Солта

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Сольта", Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки), Третя серия. Второ издание. София, Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.

съдържание

СИЛА и ЖИВОТЪ БЕСЪДИ ДЪРЖАНИ ОТЪ ДЖНОВЪ (ПО СТЕНОГРАФСКИ БЪЛЕЖКИ) Третя серия. СОФИЯ ПЕЧАТНИЦА НА КНИГОИЗДАТЕЛСТВО ГУЖГУЛОВЪ И КОТЕВЪ 1920.
СИЛА и ЖИВОТЪ БЕСЪДИ държани отъ джновъ (ПО СТЕНОГРАФСКИ БЪЛЪЖКИ) »—» ТРЕТЯ СЕРИЯ второ издание стр. 1. Сольта...................... 1 2 Видѣлината .... 13 3. Рождението .... 27 4. Двамата господари . . 37 5. Раздѣлено царство. . 55 6. Изгрѣващето слънце . 73 7. Свѣтило на тѣлото . 89 8. Гредата ...... 103 5. Деньтъ на стр. . 9. Трапезата на Новия . Завѣтъ 121 10. Отхвърления камькь . 137 11. Гърбавата жена . . 155 1. Учитель и Господъ. . 177 2. Малкия законъ. . . . 199 3. Стария книжникъ . 221 4. Двамата свндѣтели. . 241 доброто. . 265 СОФИЯ ПЕЧАТНИЦА НА КНИГОИЗДАТЕЛСТВО ГУЖГУЛОВЪ И КОТЕВЪ 1920.
Вие сте сольта на земята; ако сольта избесолѣе, съ какво ще се осоли?“ ’) Своята рѣчь на планината Христосъ, започва съ деетьтѣ блаженства. Блаженствате, за които Той говори. мматъ отношение къмъ другъ свѣтъ, тѣ не се отнасятъ къмъ земния животъ. За земнитѣ хора Христосъ казва: „Вие сте сольта“. Азъ ще говоря за сольта, защото на земята животъ безъ соль не може да съществува. Физическиять свѣтъ е свѣтъ на сольта, а не на свѣтлината,коятое пъкь свѣтъ на ангелитѣ. — ,,Вие“ Кои „вие,,? Не взимайте тази дума въ ограниченъ смисълъ. Само за онѣзи, които вѣрватъ, „Вие“ подразбира всички у които има пробудено божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, см сольта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици подъ думата „соль" разбиратъ „сила на равновѣсие" — онзи елементъ на силата, който държи нѣщата въ равновѣсие. За да ходите по улицитѣ, трѣб ва да имате равновѣсие. Когато построяватъ морскитѣ параходи, на дъното имъ турятъ товаръ, соль, да ги държи въ равновѣсие, за да се не обърнатъ въ морскитѣ вълни Подъ думата „соль" разбиратъ онази сила, която сгъстява материята, пази я отъ разлагане и дава условия, за да може по висшитѣ сили въ свѣта да работятъ. Сольта е единъ необходимъ елементъ на земята за здравословното състояние на човѣшкото тѣло. Когато организмътъ изгуби сольта си, той изгубва своята основа и, вслѣдствие на товь, се явяватъ всички болести. Казватъ за нѣкого: „Той е неврасте никъ". Азъ казвамъ: той е изгубилъ сольта си, неговата нервна система е изгубила сольта си, у него енергията изтича. Ако бихме разгледали съ окото нв ясно• 9 Ев. Матеа, 5 ; 13.
4 яата се каратъ, не се спогаждаТъ, дай малко отъ тази соль,. веднага мирътъ и съгласието ще настане. Дѣца се каратъ — дай малко соль; сждии се каратъ — дай малко отъ тази соль; воюватъ нареди — дай малко отъ тази соль( и веднага щ е настане между тѣхъ миръ и с ъ гласие. Казвате си: „Какъвъ алхимически елементъ е тази соль, каква мощна сила има тя“! Свещеникъ, който .има тази соль, като влѣзе въ църквата, всички ще млъкнатъ,. ще Се обърнатъ къмъ него. Соль искатъ хората, а ако нѣмате такава, никакъвъ успѣхъ неможе да имате. Това като ви говоря, не е за осъждане, никого не осжждамъ, а само иитирамъ единъ недостатъкъ, който не е само у бъдгаритѣ, а го има у всички. Всѣки, който е на земята, йма недъзи. Ако бѣхме съвършени, щѣхме да бждемъ между ангелите, при Бога. Но понеже трѣбва да се възпитаме, Ббгъ ни е изпратилъ на земята, мѣстото на мждростьта, дѣто се изучаватъ тѣзй велики уроци. Днесъ ви проповѣдвамъ за сольта. Защо ? — Всички искате да бждете щасливи. Наистина, всѣки може да бжде ; щастливъ, но трѣбва да придобиете изкуството да задържите това щастие, а не само да го придобиете. Ставате сутринъ, имате добро разположение и казвате: „колко съмъ щастливъ“! Минаватъ 5—10 минути и вие изгубвате това разположение, това щастие. Защо? — нѣмате соль въ себе си. Подъ „соль“ се разбира свѣтътъ съ всички свои форми. Защото вие не можете да задържите една есенция безъ форми, затова казвамъ, че свѣтътъ е реаленъдѣйствителенъ. и реаленъ недѣйствителенъ Реаленъ-дѣйствителенъ е този свѣтъ, който има всички форми съ тѣхното съдържание, а реаленъ недѣйствителенъ . —който има форми безъ тѣхното съдържание. Има хора, които сж реални-недѣйствителни, защото иматъ тѣло, а нѣматъ соль. Ако нѣмате соль, не може да разберете, какво нѣщо е божествената видѣлина, божествената доброта И любовь. Само чрѣзъ соль, само чрѣзъ равновѣсие на вашия умъ и сърце, като бждатъ въ едно спокойно състояние, ще може да проумѣете този божественъ свѣтъ. . Христосъ казвд: „Соль, която е обезсолѣла, трѣбва да се изхвърли навънъ и да се тъпчи“. Затова много пжти съмъ говорилъ, че страданията сж необходими, тѣ сж
пжтьтъ къмъ осоляването; осоляването е пжтьтъ къмъ зидѣлината; видѣлината — къмъ любовьта, а любовьта — къмъ Бога. Встжпимъ ли въ Пжтя ца търсимъ Бога, веднага свѣтътъ ще вземе другъ видъ отъ този, който е ималъ досега. Всички, които ме слушате тази сутринь, нѣкога мислите, че свѣтътъ има смисълъ, а нѣкога, че нѣма, че е много тягостенъ. Имате приятели — не ви разбяратъ, дѣца — не ви обичатъ, между вѣрващи сте — не ви разбиратъ. Изкуството е сега да разберете у кого е грѣшката — .тѣ ли нѣматъ соль или вие. Дѣто има соль, тамъ е правото, дѣто нѣма соль — нѣма право. Щомъ нѣмашъ соль, ще кажешъ: „Трѣбва да ме потъпчатъ“. Всички хора сж частички отъ Бога, отъ Неговия великъ организъмъ, И като тъй, безразлично е, кой ви тъпче;не забравяйте, че това е отъ Бога — въ всички случаи божествени ржцѣ или крака ви тъпчатъ. Това е хиляди пжти по-приятно, отколкото да ви тъпче нѣкоя мечка, както българитѣ практикуватъ. Единъ англичанинъ разправя своя една опитность. Отива той въ Индия, съ цѣль да изучава животътъ н а индийцитѣ. Като любители н а спорта, взима единъ день. пушката си и отива въ една непроходима горя на лсвъ. Носилъ си пушката въ дѣсната ржка, и по едно врѣме силенъ ударъ въ лѣвата му ржка го повалилъ на земята. Ударътъ билъ причиненъ отъ една тигрица, която го взил а и отнася въ своето леговище, при малкитѣ си тигренца. Тигрицата казала на дѣцата с: „Дръжте този англичанинъ, потъпчете го добрѣ, дайте му единъ добъръ урокъ, и ако се опита да си дигне главата, вие го тъпчете отгорѣ“. Англичанинътъ поискълъ да си дигне главата да види, какво правятъ наоколо му. но тигрицата рекла: „Не гледай нагорѣ, нЬма нищо, азъ уча дѣцата си“. „Не ме бѣше ядъ", казва англичанинътъ, „че ми счупиха лѣвата ржка. но че ми бѣ натъпкана главата и нѣмахъ възмржность да гледамъ“. Всѣки, който нѣма соль, ще попадне въ ноктитѣ на тигъра Когато нѣкои млади се взематъ по любовь, •отиватъ на църква, свещечикътъ имъ чете молитва, всички ги цѣлуватъ. Слѣдъ единъ мѣсецъ тѣ се раздѣлятъ. Тигърътъ е взелъ невѣстата или младоженеца. Тѣз хора сж 'Обезсолѣли и ще бжцатъ изхвърлени. Ако стане раз
6 водъ между тѣхъ, тѣ сж обезсолѣли, и такива хора не трѣбва да се събиратъ на едно мѣсто. Мжжь или жена, нека се потъпчатъ. Българитѣ се лѣкуватъ, като се тъпчат ъ: То е единъ приятекъ масажъ, приятна разтривка. Тази соль е необходима за васъ, тя е необходима за организма, на физическото поле, за вашитѣ чувства и мисли. Законътъ е общъ, както за физическия свѣтъ, тъй и за ангелския, тъй и за божествения. Съврѣменнитѣ философи кръщаватъ качествата отъ духовния свѣтъ различно, напр , човѣкъ сь соль, тѣ го наричатъ мораленъ, а човѣкъ безъ соль — немораленъ. Казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е високо интелигентенъ, разуменъ“, подразбира се, че у него има законъ за равновесието, има соль. Разумностьта — е соль, т. е. подъ думата „разумность“ се разбира онова състояние, когато всичкитѣ човѣшки способности сж въ условия за работа. Сольта съставлява почвата. Безъ соль не може да има нищо въ свѣта, па и земята безъ соль би била една пустиня, всичко би изгинало. Сольта е торъ, който се е набралъ отъ години. Слѣдъ нея идатъ други сили, които градятъ нашия организъмъ. За да не изгубите сольта си, вие трѣбва да се пазите отъ незаконни пожелания. Ще ви приведа единъ митически разказ-ь: нѣкога, въ миналото, въ единъ царски дворъ се родила дъщеря, най красивата мома въ свѣта Като пораснала, баща й намира другаръ, за да се оженятъ, младъ, добъръ момъкъ. Тѣзи млади били толкова обични на небето, че Господъ изпратилъ единъ ангелъ-прѣдставитель, да присжтствува на тѣхната свадба на земята. Като дошълъ на земята, ангелътъ се влюбилъ въ момата ине скалъ да се върне на небето. Започналъ да обмисля начинъ, какъ да има тази мома. Чакалъ го Господъ день, два, мѣсецъ, ангелътъ не се връща, Като разбралъ, каква е работата, за да покаже на ангела лошитѣ послѣдствия отъ незаконнитѣ пожелания, Господъ го прѣобърналъ на пойна птица, да ходи отъ клонъ на клонъ между всички птици, и тѣ да я избѣгватъ. Хвърка той отъ единъ клонъ на другъ, но всички птици го избѣгватъ. Той не могълъ да си обясни тѣзи страдания. Единъ день кацва на едно дърво и започва да окайва своя животъ, Въ това врѣме.
7 подъ дървото дохождатъ четирма разбойници да си нодѣлятъ плячката. Раздѣлили си всичко по равно. Слѣдъ това рѣшили двама отъ тѣхъ да отидтъ въ града да накупятъ храна, и хлѣбъ, та да си устроятъ пиръ Тѣ отишли, купили храна, но изъ пжтя имъ дошла кисъль, да турятъ въ храната отрова, та като ядатъ другитѣ двама, да се отровятъ, а тѣ да си раздѣлятъ и тѣхното богатство. Двамата разбойници подъ дървото, като чакали другаритѣ си, рѣшили, като се завърнатъ другитѣ двама, да ги застрѣлятъ и да взематъ и тѣхното богатство. Ангелътъ знаялъ. какво зло намислили и еднитѣ, и другитѣ. Като наближилидв амата разбойници отъ града, отдалечъ още ги застрѣляли, останалитѣ яли отъ храната, но се отровили. Едва сега ангелътъ разбра лъ, какви сж послѣдствията отъ незаконнитѣ желания и згщо той страда Когато Господъ ви изпрати на свадба, въ която той взима участие, да нѣмате окото на този ангелъ. Пази се да не кажешъ, ако си мжжъ: „На мене ще е тя", или ако си жена: „На менъ ще е той“, защото ще пѣете на дървото горѣ дълго врѣмг. Питамъ ви: „Не сте ли в е такава птици, изхвърлени отъ небето?" Нѣкой нитатъ: „Я ни кажи, защо сме слѣзли отъ небето“, Всички сме слѣзли, за да научимъ, че нрзаконнитѣ желания иматъ лоши послѣдствия и да разберемъ, че човѣкъ, които нѣма соль, е далечъ отъ Бога. Хората искатъ свобода, затова Господъ ги праща на земя» а, но имъ казва: „Живѣйте споредъ закона на моята свобода“. А лошо е у хората това, че всѣки иска свобода само за себе си. Споредъ Божия законъ, трѣбва да разбираме отношенията, които сжществуватъ между насъ. Законътъ на сольта е туй: което желаешъ за себе си, не го отказвай на другитѣ. Давай имъ възможность и тѣ да развиятъ своитѣ способности. Ако нѣкой йма нива или лозе, не му завиждай, а благодари за това, че си има всичко. Виждашъ, нѣкой езди на конь, не казвай„Е да е на мече този конь!“ Благодари, че си има корь. — Той е достоенъ за него Виждашъ хубава кгуща, добрѣ мобелирана, не я пожелавай. Ако имашъ соль, ще имашъ всичко, което ти е потрѣбно и необходимо. Кажете на Господа: „Соль искамъ отъ сега нататъкъ“ За Да убЬдишъ съврѣменнитѣ хора въ тази велика истина,
8 Ще трѣбва дълго врѣме да аргументирашъ, съ нѣкои може да се направи опитъ, а съ трети изведнъж! можешъ да се разберешъ. На хора, у които духовното зрение не е развито, трѣбва да се аргументира: то е пипане въ духовния свѣтъ. Чрѣзъ чувството на послѣдователность, стъпка по ставка, тѣ ще си съставятъ ясно понятие за нѣщата, които не могатъ да схванал, изведнъжъ. Въ разсъжденията си за Бога ние употрѣбяваме същата аналогия, за да си съставимъ понятие за Него, Всички философски школи съ тѣхнитѣ дебели томове, въ които се третиратъ въпроси за Б01 а, съ все пипания, едни по-близо други по-далечъ отъ истината. Нѣкои съ напипали малкото пръсте на Бога и казватъ. ,,Какви малки пръстчета има Богъ“. Нѣкой напипалъ ръка га му и казва: „ Каква голѣма ръка има Богъ“1 Нѣкои е напипалъ плешката или главата Му и, споредъ това, има и познания за Него. Но това е само външната страна на Бога — проявената природа. Ще бъде чудно, ако нѣкой, като се качи на керемидитѣ на моята къща, каже: „Азъ разбирамъ сега г-нъ Джновъ той е твърдъ, защото напипвамъ твърди керемиди“. Ако нѣкой напипа нѣщо меко ще каже: „Колко е мекъ г-нъ Джновъ“! Азъ мога едноврѣменно да бъда твърдъ и мект. Подъ „твърдъ“ какво разбирате? Твърдъ като камъкъ или твърдъ въ своитѣ убѣждения? Слѣдователно, отъ външнитѣ пипания ние не можем! да имаме вѣрни понятия за нѣщата, а само ще имаме смътни схващания. Ако нѣмате достатъчно количество соль, ще бъдете безсолни и ще кажете: „Животътъ не е нищо, освѣнъ ядене и пиене“. Не ,съмъ азь противъ яденето, не мислете това, защото като е дошъйъ човѣкъ на земята, ще яде и ще пие. Не прѣпбржчвамъ гладуването, неестествения постъ. Азъ постъ разбирамъ въ друго отношение — всѣки да яде толкова, кблкото е необходимо за обновление на неговото тѣло Всѣки день трѣбва да употрѣбяваме извѣстно количество хЛѣбъ, вода и въздух! за съграждане на нашето тѣло. Нѣкои мислятъ, че като ie ядатъ, ще хтанатъ подобри; не, ако не ядешъ по лошъ ще станешъ. Игкашъ да наиравишъ човѣка по-добъръ, нахрани го, ако е гладенъ; напои го, ако е жаденъ, и като го нахранишъ съ хлѣбъ и вода, дай му малко отъ твоята солена, и той ще се подобри. Ако не го нахранишъ, ще направишъ прѣстжпление Ако
9 срѣщнешъ нѣкого, чойто се е отчаялъ и иска да се самоубие, не му давай съвѣти, че това не е добрѣ, че не трѣбва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го споредъ твоя обичай, и слѣдъ единъ-два часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега да се поразговоримъ“. Накарай човѣка да се поразпо ложи и да се изкаже, защо животътъ му е толкова мраченъ. Дай му указания и посочи му пжтя, по който да върви. Затова Господъ ти го изпрати лъ прѣзъ този день. Често ние се молмъ: „Отче нашъ, . Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бжде волята Ти“, но ако така не изпълнишъ волята Му както Той ти посочва, значи ти си безъ соль прѣзъ този день. Може да направите този опитъ: ако сте неразположени, срѣщнете своя близъкъ, който е още по-;шразположенъ, извикайте го у дома си, нахранете то и нѣма да забѣлѣжите, квкъ Богъ и двама ви е осолилъ. Една жена, недоволна отъ мжжа си, срещне друга още по-нещастна, като се събератъ двѣтѣ да се поразговорятъ — Богъ ие осоли и дѣтѣ Това е положителна християнска философия. Често казватъ: „Не трѣбва да ядешъ много фасулъ, много месо; утайки оставатъ“. Но се запитайте, защо хората ядатъ тъй много ? За да придобиятъ соль Когато добиять достатъчно соль, нѣма да ядатъ много Когато станете нормални, тогава ще може да се говори за една по висша философия на живота. Може да направите слѣдния опитъ, зачцото всички сте отъ реалния свѣтъ. Може да си кажете; „На Джновъ му дошло на ума да ни говори за сольта, та ние не знаемъ ли отъ каква необходимость е тя за насъ“? Говоря ви за сольта, за да направите този простъ опитъ. Спрете се, помислете 5—10 минути за сольта, за нейното влияние върху организма, чувствата, душата и ума, и вижте тогава, дали ще стане у васъ нѣкакво измѣнение и какво ще почувствувате Защо, именно, сольта е толкова активенъ елементъ? Често хора ми се оплакватъ, че били неразположени, нещастни, а азъ имъ казвамъ: „Знамъ това, защото И азъ съмъ назейята". „Да, но твоето положоние е съвсѣмъ друго отъ това, Въ което сме ние“. Разликата е само въ това, че азъ имамъ поЖче соль. Ще ти дамъ отъ моята соль, но ще трѣбва
10 добрѣ да я използувашъ, да я разпрѣдѣлишъ добрѣ. Като имашъ малко подкваса, ще си задържишъ отъ нея за другъ пжть. Като ядете млѣко, оставете си отъ него подкваса, а не да казвате, че дѣцата я изяли. Прѣпоржчвамъ. на съврѣменнитѣ хора да не дояждатъ, зашото такива хора Богъ ще ги задигне. ъ такъвъ случайвие ще приличате на онзи българинъ, на когото дали пари на заемъ, и той тръгналъ да си накупи съ тѣхъ непотрѣбни прѣдрети. Заемодавецът-ъ, като видѣлъ това, поискалъ паритѣ си назадъ, за да ги прѣброи, новече не му ги върналъ, като казалъ: „Ти не си човѣкъ, който може да използува паритѣ и затова не ги заслужавашъ“. _Когато 5огъ види, че вие не употрѣбявате живота на мѣстото му, и злоупотрѣбявате съ него, Той си го взима. Колцина отъ васъ сте били здрави, весели, щастливи, но сега сте отпаднали. Зашо ? — Защото не умѣете да използувате живота. Когато имате соль въ себе си, ще бждете здрави хора съ здраво сърце и тѣло. Съсрѣдоточете ума си къмъ сольта, къмъ този елементъ на равновѣсие и подигане, и постарайте се да го схванете. Тозч елементъ индуситѣ го наричзтъ „Прана“, т. е “сила, която носи животъ въ себе си. Той се намира въ въздуха, въ храната и въ водата — отъ тамъ се извлича. Сега ще ви кажа, какъ да ядете. Ще започнемъ вь този свѣтъ съ яденето Когато започнете да ядете, първото условие, което ви се налага, е да изхвърлите отъ себе си всѣко недоволство И малко хлѣбъ ако имате, ще трѣбва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа въ него, да проникне въ вашия организъмъ, слѣдъ което вие ще почувствувате една приятность А сега какво става ? Жената готвила цѣли четири часа, какво не е турела въ яденето за вкусъ, и действително отлично ядене е приготвила, дохожда мжжътъ отвънъ недоволенъ, намръщенъ, жената като остава като попарена и ето че всичката соль отива. Втория день — жената пъкъ недоволна отъ нѣщо, ядете и не усвоявате нищо отътази соль, защото сте недоволни Недовлни сж и мжжътъ и жената. Мжжътъ казва: е това? Дѣцата казватъ: „майка ли е това? „жена ли Вториятъ пжть мжжътъ купува месо, масло и яйца, пакъ недоволни всички въ кжщи. За да си доволенъ, приготви се и си кажи: „всчко е отлично, жено. Като дъвчите храната, то
11 ава ще видите, колко вкусна, ще бжде тя, каква приятность, какво щастие и доволство ще изпитате. Сега се оплаквате; „Какъ се живѣе съ Ч4 килограмъ хлѣбъ“. Въ V клгр. има» достатъчно соль, за да се живѣе. Но нашето недоволство създава неприятноститѣ. Казвате си: „Празенъ ли ми е коремътъ, нищо не, разбирамъ отъ това ядене“. Празенъ е не твоя коремъ, а твоя умъ и сърце. Правилъ съмъ различни опити съ храната, ялъ съмъ по двѣ ябълки и малко хлѣбъ, и съмъ бивалъ доволенъ. Не е въ многото, а нѣкой пжть и малкото съ благодарности, се благославя. Не прѣнебрѣгвайте тази малка соль въ свѣта, тя е като малкото житно зрънце, отъ което се раждатъ велики нѣща. Първото нѣщо, което ни прѣдстои, то е да прѣвъзпитаме това чувство на недоволство, което сжществува у насъ. Мжжътъ донесълъ ’ \\ клгр. месо, 1 . клгр. хлѣбъ, да се благодари на Бога за това: Тогава ще се умножи, защото въ живия магнетизъмъ има една сила, споредъ която всички частици, които иматъ еднакви вибрации съ централния магнетизъмъ, се привличатъ. Ако сте доволни отъ храната, която употрѣбявате, ще можете да съб.ерете Отвънъ толкоеа елементи, колкото сж необходими, за да ви задоволятъ. Нѣкой казвать: ,,Не трѣбва да се пие вода, тя е за жабитѣ — за насъ е винцето“. Ще пиете вода й то на гладно сърце, отъ 100 до 150 грама на глътки. Ще изпивате на день по половинъ до 1 клгр. вода, отъ която ще извадите необходимата храна за вашитѣ артерии. Ще дишате дълбоко и то прѣзъ носа, а не прѣзъ устата, за да не поглъщате много прахъ. К то се научатъ съврѣменнитѣ хора да приематъ тѣзн елементи така, — храната, водата и въздуха — другото благословен е ще дойде само по себе си. Не мислете, че у васъ, въ вашата душа, нѣщата тепърва ще се създадатъ. Не, у васъ има много заспали чувства. Човѣшката душа е богата и чака ’ условия, за да се развие. Първото, което трѣбва да се развие у васъ, то е благодарностьта за всичко, което имате. Пазете си окото да не бжде като окото на оня ангелъ, за който ви разказахъ. Ако всички приложите този великъ ,,законъ за благодарностьта“, то най-малко 5Q®/, отъ вСички работи на земята ще се уредятъ. Па и ангелитѣ като погледиатъ отъ горѣ, че сме тръгнали изъ Пжтя, ще дойдатъ да ни помогнатъ. Не мис
12 яете, че вие сами работите въ свѣта. Разровете земята и вижте колко червейчета помагатъ на орача, колко микроби приготвятъ почвата заедно съ земледѣлеца и колко други още елементи, образуватъ житното зърно. При всичко това, ние сме дѣца, които, каквото и да донесе баща имъ, все см недоволни. Всѣко дѣте трѣбва да благодари на баща си за всичко, което той му донася. Дѣте, което не цѣлуне баща си, когато той му донесе нѣщо, то нѣма соль. Нѣкой родители казват ь: ,.Моето ангелче“, ангелче е то, но безъ крила. Дъщеря, която не благодари на баща си и майка си и не ги цѣлуне, тя е ангелъ безъ крила. Вие които ме слушате, ще говорите на другитѣ по сжщия начинъ. Тогава ще провѣримъ чрѣзъ опитъ, че тази соль е необходима за всички. Днесъ Господъ тъпчи хората, осолява свѣта, и англичани, и германци, и руси, и французи и др. Отсега нататъкъ иде доброто. Желая ви, като си отидете въ кмщи, да добиете поне единъ грамъ солчица, за да бедете полезни членове на вашето сѣмейство, общество, народь, да сте благодарни за всичко и само тогава ще придобиете благо. Тогава ще бждете умни, добри, трудолюбиви и работливи. Бесѣда, държана на 25 мартъ 1917 година въ София.
Видѣлината „Вие сте видѣлината на свѣта“. } Миналата бесѣда говорихъ за сольта — първиятъ божественъ елементъ въ живота, а днесъ ще говоря за втория елементъ — Видѣлината. Ще се постарая да прѣдамъ думитѣ Христови на съврѣмененъ езикъ, който се говори въ XX вѣкъ. Какво подразбира Христосъ подъ думата „видѣлина“? Всѣка дума има свой Смисълъ. Само когато тя произвежда извѣстенъ ефектъ въ ума или сърцето на човѣка, само тогава е разбрана. Ако взе» мете кибритена клечка, може да разберете нейния ефектъ само, когато я запалите, иначе, тя е безмислена. Слѣдователно, думитѣ въ говоримия езикъ сж кибритени клечки, и всѣки трѣбва да има своя кутия и запалка, за да може да запали на врѣме своята клечка, сир всѣка дума да може да произведе своя ефектъ. Не трѣбйа да бждемъ като малкитѣ дѣца — само да вадимъ клечки отъ кутията, да ги палймъ и да ги хвърляме. Това не е философия. Има много съврѣменни писатели, които постояно вадятъ клечки, палятъ ги и ги хвърлятъ. Питамъ, какьвъ ефектъ могатъ да произведатъ тѣхнитѣ тъй запалени клечки ? Вие сами сждете, какъвъ е ефектътъ отъ такова палене. Въ бждеще рѣчьта трѣбва да бжде осолена, да съдържа въ себе си видѣлина. За видѣлината имате Още смжтно понятие. Думитѣ „свѣтлина“ и „видѣлина“ сж отъ единъ и сжщъ коренъ, но свѣтлината е отражение на ви) Ев Матея 5; 14.
14 .дѣлината. Видѣлината е съединение на онзи божественъ елементъ, който се отнася вече къмъ човѣшкия умъ, сир. който ни прави да расжждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисълъ въ нашата мисъль. Въ съврѣмената наука физицитѣ спорятъ върху свѣтлината, дали иде отъ слънцето или е нѣщо друго. Има учени, които оспорватъ, че иде отъ слънцето, а поддържатъ, че тя е особена енергия, която, като дойде до земната повърхность, разбива се о нея и дава отражение на свѣтлина. Видѣлината е единъ вжтрѣшенъ процесъ. Тя е единъ елементъ, който може да се опита всѣкога. Видѣлината е най реалното нѣшо въ свѣта. Тя е хиляди пжти по-реална отъ този свѣтъ: тя сьздава човѣшката мисъль, желанията, тя е проводникъ въ духовния свѣтъ и сжшествува въ видъ на съврѣмения етеръ; тя е обвивка на човѣшкия духъ, на човѣшкия умъ, и безъ нея никой не може да мисли и да чувствува. Всички, коию сж слѣдвали въ училите, минали сж прѣзъ гимназия, изпитали сж трудности при рѣшаване на нѣкои задачи, знаятъ, че отношенията на тѣзи задачи не се проясняватъ кзъ единъ пжть, но, като веработятъ нѣколко врѣме върху тѣхъ, светне имъ нѣкаква свѣтлина и отношенията се проясняватъ. Видѣлината имено прояснява. Ще ви дамъ нѣкои. правила, за да можете да йровѣрявате всичко, защото не ви говоря само на теория, а ви говоря върху положителна наука, която може да се провѣри на опитъ. Видѣлината е здравословното състояние на човѣшкия умъ, атмсфера, въ която човѣкъ трѣбва постоянно да живѣе. Когато писателитѣ изгубятъ тази видѣлина, тѣ ставатъ безплодни; когато учителитѣ я изгубятъ, изгубватъ своитѣ методи и не могатъ да прѣподаватъ; когато майкитѣ я изгубятъ, липсва имъ търпѣнието и любовьта и не моатьда възпитаватъ. Ако нѣмате видѣлина въ себе си, не може да се прояви у васъ любовь, истина. Христосъ казва: „Вие сте видѣлината“. Кои „вие“ ? Първиятъ елементъ е сольта, законътъ на ргвновѣсието, който държи всички силй въ равновѣсие; вториятъ елементъ е видѣлината, тя въздига и възраства нѣщата, сир всички мсли я желания растатъ въ виделината и се развиватъ по-правилно Човѣкъ, който живѣе въ видѣлината, е като плодно дърво, което расте на плодородна почва; въ него всички плодове узрѣватъ. Когато
15 въ вашия умъ има брожение на философски мисли, не се радвайте, още Това е, може би, едно цъвтене За да опитате, да ли имате видѣлина, провѣрете да ли вашитѣ мисли, ще завържатъ, ще хванатъ ксрен. Когато чЛѣкъ не е готовъ да умре за една своя мисъль, това значи, че тя не е родена въ него, Прѣди да пристъпя да ви разясня по-надълго този въпросъ, ще наведа единъ примѣръ изъ българския животъ. Азъ имамъ за задача да оживя тѣзи примѣри, да имъ дамъ съдържание. Този примѣръ, който ще ви дамъ, е отъ мнозина слушанъ, но азъ ще му дамъ новь характеръ Разказватъ че нѣкой турчинъ, въ врѣме на потисничеството върху българитѣ, посѣтилъ единъ български чорбаджия. Като влѣзълъ въ стаята му, видѣлъ на стѣната три икони и до тѣхъ едно горящо кандилие. Иконитѣ били: Св. Богородица, Св Георги на конь и Св. Никола „Защо ти сж тѣзи три картини“? запитва той чорбаджията. — „Тѣ ме пазятъ отъ всички злини, и досега зло не ме е сполетѣло“, му отговорилъ чорбаджията. — .,Чудно нѣщо, азъ имамъ толкова слуги, плащамъ имъ богато, но тѣ не ме пазятъ така“, казва турчинъть. „Колко струватъ тѣзи икони“? попиталъ той. Купилъ той три икони, занесълъ ги въ кмщи и поставилъ прѣдъ тѣхъзапалейо кандило. Изпждилъ отъ къщата си всички слуги и казалъ „Вече не мй трѣбв&тъ слуги азъ си намѣрихъ вѣрни хора, които да м пазятъ кжщата“. Но една вечерь влѣзли крадци въ кжщата му и го обрали. Пристжпилъ той къмъ Св Богородица и б казалъ: „Отъ тебе, нѣма какво да се оплаквамъ, ти си млада жена, имашъ и малко дѣте, има съ какво да се занимавашъ'. Обърналъ се къмъ иконата на Св. Георги и казалъ: „и отъ тебе нѣма какво да се оплаквамъ: ти си младъ човѣкъ, тоѣба ца си ездишъ коня, да си прав/шъ удоволствие“. Обърналъ се най-послѣ къмъ Св. Никола и му казалъ „ти си старъ човѣкъ, нѣмашъ нито дѣте, ни-то конь да яздишъ, и за това тебе ще накажа“ И наистина, обърналъ иконата на Св. Никола надолу съ главата. Слѣдъ това Св. Никола намѣрилъ по някакъвъ начинъ ограбеното богатство, и съ това било отменено наложеното му наказание. И турчинътъ казалъ: „Така те искамъ“! Какво прѣдставлява Св Богородица? Тя прѣдставлява
16 жената съ нейното сърце: дѣтето е сърцето, което тя възпитава. Човѣкъ е дошълъ въ свѣта да възпита, да възроди своето сърце, да го отгледа като дѣте Питате: „Защо женитѣ раждатъ“? Чрѣзъ закона на раждането Богъ. ви учи, какъ да възпитате своето дѣте, сир. какъ да -отглеждате вашето сърце. Ако майката даде на дѣтето сн чисто млѣю, то ще бжде здраво; но ако млѣкото е покварено, дѣтето ще умре. Какво прѣдставлява иконата СвГеорги? Св Георги прѣдставлява човѣшкия умъ, а коньтъ — неговото физическо тѣло. Човѣкъ трѣбва да езди своя конь; който не езди коня си, той ще го изгуби. Трѣбва добрѣ да храните коня, но не и да го прѣхранвате, да не прѣяжда. Какво прѣдставлява иконата Св. Никола? Св. Никола прѣдставлява. човѣкъ съ добро сърце и добъръ. умъ, който се е качллъ на най високото положение на живота, на разумния божественъ животъ. Той трѣбва да се занимава съ възпитанието на цѣлото човѣчество, за него всичка хора трѣбва да бждатъ като дѣиа; той трѣбва да се жертвува за другитѣ тъй, както майката жертвува себе си за дЬцача си. Както Св. Георги глади и добрѣ храни своя конь, тъй и разумнитѣ стари трѣбва да отглеждатъ младитѣ ч съ своя умъ и сърце да ги подтикватъ къмъ разуменъ живогъ. Затова казва Христосъ; „градъ върху планина не може да се укрие“. Ако вие имате видѣлина, ще можете да го откриете. Ако нбкой хиромантъ, ви разгледа реката ще ви каже, имате ли видѣлина или не, тъй както, когато влѣзете въ единъ европейски градъ, по наредбата на града, по кжщитѣ, познавате какви сж хората. Като влѣзете въ една кжща, познавате какво обича домакинята. Ако преобладава червениятъ цвѣтъ, тя е жена на желанията, промѣнчива е Ония, които носятъ червени шапки, пояси, схвашатъ, че свѣтътъ е поле за бор ба, че трѣбва да се борятъ. Не отричамъ борбата, но тя трѣбва да бжде основана на божественъ законъ, тя. трѣбва да съгражда живота; разрушава ли го, тя е анархия. Въ борбата се цѣли свобода, а видѣлината има за цѣль тъкмо това — да ни направи свободни. А подъ думата „свобода" се разбира божествена хармония въ наштѣ мисли и желания, да се уреди всичко въ свѣта, сир. дсѣки да бжде на своето мѣсто; всѣки да използува условията, които се криятъ въ неговия мозъкъ, въ неговото
17 сърце. Съврѣменнитѣ учени постоянно теглятъ мозъцитѣ на умрѣли хора за разни изслѣдвани‘я Въ мозъка, именно се отбѣлѣзва човѣшката мисъль. Той е градина. Каквато е почвата въ човѣшкия мозъкъ, такива ще бждатъ в неговйтѣ мисли. Въ човѣщкия мозъкъ има сжщитѣ зони, както върху земята. Въ.него мислитѣ растътъ тъй, както на земята растътъ цвѣтята. Всѣка мисъль си има форма, която може да носи характера на овца, на вълкъ, на мечка, на лисица, на змия, на паякъ, на мравка, и всички тѣзи форми сж качества, които образуватъ чо вѣшкия характеръ И тази видѣлина влиза по сжщия законъ, както свѣтлината слиза отгорѣ, и въздига всичко у човѣка, издига и добритѣ, и лошитѣ животни, безразлично, да ли тѣ сж вълци или овци. И, когато тѣзи животни се оплакватъ на видѣлината, че има страдания, тя имъ казва: „Не бойте се, догодина азъ пакъ ще ви създзмъ, само поработете малко“. Когато се оплакваме, че въ нашия животъ има страдания, видѣлината казва: „Внимавайте, азъ ще създамъ у васъ необходимото“. Но тя не търпи съмнѣние, малодушие, безвѣрие — това сж отрицателни качества. В и д ѣ л и н а т а, _е единъ животъ на божествената хармония, и само човѣкъ, у когото има тази хармония, може да изпита величието на видѣлината. Видѣлината е единъ разуменъ елементъ. Съврѣменнитѣ физици казватъ за свѣтлината: ако се срѣщнатъ свѣтлини отъ два протовоположни полюса съ различни дължини и вибрации, тѣ се неутрализиратъ, и тогава се образува тъмнина. Сжщото е и съ видѣлината. Мжжътъ е единиятъ полюсъ на видѣлината, жената — другиятъ. Събиратъ се, за да образуватъ една божествена хармония. Тѣ ще образуватъ такава хармония, ако дължинитѣ на тѣхнитѣ вибрации еж еднакви. Тогава се създава у нась чувството любозь; тогава ние усѣщаме 0азширение на ума, на сърцето. Но .непрѣмѣнно двамата т0ѣбва да произвеждай видѣлина. като казва: „вие сте видѣлината“, Христосъ подразбира всички други. Когато казва: „Азъ съмъ видѣлина“ Той подразбира: „Азъ и Отецъ Ми . Единъ човѣкъ не може да оправи свѣта, и когато казва нѣкой: „Азъ ще оправя свѣта“, той не разбира закона. Трѣбва всѣкога двама, четирима, шестима, осмина 1 h двойки, само двойки трѣбватъ, отъ които ученицитѣ пла
18 чатъ. Двойкитѣ, сж законитѣ на съграждането. Тѣзи двойки сж въ стълкновение съ единицитѣ. Турете къмъ тѣхъ една единица, ще имате тройки, които слѣдъ това ще станатъ на четворки и т. н., постояно ще прогресирате. Да лопуснемъ, вие сте кнтелигентенъ човѣкъ, срѣщ, нете нѣкой вашъ приятель, заподозрете го въ нѣщо, безъ да знаете защо. За да заподозрете нѣкого трѣбва да имате факти. Не допущайте съмнѣние безъ научна основа. Нѣкой, като се съмнѣва, казва: „Не знамъ защо, но нѣщ чувствувамъ, усѣщамъ и затова се съмнѣвамъ“. Туй усѣщане не е още доказателство. Напр. нѣкой пияница казва: (,Слабъ ми е стомахътъ, ще си пийна малко винце1. И разсжждава по нататъкъ: „ Защо да си не пийна повече? Като пхъ малко, чувствувамъ се вече добрѣ“. Но това чувствуване не е постоянно, то е само врѣменно, защото утрѣ ще се чувствувате злѣ. Като приложите това правило, че малко винце да се пие е добрѣ,-послѣ злоупотрѣбявате и съ това разваляте ефекта, дѣйствието на виното. Човѣшкиятъ организъмъ е така нагоденъ, че не търпи нищо излишно. Отъ химията е извѣстно, че всѣки елементъ се съединява съ другъ въ точно опрѣдѣлени тегловни отношения; или единъ елементъ се съединява съ другъ съ точно опрѣдѣлено число атоми, и то толкова, колкото сж необходими, за да образуватъ едно здраво, постоянно съединение. Това е законъ. Така и човѣшкитѣ мисли се съединяватъ по сжщия законъ на видѣлината Тази видѣлина въ духовния свѣтъ има сжщо своитѣ краски. Тѣ могатъ да бждатъ пасивни и активни. Пасивна е краската, която е отражение, а активна е, която иде направо отъ самия източникъ. сѣка мисъль, която произведе въ ва шия умъ раздвояване, не е божествена, тя е само отражение на видѣлината. Напр. искате да градите кжща, да. станете инженеръ, да станете писатель, да .учите медицина, това раздвояване показва, че този прѣдметъ, къмъ който се стремите, не е за васъ. Прѣди освобождението на България, когато имаше само нѣколко професии, бащитѣ съвѣтваха синоветѣ си да станатъ лѣкари, защото тази професия е по доходна, доставя повече пари; или ги съвѣтваха да станатъ Инженери, но не да учатъ професии, които не сж доходни. Какъвъ лѣкаръ или инженеръ, или свещеникъ ще стане той, когато у не
19 го нѣма вжтрѣшно влѣчение къмъ работата? Ще прилича на онзи лѣкарь въ срѣднитѣ вѣкове, който ималъ много лесенъ методъ на лѣчение: лѣкувалъ своитѣ пациенти съ пущане на кръвь и имъ давалъ да пиятъ топла вода, слѣдъ което пациентътъ умиралъ. Той се чудѣлъ: „Нима всички други лѣкари лѣкуватъ сполучливо своитѣ пациенти“? Така е и съ съврѣменнитѣ лѣкари: дадатъ нѣкое лѣкарство, и болниятъ умира, а слѣдъ това казватъ, че болниятъ ималъ слабо сърце, или пъкъ намиратъ друга нѣкаква причина, за да се оправдаватъ. Но не е тамъ причината. Този лѣкарь трѣбва да разбира човѣшкия организъмъ, темперамента на всѣки свой пациентъ и да дава лѣкарства съобразно съ това. Сангвиникътъ и холерикътъ не могатъ да се лѣкуватъ по единъ и същъ начинъ. Защо? Защото въ единия и въ другия организъмъ има различни елементи, които реагиратъ по свой особенъ начинъ. Споредъ мене, всички болести, които сега сжществуватъ, се длъжатъ на дисхармонията, която се явява въ божествената видѣлина. Колцина отъ васъ вѣрватъ, че има задгробенъ животъ? Но ще кажете: „Тъй е лисалъ еди-кой си великъ човѣкъ, тъй е казалъ апостолъ Павелъ“. Но каква опитностъ имате вие за тази реалность? Ще кажете: „като умремъ, като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ше разберемъ, има ли. задгробенъ животъ“. За да се разбере тази видѣлина, трѣбва да имате духовно зрѣние. Всички хора, у които е развито това чувство, иматъ извѣстни бѣлѣзи въ очитѣ, около зеницата, иматъ извѣстни петна, които показватъ, до каква степенъ е развито това чувство у тѣхъ. У съврѣменнитѣ западни хора това чувство е започнало да се явява като интуиция, прѣдчувствие и т. н. Единъ день и прѣдъ васъ щи се открий единъ великъ свѣтъ, въ който видѣлината съществува. Тази видѣлина иде отвжтрѣ, а не отвънъ. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че, който има тази видѣлина, той има магнитизъмъ. Такъвъ човѣкъ е мекъ, отстъпчивъ, у него има любовь, и той скоро Прощава. Това, което разрушава, разваля съврѣменнитѣ хора, сж слѣднитѣ седемъ елемента: гордостьга, гнѣвътъ, сладострастието, лѣностьта, скъперничеството, завистьта и лакомството. Гордостьта не е отъ Бога. Богъ създалъ човѣка да се самоуважава, но той
20 се ,е отдалечилъ отъ Него съ гордостьта. На такьвъ човѣкъ лицето, ржцѣтѣ, носа, иматъ бѣлѣзи на гордость. Нѣма да се впущамъ да ви обяснявамъ какви сж тѣ. Вие сами трѣбва да изучавате тѣзи нѣща, има много автори, които сж писали по това. Когато почувствувате въ себе си гордость, че сте много нбщо въ свѣта, идете прѣдъ огледалото и запомнете чертитѣ на лиието си, очитѣ си, запомнете цѣлото ваше разположение. Когато имате разположение на любовь, благость, пакъ се огледайте. Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ човѣка“. За слѣпитѣ хора всичко е прикрито Нѣкой казватъ, че азъ съмъ ви челъ нѣкакви мистерии За онѣзи, които иматъ очи, нѣма никаква мистерия. Въ моята кесия имамъ една ябълчна сѣмка — ето я — тя е мистерията, посѣйте я, слѣдъ десетъ години ще видите нейнитѣ цвѣтове, плодове и тогава ще разберете тази мистерия. Ще кажете: „Може да има нѣщо страшно въ всичко това“. Страхливитѣ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. По какво се отличава добриятъ отъ лошия човѣкъ? Който лъже, той говори бързо, а който говори истината, той говори тихо, спокойно и иска казаното отъ него да се провѣри. И азъ искамъ да провѣрявате всички нѣща. Мога чрѣгь тази видѣлина да се съобщавамъ съ напрѣдналитѣ американци, китайци, японци, съ вашитѣ заминали за другия свѣтъ, свѣтътъ на божествената хармония. Щомъ имашъ любовь къмъ онзи, който е заминалъ за другия свѣтъ, можешъ да говоришъ съ него интелигентно, разумно. Има нѣкой медиуми, които не разбиратъ езика на духоветѣ, и като се мжчатъ да убѣдятъ другитѣ, че говорятъ съ духове, почватъ да изопачаватъ истината и да полъгватъ Не лъжете, кажете си истината, защото на лъжата краката сж къси. Истината се движи съ голѣма бързина, и нейнитѣ крака сж дълги, за да може да помага на нещастнитѣ духове Когато нѣкой казва: „Моитѣ крака сж дълги“, азъ казвамъ: „Щасливъ си, но бихъ желалъ краката на твоята душа, на твоето сърце сжшо да сж дълги, за да носишъ тази видѣлина“. Ако може да се развие у насъ тази видѣлина, ние ще можемъ да избѣгнемъ 90% отъ тѣзи злини, които сега ставатъ. Видѣлината е единъ оть основнитѣ елементи за отгледването на добри синове и дъщери. Ял всички жени прѣпоржчвамъ това правило: да не допу
21 адап въ своя умъ мисли, който носятъ отрицателни качества; онѣзи, които сж изгубили смисъла на живота, нека да посрѣщатъ всѣка сутринь изгрѣва на слънцето. Наблюдавайте изгрѣва на слънцето въ продължение на единъ мѣсенъ, и вижте тогава, какво ше почувствувате. На пролѣтъ, когато цвѣтята никнътъ, дърветата цъвтятъ, наблюдавайте ги и провѣрявайте резултата — въ Tobi ще намѣрите смисъла на живота. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Спятъ до 10 ч сутринъ и надвечерь, когато слънцето залѣзва, излизатъ да се радеатъ на неговитѣ загасващи лжчи. На есень, когато листата падатъ, тогава излизатъ по разходка. Трѣбва да се изучава природата въ своето врѣме. А сега на какво приличатъ хората? Нѣкой чеге Евангелието и се чуди, какво е искалъ да каже Христосъ съ извѣстни думи. Христосъ е челъ много добрѣ тази книга на божествената природа. Азъ чета книги и се питамъ винаги: има ли писательтъ видѣлина или не, и какви краски липсватъ у него. Слѣдъ прочита на всѣка книга азъ мога да ви опиша, какъвъ е неЙниятъ авторъ, каква глава има, какво е лицето му, какви сж ржцѣтѣ му, какво мисли и пр Нѣкой искатъ да знаятъ, кой и какъвъ съмъ азъ. Азъ съмъ това което ви говоря. Ако ви украдя, такъвъ съмъ; ако ви излѣкувамъ, такъвъ съмъ. Ще питате: ,.3ащо той да ни лѣкува? Безразлично е кой ще ви помогне, азъ или другъ нѣкой. Споредъ мене азъ трѣбва да дамъ нѣкому излишъка отъ моитѣ знания, отъ моя животъ, защото той не е мой. Тази видѣлина, която иде отвжтрѣ, трѣбва да я прѣпратя навънъ „Всички вие сте видѣлина“. Отъ 2000 години християнитѣ четат1 този ст»-хъ и не могатъ да го разбератъ. Затова хванете вашия Св. Никола и го обърнете съ главата надолу: той е длъженъ да пази вашата кжща и имането ви, защото той е вашиятъ разумъ. Кажете му: „Ти или добрѣ ще разсжждавашъ, или съ главата надолу ще те обърна“. Питате: „Какво нѣщо е видѣлина“ ? Когато влѣзе тя въ вашата душа, лицето ви ще бжде красиво, очитѣ блестящи, отъ ржцѣтѣви ще излиза една приятна топлина, ще изпущате хубава миризма. А какъ миришатъ съврѣменнитѣ хора? Лошо, много лошо. Теменужкитѣ и другитѣ цвѣтя ви помагагъ да замаскирате вашата естествена миризма, ази теменужка, която вие употрѣбявате, говори: „Богъ
22 се проявява въ скромностьта на живота, а не въ гордостьтз. Ако вие сте долина, и имате добра почва, Богъ ще насади въ васъ най добритѣ сѣмена; а ако сте голъ, горделивъ върхъ, нѣма да има нищо по васъ, освѣнъ вѣчни снѣгове“. Този е езикътъ на теменужкитѣ, и когато хората се пръскатъ съ тѣхния парфюмъ, нека научатъ езика имъ. Съ това, обаче, не ги обвинявамъ. Бихъ желалъ всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума или напишете нѣщс, въ него трѣбва да има прѣкрасна миризма. Споредъ схващанията на тази видѣлина, всички хора сж ивѣтове. Що е единъ учитель, проповѣдникъ, земледѣлецъ, баща, майка, братъ или сестра? Тѣ сж велики божествени цвѣтя. Разбрали ли сте какъвъ цвѣтъ има майката? Като влѣзете въ живота на видѣлината, ще разберете какъвъ цвѣтъ е майката. По прѣкрасни цвѣтове отъ майка, отъ баща, отъ братя, отъ сестри, отъ ближни въ свѣта нѣма. Имате ли тѣзи цвѣтове вжтрѣ въ себе си ? Кой досега не е изпжждалъ видѣлината десетъ пжти отъ себе си? Кой не е осакатявалъ цвѣтоветѣ на майка си, на баща си, на ближнитѣ въ себе си ? Отсега нататъкъ трѣбва да градимъ, да градимъ. И ако искате да подигнете българския народъ, трѣбва да градите. България се нуждае отъ соль и отъ видѣлйна, която възраства нѣщата. и затова учеьитѣ хора трѣбва да мислятъ върху това. Безъ соль и безъ видѣлина — нѣма България. Българскиятъ народъ има единъ коренъ долу въ земята и единъ клонъ въ божествения свѣтъ; този народъ трѣбва да роди плодове на клона си горѣ. Само така може да се охарактеризира единъ народъ или една душа. Душиѣ, наистина см индивидуални, но сж едноврѣменно и колективни. Колективностьта е законъ на хармонията. Видѣлината можемъ да чувствуваме съ душата си, съ сърцето си, сь волята си. — Друго нѣщо, което руши в/дѣлината, е гнѣвътъ. Гнѣвливиятъ човѣкъ е човѣкъ безъ воля. На едно мѣсто въ Писанието се казва: „гнѣвете се, но не съгрѣшавайте". Гнѣвъть е извѣстна енергия, неизползувана въ добро направление. Всѣки е изпиталъ слѣдъ гнѣвъ едно отслабвже, което показва, че е настанало демагнитизиране. — Трети елементъ, който спъва видѣлината, е сладострастието. То е гробътъ на любовьта. Колко млади моми и момци сж отишле прѣждеврѣменно въ
23 гроба отъ него! Любовьта е хармония, а сладострастието — отрова. — Четвърти елементъ, който съсипва видѣлината, е лѣностьта. Ако отидете въ Америка, да видите, че въ училищата, освѣнъ наука, дѣцата учатъ и съответни за тѣхъ занаяти. Тамъ всѣки работи, всѣки самъ си изкарва прѣхраната и счита за унижение да очаква подаяния. Тамъ уважаватъ всѣки момъкъ или мома, които работятъ. Бихъ желалъ въ България всѣки да се стреми къмъ трудъ; това се отнася до гражданитѣ, защото за тѣхъ се явява опасность отъ лѣностьта, а не за селенитѣ. — Пети елементъ, който руши видѣлината, е завистьта. Завистьта и гордостьта сж братъ и сестра. Човѣкъ, ксйго завижда, е и горцъ. -Оня, когото е обладала завистьта, се наслаждава, когато гледа, че другитѣ страдатъ. Спомняте си за оная Шекспиров# драма, дѣто сккперникътъ еврейнъ сключилъ дсговорѣ да се отрѣже месо отъ длъжника, и настоявалъ за изпъл нението на договора, макаръ длъжникътъ да е билъ Вече въ положение да плати. Има и много други примѣри, дѣ то се проявявала тъй злорадно завистьта. Двама се сждили, и сждътъ, като ги изслушалъ, признесълъ се, че на сдин#й ще наложи наказание два пати по-тежко, и ги запЯ талъ, какво наказание искатъ да имъ се наложи. Онзи, комуто прѣдстояло по-малко наказание, прѣдложилъДй се извадятъ очитѣ. на другия — „Но и на тебе щв извадимъ едното око“, казалъ сждията. ,;Нека“, отговорилъ той, „но затова пъкъ на другия ще се извадятъ и двѣтѣ“. Човѣкъ съ такава жестокость не може да има видѣлина. Завистьта се явява и у политическитѣ хора. В България има доста много. Дайте мѣсто на благороднитѣ хора! Ако у нѣкой човѣкъ има споменатитѣ петь порока, спънете го, той не е на мѣстото си. Като казва: „вие сте видѣЛина“, Христосъ, разбира хората на бждещето. Когато Господъ създаде свѣта съ неговитѣ звѣзди, Луна, слънце, Той каза: „Това е за бждещитѣ хора“, Нѣкой ми казва: „Кажи ми, какъвъ е миналиятъ ми жйвотъ“ Той е написанъ на тебе Сега може да имашъ разстроенъ организъмъ, това обаче не значи, че си боленъ. Щомъ се махнатъ условията, Които прѣчатъ на видѣлината, това растройство ще изчезне — Другъ Яорокъ, който прѣчи на видѣлината, е лакомството — да
24 имаме много. Ще ви приведа единъ примѣръ за лакомство Въ Испания имало единъ милионеръ, който заробилъ цѣли области. Всички се оплаквал» отъ него, и за това испанскиятъ царь заповѣдаль да го затворятъ. Въ затвора, когато искалъ вода или хлѣбъ, взимали му по 1000 л. за чаша вода и кжсче хлѣбъ. „Това е най голѣмата жестокость, която се върши спрямо мене казва“, затвоникътъ „Това е твоето наказание, му отговорилъ нарьтъ, „иди си сега и не прави другъ пжть това, което не искашъ и на тебе да правятъ". За това Богъ ви праща всички тѣзи злини. Казвате за нѣкого: „Той се е родилъ малоуменъ“. Не е вѣрно, че майка му и баща му сж го родили такъвъ, той самъ си е майка и баща. За това нѣшо има двѣ теории: едни казватъ, че майкитѣ прѣдавали своитѣ качества на дѣцата си; други, че дѣтето сжществува въ невидимия свѣтъ като разумно сжщество и си избира подходяща майка, подходяща срѣда, и ще влияе на майка си, като (1 внушава добри мисли. Брѣменната майка може да опрѣдѣли, какъвъ ще бжде нейния синь споредъ това, какви мисли въ това врѣме я вълнуватъ. Ние можемъ да се прслчвимъ на божествения свѣтъ, но когатозаконътъ му започне да дѣйствува, силата ще прѣмахне нашето безразсждно съпротивление. ие, мжже и жени, които сте тука, сте видѣлина. За мене злото не сжществува. Азъ разбирамъ. че въ божествената хармония зло не сжществува, но извънъ божествената хармония има зло. Ако рѣшите да водите добъръ, благороденъ животъ, вие ще имате тази видѣлина, тя ще бжде съ васъ. Тази видѣлина е разумна, и всички стари мистици, които иматъ тази видѣлина, виждатъ необятенъ свѣтъ, пъленъ съ най-хубавитѣ цвѣтове, съ които се пълни тѣхната душа. Когато сте разположени, имате тази видѣлина. Само че не можете да я задържите за дьлго. Нѣкой пжть си мислите, че азъ добрѣ проповѣдвамъ, но казвате: „Кой зн4 е каква цѣль има“. Цельта ми е да изпълня волята Божия. Не съмъ отъ онѣзи, които лъжатъ; досега никого не съмъ лъгалъ, нито сж ме излъгали. Съ нищо друго не може да ме подкупите, а само съ добро, истина, любовь и мждрость. Ако искате да служите на Бога и рѣшите това да правите, само тогава Богъ ще слѣзе отъ своето величие и ще ви
25 направи добри хора и велики духове. Азъ ви лроповѣдвамъ за живия Господъ, за Господа на XX. вѣкъ — който събаря затвори, пуща затворницитѣ и носц хармония, редъ и лордяъкъ, радость и веселие Той носи такива блага, за които хората не сж помислювали. Ще прѣвърне тази земя въ райска градина, и вие, българитѣ, ще живѣете въ нея. Всички ще бждете живи, пакъ ще ви срѣщна и ще видите дали е вѣрно това, което ви говоря, или не. Това не сж илюзии, както може да си мисли нѣкой Въ илюзиитѣ има слѣдното качество: за пр., може да храните нѣкого съ илюзии, като му казвате, че сте му дали да яде, но слѣдъ 40 — 50 денн той ще отслабне и ще умре. Съ илюзиитѣ човѣкъ отпада и оглупява. Но ако вашата душа се храни, ободрява, живѣе отъ нѣкаква мисъль, това не е илюзия. Желалъ бихъ всички българи и българки да бждатъ велики — велики въ добродѣтель, велики въ любовь, велики въ правда, велики въ мждрость, велики въ онази божествена истина на видѣлината, за която азъ ви говоря. Разсжждавайте за видѣлината, тя е съ васъ, опитайте я, бждете самостоятелни, влѣзте като пчелитѣ въ всѣки цвѣтъ, за да си съберете медецъ. Не оставяйте тамъ да прѣнощувате — то е сладострастие — а вземете си меда и Идете въ вашия кашеръ. Това е йскалъ да каже Христосъ съ думитѣ: „Вие сте видѣлина“ и „Градъ, поставенъ на планина не може да се укрие“. Като влѣзете въ този градъ, ще разберете смисъла на вашйя земенъ животъ. Вие си въобразявате, какъвъ ще бжде бждещия ви животъ. Той е вжтрѣ въ васъ и зависи отъ сегашния ви животъ. Сжщото е и съ всѣка буба, която има въ себе си всички елементи, необходими за прѣвръщане на пеперуда, Нѣма да се мине дълго врѣме, и вие ще бждете като тази пеперуда. Сега вие вървите по земята въ права линия и се питате, има ли другъ животъ: Като станете п еперуди, вие ще видите, че има другъ животъ, и съ вашитѣ крилца, вашиятъ умъ и вашето сърце на видѣлината, — ще кацнете на най-хубавото божествено дърво, дървото на живота, ще разберете смисъла и ще бждете ра..достни и весели. (Бесѣда, държана на 1 априлъ 1917 г.)
Рождението „Защото днесъ се роди вамъ въ града Давидовъ Спаситель, Който е Христосъ Господъ“. 9 „Роди се“ — това е най ободрителната дума въ живота на земята. Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което потиква цѣлото човѣчество къмъ съвършенство. Често запитватъ „Какъ може да се влѣзе въ Царството Божие?“ „Какъ можемъ да се освободимъ отъ ограниченията на законитѣ, на природата, и можемъ ли да ги владѣемъ?“ Азъ отговарямъ: „когато се родите“. Говоря за думата „раждане“, а не за „прераждане,,; човѣкъ се е прѣраждалъ хиляди и милиони пжти. Започналъ своя животъ отъ микробъ, увеличавалъ се, прѣработвалъ се, за да се роди, най сетнѣ, като човѣкъ въ пълната смисъль на думата. Прѣраждането е процесъ, а раждането единъ завършенъ цикълъ отъ този проиесъ. Като се казва въ Евангелието „Днесъ се роди“, разбира се, че онзи, който е заченатъ прѣди милиони години, най-сетнѣ се е родилъ. Кой се е родилъ? Христосъ Господъ — Той се е родилъ. Думата „раждане“ съдържа велика идея, конто Богъ е вложилъ въ Духа. И когато всѣки отъ васъ почувствува, че се е родилъ, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина отъ васъ не сте се редили още, а се прѣраждате и въ прѣражданего трѣбва да се родите единъ день, I девъ“. Въ всѣко сърце и в ъ всѣка душа трѣбва да се роди Христосъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Той се е родилъ въ Иерусалимъ“ и отиватъ тамъ на поклоне) Ев. Лука, 2; 11.
28 ие, но при все това тѣ не разбиратъ смисъла на туй раждане: въ тѣхъ нѣма стремежъ да живѣятъ като Христа Той се роди между евреитѣ, които бѣха избрания народъ, но и тѣ не разбраха дълбокия смисъль на неговото раждане — това което той носѣше въ себе си за цѣлото човѣчество: Божията любовь. Всѣко раждане се придружава съ страдание. За да се роди, следователно, Христосъ въ човяшката душа, непрѣмѣнно трѣбва да се прѣмине това страдание. То е сжщото, както когато майка т|а ражда — трѣбва да прѣтърпи извѣстни страдания, да вземе всички грижи за дѣтето, По сжщия законъ и всѣки народъ или човѣчество, въ което трѣбва да се роди Христосъ, трѣбва да взематъ всички грижи, да подготвятъ почвата, да се роди и да отрасне това дѣте. Може би, тази идея да е малко смял на, но това да не ви безпокои: то зависи, доколко нѣщата сж далечъ или близо и съ каква свѣтлина можемъ да ги разгледаме. Всѣки може да разбере нѣщата до толкова, доколкото гой има свѣтлина. Ангелитѣ, като възвѣстяватъ: „днесъ се роди Спаситель“, определятъ, каква радость носи той на човѣчеството: миръ — най-високото изявление на Бога. Господь се изявява като миръ. А мирътъ е законъ на хармонията, на единството на разсъдъка, на възвишения характеръ, на любовьта, на мждростьта, на истината, на добротата, на правдата — това е мирътъ Може да се роди само онзи, който носи миръ — вие не можете да се родите, докато не разберете тѣзи дълбоки истини, докато не придобиете мира въ себе си Сега нека разгледаме психологически думата „раждане,. Тази дума има отношение къмъ мистицизма. Единъ християнинь, който иска да стане мистикъ, да проучи божествената природа, да се удостои съ името „човѣкъ“, трѣбва да разбира добрѣ думата „раждане“, Чели сте въ Битието, че Богъ направи човѣка отъ пръсть, вдъхна въ него и той стана жива душа. Тогава е царилъ процеса на „вдъхването“, а сега — процеса на „раждането. Азъ бихъ ви обяснилъ думата „вдъхване“, но и моето обяснение ще бжде непонятно, защото въ тая .дума има нѣщо необяснимо за сегашнитѣ хора. Обаче, .ще дойде день да я разберете Сега да прѣминемъ на
29 противоположноститѣ, които изисква законътъ за раждането, който е законъ за вѣчното развитие. Чрезъ тоя законъ Господь напълно се изявява на нашата душа и чрезъ него Духътъ положително работи. Всичкитѣ ви въжделения, t® подъ закона на раждането; чрезъ него се проявява и усьвършенствува висшето, божественото съзнание у човѣка. Обикновеното човѣшко съзнание е тъмно понятие. ърху раждането има различни схващания. Ако ви попитатъ за тази дума ще кажете: „раждане значи да се зачене и роди дѣте,,. Раждането не се разбира по отношение на тѣлото, а по отноп ение на човѣшката душа, т. е. зачеване на онзи божественъ зародишъ, за който ви говорхъ, и раждането му, и когато кажемъ: „роди се човѣкъ“, освѣнъ процеса на завързването и растенето, ний подразбираме и процеса на знанието и мждростьта. Докато нѣма знание човѣкъ, не може да каже че се е родилъ. И животнитѣ, и рибитѣ, и микробитѣ се прѣраждатъ и »матъ стремежъ да завършатъ този цикълъ на прѣраждането. „Въ българския езикъ думата прѣраждане“, подразбира прѣработване на нѣщата. Да преживяшъ, като вола, не е нищо друго, освѣнъ да прѣработвашъ. Значи, и ние тука на земята не вършимъ друго, освѣнъ прѣработваме извѣстна опитность, която сме придобили отъ милиони години. Нѣкой питатъ: „Откжде идемъ?“ — Отъ голѣмото море. Може да запитате: „колко години сме стояли тамъ и какъ е станало нашето излизане?“ Като ви е пекло хиляди години, слънцето на живота ви е вдигнало нагорѣ и по закона на изстудяването на тѣлата вие сте слѣзли долу. Значи, Духътъ ви е вдигналъ, както слънцето вдига паритѣ отъ морето, и ви е пратилъ на земята. Не мислете, че тукъ е голѣмо нещастие за васъ — то е голѣмо благо. Казвамъ ви, че нѣма на свѣта по-велико знание отъ това, да знаете да страдате. Най-високото проявление на любовьта е страданието. Който не е разбралъ смисъла на страданието, той е още жиготно, микробъ, който ще се прѣражда много, и, обратното, оня, който е разбраль смисъла на страданието, той се е родилъ, той е човѣкъ. Страданието е дѣлъ само на човѣка. Животнитѣ не страдатъ, както човѣкътъ: ударитѣ за 4гѣхъ сж само масажъ. Кучето квичи отъ пръчката, коя
30 то се слага върху му, но щомъ се махне тя, и страданието прѣстава. съ страданието е дълбокия смисъльна жизота, тъй наречената „мирова скръбь“. Тайната на живота се крие въ страданието. Ако искате да усвоите божествената мждрость и тайнитѣ на природата, казвамъ ви, че нѣма другъ пжть, освѣнъ страданието. Когато човѣкъ иска отъ Бога да го прати на земята, Богъ го пита: „Исхашъ ли да минешъ прѣзъ закона на страданието? Ако искашъ да те пратя“. Ако каже: ,,не искамъ“, ще му рече: Стой при Мене, въ голѣмото море, защото, щомъ излѣзешъ отъ него, ти си вече работникъ, който трѣбва да се труди и страда на земята. А що е земята? Тя е голѣмата жена, ваша майка, която ражда и отглежда хората. Веднъжъ като ви приеме въ себе си, тя ще ви държи милиони години да ви прѣработи, докато най-послѣ вй извади готови и каже: Ето моето дѣте, което вече може да ви говори съ божествения езикъ на нѣщата. Ще направя малко отклонение. Въ раждането се крие една велика сила на движението; то е най-силниятъ ймпулсъ, който може да се даде на човѣка. Ако бихте се прѣнесли на слънцето съ окото на единъ ясновидецъ, вие бихте разбрали, съ каква грамадна енергия изпраща своитѣ лами. Вие казвате, че топа билъ много силенъ, понеже могълъ да изхвърля една граната съ такава сила, че я праща на 120 км. разстояние. А прѣдставете си съ каква сила и бързина всѣка секунда, слънцето хвърля вълнитѣ отъ своитѣ лжчи и колко километра прѣминаватъ, докато се спратъ на едно мѣсто! Споредъ физицитѣ, тѣ cs 300,000 километра въ секунда. Можете ли да си прЪдставите тази сила? Тия лжчй постепенно отслабватъ и намалявате» свѣтлината, понеже свѣтлината завйси отъ силата на движението. Колкото посилно е движението, толкова 'по-силна е и свѣтлината, докато този изстрѣлъ срѣщне крайния прѣдѣлъ и се спре и прѣобърне на тъмнота. А знаете ли що е тъмнота? То е обратниятъ процесъ; изстрѣлътъ на свѣтлината е отдолу нагорѣ, а движението на тъмнотата, което достига крайния прѣдѣлъ — е движение отгорѣ надолу, т. е. отъ периферията къмъ центъра. То е най-слабото движе 1ие. И тъй, тъмнотата е горѣ, а свѣтлината е долу. Ама ще кажете: „Нали знаемъ, тъмното мѣсто — това е адътъ“, Адътъ що е? Нѣкой
31 мислятъ, че адътъ е специално мѣсто на мъчение. Що е мѣсто на мжчение? Жена, която иска да роди, мжчи се; сйщо и земята е заченала, и милиони и милиарди същества въ нея и надъ нѣя се мжчатъ да родятъ. То е адътъ Нѣкои не искатъ да бждатъ тамъ, а искатъ да бждатъ на небето и казватъ: „Азъ не искамъ такъвъ адъ“. Докато не минете прѣзъ ада, човѣци нѣма да станете. Затова именно раждането подразбира този адъ. И той не е така страшенъ. Човѣкъ, който се е родилъ и е прѣгрѣшилъ, отклонилъ се е отъ закона; прѣдстои му падане и то ужасно. Пакъ ще бжде туренъ въ топа на слънцето, изхвърленъ съ силенъ изстрѣлъ и ще пжтува въ пространството милиони години и нѣкждѣ ще се спре — ще зависи, съ каква сила ще бжде хвърленъ отъ Господа. И ако бжде хвърленъ съ голѣма сила и пжтува 100 милиона години, толкова години ще му трѣбватъ да се върне. Колкото посилно се движи въ пространството, толкова по-бавно ще се движи назадъ къмъ Бога. И когато вече го наближи, Богъ ще го привлече съ по-голѣма бързина. И тъй, да се роди човѣкъ, то значи да достигне крайния прѣдѣлъ, до който неговата душа е хвърлена въ пространството, дѣто ще се спре и поеме своята еволюция наново. И когато завърши така своитѣ прераждания, той ще се роди. Човѣчеството, съ прѣгрѣшението на Адама и Ева, изгуби надежда. Родиха имъ се двѣ дѣца, но смъртьта ги завладѣ; нѣмаше кой да ги утѣши, и тѣ, като нѣкои богати, които нѣматъ дѣца, се оплакватъ: „Нѣмаме наслѣдници — всичко туй ще остане на чужди хора, гсж обезсърдчени. Човѣчеството се намираше въ такова положение, но Богъ му даде безсмъртно дѣте, за да го избави — то е Христосъ. Въ вашитѣ умове често се раждатъ нови мисли. Слушахъ веднажь единъ виденъ проповѣдникъ да казва: „Азь имамъ толкова много идеи, че въ 10 — 20 години не биха могли да се изкажатъ“. Но само слѣдъ десетъ проповѣди той изповѣда, че е изхвърлилъ всичкия си материалъ. Когато мислите, че имате много идеи, вие сте въ закона на прѣраждането. Нали най-напредъ сж създадени по-низшитѣ животни — бърбъзанци, мушици и пр. Многобройниѣ ваши мисли толкова струватъ, че не можехте да ги впрегнете да свършатъ една свѣстна работа; тѣ
32 не могатъ да усъвършеиствуватъ вашия животъ. Обаче, когато дойде оная основна божествена мисъль, тя ще бжде жива и едно съ васъ; ще се развива,като новороденоДѣте Туй, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази божествена мисъль, която едни наричатъ „подсъзнание“, други -т„съзнание“, трети — свърхсъзнание“; теософитѣ я наричатъ „събуждане на висшето Его“, окултиститѣ — „появяване на сюблимното" и пр. Когато дойде въ васъ туй положение, вие ще усѣтите миръ, постоянна радость, която не се мѣнява. Нѣкой ще каже: „Азъ имамъ тази радость"; не се минава половина часъ и гледашъ тази негова „радость“ извѣтряла! Тази радость е прѣходна, несъобразна съ закона. Какъ може единъ скжпоцѣненъ камъкъ да изчезне? Ти се заблуждавашъ: то не е радость, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почвашъ да плачешъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ миръ, спогоенъ съмъ“; утрѣ му дойде нѣкое вълнение, веднага започва да бръчка мускулитѣ на очитѣ си; кждѣ е тогава мирътъ? Не го напуска, но той не е билъ дѣйствителенъ миръ. „Азъ съмъ християнинъ, 10 години се подвизавамъ, челъ съмъ еди-кои писатели—Спенсеръ, Спържи, Ап, Павелъ“. Всички тѣ много хубаво казватъ, ами ти какво казвашъ? Защото, каго отидешъ при Господа, нѣма да те пита, какво е казалъ Ап, Павелъ и какво е направилъ Спенсеръ, а какво ти си направилъ. Нѣма да занесешъ т?мъ Ап. Павла, нито Спенсера: тѣ сами ще отмдатъ при Господа, но ти съ кого ще отидешъ? И тъй, тази е основната идея, върху която днесъ трѣбва да мислимъ. Зная, нѣкой между васъ иматъ криви схващания за Духа: нѣкой мислятъ, че Св. Духъ и лошиятъ духъ сж едно и сжщо. Добриятъ и лошиятъ духъ сж нѣща диаметрално противоположни. Нѣма такъвъ законъ, дѣто единъ източникъ да излива и сладка, и горчива вода: както горчивата вода е винаги горчива, и сладката винаги сладка, тъй и доброто е винаги добро, а злото винаги зло. Какво нѣщо е доброто и какво злото, това е единъ много дълбокъ въпросъ, и ако мислите, че въ 5—10— 100 години ще го изучите, вие се лъжете; трѣбва най малко 1000 години да ви учи Христосъ, тлава ще имате какво годѣ понятие върху едното и другото. Съ това ни най малко не искамъ
33 jia ви обезсърдча, но искамъ да ви кажа, какви сж законитѣ, които направлявал нашия животъ, за да се освободите отъ нѣкои свои илюзии. Всѣки день, всѣки часъ въ живота има своята програма; ние трѣбва да завършимъ тази основна работа на деня, отъ която зависи нашиятъ прогресъ. При туй, нѣма защо и мнто да се безпокоите дали ще се развиете: ще се развиете, азъ ви го казвамъ положително. Нѣкои питатъ: „Дали ще се разгия? — Като те хвърлятъ на земята, не само ще се рзззиешъ, но и оттатъкъ ще минешъ. „Колко врѣме трѣбва? — Хилядо години. — „Много е“. Но 1000 е човѣшко число; то не е много голѣмо число. Сто години е много пжти по-вече отъ 1000; 10 години е още по-вече. Въ този процесъ е обратното: 1000 години е най малкото ч сло, 100 години е по-голѣмото. Ве сте смутени. Числото 1000 има три нули, които показватъ тритѣ условия, тритѣ етапа, • презъ които ще минета. Въ 1000 години трѣбва да формирате три тѣла — въ крайната нула ще формирате вагпето физическо тѣую, като минете въ втората нула, ще формирате вашето сърце, а като влѣзете въ третата, ще формирате ваш я умъ. Като дойдете при единицата, вие ще се родите, ще възлѣзете нагорѣ и ще кажете на Господа: „Ето ни прѣдъ тебе, Отче, — сега и ние можемъ да работимъ за тебе“. Това е раждането И съ раждането на Христа се отбѣлѣза една велика епоха въ свѣта — явяването на Сина Божй. Затова всички ние трѣбва да тържествуваме. Врѣменнитѣ страдания, които имате, сж най-голямо благословение за васъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ страданието, защото само чрѣзъ не.о Господъ ще ви даде благословение Когато нѣкой ми се оплаче отъ своитѣ страдания, азъ му казвамъ: „Дай ми отъ твоитѣ страдания, азъ ти давамъ моя)а радость: И прибавямъ: „Сега усѣщамъ приятность отъ живота“ Той си казва: „Този човѣкъ е много добъръ“, но и азъ казвамъ въ себе си: „Благодаря, зьщото ми даде повече, отколкото взе; за менъ скръбьта по-вече струва“. И Господъ прѣдпоЧете да напусне Своето величие, Своята слава, да слѣзе на земята да страда. За това има причини и то е най-великата лю' бовь, която Господъ изяви. Когато почнемъ да схващаме, А? разбираме вжтрѣшно страданието, ще дойдемъ до
34 истинския процесь, който християнинътъ нарича „спасение“. Не можемъ да бждемъ спасени, ако не признаемъ, че страданията cs благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потрѣбно, за да се родя“. Ако страддшъ повече туй показва, че си по близо до Бога. Когато страданието дойде до крайния прѣдѣлъ, изпитва най-голѣматѣ краенъ моментъ всички роди дѣтето, всички се веднага се раж [а радость. Майката страдания, когато ражда; въ този бѣгатъ и се криятъ: но когато се радватъ. а, за да се роди, всички трѣбва да викатъ — и жената, и мжжътъ. Менъ ми раз правяха за една случка въ с. Николаевка, станала прѣди 50—60 години. Жената на единъ виденъ турчинъ я забо-. лѣло зжбъ, Въ селото имало единъ българинъ, който вадѣлъ зжби. Турчинътъ я завель при него да й извади зжба; кадъната се качила горѣ — къщата имала два етажа — а турчинътъ останалъ да варди долу. По едно врѣме жената започнала да вика, но и мжжътъ почналъ да вика долу. Зжбарьтъ взелъ да се чуди: Азъ вадя заба на едного, защо вика другиятъ? Така и ние сме свързани — когато чужди зжбъ се вади, трѣбва и ние да викаме. Азъ ви говоря това, понеже се подвизавате въ една епоха на велики страдания. Трѣбва да гледате на нѣшата като мистици, а не като обикновени безучастни зрители; да знаете, че страданията сж най-голѣмото благословение, което нй дава Господъ. Единъ день ще го провѣрите Избиватъ се хора, настава гладъ, моръ, бащи и майки изгубватъ дѣцата си, сестри обезчестени, сѣмейства опозорени — отъ всички тѣзи страдания в е трѣбва да извлѣчѣте полза, на страдащитѣ да изпратите радость и да кажете: „Дайте ни отъ вашитѣ скърби“. Вге седите и казвате: „Добрѣ, че не сме на бойното поле и че не гладуваме“. Каква опитность ще извлѣчете отъ това? Напротивъ, влѣзте въ положението на душитѣ, които страдатъ, идете и имъ помогнете; тогава ще бадете благословени. „Ама, какъ можемъ да помогкемъ?“ — То е най, лесното нѣщо: ако не можете непосрѣдствено, можете духовно да помагате на хората. Всѣки човѣкъ е дльженъ да вземе поне половината отъ скьрбитѣ на, другаря си и да му даде своята радость. Казвате му: „Господъ да те благослови!“ Господъ чрѣзъ васъ благославя хората. Ама казвате: „ Нека намѣри другиго, не чрѣзъ мене“. Електри
35 ческиять токъ, като мине прѣзъ желѣзна пржчка, магнитизира я. Ако божествениятъ токъ не мине прѣзъ васъ, какъ мислите да се лодигнете? И сега всинца мислите, че еашитѣ идеали см разрушени, съсипани..Не см съсипани. У васъ см се наплодили много мушички, бръмбарчета, риби, птици, млѣкопитаещи и когато се очистите отъ тѣхъ, вие ще станете умчи. Когато постепенно съградите вашия храмъ, ще дойде и ще се роди въ него Господъ. Че се е родилъ Исусъ Христосъ прѣди 2000 години въ Иерусалимъ, това ни най-малко нѣма да ви ползува. Може да пѣете тази пѣсень още 4000 години, тя нѣма да ви помогне. Ще се издигнете само тогава, когато ангелитѣ влѣзатъ въ вашата душа и кажатъ „Днесъ се роди въ дома Давидовъ Сяаситель“. И като се роди Христосъ, тамъ ще бжде Иродъ и ПИлатъ, и първо свещен и кътъ Кайафа, Сега, ще кажете: „Ама това дѣте — то е беля, я да се освободимъ отъ него“, и може да го дадете и на Пилата да го разпие, и то ще отиде при други. Както Христосъ напусна евреитѣ и отиде при езичницитѣ, така и вашето дѣте що отиде при други — при ония, които ще му дадатъ подслонъ. И вие ще бждете избранъ, но изоставенъ народът И като ви питатъ: „Защо страдате“, ще отговорите: Защото прѣдадохме нашето дѣте на Ирода и Пилата, за да го разпне“. Затуй жазвамъ, че трѣбва дасе застъпвате за вашия Господъ и да кажете. „Ще живѣя съ Господа; живѣе ли Той, и азъ ще живѣя; умре ли, и азъ ще умра“. И както слѣдъ страданията Христосъ възкръсна, така и вие ще възкръснете — ще научите закона за безсмъртието. Има хора, които сж близо при възкресението; апостолитѣ сж въскръснали и работятъ на земята, Щс кажете: Защо не ги виждаме“? Възкръсналиятъ може да види възкръсналия, както музикантинътъ разбира музиканта, както докторъгъ разбира доктора и т. н. Трѣбва да имате тази способность да разбирате, и затова именно стоите на земята. И тъй, Христосъ се яви. Сега Той живѣе, Той е между васъ, Той работи въ всинца ви. И туй, което хората наричатъ „възкресение“, то е раждане, тъй наричатъ християнитѣ възкресението — да излѣзе изъ гроба. За менъ вие всинца сте гробове — нѣкой по-голѣми, други #10-малки. Виждамъ разни надписи върху вашитѣ надгроб
36 ни паметници: еди-кой Иванъ, толкова години живѣлъ; еди-коя Елена, живѣла толкова години; другъ пъкъ като умрѣлъ, пакт» билъ заровенъ въ сжщия гробъ. Колко пжти е умирала тази Елена и носи своя надгробенъ паметникъ, съ надписи на всички свои роднини. Питате: „Кога ще възкръснемъ?“ Днесъ можете да възкръснете, но надгробнитѣ ви камъни сж много тежки. Трѣбва да слѣзе нѣкой ангелъ да ги отмахне. Ако за Христа трѣбваше да слѣзе ангелъ да отвали камъка от [гроба Му,, колко повече трѣбва да слѣзе за васъ. Христосъ вь 33 години прѣтърпѣ едно велико промѣнение, което въ своя край се нарича „възкресение“. Подъ думата „възкресение“ разбирамъ борбата и побѣдата на едно дѣте върху смъртьта. И затова се ражда човѣкъ — за да се бори и побѣди смъртьта. Когато побѣдите смъртьта, ще дойде деньтъ на възкресението. Нѣкой казватъ: Когато се роди Христосъ и ангелитѣ отгорѣ възвѣстиха миръ на човѣцитѣ, защо хората не се поправиха? — Защото не сж научили Христовото учение, както трѣбва Христосъ пакъ ще проповѣдва въ този свѣтъ; ще Го видите, положително ви казвамъ. Нѣкой отъ васъ нѣма да го видятъ. Защо? Много естествено — защото сж слѣпи. И дълго врѣме ще викатъ, като онзи слѣпеиъ: „Сине Давидоеъ, милость къмъ менъ, допри ржката Си на очитѣ ми!“ Като ви пипне очитѣ, Той ще вй попита: „Виждате ли?“ — Виждаме, Господи, хората, като дървета“. Послѣ пакъ ще ви пипне: — „Сега какво виждате? — „Хората мърдатъ“. Това какво означава? Че вашитѣ мисли и желания първо сж неподвижни, като дърветата, а когато почнете да виждате, нѣщата ставатъ живи, като хората. Тогава ще разберете, какво нѣщо е и добродѣтельта. Христосъ е дошълъ да покаже, че трѣбва да се боримъ съ смъртьта, да я побѣдимъ и да възкръснемъ. Това означава рождението. Бесѣда. държана на Рождество Христово, 1915 г.
Двамата господари. „Никой слуга не може на двама господари да слугува. Не може да работите на Бога и на Мамона“ ) Въ свѣта работятъ два разумни принципа. Като казза, че не може да служите едноврѣменно на тѣзи два трйнципа, Христосъ подразбира, че не може да бждете jaa пжти по-активенъ, отколкото може да издържите, т. г въ единъ котелъ не може да се произведе по-голѣмо чапрежение, отколкото той може да издържа. Тѣзи два тринципа не могатъ да се събератъ въ единъ котелъ. Въ окултизма тия принципи се наричатъ първи и втори, а въ науката „положителенъ“ и „отрицателенъ". Положигелниятъ принципъ е всѣкога по-силенъ, а отрицателниять пз-слабъ. Творческата сила всѣкога се проявява прѣдимно въ слабия принципъ. Това, което гради въ свѣта, то не е силното, а слабото. Затова онѣзи хора,-които разрушаватъ, всѣкога сж по-силни, отколкото добритѣ, мекитѣ едноврѣменно, напр., когато станете активни, когато се разгнѣвите и извикате: , Скоро редъ и порѣдъкъ“, тогава всички слуги, жени, дѣца, се изплашватъ и се подчиняватъ. Но този принципъ не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вжтрѣ въ себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормаленъ редъ. Първончалниятъ принципъ, отъ който произлиза злото, умразата и лъжата, самъ по себе си не е лошъ. Вие имате особенни понятия за умразата и лъжата. За да може човѣкъ да лъже трѣбва да е уменъ; глупавъ човѣкъ не ’) Ев Лука 16 ; 13
38 може да лъже. Това е най-голѣ ма та философия, а въ съвременното общество наричатъ го „висша дипломация". Тази дипломация и женитѣ я иматъ. Когато мъжътъ е по-силенъ, вь първия принципъ, жената ще го глади, ще го нарича „миличъкъ“ и наЙ-послѣ съ мекота“ще го укроти, за да асимилира този висшъ принципъ. Слѣдъ като се уравновѣсятъ тѣзи два принципа, почватъ да работятъ заедно: първия принципъ отъ излишъка си дава на втория. Xpt стосъ казва: „Не може да служитѣ едноврѣменно на Бога и на мамона, не може да служите едноврѣменно на първия и на втория принципъ, не можете да служитѣ едноврѣменно на умразата и на любовьта". Това сж двѣ нѣща, които се изключватъ, понеже сж диаметрално противоположни: не се движатъ въ една посока. Вземете, напр., двама търговци, тѣ могатъ да работятъ заедно, защото иматъ еднакви интереси, движатъ се въ една посока, но единъ търговецъ и единъ лѣкарь не могатъ да работятъ заедно. Подъ думата „Господъ“ се разбира най-възвишеното,. най благородното начало, което твори. Този принципъ е мекъ и пластиченъ, но съ това той не е ограниченъ и е безсмъртенъ — въ този принципъ, втория, не сжществува смърть. Въ първия принципъ сжществува смърть, и то само затова, защото силниятъ, съ силата, която има въ себе си, самъ се разрушава. Само силнитѣ хора могатъ да се самоубиватъ. Вземете за примѣръ скорпиона, ако бжде заобиколенъ съ огънь и не може да излѣзе отъ тамъ, той извива опашката си и се самоубива. Той лрѣдпочита да се самоубие, отколкото да изгори живъ“. Първиятъ принципъ е ciздалъ козмоса, материалния свѣтъ, всички видими свѣтове съ вашитѣ тѣла и тѣхнитѣ енергии и сили, които сж необходими за съграждането имъ. Когато искате да се откажете отъ първия принципъ, вие трѣбва да повърнете всичко, което той ви е далъ. А като му повърнете всичко, какво ще остане въ васъ? Вие ще се върнете въ втория принципъ, ще станете едно съ съ Бога. Нѣма да има тогава ни Иванъ, ни Драганъ, нѣма да има ни ангел, ни дяволи, и въ свѣта ще настане едьо общо състояние на тишина и спокойствие Нѣма да става въпросъ, коя отъ двѣтѣ воюващи страни ще побѣдй, какво ще стане слѣдъ войната; всички тѣзи въпроси ще се разрѣшатъ, всичко това ще се слѣе въ първия
39 принципъ, и той ще се оттегли въ себе си. Когато човѣкъ иска да стане енергиченъ, трѣбва да се подсоли: злото въ свѣта е подсоляване, и човѣкъ трѣбва да стане лошъ за да се осоли. Когато човѣкъ се обезсоли, Богъ изпраща първия принципъ, за да образува сольта. Но човѣкъ не трѣбва да слугува на този приниипъ. Христосъ го взима както се проявява на земята, а не както се проявява гсрѣ, между ангелитѣ Човѣкъ не може да бжде едновременно богатъ и благочестивъ Азъ не вѣрвамъ на такова благочестие. Когато кесията на единъ човѣкъ е пълна съ злато, съ сребро, и той претендира да е светия, съмнѣвамъ се въ неговата гвятость. Всички богатства ,на свѣта принадлежатъ на Господа, и въ момента, когато помислишъ, Че силата, влиянието, което имашъ, е твое, ти слугувашъ на първия принципъ Тоя принципъ е индивидуаленъ, той разединява всички сжщества, защото не е майсторъ да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но н? може да създаде условия при които тѣ да живѣятъ, и най послѣ той се рьзгнѣвява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъль, ще ви разкажа' единъ анекдотъ. Единъ селянинъ нѣмалъ никакъ дѣца и често молилъ Бога да му подари дѣца. Единъ день взелъ единъ чувалъ, въ който имало цѣла крмна житни зрънца и се помолилъ на Бога да превърне тѣзи зрънца вь дѣца. Богъ чулъ молбата му, и всички зрънца се прѣобърнали въ дѣца. Като станалъ сутриньга, всички дѣца започнали да викатъ, плачатъ, искатъ да ядатъ Това много рвзгнѣвило селянина, и той казалъ: „Тѣзи дѣца ще ми изядатъ главата“, и взелъ да ги бие и избива. Едно отъ дѣцата успѣло да се скрий задъ вратата и, като дошълъ неговия рецъ, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Това е първиягъ принципъ у васъ — злото, което дѣйствува, и когато дойде, казва: „Азъ ще руша“ Но когато дойде въ свѣта вториятъ принципъ, който хората наричатъ любовьта, майката, силата на нѣщата, той веднага смекчава първия принципъ, и, съединени така, дватараждатъ най-великото, най-възвишеното въ свѣта. Като служите на Господа, само чрѣзъ Него може ца влияете на първия принципъ: само Господь е въ сила да ви избави стъ смъртьта. Не служите ли на Господа, ще бждете по
40 гълнатй отъ първия принципъ, защото законътъ е такъвъ. Откждѣто изтича водата пакъ тзмъ се връща; откждѣтоизлизатъ паритѣ, пакъ тамъ се връщатъ; откждѣто излиза силата, пакъ тамъ се връща — -всичко се връща назадъ. Всички тѣзи нѣща сж излѣзли отъ първия принципъ. А въ любовьта имате едно проявление на абсолютния Богъ аъ свѣта, Когото никой не знае какъвъ е — незнаенъ Богъ, за Когото хората нѣматъ никакво понятие въ свѣта. Този Богъ, Когото вие не знаете и му се покланяте, Него азъ ви проповѣдвамъ, казва Павелъ. Само Той държи въ себе си тѣзи два велики принципа, чрѣзъ които се проявява. И тъй, понеже единиятъ принципъ разрушава, а другиятъ гради, вие не може едноврѣменно да разрушавате и да градите. Като мразите — разрушавате, а като любите — градите, създавате Нѣкои подразбиратъ, че първиятъ принципъ има нагледъ у хората желание да съгражда, но той пакъ поглъща. „Обичамъ те, обичамъ те, но ще те изямъ“, така котката си играе съ мишката, най-послѣ я стисне и погълне Това наричатъ хората любовь! Нѣкой, като говорятъ за индуската философия, подъ ,нирвана“ разбиратъ сливане съ Бога, а не съграждане. Това е отчасти вѣрно: ще има и сливане и съгрдждане. Трѣбва да се влѣзе въ съгласие съ втория принципъ и да се живѣе съ него. Въ втория принципъ има вѣченъ стремежъ да докара всички сжщества въ едно, да ги обедини; то е стремежътъ на Христа, да се прояви Богъ индивидуално въ всѣка душа. Богъ иска да създаде въ свѣта малки кжщички, въ които да живѣе. Велико е онова сжщество, което може да разбере' този дълбокъ принципъ Мнозина съвременни философи сж оплетени отъ тѣзи два принципа, У всички песимисти, анархисти и тѣмъ подобни, като ги вземете въ религиозно и обществено отношение, първиятъ принципъ е взелъ надмощие. Азъ слѣдя тѣзи нѣща и имамъ за това цѣла статистика. Мжжъ и жена се оженятъ, но слѣдъ 2—3 години жената го изтощи, разсипва, уморява го и втори пжть се оженва. Уморява и втория мжжъ. Оженва се трети пжть, но и съ него става сжщото’ Най-послѣ казватъ: „Тази жена е кутсузъ“. Случава се и обратно: мжжъ не може да живѣе съ жена, въ него първиятъ принципъ е наддѣлѣлъ и като вземе жена ще я умори. За такъвъ
41 мжжъ и за такава жена вториятъ принципъ трѣбва да е толкова силенъ, че да се уравновѣси съ първия И въ религиознитѣ общества често се срѣщатъ Такива спорове, вѣ които изпъква първ ятъ прщципъ. Напр., често се яВяВа вьпросъ, кой да заеме пьрВо мѣсто до олтара въ цѣрквата. Ra физическото поле не е възможно да има много столове до олтара, и, ако речете да си наредите всички гсрѣ прѣдъ олтара столове, свещеникътъ нѣма да се вижда. Сжщитѣ въпроси се пораждатъ и между учители, кой да бжде дирекоръ Колко директори може да има? Само единъ. Подобни въпроси се пораждатъ между военни, между проповѣдници — все за първенство Тази борба е естествена, тя е единъ великъ божественъ процесъ, прѣзъ който см минали всички ангелч. Много отъ тѣхъ см минали изпита, минали са прѣзъ първия принципъ и сж влѣзли въ втория, и сега служатъ на Бога, а други не сж го минали, паднала сж и сж останали да служатъ на пързия принципъ, на мамона, затуй ги наричатъ демони. И между хората има служители на първгя и на втория принципъ. Слѣдъ врѣме, когато човѣчеството завърши своето развитие, вземе своя вѣнецъ, всѣки ще отиде на мѣстото си. Затова Христосъ казва: ,,Безъ Мене — подразбира втория принципъ — нищо нѣма да направите". Тукъ е дълбокия смисълъ — останете ли сами да се борите въ свѣтз, ще станете слуги на първия принципъ и тогава ще се прояватъ въ васъ всички отрицателни качества; умора, зависть, отвращение, недоволство, които постоянно разрушаватъ. Въ този принципъ не може да намѣрите благо за свѣта, не може да видите никакъвъ смисълъ въ живота. Затова казва Христосъ: „На Бога и на мамона едноврѣменно не може да служите“. Ако служите на мамона, ще бждете въ дъното на ада, ще бждете въ вѣчно недоволство и никога нѣма да разберетѣ дори, -защо сте ммжъ или жена. Може да минете прѣзъ всички форми на създанието, но всѣкога ше бждете недоволни, понеже човѣкъ самъ по себе си никога не е доволенъ. А иодъ думата „недоволство“ се разбира, че не може да бг.дешъ доволенъ отъ своя външенъ изгледъ Защо човѣкъ е чедоволенъ? Неговиятъ духъ е много повеЛикъ, изисква по-широка дѣйность отъ онази, която проявява.[Имшъ малко тѣло, а духътъ иска по голѣмо. Започва една вѣчна
42 борба, И въ тазд борба казвате: „Правото е на силния“» то е първиятъ принципъ, а когато кажете: „Правото е на слабия“, то е вториятъ принципъ. Нѣкой направилъ прѣстжпяение, но като даде на сждията 2—3000 лева, той го оправдава еж що както въ срѣднитѣ вѣкове съ индулгенциитѣ — щомъ си купишъ индулгенция, прощаватъ ти се грѣховетѣ. Обаче, въ съграждането на нашия животъ Христосъ не търпи разединение. Щомъ сте раздѣлени въ себе си, трѣбва да се дигнете надъ туй разединение и да работите вжтрѣ въ Бога. Само тогава ще разСерете вжтрѣшния смисълъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ вселената. Онѣзи, които сж тръгнали въ Пжтя, посветенитѣ, иматъ по-голѣма опитность. Защо? Тѣ страдатъ по-вече, отколкото свѣтскитѣ, защото въ християнството едноврѣменносъ първия принципъ се усилва и вториятъ. Дѣто се проявява любовьта, ще се прояви и първиятъ. принципъ, който остава само една сѣнка — сѣнка на битието. Подъ „сѣнка“ разбирамъ принципъ, който умъртвява. Първиятъ принципъ самъ по себе си е тъменъ и носи тъмнина, а вториятъ принципъ всѣкога носи свѣтлина на ума. Щомъ дойде първиятъ принципъ, усѣщате голѣма скръбъ, безсмисленость. въ живота, дойде, ли вториятъ принципъ, веднага се разполагате, подигате се. Въ първия принципъ търсите изходъ, и, ако не го намѣрите, дохажда ви мисъльта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите огъ неблагоприятнитѣ условия на живота, които сами сте си създали. И тъй, първиятъ принципъ е крайно алченъ, ненаситень, въ него желанията нѣматъ граница. Какъвъ животъ може да има въ това, което е ненаситно? Какъвъ смисълъ може да има въ единъ животъ, който се движи постоянно въ права линия? Напр., пътувате прѣзъ вселената съ бързината на свѣтлината — какъвъ смисълъ може да има за васъ това движение? Да влѣзешъ въ една, двѣ, три и повече кжщи, нѣма смисълъ. Има смисълъ да се запознаешъсъ ония, които живѣятъ тамъ, да встжпишъ въ общениесъ тѣхния умъ и сърце Запознаване, приятелство въ свѣта е да влѣзешъ въ съгласие съ този божественъ принципъ, който тукъ, на земята, е изразенъ въ Христа. Първиятъ принципъ е създалъ много илюзии въ човѣшкия умъ. Понеже той носи всички сѣнки, той е силенъ, създалъ е комбинации, съ които може да даде възмож
43 ность да се изрази божествената любовь: любовьта намира еъ него изразъ, той й става като почва. Неговото желание е да подчини втория принципъ — любовьта, но тя не се подчинява. Тя е законъ, който регулира нѣщата въ свѣта. Първиятъ принципъ се бои отъ втория, защото, когато се изпрѣчи прѣдъ втория, проявява се свѣтлина и, като види своя образъ, почва да се плаши. Сжщо когато отидете при нѣкого. който ви обича, сърцето ви почва да тупа Той казва: „Дохождате при майстора си — тъй мнозина съмъ поглъщалъ“. Мжже, жени, дѣца — на всички треперятъ сърцата. Мажъ или жена — и двамата иматъ скрита мисъль — първиятъ принципъ — искатъ да владѣятъ, но. като усѣтятъ, че този принципъ не се поддава, казватъ. А, тукъ е моятъ майсторъ; тукъ е вториятъ принципъ, божествениятъ, к )йто носи изразъ на животъ и безмъртие“. Писанието казва: Любовьта изпжжда вънъ всѣки страхъ“, и за да бждемъ щастливи, непрѣмѣнно трѣбва да се съединимъ съ Христа — иначе, пжтьтъ ни е изгубенъ. Щомъ не служимъ на Бога, ще служи мъ на мамона. Ако служимъ на Бога, съборили сме мамона — ако не служимъ на Бога, ще дойде мамонъ и ще каже: „Ти ще ми служишъ(! Това всѣки отъ васъ т|ѣбра да знае. Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да съмъ свободенъ“. Свободенъ ще си, ако служишъ на любовьта, иначе ще слугувашъ на мамона и ще бждешъ робъ. Едноврѣменно на Бога и на мамона не можете да служите — по никой начинъ! Често нѣкои казватъ: „Азъ да го набия, та да ми има страхъ“ Ти можешъ да го набиешъ, ложешъ да го наплашишъ, но той нѣма да те обича. Азъ бихъ желалъ да видя нѣкого отъ васъ, който чрѣзъ бой е обикнатъотъ другъ. Такъвъ човѣкъ не съмъ срещналъ. Това го говоря не само азъ, говорили сж го всички велики хора, всички светни, Когато първиятъ принципъ вземе надмощие въ човѣшкото сърце, човѣкъ става сухъ, коравъ, започва да затвърдява У него всичко закоравява — сърцето, мускулитѣ, ржцѣтѣ, краката, аргерийтѣ и т. н Тогава лѣкаритѣ казватъ, че въ такъвъ човѣкъ се явила болестьта „артериосклероза“. Азъ казвамъ, че Това се дължи hi първия принципъ, който е втвърдилъ сърцето и обсебилъ човѣка. Като -забѣлѣжи, че първиятъ принципъ е завладѣлъ човѣка.
44 Богъ започва да разединява, т. е. започва да дѣйствува вториятъ принципъ. Като влѣзе въ първия принципъ Любовьта, почва да го организира въ себе си. Това е борба, която дѣйствува механически въ свѣта. Тя се явява въ всички слоеве на обществото, въ умоветѣ на философите, въ религиознатѣ общества — навсѣкждѣ. Тя ще се явява, докато вториятъ принципъ вземе надмощие и организира нашитѣ сърца, нашитѣ тѣла, и ние станемъ безсмъртни. 'Желанието на Христа, желанието на втория принципъ е да вземе надмощие надъ клѣткитѣ, монадитѣ, и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минемъ отъ прѣходното къмъ неизмѣнното, ще влѣземъ въ областьта на вѣчното съединение — вѣчната божествена хармония. Затова е създаденъ свѣтътъ, за да минатъ сърцата и умоветѣ на хората отъ първия принципъ ъ втория. Процесътъ е отлѣво надѣсно. Какъ работите вие, напримѣръ? Отивате налѣво, за да дѣйствува дѣсната ржка по-силно. Има и изключения, нѣкой сж лѣвичари, но изобщо, кога го се работи, отива се отлѣво надѣсно. Този принципъ е станзлъ причина да се измѣсти стрието малко на лѣва страна Съврѣменнитѣ фзиолози обясняватъ измѣстването на сърцето съ това, какъ е лежало дѣтето въ утробата । а майка си. Но причината не е тази. Слѣдъ врѣме сръцето трѣбва да се прѣмести въ срѣдата между двата дроба, и само тогава ще има хармония между мждростьта и любовьта. Сега, като говоря за вашето ст рце, подразбирамъ такава хармония и меж1у вашитѣ мисли и желания. Всѣкога вашитѣ желания иматъ надмощие надъ вашия умъ Ве г.ислитѣ много добрѣ и казвате: „Азъ ще направя това, ще направя онова", но, като се разсърдите, разрушавате всичко. Мжжъ и жена се обичатъ, но единъ день жената среща другъ мжжъ, по красивъ отъ нейния, съ хубави мустачки, черноокъ, и казва: „НамѣТзихъ го, найсетнѣ!“ И този домъ, който се гради двадесетъ години, се разрушава. Тази жена е нещастна: Намѣрила е тя първия принципъ. Сжщото нѣщо се отнася и за мжжетѣ, и за дѣцата. Едно дѣте намира баша си глупавъ, лошъ, и казва: „Онзи баща е по добъръ отъ моя". ' Често нѣкой дѣиа сравняватъ своята майка съ други майки и казватъ: „Майката на онѣзи дѣца е по хубава, по.добра отъ нашата“ и веднага въ тѣхния домъ се явява
45 дисхармония. Промъкналъ се е първиятъ принципъ. Азъ ви говоря за тази философия не въ нейната дълбочина,, но само да ви изтъкна, колко сте слаби. Прѣдъ мене вие сте такива, както ви виждамъ, слаби; вие сТе още гвоздеи, които тепърва трѣбва да се забйватъ отъ чука! Като дойде чукътъ, ще ви пита: „ПознваШъ ли ме?“ „Познавамъ те“ Ще се забиешъ и даже навъНъ ще излѣзешъ. Ще познаете, че сте гвоздеи, и че силата не е въ васъ, а въ чука. Чукътъ пъкъ казва: „Видишъ ли, като те ударя, накждѣ отивашъ“; силата, обаче, е въ дръжката на чука, а не въ чука“. Тази сила е въ ржката, а не въ дръжката. Реката пъкъ казва: „Силата е въ мозъка, а не въ самата ржка“. Ако мозъкътъ не даде заповѣдь да се дигне ржката, какво ще стане съ нея“? Така е и съ хората. Двама приятели, два гвоздея се събиратъ и се разговарятъ. Единиятъ казва: „Азъ съмъ забитъ 20 с. м. знаешъ ли колко товаръ закачватъ на мене? Никой не може да ме изтръгне, най-голѣма работа върша азъ“. Това см разсъждения на гвоздеи. Влиза нѣкой християнинъ въ църква и казва; За Господа азъ направахъ едикакво си, обърнахъ едного къмъ Гцспода“. Обърналъ си го! Ти си като крадецъ, когато вземе кисията на ьѣкого и я отвори; бръкналъ си въ сърцето му и си го задигналъ, и оставашъ онзи човѣкъ да си оплаква днитѣ и живота, Нѣкой майки смѣтатъ, че сж дали животъ на дѣтето си и го изпратять въ „Майчинъ домъ“. Дала си му животъ’ Ти не трѣбва да лъжеШъ това дѣте. Вториятъ принципъ не търпи лъжа. Между лошитѣ хора лъжата, силата, умразата, завистьта — всички тѣзи нѣща сж съвмѣстими: тѣ сж естествени нѣща и когато двама лоши хора се набиятъ, усѣщатъ врѣменно удоволствие Така е и съ единъ вълкъ, лъвъ — когато тѣ разкжсатъ и изядать една овца, врѣменно сж доволни; слѣдъ 5 — 6 часа, обаче, тѣ иматъ нужда да разкжсатъ друга жертва. Такива примѣри има много и въ съврѣменната цивилизация. Случило се е нѣщо подобно въ Америка, констатирано отъ сждебнитѣ власти въ Ню-Йоркъ. На единъ американски лѣкарь му правѣло голѣмо удоволствие да убива хора, и дѣйствително, въ кжсо врѣме "ой убилъ 25 души. Взелъ той една жена за своя секретарка и първо нея убилъ. И какъ? Започналъ да я рѣже парче по парче, като наб
46 людавалъ ефекта отъ своето дѣло, отрѣзалъ й пръститѣ на краката, на ржцѣтѣ, извадилъ очитѣ й, отрѣзалъ но са, ушитѣ, докато най-послѣ я умъртвилъ. Това сжщото направилъ и съ други 24 души, слѣдъ което ги турялъ въ една печка и ги изгарялъ. Въ този човѣкъ е настжпвало животинско озлобение, когато е умъртвявалъжертвитѣ си. Той билъ изслѣдванъ френологически въ Ню-Йоркския затворъ: челюститѣ и очитѣ му били обезобрзейи. Той е билъ подъ влиянието На първия принципъ. Често въ Такива прѣстжпниии се явява желание да пуснатъ голѣми бради. Голѣмата брада е признакъ за присжствието на първия принципъ. Отъ това не искамъ да отидете въ друга крайносчь и да ме разберете криво. Голѣмата бра да дава по-вече сокове въ човѣка, обаче, въ прѣстжПника тя ще бжде остра, груба. Когато вашитѣ косми станатъ остри, първиятъ принципъ е взелъ у васъ надмощие. За да познаете, колко сте добрИ) опитвайте всѣка сутринь зашитѣ коси, вашата кожа. Когато кожата ви стане суха и почне да надебелява, у васъ е първиятъ принципъ. Този принципъ ще ви погълне тъй както змията поглъща жабата. Той ви улавя за крака, и ако се не обърнете къмъ Господа, ще слѣзете въ дъното на ада, ще познаете другата философия на живота, ще познаете, какво е да служишъ на мамона. Никой не мож» да избѣгне отъ тази вѣчна сждба на нѣщата. Затова Христосъ казва: „Обърмете се къмъ Мене“. Животътъ въ съврѣменното наше състояние се про явява въ двѣ посоки: въ доволството и недоволството, въ качване и слизане. Други посоки на мисъльта нѣма. Право е, че богатъ човѣкъ не може да бжде светия, но и сиромахъ не може да бжде светия, ако е недоволенъ. Подъ думата „богатъ“ разбирамъ човѣкъ, който е недоволенъ отъ сеое си; „сиромахъ“ — човѣкъ, който е доволенъ отъ себе си. Като забогатѣе човѣкъ, става недоволенъ отъ положението си; купува една кжща, втора,, трета, мебели — търси начини да разшири този кржгъ. Недоволенъ — богатъ; доволенъ — сиромахъ. Но като казввмъ „доволенъ“, не разбирамъ да си индиферентен!» тъй, както въ Индия има факири, които се хипнотизирватъ и заспиватъ. Имало единъ, който въ продължение на 20 години съсрѣдоточавалъ мислитѣ си и стоялъ не
47 подвиженъ дотолкова, щото птицитѣ го смѣтали за дърво 41 започнали да правятъ гнѣзла на главата му. Не разбирамъ такова състояние на доволство, — да се завъдятъ птички въ главитѣ ви. Богъ е създалъ за тази иѣль дървета, а ти, за да си доволенъ, трѣбва да работишъ за БОга, да слугувашь Нему. Да си доволенъ, то значи: ако днесъ си спечелилъ 3 лева, радвай се за това и благодари на Бога. Утрѣ, като станешъ, ако спечелишъ пакъ 3 или 4—5 лева, пакь благодари на Бога. Не казвай: „Малко спечелихъ“. „Доста е на деня неговото зло'4 Единъ’грошъ спечелишъ, благодари на Бога; десеть гроша спечелишъ .— пакъ благодари на Бога. Достатъчно ти е това. Едното прави човѣка щасливъ. Двама като те любйтъ, не могатъ да те направятъ щасливъ, ще бъдешъ нещастенъ. Любовьта може да съществува между двама души, между трима тя не съществува. За да се прояви третиятъ елементъ, и двамата трѣбва да вложатъ по равно количиство, и тогава ще произлѣзе тѣхното дѣте. Бащата казва: „То обича мене повече“. Майката казва: „Не, Мене повече обича“. Нѣкой пжть бащата се намръщи,' защо дѣтето обича повече майката, или обратно. Зашо ли? Защото този иринципъ у двамата не се е уравновѣсилъ. Вашитѣ добродѣтели, вашитѣ сили всѣкога ще съотвѣтствуватъ на вашето вжтрѣшно състояние — ни по-вече, ни по-малко. Това е цѣла истина. Когато хората говорятъ за мене, казвамъ: заслужавамъ си го, пада ми се. Онзи, който говори лошо за мене, не му се сърдя — той работи върху мене. Нека лой да ми направи добро, и азъ трѣбва да му благодаря. Затова казва Христосъ: „Любете вашите врагове“. Ти не можешъ да побѣдишъ този врагъ, първия принципъ, съ друго, освѣнъ съ любовь: зло съ зло не се побѣждава. Да се снишавашъ, да се гушишъ, то не е любовь, а да го любишъ съ всичката си душа. Ще кажете: „Този човѣкъ има право да ме мрази“. Не мислете, че вълкътъ, като хване една овца и я изяде, Господъ му казва: „Не направи добрѣ“. Не, ГоспоДъ му казва: „Много добрѣ правишъ“. Овцата, като се оплаче на Господа, Той й казва: Хуб-во правишъ, че плачешъ; Ти си длъжна да плачещъ, а той е длъженъ да те изяде“. Овцата излѣзе на полето, откъсне трѣва и я изяде, Господъ й казва: „Това е твоята работа, ти изяде трѣвата, единъ
48 день тебе вълкъ ще изяде“. Това е сегашната еволюция въ живота, но това не е животъ въ истинския, дълбокия му смисъль. Да трошишъ хиляди години камъни, за да правишъ ижтищата, да носишъ вода — това не е животъ. Може да бждсшъ нѣкое товарно животно, да прѣнесешъ прѣзъ живота си 10.000 тона злато, но какво, отъ това? Това не е животъ Челъ съмъ еди какво си, билъ съмъ на църква и съмъ слушалъ единъ проповѣд никь Каквб отъ това, що знаешъ? Прѣнесьлъ с’и 10,000 тона злато, какво знаешъ? — Знамъ, че елементитѣ могатъ да се Съединяватъ и какъ се съединяватъ, — Какво огъ това? Азъ зная по вече. — Какво отъ това? Акт бихъ знаялъ отъ колко частици е съставенъ материалниятъ свѣтъ, какво ще ми допринесе това знание? Ако имамъ много богатство и не умѣя да го използувамъ, каква облага отъ това богатство? Ако имашъ жена, която те обича, а твоето сърце е закоравѣло, и дѣцата ти, когато те цѣлуватъ, не чувствувашъ нищо, каква облага отъ това, че имашь жена и дѣца ? Философията въ любовьта е да дадешъ г. да вземешъ едноврѣменно, та обмѣната да бжде правилна. Казвате: ,,Той не ме обича“ — това е първиятъ принципъ. „Той е педоволенъ“ — това е пактптрвятъ принципъ; съмнѣвашъ се това е първиятъ принципъ; нѣма Господь — това е пакъ първиятъ принциПъ. Когато казватъ философитѣ, че всичко въ свѣта се движи, това е вѣрно, защото първиятъ принципъ е въ вѣчно движение Животътъ се проявява въ втор-я принципъ, въ правилното съграждане m нѣщата Вгорятъ принципъ дѣйствува въ васъ Всѣки трѣбва да съедини тѣзи два принципа съ Христа. Така само ще бмете навсѣкмдѣ полезни: на обществото на народа, на женнтѣ. на дѣцата си и т. н Това е казалъ Христосъ на евреитѣ прѣди 2000 години, но тѣ приеха първия и отхвърлиха втория принципъ и затова ги споле|ѣ голѣмо нещастие. И днесъ хората съ тази eomhi изпигватъ първия принцичъ на гърби си. И той ще дѣйствува, докато хората се изтощатъ. Слѣдъ като си свърши работата той ще се прояви любовьта, т е. Богъ. Хората казватъ; „Който много мрази, много люби“ Това е ниполовинав'вѣрно. Богъ прѣдоставя енергията си на втория принципъ. в когато тя дойде, разумниятъ Му Духъ почва да гради. Не мо
49 жешъ едноврѣменно да любишъ и да мразишъ Не се лъжете, това е лъжлива философия, лъжливо учение. Когато дойде божествениятъ принципъ въ насъ, само тогава можемъ да любимъ и да кажемъ: „Богъ е любовь“. Само тог?ва ще разберемъ истинския смисЪлъ на материалния свѣтъ, понеже любовьта е необходима За развитието на нашия животъ. Както кжщитѣ сж необходими за хората; както гнѣздата — за птицитѣ, така и този принципъ е необходимъ за свѣта. Нѣкой литатъ: „Защо Госпсдъ направилъ така свѣта?“ — То не е ваша работа — другояче не можеше да бжде направенъ. Питатъ нѣкой: „Защо Господъ не направя онова? — Защото не можеше Той да измѣни на Своето естество. „Защо Той не се изяви?“ — Защото не можеше да измѣни на Своето естество. „Защо не направи свѣта по-добъръ, защо не ни тури на правия пжть?“ — Той ви е турилъ, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашитѣ мисли и Божиитѣ има такава разлика, каквато отъ земята до небето. Каратъ се двама и казватъ: „Защо, Господи, не слѢзешъ да ни примиришъ?“ Господъ не е въ раздѣлението. Когато единъ день се очукате и станете на пѣсъкъ, Господъ ще погледне отгорѣ (съ окото си) и ще види, дали ще може да стане нѣщз отъ този пѣсъкъ. Като гледа Господъ на днешнитѣ хора, като гледа на тѣзи земни философи и на враждуващитѣ царства, поусмихва се малко и оставя тѣзи дѣца да се борятъ, чукатъ и плачатъ. Искаме нѣкой пжть да ж»гнемъ Господа, като нѣкой комаръ да го поухапемъ, да почувствува. Той, е разбира се, спокоенъ и не иска да знае отъ това, но ни, чуква съ пръста си, и насъ ни закарватъ тогава на гробищата Всѣки, който ухапе Господа, отива на гробищата — тамъ го изпраща Богъ. Царе, князе, полковници, сждииу свещеници, проповедници и философи Господъ ги чука безразлично. И за васъ е сжщото нѣщо. Ако много философствувате, ще хвръкнете И вие сте като комаритѣ, гледате да поужилите нѣкого, но като тръгнете Да отидете при Господа, не бива да мъкнете и своето жило, жилото на комаря, а да се спрете, да си дигнете нагорѣ очитѣ н да въздъхнете. Не мислете, че Господъ спи и не вижда. Още когато сте тръгнали отъ земята, Господъ ви вижда. И ако сте тръгнали съ любовь къмъ Него, Той ще
50 ви погледне, ще се смили и ще каже:„Разбралъ си смисъла на живота — ела при Мене“. Който обича да хапе, Господъ го оттласква, докато си научи урока. Азъ ви давамъ тѣ.и мисли, за да разсъждавате и да съградите вашия животъ не тъй, както сте го градили досега. Най-първо, откажете се да хапете. Когато се оплаква мъжътъ отъ жена си, че тя хапе, Господъ какво ще направи? Ще я чукне, тя ще умре, и гой ще се освободи. Жена, като се оплаква отъ мъжа си, Господъ какво ще направи? Ще го чукне, и мъжътъ умира. Синъ извадилъ своето жило, Господъ го чукне и той умира. Така постжпва Господъ. Нѣкой муслятъ, че Господъ постъпва като хората, че прави каквото Му скимне. Това не е вѣрно. Той не прави абсолютно никакви погрѣшки — въ тсва отношен» е Той е всемждъръ. И Неговото дълбоко, вжтрѣшно желание е да се прим.-римъ, да живѣемъ братски, да не се изнасилваме. дн не крадемъ и т. н. ,,Какво има да се примиряваме, какво сме изяли и изпили въ този свѣтъ?“ — питате. СрѣщенТе нѣкой човѣкъ — не ви поздравлява и се обиждате. Какво ви е длъженъ? И двама сте еднакво малки 4убулечки, които се движите по земята. Другъ казва: „Ама ти трѣбва да бддешъ кавалеръ, не ме тласкай!“ Друга е силата, която тласка. Ако вземете 100,000 малки Пѣсъчета и ги бълникате въ едно шише, тѣ ще се литатъ: „Защо се тласкаме, защо се караме?“ Ако влѣзете въ този първи принципъ, и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни ммчишъ?“ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господъ ви освобождава. Така Господъ се е завзелъ сега да чука. Той чука съ срѣдния пръстъ; Срѣдннятъ лръстъ е законътъ на Сатурна, на садбата. Въ закона на божествената правда, всѣки ще пожъне, каквото сѣе. Искамъ да бждете свободни отъ вашитѣ стари навици и очитѣ на вашия умъ трѣба да см отворени, когато Господъ почва да чука. Щомъ си изва Дилъ жилото, Господъ ще те чукне. Ако те чукне вечерь, Нѣма Да осъмнешъ. А като те поглади, помилва, ти ще ьзкръснешъ. Бихъ желалъ Господъ да поглади всички хора, т. е. вториятъ принципъ да ги поглади. Това е християнската философия и съ нея може да се обяснятъ всички противоречия, които сжществуватъ между хората. Недоразуменията произлизатъ отъ това, че ние не си ра
51 збираме отъ езика. Искате да ви дамъ факти. Какви факти мога да ви дамъ? Ако тй давамъ пари, не мисли, че те обичамъ: може да кроя да ти задигна кжщата. Мжжъ дойде при нѣкой бѣденъ, помага му. Жената на този бѣ. денъ човѣкъ е красива; знаете ли какви побуждения има този благодѣтель? Отдѣ знаете, че той е искрень — че нѣма да задигне жената? Какво доказателство имате за това? Само едно доказателство има, а то е: откато се е родилъ, докато умре, ако не направи никаква пакость, той е искренъ, нѣма измама. По силно отъ това доказателство въ човѣшкия животъ нѣма. Така всѣки трѣбва да живѣе. Ако философствувамъ само и не живѣя, както трѣбва, това е лъжа въ моя животъ. Ако живѣя, съобразно съ този великъ законъ въ живота, нѣма лъжа. ие всичко това знаете. Гледамъ нѣкри, като идатъ отвънъ' сериозни сж, а като влѣзътъ, поухилятъ се. Това е изкуствено. Знаете ли, какъ туриитѣ казвзтъ за жена, която се усмихва? Тѣ казватъ: лятъ, че тя е вече съ п Ъ считѣ ми се засмѣ“; мистѣхъ. Усмихването за тѣхъ е лошъ признакъ, а ние го смѣтаме добъръ признакъ. Да, ама ако ви хване за крачето, като жаба ще ви погълне. Не визирамъ вашия личенъ животъ, а просто констатирамъ единъ фактъ, който става вжтрѣ въ мене, става и въ всички васъ. Студътъ и топлината, свѣтлината и тъмнината — азъ усещамъ. Тѣзи нѣща произлизатъ въНЪ отъ насъ. Това не сме ние, то сж нѣща отдѣлни отъ насъ. Свѣтлината и тъмнината не прѣдставляватъ нашия животъ, но когато тѣ се съединятъ въ единъ принципъ, проявява се усивотътъ, т, е. третиятъ принципъ. И тозй принципъ може да се прояви само на екватора на живота. Прочие, не можемъ да служимъ едноврѣменно на Sora и на мамона. Ако служимъ на Бога, ще бждемъ щастливи, а ако служимъ на мамона, ще бждемъ нещастни; ако служимъ на Бога, ще бждемъ здрави; ако служимъ на мамона ще бждемъ болни и бѣдни; ако служимъ на Бога, стомахътъ ни ще бжде здравъ, ако служимъ на мамона, ще бжде разстроенъ; ако служимъ на Бога, Ще бждемъ почитани отъ обществото, ако служимъ на мамона, хората ще ни прѣзиратъ; ако единъ народъ служи на Бога, ще бжде възвишенъ, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служимъ на Бога, умътъ ни ще
52 се развива правилно, ако служимъ на мамона, умътъ нище се смущава и потъмнява. Това сж двата принципа. Ставашъ сутрини, смутенъ си, ще отидешъ при Господа, ше отправишъ ума си къмъ Него, и ако Той положи реката си отгорѣ, ще вложи равновѣсие и ще измѣни настроението ти Затова казва Христосъ: „Елате при Мене всички, които сте обрѣменени, и азъ ще ви успокоя и утеша“. За да избѣгнете лошитѣ послѣдствия отъ първия принципъ, който носи нещастие, всѣки день дружете съ Христа. Първиятъ принципъ самъ по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другитѣ: такова е неговото естество. Днесъ научихте да се пазите отъ срѣднич пръсть на Господа. Когато благославятъ свещеницитѣ, съединяватъ палеца и безименния пръсть и вдигатъ другитѣ два нвгорѣ, 'но тѣ самитѣ отдавна сж изгубили ключа, забравили сж смисъла на Божията наука. Затова ще ви държа друга бесѣда. То е цѣла философия, която е сжществувала 10,000 години прѣди християнството. Но ше кажете: „Прѣди толкова години свѣтътъ не е билъ създаденъ, какъвъ свѣтъ имаше прѣди Адама“? Прѣди падането на Адама имаше другъ Адамъ, една друга велика култура. Като падна Адамъ, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първиятъ Адамъ“. Вашиятъ първи Адамъ е ягорида, която само на края на опашката си е божествена и послѣ еволюира. Като нѣмало отъ що, Господъ взелъ малко пръсть, направилъ отъ нея Адама и го остввилъ да живѣе въ единъ малъкъ рай, като градинаръ. Казваме, че нашиятъ първи баща билъ голъ. Голъ е билъ, защото мжжъ, които се оставя да го води за носа една жена, е глупавъ. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смѣино даже. Не е синъ Божи този Адамъ, когото вие знаете. Христосъ е билъ прѣди Адама, прѣди Аврама. Той е, Който се нарича Синъ на Бога Живаго. .Христосъ; когато дойде, каза: „Азъ съмъ Онзи, Който Оѣше прѣди Адама и Аврама1'. Той живѣелъвъ онази велика епоха, велика култура, когато ангелитѣ си пѣЛи въ божествената зора на живота, въ златния вѣкъ на човешкия животъ. Когато дойде грѣхътъ въ свѣта, тогава дойде великиятъ баща — дяволътъ, който живѣе сега вжтрѣ въ васъ, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте въ грѣха си, ще умрете; всѣкога ще служите на
мамона и никога нѣма да бждете щасливи. Когато казвамъ „вториятъ Адамъ“, разбирамъ Христосъ. Той е вторъ по отношение къмъ закона на любовьта, но по изявлението на Бога, Той е първото начало. Сега вѣрг.амъ, че, като се върнете у дома си, ще започнете да търсите въ себе си третия принципъ. Онѣзи, които малко Се занимаватъ съ математ! ката, да започнатъ да изучаватъ уравненията и тогава въ резултата на едно уравнение, ще намѣрятъ третия принципъ..Въ първата часть на уравнението ще турите вашия умъ, въ втората часть — вашето сърце, а въ третата часть ще влѣзе вашето тѣло,ч и въ тия отношения ще намѣряте, какъвъ ще бжде вашиятъ окивотъ. Турете въ умоветѣ си мисъльта да се съедините съ Христа. Животътъ е въ съединението и въ хармонията. Бсѣка горчива дума, всѣко недоволство да изчезне и всѣко желание, да ухапете вашия ближенъ, да изгасне. Това значи да служим ь на Бога. Какво служене ще бжде, ако искамъ въ дадена бесѣда да ви изоблича, като имамъ прѣдъ себе си вашитѣ грѣхове и да ви кълва. Това е лъжливо учение. Кълването е много лесно нѣщо; то значи давзема единъ чукь и да ви удрямъ, а единъ день вие ще издигнете сжщия този чукъ върху моята глава. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти отмѣрягъ“. Тъй чег отъ това, което слушате, не мислете, че азъ ви кълва защото азъ мога и да мълча, но азъ ви говоря една велика истина, която слѣдъ дълги години вие сами ще я научите. Това съмъ научилъ азъ слѣдъ дълги години които съмъ прѣкаралъ въ материята тукъ на земята? -Оплаквате се: „Лошъ е моятъ мжжъ“; ще кажа: първиятъ принципъ е у него. Мжжътъ казва за жената, че е зла; казвамъ: първиятъ принципъ е у нея. Дъщерята е недоволна — първиятъ принципъ е у нея. „Българскиятъ народъ се бие“ — първиятъ принципъ е у него. Ще разсжждавате, защо се биятъ хората и защо свѣтътъ е лошъ. Ще разсжждавате върху всичко това и кога да е ще го разберете. ,.Да бждемъ добри“ — то е вече втория принципъ. Когато ще се укроти всичко, когато настане миръ, ще дойде третиятъ принципъ.
54 И тъй, турете си мисъльта да служите на (Бога — тамъ е вашето спасение. Да бжде благословението на любовьта на живия Господъ съ всички ви. Бесѣда, държана на 21 януари 1917 г.
Раздѣлено царство „А Исусъ, като знаеше тѣхнитѣ номисли, рече имъ: „Всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, запустѣва, и всѣки градъ или домъ раздѣленъ противъ себе си, нѣма да устои“. ’) „Раздѣляй и владѣй“, това е девизътъ на съврѣменния свѣтъ, това е девизътъ на всѣки домъ, на всѣка майка, на всѣки баща, на всѣка дъщеря, на всѣки синъ, на всѣки началникъ, на всѣки царь, на всѣки народъ и йа всѣка култура. Ако нѣкой ме шта, кои сж при-чинитѣ, по които човѣчеството страда, ще кажа: лозунгътъ „раздѣляй и владѣй“. Слѣдователно, докато имате този лозунгъ, нещастието ще върви подиръ васъ тъй, както сѣнката върви слѣдъ господаря си. Христосъ казва: „Всѣко царство, всѣки организмранъ животъ, всѣки организиранъ народъ. раздѣли ли се, нѣма да устои“. Ще ви докажа, защо именно нѣма да устои. Всѣки домъ подразбира условията, оТъ които изтичатъ благата, защото царството се съгражда върху дома. Христосъ казва: Ако царството се раздѣли, и домътъ нѣма да устои“. Слѣдователно, и царството, и домътъ ще пропаднатъ заедно, или на търговски езикъ казано — ще фалирать. Фалиментътъ не е нищо друго, освѣнъ това, че ставашъ слуга, волъ, впрѣгатъ те на нивата и онзи съ остена казва: „Понеже ти си се училъ да раздѣляшъ и владѣ°шъ, хайде сега •— дй". Днесъ всички българи на нивата все това учение проповѣдватъ ,.Дий, Д|гй, синко, раздѣляй и владѣй, раздѣляй една бразда отъ друга". Казвате: „Колко сж хубави тѣзи ниви“! Питамъ: !) Ев. Матея, гл 12;25.
56 не може ли житото да расте, безъ да се дѣли земята? Едно врѣме, прѣди да е сжществувалъ човѣкътъ, какъ сж расли всички плодове И цвѣтя? Начинътъ, по който днесъ се култивиратъ всички растения и овощия, е новъ. МжЖъъ кадва: „За да готви жената добрѣ, Трѣбва да се набие“. Господарката казва: „За Да сй гледа слугинята добрѣ работата, не трѣбва да излаза често изъ града, и да се лонабива отъ врѣме на врѣме“. Върне ли се отъ нѣкждѣ слугинята, веднага господарката й се сърди и пита, кждѣ се е бавйда толкова врѣме. Обаче, какъвъ е резултатътъ 9тъ днешния редъ и лорядъкъ въ живота? I несѣ всѣки, богатъ и сиромахъ, глзденъ и сйтъ, усеща една нервность, едйо недоволство, има нѣщо да му липсва. Какво ще стане, ако сърцето, Стомахътъ, очитѣ, ржцѣтѣ, краката гЛ1 друга нѣкоя часть отъ тѣлото ви се отдѣли? Днесъ въ живота, се лостжпва Но закона на дѣлението както се оТдѣлятъ дъщери и синове отъ родетелитѣ си. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, и тамъ виждате дѣЛение. У всички хора сърцето, стомахътъ, моаъкьтъ, дробоветѣ не сж на мѣстото си, раздѣлени сж. За свѣтскитѣ xopu казватъ, че се каратъ зй пари, ами религиознияѣ хора за какво се каратъ? Значи льрйТѣ не сж причина за каране, тѣ сж само лойодъ за това. Защо мжже и жени се каратъ, защо братя и сестри се каратъ, какъвъ е поводътъ между тѣхъ? Лъжлйво учение, е дѣто хората мислятъ, че като се раздѣлятъ Ще бждВтъ Пощастливи. Може да се дѣлятъ само неоргайизиранитѣ нѣща, а органйзйранитѣ не се дѣлятъ. ДоброДѣтелйтѢ Не може да раздѣляшъ, защою раздѣлишъ ли ги — ражда се злото. АкО шишетаТа, натъ и се раздробятъ на ви? Ако мастилницата на стилОТо й разлѣе, какво ученичката? — Тя ще се въ конто носите вода, се лукчасти, кждѣ ще остане водата нѣкой ученичка се счупи и маще стане съ бѣлатй рокля на боядиса. Мастилницата ще каже: Понеже учението е — “аздѣляй и владѣй, то и азъ се раздѣлихъ, и таМѢ, до кждѣ+о е черНо, е моя държава'. Христосъ казва: „Всѣкй Домъ, 0аздѣлейъ прОТивъ себе си, нѣма да устой“, т, е, никйкъвъ разуменъ животъ не може дй прЬгресира за по дѣлго Врѣме, щомъ се появи раздвояване. Домътъ е емблема На любовьта, а щомъ и въ любовьта се яви раздвояване, тя нѣма да устои.
57 Яви ли се неустояване, ражда се злото, умразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго, освѣнъ Празнини. Пърлото впечатление отъ празнините е неловкостьта Ако настдпимъ въ нѣкоя мочурлива почва, дѣто нѣма основа, ние потъваме. И тъй, оаздѣлянето причинява празнини въ живота, а тѣ сж мѣстото на злото. Въ съвременния животъ, за да се организира едно общество, необходимо е де се запьлнятъ всички празнини. Имате здрави зжби, но слѣдъ врѣме се явява ед| а малка дупчица, въ която храната се застоява, загнива, и зжбътъ започва да се заразява и мирише Защо мирише? — Защото въ зжба има празнини, той е започналъ да се дѣли и между неговитѣ частици се явява стълкновение. Нѣкой ме питатъ: „Защо ме боли глава“? — Защото имашъ празнини вжтрѣ. „Стомахътъ ме боли“ — Защото имаШъ празнини вжтрѣ. Пожелае ли коя и да е частица да се отдѣли отъ нѣкой органъ напуща своята длъжНость, и ако нѣма друга кдѣтка да я замѣсти, на това мѣсто се поражда болезнено състояние, което не е нищо друго, освѣн прѣкжсване на божествената връзка, която е съществувала. Чувствувате Несполуки въ живота: то се дължи на този великъ законъ. Въ такива случаи лѣкаритѣ се произнасятъ, че клѣткнтѣ на това мѣсто сж заболѣли. Когато у нась стане раздѣляне, изпитваме една яеловкость. Кога става раздѣляне? — Когато се яви алчностьта, т е чувството да владѣемъ да влаСтву »аме, което се нарича индивидуализиране Чрѣзъ рагдѣляне се образуватъ държавитѣ, домОВетѣ и т. н. Този процесъ е допустимъ въ еволюцията на живота, допустимъ е въ природата, но нѣма животъ. ъ козмогонията това се нарича хаосъ. Прѣди милиарди години между боговетѣ въ пространството е имало голѣми боеве въ които сж си служили съ грамадни топове. Отъ изстрѣлитѣ на тѣзи топове се образували свѣтоветѣ. Отъ умора тѣзи богове ей смалили, станали сж малки човѣци и днесъ разсмждайатъ зй велики Въпроси: „Раздѣлихме Свѣта и го създадохме“, а не съзнаватъ, че сж отъ тѣхъ създадени. Азъ казвамѣ: „Вие дадохте йа Господа материала, вие донесохте камЪнитѣ, а Господъ отъ тѣхъ създаде свѣта“. По сжщия начинъ се образува и човѣшкото тѣло Най напрѣдъ между малкитѣ клѣтки е имало борба и като се уморили, Господъ ги събралъ въ едно, и днесъ тѣ всички
58 съставляватъ човѣшкия организъмъ. Казваме: колко чудно е създаденъ човѣкътъ! Въ този процесъ на раздѣляне е вяѣзъпъ процесътъ на обединение. Христосъ казва на своитѣ ученици: Въ никоя работа не може да се успѣе, ако има раздѣление“. Приемешъ въ себе си нѣкоя мисъль, но казвашъ: „Дали съмъ нравъ“? Казвамъ: раздвоенъ си, затова нѣма ди имашъ никакъвъ успѣхъ: Замиел»шъ да направишъ една кжша или наука да учишъ, но се колебаешъ; нѣма .да успѣешъ, раздвоенъ си, Мома или момъкъ, съмняватъ ли се единъ въ другъ, да се не женятъ. Така днесъ мжже и жени почватъ да си играятъ, образуватъ огънь прѣзъ цѣлия си животъ, докаТо изгорятъ, е слѣдъ тѣхъ изгарятъ дѣцата имъ. Така ще изчезне цѣлата фамилия, защото въ нея влѣзло раздѣление. И ученитѣ казватъ тогава: „Изроди се тази фамилия“. Азъ казвамъ: въ тази фамилия има раздвояване. Може да ме пита нѣкой: „Ще влѣза ли въ Царството Божие“? — Ако има у васъ раздѣляне, нѣма да влѣзете. „Ще станемъ ли учени хора, ще бждемъ ли спасени, ще бждемъ ли добри“? —Ако сте раздѣлени, нѣма да бждете учени, нѣма да успѣете, нѣма да станете добри. Ще ме питате; „Но може ли човѣкъ безъ да се дѣли“? — Може Процесътъ на дѣлението е механически а не духовенъ. Въ свѣта не трѣбва да има никакво духовно дѣление. Това, което вие наричате дѣление, напр. при израстването на едно дърво, то не е дѣление, а размножаване. Размножаването е органически процесъ Раздѣлянето е скжсване връзктѣ съ самия източникъ на живота. Често съврѣменнитѣ хора сами си създаватъ лоши мисли. иждаме нѣкой човѣкъ, който се стреми къмъ Бога, но се съмнѣваме въ чистотата на неговитѣ побуждения й казваме: „Причинитѣ, които го каратъ да се стреми къмъ Бога, не сж религиозни, не сж благородни побуждения, а нѣкой дяволъ е влѣзълъ въ нгго“ Ние постжпваме като нѣкой евреинъ Днесъ всички обвиня’ ватъ евреитѣ, но думата евреинъ не е лоша, тя стдържа дъл бокъ смисълъ. Всѣки, който носи кръстъ, който страда, той е евреинъ. Зашо страда? — Защото не е научилъ дълбокия смисълъ на тази дума. Тогава нѣкой ще ме попитатъ: „Ами какво означава думата българинъ?“ Нѣкой филолози изкарватъ, че тази дума е проиЗлѣзла отъ думата булгуръ, но произхождението й не е отъ тамъ. То
59 гава азъ ще попитамъ; „Ами булгуръ, отъ кждѣ е произлязла?“ Въ първоначалния езикъ всѣка дума е имала точно опрѣдѣлено значение. Всички съврѣменни езици сж прѣводи отъ единъ старъ божественъ езикъ, който е и първоначалниятъ. Отъ него имаме три езици, които сж първитѣ прѣводи: китайски, еврейски и санскритски. Китайцитѣ пищатъ отгорѣ надолу, той е първиятъ прѣводъ. Евреитѣ пишатъ отъ дѣсно къмъ лѣво, а на санскритскй езикъ се пише отъ лѣво къмъ дѣсно, т. е оть изтокъ къмъ западъ. Така и ние пишемъ. Китайскиятъ езикъ е положителенъ, а другитѣ два — сж пасивни; и отъ тѣхъ се образували останалитѣ езици. Турската дума „иш“ означава първоначалното сжщество, което работи. Евреитѣ иматъ Йодъ-Тъ, а другитѣ, както франиузитѣ, (двойно) ю. Турцитѣ казватъ: „иш-бу“, то значи, че трѣбва да слушаме онова сжщество, което работи вжтрѣ у насъ. Ние знаемъ този коренъ и казваме: „шия“, т е. работя нѣщо. Това значи: Този, Който ме е изпратилъ първоначално на земята, научи ме да работя. Христосъ казва: „Всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, нѣма да устои“. Да вземемъ слѣдния примѣръ: ако дѣтето, което е въ утробата на майка си, пожелае още първия мѣсецъ да се отдѣли, или m къ майката иска да го изпжди, тя ще пометне. Това може да стане прѣзъ врѣмето отъ първия до деветия мѣсеиъ, Дойде ли деветия мѣсецъ, дѣтето вече не се отдѣля, а се ражда. Този процесъ е дОстигналъ вече своята крайна цѣль, и затова дѣтето се ражда. Всѣко нѣшо, което е започнало извѣстна работа, свършва веригата, своя цикълъ. Слѣдователно, вѣко царство, което не свършва патя си, нѣма да устои. Това има приложение и къмъ вашия животъ. Искамъ да спазвате този закрнъ. Нѣкои ме питать: „Защо ни дойдох t тѣзи нещастия“? — Раздѣлили сте нѣщо въ себе си. Какво ще стане, ако вашето сърце и умъ се раздѣлятъ? НѢКОИ казватъ: „Като имамъ умъ, сърце не ми трѣбва“. Други казватъ: „Да имамъ сърце, умъ не ми трѣбва“. Това сж заблуждения. Нѣкоя мома казва: Азъ търся момъкъ съ малко умъ, но съ по-вече пари“. Щастието не евъ паритѣ. Често хората казватъ: „За да не страда човѣкъ, ае трѣбва да обича никого“, Нещастията произлизатъ отъ факта, че когато се породи у насъ една божестае
60 на мисъль или божествено чувство, ние искаме да ги пометнемъ, а отъ това се раждатъ и голѣми страдания. Слѣдователно, такъвъ домъ, такова общество, такива учени хора — всички се израждатъ и на мѣстото имъ се явяватъ нови хора. Въ прочетения. стихъ, Христосъ прави двѣ сравнения: Всѣко царство и всѣка домъ Христосъ казва: ,.Ако азъ излжждамъ лошитѣ духове чрѣзъ Божя Духъ, у васъ е настанало царството Божие". Христосъ не казва, че дѣли, но казва, че изожжда лошитѣ духове навънъ, Пждя и раздѣлямъ, това сж двѣ различни понятия. Мжжъ да изпъди жена си, или да се раздѣли съ нея, това сж двѣ различни нѣща. Да изпждишъ човѣка, тозначи, да му намѣришъ мѣсто да работи цругадѣ, а да раздѣляшъ, значи да го извади шъ отъ онази връзка, която му дава условия да работи. Когато нѣкой човѣкъ ти каже, че нѣма Господъ, той те е раздѣлялъ Когато нѣкой мжжъ убѣди нѣкоя жена, че тя може да живѣе и съ другъ мжжъ, той я е раздѣлилъ. Тя започва вече да жвѣе и съ втори и съ трети — и свършва катастрофално. Това е общъ законъ. ТурниТѣ казватъ: „Юварлаянъ ташь темелъ тутмасъ". То значи: камъкъ, който се търкаля, основа не хваща Нѣкои казватъ: ,,Да смѣнимъ идеитѣ и да се търкаляме отъ едно мѣсто на друго, това сж двѣ различни нѣща Да, да смѣняшъ идеи е едно, а да търкаляшъ идеи — друго. J смѣняшь волове, това е едно нѣщо, а да ги направ/щъ на пастърма, на суджукъ, това е друго нѣщо Сега ние искаме да преустроимѣ съврѣменното общество, но първото нѣшо е да се научимъ да не дѣлмъ. А за това трѣбва да научите изкуство+о да съединявате Да раздѣляшъ е много лесно изкуство, но да съедшявашъ е Много мжчно. Когато се яви у васъ думата раздѣляне. нека се яви веднага противоположната ней — съединение, веднага ше се научите да прѣвръщаТе риздѣлянего въ съединение Може да раздѣляшъ, но само нелотрѣбното въ тйоя организъмъ Слѣдователно, законътъ. който стои скритъ въ Т031 стихъ, е: първото и най важното нѣщо е да не се раздвоява доброто Религиознитѣ, добритѣ хора не трѣбва да се раздвояват! Въ Америка има много Видни проповѣдници, но често срѣщу тѣхъ започватъ клюки, Искатъ да ги замѣс
61 тятъ съ други. Нима като се смѣнятъ съ други, та свѣтътъ ще се поправи? Другадѣ, виждате народътъ недоволенъ отъ царя си, билъ лошъ, смѣнятъ го съ другъ Такива нескончаеми раздвоявания се явяватъ и вътрѣ въ насъ. Злото е, обаче, въ Yosa, че искаме да смѣняме единъ съ другъ. Не мислите ли, че вториятъ царь. като знае, че има сваляне, смѣняване, не ще вземе всички мѣрки, за да запази трона си, не ще се огради съ войска, съ конта, не ще устрои бѣсилки, затвори за прѣстжпницитѣ и т. н.? А какво е това, което той върши ? — Раздвояване..Съ това той казва,,Намѣсто азъ да извубя трона си, ти ще изгубишъ твоето мѣсто“. Питамъ: какв ти прѣчи този царь, че стои на своето мѣсто, на своя тронъ ? Какво ти прѣчи пѣтелътъ. че се е качилъ на единъ плетъ или на едно дърво и кукурига? Азъ съмъ виждалъ дѣца, които, като видятъ, че нѣкой пѣтелъ изкукурига, взиматъ камъни и хвърлятъ върху него. А той казва„Защо да не пѣя на това мѣсто?“ Ти, като Пѣтелъ, едно мѣсто може да заемешъ Но въ тоя свѣтъ има мѣста за хиляди пѣтли. Тогата казвамъ: въ Живота пѣтлатѣ трѣбва да пѣятъ, а кокощкитѣ да кудкудякатъ. Пѣтлитѣ съ пѣнието си прѣдвѣщаватъ хубаво врѣме, а кокошкитѣ съ кудкудякането си означаватъ, че божествената работа, която имъ е дадена, е вече свършена. Ако кокошката се опита да Пѣе като пѣтелъ, това не е на добро. Пѣтелътъ, като пѣе, казва на кокошката: ,.Има благоприятни условия, за да снесещь Яйцето си". Послѣ, обикаля около кокошката и я пита; „Свърши ли работатл си?“ — „Да“. „Е, добрѣ, радбамъ се, че свършихме една отлична работа за Господа въ тоя свѣтъ“, отговаря пѣтелътъ. А сега хората питатъ: „Защо пѣе пѣтелътъ, защо кудкудяка кокошката"? Кокошката казва: „Нова работа ми дай". За нѣкого казватъ, че пѣе като пѣтелъ или кудкудяка като кокошка. Азъ уважавамъ всичи мжже, които пѣятъ като пѣтДи, и всичи жени, който кудкудякатъ като кокошки, но слѣдъ като си свършили работата. РелйНюзнитѣ хора често кудкудякатъ прѣди да Сж свършили работата, Прѣди да сж снесли яйцето. Въ какво се състои снасянето на яйцето? Тѣ иматъ единъ проектъ: а направимъ едно дружество и започватъ да разказватъ, какво ще бжде по-нататъкъ, а не дѣйствувать. Момата си направи единъ уставъ и за
62 почва да мечтае, какъ ще се ожени, какъ ще живѣе съ мжжа си, какъ ще наглежда дѣцата си, какъ ще ги възпитава, а това е кудкудякане прѣди да е свършена работата. Като поставитѣ единъ планъ, вие запѣйте, това е пѣсеньта на пѣтела, л като свършите работата си, кудкудякайте. Като мисли човѣкъ, трѣбва да пѣе, а като чувствува, трѣбва да кудкудяка. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да пѣе когато мисли, това сж 1иноними — подразбирамъ, че между мсъльта и пѣсеньта има извѣстно подобие Кудкудякамъ и чувствувамъ сж сжщо синоними. Азъ развивамъ една философия и ми е безразлично, дали вие пѣете или кудкудякате. Това значи, че хората сж свободни да си пѣятъ или кудкудякатъ, т. е, комуто Господъ е казалъ да пѣе, той да си пѣе, а комуто е казалъ да кудкудяка, да си върши тази работа. Щомъ пѣтелътъ се откаже да пѣе, а кокошката да кудкудяка, има раздвояване. Много жени питатъ: „Защо Господъ ме е направилъ жена?“ — Да кудкудякашъ, а това е една отлична работа. Това значи, че трѣбва да съобщишъ на свѣта, че работата е свършена. Когато пѣтелътъ запѣе, това показва, че работата е въ началото, а когато кокошката кудкудяка, показва, че работата е на края си. Но азъ казвамъ, че опашката на змията е много по важна отъ главата й. Змията хваща своята жертва съ опашката си. Вълкътъ хваща своята жертва съ устата си, коньтъ убива жертвата съ краката си, но по-вечето жизотни си служатъ съ опашката. Опашката е жената, т. е. онзи членъ отъ общия организъмъ, който свършва работата. Главата започва работата, а опашката я свършва. Нѣма да се впускамъ по-дълбоко да разправямъ за опашката. Нѣкой казватъ. „Не искаме да бждемъ опашки“. Питамъ: „Какво струва главата безъ опашката?“ Цѣлото тѣло е опашка на главата. Слѣдователно, ние трѣбва да се освободи мъ стъ тѣзи изопачени понятия за опашка и глава и да знаемъ, че нѣкога сме опашки, а нѣкога глави. Когато извършимъ нѣкое движение, тогава сме опашки, а когато намѣримъ онзи великъ законъ на организиране, тогава сме глави. Много жени сега сж опашки, а въ бждеще ще станатъ глави, а много мжже, които сега сж глави ще станатъ опашки. Но има разни главичеснови, лукови, волски, глави на мухи, на глисти и др. То е много
63 •бщо казано — глави. Каква глава искашъ да бждешъ? Да имашъ главата на единъ пѣтелъ, който пѣе, или опашката не една кокошка, която кудкудячи — ще вършишъ ли тогава възвишена работа? Като вземешъ едно яйце, което кокошката снася, ще научишъ, какъ е създаденъ свѣтътъ: то съдържа разгадката на цѣлата вселена. Всички ис гини се криятъ въ това яйце. Цѣлиятъ свѣтъ не е нищо друго, освѣнъ едно увеличено кокоше яйце. Когато кокошката снася яйцето си, тя кудкудяка, ,което значи; ,,Както азъ снесохъ това яйце, така и Господъ направи свѣта“. Вие взимате яйцето, сварите го, и не разбирате, какъ е направенъ свѣта. Така постжпваме и ние съ много прѣкрасни мисли, които дохождатъ у насъ. Ние трѣбва да вземемъ яйцето и да го опитаме не съ стомаха си, а ръ ума си. Ние продаваме всичко хубаво у нйсъ. Дойде една прѣкрасна мисъль у нѣкоя мома, която прави красиви чертитѣ на лицето й — носа, устата, очитѣ, и тя започва да продава себе си. Казватъ й, че нѣкой момъкъ ималъ 1000 лв, но тя не го харесва; за другъ й казватъ, че ималъ 5000 лв., и него не харесва, търси нѣкой богатъ графъ —-' и продава лицето си Яви се нѣкой писатель, надаренъ съ способности отъ Бога, седне да съчинява нѣщо, но си мисли, к )лко ще спечелл. М/сли ли за използуване, той не може да вложи никаква божествена идея. Вземете съврѣмезнитѣ романисти, пишатъ нѣкой романъ, въ който главната героиня припаднала, умрѣла. Азъ не разбирамъ, защо героятъ или героинята трѣбва да умре. Това значи, че този авторъ разбира, какво героинята се отдѣлила отъ йсточника на божественото. Мома или момъкъ, които примиратъ, се отдѣлятъ отъ Бога. Когато нѣкой човѣкъ прѣяде, той примира, което значи, че е ялъ неестествена, нечиста храна. Хората, които ядатъ естествена храна не примиратц, Днесъ учеш цитѣ, като четатъ нѣкой романъ, харесва имъ, че героятъ примира м се стараятъ да му подр жаватъ. Затова момъкътъ говори нѣщо на момата, тя при.иира отъ любовь, а той я свѣстява. „Всѣко царство, раздѣлено въ себе си, нѣма да устои“. Тѣзи момъкъ и мома, ако се оженятъ, нѣма да живѣятъ добрѣ помежду си. Имайте прѣдъ видъ, че това, вьрху което ви говоря сж отноше ия и вжтрѣ въ природата. Азъ и говоря за оня великъ законъ въ природата, за онази
64 жива, велика истина, съ която и вие може да се свържете,, т. е. за новото учение въ свѣта. Законътъ въ тази велика божествена истина е слѣдниятъ: съврѣменнитѣ учени ще те вържатъ и развържатъ, ще те впрѣгатъ и разпрѣгатъ, затова и осгенъ ще има. Това не е религия. Въ божественото учение самъ ще се вържешъ и развържеше. Като дойдете при мене и ми кажете, че искате да следвате моето учение, ще ви питамъ: „Готови ли сте да се развързвате и завързвате“? Сега ние искаме, всички съгрѣменни хора да се прѣвърнатъ отъ ено ж/вотинско състояние въ разумни сжщества. Азъ искамъ ами да си туряте юларя и сами да го изваждате. Питамъ вола; ти, който имашъ воля, знаешъ ли, защо ти е туренъ юлара и може ли да се освободишъ отъ него? Вие ходите на църква, правите поклони, кръстите се, питамъ: защо се кръстите, какво научихте въ този животъ отъ това нѣщо Трѣбва да знаете, че щомъ си турите ржката на челото, това е знакъ, че тази глава трѣбва да мисли, т. е. моятъ пѣтель пѣе ли; като турите долу пръститѣ, значи кокошката кудкудяка ли, има ли любовь въ сърцето ми; на дѣсно като си турите пръститѣ, значи яйцето снесено ли е, а на лѣво — мжти ли се това яйце? Това значи да вършишъ една велика работа за Бога. Вие ще кажете, че азъ тълкувамъ тия работи по свой начинъ. Ве ги разтълкувайте по другъ начинъ. Тъй че, като се прѣкръстишъ, тури въ дѣйствие таз мисъль. Искамъ да кажа, че всѣко наше дѣйствие, всѣка наШа мисъль и всѣко чувство трѣбва да има опрѣдѣлена стойность вжтрѣ въ нашата душа. Забѣлѣжете въ този свѣтъ вие ще имате мъчнотии по слѣдната причина: има кокошки, които не кудкудякатъ, защото не снасятъ, или, ако снасятъ, мжтятъ го въ чужди гнѣзда или пъкъ мжтятъ чужди яйца. У насъ се поражда недоволство, когато мжтишъ' чужди яйца. Да ви приведа, какво значи чуждо яйце. Всѣко яйце е емблема на единъ животъ. Ти търсишъ божествения животъ, ще го намѣришъ въ едно божествено яйце; търсишъ интелектуаленъ животъ, ще намѣришъ такова яйце; търсишъ любовь, ще намѣришъ такова яйце. Въ това отношение хората сж много практични, разумни: когато искатъ да се излупи славейче, тѣ поставчтъ съотвѣтствуваще яйце; когато искатъ ябълки, лоставятъ сѣменца отъ ябълки. Не можешъ да посѣешъ
65 едно сѣме, а да получишъ другъ резултатъ. По сжшия начинъ постжпватъ хората въ този свѣтъ, които раздѣлятъ. Това раздѣляне сжществува вжтрѣ у васъ и отъ това произлизатъ всички нещастия: то е унищожаване на човѣшката сила. Въ съврѣменната наша култура сжществува тоя законъ на раздѣляне Вие имате синове и дъщери и искате да успѣятъ въ живота. Ако може да внесете единство въ вашитѣ душ-4, ще може да внесете единство и у вашитѣ синове и дъщери, и тѣ ще успѣятъ. Направете нѣколко опити, а не само единъ Първиятъ опитъ може да излѣзе сполучл»въ. но то още не значи, че всички други ще тзлѣзатъ всѣкога сполучливи. Сполучливъ е единъ опитъ само тогава, когато при всички случаи е успѣшенъ. Азъ съмт. виждалъ фокусници, които наймайсторски сж забивали по 12 ножа до гърдитѣ на нѣкоя жена, безъ тя да пострада. слчкитѣ имъ опити »злчзатъ сполучливи. Като гледате, вие си казвате: „Тази жена ще бжде убита". Такива майстори трѣбва да бждете и вие. А какво вършите днесъ? Забивате ножа право въ сърцето или въ главата на нѣкого Нѣкой води религиозенъ животъ 5 6 години, и послѣ го напуща. Защо? — Звбилъ му е нѣкой ножъ въ главата или сърцето Раздѣляне е станало у н₽го Въ моитѣ очи Богъ не е една потрѣба на свѣта, а една необходймость. Самиятъ животъ, самата мисъль и воля сж проявления на Бога. Всичко възвишено и благородно у нась е божествено проявление. Въьъ отъ това, никакъвъ Господъ не сжществува. Нѣкой казватъ: ,;Азъ искамъ да видя Бога“. — Ти не може да видишъ Бога, докато най напрѣдъ не го почувствувашъ; не може да видишъ плода на ябълката, докато не я посѣешъ. Мнозина отъ васъ, безъ да сте снасяли яйце, казвате: „Tobi свършихъ, онова свършихъ". — Не, докато пѣтелътъ не пѣе и кокошката не кудкудяка, работата не е свършена.. Ечинъ трѣбва да мисли, а другнятъ да чувствува; едгнъ да започва работата, а другъ да я свършва. Искамъ и вие да свършите тази работа. Ще mi отговорите: ,,Н?е сме хора неспособни, некултурни". Азъ не искамъ да обърнете, земята, тя и така се върги, искалъ да свършите работата, за която сте опрѣдѣлени. Казвате: ,,Не мога да опрзвямъ свѣта". Той е оправенъ. „Не мога да помагамъ на бѣднитѣ“. — Не си само ти, цѣть свѣтъ се грижи за тѣхъ. Питамъ;
66 какъ прѣживѣватъ онѣзи малки мушици, за които вие не се грижите? Следователно, въ съвременната наша философия, въ нашитѣ умове има празнини, вслѣдствие на което се язява дисхармония, явяватъ се болезнени състояния. Христосъ казваше на евреитѣ: ие сте се раздѣлили, а всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, нѣма да устои“. То значи: понеже вие не вѣрвате въ мене, вашето царство нѣма да прогресира. Сжщо и религията ви, И наистина, тѣхното царство до тимъ се спрѣ. Този законъ е вѣренъ за всички народи. Всѣки народъ, който казва, че не може съ право да се живѣе на този свѣтъ, не го очаква добро. На българитѣ, напр., не имъ върви на войни. Това’показва, че съ принципа „раздѣляй и владѣй“ не се успѣва. Умъ и сърце ни трѣбватъ. ие, като народъ, трѣбва да се научите да мислите добрѣ и да чувствувате правилно. Нѣма народъ, който да не чувствува днешното потисничество. Всички народи, които cs потискали други, ще блдатъ зачертани като организация. Всички такива царства сж изчезнали, и сж останали само тѣзи, въ които нѣма раздвояване.. Павелъ казва: „Нѣма нито евреинъ’ нито елинъ, нито скитъ, нито варваринъ“. Вие казвате: „Той е християнинъ, но е англичанйнъ, онзи е германецъ и т. н.“. Въ Христа нѣма дѣление. Евреитѣ сж хора на сърцето, но понеже сж много близо до стомаха, тѣ сж хора материалисти, обичатъ паритѣ. Тѣ сж близо и до духовното и до материалното, затова прободоха Христа въ сърдечната область. Тѣ казваха: Не ни трѣбва тази зона, искаме да станемъ великъ народъ“ и затова изгубиха туй, което имъ бѣше дадено, и 2000 год. прѣкарватъ безъ царство. Сега ги турятъ пакъ на старото мѣсто. Еврейското царство ще бжде малко. Господъ имъ каза: „Земята ви ще бжде ни голѣма, ни калка“. Тъй че сърцето вече е опрѣдѣлено. Ще ме питате: „Ами българитѣ кждѣ сж“? Българитѣ сж въ черния дробъ, защото сж много жлъчни, обичатъ много земята, и казватъ: „Житце, житце трѣбва за насъ“. Черниятъ дробъ е необхоДимъ, но като се увеличи много, настжпватъ нещастията. И малъкъ като стане, ще бжде лошо. Черниятъ дробъ трѣбва да функционира, за да образува жлъчкатаСлѣдователно, ако българитѣ изчезнатъ, въ свѣта ще има запичане, а отъ това и голѣми страдания. Днесъ всички питатъ. „Какво ще стане съ насъ въ
67 / конференцията“? Господъ казва на тѣзи, които сега заседаватъ, да внимаватъ за черния дробъ, защото, ако се лук ie жлъчката му, всички култури ще идатъ по дяволитѣ. Вие ще намѣрите, кждѣ седятъ други гѣ народи. Тъй че не пт шкайте, не се безпокойте: Господъ се грижи за черния дробъ, той е много необходимъ, безъ него не може. Слѣдователно, между васъ не трѣбва да има раздѣление. Между сърцето и черния дробъ има тѣсна връзка, гѣ много си симпатизиратъ. Сърцето е много чувствително, а черниятъ дробъ е по-пасивенъ, та се обичатъ И тъй, разрѣшавамъ въпроса съ бългзритѣ: като черенъ дробъ, тѣ сж на мѣстото си, и жлъчката нѣма да се пукне. Благодарете, че сте българи, и не се безпокойте, какво ще стане съ васъ. Старайте се, всички да имате единство въ мяслитѣ си, безъ раздвояване, безъ страхъ. Страхъ може да има, но да е на мѣстото си; сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво. Като дойде сиромахъ, измийте краката му, нахранете го и тогава го изпратете. Така постжпвайте и съ богатството. Знайте, че въ всички наши вѣрвания, всѣко учение е на мѣстото си, затова Христосъ казва, че межу насъ не трѣбва да има нийкви дѣления. Днесъ въ България има многс раздѣления, много партии и всѣка се надпрѣварва, коя да властвува, но по добрѣ ще бжде, всички да се обединятъ, да свирятъ всички заедно, като въ единъ оркесТъръ. Въ дадения моментъ трѣбва единство, а не раздѣляне. Съ това дѣленйе българитѣ си пакостятъ много. Азъ не ги обвинявамъ за това нЬщо, но обръщамъ внимание на тѣхъ, защото клѣткитѣ на черния диобъ сж най глупави, иай некултурни, но въ тѣхъ се съдържатъ условията на бждещата култура. Но и между разнитѣ черни дробове има голѣма разлика. Напр, между черния дробъ на единъ волъ и тоз на единъ човѣкъ има разлика; между черния дробъ на единъ ангелъ и на единъ серафимъ сжщо, има разлика, клѣткитѣ нанег&вия дробъ мислятъ като васъ. Не мислете, че като сте черенъ дробъ, та сте много културна; но това състояние, въ което се намирате на земята, е много несигурно, зашото между васъ има много раздѣления И ве бглгаритѣ,’ не знаете на кой Господъ да служите: англофили, русофили, германофили, з атова се кръщавате съ много имена Казвамъ: обърнете се къмъ Господа и Нему се прѣкръ
68 стете Той ще ви направи умни, добри, за да може да снесете това яйце и добрѣ да го замитите, защо'0 иначе ще излѣзе запъртъкъ. Между политиката и религията има тѣсна връзка. Казвамъ, че. сегашната култура е съ наднисъ, Съединявайте се, обединявайте се ‘ Въ Писанието се казва„Ако ржка съ ржка се съединява, нѣма да се yen be ‘, защото и крадцитѣ се съединяватъ. Българитѣ като направятъ хоро, хващатъ се ржка за ржка, това е печалба. Защо се въртятъ? За да се вдъхновятъ въ движението на живота, и слѣдъ това момъкътъ и момата се оженватъ. Женидбата е странно движение Не се въртете, а вървете по права линия. Правя слѣдната аналогия: четиритѣ колела на колата при движение се въртятъ, но какво научаватъ? Нищо, само се дчга много прахъ наоколо имъ. Ако нчтамъ осьта, какво е научила, ще каже: „Не се въртѣхъ и нищо не научихъ“. Ако нитамъ воловетѣ, които се движатъ въ права посока, какво сж научел, ше ми кажатъ: „Н що, само прахъ вдигахме“, Сжщото ще ми каже и този, който кара колата Но културата не се състои въ нищо. Ще се въртишъ и нѣма да се въртишъ, ще се движшъ и нѣма да се дв жишъ, ще държишъ поводитѣ и нѣма да ги държ'шъ — въ това се състои културата. Като се върнемъ у дома, ще направимъ единъ прѣводъ » ще кажемъ: koj елетата се въртѣха, осьта стоеше, воловетѣ се движеха, поводъ имаше. Ние сме едн'' божествена каруца, която се движи, за да занесе божествения животъ отъ едно мѣсто на друго — на воденицата,, у дома, за да си направимъ погача, която ще ядемъ, като се върнемъ дома. Кжде е домътъ? — На полето, по-близо до Господа. Бихъ поѣдночель да ямъ на открито, всрѣдъ природата, при нѣкой чистъ изворъ, отколкото да съмъ въ най-хубавата гостилница въ София. Домътъ е всрѣдъ природата и тогава той е по близо до Бога. Като казва, че всѣко царство, раздѣлено противь себе си, нѣма да устои, Христосъ подразбира, че всѣко насилническо царство, всѣки насилнически домъ ще се раздѣли, ще изчезне. Слѣдователно, това прѣстжпно учение трѣбва да се отхвърли, и за въ бждеще между васъ да нѣма раздѣление. Ако има раздѣление между васъ, вие ще видите само гърба на живота, защото той ще върви въ една посока, а вие въ друга. Ако
69 има раздѣляне между васъ, вие ще видите само гърба на Gora, гърба на царството, сѣнката на нѣщата. Не се дѣлете. а събирайте се по нѣколко сестри помежду си и привличайте хората при себе си. Сега, азъ ви виждамъ, зие се дѣлите на партии. Щомъ ви видя, азъ ви познавамъ, кой е радославистъ, кой — демократъ, кой — радикалъ По какво познавамъ? -По главитѣ ви, които иматъ народняшка, радославистка и др. форми. Всѣка глава има своя форма. Като си радикалъ, знаешъ ли да вадишъ корени? Знаешъ ли законитѣ имъ? Като си демократъ, знаешъ ли законитѣ на демокрацията Нѣкой казва: „Азъ съмъ свещеникъ, азъ съмъ християнинъ, или учитель, трѣбва да знаешъ прѣдмета си на теория и на практика. Не знаешъ ли това, не си още нищо. Виждамъ ви нѣкой пжть въ качеството на професори, но дѣ е вашиятъ опитъ? Ще кажете: „Ние тъй учихме“. Да, но азъ ви казахъ и да се въртите и да не се въртите; да се въртишъ, значи да си въ периферията, а да не се въртишъ, да си въ ценъра. Човѣкъ, който се владѣе е въ центъра. Ако се откажете отъ това учение да раздѣляте, всички зимни дни ще бдатъ хубави, и вие нѣма да се простудявате. Азъ нѣма да се простудя, макаръ и да има течение, мене нищо не ме хваща, защото азъ не раздѣлямъ. при другъ законъ съмъ, при друга печка. Който не раздѣля, той нѣма да се простуди. Господъ казва: Кко ме слушате, ако не раздѣляте, вашиятъ свѣтъ ще бжде ясенъ и всички благословения ще дойдатъ отгорѣ ви“. Ако слушате Господа, ако не раздѣляте и работите за Него, Той ще ви се изяви. Какъ? — Като музикантътъ въ една къща. Той влѣзе въ къщи, и ако е разположенъ, взима цигулката и започва да свири, но ако не е разположенъ, нѣма да свири. Вие искате Господъ да ви свири. Но като дойде Господъ и види, че струнитѣ см скъсани1 какъ ще свири? Казвате: „Искаме чудеса“ — Глупави чудеса не сжществуватъ. Въ свѣта съществува само една велика мждрость, при която всичко трѣбва да бжде на мѣстото си. Не раздѣляйте, а Обединявайте и препращайте на всѣкждѣ добри мисли. Питате: „Може ли това нѣщо?“ — Може. Въ моя речникь има само една дума: Може. Нѣкои казватъ: „И тогава може да раздѣляме“. Не, това не може, защото, който раздѣля, той изнемогва. Ти
70 можешъ да изнемогнешъ. На такъвъ човѣкъ казвамъ. ти можешъ да станешъ богатъ, за да осиромашѣешъ. А на другиго казвамъ: ти можешъ да станешъ богатъ. Тъй чс резултатътъ на тѣзи двѣ „може“ е: едното богатство, а другото — сиромашия. Това е, което се подразбираше отъ думитѣ, казани отъ Христа на евреитѣ: „Азъ съ Духъ Божи изпжждамъ лошитѣ духове, турямъ редъ и порядъкъ, а не разединявамъ. а вие ще бждете поставени въ една школа да научите закона на обединяването“. Нека българитѣ научатъ този урокъ отъ евреитѣ, и да не бждатъ поставени въ тѣхното положение. Евреитѣ ще кажатъ: „Не е простено на българитѣ, дѣто за 2000 год не сж научили този законъ Грѣхъ имъ на душата, ако не те слушатъ сега“. А днесъ всички казватъ: „Лоши хора сж евреитѣ“ Не, много добри хора сж тѣ, защото споредъ мене, ..най-лошитѣ“ хора въ този свѣтъ сж най-добритѣ въ онзи, а „най-добритѣ“ хора въ този свѣтъ сж най ло шитѣ ВЪ ОНЯ : свѣтъ. Не раздѣляйте ума отъ сърцето си, съединявайте се всички мжже и жени; нека всички народи се съединяватъ въ тази бждеща култура; нека човѣшкиятъ духъ се съедини съ Бога. Само тогазъ ще имаме една възвишена култура, която ще внесе въ свѣта миръ и радость, които очакваме. Бесѣда, държана на 8 декември 1918 год.
Изгрѣвашето слънце. „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта,, за да не остане въ тъмнина всѣки, който вѣрва въ Мене“. ') Думата „азъ“ отъ прочетения стихъ замѣства сегашната дума духъ. Идеитѣ на сТаритѣ и младитѣ хора, когато се различаватъ по форма, не се различаватъ по съдържание, а кога го се резличаватъ по съдържание, не се различаватъ по смисълъ, и най-сѣтнѣ, когато се различаватъ по смисълъ, не се различаватъ по същество. Тази разлика между млади и стари е естествена. Младитѣ и старитѣ, които наблюдаватъ двѣтѣ фази — изгрѣвянето и залѣзването на слънцето, иматъ двѣ различни перспективи въ живота. За еднитѣ свѣтлината се увеличава, а за другитѣ — намалява, слѣдователно, тѣ не могатъ да гледатъ еднакво на свѣта, Кажатъ ли хората, че се различаватъ единъ отъ другъ, азъ правя слѣдното сравнение: отъ изгрѣва на слънцето до обѣдъ, хората иматъ единъ видъ /деи, а подиръ обѣдъ, до залѣзъ На слънцето, иматъ другъ видъ идеи. Тъй че. когато хоратакажатъ, че се различаватъ, азъ питамъ: „Какви идеи иматъ, идеи на изгрѣвдщето или на залѣзващето слънце, сутриннй или вечерни схващания“? Има друга категория хора, на които идеитѣ се различават! отъ залѣзъ-слънце до полунощь и отъ полунощь до изгрѣва на слънцето. Има чнтири вида хора, които се различаватъ по идеи. Двѣтѣ категории спадатъ къмъ видѣлината, а другктѣ двѣ — къмъ тъмнината. Като говоря за видѣлийа и тъмнина подразбирамъ движението на земята въ нейнитѣ ‘) Ев. Йоана. 12; 46
74 отношения къмъ съзнателния животъ. Има ли движение, ще има и свѣтлина, и тъмнина. А то се подразбира, че земята се движи къмъ центъра, къмъ слънцето. Къмъ него тя се стреми. Движението значи любовь. Любовьта движи всички същества. Когато извѣстна материя има кинетическа енергия,, т: е. такава, която произвежда движение, това значи проявление на любовьта въ всичкитѣ й форми. Видѣлината е една отъ формчтѣ на любовьта. Христосъ казва: „Азъ“, т. е. „Духътъ“, но не това, което виждате, защото виждате само сѣнкитѣ на нѣщата, просто отражението на свѣтлината отъ повърхнината на тѣлата. Казвашъ: „Видѣхъ едйнъ човѣкъ на пжтя“. Какво видя? — Сѣнката му. Отражението на неговото тѣло влиза въ очния нервъ, прави сътресение, произвежда впечатление, проектира сѣнка навънъ и послѣ казвашъ, че си срѣщналъ еди-кой си господинъ. Просто неговата сѣнка ви е срещнала. Питамъ ви: когато изгрѣва слънцето, вие ли го посрѣщате или то васъ? Който привлича, или който се привлича, посрѣща? Това е философия. Когато нѣкой каже, че се движи, искамъ да зная, дали той се привлйча или той привлича. Като се движишъ, ти може да си привличанъ, а и да привличашъ. Да привличашъ, е едно, а да се привличашъ, е друго — това см двѣ различни положения. Когато те привличатъ въ движението, ти си ограниченъ, а когато привличашъ, ти си свободенъ. Като казвате, че сте дошли на земята, то е защото тя ви привлича. Вие се привличате отъ нея, приковала ви е тя тукъ и ви държи. Вие ли ходите или тя ходи? — Азъ мисля, че земята ходи въ васъ. Това см само нахвърляни философски мисли. Земята ходи и се движи, Тя е отлична дама, толкова изящно ходене азъ не съмъ виждалъ, не съмъ виждалъ друга дама да ходи тъй гъвко и прилично. Като се движи въ пространството, тя не произвежда никакъвъ шумъ. Никакъвъ прахъ не вдига, както съврѣменнитѣ дами. Земята е толкова учтива, че не иска да събуди никого, като минава, затова никой не я усеща. Понеже тя е впила очитѣ си къмь слънцето, своя любовникъ. А съврѣменнитѣ госпожи правятъ обратното. Всички, които роптаятъ въ тоя свѣтъ, не сж впили своя погледъ или, другояче казано; тѣ сж хора безидейни. Като казвамъ безидейни хора, не разбирамъ, че у такива
75 хора нѣма никакви идеи, но тѣхниятъ погледъ, тѣхното движение, тѣхниятъ стремежъ не е тъй фиксиранъ въ извѣстна посока, както на земята. Христосъ като казва: „Азъ дойдохъ“, съ това Той не подразбира идването на единъ човѣкъ, а на една велика идея, и ние се лъжемъ, като мислимъ, че единъ човѣкъ идва или е дошъль. Дойде нѣкой проповѣдникъ и ние казваме: „Той ще оправи свѣта ‘. Дойде Христосъ прѣди 2,000 години, и тогава казаха: „Той ще оправи свѣта“, но свѣтътъ пакъ не се оправи, дойдоха слѣдъ него много други, свѣтътъ пакъ не се оправи, споредъ нашето схващане. Защо? — Защото свѣтътъ не се оправя тукъ, а на друго мѣсто. Азъ ще ви зацамъ единъ въпросъ: когато единъ художникъ рисува една велика картина, дѣ отправя той ума си? — Въ платното и тамъ прави корекция. Идеята въ ума му е съвършена, но кг то се проектира вънъ, на платното, тя , не е тъй съвършена, както въ ума. Слѣдователно, животътъ, който е вжтрѣ въ насъ, е съвършенъ. Казватъ, че животъть на едни е свѣтски, а на други — духовенъ. Животътъ, самъ по себе (и, не може да бжде кито свѣтски, нито духовенъ, но когато животинското живѣе въ човѣка. Той става свѣтски, а когато човѣшкото се проявява въ човѣка, той става духовенъ. Ако турите въ съвсѣмъ чиста вода нѣкое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия вкусъ, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива? Тя не е нито сладка, нито горчива — това не е разбиране — а вие я правите такава. Така е и съ хората: едни внесатъ въ чистия, божественъ животъ нѣкой елементъ, който го опорочва и го прави свѣтски, а други внесатъ доброто въ жйвота, и той става духовенъ. По тази причина нѣкой хора сж много духовни А днесъ хората сж опорочили живота с, че азъ не вйждамъ никаква разлика между духовнитѣ и свѣтскитѣ хора. Когато дойдатъ да защитятъ идеитѣ си и единиятъ, и другиятъ си държатъ кжщитѣ, взиматъ наемитѣ си. Единиятъ минава за сладъкъ, а другиятъ — за горчивъ; горчивиятъ е такъвъ за хората, а не за гебе си, и сладкиятъ е сладъкъ пакъ за хората, а не за себе си. Това сж понятия на хората Слѣдователно, свѣтлината и тъмнината сж два процеса за разбиране на всички сжществуващи отношения. Свѣтлината е ясно понятие, а
76 тъмнината смжтно, забъркано понятие за нѣщата. Сега мнозина между васъ мйнаватъ за свѣтски хора. Въ нѣкои отношен гя бихъ желалъ да бжда Свѣтски човѣкъ, а въ други — духовенъ. Ако искамъ да си почина, да седна подъ сѣнката на нѣкое гжсто, сѣнчестд дърво, при нѣкой изворъ, ще бжда духовенъ. А ако съмъ съ мотиката въ ржка, ще бжда свѣтски човѣкъ, защото на много червейчеТа ше прѣрѣЖа главитѣ. За туй духовнйтѣ хора не взематъ мотики и носятъ прозвището мързеливци, а свѣтскитѣ — работни. Свѣтскитѣ хора разрешаватъ въпроси тѣ съ острието на меча си, а хората на идеитѣ — съ перото си Свѣтскитѣ хора см чернорабочи, пролетарии, а духовнйтѣ хора — буржоа. Не е лошо човѣкъ да бжде буржоа. Слѣдъ като нѣкой е работилъ дълго врѣме на нивата, като пролетарий, поглѣ ще си поч/ва и ще стане буржоа, ще оправя свѣта отъ своето становище. За да има редъ въ свѣта, не трѣбва да се почива по-вече, отколкото е потрѣбно, но и не трѣбва да се работи по-вече, отколкото силитѣ ни позволяватъ. Свѣтлината и тъмнината сж двѣ фази въ природата,които се смѣнятъ: въ свѣтлината работимъ, а въ тъмнината почиваме; когато работимъ, свѣтлината е отвънъ, а тъмнината отвжтрѣ, а когато почиваме, свѣтлината е отвжтрѣ, а тъмнината отвънъ. Само така, като мислятъ и разбиратъ живота, свѣтскитѣ и духовнйтѣ хора ще намѣрягъ допирнитѣ точки на съгласието помежду си, да уяснять закона на труда. Христось казва: „азъ дойдохъ“, т е Духътъ е дошълъ. Като дойде духътъ у васъ, той ще в i даде йена прѣдстава за живота Христосъ е дошълъ за васъ. за да не ходи въ тъмнина всѣки, който вѣрва въ Него Азъ Ще взема вѣрата не въ обикновения смисълъ, както я разбиратъ мнозина Вѣра може да има само чистиятъ, безгрѣшниятъ човѣкъ, само той може да вѣрва въ всичко и да не се съмнява въ никого. Това е вѣра. а не „вѣрване“. Вѣрата е качество на ангелитѣ. Нѣкои казваТь: „Азъ имамъ вѣра“. ’ — Не, ти имашъ вѣрване. Твоята вѣра е като паяжината, мѣни се 100 пати на день: вѣрвашъ и не вѣрвашъ. Срѣщнахъ единъ день единъ младъ студентъ, който се е занимавалъ съ извѣегни окултни науки и ми казваше, че той вѣрвалъ, че има Господъ. Но послѣ, като почналъ да
77 изучва социализма, изповѣда, че ставкалъ своята идея за Бога и сега вече ста» алъ човѣкъ. Подъ думитѣ „стъпкаЛъ своя богъ“, азъ разбирамъ, че е стъпкалъ своя егоизъмъ. Когато нѣкой каже, че вѣрва въ бога, то значи, че вѣрва въ себе си и се счита за божество. Всички съврѣменни хора Сж „божества“. Тъй че еднитЬ или другитѣ, които казватъ, че вѣрватъ или не вѣрватъ въ бога, то значи, че еднитЬ сж доблестни да заявяватъ, че вѣрватъ въ себе си като божества, а другитѣ крйятъ това. Свѣтътъ днесъ е пъленъ само съ божества, съ Христовци, богородици, свети ивановци, Николовци и т. н. Свѣтътъ страда отъ тѣхъ. Нѣма го още истинския Господъ! Кждѣ е той? Ето кждѣ е: въ онзи моментъ, когато въ душата си възлюбишъ всички хора, тозл Господъ ти'е испратлль единъ лжчъ. Когато всички противорѣчия изчезнатъ отъ твоя умъ. котвто ти съзнаешъ своята длъжность и си готовъ да,’ се пожертвувашъ, истинскиятъ Господъ е проговорилъ въ тебъ; ти и Той сте едно и сжщо въ тоя моментъ. Христосъ казва: Азъ дойдохъ съ тоя Господъ, Който живѣе въ менъ, дойдохъ сь Него, чрѣзъ него за да дамъ видѣлина на всички, за да повѣрватъ“. Кои? — Онѣзи малкитѣ, чиститѣ души. Колко велико нѣщо е да бжде човѣкъ чистъ въ свѣта! Върху тази чистота почиватъ всички йдеи, всичкото щастие, здраве и цѣлото блаженство на човѣчеството. Ако човѣкъ бжде чистъ, нѣма да ходи въ тъмнина, ще има ясна прѣдсгава за живота и ще може да го нарежда ~гъй както би трѣбало. Зная двама братя отъ Варна, едиичтъ отъ които постжпи въ военното училище, стайа офицеръ и постепенно напрѣДваше въ по-висшъ и по-висшъ чинъ, докато се издигна до чинъ полковникъ. Другиятъ му братъ не свърши нищо и затова постжпи, като простъ войникъ, да изслужи военната си повинйостъ. Единъ день, воиникътъ срѣшналъ брата си на улицата и не му честь. Полковникътъ го спира И Го запитва, защо отдалъ честь. ВоЙникътъ отговорилъ: „Нали си ми мога и да не те поздравя“? — „Азъ съмъ прѣди офицеръ, а послѣ твой братъ и затова трѣбввше отдйлъ не Му братъ, всшко да ме поздравишъ“, отговаря полковникътъ братъ. „Арестувамъ те за два деня“. И сега свѣтътъ е пъленъ съ полковници отвъйъ и Прости войници отвжтрѣ, съ буржоа и пролетарии — емблема на свѣтлииа и Тъмнина. Кога е станалъ
78 буржоа и кога пролетарий ? Ти не си роденъ нито буржоа, нито пролетарий, а си роденъ човѣкъ за мислене — да разбирашъ закона на свѣтлината и тъмнината. Свѣглината подразбира богатство, а тъмнинта — Сиромашия, но и въ свѣтлината има различия, има разни степени свѣтлина. Напр, има свѣтлина при изгрѣаането на слънцето, има свѣтлина къмъ обѣдъ, а има свѣтлина и при залѣзването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгрѣло, ще гледа на нѣщата по единъ, начинъ, а този, на когото слънцето е залѣзло, ще гледа на нѣщата гго другъ начинъ. Днесъ Христосъ разрѣшава единъ великъ общественъ въпросъ — въпросътъ за тъй наречената класова борба. Юва не е идейна борба. Тя е сжщата, която сжществува отъ 8000 години, изразена въ сжшото положение: „Слѣзъ ти, да се кача азъ“. Досега сж управлявали малцинствата, а въ бждеще ще управлява мнозинството. До сега сж работ • ли „меншевикитѣ“, а за въ бждеще ще работятъ „болшевикитѣ“. Това може да стане. Ще кажете: „Какъ е възможно единъ благородникъ да работи за простия човѣкъ, за пролетария"? Ще ви запитамъ: какъ е възможно майката и бащата, които сж буржоа, да работятъ за своитѣ. дѣца, пролѣтарйитѣ въ свѣта, да ставатъ рано сутринь, да ги нахранятъ, да имъ доставятъ всички срѣдства за сжществуване, да жертвуватъ за тѣхъ безсъни нощи и т. и.? Родителитѣ знаятъ, че по такъвъ начинъ трѣбва да изпълнятъ задълженията си къМъ своитѣ дѣца, защото единъ день този пролетариятъ ще отмъщава. Майката, която е любовь, работи, сжщо и бащата — трѣбва тия буржоа да си турятъ нрѣстилкитѣ, да шътатъ на пролетарията, защото този пролетариятъ единъ день ще ги изпжди отъ кжщата имъ, ще имъ вземе на сила паритѣ и ще ги кара да работятъ. Това е било и ще бжде. До кога? окато изчезне тази класова борба, която е чисто материалистическа. Това е една прѣходна стадия въ живота на човѣчеството Слѣдъ хиляди години, Ще дойде друга епоха, когато хората ще живѣятъ по другъ начинъ и Тази борба ще се замѣни съ редъ и порядъкъ въ живота,. Днесъ ние разглеждаме човѣка въ отношенията къмъ подобнитѣ му, споредъ изречението: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Обаче, азъ казвамъ, че човѣкъ на човѣка е братъ.
Ако вземемъ Дарвиновата теория за произхода На видоветѣ, и прослѣдимЪ при какви условия се родилъ и живѣлъ вълкътъ, ще .видимъ, че първоначално той не е ималъ тѣзи качества въ характера си, които послѣ е развиьъ, вслѣдствие на условията, при които е живѣлъ Вълкътъ Прѣдставлява една далечна култура На миналото. И тОй се проявява сега въ човѣшкото общество и въ живота. Защо? —Защото хората, не разбиратъ ония велики закони, които управляватъ живота. Ще ви прѣдставя фигурално отношенията на хората въ днешния животъ: допуснете, че коренитѣ на едно дърво иматъ дълбоко съзнание въ себе си, и По едно врѣме отъ него се отдѣля едно малко коренче, което върви по своя пжть, но срѣща голѣми прѣпятствия. Това коренче не може да си намѣри изхолъ и затова се връща пакъ при баща си и го прѣкръстосва. бащата не знае, че това е неговиятъ синъ и започва да се бори съ него. Така Днесъ всички хора се борятъ съ себе си, съ своитѣ дѣца, като се мжчатъ да Ти изрѣжатъ и да се освободятъ отъ тѣхъ. То сж все сжщитѣ корени, които сж срещнали прѣпятствия въ живота, защото иначе не щѣше да има дисхармония. Христосъ казва: „Азъ дойдохь дапокажа Истинския пжть на всички, коитъ вѣрвйтъ й иматъ чистотата на ангелитѣ“. Човѣкътъ още разсжждава, дали ще живѣе слѣдъ смъртьта си или не, дали животътъ има смисълъ или не. Това не е животъ, а само утайки на тъмнината, въ която той живѣе. Единъ е животътъ, и той не може да умира, нито да се ражда. Ако Злѣя водата отъ своята кана, тя умира ли? Каната никога не е била жива и не може да умре. Слѣдователно, въ физическото си състояние човѣкъ е една кана, въ която е налѣнъ животътъ. Каната е само едно условие, а животътъ е всичко. Като се напълни каната, оживява, а като се изпразни, умира. Животътъ въ тѣлото е разнороденъ, а съ смъртьта — еднороденъ. Сегашнитѣ учени казватъ, че материята била еднородна. Това е 50®/# вѣрно.' Отъ еднородното не може да се рОДи разнообразие.1 Ако въ боитѣ нѣмаше разнородность, отъ тѣхното еднообразие не би могло да се роди нищо. Що е разнообразие? — Това сж всички необходими форми, въ които битието, животътъ чрѣбва да се прояви. Животътъ не може да се прояви само въ една форма, а се проявява въ редъ безко.
80 нечни форми. Когато тия форми се съчетаять и дадагьизразъ на една по-велика форма, казваме, че животътъ е еднороденъ, т. е. всички форми иматъ еднгкъвъ стремежъ къмъ проявлението на една по-висиа форма. Но по отношение на тази велика форма, която е еднородна — това не значи, че тя е сама, съ нея има още такива форми у които се съединяватъ и образуватъ други свѣтове. Като изучваме природата, виждаме, че съществува този великъ законъ на еднородство и на разнообразие. Това, обаче, не бива да ни спъва. Човѣкъ, който е на тъмнина, е на почивка, той дава наставление на младитѣ; той ще бъде писатель, поегъ, князъ и ще стои подь сѣнката долу. А щомъ е пролетариятъ, ще работи, само когато има светлина. Слѣдователно, Господъ създаде свѣта не за буржоата, а за пролетарията, т. е. за работницитѣ, които прогресиратъ. Ще уподобимъ богатитѣ хора на събрано богатство отъ миналото, а беднитѣ хора — на богатство, което сега се събира. Тъй че богатитѣ хора съ на миналото, а бѣднитѣ хора сж На бъдещето. Изберете си тогава: богатъ ли си — ти си човѣкъ на миналото, бѣденъ ли си — ти си човѣкъ на бъдещето Въ еврейския езикь има само двѣ врѣмена: минало и бъдеще. Нѣма настояще. Тѣ казватъ, че всѣко нѣщо. което става, е минало, а което иде, е бъдеще Настояще!о е само единъ прѣходенъ моментъ, то е точка и не заема никакво пространство. Бъдете прочее, хора на бъдещето. И тъй Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ свѣтлина на хората; на бѣднитѣ — хората на бъдещето — за да не ходятъ въ тъмнина, по пътя на богатитѣ, т. е, на миналото. Всички грѣхове съ грѣхове на м на лото Ние носимъ грѣха като сѣнка, и всѣки, който vena да се освободи отъ него, трѣбва да стане човѣкъ на бъдещето; иначе, той ще носи грѣха си тъй, както змията носи кожата си. Когато нѣкой каже, че иска да живѣе въ бъдеще, разбирамъ, че той иска да живѣе безъ грѣхъ Когато нѣкой иска да бжде богатъ, разбирамъ, че той иска да грѣши. И тъй, бѣднитѣ хора сж на доброто и на свѣтлината, а богатитѣ хора сж на грѣха и тъмнината. Може да ви се видятъ тмя думи горчиви, но нека мзлѣзе нѣкой да докаже, че това не е истина. Азъ не считамъ богатъ човѣкъ само оня, който има пари, но и този, който има знания и си
SI ла употрѣбява това не за доброто на своитѣ ближни, а за тѣхното спъване въ зло. Него наричамъ буржоа. Хора, които вършатъ волята Божия, нарича мъ пролетарии или хора на бъдещето Пролетариитѣ наричамъ още пчелички, работници на ноната култура. Думата „пролетарии“ е класова, тя не е точенъ изразъ, а трѣбва да се каже работници на новата култура, на новата наука. Коя е новата наука? — Да живѣемъ всички въ свѣтлина, да бжлемъ всички щастливи и да не разваляме нито своето щастие, нито щастието на другитѣ, . Азъ мога само съ двѣ думи да разваля щестието ви и за 100 години да го не намѣрите. Прѣдставете си, че ви извикамъ и поставя срѣщу васъ една бомба съ запалка. Ако експлодира бомбата, какво ще стане съ васъ? Така и въ всѣка ваша мисъль има запалително вещество, което като експлоцира, образува всички ония условия, които наричаме зло. Тъй пояснявамъ злото — като материя, която не можемъ да контролираме, защото не е подчинена на нашата воля. Материята, която е подъ нашата воля и можемъ да я контролираме, азъ наричамъ добро. Външниятъ свѣтъ се контролира отъ друга волч, вжтрешниятъ отъ нашата. Ако и Господь, който контролера материята отвънъ, изгуби своята нишка, то всѣко съществуване би изчезнало А за това трѣбва да държимъ юздитѣ на коня си, защото изпуснемъ ли ги, коньтъ избѣгва и катурва всичко, а отъ това ставатъ и нещастията. Това сж общи и прости идеи. Всѣки день вашиятъ конь т. е. вашиятъ умъ, върви съ дигната опашка и уши, смѣлъ е, отъ нищо не се бои, но мине нѣкой покрай него, каже му нѣщо, и той веднага се стрѣсва. Нѣкой богатъ евреинъ върви смѣло по пжтя, но срѣщатъ го и му казватъ, че му оставатъ още два деня да живѣе. Уплашва се коньтъ т. е, умътъ на този евреинъ, веднага той взима мѣрки, затваря магазина си и казва: „Ще празднувашъ отъ сега нататъкъ“. Така всички хора се плашатъ. Отъ войната до днесъ все слушамъ да се говори какво ще стане съ България. Мнозина се плашатъ повече, отколкото трѣбва. България не е единствената величина, има и други величини. Кажете ми, имаше ли българи, сърби, французи, германци, англичани, когато Господъ създаваше свѣта? — Нѣмаше ги, тѣ отпослѣ сами дойдоха. Може да ми възразите, но азъ
82 питамъ: майката ражда ли дѣцата си като професори, учители, свещеници, съдии и др.? Тя ражда дѣца, които отпослѣ стазатъ учени, генерали, доктори, инженери и др, подобни по служба. Службитѣ, които изпълняваме въ живота, сд разчитѣ роли, които играемъ на сцената. ДокаТо сме на сцената, ние сме облѣчени въ форми, актйори сме; слѣземъ ли отъ сцената, ние сме вече братя. Като отидемъ на небето, ще се посмѣемъ на тази борба, като си припомчимъ разчитѣ случаи отъ живота си на земята. Съ единъ примѣръ ще ви изясня положението, вѣ което се намирате. Единъ индуски богь, като се наситилъ на хубавия си жиеотъ на небето, пожелалъ да му се позволи да слѣзе на земята, да си поживѣе. Позволили му, и той си избралъ формата на свиня и затова се въплотилъ въ едно младо прасенце. Започналъ да живѣе като всички прасета, ровцлъ се изъ нечистотиитѣ, излежавалъ е на сѣнка и тлъ тѣелъ. По едно врѣме се оженилъ, родили му се дѣчица Около 10—15; живѣелъ си мирно и щастливо. Почакали го на небето година, двѣ, три, десеть, той не се връща. Повикали го оттамъ, но той не искалъ да се върне. „Менѣ ми е тукъ много добрѣ“, казвалъ. Рѣшили да му взематъ прасенцата, та да го принудятъ да се върне, но и при това нещастие, пакъ не искалъ да се върне. Взели послѣ и жена му, но пакъ не успѣли, той започналъ да си търси друга жена Рѣшили най-послѣ ди поразягъ него самия и затова му изпратили тежка болесть, която го и върнала на небето. Като се събудилъ на небето, започналъ да се смѣе на живота си който прѣкаралъ на земята. Много съврѣменни хора иматъ опитностьта на този богъ, но не знаятъ, какво с били по рано. Много хооа иматъ опитностьта на този буржоа, роватъ и рѣшаватъ разни въпроси на земята. Идатъ разни нещастия да вразумятъ хората, но като напуснатъ свинската форма, тогава ще разбератъ, какво е било тѣхното състояние. Какво прѣдставлява свинската форма? — Тя е крайниятъ магериализъмъ, който сега съществува. Въ какво седи той ? — Именно въ това: събиратъ се хората и говорятъ за това онова, за онзи свѣтъ, за доброто въ свѣта, но тѣ си иматъ своитѣ гъски, кокошчици, винце и си жвѣятъ широко. Бѣднитѣ хора, като ги слушатъ така да говорятъ, казватъ си: Тѣзи х'ра все за онзи свѣтъ говорятъ, за Бога живѣятъ,
83 но знаятъ какъ да живѣятъ на този свѣтъ, И така, на бѣднитѣ хора харесва живота на богатитѣ, тѣхнИя материализъмъ, тѣ го възприематъ к ito идеалъ и се стремятъ Да го постигнатъ. Този идеалъ става прицѣлна точка въ Живота на бѣднитѣ и съ това се създава учението за материализма. Бѣднитѣ хора казватъ на богатитѣ: „Ние искаме да живѣемъ като васъ". Понеже богатитѣ хора станаха причина за отклоняване на бѣднитѣ отъ правилния пжть, Господъ ще ги тури на тѣхното мѣсто, за да изправять грѣшкитѣ си. Такъвъ е законътъ. И за това христосъ казва: „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта, за да разясня нѣщата". Въ природата нѣма противорѣчия, но ние сами ги създаваме. Какъ? — Часть отъ материята, която Богъ ни е далъ, ние не може да я управляваме й затова създаваме злото. Всички грѣхове иматъ началото си въ материята. Всѣки грѣхъ има форма. Покажете ми единъ грѣхъ, който да нѣма форма. За нѣкой човѣкъ, казватъ, че е егоистъ. Въ какво се състои егоизмьтъ му? — Иска да има кжщи, пари, да господствува надъ жена си и т. н. За нѣкои хора казватъ, че сж алчни, че мразят1 хората и т. н. Всички грѣхове си иматъ своята материална подкладка. Като изгладимь всички лоши форми, и грѣхътъ ще изчезне. Слѣдователно, лошитѣ форми създаваТъ злото, затова се прѣпоржчва на хората да си създаватъ красиви форми. Събератъ се двама учени и прѣдлагатъ разни теории за слънцето, за неговото състояние и т. н. Други учени започватъ да слорятъ, кое мнѣние е по-вѣрно и се раздѣлятъ, като послѣдователи на единия яли другия. Днесъ всички учени спорятъ върху това, кой отъ авторитетитѣ на науката има повече послѣдователи. Двама свещеници се свадятъ, кой • отъ тѣхъ да има повече послѣдователи енорияши и т. н. Христосъ и Мойсей не се съгласяватъ, не се споразумяватъ въ свѣта. Христосъ и Мохамедъ нѣматъ съгласие помежду си на земята. Въ свѣта Нѣма такъвъ Мойсей, нѣма такъвъ Мохамедъ, нѣма такъвъ Христосъ. Онзи Христосъ, Мойсей или Мохамедъ, които сж причина за деление на хората, не сж служители •Божии. Когато човѣкъ е изпратенъ да донесе нѣкоя велика божествена идея, той нѣма право да поробва хората и да търси своето благо. И Христосъ кДзва: „Азъ, Духътъ, нося тази свѣтлина на хората, които вѣрватъ, т. е., които
84 иматъ чистота“. Сега, на примѣръ, вие вѣрвате ли въ това, което азъ ци казвамъ? — Ще кажете, че не сТе гоеше провѣрили. Ами въ Христа вѣрвате ли? — Вече 200& годим 1 какъ хората провѣряватъ Христа. Колкото вѣрвате въ мене, толкова вѣрвате и въ Христа. Евреитѣ вѣрватъ ли въ Мойсея? Азъ до сега не съмъ срѣщаЛъ човѣкъ въ свѣта, който вѣрва напълно вѣ своя учитель. Тѣзи хора, който казватъ, че вѣрватъ въ Христа или въ кого и да е другиго, не говорят ъ самата истина Да вѣрвамъ въ Христа,, не значи да се изправя въ църквата и да стоя благоговѣйно, но да бжда въ такъво разположение, въ такъво. състъяние, каквото е ималъ Христосъ въ душата си Не ви говоря за религията, сити сме вече на религии. Ние трѣбва да живѣемъ въ божествената любовь, въ божествената обичь, въ божествения духъ Сегашнитѣ религии нека останатъ за буржоата, за хората на миналото, а божествениятъ животъ е потрѣбенъ за хората на бждещето, Нѣкой мислятъ, че ние искаме да туримъ хората въ ново заблуждение. Далечъ отъ мене такава мисъль; въ мене има любовь, която е движение отгорѣ надолу. Разбирамъ какво е обичь, т е. движение на човѣшкага душа отдолу нагорѣ; разбирамъ какво е божествениятъ духъ, т. е. сила, която държи всичко въ хармония Докато вие имате сегашнитѣ религиозни схващания, никога не ще може да се споразумѣемъ съ васъ. Може ли да кажете, като Христа: „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта“? Може ли да бждете видѣлина на себе си и на своитѣ близки? Това се изисква отъ всички ви, зашото всички можете да станете, въ този смисълъ, спасители на свѣта. Докато очакваме спасението на свѣта отъ единъ човѣкъ, той никога нѣма да се изправи и уреди, а трѣбва всички да се загрижимъ за неговото -зправяне и уреждане, а това ще постигнемъ като поддържаме божествения редъ на нѣщата и се стремимъ да не го нарушаваме. Когато нѣкой ме пита, дали вѣрвамъ въ Христа, азъ намирамъ, че това е най-баналниятъ въпросъ, защото това е равносилно, да ме пита нѣкой. дали вѣрвамъ въ свѣтлината, въ любовьта. Азъ ходя въ свѣтлината, каква нужда има да вѣрвамъ въ нея? Всѣки день азъ приказвамъ съ Бога, какъ да не вѣрвамъ въ Него? Щомъ ми задаватъ такива въпроси, то значи, че искатъ да ме снематъ отъ положението ми, да ме на
85 правятъ демонъ, антихристъ, буржоа. Азъ не искамъ да бжда нито буржоа, нито пролетарий тъй, както сега разбиратъ хората. Азъ не ви говоря за историческия Христосъ, но за Този, живия Христосъ, който е въ васъ и между васЬ. Избийте тоя клкнъ отъ ума си, да мислите, че Христосъ е вънъ отъ васъ. Този Христосъ е Духътъ, и когато Го разберете, ще Го видите въ всѣки човѣкъ. Докато търсите Христа само въ единъ човѣкъ, никога нѣма да Го намѣрите. И другъ пжть съмъ ви казвалъ. че когато нѣкой човѣкъ иска да ви проучи, ще може ли да ви раз“бере само по единъ вашъ косъмъ? Ако нѣкой обича нѣ. кого И вземе единъ косъмъ отъ косата му, може ли да се каже, че въ това се крие цѣлата му любовь? Това ще бжде цѣла идилия! И азъ виждамъ религиозни хора, изваv дятъ единъ косъмъ отъ Христа, погледатъ, погледатЪ го и Пакъ го турятъ на мѣстото, не го разбиратъ. сички взиматъ не само косми, но и парченца отъ кръста Му, и свѣтътъ пакъ не се оправя. Защо? — Защото се занимаватъ само съ физическата страна на Христа. А Христосъ е казалъ: ,,Който изпълнява золята на Отца ми, той ще живѣе въ свѣтлина“? Съ това нѣмамъ прѣдъ видъ личния животъ на хората, но искамъ да чистя вадитѣ. Азъ съмъ рѣшйлъ да изчистя мжтната вода, не защото я мраЗя, а да даде мѣсто на чистата вода и да полива градинитѣ, дѣто сж насадени пиперъ, зеле, моркови и други зеленчуци. За градинитѣ е потрѣбна мжтна вода, а чистата вода е потрѣбна за пжтницитѣ на живота, които се връщатъ къмъ Каква идея е тя! Когато Господъ създалъ свѣта безъ народности, свѣтътъ билъ щастливъ, но днесъ, откакъ дойдоха старитѣ египтяни, асирийии, си-ийци, римляни, гърци, филистимии, щастието изчезна отъ земята. Съврѣменната наука и животътъ ме инчересуватъ и при •всичкитѣ противорѣя, които срѣщамъ, азъ пакъ намирамъ много полезни работи, Азъ се възхищавамъ много повече отъ едно босо дѣте, отколкото отъ едно богато добрѣ облѣчено. Тога бѣдно дѣТе е отлично, защото съ него може да се paзгokapяшъt то е скромно; въ облѣченото дѣте има външни форми, неискрени, чрѣзъ които то •иска да покаже, че не е просто. Срѣщамъ единъ пиянъ ‘човѣкъ, който сй е напилъ много Той ми се извинява и казва: „Извинете, госпздине. азъ съмъ магаре, понапилъ
86 съмъ се добрѣ“. Казвам ь му: „Ти не си магаре, защото магарето не пие, но си откровенъ човѣкъ, за което те и уважава мъ“ Понѣкога човѣкъ, като се напие, може да стане буржоа, защото работнкятъ човѣкъ никога не се напива. Всички пияници сж буржоа. И тъй, да се върнемъ къмъ Бога и да живѣемъ безъ религията на умразата, завистьта и користолюбието. Съ това не искамъ да кажа, че трѣбва да се изхвърли религията, нека си сащевува класовата борба, защото и тя е тъй потрѣбна, както сж потрѣбни онѣзи глисти, които разработватъ почвата. Земледѣлецътъ казва: „Изорахъ нивата“. — Не, не си я изоралъ ти, а тѣзи глисти, които живѣятъ дълбоко въ земята. Тъй и въ класовата борба: пролетариитѣ, буржоата сж глиститѣ, които сж работили редъ години и сж окислил i почвата. Слѣдъ това ще дойдатъ ангелитѣ съ своитѣ рала, ще пОсѣятъ тази почва и ще кажатъ: остатъчно сте работили, ние ли благодаримъ, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бждете всички братя“. Християнитѣ казватъ: че при тѣзи блажени врѣмена ще бждатъ въ рая, турцитѣ казватъ, че ще иматъ цѣли планини съ пилафъ и т н Каква идилия е то — пилафъ безъ купонъ! Хрлстосъ, обаче, казва.’ „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта“, а видѣлината е смисъла на живота, тя е храна на ума, душата и сърцето. Това значи да сте доволни въ себе си, сили въ живота и да имате енергия и желанле за работа въ. живота. Сега, като се върнете въ кжщи, ще почнете да философствувате: „Може ли човѣкъ да живѣе безъ религия“? Когато Господъ създаде-свѣта, нѣмаше религия. Религията се яви въ свѣта, когато дойде дяволътъ. По-нанрѣдъ хората живѣеха въ любовь, и всѣко учение, което не се ржководѣше отъ любовьта, не се признаваше за божествено. Споредъ мене, религията е единъ санаториумъ, една болница за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова отъ живота, и когато момъкътъ изгуби своята възлюбена, тѣ ставатъ религиоз ни. Следователно, всички религиозни хора сж фалирали буржоа, а ония хора, които служатъ на Бога отъ любовь, тѣ (ж хора безъ религия. Тѣзи, които сж въ болницата, не ги съвѣтвамъ да излѣзатъ отънея преждеврѣменно, а ако искатъ да излѣзатъ трѣбва да запитатъ
87 лѣкаря, дали е врѣме за това, дали организмътъ имъ функционира правилно, и ако лѣкарьтъ имъ разрѣши, нека влѣзатъ въ широкия пжть на живота, дѣто се живѣе безъ религия. „Свободни сте“, трѣбва да каже той, ще ви подпише сВидѣтелство да бждете свободни. Църквата за сега е една болница, а свещенициТѢ и проповедницитѣ сж прислужниците и лѣкаритѣ. Сега на нѣкои отъ васъ прѣдстои да излѣзатъ отъ болницата. И азъ съмъ на вратата й. Макаръ и да съмъ незванъ отъ никого проповѣдникъ, пророкъ безъ портфейлъ, ще. ви запитамъ: „Приятенъ ли бѣше животътъ ви въ болницата, научихте ли си урока тамъ“? Ще кажете„Охъ, съсипаха ни тѣзи инжекции“. Лѣкарьтъ казва: „Човѣкъ, който не живѣе въ Бога, ше опитва нашитѣ губерки и ще живѣе въ болницата“. Азъ казвамЪ: „Не нося никакви губерки, ножове, никаква аптека нѣмамъ, торба не нося, но дишайте чистъ въздухъ, гледайте нагорѣ, не ходете въ тъмнината, нека слънцето да ви огрѣе, за да не влѣзете пакъ въ болницата. А влѣзете ли отново въ болницата, опасно е вече, защото положението се осложнява. Докторътъ пакъ ще се яви, ще употрѣби всички научни срѣдства, ще гледа, какъ температурата постоянно се повишава, и вече болниятъ ще € алара и ще го изнесатъ отъ болницата. При такава висока температура нѣма Животъ, а ще го внесатъ въ аутопсионната стая, ще Му разтворятъ мозъка, стомаха, червата и ще видятъ, по какви причини сж го уволнили. Христосъ казва, че може да се живѣе и безъ термометри. Не се смущавайте отъ това, кое е полезно въ живота и кое не — всичко е полезно, но да прѣстанемъ да мислимъ, че животътъ е само въ болницата. Болница, църква, концертна зала, училище, това сж нѣща прѣходни, а животъ.ъ подразбира нѣщо много по-сериозно въ себе си Въ истинския животъ не трѣбва да има никакво смущение, а постоянна работа. •Съ три думи ще bi опрѣдѣла това, което Христосъ казва, мжчене, труди и работа Нѣкой учейикъ казва: „Много се мжчихЪ, докато влѣзохъ въ гимназията, много се трудихъ, докато я свърша“ Като се помжчите и потрудите, иде работата — това е учението, което сега ви проповѣдвамъ. На тѣзи, които се мжчиха, казвамъ да не се мжчатъ по-вече, а да се трудятъ На тѣзи, които сж
88 се мжчили и трудили, казвамъ: „Не трѣбва повече да се мжчите и трудите, а елате при мене, азъ ще ви науча да работите. Това сж думитѣ Христови, който казва въ цитирания стихъ: „Азъ, моятъ Духъ ще дойде да ви научи, какво да правите“. Сега е моментътъ за тѣзи, които сж свършили училището, да се спратъ, да покажатъ свидѣтелството или дипломата си, защото прѣди това сж били невѣжи. несъ навсѣкждѣ въ свѣта искатъ дипломи; нѣмашъ ли такива, не можешъ да станешъ нито учигель, нито министъръ, нито сждия и т. н. Бждешия животъ нѣма ца бжде животъ на миналото. Христосъ казва: „За въ бждеще нѣма да рма нужда отъ свидѣтелства“, а сегашниятъ животъ ще служ i за основа на бждещия, ще изработи нови форми, и ние знаемъ, какви ще бждатъ тия форми: братство съ любовь. И тъй, онѣзи, които не сж влѣзли въ училището и не познаватъ свѣтлината, ще се мжчатъ и трудять. Малко сж тѣзи, които работятъ, тѣ сж само нѣкой поети, художници и музиканти. Работата е да нѣматъ абсолютно никакво смущиние въ ума. Христосъ казва: „Азъ ви нося божествената любовь, влѣзте въ нея, проязете вашата обичь, и тогава Духътъ ще дойде, ще влѣзе въ васъ, и вие ще разберете вжтрѣшния смисълъ на живота'Бесѣда, държана на 4 май 1919 година.
Свѣтило на тѣлото „Свѣтило на тѣлото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тѣло свѣтло ще бжде“ ’) Какво е разбиралъ Христосъ подъ думиТѢ; „Свѣтило на тѣлото ти е окото“. Споредъ съврѣменнитѣ схващания, окото не може да бжде свѣтило на тѣлото. Христосъ влага една дълбока идея въ тази мисъль. Онѣзи, които пе сж вото естество. И азъ казвамъ, че даже 1/1000 часть отъ устройството на окото още не е проучена. Ако азъ бихъ се опиТалъ да опиша окото, бихъ влѣзълъ въ стълкновение съ всички учени хора Първата функция на окдто е да събира и да разпръсва лжчитѣ; събира ги огвънъ навжтрѣ, а отвжтрѣ ги разпръсква. Котато този процесъ въ живота се измѣни — ако започне да събера лжчитѣ ’отвжтрѣ навжнъ, а ги разпръска отвънъ навжтрѣ, тогава се ражда дисхармония въ човѣшкия умъ Вие имат по двѣ очи, и затова ще ме запитате: „За кое око говори Христосъ, за дѣсното или за лѣвото“? И наистина, Христосъ не казва, ако очитѣ ти сж свѣтли, а казва: „Ако окото ти е чисто“. Оттукъ се вижда, че Христосъ говори за едно око, което е вжтрѣ, въ центъра на мозъка. Това око не е което наричатъ пинелевъ вжзелъ, а азъ го наричамъ ,,око на душата“. Христосъ взима думата „око“ въ eдинчeнъ смисълъ, като общъ принципъ, който вкѣючва всичко вѣ себе си Когато говоримъ за Бога, ние разбираме единица, която включва всичко въ себе си. Когато говоримъ За таи еди9 Ев. Матея, 6; 22.
90 ница раздѣлена, размножена въ себе си, разбираме всачкитѣ й проявления въ свѣта. Хората тьлкуватъ това подраздѣление различно; ученитѣ хора го наричатъ закони, причини и рослѣдствия, еволюция, мисли, чувствувания и т. н. Хоистосъ казва, че btj ѣшното око е едноврѣменно и слънцето на човѣка. И когато човѣкъ изгуби своето слънце, той умира. Съ други думи; когато човѣкъ ослѣпѣе духовно, той умира, а когато прогледа духовно, той оживява Че тази мисъль е вѣрна, вижда се отъ думитѣ на Христа: „Които чуять гласа на Сина Човѣчески, тѣ ще възкръснатъ“. Може да ви се вижда чудно, че не се казва, който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва: който чуе гласа на Сина Човѣчески. Синъ Човѣчески е гласъ на мждростьта. Това възкресение не е, което подразбира църквата; то е вьзкресе.чие, чрѣзъ което се придобиватъ знания за разбиране на законитѣ, по които се управлява свѣтътъ и се развива животътъ Мисъльта на съврѣменното общество е единична и колективна. Животътъ е започналъ съ образуването на окото Най напрѣдъ, когато Господъ създалъ човѣка, Той направилъ окото, а послѣ самия него. Нѣкой може да оспорва това, но азъ ще ви го докажа. Прѣди да роди майката взиматъ мѣрки да наредатъ кжщатз, да стоплятъ стаята, ако е {Зимно врѣвРе и т. н. Слѣдователно, онѣзи, които казватъ, че човѣкъ може да живѣе безъ око, поддържатъ, че нѣма разумность въ природата. На туй око, казва Христосъ съотвѣтствува човѣшкото сърце. Между духовното око и сърцето има тѣсна връзка. Това не е само теория но твърдения, които може да се провѣрятъ всѣки день на опитъ, . Който не е на правия пжть, животът-ь му е все отъ нещастия и страдания. Ако нѣкой се интересува да знае защо страдаме, бихъ отговорилъ, че страданията сж резултатъ на това, че ние сме въ протнворѣчие съ духовното око Христосъ казва: „Ако окото ти е чисто, цѣлото ти тѣло ще бжде свѣтло. И наистина, ако окото ни е чисто, ние ще вгждаме всчкитѣ пръдмети. Често очитѣ ни се развалятъ отъ храната, която приемаме; ако храната е нездравословна, тя покваря кръвьта, а покварената кръвь поврѣжда очитѣ и става нужда да се правятъ операции. Защо? — Защото животътъ ни -.не е съобразенъ съ божественитѣ закони. Както въ физическото око се явяватъ
,91 наслоявания, по сжщия законъ и въ духовното ни око се явяватъ подобни наслоявания, които стздаватъ нещастия, както за индивида, така и за сѣмейстиото, обществото, народа и цѣлото човѣчество. Но нѣкой ще каже: „Господъ ще ни спаси“. Всички хора за спасение говорятъ. Нѣма защо Господъ да ни спасява: Той ни е създалъ спасени. И най-глупаво е да говоримъ, че Господъ ще ни спаси Когато казваме, че искаме да се спасимъ, това показва, че ние избѣгваме отъ Божието спасение, въ рамкитѣ на което се намираме Щл е спасение? — То е свѣтлиятъ животъ на редъ и порядъкъ, но излѣземъ ли отъ него, не ще бждемъ вече спасявани отъ Господа, а отъ хората. Тогава нѣма да се раждаме отъ Бога, а като грѣшимъ много, ще бжДемъ заставени да се Прѣраждаме въ плъть и кръвь. Ще обикаляте тогава около нѣкоя жена или мжжъ, ще ги МоЛите да ви спасятъ, — да ви създадатъ ново тѣло, но това Ще бжде само прѣдговоръ на спасението. Като поживѣете нѣколко години тукъ на земята, ще отидете наново вь пространството, дѣто ще прѣкарате сжшо извѣстни врѣме и пакъ ще дойдете тукъ на земята. Синъ Човѣчески ще ти проговори и ще ти каже: „Създадохъ ти отново око, гледай този пжть да не го покваришъ“. Азъ искамъ да изваДите отъ това една аналогия за сегашния животъ и Да вйдите, какво ще остане отъ васъ, като изхвърлите всиЧкитѣ си черупки. Нѣкои казватъ: „Ще умремъ“. — Ще умрете и пакъ ще оживѣете. Орѣхътъ, който стои на дървото, има много облѣкла, но като узрѣе и падне, той хвърля най-горното си облѣкло, а като се посѣе, хвърля и другитѣ си облѣкла, за да може отново да поникне и оживѣе. Свалянето на тия облѣкла не значи смърть, а показва, че ся по близо до живота, Тогава опрѣдѣлямъ живота по два начена: физическиятъ животъ постоянно се промѣня и измѣня, а духовниятъ се промѣня, безъ да се измѣня. Всѣки, който се промѣня и измѣня, той е въ рамкитѣ на плътьта, на прѣходното, а този, който се промѣня безъ да се ИЗмѣнЯ, той е въ рамкитѣ на духа. Ще кажете: ,;Какъ е възможно човѣкъ да се промѣня безъ да се измѣня1? — Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ благородникъ, на когото прѣдстои нѣколко пжти на день да се срѣща съ различни лица. Затова ше бжда принуденъ да се обличамъ и събл чамъ нѣколко пжти а деШ»
92 съ различни дрехи, споредъ хората, съ които имамъ срѣщи. Сутриньта се обличамъ въ черни дрехи, черна шапка и ръкавици официаленъ костюмъ. Върна се отъ тази срѣща, слѣдъ обѣдъ ми прѣдстои да се срещна съ по обикновено лице, затова се обличамъ вь бѣли дрехи, бѣла шапка и така излизамъ Който ме срещне този день, ще пита: „Кой е този господинъ, който се облича по нѣколко пъти на день съ различни дрехи“? — Това е господинътъ съ многото костюми, който постоянно се мѣни, но не се измѣня. Товй е свойството на човѣшкия духъ да се мѣни, но да не се измѣня Когаю дойдемъ, обаче, до онова зжтрѣшно състояние, когато се измѣняме вътрѣшно, тогава изгубваме своята индивидуалность, изгубваме това, което сме спечелили. Това азъ нарлчамъ законъ на падането. Лмчитѣ, конто се проектиратъ като извѣстна енергия, съ падането на земята, оставатъ на нея дълги години, докато дойде день да се върнатъ при своя баща, отъ който сж. излѣзли. Защо тѣзи лжчи излизатъ отъ Бога? — Защото и тѣ сж съгрѣшили. Ако тѣ не бѣха грѣшни, вие не щѣхге да усѣщате това парене и изгаряне, а шѣха да прѣдизвикатъ една нѣжна свѣтлна и приятна топлина. Тъй че, тия лжчи, конто сж паднали веднъжъ i а земята, колкото и да сж свѣтли, и тѣ сж съгрѣшили, тѣхното око е хванало малко мрѣжа. Тия лжчи сж ж-ви, и вие ще се чудите, какъ е възможно да живѣе свѣтлината? Този въпро.ъ ще оставя да го разрѣшите ве Човѣкъ самъ по себе си е единъ божественъ лжчъ Съврѣменната биология казва, прѣзъ колко стадии е минапъ човѣкъ. докато достигне това състояние, въ което днесъ се намира. Той е миналъ прѣзъ много видоизмѣнения, клѣткитѣ му сж прѣтърпѣли много дѣления и най-лослѣ имаме окончателната форма, която пакъ продължава да се видойзмѣнява Всичко това е станало отъ потика на тая ж-ва свѣтлина Ако проучите подробно развитието на човѣка, ще видите, колко струва неговото устройство, колко скжпи сж материалитѣ, отъ които е образувано неговото тѣло и тогава никога не щѣхте да грѣшите и не бихте допуснали нито $дна лоша мисьль или желание. Нѣма по голѣма заблуда отъ тази, да мислите, че човѣкъ, като грѣши, не врѣди на спасението си. Въ какво се състои трѣхътъ? — Грѣхътъ се състои въ това, че мисл'мъ, какво прдоботитѣ нѣща
могатъ да ни доставятъ по-голѣмо щастие Но съ това ние се ограничаваме, и завистьта става нашъ спжтникъ. Всички християни, отъ различнитѣ школи, искатъ свобода, пари, за да живѣятъ за смѣтка на другитѣ. Е добрѣ, вѣ началото на XIX вѣкъ френската революция даде сво бода на народитѣ, но каква свобода i матъ днесъ? Може ли да се нарече това свобода? Говоримъ за свобода, за това, че жената се е подагнала въ умствено отношение, че заема но-добро положение въ обществото и т н Но какво е това повдигане на човъчеството прѣзъ тѣзи 2000 години? — То се равнява на ГЗО-млюнна часть отъ милиметра. Такъвъ е резултатътъ на усилената дѣйность на цѣлото човѣчество Като знаете това, изчислете, колко е вашиятъ ефективъ въ това общо развитие. Подигнете това число въ 10 степень и така ще намѣрите коефициента на вашето съзнание, на вашата култура и развитие Само ,по този начинъ ще може да проучаваме божественитѣ нѣща. Това слънце, т. е. божествениятъ стомахъ на слънчевия логосъ (тъй се нарича по теософски), свѣти и ни дава всичката топлина. Всѣки човѣкъ си има свое слънце, което, по сжщия законъ, се намира въ човѣка, въ галѣзването си или въ изгрѣва си. Случва се нѣкога, вънъ е зима, много студено, а вжтрѣ, вашето слънце е въ пролѣтьта с; нѣкога въ физическия свѣтъ е топло, а вашето слънце не съотвѣтствува на него и вие усѣщате една студенина. Това може да се обясни по различни начини. Нѣкога вие не сте разположени духомъ, азъ казвамъ тогава, че вашето слънце не е на мѣстото си. Нѣкой пжть вь вашето слънце има петна, тъй както и въ физическото слънце. Какъ обясняватъ тѣзи петна? Съврѣмеинитѣ учени хора обясняватъ, че на слънцето нѣкога се е образувалъ единъ тъменъ пластъ, то изгубило всичката си топлина, вслѣдствие на което на земята настаналъ ледениятъ периодъ. Азъ него твърдя, това сж научни теории. Споредъ тѣхъ, въ слънцето е станало нѣкаква промѣна: кората му се разпукала, слънцето започнало сегашната си дѣйность, станали потопи и се образувалъ днешниятъ свѣтъ. Отъ разтопяването на леденитѣ пластове е станалъ потопътъ. Въ бждеще вие ще провѣрите това. Христосъ казва, че свѣтило на тѣлото ти е окото, и ако окото ти бжде чисто, цѣлото ти тѣло ще бжде
94 свѣтло. Когато Христосъ казва, че тѣлото ти ще бжде свѣтло въ зависимость отъ чистотата на окото ти, Той разбира, че въ тебе ще има онзи божественъ животъ, който ще ти дава всичката възможчость да се развивашъ и да не бждешъ Дребнавъ. Сегашнитѣ хора мязатъ на малки бубулечки, мислятъ, че сж много учени и силни хора Когато нѣкому е пълна кесията, той разрѣшава важни въпроси; но изгуби ли паритѣ, изгубва съ това и силата си Другъ нѣкой критикува съ своя малъкъ мозъкъ всичко, което Богъ е създалъказва, че не е добрѣ направено това онова, а туй, което неговата малка земя е направила, е добро Знаете ле, колко голѣма въ дължина и въ широчина е земята (славата) на българина? — Зъ дължина е най-много 21 с. м , а въ широчина — 16 с м. Е, и съ тази величина на своя умъ, българичътъ иска да преустрои цѣлия обшественъ строй и да говори за всичкитѣ велики тайни! Това е не само съ българина, но и съ всѣки човѣкь. Защо умиратъ хората? — Отъ малко умъ. отъ малко храна, отъ малко въздухъ, отъ малко кръвь Подъ думата „кръвь“ подразбирамъ божествения животъ. Да имашъ кръвь, значи да имашъ този чистѣ неопетненъ божественъ животъ, който не трѣбва да бжде нито горчивъ, нито сладъкъ. Отношенията въ живота сж такиваако единъ човѣкъ въ единъ животъ е горчивъ, дъ другия ще бжде сладъкъ, а ако въ този животъ е сладъкъ, въ слѣдния ще бжде горчивъ. Въ духовенъ смисъл ь топлината азъ уподобявамъ на обичь, свѣтлината — на истина, а въздухътъ — на човѣшката мисъль. Както въздухътъ влиза въ бѣлитѣ дробове, окислява кръвьта и я прѣчиства, по сжщия законъ въ мозъка влиЗатѣ мисДи, които прѣчистватъ човѣшкитѣ желания. Желанията сж човѣшката кръвь. Като разберемъ така тази наука, ще може правилно да я приложимъ въ устройството на обществото и съ това ще може да прѣмахнемъ още вѣ самото начало всички! ѣ злини въ живота. Хората казватъ, че всѣко нѣщо си има приЧинитѣ и посЛѣДствйяѣа. Йитамъ; „кои са побужденията на извѣсгни причини“? Нѣкой казватъ: „Еди-кой Си убилъ нѣкого отъ гблѣмЛ умраза“. Добрѣ, но защб го мразѣШе толкова много? Другъ пйть казватъ, че еДи-кой си обичалъ много нѣкого. Защо fo
95 Обича? Ако причината да мразя и да обича нѣкого е една а с»ща, тя произлиза отъ Бога. Щомъ не е една и сжща, не произлиза отъ Бога. Тѣзи мрачини сж слѣдствие отъ нѣкой другъ живогъ. Мнозина говорятъ за законитѣ въ природата и обществото и казватъ, че този свѣтъ е свѣтъ на закони между законитѣ има извѣстно съотношение, но тѣ показватъ, че съществата, които се управляватъ отъ закони, не живѣятъ въ миръ. Не само ние, но и по-висши сжщества отъ насъ. които сж въ слънчевата система, и тѣ не живѣятъ въ миръ Ето защо Богъ е поставилъ извѣстни ограничения, извѣстни разстояния между тѣхъ, за да нѣма споръ Между системата на алфа-центорисъ и нашата система има едно разстояние отъ 25 билиона мили. Това пространство е толкова голѣмо, че въ него може да се поставятъ още 3000 системи като нашата. По този начинъ тѣ н? може да се каратъ. Когато Господъ иска да направи хората добри, Той ги поставя на такова голѣмо разстояние. Ако ме пита нѣкой: „На какво разстояние трѣбва Да с& мжжътъ и жената единъ отъ другъ?“ Ще отговоря: на 25 билиона мили. Числото 25 е образувано отъ 2 и 5, сборътъ на които дава 7. Числото 7 е съвьршено, то подразбира закона на хармонията, но съврѣменнитѣ хора съ своето учение до извѣстна степень сж развалили всичк1 прѣгради, които Богъ е поставилъ между едно и друго сжщество. Защо? — Жената иска да обсеби ммжа, да го владѣе. Че какъ ще може да го обсеби, когато той е далечъ отъ нея на 25 билиона мили. Днесъ хората търсятъ начини, какъ да си влияятъ единъ на другъ — Да, може да влияешъ, но никога не можешъ да владѣешъ. Всѣки. който се опитва въ тоза, той може да завладя само себе си Желанието за владение се вижда и въ нѣкои религиозни общества. Едно ново течение иска да завладѣе друго, да го прѣтопи въ себе си. Единъ народъ иска да завладѣе другъ. Хората умиратъ все отъ тази лакомия, да иматъ много. Онзи, който иска много, не разбира божественитѣ закони. Не трѣбва да искаме много, заЩоТо имаме повече, отколкото ни трѣбва. Сегашчитѣ хора, макаръ че иматъ толкова малко мозъкъ — 16 с м. на широчина и 21 с. м. на дължана не сж го обработили, както трѣбва. Земята на човѣка не е обработена. У българитѣ, наир, е обработено от
96 прѣдъ на мозъка едно пространство само отъ 6—7 с. м. и тѣ мисляТъ, че сж носители на велика култура. Питамъ ви: какво Може да построишъ на такъво малко пространство, отъ 6 с м. височина и 12 с. м широч на? Следователно, всгчкч ние живѣемъ въ закона на илюзиитѣ мислимъ, че всчко зчаемъ Казвате: „Намъ не ни трѣбва никаква фиЛософ! я“. Не, има една зя философия, философията на твоето око, на твоята душа, и нея трѣбва всички да знаете. Въ какво се състои разбирането на този законъ? Когато човѣкъ проектира едча мисъль по божественъ начинъ, тя вече твори у него. Възприеми една божествена мисъль, беЗъ каква да е користолюбива цѣль, изслушай нейнитѣ упжтвания, и ти ще придобиешъ всичко, което пожелаешъ. Като казвамъ, че ще придобиешъ всичко, което желаешъ, разбирамъ тойа, което се промѣня, но не се из мѣня. Тогава ще жвѣеи ъ въ една непрѣривна връзка на любовьта. Като говоря за любовь, не разбирамъ вашата, човѣшката любовь. ашата любовь е като тази между пѣт литѣ и кокошкитѣ. Хвърлятѣ малко жлто ил царевица на кокошкитѣ и пѣтлитѣ, тѣ всички се съб ратъ заедно да ядатъ, но остане л и едно двѣ зрънна, веднага пѣтелътъ разгонва кокошкитѣ и изяждй самъ послѣдното зрънце До послѣдното зрънце бѣше тѣхната любовь Ескчкй общества, били тѣ религиозни или сйѣтски, живѣятъ, къткатъ се като кокошки и пѣтли, жИвѣягъ въ миръ и любовь, но дойде ли послѣдното зрънце, казватъ„Хайде сега на страна’" Пѣтелътъ изкукурйгва и казва: „Кокошкй на страна отъ мене, вие трѣбва да знаете да пѣете като мене“ 1До е пѣенето’ Да пѣеШъ, значи да можешъ да мислишъ, £0 като вѣрваМе въ лъжЛивитѣ обещения на хората, всѣкога ще бжде Така, всѣкога ше бждемъ •'Зпъждани отъ мѣстото, дѣтб съ ни повикали по рано: Така се лъжатъ мо ми и момци. Нѣкой момъкѣ започне да лЪже момата( це ще й купи това онова, Ще живѣе добрѣ съ ней и т. н. Момата вѣрва. На друго мѣсто момата лъже момъка Въ съврѣменното общество ние не говоримъ на истински езикъ Като се върнемъ у дома, 1пе казваме„Човѣкъ не Т|Ѣб. ва да бжде много откровенъ, да не вѣрва на хората“. — Прѣди всичко ти трѣбва да бждешъ човѣкъ, да Живѣешъ тъй, както Богъ те училъ едно врѣме, Да не чакашъ никакво благо отъ никого, да уповааашъ на бога.
.97 на своята дута, а послѣ на ближнитѣ си. Когато Христосъ казва, че ако окото тй е чисто, цѣлото ти тѣло ще бъде свѣтло, Той разбира, че ако окото ти е чисто, ще видишъ най-напрѣдъ Бога, послѣ своята душа, а най-послѣ своитѣ ближни. Ако окото ти не е чисто, ще започнешъ по обратенъ проиесъ; ще видишъ най напрѣдъ ближнитѣ си послѣ себе си, а най-яослѣ Бога, а съ юва ще обърнешъ свѣта съ главата надолу. Питамъ васъ, които сте събрани тука: „Кой ви даде животъ? Баща ви ли и майка ви? Кои сж вашитѣ баща и майка? Записали ли сте името имъ съ златни букви, ще намѣря ли нѣщо отъ тѣхъ, ако дойда у васъ, или само дрехитѣ и нѣкой портретъ имате?“ Въ това отношение ние приличаме на старитѣ евреи. Тѣ измъчваха. убиваха своитѣ пророци, притриваха главитѣ имъ съ Трионъ, а слѣдъ смъртьта имъ правеха паметници и ги величаеха. Така постъпиха и съ Христа, а днесъ паметни!,и му строятъ и пѣсни Му пѣятъ. И въ църквитѣ все пѣсни пѣятъ за Христа, а навънъ нищо не се чува за Него. И ние пѣемъ, пѣемъ за Бога, но когато дойде въпросъ да се замислимъ и за ближнитѣ, веднага прѣдпочитаме себе си Господарьтъ третира злѣ слугата си, обира го, а сь това се създаватъ отношения на буржоа и прелета', ии. И еднитѣ и другитѣ не се разбиратъ Господъ не е създалъ нито буржоа, нито пролетарии, а човѣци. Като ви говоря, азъ Не искамъ съ това да ви морализирамъ, защото морализирането не е нѣшо хубаво, то е дресиране на човѣка. Азъ ви говоря върху единъ божественъ закон!, за да знаете, какъ да раждате дѣцата си Когато ги викате тукъ на земята, ще трѣбва да имъ кажете всичко истинно Знаете ли какъ сж раждали хората прѣди грѣхбпадането? Мжжътъ и жената тогава сж водили чистъ, дѣвственъ живогъ. Мжжътъ е познавалъ само една Жена, и жената само единъ мжжъ; не сж се женили, както сега, по нѣколхо пжти. Нѣкой ще ме запитатъ: „КаТо е тъй, по колко дѣца трѣбва да раждаме?“ — Само йднб. Защо? •— Защото Господъ има само единъ, единорбденъ синъ. Господъ казва на хората „Ако искате да живѣете добрѣ, вашиятъ синъ трѣбва да бжде готовъ да напусне свѣта и да помага на своитѣ братя и сестри, тъй както Христосъ се пожертвува за човѣчеството“, Като синове и дъщери на вашитѣ майки, вие не сте го
98 тови да служите на човечеството. Ще кажете: „И ти, който проповѣдвашъ, не си готовъ“. — Прави сте, азъ сега се приготовлявамъ. Докато не се свърши окончетелно една работа, тя още не е готова. За тази работа, върху която сега работя, ми сак потрѣбни най-малко 10 милиона години, за да я докарамъ поне до единъ край. На мене ще тнѣбватъ толкова години, и на васъ по толкова, и работата ще се свърши. Ще кажете: „Е, колко дълъгъ периодъ отъ врѣме е потрѣбенъ“! То е кмсъ периодъ. Това врѣме е само една приятна разходка за човѣшкия духъ, защото врѣме го и пространството иматъ отношение къмъ ограничения животъ. Единъ светия, който живѣлъ въ единъ манастиръ, мислилъ дълго врѣме за онзи свѣтъ и си казалъ: „Какво ще правятъ хората на небето; година, двѣ ще прѣкаратъ хубаво, ами послѣ“? Единъ день. въ манастира йрѣлетѣло едно много хубаво птиченце и светията псжелалъ да го хване. Започналъ да го гони, тичалъ дълго врѣме подиръ него. Изведнъжъ му дошло на ума, че закъснѣлъ. Като се върналъ въ манастира. намѣрилъ голѣми прѣобразования, големи промѣни въ хората, и никой не го позналъ. Този светия е изгубилъ 400—500 години, за да гони едно нтиченне, а колко години ще см потрѣбни за нѣкоя велика мисъль? Така че, когато животътъ е осмисленъ, той никога не омръзва. Когато чакате вашия възлюбленъ, врѣмето тече много бавно, но когато чакате определения часъ, за да ви обесятъ, той дохожда много скоро. Ние изпитваме нѣщата споредъ нашето вмтрѣшно състояние. Христосъ казва, че ако вашето око е чисто, вие нѣма да забѣлѣзвате какъ минава врѣмето. Вие ще се радвате, Днесь кога се радвате? — Като си опечете едно прасенце, кокошчица, пуйчица, наточите си винце, седнете на масата, затракатъ вилици, зачукатъ се чаши, пие се за здраве, за хаиръ на мира. Да. но тѣзи кокошки и агънца ся недоволни отъ вашата радость, не я сподѣлятъ. Вашата радость е тѣхна скърбь. Единъ день отношенията ще се измѣнятъ. Отъ вашитѣ тлъстини ще се образува трѣвьта, която овцитѣ спокойно ще хрупатъ. Tosa ше имъ бжде отплата за тѣхното месо, което вие редъ години сте употрѣбявали. Такъвъ е великиятъ кармйченъаконъ. Христосъ казва: „Като разберемъ така живота, нещастията ще из
99 чезнатъ, и живота ще бжде свѣтълъ“. Вие не знаете, защо овцитѣ пасаТъ трѣвата. Това е единъ врѣмененъ методъ, а за въ бждеще, храната може да се възприеме отъ цѣлото тѣло, отъ поритѣ му, безъ да се дъвче. Ще попитате: „Какво трѣбва да правимъ"? — Да държите всѣкога отворено, свѣтло и чисто окото, което Богъ е вложилъ въ Вашата душа, за да може да се грѣете на неговата топлина и свѣтлина. Знаете ли, защо сжществува свѣтската любовь? Когато нѣкой се ожени, българитѣ казватъ, че го е хванала „слѣпата сжбота". Защо се говори така за любовьта, за женидбата? — Това показва, че тази любовь не произтича отъ духовното око, а е слѣпа. Затова, именно азъ нарича мъ свѣтската любовь любовь на слѣпи хора. Често мома и момъкъ се хва щатъ подъ ржка. Какво означава това нѣщо? — Това показва, че единиятъ отъ тѣхъ е безъ око и затова има нужда да го водятъ подъ ржка; ако и двамата иматъ това око, не се позволява да се хващатъ псдъ ржка. Нѣкой ме пита: ,,Да хвана ли жена си подъ ржка"? — Щомъ е слѣпа, ще я хванешъ но ако има око, ще 0 кажешъ: „Жено, отъ мене до тебе разстоянието трѣбва да бжде единъ метьръ" — този е спасителниятъ моментъ въ живота. Слѣдователно, ако нашето око свѣтѣше добрѣ, ние никога не бихме позволили да дойде нѣкой близо до насъ. Ако трѣбва нѣкога да се доближимъ, ще обърнемъ окото си и тъй, на тъмно, ще се доближимъ. Така ние ще трѣбва да образуваме единъ народъ. Народътъ, споредъ мене’, е едно велико условие за душата. Тъй че ние трѣбва да използуваме условията, въ които живѣемъ, и никога не трѣбва да критикуваме цѣлъ единъ народъ или цѣло общество. Обществото, народътъ, човѣчеството сж условия, създадени отъ Бога, и ние трѣбва да ги използуваме. Отдѣлнитѣ хора може да критикуваме, но не и цѣло общество. Ние трѣбва да използуваме всички условия, които ни дава това око, а то е тѣсно свързано съ човѣшкия умъ, сърце и воля. Христосъ казва: „Ако цѣлото ти тѣло е свѣтло“, то значи: ако използувашъ разумно всички възможности, които сж вложени въ тебе, ти Синъ Човѣческй йде станешъ и ще бждешъ въ пьлна хармония съ СиНа Божий. Не може да има култура, не .може да има благороденъ свѣтъ, докато съврѣменни
100 тѣ хора не развиятъ въ себе си това вжтрѣшно око. То ва може да ви докажа по единъ естественъ начинъ. Всички растения дължатъ живота си на слънцето. Така сащо за да растатъ и да се развиватъ нашитѣ мисли и желания, трѣбва това око да изпраща своята топлина и свѣтлина върху мислитѣ и желанията ни и съ това да ги полива и наглежда. Това око е вжтрѣ въ мозъка ни. Намѣримъ ли окото, ще намѣримъ и слънцето си. Не мислете, че сърцето е единъ органъ, който изпълнява своя опрѣдѣлена функция. Сърцето е общество отъ нгй-разумни клѣтки, които извършватъ най-възвишената работа, тѣ извършватъ работата на душата. Прѣпоржчвамъ ви да развиете това свѣтло око/ за да не правите грѣшки въ живота. Азъ уподобявамъ грѣха на зародиша на яйцето, който се крие въ него, вктрѣ въ тази черупка. Въ това яйце има всички условия, отъ които може да се развие бждещиятъ животъ. За да се развие този животъ, потрѣбно е яйцето да се постави подъ квачката, дѣто като прѣстои 21 день, майка му ще започне да клочи и да му казва: ,.Когато дойде моментът-ь да излѣзешъ, ще пробиешъ яйцето“ Пиленцето протрива стѣната отвжтрѣ и съ това настъпва моментът-ь на избавлението. Този процеси настжпва отвжтрѣ навънъ. Ние чакаме другитѣ да ни избавятъ Не оставяйте други да пробиятъ вашето яйце. Подъ това око Христосъ разбира движещето се око, т. е. душата на всѣки човѣкъ, която съдържа въ себе си всички възможности за едно правилно развитие. Ако окото ти е чисто, ще можешъ да разрѣшавашь правилно всички въпроси, благодарение на свѣтлината, която имашъ. Нашсятъ животъ е въ свръзка съ миналото й бъдещето. Това, което ви говоря, не е отъ характеръ да ви спаси, ако вие сами не работите; моята проповѣдь е само едно клокане на квачка. Тогава казвамъ: онѣзи, които сж замжтили и сж близо къмъ излизането, нека употрѣбятъ клюнчето си за пробиване стѣлитѣ на яйцето и нека налравятъ послѣдни усилия да извадять главата си вьнъ. Като излѣзатъ палетната, квачката казва; „Клокъ, клокъ“, и започва да ги води, да ги уч/, какъ да кълватъ зрънцата. Това е божествениятъ естественъ законъ. Ние искаме да дойде съ насъ Господъ, но Той само проповѣдва. Всѣки проповѣдникъ е една квачка. Има квачки, които проповѣ
101 дватъ, но нищо не излиза отъ тѣхъ, защото тѣ нѣматъ яйца. Ако си квачка безъ яйца, помоли се на Бога да те насади нѣкждѣ. Всѣка майка и баща сж квачки. Христосъ казва: „Ако окото ви е непокварено, то ще освѣтява цѣлото вИ тѣло, ще разберете смисъла на живота и ще бждете въ свръзка съ миналото, настоящето и бждещето, а ще бждете сжщо и въ непрѣривна връзка съ любовьта. Но тази любовь, която днесъ господствува въ свѣта — да вй пази Господъ отъ такава любовь! Свѣтската любовь е като една мжтна рѣкичка, която полива зелето, пипера и другитѣ зеленчуци. Но слѣдъ врѣме и тази мжтна рѣкичка се прѣцѣжда и прѣчиства. Въ нашето яйце, обаче, не трѣбва да има никакви нечистотии, никдкъвъ компромисъ, за да имаме свѣтло бждеще. Поне за една година дръжте аъ себе си слѣдната мисъль: „Искамъ окото ми да бжде свѣтло, чисю, за да бжде такова и цѣлото ми тѣло“. При такова, положение вие бихте спечелили много повече, отколкото ако бихте слушали всички проповѣдници въ свѣта. Онзи слънчевъ лжчъ, който иде отгорѣ, произвежда много подобъръ резултатъ отъ всичкитѣ печки въ свѣта. Такъвъ е божествения законъ. Спрете сега ума, мисъльта, волята и сърцето си върху това око и запитайте се всѣки единъ въ себе си, кой день отъ замжтването сте. Ако сж се изминали 10 дни отъ замжтването, ще кажешъ: „Мамо, още не е врѣме“. На 15-тия день майката започва да клока, но ти ще кажешъ: „Мамо, още не е врѣме“, Като дойде 21-ия день, ще кажешъ: „Мамо, врѣме е вече“. Така и азъ ви казвамъ; клокъ, клокъ, но въ това отношение съмъ профанъ и не зная, въ кой день на замжтването си е всѣки отъ вясъ. Това ще познаете по вашитѣ пориви, желания и мисли. Ако оть днесъ всички проповѣдници, свещеници, учители, сждии въ цѣла България, па и въ цѣла Европа, започнатъ да мислять за това око, щѣхте да видите, какъвъ добъръ резултатъ шѣше да има. Ако българитѣ направятъ първи този опитъ, ще видятъ, какъ въ една година ще има подобрение и въ умствено, и въ Душевно отношение. Мислете за окото, за което Христосъ е говорилъ, защото то е въ всички, и въ васъ ще се породи божествена мисъль, обичь и добрина. Когато намѣритѣ това око, ще бждете всички безсмъртни: то съживява. Това е искалъ да каже Христосъ.
102 Всѣки, който иска да бжде безсмъртенъ, да намѣри своето око 1 ази е мисъльта. която Христосъ е вложилъ въ този стихъ. Бесѣда, държана на 11 май 1919 година.
Гредата „Лицемѣре, извади първо гредата отъ своето око и тогава щешъ чисто видѣ, за да извадишъ сламчицата отъ братовото си око“ ’) Миналата бесѣда говорихъ върху думитѣ: „Ако окото ти е свѣтло, цѣлото ти тѣло ще бжде свѣтло“. Въ това око има греда, която прѣчи на неговата чистота. Христосъ казва: „Извади гредата отъ своето око, за да може да виждашъ ясно, та да извадишъ сламчицата отъ окото на брата си“, Какъ да се извадч тази греда? Подъ думитѣ „греда“ и „сламка“ Христосъ разбира два противоположни принципа, — принципи на отрицание въ човѣшкия животъ. Греда въ окото си има този човѣкъ. на когото окото е съсрѣдоточено въ физическия свѣтъ, потъналъ съвършено въ материята. Гредата — това е законъ на противоречия. Подъ думата „сламка“ се разбира законъ на постоянни промѣни. Христосъ взима два образа: греда и сламка. Гредата е издѣлана отъ дърво. Знаете ли, кои дървета ставатъ за греди? Най-хубави греди ставатъ отъ джбови дървета, които се употрѣбяватъ и за строежъ на кжщитѣ И ако прослѣдите джба, той живѣе въ най низкитѣ мѣста на земята; той е най стариятъ материалистъ, и затова неговата кожа е тъй напукана. Между бивола и джба има извѣстно съотношение Биволътъ, като се напече, влиза въ локвитѣ, за да се напяла съ каль и да се разклади, да не го хзпятъ мухйтѣ. Що е топлена? — Тя е символъ на любовьта Слѣдователно, хора, които гматъ разположение къмъ любовьта, влизатъ въ локвитѣ да се накалятъ, та да J) Ев. Матея, 7; 5.