Реалности и сенки

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Реалности и сенки", 16 лекции на общия окултен клас, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1941 г. Второ издание, 1994 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
Р Е А Л H OCT И И С Ъ Н К И НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕНЪ КЛАОЪ НА УЧЕНИЦИТЬ ОТЪ ВСЕМИРНОТО БЪЛО БРАТСТВО X ГОДИНА 1930 1931 гД Т О м Ъ 111 СОФИЯ 19 4 1
Реалности и сѣнки Размишление. Чете се темата: „Причини за сиромашията.“ Сиромашия и бедность сж две различни нѣша. Да си беденъ, това значи, да ставашъ рано сутринь. Значи, бедниятъ става рано и отива на работа, или на училище. Децата еж 'бедни, защото ставатъ рано и отиватъ на училище, да придобиятъ знания. Сиромахътъ пъкъ е натоваренъ съ нѣщо. Той носи нѣщо на гърба си, отъ което не е доволенъ. За да отиде детето на училище, майка му го буди, облича го, дава му закуска и тогава го пуща вънъ. Ако не е дошло още до училищната възрасть, то прекарва въ кжщи, около майка си. Думата „сиромахъ“ е съставена отъ сричкитѣ „сир“ и „махъ“ или „магъ.“ Значи, сиромахътъ е голѣмъ мждрецъ. Чрезъ сиромашията той има условия да придобие мждростьта, но не знае какъ, вследствие на което е недоволенъ отъ условията на своя животъ. Следователно, като не знае, че носи най-голѣмото богатство въ себе си — условия за придобиване на мждростьта, сиромахътъ пъшка подъ тежестьта на незнайното богатство и яде сухъ хлѣбъ. Днесъ никой човѣкъ не желае да бжде сиромахъ. Единъ день, когато хората разбератъ
4 смисъла на сиромашията, ще видятъ, че е голѣма привилегия да бждатъ сиромаси. Царството Божие е за сиромаситѣ, т. е. за мждрецитѣ, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представятъ за сиромаси, безъ да сж такива. Това е голотия, нѣмотия, а не сиромашия. — Кога е голъ човѣкъ ?—Когато съблѣче изцапанитѣ си дрехи, да ги опере. Докато ги опере изсуши, той е голъ. Като се измие и облѣче съ чисти дрехи, човѣкъ се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се къмъ нея съ внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи въ себе си. Тази философия е била известна на хората, но понеже дълго време еж яли и пили, тѣ сж я забравили. Днесъ трѣбва отново да я изучаватъ. Сега ще прочета 4. гл. отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ. Вие сами ще си направите преводъ на тази глава. Като пише Посланието, Павелъ иска да обърне внимание на по-раншния си животъ, когато ялъ и пилъ, а за Господа не мислилъ. Следъ това трѣбваше да го вържатъ, да го заставятъ насила да напусне гуляитѣ. Много отъ сегашнитѣ хора продължаватъ да гуляятъ, не мислятъ да се откажатъ отъ този животъ. „Прочее, товаказвамъ и свидетелствувамъ въ Господа, да не ходите вече, както ходятъ и другитѣ езичници, въ суетата на ума си.“ (—17 ст.). — Това се иска не отъ проститѣ хора, даже не и отъ вѣрващитѣ, а отъ светиитѣ.
' Прочетената глава крие голѣма философия въ себе си. Тя посочва на човѣка правия пжть, показва му, какъ да живѣе. Той трѣбва да знае, че всѣка дума, всѣко чувство, всѣка мисъль съдържатъ положителни или отрицателни сили, които му въздействуватъ. Какво действие произвежда горчивата дума, отровниятъ хапъ, или развалената храна върху организма, човѣкъ знае това. Дойде ли до своитѣ мисли и чувства, забравя, че и тѣ указватъ добро или лошо влияние върху него, въ зависимость отъ тѣхното съдържание. Чувате да се говори, че трѣбва да бждемъ мждри. Лесно се говори, но мжчно се прилага. Мждростьта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освенъ сѣнка на нѣщо. Може ли да съществува сѣнка. безъ предметъ, който да хвърля тази сѣнка? Земята, месечината, слънцето, като тѣла, иматъ сѣнки. — Коя е сѣнката на слънцето? — Свѣтлината, която излиза отъ него. Това показва, че има свѣтли и тъмни сѣнки. Ще кажете, че тази идея не е за вашия умъ. Ако не е за вашия умъ, нѣма да я приемете. Но какъ ще се оправдаете, когато нѣкои идеи сж нагодени за вашия умъ, а не ги приемате? Съвременнитѣ християни говорятъ за максимитѣ на християнството, но не ги прилагатъ. Тѣ ги разбиратъ, тълкуватъ ги, проповѣдватъ, а не ги изпълняватъ. Какво показва това? Какво е предназначението на християнството ? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да вѣр
6 ва въ Христа. Достатъчно ли е това? Вѣрататрѣбва да се обуславя отъ нѣщо. Запримѣръ, ти вѣрвашъ въ богатия човѣкъ, защото има какво да вземешъ отъ него. Ти можешъ да вземешъ часть отъ богатството му. Вѣрвашъ въ мждреца, защото можешъ да се поучишъ отъ неговитѣ опитности. Вѣрвашъ въ учения, защото можешъ да придобиешъ нѣщо отъ неговото знание. Вѣрвашъ въ светията, защото имашъ нужда отъ неговата светость. Дето влѣзе, светията носи свѣтлина и здраве. Учениятъ развързва хората. Лесно е да вържешъ човѣка, но мжчно е да го развържешъ. Знание е нуждно. Нѣкои хора лесно се подаватъ на внушение. Запримѣръ, минавате край единъ познатъ и му казвате: Защо сж пожълтѣли очитѣ ти ? Да не си боленъ ? — Не съмъ боленъ. Той казва, че не е боленъ, но не се минаватъ два деня, и заболява. Сега трѣбва да изправите погрѣшката си. Идете при сжщия човѣкъ и му кажете, че е по-добре, че очитѣ му сж чисти, свѣтли. Щомъ чуе тия ободрителни думи, той ще стане отъ леглото си и следъ два-три деня ще отиде на работа. Абсолютно здравъ човѣкъ е този, който не се подава на никакво внушение. Внушението е подобно на морскитѣ вълни. За да не претърпи катастрофа, параходътъ трѣбва да е здравъ, да не допуща морскитѣ вълни да проникватъ въ него. Ако има малка пукнатина нѣкжде, вълнитѣ проникватъ вжтре и причиняватъ пакости. Мисъльта е море, по което пжтува чо
7 вѣшкиятъ корабъ. Морето може да бжде тихо или развълнувано, но корабътъ трѣбва да бжде здравъ, да познава естеството на вълнитѣ, за да стигне благополучно на опредѣленото пристанище. Достатъчно е да минете само единъ пжть презъ развълнувано море или океанъ, за да опитате силата на вълнитѣ. Развълнуваното море или развълнуваниятъ океанъ е стихия. Попаднешъ ли въ тази стихия, трѣбва да се държишъ здраво за парахода. Достатъчно е само нѣколко часа да те полюлѣятъ вълнитѣ, за да изгубишъ основа подъ краката си. Щомъ напуснешъ парахода, веднага се съвземашъ. Морето не се интересува отъ общественото положение на човѣка. Дали си философъ, ученъ, музикантъ или министъръ, то не иска да знае. Щомъ си попадналъ подъ ударитѣ на вълнитѣ, ще те търкалятъ на общо основание. Щомъ утихне морето, ти мислишъ, че всичко е свършено. Свършено е за нѣколко часа, или наймного за день-два. Новъ вѣтъръ ще духне и ще вдигне вълнитѣ на голѣма височина. Интересно е да наблюдава човѣкъ, какво става съ пжтницитѣ, които пжтуватъ въ развълнувано море. На пристанището ги изпращатъ близкитѣ имъ, поднасятъ имъ букети, махатъ имъ съ ржце, съ кърпички. Пжтницитѣ се радватъ, че ще пжтуватъ. Щомъ се качатъ на парахода, вълнитѣ започватъ да се проявяватъ. Докато трае люлѣенето, единъ следъ другъ пжтницитѣ започватъ да се превиватъ, да пъшкатъ. Нѣкои отъ тѣхъ се натъркалятъ
8 на земята. Единъ яде лимонъ, другъ пие вода — търсятъ начинъ да си помогнатъ. Като етапи кракътъ имъ на суша, тѣ се усѣщатъ обновени, освежени, доволни отъ живота. Клатушканото въ морето е физическо състояние, съ което човѣкъ лесно се справя. Страшно е, обаче, когато човѣкъ попадне подъ вълнитѣ на нѣкоя умствена и сърдечна буря. Съ тѣзи бури човѣкъ мжчно се справя. Следователно, човѣкъ трѣбва да познава основнитѣ закони на живота, да се справя лесно съ житейскитѣ бури. Кои са основнитѣ закони на живота? Ще кажете, че вѣрата, надеждата и любовьта са основни закони. За коя вѣра, надежда и любовь говорите вие? Ако имате предъ видъ обикновената вѣра, при която човѣкъ всѣки моментъ може да се разколебае, това не е истинска вѣра, но сѣнка на вѣрата. Каква надежда е тази, при която човѣкъ се обезнадежва? Това е сѣнка на надеждата. Каква любовь е тази, която може да се превърне въ безлюбие? Това е сѣнка на любовьта. Смѣшно и жалко е положението на човѣка, когато изпадне въ сѣнкитѣ на реалностьта. Ще кажете, че вѣрата, надеждата и любовьта иматъ и свѣтли сѣнки. Дали сѣнкитѣ сж. тъмни или свѣтли, не е важно, все сж сѣнки. Важно е, да се домогне човѣкъ до реалностьта. Всички хора, всички живи сжщества приематъ слънчевата свѣтлина и се ползуватъ отъ нея. Хората мислятъ, че разбиратъ, какво нѣ
9 що е свѣтлината. Наистина, тѣ познаватъ свѣтлината на слънцето, която се трансформира при минаването си презъ земята. Какво нѣщо с свѣтлината, която излиза направо отъ слънцето, тѣ не знаятъ. Свѣтлината, която достига до очитѣ ни, е сѣнка на онази свѣтлина, която излиза отъ слънцето, преди да дойде до насъ. Захарьта, разтворена въ водата, се различава отъ твърдата, кристална захарь. Разтворената захарь съдържа примѣсь отъ известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вѣрата премѣства планини отъ едно мѣсто на друго. Ако съ вашата вѣра не можете да премѣствате гори и планини, т. е. да правите чудеса, това значи, че вѣрата ви е разтворена въ вода, не е въ естественото си състояние. Вие често се оплаквате отъ болки въ главата, въ сърдцето, въ корема, но не можете да приложите вѣрата си и търсите лѣкарн. Щомъ имате вѣра, надежда и любовь, защо не се лѣкувате съ тѣхъ? Болестьта, отъ която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лѣкарь да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло. Лѣкарьтъ дохожда, върти се натукъ-натамъ, но детенцето не иде. И безъ да родите нѣщо, плащате на лѣкаря. Какво означава думата „раждане“? Да родишъ нѣщо, значи, да придобиешъ известна опитность. Много пжти ще ражда човѣкъ, но всѣкога по различенъ начинъ. Съ други думи казано: Човѣкъ придобива много опитности,
10 но тѣ никога не се повтарятъ. Невъзможно ez човѣкъ да има една и сжща опитность два пжти. Невъзможно е, отъ една и сжща пжпка да излѣзатъ два клона. Отъ една пжпка излиза само единъ клонъ. Какъ може човѣкъ да се справи съ своя ревматизъмъ, запримѣръ? Преди да пристжли къмъ лѣкуване, той трѣбва да разбере, отъ какъвъ произходъ е неговиятъ ревматизъмъ: растителенъ, животински, човѣшки, или дяволски. Ако ревматизъмътъ му е отъ растителенъ произходъ, той трѣбва да го клъцне съ брадва, както сѣче дърва; ако е отъ животински произходъ, трѣбва да го подмами по нѣкакъвъ начинъ съ млѣко. Ревматизъмътъ, като змиятаг обича млѣко. Той ще се отправи къмъ млѣкото и ще освободи човѣка. Ако ревматизъмътъ е отъ човѣшки произходъ, въпросътъ лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати. Най-млчно се лѣкува ревматизъмътъ отъ дяволски произходъ. Тукъ нищо не помага — нито брадва, нито млѣко, нито внушение. Единствената сила, която може да изпжди дяволския ревматизъмъ отъ човѣка, е вѣрата. Тукъ иде на помощь вѣрата, за която Христосъ казва: иАко имате вѣра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премѣсти, ще се премѣсти“. Тукъ, именно, се познава, доколко вѣрата на човѣка е силна. Казано е въ Писанието: яАко говоря съ человѣчески и съ ангелски езици, а любовь
IL нѣмамъ, нищо не съмъ“. Следователно, ако човѣкъ говори на Бога, а любовь нѣма, Богъ не му отговаря. — Защо ? — Любовьта е езикътъ на Бога. Значи, този човѣкъ е забравилъ езика, който Богъ нѣкога му е предавалъ. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си езикъ. Богъ може да ви разбере, ако говорите на Неговия езикъ — езикътъ на любовьта. Какъ познавате, че Богъ ви е разбралъ и отговорилъ на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, подъ лъжичката си ще усѣтите малка топлина и свѣтлина. Нѣма да се мине много време, и вие ще получите това, за което сте се молили. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали въ Божиитѣ ржце, Той да ви лѣкува. И въ ржцетѣ на лѣкарь да ви предаде, пакъ се намирате подъ прѣкото влияние на Бога. За да призовете Бога на помощь, трѣбва да приложите вѣрата си. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, и кимвалъ, що дрънка.“ Интересно е, че и въ миналото, както и въ настоящето, хората сж били влюбвани, влюбватъ се, но все пакъ имъ проповѣдватъ за любовьта. — Защо? — Защото влюбването е сѣнка на любовьта, т. е. външна страна на любовьта. Днесъ си влюбенъ въ нѣщо, следвашъ обекта на своето влюбване, а на другия день всичко изчезва. Пишешъ любовни писма, които следъ време отричашъ. Не е лошо да пише човѣкъ любовни писма, но всичко трѣбва да става на време. Каквото
12 прави човѣкъ—мисли, чувствува, скърби, радва се, или обича, всичко трѣбва да става на време. Всѣко нѣщо има сила, когато е направено на време. Като казвамъ, че ревматизъмътъ може да се лѣкува по четири начина — Съ брадва, съ млѣко, съ внушение и съ вѣра, това сж четири различни формули, които иматъ приложение въ четиритѣ свѣта. Брадвата, като формула, има приложение въ физическия свѣтъ, млѣкото — въ астралния, внушението — въ умствения, а вѣрата — въ причинния. Лесно може да се лѣкува човѣкъ, ако между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ му има единство. Докато ржката е свързана съ цѣлото тѣло, по което тече чиста, артериална кръвь, тя е здрава и нормално развита. Това значи, че ржката е въ единство съ цѣлото тѣло. Обаче, ако притиснете нѣкжде ржката си така, че кръвьта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва. Както притиска ржката си и спира правилното кръвообръщение въ организма си, така човѣкъ може да притисне нѣкжде мисъльта и чувствата си, да спре тѣхния правиленъ ходъ. Апостолъ Павелъ казва: „Не внасяйте никакво гнило слово въ ума си.“ Следователно, ако искате да бждете здрави, освободете ума и сърдцето си отъ непотрѣбни мисли и чувства, които следъ време загниватъ и правятъ кръвьта нечиста. Ако пъкъ кръвьта ви е нечиста вече, внесете любовьта въ живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовьта води чо
13 вѣка отъ незнайното къмъ знайното, отъ хикса къмъ десетката, т. е. къмъ известното. Дървото е незнайното, а плодътъ — знайното. За да познаете дървото, трѣбва да опитате плода му. Знайно е онова, чрезъ което незнайното става разбрано. Всички незнайни нѣща иматъ свои плодове. Следователно, когато искаме да разберемъ незнайното, трѣбва да опитаме неговия плодъ. Искаме ли да познаемъ реалностьта, трѣбва да опитаме нейнитѣ плодове. Ние говоримъ за любовьта като нѣщо незнайно, отъ което произлиза нѣщо знайно.—-Кое е знайното, което произлиза отъ любовьта ? — Животътъ. Тъй както днесъ се проявява, животътъ е външенъ изразъ на любовьта. Въ сжщность, какво нѣщо е любовьта ? Казано е, че Богъ е Любовь. Това, което подкрепва цѣлото Битие, мисъльта, чувствата и постжпкитѣ на всички разумни сжщества, наричаме любовь. Това, което свързва умоветѣ и сърдцата на всички хора и прониква въ цѣлия козмосъ, наричаме любовь. Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате нѣкой да казва, че известенъ човѣкъ го привлича. Съ какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърдце. Не е само това. Много хора иматъ благородни сърдца, но всички не го привличатъ. При това, той вижда благородното му сърдце, а други не то виждатъ. Следователно, когато обичате нѣкого, това показва, че сте видѣли незнайното въ него, т. е. реалностьта.
14 Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ ясна представа за реалностьта на нѣщата, за да знаятъ, какъ да постжпватъ съ себе си и съ •ближнитѣ си. Въ това се заключава щастието на човѣка; въ това се заключава и неговото здраве. Като знае, какъ да постжпва съ ближнитѣ си, ако е боленъ, човѣкъ лесно може да се лѣкува. Нѣкои болести не ех нищо друго, освенъ резултатъ на заклинания отъ миналото. За всѣка пакость, злина или неправда, направена на нѣкого, човѣкъ възприема неговото недоволство и заклинание, което внася диехармония въ организма му и предразположение къмъ заболяване. Каквито пожелания отправятъ хората къмъ подобнитѣ си, добри или лоши, въ края на краищата, сж ги постигнали. Мощна сила е човѣшката мисъль. Тя може да се използува и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човѣкъ трѣбва да просвѣщава ума си, да облагородява сърдцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своитѣ ближни. Хората еж влѣзли въ свѣтъ на противоречия, създадени отъ самитѣ тѣхъ. Тѣ не сж господари на мислитѣ, на чувствата и на постжпкитѣ си, — Кой може да бжде господарь на себе си? — Сиромахътъ. Първата сричка „сир“ въ думата „сиромахъ“ на английски езикъ „сиръ — сжръ“ означава господарь, господинъ, мждрецъ, т. е. човѣкъ, който е раз бралъ Божиитѣ пжтища. Само смирениятъ човѣкъ познава Божиитѣ пжтища, независимо
15 това, дали е богатъ, или сиромахъ. Смирениятъ знае, кога да вдигне рхката си и кога да я свали, т. е. той знае, какъ да постжпва. Единъ день Мойсей вдигна ржката си не на време и на мѣсто и уби египтянина, заради което не влѣзе въ Обетованата земя. Всѣки, който вдига и сваля ржката си не на време, нѣма да влѣзе въ Обетованата земя. — Кога може човѣкъ да влѣзе въ Обетованата земя ? — Когато стане господарь на своитѣ мисли, чувства и постжпки, и когато завладѣе седемтѣ си тѣла. Въ невидимия свѣтъ човѣкъ трѣбва да влѣзе съ седемтѣ си тѣла, а не само съ едно. Съ едно тѣло човѣкъ влиза въ физическия свѣтъ, съ две — въ астралния, съ три —въ умствения, съ четири — въ причинния, съ петь — въ будическия, т. е. въ Нирвана — свѣтъ на блаженство. Седмото тѣло е на любовьта. Когато се облѣче въ тѣлото на любовьта, най-красивото и съвършено тѣло, човѣкъ може да се яви при Бога. Дрехата на любовьта включва въ себе си дрехитѣ на мждростьта и на истината. Който се е облѣкълъ съ трицвѣтната дреха на любовьта, на мждростьта и на истината, той е опиталъ топлината на любовьта, свѣтлината на знанието и на мждростьта, както и силата и свободата на истината. Да облѣче човѣкъ дрехата на великата любовь, мждрость и истина, това значи, да е придобилъ вѣчния животъ, т. е. животътъ на безсмъртието, който познавали старитѣ алхимици. Сега мога да ви дамъ нѣколко формули,
16 но опасно е, не сте готови още. Вмѣсто полза, вие ще си причините вреда. Българитѣ вѣрватъ, че срещу Иордановъ день, въ 12 ч. по полунощь, небето се отваря. Каквото човѣкъ поиска отъ Бога въ този моментъ, молбата му се чува. Единъ българинъ пъхналъ главата си презъ една малка дупка на прозореца и чакалъ да се отвори небето, да поиска нѣщо. Като видѣлъ, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вмѣсто да иска крина, пълна съ злато, той набързо извикалъ: Господи, дай ми глава, голѣма като крина. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могълъ да я извади отъ малката дупка на прозореца. Трѣбвало да пожелае крина, пълна съ жито, а той пожелалъ крина, пълна съ злато. Но въ бързината си и това не могълъ да изкаже, объркалъ се и пожелалъ голѣма глава. Жито и знание сж нуждни на човѣка, а не пари. Мнозина искатъ да бждатъ голѣми, велики: всички да ги познаватъ и да имъ се кланятъ, но тѣ се объркватъ и. вмѣсто голѣми знания и богатство, тѣ пожелаватъ външно голѣма глава. Опасно е да има човѣкъ голѣма глава. Като влѣзе въ нѣкоя малка дупка, ще се заклещи вжтре и не може да се върне назадъ. Като се намѣри въ мжчнотии и затруднения, човѣкъ търси причината вънъ отъ себе си — въ майка си, въ баща си, въ дѣди и прадѣди. Въ сжщность, причината за човѣшкитѣ несгоди, мжчнотии и нещастия се дъл
17 жи на неговата упоритость и невежество. Желая, всички да се облѣчете съ дрехата на любовьта. Каква е тази дреха и по какъвъ начинъ ще се облѣчете, оставямъ на васъ, вие да я намѣрите и сами да се облѣчете. Много нѣща знаете, но това още не сте научили. И азъ много съмъ ви говорилъ за тъмнитѣ и свѣтли сѣнки на любовьта, но за самата любовь още не съмъ говорилъ. Мощна сила е любовьта, но не сте готови още за нея. Да чуете нѣщо за любовьта, това значи, да настане за васъ нова епоха на животъ. Засега благодарете, че ви се говори за свѣтлитѣ сѣнки на любовьта, които внасятъ радость въ човѣшкага душа. Единъ день, когато станете съвършени. ще се облѣчеге сь дрехата на любовьта. Т. м. 29. Лекция огъ Учителя, държана на 11. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ. 2
Законъ на числата Размишление. Тема за следния йжть: „Защо хората носятъ пари въ джобойетѣ Си?“ ' Въпросътъ, защо хората носятъ пари въ джобоветѣ си, е много обикновенъ и проСтѣ. Много подобни въпроси могатъ да Се задаватъ. Запримѣръ, защо човѣкъ носи книга въ ржката си ? Защо косата на човѣка побѣляйа ? Защо хората отопляватъ кжщитѣ си? На Обикновенитѣ и прости въпроси мог'атъ ' да се дадатъ разумни отговори, но могатъ да се дадатъ и неразумни. Какъвъ отговоръ ще дадете на въпроса, защо хората отопляватъ сТаитѣ си ? Ще кажете, че външнитѣ условия сж лоши, затова хората се отопляватъ. Ако външнитѣ условия бѣха добри, хората нѣмаше да се отопляватъ. При това, всички хора не се отопляватъ еднакво. Докато хората се отопляватъ, всѣкога ще има противоречия. Докато се различаватъ въ основнитѣ си идеи, всѣкога ще има противоречия. Добре е да има различие между идеитѣ на хората но има основни идеи, които трѣбва да бждатъ общи за всички хора. Различието се заключава само въ формитѣ, въ които влиза идеята. Запримѣръ, всички хора могатъ да
19 черпяТъ вода отъ високия планински изворѣ но въ различни сждове по форма и по цвѣтъ. Нѣкой може да налива вода въ шише, другъ — въ стомна и т. н. Ще каже 'нѣкой, че неговата идея е по голѣма отъ тази на съседа му. Идеяѣа му не е по-голѣма, но сжлъТъ, въ който е поставена, е по-голѣмъ. По качество тЯ е еднаква за всички хоргй Ще кЯжете, че нѣкой човѣкъ е По-добрОдетеленъ отъ другъ. Отде знаете? — Ядохъ отъ неговия хлѣбъ. — Това оЩе не опредѣля доброто на човѣка. Доброто се измѣрйасъ еНерѣйята, която сте приели отъ него и Можете да й вложите като градивенъ "маѣериалъ въ своя организъмъ. ' 1 ч Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за доброто. Като не разбиратъ сжщинаѣа на доброто, хората ставатъ обикновени въ пройййтѣ си и считйТЪ за дббро всичко/1 'което излиза отѣ сърдцето ймъ. Щомъ ДадатѢ“ нѣЩо Ътъ сърдце, тѣ'мисЛятъ, че правяѣъ дббро. Нѣма по-лошо нѣшо за човѣка отъ 'ToB&f да ѣтане обикновенъ. КрФюѣата на живота се Заключава йѣ разнс/обрЙзието на мисл"йтѣ,“чувС-1ваѣаи постжпкитѣ.1 Нѣкой"мисли,”4 каѣо МНЙаЛѢ презъ йѣколко’ с+адайия, ВсиЧкб Ойиѣалъ. Той е едва вѣ; началото на СвойѣѢ-"'СТрайаний — нищо бМе не е разбраДѢ. — Много ‘нѣщайи дѣха оЧИТѣ ми. -— ВижДанетб tfa йѣщйт още не е животъ Вйдѣлъ cW много звезди на небето, но уЯенъ не си стайалъ. Вйдѣлъ си Много хора, нт не'си ги познлъ/ Математициѣѣ ра
20 ботятъ съ числата, но не сж проникнали въ сжщината имъ. Сега ще напиша числото 123. Знаете ли,, какво означава това число ? Какво означаватъ числата 456 и 789? Всѣко число представя известна идея. Следователно; ако не можете да превръщате идеитѣ си въ числа и числата въ идеи, вие не можете да разберете смисъла на живота. Когато произнасяте думата „любовь“, безъ да я разбирате, вие се свързвате съизвестни свѣтове, както и съ известни числа, Запримѣръ, звукътъ „Л“ е мекъ. Като изговаряте този звукъ, горната часть на езика — творческата, се докосва до зжбитѣ. При изговаряне на звуковетѣ ЯЛ“ и „Ю“, вие сте въ Божествения свѣтъ. Щомь дойдете до звука ,Б‘, вие докосвате устнитѣ си, т. е. слизате на физическия свѣтъ. При изговаряне на сричката „лю“, хората се милватъ, обичатъ се, Щомъ произнесатъ сричката „бо“, тѣ се стрѣскатъ, плашатъ се. Дето е страхътъ, тамъ любовьта отсжтствува. Като ученици, вие трѣбва да мислите право. Правата мисъль изпжжда страха навънъ. Да чувствува човѣкъ, това още не е мисъль. Да се безпокои, и това не е мисъль. Мисъльта подразбира рйстене. Като мисли, човѣкъ минава презъ процеситѣ, презъ които минава семето. Само онзи човѣкъ мисли, който има нѣкакъвъ идеалъ. Безъ идеалъ нѣма мисъль. Ако идеалътъ на човѣка е да учи, той ще миела право, ще вади прави заключения за явленията
21 въ живота и природата. Той не разглежда математическитѣ действия като статически процеси но ги разглежда като динамически процеси, въ самия животъ. Ако не мисли, ученикътъ изучава числата само като количествени величини и казва, че нулата нищо не означава. Отдѣлно взета нулата е нищо, но следъ числата, тя ги увеличава толкова пжти по десеть, колкото пжти се повтаря. Запримѣръ, нулата увеличава числото петь десеть пжти. Ако се постави предъ петтѣ, тя го намалява десеть пжти. Тогава, вмѣсто числото петь, имаме 05. Отъ гледището на живата математика, нулата представя условията. Следователно, ако човѣкъ знае, какъ да постъпва съ условията и ги поставя следъ разумнитѣ сили, той непремѣнно ще има придобивки. Ако условията се поставятъ предъ разумнитѣ сили, тѣ се превръщатъ въ спънки. Запримѣръ, ако човѣкъ постоянно държи въ ума си една и сжща мисъль за нѣкаква мжчнотия, или за нѣкой свой недостатъкъ, непремѣнно ще се спъне. Като ученици, вие трѣбва да изучавате числата, както отъ гледището на официалната наука, така и отъ гледището на живата математика. Числата биватъ четни и нечетни. Нѣкой отъ нечетнитѣ наричаме първи помежду си, или взаимно прости. Тѣзи числа се дѣлятъ на единица и сами на себе си. Такива числа сж 1, 3, 5, 7, 11, 13 и т. н. Обаче, ако съберемъ тия числа, ще получимъ четни числа,
22 които сж дѣлими, освенъ на единица и сами на себе си, и на други числа. Ако съберемъ 1,+ 3, получавиме 4; 3 + 5 = 8; 5 + 7=12; 7+11=18; И + 13=24 Това се отнася до числата въ официалната математика. Обаче ако въ математиката на живота съберемъ двама души съ различни характери и интереси, като съдружници въ едно предприятие, нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Ако едцниятъ събира и пести, а другиятъ разпилява, тѣ не могатъ да дадатъ сумата две. Тѣ це се събираъ. Тукъ не можемъ да кажемъ, че едцо и едно даватъ две. Оттукъ вадимъ заключението, че,действията съ статичнитЬ числа се различаватъ коренно отъ действията съ динамичнитѣ числд, , Да се върнемъ къмъ значението на числото 123. Единицата представя ума,, двойката г— сърдцето, тройката — волята. Ако има рърдце и силна воля, а умъ нѣма, човѣкъ нищо не може да направи. Числото 123 трѣбва да бжде девизътъ на ,човѣшкия живртъ. Безъ това число човѣкъ не може да работи. Следователно, дойдете ли до нѣкакво противоречие, обезсърдчаване, обезсмисляне на живота, изговорете въ себе си чисдото 123. Единицата подразбира разумния принципъ въ живота; двойката — любовьта която гради; тройката — истината, отт? която произлиза волята Следователно, когато кажете, че трѣбва да изпълнявате волята Божия, изговорете въ себе си числото 123, въ което е скрита идеята: Богъ е Любовь, Мждрость и Истина. Съ тѣзи
23 три принципа вие можете да изпълнявате волята Божия. Докато човѣкъ има свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и сила въ тѣлото си, той всякога може да има уснЬхъ въ работитѣ си. Човѣкъ не може да приложи любовьта, мждростьта и истината въ тѣхната пълнота но може да приложи тѣхнитѣ проявления като свѣтлина. която е вложена въ неговия умъ, като топлина въ сърдцето му и като сила въ волята му. Числото 123 може да претърпи видоизмѣнение, да се превърне въ 231 и 321. Въ тЬзи числа сждътъ е по-голѣмъ, но качествено съдържанието е сжщото Числата, съ които си служите при обикновенитѣ математически действия, иматъ приложение и вь астрологията. Много астролози си служатъ ръ малкитѣ числа добре, тѣ сж силни въ подробностите на нѣщата. Дойдатъ ли до голѣмитй величини, тамъ не сж точни. Ако предскажатъ нѣщополймо то не се сбждва. Що се отнася до малкитѣ роботи, предсказанията имъ сж точни. Обаче, законътъ за малкитѣ числа не еи вѣренъ и за голѣмитѣ. А законътъ за голѣмитѣ числа обхваща и малкитѣ. Запримѣръ, казвате за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. Защо е добъръ? Защото ви далъ 500 лв. на заемъ, Ако му поискате 500,000 лв., не дава,,— Защо не дава? — По две причини: или нѣма толкова нари, или нѣма довѣрие въ васъ. Обаче, онзи, който ви дава 500,000 лв., всѣкога може да ви даде 500 лв. На кикво може да се уподоби онзи, кой
24 то дава 5, 50 или 500 лв. на заемъ, и на какво онзи, който дава 500.000 лв.? Първиятъ е човѣкъ, който критикува хората, а себе си не критикува. Вториятъ нъкъ критикува и изправя себе си, а съ хората не се занимава. Глупавъ човѣкъ ли е той? Който може да даде 500,000 лв., той е богатъ, щедъръ, уменъ човѣкъ. Даването не е механически процесъ. Изворътъ дава изобилно, безъ да осиромашава. Тъй щото, този, който може да даде 500,000 лв., не е нищо друго, освенъ изворъ. Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се правятъ нѣщата. За разумния човѣкъ и говоренето е лесно, и правенето е лесно. Защо да не е лесно да промѣнишъ думитЬ нѣмамъ въ имамъ, не зная въ зная? Вмѣсто да кажешъ „не зная“, тури запетая следъ частицата „не“ и ще стане: не, зная. Защо трѣбва да казвашъ „Богъ не съществува“? Размѣни думитѣ и кажи: Не. Богъ съществува. Когато нѣкой отрича съществуването на Бога, това значи, че той е влѣзълъ въ онази страна на земята, която не е огрѣта отъ слънцето. На този човѣкъ казвамъ: Не се произнасяй толкова бързо. Почакай още 24 часа. Земята се върти. Щомъ обърне тъмната си часть къмъ слънцето, ти ще станешь вѣрващъ. Следъ 24 часа вѣрвашиятъ иакъ ще стане безвѣрникъ. За да не изпада въ положението на вѣрващъ и безвѣрникъ. човѣкъ трѣбва да знае, че между промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, и тия. които ставатъ въ него, има известна
25 връзка. Не разбира ли тия нѣща, той ще бжде въ положението на стъклото, което днесъ може да се превърне въ огледало, а на другия день пакъ става стъкло. Като намажете стъклото съ калаена амалгама, то става огледало; като махнете амалгамата, пакъ става обикновено стъкло. Ще кажете, че вѣрата ви е непоколебима. Непоколебима е вѣрата на човѣка, само когато работи съ числото 123. И тъй, числото 123 представя Божествения свѣтъ, 456 — духовния, а 789 физическия свѣтъ. Това сж формули, съ които човѣкъ може да работи и въ тритѣ свѣта. Да разрешите една отъ тѣзи формули правилно, това значи, да получите единъ чекъ на ваше име, подписанъ отъ нѣкой голѣмъ банкеръ. Съ сумата, която съдържа чекътъ, вие се осигурявате за цѣлъ животъ. Ако разрешаването на една отъ тия формули ви осигурява за цѣлъ животъ, каква осигуровка крие въ себе си разрешаването на тритѣ формули ? Който разреши тѣзи формули, той се ползува огъ богатството на цѣлия свѣтъ. Докато не ги разреши, той ще живѣе въ мъчнотии, ще разполага съ оскждни срѣдства, колкото да преживѣе. За да дойде до разрешаването на тия формули, човѣкъ трѣбва да работи върху себе см съзнателно и съ любовь, за да заслужи довѣрието на разумния свѣтъ. Не можете да повѣрите голѣми суми на човѣкъ безъ високъ моралъ. Сега, като съберемъ цифритѣ на числата
26 123, 456 и 739. и въ тритѣ случая получаваме шесторки: 14-24-3—6; 44-54~6—15, 14~5=6; 74-84-9=24 J4~4—6. И въ Писанието се говори за число, съставено отъ три шесторки— 666. Като съберемъ тритѣ шесторки, получаваме числото 18; 14-8=9. Деветорната показва известни опитности, които човѣкъ е придобилъ като резудтатъ на страданията. Като страда, човѣкъ се учи. Щомъ се заговори за страдания хората особено религиознитѣ, се питатъ, защо сж. допуснати страданията за вѣрващия. Вѣрата не е щитъ противъ страданията. И вѣрващиятъ страда, но той носи страданията разумно и лесно се справя съ тѣхъ. Богъ твори всѣки момертъ. Следователно, истински вѣрвашиятъ трѣбва да върви неуморно следъ Божията мисъль, да не изпада въ противоречия. Не следва ли Божията мисъль, той остава наЗВДЪ и се спъва, Когато остане назадъ, човѣкъ рропуща нѣщата. Щомъ ги пропусне, той не Може да разбира сжщината на въпроситѣ. Ето зашо, на вѣрващия се препоржчва да следва Божията мисъль, да не пропусне нищо отъ това, което Богъ твори. Това значи, да живѣе чорѣкъ въ свѣтлина, въ справедливость и чистота, Числото 123 има отношение къмъ Божествения свѣтъ. Който влѣзе въ този свѣтът трѣбва да бжде справедливъ. Числото 456 се отрася къмъ духовния свѣтъ, който е свѣтъ на чистота. Числото 789 е свързано съ физическия свѣтъ. За ,да се справи съ мж
27 чнотиитѣ, противоречията и страданията на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има вѣра. Справедливость, чистота и вѣра сж условия, съ които човѣкъ може да работи, да придобие повече свѣтлина — необходимо условие за разрешаване задачитѣ на неговия животъ. Мнозина се запитватъ, какво ще правятъ, като постигнатъ всичкитѣ си желания и придобиятъ много знания. Колкото знания и да придобиете, все ще има, какво да учите и да придобивате. Учението е вѣченъ процесъ. Човѣкъ ще минава отъ вселена въ вселена и пакъ неученъ ще остане. Ше кажете, че вѣрата ви е още слаба. Като работите съзнателно, тя ще се увеличи. Съ вѣра човѣкъ придобива повече, отколкото съ мечти и фантазии. Това, че въ бждеще ше станешъ богатъ, ученъ, силенъ, нищо не те ползува. — Ама вѣрвамъ въ това! — Вѣрвашъ, но не работишъ. Вѣра безъ работа. и приложение нищо не допринася. За предпочитане е едно малко благо въ настоящия моментъ. отколкото хиляди блага въ бждещето. Числата 123, 456 и 789 сж формуди, които още днесъ могатъ да се реализиратъ. Щомъ могатъ да се реализиратъ, тѣ сж реални. Изгубите ли възможностьта за реализирането имъ и започнете да се ровите въ миналото си, какъвъ сте били нѣкога, вие губите реалностьта на живота. Ако нѣкой иска да знае какъвъ е билъ въ миналото, може да му се каже, но той трѣбва да бжде готовъ да изправи всичкитѣ си погрѣшки. Нѣма ли тази
28 готовность, нѣма защо да се интересува отъ миналото си. Миналото на човѣка крие хубави работи, но въ него има и лоши нѣща. Ако човѣкъ знае миналото си и не изправи погрѣшкитѣ си, ще го сполети голѣмо нещастие. И тъй, помнете: като работите съ числото 123, вие се свързвате съ мисъльта на сжществата отъ възвишения свѣтъ; като работите съ числото 456, свързвате се съ чувствата на благороднитѣ сжщества отъ духовния свѣтъ; като работите съ числото 789, свързвате се съ добритѣ и работни хора на земята. Защо ви се говори за числата, не питайте, но разберете тѣхния смисълъ и ги приложете. Като работите съ числото 123, ще познаете боговетѣ, т. е. сжществата на възвишената миеъль; като работите съ числото 456. ще познаете ангелитѣ; като работите съ числото 789, ще познаете хората. Какво по-гол Ьмо богатство може да искате отъ това, да познавате Бога, ангелитѣ и хората? Като съберете числата 123, 456 и 789, получавате числото 1368. Сборътъ отъ цифритѣ на числото е 18; 14-З4-64-4-8=18; 14-8=9. Осморката работи на физическия свѣтъ, деветорката — въ духовния, а тройката — въ Божествения. Числото 18 е отрицателно и безплодно. За да роди това число и да се смекчи, трѣбва да му се прибави на края деветка. Числото ще стане 189. Процеситѣ въ това число ставатъ правилно. Съвременнитѣ хора н$ успѣватъ въ всички добри предприятия, защото не работятъ съ
2» математика и геометрия. Да смѣташъ, да работишъ съ математиката, това значи, да мислишъ; да чъртаешъ, т. е. да работишъ съ геометрията, това значи, да чувствувашъ. Като мисли и чувствува, човѣкъ разрешава правилно две трети отъ задачитѣ си. Щомъ мисли и чувствува, той може вече и да работи. Работете съ ума, съ сърдцето и съ волята си, за да имате добри резултати. Работете съ надеждата, вѣрата и любовьта и отъ нищо не се страхувайте. Като работите по този начинъ, вие ще срѣщате мечки на пътя си. безъ да се страхувате отъ тѣхъ. Досега сте се въоръжавали, но отсега нататъкъ и безъ оръжие ще излизате срещу мечката. Препашете се съ любовьта, мъдростьта и истината вмѣсто металическо оръжие, което хваща ръжда. Нека свѣтлината,. топлината и силата бъдатъ вашитѣ защитници. Т. м. 30. Лекция отъ Учителя, държана на 18. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
Основна мисъль Размишление. Числата 123, 456 и 789, за които говорИхъ мйналия лать, могатъ да се уподобятъ на следнитѣ нѣща: числото 123 представя жива кокошка, 456 — заклана кокошка, а 789 — ойбчена. " Като ученици, вие трѣбва да разбирате вътрешния смисълъ на живота. Ако вземете едийъ плодъ, запримѣръ, вие имаТе външната му страна. Като го посѣете, ще познаете, какѣвъ е плодъѣъ. Устойчивостьта на плода е вѣ семето, а не въ външната му форма. Всѣ ки плодъ е времененъ. Той трае нѣколко месеца, а нЬкои плодове — още по-малко. Обаче. дойдете ли до семената, тѣ траятъ години. Сжщиятъ законъ се отнасяли до човѣшкитѣ мисли, чувства и постъпки. Тѣ издържатъ по нѣколко месеца само, но семената имъ оставагъ за дълго време. Следователно, искате ли да възстановите една мисъль, едно чувство или една постъпка, посѣйте ги въ земята. Този процесъ наричаме опрѣсняване на човѣшкитѣ мисли, чувства и постъпки. За да се извър ши процесътъ правилно, за всѣка мисъль, за всѣко чувство и за всѣка постжпка е нуждна съответна почва. Освенъ това, когато плодътъ
31 започне да зрѣе, трѣбва да го оставите да се развива свободно и до край. Откъснете ли го преждевременно, вие спирате неговото бждеще развитие. Kato знаете това, казвамъ: Не кжсайте преждевременно плодоветѣ на своитѣ идеи. Не оставяйте плодоветѣ на своитѣ мисли и чувства да презрѣятъ. Ако презрѣятъ, тѣ окапватъ и изгниватъ Следъ това трѣбВа да чакате още мйого време, докато посѣете отново Семената и получите плодъ. Тъй щото, ако искате да познаете човѣка, опитайте неговитѣ плодове, т. е. неговитѣ мисли, чувства и постжпки. Докато не сте опитали плодоветѣ му, не се произнасяйте. Ако е безплоденъ, ще останете гладни. Той ще вй разказва за своето минало величие, за своитѣ дѣди и прадѣди, но това не ви ползува. Вие ще се уморите да го слушате и ще се върнете у дома си гладенъ. Чойѣкъ представя дърво, което ражда. Ако не ражда, казваме, че е станала нѣкаква катастрофа нѣкакво израждане. Мисли, чувства й постжпки, които не раждатъ, сж' осждени на смърть. Сами по себе си тѣ ще' престанатъ да сжщсствуватъ. 1— Защо? — Нѣматъ плодъ." 1 Като изучавате човѣка, виждате, че главниятъ разсаднйкъ на семена е неговиятъ мо-' зъкъ. Мускулитѣ, кожата на тѣлото прелета-1 вятъ външната часгь на плода, която лесно1 се раз'лага и гние Отъ семената, които излизатъ Отъ мозъка, зависи благосъстоянието на цѣлия организъмъ. Мозъкътъ може да изпра
32 ви лицето, но може и да го развали. Казватъ: Каквито мисли има човѣкъ, такъвъ става. Мисъльта опредѣля и характера. Формата на лицето сжщо така опредѣля човѣшкия характеръ. Хора, на които лицата сж кржгли, иматъ единъ характеръ; ако лицата имъ сж продълговати, характерътъ имъ е другъ; крушообразнитѣ лица иматъ различенъ характеръ отъ този първитЬ две категории лица. Изобщо, всички удове на лицето изразяватъ известенъ характеръ. Запримѣръ, очитѣ на хората сж различни : изпъкнали и хлътнали, голѣми и малки, на близко или далечно разстояние отъ носа. И носоветѣ на хората сж различни: дълги и кжси, остри и тжпи, прави и закривени. Това различие въ формитѣ на очитѣ, на носа, на устата, на ушитѣ е причина за голѣмото разнообразие на характеритѣ. Човѣкъ трѣбва да знае, какви сили се криятъ задъ различнитѣ форми на тия удове, за да има предъ видъ, какви връзки и отношения да си създава съ хората. Различнитѣ характери сж причина за различното разположение на хората къмъ хранитѣ. Едни хора обичатъ повече ябълки, други — круши, трети — сливи, череши и т. н. Това наричаме вкусь, който се изявява не само къмъ хранитѣ, но и къмъ цвѣтоветѣ, къмъ начина на обличането, на живеенето и т. н. Кзкто външната форма на плода се опредѣля отъ неговитѣ семена, така и въвшниятъ животъ на човѣка, както и външната му форма, се обуславятъ отъ семената неговитѣ
33 мисли и чувства. Мислитѣ и чувствата на човѣка оформяватъ неговото лице. Колкото повъзвишени сж. тѣ, толкова по-красиво е лицето. Ако мислитѣ и чувствата на човѣка огрубяватъ, и лицето огрубява. Човѣкъ трѣбва да има поне една основна мисъль, която да оформи очитѣ, носа, устата и ушитѣ му. Безъ основна мисъль той пакъ ще има очи, носъ, уста, уши, но неоформени. И тъй, основнитѣ мисли и чувства въ човѣка не сж нищо друго, освенъ семена, отъ които се раждатъ доброкачествени плодове. Колкото по-устойчиви сж плодоветѣ, толкова по-характеренъ е самиятъ човѣкъ. Като изучавате лицето на характерния човѣкъ, виждате, че той има линии, които никога не се мѣнятъ. Много линии на човѣшкото лице могатъ да се измѣнятъ, но сжщественитѣ оставатъ неизмѣнни. Презъ каквито перипетии да минава човѣкъ, каквито промѣни да претърпява, ще го познаете по основнитѣ линии на лицето му. Тѣ никога не се измѣнятъ. Не можете ли да познаете човѣка, когото нѣкога сте познавали, това показва, че или не е ималъ основни линии на лицето си, или е миналъ презъ страшни катастрофи. Основнитѣ линии, обаче, се запазватъ и следъ най-голѣми разрушения и катастрофи. Сжщото може да се каже и за вѣрата. Силна вѣра е онази, която има поне една основна линия. Тя никога не се измѣня. Коя е основната линия на вѣрата? Ще кажете, че
34 вѣра безъ любовь не е вѣра. Това е общо казано. Каква трѣбва да бжде любовьта ? Къмъ кого трѣбва да бжде отправена ? Ако срещнете гладенъ човѣкъ, вие ще проявите любовьта си къмъ него, като му дадете хлѣбъ. Къмъ жадния ще изявите любовьта си, като му дадете вода. Къмъ болния — съ услугитѣ си. Колкото и да говорите и пишете за любовьта. ако на гладния не дадете хлѣбъ, на жадния — вода, на болния — здраве, на страдащия — утеха, всичко е безплодно. Човѣкъ храни въ ума си много безплодни мисли, а въ сърдцето си — безплодни чувства, но въ края на краищата толкова много задлъжнява, че не може повече да издържа. Тѣзи мисли и чувства ще го утешаватъ, че волята Божия била такава, че всички хора страдатъ като него и т. н. Това не е никаква философия. Богъ не създаде хората да страдатъ. Отрицателнитѣ прояви — безвѣрието, омразата, злото дойдоха впоследствие. Тѣ сж резултатъ на неразбиране на вжтрешния смисълъ на живота. Следователно, искате ли да се самовъзпитавате, търсете образци за подражаване въ живота и въ природата. Като е работила хиляди години върху своитѣ форми, природата е създала съвършени образци, които служатъ за изучаване. Безъ образци, Божественото учение не може да се възприеме и приложи. Като не търсятъ образци, нѣкой мислятъ, че и безъ тѣхъ може. Тѣ казватъ: Като отидемъ на онзи свѣтъ, ангели ще ни посрещнатъ. И
35 това е възможно, обаче, кой човѣкъ си спомня, какъ сж го посрѣщали нѣкога? Въ Библията е писано, че пророкъ Илия се възнесълъ на небето съ колесница. Този е единственъ случай за възнасяне на небето съ колесница. Всички хора досега сж отишли на онзи свѣтъ безъ колесница. Илия бѣше справедливъ и смѣлъ човѣкъ. Той има смѣлостьта да каже на израилския царь, че смущава народа си. Сжщевременно Илия имаше голѣма сила. Той затвори небето три години, презъ което време не валѣ дъждъ. Какво бихте направили вие, ако имахте силата на Илия ? Въпрѣки своята сила, Илия имаше една слаба страна. Той се уплаши отъ една жена и избѣга отъ лицето й. Причината за страха на Илия се дължи на избиването на Вааловитѣ пророци. Той изби 400 пророци, които влѣзоха после въ него и го смущаваха. Тѣ му казваха: Ти отне живота ни. Сега ние не можемъ да живѣемъ нито на земята, нито на небето. Покажи ни единъ изходенъ пжть. Тази е причината, поради която Илия изгуби силата си. Христосъ знаеше този законъ, и когато ученицитѣ Му искаха да употрѣбятъ насилие, Той ги въздържаше. Той имъ казваше: Оставете злото вънъ отъ васъ. Влѣзе ли въ васъ, ще изгубите силата си. Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль, която внася въ човѣка нѣщо устойчиво. Кое е онова въ човѣка, което го прави неизмѣненъ? Човѣкъ се погледне въ огледалото и казва: Азъ съмъ. Като дете, той пакъ казвалъ
36 за себе си: Азъ съмъ. Като 40 годишенъ чо-вѣкъ, пакъ казвалъ: Азъ съмъ. Като стогодишенъ, пакъ казва: Азъ съмъ. — По какво познава човѣкъ себе си? — По Божественото. На каквато възрасть и да е човѣкъ, Божественото въ него не се измѣня. Човѣшкото е преходно, а Божественото — вѣчно и неизмѣнно. Външно плодътъ може да бждс голѣмъ или малъкъ, но въпрѣки това, той може да издържи само нѣколко месеца. Семената на плода, обаче, сж дълготрайни. Казано е въ Писанието, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое. Този образъ и това подобие, именно, представятъ неизмѣнното, Божественото начало въ човѣка. Като стигне къмъ 50 — 60 годишна възрасть, човѣкъ казва, че е остарѣлъ. Какво означава думата „остаряване“? Ако нѣкой ви нацапа лицето съ боя, остарѣли ли сте? Щомъ се измиете съ вода и сапунъ, ще станете такъвъ, какъвто сте били първоначално. Следователно, остаряването не е нищо друго, освепъ оцапване. Човѣкъ може лесно да се подмлади, но трѣбва да има жива вода и магически сапунъ. Съ обикновена вода и съ обикновенъ сапунъ не става подмладяване. Какво ще кажатъ децата, ако видятъ майка си подмладена, станала 15—16 годишно момиче? Тѣ не сж доволни отъ тази промѣна на майка си. — Защо? — Не могатъ да я познаятъ. Хората не обичатъ да срѣщатъ по силни, по-млади отъ себе си. Това е атавизъмъ. Вън
37 шно тѣ не изразяватъ това недоволство, но вжтрешно се измжчватъ. Тази е причината, поради която между тѣхъ съществува едно състезание. Едно трѣбва да знаете: невъзможно е два клона на едно и също дърво да бждатъ еднакво силни или еднакво голѣми. Кой клонъ на дървото е по-голѣмъ и посиленъ? — Който е по-близо до стъблото. Колкото по нагоре отиватъ клонетѣ, толкова послаби и по-малки сж тѣ. Следователно, по-ученъ и по-силенъ е онзи, който е по-близо до стъблото на дървото. Като знаете това, не се състезавайте съ ония, които сж. дошли преди васъ, и сж заели по-близкитѣ мѣста до стъблото. Колкото и да се състезавате, нѣма да ги стигнете. Това е Божественъ законъ. Споредъ този законъ. детето не може да бжде по-умно отъ родителитѣ си, нито ученикътъ по горенъ отъ учителя си. Щомъ е така, почитайте се едни други. Мнозина сж изгубили почитанието си едни къмъ други и, като видятъ нѣкой старъ или простъ човѣкъ, тѣ казватъ: Какво търси тази стара баба, между ученитѣ? Или, този простакъ, какво търси между благороднитѣ хора ? Старата баба е умна;тя разбира нѣщата. И простиятъ човѣкъ е благороденъ, знае, какъ да постжпва. Не мислете, че само младитѣ и ученитѣ търсятъ добритѣ условия. И старитѣ, и проститѣ искатъ да бждатъ спасени. Що се отнася до спасението, и философитѣ не знаятъ, какъ .може да се спаси човѣкъ и кой може да бжде
38 спасенъ. Само Богъ спасява хората. Павелъ, който проповѣдваше на хората, казваше: „Страхувамъ се, да не бжда отхвърленъ“. Отде дойде тази мисъль въ него? Той имаше желание да бжде като Христа, да спасява хората, но, като видѣ, че този товаръ не е по силитѣ му, каза: Гръбнакътъ ми може да се пречупи. Той съзна, че желанието му не е право и се убоя да не бжде отхвърленъ. Какво разбирате подъ думата „спасение“? Да се спаси човѣкъ, това значи, да се освободи той отъ нѣкакво голѣмо нещастие, което го е сполетѣло, или ще го сполети. Ако освободите човѣка отъ бесилката вие го спасявате. Какво трѣбва да прави спасениятъ ? Той трѣбва да живѣе така, че да не дойде и втори пжть предъ бесилката. Спасениятъ трѣбва да пази законитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Наруши ли тия закони, той нарушава хармонията на силитѣ въ своя организъмъ. Наймалкото нарушаване на законитѣ на мисъльта и на чувствата нарушава органическитѣ процеси въ човѣшкото тѣло. Като ученици, стремете се всѣки день да имате по една основна мисъль, която да реализирате. Още съ ставането си отъ сънь, турете въ ума си за презъ деня една основна мисъль, върху която да работите. Щомъ поставите въ ума си една основна мисъль, и чувствата ви трѣбва да взематъ участие въ реализирането й. Както мислитѣ взиматъ участие въ чувствата, така и чувствата трѣбва да взиматъ уча
39 стие въ мислитѣ. Запримѣръ, намислите да напишете едно любовно писмо. Добра е мисъльта ви, но сърдцето трѣбва да дойде въ помощь на ума, да почувствува, трѣбва ли да напишете писмото, или не. Човѣкъ може да напише любовно писмо само на онзи, на когото до този моментъ другъ не е писалъ. Само веднъжъ може да се пише любовно писмо на човѣка; само единъ може да му напише любовно писмо. Писмото на първия е оригиналътъ, а всички останали писма сж копия. Следователно, всѣки човѣкъ може да напише само едно любовно писмо, като оригиналъ. Всички останали писма ще бждатъ преводи на този оригиналъ. Тъй щото, вие всѣкога обичате онзи, който ви е писалъ първото любовно писмо, т. е. оригинала. Свѣтътъ може на се разруши, но връзката ви къмъ този човѣкъ остава вѣчна. Това значи любовь Хиляди години да не го срѣщаге, вие го помните. Дето и да го видите ще го познаете. Дошло е времето да се създадатъ нови, трайни връзки между хората. Ще кажете, че искате да обичате Бога. — Какъ ще Го обичате? Като се молите и вѣрвате въ Него ли? Любовьта къмъ Бога не се опредѣля нито отъ молитвата, нито отъ вѣрата на човѣка. Друго нѣщо опредѣля любовьта къмъ Бога Ако е въпросъ за молитви, само една молитва може да опредѣли посоката на човѣшкия животъ.— Каква трѣбва да бжде тази молитва ? — Оригиналъ, а не копие или преводъ. Оригиналътъ изключва всѣкакви по
40 грѣшки, а преводитѣ допущатъ повече или по-малко погрѣшки. Колкото и да внимавате при преводитѣ, погрѣшкитѣ сж неизбѣжни. Кое любовно писмо наричаме оригиналъ? Ако при написване на едно любовно писмо взиматъ участие Богъ, ангелитѣ, светиитѣ и добритѣ хора, то представя истински оригиналъ. После можете да правите колкото искате преводи отъ това писмо, но присжтствието на възвишения свѣтъ го нѣма. Когато Богъ, ангелитѣ и светиитѣ отсжтствуватъ, любовнитѣ писма сж преводи, а не оригинали. Всички хора говорятъ за любовьта, но едни на други не вѣрватъ. — Защо ? — Защото не виждатъ оригинала на любовьта, а нейнитѣ копия. Любовьта иска дѣла, а не д}ми Трѣбва ли да казвате на ябълчната семка, че я обичате? Вмѣсто да й говорите за любовь, посадете я въ земята и отъ време на време я поливайте. Слънцето, влагата, почвата ще й помогнатъ да израсте и да върже плодъ. Въ първо време тя не може да разбере любовьта ви, но когато види, че е израсла, завързала и дала сладки плодове, тя благодари за всичко, което сте направили за нея. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ нови мисли, отъ нови разбирания за живота. Старитѣ трѣбва да се подмладяватъ, а младитѣ—да не остаряватъ. Това значи, да бждете ученици на Божествената Школа. Влѣзете ли въ тази Школа, трѣбва да имате поне нѣколко основ ни мисли, нѣколко основни чувства и жела
41 ния, около които да се групиратъ всички останали. Тѣ представятъ капиталъ, съ който човѣкъ гради. Капиталътъ на човѣшкия животъ е истината, която е вложена въ него. Малцина съзнаватъ това и търсятъ истината вънъ отъ себе си. Човѣкъ трѣбва да прояви истината, която е вложена въ него. Важно е, кога ще я прояви: при изгрѣване на слънцето, при зенита му, или на неговия залѣзъ. Ако я прояви при изгрѣва, той има най-добри условия за развитието си. И на зенита има добри условия, но времето е кратко. При залѣза на слънцето условията сж. най-оскждни. Числото 123 подразбира ония хора, които сж проявили истината при изгрѣва на слънцето. Днесъ отъ всички се иска да си отговорятъ на въпроса: защо сж дошли на земята и какъвъ е смисълътъ на живота. Едни ще кажатъ, че смисълътъ на живота е въ яденето. Необходимъ процесъ е яденето, но смисълътъ на живота не се заключава само въ яденето. Други ще кажатъ че смисълътъ на живота е въ ученето И безъ учене не може, но и въ него не е смисълътъ на живота. Вие знаете, че за да напишете думата „любовь“. трѣбва да си послужите съ буквитѣ „л, б, о, ь“, но и други букви трѣбва да поставите между тѣхъ. Между буквитѣ „л и б“ трѣбва да поставите буквата „ю“, а между „о и ь“ — буквата „в“. Тогава ще имате думата „любовь“. Следователно, яденето и ученето сж необходими процеси въ живота, но между тѣхъ трѣбва да
42 поставите и други нѣкои, които ще осмислятъ живота. Писательтъ съчетава правилно буквитѣ, сричкитѣ, думитѣ и образува отъ тѣхъ красиви и възвишени мисли, които повдигатъ хората. Това съчетание наричаме женитба. Значи, за да се осмисли животътъ, всички процеси, които ставатъ въ него, трѣбва да се съчетаятъ въ едно цѣло. Следователно, подъ думата „женитба“, въ правъ смисълъ, разбираме онзи актъ, при които мъртвитѣ възкръсватъ, грѣшнитѣ се спасяватъ, а онѣзи, които сж далечъ отъ Бога, ставатъ Негови синове. Каква женитба е тази, при която умрѣлиятъ не възкръсва, грѣшниятъ не се спасява и отдалечениятъ отъ Бога не се връща при Него, като Синъ Божи? Единъ пжть се жени човѣкъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ е жененъ. Той се е оженилъ за своя умъ и за своето сърдце. Като жененъ, човѣкъ трѣбва да ражда. Мислитѣ и чувствата сж неговитѣ деца. Раждането е неизбѣженъ процесъ. Казано е въ Писанието, че Господъ ни е родилъ. Ако Богъ ражда, и човѣкъ трѣбва да ражда. Който люби, той ражда. Човѣкъ трѣбва да люби, да гори, да освѣтява, както своя пжть, така и пжтя на ония, които идатъ следъ него. Дето мине любещиятъ, всичко запалва и гори, безъ да изгаря. Младитѣ и старитѣ трѣбва да се запалятъ отъ огъня на любовьта и да горятъ вѣчно. Любовьта е огънь, който не изгаря нѣщата, но ги пречиства. Дайте пжть на Божията Любовь въ сърд
43 цата и въ умоветѣ си, да ги пречисти. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да очисти човѣкъ сърдцето си. — Кой може да очисти човѣшкото сърдце ? — Богъ. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Богъ иска сърдцето на човѣка, за да го очисти и да влѣе въ него ново съдържание. Т. м. 31. Лекция отъ Учителя, държана на 25. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
Смѣна на силитѣ Размишление. Има ли разлика между вчерашното и днешното ядене? — Има. — Понеже разликата между вчерашното и днешното ядене е голѣма, затова казваме, въ широкъ смисълъ, че миналото не може да решава въпроситѣ на настоящето. Ако не знаете това, вие се натъквате на противоречия и мж.чнотии, които не можете да разрешите. Едно трѣбва да знаете: условията на миналото сж били за миналото. Днесъ се изискватъ нови условия. — Ама защо досега никой не е призналъ моитѣ таланти? — Вие мислите, че сте талантливъ човѣкъ и изисквате хората да ви оценятъ. Миналото е минало, важно е настоящето. Работете усърдно и съ любовь, за да признаятъ талантитѣ ви. Настоящето решава днешнитѣ въпроси. Не очаквайте слава отъ хората. Какъ ще признаятъ вашитѣ таланти, когато и тѣ искатъ да бждатъ признати за талантливи? Работете, развивайте талантитѣ си и радвайте се, че има какво да правите. Какъвъ смисълъ има за васъ това, че хората признаватъ вашитѣ таланти? То е все едно, че знаятъ, какъ се храните и каква храна употрѣбявате. ТЦеславие е човѣкъ да се хвали съ яденето.
45 Нѣкой казва, че се храни съ печени кокошки, пуйки, плодове и т. н. Съ това той иска да покаже, че е богатъ човѣкъ. Бедниятъ пъкъ не смѣе да каже, съ какво се храни. Богатиятъ се хвали съ своята пълнота и червенъ цвѣтъ на лицето, съ което подчъртава, че е здравъ. Бедниятъ пъкъ се срамува, че е слабъ, пожълтѣлъ и немощенъ. Това е криво разбиране на нѣщата. Преди всичко, пълнотата всѣкога не подразбира здраве. И слабиятъ всѣкога не е немощенъ. Често богатитѣ сж. немощни, а беднитѣ — силни и способни за работа. Ние говоримъ за положителни и отрицателни сили въ природата. Какво представятъ тия сили и какъ се изявяватъ? Положителнитѣ сили действуватъ направо, а отрицателнитѣ — косвено, чрезъ обиколки и овъртвания Когато влѣзе въ дома ви, сждебниятъ приставъ пристжпва направо, безъ забикалки. Той си служи съ положителнитѣ сили и затова казва: Господине, вие дължите на държавата хиляда лева. Ако не ги платите въ тридневенъ срокъ, ще ви осждятъ'на нѣколко месеченъ затворъ. Който си служи съ отрицатслнитѣ сили, пакъ ще иска да си платите дълга отъ хиляда лева, но ще ви занимава известно време съ различни въпроси и следъ това ще ви напомни за паритѣ, които му дължите. — Кжде се проявяватъ положителнитѣ и отрицателнитѣ сили ? — Както семето се нуждае отъ почва, вода, въздухъ и слънце, за да
46 израсте, така и природнитѣ сили се нуждаятъ отъ условия за своето проявяване. Умътъ, сърдцето и волята на човѣка представятъ условия за тѣхната проява. Не може човѣкъ да си служи съ тия сили, ако не приложи ума, сърдцето и волята си. Лесно се чете Библията и Евангелието, но знаете ли, колко хора сж вложили ума, сърдцето и волята си, докато ги напишатъ? Нѣкои сж писали собственитѣ си опитности. Главитѣ имъ сж побѣлѣли отъ мжчнотии и страдания. Много време сж писали Евангелието, но и до днесъ не е написано, още продължава да се пише. Каква е разликата между положителнитѣ и отрицателнитѣ сили ? Положителнитѣ сили се стремятъ къмъ слънцето, а отрицателнитѣ — къмъ земята. Въ това отношение тѣ представятъ полюси. Като се движи между тия сили, човѣкъ проявява разумностьта си. Значи, разумностьта работи между противоположни сили. Разумностьта се проявява между доброто и злото. Следователно, ако не е билъ лошъ, човѣкъ не може да бжде добъръ; ако не е билъ добъръ, той не може да бжде лошъ. Ако не е билъ положителенъ, не може да бжде и отрицателенъ; и обратно: ако никога не е билъ отрицателенъ, не може да бжде и положителенъ. Съ други думи казано: ако нѣма уста, човѣкъ не може да приеме водата и храната отвънъ; ако нѣма очи, не може да приеме свѣтлината; ако нѣма уши, не може да приеме звука. Ако храната, свѣтлината и звукътъ не
47 срещнатъ съпротивление, тѣ не могатъ да се възприематъ. Съпротивлението, което тѣ срѣщатъ, наричаме трансформиране. Значи, устата и езикътъ трансформиратъ храната, очитѣ — свѣтлината, а ушитѣ — звука. Разумностьта въ природата взима участие при трансформиране на нѣщата. Така тя създава листата, клонетѣ, цвѣтоветѣ и плодоветѣ на растенията. Мнозина мислятъ, че сж нѣкакво голѣмо величие, че сж свободни да правятъ, каквото и:катъ. Тѣ сж свободни по отношение на своя личенъ животъ; обаче, дойдатъ ли до цѣлокупния животъ, къмъ който иматъ отношение, вече не сж свободни. Всѣки човѣкъ представя листъ, клонче, пжпка, или коренче отъ висшия, разуменъ свѣтъ, съ който е свързанъ. Той трЬбва да знае, че не е абсолютно свободенъ и носи отговорность за своитѣ постжпки. Възвишениятъ свѣтъ, съ който сте свьрзани, е положителенъ. По отношение къмъ него, вие сте отрицателни, вследствие на което той работи за вашето развитие и оформяване. Когато вашитѣ мисли и чувства проникнатъ между сжществата отъ разумния свѣтъ, тѣ веднага започватъ да ги обработватъ. Каквото изработятъ, тѣ го връщатъ пакъ на земята. Всѣки човѣкъ взима това, което е изпратилъ. Какво ще получите, зависи отъ материала, който сте изпратили. Като знаете това,.трѣбва ли да съжалявате, че не получавате хубави плодове? Разумнитѣ сжщества задържатъ нѣщо и за себе си, което трансформиратъ и приспособяватъ къмъ своя животъ.
48 Като ученици, вие трѣбва да постжпвате разумно, за да получавате добри плодове. Ако пъкъ плодоветѣ на вашия животъ не сж. добри, поне ще се научите да мислите, да търсите причинитѣ и последствията на нѣщата. Въ този смисълъ, и доброто, и злото иматъ еднакво право на сжществуване. Злото и доброто еднакво взиматъ участие въ строежа на нѣщата. Ето защо, като се натъкнете на злото, използувайте го като градивенъ материалъ за строежа на своята мисъль. Като се натъкнете на доброто, прилагайте това, което сте съградили. Задачата на всѣки човѣкъ е да мисли и чувствува правилно и да прилага своитѣ прави мисли и чувства въ живота си. На всѣки човѣкъ е дадена специфична работа, която трѣбва да свърши. — Ама искамъ да зная, какъ е създадена вселената. — По тѣзи въпроси мислятъ възвишенитѣ сжщества. Това не е твоя работа. Можешъ да мислишъ, но ще изгубишъ времето си напраздно. нищо нѣма да разрешишъ. Ти имашъ право да се интересувашъ отъ въпроса, какво ще стане съ тебе. Ще знасшъ, че ако работишъ и учишъ добре, ще изкарашъ нѣщо добро. Ако не работишъ и не учишь, а очаквашъ да получишъ всичко наготово, нищо нѣма да придобиешъ. Който не работи доброволно, насила ще го заставятъ да реши задачата си. За предпочитане е, човѣкъ да свърши работата си по свобода и съ любовь, отколкоте да го заставятъ насила.
49 Сегашнитѣ хора искатъ съ малко трудъ, съ малко усилия да придобиятъ голѣми знания и богатства, да станатъ учени и щастливи. Това е невъзможно. При сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ не може да бжде нито щастливъ, нито много ученъ. — Защо ? — Възможноститѣ му сж ограничени. Виждаме, че и най ученитѣ хора има още да учатъ. Тѣ не сж дошли до онова знание, съ което разполагатъ възвишенитѣ сжщества. По отношение на животнитѣ, човѣкъ е гениаленъ съ знанията и възможноститѣ, които има, но по отношение на възвишенитѣ сжщества, той е невежа. Казано е въ Писанието: ,Едно ти не достига.“ Всички хора виждатъ, че имъ липсва нѣщо, но какво, не знаятъ Тѣ искатъ да придобиятъ това, което имъ липсва, но какъ, не знаятъ. Като се натъкне на нѣкоя отрицателна мисъль, или на нѣкое отрицателно чувство, човѣкъ не може да си помогне. Той самъ не може да трансформира отрицателнитѣ сили въ положителни, поради което прилича на боленъ, който очаква на близкитѣ си, да го измиятъ, да го съблѣкатъ и облѣкатъ. Докато очаква помощьта на другитѣ, човѣкъ е инвалидъ и не може да се развива. Ще кажете, че за да се развивате, първо, свѣтътъ трѣбва да се оправи. — Нѣма защо да очаквате да се оправи свѣтътъ. Който е създалъ свѣта, Той има грижата за него. Вашата задача е да оправите свѣта, който е въ васъ. Щомъ оправите вашия свѣтъ, и външниятъ свѣтъ ще се оправи. Богъ 4
50 създалъ пьрво растенията, животнитѣ, а найпосле човѣка. Значи, човѣкъ е най-последната и съвършена форма на земята. Като знае това, той трѣбва да работи върху себе си, да се усъвършенствува. Ще каже нѣкой, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога и нѣма какво повече да работи. Ако е така, защо не прилича на Бога? Защо е толкова несъвършенъ? Възможно ли е отъ съвършения да излѣзе толкова несъвършено сжщество? Ако вадите вжгленъ отъ огнището, той трѣбва да е разгорещенъ. Ако е изгасналъ, и огнището е изгаснало. Значи, ако човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, той трѣбва да носи въ себе си свещения огънь на любовьта. Ще кажете, че този огънь е изгасналъ. Щомъ е изгасналъ, трѣбва да го запалите, да гори. Задачата на човѣка, който съзнава, че е излѣзълъ отъ Бога, се заключава въ придобиване на Неговата свѣтлина и знание, на Неговата Любовь и Мждрость. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Това не е достатъчно. Важно е да обичате Бога. Има хора, които вѣрватъ въ Бога, безъ да Го обичатъ. Има безвѣрници, които не вѣрватъ въ Бога, но Го обичатъ. Истински вѣрващъ е онзи, който има абсолютна вѣра и любовь къмъ Бога. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ работитѣ си. Тѣ казватъ: Чудно нѣщо! Мжчимъ се, работимъ, възприемаме новитѣ идеи, въпрѣки това не успѣваме. — Защо не успѣватъ? — Защото методитѣ и формитѣ
51 имъ сж стари. Тѣ наливатъ ново съдържание въ стари форми, които не издържатъ напрежението на новото и се пукатъ. За да успѣватъ, всѣки трѣбва да реши своята задача и да не се мѣси въ работата на другитѣ. Коренитѣ ще вършатъ своята служба, безъ да се бъркатъ въ работата на клонетѣ. И клонетѣ ще вършатъ своята служба, безъ да се бъркатъ въ работата на коренитѣ. Праведнитѣ хора работятъ въ клонетѣ, а грѣшнитѣ — въ коренитѣ. Когато грѣшниятъ човѣкъ се качи на клонетѣ, нѣма да прилага своитѣ методи, но ще се приспособи къмъ методитѣ на праведнитѣ. Когато праведниятъ слѣзе въ коренитѣ, ще се приспособи къмъ методитѣ, по които тѣ работятъ. — Защо коренитѣ сж толкова набръчкани ? — Защото се движатъ между различнитѣ течения на земята, за да смучатъ отъ тѣхъ хранителни сокове и да ги пращатъ нагоре, къмъ клонетѣ на живота. Така работи разумниятъ принципъ. Като влѣзе въ свѣта, той извлича отъ него всички жизнени сокове и ги изпраща къмъ клонетѣ, Въ този смисълъ, когато страда, човѣкъ се намира въ коренитѣ на живота. Тукъ той ще се огъва на една и на друга страна, докато извлѣче онѣзи жизнени сокове, необходими за неговия възвишенъ животъ. Животътъ въ коренитѣ е адътъ. Като извлѣче нужднитѣ сокове, човѣкъ излиза отъ ада, надъ почвата, и постепенно се качва на клонетѣ, да обработи всмуканата чрезъ коренитѣ храна.
52 Следователно, докато е на земята, човѣкъ» постоянно минава отъ коренитѣ въ клонетѣ и отъ клонетѣ въ коренитѣ. Той не можеда работи все съ едни и сжщи сили, само съ положителни, или само съ отрицателни. Всѣка отрицателна сила следъ време се превръща въ положителна, а положителната — въ отрицателна. Това виждаме въ живота на всѣки. човѣкъ: приятното състояние се смѣня съ неприятно, а неприятното — съ приятно; сиромашията се смѣня съ богатство, а богатството — съ сиромашия. Запримѣръ, нѣкой богатъчовѣкъ, следъ 20—30 години, осиромашава. Ако това не стане презъ неговия животъ, става въ живота на синоветѣ му. Нѣкой човѣкъ е гениаленъ, но децата му не сж гениални. — Защо? — Всѣко благо трѣбва да се придобие. Благата, дарбитѣ и способноститѣ не се даватъ по наследство. Всѣки самъ трѣбва да работи, да ги заслужи. Когато въ единъ домъ и родителитѣ, и децата сж способни, това показва, че децата сж работили въ миналото. По наследство тѣ получаватъ нѣщо отъ родителитѣ си, но основата, върху която градятъ, е резултатъ на минала дейность. Мнозина се запитватъ, какъ могатъ да придобиятъ дарби. Това не се разказва. Колкото и да имъ говорите, нищо не могатъ да разбератъ. Ето, всички знаятъ, че радиото приема звуковитѣ вълни и ги предава, но какъ става това, малцина разбиратъ. Откритието на радиото, както и на всички нѣща, изоб
53 що, е дѣло на сжщества отъ възвишения свѣтъ. Тѣ не сж отъ този свѣтъ. Търговцитѣ продаватъ и купуватъ различни системи радио, но тѣ сж далечъ отъ възможностьта да направятъ подобно откритие. И Христосъ донесе на свѣта ново учение, но много отъ последователитѣ Му го изопачиха. Ако Христосъ дойде, днесъ на земята, ще се чуди на тълкуванията, правени върху учението Му. Пъкъ и образътъ на Христа, както Го рисуватъ, не е вѣренъ. Ще каже нѣкой, че видѣлъ Христа. — Какъ Го видѣлъ: като дете, като юноша или като 33 годишенъ? Христосъ не стои на едно мѣсто. Той и днесъ живѣе и работи за човѣчеството и коренно се различава отъ онзи Христосъ, който живѣлъ преди две хиляди години. Тогава Христосъ дойде между хората, но тѣ не Го познаха. Ако дойде днесъ, пакъ нѣма да Го лознаятъ. Като ученици, вие трѣбва да имате едно положително вѣрую, една основна идея, на които всѣкога да разчитате и съ които да мѣрите нѣщата. Това не значи, че нѣмате никакво вЬрую, но очаквате повече на другитѣ, тѣ да работятъ за васъ. Религиознитѣ, запримѣръ, казватъ: Добъръ е Богъ, ще ни помогне.—Богъ ще помогне, но, преди всичко, вие трѣбва да работите. Повечето хора търсятъ животъ безъ страдания. Днесъ това е невъзможно. Докато хората не изпълняватъ волята Божия, страдания всѣкога ще има. Кой е виновенъ, че две мравки се биятъ? Вие ги съветвате да не се
54 биятъ, но тѣ не слушатъ. Щомъ вземете една чаша съ вода и ги залЬете, тѣ веднага се пущатъ и се примиряватъ. Разумниятъ свѣтъ постжпва по сжщия начинъ и съ хората. Като види, че се биятъ и не искатъ да се примирятъ, той ги залѣе съ вода, т. е. изпраща имъ различни болести. Като дойде болестьта. човѣкъ омеква. Чувате, че нѣкой мжжъ се заканва на жена си, иска да я убие. До вечерьта му излиза елинъ голѣмъ цирей, и той се връща при жена си омекналъ. Тя започва да го лѣкува, по скоро да мине циреятъ. Нѣкжде пъкъ жената е недоволна отъ мжжа си. иска да го напусне. И да го напусне, по-добъръ отъ него не може да намѣри. — Защо ще го напуща ? — Не могла да го търпи, не го обичала. Господъ го търпи, обича го, а тя не го обича. Това е криво разбиране. Въ сжщность, тя не може да го търпи, защото имала нѣкакво специално желание, което той не могълъ да изпълни. Ако мжжътъ бѣше изпълнилъ желанието й, тя щѣше да го търпи. Освободете се отъ вашитѣ лични желания и ще видите, че хората не сж толкова лоши, както си ги представяте. Да се освободите отъ своитѣ лични желания, това значи, да ги възпитавате. Самоотричането, за което Христосъ говори, подразбира освобождаване на човѣка отъ неговитѣ лични желания. Подържайте въ себе си само Божествени желания. Тѣ иматъ отношение, както къмъ вашата душа, така и къмъ душитѣ на вашитѣ ближни.
55 Личнитѣ желания на човѣка не сж нищо друго, освенъ присадки на неговото дърво. Единъ девь. когато тия присадки се счупятъ, на това дърво ще израстатъ ония клоне, които отговарятъ на неговото естество. Следователно, за да се върне къмъ естествения животъ, въ който нѣкога е билъ поставенъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички изкуствени присадки въ неговия животъ, направени отъ опитни и неопитни градинари. Запримѣръ, нетърпението, неразумностьта сж изкуствени присадки. Счупете тѣзи присадки и оставете свободно да израсте Божественото клонче въ васъ, което ще ви доведе до правилно разбиране на нѣщата, до онази разумность, която е вложена въ васъ. Когато Божественото въ човѣка образува клончета, човѣкъ се развива правилно. И тъй, искате ли да придобиете по-висока култура, дайте ходъ на Божественото въ себе си. Неговата култура иде отъ Божествения свѣтъ. Нѣкой мислятъ, че сегашната култура е най-висока и се намира вече на своя край. Културата нѣма край. Тя представя редица действия отъ великата житейска сцена. Щомъ се свърши първото действие, сцената се промѣня, започва се второто действие. Следъ второто действие иде трето и т. н. Действията се различаватъ едно отъ друго. Защо е така, това е работа на онзи, който писалъ драмата. Както и да се говори на хората, тѣ тър
56 сятъ животъ безъ страдания. Това е все едно, да търсятъ животъ безъ промѣни. Ако сж действуващи лица въ първото действие, тѣ не искатъ да взиматъ участие въ второто. Благодарете се, че действията се смѣнятъ. Благодарете за страданията, както и за радоститѣ. Когато вие страдате, другъ нѣкой се радва; и когато вие се радвате, другъ нѣкой страда. Запримѣръ, за да получишъ единъ хубавъ плодъ, трѣбва да се причини страдание на дървото. Благодарение на закона за „смѣна на силитѣ“ въ природата, човѣкъ не може да бжде цѣлъ животъ нещастенъ, но не може да бжде и цѣлъ животъ щастливъ. Щастието се смѣнява съ нещастието, здравето съ болестьта, ученостьта съ невежеството, богатството съ сиромашията и т. н. И тъй, изучавайте закона за смѣна на силитѣ, да знаете, презъ какъвъ периодъ отъ време се смѣня една сила съ друга. Използувайте този законъ, за да придобиете нѣщо ценно въ характера си. Когато страдате, не бѣгайте отъ страданието, но развивайте търпение, мекота и сила. Като се радвате, прилагайте това, което сте обработили чрезъ страданието. Страданието и радостьта сж условия, при които човѣкъ изработва различни добродетели. — Ама колко време ще страдамъ? — Огъ тебе зависи. Колкото по-разумно носишъ страданието, толкова по-скоро ще се освобо дишъ отъ него. Като ученици на новото учение, започвай
57 те съ малки опити и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Запримѣръ, нѣкой постоянно говорятъ за новитѣ идеи, а постжпватъ по старъ начинъ. Дето ходятъ, постоянно плюятъ. Човѣкъ трѣбва да пази чистота навсѣкжде. На ученика не се позволява да плюе на земята. Той трѣбва да носи кърпичка въ джоба си и като стане нужда да плюе или да изтрие носа си. да си послужи съ кърпичката си. Направете опитъ за десеть деня, да не плюете на земята и да триете носа си съ кърпичката, за да видите, колко сте способни да се владѣете. Човѣкъ не може да не трие носа си, да не отдѣля отъ време на време слюнки, но това не значи, че трѣбва да плюе на земята. Като плюе и като изтрива носа си, човѣкъ се чисти, но той трѣбва да знае, какъ и кжде да прави това. Като спазвате правилото за десеть деня, вие придобивате добъръ навикъ, свързвате се съ положителнитѣ сили на природата. По този начинъ, вие работите съзнателно върху самовъзпитанието си. Следователно, като се стремите къмъ новия животъ, знайте, че той изисква отъ човѣка добра обхода. Безъ добра обхода не можете да напредвате. Човѣкъ трѣбва да бжде господарь на своето тѣло, да владѣе мускулитѣ на краката, на очитѣ, на устата си. Всѣко движение на човѣка трѣбва да бжде подъ контрола на неговата воля. Това значи да живѣе човѣкъ въ пълна хармония съ своитѣ мисли, чувства и постжпки. Добре е
58 отъ време на време човѣкъ да се оглежда вѣ огледало, да следи за равновесието на силитѣ въ своя организъмъ. Най-малкото нарушаване на равновесието му се отразява въ очитѣ. Затова е казано, че очитѣ сж огледало на човѣшката душа. Наблюдавайте очитѣ си, да следите промѣнитѣ, които ставатъ въ вашия вжтрешенъ животъ. И тъй, за да запазите равновесието на силитЬ въ своя организъмъ, не давайте ходъ на всички желания въ себе си. Невъзможно е човѣкъ да служи едновременно на всички желания. За всѣки човѣкь е опредѣлено. кои желания трѣбва да развива и на кои дарби да даде ходъ. Като разберете това, не губете време, но започнете да работите. Всѣко нѣщо трѣбва да става на време. Т. м. 32. Лекция отъ Учителя, държана на 1. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
Събиране и изваждане Размишление, Какъ ще отговорите на въпроса: Защо хората се събиратъ на едно мѣсто ? ДвеТтричини има за събирането на хората: когато искатъ да направятъ едно добро, или когато искатъ да направятъ нѣкакво зло; когато искатъ да работятъ заедно да свършатъ нѣкаква работа, или когато искатъ да развалятъ нѣкаква работа. Въ този смисълъ, доброто дава, а злото — взима. За да даде, доброто събира всичко,' каквото има на разположение. Затова казваме, че доброто представя действието събиране. Злото пъкъ вади нѣщата, заради което го уподобяваме на действието изваждане. Като два противоположни процеса, доброто и злото сж противоположни и въ своитѣ прояви: доброто първо събира, а после вади отъ себе си и дава; злото първо вади, а после събира. Като изучавате човѣшкитѣ прояви, можете да ги раздѣлите на две категории: при едни прояви човѣкъ дава, при други — взима. Запримѣръ, да кажешъ мнението си за нѣщо, това подразбира даване. Да слушашъ мнението на другитѣ, това подразбира вземане. Въ изказване мнението си, или въ изслушване на чуждото, вие или се повдигате, или падате —
'60 зависи, какво сте казали и какъ сте съчетали думитѣ. Това е все едно, да приемате добра или лоша храна. Съвременнитѣ хора сж дошли до положение, да правятъ подборъ на храната си. Тази е причината, че единъ човѣкъ употрѣбява месна храна, а другъ — вегетарианска; единъ обича повече сладки храни, а другъ — солени и кисели. Ако човѣкъ не употрѣбява храна, съответна на неговия организъмъ, стомахътъ му ще се разстрои. Сжщиятъ законъ има отношение и къмъ неговитѣ мисли, чувства и постжпки. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постжпка, въ зависимость отъ тѣхното съдържание, произвеждатъ върху човѣка известна реакция — добра или лоша. Тази е причината, поради която, отъ една неправилна постжпка, човѣкъ потъмнява. Казвате, че свѣщьта на този човѣкъ е изгаснала. — Кой изгасва свѣщьта на човѣка ? — Може той самъ, а може и другъ нѣкой. Важно е, че свѣщьта на човѣка е изгаснала, и той не може да чете. Какво е състоянието на човѣка, на когото свѣщьта е изгаснала ? Той изпада въ отчаяние, въ пълна пасивность и безразличие къмъ външния свѣтъ. Даватъ му да яде, не иска; каратъ го да излѣзе на разходка, не му се ходи; заставятъ го да се облѣче, но желание нѣма ; не му се мисли, не може да чувствува; съ никого не иска да говори. Той седи на едно мѣсто, като центъръ. Има смисълъ да
6t бжде човѣкъ центъръ, но като извора,. който постоянно дава. Добре е да бжде човѣкъ Центъръ, но да го търсятъ хората, да взиматъ нѣщо отъ него. Центърътъ никога не осиромашава, понеже всички блага отъ периферията се стичатъ къмъ него. Той се намира при благоприятни условия. По какво познавате, дали условията на човѣка сж добри, или лоши? Когато видя, че нѣкой човѣкъ е богато облѣченъ, съ коженопалто, съ здрави обуща, съ топла шапка на главата си, казвамъ, че условията му сж неблагоприятни. Видя' ли, че нѣкой човѣкъ е босъ, гологлавъ, съ тънки дрехи, казвамъ, че условията му сж благоприятни: времето е топло, сухо — лѣто е настжпило. Следователно, отъ гледището на новото разбиране, сиромахътъ живѣе при благоприятни условия, а богатиятъ — при неблагоприятни. Като знаете това, не съжалявайте, ако сте сиромаси. Провидението ви е поставило при благоприятни условия. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ прави разбирания. Старитѣ форми на животъ, старитѣ разбирания сж отживѣли времето си. Лесно е да се каже, че 2X2 или 2-]-2 е равно на четири. — Какво означава числото четири ? — Узрѣлъ плодъ, който увисва надолу. Значи, четворката подразбира, че, или нивата е изорана,, или плодътъ е узрѣлъ, падналъ на земята и изяденъ.
'62 Изобщо, числата, като статически величини, иматъ единъ смисълъ, а като динамически -— другъ. Ако говоримъ за мжжа и Жената, и двамата представятъ единици, но мжжътъ е динамическа единица, а жената — статическа. Като ученици на велика школа, вие трѣбва да се учите да превръщате числата и енергиитѣ, които тѣ съдържатъ, отъ статически въ динамически, отъ динамически въ статически; отъ положителни въ отрицателни и обратно. Това значи, да превръща човѣкъ злото въ добро. Какво разбирате подъ думитѣ „да правимъ добро“? На кого можете да правите добро? Добро можете да правите на онзи, въ когото се проявява Божествениятъ животъ. Който пръвъ почувствува въ себе си Божествениятъ животъ и отвори сърдцето си, за да го приеме, той ще получи Божественото благословение. Той е направилъ добро самъ на себе си. Щомъ може да направи добро на себе си, той може да направи добро и на своитѣ ближни. Още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да облѣче дрехата на доброто, т. е. да бжде готовъ, въ всички случаи на живота си, да прояви доброто. Ще кажете, че отъ дълго употрѣбяване дрехата ще се оцапа и изтърка. ПТе се страхувайте! Дрехата на доброто е вѣчна. Колкото повече се употрѣбява, толкова по-хубава става тя. Правете добро непрестанно и не се страхувайте отъ осиромашаване. Доброто внася нови потици, сила и животъ въ човѣка.
63 Често се говори за нечистЬтѣ дрехи на хората. Нечиста е дрехата на онки който грѣши. — Кога човѣкъ цапа дрехата си? — Когато работи. Въ бързината си той капналъ нѣщо нечисто върху дрехата и я оцапалъ. Понеже не е научилъ още начинитѣ за чистене, той е принуденъ да ходи съ нечиста дреха. Единъ день, когато научи законитѣ за чистенето, той ще изчисти дрехата си и ще стане праведенъ. Hi кой казва за себе си, че е лошъ човѣкъ. — Защо е лошъ ? — Защото дрехата му е нечиста. Нечистата дреха показва, че този човѣкъ е работилъ, но не знае още методитѣ за чистене. За предпочитане е нивитѣ на човѣка да сж изорани, макаръ и да има лришки на ржцетѣ си, отколкото ржцетѣ му да сж бѣли и гладки, а нивитѣ да сж пълни съ плѣвели. Когато придобие повече знания, човѣкъ ще оре нивата си, ще я посѣва, безъ да излизатъ пришки на ржцетѣ му.— Ама не съмъ даровитъ, не съмъ силенъ човѣкъ. — Каква сила трѣбва да има човѣкъ? И най-силниятъ не може да надвие слона. Следователно, колкото и да е даровитъ човѣкъ, или силенъ, все ще се намѣри нѣкой да го надминава. Единъ отъ еврейскитѣ царе се е борилъ съ лъвъ, но съ слонъ никой човѣкъ досега не се е борилъ. Не се е родилъ още юнакъ на земята, който може да победи слона. Въпрѣки това, хората излизатъ на борба съ по-силни сжщества отъ себе си и казватъ:
64 Ще ти докажа кой съмъ! Ако се борите съ слона, какво ще му докажете? Той ще ви повали на земята и ще ви замине. Съ физически по-слабитѣ отъ васъ можете да се борите, но какъ ще се борите съ по-силнитѣ отъ васъ? Разумниятъ се бори по другъ начинъ съ по-силнитѣ отъ себе си. Запримѣръ, ако трѣбва да победи слона, той не излиза на двубой съ него, но всѣки день му дава по нѣколко килограма оризъ за ядене. Като се грижи за слона и се отнася добре съ него, последниятъ го вдига съ хобота си, туря го на гърба си и го разхожда. Къмъ по-силнитѣ отъ себе си човѣкъ трѣбва да приложи ума си. Следователно, разумниятъ човѣкъ прилага и ума, и сърдцето, и волята си на мѣсто. Тѣ сж оржжия, съ които той се защищава. Мнозина се хвърлятъ въ борба съ дявола, но той ги поваля на земята. Дяволътъ е силенъ като слона. Обаче, разумниятъ човѣкъ намира слабата страна на дявола и лесно се справя съ него. Той му дава всѣки день по нѣколко килограма оризъ. Отъ блалодарность, дяволътъ го вдига на ржце и го туря на главата или на гърба си. Видите ли, че нѣкой човѣкъ е възседналъ дявола, ще знаете, че той е отъ разумнитѣ хора. Видите ли, че лежи на земята, ще знаете, че е отъ неразумнитѣ. Той се борилъ съ дявола, но не издържалъ борбата. Следъ това ще се оплаква, че дяволътъ го смущава, че разваля работитѣ му. За
(5 да не те смущава, бжди разумен-d Ако имашъ добра обхода къмъ дявола, ще му дадешъ нѣщо, съ което да отвлѣчешъ вниманието му. Когато има работа, дяволътъ нѣдоа да те безпокои. Той ще отиде въ гората, дето ще се занимава съ своитѣ планове. Какво представя дяволътъ? Какво представя слонътъ ? Дяволътъ и слонътъ представятъ ненаситнитѣ желания въ човѣка. Речете ли да се борите съ тѣхъ, ще се намѣрите на земята, Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да победи своитѣ ненаситни желания. За да се справите съ тѣхъ, дайте имъ да си хапнатъ два-три килограма оризъ. Докато ядатъ, тѣ не безпокоятъ никого. Въ това време вие ще си свършите работата спокойно. Желанието на човѣка за забогатяване, за придобиване на много знания представя слона въ него. т. е. неговитѣ ненаситни желания. — Защо сж нуждни паритѣ на човѣка ? — За да мине по лесно живота си. Споредъ мене, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина, а не отъ пари. Като има свѣщь въ ржката си, той може и въ най-голѣмата тъмнина да мине мостъ, който води отъ единия до другия край на рѣката. Съ свѣтлина човѣкъ може да минава и презъ най тѣсни мостове. Тази е причината, дето палятъ свѣщи за умрѣлитѣ. Тѣ минаватъ презъ опасни мѣста, презъ тѣсни мостове. Гробътъ е единъ отъ тѣзи мостове, презъ които човѣкъ минава. Докато минава този мостъ, близкитѣ му
66 палятъ свѣщи. Щомъ мине моста, тѣ изгасватъ свѣщитѣ и му казватъ: Добъръ часъ! Следователно, доброто, което човѣкъ прави, не е нищо друго, освенъ запалване на своята свѣщь. Щомъ престане да прави добро, свѣщьта му изгасва. Безъ доброто никаква наука не можете да придобиете. Доброто представя всѣкидневнитѣ дрехи, съ които човѣкъ работи. На нивата ли ще отиде, въ дома си ли ще работи, човѣкъ трѣбва да бжде облѣченъ въ всѣкидневнитѣ си дрехи. Той не може да облѣче праздничнитѣ си дрехи и да отиде съ тѣхъ на нивата; нито въ кухнята може да влѣзе човѣкъ съ празднични дрехи. Ще кажете, че обичате Бога, молите се, правите добро. Любовьта на мнозина, молитвитѣ имъ и правенето на добро сж подобни на киченето на младата мома, която отива на хорото и гледа да се хареса на нѣкой момъкъ. На хорото момата е гиздава и напета, но като се върне у дома си, като махне китката и украшенията, става съвсемъ друга. За да остане пакъ гиздава и напета, тя трѣбва да облѣче домашнитѣ си дрехи и да започне да работи съ любовь и разположение. Ето защо, ние считаме любещъ, вѣрващъ и добъръ онзи човѣкъ, който всѣкога проявява тѣзи качества, а не само когато се моли. Какъвто е човѣкъ предъ Бога, такъвъ трѣбва да бжде и предъ хората. Като се оженишъ, трѣбва да работишъ. Какво разбирате подъ думата „женитба“? Повечето хора се женятъ, за да бждатъ щаст
67 ливи. Подъ думата „женитба" ние разбираме свързване на човѣшката душа съ Бога, т. е. съ Първата Причина на нѣщата. Като се свърже по този начинъ, човѣкъ трѣбва да работи. Христосъ казва : „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Значи, като яде плътьта Христова и пие кръвьта Му, човѣкъ се свързва съ Христа, т. е. приема Го въ себе си, както приема въздуха, водата и свѣтлината. Това свързване, именно, подразбира женитба. Нѣкой пжть възлюбената ще влѣзе въ възлюбения, а нѣкога обратното — възлюбениятъ въ възлюбената. Това е реалната, т. е. мистичната страна на любовьта. Ще каже нѣкой, че човѣкъ не трѣбва да се жени. Той не разбира реалната страна на женитбата. Въ женитбата има нѣколко последователни процеси, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Тѣ сж следнитѣ: раждане, възрастване, женене и умиране. Който не иска да мине презъ тѣзи процеси, той не разбира живота. Добре е човѣкъ да се роди, да се ожени и да умре, но на време. Всѣки процесъ, който не'става на време, води къмъ разлагане. И тъй, всѣка мисъль, чувство, желание постжпка на човѣка трѣбва да минатъ презъ четиритѣ процеса: раждане, възрастване, женене и умиране. Какво разбираме подъ думата „умиране“ ? Умирането, смъртьта подразбиратъ приготвяне за по-велика работа. Когато плодътъ узрѣе, той трѣбва да падне на земята и да умре, т. е. да започне нова работа, по-велика
68 отъ тази, която до това време е вършилъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ умирането, но когато става на време. Да умрешъ, това значи, да свършишъ училище. Какво лошо има въ това? Като умира, човѣкъ оставя наследството си на други. Той нищо не губи. Той оставя наследството си на земята, а на небето приема друго наследство. Като знаете това, работете така, че да оставите наследство на земята и същевременно да получите наследство на небето. Не можешъ ли да оставишъ наследство и да получишъ ново, ти не си разбралъ Божиитѣ закони. Да разбере човѣкъ Божиитѣ закони и да ги приложи, това значи, да развива своитѣ дарби и способности. Не може ли да прилага тия закони, той се намира въ положението на човѣкъ, който гази вода, а жаденъ ходи. Да се върнемъ пакъ къмъ молитвата. Ние уподобихме молитвата на добре облѣчена и накичена мома, която се хваща на хорото да играе. Добро нѣщо е киченето на момата, но тя не трѣбва да се раздвоява. Дойде ли у дома си, тя трѣбва да бъде такава, каквато е била и на хорото: весела и засмѣна, готова да обича всички, на всички да услужва. Следователно, и като се моли, и като престане да се моли, човѣкъ трѣбва да бъде единъ и сжщъ. Като жененъ и нежененъ, човѣкъ трѣбва да бъде единъ и същъ. Въ сжщность, нѣма неженени хора. На земята всички хора сж женени. Женитбата не е само външенъ актъ, както съвременнитѣ хора я разбиратъ. Човѣкъ е свър
69 занъ, т. е. жененъ за с!|оип мисли, чувства и постъпки. Има мисли, които цѣлъ животъ измжчватъ човѣка, и той не може да се освободи отъ тѣхъ, както нѣкой мжжъ измъчва жена си, или жената — мжжа. Мжчи се човѣкъ, защото не знае, какъ да постжпва. Когато човѣкъ се научи, какъ да постъпва съ хората, съ себе си, мъчението го напуща. За да се справи съ мжчението, съ страданието, човѣкъ трѣбва разумно да използува процеситѣ на раждане, възрастване, женене и умиране. Най-страшниятъ процесъ за хората е умирането. Като дойдатъ до смъртьта, тѣ не искатъ да умиратъ. — Защо ? — Зашото не я разбиратъ. Ако живѣятъ добре, тѣ ще умиратъ съ радость. — Защо ? — Зашото отиватъ на небето, да получатъ голѣмо наследство. За да носи мжчнотиитѣ и страданията съ радость, при всички условия на живота си, човѣкъ трѣбва да казва: Такава е волята Божия. Щомъ признавате, че Богъ е създалъ свѣта, ще приемете, че всичко, което Той ви изпраща, е добро. Каквото Богъ ви дава, приемайте го съ благодарность и търсете въ него доброто. Като ученици, вие трѣбва да се научите да превръщате нѣщата: отъ обикновени въ необикновени, отъ всѣкидневни въ празднични. Отъ земята, на която стжпвате, и отъ въздуха, който дишате, трѣбва да извадите нѣщо полезно. Земята, т. е, почвата представя сърдцето, а въздухътъ — ума. Следователно, ако не можете да извадите отъ ума и отъ сърдцето
70 си хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ, вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нѣщата и явленията, които ставатъ около васъ, за да разберете, какво се крие въ тѣхъ. Не очаквайте всичко наготово. Щомъ започнете да работите, помощьта отвънъ ще дойде. Работете съзнателно и съ любовь, да станете съработници съ Бога. Т. м. 33. Лекция отъ Учителя, държана на 8. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
Специфична работа Размишление. Често се говори за времето, въ смисълъ, добро или лошо. Нѣкой казватъ, че времето е добро, а други — че е лошо. — Кое време е добро ? — Което е опредѣлено за работа. Доброто време е ценно за онзи, който може да работи. Какво значение има доброто време за онзи, когото биятъ? За него е безразлично, дали слънце грѣе, или дъждъ вали. Като го биятъ, и при единия, и при другия случай той не може да работи, не може да използува времето. На сжщото основание казвамъ: Богатството е ценно за онзи, който може да се ползува отъ него. Какъвъ смисълъ има богатството, ако счупи гърба на онзи, който го носи? Като се счупи гърба му, богатството ще падне на земята и ще се изгуби. Много нѣща може да изгуби човѣкъ, но той трѣбва да бжде разуменъ, да не губи. Запримѣръ, човѣкъ губи богатството, знанието, здравето, разположението си. — Какво трѣбва да прави, за да не губи своитѣ ценности? — Той трѣбва да изучава условията, при които може да запази всичко ценно, което е цридобилъ.
72 Като не могатъ да разрешатъ известни въпроса, хората казватъ: Господъ знае всичко. Не е наша работа да се мѣсимъ въ Неговитѣ дѣла. Така не се разсъждава. Знанията и възможноститѣ на Бога обуелавятъ и нашитѣ знания и възможности. Следователно, всѣки човѣкъ има възможность да придобие знания, каквито Богъ има. Това е въпросъ само на време. Щомъ единъ човѣкъ е здравъ, всички хора иматъ възможность да бждатъ здрави. Има болни хора въ свѣта, но тѣ изпитватъ милосърдието на здравитѣ. Това много не ги ползува. Тѣ трѣбва да бждатъ здрави, за да се развиватъ правилно. Вѣрата е здравословно състояние за ума, а безвѣрието е болезнено състояние. Любовьта е здравословно състояние за сърдцето, а безлюбието — болезнено. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце се движатъ между тия контрасти за да изградятъ нѣщо положително, здраво, което отъ нищо не се руши. Като ученици, вие трѣбва да започвате съ малкитѣ, съ проститѣ величини, и постепенно да отивате къмъ голѣмитѣ. Запримѣръ, виждате начъртана една права линия и казвате: Това е права линия. Виждате на дъската написано числото едно и казвате, това е една проста единица. Виждате единъ орѣхъ и казвате: Тукъ има единъ ор1 хъ. Казвате: Виждамъ една права линия, една единица и единъ орѣхъ. Мислите ли, че знаете, какво представятъ правата линия, единицата и орѣхътъ? Вие не подозира
73 те, че тия нѣща криятъ въ себе си известни сили. Ако знаете, какви динамически сили се криятъ въ орѣха, въ условията за тѣхната проява и въ отношението на тия сили къмъ васъ, вие бихте придобили голѣмо богатство. Какво представя единицата ’ Тя е символъ на много нѣща. Едно отъ значенията на единицата е, че въ нея се крие миналото на човѣка. Затова, именно, човѣкъ казва: Едно време бѣхъ младъ; едно време бѣхъ богатъ; едно време бѣхъ силенъ: едно време имахъ вѣра. Казвате, че единицата е строго число. — Защо? — Защото представя завършенъ процесъ. Двойката пъкъ означава настоящето — времето, въ което човѣкъ днесъ живѣе. Тройката означава бъдещето на човѣка. Търсите ли щастие, търсете го въ бъдещето, въ закона на числото три. Обаче, единицата, двойката и тройката едновременно означаватъ миналото, настоящето и бъдещето. — Защо? — Защото това, което за даденъ човѣкъ е минало, за другъ е настояще; това, което за нѣкого е настояще, за другъ нѣкой е бъдеще. — Кой живѣе въ тройката ? — Вѣрващиятъ. Който вѣрва въ Бога, живѣе въ бъдещето. Значи, бъдещето е свързано съ една велика идея за Бога. Който не се е проникналъ отъ тази идея, той не може да живѣе въ бъдещето. Той живѣе само въ двойката, т. е. вь настоящето, въ сегашния животъ. Наистина, той живѣе въ настоящето, но и него не разбира и казва: Лошъ, тежъкъ е животътъ. Самъ по себе си живо
74 тътъ не е нито.лошъ, нито тежъкъ. Той съдържа елементитѣ на страданията, на мжчнотиитѣ и нещастията, но не можемъ да кажемът че животътъ е страдание. Коя е причината за страданията ? — Неразбирането на законитѣ на живота. Който не разбира тия закони, страда, мжчи се и умира. Който разбира законитѣ на живота, радва се и се весели. Той вѣчно живѣе. На земята ли живѣе, или на небето, за него е безразлично. За него нѣма по-велико и красиво нѣщо отъ живота. Лошиятъ животъ подразбира лошитѣ условия. Човѣкъ страда външно и вжтрешно, безъ да разбира смисъла на тия страдания. Условията сж добри за онзи, който разбира смисъла на страданията и ги използува. Той страда, безъ да губи вѣрата си и смисъла въ живота. Той мисли, разсжждава и върви напредъ. Защо трѣбва да се обезсърдчава човѣкъ? Ако сравни живота си съ този на растенията и на животнитѣ, той стои хиляди пжти по-високо отъ тѣхъ. Трѣбва ли тогава да се отчайва? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе, да се ползува отъ всички блага. Но той не е роденъ само да живѣе. Щомъ се е родилъ, той има вече животъ. Сега му остава да мисли право. Отъ растенията човѣкъ е научилъ изкуството да расте, да се издига нагоре. Отъ животнитѣ той е научилъ изкуството да яде и да пие, да подържа живота си. — Какво ще научи отъ себе си ? — Да мисли. Едва сега човѣкъ започва да мисли. Той трѣбва да знае,
75 кжде да употрѣби мисъльта си. Ако го натоварятъ много, той трѣбва да мисли, какъ да пренесе товара си безболезнено, или какъ да се освободи отъ него. Ако натоварятъ животното чрезмѣрно, то ще почне да бѣга, да рита, да се освободи отъ товара си. Колкото да бѣга и да рита, то нѣма да се освободи отъ товара си. Нищо друго не му остава, освенъ да се подчини и безропотно да носи своя товаръ. Обаче, за човѣка не е така. Щомъ може да мисли, той ще приложи мисъльта си въ действие и ще търси начинъ за освобождаване отъ товара си. Щомъ намѣри правиленъ начинъ, той е разрешилъ една отъ труднитѣ си задачи. Ще кажете, че съ вѣра всичко се разрешава. Вѣрно е, че вѣрата разрешава задачитѣ въ живота, но трѣбва да знаете, коя вѣра може да направи това. Има два вида вѣра преходна и вѣчна или абсолютна. И тъй, когато казваме, че вѣрата разрешава най-мжчнитЬ задачи, ние имаме предъ видъ абсолютната вѣра. Койго има такава вЬра, той съзнава, че живѣе въ Бога, и Богъ живѣе въ него. Да живѣешъ въ Бога, това значи, абсолютно да се подчинявашъ на Неговитѣ закони. Каквото ти каже Той, ти си готовъ да изпълнявашъ. Ако ти каже да говоришъ, ще говоришъ; ако ти каже да работишъ, ще работишъ. Когато Богъ живѣе въ тебе, ти ще Му разправяшъ всичко, каквото ти се случва, а Той ще те слуша и ще те съветва, какъ да постжпвашъ, за да разрешишъ правилно задачитѣ си.
76 Детето казва на майка си: Мамо, гладенъ съмъ. Майката веднага му дава нѣщо, да задоволи глада си. — Мамо, краката ми се нараниха отъ остритѣ камъни. Майката веднага му купува обуща. — Мамо, студено ми е, дрехата ми се скъса. Майката веднага му предлага нова дреха. Да бъдешъ всѣкога добре нахраненъ, облѣченъ и обутъ, това значи, да живѣе Богъ въ тебе. Да бъдешъ подпомогнатъ въ всички мъчнотии и трудности, това значи, да живѣе Богъ въ тебе. Какво ще стане съ детето, което пренебрегва майка си и отива да се оплаква на чужДитѣ хора, че е гладно, че нѣма дрехи и обуща ? Колкото и да се оплаква на чуждитѣ хора, никой нѣма да му помогне. Въ каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да знае, къде да се обърне за помощь и какъ да иска помощьта. И растението, и животното, и човѣкъ — всички се нуждаятъ отъ помощьта на силния. Като единици, тѣ живѣятъ и се движатъ въ Бога. Следователно, всички живи същества трѣбва да очакватъ помощь отъ Бога, Който е вънъ отъ тѣхъ и вътре въ тѣхъ. Богъ е навсѣкъде и въ всичко. Като не разбиратъ отношенията си къмъ Бога, мнозина изпадатъ въ положението на княжески или царски синове, които само заповѣдватъ. Каквото пожелаятъ, веднага имъ се доставя. Слугитѣ обикалятъ, движатъ се около тѣхъ и изпълняватъ заповѣдитѣ имъ. Какво ще стане съ царския синъ, ако попадне въ общество, дето всички хора съ слу
77 ги и работятъ? Колкото и да заповѣдва, никой нѣма да го слуша. Днесъ ще заповѣдва, утре ще заповѣдва, но заповѣдитѣ му оставатъ неизпълнени. Въ първо време ще изпадне въ противоречие, ще се чуди, какъ никой не го слуша, но, въ края на краищата, и той ще слѣзе отъ високото си положение, ще се приравни съ окржжаващитѣ и ще започне да работи като тѣхъ. Отначало царскиятъ синъ ще бжде недоволенъ отъ условията на живота, но постепенно ще се примирява съ тѣхъ, докато разбере, че. за да бждатъ условията добри или лоши, това зависи отъ самия него. Следователно, чувате ли нѣкой да се оплаква отъ лошитѣ условия на живота, ще знаете, че той е билъ царски синъ, който се е научилъ само да посочва съ пръстъ нѣщата, и тѣ веднага да дохождатъ при него. За да превърне лошитѣ условия въ добри, той трѣбва да разбере, че нѣщата сами не се движатъ, по другъ нѣкой ги движи. Щомъ човѣкъ попадне при лоши условия, това показва, че той е лишенъ отъ разумнитѣ сжщества, които сж му помагали. Той трѣбва вече да стжпи на краката си, и самъ да си услужва. Като се научи самъ да си услужва, ще услужва и на другитѣ. Като ученикъ на живота, всѣки човѣкъ трѣбва самъ да си услужва, а сжщевременно да услужва и на другитѣ, заради Господа, Който живѣе въ тѣхъ. И като яде, човЬкъ трѣбва пакъ да мисли за Господа. Горната челюсть представя мждростьта, т. е.
78 проява на разумния принципъ въ живота. Долната челюсть представя любовьта. Значи, като отваря и затваря устата си, човѣкъ пакъ услужва на Бога. Ако може да яде и да говори правилно, той изпълнява велика работа, която ще му принесе полза за вѣковетѣ. Не може ли да яде и да говори правилно, човѣкъ се натъква на страдания, отъ които съ вѣкове не може да се освободи. И тъй, страданията се дължатъ на незавършена работа въ областьта на растенията, на животнитѣ, или на човѣка. Всѣка незавършена работа причинява страдание. Следователно, като страда човѣкъ трѣбва да знае, че не е свършилъ работата си на време, или се е заелъ съ работа, която не му подхожда. Запримѣръ, виждате нѣкой, че се стреми да порасне, голѣмъ да стане. Това е работа на растенията. Човѣкъ отдавйа е свършилъ тази работа. Другъ нѣкой се стреми къмъ живота, иска да яде и да пие, да се разхожда, да си поживѣе. И това не е негова работа. Животнитѣ мислятъ за живѣене, тѣ искатъ да си поживѣятъ. Обаче, работата на човѣка е да мисли. Той е мислещо същество. Когато съзнае, че е изпратенъ да мисли, човѣкъ изпитва голѣма радость. Той започва да решава задачитѣ и мжчнотиитѣ си чрезъ своята мисъль. Като мисли, човѣкъ дохожда до заключение, че причинитѣ за мжчнотиитѣ и страданията му се криятъ въ самия него, а не извънъ него. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна
79 представа за нѣщата. Запримѣръ, като изучавате числата, ще дойдете до положение, да разбирате значението на числата отъ различни гледища, а не само отъ едно. Ако разглеждате човѣка отъ главата надолу, вие поставяте числата 1. 2 и Звъ следния редъ: единицата въ главата, двойката въ гърдитѣ, а тройката въ стомаха. Ако разглеждате човѣка отъ краката къмъ главата, единицата ще поставите въ стомаха, двойката въ гърдитѣ, а тройката въ главата. Числото две не мѣни мѣстото си и въ двата случая. Ето защо човѣкъ трѣбва да работи съ двойката, като неизмѣнно число, като центъръ. Изобщо, центърътъ не се мѣни. Въ живота правиятъ пжть е неизмѣненъ. Подъ „правъ пжть“ разбираме тѣсния пжть, по който може да върви само единъ човѣкъ. Значи, за всѣки човѣкъ е опредѣленъ специфиченъ тѣсенъ пжть, по който трѣбва да отиде при Бога, т. е. при центъра на живота. Всички хора се движатъ по периферията, но всѣки тръгва отъ специфична точка, опредѣлена за него, и се движи по единъ отъ радиуситѣ на кржга. Всѣки радиусъ представя специфиченъ пжть, по който човѣкъ се движи. Като се движи кржгътъ, съ него заедно се движатъ и всички хора. Всѣки радиусъ представя известно условие.' Като се движи къмъ своя идеалъ, първоначално човѣкъ пристжпва бавно и спокойно. Той казва: Не искамъ да се кривя, да се покланямъ къмъ земята. Искамъ да запазя правото си положение. Обаче, колкото по-нагоре
80 се качва, пжтьтъ става no-стръменъ, и човѣкъ. ще не ще, започва да лази, да се покланя на една и на друга страна. Значи, колкото по-голѣми ставатъ мжчвотиитѣ, толкова повече човѣкъ се смирява. Условията на живота изискватъ отъ човѣка смирение. Ако не се смири, той не може да използува условията на живота. Ще кажете, че достойнството на човѣка не позволява да се покланя. Наистина, не е достойно за човѣка да се покланя, но на равно мѣсто. Обаче, дойде ли до нѣкоя стръмнина, той трѣбва да се поклони. Стръмнинитѣ прелета вятъ мжчнотиитѣ въ живота, предъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да се поклони. Когато се поклонишъ на една стръмна канара, тя оживява и ти показва тѣсната пжтека, презъ която трѣбва да минешъ. Ако не я поздравишъ, тя ще се затвори за тебе, т. е. никакъвъ пжть нѣма да ти покаже. Човѣкъ трѣбва да бжде разуменъ, да изучава условията на живота, да не изпада въ погрѣшки. Погрѣшкитѣ се предизвикватъ отъ ненавременното влизане на човѣка въ една или въ друга область на живота, за която или не е готовъ, или отдавна е миналъ. Запримѣръ, по невнимание човѣкъ може да попадне въ миналото, да се върне назадъ, или въ бждещето, за което още не е готовъ. Обаче, попадне ли въ настоящето, той се хваща съ дветѣ си ржце за миналото и бъдещето, чрезъ които уравновесява силитѣ на своя организъмъ. Дѣсната ржка представя бждещето на човѣка, а лѣвата
81 — неговото минало. Човѣкъ представя единицата. Ако не може да уравновеси миналото и бъдещето чрезъ настоящето, човѣкъ е изложенъ на голѣми мъчнотии и страдания. Значи, мъчението, адътъ е за човѣка, а не за растенията и заживотнитѣ. Мъчнотиитѣ и страданията представятъ условия за развиване на човѣшкия умъ. Който мисли, лесно се справя съ мъчнотиитѣ и страданията. Следователно, видите ли, че нѣкой човъкъ се гнѣви, сърди, обезсърдчава, ще знаете, че въ дадения моментъ той не мисли. Щомъ се гнѣви и обезсърдчава. той е попадналъ или въ миналото, или въ бъдещето. Щомъ излѣзе отъ тия области и започне да мисли, обсзсърдчението изчезва. Който не мисли, той всѣкога преувеличава страданията си. Да мисли човѣкъ, че страда повече, отколкото сж страданията му въ същность, това значи, да допуща мисъльта, че е оненравданъ. Никой никого не може да онеправдае. Или по-право: нѣма онеправданъ човѣкъ въ свѣта. Да допущате, че нѣкой може да ви онеправдае, това значи, да отричате съществуването на разумностьта въ свѣта. Какъ можете да вѣрвате въ Бога, а същевременно да допущате, че нѣкой може да ви онеправдае и онещастливи? Ако допущате тѣзи противоречия въ себе си, това показва, че вѣрата ви не е истинска и живѣете въ неразуменъ свѣтъ. Мнозина се оплакватъ отъ съдбата си, защого не мислятъ право. Когато започнатъ 6
82 да мислятъ право, тѣ могатъ да смекчатъ и подобрятъ сждбата си. Въ такъвъ случай, повтаряйте често следнитѣ думи: Вѣрвамъ, че живѣя въ Бога, и Той — въ мене. Вѣрвамъ, че животътъ е разуменъ, и никой не може да ме лиши отъ благата, които Богъ е опредѣлилъ за мене. Ако нѣкой се осмѣли да ви отнеме едно отъ благата, опредѣлени за васъ, вие ще получите десеть пжти повече. Ето, когато растенията не искаха да има между тѣхъ животни, тѣ ги изпждиха вънъ отъ царството си. — Лошо ли направиха? — Животнитѣ се отказаха отъ животинското въ себе си и се повдигнаха на по-високо стжпало. Когато животнитѣ изгониха човѣка отъ своята срѣда, последниятъ се повдигна едно стжпало по-високо и стана ангелъ. Радвайте се, ако сте успѣли да се откажете отъ своето низше естество и да влѣзете въ областьта на ангелитѣ. Защо трѣбва човѣкъ да напуща срѣдата на животнитѣ? Мнозина сж задавали и още задаватъ този въпросъ. Казвамъ: Не питайте, защо нѣщата ставатъ по единъ или другъ начинъ, но мислете. Ако ви дамъ единъ прѣсенъ, добре опеченъ и първокачественъ хлѣбъ, не питайте, отде е взето брашното, кой го е месилъ и пекалъ, но отчупете си парченце отъ него и започнете да ядете. Който мисли много върху хлѣба, а не го опитва, той ще се лиши отъ хранителностьта, която е скрита въ него, и самъ ще се изложи на страдания. Ето защо, дадатъ ли ти парче хлѣбъ, започни първо да
83 ядешъ, после — да мислишъ и най-после — да използувашъ енергията, която си приелъ отъ него, за правене на добро. Да ядешъ, да мислишъ и да правишъ добро, това подразбира постигане на твоето спасение. Кой може да прави добро? — Любещиятъ. — Зашо трѣбва човѣкъ да люби? — За да приеме Бога въ себе си. Когато живѣе въ човѣка, Богъ свързва неговото минало, настояще и бждеще въ едно цѣло. Като люби, човѣкъ понася страданията съ радость. Той не се оплаква отъ мжчнотиитѣ и страданията си. За такъвъ човѣкъ казваме, че мисли право. Той е примиренъ съ Бога. Щомъ е примиренъ съ Бога, той е готовъ да приложи Неговия законъ. Мойсей приложи този законъ къмъ евреитѣ, но тѣ не го приеха. Мойсей имъ каза: „Възлюбете Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Понеже евреитѣ не приложиха закона на любовьта, Мойсей прояви силата си къмъ тѣхъ, като си послужи съ магическата си тояжка. По този начинъ само той ги усмиряваше. Иначе, тѣ бѣха готови да го убиятъ. Христосъ, обаче, приложи Божия законъ. Той се отнасяше съ любовь къмъ хората, но тѣ не Го разбраха, вследствие на което евреитѣ Го разпнаха. Тѣ решиха да Го логубятъ, но останаха излъгани — на третия день Христосъ възкръсна. Като ученици, вие трѣбва да имате права мисъль, идеитѣ ви да бждатъ разбрани. За
84 примѣръ, нѣкой говори, че го ограбили, че задигнали паритѣ му. Докато разправя това, торбата съ паритѣ излиза предъ него. Другъ разправя, че баща му и майка му умрѣли. Той говори за смъртьта имъ, а тѣ вървятъ рамо до рамо съ него. Да мисли човѣкъ, че изгубилъ паритѣ си, че го обрали, или че загубилъ близкитѣ си, това показва, че той нѣма правилно отношение къмъ нѣщата. Този човѣкъ не мисли право. Ннкой никого не може да обере. Никой не може да изгуби близкитѣ си. Обаче, за онзи, който не изпълнява волята Божия, сжществува сждебенъ приета въ. Разумнитѣ сжщества казватъ на еждебния приставъ: Иди при еди-кой си. вземи паритѣ му и ги задръжъ въ себе си Понеже не изпълнява волята Божия, не разполага съ богатството си правилно, паритѣ му трѣбва да се отнематъ, докато научи урока си. Като не разбира този законъ, човѣкъ мисли, че е ограбенъ, и се оплаква на хората за понесената загуба. Ще кажете, че това сж отвлѣчени идеи. Не сж отвлѣчени идеи. Какво отвлѣчено има въ миналото, настоящето и бждещето ? Какво отвлѣчено има въ това, ако ви кажа, че мислитѣ и чувствата на миналото и настоящето ви трѣбва да минатъ въ бждещето? Ако не е въ състояние да направи това, човѣкъ не може да реши сложнитѣ задачи на живота си. — Ама нещастенъ съмъ! — Това е последствие отъ твоето минало. За да не бждешъ нещастенъ, трѣбва да възлюбишъ Бога. Това значи, да
85 обикнешъ всички хора, защото всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Казвате: „Ние живѣемъ въ Бога, и Богъ живѣе въ насъ“. Всички повтарятъ това изречение, но малцина разбиратъ неговия вжтрешенъ смисълъ. Тази идея още не е ясна въ съзнанието на всички хора. Аколюбишъ човѣка и виждашъ Бога въ него, ти си на правъ пжть, ти разбирашъ, какво значи, да възлюбишъ Бога. Ти живѣешъ въ бждещето, въ което се крие твоето щастие. Ако обичашъ единъ човѣкъ, безъ да виждашъ Бога въ него, ти не си на правъ пжть. Ти живѣешъ още въ миналото, което те прави нещастенъ. Въ любовьта хората трѣбва взаимно да си помагатъ. Единъ за другъ, тѣ трѣбва да бждатъ канали, презъ които да тече Божествената енергия, като мисъль. Който е отворилъ тия канали въ себе си, той се ползува отъ Божието благословение. И тъй, отъ всички хора се изисква мисъль. Казвате: Какъ трѣбва да мислимъ? — Това не е важно. Важно е да мислите. Мисъльта, сама по себе си, има цена, а не формата. Каква форма има златото, не е важно. Важно е съдържанието му. Цената на златото е въ неговото съдъригание, а не въ формата му. Сжщото се отнася и до Божественитѣ идеи. Каква е формата на Божествената идея, не е важно. Цената на тази идея се крие въ съдържанието й. Следователно, за васъ е важно да познавате Бога. Чрезъ каква форма ще се прояви Той, не е важно. Ако любите Бога, ще Го
86 познаете и въ добродетелния човѣкъ, и въ разбойника. И тогава, като срещнете разбойникъ, вие нѣма да се уплашите, но ще кажете: Господи, познавамъ Те и въ добрия, и въ лошия човѣкъ. Ти, Който управлявашъ свѣта, нѣма да допуснешъ този човѣкъ да ме убие. Ти ще проявишъ милосърдието си и чрезъ него. Чуе ли тѣзи думи, разбойникътъ ще се пробуди и ще се откаже отъ намѣрението се да убива. Мнозина казватъ, че иматъ опитность отъ милосърдието на Бога, познали сж Го вече. Опитностьта на нѣкои хора е като тази на децата, които прегазватъ рѣкитѣ. Нѣкои рѣки сж плитки, водата имъ достига едва до колѣнетѣ на децата. Тѣ лесно ги прегазватъ. Други рѣки сж по-дълбоки, водата имъ достига до пояса, а нѣкои — до гушата на децата. И тѣ не сж опасни. Обаче, има рѣки, водата на които достига дълбочина до два и повече отъ два метра. Въ такива рѣки малцина влизатъ. За да прегазите такава рѣка, вие трѣбва да знаете изкуството да плавате. Който има знания, той може да преплава и най-дълбокитѣ рѣки и морета. Тѣ представятъ мжчнотиитѣ и изпитанията, презъ които човѣкъ минава. Ако знае да плава, човѣкъ минава лесно презъ тѣзи рѣки и морета. Ако не знае да плава, той ще се намѣри въ положението на длъжникъ предъ кредитора си. Последниятъ има право да прости или да не прости дълга на своя ближенъ. Срещнали се кредиторъ и длъжникъ. Като нѣмалъ възможность да изплати дълга си.
87 длъжникътъ казалъ на кредитора си: Имамъ единъ белегъ подъ мишцата си, голѣмъ като черна слива. Кредиторътъ се вслушалъ въ думитѣ му и веднага разбралъ, че това е неговиятъ роденъ братъ, който ималъ сжщо такъвъ знакъ подъ мишцата си. Кредиторътъ ще иска ли дълга отъ брата си ? Той ще му каже: Да отложимъ даването си до второ разпореждане. Сега, да отидемъ у дома да се нахранимъ добре. Питамъ: Какво ще правите, ако въ една ваша мжчнотия или въ едно страдание срещнете брата си ? Какъ ще постжпите ? — Ще простите дълга му. Съ тази постжпка вие разрешавате мъчнотията си правилно. Какво представя знакътъ, който длъжникътъ ималъ подъ мишцата си? Това представя човѣшката мисъль. Ето защо, за да решава мжчнотиитѣ си правилно, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е опредѣлилъ отношенията си къмъ себе си, къмъ своя ближенъ и къмъ Бога. Ако двама души мислятъ върху известенъ въпросъ, тѣ могатъ да се разбератъ помежду си. Ако не мислятъ върху даденъ въпросъ, или ако, изобщо, не сж способни да мислятъ, тѣ не могатъ да се разбератъ. Дето мисъльта присжтствува, тамъ всички въпроси се разрешаватъ. Нѣкой казватъ, че съ много философствуване нищо не се постига. Азъ пъкъ казвамъ: Безъ мисъль, която Богъ е вложилъ въ човѣка, нищо не става. Засега мисъльта е най силниятъ елементъ, съ който трѣбва да работите. Ми
88 съльта е оставена за човѣка, съ нея да работи, а сърдцето — за Бога. Затова е казано въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Значи, Богъ иска отъ човѣка онова, което му е причинило най голѣми страдания, мъчнотии и нещастия. Богъ иска сърдцето на човѣка, за да го преработи, да го превърне отъ каменно въ шптско, да не му причинява голѣми страдания. За човѣка пъкъ остава умътъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Търсете ме въ Галилея“ — мѣстото на разумностьта. — Какъ може да отиде човѣкъ въ Гали лея? — Чрезъ ума си, т. е. чрезъ своята мисъль. Помнете сега: Да работи човѣкъ съ мисъльта си, това не е нѣкакво угощение, но една отъ най красивитѣ работи, които Богъ му е възложилъ. Чрезъ мисъльта си човѣкъ ще разбере главата, дробоветѣ и стомаха си. Ако не може да ги разбере, не може да се ползува отъ тѣхъ. Щомъ не може да ги използува, както трѣбва, той не може да бжде щастливъ За да бжде щастливъ, човѣкъ трѣбва да има вж,трешно разбиране на живота, както и на законитѣ, които го управляватъ. Като мисли пъкъ, човѣкъ ще разбере Божията Любовь, която ще приложи чрезъ сърдцето си. И тъй, познайте любовьта чрезъ ума си, приложете я чрезъ сърдцето си, за да бждете доволни и щастливи. Т. м. 34. Лекция отъ Учителя, държана на 15. априлъ. 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
Възстановяване Размишление. Тема за следния пжть: „Най-важната работа, която човѣкъ започва сутринь.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за правилно разбиране на живота. За да разбира живота правилно, човѣкъ трѣбва да има бистъръ, проницателенъ, просвѣтенъ умъ. Обикновениятъ, непросвѣтенъ умъ изопачава нѣщата. Както пръститѣ губятъ чувствителностьта си отъ честото пипане на единъ и сжщъ предметъ, както вкусътъ се притжпява отъ постоянната употрѣба ни една и сжща храна, така обикновениятъ умъ дава крива представа за нѣщата. Както вкусътъ и останалитѣ сѣтива се притжпяватъ, така се притжпяватъ човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. Когато умътъ и сърдцето на човѣка се претоварятъ огъ неразбрани мисли и чувства, тѣ се притжпяватъ. Неразбранитѣ мисли и чувства произвеждатъ натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърдцето на човѣка. Коя материя наричаме „мъртва“? Която не взима участие въ строежа на човѣшкия организъмъ. Можете ли да турите върбова греда въ строежа на една кжща, или върбова
90 ось въ колелата на една кола? Върбовата греда въ кжщата, или върбовата ось въ колата не вършатъ никаква работа. Отъ най-малката тежесть или отъ най-малкото напрежение тѣ ще се счупятъ и ще започнатъ да гниятъ. Отъ гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, дето не трѣбва, и, вмѣсто добро, ще причини нѣкаква повреда. Такова натрупване става и въ нервната система на човѣка. Каквото представя върбовата греда за кжщата, такова нѣщо сж низшитѣ чувства за нервната система. День следъ день тѣ се трупатъ като чужда, мъртва материя върху нервнитѣ влакна, докато единъ день нервната система на човѣка огрубѣе, и той стане неспособенъ за възприемане на висшитѣ чувства и мисли, които го повдигатъ и облагородяватъ. За да не изпада въ притжпяване на своята нервна система, човѣкъ трѣбва да разбира духовния свѣтъ. Който не разбира духовния свѣтъ, иска да му се кажатъ добри и сладки думи. Могатъ да ви кажатъ сладки думи, но нервната ви система ще пострада, и вкусътъ ви ще се прит/ткпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина? Отъ голѣмата сладость на захарина вкусътъ се притжпява и, вмѣсто сладчина, човѣкъ усѣща въ устата си горчивъ вкусъ. Ето защо, ако искате хората да ви говорятъ сладки думи, сладостьта имъ не трѣбва да бжде чрезмѣрна. Следователно, избѣгвайте чрезмѣрно сладкитѣ и горчиви нѣща въ живота.
91 Днесъ, вие сте се събрали тукъ като вѣрващи, като хора, които мислятъ и чувствуватъ. Въпрѣки това, че всички хора мислятъ и чувствуватъ, тѣ се различаватъ въ мислитѣ и чувствата си. Всички говорятъ за любовьта, но различно я разбиратъ. Всѣки я разбира дотолкова, доколкото тя е въ състояние да задоволи неговитѣ нужди. Запримѣръ, чувате нѣкой да казва: Богъ е Любовь. Следователно, той изисква отъ Бога, като любовь, да му помогне да си направи кжща, да се прибере въ нея съ семейството си. Другъ пъкъ иска отъ Бога висока служба, да стане виденъ човѣкъ. Представете си, че желанията на всички хора бждатъ задоволени, а тѣ не сж готови да ги използуватъ. Какъвъ смисълъ има кжщата, въ която не можете да живѣете добре? Какъвъ смисълъ има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бждете полезенъ за народа си, нито за себе си? Какъвъ смисълъ има топлиятъ и добре опеченъ хлѣбъ, ако само го показвате на хората, безъ да го вкусите? Ще го носите дни, седмици и месеци съ себе си и ще разправяте, че хлѣбътъ е мекъ, прѣсенъ и добре опеченъ. Той отдавна е изгубилъ качествата си, които вие му приписвате. Този човѣкъ не говори истината. — Защо? — Той описва нѣща, които сж били вѣрни въ миналото. Що се отнася до настоящето, тѣ нѣматъ вече тази цена, каквато сж имали нѣкога.
92 Мнозина говорятъ за миналото си, съжаляватъ за това, което сж изгубили. Миналото е ценно дотолкова, доколкото има връзка съ настоящето. Нѣма ли връзка, не трѣбва да се грвори за него. Хлѣбътъ ползува човѣка дотолкова, доколкото има отношение къмъ него. Ако говорите за хлѣба, а не можете да го приемате въ себе си, той представя чужда материя за васъ. Чуждата материя всѣкога остава чужда. Тя е подобна на паразити, които черпятъ сокове отъ други сжщества, безъ да даватъ цѣщо отъ себе си. Чуждата материя е нуждна за човѣка толкова, колкото прахътъ за барабана. Преди да започне да свири, барабанчикътъ изтърсва праха отъ барабана. Кажете ли, че не трѣбва да го пипате, вие не разбирате лошото влияние на чуждата материя, която е причина за неестественитѣ състояния и движения въ човѣка. Дето има чужда материя, изхвърлете я навънъ. Достатъчно е да ударите нѣколко пжти върху мѣстото, дето се е натрупала чуждата материя, за да се освободите отъ нея. Не мислете, че чуждата материя е нѣщо свещено. Ние я наричаме дяволски поясъ или ремъкъ. Достатъчно е този ремъкъ да се докосне до васъ, за да ви върже здраво. Върже ли ви веднъжъ, щете не щете, ще му се подчинявате. За да се освободите отъ него, трѣбва да мислите. Съ часове ще мислите, докато махнете праха, т. е. ремъка отъ ума, сърдцето и волята си. Докато не се освободите отъ този ре
93 мъкъ, всѣкога ще бждете недоволни и неразположени. Кога е неразположенъ човѣкъ ? — Когато очитѣ му сж пълни съ прахъ. За да изхвърлятъ праха навънъ, очитѣ сълзятъ. Значи, недоволството, неразположението и страданието сж подобни на сълзенето на очитѣ. Страданието трѣбва да посети човѣка, за да изхвърли непотрѣбната, чужда материя, която се натрупала върху сърдцето и ума му и предизвиква недоволство и неразположение. Окото трѣбва да бжде чисто, да вижда ясно. Най-малкиятъ прахъ нарушава правилното виждане. Има ли прахъ въ очитѣ си, художникътъ не може да различава боитѣ. музикантътъ не може да вижда нотитЬ, шивачътъ — тигелитѣ, писарьтъ — буквитѣ и т. н. Окото на човѣка трѣбва да бжде чисто свободно отъ всѣкакъвъ прахъ. Мисъльта, чувствата сжщо трѣбва да бждатъ свободни отъ всѣкакъвъ прахъ. Ето защо, още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да постави въ порядъкъ петтѣ си сѣтива: очитѣ, ушитѣ, носа, устата и кожата. Следъ това трѣбва да прегледа състоянието на горнитѣ си слуги — дѣсната и лѣвата ржка, а после и на долнитѣ — дѣсния и лѣвия кракъ. Щомъ всичко е въ пъленъ редъ и порядъкъ, той може да пристжпи къмъ работата, предвидена за деня. Да започне човѣкъ работата си, това значи, да се качи на своя автомобилъ — тѣлото си и да тръгне на пжть. Който не разбира смисъла на живота, постоянно се запитва, за
94 що му сж дадени очитѣ, ушитѣ, носа, устата. Очитѣ на човѣка сж дадени да вижда Царството Божие. Ако при всѣко отваряне на очитѣ виждашъ Царството Божие, ти си щастливъ човѣкъ. Не виждашъ ли Царството Божие, ти си нещастенъ. Ако знаешъ, какъ да чувашъ, .ще възприемешъ Божествената музика отъ небето и ще бждешъ щастливъ; не знаешъ ли, какъ да чувашъ, ще възприемешъ дисхармонията въ живота и ще бждешъ нещастенъ. Като изучавамъ ритмуса на старата българска пѣсень, намирамъ, че българинътъ билъ поставенъ на тежъкъ изпитъ, въ който изгубилъ нѣщо ценно. Каквото и да прави, и до днесъ още българинътъ плаче и тжгува за изгубеното. Чуе ли нѣкаква стара българска пѣсень, той веднага се натжжи и казва: Изгубихъ ценното, изгубихъ младинитѣ си. И младиятъ, и стариятъ българинъ плачатъ. Младиятъ плаче, защото вижда, че и като младъ не може да намѣри изгубеното. Стариятъ плаче, че изгубилъ възлюбената си. Виждате единъ старъ дѣдо: нахлупва калпака си, впрѣга воловетѣ и отива на нивата. Цѣлъ день оре, и вечерьта се връща дома си. Тропне пжтни порти, но никой не го посрѣща. Влѣзе въ стаята, седне малко да си почине, погледне натукъ натамъ и дълбоко въздъхне: Нѣма я бабата. Изгубено е всичко за мене! — Правъ е дѣдото, има нѣщо изгубено, но то не е външно. Всѣки човѣкъ е изгубилъ нѣщо ценно отъ своя умъ и отъ сърдцето си,
95 за което постоянно въздъхва. Наистина, загуба е отсжтствието на домакинката, или на домакина, но и при тѣхното присжтствие човѣкъ лакъ въздъхва и плаче. — За какво плаче човѣкъ ? — За това, което умътъ и сърдцето сж изгубили. Човѣкъ работи, мисли все за изгубеното — търси начинъ да го намѣри. Какво представятъ бащата и майката ? Тѣ сж две основни идеи, които човѣкъ трѣбва да разбере. Не може ли да ги разбере, той не може да разбере и живота. Който нѣма майка, баща, братъ, сестра, приятели, той не може да разбере сжщината на живота. Тѣ представятъ идеи, безъ които той не може да съгради своя умственъ, идеенъ свѣтъ. Безъ тѣзи идеи вжтре въ човѣка, каквито гениални мисли да му дойдатъ отвънъ, тѣ по-скоро ще го вържатъ съ ремъкъ, отколкото да му дадатъ нуждния просторъ. При каквито условия и да го поставите, той всѣкога ще бжде недоволенъ. Време е вече човѣкъ да насочи мисъльта, чувствата, постжпкитѣ си къмъ придобиване на сжщественото въ живота, което може да го направи щастливъ и доволенъ. За да придобиете сжщественото, трѣбва да избѣгвате еднообразието, било то външно или вжтрешно. Еднообразието притжпява мислитѣ и чувствата на човѣка. И Божественитѣ нѣща могатъ да притжпятъ чувствата и мислитѣ на човѣка. Запримѣръ, ако постоянно говорите, че трѣбва да бждете добри, да се обичате, безъ да прилагате казаното, вие оставате тази чужда материя
96 на повърхностьта на сърдцето и на ума си; следъ време тя ще ви задуши. Кажете ли нѣщо добро, приложете го. Божественитѣ идеи сж прѣсенъ, мекъ хлѣбъ, който трѣбва веднага да се яде. Сложите ли го на трапезата, опитайте вкуса му. Хапнете си вие отъ него, дайте и на окржжаващитѣ. Следъ половинъ часъ трапезата трѣбва да бжде праздна. Оставите ли го дълго време да стои и само го по казвате на хората, хвалите се съ него, той ще стане коравъ, а следъ време ще мухляса. За да не разстроите стомаха си, ще се принудите да го хвърлите. Хлѣбътъ трѣбва да се яде на време, да не мухлясва. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си“. Това значи : Човѣкъ трѣбва да приеме Словото въ себе си, както х.ъьба, да стане часть отъ него, да живѣе Христосъ въ него, и той въ Христа. При това положение Господъ може да се радва и весели въ насъ. Радостьта е външенъ процесъ, а веселието — вжгрешенъ. Значи, ние трѣбва да се радваме на гова, което Богъ е направилъ, а Той да се весели на това, което ние правимъ за Него. Сега, като говоримъ за ритмусъ въ пѣсеньта, ние отиваме по-далечъ, откриваме ритмусъ въ мислитѣ и чувствата на човѣка. Ритмусътъ внася нѣщо приятно, хармонично въ живота. Всѣко нѣщо, което е лишено отъ ритмусь, навѣва безутешна тжга, резултатъ на нѣкаква диехармония. Правилниятъ и хар
97 мониченъ ритмусъ освобождава човѣка отъ дисхармонията и отъ непотрѣбната, чужда материя въ него. Който нѣма правиленъ ритмусъ въ себе си, той е изложенъ на неразбиране, на противоречия, на болести и страдания. Като заболѣе, човѣкъ търси лѣкари, лѣкарства, да възстанови здравословното си състояние. Едно нѣщо може да му помогне: да изправи ритмуса на своитѣ мисли и чувства. Дойде ли нѣкоя нечиста, отрицателна мисъль, издухай я, да излѣзе навънъ, както барабанчикътъ издухва праха отъ барабана си. — Ама какво ще стане съ мене ? — Не мисли за това. Отрицателната мисъль е мъртва материя, която трѣбва да се изхвърли навънъ. Трѣбва ли да мислите, какво ще стане съ умрѣлия ? Умрѣлиятъ трѣбва да заровите въ земята, отново да оживѣе. — Какво ще стане съ живия ? — Ще умре. — После ? — Ще го заровите въ земята, да оживѣе отново. Като умира и оживява, човѣкъ постепенно се качва нагоре. Който мисли, че, като умре, всичко е свършено съ него, той не разбира, какво нѣщо е смъртьта. Смъртьта е минаване отъ едно състояние въ друго, при което човѣкъ постоянно възлиза нагоре. Ако една крава умре и се роди като човѣкъ, смъртьта се осмисля за нея. Ако човѣкъ умре и се роди като ангелъ, и за него смъртьта се осмисля. Не само тѣлото умира, но умиратъ и мислитѣ, и чувствата на човѣка. Старата мисъль трѣбва да умре, за да се роди нова. Старото чувство трѣбва да умре, за 7
98 да се роди ново. Сжщото се отнася и до постжпкитѣ. Старитѣ постъпки умиратъ и се замѣстватъ съ нови. Тази смърть наричаме обновяване, възраждане, възстановяване. Една млада мома разправяше една своя опитность. Тя обикнала единъ човѣкъ, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нѣщо отъ него, нито мислѣла за неговитѣ недостатъци. Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала. Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислѣла за него, тя се вдъхновявала и помагала на близкитѣ си. По едно време започнали да й говорятъ, да не губи времето си съ този човѣкъ, но да потърси другъ нѣкой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човѣкъ, въ когото се увлѣкла, не е за нея. нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, безъ да мисли за женитба. Отъ момента, въ който започнали да й говорятъ за женитба, тази мисъль влѣзла въ ума й като клинъ, и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: Азъ трѣбва да се оженя за човѣкъ, който ме обича. Трѣбва да се наредя по нѣкакъвъ начинъ. Обаче, щомъ допуснала тази мисъль въ ума си, вдъхновението й изчезнало, въ съзнанието й настанала тъмнина, и тя се почувствувала като мъртва. — Защо момата изгу била вдъхновението си ? — Защото се свързала съ два непримирими помежду си закона: Божествениятъ, който заставя човѣка да обича, и човѣшкиятъ, който го кара да се жени. — Какъ
99 може момата да изправи погрѣшката си ? — Като се върне тамъ, отдето се е отклонила.— Кжде ще намѣри сжщия човѣкъ?— Тя нѣма да търси човѣка — любовьта ще търси. Човѣкъ губи любовьта си и нея трѣбва да търси. Като слушатъ да говоря за любовьта, старитѣ казватъ: Това ни остана сега, да търсимъ любовьта. На стари години да станемъ за смѣхъ на хората. — Въ сжщность, стариятъ само може да обича чисто, безкористно. Хората сж изопачили разбиранията си за любовьта и мислятъ, че тя е достояние на младитѣ. Любовьта носи свѣтлина за ума и топлина за сърдцето. Щомъ е така, питамъ: Стариятъ не се ли нуждае отъ свѣтлина въ ума си и отъ топлина въ сърдцето си? Любовьта е духовенъ процесъ, а не физически. Който не разбира любовьта като духовенъ процесъ, той ще истине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За любовьта, като духовенъ процесъ, нѣма прегради, нѣма възрасти, нѣма никакви ограничения. Любовьта е сила, която чисти всичко. Тя не търпи никакви нечистотии. Любовьта изисква отъ човѣка чистъ, Божественъ животъ. Това не значи, че чистотата нуждна само за моментъ. Любещиятъ трѣбва да бжде всѣкога чистъ и доволенъ. Той трѣбва да се радва при всички условия на живота си. Радостьта и веселието подмладяватъ човѣка външно и вжтрешно. За младия, за любещия всичко има смисълъ: и яденето, и ходенето, и ученето, и свиренето. Изгуби ли
100 любовьта си, човѣкъ започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено любовьта си, приближавайте се къмъ нея съ свещенъ трепетъ, да не я изгубите. Когато човѣкъ се приближава къмъ любовьта, къмъ нейния свещенъ огънь, трѣбва да събуе обущата си и босъ да влѣзе въ него. Не може ли да влѣзе босъ въ огъня на любовьта, той изгубва радостьта и младостьта си, и страданието върви следъ него. Като се натъкватъ на страдания, хората се запитватъ, какво да правятъ, за да се освободятъ отъ тѣхъ. Само онзи може да се освободи отъ страданията, който знае причинитѣ, които ги произвеждатъ, и може да се справи съ тѣхъ. Три причини сжществуватъ за страданията на човѣка: една отъ причинитѣ се крие въ самия човѣкъ, втората — въ окржжаващитѣ, а третата — въ живата, разумна природа. Следователно, човѣкъ може да се освободи отъ страданията, когато се справи съ себе си, съ окржжаващитѣ и съ природата. И тъй, за да се справи разумно съ страданията си, човѣкъ трѣбва да постави всѣка свещена мисъль въ ума си, всѣко свещено чувство въ сърдцето си и всѣка свещена постжпка въ воляга си и да чака времето за тѣхното реализиране. Умътъ, сърдцето и волята сж складове за възвишени, красиви нѣща, а не за отрицателни мисли, чувства и постжпки, които понижаватъ уровена на човѣшкия животъ. За предпочитане е човѣкъ да пие
101 вода отъ чисти, планински извори, макаръ и малко, отколкото да има много шишета съ застояла вода. Първата вода освежава и обновява човѣка, като възстановява силитѣ на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, безъ да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислитѣ и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрезъ новитѣ идеи. Тѣ внасятъ новъ животъ, нови потици за човѣка. Новиятъ животъ носи новата пѣсень и новата музика, които болни лѣкуватъ, нажалени и оскърбени утешаватъ, мъртви възкръсяватъ. Като ученици на Великия животъ, поставете си задачата да възстановите силитѣ на своя организъмъ, да върнете изгубената си любовь и да възкресите въ себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силитѣ си това значи, да влѣзете въ съприкосновение съ цѣлокупния животъ, да се свържете съ радостьта и страданията на всички хора, да желаете тѣхното добро като свое. Да възстановите силитѣ си, това значи, да се обновите и подмладите, да се свържете съ Първоизточника на живота, отъ Когото всичко извира, Който храни и пои цѣлата вселена. Т. м. 35. Лекция отъ Учителя, държана на 22. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.