Простите истини

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Простите истини", Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. ISNB 978- 954-744-148-4

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО) ПРОСТИТЕ ИСТИНИ ОБЩ КЛАС ГОДИНА ШЕСТА София 2011 Издателство •Бяло Братство•
ШКОЛАТА ОБЩ КЛАС
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО) ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ПРОСТИТЕ ИСТИНИ година шеста Издателство „Бяло Братство“, 2011 ISNB 978-954-744-148-4 Словото в Школата на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) е записано и съхранено за съвременния читател от стенографите: Паша Теодорова Елена Андреева Савка Керемидчиева
Съдържание Отношение на простите истини към човека, 1. 22.09.1926 ... 7 Стремеж към съвършенство, 22.09.1926 2. ................................ 21 Двата полюса, 06.10.1926 3. ............................................................ 41 Свободно движение, 13.10.1926 4. ................................................ 59 Най-голямото веселие и 5. най-малката радост, 20.10.1926 ..........................................77 Устойчиви съединения, 27.10.1926 6. ......................................... 99 Човешкият дух, 03.11.1926 7. ....................................................... 119 Доброто сърце, 10.11.1926 8. ......................................................... 135 Устои на съзнанието, 17.11.1926 9. .............................................. 151 Любов – колективност, 24.11.1926 10. ......................................... 169 Говор и пеене, 01.12.1926 11. .......................................................... 189 Последната постъпка, 08.12.1926 12. .......................................... 203 Неразрешеното, 15.12.1926 13. ....................................................... 217 Обективен и субективен ум, 22.12.1926 14. ............................... 235 Проява на музиката в съзнанието, 29.12.1926 15. .................... 245 Право разбиране, 05.01.1927 16. .................................................... 261 Предназначение, 12.01.1927 17. ..................................................... 281 Което оправя, 26.01.1927 18. .......................................................... 297 Стари и нови възгледи, 02.02.1927 19. ........................................ 321 Свещеният олтар, 09.02.1927 20. .................................................. 337 Великата задача на човека, 16.02.1927 21. .................................. 361 Природните звукове, 23.02.1927 22. .............................................383 Възможни постижения, 02.03.1927 23. ....................................... 401 Силните течения, 09.03.1927 24. ................................................... 419 Спасителни положения, 16.03.1927 25. ....................................... 437 Малкият повод, 23.03.1927 26. ......................................................457
Съпротивление, напор и стремеж, 30.03.1927 27. ....................475 Начертаният план, 06.04.1927 28. ................................................ 493 Една стъпка, 13.04.1927 29. ............................................................ 503 Посоки и възможности, 20.04.1927 30. ....................................... 511 Забравената дума, 27.04.1927 31. .................................................. 523 Принципи на нещата, 04.05.1927 32. ...........................................545 Четирите кръга, 11.05.1927 33. ....................................................... 561 Общи упътвания, 18.05.1927 34. .................................................. 585 Постъпки, 25.05.1927 35. ............................................................... 605 Съзвучно движение, 01.06.1927 36. .............................................. 621 Основни мисли, 08.06.1927 37. ..................................................... 639 Връзка на съзнанието, 15.06.1927 38. ..........................................657 Отличителни черти, 22.06.1927 39. ............................................ 671 Класическата книга на любовта, 29.06.1927 40. ...................... 685 В живота, 06.07.1927 41. ................................................................. 697 Равни страни, 13.07.1927 42. ........................................................... 711 Работа на природата, 20.07.1927 43. .............................................727 Приложения Речник на редки, остарели и чужди думи ...............................742 Обяснителни бележки ..................................................................745 Писмени теми ................................................................................. 751 Упражнения, задачи, опити ........................................................ 753 Формули и утвърждения ..............................................................764
ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА Първа лекция 22 септември 1926 г.
9 ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Изпейте песента „Фир фюр фен“. За следния път пишете върху темата: „Най-мощното в човека“. Една от задачите на човека е да разбира отношението на простите истини в живота – не е въпросът за великите истини, но за простите истини и тяхното взаимоотношение. Когато говорим за отношението на истините, ние подразбираме отношение на разумни същества според степента на развитието им. Вселената е сбор от Разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични; тези живи Разумни същества дават цена на целия Космос. Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват; и ако човекът е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му като живи сили и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Тъй щото под живо нещо разбираме същество, което не се смалява, но постоянно расте и се развива; живото същество не можем да уподобим даже и на съзнанието, защото и съзнанието понякога се помрачава; живото същество обаче никога не се помрачава, защото животът е в него. Сега да оставим този въпрос настрана. Не се занимавайте с въпроса как ще прекарате старините си или какъв ще бъде крайният резултат на живота ви – с този въпрос се занимават само фалиралите търговци или само западналите чиновници. Който е закъсал, само той мисли и се безпокои за края на живота си, но онзи, на когото работите вървят добре, той мисли за развиващия се живот. Следователно всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си – защо? Защото в човека едновременно стават два процеса: Бог се проявява чрез него и човек се проявява чрез Бога.
10 ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА Представете си два квадрата: страната на единия да е един метър, а страната на другия – два метра; нека тези квадрати представят прозорци на две стаи: единият прозорец ще има страни, дълги по един метър, а другият – по два метра. Коя от двете стаи ще бъде по-хигиенична? По-хигиенична ще бъде стаята, която има прозорец със страни, дълги по два метра – през този прозорец ще влиза повече чист въздух, повече светлина и топлина. Значи в ума ви трябва да залегне идеята, че колкото повече светлина влиза в съзнанието на човека, толкова по-добър ще бъде и неговият живот. Като се говори за светлина на съзнанието, аз имам предвид онази светлина, която всеки ден се увеличава – тази светлина носи живот, обаче светлината, с която светът си служи, не носи живот – тя разкрива само външно света, очертава неговите външни форми, без да прониква в дълбините на тези форми. Дойде ли въпрос до светлина на съзнанието, ние разбираме онази светлина, за която Христос е казал: „Аз Съм виделината на живота“; колкото повече имаме от тази светлина, толкова повече съзнанието ни се разширява при това положение умът, сърцето и волята на човека се намират при благоприятни условия за развитие. Това са факти, които не се нуждаят от никакви научни доказателства; който е опитал помрачение на съзнанието си, той разбира какво нещо представлява тази светлина. Някой казва: „Докажи, ако искаш да повярвам“; не, Вярата предшества знанието, без Вяра никакво знание не може да се придобие; знанието представлява опитани, проверени факти. Хиляди неща има в живота, които вие не знаете, но те оказват известно влияние върху вас: например срещате една мечка в гората и веднага се уплашите – откъде се яви този страх; досега мечка не ви е нападала, но въпреки това вие се плашите от нея – коя е причината за този страх? Казвате: „Не зная какво ми стана. Не зная защо се уплаших, но факт е – уплаших се от мечката“. И животните се страхуват от вас. Казвам: когато вибрациите на две тела не са еднакви, онова тяло, чиито вибрации са по-силни, оказва влияние върху другото, на което вибрациите са по-слаби; ако се срещнат
11 ЛЕКЦИЯ I ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА две тела с еднакви вибрации, те напълно си хармонират. Ако човек се озове много близо до някой голям водопад, той непременно ще изпита страх – защо? Този човек разбира, че водопадът е в сила да завлече всичко, което попадне на пътя му; водопадът казва: „Ако искате да ме гледате, да се възхищавате от мене, стойте надалеч; дойдете ли близо до мене, аз ще се разправя с вас по всички правила на моето изкуство“. Този закон се среща и в живота – има мисли, чувства и желания у човека, които по сила са подобни на водата във водопадите; щом попадне човек пред такива мисли, чувства и желания, нека стои далеч от тях, по никой начин да не влиза в техните течения. Следователно водопадът е символ на мощни сили в Природата – който попадне неподготвен в течението на тия мощни сили, те ще го завлекат, т. е. ще спрат временно неговото развитие; това спиране на развитието пък ще му причини страдания. Ако искате да причините страдания на малкото дете, което едва е тръгнало на училище, спрете го от училището, т. е. забранете му да ходи на училище; отнемете ли на човека храната, необходима за поддържане на живота му, вие веднага ще му причините страдания; забраните ли търговията на човека, който изкарва прехраната си от нея, вие ще му причините страдания – когато лишите човека от някакво благо, вие му причинявате страдания; и когато давате на човека повече блага, отколкото му трябват, вие пак му причинявате страдания. Ето защо човек трябва да изучава висшата геометрия, да я прилага в живота си, за да знае в какви размери да се ползва от величините и как да ги съпоставя. Представете си, че ви е даден един квадрат като основа на вашия живот. Вие можете да вземете квадрата като единица мярка, според която да определите вашите отношения в Битието. Прекарвате двата диагонала в квадрата АВ и СD като две равнодействащи сили: диагоналът АВ представя отношението на положителните сили в Природата, или отношението на мъжа към Битието; диагоналът СD представя отношението на отрицателните сили в Природата, или отно
12 ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА шението на жената към Битието – щом знаете тези отношения, вие ще намерите какво могат да постигнат хората. В ума на човека са вложени идеи, разположения, от които по никой начин той не може да се освободи. Например един мъж бие друг; колкото и да ги възпират отвън да не се бият, те не обръщат внимание на никого, боят продължава; обаче яви ли се една жена между тях и вдигне ръка за помирение, боят веднага престава. Тъй щото мъж на мъж мъчно може да въздейства; ако някой мъж иска да застави тия двама мъже да не се бият, с думи той не би могъл да стори това, би трябвало да бъде физически по-силен от тях, ако иска да ги примири. Жената би могла с няколко думи само да ги примири. Питам кое е мощното в жената – жената съдържа в себе си примирителен елемент, с който въздейства върху мъжа, жената разбира условията, при които мъжът се укротява; с една дума само жената може да укроти мъжа и обратно: с една дума само мъжът може да укроти жената – законът е такъв. Ако мъжът и жената разбират този закон, отношенията между тях ще бъдат правилни; ако не разбират този закон, те винаги ще се разправят по обикновен начин – с грубости, насилие и бой. Сега, като говоря за мъжа и жената, аз нямам предвид техните външни форми – аз разглеждам мъжа и жената като принципи, които действат в човека. Диагоналът АВ представя още отношението между силите на дясното полушарие на мозъка и цялата дясна страна на човешкия организъм; диагоналът СD представя отношението между силите на лявото полушарие на мозъка и цялата лява страна на човешкия организъм. Силите от дясната страна на човешкия организъм и тия от лявата страна трябва взаимно да се уравновесяват; тия сили се проявяват както чрез тялото на човека, така и чрез неговите мисли и чувства. Това е цяла наука, цяла фи   Фиг. 1
13 ЛЕКЦИЯ I ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА лософия, върху която трябва да размишлявате; в първо време колкото и да размишлявате, във вас, във вашите мисли и чувства, ще се образува една каша – не се плашете от кашата, нищо лошо няма в нея. Когато грънчарят взима глина, какво прави с нея – преди да видим хубавите грънци, ние виждаме кашата, от която грънчарят вае своите красиви форми. Какво прави домакинята с брашното: тя взима брашното, замесва го с вода и образува от него каша; после туря в тази каша малко квас, замесва го добре и кашата се превръща в тесто; тя оставя тестото да втасва, след което го разделя на няколко хляба, които носи на фурната да се пекат. Щом хлябът се опече, всички се нареждат около масата и започват да ядат. Ако домакинята не може да меси хляб, тя ще остави брашното настрана и то ще се разпилее. Който знае да меси, той ще превърне брашното в каша, от която после ще опече хубав топъл хляб; който не знае да меси, ще остави брашното да го разпилее вятърът. Та когато идеите на човек се превърнат на каша, той правилно се развива – щом има каша, ще има и тесто; щом има тесто, и хляб ще се пече. В такова положение се намира и ученикът в училището: влиза учителят в клас и започва да предава урок – урокът е мъчен, задачите са мъчни и в главата на ученика става цяла каша. Връща се у дома си и започва да учи; размишлява върху задачите 10-15 минути и незабелязано умът му се прояснява и той започва да разбира. Сега да допуснем, че имате един ъгъл АСВ, на върха на който седите вие и чрез тръбата D наблюдавате в пространството. По едно време забелязвате, че едно микроскопично тяло се движи пред вас и образува дъгата АВ. Ако дъгата на този ъгъл се увеличава, това показва, че тялото се приближава към вас; ако пък дъгата намалява, тялото се отдалечава от вас – такива заключения може да направи    Фиг. 2
14 ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА само умният човек, обаче невежият не вади никакви заключения от това, че ъгълът се увеличавал или намалявал. На същото основание ние можем да правим заключения за отношенията на хората едни към други според това дали те се приближават или отдалечават. Какви са отношенията на хората към вас, ако те постоянно се отдалечават? Когато едно тяло се отдалечава от Земята, то е неприязнено настроено към нея и обратно – когато Земята се отдалечава от едно тяло, тя не е разположена към него. Колкото повече телата се приближават едни към други, толкова по-голямо е взаимното им разположение. Когато се говори за разположение на хората едни към други, това не подразбира разположението на апаша, който има предвид да обере някой човек. Да бъде един човек разположен към друг, това значи да бъде той в хармония с него: между мислите, чувствата и постъпките на тия двама души трябва да има съответствие и съгласие, само такива хора могат да се приближават един към друг. Всяко приближаване между двама души представлява приятно съзвучие между два тона. Когато гледате звездите на небето, вие спирате погледа си на една или на друга звезда – защо? Понеже една от звездите привлича вниманието ви повече от другите. При това една звезда привлича вниманието на един човек; втора звезда привлича вниманието на друг човек и т.н. – какво показва това? Това показва, че между трептенията на една звезда и даден човек има известно съответствие – тази звезда е свързана с дадения човек и взима участие в неговия живот, помага му. Казват за Наполеон, че той имал определена звезда, която винаги му помагала. Казвам: всички живи, разумни същества във Вселената, които съдействат за нашето повдигане, за нашето усъвършенстване, са в съгласие с нас. Щом знаем това, ние трябва да се пазим да не разваляме отношенията си с тях – с други думи казано: „Не разваляйте това, което Бог е съчетал“. Ето защо целта на Школата е да помогне на учениците да разбират вътрешния смисъл на Божествения живот – това разбиране пък ще разшири съзнанието им, а щом съзнани
15 ЛЕКЦИЯ I ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА ето им се разшири, Божествената светлина ще проникне в техния живот; щом животът им се осветли и осмисли, те ще придобият вътрешен мир. Много учени и религиозни хора казват, че имали светлина в ума си, топлина в сърцето си, мир в душата си, но тези светлина и топлина, този мир, за които те говорят, са обикновени състояния у тях – днес имат светлина в ума си, утре я изгубват; днес имат топлина в сърцето си, утре я изгубват; днес имат мир в душата си, утре го изгубват. Когато Божествената светлина и топлина дойдат в ума и сърцето на човека, те не го напускат, докато той сам не затвори кепенците на своите прозорци. Съвременната наука е само един метод за човека да му покаже как да нареди живота си по-добре, да му услужи, но не и да просвети съзнанието му. За разумния науката е благо, но за неразумния тя е нещастие. Всяка наука оказва известно влияние върху мозъка и способностите на човека, всяка наука упражнява известно влияние и върху чувствата на човека. И тъй, когато се говори за наука в широк смисъл на думата, се разбират методи, които навеждат човека към права мисъл, към правилни схващания за живота. Казвате: „Какво да правят ония, които не са учили, както и ония, които нямат възможност да учат?“; според мене всички хора учат и всички хора имат възможност да бъдат учени, само че някои хора минават през официални училища и ускоряват учението си, а други минават само през практическата житейска школа. Майката, бащата, приятелите, обществото са учители за човека от най-ранната до най-късната му възраст. Светлината, топлината също така са учители за човека: когато малкото дете изгори пръста си на огъня, втори път не посяга към него – от книга ли се е учило то? От опит. Вземете животните например – и те правят дрехите си съобразно климатичните условия; кой ги е научил на това – Природата, самият живот ги учи какво да правят, как да се предпазват от лошите условия: птиците, без да ги е учил някой, разбират от астрономия, познават кога какви промени ще станат с времето; пчелите пък хиляди години преди човека са знаели изкуството да правят мед и днес дохождат с готово изкуство в себе си.
16 ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА Сега, като се наблюдава развитието на съвременния човек, вижда се колко обикновен живот прекарва той. Съвременният човек се занимава с обикновени работи: колко години ще живее, откъде да намери средства за по-добър живот, как ще прекара старините си, кога ще умре, как ще го погребат и т.н.; тези въпроси развиват обикновени способности, време е вече човек да работи за събуждане на висшите способности на своя мозък, иначе да се живее с обикновени разбирания за живота – това не е никаква философия. Когато хората мелят житните зърна, от Бога ли им е заповядано? Никъде не е писано, че житото трябва да се мели на брашно; меленето на житото е човешко изобретение, в бъдещата култура воденици няма да има. Да се мели житото – това не представлява някаква наука; когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните им сокове, изчезва. След като смелят житото, турят брашното в чували, където стои по пет-шест месеца; това брашно вече не е живо, то е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо най-добре е житото да не се мели, да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне и в този вид, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде, всеки ден трябва да се вари прясно жито. Казвате: „Къде ще се намери толкова време всеки ден да се вари жито?“; вярно е, че това е малко непрактично, но щом човек съзнае ползата от житото, той ще намери начин как по-лесно и скоро да го вари – умният човек може да свари житото за десет минути, а глупавият ще го вари часове. Умният човек лесно се справя с мъчнотиите, с неблагоприятните условия, в които животът го поставя; глупавият обаче не може да се справя с мъчнотиите в живота – като се оплете в тях, той прилича на петел в кълчища, не може да се освободи. Понякога и съвременните учени приличат на петли в кълчища, те влизат в кълчищата и с години не могат да излязат навън. Казвам: не туряйте краката си в кълчища – ако не сте научили някой закон, стойте вън от кълчищата и предете; ако влезете в кълчищата с краката си да изследвате, ще се оплетете в тях.
17 ЛЕКЦИЯ I ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА И тъй, нужни са повече светлина за ума, повече топлина за сърцето и мир за душата, за да може да се внесе по-голяма широта в живота, да може човек да работи правилно и хармонично. Тази година трябва да започнете с разбирането, да имате дълбоко разбиране за Истината – за тази цел трябва да се молите да придобиете повече светлина в съзнанието си. Казвате: „Защо трябва да се молим, Бог знае всичко, Той разбира нашите нужди“. Аз взимам молитвата като условие за придобиване нещо, не може човек да придобие нещо, ако не се моли: вървиш по пътя, но си много уморен, една кола те настига и ти веднага се обръщаш към коларя с думите: „Моля ти се, позволи ми да се кача на колата ти, много съм уморен! Ще платя колкото искаш“; гладен си, отиваш в гостилница и казваш на гостилничаря: „Моля, дай ми нещо от това, което си сготвил!“ – където отиде човек, каквото пожелае, той все трябва да се моли. Молитвата е разговор, общение с Бога. Отиваш на училище, но не можеш да разбереш някои работи, обръщаш се към Господа и казваш: „Господи, моля Ти се, изпрати ми Духа Си чрез някои от моите напреднали братя, да ми помогнат да разбера уроците, които се преподават в училището!“. Някои ще кажат, че и без молитва може да се живее добре, че и без молитва може човек да учи; така е, и без молитва може, молитвата не е задължителен акт, тя е свободен акт на човешката душа. Само свободният, само разумният човек може да се моли; лудият моли ли се – не се моли, той се отличава по това, че непрекъснато повтаря една и съща история, той не внася нищо ново в съзнанието си. Как полудяват хората? Оберат някой човек, вземат парите му и той започва да повтаря: „Отидоха парите ми, нямам с какво да живея, гладен ще умра, ще се съсипя“ и т.н.; като държи все тази идея в ума си, най-после той се умопобърква. Кажете на този човек, че ще му върнат парите, че след няколко месеца ще има още една къща и той ще се поправи – значи щом внесете една нова идея в ума на побъркания човек, той дохожда на себе си. Бог, Който е всемъдър, така е създал света, че условията на живота постоянно да се променят, да не остане
18 ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА съзнанието на човека заето само с една идея, но постоянно да се обновява. Не съсредоточавайте мисълта си на едно място, но гледайте на всичките условия като на възможности за вашето развитие: ако изгубите едно, ще спечелите десет; ако изгубите десет, ще спечелите сто; ако изгубите сто, ще спечелите хиляда и т.н. – такъв е законът в Разумния живот. Сега мнозина ще ви привеждат стихове, че еди-кой си пророк казал това, еди-кой си казал онова и т.н. Да, всеки пророк е казал нещо, но това, което е казал, се е отнасяло за специални случаи; много от казаното представя временни условия на живота, то не е нещо абсолютно, за вечни времена; има неща, казани от пророците, които се отнасят за вечността, но човек трябва да различава тия неща от временните, преходните. Как ще изтълкувате думите на майката към детето: „Слушай, да не ходиш на реката да се къпеш; убивам те, ако се удавиш!“; питам как може да се бие удавен човек – с това тя иска да каже, че ако то се удави, тогава отношенията между нейната и неговата душа ще се изменят: тя не ще може вече да изпраща силите на своя живот в неговия; иска с това да му каже: „Не отивай на реката, да не се удавиш, защото ще прекъснеш условията на живота си; прекъснеш ли тия условия, и връзката между моя и твоя живот ще се прекъсне“ – тези думи днес са изопачени. Затова всеки трябва да си каже: „Аз не трябва да върша глупости, необмислени работи, с които да прекъсна връзката между Разумния живот и своя живот“. Между Бога и човека има връзка, която не трябва да се прекъсва; щом тази връзка се пази, между мислите, чувствата и постъпките на Бога и човека ще има постоянен прилив, постоянен живот – животът трябва да тече непрекъснато от Бога към нас и от нас към Бога. Казвам: вие трябва да бъдете положителни, да можете правилно да давате и да възприемате. Щом сте положителни, вие ще можете правилно да възприемате знанията, които ви се дават; щом ги възприемете правилно, ще можете разумно да ги приложите. Знанието идва и заминава – който може да го възприеме и приложи правилно, само той ще се ползва. Вие можете да го използвате, имате всички условия
19 ЛЕКЦИЯ I ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА за това, обаче молете се да дойде повече светлина в умовете и сърцата ви; работете усърдно, да развивате ума и сърцето си. Гледайте тази година да се обезсърчавате по-малко, отколкото миналата година. Изпейте сега „Махар-Бену-Аба“. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО Втора лекция 22 септември 1926 г.
23 СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Изпейте упражнението „Тъги, скърби вдигай, слагай!“. Бяха прочетени работи върху темата: „Най-мощното в човека“. За следния път пишете върху темата: „Защо Истината е глава на Словото?“. Всички съвременни хора живеят в ХХ век и говорят за културата на този век като за култура, която е стигнала найвисоката точка на развитие; същевременно се говори, че тази култура вече залязва – следователно вие живеете на границата между две култури: една, която залязва, и друга, която изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на Второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват. Старият се оправдава с думите: „Какво да правя – и аз искам като младите да работя, но краката не ме държат“; питам: оправдание ли е това, че краката му не държат? Нека старият си отговори защо преди години краката го държаха, а сега не го държат; той казва: „Едно време, като млад, бях юнак, всичко работех, но сега остарях, краката ми вече не държат“, затова казва на младия: „Синко, едно време аз работех, а сега ти ще работиш“. Да се говори и мисли така, то е все едно да излезе някой виден, но стар професор пред студентите си и да им каже: „Господа студенти, едно време аз бях млад, учен, пълен със сили, но сега вече съм изветрял малко, ще ме извините“ – какво ще кажат студентите на този професор? Те ще му кажат: „Щом си изветрял, време е вече да слезеш от катедрата. Нека на твое място дойде някой млад професор, готов за работа и труд“. И тъй, всички хора казват, че имат желание да работят, но не могат да работят както едно време са работили. Питам: защо не могат да работят, какво ги спъва – краката на стария
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 24 или умът на изветрелия професор? Могат ли да се оправдават с това, може ли пукнатата стомна да се оправдава с това, че водата от нея изтича, защото е пукната? Важно е защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича; щом стомната се е пукнала веднъж, водата неизбежно ще изтича. За свое оправдание стомната ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава“; казвам: дали на едно, или на повече места е пукната стомната, не е важно, въпросът е, че водата от стомната изтича навън. Днес има много пукнати стомни, пукнати бъчви, от които водата и виното изтичат навън. Трябва ли хората да се оправдават, че не могат да направят това или онова, защото са пукнати някъде? Не, човек е в състояние да направи всичко. Като казвам, че човек може да направи всичко, разбирам, че той може да направи всичко, което е разумно; само разумният човек може да направи нещо, глупавият нищо не може да направи. Ако някой човек пренесе хиляда пъти една сламка от едно място на друго, това работа ли е? Ако ученикът напише десет хиляди пъти подред една и съща буква, това работа ли е, може ли това да се нарече наука? Този ученик може да каже, че има голям прогрес в него, след като е написал толкова пъти буквата – той може да каже, че е започнал да пише тази буква много красиво; казвам: каквото и да е постигнал този ученик с многото писане на буквата, това още нищо не значи; тази буква е само начало на нещо – тя е начало например на една дума. Значи както хората са на различна степен на развитие, така и чувствата, и мислите на всеки човек са на различна степен на развитие. Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават: има мисли в човека, които са само на няколко месеца, има мисли, които са неколкогодишни, а има и такива, които са вече на 120 години, те чакат своя край, своята смърт; следователно процесите на раждане и смърт се извършват непрекъснато в човека. Често слушате някой да казва: „Аз имах едно свещено чувство в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, но изгаснаха вече и с тях заедно и моят живот свършва“. Питам как е възможно твоят живот да
25 ЛЕКЦИЯ II СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО свърши само от угасването на един лъч или на една свещена мисъл – ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне; онова, което гасне в човека, представлява отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път – какво трябва да правиш тогава? Обърни се в точно обратната посока на твоето движение, откъдето Слънцето изгрява, и твоят изгаснал лъч отново ще светне – това се отнася до окултния ученик, или до човека на трезвата мисъл, който иска да се добере до Божествения свят; само окултният ученик, или само човекът на правата мисъл, се стреми към правата посока в живота. Питам: какъв е смисълът на живота, към какво трябва да се стреми човек? Ще кажете, че човек трябва да се стреми към Доброта. Не. Към Правда? Не. Към Истината? Не. Към какво трябва да се стреми човек – към съвършенство. Любовта, Мъдростта, Правдата, Истината, Добротата са качества, сили, способности, присъщи на безсмъртния живот; докато човек живее в смъртта, докато тя го следва, всички добродетели за него са без смисъл и съдържание – следователно, който е изгубил Любовта си, той се намира в свят, където всичко умира. В болния човек има ли здраве, в безумния човек има ли Мъдрост, в лъжата има ли Истина, в човека на безправието има ли Правда? Какъв е смисълът на живот, лишен от добродетели, трябва ли да се ровим в този безсмислен живот? Мнозина казват: „Ние трябва първо да уредим земния си живот, а после ще мислим за духовния“ – в какво седи уреждането на земния живот? Откакто светът съществува, хората все земния живот са уреждали, но дали са го наредили? Хиляди и милиони ученици са учили преди нас в земните училища, но какво особено са научили? Който е научил нещо повече от другите, той е минал в нова област на живота – в живота на безсмъртието; който влезе в безсмъртието, той се стреми вече към съвършенство. Не е въпросът
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 26 дали може лесно да се постигне съвършенството, важно е човек да се стреми към съвършенство, а що се отнася до великите добродетели на живота – Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта, те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Такъв трябва да бъде идеалът на всеки човек. Някой казва: „Аз искам да любя“. Не, ти никога не можеш да любиш, най-първо ти трябва да станеш съвършен, а после ще любиш – защо? Несъвършеният не може да люби. Второ, съвършеният не може да люби несъвършения. Каква музика може да се създаде от една дъска, на която са опнати четири ненагласени струни, може ли на тези струни да се изсвири някое парче от Бах или от Бетовен – нищо не може да се изсвири. Съвършеният човек има само един идеал – към Бога; пътят към Бога се намира в съвършенството. Стреми ли се човек към съвършенство, всички добродетели ще му дойдат в услуга – те ще бъдат неговите вътрешни подтици. Без съвършенството Бог остава непонятен за хората и в такъв случай колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право – правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството; щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов – и тогава, щом Бог е Любов, и човек ще люби. Може ли човек да люби, едновременно с това той ще придобие необходимата свобода; в свободата си човек ще влезе в съприкосновение с понапреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенство – те ще го подкрепят в неговия път, ще му помагат, докато най-после той постигне своя идеал. Питам какви трябва да бъдат отношенията на Бога към вас; мислите ли, че ако Той ви даде всичкото богатство на Земята или ви направи учен, знатен човек или светия, ще бъдете щастливи – не, и божество да ви направи Той, вие пак няма да бъдете щастливи. Били ли сте в положението на някое божество, да знаете какви отговорности носи то и как се справя с тях? Знаете ли колко тежко е положението на учения, към когото всички погледи са насочени, знаете ли каква отговорност носи той за всяка направена погрешка? Вие
27 ЛЕКЦИЯ II СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО искате да заемете положението на светия, но знаете ли колко тежък и отговорен е неговият живот – той трябва непрекъснато, ден и нощ, да бъде буден, да свети с фенерчето си, та който мине покрай него, да отвори книгата си, да прочете нещо от нея и да си замине; отговорен пост е този на светията: той постоянно трябва да дава от своята енергия, без сам да се ползва от другите; какво ще научи той от книгите на обикновените минувачи – нищо няма да научи, но длъжен е да осветява пътя на всички, които минават покрай него. Мине някой млад човек, получил писмо от майка си, отвори го на светлината и чете: „Синко, ние се намираме в голяма беднотия, три дена вече как не сме турили хапка хляб в устата си. Ако имаш пари, прати ни малко, защото рискуваме да умрем от глад“ – свещта слуша това и мълчи. Мине един млад студент, който следва в странство, и чете: „Синко, баща ти внезапно заболя и умря. Ти знаеш вече в какво положение се намираме – не можем повече да ти изпращаме пари. Не остава друго, освен да напуснеш университета и да се върнеш при нас“; този студент затвори писмото си, тури го в плика, просълзи се малко и продължи пътя си – свещта пак слуша и мълчи. Така всички хора се изреждат един след друг при светлината на тази свещ да четат писмата си, а тя само слуша и мълчи. Писмата са все такива – от нещастни по-нещастни; какво ще се ползва светията от тия писма? Че бащата умрял, това е остатък от старата култура – баща, който умира, той не е истински баща; професор, който изветрява, не може да се нарече професор, той не може да заема професорска катедра; светия, свещта на когото изгасва, не може да остане на Земята, не може да осветява пътя на хората; божество, което не може да понесе греховете на света, нека си върви, хората не се нуждаят от такива божества; ученик, който не може да учи, да си върви; човек, който не може да търпи, да си върви – къде трябва да вървят тия хора? Да вървят в пътя на съвършенството, където могат да научат търпението, където могат да научат какво нещо е Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта и т.н. – там ще намерят те смисъла на живота. В този път трябва да върви всеки човек – който търси музика,
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 28 изкуство, да върви в пътя към съвършенство, който иска да осмисли живота си, да върви в пътя към съвършенство. Мнозина искат животът им да тече тихо и спокойно, без бури, без мъчнотии и страдания. Казвам: идете при някой стар дъб, който е живял няколкостотин години, и го питайте без бури ли е минал неговият живот; вижте онази кротка овца, покрита с хубава бяла вълна, и я запитайте какво е преживяла, докато най-после е създала този тип, който днес стои пред вас – големи страдания и мъчнотии е прекарала тази кротка овца, докато е дошла до днешното положение, колко скъпо е платила за уроците си, докато е научила изкуството да създава такава хубава вълна и да се защитава от околната среда със своите рогчета. Какво ще кажете най-после за културата, с която съвременните хора се хвалят – скъпо коства тази култура, тя е изградена от усилията и труда на миналите поколения, ще се досъгради с усилията на сегашните и бъдещите; трябвало е всеки да плати по нещо и всеки трябва да плаща по нещо, за да може да се ползва и радва на придобивките от своите усилия и труд. Едно време в Рая имаше култура, на която Адам беше родоначалник; дойде Ева и тя донесе със себе си друга култура – културата на Адам замина, остана културата на Ева. Казват, че Адам бил учен, че той турил имената на всички животни; вярно е, че Адам е бил учен, но питам: каква писменост остана от неговата култура? От културата на Ева все е останало нещо, но и тя вече е на залез. Съвременната култура е продължение от културата на Ева, т. е. от културата на жената; досега Божественият чук е работил само върху жената, до днес само жената се е възпитавала, до днес навсякъде е изпъквала майката, а бащата го няма още – тук-там ще се яви мъжът като гост и веднага след това изчезва. Още с явяването си на Земята жената е внесла в света елемента на слава и величие – жената е много славолюбива, по-славолюбиво същество от жената няма; тя е благородна, деликатна, фина, с тънка психология. Казвам: не си играйте с жената! Като говоря за жената, която е внесла славолюбието в света, аз имам предвид префинената жена, която пред нищо не
29 ЛЕКЦИЯ II СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО се спира; колко мъже е продала тази жена, колко войни са станали за нея... Войните стават само за жените – те раждат повече, отколкото трябва, и като не могат да отхранят тия деца, казват: „Трябва да стане една война, да се поизтребят малко хората“. Защо вълкът напада овците – да се храни, да поддържа живота си. Сега нека разсъждаваме обективно. Вие казвате: „Господ създаде света“; питам: когато грънчарят направи десет хиляди грънци и казва, че Бог го е накарал да ги направи, говори ли той истината? Преди всичко грънчарят не се нуждае от толкова хиляди гърнета, десет са му достатъчни; ако той беше направил само десет гърнета, те щяха да бъдат хубави, добре опечени и всеки щеше да ги хареса; а между тези десет хиляди има счупени, изкривени, пукнати и който дойде, бутне ги на една, на друга страна и заминава. На същото основание и аз казвам: Господ наистина е създал света, но само онова, което всеки търси, от което всеки е доволен, а именно здравото, красивото – то е Негово създание; всичко останало – изпочупено, изкривено и пукнато, е човешко изобретение. Бог ще ви държи отговорни за тия непотребни неща, за изхабените материали, както ще държи отговорен и грънчаря за голямото количество глина, която е изразходвал напразно – всяко производство трябва да бъде разумно. Днес всички хора са производители и се стремят към изобилие; не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, девизът на която е бил: „Малко, но хубаво“ – малко говори, но хубаво, място да хване; малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен. И тъй, първото правило: малко, но хубаво. Понякога и аз говоря много, защото живея във вашата култура, където правилото е точно обратно на първата култура – днес всеки се стреми към възможно повече, по-много и т.н. Аз говоря много, защото иначе не бихте ме разбрали; даже и при многото говорене, като свърша лекцията, пак ще дойде някой при мене и ще ми каже, че не разбрал това, не разбрал онова, ще иска още обяснения. Много неща могат да се обяснят, но време се изисква за тяхното разбиране. Тъй както живо
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 30 тът се изявява, той има своето математическо, своето геометрично изяснение, той крие в себе си ред възможности. И когато животът на някой човек достигне своята най-висока точка на развитие, този човек трябва да напусне живота си – трябва да се откаже от своята форма, в която е бил досега, и да мине в нова среда, в нова фаза и нова форма на живот. На съвременните хора предстои още дълго време да се развиват. Когато някой човек изгуби нещо в живота си, той не трябва да съжалява – това са неговите стари мисли, чувства и желания, с които трябва да се прости като с нещо старо, отживяло своето време. Човек трябва да постави новото като основа на своя живот, затова казвам: поставете за основа в живота си нови мисли, нови чувства и желания. Работете, без да се оплаквате, без да мислите, че едно време сте били по-добри, отколкото сега – ако наистина по-рано сте били по-добри от сега, тогава защо сте дошли на Земята? Задачата на човека е да се усъвършенства, да става все подобър, затова е пратен той на Земята; това е задача, дадена на всички същества без разлика – в Божествената програма е поставен на първо място стремежът към усъвършенстване на всички същества като цел в живота. Понеже всички същества влизат във Великия живот, то и Великите сили – Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел – служат като подтик към усъвършенстване. Щом този стремеж е вложен във всяко същество, рано или късно то ще намери правата посока на своето движение – пътя към съвършенство. Питам какво прави житното зърно, когато го заровят в земята – то започва да разсъждава, да определя посоката на своето движение (нагоре ли да върви, или надолу); веднага то се поляризира и тръгва в две посоки: надолу – за развитието на корените си, нагоре – за развитието на клоните си; след това житното зърно пристъпва към работа, то разрешава една трудна задача в живота. Следователно, когато и вас поставят като житното зърно в земята, първата ви задача е да определите посоката на своето движение – посоката към съвършенство, и след това да започнете работата си; намерите ли тази посока, вие всичко ще можете да постигнете. От ва
31 ЛЕКЦИЯ II СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО шата съзнателна работа към съвършенство зависят и вашите постижения – ако вървите правилно в този път, вие още сега можете да постигнете и богатство, и знание, и сила; от вас зависи вашето щастие. Не вървите ли както трябва, не работите ли съзнателно, щастието ще се отдалечава от вас, вие ще го постигнете едва след хиляди години; колкото повече отлагате, толкова повече и щастието ви ще се отдалечава. Не мислете, че като хванете единия край на щастието, всичко сте придобили – вие можете да го хванете и да го изпуснете; работете постоянно, без отлагане, та като хванете единия край на щастието, да не го изпуснете – хванете ли здраво щастието, вие ще влезете в безсмъртния живот. Влезете ли в безсмъртния живот, това не значи още, че всичко сте разбрали, не, безсмъртният живот изисква още повече работа, усилия, отколкото временният живот – защо? Защото ако не работите, вие можете да го изгубите. И в безсмъртния живот нещата не се постигат моментално, и там човек трябва да работи, да се развива, да учи; той не може изведнъж да обхване този широк свят около себе си, работа се изисква от всички. Някой казва: „Аз не искам да се влияя от никого“. Казвам: влиянието в живота е неизбежно – Слънцето не влияе ли на Земята, Луната не влияе ли на Земята? Влиянието е закон: ще влияеш и ще ти влияят; чрез влиянието става вливане от един човек на друг, благодарение на влиянието хората си помагат взаимно. Мнозина се плашат от влиянието, защото мислят, че ще изгубят свободата си – не, това е криво разбиране, истински свободен човек е онзи, който може разумно да използва влиянието на хората върху себе си. Питам: ако някой не иска да се поддава на влиянието на хората, защо той иска да им влияе? Който иска да не се намира под ничие влияние, нека се изолира, да живее отделно от хората – тогава нито те ще му влияят, нито той ще им влияе, иначе докато човек живее между хората, винаги ще се влияе от тях, пък и той сам ще им влияе; само умрелият човек от никого не се влияе и никому не влияе. Когато някой ви казва да се пазите от неговото влияние, това подразбира, че той иска да ви влияе. Не се плашете от влиянието на хората – защо? За
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 32 щото само Божественото в човека е в сила да влияе. Здравият, разумният човек трябва да използва това влияние, а не да се пази от него; няма по-страшно нещо за хората от това да престане Божественото да им влияе. Опасно е положението на дъщерята, когато майката престане да й влияе; опасно е положението на сина, когато бащата престане да му влияе; опасно е положението на всеки човек, когато приятелят му престане да му влияе. Радвайте се, докато сте под влиянието на моята свещ. Какво лошо има в това: когато вие сте сред гората в тъмна, мрачна нощ, аз да ви светна с моята свещ – лошо ли е влиянието на моята свещ в този момент, какво ще бъде вашето положение, ако в тази тъмна нощ аз изгася свещта си, за да не ви влияе? Не, спасително нещо е влиянието на хората, всяко влияние представлява запалена свещица. Вие трябва да схващате влиянието като разумен процес в Природата и правилно да го използвате. Знайте, че когато се намирате под влиянието на лоши мисли, едновременно върху вас ще дойде влиянието и на добрите мисли; влиянието на добрите мисли винаги е по-силно от влиянието на лошите. Следователно винаги ще имате предвид следния закон в живота: където е злото, там е и Доброто и обратно – където е Доброто, там е и злото. Ако не се пробуди злото в човека, и Доброто няма да се пробуди; ако не се пробуди Доброто, и злото няма да се пробуди – тези са признаците, по които се познава, че човек се стреми към съвършенство. Щом дойде злото, то ще влияе върху човека, злото ще иска да вземе човека на своя страна, да го убеди в своите методи. Обикновено крадците си служат с методите на злото: когато крадецът се приближава към някой дом с намерение да обира, той пристъпва тихо, без светлина, за да не го види никой; щом се настани пред касата, откъдето ще вземе пари, той запалва свещта си; когато свърши работата си, изгасва свещта и излиза навън също така тихо, без всякаква светлина. Питам: защо крадецът влиза без свещ, а когато обира, запалва свещ? За изяснение на това положение ще приведа следната аналогия. Преди да отиде да обира, крадецът е облечен със скъсани дрехи, минава за последен бедняк; щом обере някоя
33 ЛЕКЦИЯ II СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО каса, веднага си купува нови дрехи, шапка, обувки и никой не може да го познае. Между онзи беден човек със скъсани дрехи и облечения с нови хубави дрехи има голяма разлика – тази е причината, дето крадецът, преди да обира касите, не запалва свещта си, а когато я обира, запалва свещта, за да му свети и да вижда какво прави. Той трябва да мине незабелязано за хората, да не го видят, да не го познаят. Можете ли да кажете, че крадецът със скъсаните дрехи е скромен човек – не, той ходи скъсан, за да не обърне внимание на хората, да мине незабелязан. Същото прави и лихварят, който обира бедните вдовици – той ще отиде на черква хубаво облечен, ще запали голяма свещ, ще мине за благочестив човек; каквото и да прави, той не може да излъже Бога, Бог не се нуждае нито от неговата голяма свещ, нито от хубавите му дрехи – този лихвар все пак ще си остане отвътре нечист. По-добре е човек да бъде отвън нечист, а отвътре чист, отколкото отвътре нечист, а отвън чист. И тъй, като навлизате в мъчнотиите на живота, за да ги преодолеете, вие трябва да се стремите към съвършенство. Каквото и да правите, каквато философия и да имате, мъчнотиите неизбежно ще дойдат – те са определени за всеки човек, бил той прост или учен, сиромах или богат; ти може да си свършил и десет факултета, но мъчнотиите и за тебе ще дойдат. Има определени неща, които непременно трябва да станат, това обаче не е фатализъм, закон е: мъчнотиите, страданията са неизбежни, понеже са условия за развитие, за разрешаване на задачи. Нима Христос, Който беше гениален човек, не понесе ред мъчнотии и страдания? Той всичко предвиждаше, знаеше какво ще стане, но въпреки това се подчини на закона. Един от учениците Му Го посъветва да приложи Своята сила, да прати един легион войници, за да унищожи римската войска и да се избави от страданията; Христос можеше да унищожи не само римската войска, но и цялата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бяха определени да мине. Христос носи до едно място дървения кръст, но после го хвърли на земята и каза: „Да нося страданията на хората – разбирам, но да нося дървен
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 34 кръст – не разбирам; оттук нататък вие го носете“ – Христос не искаше да носи дървения кръст и го свали на земята, а хората в Негово име и днес още носят кръстове на врата си. Геройството на човека не се заключава в носене кръст на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората – това е живият кръст, това е геройство; а тъй – турите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждат; дойде ли страданието, превърнете го в добродетел. Христос издържа на поруганията на цял народ, на множество войници, Той понесе всички страдания с Любов, но дървения кръст хвърли на земята. Днес християните целуват само дървени кръстове; и защо не вървят работите им напред – защото те туриха на вратовете, на главите си именно този дървен кръст, презрян от самия Христос. Време е вече хората да се стремят към съвършенство, към истинско знание, към Любов, Мъдрост, Истина; време е да се откажат от дървените и металическите кръстове. Представете си, че един свят човек целува един златен кръст, който веднага се разтопява от целувката – ще бъдете ли доволни от тази целувка? Когато Христос дойде на Земята, Той ще целуне всички кръстове; от тези кръстове няма да остане никаква следа, те ще се превърнат на прах и пепел – това именно подразбира стихът: „Ще обърша сълзите им, ще хвърля престъпленията им настрана и никога повече няма да ги помена“. Един от апостолите казва: „Ще се похваля с кръста си“ – това значи: ще се похваля със страданията, които понесох за Господа, ще се похваля със страданията, чрез които Бог ме изпита. Ако страдаш и с радост понасяш страданията си, имаш Любов; ако страдаш без радост, нямаш Любов – следователно страданията са пробен камък за изпитване на човешкия характер. Казвам: мислете право и не се натъквайте сами на противоречия. Не се плашете от влиянията – ако влиянията на хората са добри, приемете ги без страх; ако влиянията на хората са лоши, пак ги приемете без страх и размишлявайте – понякога човек може да се ползва и от отрицателните влияния. Да се влияеш от лошото, от отрицателното в човека
35 ЛЕКЦИЯ II СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО значи след като видиш погрешката, която той прави, да бъдеш внимателен ти да не я направиш – като постъпвате така, ще си създадете силни, велики характери. Ако не използвате нито добрите, нито лошите влияния, вие ще се натъквате на противоречия. Когато човек се намери в противоречие със себе си, той постоянно губи; да влиза човек в противоречие със себе си, това значи да пробива стена с главата си; може ли човек да пробие стена с главата си – не може. Турят едного в затвор и той казва: „Какво да правя в този затвор? Как да изляза от тук?“. Казвам: почакай малко, приложи търпението, все ще се намери отнякъде една желязна пила, с която ще можеш да пробиеш стената; твоят приятел ще се погрижи за теб: той ще ти опече един хубав хляб и в него ще тури една желязна пила – като разчупиш хляба, ще намериш пилата и ще си послужиш с нея. Защо трябва да се мъчиш с главата си да пробиваш стената – вземи пилата и стържи, тя представлява един от начините за разрешаване на въпросите. Питам какъв начин знаете за разрешаване на проблемите в живота и някой казва: „Един от начините за правилно разрешаване на всички трудни задачи е всякога да се говори истината“. Добре, ще ви дам един пример, да видим как бихте постъпили – истината ли ще кажете, или ще излъжете. Неприятели или стражари гонят един от добрите ви приятели, той се скрива в дома ви; стражарите тичат по следите му и влизат във вашия дом, като ви запитват: „Тук ли се скри един човек?“. Ако кажете истината – че приятелят ви е у вас, вие ще станете негов предател, ще го предадете в ръцете на стражарите; ако кажете, че не е у вас, ще излъжете – как ще разрешите тази задача? Ако не кажете истината, ще спасите приятеля си, ако кажете истината, ще го предадете на стражарите – това са двата начина, по които може да постъпи обикновеният човек; но човек с дарби, с ясновидство ще постъпи по друг начин – преди още да са дошли стражарите да търсят приятеля му, най-малко един ден по-рано, той ще напълни торбата на приятеля си с хляб и ще му каже: „Тръгни още сега за Рилската пустиня, скрий се на еди-кое си място, прекарай там 24 часа. След това можеш да се върнеш пак при
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 36 мен“ и после, когато стражарите дойдат да търсят приятеля му, той свободно ще каже: „Да, тук беше човекът, когото търсите, но той още вчера замина, може да е отишъл някъде из горите“; този е начинът, по който едновременно и приятеля си ще спасите, и истината ще кажете. Следователно наука се изисква, да знае човек кога и кому да говори истината. Кому ще говорите истината – само на Бога; кога ще Му говорите истината – всякога, на Бога всякога ще говорите истината; истината може да се говори само на Бога – когато говоря истината, аз имам предвид Бога, а не хората. Да говориш истината на Бога – това е смисълът на живота, този трябва да бъде идеалът на всички. Дойде ли въпрос до истината, ще се вдълбочите в себе си и Бог ще ви научи как и какво да говорите: ако говорите истината на хората в името на Бога, Той ще ви научи какво да говорите; ако не говорите истината на хората, Бог няма да ви научи, Той ще мълчи, ще ви остави сами да се разправяте. Понякога вие искате да угодите на хората, да им кажете истината, без да сте запитали Бога в себе си трябва ли да им се каже и ако трябва, как да им я кажете. Представете си, че този, на когото ще кажете истината, е стражар или разбойник, който иска да хване приятеля ви – трябва ли да му кажете истината? Казвате: „Аз да си кажа истината, а той, ако е прав, нека се защити“ – ами ако те го пребият от бой, без да му позволят да каже дума за свое оправдание, това истина ли е? Какво допринесохте на вашия приятел с казването на истината – предадохте го, нищо повече; преди да сте казали истината, трябваше да влезете в тайната си стаичка и да се посъветвате с Бога, да ви каже какво да направите. Този въпрос лесно се решава от човек, който следва Божия път – как може да го реши? Той разполага с магическа пръчица и като влязат стражарите в дома му, ще махне с пръчицата си и ще им каже: „Търсете, да видите ще намерите ли човека, който ви трябва“; те ще гледат натук, ще гледат натам, ще търсят, ще обикалят, но нищо няма да видят; и ще изпитат голямо вълнение, тъй щото и да видят човека, няма да посмеят да кажат и като ги питат дали са намерили онзи, когото търсят, те ще кажат, че не са
37 ЛЕКЦИЯ II СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО го намерили. Казвате: „Има ли право този човек да си служи с магическа пръчица?“; питам: имат ли право стражарите да преследват човека? Кога стражарят има право да арестува един човек – когато му е дадена за това заповед от Бога; това се потвърждава и от стиха: „Всяка власт е от Бога дадена“ – то значи: всяка разумна власт е от Бога дадена. Сега, като ученици на окултната Школа, вие трябва да разглеждате законите в техния дълбок смисъл – и затова когато ученикът съди някого, той трябва да върши това не по свое желание или по свой интерес, а по заповед, по власт, дадена му от Бога; ако постъпва по този начин, той винаги ще бъде доволен от себе си и само по този начин вашите ум, сърце и воля ще се развиват правилно. Следователно не влизайте в противоречие с Божественото, не отстъпвайте от него. Ако искате Мъдрост, обърнете се към Бога, Той ще изпрати най-видните професори да ви учат; ако искате сила, обърнете се към Бога, Той ще изпрати най-добрите учители да ви покажат как се придобива сила; ако искате да разберете Любовта, Истината, Правдата, Добродетелта, обърнете се към Бога, Той ще ви изпрати съответни учители. Не един учител ви е нужен през деня, но хиляди, милиони учители ви са нужни всеки ден – в това седи красотата на живота. Докато човек живее, той всякога ще се намира под закона на влиянието – силните ще влияят на него, а той ще влияе на по-слабите от себе си. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви от тази лекция, е мисълта за съвършенството; каквото и да правите, трябва да държите тази мисъл в ума си, докато напълно узрее; тя трябва да ви дава непреривен импулс, да осмисли живота ви и след това, като ви пита някой какво представлява Новото учение, ще отговорите: „Новото учение води към съвършенство“. Казвате: „Ние сме слушали от мнозина да говорят за съвършенството“; не е достатъчно само да се говори, но то трябва да се опита. Който е влязъл в пътя на съвършенството, в него едновременно ще потекат три струи: едната струя ще мине през сърцето и ще създаде в човека разширение на чувствата; втората струя ще мине през ума
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 38 и ще възбуди в него безброй светли мисли; третата струя ще проникне през душата и ще подтикне човека към свобода на неговите действия – следователно този човек ще се движи безпрепятствено в три направления. Когато човек се домогне до пътя на съвършенството, Божественото се пробужда в него. Съвършенството представлява идеал, за постигането на който Бог всякога е готов да ни помага; когато ние се стремим към обикновени работи, Бог ни оставя сами да работим. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния случай из живота. Това било още в първите години след Освобождението на България. Един млад българин, родом от Свищов, отишъл в Америка да следва. Като свършил образованието си, той се върнал в България и се явил при княз Александър Батенберг да иска служба. По това време нямало много учени българи, затова князът бил готов да го назначи пръв министър в България и го запитал: – Искаш ли да те назнача за министър на България? – Не, аз искам да стана директор в една от софийските гимназии. – Щом е така, ще отидеш при министъра на просвещението, той се грижи за тия работи. Аз мога да ти дам по-висок пост. Такова е често положението, в което изпадат много от съвременните хора – Бог иска да ги назначи министри, а те се отказват, искат да станат директори; тогава Бог им отговаря: „Щом искате да станете директори, идете при министъра на просвещението, той се грижи за тия назначения“. Като отидете при министъра, той обещава, че ще ви назначи, но от ден на ден отлага, докато най-после се убедите, че и директор не можете да станете. Тъй щото, докато княз Батенберг ви предлага да станете министър, вие се отказвате, искате директорско място; обещават ви днес, утре, че ще ви назначат за директор, но в края на краищата и това място не получавате. Следователно търсите ли служба, намерете такава, която да води към съвършенство, което е вашият идеал. Казвате: „Ние знаем какво нещо е съвършенството“. Вие
39 ЛЕКЦИЯ II СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО знаете какво нещо е съвършенството, говорите за него, но същевременно говорите за млади и за стари; ако говорите за съвършенство, а едновременно смятате, че сте стари и не можете да учите, вие сте в културата, която залязва – тя е култура на западните народи. Ако сте славяни, влезте в Новата култура, която води към съвършенство. Човекът на новото знае, че има смърт, но той знае, че има и възкресение – човек може да легне в гроба, но той знае, че пак ще стане; ще отиде при Господа, но пак ще се върне, с лице по-светло от това, с което е отишъл. Не става ли същото и с житното зърно – когато посеят житното зрънце в земята, никой не знае за това; когато то израсте, цъфне и даде плод, всички знаят за него и се радват. Желая на всички да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него се стремете – имате ли този идеал, вие всякога ще бъдете добри, весели и силни. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
ДВАТА ПОЛЮСА Трета лекция 6 октомври 1926 г.
43 ДВАТА ПОЛЮСА Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Бе прочетено резюме на темата: „Най-мощното в човека“. Бяха прочетени някои от работите върху темата: „Защо Истината е глава на Словото?“. Сега, като се четоха темите, въпросът остава пак неразрешен. Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени, красивото в живота седи в това, което не се разрешава. Като се четоха темите за Истината, естествено изникна и въпросът за лъжата. Една българска поговорка казва: „Краката на лъжата са къси“, но според мен лъжата няма никакви крака. Защо хората лъжат – за да вземат нещо: когато някой иска да вземе пари от банкера, той ще го излъже, че това има, онова има, за да може да вземе пари от него; щом вземе парите, пак ще го лъже, дано някак не ги върне. Лъжата съществува само в материалния, във физическия свят – значи за да лъже някой, все трябва да има някакъв материален обект като причина за лъжата; в Духовния, в Божествения свят лъжа не съществува. Докато човек се намира при добри, при благоприятни условия, каквито са в Невидимия свят, той не се познава, не знае дали обича да лъже, или не; когато слезе в материалния свят, при по-трудни условия на живота, тук той се проявява такъв, какъвто е – характерът на човека се изпитва повече при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. Днес смятат за благороден човек този, който проявява велики дела и качества; в Новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Съвременните хора говорят за чест, за морал и казват, че морален човек е онзи, който спазва правилото „Не убивай!“ – кого да не убива, човека ли? Питам: може ли тогава да се нарече морален човек онзи, който коли кокошки, агнета, во
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 44 лове или който убива мухи, сече гори и т.н.? Ако истинският морал се заключава в спазване на правилото „Не убивай!“, този морал трябва да се прилага по отношение на всичко живо, от най-малкото до най-голямото; не се ли прилага той в целокупния живот, това не е морал. Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо относително; да, човешкият морал е относителен, но Божественият е абсолютен. Представете си, че имате един добър приятел, когото обичате и той ви обича: приема ви в дома си винаги добре, разположен е към вас, угощава ви хубаво и т.н. – това ви радва, задоволява и вие се чувствате щастлив, доволен. Един ден отношенията на приятеля ви се изменят към вас по разни причини – материални, духовни или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпит: ако сте морален човек, ще останете верен на приятеля си, няма да се поколебаете в отношенията си към него; ако нямате морал в себе си, веднага ще се измените към него, ще му дадете гръб. Вие трябва да знаете, че човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото дали е отговорен за делата си, или не, в края на краищата пак той страда. Когато турите дървото в огъня, виновно ли е то, че изгаря – първо е виновен човекът, който туря дървото в огъня, а после е виновен огънят, който има свойството да изгаря телата. Когато вземете един остър нож и с него мушнете някой човек, ножът ли е виновен за това убийство? Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва, никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие; тъй щото когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Питам какви трябва да бъдат качествата на духовния и на Божествения живот; както Божественият, така и духов
45 ЛЕКЦИЯ III ДВАТА ПОЛЮСА ният живот не се проявяват във време и пространство (те са извън времето и пространството), физическият живот обаче се проявява във време и пространство. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа; в следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или в лошо настроение. Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е студено – такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият – на противоположния полюс: ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче Съществата от Духовния и от Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота както искат, те имат най-малко четири полюса. Ако едно от тия Същества дойде на Земята и изгуби условията за растене и развитие, това Същество ще се качи в Духовния свят; когато и там изгуби условията, това Същество ще се качи още по-нагоре – така то ще се качва от една област в друга, по-висока, докато най-после не среща никакви препятствия за своето растене и развитие. Хората на физическия свят, като не познават духовните закони, ще се раждат и умират, ще минават от един полюс в друг, докато най-после научат тия закони и могат да ги прилагат в живота си. Казвам: от хиляди години насам Божественият свят работи върху хората, за да ги научи на онези методи, чрез които ще могат по свое желание да минават от един полюс в друг. Пожелае ли човек да влезе в Божествената Школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с изпитите на тази Школа. В Божествената Школа изпитите са по-трудни, отколкото в
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 46 обикновените. Мнозина мислят, че като влязат в някоя окултна Школа, работите им веднага ще се наредят, всичко ще им тръгне напред; те мислят, че ще живеят като галени деца: слугини ще ги обличат и събличат, ще ги водят по разходки, песни ще им пеят и т.н. и ако не излезе така, казват: „Да знаехме, не бихме влезли в тази Школа“. Питам: ако не влезете в Школата и останете в света, там по-добре ли ще ви бъде? Положението на хората в света е много по-лошо от това на учениците от някоя окултна Школа – има ред статистики, които показват какво се върши в света: там хиляди хора умират от различни болести; там мъже убиват жените си и жени убиват мъжете си; родители убиват децата си и деца убиват родителите си. Страшен и тежък е животът в света – ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпления. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления и ако даже много добри хора се гневят, сърдят, искат да отмъстят на този, на онзи, искат да убият някого или да се самоубият, това се дължи именно на лошото влияние на тази култура, в която те са потопени и без да желаят, взимат участие в нейния живот. Но има много хора, които по мисли, чувства и живот коренно се различават от обикновените хора на съвременната култура – кои са тези хора? Те са ония, които са доволни от най-малкото благо, което им е дадено; те са доволни, защото знаят, че това благо постоянно расте. Нищо в Природата не седи на едно и също място, на едно и също положение: и малкото благо като житното зърно съдържа в себе си условия за растене – щом се посади в земята, всеки нов момент то ще расте, ще се развива, докато даде плод, от който всички ще се ползват. Който не е доволен от малкото благо, той няма да се погрижи да го посади в земята, вследствие на което ще го лиши от условия за растене и живот. И тъй, в Природата малките неща растат, а големите се смаляват; който иска да стане голям, той трябва да се смалява – Слънцето не се ли е смалило? Някои учени твърдят, че едно време Слънцето е било по-голямо, отколкото е днес; те
47 ЛЕКЦИЯ III ДВАТА ПОЛЮСА казват, че Слънцето още ще се смалява. Същото се твърди и за нашата Земя – някога тя е била много по-голяма, отколкото днес. Следователно който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали – законът е такъв: щом желаеш велики работи, ще те смалят, щом желаеш малки работи, ще те възрастат. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи“. Сега, като говоря по този начин, искам да обърна вниманието ви на обходата. Изкуство е да знае човек добре да се обхожда – той трябва да се отнася с хората така, че и те да останат доволни от него, и той да бъде доволен от себе си. Някой, като говори с хората, вади кърпата си срещу тях, изтрива носа си, пръска слюнки от устата си и т.н. Щом говорите с някого, трябва да спазвате известно разстояние между него и вас и никога да не нарушавате това правило. Някой казва: „Дребни работи са тия, няма какво да им се обръща внимание“; не, ако човек обръща внимание на малките работи, той ще бъде внимателен и към големите. Някои хора обичат да говорят много за това-онова, за каквото им дойде наум и после казват: „Ние разглеждаме въпроса обективно, а не субективно“ – какво разбирате под думите обективно и субективно? Ще кажете, че обективният свят е външен, а субективният – вътрешен; обективният свят е широкият, големият, а субективният е малкият, ограниченият свят. Както и да разглеждате нещата – обективно или субективно, като ученици на окултната Школа вие трябва да имате добра обхода. Обходата не се предава, тя се придобива със съзнателна работа – има ред методи за това, но те не са механически: човек трябва да мине през най-големите изпитания, но същевременно трябва да мине и през най-големите блага; той трябва да мине през най-голямата сиромашия, а също така и през най-голямото богатство – и като се движи между тия два полюса, той най-после ще изработи начин на обхода както към себе си, така и към другите. И тъй, казано е от псалмопевеца: „Глава на Твоето Слово е Истината“; след него много пъти е повтаряна тази ми
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 48 съл, но разбрали ли са хората каква идея е имал в главата си псалмопевецът? За да се разбере идеята, която той е имал, човек трябва да се постави на неговото място и да преживее неговата опитност – когато човек разбира и преживява опитностите, страданията и изпитанията на хората, той става по-мек, по-снизходителен и по-добър към тях. Питам: защо човек не е мек, не е добър, не е снизходителен към хората? Някои хора не са меки, понеже нямат достатъчно пространство в себе си да се разширяват – мекотата се развива при известни условия. Какво е нужно на желязото, за да стане меко – топлина му е нужна. Когато се приближавате към меки хора, вие изпитвате известна приятност – това се дължи на обстоятелството, че мекотата представлява приятна топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла приятна обвивка прави меките хора имунитетни към всякакви болести – здравето на човека зависи от неговата мекота. Когато човек изгуби мекотата си, той започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява; където влезе, каквото погледне, навсякъде вижда лошото, недоволството е негов спътник – той е недоволен от хората, недоволен е и от себе си. Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива; в тази култура човек е крайно индивидуализиран и ние виждаме как днес всеки иска да подчини другите, той да стане център, около който те да се движат; вследствие на това силно индивидуализиране между хората започва една вътрешна борба за първенство и в заключение тази борба свършва с катастрофа – обща за всички и лична за всеки, който участва в нея. Това става и в държавите: днес избират едного за цар, благославят го, коронясват го, но утре се обяви някаква война, която не дадè очакваните резултати, и този цар се вижда принуден да напусне престола; възцарява се друг цар, събират се около него други хора и започва пак същата история. Коя държава, кой народ и кой цар досега са реализирали своите идеали? Резултатите на всички държави, на всички царствания са само катастрофи: избити хора, осакатени, болни, икономически съсипани народи и т.н.
49 ЛЕКЦИЯ III ДВАТА ПОЛЮСА Казвам: когато хората се бият, това показва, че те са млади – само младите се бият, старите подтикват младите да се бият, а те сами седят настрана. Гледате, някой млад момък седи у дома си, работи нещо, но дойдат старите – баща му, майка му, и казват: „Синко, какво си се затворил вкъщи? Я излез вън, иди на хорото, да си поиграеш с момите!“, но той седи, не иска да играе, не го привлича хорото. Днес му говорят така, утре му говорят, докато най-после му внушат, че трябва да излезе, да си избере някоя мома, да се ожени за нея; той си хареса някоя мома, но друг я обича и гледаш, че един ден тия двама момци се сбили и след това старите започват да ги критикуват: „Гледай тия луди-млади какви глупости вършат!“. Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще отваря, царе ще възкачва и сваля и т.н. Новата култура обаче изисква нови форми, ново съдържание, нов смисъл на живота: когато свързваш съдбата си с някой човек, ти трябва да се изпиташ не само външно, но и вътрешно – можеш ли да живееш с този човек и какви трябва да бъдат отношенията ви; това е задача на човека при всички случаи в живота му – откакто се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората – защо? Защото старата култура разрешава тия въпроси по един начин, а новата култура ще ги разреши по друг. Сега аз искам да ви дам няколко нови правила, но който ги приеме, трябва да ги приложи, от всички се изисква приложение. Някой седи и очаква каквото Господ даде; и това е добре, но във всичките си работи този човек напълно уповава ли на Бога – откъде знае той, че каквото му се случи, все от Бога е дошло? Преди всичко съвременният свят от Бога ли е нареден? Има някои неща, създадени от Бога, но повечето от тях са от хората – всички отклонения в този свят са резултат на човешките мисли и чувства. Първоначално Бог създаде света и после го даде под наем на хората; един ден Той ще дойде при тях и ще им иска сметка за всичко, което те са развалили – цялата инсталация на този свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 50 свят на развалини. Като погледнете лицата на хората, те са асиметрични: дядо ви е изкривил носа, баба ви – очите, прадядо ви – устата, прабаба ви – веждите, и в края на краищата като се погледнете в огледалото, вие виждате, че ви липсва онази красота, онази хармония, онази съразмерност между частите. Вашите деди и прадеди благодарение на редица неправилни животи развалили къщата, която им бе дадена навремето, в която днес и вие продължавате да живеете, но плачете, не сте доволни от положението си – защо плачат хората? Хората плачат по разни причини – един плаче, че не се отнасяли хората добре с него: когато хората се отнасят зле с него, той плаче, когато пък той се отнася зле с тях – не плаче; някоя жена плаче, че мъжът й я бие, утре пък тя бие мъжа си, той плаче. Казвам: докато хората живеят в старата култура и постъпват по старите методи, всякога ще има плач. Ако единият бие, другият трябва да отстъпи, да покаже благородство на характера си; ако единият се гневи, сърди, нагрубява, нека другият постъпи така, че да му покаже своята нова философия – нека му докаже, че в него има велика мисъл, която го движи към по-висок свят, където няма полюси, където няма противоречия и страдания. Сега, като ученици на окултната Школа от вас се изисква да развиете своята чувствителност – чувствителност ви е необходима, за да влизате в положението на хората, да разбирате техните страдания. Наистина, когато човек е чувствителен, той е изложен на по-големи страдания, но като ученик той ще разбира законите и ще може по-лесно да се справя със страданията си. Представете си, че вие живеете в един град и със своята чувствителност долавяте, че след няколко месеца този град ще потъне или ще бъде разрушен от някакво голямо земетресение – какво ще бъде вашето положение? Можете ли да бъдете спокойни, като знаете, че тия хора, които днес са радостни и весели, само след няколко месеца ще се намират под развалините на този град или под вълните на водата? Още по-тежко е положението на ясновидеца, който вижда например, че след десет години Земята ще се сблъска с някоя планета в пространството и ще се разруши. Какво ще
51 ЛЕКЦИЯ III ДВАТА ПОЛЮСА бъде положението на хората, ако им се каже, че Земята ще претърпи такава катастрофа – мнозина ще повярват и ще се уплашат, ще живеят със страх, а някои няма да повярват и ще бъдат спокойни. Казвам: има една красива страна на живота – тя е красотата на Божествения свят. Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него. Например при най-малките проявления на добродетели от страна на когото и да е винаги присъства някой велик дух, който следи всичко, което се върши; ако човек замисли нещо лошо, този дух веднага му нашепва: „Бъди внимателен, мисли какво правиш!“; ако те обиди някой, ти искаш да му отмъстиш, но духът пак ти нашепва: „Не бързай, не се тревожи, аз ще уредя тази работа!“ – „Не, аз ще му дам да разбере, как смее той да ме обижда!“. Питам: кой на кого досега е дал да се разбере; колко хора избесиха, колко войни станаха, но това поправи ли света? Всички тия средства са палиативни, светът така не се поправя; хората трябва да работят съзнателно върху себе си, естествено да се смирят, а не чрез насилие. И тъй, ако човек иска да се самовъзпитава, той трябва да учи, да прилага ония методи, които истинската, положителната наука дава. Често паметта на човека отслабва благодарение на големи тревоги и безпокойства, много хора се безпокоят за нищо и никакво – каквато неприятност им се случи, те се ожесточават, намират, че Провидението е несправедливо към тях; Провидението е абсолютно справедливо – миналият живот на човека определя настоящия, а настоящият живот определя бъдещия. Тъй щото каквото днес преживяват хората, то е резултат на техните минали действия; страданията, несполуките в сегашния живот на хората се дължат на утайки от миналия им живот – това индусите наричат карма. Дълго време човек трябва да работи върху себе си, за да се изчисти от утайките на миналото, а често тия утайки така засипват хората, че става нужда Невидимият свят да се заеме да ги освободи от тях и докато ги извади от това положение, те минават големи помрачения на съзнанието; вследствие на това помрачение много хора губят
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 52 вярата си, менят убежденията си и казват: „Не вярваме вече в Бога“ – в какво вярват тия хора? Това са състояния, които личността преживява. Следователно всяка обида, която човек преживява, показва, че в него е засегната личността. Според мен само старият човек се обижда, старият човек е крайно честолюбив – като се обиди, до края на живота си той не прощава; когато наближи последният му час, тогава е готов да се помири с всички, с които е имал някаква неприятност в живота си, тогава той ги извиква при себе си и казва: „Аз отивам вече при Господа, искам да се простя с вас, да не ви остана длъжен“; а много старци и като умират, пак не са готови да простят, да се помирят с ближните си. У децата е точно обратно – ако днес се скарат с някого, утре ще се помирят, те не задържат обидата за дълго време в сърцето си, вследствие на което са безгрижни – затова е казал Христос: „Станете като децата“. И между религиозните хора, и между учениците на Школата се срещат такива стари дядовци и баби, които се обиждат и никому не прощават. Гледате някой млад човек, едва има 20 години, обидил се, надул се, нищо не иска да чуе, остава на особено мнение – не, по този начин работите не вървят. Достатъчно е Бог да мръдне само палеца Си и всичко е свършено с тези стари хора, които имат голямо съзнание за себе си. Ако влезете в Небето с тези разбирания, с това съзнание, там ще ви освиркат така, че ще се чудите какво да правите и тогава ще кажете: „Колко прости сме били, какви дебели глави сме имали!“ – какъв по-голям шамар от това освиркване? Докато сте били на Земята, вие сте мислили, че сте завършили своето развитие и сте създадени само да заповядвате; щом влезете в онзи свят, там ви посрещат със смях, освирквания и подигравки – едва тогава съзнавате в каква заблуда сте били и пожелавате час по-скоро да се върнете на Земята, да се изправите, да работите върху себе си. Казвам: докато човек е на Земята, ще работи най-малко два часа физическа работа, три-четири часа ще работи за сърцето си, пет-шест часа за ума, за душата, за духа си и след това ще помисли за ядене и пиене. Един ден, когато човек
53 ЛЕКЦИЯ III ДВАТА ПОЛЮСА съблече телесната си дреха, когато се обезплъти, тогава той ще мине в друга фаза на работа – няма да оре, да копае, да готви, защото няма да има вече ръце и крака; и като дух той пак ще работи, пак ще оре и копае, но в друга област, в друго поле. Някоя религиозна сестра казва: „Аз завърших вече своето развитие, няма повече да готвя, Бог не ме е пратил за готвачка“; ето какво трябва да каже тази сестра: „До днес аз готвих само за децата и за мъжа си, само за тях се грижих. Обаче осъзнах, че трябва да поработя малко и за Бога, затова днес, като наготвя на своите деца, ще отида в дома на някоя бедна вдовица с няколко малки деца, ще й наготвя, ще си поприказвам с нея и ще си отида. На другия ден ще посетя друга бедна къща, ще опера, ще ушия нещо и така ден след ден ще обикалям бедните къщи в София, ще помогна където с каквото мога“ – това е работа за Бога. Някой може да каже, че е глупава тази работа – да ходи от къща на къща, да помага на хората; колкото е разумна работата за себе си, толкова е разумна и за другите. И тъй, животът изисква взаимопомощ. Науката, която ще дойде, ще бъде свързана с живота. Днес хората са готови само да се критикуват – срещне ви някой, изгледа ви от главата до петите, измери ви със своя аршин и казва: „Като виждам какъв талант се крие във вас, аз мисля, че сте някой великан, но какво излиза всъщност – на ръст сте едва 1,60 м, гърдите ви са тесни, изобщо нямате внушителен вид“; гледате друг някой – строен, добре поставен, главата – правилно сформирана, всичко е както трябва, а всъщност тази глава нищо не ражда. Значи съвременните хора се лъжат в своите преценки, понеже не познават онези абсолютни мерки, по които могат да определят кой човек е обикновен, кой е талантлив и кой – гениален. Кои са отличителните черти на гениалния човек? Не е достатъчно само да се каже, че едикой си човек е гениален, трябва точно да се определи кое в човека е гениално – носът, очите, ушите, устата, брадата или челото. Истински гениален човек е този, на когото всички удове на тялото са гениални; ако един от удовете му не отговаря на изискванията на гениалността, този човек не може
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 54 да бъде гениален. Погледът на гениалния човек е дълбок, той е свързан с цялото Битие. Когато разговаряш с някой гениален човек, той те изслушва внимателно, изучава те, без да те унижи – той е толерантен към всички. Казвам: като ученици на окултната Школа вие трябва да бъдете толерантни едни към други. Какво означава думата толерантен – на български тя означава търпелив, снизходителен човек. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа, няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. И при изгрева на Слънцето няма по-красив момент от зазоряването. Псалмопевецът казва: „Господи, на ранина Те повиках“ – действително човек най-добре размишлява сутрин преди изгрев Слънце; щом Слънцето изгрее, вниманието му се отвлича на разни страни. От изгрева на Слънцето до залеза – това време е определено за развитие на дарби, способности, чувства и за проява на разни действия. Тъй щото за всяка работа има точно определен час от деня. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на Слънцето, той трябва да се свързва с тия мощни сили в Природата, да остави те да работят върху него. Някой спи до късно сутрин и като стане, усеща се неразположен, недоволен и започва да размишлява защо Господ е създал така света. Казвам: стани рано, излез вън преди изгрева на Слънцето и се постарай да видиш поне част от мантията или от гърба на Бога в светлината на хоризонта. Красиви неща се крият в изгряващото Слънце; ако човек излиза редовно сутрин да наблюдава зазоряването и изгрева на Слънцето, все ще му се открие нещо, най-малко той ще се вдъхнови. Светията се вдъхновява и чрез молитва, той дълго време се моли, докато се вдъхнови, докато направи връзка с Бога, с Разумния принцип в света – това подразбира стихът: „Ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи на всичко“. Когато се молите или когато наблюдавате изгрева, вие не трябва да бъдете педанти, всички да постъпвате по един начин – молитвата изисква вътрешна свобода, тя трябва да става по дух,
55 ЛЕКЦИЯ III ДВАТА ПОЛЮСА по разположение. Където има свобода, там има разнообразие; в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има разнообразие, но и при най-голямото разнообразие от всинца ви се изисква единство. Всички хора говорят за Любовта, те търсят Любовта, но трябва да знаят, че Любовта не може да се изяви в живот, където хората умират: в живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг, веднага след това изчезва и вследствие на това те страдат, плачат, разочароват се; всички хора страдат все за изгубената Любов, обаче това не е изгубване на Любовта, но лишаване от условията, при които тя може да се прояви. „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Питам: хората имат ли глава? Според старата митология някои животни са имали по седем глави. Ако животните са имали по няколко глави, може ли хората да нямат поне една глава и при това в каква глава може да се вмести Истината? През цялата година размишлявайте върху стиха: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Каквото и да мислите, чувствате и вършите, винаги се вслушвайте във вашия вътрешен глас; съпоставяйте външното с вътрешното в себе си, за да се доберете до онази истинска, положителна наука. Стремете се да се освободите от старите навици, да съблечете смъртната си дреха и да остане във вас само ценното, Божественото. Каквото се яви на пътя ви, не се обезсърчавайте – условията, в които се намирате сега, са най-добри за вас като ученици, по-добри условия от сегашните никога не сте имали. Не се безпокойте, че някои от вас сте стари, в Новото учение старите моментално могат да се подмладят – как? Като изменят стария начин на мислене и на чувстване. Светли мисли в ума и възвишени чувства в сърцето са условия за подмладяване. Обаче и младите могат да остареят, когато изгубят своите светли мисли и благородни чувства; който изгуби своята свещена идея, той веднага остарява – свещената идея е светлина в ума на човека. Какво представлява Слънцето за човек, който няма зрение; какво представлява звукът, говорът за човек без слух; какво представляват чувствата за човек без сърце; какъв е смисълът на движението, ако човек изгуби душата си? Такова нещо е
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 56 свещената идея за човека – изгуби ли тази идея, целият му живот се обезсмисля. Като говоря за ум, сърце, душа и дух, аз имам предвид задачата на всеки ученик да се разбере и познае като ум, сърце, дух и душа. Мнозина се оплакват, че са остарели, че нищо не са научили. Ако Мойсей, който минаваше за адепт на времето си, търсеше помощта на евреите, за да спечели едно сражение, какво остава за вас? Защо трябваше евреите да се избиват едни други; ако между тях е имало грешници, не можа ли Бог да се справи с тях, а трябваше сами да се избиват? Всичко това беше необходимо, за да видят евреите и Доброто, и злото, което съществуваше в самите тях. Например всеки човек е добър, докато някой не го засегне; засегнат ли го малко, той веднага се обижда, сърди се, гневи се, готов е да се откаже от убежденията си, от Бога – той казва: „Аз не вярвам вече в нищо“. Да се гневи човек на Бога – това нищо не допринася, той само губи. Някой се сърди, че хората не го обичали, не го уважавали, и казва: „Не искам вече да живея, не искам да гледам Слънцето, не искам да излизам; ей тъй, ще седя вкъщи“ – питам какво е виновно Слънцето. Едно трябва да знаете: досега никой никого не е обичал; това, което хората наричат любов, не е нищо друго, освен залъгалки. Едно от качествата на Любовта е постоянство, неизменност – който истински обича, той никога не се мени; щом вие страдате от това, че хората не ви обичат вече, че са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. Господ казва: „Записах ги на дланта Си“ – това значи: онези, които Бог обича, те са написани на дланта Му и Той никога няма да ги забрави. Христос казва: „Благ е само Бог“; в Божията Любов няма никаква измяна, нито промяна. Когато човек се намери в трудно положение, той мисли, че Бог го е напуснал, изоставил; и Христос, когато беше на кръста, каза: „Господи, защо си Ме оставил?“, обаче оставянето не подразбира, че Любовта се оттегля. Когато майката отива на работа и оставя детето си вкъщи само, това подразбира ли, че тя не го обича? Когато учителят бие непослушния ученик, това не показва, че той не го обича. Когато майката затваря
57 ЛЕКЦИЯ III ДВАТА ПОЛЮСА детето си, което обича да взима яйца от полозите, да краде ябълки, круши, сливи от дърветата на съседите, не го ли обича тя – майката обича детето си, но го възпитава, дава му уроци да не ходи по чуждите дворове, да прави пакости. Следователно дойдете ли до Любовта на Бога, трябва да сте напълно убедени, че Той е неизменен. Когато имате страдания, мъчнотии, трудности, трябва да знаете, че Провидението, Бог, ви възпитава да не ходите без позволение по чуждите дворове. Казвате: „Не съществува ли Любов на Земята?“; Любовта има известни прояви и на Земята, но вие не сте доволни от нея, вие търсите друго нещо, искате друга Любов: ходите, хлопате тук, хлопате там и се домогнете до някакво благо; радвате се на това благо, но радостта ви скоро изчезва – защо? Не е тази радост, която сте търсили. Това, което търсите, на Земята няма да го намерите, но това не трябва да ви обезсърчава; вие живеете в преходен свят, между смъртта и живота, но един ден, когато придобиете безсмъртието, Любовта ще се изяви в своята пълнота, тя чака този момент. Засега хората са в дълбок сън, те още не са се пробудили – сънуват само за Любовта, но в действителност още не са я придобили. Казано е в Писанието: „Когато мъртвите се пробудят, те ще излязат из гробовете си“; казано е още: „Седна отдясно на Отца Си и положи враговете Си подножие на нозете Му“ – значи дясната страна е почетно място. Следователно, ако срещнете някой ваш приятел, от коя страна трябва да върви той – отляво или отдясно на вас? Щом знаете, че почетното място е дясната страна, ще го оставите да върви от дясната ви страна. Сега ще ви дам следното упражнение за една седмица: като си лягате вечер, сложете в ума си мисълта да станете точно в 12 часа през нощта; като се събудите, погледнете часовника – ако е точно 12, станете, помолете се тихо в себе си и кажете: „Господи, да дойде Твоето благословение върху мене“. Прекарайте няколко минути в размишление и се запитайте да си легнете ли, или не; ако не можете да си отговорите, напишете две билетчета с думите да и не и извадете
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 58 едното от тях, то ще определи да си легнетели, или не; ако не трябва да си легнете веднага, останете около 15-20 минути в размишление и си кажете: „Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които ми изпращаш“ – наистина, Божиите благословения винаги са били върху вас, но не сте могли да ги разберете и благодарите за тях; след това можете да си легнете пак. Който се е помолил добре, той ще заспи леко и ще има някакъв хубав сън. Когато хората сънуват страшни сънища, това се дължи на обстоятелството, че молитвата им не е приета. Добрата молитва веднага се приема; тя дава вътрешен мир на човека. Като правите упражнението една седмица, следете какви резултати ще имате. Който не може сам да става навреме, някой от домашните му да го събужда. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ Четвърта лекция 13 октомври 1926 г.
61 СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Изпейте упражнението: „В зорите на живота“. Бе прочетено резюме от темата: „Защо Истината е глава на Словото?“. За следния път пишете върху някоя свободна тема. Като се говори за свободна тема, трябва да се знае, че и свободните теми са определени. Например когато казваме, че човек може да ходи свободно, ние имаме предвид, че той може да ходи свободно само там, където има място – следователно човек може да се движи свободно само по земята; рибата може да се движи свободно само във водата, птицата може да се движи свободно само във въздуха. Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания. Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини: когато човек приема несъответна за своя организъм храна, той страда; когато приетата храна не се асимилира от организма на човека както трябва, той пак страда – когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини; по същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини. Тъй щото съвременните хора страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини – тези токсини в организма са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести.
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 62 Казвам: такова е положението на човека, който не знае законите, но какво трябва да бъде положението на окултния ученик, който разбира и знае законите? Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден; както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден. Да допуснем, че вие сте в едно училище, където имате четири двойки деца от различни степени: 2 1 , 2 2 , 2 3 , 2 4 . Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта; двойката във втора степен представя дете, родено през лятото; двойката в трета степен представя дете, родено през есента, и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата. Еднакво ли ще се развиват тия четири деца? Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които са се родили, са съвършено различни: например детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло, обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки. Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши и знанието на окултния ученик се заключава именно в това: да разбира тия условия, тия положения в живота и да знае какво може да очаква от добрите и какво – от лошите условия; всеки трябва да познава себе си, да познава и хората, с които има отношения, за да не изпада в грешки и в заблуждения. Като изучавате себе си, като изучавате и другите хора, ще забележите, че всички се различават в разбиранията, в морала си и т.н.: някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни; много хора пък са добродетелни, т. е. в тях са развити добродетелите. На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия – гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред; все
63 ЛЕКЦИЯ IV СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ ки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и от това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор; който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало – трябва ли да се сърди за това на гостилничаря? Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната. Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно, сега бъди благодарен и на това, което си заварил“. Та и вие, като ученици, трябва да бъдете внимателни едни към други, всеки да бъде доволен от положението, което заема. Всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите – това желание е намясто, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него? Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят – защо се смеят? Защото той не разбирал това, върху което говори. Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а друг път говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи. За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят; щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора. Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е. от простото, от видимото към сложното, към невидимото. За изяснение на мисълта си ще ви дам следното правило. Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви подправки, само със солчица; втория ден ще му дадете по-хубаво ядене, третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене. Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб. Следователно искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я найнапред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте. Първо вие искате да я предадете в най-красива, изящна фор
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 64 ма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид – тази е причината, поради която хората не успяват в живота си. Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми какво е предназначението на ученика?“; ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо Той направи небето и земята, после – деня и нощта, на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата, на четвъртия ден – небесните светила, на петия ден – животните, на шестия ден Бог създаде човека, за да расте, да се развива, да учи“. Другарите на Минчо слушат, не могат да разберат какво иска да каже той с тази дълга история; Минчо трябваше да отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е да учи“. Следователно, за да напредва ученикът, трябва да прилага; през течение на годината той минава достатъчно материал, но трябва да приложи поне една десета от този материал. И вие като ученици също така трябва да прилагате – много материал имате, но част от него трябва да приложите; не прилагате ли, ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойства – умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие, еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите; където има еднообразие, там има повторение на нещата. В литературния език повторението се нарича тавтология. Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла; изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша; всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести. Мнозина от учениците боледуват; питам: коя е причината за тия болести? Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест – дали тя има физически, умствен или духовен
65 ЛЕКЦИЯ IV СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ характер; щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува. Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми?“; казвам: ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. В Божествения свят съществува следният закон: кой каквото е създал, Добро или зло, той сам трябва да носи последствията. Например в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши – излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши. Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина. Питам какво трябва да направи сега този ученик – да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири, или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм; мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел, и по природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова ви моля да ме извините“. Щом се смири така, другарите му веднага ще му простят, обаче рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение – че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо – това не ни интересува, каква е твоята кръв – това е важно за нас. Каква е кръвта на нашите деди – и това не е важно за нас, ние искаме да знаем каква е нашата кръв и какво ние можем да направим. Всичко останало е стара философия, от която ние не се интересуваме“.
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 66 Закон е: добрият живот прави кръвта чиста; в момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е. губи чистотата си. Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място; не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да сложи в тях жито. Земеделецът сипва жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала; вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си, да сипва и в тях; питам това жито ще ви ползва ли – ръцете ви ще се напълнят с жито, то ще прелее от тях и ще започне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите; там е неговото място, вън от чувалите житото не може да се използва – то се пръска по земята и се стъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето: когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение – това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша; щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението – тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него – защо? Защото той не е послушал своя вътрешен глас. Казвам: когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри. Разумният човек е всякога добър, той зачита себе си, зачита и другите хора. Неразумният мисли само за себе си, той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. Например дъщерята се обиди нещо на майка си или на баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря – какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпросите
67 ЛЕКЦИЯ IV СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ не се разрешават в затворени стаи; който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница; седи той там месец, два, три, но болестта не минава, всички се чудят какво да правят. Казвам: извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи – те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния; нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив – и дъжд да завали, няма опасност за болния, достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, за да не прониква влагата в тялото му; в този случай болният ще оздравее поскоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе; а тъй – да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши. Човек има право да се заключва в стаята си само когато се моли, затворените стаи са за молещите се хора – Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда“; щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората. Някой казва: „Защо ще ходя между хората, когато те ми причиняват толкова страдания?“; казвам: ако си недоволен от някои хора, всички не са виновни за това. Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне. Ако си студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари по-слаби от тебе и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си; ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният, имало и от мене по-слаби студенти“. Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш. Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа; тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила да поощрят ученика, да го заставят да работи, да върви напред. Обаче когато работите трябва да вървят напред, тогава на
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 68 първо място ще се поставят способните ученици. Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни; за способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка; способният ученик заема винаги последното място, той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава; другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място – ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка, но днес с дрънкане работа не се върши – това е метод на старата култура. Новата култура обаче изисква нови методи; казвам: Новата култура иска приложение, резултати, тя не се задоволява само с думи и теории. Срещате някой човек, който ви казва: – Чудни са моите плодове! – Къде са те? – Ето дръвчетата. – Къде са плодовете им? – Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави. – Можеш ли още сега да докажеш това? – Не мога. – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително. Аз ще повярвам на думите ти само когато опитам плодовете. Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея; до това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото и да му препоръчват този ученик. Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка; казвам: възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си – и двете неща са възможни, и двете положения се срещат в живота.
69 ЛЕКЦИЯ IV СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ И тъй, за всеки даден случай е важно какво е отношението на човека към Първата Причина, към ближните му и към себе си. Който иска да разбере дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му; след това нека си даде отчет какво е отношението на Невидимия свят, т. е. на ближните му, към него; и най-после, нека анализира отношенията си към самия себе – да види правилни ли са те, или не. Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако Ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това? Той ще каже, че всички са го забравили; не, с такъв отговор въпросите не се разрешават, погрешката е в самия човек – може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от Невидимия свят. Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек. Всички хора искат да бъдат обичани; знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан – човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си. Парите се обичат за ценността им, книгата се обича за съдържанието й, силният човек се обича за силата му, чукът се обича за работата, която може да свърши, перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание“. Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли; и трето, той трябва да свети. Следователно всеки човек ще бъде обичан заради Любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината. Как и къде се проявява Любовта – към здрави, към силни хора тя не се проявява. Това не е ли противоречие? Питам ситият нуждае ли се от угощение, богатият нуждае ли се от пари, ученият нуждае ли се от знание – на същото основание и Любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените. Обаче Любовта се изявява и към подобните си, тази нейна форма е наречена Любов на подобие – тя е Любов, която се изявява в обмяна
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 70 между душите. Тази Любов е във възходящо състояние, тя носи здраве и сила за душите; в тази Любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява. Любов, която не се придружава с тия проявления, не е истинска, тя е залъгалка в живота на обикновения човек. Сега ние се нуждаем от положителна наука, от положително знание, с което да изправим сегашния си живот, да се освободим от известни недъзи в себе си. Ако човек се заеме да изправи недъзите си, той нищо не би направил без тази наука, напротив – при това положение би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях. Преди всичко той не може да скрие недъзите си, няма нищо скрито-покрито в живота на човека – всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият; по същия начин и добродетелите оставят белези върху човека. Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице. Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират? Един ден това ще се постигне, човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светлочувствителни стъкла; дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на Небето, всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на Небето. Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил“. Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филмът за живота на еди-кой си знаменит светия“; Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят. Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек. Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат. Значи в света съществува висша справедливост, от която ще се разбере, че всяко добро или лошо дело носи своите последствия. Доброто винаги има добри резултати, злото има лоши резултати; като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош – лошият и добрият живот са резул
71 ЛЕКЦИЯ IV СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ тати на миналото. Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото; в Небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на Земята, или го повдига – строг е законът на възмездието, средно положение в него няма. На Земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината“ – те са резултат на Любовта, само Любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на Ангелите, да се застъпят за тях; Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона – рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от Ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура; ако искате съдба, оставете Бог да ви съди, Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни. Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди – това не е ваша работа. Сега ще дам още някои обяснения на числото 2, взето от първа до четвърта степен. Числото 2 1 означава човек, роден през пролетта. Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта – значи този човек се намира при най-добри аспекти: където ходи, той все любов ще развива, ще бъде поетична натура – която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява. Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера, не може да бъде поет онзи, на когото Венера не влияе. Числото 2 3 представя човек, роден през есента, и се намира под влиянието на Сатурн. Този човек е крайно подозрителен; религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички – каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават“; сатурновият тип не се убеждава лесно. Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви. Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има предвид най-малко сто моми, докато избере една от тях; неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми. Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, кое
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 72 то показва, че се намирате под влиянието на Сатурн. Някой казва: „Много добри хора са моите познати“; не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил“. Питам: как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши? – „Заблуден съм бил, затова съм ги виждал такива“. Значи да виждаш хората добри – това било заблуждение; да ги виждаш лоши – не било заблуждение. Има едно вярно положение в живота, според което трябва да виждаш хората такива, каквито са. Често хората се проявяват такива, каквито не са, понеже изпадат в трудни положения, от които не знаят как да излязат. Например някой добър човек, без да измери материалните си сили, предприема направата на къща от три етажа. Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си; чуди се какво да прави, обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага – хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси. Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа. По-добре да излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам“. Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже; ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата. Когато се намери натясно, и най-силният човек може да излъже. Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой е счупил вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако след счупването на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно
73 ЛЕКЦИЯ IV СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ човек да се освободи от лъжата, тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота; този закон внася известно опорочаване в живота. Когато лъжата влезе в ума на учения човек, той губи част от своята светлина, а науката губи своята чистота. Следователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трябва да освободи ума си от всички заблуждения; тази наука не се придобива в един-два дена, нито в един живот. Истинският живот също така не се постига моментално. Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи; време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си – като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: „Много ми е тежко! Слязъл съм в ада между грешните същества“; не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи; той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е. как да ликвидира с нея и когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза. Днес мнозина са недоволни от науката, намират, че тя не задоволява напълно техния интерес, обаче новата наука, която иде, ще внесе в тях радост и веселие. Сега, като ученици вие трябва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера: ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли – че той ще оздравее, ще се поправи скоро; ако някой от вас отпадне духом или се
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 74 съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора; велик, мощен е законът на внушението – достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. Ако успеете да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира – няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието. Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютна Вяра; в свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение. И тъй, първото нещо, което се изисква от всички, е да храните помежду си взаимно доверие и уважение. Искате да се изкажете по нещо – не бързайте, помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма; нека това бъде една задача за вас. Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това – по този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си. Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи: кажеш нещо, изпълни го; обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал. Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си; парализиран да си, пак иди – по силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш, краката ти ще се развържат и ще проходиш. Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих!“. Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола; вечер, преди да заспите, ще се развързвате чрез закона на внушението. Много ремъци има човек на ръцете и на краката си. Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят; във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни. Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете си и е забра
75 ЛЕКЦИЯ IV СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ вил да ги хвърли – развържи ремъците от ръцете си, хвърли ги настрана и обезсърчението ще изчезне. Сега аз говоря за Новата култура, която изисква от хората велик морал (вие можете да живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура): новият морал се отнася към съзнанието на хората – те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки. Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено – никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл; всяка мисъл, която няма одобрението на Бога, се прекъсва – тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цел. Казвам: всички ние трябва да се стремим да имаме Божието благословение, да Го чувстваме в себе си, да слушаме Неговия глас; това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бъдем здрави, здравето е първото условие за ученика – само здравият ученик може да учи; за да учи, той трябва да има средства, да бъде богат, а само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички, богатството е свързано с разумността. Всички хора се стремят към красотата, те искат да бъдат красиви. Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества. Казвате: „Нали духовното се дава даром?“; даром се дава само на достойния, всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение. Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи; от своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание. Една от важните мисли, които трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание. Щом сте пратени на Земята, Бог ви е удостоил със своето внимание; ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. Например една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музи
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 76 ката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти – те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец – той трябва да се вдъхновява от това дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това – когато той свири в една кръчма на пияници, и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш!“. Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи? Този човек започва да учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор“. На това основание когато и ние изкажем една дума, тя трябва да произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек; нека и този човек каже: „Чух някога една дума, която ме избави от голяма беля и човек ме направи“. Тези са едни от задачите, които ви предстоят като ученици. Правилното разрешаване и прилагане на тия задачи ще определи положението ви като хора носители на новото. Упражнение: двете ръце се изнасят успоредно напред. Дясната ръка се поставя пред устата, с палеца към нея, след което се изнася настрани, но с бавно хлъзгане по рамото; същото се прави и с лявата ръка. После и двете ръце се поставят пред устата, с палците към нея и с бавно хлъзгане по раменете; двете ръце се изнасят настрани и се спускат надолу. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
НАЙГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙМАЛКАТА РАДОСТ Пета лекция 20 октомври 1926 г.
79 НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Бяха четени някои от свободните теми. За следния път пишете върху темата: „Произход на златото“. Сега ще задам следния въпрос: защо всички хора искат да бъдат богати, защо всички хора бягат от сиромашията? Ще кажете, че хората се стремят към богатство, защото то им дава условия да се развиват, да се облагородяват, да станат щедри. Питам: всички богати хора развити ли са, всички богати хора благородни ли са, всички богати хора щедри ли са; най-после – всички богати хора безсмъртни ли са? Съвременните хора се стремят към някаква висша философия, към висша наука, с която да разрешават велики проблеми – например как е създадена Вселената, как е произлязъл светът, а при това цял живот мислят как да станат богати, да натрупат повече пари. Мнозина даже казват: „Бели пари за черни дни“ – те поставят за идеал на своя живот парите, достатъчно е да помислят само за сиромашията, за да настръхнат косите им от ужас. Какво по-голямо противоречие от това човек да се стреми към разрешаване на велики проблеми и едновременно да постави парите като идеал на своя живот? Питам как е възможно добра, благородна майка да роди едно капризно, упорито, лъжливо дете, при това тази майка като всички други смята своето дете за ангелче; какъв процент, т. е. колко на сто от нейното твърдение е вярно? Ако майката мисли, че нейното дете е ангелче, с това въпросът разрешава ли се? Какво означава думата ангел – Ангелът подразбира служител на Бога. Едно от качествата на Божиите служители е, че те носят светлина. Има ангели на Лю
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 80 бовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието, на кротостта, на въздържанието, на братолюбието – цяла градация от ангели има; специфичните добродетели се представят от съответни ангели. Често хората се запитват защо Бог ги е поставил при толкова трудни за тях условия; Бог е поставил всеки човек точно при такива условия, каквито са необходими да развие в себе си известна добродетел. Питам можете ли да сеете ориз на сухо бърдо – не можете, разбира се, оризът се сее там, където има много вода, и то на равнище, на поле; житото може ли да се сее при същите условия, при които и оризът – това, което е добро за ориза, не е добро за житото. Следователно всяка добродетел се развива при специфични за нея условия – например една добродетел се развива при сиромашията, друга – при богатството, и т.н. Който иска да придобие Любовта, да я научи, той трябва да заеме най-долното положение в живота, да стане последен бедняк; ако заеме най-високото място, той няма да разбере Любовта – турите ли Любовта при богати условия, от нея нищо няма да остане. Казвам: когато хората не разбират законите за развитието на добродетелите, те се опитват да дават съвети на Разумните същества от Невидимия свят как да постъпват с тях – някой казва: „Как смеят мене, човек от високо произхождение, да ме поставят при такива трудни условия на живот – за такова долно място ли съм дошъл на Земята?“. Казвам: защо се оплакваш, нали искаше да родиш ориз – щом плодът ти е ориз, ще те турят на ниско място, в блатата; друг иска да роди жито – ще го турят малко по-високо от първия; трети иска да роди тиква – ще го турят при специални условия, за шест месеца да израсте, да цъфне, да завърже плод и да узрее; четвърти иска да бъде дъб, бук или друго дърво – ще го турят в гората. Който не разбира тези неща, ще каже: „Ето, тиквата я поставиха при благоприятни условия и в няколко месеца даде плод, а пък аз 20-25 години вече работя и нищо не съм направил“. Кой е виновен за това положение, ти сам направи този избор – ако беше избрал да станеш тиква, и ти щеше да бъдеш при същите условия, твоят избор е такъв;
81 ЛЕКЦИЯ V НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ кой е виновен: законите на Природата или онзи, който прави избора? Кой за каквото е дошъл, това ще даде. Някои окултисти казват, че още при слизането на Земята човек сам си нареждал програма на действие, следователно за всеки ден човек има определена програма какво трябва да извърши; ако работата, определена за деня, е повече, отколкото може да свърши, той ще си избере какво непременно трябва да свърши и какво да отложи. Някой човек става рано сутрин и казва: „Днес искам да позная Божията Любов“; от Невидимия свят за този ден тъкмели по някакъв начин да му изпратят пари, обаче щом разберат, че този ден той иска да познае Бога като Любов, те задържат богатството, което мислели да му изпратят – Любов и богатство са несъвместими неща, но сиромашия и Любов са съвместими, те вървят заедно като брат и сестра; богатство и грях също така вървят заедно – искате ли да скарате хората, да внесете раздор между тях, направете ги богати, а искате ли да се помирят, направете ги сиромаси. Като говоря по този начин за богатството и за сиромашията, много хора ще се настроят, както учениците се настройват срещу учителите си. Учителите съветват учениците си да ги почитат, но така ли е всъщност? Когато някой учител обича учениците си, работи усърдно с тях, той получава тъкмо обратното. Кога става това – когато учителят иска да бъде обичан от учениците си; докато учителят изисква от учениците си любов, той всякога ще бъде оплют и подигран от тях – защо? Защото той е избрал крив път – той мисли за себе си. Друг е случаят, ако този учител обича учениците си и нищо не иска от тях – той казва: „Аз желая да работя върху умовете на учениците си, да се просветят, да придобият знание и мъдрост“; до това време учителят ще бъде изложен на подигравки, на оплюване от учениците си, но един ден те ще съзнаят грешката си и ще я изправят. Като знае законите, разумният учител винаги прощава на учениците си; Христос е казал: „Който много греши, много люби. Комуто много се прощава, много люби“ – според този стих в края на краищата учителят ще получи Любовта на учениците си. Първо той се
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 82 заема с изкореняване на плевелите, за което ще бъде оплют от учениците си; впоследствие, когато насади доброто семе на Мъдростта в техните ниви, той ще получи Любовта им. Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат“; щом си направил този избор, ти ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ученик, който отива на училище и желае да бъде обичан от учителите и от другарите си, ще срещне големи противоречия: вместо да бъде обичан, той ще бъде от всички подиграван, осмиван; вместо да бъде пръв ученик, той ще бъде последен; кой каквото направи, все върху главата му ще се стовари; докато излезе от училище, главата му ще побелее. Значи който влезе в училището, той трябва да знае, че главната му задача е да учи, а дали ще го обичат, или не – това не е негова работа. Да обичат някого значи да му дават нещо, а кому дават – обикновено на просяците се дава. Кой дава на просяците – бедните, рядко ще видите богат човек да се спре пред някой просяк да му дава помощ. Един американец казвал, че всяка минута му струвала десет английски лири – при това положение кой просяк ще се осмели да спре такъв богат човек, за да му иска един шилинг? Богатият ще му каже: „Ти имаш ли ум да мислиш, че за един шилинг, който бих ти дал, ще спра една минута при теб и ще изгубя десет английски лири?“; освен това богатият може да каже на този просяк някоя обидна дума и ако много просяци го безпокоят, най-после той може и бастуна си да вдигне срещу тях – ето защо преди да поиска нещо от богатия, просякът много ще мисли. Съвременните хора се оплакват от несгоди, от противоречия в живота; питам на какво се дължат противоречията – причината за противоречията е тази, че хората търсят лесния път в живота. Материалистите казват: „Икономическите условия са причина за всички противоречия; ако условията се подобрят, и животът ще стане по-лек“; религиозните пък казват: „Господ може да подобри живота, Той ще уреди всички работи“. Питам знаете ли как Бог урежда работите; вие взимате една изкривена ос и казвате: „Майсторът ще изправи тази ос“ – как ще я изправи? Първо той ще накладе 82
83 ЛЕКЦИЯ V НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ огън и след това ще тури изкривената ос в огъня, където ще я държи до нагорещяване; като се нажежи добре, ще вземе чука и ще удря отгоре, докато се изправи. Майсторът пита ли оста колко е страдала – той не иска да знае за нейните страдания; задачата му е да я изправи, а колко ще страда – за това не се интересува. Тази е идеята, че Господ ще оправи всички работи. Ако гръбнакът ти е изкривен, Бог ще го оправи – изкривеният гръбнак означава изкривения ум на човека; Бог ще вземе този изкривен ум, ще го тури в огъня, ще го обръща натук-натам, докато го изправи, и като го изправи, ще каже: „Хайде сега на работа!“. Казвате: „Няма ли друг начин за оправяне на работите?“; има един начин, той се заключава в следното: никога не оставяйте Бог да оправя работите ви, по-добре е вие сами да оправите работите си, отколкото да заставяте Бога, Той да ги оправя. Защо трябва да спираме Бога в работата Му, знаете ли какво нещо е да спрете вниманието на Бога за един момент само върху някоя ваша погрешка? Мнозина мислят, че Бог трябва с часове да се занимава само с тях – това са детински разбирания за Бога. Трезва мисъл се изисква от всинца ви – мисълта на мъдреца. Някой казва: „Защо Господ не ми даде това, което ми е нужно?“; Той ти е дал повече, отколкото можеш да използваш. Не искайте повече от това, което можете да носите. Ти искаш да те обичат хората; щом искаш любовта на хората, ти трябва да имаш гръбнак, да понесеш тяхното оплюване – законът е такъв. Мома пристава на някой момък – тя го обича и той я обича; щом се обичат, те трябва да бъдат готови на всички поругания от страна на майка, баща, близки и далечни познати – момата и момъкът ще понесат големи страдания за любовта. Как са описани главните герои в романите – като дойде до любовта, авторът излага героите си на големи страдания. Сега аз разглеждам тия неща мимоходом, но като се говори за Любовта, трябва да знаете, че тя е велика сила, която приижда в нервната система на човека във вид на приливи. За да се приспособи организмът към нея, за да се кали, човек трябва да стане естествен. Човек е проводник на Любовта,
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 84 но тя не живее в неговия организъм; Любовта може да мине през мозъка на човека и да се предаде, да се разпредели по целия организъм. Някой казва: „Цял ден сърцето ми беше топло от Любов“ – не, това е невъзможно; мъдрецът може да издържи едва една минута на Любовта, а що се отнася до обикновения човек, даже една хилядна част от секундата е много за него. Това, което хората наричат Любов, то са последствия на Любовта, тя ги е засегнала с нокътя си само. Ако Любовта обхване човека изцяло, животът му моментално ще се промени: той ще стане безсмъртен, всички страдания и нещастия ще го напуснат. Едно от качествата на Любовта е това, че тя никога не отпада: човекът на Любовта не може да каже, че едно време е имал повече Любов, а сега – по-малко; когато някой казва, че Любовта отпада, той трябва да има предвид онези временни настроения в живота, които хората неправилно наричат Любов. Апостол Павел, който беше окултист, казваше: „От всички добродетели най-велика е Любовта“; следователно, ако Любовта отпада, на какво ще уповаваме в живота? Казано е при това, че Бог е Любов. Когато търсим Божията Любов, ние трябва да изучаваме нейните закони. Някой казва: „Слаб човек съм аз“; не само ти си слаб, целият свят е слаб, понеже не е готов още да приеме Любовта в себе си. Само Любовта прави човека силен. Когато се обърнаха към Христа с думите „Учителю благи“, Той каза: „Никой не е благ освен един Бог“ – значи и Христос, велик Учител, не прие да Го наричат благ. Когато влезе в Йерусалимския храм, Той взе камшик и изгони всички търговци навън; питам Любовта съгласна ли е с камшика – Любовта не работи с камшик, вземете ли камшик в ръка, Любовта излиза навън. Някой казва, че от Любов набил някого, да го поучи в нещо; не, това е залъгване – където играе тоягата, там действа Правдата, но не Любовта. Законът на Правдата казва: „На пътя на силния не стой!“; стоиш ли на пътя на силния, той ще те прегази. Законът на Любовта се проявява по друг начин – когато слабият стои на пътя на силния, на пътя на Любовта, тя заобикаля, за да не го прегази.
85 ЛЕКЦИЯ V НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ Някой одумва приятеля си и казва: „Аз правя това от Любов към него, да се изправи“; не, Любовта не постъпва по този начин, тя не вижда злото – за нея всичко е красиво, добро, грях за нея не съществува. Когато хората виждат грешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на Правдата; когато обидите някого, и това става по същия закон. От хиляди години насам хората живеят по закона на Правдата, но светът не се е поправил и по този начин светът не само че не се поправя, но Земята се е покрила с кости. Защо умират хората – защото Бог не е съгласен с техния живот, с техните вярвания; ако искате да придобиете безсмъртието, да не страдате, живейте съгласно Божиите закони, нека Бог бъде идеал в живота ви. Щом е ваш идеал, Той ще спре вниманието Си върху вас и ще каже: „Ето една велика душа“; тази душа се отличава с красота, където мине, тя пръска светлина. Ако някой богат княз види една много красива мома, той ще пожелае да я вземе за другарка в живота си; но какво ще бъде мнението му за нея, ако я види у дома й, между близките й, да се кара с майка си и баща си, да бие по-малкото си братче или сестриче – той ще вземе шапката си и ще каже: „Довиждане!“. Мислите ли, че Бог ще остане да живее във вашето сърце, ако при влизането си в него намери всичко в безпорядък? В сърцето ви владее пълен хаос: вие сте се скарали с баща си, с майка си, с братята и сестрите си, с приятелите си и само чакате някой да ви каже нещо, за да го нахокате. Като влезе в сърцето ви, Бог веднага ще излезе и ще напише: „Да се секвестират всички имущества на този човек, да се вземат майка му, баща му, близките му, да остане сам и след това да се прати на заточение“; когато човек остане сам, без майка, братя, сестри и приятели, тогава само той ще разбере какво е направил. Днес болниците са пълни все с такива самотни хора, изпратени на заточение – това не става по желанието на Невидимия свят, но по злата воля на човека, по неразбиране дълбокия смисъл на Божиите закони. Всеки иска животът му да тече гладко, спокойно, обаче това е невъзможно, човек трябва да работи, да прави усилия да преодолее мъчнотиите и да постигне желанията на душата си.
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 86 Мнозина са ме питали защо идат страданията в живота, тази вечер ще отговоря на всички, които се интересуват от този въпрос: една от причините за страданията е неприложеното знание; много от вас не могат да използват знанието, което получават. Всяко знание произвежда известна реакция в човека: той или губи, или печели. Представете си, че имате две динамични тела, А и В, подобни на Слънцето. Енергиите, които излизат от тялото А във вид на лъчи, минават в пространството и след време се връщат в тялото В; тялото А представя едната страна на Слънцето, а тялото В – другата страна. Следователно лъчите на Слънцето, които излизат от едната страна – А, след време пак се връщат в Слънцето, но от другата страна – В; значи между едните и другите сили има известна връзка. Въз основа на същия закон всяка сила или всяка мисъл, която излиза от човека, отива в пространството и след време пак се връща в него, но вече с известна придобивка, с един малък плюс. Като се знае това, може да се изчисли математически след колко време дадена мисъл ще се върне обратно в своя източник: някои мисли се връщат в своя източник след 10-15 минути, други – след един час, трети – след един или няколко дена, четвърти – след месеци и години; изобщо известен е най-късият, както и най-дългият период, през който една мисъл може да се върне откъдето е излязла. Излизането на мислите от едно тяло и връщане
87 ЛЕКЦИЯ V НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ то им пак в това тяло се подчиняват на известен закон, това не е произволно; този закон се отнася до целия органически свят, а не само до човека. Мислите биват единични и колективни, затова човек трябва да ги различава, да знае с какъв материал има да работи; в този смисъл и човек е единично и колективно същество, следователно той борави с капитал, който не е напълно негов. И тъй, талантите, за които Христос говори в една от Своите притчи, представляват мислите, които Бог е вложил в човека за обработване. На това основание когато една добра мисъл дойде в ума ви, дайте й място, дайте й подтик да се прояви; щом й дадете възможност да се развие и прояви, и вие ще получите съответен дял от благото, което тя носи. Между енергията, която носи мисълта от тялото А, и тази, която се връща назад в тялото В, има известно отношение; в този смисъл както добрите, така и лошите мисли, излезли от човека, след известен период от време пак се връщат към него. Ако някой човек изпрати някъде в пространството една престъпна мисъл, тази мисъл най-много след четири поколения пак ще се върне към него; тези четири поколения включват един период от сто години, значи тази мисъл, излязла от А, след сто години най-късно ще се върне в В, където ще се намирате по това време – това става по закона на прераждането; вън от него има друг закон, който регулира промените, които постоянно се извършват в нашето съзнание. Често хората се натъкват на големи страдания и като не разбират причините за тия страдания, дохождат в състояние на заспиване; те чувстват като че нещо се руши в тях, едва издържат този момент, но след това иде пробуждане на съзнанието и те се обновяват – страданията и противоречията изчезват и те се чувстват като новородени. След това състояние на нов живот, на светлина хората навлизат в друга тъмна зона, която продължава няколко дена – те пак се намират в противоречия, страдания, докато отново заспят; след това иде ново пробуждане на съзнанието, обнова, ново раждане. Тези промени в съзнанието на човека са необходими, те идат по един неизбежен закон, но човек трябва да бъде силен да
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 88 устоява, да не се съмнява в Бога; вие трябва да разбирате този закон, да не се плашите. Някой казва: „Дотегнаха ми тези състояния, искам да се освободя от тях, да отида на Небето“; най-лесната работа е да отидете на Небето – достатъчно е човек да заспи с тази мисъл, за да може за едно кратко време да се пренесе там; и като умре, той пак може да отиде на Небето. Не е въпросът само да отиде човек на Небето, но там той трябва да научи нещо, да се върне богат с опитности и знания; ако се върнете от Небето с опитностите на Настрадин Ходжа, все пак сте научили нещо, обаче върнете ли се без опитности, нищо не сте придобили. Един ден жената на Настрадин Ходжа му казала: – Хайде, иди в гората да насечеш малко дърва! – Срамота е, жена, ходжа съм, не ми прилича да сека дърва в гората. – Не, ще отидеш, няма какво. Най-после Настрадин Ходжа взел брадвата си и отишъл в гората, където започнал да избира кое дърво да отсече. Избрал едно дърво, качил се на един клон и започнал да удря клона с брадвата. По това време през гората минавал един селянин и му казал: – Слушай, Настрадин Ходжа, тъй както сечеш клона, на който си седнал, ще го отсечеш, но и ти заедно с него ще се намериш на земята. – Това не е твоя работа – рекъл Настрадин Ходжа и продължил да сече. Едва отсякъл клона, и с него заедно и той паднал на земята. Позамислил се малко и казал: „Умен беше този селянин. Щом знае това нещо, той ще знае и кога ще умра; я чакай да го настигна, да видя какво ще ми каже“. Той оставил дървото в гората и настигнал селянина. – Приятелю, като знаеш толкова, кажи ми кога ще умра. – След три дена. Тръгнал Настрадин Ходжа за дома си замислен, тъжен и казал на жена си: „Срещна ме в гората един ангел и ми каза,
89 ЛЕКЦИЯ V НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ че след три дена ще умра“. Наскърбила се жена му, затъжила се и заплакала. Той отишъл да си изкопае гроб под една круша, да влезе там и да чака смъртта си; като го изкопал, легнал в него и чакал да дойдат от онзи свят да го вземат. От време на време круши падали от дървото, той си похапвал и чакал смъртта. На третия ден чул отдалеч някакво дрънкане на звънци и си казал: „Навярно идат вече с колесница от онзи свят да ме вземат“; надигнал малко главата си, да види какво ще стане, но видял, че към него иде стадо камили с камиларите си. Като го видели, камилите се изплашили, хукнали да бягат и изпотрошили много грънци; камиларите го хванали, набили го и го пуснали да върви у дома си. Като се върнал при жена си, тя го попитала: – Какво има на онзи свят? – Остави се, само главата си да повдигнеш и боят е готов. С това той искал да каже: „Всичко е хубаво на онзи свят, но ако подплашиш камилите, бой те чака“. Казвам: по същия начин много хора си създават неразумни страдания, без които могат да минат – значи има страдания естествени, разумни, има страдания неестествени, неразумни. Когато човек иска да се освободи от неразумните страдания, той трябва да изучава законите, които регулират живота. Сега ще ви дам няколко правила за приложение. Като ставате сутрин, успокойте се добре и вижте каква мисъл ще дойде в ума ви; първата добра мисъл, която дойде в ума ви, приложете я. Не философствайте дали да я приложите, или не, вслушвайте се в интуицията си и ще бъдете близо до истината; когато разсъждавате и философствате много, по този начин вие можете да уредите само материалните си работи, но не и Божествените. Божествените работи се уреждат само чрез интуицията, първо ще повикате Божествената интуиция, а после разума като слуга на Божественото; интуицията ще урежда работите в Божествения свят, а за физическия свят тя ще събира сведения от разума, който ще играе служба на секретар; Божественото показва новите пътища,
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 90 през които човек трябва да мине. Великите хора, на които работите винаги са вървели успешно, са минали по вътрешния път на интуицията; при страдания и мъчнотии в живота си те винаги са се справяли с интуицията си. Следователно, когато се намерите пред някакво страдание или някаква болест, не философствайте много защо и как е дошла болестта, но отправете ума си към Бога, към своята интуиция, и оттам ще получите съвет какво да правите. Не бързайте да викате лекар, по-добър лекар от интуицията няма. Не се плашете от болестта или от страданието, те идват при вас, за да ви научат нещо, да придобиете някаква опитност, да се калите; като прекарате болестта, все ще имате някаква придобивка – по-силни ще станете. Хората се плашат от болестите и гледат на тях като на зло; не, болестите са привилегия за човека – привилегия е, когато не можете да ядете и трябва да легнете гладни, привилегия е, когато сте бедни. И тъй, който търси закона на Любовта, във всички противоречия той трябва да вижда Добро – този поглед на живота ще го направи свободен. Окултният ученик трябва да бъде свободен, чрез свободата той ще се прероди, ще влезе в Новия живот. Това е необходимо за всеки ученик, защото сега е краят на старата култура и той трябва да държи своя последен изпит, матура; без този изпит ученикът не може да влезе в Новата култура, която иде вече – който издържи матурата си, той ще бъде записан за ученик на Новата култура. Като се запишат учениците, ще им дадат отпуск за един-два месеца, след което ще започне приложението на новата наука. Съвременните хора се интересуват от Новата култура – каква ще бъде тя, какви ще бъдат нейните хора като представители на Шестата раса, всеки иска да знае ще бъде ли приет в Шестата раса. Мнозина питат какви ще бъдат очите на хората от тази раса – казвам: ако очите им са сини, те ще бъдат студени хора; ако очите им са черни, те ще бъдат горещи натури; ако очите им са кестеняви, те ще бъдат хора с мек, благ характер; ако очите им са зеленикави, те ще бъдат хора с научни прозрения. Съвременните учени са крайни материалисти, на тънко предат – те главно изреждат факти
91 ЛЕКЦИЯ V НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ те, констатират ги, дават им научни обяснения, но тия факти са разместени, не са поставени в строго определен ред. Да се констатира например, че даден череп принадлежи на един или друг род животно, това още не е наука; истинската наука се заключава в това да може по даден череп да се определи точно степента на умственото развитие на един индивид и по този начин да се възкреси неговото първоначално състояние. Обективната наука трябва да си служи с Божествената интуиция като метод за издирване и обяснение на фактите; ако науката не може да осмисли, да одухотвори материалния живот, ако не може да мине от ограничения живот във вечния, каква наука е тя? Под израза вечен живот се разбират безграничните условия на Любовта, която носи живота на безсмъртието, на Мъдростта, която носи светлина и знание, и на Истината, която носи свобода. Ако вие не успеете да превърнете вашия ограничен живот в безграничен, той завинаги ще остане обикновен материален живот. Когато човек влезе в безграничния живот, той ще бъде обиколен от най-добрите си приятели. Този е Божественият живот, за който всички хора мечтаят, но докато дойде това време, много усилия, много работа се изисква от съвременните хора. Сега, като разглеждате човека внимателно, ще забележите, че двете му очи не са еднакви: едното око е алчно, иска да владее целия свят, а другото иска малко, вследствие на което двете очи не виждат еднакво. Човек сам не знае кое от двете очи е алчното, обаче когато поглежда към нещо, незабелязано той затваря окото, което лесно се задоволява, скромното око, а гледа с лакомото; у някои хора пък става обратното – те гледат със скромното си око, а затварят лакомото. Когато човек не може да постигне някое свое желание, той плаче. Защо плачат хората – често хората плачат, за да дадат ход на събралата се в тях енергия да излезе навън. Ако искате да знаете какви са сълзите ви, на какво се дължат, събирайте ги в едно шишенце и после ги анализирайте; от анализа на сълзите си ще разберете дали скръбта ви е била приета, или не: ако скръбта ви е обърнала внимание на някое Разумно
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 92 същество, сълзите ви ще бъдат лековити. Как ще познаете дали сълзите ви са лековити? Ще сипете няколко капки от сълзите си на една чиста тънка кърпичка и леко ще я поставите върху някоя рана: ако раната оздравее, сълзите ви са лековити; ако не оздравее, сълзите ви не са лековити – тогава Господ ще каже: „Още трябва да пълниш шишенцето си, докато сълзите ти станат лековити“. Това е опит, който всеки окултен ученик трябва да направи, за да знае колко е страдал и какви са страданията му: дали те са излезли от дълбочината на душата, или са повърхностни – някои хора страдат, но страданията им не са засегнали дори и сърцето. Човек трябва да се изучава и в това направление. Казвате: „Ние имаме толкова много работа, че ще се занимаваме с такива дреболии – да събираме сълзите си и да ги анализираме“; казвам: ученикът трябва да започне от малките работи и постепенно да отива към големите. Няма по-голямо щастие за ученика от това да има едно шишенце, пълно с лековити сълзи; когато дойде денят да събирате такива сълзи от очите си, този ден трябва да бъде най-щастливият в живота ви, по-свещен ден от този няма – всяка капка от сълзите ви ще бъде лек. Ако някой ви пита какво носите в шишенцето, кажете: – Аз нося свещена амброзия, която Бог ми даде. – Можете ли да дадете и на мене? – Ако имате нужда, ще ви дам, но ако днес не се нуждаете, ще ви покажа пътя, по който съм минал, за да ги събера. Всеки сам трябва да събира сълзите си, да ги изследва, докато най-после дойде до положение всяка сълза да бъде свещен лек – тогава той ще излива малко сълзи, но свещени и в шишенцето си ще има винаги по десет капки. Някой казва: „Аз съм окултен ученик“; лесно е да се каже, че си окултен ученик, но имаш ли качествата на този ученик? Окултният ученик трябва да има гръбнак по-силен от този на слона, за да издържа, да понася трудностите и мъчнотиите в живота. Издръжливостта е качество, което постоянно се развива. Ако искате да бъдете ученици, да влезете в Школата на Бялото братство, трябва да ликвидирате със стария живот,
93 ЛЕКЦИЯ V НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ старият живот има ред прояви, от които човек трябва да се освободи. Например някой казва: „Аз не мога да търпя едикого си“; едно трябва да знаете: докато не уредите правилно сметките си с това лице, вие никога няма да се освободите от него; и на онзи свят да отидете, то ще бъде първият човек, който ще ви срещне, ще ви попречи да вървите напред. Каквито неуредени сметки имате, изплатете ги още тук; достатъчно е да имате само една неуредена сметка, за да не можете крачка нагоре да поемете – това е изказано в Писанието със следния стих: „Който не се отрече от себе си, той не може да бъде Мой ученик“. Самоотричането е велика наука; щом човек бъде готов да се отрече от себе си, той ще каже: „Господи, отсега нататък да бъде Твоята воля!“ – себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиват на законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Казвате: „Този човек ми изгори сърцето“; как горите тук – не зная, но помирете се с този човек, докато сте на Земята, за да не горите на онзи свят; страшен е огънят на Земята, но по-страшен е огънят в онзи свят. Казано е в Писанието: „Примири се с неприятеля си, докато си на път, за да не би той да те предаде на съдника, а съдникът на слугата си, за да те затвори, докато не дадеш последния си кодрант“. И в Рая да си, и в затвора да си, неприятелят ти пръв ще те срещне. Слугата, на когото съдникът ще те предаде, ще бъде този, когото ти не обичаш; щом влезеш в ръцете му, той ще те измъчва както иска; ако влезеш в Рая, той и там ще те намери и ще каже: „Понеже си станал голям човек, аз ще дойда да прислужвам“. И тъй, вие трябва да се освободите от мисълта, че и без да се примирите с хората, можете да влезете в Царството Божие. Казвате: „Господ не можа ли да създаде света по друг начин?“; Господ е създал света много добре и ние трябва да изпълним волята Му както Той иска, за никого не се правят изключения, за никого няма привилегии. Ние трябва да изпълним Божия закон не по буквата на нещата, но по дух. Строг е този закон. Когато дойде слугата на съдника, вие
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 94 трябва да бъдете готови да се отречете от себе си, да приложите закона на Любовта; казвате: „Готов съм да дам всичкото си имане, само да се освободя от този слуга“ – не, и това няма да ви спаси, всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга. Казано е в Писанието: „Любете враговете си!“; щом възлюбите врага си, Божията воля ще бъде закон за вас – тогава ще придобиете ново просветление: правилно да разбирате Божиите пътища. Иначе и по десет пъти на ден да се молите, Бог няма да измени закона Си за Своите своенравни деца и ученици. Който изпълни и приложи Божия закон, той ще получи голямо благословение, подобно на онова, което една бедна вдовица получила чрез пророк Елисей. Той отишъл у дома й и казал: – Какво имаш у дома си? – Нищо освен една масленица с елей. – Иди тогава у съседите си и вземи от тях назаем много празни съдове. След това налей от елея в празните съдове и като се напълнят, туряй ги настрана. Като се напълниха съдовете и нямаше други празни, елеят престана да тече. Тогава Елисей й каза: – Иди продай елея, та плати дълга си и живей с остатъка ти и чедата ти. Мнозина искат още днес да бъдат съвършени. Радвайте се, че още не сте съвършени, съвършенството не е за вас; докато е на Земята, човек може отчасти само да бъде съвършен, на Земята няма условия за пълно съвършенство. Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен мир и равновесие, но досега поне в цялата история на човечеството не се е срещнал подобен пример. Казва се, че и боговете се състезавали – ако боговете се състезават, какво остава за обикновените хора? Следователно не се заемайте със задачи, които не са по силите ви. Човек трябва да работи за постигане на съвършенство, но реализирането на това съвършенство се отнася до бъдещето, където се крият велики възможности; стремеж към съвършенство се изисква от всички, без да мислят кога ще го постигнат. Едно трябва да имате предвид: всяка минута човек може да напра
95 ЛЕКЦИЯ V НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ ви едно добро, колкото и малко да е то. Когато говоря така, вие не трябва да се обезсърчавате; който иска да постигне съвършенство, той трябва непреривно да носи в ума си тази идея. Обаче който седи на ниско умствено стъпало, той ще се откаже да работи за своето съвършенство и ще очаква на Бога, Той да извърши всичко заради него – и това е възможно, но този човек ще плати скъпо за своето съвършенство: възможно е да дойдат светии, напреднали братя, да го носят на ръце, но възможно е и на земята да го оставят; възможно е те да го окъпят в корито, изведнъж да го направят чист, но възможно е и да го набият; възможно е да го нахранят, но възможно е и гладен да го оставят. И едното, и другото е възможно – който оставя другите да работят за него, той трябва да смята и двете положения за привилегия. Тези възвишени Същества не вършат нищо от зла воля и колкото и късно да ви дадат храна, пак трябва да благодарите; ако останете последни, ще имате по-голям апетит и ще ядете по-сладко. Сега, като имате толкова знания, трябва да прилагате вече, да се упражнявате. Мнозина от вас са постили по четири, пет и десет дена, но какво са разбрали от поста? Постът има за цел да освободи човека от страха, че ако не яде няколко дена, ще умре от глад; от друга страна, чрез поста човек се пречиства и калява, той пречиства тялото, мислите и чувствата си. Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък; ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл. Казано е в Писанието, че когато човек пости, никой не трябва да знае това. Разбира се, когато човек пости, все ще изгуби малко от теглото си, ще отслабне, но поне силите си да запази. Какъв смисъл има човек да пости, докато изгуби силите си и започне да се влачи – при това положение той ще предизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл, така може човек да пости и десет, и повече дни; който не може да пости по този начин, да не се заема с голям пост, а да пости само един-два дена. Геройство е наистина човек да пости – нито хляб да яде, нито вода да
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 96 пие. Колкото и да издържи, добре е човек да прави опити да пости; ако не издържи, ще му се посмеят малко – какво от това, поне ще има някаква опитност. Питам: на какво се дължи смехът, Ангелите смеят ли се? Смехът се дължи на силни контрасти, на голямо несъответствие между две явления или между две мисли, чувства или постъпки. Когато човек се посмее малко, става трансформиране на тежкото състояние, в което се е намирал (хора, у които центърът на веселието е силно развит, много се смеят); при смеха се изразходва енергия, но едновременно с това силите в човешкия организъм се уравновесяват, тъй щото здраво е, когато човек се смее, и добре е понякога да се посмееш и на себе си – че си страхлив, че се съмняваш и т.н. Някой път хората се плашат от това, че няма да постигнат желанията си; казвам: всичко е постижимо за човека през дългия период на неговия живот, но за даден момент само едно нещо е възможно и постижимо. И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията, както и върху поста, за които говорих в тази лекция. Когато постите, трябва да имате поне най-малки резултати в няколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, да внесете в тях малко повече мекота и в ума си да внесете повече светлина. Който е придобил тези неща, той е постил правилно; който нищо не е придобил, той напразно е изразходвал енергия – този човек прилича на търговец, който купува и продава, но никаква печалба няма. Който иска да отиде при Господа, той трябва да пости – когато Мойсей се яви пред Господа, той пости цели 40 дена. Постът е сила и затова Христос казва: „Този дух не излиза освен с пост и молитва“ – значи, за да се освободиш от някое лошо състояние в себе си, ти трябва да постиш и да се молиш. Казвате: „Не може ли без пост и молитва да постигнем всичко онова, което желаем? Защо светът е създаден така, че всичко да се постига с големи усилия? Защо хората се мъчат едни други?“. Аз не се интересувам от този въпрос. Защо – защото другояче светът не би могъл да се създаде; това, което Бог е създал, е най-доброто. Хората пък постъпват по
97 ЛЕКЦИЯ V НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ един или друг начин, защото другояче не могат да постъпят. Що се отнася до Любовта, тя не иде от хората, но от Бога. Ако някой юнак ви хване с пръстите си и ви стиска, пръстите ли са виновни за това? Когато юнакът измени мнението си за вас, и пръстите му ще станат по-нежни, по-деликатни, няма да стискат. Пръстите на всеки човек могат да стискат, но могат и да милват. Някой казва: „Огрешихме се в този живот“; едно трябва да знаете – при всички условия на живота човешката душа не се опетнява. Може ли водата да се окаля? Външно водата може да стане нечиста, кална, но достатъчно е да се прекара през песъчливи пластове, за да се пречисти. По същия начин и грехът не може да проникне в същината на душата – човек се цапа външно, но не и вътрешно, душата на човека винаги остава чиста. Които не разбират този закон, казват: „Нали се говори в Писанието, че всяка душа, която греши, умира?“; да, така е казано, но това означава: когато душата се оцапа, т. е. когато се докосне до греха, тя се освобождава от него и влиза в друго, чисто тяло; ако и това тяло стане нечисто, душата го напуска и отива в трето тяло – следователно душата никога не се цапа. Понеже душата е чиста, тя може да очисти тялото, но никога нечистото тяло не може да чисти душата. Сега, като знаете това, впрегнете душата си на работа, да изчисти мислите и чувствата ви; щом мислите и чувствата на човека са чисти, и тялото му чисто ще бъде. Сега ще ви дам едно упражнение. Като ставате сутрин, не мислете нищо за себе си. Станете с мисълта, че отивате да служите на Бога, да вършите Неговата работа, после мислете за себе си – тъй щото мислите ви трябва да бъдат наредени в естествен ред. Вие мислите за Бога, но мислите ви са толкова разхвърляни, че нищо не ви ползват; несвързаните мисли приличат на разхвърляни халчици, които някоя Разумна сила трябва да съедини, да образува от тях една цяла верижка – мисълта за Бога е Разумната сила, която свързва тия халки в едно цяло. Днес всички хора са недоволни, нещастни, защото на всеки липсва нещо: някой няма пари да си купи хляб, втори няма средства да наеме стая, да следва в университет, трети
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 98 няма дрехи за зимата, няма дърва, въглища и т.н. Всички очакват да им помогне някой; казвам: ако тия хора са болни, немощни, всеки ще им помогне, но ако са здрави, силни хора, те трябва да се впрегнат на работа – щом работят, те ще имат всичко и недоволството ще ги напусне. Някой се оплаква, че страдал; погледна го, виждам, че е здрав момък, юнак, и му казвам: „Радвам се, че страдаш – страданието ще те повдигне“. Казано е в Евангелието: „Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се“, следователно радвай се, че страдаш, за да дадеш плод. Скръбта и радостта са два полюса на живота: когато един човек страда, друг някой се радва; когато някой се радва, друг страда. Това може да се докаже математически. Не всяка радост е истинска радост и не всяка скръб е истинска скръб. Ако имаше истинска радост в света, тя би донесла най-голямото веселие; веселието е по-високо от радостта – значи хората се радват, а Бог се весели. Как иде веселието? По закона на Мъдростта. Между тези два закона има голямо съответствие. Когато Бог погледне на противоречията, които съществуват в целия Космос, Той се развеселява, защото вижда Доброто като плод на всичко това; хилядите години за Бога са като един ден. Следователно радвайте се за противоречията, които имате и които не можете да разрешите, оставете Бог да се весели за тях. Когато вие най-много страдате, Господ наймного се весели; когато най-много се радвате, Господ наймалко се весели. Когато радостта ви е на върха, веселието на Господа едва започва; когато скръбта ви е на върха, тогава Господ работи за вас – това означава стихът: „И скръбта ви ще се превърне в радост“. Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще постави като венец на главите им; за в бъдеще страданията на човека ще красят неговата глава. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ Шеста лекция 27 октомври 1926 г.
101 УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление. Бяха прочетени няколко теми върху: „Произходът на златото“. Изпейте песента „В зорите на живота“. За следния път който може, нека напише в поетическа форма три куплета върху „Най-хубавото в живота“. Питам защо някои пишат, че златото има отношение към Слънцето, златото произлиза ли от Слънцето? Има известно отношение между тях, но златото не е произлязло от Слънцето. Като казвате, че златото е произлязло от Слънцето, кажете тогава откъде е произлязло Слънцето – това е въпрос, върху който трябва да мислите години наред, не е лесно с един калем да се разреши. Какви свойства има златото – златото не се окислява, вследствие на което е известно като благороден метал (същото свойство има и платината); в това отношение златото минава за голям аристократ, който не се влюбва лесно, то избира с кого да влезе в отношение. Желязото, обратно на златото, се влюбва лесно, т. е. съединява се с много елементи; към кислорода желязото има голямо разположение, лесно се влюбва в него и вследствие на това леко безогледно влюбване ръждясва. Въпреки че златото мъчно влиза в съединения, все пак са известни редица златни съединения. Сега вие трябва да изучавате превръщането на материята. Трябва да изучавате различните теории за произхода на златото. Интересно е защо златото, което минава за благороден елемент, създава такива спорове между хората – хората страдат, карат се, убиват се все за златото; двама братя делят наследство, карат се, бият се, не могат да разделят златото помежду си: единият иска повече и другият иска повече. Много хора страдат от нямане на злато в организма си,
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 102 много болести се дължат също така на отсъствие на злато в кръвта им – значи необходимо е по алхимически начин да се внесе злато в човешкия организъм. Изобщо каквито елементи съществуват в Природата и каквито реакции се извършват между тях, същото става и в човешкия организъм. Кажете една от основните мисли на миналата лекция. – „За Любовта.“ Казах ви, че който люби, той трябва да е готов да бъде оплют за Любовта – това е противоречие, но така е в обикновения живот; за да се обясни това противоречие, вие трябва да изучавате живота, като започнете от неговите обикновени прояви и стигнете до целокупния живот, т. е. от проявеното към непроявеното. Забележете, момък или мома се влюбват, но веднага родителите се противопоставят на тяхната любов; младите настояват, родителите пречат на любовта им и по този начин се създават скандали, възникват недоразумения. Много хора страдат от Любовта и за Любовта, днес Любовта е един от най-жизненоважните въпроси в живота. Питам как е възможно най-хубавото нещо в живота – Любовта – да създава такива страдания на хората? Срещате някой мъж или някоя жена, на които сърцето е пълно с Любов, готови са на всички хора да дават; в този се влюби, в онзи се влюби, но веднага след това хората се опълчват срещу него, започват да го критикуват – значи има нещо криво в любовта на съвременните хора, което произвежда недоволство, спор и недоразумения. Всички казват, че без Любов не може, но като дойде Любовта, намират пък, че не трябвало така да се прояви; значи без Любов – лошо, с Любов – пак лошо; какво да се прави тогава? Казват за някого: „Много далеч отиде той“; питам колко близо трябва да бъде – ако е много далеч, не е добре; ако е много близо, пак не е добре. Този въпрос е важен и трябва да се разреши. Съвременните хора оставят важните въпроси настрани, не се занимават с тях и казват: „Тези въпроси ще се разрешат сами“; не, тези въпроси са жизненоважни и трябва да се разрешат час по-скоро. И тъй, едно трябва да знаете за Любовта: тя образува най-устойчиви съединения – няма сила в света, която може
103 ЛЕКЦИЯ VI УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ да разлъчи, да разедини онези два елемента, които Любовта е свързала. Тъй щото това, което хората наричат Любов, не е Любов – защо? Защото тези два елемента, които тяхната любов е съединила, лесно се разлъчват и лесно влизат в нови съединения с други елементи – значи има друга сила, която свързва два елемента, но не образува от тях устойчиво съединение; тази сила хората погрешно наричат Любов. Където Любовта свързва два елемента, там разединение не съществува, понеже между тях Бог присъства – всяко съединение, образувано от два елемента, между които Бог присъства, е разумно и устойчиво; всяко съединение, при образуването на което Бог не присъства, е неустойчиво, неразумно и носи след себе си ред страдания и мъчнотии. Апостол Павел казва, че Христос, като се влюбва в хората, страда – защо? Понеже грехът влиза като клин между Него и хората, които не издържат на Любовта Му и в края на краищата Го разпъват. Той говори за вътрешната връзка с Христа. Външно Христос се е освободил от страданията, но духовно още не е свободен; и досега още съществува вътрешна борба между Бога и хората – Бог иска да освободи душите на хората, потънали в гъстата материя, но те все още се съпротивляват. Засега добрите, напреднали братя, светиите, Ангелите правят съединения с хората, но получените съединения не са много устойчиви; ще дойде ден, когато тези съединения ще бъдат устойчиви и тогава човешките души ще излязат от гъстата материя, ще се освободят от страданията и противоречията в живота; тези устойчиви съединения ще се образуват първо горе, а после ще се пренесат на Земята. Влюбването на съвременните хора е повърхностно и нетрайно, те се влюбват във формите на нещата, но при това влюбване не се образуват устойчиви съединения; едно от свойствата на това влюбване е желанието за владеене – то създава всички страдания. Обаче при образуване на устойчиво съединение двата елемента, т. е. двете души, образуват една по-голяма душа с две съзнания; тези две души, като срещнат други две, съединяват се с тях и образуват още поголяма душа; тия четири души, като срещнат още четири,
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 104 пак се съединяват с тях и образуват още по-голяма душа и т.н. Тъй щото в Божията Любов всички души се съединяват в едно цяло, като образуват сложно тяло, но толкова устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да го разкъса, да го разедини. Когато хората се обичат по форма, те винаги се индивидуализират, обаче когато се обичат по смисъл, те виждат себе си в лицето на всеки човек и се радват на неговото присъствие; на окултен език казано: ти трябва да живееш в душата на другите и те да живеят в твоята душа, т. е. единството да се включва в множеството и множеството в единството – докато ученикът не живее с това съзнание, той винаги ще страда в любовта си; значи Любовта трябва да свързва душите, за да образува устойчиви съединения между тях. Съвременните хора говорят за Любовта, но се съмняват в нея – това не е Любов. Досега нито един поет или писател не е описал Любовта в нейната същност. Преди всичко едно от качествата на Любовта е, че тя никога не отпада; Бог е Любов, следователно, когато човек се свързва с Любовта, едновременно с това той се свързва и с Бога – Той е силата, която свързва две души в едно цяло. Когато двама души се съединят в името на Любовта, Бог е третият, Който присъства между тях – Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз“; този стих преведен означава: „Дето са двама или трима, събрани в Моята Любов, там съм и Аз” – думите „Мое име“ се заместват с думите „Моята Любов“, и двата израза са верни. Име има само в Любовта, без Любов нещата нямат име, те са безименни. И безсмъртието се дължи на същия закон – където е Любовта, там е и безсмъртието. Вие искате да влезете в Царството Божие, да придобиете вечния Живот – как ще го придобиете? Чрез положително знание и абсолютна чистота; който се е домогнал до основния закон на Любовта, той е придобил вече това знание и тази чистота. Казано е: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж“ – това подразбира: нито ум без сърце, нито сърце без ум; умът и сърцето са два полюса на едно цяло. Мнозина искат да знаят какви ще бъдат в другото си пре
105 ЛЕКЦИЯ VI УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ раждане – мъже или жени. Казвам: ако ти днес, във физическия свят, си мъж, в Астралния свят си жена; ако в Умствения, или в Менталния, свят си мъж, в Причинния свят си жена. И обратно – ако във физическия свят си жена, в Астралния си мъж; ако в Менталния свят си жена, в Причинния си мъж. Следователно не е само външната форма, която определя човека като мъж или жена. Това показва, че няма чисти типове мъже или жени – ако в едно отношение сте мъж, в друго сте жена; четири допирни точки, четири свята оказват влияние върху човека: физическият, Астралният, Умственият и Причинният, тъй щото не е достатъчна само формата на човека във физическия свят, за да се определи той като мъж или жена. Някоя жена казва: „Аз искам да бъда мъж“ – ти си мъж в Астралния свят, какво искаш повече; мъжът пък казва: „Аз не искам да бъда жена“ – искаш или не, в Астралния свят ти си жена. Значи мъжът и жената са полюси, без които не може да се работи. Съвременните хора се заблуждават от формите на тия полюси на Земята, обаче формите днес са изродени; те не са нито истински мъже, нито истински жени – какъв образ на мъж или жена може да представя съвременният човек, който отпреди осем хиляди години е претърпял голямо падение и се е отдалечил от Бога? И полът на съвременните хора е изопачен: какъв мъж е този, който цял ден се занимава със своите мустаци пред огледалото, за да го харесат жените, това не е мъж – мъжът не се характеризира с мустаците и брадата си; или каква жена е онази, която цял ден мисли за мъжа – как да го увлече и задържи за себе си? Днес нито мъжът е истински мъж, нито жената е истинска жена. Ако е въпрос за мъж или жена, друго определение може да се даде за тях – мъжът представя Мъдростта, а жената – Любовта, но понеже съвременният живот на хората представлява голяма сцена, на която се играе една велика драма, то мъжът и жената се явяват там главните актьори – те играят роля на мъж и на жена, но още са далеч от първообраза на мъжа и на жената, каквито някога Бог ги е създал по образ и подобие Свое. Днес всички хора са актьори, представят това, което не
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 106 са; гледате, че някой човек се изправил, заел благочестива поза и се моли на Бога – това не е молитва, истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите; при това вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далечно, че и с игла да ви боднат, да не усетите – каква молитва е тази, когато всички виждат, че се молите? Когато търговецът се моли, той трябва да забрави търговията си, всички взимания-давания; когато учителят се моли, той трябва да забрави своите ученици, своите приятности и неприятности в службата; когато домакинята се моли, тя трябва да забрави, че има мъж, деца, задължения. Във време на молитва човек трябва да се чувства сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят; в този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог; щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на Земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради Тебе, да Те позная“ – само тази молитва е в състояние да осмисли живота, да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов – само по този начин работата ви ще се осмисли, само по този начин вие ще си създадете устойчив характер. Казват: „Как можем да познаем Божията Любов?“; едно от свойствата на Божията Любов е, че тя образува устойчиви съединения между душите. Казват за някого: „Този човек люби няколко моми“; смешно е да се говори така – ако този човек е свързан с Бога, той люби не три моми или три момъка, а всички хора; той трябва да каже: „Аз обичам Бога и заради Него обичам душите на всички хора“ – в какво ще обвините този човек? Някой пита: „Обичаш ли ме?“; на такъв човек аз отговарям: „Тебе не обичам, но Бога обичам; щом Бога обичам, аз не мога да не обичам и тебе, защото всички души влизат в Бога“. Единственият, който може да каже дали обичам хората, това е Бог; ако аз сам трябва да доказвам това, вие ще се усъмните – как мога да докажа на някой човек, че
107 ЛЕКЦИЯ VI УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ го обичам? Ако му дам пари или ако му направя една къща, или ако му дам добър прием в дома си, това доказателство ли е за Любовта ми към него? Не, това не са прояви на истинската Любов, те са прояви на обикновената любов в живота – защо? Днес даваш пари на някой човек, приемаш го добре в къщата си, правиш големи жертви за него, но утре не искаш да го знаеш. В Божията Любов обаче има нещо велико, което постоянно гради; тя не руши нито дома, нито обществото, но непрекъснато трансформира и съгражда; който се домогне до Любовта в истинския смисъл на думата, той забравя вече себе си, забравя световното и живее според нейните изисквания; когато хората започнат да живеят според законите на Божията Любов, всички противоречия в живота изчезват. Казвам: противоречията в живота се дължат на обстоятелството, че всеки живее само за себе си или за един малък кръг от хора; обаче докато човек живее сам, той не е в сила да извърши нищо – каквото направи, то ще бъде нетрайно, несигурно. Ако двама души се съединят в името на Любовта, всяко тяхно начинание ще даде добър плод – защо? Защото Бог ще бъде между тях. Каквото пожелае този човек, той всичко ще направи, защото в неговото желание седи на първо място волята Божия; такъв човек нито се заблуждава, нито се съблазнява. Съвременните хора говорят за Любов, но се плашат от нея: жената се бои да не би мъжът й да обикне друга някоя; мъжът се бои жена му да не се влюби в друг мъж; родителите се страхуват за дъщеря си или за сина си – да не се влюбят някъде и да пострадат. Питам каква е тази любов, от която хората се плашат – на този въпрос вие сами ще си отговорите. Какво страшно има в това човек да се влюби? Под влюбване трябва да се разбира съединение на две души в името на Бога – при такова влюбване на хората се създават хармонични отношения: те се въодушевяват, започват да учат, да пишат, стават писатели, поети, учени хора; трябва ли тогава да осъждате тази Любов и да се плашите от нея? Тъй щото вие трябва да различавате Любовта от чувствата на човека. Ако някой млад момък идеализира една мома, радвайте се, това е една малка частица от великата Любов, която осмисля
ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА ШЕСТА 108 всичко, тя прави хората разумни. Едно особено качество на Любовта е, че тя не приема чужди съвети – тя върши всичко както отвътре й се диктува; когато хората искат да посъветват в нещо Любовта, тя се затваря и нищо не дава, но ако не я съветват, тя е готова много да даде. Коя майка или кой баща досега са могли да убедят сина или дъщеря си как да постъпват в Любовта – каквото и да са им говорили, те всичко са вършили на своя глава; всички синове и дъщери, на които родителите са правили опити да ги съветват в Любовта им, по-скоро са се настроили срещу тях, отколкото да са ги послушали. За предпочитане е да се оставят младите да пострадат малко в Любовта си, отколкото да се подпуши в тях този извор – извор е Любовта, тя не може да се подпушва; задачата на родителите е само да направляват течението на този извор, но не и да го подпушват. Като говоря за Любовта, аз нямам предвид човешките чувства и страсти, но онова съзнателно чувство, което носи светлина на ума и разширение на сърцето. Тъй щото ако вашият син или вашата дъщеря се влюбят по този начин, те ще носят радост и за себе си, и за вас; при това положение влюбеният прилича на цар, той става щедър, на всички дава. Всяко влюбване, което не носи радост и светлина, не е проява на истинска Любов – в Божествената Любов човек е готов да жертва всичко за Бога и за да дойде до тази Любов, той трябва да започне от малкото и постепенно да върви към голямото; който е силен, той може да започне по обратен път: отгоре и постепенно да слиза надолу, т. е. от голямото към малкото. Когато видите един човек на Земята, той още не е това, което всъщност представлява; за да кажете, че някой човек е идеален, вие трябва да видите какво представлява той в Причинния свят, Причинният свят е жилище на душата. Ако видите един човек във физическия свят, вие ще намерите някакъв дефект в него; ако го видите в Астралния или в Умствения свят, и там ще му намерите някакъв дефект; дойдете ли обаче до Причинния свят, там ще видите душата му, в която няма никакъв дефект. И тъй, смисълът на живота седи в съединението на ду
109 ЛЕКЦИЯ VI УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ шите с Бога; от това съединение произтича Любовта, която ражда Живота. Когато Любовта посети човека, тя коренно го преобразява – и най-силния, и най-учения тя превръща в дете, той всичко забравя и остава само с Божественото в себе си. Любовта разрешава всички противоречия в живота, тя е Божественото начало в човека. Днес всички хора говорят за Любовта, искат да разрешат този въпрос, но още не са успели; ще дойде ден, когато ще разберат Любовта и ще влязат в Царството Божие, тогава ще разберат и стиха, в който Христос казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моя закон“. Сега ще ви дам един метод за приложение, чрез който лесно да се справяте и издържате, когато ви нападнат тежки чувства и неприятни мисли. Щом дойде в сърцето ви някое неприятно чувство, представете си, че живеете в първата епоха на християнството и ви измъчват за убежденията ви; преследват ви, изтезават ви, докато най-после ви турят на кладата, където ви изгарят жив – и всичко това вие понасяте с твърдост; кажете си тогава: „Ако един християнин може да издържи за убежденията си даже и пред огъня, защо аз да не мога да издържа на едно неприятно чувство?“. Бъдете готови да понесете страданието търпеливо. Ако някоя неприятна мисъл ви измъчва, извадете я от ума си и разгледайте формата й; вижте какво иска тя от вас и се поразговорете с нея. Човек трябва да се упражнява, да наблюдава какво се крие в съзнанието и подсъзнанието му, да знае какво става в него. Някой прави известни движения с ръцете, с краката си и като го запитат какво означават тия движения, той вдига раменете и казва, че не знае и не разбира смисъла им. Всяко движение, което човек прави, трябва да се осмисли, при това движенията му трябва да бъдат естествени; когато човек е нервиран, той прави много движения, не може да се контролира, не може да се владее – тези движения са неестествени, дисхармонични, затова той трябва да се съсредоточава, да регулира силите на своя организъм. Когато сте нервни, направете следното упражнение: седнете на стол пред масата, изправете тялото си добре и турете ръцете си на масата. Дръжте ръцете си в това положение