Силата на мисълта

Общ Окултен клас / изд. Жануа '98

"Силата на мисълта", Общ окултен клас. Година XVIII (1938–1939). Том II. Първо издание. София,
Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. 320 с. ISBN 954-9589-18-8.

съдържание

ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛАТА НА МИСЪЛТА Година XIX Том II (1939-1940) Издателство “Урания” 3
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ СИЛАТА НА МИСЪЛТА 1
Стенографирали: Паша Теодорова (1888-1972) Савка Керемидчиева (1901-1945) Елена Андреева (1899-1990) Стенограмите дешифрирала: Елена Андреева Редактори: Меглена Шкодрева Теодора Шкодрева Компютърен дизаин: Атанас Джажев Координатор за напечанването на неиздавано досега слово на Учителя Петър Дънов д-р Вергилий Кръстев ISBN 954-9589-18-8, първо издание 2
В настоящото първо издание е запазена пълна автентичност на стенограмите, разчетени от Елена Андрева. Всички намеси от страна на редакторите са изнесени под линия. На места в текста са вмъкнати уточнения в скоби от самата стенографка. При редактирането са допълнени и поставени в прави скоби явно липсващи, пропуснати от стенографките, думи и изрази. 4
СИЛАТА НА МИСЪЛТА сряда, 5 часа сутринта Отче Наш, „Духът Божий“ Като се роди детето, какво знае? Като излезе то, от утробата на майка си, какво знае? Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта. Всички боравите с една сила, която има вече две острия. Остро е и от едната и от другата страна. И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота. Желанията и мислите на хората са две остриета. Може да си зададете въпроса, защо е така? Така е. Не питай! Ще кажете: „Как ще се докаже?“ Никакви доказателства. Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил. Наранил го е. Когато двама души се карат, кой е причината? Във физическия свят двама души, като са близо могат да се сблъскат. А пък, в мисловния свят и да са далеч, могат да се скарат. Че единият мислил по един начин, а пък другият по друг начин за своето верую, за някой свой интерес. И после казвате: „Защо идват всички нещастия?“ Идват от човешките желания и мисли. Когато едно желание не е на своето място, става едно сблъскване. Когато една мисъл не е на своето място, става едно сблъскване. А пък всяко едно сблъскване произвежда един взрив, малък или голям. Взривовете могат да бъдат от най-малките до най-големите. Може да стане един взрив, че да се пръсне цялата земя на парчета. А може от един взрив да се пръсне един човек. Много хора умират от това. Стане взрив в неговия мозък. Следователно, вие сте в една област, в едно място, което е свещенно. И трябва да ходите бос, без никакви обуща, никакви гвоздеи на краката, нищо повече. Ще влезете бос. Мойсей, когато беше 40 години в пустинята и паса овце, изяви му се Гос5
под. Учен човек беше Мойсей. Той видя, че къпината гори и не изгаря. Искаше да види какво естествено явление е това. И чу глас: „Изуй обущата си!“ Тези възгледи, които имаш, изуй ги. А в проста форма ще каже: Изуй обущата си. То е животното. Българинът има цървули. Какво имал Мойсей, като бил овчар? И той имал цървули, нищо повече. Сега вие ще кажете: „Ние знаем тия работи.“ Знание е това, което човек може да приложи. Някои неща знаете, някои неща не знаете. „Yes“ е на английски, а пък ,,oui“ на френски. Вие ще кажете: „Знаем го.“ Защо българинът пише по този начин, англичанинът по друг, а пък французинът по трети начин. Защо си служат с разни начини? Българинът в положението е отворен. „А“ е отворен звук. Българинът каквото прави е отворено. Той, като дигне знакчето, дига го. И в отрицателните работи е отворен. „Не“ е с отворена буква накрая. А пък у англичаните е със затворена буква, накрая има „S“. Англичанинът, като казва „yes“, мисли. А българинът не мисли. Той казва: „Да воювам, да воювам!“ А пък англичанинът, като иска да воюва, ще мисли. Ще разгледа въпроса от едната и от другата страна и ще види какви резултати ще има и след 200 години. А пък българинът казва: „да ги набием“, че да го познават. Хубаво, но ако те бият, че ти да познаеш, тогава? Гледам, някой път, вие не сте дипломати. Отваряте война преждевременно един на друг. Отворили сте война, знаете ли какви са последствията? Вие ще кажете: „Аз ще му дам да разбере.“ Хубаво, или ти ще разбереш или той ще разбере. Ти като се скараш с някого спъваш своята еволюция, може би за 20 години, в едно съкратено време. След 20 години, може би, ще си напакостиш. Струва ли да се кара човек, когато за 20 години ще се повреди. Ти казваш: „Аз съм на правата страна.“ Може да си на правата страна, но питам, кой ще ти отдаде правото, че си на правата страна. Англичаните самоуверено постъпват. Те мислят. Тази буква „А“ у нас е гласна, а у евреите е съгласна. У българина „А” е отворена буква, а пък в еврейския език е затворена буква. В еврейския език гласни букви няма. Когато пишеш, те се подразбират. Евреинът е толкоз политик, че навсякъде има все бентове. Вие ще кажете: 6
„Защо ни е философия? Да си поживеем на земята.“ Че как ще си поживеем. В света, в който живееш, всякога има препятствия, мъчнотии. И ти като вървиш, ако би знаял, какви опастности има, главата ти ще се замае. Ако ти отиваш в гората със своето богатство, което носиш със скъпоценностите и си запял някоя песен и някои разбойници чакат и ти казват: „Стой!“ Ти казваш: „Защо Господ ги допусна тук в гората?“ Господ ги допусна, те са професори разбойници и те казват: „Защо ти е това богатство? Защо Господ ти го даде?“ И понеже не знаеш, този материал не е за тебе, това богатство не е за тебе. -”Дай го!“ Вземат ти го. И ти ще останеш без богатството си. Това са тълкувания само за изяснения на някои идеи. Ти казваш: „Защо Господ допусна тези работи?“ Питам, ти когато кажеш „да“, кой те кара да казваш „да“. И като кажеш „не“, кой те накара да кажеш „не“? Пита те той: „Обичаш ли ме?“ Ти може да кажеш „не“. Онзи може да каже: „Защо да ми каже , че не ме обича?“ Другият ще каже: „Да не те лъжа, ако кажа да.“ Или пък може да каже: „Обичам те!“ Ти казваш пак: „Как смее той да ме обича?“ Че кой няма да се докача от това. Я един мъж да каже: „Аз обичам, на жена си, аз обичам еди коя си жена.“ И жена му ще се докачи. Защо се докача? Понеже в нейния ум е вложена една отрицателна мисъл. Мъжът разбира положителното, а пък жената разбира отрицателното. Мъжът разбира „да“, а пък жената „не“. Англичанинът е дипломат. Той, като дойде до „не“, той казва: „No, not“. Та казвам, при всяка една мисъл човек трябва да мисли. Ние казваме: „Да се обичаме!“ Обичай това, което е за обичане и не обичай това, което не е за обичане. Какво трябва да разбирате под думата „обичам“. Много нещо е казано [с] това. Най-първо трябва да разбере същественото. Като каже човек, че е гладен, той трябва да разбира кое е същественото в глада, кое е същественото в жаждата, кое е същественото в болката. Болката произвежда приятни чувства. Всяка една мисъл, като дойде в човека, той трябва да разбира нейното естество и да види дали му е потребна или не и какъв резултат ще произведе. Че ти, като обичаш някого, 7
може да произведеш цял един взрив. Ако ти искаш да дадеш свобода на барута какво ще стане? Затворен е барута в някой чувал. Ти казваш: „Да се освободим!“ Туриш огъня вътре. Питам, ти като освобождаваш барута, ще станеш свободен, но от тебе няма нищо да остане. Вие искате да направите добро някому. Трябва да разбирате какво нещо е доброто. Мислите ли, че като срещнете един беден човек и му дадете изведнаж един милион, че сте му направили добро? Мислите ли, че една замръзнала змия, след като я стоплите и нахраните, че тая змия ще измени характера си и ще бъде признателна? Тя, ако е боа, щом като я стоплите, тя ще нагълта най-първо вас. Вие ще бъдете първата жертва. Тя ще се увие около вас и ще ви нагълта. За тия работи вие не мислите, вие си играете. Ти казваш: „Аз ще му кажа, че той да разбере.“ И той казва така. И всички все казвате нещо. Какво сте разбрали. Разбрали сте това, че казвате: „Обиди ме той. Обиди ме, обиди ме“, казвате. Тогава как се изправя една обида? Вие ще кажете: „Извинете“ Искаш да ти прости. Какво си казал? Какво искаш да кажеш? За какво да ви извини? Ти си счупил една стомна и казваш: „Извини“. Не, стомната с извинение не прощава. Стомната казва: „Аз трябва да поправя формата си, аз искам да възкръсна, да оживея.“ Не може само с едно извинение. Можеш и без да кажеш „извини“ и пак човекът да ти прости. Счупиш му една стомна, да му занесеш друга. Счупил си му една стомна от две кила и ще му занесеш от три кила и тя е по-хубава от първата. И не казваш никакво „извини“. И той, като те погледне, прави сравнение. А пък като отидеш и му счупиш стомната и му кажеш „извини“, той ще каже: „С извинение тази работа не става“. Вие си играете със свещените работи в света без да знаете. Мислите ли, че един художник, като направи една картина, че вие може да отидете и да турите някъде една точица на картината? Представете си, че отивате да му гледате картината. Българинът обича много да се подписва. Ти се подписваш, че си гледал картината. Този, онзи се подпишат и какво ще стане, като се подпишат? Картините ви не изискват никакви 8
подписи. Само онзи, който е рисувал картината, има право да се подпише. А пък вие, като отидете да видите картината, искате да се подпишете. Вие, щом обичате някого, искате да се подпишете под картината. Това е най-свещеното нещо. Бог не обича никакви подписи. За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли. Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш. Невидимият свят не ти приема подписа. Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш. Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“. Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад. Като даде обещание, държи го. Англичанинът го увърта, ще мисли, ще мисли, но като даде думата, той е точен. И на време ще изпълни. Сега често говорите за 10-те звезди от първа величина. Имаме вече имената им. Трябва да се търсят. Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете. Какво ги знаете? Не само по книга трябва. По книга ги знаете. Написани са. Но къде се намират по небето? Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате. Това не е знание. Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите. И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос. Аз ви турям десет години, за да ги научите. За една година може да ги научите, но някои от вас. Трябва наблюдение вечерно време. Вечерно време няма да можете да ги видите всичките. Някои се намират в южното полушарие. Изискват се различни времена много ясни нощи. Но все пак то не е много мъчна работа. Сега въпросът е за мисълта. С нея сте почнали да боравите. Бъдещето ви зависи от мислите, как ги съпоставяте. Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни. Правописът на френски език е много мъчен, има много правила. Там не се допущат никакви погрешки. Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът. В български няма един установен правопис. Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въп9
роса къде да се пише „н“. Имаха три „и“ и, н, i. Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ь1“-то. И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа. После изхвърлиха „и с точка“ [1]. И остана само обикновеното „и“. И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече?“ Може да се опроствори, но какво ще излезе от това? Задали един въпрос на Паганини. Той дал един концерт на 4 струни. Каза[ли] му на три струни може ли да свири? „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни. После го питали: „На две струни може ли?“ -„Може“. Дал друг концерт. „На една струна може ли?“ Паганини не се явява. Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак. Питам, къде ще отидеш с един крак? Нямаш патерица. Ти казваш: „Ще ходя.“ Добре. Но ти се подпираш с патерица, но без нея къде ще отидеш с един крак? Никъде. Та сега важното е там, да разбирате какво нещо е силата на човешката мисъл. Ако ти знаеш как да мислиш, ти ще знаеш как да учиш, ще отстраниш от себе си отчаянието, обезсърчението, ще знаеш как да отмахнеш от себе си всички противоположни мисли, които могат да те нападнат. Мнозина от вас имате мисли от миналото, които сега пак измътват във вас. Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи. И мислите никнат във вас като семената. Някои казват: „[Да] се изкоренят!” Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли. Една лоша мисъл може да стане като подложка. Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите. Как се присаждат? Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка. И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка. Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво. И обратното не може. Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета ще успеете. Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста. Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива. Идва един човек и ще 10
види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият вишна. И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа. Представете си, че една череша е присадена върху слива. Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата. И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива. Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър. Животът е добър, но той е присаден. Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни. Има ред плодове, които имат лоши последствия. Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка. Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл. Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка. Те я помамват с зърна, турени под корито. Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв. Коритото е полуотворено. Житото е под коритото. Де е лошото? Птичките казват: „Колко са благородни тия хора! Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото. Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят? Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми. Дигне и гръмне отгоре им. Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл. Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. Или в сегашния век има други такива начини. В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете. Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш. Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар. И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър. Вие заспите и той ви взема всичкото и си отива. И като се събудите няма го куфарът. Всичко това за една цигара. В такива случаи ще бъ11
деш въздържател, ще кажеш: „Много ти благодаря, но аз съм въздържател, тури цигарата в джоба си.“ Може да приемеш и да кажеш: „Въздържател съм, не пуша, но много ти благодаря. Ще имам един добър спомен.“ И той ще погледне и ще види, че не се подмамваш. Та всеки ден вие се подмамвате с такива цигари. Аз гледам тук търсят право за местата и казват защо този седнал тук или там. Правото е на силния. Който е силен ще седне дето иска, а пък който е слаб ще седне дето намери. Щом си слаб ще седнеш на последното място, щом си силен на първото място. А пък силният може да бъде отстъпчив. Той може да бъде кавалер. Като дойде слабият, силният може да каже: „Заповядайте, заповядайте.“ Ако слабият покани силния на свое място, силният ще се докачи. Обаче, силният може да вземе слабия и да го тури на първо място. Вие се нуждаете сега от мисъл. И бъдещата култура, която сега иде, ще бъде култура на човешката мисъл, на човешките чувства. Да знаеш, в дадения случай, известна мисъл дали е за добро и какви ще бъдат резултатите и то не само за дадения момент, но след сто години какви ще бъдат последствията на тази мисъл, след хиляда години? Едно желание на жената къде седеше? Едно ядене за хиляди години има последствия, само да хапне от един плод. Осем хиляди години какви лоши последствия има! Едно ядене то е мисъл. Като погледна желателно казва, че свойствена е тази мисъл. Хубаво, ако имате тази мисъл, че ако ядете този плод, като Бога ще бъдете. Като Бога ще бъдете в едно отношение ще носите всичките страдания дето светът не е виждал. Всички страдания ще ги имате. Та казвам, сега ще започнете с вашата мисъл. Всяка една мисъл ще определи какво е нейното качество. Казвате: „Аз искам да обичам хората.“ Често говорите, че трябва да обичаме. Турям определението, да обичаш този, когото Бог обича. Яж онзи плод, който е узрял на слънце. Някой изкуствен плод, направен от човека, той имал същата стойност, както онзи, който узрял на слънце няма същата стойност. Пий онази вода, която Бог направил! Не пий онази вода, която хората са произвели! Вие казвате, че човек произвеждал бяла во12
да. Пили ли сте вие от бялата вода? Как наричат на човешки език бялата вода? Ракийца, мастика, биричка. Сега аз ви говоря на ваш език. И ви говоря не за вашите сегашни погрешки, но говоря за миналото. Вие носите погрешките на миналото. Може би от ред съществувания, да не се спирам на подробности. Онова, което сега ви се казва, то е резултат на миналото. Трябва да знаете как да се справите с вашето минало. Сега е ликвидиране с една карма, не изкупуване, а ликвидиране. Същевременно трябва да се ликвидира с един дълг. Да се вземе един нов път. Дошли сте до една точка. Този път, по който сте вървяли, се спира. Един човек, който започнал да живее по Бога, той няма да живее така, както онзи на който съзнанието му се пробудило. Ако вие искате да обърнете един човек, който няма понятие, какво нещо е Божествен живот, ако искате да го накарате да живее като вас, вие ще му създадете най-голямото страдание. Пък, ако искате един добър човек да го накарате да живее както светския човек, ако искате да го повърнете, както хората в света ще му създадете страдание. Ако иска човек да живее религиозно, вие ще му създадете страдание. В света има съвсем друг стимул, който ни подбужда. В духовния свят подбудителните причини са други. Та казвам сега: Първото нещо ще знаете как да владеете своята мисъл. В школата на Питагора учениците са ги приемали, като дойде ученикът цяла година ще го подиграват, ще го обиждат и ако той издържи на всички тия подигравки и обиди, ще го приемат. Ако не издържи, казват му: „Не си за ученик.“ Вие често идвате тук и казвате: „Еди кой си ученик ме обиди.“ В училището не се позволява никаква обида. Законът е: Който е обиден и той е обидил някого. Щом аз се обидя, подразбирам, че и аз съм обидил някого. Онзи, който се обижда обидил някого. Онзи който не се обижда, подразбира, че той никого не е обидил. Щом ние [не се] обиждаме, показва, че ти не си обидил никого, а щом се обиждаш, значи, че си обидил. Такъв е законът. Ти мислиш, че ти си обиден, че си праведен, че са те обидили хората. Хората са виновати, ти не си виноват. Виноват си и ти. Тогава щом не се обиждаш добър си 13
ти. И другите са добри. Щом влезеш в едно общество, щом се обиждаш, ще знаете виновати са всички. И щом не се обиждаш, виновати са всички. Правилото в Божествения свят е така. Казваш: „Аз не може да го обичам.“ Ти не си в Духовния свят. Да кажем в класа казваш: „аз този ученик не може да го обичам“ изключвате се, ти не си ученик. Казваш: „обичам го!“ Ученик сте. Сега какво трябва да разбираме под думата „обич“? Сладка дума е. Когато ти обичаш един човек, на този човек му тръгва. Да обичаш някого значи да му тръгне. Ако започнеш да мислиш, оправят се работите. То е обич. Щом в една любов загазваш, това не е любов. Аз ви говоря често, че трябва да се подмладявате. По този начин не може да се подмладите. В „да“, хората се подмладяват. В „не“, хората остаряват. Казвате: „Да, да, да“, да може положителното в живота. Може да живеем. Няма да живеем. Щом кажеш: „Няма да живея“, няма да живееш. Докато един ден изчезнеш от лицето на земята. После подразбирате в мисълта. Аз говоря за мисли, които не са статични. Вие искате да бъдете добър само един ден. Един ден да имате хубаво настроение. То не е добър живот. Нима онзи, който пие сладко винце, ако на всеки, кой да е от вас, дам сладко вино, ще има разположение, но туй разположение няма да показва, че вие сте добри. Давам винце, изразява се приятност. Но то е временно. Добрият е човек, той е всякога тъй разположен. Сладко приказва. Той сладко вино пие. Той е разбрал какво нещо е горчивото вино. Той пие само сладко вино. Туй, сладкото вино, какво дава? Живот, разположение на неговата мисъл. Сега ще възразите. Ние трябва да знаем злото. Осем хиляди години вие сте учили зло и добро. Какво има да учите още? Какво има да учи един пияница? Каквото съдържа първата чаша и хилядите други чаши съдържат същото нещо. Една чаша вино съдържа толкоз, колкото съдържат другите. Да изпиете сто чаши, двеста чаши, хиляда чаши, нищо няма да спечелите. Ако искате да се учите, от първата чаша каквото научите, от последната чаша ще изгубите. Колкото повече пиете, вие ще изгубите от вашата сила. Тук имате един професор Матеев, беше доста способен човек. Не пиеше 14
много. Виж, казва, колко е способен, добър човек, пък и учен. Казвам, ако той не пиеше щеше да бъде 10 пъти по-учен. Казва: „Лош човек, ама учен.“ Казвам: Ако не е лош, казвам, той ще бъде 10 пъти по-учен. Злото винаги спъва човека. Злото и доброто са две сили, които воюват. Злото винаги е в контакт с доброто, за да [се] стопи злото. То черпи сили от доброто. Следователно, в тебе злото иска да почерпи сила. Като почерпи, тази сила трябва да приемем заради себе си. Тогава ти усещаш, че нещо е изгубено. Докато един човек се усеща отслабнал, злото в него е работило. Злото е разумно. Злото е външната страна на живота. В духовния свят злото е едно условие. Доброто е друго условие. Те не придналежат на вътрешния живот. Казва: „Няма да ядете от ония условия на доброто и злото, няма да ядете!“ Бог казва: „Туй не ви е потребно.“ Обаче влязохме в този път и сега всички опитваме доброто и злото. След като се опита доброто и злото, доброто ражда една мисъл, едно чувствувание. Злото ражда друга мисъл, друго чувствувание. Сега вие постоянно насаждате в себе си [мисли]. И те имат свои плодове. Трябва да знаете всяка една мисъл от какво произтича, от къде се е явила тази мисъл. Често между учениците се ражда подозрение. Някой път се ражда мисълта, че ученика знае. Някой път учителят става много подозрителен. Ученикът написъл урока си на ръката и чете. Учителят му поглежда ръката. Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си. Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели. Де седи сега лошото? Лошото къде е? Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани. Найпърво има учители, които се излъгват. Казва: „Доста добре знае урока си“. Тури му шест. Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата. Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал. Учителят каз15
ва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди. Казва: „Колко си прост. Не гледай ръката, няма нищо на ръката. Ти си го написал. То не е верно. Тук е верно, в главата.“ Вие искате почитание от хората. Трябва самообладание. Не може да има самообладание човек, докато не владее своята мисъл. Всеки момент трябва да се спирате. Защо вие се разтревожите? Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога. Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи?“ Някой път вдигате голям шум. Защо е този шум? За нищо и никакво. Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите. Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун. Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия. По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани. Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика. Идват, той помислил, че някаква змия е влязла в леглото му. Виждат, че бастуна е там. Често вашите бастуни са въображаеми змии и ви причиняват всичките тия страдания. Та казвам сега, любовта мисъл ли е? Любовта съдържа три качества: Думата любов съдържа светлина, съдържа топлина, съдържа и сила. Туй, което в себе си не носи светлина, туй, което не носи топлина, туй, което не носи сила, това не е любов. Да определим какво нещо е Любовта. Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов. Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина. Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина. Топлината размразява всички закоравели работи. Любовта носи и сила. Вие сега какво разбирате под думата любов? Всяка дума, която не носи в себе си светлина. Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта. Значи едновременно аз 16
разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина. В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила. Тогава си смел. Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш?“ Ще се спре мечката. Ще й кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия. Ще седя няма да си обърна гърба. Ще й дам път. Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите. Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката. Най-първо някои ви е страх от змии. Намерете умряла змия. Прекарайте ръцете от шията до опашката. Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен. Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа. Колко е вярно не зная. Предполагам 50 на сто да е вярно. Самообладание трябва сега. Вас ви се представя едно бъдеще. Вие седите и надържате. Еди кой си минава, не ме поглежда добре. Няма добро мнение заради мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него. Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва!“ И аз съм казал, на място е туй. Така да се освободиш ще кажеш: „Аз не желая да гледам, както този човек. От днес нататъка, както той ме погледна, не желая да гледам.“ Като срещнете някой човек, който ви погледне с хубав поглед, ще кажете на себе си: „И аз гледах.“ Ще кажеш: „Желая да гледам, както той ме гледа.“ Тогава ще му запомня името, ще искам винаги, ще фотографирам неговия поглед и ще искам този човек да го подражавам, понеже той е нещо любовно. Едното е предпочитателно „не, не“, казано на български, на руски или на френски или на английски. Като кажеш на английски „да, да“, имаш характера на англичанина. Като кажеш „да“ по български, хубаво е. Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много 2. Силата на мисълта 17
щедър, много обича да услужва. Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва. Като пресилиш казва: „Прекали го“. После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих? И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен. Една дума, излязла из устата. „ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.” Българинът тъй мисли. Французинът, след като го обидиш, какво казва той? И той е като българина, казва ,,oui“, а отрицателното е „по“. В отрицателното той се дуелира. Дуел ще направи. Няма да каже „пардон“. Казва: „Господине, ти ме обиди“. След като се набият, подадат си ръка. Българите не се дуелират. Казва: „Защо да се бием? Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина. Той не може да се примири. Непременно трябва да го одраскат. Или той трябва да одраска някого. Две, три капки кръв ще паднат. Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса. Всяка една лоша мисъл трябва да й намерите място. Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа. Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място. И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите. И всяка добра постъпка трябва да я турите на място. Дайте ми сега една добра мисъл. Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества. Българите имат една хубава черта, гостоприемни са. Странник човек, седи той в кръчмата. Един излиза, друг излиза и някой му казва: „Виждам, че си странник, заповядайте в моя дом.“ Като влязат, беднотията ще се разтича. Ще приготви за ядене. Ще приготви вода да си измие краката. Ще си събуе обущата, след туй ще приготви леглото. Туй е любов. Най-първо ще има ядене. Най-първо ще се нахраниш, второ ще си измиеш краката, понеже си пътник, трябва да си починеш. И ще ти постелят добре. Туй значи на гости. Ядене ще има, вода за ръцете и краката и легло за почивка. Ще прекарате една вечер. Да кажем повикаш някой човек. Казваш: „Елате на гости.“ Ядене не му дадеш, започваш да се извиняваш. Каз18
ваш: „Закъсал съм.“ Да се намериш под сянката на къща. Топла вода няма и легло няма. Казва: „Дето намериш, легни.“ Често вие, окултните ученици, тъй правите. Като дойде някой на гости ядене няма, топла вода няма и легло няма. Казвате: „Както аз, тъй и вие.“ То е един вътрешен процес. Вие обичате един човек, вие ще го поканите на гости в себе си. Този е един пътник. Този човек, че сте го поканили, то е едно благо, той ви носи щастие. Той е излязъл из Божествения свят, дошъл на гости. Вие не знаете в дадения момент, в туй тяло, в което се движите, вие не знаете кой е. Писанието казва, че като сте приели и нахранили някой странник може да е някой ангел. Казвате: „Аз го зная.“ В дадения случай вие не знаете. Вие не сте изучили. Много рядко знаете дали е ваш приятел. Казвате: „Едно време ме обичаше, сега не ме обича.“ Този, който ви обича го няма. Той, който не ви обичал едно време, сега ви обича. Същият човек е. Едно време живееше в тялото един, който не ви обичаше. Сега е влязъл друг, който ви обича. Те са двамата различни или в дадения случай имате две различни мисли. Мислите са живи, имат отношение към вас. Сега вие вземате статическото положение. Казвате: „Как Господ да не е предвидил?“ Вие искате да нямате никакви страдания. Господ да е предвидил да имате всичките удобства, да нямате абсолютно никакви страдания. Децата ви да не боледуват, жена ви да не боледува. Да имате пари в изобилие. Да се обхождат добре с вас. Ако имахте такъв един живот с всичките удобства на земята, какво щеше да стане? Казвам, тъй както мислите, никога на земята няма да имате такъв живот. При сегашните условия са дадени други задачи, които трябва да разрешите. Вие понякой път гледам, мнозина писатели, мнозина вдъхновители пишат, казват: „Вдъхновение ни трябва.“ Но по вдъхновение нещата са турени точно на място, ни повече, ни по-малко. Онези [неща], които са написани под вдъхновение, имат съдържание. Един плод, който е зрял на слънчевата светлина, има съдържание в себе си. Написали сте нещо, четете го на някой човек, който разбира езика, да ви покаже, добре ли е написано. Не само на едного, 19
но някой път 4-5 души, учени хора, трябва да прегледат това, което вие сте написали, дали има съдържание или не, за да се убедите как трябва да се пише. Нещата, които са написани под вдъхновение от Божествения свят, те преживяват с хиляди години живот. Онези, които са написани по човешки, след 100 години изчезват. Ако е въпрос за една мисъл, ще [живее] един момент. Може една ваша мисъл да живее един ден. Втори ден я няма вече. Имате едно желание само за един ден, за една седмица, за един месец, за една година. Аз ви говоря сега за мисли, които трябва с векове да живеят. Не само в този живот. Тези мисли, за които ви говоря, трябва да минат с вас и в следующето съществувание. Като идете в Божествения свят, дето и да ходите, тези мисли да вървят заедно с вас. Писанието казва: „Делата им ходят подир тях.“ Сега, на първо място, вас може да ви се види много трудно. Казвате: „Как е възможно! Много мъчно е да се живее добре.“ Няма по-лесна работа да живеем добре. Няма по-мъчна работа, да живеем зле. Чудното е, че вие, като дойдете до доброто, казвате: „Трудна работа!“ Като дойдете до отрицателното кажете: „Което за мене е наймъчно, аз не мога да го направя.“ А вие го правите много бързо. Казвам, колко лесно го свършвате. Един светия, ако дойде, да го накарате да се скара някому, той ще се намери в чудо. Невъзможно е, как да се скара! Казваш: „Толкоз ли си прост, аз да ти кажа как.“ Светията казва: „Кажи ми още веднаж, как го каза?“ Много проста работа, светията разбира последствията на онова, което говори, а вие не разбирате последствията, вие говорите лесно. Но за последствията след 100 години ще разберете, какви са лошите последствия. Светията вижда тази работа, той вижда всичките последствия. Ако кажете: „Че какви последствия?“ [Знаете ли] колко е силна мисълта на светията? Както казват глупавите хора: „Да осакатееш, да умреш!“ Ако светията каже, веднага ще умреш. Ако каже да осакатееш, каквото каже, става. Глупавият казва: „Но това са все празни патрони.“ Патроните на светията не са халостни. Той като гръмне, опасна работа е. Той казва: „Така аз не може да го направя.“ Като идете в оня свят, ще прегледат вашите патрони, ва20
шите мисли, халостни ли са или имат причини. Ако мисълта е добра, на място, ще ви приемат. Ако са халостни, казват: „За земята!“ Първото нещо самообладание на добрите мисли. Те са една творческа сила. На човека да му е приятно да мисли в себе си. Този човек вече приблизително се е приближил, при онзи закон, който носи в себе си светите мисли, светите желания и светите постъпки. Носи неговото бъдещо щастие. Бъдещото щастие зависи от човешката мисъл. Щом се научиш добре да мислиш и да оценяваш, Бог гледа благосклонно. Щом си немарлив, Той не може да ви повери сила. Вие искате да ви повери богатство, не може да ви повери. Вие искате да ви повери, не може да ви повери. Ако Бог ви даде богатство, Той ще ви го даде за опит. Ако вие не се научите, Бог ще ви даде богатство, не да се радвате, но за опит. Ако не се учите, Бог ще ви даде една жена, но и жената ще ви даде за опит. Но и жената, ако и тя не се научила да пази своята мисъл, ще й даде една мисъл, да я тормози. Всичкото, каквото Бог даде, ще бъде страшно изпитание за вас. Та казвам сега: Окултните ученици имат много важни въпроси да разрешават. Да, yes, oui, не, по, поп. Какво трябва да учите? Да, yes и oui. Като кажа „да“, веднага чувствувам какъв е българина. Като кажа „yes“, чувствувам какъв е англичанина и като кажа „oui“ какъв е французина. Като кажа на българина отрицателната частица „не“, българина го зная какъв е. Като кажа „по“ и „not“, зная какъв е англичанина. „Non“ зная вече французина. Като кажа думите, изкочат характерните черти. Тогава имаме избор. Като българин ли да го направя, като ингличанин или като французин. По кой начин да направя доброто. Искат, някои работи на физическото поле, да ги направи. Ще взема физическия закон. Ако искат в духовния закон да направя нещо ще взема англичанина. А ако искат да направя нещо в Божествения закон, ще взема „oui“. Ако искам да прекарам една Божествена мисъл в света, ще взема французкият метод, ще кажат „oui“. Французинът казва „oui“. Като каже „oui“ той мисли, почувствува и постъпва. Той казва, помисли го, почувствува го и после го направи „oui“. Англича21
нинът казва: „Най-първо ти го помисли, решил си да имаш пари, всичкото е там, в yes.“ Да знаеш, да имаш хубав план, да го направиш. Помисли хубаво, да имаш капитал, средства. Не без пари да започнеш, но да имаш много добър план. Французинът, той е Божествения свят. „О“ то означава център на окръжността, на която Бог е център. Всичките неща трябва да бъдат равни. Каквото правиш навсякъде трябва да е равно. После трябва да [имаш[ чаша. Чашата е „И“. Да събираш всичко вътре. Каквото правиш, за Бога да го правиш. Французите това не го знаят. Аз избрах трите метода български метод, на французина и после на англичанина. Сега като дойде да говоря казвам: На български ли да го направя, по френски ли, по английски ли? Ако идеш във Франция, французинът веднага ще те запита. Знаеш, не знаеш, ще те изпита. Англичанинът е съвсем друг. Той седи, трябва да има да те препоръча някой. Българинът, в някои отношения, мяза на французина. На където отивате българинът ще те пита, женен ли си, жена имаш ли, на служба ли си, колко ти плащат, къде отиваш сега, по търговия ли? Всичко туй питат. Казвам: Любовта към Бога ще събуди ония методи, чрез които трябва да живеем на земята. Когато ви говоря за Любовта на Бога, подразбирам да може да добиете онази сила, чрез която да можете [да направите] вашият живот такъв, какъвто вие искате и на земята и в Духовния свят и в Божествения свят. Любовта към Бога, туй подразбира. То е едно благо заради нас. Без да знаем, ние се ползуваме. Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш. Божествената мисъл може да ви привлече. Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш. Любовта към Бога туй ще създаде. Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш. Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане. Туй сега е практично. Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска. Пък то е най-хубавото. Да станеш туй, което искаш, то е най-хубавото, значи за онова, за 22
което Бог те е създал. Сега работете за онова, за което Бог ви е създал. Добрата молитва Тъй както сме наредени, напишете си го, вие сте ученици, между вас има французи и българи има и англичани. Та учениците в една окултна школа, са най-добрите правила. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте едно правило. Вие сте необходими един на друг, като правило. За да направите нещо трябва да имате правило. Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек?“ Без него няма да имаш постижения. Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо. Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо. Та сте необходими един за друг. Не мислете, че не е важен всеки един за вас. 22 школна лекция 08 март 1939 година София, Изгрев 23
САМОВЪЗПИТАНИЕ сряда, 5 часа сутринта Отче Наш, „ Махар Бену Аба. “ Пишете върху темата: „Силни и слаби думи” „ Бог е любов “ Говорят за самовъзпитание и самообразование. Често се говори да се самовъзпита човек. Кой е начинът човек да се самовъзпитава или сам да се отхранва, когато стане възрастен. В ранната възраст, като дете, майка му го е отхранвала, но щом стане възрастен, сам трябва да промишлява за своя живот, сам да се отхранва. Самовъзпитанието е цяла една наука, мъчно е човек да се самовъзпитава. За да се самовъзпитава човек, той трябва да прави като градинаря. Последният трябва да разбира езика на цветята, техните нужди, времето, когато те трябва да се посаждат, трябва да знае как да ги отглежда, как да ги тори. Например вие не сте си задавали въпроса, какво представлява човек сам по себе си. Неговият мозък представлява света, в който той живее. Мозъчното вещество е близо един килограм и половина. Това е веществото, с което разполага човек. В предната част на мозъка са положени хиляди възможности за умствените способности на човека. Челото на човека е разделено на няколко отдела: най-горната част е занята с Божествения свят, средната му част с Духовния свят, а пък долната му част при веждите, на границата с физическия свят. Като разгледате главата ще видите, че при ушите се намират ония чувства, с които човек живее на физическото поле. От ушите нагоре се намират духовните чувства на човека. Човек мисли, че като е духовен е напълно завършен. В Духовния свят се раждат най-големите престъпления. Казват за някого: „Той 24
е много духовен човек.“ Именно високо духовните хора, когато не вървят към Божественото, раждат в себе си най-големите противоречия. Духът, той каквото намери по пътя си прах или друго, дига го във въздуха. И като намери големи противоречия той иска всичко да премахне, да разруши. Това са все духовни хора. Сега ние се спираме върху известни факти само. Да кажем, че вие искате да бъдете здрав, но не знаете как да бъдете такъв. Защото най-първо трябва да се създаде съзнанието, че ти искаш да бъдеш здрав. Като се яви в тебе това съзнание, в теб ще се яви и страха. Почваш да мислиш как ще прекараш живота си. От лошите условия се плашиш, не знаеш какви отношения ще има външният свят към тебе. Човек, като се уплаши, мозъкът му расте в известна точка, в известен център и този страх е на място до известна степен, но страхът е вече едно дете, което отвлича храната от по-възвишените способности. Той привлича кръвта и почва да яде и пие на общо основание и ти трепериш трябва да плащаш все ти. Страхът ти става диктатор, той ти казва: Това направи, онова направи. Той ще ти каже: „Къщата ти ще се събори, вълк ще дойде, мечка ще дойде, ти ще осиромашееш, ще отслабнеш, охтичав ще станеш, ревматизъм ще имаш, живеница ще имаш, в мозъка ти се явил тумор някъде, някой бръмбар.“ Ти трябва да проверяваш тия неща и казваш: „Аз го чувствувам това.“ Няма никаква вероятност за тези неща, но той ги чувствува. Вероятността е толкоз голяма, колкото в случая, онзи французин, който чел във вестниците, че един лотариен билет спечелил, а той имал същия номер. Печалбата била един милион, но той не забелязал серията. Отива при приятелите си и им казва, че спечелил един милион и похарчил 5-6 хиляди за угощение. Но на другия ден вижда, че печелившия номер бил от друга серия. Значи освен че не спечелил един милион, но похарчил 5-6 хиляди лева на вятъра. Сега това е за страха. Ти искаш да бъдеш умен човек. Умният човек трябва най-първо да разсъждава за причините и последствията. Умният човек трябва да знае зад всяка една мисъл какви последствия може да има. Най-първо за да бъде 25
човек умен, за да бъде благороден, за да бъде добър, челото му трябва да има нужната дължина, широчина и височина. Трябва да има математични отношения. Трябва да бъде така: О:С=В:Н ; О към С , както В към Н. Някои от вас сте много наблюдателни. Това е хубаво. Изобщо наблюдателните способности са при веждите. Животните ги имат тия способности. Например някоя малка птичка си върти очите и наблюдава. Тя с най-долната част на главата си , с носа си, търси постоянно дали има някоя храна на земята или не. И едновременно гледа навсякъде. Вземете лястовичките, които постоянно летят из въздуха. Вие казвате: „Колко е щастлива тя, колко си играе!“ А пък тя, като лети из въздуха, наблюдава, търси мушици. Мушиците се вдигат понякога на един километър височина. Когато времето ще се оправи, те се вдигат тъй високо нагоре. Тя лети нагоре, надолу. Вие казвате: „Колко е щастлива!“ А пък тя е рибарка. Хване една рибка, после друга рибка. И ние като не рабираме, казваме: „Да съм и аз един такъв рибар като тази малка лястовичка!“ В природата, по една вътрешна необходимост, са заставени всички да работят, без да искат. И ако лястовичката не беше заставена да търси мушици, ни най-малко не щеше да се качи горе. И тогаз иде човекът и той по нейното летене гадае, дали времето ще се развали или ще се оправи. И намерил, че когато лястовичките се дигат нагоре, времето ще се оправи, и когато те започват да слизат надолу, времето ще се развали. Някой път лястовичките хвъркат низко над земята. Това е защото тези мушици са долу. Значи, когато тя ги търси по земята, тогаз има най-голяма влага и времето ще се развали. И вярно е това. Тази лястовичка ни най-малко няма предвид, че времето ще се развали. Тя търси къде са тия мушици. А пък сухото и влажното време определят къде ще летят. Когато е влажно времето са по-долу, когато е сухо отиват по-горе. Сега някои от вас сте наблюдателни. Има някои хора, които наблюдават. Някои не виждат. А пък някои всичко виждат, дето минат. Някои от вас минават през Борисовата градина. Един ще каже: „Много хора имаше там“, ще види, че 26
много хора е имало там, че било пълно. Но не обърнал внимание какви дрехи носили, а само на количеството. А пък друг не обърнал внимание колко много са, но с какви костюми са облечени младите дами, с какви шапки и обуща. А пък първият не се интересува от обуща и шапки. Той казва: „Аз не се интересувам от това.“ Не че не се интересува, пак се интересува, но от количеството. А пък тая способност, да вижда обущата, шапките, дрехите, у него е по-слабо развита. А пък друг обръща внимание на друго. Той на шапките и обувките не е обърнал внимание, но е обърнал внимание върху това, какви са хората, какви са очите им, дали са черни или сини, особено жените дали са чернооки или синеоки. Това са подробности. Значи някои хора са обърнали внимание на формата какви обуща, какви шапки имат хората, от коя мода са, даже може да кажат дали са английска или френска мода. Някой от вас, да кажем, обръща внимание на музиката, има някои от вас, които хубаво се обличат, понеже това чувство за хубавото, красивото е развито. И тогаз човек ще се стегне, а пък друг ходи малко развлечен и казва:”Не обръщам внимание на това.“ Щом не обръща внимание това е един дефект. В Шумен, при моите наблюдения, срещнах един човек с развито чувство за чистота, да ходи чист. За него разправят, че в най-калния ден той ще мине без да си окаля обущата, като стъпва внимателно без да се окаля. И като походи десетина крачки ще си извади кърпичката и ще си изтрие обущата, и пак ще тръгне. След нови десетина крачки пак ще си изчисти обущата. Гледаш, че друг съвсем се нацапал, даже и гърба му е нацапан. Това са физическият, Духовният и Божественият свят на лицето отпред. Б. д. ф. 27
Трябва да има едновременно и широчина. Трябва да има известно съотношение между способностите. За да познаем външния свят, ние трябва да имаме известен апарат. Човек е турен в известно тяло, с което той се учи. Човека го пращат от небето. Тялото е една машина, една сложна машина, в която е пратен да го учат. Има още хиляди години да се учите, за да се развие това, което се крие във вашия мозък. Вие едва сте минали в първата фаза на умствения свят. Излезли сте от животинското разбиране на живота и сте влезли в човешкото. А пък още ви трябват хиляди години, докато дойдете до разбирането на ангелите. Да имате ангелското разбиране, да имате това схващане, което те имат това ясно схващане. Способностите се нуждаят от чиста кръв. Твоят ум не може да бъде светъл и да разсъждава, ако няма чиста кръв. Кръвта ти трябва да има този, яркия червен цвят. Червеният цвят трябва да преобладава. Този цвят на кръвта зависи от дълбокото дишане. И ако вие, като дишате, се тревожите и мислите за това, за онова, за работи, които не ви влизат в работа, вие не можете да възприемете този цвят това е жизнена енергия, наречена прана, която придава качествата на кръвта. Вие ще дишате тогаз, за да приемете Божествения живот, който влиза във вас с въздуха. Вие мислите при дишането за съвсем други работи. Например ти мислиш за обущата, че ти стягат, и казваш: „Тези обуща, дотегнаха ми!“ Че от тебе зависи. Защо не си взема широки обуща, когато отиваше да си вземаш обуща? Вземате тесни обуща и се оплаквате постоянно, че са обущата криви. Иди, промени обущата. Щом те стягат, върни ги, дай им още 20-30 лева. Защото ако не ги върнеш ще ти причинят големи пакости. Или някой път вземаш една шапка на главата си. Не вземаш да ти приляга добре. Като се огледаш на огледалото вижда ти се хубава шапката. Срещне те някой и ти казва: „Не си взел хубава шапка.“ Друг те срещне и ти казва, че цветът не е хубав. Ти постоянно за това мислиш. Хубаво, иди промени тази шапка, дай 20-30 лева повече, защото като те срещне някой и ти казва, че шапката не е хубава, в тебе се ражда едно безпокойствие. Следователно, като носиш шапка, ни28
кой друг да не намира никаква погрешка в нея. И ти сам да не намираш погрешка. Да не намираш недостатък в обувките си, те да са удобни. После има други неща, които те смущават. Да кажем, че вие се опознавате, запознавате се, ставате приятели. Но чувството на приятелство у всички хора не е еднакво. То не е способност. Чувството на приятелство се намира отзад на главата. Ти искаш да имаш един добър приятел, но законът е такъв, че подобното, подобно привлича. Ако в тебе това чувство не е силно развито, ти не можеш да намериш приятел, какъвто ти искаш. У някои хора това чувство е по-силно развито. И когато е по-силно развито има един признак на долната устна, който показва, че това чувство е развито. Но няма да ви кажа кой е признакът. Устата може да има такава форма: в такова състояние, когато са устата, това е един лош признак. Когато устата образуват една права линия, то по закона на наследствеността си приел това от ред твои деди, прадеди и прабаби, които са притискали своите чувства. Устата ти не е свободна, стиснал си устата си. Устата може да има такава форма: донякъде тази е една красива уста. Едно от правилата е: вие сте забелязали, че някой път си стискате устата. Защо ги стискате? Хубаво е да ги стискате, но след това стискане ги разслабете малко. Дръжте долната и горната устна едвам да се досягат и да се образува една красива линия. Защото, ако си стискате устните, кръвообращението не става правилно и устните изтъняват и повреждат вашето здраве, вредите на себе си. Много пъти здравето на човека зависи от неговите устни и всякога по устата си може да знаете, дали сте здрави или не. И всеки ден, като ставате, правете едно упражнение. Ще ви дам следното упражнение: правете малко разтъркване на устните. Нали мъжете обичат да си смучат мустаците. Този мъж, който 29
завърта нагоре мустаците си, развива смелостта. И физиологически е доказано, че когато човек стане песимист пуска устните си надолу краищата си на устните. Трябва да се образува една малка гънка горе. Крайният ъгъл на устните трябва да е завъртян малко нагоре, като рогата на воловете. Понеже с горната си и долната си устни вие влизате в съприкосновение с външния свят. С горната си устна вие влизате във връзка с положителния свят, предавате нещо, а пък с долната устна възприемате. Ако дойдете до един човек, ако сте чувствителни, ако устата ви са добре построени, вие веднага ще възприемете, чрез долната устна това, което с неговите чувства той придава. И ще предавате вашите чувства чрез горната устна. Следователно сутринта, като станете, поразтъркайте малко устните си и направете гимнастика на тях. Помислете за горната и долната устна. Тези две устни са свързани с вашия интелект. Изучавайте си устата, защото от състоянието на вашата уста зависи вашето здраве. И от там ще съдите какви чувства се развиват във вас. Щом устата ви станат много тънки, вие найпърво няма да усещате вкуса на плодовете, на яденето. Онези хора, които имат добър апетит, техните устни са дебели и това зависи от следното: понеже те усещат храната, приижда повече кръв към устните. Някои хора искат да станат духовни, да не ядат никак. Не, ти ще ядеш, но да знаеш колко хапки ще ядеш. Не е в количеството, но в качеството на храната. Хляба, като го вземеш, ти най-първо ще го поставиш при своя нос и ако излиза благоухание от хляба, яж го! Ако не, остави го настрана. Също така е и с плодовете. Твоят нос, ако показва, че този плод е хубав, яж го, ако не, тури го настрана. Устата и носът са близо един до други, за да си помагат. Носът казва на устата: „Тази храна не я туряй вътре!“ Устата казва: „Аз каквото и да е , го ям всичкото.“ Тогаз ще усетиш разстройство. Вие имате цял един свят, който да развивате. Вие трябва да развиете най-първо вашето чело. Челото трябва да има една хубава осанка. На някой космите са обраснали по-ниско горната част на челото. Тези косми трябва да се подигнат малко нагоре. Тази гора трябва да се подигне, да се поразработи малко мяс30
тото. У някои деца гората е слязла чак надолу. Трябва да ви интересуват много предмети от умствено отношение, за да може да се развие вашето чело. У някои от вас ви липсва способността да имате ред. Аз вляза в някоя къща и виждам реда. У някои домакини редът е развит. Всичко е наредено на мястото, а пък у някои нещата в къщи са разхвърляни. И домакинята казва: „Не зная как да си редя къщата.“ Тя не знае, понеже няма този център развит. Тя трябва да си хване една слугиня, у която този център е развит, за да учи от нея. И никой не хваща една слугиня, която няма развити чувствата на ред и порядък. После слугинята трябва да й е развита способността за красивото. Има една способност за красивото. Тя трябва да бъде умна, трябва да са развити в нея Божествения, Причинния свят, съзнание за връзката между причина и последствие. Центърът между причина и последствие е горе, в горната част на челото. Когато са развити те, тогава се развива една красива линия на челото. Това показва, че горната част на челото е развита и от такъв човек умственият и божественият свят започват да се развиват. Някой казва: „Мене не ме интересува Духовния свят.“ Че слепият ще каже: „Светлината мене не ме интересува.“ Това не е дарба, това е един дефект. Някой ще каже: „Мене много работи не ме интесуват, от това, което слушам.“ Трябва да имате много добър слух. Не само да чувате, но да чувате какво говори съседът ви в друга къща. Не само това, но да чувате какво се говори в София. Да го чуваш като си туриш ухото. Това става както при радиото. Някои ме питат как познавам времето, кога ще се развали. Щом ще се развали времето капилярните съдове почват да се свиват, понеже има налягане. Кръвта се движи по-мудно в тялото и ти усещаш едно неразположение, и казваш: „Малко съм неразположен.“ Това неразположение се дължи на външното налягане. Ти ще започнеш да мислиш, че в атмосферата има повече налягане. Тогава, ако имате това разбиране ще дадеш отвътре този напор да уравновесиш външния напор с вътрешния напор. Например, дойдат лоши условия отвън. При тях теб те е страх, че ще осиромашееш. Значи в теб има любов към придобиване на иманестяженолю31
бие. Но това чувство толкоз трябва да е развито в тебе, че да те безпокои. Когато то е много развито ти ставаш като Плюшкин, тогаз човек отдето мине всичко събира: петала, гвоздеи. Това е една способност полуинтелектуална. Когато тя е силно развита у човека той на всичко обръща внимание и събира пищови, ножове, сухи дървета, гумени скъсани обуща, развалени шапки и пр. Той мисли, че ще потрябват. Често аз съм виждал, че някои турят в къщата си петала, за да им върви. Това е един наследствен навик. В старо време, преди хиляди години, царете са подковавали конете със златни петала, особено князете, и който намирал тогаз някое конско петало забогатявал, защото това е половин килограм злато. Като намериш две, три такива петала, струва си труда, с едно петало половин килограм злато, ти един кон може да купиш. Тогаз в петалото е седяло щастието, понеже те са били златни, а сега са железни. Колко струва едно днешно петало? Не знаем за колко човек може да го продаде, но е пак хубаво едно петало, както е направена формата му. За да възприема човек по-лесно работите. У тези хора стяженолюбието е силно развито. А пък друг казва: „Не ме интересува тоинтересува, но тази способност е по-слабо разва.“ Не че не вита у него. Някой път обичате много да се обиждате, много се обиждате. А пък някои не се обиждат. Такъв казва: „Характерът ми е такъв.“ Не характер, но това зависи от обстоятелството, дали е развито чувството на самоуважение. Това е което отличава човека. Тези чувства ги има и у животните. Когато у животните личните чувства са много развити, те подигат опашката и вървят, и това показва, че всичката работа върви добре. А когато не е разположен и когато личните чувства са засегнати, тогаз опашката се подвива надолу и казват за него: „Подвил си опашката.“ Значи другите хора около него са по-силни. Това чувство е турил Бог в човека, за да пази човек тези ценности, които Бог му е дал: да пази достойнството на своя ум, от стяж ние (книж. остар.) имот, богатство 32
да пази достойнството на своето сърце, да пази достойнството на своята душа, да пази достойнството на своя дух значи интересите. Да се пази това, което е вложено в ума, сърцето, душата и духа. Човек е слуга, който е дошъл на земята и който трябва да пази интересите на своята душа, ум, сърце, и дух, това е достойнство. Ако ти не пазиш своето достойнство, ще се опетниш и тогаз ще изгубиш уважението и почитанието, които в невидимия свят могат да имат към тебе. И когато човек изгуби уважението и почитанието на невидимия свят работите му не вървят напред. В духовния свят вие сте дошли до едно място да изучавате любовта, вие казвате: „Да обичаме Бога.“ Ти кога може да обичаш един художник? Когато оценяваш неговите картини. Снощи бяхме на един концерт. Свири един руски пианист Орлов. И други свирят. Челото на Орлов прилича на един правоъгълник. Човекът, когато свири, мисли. Той спазва всички онези нюанси, схваща къде тоновете трябва да бъдат по-силни и потихи, за да даде образ, да изрази нещата, този човек научил пръстите си. Той си гледа пръстите, като че ли ръцете му и всички пръсти мислят. Не само да свири механически, пръстите да работят механически, но този човек и ръцете му мислят. Той дава такива образи! Тук не влиза една само способност, само чувството на време, но и едно философско разбиране. После тук влиза едно чувство за красотата на тона, после съзнание, че този тон трябва да има съдържание, ритъм, израз, мекота, сила, трябва да бъде мощен, да прониква, много работи едновременно. Той мисли върху това. Някои казват: „Аз да бъда като него!“ Това показва, че този човек дълго време е работил. Това не е дошло току така. Някой казва: „Това е една дарба, дадена от Бога.“ В Евангелието в притчата за талантите се говори, че има хора с един талант, те живеят на физическото поле. После има с два таланта, те живеят в духов3. Силата на мисълта 33
ния свят. А пък тези с петте таланта, живеят в умствения свят. Когато имаш един талант, ти го заровиш някъде. Опасността е в тези, които имат един талант, и законът е: който имал два таланта спестил още два, значи дали му още два. Който имал пет таланта дали му още пет. Онзи, който имал един талант, го заровил и казал: „Понеже си бил взискателен господар, го зарових.“ Господарят казал: „Защо не го даде поне на банкерите, за да принесе таланта лихва?“ Или казано друго яче едно чувство или една способност, дадена на човека, тя трябва да се развива. Когато вие срещнете един човек, когото обичате, вие го обичате за нещо, което не знаете. Например срещате някой човек и го обичате. Обичате някого за онова чувство, което има, например мекота. Мекотата произтича от едно чувство, което е над разсъдителните способности милосърдието. В центъра на милосърдието има една линия и ти като я срещнеш, ти е приятно. Такъв човек като те срещне, в душата си има едно чувство да ти направи нещо, да ти услужи. И теб ти е приятно неговото присъствие, а пък някой, на когото това не е развито, той не обръща внимание на това. Той не обръща внимание, но и хората не обръщат внимание на него. Вие казвате: „Човек да си наложи воля.“ Да си наложи волята, това произтича от съвсем други чувства, и то е хубаво. Но това може да произтича от чувството на смелост или от чувството на разрушителност. При ушите е животинският свят. Там има един център за чувството за разрушение. Когато се гневи човек този център работи. Хубаво е да се разгневи човек, защото ти като се разгневиш, пращаш храница към този център. Инак тези артерии там щяха да бъдат в бездействие и тогава щеше да се стесни главата ти много. И когато някой не се гневи да отиде да чука камъни и да каже: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ И като бие така да може да дойде повече кръв на това място и така той да стане по-енергичен. Ако тези чувства не са развити, тогаз вие сте много отстъпчиви. Отстъпваш от едно, от друго, нямаш сила. Когато това чувство е развито, главата е малко по-широка. Представете си, че една глава е дълга, не е 34
сплесната. Какво ще се добие тогаз? Сега не искам да се спирам върху подробности, защото с тях ще загазите, но всеки ден трябва да прокарате кръвта, която Бог ви е дал във вашия ум и после да четете разни книги, които събуждат тези центрове. Четете една книга по естествените науки, една философска книга, нещо по литература, нещо по астрономия. Тези звезди нали почнахте да ги учите вече? Колко звезди сте научили досега? След Сириус кои идат? Тогаз ще се даде развитие на тези центрове, ще се развият линиите на тялото горе. За да стане човек духовен, той непременно трябва да развие тялото си. На челото трябва да се образува една много хубава линия. Ако твоето чело не се изменява, ти не си работил върху себе си. А пък в духовно отношение да се покаже, че сте станали религиозен за 20 години, тази линия трябва да търпи едно видоизменение, поне една десета от милиметъра, за 20 години, тази линия да се повдигне и да се образува една крива линия нагоре АВ. Казвам, трябва да се даде направление, да се даде площ на човешкото чело и тогава ще имате ясна представа. Щом погледнете тогава в природата, ще имате правилни възприятия. Сега, ако някой дойде и ви каже, че е в съобщение с Духовния свят, вие ще кажете: „Този не е малко в нормално състояние.“ Че в онзи свят, в Духовния свят, са най-разумните, най-благородните същества! А пък при него има друг един свят, на най-лоши същества, те са два свята един до друг. Опасността е в духовния свят с лошите същества и предразположения. Сега ние имаме една мъчнотия. Неразумният свят се намира между Бога и нас. Например вие седите и се спъвате лесно. Казвате: „Този човек на църква не ходи, не се моли, а пък Господ го е благословил.“ Този човек е едно препятствие между тебе и Бога. Дотогава докато външният свят седи като препятствие между Божествения свят и тебе, там е опасността. Тия същества в Божестве35
ния свят ви помагат и всичко, което имате, го дължите на тях. Без да знаете, те са ви дали всички възможности. Те са толкоз благородни! Когато се учите в един съвременен университет, кои са били онези, които създадоха университета? Вие отивате, намирате този университет добре построен, всичко е наредено, чинове и пр. От вас се изисква само да учите. Питам сега: Ако вие влезете в университета и почнете да търсите погрешките на професорите, мислите ли, че ще можете да придобиете нещо? Ако вие обръщате внимание на професорите как говорят, дали си знаят предметите или не, какво ще придобиете? В дадения случай в какво седи красноречието на един професор? В какво седи качеството на един справедлив и честен човек? Че един човек, когато лъже, той може да ти говори много мекичко и може да те излъже? А пък може да ти каже малко грубичко и да си изпълни думата. Кое е по-хубаво от тези две неща? Отиваш при някого и той ти казва: „Много искам да ви помогна, на ваше разположение съм, но ще извините, сега нямам, но след четири пет месеца ще си уредя работите и ще ти помогна. Елате тогаз.“ Той ти говори мекичко. А пък друг казва грубо: „Защо си дошел нямам пари на разположение. “ И после казва: „Чакай, чакай“, изважда и ти дава. Услужи ти той и ти излизаш навън и си казваш: „Той ме обиди.“ Кое е похубаво мекото без помощ или грубото с помощ? На онзи банкер в Божествения свят му е приятно, че ти си го посетил, понеже той е станал банкерин, за да отидеш при него. Другояче не би отишъл. И той се радва на това, че това е една възможност да се запознае с тебе. И ти се радваш, че си имал възможност да се запознаеш с него. Питам, като отидете при един извор, той е един банкерин.Ти си жаден, ти си се боднал при извора и ти казваш: „Обида е за мене да взема пари на заем.“ Че като отидеш при извора и той е един банкерин. Този банкерин може да е някой път много груб. Този банкерин изтича навън силно и може да се опръскаш. Ще отиваш оттатък отдето водата слиза надолу и тя така бърза, ще се уплаши и ще те опръска. Иди от горната страна на езерото, а не от там от дето се излива то. Банкеринът има особен характер. Да не те спъва 36
характерът му. Когато той дига шум е по-безопасно, но когато мълчи е по-опасно. Когато един лъв реве е опасно, но когато лъвът мълчи и се е скрил като котка и изведнъж подскочи и се хвърли отгоре ти, то е по-опасно. Тия животни в света представляват един свят анормален. Този лъв не беше едно време такъв какъвто е сега. По закона на наследствеността, ако бащата и майката са мърморковци и са развили чрезмерно тези чувства, то всички деца, които се народят, стават все мърморковци, като баща си и майка си. И бащата започне да се оплаква, къде е причината? Животните днес се развалиха по единствената причина на човешката раса. Лошите чувства на животните, които те имат, това са остатъци от хората. В един лъв, в една котка, в една змия, ще видиш лошите страни написани. Също един паяк, който прави своята мрежа. Това са качества, които човек е създал. Тези качества са били полезни едно време. Паякът още е останал с тази черта да хваща мухите. Ние се възмущаваме от паяка, че хваща мухите. Че онзи рибар, който хвърля мрежата и хваща рибата, не е ли паяк? Ние като хващаме рибите на място ли е това? Или пък малки, деца като хващат птички, на място ли е това? Те ги хващат под корито. Вие говорите и искате да предразположите някой човек, може да го предразположите по един начин, който няма да ви ползува, а и това разположение ще плащате повече отколкото трябва. Някой казва: „Тази работа не е за нас. Да се осигуряваме. Едно време аз правех осигуровки, казва. Отивах, с тези които ще осигурявам, в кръчмата. Ще заръчам половин кило вино и ще черпя. Сега станах въздържател и не мога да ги осигурявам. По-рано ги черпех и като изпие половин кило вино и аз го осигуря. А пък сега му говоря за Господа и му казвам, че той е осигурен и че няма какво да се осигурява. Това е несъвместимо вече, осигуряването с нашите убеждения.“ Тогаз вземи осигуряването и проповядвайте така: „Да те осигуря в онази небесната банка. Да те осигуря за онзи свят.“ Един професор не осигурява ли? Че той по някой път казва: „Учете се деца, защо37
то това ще ви бъде после приятно и полезно.“ Той ги осигурява със знание. Даде им един подтик в душите към знание, осигурява ги. Ние мислим само за тая осигуровка, която има материален характер. Но има една духовна осигуровка, има едно морално осигуряване и всеки може да осигурява хората. Като идеш, не да спечелиш пари, но да осигуриш човека както и да е. Но никога не осигурявай докато ти сам не си осигурен. Аз не зная, дали тези, които работят в осигурителните дружества са осигурени. Те понякога осигуряват себе си за най-после. Той се осигурява от осигуряването на другите. А пък в духовния свят ти като отидеш и предприемеш работа, ти сам ще се осигуриш при дружеството и след тази осигуровка, ти осигуряваш другите хора. Та казвам сега, законът е такъв: Като станеш сутринта най-първо мисли за Божествения свят, за разумния свят, дето няма никакви противоречия. Той се намира горе на главата. Изпрати кръв нагоре там. След това започни да мислиш за онзи умствения свят, дето всичките учени хора са концентрирали ума си. Едни с небето, други се занимават с човешкото тяло, трети с круши, ябълки, всичките тия учени изучават разни области и дойдат до схващането, как трябва човек да живее. Ти, като мислиш, кръвта, като приижда в твоя мозък и като се развиват твоите способности, ти ще започнеш да възприемаш мислите на всичките тия хора. И толкоз може да станете учени, доколкото възприемате мислите на учените. Един астроном може да го разберем, като възприемем неговата мисъл. Същото се отнася за математика, за музиканта. Този Орлов, който свири, той не свири сам. Тук са цяла плеада от виртуози. Всичките вземат участие, не един, не двама, а много са. И те са като един човек. Човек не седи само от един пръст, от два пръста, от три пръста. Той е съставен от хиляди и милиони клетки. Също така и хиляди такива същества образуват един такъв виртуоз. То е групово проявление. Вие се свързвайте с Божествения свят! Ако не се свързвате с този свят, тогаз вашите Божествени чувства не могат да се развият. Та ако не се свързвате с Божествения свят, тогаз 38
вие не може да се разивате умствено. Той е интелектуален свят. И ако не се свързвате с физическия свят, тогаз вие, всичките ви способности, не могат да се развиват и ще се намирате в противоречие. Кръвта трябва много правилно да функционира в мозъка. Дишането ви трябва да бъде правилно. И храносмилането ви трябва да бъде правилно. И движението ви трябва да бъде правилно. Та някой път вие поразтърквайте челото си, от средата на челото с двете ръце. Или някой път вие се усещате духом слаби, тогава поразтърквайте с пръстите си зад ушите. Всяко едно навеждане на човека, всяко едно движение произвежда цял един преврат. Вземете войниците. Като дойде генерала, войникът козирува и тогаз работата е наредена. Но ако войникът не вдигне ръката си и не тури краката си правилно, какво ще стане с него? Ти казваш: „Аз съм свободен човек!“ Че ти вървиш по една железопътна линия. Тръгнал си и отзад иде един трен и ти не обръщаш внимание. Този трен няма ли да те повреди? Ние живеем в един свят и трябва да бъдем много умни. Свободата на човека зависи от неговата разумност. Не всички други да се отбиват, а пък ти да седиш на пътя! И когато се събирате, всички трябва да знаете как да се обхождате. Вие срещате един човек и не знаете как да се обхождате. Всеки един човек е едно колективно същество. Да знаеш как да се обхождаш с един човек, това зависи да знаеш как да се обхождаш с Бога, с ангелите и с мъдрите, с разумните хора. Ти казваш: „Аз не искам нищо да зная за този човек.“ Така правиш пакости на себе си. Ако се обхождате един към друг добре и ако имате обхода и с животните и с растенията, с това вие ще имате една обхода към Бога. Вие сега подбирате. Някой човек може да го подозирате в нещо. Някой път идат деца във вашата градина и вие може да ги подозирате. Децата обичат, някой път, да късат плодове. Някои повече, някои по-малко. Вие, които знаете тази слабост на тези деца, откъснете и им дайте, на тези деца, по няколко плода, турете им в джоба. Не ги поставяйте в изкушение. Другояче вие няма да им дадете нищо, но ще откраднат и ще излъжат и ще направите скандал. Ще кажете на баща им и 39
на майка им, че са откраднали. Тези ябълки може да им ги дадете, да имате обхода с тях. Вие, като им дадете две ябълки, вие тези две ябълки сте ги дали на един ангел. Не считайте един човек като една машина и така да му услужвате, тогаз е безпредметно, но услужвайте на човека като знаете, че услужвате на един ангел и на Бога и вашето щастие зависи от един момент. Един човек бил нещастен, в живота не му вървяло. Не знаел как да направи доброто. Един ден дошел в това село един човек, който приличал на обикновен човек. Вятърът бил силен и той, като вървял, задигнал шапката му и я търкалял. Онзи казал: „Да направя една услуга на този човек.“ Взема я и му я подава. И от тогава му тръгнало. Този човек бил княз. От този ден, като донесъл шапката на княза, последният му взел адреса и всичко му се наредило. Ако вие дигнете шапката на един ангел, ще ви тръгне. Ангелът ще си остави шапката да падне, вие я дигнете и ако я дигнете, оттам насетне всичко ще ви тръгне. А пък ако кажете: „Аз слуга ли ще бъда?“, тогаз ще си бъдете в същото положение. Та казвам, използувайте времето разумно! Използувайте онова време, което Бог е дал на ваше разположение. Мислете за вашето тяло, мислете за горната част на вашата глава. Мислете за страните на глава. Мислете за дробовете. Благодарете, че Бог ви дал добро здраве. Благодарете за ръцете си. Като станеш най-първо благодари на Бога. Ти казваш: „Как да благодаря?“ Кажи така: „Благодаря за добрия ум, който Си ми дал, за добрите очи, които Си ми дал, чрез тях мога да виждам. Благодаря за добрите уши, които Си ми дал, чрез тях мога да слушам. Благодаря за устата, че мога сладко да ям. Благодаря за носа. Благодаря за ръцете, че мога да работя. Благодаря за краката, че мога да отивам на разходка и да си върша работата за всичко това , благодаря Ти!“ По някой път ви заболи кръстът. Защо ви боли кръстът? Някой път ще се спра върху този въпрос. Всички болки по света са анормалности. При болките божествените енергии не са турени на място. Та казвам, аз съм за положителното. Впрегнете ума си на работа. Впрегнете чувствата си на работа. Изу40
чавайте себе си. Щом имаш едно неразположение на духа, изучи себе си, защо си неразположен, защо не ти е добре и кои са причините. Причината може да е от твоите лични чувства, може да е от твоя страх, може да е от други някои работи. Намерете причината на своето неразположение. И тогаз намерете и лека. Ще си кажеш: „Колко много неща имам аз! Господ ми дал добри очи.“ Един американец, милионер, който бил сляп, казал: „Ако има един, който да ми възвърне зрението, аз съм готов да му дам всичкото си богатство и аз ще тръгна пешком само с дрехите на гърба си, без нищо. Защото какво е това богатство с тая слепота!“ Аз ви казвам на вас, за предпочитане е да имаме Божията любов и да бъдем лишени от всички блага. По-добре е да имаме Божията любов, отколкото да имаме тези блага и постоянно да бъдем в едно мъчение и едно терзание. Ако си богат и постоянно се терзаеш, че и краката те болят и главоболие имаш, какъв живот е тоя! По-добре един живот на любов. Да бъдеш господар на себе си, без болки. Сега във вашия ум остава една мисъл: „Ами сиромашията?“ Умният, добрият човек, сиромах не може да бъде. Не се лъжете. Това е голяма лъжа. Умният, добрият и здравият човек е богат. И ако той мисли, че е сиромах, той прави прегрешение. Вие се нуждаете не от пари. Те са последното. Вие се нуждаете от малко кръв в мозъка ви, в ума ви, в божествените центрове. Тридесет, четиридесет грама кръв, да пращате кръв нагоре. А пък бюджета ви е определен. България нали си има бюджет кажете ми. Но България не може да има един бюджет като Англия. Англия има десет, двадесет пъти по-голям бюджет отколкото България. И даже нещо повече. Голяма държава голям бюджет. Благодарете се на онзи бюджет, който имате. Да нямате дифицит в бюджета си. Защото една държава с голям бюджет, която свършва с дифицит, е в опасно положение. Една държава с малък бюджет, но без дифицит, е в едно добро положение. Та като малките държави гледайте бюджета ви да не свършва на дифицит. И се учете тогаз, да се самовъзпитавате. Ние ще се спрем някой път върху това, ще ви дадем някои начини. Много начини аз съм дал. Но вие още чакате лотарийните билети. 41
Вчера дойде една сестра да благодари и каза, че две хиляди лева й се паднали на нея. За пръв път виждам един от Изгрева, който спечелил две хиляди лева! Желая ви да спечелите един милион лева! То ще има една радост, ще има голям банкет. Хайде, вторият билет да бъде от десет хиляди лева! Третият от сто хиляди лева. Четвъртят от 500 хиляди лева, а последният да бъде от един милион! Тайна молитва. „Пътят на мисълта е път на Божественото.“ 23 школна лекция 15 март 1939 година, София, Изгрев 42
БОЖЕСТВЕНАТА МЯРКА 5.40 часа сутринта Добрата молитва. Молитвата на Царството. Ев. от Матея, гл.12, cm. 1-10 Ев. от Лука, гл.12, cm. 1-10 Ев от Марка, гл.10, cm. 1-10 Ев. от Йоанна, гл.12, cm. 10-20 „ Духът Божи „ Бог е Любов “ Учениците, като тръгнат за училище, те се радват за встъпването си в него. И от дома си те имат съвсем друга представа за онова, което е в училището. Най-първо в училището ще срещнат и други малки деца, такива, каквито никога не са срещали и ще образуват нови връзки и после ще срещнат някого подобен на баща си и майка си, когото никога не са рещали и ще им бъдат в услуги. Сега вие минавате от възрастните ученици и някой път положението на един ученик става малко неестествено. Някой път ученикът се радва, когато ходи на училище, а пък някой път не му е приятно, когато ходи. Приятно му е когато добре се е учил, добре си е научил урока. И ще го попитат и ще му турят шесторка. А пък когато не си знае урока, никак не е разположен да го вдигнат и да го питат. Казвам: Най-първото, което е необходимо, е човек да си създаде едно красиво отношение в света. Всички вие сте дошли, всички хора са дошли на земята, казват: „С каква цел?“ Целта сега ще я учите. Вие не знаете за какво сте дошли и като минете този курс, може би от 30 40 години, вие ще научите за какво сте дошли. Сега, някой път, можете да искате да ви доказват дали светът е реален или не. И този, комуто задаваш въпроса, той реален ли е или не? Ако и ти питаш реален ли е светът? Кой свят? Имаш едно понятие за света, който схва43
щаш в себе си. Ти за тоя свят само можеш да определяш, дали е реален или не. Давам ти хляб. Питаш дали този хляб е хубав и сладък. Този въпрос сам ще го разрешиш. Аз не мога за тебе [да разрешавам] дали светът е реален или не, ти ще го разрешиш. Ти си онзи човек, който ще разрешиш и ще кажеш, че е добър или че не [е] добър. Сега ние искаме да ни разправят хората, дали светът е реален или не. Щом си добре, светът е реален. Щом си жив, светът е реален. Щом си свободен, светът е реален. Щом си облечен, светът е реален. Щом имаш пари, светът е реален. Сега ще оставим въпроса, дали можем без пари, без хляб. Без нищо не може и без всичко може. За живите хора на земята всичко им трябва. Който е жив, всичко му трябва, а пък който е заминал, нему нищо не му трябва. Сега ние говорим за онова, което трябва. Представете си, че един човек почне да ви доказва чрез една българска марка, че България съществува. Мислите ли, че всички българи знаят, какво нещо е България? В някое малко село някое малко дете живее. То има ли ясна представа за България, колко хора живеят в нея. То има представа за своето село. То мисли, че всички българи ходят като хората в селото му, с такива потури и калпаци и живеят в такива къщи. И някой път вие мислите за онзи свят точно така. Какъвто знаете този свят. Как ще докажеш от една марка, че България съществува, защото ако България не съществуваше, не щеше да съществува и марката. Марката съществува по единствената причина, че България съществува. Че ти си една марка и от тая марка ще докажеш, че светът съществува. Ти си дошъл като марка . Щом си една марка на България и България съществува. Щом не си една марка на България и България не съществува. Сега логическите изводи: има една реалност, която е достъпна на човека. А пък има реалности, които са недостъпни на хората. Самата реалност всеки може да я знае. Вие живеете във въздуха. Не го виждате, но за вас въздухът е една реалност. И даже онзи, който не го вижда, пак диша и този въздух пак влиза и излиза от него. Въздухът влиза и излиза, но на този въздух ти почваш да изменяш трептенията и 44
правиш известни звукове. Звука не го виждат хората. Звукът не може да се види, но този звук хората го чуват и разбират говора. Някой казва: „От къде идете?“ Думите: „От къде идете?“ Виждате ли ги? Не, но ги слушате. Този човек, който ви говори, реален ли е? Само реалните неща могат да се изявяват в света. В света има три проявления, които са реални. Реална е любовта, понеже тя се проявява. Реална е мъдростта, понеже се проявява. Проявява се в знанието и в светлината. Реална е истината, понеже тя се проявява. Резултат на истината е свободата. Някой искат да ми докажат, какво нещо е истината. Когато аз мога да мисля, да чувствувам и постъпвам свободно, да се движа свободно и да правя всичко онова, което аз желая. Аз вземам думата желание в най-хубавия смисъл това е свобода. И следователно, когато вие казвате: „Трябва да бъдем свободни“, свободни трябва да бъдем в своята мисъл, защото Бог, който ни е създал, Той е свободен. Той изисква да мислим, както Той мисли. Онова, правилното мислене, е в следното: Най-първо ти ще употребиш своята мисъл за себе си аз говоря за разумните хора. Най-първо ти трябва да държиш в изправност своята физическа страна, физическия човек. Сутрин, като станете, ще имате един гребен и ще си вчешите космите и ще ги турите в ред. Няма да ги къдрите. Защото, като се правят шосета, те не се къдрят. Правят се прави шосета. Къдренето е мода, не е лошо, но без него може, то взема повече време. Във физическия свят къдренето не се употребява, то са разноски. В умствения свят и аз съм за къдренето. Когато живеете в един свят, където пространството е малко, там накъдрете работите, ще ги надиплите, надиплите. Защо си къдрят хората космите? Има нещо хубаво в това. Има нещо хубаво в къдравата коса, но в къдравата коса се крие и друго нещо. Един човек с къдрава коса е доста упорит и своенравен. Къдравата коса представя един път огънат. Светлината върви като такава къдрава коса. Има издигнатини, има значи къдравина. Твоята мисъл трябва да бъде къдрава. И знаете ли какво е къдравата коса? Българите употребяват думата „кадърен“. Човек, който има къдрава 45
коса, трябва да е кадърен, да прави всякаква работа. А пък щом имаш къдрава коса и не можеш да правиш всякаква работа, напразно носиш този етикет. Ако е художник с къдрава коса, трябва добре да нарисува картината. Ако е музикант, трябва добре да изсвири, да даде външен отенък. Къдравината показва кадърен човек, показва, че има нюанс в живота. За хората с гладките косми англичаните казват: [simple minded] (с прост ум). С гладки коси хора, са хора, които нямат никакви препятствия в живота. Те са меки. Тия хора, с меките коси, не обичат никакви страдания. И много работи не обичат. Като направят малко, мислят, че много работа са направили и казват: „Уморихме се!“ Някоя къщница целия ден ходи из къщи и казва: „Уморих се, много работа свърших.“ Къде е ходила? Из къщи е ходила, в едно пространство от няколко метра, от единия до другия край и казва: „Много работа свърших.“ Какво е свършила? Измила 4-5 съдини. Казва: „ Много пране изпрах.“ Какво пране е имала? Четири пет ризи изпрала и казва: „Много работа.“ Та хората с гладките коси дават много голяма цена на своя труд. Като работи един час, казва: „Много работих, тая работа струва хиляди.“ Та казвам: Ние сме дошли на земята да изучаваме ония Божествените закони по кой начин можем да станем щастливи хора. Да вземем цигуларя за разяснение. Цигуларят се ражда с известни възможности, но за да се научи да свири хубаво, трябват му 10 15 20 години, за да знае как да тегли една пръчица, в какво направление. Или пианистът или който свири на китара или певецът, който се учи да пее. Той си има една ципица в ларинкса, която упражнява и с която трябва да знае как да се справя. Ако знаеш как да пееш и свириш, всички хора ще те обичат и почитат, понеже те обичат пението и свиренето. Но има и други изкуства. Да мисли човек правилно. То е пак изкуство. И да чувствуваш правилно, то е голямо изкуство. И да постъпваш правилно, то е пак изкуство, наука. Човек никога не се ражда със знание как да постъпва. Ще го учиш. Трябва да знаеш при движенията колко енергия да харчиш. Седи 46
един ден една млада сестра. Аз й казвам: „Слушай, искам да видя до колко можеш да се самовладаш? Аз като си мръдна пръста, няма да си мърдаш очите.“ Аз като си мръдна пръста, тя си мърда очите. Казвам: „Не си мърдай очите!“ Правили ли сте опит? Като си мръдне пръста някой, ти мигнеш. Понякой път искаш да знаеш колко въздържание и самообладание имаш. Когато си мръдне някой пръста пред тебе и ти мигнеш, това показва много слаба воля. Ако много бързо мигате, това е един лош навик, това е лошо. Ако много говорите, това е също така един лош навик. Да говориш, но колко? Колко думи се позволява на ден на човека да говори? Вие не знаете. Нещата са точно определени. Ти като седнеш да ядеш, определено е колко хапки ще ядеш. Може 20 30 40 хапки или един килограм или половин килограм. За един съвременен, културен човек един килограм храна на ден е много. Писанието казва: За всяка празна дума, за напразно изразходване на известни енергии хората ще дават отговор. Всички добри думи в света имат своята реалност и те един ден ще се върнат. Каквото си говорил, то един ден ще се повърне при тебе. Вие можете да направите един опит. Обидите някой човек, както си знаете, нарежете го. Това изкуство поне го знаете и запишете деня. Днешният ден, защо е такъв? Защото хората много говорят. Сняг вали. Всички тия снежинки са думите. Всички дялат на общо основание. Този сняг е изобилие на думи. В цяла Европа говорят и всички тия думи идат като снежинки. Водата се е смразила по причина на човешките думи. Сега това няма да го доказвам. Вие сами трябва да го проверите. Като обидите някой човек и няма да се минат един два деня или три четири месеца или може би до десет години и един ден тия думи ще ви се върнат точно както сте ги казали. Аз съм ви привеждал примера за един българин на Горнооряховската гара. Идва при него един селянин, комуто липсвали 30 стотинки и казва му: „Не ми стигат 30 стотинки за билет. Имаш ли да ми заемеш?“ Онзи го погледнал и махнал с ръка. Селянинът не се качил на влака и тръгнал пеши, като си преметнал торбата. След 4-5 години този българин отива в Англия , в Лондон за разходка и идва на една гара. 47
Изважда парите и не му достигат за билет 30 стотинки. Той не тръгва. Взима си пътя пеш, както онзи селянин и тогава му дошло на ума за Горнооряховската гара. Ако беше дал на селянина 30 стотинки, щеше да се намери един господин да му даде 30 стотинки в Лондон. И сега 30 стотинки не му достигат. Та казвам: Всички ония противоречия, които се случват сега във вашия живот, се дължат на известни ваши малки опущения в миналите съществувания. И всичките опущения, които сега правите, в бъдеще ще ги срещнете. А пък всичко онова добро, което сега ви се случва, се дължи на онова добро, което сте направили в миналото. То се връща върху вас и всичко онова добро, което сега правите, то ще се повърне на вас. Това трябва да бъде като закон за вас. У всички ви трябва да има едно свещенно чувство, да постъпвате добре. Защото, като постъпвате добре спрямо другите, това добро ще се върне при вас. Някой ме пита: „Защо трябва да обичам?“ Ти трябва да обичаш, защото любовта при тебе ще се върне и ако не обичаш, няма да се върне при тебе обичта, но ще се върне при тебе това, което не обича. Ако не мислиш правилно, при тебе ще се върне онова, което не мисли правилно. Ако мислиш правилно, при тебе ще се върне това, което мисли правилно. Някой ме пита: „Защо трябва да вярвам в Бога?“ Ще ви отговоря: Защо трябва да дишаш? Защо трябва да ядеш? За да живееш. Защото ако ядеш, ще живееш. Ако не ядеш, няма да живееш. Ако мислиш, ще живееш. Казваш: „Защо трябва да чувствувам?“ В правилното чувствувание е животът. Живот без постъпки, без чувства и живот без мисъл, това е една форма без проявление. Сега често ние изискваме другите хора да постъпват добре. Това е погрешна философия на живота. Ние искаме другите хора да живеят добре, за да можем ние добре да живеем. А пък трябва да се тури формулата: Ние трябва да живеем добре, за да живеят другите хора добре. Ние сега сме на крива посока. Ще обърнем сега думите: Аз трябва да живея добре, за да живеят другите хора добре. Това е правилното разрешение на въпроса. Ако аз не живея добре, другите хора около мен, 48
няма да живеят добре. Следователно, ние спъваме себе си, спъваме и другите. И ако аз очаквам другите хора да живеят добре и аз после да живея добре, това не е в моя сила. Светът не може да се поправи така. Има едно същество, което живее добре. Кой е той? Бог. Той живее добре и Той изисква и другите да живеят добре. Ако ние не живеем добре, то Неговата добрина ще се върне на Него и за нас няма да остане нищо. Следователно, ние трябва да вървим по новия начин на живот. Той живее добре и ние трябва да живеем добре. Той мисли добре и ние трябва да мислим добре. Той чувствува добре и постъпва добре и ние трябва да постъпваме и чувствуваме добре. Ако една майка роди една дъщеря, която не прилича на нея, каква радост ще й причини тая дъщеря? И ако един баща роди един син и синът не прилича на него, какво ще го радва? И ако синът не постъпва като бащата, какво ще се радва последният? Представете си, че бащата е честен и никаква лъжа няма в него, а пък синът обича да лъже и краде. Бащата обича да туря в касата, а пък синът обича да изважда из касата. Бащата е въздържател, трезвеник е, пие вода, а пък синът обича да си попийва на общо основание. Сега приложете този закон и в семейството, ако мъжът е въздържател, а пък жената не е въздържателка. Аз разбирам под въздържание не само не пиене на вино. Ако ти брътвиш тези незрели, недозрели, ти въздържател ли си? Мисълта трябва да е направена от хубава кристална вода, която е слязла от небето, а не от бъчви, например абсент, коняк, бългаски пелин или от 20 годишно вино. Парите образуват в хората отровни мисли. Знаете ли колко са отровни мислите, които излизат от парите? Един човек можеш да го подкупиш да говори. Тая мисъл не е трезва мисъл. Всяка една мисъл, която не е подбудена от светлината е крива мисъл. Всяка една мисъл, която не е подбудена от Божествената топлина, е крива мисъл и всяка една мисъл [постъпка] , която не носи сила в себе си, не е добра постъпка. Добрите постъпки са ценностите, материалните ценности, на които човек се радва. Добрите чувства са духовните ценности на 4. Силата на мисълта 49
съдържанието. А пък мислите, това са смисълът на живота. Та казвам: Най-първо ще мислиш. Като станеш сутринта през тая година ще благодарите на Бога, че ви е създал една отлична глава, с отлични богатства, които трябва да се разработят. И по кой начин вие разработвате вашия мозък? Сега мнозина от вас мислите, че сте набожни. Научните изследвания показват, че всички хора не са еднакво набожни. Някои са привидно такива. Когато някой е набожен, то съответният център на главата е развит, който е умен, челото му е развито. У музиканта центърът на музиката е развит. Онзи, който говори хубаво, с красноречие, очите му са развити, у него има развити особени линии под окото. Тия линии показват, че мозъкът му е развит. Всички дарби, които хората ги изискват, са вложени в човешкия мозък и трябва да се подхранват. Често някой казва: „Той е милосърден човек.“ По какво се отличава един човек на милосърдието? Милосърдният човек се отличава по следното: ако един човек е милосърд, той ще влезе в една колиба на един беден човек, ще се заинтересува как поминават, ще пита децата, майката, бащата и ще извади нещо и ще даде. Ако това милосърдие не е развито в него, той ще погледне отвисоко и ще си замине. Така вие ще се намерите в положението на онзи персийски шах, който бил щастлив. Единственият щастлив бил той. Той не знаел какво нещо е страдание. Един ден той излиза от дома да се разхожда сам и среща го една вдовица с дете и му подала ръката си. Той се учудил как смее жената да го спира на пътя и да му иска пари. Той я погледнал на криво и си отминал. След сто крачки го среща един човек с отрязана ръка и го спира. Той казва: „Кои са тия хора, които развалят настроението ми днес?“ И най-после среща го един с отрязани ръце и крака и отподире му иска. Връща се назад и вика слугите си и им казва: „На оная вдовица една златна монета дайте, на онзи с отрязаната ръка две монети , а на онзи с отрязаните ръце и крака три. Върви да ги застигнеш и да им дадеш.“ И всяка сутрин той изпращал слугите си с торба злато да им дават, та да не ги среща на пътя си да му развалят настроението. Той не искал никой да го безпокои. И той мислил, че свър50
шил добре живота си. И отишъл при персийския бог Ормузд и му казва: „Господи, аз се постарах да изпълня закона Ти. Девет десети от всичкото си богатство раздадох на бедните.“ Ормузд му казал: „Ти направи това, защото не искаше да те безпокоят. Не го направи от любов, а за свое удобство. Аз ще те пратя на земята още веднаж, за да се научиш какво нещо е милосърдието.“ Той се ражда втори път не като шах, а в бедно семейство. Баща му бил зидарии. Качва се един ден на една къща, пада от покрива и се строшава ръката му и крака му и остава инвалид по пътя и проси по същия начин и Ормузд го пита: „Как ти се струва, как ти се харесва това?“ И почва онзи да вижда какво е било неговото минало. Най-после идва една млада мома и тя му услужва и му показва какво нещо е милосърдието. Той тогава разбира, че трябва да има едно същество, което да влиза в твоето положение, а не само да ти помага, само за да се освободи от тебе. Ти казваш: „Аз му дадох 5 лева.“ Ти можеш да му дадеш един скъпоценен камък и да кажеш: „Осигурих го.“ Не, в Божествения свят всяко нещо, което не е направено от любов е престъпление. Всяко нещо, в което не присъствува светлината е престъпление. Всяко нещо, в което няма силата да повдигне човека е престъпление. В една постъпка, която ти правиш, трябва да има силата да повдигне. В едно чувство трябва да има топлина и в една човешка мисъл трябва да има светлина. Та казвам: На всинца ви трябва оная любов. Преди няколко деня питам един от младите братя: Каква е твоята идея как си представяш Бога? На какво се кланяш ти? Ти казваш: „Еди кой си не живее добре.“ Каква е мярката ти? С каква мярка мериш, та казваш така и така? Има една вътрешна мярка, с която трябва да мерим, дали нещата са прави или не. Всяко нещо е право, което придава на твоя живот. Всяка дума, която придава нещо на тебе, тая дума е права придава нещо на живота ти. Всяка дума, която придава най-малката светлина на ума ти, всяко чувство, което придава най-малката топлина на сърцето ти, е право. Всяка постъпка, която придава най-малката сила на тялото ти, е права. Всяка постъпка, която отнема най-малката сила от тебе, не е права. И всяко 51
чувство, което отнема най-малката топлина от тебе, не е право, защото хиляди постъпки и чувства ще дойдат и ще отнемат. И ако те само отнемат, знаете ли какво ще стане с човека? Ние седим и не разбираме онова велико благо, оная Божия любов, с която Той ни е обгърнал. Всеки ден Бог изпраща към нас любовта си непреривно и желае ние да дишаме въздуха това [е] Божествения живот, който влиза в нас. Бог работи отвън и отвътре. И за всичкото онова изобилие, което имаме, от онова, което Бог ни е дал, ние сме недоволни. Някоя жена не е доволна, че не е красива. Питам: Ако ти си красив, какво полза има от това? Да искаш да бъдеш красив е хубаво нещо, то е едно Божие благословение. Защо искаш да бъдеш красив и не искаш да бъдеш грозен? Грозотата е една спънка в живота. Ти с грозотата си можеш само да обидиш хората, но не можеш да ги съблазниш. Но с красотата си можеш да ги съблазниш. Че где се вършат престъпленията? При хубавите дрехи се вършат престъпленията. Като влезеш ти в някой магазин, там има парцали и хубави дрехи. Кое ще задигнеш, парцалите ли или хубавите дрехи и балтони? Хубавите дрехи, а пък парцалите ще ги оставиш за стока на онзи. Та казвам: В света грозотата не върши престъпления. Хубостта върши престъпления. Сиромашията престъпления не върши. Богатството върши престъпления. Престъплението отива само в имането. Та казвам: Трябва светлина в ума. Защо? Защото при нея не стават престъпления. Защо е потребна любовта? Защото не стават престъпления в любовта. Всички престъпления стават от безлюбие в сърцето. И всички престъпления стават от безсилие. Ние не трябва да бъдем безсилни. Защото щом си слаб, ще има престъпление. „Малките деца са ангелчета“, казваш. Най-малките деца вършат такива престъпления, за които иначе биха затворили човека за 2-3 месеца, но майките с любов изчистват всичко това, закриват го. Не дава ход на престъплението. На втория ден детето пак направи престъпление. Пак го скрие майката. След 4-5 години детето почва да разбира майка си и казва: „Мамо, аз разбрах, че твоето учение е пра52
во.“ Ако в твоята душа се зароди недоволство, не си ли извършил престъпление? Казваш: „Защо Господ ме е направил сиромах? На мен ли се паднала сиромашията, сухия този хляб, на мене ли се падна? Другите хора си имат хубав хляб, меки юргани, а пък аз мръзна като някое куче.“ Питам: Хубавите плодове с юргани ли са покрити? От де ви е дошло, че човек трябва да има пружинено легло? От де ви дойде на ум това? За пружинените кревати умрелите са виновати, но казано е за умрелите лошо да не се говори. Всички тия удобства, които ние искаме, все са култура на мъртвите хора. Той, като умре, иска на креват да го туриш. Иска да му слугуваш, да го къпеш, да го обличаш, да му туриш шапка, обуща и той си мълчи като някой философ. Днес се изисква от верующите на новата епоха едно признателно сърдце. Човек да види онова, великото благо, което Бог е дал в света. Някои питат: „Това, което германците направиха на Чехия, право ли е?“ Питам: Ти вчера, което направи на жена си, право ли е? Ти вчера като продаваше стоката, това което направи, право ли е? От единия край до другия край е едно насилие. Всички хора са неблагодарни. Германците са неблагодарни от това, което имат. Кои са благодарни сега в света? Българите и те са неблагодарни от това което имат и англичаните, и те са неблагодарни. Англичанинът иска да задържи това, което има. А пък българите искат да вземат това, което им взеха. Германците имат право да искат една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка. Англичаните имат право да искат една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка и българите също. Три неща има право всеки народ да иска. Това е правото. Това е една мярка, която трябва да бъде за всички религиозни хора. Хляб имаш право да искаш. Не искай пари! Сутринта кажи: „Господи, една светла мисъл искам, която да излиза от Твоя Дух. Искам сърдцето ми да се озари от едно топло чувство, което излиза от Тебе. Искам да чувствувам нещата така, както Ти ги чувствуват. Искам да извърта една ценна постъпка, както Бог 53
я върши. “ Сутринта Бог погледне на всички, на целия свят, на всички същества, вижда от какво се нуждаят и казва да им се даде същественото. Ти, като станеш сутринта, какво трябва да гледаш. Вчеши се най-първо, хубаво. Понеже, ако не се вчешете, възприятията ви от света няма да бъдат правилни. Има известни косми отпред на главата, те са във връзка с твоето милосърдие. С тях като антени възприемате мислите и желанията на хората. Малко по-горе има други косми, с които като антени възприемаш каква любов имат хората към Бога и ти се учиш какво нещо е Божията любов. А пък ти станеш сутринта с разчорлена коса и казваш: „Няма време за вчесване.“ Аз харесвам жените. Те носят гребен отзад, вчешат се и пак го турят отзад. Много е хубаво това. Веднаж срещнах две сестри да се разправят нещо. После срещам едната от тях и й казвам: „Къде ти е гребенчето? Косата ти е малко разбъркана.“ Тя си поизглади косата и си замина. Тя, без да вземе гребена и да се вчеше, се карала на другата. Тя, преди да говори на оная, трябваше да си оглади косата. Веднаж срещнах една сестра. Тя каза за друга една: „Оная е много простачка. Няма идея.“ Казах й: „Как я просвети?“ Тя каза: „Понарязах я.“ Тая работа с нарязване не става. Законът е вие един за друг сте предметно учение. Всеки един от вас разрешава по една велика задача. Срещне ви един човек, за когото вие сте едно предметно учение и зависи от вас какво направление ще вземе той в живота си и вие сте отговорни, както стрелочника по железниците, че сте турили този човек в крив път. А пък ако му дадете правилен път, ще имате Божието благословение и ще се радвате на това, което сте създали. И всеки ден мисълта ви трябва да бъде будна, че вие ще бъдете предметно учение за някого и той ще вземе пример от вас. И вие, като срешнете някого, ще вземете пример от него. Една постъпка може да реши благото на живота. Аз съм дал един пример, с който изяснявам тая идея по следующия начин: При един голям банкер в Америка, мисля че в Ню Йорк, се явяват 40 50 души за доста видна служба с големи препоръчителни писма. Той им казва: „Ще имам пред вид.“ Един млад момък 54
влиза, хубаво облечен и вижда на земята едно парче хартия, повдига и я туря на масата. Отива при банкерина и му казва: „Четох във вестника, че сте имали нужда от един касиер, но нямам препоръчителни писма. Ако може да ми се даде тази работа.“ Банкерина му казал: „Ти имаш най-хубавото препоръчително писмо. Ти дигна хартията. Това е препоръчителното ти писмо.“ Ако ти направиш едно добро в света, ти си онзи, който е вдигнал малката книжка от земята. Та казвам сега: Любовта ни трябва да превъзмогне всички мъчнотии. Една любов, която не превъзмогва всички мъчнотии, тая любов е слаба. Силната любов трябва да превъзмогне всичко в света. Аз вярвам, че всички вие имате тая опитност. Няма нито един от вас, който да няма тая опитност. Няма някой от вас, който да не е служил с любов. Нали сте служили някому с любов. Колко лесно се вършат работите тогаз. Ти си готов всичко да направиш от любов, когато обичаш. А пък няма по мъчна работа да служиш на някого, когото не обичаш. Та казвам: Не може да се служи на Бога без любов. Тая година нека да бъде година на служене на Бога с любов. Не че сте служили, но тази година вие любовта ще разберете така, както никога не сте я разбирали. Тая любов се отличава със следното: Седя веднаж аз в трамвая и гледам, че влиза един стар човек, доста беден и всички го поизглеждат особено. Аз наблюдавам. Гледам една много млада, красива мома, на около 20 21 година, стана и каза: „Седнете.“ Казвам си: една хубава, отлична постъпка. Това е закона на обичта. Тя му каза: „Седнете на моето място.“ Когато обичаш един човек, ти го поставяш на своето място, а ти заемаш неговото място. И тази мома, като му каза така, имаше една малка усмивка, имаше една идея, че е направила хубаво. От невидимия свят й казват, че хубаво е постъпила. Защо се случи това? За да го разправя на вас. Никой не обърна внимание и аз си казах: И аз бих желал така да постъпвам. Аз я погледнах. Взех си всичките сведения какво чело има, какви очи има дали сини или кафяви, дебелината на горната и долната устна, ушите, ръцете й. Взех си подробни мярки. Разгледах подробностите. Казвам: Това е един 55
от жителите на невидимия свят, скрит в тая форма. И казвам: Така трябва да се живее. Към мене тя не се обърна. Тя погледна стареца и после пак си повдигна погледа нагоре и се усмихна приятно. И аз желая вие да постъпвате като тая младата мома. Този, старият човек, е умният човек. Тя е силата. Тя проявява почитание. Вий сте млади. Искам да станете от столовете си и да поканите онези другите да седнат на вашето място, а вие да стоите прави. Отче наш „Да пребъдем в радостта, която идва от Бога.“ 24 школна лекция 22 март 1939 година /Празника на пролетта/ София, Изгрев 56
КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА сряда, 5 часа.сутринта Отче наш. „ Махар Бену “ (Учителят чете някои теми, оставени на катедрата: „Силни и слаби думи“.) Кои са силни и слаби думи? Кои са съществените им качества? Кои са съществените качества на сладко и кисело? Сладкото и киселото как ще ги представиш. Те са понятия вътрешни. Човек се усеща сам, че е слаб. Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно. Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм. Английският език си има свой ритъм. Българският език си има свой ритъм. Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва. (Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език. Кога се образува носово произношение? Когато французинът говори, той мисли. Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш. При германския език участвува гърлото. Когато германецът говори, гърлото играе роля. Във френския език носовото произношение има смисъл. Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето. По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала. И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране. Вярно е това, което никога не отслабва. Слабо е това, което всякога отслабва. Силно е това, 57
което всякога е силно. Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той? Силен или слаб? Казваш: „Силни трябва да бъдем!“ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре? Не. Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори. Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи. Какво се крие в яденето? Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката? Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка. Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала. И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени. Единият не е продал, а другият не е купил. Всеки ден вие се изменяте, променяте своето разположение. Казвате: „Неразположен съм.“ Защо си неразположен? Нека вземеме думата „ти“. Какво означава „ти“? Имате много повърхностни понятия. Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума. Всеки може да каже „аз“. Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек. „Ти“ не може да принадлежи само на един човек. На всекиго може да се каже „ти“. А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си. На какво основание го вземаш върху себе си? Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си? Тогаз имате: aql=ar2. Как са равни те? Aql е онзи, когото товариш. Преди да го натовариш е aql. Конят, който няма нищо на гърба си, е aql. Като го натовариш, става аг2. Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не. Aql ли е или аг2. Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче. Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят? Ще се качат отгоре ви. Пък може да каже58
те: „Кой им дава право?“ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата? В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега?“ Вие ядете храна и се задавяте. Какво трябва да правите след като се задавихте? Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото. Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете. Стои на едно място. Тая хапка седи там като един разбойник. Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята. Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене. Де седи погрешката? Когато ядеш, няма да говориш. Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти. След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе. А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш. Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват. Има две състояния в човека. Един ум, който е чиновник ум1=ум2. Ум1 е който мисли, който си върши добре работата. Той е свършил, с виеше образование е, но чака да го назначат някъде. Ти казваш: „Ние знаем да мислим.“ Хубаво, ако това е вярно, от какво произтичат всичките неприятности в живота? Тук всинца знаете все да пеете, нали? Ако ви кажа да изпеете думите „Махар Бену“ по всичките правила на музиката, как ще ги изпеете, кажете ми? Все ще ги изпеете някак си, но колко далече ще бъдете от първоначалната музика на „Махар“, защото има едни тонове, които са точни. Плътните тоно59
ве аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя. Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон. При плътния тон има налягане. Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни. Вие, някой път, искате да бъдете плътни. Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност. Богатият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно. Царството Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие?“ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне. Кое ще олекне в него? Богатият мисли, че силата е в богатството, което има. Не че богатството е нещо лошо. Какво подразбира богатството? Богатството е събрана слънчева енергия. При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен. Понеже то е слънчева енергия, която има две страни положителна и отрицателна. Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната. На български нали знаете какво нещо е прана. А пък индусите под прана разбират слънчева енергия. Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити. А пък българите употребяват думата „крити“, скрити. Значи крие се нещо. А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята. Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя. Има нещо, чието естество не знаеш. Имате сърдце и не знаете естеството му. Имате ум и не знаете естеството му. Имате душа и дух и не знаете естеството им. Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух. Те са за мен ясни неща. Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите. Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите. Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне. То само я чувствува. А пък умът е сила да премахне болката. Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост. А пък умът може да запази сво60
ята радост. Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш. Умът ти е учител. Има някои работи, които умът ти не може да ти даде. Но душата може. Душата ще те научи какви ценности има в нещата. Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата. А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот. Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време. Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си. Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб. А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано. Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете. Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право. Господ урежда и не урежда. Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти? Господ ще заповяда да те турят в затвора. Казваш: „Че нали Той е всеблаг?“ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора. Защо те туря в затвора? Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек. Не знаеш, че затвора е за учене. И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори. Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора. Всеки от вас си има затвор. Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията Божествен съд. В касационния съд делата могат да се касират. Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши това е. От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират. Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва. Някой път и втори път го повръщат назад. Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава. Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело. Започнал от мла61
дини и не го разрешил. И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си. Той е дал в наследство това дело на зетя си. Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране. Един ще разбере по един начин, а друг по друг. Умът е за продължаване на делото. Това право ли е? За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава. Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши. Кое е по-хубаво да се продължава делото или да не се продължава? Ако лошите работи се продължават, страданията продължават. Ако лошите работи се прекратяват и страданията се съкратяват. Ако добрите работи се продължават и радостите се продължават. Ако добрите работи се съкратяват и радостите се съкратяват. Та казвам, сега в една окултна школа вие трябва да се запознаете с вътрешните закони. Всеки трябва да оперира с известни закони и да знаете, че има права, които са ваши. В себе си имаш едно право, което е лично твое право. Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти. Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство. Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт. Ти си господар само на една четвърт. Втората четвърт е на баща ти. Третата четвърт е на майка ти. Останалата четвърт е на твоята сестра. Така вие изучавате сега правото. Някои от вас изучавате вашето право. Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си. Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти? Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е? Да вярваш в Бога. Какво е да вярваш в Бога? Какви са качествата? Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух. Ти не можеш да вярваш в Бога иначе. Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат. Аз говоря за неща, които стават. Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А 62
пък всъщност нито една фиданка не си посадил. Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена. Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма. Онзи човек къде ги е посадил? Той ги е посадил някъде в ума. Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде. Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го. Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза. Вътре пее хубаво, но вън не излиза. Това вътрешното във всички пее, но това, което пее в тебе, това не си ти. Този , който пее вътре е друг, а пък ти, който ще пееш на земята, това е друг. Онзи, който пее вътре, казва: „Аз ще те науча как да пееш.“ Някой път той ти пее хубаво, но някой път и той си отива на разходка някъде. Да ви приведа една аналогия: „Mon cher“ (Учителя изговаря тези думи веднаж грубо и веднаж много меко). „Му friend“ (Учителя го изговаря грубо и меко). „Мой приятелю“ (Грубо и меко). Първото изговаряне е плътно френски. Този човек, като ти каже така грубо „мои шер“, той не си играе. (Учителят показва юмрук. Учителят изговаря същите думи меко). Това изговаряне предразполага. Мекият елемент е, който дава хубави свойства на езика. Ако кажеш грубо значи никаква погрешка не се позволява. В гостилницата, дето се хранех в София, слушах едни госпожи да говорят на френски. Гледах, че се разправят за нищо и никакво. Само хабят въздуха. Един ден ще [им] наложат глоба за въздуха. Ако вие говорите български само за хабене на въздуха, ще ви наложат глоба. В природата не се позволява, в разумния живот не се позволява да направиш едно движение, което ще внесе известна дисхармония. Един брат, който е неразположен, ми каза: „Този свят не е направен както трябва.“ Неразположен е за нещо. Казвам му: „Дай си проекта и аз ще го изпратя.“ Вече от осем хиляди години се изисква проект. Всеки един от вас, който има проект, как да се оправи света, ще изпрати проекта и ще има комисия, която ще го прегледа. Ако е добър, ще има голямо 63
възнаграждение. Иначе ще го бракуват. Допуснете, че вие сте недоволни. Защо сте недоволни? От какво произтича едно недоволство в човека? Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя. Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот. Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа найгъста материя. От него по-доле не можеш. Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш. Ти на земята ходиш. Тази земя е потребна. Тя е която спира слънчевите енергии. Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира. И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва. Умът е вече индустриален завод. Индустрия е вече в човека. Сърдцето е значи земята. Ореш. В сърдцето има два вола. Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно. Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец. В ума нямаш вече воловете, впрегнати. Тука се впрягат машини, които се въртят и работят. Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове. И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре. Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба. И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година. И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба. Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки. И казваш: „Аз работих!“ Хубаво, но тези волове не работиха ли? Казваш: „Аз изорах земята!“ Че какво си направил? Кажи: „Не изорах земята, волове64
те теглиха ралото.” След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата. Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това. Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището. Дали го под съд. След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ Решението на съда било той да даде даначе. Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек. Ти [си] разбрал „понеже”, „обаче“, но и твоето даначе отива. Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ И турчина разбрал, но даначето отишло. Това не е разбиране. Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение. Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал? Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал? Разбрал си, че те боли крака, нищо повече. Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта. Какво означава езика на болестта? Какво означава да те заболи крака? Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората. Постъпването, това е ходенето. Този въпрос зависи от краката. Ти си в един свят на гъста материя. Този свят на краката е идеален свят. Доброто в света, това са краката на човека. Ако ти не подържат доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните. Връзка има между светлината и очите ти . Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия. Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш. Трябва да знаеш какво нещо е зрение. Зрението е едно велико благо. Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден. В първите лъчи, които идват, има нещо разумно. И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш. Ти станеш 5. Силата на мисълта 65
сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени. Има нещо криво в тях. Това и това не е както трябва. Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано? Светлината ти говори. Въздухът ти говори и уханието ти говори. Ти трябва да знаеш езика им. Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш? Или на една роза или на здравеца? Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот. Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина. А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря. Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали. Те едвам са почнали своето учение. Те скоро са почнали. Но каранфилът от дълго време е почнал. Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство. А пък розата сега едвам прекарва златния си век. Тя е нагиздена хубаво. Но сребърния век не е прекарала. После ще дойдат медния и железния век. А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза започнал е нова фаза. Вие сте разни епохи на вашата възраст. Някои от вас минавате златния си век. Някои сребърния, накои медния, други железния. Всички хора не са еднаква фаза. Някой казва: „Рало, рало!“ Някой казва: „Сила, сила!“ Някой казва: „Парици, парици!“ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е? Разумността, това е златния век в човека. Да си разумен, това е златния век. Щом дойдеш до силата, това е сребърния век. Щом дойдеш до парите, това е медния век. А щом дойдеш до оралото, щом си взел мотиката и казваш: „Трябва да се копае”, ти си в железния век. Казваш: „Няма какво да се прави, ще се носи тая мотика.“ Има един период от 400 години сто години за златния век, сто за сребърния, сто за медния и сто за железния. Има и една периодичност от 22 години. В 22 години нещата се повтарят. После взимат двадесетте и четири часа на денонощието. В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния. При златния век ти имаш вече връзка с ангелите 66
на Слънцето. При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната. Те са две светила, които играят важна роля. Те се поляризират едно друго. Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение. Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век. Казват, че англичанина е много хладнокръвен. Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век. Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето. Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види. И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца. И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце. Другото слънце е разумно. То говори. Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра. Искаше да изправи света и изби 400 пророци. После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света. Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене. Той пътуваше пеш и стана голяма буря. И Господ не беше в бурята. После стана земетресение, но Господ не беше в него. После дойде огън, но Господ не бе в огъня. После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята. Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци. Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден. С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света. Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска. А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше. Ние имаме права в света. Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме. Но щом дойде до чужди гърнета, там не може да направим каквото искаме. И 67
ако речем да направим нещо, ще попитаме чуждите майстори: „Мога ли да направя така и така?“ Да имаш вяра, това значи да се запознаеш със законите. Вярата е закон за нощта, а пък любовта е закон за деня. Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, през нощта. През деня не ти трябва вяра. Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно. А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра. Това, което аз зная, не е вяра. А пък това, което не зная, е вяра. Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване. Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи? Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите. Аз имам ясна представа какво правите. Аз зная. Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят. А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате. Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят. Че какво има интересно в това? Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар? Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара? Един ден няма го Стояна. Стоян заповядва на товара. Кой е по-силен? Кое е по-хубаво? Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе? И как ще го дигнете? Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига. Не е тежък товара, той е 5 кг. Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига. Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш. Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват? Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише? Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал. Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това? Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода. И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата. Магарето е по умно 68
от човека, който пие вино. Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно. Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината. Намери някои листа сухи и ще ги глътне. Казвате: „Много е скромен.“ Не. Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно. После магарето има и други черти. Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве. Вълкът отподире го гони и то реве. Питам: Какво се ползува магарето като реве? Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете. Тогаз ревът не разрешава въпроса. Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре. А то бяга и реве. Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете. Това не е разрешение. Това е магарешко разрешение на въпроса. И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре. Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка. Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев. Ревът не разрешава въпроса. Плачът е друго нещо. В плача има нещо разумно. Една твърда почва, която не може да обработваш и тя се размеква. Сълзите размекчават. Казвам: Във време на мъчнотии впрегнете ума си на работа. Бог, Който ви е пратил на земята, какво иска от вас? Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате? Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е. Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е. Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност. А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ Омекотява го. Добре, и в единия и другия случай не е прав. Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми. Или най-правото е да изложи работите както си са. Да кажем, че аз правя добро някому. Че то е много мъчна работа да нап69
равиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева. И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение. Ако аз съм, няма да му дам сто лева. Ще му говоря приятелски. Той ще ми разправи това и това. Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва. И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно. Ако имах повече, бих ви дал. Това, което правя за себе си, правя го и за вас.“ И той ще се усеща, че не унижен. Да кажем, че ние учим хората да вярват, че най-първо ти не вярваш. Или казваш: „Трябва да обичаме хората.“ Но найпърво ти не обичаш. Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш. Аз гледам, че за любовта нямате понятие. Във вас съществува едно човешко разбиране. Нямате едно вътрешно съзнание. Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек? Минава едно малко, бедно дете. Че това е едно изпитание за тебе. В това дете има една божествена душа вътре. Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно виеше съзнание. Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашето. И ангела гледа как ще постъпиш. Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели. То е Божественото. И казвам си: Аз ще постъпя тъй, както бих желал с мене да постъпят. На всинца ни трябва самообладание. Аз слизам отгоре и гледам, че една сестра се разплакала. Седи до стълбата ми разплакана. Защо? Един брат не се отнесъл добре с нея. Обхода трябва на всинца ви. Вие сте се разгащили. Не разбирате любовта както трябва. Трябва да се роди във вас нещо благородно. Да се уважавате един други. Вие, като че ли, казвате: „Аз пет пари не давам заради другите.“ И аз ще ви кажа, че тогаз и аз пет пари не давам за вас. Ако отсега нататък не искате да 70
изпълнявате волята Божия и аз пет пари няма да давам за вас. Един ден аз ще се вдигна и ще си отида и ще ви оставя с вашето знание да правите каквото искате. Аз не искам такава лигава любов. Вие нищо не сте направили заради Господа. Всички искате да бъдете тщестлавни, да се повдигнете, да станете богати. Аз не съм дошел за това. Аз съм готов да се пожертвувам за вас, ако любите Бога. Ако пък не го любите, няма какво да се занимавам повече. И за оная любов, за която аз мислех да говоря, няма да кажа нито една дума. Аз ви виждам какво мислите вие. Вие имате много нечиста мисъл. Какво не сте турили върху мене. Кажете ми, какво не сте турили отгоре на гърба ми? Покажете ми един от вас със свят живот. Вие седите така и си играете. Някои мислят, че са много близки. Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си. Аз ви говоря на един език понятен. Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи. Няма да ги уреждам по този начин. Станете всички ясновидци. Бих желал да видите какво аз правя. Но така, както сте слепи, нямате право да говорите. Като станете ясновидци, можете да говорите както си искате. Но хората, макар и слепи, трябва да знаят какво е направил Бог за тях. Вие казвате: „Ние знаем, че Учителят е Божествен, той е Господ.“ Че вие сами не вярвате във вашите думи. Че в какво седи понятието Господ? Всеки, щом обича, е Господ. Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ. Един човек, който може да прави добро, той е Господ. Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ. Един, който абсолютно се жертвува, е Господ. Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос. Като Него не можем да бъдем.“ Като Него ще бъдете. Вие казвате: „Аз не съм като тях.“ (Учителят изговори грубо и дебело тия думи) „Mon cher“, „му friend“ това е вашия език. Двама млади идваха при мен и ме питаха: „Трябва ли да се женим?“ Рекох: „Ти имаш ли гръб да храниш жена? Ти имаш ли гръб да храниш деца? Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти. Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери?“ Вие казвате: „Да се женим!“ Как ще я храниш? Ако ти не 71
можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея. Ако я обичаш, ти си женен вече. Какво значи думата „женен“ на български? Ще пожънеш житото, ще вземеш житото за себе си, а сламата за воловете. Това е женене. Не искам втори път да ви говоря по това. Има нещо във вас, което не харесвам. Аз съм търпял. Няма какво да ви говоря повече. Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден. Вие мислите, че нямате пари. Ако имате пари, какво ще направите с тях? Колко пари ви трябват? Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент. Че това го правят вече в света. Идете, работете и направете това. Каквото искате ще ви дам. Колкото злато може да побере сърдцето му. Аз ще му дам толкова злато. Ето колко злато мога да ви дам. Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато. Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си. Колкото може да побере. Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19. Тогава колко килограма може да побере вашата глава? Двадесет и девет тридесет килограма. Във всеки килограм има по 200 наполеона всичко 6000 наполеона. Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш. Шест хиляди и то ако умът ви е на мястото, ако сърдцето ви, душата ви и духът ви са мястото. А пък, ако не са на място, тогаз пропорционално се намалява богатството. Ако вие се решите да живеете както трябва, трябва да имате връзката. Ето, в този момент слънцето изгрява. Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате. Но най-първо трябва да помагате на своите ближни. Трябва да работите не за себе си. Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни. Такова е отношението. Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона. Сега не искам да ви говоря. От невидимия свят, 72
като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане? Нито аз мога да ви помагам тогаз. Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам. Ако се изтегли светлината, не мога да помагам. Ако се изтегли живота, какво ще остане празно пространство. Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание. Вие причинявате страдание. Знайте, че половината от страданието ще носите вие. Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас. Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети за вас. А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас. Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове. Решете този въпрос. Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас. Знаете ли какви са били неговите страдания? Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му. Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него. Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат. И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас. В света сега иде гневът Божий. Сега е съдбата Божия. Нямате време да се прераждате. Каквото направите в този живот, това е. В следующия живот има нови работи. Да ви говоря на един език понятен. Не си играйте. Аз [за] себе си съм разрешил въпроса. Искам и вие да го разрешите. И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията. Другите оставете. Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква. И трябва да се работи. И всеки един от вас да работи. Да работи и в душата си и в духа си. И не изнасяйте лъжите пред Бога. Ти не обичаш един човек и казваш: „Аз нямам нищо против него.“ Не говорите истината. Та да остане само Господ да живее между вас. Като влезете тук, едно от двете: или че много хора има за вас тук или като влезете, да виждате, че само Христос живее тук. Че сте само вие и Христос. А вие като влезете, не виждате Христа, но 73
мислите, че има много хора тук. Христос го няма за вас тук. И тогаз започвате стария живот. В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърдце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата? Истината е главата. И във вашето сърдце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил едни и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах до сега себе си. Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има. Аз [съм] повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли какво нещо [е] страданието? И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли. Вие се самозаблуждавате в себе си. Не се самозаблуждавайте. Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято. Да имате за Него само 74
едно мнение. Като дойде до името Божие, да има във вас нещо, което не е опетнено, да имате една свещена мисъл. Да нямате никакво роптание и да кажете: „Всичко е за добро.“ Казано е: „За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда. И в този стремеж да бъдете непреривни. И най-сетне вие ще се проявите. Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек. Ако търсите Царството Божие и Неговата правда, вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни. И ако държите името Божие свято, тогава живота ви ще се осмисли. Та първото нещо е: Не петнете името Божие! Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света. И аз искам да ви предпазя. За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както мислите. 75
Аз разбирам законите. Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят. Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва. Най-първо съдбата ще започне от вас. И започнала е вече. Започнала е от избрания народ евреите. Казано е, че съдбата започва от дома Господен. И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите те са избрания народ. И след това ще дойде съдбата и за другите. Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне. Понеже това са леките дела и не мислете, че така леко ще отидете при Бога. На думата славянин ще извадите първите две букви „сл“ и остава „авва“. Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си. А пък „ела“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля. Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия. Сега вие ще излезете вън и ще кажете: „Страшно ни наряза Учителят.“ Вие не сте разбрали нищо тогаз. Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе от тук. Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко 76
друго ще ви се приложи, казва писанието. Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва. Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли. Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна. Вие си дръжте вашата любов. Аз не искам да я закачам. Но вашата любов ще се повдигне и ще се пречисти, ако имате Божията любов. „Авва Отче“ се казва там. Думата „Авва“, значи онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца. В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“. Като махнем първата буква „А“, остава „ва“. Българинът казва „ва“ да се спре нещо. Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане? Та сега всички ще се натоварите. Всеки да си носи товара. И да благодарите. Този товар ще го носите на мястото, дето трябва. И като го занесете така товара там на мястото, всички въпроси ще се разрешат. Добрата молитва 6 часа и 50 минути 25 школна лекция 29 март 1939 година София, Изгрев 77
ГОСПОДАРИ НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ (Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло) Сряда, 5 часа сутринта Отче наш. „Всичко в живота е постижимо. “ „ Давай, давай. “ Ще говоря за работата. Някой път говорите за труд и мъчение. Аз не зная какво разбирате вие под думата мъчение. И какво разбирате под думата труд, какво под думата работа. Мъчението се отличава от труда по това, че има друг костюм. На български костюмите на думите, мъчение, труд и работа са тези: М.Т.Р. По костюми се отличават. В живота се изисква едно вътрешно разбиране. Сега всички хора са дошли на земята, но не знаят защо са дошли, кога са дошли, колко време ще живеят, пак не знаят. И от тук, като напуснат земята, къде ще отидат, пак не знаят. Предполагат нещо. Вие знаете за живота талкова, колкото онази млада мома, която, като се облече в хубавите дрехи, мечтае си нещо за в бъдеще, има някаква си болка, има си нещо в ума хубав живот, хубава къща и пр. Но след като влезе в живота, в това великото училище и намери своя велик професор, от него взима уроци. Най-първо като го види, тя говори много хубаво за него. Казва: „Имам отличен професор, толкова е отличен, свършил е.“ И от сутрин до вечер само за професора си говори. Какъв език имал. Говори за неговите постъпки, за движенията му. Какви са били очите му, веждите му, всичко това описва, като един ангел. Този професор, някой път, е своенравен. Погледнеш, на тая студентка в 78
живота той напише числото две. Щом писал веднаж две, нейното мнение за професора й се изменя. И тя казва: „Мислих, че беше свястен.“ И характера му се изменява. Откак написа това число, характера му се измени, той е учен човек. Той й написал две. Това е пътят, по който тя е дошла на земята. Това число две е впрегнало всички хора на работа. Ако не беше две, всички хора не щяха да се мъчат. Две означава: Или добре ще се учиш или ще се мъчиш. Ще кажеш: „Къде е мъчението [в] две?“ Долу, дето се пресичат двете линии, там стават всички катастрофи. Когато пишете две, стават катастрофи. Сега да пристъпим към предмета. Имате вежди, очи, уши, нос, уста, пръсти. Ако ви попитат защо ви е ръката все ще дадете някакво обяснение. Аз наблюдавам колко хората са взискателни спрямо другите, а спрямо себе си не са. Трябва да знаете, че каквото виждате в другите хора, това сте вие. Вие сте разложени във всички хора. И каквито прегрешения виждате в тях, това сте вие. Доброто и злото, което виждате, това сте вие. Разложени сте в една голяма площ, та виждате себе си. А самият човек е събран в едно малко място, та не може да се видиш. Обичате един човек, че имал обхода. На какво се дължи неговата обхода? Някой път човек може да е красив, но ако в тебе обонянието е силно развито, ще усетиш нещо неприятно. Мнозина са ми казвали: „Не мога да го търпя, излиза от него една тежка миризма.“ А гледаш, че е красив човек. У някои друг лицето не е така стройно, не е така хубаво, но от него излиза едно ухание, нещо привлекателно. Кое е хубавото в него? Някой път хубостта на човека произлиза от неговите уста. Някой път произлиза от неговия нос. Някой път от неговите очи. Или от неговите уши. Или от неговите движения. Може човек да вземе известна поза, която е приятна. Всяко нещо в природата си има свой смисъл. Често вие имате един израз, казвате, че нещо било без дъно, дълбочината била без дъно. Каква е дълбочината на земята? Най-голямата дълбочина е до центъра на земята, колко е? Колко е диаметъра на земята? (-12 хиляди километра.) Добре, тогава дълбочината или радиуса й е около 6 хиляди километра. Туй, бездънното е 6 хиля79
ди километра. Казват, че височината е безпределна. Височината мерим от тук до центъра на слънцето. До повърхността на слънцето изчисляват 92 милиона мили. И слънцето има диаметър 800 хиляди. Значи радиуса или дълбочината на слънцето е 400 хиляди километра. Та казвам, бездънното е това. А ние считаме това понятие за нещо неопределено. Казваме: „Той е много учен човек.“ Учен човек! Колко думи знае? Шекспир най-учения е употребил 16 хиляди. А Милтон 10 хиляди. А пък обикновените писатели по четири хиляди употребяват. А пък обикновените хора, някои от тях, си служат с 2000 думи. За някой оратор казват, че много добре знаел езика. Значи две три хиляди думи. А пък да знае 150 200 хиляди думи! Та някой път, ние се преценяваме, мислим че много знаем. Скоро изпитвам една сестра, разви се гласа й, взема височини. Тя е млада сестра. Така казваха за нея. Аз казах: „Да я чуя.“ Височините взима хубаво, но като рече да слиза, не знае как да слезе. Там се плъзга. А пък знаете ли какво нещо е плъзгането? Височините са планинските места. Вие в живота си искате да ходите само по една равнина. Ако вие по една равнина ходите, от вас нищо няма да излезе. Човек за да може да постигне нещо, трябва да има един идеал. Вие трябва да си го представите като един висок планински връх. И ако вземем да разгледаме земята, ще видиме, че всичката култура се е развивала там, дето е имало високи планини. Най-устойчивата култура е на Хималаите, дето е индийския народ. Египтяните са имали култура и са ги хвалили. Планините са били далеч от тях. И за да имат култура, те е трябвало да си направят изкуствени пирамиди. И тяхната култура не е така мощна. Човек трябва да има един висок идеал. И според височината на вашия идеал, такава ще бъде и културата. Някои говорят за любовта. Любовта е един възвишен идеал. Вие мислите, че любовта всеки може да я хване, да я обхване. Не. Любовта е непостижима. Тя е като Монт Еверест. Вече 5-6 години ходят германци и англичани да се изкачат на него, но не могат. Та казвам, трябва да имате един идеал. Той, идеалът, е непостижим. Не мислете, че може да го постигнете във вашия живот. 80
Радвайте се, че имате нещо непостижимо. Радвайте се, че човешкия крак там не може да стъпи и че то ще остане за всякога чисто. Да дойдем до идеята за Бога. Каква идея имате за Бога. Идеята ви за Бога е много смешна. Вие седите и казвате, че имате страх Божий. Между хората сте изправени. Например, ходите в София, там има стражари. Ти вървиш добре. Има закони. Но щом си в къщи, правиш каквото искаш. А пък то в къщи, когато си сам, трябва да бъдеш много изправен. Достатъчно е да влезеш в къщи, за да познаеш каква е религията на един човек, какви са му познанията, постиженията, дали е музикант или не, художник ли е или не. Ще познаеш. Вие ще кажете: „Така Господ ни е създал.“ Не, тогава вие нямате ясна представа какво нещо е Господ. Значи, ако Господ е създал една пеперуда и я облякъл с такива хубави дрехи, на които биха завиждали царете и цариците на земята. Нито една царица не е носила такава мантия, шарена както една пеперуда. И Христос казва: „Малките цветя, които Бог така хубаво облече, мислите ли, че са по-горе от човека?“ Мислите ли, че Бог човека, това разумно същество, ще го остави да се облече с дрипели? От вашите уста трябваше да тече нектар. Като влезете в някоя къща, че като кажете няколко думи, да потече нектар от вашите уста. И всички хора там да се примирят. А пък аз гледам, за някого казват, че е много набожен, а пък като влезе някъде скарва хората. Аз се чудя за тази набожност. Наблюдавайте живота си. Ако влезете и скарате хората, вие верующ ли сте? Накъдето ходите, трябва да носите нещо хубаво. Ухание трябва да излиза от вас. Аз това ви го преставям като един идеал. Че кое ни радва? Нали слънцето. Като изгрее слънцето, носи живот. Вие виждали ли сте, като изгрее слънцето, колко е весело неговото лице. И като погледнете всички тези растения, на тях слънцето дава благословение. И цялата природа усеща присъствието на слънцето. Даже и студеният сняг горе, който е бил така консерватор, че не се помръдва, като изгрее слънцето и той се помръдне, като една деликатна мома, подвижва се. И той се влюби. Аз смятам, че снега, като почне да се топи, той се е влюбил и казва: „Не ми се седи вече тука!“ И тръгва в тая 6. Силата на мисълта 81
посока да дири слънцето, на където отива. Сега ви говоря на фигуративен език. Вие сте се влюбвали много пъти. Има хора, които са се влюбвали в някое малко кученце. Аз съм виждал дама, като го носи, че го милва. Някое дете се е влюбило в котката и я носи. Аз съм виждал хора да са се влюбвали в някое птиче и казва: „Колко е хубаво това славейче!“ Някой се влюби в едно цвете и го носи на ухото си. Влюбен е до известно време. Момата, докато е млада, се влюбва в китки в цветя. Но щом се ожени, тя хвърля тези цветя и казва: „Те ме направиха нещастна.“ Най-първо тя носи червена шамия, като генерал. А пък щом се ожени стане калугерка. Не турям сега в лош смисъл: родила е едно дете, умряло. Родила дъщеря и тя умряла. Та три четири все умрели. Тя вече се подбрадила с черната шамия. Всичко черно навсякъде, навела глава и казва: „Аз да знаех, никак да не се жених. Що ми трябваше да се женя! И този, когото обичах, замина някъде. А пък аз съм сама.“ Какво трябва да се прави сега? Вие се самозаблуждавате. Вие виждате себе си в хората. Хора се влюбват в себе си. Няма по-опасно нещо човек да се влюби в себе си. Някой път ние нямаме ясна представа за живота. И ако представите на някоя маймуна огледало, тя, като се огледа в огледалото, не знае че е тя. И дойде зад огледалото, да хване другата маймуна, но я няма. И пак си оттегля ръката. И като се поогледа пак, пак че се скрила другата маймуна и рече да я хване, но няма я. И вие, като се оглеждате в огледалото, искате да хванете себе си. Влюбили сте се в тая маймуна в огледалото и казвате: „Защо тази маймуна не ме обича? Защо не мога да я хвана?“ Не е пътят този. И казвате: „Дали Бог ме обича или не? Че ако вие обичате себе си, а ние сме отражение на Бога, то какво има ние да се съмняваме. Не може Бог по същия закон да не обича Той себе си. Че ти си едно отражение в малка степен и на Бога. Вие не можете да не обичате вашата ръка. Като я погледнете, имате все едно хубаво чувство за ръката си. За мен закона седи така като се окаля ръката, аз не я съдя, не й казвам: „Защо се окаля? Защо не водиш трезвен живот?“ Аз считам, че причината за окалването не е в ръката, а по-дълбо82
ко търся причината, в друго. Вие един други се съдите и причината за вашето окачване не е във вас. Причината е много малка. Скоро ми разказаха следното: Дошла е една жена от Русе. Една съседка имала тя, която постоянно й казвала: „Ти си голяма простачка, простакиня.“ И оная я дава за под съд за думата „простакиня“. И спечелила делото. Другата била осъдена за 10 дена затвор, за тая дума и 2000 лева глоба. Казвам й: „Само за това ли? Да няма нещо друго?“ Тя казва: „Не, само за думата простакиня.“ Казвам, тук си позволявате някои думи повече от „простакиня“, да си казвате. Ако си заведете дела за обида, тогава всички щяхте да бъдете в затвора. Тук наскоро един брат, за нашата изгревска кооперация, която фалира, нарече хората от братството „мошеници“. За думата „мошенник“ осъждат ли? Той ги нарича всичките мошенници. Къде е причината? Необмислена работа. Като кажеш „мошенник“ какво ще придобиеш? Много неодялани езици има тука. Не са виновати езиците. Аз си го обяснявам, че от много високо място слизате. Водата, като слиза от високо планинско място, много говори и скача. Като кажеш „мошенник“, колко години се наказва? Ако кажеш пред лицето му, ще го [те] осъдят за три месеца. Ако кажеш зад гърба му няма да го [те] осъдят. Тук ако кажеш думата и те осъдят. В невидимия свят ако само помислиш, пак ще те осъдят. Ако допуснеш в мисълта си, ще те осъдят. В мисловния свят, ако само помислиш, ще те осъдят. И веднага в затвора. В Духовния свят, ако само почувствуваш, ако само си се допрял до него, ще те осъдят. Ако си турил пръста до някой топъл предмет, като се изгориш, ще те осъдят. Там не позволяват, щом се опариш, то е вече престъпление. А щом помислиш за лошата мисъл, тя оставя петна. Като видят всяко петно по дрехите, в света на ангелите за едно петно веднага навън из рая. А някои от вас мислят с всичките петна, които имате във вашите мисли, да отидете между ангелите. Да говорим сега искренно. Най-първо умът трябва да се изчисти. Абсолютна чистота трябва да има. Възможно е това. Възможно е със закона на любовта. Любовта е една сила, която слиза от Бога и 83
която е чиста. И ако истинската любов проникне в човешката душа, тогава тя очиства човека. И Бог казва така: „Ще очистя петната ви, прегрешенията ви и няма да ги помена вече. Ще ги хвърля зад гърба си в забвение.“ Те опетняват. Всяка лоша мисъл, след време, се явява като някой недъг. Появяват се фуски, цирейчета, лишеи, пархути, какво ли не, болест в ставите, коленете, гръбнака, бъбреците, в стомаха и пр. Казват: „От къде дойдоха тези болести?“ От мисълта вътре. Почнете да мислите хубаво и ще видите, че всички тези неща ще изчезнат. Вие най-първо трябва да се научите да не преписвате тия работи на Бога. Не трябва да туряме престъпленията, които се вършат, на Бога, не трябва да казваме, че Бог е причина за това. Бог не ни съди, като вършим това онова. Той търси начин да измие веднага извършеното. Та казвам: Трябва да имаме един начин, по който да изчистим своите мисли. Такива начини има. Ако вие имате една лоша мисъл, как ще я смените? За да зачиташ един човек, трябва да имаш един особен център, на главата си развит. Бог е поставил една способност отзад на темето на човека, в задната част на главата. Човек, у когото този център не е развит, той не може да почита и уважава хората. Той най-първо трябва да почита и уважава себе си. Човек само трябва да вижда своите добри страни. Някой казва за някого: „Той не е милосърд.“ Милосърдието е тази част на главата, над челото, на горната част на главата, два три сантиметра над долната граница на космите. Там е писано колко човек е милосърд. Ако това чувство не е развито в теб, то като страда някой човек, ти не можеш да влезеш в неговото положение. А пък, ако това чувство е развито, веднага влизаш в неговото положение. За да бъдеш музикант, трябва да е развит центъра отстрани на челото, над външния край на веждите. А ако човек е много досетлив, че знае как да цени времето, развит е центъра точно на външния край на веждите. Там ще го търсиш времето. Иначе човек не може да бъде музикант. После, онзи който е паметлив и има способности за езиците, има под очите си гънки. Ако е голям историк, развит е центъра в средата на челото. Има много други работи, които човек трябва да раз84
вие. И за обхода има център. Да кажем, че някой не е справедлив. Центърът на справедливостта е от двете страни на главата, пак на горната част. На това място главата трябва да бъде широка. Щом не е развита там главата, тогаз справедливостта не е така развита. За думата простакиня тази сестра е била осъдена за десет деня. Сега, дошла тази сестра при мене и ми се оплаква. А пък аз нямам разположение да я приема. Но има две сестри, които я водят. Виждам по лицето й, че има някоя беля и тя почва да плаче. Питам: „Защо плачеш?“ Тя казва: „Осъдиха ме за десет деня.“ От касационния съд делото се повръща и не зная какво ще стане. Казах й: „Ти като плачеш, тази работа няма да се уреди. Десет деня ще бъдеш в училище, в един университет. Специфични лекции ще ти предадат в този университет.“ Тя казва: „Остави се, десет деня, пък и три хиляди лева глоба.“ „После, казах й, три хиляди лева ще платиш на тези професори, които ще ти предадат лекциите. Не може така без пари. Ако ти обичаше тази съседка, тя не би те обидила. Сега тя те е обидила. Това показва, че и ти не си я обичала.“ Тя казва: „Аз я търпях, търпях и най-после й казах: Не съм аз простакиня, а ти си простакиня. И когато тя ми казваше простакиня, нямаше кой да слуша, пък когато аз казах простакиня, тя повика наемателя горе, като свидетел. Тя има свидетел, а пък когато тя ми казваше простакиня и други работи, аз нямах свидетел и ме осъдиха.“ Казах й: „Това е за твое добро. Това е една привилегия, да се отиде в един такъв университет и ти се благодари на Бога, че не е десет месеци. Десет деня като утре ще минат и като излезеш от този университет, Господ ще те благослови. Тази дума я запиши сега.“ Казах й още: „Ти си излез сега, а пък аз ще разгледам делото и ще видя. Даже мен ми е приятно, че те приели в университета. Но ще видя сега, ще се постаря малко да посмекча професорите, добре да се обхождат с тебе. Няма защо да плачеш, сестра.“ Все плачат хората. И у нас плачат. Тя казва: „Много ми е мъчно.“ Казах й: „Кому не е мъчно? Който е дошел на земята, все ще му е мъчно.“ Няма да остане нито един от вас, който да не опита всичките мъчнотии на живота. Ще ги опита. Някой ги опитва всеки 85
ден на малки дози, а пък някой като умира. И като умира, като някоя риба го хващат и го изтеглят, изтеглят и казват: „Ще отидеш в онзи свят, дето няма вече скърби, нито страдания. “ В живота няма нищо по-хубаво от това човек да има съзнание да свърже съзнанието с горния свят с нещо хубаво. Дръж в съзнанието си един ангел, който знае какво нещо е обидата. И той не допуща нито мисъл, нито сянка от лошо. Бог го пази. Той, като види един човек, че греши, гледа много обективно работите, не вижда нищо лошо в него. Той, за да познае, че този човек греши, трябва да влезе в неговото тяло. Да влезе в неговото положение и да почувствува неговите болки. А пък той гледа много обективно, ни най-малко не вижда никакво зло. Бог го е предпазил. Защото ако този ангел почувствува как е станал греха и той не иска да го направи. Например, ти хванеш за ръката един човек, това е съблазън за човека. А пък за ангела няма нищо. Ако аз напиша на дъската една дума, човек може да се съблазни, но може ли да се съблазни един ангел? Не. Например, напиша думата „простак“. ПРО-СС-Т-АА-К, тогава биха ли ме осъдили? Ако кажете на някого: „ПРР“ дали ще те осъдят или „ООО-ССС-Т“? Аз често съм правил наблюдения. Гледам как често човек изгубва равновесие за малки работи. За малка работа човек може да изгуби равновесие. Трябва да внимавате в това. Имам една котка, без малко щях да я бия един ден. Казах: „Чакай!“ За да не ме смущава, давам й хляб. А пък искаше да ме хване. Като хвана с ноктите ръката ми, искаше да ме одраска. Искаше да каже: „Дай го, дай го, не го дръж!“ Аз си отворих ръката, падна хляба и нейните нокти освободиха ръката ми. Аз почнах да разсъждавам. Казах си: причината не е в нея, дръж си ръката малко по-високо горе. А пък тя долу нека мечи. А пък аз исках да й покажа хляба от много близо. Аз си турих ръката много близо и котката заби ноктите си. И аз веднага взех в съображение това и й пуснах хляба. Тя не мисли зло. Тя няма доверие и мисли, че може да си взема това благо. И на нея не й иде на ум, че ръката ми е деликатно нещо и ноктите й могат да я повредят. Идеше ми да я ритна. Сега кой е причината? Котката не е виновата. Причината е в мен. Че тя 86
дигала шум, остави я да си търси храната. Храна и сирене. Аз не съм задължен. Нито съм дошел да храня котките. Кое е онова, което ме заставлява сега? То е следното: Да изпълня Божия закон и да не каже котката, че не се отнасям добре. В себе си имам едно желание и тази котка да каже, че съм се отнесъл добре. Това всичко става, за да обясня на вас. Сега същия закон преведете. Не си туряйте близо ръката до котката, понеже котката, по своите разбирания, ще ви хване ръката и ще се нараните. Дръжте си ръката малко нагоре. Та казвам от всинца ви се изисква сега следното: Вече се приготовлявайте не за един обикновен живот. Ако един от вас се приготви да даде концерт, как ще пее? Искате, да кажем, да изпеете една песен. Как ще я изпеете? Може да я изпеете както малките деца. Но имате една публика от музиканти. Те не искат това просто пение на „Цвете мило, цвете красно“. Но ако [я] изпеете на един концерт, ще ръкоплескат ли? (Учителят пее по обикновен начин тази песен без никаква мисъл.) Как бихте изпели любовта сега? Ти не можеш да изпееш любовта, докато няма в тебе едно разклащане, едно музикално разклащане. Трябва да знаеш какви са трептенията на любовта. Любовта си има особени трептения. Тя има най-хубавите, най-меките трептения. Щом влиза любовта в една песен, тя има особени тремоли. И гласът другояче вече пее. Другояче пее онзи човек, който има любовта. Онзи, в когото умът е развит, той ще даде хубава форма, но онзи, в когото любовта е силна, той ще даде в тази форма едно вътрешно съдържание. Всяка една мисъл, за да бъде тя красива, за да има съдържание, тя трябва да е минала през огъня на любовта и през трептенията на светлината. Всяка мисъл трябва да носи отражение на светлината и трябва да носи акумулирана топлина в себе си. Мисъл, която не носи светлина в себе си и акумулирана топлина, тя е без съдържание. И всяка мисъл, трябва да носи в себе си известни количества от енергия. И всяко чувство и то трябва да носи същите качества. Та казвам: трябва, но от къде ще ги вземе човек? Сами ние си създаваме своето нещастие. Друг един при87
мер ще ви приведа, за да се види как сами си създаваме своите нещастия. Може да се причини възпаление в мозъка. Може да се зароди пневмония. Една млада сестра се къпала в банята и после се е поливала с топла вода и в същото време аз излизам, тя ме вижда и не смее да си тури шапката. Говори нещо, вятърът духа. Казах й: „Иди си. Ти си се къпала.“ Тя казва: „Няма нищо.“ „Ще се простудиш.“ И не се минаха 10 -15 минути и тя усеща цял един обръч около главата. И веднага я хващат сливици. Та ако не вземете мерки, веднага може да дойде пневмония. А свиването на капилярните съдове в кожата веднага може да се отрази върху мозъка. И тя веднага, като се уплаши, дойдоха й едни мисли да не замине за другия свят. Та казвам, ако вие сте имали едно любовно чувство, опасността къде е? Обичате някого, ако вие излезете вън от стаята си да ви подуха човешки вятър, вас ще ви хване пневмония. Щом обичаш някого, не ходи да разправяш: „Аз го обичам.“ Ни гък не казвай, че обичаш някого. Като обичаш някого, само Бог да знае това, че ти изпълняваш закона. А пък онзи само да чувствува огъня на любовта, а не твоите думи: „Аз те обичам. Аз мисля твоето добро.“ Това са празни работи. Ако ти обичаш в пълната смисъл един човек, той не може да те мрази. Може би ти, като заминеш от него, той те мрази, но като дойдеш, той казва: „Не мога да го мразя.“ Човек, който те обича, той ти мисли доброто. Какво ще го мразиш? Но другите хора говорят за него, че бил лицемер, те са празни работи. Та казвам, във вас да има една мярка. Аз, понякой път, като седя сам и разсъждавам, казвам на себе си: Гледам всички погрешки на хората и ги знам от къде са. Казвам си: Ако ти си на тяхно място, какво би направил? Какво искаш от тези хора? Ти искаш да вложиш всичкото свое разбиране. Чакай, време се изисква. Виждам, че някои от вас, за да станат добри, трябват им още 10 години, за да имате това съзнание. Не че нямате това съзнание, вие имате всичко това. Ако някой каже на английски една дума, ако я напише, той може да има всичкото желание, но може да я напише невярно. Даже английски учени, професори не знаят как се пише една дума, отваря реч88
ника, корегира, проверява. Та много пъти някой мисли, че може да обича и казва: „Мога да обичам!“ Много мъчна работа е да обичате един човек. Всеки един човек не можеш да го обичаш така. Всеки човек си има свои трептения. Той никога няма да ти бъде признателен или другояче казано, ако той е долу, трябва да слезеш при неговите трептения и да влезеш в неговото положение. Или ако е горе, трябва да се качиш горе и пак да влезеш в неговото положение. И той, като те обича и той трябва да влезе в твоето положение. И ако вие не влизате един други в положението си, както Бог влиза, не може да се разберете. Та можем да обичаме един човек, когато влизаме в положението му, в което Бог го е поставил. Ти казваш: „Защо аз да сляза до неговото място, до неговото положение? Бог от пръст е образувал неговото тяло? Бог значи, от своето величие е слязъл до неговото място, до неговото положение, а ти да не искаш. Там, дето Бог е ходил, и аз ще ходя. Там, дето Господ е ходил, всички трябва да ходим. Вашата погрешка седи в това някои казват: „Аз не искам да отида долу, не искам да отида и горе.“ Къде искаш да отидеш тогаз? В тази школа, в която сте сега, трябва да вървите по пътя на самоотричането. Какво означават думите Христови: „Ако човек не се отрече от себе си.“ Как ще се отречеш от себе си? Има неща, които не са съществени. Мислите ли, че като се напръскате с розова вода, че вие сте станали розови? Мислите ли, че като се облечете с копринена дреха, че вие сте като копринена буба? Какво ще ви допринесе копринената дреха? Ако искате да задържите повече топлина в тялото си, носете копринена дреха. Копринената дреха има добра страна. С нея ще задържите повече топлина. А ако искате една здрава дреха, може да носите и памучена дреха. Памукът е по-добър проводник. Вълната и коприната са лоши проводници на топлината. Вълната и коприната имат еднакви качества. Понеже на овците им трябва повече топлина, те са създали вълната, за да я задържат повече. Та казвам, някои от вас сте добри проводници, от памук сте направени. А пък някои сте лоши проводници на топлината от вълна и коприна сте направени. Не е лошо да бъдете лоши проводни89
ци, но някой път може да имате повече топлина и ако тя е повече отколкото трябва, ще ви причини вреда. Ако пък е помалко, отколкото ви трябва, ще ви причини свиване на капилярните съдове. Пък някъде е повече, отколкото трябва ще причини разширение и тогаз, при разширението ще имате болестта разширение на вените. Какво трябва? Свиване малко. Нашият ум може да се разшири толкоз, че да страдаме от разширение на идеи. Искаме, някой път, да обхванем целия свят, да се спаси. Така не трябва да гледаме. Бог е турил всяко същество на определеното място и му е дал известна работа. Всичко това е точно определено. Щастието и нещастието на всяко същество зависи от това, дали изпълнява добре или лошо своята работа. И ако я изпълнява добре, ще бъде щастливо. Ако не я изпълнява, то си създава своите страдания. Та сега, за да изпълним Волята Божия се изискват три качества. Човек не може да изпълни Волята Божия без любов; човек не може да изпълни Волята Божия без мъдрост и без истина. Или другояче казано: Той не може да изпълни Волята Божия без живот, без знание, светлина и без свобода. Той трябва да бъде напълно свободен. И умът му да бъде напълно свободен и волята му да бъде свободна и тялото му да бъде свободно, за да изпълни волята Божия. Всичките ни удове, които имаме, и всичките ни сили, които имаме, и всичките разумни способности, които имаме в дадения момент, трябва да бъдат абсолютно свободни, за да действуваме така, както намираме за добре. Та казвам: Не се смущавайте вие когато се отнасят другите недобре с вас. Ако аз изляза вън, какво ще се смущавам от вятъра, че духа! Ако вятъра духа само от едната страна на вратата и ако не вземеш шал, може да възпали врата ти. Или ако сте облечени с тънка дреха и стоиш дълго време на вятъра, можеш да се простудиш. Лошите думи имат същото действие. Един човек с лоши думи може да ти причини нещастие. Може да кажеш една лоша дума и този човек да страда цяла година. Та когато харата се сближат в едно общество, като това, не трябва да се казват никакви лоши думи, никакви лоши желания не трябва да има, никакви лоши мисли. Някой път могат 90
да минат някои лоши мисли, желания и постъпки, но всичко това трябва да се владее. И ако човек следва закона да владее своите мисли, чувства и постъпки, то той веднага би се подмладил. И ако човек владее своята мисъл, той може да подчини всяка болест. Няма болест, която да не се подчини на човешката мисъл и на човешките чувства и на човешките постъпки. Но как? Когато действуват в името на този велик Божи закон. Като вярвате, умът и сърдцето действуват разумно. Христос казва: „До сега не сте просили. Просете и ще ви бъде.“ Та сега новото, което искам да ви кажа е: Станете господари на вашата мисъл. Не се съдете един други. Станете господари на вашите сърдца и станете господари на вашето тяло. Тази година три неща да има за постижение: Господар на мозъка си. Каквато мисъл се зароди във вас, да сте господари на нея. После, да бъдете господари на вашите чувства и на кръвообращението си и да бъдете господари на вашето тяло и на най-малките удове. И всички клетки да чувствуват, че имат един господар, който изпълнява Божия закон. И в неговия живот и те са щастливи. Сега, един ден, ръцете ви ще бъдат доволни от вас, също и ушите ви. Мислите ли, че ушите ви ще бъдат доволни да слушат тези груби трептения? В живота няма по-хубаво нещо, да слушаш сладкия говор, сладките трептения, да възприемеш онези хубави мисли и онези възвишените чувства и добри постъпки. Да видиш един човек как постъпва добре. Аз съм гледал. Направи ми впечатление [едно момиче] от аристократически произход. На един стар човек от бедно семейство, обущата му бяха развързани и то ги завърза. Има нещо хубаво в това. То седи и връзва на този стария дядо обущата. И тя ги върза хубаво. Казах: Ето една хубава постъпка. Ето една хубава мисъл. И това момиче до сега седи в моето съзнание. Аз съм виждал много други богати хора, но нито един не е останал в ума ми. Това момиче седи в ума ми. И като погледнах стария дядо, той горкия никога не е видял такова младо момиче да връзва обущата му. Това ми го дадоха за предметно учение, да ви го разправя. Държа го в мен като ценно. За себе си казвам: Слушай, онази постъпка на младата мома, ко91
ято завърза обущата на стария дядо без роптание и ти е приятно, че е вързала. Ако този човек беше млад момък, облечен хубаво, с бастун, тогаз момиченцето не би му свързало обущата, а пък този старият дядо е опърпан и тя нищо не очаква от него. Той се е пригърбил. Постъпката е безкористна. Та, хубаво е да направим постъпка, безкористна. Та служете на Онзи, Който ви е обичал през всички векове. Да служим на Бога, на Този, Който ни обича и Който е създал всичко за нас! И за бъдеще ще създаде още по-хубави работи. Няма по-хубаво нещо от това да служим от сърдце и душа на Бога, Който ни обича. Сега един брат може да стане и да ви каже малко нещо за Югославия. (Братът Стоицев говори за своите впечатления от пътуването му в Югославия и от сказката си в Белград, Нови сад, Суботица и Загреб.) Добрата молитва 6 и 30 часа сутринта 26 школна лекция 05 април 1939 година, София, Изгрев (На поляната направихме упражненията си) 92
СЪОБРАЗИТЕЛНОСТ И РАЗУМНОСТ сряда, 5 часа сутринта Отче нат „Духът Божий“ Ще вземете две думи в съображение: „съобразителност“ и „разумност“. Да бъде човек съобразителен и разумен, какво се подразбира с това? Един царски син може да няма съобразителност, понеже той живее в един дом с много добри условия. Има достатъчно слуги да му слугуват. И той си изважда едно заключение, че както е в дома си, така ще бъде и отвънка, дето ходи. Той ще мисли, че ще има това уважение и почитание. Обаче неговата философия не е правилна. Щом излезе в живота, той ще се намери в едно противоречие. Ако някой се намери в някой беден дом, че никой не му служи и всички се отнасят не така, както той иска, той ще си състави друго мнение, че светът е много лош, че няма обхода между хората. Обаче, като излезе между хората, ще намери противното, че не е така, както той е мислил. Разумният ще срещне това в света. Ако му липсва разумността, ще срещне противоречия. Ако е разумен, той няма да срещне тези противоречия. Значи разумността в човека означава, че той има светлина, има всички качества, с които може да живее при всички условия. Разумният човек е онзи, който знае, при всички дадени условия, как да постъпи. Например: ако хвърлите от парахода един човек, който знае да плава, той веднага ще се съобрази. Това изкуство, той го научил от далечното минало. Някой си забравил това изкуство, а някои помнят. И ако не знае, ще се удави. Той може да падне сега и да покаже своето изкуство. Или може да го хвърлят. Добрият плувец ще надмогне над мъчнотиите. Сега често вие срещате някои мъчнотии в живота си. От какво произтича това? Ние казваме: „Човек трябва да бъде религиозен.“ 93
Но, за да бъде човек религиозен, какви са качествата на религиозния човек? Вие казвате: „Да вярва в Бога.“ Но той трябва да знае в какво седи вярата. Двама светни живели в едно планинско место. Те имали спор върху солта. Дали боба трябва да се соли или да не се соли, много ли или малко да се соли. Става въпрос за боба, понеже те не ядат месо, боб си готвят. И въпросът е колко сол да му турят. Единият вярва, че повече сол трябва да му се тури, понеже действувала благотворно на тялото, а пък другият вярвал, че колкото по-малко сол се туря и даже ако никак не се тури, толкоз по-добре. И един ден, който вярвал, че никак не трябва да се тури сол, сготвил боба. Другият дошъл и казал: „Сол няма вътре!“ Първият казал: „Вярвай, че има сол и солта ще влезе вътре.“ Сега ако вие готвите боб без сол и вярвате, че има сол, ще има ли сол вътре? Някой път казвате, че когато някой ви направи зло, вие вярвате, че не ви е направил. Как ще вярваш? Значи, вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения. Да кажем, че вие пътувате из града. Всеки е свободен да ходи или от едната или от другата страна. Може да си избереш или от дясно или от ляво. Ако отидете на запад, там ще вървите или в ляво или в дясно. Ако вървите в дясно и с това сте нарушили, ще се върнете в ляво. В България се счита, че всеки е свободен да върви от дето иска. Едни хора казват, че вървят в ляво. Тези хора, които вървят в ляво, каква посока държат? В ляво, който ходи, слиза надолу. В дясно, който ходи, нагоре върви. Де седи кривината? Несъобразителността. Вървене в ляво показва слизане надолу. Или щом вървиш в ляво, условията на живота стават по-тежки. Например, живееш в едно планинско место. Там водата и въздухът са чисти. Обаче в едно ниско место, водата и въздухът не са чисти. После местото може да е блатисто и има комари, които могат да заразят човека с разни болести. Та казвам сега: Де е злото? В ниските места съществуват условия, които пречат на онзи добрия живот. И следователно, раждат се известни болести. Например, да кажем, че 94
има болеста малария. Тя произтича от известни комари. Този комар може да ви обича. След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо. Аз я наричам „комарска целувка“. Но от тази целувка може да страдате с години. Не са хубави комарските целувки. Сега вие схващате нещата индивидуално. Земята е едно училище. И за сега не е едно идеално училище. Това трябва да го знаете. Не е едно училище много добре уредено. Много неща липсват. Била е земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите. Липсват някои неща. Да допуснем, че вие страдате. Някой път страдате от стомах. Кои са причините? Това е предметно учение на физическия свят. Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят. Болят ви краката престъпили сте закона на физическия свят. Боли ви гръбначния стълб престъпили сте закона на физическия свят. Излязъл ви цирей престъпили сте закона на физическия свят. Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърдцето имате налягане, наричат го кръвно налягане. То е вече в друг един свят. Това го наричат на източните езици „кашан“ светът на кашата. От която дума, българите извадили своята дума „каша“. Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, дето ако влезе една нечиста материя, сърдцето почва да страда. Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата. Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“. Този човек на „кашан“ върви надолу. Какво трябва да правиш? Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“. Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние. Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка. А пък той е създаден от друга една материя. Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ симпатичната нервна система. От „манас” е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл. 95
Сега някой път вие седите и казвате: „Да отидем на небето!“ Искате да отидете дето живее Христос. Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност. Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях. Има една органическа невъзможност за това. Така както са устроени рибите, тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха. Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си. Следователно, рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците. Рибите се учат за външния, физическия свят на птиците, по отражение. Когато водата отгоре е тиха и спокойна и повърхността гладка, външния свят, планините и всички тези птици, които хвъркат, дават своите отражения по повърхността. И от тези отражения, тези същества във водата си съставят едно известно понятие, какви трябва да бъдат. Ако ви се ревне, да отидете на мястото дето живее Христос, вие ще претърпите кризата на рибите. На някой човек, да кажем, че му се ревне да отиде от този свят в другия. И ако не е готов, той трябва да умре. Смъртта подразбира, че онези условия, при които той живее, трябва да се изменят. И това отиване за другия свят трябва да стане по един разумен начин. И ако няма този разумен начин, ако не го вземе в съображение, тоя ще се намери в една голяма трудност.Сега колцина сте правили опит да излезете от тялото си. Вие говорите за онзи свят. Колко души от вас имате опитност да излезете от тялото си съзнателно, да се разходите и пак да се върнете. Колко души от вас? И ако дойде един ден до умиране, да се разболеете, ще има сума гърлене и страх, ще казвате: „Спасете ме, избавете ме, аз не искам!“ И ще плачете. Пък то няма защо да плаче човек. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят!“ Вие, като отидете на онзи свят, ще приличате на риба, която като хванат в мрежата, какво става с нея? Рибата, която се изважда, къде се занася? Рибарят ги занася в ада. Рибарят, щом хване рибата, веднага я тури на пиростия. И всеки един религиозен човек, както сега се готвите за онзи свят, вие ще имате опитността на рибата. Ще ви турят на скарата. Сега, някой път, ние 96
имаме едно заблуждение, ние мислим в себе си, че имаме знание. Аз наричам човек със знание онзи, който е излезнал от тялото си, да си види тялото си и пак да се върне в тялото си. Поне да имате в живота си една такава опитност. А пък сега нито един от вас не е направил това. А пък сега казвате: „Гледайте да не умрете.“ А пък това какво значи? Гледайте да не излезете вън от тялото си. А пък трябва поне веднъж да излезете да се разходите вън от тялото си. И всяка година да го правите. И ако сте живяли 70 години, 70 пъти да сте излезли. Това е най-силният аргумент. Апостол Павел казва, че е излязъл веднъж от тялото си и не знае дали е бил вън от тялото си или е бил в тялото си. Аз казвам, че това, което той описва, той го е опитал извън тялото си. Той е излязъл извън това тяло, с духовното тяло е влязъл в духовния свят. И видял неща, които с човешки език не могат да се изкажат. И мнозина казват: „Какво високо състояние!“ Какво високо състояние? Излязъл Павел, намерил онзи ключ, отворил вратата, излязъл вън от тялото си, ходил, видял и се върнал в тялото си. И пише в своето послание и казва: „Видях нещо, но не зная в тялото ли бях или вън от телото!“ И всички го цитират. И какво е видял? Каквото е видял, не може да се изкаже. И каквото е чул, не може да го изкаже. И казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“ Един красив свят е той. Но човек трябва да се приспособи сега постепенно за високите трептения или за ония разумни същества, които живеят в онзи свят. Европейските народи, става 4 5 и повече години, даже най-вещите, най-смелите, които са тренирани добре, ходиха да се изкачат на най-високия връх на Хималаите. Четири пет години ходят експедиции. Ходиха англичани, германци и все срещат известни несрети. Защо? Щом се качат на тези високи места, виждат, че не е лесно. И изгубваш тази сръчност. Някой път ми казвате: „Учителю, да отидем на Хималаите!“ Хималаите не са нещо ниско, те са 4 пъти Витоша. Четири пъти Витоша трябва да я наредиш една върху друга. Вие сте ходили до първата Витоша. Ходили сте до Витоша първа и половина то 7. Силата на мисълта 97
е Мусала. Та Мусала е една Витоша и половина, приблизително толкова. И колкото се отива по-високо, човек изгубва вече тази подвижност. И онези, като се качват на големи височини, на Хималаите, те мислят да вървят, обаче едвам вървят. Като вървят люлеят се. (Учителят показва това бавно ходене, с голямо клатене, люлеене, докато се направи една стъпка.) И ако изходят 200 метра на ден, то е много. А пък вие мислите, че ще се качите бързо и ще се върнете назад. И не само това, но трябва да дишате. Трябва да носите известен прибор, известна маска с кислород и трябва изкуствено да поддържаш дишането. И ако се случи да има някоя авария, на този излет, ти ще паднеш и ще умреш, в този редкия въздух. Та казвам сега, в школата, в религиозния живот, който подемате, трябва да имате една здрава мисъл. Аз наричам, по някой път, религиозните хора, че са хора, които се много дразнят. Аз да ви обясня какво нещо е дразненето. Сърдят се, карат се. Значи, в духовния свят вие сте излезли на една височина, дето има големи бури. Това, което препятствува да се изкачват тези експедиции на Хималаите, то е защото от океана идат известни ветрове, големи бури. Експедицията търси благоприятно време, тихо време, за да се изкачат нагоре. Големите бури завличат човека. Та религиозните хора, и най-кроткия и най-добрия човек, ако стане религиозен, ще почне да се сърди. Та сръднята е буря. Ти не знаеш закона. Ще се свиеш много добре, ще търсиш онези места, дето ветровете не са така силни, да бъдеш на заслон. Вие искате, като станете религиозни хора, да бъдете много кротки. Точно обратното. И за най-малкото нещо ще се разгневиш. Но това го изисква самото място. Та сега за всички се изисква една калена воля. Изисква се да бъдете юнаци. Да бъдеш духовен човек не е така лесно. Ти си планинец тогаз. И онзи, който живее на полето, не разбира какво нещо е планината. Човек на планината минава през такива опасности, при които на обикновенния човек би му побеляла главата. Даже на Алпите вие трябва да се качите, на Монблан, за да имате ясна представа, какво нещо е висока планина. През какви гледчери ще минете! Колко пъти се случва, че 10 души, вър98
зани с въжета един за друг и всички в пропаста. Колко англичани са пострадали така. Те са много смелчаци, но по някой път са изгубвали живота си. Та същата опасност има и в духовния живот. Ако човек не е екипиран, може да пострада. Та трябва да е добре екипиран. Вие си търсите причините един в други. В духовния свят хората не трябва да са близо един до друг. Духовните хора не трябва да се свързват, понеже ако един се подхлъзне и падне, другия да може да помогне. Но ако единият не внимава, има опасност всички да бъдат повлечени в някой гледчер. Наскоро имаше един пример: преди 150 години е паднал един в Апите, сега го намерили и го съживили. Той пак оживял. В книгите е писано. Това е съвременен факт. Сто и петдесет години е стоял замръзнал и сега го съживили. Той е бил един пътешественик в Алпите. Та казвам, аз навеждам тези факти, понеже идат някои при мен и ме занимават, казват: „Как да живеем ние на Изгрева? Ние обичаме да се караме.“ Че хубаво е дето се карате. Значи, живеете на високо място. Ако не се карате, аз ви съжалявам. Хубавата нива е изорана. Ако нивата не е изорана, ще съжалявам. Така както нивата е в първоначалното си състояние, на нея не може да се сее. Като се изоре, като се разбърка, може да се засее. Та ако вашето сърдце и ум не се разбъркат, нищо не сте направили. Вие сте чудни хора.Вие искате да влезете в онзи свят без да се разбърка умът и сърдцето ви. Не мислите право. Ако онова дете отиде от дома в училище, ако учителят не му разбърка ума, какво ще научи? То ако учи в училище същите неща, които е учило при майка си, то няма да научи нищо. Учителят ще внесе ново нещо, на което майките и бащите се радват. Та новите работи, които се внасят във вас, противоречията, които се внасят във вас, то е благото. Вие страдате. Че страданието е нещо ново. Кажете ми един велик човек, да е станал велик без страдание. Всички велики учители са минали през най-големи страдания, за които обикновените хора нямат понятие. Нито око е видяло, нито ухо е чуло, страданията на великите хора. Едвам е писано за страданията на Христа. Вие ще кажете: „Защо човек трябва да страда?“ Като влезе99
те в другия свят, ще видите причината, ще разберете, че това е една необходимост. Аз мога да ви обясня. Представете си, че някой скулптор взима един хубав прост камък груб камък, неодялан. Той със своите чукове започва и казва: „Ти простак!“ Удря тук, удря там. Ти ще кажеш: „Очука го!“ Удря го отсам, оттам, камъкът намалява и ти казваш: „Съсипа този камък!“ Но той образува една глава. И колкото по-ясно се очертава главата, толкова ударите стават по-деликатни. И като дойде до онези нежните, криви линии на главата, престава чукането. После почва да извайва ръцете и краката. И този камък се оформява и добива цена. Същото става и с човека. Страданията са чука. Идва Божествения чук. Той няма да утрепе, но ще се очукват непотребните работи, които не ти трябват. Всички ще минете през тези чукове. Големите и малки чукове ще играят роля. И по пръстите и по ръцете и по краката и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане место, дето този чук да не удря. И ако Христос не беше минал през тези страдания. Човечеството не можеше да напредне. Можете ли да представите Неговите страдания? Той, оставен между 6 хиляди римски войници, турят го за еврейски цар и започват да Му се подиграват. И с особени камшици почват да Го бият. Събличат Го гол и Го бият цяла нощ. И казват Му: „Радвай се царю Юдейски!“ И развеждат Го цяла нощ. Цяла нощ тези 6 хиляди войници Го изпитват. Имате ли представа какво ще бъде вашето положение тогава? Да кажем, че вие сте царски син и ви прекарат през това страдание. Като минете през това страдание, какво ще остане от царския син? И при това на сутринта Му турят кръста да Го носи на който ще Го разпънат. И трябва да го носи. И евангелието казва, че Той е носил до средата на пътя и после пада на земята и намират друг да го носи. Не Го носят, но пеш Го водят за Голгота. И там Го заковават с гвоздеи. И казват Му: „Ти, който искаше да спасиш света, я слез отгоре! Освободи се от римските гвоздеи! Можеш ли да се освободиш от тях? Не можеш.“ Та казвам, смърта не е нищо друго освен това. Макар и да не искате, смъртта е един позорен стълб. Христос се моли 100