Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота, тъй както учителят показва грешките на ученика по класната му тетрадка, при класното упражнение и му определя бележка.

Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител.

Но тази вяра трябва да отиде малко по-далеч; аз ще попитам ученика: „Ти слушал ли си днес учителя какво говори?“ – „Не съм.“ Ще му кажа: „Аз слушах неговата лекция и зная повече работи от тебе“. Ако всякога учителят би решавал задачата на ученика, последният никога не би се научил да смята.

Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва. Първото нещо, което трябва да направи духовният учител, то е да разкрие на ученика невидимия свят, както майката, когато зачене, казва на детето: „Почакай 9 месеца, ще те въведа в нов за тебе свят и ще ти покажа чудесата му; сега не бива да мърдаш и скачаш“.

У ученика се заражда голямо желание да види какво има отдолу, под туй було; рекъл си: „Като вдигна това було, ще намеря Истината и когато се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила“.

Учител дава на ученика си задача да нарисува една картина. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг.

Учител дава на ученика си задача да нарисува една картина. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг.

Когато един учител дава на ученика си да рисува една картина, той трябва да я нарисува добре.

Вземете ученика, който има подтик, той ще намери учителя си.

На ученика казвам да учи, за да няма слаби бележки. На учителя казвам да проверява по няколко пъти ученика си и тогава да му пише бележка.

Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си“.

Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като Учителя си“.

Съдията – на подсъдимия, учителят – на ученика, търговецът – на купувача, всички се заканват все да отмъщават.

Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана.

Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана.

Седемте ученика, които са били в лодката, са седемте принципа на Божественото.

Христос обяснява на учениците си какви трябва да бъдат отношенията на ученика към Учителя.

Христосъ обяснява на ученицитѣ си, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на ученика къмъ учителя.

Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места.

Голѣмо изкуство е да може човѣкъ чрезъ волята си да примири своя умъ и своето сърдце така, както Христосъ примири двамата си ученика — Заведеевитѣ синове. Мѫжътъ и жената представятъ двамата ученика на Христа — Заведеевитѣ синове, които се борятъ за първи мѣста.

Само Учителят може да помогне на ученика, да придобие условията за влизане в Царството Божие.

Само Учительтъ може да помогне на ученика, да придобие условията за влизане въ Царството Божие.

По благодат учителят не може да тури бележка на ученика.

Понеже в училищата на земята има закони, които не позволяват на ученика да потретва класа, Ангели слизат от Небето, да помагат на слабите ученици да минават в по-горен клас.

Понеже въ училищата.на земята има закони, които не позволяватъ на ученика да потретва класа, ангели слизатъ отъ небето, да помагатъ на слабитѣ ученици да минаватъ въ по-горенъ класъ.

Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си.

Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за ученика, който познава Божествените закони. Яснотата е само условие, нужно за ученика, да отправи мисълта си към Божественото. Сега всеки може да се запита: Аз достоен ли съм да приема учението на своя учител? Не е въпросът за достойнство и недостойнство на човека и на ученика. Важно е ученика да бъде прилежен. Учителят трябва да пребъдва в ученика си, и ученикът – в своя учител. Такова е положението на ученика, който слуша уроците на учителя си, но не учи и не се ползва от тях. Учителят е недоволен от ученика си и казва: Ще отрежа този ученик от лозата, от която досега се е хранил. На ученика е забранено да плаче. Работата на ученика се заключава в ученето.

Всяка школа има желание да даде свобода на ученика.

Мъдрецът казал на ученика си: "Да бъде според желанието ти". Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: "Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички.

Ако попитате някой ученик какво иска да прави, ще отговори: „Искам да уча.“ Когато ви питам и вие отговаряте: „Искаме да работим за Господа“, вие трябва да постъпите като ученика, който като каже: „Искам да уча“, като се породи в него това желание, търси училище да започне работа.

Не е позволено на ученика да угажда на хората. Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята. Тогава учителят казал на ученика си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон.

Ако учителят не е прозорлив, пише добра бележка на ученика.

Ако учителят не е прозорлив, пише хубава бележка на ученика, но ако следи внимателно, той казва: „Я да видя на ръката ти! Много си умник. Едно време, като влезеше учителят в клас, преглеждаше ръцете, ноктите и ако имаше кир, нечистотии, взимаше пръчката и биеше ученика.

Като гледате отвън, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за майстора, но не и за ученика. Същият закон е и за ученика.

С други думи, първото правило при това положение на ученика е мъчението.

Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но и от мисълта, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят”, а мъжът им гледа и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.” Същото нещо става и с ученика на Окултната школа. Затова се казва на ученика: не мисли зло, т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него! Така стои научната страна на въпроса. Друго правило за ученика: да бъде искрен спрямо духа си, искрен спрямо душата си и искрен спрямо себе си, или на ваш език казано, искрен спрямо баща си, искрен спрямо майка си, искрен спрямо братята и сестрите си.

Това е един признак, по който се познава, че истинският Живот на ученика е започнал.

Втора фаза за ученика е трудът.

Някой учител по музика може да преподава на петдесет-сто ученика, но единият от тях едва е научил нотите, вторият е взел два, три, пет урока, а третият – петдесет урока и т.н.

– Бива ли да се допускат телесните наказания в училищата? Как да постъпи учителят, когато е поставен пред дилемата да запази авторитета си или да накаже ученика?

За ученика на окултната школа обаче са необходими две неща. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето. И така, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на окултната школа.

Окултистите казват така: „Когато в сърцето има едно желание, това желание е една спънка за ученика и то ще го въведе в грях.“ Имаш желание да станеш богат, да се осигуриш – това желание ще стане причина да вложиш в него живота си и с 10-15 години ще останеш назад; ще желаеш, ще желаеш, докато дойде някой и те обере.

Ако учителят каже на ученика: „Напиши (нарисувай) ми един вол“, ами че истинският вол може ли да се напише?Това не е възможно, а трябва да каже: „Нарисувай ми образа“, т.е. иконата на вола.

Учителят, като не може да поправи ученика си, изпъжда го вън от училището.

Учителят, като не може да поправи ученика, изпъжда го вън от училището.

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява.

Ученикът може да каже на учителя си, че така е писано в учебника, но учителят трябва да бъде готов да обясни на ученика си това, което е писано там.

Ако учительтъ каже на ученика си: „Е, този, който е наредилъ учебника е писалъ така“. Не, учительтъ трѣбва да обясни на ученика това, което е писано въ учебника и върху което той учи.

Една от задачите на човека е да изучи отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и ученика, съдията и подсъдимия и т.н.

Учителят бие и пита ученика: „Ще учиш ли?“ – Ще уча.

Въ Варна единъ учитель бие ученика си, той казва: „Вай-вай-вай, за топълъ кравай!“ Пита го учительтъ му: „Ще се учишъ ли?“ – „Да.“ Но на втория день го нѣма въ училището.

Не се прави отстъпка ни на учителя, ни на ученика.

Това се изисква от ученика на Бялото Братство.

Очите на ученика от Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а от тях да блика Любов и енергия, да светят и денем, и нощем. Това се изисква от ученика на Бялото Братство – да притежава абсолютна чистота.

Колко години е учил той, докато усвои това изкуство! Колко години са нужни на ученика, докато стане умен, да познава формата на нещата, тяхното съдържание и смисъл? Тогава Учителят ще каже на ученика си: „Добре си решил задачата си.

Христосъ е ималъ 12 ученика.

Тъй че ако един обикновен човек даде пари с лихва, то се позволява, закон има; но за ученика, ако той дава, другият закон ще го хване и 10 на задницата ще има. За ученика, щом се извинява и казва: „Условия има“ – 10 по задницата. А пък другото правило е: „Ученика не го посрещат радостно, а кисело“. И тъй, той ни най-малко не се е разтревожил. „Приятелят ми умрял, аз трябва да свърша работата си.“ Това е положението на ученика: мъжът ти умрял, ти ще продължаваш яденето си, няма да казваш даже и: „Господ да го прости!“ Ще свършиш яденето си, ще направиш сметката, ще кажеш: „Мъжът ми не си дояде“. На ученика не му се позволява да говори много; на ученика не се позволява да преувеличава нещата; на ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка. На ученика не му се позволява да забрави Господа. Това е то заплатата на ученика, след като получи заслужените „10“.

И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духа ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.

И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост.

Коя е главната идея, която занимава ученика при постъпването му в училището? Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. Първото нещо, което се изисква от ученика, е той да бъде способен да учи. Кое пречи на домакинята, като реже лук, като готви, да почете малко? И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите.

Значи отношенията на учителя спрямо ученика се изменят.

Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика.

Това са правила и за ученика. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии?“ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“. – Страдал е, но без идея. Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина!“ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен.

Определянето важността на причините абсолютно се предоставя на съвестта на ученика. Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа. Следователно едно от важните правила за ученика е да се научи да спи правилно. Някои пък могат да успеят в кратко време – това зависи от способността на ученика да се концентрира. Засега са достатъчни 50 ученика в класа.

Важността на причините се предоставя абсолютно на съвестта на ученика.

Самообладанието е едно изкуство за ученика.

Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика. Задача на ученика е да развива дарбите и способностите, вложени в него. Задачата на ученика е, като изправи своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци.

Когато се концентрира, мисълта на ученика трябва да минава безпрепятствено от едно състояние в друго. Бъдете като ученика, който настоява пред учителя си, който учи и е готов на всички жертви.

Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение – да знае, че вечното, безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото.

То е, ако учителят е говорил веднъж, а ти си бил вън, той няма да дойде да говори два пъти на ученика, който е отсъствал. Ще идеш при ученика, който е слушал беседата на учителя или лекцията на учителя, и той ще ти я разправи.

Значи, истината е вярна не само за Учителя, но и за ученика.

Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се запитва кои са отличителните качества например на вярващия, на слушателя и на ученика; отличителното качество на вярващия е вярата, на слушателя - слушането, а на ученика - ученето. Всички задачи и упражнения, които се дават в окултните школи, трябва да се изпълняват съзнателно, а не механически; самите задачи и упражнения имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика, при това те трябва да се изпълняват с Любов - ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне, той ще има обикновени опитности и обикновени постижения, каквито се достигат при обикновените школи. Изкушенията, колебанията, съмненията са бурени в Астралния свят, следователно, когато в окултните школи се дават упражнения или задачи, едновременно с Живота се събуждат и бурени, които започват да растат и да се развиват; в този смисъл бурените представляват голяма опасност за развиването на някои добри черти, на някои добродетели в душата на ученика. Значи който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема, и тогава Истината ще бъде една и съща и за Учителя, и за ученика; в това отношение способният ученик се нуждае от добър учител, както и добрият учител се нуждае от способен ученик. Едно се иска от ученика: да осмисля всяка своя постъпка, за да може по този начин да намери нейното място.

Значи тия три положения, това са качества на ученика. Второто качество на ученика е: да има вяра, да се не съмнява в това, което учи и слуша. С тия три качества на ученика вие засягате мозъка в три направления: центърът на вярата се намира отгоре, на повърхността на човешкия мозък, учението се намира отпред, а слушането отзад, и се образува един равностранен триъгълник. Какво е предназначението на ученика в една окултна школа? Само окултната школа може да ви даде един правилен и положителен отговор. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. И тъй първото нещо – сънят, той е един важен фактор за ученика на окултната школа. Обещание в момента, кажеш ли, направи го! Нищо повече! И не се позволява на ученика да казва какво той ще направи.

Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и за нейното приложение. Лицето на ученика трябва да бъде тихо, спокойно, като че е задоволен от всичко. Това е едно от правилата на ученика – да отстъпва в името на Любовта. Следователно една от задачите на ученика се заключава в пресяването: да пресее старите си мисли и чувства, старите си разбирания. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Откак съществува светът никой ученик не е излъгал Учителя си, нито Учителят е позволил на ученика си да го лъже. Едно от качествата на ученика е доволството. Сега ще изнеса още едно задължение на ученика: точност и изпълнение на обещанията си.

Важността за причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си. Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват. Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т. е. Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. На ученика не се позволява да говори празни думи.

Отишъл ученикът, хвалил там своя учител, хвалил го, но тя се влюбила в ученика и му казала: „Защо не ми говориш за себе си, ами за своя учител?“ И ние пращаме все нашите ученици при Господа, да ни уредят работата. На тия двама ученика той е разчитал много и искал да предаде своите знания и да ги направи наследници в бъдеще. Повикал двамата си ученика, имало известна стаица, там да направят опита, ще влязат и на двамата дава им една течност, те трябвало да я разредят и да я турят в стаята отвън.

И ако в ученика, който влиза в една окултна школа има това животинско чувство, очакват го големи страдания.

Не е позволено на ученика да търси знание от любопитство. На ученика се казва: Човешкият организъм е съставен от известни сили, от известни вещества. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. От ученика се иска пълно безкористие и искреност към себе си. На ученика не е позволено да се съмнява в Учителя си, нито да Го критикува. В първо време от ученика се иска само един час през седмицата съзнателна, разумна работа, да живее в пълна хармония.

Това е най-великото състояние, когато Бог съизволява да се прояви като велик Баща на ученика и казва: „Синко, вземи книжката си и иди на училище“.

Представете си, че учителят дава на ученика си да реши една проста задача.

Влизането на ученика в Божествената школа произвежда в него цяла метаморфоза. Една от задачите на ученика е да владее ума и сърцето си, т.е. своите мисли и чувства, своите сили и способности. От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да слага в действие и как да ги заставя да работят. И тъй, първото нещо, което се изисква от ученика, е да владее силите на своя мозък.

И тъй, някои искат от нас да им дадем право, Учителят на ученика няма да даде право да се движи.

Няма какво да му говориш, Школата, която следвате, не позволява това; при такива случаи тя изисква от ученика да извади кесията си и да плати за своя приятел, да ликвидира с неговата сметка и после, като види приятеля си, нищо да не му казва. Следователно, когато ученикът иска да му се даде право да върви напред и да се движи бързо, казвам: Учителят не може да даде право на ученика си да се движи с голяма бързина; докато сте ученици в Школата, движете се с малка скорост, а ако сте свършили вече Школата, пуснете всичката си пара и се движете с каквато скорост искате.

И ако учителят обиди ученика, и той ще стане негоден.

Не е позволено на ученика да се спира под сянката на дърветата и да почива. Страшно е положението на ученика, ако обиди с нещо Учителя си.

Първото нещо, което се изисква от ученика, е да даде място на Истината в себе си; всяко нещо, което съдържа в себе си Истината без никакви прибавки, без никакви преувеличавания и намалявания, е красиво.

Какво е искал да каже Той с тия думи? – В ума на ученика не трябва да се яви туй желание, да стане по-горен от учителя си. Отношенията на учителя и ученика абсолютно са свободни. Учителят няма право да вика, да казва на ученика: „Ти трябва да се учиш, ти знаеш ли, че си в моята школа?“ Не, не, в Божествената школа учителят е абсолютно свободен и ученикът е абсолютно свободен. Доста е на ученика да бъде като своя учител. Достатъчно е на ученика да бъде като своя учител. Единият този Дух трябва да прониква и в Учителя, и в ученика – не два духа, а един велик дух трябва да прониква. И тогава, според Неговата Мъдрост, Той ще определи положението и на ученика, и на учителя, отношенията им на физическото поле.

Това е задача само за ученика.

Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва.

Този приготовителен период подразбира усилване на неговите вибрации, докато придобие по-голяма издръжливост; тази е причината, поради която окултното Знание, окултната Светлина не се дава на ученика, докато той не се кали - това знание е Сила, която може да разруши организма на онзи, който не е подготвен за нея. Чистене на съзнанието - тази е задачата на ученика.

Какво се иска от ученика? – Да прощава.

Внимавайте: на ученика мъчно се прощава! Не мислете, че е лесно.

Ще говоря върху противоречието в живота или противоречието в живота на ученика.

Сега ще говоря върху противоречията в Живота или противоречията в живота на ученика. След това Учителят го поставя на такъв изпит, от който ученикът преживява голям страх - сега Учителят наблюдава дали умът и волята на ученика са добре развити. За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, вие трябва да работите - в това отношение окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си. Първото качество на ученика е способността му да работи; той трябва да обича работата, всякога да е готов да работи.

Никога не се позволява на един Учител да иждивява и хаби Божествената енергия! Нито на Учителя, нито на ученика! Затуй, ще почваме да изучаваме всичките форми в природата, ще изучаваме растителното царство: това са облаци, черти, които природата ни е дала.

Помнете: задачите, които ви се дават в школата, развиват смелост и решителност в ученика; здравето му закрепва, умът му се развива и той започва да мисли право.

Чисто и ясно! На ученика не се позволява да има две мнения.

Ще дойде време да разберете отношенията между Учителя и ученика.

Аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах на тясно.

Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме?“ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си.

Колкото по-дълбоко навлизате в Учението, толкова изпитите ви ще стават по-трудни; ще ви се дават задачи, които по няколко пъти на ден ще ви изпотяват - такъв е пътят на ученика. Привилегията за ученика се заключава в това, че той ще прекара всички мъчнотии и страдания съзнателно - ще знае защо и за какво идат.

Връзката между Учителя и ученика не е връзка мимолетна или връзка, която сега се образува, тя е връзка на хиляди години. Второто упражнение ще бъде: „Най-силната добродетел на ученика“. Запример, като търсите най-силната добродетел на ученика, тъй като мислите върху нея, някои може да кажат: Любов, вяра, надежда, милосърдие, много работи може да минат, много мисли, а там е ползата.

Връзката между Учителя и ученика не е моментална - в даден момент образувана, нито пък е временна; тя е вечна и съществува от хиляди години насам. Будност се изисква от ученика, защото ако не е буден и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби един благоприятен случай. За да успява в работата си, от ученика се изисква голяма искреност. За следния път пишете върху темата: Най-силната добродетел на ученика; всеки от вас ще помисли по този въпрос и ще напише онази добродетел на ученика, която той намира за най-силна. Например когато размишлявате върху най-силната добродетел на ученика, даже и да не се домогнете до нея, пак ще имате голяма полза. Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е Любовта, друг - Вярата, трети - Милосърдието, четвърти - способността му да учи, и т.н.; като мисли за дадената добродетел, без да подозира, той се свързва с нея - в това именно се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа. За войника, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника - трудолюбието; за слугата - досетливостта и съобразителността. Едно е важно да знае ученикът: всяка негова постъпка се хроникира; след всеки ученик вървят детективи от Бялата и от Черната ложа, които всичко записват: първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите - лошите; и едните, и другите ще използват намясто вашите постъпки. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от ония връзки, които са го спъвали в миналото и които и до днес го спъват. Като казвам, че от ученика се изисква послушание, аз имам предвид послушанието в най-малък размер: от двадесет и четирите часа през денонощието искам да употребите само един час за послушание - половин час денем, когато сте будни, и половин час вечер, когато сте в Астралния свят, но този половин час трябва да бъдете абсолютно послушни - той ще бъде основна мярка за вашето послушание.

Абсолютна благонамереност се изисква от ученика, никога да не злоупотребява с онова, което му е дадено; защото щом злоупотребите, ония, които контролират – има същества, които контролират, Господ няма да забави да ги изпрати – да направят контрол и ще те накажат.

Обаче трябва да знаете, че от ученика се иска светъл, прозорлив ум, лесно да се досеща. Не е позволено на ученика да изопачава фактите. Какво се иска от ученика специално, както и от всеки човек? – Мисъл и действие. Връзвали очите на ученика с кърпа и го завеждали между непознати хора, въоръжени с ножове, които веднага се хвърляли върху него. Това е изкуствен изпит, но животът поставя ученика на много изпити, по-страшни от този, и който може да издържи, се приема за ученик в школата.

Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, която отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите.

Тогава ще имате окултни преживявания, които са необходими за ученика.

Задачата на ученика е да учи; той няма право да критикува учителите си, програмата или учебниците, които са въведени. На ученика не остава нищо друго, освен да учи. Всяко нещо в природата е предметно учение за ученика. Една от задачите на ученика е да знае причините на своите състояния и да различава кои са физически, кои – духовни и кои – Божествени.

А пък в ученика, у него се заражда един стремеж да дойде той като някоя пчела при цветята.

Коя е отличителната черта на ученика? Ако ми зададете този въпрос, аз ще отговоря определено: Ученето. Нека останат десет ученика, но които искат да учат.

Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Ние препоръчваме на ученика чистото знание.

Когато учителят запознава ученика си с една животинска форма, едновременно с нея той трябва да говори и за противоположната ѝ форма. Така се постъпва с ученика.

Каквито са отношенията между господаря и коня, такива са отношенията между Учителя и ученика: Учителят подобрява положението на ученика, а ученикът улеснява положението на Учителя. Щом Учителят подобри условията на ученика, последният трябва да ги използва разумно. Ще знаете, че противоречията в пътя на ученика са необходими за неговото физическо, умствено и духовно развитие, следователно противоречията са необходим закон в развитието на ученика.

Задачата на ученика е да очисти съзнанието си от всички утайки и наслояванията на миналото.

Когато се преподават много предмети, вниманието на ученика може да се отвлече, вследствие на което много неща няма да чуе, да разбере или да възприеме; външно ще чува, но вътрешно няма да възприема - при това положение колкото и да се говори на човека, той няма да разбира.

Не се позволява на ученика съзнателно да изпитва съучениците си, да ги заставя да излизат от равновесието си. Послушание се иска от ученика.

Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. На ученика не му се позволява да спи на пътя. После има друга една опасност за ученика. На ученика не му трябва никаква събота. На ученика не му трябва никакво кръщение. После на ученика не му се позволява да се обръща назад. Това е пътят на ученика! Аз например опитвам онези, които влизат за ученици, аз ви изпитвам, вие не изпълнявате една заповед, за мене е безразлично. Това е положението на ученика! И аз много съжалявам за този голям недостатък у вас. В пътя на ученика няма никаква беднотия. И тъй, на ученика казвам: Всеки ученик, който добре се учи, той ми е приятел, а всеки ученик, който не се учи, той ми е неприятел.

Защо туй състояние да не го употребите за вашето повдигане? Всяко богатство, всяко благо, всяко знание, всяка сила, която имате, тя е дадена да се употреби за туй вътрешно повдигане на ученика.

Кого търси ученикът? Учителя си, нали? Следователно целта на ученика каква е? – Да намери Учителя си.

Именно туй е едно от качествата на ученика.

Но за ученика този въпрос е разрешен: той нито се жени, нито за мъж отива. Учителят, като възпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се събуди тази душа първоначално, детето ще се прероди. За учениците съм го приготвил, защото все-таки трябва да се даде идея на ученика. Учителя нали трябва да даде модел на ученика? Аз имам вече един модел, който трябва да имате предвид, за да знаете какво трябва да правите. И пак ще ви кажа: когато въвеждаме ученика в Природата, ако неговото обоняние не е развито, какво ще разбере от цветята? Ами ако той влезе и зрението му не е развито, какво ще разбере от красотата? Ами ако той влезе и слухът му не е развит, какво ще разбере от звука на цветята? Ами ако той влезе и вкусът му не е развит, какво ще разбере от сладостта им? Ами ако той влезе и чувстването му не е развито, какво ще разбере той от нежността на цветето? Всичко туй трябва да е развито, че като влезе ученикът в Природата, да разбере защо тя е създала нещата по този начин.

Туй е едно от качествата на ученика.

Сърцето на ученика трябва да бъде непременно обсебено от милосърдие. На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества: качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден този ученик ще заеме мястото на учител.

Това съставлява една задача за ученика, доста сериозна задача, която ученикът трябва да реши.

Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят само като погледне ученика, и той се парализира, и като стане, разтреперва се.

Значи, каквото е земеделецът за лозата, това е Отец за ученика. Мислите ли, че ако се отклонявате от правия път, може да бъдете присадени, дето и да е? Не, има известно отношение между присаждането на дърветата и присаждането в психичния живот на ученика. " (12 ст.). – Между учениците трябва да има такава любов, каквато между ученика и Учителя. Тя съдържа ценни мисли и упражнения за ученика. Целта на търговеца е да стане богат; целта на военния е да спечели сражението; целта на гладния е да се нахрани, на жадния – да задоволи жаждата си, на ученика - да учи. И тъй, задачата на ученика е да се запознае със своя Учител. Ученикът трябва да научи езика на своя Учител, а не Учителят на ученика.

Сега настъпва втората фаза на ученика. На тези, които трябва да влязат, казвам: както Отец възлюби Мене и Аз възлюбих вас; пребъдете в Моята Любов! Състоянието, което отличава ученика, се съдържа в думите "Пребъдете в Моята Любов!" Христос казва: "Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в Любовта Ми, както съм Аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата Любов". Третото положение, което посочва Христос, е, че между всички ученици трябва да има такава Любов, каквато съществува между ученика и Учителя: "Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си. В нея има ценни указания и упражнения за ученика. Е, добре, ще ви попитам сега какви трябва да бъдат качествата на ученика, който е влязъл в окултната Школа? Всичко, което е необходимо за ученика, трябва да бъде за вас точно определено и трябва да го притежавате. Целта на ученика е да се учи.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. На ученика не се позволява да се обръща назад. Това е Пътят на ученика. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел.

Учителят ще бъде доволен от ученика си, когато той е научил всичките си уроци, не половината, не 1/4, не 1/3; той трябва да научи всичкия си урок. Е, питам ученика, който от две хиляди години учи този урок и не може да даде отговор, много трудолюбив ли е, много прилежен ли е? Не казвам, че всички не са, но някои от тези, които са на земята, са научили 1/2 урок, други 1/4, а някои пък, които приближават към края на този курс, ще го научат целия.

За ученика всяка дума има особено значение. Той изсвирва с лъка си музикалния тон чисто и ясно и подканя ученика да стори същото веднъж, два, три пъти.

На ученика не се позволява да подскача, да се стряска.

Той не ограничава ученика си, дава му пьлна свобода. Учителят на Бялото братство не носи никакви пръстени и украшения, облича се скромно, защото иска да застави ученика си сам да намери вътрешните богатства и чистота на Учителя си, да намери вътрешния, а не външния му блясък. Какви са лошите черти на ученика, това не ме интересува. Ето защо на ученика се препоръчва положително знание, положителна наука. На ученика се препоръчва смирение. Любовта на ученика не е изпитана и трябва да се изпита. Знанията на ученика не са изпитани и трябва да се изпитат. Чистотата на ученика не е изпитана, тя трябва да се изпита. Следователно любовта, знанието, чистотата, милосърдието на ученика трябва да се подложат на изпит.

На ученика не е позволено да критикува ония постановления на Природата.

Не бивайте слепи към погрешките си, но ги изправяйте! Как ще изправяте погрешките си? Посетете едно музикално училище и ще видите как учителят поправя ученика си. От окултно гледище не е позволено на ученика да продава цигулката си.

И медицината ги препоръчва, но при условие умът на ученика да бъде съсредоточен, концентриран.

Когато ученикът е във връзка с учителя си, последният повдига мислите на ученика си нависоко, свързва ги с вибрациите на своите мисли и ученикът е доволен, че предметът му е ясен, че разбира нещата. Това са обяснения, които отклоняват вниманието на ученика.

Какво става в училищата? Учителят извиква ученика пред черната дъска и казва: Иванчо, начертай един правоъгълен триъгълник.

Как сте ме разбрали тогава? Когато учителят каже на ученика да излезе вън, и той не иска да излезе, какво означава това? – Непослушание.

Като метод за въздействие срещу гнева окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания. Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Колко класа може да свърши ученика за една година? Един клас.

Справедливостта е необходима за растенето на ученика.

Молитва на ученика – тъй кръщавам аз този мотив.

Един ден Учителят ще подложи ученика си на същия опит. Ако той не мине през този опит, как ще се познае, че е разбрал учението на своя Учител? И аз се поставям в положението на велик Учител и питам ученика: Ти видя ли опита, който направих? Можеш ли да ме следваш? За да видя, дали имаш любов към Учителя си, дали си ученик, ще те заровя в земята. – Какво ще правиш? – Ще опитам, доколко си ученик.

И сега, окултната Школа има за цел да научи ученика да има будно съзнание.

Какво й е казал той? Какво отговорила тя на своя възлюбен? Каква е първата дума на учителя към своя ученик? Какъв е отговорът на ученика? Коя е първата дума на свещеника, с която назовал Господа? Аз не говоря за сегашния свещеник.

Ще говоря тази вечер върху правилния растеж на ученика. Какъв е идеалът на ученика? – Да бъде като Учителя си. Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е. да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи.

Та в живота на ученика е потребна опитност. Първият закон на ученика е: той трябва да има един широк простор и неговите приятели не трябва да влизат в неговата аура.

Този е пътят за повдигане на ученика.

Особено това се изисква от ученика. Това е само за светските хора, но не и за ученика. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми – от всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа.

И всякога след един вътрешен отказ на ученика резултатите, които го последват, са нещастия, страдания. Сега първото нещо за ученика е да влезе в съгласие с Божественото. Учителят може да ви даде трудна задача, но целта е съвсем друга – да развие ума на ученика.

Има случаи, когато учителят намира за добре да каже на ученика направо, че е неспособен, че е ленив, че от него човек няма да стане.

Аз може да ви кажа отрицателните черти на характера по две съображения: просто може да имам у себе си една идея да уроня престижа на ученика, да му кажа: „Ти си неспособен, мързелив, ти си това-онова." Учителят по рисуване, по музика или математика няма да каже на ученика, че е неспособен. Тъй щото умът на ученика трябва да бъде гъвкав, да може да се бори с тия противоложности в природата, понеже има сили, които действат в разрез със сегашното развитие.

Една от задачите ви е да различавате ученика на Бялата ложа от този на черната: погледът на ученика на Бялата ложа е установен и лъчът, който излиза от очите му, е възходящ; погледът на ученика от черната ложа е разсеян, скрит, затаен, а лъчът - низходящ.

Туй се изисква от ученика.

Тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използува Любовта. Или, след като учителят сложи на ученика си единица в училището, като се върне ученикът вкъщи, да каже: „Моят учител е прав, но тази глава не разбира“.

Първото условие, което се изисква от ученика, е да има готовност да прави опити.

Любовта е за ученика. Сега за пример за ученика ние имаме един особен морал, нали? Да допуснем сега, че вие излекувате някого. На ученика от Бялото Братство слънцето му е на изток, 7 часа сутрин изгрява, а също е и над главата му, 12 часа по обяд.

Новите идеи, новите схващания дават възможност на ученика да различава своето състояние или своето разбиране от чуждото.

Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли? Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Щом умът на ученика заболее, едновременно с това заболяват сърцето и волята му и той започва да изопачава Истината, започва да си служи с неверни факти. Божественото начало в ученика. Съмненията и заблужденията на ученика не са идеи на ученичеството. Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата. На ученика не се позволява да лъже.

Няма по-хубаво нещо за ученика от да обича истината. Учителят, това е висшето вътре в ученика.

Сега учителят казва на ученика си: Драганчо, радвам се, че си решил да отвориш кесията си.

Тъй щото има разни начини за посвещение на ученика. Кръст има, туй не е лесна работа! За ученика е лесна тази работа, когато той е смел.

Двама ученика по желание ще се ангажират с тези две лекции. Мозъкът на ученика трябва да бъде разработен, добре сформиран, за да влезе във връзка със силите на Природата, да се ползва от тях. Не, окултната наука осмисля Живота, дава подтик, импулс към Знания, тя показва на ученика пътя към Истината, тя го учи как да се ползва от енергиите на Природата и как да трансформира своите енергии. Задачата на окултната наука е да посочи на ученика методи как да се справя с природните сили и закони. Послушанието е условие за ученика да уяква.

Казано – свършено! Щом се каже на ученика нещо и той си туря уговорки, той не е ученик.

Щом се справи с всички препятствия, в душата на ученика настъпва Абсолютен мир.

Една от задачите на ученика е да опита и познае Бога.

Първото нещо, което се изисква от ученика, е Абсолютна точност при изпълнение на обещанията. Учителят задава задача на ученика, която трябва да реши за другия ден; ученикът погледне задачата, види му се мъчна и понеже не иска да мисли, отлага я за другия ден. Учителят дава на ученика задача да направи едно добро; ученикът започва да се оправдава, че не може да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т.н. Досетливост се изисква от ученика. Успехът на ученика се дължи на неговата точност. Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен. Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен и внимателен, за да не пропусне разпорежданията, които Природата е предвидила в своите действия. Бъдещето на ученика се гради върху точността. Щастието и нещастието на ученика се градят върху точността.

Какъ възпитава Учителя ученика си? – Съ търпѣние и съ любовь.

Точността, туй е първото нещо, което се изисква от ученика.

Изобщо всеки предмет е важен за ученика. Това е особено необходимо за ученика. Мислите, чувствата и действията на ученика трябва да бъдат необикновени.

За ученика не е тъй.

Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити и след като придобие знания, тогава да се произнася за тия работи. За ученика това е вредно.

Задачата на окултната наука е да покаже на ученика законите, чрез които да се свързва с висшите течения на Природата.

Вътре в Школата никакви опити не се правят от ученика.

Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.

Христос имаше 82 ученика.

И следователно Христос казва: „Тия седемдесетте нека си вървят.“ На другите казва: „Вие тритях, т.е. дванадесетте ученика, искате ли с тях?“ Те му казаха: „Не, ние разбираме закона.“ Нека си отидат те в света, те ще учат своето учение, те ще учат своите закони.

Знаете ли какво нещо е да се свържеш с Бога? За това нещо се изисква постоянство от ученика.

Ще имате и още една тема: „Задачата на ученика въ всемирната „Бѣла школа”. Знаете ли какво нѣщо е да се свържешъ съ Бога? За това нѣщо се изисква постоянство отъ ученика.

Туй ни най-малко няма да ползва ученика. Чудно е да очаква един професор на ученика той да оправи работата.

Това не се постига лесно, но работа се изисква от ученика.

Ще ви задам следния въпрос: ако вие следвате в един клас и сте около тридесет ученика, възможно ли е, след като сте били няколко години заедно, да бъдете груби един към друг? Аз ви казвам, че тази е една от най-лесните задачи за ученика – една от най-лесните, която може да се намери в учебника със задачи.

Хляб е нужен на ученика! Следователно хлябът е в състояние да поправи недъзите и на Учителя, и на ученика. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети.

Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него.

Всяко нещо за ученика трябва да бъде осмислено.

Едно от съществените качества на ученика, това е разбирането. Ти се връщаш назад, обаче Природата поставя пред тебе едно сито два пъти по-ситно от предишното и пита ученика: „Защо влезе тук, в този път?“ Най-хубавото е всяка душа да се стреми към Бога с ония чувства, които са събудени в нея при даден момент. Щастието е качество само на ученика. В съзнанието на ученика не трябва да има и помен от лъжа. Кое е най-същественото нещо за ученика? – На ученика трябва разбиране.

Любовта и нейната целокупност, това е задачата на ученика. От време на време жрецът се разговарял с ученика. Питат ученика: „Какво искаш – да ти се даде благо отвън, или отвътре?“ Някои ученици искат смирение, те не искат нито сила, нито власт, нито пари. И тъй, първото нещо за ученика, който върви в пътя на смирението, е да има вътрешна светлина.

За ученика има изключителни неща, които ще ви дойдат до главата.

Изобщо, във всички общества, школи се срещат противоречия в живота на ученика.

Представете си, че учител дава на ученика си едно красиво перо, с което пише отлично.

Три вида обмяна има между Учителя и ученика. Учителят преподава, работи, дава нещо за ученика, а ученикът дава нещо материално. Где има даром? Не, между тях има Любов: Учителят към ученика, и ученикът към Учителя. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител.

Тъй както за ученика е потребна светлина, за да може да чете, така за ума е необходимо съзнание.

Какъв трябва да бъде пътят на ученика? Всеки път се очертава, отбелязва се по нещо. Аз казвам: пътят на ученика е едно строго самоопределение. Знаете ли в какво седи подхлъзването на ученика? В непослушанието.

Това е истинският морал за ученика.

Какво нещо са кризите? Те не са лошо нещо, те са неизбежни в пътя на ученика и зависят от мястото, през което минава той.

В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато.

Положителната страна на ученика е следната: онзи, който иска да се учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта.

Положителните неща трябва да бъдат като задачи в живота на ученика.

Затова именно сърцето на ученика трябва да бъде пълно, да няма никаква празнина. Това е каляване за ученика.

Учителят помага на ученика, това-онова, но като види, че не може да отговори, казва му: „Седни си!“ Тъй че ако един ученик, който е бил на небето, при всичкото свое щастие и блаженство, му се даде заповед да слезе на земята, да помага на човечеството, и той се сепне, в това си сепване той пропада.

Отношенията на ученика трябва да бъдат отношения към Бога.

Учителят дига ученика на урок, той не си знае урока, иска да го излъже, написал на ръкавите някакви формули.

В характера на ученика се забелязват два психологически дефекта: единият произлиза от преувеличаване или надценяване на нещата, а другият – от намаляване или подценяване на нещата. Аз говоря за онова вътрешно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможностите, които Живата природа е вложила в тебе – това е една от важните задачи в развитието на ученика. Да изучаваш живота в неговия вътрешен смисъл, да придобиваш знания и да дойдеш до самопознанието – това трябва да бъде стремежът на ученика.

Съмнение, подозрение и докачение – това са три важни положения, които спъват ученика. Ако учителят не покаже грешките, недъзите на ученика си, защо е учител? Да се изправят погрешките – това е една задача на живота. Кога? – За ученика остаряване няма.

Как тъй да не му обърнат внимание? Питам сега: ако ние разсъждаваме с онзи здрав разум, кое е онова, което повдига ученика в очите на учителя? Нали неговите способности? Когато един ученик влезе в клас, може никой да не му обърне внимание.

Не, животът за ученика е уреден.

Не, животътъ за ученика е уреденъ.

Моралната сила на ученика, който следва Божественото учение, е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога.

От ученика се изисква да бъде като Сократа: при всички запалки да не избухва, като че нищо не се отнася до него.

Тази е правилната философия за ученика.

Какво качество се изисква от ученика, за да бъде безстрашен?

Разумни отношения трябва да има между учителя и ученика.

Щом сте неразположени, направете този опит и кажете: Моето неразположение, като ученик на тази школа, трябва да бъде всякога отлично! И в името на Божията Любов аз имам това разположение! На ученика не се позволява да бъде намусен! Да се муси може, но само 1–2 минути, и то ако е сам. Едно от най-хубавите качества на ученика е да е доволен от най-малкото проявление: от най-малката мисъл, която му причинява малка радост и от най-малкото чувство, което му носи щастие.

Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен!" Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Сега, да допуснем, че ви дават двама своенравни, упорити ученика да ги поправите.

Отличителните качества на ученика са: да обича и да има готовност към възприемане на новото.

Какво било скритото желание на ученика – да отиде и погребе баща си ? – Той искал да вземе наследство от него ? Защо му е наследство ? – Да се осигури, да има нещо зад гърба си, и тогава да следва Христа.

Учителят трябва да седне и да каже на ученика си: „Слушай, когато се говори Истината, на дървен чук не се седи.

Учителят трябва да седне и да каже на ученика си: "Слушай, когато се говори истината, на дървен чук не се седи.

Аз говоря само за ученика. Христос казва:”За всяка празна дума ще се даде ответ.“ На ученика не се позволява да говори празни думи! Като кажеш, че си много добре, то значи, че си по-долу от добре. Вие още не сте разбрали какви са задълженията на ученика и на Учителя.

Аз говоря само за ученика. На ученика не се позволява да говори празни думи! Като кажеш, че си много Добре, то значи, че си по-долу от Добре. Вие още не сте разбрали какви са задълженията на ученика и на Учителя.

Туй не е добро за личните чувства на ученика. Той не казва, че това е лошо, но казва на ученика: „Слушай, ще пишеш според правилата. Друго едно правило за ученика е следното: на забавление не се позволява да отиваш със скъсани дрехи! Ще се измиеш чисто, ще се облечеш с най-хубавите си дрехи, които имаш, и така ще отидеш. В ученика също най-важното нещо е това.

Туй не е добро за личните чувства на ученика. Той не казва, че това е лошо, но казва на ученика: слушай, ще пишеш според правилата. Друго едно правило за ученика е следното: на забавление не се позволява да отиваш със скъсани дрехи! Ще се измиеш чисто, ще се облечеш с най-хубавите си дрехи, които имаш и така ще отидеш. За ученика също най-важното нещо е това.

И тогава у ученика има един морален елемент - убедил се е, че туй нещо може да се приложи.

Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци. Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие.

Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие.

Ние говорим сега за ученика, който разбира живота, защото всяка една идея, всяка една мисъл в духовния свят има своя тежест и може да се претегли. Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост.

Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън.

Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло.

Единъ день Ешавора казва на ученика си: искамъ да те опитамъ, дали въ тебе има добродѣтели. Той туря най-силната отрова на върха на този ножъ и казва на ученика си: ти ще знаешъ, че ако въ твоя животъ нѣкѫдѣ има скрита най-малката лоша мисъль, ти ще изгубишъ този си животъ и ще започнешъ наново живота си. Този Учитель Ешавора изважда своя мечъ, насочва го къмъ ученика си и го допира до тѣлото му. Този ножъ веднага се прѣвърналъ въ най-хубавата свѣтлина, и ученика останалъ живъ.

Един ден Ешавора казва на ученика си: Искам да те опитам, дали в тебе има добродетели. Той туря най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: Ти ще знаеш, че ако в твоя живот някъде има скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш този си живот и ще започнеш наново живота си. Този Учител Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му.

Това нищо не значи за ученика.

Това, че си нямал шапка, обуща – туй са второстепенни работи, това нищо не значи за ученика. Вдъхновение имаш ли, там е силата на ученика: и обуща ще дойдат, и дрехи ще дойдат.

То играе важна роля в живота на ученика.

Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика.

Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача.

Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача.

Смирение трябва на ученика! На всинца ви трябва смирение, за да се учите.

Тия думи на учителя образуват една динамическа сила в ученика и той изменил живота си.

Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот.

Критиката не донася никакво благо за човека, особено за ученика.

В окултната наука се изискват няколко условия (сили) от ученика.

По някой път това става и с ученика. На ученика се позволява да играе само след като знае уроците си; на ученика се позволява да напусне училището само след като е завършил своята наука.

Като се върви по този начин, пътят на ученика е безопасен.

След малко всичко ще утихне и ще кажете: „Сън ли беше всичко това?“ Много мъчнотии предстоят на ученика.

Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията?

Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията?

Защо? Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не. Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът.

Ако тия букви са установени, то като ги смените, ще имат ли едно и също значение? Ако ви кажа например: отношенията на майката към дъщерята са такива, каквито са отношенията на бащата към сина; или пък отношенията на учителя към ученика са такива, каквито са отношенията на лекаря към болния. При отношенията на учителя към ученика имате здравословни отношения на растене, а при отношенията на лекаря към болния имате съвсем друг процес. Питам тогава: какви могат да бъдат нашите отношения към Бога? – Те могат да бъдат такива, каквито са отношенията на сина към бащата или както отношенията на дъщерята към майката, или както тия на ученика към учителя, или както тия на болния към лекаря. Тия неща ще дойдат за ученика, но той не трябва да кипва, а трябва да задържа силите си.

Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям? Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни.

За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес.

След това иде ново положение за ученика – да влезе през вратата на Добродетелта, отдето ще започне посвещението му.

В това седи благородството на ученика.

Пътят на ученика е път на зазоряване. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си. На ученика е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно. Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата! Ученикът като люби, трябва да придобива чистота. Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно. Приятен е пътят на ученика във всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане!

Учителят му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика. - Колко е радостно, когато ученикът поиска нещо от Учителя си! А колко е благословено, когато Учителят от само себе си даде нещо на ученика си.

За света всички мъчнотии и противоречия в живота са безсмислени, но за ученика те имат смисъл.

Красиво е, когато Природата се интересува от студента и ученика и му помага при всички изпити.

Следователно, ако страданията на ученика са дадени като изпит, той трябва да издържи изпита си и после да дойде при мен да каже: „Днес имах изпит, издържах го.“ Аз ще се радвам, че той е издържал изпита си. Как се образува връзката между учителя и ученика? – Учителят трябва да знае как да помага. Защо човек трябва да бъде ученик? В какво седи ученичеството? Знанието е потребно на ученика, за да може да живее в този свят. Напротив, при този съзнателен живот от страна на ученика Любовта ще има истински образ, Мъдростта ще има истински образ, Истината ще има истински образ. На ученика трябва да говорят и трите гласа: Учителят трябва да му говори, Бог трябва да му говори и Духът трябва да му говори.

Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум.

Едно отъ качествата на ученика е да има дисциплиниранъ умъ.

Та молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията.

Аз желая да заведете Христа тъй, както един учител завежда ученика си.

Това ще стане! Майката не трябва да се гневи на дъщеря си, но от дълбината на душата си трябва да й каже: дъще, ето ключът! Музикантът като повика ученика си, как му дава ключа? Майката ще започне да произнася пред дъщеря си думата любов.

Пред ученика седят три рода сили, с които той трябва да работи: първо, Божествени сили, които изискват съзерцание; второ, духовни сили, които изискват активност – това е работата на неговите чувства; трето, физически сили – това е слизането за работа в материалния свят, за което се изисква будност на съзнанието.

Учителят, като погледне ученика, състави си едно понятие, един епитет си тури.

" - Добре е това, но откъде ще дойде съзнанието у мъжа и у жената, че те трябва именно така да живеят? После как ще решите задачата за отношенията между учителя и ученика? За да съществуват правилни отношения между учителя и ученика, те трябва да имат просветено съзнание. Отде ще дойде това съзнание? Преди всичко в душата на ученика трябва да има непреодолима любов към знанието, което учителят преподава; в душата на учителя пък трябва да има непреодолима любов към предаване на своите знания. Само при това положение между учителя и ученика могат да съществуват естествени отношения.

Това изисква живата природа, за което дава на ученика ред методи, закони и правила.

Тази е причината, поради която на ученика се препоръчва съзнателна работа върху себе си, за да хармонизира своите мисли и чувства, да дойде до положение разумно да иждивява енергията на Природата. От ученика обаче се изисква да мисли право, да чувства право и да действа право.

Послушанието е велика добродетел за ученика.

Задачата на ученика е между обикновените си работи да внесе необикновеното, Божественото.

Питат я: какво нещо е мъжът? Силно нещо е мъжът! На друго място учителят вързал ученика си, другаде пък ученикът вързал учителя си.

Една от задачите на ученика е да работи върху лицето си, да го направи изразително.

Същата реакция става и в ученика, и в религиозния човек, а често и между двама приятели.

Но по някой път положителните сили могат да причинят на ученика толкова нещастие, колкото и отрицателните.

Това са празни думи, които не позволяват на ученика да употребява.

Тъй щото една от задачите на ученика е да развие Божественото в себе си.

Онова чувство, което ученикът изпитва към учителя си и онова чувство, което учителят изпитва към ученика си, обикновеният човек не може да почувства.

Кое е по-хубаво за ученика, да придобива знания или да дава? Да придобива.

Единственото право на ученика е да учи. Правото на ученика е да учи. Това е най-простото определение за правата на учителя и на ученика. В живота на ученика трябва да има правилно движение, което може да бъде резултат само на сили, които го подмладяват, които внасят в него жизненост и подем нагоре.

За да не се спъва в своето развитие, на ученика е особено необходимо целомъдрие и великодушие. Мъчно е да определите същественото качество на ученика.

Какво по-хубаво от това да имаме доверието на невидимия свят, да ни даде възможност да разполагаме със силите на природата? Задача на ученика е да спечели доверието на невидимия свят, да му поверят известни тайни, да му открият известни закони и формули, които щом произнесе, да му се притекат на помощ. Обаче при разрешението на тази задача от ученика се изисква чистота.

Да кажем, че някой виден професор преподава на ученика си нещо по математика, но той се съмнява и се пита: дали това е истинската математика? Ще научи ли нещо този ученик? Ако някой ученик се занимава с музика, но се съмнява в учителя си, какво ще научи? За в бъдеще ще дойдат гениални хора, които ще преподават математиката на гениалните хора.

Едно е важно за ученика: да се пробуди неговото музикално чувство. В древните окултни школи първата задача, която се е давала на ученика, се е състояла в изучаване и прилагане на закона за смаляването.

Няма по-глупаво и по-страшно положение за ученика от това Учителят му да го изпъди навън. И учителят няма право да критикува ученика си, но има право да констатира, че това, което ученикът върши, не е право, не носи добро и благо за самия него. Учителят може да каже на ученика си, че пътят, по който той върви, не е добър и ще му донесе лоши резултати. Учителят може да каже на ученика си: “Слушай, там, дето си ял и пил, трябва да заплатиш!” – “Нямам средства.” – “Тогава да не си ял.” – “Ама ще страдам.” – “По-добре да страдаш ти, отколкото друг.

Какви са отличителните качества на оглашения? Какво е вашето мнение по този въпрос? Как приемат ученика в прогимназията, в гимназията или в университета? Ученикът непременно трябва да държи някакъв изпит, за да влезе в прогимназията, в гимназията или в университета. После вие трябва да знаете кои са отличителните качества на вярващия, както и тия на ученика. Тази е задачата на ученика. Ако сте външно грозни и вътрешно грозни, как ще може той да вложи нещо у вас? Когато учителят проповядва на ученика, той може ли да вложи в главата му всичко изведнъж? Не, ученикът трябва постепенно да възприема и да асимилира преподаденото от учителя, който всеки ден му преподава по малко. На ученика Бог казва: “Стани и свърши тази работа!” Той ще му даде следната задача: Иди да занесеш това писмо на еди-кой си беден, страдащ човек! И ти ще трябва през девет гори и планини да минеш, да намериш колибата на бедния и да му предадеш писмото в ръка. И тъй едно от необходимите качества за ученика е чистотата. Не е позволено на ученика да мисли за старост. Задачата на ученика е в тия отклонения именно да намери правия път към дадената възможност. Отношенията на Учителя към ученика са едни, към вярващия са други, а към оглашения – трети. Отношенията на Учителя към ученика са Божествени. Когато Учителят обича ученика си, той дава нещо от себе си. Наблюдавали ли сте запример в кой месец у детето се събужда вярата? В кой ден ученикът добива вяра в учителя си? Започне ли учителят да преподава трудни задачи и да ги решава, в ученика са заражда мисълта, че учителят знае много и от този момент той вярва на своя учител. Яви ли се вяра в ученика по отношение на учителя, между учителя и ученика се създава връзка. Когато учителят извади ученика от тялото му и го прекара през пожар, ако той знае законите, няма да се плаши и няма да пострада.

Учителят пита ученика: какво ще се образува, ако дадена точка се движи в известна посока? - Ще се образува права линия.

Това е истинското положение на ученика. Обаче знанието от първо отделение вече не важи за ученика, който е постъпил във второ отделение.

Едно се иска от ученика: при каквото разположение и да се намира, добро или лошо, той всякога трябва да е готов да услужи на своя ближен.

От какво зависи успехът на ученика в този свят? Три отговора могат да се дадат на този въпрос. Според вас кой е ученик? Кои са характерните черти на ученика? Преди всичко ученикът трябва да има връзка с живата природа, да разбира нейните закони, да ги спазва правилно и да ги прилага в живота си. Този въпрос е голям изпит за ученика, докато той го разреши правилно.

Тогава и небето е готово да направи много нещо за ученика.

Тогава как ще схванете любовта на учителя към ученика? Или пък, как ще представите любовта на приятел към приятеля си? Сега, всички вие не се интересувате от едни и същи неща.

Урокът е мъчен, задачите са мъчни и в главата на ученика става цяла каша.

В съзнателното учене е растенето на ученика.

Запример, страхът е голяма спънка в живота на ученика, вследствие на което той трябва да се справи с него.

Аз ще изтълкувам тъй: професорът е скъсал ученика.

Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място.

Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика?" Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека, да расте и да се развива, да учи." Минчо трябваше да отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е да учи. Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. Тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила да поощрят ученика, да го заставят да работи, да върви напред. Здравето е първото условие за ученика.

Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си.

Няма по-голямо щастие за ученика от това да има едно шишенце, пълно с лековити сълзи.

Едно от качествата на ученика е справедливостта.

Тя има за цел да даде на ученика такива знания, с които той може да си помага в трудни моменти на живота. Освен това, окултната школа има пред вид да даде на ученика поне елементарни познания за лекуване. Колкото повече знания има ученика, толкова по-свободен става.

Тя има за цел да даде на ученика такива знания, с които той може да си помага в трудни моменти на живота.

Когато учителят иска да застави ученика да мисли, той го хваща за ухото. Някой учител хване ученика за ухото и го дърпа до зачервяване.

И тъй, задачата на ученика е да се освободи от всички излишни мисли и чувства, които го спъват.

Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им.

Една от задачите на ученика е да знае да пее.

Ученикът се връща от училище, главата му е пълна с уроци по всички предмети; той всичко знае, но тия уроци са упражнения само за ума, те не могат да ползуват ученика при разрешаване на житейските му задачи.

Съзнание се иска от ученика.

Послушание, смирение, чистота, Любов трябват на ученика! Смелост трябва на ученика! Като дойде до страданията, той трябва да бъде готов да страда.

Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата, да можем да четем по нея.

Задачата на ученика е да регулира своите енергии съобразно енергиите на природата. Умирането означава изпъждане на ученика от училището, а заминаването за другия свят подразбира доброволно напущане на училището.

Отличителната черта на ученика, това е вярата в Бога. Какво Бог може да направи, това не влиза като задача на ученика. И всяка спънка, която иде отвън, тя не трябва да пречи на ученика да върши своя план към Бога.

Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му. Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва.

Тогава де е философията на живота? За да се прояви Любовта в ученика, той трябва да има послушание.

Опасно е за ученика когато дойде до положение да омаловажава работите.

Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен. Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност. Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв.

Това, което за офицера е закон, за ученика трябва да бъде идеал.

Следователно смелост се изисква от ученика! Като дойдат страданията, той трябва да ги понесе с упование и вяра в Бога.

Като ученици, вие трябва да държите съзнанието си будно, да запазите спомен за всички свои преживявания от най-ранна възраст до най-дълбока старост - на ученика не се позволява никакво прекъсване на съзнанието. На ученика е позволено да бъде недоволен само при един случай - когато не е приложил добродетелите си.

И тъй, животът на ученика трябва да мине през огън, за да пречисти той мислите си. От ученика не се изисква да носи целия свят на гърба си. Едно е важно за ученика – да има той прави отношения към Бога.

Ето защо, задачата на ученика е да изучава своите мисли, чувства и желания, за да види каква е тяхната посока на движение ; после, да изчисли колко посоки на движение имат те и колко възможности за тяхното постигане. Една от задачите на ученика е да изучава състоянията на съзнанието си, да види какви промени стават в него.

Тоя болен е чакал Христос 38 години, докато дойде - това е за ученика.

И тъй, първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си.

Защо? Защото това, което на Учителя е позволено, на ученика не е позволено; това, което на богатия е позволено, на сиромаха не е позволено.

Не е позволено на ученика да седи без работа; ако някой не може да следва в университет и ходи със скъсани обувки, нека стане обущар - ако Толстой знаеше да кърпи и шие обувки, колко повече вие трябва да правите това.

Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност.

Не, има задачи в живота на ученика, които той непременно трябва да реши.

Същото нещо е и в училищата: ученикът отива при учителите си, а не учителите при ученика. Не е известен случай, когато учител да е отишъл при ученика си. Такива трябва да бъдат отношенията на ученика към учителя.

Следователно първото нещо, което се иска от ученика, е да тренира своето тяло; като тренира тялото си, той лесно ще трансформира енергиите си и тогава при каквото и състояние да се намира, той лесно заспива - когато пожелае да заспи, той може да направи това.

Кой е най-лесният въпрос за ученика? — Ще свърши ли училището успешно? — Кой е най-лесният въпрос за гладния? — Въпросът за хляба. — Кой е най-лесният въпрос за бедния? — Въпросът за парите. Учителят ще каже на ученика си приятелски, че тонът, с който си служи, не е верен, че мислите и постъпките му не са прави.

Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достойнство от знанието, което всеки ден черпи от училището, а не да се гордее със своето произхождение и със своята кръв.

Учителят разбира ли ученика си? Не го разбира.

Добре е няколко ученика да го направят по-продължително време: няколко месеца или цяла година.

Какво придобива ученика след като продаде на други хора своята мъчна книга? Нищо не придобива.

И тъй, едно се иска от ученика – любов към Бога.

Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което днес Бог дава. И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек – за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после, трябва да имате ясна представа за ученика. Та казвам: Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. Следователно това са качества и на ученика. Това е пътят на ученика. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка. По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика. Какъв трябва да бъде животът на ученика? – Той не очаква враните да му донасят хляб. Сега вече той влиза в пътя на „ученика“, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тъй разбираме ние Радостта на ученика. Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута. Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, аз съм готов да те слушам!“ Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. В живота на ученика обаче ограничения няма. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога. Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика? – Не можем. Затова всеки, който иска да намери този живот именно, не трябва да върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва да влезе в пътя на ученика. На кого? – На ученика. Това е вътрешната връзка на ученика с Бога. Та казвам: Този хубав ден, който имаме днес, е за ученика. Той ни показва какъв е пътят на ученика. И тъй, само в пътя на ученика ние можем да разрешим правилно живота. Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата.

Той не разбира смисъла на живота от гледището на ученика, от гледището на цялото. Животът на ученика, обаче, е идеалът на човешката душа. Задача на ученика е да научи всички закони. Ако разгледате с увеличително стъкло нервната система на един човек, който има старозаветни вярвания, както и на онзи човек с новозаветни вярвания, после разгледате нервната система на праведния човек и най-после на ученика, ще намерите голяма разлика в устройството на нервната им система. Ако след това погледнете очите на праведния и тия на ученика, пак ще намерите разлика в устройството им. И да обяснявам това, няма да ме разберете, но казвам: Има по-велик път от този на ученика, той е пътят на Учителя. Сега ви говоря за пътя на ученика. Ако днес ви говоря за пътя на Учителя, какво ще разберете? Обаче разберете ли пътя на ученика, само по този начин, в далечното бъдеще, ще дойдете до една нова фаза, да разберете пътя на Учителя. Ако не можете да преминете пътя на ученика, пътят на Учителя ще бъде абсолютно недостъпен за вас. Ако старозаветните хора подготвят пътя на новозаветните, тогава новозаветните ще подготвят пътя на праведните; и ако праведните подготвят пътя на ученика, тогава ученикът ще подготви пътя на Учителя. Ще се върна на мисълта: Коя е отличителната черта, по която се различавате от другите хора? Това е една от задачите на ученика. Защо? Защото истинският живот започва от ученика. Давам ви една загадка, помислете сами, на какво можете да уподобите ученика. Аз се определих в пътя на ученика.“ И той, като ученик, започва да се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Казвам: Има четири начина за лекуване: начин за старозаветния, начин за новозаветния, начин за праведния човек и начин за ученика. Ако е ученик, ще го лекувам по начина на ученика; ако е праведен, ще го лекувам по начина на праведния; ако е новозаветен, ще го лекувам по начина на новозаветния, и ако е старозаветен, ще го лекувам по начина на старозаветния. Новозаветният не може да се лекува по начина на праведния, и праведният не може да се лекува по начина на ученика. По-нататък, като се дойде до науката, и там има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозаветния, наука за новозаветния, наука за праведния и наука за ученика. Науката на старозаветния не е наука за новозаветния; науката на новозаветния не е наука за праведния, и науката за праведника не е наука за ученика. Науката на ученика е особена. Погледнеш ученика, той се връща весел, засмян, казва: „Виж какво ни разправя днес учителят!“ Природата е създала пътя на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и сега създава пътя на ученика. Пътят на ученика е новият живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам този път „нов живот“ или „живот на ученика“ в най-хубавия смисъл на думата. И най-после, всичко ценно от живота на праведния ще пренесете в живота на ученика. Сега, за да се създаде у вас хубавия, красивия живот на ученика, вие трябва да елиминирате от себе си първите три вида живот, да ги оставите настрана и да заживеете само с идеала на ученика. Това не е език на ученика. Ще знаете: Всяко препятствие в живота на ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избавят от някое по-голямо зло. Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика. Тази е отличителната черта на ученика. Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Вие не можете да постъпите другояче, не можете да дадете на ученика малък плод.

Както от млякото на майката зависи здравословното състояние на детето, доброто състояние на неговия ум и на неговото сърце, на неговите мисли и чувства, тъй и от обичта, от любовта на ученика към знанието зависи неговото правилно развитие. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика. В този случай мисълта облагородява ученика. Питам ви: Как мислите, според вас позволено ли е на ученика да взима пари назаем от другарите си? Да си помагате взаимно, то е друг въпрос, но аз говоря за правене заеми, с обещание, че след няколко дни ще ги върнете, а при това минават месеци, и вие не можете да се издължите. И тъй, кой е най-важният въпрос, според вас, който трябва да занимава ученика? – Знанието. Всеки ден, като се разширява съзнанието на ученика, трябва да се увеличава и обичта му към знанието, към проучаване живота.

Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. В първата беседа ви говорих за пътя на ученика. За да разберете пътя на ученика, трябваше да ви говоря за четирите вида живот. Какъв трябва да бъде пътя на ученика? Колко елемента трябва да влизат в него? – Четири елемента: Любов, Светлина, Мир и Радост. Най-после дохождаме до новия живот, до живота на ученика, който не иска нищо. Аз взимам „ученика“ във велик смисъл на думата. Две сестри се разговарят: „От толкова години насам правим големи усилия, работим, искаме да станем ученици, а като че ли никакъв резултат нямаме, тъй изглежда от думите на Учителя!“ Аз виждам всичко това, то си е дало своите резултати, но разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря ви какъв трябва да бъде великият идеал на ученика. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото.

Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“. В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става. И стана вечер, и стана утро – ден първи!“ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи. Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света. Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“. И стана вечер, и стана утро – ден пети.“ Всички животни във водата, това са слугите, помощниците на ученика в неговия път. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. И тъй, животът на ученика е велик живот.

Третата, истинската любов представлява книгата в джоба на ученика. Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледището на старозаветния живот, после от гледището на новозаветния живот, след това от гледището на живота на праведния и най-после от гледището на живота на ученика.

Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тия безпокойства. Казах по-рано, че понякога в ученика се развива любопитството, вместо любознателността. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват с единствената цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, дето той може правилно да се развива. Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, съдейства му за добро. За ученика е казано: „Космите на главата му са преброени, и нито един косъм няма да падне без волята на Бога“. Този час може да е един и същ за няколко ученика.

Ако пък искате великото благо на живота, това е път на ученика. Два пътя, или два живота има: или животът на света, или животът на Бога, който ние наричаме живот на Христа – живот на новото учение – пътят на ученика. Следователно, в каквото положение и да поставите праведния човек или ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Божията Любов.

Какво се изисква от човека, а специално от ученика? – Да бъде здрав на физическия свят. От ученика се изисква външна и вътрешна чистота.

Помислете върху отличителните качества на ученика и каквото знаете по този въпрос, напишете го като тема. Една от първите задачи на ученика е да изучава своя живот, да дойде до познаване на своите добри и лоши черти. Ако този закон е верен за обикновения ученик, колко по-верен е за ученика на новото.

Това е злото в света, което отклонява ученика от правия път.

Умът на ученика трябва да бъде толкова мощен, че никаква сила в света да не е в състояние да замъгли неговата светлина. Да превърне неблагородните метали в своята кръв в благородни, това е една от задачите на всеки човек, специално на ученика.

Обаче, ако учителят постави ученика си в известни материални условия, един от двамата непременно ще бъде изигран.

Каква е задачата на ученика? Ако говорим за ученика на светските училища, неговата задача е да свърши училището, да придобие знания, да заеме висока служба, да стане виден човек. Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с мъчнотиите и изпитанията си.

Двама ученика, от две различни школи, като завършили образованието си, били изпратени от учителите си на една опитна екскурзия. Промените на времето не са нищо друго за ученика, освен задачи.

Учителят ще погледне ръката на ученика и ще разбере в какво материално положение се намира, какви наследствени черти носи в себе си.

Първата задача на ученика е да работи върху лицето си, да го оформи, да изправи отклоненията.

Никое страдание няма да избегне от ученика. Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам. Силата на ученика седи в издържането. Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си. И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва да изучава. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Казвам: задачата на ученика седи в това, да подмладява всички клетки на организма си, а не само частично. Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек. Имаш желание да направиш някакво добро, да свършиш една хубава работа, но малкият пръст те спира, и ти си казваш: Ако направя това нещо, какво ще стане после с мене? В живота на ученика думата „ако" не съществува.

Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика.

Само за ученика давам следния начин за лекуване на зъби. Този опит се отнася само за ученика.

Не можете ли да бъдете като авиаторите, които летят във въздуха на голяма височина и не се страхуват, че могат да паднат? Самообладание се иска от ученика.

Възприемането и предаването чрез радиото представя вътрешната страна в живота на ученика.

Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото верую или до неговото произхождение. Привилегия е за ученика да бъде изпитван. Тъй щото, когато се казва, че трябва да познаем Единнаго Истиннаго Бога, това се дава на ученика като метод за придобиване на живота. Щом е влязъл вече в правия, т. е. в тесния път, за ученика не представя никакво противоречие обстоятелството, дали е взел дясната, или лявата страна. Едно е важно за ученика: да има будно съзнание. И наистина, щом свещта на ученика изгасне, той започва да се моли, да плаче, докато свещта му светне. От ученика се изисква всеки ден да уяква духом.

Едно докосване на учителя до някой център на главата на ученика може да трансформира енергията му и да го облекчи. Ако иска да накаже ученика си, учителят не трябва да го дърпа за горната част на ухото му, но да го хване отдолу, за месестата част, и леко да я дръпне надолу.

Задачата на ученика е да се стреми да разбира нещата правилно, за да може сам да си помогне. Първата работа на ученика е да развива своята вяра. На ученика ще се дадат пособия по благодат да учи, а усилията, трудът и работата се изискват от него. Дълго време ще теглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. Първото нещо, което се изисква от ученика, е обич кьм знанието. Щом вибрациите на ученика съответстват с тия на учителя, последният счита този ученик за даровит, за способен и намира, че от него може да излезе нещо.

Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика.

Кой е най-паметен ден за ученика? – Денят, в който за пръв път е срещнал своя Учител.

Следователно, за ученика, който разбира вътрешния смисъл на Христовото учение, не само личните, но и социалните въпроси ще бъдат лесно разрешими.

Когато учителят открива буквите на ученика, той трябва да внимава, да следи всички обяснения, които му се дават. Щом учителят намери ученика си, последният започва постепенно да го познава. На ученика е нужно и самообладание.

Едно се иска от ученика: да възстанови своето вътрешно равновесие.

Дето е учителя, там трябва да бъде и ученика.

Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си.

За ученика от великата окултна школа гимназията се състои от 12 класа. Тъй щото, за да свърши гимназия и университет, на ученика са потребни цели 24 години.

Обаче, една блага дума от страна на учителя, може да повдигне духа на ученика.

Следователно от ученика се изисква приложение, но не евангелско приложение, нито православно, нито окултно приложение. Само рисуването не помага за възпитанието на ученика. От ученика се изисква не обикновено приложение, но приложение, в което има творчество, гениалност, изобретателност. Щом заболяването на задната част на мозъка за светския човек е толкова рядко, за ученика е още по-рядко. Невидимият свят създава тия напрежения, за да предизвика в съзнанието на ученика известно разтърсване.

Абсолютно вътрешно послушание – това е първото условие, което се иска от ученика. Затова четири неща се изискват от ученика: любов, светлина, мир и радост.

Защо Христос имаше 12 ученика, а не двама или трима? Числото 12, числото на апостолите, представя 12-те зодии, или 12-те дома на слънцето.

Силна трябва да бъде вярата на ученика! Христос казва: „Станете като децата." Съвременните училища допринасят нещо за умственото развитие на ученика, но те не разполагат с методи за оживяване, за одухотворяване и приложение в живота на всичко онова, което се преподава.

Усърдието е едно от добрите качества на ученика. Постоянство се иска от ученика, да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж.

Школата, която следвате, се отличава по това, че всеки момент дава нещо ново за ученика, с което буди съзнанието му. Когато учителят изпитва ученика си, той не мисли за него, че е невежа, но мислено му казва: „Не се страхувай.

Докато това свещено желание живее в ученика, той ще може в един ден, в една седмица, в един месец, в една година или в няколко години най-много да спечели повече от това, което е изгубил.

Кога учителят изпитва ученика си? – Когато ученикът е учил, когато е приготвил урока си. Този учител обича ученика си и затова го изпитва. Обаче всяка наука е важна за човека дотолкова, доколкото има приложение Следователно окултната наука е ценна за ученика главно със своето практическо приложение. Една от първите задачи на ученика е задачата на вярата.

Не заслужава ли тази майка да бъде обичана? Когато способният ученик се интересува от нещо и отиде да запита учителя си, той не отваря ли специално за него библиотеката си и започва да му разправя по въпроса, от който се интересува? За неспособния ученик, за ученика, който няма любов в себе си, учителят е затворен.

Това се иска от ученика: труд, постоянство, усилие.

Първото условие е любовта, като връзка между ученика и учителя, между ученика и неговите другари.

Така трябва да бъде концентрирана мисълта на ученика.

Това са две качества, които се изискват от всеки човек и специално от ученика.

Кое пречи на ученика да се ползва от Божията благодат? Щом е добър и разумен, той всякога ще има условия да се ползва от Божията благодат. За ученика е важно да бъде добър и разумен. Защо и за какво трябва да бъде такъв, не е важно. – Как ще се познае кой ученик е добър и разумен? – На пътя на ученика невидимият свят е поставил сита, едри и ситни, чрез които ще изпита, кой е добър и кой – разумен, кой е смел и решителен и кой – страхлив.

Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение.

От ученика се иска абсолютно безкористие. Чиста мисъл – свобода от всякакви заблуждения, и благородно сърце – без никакви човешки ограничения – това се иска от ученика.

Учителката го изслушва и след това го запитва: „Защо ми говориш за учителя си, а не говориш за себе си?" Значи, учителката се влюбила в ученика, а не в учителя. Работата на ученика не седи в това, да жени учителя си. Учителката, пък, казва на ученика: „Аз не мога да се оженя за учител, който изпраща своя ученик, да го сватосва".

За да се развива правилно, за ученика е нужна благоприятна среда.

Колкото по-малко внимание отдава ученика на учителя си, толкова по-малко получава от него. Следователно, способността на ученика да учи и да възприема зависи от неговата вътрешна интензивност.

Задачата на ученика е да учи, да минава от положението на риба в това на птица; от положението на птица в положението на млекопитаещо; от млекопитаещо – в човек, и т.н. Христос имаше 12 ученика, а Той беше тринадесетият. Знанието на ученика от първи клас не е знание на ученика от втори, трети, или четвърти клас. Знанието на ученика от четвърти клас не е знание на ученика от пети, шести или седми клас на прогимназията, нито знание на ученика от гимназията.

Същите мисли занимават ученика, когато слуша една лекция. И тъй, задачата на ученика е да придобие знание, сила, чистота.

Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител.

Да се върнем към въпроса за отличителните качества на ученика. Най-важното качество на ученика е стремежът му да учи, да придобива знания, да открива тайните на природата, за да може, като Архимеда, да извика: „Еврика!“ За кои хора Архимед извика „еврика“: за сегашните, или за хората на миналото? Великите хора работят, създават, откриват, но не за своите съвременници. Едно от качествата на ученика е изразено в желанието му по-скоро да завърши учението си. От ученика се изисква първо любов и почит, а после стремеж към знание. Почитта към учителя подразбира любов и почит към източника, отдето излиза знанието; почитта към себе си подразбира любов и почит към резервоара, в който се влива знанието; почитта към ближния подразбира умение на ученика да използва външните условия за прилагане на знанието.

Каквито са свойствата на диаманта, такива са и на ученика. За ученика този момент е една от задачите на неговия живот.

Щом учителят знае повече от ученика си, последният трябва да се стреми да придобие знанието на учителя си.

Задачата на ученика е да бъде красив.

Какво представлява молитвата – молитвата е разговор на ученика с Бога, на Когото ученикът разказва какво е учил, къде е сгрешил, как е поправил грешката си и т.н.

Каква е разликата между физическия, т.е. плътския, и духовния човек? Кое отвлича ума на ученика от знанието? – Играчките, забавите. Такива играчки, такива забави се изпречват на пътя на ученика, които го отвличат от науката. Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Една от задачите на ученика е да се справи с паразитите на физическия, на сърдечния и на умствения свят. Това се отнася за всеки човек, специално и за ученика. За да възстановите загубеното, вие трябва да държите в ума си мисълта: Силата на ученика се състои в схващане целокупността на фактите, а не на тяхната отделност. Силата на ученика се състои в запазване на вътрешната връзка с живота, в единството на неговото съзнание. Силата на ученика седи в приложение на великия закон – Любов към Бога и Любов към ближния.

Разсъждавайте правилно и не се смущавайте, когато майката отбива детето си или когато учителят напуска учениците си. – Какво ще стане с детето, когато майка му го отбие? – Ще се научи само да яде. – Какво ще стане с ученика, когато учителят му го напусне? – Ще се научи да работи самостоятелно. – Какво ще стане с детето, ако майката преждевременно умре? – Смъртта е неестествено явление в живота, а неестествените явления не могат да обясняват естествените. Елементарните работи спъват ученика. Следователно задачата на ученика не се заключава в това как да се чисти, но той трябва да пази чистотата си. Първоначалните познания, които се дават на ученика, се заключават във владеене на езика, на очите, на ръцете, на краката.

За ученика Божественият живот е камертон, по който той се нагласява. Силата на ученика не се състои в желанието, в стремежа му да бъде учен. Силата на ученика е в стремежа му да учи и прилага.

Следователно задачата на ученика е чрез съзнателна работа върху себе си да оживи материята на своя организъм, както прави житното зърно с почвата, в която се посажда.

Той ударил ученика, понеже последният го е предизвикал.

Ще кажете ли вие истината като учител? Каква е вероятността да кажете истината? Може да се определят причините защо Учителят е ударил и счупил ръката на ученика. Где е вината? В учителя ли или в ученика? Това е сега горният извод.

Сложете в действие този капитал! Задачата на всекиго е различна: на ученика от отделенията е дадена задача да свърши отделенията и да влезе в прогимназията; тоя от прогимназията трябва да мине в гимназията; който е свършил гимназия, той трябва да свърши университет. За пример, интензивното желание на ученика да слуша учителя си като пее или свири е особен начин на плащане.

Две неща са нужни на ученика: воля и разумност.

Работа се иска от ученика.

Ученикът трябва да се подчинява на учителя си, а не учителят на ученика. Истината, Любовта, Мъдростта, доброто са еднакви и за учителя, и за ученика.

Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас.

Учителят може да съдейства на ученика, за развиване на неговите способности, но иска ли да придобие знание, ученикът трябва да учи, да разбира това, което му се преподава. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава.

Задачата на училището не е само да даде знания на ученика, но те трябва да се приложат. Задачата на ученика се заключава в изучаване красивите форми на природата. Положението на ученика зависи от дейността и замисъла на учителите му, а на слугата – от неговия господар.

И тъй, от ученика се иска знание, да различава положителните мисли от отрицателните и да може да ги сменя.

Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика.

Тази година не позволява на ученика да носи тояга, нито сабя.

Какви са желанията на ученика? Ученикът има желание да придобие знания, да бъде талантлив, да бъде здрав, за да се прояви. Не я ли одобри, учителят има право да изпъди ученика вън от класа. Ако учителят е силен, той ще изпъди ученика навън, ще му даде добър урок. Има ли нещо лошо в изпъждането на ученика вън от класа? По отношение на този ученик, учителят е силна, буйна река, която всичко завлича. Това е една от красивите работи в живота на всеки човек, както и на ученика специално.

Една част от задачите на ученика е да преодолее своята среда, да се справи с наследствените си черти.

Както между всички неща има известно отношение, така и между първоначалната и последната работа на ученика по рисуване има известно отношение.

Тъй щото, много се изисква от ученика, докато разбере техния дълбок смисъл.

Като разбере защо го търси, учителят иска да знае, какви са способностите на ученика.

Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи.

Един учител, като се приближава към някой ученик, който е способен, приближава се към него по-внимателно, а към ученика, който е слаб, с пръст го сочи. Като си затваряше очите, той искаше да каже: „Ти си от онези, които ходиш с затворени очи и умът ти е затворен, я, излез малко на дъската, да ти се отворят очите.“ В него имаше една черта, той, като погледнеше ученика, оценява го, казва: „Я, излез.“ Ако дойдем ние да разглеждаме защо този учител спрямо едни постъпва по един начин, а спрямо други по друг, това зависи от учениците.

Кое е същественото качество на ученика, за което може да бъде обичан? Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи. — Не, това е негова длъжност.

В ученика? Кое е същественото в учителя? Че той учи.

Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря.

Това число показва че детето е ученик, влиза в клас в който има 30 ученика.

В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва. Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят.

Учител пита ученика: Колко е 1+2? Ученикът отговаря: 1+2=3. Учителят по цигулка може дълго време да разправя на ученика си, как трябва да свири, но това не е достатъчно. Учителят трябва да вземе цигулката си и да покаже на ученика, как да свири.

Ако не разбирате тези неща, като ученици, как ще намерите Учителя си? Ако и Учителят не разбира тия неща, как ще познае ученика си? Учителят познава ученика си по очите.

Съзнателни и естествени връзки са тези на ученика с неговите учители.

Слабостите не трябва да смущават ученика. Многото приказки не оправят работите на ученика. Тази мисъл е динамическа сила, която смущава ученика. Мъчнотиите, препятствията, болестите, страданията, това са задачи за ученика. Всяка задача, дадена на ученика, може да се разреши. — Кога? — На определеното за нея време.

Какво му трябва на ученика? Трябва му едно перо, една мастилница, една торба, един буквар. На ученика работите не са оправени, ще се учиш.

Учителят казва на ученика да излезе и той излиза.

Как мислите, този ученик ще разбере ли стойността на тази единица с шест нули на края? Ако шест ученика се оплакват, че учителят им турил нула по някой предмет, аз ще искам да купя тия нули от тях. Без да знае това нещо, учителят туря на ученика нула, с което иска да го застави да изучава теориите за създаване на света. Като не знае, как е създаден светът, учителят поставя на ученика нула. После учителят туря на ученика двойка, с което му показва, как единицата е еволюирала. Най-после учителят поставя на ученика четворка, петорка, шесторка и го насърчава да учи.

Учителят ще изпита двама-трима ученика, а останалите ще слушат.

Ако учителят е недоволен от ученика си и му каже, че нищо не знае, последният може или да се разгневи на учителя си, или да се съгласи с него. Лошо е положението на ученика, ако остане с мисълта, че учителят му е несправедлив и го е преценил неправилно. Когато учител и ученик се борят, яйцето на учителят пострадва само от единия край, а на ученика и от двата края – и от острия, и от тъпия.

Не е позволено на ученика да пие, да губи своята трезвост.

Когато ученикът търси своето право от учителя си, последният взима една пръчица и казва на ученика си: Дай дясната си ръка! Ученикът дава дясната си ръка, а учителят започва да пише с пръчицата по нея: той пише едно, две, три. После взима лявата ръка на ученика и пише върху нея: едно, две, три. Като дойде до десет, учителят престава да пише върху ръката на ученика си.

За да има връзка между професора и ученика, двамата трябва да имат противоположни възгледи.

То е все едно, да съберете труда на онзи, който е направил цигулката, на учителя, който преподава музика, и да създадете ученика.

Учителят изважда ученика пред дъската да решава задачи.

И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя. Като го изпитва, той става весел, разположен, поглежда с усмивка към ученика, и последният дава добър отговор.

На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария – други. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност.

Кога мълчи учителят? – Когато изпитва ученика. Мълчанието на ученика е резултат на възприемане, а мълчанието на учителя – резултат на пресяване, преценяване на нещата.

Този е правият път за създаване на връзка между ученика и учителя. Успехът на ученика зависи от начина, по който слуша. Едно е важно за ученика: да напредва.

Каква е целта на ученика, който въври след учителя си? – Да научи нещо. Ако едно учение, или една наука не може да създаде такива условия, които да се използуват разумно и да подобрят живота на ученика, какво учение, каква наука е тази? Човек нищо не се ползува от тази наука.

Не е позволено на ученика да плюе по земята. – В бъдеще ще постигнем тази чистота. – Ние живеем в настоящето, а не в бъдещето. Какво се иска от ученика? Да придобива знания, да възприема науката, която иде от Бога, а не от хората.

Днес учителят влиза в клас с тефтерче, в което пише бележки върху успеха и поведението на ученика. Каквото разрешение дава юмручното право в света, такова дава и нулата за ученика.

За ученика не е достатъчно да знае това, той трябва да се ползва от своето знание.

Учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не учи.

Питам: защо се възмущават хората? Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н.

На сто хиляди фамилии тургам по едно дете на фамилия и по петдесет ученика в клас.

Който учител и да дойде, той не може да направи това, което природата не е дала на ученика.

Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши.

Учителят свети на ученика да вижда ясно, а ученикът сам учи.

Когато учителят пише единица на ученика си, последният губи настроението си. Първото нещо, което се иска от ученика, е чистотата.

Констатирано е между учителя и ученика няма допирни точки.