~ 1 ~

Сила и живот, том 1

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 1, неделни беседи изнасяни от 29 март 1914 г., до 8 октомври 1916 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2006 г., ISBN: 954-739-734-6, Първо издание, твърда корица, формат: 14/20,5 см, 560 страници

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ БЕИНСА ДУНО СИЛА И ЖИВОТ НАЧАЛА НА НОВОТО УЧЕНИЕ НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО Том I Издателство ●ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ● Издателство ●БЯЛО БРАТСТВО● София, 2006
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ БЕИНСА ДУНО СИЛА И ЖИВОТ Том I
Седемтомната поредица „Сила и Живот“ е съвместна публикация на издателствата „Захарий Стоянов“ и „Бяло Братство“. В нея за първи път е представена пълна хронология на неделните проповеди на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през периода 1914-1924 г. В тях по собствените му думи са изложени всички основни принципи на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство. От езикова гледна точка неделните проповеди, наричани беседи, са стенографирано говорно слово. Стенограмите на беседите са дешифрирани, редактирани и публикувани от различни последователи на Учителя П. Дънов, през различни периоди от време, на което се дължат някои езикови и стилови разлики. По-голямата част от съдържанието на настоящата поредица са първите шест сборника с беседи, които започват да се публикуват от 1915 г. със заглавие „Сила и Живот“. ИЗДАНИЕТО Е ОДОБРЕНО И ПРЕПОРЪЧАНО ОТ МОН
Съдържание Ето човека .....................................................................................................7 Житното зърно .......................................................................................... 21 Четирите основни елемента .................................................................. 37 Истината ще ви направи свободни ...................................................... 41 Явлението на духа ...................................................................................45 Талантите ....................................................................................................62 Любовта ......................................................................................................75 Сънищата на Йосифа ................................................................................94 Законът на служенето............................................................................ 109 Важността на малките неща ................................................................ 124 Мир вам ..................................................................................................... 133 Необходимостта да познаваме Бога ................................................... 143 Колко по-горе стои човек от овца .......................................................161 Фарисей и митар .................................................................................... 176 Условията на вечния живот ................................................................. 198 Страхът...................................................................................................... 220 В начало бе ................................................................................................ 236 Духът и плътта. Приливи и отливи в живота ................................ 257 Словесното мляко ................................................................................... 278 Учителите .................................................................................................289 Ако ме любите ......................................................................................... 313 Осем хиляди години .............................................................................. 318 Великден ................................................................................................. 320 Многоценният бисер.............................................................................. 336 Новото основание ................................................................................... 356 Божественият промисъл ....................................................................... 379 Изкушението .......................................................................................... 388 Блудният син .......................................................................................... 397 Молитва ................................................................................................... 410 Добрият самарянин .............................................................................. 422 Стари и нови мехове ............................................................................ 432 Свобода на духа ..................................................................................... 444 Рождението ............................................................................................. 460 Истината .................................................................................................. 472 Милосърдието ........................................................................................ 482 Ти знаеш .................................................................................................. 495 Поради радостта .................................................................................... 504 Приложения Обяснителни бележки ........................................................................... 514 Речник на остарели и чужди думи ..................................................... 516 Азбучен показател .................................................................................. 521
Петър Дънов (Беинса Дуно), автор Димитър Калев, съставител и редактор Ирена Шунина, Филип Филипов, азбучен показател, 2006 Петър Добрев, библиотечно оформление, 2006 Издателство „Захарий Стоянов“, 2006 Издателство „Бяло Братство“, 2006 ISBN 954-739-734-6 (т. 1)
ЕТО ЧОВЕКА „Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: „Ето человека!“ От Йоанна 19: 5 1 Под думата човек или человэкъ 2 на български се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи Исус, Човекът, който иде на Земята, брат на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, когато излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човека“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо БЕИНСА ДУНО ЕТО ЧОВЕКА 7
е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата. Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 8
бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично. Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата. И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!“ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано!“ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на царете – намира дрехи, облича се и отива у живописеца. – Кой сте Вие? – попитал го художникът. – Аз съм еди-кой си. – Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава. БЕИНСА ДУНО ЕТО ЧОВЕКА 9
И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно. Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат. Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро!“ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих?“ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества. Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците?“ Па и сам Той искаше да се издигне. Вие сте на Земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, където няма страдание, няма и забогатяване. Там, дето има скърби, има и радости; УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 10
дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле. Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, който ви е пратил на Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. Ако Господ е с вас, вие ще бъдете красиви, а светът обича красивото; ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни, добри, а доброто всякога се почита. Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме. Що е умиране? Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот: „За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен.“ И в този процес ние мислим, БЕИНСА ДУНО ЕТО ЧОВЕКА 11
че светът ни е забравил. Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете. Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже Пътя. Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?“ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 12
А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го обичаме; никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!“ Не, Господ никога не иска насила жертви от нас. Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?“ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите БЕИНСА ДУНО ЕТО ЧОВЕКА 13
страдания?“ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, тоâà сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне дълбоко в нас съзнанието ни да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане. На кого? – На нашите братя, на нашите ближни. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела. И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите: „Ние нямаме друг цар, освен кесаря“; та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 14
И сега може да каже човек: „Кесарят е моят цар“, но последствията ще бъдат същите. Нека се върна: изпърво трябва да живеем в този свят, да се подготвим; не можем да живеем на Небето, защото там Топлината и Светлината са много ярки. Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? – Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа?“ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в БЕИНСА ДУНО ЕТО ЧОВЕКА 15
която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек. Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари; може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл „Аз имам власт да те разпна“: „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но Моята душа е свободна.“ Трябва да се подчиним на временните страдания; ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 16
Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно. Някой ви е докачил – не му снемате шапка, не се ръкувате; може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши?“ Има една дяволска риба в морето, която, каквото срещне по пътя, все го поздравява. И човек хваща някого за ръка; защо? – Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят; например наймалкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?“; безименният: „Аз желая художнишка слава и знания!“; средният: „Аз искам права и привилегии!“; показалецът: „Мен ми трябват почит и уважение!“; палецът: „Аз искам сила и умение!“ Поздравеният, ако може и желае, ще му даде. И тръгнат двама, че после – трима в обществото и образуват котерия, ала не намират онова, което търсят... И най-после дойде Исус и каза: „Това, което вие търсите – богатство, Сила, Знания, Доброта, Аз мога да ви го дам. Няма никой от вас, който е оставил баща си и майка си за Мен, и да не е приел стократно бъдещия живот.“ Ето Човека, който може да се ръкува с нас, който може да ни даде и богатство, и Сила, и Знания, и Доброта. Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забележи: „Вие Го изгубвате.“ Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: „Ето Човека, когото вие търсите, Човека, който единствен може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, за да се проясни вашият ум.“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го да Го видим!“ БЕИНСА ДУНО ЕТО ЧОВЕКА 17
Аз ще ви приведа едно сравнение: задава се вечер отдалеч човек с малка свещ и аз ви казвам: „Ето човека, който ви носи светлина.“ Вие обаче виждате свещта, не виждате човека. Него кога ще видите? – Когато изгрее Слънцето. Търсете сами тая Светлина, която носи Човекът – тя ще ви помогне да намерите Пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса. Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение: допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам: „Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там, в онзи ъгъл, има това, в другия – туй и туй.“ – „Може, ама кой знае, не виждам нищо“ – възразявате. Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите поясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. Светът е като тая стая и всеки от нас трябва да бъде светоносец – да носи по една свещ. И като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци – това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на Разпети петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ. Питате: „Какво да правим?“ Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. А защо да се молим? – През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша. Околните турци от тридесет и девет села се събират УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 18
и се молят за дъжд – и завалява дъжд. Българите си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим, то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Трябва да започнем сега едно пречистване, като за Великден – да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща дисхармония: мъж и жена не могат да се споразумеят – къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъжът или жената ги държат, това е безразлично – спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място вкъщи – дали кокошка или петел да пее. Що за кокошки и петли? Това не съставлява никаква важност в Живота; казах, друго е важно. Исус е дошъл и работи. И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? – В Любовта. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът. Ние не любим, БЕИНСА ДУНО ЕТО ЧОВЕКА 19
а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Христос, който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек. Ще Го приемете ли, или разпнете; ще Го пуснете ли, или ще кажете „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Тогаз Светлината ще бъде в нас и ние всички ще се примирим. 29 март 1914 г., София 3 УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 20
ЖИТНОТО ЗЪРНО „Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси.“ От Йоанна 12: 24 Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесетхилядна част от килограма; на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? Обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките – също, никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на Живота. И ако вземем българската буква ж, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно: долу – две крачета, корени; горе – две клончета. Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате БЕИНСА ДУНО ЖИТНОТО ЗЪРНО 21
и да се жертвате за своите ближни, както аз правя.“ И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, който съм слязъл от Небето.“ И хлябът от какво става? – От житното зърно. Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни – и царе, и князе; като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са недоволни и пак искат. А попитайте ги защо са недоволни – търсят нещо повече. Но нека се обърнем към историята на житното зърно. Когато го посеят в земята, какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: „Свърши се с нас, изчезна нашият живот, изгни!“ Но в житното зърно има повече вяра, отколкото у нас. Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появят, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други.“ И в него се заражда енергия, и то почва да се стреми към Слънцето, завързва, узрява. Но хората не го оставят – вземат сърп и го изрязват. Неговите страдания не се свършват тук – след като го ожънат, стягат го в снопи, после го бодват с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно връз друго на големи като планини купи; след това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате защо трябва да минем през всичкия този процес. – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука: минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват – пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, тургат го в чували и хайде на воденицата под ония два тежки камъка – да го търкат и смажат съвсем. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 22
Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? – „И това било живот и свят, който Господ създал!“ Но житното зърно има велико търпение, то казва: „Вие ще видите каква е още моята история.“ Изваждат го от воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира – запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замеся хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече.“ Не, като втаса, хайде в пещта вътре и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха!“ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум. И какво става? – В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства – то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в Природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз Съм жив хляб.“ А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея, да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко. Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ. Как ще си обясните това противоречие: един народ чака с хиляди години своя Избавител, своя Цар да дойде и му даде свобода, а в това време, когато Той се явява, именно еврейските първосвещеници и князе БЕИНСА ДУНО ЖИТНОТО ЗЪРНО 23
се оплакват против Него? Вие бихте казали, че ако Христос би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре. Съмнявам се. И ще ви приведа един факт: вижте как постъпва мъжът с жена си и обратното, и ще знаете как щяхте да постъпите с Христа. Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в празнична премяна, а в най-скромна дреха; и затова и Христос се яви между еврейския народ в тази проста форма. Тази е причината, дето хората не могат да проумеят Истината. Такива са законите на този свят. Но има и друг закон в света, който се проявява в слънчевата светлина. Когато Слънцето почне да свети върху всички зародиши и същества на Земята, тази светлина, която у човека произвежда радост и веселие, у други произвежда омраза и злоба; светлината, която у едни докарва разположение, прави други свирепи. Светлината и топлината върху един вълк го карат да мисли къде може да намери овце да ги изяде; като паднат същите върху един крадец, той ще почне да мисли как да ви открадне пари; паднат ли върху човека, който се стреми да прави добро, той ще помисли да намери някой беден човек да му помогне. Дайте едно житно зърно на кокошката, тя ще образува хубави пера; дайте го на свиня, тя ще образува хубава четина; дайте го на вълка, той ще образува хубави зъби и нокти; дайте го на рибата, тя ще образува хубави люспи. Физиолозите не могат да обяснят този процес. Всяко същество приспособява храната, топлината и светлината съобразно своето развитие и понятие. Тоя закон може да разберете, като опитате тия два противоположни свята. Не може да ви се обясни защо у хората съществува злото, защо те предпочитат омразата пред любовта, лъжата пред истината. Това не можем да обясним; много въпроси „защо“ ще останат необяснени. Българската дума защо е една въпросителна, която подразбира аз искам. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 24
Защо трябва да искаме? Има един закон, който казва, че трябва да се стремим към напредък. Христос казва, че ако житното зърно, паднало на земята, не умре, остава сам¬ на този свят. Какво нещо е самотията в живота? Самотията е найтежкото страдание, което може да изпита човек. Да се размножаваш – това е смисълът на Живота. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света, а в Божествените закони това нещо е немислимо. Нашите мисли и желания претърпяват крахове, защото ние ги градим на пясък. В света можем да бъдем щастливи, тъкмо когато живеем за Господа; и трябва да живеем за Него. Обяснението на това нещо намираме и в самата Природа: когато Слънцето изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича; то е внимателно към всички същества – от най-низшите до най-висшите – и затова всички отправят очи към него. Оттам иде тази енергия, която ви възкресява и въздига. Но казва ли ни Слънцето, че трябва да влезем в него? То ни казва да се възползваме само от благата, които ни дава, и както то озарява света, така и ние трябва да пръскаме Светлина, просвещение на окръжаващите нас. В нашия ум има някои превратни понятия, които произлизат от нашия индивидуален живот. Например, ако влезете в една къща, в която има само един прозорец, а има двадесет-тридесет души посетители, вие ще им кажете: „Вие нямате право, аз само искам да гледам“; и когато вие гледате Слънцето, всички други ще бъдат лишени от неговата светлина. А вие трябва да позовете и тях да го видят, да им покажете пътя да излязат из тази къща и да видят светлината. Затова не е хубаво човек да държи много хора при себе си, защото никога не могат всички БЕИНСА ДУНО ЖИТНОТО ЗЪРНО 25
изведнъж да се ползват от слънчевата светлина и топлина – трябва да им кажем да излязат вън. Затуй казва Исус: „Който люби себе си, трябва да излезе вън“; и на друго място: „Който люби баща си и майка си повече от Мен, не е достоен за Мен.“ Та ако едно същество се приближи много до прозореца, то ще затули целия хоризонт за другите; дръжте се двадесет-тридесет крачки по-далеко. То е физическата обстановка. С това Исус иска да каже, че животът не се съдържа в материалните блага; те са само едно просто помагало, тъй както учебниците, плочите, писалките представляват помагала за учениците. Да не мислите, че Господ е приготвил за вас само тия дребни неща; Той ви е приготвил по-велики неща. Попитайте една жаба какви са нейните схващания за Живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мухички да хвърчат и да са по-близко, за да ги хващам.“ И когато някога я видите, като че философски гледа и мълчи, тя наблюдава мухите – като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови; такова е нейното схващане на Живота. Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим, че сме вече на върха на своето развитие. В тази стълба на развитие между нас и Пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви. Разстоянието между човеците и Ангелите е толкова голямо – има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и човека. От гледището на Ангелите ние сме още жабички. Казват някои: „Нали хората са направени по образ и подобие Божие?“ Но те още не са добили такъв образ и подобие. Вие виждате какво вършим. За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 26
Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. Нямам нищо против тази жаба; тя трябва да яде мухи. И защо тя яде мухи? Ще ви кажа: понеже мухата, като хвърката, живее в едно по-високо положение, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи. Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък. Защото като ядем добри работи, ставаме добри. Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална любов, да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства. Следователно вълкът има право да яде овце, ако иска да стане кротък; и непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога. И дето хората ядат овце и кокошки, ще ви кажа, че те ядат овце, защото искат да станат хубави, ядат и кокошки, защото искат да станат и крилати като Ангелите. И имате право да се храните с тях. Злото не е в яденето. Когато забраняват да се яде известна храна, то става от съображението да се не причинява страдание на съществото, което се употребява за тази храна. Казвам, че можете да ядете: ще отидете в курника и като хванете кокошката, ако не крякне, можете да я заколите и изядете; щом изкряка, оставете я. Също и овцата: щом заблее, оставете я – тя иска да живее. Следователно вие трябва да ги питате – питайте коя овца и кокошка искат да живеят във вас. Христос казва: „Аз съм жив хляб и който Ме яде, ще има живот вечен.“ За да можем да разберем думите Христови, трябва да се очистим – да очистим зрението, да очистим и ума си. Нашият ум е едно прекрасно оръдие, когато знаем как да го употребяваме; но той е и много опасно оръжие, когато не умеем да си служим с него. Когато орете с рало една непосята нива, за да я засеете, това е ваше право – вие БЕИНСА ДУНО ЖИТНОТО ЗЪРНО 27
вървите по естествен закон; но когато разоравате една вече засята нива, вършите глупост. Някои хора казват: „Ние трябва да мислим и да критикуваме“, защото науката без критика не могла. Да критикувате, но как? Критика като хирургията – да изрязвате болно място от човешкото тяло – разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място не разбирам. Да бъде човек такъв хирург не е мъчна работа – всеки може, като вземе трион, да претрие крака на някого, всеки от вас има тая способност; но малцина са ония, които знаят да вършат правилно своята хирургическа операция. За да се научим, непременно трябва да се обсебим от закона на Добродетелта и на Любовта. Когато ви говоря за Любовта, не разбирайте, че аз проповядвам едно учение на мир и спокойствие; човек, който иска да люби, трябва да опита най-големи страдания в света; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен принцип на Любовта. За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертва за нас. За да Го познаете, вие казвате: „Господи, дай това, което ни трябва!“ – „Дай, дай, дай!“ – ето какъв зов се носи от единия до другия край на света. И никога парите не са били тъй евтини, както днес; всеки от нас днес взема може би тричетири пъти по-голяма заплата, отколкото едно време са вземали хората, и пак нямаме достатъчно. Парите са обезценени, защото няма какво да съответства на тях; а то трябваше да искаме жито, царевица, круши, ябълки. Вие казвате: „Господи, искам да бъда красив, искам да бъда богат.“ Вие искате да обсебите много неща, а знаете ли, че то е нещастие за вас, защото, щом станете богати, всеки ще мисли да ви направи зло. И за да се опазите, ще ви са потребни хора, както богатите американци вземат по трима-четирима гавази да ги пазят, защото на всяка крачка искат да ги изнудват. А нам трябват не богатства, а ония основни неща, които правят Живота добър. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 28
Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва да се върнем към този основен принцип – да развием и облагородим сърцето си. Злото не се гнезди в ума, а в сърцето. Всеки от нас трябва да попита своето сърце какво то желае. Нашето сърце се е покварило по наша вина; ние сме го накарвали много пъти като слугините да лъже, да мисли зло и т.н. Господ казва в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето“; Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да му отворим сърцето си, за да влезе Той в него. Ще кажете: „Как?“ – По същия начин, както отваряме прозореца да влезе светлина в нашата стая. Казано е: „Стая, където влиза светлина, лекар не влиза, болест не царува“, или: „Където светлина не влиза, оттам лекар не излиза.“ Също тъй в онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, дявол не влиза – Господ е именно лекар в този смисъл. Лекарят, като дойде, каже: „Ти трябва да ядеш повече, трябва да пиеш повече, трябва да направиш еди-какво и еди-какво“; и ние търпим, търпим, докато най-после гръбнакът ни се пречупи. Ние често мязаме на онзи камилар, който пътувал през пустинята и чиято камила едва носела товара; като намерил на пътя една лисича кожа, метнал я отгоре на камилата, но от това гръбнакът на камилата се пречупил и товарът останал тогава в пустинята. Гърбът на камилата може да носи само известно количество тежина. Камилата – това сме ние: ние сме, които пътуваме, и ако турим на гърба си повече товар, отколкото можем да носим, един ден ще спънем своето развитие. Аз с това не ви препоръчвам сиромашия; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно. Небето иска такива богати хора, защото те могат да бъдат щедри. И когато Христос казва: „Събирайте съкровища“, Той разбира такива съкровища. Влагайте тоя ваш капитал в Небето, за да БЕИНСА ДУНО ЖИТНОТО ЗЪРНО 29
може Бог от лихвите да храни бедните хора на Земята. Не са Ангелите, които изработват нашето спасение – ние сами трябва да извършим това; и имаме всичките условия да го извършим. Законът не е да бъдем всички еднакво учени; всеки трябва да знае толкова, колкото му е потребно. Някой казва: „Мозъкът ми е малък“; аз му отговарям: ако не можеш да гледаш малък кон, как ще можеш да гледаш по-голям; ако имаш малко сърце и не можеш да го управляваш, как ще управляваш друго, по-голямо сърце, което има поголеми желания? Какво трябва да правим? Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите; няма защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва да бъдем спокойни – има известни закони, които регулират отношенията на хората. Че може някой да направи пакост, това не е никак произволно; то ще стане по самия закон. Всяко нещастие обаче ще ви донесе благословение; всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случат. Някои ме питат по политическия живот на България: „Какво ще стане с нея?“ Чудна работа, че какво е станало сега? На България ¢ правят малко разтривка – туй е всичко. Снели са ¢ малко от товара, дали са ¢ нова опитност и задача за разрешение. Ние не седнем да мислим разумно върху законите, които регулират Живота, а търсим виновните. Кой е виновен, кажете? Виновните сега няма да ги намерите. Виновен е индивидуалният живот на човека. Когато човек иска да стане цар на хората, той е виноват; и оня, който иска да свали един цар, и той е виноват. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 30
Безразлично е за нас кой е цар – един или друг, трети или четвърти – всички вървят по един и същи път. Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица, но кому? На себе си – на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите поданици – вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, турили ли сте ред и порядък в себе си? Вие първи дайте образец на света. Какъв проповедник ще бъда аз, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа? Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. И Исус, когато слезна да учи хората, пръв им даде модела и ако ние усвоим Неговото учение, светът веднага ще се измени. В нас е скрита една динамична сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо. Но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ – и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените. Трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш!“ Но търнокопът копал поиздълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място.“ Докато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече.“ Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия. Например в Американската гражданска война довели двама престъпници – единият бил сляп, а другият – без БЕИНСА ДУНО ЖИТНОТО ЗЪРНО 31
крака. Престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки, градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията. Но слепият взел да казва: – Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята. А онзи, без крака, взел да вика: – Аз нямам крака и не мога да ходя да крада. Съдията, след като размислил, рекъл: – Турете куция върху гърба на слепия! И добавил: – Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките. И действително, така са ги хванали. Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества: едното – сляпо, другото – без крака. Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях вземе да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“ и така ги съди. Кой е този, без очите? – Човешкият инстинкт. Оня, без краката? – Човешкият ум. И двамата кажат: „Хайде да пооткраднем“, качат се и тръгнат да крадат ябълки. И като ги хванат, единият казва „Защо ме биете?“ и другият казва „Защо ме биете?“, но и двамата са виновни. Еволюция е потребна за нас. Нас ни очакват по-големи блага, но трябва да станем доста умни, доста добри, да възмъжеем, за да ни се повери това наследство. Тия три неща, които изброих – Добродетел, Правда, Мъдрост, са велики богатства и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи. Но ще кажете: „Как можем да приложим това учение в света?“ Не се изисква от нас ние да оправим света – светът е оправен. В света няма анормалности, всичко върви по определен ред – събитията, естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме туй течение. Но едно е необходимо – УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 32
индивидуалното изправление на личността в света, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното – този е принципът, който е положил Христос. И Христос действа, за да се осъществи той. И както една какавида се подема и се образува по-нататък, така и светът ще се подеме и ще се измени към по-добре. В този свят има голямо безпокойствие, защото всички ония, които не могат да завият пашкул, се опасяват как ще прекарат зимата, която наближава. Преобразуването следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато стане това преобразуване, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството и ние всички трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия учители, на кое място са – ние им виждаме образите в черква.“ Всяко нещо си има сянката и по нея ние можем да намерим предмета. Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също. Вие искате да разберете същността; трябва да вървите по закона: от сърцето – нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога. Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? – Той слуша и работи в нашите умове. БЕИНСА ДУНО ЖИТНОТО ЗЪРНО 33
Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както Слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това вътрешно Слънце, което ни е огряло. И в духовния живот има изгряване и залязване. На зряла възраст Слънцето възхожда – вие сте на пладне; в старост вие залязвате, за да изгреете пак. Господ ще изгрее в сърцата и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват Радост и Веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание.“ Те трябва да почакат; защо? Защото няма у тях условия да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъде нещастие за тях – по-добре е сега да си починат. Не казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един закон. Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява. В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах?“ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21-25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса. – Сърцето е спряло, той е умрял – забележиха те и рекоха да ме погребат. Казах в себе си: „Нима това е смъртта?“, не можех да дам знак, че съм жив. Идват годеницата и баща ¢ и слушам, той я кани да поплаче: – Да кажат хората, че си го обичала. – Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му – отговори тя. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 34
А аз си рекох: „Ако Господ ме повърне в света, аз ще захвана друг живот.“ Колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и да не можеш да кажеш, че си жив! И колко души са заровени тъй. Няма нищо по-тежко от това да те заровят жив. Най-голямо нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла из тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го!“ Ще му направят красив ковчег и с песни и музика ще го отнесат. Де остава тяхната любов? – Това е любовта на ближните и на обществото. Някой казва: „Аз ви обичам.“ Как, както котката обича мишката или както вълкът овцата? И то е любов, но то е любов такава, от която светът страда. Любовта, която е потребна на света, е да обичаме другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи. И затуй Исус е казал: „Онзи, който вярва в Мен, ще прави това, което Аз правя, и който Мен люби, ще го възлюби и Отец Мой и ще дойде и направи жилище в него.“ Вие казвате: „Какво ще стане с България?“ Аз ви питам какво ще стане с вас. Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате какво ще стане с България. България – това сте вие. Трябва да се молите да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост, своя ум и своето сърце. Дяволът е виновник за тия страдания. Не трябва да му се сърдите. Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова БЕИНСА ДУНО ЖИТНОТО ЗЪРНО 35
черта. И Господ казва: „Вземете пример от него.“ Той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца – като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи и не можеш вече ни излъга.“ Един рекъл на един свой приятел: „Моята маймуна не можеш я излъга“; отива приятелят му при маймуната, почва да се преструва, че спи, зажумява и маймуната, а той задига парите. Връща се господарят ¢ и я набива хубаво; втори път маймуната си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво. С опитността, която имаме в света след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени.“ Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно.“ И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както Слънцето съживява посятото житно зърно. 5 април 1914 г., София УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 36
ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТА „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден.“ От Йоанна 6: 54 Има четири елемента за съграждане на духовния живот: Божествената Любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля. Когато децата изучават аритметиката, те имат четири основни действия. Когато един химик изучава химията, също ще срещне четири елемента. Когато Божествената Любов се ограничава в себе си, тя проявява Божествения живот, от Божествения живот се ражда Божествената мисъл, от Божествената мисъл се ражда Божествената воля, а от Божествената воля – нашият живот. Ако Божественият живот не се произвежда в нас, ние не можем да мислим. Когато искаме Господ да заживее в нас, трябва да създадем Неговата Любов – трябва да Го обичаме, защото иначе няма да живее в нас. За да създадем тия четири, необходими са още шест неща, които трябва да знаем. Има три неща, които лъжат: първо, вкусът – той иска да изпитаме стомаха от какво се нуждае; може известна храна да е сготвена от лошо месо, но да е подправена с миризми и да излъгва вкуса, но когато отиде в стомаха, последният я отхвърля. Второ, сърцето ни; то ни лъже, затова трябва да слушаме душата си – тя не ни лъже; защото сърцето приема ласки, а душата ги отхвърля. Трето, интелектът; каквото е отношението между сърцето и душата, такова е отношението и между интелекта и ума – те се контролират от Духа. За да превъзпитаме вкуса, БЕИНСА ДУНО ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТА 37
сърцето и интелекта, трябва да слушаме съветите на стомаха, душата и Духа, а за това трябва да знаем как да храним своите стомах, душа и ум. Знаем ли това, ще бъдем здрави. Къде е тая необходима храна? Белите ни дробове не търсят въздуха – отворим ли устата, той прониква в тях. За умствената храна има около нас хиляди предмети, от които я възприемаме чрез очите и ушите. Как да приложим тия четири основни елемента? – Посредством Любовта. Хората са нещастни, защото търсят Любовта. А какво е Любовта? То е да си готов за саможертване. Ние обичаме някого много, защото ни дава. Ние обичаме Христа, защото ни храни, защото се самопожертва за нас чрез житното зърно, което ядем. Затова е казано: „Да ядете плътта Ми и да пиете кръвта Ми.“ Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се самопожертвате; да любим, значи да се жертваме, т.е. да сеем – трябва да посеем Любов, за да пожънем Любов. Животът ни има цена само дотолкова, доколкото е полезен за нашите ближни. Животът е една сила, която Бог ни е дал; тя може да се вземе, както ни е дадена. Ние сега нямаме Живот – пъшкаме, лягаме, въртим се на леглото и прочее. Човек трябва да има три неща, които се изискват за Живота: здрав и дълбок Мир и самопожертване за Господа. Христос ни е показал пътя на Живота. Първото е самопожертването, а то значи да жертваме ума, сърцето и имота за ближните си. Христос е вложил Живота Си там, дето може да израсне. Първото условие за нашия живот е да се откажем от многото наши желания и нечистотии. Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя си носи и нечистотиите. Не трябва да се връщаме с нечистите, лошите желания. За да се приближим към Господа, трябва да вложим Божествените Любов, живот, мисъл и воля. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 38
Щом ги вложим в нас, ще ги имаме в нашия живот и Господ ще изпрати Своя Дух и ще сме здрави и умни. Да оставим греховете си и да не повтаряме постоянно: „Бог ще ги използва за нова почва, за да сее пшеница.“ Слънцето всеки ден грее, Господ е всеки ден пред нас. Бог живее над нас както Слънцето над Земята – то ни праща нужната топлина и светлина, за да растем, като премахва студа, който владее във Вселената и спира всеки напредък. Така и Бог чрез духовете Си ни осветлява, стопля и възраства. Щом сме здрави, умни и бодри, Духът е с нас и Господ е с нас. За този живот и свят не се изисква особена програма, достатъчна е за изпълнение даденото ни от първоначалния Божествен план и ще бъдем богати. Ние страдаме, защото изменяме Божия план. Трябва да се освободим от всички лъжливи понятия и външни влияния и да се съветваме с Бога, който е в нас. Нека слушаме вътрешния си глас – да се съветваме с Бога, който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас – душата си. Бог е в душата – мога; и дяволът е в душата – не мога; т.е. на всяко дело Божие трябва да казваме „мога“, а на всяко не Божие дело има смисъл да казваме „не мога“. Щом речем „мога“, Бог ще дойде и ще ни помага и за най-мъчните неща – като кажем „мога“, непременно ще го изпълним. Дяволът е силен, защото му казваме „мога“, когато той ни кара да лъжем и други подобни. Жената прави погрешка, когато каже: „Не мога да угодя на мъжа си“, и майката, когато каже: „Не мога да възпитавам децата си.“ Христос иска да употребяваме две думи: мога и не мога. – Мога да любя, не мога да мразя; мога да казвам истина, не мога да лъжа и т.н. По този начин двата духа се явяват, всеки ден са при нас – добрият ни казва нещо, ние го отхвърляме, но не сме свободни, защото духът на злото ни чака. Христос иде БЕИНСА ДУНО ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТА 39
да ни научи, когато дойде Доброто, да казваме „мога“, и когато дойде злото, да казваме „не мога“. Една нива не може да бъде притежание на двама господари – трябва да бъде или на Доброто, или на злото. Такъв е и човекът. Господ ни учи на всичко, което е Добро. Бъдете верни на Бога, който живее във вас. Трябва да имаме четирите основни елемента – Божествената Любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля, за да насадим в нас вкус, сърце, ум и интелект и да развием нашите сърце, душа и Дух. Да не казваме „не разбрах“, а само „разбрах“. Тогава Господ ще ни даде да разбираме всичко практически. Да бъдем верни на Господа, на Христа. Христос, това е Животът, Любовта – живите мисли, които учат народите да се любят. Той е колективност на Възвишените духове, които учат народите как да живеят, дават им законите и ги управляват. Христос е, който ни избавя от ония вериги, в които се вплитаме доброволно. Ако сега не Го виждаме, Той ще се яви един ден и ще поиска десятъка. Той е нашият най-стар брат. Близо е денят на Неговото явяване. Късно е вече за този, който не Го е потърсил. Има вече Виделина навсякъде, изменя се начинът на живота. Да бъдем верни на нашия Господ, на нашия Христос, който вече сме познали. Той ни е дал Живот и здраве, и всякога Той ще бъде с нас и в нас. 19 април 1914 г., Бургас УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 40
ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ От Йоанна 8: 32 Стремлението на всеки един човек е Свободата в света. Под думата свобода трябва да разбираме широчина на действията, мислите, желанията, които са скрити в нас, и премахване на всички стесняващи ги условия. Свободата е едно качество на Духа. Да лишим някого от Свобода, това е падане. При изгубване условията за развиване Свободата се ограничава. Например изгубването на една част от тялото – ръка, крак, това е намаляване на Свободата; изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо на всички чувства е пълно ограничение на Свободата. Истината е условие да се възвърне Свободата на Духа. Свободата подразбира три условия: първо, свобода на тялото; второ, свобода на волята и трето, свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта. Христос казва: „Истината ще ви направи свободни.“ Истината ще ни покаже пътя към Свободата. Не всяка мисъл, желание или воля ни носят Свобода. Всяка дума е хвърлена граната, а всяка дума е съчетание от мисли. Една лоша дума или мисъл може да ни лиши от Свободата. Казаната обидна дума произвежда своя ефект. Всякога трябва да имаме мярка, за да пробваме, да мерим своите мисли и желания. Тая мярка, тоя пробен камък е Христос. Той винаги трябва да бъде пред нас и в ума ни. Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак. Само че не всички са от едно и също качество и трябва да знаем кои от БЕИНСА ДУНО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ 41
тях да избираме. Мислите и желанията са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е Духовното. Тия мисли и желания идват от разни направления – трябва да умеем да избираме необходимите камъни за градивото. За градивото на къщата ни необходими са освен камъни, още и железа, дървета и други материали. Има духове, които ни продават от всички материали скъпо или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, излъгали са ни колко струват. Христос иска да ни направи свободни. Ние сме обвързани с хиляди задължения – първите от тях са към родителите, сетне към братята и сестрите, поподир, когато встъпим в брак, към жената и децата, а най-подир – към обществото и прочее. Изкуството е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях. Свободата има права и задължения. Обществото само с права или само със задължения не може да вирее, а са необходими двата процеса, които трябва да вървят заедно. Правата се ограничават според изискванията на нашите нужди. Искаме ли повече, ще се появи обратна реакция. Гдето има повече мед, ще се съберат и повече пчели, за да го ядат. Дето има повече богатство, около нас ще дойдат всички лоши духове. Богатството е необходимо за свободата, но то, като дава блага, дава и злини – човек може да стане мързелив, горделив и прочее. В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества – да бъдем свързани с Господа, т.е. да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта. Слънцето познаваме по неговата светлина и топлина; Бога познаваме по Истината и Любовта. Когато Истината влезе в нашия ум, ние мислим, а когато Любовта влезе в нас, ние действаме. Истината е вътрешният зародиш на душата. Ако я имаме, ще усещаме УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 42
винаги едно засилване – няма да има старост, а все младост, ще се чувстваме всякога бодри. Мъчнотиите са едно благословение – те са едно условие, за да се повдигнем, защото ще се трудим да ги отстраним, та да добием благата. Всички наши органи и части от тялото, като ни помагат, те ни и ограничават. Трябва да знаем техните функции, за да работят те правилно. Сега създаването на Духовното тяло ще бъде нам подчинено. То ни напуска и ние се разделяме с него. Трябва да се сродим с всички Духове, които съставят и живеят в нашето тяло и ни помагат. Това означава, казва Христос, че трябва да се сродим с Небето, а сродяването е задължение. Христос се сроди с всички Духове. Той се самопожертва не само на кръста – съществуването на всичко, върху което сега живеем, е от Христос, затова ние Го и обичаме. Той ни е оставил богатство, за да се ползваме, а не да го обичаме; Той ни го е оставил, за да се ползваме, а не да го вземаме и да го делим. То е богатство, за което Христос се е самопожертвал – ако не го ползваме, Той ще ни го вземе. Той ни го е дал, за да се развиваме духовно и да ни приготви за Ангелски живот, т.е. след тоя свят ще трябва да преминем в друг, в света на Ангелите. Христос иска да ползваме пробния камък, а това е нашата Божествена душа. И когато я намерим, ще бъдем свободни. Христос в света е учил хората как да намерят своята заровена душа – скритото богатство. Много от нашите души са заложени и трябва да ги намерим. Когато човек е слязъл от Небето към Земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим. Всички хора, живели преди нас, са обработвали Земята, натрупали са пръст; и ние трябва да работим с душата си върху същата почва. Затова се иска да имаме условията за мярката, т.е. пробния камък – обръщане, покаяние и прочее. И тук става БЕИНСА ДУНО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ 43
процесът на новораждане. За да се сдобием с пробния камък, трябва да бъдем свободни; а за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва – добро и лошо. И това е Христос да живее в нас. Тогава за нас всички длъжности са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре. Бог изпраща и Ангелите да слугуват на някоя грешна душа за изправлението ¢. Всякога трябва да започваме от помалките работи и да отиваме към по-големите, а не да казваме, че като сме свободни, не сме длъжни да извършваме някоя работа. Господ е създал Земята и когато тя изпълни своите мисии, нейните частици ще се разширят и ще се свърши с нея. Всеки наш акт в света е колективен, защото сме свързани с много духове. Всяка наша мисъл е едно задължение, една полица, и Духът, който я има, той ни ръководи и сме в неговите ръце. Затова не бива да желаем големи работи, защото искайки ги, ще ни се дадат по право, но по-подир Духът ще каже: „Сега плати!“ А като нямаме да платим задължението си, идват нашите страдания, лишения, болести и прочее... Всеки гневен човек е ограбен, защото е излязъл извън тялото си и духовете го обират. Затова всеки трябва да стои в своята „къща“, т.е. в тялото си – това е Свобода. Ако сме в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят. Първото важно нещо сега е да различаваме нашите желания и мисли: тези от тях, които са за наша полза, те да искаме да се изпълнят. И тогава се казва, че Господ ги е предназначил за нас. 26 април 1914 г., Бургас УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 44
ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА „А всекиму се дава явението на Духа за полза.“ Първо Коринтяном 12: 7 Има много въпроси, които занимават човешкия ум, много, с които човечеството се е занимавало и в миналото; такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието Дух. Много умове имат смътно понятие за Духа; даже и в ума на хора, които притежават обширни знания, това понятие е смътно. Ще попитате как е възможно човек да бъде учен, а неговите понятия за Духа да бъдат смътни. Аз отговарям: много естествено – ако бяхте лишени от зрение и имаше пред вас една картина, вие щяхте да имате за нея твърде смътно понятие. Следователно и на учения човек понятието за Духа може да бъде смътно. Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности да дойдем в съприкосновение със самата действителност на нещата. Защото може да имаме понятие за света и неговите наредби пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай. Ще ви дам един кратък превод на думата Духъ. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата Д, тя образува три ъгъла и отдолу – буквата п; трите ъгъла показват триединството на Бога, трите сили, които се проявяват. Буквата у – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре; показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата х, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления – едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото проявление, т.е. двете сили, които не са съгласни, БЕИНСА ДУНО ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА 45
които се кръстосват. Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към Бога; а когато човек дойде в разрез, това е другата линия на кръста – значи Духът слиза и определя туй противоречие между Бога и Неговите деца. Буквата ъ означава равновесието на човешкия ум, който иска да даде на хората да разбират основните закони. Това тълкувание аз вадя от самите букви на думата. Сега, другото тълкувание на Духа е проявлението на неговата същина. Вземете например Светлината, която слиза отгоре – това е Духът. Слънцето не знаем какво е. Учените казват, че то се намирало на деветдесет и два милиона километра далеч от Земята; може да е толкова – не знаем; па може да има в това изчисление няколко милиона километра разлика. Ако речем да проверим, въпрос е дали ще го намерим на тази точка, която ни определят учените. А какво е вътрешното състояние на Слънцето – дълбока философия. Едни казват, че било жидко, други – твърдо. Може да е вярно и едното, и другото. Но за Светлината, която слиза, ние вече имаме реално понятие, понеже виждаме туй, което слиза от Слънцето и разкрива пред нашите очи цялата Земя с всички предмети на нея. Светлината е Дух, който слиза от Слънцето и има пряко съприкосновение с нашия живот. На това Слънце можем да уподобим и Духа. Той няма да слезе инак, защото ако слезе, ще разтопи, подобно на Слънцето, всичко това, което виждаме около нас; то ще стане на прах и пепел или пък ще се обърне в газообразно състояние. Затова Бог казва: „Аз няма да сляза, а ще проводя през пространството Своя Дух, да принесе на хората Моето благословение.“ Ето защо Бог не иска да слезе при нас, а изпраща Духа си – Светлината. Този Дух, тази творческа способност е именно, която гради в нас – всичко, каквото притежаваме, Нему се дължи. Тази УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 46
разумна Сила, която се проявява от Бога, учените хора я определят във вид на закони, на сила, на сродства между елементите и т.н., дават ¢ разни имена. Но то е една разумна същност, която работи – то е Дух, който създава закони. Духът има пряко общение с нашата душа. Именно чрез промените, които стават в нашия душевен мир, ние добиваме понятие за Неговия произход. Без душата не щяхме да имаме никакво схващане за Духа. Душата със своя начин на мислене представя в нас Божествения свят. И ако има у нас нещо Божествено, то е светлата душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да разбираме нея. Отделете от човека разумната душа, той остава формено животно с четири крака, по нищо повече не се различава – яде, спи, има всички нужди и слабости на животното. Духът се проявява в човешката душа. Поради това човек в различие от другите същества ходи прав. Защо другите животни не ходят изправени? Защото са в разрез с Господа. Дето те ходят на четири крака, то показва, че тяхната воля е в контраст с проявлението на Бога. Ще минат може би хиляди години и те ще достигнат онзи етап на човека – да се издигнат и се изправят. Ние сме се издигнали сравнително и се стремим да се издигнем повече, защото искаме да се приближим до Бога и да бъдем в съгласие с Него – има желание у нас да вървим из Божествения път. И ако правим грешки, правим ги не по зла воля, а по други причини, които лежат в нашето минало. Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно състои тази полза? Самата дума полза има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят надница два-три лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за БЕИНСА ДУНО ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА 47
Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата Небе разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към друг. Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мен глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения. – „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. Една руска поговорка казва: „И в беспорядке есть порядок.“ 4 И в безобразието има благообразие, ще кажа. Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата: например давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му – ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице; то вече доста благоразумно снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошава си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то обаче още по-благоразумно махва найгорната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки – всички неща в света са облечени с обвивки и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 48
Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не, давам ореха на четвърти – той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след десет или петнадесет години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват – едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“ – те са поблизо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че Земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи – да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък като инструмент за работа. За какво го е дал, камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. – „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи – ще каже някой, – няма да ми стане по-добре.“ Под думата орех трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете БЕИНСА ДУНО ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА 49
известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля. Бог е облякъл една мисъл в три-четири дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те бездруго ще дадат добър плод – аз тъй гледам на света. Злото е привидно – то са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши; не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата по-малко. Почнат да спорят, първо, за стаите – кой колко стаи да вземе, и виж – изведнъж се скарали. Питам защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – същото. А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара. Тази дума кара произхожда от санскритски корен – да се караш, значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във Виделина, не се карат; известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум. Сега, понеже Господ знае, че на Земята съществува известен мрак, който причинява вреда (мракът винаги причинява вреда; ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше да атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочее, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 50
изгубили способността да виждат), Той е изпратил именно този Дух да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях. На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога. Според моето схващане Земята е едно Училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа. Някои се питат: „Какво съм аз?“ Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма. Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за играене на децата; правите ли я остра? Не, правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат. Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата – турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на Земята. Воюването в Природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим зло, постоянно БЕИНСА ДУНО ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА 51
трошим камъни. На Господа впрочем и този материал е потребен – Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен – ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна, и следователно наградата не може да бъде една и съща. Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашата врата. Не, Той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговата врата, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав; защо? Защото, когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. Жестокостта е като кристал, който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас. Някои казват: „Искаме да видим Духа.“ Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 52
да чуете; е, добре, нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. – „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е премрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете, тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че Животът без Любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие. Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки човек има своите бодили, но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, БЕИНСА ДУНО ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА 53
трябва и двамата да овлажнят барута. Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба.“ И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба.“ А с кого воюва? С жена си и жената – с мъжа си. Народят им се деца; и те четат девиза „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим? – Братчетата със сестричетата.“ И започват борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират Живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух – задачите, които им налага последният. Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения?“ Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 54
например отношенията на водата към нас – ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в белите дробове, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в белите дробове, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат отношения към известни удове – трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото.“ Така, но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина? Сутрин, когато изгрее Слънцето, какво си казвате? – „Ха, Слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее Слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам и вие ще ми предадете.“ Туй разбира изгряването на Слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. – „Но – ще кажете – днешното Слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява.“ Не, аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и Слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща – различава се от оная, която е дошла преди няколко дена. В туй именно седи величието на Божествения Дух, който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Ивана как го оценявате?“ – „Той е висок 1,5 м или 165 см, има гъсти вежди, въздебелички бърни, обича да БЕИНСА ДУНО ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА 55
похапнува и да попийнува.“ Но това не е важно, дойде ден, вие го обиквате и за вас вече изчезват неговите дебели бърни, неговите външни, видими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата обвивка на ореха – виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел и някой път казвате: „Не зная какво да говоря.“ Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате – преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм.“ Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя?“ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете (както ще се върнете) на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца. Сега тия неща още ви са тъмни. Друг пример – казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога. Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете; па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 56
ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря – на стари години да ме гледа.“ То е много криво схващане на живота. Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла да ги възпита. Та първото нещо, за да ви обичат децата, е: ръководими от този Дух, да научите децата да ви обичат. Ще заключа своята беседа с едно сравнение: има три отношения, които трябва да пазим – в света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество. Някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после – обществото, а накрая – Господ.“ То е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо, обществото – аз живея за народа, за обществото; после идвам аз, че най-после – Господ“; и то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо, Бог, Господ, Духът ми, тогава – аз, разумната душа, която трябва да служи Нему, че после – на обществото, и най-после – на себе си.“ Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение. Всички грешки произхождат от следното: искаме да знаем обществото ли е главата, или ние. Ако на едно тяло турим три глави, то няма нищо да свърши – вечно няма да има съгласие в кой път да тръгне. Някой път се борите какво да решите – това показва, че имате три глави; отсечете двете, турете Господа да бъде глава. Всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Сега, запитайте се кой е ваша глава. Ако кажете, че е Господ, бих се радвал. Турете Господа начело. А знаете ли какво ще бъде тогава вашето състояние? Няма да има във вас двоумение, страх, трепети – ще имате воля, ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора. Ще бъдете богати във всяко отношение – каквото БЕИНСА ДУНО ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА 57
хванете с ръка, злато ще става. Някои ги е страх от парите; само глупавите ги е страх. Защо? Защото духом са слаби. Знаете какво казва преданието за праведния Йов – че имал червеи и като ги подарявал на някой просяк, червеите се превръщали в жълтици. Ако бъдете и вие като Йова, червеят, който дадете, ще се превърне в злато. Вие често онеправдавате червеите, но и те извършват отлична работа в света, съвременният свят дължи много на тях. Като ги хване Господ с ръка и ви ги даде, те се превръщат в златни монети. А какво е това злато, тази монета, която ви дава Господ? Придобивате знания и опитност. Една умна жена, която вземе серява, мръсна вълна, какво прави с нея? Изпира я, извлача я, изприда я и изтъкава плат; глупавата, напротив, като я види така мръсна, ще я хвърли навън. Колко пъти и Господ ви е дал Дух и вие сте Го отхвърляли! Правилото какво изисква? Като се върнете вечерно време от работа, да снемете раницата от гърба си и да я оставите в антрето; всички вземаниядавания, които имате, и тях да оставите в антрето; да влезете в стаята си свободни, като че в света няма никакви вземания-давания за вас, и да кажете: „Благодаря на Господа за това, което ми е дал.“ Наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак. И сутринта като станете, вземете изново раницата или тефтерите и тръгнете на работа. Ние какво правим? Дойдем вечер и си легнем с пълна раница на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото. Духът казва: „Снемете раницата си, не ¢ е мястото тук.“ Сядаме да ядем – тежко ни е, защото имаме раница на гърба си. Трябва да я снемем и се нахраним – това е то посланието на Духа. Някои хора били грешили; оставете този въпрос вън, в антрето; нима Господ не знае, че хората грешат, ние ли ще оправим света? Има кой да го оправи. Вечер, като се върнем, трябва да поблагодарим на Бога, че ни УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 58
е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци. Като срещнем такъв, трябва да му кажем: „Много добре си носиш раницата.“ Той е грешник и в туй състояние той е човек с раница. Един ден тя ще му слезе от гърба. Някой е груб, кисел; защо? Защото не е снел раницата от сърцето си. Друг не може да мисли; защо? Нека снеме раницата от ума си и тогава ще мисли добре. Сега, ще приведа още един пример и ще заключа. Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид: това са доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот. В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Бащата, загрижен за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и впрочем най-мъдрият дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една странноприемница в полза на всички и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетьове, които съдбата ти отрежда.“ Добрият баща помислил, че може би съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица от някои царски домове. Когато странíоприемницата била свършена и отворена, първите посетители били действително двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква БЕИНСА ДУНО ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА 59
стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа, единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим, не виждам.“ – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът, – глухия ще ожените за красивата Ви дъщеря, а слепия – за грозната.“ Така и сторил царят. И наистина двата брака излезли щастливи, дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетьовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори Божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките ¢ думици.“ Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя, колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко да можех поне за един миг да видя външния образ на това Божествено съкровище.“ Достига това до ушите на царя и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетьове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на Земята.“ Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ¢. Наслаждавай се от вида ¢ и благодари; не искай да чуваш думите ¢, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си – две добрини на Земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари – наслаждавай се на добрия ¢ говор, на сладкия ¢ език; не искай да видиш нейния УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 60
външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и Красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – Добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му, не се утеснявай – не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за Добро – с време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с Доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш Доброто и злото в себе си, то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него. 3 май 1914 г., София БЕИНСА ДУНО ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА 61
ТАЛАНТИТЕ „И едному даде пет таланта, другому два, а другому един – всекиму според силата му.“ От Матея 25: 15 Ще ви говоря върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея. Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантите да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до истината, други – по-далеч. Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл. Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. Той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един. Това случайно ли е, или е обмислено? В Природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме; един от законите на Живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем; като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно, без никаква причина, но това не е така. Какво трябва да разбираме под думите пет таланта, два таланта, един талант? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на един талант. Сега, кои са тия на един талант? Те са ония, които живеят само за себе си. – „Да ядем по три пъти на ден, УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 62
да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото погойно, и да се обличаме хубаво – ето затова – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два? Човек, който се е оженил, той е единият талант, а жена му – другият; събират се двама и спечелват още два таланта; раждат им се деца, стават четирима и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта – отгледахме деца и спечелихме още два.“ То е в първия смисъл; във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония, с пет таланта, притежават вече нещо повече – петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал – разбират Природата, разбират нещата, разбират причините и следствията; те са учители на света, те живеят за цялото човечество. Сега да направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта. Числото 8 произволно ли е? Не, то е число на труда. Писанието казва, че Господ направи света в шест дни, на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето Аз направих света, сега започва вашият ден, работете и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа.“ Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки, но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите.“ Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашющяват училището; коя жена, която шета, не нашющявя; кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва; кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, БЕИНСА ДУНО ТАЛАНТИТЕ 63
трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта, но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът – тялото постепенно се изменя. Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие.“ Да, Божественият план е такъв, но понеже той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошющявим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи, но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея. Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим. И в туй градене три категории хора работят: едни, които имат по един талант, други – по два, трети – по пет. Сега нека дойдем да съберем тия таланти: на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет; от двата – още два – четири, стават всичко четиринадесет и с един заровен в земята – петнадесет. Добре, от това число като извадим дадените осем, колко са спечелените? Седем. Какво означава числото 7? Казахме – почивка. Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил и че който не е работил, не бива да почива. Защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина!“ Още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш – едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка; след като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 64
работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те.“ А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? – „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд. Работата подразбира Знание. Онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – нему Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания. Ще направя още едно сравнение: с единия талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи, той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце.“ А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в Живота; бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на БЕИНСА ДУНО ТАЛАНТИТЕ 65
житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта (способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава) можем да се избавим от много беди в този свят. Ние трябва да си задаваме въпроса какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности.“ Хубаво, ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна; нали трябва да намерите средство да я прецедите – ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка. А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на Живота. Когато казвате за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която, като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате – ако прецеждате УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 66
сирене, то остава в цедилката, но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение: цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар; водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в Живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а втория талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения: някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път – не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи – такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и никак не е работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим. Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те. Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум?“ – На някой човек там, на пътя, му се счупва колата; минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне – в случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия Живот. Под сърце трябва да разбираме корените на нашия Живот, а под ум – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в Природата съществува едно съотношение между корените и клончетата – на всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята и когато БЕИНСА ДУНО ТАЛАНТИТЕ 67
долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли; ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант. Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание; каква роля играят тия чувства в нашия живот? Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме Природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов, и т.н., такива неща можем изброим доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са във връзка с Истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на Истината; видимият свят е израз на Истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци, вътре са скрити велики знания. О, какви истини може Природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме, казваме, че то нищо не струва – не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух: чуем думата любов – тя е едно цвете; разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е, УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 68
питаме се, – нищо“ – и захвърляме. Но чуем думата истина и казваме: „То е празна дума.“ Кое е тогава най-важно за нас? – „Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“ – казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно, но всичко не се заключава в яденето. Наистина човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира. Виждате, че християнството е една наука, то не е за забавление. И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика Школа със своите отделения, класове, университети, академии и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант – тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете – когато дойде един дух, първо вземете и го изучете: ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един заровен талант, недейте го приема, с един талант ли е – вън, той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете да облагородите. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Теб, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“ – не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „Няма БЕИНСА ДУНО ТАЛАНТИТЕ 69
нищо.“ Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън – нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко?“ Вземете му таланта, защото не е знаял как да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина, или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми четири-пет хиляди лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните. Минават две-три-седемдесет години, синът не свършва; бащата си каза: „А, то е много дълбока наука“, похарчва по него двадесеттридесет хиляди лева и очаква от него много нещо. След седем или десет години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с десет градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?“ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взема? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва. Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива. Нека приложим Христовото правило в обществения живот. Често ме питат защо България страда. Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 70
вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два – хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници. Офицерите трябва да имат по четири таланта, генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат найвисоките места в държавата, трябват десет таланта. България страда, защото начело на управлението ¢ не се поставят хора с пет таланта – често са поставяни с един и след това ги викат и ги съдят; както виждате и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света, не ще има мъчнотии и спънки за нас – дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава, аз ви уверявам, никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат. Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа. И най-сетне питам защо ни е този ум, който ни е дал Господ? Най-първо той е една цедилка. Прецедихте ли с нея млякото, знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в Живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света.“ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мен никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти. БЕИНСА ДУНО ТАЛАНТИТЕ 71
Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим?“ Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо, може ли? Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания – да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с Истината. И ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта – тогава ще имате четири. А като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания. Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си. Може да сте слушали и други проповеди върху талантите. Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно. Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на Земята – дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост.“ Па дори когато ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показа, че иска да спечели още един талант; защото, когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето аз, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертването – човек, който има само един УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 72
талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си, това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат; слушат, но не чуват; вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи, благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за Живота, който внасяш чрез него в мен!“ Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко. Задръжте тия мисли в себе си: ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението. Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо. Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам: изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси, вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа. Защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува два-три-пет дена, нека се помъчи малко, какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма Живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант; колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: БЕИНСА ДУНО ТАЛАНТИТЕ 73
ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири. И когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост!“ 10 май 1914 г., София УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 74
ЛЮБОВТА „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ Първо Коринтяном 13: 1 Думата любовь е станала много прозаична в устата на хората, дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, обезсолява, а всичко онова, което обезсолява, няма в себе си сила и вследствие на това в него настъпва упадък. В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат мъчно храносмилане и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето вследствие на това не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние. Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата. Вземете един плод – ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи – ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ¢ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мирис и БЕИНСА ДУНО ЛЮБОВТА 75
вашето обоняние ще определи качеството на тоя мирис. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна.“ Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората и поради неразбиране на нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия, и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте дома ¢ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ¢ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата, и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език, непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото и УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 76
много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби, инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува и тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар.“ Обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние: когато му дадат твърда храна – Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме „страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате тридесет и два зъба, вие сте във възрастта на Христа – 32 години. Сега да направя един малък разбор – как апостол Павел е схващал Любовта. За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва например един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече – дори ако имам красноречието БЕИНСА ДУНО ЛЮБОВТА 77
на Ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“; отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България. Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм.“ Тия неща, които стават днес, не съставят Живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на Живота. И подолу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам.“ Значи, дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на Живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в Живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на Великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега – не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 78
и да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в Живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волщина.“ Не, търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението – този е методът за придобиване на търпение. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел. Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек – човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“; и тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече с парфюма на детенцето и дори това ¢ е приятно. Какво намира тя в това дете, какво я привързва към него; да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма! В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мен.“ Следователно всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат. БЕИНСА ДУНО ЛЮБОВТА 79
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ¢. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов. Защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност, но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка – Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила – тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм.“ Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. – „Аз съм щастлив“ – Защо? – „Защото Любовта присъства в мен.“ Но Любовта казва и друго. Търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце – дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас, то е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си. Сега, ще оставя думата благосклонност – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга – направете я. Един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга – направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 80
ние нарушаваме това правило и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него; ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне – ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, каквото се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки – то е второстепенен въпрос; важно е за мен дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това, тях ще оставя. Някои питат какво ще стане с лошите, грешните хора. – Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас – те не усещат тия страдания, които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мен не ми върви в света – аз съм нещастен човек.“ Отговарям: защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен. – „А защо не дохожда?“ – Защото си нетърпелив. – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – Хубаво, почнал си. – „Пак не ми върви.“ – Защото не си благосклонен. Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек – ще ги направим“; но БЕИНСА ДУНО ЛЮБОВТА 81
не ги правите. Аз ви казвам като лекар: всинца сте болни, защото не съм срещал човек – здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и Ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната“ и т.н. И Любовта казва същото: „Вашата стая е на север – нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето Слънцето може да ви огрее.“ Сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни.“ Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта.“ И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите. Повтарям: за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели. А защо трябва да бъдете добродетелни? Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване. Добродетелта не е нещо отвлечено, а е нещо реално, което винаги е в състояние да гради. Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата. Не онова търпение да понасяш обиди – то още не е търпение. Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 82
обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни – вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението. Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания. Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате. Те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като раница на гърба на човека. „Любовта не завижда.“ Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли, нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот – и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път, друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него?“ Не може, без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие. Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че БЕИНСА ДУНО ЛЮБОВТА 83
гордостта няма да посетят никога нашето сърце. По някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“ – и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено; както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на Земята хора, които са олицетворение на завистта. Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността, ние ще научим историята на нашия Живот, ще научим защо сме слезли на Земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове попримерно от житното зърно. Ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват – ще кажете: „Мен не ме следват хората.“ Защо ще ви следват, хората не са родени вас да следват – ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател?“ На хората наистина може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани; когато, ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят.“ Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в Пътя. Може да каже някой: „Аз не вярвам“ и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е Пътят – животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава.“ Не искам да те убеждавам, аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани. – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – Нямам време, ще вземеш ли хляба да ядеш? – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също какво е УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 84
Любов, от какви елементи е тя съставена. Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба си и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси.“ Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на Живота – без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта – било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов – тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се тури и в един топ – да хвърли граната и да убие сума хора; може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата Земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейното употребление – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои и се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание – с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в Природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“ – колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната. Затова трябва да бъдем БЕИНСА ДУНО ЛЮБОВТА 85
с нея много внимателни: когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: – Турете му един килограм на гърба. Ние питаме: – Защо ми турят тази тежест? Но Той, без да отговори, казва: – Турете му още един килограм. – Ама не мога да нося. – Турете му още един килограм. И като ни притисне така, не можем да мърдаме; тогава почваме да казваме: – Господи, прости ми! – Снемете му един килограм – отговаря Господ. Повтаряме молбата. – Снемете му още един килограм. Колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: – Е, научи ли урока? – Научих го хубаво. – Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около теб, както и те към теб трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както Аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря. – Не мога да нося. – Ще носиш. Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар – всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 86
съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал.“ Защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи.“ Много търговци са недоволни; защо? Защото имали десет хиляди лева и не им стигали. Като им дадеш двадесет хиляди, пак не им стигат; дадеш им петдесет хиляди, сто хиляди, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око; попитали го: – Колко искаш за това око? – Колкото то тежи. – Претеглете го. Турили десет грама – окото недоволно, турили двадесет грама – пак недоволно, турили сто грама – недоволно, турили един килограм, сто килограма, хиляда килограма, десет хиляди килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно. – Какво ще правим, не може да се изплати! – взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: – Какво да правим. – То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото. Направили това и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото Животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още поголеми блага. БЕИНСА ДУНО ЛЮБОВТА 87
Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот – да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в училище – учим нещата, не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник – там може всичко да посееш; училището обаче е градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза. В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезните неща. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсъждаваме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива Животът. Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари?“ Аз виждам много причини за това: защото колкото пъти ви е пращал на нивата – вас, вашите деди и прадеди – да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на запретеното дърво – да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него, и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото.“ Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на Живота и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на Земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 88
на всекиго. Неподготвени, в тоя свят ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение!“ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко, но за прилежните, за трудолюбивите и смирените то крие богатства. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха, и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на Живота. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени.“ Не са отвлечени – това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен, вярно, но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят. Но да се върна на думата любов, която хората са обезсолили, извратили, потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота.“ Да, сянка, но зад тая сянка има Реалност, от която произтича сокът на Живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както отруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат БЕИНСА ДУНО ЛЮБОВТА 89
магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл!“ Вярно – най-голямото щастие, което човек може да добие на Земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо. Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в Живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост, ще намерите Истината. С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща. Жената – недоволна, защото мъжът вземал сто и петдесет лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания. А кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами? Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, откъде ще ги вземат? Благата се добиват мъчно – с труд. Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог в Своята велика Мъдрост е благоволил да ни даде. Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа; всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички. Вие търсите Господа – къде? Той е у вас – във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е прав – ако УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 90
нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? – В Господа, който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, който живее в него, не може да вярва на другите хора; и онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си, а вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето – вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа.“ Не е мъчна, не се бойте – да те приковат на кръста е приятна работа, Господ хиляди години търпи приковаването. – „Да не пострадаме?“ Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в Училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания – те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение. Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите. Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък. Господ рекъл: – Вземете му го. БЕИНСА ДУНО ЛЮБОВТА 91
И го въвел в една голяма зала и му рекъл: – В тази зала има големи и малки, златни и сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един. Човекът като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: – Туй кръстче искам. – Ами че това е кръстът, който ти носеше досега, този кръст бях ти дал – рекъл Господ… Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлизане към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява.“ Аз го облажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близо до Небето, бих желал да бъда на твоето място.“ Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен.“ Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа – когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. – „Ама, казвате, гърците и сърбите са такива, онакива.“ Нищо, не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те оставете – те нищо не са спечелили. И те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. – „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо, вие сте по-близо до Мен – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място.“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 92
Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на Земята – християни. Какво ще кажат други, да оставим настрана. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии. 19 юли 1914 г., София БЕИНСА ДУНО ЛЮБОВТА 93
СЪНИЩАТА НА ЙОСИФА „А Йосиф видя сън и приказа го на братята си: и възненавидяха го още повече...“ Битие 37: 5-11, 39: 1-23 Често в живота си задаваме въпроса защо по някой път ни се случват нещастия. Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото и търсят причината на това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той бил с тайни замисли и задни цели. И за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на измаиляни, които пък го препродават на един египтянин и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее. Характерът – това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39-а, а именно: понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ¢ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 94
освен теб, ти си негова собственост, негово право и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога.“ Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка – дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня наистина той намери затвора. Но Господ и тук му помага – ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда от затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите Небе или Рай, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина какво отношение са могли да имат снопите, Слънцето, Луната по отношение на него? Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му. Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща БЕИНСА ДУНО СЪНИЩАТА НА ЙОСИФА 95
забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други – потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена.“ Светът е жена, която не принадлежи нам – утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо: когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа – всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също имаме един велик цигулар: всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: „Не искаме проповедник без глас.“ Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ¢ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място.“ Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека и той да има по този начин благоволението на Бога. Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпрос: не би УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 96
ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога – ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот; и тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение: за да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича Вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“ и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: когато сполетяха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много поголеми блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша.“ Значи удоволствието в този смисъл е грях. В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е БЕИНСА ДУНО СЪНИЩАТА НА ЙОСИФА 97
грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи Живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили, по-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни – приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват; обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, т.нар. скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого; запитайте се угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа, неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което, ако бе се поддал, ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш – ще станеш като Бога!“ Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“ – УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 98
защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мен“, но той ¢ каза: „Не!“ След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна; едната – действаща, другата – възприемчива; два процеса в Природата, които се сменяват. Бог не всякога дава, понякога взема – Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга – чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят: единият принцип – творчески, наричан мъж, Бог; вторият – пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на Живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни Нему, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога, само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израсне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, който бе в него – на Бога, който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на Живота. Всичкият наш стремеж в Живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един БЕИНСА ДУНО СЪНИЩАТА НА ЙОСИФА 99
философ. Не, ние трябва да разберем Живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата, геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също, силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум.“ Силен по ум може да бъде човек само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всичките Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в Живота. Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира – въртим го насам, въртим го нататък, напред-назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно – и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. – Какво искаш? – Рокля? – Хайде н� ти рокля – каже мъжът. Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба, пак размътва водата – сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. – Хайде н� – ¢ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и какво прави? – Взема, че избягва. Значи езерото УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛА И ЖИВОТ ТОМ I 100
пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мъти? Да мътим постоянно Живота, да смущаваме себе си, това не значи да разбираме Живота. Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем. Дали сте помислили какво нещо е смъртта? Нарисувана е в картините – човек, състоящ от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така? – „Не, майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели – значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само Добродетелта няма да бъде закачана. Имате следователно една емблема, за да не бъдете засягани; престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването, плачът не спасява човека. Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло – това е нашата задача на Земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен и затова, както виждате, баща му го е обичал – обичта всякога се дължи на мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества, и са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място. Друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издига. И най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва (чели ли БЕИНСА ДУНО СЪНИЩАТА НА ЙОСИФА 101