Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.

У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме, или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е. казвате си: „Нека Господ сдъвче храната.“ Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак.

Първата душа е влязла у человека чрез храната.

Добрите желания, това са храната на душата.

Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Не се страхувайте! Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго.

Стомахът мели храната и я превръща на млечен сок, дробовете го преобръщат на кръв, която храни мозъка и цялото тяло.

Всяко същество приспособява храната, топлината и светлината съобразно със своето развитие и понятие.

Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним.

Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“.

Някой казва: „Аз съм господар“; не, той се лъже, ако мисли, че е свободен, че на никого не слугува; той служи най-малко на стомаха си, който го заставя да върши работа, която не му е винаги приятна – да му сготви хубаво, да яде и да сдъвква храната много добре, защото ако не му слугува така, стомахът ще повърне назад храната и ще го накаже; ще му каже: „Ти трябва да ми служиш добре, инак – ще те уволня“. Постоянно правим изменение на храната. Да не мислим, че като сложим повечко солчица, пипер и масло, храната ще бъде по-здрава – всичко това е за нашия вкус, за устата.

Например, вие развъждате двадесет хиляди кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще им трябва.

Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство. Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот.

Но въздухът не е единственият елемент, необходим за съществуването на човека, рибите и птиците; има втори елемент – храната; обаче ние не сме потопени в храната: този елемент е преходен, иде отвън, влиза в нас и излиза от нас и оставя своите последствия. Светлината е елемент необходим за живота, но тя е четвъртият елемент – въздухът, храната и водата са първите три елемента. Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината.

Не, както храната минава през нас, по същия закон минават и заминават и духовните мисли. Английският учен Дравмонд е казал, че три са елементите, а които постоянно се храним: двата са въздухът и водата, които Господ даром ни е дал, а третият елемент е храната, за която постоянно работим.

Обаче, като дойде храната в стомаха, той ще каже истината и може да я повърне обратно.

Защо ще се безпокоиш за храната, която употребяваш? Приеми храната с любов и повече не мисли.

Защо ще се безпокоиш за храната, която употребяваш? Приеми храната с любов и повече не мисли.

Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата и Доброто – това е храната, с която ще придобиете Христа.

Храната може да е скъпа – това не е важно. Ако ви питат, защо ходите в тая гостилница, ще кажете: Тук храната е чиста и доброкачествена, макар и малко по-скъпа от другите гостилници.

Ако там не е добра храната, напущате я и отивате в друга, по-добра и по-скъпа гостилница.

Устата е създадена да влиза прѣзъ нея храната, но не и да излиза. Тогава нѣма да има нужда да орете земята, храната ще си я добивате по съвсѣмъ другъ начинъ.

Някой ял развалена храна и тръгва от къща на къща, да разправя, каква била храната, докато най-после я повърне и се освободи.

Вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. Храната е свързана с яденето и тялото, водата е свързана с пиенето и сърцето, въздухът – с дишането и ума. Как храните вие вашата душа, ум и сърце? Тялото си храните донякъде добре, но как храните вашето сърце и ум? Храната, която приемате, без да благодарите, не може да достави нужните чувствания на вашето сърце и ум.

Някое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, пет години, но да му се сдъвква храната до двадесет години не може.

Източникът, от който човек черпи храната си, не е един.

Те отишли, купили храна, но из пътя им дошла мисъл да турят в храната отрова, та като ядат другите двама, да се отровят, а те да си разделят и тяхното богатство. Като наближили двамата разбойници от града, отдалеч още ги застреляли, останалите яли от храната, но се отровили. Ако срещнеш някого, който се е отчаял и иска да се самоубие, не му давай съвети, че това не е добре, че не трябва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го според твоя обичай, и след един–два часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега да се поразговорим“. Той се намира във въздуха, в храната и във водата – от там се извлича. Като дъвчите храната, тогава ще видите колко вкусна ще бъде тя, каква приятност, какво щастие и доволство ще изпитате. Правил съм различни опити с храната, ял съм по две ябълки и малко хляб, и съм бил доволен. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще можете да съберете отвън толкова елемент, колкото са необходими, за да ви задоволят. Като се научат съвременните хора да приемат тези елементи така – храната, водата и въздуха, – другото благословение ще дойде само по себе си.

Ти утрѣ пакъ ще се погрижишъ за насъ.“ Тази благодарность е само по отношение къмъ храната.

Стомахът има и друго предназначение, не само да приема храната и да я обработва.

Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя.

Между какво е направено това съчетание? – Между стомаха и храната, между дробовете и въздуха, между сърцето и чувствата, между ума и мислите. Достатъчно е, да се наруши правилното съчетание между стомаха и храната, за да заболее човек и да търси помощта на лекаря. Всеки сам трябва да си направи съчетание между стомаха и храната, която приема. Човек трябва постоянно да мени храната си. От промяната на храната зависи здравословното му състояние. Както неправилното съчетание между стомаха и храната, разстройва човешкия организъм, така, неправилното съчетание между сърцето и чувствата, разстройва не само физическото, но и психическото състояние на човека.

Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които го запитали: „Какво е това съчетание“, и имъ отговаря: Съчетание има между стомаха и храната, между дробоветѣ и въздуха и между ума и мислитѣ. Ако нѣма съчетание между стомаха и храната, нѣма здраве, настѫпва разстройство и викате скоро за очистително, за английска соль. Всѣки човѣкъ трѣбва да си опрѣдѣли едно съчетание между храната, която приема и стомаха си. Храната трѣбва постоянно да се промѣня и въ това промѣнение се състои здравословното състояние на човѣка.

Чрез храната, например, човек възприема външните необходими материали за съграждане не само на тялото си, но и на душата.

Ще кажете: „Кажи ни всичко.“ Глупавъ ли съмъ да ви кажа всичко? Азъ не искамъ да ви дъвча храната, вие сами си я сдъвчете и се нахранете.

Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае.

Магарето е скромно в храната си, с малко се задоволява. Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата – сърцето, а чрез въздуха – ума. Желая всички да бъдете в храната си скромни като осела, да се задоволявате с малко, но с чиста храна, и да не бъдете много взискателни към нея.

Магарето е скромно въ храната си, съ малко се задоволява. Чрезъ храната човѣкъ възпитава волята си, чрезъ водата — сърдцето, а чрезъ въздуха — ума. Желая всички да бѫдете въ храната си скромни като осела, да се задоволявате съ малко, но съ чиста храна, и да не бѫдете много взискателни къмъ нея.

Стомахът е място, дето се приготвят соковете за смилането на храната, а не място за трупане на голямо количество храна. Стомахът трябва да отделя сокове, необходими за смилане на храната.

Стомахътъ е мѣсто, дето се приготвятъ соковетѣ за смилането на храната, а не мѣсто за трупане на голѣмо количество храна. Стомахътъ трѣбва да отдѣля сокове, необходими за смилане на храната.

Храната и водата са необходими елементи за човешкия организъм, но когато са в определено количество.

Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество.

През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха.

Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха.

Чрез храната енергиите се трансформират, и човек става тих и спокоен.

Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ.

Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава.

Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава.

Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае.

Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае.

Храната, която употребявате, трябва да бъде здрава, чиста, доброкачествена. От храната зависи здравето на човека.

Храната, която употрѣбявате, трѣбва да бѫде здрава, чиста, доброкачествена. Отъ храната зависи здравето на човѣка.

Храната не е само физическа, т.е. материална, но и сърдечна, и умствена. С други думи казано: ще се мъчиш със стомаха си, докато смелиш храната; после ще се трудиш с ръцете си; най-после ще работиш с главата си.

Храната не е само физическа, т. е. материална, но и сърдечна, и умствена. Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната.

Човек се ползва от светлината, от водата, от храната, когато те станат невидими за него.

Човѣкъ се ползува отъ свѣтлината, отъ водата, отъ храната, когато тѣ станатъ невидими за него.

донася храната си отдалеч. (31:14) Корабите са устата, в която тя носи храната си отдалеч, отвътре. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето положение!” Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Искам да съм като другите хора.” Нима не сте като другите хора? А за да се молиш, храната трябва да се сдъвче със зъби, да влезе в стомаха ви, той да свърши работата си – да я превърне в сок, който да мине в белите дробове и чак тогава можеш да започнеш да се молиш.

Донася храната си отдалечъ. — Това значи: тя има кормило и може да направлява корабитѣ. Тѣ представятъ устата, въ която тя носи храната си отдалечъ.

Имате здрави зъби, но след време се явява една малка дупчица, в която храната се застоява, загнива, и зъбът започва да се заразява и мирише.

Ако стомахът ви е разтроен и не може да смила храната, по-добре да прекарате няколко дни в лишения, отколкото да го товарите с излишен материал, да загнива храната в него и да се явят нови усложнения.

Като дойдеш до много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш торбата с храната му, а ще вземеш само твоята торба.

Знайте, че Христос е в светлината, която възприемате; във въздуха, който дишате; във водата, която пиете; в храната, която ядете.

Христос казва: „Не пълни своя тържик, т. е. устата си.” Това значи: Не задържай храната в устата си, да се осигуряваш за утрешния ден.

Това значи: не задържай храната в устата си, да се осигуряваш за утрешния ден.

Защото храната, която приемаме в нас, за да създаде нашето ново тяло, трябва да е непреривна.

Те са храната, която той употребява. Горко на оня, на когото се запушат гърлото и червата! Отде ще влезе и излезе храната? Нещастен е оня, който има само по две дъна – в ума и в сърцето си.

Ако се задънят червата ти и гръцмулят ти, какво ще бъде твоето положение, щом няма място, от което да излезе храната ти? Най-нещастен човек е този, който има две дъна в ума и сърцето си.

Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачката си, и храната влиза навътре.

Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачката си и храната влиза навътре.

Често очите ни се развалят от храната, която приемаме; ако храната е нездравословна, тя покваря кръвта, а покварената кръв поврежда очите и става нужда да се правят операции. Това е един временен метод, а за в бъдеще храната може да се възприеме от цялото тяло, от порите му, без да се дъвче.

Като ми каже някой, че боледува, първото условие за подобрение е да промени храната си. Реномето на всеки пансион се определя според храната, обстановката, чистотата и реда, които владеят в него. Не стане ли някакъв коренен преврат, който да ви измени, вие не ще може да се ползвате от храната, която ви дава природата.

Това е право, но храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия.

Това е право, но храната, която приемаме, определя качеството на нашите действия.

Родителите трябва да знаят каква храна да дадат на децата си в понеделник, във вторник и т.н., защото храната създава хората.

Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това трябва да ги учат как да дишат, за да възприемат чистия въздух.

Само човек, който дъвче, когато яде, се ползува от храната.

Това е отвлечен въпрос, но толкова необходим, колкото е необходим пясъкът, който дават на гъската за лесно смилане на храната.

Това е отвлечен въпрос, но толкова необходим, колкото е необходим пясъкът, който дават на гъската за лесно смилане на храната.

Същевременно, той видял с каква мъка свинете намират храната си. И парите, и храната, и облеклото са нужни, но има други пари, друга храна и друго облекло, които облагородяват човека и го правят истински богат, здрав и силен.

Щом се свърши храната им, те започват да мислят, де да отидат и кого да оберат – стават активни.

Следователно доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и еволюира в този свят.

Има нещо съществено за човека – това е храната. Това се вижда от факта, че храната укротява всички същества.

Има нещо съществено за човека - това е храната. Това се вижда от факта, че храната укротява всички същества.

Те минават известно време без храна, и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, т.е. с храната на новото учение. После ще ти стане тежко, защото не си могъл да асимилираш храната, както трябва.

Те минават известно време без храна, и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, тоест с храната на новото учение. После ще ти стане тежко, защото не си могъл да асимилираш храната, както трябва.

Ще ви попитам: кои са въглищата, необходими за стопляне на стомаха? Храната.

Но храната ли ще ви влияе, или аз? Някои казват: “Да влияем на обществото.” Гостилничарят казва: “Аз искам да влияя на своите клиенти.” Може като им насготвиш здравословна храна и тази храна ще им влияе. Не вие ще им влияете, но храната, която влезе в тях, ще създаде това влияние. И следствие на това се заражда сегашната алчност, поскъпването на храната.

Храната ще се смила добре, няма да има остатъци.

Всички хора умират от глад, защото стомахът им не е в състояние да възприема и асимилира правилно храната.

Като ядем много, мислим, че ще се оправим, но ако има стрихнин в храната? Учителят разказва примера за орела в Делиорман, който ял отровна овца, поставена за тровене на вълци. Болестите произтичат от храната, която възприемаме.

– Каква да бъде храната на малките деца? В храната трябва да има известно разнообразие.

Изхвърляте храната навън и казвате: „Слава Богу, олекна ми!“ И друг път, като ви дадат да ядете такава баница, казвате: „Тази баница е като първата, не ям от нея.“ Ще ви направя превод на тази мисъл и във втората ѝ степен.

Как се приема храната.

Слънцето, храната и водата, когато ги посрещате, те ви дават.

Има три елемента, които го поддържат, това са: храната, водата и въздухът.

Храната в широкия смисъл е особено, главно условие, за да получим добри плодове, като имаме добро здраве. Според храната на нашия ум, сърце и душа ще се определи животът, който може да прекараме на земята.

В него влиза храната необработена, несмляна, и веднага той отделя съответни сокове за смилането, разтварянето на храните.

Ти си вън, аз съм вътре, лесно можеш да ми помогнеш“. – „Лоши са външните условия, не мога да ти помогна.“ – „Нахрани ме, иначе, и аз, и ти ще страдаме.“ – Коя е правата линия или най-късото разстояние, по което слиза храната? – Хранопроводът.

Е, хубаво, можешъ ли да мълчишъ, когато си гладенъ? Когато си ситъ, разбирамъ да мълчишъ, но когато си гладенъ, ще говоришъ по всички правила, ще разрѣшавашъ всички математически въпроси, ще говоришъ съ стомаха си и ще го питашъ: „Какво искашъ, братко?“ – „Гладенъ съмъ, ти си по-уменъ отъ мене, услужи ми, още повече ти си отвънка, а азъ отвѫтрѣ.“ Ти му казвашъ: „Външнитѣ условия сѫ лоши.“ – „Пали ме обичашъ, услужи ми, защото иначе и азъ и ти ще страдаме.“ Коя е най-правата линия, най-кѫсото разстояние, по която слиза храната? – Гърлото.

Нужно е да се научи човек да яде правилно, да използва всичката енергия на храната.

Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя.

И жената казва: „Мъжът ми от едно време мълчи като кютюк, не отваря устата си“. – Сложи ядене на трапезата да видиш как ще си отвори устата. – Защо отваря устата си? Защото храната съдържа нещо ценно в себе си. Войната, споровете и недоразуменията между хората се дължат главно на въпроса за осигуряване на храната. Кажи: „Разговарям се с храната, която влиза в мене, благодаря ѝ и давам ѝ една целувка.

Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната. Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната? Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде. Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл.

Понеже всички хора се стремят към живота, те търсят начин да го подобрят. – Как ще го подобрят? – Чрез храната. В бъдеще хората ще приемат храната направо от природата, както днес приемат въздуха. Тогава храната няма да се мели, да се пази в хамбари, да се меси, както става с житото.

Понеже храната е едно отъ условията да се поддържа живота, ние се самозаблуждаваме, като казваме, че безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Единъ день вие ще приемате храната тъй свободно, както приемате въздуха. Колко често се яде! Ще дойде день, когато ще приемаме храната тъй свободно, както приемаме въздуха.

Следователно, когато казвате, че условията на живота са тежки, подразбирам: Много затвори има на земята, много стражари ви преследват, храната не е добра, паразити ви нападат и т.н.

Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми.

Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо!" Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тогава той преработва храната и я препраща най-после в белите дробове. Добре, здравето е целта, но как да се добие това здраве? Какви методи, какви начини има за това? (Отговарят: Да се живее разумно, умерено.) В какво седи разумното, умереното? (Отговарят: В храната, в мисълта, в желанията.)

Питам: Кой се грижи за пелените на детето – майката или то само? Казваш: „Какво ще правя, ако тръгна в Божествения път?“ – Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му. Понеже храната му идела наготово от рая, той, заедно с жена си, изяждал орехите, пиели, разговаряли се и философствали. Както светлината, въздухът, водата и храната, като външни сили, реформират човешкия живот, така и учението на Христа, като Божествена сила, го реформира отвътре.

Майката като го повика, то идва осигурено му е облѣклото, храната, всичко си има. Както при сегашния животъ храната, въздуха, свѣтлината сѫ външни сили, които реформиратъ, човѣшкия животъ, така и Божественото е сѫщественото въ живота, то е, което ражда у хората свобода.

Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната.

Защо ни е стомахътъ? – Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ. Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ. „Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната.

Ще се обърнете към Бога и ще Му благодарите за храната, за всичко, което ви дава.

Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи? Какво е тяхното предназначение? Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната? За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната. Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее.

Защото то е тъй необходимо, както слънчевата светлина е необходима, както храната, която възприемаме, както мисълта, която ни е потребна за нашия живот, и както чувствата, които са необходими да стоплят сърцата ли.

Когато човек яде, трябва в този процес да вземат участие умът, сърцето и волята, и те да вземат толкова от храната, колкото им е потребно. Храната, която в сегашния век се консумира, е много нечиста, но ще дойде време, когато ще се храним направо от извора, а не от резервоарите.

Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма.

Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот.

Гладът търси храната, жаждата търси водата.

И следователно храната всякога е една запалена свещ, вечно гори тя. И сега, учените доказват, че хората не се облагородяват от храната.

Ял си нещо мъчносмилаемо, не си сдъвкал храната добре – вземи очистително. За пример, храната е нещо преходно.

Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява.

А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма. Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията. Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха.

Започнете да храните някои тревопасни животни с месна храна и в скоро време ще видите последствията от промяната на храната. Тази борба се дължи на факта, че едни от клетките, които съставят храната на човешкия организъм, са месоядни, а други – растителни.

Храната сама себе си препоръчва! Нали? Няма да я препоръчвам аз. Казвам: Опитайте тази храна! От резултатите вие ще съдите за храната.

После, вяра в нашия стомах, че храната, която възприемаш, може да я обработи и да ни даде необходимото в живота и вяра в ръцете и краката, че може да работим и да ходим там, дето искаме.

Най-после, вие трябва да вярвате и в стомаха си, да знаете, че той може да обработи храната, която му се дава, и да внесе необходимото за целия организъм.

На други, храната им не е била добра, не са си дояли. А храната, и тя е необходима.

Гладът подразбира храната. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?“ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното.

Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната.

За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а възрастните – с твърда храна.

Ето къде седи злото: ако един гладен човек вижда, че друг някой яде и като се нахрани, оставя част от храната си, гладният има право да вземе тази храна и да задоволи глада си; но ако някой сит вземе останалата храна, той върши престъпление, защото не е имал нужда от храна.

Не трябва да си правим илюзия, че храната, която имаме, е съществена.

Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък.

Когато ние искаме да приемем енергия за стомаха, тя иде чрез храната.

Например, енергията за стомаха иде чрез храната, за дробовете – чрез въздуха, за очите – чрез светлината, за ушите – чрез живото слово, за носа – чрез аромата на цветята и т.н.

Защо са тия очи? Котката е приспособила очите си и казва: „Господ ми създаде очите само за мишките и за птичките, да си намирам храната“.

Щом осигурите храната си за деня, това ви е достатъчно. Онези от вас, които живеят при родителите си, пак могат да направят опита, като имат предвид факта, че храната трябва да бъде спечелена изключително чрез труд - все има какво да се помогне вкъщи на майката или на бащата, за да получите парче хляб заслужено. Не, този опит изключва всякакъв пост; определено е всеки ден да употребите малко труд, за един-два часа поне, да изразходите част от енергията си, която после да набавите чрез храната - само така ще се научите да уповавате на великия закон, който движи Живота.

Когато хората са гладни, какво мислят. – Всички мислят. – Има една обща черта, която е у всички – всички искат храната.

Той разполага с добре устроен мозък, чрез който възприема и предава мислите; той разполага с дробове и сърце, като органи на дихателната и кръвоносна системи; със стомах – за смилане на храната. По отношение възгледа си за храната, която употребяват, хората се делят на месоядци и вегетарианци.

Ако тази храна я вземехте без да усещате? Значи главният стимул, импулс на храната е в чувствуванието на туй, което сдъвкаш, което възприемаш без да я чувствувате какъв резултат бихме имали? Почти никакъв резултат.

Значи главният импулс, главният стимул при храненето се заключава в приятността, която човек изпитва при дъвченето, при възприемането на храната от стомаха; не се ли събуждат чувства на приятност, на разположение към дадена храна, човек няма желание да яде.

Той има няколко служби: най-първата служба е да прекарва храната в стомаха, помага и на водата да слезе в стомаха. Значи, първо той трябва да възприеме храната и тогава ще вкуси.

И наистина, за да поддържа живота си, човек първо си служи с езика -с него той препраща храната в стомаха. Човек първо приема храната си, после я вкусва и след това започва да говори, т.е. да се произнася за нея.

Всичко, което човек носи в себе си, е толкова необходимо за него, колкото са необходими светлината, въздухът, водата и храната.

Колкото за водата, то знае да избира, но дойде ли до храната, и то яде нечисто.

Например какво ще подобрите? – Ще подобрите храната, ще подобрите (пашата), ще подобрите жилището и той ще бъде по-силен, ще може да върши по-добре работата си.

В какво може да се подобри положението на коня - в жилището, в храната и във водата; като се подобри положението на коня, той ще бъде по-здрав, по-силен и ще може повече да улеснява господаря си.

Че с това се занимава и вълкът – дали ще намери храната си днес или не. Птичката и тя мисли за храната си. Ако ние станем като птичките, които нямат нашия ум, и почнем да се безпокоим, какво ще излезе? Че какво, храната ви е предвидена! Бог е предвидел и ако съзнаеш това, ще я намериш точно на време.

Ако се безпокоите за храната си, вие не стоите по-високо от вълка, от птичката. Щом съзнае това, той ще намери храната си точно навреме и в такова количество, каквото днес му е нужно.

Те не са тъй необходими, както е необходим въздухът, както е необходима храната.

Например готвачката трябва да изпита храната – дали е сготвена добре.

Колкото храната е по-свежа и по чиста, толкова животът е по-здравословен.

Малкото пиле, което се ражда от квачката, никога не пита, как трябва да рови и как да добива храната си. Туй пиле веднага добива знание и започва да си търси храната.

Вие мислите, че в храната е Животът, но храната е само проводник.

Всичките блага, храната, идват от доброто.

Ако, след всяко хранене, са нужни два-три часа за смилане на храната, стомахът ще работи от 6 – 9 часа. Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди, как да се справи с храната. С чувство – защото си обикнал храната.

Когато се задави човек, храната, вместо в хранопровода, отива в дихателното гърло.

Някой път му туриш голяма вилица, друг път голяма лъжица, някой път му дадеш гореща храна, и то я налапа изведнъж, изгори се и изплюе храната.

Те са храната и водата. Щом приеме храната, в него настава мир, доволство.

Ще ядеш, и всеки ден ще извличаш корен от храната, която си консумирал.

Тя е толкова необходима за нас, колкото ни са необходими храната, водата, въздухът и светлината.

Едната, първичната функция, е проста: да движи, да улеснява храната за стомаха, да регулира.

Там е мястото, през което минава хлябът, там е главният вход за храната.

Знаете ли, какво ядат и пият ангелите? Питат ме, каква е разликата между духовния и физическия свят. – Съществата от духовния свят ядат и пият, както хората, но те асимилират напълно храната, без никакъв остатък.

Онова същественото в дрехите е изчезнало и те изгубват онази приятна красота в себе си тъй, както известна храна, ако вие я държите, тя започва да се разлага и ония набрани енергии в нея изчезват – храната става безполезна.

Ако някой човек е преял, как ще му помогнете? Ще го заставите по някакъв начин да повърне храната или да вземе очистително.

Ще опитаме храната.

Ще опитаме храната, която природата ни дава да видим какви резултати ще имаме.

Изкуство е, така да яде човек, че правилно да трансформира придобитите енергии от храната, да ги превръща от по-низко в по-високо състояние.

Ако после можемъ да насадимъ отъ другата култура, и тя може да расте, добре, но на първо мѣсто всѣки единъ народъ трѣбва да бѫде земледѣлчески народъ, да изкарва храната си отъ земята, да се занимава съ овощарство, съ лозарство, а на трето мѣсто да стои фабричното производство. Не, всинца вие, които ме слушате, ако искате да се развивате правилно, вашиятъ организъмъ непрѣменно трѣбва да се прониква отъ слънчевата енергия, и всичкитѣ ви клетки трѣбва да бѫдатъ пълни съ слънчева енергия, и тогава жаждата, която се поражда въ всѣка клетка, ще даде потикъ на вашата душа, и храната, която приемате, ще се използува добре.

За предпочитане е, всеки народ първо да е земеделец, сам да изкарва храната си, после иде овощарството, лозарството, на трето място индустрията. Как ще развиваш и закрепваш организма си, ако не се ползваш от слънчевата енергия? При възприемане на слънчевата енергия, водата и храната дават резултати.

Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме.

И следователно след поста, колкото се може по-дълго време, употребявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, да не се възбужда във вас апетитът, за да може да се развиват дробовете, та да може да приемате повече прана от въздуха и от водата и да изваждате повече сокове от храната, отколкото сега.

Как може да се продължи живота? Чрез ядене ли? Ако храната продължава живота, то богатите, които се хранят добре, трябваше да живеят най-много. Освен храната за децата, предвидено било храна само за един гост. В случай, че дохождали повече, за тях отделяли от храната на децата. Като забелязали това, прислужниците били принудени да взимат част от храната на децата.

Най-малкото от тях, което последно се е излюпило, все не може да се добере до храната – тъкмо види едно зрънце и се запъти към него, другите пиленца го изпреварват и то остава на последен план.

Единъ день, въ новата култура, ще дойде друго гориво, освѣтлението ще става по другъ начинъ, храната ще се добива по другъ начинъ.

Тогава хората ще придобиват храната си по нов начин и ще се хранят по нов начин.

Енергията на храната ще проникне в целия организъм и ще му предаде нещо ново.

Сегашното консервиране на храната представлява отлагания, утайки, които причиняват различни болести. – „Защо идва смъртта?“ – Заради нашите грешки, заради опетняване на Божествения живот.

Държавата също трябва да се усили. – Как се постига това? Каква култура е тази, в която се раждат например 100 хиляди души и умират толкова? Културен народ ли е този, в който хората отиват като овце на заколение и стават тор на земята? Днес хората спорят за храната, коя е по-добра: месната или вегетарианската? Някои наричат вегетарианците „тревопасни“.

Спазват ли хората тази мярка? Това не се отнася само за храната, но и за мислите, чувствата и желанията на човека.

Онзи, който работи, пръв трябва да опита храната. Храната е за хора, които работят в природата, за тях е създадена.

Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал.

Някой казва: "Аз се обличам, както ми попадне, ям, каквото намеря, не правя избор в храната си, ям Често срещате богати хора, които са много взискателни към храната, която употребяват, но в морално или в умствено отношение те нямат висок идеал. Такъв човек обръща голямо внимание на храната, какво яде, но кога дойде да открадне нещо или да излъже, не се спира върху това.

Само една микроскопическа част от храната се асимилира, а другата е излишък.

Когато ви говоря за храната, за яденето, тия неща съм ги опитал, за всичко съм правил опити.

Ще ви задам друг въпрос: ако вие сами не можете да си сдъвчете храната, друг може ли да яде заради вас? – Не може.

И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н.

Неговата къща може да е нехигиенична; храната, с която се е хранил, може да е нехигиенична и т.н.

Те констатират, че причината за много болести е храната, затова забраняват на болните да ядат месо, а здравите съветват да не си угаждат и да не преяждат. – Какво да яде болният? – Малко препечен хляб на огъня, лека зеленчукова супица и компот.

Аз отговарям: От Бога взимам храната.

Например, казват за някой лекар, че е знаменит, прочут. – Защо е прочут? – Защото е умен, знае как да използва четирите важни, основни елементи в природата – светлината, въздуха, водата и храната.

Те са храната на любовта и на чистотата. Такива били времената и условията, че не могло без война. – Кой е казал това? Кой е дал живот на човека? – Не зная, кой му е дал живот, но зная за себе си, че съм роден в България. – България ли е дала живот на българина? – Майка ми ме е родила, тя ми е дала живот. – Представи си, че се отнеме храната, водата, въздуха, светлината и топлината в природата, тогава ще видиш, може ли майка ти да те роди.

Знаете ли, какво е диспепсията? При тази болест човек се чувства крайно притеснен – тежко е състоянието му, защото храната не може да се смели.

Тия две посоки определят каква ще бъде храната ви.

Като говоря за Бога, мнозина се запитват: Може ли ние, обикновените хора, да имаме връзка с Бога, Великият създател на света ? Питам: Ако не можете да се свържете с Бога, с кого друг ще влезете в общение ? – С хората. – Каква е задачата на хората? Нали всички хора трябва да имат общение с Бога? Както храната, водата, въздухът и светлината са необходими за нас, такава необходимост е Бог за нашия физически и духовен живот.

Кой е истинският начин за приготвяне на храната? – Всички трябва да се ползваме от методите на Природата. След време, когато започнем да образуваме храната си от слънчевите лъчи, ще бъдем безсмъртни. Човек, след като е приел един обяд, трябва да знае методите, чрез които да превърне в тялото си различните енергии, които е получил от храната. Ще кажете: „Как е възможно човек да възприема храната си от Слънцето?“ Христос на едно място в Писанието казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате Живот в себе си.“ Той не казва: ако не ядете плодове – круши, ябълки и други, но казва: „Ако не ядете Моята плът и не пиете Моята кръв, нямате Живот в себе си.“ Следователно под плът и кръв Той подразбира Живота, който излиза от този Център.

Какво ще стане с цветето, което не се огрява от слънцето? – Нищо не може да стане. – Какво ще стане с човека, който не яде здравословна храна? Какво ще стане с човека, който не пие чиста вода? Какво ще стане с човека, който не диша чист въздух? Пренесете тези неща в психичния живот и помислете, на какво ще уподобите храната, водата, въздуха и светлината? Кой от двата живота – физическият, или психическият е истински? – И двата живота имат своето предназначение.

Ще кажете: как така? Да, тя го чисти чрез страданията, не го оставя да има удоволствия в света, а го заставя да изкарва храната си с пот на чело. Същественото за вашия слуга е храната.

И обратно: ако детето е здраво и може да използува разумно храната, но майката няма условия да му доставя добра храна, резултатът пак не е добър. Това показва ли, че на всички храната е горчива ? Даже близките му ядат с приятност, с вкус. Като мине треската, и на него храната е вкусна.

А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество.

А колко много се смущавате вие за храната! Туй, което ви смущава, то е отъ съвсѣмъ друго естество.

Богатият и здрав човек се ползва от всички блага на живота: от светлината, от въздуха, от водата, от храната.

Затуй именно сегашните хора са склонни към разнообразие на храната, за да получат ония разнообразни елементи, които са необходими за творчеството на всички ония възвишени човешки мисли и благородни чувства. И вие виждате, че хората като се грижат много за себе си, чрез храната да се осигурят - умират.

Храниш ли я с червейчета, тя ще ти даде месо, съответно храната, която е приемала. Казваш: „Бог ми проговори“. – Какво ти каза? – „Да взема торбата на приятеля си, да взема хляба и храната му за себе си.“ – Тогава и разбойникът, който убива хората, ще каже, че Бог му е проговорил.

Във физическите процеси топлината е отвън, а в духовните процеси топлината е отвътре, храната – отвън.

Който яде от тях, едновременно и огънят, и храната им е вътре.

Кое положение е по-добро? – Да те набият, след като занесеш храната.

Кое положение е по-добро? - Да те набият след като занесеш храната.

Щом позволявам друг да ми вари храната, тя е опетнена вече.

Щом позволявам друг да ми вари храната, тя е опетнена вече.

Сега в съвременната култура има някои, на които остава излишък от храната. Казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната да му го даваме.“ Но като вземете туй прасе, то си има една особена миризма.

Кое е най-важното в храната?

Кое е най-важното в яденето? Кое е най-важното в храната? Защо трябва хората да ядат?

Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека? Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото.

Сега да обясня друго едно явление: човек, който обича храната, къде ще се спре? – В някоя гостилница.

Ако ти внесешъ въ твоя организъмъ храна, която може да отрови кръвьта ти, и съ това да повлияе върху здравето на дѣцата ти, тази храна полезна ли е? Днесъ има споръ между всички лѣкари по въпроса за храната.

Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната.

Учениятъ може да философствува върху живота, простиятъ може да говори за живота, но и единиятъ, и другиятъ, когато си счупятъ крака, еднакво чувствуватъ болката; и единиятъ, и другиятъ, еднакво чувствуватъ радостьта; и единиятъ, и другиятъ, щомъ седнатъ на трапезата, еднакво чувствуватъ благата на храната.

Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната.

Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята.

Някои от млекопитаещите например преживят храната си; кокошката пък, като глътне зрънцата си, гълта и пясък. Животът има отношение към богатството, към храната и условията.

Защо ни е потребна паница в живота? – За ядене, да събира храната.

Коя е основната мисъл сега? Правилото на разумния живот е следното: количеството на храната не определя силата на живота, а качеството, разумното използване на енергията.

Най-първо, като стане птичката сутринь, тя не се мие веднага като човѣка, но започва да си търси храната.

Най-първо, като стане птичката сутрин, тя не се мие веднага като човека, но започва да си търси храната.

Здравето почива върху почвата, на която живѣемъ и върху храната, която приемаме. Каква е тази наука? Човѣкъ трѣбва наистина да се присажда, но чрѣзъ какво? – Чрѣзъ храната.

Здравето почива върху почвата, на която живеем и върху храната, която приемаме. Каква е тази наука? Човек трябва наистина да се присажда, но чрез какво? – Чрез храната.

Тѣзи сѫщества ще ни покажатъ най-хубавитѣ ястия, ще ни научатъ, какъ да приготвимъ храната си, какъ да я добиваме.

Тези същества ще ни покажат най-хубавите ястия, ще ни научат как да приготвим храната си, как да я добиваме.

Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си.

Какво означава яденето и пиенето? – Яденето и пиенето в света е предаване на духовната енергия, която се възприема от храната. Каква е целта на този обект? Вие имате живота, имате и храната си.

Питам: Като сте изучавали науката на светиите и на ангелите, знаете ли защо конят и волът пасат трева? Казват за някого, че дъвче и преживя като вол. – Според мене човек трябва да се учи да дъвче, а не да гълта храната си.

Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Нѣкой пѫть човѣкъ тъй може да концентрира своята мисъль на злоба и зависть къмъ храната, отъ която ще яде нѣкой човѣкъ, че като хапне този нещастникъ отъ тази храна, да се отрови.

Всички търсим живота в богатството, в къщите, в храната и т.н. Храната, на която ние възлагаме такива големи надежди, и тя не ни помага. Някой път човек тъй може да концентрира своята мисъл на злоба и завист към храната, от която ще яде някой човек, че като хапне този нещастник от тази храна, да се отрови.

Какво ще прави тогава? – Ще се намери в голямо затруднение, ще търси начин как да премахне това препятствие, да увеличи количеството на храната.

Храната е, която лекува. Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора – това ще бъде лекарството ви за в бъдеще.

И храната, ако не се превърне в жидкост, нищо не може да стане. Този будала казва: „Господ не можа ли да направи Земята така, че един ден да се върти от ляво към дясно, а втория ден – от дясно към ляво? Господ не можа ли да устрои човека така, че храната да влиза в стомаха, без да я дъвчем?“ Или: „Господ не можа ли да тури очите на човека на гърба?“ Или: „Господ не можа ли да ни тури по 100 очи, а ни е турил само по две? Господ не можа ли да постави по едно око на всеки пръст, та човек, като ходи, да не си удря краката?“ Будала! Око на пръст туря ли се? И този човек мисли, че е някакъв велик философ! Защо Господ допусна греха в света? – За будалите.

Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме.

Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време.

Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас? – Храната. Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви.

Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали.

Вие ще кажете, че този живот се ражда от подкрепата на светлината, топлината, храната, облеклото и т.н. Когато приемем живота, той сам носи в себе си светлината; той сам носи в себе си топлината; той сам носи храната; той сам носи своето облекло. Действително парите се наплодиха, но храната се намали, и вследствие на тази алчност нашият организъм се развали.

Някой взема храната с немити ръце и казва: „Нищо, и с немити ръце може да се яде.

Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста.

Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер.

Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат.

Когато човек слиза на земята, невидимият свят точно математически предвижда големината на всички негови удове, а съответно на това и храната, която му е нужна.

Кой е най-правилният метод за хранене? Кой е най-идеалният метод, който природата ни представя? Как храни майката своето дете? Детето употребява ли вилица или нож, за да приеме храната от майка си? Не, то туря устата си направо на гърдите й и суче. Искаме ли и ние да приемем храната си по този възвишен чист начин, достатъчно е да концентрираме волята си, за да я приемем направо от въздуха.

Докато пиленцата са малки, майката отива и им носи в устата храната. После пак им носи храна, но само им я покаже и стои настрана, мами ги, показва им храната, стои настрана и казва: „Излезте при мене, ще ви дам.“ Малките пиленца погледнат и почнат да упражняват крилцата си, докато най-после могат свободно да хвърчат. Всъщност изменила ли се е тя? В класа на добродетелите, на онези, които идват при нас, ще кажем: „Ще си отвориш устата и сам ще вземеш храната.“ После майката на пиленцата ще се скрие малко и ще каже: „Елате при мене.“ Тогава те трябва да вървят с нея, а не да се отделят от нея.

И аз имам един микроскоп, който увеличава 3000 пъти, но питам: коя е подбудителната причина, дето тия микроби се движат от една на друга страна? – Търсят си храната.

Когато вие ядете, храната у вас свързана ли е? Вие взимате хапка след хапка, дъвчете ги и по-после казвате: колко ми е приятно, дойде ми една приятна идея! Значи, тази несвързана храна, тази каша, която ядете, внася с вас една нова идея, вие усещате една голяма приятност, а по-рано бихте отпаднали духом.

Или ще кажете, че колкото е по-пищна храната, толкова по-добре за човека. – Не е така.

Щом храната не се смила добре, и кръвта не може правилно да се пречиства.

Това е стомахът, който обработва и смила храната. Знакът Т представлява ключ, който отваря пътя на храната, т.е. отвежда я в друг затворен кръг – в областта на червата, дето тя окончателно се преработва.

Кога ще настане това време? - Когато храната и водата бъдат в тях и няма да имат нужда от тия елементи отвън. Храната ще бъде вътре в хората и тогава те ще се хранят отвътре, тъй, както Господ се храни.

Квачката – едно, храната, слънцето, твойта нула ще се превърне, ще стане единица, ще излезе пилето.

Казвате: храната ни трябва да бъде чиста. Под „вегетарианска храна” аз не разбирам непременно чисто растителна или строго плодоядната храна, но под „вегетарианска храна” бих нарекъл храната на съпоставянето, храната на разумния живот. Значи, между клетките на храната и клетките на нашия организъм трябва да има пълно съответствие или пълно изтичане на енергиите към Слънцето. Тя е и плодна, тя е и храната, която прави хората светии. Всичкият им живот е съсредоточен само към мисълта за хранене и като си доставят храната, заспиват.

Значи, начинът, по който ние възприемаме храната сега, носи отрова след себе си. Да, вярно е, в храната е вложена отровата.

Като се изучава човешкото тяло се повдига въпроса за храната на човека. Как и с какво трябва да се храни човекът? Като говорим за храната, повдига се въпроса за месната и вегетарианската храна. Ако учените хора искат да спасят тази култура, трябва да започнат с храната.

Какво може да интересува нас, или какво може да интересува вас това, кои сте или какво сте? Хората казват: хлябът, храната е най-важното нещо за нас. За мене е по-противно, като ви гледам как дъвчите храната си, отколкото да се молите. Тъй щото, знаете ли колко пъти трябва да дъвчите храната си? Това поне е най-елементарното нещо, трябва да го знаете. Има хора, които също тъй гълтат цяла храната си.

Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъде да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси.

Който от вас иска, нека държи протокол, да пише как е дошла болестта, дали от простуда, дали от храната, или от какво и да е друго и да си определи диагнозата.

Допуснете, че някой човек се нахранва отлично, сладко му е всичко и храната му се смила добре в стомаха.

И най-малкото животно, което едва можем да наблюдаваме под микроскоп, се движи така съсредоточено и търси храната си, както и ние. Ако храната, която приемаш в себе си, не се сдъвче хубаво, не се разпространи из цялото тяло, не се възприеме от ума, сърцето и душата ти и не се превърне в една динамическа сила, за да се използва в света за работа за Господа, дотогава в тебе няма да се роди плод.

Отнемете ли на човека храната, необходима за поддържане на живота му, вие веднага ще му причините страдания.

Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря? Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната.

Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга.

Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата.

Устата представя халка, която ни свързва със земята посредством въже, което постоянно влиза и излиза, пренася храната (3). Храната представя живите сили, които влизат в устата и после излизат навън.

След като е преминал през разни философски учения по отношение приготвянето на храната си, най-после вълкът се е установил върху следното положение: готвене с най-малко разноски. Гневът, неразположението на духа внасят в храната отрова, която чрез кръвта се разнася по целия организъм. По този начин той ще възстанови своето равновесие от енергиите, които ще получи от храната. Храната, която съвременните хора употребяват, е мъртва, вследствие на което в нея се развиват миризливи отровни газове.

Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил.

Защото всички клетки са закрепени и сърцето трябва да праща храна – има клетки, които носят храната.

Какво струват милиардите на някой човек, чийто стомах, дробове са празни? Какво ще го ползва храната, която той дава на стомаха си? Най-после, какво ще му струва знанието, което той има, ако мозъкът му е болен? Или, какво ще го ползва знанието, което има за живота и разбирането, кой живот е добър и кой лош, ако не може да го приложи в своя личен живот? Под добър, Божествен живот, разбирам този, при който всяка дума, всяко чувство и всяка мисъл е на мястото си и от тях мога да се ползвам не само аз, но и всички около мене.

Горението трябва да става в стомаха, топленето на храната, а топлината трябва да е горе, в мозъка.

Овцата има специален начин за приемане на храната.

Ако приемаха храната си по духовен начин, те щяха да живеят в закона на безсмъртието.

Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на Земята, и той не се храни правилно - дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно. Преди всичко храната трябва да се задържа по-дълго време в устата, за да може част от енергията и да се всмуче от езика; чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме; за да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи - той трябва да бъде като разумните деца.

Сега трябва да бъдете крайно свободни, да не би нещо да ви смути да възприемете духовната енергия чрез храната. Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето.

Мислите ли, че лицето на Христа днес не е опетнено? Мислите ли, че майка, която родила две-три деца, не е опетнена? Мислите ли, че храната, която влиза в устата и оттам през цялата пищеварителна система, не е опетнена? Всяко нещо, което се е проявило и се проявява на физическия свят, е опетнено. Когато храната влезе в стомаха, езикът, външният инспектор, погледне към нея и казва: Добро е това нещо, може да се приеме. Обаче, когато храната слезе в стомаха, в долната камара, дето са депутатите, всички заедно, начело с председателя на камарата, казват: Не може да се приложи този законопроект, мястото му не е тука! Скоро да се изхвърли навън! След дълго разглеждане и разискване върху законопроекта, одобрен от първата комисия, излиза решение на долната камара: Законопроектът не се одобрява и се изхвърля навън. Често недоволството се поражда от храната.

Едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха, дето се поглъща. Всеки човек трябва да знае времето, когато ще се храни, а същевременно и количеството на храната, която ще употреби.

Той трябва да диша, а при това правилно, дълбоко да диша! Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене; той трябва да яде по-малко и да избира храната си.

Защо е така? – Защото съвременните хора са много лакоми и мислят, че силата на храната седи в количеството, или в качеството, а не в начина на употреблението й. Същото се отнася и за храната, която приемаме.

Щастието на човека не е само в почвата, която обработва; част от условията му се намират в почвата, във въздуха, във водата, в храната, но част от условията му се намират на Слънцето, на Венера, на Юпитер, както и на всички останали звезди и планети.

Какво казват учените по този въпрос? Те казват, че храната, която човек употребява, трябва да съдържа като главни елементи водород, кислород, азот, въглерод и други някои второстепенни.

И днес човек се стреми към разнообразие в храната, но между храната, която употребява, и планетата, която в дадения момент действа, няма съответствие.

За бъдеще храната ще бъде съобразно с развитието – всеки ден ще имаш определена храна.

Това пречистване се постига с промяна на храната, с чисти мисли, чувства и постъпки.

Съвременните хора сами се .тровят от храната, която употребяват.

Вследствие на това храната не може добре да се смила.

Кое е важно? Мястото ли, гдето ще седнеш, или храната, която ще ядеш? Това са малки работи, които внасят дисхармония. Животното мисли само как да си набави храната. И вие по някой път мислите за храната си.

Двамата пък рекли: "Хайде да турим отрова в храната, та като ядат 48-те, да се отровят и да си поделим дяловете." Има закони за лекуване чрез храната, чрез водата, чрез топлината, чрез светлината.

Храненето е процес на сърцето, а асимилирането, употреблението на храната, на хляба е процес на човешкия ум.

В такъв случай храната е само приток за ускоряване на тези болестни състояния. Ако това филтриране става неправилно, тогава всички нечистотии от храната проникват в кръвните клетки или във водно, или в газообразно състояние. Сега, вие знаете, че природата не обича хилавите хора, понеже тя е сложила богата трапеза и когато някое дете не обича да се ползва от храната й, тя има особено мнение за него, че то не е от много умните деца.

Храната в такъв случай е само един приток за ускоряване на тези болезнени състояния. Ако туй филтриране става неправилно, тогава всичките нечистотии от храната, която употребявате, проникват в кръвта – или във водно състояние, или в газообразно състояние. Знаеш защо не ги обича? Понеже тя е сложила богата трапеза и когато едно нейно дете не обича да се ползва от храната ù, тя има за него особено мнение – че то не е от много умните деца.

През 10-те седмици не започвайте с бързина в храната сутрин, обед, а съсредоточете се 5-10 минути и помислете, благодарете за онова благо, което Бог ви е дал за нахранване.

Следователно, човек сам трябва да си избере храната, предвидена за него от самата природа. Преди всичко, когато човек за почне да яде, той трябва да бъде напълно убеден, да приеме ли храната, която му предлагат неговите близки, или не; той трябва да знае, дали тази храна ще му се отрази добре върху организма. Наистина, храната носи живот, но ако човек се координира, той може да приеме храната и по друг начин, а ,не само чрез устата си. Ако човек координира своите органи, той може да приеме храната и чрез въздуха, и чрез светлината.

Ангелите приемат храната през порите си.

Три източника има, чрез които Божественият свят ни влияе: чрез храната, която иде от растителното царство; чрез въздуха, в който влизат светлината, топлината, магнетизмът и електричеството и чрез мисълта и чувствата. Значи, човек може да възприема Божественото чрез храната, чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-после и чрез всички останали сили, които действуват в природата. Той може да им въздействува или чрез храната, или чрез топлината, светлината, електричеството и магнетизма, или най-после чрез мисълта и чувствата. Ако е разстроена стомашната система на човека, ще се лекува чрез храната. Както храната може да разстрои стомашната система на човека, така и желанията на човека понякога са в състояние да развратят неговите клетки, неговите мисли и чувства.

Тогава ще кажа: едно време, когато бяхте малки деца, нуждаехте се от мляко, но сега имате вече зъби, сами дъвчите храната си, затова ви трябва твърда храна.

Не, причината не е нито в майка ви, която сготвила, нито в баща ви, който донесъл храната, но във вашия стомах - вътрешната му инсталация е развалена.

Това са условията, храната, които Бог ни дава.

Той казваше: „Господи, храната, която ми изпращаш, е в изобилие!“ Така Илия се смали и се задоволяваше с храната, която една врана можеше да изяде.

Ще ви попитам: От какво най-много се интересува новороденото дете? – От храната, от млякото на майка си. Знанието е предметът, към който той трябва да се стреми, а Любовта е храната, която той трябва да възприема. Той няма право да изказва недоволство от количеството на храната си, защото всеки ден носи своето благо.

Когато окултният ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви.

За стомаха, за червата са важни храната, соковете и водата. Храната трябва да се смила напълно, да не остават излишъци; така също и горенето на телата трябва да става пълно, да не се отделят излишни, вредни газове. А колко пъти по сто грама жито консумира днес човек в продължение на цяла седмица! При това колко малко енергия консумира човек от храната, която възприема в себе си! Като погледнете съвременния човек, ще видите, че той има изобилно венозна кръв, порите му са запушени, вследствие на което се раждат ред болести, страдания и нещастия. Като ядат, всички бързат, вследствие на което храната им не може правилно да се смила. Напротив, когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седне пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре.

Същият закон се отнася и до храната: ако една храна не се приема от стомаха, да се замести с друга. Кой не се влияе от храната? Казвате:" Да не ядем тогава!" – Злото не е в яденето, но в избирането на храната. Например храната на вълка не е подходяща за овцата. И обратно: храната на овцата не е подходяща за вълка.

Не става ли същото и с храната? За да придобие известна енергия, чрез която да поддържа живота си, човек приема известно количество храна. Първо, той донася храната си с ръцете си, туря я в устата и започва да я дъвче. Значи енергията, която се съдържа в храната, минава през ред процеси на огъвания, страдания, докато се превърне във фина, организирана енергия, от каквато се нуждае човек.

Ще кажете, че човек е разумно същество, което се отличава от другите по това, че знае да готви храната си. Действително, човек се отличава от другите животни, но питам: нима човешкия живот, в който храната се вари и пьржи, е най-естественият? Ако сравните храната на гълъба с тази на човека, коя от двете седи по-високо в хигиенично отношение? Храната на човека определя степента на неговото съзнание.

Той не може да употребява и храната на търговеца.

Те търсят живота във въздуха, във водата, в храната. Когато въздухът влезе в дробовете и в мозъка, той им дава нещо, но същевременно ги разваля; когато водата влезе в стомаха, тя дава нещо, но същевременно го разваля; когато храната влезе в стомаха, тя дава нещо, но и взима нещо, вследствие на което го разваля.

Тези живи сили се възприемат чрез храната, чрез въздуха, чрез водата, чрез светлината и топлината, а най-после и чрез живата мисъл, Това са все среди, които трябва да минат през човешкия организъм, за да може разумният човек да си послужи с тях. То казва: Без чиста вода не мога да живея! Що се отнася до храната, магарето е много скромно; обаче, дойде ли въпрос до водата, то е много взискателно, винаги пие от най-хубавата, най-чистата вода. Учените точно определят времето, необходимо за смилане на храната. Стомах, който изисква четири часа, зз да смели храната, не е нормален. Всъщност, колко време е нужно за храносмилането? Природата е точно определила времето, необходимо за смилане на храната. Едно е важно: храната да бъде абсолютно чиста! Сегашните хора бързо ядат, бързо приготвят храната си, без да държат на това, дали е добре измита, или не, като за оправдание цитират ред стихове. Храната, която днес се употребява, е толкова нечиста, че стомахът трябва да употреби известна част от времето само за изчистването й. След това вече той пристъпва към смилане на храната. Не, никой не може да отнеме здравето на човека; никой не може да отнеме храната, въздуха, водата, светлината, топлината, както и мисълта и чувствата на човека.

Както храната е различна за всеки човек, така и знанието е различно.

Ако човек мисли, че само чрез храната, която употребява, може да внесе в себе си възвишен морал и чистота, той се лъже. И ако човек спазва този закон, той ще може да се ползува от храната, която употребява. Следователно, под растителна храна се разбира онази, която може да даде на човека такова разположение на духа, че през целия ден той да бъде доволен, както от храната, така и от всичко, което му се е случило. Храната, която употребяваме, трябва да бъде връзка между Бога и нас, както между разумните същества и нас. Човек може да се храни и по три, и по пет, и по десет пъти на ден, но винаги да отправя мисълта си към Бога и да благодари за храната, която Му е дал. – Ами много работа ще се отвори около яденето. – Който се храни по този начин, той сам трябва да си приготвя яденето, да не бъде в тежест на другите.

Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват.

Обаче тя е дошла и до нов начин на лекуване – чрез храната. Той се състои в следното: чрез храната да се доставят на организма онези елементи, от които той се нуждае в даден случай.

Птиците използват въздуха за по-лесно намиране на храната си.

Слугата може да смени състоянието на господаря си, да му повлияе по някакъв начин. – Как? – Чрез храната. Чрез храната, в господаря и в слугата се развиват два вида магнетизъм, които взаимно допълват нуждите и на двамата.

Колкото по-дълго време се държи храната в устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използва. Но както мисълта, така и храната не трябва само да се държат дълго време, но трябва и да се дъвчат, т. е. да се обработват. Иначе, ако се държи само в устата, без да се дъвче, храната не би ползвала Човека.

Постепенно той сгъстявал храната си, докато дошъл до твърдата храна. Както външната среда оказва влияние върху характера и развитието на организмите, така също и храната им влияе.

Иначе, при условията, при които сега живеете, и по начина, по който сега добивате храната си, грешки всякога ще правите. Щом твърдата храна е за съвършените, отделяйте я от храната, която употребявате всеки ден.

Чрез храната човек може да трансформира енергиите си, но тъй, както днес се храни, той може само да се спъне.

Какво ще ви ползва храната, ако стомахът ви е разстроен? За да се ползвате от външната храна, стомахът ви трябва да е здрав, вие трябва да имате достатъчно количество злато в кръвта си.

Хората се ползват от храната дотолкова, доколкото съзнават, че Бог е в нея. Ако при храненето си те не внасят мисълта, че Бог е в храната, тази храна е гниеща и носи болести и смърт за тях.

Такава е храната, която и досега хората употребяват. Как? Ще употреби водата, светлината и храната като елементи за своето лекуване.

Когато човек може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си.

Казвате: Смисълът на живота е в храненето. – И аз съм съгласен, че трябва да се храним, но храната, която употребяваме, трябва да бъде толкова пълна, че да не остава никакви излишъци. Храната е средство, което трябва добре да се употреби.

Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, превърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. И тогава, човекът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Който иска да възпитава волята си правилно, той трябва да дойде в първото си положение, за което апостол Павел говори в 5 глава към Коринтяните: „Плодовете на Духа са любов, радост, мир. . .» Това е храната на мозъка. Чрез храната си, човек може да измени, в смисъл да подобри, космите си. Каквато е храната, такива ще бъдат и космите му. Каквато е храната, такива са и чувствата, и мислите на човека. По отношение на храната в Божествения свят, човешкият мозък се нуждае първо от любов.

Забелязано е, че колкото храната е по-рядка, толкова по-много се консумира; колкото е по-гъста, толкова по-малко се консумира. Който знае законите за трансформиране на материята, той би могъл да се справи с всички положения, с всички изпитания, които се отнасят било до храната, било до мислите или чувствата.

Следователно, всяка клетка от човешкия организъм трябва да знае своето предназначение: клетката, която е в мозъка, трябва да знае, че нейното предназначение е да мисли; клетката, която е в белите дробове, трябва да знае, че предназначението й е да диша, да поема въздух; тази, която е в стомаха, трябва да знае, че нейното предназначение е да мели храната, да разбира законите на храносмилането, но не и законите на мисълта.

Понеже птичката няма ръце, с които да работи, в търсене на храната си тя си служи с очите.

„Животът е по-драгоценен от храната. „Животът е по-драгоценен от храната." И наистина, храната е съществено нещо в живота. Щом храната е същественото в живота, вие трябва да я превърнете в хляб, т.е. в пара. Христос казва: „Животът е по-драгоценен от храната." С други думи казано: Докато пилето не се е излюпило, първото условие за него е храната. Щом се излюпи, храната от яйцето изчезва. Щом храната изчезне, животът изгубва условия да се развива. „Животът е по-драгоценен от храната." „Животът е по-драгоценен от храната." „Животът е по-драгоценен от храната. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този живот, той ще разбере дълбокото значение на думите, които Христос е вложил в стиха: „Животът е по-драгоценен от храната." “Животът е по-драгоценен от храната." Всички хора трябва да разберат тази мисъл, за да се освободят от робството на храната, от робството на парите, както и на външните условия. Но сега, бъдете доволни от тия, които имате на земята. „Животът е по-драгоценен от храната." „Животът е по-драгоценен от храната." „Животът е по-драгоценен от храната." „Животът е по-драгоценен от храната." Кой живот е по-драгоценен от храната? Който ни е даден от Бога.

Онзи, който има сто лева, ще икономисва от храната си, ще пости, за да може повече време да прекара с тия пари. Който има хиляда лева на разположение, той си позволява да мисли, освен за храната, още и за обуща, за шапка и за някои дребни неща.

За да може човек да опита благата, които храната му дава, той трябва да има здрав стомах; за да може да опита благата, които облеклото му дава, той трябва да има здраво тяло. Какво е предназначението на човешкия стомах? – Стомахът трябва добре да смила храната и правилно да използва образуваните в него хранителни сокове.

Тази е храната, която той обича. Според храната, която употребяват, хората се делят на вегетарианци и месоядци. Изобщо, храната оказва влияние както върху физическия, така и върху духовния и умствения живот на човека. Изучавайте влиянието на храната по отношение на тялото, на сърцето и на мозъка. Ето защо, пазете следното правило при храненето: преди да започнете да ядете, съсредоточете мисълта си към храната, която природата ви дава, като велико благо за живота. Като мислите върху храната, вие се свързвате с разумната природа и внасяте спокойствие в мислите и в чувствата си. Като ядете, стремете се да дъвчете храната добре. Постигнете ли това, вие ще използвате храната разумно, а това ще се отрази благотворно върху организма ви. Щом храната влезе в устата, веднага жлезите проявяват своята дейност. Те отделят специални сокове и вода, с което помагат за омекването и смилането на храната.

Храната е един от важните елементи в света. Ето защо, доставянето на храната, въпросът за прехраната е една от трудните задачи за човека. Какво очаква човек от своя баща или от своята майка, както от своя брат или от своята сестра? Какво очаква от своя Учител или от обществото, в което живее? Какво очаква от храната? – Все очаква нещо.

Ако храната, която употребявате, не дава добри резултати, откажете се от нея.

Сега ще ви запитам, кой дъвче правилно: професорът, или работникът? Като учен, който знае значението на дъвченето, професорът би трябвало да дъвче храната си по-правилно от работника, но понеже умът му е зает с важни задачи, той не обръща голямо внимание на яденето. Какво допринася на човечеството с това, че дъвчел храната си правилно или неправилно? – Пак нищо особено. Ако човек се отнася небрежно към дъвченето на храната, какво отношение ще има към другите си задължения? Важен процес е дъвченето – от него зависи бъдещето на човека. Той дъвче храната си и мисли защо Господ е създал света така, сам човек да си търси храната и да я дъвче. Дъвченето на храната е маловажна работа, не е за професор. Обаче ако види, че той не дъвче добре храната си, а направо я гълта, тя ще го спре и ще го запита: „Как смееш да гълташ цели хапки, без да ги дъвчеш? За нарушаване на този закон, ще бъдеш наказан“.

От една страна водата улеснява смилането на храната; от друга – провежда електричеството.

Коя кокошка се интересува за своите пилета? Докато са малки, тя ходи след тях, учи ги да се хранят, да си търсят сами храната, но като израснат, тя започва да ги кълве и казва: „От днес вече, вие сами можете да се храните." Ще ми слугуваш на общо основание; храната трябва да ми се даде навреме"! Плаче това дете и заповядва. Обаче, поради голямата лакомия на хората, днес храната не е правилно разпределена.

Достатъчно е храната да бъде чиста, за да яде сладко и с разположение.

Благодарете, че имате зъби, с които дъвчете храната си. Като дъвче, мъжът слага храната в лявата страна на устата и оттам я предава на жената, тя да има грижа да съгради нещо от нея по правилата на Божията Мъдрост. Който не разбира смисъла на дъвкането на храната, от устата си той ще я изпрати в стомаха, но с недоволство.

Яденето има смисъл само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкрепи живота, може да се смели. Ако човек асимилира храната добре, ще може да извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня.

Яденето има смисъл само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкрепи живота, може да се смели. Ако човек асимилира храната добре, ще може да извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня.

Ако попитате стомаха и червата, защо трябва постоянно да работят, те ще ви кажат: „Ние трябва да работим, за да освободим жлъчката от отровите, които й причиняват страдания.” Ако сте жлъчка, стомахът, червата ще ви кажат: „Прати ни малко от твоята отрова, та като смиламе храната, ще те освободим от страданията ти.” Всички хора имат нужда от сърце, но имат нужда и от жлъчка.

Вие можете да ядете най-хубав хляб, прясно, хубаво сирене и пак да разстроите стомаха си. – Защо? – Не дъвчете добре храната си. Вие слагате храната в устата си и бързо я гълтате. Според някои учени за смилането на храната и възприемането ѝ от организма са нужни 4 часа. Ако е вярно, че за усвояване на храната от организма са нужни 4 часа, би трябвало след толкова часа да се възстановят силите на човека, който е гладувал няколко дни. Когато храната не се асимилира правилно, тя причинява ред болезнени състояния в човешкия организъм. Като започне да яде, ще го наблюдават как дъвче, как премята храната в устата си и т.н.

Обаче има един основен закон, който гласи: Всяко същество използва храната, която му се дава, според степента на своето развитие.

Опитайте се да накарате някой човек да яде от храната, която му се е втръснала.

Той казва: „Туй го не искам по никой начин!" Това са мъртви точки на храната.

Различното качество на храната поражда недоволство между хората. Те намират, че като се стреми към Бога, човек не се нуждае от наука. – Не, науката е толкова необходима за човека, колкото и храната.

Ако стомахът мели храната, както воденицата – житото, човек би се изложил на много болести. Веднъж създадена тази система, човек трябва да я пази, като основа на своя живот, Ето защо, вие трябва да обърнете внимание на храненето, да се смила храната добре. Който яде без да дъвчи храната, съкращава живота си. Каквото е отношението на човека към храната, такова е отношението му и към неговите мисли, чувства и желания. Разумният човек съзнава това и се отнася правилно, както към храната, която приема, така и към своите мисли, чувства и желания.

Казвате: „Стомахът ми не смели храната." Вие не трябва да мелите храната така, както воденичарят мели житото. За бъдещата култура, първото нещо, с което човек трябва да започне своето самовъзпитание, то е храната, храносмилането. Всякога сдъвквайте добре храната си.

В това отношение те приличат на животни, били месоядни или тревопасни, на които е сложено месна храна или сено, като същевременно господарят им е поставил преграда между тях и храната. И едните, и другите се хвърлят към храната, възбуждат се, напрягат се, но желанието им да задоволят глада си остава непостигнато.

Следователно, храната е необходима за всяко живо същество.

Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и на месоядци според храната, която употребяват.

Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си.

Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека.

Ако той седне полека и почне бавно да дъвче храната и работата ще бъде същата, както и дъвченето.

За какво говорят хигиенистите? – На първо място те имат предвид храната, водата, въздуха, светлината, облеклото и жилището. Ако след всяко ядене човек изпитва тежест и неразположение, това показва, че храната не е хигиенична.

Като се включва в това и водата, храната, въздуха и светлината, а после и неговото облекло. Некои може да възразят, че това зависи и от храната. Същият закон се отнася и до храната. Ако си ял правилно и ако храната е хигиенична, до следния обед ти трябва да чувствуваш една малка радост, едно разширение в себе си. Щом стане едно малко променение в това малко чувство, в храната има нещо примесено, тя не е вече хигиенична.

Клетките в човешкия организъм нямат хамбар, в който да складират излишъка от храната.

Ако някой иска да стане богат, чрез храната той трябва да влезе в устата на някой милиардер, и оттам да проникне в клетките на неговия мозък, да започне да му влияе. Щом храната отиде в стомаха, тя непременно ще се смели.

Някой път, вземи си една чаша вода и си кажи: „Шмекер, а?“ Изпий си водата и шмекерството отива вътре, после вземи си малко храна, пак кажи: „Шмекер, а?“ Изяж си храната и шмекерството отива вътре. И като приближи храната до носа, събужда в тебе желание за ядене, а понеже носният връх е свързан и с енергиите около ушите, значи и с гнева, то щом се разгневиш, наяж се хубаво.

Днес под „ядене" хората разбират главно дъвкане, да дъвчеш храната си. Чрез храната човек приема истинския живот в себе си.

Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си.

В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее.

Човек дъвче храната си. Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност.

Когато обработи храната, стомахът я изпраща в по-високите светове.

Той повръща храната си, и положението му се облекчава.

Днес хората дъвчат храната си.

Яденето е въпрос вътре в живота, понеже ние сега живеем в един промеждутъчен период на развитие, трябва да възприемем храната, да я чоплим, да извадим живота от нея.

Чрез храната, чрез водата и чрез въздуха се втича животът във всички същества по лицето на земята. Ако така служите, тогава въздухът, водата, храната, светлината и топлината, които приемате, ще внесат нещо ново, нещо здраво във вас. Въздухът, водата, храната, светлината и топлината са елементи, чрез които новата наука си служи като методи за кардинално разрешаване на въпросите в живота.

Щом храната им не е достатъчна, те се изяждат едни други.

Ще правиш връзки с хората, с храната, с дрехите си и т.н. Храната е минус, товар; ползата от храната е плюс. Въздухът, водата, храната му предават нещо – това е плюс.

Трябва да знаете, как да избирате храната си, как да се обхождате с хората.

Откак е създаден досега той не е изменил на убежденията си по отношение на храната.

По отношение на храната по-чисто същество от гълъба няма. Казвам, приложете в ума си, във вашата идея, приложете във вашите чувствания да бъдете тъй чисти, както гълъбът към храната.

Облеклото, храната и учението са нужди, общи за цялото човечество, макар че всички хора се обличат, ядат и учат по различен начин.

Всеки, както дъвче, такова и възприема от храната.

По какво се познава, че е заминал? – Сърцето му е престанало да тупа, мозъкът е престанал да мисли, стомахът е престанал да смила храната и т.н.

По отношение на храната, магарето е много скромно, но по отношение на водата е много взискателно.

Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек.

Човек постоянно се цапа от своите мисли, чувства и действия, както и от храната, която употребява, затова трябва постоянно да се чисти. Чрез хляба, чрез храната човек възприема онова, което фурнаджията или търговецът е вложил.

Човек е потопен в света на храната, на въздуха и на светлината.

Обаче, въпросът за храната и за облеклото е елемент на физическия, на материалния живот. Общото в храненето се заключава в храната, която приемат.

Казвам: въпросът за храната е елемент на физическия, на материалния живот. Първоначално живите същества са приемали храната си от въздуха, после – от водата, и най-после – от твърдата материя.

Обаче, по-добре е да възприемаме храната в нейното първобитно състояние, отколкото да я взимаме от фабриките. Тогава той ще може да асимилира правилно храната, която приема. Освен това, животното в човека трябва да вярва в него и да знае, че храната, която му се дава, напълно отговаря за него.

Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици.

За да се нахрани, той започва да мисли, да търси начин да си достави храната. Като достави храната си, чрез устата си той я изпраща в стомаха, дето се превръща в кашица. От стомаха храната отива в дробовете, а оттам – в мозъка – динамото на човека, дето се набавя изразходваната енергия. Ако за физическото си съществуване човек трябва да яде, да дъвче храната си, да я изпраща в стомаха и в червата, това още не значи, че природата не знае други методи за хранене. Дробовете възприемат въздуха по един начин, а стомахът приема храната по друг начин. Дробовете не могат да дъвчат храната си, нито стомахът може да я диша. Докато храната дойде до стомаха, тя минава през няколко последователни процеси: разкъсване, дъвчене, поглъщане, смилане, всмукване и т. н. Десет милиона клетки в стомаха взимат участие в смилането на храната. Ако чрез мисълта си го заставите да работи, той ще смели храната, но без любов. Следователно, вземе ли храната в устата си, човек трябва да има съзнание за процесите, които стават в устата, в стомаха и в червата. Като дойде храната до мозъка, ангелите я приемат оттам във вид на прана. В колко време ще стане този цикъл на движение на храната, не е важно. Важно е храната да проникне в различните светове и навсякъде да остави своето. Не може ли храната да проникне в различните светове, човек не може да се развива правилно и започва да боледува. Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка. Например, службата на стомашната система на физическия свят е да смила храната, а в духовния – да прекара страстите и низшите желания на човека през смилане, да ги надроби на ситно и да ги изпрати нагоре, към огнището. Здравословното състояние на стомаха зависи от храната, която човек приема. Колкото по-чиста е храната, толкова по-здрав ще бъде човек.

В него се явява мисълта, къде може да намери храната си. След туй тази динамическа сила се връща в мозъка, за да се навакса силата, която е изразходвана за придобиването на храната. Трябва ли да дъвчеш въздуха? Но храната, за да я възприемеш, трябва да мине един дълъг процес на дъвкането. За да влезе храната в стомаха, непременно трябва да се дъвче. Та казвам, ако ние турим в яденето този вътрешен процес на мисълта, понеже туй желание, което трябва да се реализира чрез храната, то е един вътрешен разумен процес, аз мога да ви кажа защо трябва аз да дъвча. После, след като влезе храната в стомаха, тези клетки там имат тия познания, те разбират да изваждат тия скрити сокове и сили, разбират как да преработят тази храна.

Както слюнката е необходима в устата за омекване на храната, също така и в духовно отношение е нужна слюнка за правилно разбиране, възприемане и прилагане на Словото Божие.

Този въпрос може да ви смущава, но казвам: вие можете да имате достатъчно храна, но ако вашите зъби не са здрави, ако челюстите ви са болни и вие не можете да сдъвчете и асимилирате тази храна добре, тогава какво отношение ще има тя към вас? Когато зъбите на един човек се развалят и той не може да дъвче храната си, де е причината за това? Когато стомахът на един човек се разстрои и не може да работи, де е причината за това? Причината на разстройството на стомаха се крие в това, че този човек няма правилни отношения към животинското царство. Тогава в природата настава една дисхармония, защото някои хора са взели повече храна, отколкото трябва, а с това са отнели храната на някои същества

В яденето той е голям майстор: яде бавно, спокойно, добре дъвче храната. Трудолюбивият, който не остава момент без работа, яде бързо, неспокойно, не дъвче добре храната.

Той веднага почва бързо-бързо, храната му остава несдъвкана.

В какво седи силата на човека? Силата на човека седи във въздуха, във водата, в светлината, в топлината и в храната. Отнемете светлината, топлината, въздуха и храната и вижте тогава, какво представят човешките идеи. Как? – С храната, с начина, по който ги учи да живеят. По отношение на храната, англичаните водят много нехигиеничен живот.

В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината? Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината. Тези резки промени в температурата на храната не могат да не им се отразят.

Лечебните сили се крият в елементите на природата: във водата, във въздуха, в светлината и в храната.

Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели добре, и не може да се използува правилно; ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използува правилно и от белите дробове; ако и белите дробове не я използуват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва. По този начин възприета, храната не може да ползува човека.

Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва.

Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е? После? Е, да си починем.

Както правите избор в храната, в облеклото си и в начина на живеенето, така можете да правите избор в методите за работа върху себе си. Мислете по този въпрос и пишете върху темата: „Храната на гениалния човек“. От храната, която човек употребява, зависи донякъде какви прояви ще има.

Пишете върху темата “Храната на гениалните хора, с какво се хранят гениалните хора”. Каква храна повече употребяват гениалните хора? Можете да намерите някой автор, който е писал нещо върху храната на гениалните хора.

Вълчето няма право да се отказва от храната на баща си вълк. Обаче, и агнето няма право да се отказва от храната на баща си овен. И ако днес хората са болни, нервни, страдащи, това отчасти се дължи на храната, която употребяват.

Синът на вълка няма право да се откаже от храната на бащата. Но и синът на овцата няма право да се откаже от храната на бащата. Причината не е в храната.

Чрез храната животът влиза в човека и започва да се проявява.

От недоимък в храната се явяват различни болести.

За да не се вкисва храната, човек трябва да я раздава.

Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил.

Ако пък ядеш толкова, колкото трябва, всякога ще се усещаш доволен от храната. Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре.

Ти даже и не се интересувай за храната на хората, ако искаш да бъдеш светия.

Ще кажете, че ръстът на човека се определя от храната и от добрите или лошите условия, при които живее. Изразходваната енергия трябва да се набави от енергията, която храната дава.

Ако ти туриш на стомаха си повече храна, ще изхабиш повече енергия и ако тази енергия ти не можеш да я вземеш от храната, понеже може да изхабиш повече енергия за храната, която няма да ти достави толкова, колкото ти си изразходил, затова яж по-малко.

Един важен социален въпрос е въпросът за придобиване на храната.

Един важен социален въпрос е въпросът за придобиване на храната.

Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде.

Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Кръвта не се пречиства само чрез храната.

Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Кръвта не се пречиства само чрез храната.

Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната.

Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната? Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието.

Стомахът не е в състояние да смели храната.

Значи, храната предизвиква един род движения в стомаха, а въздухът в дробовете – друг. Той трябва да пристъпва към храната само тогава, когато се е събудило в него специфично чувство за ядене.

Сега, за да иде каквато и да е храна, която вие възприемате, не трябва да бързате във възприемането на храната.

За да бъде здрав, човек трябва да употребява определено количество вода, която, от една страна е нужна за смекчаване на храната, а от друга - за промиване на вътрешните органи.

Всеки човек е определен за специална работа, вследствие на което и храната му трябва да бъде специална.

Едни от тях се крият в храната, други - в начина на живеенето, трети - в тяхната мисъл и т.н.

Злото не е в недоимъка на храната, но в неправилното и разпределяне.

И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене.

От туй гледище, когато ние казваме, предпочитаме една храна пред друга, в нашия ум трябва да сложим храната по следния начин. Храната, която не носи хармоничен живот като твоя, не я употребявай, нищо повече.

Оттук можем да извадим заключението: колкото по-чиста и фина е храната на някое същество, толкова по-възвишен е неговият живот.

Според правилата той трябва да даде половината, но у него се заражда желание да даде по възможност по-малко, за да задържи по-голямата част за себе си, като мисли, че по-голямо количество от храната ще ви даде по-дълго съществувание.

Храната е мазилка за тялото. Храната, която човек приема, служи не само за мазилка на тялото, но и за набавяне на енергия, необходима за живота.

Например, някой ученик се записва в училище, иска да учи, обаче, намира се при крайно неблагоприятни, лоши условия: учебници няма, дрехи и обувки няма, храната му оскъдна, жилището му тъмно, влажно, приятелите му - крайни егоисти, окръжаващата среда - груба. Като преяжда, от една страна той нарушава силите на своя организъм, а от друга - отнема част от храната, предвидена за други същества.

Но ако в една къща се стопли водата и се прекара през цеви, тогава нали казвате, че цялата къща се топли от водата? Но откъде се топли тя? На кое място специфично? (От химическото разлагане на храната.) Така е. Ти казваш: “Нали трябва да се храня.” Но храната, която човек трябва да вложи в себе си, тя е точно определена колко трябва да бъде.

Изобщо, човек трябва да разнообразява храната си.

И гъсеницата е привикнала да се храни с листа, но като се превърне на пеперуда, храната и коренно се различава от първата.

Малкото дете се задоволява с малко храна, с малко дрехи, но колкото повече расте, храната му се увеличава, разноските за него стават по-големи. Постът пък подразбира отнемане храната на войската. За да не се разстройва стомахът им, те трябва да ядат бавно и да дъвчат храната си добре.

Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата.

Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си. Живота трябва да възприемате чрез храната. Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията.

Видят ли някой болен, те трябва да му се притекат на помощ, кой с каквото може: един ще му помогне с пари, друг ще му направи някакъв компрес, трети ще му прислужва в приготвяне на храната и т.н.

Животът не се заключава нито в богатството, нито в удобствата, нито в храната. Някой обича да яде агнета, кокошки, но не може да използва храната си така, както разумният и съзнателен човек.

Защото животът не седи нито в парите, които имате, нито в храната.

Помнете: бъдещето на човека се определя от храната, която употребява. Ето защо, за да се очисти храната от отровите, които идат от земята, от една страна, и от самите животни – от друга страна, тя трябва да се пречисти. Никакъв физически или химически начин не е в състояние да пречисти храната от психическите отрови, освен мислите и чувствата на човека. Ако храната внася. известно понижаване в умствения живот на човека, тя не е хигиенична. например, хората обичат свинското месо, ядат го с особено разположение, но то внася такива мисли, чувства и настроения, от които човек мъчно може да се освободи. Храната указва влияние главно върху слабите хора, с неорганизирани сили. На разумните храната не може да указва силно въздействие, те сами знаят, каква храна да употребяват.

И двамата са взискателни към храната, искат другите да им услужват, не обичат да работят.

Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната.

Разликата се заключава само в начина на дъвченето и на асимилирането на храната.

Разликата се заключава само в начина на дъвченето и на асимилирането на храната. Може учителят да сдъвче по-добре храната си.

И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползвате от тях, да имате добри резултати.

Каквото е храната на човека, такива ще бъдат и резултатите. От храната на човека можете да съдите за неговата мисъл. Храната, която човек употребява, трябва да отговаря на неговата мисъл. Между човека и храната, която той употребява, трябва да има известно отношение. Той трябва да обича храната, която употребява, но и храната трябва да има разположение към него. За да се свърже с Божественото в храната, човек трябва да яде всичко с благодарност и любов.

Питам, храната е приготвена, но все таки дробовете имат нужда от нас. Яденето, храната чрез стомаха може да опетни сърцето. Законът какъв е? Ако твоята мисъл е неправилна, ще бъде неправилна и храната, не може да направиш един истински избор на храната. Каквото мислиш, такава ще бъде и храната. Тази храна, която ти избираш, тя трябва да има отношение към тебе, тази храна ти трябва да обичаш, и храната да те обича.

Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове.

Запример, влиянието на храната, на въздуха, на светлината, на водата е едно и също върху организмите през всички времена. Каквото представят светлината, въздухът, водата и храната за физическия човек, същото представят и за духовния човек. Според някои, волята има отношение към храната. Наистина, храната дава устойчивост на организма. Характерът, устойчивостта на човешките убеждения се определят от храната, която човек употребява. От друга страна, пълнотата не зависи от храната само.

Храната, която приемаме, никога не остарява. Казвам, трябва да има едно съответствие от видимите неща, от храната, от водата, от въздуха - всички тия работи трябва да ги превърнете по едно подобие на вашия вътрешен мир или вашия живот.

Значи като ядеш, да можеш със своето ядене да извадиш онази потребната материя и енергия от храната за ума ти.

Ако животното е преживно, ще видите, че то яде енергично и бързо преживя храната си. Той не мисли и за храната, която приема в стомаха си. Ако видят, че яде бързо, не дъвче добре храната, те имат особено мнение за него. Обаче, ако той яде бавно и добре дъвче храната си, те му помагат във всичките работи. Изобщо, стомахът е трансформатор на енергията, която се образува от храната; дробовете са трансформатори на енергията, която се образува от превръщането на въздуха; мозъкът е трансформатор на енергията, която възприема отвън.

Ако животното е преживно, ще видите, че то яде енергично и бързо преживва храната си. Той не мисли и за храната, която приема в стомаха си. Ако видят, че яде бързо, не дъвче добре храната, те имат особено мнение за него. Обаче, ако той яде бавно и добре дъвче храната си, те му помагат във всичките работи. Изобщо стомахът е трансформатор на енергията, която се образува от храната. Щом бързо пипа, то има здрава стомашна система - в него има желание по-скоро храната да влезе в стомаха, да уталожи глада. Те са в зависимост от здравословното състояние на стомашната система - как става нашето храносмилане, как храносмиламе храната. И сега съвременните умни хора страдат от неправилното приемане на храната. Ако ти добре приемаш храната си, от невидимия свят ще дойдат разумни същества и ще ти дадат един банкет.

Храната, която употребява бременната жена, и начинът, по който я възприема оказват голямо влияние върху детето, което ще се роди. В това, отношение са правени много опити и са дошли до заключение, че храната е един от главните фактори за физическото и духовно благосъстояние, на детето. Значи, храната създава човека, тя го повдига, но и понижава.

Докато е обикновен, той ще купува и продава храната си.

Вие трябва да изучавате свойствата на храната, на въздуха, на водата, на светлината, на мислите и на чувствата си. С храната заедно изучавате стомашната система, с въздуха – дихателната система, с мислите – нервната система, с чувствата – сърцето и кръвообращението.

Човек се влияе от храната, влияе се от въздуха, влияе се от мислите. Ако ти не може да разбираш свойствата на храната, ако ти не може да разбираш свойствата на въздуха,_ако ти не може да разбираш свойствата на мислите, не на ума, но на мислите, които оперират в дадения случай, понеже тия мисли, с които сега оперирате, утре няма да оперирате, идущата година от тях няма да остане, може би една, две, три. Вие трябва да проучвате закона на мисълта, да проучвате закона на храната.

Музиката е необходима за мисълта, както храната за стомаха.

Кой налага светлината, въздуха, водата и храната на човека? Те сами се налагат, защото са елементи от първа необходимост.

И всякога храната трябва да бъде прясна, а не в едно състояние на разлагане.

Освен това, човек трябва да избира храната си.

После за храната. Вие трябва да подбирате храната. Да бъдеш добър, то е като храната. Вълкът казва: ти храната жива трябва да я ядеш, овцата, като хванеш, жива ще я ядеш. Храната трябва да бъде чиста. Че храната ми не е такава, каквато трябва да бъде. Ако някой ти каже, че храната, която си дал, не е хубава, ти му благодари. Всички ще вземете участие да направим един обяд, да си изберете храната.

За да се освободи от лъжата, човек трябва да се справи с храната, с начина на храненето.

Та казвам, в дадения случай имаме храната, която ражда известна лъжа.

Този човек разправя, така ще се смели храната, но гладува, ако не му дам хлебец.

При това, когато яде, човек трябва да бъде добре разположен и да благодари за храната, която му е дадена.

от храната и тялото, от облеклото? (25. ст.) Храната сама по себе си ще дойде.

Щом вземе лекарството и храната, той пак затваря очите си и започва да пъшка.

Човек черпи жизнените сили от няколко източника – от храната, от въздуха, водата и светлината. Обикновените хора се хранят по обикновен начин: приемат храната и я дъвчат. Те се отличават от обикновените хора по това,че дълго време обработват храната си.

В широк смисъл на думата „хранене", казваме, че силата на човека зависи, именно, от храната, която той приема, като органическа, психическа или умствена. Човек трябва да внася своите чисти мисли в производството на храната, както и в цялото производство, изобщо. Тази е храната, която носи живота.

Докато дойде човек до това положение, храната, която употребява, трябва да се размекне, като на дете.

Различието е само в начина, по който съществата се хранят, както и в храната, която употребяват. Под думата „хляб“ разбирам храната, с която живите същества поддържат живота си. За пример, светлината, въздухът, водата и храната са общи идеи, общи блага за всички живи същества без изключение.

Материалите за неговото тяло са, от една страна, чувствата, мислите и постъпките му, а от друга – въздухът, водата и храната.

И ти трябва хубаво да сдъвчеш храната си, за тази мисъл.

Един от тях е храната, която човек възприема. Както храната определя здравословното състояние на човека, така и идеите обуславят нормалното развитие на неговия психически живот. Храната го правела учен. Днес съзнанието ви се приготвя, за да можете в бъдеще да се ползвате от храната, която употребявате.

Първата антена е устата, те възприемат храната.

Каква мъчнотия има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си и светлината сама ще мине през тях. Отвори устата си и храната сама ще влезе в нея.

Отива да си търси храната, иска да вземе нещо.

Растенията ще привлекат и другите по-напредналите животни чрез храната, която животните ще имат.

Ти като сдъвчеш храната, нищо не остава, но питам, какво става от това деорганизиране после? Една нова комбинация и най-после започва един период на деорганизиране, и после наново се организират нещата.

Между тебе и храната трябва да има общение, връзка. Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си.

После, второто положение, представете си, вечерта, преди да дойдете вие сте били на банкет, може да сте преяли и така сте преситени, че храната ви не е добре смлята, пак какво ще разберете от лекцията? И третото положение, били сте на увеселение, попийнали сте си малко повече, съвременните културни хора не пият ли по някой път? Сега, ако човек пие, кое е засегнато у човека? На какво се дължи пиенето на спиртни питиета? Засегнат е личният, физическият живот на човека. Щом човек търси само вкуса на нещата, това е от умствен характер; щом си задоволен от храната, приятността, която усещаш от яденето, то се отнася към една област на чувствата. Сега вие питате тъй: След като замина за другия свят, ще се върна ли пак на земята? – Като изядеш храната, пак ще се върнеш долу разбира се.

Липсата на някой елемент в кръвта се набавя не само чрез храната, но и чрез мислите и чувствата му.

Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната.

Защо? Защото в храната влиза един елемент, който внася смъртта.

Докато живее от ден за ден и мисли само за храната си, човек е в положението на паднал лист.

Окултизмът бил изучаван още от древни времена, но в окултните школи допущали само възрастни и стари хора – млади не се допущали. – Защо? – Защото не могат да дъвчат сами храната си. При това, човек трябва да дъвче храната си добре, част от нея да се всмуква и от езика. Не дъвче ли храната си добре, човек се излага на големи опасности. Който дъвче храната си, той мисли право. Вижте как волът преживва храната си. Като приеме храната си, повторно я връща в устата си и започва да преживва. Който иска да развива търпение, нека отиде на полето, между крави и волове, да наблюдава как преживват храната си. Като се натъкне на такива условия, той започва да преживва храната си.

Я, Н. кажи, кои са добрите условия на щастливия живот? (Първо майката и бащата, околната среда и храната.) Значи, благоприятните условия на земледелеца е самата местност, богата почва, която може да има, изворите, реките, които са там, после времето, ветровете, които духат; после в коя зона се намира земята. Затова, ако ти искаш да мислиш сериозно, трябва много да дъвчеш храната си. Вземете вола, защо е той разположен? След като е насъбрал храната си, седне и започне да преживя.

Изобщо, храната оказва влияние върху характера на човека.

Зрението е нужно на всички живи същества, да намират храната си. Преди да е било създадено зрението, като орган на гледането, животните са намирали храната си чрез пипане, чрез обоняние, чрез слушане. Чрез зрението животните намират най-лесно храната си.

Кажи Олга. (Да гледаме). – Да можеш да си намираш храната. На второ място храната, водата, след това жилището, дълго човек живее.

Ако храната, която човек приема отвън е нечиста, и ако стомахът не може да я смели добре, непременно ще стане отравяне на кръвта, а оттам и заболяване на човека. Човек яде и дъвче храната си по един начин, а животното - по друг.

Най-учените и най-простите хора не се ли занимават някой път с едни и същи работи? Какво ново внася в яденето ученият и простият? И ученият, и простият дъвчат по един и същи начин храната си.

Орелът отдалеч вижда жертвата си и се спуща към нея; кокошката търси храната си по земята и постоянно рови. Когато господарят й хвърля жито или царевица, кокошката се приближава към нея и започва да рови, мисли, че сама е намерила храната си.

Същото можем да кажем и за въздуха, за светлината, за храната.

В храната на сегашните хора има нещо добро, нещо сладко, но тази храна още не е истинска, не е храната на Божията Любов. За да се освободи от затъпяването той трябва да смени храната си.

Доброто взима оръжието и храната на победения, на злото, което предава всичко, като запазва само живота си.

Водата трябва да бъде чиста, въздухът трябва да бъде чист, хлябът, храната също трябва да бъдат чисти.

С други думи казано: Ако няма уста, човек не може да приеме водата и храната отвън; ако няма очи, не може да приеме светлината; ако няма уши, не може да приеме звука. Ако храната, светлината и звукът не срещнат съпротивление, те не могат да се възприемат. Значи устата и езикът трансформират храната, очите – светлината, а ушите – звука.

Наистина, каква по-хубава песен може да съществува на земята от храненето? Като яде, човек прехвърля храната в устата си, между езика и зъбите, да я сдъвче и омекчи. От устата храната влиза в стомаха, където се произвежда малка топлина, като реакция на храносмилането.

Съвременните хора са дошли до положение да правят подбор на храната си.

На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не. И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал? Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане? Към коя посока той ще тръгне? Към посоката A¹.

За пример, чрез очите човек има отношение към светлината, чрез ушите – към звука, чрез носа – към миризмите, чрез устата и стомаха – към храната, чрез кожата – към състоянията на материята.

Или да допуснем един човек, който няма стомах, може ли да приема храната? Значи устата са едно отношение, очите, ръцете, пръстите, това са все отношения.

Храната му е разкошна, почне да дава угощение на приятелите си, събират се около него, да покаже, че е забогатял.

Значи храната съдържа в себе си такива елементи, чрез които смекчава грубите и отрицателни сили в човека.

Значи, ако енергията на храната е минала и може да се трансформира, да мине в неговите органи, той може да си служи с нея и може да работи. Тогава каква е задачата на всяко ядене? Първо да държи организма в изправност; второ да подпомага за проявлението на организма – за работата на организма; и трето, храната да държи организма в безопасност. Най-първо, ако организмът не се подпомага от храната, ако тази храна не може да влезне във връзка с организма, да го застави да работи; и ако не го запази, тя не е хигиенична. Тези микроорганизми някой път изпоядат всичко, като станат 20 милиона, 50 или сто милиона от тях, те изпоядат храната на човека.

Свие ли се стомахът, храната не може да се смели, вследствие на което се образуват отровни газове, които отравят кръвта. За да запази здравословното си състояние, както и чистотата и яснотата на очите си, човек трябва да яде малко и да дъвче храната си добре. Волът, за пример, след като сдъвче храната и я изпрати в стомаха си, отново я връща в устата си, където я преживва. Който не дъвче добре храната си, страда. За пример, задачата на зъбите е да разкъсат храната, да я сдъвчат добре и след това да я изпратят в стомаха. Задачата на стомаха е като химик да обработва храната, но не и да я дъвче. Ако храната е сдъвкана добре, стомахът ще извърши процесите си добре. Ако храната не е сдъвкана добре, стомахът не отговаря за чуждата работа; той ще я прехвърли няколко пъти натук–натам, ще я обърне на една и на друга страна, ще извърши химическите процеси, доколкото му е възможно, а за несдъвканата храна не отговаря.

Хубаво, но стомахът ти се е свил, не се разпуща, тогава как ще ядеш? Ако той се е свил и не започва никаква реакция, никакво храносмилане, храната може да седи час, два, 3, 4, 5, после почват да се образуват газове известни, известни разлагания усещаш, известно неразположение на духа на мисълта. Ще ядете малко, ще смилате храната си много добре – ще свирите по-добре. Ще дъвчете храната си на лявата страна, на дясната, на две ръце ще свириш, а някой път ще преплиташ ръцете си. Храната си ще я прекарвате в устата си, няма да дъвчете само на лявата или само на дясната страна. Вие от млекопитающите ще се научите как да дъвчите храната си. След като се е наял, волът прекарва храната си от едната и другата страна, прави една такава линия. След като дъвчите от лявата страна, ще прекарате храната си от дясната страна няколко минути и ще имате хармония. Някой път вие бързате, от едната от другата страна превърдаляте храната и я глътнете. Той може да обръща храната. Но ако храната не е добре сдъвкана, ще дойде вторият процес и тогава винаги се раждат тези състояния, които хората сега имат.

Защо се мъчи гладният човек? – Защото храната, Словото не е в него. Някой казва: „Имам желание да ям“. – Значи чрез храната имаш желание да намериш Бога, да познаеш Божията Любов.

Като се нахрани човек, настъпва процесът на мисълта, т.е. разпределението на храната по целия организъм. Какво искаш да постигнеш? Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш? Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва? Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат. Сега, ще благодарим на Бога за Словото, за храната, за изобилието, което ни се дава тук.

Една житейска мъдрост, една житейска философия казва: когато човек се нахрани, той не трябва да се безпокои как ще се смели храната. Следователно седне ли човек пред трапезата, първо той трябва да изпита благодарност, че има възможност да се нахрани, да опита Божиите блага; после, трябва да започне да яде, като изпитва удоволствие от храната, която приема, и най-после трябва да благодари, че се е нахранил. Когато гладният се намери пред ядене, мисли ли как ще се нахрани, къде ще отиде храната и как ще се смели? Гладният мисли само за едно: дали ще намери храна и колко храна ще намери. Човек не може да извърши някаква работа, докато не е взел нещо от храната на Любовта.

Докато човек зависи само от храната и мисли какво ще яде и ще пие, той се намира в положението на животно, на свиня, т.е. има възгледи за живота като тези на свинята.

Ако те не дойдат, да поставят всеки елемент от храната на своето място, човек непременно ще заболее.

Причината за тази скръб се дължи на вашето неразбиране на храната, която сте употребили. Че храната е развалена, че хлябът е мухлясал — това не виждате.

Той проверява, изпитва храната и се произнася.

В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Храната е необходима за доставяне на ония елементи, чрез които животът се проявява. Ако възприетата светлина не може да се превърне в жива енергия, ние казваме, че храната не е добре асимилирана, т.е. между храната и дадения организъм няма съответствие. Овцата сама избира храната си, а съвременният човек трябва да чете ред научни книги, за да разбере коя храна е добра и коя – не. Относно избора на храната, природата е вложила в човека вътрешен инстинкт, или вътрешно чувство за разпознаване.