Отличителните черти на човешката интелигентност

Общ Окултен клас / Единично издавани беседи

"Отличителните черти на човешката интелигентност", 20 школна лекция на ООК, IV-та година, от „Окултни лекции на Общия окултен клас“, 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), по стенографски записки,
изд. Русе, 1924-25 г.

съдържание

Отличителните черти но човешкото интилегентность 2О-а ШКОЛНА ЛЕКЦИЯ НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕНЪ КЛАСЪ (IV ГОДИНА) ДЪРЖАНА ОТЪ УЧИТЕЛЯ НА 25 II 1925 Г.СОФИЯ 197 Печатница МАЛДЖИЕВЪ Русе ул. Сароолу № 44
Отличителните черти но човешкото интилегентность 20-а ШКОЛНА ЛЕКЦИЯ НА ОБШИЯ ОКУЛТЕНЪ КЛАСЪ (IV ГОДИНА) ДЪРЖАНА ОТЪ УЧИТЕЛЯ НА 25. II. 1925 Г. СОФИЯ 1925'7’ Печатница МАЛДЖИЕВЪ Русе ул. Сароолу № 44
Отличителни чърти на чобѣшката интелигентности РАЗМИШЛЕНИЕ. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Разлика между будизъмъ и чителнитѣ органически и и жълтата раса“. В Д християнство“. Прочетоха се три работи върху темата: „Отлиморални качества на бѣлата Съврѣменнитѣ учени хора употрѣбяватъ два начина за измѣрване на човешката интелигентность. Точка С въ фигурата прѣдставлява ухото. Линията А В прѣдставлява човѣшкия носъ Въ жгъла В С А мога-тъ да се включатъ всички органически същества, които иматъ гръбнакъ. Ако прѣкараме линии, успоредни на правата А В, всички иматъ отношение помежду си. Колкото повече се увличава
4 интелигентностьта, толкова и носътъ става по голѣмъ. Разликата може да е съ единъ милиметъръ само, но и тя е отъ значение. Тъй щото, голѣмиятъ носъ изобщо показва интелигентность. Интелигентностьта зависи не само отъ голѣмината на носа, но и отъ съотношението между носа и челото, а именно, дали челото е право или малко вглъбнато. Вториятъ начинъ за измѣрване на интелигентностьта е споредъ жгъла на КампераТози жгълъ В С А е около 30 °. Камперъ спуща единъ отвѣсъ отъ челото до брадата и друга една линия, която минава прѣзъ срѣдата на угсото до долната часть на носа. Този жгълъ, който се образува между тия двѣ линии въ щората на бѣлата раса е равенъ на 80°, а въ щората отъ жълтата раса е равенъ на 75°. Този жгълъ у малайцитѣ е равенъ на 63°. У по-интелигентнитѣ ора този жгълъ се увеличава. Разбира се тия величини не сж абсолютни, но относителни. Въ това отношение, отъ тия линии може да се извади една пропорция. Интелигентностьта на единъ човѣкъ се опрѣдѣля не само отъ голѣмината на перпендикуляра А В, но сжщеврѣменно и отъ дължината на линията А С. Тази линия опрѣдѣля интенсивностьта на човѣшкия носъ. Ако линията А В прѣдставлява голѣмината на носа и линията А С е по-кжса, тогава интелигентностьта не е толкова интенсивна. Тъй че линиитѣ А В и А С
5 опрѣдѣлятъ интелигентностьта на единъ човѣкъ. Разбира се, тия линии сж живи Ние не говоримъ за мьртви линии. Когато говоримъ за жгли, съ които се измѣрва човѣшката интелигентность, имаме прѣдъ видъ тия жгли, които се увеличаватъ и слѣдователно тѣ всѣкога могатъ да се измѣрватъ. Ако измѣрвате постоянно вашата глава, ще видите, че главата ви ту се увеличава, ту се смалява. Тя не е постоянна. Това зависи отъ разположението на човѣка. Напримѣръ ако у васъ се зароди нѣкоя възвишена мисъль, или разрѣшите нѣкой важенъ философски въпросъ, главата ви ще се разшири. Като я измѣрите, ще видите, че има едно разширение на главата ви най-малко съ J/10 часть отъ милиметъра, а понѣкога дори съ милиметъръ. Ако у васъ се зароди мисъльта, че не трѣбва да мислите, главата ви се смалява. Слѣдователно .ако мислитѣ на щората въ нѣколко поколѣния вървятъ въ низходяща степенъ, тѣ започватъ да се израждатъ. .Израждането става отвжтрѣ. При израждането се забѣлѣзва промѣна въ носа. Щомъ човѣкъ се отклони отъ правия пжть, носътъ му му се прѣчупва, той вече не е спуснатъ перпендикулярно надолу. Челюститѣ му започватъ да изпжкватъ навънъ както у животнитѣ. Носътъ сжщеврѣменно изгубва и своята дължина. Обаче не всѣкога дължи
G ната на носа опрѣдѣля .интелигентиостьта на човѣка. Тя зависи още и отъ перпендикуляра, който е спуснатъ оть челото до брадата. Слѣдователно, когато човѣкъ не живѣе нормално, челюститѣ му започватъ да се издаватъ напрѣдъ, брадата му се прѣчупва и скжсява, докато най-послѣ съвсѣмъ се изгуби. Челото пъкъ лѣга назадъ, скулитѣ изпъкватъ и тогава човѣкъ започва да прилича на животно. Разликата между овѣка и животнитѣ е тази, че животнитѣ нѣматъ голѣмъ носъ нѣматъ брада и чело. Челото имъ е слабо развито. У тѣъ е силно развитъ обективния умъ. У тѣъ има наблюдение, но нѣма философска мисъль. Тѣ не могатъ да разсжждаватъ. Тѣ иматъ интуиция. Отъ дълга опитность тѣ сж извадили извѣстни изводи за нѣщата, но не могатъ да разсжждаватъ. Ако турите прѣдъ нѣкое животно 'единъ трижгълникъ, то никога не ще може да разбере какво отношение иматъ тритѣ страни една къмъ друга. Сега ’разбира се, ученитѣ антрополози сж се спрѣли само на външната страна на науката, но туй още не е цѣлата наука. Това еж само външни скици. При това, ученитѣ дълго врѣме сж прѣтегляли мозъцитѣ на щората, дълго врѣме сж мислили въру това, че колкото мозъкътъ е 'по-тежъкъ, толкова и човѣкътъ е по-интелегентенъ. Обаче тѣ сж намѣрили хо
7 ра се голѣми мозъци, които не сж толкова интелегентни, Фрѣнолозитѣ пъкъ сж забѣлѣзали, че интелегентностьта не зависи отъ обема на мозъка, но отъ развитието на прѣдния мозъкъвъ главата. Колкото прѣдниятъ лобъ е по-голѣмъ, толкова и Щовѣкътъ е по-интелегентенъ. Тѣ сж установили още, че моралнитѣ чувства у човѣка сж поставени въ особена область на мозъка: интелектуалните способности пъкъ сж поставени въ друга область. Тъй щото мозъкътъ е разпрѣдѣленъ на особени области, при което въ всѣка область има особена способность. Тия учени сж доказали съ редъ наблюдения своята френология, която днесъ не е приета отъ официалната наука, Френолозитѣ сж изучили вжтрѣшностьта на мозъка, развитието на сивото вѣщество и на бѣлитѣ нишки, но всѣтаки липсва още нѣщо на френологията. Тѣ сж дошли до едно мѣсто и тамъ сж се спрѣли, не могатъ да идатъ подалечъ. Единствения най-ученъ човѣкъ между тъ е билъ Галъ. Слѣдъ Гала никой не е ималъ тази наблюдателность. Всички, които сж дошли слѣдъ него, не сж имали този обобщавашъ умъ. Ето защо френологията въ туй отношение се е спрѣла на една фаза. Пмериканцитѣ и англичанитѣ сж развили френологията въ нейното практическо приложение, и тамъ сж се спрѣли. 7
8 За насъ е важно, че всѣка мисъль има извѣстно влияние въру прѣдната часть на челото, а всѣка морална мисъль упражнява влияние въру горната часть на главата. Сѣмейнитѣ чувства пъкъ упражняватъ влияние въру задната часть на черепа. |По нѣкой пжть, когато вие се разгнѣвите, тия самосъранителни емоции упражняватъ влияние вър?су разширението на черепа къмъ ушитѣ. Слѣдователно, моралнитѣ чувства повдигатъ главата нагорѣ, умственитѣ способности развиватъ главата отпрѣдъ, домашнитѣ способности — отзадъ, самосъранителнитѣ я развиватъ на широчина, а личнитѣ чувства образуватъ една малка кривина отзадъ. Ако по-нѣкой пжть се сърдите, гнѣвите, този гнѣвъ е потрѣбенъ като пиперътъ въ яденето, да даде активность или широчина на главата. Безъ тази широчина човѣкъ не може да има потикъ за дейность Когато нѣкой отъ васъ се ; гнѣвятъ, да не мислятъ, че тази енергия е непотрѣбна. Вие трѣбва да влада те, да пазите този гнѣвъ. Той е барутъ, който ще използувате когато трѣбва, а не да го горите, когато не трѣбва. Вие се гнѣвите, когато не трѣбва, Азъ биъ ви казалъ, кога да се гнѣвите. Когато видишъ една мечка, разгнѣви се! А вие се разгнѣвявате, когато видите една мравя и я стъпквате. Тукъ гнѣвътъ нѣма мѣсто. Не, разгнѣвете се при мечката! Ко
9 гато срешнете на пьтя си нѣкой голѣмъ камъкъ, прѣвърлете го настрана. Проявете своя гнѣвъ като единъ волевъ актъ. Слѣдователно, когато гнѣвътъ дойде у васъ, приемете го, не се стремете да го спрете. Или пъкъ идете на Витоша и тамъ се заемете да прѣмѣствате камъни отъ едно мѣсто на друго. Втори пжть като се разгнѣвите, идете при нѣкое голѣмо дърво и се опитайте, можете ли да го извадите оть земята, Не казвамъ да хванете нѣкой малки клончета защото тѣ изабяватъ енергията ви т. е. тия сили, които природата е вложила въ васъ Значи, гнѣвътъ може да се използува въ много отношения Разгнѣвите ли се, направете нѣкое добро, не обикновено добро, а такова, каквото никой не може да направи. Разбира се, тази енергия за самосъранително чувство за сега ни е нужна. Личнитѣ чувства у човѣка трѣбва да се впрегнатъ на работа, Съврѣменната, бѣлата раса е подпушила у щората енергията около ушитѣ имъ. Тамъ е всичкото зло, че намѣсто да я тури на работа въ моралния свѣтъ, тя сега ще отваря войни, да се биятъ едни съ други, та по такъвъ начинъ да си създадатъ условия за правене добро. Запримѣръ, англичанитѣ като ванатъ 10,000 души българи, ранени и болни, ще ги лѣкуватъ, за да образуватъ извѣстна
10 връзка и да покажатъ. кой е по добъръ. Англичанитѣ искатъ по този начинъ да се прославятъ. Тия българи, като се вьриать въ отечеството си. ще разправятъ, че англичанитѣ посгжпиха съ тѣхъ много добрѣ, че сж високо умани и благородни хора. Така се създаватъ изкуствено отношения. Затуй се появяватъ войнитѣ. Тази енергия, натрупана въ болата раса, трѣбваше ли да се изразходва въ една безполезна война? И въ религиозно отношение тѣ се подпушиха, не дадоха подемъ на своитѣ чувства. Казвамъ сега: шестата раса, която иде, ще отпуши този голѣмъ кранъ, ще даде материалъ напрѣдъ назадъ, въ широчина и въ дълбочина, за да може човѣкъ да се развива симетрично и правилно въ всички направления. Следователно, въ този човѣкъ ще има стремежъ къмъ Бога, или реализиране висшия идеалъ на неговия духъ. Самиятъ този изразъ висшиятъ идеалъ на човѣшкия духъ е неразбранъ. Накждѣ е този висшъ идеалъ? Като кажемъ висшъ идеалъ, какво разбираме? Често казваме „високъ идеалъ“ Азъ съмъ употрѣбилъ думата „високъ идеалъ“, като давамъ примѣръ за „високъ идеалъ,“ че ако искашъ да си хапнешъ единъ плодъ, трѣбва да се качашъ на дървото и самъ да ст откжснешъ найхубавия плодъ. Добрѣ, ако ти имашъ въ своята гра
и дина най хубавитѣ плодове и дойдатъ въ тази градина дѣца съ високъ идеалъ, и всѣко отъ тѣхъ реализира своя идеалъ отъ твоитѣ дървета, туй ще бедели идеалъ и за тебе? — Не, Какъ ще погледнешъ на това? Човѣкътъ отъ бѣлата раса ще вземе една тояга и ще наложи тия идеалисти на общо основание. Той ще каже на тия философи още веднъжъ да се не качватъ. Човѣкътъ отъ шестата раса пъкъ ще посвали тия дѣца и ще имъ каже; „Елате и до година въ моята градина. Тя е свободна, открита за васъ, Той нема да имъ забрани. И тогава, ето какво ще бжде прѣзъ врѣмето на шестата раса. За сега само нѣкои хора иматъ градина а за въ бждаще цѣлата земя ще бжде прѣвърната въ градини. Всѣки ще ходи свободно изъ тѣхъ и което дърво си хареса, отъ него, ще си откжсне. fl сега ако влѣзешъ въ градината на човѣкъ отъ петата раса, ще намѣришъ затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората отъ шестата и тѣзи отъ петата раса е тази, че човѣкътъ отъ шестяа раса се качи на дървото, ще си откжсне само единъ, най хубавъ плодъ и ще слѣзе, а този отъ петата раса ще си напълни една торба съ плодове. Единственото нѣщо, което спъва сегашната раса, това е голѣмата лакомия въ всѣко отношение. Забѣлежете,
12 всѣка есенъ се събира съ милиони тонове жито и го складиратъ. Защо имъ е този запасъ? Послѣ, събрали пари въ банкитѣ и ги пазятъ. Навсѣкждѣ всичко събиратъ на купове и го пазятъ. Приготвятъ консерви съ милиони тонове и ги пазятъ, Тѣ се развалятъ най-послѣ и ги върлятъ. Съврѣменитѣ ?ора сж като мравитѣ, постоянно събиратъ и трупатъ на едно мѣсто — да се осигурятъ. Това е бѣлата раса — ?ора интелегентни, но крайно лакоми. Колкото европеецътъ е активенъ, толкова китаецътъ е инертенъ. Той работи по неободимость. Казватъ, че китаецътъ е много трудолюбивъ. Какъ нѣма да бжде трудолюбивъ? Природата знае неговото естество и го е турила при такива условия, при които ще може да се развива. Сега, въ шестата раса, която (ще дойде, нѣма да има лакомство. Всѣки (отъ васъ може да стане човѣкъ отъ шестата раса, Какъ именно? — Като прѣвърне лакомството въ една движуща се сила. Да допуснемъ, че нѣкои богати ора въ Америка, които иматъ въ банкитѣ си милиарди левове, търсятъ начинъ да се освободятъ отъ богатството си. Какво трѣбва да направятъ? Да раздадатъ паритѣ си? Не, това ще прѣдизвика подпушване на извѣстна енергия. Това не е правилно разрѣшение на въпроса. Въ раздаването на паритѣ има една опастносъ. Съ тѣсъ се
събужда лакомство, и тия ора, на които сж раздадени паритѣ, се спъватъ. Въ такъвъ случай сиромашията е за прѣдпочитане. Ако “сиромашията може да ни отвикне отъ лакомството, тя е за прѣдпочитане. Какво разбирате подъ думата лакомство? — Туряне въ стомана повече, отколкого той може да асимилира; туряне на гърба повече отколкото може да носи; заемане съ работи които не сж по силитѣ ни: напримѣръ, въ училището изучаваме прѣдмѣти, които не сж по силитѣ ни; учимъ много прѣдмети, отъ които нѣмаме нужда и бързаме, не чакаме да дойде врѣ мето, искаме да знаемъ много. Сжществената разлика, значи между, бѣлата и шестата раса е главно тази, че въ шестата раса нѣма да има лакомия Земята нѣма да има никакви граници, никакви прѣгради, нѣма да има наказателни закони, нѣма да има затвори и т. н. Ако нѣкой се провини направи нѣкаква погрѣшка, ще му дадатъ да яде само жито и царевица. Хубавото въ шестата раса ще бжде още и това, че щората ще иматъ довѣрие едни къмъ други. Въ бѣлата раса, щората нѣматъ помежду си довѣрие. Тѣ иматъ вѣрване, но довѣрие нѣматъ. Тѣ иматъ довѣрие само на думи. Въ шестата раса обаче, довѣрието ще бжде една отъ благороднитѣ чърти — пълно довѣрие. Сега, въ която кжща и да влѣзешъ, като излѣзешъ изъ
14 стаята на нѣкого, той веднага ще отиде да провѣри, дали се е изгубило нѣщо. Или пъкъ ако вървишъ съ жената на нѣкого, той ще прати подирѣ имъ да ги слѣдятъ, какви ще бждатъ тѣхнитѣ отношения. Въ шестата раса за тѣзи нъща и въпросъ нѣма да става, тѣ ще иматъ вѣра. Тамъ всѣки самъ ще се пази. Нѣма да одятъ дедективи. да слѣдятъ щората отъ вънъка, зашото всѣки ще пази себе си отъ вжтрѣ. Послѣ, въ шестата раса щората ще иматъ една характерна чърта, а именно: като срещнешъ единъ човѣкъ отъ тази раса, той ще внесе въ тебе едно разширение на сърцето, едно просвѣтление на ума и ще се вдъхновишъ отъ единъ великъ идеалъ. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновишъ отъ нѣщо възвишено и благородно. Само като го срѣшнешъ, той ще ти прѣдаде своята мисъль, безъ да ти говори нѣщо. И между хората отъ бѣлата раса по нѣкой пжть се случава това нѣщо, -но по-рѣдко. Между бѣлитѣ всѣки се затваря въ себе си, всѣки се пази. Дѣйствително, човѣкъ трѣбва да се пази, но понѣже знанието което той има въ себе си е нѣщо живо, нѣщо, което създава изобилие, то трѣбва да излѣзе навънъ. Затуй именно казваме, че въ шестата раса ще има едно разширение. Сега, напримѣръ, между мжжетѣ и женитѣ се
повдига въпроса за права — жените искатъ да извоюватъ своите права чрѣзъ насилие. Казватъ: ако чсвѣкъ се слага, никога нѣма да добие нужното за себе си, Не, подпушване не трѣбва да има. Не. подвушвайте никого! Човѣкъ не трѣбва да подпушва и себе си. Законътъ е тъкъвъ. Щомъ мислишъ, че съсѣдътъ ти те подпушва, ти самъ си се подпушилъ. Щомъ мислишъ, че дѣтето те подпушва ти си подпушенъ вече. Щомъ мислишъ, че жената ти, или мжжътъ ти те подпушватъ това става. Защо? Защото ти самъ си се подпушилъ. Каквото вервашъ така става. Подпушватъ се, обаче, само грубитѣ енергии; фините, тънкитѣ енергии не могатъ да се подпушатъ, тѣ проникватъ прѣзъ всичко. Следователно ако ние, имаме онзи великъ вжтрешенъ стремежъ на дуа. никой не може да ни подпуши. Допуснете сега, че нѣкой отъ васъ има туй изкуство да се преобразява или да прониква презъ стените. Кой ще може да го ограничи? Вко една майка има туй качество могатъ ли да я ограничатъ нейните деца? Да допуснемъ, че децата й като станатъ сутринь, започватъ да я укатъ' но тя още предъ теъ веднага изчезва. Какво ще направятъ те? — Нищо. Тя ще имъ даде такова страшно възпитание, каквото те не сж виждали въ живота си. Туй изгуб
16 ване не е нищо друго, освѣнъ разширение. Пъкъ всички вие тукъ. както и всички гтора въ свѣта сж подпушени. И благодарение на тази подпушеность имаме такива груби тѣла. Така сме свързани ние съ материята, че не можемъ лесно да се развържемъ. Вие казвате: какво да се прави, човѣкъ трѣбва да се герани, трѣбва да се облича, да работи, туй да направи, онуй да направи. Да, всичко това трѣбва да се направи, защото сте подпушени. Въ това отношение именно! всѣка раса има свои вярвания, своя наука, своя религия, за да се освободи отъ ония връзки, създадени огъ миналото. Туй сж методи на възпитанието съ което човѣкъ трѣбва да си въздействува. При сегашнитѣ условия не е тъй леко човѣкъ да се лѣкува. Той трѣбва да разбира този законъ на развързване. Не е лесно напримѣръ, да отвърлимъ едно внушене, едно (хипнотиз.иране, че слѣдъ десеть деня ще умра. Трѣбва да разбирашъ законитѣ. какъ да се разгипнотизирашъ. Запримѣръ, у нѣкого ще се роди мисъльта, желанието да скара двама души. Защо? — Вижда, че двама приятели си живѣятъ добрѣ, работятъ заедно, и у него се заражда зависть. Той имъ внушава мисъльта, че тѣ скоро ще се скаратъ. И наистина, единъ день виждашъ тия двамата приятели скарани, защото трети нѣкой имъ внушилъ да се
17 скаратъ. Затуй въ скарването на двама души, винаги има намѣсенъ единъ трети. Двама души, сами по себе си, не могатъ да се скаратъ. Този законъ се провѣрява навсѣкждѣ въ живота. Така стана и съ Лдамъ и Ева Третиятъ, който влѣзе между тъ, ги скара — нищо повече. Сега ще знаете: Щомъ се яви у васъ желание да се скарате, ще обърнете внимание на това, че има нѣкой трети, който тласка къмъ скарване. Туй не го вършатъ дукове, а вие, щората То вършите. Запримѣръ, авама се обичатъ, но дойде между тѣъ трети, намѣси се и извади едного отъ тъ. Туй го има между ученичкитѣ и ученицитѣ, между старитѣ и дѣцата, както и между приятелитѣ. Казватъ: „Клинъ, клина избива“. И тъй, ако искате да знаете, каква ще бжде шестата раса, вие трѣбва да влѣзете въ нея вече. Отсега трѣбва да се приготовлявате; за да придобиете отъ нея тия по-висши качества. Rko не придобиете тия нови форми, нѣма д.т ви дадатъ дрехите на шестата раса. Ще кажете: като ора ото бѣлата раса пакъ ще можемъ да влѣземъ въ Царството Божие, Да, и така ще можете да влѣзете, но за прѣдпочитане е човѣкъ да влѣзе въ Божия свѣтъ като същество, което може да се ползува отъ висшитѣ Божии блага. Колцина отъ васъ, които ме слушите тази вечсрь, може.
18 те да се ползувате отъ висшитѣ Божии блага? Вие вярвате, но въ сжщность имате ли една жива опитност за която, ако ви ванатъ тази вечерь, сте готови идейно да устоявате на всички мъчнотии и изпитания? Око ви ванатъ и ви запитатъ: вѣрвате ли въ своитѣ убѣждения? Вие ще започнете да се колебаете. Не казвамъ за всички, но за нѣкой само, защото нѣмате жива опитность (Яко единъ човѣкъ има опитность, той ще е гстовъ да изтърпи всички страдания. Тъй щото, вие трѣбва да се стремите къмъ този възвишенъ идеалъ, да дойдете въ съприкосновение съ шестата раса. Тя съществува вече. Смѣшно е, когато нѣкой ора казватъ, че шестата раса щѣла да се зароди отъ бѣлата. Не, всички светни, които сж завършили своята еволюция, доброволно ще дойдать на земята, ще създадатъ свой типъ. Тази раса ще се нарече „раса на л ю б о в ь та “. Бѣлата раса е „раса на интелекта“, а шестата — расана Любовьта“. Щората отъ шестата раса ще иматъ по висша интелигентность ,отколкото бѣлитѣ. При това, тѣ ще иматъ и едно сърце, несравнено по благородно, отколкото сърцето на единъ човѣкъ отъ бѣлата раса. Когато вашата душа се освободи отъ тази форма, въ която сега се намирате, ще може втори пжть да влѣзе въ форма отъ шестата раса. Това сж живи форми.
1 9 Сега, основното положение, ксето трѣбва да запомните е, че всѣка мисъль упражнява извѣстно влияние върху мозъка на вашия черепъ. Нко мислите интенсивно, умътъ ще влияе върху челото, ако ставате духовенъ, това упражнява влияние върху коронната часть на главата, ако развивате вашитѣ сѣмейни чувства, развива се главата ви отзатъ; ако ставате активенъ, главата ви при ушитѣ става по широка. Тъй щото, всичката енергия, която човѣкъ проявява, има своето опрѣдѣлено мѣкто у човѣка. При това развитието на мозъка се отразява върху тѣлото. Тѣлото се строи съобразно мозъчното развитие. Досега главата била създавана споредъ тѣлото. Въ шестата раса, тѣлото ще бжде създадено съобразно мозъка. Мозъкътъ е най устойчивото вещество, отъ неговата сжщина се губи много малко. Слѣдователно, тѣлото ще бжде създадено съобразно мозъка, ще има правилни математически отношения. Нѣма да има такива дефекти, каквито сега сжществуватъ. всички трѣбва да живѣете съ вѣра, че това е необходимо за васъ и да се приготовлявате за шестата раса. Вие ще попитате; дали ще доживѣемъ това врѣме? — (Де го доживѣете, ще го видите, разбира се, но не съ това съзнание, което имате сега, а съ друго, разширено съзнание. Едно врѣме бѣх
20 те дѣца. нали? Сега сте възрастни. И въ човѣчеството има степени въ съзнанието. Човѣчеството по съзнание първо е било като дѣте, но послѣ се е развило. Значи и тукъ сжществуватъ сжщитѣ отношения. Съзнанието и въ човѣчеството расте, разширява се и се развива. Сега човѣкътъ е достигналъ до едно по високо положение но още не е пълновъзрастенъ. Цѣлото човѣчество днесъ е въ положението на единъ младежъ, около 15—16 години. Както виждате, още сте много млади. Въ миналото, когато се е създавалъ Мойсеевия законъ, щората см били дѣца, затуй е трѣбвало малка пръчица, която да ги подканя. Сега вече хората сж на 15—16 годишна възрасть. Тъй щото, въ туй отношение, всинца сте младежи. До пълновръстието, до 21 годишна възрасть ви трѣбватъ още петь години. Човѣкъ ще се развие въ шестата раса, тамъ ще достигне до 21 година. Въ седмата раса ще бжде на 55 години, тамъ ще свърши всичко, т. е, нѣма да свърши, но ще започне отново. Сега трѣбва да се радвате, че сте млади, на 15 — 16 годишна възрасть. Че сте млади, това е най-радостното за васъ, защото младиягъ има бждеще. Сега ще ви дамъ слѣдния лозунгъ, слѣдното мото: „Доброта, Истина, красота, това е Дюбовьта“.