила се говори за съня на царь Навуходоносора, който бѣ възпроизведенъ и разтълкуванъ отъ пророка. Сънътъ, който царьтъ видѣлъ, бѣ слѣдниятъ: „Великъ образъ, на който главата бѣ отъ чисто злато, гжрдитѣ и мишцитѣ му — отъ сребро; коремътъ и бедрата му — отъ мѣдь; голенитѣ му — отъ желѣзо, а нозѣтѣ му — една часть отъ желѣзо и една отъ каль. Слѣдъ това се отсѣче камъкъ безъ ржцѣ и удари образа въ нозѣтѣ му, които бѣха отъ желѣзо и каль и ги съкруши. . . Камъкътъ, който удари образа, стана планина голѣма и изпълни всичката земя“. Краката на образа, направени отъ каль и желѣзо, прѣдставляватъ европейската култура. Голѣмиятъ камъкъ, който удари нозѣтѣ на този образъ и ги съкруши, прѣдставлява Божията сждба, разумното, което иде въ свѣта. Този голѣмъ камъкъ ще съсипе всички съврѣменни стари разбирания и схващания и въ науката, и въ обществения животъ и ще създаде нова наука, нови отношения, които ще почиватъ на здрава, положителна основа. И тъй, казвамъ: петната, които се явиха на
10 подъ открито небе и да се помолятъ на Бога, да се обърнатъ къмъ Него, да видятъ, какъ Богъ ще ги послуша! ft тѣ седятъ и философствуватъ, дали има Богъ, или не; дали ще ги послуша Той, или не. Тѣ отиватъ да питатъ ученитѣ хора, ще има ли землетресение, или не. Казвамъ: ако грѣшите, ще има землетресение; ако не грѣщите, никакво землетресение нѣма да има. Когато евреитѣ разпнаха Христа, стана голѣмо землетресение, и завѣсата на храма се разкжса. Едно трѣбва да знаятъ съврѣменнитѣ хора: избиването на добритѣ хора винаги произвежда землетресения. Ние можемъ да обосновемъ това нѣщо научно. Какъ. именно, се обясняватъ землетресенията? — Тѣ сж резултатъ на отрицателнитѣ човѣшки мисли, чувства и дѣйствия. Човѣщката мисъль е въ състояние да измѣни лицето на земята. Въ това отношение, колективната мисъль на българитѣ е много силна, много активна. У българитѣ е складирана голѣмо количество разрушителна енергия. Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който се вижда резултатътъ на тази разрушителна енергия. Прѣди години въ варненската градина, край морето, бѣха поставили желѣзни пейки за сѣдане. Не се минаха и двѣ години слѣдъ това, тия пейки бѣха разрушени. Хората, които сѣдаха на тѣхъ, ги разрушиха безъ пила, безъ никакъвъ инструментъ. Какъ стана това? — Благодарение на излишната електрическа енергия у българитѣ, която е въ състояние да развинтва бурмитѣ. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Важно е, какво трѣбва да се прави днесъ. Често запитватъ: защо идватъ нещастия и страдания въ свѣта? Казвамъ: доказано е, че прѣзъвсички епохи на човѣчеството, страданията и нещастията сж идвали като резултатъ отъ прѣстжпване на Божественитѣ закони. Едно нѣщо, коетознаемъ съ положителность е слѣдното: нѣма случай въ цѣлата история на човѣчеството да сж пострадали хората, когато сж изпълнявали волята Бо
11 жия. И всички трѣбва да признаемъ, че българитѣ не живѣятъ, както трѣбва. Надъ тѣхната съвѣсть лежатъ редица грѣхове и прѣстжпления. Тѣ гониха гърцитѣ отъ България, биха ги, палиха имъ кж щитѣ и т. н. Азъ не ги сждя за това, небето ги сжди—и сждбата е започнала вече. Едно врѣме българитѣ бѣха измжчвани, бити, затваряни отъ турцитѣ, но не взеха поука отъ това положение. Нека знаятъ, че тѣ не сж невинни. Ще кажете: ами за гърцитѣ нѣма ли да дойде възмездие? — И за тѣхъ ще дойде. — /Ами за сърбитѣ? — И за тѣхъ ще дойде. — /Ами за англичанитѣ? — И за англичанитѣ ще дойде. — /Ами за французитѣ? — И за французитѣ ще дойде. НЬма да остане народъ въ цѣла Европа, комуто справедливо да не се въздаде за дѣла~а! Въ втората глава отъ книгата на пророкъ Данаила се говори за съня на царь Навуходоносора, който бѣ възпроизведенъ и разтълкуванъ отъ пророка. Сънътъ, който царьтъ видѣлъ, бѣ слѣдниятъ: „Великъ образъ, на който главата бѣ отъ чисто злато, гжрдитѣ и мишцитѣ му — отъ сребро; коремътъ и бедрата му — отъ мѣдь; голенитѣ му — отъ желѣзо, а нозѣтѣ му — една часть отъ желѣзо и една отъ каль. Слѣдъ това се отсѣче камъкъ безъ ржцѣ и удари образа въ нозѣтѣ му, които бѣха отъ желѣзо и каль и ги съкруши. . . Камъкътъ, който удари образа, стана планина голѣма и изпълни всичката земя“. Краката на образа, направени отъ каль и желѣзо, прѣдставляватъ европейската култура. Голѣмиятъ камъкъ, който удари нозѣтѣ на този образъ и ги съкруши, прѣдставлява Божията сждба, разумното, което иде въ свѣта. Този голѣмъ камъкъ ще съсипе всички съврѣменни стари разбирания и схващания и въ науката, и въ обществения животъ и ще създаде нова наука, нови отношения, които ще почиватъ на здрава, положителна основа. И тъй, казвамъ: петната, които се явиха на
12 слънцето, имаха връзка съ землетресенията. Ние знаемъ, какво нѣщо е слънцето и защо ставатъ извѣстни пертурбации въ него. Слънцето е единъ разуменъ центъръ, но и земята прѣдставлява нѣщо разумно. Не само на повърхностьта на земята, но и въ вътрѣшностьта й живѣятъ разумни същества. Какво ще кажете на това отгорѣ? Какво ще кажатъ съврѣменнитѣ учени, ако имъ се каже, че като се проникне на дълбочина 1000 километра въ земята, ще се достигне до една празнина отъ около 1000 километра? Слѣдъ нея иде друга една топка, като малка земя, която се върти постоянно. Надъ тази топка живѣятъ други разумни същества. Кой може да опровергае тази теория? Който смѣе да я опровергае, ще му кажа да слѣзе долу, да провѣри. Ще кажете: нали долу има огънь? — Да, на дълбочина около 10С0 километра отъ земната повърхность има огънь, но този, въпросъ не ни интересува, За въ бъдеще ученитѣ хора ще знаятъ разни методи, какъ да слизатъ въ земята и ще могатъ да провѣрятъ тия истини. Ние не тълкуваме явленията безразборно, или както не съ въ дѣйствителность. Ние сме за Истината, споредъ която земята е великъ живъ организъмъ, въ който живѣе една възвишена разумна душа, съ съзнание, каквото има и човѣкътъ. Въ Писанието се казва, че когато земята не може да търпи съществата, които живѣятъ върху нея, тя започва да набръчква кожата си. Кожата е нейната кора, нейнитѣ пластове, които съ живи. Въ кората на земята дѣйствуватъ редъ сили, които ученитѣ хора наричатъ ..силови линии.“ Христосъ казва: ,,Взъ за съдба дойдохъ въ свѣта“. Вие трѣбва да знаете, че ако между васъ се намѣрятъ десеть души праведници, тѣ ще бъдатъ въ състояние да спасятъ София. Вко тия десеть души се намѣрятъ било въ православната църква, било въ евангелската църква, било въ еврейската църква, безразлично отъ коя църква ще бъдатъ, ние ще имъ благодаримъ. За насъ е
13 важно София да се спаси, да има десеть души богаташи, които да вложатъ своитѣ капитали въ Божествената банка, да кредитиратъ за София. Да не мислите, че праведнитѣ хора сж бѣдни. Не, бѣдниятъ човѣкъ не може да бжде праведенъ. Праведнитѣ хора сж дошли на земята да извършатъ нѣкаква специална работа и да придобиятъ опитность. Тѣ сж дошли отъ друга нѣкаква система и разполагатъ съ цѣлата земя — могатъ да живѣятъ тукъ, колкото години искатъ и, като си свършатъ работата, ще си отидатъ, отдѣто сж дошли. Богати сж праведнитѣ хора, Синове Божии сж тѣ! Всѣки човѣкъ, които е Синъ Божий, той има капитали, разполага съ цѣла слънчева система. Хората мислятъ, че праведницитѣ, светиитѣ сж бѣдняци, които се уециняватъ въ нѣкои пещери, или въ нѣкои гори и тамъ прѣкарватъ живота си въ постъ и молитва, а отъ врѣме на врѣме се срѣщатъ съ нѣкои хора и имъ прѣдсказватъ, колко души сж въ кжщи, колко отъ тѣхъ има живи, и колко умрѣли, богати ли сж или бѣдни, колко отъ овцитѣ имъ сж изгубени и т. н. Разказватъ имъ още за онзи свѣтъ, за наказанията и за благата въ свѣта и редъ други нѣща. Казвамъ: това е лесна работа. Така могатъ да прѣдсказватъ и всички врачки въ България, които гледатъ на кафе, както и всички обикновени мждреци. Въ София има двама такива видни гледачи на кафе. Тѣ взели своитѣ джезвета, спрѣли се нѣкждѣ прѣдъ Витоша и прѣдсказватъ, кому какво ще се случи. Обикновено този родъ гледачи могатъ да врачуватъ и прѣдсказватъ на всички, но не и на себе си. Тѣ не могатъ да прѣдскажатъ, какво ще се случи на самитѣ тѣхъ. Сждбата на българския народъ прѣдсказали, но своята не могли да прѣдскажатъ. Доколкото зная отъ тѣхнитѣ прѣдсказания, сждбата на България не е лоша. „Мзъ за сждба дойдохъ въ този свѣтъ“. Казвамъ: въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да сепробуди истинско желание да добиете Божестве
14 ното знание. Въ всѣки човѣкъ трѣбва да се събуди желание да има глава, т. е. да бжле свързанъ съ Бога, съ Мждростьта, да знае нѣщата, да изработи въ себе си единъ сеизмографъ. Сегашната наука не знае, какво има да се случи, тя не може да прѣдсказва събитията съ положителность. Божествената наука може да прѣдсказва всичко. Отъ двѣ-три години насамъ азъ постоянно говоря за землетресенията, за събитията, които прѣдстоятъ да дойдатъ. Азъ имамъ точни данни за тия нѣща, които станаха, както и за тия, които ще станатъ за въ бждеще. Казвате: не трѣбва да се говори на хората така, да не се плашатъ. Да, нѣма защо да се плашатъ хората, но казвамъ: има една наука, споредъ която нѣщата сж точно опрѣдѣлени, но тя не е фатална наука. Споредъ тази наука, при извѣстни условия, нѣкой страдания и злини могатъ да се отстранятъ, или да се отложатъ, а могатъ и да се ускорятъ — това зависи отъ живота на хората. Единъ домъ може да се разруши, а може и да се съградиЕдинъ народъ може да се разруши, а може и да се създаде. Това е въ ржцѣтѣ на самия народъ, въ ржцѣтѣ на неговитѣ управници. Казвамъ: въ свѣта, обаче, трѣбва да има абсолютна справедливость! Въ България трѣбва да има идеална справедливость! Въ българскитѣ затвори не трѣбва да остане затворенъ нито единъ праведенъ човѣкъ. И най-послѣ, Правдата трѣбва да се приложи въ свѣта, да не остане нито единъ бѣденъ човѣкъ, който да си въздъхва, да се чувствува онеправданъ и да се пита: нѣма ли Господъ въ свѣта? Въ България не трѣбва да има бѣдни хора. Ние можемъ по десеть пжти на день да вдигаме ржцѣтѣ и да се молимъ, но тази молитва не хваща мѣсто. Праведникътъ, като се моли на Бога, трѣбва да иска отъ Него да му покаже, дѣ има нѣкоя страдална душа, за да й помогне. Това значи молитва! Щомъ намѣрите такава душа, ще й каже
15 те: не се обезсърдчавай, има животъ, има добри хора въ свѣта! Казвамъ: всѣки човѣкъ трѣбва да развива своето вжтрѣшно радио, да бжде въ прѣмъ контактъ съ невидимия свѣтъ. Цѣнна придобивка е днесъ радиото въ свѣта. То върши голѣма услуга на човѣчеството. Вземете примѣра съ двамата германски авиатори, които прѣлетѣха океана съ своя аеропланъ, но прѣтърпѣха една малка изненада: бензинътъ имъ се свърши, и тѣ Слѣзоха съ аероплана си на единъ леденъ островъ. Тѣ имаха на разположение радио. Веднага си послужиха съ него, и отъ Америка имъ пристигна помощь. Ако свѣтскитѣ хора правятъ това, нима духовнитѣ хора не могатъ да си послужатъ съ своето невидимо радио и да се обърнатъ за помощь къмъ Бога, къмъ Онзи, Който имъ е подарилъ животь? Щомъ сме въ връзка съ Бога, помощьта веднага ще дойде. Достатъчно е само да отправимъ своето радио къмъ Него. Кажемъ ли на Бога, че нашиять аеропланъ не работи, и помощьта отъ Него веднага ще пристигне. Слѣдователно, когато ви дойцатъ нѣкои малки нещастия, благодарете за тѣхъ, защото вие не знаете, какви по-голѣми нещастия би могло да ви се случатъ. Землетресението, което стана въ Пловдизъ на 18 априлъ, 9 ч. в. бѣше опрѣдѣлено да стане срѣдъ нощь, но това, което можахме да направимъ ние, бѣше да го ускоримъ, да стане 2—3 часа по-рано, за да се избегнатъ по-голѣмитѣ нещастия. Добритѣ хора въ България прѣдотвратиха голѣмитѣ нещастия. Ако имаше повече добри хора, тѣ съвсѣмъ щѣха да спратъ землетресението. Казвате: голѣмо нещастие ни сполетѣ. Не казвайте, че нещастието е голѣмо. Благодарете и за него! Ако разбирате смисъла на страданията и нещастията, ще видите, че тѣ сж едно благо за българския народъ. Философия е да разбирате смисъла на страданията! Благодарете, че Богъ
16 намали нещастието на България на /юоогь това, което бѣше прѣдвидено да дойде. Нко то бѣше дошло съ такава сила, съ каквато бѣше опрѣдѣпено, щѣше да помете всички хора: въ Чирпанъ и въ Пловдивъ нѣмаше да остане нито една жива душа. И всички села наоколо щѣха да бждатъ унищожени. Но Господъ каза. „Засега ?ия хора нека се стреснатъ малко тѣ сж още болни, не могатъ да издържатъ голѣми нещастия. ' Та казвамъ: тия страдания, които дойдоха въ България чрѣзъ землетресенията, сж голѣмо благо за българитѣ, да се стреснатъ малко, да прѣстанатъ ежбитѣ между тѣхъ, да се осмисли живота имъ, да изчезне различието между богати и бѣд ни и т. н.. Днесъ си богатъ, но утрѣ, като дойде землетресението и ти изгубишъ кжщата си, паритѣ си, дѣ ще отиде твоето богатство? Какво ни показва землетресението? — Че българитѣ трѣб ва да бждатъ демократични. Щомъ дойде землетресението, всички излѣзоха подъ открито небе, всички сж подъ общъ знаменательПрѣди нѣколко години още казахъ на българиТѢ да излизатъ сутринь да се молятъ на Бога подъ открито небе но тѣ казаха, че това било идолопоклонствог нѣмало защо да излизатъ прѣди изгрѣвъ на слънцето и т. н.. Не всички хора трѣова да гледатъ нагорѣ, да отправятъ ума и сърцето си къмъ Бога. Не, казвамъ, че не трѣбва да ходятъ на църква. Нека ходятъ на църква, но слѣдъ това да излѣзатъ подъ открито небе и тамъ още веднъжъ да се помолятъ на Бога. Направятъ ли това, никакво землетресеиие нѣма да дойде. Но ако тѣ се молятъ въ своитѣ църкви, както сега, още много землетресения ще доидатъ. Нзъ не казвамъ на българитѣ да съборятъ църквитѣ си Не, нека ги освѣщаватъ, но поне 4 о пжти прѣзъ годината да излизатъ сутринь рано подъ открито небе да се помолятъ на Бога, да / благодарятъ за живота, за здравето и за благо
17 действието, което имъ е далъ. бжде тѣхниятъ идеалъ! Такъвъ трѣбва да този, Нѣкой питатъ: какво е новото учение'5—Новото учение изисква да имашъ една възвишена идея, да живѣешъ за Бога, за своята глава, да имашъ здравъ мозъкъ, да бждешъ свързанъ съ bora, съ това, което не виждашъ. Послѣ, постепенно ще слизашъ къмъ това, което се оформява и наи-послѣ ще дойдешъ до хората и ще ги обикнешъ Ти не можешъ да обичашъ хората докато не обичашъ Бога. Защо?—Понеже Любовьта, като велика сила, иде отгорѣ. При това, за да обичашъ нѣкого, нужни сж условия. Този, когото ти обичашъ, не може да почувствува и възприеуовиГъ6°ВЬ’ аК° Нѣма Затова необходимитѣ условия. Прѣдставете си, че главата и краката на точи когото обичашъ, сж свързани съ едно ментеме Какъ ще говоришъ на този човѣкъ бовь? Какъ ще те разбере той? Какъ щс да те слуша? За да те слуша и разбере, ти трѣбва да освободишъ главата и краката му отъ менгемето, да му прочетешъ 5 глава отъ Исайя, да чуе какъ се изразява злото. J ’ за люще може И тогава, ако нѣкой те пита, има ли Господъ, или не, ще му кажешъ: ела, азъ ще ти покажа, има ли Господъ, или нѣма. Болниятъ какъ познава, дали има Господъ, или нма? Яко си лѣкарь, ще кажешъ на болния: ела съ менъ, азъ ще ти покажа, има ли г------- щ ми докажешъ? Господъ, или нѣма. —• Какъ ще , 1 ко вѣрвашъ, още сега ще бжТпяЪ излѣкУванъ; Господъ може да направи това, часа йУГеШЪ °ЛНИЯ НЯ Ф5 мѣстаи въ нѣколко часа той е здравъ, изправенъ на краката си — а вѣРвашъ въ Б°га? Вѣрвамъ. Какъ ще докажешъ на бѣдния, има ли Господъ, или нѣма? Н си богатъ, ще му кажешъ: ела при менъ азъ имамъ цѣръ противъ твоята болесть. Ще бутнешъ тукъ-тамъ, ще му помогнешъ и ще кажешъ: въ името Божие азъ ти давамъ това, отъ което се нуждаешъ. Докато човѣкъ е сиромахъ, казва: има
18 Господъ! Забогатѣе ли, казва: нѣма Господъ! Съврѣменнитѣ учени хора пъкъ се срамуватъ да признаятъ, че има Господъ. Азъ не говоря за този Господъ, който днесъ се проповѣдва. Ама ималонѣкакви противорѣчия въ свѣта. Тѣ сж послѣдствия отъ нашия животъ. Ако въ червата на хората се събиратъ много нечистотии, природата не е виновна затова. Ние, които сме яли повече, отколкото трѣбва, сами сме виновни. Ние не сме се въздържали, вслѣдствие на което става задръстване въ червата, и лѣкарьтъ като дойде, казва: ,,Очистително дайте на този боленъ!" Мислите ли, че въ другитѣ области на човѣшкия организъмъ не става задръстване? — Задръстване става и въ сърцето, и въ ума на човѣка, т. е. става подпушване на неговитѣ мисли и чувства. Та казвамъ: първото нѣщо, което се изисква отъ всѣки човѣкъ е да тури като основа въ живота си великата сила—Любовьта, и да може при най голѣмитѣ изпитания въ живота да изД1ржа. безъ да губи доброто разположение на душата и на духа си. Да запазишъ любовьта си, когато си богатъ, това всѣки може, но да я запазишъ при най-голѣмата мжчнотия и при найлошитѣ условия — това е изкуство. Напримѣръ, дойде нѣкое голѣмо землетресение. всички хора бѣгатъ, криятъ се — само човѣкътъ на Любовьта седи спокойно, не бѣга, не се крие. Днесъ хората бѣгатъ и безъ землетресения. Прѣди години, въ една отъ варненскитѣ църкви, на разпети петъкъ се събрали много хора. По едно врѣме се чува нѣкакво бучение, като землетресение, и единъ отъ присжтствуващитѣ извиква: „Землетресение!“ — всички хора отъ църквата хукватъ да бѣгатъ навънъ. Вь тази паника били изпотжпкани и избити около 20 души. Излизатъ вънъ — никакво землетресение. Тази паника се прѣдава по всички църкви въ Варна, като по радио, и всички хора избѣгали вънъ отъ църквитѣ. Та тѣзи отъ васъ, които иматъ ьъ себе си
19 свещената идея за Бога, да направятъ крачка напрѣдъ! Ако любовьта ви не се увеличава всѣки день съ по единъ градусъ, вие не сте на правия пжть! Ако разумностьта ви не се увеличава всѣки день съ по единъ градусъ, вие не сте на правия пжть. Увеличава ли се любовьта ви всѣки день съ по единъ градусъ, вие сте праведни хора. Мнозина се оплакватъ, че любовьта имъ постепенно изчезвала. Това, което изчезва, което прѣстава и се намалява, не е любовь. Любовьта, въ своитѣ прояви, е непрѣривна; тя всѣки моментъ се усилва. Апостолъ Павелъ казва; „Кой може да ни отдалечи отъ Бога, отъ Любовьта Христова?—Никоя сила не е въ състояние да стори това. Ако вие се проникнете дълбоко отъ тази идея, животътъ ви ще стане щасТливъ. Напримѣръ, сега, между хората се явяватъ редъ противорѣчия, задаватъ се въпроситѣ, кого да обичаме и кого не? Казвамъ: може да се обича само добриятъ и разумниятъ човѣкъ, а на глупавия и на неразумния може да се докаже закона, че чрѣзъ злото въ себе си той прѣпятствува на своето развитие. Въ прочетената глава на пророкъ Данаила се говори за съня на царь Навуходоносора, който Данаилъ изтълкувалъ по слѣдния начинъ: главата на този образъ, която била отъ злато, прѣдставлявала вавилонското царство. Гжрдитѣ му били отъ сребро. Това било асирийското царство. Коремътъ и бедрата му били отъ мѣдь, това е царството на Александъръ Велики. Голенитѣ му били отъ желѣзо. Тѣ прѣдставлявали римската империя. Краката му били една часть отъ желѣзо, а другата отъ желѣзо и кальТѣ прѣдставлявали сегашната култура—културата на европейскитѣ държави. И тъй, вие ще бждете зрители на това, което става. Нѣма защо да ви разправямъ, какво ще стане. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пжть, че това, което ще става на земята е велико и славно. За добритѣ, за разумнитѣ хора то ще бжде години на юбилей. Христосъ казва: „Когато видите, че всиЧ
20 ки тия събития ставатъ, трѣбва да знаете, че настава часа на вашето освобождение.“ Пробуждане на съзнанието е нужно да стане! Всички катастрофи, които сега ставатъ, всички смущения, които идватъ, всичко се извършва съ цѣль да се пробуди човѣшкото съзнание. Само по този начинъ хората ще си подадатъ ржка. И европейскитѣ народи ще си подадатъ ржка едни на други,, но сега тѣ още не сж дошли дотамъ, да прѣмахнатъ прѣградитѣ, които сжществуватъ между тѣхъ. Вко Германия, Франция, Внглия се съединятъ въ едно, нима малкитѣ държави покрай тѣхъ нѣма да изправятъ живота си? Засега между народитѣ може да се постави, ако не напълно иде-, аленъ, поне сносенъ животъ. Идеалниятъ животъ ще дойде за въ бждеще. Всички, които ме слушатъ, трѣбва да пожелаятъ да дадатъ примѣръ на сносенъ животъ, и да не чакатъ спасението да дойде отвънъ. Всѣки. човѣкъ трѣбва да работи усилено съ мисъльта си. И ако всѣки човѣкъ е единъ отъ десетьтѣ мждреци на Навуходоносора, щомъ се обърне къмъ Бога и Го попита, какво трѣбва да прави, ще получи отговоръТова става по вжтрѣшна свобода. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ до новата область на живота, трѣбва да бжде едно възвишено, Божествено дѣте. Той ще бжде, въ широкъ смисълъ на думата, „човѣкъ“, освободенъ отъ своя вжтрѣшенъ егоизъмъ, съ съзнание, че може да обича, може да мисли. Само такъвъ човѣкъ може да приложи правилно всичко, което му е дадено. Той може да прави погрѣшки, но никой нѣма да го сжди за тѣхъ. Погрѣшки правятъ и ученитѣ хора, погрѣшки правятъ и разумнитѣ хора, погрѣшки сж правили и светиитѣ, но злото не е тамъ. Злото е въ отлагането, когато хората казватъ: ние не искаме да живѣемъ, не искаме да работимъ и да се учимъ, животътъ нѣма. смисълъ. Днесъ Провидѣнието поставя цѣлото човѣ
21 чество, цѣлата съврѣменна култура на изпити. Ние сме въ последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, сж поставени на единъ вжтрѣшенъ духовенъ изпитъ. И всѣки, който има любовь въ душата си, ще има миръ въ себе си, нѣма да се смущава отъ условията, но ще се намира подъ великия Божи Промисълъ. Та казвамъ: въ тия врѣмена е потрѣбно истинско, положително знание. Казватъ, че при сегршнитѣ землетресения много хора сж полудѣли отъ страхъ. Да, ще полудѣятъ, тѣ сж прѣдъ неизвѣстность, а неизвѣстностьта е страшно нѣщо! Щомъ дойде землетресението, човѣкъ се намира прѣдъ голѣма катастрофа, той мисли, че е въ ржщѣтѣ на единъ разбойникъ, който го коли. Отъ какво се плаши човѣкъ? — Отъ неразумното. Човѣкъ се плаши отъ разбойника, отъ звѣра—мечка, вълкъ и др., защото въ тѣхъ нѣма разумность. Може ли да се плашимъ отъ разумния човѣкъ? — Не, на него ще имаме упование. Значи, въ свѣта има великъ Промисълъ, велика Божия Любовь, която обединява хората. Богъ ги обединява, злото ги разединява. Съврѣменнитѣ хора, като видятъ, че двама души се обичатъ, не могатъ да търпятъ и казватъ: какво сж намѣрили помежду си, че се обичатъ? Питамъ: кой човѣкъ, споредъ васъ, заслужава вашата любовь? Допуснете, че имате двѣ моми: едната бѣдна, скромна — простичко облѣчена, а другата богата — хубаво облѣчена, съ накити и гирлянди. Коя отъ двѣтѣ ще заслужи вашата любовь? — Тази, която е богата съ цобродѣтели; тя може да бжде и бѣдната, и богатата мома. Всѣка душа, въ своето първично състояние, е едно богатство. Знанието, което душата носи въ себе си, това сж нейнитѣ хубави, скжпи дрехи и накити. Ако една мома е разумна, богатитѣ дрехи и скжпитѣ накити идватъ отпослѣ. Често хората казватъ: този човѣкъ не вѣрва
22 като насъ, той има съвсѣмъ друго вѣрую. Но сжществува законъ, споредъ който най-мъчното нѣщо въ свѣта е да обичашъ човѣка, който вѣрва напълно като тебе, или който мяза въ всѣко отношение на тебе. Не изисквайте, щото всички хора да мислятъ точно като васъ, да сж напълно като васъ. Вие трѣбва да знаете, че ако се обича нѣкой човѣкъ, или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъль,различна отъ мисъльта на всички други. Това е красивото въ човѣка! Неговото специфично вѣрую, неговата специфична мисъль, това е единъ красивъ брилянтъ,. единъ красивъ скжпоцѣненъ камъкъ. Той е различенъ за всички хора. Ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е този брилянтъ. или този скжпоцѣненъ камъкъ. Срѣщате единъ голѣмъ юнакъ, който носи на гьрба си чувалъ съ сто килограма злато, или съ скжпоцѣнни камъни. Вие сте слабъ, хилавъ човѣкъ, но казвате: и азъ бихъ желалъ да нося този чувалъ. Питамъх за тебе ли е този чувалъ? — На, ти можешъ да носищъ на гьрба си чувалъ съ десеть килограма тяжесть. Този, който носи стотѣ килограма на гърба си, той е юнакъ, заслужава да носи чувала съ златото. Но и вие, които носите десеть килограма на гърба си, сте герои по отношение другъ нѣкой,. който може да носи само единъ килограмъ. И той, като ви погледне, ще каже: герой е този човѣкъ! Има други сжщества пъкъ, които носятъ само по единъ милиграмъ на гърба си. Като погледна къмъ всички сжщества, намирамъ, че всички сж герои — все носятъ нѣщо на гърба си, и то всѣки споредъ силата си. Това е специфичното за всѣки човѣкъ; то е неговиятъ брилянтъ, неговиятъ скжпоцѣненъ камъкъ. Казвамъ: всѣки човѣкъ има въ себе си извѣстна добродѣтель, извѣстна Способность, специфична за самия него, поради която, именно, той е цѣненъ прѣдъ Бога, и прѣдъ хората. И ако вие зеличите въ себе си красивото, вашето специфично
23 хубаво и добро нѣщо, за което Богъ ви цѣни, небето — познава, а хората — обичатъ, това ще ви причини смърть, или най-малко ще опетни живота ви. Когато хората опетняватъ своята Божествена, своята свещена идея въ себе си, животътъ имъ се помрачава и изгубва смисълъ. Казвамъ: измийте тази каль, която сте поставили върху своята свещена идея, и животътъ ви веднага ще придобие смисълъ. Обаче, всички трѣбва да знаете, че нѣма същество въ свѣта, което би могло да разруши основната, свещената идея, която Богъ е вложилъ въ душата ви. Душата може да страда, може да мине прѣзъ ужасни страдания, може да гори въ най-голѣмия огънь, но ще мине и замине, безъ да се засегне, и ще каже: минахъ прѣзъ го лѣми страдания, велика опитность придобихъ и пакъ излѣзохъ благополучно. Благодаря на Бога за благата, които по този начинъ придобихъ! И тъй, ако вървите по Божия пжть, ще видите, че въ всички нѣща има великъ Божи Промисълъ. Напримѣръ, вие може да живѣете въ висока, нѣколко етажна кжща, но живѣете ли правилно, вършите ли волята Божия, землетресението ще мине и замине, но вашата кжща нѣма да се събори. Много кжщи наоколо ще се разрушатъ, но ако ангелътъ е турилъ ржката си на вашата кжща, тя ще остане здрава, непокжтната, ще стърчи като канара около развалинитѣ. Какво ще кажатъ ученитѣ хора на това отгорѣ? Казвамъ: праведенъ човѣкъ живѣе тамъ! Яко той е единъ отъ десетьтѣ праведни хора, неговата кжща нѣма да се засегне нито на йота. И въ Писанието е казано сжщото. Но какво се изисква отъ хората сега?— Вѣра. Обаче, вѣрата имъ не трѣбва да бжде като вѣрата на онази българка баба, която имала прѣдъ прозореца на кжщичката си една малка каменна могилка, за която, като й прѣчила сутринь да вижда изгрѣването на слънцето, молила се на Бога да я прѣмѣсти отъ нейното мѣсто. Като ставала сутринь и виждала, че могилката все още седи на
24 своето мѣсто, казвала си: ..Точно така излѣзе, както си мислихъ!“ Тя се молила на Бога могилката да се прѣмахне, но въ себе си казвала: я ще стане така, я не. Толкова била нейната вѣра. По сжщия начинъ и вие правите опити и казвате: Господъ мене ли ще слуша? Щомъ Господъ не те слуша, трѣбва да знаешъ, че не живѣешъ добрѣ и ще се заемешъ да изправишъ живота си. Не те ли слуша Господъ, това показва, че ти нѣмашъ обработено сърце, нѣмашъ свѣтълъ умъ и ще се молишъ на Бога, ще работишъ върху себе си, докато придобиешъ тия нѣща. Нѣма да разправяшъ на другитѣ, че не си добъръ човѣкъ, но ще признаешъ това само за себе си и тайно въ душата си ще се молишъ на Бога да ти помогне въ работата. Работишъ ли за изправянето на своя животъ, Господъ ще те слуша и ще отговаря на молитвитѣ ти. Нѣкои питатъ: защо сж страданията въ свѣта? Ще ви обясня съ единъ примѣръ. Върви единъ бѣданъ човѣкъ по пжтй и вижда единъ сакатъ прѣдъ него седи, иска помощь. Той нѣмалъ съ що да му помогне, но се помолилъ на Бога за него и си заминалъ. Минава другъ човѣкъ покрай сакатия, ритва го съ крака си и го запитва: „Защо седишъ тукъ? Защо не направишъ опитъ да работишъ, да се движишъ, за да се излѣкувашъ?" Сакатиятъ слѣдъ това става, започва да се движи полека-лека и се замисля върху това, какъ да изправи своя животъ. Отъ този моментъ винаги благодарилъ въ себе си на непознатия, който, като го ритналъ, станалъ причина да се излѣкува. Та страданията и изпитанията въ живота ни, това сж тласъцитѣ, ударитѣ отъ страна на Провидѣнието, които ни подтикватъ къмъ работа, къмъ новъ животъТѣ носятъ извѣстни блага заради насъ. Вие казвате: това сж заблуждения. Не, заблужденията сж въ сегашния животъ на хората. По-голѣми заблуждения отъ сегашнитѣ нѣма. Заблуждения сжще
25 ствуватъ и въ съврѣменната наука, и въ съврѣменната религия. Обаче, има редъ учени хора, които се отличаватъ съ своята искреность. Тѣ изясняватъ фактитѣ, говорятъ по тѣхъ, но дойдатъ ли до нѣкой факти, които не познаватъ, казватъ: тия нѣща още не съмъ разбралъ, не ги познавамъ. Дарвинъ има тази отличителна чърта на искреность. Дойде ли до нѣкой непознатъ фактъ, той казва: „Огтукъ нататъкъ не мога да вървя“. Послѣ срѣща факти, които познава, разбира и продължава да ги обяснява. Така трѣбва да постжпватъ и съврѣменнитѣ учени. Като дойдатъ до факти, които не познаватъ, трѣбва ли да спратъ до тѣхъ, или като Данаила, да отидатъ при Бога, да Го помолятъ Той да имъ даде своитъ обяснения и тълкувания? По сжщия начинъ трѣбва да постжпватъ и съврѣменнитѣ хора. Дойдатъ ли до извѣстни междини въ живота си, да кажатъ: тия междини не познаваме, трѣбва да ги проучаваме. Казва Христосъ: „Дзъ за сждба дойдохъ въ този свѣтъ!“ Сега вие какво мислите да правите? Не е въпросътъ да ставате православни, нито теософи, нито окултисти, но да направите връзка съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. У всинца ви трѣбва да има желание да прѣтърпѣвате всичко заради Бога. Страдате ли, страдайте заради Бога! Учите ли, учете заради Бога! Правите ли добро, правете го заради Бога! Нзъ не говоря за този Богъ, за когото свѣтътъ страда, но за Онзи Богъ, Който разширява душитѣ, Който дава свѣтлина на съзнанието и освобождава човѣка отъ всички заблуждения и ограничения. „Дзъ за сждба дойдохъ въ този свѣтъ“. Всички хора искатъ да живѣятъ щастливъ животъ, но въпрѣки това животътъ имъ е пъленъ съ противорѣчия. Докато човѣкъ не си създаде едно положително вѣрую въ себе си, докато не си постави здрави основи въ живота, той не може да бжде щастливъ. Не е достатъчно само да вѣрвате въ това, което ви говоря, но трѣбва да провѣря
26 вате моитѣ думи. Не се спирайте само върху мойтѣ думи, но четете и проучавайте свещената книга, четете книгитѣ на разнитѣ философи, да видите, какво сж казали и тѣ. Четете всичко, но доброто дръжте и прилагайте. Всичко опитвайте, стига да намѣрите Истината. Търсете навсѣкждѣ скжпоцѣниятъ камъкъ и като го намѣрите, използувайте го! Азъ не съмъ отъ тѣсногрждитѣ, да ви налагамъ да се спрете само тукъ, но казвамъ:; наврѣдъ търсете Истината и като я намѣрите, извадете скжпоцѣннитѣ камъни отъ нея и ги вложете въ вашата душа, въ вашия умъ, въ вашето сърце и работете съ тѣхъ! Казвамъ: единъ езикъ има въ свѣта и едно писмо, по които се чете доброто. Тѣ сж човѣшкото лице. На човѣшкото лице е написано и доброто, и лошото. Правдата се пише на човѣшкото лице, и безправието се пише на човѣшкото лице. Истината се пише на човѣшкото лице, и лъжата се пише на човѣшкото лице. Всичко се отпечатва върху човѣшкото лице! Когато злобата, умразата, завистьта и редъ други пороци се загнѣздятъ у човѣка, тѣ хвърлятъ отпечатъкъ върху неговото лице, което започва постепенно да се деформира и обезобразява. Кой е виновенъ за това? — Самиятъ човѣкъ. Когато нѣкой човѣкъ се прѣвива Отъ болки въ корема, хората ли сж виновни за това негово положение? — Не, той самъ си е виновенъ, взелъ е лоша храна, която разстройва стомаха. За да си обяснимъ всички прояви въ живота, ние вървимъ отъ физическото къмъ духовното Животътъ, въ всички свои прояви, е цѣлокупенъ. Цѣлокупниятъ ни животъ има смисълъ, когато връзката ни съ Бога е правилна. Азъ разглеждамъ връзката съ Бога като великъ принципъ, който прониква цѣлата природа. Тогава всички принципи отъ материалния и духовния свѣтъ иматъ смисълъ, защото сж свързани помежду си. Ако ние прѣкжснемъ връзката си съ Бога, съ Божестве
27 ния свѣтъ, тогава и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ изгубватъ смисъла си: личностьта изгубва своя смисълъ; приятелитѣ изгубватъ смисъла си; домътъ изгубва смисъла си — всичко изгубва своя смисълъ. Та казвамъ: ще поставите въ ума си мисъльта, че ще можете да постигнете всичко, което желаете. Вие сте живѣли хиляди години досега, и у васъ има събрана много енергия, много красиви мисли и чувства, но не смѣете да дадете ходъ на тия нѣща, да се проявятъ. Вие постоянно се корегирате и казвате: не е врѣме още да се проявя. Не. дойде ли ти нѣкоя хубава мисъль посрѣдъ нощь — стани и я изпълни. Не казвай, че сега не й е врѣмето. Дохожда ти нѣкоя мисъль да станешъ, да излѣзешъ вънъ и да се помолищъ на Бога. Не отлагай, стани! Или нѣщо отвжтрѣ ти казва: иди въ еди коя си кжща, тамъ живѣе една бѣдна вдовица, помогни й! Стани веднага, похлопай на вратата и помогни! й Другъ пжть нѣщо ти нашепва: прочети еди-коя си книга! Не отлагай, прочети я! Каквото хубаво и добро ти се нашепва отвжтрѣ, направи го, не отлагай, то е разумно. Въ разумностьта всѣкога има плодъ. Когато запитватъ нѣкой ученъ, какво ше стане съ България, той нека насърдчава хората, а не да ги плаши. Нѣкой казватъ, че толкова и толкова кжщи ще пострадатъ въ София, толкова и толкова хора ще измратъ и т. н. Казвамъ: всичко това не зависи отъ никаква философия, отъ никакви философи. Само Богъ разполага съ сждбинитѣ на СофияТой я държи въ ржцѣтѣ си. Нко я остави въ ржцѣтѣ на друга сила, София ще изчезне. Но Богъ казва: „Чакайте, не бързайте още!“ Господъ държи София въ ржцѣтѣ си на вѣзни. Всички софиянци сж подъ Негова защита. Слѣдъ землетресението всички софиянци започнаха да говорятъ за Бога, и Той ги пита: ,Ще вѣрвате ли въ мене, ще изпълнявате ли моя законъ? Дко обѣщаете, ще изпълните, безъ да се отмѣтате“. Сега
28 Богъ държи София на вѣзни въ ржцѣтѣ си и я прѣтегля. Той пита всички учени, професори, всички свещеници, всички управляващи, както и всички останали хора: ще вѣрвате ли вече въ мене? —Господи, ще вѣрваме! Достатъчно е Господъ малко да наведе вѣзнитѣ, и всички софиянци отново ще се изплашатъ. Докато Господъ държи София въ ржцѣтѣ си, никакво землетресение нѣма да стане. Остави ли вѣзнитѣ на земята, землетресението ще дойде, и сждбата на София е рѣшена. При това положение азъ вече не отговарямъ, но засега още виждамъ, че Богъ държи София въ ржцѣтѣ си и казвамъ на софиянци: обърнете очитѣ си къмъ Господа, Който сега ви говори! Не мислете, че само праведнитѣ хора и светиитѣ трѣбва да се молятъ на Бога въ тия врѣмена. Не, всички ще се молите тъй, както и тѣ се молятъ. Както тѣ жертвуватъ своя животъ, така и вие трѣбва да жертвувате своя животъ; както тѣ се лишаватъ отъ много нѣща, така и вие трѣбва да се лишавате. Всички трѣбва да бждете праведни хора, всички трѣбва да бждете светии и то не обикновени, а първокласни. Нзъ бихъ желалъ всички да бждете въ Божията ржка, Той да ви държи. Държи ли ви Богъ, глава нѣма да ви боли и косъмъ отъ главата ви нѣма да падне. Христосъ казва: „Лзъ за сждба дойдохъ въ този свѣтъ“. Дѣто има сждба, има и разумность. Дѣто има разумность, тамъ е Богъ. Дѣто е Богъ, тамъ е вѣчното благо на живота. Бесѣда, държана отъ Учителя на 22. IV 1928 г. София.

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ЗА СЖДБЛ ДОЙДОХ! 1 СОФИЯ 1028
ЗА СЖДБД ДОЙДОХ! 1 СОФИЯ — 1928
За сждба дойдохъ. „Азъ за сждба дойдохъ на този свѣтъ,“) Тия Христови думи иматъ отношение само къмъ ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. По-добра дума въ български езикъ. която да изразява понятието „сждба, сждене“ нѣма. Да сждишъ човѣка, това се счита за голѣмо негово нещастие. Сждбата, обаче, има и друго прѣдназначение: тя рѣшава и благото на човѣка. Когато нѣкой бѣденъ човѣкъ е онеправданъ, сждбата, именно, рѣшава да му се даде правото. Сегашниятъ свѣтъ, въ своята цѣлокупность, е създаденъ върху едно велико начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки намъ, има тѣсна връзка. Когато се говори за връзка, трѣбва да се знае, че връзка се прави между разумни явления. Всѣко явление има своя причина и послѣдствие. Ние можемъ да раздѣлимъ явленията на три категории: материални явления, въ проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение съ тѣхъ; духовни явления, въ проявлението на които съзнанието дѣйствува отвънъ. Напримѣръ, стрѣлката на часовника, която опрѣдѣля точно движението на земята, не съзнава това нѣщо. Тукъ съзнанието дѣйствува отвънъ. Часовникьтъ върши работата си правилно, безъ да съзнава, какво върши, но неговата работа се оцѣнява отъ други сжщества извънъ него, съ високо съзнание. Третата категория явления сж Боже). Йоана 9:39,
4 ствени, при които съзнанието участвува от вънъ и отвжтрѣ. Тѣ прѣдставляватъ сжщинскитѣ явления. Този родъ явления обединяватъ и материалнитѣ, и духовнитѣ явления въ себе си. Съврѣменната наука засѣга само двата рода явления — материалнитѣ, въ които съзнанието не участвува, и духовнитѣ, при които съзнанието участвува само отвънъ. Такова явление прѣдставлява работата на часовника, който дѣйствува автоматически: дрънка, буди господаря си. Дѣ е неговото съзнание? —Въ господаря му. Възъ основа на това, ученитѣ казватъ: всички хора сж автомати, тѣ извършватъ работитѣ си автоматически и слѣдъ като умратъ, всичко се свършва съ тѣхъ. Това казва и часовникътъ: ..Ако не ме нави ете, азъ. ще спра, нѣма да ви бжда полезенъ.“ Сега, въ тия врѣмена, които прѣживѣваме, всички хора се интересуватъ живо отъ това, какво, ще кажатъ ученитѣ за землетресението. За да на покажатъ своето невѣжество, ученитѣ казватъ, че ставали нѣкакви размѣствания на пластоветѣ, че огънь имало въ земята и т. нКазвамъ: така е, и размѣстване на пластоветѣ става, и огънь въ земята има, но сжщинската причина на землетресенията не е нито въ размѣстването на пластоветѣ, нито въ вжтрѣшния огънь на земята. Когато нѣкоя жена накладе огънь на огнището и тури отгорѣ тенджерата съ вода и месо да ври, питамъ: огъньтъ, отъ самосебе си ли се накладе? Тенджерата отъ самосебе си ли дойде? Месото отъ самосебе си ли влѣзе въ тенджерата? — Не, причината на всичко това се крие другадѣ. Така и много отъ съврѣменнитѣ учени, като ги питатъ, дали пакъ ще стане землетресение, тѣ казватъ: науката още не може съ положителность да прѣдскаже това. Сеизмографътъ опрѣдѣля само това, което е вече станало, близо или далечъ нѣкждѣ, но не може да прѣдскаже,, какво има да стане. Днесъ свѣтътъ се намира въ сжщото положе
5 гние, въ какаото нѣкога бѣ царь Навуходоносоръ, който сънува сънъ, но не можа да го запомни. Той извика всички мждреци отъ царството си да му го изтьлкуватъ, но никой не можа да стори това. И пророкъ Данаилъ се натъкна на сжщото противорѣчие, въ което изпаднаха всички мждреци на царь Навуходоносора. Обаче, у Данаила имаше мжжество, имаше вѣра. Той се обърна къмъ Господа, да му разкаже съна на царя. Съ молитвата си Данаилъ отиде да почерпи свѣдения отъ явленията на Божествения свѣтъ. Тия явления сж отъ Божественъ характеръ. Така трѣбва да постжпятъ и съврѣменнитѣ учени хора. Тѣ трѣбва да направять крачка напрѣдъ! Нека отправятъ своята молитва къмъ Бога, да Го помолятъ да имъ обясни причинигѣ на днешнитѣ явления. Тѣ се спиратъ прЬдъ вратата на Царството Божие фи философствуватъ. Не, врѣме е да се изтълкува съня на царя, да се изтълкуватъ новитѣ явления, които ставагъ въ живата разумна природа. Цѣлата европейска култура, всички съврѣменни хора еж се спрѣли прѣдъ материалния и духовния свѣтъ и не прѣдприематъ рѣшителна крачка напрѣдъ. Питамъ: защо ставатъ землетресенията въ България? Защо се вари месото на огъня? — Все трѣбва да има нѣкаква причина затова. Защо колятъ вола? — И затова има нѣкаква причинаЗащо умиратъ хората? — И затова има нѣкаква причина. Нѣкои казватъ: така е нарецилъ Богъ. Не, това не е философия. Дзъ, като чета свещенитѣ книги, въ които се говори за създаването на свѣта, абсолютно никждѣ не съмъ срещналъ да се говори за смъртьта. Въ Божествения езикъ думата смърть не сжществува. Хората сами създадоха тази дума. Тя сжществува само въ човѣшкия езикъ. Въ Божествения езикъ не сжществува и думата землетресение. И тази дума създадоха хората. Причината за землетресенията, въ коя и да е часть на земното кълбо, сж всички живи
6 същества. Тѣ създаватъ землетресенията. Чудни сж хората, като търсятъ причината на землетресенията другадѣ, а не въ себе си. Отрицателнитѣ мисли, чувства и дѣйствия на хората влияятъ върху земята тъй, както експлозивнитѣ вещества, които, като турятъ подъ нѣкоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества, и всичко надъ тѣхъ хвърква изъ въздуха. Така се произвеждатъ и землетресенията Казвамъ: всички учени хора, слѣдъ като заминатъ за другия свѣтъ и нѣма какво да правятъ, слизатъ долу въ земята, на дълбочина 5—10—15 — 20 клм., и като намѣрятъ тамъ избухливитѣ вещества, запалватъ ги и казватъ: да става каквото ще съ България! Казвате: това научна теория ли е? — Толкова научна, колкото сж научни и теориитѣ на съврѣменнитѣ геолози. Ние можемъ. да опрѣдѣлимъ точно, ще стане ли землетресение въ София, или нѣма да стане. Землетресенията, които станаха въ Чирпанъ и Пловдивъ, по казаха, че тамъ нѣмаше десеть души праведни. Азъ имъ казвамъ това нѣщо въ очитѣ. Намѣрете десеть души праведни, и землетресението ще мине и ще замине, безъ да причини голѣми нещастия. Нѣма ли десеть души праведни, землетресението ще стане и голѣми нешастия ще причини. Тия десеть души праведници сж десеть опорни точки, които гарантиратъ извѣстна стабилность. Ако въ едно сражение нѣмаме разумни генерали, може ли това сражение да се спечели? Ако въ една държава нѣма десеть разумни управници, може ли тази държава да се оправи? Ако въ единъ университетъ нѣма десеть разумни, добри професори, може ли той да сжществува? Ако въ астрономията, като наука, нѣма десеть души учени хора, които да я подържатъ, може ли тя да се развива? Сега, въ тия врѣмена, ако ме слушате, найдобрѣ е човѣкъ да мълчи, да наблюдава явленията и да ги проучава. Отъ прѣди години още азъ
7 имахъ силно желание да избавя българитѣ отъ страданията, които днесъ дойдоха. И землетресрнието сПрѣ до София. Обаче, ако българитѣ не измѣнятъ поведението си спрѣмо небето, ако не се рѣшатъ да служатъ на Бога, страданията и изпитанията ще дойдатъ. Трѣбва да знаете, че на първо мѣсто духовенството е отговорно за тия катастрофи въ България. Слѣдъ това отговорностьта лежи върху управляващитѣ,' въ широкъ смисълъ на думата, и най-послѣ върху всички останали хора: учители, майки, бащи, млади и стари. И ако всички тия фактори въ свѣта не изпълнятъ волята Божия, ние не сме отговорни за нищо. Питамъ: какво може да се очаква отъ единъ нароцъ, поданицитѣ на който се изтрѣбватъ едни други помежду си? Какъвъ примѣръ даватъ българитѣ въ това отношение? Съ какво могатъ да се похвалятъ тѣ? Едно врЬме турцитѣ ги клаха и изтезаваха, и тѣ се оплакаха за това прѣдъ цѣла Европа. Но какъвъ отговоръ ще даде днесъ българскиятъ народъ прѣдъ Бога, като се изтрѣбватъ и колятъ сами помежду си? Казвате: еди-кой си човѣкъ не подържа държавата, обявява се противъ нея. Питамъ: какъ може този човѣкъ да се обявява противъ държавата , отъ която е единъ удъ? Какъ може краката ми да бждатъ мои врагове? Какъ може очитѣ ми да бждатъ мои врагове? Това не може да бжде, немислимо е! Българинъ на българинъ врагъ не може да бжде. Такъвъ е Божиятъ законъ! Всѣки, който каже противното, не говори Истината. Въпросътъ не е само за българитѣ, но и за всѣки човѣкъ, който се обявява противъ цѣлото човѣчество. Такъвъ човѣкъ е неговъ врагъ. Христосъ казва: „Взъ за сждба дойдохъ въ свѣта.“ Христосъ е дошълъ за сждба, да тури редъ и порядъкъ въ свѣта, да внесе разумно разбиране за живота. Нѣкои хора мислятъ, че свѣтътъ, както и цѣлата земя, е създадена само заради тѣхъ. Не, на първо мѣсто земята е създаде
8 на за Бога, на второ мѣсто — за ангелитѣ и на трето мѣсто — за насъ. Оттукъ ние извличаме три важни положения за насъ, а именно: цѣлото е създадено за главата, главата—за дробоветѣ, а дробоветѣ—за стомаха. Главата е Богъ, дробоветѣ сж ангелитѣ, а стомахътъ сме ние. Най-послѣ има и другъ единъ свѣтъ—свѣгътъ на дебелитѣ и тънкитѣ черва. Той е чистилището, адътъ. Всѣки човѣкъ носи този адъ въ себе си. Червата съставляватъ ада учовѣка, дѣто живѣять всички паднали и грѣшни духове, всички демони. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е адътъ и дѣ се намира той? Казвамъ: адътъ се намира въ червата на човѣка. Затова често казватъ за нѣкого: проклетъ е въ червата си! Ето защо, когато съврѣменната наука се заеме да лѣкува нѣкого, най-първо очиства стомаха и червата му. Празни ли сж червата на човѣка, лѣкуването му може да започне. Въ това отношение и всѣки народъ има глава, дробове, стомахъ и черва. И ако червата на нѣкой човѣкъ или на нѣкой народъ се задръстятъ, трѣбва ли да се рѣже главата му? Чудни сж хората съ своята философия! Ще ви приведа случая, станалъ още отъ найстари врѣмена, съ единъ българинъ. Той рѣшилъ да се ожени, избралъ и момата, но не знаепъ, какъ да разрѣши единъ важенъ въпросъсъ своята булка, която била неимовѣрно висока, около 2 !/3 метра. Въ това врѣме у българитѣ сжществувалъ обичаятъ да вървятъ съ изправени глави, да не се навежцатъ. Прѣзъ врата ли ще минаватъ, или дѣто и да е, главитѣ имъ трѣбвало да бждатъ изправени нагорѣ. Дошло редъ булката да влѣзе прѣзъ вратата на кжщата, дѣто живѣелъ момъкътъ. Какво било очудването на всички, когато вратата на кжщата се указала низка за булката! Какъ да влѣзе? Обичай е главата да не се навежда. И българинътъ, като циганина, трѣбвало да каже: ,,И чука си продзвамъ, и чергата си продавамъ, но обичаятъ си не измѣнямъ.“ Всички започнали
9 да мислятъ, какво да направятъ, за да вкаратъ булката прѣзъ вратата. Като помислили, че трѣбва да се отрѣже главата й, за да я вкаратъ вжтрѣ, взели да плачатъ, да тжжатъ, каква ще е тази булка безъ глава. Приближава се найпослѣ при сватбаритѣ единъ старъ, разуменъ българинъ и имъ казва: „Нзъще ви покажа начинъ, какъ да вкарате булката прѣзъ вратата, но ще ми позволите ли да се кача на врата й? — Позволяваме. Той се качилъ на врата й, и тя. безъ да ще, се навела. Тогава той казва на сватоветѣ: „Хайде, теглете сега булката навжтрѣ!“ Потеглили я тѣ, и булката влѣзла. Както виждате, по единъ простъ начинъ се прѣмахнапо нещастието, което щѣло да сполѣти тия стари българи. По сжщия начинъ и съврѣменнитѣ хора сж се възгордѣли, не навеждатъ глава, и казватъ: ние сме разрѣшили всички въпроси въ свѣта, никакъвъ Господъ не сжществува, ние управляваме свѣта, ние имаме право да сѣчемъ глави, затова всѣки трѣбва да се подчинява на нащитѣ закони. Но землетресението дойде, качи се на гърба на българина и каза: теглете го сега вжтрѣ! Какво иска да ни каже днесъ землетресението? — Да влѣзете прѣзъ вратата на Царството Божие. Сега всички хора и народи седятъ прѣдъ тази врата и казватъ: обичай е да не си навеждаме главата, не можемъ да минемъ прѣзъ вратата, низка е за насъ. Казвате: много пострадахме отъ землетресението. Не, още не сте пострадали. Ако София пострада, тогава ще бжде лошото. Засега страдатъ малко само краката и стомаха на България, но главата трѣбва да се пази. Пострада ли главата на България, тогава ще бжде най-голѣмото нещастие. И азъ казвамъ днесъ на българския народъ: нека цѣла София излѣзе вънъ да се помоли на Бога. Защо чакатъ само на свещеницитѣ? Нека софиянци не чакатъ никакви православни свещеници, никакви евангелски проповѣдници, нека сами излѣзатъ
10 подъ открито небе и да се помолятъ на Бога, да се обърнатъ къмъ Него, да видятъ, какъ Богъ ще ги послуша! Л тѣ седятъ и философствуватъ, дали има Богъ, или не; дали ще ги послуша Гой, или не. Тѣ отиватъ да питатъ ученитѣ хора, ще има ли землетресение, или не. Казвамъ: ако грѣшите, ще има землетресение; ако не грѣшите, ни какво землетресение нѣма да има. Когато евреитѣ разпнаха Христа, стана голѣмо землетресение, и завѣсата на храма се разкжса. Едно трѣбва да знаятъ съврѣменнитѣ хора'избиването на добритѣ хора винаги произвежда землетресения. Ние можемъ да обосновемъ това нѣщо научно. Какъ. именно, се обясняватъ землетресенията? — Тѣ сж резултатъ на отрицателнитѣ човѣшки мисли, чувства и дѣйствия. Човѣшката мисъль е въ състояние да измѣни лицето на земята. Въ това отношение, колективната мисъль на българитѣ е много силна, много активна. У българитѣ е складирана голѣмо количество разрушителна енергия. Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който се вижда резултатътъ на тази разрушителна енергия. Прѣди години въ варненската градина, край морето, бѣха поставили желѣзни пейки за сѣдане. Не се минаха и двѣ години слѣдъ това, тия пейки бѣха разрушени. Хората, които сѣдаха на тѣхъ, ги разрушиха безъ пила, безъ никакъвъ инструментъ. Какъ стана това? — Благодарение на излишната електрическа енергия у българитѣ, която е въ състояние да развинтва бурмитѣ. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Важно е, какво трѣбва да се прави днесъ. Често запитватъ: защо идватъ нещастия и страдания въ свѣта? Казвамъ: доказано е, че прѣзъвсички епохи на човѣчеството, страданията и нещастията сж идвали като резултатъ отъ прѣстжпване на Божественитѣ закони. Едно нѣщо, което знаемъ съ положителность е слѣдното: нѣма случай въ цѣлата история на човѣчеството да сж прРт1?Я.Цали хората, когато сж изпълнявали волята Бо
11 жия. И всички трѣбва да признаемъ, че българитѣ не живѣятъ, както трѣбва. Надъ тѣхната съвѣсть лежатъ редица грѣхове и прѣстжпления. Тѣ гониха гърцитѣ отъ България, биха ги, палиха имъ кж щитѣ и т. н. Азъ не ги сждя за това, небето ги сжди—и сждбата е започнала вече. Едно врѣме българитѣ бѣха измжчвани, бити, затваряни отъ турцитѣ, но не взеха поука отъ това положение. Нека знаятъ, че тѣ не сж невинни. Ще кажете: ами за гърцитѣ нѣма ли да дойде възмездие? — И за тѣхъ ще дойде. — Ами за сърбитѣ? — И за тѣхъ ще дойде. — Ами за англичанитѣ? — И за англичанитѣ ще дойде. — Ами за французитѣ? — И за французитѣ ще дойде. НЬма да остане народъ въ цѣла Европа, комуто справедливо да не се въздаде за дѣла~а! Въ втората глава отъ книгата на пророкъ Данаила се говори за съня на царь Навуходоносора, който бѣ възпроизведенъ и разтълкуванъ отъ пророка. Сънътъ, който царьтъ видѣлъ, бѣ слѣдниятъ: „Великъ образъ, на който главата бѣ отъ чисто злато, гжрдитѣ и мишцитѣ му — отъ сребро; коремътъ и бедрата му — отъ мѣдь; голенитѣ му — отъ желѣзо, а нозѣтѣ му — една часть отъ желѣзо и една отъ каль. Слѣдъ това се отсѣче камъкъ безъ ржцѣ и удари образа въ нозѣтѣ му, които бѣха отъ желѣзо и каль и ги съкруши. . Камъкътъ, който удари образа, стана планина голѣма и изпълни всичката земя“. Краката на образа, направени отъ каль и желѣзо,прѣдставляватъ европейската култура. Голѣмиятъ камъкъ, който удари нозѣтѣ на този образъ и ги съкруши, прѣдставлява Божията сждба, разумното, което иде въ свѣта. Този голѣмъ намъкъ ще съсипе всички съврѣменни стари разбирания и схващания и въ науката, и въ обществения животъ и ще създаде нова наука, нови отношения, които ще почиватъ на здрава, положителна основа. И тъй, казвамъ: петната, които се явиха на
10 подъ открито небе и да се помолятъ на Бога, да се обърнатъ къмъ Него, да видятъ, какъ Богъ ще ги послуша! ft тѣ седятъ и философствуватъ, дали има Богъ, или не; дали ще ги послуша Той, или не. Тѣ отиватъ да питатъ ученитѣ хора, ще има ли землетресение, или не. Казвамъ: ако грѣшите, ще има землетресение; ако не грѣщите, никакво землетресение нѣма да има. Когато евреитѣ разпнаха Христа, стана голѣмо землетресение, и завѣсата на храма се разкжса. Едно трѣбва да знаятъ сьврѣменнитѣ хора: избиването на добритѣ хора винаги произвежда землетресения. Ние можемъ да обосновемъ това нѣщо научно. Какъ. именно, се обясняватъ землетресенията? — Тѣ сж резултатъ на отрицателнитѣ човѣшки мисли, чувства и дѣйствия. Човѣщката мисъль е въ състояние да измѣни лицето на земята. Въ това отношение, колективната мисъль на българитѣ е много силна, много активна. У българитѣ е складирана голѣмо количество разрушителна енергия. Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който се вижда резултатътъ на тази разрушителна енергия. Прѣди години въ варненската градина, край морето, бѣха поставили желѣзни пейки за сѣдане. Не се минаха и двѣ години слѣдъ това, тия пейки бѣха разрушени. Хората, които сѣдаха на тѣхъ, ги разрушиха безъ пила, безъ никакъвъ инструментъ. Какъ стана това? — Благодарение на излишната електрическа енергия у българитѣ, която е въ състояние да развинтва бурмитѣ. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Важно е, какво трѣбва да се прави днесъ. Често запитватъ: защо идватъ нещастия и страдания въ свѣта? Казвамъ: доказано е, че прѣзъвсички епохи на човѣчеството, страданията и нещастията сж идвали като резултатъ отъ прѣстжпване на Божественитѣ закони. Едно нѣщо, коетознаемъ съ положителность е слѣдното: нѣма случай въ цѣлата история на човѣчеството да сж пострадали хората, когато сж изпълнявали волята Бо
11 жия. И всички трѣбва да признаемъ, че българитѣ не живѣятъ, както трѣбва. Надъ тѣхната съвѣсть лежатъ редица грѣхове и прѣстжпления. Тѣ гониха гърцитѣ отъ България, биха ги, палиха имъ кж щитѣ и т. н. Нзъ не ги сждя за това, небето ги сжди—и сждбата е започнала вече. Едно врѣме българитѣ бѣха измжчвани, бити, затваряни отъ турцитѣ, но не взеха поука отъ това положение. Нека знаятъ, че тѣ не сж невинни. Ще кажете: ами за гърцитѣ нѣма ли да дойде възмездие? — И за тѣхъ ще дойде. — Мми за сърбитѣ? — И за тѣхъ ще дойде. — Нми за англичанитѣ? — И за англичанитѣ ще дойде. — Ами за французитѣ? — И за французитѣ ще дойде. НЬма да остане народъ въ цѣла Европа, комуто справедливо да не се въздаде за дѣла~а! Въ втората глава отъ книгата на пророкъ Данаила се говори за съня на царь Навуходоносора, който бѣ възпроизведенъ и разтълкуванъ отъ пророка. Сънътъ, който царьтъ видѣлъ, бѣ слѣдниятъ: „Великъ образъ, на който главата бѣ отъ чисто злато, гжрдитѣ и мишцитѣ му — отъ сребро; коремътъ и бедрата му — отъ мѣдь; голенитѣ му — отъ желѣзо, а нозѣтѣ му — една часть отъ желѣзо и една отъ каль. Слѣдъ това се отсѣче камъкъ безъ ржцѣ и удари образа въ нозѣтѣ му, които бѣха отъ желѣзо и каль и ги съкруши. . . Камъкътъ, който удари образа, стана планина голѣма и изпълни всичката земя“. Краката на образа, направени отъ каль и желѣзо, прѣдставляватъ европейската култура. Голѣмиятъ камъкъ, който удари нозѣтѣ на този образъ и ги съкруши, прѣдставлява Божията сждба, разумното, което иде въ свѣта. Този голѣмъ камъкъ ще съсипе всички съврѣменни стари разбирания и схващания и въ науката, и въ обществения животъ и ще създаде нова наука, нови отношения, които ще почиватъ на здрава, положителна основа. И тъй, казвамъ: петната, които се явиха на
12 слънцето, имаха връзка съ землетресенията. Ние знаемъ, какво нѣщо е слънцето и защо ставатъ извѣстни пертурбации въ него. Слънцето е единъ разуменъ центъръ, но и земята прѣдставлява нѣщо разумно. Не само на повърхностьта на земята, но и въ вътрѣшностьта й живѣятъ разумни същества. Какво ще кажете на това отгорѣ? Какво ще кажатъ съврѣменнитѣ учени, ако имъ се каже, че като се проникне на дълбочина 1000 километра въ земята, ще се достигне до една празнина отъ около 1000 километра? Слѣдъ нея иде друга една топка, като малка земя, която се върти постоянно. Надъ тази топка живѣятъ други разумни същества. Кой може да опровергае тази теория? Който смѣе да я опровергае, ще му кажа да слѣзе долу, да провѣри. Ще кажете: нали долу има огънь? — Да, на дълбочина около 10С0 километра отъ земната повърхность има огънь, но този, въпросъ не ни интересува, За въ бъдеще ученитѣ хора ще знаятъ разни методи, какъ да слизатъ въ земята и ще могатъ да провѣрятъ тия истини. Ние не тълкуваме явленията безразборно, или както не съ въ дѣйствителность. Ние сме за Истината, споредъ която земята е великъ живъ организъмъ, въ който живѣе една възвишена разумна душа, съ съзнание, каквото има и човѣкътъ. Въ Писанието се казва, че когато земята не може да търпи съществата, които живѣятъ върху нея, тя започва да набръчква кожата си. Кожата е нейната кора, нейнитѣ пластове, които съ живи. Въ кората на земята дѣйствуватъ редъ сили, които ученитѣ хора наричатъ ..силови линии.“ Христосъ казва: ,,Взъ за съдба дойдохъ въ свѣта“. Вие трѣбва да знаете, че ако между васъ се намѣрятъ десеть души праведници, тѣ ще бъдатъ въ състояние да спасятъ София. Вко тия десеть души се намѣрятъ било въ православната църква, било въ евангелската църква, било въ еврейската църква, безразлично отъ коя църква ще бъдатъ, ние ще имъ благодаримъ. За насъ е
13 важно София да се спаси, да има десеть души богаташи, които да вложатъ своитѣ капитали въ Божествената банка, да кредитиратъ за София. Да не мислите, че праведнитѣ хора сж бѣдни. Не, бѣдниятъ човѣкъ не може да бжде праведенъ. Праведнитѣ хора сж дошли на земята да извършатъ нѣкаква специална работа и да придобиятъ опитность. Тѣ сж дошли отъ друга нѣкаква система и разполагатъ съ цѣлата земя — могатъ да живѣятъ тукъ, колкото години искатъ и, като си свършатъ работата, ще си отидатъ, отдѣто сж дошли. Богати сж праведнитѣ хора, Синове Божии сж тѣ! Всѣки човѣкъ, които е Синъ Божий, той има капитали, разполага съ цѣла слънчева система. Хората мислятъ, че праведницитѣ, светиитѣ сж бѣдняци, които се уециняватъ въ нѣкои пещери, или въ нѣкои гори и тамъ прѣкарватъ живота си въ постъ и молитва, а отъ врѣме на врѣме се срѣщатъ съ нѣкои хора и имъ прѣдсказватъ, колко души сж въ кжщи, колко отъ тѣхъ има живи, и колко умрѣли, богати ли сж или бѣдни, колко отъ овцитѣ имъ сж изгубени и т. н. Разказватъ имъ още за онзи свѣтъ, за наказанията и за благата въ свѣта и редъ други нѣща. Казвамъ: това е лесна работа. Така могатъ да прѣдсказватъ и всички врачки въ България, които гледатъ на кафе, както и всички обикновени мждреци. Въ София има двама такива видни гледачи на кафе. Тѣ взели своитѣ джезвета, спрѣли се нѣкждѣ прѣдъ Витоша и прѣдсказватъ, кому какво ще се случи. Обикновено този родъ гледачи могатъ да врачуватъ и прѣдсказватъ на всички, но не и на себе си. Тѣ не могатъ да прѣдскажатъ, какво ще се случи на самитѣ тѣхъ. Сждбата на българския народъ прѣдсказали, но своята не могли да прѣдскажатъ. Доколкото зная отъ тѣхнитѣ прѣдсказания, сждбата на България не е лоша. „Мзъ за сждба дойдохъ въ този свѣтъ“. Казвамъ: въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да сепробуди истинско желание да добиете Божестве
14 ното знание. Въ всѣки човѣкъ трЬбва да се събуди желание да има глава, т. е. да бжле свързанъ съ Бога, съ Мждростьта, да знае нѣщата, да изработи въ себе си единъ сеизмографъ. Сегашната наука не знае, какво има да се случи, тя не може да прѣдсказва събитията съ положителность. Божествената наука може да прѣдсказва всичко. Отъ двѣ-три години насамъ азъ постоянно говоря за землетресенията, за събитията, които прѣдстоятъ да дойдатъ. Нзъ имамъ точни данни за тия нѣща, които станаха, както и за тия, които ще станатъ за въ бждеще. Казвате: не трѣбва да се говори на хората така, да не се плашатъ. Да, нѣма защо да се плашатъ хората, но казвамъ: има една наука, споредъ която нѣщата сж точно опрѣдѣлени, но тя не е фатална наука. Споредъ тази наука, при извѣстни условия, нѣкои страдания и злини могатъ да се отстранятъ, или да се отложатъ, а могатъ и да се ускорятъ — това зависи отъ живота на хората. Единъ домъ може да се разруши, а може и да се съградиЕдинъ народъ може да се разруши, а може и да се създаде. Това е въ ржцѣтѣ на самия народъ, въ ржцѣтѣ на неговитѣ управници. Казвамъ: въ свѣта, обаче, трѣбва да има абсолютна справедливость! Въ България трѣбва да има идеална справедливость! Въ българскитѣ затвори не трѣбва да остане затворенъ нито единъ праведенъ човѣкъ. И най-послѣ, Правдата трѣбва да се приложи въ свѣта, да не остане нито единъ бѣденъ човѣкъ, който да си въздъхва, да се чувствува онеправданъ и да се пита: нѣма ли Господъ въ свѣта? Въ България не трѣбва да има бѣдни хора. Ние можемъ по десеть пжти на день да вдигаме ржцѣтѣ и да се молимъ, но тази молитва не хваща мѣсто. Праведникътъ, като се моли на Бога, трѣбва да иска отъ Него да му покаже, дѣ има нѣкоя страдална душа, за да й помогне. Това значи молитва! Щомъ намѣрите такава душа, ще й каже
15 те: не се обезсърдчавай, има животъ, има добри хора въ свѣта! Казвамъ: всѣки човѣкъ трѣбва да развива своето вжтрѣшно радио, да бжде въ прѣмъ контактъ съ невидимия свѣтъ. Цѣнна придобивка е днесъ радиото въ свѣта. То върши голѣма услуга на човѣчеството. Вземете примѣра съ двамата германски авиатори, които прѣлетѣха океана съ своя аеропланъ, но прѣтърпѣха една малка изненада: бензинътъ имъ се свърши, и тѣ Слѣзоха съ аероплана си на единъ леденъ островъ. Тѣ имаха на разположение радио. Веднага си послужиха съ него, и отъ Ямерика имъ пристигна помощь. Яко свѣтскитѣ хора правятъ това, нима духовнитѣ хора не могатъ да си послужатъ съ своето невидимо радио и да се обърнатъ за помощь къмъ Бога, къмъ Онзи, Който имъ е подарилъ животъ? Щомъ сме въ връзка съ Бога, помощьта веднага ще дойде. Достатъчно е само да отправимъ своето радио къмъ Него. Кажемъ ли на Бога, че нашиять аеропланъ не работи, и помощьта отъ Него веднага ще пристигне. Слѣдователно, когато ви дойцатъ нѣкой малки нещастия, благодарете за тѣхъ, защото вие не знаете, какви по-голѣми нещастия би могло да ви се случатъ. Землетресението, което стана въ Пловдивъ на 18 априлъ, 9 ч. в. бѣше опрѣдѣлено да стане срѣдъ нощь, но това, което можахме да направимъ ние, бѣше да го ускоримъ, да стане 2—3 часа по-рано, за да се избегнатъ по-голѣмитѣ нещастия. Добритѣ хора въ България прѣдотвратиха голѣмитѣ нещастия. Яко имаше повече добри хора, тѣ съвсѣмъ щѣха да спратъ землетресението. Казвате: голѣмо нещастие ни сполетѣ. Не казвайте, че нещастието е голѣмо. Благодарете и за него! Яко разбирате смисъла на страданията и нещастията, ще видите, че тѣ сж едно благо за оългарския народъ. Философия е да разбирате смисъла на страданията! Благодарете, че Богъ
16 намали нещастието на България на /юоогь това, което бѣше прѣдвидено да дойде. Лко то бѣше дошло съ такава сила, съ каквато бѣше опрѣдѣпено, щѣше да помете всички хора: въ Чирпанъ и въ Пловдивъ нѣмаше да остане нито една жива душа. И всички села наоколо щѣха да бждатъ унищожени. Но Господъ каза. „Засега ?ия хора нека се стреснатъ малко тѣ сж още болни, не могатъ да издържатъ голѣми нещастия. ' Та казвамъ: тия страдания, които дойдоха въ България чрѣзъ землетресенията, сж голѣмо благо за българитѣ, да се стреснатъ малко, да прѣстанатъ ежбитѣ между тѣхъ, да се осмисли живота имъ, да изчезне различието между богати и бѣд ни и т. н.. Днесъ си богатъ, но утрѣ, като дойде землетресението и ти изгубишъ кжщата си, паритѣ си, дѣ ще отиде твоето богатство? Какво ни показва землетресението? — Че българитѣ трѣбва да бждатъ демократични. Щомъ дойде землетресението, всички излѣзоха подъ укрито небе, всички сж подъ общъ знаменательПрѣди нѣколко години още казахъ на българитѣ да излизатъ сутринь да се молятъ на Бога подъ открито небе но тѣ казаха, че това било идолопоклонствог нѣмало защо да излизатъ прѣди изгрѣвъ на слънцето и т. н.. Не всички хора трѣова да гледатъ нагорѣ, да отправятъ ума и сърцето си къмъ Бога. Не, казвамъ, че не трѣбва да ходятъ на църква. Нека ходятъ на църква, но слѣдъ това да излѣзатъ подъ открито небе и тамъ още веднъжъ да се помолятъ на Бога. Направятъ ли това, никакво землетресение нѣма да дойде. Но ако тѣ се молятъ въ своитѣ църкви, както сега, още много землетресения ще доидатъ. Нзъ не казвамъ на българитѣ да съборятъ църквитѣ си Не, нека ги освѣщаватъ, но поне 4 □ пжти прѣзъ годината да излизатъ сутринь рано подъ открито небе да се помолятъ на Бога, да / благодарятъ за живота, за здравето и за благо
17 действието, което имъ е далъ. бжде тѣхниятъ идеалъ! Такъвъ трѣбва да Нѣкой питатъ: какво е новото учение'5—Новото учение изисква да имашъ една възвишена идея, да живѣешъ за Бога, за своята глава, да имашъ здравъ мозъкъ, да бждешъ свързанъ съ bora, съ това, което не виждашъ. Послѣ, постепенно ще слизащъ къмъ това, което се оформява и наи-послѣ ще дойдешъ до хората и ще ги обикнешъ Ти не можешъ да обичашъ хората, докато не обичашъ Бога. Защо?—Понеже Любовьта, като велика сила, иде отгорѣ. При това, за да обичашъ нѣкого, нужни сж условия. Този, когото ти обичашъ, не може да почувствува и възприеусповиГъ60313’ аК° Нѣма Затова необходимитѣ условия. Прѣдставете си, че главата и краката на когото Обичашъ, сж свързани съ едно ментози, теме Какъ ще говоришъ на този човѣкъ бовь? Какъ ще те разбере той? Какъ ще може да те слуша? За да те слуша и разбере, ти трѣбва да освободищъ главата и краката му отъ менгемето, да му пррчетешъ 5 глава отъ Исайя, да чие какъ се изразява злото. J ’ за люИ тогава, ако нѣкой те пита, има ли Господъ, или не, ще му кажешъ: ела, азъ ще ти покажа, има ли Господъ, или нѣма. Болниятъ какъ познава, дали има Господъ, или нма? Яко си лѣкарь, ще кажешъ на болния: ела съ менъ, азъ ще ти покажа, има ли г------- ми докажешъ? Господъ, или нѣма. — Какъ ще . ‘ ко вѣрвашъ, още сега ще бждешъ излѣкуванъ; Господъ може да направи това ' °гвза’бутнешъ болния на 4-5 мѣста, и въ нѣколко часа той е здравъ, изправенъ на краката си — вѣРвашъ въ Бога? ~ Вѣрвамъ. Какъ ще докажешъ на бѣдния, има ли Господъ, или нѣма? Яко си богатъ, ще му кажешъ: ела при менъ азъ имамъ цѣръ противъ твоята болесть. Ще бутнешъ тукъ-тамъ, ще му помогнешъ и ще кажешъ: въ името Божие азъ ти давамъ това, отъ което се нуждаешъ. Докато човѣкъ е сиромахъ, казва: има
18 Господъ! Забогатѣе ли, казва: нѣма Господъ! Съврѣменнитѣ учени хора пъкъ се срамуватъ да признаятъ, че има Господъ. Азъ не говоря за този Господъ, който днесъ се проповѣдва. Ама ималонѣкакви противорѣчия въ свѣта. Тѣ сж послѣдствия отъ нашия животъ. Ако въ червата на хората се събиратъ много нечистотии, природата не е виновна затова. Ние, които сме яли повече, отколкото трѣбва, сами сме виновни. Ние не сме се въздържали, вслѣдствие на което става задръстване въ червата, и лѣкарьтъ като дойде, казва: ,,Очистително дайте на този боленъ!" Мислите ли, че въ другитѣ области на човѣшкия организъмъ не става задръстване? — Задръстване става и въ сърцето, и въ ума на човѣка, т. е. става подпушване на неговитѣ мисли и чувства. Та казвамъ: първото нѣщо, което се изисква отъ всѣки човѣкъ е да тури като основа въ живота си великата сила—Любовьта, и да може при най голѣмитѣ изпитания въ живота да изД1ржа. безъ да губи доброто разположение на душата и на духа си. Да запазишъ любовьта си, когато си богатъ, това всѣки може, но да я запазишъ при най-голѣмата мжчнотия и при найлошитѣ условия — това е изкуство. Напримѣръ, дойде нѣкое голѣмо землетресение. всички хора бѣгатъ, криятъ се — само човѣкътъ на Любовьта седи спокойно, не бѣга, не се крие. Днесъ хората бѣгатъ и безъ землетресения. Прѣди години, въ една отъ варненскитѣ църкви, на разпети петъкъ се събрали много хора. По едно врѣме се чува нѣкакво бучение, като землетресение, и единъ отъ присжтствуващитѣ извиква: „Землетресение!“ — всички хора отъ църквата хукватъ да бѣгатъ навънъ. Вь тази паника били изпотжпкани и избити около 20 души. Излизатъ вънъ — никакво землетресение. Тази паника се прѣдава по всички църкви въ Варна, като по радио, и всички хора избѣгали вънъ отъ църквитѣ. Та тѣзи отъ васъ, които иматъ ьъ себе си
19 свещената идея за Бога, да направятъ крачка напрѣдъ! Ако любовьта ви не се увеличава всѣки день съ по единъ градусъ, вие не сте на правия пхть! Ако разумностьта ви не се увеличава всѣки день съ по единъ градусъ, вие не сте на правия пжть. Увеличава ли се любовьта ви всѣки день съ по единъ градусъ, вие сте праведни хора. Мнозина се оплакватъ, че любовьта имъ постепенно изчезвала. Това, което изчезва, което прѣстава и се намалява, не е любовь. Любовьта, въ своитѣ прояви, е непрѣривна; тя всѣки моментъ се усилва. Апостолъ Павелъ казва; „Кой може да ни отдалечи отъ Бога, отъ Любовьта Христова?—Никоя сила не е въ състояние да стори това. Ако вие се проникнете дълбоко отъ тази идея, животътъ ви ще стане щастливъ. Напримѣръ, сега, между хората се явяватъ редъ противорѣчия, задаватъ се въпроситѣ, кого да обичаме и кого не? Казвамъ: може да се обича само добриятъ и разумниятъ човѣкъ, а на глупавия и на неразумния може да се докаже закона, че чрѣзъ злото въ себе си той прѣпятствува на своето развитие. Въ прочетената глава на пророкъ Данаила се говори за съня на царь Навуходоносора, който Данаилъ изтълкувалъ по слѣдния начинъ: главата на този образъ, която била отъ злато, прѣдставлявала вавилонското царство. Гжрдитѣ му били отъ сребро. Това било асирийското царство. Коремътъ и бедрата му били отъ мѣдь, това е царството на Александъръ Велики. Голенитѣ му били отъ желѣзо. Тѣ прѣдставлявали римската империя. Краката му били една часть отъ желѣзо, а другата отъ желѣзо и кальТѣ прѣдставлявали сегашната култура—културата на европейскитѣ държави. И тъй, вие ще бждете зрители на това, което става. Нѣма защо да ви разправямь, какво ще стане. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пжть, че това, което ще става на земята е велико и славно. За добритѣ, за разумнитѣ хора то ще бжде години на юбилей. Христосъ казва: „Когато видите, че всиѣ
20 ки тия събития ставатъ, трѣбва да знаете, че настава часа на вашето освобождение.“ Пробуждане на съзнанието е нужно да стане! Всички катастрофи, които сега ставатъ, всички смущения, които идватъ, всичко се извършва съ цѣль да се пробуди човѣшкото съзнание. Само по този начинъ хората ще си подадатъ ржка. И европейскитѣ народи ще си подадатъ ржка едни на други,, но сега тѣ още не сж дошли дотамъ, да прѣмахнатъ прѣградитѣ, които сжществуватъ между тѣхъ. Ако Германия, Франция, Днглия се съединятъ въ едно, нима малкитѣ държави покрай тѣхъ нѣма да изправятъ живота си? Засега между народитѣ може да се постави, ако не напълно иде-, аленъ, поне сносенъ животъ. Идеалниятъ животъ ще дойде за въ бждеще. Всички, които ме слушатъ, трѣбва да пожелаятъ да дадатъ примѣръ на сносенъ животъ, и да не чакатъ спасението да дойде отвънъ. Всѣки. човѣкъ трѣбва да работи усилено съ мисъльта си. И ако всѣки човѣкъ е единъ отъ десетьтѣ мждреци на Навуходоносора, щомъ се обърне къмъ Бога и Го попита, какво трѣбва да прави, ще получи отговоръТова става по вжтрѣшна свобода. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ до новата область на живота, трѣбва да бжде едно възвишено, Божествено дѣте. Той ще бжде, въ широкъ смисълъ на думата, „човѣкъ“, освободенъ отъ своя вжтрѣшенъ егоизъмъ, съ съзнание, че може да обича, може да мисли. Само такъвъ човѣкъ може да приложи правилно всичко, което му е дадено. Той може да прави погрѣшки, но никой нѣма да го сжди за тѣхъ. Погрѣшки правятъ и ученитѣ хора, погрѣшки правятъ и разумнитѣ хора, погрѣшки сж правили и светиитѣ, но злото не е тамъ. Злото е въ отлагането, когато хората казватъ: ние не искаме да живѣемъ, не искаме да работимъ и да се учимъ, животътъ нѣма. смисълъ. Днесъ Провидѣнието поставя цѣлото човѣ
21 чество, цѣлата съврѣменна култура на изпити. Ние сме въ послѣдната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, сж поставени на единъ вжтрѣшенъ духовенъ изпитъ. И всѣки, който има любовь въ душата си, ще има миръ въ себе си, нѣма да се смущава отъ условията, но ще се намира подъ великия Божи Промисълъ. Та казвамъ: въ тия врѣмена е потрѣбно истинско, положително знание. Казватъ, че при сегршнитѣ землетресения много хора сж полудѣли отъ страхъ. Да, ще полудѣятъ, тѣ сж прѣдъ неизвѣстность, а неизвѣстностьта е страшно нѣщо! Щомъ дойде землетресението, човѣкъ се намира прѣдъ голѣма катастрофа, той мисли, че е въ ржцѣтѣ на единъ разбойникъ, който го коли. Отъ какво се плаши човѣкъ? — Отъ неразумното. Човѣкъ се плаши отъ разбойника, отъ звѣра—мечка, вълкъ и др., защото въ тѣхъ нѣма разумность. Може ли да се плашимъ отъ разумния човѣкъ? — Не, на него ще имаме упование. Значи, въ свѣта има великъ Промисълъ, велика Божия Любовь, която обединява хората. Богъ ги обединява, злото ги разединява. Съврѣменнитѣ хора, като видятъ, че двама души се обичатъ, не могатъ да търпятъ и казватъ: какво сж намѣрили помежду си, че се обичатъ? Питамъ: кой човѣкъ, споредъ васъ, заслужава вашата любовь? Допуснете, че имате двѣ моми: едната бѣдна, скромна — простичко облѣчена, а другата богата — хубаво облѣчена, съ накити и гирлянди. Коя отъ двѣтѣ ще заслужи вашата любовь? — Тази, която е богата съ цобродѣтели; тя може да бжде и бѣдната, и богатата мома. Всѣка душа, въ своето първично състояние, е едно богатство. Знанието, което душата носи въ себе си, това сж нейнитѣ хубави, скжпи дрехи и накити. Дко една мома е разумна, богатитѣ дрехи и скжпитѣ накити идватъ отпослѣ. Често хората казватъ: този човѣкъ не вѣрва
22 като насъ, той има съвсѣмъ друго вѣрую. Но сжществува законъ, споредъ който най-мъчното нѣщо въ свѣта е да обичашъ човѣка, който вѣрва напълно като тебе, или който мяза въ всѣко отношение на тебе. Не изисквайте, щото всички хора да мислятъ точно като васъ, да сж напълно като васъ. Вие трѣбва да знаете, че ако се обича нѣкой човѣкъ, или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъль,различна отъ мисъльта на всички други. Това е красивото въ човѣка! Неговото специфично вѣрую, неговата специфична мисъль, това е единъ красивъ брилянтъ, единъ красивъ скжпоцѣненъ камъкъ. Той е различенъ за всички хора. Ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е този брилянтъ. или този скжпоцѣненъ камъкъ. Срѣщате единъ голѣмъ юнакъ, който носи на гьрба си чувалъ съ сто килограма злато, или съ скжпоцѣнни камъни. Вие сте слабъ, хилавъ човѣкъ, но казвате: и азъ бихъ желалъ да нося този чувалъ. Питамъх за тебе ли е този чувалъ? — На, ти можешъ да носищъ на гърба си чувалъ съ десеть килограма тяжесть. Този, който носи стотѣ килограма на гърба си, той е юнакъ, заслужава да носи чувала съ златото. Но и вие, които носите десеть килограма на гърба си, сте герои по отношение другъ нѣкой,. който може да носи само единъ килограмъ. И той, като ви погледне, ще каже: герой е този човѣкъ! Има други сжщества пъкъ, които носятъ само по единъ милиграмъ на гърба си. Като погледна къмъ всички сжщества, намирамъ, че всички сж герои — все носятъ нѣщо на гърба си, и то всѣки споредъ силата си. Това е специфичното за всѣки човѣкъ; то е неговиятъ брилянтъ, неговиятъ скжпоцѣненъ камъкъ. Казвамъ: всѣки човѣкъ има въ себе си извѣстна добродѣтель, извѣстна Способность, специфична за самия него, поради която, именно, той е цѣненъ прѣдъ Бога, и прѣдъ хората. И ако вие заличите въ себе си красивото, вашето специфично
23 хубаво и добро нѣщо, за което Богъ ви цѣни, небето — познава, а хората — обичатъ, това ще ви причини смърть, или най-малко ще опетни живота ви. Когато хората опетняватъ своята Божествена, своята свещена идея въ себе си, животътъ имъ се помрачава и изгубва смисълъ. Казвамъ: измийте тази каль, която сте поставили върху своята свещена идея, и животътъ ви веднага ще придобие смисълъ. Обаче, всички трѣбва да знаете, че нѣма същество въ свѣта, което би могло да разруши основната, свещената идея, която Богъ е вложилъ въ душата ви. Душата може да страда, може да мине прѣзъ ужасни страдания, може да гори въ най-голѣмия огънь, но ще мине и замине, безъ да се засегне, и ще каже: минахъ прѣзъ голѣми страдания, велика опитность придобихъ и пакъ излѣзохъ благополучно. Благодаря на Бога за благата, които по този начинъ придобихъ! И тъй, ако вървите по Божия пжть, ще видите, че въ всички нѣща има великъ Божи Промисълъ. Напримѣръ, вие може да живѣете въ висока, нѣколко етажна кжща, но живѣете ли правилно, вършите ли волята Божия, землетресението ще мине и замине, но вашата кжща нѣма да се събори. Много кжщи наоколо ще се разрушатъ, но ако ангелътъ е турилъ реката си на вашата кжща, тя ще остане здрава, непокътната, ще стърчи като канара около развалинитѣ. Какво ще кажатъ ученитѣ хора на това отгорѣ? Казвамъ: праведенъ човѣкъ живѣе тамъ! Дко той е единъ отъ десетьтѣ праведни хора, неговата къща нѣма да се засегне нито на йота. И въ Писанието е казано същото. Но какво се изисква отъ хората сега?— Вѣра. Обаче, вѣрата имъ не трѣбва да бжде като вѣрата на онази българка баба, която имала прѣдъ прозореца на къщичката си една малка каменна могилка, за която, като й прѣчила сутринь да вижда изгрѣването на слънцето, молила се на Бога да я прѣмѣсти отъ нейното мѣсто. Като ставала сутринь и виждала, че могилката все още седи на
24 своето мѣсто, казвала си: ..Точно така излѣзе, както си мислихъ!“ Тя се молила на Бога могилката да се прѣмахне, но въ себе си казвала: я ще стане така, я не. Толкова била нейната вѣра. По сжщия начинъ и вие правите опити и казвате: Господъ мене ли ще слуша? Щомъ Господъ не те слуша, трѣбва да знаешъ, че не живѣешъ добрѣ и ще се заемешъ да изправишъ живота си. Не те ли слуша Господъ, това показва, че ти нѣмашъ обработено сърце, нѣмашъ свѣтълъ умъ и ще се молишъ на Бога, ще работишъ върху себе си, докато придобиешъ тия нѣща. Нѣма да разправяшъ на другитѣ, че не си добъръ човѣкъ, но ще признаешъ това само за себе си и тайно въ душата си ще се молишъ на Бога да ти помогне въ работата. Работишъ ли за изправянето на своя животъ, Господъ ще те слуша и ще отговаря на молитвитѣ ти. Нѣкой питатъ: защо сж страданията въ свѣта? Ще ви обясня съ единъ примѣръ. Върви единъ бѣданъ човѣкъ по пжтя и вижда единъ сакатъ прѣдъ него седи, иска помощь. Той нѣмалъ съ що да му помогне, но се помолилъ на Бога за него и си заминалъ. Минава другъ човѣкъ покрай сакатия, ритва го съ крака си и го запитва: „Защо седишъ тукъ? Защо не направишъ опитъ да работишъ, да се движишъ, за да се излѣкувашъ?" Сакатиятъ слѣдъ това става, започва да се движи полека-лека и се замисля върху това, какъ да изправи своя животъ. Отъ този моментъ винаги благодарилъ въ себе си на непознатия, който, като го ритналъ, станалъ причина да се излѣкува. Та страданията и изпитанията въ живота ни, това сж тласъцитѣ, ударитѣ отъ страна на Провидѣнието, които ни подтикватъ къмъ работа, къмъ новъ животъТѣ носятъ извѣстни блага заради насъ. Вие казвате: това сж заблуждения. Не, заблужденията сж въ сегашния животъ на хората. По-голѣми заблуждения отъ сегашнитѣ нѣма. Заблуждения сжще