БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
КНИГИ С БЕСЕДИ
↓ КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ ↓
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ДОКУМЕНТАЛНИ И ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ
МОЛИТВИ, ФОРМУЛИ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ БРАТСТВОТО
КНИГИ С ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ
150073 резултата от 163 книги
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
„ Истинско служене “
Истинско служене
съдържание
ИСТИНСКО СЛУЖЕНЕ 21-а ШКОЛНА ЛЕКЦИЯ НА ОБЩИЯ ОКУЛТКНЪ КЛАСЪ (IV ГОДИНА) ДЪРЖАНА ОТЪ УЧИТЕЛЯ НА 3. IIT 1925 Г -СОФИЯ 107 Печатница МАЛДЖИЕВЪ Русе ул. Сароолу № 44
ИСТИНСКО СЛУЖЕНЕ 21-а ШКОЛНА ЛЕКЦИЯ НА ОБШИЯ ОКУЛТЕНЪ КЛАСЪ (IV ГОДИНА) ДЪРЖАНА ОТЪ УЧИТЕЛЯ НА 3 III. 1925 Г,-СОФИЯ 192-7 Печатница МАЛДЖИЕВЪ Русе ул. Сароолу № 44
Истинско служене „Доброта, Истина, красота това е Любовьта“. РАЗМИШЛЕНИЕ. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ въру темата: „Разлика между кражба и лъжа“' Защо човѣкъ краде и лъже? Или, кога човѣкътъ е научилъ изкуството да краде и лъже? Отъ чисто френологическо гледище, кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи, откакъ въ човѣка се е зародила алчностьта да взима повече отколкото му трѣбва' той е започналъ да краде и лъже. Лъжата се проявява у човѣка, когато съвѣстьта му е слабо развита. Когато страътъ е силно развитъ, а съвѣстьта слабо развита, лъжата пакъ изпжква, Всѣки страивъ човѣкъ лъже. Само страливитѣ ора лъжатъ. Човѣкъ, който лжже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва кжщата колкото искате, отличенъ бояджия може да стане, но да гра ди — никога! Тогава ще ви задамъ въпроса: лъжата ли се е явила по-рано или кражбата? (— Кражбата.)
1 Кога започватъ дѣцата да лъжатъ? — Когато се качватъ на крушата. Значи, първо се явила кражбата, а послѣ лъжата. Въ френологическитѣ музеи има образи отъ дара — крадци, лъжци и др. Чъртитѣ на всички тия ора се различаватъ. Миналиятъ пжть ви говориъ за интелегентностьта на човѣка, за измерването на която има единъ жгълъ, нареченъ камперовъ. Той се образува отъ правата линия, теглена отъ отверстието на уото до носа и отъ перпендикуляра, спуснать отъ челото до брадата. Този жгълъ въ бѣлата раса е голѣмъ около 80° Това е обща мѣрка за човешката интелигентность. Човѣшката глава ще се счита нормална тогава, когато перпендикулярътъ, т. е. едното рамо въ жгъла е вдигнатъ къмъ темето. Той усилва, увеличава жгъла, Нко жгълътъ е голѣмъ, а перпендикулярътъ малъкъ, интелегентностьта губи отъ своята стойность, Тя зависи отъ височината на главата. Изобщо, въ всѣка часть на човѣшкото лице се изразява интелигентостьта му, както и неговитѣ морални, домашни и лични чувства. Сжщо тъй на лицето му се изразяватъ всички способности и сили на неговия арактеръ. Тъй щото, физиогномически, всѣка область отъ човѣшкото лице можемъ да раздѣлимъ на около 150 кв. см. Всѣки квадратенъ сантиметъръ прѣдставлява една спо
собность, която се проявява въ извѣстна облать на лицето. Значи, лицето е построено отъ вжтрѣшната енергия на мозъка. Всѣка добродѣтель има свое отражение въ лицето на човѣка. Всѣки интелектуаленъ потикъ, или всѣка интелектуална сила сжщо тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния животъ, човѣкъ трѣбва да има модели. Той трѣбва да има прѣдъ себе си такива образци отъ живи, напрѣднали въ своето развитие сжщества, съ които да е свързанъ. Моралностьта не произтича отъ самия човѣкъ, тя се черпи отвънъ. Това нѣщо може да ви се вижда донѣкждѣ странно, но питамъ: когато насадите единъ малъкъ желждъ въ земята, той отъ само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича нѣкждѣ отвънъ? — Отвънъ ги вади, отъ земята и отъ въздуха. И тогава, за да станете интелегентни и морално силни, вие трѣбва да черпите силитѣ съ които боравите отъ живата природа. Сега, ще ви прѣдставя три категории ора: първата категория сж тия, които служатъ на човѣчеството. Втората категория сж тия, които служатъ. на природата и третата категория сж тия които служатъ на Бога. Да служишъ на човѣчеството, значи да се занимавашъ съ физическата страна на живота. Да служишъ на природата, значи да се занимавашъ съ
6 духовната, съ отвлѣчената, съ умствената страна на живота. И най-послѣ да служишъ на Бога, това под разбира дълбокия смисълъ на истинския животъ, Косато човѣкъ иска да развие своето тѣло, той трѣбва да служи на човѣчеството, отъ тамъ ше почерпи всичкитѣ енергии, но и човѣчеството едноврѣменно ще почерпи нѣщо отъ него. И сега нѣкои казва човѣкъ трѣбва да се отдѣли отъ свѣта, отъ щората. Ако вие искате да развивате вашето тѣло. азъ взимамъ тази дума въ широкъ смисълъ, вие трѣбва да имате връзка не само съ народа си, но съ цѣлоте човѣчество, Пъкъ ако искате да развивате силитѣ на вашия умъ, вие трѣбвада имате връзка съ живата природа. Ако искате най-послѣ да разбирате вжтрѣшния смисълъ на живота, вие трѣбва да служитѣ на Бога. Сега много окултни ученици, както и много религиозни ора издребняватъ толкова много, че се занимаватъ съ въпроси отъ съвършено страниченъ ,характеръ. При това положение, тия ора могатъ да прѣкаратъ и хиляда години въ едно училище, но нищо мѣма да научатъ. Какво значи човѣкъ да служи на човѣчеството? Ако вИ зададатъ конкретно този въпросъ какво бите отговорили? СЦомъ нѣкой служи на човѣчеството, между послѣдното и него самия ще има обмена, кой
7 то може да бжде съзнателна или несъзнателна. Когато служите на човѣчеството, не е необходимо да го познавате цѣлото. Въ този случай, конкретно разглежданъ въпроса, цѣлото човѣчество се изразява само въ единъ човѣкъ — нищо повече. Цѣлото човѣчество на земята прѣдставлѣва множеството, което е включено въ козмическия човѣкъ, Той прѣдставлява физическата страна на човѣка. Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човѣка и служенето му на човѣчеството? Туй хората наричатъ идея да се служи на човѣчтството, да бждемъ человѣколюбиви, Отъ памти-вѣка щората все служатъ на човѣчеството, но въ това служене има нѣщо, което имъ липсва. Какво имъ липсва? Сега ще ви напиша на дъската една малка чъртичка. Какво прѣдставлява тази малка чърта? Какъ се пише арабската единица? Одѣ сж взели тѣ тази единица? Тя сжществува ли въ природата? — Сжществува. Тя прѣдставлява дънера на дърветата. Тази. единица има разклонение. Колко разклонения има всѣка единица? — Десеть. Значи, всѣка единица прѣдставлява единъ живъ организъмъ. Щомь се посади, отъ нея ще излѣзатъ десеть разклонения петь нагорѣ и петь надолу. Единицата е основа на нѣщата. Тя е канарата, въру която се градятъ всички
8 неща. Всичко започва отъ нея. Числото двѣ пъкъ показва, какъ се извършва процеса на това, градене въ природата, Тритѣ е закони на равновесие. То представлява завършения плодъ. Числото четири означава слизане на плода, слѣдъ което той се опло. дотворява наново. Слѣдователно, когато говоримъ за числата отъ 1 — 10, ние не схващаме тъй и смисъла на десетичната система. Вие мислите, че сте много учени. Не, и най-учените математици не знаятъ отношенията на числата отъ 1 — 10. Азъ не говоря за външната страна на числата, тъй както сега ги употребяватъ. Като се изучава човешкия мозъкъ, забелезватъ въ него две полушария. За сега левото полушарие е активно, десното пасивно. Следователно, когато говоримъ за числото две ние го намираме даже и въ нашия мозъкъ. То е онзи човешки принципъ, който работи и съгражда нещата, Ако по некакъвъ начинъ вие успеете да измените енергиите въ мозъка си, т. е. измените тесните течения тъй, че десното полушарие да стане активно, вие съвършено ще измените и живота си. Затова, когато искате да се само възпитате, ' вие требва да проучавате службата на всека часть, на всека область въ вашия мозъкъ. Напримеръ, требва да знаете, положителна или отрица
9 телна ли е енергията, която протича въ прѣдната часть на вашия мозъкъ. Ако нѣкой отъ васъ е чувствителенъ, нека опре края на пръститѣ си до. единъ чистъ и сзятъ човѣкъ, у когото нѣма никаква лъжа, никаква измама, и той веднага ще почувствува въ себе си просветление, а въ мозъка му ще се яви свѣтлина Тази бѣла, приятна свѣтлина ще се прѣдаде чрѣзъ пръститѣ му. Следователно, тази енерги , тази свѣтлина всѣки отъ васъ може да я придобие. Какъ — Съ чистъ животъЗапримѣръ, при възпитанието на дѣцата, необходимо е майката да бжде абсолютно чиста. Майка която нѣма чистота, не може да възпитава. За да можемъ да възпреимаме енергия огъ Бога, трѣбва да бждемъ абсолютно чисти. Първото нѣщо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очиститеВко пазите въ себе си нѣкакьвъ скритъ грѣхъ, или нѣкаква слабость, или нѣкакви глупави идеи и вързания и мислите да се домогнете до тѣхъ чрѣзъ новото знание, бждете увѣрени, че вие ще си останите такива, каквито сте били. Природата е много внимателна, тя не налива ново вино въ стари мѣхове. Когато очистите ума си отъ всѣкакви заблуждения и сърцето си отъ всички пороци, само тогава новото ще може да влѣзе въ васъ. Туй трѣбва да знаете! Мнозина казватъ: отъ
10 толкова врѣме слѣдваме, не сме направили никакъвъ успѣхъ. Какъ ще направите успѣхъ? Въ това отношение, вие трѣбва да бждете къмъ себе си безпощадни! Вие трѣбва да се чистите всѣки день. Нѣма какво да се изповѣдвате отъ вънъ Трѣбва да се чистите отвжтрѣ! Всѣки моментъ трѣбва да се стремимъ къмъ чистотата. Само така ще имате знания. Знанието нѣма да дойде изведнъжъ, но постепенно. Тогава ще се създаде у васъ мораленъ подемъ ще се вдъхновите и животътъ ви ще се осмили. Сега не е достатъчно за васъ само да познавате погрѣш китѣ си и да плачете за тѣхъ, но трѣбва да ги изправяте. Вие можете всѣки день да плачете за погрѣшкитѣ си, но какво ще ви ползува този плачъ? Ако ме боли пръстъ и всѣки день плача отъ болка, но не го лѣкувамъ, какво ще ме ползува плача? Този плачъ все ще ви донесе извѣстна опитность, ще ви научи, какъ да прѣнасяте страданията, но защо, като ви боли пръста, оставяте сълзитѣ да падатъ на земята, а не ги оставяте да капятъ върху раната? Отдѣ възприехте този навикъ? Гледамъ нѣкой, плаче, а сълзитѣ му капятъ на земята. Казвамъ: ако вие искате да ме убѣдите, че вашитѣ сълзи сж святи, съберете ги въ едно малко шишенце. СЦомъ вземете да плачете, турете шишенцето прѣдъ очитѣ си и
11 събирайте сълзитѣ. Или пъкъ оставете ги да капятъ върху раната. Тази вода е лѣчебна. Плачете, но нека плачътъ ви бжде смисленъ! Дко плачете, трѣбва да знаете защо плачете. Кажете ми, защо плачете вие? — (Да олекне на душата ни.) Природата не обича да изразходва напразно своитѣ енергии. Свещената вода, която изтича отъ вашитѣ извори, трѣбва ли да пада на земята? Дко свещеникътъ ви е налѣлъ малко вода или малко винце отъ причастието, напримѣръ, вие пазите да не се излѣе на земята, казвате: свето вино е това вино. Добрѣ, виното е свето, а сълзитѣ, които излизатъ огъ нашитѣ очи, не сж ли свети? Нзъ считамъ, че нашитѣ сълзи сж тъй свети, както виното, което ви е далъ свещеника. То у васъ трѣбва да се създаде една мѣрка, съ която да мѣрите нѣщата. Дзъ забѣлѣзвамъ отъ редъ години, че вие нѣмате една опрѣдѣлена норма въ живота си. Вие сждите, но още не разбирате, кои нѣща сж морални, и кои не сж морални. Запримѣръ, ако единъ ученикъ излѣзе на дъската и не може да рѣши задачата си, всички ще му се смѣете. Да допуснемъ че той е направилъ извѣстна погрѣшка. Какво лошо има въ това. Защо ще му се смѣете? Какво означава смѣха? Мислите ли, че онзи човъкъ, който се смѣе, е мн-го уменъ? Като ученици,
12 всички вие трѣбва да се научите на взаимно почитание. Имайте прѣдъ видъ всѣкога следното правило: не унижавайте въ сърцето си никого! Когато се смѣемъ нѣкому, ние правимъ на себе си голѣма пакость. Сега ще дойдемъ до вжтрѣшнитѣ морални зако ни, Да допуснемъ, че нѣкой има извѣстна слабость. Тази негова слабость може да е по рождение, а може и да му е наложена. Виждамъ единъ голѣмъ юнакъ извадилъ ножа и казва: бзъ ще ви дамъ да разберете! Но щомъ го гръмнатъ въ ржката, силата му изчезва, и ржката му овисва. Питамъ: дѣ му е юначеството? Ржката му увисва надолу и той вече не може да дига ножъ нагорѣ изъ въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша нѣкой човѣкъ, или да му изпратя една добра мисъль, да му внуша, че пжтьтъ, по който върви, не ie добъръ Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли какъ трѣбва да се внуши на единь човѣкъ, че не трѣбва да прави извѣстни прѣстжпления? Вие ще кажете; научете ни това изкуство! Каззамъ; вие трѣбва да внушите на себе си, а не на другитѣ. Това , е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другитѣ. Внуши на себе си! Ние искаме да приложимъ тази наука вър?у себе си. Имашъ нѣкаква слабость — не говори за нея. Тя спъва твоето растене. Но
13 внуши си; нѣма да правя повече това нѣщо. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ има едно благородно чувство въ себе си, но не го проявява, Питамъ: защо ще го спъваме? Защо да не му дздемъ възможность да се прояви? fluo една мисъль е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставимъ да се прояви по който и да е начинъ! Вие, ученицитѣ. ако искате да си помагате трѣбва да спазвате първото правило. Знаете ли кое е правото правило? Сега вие ще се поусмините, никой не иска да се изложи, да каже, че не знае, е това правило. Нзъ искамъ да ви улесня, да ви доведа до това правило. Да допуснемъ, че срещнете нѣкоя отъ сестритѣ тукъ, обиквате я, и ставате добри приятелки. Питамъ ви: кое е това особеното въ нея, което привлѣче вашето внимание? Случава се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, нѣма и високо обществено положение, а въпрѣки това вие обичате нѣщо въ нея. Можете ли да опрѣдѣлите, какво обичате въ нея? Казвате: тя има благородна душа. Но вие виждате ли нейната благородна душа? Видѣли ли сте нѣщо конкретно въ нея? Казвате: тя има благороденъ жестъ. Нзъ биъ желалъ да ми кажете, какъ се проявява това благородно движение, този благороденъ жестъ. Какъ оди този благороденъ човѣкъ, какви сж неговитѣ стжпки?
14 Нко този човѣкъ се различава много отъ другитѣ, са го прѣдставимъ, да видимъ дѣ се крие особеното у него. Казвате: той има особени движения. Какво разбирате отъ негови гѣ движения? Защо човѣкъ като се замисли, туря показалеца на челото си? Защо туря именно показалеца, а не палеца си? Има причина за това, но коя е тя? Показалеиътъ казва: Ти си човѣкъ, който мислишъ. Богъ ти е далъ умъ да мислишъ правилно Слѣдъ това, човѣкъ понѣкога вдига двата си пръста: показалецътъ и срѣдниятъ пръстъ. Тъй вдигатъ ученицитѣ ржка. Това значи: „Ти, като човѣкъ, не си само уменъ, но си сжщество, което има право да проявява своята свбода.“ Защо носите пръстенитѣ си или на първия, или на втория, ' или на третия пръстъ? Да допуснемъ, че прѣдъ насъ Ѣ се нам :ра едно сжщество безъ пръсти, съ по-низшъ животъ отъ нашия, питамъ тогава: ако въ него се роди желание да покаже, че мисли, какъ ще изрази тава? Какъ ще насочи първия си пръстъ? Когато разискваме въ класъ по разни въпроси, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сж стари, че сж прѣминали вече 45 години. Вие трѣбва да забравите тия нѣща. Какво прѣдставляватъ вашитѣ 45 години? — Тѣ сж нищо прѣдъ живота въ другитѣ планети. Нко сравнявате вашитѣ 45 години съ годинитѣ на Юпи
15 теръ, вие ще бждете малко дѣте, едва на четири години, Ако се прѣнесете на Сатурнъ, ще бждете дѣте на година и половина. Нко пъкъ се прѣнесете на слънцето, дето 20 милиона наши години образувать една слънчева година, можете да си прѣдставите, каква часть отъ врѣмето ще съставляватъ вашитѣ земни 45 години.(—Тѣ ще съставляватъ !/500,000 часть отъ годината). Тогава, има ли смисълъ да се считате за старъ човѣкъ? Споредъ слънчевшѣ години вие сте едва въ началото на вашия животъ. Вие сте едно малко дѣте, което нѣма даже единъ часъ. Въ такъвъ случай вие нѣмате право да казвате, че сте остарѣли. Та какво сте видѣли още? Остарѣването е една отживѣла вѣка си идея. Ние искаме да бждемъ стари като Бога, да покажемъ, че знаемъ много. Това е заблуждение! Господъ е миналъ милиони, милиони вѣкове прѣди насъ. Той е създалъ цѣлъ козмосъ, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, азь ви питамъ; щомъ сте стари, какво сте направили досега? Нко не сте направили нищо, не сте стари. Подъ думата „старъ човѣкъ“ азъ подразбирамъ човѣкъ, който е направилъ нѣщо. Щомъ не е направилъ нищо, той не е старъ човѣкъ. Той е човѣкъ, който напразно изгубилъ своитѣ години. Такъвъ човѣкъ често си казва: азъ съмъ човѣкъ на 80 лазарника. Казва
16 мъ му: да, на 80 лазарника си, но нищо не си научилъ. Като ученици, вие ще гледате да се освободите отъ думата „старъ“. Нѣма да мислите че сте старъ човѣкъ, но сте изпратени да се учите. Като ви питатъ на колко сте години, вие ще кажете: азъ съмъ на 33 години. Тия които не сж дошли до тази възрасть, ще задържатъ въ ума си 21 та си година, а тия, които сж минали тия години, ще задържатъ въ ума си 33-та година. „На колко години сте?“ — На 33 години. „Какъ тъй? — Е моитѣ години не се мѣ нятъ. Тогава питамъ: ако ти имашъ 33 слънчеви години, на колко наши години се равнятъ тѣ? — На 660,000,000 години. Така е, ние трѣбва да бждемъ послѣдователни. Ще покажемъ на щората, че сме отъ тия които не остарѣватъ. За да изживѣемъ една слънчева година, изискватъ се 20 милиона наши години. Ние сме въ началото на 33-тата година, или въ началото на 21-та си година. Идущата година ще бждемъ пакъ на 21, или на 33 години. Ще кажете; какъ така? Ние трѣбва да мѣримъ нашия животъ съ живота на слънцето, а не съ живота на земята. Ние остаряваме прѣждеврѣменно, понеже сж ни отдѣлили отъ слънчевата енергия, а сж ни (Свързали съ енергията на земята. Човѣкъ като дойде до 50 60 — годишната си възрасть, казва: остарѣъ вече, ще се
17 мре. Какво учение има въ това? Като се занимавате съ тия глупави работи, нищо не се добива. Вие сте кираджия въ една кжща, и господарьтъ разполага съ васъ. Когато ви каже да излѣзете отъ тази кжща, ще знаете, че нѣма да умрете, но ще си намѣрите друга кжща. Мнозина ора, като умратъ, одятъ инкогнито между другитѣ, а вие питате за тѣъ: дѣ отидоха нашитѣ близки? Въ онзи свѣтъ ли сж? — Не, тѣ не сж отишли никждѣ, между другитѣ ора сж, но вие не ги виждате. Този умрѣлъ човѣкъ е взелъ друга кжща подъ наемъ, и вие можете да се разговаряте съ него, но не и съ господаря на кжщата. Туй е едно отъ важнитѣ знания. Въ едно тѣло могатъ да живѣятъ единъ, двам1, трима, петима, десеть и повече души. Рознообразноститѣ, които нѣкой пжть се проявяватъ у васъ, се дължатъ на тия многобройни наематели въ вашата кжща. Нѣкой пжть сте нетърпеливи, раздразнени. Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които сж взели нѣкоя часть отъ кжщата ви подъ наемъ. При сегашнитѣ условия на живота, всѣки отъ васъ има кирзджии и то не единъ, не двама, не трима, но най малко десеть кираджии. (Плащатъ ли тѣ?) — Въ духовния свѣтъ плащане нѣмаТрѣбва да бждете много внимателни съ тѣъ. Вие мислите, че всички чувства, които минаватъ
18 прѣзъ сърцето ви, всички мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, всички дѣйствия, които вършите, сж вашиНе е така. Всѣки ученъ трѣбва да отдѣля и различава своитѣ мисли, чувства и дѣйствия отъ тия на постороннитѣ личности, които сж вънъ отъ васъ, отъ вашето вжтрѣшно естество. Когато започнете да отдѣляте вашата мисъль отъ чувствата, вие ще дойдете до вжтрѣшното самовъзпитание. Лзъ нѣма да се спирамъ да ви изяснявамъ признацитѣ, по които да различавате своето отъ чуждото, понеже сте много страхливи. Ако ви кажа признацитѣ, нѣкой отъ васъ не би могли да спятъ, Вие ще каже' . те: чудно е какъ тъй могатъ да ме обсебятъ дукове? Защо не? Ти си секретарь на една работа, и прѣдседательтъ на тази работа всѣки день ти казва: „я напиши този протоколъ. Ти пишешъ и прѣписвашъ, това не те обижда, но когато прѣдседательтъ те накара да извърлишъ боклука, това те обижда. Но той ти заповѣдва, и ти вършишъ всичко, каквото те накара. Ако единъ човѣкъ дойде отвънъ и те накара да направишъ нѣщо, ти го изпълнявашъ; а когато единъ дуъ те накара да вдигнешъ една кофа, казвашъ: какъ смѣе той да ми заповѣда? И той заповѣдва тъй, както живиятъ човѣкъ, когото виждашъ. Питамъ: колко отъ нашитѣ дѣйствия, мисли и чувства
19 сж свобсгвени наши? Запримѣръ, често слушамъ да казватъ: всички хора сж лицемѣри. Щомъ всички хора сж лицемѣри, тогава и ти си между тѣхъ, и ти си лицемѣръ. Думата „всички“ подразбира, че и ти си единъ отъ тѣхъ. Не, нѣма да кажешъ, че всички Хора сж лицемѣри, но ще кажешъ, че лицемѣрието е свойствено на щората. Не бива да правите такива твърденияНе трѣбва да казвате, че и всички хора сж лоши. „Ома тъй казва писанието“. Ако е така, и ти си между тѣхъ, и ти си лошъ. Не, такъвъ стихъ въ Пасанието нѣма. Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми“. Кога е казалъ това? — Когато е направилъ едно прѣстжпление. Писанието казва: „Свити бждете, праведни бждете, съвършени бждете!“ Слѣдователно, щомъ се казва да бждете свити, значи има и свити ора, Шомъ се казва да бждете праведни, има и праведни хора. Щомъ се казва да бждете съвършени, има и съвършени хора. Тогава и ние можемъ да бждемъ и свити, и съвършени и праведни. Ние не трѣбва да се спъваме въ думитѣ святъ и съвършенъ. Ти? думи сж употрѣбени въ този смисълъ, както се говори за Бога Говори се за такова съвършенство, каквото човѣкъ може да има. Та казвамъ сега: всички трѣбва да имате единъ положителенъ езикъ за себе си, да не се лъжете,
20 да не се самоизмамвате. Въ даденъ случай като се запитате, дали сте чисти, или не, да можете да си отговорите, Кой отъ васъ не знае, дали е чистъ, или не? Ако нѣкой отъ васъ се запита, дали говори Истината, или полжгва не знае ли това? Кой отъ васъ не знае, обича ли да пооткрадва по нѣкой пжть, или не обича? Нѣкой казва: кажи ми какъвъ съмъ! Казването отвънъ нѣма да ви ползува. Ако ви кажа единъ вашъ неджгъ, съ това ще направя пакость на себе си, безъ да ползува поне васъ, Ако, обаче съмъ пратенъ отъ страна на Бота да ви кажа единъ неджгъ, то е друго нѣщо. Само Господъ има право да изнася неджзитѣ на хората, но ние нѣмаме право да си казваме неджзитѣ единъ на другъ. За да изнесемъ неджга на единъ човѣкъ, трѣбва да имашъ свѣтлина. Да допуснемъ, че вие питате нѣкого: какъ мислите за мене, какъ ме намирате красивъ ли съмъ, или не? Нѣма защо да говоримъ за красотата, нея можемъ само да докажемъКакъ? — Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещь прѣдъ този човѣкъ и ще му кажа: гледай, самъ ще се познаешъ. Туй, което виждашъ това си ти! Какъ се намирашъ? Какво понятие имашъ за себе си? Послѣ ме питашъ: какво мислишъ за менъ, уменъ човѣкъ ли съмъ, или не? Ще ви отговоря по слѣдния начинъ: ще запаля
21 сзѣщьта си, ще отворя една отъ своитѣ книги и ще ти кажа да четешъ на десета страница отъ тази книга. Слѣдъ това ще те питамъ,разбирашъ ли това, което е писано на десета страница? — Разбирамъ. Десетата страница ще ти покаже, какъеъ си. Та казвамъ: нашата задача въ свѣта не е да ви научимъ да служите на човѣка, нито да служите на природата, но да служите на Бога. Щомъ рѣшимъ да служимъ на Бога, ние ще можемъ да развиемъ другитѣ двѣ служения; служене на човѣчеството и служене на природата, Не се плашете отъ мисъльта, какъ трѣбва еа се служи на Бога. Турете си като задача да служете на Бога1 Само по този начинъ ще станете силни крѣпки и мощни по духъ. Така, постепенно ше придобиете необходимото за васъ знание и мораленъ с-табилитетъ за създаването на вашия характеръ Служенето на Бога трѣбва да бжде за васъ свещена идея, която, да ви причинява най-голѣмата радость въ живота. Като станете сутринъ, започнете съ нея и послѣ вършете другитѣ си работи. Да допуснемъ, че нѣкой дойде при, васъ, иска да ви прѣдизвика. Вие ще си кажете; азъ служа на Бога1 Нѣмамъ врѣме да се карамъ съ никого. Дошла ви нѣкаква мисьль на съмнѣние, ще си кажете: азъ служа на Бога, нѣма да се съмнѣвамъ! Казватъ ви нѣ
22 кои, че еди.кой си братъ открадналъ 20,000 лева. Вие може да кажете: азъ искамъ да изслѣдвамъ тази работа, да зная, дали е вѣрно това, или не. Не, кажете си; какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си открадналъ тия пари? Ще изгубя мѣсецъ, два, три, докато изслѣдвамъ тази работа, затова нѣма да се разправямъ съ това нѣщо. Който е открадналъ паритѣ, той самъ ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога. Този братъ, който е открадналъ 20-тѣ хиляди лева, ще се намѣри въ трудно положение. Той самъ единъ день ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служишъ на Бога, кажи ми, какво да правя? Азъ ще му кажа; и двамата ще служимъ на Бога. Ще му покажа начинъ, какъ да служи на Бога. Щомъ започне да служи на Бога, работата му ще се оправи. Стига да се рѣши да служи на Бога, азъ ще му платя 20-тѣ хиляди лева. Същото е и съ васъ: щомъ се роди желание у васъ да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство. Тази връзка може да се създаде само на тази основа: служене на Бога. И тъй, отъ сега нататъкъ поставете си като задача слѣдното нѣщо: сутринь като станете, на обѣдъ и вечерь употрѣбете по петь минути да служите мис
23 лено на Бога по ’най добрия начинъ. Сега вие ще кажете: пегь минути сж нищо. Вие правили ли сте изчисление, колко минути ще се събератъ въ годината поне? Единъ математикъ си поставя слѣдната за. дача: каква сума ще се получи отъ 25 стотинки, дадени съ сложна ли?ва отъ врѣмето на юриста до наши дни“ Знете ли каква сума се добива? — Добива се една толкова голѣма сума, която не би могла да се изплати и въ такъвъ случай, ако нашата земя бѣше цѣла отъ злато. Значи, нѣколко земи като нашата биа могли да изплатятъ тази сума. Та ако употребите за вашата задача само петь минути, но вложени на врѣме, слѣдъ години ще дадатъ единъ добъръ резултатъ. Споредъ законитѣ на природата, всѣка идея вложена на врѣме, слѣдъ години ще принесе своята полза, Затова не се обезсърчавайте! Не мислете, че всѣко усилие, което направите, ше бжде безъ послѣдствие. Всѣка благородна мисъль, дълбоко вложена въ душата ви, слѣдъ врѣме ще пренесе своя плодъ, отъ който вие ще се ползувате, Иткамъ тази вечерь да задържите въ ума си сжществената мисъль: служене на Бога! Азъ ще ви поговоря и другъ пжть въру служенето на Бога. Мислете въру идеята „служене на Бога,“ Четете Новия завѣтъ, Стария заветъ и другъ пжть пакъ ще
24 поговоримъ за същото. Този въпросъ ще трѣбва още да разчепкваме, докато се домогнемъ до съществената идея, какво значи да служимъ на Бога. СЦе видимъ, дали може да се приложи тази идея, и слѣдъ като се приложи, какви резултати ще даде, Т. м. „Доброта, Истина, красота, това е Любовьта“
Използвайте клавишите ← → (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.