Лекции на младежкия окултен клас - 5 тома

Младежки окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. 31 лекции на Младежкия окултен клас, държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки),. Издание на просветния комитет, София, 1927-1928 г. Изданието е в 5 книжки, според каталога на Елена Андреева. Са обединени всичките беседи от тази година.

съдържание

ЛЕКЦИИ на МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕНЪ КЛАСЪ ОТЪ УЧИТЕЛЯ. 1924 1925 г. СОФИЯ IV ГОДИНА. I томъ, Падение на просвѣтния комитетъ, София — 1927
1 ВЛ ЛЕКЦИЯ. 1ш:::::::и::п:г:н::т:г::п::::::к::::::ш:::::::::и!:::::::::ш::::ш№н: Новитѣ схващания на ученика. Размишление. Тема № 1: „Отношение между психология, логика и етика.“ Ще ви задамъ сега слѣдния въпросъ: Коя е съществената отличителна чърта между човѣка и животнитѣ? (— Неговата разумность. — Човѣкътъ може да изразява това, което мисли. — Човѣкътъ има стремежъ къмъ нѣщо. — Човѣкътъ може да обича Бога. — Човѣкътъ има етика, естетика и логика. — Човѣкътъ има свободна воля. — Спорздъ философията пъкъ, на човѣка е присъщо изслѣдването на нѣщата. У животнитѣ тѣзи нѣща се редуватъ, безъ да се систематизиратъ.) Ще ви задамъ другъ въпросъ: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюсъ, между мъжкия и женския принципъ? (—У жената се проявява сърдечниятъ животъ или принципътъ на Любовьта, а у мъжа — умствениятъ животъ или принципътъ на Мъдростьта. Тѣ|се различаватъ|още и по своята пасивность и активность.) Въ окултната наука подь „женски принципъ“
4 ние разбираме случаи, когато пасивностьта на човѣка е отвънъ, а активностьта отвжтрѣ. Когато казваме „мжжки принципъ“, разбираме, че активностьта на човѣка е отвънъ, а пасивностьта му отвжтрѣ. Казватъ, че жената била пасивна. Питамъ: ако наистина жената е пасивна, какъ може да завладѣва ума на мжжа? Ако умьтъ на едно дѣте е въ сила да те замотае, то не е пасивно. Лзъ искамъ да имате положителни схващания за нѣкои основни идеи. Всѣка основна идея трѣбва да е добрѣ разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щомъ кажешъ, че си пасивенъ, то значи, че си активенъ отвжтрѣ, а пасивенъ отвънъ; щомъ кажешъ, че си активенъ, то значи, че си активенъ отвънъ, а пасивенъ отвжтрѣ. Вслѣдствие на това се явяватъ и противорѣчията. За онзи, който е активенъ отвънъ, смущенията и противодѣйствията идватъ отвънъ. Той отвжтрѣ е пасивенъ, незасегнатъ. За пасивния принципъ пъкъ смущенията идватъ отвжтрѣ. Слѣдователно, умътъ има повече прѣпятствия отвънъ, а сърцето има повече прѣпятствия отвжтрѣ. Сърцето е пасивно отвънъ, а умътъ — отвжтрѣ. Сърцето е активно отвжтрѣ, а умътъ — отвънъ. Тия два принципа, умътъ и сърцето, могатъ взаимно да си помагатъ. Когато умътъ се намѣри въ противорѣчие въ своята активность, тогава сърцето, което е активно отвжтрѣ, ще му дойде на помощь. Умътъ е опора на сърцето отвънъ, а сърцето е опора на ума отвжтрѣ. Този закоиъ трѣбва да разберете добрѣ. Когато се намѣрите въ смущение съ вашия
5 умѣ, трѣбва да търсите вашето спокойствие отвжтрѣ. В когато сте неспокойни сърдечно, трѣбва да търсите спокойствието си въ Божествения принципъ на ума. Сърцето винаги изисква принципъ, на който може да разчита. Щомъ сърцето веднъжъ се излъже, въ него се заражда чрѣзмѣрна активность и подозрителность. Безвѣрието въ човѣка не започва отъ ума, а отъ сърцето. Безвѣрието не е родено у мжжа, а у жената. Като казвамъ „жената“, подразбирамъ сърцето. Разбира се, вие нѣма да схващате, че тия термини ,,мжжъ“ и „жена“ се отнасятъ до васъ, но ще боравите съ тѣхъ само като съ принципи,,Дѣва или дѣвица“ изразява принципа въ своята чистота. Когато говоримъ за жената въ нейния първоначаленъ принципъ, ние употрѣбяваме думата ,,дѣва“,което значи Божествена чистота, или символъ на Любовьта. Н ,,мжжъ, или човѣкъ, или манасъ“, значи синъ на Мждростьта. Той е изразъ на Божествената свѣтлина, или на Божествената Мждрость. Слѣдователно, тия два принципа у човѣка се допълватъ едноврѣменно: единиятъ принципъ е активенъ отвжтрѣ, а другиятъ е активенъ отвънъ. Единиятъ принципъ е пасивенъ отвънъ, а другиятъ е пасивенъ отвжтрѣ. И тъй, разликата между човѣка и животнитѣ зависи отъ гжстотата на тѣхната материя. Материята, отъ която животнитѣ сж създадени, е погжста. Въ свѣта на животнитѣ прониква по-малко свѣтлина, затова и тѣхнитѣ разбирания за живота и нѣщата не сж тъй ясни, както у човѣка. Окул
тиститѣ считатъ, че животнитѣ сж подъ 13-та сфера. Значи, още дълго врѣме ще чакатъ, докато се повдигнатъ. Тѣ не могатъ да се повдигнатъ при сегашнитѣ условия на живота. Ще ви запитамъ: защо природата е поставила скжпоцѣннитѣ камъни въ земята, тамъ да се образуватъ? Мислите ли, че у кристалитѣ има извѣстна интелигентность? По какво сждимъ за интелигентностьта на едно сжщество? Като гледаме кжщата на единъ човѣкъ, прозорцитѣ й, стаята му и всичко наоколо, по това вече сждимъ за неговата интелигентность. Ако гледаме изработката на нѣкоя статуя, или на какъвъ и да е прѣдметъ, ние вече сждимъ за степеньта на човѣшката интелигентность. Кристалитѣ, които сж се образували въ земята, и тѣ иматъ своя интелигентность. Тѣ разбиратъ законитѣ на свѣтлината и сж научили начина за възприемането й. Всѣки кристалъ е възприелъ точно тази свѣтлина, която е необходима за неговото развитие. Окултиститѣ подържатъ, че кристалитѣ се раждатъ и зрѣятъ въ земята тъй, както и плодоветѣ. Кристалитѣ сж голѣми егоисти, въ тѣхъ има голѣмо щестлавие и гордость. Понеже сж много горделиви, затова природата ги е турила на такава голѣма дълбочина въ материята. Само по този начинъ тя обуздава тѣхната гордость. И вие виждате, колко сж твърди тѣ. Въ тѣхъ нѣма никаква мекота. Дълго врѣме трѣбва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. Въ туй отношение кристалитѣ показватъ първичната причина за човѣшкото падане.
7 бихѣ желалъ нѣкой отъ васъ да опишатъ краскитѣ на по-важнитѣ скжпоцѣнни камъни, да се позанимаватъ съ тѣхъ. Защо? Защото нѣкой отъ ващитѣ идеи иматъ връзка, отношение съ кристалитѣ. Не мислете, че кристалитѣ сж само въ земята. Туй, което е въ земята, сжщото е и у васъ. Трѣбва да знаете, че всичко, което сжществува въ природата, сжществува и въ вашето тѣло. Всички растения, всички бубулечки, които сжществуватъ по земята, се намиратъ и въ тѣлото ви. Нѣкой вълкъ се изпрѣчи въ вашия умъ, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви нѣкоя овца, и вие се намирате прѣдъ една катастрофа. Вие се занимавате съ вълцитѣ на физическия свѣтъ, но не се занимавате съ вълцитѣ въ вашия умъ. Когато, обаче, единъ вълкъ изяде една овца въ вашия животъ, вие ще почувствувате една голѣма болка въ сърцето си. Вие мислите за другитѣ вълци, а за вашитѣ вълци не искате да направите нищо. Другъ пжть нѣкоя мечка изяде една отъ вашитѣ крави, или нѣкой паякъ хване една отъ вашитѣ мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия нѣща отвънъ, а не се занимавате съ тѣхъ вжтрѣшно. Но трѣбва да изучавате всичко това! То е една цѣнна наука. Вие трѣбва да започнете да обуздавате всички животни въ себе си. Това сж символи, това сж идеи, това сж начини на онзи Божественъ животъ, който иде отъ много направления и се втича въ човѣка. Човѣкъ е сглобенъ отъ множество отдѣлни сили. ТѢ сж като малки рѣкички, които най-послѣ се сливатъ въ
една обща, голѣма рѣка. Азъ опрѣдѣлямъ това нѣщо по слѣдния начинъ: животнитѣ и растенията, които сжществуватъ на земята, прѣдставляватъ човѣка, разложенъ на неговитѣ съставни части. Всички тѣзи части се събиратъ да живѣятъ въ едно тѣло, заедно съ една монада, която ги ржководи. Това именно е човѣкътъ. Тази идея прокарва и Лайбницъ. Значи, въ човѣка има една централна монада и още много монади, които обаче, не сж на еднаква степень на развитие. Тѣ сж сжщества съ голѣмо разнообразие въ развитието си. Свирепитѣ животни, въобще, се намиратъ въ една крайно гжста материя. Отъ това се образува повече търкане и повече топлина. Но понеже тѣ не сж научили законитѣ за трансформиране на енергията, вслѣдствие на това се изявяватъ груби. Взъ мога да разгнѣвя когото и да е отъ васъ, безъ да му кажа нито една дума. Прѣдставете си, че обѣщая на нѣкого отъ васъ едни хубави дрехи, като му кажа, че слѣдъ два мѣсеца ще ги има. Вие чакате, обаче, дойде Коледа, и азъ още не ви давамъ дрехитѣ. Вие веднага кипвате и си казвате: какъ тъй той да не седи на обѣщанието си! Че защо? Обѣщанието не е нѣщо материално. Защо трѣбва това обѣщание да произведе въ васъ такова кипване? Затова, когато нѣкой ви обѣщае нѣщо, вие считайте, като че нищо не ви е обѣщавалъ, за да бждете самостоятелни. Дали ще ви дадатъ нѣщо, или не, нека ви бжде безразлично. Като ви дадатъ дрехитѣ и
5 ги облѣчете, само тогава се позарадвайте малко, ft това, че нѣкой ви обѣщалъ дрехи, не туряйте тази мисъль въ ума си. Вко мислите за обещанието, ще създадете пакость за душата си. Оставете да мисли за обѣщанието този, който ви е обѣщалъ. Това е негова идея, която той самъ трѣбва да реализира. Оставете го самъ да изработи своята идея, ft вие се радвайте на онзи плодъ, който той ще принесе. Не отивайте постоянно при него до го питате, кога ще дойдатъ дрехитѣ. Вие не трѣбва да се интересувате за дрехитѣ. Сега, ще ви дамъ другъ примѣръ за същата идея. Да допуснемъ, какво нѣкой ви каже, че ви обича. То значи, че ви е обѣщалъ нѣщо. Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: азъ ви обичамъ. Вие ги взимате и си казвате: е, той ме обича. Не, забравете, че той ви обича. Нека тази мисъль е само негова. Вко той ви обича, самъ ще се повдига отъ тази обичь — нищо повече? Вие се радвайте, че тази мисъль или това чувство работи у него. Когато нѣкой ме обича, азъ ще му се радвамъ тъй, както когато нѣкой цигуларь ми свири. Азъ ще седна при него да го слушамъ и да му се радвамъ, че той свири. Той като свири,азъ мога да се радвамъ на неговото свирене тъй, както и той се радва. Чувството, което той има къмъ мене, може да роди въ ума ми нѣкоя нова идея. Взъ може да нѣмамъ техника въ свиренето, но мога да имамъ музикално схващане и като слушамъ, мога да се ползувамъ. И тъй, при вашитѣ стари възгледи за живота,
ще имате и нови схващания, съ които ще правите Опити. Първиятъ опитъ, който трѣбва да направите тази година, е да контролирате извѣстни ваши мисли, които могатъ да ви раздразнятъ. Да кажемъ, че имате една мисъль, която може да ви напакости, да ви спре съ 10 години въ вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъль. Спри я, а не да страдашъ и да плачешъ отпослѣ. (Какви сж тѣзи мисли?) — Другъ пжть ще ви поговоря конкретно върху тѣзи мисли, които в и спъватъ. Разбирате ли това, което ви говоря тази ве черь? То е нѣщо много деликатно, нѣщо мощно. То е едно изкуство, което трѣбва да усвоите. Едно отъ великитѣ изкуства въ свѣта е да се владате, когато искатеНе мислете, че това може да стане изведнъжъ. Първитѣ резултати ще бждатъ като на онзи ученикъ по цигулка, който едва започва. Най-напрѣдъ учи първа позиция, послѣ втора, трета, слѣдъ това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичкитѣ необходими упражнения, може да стане виртуозъ. И тогава, като излѣзе прѣдъ публиката, ще свири хубави нѣща, а не обикновени упражнения. Човѣкъ, който прави опити да се самовлада, свири такива упражнения. Колко пжти тия упражнения нѣма да се изпълнятъ добрѣ! Даже и най-видниятъ цигуларь, прѣди да свири нѣкое мжчно парче прѣдъ публиката, се упражнява най-малко по 2-3 пжти на день, дълго врѣме повтаря единъ и сжщъ пасажъ, и все пакъ виждате, че всички тонове не сж достатъчно ясни. Единъ тонъ е ясенъ, другъ не. Колко пжти той
ще се умори, докато тоноветѣ му станатъ отчетливи и ясни! Нѣкой пжть пръститѣ му се уморяватъ, другъ пжть ржцѣтѣ, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъжъ да постигнете това изкуство? Лко си кажете, че нѣма да се гнѣвите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гнѣвите, на другия день ще се разгнѣвите четири пжти до обѣдъ;въ вторникъ — седемь пжти, а въ срѣда — десеть пжти. Азъ наблюдавахъ веднъжъ единъ господинъ, който искаше да свири въ стаята си, да се упражнява, но започва да сваля транспаранта на прозореца си. Сваля го, но не може, закачилъ се нѣкждѣ. Разгнѣвява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята. Прозорецътъ остава откритъ. Тойсе навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мѣстото. При това, този човѣкъне е нѣкой простакъ. Ученъ човѣкъ е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгнѣвява на транспаранта, какъ така да не се подчини на неговата воля! Транспарантътъ казва: „За мене е безразлично, дали ти ще се гнѣвишъ, или не." И най-послѣ този господинъ вижда, че нѣма причини да се гнѣви и отново закачва транспаранта. Този гнѣвъ, обаче, може да се избегне. Причината на този гнѣвъ произтича отъ чувството скритность. Той иска, като свири, да бжде скритъ въ стаята си, да го не виждатъ хората отвънъ. Лко той нѣмаше въ себе си туй чувство на скритность, нѣ
u маше да има нужда отъ трайспарантъ и щѣше дй избегне единъ случай на разгнѣвяване. Скритностьта сжществува и въ природата. То е едно чувство, отъ което се зараждатъ идеитѣ. Човѣкъ трѣбва да бжде скритъ до извѣстна степень, да крие нѣкои чувства въ себе си, защото тѣ зрѣятъ въ скритностьта. Само по този начинъ тѣ могатъ да се развиятъ до съвършенство. Въобще, у страхливитѣ хора скритностьта е по-силна, а у смѣлитѣ — по-слаба. Въ дадения случай вие трѣбва да се убѣдите въ това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намиратъ въ самитѣ васъ. Извънъ тази възможность, която се крие въ васъ, остава единъ външенъ плюсъ — той е възможностьта на живата природа или на Бога. Тъй както слънцето изгрѣва и спомага на ония зародиши, които сж въ земята, да израстатъ, така и въ човѣшката душа природата или Богъ иде и възрастна всичко у него. Окржжаващата ни срѣда, както и всички други сжщества, до извѣстна степень, сж наши помощници. Въ нѣкои случаи, обаче, тѣ не могатъ да ни помагатъ. Запримѣръ, колко души въ живота ви могатъ да ви помогнатъ? Разбира се, въ този случай ще се пазите отъ слѣдното противорѣчие, което може да се роди въ вашата душа: трѣбва ли да изключвате хората отъ себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората отъ себе си. Законъ е: всички животни, растения, минерали, кристали, които сж вжтрѣ въ васъ, едноврѣменно и всички души,
13 които сжществуватъ въ свѣта, нѣматъ само отражение въ васъ, но иматъ и свои прѣдставителиВсѣки човѣкъ, дѣто и да е, има единъ живъ прѣдставитель въ васъ. Ти не търси да срещнешъ този човѣкъ отвънъ, а го търси отвжтрѣ. Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намѣришъ този малъкъ човѣкъ нѣкждѣ въ себе си и съ него ще се разговаряшъ. При този случай вие ще се намѣрите въ слѣдното положение: въ единъ разказъ отъ Волтера се говори за нѣкаква французка експедиция, която заминала съ параходъ да изслѣдва сѣверния полюсъ. Въ това врѣме едно интелигентно сжщество рѣшило да изслѣдва слънчевата система, та като отивало къмъ слънцето, слѣзло за малко на земята. То стжпило на нашчтѣ океани и водата дошла до колѣнѣтѣ му. Като видѣло този параходъ, това интелигентно сжщество повдигнало парахода съ пръститѣ на ржката си, а съ едни малки щипци хванало единъ отъ французитѣ. Слѣдъ като влѣзло въ контактъ съ него, почнали да се разговарятъ. Това интелигентно сжщество се почудило, че този малъкъ човѣкъ билъ толкова уменъ, та могълъ да прави такива сериозни научни изслѣдванияТака трѣбва да направите и вие. Ще хванете съ щипцитѣ си това малко сжщество, което е вжтрѣ въ васъ, и ще се разговаряте съ него. Въ този разказъ Волтеръ прѣдава една истина въ хумористична форма. Първиятъ важенъ законъ при вашето саморазвитие е слѣдниятъ: нѣма да отричате никой
14 човѣкъ извънъ себе си1 Вие казвате за нѣкого: не искамъ да зная нищо заради него. Не, не казвай тъй! Кажи си: азъ искамъ да зная нѣщо за този човѣкъ. Азъ ще намѣря неговия другарь, който живѣе въ миниатюръ въ менъ, и ще го питамъ, какво има да ми разкаже. Туй мапко същество ще ни разправи самата истина, когато външниятъ човѣкъ нѣма тия условия. Този човѣкъ отвънъ и да иска да каже истината, не може. Тъй, както сега см създадени хората, тѣ нѣматъ условия да се разбиратъ отвънъ, а само вжтрѣшно. Азъ не съмъ срещналъ досега нито единъ човѣкъ, който може да каже Истината. Малцина сж тия хора, които могатъ да казватъ Истината. Повечето хора заобикалятъ. Такъвъ човѣкъ, за да изнесе една истина, оттукъ ще обиколи, оттамъ ще обиколи, не върви по права линия, по Божествения пжть. Толстой е единствениятъ въ историята, който е изнесълъ въ своята изповѣдъ Истината тъй, както трѣбва. Вториятъ е св. Августинъ. Има и други нѣкои, но тия двамата сж главнитѣ. Всички вие трѣбва да бждете чистосърдечни. Като дойде тази чистота въ васъ, да можете да говорите Истината въ себе си, а не отвънъ. Толстой се изповѣда не прѣдъ външния свѣтъ, а прѣдъ себе си, за да възстанови своя миръ, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповѣдь стана достояние и на цѣлия свѣтъ, обаче, той се изповѣда прѣдъ себе си. Сега, като говоримъ за изповѣдь, не подраз
15 бирамъ изповѣдь прѣдъ външнитѣ хора, но прѣдъ себе си, прѣдъ своята душа, за да възстановимъ връзката между Бога и насъ. За да се възстанови тази връзка, всичко трѣбва да бжде изложено на Божествената свѣтлина. Кажете ми тогава: защо да не изложите всичко прѣдъ Бога? Ако Богъ е отворилъ очитѣ ви, ако е ималъ довѣрие да ви покаже небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създалъ, всички блага на настоящето и бждещето и да положи за васъ всичката си грижа, не заслужава ли и вие да бждете спрѣмо Него тъй, както Той е спрѣмо васъ? Защо не? Ние трѣбва да имаме спрѣмо Бога сжщитѣ отношения, каквито Той има къмъ насъ — нито повече, нито по-малко. Той има отношения къмъ насъ, като Богъ, а ние ще имаме отношения къмъ Него, като човѣци. Моитѣ отношения къмъ Бога ще бждатъ тъй прави, както моята душа може да ги опрѣдѣли. Туй е възможно, и то е красивото въ свѣта. Щомъ човѣкъ дойде до това положение, той се чувствува мощенъ, а прѣди това той е билъ малодушенъ, страхливъ. Рѣши ли се веднъжъ да изправи отношенията си къмъ Бога, той става герой; въ неговия умъ се явява свѣтлина, въ душата му настава миръ, и той расте прѣдъ себе си, като казва: сега вече всичко е възможно за мене. Този човѣкъ вече е прозрѣлъ Божествената свѣтлина, той е прѣдъ лицето й. Ако вие отидете въ Германия, въ Англия или въ Америка, кждѣто хората сж материалисти, и
16 погледнете нѣкой отъ тѣхъ, то ако този човѣкъ е германецъ, ще ви каже: Господине, защо ме гледашъ? Защо ме фиксирашъ?“ Ако е англичанинъ, ще се дуелира съ васъ. Вие трѣбва да се пазите отъ такива хора. Съврѣменнитѣ хора сж много материалисти, страхъ ги е дане проникнешъ въ тѣхната душа, въ тѣхчитѣ дребнавости, но всичкитѣ имъ дребнавости не струватъ нито лула тютюнъ. Вземете сега закона на обичьта. Обичьта има положителенъ и отрицателенъ полюсъ. Заражда се въпроса: защо човѣкъ трѣбва да обича? — Човѣкъ трѣбва да обича, за да се прояви. Животътъ не може да се прояви безъ обичь. Животъ безъ обичь нѣма. Първиятъ пжть на живота е обичьта. За да покажешъ, че живѣешъ, трѣбва да обичашъ. Слѣдователно, първата стжпка на обичьта е къмъ единъ прѣдметъ. Намѣришъ една ябълка, вземешъ я, погледнешъ я и я обикнещъ. При отрицателния полюсъ на живота пакъ има обичь. Отрицателниятъ полюсъ на живота винаги прѣдставлява областьта, въ която животътъ може да се прояви, макаръ и въ минималната си степень. Значи, за да се прояви живота, трѣбва да обичате нѣкого. Най-първо човѣкъ обича себе си. Той не започва съ обичь къмъ другитѣ, но обича себе си, тѣлото си: той само яде и пие, за да може да расте. Слѣдъ врѣме той вече си позволява да обича и другиго отвънъ. Значи, той може да обича още едного. Като се развие, като забогатѣе, тогава може да обича още едного вънъ отъ себе си.
17 Туй допущане е прокарано навсѣкжѣ въ философията. Тогава човѣкъ се раздвоява. Ще кажете: защо се раздвоява човѣкъ? — Това е единъ философски въпросъ. Въ какъвъ смисълъ употрѣбявате въ езика си думата „раздвояване?“ Женскиятъ принципъ, който билъ първоначално у мжжа, у човѣка, не могълъ да бжде завладѣнъ отъ мжжа, понеже този принципъ е активенъ отвжтрѣ, а пасивенъ отвънъ, а човѣкътъ— мжжътъ — е пасивенъ отвжтрѣ, активенъ отвънъ. Та понеже човѣкъ е двоякъ по естество, то вториятъ — женскиятъ принципъ прозрѣлъ, т. е. видѣлъ външнитѣ нѣща, и тогава неговата външна пасивность се прѣвърнала на външна активность, а вжтрѣшната активность на вжтрѣшна пасивность. Вслѣдствие на това, този принципъ се отдѣлилъ отъ човѣка, напусналъ го, излѣзълъ навънъ. Такова било положението на Ндама. Този принципъ, който излѣзълъ отъ мжжа, не се върналъ вече. Ето защо и до днесъ виждаме, че между мжжа и жената не сжществува хармония. Между тѣхъ има вѣчно състезание. Когато казватъ, че между тѣхъ не може да сжществува любовь, това е вѣрно. Любовьта не е нѣщо външно. Най-първо този принципъ трѣбва да се върне вжтрѣ, да стане отвънъ пасивенъ, а отвжтрѣ активенъ и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мжжътъ е активенъ. Затуй, при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до
18 васъ. Вие сте само проявление на принципа,а ние говоримъ за общия принципъ. Туй, за което ви говоря, вие ще го намѣрите въ себе си. Тогава противорѣчието ще дойде, и вие ще кажете: менъ не ми трѣбва мжжъ. Не, не е така. Това подразбира, че имашъ сърце, имашъ и умъ, които изразяватъ двѣ различни състояния. Ти не можешъ да ги отречешъ. /Ако твоето сърце обикне извѣстенъ прѣдметъ отвънъ, то не е на правъ пжть. Сърцето трѣбва да се интересува само отъ вжтрѣшни работи. Он?ва сърце, което се интересува отъ външни работи, е опорочено. И онзи умъ, който се интересува отъ вжтрѣшния животъ, и той сжщо е опороченъ. Ти не трѣбва да отричашъ своето сърце или своя умъ, но трѣбва да ги напжтвашъ правилно, всѣки да се занимава съ своята работа. Азъ не искамъ да вземете тѣзи нѣща като абсолютни истини. Това сж разсжждения. Вие ще ги провѣрявате и когато се увѣрите въ тѣхната истинность, ще работите съ тѣхъ. Тѣ сж извѣстни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли сж, или не, но ще работите върху тѣхъ. Тогава, можемъ да изразимъ сърцето и ума по слѣдния начинъ: умътъ изразяваме съ 1, а сърцето съ 2. И тъй, умътъ отвънъ е плюсъ, отвжтрѣ е минусъ (4-1 —), а сърцето отвънъ е минусъ, значи пасивно, а отвжтрѣ е плюсъ, активно (—2-]-). Ще помните: щомъ вашето сърце обикне извѣстни прѣдмети
19 или вѣщи отвънъ, непрѣменно ще паднете въ извѣстно изкушение. Защо? Защото вие не можете да владѣете тази вѣщь. Ако чрѣзъ сърцето си обикнете нѣкой човѣкъ, той ще иска да бжде самостоятеленъ; слѣдователно, и него не ще можете да владѣете. Вие, като обикнете нѣкого, искате да го владѣете, а това е невъзможно. Това, дѣто нѣкой казва, че може да държи нѣкого подъ свое влияние, това сж празни думи. Казватъ, че слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добрѣ, вземете прѣдъ видъ слѣдния фактъ: извѣстна комета приближава близо до слънцето, но слѣдъ това се завъртва силно, отдръпва се и отива въ пространството. Питамъ: ако слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине въ пространството? Значи, има друго нѣщо въ свѣта, което движи тѣлата. Ако една комета отива къмъ слънцето, напримѣръ, затова има други причини, факторътъ не е слънцето. Има и други центрове, освѣнъ слънцето, които дѣйствуватъ невидимо. Ако ние въ даденъ случай се приближаваме къмъ нѣкой човѣкъ, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдемъ около него много близо, може-би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде отъ своята идея, но сжщеврѣменно ние ще си очъртаваме свой пжть и слѣд ь врѣме ще се изгубимъ въ пространството, т. е. ще продължимъ своя прѣдначъртанъ отъ Божественитѣ сили пжть. Ти можешъ да се
20 влияешъ оттукъ, оттамъ, но винаги ще слѣдвашъ своя пжть. Значи, ние сме свободни въ своя пжть. Това, че врѣменно се влияете отъ други сжщества и сили, да не ви плаши. Нѣкой казва: ще падна. Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до слънцето, то нѣма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до слънцето, толкова по-бързо ще се движите. Послѣ пакъ ще си вземете пжтя и ще бждете свободни. Други сили се грижатъ за вашия пжть. Слѣдователно, пжтьтъ, който ви е опрЬдѣленъ по Божествения законъ, никой не може да измѣни. Като се приближавате при нѣкое слънце, или при нѣкоя планета— Юпитеръ, Сатурнъ — тѣ могатъ да ви поизмѣстятъ малко отъ пжтя, това сж малки пертурбации. Въ сжщность, никой не може да ви отклони отъ вашия пжть. Въ цѣлия козмосъ нѣма примѣръ, дѣто нѣкоя слънчева система да е измѣнила пжтя на друга слънчева система. Може да си указватъ извѣстно влияние, но то е обичь — допълнятъ се. Нѣкога една система ще влияе върху друга, но послѣ ще си размѣнятъ ролитѣ. Значи, пжтьтъ, по който вървите, по който растете е опрѣдѣленъ — никой не може да ви измѣстиизъ вашата орбита. Въ растенето си ще имате разни влияния. Вземете, запримѣръ, една планета указва влияние на слънцето, но и слънцето отъ своя страна й указва влияние. Това е необходимо. Всѣко сжщество, което се движи, получава тласъкъ отъ нѣкое по-виСще сжщество, което има
свой точно опрѣдѣленъ пжть. Йъ пътя си това същество -може да се приближава или отдалечава отъ много центрове, даже може да приема извѣстно влияние отъ тѣхъ, но не и да измѣня посоката си. То не получава тласъкъ въ движението си отъ тия центрове, които срѣща на пътя си, та да се спре при тѣхъ. Сега, да се върнемъ къмъ мисъльта си. Ще знаете, че оригиналътъ на всичко е вжтрѣ въ васъ, а отвънъ е само копието. Затова нѣма да обичате външното, като нѣщо свое. Туй, което имате, то е у васъ. Пъкъ като се изгуби отвънъ, ще кажете: азъ имамъ оригинала му, ще го намѣря въ себе си. Ти можешъ отвънъ само да му се радвашъ. Всичко това ние само го допущаме. Ттва съ допушения, математически вѣроятности, но дали е тъй, или не, туй за васъ не е доказано. Ще знаете, че всѣка изказана мисъль, не е изгубена, тя остава написана въ самия човѣкъ. _ Какво нѣщо е обичьта? Да кажемъ, че обичате нѣкого. Той прѣдставлява само една възможность, за да се прояви вашата вюбовь. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува въ свѣта, че можете да проявите любовьта си. Запримѣръ, ако въ единъ кинематографъ нѣма бѣлото платно, какъ ще може да се отпечатватъ картинитѣ? Тъй и вие, благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовьта си, а то ще ви разправя за тази любовь. Нзъ като любя нѣкого, не зная колко го обичамъ. Той
ще ми разправя, колко fo обичамъ. Кой е този човѣкъ? — Този отвжтрѣ, той ще ми разправя, колко го обичамъ. Той едноврѣменно е и отвънъ, и отвжтрѣ. Въ този случай, вие като обичате нѣкого, щебждете тихи и спокойни, ще ви бжде безразлично, дали той е при васъ, или ще замине въ Америка. Тия връзки се разтеглятъ. Кждѣто и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едноврѣменно е и вжтрѣ въ васъ. Нзъ ще ви приведа единъ примѣръ, за да видите разликата между физическата и духовната любовь. Когато нѣкоя майка обича дѣтето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: не може, мама, може да ти стане нѣщо. fl онази майка, която обича дѣтето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и цѣлиятъ день ще се радва ,че то отишло на екскурзия. Тя нѣма да мисли, че може да му стане нѣщо. Физическата любовь все прѣдполага, че ще станатъ нѣкои пакости, че ще сеслучатъ лоши работи и т. н. Идѣйствително се случватъ. Духовната любовь пъкъ носи хубавото и красивото. Щомъ обичаме нѣкого физически, може да му припишемъ най-лошитѣ качества; ако го обичаме духовно, ще му припишемъ най-добритѣ, най-хубавитѣ качества. Запримѣръ, физическата любовь прѣдполага: „може да му стане нѣщо“, ..може да излъже“ и т. н. Да, но ти само прѣдполагашъ, а това, което ти прѣдполагашъ, я стане, я не. Щомъ обичашъ физически, това, което прѣдполагашъ ще стане, но ако обичашъ духовно, лошо
23 то нѣма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любовь е правилната, защото нѣма причини, които могатъ да измѣнятъ тази любовь. Тя е отъ Божествено естество. И затова апостолъ Павелъ казва: „Любовьта не мисли зло, Любовьта никога не отпада“. И дѣйствително тъй е. Сега азъ ви моля да смѣните вашето платно, т. е. каквито образи имате въ този моментъ, турете ги на друго мѣсто, защото новото не може да дѣйствува върху тѣхъ. Извадете сега нови листове? Туй, което ви казвамъ, не трѣбва да го напечатвате на вашитѣ стари листове. На нови листове ще напечатвате тѣзи работи и послѣ ще ги провѣрявате. Ако запазите вашитѣ стари изображения и поставите новитѣ върху тѣхъ, ще стане цѣла каша. Нека седятъ вашитѣ образи отъ миналото, но ще обърнете единъ новъ листъ и върху него ще правите вашитѣ опити. Азъ мисля да направимъ единъ микроскопически опитъ. Ще го направятъ двама ученици. Той е слѣдниятъ: единиятъ ученикъ ще забие въ ряката на другия една игла, на дълбочина 1 см.; тъй ще я забие, че да му прѣдизвика болка, и слѣдътоващея извади. Другиятъ ще му каже: още, още забивай1 Този, комуто забиватъ иглата, ще гледа да забрави болката, да я прѣвъзмогне. Той трѣбва да се чувствува така, като че никаква игла не е забивана въ него; да не допуща никаква мисъль въ съзнанието си, че е станало нѣщо съ него, а да бжде вжтрѣшно тихъ и спокоенъ, като нѣкой факиръ, и слѣдъ врѣме да счита, че тов
24 е било една мйлка игра. При това, не трѣбва само да забрави този опитъ, но като си спомни за него, да му е приятно, че сж забили въ ржката му игла на дълбочина 1 см.. Това е единъ психологически опитъ. Разбира се, той ще стане по доброволенъ начинъ. Ще изберемъ двама отъ васъ, които искатъ да се подложатъ на този опитъ. Всички нѣма да правите опита. Ще бждете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме, какъ работи законътъ. Все ще протече малко кръвь, но опитътъ трѣбва да се провѣри. Тази кръвь ще съберемъ на едно много чисто платно, ще направимъ една много хубава кутийка и тамъ ще я туримъ. Послѣ ще отбѣлѣжимъ датата и деня на опита. Това ще бжде първиятъ ви опитъ въ великитѣ идеи. Тази кутийка ще се пази отъ класа като свещена. Нко опитътъ излѣзе сполучливъ, съ тази кръвь може да се направятъ и други опити, а ако опитътъ не излѣзе сполучливъ, тогава и кръвьта не ще е толкова цѣнна. Засега ще спра да говоря върху този прѣдметъ и другъ пжть ще продължаПрѣди да пристжпимъ по-дълбоко къмъ тѣзи знания, искамъ да изясня нѣкой въпроси, които се явяватъ въ живота ви. На теория вие знаете много работи, но необходимо ви е дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси. Запишете си слѣднитѣ три правила за приложение: 1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмѣсти
свободата на д р у г и т ѣ , продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и н е д о с т а т ъ ц и т ѣ на хората и продължавайте свещенния пжть на сърцето: Къмъ Бога на Любовьта, при най-голѣмитѣ несгоди! 2. Когато умътъ ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете извѣстни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трѣбва да бжде, за да се изяви Богъ на Вѣчностьта въ цѣлото разнообразие. Него намирайте въ всичко. И продължавайте великия пжть на ума: Къмъ Истината и прѣзъ най-голѣмото противорѣчие! 3. И когато волята ви се изроди въсвоеволие, че спира своятадѣятелность въ добро, удвоите тогава радиуса наволята си. Приемете волята като даръ отъ Бога и я посветете Нему! Тъй продължавайте м о щнияпжть на волята: За проява на Божията Благость и прѣзъ най-голѣмот о зло! „Самосвѣтлиятъ пжть на Мждростьта води къмъ Истината!“ — Тя постоянно ни весели! 1 ва лекция на младежкия окултенъ класъ, Държана отъ Учителя на 19/Х. 1924 година — София.
2 “РА ЛЕКЦИЯ. :::::::: :K::::::::::::::i:::n:::u::::::::::i:::i:::::::::::::::::»i::::ii:n:::u::::t:::::::::M:»:::::tii:Ht Природа и геометрия. „Само свѣтлиятъ пж тъ на Мждростьта води к ъ м ъ Истината“. — Гя постоянно ни весели. Размишление. Кое е най-важното въ яденето’ Кое е найважното въ храната? Защо трѣбва хората да ядатъ? (—За да добиятъ физическа сила). Ако е тъй, тогава машинитѣ добиватъ най-голѣма сила, като имъ се тури масло. Защо е силата на машината? (— Да работи). Тази работа нужна ли е на самата машина? (— Не). Всѣки човѣкъ, който придобива сила, безъ да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Слѣдователно, всѣка мисъль, всѣки актъ, всѣка ваша дума, всѣко чувство и всѣко дѣяние, въ което съзнанието ви не взима участие, е единъ механически процесъ. Машината може ли да стане по-голѣма? Може ли да стане по-силна? — Не. Тя е толкова силна и голѣма, колкото е голѣма сама по себе си. Слѣдователно, въ живота е силенъ само онзи, въ когото съзнанието присжтствува, когато проявява силата си. Да бжде човѣкъ уменъ и разуменъ, това е пакъ проявление на силата. Той трѣбва да проявява силата си. Силата на човѣка е потрѣбна само за разумното му проявление. Това е потрѣбно за вашето развитие, пенеже, ако вие не си турите максими и норми,
и които сж вѣрни и за сагата природа, нѣма да се мине дълго врѣме, вие ще изгубите смисъла на живота си и ще минете прѣзъ пжтя на всички страдания, по който минаватъ и обикновенитѣ хора. Вие, като ученици, ще бждете подложени на изпитания. Вко живѣете единъ обикновенъ животъ не може да избегнете закона на промѣнитѣ. Този животъ не се отличава по нищо отъ животинския. Вземете, запримѣръ, живота на едно магаре. Мислите ли, че това Maiape нѣма съзнание? — Има, пробужда се понѣкога и неговото съзнание. И ако вие погледнете въ очитѣ на това магаре, ще прочетете една голѣма тжга. Магарето е тжжно, но никой не може да влѣзе въ неговата скръбь. Магарето разбира това и казва: ,.Най-послѣ само съмъ въ живота, ще си нося товара; какво ще разправямъ на тия хора, които не ме разбиратъ?“ Сега вие трѣбва да си съставите за живата природа, за всички сжщества, които живѣятъ на земята, едно особено понятие, а не такова, каквото иматъ сегашнитѣ хора. Всички сжщества сж разумни и страдатъ, само че въ степеньта на тѣхното развитие има градация. Това сж все закъснѣли души, нѣкой отъ които сж въ застой. Запримѣръ, млѣкопитающитѣ сж изостанали души, закъснѣли въ своето развитие. Птицитѣ — сжщо. И всички животни, които сега сжществуватъ, това сж все закъснѣли души. Така сжщо има закъснѣли души и отъ човѣчеството. Тѣ сж закъснѣли души отъ бѣлата раса. Единъ закъснѣлъ човѣкъ отъ черната раса много мжчно може да мине въ
29 бѣлата раса. Много мжчно се минава отъ една раса въ друга раса. Въ природата има извѣстни междини или граници за такива души. Азъ искамъ всички вие да имате по-пълна прѣдстава за природата. Онѣзи отъ васъ, които сте естественици, знаете ли, кои сж ония елементи въ почвата, които даватъ по-голѣмъ растежъ на растенията? Споредъ съврѣменната наука, кои елементи стимулиратъ повече растението? (— Калий, натрий и азотъ). Яко тия елементи сж въ помалъкъ размѣръ, какво ще бжде растението? (— Послабо). Отъ какво произтича това, че у нѣкой почви тия елементи сж повече, а у други по-малко? (— Отъ произхода на почвитѣ). Какъ мислите, ако посадите на мѣстото на една гора една нива, почвата ще бжде ли по-плодородна? Отъ какво се образува чернозема? — Отъ клончетата и листата на тази жива материя. Слѣдователно, всички тия елементи сж взети отъ листата и сж придадени на почвата. Тѣ сж складирани въ почвата отъ самитѣ растения. Почвата може да се уподоби на единъ килеръ, на една изба, а всѣко клонче и всѣки листъ, поотдѣлно взети, приематъ извѣстна енергия отъ слънцето и я прѣдаватъ на почвата. Само излишното се складирва въ почвата. Растенията изобщо, се развиватъ понормално отъ хората. Тѣ не могатъ да затлъстѣватъ, като тѣхъ, и затова излишъкътъ си оставятъ въ земята, именно въ почвата. Оттукъ идвамъ до закона: ако вие не работите правилно, не ще схванете ония елементи, ко
30 ито сж потрѣбни за духовния ви животъ. И слѣдователно, за въ бждеще вашето растене, вашето развитие ще бжде ненормално. Да кажемъ, че нѣкой пжть вашата мисъль не работи. Защо? — Понеже нѣма тия елементи, които даватъ потикъ на ума ви. Какъ ще работите тогава? Да кажемъ, че искате да четете. Какъ ще четете, ако нѣмате свѣтлина? Искате да пишете. Какъ ще пишете, ако нѣмате книга, мастило? Искате да работите, но нѣмате пръсти. Какъ ще работите? Значи, има извѣстни елементи, които липсватъ. Трѣбва да знаете, че животътъ е тѣсно свързанъ, както съ силитѣ въ природата, така и съ вашитѣ органи. До извѣстна степень вие можете да приготвите половината отъ ония елементи, които сж необходими за вашето правилно развитие, а другата половина ще достави разумната природа. Когато казвамъ, че трѣбва да живѣемъ разумно, подразбирамъ спазването законитѣ на разумната природа. Тогава тѣ ще ни доставятъ материали, необходими за живота. Забѣлѣзали ли сте, нѣкой пжть, когато вашиятъ животъ е естественъ, какъ се събира у васъ фосфорна сила и лицето ви взима единъ приятенъ изразъ? Понѣкога, нѣкой отъ васъ натрупватъ въ себе си доста желѣзо, но въ отрицателна, въ низходяща степень, кинетическо желѣзо, сгурия, а не потенциално, което желѣзо не могатъ да употрѣбятъ въ живота си. Това желѣзо вече дава другъ изразъ на лицето ви. Ето защо, тази година най-първо ще се научите да филтрирате. Безъ филтриране, тъй както
31 сте сега, не биха ви пуснали въ школата на при родата. Пречистване трѣбва! Защото ония разумни сили, съ които трѣбва да дойдете въ контактъ. сж чисти; ако пъкъ вие сте нечисти, тѣ ще произведатъ въ вашитѣ мозъци силна реакция, и вслѣдствие на това ще се явятъ неразположения, разболявания, ще станете песимисти и т. н. Сжщото нѣщо се забѣлѣзва и въ свѣта: тамъ всички се разболѣватъ — и артисти, и художници. Тъй че, дали сте въ школата, или не, щомъ не вървите по естествения пжть на природата, и съ васъ ще се случи това. Видимата природа, това е Богъ, Който се изявява спрѣмо насъ. Той е снизходителенъ, но и много точенъ — не извинява и не прощава непоправенитѣ погрѣшки. Може да напълнишъ цѣла каца съ сълзи, но Той ще ти каже: „Трѣбва да поправишъ погрѣшката си!“ Сега нѣкой казватъ, че погрѣшката може да се измие съ сълзи. Не, тя само врѣменно се измива и пакъ си остава. Та първото нѣщо, което е необходимо за васъ, е филтрирането, прѣчистването, за да придобиете ония елементи, които сж нужни за създаването на единъ мощенъ характеръ, за явяването на единъ свѣтълъ умъ и за съграждането на едно благородно сърце. Нѣма другъ начинъ. Този е правилниятъ пжть за развиване. Състоянията на мнозина отъ васъ сж ненормалниНѣкой отъ васъ сте психически въ трѣскаво състояние, други иматъ слабъ стомахъ, трети — хрема, четвърти слаби нерви, не могатъ да изтърпяватъ. Какъвъ § съставътъ на нервитѣ? (—Главно фосфоръ, кой
32 то имъ придава тази чувствителность). По какво се отличава сивото отъ бѣлото вещество въ мозъка? (— Сивото съдържа клѣтки, а бѣлото е сборъ отъ нервни влакна). И тъй, най-първо трѣбва да създадете разположение на ума си. Но това, което вие наричате разположение, по нѣкой пжть е настроение. Разположението на ума се създава отъ правилната мисъль. Казвамъ: за да си създадете настроение или разположение, трѣбва ви работа. Значи, разположението се създава чрѣзъ работа. Работата е благородно нѣщо, тя улеснява създаването на разположения. Обикновено вжтрѣ въ човѣка има нѣщо, което се противи. То е наслѣдствено. Прѣди много години, когато човѣкътъ е минавалъ прѣзъ фазата на млѣкопитающитѣ, тѣ всички сж били плодоядни животни. Тогава природата е била много богата. Крушитѣ и другитѣ плодове падали на земята направо отъ дърветата, та животнитѣ станали много мързеливи, само седѣли и яли. Туй положение е прѣкаралъ и човѣкътъ. И сега, като човѣкъ, той си спомня това и казва: азъ мога тъй да живѣя, както едно врѣме живѣхъ. И оттамъ турцитѣ казватъ: „Ако е нѣщо на късметъ, да ми дойде на крака“. Това е схващане на миналото. Тогава е било така, но при сегашнитѣ условия човѣкъ трѣбва да работи разумно. Той трѣбва да побѣждава въ себе си ония криви навици, които е придобилъ въ миналото. Такива криви навици сжществуватъ у всинца ви. Тѣзи навици сж животински. Запримѣръ, нѣкой пжть кипвате, ис
33 кате да си отмъстите нѣкому и казвате: иде ми да го хвана и да го разкжсамъ. Това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и днесъ по навикъ се пробужда и у васъ. Сега, обаче, вие сте нито вълкъ, нито мечка, нито тигъръ, а сте човѣкъ. Слѣдователно, животинското е вложено въ вашия организъмъ и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. Вие имате въ себе си и мечката, и тигъра, но въ миниатюръ. Ако дадете мѣсто на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голѣма, много страшна, че да ви владѣе. Като я погледнете само, ще се сгушите и ще й се подчинявате. Нѣкой пжть казвате: не може безъ гнѣвъ. Не, това сж животински състояния. Това сж състояния на единъ неразуменъ животъ, въ който нѣма послѣдователность. Та ще правите разлика. У човѣка има едно животинско състояние, и щомъ дойде, той трѣбва да се стреми да използува неговата енергия. То не е врѣдно; напротивъ, тия набрали се енергии съставляватъ почвата, върху която човѣкъ живѣе. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства, сж всадени общественитѣ чувства. Тѣ растатъ върху тѣхъ. Върху общественитѣ чувства пъкъ сж посадени личнитѣ чувства, а върху личнитѣ чувства сж посаценн моралнитѣ чувства. Слѣдователно, тѣ си помагатъ едни на други. Нѣкой казва: какъ, азъ да имамъ въ себе си животинското? — Имашъ го, какъ неКакво лощо има въ това, ако едно хубаво
34 растение е посадено въ почвата? Човѣкъ може да се гнуси отъ почвата, но когато станатъ хубавитѣ плодове, той си откъсва отъ тѣхъ, отъ тази пофинна материя и е доволенъ, благодари. Затова, най-първо ще изучавате закона на растенията, това сж общественитѣ чувства. Законътъ на животнитѣ, това сж личнитѣ чувства, а самиятъ човѣкъ, това сж моралнитѣ чувства. Общо взето, общественитѣ чувства, това сж съзнателни растения, които изтеглятъ и прѣвръщатъ енергиитѣ на животинското царство. Защото има растения, които седятъ по-високо отъ животнитѣ, но тѣ сж въ другия свѣтъ. На земята животнитѣ седятъ по-горѣ отъ растенията, а въ духовния свѣтъ растенията седятъ по-високо отъ животнитѣ. И тогава, връзката, която сжществува въ този вжтрѣшенъ законъ е: човѣкъ всѣкога трѣбва да разчита на вложеното въ него, т. е. въ неговата природа. Като казвамъ „човѣшката природа“, включвамъ и Божественото, Богъ, Който е у него. Ще ви зацамъ единъ въпросъ: ако вие сте написали 10 книги по разни научни въпроси, по физика, по астрономия, по естественитѣ науки и др., и прочетете тия книги наново, тѣ ще ви направятъ ли по-умни, ще придобиете ли нѣщо ново? Или, да кажемъ, че единъ грънчарь направилъ хиляда стомни, между които се срѣщатъ десеть различни вида. Колкото и безпогрѣшно да ги прави, колкото и да си мязатъ, тѣ ще съдържатъ ли онова, което той е вложилъ въ всѣка една отъ тия стомни? — Не. Затова и хората на земята се взаи
35 мно допълнятъ. Ако вземемъ всички писатели въ свѣта, и тѣ се допълнятъ взаимно единъ другъ. Като четешъ единъ писатель, той внася въ тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса другояче, въ сравнение съ останалитѣ. Другъ писатель ще внесе въ тебе друга мисъль. Ето защо хората четатъ разнитѣ учени, да черпятъ сила и допълнятъ знанията си. Защото всѣки писатель или ученъ, който пише по нѣкой въпросъ, влага нѣщо ново, нѣщо особено. Затова, при тази голѣма свобода, вие ще изучавате живата природа по начини, които сж вложени въ васъ. Само така ще се създаде хармония. Нали ние говоримъ за хармония или за една атмосфера, която има въ себе си мекота? Въ живота се срѣщатъ различни положения. Напримѣръ, има нѣкой хора, които могатъ да свирятъ на нѣкой инструментъ, разбиратъ отъ музика много добрѣ, но не могатъ да пѣятъ вѣрно. Тѣ даже могатъ да поправятъ грѣшкитѣ на другитѣ, но сами съ гърлото си не могатъ да произвеждатъ вѣрни тонове. Тогава казваме: гърлото на този човѣкъ е така устроено, че неговата воля не може да го застави да вземе вѣрно тона съ ларинкса си. Има и обратни случаи: нѣкой хора пѣятъ много хубаво, но не могатъ да свирятъ. 1ослѣ, нѣкой може да пише хубаво, да се излага писмено отлично, но накарайте го да държи една устна рѣчь, той ще се спъне. Отъ какво произтича това? Казват ь, че нѣкой отъ центроветѣ въ ’озъка на тия хора ож по-силно развити, та чер
пятъ всичката енергия, а другитѣ центрове оставатъ по-слаби, вслѣдствие на което се явяватъ дефекти въ проявитѣ. Така е и въ музиката. За нея се изискватъ много развити центрове. Единъ музикантъ може да бжце само изпълнитель, а не може да бжде и музикаленъ творецъ, композиторъ. Но за да може да създаде нѣщо ново, въ него трѣбва да бждатъ вложени много качества. Той трѣбва да има въображение, а за да създаде това въображение, горната часть на челото му трѣбва да е развита. Ако главата на нѣкой човѣкъ е заострена, каквато е тази въ рисунката, въ такава глава не може да има никакво музикално творчество. Такова е челото на нѣкой китаецъ (1). Човѣкъ, за да има развито въображение, трѣбва да има разширение на ума, т. е. челото горѣ да е широко, добрѣ развито (/.). Колкото умътъ се
разширява повече, толкова и въображението става по-силно. Щомъ имате въображение, можете да си представлявате всичко. Не е лошо това. Въ въображението не може да има грѣхъ. Може да си мислишъ, че си царь, че владѣешъ всичко, че си ангелъ и се намирашъ горѣ въ висинитѣ. Нищо лошо нѣма въ това. То е едно пжтешествие. Когато човѣкъ нъма работа, нека се разхожда съ ума си, това не е прѣстжпление. Ами когато единъ платенъ актьоръ излЬзе на сцената, тури корона на главата си и си мисли, че е царь, питамъ: царь ли е въ сжщность? Ти поне безъ пари ще играешъ ролята на царь, при това ще играешъ за се бе си, а той? — Плащатъ му пари, но той не играе за себе си, а за другитѣ. За него е още по-срамно да си мисли, че е царь. Знрчи, въображението е потрѣбно за човѣка. Въ него той е свободенъ. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре. Извънъ тия граници то не може да пристжпи. Ти можешъ да мислишъ, че ще станешъ много ученъ, че си много силенъ, че си много красивъ, че си много богатъ и т. н. и най-послѣ да помисгишъ, че всичко това правишъ за благото на човѣчеството. Да кажемъ, че си бѣденъ човѣкъ, три дни не си ялъ нищо. Съ въображението си запсчвашъ да мислишъ, че имашъ хубава кжща, че си царь, че уреждашъ закони, пущашъ затворницитѣ, на бѣднитѣ раздавашъ хлѣбъ и т. н. Всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това сж илюзии, нали?
38 Щомъ тия илюзии сж за доброто и за напрѣдъка на твоята душа, единъ день тѣ ще се реализиратъ. И ако при такова състояние на духа, когато не си ялъ три дни, можешъ да мислишь така, твоята воля е доста силна, отъ тебъ може да излѣзе нѣщо. И хубаво е по нѣкой пжть да опитвате характера си така, да изпитвате вашата издържливостьЗапримѣръ, прѣдставете си, че виестебѣдна, обущата ви сж скжсани, роклята — сжщо и Д1 три дчи"не сте яли. Излизате вънъ на улицата и виждатеХедна хубаво облѣчена мома, роклята й нова, модерна, съ панделки, шапката и обущата й нови. Можете ли вт» тозъ моментъ да почув
J9 свувате нейната радость безъ да ви се стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характеръ. Туй качество е необходимо за всички ви. Защото, тамъ, дѣто сжществува зависть, напрѣдъкь не може да има.Съревнувачието е хубаво, а завистьта е спънка. За да напрѣдвате, необходимо ви е съревнувание. Какъ наричате въ геометрията фигуритѣ АСВД и ДСДЗ]? Тѣ прѣдставляватъ движение на физическия свѣтъ. Това сж двѣ физически сжщества, които иматъ само една допирна точка — Д. Тѣзи сжщества слизатъ и се качватъ по странитѣ на ромба. Могатъ ли тия сжщества да иматъ и други допирни точки? — Могатъ. Яко проължимъ нагорѣ линиитѣ СА и QA а СВ и CjB; надолу, тѣ ще иматъ три допирни точки. Тази фигура прѣдставлява едно положение на тесаранта. Тесарактътъ прѣдставлява единъ по-уголѣменъ или разширенъ кубъ. Не е необходимо всички да вървите по една и сжща посока. Да допуснемъ, че вие почвате да развивате извѣстна идея. Това показва, че сте въ центъра Д, дѣто се развивате и образувате единъ малъкъ кржгъ около себе си. Но ако тръгнете пакъ по пжтя на вашето развитие, т. е. по странитѣ на ромба, вие ще обиколите свѣга. Когато, ако седите само въ Д, ще разберете свѣта едностранчиво. Та всѣка идея, която живѣе въ човѣка, може да се развива само при извѣстни условия. Ако тази идея е въ движение, тя може да се равзива въ много отношения; ако, обаче, остане около своя кржгъ, тази идея може
40 да бжде само потенциална. Разбира се, въ тази работа азъ имамъ прѣдъ видъ сегашното ви развитие. Азъ не искамъ да се нагърбвате съ работа, която не е по силитѣ ви. Защото има извѣстни идеи, които не могатъ да се възприематъ отъ всички, понеже умоветѣ на всинца ви не сж еднакво подготвени. Ето защо всички идеи трѣбва да дойдатъ послѣдователно. Съ нѣкой отъ тия идеи, обаче, вие трѣбва, поне отчасти, да се запознаете и да ги приложите. Има нѣща, които сж необходими за васъ. Напримѣръ, чувството нащедрость. Човѣкъ трѣбва да бжде щедъръ и по сърце, и по умъ. Има хора, които по сърце сж щедри, а по умъ — скжперници; има хора пъкъ съ широкъ умъ, а съ тѣсно сърце. Елементитѣ, които ученитѣ сж турили въ геометрията, сж взети отъ живата природа. Сжщеврѣменно това С/Ж линии и фигури, които сжществуватъ и у човѣка. Въ това се състои живата геометрия. Линиитѣ въ лицето на човѣка се чъртаятъ геометрически. Тѣ сж данни за геометрията, и ние работимъ върху тѣхъ. И по тѣзи линии ние можемъ да знаемъ, на каква степень на развитие се намира даденъ човѣкъ. Какви сж линиитѣ,които образуватъ неговото лице? Кривитѣ линии едноцентрови ли сж, или двуцентрови? Има линии по лицето на човѣка, които сж двуфокусни. Такъвъ човѣкъ разглежда нѣщата отъ двѣ. гледища. Той нѣма единъ центъръ. Веднъжъ разглежда нѣщата по единъ начинъ, а другъ пжть — по другъ начинъ. Такова е състоянието на не
41 говия умъ. Казва: азъ мислихъ по-‘рано така, но сега мисля иначеТози човѣкъ се промѣня всѣки день, той отива отъ единия полюсъ къмъ другия — никога не можешъ да го намѣришъ на едно мѣсто. Той се намира като на една прѣходна почва. Въ схващанията на човѣка трѣбва да има широта. Вие трѣбва да се научите да се изслушвате, безъ да се критикувате. Най-първо се научете да констатирате, дали мисъльта ви е права, или не, безъ да й придавате нѣкакъвъ личенъ характеръ. Какво значи да се придаде личенъ характеръ на една мисъль? — Когато приемемъ, че този, който говори, има нѣкаква тенденция, насочена къмъ насъ, ние придаваме на мисъльта личенъ характеръ. Съ това ние си врѣдимъ, затова трѣбва само да констатираме, дали мисъльта е права, или не—нищо повече! Така сжщо трѣбва да констатираме, кои страни на мисъльта сж прави, и кои не сж правиЗа Се?е си можемъ сжщо тъй да констатираме, rMaB„H_ Ое ОТНОшение сме прави, а въ друго не
Да допуснемь сега друго положение въ ромба, а именно, че странитѣ му почватъ да се отклоняватъотъ правия П/Жть|(чъртежаст41). Какво заключение ще направите тогава? Прѣдставете си, че А е живо сжщество, което има свой опрѣдѣленъ пжть АС. Обаче това сжщество при всѣко движение все прави извѣстно отклонение отъ пжтя си АС и се намира въ положението Ah, Ahv Ah2, Ahs и т. н. Какво ще произлѣзе оть това? — Едната страна на ромба ще се увеличи. И ние казваме тогава: имало е нѣкакви външни причини, които сж дѣйствували на това сжщество да си измѣни пжтя. Такива линии на отклонение ще забЬлѣжите и въ човѣшкото лице. Послѣ, човѣшкитѣ очи не сж симетрични. Ако погледнете повнимателно, ще забѣлѣжите, че едното око е поголѣмо, а другото по-малко. Всѣко измѣнение на вашето лице има и свои О причини. Запримѣръ, ако чувството на милосърдие се увеличи въ васъ и стане потикъ въ вашитѣ дѣйствия, върховетѣ на тѣзи два ромба ще се Л съединятъ и ще образуватъ една правилна крива линия О. Този чъртежъ прѣдставлява човѣшкото лице. Двата ромба, това сж дѣсната (Д) и лѣвата (Л) страна на лицето
43 Ьъ този случай горната часть на лицето (О) израства. Сжщо става и когато се развива въображението у човѣка. Щомъ пъкъ развивате вашата чувствителность, носътъ ви долу ще се развие, ще стане широкъ. Щомъ ставате много сдържанъ, носътъ ви ще се сплеснеКогато чувствата сж добрѣ развити, дихателната система взима по-голѣмо участие, и носътъ се развива. Когато чувствата не сж развити, дихателната система работи по-слабо, и вслѣдствие на това носътъ се сплесква. И у всички слабогрждни хора дупкитѣ на носа сж сплескани. На нѣкои хора носътъ прѣдставлява права линия — англичанитѣ го наричатъ чипъ носъ. На други носътъ е гърбавъ (а), на трети завитъ надолу (б), а на нѣкои вдигнатъ нагорѣ (с). Това не е нищо друго, освѣнъ отклонение на енергията въ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, когато у човѣка се е появило чрѣзмѣрно желание
44 вдигналъ нагорѣ. Това е навикъ, придобиТъ отъ животнитѣ. Най-напрѣдъ човѣкътъ, като животно, е ходилъ да подушва всичко. И тази енергия, като се е събирала много на носа, издигнала го е нагорѣ. Това е станало у любопитнитѣ хора. Такъвъ човѣкъ, като имашъ да му казвашъ нѣщо, ще ходи около тебе день, два, три, ще те пита, ще те разпитва, докато най-послѣ го задоволишъ. Кажешъ ли му го, той си мисли, че е научилъ много. Има и друга крайность: срѣщатъ се хора крайно скрити — у тѣхъ носътъ е завитъ. У песимиститѣ носътъ е завитъ надолу. Ще знаете слѣдното: всички енергии, които се проявяватъ като качества у човѣка, указватъ извѣстно влияние върху нѣкой органи на лицето. Тѣзи енергии все ще оставятъ свой отпечатъкъ. Ако тази енергия е хармонична, на лицето ще се появи хармонична чърта; ако е нехармонична, на лицето ще се появи нехармонична линия. Вие не можете да избегнете това. Веднъжъ тази енергия е сложила своя отпечатъкъ на лицето ви, тази промѣна ще се отрази и върху мозъка ви. Тази линия ще прѣдизвика извѣстни сили, или ще привлѣче извѣстни елементи, които нѣкой пжть сж полезни за вашето развитие, а нѣкой пжть сж крайно дисхармонични и тогава ще внесатъ отрова въ живота ви. Та всичкитѣ линии — и разумни и неразумни — вървятъ по извѣстни геометрически форми. Всички хармонични сили на доброто се движатъ по правилни линии, които показва геометрията.
45 Линиитѣ на злото пъкъ спадатъ къмъ дисхармоничнитѣ линии въ геометрията. Затова, вие ще се стремите най-първо къмъ хармонични мисли, чувства и дѣйствия. Ще се спрешъ въ себе си и ще си кажешъ: моята мисъль трѣбва да бжде права! Какво значи това? — Правата линия е наймалката единица мѣрка, съ която може да мѣрите всичко. Тогава ще си кажешъ: Мисъльта ми трѣбва да бжде права! Чувствата ми трѣбва да б ж д а т ъ прави! Дѣйствията ми трѣбва да бждатъ прави! Това трѣбва да си казвате винаги. Азъ трѣбва да бжда правъ, и всичкитѣ ми прояви трѣбва да бждатъ прави! Отрицателнитѣ нѣща у насъ трѣбва да стоятъ като нѣща чужди, наслѣдствени, атавистически. Има много неджзи на миналото, които се прѣповтарятъ периодически. Тѣ не се придобиватъ сега. Вие се намирате сега на земята при завършване на своята еволюция, и трѣбва да изправите всички форми, въ които сте сгрѣшили. Сега ви предстои една важна задача за създаване на характеръ и за правилно мислене. Не считайте, че можете да мислите, каквото искате. Не, човѣкъ не трѣбва да мисли, каквото иска. Той трѣбва да мисли, каквото не иска. При сегашното ви развитие това е правилото: да мислишъ, каквото не искашъ! Казващъ: не искамъ да уча, не ми е приятно. Не, ти трѣбва да научишъ урока си! Тогава именно Ще постжпишъ съгласно новото правило: — ще учищь безъ да искашъ. Другъ пжть не искашъ да
4b направишъ добро, а при това трѣбва да го направишъ. Ще го направишъ безъ да искашъ. Слѣдователно, ако правимъ това, което не искаме, ние сме на правата посока. Дѣ сеци противорѣчието на тази мисъль, да правишъ това, което не искашъ? То значи, че у тебе има едно същество, което не иска нѣщо, а има и друго, по-голѣмо, по виеше, което иска да му го наложи. Тогава, това, което нисшето сжщество иска, висшето ще му го откаже, а това, което нисшето не иска, висшето ще му го наложи по всички правила на приятелското изкуство. За въ бждеще ще имате новъ поздравъ: Дзъ ще ви кажа: „Любовьта ражда доброто". Вие ще отговорите: — Доброто носи за насъ ж и вот ъ , свѣтлинаи свобода. Когато употрѣбявате тази формула общо, ще казвате „за насъ“, а когато я употрѣбявате за себе си, ще казвате: „Доброто носи за менъ животъ, свѣтлина и свобода". Ние подразбираме Божественото добро, Божественото благо. 2 ра лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ Учителя, на 26. X. 1924 година. :гпшЦ1Шт
3 ТА ЛЕКЦИЯ. и;:::!::;;: а.:::::и::а:::::::::» :::!::::ш ::::::::u;:.U”::;:::::::::::i::::.’ Възпитателната сила на страданията. „Любовьта ражда доброто." — Доброто носи за н а с ъ животъ, свѣтлина и свобода. Прочетоха се работитѣ върху темата: „Отношението между психологията, логиката и етиката“. За слѣдния пжть ще пишете върху тема № 2: „Първата отличителна чърта на мисъльта.“ Върху тази тема, по която писахте, ще ви задамъ нѣколко въпроси: Граматиката ли се е образувала по-рано или рѣчьта? Логиката ли се е образувала по-рано или първото сжждение? Чоралътъ ли се роди по-рано или отношенията на човѣшката душа? Значи, граматиката, сама по себе си, не е съществувала прѣди човѣшкия духъ, който е създалъ рѣчьта. Човѣшкиятъ духъ е създалъ граматиката. Всѣка рѣчь трѣбва да се изкаже по единъ или по другъ начинъ; думитѣ трѣбва да се нареждатъ по единъ специаленъ начинъ. Между всички прѣдмети въ свѣта трѣбва да има извѣстно отношение, или извѣстно съпоставянеДвѣ гра
4b матики има въ свѣта: едната е граматика, въ която рѣчьта свободно се изразява, съ каквито думи иска, наредени съвсѣмъ свободно, по духъ. Другата граматика е на буквата. Тамъ думитѣ вървятъ въ строгъ редъ, една слѣдъ друга, какго войницитѣ вървятъ послѣдователно и по опрѣдѣленъ редъ. Но този редъ не е еднакъвъ въ всичкитѣ народи. Въ българския езикъ обикновено глаголътъ се поставя въ началото, а има езици, въ които глаголътъ се туря на края. Въ нѣмски езикъ, напримѣръ, слѣдъ като изкажешъ едно дълго прѣдложение, накрая ще туришъ глагола. Питамъ'защо, споредъ българската граматика и рѣчь, глаголътъ се туря отпрѣдъ, а споредъ нѣмската — накрая? Разбира се, и тамъ има изключения. Ще кажете: това е свойствено на езика. Какъ мислите, защо на единъ езикъ е свойствено да туря глагола въ началото, а на другъ езикъ е свойствено да туря глагола накрая? (—Защото еднитѣ първо мислятъ и послѣ дѣйствуватъ, а другитѣ първо дѣйствуватъ и послѣ мислятъ). — Значи, българитѣ първо дѣйствуватъ и послѣ мислятъ, а германцитѣ първо мислятъ и послѣ дѣйствуватъ. Всички съгласни ли сте съ това? (—Фактически германцитѣ повече дѣйствуватъ, отколкото българитѣ.) Но германцитѣ сж билз философски народъ. Тѣ послѣ, по примѣра на англичанитѣ, взели ново направление и се отказали отъ философията. И, може-би, за въ бжцеще, граматиката имъ пакъ ще се измѣни. Забѣлѣжете друго: въ английската граматика
49 има навикъ, стремежъ думитѣ да се съкратяватъ, когато германцитѣ разширяватъ думитѣ. Питамъ: звщо между англичанитѣ и германцитѣ, които сж отъ една и сжща раса, сжществува това различие? Това сж въпроси, които можемъ да си зададемъ, безъ, обаче, да ги рѣшимъ сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо въ човѣшката рѣчь? Има ли нѣкой отъ васъ, който е челъ нѣщо по това? (—Споредъ науката найпърво се явили съюзитѣ, или подражателнитѣ звуци). Тъй, съврѣменнитѣ научни изслѣдвания показватъ, че когато човѣкъ почне да заболѣва, найпърво той изгубва сжществителнитѣ имена. Туй показва, че тѣ сж отъ по-новъ произходъ. Слѣдъ туй той изгубва прилагателнитѣ, послѣ глаголитѣ, а въ рѣчьта му оставатъ само съюзитѣ. И когато човѣкъ почне да оздравява, думитѣ се възвръщатъ пакъ по сжщия начинъ, по сжщия редъ. Когато човѣкъ не може да употрѣби сжществителнитѣ, той употрѣбява глаголитѣ; напр., вмѣсто да каже „сѣкира“, той казва: това, което сѣче и гн. И дѣйствително, първата рѣчь на човѣка е била едносложна, отпослѣ е станала двусложна. (— Кой е първиятъ слогъ, който е билъ произнесенъ?) — Той е като първата дума, съдържалъ е въ себе си всичкия смисълъ на живота. Вие сте изучавали въ геометрията трижгълницитѣ, нали? Всички трижгълници, които сжществуваутъ въ геометрията и които има още ненаписани, вие знаете, че носятъ въ себе си една първична идея, точно опрѣдѣлена. С)жщо и всички
криви линии, които сжществуватъ въ свѣта, отъ какъвто характеръ и да сж, иматъ смисълъ въ висшата жива геометрия, въ която всичко е осмислено. Тамъ, по отклонението на жглитѣ, на каквито и да е линии, вь даденъ случай може да се сжди за характера на разумното дѣйствие. Да кажемъ, че едно сжщество прави отклонение на 1°, друго — на 2°, трето — на 3°. Какво заключение ще направимъ за движението на туй сжщество? Или, ако хвърлите въ пространството едно тѣло съ голѣма бързина, какво ше стане съ него, ако срещне нѣкакво съпротивление въ срѣдата, въ която се движи? Прѣди всичко, числото на градуситѣ ще покажатъ силата, съ която се движи тѣлото. Колкото повече сж градуситѣ, толкова силата е по-голѣма и бързината е по-голѣма. Отклонението пъкъ ше зависи отъ срѣдата, въ която се движи тѣлото. Щомъ отслабне силата, по сжщия начинъ и отклонението ще изчезне. Но и силата, съ която се хвърля този прѣдметъ въ пространството, и тя трѣбва да има извѣстна идея. Вко ние хвърлимъ едно тѣло въ пространството, и то не срещне никакво съпротивление, какъвъ ще бжде пжтьтъ му? (—Въ физиката законътъ на енергията казва, въ какъвъ случай тѣлото се движи праволинейно и равномѣрно). — Да, съврѣменнитѣ физици сж прави, но така е само въ Божествения свѣтъ. Само тамъ всичко е въ хармония — нѣма никакво противодѣйствие. Сега, вие сте млади, нали? Можете ли да пишете върху темата„Една отъ основнитѣ чъпти
51 на младия“. По какво се отличава младия човѣкъ? (— Младиятъ има голѣмъ ентусиазъмъ и вѣра за осжщестяване идеитѣ и свѣтлитѣ нѣща въ живота, а стариятъ човѣкъ си казва: тѣзи работи сж неосъществими въ този животъ). Другъ въпросъ: Кое прави човѣкътъ младъ? (— Стремежътъ). Не е стремежътъ. Сремежътъ на младия е както стремежа на една граната. Въ тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии, които го правятъ младъ; а понеже у стария тия енергии сж изразходвани, той е старъ. Но и младиятъ може да остарѣе за 24 часа: ако хипнотизираме единъ младъ, т. е. ако му внушимъ, че е старъ, той може да остарѣе; и ако туримъ стария човѣкъ въ единъ дълбокъ хипнотически сънь въ пета степень и му внушимъ, че е младъ, и той може да се подмлади. Въ новата психология трѣбва да се пазите отъ слѣдното: ако не разбирате законитѣ на природата, то дълбокитѣ прѣживявания, дълбокитѣ морални сътресения, изживѣни неправилно, могатъ да ви застарятъ прѣждеврѣменно и да ви лишатъ отъ енергията на вашата младосто. Когато пъкъ стариятъ прѣживѣе една радость правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младиятъ, и стариятъ мислятъ, но има разлика въ тѣхното мислене. Ето дѣ седи разликата. Да кажемъ, че прѣдъ менъ има една ябълка, добрѣ развито 10-годишно дърво, съ своитѣ плодове, а въ р,жката си държа една ябъловд сѣмда. Питамъ: сѣмката ли е по-голѣма, или
52 ябълковото дърво? — Сѣмката. Въ тази сѣмка има скритъ смисълъ, идея имз въ нея. Младиятъ човѣкъ, въ това отношение, е една сѣмка, която трѣбва да се развие. Той още не е проявенъ въ своя животъ. Мисъльта у стария човѣкъ се е проявила и реализирала въ живота; неговитѣ енергии сж изразходвани, станали сж кинетически. Ако той дѣйствително е изразходвалъ своитѣ енергии и затова е остарѣлъ, питамъ тогава: споредъ закона на прѣраждането, той, слѣдъ като мине въ другия свѣтъ и послѣ отново се роди, като младъ, отдѣ ще вземе енергии? Не, старостьта е нѣщо посторонно за човѣшката душа, то е нѣщо външно. И наистина, всички стари чувствуватъ, че сж млади, а само тѣлото имъ е остарѣло отвънъ. На душата не е свойствено да остарѣва; това сж вторични състояния. Тѣ сж наложени на хората чрѣзъ внушение. Съ хиляди години хората си внушавали, че сж стари, и остарѣватъ; че и другитѣ хора около тѣхъ ще остарѣятъ, и остарѣватъ. Затова, човѣкъ като мине 45, оО, 60 години идатъ при него мислитѣ на хилядитѣ поколѣния и мука'ватъ:ти си вече старъ. И той казва: хайде да бжде, както вие казвате. За да не остарѣешъ, ти трѣбва да бждешъ гений, да се боришъ съ тѣзи мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направилъ единъ турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дѣге да го кръсти по православенъ начинъ, понеже въ това врѣме попове нѣмало, всички били забягнали. Той взелъ дѣтето, потопилъ го bi, водата и казалъ: »Тъй да бжде, както ващият!
попъ кръщава!“ Извадилъ дѣтето отъ водата и пакъ го потопилъ, като повторилъ сжщото. Направилъ това три пжти и така кръстилъ дѣтето. Законътъ на внушението има тази мощна сила, че много пороци въ свѣта, както и много добродѣтели, се подържатъ отъ него. Тѣхниятъ потикъ иде отъ внушението. Нѣкой пжть човѣкъ казва: азъ ще извърша едно прѣст/жпление. И той чувствува, като че нѣщо подобно е заложено въ него. Но това не е негова мисъль, това е внушение отъ нѣкой нисши сили. И обратното се случва: нѣкой пжть човѣкъ иска да направи дгбро нѣкому. Това е пакъ внушение на нѣкой добри хора, или на добри сжщества — висши сили. Въ какво седи възпитанието? — Винаги да се внушава доброто, винаги да се подържатъ внушенията на добритѣ сили и да се пази връзката съ тѣхъ. Вие, като ученици на тази школа, има да се борите съ нѣкой наслѣдствени мисли, които трѣбва да прѣодолѣете. Разбира се, мжчно е човѣкъ да се бори съ тЬхъ, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне. По това има много научни данни. Въ геометрията запримѣръ, има опрѣдѣлени чърти, съ които може Да се прѣдстави извѣстенъ порокъ. Но ако покажа нѣкоя линия на даденъ порокъ, при сегашното ви състояние, вие ще мислите само за него и порокътъ ще се залѣпи при васъ като кърлежъ. Запримѣръ, случвало ви се е, като говорите на нѣкой човѣкъ нѣщо, той направи една гримаса съ устата си, извади горната си устна
ь4 малко навьнъ, а долната постави малко навжтръ, при което се образува една крива линия. Но голѣма опасность прѣдставлява за васъ това, да сждите за човѣшкия характеръ по тия положителни (въ низходяща степень) данни Вие нѣмате право да се произнасяте за нѣкой човѣкъ. Можете да сждите за характера на човѣка само геометрически и математически. Човѣкъ има на лицето си данни,които сж постоянни, и за тѣхъ той може да се произнася. Лзъ мога да опрѣдѣля характера на човѣка отъ голѣмината на неговото око, на неговия носъ, отъ дебелината, голѣмината и дължината на неговата уста, отъ дължината на неговитѣ уши, отъ широчината и височината на неговото чело, отъ голѣмината и формата на неговата брада и т. н. Това сж основнитѣ чърти въ всѣки човѣкъ. Сега, ако разглеждаме едно голѣмо ухо, ще забѣлѣжимъ, че то има и добри, и лсши страни. Наблюдавано е, че хора съ голѣми уши сж щедри, а хора съ малки уши сж стиснати; сжщеврѣменно хора съ голѣми уши обичатъ широкия животъ. Това е съвпадение на една добра и една лоша чърта. Тѣ сж вѣроятности, математически вариации, но чрѣзъ редъ наблюдения може да се установи единъ положителенъ законъ. Има извѣстно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трѣбва дт бжде толкова голѣмо, колкото е големината на носа; правилно е и вѣждитѣ да бждатъ почти толкова голѣми, колкото е дължината на носа. Послѣ, челото трѣбва да прѣдставлява у3 отъ голѣмината на цѣлото лице; носътъ
55 бжщо Va' отъ лицето, брадата сжщо J/. Това е въ правилното лице. Тази правилность не зависи стъ стремежитѣ ви, но зависи отъ онази разумна връзка между вашитѣ чувства и мисли. Сега, ние говоримъ за правата мисъль. Може ли нѣкой отъ васъ да ми каже, съ какво се отличава правата мисъль? Правата мисъль има ли нѣкои отличителни чърти, съ които се характеризира въ дадения случай, като права или не? И най-послѣ, можете ли да изкажете една права мисъль съ каква и да е дума? Първичниятъ езикъ на човѣчеството е билъ образенъ: щомъ произнесешъ нѣкоя дума, въ тебе изпжква единъ образъ. Вземете, натримѣръ, думата „рѣка“. Щомъ япроизнесете, тя извиква въ ума ви единъ живъ образъ. Източнитѣ езици сж били образни, въ тѣхъ идеята е изпжквала ясно. Вземете, напримѣръ, съврѣменнитѣ езици. Има много думи въ тѣхъ, които не произвеждатъ почти никакъвъ образъ. Нко, обаче кажете: ,,гладенъ съмъ, жаденъ съмъ, боленъ съмъ“, тѣзи изрази винаги произвеждатъ образи въ насъ. Силни думи сж тѣ. И тогава, колкото думи намѣрите въ единъ езикъ, които да произвеждатъ образи, тѣ сж силнитѣ думи. Другитѣ думи с,ж вторични. За да разберемъ тѣхния вжтрЬшенъ смисълъ, ние ги тълкуваме. Ьдинъ день и тѣ ще добиягъ образи. Има шансъ и за тѣхъ. Една дума, която нѣма образъ, е напримѣръ думата ,,шансъ“. Какво означава тази дума. Има възможности да бжда назначени,“ това значи шансъ. Тия думи, които иматъ образи, ся»
§6 разумни. Думитѣ „пѣя“, .,плача1' сж образни. Ние трѣбва да се стремимъ да изработимъ единъ образенъ езикъ. Всѣка дума да има живъ образъ, защото, когато всЬка дума има или придобива образъ, тогава езикътъ става понятенъ и разбранъ за насъ. Има единъ животински или прѣдМетенъ езикъ, той е магериаленъ ез ;къ, само на задоволяване. Такъвъ е езикътъ на вълка. Нему трѣбва само овцата, за да я изяде. Послѣ, има единъ идеенъ езикъ на хората, на човѣцитѣ. Той е образниятъ езикъ, който е отривистъ. Въ него вече проличава идея. Той обхваща живота, свѣтлината и свободата иа човѣка Има и единъ трети езикъ, разуменъ, съзнателечъ, езикъ на ангелитѣ, който сжщо тъй е образенъ. Той включва Любовьта, Мждростьта и Истината. Често ние говоримъ за добрия животъ. Казваме „добьръ животъ“, но въ какво? Понятието ,,добро“ за васъ не е опрѣдѣлено. Какво нѣщо е добъръ човѣкъ? Въобще българинътъ подъ добъръ човѣкъ подразбира човѣкъ, който може въ даденъ случай да ти помогне, да те нахрани и да ти услужи. Подъ лошъ човѣкъ се подразбира този, който въ даденъ случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва. И тъй, въ какво седи правата мисъль? Срещна те и казвамъ: искамъ да ми кажешъ една права мисъль, азъ се нуждая отъ нея. Ето какъ ще кажете една права мисъль. Допуснете, че нѣкой минава покрай васъ и ви казва: слушай, приятелю, искамъ да ми дадешъ единъ съвѣтъ. Взелъ съмъ
b? ,ази тояга и иисля да набия сѣ нея единѣ човѣкъ, но ще направя това, което ти ми кажешъ. Да го бия, или да не го бия? Нко ти му кажешъ да го набие, понеже неговата честь е накърнена, та за другъ пжть да не си позволява да говори по неговъ адресъ, ти си казалъ една мисъль, която не е права. Защото нѣкоя вечерь той пъкъ ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи, ти давашъ единъ съвѣтъ, който води къмъ лошипослѣдствия. Не, кажи му: защо трѣбва да го биешъ! Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имашъ сега по-важна работа. Съ това ти му казвашъ една права, една трѣзва ми съль. Ще ви задамъ другь въпросъ: трѣбва ли да причиняваме на хората страдания, или не? (— Вие казахте: нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората. Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всѣки). Сега, забѣлѣжете, има извѣстна зона на земята, която почти обхваща цѣлата бѣла раса, дѣто страданието е прѣувеличено по причина на силно развитата имъ нервна система. Да страда човѣкъ, това е голѣма привилегия. Природата гледа много благосклонно къмъ всички сжщества, които страдатъ. не е благосклонна къмъ онѣзи, които не страдатъ. Рацоститѣ сж само послѣдствия на страданията. Тѣ сж плодъ на страданията. Човѣкъ, които не е страдалъ, не може да има този плодъ радостьта. Ние говоримъ, обаче, за разумнитѣ страдания, защото има и неразумни страдания. Ра
зумнитѣ страдания въ природата сж една привилегия. Ще знаете, туй е единъ законъ. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава невидимия свѣтъ. /Ако вие отидете въ една кръчма да се напиете и нѣкждѣ си пукнете главата, а слѣдъ това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдашъ вжтрѣшно, морално, за нѣкаква идея, и въ резултатъ на това изгубишъ всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за тебъ. И споредъ закона, това страдание ще ти донесе радость. Вие трѣбва да провѣрявате този законъ. Когато вие страдате по този начинъ, считайте, че това е една привилегия, дадена ви отъ природата. Природата или Богъ винаги изявява своята благосклонность къмъ васъ чрѣзъ страданието. И първиятъ актъ на Бога, първото проявление на Бога — ограничението — Му създава вжтрѣшни страдания. Той усѣща въ себе си такова страдание, за което вие нѣмате понятие. Но Той знае, че плодътъ на това страдание ще бжде за благото на човѣчеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита въ своята прѣм/Ждрость, че туй Му е потрѣбно. Слѣдователно, разумното страдание лежи въ основата на живота. Има нѣкой отъ васъ, за които, като влѣзоха въ школата, започнаха разумнитѣ страдания. Тѣ казватъ: значи, тази работа не е за насъ. /Ами тогава коя работа е за васъ? По-лека работа за човѣка отъ страданието нѣма. За страданието не се изискватъ никакви разноски:
нѣма да му наемешъ отдѣлна стая, то ще живѣе съ тебе заедно. То казва: азъ съмъ отъ благороднитѣ, ще живѣя въ дома ти и нищо нѣма да харчишъ заради мене, азъ съмъ много скроменъПри това, туй вжтрѣшно морално страдание придава дълбочина на човѣшката душа и широчина на ума. Защото, човѣкъ, когато страда, мисли. Туй страдание не парализирва човѣка, но му дава потикъ да мисли. (Трѣбва ли да причиняваме страдания на другитѣ?) — Не имъ причинявайте, но не ги лишавайте отъ тѣхнитѣ страдания. Защото. ако ги лишите отъ страданията имъ, тогава именно ще имъ причините страдания. Защо? Щомъ прѣмахнете онова страдание, което природата имъ е дала, вие ги лишавате отъ тѣхнитѣ необходими естествени страдания, а имъ причинявате други, изкуствени страдания. Не разбирамъ да бждешъ хладнокръвенъ къмъ чуждото страдание, но да не го чоплишъ. Лко имашъ такова едно страдание, и азъ дойда у дома ти, нѣма да правя никакъвъ въпросъ за твоето страдание, то е нѣщо свещено, но нѣма и да го бутамъ, за друго ще се разговаряме. Въ духовнитѣ страдания винаги има една връзка, една непрѣривность, а въ физическитѣ страдания тази връзка не съществува. Запримѣръ, вие боледувате и си казвате: само да оздравѣя, ще бъда благодаренъ на Бога. Но като мине болестьта, вие забравяте Бога. Значи, въ страданията ви нѣма духовна връзка. Вземете, напримѣръ, живота на пияницитѣ. Колко бой сж яли, колко тегло е прѣнесла тЬхната глава за това пи
BO янство, но всичко забравятъ и накъ ииятъ! И дълго врѣме още трѣбва да ги биять, за да извадятъ една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние. Страданието е нѣщо разумно, то спада къмъ Божествения свѣтъ. Сега ще ви задамъ другъ въпросъ: трѣбва ли да злоупотрѣбяваме съ довѣрието на единъ нашъ приятель? R слѣдъ като злоупотрѣбите, ка-къвъ е цѣрьтъ, съ който може да се възстанови довѣрието? (— Явно е, че не трѣбва). Не само, че не трѣбва, но довѣрието трѣбва да считате като нѣщо свещено. Нзъ говоря за онова довѣрие, когато нѣкой приятель си отвори душата къмъ васъ и счита, че въ всички случаи ти ще постжпишъ съ него тъй, както би постжпилъ съ себе си. Значи, не само, че не трѣбва да злоупотрѣбявате, но неговото довѣрие спрѣмо васъ трѣбва да считате като нѣщо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трѣбва да си запишете. У всѣки човѣкъ има една физическа личность и друга духовна. У всѣки едного отъ васъ има единъ Божественъ човѣкъ, който всѣкога говори Истината. У него всѣкога има стремежъ къмъ Истината. Ще каже нѣкой: у менъ нѣма нищо Божествено. Да, но ти страдашъ, а туй, което страда въ тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. Отъ външния свѣтъ вие нѣма защо да се тревожите. Всички трѣбва да подкрѣпяте Божественото, което се развива у васъ. Сега, какъвъ е цѣрьтъ, за да се възстанови това довѣрие отново? Да кажемъ, че единъ вашъ
приятель ви се е довѣрилъ напълно, но вие сте злоупотребили съ неговото довѣрие. Сега, за да възстановите изгубеното довѣрие, вие ще му се довѣрите напълно, ще му дадете той да разполага съ васъ тъй, както ci себе си. Ето ви цѣрьтъ. По-рано той ви е цалъ пълно довѣрие, безъ да иска вашето; сега по обратния пжть, за да възстановите туй довѣрие, което сте нарушили, вие ще му дадете довѣрие, той да разполага съ васъ. Само да не попаднете въ положението на онзи германски професоръ, който правилъ психологически наблюдения и опити за изваждане двойницитѣ на хората отъ тѣлата имъ. Той често правилъ такива опити съ единъ свой ученикъ. Единъ день прсфесорътъ рѣшилъ да направи слѣдния опитъ: да извади своя двойникъ и да го тури въ тѣлото на ученика си, а двойникътъ на ученика да влѣзе въ неговото тѣло, но като направилъ този опитъ, ученикътъ се забъркалъ въ тѣлото на професора и не могълъ да излѣзе навънъ. Но и професорътъ, въ това младо тѣло, не могълъ да помогне на своя ученикъ. Разбира се, слѣдъ дълги усилия, той сполучилъ да се оттегли, но трѣбвало да мине прѣзъ голѣми страдания. Сега правя сравнение съ стария и новия моралъ: това сж студента въ тѣлото на професора, и професорътъ въ тѣлото на студента. Това е единъ отъ опаснитѣ опити. Тамъ се забатачватъ хората. Стариятъ професоръ да влѣзе въ тѣлото на младия студентъ, иди-дойди; но младиятъ студентъ да влѣзе въ старото тѣло на професора, това е тежко. Въ природата има извѣсдни
62 стари идеи и когато човѣкъ дойде до извѣстна възрасгь, тѣ се явяватъ, изпжкватъ въ съзнанието му и лицето му става вече старо. Забѣлѣжете у евреитѣ, като дойдатъ до извѣстна възрасть, всички заприличватъ на расата си: по своя типиченъ носъ, по очитѣ си и др. Може ли нѣкой отъ васъ да даде опрѣдѣление на думата довѣрие“? Кога имате довѣрие? Прѣдставете си, че ви гонятъ, а вие сте на брѣга на една рѣка и трѣбва да я прѣплавате. Въ рѣката има една лодка съ лодкарь. Сега вие ще се спрете ли да видите, кой е този човѣкъ, че послѣ да му се довѣрите? Не, вие веднага влизате въ лодката и си казвате: каквото Господъ даде. Въ неговата лодка вие се чувствувате сигуренъ. Тъй че нѣкой пжть довѣрието ви се налагаТи влгзашъ въ лодката, не знаешъ, какво може да стане, но отъ лодкаря зависи — той може да те прѣдаде на този, който те гони, и може и да те запази. Но човѣкъ при извѣсгни случаи напълно може да се довѣри на другъ човѣкъ. Въобще, въ так ва случаи, когато човѣкъ напълно и изведнъжъ се довѣри на нВкого, той не остава излъганъ, освѣнъ сь малки изключения. Вь душата има едно качество, тя схваща интуитивно, че въ всѣки едното има една добра страна. И ако ти се довѣришъ напълно на нѣкой човѣкъ, рѣдко сж случаитѣ, дѣго той може да злоупотрѣби съ тебе. Вко се довѣрищъ на нѣкой човѣкъ напълно и изведньжъ, изключенията сж много рѣдки, но ако му се довѣришъ съ разсжждения и умувания, из
63 ключенията сж повече. Запримѣръ нѣкой те гони, Ти влизешъ въ една кжща и веднага имашъ пълно довѣрие на хората въ нея, защото нѣма другъ изходенъ пжть. Тия хора на часа ти помагатъ. Въ дадения случай това се дължи на довѣрието, което имашъ къмъ тѣхъ; то ги кара да ти помогнатъ. Довѣрие има даже и у животнитѣ. Дко човѣкъ има вѣра, и тѣ спазватъ този законъ. Единъ свещеникъ ми разправяше за една своя котка. Той ималъ пълно довѣрие въ нея, че тя, въ негово отсжтствие, нѣма да направи никаква пакссть. Сутринь, когато свещзникътъ излизалъ на работа, тя отивала на вратата да го изпрати, и докато той се върнѣлъ, тя не бутала нищо, освѣнъ ако той й остави нѣщо. Тя съзнавала, че иматъ довѣрие на нея и не бутала, не искала да злоупотрѣби съ довѣрието, което й се давало. Това е една характерна чърта. У всѣки човѣкъ има добро. У всички хора има по една добра чърта. Не мислете, че сега трѣбва да придобиете доброто. Не, то е вложено въ васъ, изисква се само врѣме, т. е. благоприятни условия, за да се прояви. Създаването на тия условия пъкъ зависи отъ васъ. „Любовьта ражда доброто“. — Доброто носи за насъжив°тъ, свѣтлина и свобда. 3-та лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 2. XI. 1924 год.
4 ТД ЛЕКЦИЯ. ,':;::::::i::iii:;;::::;;::::i:i::;:i:::i:iii:ias::i:i:iut:t::;!;::::i:::::ii:::::i::i:i:!::i::.i:::ii:wn::::iii Условия лежащи въ трижгълника. Любовьта ражда доброто.“ —Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода. Размишление. Прочетоха се работитѣ върху темата: ,,Първата отличителна чърта на мисъльта“. За слѣдни? пжть тема № 3: „Основнитѣ мисли на първата лекция отъ тази година“. Всѣки ще извади отъ лекцията тия основни мисли, които намира за важни. Да излѣзе нѣкой отъ васъ да начъртае на черната дъска единъ равностраненъ трижгълникъ, по всичкитѣ правила на чъртането. Какъ мислите, този трижгълникъ ДВС може ли да означава движението на човѣка, или пжтя, по който той върви? Раздѣлете страната RB на петь равни части и отъ всѣка точка на дѣлението спуснете петь перпендикуляра къмъ основата /ЗС, а именно: FK, EL, МП, ОР и BD. Тия линии иматъ ли извѣстно отношение въ своята дължина? (Всѣка линия е по-малка отъ друга). Дѣ сж най-добритѣ условия за животъ? Допуснете сега, че тия линии прѣдставляватъ живи сжщества. Дицията KF е еднр
68 малко сжщество, което се ражда при точка К и умира при точка F. То живѣе само 20 години. Другото сжщество се ражда при точка L и умира при точка Е. Значи, то живѣе само 40 години. Третото се ражда при N, а умира при точка М на 60 години. Четвъртото се ражда при точка Р, а умира при точка О на 80 години. Послѣдното се ражА К L И Р D Pj С да при точка Д, а умира при В на 100 години. Да кажемъ, че 100 тк години сж крайниятъ прѣдѣлъ на живота. Какво ще стане съ това живо сжщество, ако живѣе повече? То ще започне да слиза по другата линия ДС, като изминава пжтя OxPi. Или можемъ да вземемъ, че това живо сжщество се ражда въ точка А, въ точка В достига най-високото положение
на своя правиленъ живогь, а въ гочка С достига до 100 години — крайния прѣдѣлъ на живота. Питамъ ви, обаче, защо това живо сжщество умира на 20 години? Прѣдставете си сега друго разсъждение. Имате линията АВ, раздѣлена на петь части. Едно лице тръгва отъ точка А, достига до точка F и тамъ спира. Друго лице тръгва отъ точка А и спира до точ а Е. Трето лице тръгва отъ точка А и спира до точка М. Четвърто лице тръгва отъ точка А и спира до точка О. Пето лице тръгва отъ точка А и спира до точка В и т. н. Питамъ: защо тия лица се спрѣха, първото отъ тѣхъ до точка F, второто до точка Е, третото до точка Мит. н.? Нали трѣбва да се измине пжтьть АВ ? Кои сж причинитѣ затова? Ние можемъ да кажемъ, че първото лице е дѣте съ хилаво тѣло, което, като не може да издържа на външнитѣ условия, умира рано. Другото лице има по-здраво тѣло, затова умира по-късно. Слѣдователно, само ония тѣла сж здраво съградени, които могатъ да извървятъ цѣлия пжть АВ или пжтя ABC въ трижгълника. Това сж съотношения между линиитѣ въ трижгълника. Линията АВ прѣдставлява външнитѣ условия, АС — почвата или условията, при които животътъ се проявява. Философски погледнато, какви причини може да има въ дадения случай, че първото лице е умрѣло на 20 години? — Три причини може да има: първата причина може да се крие въ бащата и майката; втората — въ обществото, а третата причина въ самото дѣте. То само е скжсало ниш
ката на живота си. Причината може да се ОпрЪ‘ дѣли още и по закона на математическитѣ вѣрояттности. Ще обясня сжщото нѣщо по другъ начинъ. Вие хвърляте единъ камъкъТой се издига до извѣстна височина и спира до точка F. Значи, вие сте го хвърлили съ малка сила. Слѣдниятъ пжть хвърляте камъка по-силно, и той достига до точка Е. Послѣ до точкитѣ М, О и т. н. и като достигне до точка В, това ще бжде най-голѣмата сила, съ която сте хвърлили този камъкъ нагорѣ. Слѣдователно, ще знаете, че пжтьтъ RBC е правилниятъ цикълъ на движението. И тъй, като схема на всичко досега казано, ще знаете, че трижгълникътъ е пжтьтъ, по който човѣкъ се качва. Линията НВ прѣдставлява пжтя на младостьта; точката С служи за връзка съ духовния свѣтъ, тя не се вижда. И точка R, като начална, е невидима, виждатъ се само другитѣ точки. Когато движението стигне до точка С пжтьтъ продължава нататъкъ и се образува другата половина на трижгълника СВ1;. По този начинъ получаваме ромба НВСВ1. Какво значи думата ромбъ, провѣрихте ли? (— Играчка, пумпалъ, фарфалакъ). Значи, той изразява движение. Въ този ромбъ ние виждаме само едната му страна, единия трижгълникъ, а другата му страна, другия трижгълникъ ЛВС не се вижда. Ако на ржката ви има астрологически бѣлѣгъ, че слѣдъ десеть години ще заминете за другия свѣтъ, и ако вие знаете това, питамъ ви: ще можете ли да продължите живота си? (—• Ще
71 можемъ, но ако е нѣкое дѣте, нѣма да може). Но има и разумни дѣца. Сега ние ще приложимъ закона другояче. Дотукъ въпросътъ се отнасяше до вашия физически животъ. Прѣдставете си сега другото положение. Вие постжпвате въ една окултна школа. Най-първо вие сте въ точката Н, нищо не знаете. Въ края на първата година дойдете до точка F и си излѣзете. Колко ще знаете? Изминали сте пжтя BF. Другъ ученикъ продължава пжтя си и въ края на втората година стига до точка Е, трети ученикъ стига до точка М, четвърти до точка О и напущатъ училището.
Питамъ: кой ще бъде истйнскиятъ ученийъ отъ всички тия ученици? — Който завърши цѣлия цикълъ. Ето единъ новъ начинъ на разсъждение, съ който вие още не сте запознати. Запримѣръ, вие говорите за триъгълници, но не знаете идеята, която триъгълникътъ крие въ себе си. И колко идеи има още скрити въ триъгълника! Лзъ ви навеждамъ сега на тия мисли, за да имате постоянство, като почнете нѣщо, да го изкарате докрай. Сега мнозина отъ васъ нѣматъ това постоянство. Запримѣръ, забЬлѣзвамъ, че всички не си пишете темитѣ. Ония пъкъ, които пишатъ темитѣ си, започватъ да ги пишатъ петь минути прѣди да дойдатъ въ класъ. Тогава мислятъ, какво да пишатъТова е криво разсъждение. Ти можешъ да мислишъ върху темата си прѣзъ цѣлата недѣля, за да стане ясна въ съзнанието ти. Ти можешъ да вършишъ, каквато и да е работа, и пакъ да мислишъ за темата си. Не можете ли да отдѣлите петь минути свободно врѣме прѣзъ деня да помислите върху темата си? Всѣки день по петь минути, това съ 30 минути за шесть деня. Толкова ви е достатъчно. Колко минути мислите вие върху една тема? Трѣбва да знаете, че всичкитѣ теми, които се развиватъ тукъ, съ за усилване на вашия характеръ. И когато човѣкъ развива извѣстни мисли въ свѣта, едноврѣменно съ своята мисъль той спомага въ мисъльта и на всички хора. Не мислете, че съ вашата мисъль не помагате на човѣчествотоЗащото вие не сте сами въ свѣта, но имате връзка съ цѣлото човѣчество. И
“’ft ако искате да бждете учени хора, трѣбва да мислите! Никога не трѣбва да казвате: азъ нѣмамъ врѣме. Послѣ, които отъ васъ посѣщаватъ класа, трѣбва да бждатъ много редовни. Човѣкъ постжпи ли веднъжъ въ единъ окултенъ класъ, той трѣбва да бжде много редовенъ. По това се познава, дали имате характеръ. Ще помните слѣдното: като дадешъ веднъжъ обѣщание, ти си задълженъ вече да го изпълнишъ, нищо не може да те извини. Небето не обича залъгалки. Никой не те свързва, но дадешъ ли обѣщание за себе си, нищо вече не може да те извини. Ще изпълнявате обѣщанията си! Дко вие съзнателно пропуснете да напишете каквато и да е тема, или си кажете, че можете и да не отидете въ класъ, вие скоро ще платите съ живота си. Затова отъ всички ви се изисква да бждете абсолютно редовни. И живата природа изисква голѣма редовность. Яко спазвате тази редовность, вие ще забѣлѣжите, че ще настане една промѣна въ живота ви. Нзъ бихъ желалъ всички да рѣшите въ себе си да бждете редовни и изправни. Сега, мнозина отъ васъ мислятъ, че свободата на човѣка седи въ това, да мисли каквото си иска. Не, свободата на човѣка седи въ ТУЙ, да мисли по това, за което не иска. Д кое нѣщо човѣкъ не иска? Запримѣръ, като гледашъ една топла, хубава баница, да не я пожелаешъ. Въ какво седи волята? —Да не ядешъ баницата. Повикай другъ нѣкой отъ улицата и го покани Да яде баницата прѣдъ тебе, а ти само гледай.
14 1ова е воля' Това значи да направишъ туй, което не искашъ. Въ това седи и свободата на човѣка. Има случаи пъкъ, когато баницата е приготвена за тебе, а другъ я изяжда, защото твоятъ стомахъ е разваленъ. Въ този случай ти ще живѣешъ съ мисъльта на онзи, който яде. Ти само ще го гледашъ и ще се радвашъ, че той яде. Въ науката има извѣстни положения, които трѣбва да изучавате. Запримѣръ, вие още не сте се спрѣли, като гръцкитѣ философи, да се запитате, какво прѣдставлявате като индивидъ. Вие казвате: „Азъ съмъ“. Кой си ти? Казвате: „Ама азъ мога да мисля“. Като можешъ да мислишъ, кажи, какви задачи можешъ да рѣшавашъ? Или кажи, въ какво седи тази мисъль? ..Ама азъ се самосъзнавамъ“. Много добрѣ, въ какво се самосъзнавашъ? Щомъ се самосъзнаващъ въ тѣлото си, азъ казвамъ: излѣзъ изъ тѣлото си да се поразговоримъ малко! „Какъ тъй?“ Първото нѣщо за единъ човѣкъ, който се самосъзнава, е да излѣзе изъ тѣлото си навънъ, и при това всѣкога да бжде господарь на тѣлото си. Казвашъ: „Не мога да излѣза изъ тѣлото си навънъ“. — Тогава ти си затворникъ, ти мислишъ съ своитѣ окови, а не мислишъ като свободенъ човѣкъ. Дотогава, докато човѣкъ е свързанъ съ своя личенъ животъ, или, докато той е свързанъ съ своя сѣмеенъ животъ, или съ обществения животъ, или съ човѣшкия животъ, той е все ограниченъ. Това сж четири положения, които трѣбва да надраснете. И всички школи на древностьта сж имали научни методи за
№ превъзмогване на редъ прѣпятствия, чрѣзъ които тѣ трѣбвало да усъвършенствуватъ своя характеръ. Сега, да се върнемъ къмъ трижгълника. Когато човѣкъ умира младъ, затова може да има три причини. Първата причина може да бжде самата почва — основата на трижгълника — ЛС. Втората причина може да бжде обществото — ЛВ, а третата причина може да бжде самиятъ индивидъ — KF. Тия три различни положения въ човѣка могатъ да бждатъ въ сжщность умътъ, сърцето и волята му, които трѣбва да вървятъ винаги заедно. Вие никога не можете да раздѣлите у човѣка ума, сърцето и волята му. Тѣ сж недѣлими. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: никога външната срѣда не може да бжде по-силна отъ насъ. (Какъ да си изяснимъ факта, че като дойдатъ извѣстни течения въ живота, едни издържатъ на тѣхъ, а други не издържатъ?) — Причината е въ самия индивидъ. (Тогава трѣбва да приемемъ, че външнитѣ условия сж еднакви за всички. При хвърляне на едно тѣло сжщо тъй има три причини: съ каква сила се хвърля тѣлото, въздѣйствието на срѣдата — дали е въздухъ или вода, и земното притегляне). Когато говорите за съпротивления, трѣбва да знаете, че тѣ сжществуватъ само въ физическия свѣтъ. Съпротивленията въ умствения свѣтъ сж Отъ Другъ родъ; съпротивленията въ чувствения свѣтъ сжщо тъй сж отъ друго естество. Запримѣръ, какви съпротивления може да има въ ум
ствения, илйвъ чувствения свтъ на човѣка? ( — Съпротивление въ умствения свѣтъ прѣдставлява тъмнината, кривото разбиране на нѣщата). Прѣдставете си, че вие се намирате въ единч идеаленъ свѣтъ, както е било първоначално. Питамъ ви тогава: какъ могатъ да се родятъ противорѣчия между хора, които живѣятъ въ единъ такъвъ свѣтъ? Ние знаемъ, че първоначално всички хора сж излѣзли отъ едни и сжщи условия, а днесъ виждаме да сжществува между тѣхъ такова голѣмо различие 1 Ще ви обясня друго едно явление. Питамъ ви: дѣ ще се спре човѣкъ, който обича да яде? — Въ нѣкоя гостилница. Дѣ ще се спре човѣкъ, който обича знанието? — Въ нѣкое училище. Дѣ ще се спре човѣкъ, който обича да се моли? ~ Въ нѣкоя църква. Ами дѣ ще се спре онзи, който обича хорцето? — На хорището, дѣто хорото се върти. Всѣки човѣкъ ще спре тамъ, дѣто неговото вжтрѣшно желание го води. Възможноститѣ за всѣки човѣкъ сж еднакви, но строежътъ въ всѣки човѣкъ не е еднакъвъ, защото всѣки е задълженъ самъ да строи. И вслѣдствие на това ние казваме, че едни индивиди сж използували условията на живота добрѣ, а други не сж ги използували, както трѣбва. Сега, вашиятъ умъ се намира въ слѣдното заблуждение: вие взимате прѣдъ видъ вашитѣ бащи и майки, а отъ друга страна—обществото — и казвате, че тѣ сж причина за вашия успѣхъ или неуспѣхъ. Добрѣ, прѣдставете си, че вие живѣете
въ врѣме, когато нѣма бащи и майки, нито общества, както е било първоначално, и живѣте самъ и като индивидъ, и като майка, и като баща, и като общество. Тъй живѣе клѣтката и днесъ, тя сама се размножава, сама се дѣли. (— Да, но за да се яви човѣкъ, макаръ и като клѣтка, все е съществувала нѣкаква природа около него). Не, вие трѣбва да разсъждавате математически. Частьта не може да се извади отъ своето цѣло. Вие математически и логически може да я дѣлите, да я изваждате, да туряте дроби, но въ природата никога не можешъ да дѣлишъ частьта отъ цѣлото. Математически вие може да дѣлите дробитѣ, колкото искате, но въ природата такова дѣление нѣма. Цѣлото се проектира въ своитѣ части. Тукъ цѣлото съдържа частитѣ въ себе си. Всѣка часть е зависима отъ другитѣ. Ако вие сте часть отъ едно цѣло, тогава ще кажете: условията сж такива. Нѣма никакви условия. Това, което дѣйствува въ васъ е самата идея, т. е. цѣлото. И тогава, въ духовния свѣтъ всѣка часть има условията на цѣлото въ себе си, т. е. тя може да се развива сама, а може да дойде и въ противорѣчие съ цѣлото. Въ края на краищата частьта трѣбва да се примири съ цѣлото, тя не може да излѣзе извънъ него. И сега, всичката борба на съврѣменното общество седи въ това, че хората искатъ да излѣзатъ отъ цѣлото. Това, обаче, е невъзможно. Всѣка часть има извѣстно отражение. И като казвамъ, че ние по умъ се различаваме единъ отъ другъ,
8 разбирамъ, че общиятъ умъ, който дѣйствува въ насъ, е единъ и сжщъ. Но умътъ на цѣлото не може да се побере въ своята часть. Въ висшата окултна математика частьта може да бъде равна на цѣлото, но не може да стане по-голѣма отъ цѣлото. Това е едно положение. Цѣлото пъкъ може да бжде по-голѣмо отъ частьта. Това е второто положение. Ето дѣ е разликата. Тукъ се крие великата необходимость, която ограничава частитѣ, и тѣ трѣбва да се подчиняватъ. Това е единъ вжтрѣшенъ законъ на битието. Тъй че ние можемъ да бждемъ като цѣлото, но не можемъ да бждемъ по-голѣми отъ цѣлото. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се движи въ рамкитѣ на това цѣло. Схванахте ли сега разликата? Вие нѣма да разсъждавате съ ума на обществото и съ ума на съврѣменнитѣ хора. Той е кривъ умъ, понеже се е спрѣлъ на извѣстна стадия въ своето развитие. Съврѣменното мислене е резултатъ на цѣлокупната човѣшка мисъль. Защото, за да мислимъ право, трѣбва да съберемъ всички хора отъ създанието на свѣта досега, както и ония, които ще дойдатъ за въ бждеще. Това е цѣлото. А сега ние имаме една малка часть, наречена общество, но тя не съставлява цѣлото. Теософитѣ прѣдполагатъ, че има около 60 милиарда човѣшки души, които образуватъ цѣлото. R за сега на земята има около единъ и половина милиардъ, или най-много два милиарда. Значи, въ невидимия свѣтъ има повече души, които вие не взимате прѣдъ видъ. И дисхармонията. която се забѣлѣ
79 зва сега е само по отношение на нашия животъ, но не и по отношение на цѣлокупния животъ. Мислите ли, че цѣлото, което е по-голѣмо отъ частьта, ще позволи на своята часть да си играе съ него? Немислимо е. Най-първо хората мислятъ, че знаятъ много, че сж всесилни и затова въ младинитѣ си ставатъ безвѣрници, повече уповаватъ на своята сила. Като минатъ 45 — 50 години, ставатъ набожни, а къмъ 80-та година всички се прѣдаватъ на Бога и вѣрватъ въ невидимия свѣтъ. Това е една слабость на човѣшкия умъ. (Всички души едноврѣменно ли сж създадени?) — Не, тѣ сж излѣзли при разни условия. (Тогава различието е напълно обяснимо). Всички сж влѣзли въ битието въ единъ опрѣдѣленъ цикълъ, но послѣдователно. (Възможно ли е човѣкъ да се роди по всѣко врѣме?) — Има дати, въ които е невъзможно да се роди човѣкъ. За всѣко раждане има точно опрѣдѣлени математически дати. Това е доказано астрологически. Астролозитѣ взиматъ подъ внимание само планетитѣ, а при това всички звѣзди, които сжществуватъ, указватъ голѣмо влияние върху човѣка. Следователно, разнообразието седи въ това, какво влияние указва всѣка звѣзда. И това, че хората се различаватъ, се дължи на звѣздитѣ, които сж безброй. Оттамъ сжществува и разнообразието между хората. Това е едно упражнение за ума ви, съ което се хвърля една по-свѣжа мисъль, за да знаете, че всичко въ свѣта не е атавистически, или, както турцитѣ вѣрватъ, че всичко въ живота
ео е фатализъмъ, т. е, че всичко е прѣдопрѣдѣлено. Дѣйствително, нѣщата сж. точно опрѣдѣлени, но въ това опрѣдѣление на живата природа сжществува една абсолютна справедливость и свобода. То значи: като излѣзешъ въ пжтя на живота си, не трѣбва да закъснѣвашъ! Закъснѣешъ ли веднъжъ, мжчно можешъ да намѣришъ пжтя на своята срѣда. Ти вече излизашъ вънъ отъ тая струя, и дълго врѣме трѣбва да чакашъ, докато те турятъ на твоето мѣсто. Тамъ е всичката опасность. Затова ти трѣбва да пазишъ своя пжть и да не се отклонявашъ. Човѣкъ може да загуби пжтя си по причина само на едно свое мимолѣт но желание. Такова желание е въ сила да те изкара изъ пжтя ти. Веднъжъ излѣзълъ изъ пжтя, течението си върви, а ти самъ, съ своята сила не можешъ да влѣзешъ на друго мѣсто, освѣнъ ако те турятъ. Ето защо, всички трѣбва да бждете много внимателни. Нѣкой пжть вие излизате изъ пжтя си и казвате: послѣ пакъ ще влѣза. Не, не можешъ да влѣзешъ, както и да е и когато и да е. Вие можете да мислите, че сждбата ви е такава, но коя е причината дѣто ви сждятъ? Ти като направишъ едно прѣстжпление, ще те сждятъ, разбира се. И можемъ да кажемъ, че 50%' човѣкъ си е самъ причина да го сждятъ. Сега ще турите въ ума си мисъльта да се учите правилно и да мислите правилноВсички трѣбва да имате въ основата си правилна мисъль. Ако тази мисъль е въ пжтя, по който вървите и не ви отклонява, тя е правилна, затова дръжте я
81 въ ума си. Ако тази мисъль ви отклонява, тя не е правилна, не я приемайте въ ума си. Дайте ходъ на всѣка мисъль, която ще ви помогне въ пжтя, по който вървите. Не давайте мѣсто на всѣка мисъль, която може да ви отклони отъ вашия пжть. Тя е чужда, не е ваша мисъль. Сжщото се отнася и до желанията ви. Защо много хора боледуватъ? Какъ схващате това? Кои сж причинитѣ за явяването на толкова много болести въ свѣта? — Причината за това е, че човѣкъ влиза въ извѣстна срѣда, която не е за него. Прави сте, до извѣстна степень е така. Всички съгласни ли сте? Азъ ще ви дамъ единъ примѣръ: нѣкои баща и майка много искатъ да иматъ дѣге. Създаватъ му добри условия. Като се роди, тѣ го гледатъ много добрѣ, треперятъ надъ него, но при всичко това, слѣдъ 4-5 години дѣтето умира. Коя е причината?—Три възможности има: първото прѣдположение е, че Любовьта въ този домъ е малка. Ако пъкъ дѣтето се ражда глупаво, че не може да се учи, Мждростьта въ този домъ е малка. Ако пъкъ дѣтето се ражда хилаво, че не е свободно въ живота си. Истината въ този домъ е малка. Тъй седи въпросътъ. Втората причина е, че обществото, което дѣтето живѣе, нѣма Любовь, Мждрость и Истина. И третата причина може да бжде у самия индивидъ. Любовьта е сила въ природата, безъ нея се явяватъ болести. о Може да направите слѣдния опитъ: нека Н4й-здравичтъ отъ васъ излиза всѣка вечерь, една
седмица наредъ, при залѣзъ слънце и да си казва: азъ ще се разболѣя! Другъ пъкъ, който е малко боленъ, да става рано и да излиза вънъ, въ продължение на една седмица, когато слънцето изгрѣва и да казва: азъ ще оздравѣя, азъ ще бжда здравъ! И слѣдъ една седмица провѣрете, какъ сж подѣйствували сутриннитѣ и вечернитѣ сили върху двата индивида. Сега, външнитѣ промѣни въ живота често ви спъватъ. Азъ забѣлѣзвамъ, щомъ нѣкой отъ васъ срещнатъ прѣпятствие въ живота си, тѣ искатъ или да излѣзатъ отъ тази срѣда, да я промѣнятъ, или да умратъ. Младиятъ не иска да живѣе, иска да измѣни срѣдата си. Но вие можете да измѣните тази срѣда само по единъ разуменъ начинъ. При нѣкой неуспѣхи пъкъ вие желаете смъртьта. Има една разумна смърть, а не тази глупава смьрть, да не знаете защо умирате. Нѣма по-жалко нѣщо отъ това. Нѣкой казва: искамъ да умра! Защо?—Дотегна ми живота. Това е глупаво умиране. И другъ нѣкой казва: искамъ да умра! Защо?— Искамъ да уча музика, пькъ нѣмамъ условия на земята, горѣ ще ида. Казвамъ му: тогава върви по-скоро! Трети нѣкой казва: искамъ да уча доброто, но понеже тукъ нѣма условия за него, искамъ да замина за другия свѣтъ. Хубаво, но ще дадешъ за това едно прошение. И ако има вакантни мѣста въ туй училище, въ което искашъ да постжпишъ, ще идешъ; ако пъкъ нѣма вакантни мѣста. ще чакащъ година, двѣ, петь, десеть и като те приематъ, нито минута нѣма да се ба
S3 вишъ. Но нѣма по-ужасно нѣщо отъ това да умрете прѣждеврѣменно и да чакате нѣкждѣ немилинедраги, защото нѣмало мѣсто за васъ. Има ли мѣсто, желайте да умрете! Нѣма ли мѣсто, небързайте! Вие ходили ли сте въ онзи свѣтъ да ви дите, какво е да живѣете безъ тѣло, ако не сте приготвени за това? Училището на земята е необходимо за всинца ви днесъ. И тъй, ако вие не пишете темитѣ си тукъ, какъ ще ги пишете горѣ? Ако вие тукъ сте нередовни, като отидете въ другия свѣтъ, вашитѣ работи съвсѣмъ ще се объркатъ. Ако тукъ сте мързеливи, и тамь ще бждете мързеливиКаквито качества има човѣкъ тукъ, и тамъ ще има сжщитѣ. Тукъ човѣкъ по-скоро се поправя. Смъртьта не измѣня човѣка, тя само го ограничава и всичко у него си остава потенциално. Тамъ човѣкъ нѣма стомахъ, но желанието за ядене и пиене остава. Желанията у него оставатъ, но органи нѣма. И тамъ ще го научатъ, че не трѣбва да пие, понеже нѣма органъТова е лошото, именно, че онѣзи хора, които умиратъ съ много желания, като нѣмагъ органи, съ които да задоволяватъ желанията си, влизатъ въ други хора и усилватъ въ тхь желанието за пиене. И така се създаватъ много прѣстжпления въ свЬта. Затуй, щомъ нѣкой пжть ти се пие винце, не пий, защото туй прѣсилено желание не е твое. Ще кажешъ на този твои приятель: ти можешь и безъ винце. Да с₽ върнемъ къмъ мисъльта си. Всички триова дз усвзце правилния равностраненъ три
84 жгълникъ. Всѣки трѣбва да тури въ ума си идеята да стане единъ равностраненъ трижгълникъ и да владѣе всички линии на този трижгълникъ. Вие трѣбва да бждете сами на себе си господари! Вие трѣбва да разбирате перпендикуляритѣ, които могатъ да се спуснатъ въ единъ трижгълникъ, а тѣ сж всичко три вида; сжщо тъй трѣбва да владеете и тритѣ вида перпендикуляри. Сега ние разгледахме само перпендикуляритѣ, спуснати къмъ почвата, но има още два вида перпендикуляри. Въ друга лекция ще се спремъ да видимъ, какво значи перпендикуляръ. (Най-кжсото разстояние между точка и права). Значи, перпендикулярътъ е една проява въ живота. Той е силова проява, понеже всички сили се движать по права линия. Тѣ образуватъ перпендикуляръ, или най-кжсото разстояние на движението. Значи, перпендикулярътъ е П/Жть на силитѣ въ живота. РазмишлениеЛюбовьта ражда доброто. — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода. 4-та лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 9/xi 1924 г. :й1:ик;;ц::.;!:::::.:;::::!:;:::::::::::::::::;:;н:$:!!:Ч!!»1,т.:Д!;::иадр;в;!в;;;1
5 “ ТД ЛЕКЦИЯ. |де::::ш:жнш:;и:;:::т:::г:.14::::::::::::::::::::;;$::::;::ш: Ролята на противорѣчията» Влияние на планетитѣ. „Любовьта ражда доброто.“ — Доброто носи за насъ живот ъ.свѣтлина и свобода. еинадтинЕО Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Основнитѣ мисли отъ 1-та тазгодишна лекция." Съ какъвъ математически законъ бихте изразили противорѣчията? (— Ние можемъ да си послужимъ съ знака на опозицията’ о—-о. Какъ бихте изразили математически съгласието? (— Съ слѣдния знакъ: о— или съ знака на равенството (=). Каква роль играятъ противорѣчията въ природата? Всѣко противорѣчие играе извѣстна роль въ природата и въ живота. Дѣ се раждатъ противорѣчията? — При еднаквитѣ сили. Обикновено Двѣ положителни сили биватъ въ противорѣчиеЩомъ се срещнатъ, тѣ се отблъскватъ. И въ електричеството има двѣ положителни течения: едното течение иде отъ центъра на слънцето, а другото иде отъ центъра на земята. Когато се срещнатъ, тѣ се отблъскватъ, понеже електричеството.
което 4де отъ слънцето, и.й да tioiric цъ i търа на земята и да направи единъ цѣлъ кржгъ: сжщо тъй и електричеството, което иде отъ центъра на земята, иска да направи единъ кржгъ и като се срещнатъ, тѣ се спиратъ въ своитѣ дѣйствия. Защо? — Противорѣчие има между тѣхъ. Тогава, въ помощь на това противорѣчие идватъ други двѣ магнетични течения: едното иде отъ слънцето, а другото отъ земята. Тѣ отклоняватъ теченията на електричеството. Едното отклонява електрическото течение на слънцето въ дѣсно, а другото отклонява електрическото течение на земята въ лѣво. И ние казваме тогава: положително съ отрицателно се съедиияватъ. Схващате ли каква е идеята? Ще вземете туй обяснение като една математическа вѣроятность. Вие сами ще мислите върху тия течения. Лзъ ги поставямъ въ закона на математическитѣ вѣроятности. Вие трѣбва да работите, понеже въ окултната наука никога не се приема нѣщо, което не е доказано, а вие можете да провѣрите всѣко нѣщо въ себе си. И тъй, тия течения, които идватъ отъ слънцето, проникватъ и въ цѣлата слънчева система. Отъ слънцето излиза единъ кржгъ, който минава прѣзъ центъра на Меркурий. Послѣ излиза другъ кржгъ,който минава прѣзъ центъра на Венера и т. н. Значи, отъ слънцето излизатъ кржгрве, които минаватъ прѣзъ всичкитѣ центрове на планетитѣ. Това сж все електрически течения, които правятъ тия кржгове. Но много рѣдко се случва такова съчетание, при което всички планети да
бждатъ на една права линия. Обикновено гѣ сж въ разни положения. Знаете ли тогава, какво влияние ще укажатъ тѣ върху земята? Значи, има разТеченията на слънчевите енергии до всички планети. ни течения отъ слънцето, които отиватъ къмъ всички планети, но има и други течения отъ разнитѣ Планети къмъ земята. Да допуснемъ, че нѣкой
вв отъ васъ е подъ влиянието на Юпитеръ, кййтО е 432 милиона мили далечъ отъ слънцето. Такъвъ човѣкъ нѣма да бжде горещъ темпераментъ» нѣТеченията на енергиитѣ на различнитЬ планети до земята. ма да има темперамента на Венера, защото електрическите и магнетически течения, които идватъ Отъ Юпитеръ се различаватъ отъ тия токове, кой
b ю излизйтъ отъ слънцето — не сж едни и сжщи. Това сж течения, които идватъ отъ други сфери, отъ другия свѣтъ. Може да се нарисува и друга картина, да видите, какъ слънцето съставлява часть отъ друго едно слънце, около което сжщо тъй има течения, но тѣ сж по-интенсивни въ своитѣ трептения. И тъй, теченията на нашето слънце сж вторични. Тѣ сж, които влияятъ на хората. /Ако нѣкой човѣкъ е накрая на слънчевата система, питамъ: за колко врѣме ще дойде свѣтлината до него? Слънчевата свѣтлина иде на земята за осемь минути. Тогава за колко минути ще отиде до Юпитеръ? — Приблизително за 40 минути. Тъй че слънчевата свѣтлина ще употрѣби около 4 7? часа, докато стигне до най-отдалечената планета въ вселената. /Ако вие се намирате подъ влиянието на Юпитеръ, то слънцето, или тази интелигентна свѣтлина ще повлияе другояче върху вашето развитие. Тя ще повлияе само върХУ нѣкой части отъ вашия мозъкъ. Какъ ще ви повлияе Юпитеръ? — Той ще повлияе на личнитѣ ви чувства, а донѣкждѣ и на милосърдието. Неговото влияние нѣма да се отрази върху цѣлото ви развитие. Затова, всички планети трѣбва да влияятъ върху васъ. И така е въ дѣйствителность. Всѣка планета указва по-голѣмо или по-малко влияние върху васъ. Това сж слънчеви течения. И вие сте единъ фокусъ, дѣто всички тия течения отъ цѣлия козмосъ се събиратъ въ васъ. И ако ви погледне нѣкой ясновидецъ, ще види много кржгове около васъ. Това сж все различни влияния,
90 различни течения. И вие мязате на мушица, омотана отъ главата до петитѣ въ паяжина, съ хиляди нишки. Така сте опасани и вие отъ много кржгове на разни планети. И това сж все влияния, които даватъ погикъ на вашитѣ чувства и дѣйствия. Вие трѣбва да пазите всичкитѣ тия идеи. Ако нѣкой пжть скжсате една отъ тия нишки, ще дойдатъ сжщества, които ще ви спратъ въ еволюцията. И вие не ще можете да се развивате, докато не дойдатъ други сжщества да съединятъ скжсаната нишкаТъй че, щомъ нѣкой човѣкъ скжса една отъ тия нишки, той се спира въ своето развитие, спира се и цѣлата раса, всичко около него е въ застой. Като ви казвамъ, че трЬбва да живѣете добрѣ, сътова подразбирамъ, да не кжсате тия нишки. Като не знаете тази дълбока наука, щомъ скжсате една отъ тия нишки, развитието ви ще спре. Нѣкой казватъ: азъ -мога да скжсамъ една нишка. Можешъ, защо не, но трѣбва да знаешъ, че нишката се кжса лесно, а мжчно се вързва. И въ тази смисъль, може да се каже, че човѣкъ е изтъканъ. Цѣлиятъ козмосъ тъче. Всички тия течения изтъкаватъ човѣка. Сега, азъ ви давамъ тази идея, за да бждете сериозни въ живота си, да пазите това, което ви е дадено. Ще кажешъ: азъ нѣма да загубя това, което Богъ ми е далъ! Азъ искамъ да ви дамъ тази мисъль за вашето сериозно развитие. Вие ще бждете всѣки день подъ влиянието на разнитѣ планети. Човѣкъ постоянно се движи и попада подъ раз
hifb вл.млля па илЛлаги! ь, вслЬдчлвие на което постоянно се мѣни. Всички хора се движатъ въ раз Ни посоки: едни отиватъ къмъ слънцето, други се връщатъ оттамъ. И тъй, има постоянно движение на хората въ различни посоки. Да кажемъ, че сутринь сте подъ влиянието на Меркурий. Слѣдъ това може да попаднете подъ влиянието на Венера или на Юпитеръ и т. н. Прѣзъ цѣлия день, обаче, влиянията на всички планети ще минатъ прѣзъ вашия организъмъ. И вечерно врѣме, като заспите, вашиятъ астраленъ двойникъ ще бжде пакъ подъ влиянието на тия течения, само че вь друга форма’ Тъй щото, и когато сте будни, и когато спите, цѣлата природа работи върху васъ. Законътъ на развитието поставя човѣка въ хармония съ влиянията на слънчевата система. Щомъ се скжсатъ нѣкои отъ тия нишки, у човѣка става подпушване и се явяватъ извѣстни кармически поглѣдствия. Запримѣръ, ако влиянията на Марсъ станатъ господствуващи въ живота на нѣкой човѣкъ, той ще стане воененъ, ще мисли само за войни и за бой. И тогава, какво трѣбва да направимъ, за да измѣнимъ такъвъ човѣкъ, т. е. да го освободимъ отъ тия влияния? — Трѣбва да го туримъ подъ влиянието на друга планета. Като дойдатъ върху него влиянията на Юпитеръ, до извѣстно врѣме той ще бжде благоразуменъ, ще се самовлада, но щомъ тия влияния взематъ надмощие, той става горделивъ и започва да eg смѣта като главния Богъ Юпитеръ — на всички заповѣдва. За да го освободимъ отъ тия влияния, трѣбва
да го поставимъ на други, по-благоприятни. Нѣкои отъ планетитѣ дѣйствуватъ върху религиознитѣ чувства на човѣка, но ако прѣкара дълго врѣме тамъ, неговиятъ умъ може да се разшири много, той ще се зарази отъ нЬкои ексцентрични религиозни вѣрвания. Затова ще го измѣстимъ и Оттамъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да отива къмъ слънцето и оттамъ къмъ нѣкоя планета, но винаги ще трѣбва да прави движения къмъ слънцето. Но затова се изискватъ строги правила. Който не знае тѣзи правила, може да влѣзе въ нѣкой тренъ и да го закара тамъ, дѣто не трѣбва и дѣТо не е мислилъ. Значи, трѣбва да знаемъ тарифата. за да пътуваме, а да не вървимъ произволно. Като влѣзешъ въ тия течения, трѣбва да бждешъ много точенъ, защото иначе можешъ да влЬзешъ въ друго .нѣкое течение и да останешъ тамъ, дѣто не трЬбва. Та влиянията на всички тия планети образуватъ слънчевата система. Нѣкой влияятъ положително, други отрицателно и тъй съграждатъ темперамента на човѣка. Всѣки темпераментъ е лошъ, когато не е съграденъ добрѣ. Когато сангвиническиятъ темпераментъ е доброкачественъ, по-хубаво нѣщо отъ това нѣма. Когато нервниятъ темпераментъ е доброкачественъ, по-хубаво нѣщо отъ това нѣма. Когато холеричниятъ темпераментъ е доброкачественъ, по-хубаво нѣщо отъ това нѣма. Когато флегматическиятъ темпераментъ е доброкачественъ, по-хубаво нѣщо отъ това нѣма. Слѣдователно. тѣ се балансиоатъ помежпу си. Пъови
93 тѣ два темперамента отиватъ съ положителнитѣ течения, а другитѣ два отиватъ съ отрицателнитѣ течения и между тѣхъ става едно прѣплитане, една обмѣна на енергия. Всѣки темпераментъ си има извѣстенъ органъ, който е най-силно развитъ. Тия органи сж центъръ на сили, които функциониратъ въ живата природа. Всички вие сте подъ влияние на тия сили. Сега, вие може да кажете: не ми трѣбва астрология, азъ нѣма да се занимавамъ съ нея. Ги можешъ да не се занимавашъ, но небето се занимава съ тебе. Това е все едно, нѣкоя дѣтска топка да каже на дѣтето: азъ нищо не искамъ да зная за тебе. Дѣтето, обаче, казва: азъ искамъ да се занимавамъ съ тебе. Топкитѣ трѣбва да разбиратъ магнетическото влияние на цвѣтоветѣ. Ако една топка е червена, то за да се избави отъ дѣцата, трѣбва да измѣни цвѣта сиЩомъ не е червена, тѣ ще я захвърлятъ, и тя ще е свободна. Следователно, вие трѣбва да разбирате влиянието на планетитѣ, защото, като ви взематъ въ своя кржгъ, вие ще бждете за тѣхъ като една топка и ще скачате, но послѣ ще се научите, че трѣбва да разбирате астрологията. Астрологията се занимава съ физиологическия процесъ на човѣшкото развитие. Вие трѣбва да знаете тѣзи процеси. Това е едно основно знание въ окултната наука. И всѣки, който иска да има нормаленъ умъ, едно нормално сърце, трѣбва да разбира влиянията на планетитѣ. Знаете ли, какво нѣщо е нормаленъ умъ? А§ъ нари
§4 чамъ нормаленъ умъ този, който не се стрѣска отъ мжчнитѣ задачи въ живота. Нормално сърце наричамъ пъкъ това, което не се дразни отъ малкитѣ работи. Сърцето трѣбва да чувствува. Можешъ да чувствувашъ болка, можешъ да страдашъ, то е въ реда на нѣщата, но да се стрѣскашъ, това не е позволено. Въ природата нѣма стрѣскане. Ние произвеждаме стрѣскането. Въ природата има интенсивни страдания, но стрѣскане нѣма. Стрѣскането е единъ опасенъ процесъ на отскачане, на прѣкжсване, а туй прѣкжсване е опасно нѣщо. Нѣкой седи, стрѣска се и казва: какво ще стане съ менъ? И като се стресне веднъжъ, дважъ и повече пжти, най-послѣ нищо не остава отъ него. Сътресенията, стрѣсканията, сж удари за човѣка. Затуй ще избѣгвате стрѣсканията, а за да се избегнатъ, човѣкъ трѣбва да има вѣра въ великия законъ, който работи въ Божествения свѣтъ. Всички планети прѣдставляватъ една разумна система. Тѣ сж образувани отъ разумни сжщества, затова тѣзи течения сж подъ строгия контролъ на тѣзи сжщества и чрѣзъ тѣхъ тѣ влияятъ на хората прѣзъ пространството. Когато единъ възвишенъ духъ иска да ви повлияе въ една насока, той ще бутне извѣстенъ бутонъ и ще изпрати тия течения — чрѣзъ тѣхъ ще ви помогне; когато пъкъ иска да ви спре въ пжтя, ще бутне другъ бутонъ и ще ви прати противодѣйствуваше влияние. Тъй щото, тѣ си служатъ съ тѣзи течения или да ви подтикнатъ къмъ добро, иди да спратъ направлението на ващата мисъль,
§5 или на вашето желание. Та ще се съобразявате съ онзи великъ законъ на козмоса, който дѣйствува хармонично въ всички направления. Ще си турите за задача да се хармонирате астрологически. Всѣки за себе си трѣбва да знае отъ кои планети се влияе повече. Тогава, съобразно тази система, трѣбва да се нареждате на мѣстата си въ класа. Ще се научите отъ астрологията, кой съ кого се допълня, кои си противодѣйствуватъ и кой трѣбва да влѣзе помежду имъ, за да се примирятъ. Тъй искамъ да бждете наредени въ класа. Сега ще ви дамъ една задача: за слѣдния пжть да се наредите астрологически. Колко души отъ васъ разбиратъ отъ астрология? На тия, които разбиратъ, ще имъ дамъ работа. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае приблизително подъ какво влияние спада. Венера съ кого върви? — Съ Марсъ. Меркурий? — Съ Юпитеръ. Слънцето? — Съ Меркурий и Луната. Сатурнъ? — Съ Юпитеръ. Ще се опитате по такъвъ начинъ да се хармонирате, да видимъ, какъ ще тръгне работата. Ще направимъ единъ опитъ. Тогава ще можете ли до слѣдния пжть всѣки отъ васъ да знае, подъ чие влияние спада? Типоветѣ трѣбва да се опрѣдѣлятъ точно. Хармонията помежду ви може да се постигне и по другъ начинъ. Ако всѣки седне до този, когото обича, пакъ ще можете поне приблизително да си хармонирате. Но понеже и вашата обичь се мѣни постоянно, често ще си мѣсгите мЬстага, СлЬдъ извѣстно вркме ученииитЬ
96 отъ първитѣ чинове ще намѣрите на послѣд нитѣ мѣста, а тия отъ послѣднитѣ чинове ще дойдатъ на първитѣ мѣста. Такива ученици ще наречете малко ексцентрични. Това се дължи на желанието у тѣхъ да намѣрятъ нѣкого, съ когото да си хармониратъ. Това е единъ вжтрѣщенъ стремежъ. Ние ще направимъ този опитъ, за да се избегне това натегнато състояние, което често се заражда между васъ въ класа. Натегнатото състояние седи въ това, че извѣстни стари идеи, които носите въ себе си отъ свѣта, се сблъскватъ съ новитѣ идеи, които влизатъ въ вашия умъ. Ние не искаме да става никакво сблъскване въ васъ, затова въ вашия умъ трѣбва да има мѣсто за всѣка нова идея. Щомъ идеитѣ се сблъскватъ, тѣ не могатъ да произведатъ този хармониченъ резултатъ, който се очаква при новитѣ идеи. Този начинъ на разсжждение ще ви повлияе, за да се образува въ васъ едно хубаво настроение на духа. Често онѣзи, които слѣдватъ окултната наука, но не сж запознати съ разнитѣ клонове на тази наука, като астрология, хиромантия, френология и др., не могатъ да си помогнатъ, когато ги нападне меланхолия или обезсърдчение или една рѣзка промѣна отъ едно състояние вь друго. Напримѣръ, ако нѣкой минава отъ едно религиозно състояние въ едно негативно състояние на Сатурна, той веднага ще се обезвѣри и за да се отклони ума му отъ тЬзи отрицателни мисли, върху него трѣбва да дѣйствуватъ магнетцчнитѣ влияния на слънд?’
97 го, и той ще се хармонира. Нѣкой казва: не вѣр‘амь въ нищо. Но щомъ го извадите отъ това те:ен, ще каже, че се е заблуждавалъ. Защото въ :зѣта има едно перспективно отклонение: можемъ та видимь нѣща, които никакъ не сжществуватъ и да ги считаме за реални. Тамъ е опасностьта. Т когато виждаме и самитѣ реалности, нѣма никаква опасность. Понеже вие сте още млади, крѣхки, вашиятъ оргачизъмъ не е въ състояние да издържа. Вашитѣ мозъци не сж тъй гъвкави, за д® могатъ да издържатъ ония силни движения, които нѣкой пжть ставатъ въ природата. Постоянно трѣбва да се калявате, но правилно да се калязате. Мозъкътъ ви трѣбва да се кали, да стане гъвкавъ, еластиченъ, издържливъ, за да можете да използувате теченията въ природата, та като влѣзете въ живота, да бждете приготвени за всички прогиворѣчия, които може да срещнете и да излѣзете побѣдители, а не побѣдени. Като влѣзете въ свѣта, нѣма да ви посрещнатъ съ финикзви вѣйки. Много пжти ще ви посрещнатъ недружелюбно, а при такива случаи трѣбва да разбирате, какъ да постжпвате. Нѣкой казватъ: да се изолираме! Какъ ще се изолирате? Казвате: азъ ще стана постникъ. Лесно е да се изолирате при майка си и при баща си, но опитайте да се изолирате въ нѣкое село. Влѣзете въ нѣкое чуждо село, нѣмате работа, нѣмате пари, огладчѣли сте, питамъ ви: какъ ще се изолирате сега? Нѣмате срѣдства, не сте свикнали
98 да просите, какъ ще постжпите? Да кажемъ найпослѣ, че сте заставени да влѣзете въ нѣкой чуждъ дворъ. Хубаво, по какъвъ начинъ ще си; поискате хлѣбъ? Ако сте цигуларь, ще извадитецигулката си и ще свирите; или пъкъ, ако знаете нѣкое изкуство, ще влѣзете въ нѣкой домъ, ще видите отъ какво се нуждаятъ тия хора тамъ и, ще имъ услужите. По този начинъ и тѣ ще ви нахранятъ. Пъкъ ако нѣмате никакво изкуство, ще постжпите прямо, ще си кажете, че имате нужда отъ срѣцства, че сте гладни — нищо повече. Все-таки трѣбва да знаете едно изкуство. Изкуствата произтичатъ отъ планетитѣ. Меркурий ще ви научи на търговия. На какво може да ви научи Юпитеръ? Кое изкуство подържа той? (—Висшата търговия, финансиитѣ, дипломацията). Сатурнъ? (—Той е добъръ за началникъ на отдѣление, за дребни занаяти, като обущарь и др.) Слънцето пъкъ има отношение къмъ изкуствата. (Хора, които сж подъ неговото влияние, ставатъ държавници, придворни, изобщо заематъ все по-блѢстящи служби.) Първичната идея, която сжществува въ козмоса, подразбира движение къмъ Божествения дворъ, къмъ Божествената държава. Понеже хората сж забравили Божествената държава, тѣ гледатъ на свѣтската държава, създадена отъ хората. Първичното чувство е къмъ Божествената държава, къмъ Бога. Трѣбва да знаете, че въ козмоса всичко има съвсѣмъ друго прѣдназначение, отколкото тукъ на земята. ’ Сега, които отъ васъ искатъ, могатъ да на
99 рисуватъ чъртежа за планетитѣ съ краски, да се различаватъ кржговетѣ единъ огъ другъ. Можете да употрѣбите 7-тѣ цвѣта на джгата. Можете да турите тѣзи цвѣтове на планетитѣ вмѣсто на кржговетѣ. И тъй, да се върнемъ къмъ противорѣчията. Противорѣчията въ свѣта сж възможноститѣ, чрѣзъ които вие можете да се развивате. Междинитѣ пъкъ въ живота, това сж мѣстата, дѣто човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце могатъ да се развиват и да растатъ. Всѣко противорѣчие прѣдставлява една възможность за развитие у човѣка. Щомъ се роди едно противорѣчие въ живота ти, това противорѣчие ще ти донесе една нова мисъль. Значи, то крие вь себе си една нова възможность. Противорѣчия сжществуватъ и въ науката, но това сж възможности за ученитѣ хора, да се родятъ въ тѣхъ нови идеи. Тѣ прѣцставляватъ възможность за нови изслѣдвания. Противорѣчия сжществуватъ и въ духовния свѣтъ. Тѣ сжществуватъ и въ невидимия свѣтъ и даватъ възможность за истини, които намъ сж потрѣбни. Вие ще считате естественитѣ противорѣчия, като възможности за постигане на нѣщо ново, затова нѣма да се оплаквате отъ тѣхъ. Най-първо ще разгледате туй противорѣпие обективно, и ако не може да ви донесе нѣкаква полза, то не е противорѣчие. Защото естественитѣ противорѣчия въ природата всѣкога носятъ полза. Използувайте тия противорѣчия! Тѣ даватъ възможность за растене. ft тамъ, дѣто сжществува хармония, човѣкъ може
100 вече да се прояви. При хармонията и при радостьта човѣкъ е свободенъ, тамъ той може да прояви своята воля. Противорѣчията пъкъ му даватъ само възможность да прояви една идея. При хармоничнитѣ съвпадения тия противорѣчия астрологически ни даватъ възможность да се проявимъ като разумни сжщества, като свободни сжщества. Това сж само моменти, защото трѣбва да знаете, че въ закона на свободата нѣма врѣме и пространство. Духовниятъ и физическиятъ свѣтъ се отличаватъ по двЬ нѣща: въ духовния свѣтъ врѣмето и пространството е несъизмѣримо, а въ физическия свѣтъ е съизмеримо. Слѣдователно, нашето врѣме и пространство не сжществуватъ въ духовния свѣтъ, понеже тѣ сж съизмѣрими величини. Несъизмѣримитѣ нѣща въ духовния свѣтъ сж само отражения. Какви сж възможноститѣ на едно сжщество отъ духовния свѣтъ? Всѣки отъ васъ може да бжде разгледани като физическо сжщество, но може да бжде разгледанъ и като духовно сжщество. Като физическо сжщество, човѣкъ не може да отиде на плачетитѣ, а само може да ги наблюдава и да си мисли за тѣхъ. Като духовно сжщество, човѣкъ може да отиде на всичкитѣ планети, да ги разгледа и да се върне. Това ще му отнеме наймного два часа. Тъй щото, въ възможноститѣ на духовния и на физическия човѣкъ има разлика. Това се отнася за всинца ви. Когато духовниятъ човѣкъ се върне отъ своята разходка по планетитѣ, той разправя на физическия човѣкъ,
101 какво има тамъ. Физическиятъ човѣкъ го слуша и казва: не те разбирамъ. Духовниятъ му казва: нѣма нищо, по-послѣ ще се разберемъ. Духовниятъ човѣкъ всѣки день дохожда при физическия и по единъ или другъ начинъ се старае да му открие това, което е видѣлъ и научилъ горѣ. Понеже той разполага съ несъизмѣримо врѣме и пространство, у него има търпѣние. Че ти си разбралъ малко, той и на това е доволенъ. Слѣдъ дълго постоянство на духовния човѣкъ, физическиятъ човѣкъ започва най-послѣ да се радва, вдъхновява се и казва: дойде ми нѣкаква идея. Това е резултатъ на поетическия гений у човѣка. Всѣки има по единъ такъвъ гений, трѣбва само да го долови. Това не е нѣщо фиктивно, но дѣйствителность, една истина. Нѣкой го наричатъ ангелъ хранитель. Той е толкова интелигентенъ, съ толкова свѣтло лице, съ такъвъ нѣженъ гласъ, съ такива висши трептения наоколо си, че отъ всѣка негова клѣтка диша животъ. И когато иде той, всѣкога се усѣщате радостни, всичко наоколо ви е свѣтло, но щомъ си замине, ставате неразположени, чувствувате стѣснение въ сърцето си. Нѣкой пжть духовниятъ човѣкъ ви запитва: „Кажете ми сега вие нѣщо изъ вашия животъ“. И вие почвате да му разправяте за вашитѣ тжги и скърби, а той ви слуша и почва да мисли, какъ да ви помогне. Той бутне едно бутонче,и веднага теченията въ васъ се измѣнятъ и ви свѣтва. Но дълго врѣме ще му разправяте, безъ да го лъжете. Той ви изслушва внимателно и казва: право говорите.
102 И слѣцъ това си записва всичко, каквото му казвате. Ако казвате право, и резултатътъ'ще бжде правъ. Ако казвате криво, и резултатътъ ще бжде кривъ. Та невидимтятъ или духовниятъ свѣтъ взима живо участие въ живота на разумнитѣ хора. Тѣ посѣщавать всѣки день тия, които разбчратъ. Затуй и ние искаме дт приготвимъ условия за васъ, да разбирате вече небесния езикъ. Ангелътъ говори отлично на твоя езикъ, той те разбира много добрѣ. Той, като дойде при тебе, нѣма да те кара да учишь неговия езикъ, но ти като идешъ горѣ, нѣма да го разбирашъ и ще трѣбва да учишъ неговия езикъ. Сега, да направимъ едно малко упражнение. Прѣдставете си, че ржцѣтѣ ви сж въ слънцето. Ще направите единъ малъкъ кржгъ да обхванете първата система — Меркурий Послѣ ще направите вторъ кржгъ, малко по-голѣмь и ще си прѣдставите, че обхващате Венера. Третиятъ кржгъ ще бжде още по-голѣмъ, ще обхванете земята и т. н. КржговетЬ ставагъ все по-голѣми: Марсъ, Юпитеръ, Сатурн ь, Уранъ, Нептунъ. (Ржцѣтѣ напрѣдъ!) Послѣ ще произнесете думитѣ: Всичко, каквото Богъе вложилъ въ вселената; благото, което е опрѣдѣлилъ за насъ, да дойде и да се реализира въ нашата дуща! Ще правите кржтове съ ржцѣтѣ си и ще кажете: А м и н ъ — тъй да бжде! Думата „аминъ“ значи: всичко да бжде тъй
103 както е написано. Лминъ е дума, която не може да се прѣведе; тя е свещена дума, която включва всичко хубаво и Божествено въ себе си. 5та лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 16/1Х. 1924 година — София. ":::::»:: :::.чв::й»мг:::::::::::::к:::::1:::
6 ТД ЛЕКЦИЯ. Свѣтлина и знание. Музика. „Любовьта ражда доброто.“ — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода! , Размишление. Тема за слѣдния пжть № 4: „Основнитѣ мисли отъ 11-ра тазгодишна лекция. Трѣбва да знаете, че въ всѣка лекция има само три основни мисли. Всѣка една отъ тия мисли може да се раздѣли на още три. Тѣ могатъ поотдѣлно да се раздѣлятъ по на още три и т. н. Но въ всѣка лекция има само три основни мисли, само толкова ще търсите, не повече. Туй ще ви служи като правило. Ще ви запитамъ сега: коя е основната мисъль на живота? Или коя е основната мисъль въ живота на човѣка? Вие ще кажете, навѣрно, че основната идея въ живота на човѣка е Богъ. Не, при сегашното състояние за човѣка на земята основната мисъль не е Богъ. Туй не е отричане, но казвамь: основната мисъль, която трѣбва да ви занимава, това е мисъльта за вѣрата, а вѣрата носи съ себе си знание. Вие ще намѣрите Бога само по пжтя на знанието. Язъ не говоря за обикнове
вжтрѣшенъ смисълъ. Прѣдставете си, че точкитѣ , S, С с?к живи същества, които иматъ отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три сжщества В, В, С имать двѣ посоки, а нѣматъ равюдѣйствуваща линия. Това показва, че тия сжщества се лутатъ, нѣматъ идеалъ въ живота си. Лхгълътъ всѣкога означава сжщества, които живЬятъ безъ идеалъ — нищо повече. Ще кажете: какво значи да бжцещь безъ идеалъ? Ще ви опрѣ, какво значи да бжцешъ безъ идеалъ. Перпенди {уляритѣ, спуснати отъ В В къмъ Л С не образуватъ никакви трижгълници, тѣ сж въобра