Факти, закони, принципи том ІІ

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Факти, закони, принципи", т. II. Общ окултен клас - двадесет и втора година, (1942 г. - 1943 г.),
Издателство: "Бяло Братство", Първо издание, София, 2002 г. ISBN 954-744-02-2

съдържание

1 УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ФАКТИ, ЗАКОНИ, ПРИНЦИПИ Общ окултен клас (година ХХII, 1942-43) том II
2 ПЪТ ЗА СВОБОДА Отче наш Светъл лъч отгоре слиза Ще ви прочета от книжката “Опорни точки на живота” само няколко реда на стр. 45 – “Новият свят”: “Душата – храм на Истината, умът – светилище на Мъдростта, сърдцето – олтар на Любовта. Бог създаде света на светлината за очите, света на слуха – за ушите, света на уханието – за носа, света на словото – за устата, работата – за ръцете, движението – за нозете, тялото – за жилище на душата. Старият човек беше създаден за живота и за движението. Новият човек е създаден за Любовта и за знанието”. Трябва да имаме едно правилно схващане. Човек като млад, не знае защо е млад, като е възрастен, не знае защо е възрастен и като стар, не знае защо е стар. Като млад – добре да расте, да стане възрастен. Като възрастен – ще направи нещо и после казва: “Да остарея”. Като остарее, казва: “Да умра, да отида в другия свят”. Двор. Двора. Дворце. На български, като турите дворче, значи малък двор. А дворец – значи царски дворец. Като турите накрая -це, означава нещо малко, но означава също и голямо, дето се управлява държавата. Вие трябва да знаете силата на думите, в кой слог е силата. Силата зависи от един слог. Трябва да знаете къде да турите ударението. Всеки език има свое ударение и не всякога ударението пада еднакво, мени се. При ударението всяка дума има сила в своя слог. Де е ударението на думата Любов? На първия или на втория слог пада ударението? Човек, докато не разбере музиката правилно, не може да разбере и самия живот. Под думата музика, аз разбирам свобода на живота. Без музика няма свобода на живота. Що е музика? Свобода на живота, възходящ път към Бога. Ако не знаеш как да гледаш, ако не знаеш как да ходиш музикално, защото и в ходенето има музикалност... Като ходи някой път, някой има музика в хода; друг ходи, няма никаква музика. Ходи, но движенията му са разбъркани. Казвам: музикално трябва да ходите, музикално трябва да говорите. Казвате: “Ние остаряхме”. Вие не разбирате какво значи музика. На всеки народ Бог е дал задача. На българите в духовния свят Бог им даде удължено време и съкратено време. Два вида песни. Гледам удълженото време – те са го удължили повече. Защо е удълженото време? Да туриш всяко нещо на мястото. В съкратеното време на песните, някъде те са ги претрупали, направили са мода. Някой просто ходи, а някои носят натрупани неща по тях. Красотата не седи в натрупването на излишни неща – ако вие направите лицето си много ярко, къщата си замажете с мека червена краска или с много ярка краска. Една мека краска ще произведе приятно впечатление. Ако направите ярки краски, ще подбуждате хората, ще говорят високо. Не туряйте ярки краски, турете мека розова краска. Казвате: “Искаме да бъдем добри”. Под думата доброта, в музиката разбираме, да се установи един ред. Любов – е да турите една нота на мястото. Под думата музкална чистота разбираме – ясно да се вземе този тон, да няма никакви примеси. Взема се един тон, не знаеш дали е “ре” или “ми” – помеждината е. “Ре” означава винаги разумно движение, изходният пункт на
3 движението да бъде разумен. Като отиваш някъде, да имаш цел. Ако нямаш цел, никакво “ре” не е. Посоката на движението – това е “ре”. Туй “ре” има свои трептения, точно определен брой трептения. Ако не ги вземеш вярно, ти ще направиш една погрешка. После ще се извиняваш. Не е лошо човек да се извинява. Някой път не е лошо и да се осъжда, но справедлив трябва да бъде, и като се осъжда, и като се извинява. В думата осъждане разбираме – трябва да се оправдаеш. Като се оправдаеш, какво трябва да направиш? Да кажем, закъснял си. Ако си закъснял, ще дадеш един банкет, за да се оправдаеш. Ако беше дошъл навреме, банкет нямаше да дадеш. Понеже си закъснял с 5 минути, за да се оправдаеш, ще дадеш един банкет и ще те извинят другите. Кой няма да ви извини, ако дадете един банкет в сегашните времена? Пет минути си закъснял, като дадеш банкета, ще те извинят, понеже ще има ядене и пиене. Казвам: да излезем от туй положение. Вие казвате: “Като идем в оня свят, какво ще бъде?” Ще бъде точно тъй, както на този свят. Ако ти влезеш в училището и не учиш, ще излезеш из училището неучен. Като влезеш в света, какво ще бъде положението? Ще бъде точно такова, каквото е в училището. И там ще си блъскаш главата. Ако не се учиш и там, в света, може да те бракуват. Може да те турят министър, забъркаш работата, снемат те. Турят те учител да възпитаваш, не знаеш как да възпитаваш, снемат те от учителството. Турят те майка да бъдеш, родиш едно дете, второ, трето, измрат децата. Казва: “На пет деца съм майка”. – “Къде са децата?” – “Отидоха на оня свят”. – “Преди да дойдат при тебе, те бяха на оня свят. Значи ти си неспособна майка, децата не останаха да живеят при тебе, отидоха да живеят при Бога”. Господ казва: “Аз не искам такива майки”. Те казват: “Наместо да ни научи на Твоите пътища, тя започна да ни приказва за неща, които ги няма”. По някой път вие изгубвате вашата идея. Дошло нещо от Бога, но го забравяме. Защо да го забравим? Казвате: “Не го помня”. Че то е дефект, щом не помниш. Щом ти не помниш, млечна киселина има в ума ти, има тъмнина, не е ясно. Как ще забравиш? Казва: “Половината песен забравих, не я зная”. Половината от 10 ноти забравил. Не трябва да се заблуждаваме. Ние мислим да идем при ангелите, при Христа, да ни даде нещо даром. Хубавите идеи на оня свят може да ни дадат, може да ни дадат една дреха. Може да ни дадат една хубава книга със съдържание, но четеш, четеш, не разбираш нищо. Следователно книгата не е проста, с някакъв роман или разказ, но има съдържателни работи, но ти не ги разбираш. Защо ти е книгата, като не я разбираш? Има хора, дойдат при мене, искат да имат много пари. Някой дойде, иска да има 10 милиона. Защо му са 10 милиона? Майката да има 10 деца, че то е цял товар. Да има [пет] дъщери и пет сина, то е голямо главоболие на сегашните времена. Всяко дете ще ти струва по 500 000. Пет милиона ще ти струва тяхното възпитание. После трябва да търсиш любезна за сина си, любезен за дъщеря си. После на техните деца любезен ще търсиш. Какъв може да бъде? Може да бъде поет, може да бъде философ, може да бъде търговец, може да бъде учител, офицер – всякакъв може да бъде. Може да бъде голям юнак. Тия въпроси, те са решени в Невидимия свят. Човек, който е изпратен от Невидимия свят, всичко му е дадено. Ако трябва да се жени, решено е. Колко класа трябва да свърши, то е определено. Ти си забравил програмата някъде, дойдеш на Земята, направиш нова програма. Като направиш нова програма, нищо не си научил. Дръжте програмата, която Бог ви е дал, че като ви остане свободно време, тогава туряйте вашата програма. Ако вървим по Божествения път, други хора ще
4 имаме. По някой път може да забравиш името на някой твой приятел. Един американски професор забравил своето име. Отива той на пощата и го питат: “Моля, кажете си името”. Той казва: “Извинете, имам работа”. Не казва, че си е забравил името. Тръгнал да пита жена си как му е името. По пътя го среща един негов приятел и му казва: “О, мистър Джон”. – “Благодаря”. Връща се на пощата и си казва името. Питам: един човек, който си е забравил името, не зная дали ще знае какво е предназначението му. Как ще забравиш какво е прадназначението ти? Ти си дошъл на Земята да говориш разумно. Мене ми разправяше един мой приятел. Баща му казва: “Научи как се пее Отверзѐтся уста мои”. Казва: “Как бих пял. Създал си моята уста. Разширил си я да бъда положен за всичките хора”. Отворил си устата ми за какво? Отворил си устата ми да ям. Ако ядем, възприемаме блага Божии. Отворил си устата ми, да даде хваление на Бога. Ти нито ядеш, както трябва, нито хвалиш Бога, както трябва. Целия ден мърмориш, недоволен си. Туй нямаш, онуй нямаш, заплатата ти малка, дрехите не са на свят, окръжаващите хора не са добри. Ти търсиш една нова среда. Когато житото хвърлят на нивата, каква среда има? Като го вземе онзи земеделец, хвърля го. Ще бъде ли доволно житото? То, дето падне, израства и даде плод. Този плод показва колко безкористни трябва да бъдем в живота. Сега се проповядва, че като идем на Небето, какви ще се покажем. Да се покажем със знание. В оня свят не може да се покажем със знание. Онези, които са преди нас, ангелите, знаят повече. Те са участвали, когато светът се е създавал, когато Вселената се е създавала. А вие не сте участвали. Като идеш на оня свят, с какво ще се похвалиш? Кого ще срещнеш? Баща си тук си го срещал, ако срещнеш баща си, от кого ще се оплакваш? Като идеш при баща си, какво ще му занесеш? Ако си син, баща ти от тебе иска Любов. И синът иска от баща си Любов. Ако един баща не може да предаде Любовта, която Бог му е дал, ако един син не може да предаде Любовта, която Бог му е дал, тогава нито синът е син, нито бащата е баща. Та казвам: туй, което сега имаме, е много добро. То е един капитал. Но вашият капитал, който сега имате, не е в обръщение. Мислите да идете в оня свят, като умрете. Но като дойде да умирате, най-първо ще дойде един страх. Ще треперите какво ще бъде. Ако дойде да умираме, трябва да имаме само една цел. Да умреш, но да идеш да учиш Любовта; да умреш, но да идеш да учиш обичта; да умреш, но да идеш да учиш Истината; да умреш, но да идеш да учиш Новия живот; да умреш, но да идеш да учиш знанието. Да умреш, но да идеш да се мъчиш в оня свят, не разбирам. Мъчение и тук имаме. Защо ще идете да се мъчите в оня свят? Животът там трябва да използваме. Ако този живот, който сега имаме, не използваме, как ще използваме другия, в оня свят? Ако един ученик не може да използва първите правила на музиката, как ще използва последните? Под думата музика разбирам, човек като говори, като мисли, като се движи, навсякъде трябва да бъде музикален. Ти вървиш, пък няма никаква музика в движенията ти. Аз говоря за подмладяването. Бог внесе музиката. Спасението иде от музиката. Любовта е музикален свят. И в мислите, и в чувствата, и в действията на волята, всичко наоколо да бъде музикално, всичко да бъде отмерено, да върви в музиката. Пеенето, което сега пеят хората, то е изкусно. Самата музика това е най-хубавата форма на онзи живот, който трябва да проявяваме. Ако ние не можем да възприемем Божествения живот, който е музикален, като отправим очите си към небето, ще видим, че то е пиеса, всичките звезди са ноти на Божествената хармония. Когато вятърът духа, когато реките текат, когато растенията растат, ако имаме развит слух, ще
5 чуваме цяла музика. Когато цветята растат, хората чуват пуканица. Това са музикални тонове, които нашето ухо не може да схване. Ако вие всички тук бяхте доволни, какви щяхте да бъдете? В какво седи доволството? Да не мислиш какво ще вземеш, но да мислиш какво ще дадеш. Да не мислиш колко ще дадеш, но както един извор дава, един поток дава, така да дадеш от себе си. Да ти е приятно, че можеш да дадеш. Искаш да пееш. Още като речеш да пееш, ще излезе песента. Хиляди песни има, които можеш да пееш. Хиляди песни има в миналото, които сте пели и забравили сте. Някои от тези песни за бъдеще ще забравите. Коя песен ще остане при вас? Първото пробуждане е песента за яденето: “Аз искам сладко да ям”. Първата песен е, когато детето заплаква, майката го туря на своята гръд, тури го на лявата гръд и казва: “Каквото Господ е определил, ще ти дам”. Тури го на дясната страна, казва: “Каквото Баща ти турил, ще ти дам”. Тя му дава от силата, която майката има и бащата има. Лявата страна е женска, дясната страна е мъжка. Едновременно в жената – и мъжът, и жената подуват. Казват, че само жената подува. Не е вярно. Дясната страна е мъжка. Мъжът подува. Лявата страна е женска, жената подува. В дясната ръка мъжът работи, в лявата ръка жената работи. В левия крак жената ходи, в десния крак мъжът ходи. Казва: “Аз съм жена”. Като жена, в женската форма, жената е на първи план, мъжът е на втори план. В мъжката форма, мъжът е на първи план, жената е на втори план. В женската форма, мъжът е на заден план. В мъжката форма, жената е на заден план. И жената трябва да се учи, и мъжът трябва да се учи. И тогава в семейството имате майка, баща, деца. Майката и бащата се учат от децата. Бог изпраща децата за предметно учение за бащата и майката. Майката, чрез тези деца, ще се научи какво нещо е Любовта. Бащата, чрез децата, ще се научи какво нещо е Любовта. Чрез пеенето ще се научиш до каква степен сме дошли. Като пеем, проверяваме до каква степен сме дошли в разбирането. Някъде виждаме, мъжът взел надмощие, някой път виждаме, жената взела надмощие. Трябва да си хармонират, трябва да се допълват. Вие пеете сопран, други пее тенор, трябва съвпадение на гласовете. Трябва да се съединят вълните на сопрановото пеене с вълните на теноровото пеене. Трябва да се допълнят. Двама души, които са изпели нещо, ще има изтъкано нещо хубаво, или може да има нещо ушито. Та казвам: трудна работа е. Може да ви говоря за изкуството, но да ви нарисувам нещо на дъската, е трудно. Може да ви говоря за някой виртуоз, но трудна работа е да свиря. Трябва да се учим от някои хора. Всеки един човек трябва да ни бъде предметно учение. Изсвирете “Аз мога да любя”. Сегашният човешки ум, както е направен, три линии има. Наблюдателният ум на човека не е музикален. Той не е приготвен за музика. Музиката започва с духовните способности, тъй наречените литературни способности. Музиката е граница между творческия ум и мислещия ум. За да разберем отвън творческия ум, трябва музика. Тя е метод за подигането на живота. Трябва да говориш правилно. Трябва да знаеш къде да туриш един глагол. Глаголът показва туй, което правиш, на кое място трябва да го туриш, на кое място трябва да туриш прилагателното, местоимението, съюза. Съществителните имена са дошли най-после в езика. Най-новите думи са съществителните имена, най-старите са съюзите. След тях идат глаголите. Другите са предпоставка. Цялата реч трябва музикално да я поставиш. Колко мъчно е да пишеш правилно, да говориш правилно. Имаме една задача – като говориш, да ти е приятно, като пееш, да ти е приятно. Подбудителната причина трябва да бъде съзнанието на онази
6 Любов. Като речеш да пееш, да слушаш как пеят другите. Някой път, пролетно време, минавате и слушате как пее славеят или чучулигата как пее, може да слушате и млекопитаещите. В рибите няма никакво пеене. Музика има в птиците. То е мислещият живот. Човек, като започне да мисли, става музикален. Под музика не разбирайте само пеенето. Мисълта е музикална. Хубавите мисли са музикални, хубавите чувства са музикални. Ако няма музика в мисълта, не е прието от Бога. Тогава ще пеете по два начина: по съкратеното време и по удълженото време. Вие сте слушали удълженото време. И турците имат удължено време. Удълженото време в турците се дължи на сърдцето, а у българина се дължи на неговата воля. Българинът е дошъл, да възпитава в себе си твърдостта. Българинът е от най-твърдите. Няма народ, да е тъй твърд, както българинът. Разправят един анекдот. Събрали се англичани, турци и имало един българин. Имало един гадател, който казал на българина: “Ти си от едно племе на Европа, което е много упорито, друго племе като него няма, много проклето”. Клет значи турен в тесни условия. Българинът трябва да възпита своята упоритост, като каже нещо, не може да се пречупи. Твърдостта е един от елементите на волята. Тя е един Божествен елемент. Когато иска да туря дирек, от Божествения свят Бог изпраща българин да викат. Никакъв дирек без българин в света не може да се тури. Ако иска някой да бъде твърд, българин трябва да бъде. Казвам: не е лоша твърдостта, но тази твърдост трябва да бъде разумна. Щом сме разумни, не се мърдаме. Щом сме неразумни, отстъпваме. Всяко нещо, което турим на място, да не отстъпваме. Щом сме турили на мястото, може да се преместим няколко сантиметра. Щом дойде точно на мястото, казва: “Не се мърдам”. Един американец имал навик да увеличава нещата, никога не ги турял такива, каквито са. Той бил проповедник и понеже знаел този свой навик, че много преувеличава, казал на един свой приятел: “Когато чуеш, че преувеличавам, да направиш един знак с ръката”. Проповядвал той за Самсона, че Самсон хванал лисици, но казал, че тия лисици имали много дълги опашки. Не са като сегашните, имали по 4 метра дълги опашки. Приятелят му направил знак с ръката. Той казал: “Вижда ми се, че 4 метра са много дълги, трябва да са били около три метра”. Онзи пак направил знак с ръката. Проповедникът ги намалил на два метра, на един метър и като дошъл до половин метър дълга опашка, казал: “Не смалявам повече”. Щом дойдем до същността, не смаляваме. И така той от 4 метра дошъл до половин метър. Да дойдем до онова положение, което Бог е определил. Няма по-хубаво нещо – да е поставен човек на мястото, дето Бог го е поставил. Тогава ти чувстваш вътрешна радост. Щом дойдеш на мястото, дето Бог те е поставил, ти чувстваш радост. Щом не чувстваш радост, ти не си на мястото. Мислиш за някой предмет, радваш се, на място е. Остани там, не се смущавай. Казвате: “Какво ще стане с нас?” Не трябва да се смущавате. Всичко, каквото Бог е направилq ще бъде за Добро. В Бога няма обратни решения. Само като не виждаме, казваме: “Какво ще стане?” Нашият живот ще се оправи. Ние сме малки деца, ще пораснем, ще станем възрастни, ще остареем. Ще станем стари дядо и стара баба. Ще се намерим в една форма, много по-хубава отколкото сега. Едно време сме били много по-красиви, отколкото сега. Въпрос е: какъв е бил първият човек? Първата жена е била много красива. За да има красота, човек трябва да бъде музикален. Във всичките мускули музикално трябва да тече Божествената енергия. Когато станем отзвук на светиите, на Божествените гении, на музикалните гении, на всичко, което Бог е създал в света, веднага ще се хармонизира тялото ни. По
7 някой път искаме да се смирим. Какво значи смирение? Някой си навождат главата. Навождането значи: аз, големият човек, да имам снисхождение към малките същества. Минава мравята, да не я стъпчеш. Господ казва: “Понеже не тъпчеш мравята, и Аз ще постъпя по същия начин”. Ти минаваш, стъпиш на мравята, тогава и Господ ще стъпи отгоре ти. Казваме: “Да бъдем смирени пред Бога”. Смирение е да бъдем снизходителни към ония, малките същества. Как ще постъпим спрямо долните същества, така Господ ще постъпи и към нас. Пееш – да пееш с Любов. Мислиш – да мислиш с Любов. Работиш – да работиш с Любов. Каквато и да е работа, да я свършиш с радост. Ние очакваме да станем възрастни. Гледам, една сестра казва: “Дано да оздравея, да работя”. Тя станала 80-90 годишна, сега ще работи. Когато е била за работа, не е работила. Сега да каже: “Господи, освободи ме от туй тяло, дай ми нова форма, в която да работя”. Сега, докато имаме Божественото, да не изпускаме условията. Да не оставяме работата за утрешния ден – да мислим, че утрешният ден ще бъде по-добър. Днешният ден е добър. Утрешният ден, ако е добър, добре. Дотогава, докато имаме съзнание, да благодарим за всеки ден на Бога. [В] сърдцето на Бога има нещо хубаво заради нас. Господ не е, както са хората. Той има нещо за всеки едного от нас, който изпълнява Волята Му и който Го обича. Той има нещо много хубаво и ние трябва да чакаме. Той ще дойде не след 1000 години, може днес да дойде, може утре да дойде. Туй, Божественото, като дойде, да чакаме. То като дойде, ние ще бъдем съработници на Доброто в света. Тогава няма да мисля, че аз работя. Мен ще ми бъде радостно и всичките други да работят. Ако всичките пеете хубаво, да бъдат гласовете ви ангелски, да бъдат лицата ви ангелски, да бъде хода ви ангелски. То е хубавото – да срещаш ангели навсякъде. Под думата ангел се разбира същество разумно. Като го срещнеш, няма никаква задна мисъл в погледа му, няма никаква задна мисъл в говора му. Поздрави те и казва: “Бог с тебе”. И той излиза по работа. Всички ние да знаем целта, за която сме пратени на Земята. Тя е да бъдем изразители на Божията Любов. Сега ще ви кажа какво е удълженото време. Между многото работи, които не са ми влизали в работа, занимавал съм се с неща, които не ми бяха в работа. Сега ще ви свиря туй, което не ми е било в работа. Четири мотива са останали от удълженото време в аналите на музиката, в българския народ. Удълженото време българинът го е удължил повече, отколкото трябва. (Учителя свири тъжен български мотив.) Най-първо българинът се оплаква, че светлите години на неговата младост са изчезнали. После казва: “Идат тия, същите дни. Няма да изгубвам времето, както едно време. Няма да ме лъжат вече, както съм твърд, ще бъда твърд на мястото. Като работя, ще бъда на мястото”. По-напред мислил, че всичко можел да направи. (Учителя свири.) Тези, късите вълни, по-далеч отиват. (Учителя пак свири тихо.) Аз съм дал толкова модели за здраве, за хубави мисли, за хубави чувства, за хубави постъпки, здрави да бъдете, богати да бъдете, поети да бъдете. Модели съм дал. Имате песента “Давай, давай”. В песента “Изгрява Слънцето” трябва да се даде ритъм. Появяването на светлината не е бързо. Изгряването става постепенно. Светлината е бърза, но появяването не е бързо. Трябва да турите не че само изгрява Слънцето, но носи блага. (Учителя пее: “Изгрява светлината, носи благост за живота тя, благост за живота, за душата”.) Мекота се предава там. Ако искате да дадете сила на “Изгрява Слънцето”, показва само факта, когато изгрява Слънцето. Как раздава благата, без да влизате в тия блага, оставете всеки човек да мисли за себе си. (Учителя пее: “Разширил
8 си устата ми, Господи. Научил си ме добре да говоря на своите ближни. Ще ходя в живота и ще говоря Божията Истина. Няма да престъпвам Твоя закон, който си вложил вътре в мене. Ще пазя светлите мисли на ума си. Ще пазя чистите свои чувства и ще постъпвам тъй, както Ти си пожелал”.) Като ме слуша Господ да види, че говоря тъй, както е, не само да говоря, но и да правя. Няма по-хубаво нещо, да бъдем чисти като Бог. Ние да бъдем чисти, пък Бог е свят. Чистотата е за нас, а светостта е за Бога. Както Бог е свят, ние да бъдем чисти. И Той в своята святост, като освети водата, да види, че ние сме чисти. Тази светлина, която излиза от Него, показва, че водата е чиста. Да бъдем чисти по ум, чисти по сърдце и чисти по дух. Като мислех да ви свиря, казвам защо ще свиря? Не искам да повикам някого, да ви свири. Какво ще ви свири той? Аз, като съм разбрал, да ви свиря добре. Като ви свири някой, може да направи погрешка. Ако направи друг погрешка, ще каже, че той не може да свири. Като вършим Волята Божия, да я вършим сами добре, да не викаме някой да я свърши, че да го обвиняваме. Ако направим погрешка, да се радваме, понеже, който направи погрешка и я поправи, два пъти повече печели. Който прави погрешка и я поправи, не губи. Сега българинът се е подобрил в музикално отношение. Казвам: не продължавайте времето. Толкоз, колкото е удължено, на място е. Не го съкратявайте повече. Съкратеното и удълженото време да ги пазим сега. Да не удължаваме повече и да не съкратяваме повече. Правиш едно Добро, не го удължавай, но и не бързай. Нито по-напред, нито по-после, да го направиш точно навреме. Като видиш човек, да не погледнеш в последния момент. Като го лекуваш, да бъде точно навреме. Не когато е умрял. Сега всичко правете навреме. Каквото правите, най-първо мислете. Помислете как Бог е създал света и почувствайте какво съдържание има в него. После да се зарадвате, че имате нещо да придобиете. Светът е създаден за нас. Благото за всички хора е и наше благо, и нашето благо е благо за всичките хора. Божието благо е благо за нас. И нашето благо е благо за нас. Ако живеем добре, е благо за Бога. Всички хора като живеят добре, е за наше благо. На всеки, който пее, давайте внимание. Ако бихте се вслушали един в друг, щяхте да пеете по-хубаво. Слушайте всеки, който пее, давайте внимание. Казвате: “Той не пее добре”. Тази погрешка може да е у тебе. Ти като речеш да пееш, няма да пееш похубаво. Ти мислиш, като видиш един товар, че можеш да го вдигнеш, но ти не можеш да го вдигнеш. Пеенето, музиката вземете като Божие благо. Да бъде човек музикален, значи да бъде свободен. Музиката е път за свобода. Музиката е път за човешкия ум, музиката е път за човешкото сърдце, път за душата. Музиката е Божествен път. Когато светът се създаваше, ангелите пееха. И сега светът, който се създава, ангелите пеят. Ние трябва да вземем участие. Музиката е Божие благо, което трябва да оценим. Музиката, тъй както сега се употребява, то е изкуство. Музика е да бъдем свободни в нашия ум, свободни в нашите чувства, свободни в нашия дух. Като дойдем, да усещаме, че има защо да живеем. Само по този музикален път, старият може да стане млад и младият да стане възрастен. Сега вие седите и казвате: “Остаряхме”. Стари хора ни трябват нас. Старите дървета струват за градеж. Когато видите някое старо дърво, него секат. Стари дървета на по сто години, които са, тях секат за градеж. Вашите здрави мисли и чувства са потребни за света. Старият човек има много устойчиви чувства. Ако искаш пластичност, търси го в младия, огъва се. Ако искаш устойчивост, търси я у стария. Няма по-хубаво нещо в света – да възприемем Божията светлина, Божията топлина, Божията сила. Да чувстваме
9 Божието присъствие в нашия живот навсякъде. Да чувстваш, че с тебе присъства нещо хубаво. Каквото правиш, да го правиш с радост. Ядете ли, пиете ли, спите ли, ставате ли, каквото правите, да го правите от Любов към Бога. Нека да използваме условията и благословенията, които Бог има към нас. За благата, които ни е дал, да Му благодарим. Това е заслугата! Добрата молитва 23 -та лекция от Учителя, държана на 24.II.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
10 ЧОВЕШКА, АНГЕЛСКА И БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ Добрата молитва Фир Фюр Фен (Направихме следното упражнение. Двете ръце успоредно настрани с допрени пръсти. Лявата ръка движим по дясната, пред гърдите и настрани. Оставяме дясната ръка пред лявата с допрени пръсти. Движим лявата по дясната, пред гърдите и настрани. Правихме няколко пъти това упражнение. Ръцете над главата хубаво изопнати с допрени пръсти. Сваляне на ръцете до темето над главата, като пръстите образуват права линия. Издигате ръцете нагоре с допрени пръсти. Няколко пъти.) По два начина човек разбира от какво произтичат противоречията в живота. Някой път ги търсите в живота, търсите ги в хората. Донякъде е вярно. Че и Земята е приела нещо отнякъде. Земята не всякога е приемала слънчевите лъчи, тъй както трябва. Някога е имало раздор между Земята и Слънцето, голяма кавга е имало и този раздор е трябвало Господ да го примири. Сега виждате как хората се карат. Хората се карат за дребни работи. Запример едно дете се сърди, че майка му не му дала да яде. Сръднята може да е за някоя круша, за някоя ябълка, кавгата може да е за някоя слива, може да е за бучка захар. Някой може да се сърди за дрехи, може да се сърди, че шапката му не е както трябва, че обущата му не са както трябва. Синове и дъщери има, които се сърдят за дрехи. Бащата има всичкото желание да им купи, но няма пари. Децата не разбират и казват: “Защо е станал баща?” Прави са. Защо е станал баща? Като няма пари, да не става баща. “Защо той ни повика от другия свят и представи ни работата така? Дойдохме, изложи ни на такива страдания. Не е умно. Как така бащата да направи?” Бащата казва: “И мене така ме излъгаха. И моят баща, и той не беше сретен както трябва, така и аз съм”. Някой път ти си недоволен човек, сърдиш се на себе си, че не е тъй, както трябва да бъде. Какъв трябва да бъде човек? Те са колективни идеи. Ти влезеш между военните и веднага ставаш военен. Разправяше ми един наш приятел, Голов, книжар беше, миролюбив човек. Казва: “Събрали се на едно протестно събрание и по едно време цялата тълпа се разбунтувала. Дойдоха стражари да утешават, но хората от тълпата взеха камъни да хвърлят на стражарите. Аз се увлякох, взех един камък да ударя и аз един стражар, и като хвърлих, ударих един от бунтовниците. Казах си: Тази работа не е за мене”. Като ще хвърляш камък да удариш стражарите, то не са един, не са двама, те са много стражари. Ние, по някой път, искаме да намерим някоя наша погрешка, да ударим с камък. Случва се, че удряме някоя наша Добродетел, пък стражарят седи настрана. Този чертеж показва, че лъчите се приемат наклонени. Тия лъчи, които падат перпендикулярно, носят най-голямата полза. Светлинните лъчи –червените, портокалените, жълтите, зелените – са наредени според бързината. И светлината не пътува с еднаква бързина. Понеже лъчите не пътуват с еднаква бързина, образуват една дъга, нареждат се според степента на бързината. Най-бързите са най-отгоре, а с по-слаба бързина са отдолу. Червените лъчи пътуват по-бавно, по-малко трептения имат. По-бавно пътуват с няколко километра в секунда, да кажем половин километър или един километър в секунда. Ние не може да забележим, защото 300 000 километра
11 изминава светлината в секунда. С един километър по-малко, туй нещо за нашето съзнание е незабележимо, никак не можем да го забележим. Сега вие всички сте се научили на лесните работи. Запример не знаете какво влияние имат червените лъчи. Има 7 вида червени лъчи, които действат върху човека. Някои от тях имат обратни движения, създават в човека едно неразположение, някой път създават цял скандал в него. Зависи как възприемате тези лъчи, как падат. Ако онзи, който хвърля камък върху гърба на някого, че този камък пада перпендикулярно на гърба, тогава ударът е най-силен. Животните знаят това и щом хвърлиш камък, навождат се, за да падне камъкът полегато, да е по-слаб ударът. Някой път, когато дойде някоя лоша мисъл, ние не се навеждаме да мине мисълта, а ние се изправим и гледаме. Гледах тук, когато бомбардираха английските аероплани, някои излизаха да гледат какво става, да видят как се пукат снарядите. През деня доста железни парчета намерихме. И ако едно такова парченце те хлопне, може да те удари лошо. Там, дето са гледали, имаше повече от 10-20 такива парчета. Двама души се карат, искаш да видиш как се карат. Казват си най-обидните думи. Като се върнеш дома, започват тия думи да идват в ума ти като по радио, чуваш целия разговор, какъвто е нецензурен, в ума си. Та казвам: най-първо човек трябва да има памук. Щом се карат двама души, затули ушите си. Ти искаш да знаеш какво ще си кажат. От хиляди години си казват все същите думи. Та казвам: трябва да се измени речника ви. Как ще изменим този речник? Тези едносложните думи – един съюз е турнат да свързва два глагола: пие и... Сега в българския език има е-просто, -двойно . В звука има едно различие – -двойно и е-просто. Някой път двойно пишете така: . носи страдание. Е-то е закон на разширение. Като обичаш е-то, разширяваш се, ще се разшириш. После ще влезеш в зоната на някой свой близък и той ще се нахвърли отгоре ти. Без да искаш, ще навлезеш. Други пишат – двойно като И с точка и ер голям. Не зная в сегашния правопис как го пишат? Българите нямат правопис и англичаните нямат правопис. В английския ще туриш две-три букви и те не се произнасят, но ще ги напишеш. Ще отвориш речника, ако нямаш речник, не може да ги напишеш. Казвам: онези, които са създавали езика, какво са имали предвид? Пие и ям. Как се пише ям? Турците казват – ир. Едно вътрешно побуждение има, липсва нещо. Първото побуждение ще се изрази с гласна буква, някой слог трябва да има, който ще даде потик. Туй, което събужда яденето, е поставено в слепите очи. Този център на яденето е тясно свързан с обонянието. Като усетиш миризмата на някое хубаво ядене, на баница или на нещо сготвено, в теб ще се събуди желание да ядеш. Който има добре развит нос, който е чувствителен, той има едно хубаво разположение за яденето. Когато обонянието се развали, тогава яденето не е така сладко. Ако яденето е приятно, човек е здрав. Щом започне човек да боледува, неприятно е, вгорчивява се на езика му. Не само това, но някой път известна литература нас ни интересува. След време тази литература ни стане отвратителна. Някой път обичаме религиозните книги, след туй стане пресищане, не искаме да ги четем. Някой път философски книги, но и те после ни стават тягостни. Някой път и в поезията. И много неща стават пресилени, стават ни тягостни. Природата не обича еднообразие. В разните народи виждаме, в своето развитие, кой къде е работил. Тези турци, които дойдоха на Балканския полуостров, бяха с вирнати глави, личните им чувства бяха много развити, а
12 милосърдието бе много малко развито у турците. След като дойдоха на Балканския полуостров, вземаха най-добрите гъркини и българки, образува се едно ново турско поколение. Челата на турците се повдигнаха. Значи провидението прати турците, да смеси кръвта с тази на българите и гърците, да се повдигнат челата им. Като се смеси българската и гръцката кръв с турската, челата им се повдигнаха. Ако разгледаме гърците и французите, те си приличат. На гърците хубаво са развити умствените способности, но моралните способности са много слабо развити. Горната част на темето е ниска. В чертежа, човешкият свят е долу при ушите. Над него е поставен ангелският свят. Способностите, които са свързани с ангелския свят, те са Божествения свят. Още човек не е доразвит. Казвате: “Да влезем в Божествения свят”. Разните способности и чувства, Божествени трябва да ги развием, за да влезем. Човек още не ги е развил. Някой говори за религия, мисли, че е религиозен. Докато слуша, интересува го. Като замине, този, който му говори, казва: “Бабини деветини”. Който няма музикалност, музиката е бабини деветини. Който има тези ръбове на челото, челото трябва да бъде широко, ръбове да има. Някои казват, че това са бабини деветини. В какво седи животът, хората нямат никаква идея. Да се облекат, да се народят, после да спят, да идат на гости и туй се повтаря – обуване, събуване, четене на книги, после други книги. Ние всички сме свързани. Ние се намираме в положението на онези бърбъзънци. Виждал съм малките деца, хванали един бърбъзънец, свързали единия му крак с един конец, той хвръкне нагоре и като го дръпне конецът, падне долу на земята. После пак хвръкне, пак падне долу. Този бърбъзънец не знае, че е свързан с конец. Силата му не е така мощна, да скъса конеца. По-възможно е да скъса крака си, отколкото да скъса конеца. По някой път отива и кракът на бърбъзънеца. Имаме някой път илюзията, че някои сте много набожни, много справедливи. Справедливостта е много обикновена. Някой човек е честен, а мисли, че е справедлив. Някой човек не обича хората да говорят заради него. Това не са още морални чувства. Моралните чувства са твърдостта, там седи човешката воля. В моралните чувства влиза Любовта към Бога, влиза милосърдието, влиза вярата, надеждата, идеалността. Те са от Божествения свят. Ако в тебе вярата не е развита, ако ти вярваш само, когато имаш пари в банката, това не е вяра, това е знание, че имаш пари. Вяра е туй, да уповаваш на туй, което го нямаш. Запример един цигулар вярва на цигулката, че ще изкара нещо. Дето и да иде, може да изкара своята прехрана. Земеделецът вярва, като сее житото, ще изкара жито из земята. Вяра е, дето влезеш между хората, да си проправиш път. Аз се чудя по някой път на политиката на една котка, която има котешка обхода. Като влезе в един дом, тя има едно движение, че разполага. Ще мине покрай крака, ще се поглади, ще помърка, едно огъване прави. Вкъщи тя чувства кой е господар. Най-първо ще отиде при господаря, после ще отиде при господарката, после ще отиде при детето. При всичките ще отиде и ще се поглади. Всички се усещат разположени към котката, казват: “Късметлия е”. Може. Ако хората биха били така умни като котката, много неща биха се избегнали. Ще кажете: “Човек сега ще се глади?!” По някой път знае на кой крак да се глади, не отива на десния крак да се глади, но на левия крак. Знае слабата страна. А ако иде на десния крак, ще я ритне. Като иде при левия крак, помилва се, политика има в тях. Може да е инстинкт на едно Божествено чувство, на едно съзнание. Може да има туй съзнание, че като един аероплан хвърка разумно, не че аеропланът е разумен, но онзи, който кара аероплана.
13 Аеропланът е разумно направен. Той хвърка разумно, слиза, качва се, но онзи, който е в аероплана, го кара. Та казвам: има нещо, което направлява нашия живот, на което ние трябва да се подчиним. Щом един аероплан не се подчинява на оня пилот, който го кара, случва се някое нещастие. Въпреки желанието на авиатора, по някой път ще функционира там, където не трябва, не стига на целта си. По някой път се случва, че не може да кацне на аеродрума, остават 200-300 километра. По-далече кацне, в чужда страна, арестуват го. Без позволение не можеш да се спреш, където искаш, трябва да имаш разрешение. Сега всички мислите, че сте свободни да мислите, каквото искате. Ти си свободен да мислиш, но всяка една мисъл, за която си свободен, те ограничава. Зависи каква е мисълта. Ти си свободен да мислиш, каквото искаш, но щом създадеш тази форма на мисълта, тя вече се отпечатва на мозъка. И чувствата се отпечатват на мозъка и постъпките се отпечатват. Събират се мислите и може някой път, година-две да минат и да почнеш да чувстваш някаква тежест. Позволяваш си някой път десетина пъти да обидиш приятеля си или обидиш едного, втори, след туй ще се върнеш, неспокоен си. Нещо ти казва: “Не си прав, не трябваше да го обиждаш”. Ти казваш: “Те се обходиха с мене не добре”. Но и ти не се обходи с тях добре. Нашата погрешка е за нас и тяхната погрешка е за тях. Трябва да знаеш това. Ние не можем да извадим хората от техните погрешки, нито себе си можем да избавим от нашите погрешки, не можем да се избавим и от последствията им. От последствията ние можем да се избавим само по един начин, понеже има закони в света, които ни ограничават. Не можем да мислим, каквото искаме. Самата мисъл е обоснована на закони. Не можеш да мислиш, каквото искаш. За всяка мисъл, която си създал, ще дадеш отговор заради нея – защо я създаде, какви са били намеренията ти. Че вземЙте сегашните хора, които създават тия, огнестрелните оръдия – картечници, големите топове, гаубици, аероплани създават, подводници. Какви са намеренията им? Каква култура имат, какво благо носят на човечеството? Защо съществуват, кажете вие. Но тия гаубици са важни, отдавна съществуват. Дългобойните оръдия са в ума. Не е имало време, когато да не е имало дългобойни оръдия. Ами че имаме един език, който може да бъде гаубици, и дългобойно оръдие може да бъде, пък може да бъде и едно от най-добрите оръдия. За езика казват: “Кости няма, а кости троши и кости заздравява”. Най-хубавите работи езикът може да направи, но и най-лошите – езикът може да направи. Зависи каква служба му даваш, зависи от кой свят се влияе. От човешкия свят ли се влияе, от ангелския свят ли се влияе, или от Божествения. Защото три влияния главно има. Ако се влияеш от хората, злото е навсякъде. Ако се повлияеш от ангелите, злото и Доброто са отделени. Щом дойде светлината, веднага внася спокойствие в нас. Ние и да искаме да правим пакост, се отказваме. Щом стане тъмно, казваме: “Никой няма да ни види, може да се прави и престъпление”. Щом се влияеш от Божествения свят, умът е по-мощен и не можеш да правиш зло. В Божественото престават нашите и ангелските съображения. Сега допуснете, че вие страдате, имате разстроен стомах. Аз ви казвам от какво произтича болестта. Вие чувствате болките. Може ли да издържите един час да ви боли коремът и аз да ви говоря? Коремоболието е често, когато човек яде бързо. Една хапка глътне, втора хапка и приеме доста въздух, в стомаха влиза повече въздух. Това е лакомо ядене. Като влезе въздухът в стомаха, започва реакция в храносмилането, този въздух като се стопли, се разширява,
14 после присъединяват се отровните газове и започне едно напъване. Ако стомахът не се измие, ще имате коремоболие. Затова трябва да вземете веднага рициново масло и всичките газове да се изхвърлят навън. Тогава да пиете топла вода, да ядете леко ядене. Бъдете внимателни, не туряйте въздух в стомаха си! Провидението казва: “Въздухът за дробовете, не за стомаха”. В стомаха колкото се може по-малко въздух. В ума колкото се може по-малко тъмнина. Голямата тъмнина произвежда нещастие. Повече светлина в ума; повече топлина, вътрешна топлина в сърдцето. Под топлина разбирам, вътрешно разположение, то е Божествената топлина. Щом тази Божествена топлина се намалява, ангелите имат друга топлина, хората и те имат друга топлина. Три вида топлина има. Божествената топлина носи живот, мир, радост и веселие. В ангелския свят като влезете, там има Добро и зло, и като дойдете в човешкото, всичко е разбъркано. Всичко туй трябва да се проучва. Срещате някой човек и вие казвате: “Този човек е чадо Божие”. Тъй не се говори! Всичките гениални картини са чадо Божие, но картините на всичките гарги, които са нарисувани, не са Божествени картини. Най-първо трябва да знаете, че един човек, който носи човешка душа, има друг образ, друго вижда, космите му са други. Върви друг човек, няма нищо човешко, един звяр е, нищо човешко няма в него. Вие често казвате – този е брат. Скоро се е обърнал. Такъв един брат ми казваше: “Я ми кажи кой билет да взема, че искам да спечеля 200000 лева, и ще дам 50000 лева на Братството”. Ако ние искаме пари, аз ще взема този билет, ние да спечелим. Това не е Добро, ти да дадеш тия пари, ти не си работил за тях. Ти искаш от лотария да спечелиш. То е друг закон. Лотарията разбира един закон, който разбира закона на числата. Ако ние искаме пари, при всяко теглене може да вземем по един милион. Най-малко три пъти можем да вземем. Защо ми са тия пари? Като взема трите милиона, ще изгубя. Три милиона ще взема, а ще изгубя 10 милиона. Защо ми са? Чудни са хората, когато искат да спечелят. Значи ще си раздадеш всичкото богатство, което имаш, после ще идеш при тези, на които си дал богатството си, да ти дадат и да се радваш на това, което те ти дадат. Няма какво да си раздаваш богатството. Вие искате да бъдете чада Божии. Трябва да виждате. Ако ти не можеш да видиш къде са заровени парите, ако ти не можеш да видиш къде са заровени скъпоценните камъни, не ми говори за Божествения живот. Оставете тия работи. Вие говорите за оня свят. Аз живея в оня свят и зная какъв е оня свят. Аз съм там, умрели хора няма. Мен не ме интересуват умрелите хора. На умрелите хора кракът им не стъпва в оня свят. Умрелите хора седят тук и като се научат да не умират, тогава отиват в оня свят. Оня свят не се нуждае от умрели хора. Господ каза на Адама в Рая: “В който ден ядеш от забранения плод, ще излезеш от Рая и ще влезеш в друг свят”. Който умира, отива вън от Бога, не отива при Бога. Казва: “Брат ни умря. Къде е?” Всичките са тук, разхождат се по Земята. Вие казвате, че е в оня свят. Целия ден седи и се оплаква. Жената казва: “Мъжът ми къде е?” Текат й четири реда сълзи. Той плаче в нея. Казва: “Лошо ми е тук, нямам никаква работа, кажи ми какво да правя, помогни ми. Ти имаш тяло, пък аз нямам тяло, ръце нямам, крака нямам, по-рано имах автомобил, сега нямам, очи имах, сега нямам, ослепях. Помогнете ми”. Тя плаче и пита къде е мъжът й. Рекох: “У тебе седи и плаче”. Скъсването на Любовта към Бога е причина за смъртта. Ние искаме да обичаме хората. Докато не възстановим първата Любов към Бога, ние не можем да обичаме другите. Адам, когато беше създаден, към кого имаше Любов? Чудни са хората, когато искат да обичат другите. Адам, като видя Бога,
15 той не почувства Любов към Бога. Той каза: “Високо същество е, знание има. Такива работи знае”. Адам беше доволен, че е самичък и тогава Ева се създаде. Тя изучаваше не Любовта към Бога, но Любовта към ближния. Адам беше нейният ближен. Имаме втори закон – Любов към ближния. И този закон стана причина за грехопадението. Не Любовта към Бога, но Любовта към ближния стана причина за това. Като дойде онзи, черният адепт, каза им: “Вие не сте разбрали Бога. От този плод като ядете, няма да умрете, но като ядете, като Господа ще станете”. Сега вие сте поставени като Адама при Дървото. Чудни сте? Една жена казва: “Как да взема да ям от плода”. Гледам, духовна жена е, тя е женена. И Ева беше женена. Родена от Адама беше Ева, дъщеря му беше. Адам женско роди. Бог създава първия човек мъж, а вторият е жена. Сега една жена като види двама мъже, единият е по-красив, и тя се чуди кого да обича от двамата в дадения случай. Всякога мъжът си трябва да обича повече. Някой път жената не обича мъжа си, а обича другия. Другият я погледне и казва: “Ако ти ме обикнеш, няма да бъдеш слугиня, но царица ще бъдеш при мене. Ако ме обичаш, няма да бъдеш в туй положение. Ще заповядваме на целия свят”. Тя казва: “Тъй ли ще бъде?” Тя мисли, че той не я лъже и почват ихири-михири. Започват да пишат писма, лъжи и най-после, освен че като Бога не стават, но и из Рая навън излизат. И туй, което имат, се изгубва. Не мислете, че нещата отвън могат да се добият. Отвън съществуват Божествените условия. И всеки може да ти бъде за Добро и за зло. Туй трябва да го знаем. Не трябва да се сърдим. Доброто е възможно за нас. Да разбираме трите вида Любов. Ние страдаме от неразбиране качествата на човешката Любов, от неразбиране качествата на ангелската Любов и на Божествената Любов. Не е лошо да обича човек като човек. Човешката Любов има добрите страни, ангелската Любов има добрите страни, а Божествената Любов е съвършенство. Ти не можеш да дойдеш при ангелите, докато не си минал човешката Любов. И при Бога не можеш да идеш, ако не си минал при ангелите и човека. Едновременно трябва да минеш, то е право на човека. То е едно вътрешно състояние на сърдцето, едно вътрешно състояние на човешкото съзнание. Ако не разбираш тия неща, колко майки има, които страдат от дъщерите си, от синовете си, колко господари страдат от слугите си, страдат от неразбиране. Защото трептенията на една Любов не съответстват на трептенията на твоята Любов, това е страдание. Това са философски работи. Линията 1 и 2 донякъде изразяват хармоничната Любов, допълват се, но третата линия изразява една Любов, която не се допълва с другите, отблъскват се. Усещаш, че нещо те отблъсква от този човек. Да кажем, двама души сте, ако се обичате, онзи, когото обичаш, даваш му преднина. Ако избираш ябълки, даваш му той да избере. Ако и двамата сте еднакво положителни, тогава искаш ти да бъдеш пръв и той иска да бъде пръв. Веднага ще дойде стълкновението. Той казва: “Аз имам право”. И ти искаш да имаш право. Кой има правото? Правото в света е само на силния. Силният човек кой е? Силният човек е добрият човек, разумният човек, красивият човек, чистият човек. Той е силен от Божествено гледище. Всеки човек, който е силен и неразумен, той употребява силата си не тъй, както трябва. То той ще употреби силата си за своя сметка. Онзи, който е силен и разумен, ще употреби найпърво тази сила за Бога. В света най-първо трябва да имаме Любов към Бога, от там трябва да изхождаме.
16 Сега във вас три вида Любов съществуват. Но вие по някой път се държите за човешката Любов, някой път се държите за ангелската Любов, някой път се държите само за Божествената Любов. Не ги отделя[й]те. Те са три основни цвята. Човешката Любов е червеният цвят, жълтият цвят е ангелската Любов, а синият цвят – това е Божественото. От тия трите основни цвята, още четири други производни има. Казвам: червеният цвят е на човешката Любов, тя създава формите на живота и движението създава. Жълтият цвят създава формите на разумността, на човешкия ум, онази област, в която човешката мисъл може да се прояви. Синият цвят дава свобода, туй, което наричаме разумното, волята. Човек в Божествената Любов става волев. Няма воля в човешката – той прави нещата тъй, както не трябва. Разумността, разумната воля представя Божествения свят. Та казвам сега: вашата опитност не да оставите, но да я коригирате, защото във вас има много заблуждения. Вие имате заблуждение. Вие не знаете коя усмивка е Божествена, коя е ангелска, коя е човешка и коя демонска. Има четири вида усмивки. Някой път човек те погледне с Божествен поглед, някой път с ангелски, някой път с човешки, а някой път с демонски поглед. Аз говоря за неща, които съществуват. Опити се правят. Трябва да се опознаят нещата. Когато влезем в Божествения свят, ние ще се освободим. Писанието поддържа, че ще се избавим от смъртта. Ние не можем да се избавим от смъртта дотогава, докато не разберем законите на Божествената Любов, да изчезне всяко колебание. Христос казва: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога”. Казват: “Всички ще умрем”. То е друг въпрос. “Ще умрем, ще се изпарим”. Ако по този път вървим, ще влезем в света на противоречията, няма съмнение. Ако се решим да познаем Бога, в 17 -та глава казва Христос: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Ако вие искате Божествената Любов, направете следното упражнение. Най-малко три пъти на ден направете упражнението – както обичате, може да го направите според вътрешното разположение. Може да хванете палеца за най-долната част, за основата му и да го погладите отстрани от основата до върха три пъти. После погладете палеца отгоре три пъти, от горната страна на ръката. После го погладете три пъти от долната страна на пръста. След това погладете палеца на дясната ръка. Много глупави работи сте направили, защо да не направите и това глупаво. Вас ви се вижда това глупаво. Направете още едно глупаво нещо. Вземеш една хапка, туриш я в устата си и бързаш да се наядеш. Онзи, който разбира закона на яденето, яденето е разумен акт. В старо време, когато са искали да обезсилят някого, са отрязвали палците. Божественият свят е създал палеца, дръж се за него. Когато в човека почва да отслабва неговата воля, той си свива ръката на юмрук и скрива палеца вътре. То е отслабване на нервната система. Божественото тогава не работи, а човешкото и ангелското го защитават. Като свиеш ръката на юмрук и палеца отгоре – свободен. Като дойде една лоша мисъл и ти искаш да се бориш, ще проектираш ума си през Божествената воля и казваш: “Първо Божественото”. Тогава всички лоши духове отстъпват. Ако свиеш ръката си и нямаш Божественото отгоре, тогава можеш да бъдеш бит на общо основание. Казвам: онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на него. Ще пазиш палеца си! Ще бъдеш внимателен да не изкълчиш палците си. По възможност да не изкълчиш първия си пръст, нито палеца. То е най-голямото богатство, което имаме. То е голямо богатство, което Бог ни е дал. Казвате: “Един ден ще умрем”. Ако не сме изпълнили Волята Божия, ще умрем. Ако изпълним Волята
17 Божия, няма да умрем, ще се съблечем. Има хора, които събличат дрехите си, като змията. Много хора събличат дрехите си, не умират, те наново са родени. Родени са нови хора. И всичките хора около него са радостни. Този човек, който умира и всичките негови хора са радостни, той си отива. Има някои, които умират и всичките скърбят наоколо заради него. Той е тръгнал по друг път. Сега тази работа е трудна. Показвам ви един скъпоценен камък, изведнъж не може да го имате. За този скъпоценен камък Христос казва, че онзи, който ходил да търси един скъпоценен камък, продал всичко заради него. Човек като намери Божествената Любов, всичко друго е постижимо. Другите неща лесно се добиват. Ние влизаме в естествения път на развитието. Когато Божествената Любов в света не функционира, тогава идват всичките катастрофи, както сега в християнския свят. Ако тия хора имаха Божествената Любов, не биха се били. Сега те имат Любовта на хората, имат и Любовта на ангелите. Те са разделени и искат да победят. Божественото е останало на заден план. Казвам: Божествената Любов е необходима, за да разрешим въпросите на човешката Любов и ангелската Любов. За да разрешим въпросите в тия, двете области, трябва да имаме онова Божествено знание. Защото в Любовта ние трябва да се подмладим, в Любовта ние трябва да се просветим, в Любовта трябва да се облагородим, в Любовта ще ни се дадат всичките възможности, за да живеем така, че да сме доволни от нашия живот. Ако аз не съм доволен от своя живот, аз още нищо не съм постигнал. Аз зная, че ще дойдат някои нещастия и ще минат, зная, че тия неща не зависят от мене. Те се дължат на минали поколения. Има поколения, с които сме свързани. Тогава ще дойдем във връзка с ония поколения, които са били в хармония с нашите и ще започне нов живот. Когато дойде Христос, искаше да изведе хората от света и да ги въведе пак в Рая. Християнството не е нищо друго освен приготовление да влезем в Рая, както черният адепт влезе в Рая и приготви хората да влязат в света. Като влезе човек в света, непремено ще излезе из Рая. Който е ял от забранения плод, в света влиза. Христос учи хората на покаяние. Що е покаяние? Да не ядеш вече от забранения плод. Или в какво седи покаянието? Най-първо да слушаш – както Бог ти е говорил, не някой друг какво ти е говорил. Да има нещо, на което да разчиташ, което никога не те е лъгало. Да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало ума ти, да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало сърдцето ти, да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало душата ти, но всякога е пращало светлина. Това е Божественото в нас! Имаме само един пример с Илия. Той беше смел, изкла пророците, отслаби се и избяга. Даде му Господ едно изпитание. Появи се буря, но Бог не беше в бурята. И огън дойде, но не беше в огъня Бог. Най-после Илия чу тихия глас на Божествената Любов. Покри лицето си. Казвам: тихият глас, е гласът на Божествената светлина. И мъртвият като чуе тоя глас, оживява. Казвате: “За бъдеще”. Не, за днес! Ти като мислиш за него, ще се промениш. Като се промениш, не ходи да разправяш на хората. След като се промениш и станеш здрав, помагай на хората. Съвременният свят има нужда от хора да помагат. Съвременният свят има нужда от майки, бащи, учители, добри хора. Навсякъде от тях се нуждаят. Сега искам туй от вас. Казвате: “Светии можем ли да станем?” Аз не искам от вас да станете светии, но малко да близнете поне с крайчеца на езика си от Божествената Любов и да имате една опитност. Днес близнеш, утре близнеш, ще се зароди едно желание, и докато туй желание стане голямо, да надмогне всичко. Как се образува дебелото въже? Най-първо
18 един конец, после още един, още един, няколко хиляди като съединиш, ще направиш едно въже. Казвам: в нашата мисъл като се турят ред мисли, които вървят успоредно, хармонират си и тези мисли стават мощни. Когато допуснем една лоша мисъл, дойде обезсърчението в живота. Когато допуснем едно лошо чувство, то действа обезсърчително. Та сега, ако вие обичате, всеки може да помогне. Гледам, някой път правя опит. Върви някой, навел глава надолу, мисли: “Аз ще го науча него”. Казвам: “Иване, как си?” На съзнанието му казвам: “Мисълта, която имаш, не е Божествена, тя ще ти създаде големи страдания. Ти както си решил да постъпиш, хиляди хора са си счупили главата. И ти ще си счупиш главата, твоята глава не е по-яка”. Не мислете, че като кажете някому нещо, ще го поправите. Всичките казвания в света са напразно. Само Божествената дума, ако Господ ти каже някому, иди да му кажеш. Ако Господ не ти казва, не се меси в чужди каши. Аз не ви препоръчвам да ходите да примирявате хората. Виждал съм мнозина, които са примирявали другите, а после те сами се карат. Мъж и жена отиват да примиряват другите, а след това те започват да се карат помежду си. Тия трептения остават в тях, приемат ги и сменят своето състояние. Ако не сте голям извор, не ходете с малки извори да примирявате хората. Опасна работа е. Много искат да лекуват. Че вие като лекувате, пущате в себе си едно болезнено състояние и се свързвате с болния човек. Искаш да учиш някого. Неговата мисъл минава в тебе, става понижение. Казвате: “Да го излекувам, да се обърне към Бога”. Христос казва: “Кой Ме бутна, сила излезе от Мене?” Като лекуваш някого, ще излезе сила. Мнозина гледам, искат да се прочуят. Водят ми някой и казват: “Учителю, да го излекуваш”. Нямам нищо против, но водите един човек да се лекува, който няма Любов. Събудете Божественото в него, да оздравее. Защо ще оздравее? Един лош човек е хубаво, че е болен. Нека боледува 3-4 месеца. Защо да не боледува? Откъде накъде аз да му плащам дълга? Нито жена има, нито деца има, наперил мустаци, иска да оздравее, да ходи да лъже момите. Та казвам: в Новото Учение не ходете по стария начин. Не искам да се осъждате. Всеки ден да постъпваме справедливо. Когато видя, че хората се обичат, радвам се. Когато се лъжат, говорят си лъжи двама души, забавляват се, там не се меся. Казвам: не играйте на зарове в Любовта. Всяка Любов с лъжа се наказва строго. Не моментално, може да мине ден, два, три, месец, година, но строго се наказва. Всички наказания в света, все за Любовта са. С Любовта не си играйте! Нито с човешката Любов, нито с ангелската, нито с Божествената Любов си играйте. Едно правило: не осмивайте Любовта. Любовта, като човешка, не осмивайте, тя е отражение на Божествената. Има една Любов, която не е човешка, но е сянка. Има една Любов на ангелите, която е сянка. Има една Божествена Любов, която е сянка. За сенките е друг въпрос. Когато говорим за човешката Любов, за ангелската Любов и когато говорим за Божествената Любов, показваме степените, през които човек трябва да мине. Ако бихте вървели по правия път, можехте да се освободите от много страдания, които сега ги имате. Едно правило в човешката Любов: не товарете човека повече отколкото трябва. То е човешка Любов. В ангелската Любов: не вземайте повече от товара върху себе си. Тури върху себе си толкова, колкото можеш да носиш. Вземи толкова, колкото ти можеш да носиш. В Божествената Любов си готов да служиш на всички, по това се отличаваш. Дойдеш до човешката Любов, не товари хората повече, отколкото трябва. При ангелската Любов не товари себе си повече, отколкото трябва. Казваш: “Аз го обичам”. Обичай го! Самата Любов задължава. Онзи, който ме люби, той ме задължава с
19 Любовта си, Любовта ме задължава. Като вляза в едно течение, онзи, който ме е поставил в течението, той ме е заставил да ме носи водата, но самото течение ме носи. Щом вляза в течението на Любовта, тя ме носи. Онзи човек, който ме хвърля, казва: “Аз го хвърлих да се научи”. Не че той ме е научил. Аз в туй течение ще се науча да гледам. Той, като ме е хвърлил, може да остане неучен. В Любовта може да се науча да гледам хубаво. Той ще каже: “Аз го научих. Ако не бях го хвърлил, не щеше да се научи”. Аз можех и сам да се хвърля, няма какво да ми казва, че ме е хвърлил. Много хора има, които сами се хвърлят. Ценете човешката Любов. Ценете ангелската Любов. Ценете Божествената Любов и я прилагайте всеки ден. За ангелската Любов хванете първия пръст. За човешката Любов хванете кутрето. За Божествената Любов хванете палеца. И така, хванете палеца, първия пръст и кутрето. Кутрето е човешката Любов. По някой път обича да човърка, съгласява се, няма какво да прави. Човешката Любов без него не може. Ако си цигулар, ще видиш каква роля играе малкият пръст. Сега вие ще кажете: “Да идем в оня свят”. В оня свят да идем, трябва умът да е готов, сърдцето и душата да са подготвени, да бъдем здрави хора, да видим красотата. Аз ви казвам: едно дете, докато не стане на 9 месеца в утробата на майка си, да не излиза навън, да седи там и като дойде последния ден, да излезе и да каже: “В-я-я-я”. Човек трябва да се роди. Казвам: вие като почувствате Божествената Любов, вие сте родени. Човешката Любов е зачеване в Любовта. Зачеваш три месеца. Три месеца е ангелската Любов и трите последни месеца е Божествената Любов. В последния ден на Божествената Любов, ти ще се родиш. Щом влезеш в човешката Любов, ти си заченат. Щом влезеш в ангелската Любов, ти вече се развиваш. Щом влезеш в Божествената Любов, оформяш се. В последния ден на Божествената Любов, ще започнат да функционират дробовете, ти ще се родиш, ще излезеш навън, ще се освободиш от ограниченията на майчината утроба, ще станеш свободно същество. В този свят ние наближаваме да се родим. Аз говоря за раждането. Ние сме в последния ден на Божествената Любов. Гледайте да не прибързате! За мен нещата не са така бързи, но систематично вървят по един път. Да не изгубим нито един ден, нито един час, нито една минута, навреме да се родим. Като излезем, тогава ще ни посрещнат хубавите ръце на онази Божествена майка и ще усетим какво нещо е човек да бъде хванат от ръцете на Любовта и погладен от тях. Да чуеш първата дума: “Моето детенце”. Отче наш 24 -та лекция от Учителя, държана на 3.III.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
20 НОВОТО ВЕРУЮ Добрата молитва Мога да кажа (Направихме следното упражнение с ръцете: двете ръце надясно с допрени пръсти. Движим лявата ръка по дясната, пред гърдите и настрани. Дясната ръка поставяме при лявата с допрени пръсти. Движим дясната ръка, по лявата, пред гърдите и настрани. Няколко пъти правим това упражнение. Ръцете високо над главата с допрени пръсти. Сваляме ръцете до темето на главата, като пръстите и дланите се намират в една плоскост. Издигаме ръцете в първото положение. Правим упражнението няколко пъти.) Давай, давай Често си задавате въпроса: от какво зависи успехът на човека, от какво зависи здравето на човека или от какво зависи добрината на човека. Ако се зададе такава тема, всеки ще я развие по особен начин. От какво зависи положението на певеца? От пеенето. Ако пее хубаво, работата ще бъде добре; ако не пее, ще закъса. От какво зависи положението на един поет? От перото, как пише. Ако пише стихове, всичко върви добре; ако не пише, ще закъса, никаква поезия няма. От какво зависи положението на един майстор на дрехи, крояч? Който знае да шие добре дрехата, като ушие дрехата, че приляга, става виден. Ако пък шие по своему, по свои теории и хипотези, да убеждава хората, че дрехата ще се намести... Стиска го някъде, казва: “Ще се оправи”. Сега всинца вие имате известно верую, което ви стиска. Като ви гледам, виждам, че вашето верую не е право. Не съм виждал нито един, лицето на когото да показва, че има право верую. Като гледам носовете ви, носът не е поставен на място, дето трябва. Когато ви поставяха носовете, трябваше да си дадете мнението. Дойдохте с един нос, който не е поставен на място. А от носа зависи всичко на човека. Като дъхна Бог диханието, вдъхна го чрез носа. Къде е единицата? Единицата е човешкият нос. Ако тази единица не е на място, всички други числа: 2, 3, 4, 5, 6 – не върви. Казваме – доказателства, къде е Господ. Той си е турил пръста на носа, казва: “Ето го”. Сега няма да се впускам в доказателства, защото да доказваш нещо, значи да накараш хората да вярват в туй, което не е. Неща, които се доказват, не са верни. Всички неща, които не се доказват, те са верни. Светлината няма какво да доказваме, че е светла. Какво ще доказваш? Превозно средство е тя. Казват колко трептения е имала, как се е образувала. То не е въпросът. Чрез трептенията не се образува светлината. На цигулката тоновете не излизат из струните, те са само проводници. Звукът иде от друго място. Въздухът е носител на звука, но има нещо по-дълбоко от въздуха. Той е проводник само. Най-първо, вие нямате една обхода с носа си. Туй, Божественото, вие го дърпате. Най-непохвалната обхода с носа си имате! Няма друг уд, който да е така мачкан, както човешкия нос. Човек не може да се възпита, докато не знае как да се обхожда с носа си. Първо е: добра обхода към носа, а отпосле иде възпитанието на другото. Найпърво ще имаш обхода с носа си, после с устата си, с ръцете си, с краката си. Ако ти вечерно време не вземеш да умиеш краката си, каква обхода имаш? Целият ден те са те слушали, а ти казваш: “Крака са”. Като че краката са отделно нещо от тебе. Ти си ги отделил, те са слуги. Ако Христос имаше смелостта да измие краката на учениците си, защо вие всяка вечер, след като
21 се върнете от света, да не измиете краката си? Нечистото е вътре, трябва да си измиете крака, ще хванете пръстите си. В краката пръстите са другояче поставени. Най-голям е палецът, после иде първият пръст, после вторият, помалкият и най-малкият. Така образуват една крива линия. Вие считате, че те са малка работа; мислите оня свят какъв е. Какъв е оня свят? В оня свят вие искате да видите един ангел. Този ангел трябва да има три очи, трябва да има един нос, една уста, трябва да има уши, да има вежди, косми – неговите косми не са като човешките, после талия има. И ангелите са като хората. Но те нямат такива гърбици, после никакво наслояване на лицето си нямат. Лицето няма нищо излишно, всяко нещо е ценно. В един ангел няма нищо, което да не е на място, когато в хората има излишни работи. На някои хора лицето е хлътнало, на някои е изпъкнало, под брадата има сума утайки, ушите не са на място. Казвам: ако новото верую не може да преобрази тялото на човека, какво верую е то? Едно верую, което не може да преобрази телата ни, умовете, сърцата ни, душите ни, туй верую не е право. Не само да се казва Любов. Какво значи Любов? Любов. Според мен, ако съм един бедняк, Любов значи да ме посрещнат, да ме угостят, да ми дадат подслон да живея някъде. Това е Любов. Ако съм ученик, Любов заради мене е, учителите да се отнасят добре с мене. Учителят изисква Любов. Какво е Любов според учителя? Учениците да имат уважение спрямо този учител. Щом учениците започнат да критикуват учителя си, никаква Любов няма. Щом учителят критикува учениците си, няма никаква Любов. Сега вие седите и мислите в себе си, че някой е по-напреднал. В какво седи напредването? В какво седи напредъкът? Между 10 души певци в какво седи напредъкът? Онзи певец, който пее най-хубаво, е най-добър. Дарба има, гласът му е мек, пластичен, съдържателен. Като изпее нещо, всичките болни хора оздравяват, всички хора са весели. Всичкото седи в гласа му. Всичката сила е в мощта на неговото пеене. Нашата мощ де трябва да седи? Или трябва да седи в нашия ум, или трябва да седи в нашето сърдце, или трябва да седи в нашата душа, или в нашия дух. Мощта трябва някъде да се прояви. Ако мощта ни се проявява – умът да ражда най-светлите мисли, сърдцето да отхранва най-благородните чувства, душата да носи най-тежкия товар, човешкият дух да се справя с най-яките мъчнотии на Земята. Вие ще кажете: “Тази работа не е заради нас”. Да ви дам едно сравнение – ти можеш да не ядеш като цар една пищна храна. Царят яде ябълка и ти ядеш ябълка. Само, царят като яде ябълката, ножът му е направен със златна дръжка, ножът е добре полиран. Ти като вземеш ябълката, такъв златен нож нямаш. Царят я обелва с ножа си, ти не я обелиш. Казвам: царят изяжда ябълката и ти си изял ябълката. Кой се ползува повече? В дадения случай, ако царят е изял ябълката без Любов, се ползува по-малко; ако ти си изял ябълката с Любов, ползуваш се повече. За мен това е закон. Ако чета една книга с Любов, аз се ползувам повече. Ако чета с малко Любов, малко се ползувам. Ако обичам живота, ако любя живота, ползувам се повече. Ако не обичам живота, ползувам се помалко. Ако любя тялото си, грижа се за него, ползувам се повече. Ако не обичам тялото, не се ползувам. Казвам: Любовта трябва да влезе във всички области на живота като стимул, защото тази Любов е вече почитание на Бога. Ако обичам някого имам, уважение към него. Щом не обичам ума си, тогава какво отношение имам към Бога? Бог се проявява чрез нашия ум, Той ни говори чрез ума ни. Бог ни говори чрез чувствата, Бог се проявява чрез нашата душа, Бог се проявява чрез нашия дух. Без нашия дух, без нашата душа, без нашия
22 ум, без нашето сърдце, Той не може да се прояви в нас. Всички вие имате понятие, че Той се проявява извън вашето сърдце, чрез някое друго сърдце, чрез някой друг ум, в някоя друга душа, в някой друг дух. Не си правете тази илюзия, не падайте в тази грешка. Има един анекдот: един карал патки в Рим. Среща ги пътник и те казват: “Не знае как да се обхожда с нас, не знае, че нашите прадеди освободиха Рим”. Казва пътникът: “Вашите прадеди освободиха Рим, но вие какво сте направили?” Ние казваме: “Христос умря за нас”. Христос умря за света и добре направи. Аз какво съм направил? “Христос умря, Той ни спасява”. Хубаво, спасил ни е Христос, но след като ни е спасил, какво сме направили ние, кажете ми? След като си слушал една лекция или една песен и нищо не си запомнил, не можеш да изкажеш нито една дума, нито един тон да изпееш от песента, какво се ползуваш от нея? Всички седите със старите идеи. Младите ще започнат със същата история. Ще имате историята като едно представление. Вие седите и гледате да се отвори сцената. Актьорите да играят тази драма. Интересно е, че вие се учите от тия актьори. Целият живот е драма, трагедия, комедия. Най-добрият театър е светът. По-добър театър от света не съм видял. Тия театри излизат от света. Ако туй, което се придава в света, не разбираш, как ще разбереш това, което излиза от света. Всичкото, което е в театъра, не е вярно. Актьорите са гримирани – актьорите в света не са гримирани. Дрехите на актьорите не са същите, както дрехите в света, те са уподобление. Този, страдащият в света, страданията му са истински; а онзи, на сцената, никакво страдание няма. Чел книгата и играе една роля, как страдал някой. Той няма никакво понятие за страданието. Или някой умрял. Той ще представи как е умрял. Че онзи, който умира, чувствува, а онзи, който умира на сцената, после погледнеш, пак станал, възкръснал. Мислите ли, че човек на сцената, който умира, ще ви даде една идея за смъртта? Не. Аз сега не отричам тия неща, те трябва да бъдат второстепенни. По някой път аз ви говоря за оня свят и мисля как да ви го представя. Оня свят не е туй, което са ви разправяли. Оня свят не е и вашето разбиране. Трябва да идем, да влезем в света, да го видите. След като го видите, пак няма да го разберете. Аз виждам едно, вие виждате друго. Аз съм се разхождал със свои приятели и гледам кой какво е видял. Някой казва: “Много хубава шапка носиш”. На шапката е обърнал внимание. Друг казва: “Ръкавиците са много хубави”. Трети казва: “Обущата му бяха много хубави”. Един гледал шапката, друг гледал ръкавиците, друг е гледал краката. Казва: “Аз видях”. Видял е само шапката. Друг е видял само ръкавиците, друг е видял обущата. Туй наблюдение ли е? Казва: “Имаме понятие за хората”. Имате понятие за техните шапки, ръкавици, обуща. Казвате: “Той е много набожен човек”. В какво седи набожността на един човек? Ако си в трамвая, като влезеш, ако някой е набожен, като види, че стои, ще стане и ще каже: “Заповядайте, аз слизам”. Той е набожен човек. Онзи, който седи и ви гледа, не става от мястото, няма никаква набожност. Ако е набожен, той казва: “Аз ще стоя, а ти ще седнеш”. Предпочитание ти дава. Той ще създаде в тебе една идея. Като гледаш този човек добре облечен, пък на тебе ти дава предпочитание, ти ще кажеш: “На какво основание ми даде почит този човек?” Той ти даде една идея: постъпвай спрямо другите тъй, както аз постъпих спрямо тебе. Това е един човек религиозен. Ако ние не може да дадем един пример в живота, какъв религиозен човек сме? Ама вярвам в Христа. То е друг въпрос, че вярваш.
23 Сега не говоря за целокупния живот. Не всякога правим една погрешка. В няколко секунди аз правя една погрешка. Допуснете, че аз искам да услужа. Зароди се желание да направя една услуга и отложа. Допуснете сега друго нещо. Ти седиш вкъщи, занимаваш се, пишеш, страдаш, вън една котка мечи. Нещо ти казва: “Стани, дай на тази котка!” Ти казваш: “На котката ли ще дам? Нека си мечи”. Ако като котка мечи, е друг въпрос. Но ако тази котка е посланик, да те изпитат, ако тя е един скромен посланик, и ти не станеш да кажеш: “Заповядайте, какво обичате”. Да ви направя мисълта малко по-ясна. Преди години, колко години има от онзи параход, който потъна в Черно море, качват се всичките пътници на парахода, качва се и един каракачанин. Хваща го кучето му, тегли го за дрехата, казва: “Излез навън из парахода”. Той влиза и седи, и най-после казва: “Ще си отида, ще се откажа, няма да пътувам, ще послушам кучето”. Казват му: “Как кучето ли ще слушаш? Не бъди толкоз глупав”. – “Не, ще послушам кучето”. Излиза кучето напред, той подир него. Той бе единственият човек, който се избави. Питам: кой беше по-умен – онези пътници, които бяха вътре или кучето, което изведе господаря си? Следователно в даден случай, всеки, който може да ни пренесе една малка услуга, е по-умен от всички ония, които се давят в морето. Не как са живели хиляди поколения, потънали са в морето, не ме интересуват. Интересуват ме ония, които са излезли. Само един каракачанин имаше, който послуша глупавото си куче, и остана жив. Вие сте се настанили във вашия параход и искате да пътувате с него. Питате: “Този параход ще иде ли?” – “Ще иде”. Казвам: ще потъне парахода, излезте навън, нищо повече! С тия възгледи, които имате, ще потънете. Приятелски ви казвам. В дадения случай с тия възгледи, които имате, не можете да минете морето, ще потънете някъде в морето. Ще кажете вие: “Молих се, баща ми се моли, майка ми се моли”. Баща ти и майка ти са се молили, но баща ти се е молил не да седиш в парахода, но се е молил да излезеш из парахода. Те се молят да излезеш от парахода. Не е въпросът да бързате. Не е въпросът в бързането на нещата. Силата седи в изпълнението Волята Божия. Три неща са необходими за човека: Името Божие за човешкия дух, Царството Божие и Неговата Правда за човешката душа, Волята Божия за човешкия ум и за човешкото сърдце. Ако ти с духа си не можеш да служиш на Бога в Неговото Име, ако ти с душата си не можеш да служиш в Царството Божие и Неговата Правда, ако ти със своя ум и своето сърдце не можеш да изпълниш Волята Божия, в какво седи самият човек? Сега не е въпросът как сте изпълнявали до сега. Ние седим и се мерим с хората. Казвате: “Аз съм погоре”. Като идете в оня свят, ще се сравните със светиите. Като идете при техните лица, ще почувствате колко сте останали назад. Запример всеки цигулар знае как свири. Аз съм наблюдавал много цигулари, които мислят, че свирят хубаво. Но като дойде някой знаменит цигулар, разбират какво е свирене. Един виден руски цигулар слушал един знаменит цигулар и като се върнал вкъщи, теглил си куршума, толкова се обезсърчил. Благодарение, че не ударил сърдцето си, а само се наранил. Глупаво разбиране. Не могъл да се вдъхнови. Та казвам: поощрение трябва. Всеки човек, който е добил нещо, той ти е дал. Той е работил над себе си. Трябва да изучаваме методите и начините, по които са работили добрите хора. Изучавайте начините на един певец, изучавайте начините на един дрехар, изучавайте начините на един земеделец, на един поет, на един философ, на когото и да е. Сега често казвате: “Учителя
24 говори нещо против нас”. Да ви кажа Истината. В какво седи тя? Носите един диамант и той лъщи. По какво се отличава диамантът от тоя, направен от стъкло? Вещото око ще ги различи. Той различава по две неща: диамантът е по-як, после пречупва слънчевите лъчи повече, по-голям блясък има. По това се отличават. Ако ви се представи един диамант от стъкло и един истински диамант, може да ги различите. Драснете с истинския диамант върху стъклото. Ако [не] може да го нараните, не е диамант. Ако се наранява, диамант е. С диаманта щом нараните стъклото, ще знаете Истината. Щом се наранявате, вие не сте диамант. Щом се наранявате на всяка стъпка, вие не сте диамант, стъкло сте. Казвате: “Нарани ме”. На диаманта не може да остане следа. Да бъдеш неуязвим, това е диамант. Ако на всяка стъпка се нараняваш, не си диамант. Ако всеки може да ти нарани ума, сърдцето, душата и духа ти, не си диамант. Неуязвими трябва да станат и духът ни, и душата ни, и умът ни, и сърдцето ни. Това е новото верую в света. Когато Писанието казва, че Бог е направил хората, че онези, които ще следват Новото Учение, ще бъдат неуязвими, да имат голяма коравина. Каквото зло да ти тури, да не може да ги нарани. Добрите хора за Доброто са меки. Когато дойдат до Доброто, имат найголяма мекота. Когато дойдат до злото, имат най-голямата коравина. Да бъдете крайно меки и крайно твърди! Да знаете къде да турите твърдостта и къде да турите мекотата. Сега не е само туй. Целият свят нямат един мащаб, с който да се мерят нещата. Не мислете, че може да влезете в Божествения свят. В Божествения свят като мрави може да влезете, може да ходите по светилището, но мрави ще бъдете, нищо няма да разберете. Една мравя може да ходи по пианото, да ходи по клавишите, да влезе вътре, но тя няма да знае, че туй пиано издава звук, че артисти свирят. Това е непонятно за нея. Казвам: не търсете да влезете механически в оня свят. Като влезете в оня свят, вашият дух трябва да бъде буден, душата ви трябва да бъде будна, умът ви трябва да бъде буден и сърдцето ви трябва да бъде будно. Или казано другояче: духът ви да служи за Славата на Името Божие и да слави Бога. Душата ви да служи за напредването на Царството Божие и Неговата Правда. Умът ви и сърдцето ви да бъдат изпълнители на Божията Воля. Сега може да ме запитате как да знаем дали сме угодни на Бога, или не? Как ще знаете дали един певец е добър, или не? Повикайте 10 деца, изпейте им една песен. Или, ако си добър певец, иди при 10 говеда, които пасат, и като вземеш да пееш, ако спрат да пасат и си вдигнат главите, че не пасат, ти си добър певец. После може да опиташ гласа си при някой извор. Като пееш, ако си лош певец, водата тече по обикновено. Щом си добър певец и започнеш да пееш, тази вода ще започне да клокочи, да излиза повече. Туй са факти. Ако един певец пее при един извор, музиката ще извика в него повече вода да излезе. В пеенето има една привлекателна сила, както магнитът привлича стърготините, така и музиката, така и хармоничният живот привличат нещата. Всичко, което е Божествено в нас – Божествените хора се привличат. Когато в нас отсъствува Божественото, ние сме обикновени. Сега вие ще ми кажете: “Ние това го знаем”. Ще ви преведа един анекдот за един турчин, който идва в едно българско село и казва: “Да не говорите за мене на български, понеже зная български”. Заплашва ги, той не разбира български. Казва: “Ако говорите по български, ако кажете лоша дума, аз ще разбера”. Той пушил с лулата си, паднала чалмата и се запалила. Един българин му казал: “Аго, чалмата гори”. Отговаря му: “Аз зная”. После пак му казва на български: “Агачо, чалмата гори”. – “Аз го зная”. Най-после му казва на турски: “Агачо ефенди, чалмата гори”. – “Така кажи!”
25 До като в нас не се роди един стремеж, да изправим една погрешка, ние сме на кривия път. Не да изправим целия си живот, но в даден случай, аз наричам силен човек онзи, който като направи една погрешка, може да я изправи. В живота има много погрешки, всички не можем да изправим. Всяка погрешка, която изпъкне в съзнанието, те са малки погрешки, които трябва да се поправят, за които нас няма да ни държат отговорни. Не мислете, че говоря за грехове. Има малки погрешки, има тайни грехове невидими, за които не ни държат отговорни. Онаследени неща, чувствуваш, че имаш неразположение, не знаеш причината. Има утайки от деди, прадеди, за които не ни държат отговорни. Но всичките утайки трябва да се очистят. Умът ни трябва да се изчисти от всичките ни утайки. Онова, което спъва ума ни, трябва да се премахне. Сърдцето ни трябва да се освободи от всичките тия утайки, душата ни и духът ни също трябва да се освободят от тях. Най-малко погрешки има човешкият дух. Най-малките погрешки са много ситни утайки. Човек трябва да изчисти духа си. Като се очисти така, ще дойде Божият Дух, Божията радост и животът ще има съвсем друг облик. Да говорим положително. Никога не говори, че ти имаш вяра. Като кажеш, че ти имаш вяра, каква вяра имаш? Дойде един човек при мене и иска да му дам 10 лева. Готов съм да му дам 10 лева – имам вяра. Поиска ми 20 лева, пак съм готов; поиска ми 100 лева, започна да се колебая. Поиска ми 500 лева, не може да му дам. Вярата ми е до 500 лева за него. Казвам: до 500 лева имам вяра, от 500 лева нямам вяра. Казва някой: “Аз имам вяра”. То е неопределено. И Любовта по същия начин се определя. Дойде някой имаш Любов за 100 лева, но като дойде до 1000 лева, Любовта спре. Казва: “Не може повече”. В Любовта няма невъзможно. Но и онзи, който иска, ако иска невъзможно, той е престъпник. Ако иска от мене, иска една хубава книга, аз ще му я дам. Ако иска хубави обуща, аз ще му дам, но ако дойде и ми иска пари за червило, да си боядисва лицето, устата, тия работи не са важни. Всеки може да му даде 5-10 лева. Най-скъпата книга може да му дам за четене. Но ако иска едно шишенце за мазане, ще му кажа: “Виж, с тия работи не се занимавам”. Ако е за козметика – и аз имам козметика; ако е за козметика – аз имам едно средство, и бих станал милионер. Има една формула, с която всекиго може да накарам червен да стане. Имам една формула, с която всекиго може да накарам жълт да стане като пъпеш. Като се уплаши човек, пожълтее. Като го туриш на тясно, засрами се, веднага стане червен. Като се засрами човек, лицето му става по-хубаво, красиво, особено младите моми. Срам в малките работи, не в много големите. На една мома някой момък казва, че има много красиви уста. Ако момъкът, който й казва, че има красиви уста, тури в ума си, че може да я целуне, тя вече схваща мисълта му, зачервява се. Че са хубави устата е едно, но той позволение не иска да целуне. Тя да каже: “От баща ми горе не си искал позволение”. Баща й казва: “Никога няма да даваш да те целуват момци без мое позволение. Всеки момък да ти даде писмо от мене. Ако устата му са чисти и му е позволено, да те целуне, но иначе да не те целува”. Не мислете, че в света има произвол. Светът е разумен и всеки акт трябва да бъде разумен. Всяко нещо, което не е извършено разумно, е престъпление. Всяко нещо, което е разумно, е Божие благословение. Всички трябва да вършим ония Божи благословения, които създават в нас нов живот. В какво седи свободата? Свободата седи в онази свобода, която Бог е дал на душата, да не ставаме причина да ограничаваме душата – нито своята душа, нито душата на другите, нито нашия дух да ограничаваме. Под ограничение
26 разбирам да не ставаме предатели. Юда предаде Христос за какво? Богат стана ли? За 33 сребърника го той предаде, излъгаха го тези свещеници. Обещаха му една голяма сума, а му дадоха само 33 сребърника. И понеже го излъгаха, отиде да се обеси. Казва: “Евтино Го предадох, излъгаха ме”. Онези, които не разбират Писанието, казват: “За 33 сребърника”. Ако Го беше продал за милион, още по-лошо. Ако за 30 сребърника Го беше продал, по-добре е, грехът му щеше да бъде по-малък. Понеже Го продаде за много, обеси се. Казва: “Много ниска цена е”. Казват някои, понеже Юда знаел законите, искал да се обеси по-скоро, да иде преди Христа, че Христос като иде в ада, да го намери и да го изведе. Затуй се обесил, да иде в ада, понеже Христос трябваше да иде в ада. Казва: “Може да се смили да ме извади, да прости моите грехове”. То са тълкувания. Дали е така, е друг въпрос. Казвам: в света трябва да се турят други максими. Не трябва човек да заблуждава душата си. Не трябва човек да заблуждава и сърдцето си. Ти искаш да обърнеш някой човек. Ти уверен ли си, този човек като го въведеш в храма, в Царството Божие, че той ще работи за Славата, за Името Божие с духа си, с душата си, ще работи ли за Царството Божие и Неговата Правда и с ума си и със сърдцето си ще работи ли за изпълнението на Волята Божия? Ако там го въведеш и мислиш само за себе си, ти правиш едно престъпление. Никога не въвеждай един човек, който работи само за себе си – да седи отвън. В Царството Божие всички трябва да работят за Славата Божия, за Царството Божие и Неговата Правда и за изпълнението Волята Божия. Туй трябва да бъдат максимите. Казвате: “Той ще се обърне”. Не искам такова обръщане. И тогава казвам: вие от кои сте? Ние ще кажем: ние сме от онези, които работят с духа си за Славата Божия, с душата си – за Царството Божие и Неговата Правда и с духа [ума] си и сърдцето си работим за изпълнението Волята Божия. Ние сме от тия. Ще кажете: “Не може ли да ни заведете там?” Тръгнете подир мене и аз каквото правя, правете го. Няма да го водите в храма. Една, две години нека върви подир вас и вие каквото правите, и той да прави. Сега всички гледам тук, правите една погрешка. Аз съм имал търпение, че ми е дошло до гуша. Дошъл някой два-три пъти на някоя вечеря, ще му дадете първия стол на трапезата. Казвате, че бил брат. Никакъв брат не е. Аз не одобрявам тия работи. Един човек без Любов, без знание, без Истина, той няма какво да седи на трапезата. Тия работи ги оставете, туй е света – първото място. После, в едно училище, вие нямате право да се критикувате. Отвън може да се критикувате, колкото искате. В един концерт нямате право да си давате мнението. Като излезете вън, може да си дадете мнението. Когато свирят на концерта, вие ще изслушате. Отвън ще си дадете мнението, хубаво ли е или не. Започнете ли вие вътре да си давате мнението, вие ще направите погрешка. В себе си слушайте това, което Бог ви говори. Вие седите и разсъждавате, право ли е, или не. Вие сте в храма Божий. В себе си слушайте, като дойдат посторонни мисли, нека седят отвън. Никаква критика! Аз не критикувам себе си, понеже, ако критикувам себе си, критикувам Бога в себе си. Няма какво да се критикуваме. Казвам: Бог ме създаде добър. Това петно е мое. Като изляза навън, ще поправя петното. Няма да каже, че туй петно Господ го е турил. Петното е от мене. Като изляза отвън, ще поправя погрешката. Всичките тия петна, които имаме, ние може да ги поправим. Аз говоря само за петната. Човек няма право да осъжда сърдцето си, няма право да осъжда ума си. Една мисъл може да не е на място, извади я навън. Едно чувство може да не е на място, извади го навън. Една постъпка може да не е на
27 място, извади я навън. Но онова, което е на място, ще му дадеш всичкото почитание. Ние ще благодарим на Бога. Казвате: “Колко сме грешници ние”. Аз не зная какво разбирате под думата грешни. Думата грешни – всичкото зло е в ш-то. Гре– е много хубаво. В ш-то е лошото. -Шник, шиник, какво се прави шиника ? Шиникът, който взема, той е грешник. Грее много добре, но с шиникът се взема нещо, затова, материално, е грешник. Ти седиш и мислиш, че Господ те е създал повече от другите хора. Ти си на кривата посока. Ти се радвай, че си голям човек, имаш условия да помогнеш на ония, бедните. Господ помага на още по-бедни същества. Господ се интересува от малките микроби, за които на ум не ни е идвало. Ние сме помогнали на някое дърво и казвате: “На дърво ли ще помагам?” Де е в нас смирението? Всичките неща, които Бог е създал, имайте към тях уважение и почитание. Както Той гледа на нещата, така и ние трябва да гледаме. Ако ние не се научим така да гледаме един на друг, както Бог гледа на нас, каква култура имаме? Досега все сме имали спорове, спорове. В следните прераждания, пак спорове ще имаме. Главите побеляват, веждите побеляват, очите отслабнаха. Царството Божие е за душата. Виждам как идва Царството Божие. Казва: “Когато ще дойде Христос”. Когато ще дойде Христос в ума, ще дойде да се отворят очите да видите, вие още не сте отворили очите си да видите. Някой път искате да видите ангели. Хората, които са тук, тях не виждате, ангелите искате да видите! Има хора, които са ангели, много от тия хора са ангели. Много пъти вие гледате един човек, в когото има един ангел и ти му казваш: “Може ли някъде да видите един ангел?” Той се усмихне и казва: “Може, за бъдеще”. Един ангел има един непокварен ум, един ангел има едно непокварено сърдце, един ангел има една непокварена душа, един ангел има един непокварен дух. Ангелът е непокварен, ни сянка от съмнение няма. Той, като усети Божията мисъл, че има нужда някъде някой ангел да помогне, без да му каже Господ, слиза и помага. Досетливи са. Оставя своята работа, помага и пак се върне. Без да му каже Господ, той вижда, че този човек, който се е молил, е свързан. Нас трябва да ни увещават, че за Господа, че за Христа и след като ни говорят 3-4 часа, едва ще се дигнем да кажем: “Реших да изпълня Волята Божия”. Така не се изпълнява Волята Божия. Онзи, който идва, при мене да изпълня Волята Божия, преди да е дошъл, в мене да се зароди желание да я изпълня, преди да е дошъл, да намери, че съм отишъл да помагам. Като е тръгнал, да намери, че върша Волята Божия. Това е досетливост в света. Другаде са максимите. Не пея така, другояче пея. Ако искате един ден, вие може да ми кажете всичко туй, което вие не сте могли да направите, целият клас каквото не е могъл да направи, един ден ще ми го кажете и аз ще го направя. Всичко, което вие не сте направили, аз ще го направя в половин час. Да допуснем, че на някой сте казали, че ще му дадете хиляда лева и не сте ги дали. Някой казва, че ще иде при някой болен и не е отишъл. В половин час ще събера една сума от няколко милиона и всичко, което не сте направили, аз ще го направя. В половин час всичките тия 5-6 милиона ще ги имам и болните ще бъдат здрави. Как ще стане? Ще видите. Каквото и да ви казвам, няма да разберете, като го направя, ще видите как става тази работа. Казвате: “Как става това?” И да ви кажа как става, няма да го разберете. Седи публика в едно здание и всички казват: “Ние не се мърдаме от тук”. Някой казва: “Аз ще ви накарам да излезете”. Запалва зданието и всички навън избягват. Може да ви направя илюзия, че салонът гори и вие всички да излезете навън. Може да образувам един пожар и всички ще изкочите навън от
28 салона. Ще кажете: “Отиде салонът”. После ще видите, че салонът не е изгорял, а това било само една илюзия във вашия ум. Нали вечерно време на сън бягаш? Гони те някой бивол или мечка. Качваш се на дървото, събуждаш се, виждаш, че ни мечка има – нищо. В живота има такива илюзии. 90 на сто от това, което преживявате, е илюзия, не е нещо реално. Най-първо трябва да се освободите от илюзиите на живота. Казвате: “Земетресение”. Илюзия е. “Светът ще се свърши”. Илюзия е. “Земята може да се сблъска”. Илюзия е. Слънцето щяло да изгасне някога. Това е една илюзия. Отде знае онзи философ, че ще изгасне. Той философства, не е бил там, с Бога, да знае, че ще изгасне Слънцето. Вложете Любовта като подбудителна причина в ума си. Вложете Любовта като подбудителна причина в душата си. Вложете Любовта в духа си като подбудителна причина, да работи за Славата Божия. Вложете Любовта в душата си, да работи за Царството Божие и Неговата Правда. Вие сте първият, който трябва да опитате какво нещо е Царството Божие и Неговата Правда. Първият трябва да опита какво нещо е да работиш с ума си, със сърдцето си за Волята Божия. Това значи трябва да бъдем съработници. И досега вие се потривате. Целият християнски свят да бъдат съработници на Бога. Не можем да бъдем съработници без Любов. Този закон Христос го е казал: “Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих”. Понеже Бог като изпрати Христа на Земята, изпрати Го с Любов. Като дойде Христос да проповядва на хората, казва: “Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих”. Ако ние отиваме в света да работим без Любов, то е една илюзия, ние се заблуждаваме. Не може служение на Бога без Любов. Как трябва да се предаде Любовта? Предадената Любов ще направи цял кръг и пак ще се върне при Бога. Любов, която е излязла от Бога, ще мине през всички ни и ще се върне и ще занесе всичките възможности, които тя е извършила. Ако ние не може да направим една връзка с Бога чрез Любовта, тогава служението ни [не] е на място. Сега се изисква да се направи една връзка. Аз говоря за онези, които са будни, не говоря за децата, които са на 2-3 години. За Любов на тях не говоря. На тях ще им говоря за ядене, за мляко. На онези, които са на 15, 16, на 21 година, за Любов може да се говори на тях. Да говоря за Любов разбирам найхубавата работа, която можем да свършим на Земята. То е човешката Любов. Най-хубавата ангелска Любов е работа в ангелския свят, която можем да свършим. Най-хубавата Божия Любов – работата, която можем да свършим в Божествения свят. Най-хубавата работа, която сме свършили на Земята, то е човешката Любов. Ако ние на Земята не можем да свършим тази работа с Любов, как ще свършим онази работа при ангелите, която е по-сложна? Първата основа е човешката Любов, за да разберем Божествената Любов. Казвам: вложете Любовта като подбудителна причина в духа си, в душата си, в ума си, в сърдцето си. Направете най-малкия опит. Ето в какво седи наймалкият опит: за една седмица всяка вечер преди лягане ще си измивате краката. Ще почнете с десния крак, ще измиете палеца, първия пръст, втория, третия, и ще произнасяте най-хубавите думи, после ще измиете левия крак и ще произнасяте най-хубавите думи. Ще измиете ръцете си и ще произнасяте най-хубавите думи. Ще измиете лицето си и пак ще кажете най-хубавите думи, и ще си легнете да спите. Ще запишете, какво ще сънувате, в една книжка. На втората вечер пак същото нещо ще направите. Думите, които ще кажете, може да измените. Пишете какво сте казали, ще напишете всичките думи, които сте казали. Няма да разправяте на другите какво сте казали. Всеки за себе си да го
29 направи. Една тайна да остане. Вие ще кажете: “Аз тъй си измих краката, тъй казах”. То е вестникарска работа. Оставете тия вестникарски работи. Нямате никакъв резултат. Благодарете на Бога, че ви е дал една възможност, да окажете наймалката услуга на вашите крака. Благодарете на Бога, че ви е дал ръцете, на които може да окажете най-малката услуга. Най-после благодарете за лицето си, към него вие сте били по-внимателни. Някой път станете сутрин, бързате, измиете си лицето и с кърпата грубо триете лицето си. Така не се мие. Ще вземете една кърпа, много мекичка, и само ще допрете до лицето си, няма да търкате. И краката си няма да търкате, само ще турите кърпата полекичка и няма да изтривате всичката влага. Само ще допрете меката кърпа много деликатно. Краката си ще измиете до колената и няма да има никакво търкане! Това ще бъде първото служение на Господа, служение на краката, служение на ръцете, служение на вашето лице! Отче наш 25 -та лекция от Учителя, държана на 10.III. 1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
30 НА МЯСТО Отче наш Всичко в живота е постижимо Мусалла Малко размишление. Трябва да се изучават законите на човешкото тяло. Дълго време никак не сме обръщали внимание на тялото. Според повечето религиозни тежнения, тялото е една обвивка. Едно погрешно схващане е това. Тялото не е само дреха, само покривка. То е храм Божи. Туй, което е покривка, туй е външното, което постоянно се мени. За 7 години се променя формата на човешкото тяло. Трябва да си съставим хубаво понятие за тялото, понеже е цял един свят. От правилното разбиране на тялото, ние можем да разберем духовния свят, да разберем и Божествения свят. Без разбирането на тялото, то е наблизо до нас, и другите светове остават непознати. Сега туй знание, което имаме, не е преходно. Да кажем, имате вода, трябва ви пара. Тази вода трябва да знаете да я превърнете в пара, за да образувате едно ново движение. Или ако не разбирате законите на въздуха, който дишате, сега много може да се говори върху дишането. Не е само да диша човек. Ако нямаш едно разположение на тялото, едно разположение на чувствата и на мислите, влизането на въздуха в тебе руши. И тогава аз мога да предскажа комуто и да е. Три е съвременният живот на човека. Едно плюс две е равно на три. Едното – това е причината на нещата; двете – това е основата на нещата. Трите – това е резултатът. Ако имате едно и две, имате основата, имате причината, нямате резултата. 123 е хубаво число – имате причината, имате основата, имате добър резултат. Казвате: “Тия работи ги знаем”. Знание, в което човек остарява и оглупява, не е знание. Знание, при което човек става кисел, не е знание. Киселината е за работа. Ти значи се вкисваш в живота, понеже не си употребил тази киселина в живота за работа. Киселината трябва да разтваря нещата. Ти се вкисваш, защото не работиш. Вкиснал си се. Щом се вкиснеш, какво трябва да направиш? Жените, които замесват брашното, гледат да се не прекисне. Те имат познание – като дойде до известна степен, правят го на малки самунчета. Вие ще кажете: “Тия работи ние ги знаем”. Ние сме замесили тестото. Някой път дойде в човешкия мозък една мисъл като квас и ако ти я държиш по-дълго време, отколкото трябва, ще прекиснеш. Хубаво е човек да се вкисне, но прекисването е лошо. Запример гневът не е опасен, но прегневяването е опасно. Писанието казва: “Господ се разгневил”. Гневът не е лош. Гневът дава енергия. Ще впрегнеш гнева на работа. Като се разгневиш, ще свършиш една работа. Като си ленив, разгневи се, ще научиш урока си. Често вие се сърдите. Вие се тревожите и не учите, и тогава гнева руши. Щом се разгневиш, тури гнева на работа, нищо повече. Сега се изисква метод. Какъв метод употребявате, след като сте се разгневили? В гнева вече имате малко повишение на температурата. Гневът има три произхода. Той произхожда от чисто физически причини, произхожда от причини на чувства и по някой път – гневът произтича от причини на мисълта. Тогава трябва да знаеш причината на гнева – физическа ли е, на чувствата ли е, или на мисълта. Ако знаеш, че е на физическия свят, тогава ще знаеш как да се справиш, ще отмахнеш тия причини или ще увеличиш светлината. Аз не казвам – не се гневи. Гневи се, но
31 използвай гнева си. Сега как вие се гневите? Може ли някой да ми опише как се е разгневил? На един човек ако не му дадат хубаво ядене, ще се разгневи. На един човек като му кроят дрехи и като не му ги скроят добре, негодува. Ако те излъжат някъде, веднага ще се разгневиш. Ако ти кажат една вярна мисъл, как ще се разгневиш? Ако някой не храни към тебе хубави чувства, ще се разгневиш. Казвам: какво трябва да правиш, след като се разгневиш? Аз бих говорил за гнева. Да обичаме, да любим. Да знаете какво нещо е Любовта. Цяла школа трябва да се направи, като говорим за Любовта. Има Любов за младите, има Любов за възрастните, Любов има за старите. Какво е Любовта на младите? Не съм срещал писатели, които да са описали Любовта. Те пишат туй, което не е Любов. За възрастните, за старите, което пишат, не е Любов. Това са сенки на Любовта. Какво ще ме ползува, ако нарисувам една сянка. Ако не турим отличителните черти на лицето, защо ще дойдат сенките. Ще туриш една черта, която означава умствената деятелност. Ще туриш една черта, която означава сърдечната деятелност, и ще туриш една черта, която означава физическата деятелност. Сенките показват степени. Ако има повече сенки на лицето, долу в брадата, физическият свят е развит. Ако има повече сенки на лицето духовния свят е развит. Ако има повече сенки на челото, умственият свят е развит. Казвате: “Какви са тия сенки?” Изучавайте ги, както художникът изучава тия сенки. Един художник изучава сенките на водата, която наблюдава. Правили ли сте опит да нарисувате вода? Даже аз не се опитвам. Някой път може да говоря, но да направя тази сянка, е трудно. Много художници представят работите, пък не е вярно. Тук, което представят, то е една илюзия; в даден момент може картината да е вярна, но тя не представя една цялост. Ако рисуваме сутрин езерото, или по обед, или вечер, различава се туй. В живота имаме сутрин едно разположение, на обед – друго и вечер – друго. Казваме – все е човек. Не е все човек. Около нас стават цели промени. В съзнанието трябва да си дадем отчет. Ако не държим отчет, ние ще влезем в стълкновение. Ти не можеш със змията да постъпиш тъй, както с кротките същества. Щом е змия, ще вземеш мерки. После трябва да знаеш змията от какъв род е. Ако е кобра, ще вземеш мерки. С кобрата, ако направиш приятелство и ако нарушиш това приятелство, трябва да знаеш, че в две минути ще изчезнеш от света. Някой път гледаме някои хора, са се разсърдили на Господа. Казват: “Как така?” Ти не се сърди на Господа. Като тури малкия Си пръст, нищо няма да остане от тебе. Ако е за сръдня, Той като се разсърди, ти какво ще правиш? Докато не се е разсърдил Господ, бъди внимателен. Като се разсърди, от тебе нищо няма да остане. Защо ще се сърдиш на Господа? Че не си даровит – не е виновен Господ. Имаш несрети в живота, съвсем други са причините. Ако изучавате Бога, ще видите, че на всички същества е дал преизобилно. Хората са развалили работите и ангелите много неща развалиха в нас. Ангелите бяха много умни, но те развалиха много работи. След това дойдоха хората и те развалиха. Два фактора има сега. Казвате да се запознаете с ангелите. Но ти с кои ангели ще се запознаеш? Два вида са те. Има едни, които са се дегизирали светли, но са тъмни вътре. Те ще ти създадат такова нещастие, каквото не си сънувал. Мъчениците на християнството кой ги пече, кой ги тури в огъня? Тия ангели. Те имаха слуги, хората вземаха участие, техни съмишленици бяха. Горят този човек на кладата, защото не вярва в Бога, както те вярват. Сега вие ще кажете: “Защо Господ допуща тия работи?” Питам: “Вие защо допущате гнева?” Защо Господ допуснал туй, оставете го настрана. Ти защо допускаш да се гневиш на Господа, ми кажи? Туй е цяло безумие. Туй верую ми дотегна. Туй
32 верую не е на Господа. Създал си в себе си едно лъжливо верую, лъжливи стремежи. Вие носите последствията на старата година, на числото две. Сега не мислете, че критикувам нещо. Казвам: хиляди поколения са мислили криво, материално са мислили, но са мислили повече материални работи, криви работи, отколкото добри. Виждаме сега какво става. Ако преди две хиляди години евреите бяха приели Христовото учение, и ако бяха станали мисионери, светът щеше да има друг облик, не щяха сега да ги гонят и християните не щяха сега да се бият. Те се отказаха: “За Мойсея знаем, че Господ е говорил, но за Този не знаем. Той говори да се отричаме от себе си? Това учение нас не ни трябва”. Аз ви казвам: доста еврейщина има във всинца ви. “Как такава глупава работа – да се откажа от себе си?” Казвате: “Като идем в оня свят”. Не очаквайте да идете на оня свят. Оня свят е тук. Ти си слуга и казваш – ще идеш в оня свят. И в оня свят ще бъдеш слуга. Ако тук си слуга, и в оня свят ще бъдеш слуга. Ако гледате глистята, тя е без зрение. Но в тези същества желанието да гледат, тази усилена деятелност, постепенно минава от форма във форма, туй желание става толкоз силно, че Невидимият свят създава на туй същество органи да гледа Божия свят. Нашето око се развива. В нас има желание да гледаме. Някои искат да станат ясновидци: “Да гледаме”. Трябва ново око, трябва нова мрежица. Тази мрежица, която ще се образува, ще прави голямо пречупване: светът ще се отвори, ще стане по-широк. Та казвам: онези, които са ясновидци, те имат широки чела, челата им не са тесни. Тия, които имат чела АВ, те са ясновидци, а които имат В 1 А 1 – те не са ясновидци. По какво се отличава воля на английски и на български? На английски се пише по един начин [will], на български – по друг. Англичанинът за волята има чисто материално гледище. Той е краен материалист, затуй е търговец. Знае много добре да продаде стоката. Той започва най-първо с материалното, Божественото го туря по средата – i, l – показва разумния свят. Първо той изучава физическия свят, а после изучава Божествения свят. Българинът турил най-първо Господа на първо място. А назад е турил материалното. Започва с духовното, а свършва с материалното. Англичанинът, започва с материалното, а свършва с духовното; а пък българинът започва с духовното, а свършва с материалното. Сега това не е лошо. Първоначално, като се освободи България, всичките ученици бяха идеалисти, а после казват: “То толкоз идеален живот не може”. И колкото застаряваха, ставаха материалисти – съответствие на идеята – характерните черти на българина. Колкото съм ги срещал... Един свещеник ми казваше: “Не зная дали има оня свят? Като бях млад, мислех, че има оня свят, уверен бях; сега започнах да се колебая. Баща ми умре, не ми е казал нищо. Майка ми умре, не ми е казала нищо. Чичо ми умре – също”. Сега ще ви приведа друг пример. Муди, един американски проповедник, казва: “Най-първо не знаех какво е Рая и Небето, мислех само – Господ и ангелите. Но нито Господ познавам, нито ангелите познавам. Умря майка ми. Започнах да мисля: Господ, ангелите, майка ми. Умря баща ми. Започнах да мисля: Господ, баща ми, майка ми, ангелите. Най-после умряха моите приятели и след туй оня свят ми стана ясен”. Като отишли неговите близки, не е мъчно човек да влезе в общение с оня свят. По радиото си трябва да имате контакт. После в оня свят има паразитни вълни. В радиото гледам, когато някой път англичаните говорят, германците паразитни вълни изпращат. Когато говорят германците, англичаните изпращат паразитни вълни, не се чува. В духовния свят, когато
33 рекат ангелите да ни изпратят хубави мисли, тъмните ангели изпращат тъмнина, замотаят работата и ние не разбираме работите как са всъщност. Те са майстори да смущават сърдцето ни, те са майстори да смущават ума ни, те са майстори да смущават и тялото ни. Всичките болести, които съществуват, са техни изобретения. Защото таман станеш духовен, ще ти дадат една болест, не може да се лекува. Казват: “Нали има Господ”. – “Молим се, молим се на Господа, болестта не минава”. Вътре те казват: “Ако имаше Господ, щеше да ти помогне”. Празна е тази работа. Ти се разколебаеш. Една вечер в Русе бях, в един евангелски дом, при познат евангелист, правоверен. Надула му се страната, боли го зъб, не е разположен. Казвам: “Нали Евангелието говори, ако някой е болен, нека се съберат няколко души, да се помолят”. Той казва: “Едно време беше така, сега не е, в нашите времена тази благодат е отнета”. Казвам му: “Аз сега мога да те оздравея” – “Че как ще ме оздравееш без цяр? Подуто е, ще ида при някой лекар”. Рекох: “Няма какво да ти казвам, тази е смешна работа”. Изваждам си кърпата и я турям на подутото. Не може да търпи, но после престава неговата болка. След един час пак го заболява зъбът. Казвам му: “Защо те заболя сега? Изправи мисълта си!” Казва: “Този човек ме хипнотизира. Какво направи с ума ми?” Като дойде тази мисъл в ума му, и болката дойде. Казвам – има един закон. На него казвам: “Отмахни тази мисъл”. Туй, което аз правя, то е проста работа, то са Божествени закони, които работят. “Дайте топъл компрес, много горещ”. Сложиха няколко горещи компреса, зъбът изпадна след един час. Сега онези ще кажат, че онзи, който лекува, има нещо специфично, което само той може да го направи. То е тъй – само който знае законите, може да го направи. Онзи, който върви по Божествените пътища, може да го направи. Без Божественото знание в света нищо не може да се направи. Ако ние не сме готови да турим Бога в нас, на мястото, дето трябва да го турим, нищо не може да се направи. Цялото човечество трябва да постави Господа доброволно на мястото. Не че Той иска. Ако не Го поставим, ние ще страдаме. Ако Го поставим там дето трябва, има едно място, дето трябва да го поставим, на Бога да дадем свобода. На Бога трябва да дадем свобода, да действува в нас, понеже Бог като ни прати в света, даде ни свобода, да действуваме, както ние разбираме. Той не ни ограничи. Защо на същото основание, и ти да не дадеш свобода, както Той ти е дал. Казват: “Аз имам чувства”. На две места чувствата не могат да бъдат. Ако в нас Бог действува, няма да правим погрешки. За 25 години целият свят ще се поправи. Ако не турим Господа на място, още 10 000 години ни трябва, докато узрее главата. Ще се блъска, ще се блъска и най-после като се блъска тази глава, ще проумее. Има един анекдот. Един проповядвал Правдата в света и гдето влезе вкъщи в света, казва: “Това не е право”. Казват: “Това не е твоя работа”. На друго място иде, казва: “Това не е право”. Пак го бият. И като го били, били на много места, млъкнал. Идва друг, който също проповядва Правдата и казва: “Няма ли тук справедлив човек?” Онзи казва: “Има” – но не смее да се покаже вече. Ако се покаже, бой има. Ти не трябва ни най-малко да казваш кой е на правата страна. Щом си слаб, в себе си го дръж. Слабият при силните хора не трябва да защитава. Ако го защищава, той трябва да каже на онзи, който бие: “Ударете на мене, колкото ударихте на него. Останалите удари – на мене”. Вие казвате: “Нямате право да биете”. Какъв закон има да казвам, че нямам право – трябва да разполагам с всякаква сила в света. За да кажа, че нямате право да биете, трябва да бъда силен. Защото аз съм най-силният човек, заповядвам да
34 не биете. Щом си най-слабият, стой. И тогава приеми ударите. Ако си силен, казваш: “Заповядвам”. – “Защо?” – “Защото съм най-силен човек”. Силният всякога заповядва. В моето присъствие не позволявам да се бие човек. Аз съм правил този опит с паяците, не съм го правил с хората. Много пъти съм правил опити и 25% не са излезли сполучливи, а 75% са излезли сполучливи. Хванал той някоя муха и тя бръмчи. Аз казвам: “Слушай, – аз зная как да говоря на паяците – ще пуснеш мухата, защото в мое присъствие не позволявам да я ядеш. Ако ме няма, може да я ядеш”. Той се изправи на краката си, казва: “Знаеш колко съм гладувал. Как ме лишаваш от туй благо?” – “В мое присъствие не можеш да ядеш мухата, пусни мухата, ако не, и ти, и паяжината ще изчезне”. Някой път откъсне и пусне мухата. Някой път не я пуща. И тогава, хайде, навън с паяжината. Казвам – всички може да направите този опит със себе си. Дойде една лоша мисъл, ще й кажеш: “В мое присъствие, аз не ви позволявам да правите това”. Ако не, ще я хванеш и ще я изхвърлиш навън. Кой от вас има силата да изхвърли една лоша мисъл навън, както Бог изпъди Адама из Рая? Както Бог имаше право да изпъди Адама и Ева от Рая, така изпъдете тази мисъл, и турете един ангел на вратата. Нека и те идат навън, да поскитат. Вие мислите, че нямате право. Като поставите Господа на място в Рая, правото ви ще дойде. Ако Господ не е във вас, нямате никакво право. Единственото право в света е Бог. Затова казвам: най-първо трябва да поставите Любовта на място. Казвате: “Да се обичаме”. Най-първо Любовта ще оставите като закон. По закона на Любовта ще вървим. Какъв е законът на Любовта? От когото имаш да вземаш, ще се откажеш. Когото искаш да биеш, няма да го биеш, понеже ти си силен. Онзи, който има Любовта, е най-силен. Онзи, който има Любовта, е най-богат. Онзи, който има Любовта, е най-умен човек. Ти си богат, някой има да ти дава 100 лева, какво ти струва да кажеш: “Не ги искам”. Ти си най-силният човек, с един удар можеш да откъснеш главата му. Ще кажеш: “Слушай, едно време аз бях като тебе, без Бога живеех, бях слаб. Сега с Любовта живея. Не мисли, че това го правя от слабост”. Хвани го за крака, дигни го във въздуха, тури го на земята, пак го дигни във въздуха и така 3-4 пъти: “Сега понеже Любовта е станала закон, ела да ти покажа пътя, да станеш силен; ела да ти покажа пътя, да станеш умен; ела да ти покажа пътя, да станеш добър”. Вие чакате да умрете, да идете в оня свят, че да станете добри. Същият закон е и там да идете. Казва Христос: “Ако имате Любовта, ще правите туй, което Аз правя, и по-големи чудеса от тях ще правите”. – “Как – казва – човек може да прави поголеми чудеса?” Христос казва: “Всякога си Ме слушал” – и казва на Лазаря: “Лазаре, излез вън”. Мойсей казва: “Нямам ли власт да направя това?” – и той не можа да влезе в Ханаанската земя. Веднъж иска да покаже силата си и Бог го лиши да влезе в Ханаанската земя. Може би, ако Мойсей не беше направил тази погрешка, щеше да бъде по-добре. Сегашните евреи казват: “Не сме ли ние силни?” На евреите трябва Любов, и на вас, които ме слушате, трябва Любов. Толкоз години проповядвам за Любовта, но Любовта не е приложена, малко е приложена. Аз не съм видял нито един от вас, като дойде някой, да окаже една услуга от Любов. Наблюдавал съм в трамвая и само един случай имам, в толкоз години само един случай. Аз влязох в трамвая и една доста благородна мома каза: “Моля, заповядайте, седнете”. Казвам й: “Не, стойте си!” Тя казва: “Аз може да седя права, вий заповядайте”. Приех и седнах на мястото. Другите ме гледат и чета в ума им: “Да си дошъл по-рано, кой ти е крив”. И намирам, че е право. Стоя и се радвам. Кой при кого стои,
35 наблюдавам. Като ме погледна тази мома каза: “Заповядайте”. Казвам: “Защо ще си губите вашето място?” Тя каза: “Аз мисля, сега да сляза”. Рекох: “Тогава приемам”. Една хубава черта, не зная каква беше. Но казвам: Божественото в хората навсякъде е еднакво. Детето, още като се ражда, си показва какво ще бъде. Вълчето, още като се ражда, показва какво ще бъде. Агнето, още като се ражда, показва какво ще бъде. Змията, още като се ражда, се показва какво ще бъде. Всяко нещо, още като се ражда, показва какво ще бъде. Сега не е лошо, че змиите съществуват в света. Едно време хората бягаха от кобрите, а пък сега змиите, кобрите, бягат от хората. Хората се научиха, че отровата на кобрата лекува рака и други разни болести, ходят да търсят кобрите и кобрите бягат. Сега има чифлици, гдето ги развъждат, за да изваждат отровата им. Намерили са начини, по които да я изваждат. Умните хора са направили, че сега змиите да бягат от тях. Сега змиите бягат от хората, а едно време ние бягахме от тях, от змиите. Защо ти да не можеш, тази отрова, да я извадиш и да я употребиш за лекуване. Изисква се знание. Сега едно от правилата е: никога не яж нещо, което не си опитал. Най-първо го опитай хубаво и тогава го яж. Някой казал, че е хубаво. Никога не яж туй, което не си опитал, никога не яж туй, което не си сдъвкал хубаво. Ще ви кажа, че причината дето се развалят зъбите на хората, това са чувствата. Дето се развалят очите, чувствата и умът са причината. Дето човек оглушава, отъпяват нервите от неправилни мисли, неправилни чувства, образува се една кал в нервната система, която прекъсва трептенията, не може да се предадат хубаво и човек оглушава. Трябва чисто да мислим и може до голяма старост да запазим слуха си. Мнозина не може да слушат. Изчисти ума си, изчисти сърдцето си. Изведнъж няма да прочуете, но ще започне да се подобрява слухът ви. Може да направите опит за една цяла година. Мнозина ми се оплакват, че не може да ме слушат, затъпял е слухът им. Гледам, някой път и вашата мисъл се предава на мене. Като изляза от беседа, ходя да си лекувам ушите. Казват: “Учителю, направи да чуваме”. Аз ви казвам: изчистете ума си. Онази кал, насъбраната, трябва да се изчисти, не образувайте нова кал. Като ядете, яжте от благодарност. Дъвчете добре храната. Не яжте много, не яжте и малко. Две неща – лакомията е престъпна, но и въздържанието от яденето е престъпно. Ще ядеш толкоз, колкото трябва. Благодари и всякога остани малко гладен. Да имаш желание и втори път да ядеш. Не оставяй да гладуваш, да мъчиш тялото си и да мислиш, че като гладуваш, ще станеш светия. С гладуване не се става светия. Постът е метод за уякване на разумната воля на човека. Дотолкоз, доколкото постът може да уякчи нашата воля, да постъпваме разумно, този пост е намясто. Туй, което отслабва физически, умствено и сърдечно човека, такъв пост не е намясто. Като ядеш, благодари. Благодари на Онзи, Който ти е дал тия плодове – грозде, ябълки, круши и т.н. Благодари и на тях. Лекуването в света не става единично, то е колективен процес. За да се лекуваш, много същества трябва да вземат участие. Може да се лекувате, но ако отгоре не вземат участие, не може да се излекувате. Казва: “Да дадем такъв цяр”. Церът е само проводник. Доктор Миркович имаше едни хапове и още имам от тях. Той лекуваше, като даваше сутрин по един хап и вечер по един хап, да се взема. Казвам му: “Има и друг метод – хомеопатестически”. Аз разделях този хап на 16 части и една частица давах на ден на болния. И имаше същите резултати. Той даваше по два цели хапа, сутрин и вечер по един. Аз разделях един хап на 16 части и давах само една частица на ден. И този метод имаше същите резултати. Не трябва да мислим количествено, малко трябва да има
36 количество – но качествено. Достатъчно сила трябва да има. Тази сила трябва да има. Тази сила трябва да бъде разумна. Едно лекарство, което употребяваме, трябва да ни свързва с физическия свят, трябва да ни свързва с духовния свят и с Божествения свят. Лекарство, което така ни свързва, то лекува. В Природата Бог е предвидил такова лекарство. Листа на цветя има, които лекуват. Има листа на цветя, които лекуват. Има листа на растения, които лекуват. Корите на ябълката лекуват, корите на крушата лекуват. Турците казват: “Ябълката я обели и яж, крушата не бели, умий я хубаво”. А зарзалите на брой ги яж. Ако ги ядеш без брой, ще си създадеш пакост. Тия зарзали, ако преядеш, образуват обратна реакция, защото тия косъмчета в корицата, имат известна киселина, която може да произведе цяла пертурбация. Който знае, може да употреби ябълката за едно благо. Крушите няма да ги бели, а зарзалите ще ги чете. На физическото поле казвам: каквото ядете, четете го с брой. В духовния свят обелете кората на ябълката, а в Божествения, умийте хубаво крушата и я яжте с всичкото. Само в Божествения свят нещата се ядат с всичкото. В ангелския свят кората на ябълката няма да я ядеш, а във физическия свят с брой ще ядеш. Някой се натъпчи и казва: “Не можах да спя цялата нощ”. Ако ние заставим стомахът да работи много, тогава се отнема нашата интелигентност. Онези, които са накарали стомаха да работи много, намалява се тяхната интелигентност. Та казвам: яжте умерено. Винаги храната, която обичате, яжте. Говоря за един ученик: “Ще ядеш храна, която обичаш”. Щом намериш в храната дефект, не я вземай. Казвате: “Всичко ям”. Всичко не може да ядем. Един изгнил плод ще го изхвърлиш, всяко нещо, което ядете, трябва да бъде здраво. Хлябът, който ядете, трябва да бъде чисто, хубаво приготвен. Тази кал, която влиза в стомаха, пакости. Много овце, като ги карат в ниските места, умират от кал. Хваща ги една такава кал. Казвам: трябва да бъдем изправни. Когато имаме желание да ядем, което ядем трябва да бъде чисто и да не бързаме. По някой път аз като отида някъде, предадат ми и на мен един метод. Не какво ти се падне, да ядеш, но има едно число определено. Не изменям начина на храненето! “Искам да свърша по-бързо”. Природата има [метод] – вие, като ядете, сами да го намерите. Дойдеш до едно място, дето яденето ти е най-сладко, спри там. Ако вземеш една хапка повече, ще се развали туй настроение. Остани при тази хапка, да имаш желание още няколко паници да изядеш. И вечерта, като ядеш, пак спри там. Спирайте при онова, най-хубавото чувство, то е здравословно. Някой път вие не спазвате това. Гледам някой път приятелите, като се храним на обяд, като изядат една чиния, после още една, понеже им е сладко. Не е въпросът за скръжавост, но избягвайте тия работи. Аз съм правил опити и съм намерил, употребявал съм правилото, много добър метод е на физическото поле. Говоря неща, които са верни. Изям една ябълка, ям втора и ако има друга, оставям я за вечерта. Вечерта, ако имам втора, оставям я за другия ден. Вие казвате: “Сега имам, утре кой знае дали ще имам”. Бог е във вас и ако спазвате Неговия закон, всякога ще имате тази храна. Бог не иска да оставя Своите деца в лишение. Много е внимателен. Ако храната е здрава и вие имате едно чувство на благодарност, Той се радва. Ангелите и те се хранят, много добре се хранят. Ако беше ангелският свят отворен, щяхме да изпратим няколко души на специализация, но не е отворен. Не може да идем, да изучим как ядат те. Казва там: “Бог храни еврейския народ с хляб ангелски, манна”. Трябва да знаете, след като ядеш, имаш приятно чувство, искаш да ядеш повече, ти си дошъл до началото на яденето, спри там. Щом искаш изведнъж да приемеш
37 повече, там спри. Следующия път като седнеш да ядеш, пак ще имаш туй приятно чувство за ядене, туй приятното седи в тебе. Като ядеш, остава това чувство. Туй чувство, ако не те оставя, ще бъдеш всякога здрав. Когато туй чувство се изгуби, болестите идат. Тази е причината. Щом се изгуби приятното чувство в яденето, болестите често идат. Но щом спираме на туй, приятното чувство, ти ще оздравееш. Ще кажете: “С такива дребни работи да се занимавам”. Тия, дребните работи, са необходими. Големите работи ще ги оставим настрана. Големите работи създават сегашните нещастия. Някой иска да бъде учен човек, нещастие е да бъдеш учен човек. Някой учи – ще го тури в мозъка си – защо му е това учение. Трябва да знаеш къде да го туриш в мозъка. Всяко нещо, което се изучава, трябва да се тури в мозъка на място, отвътре. За да се отпечата една мисъл хубаво, човек трябва да има най-хубавото настроение. Той трябва да има светлина в мозъка си, трябва да има топлина в сърдцето си и Божествената сила трябва да работи. Тогава да тури мисълта. Щом тия условия ги няма, мисълта не е турена на място, чувствата и те не са турени на място. Някои се складират само в стомашния мозък, в слънчевия възел. Други се складират само в мозъка, горе. После много от чувствата – отзад на главата, други се складират горе. Божествените чувства се складират отгоре, на короната на главата. Низшите чувства се складират долу при ушите. Ако не знаеш къде да си складираш, ще си създадеш много нещастия и неприятности. Казвам: всеки един ученик трябва да знае къде да постави една мисъл. Питам: един голям герой трябва ли да го е страх от един комар. Ще бъде смешно да ви е страх от комара. Някой път направете опит да видите колко е силен умът ви. Някой комар кацне на ръката ви, концентрирайте ума си и кажете на комара да ви не хапи. Ако можете да заставите комара да ви не хапе и да хвръкне, мисълта ви е силна. Ако не го заставите, ще тури хобота и след малко ще видите, че коремът му става червеникав. Някой път някои комари са били по-силни. Казвате: “Какво ще се занимавам с комар”. Гледам, зачерви се коремчето на комара, а той вече по радиото съобщава, след като изтеглил от мене кръв казва: “Намерих хубава храница и гледам друг комар да дойде”. Като махна с ръката, той хвръкне. Аз като бях във Варна в 17-та година, там имах един комар. Аз го наричам, че беше интелигентен комар. Таман ще легна да заспя, и току рече: “Бръмм”. Сепна се, той се скрие. Наново почна да заспивам, той пак, бръмне. Така 4-5 пъти. Някой път казвам: “Няма да ме буташ. Като заспя, да не идваш”. Той идваше да види дали съм заспал. Можех да го намеря и да го утрепя. Човещина имам, беше голям майстор, криеше се и вечерно време идеше само, чувах гласа му, един музикален глас. Беше ми приятно, като бръмне, хубаво, музикално. Някой път имах неразположение, не можех да заспя от него. Исках да го надхитря, не исках да му дам кръвчица. Понеже зная, ако отнеме тази кръв, спъва се мисълта ми. Защото, за да се роди някоя мисъл, трябва да тече особено количество кръв. Ако я няма, тази мисъл не може да се появи. Както една майка, ако не е здрава, не може да роди едно дете. Майката трябва да има сърдце добре развито, тя трябва да има много добре развит ум, трябва да има и много добре развито тяло. Тогава може да роди добро дете. Майката, на която умът е хилав, сърдцето хилаво и тялото хилаво, и детето ще бъде хилаво. На първо място трябва да поставим като закон, който регулира тялото, да вложим Любовта в тялото и да изучаваме физическата Любов. Да вложим Любовта в сърдцето и да изучаваме духовната Любов. Да вложим Божествената Любов в ума си и да изучаваме Любовта. Те са новите работи. Ако изучавате вътрешната връзка, ще се подмладите, щом
38 се подмладите, ще станете богати, ще можете да преустроите тялото. Ако нямате вътрешно богатство, мъчно можете да се преустроите. Сега виждаме, като заболее някой, веднага си поправя къщата, някой иска да си поправи къщата, пък няма пари. Трябва да забогатеем духовно, Божествено и физически, за да може да се поправим. Постоянно трябва да правим обмяна. Постоянно трябва човек да се обновява. Ние сме родени, но постоянно трябва да се обновяваме. Трябва да се обновява нашият ум, нашето сърдце и душа. Вечно обновление трябва да има. Трябва да сме в закона на вечното обновление. Всеки ден да имаме една малка мисъл, не да се занимаваме с глупави работи. – “Кога ще свърши войната?” Не се интересувам кога ще дойде лятото и то не ме интересува. И да кажа да се махне, няма да се махне. Лятото ще дойде навреме. Пролетта ще дойде навреме. Да се не месим в тия работи. Есента ще дойде навреме. Зимата кога ще дойде, то е нейна работа. Кога ще изгрее Слънцето, то не е моя работа. Слънцето ще изгрее навреме. Уверен съм в този Божествен закон. Така трябва да бъдем уверени в Божествените [закони]. Ще изпълняваме нещата, които са наши, ще гледаме в нашия живот да направим, както ние разбираме дотолкоз, доколкото съзнаваме – да направим едно преобразование. Това е културата на човека. Да замязаме на хора, че разбираме законите. Остареете, започвате да не чувате. Иде една млада сестра и казва, че не чува. Седя в стаята си и отвън чувам гласа на една сестра. Казвам: “Еди коя сестра иде, носи нещо”. При мен има една млада сестра и казва: “Как чуваш? Нищо не чувам!” Тя е млада и не чува, а аз чувам. Всеки, който приложи закона, той ще чува. Вие не прилагате Любовта, чувате лошите работи, много ги чувате. Добрите не ги дочувате. Приложете Любовта. И другото не е лошо, хубаво е. Все човек трябва да се интересува от лошото. Трябва да разбираме и тъмнината, не съм против лошите работи. Те съществуват и трябва да ги изучаваме, да ги слушаме.Важно е да вложите Любовта на физическото поле и да изучавате Природата такава, каквито отношения има към вас, да изучаваме и нашите отношения към нея. То е найхубавото. Цялото ни бъдеще, на нас и на обществото, на народа и на цялото човечество лежи в това – отношенията ни какви ще бъдат към Природата и какви ще бъдат отношенията на Природата към нас. Туй е новото сега в света. Аз имах намерение да ви свиря музикално сръднята и примирението. Как музикално ще представите музикалното примирение и сръднята? Друг път, може би, ще ви дам едно понятие – какво е музикална сръдня и какво е едно музикално примирение. Добрата молитва 26 -та лекция от Учителя, държана на 17.III.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
39 МАЛКИТЕ ПРАВИЛА Добрата молитва Изгрява Слънцето (Направихме упражнението с ръцете и дишането.) Ако питате кога ще дойде пролетта, може да ви предскажа: на 22 март. Кога ще дойде есента? На 22 септември. Щом като знаете кога ще дойде пролетта, ще намерите за зимата, три месеца разстояние има, ще намерите и кога ще дойде лятото. Казвате: “Пролет”. Пролет и лято се различават, есен и зима се различават. Пролетта е много активна, всичко има преизобилно, големи пертурбации стават в пролетта. Лятото утихва, тиха и спокойна работа се върши. Когато ти ставаш тих, трябва да си в лятото, да зреят нещата. Казва: “Аз бях много активен”. Сега какво става? Лято е сега. Като дойде есента – има една възраст, която е като есента – като дойдат хората в есента, пак стават активни. Когато хората се раждат, майката е много активна, защото е пролет, но и когато наближи да умират, пак стават активни. Ние се плашим, както един българин се плашил, че от сина му няма нищо да стане. Той казва на сина си: “Синко, от тебе човек няма да стане”. Синът искал да покаже, че от него може да стане човек. Напуща дома, ходи в странство, самостоятелно работи, свършил и дошъл в България. Назначили го за управител на една област. Става голям човек и праща двама души стражари, да задигнат баща му от къщи. Уплашил се човекът. Като го завели при него, казва: “Ти знаеш какво ми казваше едно време, че човек няма да стана. Аз съм твоят син, на когото казваше, че няма човек да стане”. Той го поглежда, познава сина си и му казва: “Синко, така прави ли се!? Ти ме уплаши, ти мязаш на мечка. Прати ми един файтон с почит да ме повикат, не тъй да ме докарат стражари! Още не си поумнял. Има доста тщеславие и голяма гордост има. Може би аз ти ги предадох, но уплаши ме”. Синът помислил малко, видял, че баща му е прав. Казва: “Да ме извиниш, татко, втори път като те викам, ще те повикам по начина, по който ти казваш”. Сега често и ние постъпваме като този българин. Не че сега има някакво лошо желание, но и бащата не е прав. Не е прав, понеже той няма право да каже: “Синко, от тебе нищо няма да стане”. Синът ще стане това, което той е дал на сина си. Той няма право да каже, че пролетта няма да дойде, че лятото няма да дойде. Дали си разположен или не си разположен, ще дойде пролетта. Какво ти мислиш, това е друг въпрос. Божествените процеси, трябва да знаеш, че те идват независимо от нас. Ние трябва да бъдем готови. Умният ще ги използува умно, глупавият ще ги използува глупаво. Под думата глупаво разбираме няма да се ползува от тях. Най-първо нас ни трябва младост. Под думата младост, на физическото поле, разрбираме най-добрата храна. Това е младост. Най-добрата храна и най-добрите условия, при които човек може да се прояви. При възрастния човек пак трябва да имаме най-добрите условия, при които да можем да свършим една работа. Пишеш ти една книга, трябва да се отпечата хубаво, чисто. Пишеш писмо, да го напишеш чисто, без да го оцапаш, да го напишеш чисто, хубаво. Или дойде есента, трябва да имате онова, което сте придобили. Когато даваш хубавите мисли на хората, от себе си ще дадеш най-хубавото. Който хубаво дава, хубаво приема. Който лошо дава, лошо приема. Сега ние сме призвани в живота да работим разумно. Някой път се занимаваме с работи, които не зависят от нас. Как ще се оправи
40 света, не е наша работа. Светът ще се оправи. Как ще се оправи? Като дойде пролетта. Колко пъти стават наводнения, дъждове валят, колко неща се струпват. И пролетно време умират, и зимно време умират хората. Но има една разлика, че зимно време като отиват да погребват умрелите, изстиват ръцете им, краката им, треперят, казват: “Сега ли намери да умре, в този студ”. Като умре пролетно време, казват: “В много хубаво време умря”. Когато направим една погрешка, да не я направим зимно време, да я направим пролетно време. Като умираме и на себе си правим пакост, и на другите правим пакост, на онези, които ни погребват. Казват: “Ще умрем”. Ние създаваме пакост на хората да плачат. Да се раждаш, разбирам. Като се родиш, от тебе очакват да се роди нещо, да излезе нещо. Ако си роден добър цигулар, като излезеш по света да свириш, хората като са чакали да дадеш нещо, ще се радват. Ако си поет роден, напишеш нещо, четат хората, целият свят няма да чете, но онези, които четат, ще се ползуват. Казвам: как трябва да се възпитаваме? Имаме един добър възпитател – Слънцето. Ние трябва да постъпваме тъй, както Слънцето постъпва. Слънцето еднакво изпраща своята светлина навсякъде. Но понеже Земята е построена валчеста, лъчите не падат еднакво навсякъде. Всичкото различие зависи от падането на лъчите. Едни падат перпендикулярно и постепенно се наклоняват. Там, където лъчите падат перпендикулярно, имате найхубавите условия, при екватора сте. Дето лъчите са найнаклонено, там имате северния полюс и южния полюс. Какво може да постигнете на северния полюс? При сегашните условия нищо не се постига. При лошите условия какво може да сееш? Трябва да напуснете северния полюс и да отидете към екватора. Не стой там, иди към екватора! Когато казваме, че светът е лош, при сегашните условия, това е северният или южният полюс. От какво зависи? Когато дойде пролетта, ще се изменят условията. И да дойде пролетта и на северния, и на южния полюс, нищо не може да свърши. Отивайте към екватора! Добрите условия са там. Доброто е на екватора. Колкото си по-близо до добрите условия, толкоз по-добре. Това изведнъж не може да стане. Ако един, който е живял по-близо до северния полюс, ако го заведеш веднага на екватора, ще бъде голямо мъчение за него. Вие по някой път мислите, че можете да станете добър. Вземете щедростта. Правил съм наблюдение. Гледам някой като бръкне в джеба си – някой богат човек носи доста дребни пари – бръкне в джеба, извади 5 лева, тури ги в джеба. Бръкне пак, извади 2 лева, върне ги пак в джеба. Извади 1 лев, пак в джоба. Извади половин лев и него тури назад. Намери едно десетаче и от него като не намери по-малко, даде. Този човек какъвто е на физическия свят, такъв е и в духовния. Той няма да ти даде една голяма идея, а една малка идея. Казвате: “Бъди щедър!” Този човек трябва да го туриш в сиромашия, да има нужда, че тогава хората да го учат, да му дават 10 стотинки. Какво ще купи с десет стотинки? Днес да си изкараш прехраната, при сегашната скъпотия, ти трябват 50 лева. Да изкараш 50 лева с просия, на колко места трябва да идеш, колко хуканици ще има? Погледне те някой с презрение, вземе те един работник за работа. Дойде господарят, гледа да откъсне 10 или 20 стотинки. В него се ражда омраза, откъсваш от онзи човек. Той казва: “Подяде ме”. Защо трябва да го подядеш? В Божествения свят никога не подядат. Десет стотинки дай повече, дай 20, 30 стотинки, няма да те заболи глава. Сега това са общи правила.
41 Казваме: “Трябва да бъдем добри”. Ние трябва да имаме една идея. Някой от нас е като корен на Божественото дърво. Някой е голям клон, някой е помалък – малко клонче представя. Някой още по-малък, листа е. Милиони листа има на едно дърво. Някои от хората са цветове, някои от тях ще станат плодове. Единственото нещо, което ние очакваме от едно дърво, е плодът. Плодът иде най-после. Казвате: “Какво бива един лист?” Ако туй дърво не изкара своите листа, ако те не са зелени и свежи както трябва, ако туй дърво не образува корените на материалния живот, които са в земята, може ли да се развива добре това дърво? Вие казвате: “Той е материалист”. Или казвате, че някой е безбожник. Голяма работа свършват безбожниците. Всичките корени на дърветата се все безбожници. Туй е физическо разбиране. Що е безбожник? Тия корени не виждат светлината, безбожникът е на тъмно, не вижда къде е тази светлина. Слънцето не го вижда. Прави са хората. Казват: “Има голямо Слънце”. Казват: “Не може да вярваме”. Те са материалисти – туй, което виждат, вярват. Казват: “Не виждаме Слънцето”. Чувствуваме някаква топлина, някаква приятност, но и без тия корени не може. Онези клонища, които са отвън, те са в по-добри условия. Но те са в зависимост от корените. Между корените и клонищата има една обич. На всеки корен съответствува един клон. Благата, които клоните приемат от Слънцето, изпращат ги в корените. Ако клонищата не изпращат тия сокове, корените ще изсъхнат. Щом изсъхнат корените, изсъхват и клонищата. Щом изсъхнат клонищата, изсъхват и корените. Има зависимост. Казвате: “Как ще се оправи светът?” Този бил материалист. Оставете, не оправяйте света! Материалистът е намясто. И идеалистът е намясто. Всичките са намясто. Тия книги, които хората са написали, това е тяхно мнение. Писал ли е Господ някаква книга, да кажем за някого, че този е безбожник? Има ли някаква книга, дето Господ да е казал, че някой е безбожник? Библията е писана. Но в Библията е писано как хората разбират Божия закон. Като пишеш, да кажеш: “Това са мои възгледи, аз мисля така”. Сегашните хора винаги трябва да мислят. Ако идете някъде по света и ако срещнете религиозни хора, ако не разбирате, както те разбират, казват: “Не е правоверен”. Добре е да е някой добър химик в света, но не трябват само химици – някой добър физик, някой добър астроном, някой добър поет, цигулар. Каквото положение и да вземеш в света, ти си една важна единица. Колкото и да си нищожен, от Божествено гледище, ти си един лист. Като дойде един учен човек, от един лист може да чете. На този лист от дървото е написана цялата история на всичко онова, което става. Като гледаме дървото, може да прочетем преди 10, 15, 20 години какво е било. Хроникирано е на клонищата имало ли е дъжд, имало ли е суша, имало ли е плодородие. Отбелязано е кога е била пролетта хубава, кога пролетта е била лоша. Отбелязано е лятото, отбелязана е есента, зимата, всичко туй е отбелязано. Как? Отбелязано е. Най-първо ще се освободите от вашите стари възгледи. Ти станеш сутрин, неразположен си. Защо си неразположен? Вечерта си ял някоя свинска пържола или сланина си ял, както обичат българите. Или си ял сготвено нещо, с лошо масло. Станеш и казваш: “Не зная какво ми е”. Яденето е причина или може би десетина души сте били в една стая, а въздухът е бил развален, не сте отворили прозореца, да не би да се простудите. Станеш, тежко ти е. Причината е, че прозорецът е бил затворен, трябваше да бъде отворен прозорецът малко. Станеш сутринта, бил си господар. Този слуга си подял, онзи слуга си подял. Тия слуги са ти пратили лоши мисли, цялата нощ се въртиш и не можеш да
42 спиш. Станеш сутринта, неразположен си, нещо те мъчи. Иди да намериш тия хора, които си подял, иди да поправиш грешката си. Мислите ли, че Господ не е направил света? Някой път някой човек ти напакости и ти казваш: “Господ е причината. Той го прати”. Разболял се някой – Господ е причината; оздравял някой – Господ е причината. Религиозните хора казват така, а светските хора казват, че или светът, или обществото е причината и че хората си препятстват. Но и ние до голяма степен си препятстваме. Минавам един ден и гледам едно куче ме гледа и аз го гледам. Аз чета в него, то мисли да ме залае или не. Мисли как да ме залае. Опашката му опъната, неподвита, сериозно ме гледа имам ли позволение. Аз го посрещам, както може да се посрещне едно куче. Бръквам в джоба си, хвърлям му, то ме гледа и ме пита: “За мене ли е?” Правя му един знак с ръката, че е за него. То подвие опашка и започне да я върти. Издаде един звук, залае ме, но ми казва: “Добре дошъл. Много ми е приятно, че имам такъв гост за първи път”. Казва: “Махни се от пътя”. Аз го заобикалям, не отивам да го плаша. Давам почитание на него. Мисля го като полковник, както един войник го заобикалям. Казвате: “Куче е, да се махне от пътя”. Аз виждам, туй куче, турено на длъжност от господаря си. “Господине, аз имам длъжност. Господарят ми заповяда, без позволение не може да се минава оттук”. Аз трябва да зачитам тревата. Казвате: “То е куче”. Така може да мислят обикнивените хора. Виждам едно дърво посадено, то е поставено на място, не е безразлично де е израснало. Виждам една река, която тече, не е безразлично де тече. Всяко нещо, което е Божествено в света, трябва да му дадем Божествена почит. Ти, като станеш сутрин, благодари на Бога за това, което ти е дал. Поблагодари най-първо за косата, която имаш. Знаете ли, че като оголяват главите на хората, те не са така радостни и весели. Това са антени. Всеки косъм е антена. Докато има косми на главата ти, ти си радостен. Щом няма косми на главата, ти ставаш недоволен. Онези от вас, които имате голи глави, идете да сеете семена за косите и ги саждайте на главата си. Вие искате всичките хора да живеят добре. Те и сега са добре. Когато човек е болен, всичко наоколо му се вижда лошо. Изобщо цялата Природа е красива, злото в света е частично. Вземайте злото като творчески принцип. Ако вие срещнете нещо лошо, то е за поправка. Желязото не го мажат с четка, но чук играе върху него. Когато някой художник рисува, с най-хубавата четка работи, чукът не играе. Вие трябва да знаете как да употребявате чуковете, трябва да знаете как да употребявате четките. Във вашата мисъл ще имате четки, ще имате чукове, ще имате брадви, ще имате мотики и всичко туй трябва да е турено на място. Четките ви да са чисти. Мотиките ви, брадвите ви да не са ръждясали. Тук аз съдя за Братството. Нашите мотики тук са ръждясали, ръчките на брадвите са изпочупени. Греблата, дето имаме, са развалени. Най-първо, като дойдохме тук, един брат донесе много инструменти. В един сандък донесе нещо за 12 000 лева инструменти. След една година, две – изчезнаха. Този взел – братско, онзи взел – братско, няма ги. Тази ръчка се счупила, онази мотика развалена, всички безразборно вземат, казват: “Братско е”. И братското еднакво чисто трябва да се държи. Аз ако съм работник, след като работя с една мотика, ще взема да я изчистя хубаво и чиста да остане. Тук гледам братя и сестри работят някъде и оставят на земята бела или мотиката, и хайде вкъщи. Не оставйте бела неочистен! Хубаво изчистете инструментите! Не само тук, но и вкъщи правете същото. Някой носи перо, пише и след като пише, не го изчисти. Като пишеш, изчисти перото хубаво, не бързай. После някои като работят с перото, тръскат
43 го на земята, тези новите пера. Тогава и като кажем някоя идея, пръскаме, перото не върви. Някой път не си разгледал, тук останало мастило, там останало мастило, не работи перото. От моето гледище, туй, което аз съм научил, за да предизвикаш хубавото в хората, не търсете техните погрешки. Аз съм правил опит и казвам: възможно е, не е лесна работа. Във всичките животни, вземете змията, която е много жестока, главата й е плоска, разрушителните центрове до ушите са силно развити. В змията няма никакво милосърдие. Когато хване една жаба, гълта я. И като гълта жабата, й е приятно. Жабата усеща страдание, кречи тази жаба. Един човек може да вземе една жаба, да я удря с чук – нищо няма да каже, но щом я хване една змия, тя кречи. Минавам един ден през Борисовата градина, една змия ме видя, дигна си главата, спря се, извади си езика раздвоен, поздравлява ме. Спрях се и аз. Казвам на змията: “Добър ден, какво правите?” Тя казва: “Пека се на Слънце”. Казвам й: “Не стой тука, хората са невнимателни, на този път ще ти пречупят главата, иди на друго място. Аз ти казвам, не стой тук, ще платиш с живота си! Има закон издаден – като срещнат една змия, да й пречупят главата. Вашите прадеди са направили една голяма погрешка в Рая и сега хората имат голям зъб на змиите”. – “Що сме виновати ние, че нашите прадеди са направили погрешка?” Казвам: “Държат ви отговорни”. Въпросът седи в туй: търси в един човек хубавото, което Бог е вложил. Намери нещо хубаво в неговия ум! Едно нещо, не десет неща. Намери нещо хубаво в неговото сърдце. Намери нещо хубаво в неговата душа, в неговото тяло. Намери една хубава черта, това е полезно за тебе. Ако ти не се научиш да гледаш хубавото, не може да се ползуваш, защото хората са обект на визпитание. Ако ти в хората, като се оглеждаш, не виждаш хубавото в тях, правиш пакост на себе си. Казвам: най-първото нещо, трябва да се спираме върху неща, които са добри в нас и в другите. Кое е най-хубавото в човека? Какво ти коства да кажеш на човека една хубава дума? Какво ти коства като срещнеш един човек, да го поздравиш? Сега питаш: “Трябва ли да поздравлявам или не?” Поздрави този човек, като че срещаш баща си, като че срещаш брата си, като че срещаш сестра си. Каквато и длъжност да завзема, тази длъжност, колкото и да е нищожна, е ценна в Божествения свят. Вие сте чиновник в пощата, ще дойдат не само богати хора да купят марки, писма, но и бедни и всички трябва да приемеш добре, от Божествено гледище. Дойде един цвят, който дава ухание, към него имаш разположение. Ако някой цвят няма това ухание, не може да бъдеш разположен. Най-първо ти от своето ухание го наръси. Нали хората имат такива пръскалки. Някой мирише на теменужка, на розово масло. Хубаво е всичко това. Някой път някой човек се понамазва с червено, хубаво нещо. Гледам ноктите си мажат с червено. Красиви искат да бъдат. Нека си намажат къщата отвън. Сега хората вървят по навика на старите българи. Една млада мома българка, която иска да се покаже, като замаже къщата, ще тегли една червена линия, ще я намаже хубаво навсякъде и казва: “Много хубаво е замазана къщата”. Пред всяка къща тия моми посаждаха цветя, малка градинка с цветя имаха и знатни ставаха. Защо човек да няма такава градина? Той чака да се образува закон и тогава да има градина. Казвам: не си струва. Когато ще изкараш въздуха навън, прати една хубава дума. Минаваш някъде, някой човек съвсем закъсал, спри се при него. Ако е болен, кажи му: “Ще оздравееш!” Дали ще оздравее, или не, е въпрос, но ти му кажи: “Ще оздравееш!” Скъсан е някой студент, кажи му: “Втори път ще
44 издържиш изпита”. Осиромашал някой, кажи му, че ще се оправят работите. Някой има ревматизъм, бутни крака му и кажи: “Ще оздравее кракът ти”. Ти казваш: “Ама дали ще оздравее?” Ти го бутни и кажи, че ще оздравее, пък остави това дали ще оздравее, или не. Кажи, че пролетта ще дойде и тя ще дойде. Кажи – лятото ще дойде и то ще дойде. Кажи, че есента ще дойде и тя ще дойде. Кажи, че зимата ще дойде и тя ще дойде. Каквото кажеш, ще стане. Кажи, че Слънцето ще изгрее и то ще изгрее. Всеки един от вас каквото каже, ще стане. Като кажете, че ще изгрее Слънцето, ще изгрее, нищо повече. Кой от вас не може да стане пророк? Има неща, които всеки като ги каже, ще станат. Петелът казва: “Ще изгрее Слънцето” и то изгрява. Кучето залая, че ще изгрее Слънцето и изгрява. Комарът каквото каже, кучето каквото каже, петелът каквото каже и всеки каквото каже, става. Те са Божествените неща, които може да ги кажем. За човешките работи друг е въпросът. Човешките работи, като ги правим по някой път, не знаем дали ще станат, или не. Има един анекдот. Един българин бил много своенравен и казал на жена си: “Утре, като стана, ще ида на лозето да го прекопая”. Тя казва: “Мъжо, кажи, ако е казал Господ”. – “Казал, не казал, ще ида да прекопая лозето”. Тя казва: “Кажи, ако е казал Господ!” – “Мене не ме интересува дали е казал Господ, или не. Аз – казва – ще ида да прекопая лозето”. Станал сутринта, в турско време било, хващат го турците, подкарват го и той целия ден с колата ходил ангария да работи. Връща се вечерта посред нощ, чука на вратата. Казва: “Жена, отвори, ако е казал Господ”. Сега туй не е станало тъй. Анекдот е. То е за някакъв морал. Аз разбирам следното: Никога не започвайте една работа, ако нямаш в ума си една светла мисъл; не започвай една работа, ако нямаш едно светло чувство; не започвай една работа, когато волята ти не е хармонична! Почакай да дойде светлина в ума ти. Почакай да дойде добро разположение в сърдцето ти. Почакай и в душата ти да дойде разположение. Туй значи “Ако е казал Господ”. Когато Слънцето изгрее, то праща своята светлина, праща и своята топлина. Когато вятърът духа, той донася своите благословения, облаците донасят дъжд. Вие седите и се безпокоите за нищо и никакво. Стани сутрин, направи Добро на ръцете си, не си мил ръцете си, гледаш окаляни, вземи сапун, измий ръцете си, поискай извинение. Кажи: “Ще ме извините”. Ти си осакатил ръцете си, загрубели. “Трябва да има пришки на ръцете – казвате – да се покаже, че сме работили”. Не е човешко това. Аз като се ръкувам с хората, виждам, че някой скоро ще свърши. Още като му пипна ръката, познавам. Казвам: “На лош път си тръгнал. Ти си се напрегнал, искаш да станеш богат. Ти с този товар на богатството ще умреш”. Не само пари трябват на човека. Найпърво трябва да забогатее сърдцето ти, душата ти, духът ти вътре. Най-първо всяка една клетка, всеки уд, каквото погледнеш – пръстите, косата, всичко да бъде в изправност. Станеш сутрин, вчеши се хубаво! По някой път вие с ръце си оправяте косата. Няма вчесване. Всеки да има едно гребенче да се вчеше. Онези, които са с голи глави, са свободни. Сега някои от вас се интересуват какво ще бъде в оня свят. Божественият свят, като идете оттука, трябва да направите едно сетиво, за да го схванете. Ако в твоята душа не може да образуваш една мрежица, с която да схващаш Божествената светлина, не може да видиш Божествения свят. Ние тук виждаме, защото схващаме физическите лъчи на светлината. Трябва да имаме духовни очи. Да имаме духовна мрежица, а в ума си, в Божествения свят, да имаме Божествена мрежица. Три мрежи трябват. Всеки свят си има една своя светлина. Ако тия трите мрежи ги нямаме, не може да възприемем съответната светлина. Божественият свят не се
45 осветява с физическата светлина. Физическият свят се осветява с физическата светлина, те са най-грубите вълни; след това идат духовните и Божествените са най-деликатните лъчи, които осветяват света. Сега ще оставим Божествения свят и ангелския свят. Ако ти не можеш да облагородиш косата си, ако ти не можеш да поправиш формата на ухото си донякъде, ако ти не можеш да поправиш пръстите, тялото си, от това ще съдят заради нас. Тялото е един инструмент, с който сме работили и работим, оставяме го да ръждяса. Ще го чистим. Аз имам едни ножици от 40 години, държа ги тъй чисти както в началото. Употребявал съм ги всеки ден, но ги чистя. Обвил съм ги с един копринен плат, чисти са като нови. Ако бях ги употребявал като обикновеному, отдавна да са заминали за другия свят. Остри са като в самото начало. Ако вий не може да държите вашия ум в изправност, той трябва да забогатява. Казвате: “Едно време бяхме добре, сега започваме да ставаме нервни”. От какво произтича нервността? Има някакъв недоимък. Щом сме гладни, нещо органическо ни липсва. Недоволен си. Щом дам храната, хубава храна на клетките, веднага ставаме разположени. Някой път и умът има нужда от хубава храна. Дай му хубаво четиво. Прочети хубава книга с хубави мисли. Или пък някой път си неразположен. Като видиш някой добър човек, влиянията, които изтичат от него, са хубави. Някой път между хората като ходим, известни трептения има, за да се приближаваме при някои хора, нещо хубаво излиза от тях, едно ухание. Тъй че където и да минаваме, навсякъде да бъдат доволни хората от нас. Христос казва: “Така да просветнат делата във вашия ум, така да просветнат делата на вашето сърдце, така да просветнат делата на вашата душа, че като ги видят хората, да прославят Отца Вашего, Който е на Небесата.” Цитирате този стих, но да стане този стих плът и кръв за нас. Сега често ви наблюдавам. Приведа някой пример, засегна някого, казва: “Това е за мене”. Пиша една буква, например А. Напиши най-хубаво буквата. Идеш някъде, кажи: “Добър ден”. Не бързай да кажеш “Добър ден”, но кажи го хубаво. Не бързай да кажеш “Добър ден”, но в този “Добър ден” трябва да вложиш туй Добро. Като му кажеш “Добър ден” на човека, да каже: “Днес ще върви”. И умът да бъде радостен, и сърдцето да бъде радостно. Добър ден е да имаш Доброто. Като кажеш “Добър ден”, да кажеш “Божието благо иде”. И да се радваш, то е добър ден. Добър ден е само Божият ден. Слънцето ще изгрее и ще донесе Божиите благословения. Вие всички сте артисти, големи артисти сте, много хубави инструменти ви са дадени. Гледам вашите инструменти, китари, цигулки, пиана – прашасали. Изчистете пианото хубаво от праха. Изчистете цигулката хубаво от праха. На някои гледам цигулките, като свирят, побелял корема на цигулката. Циганите мислят колкото е по-бял коремът на цигулката, толкова по-добър глас издава. То е въпрос. Никакъв прах да няма на корема на цигулката! Щом свириш, изчисти корема на цигулката, не оставяй коремът да побелее. Никога не оставяйте една мрачна мисъл във вашия ум! Като лягате, не оставяйте една мрачна мисъл във вашия ум. Заместете мрачните мисли със светли мисли. Никога не лягайте да спите с едно мрачно чувство във вашето сърдце! Няма да имате никакъв сън. Заместете го със светло чувство! Никога не оставяйте в себе си една лоша постъпка! Заместете я! Те са първите правила, с които трябва да се справим. По някой път ходим на концерт, защото всеки един артист ме интересува като свири. Най-първо гледам как държи цигулката, как държи лъка, накъде е обърнат, на юг ли, на север ли, каква поза има, гледам как свири. Мене ме радва. Виждам впрегнал ума си на работа, някъде сърдцето
46 впрегнал на работа. Не го критикувам как свири. Аз искам да го чуя. Като влиза, аз имам най-хубавото разположение към този артист. Гдето съм ходил досега да слушам, и никой не е свирил лошо, в мое присъствие лошо не може да свири, помагам му. Казвам: “Хубаво ще свириш”. Вие идете на концерт и като излезете, казвате: “Не свири хубаво”. Половината от отговорността е ваша, вие развалихте концерта. Казвам: и тук като дойдем на събранието, от всеки едного от вас зависи събранието да бъде Добро или не. И от мен зависи. Ако дойда и ви нахукам, вие сте такъв, вие сте такъв, утре такъв, какво ще излезе? Не оспорвам, много добре сте направени, малко сте мързеливички. Постоянно отлагате, отлагате. Тия малките погрешки отлагате, да ги поправите. За малки работи правите пристрастие. Казвате: “Днес ще ми дойде на гости голям човек”. И на малките, които идват, казвате: “Днес да не идвате вие малките, защото големи хора ще посрещам”. В Божествения свят големите хора като дойдат, те са много умни. Когато ще дойде един голям човек, той иска да приемаш найпърво всичките малки и него най-после. На Земята най-големите най-първо приемат и после другите, а в Божествения свят малките най-първо, а големите най-после. Ти ще посееш едно дърво в земята. Най-първо ще му израстнат корените, клонищата и след туй ще дойдат листата. Като се оформи, ще дойде цветът и най-после – най-хубавото, което очакваме, то са плодовете, които идват последни. Ако най-първо сиромасите не бяха дошли, ако корените, които са най-бедни не бяха дошли, ако и клоните не бяха дошли, где ще се явят плодовете? Вий считате някого, че е голям човек. Той не е отделен от дървото. За да бъде голям човек, преди него трябва да са дошли всичките ония малките, нищожните и тогава той ще дойде. Те ще му помогнат. Енергията от малките хора влиза в големите. От хиляди малки реки става голяма река. И в нашия организъм ако деятелността на всичките клетки в мозъка, в цялото тяло не се съединят в едно, нищо не може да направим. Трябва да има една хармония. Та казвам: помнете правилото – като станете сутрин, да обичате всички, заради Единия, Който живее в тях! Да обичаш всичките хора, заради Единия, Който живее в тях! Аз обичам всичките хора, в които живее Единия. Не може да не обичаш един човек, в когото Бог живее. Въздуха не го обичаме, ти не съзнаваш. Щом съзнаваш, че Бог е в него, не може да не го обичаш. Умният човек, като влезе в една къща, отваря прозорците и светлината влиза. Онзи, който не е умен, оставя прозорците затворени и светлината не може да проникне, тъмно е в къщата. Първото нещо е: да отворите вксичките ваши прозорци, седем милиона прозорци има човек в тялото си. Всичките тези седем милиона прозорци трябва да бъдат отворени, да влезе Божествената светлина вътре. Туй е задачата! Да приемем светлината отсвякъде и в ума ни, и в сърдцето ни, и в душата ни. Сега практическото на Земята, което трябва при сегашния живот, да приложим. Да кажем вие сте неразположен. Спрете се, търсете някой човек на Земята, някой здрав човек, който има въображение, намерете един човек със закръглено лице, валчесто лице, с кафяви очи, строен, свободен. Вие като вървите по пътя, наблюдавайте как са направени дърветата. Много пъти бихте почерпали енергия от дърветата. Като се спрете, вие по някой път сте ангажирани с вашите мисли, които не са естествени. Има човек несрети в живота – или обущата му не са направени както трябва, или чорапите не са както трябва, или дрехите не са както трябва. От неговата мисъл зависи всичко туй. Сега не е лесно да се научи човек да пише хубаво. Всичко туй ще се предаде на характера. Ако пишеш хубаво, можеш да се възпиташ. Някой път си
47 развълнуван. Пиши буквата А, а, после пиши буквата Б, б. Най-първо пишете гласните. Искаш някой път добре да носиш товара си. Пиши А, да си доволен, пиши малко и голямо А. Като се научиш да пишеш а, можеш да носиш товара си, а означава натоварена гласна. Искаш някой път да се движиш по правата посока, пиши И, и. Като го пишеш, да си доволен. И тогава работите ти в Добро направление ще бъдат. Искаш някой път работите ти да се разрешат, пиши Е, е, веднъж, два пъти, три пъти и като се научиш да пишеш Е-то добре, работите ти ще тръгнат. Ако дойдем в музиката, да ви дам три правила: “до”, “ми”, “сол”, “до”. Ако искаш туй, което правиш, да го правиш добре, трябва да вземеш “до” много хубаво. Като пееш “до”, ти сам да се радваш. Този глас ти да го слушаш. Не да питаш другите как си го пял. Ти като вземеш тихо тона, да го слушаш сам. От едната страна като пееш и от другата страна като пееш, ти сам да си публика. Като пееш този тон хубаво, ще ти тръгне работата. Вие сега казвате: “С такива работи не се занимавам”. Ако ние не се занимаваме с малките работи, от нас нищо няма да остане. Като седнеш да ядеш, не е ли малка работа! Но трябва музикално да ядеш. Някой като яде, едва си движи устата. Енергично, хубаво ще ядеш. Най-първо не бързай в яденето. Репертоарът да е нареден. Погледай го, изправи се хубаво и никой да няма зад гърба ти. Когато някой пее на сцената, не трябва да има някой зад гърба му. Онзи ден гледам, той свири и зад гърба му като конвой се наредили, той се изпоти. Публика имаше и тия трептения бяха много влажни, дисхармонични, мъчи се човекът – не излиза. На цялата сцена трябва да има двама-трима души, никой да няма зад гърба на артиста. От публиката зад гърба се освободете, всички да бъдат пред вас. Вие ще оставите вашите лоши мисли и желания около вас. Ще ви смущават и няма да може да направите нещо. Христос е турил тази идея, като е казал: “Отречете се от баща си и от майка си”. Отречете се от баща си, който ви смущава, от брата си се отречете. На Божествената сцена ти ще се отречеш сам. Ние всички страдаме, качваме се на човешката естрада много. На Божествената сцена никой да няма, там да дойдат един-двама, които те обичат. Помнете: в живота ние без Любов нищо не можем да постигнем. Майка, която зачене едно дете с Любов, човек ще стане. Започнал си една работа с Любов, ще стане. Пишеш нещо с Любов, ще стане. Каквото правиш с Любов, ще стане. Започнеш нещо без Любов, нищо няма да стане. Да знаеш, че сме слуги на Господа. Каквото правиш, гледат те отгоре. Казваш: “Кой ще се грижи заради мен?” Ангелите наблюдават. Ти си даваш своето мнение. Казваш: “Аз зная, така съм се научил”. Най-първо като дете ще свириш, като станеш възрастен, ще се научиш по-хубаво. При сегашните условия може да мислите много добре. Срещнете някой, не може да му кажете някоя хубава дума, не може да му кажете, че го обичате. Кажете: “Срещнах един ваш приятел и той ми каза да ви кажа, че много ви обича”. Какво ви коствува да кажете на този човек това? Вие ще ходите да се занимавате с чужда Любов. Вие не разбирате Любовта. Кажи: “Срещнах един твой приятел, много ви обича”. Вие сте го казали. Казвате: “То не излиза от мене”. Любовта излиза от устата на всичките хора в света. Всяка хубава дума, която е излязла от един човек, тази дума е минала през всичките. Една добра мисъл, която е излязла от един ум, тя е минала през всичките умове в света. Тя ще мине през Земята, през всичките животни и до ангелите ще иде. Ще иде до Бога и ще се върне. Една ваша хубава мисъл ще направи цял един кръг: ще иде до Небето и ще се върне. Сега в света има два процеса. Господ има две седалища. Едното е на Слънцето, другото е на Земята. Като
48 изпратиш една лоша мисъл, обратен е процесът, тя ще иде долу до дъното. Докато слиза надолу до дъното, ще чувствуваш какво е състоянието на Земята. Та казвам: най-първо изпращайте вашите добри мисли нагоре, към Слънцето, към Бога. Като станеш сутрин, изпрати една хубава мисъл към Бога, една благодарност. Тази мисъл ще се върне и ще ти донесе своето благо. Всяка мисъл, изпратена към Бога, е както семето, посято от земеделеца и посетите плодни дървета. Тия дървета, като израснат, плодът, който дават, е възнаграждението. Доброто, което сега правим, от него ние ще се ползваме. Туй е сега Новото Учение! Вий казвате: “Да дойде Христос”. Туряме Христос вън. Казвате: “Като дойде, Той ще оправи света”. По този начин, както мислим, светът няма да се оправи. Когато започнем да живеем както Христос е живял и както сега живее Христос, тогава ще се оправи светът. “Идете и проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века”. Ако ние мислим, както Христос постъпва, светът ще се оправи. Ние очакваме Той да направи всичко и ний да идем наготово. Той да иде да сготви, а ние да дойдем на обеда да седнем. Като се нахраним, да оставим кърпите и паниците да ги чистят други. В Божествения свят всеки ще мие своята паница, всеки ще носи в джоба си паницата. Като дойде, ще извади паницата си и после ще я очисти. Всеки ще си носи своето. Всякога ще ядеш от паницата, от която друг не е ял. Ще идеш някъде, 20 души са яли от тази паница. Тия паници, от които 20 души са яли, на физическото поле не са здравословни. Тази паница, от която е ял един престъпник, и ти ако ядеш от нея, ще паднеш. Един дрехар, който е сифилистик или прокажен, ще внесе заразата в дрехите и ти от тия дрехи Добро не може да видиш. Дрехари трябва да бъдат хора с един добър живот. Навсякъде добри хора трябват! Трябват и добри майки, да раждат добри деца, трябват и добри бащи, добри деца, добри братя, добри чиновници – навсякъде Доброто трябва да влезе и от всичките форми да излезе. Някой казва: “Ти добър ли си?” На мене често ми казват, че съм много добър. Аз пипна косата си. Ако всичките косми на главата ми не станат добри, има още какво да работя. Някой ми каже: “Много си добър”. Хвана ръката си отгоре и отдолу, да видя туй, което казва дали е вярно. Хубавото, Доброто трябва да мине в ръцете, в очите, навсякъде. Доброто, което Бог ни дава, да го възприемем. Някои от вас сте доста стари, остарявате. Кажете: “Отивам при Господа!” Като идете при Господа, Господ ще ви пита защо остаряхте, защо ви болят краката. По човешки е туй. Няма да бъде така. Да имаме ясна представа, която да е вярна. Три начина има, по които можем да познаем Любовта на Земята. Единият начин е Божествен, другият е ангелски, а третият е човешки. Най-първо, като обичаме един човек, отдалече го наблюдаваме, и като видим отдалече гърба му, целия ден сме радостни. Може да е минал надалеч, на половин километър, но ний се радваме. То е Божественото. Обичаш го, видял си го и целия ден си доволен, че си го видял. Второто положение: искаш наблизо да го видиш, той да те погледне и ти да го погледнеш. Не говорите. Пак си доволен. То е ангелската Любов. Третата Любов е: да се ръкуваш с него, той да ти говори и ти да му говориш. То е човешка Любов. Като дойдем до човешкото, се разваля. Божественото не се разваля. Само като го видиш в гърба, ти си доволен. Като дойдем до човешкото, вече става въпрос как те погледнал, какво ти казал, какви са дрехите, обущата, и тия работи объркват Любовта. Най-първо дръжте Божествената Любов. Отдалече да бъдете доволни, от най-малкото, наймалкото е Божественото, после е ангелското. Голямото изобилие, което искаме, е човешкото, там е всичката опасност. В многото ядене е опасността и в
49 неяденето е опасността. Като ядеш толкоз, колкото Бог изисква, то е Божие благословение. И в Любовта е същият закон. Няма да се пресищаш. Пресищане в Любовта, пресищане в мислите, в чувствата да няма. Всякога чувствата да бъдат младенчески, малко яж, не да гладуваш. Сега често казвате: “Влезте в положението ми”. Една майка има деца. Тия деца не слушат. Ти като майка, ако имаш две деца, ще станеш половин час по-рано и те още като спят, ти ще се измиеш хубаво и ще идеш да ги погалиш хубаво. По едната страна, после по другата, чак до краката, после ще ги погалиш по лицето. Така ще погалиш едното дете, после другото дете по същия начин. Ще пожелаеш Доброто, преди да са се върнали. След туй полекичка ще кажеш да станат, ще ги събудиш внимателно. Ти не си прекарал три пъти ръцете отгоре по децата и им казваш: “Станете сега”. Вземеш юргана и те стават. Казваш им: “Ставайте!” Туй е по военному. Така не се възпитава. Ти сутрин като станеш, най-първо на себе си го направи. Ще ви кажа правилото: като станеш сутрин, прекарай мислено тази Божествена ръка по едната страна, по другата страна, прекарай я отпред, след туй полека ще станеш. Сега вие без благословение ставате. Прекарай Божествената ръка да мине по тялото ти. Казвате: “С такива въображаеми работи ще се занимавам!” Ти си въобразяваш плодовете на дърветата и те стават. Като дойде в ума ти един плод, нали се явяват такива плодове? Туй, което се явява, се реализира. Прекарай Божествената ръка по своята ръка. Има духовна ръка в човека, не само физическа. Прекарай Божествената ръка и кажи: “Да дойде Божието благословение!” Прекарай и другата ръка и тогава стани. Изправи се и благодари на Бога. Стани на краката си и на ръката, която ти е дала, благодари. Целия ден ще бъдете радостни и весели. Защо ще бъдете скръбни пред лицето на Господа? Целия ден неразположени сте. Казвате: “Туй няма, онуй няма”. Всичко имате. Слънцето изгряло за тебе, вятърът духа за тебе, цветята цъфтят за тебе, растенията растат за тебе. Тия същества очакват да си кажеш думата. А ти седиш и казваш: “Неразположен съм”. Защо си неразположен? Защото искаш да станеш голям човек като Бога и да няма като тебе друг. Турците казват: “Олмаджак” – няма да бъде. Ти не знаеш какво искаш. Да станеш като Бога, значи да се натовариш с такъв тежък товар, че на пита ще станеш. Не искай това, туй е тежка работа за тебе. Туй, което Бог е дал за нас, е най-хубавото, а туй, което оставя за Себе Си, е най-тежкото. Като Бог искаме да бъдем. Много тежка работа има Бог. Само той може така да я носи. Силен е! Ние да бъдем доволни като деца на онова малкото, което ни е дал, и да се радваме, че има кой да носи нашата тежест. Казва: “Възложете товара си на Господа”. Скръбен си, възложи товара на Господа. Сиромах си, възложи товара си на Господа. Болен си, възложи товара на Господа. Ама как? Не връзвайте болестта за себе си. Вие държите вашата болест свързана в обора като вол. Оставете я свободна, кажете й: “Тук не може да те храня, ще идеш при Господа, Той е много добър”. Болестта ще иде. И тя като иде, ще ти олекне на душата. Туй, което ви казах, много ви натоварих, моля ви да се разтоварите – половината, което ви казах, да оставите. Даже една четвърт е достатъчна да задържите. Другото да го раздадете. Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил 27 -ма лекция от Учителя, държана на 24.III.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
50 ДОБРОТА, СПРАВЕДЛИВОСТ, КРАСОТА, РАЗУМНОСТ Отче наш Духай, ветре (Направихме упражненията с ръцете и дишането.) Фир фюр фен Сега пеете тази песен, но не знаете какво съдържа. Първата част съдържа всичките възможности, които човек иска. Втората част съдържа всичко, каквото човек може да постигне. Вие чертаете това. Четири неща са потребни, за да се създаде човешия характер. За индивида, за народа, за каквото и да е разумно същество на Земята, четири неща трябват, които могат да се реализират, които могат да се постигнат. Най-първо трябва да имате Добротата. Що е Доброта? Отвлечена дума. В ходенето на човека кое е Добротата? Когато стъпва човек, тази твърдост, която се дължи на краката, е Добротата. Тази твърдост, която се дължи на краката, това е Добротата. Справедливостта е на неговата мисъл. Що е справедливост в движението? Да може да избира хубавото място – там, дето трябва да тури крака си, да не е хлъзгаво. То е справедливост. После човек трябва да има красотата. Туй място не трябва да бъде кално, хубаво трябва да бъде. И после на човека трябва разумност. Що е разумното в ходенето? Че като – човек трябва да постигне нещо. Отиваш при някой извор, и ако не може да пиеш вода от извора, туй ходене е безпредметно. Един човек, който ходи до извора, да пие вода, четири неща са му потребни: Доброта, Справедливост, Красота и Разумност. Ако не може да пие вода от извора, всичката друга философия е празна работа. Човек без тия неща мяза на един пуздер , мяза на пепел. Аз да му кажа какво ще остане от него. От всичката му еволюция, от всичките му страдания, ще остане само пепел, той ще остане само пепел. Сега може да ви заблуждават – че това е бъдеща култура, че за бъдеще, в оня свят, че Господ има, че ангели има, че разумни хора има, това са празни работи. Без Доброта няма оня свят. Без Справедливост няма оня свят, нито тоя свят има. Аз разсъждавам другояче – ако има този свят, има и оня свят. А щом има оня свят, има и тоя свят. Щом има този свят, трябва да има и оня свят. Не може да има този свят, пък да няма оня свят. И тогава, свят без Красота, той няма никакъв смисъл. И свят без Разумност няма смисъл. Трябва да се приложи. Ако тази Доброта, тази Справедливост, тази Красота, тази Разумност не може да ги приложим в нашето тяло, в нашия ход, в нашите чувства, в нашите мисли, ако не можем навсякъде да ги приложим, тогава какъв смисъл има животът? Та казвам, Природата изисква от хората на Земята да бъдат добри. Но да бъдеш добър, като вървиш; няма да вървиш като дядо, да се клатиш, като стъпяш, няма да тропаш, да удряш краката, ще стъпяш леко. Тя не обича да харчиш излишна енергия, но тя ни държи отговорни и да не харчим повече енергия. Тя иска да харчим толкова енергия, колкото е потребно за ходенето. Ако изхарчим повече, тя ни счита, че сме неразумни; ако много пестим, тя ни счита много скържави хора. Хората, които много пестят и които много харчат, нищо не добиват.
51 Казвам: вие всички се готвите за оня свят. Един ученик влиза в училището да се учи. Ако научи от училището нещо, външният свят се нуждае от знанието, което той може да придобие. Казвам: Новото в света е неприложено. Добротата трябва да се приложи. Щом човешкият ум се смущава, Доброто не е приложено. Щом човешкият ум се смущава, Правдата не е приложена. Щом човешкият ум се смущава, Красотата не е приложена. Щом човешкият ум се смущава, Разумността не е приложена. Щом човешкото сърдце се смущава, Доброто не е приложено. Щом човешкото сърдце се смущава, Справедливостта не е приложена, Красотата не е приложена и Разумността не е приложена. Сега казвате: “Как да се приложи?” Ще приложите. Като вървиш, да знаеш, че краката ти са добри, да имаш справедливост, в туй движение да знаеш, че има красота, разумност. В тия движения да чувствуваш, че си ограден с Добротата, Справедливостта, Красота и Разумност в ходенето. Като мислиш, като чувстваш, като пееш, навсякъде да чувстваш. Ако тия Добродетели са в тебе, животът има смисъл. Природата е отворила обятията си, ще ти покаже тайните си и ти ще бъдеш господар на положението. Няма да бъдеш роб на условията. Сега хората мислят по един химически начин да добият свободата. Чрез война свободата не се добива. Да се бият хората, това не е наука. Това са глупости, които се проповядват. Да се колят, да се убиват хората, това не е наука. От хиляди години, в религиозно отношение и в светско отношение, навсякъде – и католишката църква е опърлила милиони хора, че не вярвали тъй, както трябва. Всяка държава, като постави един закон – който не изпълнява закона, наказва го. Когато са донесли тютюна от Америка, знаете ли колко хора са станали жертва на тютюна да пушат? Екзекутирали ги и тия мъченици са образували религията и днес тютюнът е разпространен след хляба най-много. И то е благодарение на мъчениците, които умряха за тютюна. И казвам: ако хората за тютюна си пожертвуваха живота, накараха да прогресира; ние искаме за велики Добродетели без да направим жертва. Не, жертва се иска в света. Сега не ви държа отговорни, казвам: тия неща влизат в строежа на човека. Ако Доброто не влезе в строежа... Доброто е свързано с плътността. Що е Добротата? Щом има Доброта, има и плътност. Щом има Справедливост, има и сила. Щом има Красота в живота, има и мекота. Щом има Разумност в света, всичко е постижимо. Постижимите неща са там, дето има Разумност. Вие мислите, че сте много напреднали. Че сте напреднали, напреднали сте; че вие сте гениални в сравнение с комарите – голям напредък имате, ако ви сравня с комарите. Да ви насърча, като ви сравня с комарите, вие сте гениални. Ако ви сравня с птиците, пак сте гениални. На всичките хора им липсва нещо. Сегашните хора трябва да ги подкупиш с нещо. Те нямат послушание, не знаят какво нещо е послушание. И в Рая беше човек. На Адама Господ му даде една заповед: “Няма да ядеш от забранения плод. От всичките плодове ще ядеш, но от туй Дърво няма да ядеш”. Понеже Господ му каза, че това Дърво не е за него, Адам беше доста послушен. Той, като погледна на това Дърво, не бута, послушен беше. Обаче, като дойде тази другарка, която излезе от реброто, тя беше много любопитна. Казва: “Защо да не хапнем от туй Дърво?” – “Не бутай!” Казва: “Ти си много невежа, да го не бутам”. – “Не, не бутай! Опасна работа е”. Един ден тя намери един свой учител. – “Вие сте много големи будали в Рая. Вие, ако ядете от това Дърво, като Господа ще станете силни”. – “Сигурно е така, трябва да се бута. Че аз така казах на нашия будала” – и тя яде. Адам без да му мисли много, като видя, че тя яде, забрави какво е казал Господ, и той яде. Ева се заблуди от адепта, а Адам от Ева. Като я видя красива, хайде да не
52 чупим хатър. Когато дойде за Истината! Един човек, който не носи на света Истината, един човек, който не носи на света Доброто, един човек, който не носи на света Справедливостта и един човек, който не носи на света Разумността, вие се пазете от него. Казвам: сега ще видите дали имате Справедливост във вашите движения. Най-първо вижте дали има Справедливост във вашата мисъл, във вашите чувства, във вашите постъпки и най-после вижте в движенията и в работата. Ти рисуваш или пишеш. Тия четири Добродетели като един човек може да покажеш – да е приложено в писмото Доброто, Справедливостта, Красотата и Разумността. Някои писма, още като погледна, виждам Доброта има ли. Виждам, Справедливост няма, Доброта няма, Красота няма и Разумността е много слаба. Добър е човек само една четвърт, а три четвърти му липсва. Един мой ученик ме препоръчва в провинцията и казва: “Учителя в София умира от глад. Защо не му пратите? От глад умира”. Че щом един учител умира от глад, да умре, той не е Учител. Щом не може да работи, да си изкара прехраната и трябва да му пращат от провинцията, да умре от глад, нищо повече. “Умира от глад” – не се проповядва така. Никой не умира. То е измама. Значи всичките софиянци да ме оставят да умра от глад. Че тия от срам ще ми дадат едно парче хляб. Ще се компрометират. Да оставят Учителя си да умре от глад. Не се говори така. То е хипербола. Без Доброта хората изгубват устой. Когато в органическо отношение се намали Добротата, започва гниенето. Гниенето е резултат, че липсва Добротата. Щом започва да липсва Справедливостта, често човек си навяхва крака или си чупи крака. Щом изгуби своята Красота, грозотата иде на мястото й. Щом загуби Разумността, безумието иде на мястото. Тогава той ще направи глупости, ще говори безразборно, с всичките хора ще влезе в стълкновение. По някой път, един ученик в класа с всичките ученици се кара. Значи всичките ученици в класа са лоши, той единствено е добър. Да ме извини, който и да е. Половината да са лоши, разбирам, но всичките да са лоши, пък само той добър, това не е вярно. Казва: “Не се живее между тях”. Тия ученици имат толкова право, както и той. Сега ако всичките други ученици се съсредоточат и кажат, че той е най-лошия, и то не е право. Някой път хората нарочат някого. Не е така. По естество всички ние сме добри, само по степен ние сме лоши. Първоначално вълкът беше много добър, отпосле стана вълк. Първоначално змията беше много добра, отпосле стана лоша. Първоначално лъвът беше много добър, отпосле стана лош. Човек беше много добър първоначално в Рая, отпосле стана лош. В живота отпосле ние като не опазваме законите, които съществуват в Природата, иде разстройството. Но не само това, но и ред поколения, които са живели един безпорядъчен живот, започва едно изражение. Ако изражението засяга органически човешката воля, веднага брадата поляга, пречупва се навътре. Ако не живеят добре ред поколения, челюстите излизат навън, челото се наклонява назад и главата се деформира. Един добър човек има една отлична форма на главата си. Всичките ония добри хора, светиите, имат отлични ръце, отлични глави, всичко в тях е в съвършенство. Ако някои светии са нямали такава философия, те не са били светии. На мен ще ми разправят, че един светия пожълтял. Не е светия. Един светия не умира и след като го заровят в гроба, той излиза. Търсят го там, излязъл навън. Той не гние. Той знае законите как седят. Може да стане малък, може да стане и голям. Може да стане видим и невидим. Той не се връзва. Ако го турят в затвора, излиза навън. Англичаните хващат един англичанин, който е
53 живял в Индия и бил член на едно братство. Не иска да се подчинява на английските закони и затова го затварят. Идат да го търсят в затвора, няма го. Три-четири пъти така го затваряли и най-после той им казва: “Оставете ме, не може да ме държите затворен”. Като достигнете до това положение, ще бъдете свободни. Но ние не сме достигнали дотам. Затворят те и ти не можеш да излезеш от затвора. Мислиш и не може да разрешиш един въпрос. Хората мислят още: има ли Господ, или няма Господ; има ли оня свят, или няма оня свят. Щом си в този свят, има и оня свят. Ти живееш в този свят и в оня свят. Този свят е близък свят, който ти виждаш, който схващаш с очите си. Оня свят е широк свят, който ти не виждаш. Под думата невидим свят разбираме, че един ден ще го видиш. Всичко в света е видимо за този, който вижда. Ако един ангел дойде на Земята и насочи погледа си към Слънцето, ще вижда какво има там. Нему не му трябва телескоп, вижда всичко. Как вижда, няма да разправям. Един орел или един сокол с очите си виждат както ти не можеш да видиш с един много добър далекоглед. От два километра вижда една малка мишка – такъв остър поглед има. Даже на дъното на бистрите реки вижда какво има. Човек не може да вижда така, трябва да си послужи с нещо. Казвам: на Земята ние търсим свободата. Ти не можеш да освободиш своя ум от робство, ти не можеш да освободиш и сърдцето от робство, ако ти не можеш да се въоръжиш със Справедливостта. Да бъдеш справедлив, значи да бъдеш силен човек. Само силният човек може да бъде справедлив, слабият винаги ще каже една лъжа. Силният не лъже. Който лъже, той не може да бъде справедлив. Политиката вреди. Казвам: за да бъдете справедливи, трябва найпърво да бъдете силни. Когато защитавате някого, трябва да имате сила. Когато сте слаби, не се месете да защитите някого. Казва някой: “Аз ходих и му пукнах главата”. Не се меси, щом си слаб. Този човек щеше да остане небит, а ти като захвана да го защитиш, го биха повече. Той за идея страда. Оставете тия идеи. Хубаво е човек за идея да страда. Ще ви преведа този анекдот. Един българин в турско време казал на селяните, че знае турски фарси . Дошъл един голям турски чиновник – бимбашия, в селото. Викат този българин да се разбере, понеже знае турски. Разправя му бимбашията и другите питат какво иска. “Иска човекът един сак, риба да лови”. Донесли един сак. Той пак му разправя, че не иска сак и че криво го разбрал. Казва: “Трахана иска този човек”. Донесли му, той пак разправя и най-после бимбашията казва: “Ти с мене играеш ли си? Нито сак, нито трахана искам”. И му казва какво иска. Той иска три деца разумни от селото да ги прати да се учат в училището. Питат го другите какво иска. Казва: “Кюркчия иска, да му шие кюркче”. Най-после бимбашията го набива. Питат го защо го бие. “Надумах го” – каза. И ние в живота като не разбираме, страдаме. Че да страдаме, страданието е едно благо. Един герой страда, но той не умира. Всичките велики хора страдат в света. Не е лошо човек да страда, но разумно трябва да страда. Да страдаме за Доброто, да страдаме за Справедливостта, да страдаме за Красотата, да страдаме за Разумността – туй е добре дошло. Но да страдаме за туй, което не е Добро, да страдаме за туй, което не е справедливо, да страдаме за туй, което не е красиво, да страдаме за туй, което не е справедливо – то е губене на време. Сега някои от вас бих желал в една година отгоре да измените лицето си и да станете по-красиви. Аз искам в една година старите сестри, които са прегърбени, да се изправят. После желая, като говорят сестрите и братята, да няма недоволни думи в речта им. Аз досега когото срещна, казва: “Не мога да
54 пея, понеже стая нямам, апартамент нямам, отопление нямам”. Разбирам това. Разумният човек седи над условията. Ти в света си пратен и в този свят има всичките условия. Най-първо не е вярно, че няма условия. Има условия. Онази Разумност, която ни е дадена, дадени са ни и всичките условия, за да ги използуваме. Ако твоето обоняние не е развито хубаво, ти няма да може да приемеш уханието на цветята. Ако твоите очи не са хубаво развити, няма да виждаш красотата на светлината. Ако твоите уши не са развити добре, ти никога няма да слушаш красотата в музиката и в сладкия говор. Ако в тебе няма благородна душа, ти никога няма да почувствуваш Любовта. Само една благородна душа е в сила да чувствува великото в света. Всичките други неща – човешкият ум, човешкото сърдце – те са отглас на онова, което душата възприема. Та казвам: няма да ходите старчески. Не може да ходиш?! Десет пъти се помоли да можеш да стъпиш. И като стъпиш, да си сигурен. Що значи Доброта? Да си свързан с центъра на Слънцето и със Земята. Тогава в теб ще има устой. Това е Доброта. Човек, който се ползува от благата на Слънцето и на Земята, той е добър човек. Щом използуваш добре Добротата, тогава Справедливостта сама по себе си иде като един резултат в нас. Имаме възможност да ходим. Трябва да се научим да ходим, право да стъпваме. Справедливи трябва да бъдем, нито да се блъскаме. Вие сте виждали пияните хора как залитат на една и друга страна. “Не зная – казва – какво да правя”. Как да не знаеш? Така не се говори. Казва: “Не зная кое е право”. Как да не знаеш? В дадения случай езикът ти показва, кое сладко и кое горчиво. Те са две мерки. Всяко нещо, което не е сладко, е горчиво и всяко нещо, което не е горчиво, е сладко. От тия двете мерки изваждаме другите наши заключения. Всяко нещо, което не е светло, е тъмно и всяко нещо, което не е тъмно, е светло. Те са мерки. Туй различие, което съществува от голяма до голямата светлина, много идеи могат да се приложат там. Трябва да имаме граници, граници между светлината и тъмнината. Там, дето Слънцето залязва, започва тъмнината; там, дето Слънцето изгрява, започва виделината. Следователно ще видиш изгрева на Слънцето – виделината иде; залязва ли Слънцето – тъмнината иде в тебе. Значи ако ти опитваш сладките работи, Слънцето е изгряло; ако опитваш горчивите работи, Слънцето е залязло. Така седи въпросът, те са максими в Природата. Под думата изгрев на Слънцето разбираме Разумния свят. Там има изгрев, дето има светлина. Там, дето има залез, има лошевина. Понеже Земята е добра и лоша, има залез за лошите хора, а изгревът е за добрите хора. Защо изгрява Слънцето? Да станеш по-добър. Защо залязва Слънцето? Да станеш по-лош. Сега вземам думата лош. В този смисъл лошият човек е потребен за нощта, но не е потребен за деня. Тъмнината е потребна за един художник. Художникът някой път ще си послужи с тъмнината. Без тъмнината не може да тури сянка. Тъмнината служи за сенки на художника. Та казвам: лошите хора ще ги впрегнем на работа като сенки на нашия живот. Та сега светът както върви, той върви по един особен начин, ние не може да изправим този свят, защото друг се занимава с него. Ние не трябва да се занимаваме със Земята, докога ще се върти. Тя върви по своя път. Има някои, които ръководят Земята. Дали Слънцето изгрява, или не – и то не е наш въпрос. Има кой да се грижи за Слънцето. Можем да кажем, че Земята ще върви, както е вървяла досега. И Слънцето ще върви, както е вървяло досега. Туй всеки може да го предскаже. Сега за нас остава, като изгрява Слънцето и Земята като се върти, ние какво трябва да правим. При изгрева на Слънцето трябва да бъдем
55 разумни. При движението на Земята трябва да се справим с Доброто и справедливостта, защото при изгрева, Земята като се върти, става изгрев, светлината иде. Като се върти Земята, става залез, идва нощта. Ако ние не разбираме този закон, в нас ще настане вътрешна тъмнота, ще мислим, че провидението спрямо нас не е разположено. Пък от движението на Земята, от нейната сянка се образува тъмнината. В тъмнината ще спиш, ще почиваш. Не ходи в тъмнината, може да паднеш някъде. Аз съм привеждал този пример. Един пътник пътувал в една тъмна нощ, искал да стигне в дома си и по едно време като не вижда, усеща, че пада някъде и се залавя за един клон, за едно дърво. В тъмнината не вижда и цели два часа се държи за дървото. Моли се, но казва: “Вече молитвата не помага”. Прощава се с жена си, с децата си, казва сбогом на жена си, и като не иска да се държи повече, пуща се. Но като се пуснал, видял, че само 25 сантиметра земята е била под краката му. Той увиснал и като няма светлина, мисли, че е голяма пропаст, ще падне там и затуй се прощава с всичките хора. Ние не трябва да правим това. В българите има една песен, която се свири. Аз я наричам “Молитва на българина”. Първата песен е много хубава, той описва своите страдания, много хубаво описва своите страдания. Като дойде до изправянето, казва: “Не ме интересува”. Че страда, разправя на Господа. Щом дойде до приложението на песента, не само да живеем [от] благата, които съществуват в света, но трябва да приложим нещо. Не само един цигулар трябва да има цигулка, но трябва да се научи да свири хубаво с тази цигулка. Тогава цигулката е на място. Та казвам, българинът всякога преувеличава своите страдания. В песните като пее, много хубаво описва страданията, но как ще излезе от тия страдания музикално, не е проучил. За бъдеще българинът има да изучава този метод, по който начин, музикално може да излезе из едно затруднение. В музиката не си е взел вярно тона, заражда се дисонанс. Да кажем един, който води хор, на сопрана дал тона другояче, на алта дал неверен тон, и като започнат да пеят, има разногласие. Трябва да даде верен тон на сопрана и трябва да даде безпогрешен тон на алта, на тенора и на баса. Тогава всички като пеят безпогрешно, има акорд, хармонията се заражда. Щом алтистите не са взели верен тон, и тенорът не е взел верен тон, ще се зароди един дисонанс. Някой път вие слушате една беседа, какво съм казал – че аз музикално говоря. Аз не искам да убеждавам хората в нищо. Искам да кажа: живейте тъй, както Господ ви е създал. Яжте от хубавите ябълки, яжте от хубавите сливи, от хубавите череши, от хубавия хляб, пийте хубава вода. Никаква друга теория. Яжте хубаво, пийте хубаво, ходете хубаво, не правете пакост на себе си. Като се върнеш вечерно време, измий краката си. Често сестри има, които се стягат за линия. Стягат стомаха си. Не яжте много! Яжте по малко! Аз бих ви говорил научно. Не ви трябва на ден 3-4 кила храна. Един човек, който тежи 65 кила, нему му е достатъчно едно кило храна. Индуси има, които със сто грама ориз прекарват, но там са работили ред поколения. От тези сто грама изваждат енергията за тялото, която е потребна. Че всеки, от сто грама може да извади нужната енергия. Казвам: преди всичко не се смущавайте. Вие се смущавате, че ще остареете. Да остареете, но да поумнеете. Ти, като остарееш, ще оцениш какво нещо е младост. Казвате: “Ще остареем”. Като остарееш, мислиш, че ще отидеш в другия свят. Защо умират старите? “Трябва да умират младите по някой път” – понеже старите не искат да умрат и пращат младите да умират.
56 Младите умират по причина, че старите не желаят. Старите искат да идат в другия свят, да се учат. Той не умира, но на училище отива. Старите хора не могат да се учат на Земята, но в оня свят. Като остареете, ще ви пратят да отидете в училището в другия свят. В кой свят? В разумния свят. Щом хората станат разумни, те и в този свят може да се учат. Старият човек, ако разбира законите на разумността, и в този живот може да се подмлади, да продължи живота си на 120, 200, 300, 400, 900 години. Сега като не може да продължи, като стане на 45 години, стомахът му се разстройва, главата му се разстройва и какви ли не хиляди болести идат. Всичките се оплаквате: “Побеля ми главата, това ме боли, онова ме боли”. Кракът го болял, хълбокът го болял, ребрата го болели. И след като му дам метод, казва: “Ще се излекувам ли?” Казвам: ако вие сте добър, ще се излекувате; ако вие сте справедлив, ще се излекувате; ако вие сте красив и разумен, ще се излекувате. Но ако не сте, ако тия неща ви липсват, не може да се лекува. Туй лекарство ще подействува, когато човек е добър, справедлив, красив и разумен. Тогава лекарството действува и болестта веднага си заминава. Сега казвам: това са нови работи. Краката ви трябва да бъдат добри, ръцете ви трябва да бъдат справедливи. Езикът ви трябва да бъде красив. Очите ви трябва да бъдат разумни. Ушите ви – разумни. Сега вие се интересувате от песента. (Учителя взема цигулката си.) Сега вие трябва да се научите да не се оплаквате. Има един народ, който най-малко благодари на Бога – това са българите. В моите изследвания народ, който благодари най-малко на Бога, то е българите на света. Един негърски адепт в Африка видял един българин и му казал: “Има там едно племе, което най-малко благодари на Бога”. Не че е лошо. (Учителя свири “Молитвата на българина”.) Туй е половината песен. Той много е страдал. Сега как ще излезе из това положение, вие ще го намерите. Друг път ще ви свиря как българинът ще излезе из мъчнотиите. Тази песен е много хубаво направена музикално. Онзи, който я е композирал, много добре я е направил. Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил 28 -ма лекция от Учителя, държана на 31.III.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
57 ПЪРВО И ПОСЛЕДНО МЯСТО Добрата молитва Давай, давай (Направихме упражнения за дишането с ръцете.) В живота сега ви трябва една нова фаза. В съзнанието ви липсва нещо, то е следното. Вие мислите – Любов за всички. Но Любовта, на първо място, е дадена за слабите хора в света. Силните хора нямат нужда от Любов, слабите имат нужда от Любов. Има други елементарни работи, които трябва да знаете. Понякой път не искате да бъдете последни, а искате да бъдете първи. Но то е невъзможно. В реда на нещата, в Божествения порядък, ще бъдеш пръв и последен. Може би в цял един живот веднъж да бъдеш пръв, а хиляди пъти последен. Може 10, 20, 30 пъти да бъдеш последен. Имате буквата б. Къде б-то може да бъде първо? В думата благост б-то е на първо място – б л а г о с т, но в думата милост не може да бъде на първо място. Б-то не може да бъде навсякъде на първо място. В реда на нещата е да не бъдеш пръв. После, онзи, първият човек, носи голяма отговорност. Острото шило трябва да пробива, а онези другите вървят зад него. Острото може да се осакати. Ако е някой плат, може да минава като игла, да шие. Но ако срещне голямо противодействие, може да се счупи. В ума си вие имате, че един човек много лесно може да се реформира. Много мъчна работа е. Мислите, че може да станете ангели, светии. Мъчна работа е туй. Да станеш музикант, е мъчна работа, да станеш поет, е мъчна работа. Тъй както вие живеете, имате неща подарени, не ги оценявате. Природата, за да докара човека в туй състояние, трябвало е да мине през милиони форми и всяка една форма да я изучава, да се приспособи животът в тия форми. Сегашната форма е една от последните форми, но не е последната, до която човек е дошъл. В тази форма човек още не се е научил как да живее. Сега човек не знае как да употреби богатствата, които има. Да кажем, някои от вас не знаете да пеете, някои от вас поети не сте, някои от вас философи не сте, някои от вас не разбирате какво нещо е музика. Говорите за мисълта, но колко мъчно е човек да контролира своята мисъл. Като погледнете, какви ли не мисли, какви ли не ципури минават, цяла пропаст. И още по-лоши мисли, разбъркани. Сега не сме ние отговорни – много хубаво сме се вчесали, но като вървим по пътя, турили сме си бомбе, но като дойде вятърът, дигне бомбето, размърда косата. Казвате: “Защо ти е чорлава косата? Някой да не те е бутал?” Вятърът, при някои условия, не вдига шапката, но в известни моменти вятърът е толкова силен, че шапката не може да устои. Казва: “Долу шапката!” Аз трябва да снема шапката си. Ако не я снема, дига я. Като идете на парад, нали си снемате шапката? Ако не я снемеш, ще дойдат да я снемат. Гледам, един военен, дойде при мене и като поседя, сне оръжието си, тури го на масата. Аз го наблюдавам и зная причината. Казва: “Тук е миролюбиво място”. Разпаса се и тури оръжието на масата, остана човекът свободен. Като тръгваше, пак се запаса. Вие по някой път тук идвате препасани с ножове. Като отиваш на бойното поле, ще бъдеш въоръжен, но отиваш на църква – остави оръжието вън от църквата. Като излезеш, пак се препаши. Постиженията в живота не седят само по един път. Казвате: “Да се обичаме”. Как ще обикнеш
58 някой човек? Един започва обичта от устата, един започва от ръцете, друг започва от краката. Аз съм виждал майка, като хване детето си, целува го по гърба, по врата, целува го и по задницата. Вие казвате: “По задницата?!” Аз имам съвсем друг морал. Като гледам майката, другояче разбирам. Вие сте смешни. Вие като хванете една ябълка, от задницата не я ли ядете? Долната част не е ли задницата? Хванеш, и от задницата започнеш да я ядеш. Някои от главата започват, а някои от задницата. Задницата не е тъй лошо нещо. Задната стража е, или предната е, която пробива? Ние, с нашите неразбории, сме турили нещо лошо, човешко, в задницата. Те са временни работи. Трябва една мисъл, с която да почистите. Чистота трябва. Често ви гледам, имате спор, състезание. Състезаваш се с един човек или състезаваш се с един певец – ще се състезаваш по гласа. Ако имаш много добър глас, ще се състезаваш, като него ще пееш. Ако не пееш като него, няма състезание. Ако може да изпееш една песен по-хубаво от него, по-ясно, по-чисто, ако може да направиш нещо по-хубаво – или състезавате се по живот, по Любов. Любовта ви трябва да бъде по-висока. По някой път ми казвате: “Аз ви обичам”. Защо ме обичаш, какъв е поводът? Аз обичам една ябълка, заради ябълката; аз обичам круша, заради крушата; аз обичам един автомобил хубаво направен. Или някой път казвам: “Не го обичам” – не се качвам. Защо не се качвам? Защото хосканица има. Някой път седиш, хубаво е, удобно ти е, приятно ти е. Влезеш в някоя къща, обичаш я, хубаво е построена, има нещо приятно. Влезеш в някоя къща, не я обичаш. Кое е онова, което ние искаме? Да ни обичат хората. Всеки може да бъде обичан. Вие седите със старите идеи и казвате: “Като идем на оня свят”. Чакате, като идете на оня свят или втория път като се преродите. Тези идеи имате. Вие втори път като се преродите, не знаете какво ще бъде, а сега знаете. Казвате: “Втори път като дойда, ще бъде така”. Сега какво трябва ти да извършиш в този път? Сега се изисква – в този живот ти си буквата б. Гдето има благост, трябва да дойдеш. В благост тебе ще те търсят, защото с нея се дава значението, с нея се създава цялата дума. После иде буквата л, а, г, о, с, т – всяка една буква има свои качества. Какво нещо е благост? Благостта трябва да носи земните блага, да ги извади. Благостта трябва да носи и благата, които са дошли отгоре, от Небето. Благостта трябва да съдържа нещата и добре да са опаковани, да няма нищо гнило. Благостта трябва да съдържа и Любовта, и обичта едновременно. И те трябва да са свързани. Трябва да съдържа и всичките възможности, за да може да се проявиш. После трябва да съдържа и пластичност, че всеки един момент трябва да бъдеш толкоз разумен, да знаеш как да постъпваш. После трябва да бъдеш смел и оръжието трябва да бъде на място. Този малкият ь е оръжието – без него не може. Големият ъ какво означава? Ъ произлиза от п. Този плод като узрее, трябва да се изяде и трябва най-добрият човек да го изяде. Не да го изяде кой да е. По някой път желанието ви да бъдете първи е на място, но ще чакате да ви дойде редът. Щом не ви е дошъл редът, ще отстъпите. В една дума може да намерите първото място, може да не играете първата роля, може да сте на средата, може да сте накрая. Ако сте голям или малък ер, те никога не завземат първо място, а винаги последно. Ако сте голям или малък ер, какво ще кажете: “Дотегна ни да бъдем на опашката”. Трябва да излезем из ония обикновените положения, които сега ги имаме. По някой път като проучавам българската музика, някои песни започват в секунда. Започват “до”, “ре”, “ми”, “фа”, “сол”. Вземат ги в равно време. След “сол” ще слиза надолу и ще дойде
59 едно украшение. От “до” до “ре” е секунда, от “ре” до “ми” е секунда, от “ми” до “фа” е секунда. Какво иска да каже българинът с тия четири секунди, защо ги взема последователно? Българинът казва: “Аз трябва да израста, трябва да си намеря пътя. Като намеря този път, да не погреша някъде. Да забогатея и да цъфна, че всичките хора да знаят”. Тщеславие в него има, колкото искаш. В тия четири ноти българинът казва: Да расте добре, да си намери път добре, да се оформи добре, да не е беден, но да е богат. Българинът не обича да е сиромах. Господ му е дал сиромашията, но най-голямата мъчнотия е, като остане сиромах. И гледам, той, като види някой богат човек, дава му почит. Като види някой сиромах, гледа го с презрение, казва: “Дотегна ми да гледам тия сиромаси хора”. Механичната страна в музиката е едно нещо. Един тон може да го изпеете механично, може да го изпеете органично, може да го изпеете психично и най-после в четвъртата фаза, може да предадете онова, Божественото в музиката. Как ще го предадете? Механичният тон “до” има известен брой трептения. Органичният – няма същия брой трептения. И психичният също, и този Божественият. Следователно във всеки тон, в трептенията на всичките гласове, всичките тонове са включени в него. Всеки тон съдържа всичките тонове в себе си. Но в дадения случай една от формите е тонът. “До” е форма, която се изразява. “Ре” е – на движение. “Ре” ще ти покаже как се побеждава. “Ми” ще ти покаже кой път да хванеш – пътя на разумността. Човек, който не може да пее “ми”, не знае – вляво или вдясно да хване, нагоре или надолу. “Фа” е да знаеш онова, което си придобил, да го опаковаш добре. “Сол” значи да направиш нещо хубаво. Да ти даде добър ефект, е “ла”. Да дадеш едно хубаво угощение на хората, то е “си”. Онзи, който дава хубаво угощение, той разбира законите на “си”. Целият свят е една неизявена музика. Първо човек трябва да се учи. Детето не знае буквите, но сега ги изучава. Най-първо учителят като му изясни буквите се интересува и оттам насетне всичките учители все с тия елементи боравят. В първоначалното училище, и в горните училища, и в университета – всичките букви са. Само че има по-висока форма, другите учители се занимават с висшите форми. Всяка форма съдържа известно съдържание. Имате думата благост. Знаете ли какво се крие в благост? Ако знаеш да произнесеш думата благост – една година да се занимаваш да я произнасяш – че като я произнесеш, ще стане цяло едно преобразование. Казваш: “Благост”. Или казваш: “До”. В една пиеса турено някъде “до”; ако се изпее хубаво, дава съвсем друг тон на песента. Някой път някой певец пропада само с един тон, висок тон не може да го вземе. Един висок тон в ума е един узрял плод. Не може да вземеш този тон хубаво – плодът не е узрял. Долу са корените, а горе са плодовете. Ако ние добре израстем и не раждаме добри плодове, значи има нещо, което куца. Та казвам: “до” е в стомаха, “ми” е в дробовете, “сол” е в ума. Някога човек не може да пее “ми”. Трябва цяла наука, за да ви обясня защо е така. Тъй са го наредили. “До” са турили в стомаха, “ми” в дробовете и “сол” в ума. Ами другите? Другите тонове са ги турили някъде. Ако искаш да дишаш добре, “ми” трябва да вземеш добре. Ако не дишаш добре, “ми” ще куца. Ако искаш да бъдеш здрав, “до” трябва да пееш хубаво. Ако “сол” не пееш хубаво, ще има нещо, което да не ти достига в ума. Дали знаеш, или не знаеш, без разлика е. Може да пееш “до”, без да знаеш, имаш желание да пееш. Някой има желание да пее, но не пее. Някой не пее, но вътрешно има желание да пее. Казвам: да имате желание, да пеете вътре. Сега ще влезете в света и ще работите. Онези учители, които се приготовляват, като идат, трябва да знаят как да преподават на децата. Някои
60 от вас искате да бъдете учители в университета, някои искате в гимназията, някои в прогимназията, някои в отделенията, а някои в забавачницата. Найдобрите учители трябва да са в забавачницата. Знаеш колко мъчно е да забавляваш тия деца, да ти стига ума да ги заинтересуваш. В забавачницата най-може да се постигне, а в отделенията на второ място. В прогимназията, в университета като влезете, тия деца вече разсъждават. В забавачницата, каквото му кажеш, вярва. То казва тъй: “Учителят в отделенията тъй казва”. Но в университета често казва: “Чакай да видим туй, което казва дали е вярно, или не”. Вече има един философски ум. Гледам, тук вие сте ученици от университета. Ще слезете в забавачницата. Защото аз като ви гледам, смешни сте. Казвате: “Дали е право туй, или не”. Аз още не съм мислил кое е право и кое е криво. Има неща, които съм считал за лоши и после съм видял, че са добри; някои неща съм считал за добри и после съм видял, че са лоши. В младини човек е весел, а в старини става сериозен. Не че като е сериозен в старини, е лошо, или в младини, като е палав, е лошо. Палаво е туй дете, защото е енергично. Баща му и майка му не може да намерят път, да се изяви неговата енергия. Един голям извор е и навсякъде го кара, не е виновно детето. Всички вие имате един метод и мислите да го набиете, да му кажете. Но с бой тази работа не става. Само един мъдрец може да го биеш, философа веднъж като го удариш, стига. Той казва: “Чакай, разбрах”. На поета една плесница може да удариш. На детето трябва да му удариш десет плесници, за да разбере. То е губене на време. С детето добре трябва да се постъпи. Направи една погрешка – дай му една ябълка, круша или орех, кажи му сладка дума, кажи му: “Много добре си направил”. Пукне на някого главата, кажи: “Много добре си направил”. Утре ще пукнат неговата и то ще разбере. Като пука на другите, не знае, но като пукнат неговата, казва: “Добре е за другите, но за моята глава не е добре. Когато е добре за мене, пък за другите не е добре”. Ще разберете, че като се пукат чуждите глави, е добре за вас, но като се пука вашата, не е добре. Пак е добре, само че Доброто не е при вас. Мислите ли, че като се удари човек, е лошо? Много пъти човек е забравил нещо, върви, не може да си спомни. Спъне се, падне и като си удари главата, спомни си го. Трябваше да падне на земята и земята ще му каже как е тази работа. Ще благодариш, че си паднал. Или пък някой път не трябва да те спрат в пътя. По някой път гледам, някой върви по пътя сериозен и изведнъж се сепне, като че си спомня нещо. Той понеже обича жена си, тя в този момент казва: “Забравих захар да му кажа да купи”. Тя като помисли, той се спре и усети, че тя иска захар да купи и той изведнъж тръгне и купи захар. По радиото той схване, че захар трябва да се купи. Като се върне вечерта, тя казва: “Виж как си схванал моята мисъл”. Тя си представя, че някой ангел прошепнал на ушите, то са вълните от нея. Предали се тия трептения по радиото. Вие искате, без много труд да постигнете. Много труд трябва, човек за да постигне нещо. Всичките тия работи, които се добиват лесно, нищо не струват. Има нещо, което за цял живот човек трябва да посвети, и струва си. После, някой път вие във вас не се радвате на успеха на другите хора. Помнете това: Божественият закон е такъв – успехът на всеки човек е ваш успех и неговата спънка, за в бъдеще ще бъде ваша спънка. Щом те боли кракът, тази болка се предава на целия ви организъм. Щом е здрав кракът ти, туй състояние се отразява и на целия ви организъм. Някои от вас казвате, че не го чувствувате. Гледам ръцете на мнозина от вас са удебелени. Като работи един човек, че ръцете огрубяват разбирам, но някой без да е работил, ръцете са огрубели.
61 Туй значи, че вашите мисли и вашите чувства са груби, огрубяха и ръцете ви. Щом вътрешната страна на ръката става груба, сърдцето е огрубяло. Щом горната страна на ръката е огрубяла, умът е огрубял. Горната страна на ръката представя ума, а долната страна – сърдцето. Често ще попипаш как е сърдцето. Предната част на лицето, то показва пак сърдцето. Кожата може да е деликатна, космите отгоре стават нежни. Ако космите на брадата са дебелички, волята е дебеличка, невъзпитана. Сега като говоря за младостта, вие казвате: “Учителя да ни подмлади”. Може да ви подмладя, няма да ми коства много! Но ще си създам много бели и ще плащам борчове. Да зная, че като ви подмладя, ще употребите живота си за Бога, добре. Но като ви подмладя, онези, които са обичали да въртят мъжете си, ще идат пак да ги въртят; които са обичали да въртят жените си, пак ще идат да ги въртят. Аз не съм против нищо, но нещата в света имат стойност. Всяко нещо, което има стойност, е Божествено. Всяко нещо, което няма стойност, е човешко. Божествените плодове никога не гният. Туй, което гние, не е Божествено. Човешките плодове гният, Божественото не гние. Имате някакъв недоимък. Божественото е туй, което ще върви с вас, ще гради. То гради лицето, гради и тялото. То са хубавите камъчета, които се турят на тялото. Сега по някой път, вие обичате да критикувате. Постоянно гледам и на Изгрева, само кореспонденти – кой какво казал, кой какво направил. Не съм против туй, но трябва да бъдат верни работите. Да кажем някоя сестра много обича да цапа. Някоя е много мълчалива, друга не поздравлява, много се е възгордяла, друга като види някого, обръща гръб. За друга казва, че неузряла, зелена е. Ако е зелена, какво лошо има в зеленината? Зелени ли краставици ядете, или зрели? Зелените краставици са по-хубави, отколкото зрелите. Зелените са хубави, крехки. То е изключение. Вярно е само за краставиците. Не може да се извади общо заключение, че зеленото се яде. После салатата се яде зелена, крехка е. Като узрее, салатата не струва. Даже и житото, като не е узряло, е сладко, щом узрее, става твърдо, трябва да го дъвчеш. Като не е узряло, меко е, сладко е. Та казвам: трябва да имате цяла философия как да се обхождате. Трябва да мязате на музикалните тонове, да знаете в дадения случай каква роля имате. Аз често виждам, някой човек пада. Аз зная причините защо пада човек. Всеки се спъва и пада. Щом си изгубил равновесието на ума и на сърдцето, винаги падането иде. Тогава определям: когато сърдцето е причината, човек пада към лявата страна; когато умът е причината, човек пада към дясната страна; когато волята е причината, пада напред към лицето си; когато материалните работи са причина, пада на гърба си. Падне на гърба си – материалните работи са причина. Падне на лявата страна – сърдцето е причината. Някоя мома падне на дясната страна, мисли лошо за момъка. Щом паднеш, не е вярно това, което мислиш, ще поправиш погрешката. Щом паднеш на дясната страна, мисълта ти за някой твой приятел не е права. Падането показва, че не си прав. Поправи се. Като станеш, мисълта ти се намества. Провидението всякога ти показва. Един ден тук дошла една православна, на 45 години, и се спряла насред стълбата. Ама се спряла така, че може да нанесе голяма пакост. Тъй си турила крака, че от туй място може да препъне някого. Казвам й: “Слез долу, тука ще извършиш престъпление. Стой долу”. Защо не стои долу? Дошла, за Господа ще говори. Насред стълбата за Господа не се говори. За Господа се говори или горе на стълбата, или долу на стълбата. Насред стълбата никога не се говори. Някой отива и вие го спирате насред пътя. Никога не спирайте насред пътя. Или в началото, или в края го спрете, но
62 насред пътя не го спирайте. Вие насред пътя се спирате, за да реформирате вашите работи. Не се спирайте насред пътя. Ти си тръгнал по един път и трябва да го извървиш, назад не може да се върнеш. Намислил си да идеш някъде, изходи този път, не се връщай. Назад да се върнеш, е по-опасно. Напред върви, кривни отнякъде, но назад не се връщай. Да няма връщане. Вие ще се спрете и казвате: “Какво иска да каже Учителя?” Какво искам да кажа? Как бихте изпели благост? Ние имаме една песен “Благост”. Благост, но то е много прозаично, както е нашата песен. Не е лесна работа да пееш б-то. Онова б като се тури в земята, трябва да се мъчи, да си пробие път, да разчупва едно зрънце. Ако си на мястото на туй зрънце, в големи мъчнотии ще се намериш. Вие всички търсите лесния път. В света няма лесен път – лесните пътища са опасни, широките пътища са опасни. Мъчните пътища са за предпочитане. Всяко нещо, което добиете с големи мъчнотии, струва повече. А онова, което лесно се добива, не струва така скъпо. Господ, Който създаде света, колко дълго време Му е взело да мисли. Несметни векове. Той е мислил, мислил и като е оформил всичко, започнал да прилага. В туй приложение колко корекции се правят. Бог прави корекции постоянно. Слизат същества, които помагат. И във вашия живот много работи трябва да се коригират. Вие казвате: “Любов”. Тъй както вие проявявате Любовта, хората умират от Любов. Всеки един от вас иска Любов, но всякога трябва да имате Божественото. Най-първо вие искате вас да ви обичат, то не е Божественото качество. Бог направил света, всичко дал от Себе Си и има право Него да иска да обичаме, на място е. Ти нищо не си дал на света и искаш първо тебе да те обичат. Защо ще те обичат първо? Ти трябва да обичаш последен и като дадеш нещо, тогава ще бъдеш пръв. По този начин, сега като ви говоря, иде обезсърчението. Когато някоя мома е била вкъщи, мисли, че е много красива. Но като излезе отвън в света, вижда, че има по-красиви от нея. И като се поогледа, върне се обезсърчена вкъщи. Тя не знае закона, че онези, по-красивите, са работили повече от нея, тя е работила помалко. Срещнете някои хора, които знаят повече от вас, работили са повече. Няма какво да се обезсърчавате. Да бъде насърчение. Те са работили повече, имат повече. Казвате: “Виж Господ как на тях им дал, а на мене не е дал”. Ето първото заблуждение. Бог всякога благославя онези, които работят. Който много работи, много се благославя; който малко работи, малко се благославя. Който много учи, много знае. Кое е милост и кое е благост? Милостта винаги пълни, а благостта винаги изпразва чашата. Съжаляваш жадния човек, пълниш му чашата. Ако си благ към него, ще я изпразниш. Ако той не изпие чашата, ще я излееш. Много бащи има, които като синът си налее вино, да пие, излее чашата на сина си и казва: “Вода, синко”. Не да казваш, че не струва. Погрешно си заръчал на кръчмаря, ще заръчаш да ти даде вода, от найхубавата, то е вино. Туй вино е калпаво, не да кажеш: “Не се пие вино”. За теб, умния, чиста вода трябва. Та казвам: на вас препоръчвам от най-хубавите мисли, всякога от найхубавите мисли трябва да пиете. От най-хубавите желания и от соковете на най-хубавите постъпки. Това е. А другото е много прозаично. Сега искате да ви свиря. Някои може да кажете: “Аз искам да свиря като Учителя”. Ще се учите, може. Туй така лесно не е дошло. Аз, при нямането на време, съм употребил много малко за свирене и не съм престанал, всякога се интересувам. Няма нужда всички да бъдете свирачи, но всички трябва да бъдете певци. Дадено е
63 всички да пеете. Не се изисква всички да свирите на цигулка. Най-първо аз съм свирил на тамбура. Сега ще ви изсвиря тази българската песен, за която ви казах, дето започва с четирите ноти по секунда. (Учителя изсвири песента.) Българинът разрешил въпроса. В българина има много нещо недоразвито и може би при големите мъчнотии ще ги разреши. Има много заложби в тях, в българите, но те трябва да минат в хармонията. В мелодията има много постижения, но в хармонията най-малко постижения има. Българинът мяза на един запушен извор, трябва да се отпуши, да тръгне. В музикалния свят трябва да се отвори път. То има възможност да се отвори. Отче наш 29 -та лекция от Учителя, държана на 14.IV.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
64 ПРАВИЛАТА НА ЛЮБОВТА Отче наш Благославяй, душе моя, Господа (Направихме упражнението с ръцете и дишането.) Светъл лъч отгоре слиза Със съвременния свят искат да се възпитават хората. Възпитанието започва от храната. Сладките храни, горчивите храни и солените храни оказват голямо влияние върху хората. Някои народи обичат повече сладки храни, някои обичат горчиви храни, някои солените. Българинът обича, като пие винце, пелин да има, малко горчиво. Американците като започват яденето, обичат горчицата. Българите обичат лютото, американците и те обичат лютото. Имат едни малки краставички, които са люти като шопски пипер. Превеждал съм един анекдот за един американски проповедник, който пътувал от Западна Америка към Източна, към Ню Йорк. Изважда си едно шишенце с такива люти краставички, изважда една малка краставичка и си отрязва едно малко парченце за аперитив. Друг един американец, като го гледал, му казва: “Господине, може ли да ме обслужите с едно от тези малките парчета?” – но той не знае какво е. Проповедникът знае, че са люти, и му отрязва едно голямо парче. Онзи, като му дал парчето, не взема малко, но взема цялото парче и му се запалва устата. Казва: “Моля, Господине, какъв сте по професия?” – “Проповедник”. Казва: “Много пъти съм слушал да проповядват за огнените камъни на ада, но за пръв път ги виждам да ги носите в шишенце”. Някои думи от човешката реч са сладки, някои са горчиви, някои солени. И в музиката за тоновете е същото – някои от тоновете са сладки, някои са горчиви, а някои тонове са солени. Солени тонове има в музиката. После и в изкуството, в цветовете и там има разлика. Казват: “Мек тон”. Мекият тон е сладък. Някой тон е силен. Силният тон е горчив. Някои има, които държат равновесие между погрубите и по-меките цветове. Те са солени цветове. Тези художници, които разбират много добре изкуството, се облагородяват. Гледам един художник дали е художник. Художник, който дълго време е работил и разбира, у него цветовете са сладки, меки са цветовете. Цветовете, които са горчиви, човек като ги гледа, образува се един вътрешен дисонанс и не може да ги издържи. Казвам: когато схващат третото свойство, много добре е развитието на човешкото чело. Забелязвам мнозина в музикално отношение не разбират солените тонове. Хармоничното разбиране на солените тонове е непонятно за вас. Когато човек не разбира солените тонове на музиката, в него има един признак, който показва, че не е развит. Най-първо човешката реч, с която човек си служи – той трябва да разбира влиянието на всяка дума, която изказва. Вие казвате: “Добро”. Но Доброто досега се проповядва и не знаят къде да го турят. Доброто е поставено найпърво със сърдцето. Ако ти не може да пратиш Доброто в сърдцето си, туй Добро не може да има влияние върху тебе. Ако ти не може да пратиш Правдата в ума си, тази Правда не може да образува влияние върху тебе. Ако ти не може да покажеш красотата... Красотата какво показва, към какво спадат красивите неща? Красивите неща са сладки. Красотата е сладчина. Ако вие не може да поставите един тон на негово[то] място, ако вие не може да поставите светлината там, където трябва, ако Правдата не може да я поставите в ума, ако
65 Красотата не може да поставите в човешката душа, ако Знанието не може да поставите в човешкия ум, тогава вие не може да се възпитате. Всичките неразбории във всичките религиозни системи, които куцат във възпитанието, се дължат, че Доброто не е поставено на място, Правдата не е поставена на място, Красотата и Знанието не са поставени на място. Ние мислим безразборно – Господ да направи механически нещата. Като че Господ ще тури Доброто, ще го налее в шише. Да те направи справедлив, пак считат да ти налее Правдата. И за красотата липсва същото. Красотата не е механичен процес. Красотата винаги произтича от четири неща: тя е добра, справедлива, мека, в себе си милостива, милосърдие съдържа. И после красотата е разумна. Тя е естествена. Възможно, при сегашните условия на развитието, един неразумен човек може да изкаже една разумна реч. Ще кажете: “Как тъй?” Че една неразумна плоча може да изкаже една разумна реч, може да изпее една песен. Каква е разликата между тази плоча и един човек. Тя не съзнава, че може да пее или че може разумно да говори. По какво се отличава реалността? Реалността аз я разделям на две категории. Реалност, която изчезва, но сенките остават. Има реалност, на която сенките остават. А има реалност – сенките изчезват, а реалността остава. Как ще го обясните? Едно дете има хубава кукла, която като стисне, куклата говори. Един ден куклата се разваля и му казват, че куклата умира. Детето пита майка си къде е душата на куклата. Какво ще каже майката, я ми кажете. Куклата изчезна, но в ума на това дете остана тази форма. Туй дете през целия си живот помни, че е имало една кукла, която говори. Тази кукла живее в него. Туй е сянка на реалността. Зад куклата седи едно разумно същество. Трябва да се пазите. Има много живи хора, които са кукли – наричам ги хора без душа. Ти ще видиш – на такъв човек да му проповядваш и да го обърнеш! Ще проповядваш на куклата, че тя трябва да бъде добра, ще проповядваш на куклата, че тя трябва да бъде красива или ще проповядваш, че тя трябва да е справедлива, или ще проповядваш на куклата, че тя трябва да бъде разумна. Какво ще стане с куклите? Когато кажем, че един човек е неподатлив на възпитание, той е кукла. Куклите имат свое предназначение. Те служат за възпитание на децата. И нека си играят малките деца. Когато се счупи ръката, кракът на куклата или куклата оглушее, ослепее, може да скърбят децата. Хиляди кукли може да правим, но какво ще искаме в реалния живот? Добрият живот значи засяга сърдцето. Доброто има връзка със сърдцето, с Божествената топлина. А пък умът има повече отношение със светлината. Красотата има отношение с Божествената Любов, Разумността има отношение с Божествената Мъдрост. Но каквато и да е работата в света, ако вие нямате тия четири качества, ако в сърдцето не е насадено Доброто, ако Доброто не е посадено в нас, ако Справедливостта не е посадена в мозъка, ако Красотата не е поставена в душата и Разумността в нашия ум, тогава не може да разберем порядъка, който съществува в Природата. И не може едни други да се разбираме. Защото не е необходимо двама души да бъдат еднакво добри в едно отношение. Ако единият е добър, другият трябва да бъде справедлив, защото има отношение между сърдцето и ума. Ако единият е красив, другият трябва да бъде разумен. Между двама красиви хора се ражда състезание. Между двама разумни хора се ражда състезание. Ако всичките са красиви, добри, разумни, явява се спор. Между Разумността и Красотата има отношение – обич, те се познават. Между Справедливостта и Красотата има отношение, те се допълват. Между Доброто и Справедливостта и между Красотата и
66 Разумността пак има взаимни отношения, съществува връзка на Любов и обич между тях. Сега ще кажете: “Що ни трябва тия дълбоки работи”. Че как ще възпитате един човек? Вие трябва да знаете къде да поставите неговата мисъл, коя е мислеща част. По цялото тяло той чувствува нещата, а в мозъка си той мисли. Не с целия си мозък, а с предната си част човек е мислещ. Тия места, които са без косми, там човек мисли. Дето има косми, там човек чувствува. Следователно, един човек, който има много косми, е много чувствителен; който има малко косми, не е така чувствителен. Един италианец правил изследвания и намерил, че някои хора имат 160 хиляди косми на главата си, някои имат 10 хиляди, а други 30-40 хиляди. От количеството на космите може да се познае и какъв е характерът. Този италианец казва, че човек има 160 хиляди косми, но този италианец трябва да се коригира, защото някои хора имат и 250 хиляди косми. Тези, които имат повече косми, са почувствителни. На някои главите са голи, по-малка чувствителност имат. По някой път оголее главата ви. Ако турите по-тежко на главата, започва да приижда кръв и ще започне да храни косите. В косата съществува едно вещество, което храни космите и като изчезне то, главата оголява. Та казвам: има музикални тонове, които може да накарат косата да расте. Да ви го кажа, вие ще го продадете много евтино и всички ще знаят. Ако идете в Америка, ще видите голи глави. Като влезете в едно събрание, ще видите 400-500 души проповедници все с голи глави и тук-там ще намерите някои с коса, а на всичките други главите им са лъскави. Ако на всичките жени бяха оголели главите, какво ще стане? Ще изгубят своите чувства. Сърдцето не може да се изявява без косми. Космите са необходими за сърдцето. За мозъка, за ума трябва обработване на земята. Сърдцето изисква гора. Де е красотата? Красотата е във всичките цветя, които цъфтят. Хубостта и красотата е в човешката душа. Човешката душа дава красота на нещата. Всички хубави неща, които привличат вниманието, човешката душа е, която се проявява в красивите форми. Ако ние не се въодушевяваме, ние не може да получим красотата. Като погледнем по-низшите животни, виждаме, че те нямат красота. Има красота в линиите, но като дойдете до лицето, няма нищо красиво. Нито във вола има красота в лицето, нито в тигъра има красота в лицето. Всичките животни много грозни са. Всичките животни са грозни. Животинското състояние показва, че в тях Доброто е повече, отколкото трябва. Добро в туй отношение, че от Доброто създадоха космите. Космите показват, че обичат повече себе си от всичко в света. Затова се облякоха с косми. Като оголее главата на някой човек – да обикне себе си и ще му изникнат космите. Да обикнете себе си, то е цяла наука. Вие мислите, че е лесно да обикнеш себе си. Казвате: “Бог е Любов”. Знаеш ли какво е да разбереш Божията Любов? Вие още не разбирате това Бог е Любов. Под думите Бог е Любов разбирам всяко нещо да бъде като Божествен лъч, да не ражда съмнение. Изведнъж да мислиш, че този лъч е на място. Като ме пече този лъч, е Добро и като няма лъчът, е Добро. Като е силен лъчът, е Добро и като е слаб, е Добро. От гледището на Бога всичко е Добро. От моето гледище друг е въпросът. Вие казвате някой път за някой човек, че не е добър. Защо мислите, че не е добър. Пътували сте някъде, той дошъл без ваше позволение и изпил водата ви. Казвате: “Какво право има да изпива водата?” Представете си, вие сте на десет крачки от един извор. Той, като ви е изпил водата, ви е направил Добро. Вие ще идете и ще си напълните шишето. В света какъв морал може да има? Един гостилничар не постъпва ли морално? Той приготвил 25 тенджери, сготвил яденето, турил масло. И онези първите
67 клиенти, които идат, на тях има повече мазнина, повече червено, а които са последни, има по-малко мазнина. Казвате: “Братство, равенство”. Които останат накрая, яденето за тях няма да бъде така хубаво. В съвременния порядък, в който живеем, ние сме внесли много чужди работи. Много чужди работи сме внесли в нашия живот. Ние изучаваме света такъв, какъвто е. Но имаме свой морал, казваме: “Това е Добро”. Човешкият морал не е морал. Представете си, че имате такива храни, които отначало са сладки, а после се вгорчават в стомаха. Като ги ядете, ви е приятно, а след туй усещате едно недоволство, една неприятност. Има храни, които са безвкусни и вие очаквате някаква полза от тях. Казвам: не всякога онова, което е приятно на сърдцето, е приятно на ума. Не всякога онова, което е приятно на ума, е приятно на сърдцето. Неприятни работи има. Пресилените работи раждат неприятност. Пресилените чувства и те раждат неприятност. Затуй в правилното възпитание не трябва да има никакво пресилване. Всякога щом пресили човек своето сърдце, се ражда реакция. Всякога, щом пресили ума си, има много знания – неопитаните знания са тежест на човешкия ум. Сега се говори за Любовта. Любовта има четири категории. Кой от вас е опитал Божествената Любов? Човек е достатъчно три пъти да опита Божествената Любов при сегашните условия. Сега може да кажете: “Той чувствува Божията Любов. Той чувствува човешката Любов”. Човешката Любов изгрява и залязва. И много естествено е. Дойде до известна височина, после трябва да намали. Нервната система не може да издържи, още и симпатичната нервна система, и мозъчната система не могат да издържат трептенията на Любовта. Някой казва: “Аз искам Божествена Любов”. Божествената Любов схваща другояче, ние схващаме другояче. Христос казва: “Раздай всичкото си богатство.” Ние тълкуваме нещата материално. Парите да раздаде, онова благо да раздаде, но всички ония мисли, ония чувства да ги дадеш, да направиш отмяна. Ако във вашата Любов, която сте придобили, не можете да направите отмяна, не може да разберете Любовта. Защо е на един мъж женска Любов и защо е на една жена мъжка Любов, защо е на едно дете Любовта на майка му и баща му? Любовта на детето се различава, тя не мяза на майчината Любов. Любовта на децата е съвсем друга. Друга е краската. На женската Любов краската е друга и на мъжката Любов краската е друга. Сега това са само твърдения. Тези неща може да се докажат, но трябва да се опитат. С философствуване колкото и да ви разправят, не могат да се разберат, трябва един опит. Сега в музикално отношение искам да ви дам няколко доказателства какво нещо е солената музика. Един човек, който обича солени работи, но няма сол, започна да му свиря и като започна да му свиря солени работи, започва да се задоволява. Той не иска соленото, но щом го нахраня със солена музика, се задоволява, а не обича да яде солено. Онези от вас, които обичате да ядете солено, музиката ви е слаба. Хранили сте се със солени музикални тонове. Най-първо трябва да се изучават сладките и хармонични тонове. Всеки един, който изучава пеенето, хармоничните тонове, след туй трябва да изучава тези тонове, които имат дисонанс, които не се спогаждат. Горчивите тонове не хармонират един с друг. На горчивите тонове трептенията са други. Някой път нашата горчивина е сладчина на други хора. Туй, което те считат сладчина, за нас е горчивина. Не мислете, че земната сладчина е сладчина и в Небето, ни най-малко. Онази сладчина, за която говоря, е постоянна и от нея са излезли и горчивината, и сладчината. Реалност е тя. На единия полюс се ражда
68 сладчината, а на другия – горчивината. Така и на Земята. Когато сладчината се ражда на северния полюс, на южния полюс е тъмнина. Когато сладчината иде на южния полюс, на северния е тъмнина. Едновременно и двата полюса не могат да бъдат светли. Трябва да мислите. Някои четат Библията и мислят, че много знаят. Не се мамете. Тази книга, за да се напише, тия хора са живели в две-три хиляди години, в разни епохи. Вие не може да разберете Давида, който писал Псалмите. Вие не може да разберете живота на Авраама, който живя две-три хиляди години напред при други условия. И хората след хиляда години няма да разбират нашия живот. Вие не може да разберете какво заставило ангелите да съгрешат. Вие не знаете какви са били условията. Тяхното прегрешение, с което са се подхлъзнали, не е било голямо. Причината е била нищожна, нищожна както е тънка паяжината. Ако съберете десетина хиляди такива нишки, ще направите едно въже, с което може да обесите кой да е човек. Този закон ще го използувате. Във всинца ви има желание, големи работи да правите, искате дебели въжета. Какво би било, ако биха ви дали власт – каквото кажете, да стане. Какво би станало, ако каквото кажете, стане. Знаете какво би станало. Благодарение че на 10 хиляди неща, които стават, едно става. Благодарение че не стават, иначе светът ще се обърка. Провидението ни е въоръжило с халосни патрони, ние гърмим, много шум вдигаме. Ако всеки изстрел беше действителен, какво би станало? И гледам някои хора какви ли не картечници имат. Някой отвори ума си, мозъка си – картечница, като отвори сърдцето си, пак картечница. Умът и сърдцето, които воюват, картечниците въртят. Та когато някой път казваме, че за бъдеще хората ще се бият, разбираме не както сега. Те ще се бият с домати или с череши, или със сливи. Туй е вече до човека, до мисълта на хората и до техните чувства. Като вземат някои буквално, възможно е за бъдеще, наместо бомби от четири тона, да турят дрехи и тази бомба да падне на някоя къща, та като падне, хората да си вземат. Нас и сега ни бомбардират. Черешите са взривни същества от Слънцето. Там ги приготовляват, а тук ги пращат череши, сливи, ябълки – това са гранати, с които ни бият. И след като ни е била светлината, тя влиза в тия плодове и ние вземаме тия гранати, вкусваме ги. И намираме, че са много хубави. Един ден и нашите гранати трябва да бъдат такива сладки. Всяка една дума може да бъде сладка и горчива. Нали казвате: “Насолих го”. Как го насоли? Казвате много отвлечено. Вие казвате: “Насолих го, че да ме помни”. Тия думи, с които го насолихте, са били солени. Този, когото го соли, думите, с които го соли, са били солени. Някой път казвате: “Аз така го подсладих, че да ме помни”. Горчиви думи сте му казали, а казвате: “Така го подсладих, че да ме помни”. Кои думи са сладки? Когато имате един човек наскърбен, че го утешавате, тия са сладки думи. Когато имате един човек обезсърчен и му махнете обезсърчението, тия са сладки думи. Гледам сега ни най-малко не говорите сладко. Някой път гледам движението е нехармонично. Свиването на веждите е нехармонично. Има закон, по който трябва да се свиват веждите. Ако ти не свиеш веждите си, както трябва, ще има един резултат. Ако не гледаш, както трябва, ти ще платиш. Ако гледаш добре, ще те възнаградят. И за лошото гледане ще платите. За лошото и доброто гледане същия ден ще получите плата. Ако не си красив, ще те накажат, ако си грозен, ще те накажат. Ако си красив, навсякъде ще те приемат, ако си разумен, веднага ще те приемат. Неразумните хора се наказват, грозните се наказват, несправедливите се
69 наказват и злите, и те се наказват. Добрите хора се възнаграждават, справедливите хора се възнаграждават, красивите хора се възнаграждават и разумните хора се възнаграждават. Те са правила на Любовта. Не са закони механически. Нали в човешкото право имате писани закони. Зад всеки закон седи съдия, седи адвокат, седи прокурор – всичките правници на закона. Ще цитирате еди кой си член. После има стражари, има войници с щикове, които ще наложат закона. Вие говорите: “Що е мъчение?” Как се представя мъчението, трудът и работата? Мъчението е – ти ще работиш и четирима войници ще седят и казват: “Ако не работиш, ще те убием”. Ти седиш, нямаш избор, ще работиш. Ако се поколебаеш, ще ти теглят куршума – то е мъчение. И трудът е по закон. Глобяват те, щом не изпълняваш закона. Щом не изпълняваш закона, веднага 50, 100, 1000 лева глоба ще платиш. То е труд. Що е работата? При работата нито стражар има, нито закон има. Ти си свободен да работиш. В туй отношение музикантите работят, художниците работят, ораторите като говорят – работят идейно. Който се моли, работи! Молитвата е работа. Работа е да говорим разумно. Че това е работа. Човек, който не знае да се моли, не знае да работи. Да се молиш, за мен е най-прекрасната работа. Да мислим Доброто е прекрасна работа. Да чувствуваме добре, то е прекрасна работа. Да обичаш красотата, това е работа. Да бъдеш разумен, това е работа. Сега в какво седи новото? Новото седи в Доброто, което е в сърдцето. Новото седи в Справедливостта, която е в ума. Новото седи в Красотата, която е в душата, не онази Красота, която е вън от душата. Новото е в Разумността, която седи в човешкия дух. Ще знам – Бог е в Доброто. Когато имаме Доброто, Доброто е проводник. Да бъдем по-ясни. Ти седиш някой път и казваш: “Дали има Господ или няма Господ”. Не е голямо прегрешение – една мисъл дошла в ума. “Може да няма Господ” – че след като дойде тази мисъл, заболи те кръста или корема. Започнеш да се молиш и болестта престава. Този, който накара болестта да престане, е Господ. Като отречеш Господа, болката дойде в корема веднага. Като признаеш Бога, болката веднага изчезва. По някой път ти се питаш дали има разумност в света. Потъмнял е умът ти, започнеш да се молиш, пак дойде светлина. Та казвам: вие като ви заболи нещо, тичате за лекар. Като ви заболи коремът, идете молете се, като те заболи гърбът или бъбрекът, моли се. Аз не искам да ви говоря, да ви смущавам. Зная защо ви болят бъбреците, зная защо ви болят дробовете, защо ви боли гърбът, защо ви боли коремът, защо ви боли кръстът, защо ви болят очите. Казвате: “Оглушахме”. Как няма да оглушеете. Казвате: “Остаряхме”. Как няма да остареете. Каква е разликата между младия и стария. Младият е беден човек, който сега забогатява, а старият е разтоварен кон. Като остарее човек, трябва да го разтоварят. Старият, само като се разтовари, може да се подмлади. Младият, ако не се натовари, не може да стане стар. Младият, ако не се натовари, беден става. Старият е богат човек. Вие нямате разбирания. Защо работи бедният човек? Да забогатее. Като забогатее, не работи. Той не е разбрал, че трудът е по-благороден, от работата иде. Младият се труди, старият работи; който не разбира живота, се мъчи. Младият работи по закон. Майката какво прави? Тя има Божествен закон, тя не иска никаква заплата, тя прощава всичко на детето. Старите трябва да прощават погрешките. Старите хора не трябва да виждат никаква погрешка в света. Те да бъдат слепи за погрешките, не да не ги съзнават, но да ги изправят. Минаваш някъде, карат се двама души. “Защо се карате?” Казва: “Защото парите не ми ги дава”. – “Колко ти е дал?” – “Толкоз”. – “Аз имам да му давам, ето ти парите, не се карайте. За
70 пет-десет лева не се карайте”. След като престанат да се карат, мен ми е приятно. Те като се карат, ме смущават. Чувам по радиото: “Ти си говедо, ти си това”. Дай му десет лева да млъкне. След туй по радиото му говори хубаво, медено сладко. Казвам: бъдете примирители между хората. Вие сега разбирате много лесно да направите Доброто. Казва: “Сънувах, че баща ти се яви снощи. Да се помолим заради него”. Ще се помолиш, ако имаш въздух. Даром вземам въздуха, лесно става. Аз съм превеждал този пример. В ихтиманско умира бащата на един българин. Явява се после бащата и казва на младия син: “Слушай, да ми заколиш курбан”. Става той и заколва една овца. На другата вечер бащата пак му се явява и казва: “Такъв курбан не искам. Аз ти казах курбан да ми направиш”. Отива той при един старец на 85 години и му казва: “Преди една вечер сънувах баща си и ми каза да му направя един курбан. Аз му заклах една овца на другия ден, но той снощи пак дойде и ме хука, че това не било курбан. Какъв курбан да му направя, не зная”. Старецът казва: “Ще вземеш, синко, една овца и едно агне и ще я подариш заедно с агнето на някоя бедна вдовица”. Синът така направил. Вечерта бащата му се явява и му казва: “Такъв курбан искам”. Тази вдовица като взема овцата и като изпраща своята благодарност към Бога, един малък резултат има. Ние схващаме много материално работите в света и затова много малки резултати имаме. Добре, я им изпейте един сладък тон. (Един брат изсвири един тон.) Този тон е чист. (Учителя свири на цигулката много нежно.) Какъв е този тон? Кой е сладък, кой е солен, кой е горчив. Българинът има енергични тонове. (Свири.) Тук са съединени горчиви, сладки и солени тонове. Българинът обича от сладките тонове да мине към горчивите тонове. (Свири глизандо.) Това е горчив тон. Цигуларите в много малки дози ги турят. Тук дозата е много силна. Да оставим за друг път. Музиката ще възпита света. Светът само като се изучава от гледището на Любовта, може да се разбере. Ако нямате Любов, не може да знаете тонът сладък ли е, или е горчив. Ще имате само понятие. Любовта трябва да влезе във вашата разумност като побудителна причина; Красотата, Справедливостта, Доброто – Любовта трябва да бъде побудителна причина всякога и на Земята, и в духовния, и в Божествения свят. Другояче – ще бъдем изложени постоянно на смени. Някой път трябва да се разгневим. По-добре е да се разгневим, отколкото да се мъчим. Някой път трябва да се обезвериш в някои работи, за да ти мине, някой път трябва да се обезсърчиш. Обезсърчението и насърчението са два метода. Трябва да се обезвериш, за да се излекуваш от нещо. Ако си натоварен с един товар, ще се обезсърчиш. Какво се изисква? Ще започнеш да мислиш, натовариш се и ще вземеш толкоз, колкото ти е приятно. Или искаш да решаваш най-мъчните задачи. Ти ще се обезсърчиш. Решавай онези задачи, които можеш. Като дойдеш до тази степен на развитие, и тези мъчните задачи се решават лесно. Решавайте най-първо една лесна задача. Като ги разрешите, да знаете задачата сладка ли е, горчива ли е, или е солена. В сладчината се добива мекота. Горчивината дава сила. Соленото дава устойчивост. Един тон е солен, когато е устойчив. Един тон е сладък, когато ти дава приятност, мекота. Когато е енергичен тона, той е горчив. Горчивината дава енергия. Трябва да се радваме на новото, което иде от Невидимия свят или света, който люби; да се радваме на новото, което носи Любовта. Любовта чрез него се разкрива. Светът ще се разкрие и ние ще имаме ново понятие защо са
71 черешите, защо са сливите, защо са животните, какво е тяхното предназначение. Ние ще разберем защо са страданията. Всичко туй ще се разясни и ние ще се радваме, че може да разберем туй, което ни мъчи. Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил 30 -та лекция от Учителя, държана на 21.IV.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
72 ТРИТЕ МЕТОДА Отче наш Мога да кажа (Направихме упражнението за дишането с ръцете.) Сила, здраве е богатство Три неща има, върху които човек трябва да работи. Той трябва да работи върху своя ум или да работи със своя ум, да работи със своето сърдце или да работи със своята душа, със своята воля. За да работи, трябва да има методи. Човек работи по три метода: метод на мъчението, метод на труда и метод на работата. В мъчението трима души войници седят с пушките си и казват: “Ако не работиш, ще те убием”. Туй го наричат необходимост. Седиш, още като спреш, теглят ти куршума. В труда ще се създаде закон. Глоба има. Войници с пушки няма, но ако не си свършиш работата, има глоба. Един лев глоба. Един наш приятел, доста напреднал, минава в София, плюе на едно място, хващат го и казват: “Защо плю?” – “Не знаех”. – “Пет лева глоба”. Не знаех – пет лева глоба. Можеше да бъде 10, 20, 100. Работата е без закон. Войниците ги няма, законът го няма, вече има свобода. При сегашното положение хората искат да живеят със свобода. Не. За себе си искат тази свобода. Когато те постъпват, искат да няма вече войници, да няма закон. При другите турят войниците, турят стражарите, закони турят. Всеки един от вас иска да бъде свободен за себе си. Щом дойде за другите, казва: “Закон има в света”. Ако аз живея без закон, искам и хората да живеят без закон. Ако аз живея по закон, искам и другите да живеят по закон. Сега не е лошо и със стражари, и с войници. То е принудително. Те те учат другояче. Ти си ленив цял ден като някое животно. Първите животни, които Господ създаде, имаха всичките удобства, имаше изобилие: храна, плодове; като се наядат, цял ден спят и не работят. Видя Господ, че тази работа не върви, на нищо не се научават, лениви са, изпрати хапливите мухи и комарите. Като го ухапе, то мръдне, започнаха да употребяват опашките си, започнаха да употребяват врата си, да правят движение. Другояче – ще се атрофират мускулите им. Много пъти вие се безпокоите защо имате изкушения. Изкушенията са мухите. Таман заспиш някъде, въобразиш си нещо, ухапе те някоя муха. После протестираш защо са ти изкушенията. Лошо нещо ли е изкушението? От какво се изкушава човек? Ти като чуеш да пее хубаво един певец, изкушаваш се, искаш да станеш като него. Като видиш един майстор крадец, знае да краде, и ти искаш да станеш като него. Изкушаваш се. Да се не изкушава човек в лошите работи, но да се изкушава в добрите работи. Ако човек се изкушава – да направи едно Добро. Или можем да кажем, опитва се да направи зло или опитва се да направи Добро. Единственият най-хубав метод за работа е хармонията в света. Хармонията вече принадлежи към музикалния свят. Когато човек излезе от Небето, излезе по закона на хармонията. Висшите духове са излезли с хармония. Когато са слезли в гъстата материя, дошли до мелодията. Каква е разликата между хармонията и мелодията? Че слизането не било голямо. Във всяко едно слизане имало едно възлизане. При възлизането хората са дошли до мелодията, забравили са хармонията. Сега хората много малко разбират от хармоничен човек. Да накараш мелодично да пее, не може да пее. Изгубва се мекотата на тона. Понеже един тон, за да бъде мек, не зависи от гласа, от
73 ларинкса. Ларинксът е инструмент. Зависи от милосърдието, зависи от трептенията на милосърдието, като минават те в ларинкса, тогава гласът става мек. За да дадеш на един тон онази пълнота, която се изисква, ти трябва да влезеш в чувството на почитание и обич, и Любов към Бога. Един тон не може да бъде пълен, ако в него не влиза Божията Любов съзнателно. Четири елемента има – или чрез подсъзнанието, или чрез съзнанието, или чрез самосъзнанието, или Свръхсъзнанието. Разбира се, те са отвлечени работи. Думата отвлечено какво значи? Отвлечен значи далечен. Една красива мома я отвличат някъде, надалече я завличат. Отвличане и завличане. Какво означават тия букви на чертежа? Слава. Една отлична дума – слава. Надали българите имат друга дума, която означава по-величествено от слава. Първата буква означава човешкото лице. Красота означава с-то. Този елемент – л-то, той дава изобилие. Туй, което поддържа главата, л-то надолу е широко, нагоре се свързва в едно. Или л-то означава онзи принцип, с който ние сме свързани с Божественото, от което произтичат Божествените енергии към нас. Във в-то сме свързани с Божественото начало. В-то в даден случай е проявена Любов. А-то в даден случай означава човек, който е пълен с онова богатство на Божествените блага. Казва Христос: “Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога”. За да търсиш славата, трябва да бъдеш красив, трябва да имаш един отличен ум, трябва да имаш едно отлично сърдце и една отлична душа, и един отличен дух. То е слава. В слизането при инволюцията от хармонията минава в мелодията, а при еволюцията – от мелодията минава в хармонията. В мелодията всеки живее за себе си. В хармонията когато дойдем, може да се пее един, може и двама, и трима или четирима души, или хорово пеене. Музиката е нещо вътрешно, не мислете, че е нещо външно. Ако в себе си, в ума си не пееш, ако в сърдцето си не пееш, ако в душата си не пееш, няма да научиш пеенето никога. Не туряйте мисълта, че не може да пеете! За да пееш, значи трябва да мислиш. Пението винаги съдържа мисъл. Ти не може да събудиш ума си без хармония. Ако не искаш да пее, умът ти не може да мисли. За да мисли непременно умът ти, трябва единично да мисли и общо да мисли. Той трябва да пази закона на хармонията. Да мислиш за всичко, което Бог е създал, найпосле да мислиш за себе си, защо човек е създаден или защо той е дошъл на Земята. Човек дошъл на Земята – да придобие светлина в ума си, да придобие Божествената светлина в ума си, да придобие Божествената топлина в сърдцето си. Човек дошъл на Земята – да придобие Божествената Красота в душата си. Човек дошъл на Земята – да придобие Божествената Сила в ума си. Казва: “Защо съм дошъл?” То не е така произволно. Вас ви е срам да пеете. Да пееш, значи да мислиш. Онези от вас, които не може да пеете, не може да мислите добре. Не не може добре да мисли, но мисълта ви е слаба. Тя е само в обективния свят на Земята, занимава се с много обективни работи. Занимава се с къщи, със стаи, със столове, с маси, с ядене, с пиене. Хубави работи, не са лоши работи. Занимавате се с обличане. Щом дойдете, казвате: “Като идем на оня свят, ще се занимаваме с друго”. Къде е оня свят? Оня свят е вътре в нас. Оня свят е във всичките хора, във всичкия живот. Там, дето има живот, е оня свят. Ангелите понеже живеят, оня свят е и в тях. Те имат повече разбиране. То се дължи на Слънцето. Бог е навсякъде. Бог, от Когото излиза животът, Който е създал всичко, е навсякъде. Казват: “Дали има живот на Слънцето?” Че Бог не
74 е Бог на мъртвите, но на живите. Всичко, което Бог е създал, е Божествено, вложил е Своя живот във всичките светове. Бог е вложил степените на Своя живот навсякъде. Не е животът еднакъв. Има светове, които служат само на Бога, те са Божествени светове. Има светове, които служат само на ангелите, те са ангелски светове. Има светове, които служат само на хората, те са човешки светове. Има светове, които служат само на животните, те са животински светове. Има светове, които служат само на растенията, има светове, които служат само на минералите, има светове, които служат само на топлината, има светове, които служат само на светлината. Тази светлина, това е сянка. Онази Божествена светлина, тя е нещо разумно. Щом влезеш в Божествената светлина, вие чувате хармонията. Тази светлина говори. Щом влезеш в Божествената топлина, и тя говори. Нашата топлина не говори. Нашата светлина не говори. Изявява нещата, но мълчи. Като питаш, тя дума не казва. Сега в слизането има два процеса. Човек изучава какво нещо е времето, какво нещо е ритъмът. Що е време? Що е ритъм? Ритъмът е посока на движение. Вътре е определена силата на това движение. Защото туй движение може да е в две посоки: низходяще и възходяще. Всеки ритъм е низходящ. Низходяще и възходяще, качване и слизане и пак качване и слизане. В музикално отношение в слизането се образуват диезите, защото излизат с устрем. Диезът представя умът, бемолът представя сърдцето. Сега както ги турят, представят човешкото сърдце – бемолите. При един диез има сила, потик, яснота има, определена е мисълта. В един бемол винаги има по-голяма топлина. Тъй щото страданията са бемоли, радостите са диези. Ако слизаш в инволюцията, след всяка радост ще дойде един бемол, ще дойде една скръб. В реда на музиката е да има понижение. Или да има мекота вътре в твоята постъпка. Някой път вие питате каква ще бъде музиката без диези и бемоли. Ще бъде обикновена. Няма да има разнообразие, ще бъде обикновена, ще имате една песен. Не може да дадете на тази песен някакво разнообразие. Щом имате диези, може на тази песен да дадете движение. Та сега скръбта това е бемол, радостта това е диез. Радостта това е хармония. Защо си дошъл на Земята? Да се научиш да мислиш правилно, да се научиш да чувствуваш правилно, да се научиш да постъпваш правилно. Или защо си дошъл на Земята? Да станеш добър, да проявиш Доброто. Защо си дошъл на Земята? Да станеш справедлив, да проявиш Справедливостта. Защо си дошъл на Земята? Да станеш красив. Защо си дошъл на Земята? Да станеш силен, разумно силен, да не се колебаеш. Да не казваш, че това не може да го направя. Като дойдеш до едно място, да бъдеш готов за всяка работа. Малка или голяма работа, да ти бъде безразлично. Казвате: “Той може да поиска от мене един милион”. Иска да направи Добро. Съгласен съм да му дам един милион, но няма да ги носи с кола, но на гърба. Ако ги носи с кола, ще му ги дам в медни капици. В Божествения свят ти може да искаш само това, което ти сам може да носиш. В Божествения свят може да искаш една мисъл, която в своя ум може да носиш, не с чуждите умове. Ние нямаме право да товарим чуждите умове, но нашия. Ти не може да натовариш един човек със своите мисли, не може да натовариш един човек със своите чувства, ти нямаш право да натовариш един човек със своята красота, нямаш право и със своята сила да натовариш един човек. Той и красив да стане, ти ще го туриш в изкушение. Красотата си той сам трябва да я добие. Силата той сам трябва да я добие, да я оцени. Всяко нещо,
75 което не е добито от нашия ум, нашето сърдце, нашия дух, ние поставяме изкушение – свобода. Сега ние казваме: “Свободни да бъдем”. Затова ще имаме най-хубавите мисли. Когато някой дойде да приложи своята мисъл по Любов, те не обременяват. Любовта е единствената сила, която не обременява. Що е Любов? Туй, което никога не обременява човека. Любовта е туй, което всякога подига човека. Любовта е единственото, което радва човека. Дали знаем, или не, е друг въпрос, но всяка радост се дължи на силата на Любовта. Правите мисли в нас са потик на Божествената Любов. Сега някои мислят, че жените носят Любовта. Жените са излезли от Любовта. Те Любовта не търсят. Те търсят знанието. Човек е излязъл от областта на знанието, на Мъдростта. Нему знание не му трябва, нему трябва Любов. Затуй отива при Бога. Той носи Любовта. Като кажем, че човекът дава Любовта, разбираме, че Любовта от него естествено излиза, не че той мисли за Любовта. Мъжете много малко мислят за Любовта в този смисъл. За какво мисли сега човек? Когато вие срещнете една ябълка, най-първо какво желание имате? Да оставим другите неща настрана. Щом се запознаеш с ябълката, найпърво я гледаш, вземеш я в ръката, поглеждаш я, казваш: “Красива е”. После целунеш я, пак я отдалечиш, най-после като че се скараш, туриш зъбите си, отхапеш нещо, скриеш го вътре. Има ли някакво престъпление? Няма никакво престъпление. Казва Христос: “Който Ме яде, има живот в себе си.” Ти като изядеш ябълката, имаш живот. Ти като изядеш хляба, имаш живот. Ябълката се радва, казва: “Ти ме разбираш”. Ако тази ябълка вкусиш и я хвърлиш на земята, ти си направил престъпление. Като изядеш, извадиш семето. Ти с кората трябва да я изядеш. Сега ние вземаме и обелваме кората. То е наполовин разбрана Любов. Ние хвърляме опашката. Още като късаш крушата, хвърляш опашката. Остави опашката. Ти я оставяш без опашка. След туй – на задницата на всеки плод има едно втвърдяване. В Любовта и него ще изядеш. Щом допуснеш, че ти не може да го ядеш, има нещо нечисто. В Любовта няма нечисти работи. Аз ви говоря сега за ония чисти понятия, които изтичат из Божествения свят, онзи свят, в който ние живеем. Сегашните ябълки не може да ги изядеш, защото ще разстроиш стомаха си, нямаш зъби. Ако не може да сдъвчеш тази бубечка, ще ти причини болка. Казвам: всяка една мисъл вие трябва да я разбирате добре. Всяко едно чувство трябва да го почувствувате добре. Всяка една постъпка трябва да усетите силата, която носи тази постъпка в себе си; защото една постъпка ние ще я направим само. Рисуваш някоя картина, но подтиците идат отвън. Бог е, Който ни потиква към мисъл, Бог е, Който ни потиква към чувства, Който ни потиква към постъпки. Тия трите подтици са Божествени. Когато откажеш една мисъл, ти се противиш на Божествения закон. Няма да те съдят, но ти губиш. Потикват те да обичаш, ти се откажеш да обичаш – ти губиш. Потикват те да кажеш нещо, ти се отказваш – ти губиш. Във всяка постъпка, която и да е, всеки потик е Божествено благословение. Сега разбира се ние трябва да се освободим от наследствените неща, да различаваме Божествените неща. В Божествените неща, които проникват в нас, няма раздвояване. Щом проникне нещо човешко, дето не е Божествено, умът мисли едно, сърдцето друго, душата трето. Има едно разногласие в човека. Щом има разногласие, трябва да пречистим работата, да намерим погрешката къде седи. Погрешката може да е в ума, може да е в сърдцето. Изобщо повечето е в сърдцето. Някой път погрешката може да е в човешката душа, не иска да се прояви, или може да е в човешкия дух, който не иска да вземе участие. В един
76 добре развит живот умът трябва да вземе участие, сърдцето ви трябва да вземе участие в Доброто. Умът да вземе участие в Справедливостта. Душата ви трябва да вземе участие в Красотата. Гледам в мнозина душата само не работи. Ако работи душата, няма да остарявате, няма да станете грозни. Ако работи душата ви, очите ви ще имат нещо по-хубаво. Ако умът ви работи в Правдата, ще има светлина, лицето ви ще издава светлина. Ако сърдцето ви работи, ще има нещо друго. Нормално топлината на вашето тяло ще бъде приятна, няма да страдате от простуда. Ако имате топлина на сърдцето, можехте на 25, 30, 75 градуса да излизате и нямаше да ви е студено. Сега пет градуса студ ви е неприятен. Показва, че топлината на сърдцето е малка. Сега съвременните хора казват, че другият свят е облечен. Дрехите са във физическия свят. Той формира нашите ръце, формира нашите крака, постоянно работи. Ние сме още незавършени същества. Господ има милиони години да работи върху нас, за да станем съвършени. Казва: “Бъдете съвършени!” Имайте стремеж. За Христа казва, че Той беше Син, дойде и научи нещо. Какво научи Христос? Научи трудното, да бъде търпелив като Бога. Той излезе на едно място в храма, като взе един бич, изпъди всичките. Тази работа не става, то е Мойсеевият закон. Казва: “Как искате, като Мойсея?” Като видяха Мойсея, вече Го познаха. Оттам насетне вече не употреби бича. Казва: “Аз като Мойсея няма да постъпя”. Понеже вие този закон го знаете, няма какво да ви уча на Мойсея – как да се борите, как да се защищавате. Аз от вас трябва да се уча. Да се защищавате, колко красноречиво знаете да се защищавате. Гледам някой брат, някоя сестра колко красноречиво се защищават. Десет души адвокати така не може да ви защищят. Като дойде за другите, вече туй красноречие изчезва. Другите не може да защищавате както себе си. То е хубаво сега. Придобитото в нас ако дойде, тогава защищаваме Божествената Любов. На място е да защищаваме себе си, ако може да защищаваме Божественото в нас. Не е лошо човек да защищава правото, но така да защищава и Божественото. Та казвам сега: Любовта има свой ритъм. Слизане има и ритъм има, потик на човешкия ум. Човек трябва да се поддава. Любовта си има ритъм. Ритъмът на човешкото сърдце е нисходящ и възходящ. Тя се предава. Излизаме от Бога, ще направим цял кръг. Ако вземем 120 години живот, 60 години е инволюция, от 60 години нагоре е еволюция. Понеже всички не доживяваме до 120 години, някои живеят 30 години, тогава 15 години са инволюция, 15 години са еволюция. Ако живееш 60 години, 30 години са слизане, 30 години са възлизане. В първите години ще учим мелодия да пеем сами. В другите години трябва да пеем хорово, или хармония трябва да се изучава. Да може да пееш дует, да може да пееш трио, да може да участвуваш в един квартет, да може да участвуваш в един хор. Да хармонираш своята мисъл. Двама души като мислят, които знаят да пеят, много лесно се хармонизират. Единият може да пее сопран. Мисълта на единия може да е тенор, на другия може да е сопран. Допълват се. Ако може да слушате мислите, най-хубавата хармония ще чуете. Ако те мислят много хубаво, излиза една мелодия, хармония има между двамата. Ако не пеят добре, двамата се отблъскват, не може да се запознаеш. Чувствата на приятелство са по закона на хармонията и по закона на хармонията вървят. Ти си мелодия, изучаваш сам музиката. Ти си хармония, изучаваш колективно музиката. В пението или в мислите трябва да има светлина. Във всяка мисъл трябва да има светлина, трябва да има топлина, трябва да има сила. Във всяко едно чувство трябва да има топлина, трябва да
77 има светлина и сила. Във всяка една постъпка трябва да има сила, трябва да има топлина, трябва да има светлина в постъпката. (Учителя взема цигулката.) Вие живеете в един музикален [свят], трябва да се радвате, че сте присъствували на някой концерт. Имате доста инструменти. Източната музика е инволюционна. Единият крак на българската музика е в инволюцията, другият крак е в хармонията. Българинът слиза и се качва. Излизането е в източната музика. Особен ритъм има. В какво седи източната музика? (Учителя свири.) То е закон на слизането. Когато човек слиза, не се качва нагоре, слиза надолу. Внимава при всяка стъпка, да не би да се подхлъзне, да не падне. Затуй има туй кълчене. Като слиза, криви се по закона. И музиката съответства. Българинът е на равно, кълчене няма. Той мисли какво ще се прави. (Учителя свири тъжен български мотив.) Българинът мисли. В източната музика няма го това. Българинът започва да мисли, казва: “Как ще се живее сега?” Трябва да се живее за Бога. Дълги години той сЙ отлагал, сЙ за Бога живее, но в мъчнотии дошъл той. Той дошъл до затворените тактове на материалния живот. Като слязъл на полето, започнал да работи, оплел се в материалните работи. На равно като дошъл, казва: “Тук да си поживеем. Толкоз се мъчих като слизах, поне тук да си поживеем”. Сега може да живее по-дълго на полето. Сега гледа как минава. (Учителя свири български мотив.) “Настанали са, мамо, светли дни, славни дни за младите момци и младите моми на учение да се учат и по правия път да ходят”. Тази е песента. (Свири пак български мотив.) Пее: “Настанали са, мила мамо, светли дни за младите момци и младите моми, на учение да ходят, знание да добиват, по правия път да ходят, мамо! Настанали са, мамо, светли дни, славни дни за младите момци и младите моми на учение да ходят, знание да добиват, по правия път да ходят, по правия път да ходят, мамо!” Туй е новата музика. Аз зная онова, което Бог е дал и е скрито в душите на хората. То трябва да стане явно. Всичките дарби и способности трябва да бъдат явни, да се проявят. Всеки трябва да работи, защото музиката е нещо колективно. Тя не е достояние само на един човек. Тя е достояние на много хора. Там, дето хората се спъват, дето не пеят, животът е труден. Дето пеят и се радват, животът е лесен. Всеки трябва да се радва. Постиженията на всичките хора са Божествени. Те ще бъдат достояние на всички и всеки ще се радва. Тогава както дишаме, ще възприемем музиката. Ще възприемем музиката, както възприемаме светлината. Сега Новото Учение изисква добри певци. “Настанали са, мамо, светли дни, славни дни, дни за младите момци и за младите моми и за възрастните са настанали светли дни.” Доброта, Справедливост, Красота и Сила, това са качествата, които умът трябва да придобие. Всяка мисъл трябва да бъде добра, справедлива, красива и силна. Когато съдържа тия качества, тя е Божествена мисъл, тя има бъдеще. Те са Божествени мисли, те са безсмъртни мисли. Тайна молитва 31 -ва лекция от Учителя, държана на 28.IV.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
78 ДОБЪР, СПРАВЕДЛИВ, КРАСИВ И РАЗУМЕН Отче наш Изгрява Слънцето (Направихме двете дихателни упражнения.) Сила, здраве е богатство Благост Каква беше темата на миналата лекция? За какво се говори миналия път? Сега за блокадата мислите повече. Вчера всички бяхте затворени. Някой е нарисувал на черната дъска око и триъгълник. В живота някой път ние бързаме и работите не ги правим както трябва. Искаме всички да бъдем щастливи и мислим, като че ли щастието е нещо, което можем да го купим. Щастието е едно съчетание. Човек има около 30 милиарда клетки и във всяка една клетка седи една разумна душа. Тридесет милиарда клетки съставят човека. И колкото повече души вземат участие в човека, толкоз той е по-щастлив. Колкото повече се отказват, толкоз е понещастен. Ти вземаш една работа, но другите души не вземат участие в нея. Някой път мислим, че сме господари на положението. Заболи те крака, не можеш да ходиш, накуцваш. Казваш: “Не зная какво ми стана”. Някоя блокада иде. Упражнението на човешкия ум и на човешкото сърдце – това са двата пътя, по които човек върви. Засега умът на човека си служи с една много малка светлина. Ако вземем човека, къде е неговият характер? Главата му горе е северният полюс, а пък краката му долу са южният полюс. Пъпът е пък екваторът – там, дето е поставен стомахът, дето иска постоянно да яде. Там е най-топлото място, и затова най-голяма деятелност има стомахът. Стомахът е топлата област, гърдите са умерената област, а пък главата е полюсът. Ако цялото ни тяло имаше температурата на мозъка, щяхме да замръзнем. Мозъкът не се мени, много малко топлина има там, не се топят там нещата. По някой път можем да изгубим 10-15 кг от теглото си, а пък мозъкът много малко губи, едва 10 грама – много устойчиво вещество има той и много добре е организиран. Доста време трябва, докато се научи човек да управлява ума си. Сега някой път вие се пренасяте в областта на стомаха, понеже там е чрезмерно топло и всички опасни животни са в тази област. Какво ли няма в екватора на човека! Всички най-опасни бръмбарчета са там. Най-опасните змии са в екватора, най-опасните тигри, лъвове, най-големите слонове, крокодили са все там. Някой път питате: “Защо Господ направи света такъв?” Питам: ако ви зададат темата: “Кои са причините, защо животните ходят на четири крака, а човек ходи на два крака? Защо птиците хвъркат с крилата си из въздуха, а пък рибите плуват в морето?” – как бихте отговорили? Вземете тази тема: “Защо рибите са вътре във водата?” Някой път вие може да имате някоя ваша мисъл, която не може да я владате, понеже тя е във водата. Вие казвате: “Лесна работа, човек може да стане господар”. За да стане човек господар, той хиляди години трябва да живее на Земята, само за да стане господар на своите мисли. Как ще станеш господар на някой голям кит, който ходи надалече? Аз гледам една сестра, върви така, но несигурно върви. Съвсем бавно. А пък друга върви със ситни стъпки. На вас ви се вижда смешно. Онзи, който върви бавно, той
79 къде е? Големи преспи има на планината, той върви бавно. А пък онзи, който върви бързо, той е на екватора. Там има мухи, които хапят, и гледа по-скоро да излезе от тази област. А пък бавното вървене е преодоляване на известни мъчнотии в живота. Богатите хора, които са много натоварени, някой владика или някой богаташ, вървят бавно. Натоварен е човекът. Има една мисъл за парите, които има. Много злато има. Запример каква беше разликата между София и тук? В София, ако гледаш през прозореца, ще отправят пушката към тебе. Ще кажеш: “Нямаш право”. Ще кажеш: “Нямаш право да отиваш на балкона”. Няма какво да се тревожиш. Като турят блокада, целият ден чети, моли се. Тук беше по-свободно. Войниците бяха спрели тук две сестри. Те си оставиха котлите на чешмата и тръгнаха. Караха ги до едно място. Дойдоха до едно място, спряха се и се разговарят. Войниците си казаха: “Защо ще ги караме?” – “Ти казваш” – “Хайде идете си”. Хванаха надолу към юг. Тези две сестри не бяха изпълнили някои нареждания, бяха нарушили някои правила и без малко щяха да ги предадат в участъка. Та казвам, дойде един брат, това беше вчера следобед, иска да говори. Седи на стола. Един брат и една сестра долу са седнали, не си приказват. Един млад брат и една млада сестра седят. Дойде войникът и казва на брата: “Вие тука не можете да си приказвате”. Братът си взе дърмите и остави сестрата. Дойдоха още трима войници. Младата сестра беше около 15 годишна. Срещнаха я войниците и й казаха: “Не може да се разхождате. Онези хора в града са затворени, а пък вие се разхождате”. Животът на Земята е един сложен процес. Вчерашният ден имаше блокада. Дойде един дъжд и поля земята, цялата тази местност. Имаше гръмотевици. Гръм падна пред Дряновски. Той изскочи, понеже има гръмоотвод. Всичките му предпазители паднали. Той излязъл отвън съвсем пребледнял. Аз тъкмо бях отворил радиото. Цял пукот стана. Често ние страдаме от идеите на миналото. Ти почнеш да остаряваш. Като почнеш да остаряваш, ти не носиш сегашните идеи, те са идеи на хиляди години от миналото. Като остарее човек, почва постоянно да се връща как е бил като дете. Той преповтаря живота си. Мисли все за стари работи, а за нови работи не мисли. Този му живот минава в преповторение на миналото. Казвам – остарявате. Ние сме като ученици, които държат матура в гимназията. Те държат матура за онова, което са учили през 5-тях години, за да се види какво знаят от този материал, който са учили. А пък може би, някой път човек държи матура, за 10-15 години какво си учил. Запример някой път държите матура за търпението. Колко хиляди години ще минат, докато станете търпеливи. Вземете войната. Това не е едно положение на търпеливи хора. Това са хора башибозуци. Всеки иска да стане неговата воля. Всеки иска да победи, няма желание да изпълни Волята Божия. Казват: “Колкото повече хора избива, толкоз по-добре”. В Русия цяла една местност на много километри са разрушили села и градове. Ако отидете сега в Италия, ще видите разрушения, ще видите какво правят съвременните модерни бомби. Вчера един българин дошъл от Германия, говори за модерните бомби, които образували празни пространства. Прозорци, врати изхвърлят от къщите. Тези бомби са много опасни. Хората слизат в избите. Там е по-безопасно, понеже, ако си в горните етажи, може да ви изхвърлят на улицата с прозорците заедно от третия или четвъртия етаж чрез тези бомби. Затова в избите е безопасно. Ако бомбата падне в избата, ще затрупа всички. Паднала една бомба и 15 души германци ги затиска. Цяла една седмица стоят затиснати.
80 Като ги откриват, извадили ги и нито един не е умрял. Там имало въздух, имало бисквити, картофи. Сега често ние страдаме от войни, които още стават в нас. Някой път ти си неспокоен, война има в тебе. Някой път ти се разсърдиш, не си сам, война има. В дадения случай не си ти сам. Ти се разсърдиш, може би 200, 300, 500 хиляди души се сърдят в този момент. Ти се сърдиш и същевременно 500 хиляди души се сърдят. Турили са картечницата. Колко време ти взема да дойдеш на себе си? Може би един ден. Някой път цяла една седмица минава, докато човек получи равновесие. Та казвам: целият живот седи в това, да научи човек Волята Божия в света и да научи Царството Божие. Той трябва да научи тази закономерност в света, законите, които Бог е поставил в Природата. И само тогава можем да търсим това, което искаме. Някой казва: “Не е лесна работа да изпълним Божиите закони”. Опитайте се да свирите на цигулка според всичките правила, които са турени от сегашните музиканти. Главата ви ще побелее. Някой път 30 години трябва да посвети човек, за да изкара хубави тонове от цигулката. Да ви приведа пример. Нали знаете какво са клепала. Едно време имаше дървени клепала. Хората изучаваха кои дървета са музикални и от музикалните дървета направят клепала. И с две чукчета удрят по клепалото трака-трак и ще се чуе гласът надалече. Обикновеният човек, който няма разсъждение, казва: “Това е дъска, клепало”. Но онзи човек, който е умен – италианските майстори са ходили при старите клепала да ги изучават и от старите клепала са направили най-хубавите цигулки, понеже тези дъски са станали от упражненията музикални. Трябва да знаеш в каква посока са нишките на дървото. Тези нишки предават енергиите по-лесно. Енергиите в дървото се предават по-лесно в известни посоки. Един разумен човек от едно клепало ще направи една хубава цигулка, една хубава ръчка, ще тури четири струни и тогаз най-хубавите звукове могат да се изкарат от това дърво. Човек има едно тяло, и ако от това тяло не можеш да изкараш най-хубавите мисли, чувства и постъпки, ти не си много умен човек. Ние искаме само да чукаме с чукчета. Чукчетата са клепалото. Тези двете чукчета – едното чукче на ума и другото на сърдцето. Някой път ти не знаеш с ума си ли мислиш или със сърдцето си чувствуваш. По някой път човешкото действие произтича от слънчевия възел, а някой път от човешкия ум. М е човешкият мозък. Човешкият мозък е почва, в която умът си е вложил корените. От този мозък излизат тези безбройни нишки, които отиват в цялото тяло. Сега, както е построена тази фигура, тук имате екватора и слънчевия мозък, а тук имате северния полюс при мозъка. Човек е раздвоен. Мъжът представя северната половина, северното полушарие – жената представя южното полушарие на Земята. То е един много сложен въпрос. Мъжът има да се разправя със силите, които действуват в северното полушарие; жената – със силите, които действуват в южното полушарие. Затова техните интереси са съвсем различни. Какво представя жената за вас, това е неизвестно. Какво представя жената и какво представя мъжът? Преди да създаде Господ човека, Той трябваше да създаде Земята. От тази Земя Бог трябваше да извади и да създаде и мъжът, и после жената, и ги тури в Рая. Раят е Разумният живот. И понеже не бяха готови за този Разумен живот, Бог ги изпъди навън в света, в едно по-долно училище. Светът е едно по-долно, обективно училище. След време пак ще се върнат в Рая. Раят е Разумният
81 живот. Всеки, който живее разумно, той е в Рая, а пък всеки, който живее глупаво, той е извън Рая. Ние като деца мислим, че сме в Рая. Ако знаеш как да мислиш, да чувствуваш, да знаеш какво нещо е човешката красота и разумност, ти си в Рая. За да живееш в Рая, трябва четири неща на човека. Да бъдеш добър, справедлив, красив и разумен. Те са четири входни билета за Рая. Имаш ли ги – в Рая си, нямаш ли ги – извън Рая си. Да допуснем сега, че някой от вас си купи едно радио. По радиото слушаш някои песни. Утешава те това радио. Ако не искаш да учиш, много прост човек ще останеш. Това, което правят по радиото, не си ти. Това е, което хората правят. И ако през целия си живот се занимаваш с това, какво говори радиото, какво ще научиш? Да допуснем, че си взел билет и по радиото слушаш, че ще се тегли лотария, има 100 билета, ти имаш една четвъртинка билет. Каква възможност има твоята четвъртинка да печели? След колко години ти можеш да имаш най-голямата печалба? Сега да ви приведа другото. Представете си красива мома като ангел, като земен ангел, и друга мома, която е грозотия, но страшна грозотия. Каква е разликата? Грозната мома всякога ще има несрети. Каквото иска тя, няма да стане. Тази, красивата мома пък, каквото пожелае, дето иде, всичко ще има. Къде седи силата на красивата мома? Красотата е едно изявление на човешката Доброта, на човешката справедливост, на човешката Любов и на човешката разумност в лицето. Всички възвишени същества са много красиви. И според степента на тяхната красота е тяхната разумност. Най-разумните са най-красиви. Колкото тяхната красота отслабва, толкова стават по-грозни. Сега разликата между Доброто и Справедливостта е в това, че Справедливостта е в студения пояс, там е студеният северен полюс. При Справедливостта трябва да имаш печка, да се стоплиш. Доброто е естественото положение. Ако живееш в Доброто, няма да имаш нужда да си купуваш въглища, дърва, там има изобилно плодове. Ако дойдеш до справедливостта, от далечни пространства трябва да караш дърва и други неща. Умствените дърва някой път струват един тон 10 000 лева. Ако изгориш 10 кубика, то са 100 хиляди лева, които трябва да похарчиш. А пък на северния полюс как е добил човек своето богатство? Трябва да питате ескимосите. Ако си рибар, ще знаеш да ловиш риба. Тук, който сее повече, е по-богат, а който не сее, гладува. А пък там, който знае добре да хваща рибите, е по-богат. Някой път казвате: “Той е майстор да хваща рибите”. Щом говорите за рибите, вие сте на северния полюс. Запример ние и за маймуните имаме долно мнение. Казваме: “Той е маймуна”. Маймуните хиляди години не можаха да ги заставят да станат месоядци. Много от тях са вегетарианци, плодоядци. Смеят се на подражанието, на възприемчивостта на маймуната, у тях подражанието е силно. Човек без подражание не би имал култура. Видиш нещо хубаво, веднага да го възприемеш. Разправят един анекдот за един турчин, който пътувал за Африка. Той носел една камила товар, червени фесове. Минавали през гората, дето живеят маймуни и той носел един фес на главата си. Спрял се, отворил товара с фесовете, оставил ги на земята. Като задрямал малко, видял че цялата гора е пълна с маймуни и всичките маймуни с по един фес на главата си. Взема той един предмет от земята и го хвърля на маймуните, те пък му хвърлят плодове. Той взема камъни и хвърля на тях, те от дърветата отгоре му хвърлят плодове и крякат всичките маймуни с червени фесове на главата. Отчаял се човекът. Казал: “Защо ми трябваше. Отиде богатството ми, отидоха всичките ми фесове. И този фес защо ми е?” И хвърля феса си на земята. И всичките маймуни си
82 хвърлили фесовете. Сега закон е: ти имаш едно състояние, едно лошо състояние, то е фес. Ти държиш своето състояние – феса. Вземаш камъчета и хвърляш, и всичките маймуни и те хвърлят своите фесове. Всичките примери имат за задача, да пояснят известна идея. Този въпрос е доста труден. Ако вие бяхте на мястото на този турчин, как щяхте да постъпите? И вие щяхте да имате неговата опитност. Наскоро идва една млада мома, и като умирала майка й, оставила й една скъпа гривна, струвала 50-60 хиляди лева. Тя си имала една сума 20-30 хиляди лева в една спестовна книжка. Умира майка й, дъщеря й отива да я погребва, някой влиза и взима гривната и нейната спестовна книжка с парите. Спестовната книжка намерила. Понеже гривната била оставена от майка й, момата ме пита къде й е гривната. Защо ме интересува къде й е гривната? Дали тя или друг я носи, за мене е все едно. Тя иска да й кажа кой взел гривната. Казах й: “Това не ме интересува”. Защо не ме интересува? Има няколко съображения за това. Едното е, че е много мъчно да познаеш кой е взел гривната. Тя мисли, че ясновидецът може да вижда този, който взел гривната. Той е далече, а щом е далече, не можеш да го видиш лесно. Ако някой човек е с отворено сърдце, по-лесно можеш да го разгадаеш. А пък някой човек е затворен, мъгливо е. Когато е мъгливо, може ли да се ориентираш? Отче наш 32 -ра лекция от Учителя, държана на 5.V.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
83 СТАРАТА И НОВАТА КОМАНДА Отче наш Духът Божи (Направихме упражненията с ръце и дишането.) Сила, здраве е богатство “Слепият, когато прогледа, надалече вижда” – казва една българска пословица. Човек, ако излезе от низше състояние, като прогледа, много надалече вижда. И туй е неговата спънка. Или аз считам, че човек е присаден, долу корените са дивачка, а горе клонете са питомни. Като се счупи присадката, дивачката веднага се появява. Човек без тази присадка е формено животно или съдържа положителни качества на животното. По някой път хората мислят, че светът е лош, че трябва да се поправи – децата трябва да се възпитават – майки, бащи, всички тъй мислят. Туй е погрешна идея. Светът е толкоз добър, че децата няма какво да се възпитават. Майките няма какво да възпитават. Всичко в света е команда. В света има лоши команди. От излишни команди страда светът. Всички войници са добри. Командата е лоша. Казва: “Утрепайте този човек”. То е лошото. Казва: “Ще заколиш тази кокошка”. Полковникът заповядва и войникът веднага я заколва. Командата е лоша. В света съществува една лоша команда, на която вие се подчинявате. Какво трябва да правите? Да се молите на Господа, да се смени командата. Да дойде нова команда – овци няма да колите, това няма да правите – и веднага войниците са готови да изпълнят командата. Изорете нивите си – изорат ги. Съградете болници – съградят ги. Помагайте на другите – готови са всичко да направят. Всичко лошо във вас е, че си давате лоши команди. Да се молите на Господа, да се смени командира. Вие казвате: “Аз съм командир!” Лъжеш се, че си командир. Нито един от вас не е командир. Нито един от вас не е свободен, условията са такива. Казваш: “Нали аз съм свободен”. Отгде накъде си свободен? Ако си свободен, защо боледуваш? Ако си свободен, защо си сиромах? Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата? Ако си свободен, защо ти са парите? Ако си свободен, защо ти е знанието? Под думата свобода разбираме да живееш в Истината. Тази Истина е Божественият свят. Всичкият свят е там нареден. Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен. Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате. Вашето радио е с дълги вълни, а Божествената команда се предава по къси вълни. Дългите вълни ги слушате, каквото чуете, прилагате. Сега не ви намирам на вас махана, командата е лоша. Заповядват ви, казват ви какво да изпълните. Другото положение. Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”. Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона. Той не те слуша. Хвани най-първо комара. Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”. Кой от вас не може да заповядва на един комар? Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи. Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът. Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение. Че един такъв комар – малко, просто – да си подложи да ви ухапе. Щом кацне, махнете го.
84 Сега всички искате да оправите света. Оставете се от тази идея. Извадете я от ума си. Не е ваша работа да оправите света. Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят. Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни. И двете са добри. Казвате: “Това не може да направя”. Никога в живота си не казвайте това! Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите. Кое е то? Аз ще ви го кажа. Ви казвате: “Аз това не може да направя”. Вървите по улицата и виждате една малка книжка. Вие сте министър на България, с големи работи се занимавате – една книжка е паднала там и вие казвате, че тази работа не е ваша, а с големи работи се занимавате. Тази малка книжка да я дигнете. Вие не сте чели Библията досега. Като дигнете книжката, ще прочетете: “Бог е Любов”. Има един анекдот. В България като дошли евангелистите, като проповядвали Евангелието, казвали, че който приеме Божия Път, всичко ще му тръгне напред. Един българин купува една Библия и мисли, че всичко ще му тръгне напред. Като взел Библията, всичко му тръгнало назад и за 5-10 години е оголял човекът. Най-после си казва: “Като взех тази книга, назад ми тръгна” – и иска да се освободи от нея. Хвърлил я в огъня, да изгори, и искал по-скоро да изгори. Като горяла книгата, отскочило едно малко парче от нея и той като го взел, прочел: Бог е Любов. Той си казва: “Аз четох, всичко научих в Библията, а туй не съм научил, че Бог е Любов”. Туй малкото парче го взел, турил го в джоба си и всеки ден чел – Бог е Любов. Дотогава нямал деца, млад бил, като турил в джоба тази книжка, родило му се момченце. След три години ражда му се момиченце. Момчето красиво и момичето красиво. Той все чете Бог е Любов. Като го изважда от джоба си и го чете, с жена си не се кара, с децата си не се кара, подобрява се положението и той става виден българин. Питат го: “Как стана тази работа? До едно време всичко ти вървеше назад, а сега всичко ти тръгна напред?” Той казва: “Не си казвам късметя”. – “Как ти тръгна напред?” Той се тупа по джоба, в който е тази книжка, на която пише Бог е Любов. Казва: “Всичкото е тук”. Те го питат, а той се тупа по джоба. Вложил човекът Любовта в сърдцето си. Вложи Любовта в сърдцето си, не влагай Любовта в ума си, вложи я в сърдцето си! Живата душа се ражда в сърдцето. Най-първо човек е станал жива душа, а после животворящ дух. Вие се хващате най-първо за голямото постижение в света. Искате да бъдете ангели. Ангелите по някой път се занимават с много дребни работи. Ако ангелът би направил една като вашите погрешки, за 10 хиляди години няма да искат да го видят на Небето. За 10 хиляди години ще изчезне от Небето. А вие тука правите на ден по 5-6 погрешки и не изчезвате. Вие искате да бъдете ангели. На ангела не се позволява да направи никаква погрешка. Щом направи погрешка, изчезва. Вие искате доказателство. Адам и Ева бяха кандидати за ангели, последният изпит държаха. Адам държеше последния изпит, Господ искаше да го опита ще иска ли жена си, Господ искаше да опита Ева, и тя ще иска ли да яде. То е изпит. Казвате: “Бива ли за една ябълка да изхвърлят цяло едно поколение из Рая?” И двамата бяха кандидати за ангели, направиха погрешка. На Ева й каза: “Ако ядете, като Бога ще станете”. Вие не знаете какво е казала Ева на мъжа си. Тя му е казала: “Ако ядеш от този плод, ще имаш моята Любов, ако не ядеш от този плод, няма да имаш Любовта ми”. Той яде, за да не загуби Любовта на своята възлюблена. Значи вие не се плашите да изгубите Любовта на Онзи, Който ви е създал. Втората команда слушате. Вие казвате: “Господ не Го знаем”, а този, вторият командир, го знаете. По някой път като дойде някой и се оплаква от някаква болест – има мъжки болести, има и женски болести. Гледам, иде някой и на ръката кацнал
85 комар. Казва: “Какво мислиш за този безобразен комар, от който ме е хванала маларията?” – “Духни го”. – “Не се духа” – казва. Какво лошо мнение има заради него? Значи окото ти е достатъчно ясно да схванеш какво мислят хората заради тебе, а че десет други хора са казвали за тебе Божествени работи, ти затова казваш: “Празна работа е. Няма Любов. Пари, пари”. Къща имаш, ниви имаш, дрехи имаш, да бъдеш облечен, не знаеш да заповядваш. Как ще заповядваш, кажете ми? На вас аз бих ви казал така: искаш да се жениш, ако е млад момък, той трябва да бъде честен, справедлив, благороден, интелигентен човек. На този човек тия работи му трябват. Честността на първо място, на второ място справедливостта, на трето място благородството и интелигентността. Иска някой на Земята да се жени, дойде, на някоя мома предлага и казва: “Знаеш, сърдцето ми гори”. Тя трябва да каже: “Готов ли си да слушаш команда, защото ти вече имаш един командир. Аз съм новият командир, аз каквото ти кажа, ще ме слушаш ли?” Новият командир какъв трябва да бъде? Какво ще ви заповядва – “Ще бъдеш сляп за погрешките на хората. Ще бъдеш сляп за погрешките на майка ми, баща ми, сестра ми и за моите погрешки. Заповядвам ти, командир съм”. Досега командирът заповядваше да си отвориш очите и да виждаш най-малките погрешки. Кой от вас не вижда най-малките погрешки? Сега туряте идеята и казвате: “Сега туй да стане от България, онуй да стане от България”. Нищо няма да стане от България. Ако дойде новият командир, ще го слушате. При стария командир трябва да се възпитавате, че това, че онова. Тия работи съществуват. Да ви приведа един пример. Вчера ходих на Витоша на почивка. Питат ме: “Как беше”. – “Духовна работа. От запад, от север”. Казват: “Говори ли?” – “Не говорих”. – “Какво?” – “Спах. Два часа спах, почивах. Не почивах, ходих из слънчевите места, дето Земята се върти. Аз спах и другите спаха”. Казват: “Пяхте ли?” – “Не пяхме”. Ядохме много хубаво, отлично ядене. След като се наядохме и се върнахме. С нас дошъл този нашият Мурджо, без него не може. Туй е правило у него, мълчи, не си казва мнението. Каквото правим ние, и той прави. Идем отдолу и току изведнъж се затича, нещо е недоволен, започна да вдига шум, че някой направил погрешка из гората. Гледам няма нищо, а Мурджо мърмори: “Бау, бу, бу”. Гледам да е вол, не е вол, да е вълк или заек, не е. За какво се тревожи Мурджо? Той видял една кукувица и за кукувицата се тревожи. Като излезе горе на изсеченото, отиде да гони кукувицата. Тази кукувица има ли право да кука? Да мълчи трябва, днес е ден на мълчание, никакво кукане. Връщам се отгоре, избирам един широк път да мина. Случило се, че деца от село Симеоново са там и те познават Мурджо. Слизаме оттам, вървим. Най-първо срещна говеда, иска да ги изплаши. То му обърне рогата, отстранява се. Най-първо говедото се отстранява, после му обърна рогата. Докато бяга, той е герой, гони ги. Щом му обърне рогата, Мурджо бяга. Децата, като познавали Мурджо, вързали го. Казват ми – вързали Мурджо. Иска да се освободи. Аз мислех, че не знае да се освободи. Едно дете като му казало името, хванало го, турило му един каиш. Казват: “Хванаха Мурджо”. Той мълчи горкият. Казват: “Хванаха Мурджо”. Казвам: “На курорт ще остане. Оставете го. Тук овчарите имат хляб. Тук на Изгрева е Рай, нека поседи там”. Хванаха го и каиш му туриха на врата. Минават други две сестри и те се застъпват за Мурджо. Четат морал на децата, да хранят хубаво Мурджо, да го не бият. Казват ми, че хванали Мурджо, аз им казвам, че най-много четири деня ще
86 бъде вързан, като го пуснат, пак ще дойде на Изгрева. Идваме на Изгрева, ето го Мурджо дошъл. Казвам: “Убеждение има Мурджо”. Та казвам: не считайте животните за низши. Животните, това са изостанали души. Доста напреднали души и някои от тях са изостанали за леност, за неподчинение на нещо, което Бог е заповядал да направят. Всичките животни не са просташки духове, но духове напреднали, които учат уроци. Не искам да ви разправям тия работи. Гледам някой вол седи спокоен. Волът казва: “Като изправим тази погрешка, ще се освободим от туй положение”. Вие гледате външната страна на животните, муцуната им. Животните имат интуиция. Едно животно веднага те познава, че не си разположен. Много чувствителни са. Даже на птиците може да проектирате мисълта си. Аз съм правил опити, доколко може да възприемат мислите. Много добре възприемат човешката мисъл. Една зима бях във Варна, бях край брега на морето и гледам цяло ято, около 200-300 птици над морето. Пращам им една мисъл, че има хубава храна на брега, и виждам цялото ято, иде на брега. Няма нищо. Изведнъж пращам друга мисъл, че ги дебнат, да ги убият и веднага избягаха в морето. После пращам друга мисъл и около половин час ги развождах. Не мислете, че каквото вие мислите, не влияе на другите. Никой в света не е свободен от тия закони, които съществуват. Не си туряйте идеята, че вие сте свободни и че всичко можете да направите. Всичко е направено и онова, което е направено, ние сме длъжни да изпълним Волята Божия. Като не я изпълним, страдаме. Как ще се поправи светът? Светът ще се поправи, когато доброволно се подчиним на закона на Любовта. Сега законът е насилие. Ако не изпълниш законите, ще те арестуват час, два, три, ден, два, три. Може да те турят под арест. Не искате да изпълните Волята Божия, ще ви заболи стомахът. Не искате да изпълните Волята Божия, ще ви заболят гърдите, краката, ръцете. То е за неподчинение на закона на Любовта. Всичките болести в света произтичат от противодействието на Любовта. Господ казва: “Нова команда има в света”. За погрешките в света ще бъде смешно, когато си бил сиромах, да си дал на 100 души по един лев, ще бъде смешно, като забогатееш и имаш 10-20 милиона, да отидеш да търсиш своите длъжници, на които си дал по един лев, да им кажеш: “Дайте ми лева”. Ти ще кажеш: “Аз забогатях и сега аз ще ви дам 1000, 2000”. Ти казваш: “Имаш да ми даваш”. Ти виждаш погрешката на един човек. Ти дължиш нещо. Ти си станал богат, Бог те е благословил. На този човек, не виждай погрешките. Вие мислите, че някои хора не са умни. Много умни са. На мене ми казват: “Не зная как да направя Волята Божия”. Ако него го обидят, знае. Ако не го погледнат, както трябва, ако не му кажат сладка дума, знае. Божият закон е още по-лесен. Вие сте в един порядък на нещата и вие не може да влезете в Царството Божие, да бъдете съграждани на Царството Божие, ако не възприемете Божията Любов. Ние ще бъдем в този свят за хиляди години. Заповядва командирът тия камъни да пренесеш нататък. Какво ще правиш? Има хора, които са побъркани, но не са побъркани. Разправя един лекар – има един от тези побърканите, и в зданието, дето са побърканите, събирал сламчици и направил цял куп. След това започнал този куп сламка по сламка да ги пренася. Целият ден разнася сламките и после пак ги прави на куп. Вечерта легне да спи и на другия ден, като стане, пак тия сламки ще ги носи. Сега идеята е да се обичаме, да живеем добре, да има радост, да има мир. Сега тия неща съществуват. Ние ходим, от бакалина да купуваме ябълки.
87 Имаме право, да идем от дървото да оберем хубавите ябълки. Искаш хубава вода, ще идеш на извора, няма да чакаш с някоя каруца, да ти донесат хубава вода. Едно време от Европа носеха вода. Вие чакате да дойде Христос. Що е Христос? Вие Го очаквате, както момата очаква да дойде нейният възлюблен. Любовта е като Слънцето. То е надалече, но светлината е за всички – и за тревици, и за насекоми, и за човека. Любовта е една и съща. Само че животните я употребяват по един начин, човекът – по друг. Любовта е като Слънцето. Ако очаквате да дойде във вашата къща, то е невъзможно. И да ви кажа защо е невъзможно. Възможно ли е Слънцето да ви дойде у вас на гости? Слънцето и на Земята да го повикате, не може да дойде на гости. Невъзможност има, понеже един милион и 500 хиляди пъти е по-голямо. Да рече да дойде на гости, Земята къде ще го тури? В коя стая ще турите Слънцето на гости? Христос в тази форма не може да дойде. Обаче въздухът, светлината, топлината може да дойдат. През най-малкия прозорец, който имаме, тази светлина и топлина могат да влязат. И през най-малките дупки вятърът влиза. Благодарение, че хората имат дупчици, не зная какво би станало, ако не можеше да влезе Божественото в нас. Сега мислите, като идем в оня свят, какво ще стане. В оня свят ще бъде това, което е било в този свят. Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят. Подобното подобно привлича, не еднаквото. Хора, които подобно мислят, те се привличат. Двама хора, които се обичат, пак се привличат. Някой казва: “Как спечели тия пари?” Всеки иска да знае как се печелят тия пари. Всичкият порядък, който съществува, той не е лош. Ние сме го отживели. Не мислете как трябва да обичате. Трябва да обичате кого? Кой от вас не е извършил убийство? Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък. То е убийство. Казвате: “Не убивам”. Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя й крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън. На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен. На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило. Вие казвате: “Да си вървят”. На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили? Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”. Този Рай, който хората търсят, то е ад. Че и сега сте в Рая. Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая. Когато се оженят, влязат в ада вътре. Отвън е Рай, а отвътре е ад. Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай. Понеже знаем външния Рай, вътрешния да го изучаваме. Да влезем във вътрешния Рай. Няма друг начин, по който може да се поправи светът. Никога не може да поправиш един човек, когото не обичаш. Невъзможно е. Може да повлияеш на онзи, когото обичаш. Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе. Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие. “Не може да уча” – там е всичкото нещастие. “Не може да спя”. Защо не можеш да спиш? Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени. Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре. Той е полковник. Утре полковникът може да го разжалват. И ангел да е, колко ангели са разжалвани. Земята е пълна с разжалвани ангели. Вие сте разжалвани ангели, излезли от Рая. Какви бяхте едно време, а сега сте редови. Едно време вие заповядвахте, а сега ви заповядват.
88 Та казвам: един нов порядък има, в който трябва да влезете. Както сте изпълнявали заповедите на командира: “Убий го” – и ти убиваш, така и вие ще изпълните новата заповед. Старият порядък съществува. В този порядък, ти като убиваш, си добър човек; като не убиваш, ти си лош човек. Законът е такъв. Всеки, който убива, е добър. Доброто е в убийството. Като не убиваш, ти си лош човек. В новия порядък, като убиваш, е лошо, а като не убиваш, е Добро. И там е всичкото неразбиране – като се подчиняваме на командата на един човек, каквото да ни даде един човек, кажете ми... Имате приятел един цар, докато сте на Земята може да направи много нещо, но след като умрете, какво може да направи? Може да ви направи паметник, от който няма да се ползувате. В света, в който влизате, в онзи свят, ще видите вашите заблуждения. Не са тия командири, които заповядват в света. Друг е, който заповядва. Неговата заповед не е изпълнена. Дал ви някой 1000 лева, да ги предадете някому. Вие ги предавате, но вземате 1 лев и го туряте в джоба си. Не е голяма погрешка, наместо 1000 лева вие давате 999 – употребявате една малка лъжа. Казвате: “Не зная, тъй ми ги дадоха, не ги четох”. Човекът казва: “Няма нищо за 1 лев”. Гледам сега турят нещо, което никога не съм казал. Казват: “Учителя тъй каза”. Някой, за да си даде авторитет, казва: “Аз тъй съм казал”. Друг казва: “Учителя позволява жената да се бие, да я постивосва малко”. Жени има, които казват: “Учителя позволява жената и тя може да плесне някоя и друга плесница на мъжа”. Казвам: тъй е. Щом мъжът е по-силен, може да стивосва; щом жената е по-силна, тя може да бие. Не че аз заповядвам това, но това е старата команда. Старият командир е онзи, който казва на Ева, че не са разбрали Божия закон и че в който ден ядат от плода, ще бъдат като Бога и целият свят ще се поправи, мед и масло ще потече. И тогава казвам: да изпълним Божията Воля. Не отивайте да проверявате дали Господ е казал. Ева казва: “Ако ти не хапнеш от плода, не може да имаш моята Любов”. Сега е време да станем кораб. Не говорете за Любовта. Говорете колкото се може по-малко за Любовта. За Любовта говорете, когато помислиш, когато почувствуваш, когато направиш нещо. Говорете тъй, както говорят градинарите. Посадят едно дърво и от плода се познава дървото. Не ходи да изваждаш семето и да казваш – то е излязло из Рая, то е това, то е онова. Те са празни работи. Посей семката и от плода да се види каква е. Сега вие ще кажете така: “Хората гледам на лотариен билет вярват и чакат всичките им работи да се оправят”. Няма по-голяма илюзия от това. Тук на Изгрева имало няколко кандидати и от доста години все чакат да им се падне милиона. Мисля на Изгрева им се падна на двама души по 250 000 лева. На едного мисля, че още веднъж се падна по 250 000 лева, не съм проверил. Как стана тази работа? Върви им на тях. Турците казват тъй: “Туй, което е късмет, на крака да ми дойде”. Да не ходиш да търсиш късмета, а той сам да дойде. Турчинът така разбира. Второто правило е: никога не казвай тъй! Искате да учите музика, ще си кажеш: “Всичко, което най-великите музиканти може да направят, и аз мога да направя; каквото хората не може да направят, и аз не мога да направя. Каквото Бог прави, и аз ще го направя”. Казвате: “Много е казано”. В туй е служенето на Бога. Бог прави най-малките работи. Вие искате големи работи. В най-малките работи Бог помага. Един беден човек умира, закъсал е. Кажете му: “Ще оздравее” и ще оздравее. По два начина ще оздравее. И като оздравее, ще оздравее, и като умре, пак ще оздравее – ще се
89 освободи от робството. Всичките богати хора, каквото имат, те ще се разтоварят. Има един анекдот за магарето. В света като се явило магарето, Господ искал да го извади от големите несгоди в света, знаел как ще постъпят хората и дал му малък ръст, да не бъде забелязано. Било пратено много учен човек да стане. То казва на Господа: “Ти всички почете, на слона даде голяма форма, а на мене даде такава малка форма”. – “Какво искаш” – казва Господ. – “Искам да ми дадеш гласовит глас, като запея, да ме слушат хората, пък да бъда и виден”. Станало видно. Най-първо го турили стражар, да пази една градина, да гони птиците, да не ядат семената. Като гонило птиците, магарето изпотъпкало градината. Дошъл градинарят, набил го и го изпъдил. То излязло, напуснало тази служба. Намира един селянин изгубеното магаре и взел, че го натоварил с дърва. То си казва: “В градината беше хубаво”. Сетне той започва да го побива малко, пренасяло дърва, пясък, разни неща. Един ден го натоварил със сол и го прекарал през една река. Туй магаре си казва: “Толкоз време баня не съм правил, чакай да вляза да се окъпя”. Клекнало във водата, стопила се солта, олекнало му. Казва: “Лесно, като направиш баня, всичкият товар отива. Разреших вече въпроса”. Вторият път обаче го натоварили с вълна и пак го прекарали през реката. Като клекнало във водата, не може да стане. Човекът искал да не удря магарето, разтоварил го. Магарето дошло до две заключения: има едно нещо, което като влезеш във водата, олеква – то не знаело какво е сол, но има едно нещо, което като клекнеш във водата, не можеш да се изправиш и тогава Господ трябва да дойде, да поправи работата. Вие като сте натоварени с вълна и като влезете във водата, казвате: “Каквото Господ е казал”. И като сте натоварени със сол, казвате: “Каквото аз казвам”. Когато сте натоварени с вълна, казвате: “Да дойде, да снеме тази вълна”. Ако не дойде да снеме тази вълна, ще се удавиш в реката. Досега вие носите теориите на тези ученици на миналото. Когато солта се стопи, е лесно, но когато вълната дойде, трябва да се намеси и Господ. Команда има сега. Казва: “Каза ми да го убия. Каза ми да го затворя, каза ми да отрежа главата на кокошката. Ако аз не отрежа главата на кокошката, моята глава ще отрежат”. Солта в дадения случай е Доброто, което се топи, а вълната, това е грехът. По някой път казвате: “Прави Добро”. Доброто се топи, то само слиза от гърба. Злото, като се качи на гърба ти, не слиза и Господ трябва да дойде, да те освободи от вълната. От греха в света само Господ е в сила да ни избави. И ангелите не знаят как да се освободят. От греха, от злото никой не може да ни освободи, освен Бог. От влиянието на злото само Бог има прерогатива да освобождава. Казвам: щом клекнете с вълната, ще чакате Той да ви разтовари. Щом ви натоварят, въпросът е сол ли, или вълна е. Ако е вълна, не клякайте във водата. Ако е сол, клекнете, ще се стопи солта във водата и ще се осоли. Всичките тия магарета, които минаха през водата, натоварени със сол и клекнаха във водата, осолиха океаните със сол. Колко сол е пренесло магарето, което пренасяше сол. Сега изваждат тази сол от водата, благодарение на тия магарета, които осолиха. Не съжалявайте за стопената сол. Стопената сол е на място. Знаете, че наквасената вълна не се преде. Сухата вълна се преде и хубава дреха става. Но вълната има едно свойство, че е користолюбива. Че користолюбие не е потребно за нас. Користолюбието всякога се поправя, но трябва [сушене]. Мокрите дрехи не помагат, сухите дрехи са потребни. Сухите неща стават по закона на Любовта. Хармоничното става по закона на Любовта.
90 Извадете из ума си идеята, че светът е лош. Туй, което Бог е създал, е Добро: “И в начало Бог създаде Небето и Земята, и Земята беше неустроена, беше неоправена.” Бог започна да я устройва. В творението си Бог има само един ден, за който не се е произнесъл. За първия ден е казано: “И видя Бог, че е Добро”. За втория ден нищо не е казано, замълчал е Бог. За третия ден е казано: “И видя Бог, че е Добро”. За четвъртия ден е казал: “И видя Бог, че е Добро”. За петия, за шестия и за седмия ден – е Добро. За този, за втория ден, не си давайте мнението. Господ нищо не е казал за втория, нито че е лош, нито че е добър. Защо е така, оставете. Дръжте се за другите дни. В седмия ден, като ти дойде на ум да правиш зло, защото и злото е работа – него ден направи го свещен ден, почивай. Когато искаш да направиш Добро, направи го неделя, ден за почивка. Празничен ден свири, пей и разхождай се, ходи по екскурзия, на курорт иди някъде. Облечи се хубаво. Дойде ти на ум да направиш зло, облечи се с най-хубавите си дрехи, накичи се. Защото, ако не се накичиш, ще направиш зло. Сега чета във вашите очи, като че казвате: “Аз съм готов да работя, но колко ще ми платиш”. Не се пазарете. Искате да ме познаете, можете в един ден да ме познаете какъв човек съм. Аз, когато искам да позная характера на един човек, отивам и му ставам слуга за един ден. Един ден като му слугувам и по ум, и по сърдце, и по душа, зная какъв е. Един ден му слугувам без пари. Елате и вие един ден и ми слугувайте. Ако искате отдалече да ме изучавате, празна работа е. Един ден ако слугувате, ще видите. Ако вие не искате да дойдете при мене, аз ще дойда при вас. При мен като дойдете, не искам повече от един ден. Един ден, като дойдете при мен, правете тъй, както аз правя. Аз съм слугувал при Бога. Не ви говоря нещо, което не зная. Сега говоря онова, което Той прави. Аз съм слугувал при Него, намерил съм най-хубавото слугуване. Няма никаква команда. Направя някаква погрешка, Той погледне, поусмихне се малко; направя Добро, пак се поусмихне. Виждам, на една моя погрешка се усмихне, но виждам, дето съм направил погрешка, дойде и поправи. Някой художник дойде и казва: “Къде е погрешката?” Най-хубавите неща, Бог е, Който ги прави. Хубавото, красивото – във всяка мисъл е Той. Там, дето поправя погрешката, Той ще тури Своя характер, Неговият Дух е там. Вие казвате: “Дали Господ ще се занимава с нашите погрешки?” Щом поправя една моя погрешка, Той няма да каже, няма защо да каже. Щеше да бъде цяло нещастие да изправя погрешките по този начин, както ние искаме да се изправим. В света много малко погрешки има. Един ден ще видите да услужите. За един човек трябва да чакате най-малко десет години той да направи една погрешка. Сега този свят е богат с погрешки. Сега трябва да чакате десет години, да ви направят едно Добро, а всеки ден погрешки, колкото искате. Сега аз ви говоря за това и виждам, че искате да бъдете учени, искате да бъдете добри, искате да не остарявате. Без Любов ще остареете, ще оглупеете. Вие оглупявате, връзват ви. Ти имаш добро желание, но не може да се поправи. Глупавият човек не може да се поправи. Глупав е, който не може да се поправи. Той казва: “Туй не искам, онова не искам”. Като минете някъде и намерите тази книжка за Любовта, турете я в джоба си и като българина, тупайте се по джоба. Направете поне за един ден да се не дразните. Ако не, направете за един час сутрин като станете, да се не дразните и на обед един час, и вечер един час. Един час като седиш, да обикнеш всичките хора и като ги гледаш, да ти е приятно, мед да ти пада на сърдцето. Да видиш, светът е красив, да ти бъде приятно. В каквото положение и да се намираш, да ти е приятно. И цар да си, и
91 слуга да си, и комар да си, и вол да си – да ти е приятно. Казвате: “Той е един вол”. Воловете са щастливи, понеже Господ със Словото Си е казал една дума за тях: “Да бъдат”. Всичките волове се радват на онова, което Господ е казал. Да се радваме на онова, което Бог е казал. Една Божия дума струва хиляди думи на човеците, на ангелите и на боговете. Една дума да каже само Онзи, Който ни е създал. Вие ме гледате и разсъждавате. Туй е животът, долу са корените, а горе са клонищата. Адептът, като отиде при Ева, й казва: “Не само няма да умрете, като ядете от забранения плод, но като Бога ще станете”. Аз харесвам тази черта, че Ева му повярва, отлична черта е, ни най-малко не е лоша, ни най-малко не я осъждам. По същия начин, като повярва, че като Бога ще стане, по същия начин да повярва и думите, които Бог сега казва: “Ако възприемете Любовта Ми, като Мене ще станете”. Писанието казва: “Да бъдем подобни Нему”. В Любовта е вече единство, тя не се дели. Ти като любиш, не може да се отделиш от хората и хората като любят, не може да се отделят от тебе. Единствената сила, която опазва, е Любовта. Като приемеш Любовта, ние не се делим. Няма да кажеш: “Аз съм по-друг от хората”. Достатъчно е да бъдеш като Любовта. Любовта е, която поддържа целия Божествен порядък. Любовта е, която поддържа блаженството. Любовта е, която поддържа щастието. Любовта е, която поддържа честността, справедливостта, благородството, разумността. Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа, тя е храна за всичко в света. Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта. Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи. Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро!” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”. Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя. Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш. Любовта е естествено състояние на човешкия дух. Любовта е естествено състояние на човешката душа. Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света. Сега да хванем туй малкото. Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади. С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира. С Любовта умен става, а без Любовта оглупява. Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим. Написаната книга трябва да се чете. Защо ще бъде затворена книга. Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат. Един от друг трябва да се учите. Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш. Не всичко ще четеш, найхубавите работи са написани в човешката душа. Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела. Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта. Като четем, по малко да приложим. Сега няма да ви кажа да приложите. Старият командир да се уволни, старият полковник, уволнява се. В запас ще го турите и ще му дадете голяма пенсия. На новия полковник, и на него ще му плащате добре. На новия полковник ще му изпълните заповедите добре,
92 както и на стария, ни повече, ни по-малко. И двамата ще обичате. Няма да казвате: “Онзи изедник беше”. Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”. Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи. Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш?” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат. Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”. Не го злословете! Тази история не е понятна. Вие оставете този въпрос. Дяволът като се яви при Господа, и той трепери, изпълнява Волята Божия. И той има Любов. Той в света само се сърди. Който не го обича, го бие. Като дойде дяволът, казва: “Ще ме любиш, ако не, дърво има”. Той е сянката на Любовта. Сега турете новата команда: Престанете да четете Стария завет, а Новия завет. Знаете ли какво е Новия завет? В Стария завет е писано тъй – “От другите да замине”; в Новия завет е писано – “От мене да замине”. Сега ще кажете: “От мене да замине”, нищо повече. Аз пръв трябва да започна със закона на Любовта, да се подчинявам на новата заповед. “От Дървото за познание Добро и зло няма да ядете”. Сега заповедта е друга. Туй Дърво го знаете, познавате го. Понеже сега забраненото Дърво е на Живота, сега заповедта е положителна, в положителен смисъл. Яжте от Дървото на Живота, яжте от плодовете на Любовта. Всичко, каквото желаете, ще го получите. Ще ви дам един пример, той е следният. Наскоро беше, ще ви кажа как го разреших, да видите защо трябва да изпълните закона на Любовта. Един ден една сестра иска да ми направи една услуга, направила таратор с мляко, много хубав. Аз като видях таратора, намислих да го дам друг да го яде. Турил съм чинията на едно място и съм забравил. Отивам на това място и без да видя, бутнах таратора, повече от половината потече на земята и половината остана. Какво направих? Като видях половината, останалата половина я изядох. Казвам: излятото е неизпълнения Божи закон. Казва: “Няма да ядете” – то е Старият завет. Новото, което остана, не отивам да го дам на другите, но го изядох. И намерих, че този таратор е много хубаво направен. Този таратор, който остане, го задръжте. Добрата молитва 33 -та лекция от Учителя, държана на 12.V.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
93 ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД Отче наш Бог е Любов Да попитам един въпрос. Кое е най-важното в живота според вас? Кое считате за най-важно, за най-съществено? Като станете сутрин, кое е найсъщественото или вечер като си лягате, кое е най-същественото? Като идете в училище, кое е най-същественото? Като идете в църква, кое е найсъщественото? Или като излезете в Природата, кое е най-същественото? Или като започнете да изучавате музиката, кое е най-същественото? Много обикновени въпроси – да се даде един разумен отговор. На живота му трябва една нова основа. Новите методи и старите методи са добри. Добра е основата, която се полага на една къща, но само основа не може да се тури, трябва да има стени, но не само стени, трябва един покрив отгоре, не само покрив – трябва прозорци, трябва да се уреди отвътре, после трябва да влезе един човек, да живее. Всички живеете на Земята, може би, защо сте дошли, не сте си дали отговор. Точно не знаете защо сте дошли, но то е второстепенно. Защо сте дошли, коя е целта на живота? Трябва да се знае посоката на движението. Но понеже сте дошли на Земята и сте спрели, щом се спре човек в целта си, какво е тази цел? Да кажем, някой иска да следва музика. Целта е музиката. Щом влезе вече в музикалното училище, цел ли има да гони? Коя е целта на музикалното училище? Ако свири, свири нещо, ако пее, пее нещо. Ако изучава философия на музиката, изучава я. Най-първо трябва да знае какви възможности има, на какво е построен. Някой от вас е построен на басова основа. Някой е построен върху сопранова основа, някой върху тенорова, някой върху алтова. Под думата бас разбирам баща, под думата сопран разбирам майка, под думата тенор разбирам брата, а под алт – сестрата. Има един контраст в Природата. Хиляди години Природата е създавала майката, бащата още го няма, тук-там се явява. Майката изпъква. В семейството, когато се възпитава, братът е по-възпитан, понеже Природата е възпитала братът. Сестрата тепърва има да се възпитава. Във всичките хора липсва им туй сестринско чувство. Мекотата на сестрата липсва в съвременните хора. Всички са братя. Братята имат юмручно право. Сега всички мислите, че знаете. Радвам се, че знаете, но животът ви е основан повече на хипотези и на теории, много малко факти имате. В даден случай не знаете как да постъпите. Сега аз като говоря, този глас слиза. В сопрана няма мекота, има яснота, но мекота няма. В баса мекота има, а няма яснота. И на сопрана липсва нещо, и на баса липсва нещо. На сопрана липсва мекота, на баса липсва яснота. Следователно трябва да съединим сопрана и баса в едно. Сопранът предава яснота на баса, а басът предава мекота на сопрана. В Природата аз считам скръбта сопран. Ти когато скърбиш, ти си близо при Бога и Бог е близо до тебе. Когато си радостен, си вън и Бог е далече. Вие считате, че когато сте радостни, сте близо. Отиваш с празни ръце при Бога, скърбиш, че нямаш нищо, като ти даде нещо, излизаш, започваш да твориш, далече си, отвън. Твориш, радваш се на туй, което ти е дал. Сега вие всички сте далече от Бога. Ако скърбите, вашата сестра не е на място, понеже вие взехте Божиите благословения и трябва да творите нещо, да направите нещо. Сега седите и казвате: “Като се върнем при Бога, какво ли ще ни даде?” Питам: като се върнете при Бога, какво ще занесете? Някой иска да изучава музика, като иде при професора какво иска при пеенето? Глас иска.
94 Като изучава някой инструмент, цигулка, пиано, китара или арфа или какъв и да е инструмент, иска да владее инструмента, да е даровит, защото не всички хора са еднакво даровити. Някои са даровити. Казва някой, че свири на много инструменти. Може да свири на един инструмент “Цвете мило”, но да свири хубаво, е въпрос. Да владееш един инструмент, трябва да вложиш душата си в него и трябва да разбираш законите. Запример басът започва с “фа”. Има 36 трептения в секунда. Както електричеството произвежда във въздушното пространство трептения, в етерното пространство басът произвежда повече трептения. Тия въздушни трептения ги наричаме пеене. Когато са дисхармонични, казваме, че няма в тях пеене. На съвременните хора, когато изучават музиката, им липсва хармонията – басът иска да заповядва, сопранът иска да заповядва, тенорът и той иска да заповядва. Най-малко алтът заповядва. Какво значи да заповядва? Англичанинът казва: “Help yourself” – помогни си сам. Турчинът казва: “Buyurun”. Българинът казва: “Заповядай”. Що е заповед? Какво значи закон? Кон на един стар език значи същество, което мисли. Закон значи на този, който мисли. Ти не можеш да имаш закон, ако не мислиш. Имаме кон, качи се на коня, значи имаме едно същество, което носи името, което мисли. Ще мислиш, както конят, конят е книга написана. Той не знае, че той мисли. Този кон е като съвременните музикални плочи – като я туриш, свири много хубаво. Виртуоз е, а тя не знае да свири. Върти се наоколо, една игла има, която скача от дупчица на дупчица и образува мелодията. 86 трептения има и свършва на 341 трептения, то е обикновен строй в Природата. Неговата възможност е между 86 и 341 трептения в секундата. Да кажем ти искаш да говориш, баща ти трябва да бъде музикален. Онези хора, които говорят, искат да имат влияние. Никога не може да имате влияние, ако не сте музикален. С една дума може да развалиш работата. Ако някой каже грубо: “Моля, услужете ми”, така не се говори. Това е един вид заповед. Музикално как трябва да кажеш? Трябва да вложиш две качества на сопрана и на баса – яснота и мекота. Който е най-виртуоз, най-музикален от вас, нека ми каже: “Моля”. Кой тук минава за най-музикален? Вие се безпокоите като Адама: “Какво ли значи?” Ако минавате покрай една кобра, тя си вдигнала главата, вас ви треперят гащите, какво ще й кажете на тази кобра? – “Моля, моля, моля” (страхливо и умоляващо). Ако се намери някой заек, какво ще му кажете? – “Ху”. На грубите езици са ви научили страхливите същества като зайците, жабите. Като уплашиш жабата, приятно ти е да скача във водата. Анекдот има, дето заекът като се уплашил едно време в живота и оттам насетне като му израснали ушите, той отишъл да се дави в езерото. Всички жаби се хвърлили в езерото. Той казва: “И от мене има още по-страхливи. Аз съм герой”. Страхът е едно състояние, неорганизирано състояние. То е животинско състояние. От него произтичат материалите за създаване на съзнателния живот. Скръбта, това са материали неорганизирани. Скръбта, след като се организира, образува радост. Имате нотите “до”, “ми”, “ре”. Какво означават? Ако “до” в дадения случай представя едно семе, което е посято в земята, “ми” показва, че туй семе има нужда от влага, а “ре” показва, че има нужда от растеж. По закона на хармонията при дадените условия в сол ключ “до” показва посятото семе в земята. Ако вие може туй “ми” да го изпеете по законите, които съществуват, по законите влагата ще дойде. Или във вас се събуди желание да вземете кана и да полеете туй семенце, което е посято. След туй с “ре” ще събудите желание на самото растение, да расте.
95 Аз говоря за онзи съзнателния органически живот. Вие не може да се развиете без музика. Вие не можете да повлияете на вашата воля, да я организирате, не можете да повлияете на вашето сърдце и на вашия ум без музика. То е абсолютно невъзможно. Имате един неорганизиран свят – светът на ума на смущенията, свят на сърдцето на смущение и свят на волята, на противоречия в съзнанието ви. Религията в света, която съществува, е наука за развиване на човешкото съзнание. Съзнанието е дреха, в която душата е облечена. Съзнанието трябва да се развива. Душата трябва да има хубава дреха, от която се създава тялото. Музиката е метод, чрез който се внасят ония елементи, които са необходими за човешката воля, за човешкото сърдце, за човешкия ум. Тя е среда, през която трябва да минат тия сили. Да кажем, вие сте малокръвни – червеният цвят ви липсва, липсва ви онази материя, която носи активност, будност на човешкия ум. Как ще го добиете? Има известни тонове, с които се привлича червеният цвят. Червеният цвят носи в себе си тази материя, която е необходима за тялото. Червеният цвят строи, портокаленият цвят е градеж, в зеления цвят имате вече “фа”. Терцата представя ъгъл, ъгълът – това е терца. Квадратът е затворен кръг на събрана енергия, тази енергия вие може да я турите на работа. Ако не вземете тонът “сол”, “сол” е вратата или прозорецът, или пътят, по който тази енергия излиза навън. В Природата това е цвете, което е цъфнало. Всичката събрана енергия е цветът. В музиката имаме квинта. Секста е зеленият плод, който зрее. Сега на вас туй е чудно. Когато дадете на някое дете цигулка, то не знае как да си тури пръстите и взема невярно. Или в пианото не сте запознати с клавиатурата. Някой ще свири само с единия си пръст. Да свириш с десетте пръста, трябва да разбираш много добре кои ноти трябва да вземеш. Та казвам: хубавото пеене е само онова, не само което засяга ума, хубавото пеене засяга и сърдцето, хубавото пеене засяга и душата, хубавото пеене засяга и човешкия дух. Хубавото пеене е онова, което работи за човешкия ум, което работи за човешкото сърдце, което работи за човешката душа и за човешкия дух. Какво нещо е хубост в света? Всеки може да бъде красив, ако може да внесе една хубава мисъл, една музикална мисъл в ума си, ако може да внесе музикални чувства в сърдцето си, ако може да внесе една музикална мекота в душата си, ако може да внесе една музикална сила в духа си. Та казвам: това е теория. Теорията всякога подразбира да имате опит. Опит не може да имаш, докато нямаш потик за нещо. Единственият потик може да бъде законът на Любовта, то е отражение на Любовта. Може да бъде потик и самата Любов. От Божествения свят има три подтици. Любовта е Божествен потик, Божествената Мъдрост е Божествен потик и Божествената Истина е Божествен потик. Какво потиква Любовта? Любовта потиква душата. Душата потиква сърдцето. Любовта потиква духа, душата [духът] потиква ума. Вие искате да направите сега един потик на вашия ум, за да потикне вашия дух. Обръщате целия процес и сами си създавате една мъчнотия. Любовта трябва да потикне вашия дух, то е Божествен импулс. Да му даде един малък потик, не се изисква някакво голямо усилие. Сега как ще познаете, че Любовта е потикнала вашия дух? Или как ще познаете, че Любовта е потикнала вашата душа, вашия ум, вашето сърдце? Каква диагноза има? Казват: “Имам опитност”. Каква е научната опитност? Когато музиката засегне сърдцето, краката са
96 здрави. Когато музиката засегне ума, ръцете са здрави. Когато музиката засегне душата, сърдцето е здраво. Когато музиката засегне човешкия дух, волята е здрава. Така седи редът на нещата. Всеки, който иска да създаде някаква теория, хиляди теории има – не може да създадете нови неща в Природата, защото само с един опит не се създава една теория. Природата е правила милиони опити и тогава е създала фактите. От тези факти – казва – може да създаде вашите теории. Казвате: “Опитах веднъж само”. Искате върху тази еднодневна опитност да създадете теория за живота. Съвременните хора казват, че човек трябва да се моли. Молитвата подразбира силен дух, благородна душа, чисто сърдце, светъл ум. Който няма тия качества, не може да се моли. Че как ще се молиш, силен трябва да бъдеш. Благородство трябва да имаш в душата, сила в ума. Благородство в душата, чистота в сърдцето, светлина в ума и сила в духа. Забележете хубаво това. Хората са стояли на фалшива почва. Христос понеже не иска да изяснява работите, казва: “Ще уподобя на какво седи разумният човек. Разумен е онзи, който направил къщата си върху канара, а неразумният върху пясък”. Разумният е създал върху тази канара Доброто и следователно, като дошъл изпитът в живота, устоява. Онзи, който създал къщата си върху туй Добро, което Бог е турил в света, е устоял. Много пъти вас ви сполетява някое нещастие и казвате: “Съдбата ме гони”. Защо те гони? Да опита добър ли си. Защо те гони съдбата? Да опита сърдцето ти чисто ли е. Защо те гони съдбата? Да опита душата ти благородна ли е. Защо те гони съдбата? Да опита духът ти силен ли е. Аз харесвам тия борци. Борецът, като дойде, казва: “Да опитам силен ли си. Да опитам знаеш ли как да се бориш, дали мушкаш или имаш благородни начини да се бориш”. По някой път харесвам американците в едно нещо. Американците щом се обидят, казват: “Господине, говорили ли сте нещо заради мене зад гърба ми. Трябваше да ми кажеш на мен. Вземаш ли си думите назад?” – “Не ги вземам”. Започват да се боксират и погледнеш шапката паднала, единият паднал на земята, мачкат се, стават и след това си подават ръка. Онзи казва: “Признавам сега. Признавам погрешката си”. Когато онзи, когото го обидил, че го набие, казва: “Извинявам се”. Казва: “Не знаех да се бия. Не навреме исках да опитам. Признавам, че не съм дошъл навреме”. Слабият е дошъл да намери правото. Освен че са говорили зле заради него, но сега го набият хубаво. След като те обидят, помисли силен ли си, да се биеш. Ако не си силен, по-добре е да седиш мирен. Ако вие сте слаби, два пъти искате правото. Слабият човек в света няма право. В деня, в който си слаб, нямаш право. Щом станеш силен, имаш право. Човек, на когото стомахът е слаб, не може да мели – ще го лишиш да яде, вземи благото му. Здравият вече има право да яде. Ако ти не му дадеш да яде, то е престъпление. Следователно правото е за силните хора, безправието – за слабите хора. Сега аз разглеждам въпроса от гледището на Природата. Аз считам, че в Природата няма погрешки. Ако в Природата има погрешки, то не са на нея, те са същества, които са злоупотребили с името на Природата. Някой път съществува злоупотреба в името на Природата, че Господ казал така. На някое същество Господ му е пришепнал и то не разбрало Волята Божия – една мисъл, която минала през 4-5 ума. Казвате: “Казал е Господ”. Казал е Господ нещо, но кога хората казват? Нали знаете, малките деца често вземат картини, тургат ги на прозореца и рисуват. Какви са тия картини? Друг вземе от тия картини и копира, той изопачи повече. Дойде и представя на художника една гениална картина. Често ние подражаваме на някои Божествени идеи, идеи като – тия малките
97 деца. Казвате: “Моли се той”. Ако ти в своята молитва не почувствуваш сила на духа, ако ти в своята молитва не почувствуваш благородство на душата, ако ти в своята молитва не почувствуваш чистота в своето сърдце и светлина на ума, това не е молитва. Да идеш при Господа и да кажеш: “Господи, аз съм едно слабо същество” – ти не говориш Истината. Ти си слабо същество, понеже не се подчиняваш на Любовта. Ти си слабо същество, понеже не се подчиняваш на законите на Мъдростта. Ти си слабо същество, защото не се подчиняваш на законите на Истината. Затова си слаб. Казвате: “Аз съм слаб човек”. Где е причината? Три причини има. Или че не служиш на Любовта, или че не служиш на Мъдростта, или не служиш на Истината. Всеки, който не ги слуша, той е найслабият човек. Всички ония хора в света, които и да са, може и ангели, и божества да са, които не се подчиняват на тия три велики Добродетели, всякога фалират. Всякога онези, които са фалирали, след като се покаят, обърнат се. Що е покаянието? Покаянието е да слушаш Любовта. Покаянието аз разбирам да слушам Любовта какво ми говори. Да слушам Мъдростта, знанието, което ми дава. Под покаяние разбирам Истината, свободата, която ми дава. То е покаяние. Покаяние, в което няма свобода; покаяние, в което няма знание; покаяние, в което няма мекота – не е покаяние. Ако след като се покаеш, съжаляваш за покаянието, не зная какво покаяние е. ПОКАЯНИЕ. П-то в даден случай означава един плод, който едва е завързал. О-то означава условията, при които този плод расте, К-то означава духовните сили, които отгоре слизат. А-то е натоварено. После, този плод, покаянието трябва да издържа на всичките мъчнотии. Ти, като се покаеш, знаеш колко мъчнотии ще срещне. Ще минеш няколко моста, като се покаеш. При Н-то ти трябва да означаваш успоредните линии. Нали при диезът имате две успоредни линии. Що е диезът? Разрешението на един въпрос, на една мъчнотия. С мажорната гама се разрешават преходни, активни състояния, минаваш от един свят на друг, от едно положение в друго положение. Сега много слабо са развити мажорните гами, защото нямат мекота. Повече сили ако се даде на една мажорна гама, мекотата усилва човешкия дух. В миньорните гами то е човешкият дух, който слиза да вземе материал. От миньорните гами се взема материал за строеж, а мажорните гами строят. Тия хроматическите гами се сменят. Значи слизаме, материал вземаме. След това пак се качваме. Слизам, качвам се. Като се строи едно здание, онези работници, които носят материала, те са мажорните гами. Онези, които слизат с празни кофи, са миньорните. Слизат и напълват кофите. Когато един човек пее, той строи нещо. Ако вие пеете, с пеенето ще пеете с мажорните и с миньорните гами, ще слизаш и ще се качваш. Трябва да има знаци на повишение. Вземаш “до”, качваш се в “ми”, слизаш в “ре”, качваш се във “фа”, “сол” или “си” или пък минаваш във втора октава или трета октава. Сега онези от вас, които са музикални, разбират тия знаци. Онези, които не са музикални, трябва да учат. Духът ви трябва да пее, душата ви трябва да пее, умът ви трябва да пее, сърдцето ви трябва да пее. Казвате: “Той е певец”. За мен певец е този, когато човешкият дух пее, когато човешката душа пее, човешкият ум и човешкото сърдце пее. То е кварта. Духът, това е басът, душата е сопранът, умът е тенорът, а сърдцето е алтът. Казвам: ако в един дом бащата пее баса, ако майката пее сопран, ако синът пее тенор и дъщерята алт, това е семейство. Аз съм срещал само едно семейство, което беше щастливо. Бащата свири баса, синът свири чело, а дъщерята – алтова цигулка. Всички свирят, няма спор. Бащата свири баса, майката свири, няма караници. Когато спре, се явява някакъв спор. Казват: “Ще
98 свирим” и музикално разрешават въпроса. За да разрешите един спорен въпрос, трябва най-малко двама души да пеят или да свирят. Единият да е бас, другият – сопран. Някой път и трио може да е. Пак се разрешава, но най-хубаво разрешение става в квадрата. После не мислете, че квартетът е последен. Квинтовото пеене е още по-хубаво, секстата е още по-хубаво, докато най-после дойдем до целия оркестър. Оркестърът е вече застъпване на всички ония сили в човека, които съществуват. Колкото способности и чувства има човек, толкова почти цигулки има в един оркестър. Всичките чувства са застъпени. Оркестърът показва онези сили в човека, които съществуват. Когато имате един хубав оркестър в себе си, вие като че ли сте подигнати в третото небе. Много пъти са ми казвали: “Има нещо в мене, което пее в ума ми”. Умът става отражение на Невидимия свят, на онази хармония, която е в Природата, тя се отразява върху нас и се образуват тия грамофонни плочи. Като ги турим, се повтаря онова, което сме чули. По-нов начин за самовъзпитание няма. Аз ви говоря за самовъзпитанието на човека. Не може човек да се възпита без Любов. Не може човек да се възпита без Мъдрост, без Истина. В знанието е светлината. В Любовта е топлината, в Истината е силата. Това са преводи, топлината е на физическото поле. Ако влезете в духовния свят, там вече имате едно чувстване. Щом влезете на физическия свят, трябва топлина на организма. Трябва да имате светлина на организма и сила. Ако нямате отношение с Любовта, вие се смущавате дали е право, или не, тогава вие нямате достатъчно светлина. Някъде се усещате вързан, нямате свобода, нямате достатъчно сила в Истината. Онзи, който се усеща, че е ограничен, нему трябва свобода. Онзи, който се колебае в Знанието, нему трябва светлина. Онзи, който се колебае в Любовта, нему трябва топлина. А от топлината излиза движението. Ако няма топлина, няма движение. Да се движиш, показва едно съчетание на топлината, светлината и силата. Ти и без помощта на Любовта, без помощта на Любовта [Мъдростта] и Истината, не може да се движиш. Някои хора мигат бързо, не става така. Ако ти не знаеш как да си отвориш очите, няма да може да възприемеш светлината. Трябва да знае, като изгрява Слънцето, като дойде на обед, в какво положение да държи очите си. Цяла наука е. Ако един човек не знае да контролира очите си, ако един човек не знае да контролира слуха си, ако един човек не знае да контролира своето обоняние, своя език, своите крака – възпитание не може да има. Възпитание се разбира човек да бъде господар, че и тялото да знае, че има господар, който е пълен с Любов, със Знание, с Истина, който е пълен с живот. Сега вие казвате: “Да дойде Христос”. Ако дойде Христос на Земята, какво ще ви учи, кажете ми. Вие искате като дойде Христос, да тури тия закони, да ви направи директор, някой началник, някой министър. Ни най-малко не ви е нужно това, вие ще имате същия резултат. Бащата без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е баща. И майката от гледището на Божествения свят – без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е майка. И синът без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е син. И дъщерята без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е дъщеря. Няма никакви отношения, не може да има никакви връзки. Приятел е онзи, който има връзки. Двама приятели, които имат връзка с Любовта, Мъдростта и Истината, са приятели. Тяхното приятелство остава. Като заминат от този свят в другия, пак ще се намерят и там. Щом няма тази връзка, не може да се срещнат. Казва: “Искам да срещна баща си в онзи свят”. Ако не обичаш баща си, ти никога няма да го срещнеш. В онзи свят срещата почива само в Любовта, Мъдростта и Истината. Щом ги имаш, може да видиш. Щом ги нямаш, не може да видиш. И
99 писмо не можеш да им пишеш. И тогава, за да напишеш едно писмо, трябва да имаш връзка с тия Добродетели. Казваш: “Аз го обичам”. И трите неща трябва да ги имаш в хармония, тогава може да напишеш едно писмо. В духовния, в Божествения свят ти не може да говориш, ако нямаш подбудите на Любовта, на Мъдростта, не може да говориш, ще мълчиш. Тук, на Земята, вие се радвате, свободни сте и когато нямате Любов, пак говорите. То е преимущество за нашето голямо цапане на Земята. От този безпорядък слизат духовете да вземат материал. Те творят от нашия материал. Вие знаете ли на какво мязаме? Ние мязаме на кърт. Някой кърт направи купчина, зная причината коя е. Навсякъде изорал той, безполезно е. Хората вземат тази къртичина, че я турят на работа. Много пъти къртовете са открили някои ценности в земята, които съществуват. Казвам: разумните същества слизат и от тази пръст направят хубавите гърнета, та после на нас ни ги продават. Представете си, че имаш пред себе си един учител, отлично пее и ти пееш. Ти мислиш, че пееш хубаво, пък той ти направи забележка, че не пееш. Аз често съм наблюдавал в българите – в някое хоро, когато започнат да пеят, веднага завали дъжд. Наблюдавал съм друг път – някои хора запеят, ако е дъждовно времето, изясни се времето. Самите тези, които образуват дъжда: “Не зная – казват – развали ни дъждът хорото”. А те сами го развалиха. Те искат да играят, а не знаят, че като се запее, дойде дъждът. Други път като запеят, уясни се времето. Тях ги е страх. Казвам: ако при едно добро настроение запееш и ако настроението се развали или като запееш, имаш лошо настроение и подобри се твоето настроение... Затуй привеждам този пример на българите. Като запееш, да не разваляш хубавото време. Пък и другото сега. Като запееш, да поправиш лошото време. Хубавото пеене е, което не разваля времето. Хубавото време [пеене] е, което поправя лошото време. Туй пеене, което оправя нашето настроение и което не разваля нашето Добро настроение, е хубаво пеене. Та казвам: когато пеете, правете опити. Наблюдавайте, като попеете, разваля ли се настроението. Пееш при хубавото настроение, ако се развали, значи не пееш хубаво. Ако настроението е зло, че като пееш, не може да го поправиш, пак не пееш хубаво. Ако се поправи настроението, прогресираме в пеенето, трябва да се поправи животът. Сега както живеем в този живот, по-нататък не може да идем. В младини аз съм събрал доста материал. Срещнах един български свещеник, който ми казва: “Едно време в младини имах жива вяра, имах Любов, сега съм на 85 години, изгубих вярата си, сега не вярвам вече. Нещо ми казва: “Какво ще ходиш в оня свят, няма оня свят, всичко е тук на Земята”. Откъде е влязъл този дявол в мене?” Казвам му: “Трябва да пееш”. – “Как?” – “Когато дойде този дявол, пей му. Ако дяволът си замине, добре пееш; ако дяволът не замине, не пееш добре. Ако си зле настроен, че запееш и се промени настроението, ти добре пееш”. След време ме среща и ми казва: “Добре работи твоето правило”. Та казвам: сега употребете Божествената музика като възпитателен метод. По трите пътя – едно разположение на Любовта, разположение на Мъдростта и на Истината. Да бъдете свободни, да имате светлина и да имате топлина. Научете се да играете добре Пентаграма. Ако не го научите, не можете да вървите. Трябва да се научите всички да играете хубаво. Ако не се научите хубаво да играете Пентаграма, не може да вървите. То е път, по който можете да вървите. Най-първо го научите механически, после ще дойде философията. Добрата молитва
100 34 -та лекция от Учителя, държана на 19.V.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.