Намерени резултати от текста в категории:
БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
↓ КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ ↓
КНИГИ С БЕСЕДИ
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ДОКУМЕНТАЛНИ И ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ
МОЛИТВИ, ФОРМУЛИ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ БРАТСТВОТО
КНИГИ С ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ
КАТАЛОГ БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди? Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Съмненията, които постоянно проникват в душата и умът ти, възпират временно твоя успех. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат умът ти в нищо. Умът ти се вижда напрегнат. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават умът им да не могат да разберат напълно Господните думи. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Умът ви трябва да бъде тих и спокоен, да възприема истината, а не да си натрапвате плътските си желания, които никнат естествено и се отразяват във вътрешността на душата ви. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. Истинска молитва е онази молитва, в която душата и умът се сливат заедно – на такава именно молитва се отговаря. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и прочее. Когато ги правите, всичките минути, докато траят, умът ви да е съсредоточен в тях. Ето свободната воля, че ние трябва да предпочетем доброто, а именно: трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си ще се развива. Без да действуват умът и сърцето съвместно, не може да има никакъв прогрес. Когато в някое искане, отправено към Бога, вземат участие умът и сърцето заедно, тогава на такава молитва се непременно отговаря. Еволюцията е правилна и успешна само когато сърцето и умът са съгласни и когато душата духът са тоже съгласни. Умът, това е хранилище на човешката душа. Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Умът да бъде слуга при нозете на Господа, а духът да бъде готов да изпълни всичките благи разпореждания. Чисто религиозният живот не е еднообразен, а в него трябва да вземат участие умът и чувствата, повдигането да става спиралообразно. От греха потъмнява умът и ръждясва сърцето, следователно той е един елемент, който трябва да се избягва. И когато умът и сърцето не са, както трябва да са, тогава какъв може да бъде тоя човек? Но Господ е дал и антидот* за тази отрова и този антидот трябва да намерим. Когато човек излиза да проповядва, трябва да се опита дали му са здрави гърбът, умът и сърцето, защото иначе ще пострада. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Умът е сила, която трябва да знаем да умножаваме и делим, за да я използуваме и да ни даде богатство, което да умножаваме и делим. Умът е добродетел от Бога. Както чрез фитила в лампата има виделина, така е и умът человечески. Горната част на стана представлява главата, совалката отдясно е умът, отляво сърцето, значи умът и сърцето трябва да се съединят, за да се изтъче платното. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. И когато човек всякога идва в противоречие с Божествения Закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване, умът му се смущава, не знае що да прави, обхващат го лоши мисли и желания, които не съставляват истинската Божия сила, и животът взема друга окраска. – Има молитва, изказана с механическо изговаряне; а има и с дълбоки чувства и желания, гдето вземат участие душата, умът, силата и волята. Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. А пък умът ни е даден, да изучаваме света и мислите. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото; защо е така? Дали не е вярна поговорката: „Какъвто ти е умът, такъв ти е домът"? За въшката аз бих могъл да ви държа отлична беседа, при все, че вие сте ги много кълцали. Умът е един мъжки принцип, който, макар и да коли, сече и бие, но като всякой мъж, момък, щом му се мерне една мома, той веднага започва да мисли другояче. Та когато дойдем до дълбокия вътрешен смисъл на живота, когато нагласим неговите струни – умът, сърцето, душата, живота, и като впрегнем в работа лъка – човешката воля, чрез Духа на Капелмайстора, Който ще вдигне Своята пръчка, ние ще създадем най-приятната музика в живота си. Много пъти се питат хората: „Защо Господ ми е дал това калпаво сърце?“ Дали сърцето е калпаво, или ти си калпав! Казват: „Защо Господ ми е дал този глупав ум?“ Умът ли е глупав, или ти си глупав! „Защо е дал Господ този безсмислен живот?“ Дали животът е безсмислен, или ти не знаеш защо е. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив, не ви се работи, умът ви е смутен; казвате: „Господ не е направил света, както трябва“; всички дяволи са във вашия ум, вие сте готови да се карате с всекиго – пуснали сте си пояса и чакате някой да го настъпи, готови да избухнете – това е законът на противоположностите. Ставате, да кажем, сутрин, малко сте неразположен, но не можете да си дадете сметка; минат се 5–10 минути, почва умът ви да се проведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“. Когато гледам хората, които седят и казват сега, че са направени по образ и подобие Божие, аз се смея през глава, защото според мен стоят хора-карикатури, на които мислите, умът и сърцето са съвсем развалени. Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие. Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“. Нашето сърце представя астралния свят, умът – чисто духовния свят. Но на ума на поляци и сърби не трябва да се разчита, като се говори за бъдещата култура, защото техният ум е умът на парите. Няма ли топлина, умът слабо работи, а това не е молба вече. Съвременните астролози казват, че човек се намира в съобщение с цялата вселена, т.е. че всички същества се намират в известно съотношение; сърцето, умът, ушите, очите съответстват на известни същества в пространството и когато между тях стане борба, тогава човек усеща в съответната част, в краката или главата, някои действия. Така и за този, който философства много на Земята, Господ казва: „Я ми донесете този човек и го турете на огъня“; и като почне да го нагорещява, ще ги пита: „Какви сили действат върху теб?“ – „Мъча се.“ – „Не, разсъждавай какви са причините, де ти е умът?“ – „Ами това е ад.“ – „Защо е ад, кои са причините на това нещо?“ Адът е едно място, дето Господ учи хората да разсъждават. Казва се, че след като пасъл свине, на сина му дошъл умът и се върнал при баща си; бащата разбрал хубавата черта на сина си и в негова чест заклал теле. Умът не трябва да е разсеян; Бог, който предвижда нашите мъчнотии в света, ни е създал страдания, за да концентрираме нашите мисли в себе си. Под думата тяло се разбира организиран свят, следователно в този смисъл умът е организиран, човешкото сърце е организирано, животът е организиран. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг. И ние трябва да бъдем готови не да развалим тия мехове, защото много лесно нещо е да се развали умът и сърцето на човека, но много мъчно е да се поправи. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. Щом сърцето и умът ви са свободни, вие сте свободни. Когато умът ни е развален, няма Земя и Небе. Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си; когато обичате и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си.
Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си. Защото тялото, сърцето, умът и Духът си имат свой стремеж на развитие. Сега, когато ви говоря това, не искам да кажа, че не ви трябва сърце, ум и тяло, но твърдя, че тялото си има свои интереси и то си е в своето право, сърцето си има свой стремеж и то си е в своето правото, умът си има свой стремеж и той си е в своето право. Може да се открадне и вашият ум и вашите мисли, защото умът не е нещо съществено; това показва, че вие не можете да владеете ума си. Тялото, сърцето и умът са изучени – вие не търсете тези неща. Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един Божествен начин. Съвременната химия разглежда състоянията на телата като твърди, течни и въздухообразни: тялото се уподобява на твърдата материя, сърцето – на течната, а умът – на въздухообразната. На следващия ден пък ще се качиш на своя ум и него ще развеждаш; умът ще иска да узнае тайната на Бога, ще се надига, а ти му кажи, че всичко знаеш, че имаш слава, че си написал всички книги на света – той ще се зарадва. Колко пъти тялото се оплаква от сърцето, защото сърцето греши, а тялото страда; друг път умът греши, а сърцето страда – такъв е законът. Един ден, когато от Невидимия свят ви видя щастливи, ще се зарадвам и ще кажа: „Радвам се, че намериха Господа!“ Трябва да се радвате, да играете, защото когато сърцето играе, вие се молите; когато умът мисли, вие се молите. Когато минавате през физическия свят, необходимо е тялото; през Астралния свят е необходимо сърцето, през Умствения свят е необходим умът, а в Душевния свят е необходима душата. Тялото е един учител, сърцето е един учител, умът също е един учител. А когато влезете в душата си, тогава ще намерите Христа, тогава ще възкръсне тялото ви, сърцето ви, умът ви, тогава ще бъдете господари, а не слуги – всички ще станат едно неразделимо цяло и вие ще бъдете силни в света. Бъдете бодри, когато мислите, и помнете, че яденето не сте вие, че сърцето не сте вие, че умът не сте вие. Светлината на светилника е умът на човека. Вие сте първата дева – тялото, в което влизат останалите четири: умът, сърцето, душата и духът. Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта и висш ум, или висш разум.
Тези пет деви, подразбирам, че са тялото, сърцето, умът, човешкото съзнание и човешката душа. Не оставяйте стомахът, сърцето и умът да ви са господари – те са слуги. Сърцето е Кесарево, а умът – на Бога. Понякога е обратно: умът е Кесарев, а сърцето на Бога.
Сърцето е кесарево, а умът - Божий. Някой път сърцето е Божие, а умът - кесарев. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи, а ако служим на мамона, ще бъдем нещастни; ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на мамона, ще бъдем болни и бедни; ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав, ако служим на мамона, ще бъде разстроен; ако служим на Бога, ще бъдем почитани от обществото, ако служим на мамона, хората ще ни презират; ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишѐн, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно, ако служим на мамон, умът ни ще се смущава и потъмнява. А когато мием ръцете, ще казваме: „Ще сме послушни, добри и справедливи като ръцете. ”Умът ви трябва да бъде готов да работи като ръцете. Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнота, т.е. умът ви ще бъде смътен, неспособен за работа. Ако умътъ не е подготвенъ да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което сѫществува между Сина и Отца.
Ако не е подготвен да схване смисъла на великата идея „познаването”, умът не може да разбере отношението, което съществува между Сина и Отца. И умът е едно изправено животно, обърнато с гърба и сърцето надолу, трябва да ги обърнем към Бога. Защото умът и сърцето ви не вземат направлението за разбиране на тайните на Царството Божие. Никога да не продумват вашите уста, докато не проговорят сърцето и умът ви. Псалмопевецът казва: „И заличи Господ прегрешенията ми.” Да се изпълнят плочиците в мозъка ви с по-висши неща! Да се облагороди сърцето, умът ви, да имате здраве – абсолютно здраве! Това е Господнето Учение. Мислите ли, че болната жена е свободна? Жена, на която сърцето и умът постоянно се смущават, не е свободна. Не казвам, че умът не трябва да се вълнува. Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват. През тези шест месеца някога ще се почувствате по-обезсолели; тогава ще употребявате следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов!” Ако умът ви понякога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух!” или „Дай Виделина на моя ум чрез Твоя Дух!” След това стойте си спокойно; може да минат един, два, три, четири часа, но резултат без друго ще имате. Един американски писател описва деня, в който умът му се прояснил. Както детето извиква, когато се роди, така всеки човек извиква, когато се пробудят умът и сърцето му. Какво ще стане с вас, ако убиете живота на ума, на сърцето и на душата си? Какъв живот е този, в който умът, сърцето и душата не вземат участие? Проявявайте се свободно, без лъжа, кражба и убийство, защото всеки получава заслуженото. Сърцето им се изпълня с топлина, а умът – със светлина, и те започват да виждат нещата по особен начин. Умът на човека трябва да е пълен със светли мисли, сърцето – с благородни чувства, за да бъде лицето му всякога светещо и отворено. Сърцето му ще бъде празно, умът му – обременен.
Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата.
Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия. Когато умът мисли право, и сърцето чувствува правилно, човек разбира нещата. Умът представя човешката воля, която се проявява в неговото тяло, а сърцето – движение. Умът представя волевите процеси, а сърцето – рефлексните. Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. В тези размери се движи умът на българина. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични.
Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа. Да се губи е лесно, но да се печели е изкуство, понеже на мнозина от вас умът не работи. Защо е така? Защото мъжът представлява Духът и умът, а жената – душата и сърцето. Какво ще остане от човека, ако го напусне Духът и умът, или душата и сърцето? Той непременно ще умре.
Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив.
Търпеливъ човѣкъ е онзи, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ въ пълно съгласие. Ако умътъ на човѣка върви на една страна, сърдцето — на друга и волята — на трета, той не може да бѫде търпеливъ. Искате ли да знаете дали сте праведен, духовен човек, огледайте се в Божественото огледало и се запитайте: имате ли нужното благоухание, сърцето ви благо ли е, умът ви светъл ли е. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Умът, главната врата на хората, е затворена днес. Питам го: отворен ли е умът ти? Не е отворен.
Искате ли да знаете, дали сте праведенъ, духовенъ човѣкъ, огледайте се въ Божественото огледало и се запитайте: имате ли нуждното благоухание, сърдцето ви благо ли е, умътъ ви свѣтълъ ли е. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Умътъ, главната врата на хората, е затворена днесъ. Питамъ го: Отворенъ ли е умътъ ти? — Не е отворенъ. — Щомъ не е отворенъ, отвори го и чакай. Когато умът се съедини с Живота, ражда се мъжът. Само така умът ми може да бъде светъл, а Духът ми – силен и бодър. Ако тялото ви е чисто, и сърцето, и умът ще бъдат чисти.
Когато умътъ се съедини съ живота, ражда се мѫжътъ. Само така умътъ ми може да бѫде свѣтълъ, а духътъ ми — силенъ и бодъръ. Ако тѣлото ви е чисто, и сърдцето, и умътъ ще бѫдатъ чисти. Тези пръсти показват, че при яденето на хляба, умът и волята на човека трябва да вземат участие.
Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония.
Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Ако сърцето ти люби, а умът се съмнява, ти си двуквасен. Това показва, че умът ти е заквасен с една мисъл или с едно желание, а сърцето – с друго.
Ако сърдцето ти люби, а умътъ се съмнява, ти си двуквасенъ. Това показва, че умътъ ти е заквасенъ съ една мисъль или съ едно желание, а сърдцето — съ друго. Умът е нагласен в една гама, сърцето – в друга, душата – в трета, Духът – в четвърта. Умът трябва да бъде богат с мисли и идеи, които да слизат в сърцето. Умът и сърцето на човека трябва да бъдат в постоянна връзка, да си останат завинаги верни. Ето защо, сърцето трябва да бъде всякога топло, а умът – енергичен, да не се подава на никакви съблазни и лъжи. Душата, с която облагородяваш нещата, не е ли твоят Бог? Умът, с който мислиш, и сърцето, с което чувстваш, не са ли удове на Божественото Начало в тебе? Всеки човек е проекция на Бога.
73.2 Вкѫщи ( втори вариант ) Умътъ е нагласенъ въ една гама, сърдцето — въ друга, душата — въ трета, духътъ — въ четвърта. Умътъ трѣбва да бѫде богатъ съ мисли и идеи, които да слизатъ въ сърдцето. Умътъ и сърдцето на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ постоянна връзка, да си останатъ завинаги вѣрни. Ето защо, сърдцето трѣбва да бѫде всѣкога топло, а умътъ — енергиченъ, да не се подава на никакви съблазни и лъжи. Душата, съ която облагородявашъ нѣщата, не е ли твоятъ Богъ? Умътъ, съ който мислишъ, и сърдцето, съ което чувствувашъ, не сѫ ли удове на Божественото Начало въ тебе? Всѣки човѣкъ е проекция на Бога. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Чуете ли, че е бременен, ще знаете, че умът му е натоварен с някаква голяма, тежка идея.
Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. И умът трябва да има много мисли. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Умът е Светлината, а сърцето – огнището, на което се туря горивният материал.
И умътъ трѣбва да има много мисли. — Защо сѫ нуждни на човѣка много мисли и желания? Не е лошо да има човѣкъ много мисли и желания. Сърдцето на човѣка се познава по степеньта на неговото благородство, умътъ — по замаха на неговитѣ мисли, душата — по готовностьта ѝ да се жертвува. Умътъ е свѣтлината, а сърдцето — огнището, на което се туря горивниятъ материалъ. Кои са двамата или тримата? Това са умът, сърцето и волята на човека. Когато умът е пълен с възвишени мисли, сърцето – с движеща се творческа сила, а волята – бременна с велики Божии Добродетели, Аз съм там. Нека всеки се запита: "Бременен ли е умът ми с възвишени и светли мисли, сърцето – с творческите енергии на Доброто и волята – с прояви на Доброто?" Когато казваме, че Бог създаде света, разбираме Доброто, защото творчество има само в Доброто. Когато умът, сърцето и тялото ни са бременни с Божествени идеи, Бог ще бъде сред нас, и каквато работа започнем, тя ще се благослови. Двамата са умът и сърцето. Умът е макарата, която се изкачва нагоре; сърцето – макарата, която слиза долу. Тримата са умът, сърцето и волята, които всякога трябва да бъдат в съгласие. Този стих, преведен на ваш език, означава: ако умът и сърцето ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас; ако умът, сърцето и волята ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас.
„Дето сѫ двама или трима.” Кои сѫ двамата или тримата? — Това сѫ умътъ, сърдцето и волята на човѣка. Когато умътъ е пъленъ съ възвишени мисли, сърдцето — съ движеща се творческа сила, а волята — бременна съ велики Божии добродетели, Азъ съмъ тамъ. — Кой е този Азъ? — Единниятъ, отъ Когото всичко произлиза. Нека всѣки се запита: Бремененъ ли е умътъ ми съ възвишени и свѣтли мисли, сърдцето — съ творческитѣ енергии на доброто и волята — съ прояви на доброто? Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. Когато умътъ, сърдцето и тѣлото ни сѫ бременни съ Божествени идеи, Богъ ще бѫде срѣдъ насъ, и, каквато работа започнемъ, тя ще се благослови. „Дето сѫ двама или трима.” Двамата сѫ умътъ и сърдцето. Умътъ е макарата, която се изкачва нагоре; сърдцето — макарата, която слиза долу. Тримата сѫ умътъ, сърдцето и волята, които всѣкога трѣбва да бѫдатъ въ съгласие. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ Азъ срѣдъ тѣхъ.” Този стихъ, преведенъ на вашъ езикъ, означава: Ако умътъ и сърдцето ви сѫ събрани въ мое име. и Азъ ще бѫда между васъ; ако умътъ, сърдцето и волята ви сѫ събрани въ мое име, и Азъ ще бѫда между васъ. При разглеждане на въпроса за Новораждането, умът и сърцето трябва да бъдат свободни от всякакви предразсъдъци и предубеждения. Видите ли, че умът и сърцето на брата ви са изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи.
При разглеждане на въпроса за новораждането, умътъ и сърдцето трѣбва да бѫдатъ свободни отъ всѣкакви предразсѫдъци и предубеждения. Видите ли, че умътъ и сърдцето на брата ви сѫ изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи. Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. И Духът се проявява само чрез онзи, на когото умът, сърцето и волята са здрави и добре нагласени.
Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята.
Като посрѣдници между духа и тѣлото служатъ душата, умътъ, сърдцето и волята. Каквато е волята, такова ще бъде и здравето ни; какъвто е умът, такова ще бъде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бъде и блаженството ни. Ако сърцето не работи, и душата няма да работи; ако умът не работи, и волята няма да работи. Може ли умът ти да разбере законите на Умствения свят, ти ставаш творец. Ще се стремите, в Доброто да участват и четирите елемента: умът, сърцето, волята и душата.
Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни. Ако сърдцето не работи, и душата нѣма да работи; ако умътъ не работи, и волята нѣма да работи. Може ли умътъ ти да разбере законитѣ на умствении свѣтъ, ти ставашъ творецъ. Ще се стремите, въ доброто да участвуватъ и четиритѣ елемента: умътъ, сърдцето, волята и душата. Щом очите стават малки, деградира и умът, изчезват от него всички благородни мисли и чувства. Не по този начин! Съберете се трите сестри, седнете на стол, обърнете се на изток, помислете малко около десет-петнадесет минути и умът ви веднага ще се разведри и една Светлина ще проникне в него. Като тръгнеш за Черни връх, наблюдавай по пътя изворчетата, гледай какви буболечки, какви пеперуди има и ако умът ти е постоянно буден, ще видиш как Бог работи. Сърцето ви да бъде чисто, душата – свежа, умът – бодър, а духът – крепък! Забелязано е, че онези, които се раждат от 9 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие.
Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония.
Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Сърцето, умът и всички желания – това са нейните слуги, на които тя дава нареждания.
Знаемъ, че сърдцето е топло, а умътъ — студенъ. Домътъ е човѣшкото тѣло, а умътъ, сърдцето и желанията сѫ Умре ли тя, умът му се помрачава, сърцето му се втвърдява, и Любовта престава да действа.
Умре ли тя, умътъ му се помрачава, сърдцето му се втвърдява, и любовьта престава да действува. На някои хора сърцето е изкълчено, на други – умът. Аз тълкувам тази мисъл обратно: когато сърцето е вкаменено, по-малко работа има, а когато има по-малко работа, умът е помрачен. Духът е Сила, която превръща работата в гориво, а умът я използва. Всеки човек има в себе си три болни дъщери – тялото, умът и сърцето. Няма ли тези качества, умът става причина за заблужденията на сърцето. У някои сърцето взима надмощие, у други – умът, а у трети – волята. – Защо не се организират всички хора, да се развиват еднакво? – Това е невъзможно. Следователно, докато умът, сърцето и душата са в единство, човек всякога може да бъде добре, да се развива правилно. Само така душата на човека се изпълва с добри чувства и желания, а умът му със светли и възвишени мисли. Следователно, ако умът те съблазнява и пожелаеш да извършиш някакво престъпление и насочиш волята си в тази посока, спри ги и въздействай върху себе си, да се запазиш от злото. Умът трябва да им дава подтик, да растат и да се развиват. Който иска да мисли, нека мисли, но умът му да е зает с възвишени и светли мисли. И тъй, буквата а е умът, в – сърцето, с – волята. Следователно, когато казват за някого, че волята му не е възпитана, това значи, че умът и сърцето му са невъзпитани. Дясната страна на триъгълника е умът на човека – неговите мисли, а лявата страна на триъгълника – човешкото сърце и чувства. Как е създадена религията? – Тя е създадена от участието на трите принципа: волята е създала материала за съграждане на външната форма; сърцето е създало съдържанието й, а умът – силата, с която тя се движи.
Дясната страна на триъгълника е умът на човека - неговите мисли, а лявата страна на триъгълника - човешкото сърце и чувства. Волята е създала материала за съграждане на външната форма, сърцето е създало съдържанието й, а умът - силата, с която тя се движи. Когато умът в човека се свърже с чувствата, явява се злото.
Когато умът в човека се свърже с чувствата, явява се злото. Дето умът, сърцето и волята се съединяват, там молитвата се реализира. Волята, умът, сърцето ще се проявят с всичката си сила - никакво недоволство, никаква сянка няма да се яви на лицето ви.
Дето умът, сърцето и волята се съединяват, там молитвата се реализира. Волята, умът, сърцето ще се проявят с всичката си сила. Уплашва се конят, т.е. умът на този евреин, веднага той взима мерки, затваря магазина си и казва: „Ще празнувам отсега нататък“. Ще ме запитате: „Как ще ги спрем?“ – За да заработи умът на хората, те трябва да се поставят в труд, в едно безизходно положение. Когато гредата е във вашето око, умът, сърцето ви всякога ще бъдат обременени, и вие ще бъдете неразположени. Ахмед е тук, но умът му е навън. Умът, душата и духът са различни идеи. Значи гърбавата жена, като се освободи от гърбицата си, ще роди мъжко дете, сиреч умът ти ще се събуди да мислиш и сърцето ти – да чувстваш. Да простра ли аз ръцете си върху вас, или да ги държа още скръстени? – Няма да си простра ръцете върху този, на когото умът, сърцето и стомахът страдат. Това показва, че у тях сърцето, умът и волята не са в съгласие. Умът казва: „Ти имаш нечиста кръв, прати я да се пречисти“. Умът ви трябва да се занимава с възвишени работи. Имайте предвид две неща: когато слушате някой да ви говори, трябва да обърнете ухото си в такава посока, че да схващате думите, а не само да ги чувате, и второ, умът ви трябва да бъде поставен в такава посока, че не само да разбирате думите, а да долавяте смисъла им, защото всяка една дума съдържа в себе си известна Сила. Спазвате ли този Божествен принцип – умът и сърцето ви да са в съчетание, вие ще имате в себе си Христа и учениците Му. Ако умът е покварен, и мисълта ще бъде такава; ако сърцето е покварено, и желанието ще бъде покварено. Според мен, умът, който се жени за сърцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест. В самата наука и култура първо трябва да се създаде един морален живот, т.е. сърцето трябва да се приготви, за да може умът да възприема неговите желания и да ги произвежда като мисъл. Да бъдат умът и сърцето ви чисти, значи да сте ясновидци. Всяко сърце по начало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. У нас предшества умът, после сърцето, после волята, но първоначално е действала волята, после – желанието и най-после – умът. Комисията, която разглежда картините, вижда, че тая картина не е направена според Божествения закон: очите, ушите, носът, зъбите не са на мястото им; от друга страна, умът, сърцето, мислите, чувствата не са на мястото им. Следователно вие имате два противоположни полюса: умът е горе, на небето, а волята – долу, на земята. Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сиреч душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа; умът трябва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух. Вашият син - целомъдрен, честен - погледне някоя красива мома; веднага неговият характер се променя, умът му потъмнява, сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човешкия живот, т.е. чисто физическата му страна. Ако някой е неразположен духом, да се попече на слънце; ако е изгубил своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарован в своя идеал, ако не му стига умът как да работи, нека излезе на слънце да го понагрее. Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни; зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел ; розовата — сърцето ви да е изпълнено с любов; синята — умът ви с вяра; портокалената означава проявление на физическия живот.
Виолетовата краска надъ вратата показва, че трѣбва да бѫдете силни; зелената иска отъ васъ да се развиете въ Божията добродѣтелъ; розовата — сърцето ви да е изпълнено съ любовь; синята — умътъ ви съ вѣра; портокалената означава проявление на физическия животъ. Не е умът, който ще спаси света. Умът е само едно оръдие, необходимо за обработване на човешкото сърце; той е рало, мотика, с които можем да копаем. Англичаните казват: „Присъства с тялото си, а отсъства с ума си.“ Питам: къде е умът? Умът значи е някъде вън. Човек, чиято глава е изкривена малко наляво, показва, че у него чувствата взимат надмощие, а у когото главата е малко надясно – умът взема надмощие. За да се пишат такива книги, се изисква голяма напредналост – умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малкото загатване. Той беше благороден и разумен, знаеше каква сила има умът и не Ă го даваше, защото се опасяваше. Характерът и силата се предават от бащата, а умът - от майката. Пак свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда добродетелен!“ При всяко казване на тези думи – един, два, три или повече дни, месеци или години – у вас ще се прояви една Божествена светлина, умът ви ще започне да се разсветлява. Ако умът ви право разрешава въпросите на Истината и вярата, ще поставите синя точица – има подем. А вие ще мислите и действате по Божествения закон – умът ви ще работи как да ликвидирате грешките си. Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. – Кой ще му помогне? – Пак големият палец на ръката.
Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. Той не се нуждае и от чужди умове, защото умът е в него. Едно време сърцето и умът са живели заедно: сърцето е било на лявата страна, а умът – на дясната. В новата епоха ще стане точно обратно: сърцето ще бъде надясно, а умът – наляво. Това сърце е в средата, а умът ви в душата.
Той не се нуждае и от чужди умове, защото умът е в него. Така е казал Христос, но знаете ли какво нещо е отделянето? Едно време сърцето и умът са живели заедно: сърцето е било на лявата страна, а умът - на дясната. В новата епоха ще стане точно обратно: сърцето ще бъде надясно, а умът - наляво. Това сърце е в средата, а умът ви - в душата. В човешкия свят са умът и сърцето. Там, дето няма светлина, умът не мисли, а там, дето няма топлина, сърцето не бие. Сърцето не може да бъде проявление на ума, нито пък умът – проявление на сърцето. Вие може да цитирате от Писанието, че умът е покварен; това са само философски твърдения на пророците, но вие трябва да разберете дълбокия смисъл на тези думи. Сърцето и умът са две величини, два елемента на тази група, наречена астрално-ментален свят според окултизма, а аз го казвам веро-философен – да изкова нова дума – свят веро-философен. Когато не те разбира, очите му са мътни. – „Ахмед бурада, акъл дишарда“, както казват турците, т.е. „Ахмед е тука, но умът му е отвънка“. Най-първо трябва вашите ум и сърце да бъдат в такова положение, щото умът да схваща нещата, когато трябва, и сърцето да ги чувства, когато трябва. Следователно, когато от висотата на ума ние слезем към сърцето, умът придобива едни знания, а когато сърцето се движи отдолу към ума, придобива други знания и чувствания. И тогава формулата е следната: умът, като слиза надолу, придобива умочувствания, а сърцето, като върви нагоре, придобива сърцемисления. Ще кажете: „Каква е разликата?“ Разликата е тази, че когато преодолява сърцето, има по-голяма топлина, а когато преодолява умът, има по-голяма светлина. Когато трябва да стане растенето в нас, непременно трябва да преодолява умът. Онзи, който иска да расте правилно, умът му трябва да има надмощие. Само онова свидетелство в нас е вярно, което сърцето и умът ни дават едновременно. След туй се прояснява умът му и от материалист той става духовен. Отива той при един вярващ и казва, че Духът го навел на тази идея, но той си казал: „Умът му е малко слаб“. Ако вашето сърце спре за половин час, то ще почне да мирише, тъй и умът, ако спре да работи, ще се вмирише. Но заедно, и сърцето, и умът да ви го подскажат. Но ако сърцето каже: „Пости“, а умът: „Недей“, не започвайте. Ония егоистични сили, които искат да ви попречат на развитието, произвеждат във вашия ум затъмнения, за да може да се извърши престъпление и да кажат, че умът е извършил престъплението. Какво има тук да се аргументира, че еди-кой си автор казал това или онова? И хората четат разни философи, четат, докато най-после биват принудени да погледнат истината в природата: как са нещата действително в живота – това, което говорят сърцето и умът. Който се занимава с такива величини, слиза в гъстата материя, дето сърцето, умът и волята се изопачават. Умът обещава и не изпълнява, а сърцето се отказва да изпълни волята на Бога, но после се разкайва и изпълнява.
Първият син е умът, който обещава, а вторият - човешкото сърце. За да може да разберете дълбокия смисъл на това добро, трябва умът, душата и сърцето ви да бъдат в пълна хармония. Човек не може да прави добро, ако умът, душата и сърцето му не са в съгласие. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто – сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – умът, и малкото светило – сърцето, да владеят на деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. Ако умът ви работи само по първата формула, вие ще се движите по права линия. Сегашните лекари не познават разликата в проявите на сърцето а + b = с и на сърцето а2 + b2 = с2, затова мъчно определят състоянието на неврастениците, на ония, на които умът се помрачава, и не могат да им помогнат. То се явило първо, и първо трябва да се прояви, а после умът. Също така и умът на мъжа трябва да има дълбочина десет километра.
Ако умът ви работи само по първата формула, вие ще се движите по права линия. Сегашните лекари не познават разликата в проявите на сърцето а + b = с и на сърцето а2 + b2 = с2, затова мъчно определят състоянието на неврастениците, на ония, на които умът се помрачава, и не могат да им помогнат. То се явило първо и първо трябва да се прояви, а после умът. Също така и умът на мъжа трябва да има дълбочина десет километра. Под право мислене не разбирам логично мислене; право мислене е когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята, Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква. Аз говоря за такава целувка, в която умът и сърцето се съединяват; после духът и душата се съединяват.
Право мислене е, когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята. Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква. Аз говоря за такава целувка, в която умът и сърцето се съединяват, после духът и душата се съединяват. Сърцето вярва, а умът се съмнява — има едно стягане в човека. При възстановяването им вие ще бъдете като в положението на онзи американец, който заедно със своята възлюблена тръгнал да прекара някъде медения си месец, и, като се сблъскал тренът, в който пътувал, с друг, насреща идващ, младоженецът полудял, турват го в лудница, дето престоява 16 години; по едно време избягва от там, качва се на друг трен, става ново сблъскване с този трен и умът му се намества; и с вас ще стане такова второ сблъскване, което ще намести ума ви. Не се страхувайте от катастрофи – какво по-хубаво от това: ще се намести умът ви, и вие ще разберете смисъла на живота. Сърцето функционира чрез стомашния мозък, а умът – чрез нервната система. Не, кроткият и смиреният издържа всичко с достойнство, и умът му става по-подвижен. Правата линия аb представя пътя, по който умът се движи: а b. Докато умът не влезе в душата на човека, последният не може да разбере небесните работи. Умът не може да слезе при стомаха, нито стомахът може да се качи при ума, но те трябва да определят взаимните си отношения. И на вас много неща са неясни; за да се изяснят, умът ви трябва да лети, да се качва в по-високи сфери. За да разберете нещо повече, умът ви трябва да лети, да се качва високо в небесното пространство. Христос казва: „Който е минал през вода и дух, той може да влезе в Царството Божие.” Това значи: Ако умът ви се възроди от електричеството, а симпатичната нервна система от магнетизма, вие ще бъдете граждани на Царството Божие.
Мажорната гама - това е умът, минорната - това е сърцето, а хроматическата гама е животът. Умът не може да слезе при стомаха, нито стомахът да се качи при ума; те могат да имат взаимни съотношения. Усещаме само известни промени: понякога мислите ни са ясни, а някога – тъмни; понякога умът ни е ясен, а някога – тъмен; понякога чувствата ни са ясни, а някога – тъмни; понякога имаме сила, а някога – нямаме. И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на четири крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да провери. Тогава умът започва да действува и да развива листа, клончета, цветове и плодове. Там дървото има правилни геометрични форми, това показва, че умът е започнал да работи. Сърцето показва движението към центъра, а умът – в другата посока, и ще започне растене, развиване. Не можете да поправите някого, докато умът му е изопачен; не можете да накарате човека да ходи правилно, ако кракът му е изкривен. Умът на човека трябва да бъде бистър, трезв, да схваща истината. Българинът има слаба воля; умът и сърцето му са по-силно развити от волята. Без воля, умът и сърцето не могат да се хармонизират. Умът и сърцето ви са добри. Двете кофи са умът и сърцето на човека, които се спущат и вадят от кладенеца с пълни кофи вода. Скъса ли се въжето, т.е. стане ли нещо с вярата, двете кофи – умът и сърцето, остават долу, дето се образуват нечистотиите – носители на всички болести, Казвам: Умът е петелът, а сърцето – кокошката. Когато умът ви е смутен, Бог не е във вас; когато се успокои, Бог е във вас. Тогава ще разберете, какво представя умът, сърцето, душата и духът. Ако ви попитат, какво нещо е сърцето, ще кажете, че то е мястото, дето се проявяват чувствата ; умът е място, дето се проявяват мислите. Но как? Умът е нещо невидимо, сърцето – също. И тъй, умът се движи по права линия, а сърцето в широчина. Ако измиваме само ръцете си, а умът и сърцето ни остават нечисти, това е свещено предание, чрез което маскирате престъпленията си. Днес те не са видими, но след 350 хиляди години и умът, и сърцето, и душата, и духът ще бъдат видими, както се вижда слънцето. Светилникът е единицата, умът, който трябва да се постави в рамките на великия Божи закон, с който мерим нещата. Умът му трябва да се прояви. – В какво ще се прояви? – В неговите мисли, чувства и постъпки. Следователно умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да оставя някакви излишъци, в него трябва да има чиста Светлина, чисто горене. При концентрирането умът трябва да се постави на мястото и всички хубави желания да се отделят от лошите. Понякога чувстваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае някога кратко, някога с дни, след което се освежаваш. Следователно умът и сърцето трябва да вървят заедно. В новата култура хората ще бъдат много подвижни, тялото ще бъде развито и умът – също. Всеки трябва да носи своята свещ запалена и когато му трябва, с нея да наблюдава всички, т.е. умът ти да бъде светъл. А = умът, Умът се освежава. Когато ръцете са вплетени една в друга, то умът и сърцето са в разногласие. Да се възпитава едно дете, значи умът и сърцето му да се възпитават в хармония. Умът ви също трябва да бъде отворен. Той е сготвил баница и ви я предлага, а вие си отваряте очите и ушите, възприемате, слушате, но като се върнете у дома си, умът и сърцето ви са смутени. Умът ви трябва да бъде ясен и положителен. Движението на ръцете спомага за развитието на сърцето и гърдите, а със съсредоточаването на мисълта се усилва умът. Всички хора, на които сърцата и умовете са пълни, са говеда – който не иска да е говедо, сърцето и умът му трябва да бъдат празни. Това е първи превод: когато Божествената Любов се всели у вас, сърцето ви ще бъде в съгласие със сърцата на всички ваши братя, умът ви в съгласие с умовете на всички ваши ближни; волята ви, душата ви, духът ви ще бъдат в съгласие с ума, волята, душата и духа на всички – това е вторият превод; и третият превод ви давам: сърцата на всички ваши братя ще бъдат в съгласие с вашето сърце, с ума ви, с волята ви, с душата и с духа, всички с всички ще бъдете в съгласие, ще бъдете едно. Първото нещо е да се възпита умът. Умът е развратил сърцето. На някои хора телата им са неустойчиви, но умът и сърцето им са устойчиви. На други пък телата им са устойчиви, но умът и сърцето им не са устойчиви. Нужно е да се възпита първо умът, защото той е развратил сърцето. Всякога, когато умът и сърцето вървят заедно и са съгласни, ще има добри резултати. Умът е един светилник, една свещ, той трябва да се подклажда. Щом се ангажира сърцето, ангажирва се и умът. Умът създава формите, той е една необходима светлина за живота, с която ние регулирваме своите постъпки. Сърцето и умът трябва да бъдат свързани. И умът трябва да черпи сили от това, същото слънце, което стопля сърцето. Умът и сърцето са служители на душата, слуги на душата. Умът е слугата, сърцето - слугинята, те са господинът и жената на душата, а самата тя, душата,е господарката. Магарето е умът, а юларът ... Умът и сърцето са били свързани, съчетани по закона на хармонията. Който се жертва в името на любовта, сърцето му ще се обрадва, умът му ще се избистри, душата му ще се облагороди, силата му ще се увеличи и по тоя начин ще бъдем спасени. Буквата А означава човешкия нос, т. е. волята ви трябва да бъде силна, кротка и умът да бъде съединен с волята ви. Ако умеете да регулирате вашето сърце тъй, както Бог отначало го е създал, то ще регулира вашия ум, а умът ви ще даде условия на духа да се прояви. Само умът, интелигентността, може да създаде истински условия за правилния, възрастващия живот. Между ума и духа има едно прекръстосване, защото умът е мъжът на сърцето, а душата е невестата на духа.
Ако умеете да регулирате вашето сърдце тъй, както Бог отначало го е създал, то ще регулира вашия ум, а умът ще ви даде условия на духа да се прояви. Само умът (интелигентността) може да създаде истински условия за правилния, възрастващия живот. Между ума и духа има едно прекръстосване, защото умът е мъжът на сърдцето, а душата е невестата на духа. Значи, началото на човешкия ум, това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини и вие сте изгубени. Когато вярата се появи в човешкия ум, умът ще ти каже: Аз не искам в моя палат да има слугини. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. Следователно онзи, който няма вяра, не може да има и правилно дишане, защото умът е свързан с дишането. Първият възлюбен на сърцето е умът. И това го казва един велик човек, реформатор! Умът е първият възлюбен. Когато умът на момъка се прекръстоса в сърцето на момата, става добра, истинска женитба на физическия свят. Всякога трябва да има хармония и допълване, т.е. когато умът действува в момъка, в момата трябва да действува сърцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата.
Значи, началото на човешкия ум - това е вярата, или, в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини, и вие сте изгубени. Когато вярата се появи в човешкия ум, умът ще ти каже: "Аз не искам в моя палат да има слугини". Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. Следователно, онзи, който няма вяра, не може да има правилно развит ум, а оттам, не може да има и правилно дишане, защото умът е свързан с дишането. И това го казва един велик човек, реформатор! Умът е първият възлюблен. Когато умът на момък се прекръстоса в сърдцето на мома, става добра, истинска женитба на физическия свят. Всякога трябва да има хармония и допълване, т. е., когато умът действува у момъка, в момата трябва да действува сърдцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата. Едното разумно същество е умът, а другото – сърцето. Умът се съединява със сърцето и образуват права линия. Ако я обича, умът и сърцето са съединени в него и се проявяват хармонично; ако не я обича, умът и сърцето му не са в хармония. Докато умът и сърцето ви са празни, без мисли и желания, всякога ще бъдете недоволни. За да бъдете доволни, умът и сърцето всякога трябва да се занимават с нещо. Това е науката, чрез която сърцето може да се стопли, да придобие температура 35 милиона градуса, а умът да придобие такава светлина, през която да се вижда всичко.
Умътъ се съединилъ съ сърцето на човѣка и е образувалъ правата линия. Въ първия случай умътъ показва, че има проявления, има любовь. Ако не я обича, това показва, че умътъ и сърцето не сѫ съединени заедно, значи умътъ нѣма това, което трѣбва, слѣдователно отъ това се ражда недоволство. Ако сърцето и умътъ останатъ безъ желания и безъ мисли, ще бѫдете недоволни. Слѣдователно, сърцето и умътъ трѣбва да се занимаватъ съ нѣщо. А тя е наука, чрѣзъ която може да се стопли сърцето, да придобие температура 35 000 000 градуса, а умътъ да добие такава свѣтлина, че всичко да се вижда прѣзъ нея, като се изпрати въ пространството, да се освѣтли цѣлата вселена или най-малко цѣлата земя. Радвам се на хора, на които умът и сърцето не са фарисейски и садукейски. Някой казва: „Утробата, умът, сърцето ми заигра“.
Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. Като изсъхне, става твърд, изгубва пластичността си и казва: „Умът ми не може да побере тая истина“. – Започнал си да изсъхваш. – „Не мога вече да обичам.“ – Сърцето ти се е втвърдило, изсъхнало е. – „Не мога да работя.“ – Изсъхнал си вече. В живота на тримата младежи са взимали участие, от една страна, умът, сърцето и волята, а от друга, духът, душата и тялото. Докато умът, сърцето и волята са в рамките на твоя живот, ти си щастлив; щом излязат вън от тия рамки, ти си нещастен. Умът му щеше да изхвръкне от страх“.
Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Казвате: „Това, което ни говориш, умът ни не го побира“. Когато умът е светъл, човек се освобождава от ограниченията. Кажете си: „Сърцето ми е топло, душата е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък, защото живея в закона на Любовта, в която няма никаква измяна“.
Ако умътъ ви не е пасивенъ, нѣма да бѫде това обикновено състояние. А това значи да изправишъ двѣ важни погрѣшки, т.е. умътъ не е наученъ да мисли правилно и второ – другиятъ законъ, че не сте се научили да чувствувате споредъ закона на вашето сърце. Вие казвате: „Чакай не го схваща умътъ ми!“ А, така е и когато искашъ отъ нѣкого пари, той се почесва, казва: „Да помисля!“ Никога нѣма да го измислишъ. Азъ казвамъ тази формула: Сърцето ти трѣбва да е топло, душата – свежа, умътъ – свѣтълъ, а духътъ крѣпъкъ. Кажете: „Сърцето ми е топло, душата ми е свѣжа, умътъ ми е свѣтълъ, духътъ ми е крѣпъкъ. Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно.
Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите. Питамъ: дѣ е умътъ? Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ? При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка. Когато душата ви се развие, тогава ще стане видима; когато умът ви се развие, тогава ще се прояви.
Когато вашата душа се развие, тогава тя може да бѫде видима; когато умътъ се развие, само тогава ще стане видимъ. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Колкото по-благородни са чувствата ви, толкова повече се развива вашият ум; колкото повече се развива умът, толкова по-благородни са чувствата. И обратно: колкото повече се проявяват низшите чувства, толкова повече умът отслабва. Докато сърцето не претърпи известна промяна, и умът не може да се промени. Някога сърцето изпада в миньорна гама, а умът – в мажорна; някога умът е в миньорна гама, а сърцето – в мажорна.
Нѣкой пѫть сърцето функционира въ миньорна гама, а умътъ въ мажорна, а нѣкога обратно – умътъ въ миньорна, а сърцето – въ мажорна гама. Сега умоветѣ на насъ съврѣменнитѣ хора сѫ тъй изопачени, както умътъ на вълка. Втората буква „И“ показва, че умът на тоя човек бил свободен от всякакви противоречия, от всякакви софизми. Какво печели човек, ако целия ден умът му е зает с мисли за пари, за къщи, за ядене и пиене, за даване тоя-оня под съд? Това е безсмислен живот.
Втората буква „И“ показва, че умътъ на този човѣкъ билъ готовъ да се занимава безъ никакви софизми, безъ никакви противорѣчия. Човѣкъ на когото умътъ не е развитъ, той може да живѣе само въ чувствения, въ физическия свѣтъ. Умът ви трябва да свикне да се съсредоточава. Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта.
Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ. „Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната. И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта. Болка може да се яви навсякъде в нашия организъм, когато умът, сърцето и волята не си хармонират. И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония. Имаме ли Любов, можем да бъдем съвършени; тогава и умът ни ще мисли, и сърцето ни ще чувства, и волята ни ще действа. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях. Така че стомахът изгражда първата фаланга, дробовете – втората, а умът – третата. Понеже умът е скрит вътре в мозъка, то като погледнем ръката си, тя като един барометър ни показва какво е същинското състояние на мозъка. Ако пък безименният пръст на човека се изкриви, това показва, че умът на човека се изкривява. Ако безименният ти пръст се е изкривил, умът ти се е деформирал. Щом пръстът ти се изправи, и умът ти ще се изправи. Законът е такъв: когато умът е здрав, ще бъдат здрави и дробовете; когато дробовете са здрави, ще бъде здрав и мозъкът – такова е съотношението. Тогава вашето съзнание ще почне да се разведрява и умът ви ще заработи. Господ ще разбере нашите желания, за които копнее умът и сърцето ни, и ще ни ги даде. Е, хубаво, когато сте болни и при вас дойде някой човек, хване ви за ръката и с това хващане вие веднага оздравеете, като умът ви добива също здраве и яснота, питам: на какво се дължи това оздравяване, причинено само от допирането с този човек? То се дължи на Духа, на реалната проява на Духа. Когато настъпи тази фаза, умът ви ще тръгне в правилния път на тази философия. За да бъде човек бодър, буден, съзнанието му трябва винаги да бъде будно, умът му трябва да е схватлив. Сърцето и умът му трябва да бъдат чисти от всички странични влияния. Вие навлизате в една свещена област, където умът ви трябва да бъде свещен, сърцето ви трябва да бъде свещено, волята ви трябва да бъде свещена, душата ви трябва да бъде свещена. Умът ще дойде напълно в услуга на Доброто, сърцето ще дойде напълно в услуга на Любовта, волята ще дойде напълно в услуга на Истината, а душата ви – напълно в услуга на Божията Мъдрост. Умът ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бъдат посветени на Господа. Вие искате да разберете какво е сърцето, какъв е умът на човека, какъв е духът му, каква душа има, но нито сърцето сте виждали, нито ума виждате, нито душата, нито духа. И затова ние се стремим умът, сърцето и душата ни да бъдат така впечатлителни, че да възприемат Божието Лице, защото то ще произведе в нас ефект на обновление в този живот, в който сега пъшкаме. Мисълта, с която умът на този проповедник е зает, е просто той да може да държи една отлична проповед, да направи ефект, за да го харесат неговите слушатели. Следователно яденето е мастилница, ти ще се наядеш, че като дойде умът, да бръкне вътре. Като пишеш, ти трябва да прокараш душата си в своето перо, а перото е умът. Но като станах сутринта – умът ми се оправил – затуй ида при тебе“. И причината на съвременните криви схващания, всички грешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре, точно, а ги схваща отвън, погрешно. Вие знаете какъв е умът на хората. Вие знаете ли ония закони, с които сте работили в утробата на майка си? Припомнете си ги! – „Смътно ми е.“ Сърдиш се, гневиш се, где ти е умът? Всякога, когато умът ти не присъства в една работа, сполетява те катастрофа. Всякога, когато се явяват такива състояния, това е признак, че умът отсъства. Във всички работи, дето умът присъства – висшият ум, катастрофа не може да стане. Ако вие се молите, а умът ви не присъства, молитвата ви не е приета: тя е само една педя над главата ви. Щом си се разгневил, умът ти не е на мястото си и сърцето ти не е на мястото си. Умът, както аз го зная, не се раздразнява, не се отчайва. Умът – това е основата на Божествения свят. И съвременният окултизъм тури вече тази основа и настоява върху това правило: умът и сърцето трябва да се впрегнат на работа. Как? – Сърцето е създадено да люби, а умът е създаден да мисли. Не мислиш ли? – Умът го няма. Сега, поетите казват, че сърцето е било олтар в храма Божи; но то е символ, не е тъй; и че умът бил слуга, но и то е символ, не е тъй. Умът и сърцето ви трябва да бъдат всякога във вас. Умът е само за тебе и това сърце е само за тебе, то не е за никой друг. За да констатираш един факт тъй, както Господ го е направил първоначално, ти трябва да познаваш ума на приятеля си, и като го срещнеш, да кажеш: „Този е умът на моя приятел“. Първо, вътрешно, умът по аналогия, този закон психологически е винаги верен и е създаден само да мисли, а ако вие пуснете този ум във вашето сърце, той ще развали всичката работа; и ако вие пуснете сърцето при ума, и умът ще се развали, и сърцето ще се развали. Тъй е: не позволявайте умът да слиза в сърцето. Ако пък умът слезе долу, ще има корабокрушение. Разбирате ли защо? – Там се пазят всичките богатства, които Бог е вложил, то не е мое, то е Божествено богатство, и умът, този ум, той ми е даден да върши работа, да седи на мястото си, горе на кораба. Умът и сърцето трябва да разбират туй Слово Божие. И сега този Господ иде, но умът ви готов ли е за Божествената Мъдрост? Господ иде! Сърцето ви готово ли е да се отвори? Като се отвори туй сърце, Господ ще каже: „Елате с мене да работим в света!“ Готови ли сте да идете в света да му служите? Този Господ няма да ви турне на масата на първия стол да седите. Аз си имам едно сърце, то е достатъчно, което аз имам; и умът, който аз имам, и той е достатъчен, защо ще искам вашите? Тъй и вие да постъпвате по същия начин. Умът им да бъде на мястото си. Под думите: „Умът им да бъде на мястото си“, разбирам съзнателно, не механически: в това е и именно човешката еволюция: човек сам да завладява своя ум и своето сърце. Ако дойде ангелът довечера и вие почувствате, че оковите падат, умът е свободен, сърцето е свободно, вие сте извън затвора. Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: „Дотегна ми твоята сиромашия, философ човек си, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи да се оженя за някой богат“. – „На драго сърце – казал той, – свободна си и имаш всичкото мое благословение.“ Тя се оженила за един много богат търговец. Иска - умът. Когато човек яде, трябва в този процес да вземат участие умът, сърцето и волята, и те да вземат толкова от храната, колкото им е потребно. Ако ти мислиш: „Имам си къщичка, парички в банката, един приход от 10–15 хиляди в месеца“, умът ти е свободен, развързал си ума. Умът, това е самосъзнателният живот. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Значи, като разбереш своето съзнание и самосъзнание, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят. И ние трябва да бъдем като онзи инженер на Наполеона, комуто Наполеон казал: „Трябва да построиш един мост за минаване на войската“. „Нямам инструменти.“ – „Аз ти казвам: ако за 20 минути не построиш моста, ще те застрелям.“ Инженерът отдава чест, отива си веднага, умът му заработва и за 20 минути построява моста. Онези мъже и жени, сърцата на които са пропити от тази Любов и умът им – от тази Мъдрост, те са целували краката на Христа. Ако умът ви е болен, Мъдростта не е дошла там. Много хубаво, всички тия неща ние ги похваляваме; всички тия неща, които хората са казали, ще ги разберем само тогава, когато сме се наяли добре, когато сърцето ни е топло, когато умът ни е светъл, когато волята ни е крепка. – Тогава ще разберем този свят, който стои пред нас. Искайте разумни неща! Следователно искането определя степента на онази култура, до която е достигнал умът. И тогава някои питат: „По какво ще познаем истината?“ Истината мяза на ясен ден, без мъгла, когато цялата природа цъфти и расте, тогава и умът се прояснява. Умът трябва да се упражнява, тъй както българинът упражнява своето рало. Българинът казва: „Какво е едно славейче, да му откъсна главата?“ Но умът, това е един славей. Умът му се насочил в една мравя, която носила един товар, 15 пъти по-голям, отколкото била тя. Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре, и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в живота му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея.
Имате по цялото тяло много малки болки, пръстите ви болят, гръбнакът, това, онова, а ние ще образуваме по-голяма болест, че да се обърне умът само на едно място и вие ще забравите всички малки болки и ще привличате ума си на едно място. И понякога става пробуждане и казвате: „Замотава ми се умът“. Хремави сте, значи умът ви е хремав и трябва да лекувате ума си.
Обаче сърцето и умът не свършват само с по една песен. И в този кръстопът на Божествени сили – висшето, съзнателното, човешкият дух или умът – почва да се съгражда нашето тяло. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие.
Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. А при умствената работа, там умът трябва да е отворен, т.е. мозъкът да е в такова състояние, че да може да възприема.
Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема. Защо е недоволно? Умът на това дете е изопачен.
Понеже като си спал, ти си бодър, умът ти е добър, но щом се събуждаш и не си разположен, в астралния свят не си работил, както трябва. Първият герой е умът, а вторият герой е сърцето. Духът, авторът е, който си избира двамата герои – умът и сърцето – и върху тях той съзижда своя разказ, около тях се нареждат всичките други лица. Добре, какви трябва да бъдат тогава качествата на вашия ум? Какъв трябва да бъде героят? Вашият ум трябва да бъде силен, смел, решителен! Ако умът си каже: „Това не е за мене“, той се лишава от геройството си. Търси ли умът ви лесното в света, от вас може да излезе само една морска звезда или една морска гъба, нищо повече! И когато някой ангел слезе на земята да разглежда хората, той познава по ума кой какво иска. Умът трябва да бъде силен, смел, решителен, а в сърцето трябва да има пластичност, издръжливост, търпение. Следователно, ако човек има воля, подразбирам, че умът и сърцето са продуктивни, че те са работили съобразно с Божия закон. Има ли воля, това показва, че умът и сърцето са вървели по новия път. Когато нервният или умственият темперамент е първокачествен в проявлението на силите, които го образуват, мисълта тече пластично, плавно, умът е продуктивен, никаква тъмнина не се забелязва в него, той всякога ще работи, ще бъдете бързи и дълбоки в своята мисъл. И тъй, умът, сърцето и волята имат четири елемента и с тях ще трябва да работите. Умът е героят, сърцето е героинята, а детето, родено от тия герои, е подобно на бащата и майката. Умът нали го уподобихме на героя? Ще опишете ума тъй, както един автор описва главните качества на героя. Умът и героят – са подобни. Сега, онези от вас, които могат да напишат това, следующия път ще донесат листчетата си и от всичко туй, което сте написали, ще извадим есенцията – какво мислите вие за ума и ще дойдем до някакви правила – как трябва да се възпитава умът.
Както авторът на един роман създава един герой и една героиня, около които се развиват всички действия, така и в живота има два героя – мъжът и жената, а също и във всеки човек има два героя – умът и сърцето. Духът е авторът, който си избира своите герои – умът и сърцето. Какъв трябва да бъде умът – вашият герой? – Силен, смел, решителен. Умът ще решава едни задачи, сърцето – други. Слабата воля показва, че умът и сърцето са бездетни. Когато силите на умствения темперамент се проявяват правилно, мисълта тече плавно, леко; умът е светъл, продуктивен. От проявената воля на човека ще познаете какъв е умът му; от разумната воля ще познаете човешкото сърце. Като знае, че умът представя героя в човешката драма, ще опише качествата на добрия герой. Докато това, Божественото, говори в нас, умът ни и сърцето ни се намират в едно прекрасно състояние. Следователно Любовта, в каквато и да е форма – аз не говоря за любовта на сенките, да не ме разберете криво, защото има любов на сенките, – истинската Любов прилича на една вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти и умът ти ще стане светъл, душата ти свежа, а волята ти ще стане мощна. Когато волята действува, първата фаланга расте; когато умът правилно се развива, втората част расте в големина. Умът трябва да преодолява, след туй чувствата – базата, основата и тя трябва да бъде широка.
Когато волята в човека се развива правилно, първата фаланга на палеца расте; когато умът се развива правилно, втората фаланга расте. Това показва, че умът трябва да взима надмощие над волята. Волята ще остане на тебе, а умът и сърцето там. Може да започнете от там: умът и неговите връзки с материалния свят, разните му качества в природата и т. н. Като влезем в туй съзнание, ще се разшири умът ни и ще влезем в четвъртото измерение, което учените сега оспорват. Слушането в окултизма се нарича – концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да е разсеян. Вие искате сега да ме слушате, но сте стегнати, краката ви са стегнати, умът ви е стегнат, вие сте в едно болезнено състояние.
Човек може да се излага на слънчевите лъчи през всяко време на деня, но умът му трябва да бъде съсредоточен, положителен, да възприема само положителните лъчи на слънцето. Умът му не може да издържи една силна мисъл. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всичките свои действия, постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпва.
И да присъства там, умът и сърцето му ще бъдат затворени за знанието, което му се преподава. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце). Умът ви да следи движението през всеки момент.
През цялото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце. Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи. А на талантливия ученик умът му е само на едно място; на способния ученик умът му е само за класа, а който не е способен, не е талантлив, най-малко за две работи мисли едновременно.
Умът на талантливия ученик е съсредоточен на едно място, той мисли изключително за работата си; умът на посредствения ученик е раздвоен, той мисли най-малко за две работи едновременно. Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на светлината, положителната страна на истината и тогава имаш едно възходяще състояние, настроение към Бога и умът ти се събужда.
За пример, някой търпи, отстъпва на този, на онзи, и в резултат умът му постепенно отслабва. Ние препоръчваме търпението само тогава, когато умът постепенно се укрепва. Сега ще знаете, че и чувствата, и сърцето, и то се преобразява, и умът се преобразява, както учат и теософите – висшият и нисшият манас, низшето и висшето сърце на човека или духовното и плътското то са все полюси. Следователно, в себе си ще бъдете строги, ще прецеждате! Защото от туй гледище на окултната школа, умът е филтър, сърцето е филтър и волята е филтър.
От гледището на окултната наука сърцето, умът и волята на човека са филтри, с които се прецеждат неговите чувства, мисли и действия; всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да минат през ума, сърцето и волята на човека, за да се филтрират, само след като се филтрират, тогава могат да се посадят в градината на душата. Друг ще каже, че умът му бил занят с водата, третият пък размишлявал каква роль играе сънят, а четвъртият е мислил за болестите.
Когато умът и сърцето работят заедно и вървят в права посока, човек среща на пътя си големи препятствия. Но оставете дъщерята, тя да си избере своя път, какъвто тя иска, оставете и вашия благороден син, и вашата благородна дъщеря, в които умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, оставете да вървят както Бог ги ръководи. Оставете мъжа и жената, но кой мъж? – На който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Коя жена? – На която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Какво съм казал аз? – Аз съм казал: Мъжа, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, жена му трябва да го обича и всичко да върши за него, да го държи като писано яйце. Аз казвам: Онази жена, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, мъжът да я държи като писано яйце, като цвете, да трепери над нея. Аз казвам: Онзи син, на когото умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, баща му да го държи като писано яйце, той е неговото бъдеще. Аз казвам: Дъщерята, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, в правата смисъл, майка ѝ да я пази като писано яйце. Аз казвам: Онзи слуга, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, господарят да го пази като писано яйце. И обратно: Онзи господар, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, слугата да го пази като писано яйце. И когато сте пред лицето на Господа – пред лицето Му всякога не сме – трябва да внимавате умът ви да е съсредоточен, сърцето ви и волята ви също – нищо друго да не виждате.
Умът му трябва да е съсредоточен, да не губи правата посока на движение. Сега умът на един ученик, който постъпва в една окултна школа, трябва да бъде много възприемчив, гъвкав, подвижен, бодър и свеж, да долавя всяка нова мисъл и да разбира всяко едно съотношение.
Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото. Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране.
Питам кой от двата метода ще изберете за себе си - филтрирането е метод за сърцето, а изпаряването - за ума, обаче от време на време тия два метода ще се кръстосват, а именно: умът ще се пречиства чрез филтриране, а сърцето - чрез изпаряване. Но умът се пречиства главно чрез изпаряване, затова хората казват: „Тия мисли трябва да се изпарят от главата на човека, да излязат навън, за да се образува между чувствата и ума му един непреривен кръг на движение".
Тъй щото, когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние не разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек. Умът и сърцето им се намират под непосилния товар на мисли и чувства, с които не могат да се справят. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Умът включва и висшия и нисшия манас, заедно ги съдържа в себе си.
Как може да се усили умът - ако вашият ум е слаб, ще възприемете сините вибрации на Светлината. Да допуснем, че сте чели някой автор, който се съмнява в бъдещия живот, в Бога - това показва, че умът му не е развит; може да е учен, да има силен интелект, но умът му е слаб. След това Учителят го поставя на такъв изпит, от който ученикът преживява голям страх - сега Учителят наблюдава дали умът и волята на ученика са добре развити. И после, като излизате в тъмна нощ, тонират се очите, зрението се тонира; при това, всеки един косъм се натегне, умът ви живее навсякъде в тялото. Тия изпити ще ви дадат по-голяма решителност, ще станете по-здрави, умът ви ще стане по-свеж, ще имате живи мисли.
При това колко време е траяла Любовта ви? Само онзи може да говори за Любовта, на когото душата, духът, умът и сърцето са били напълно под нейно влияние. Помнете: задачите, които ви се дават в школата, развиват смелост и решителност в ученика; здравето му закрепва, умът му се развива и той започва да мисли право. Излизаш от дома си, ти трябва веднага да бъдеш скачен с невидимия свят, умът ти да бъде скачен с Бога, в душата си да бъдеш изправен. Там - в днешното упражнение - определяте, че умът е сбор от мисли. Мислите ли образуват ума или умът създава мисли? Как мислите вие? (Обаждат се едни: Мислите създават ума. Други: Умът създава мисли.) Умът се проявява чрез мисълта. В туй съзнание влизат три велики сили: умът, сърцето и волята. Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител.
Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Пък може да нямате пет пари в кесията, а умът ви да е пълен с пари. Умът ви ще бъде съсредоточен само нагоре, към невидимия мир, ще работите и ще оставите Духа да действува по един Божествен начин.
Джобът ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви пари. И обратното е вярно: може да нямате пет пари в джоба си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари. През това време ще работите, без да мислите за пари; умът ви ще бъде съсредоточен нагоре, към Божествения свят и няма да се страхувате как ще прекарате деня. Умът може да заболее тъй, както заболява тялото. Умът може да заболее, сърцето може да заболее, и човешката воля, и тя може да заболее. Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат из релсите навън, волята се парализира и човек на земята става инвалид. Когато умът не е на место, как мислите, че ще решите задачата? Сега, вие сте влезли да изучавате окултизма, а при това се занимавате с неща посторонни, с величини, които ни в клин, ни в ръкав не влизат. Умът ви е станал повече активен в отрицателен смисъл.
Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Почне ли умът ти да расте, душата ти да се разширява, сърцето ти да се облагородява, и колибата казва: „Господарят ми се е реформирал отвътре, затова и ние ще се реформираме отвън“.
Това значи не само умът и сърцето ви да взимат участие, но и мозъкът, и дихателната система – ларинксът, дробовете, сърцето. И степента на вашия глад и жажда показва как се развива и расте умът ви. Някой казва: „Защо трябва да ядем?“ Този глад трябва да бъде един стимул, да расте умът. Сега обаче умът не расте, а стомахът расте. Трябва още да работите, за да се създаде една атмосфера, в която, като влезете, да почувствувате, че се изпълняте с едно въодушевление, умът да се повдигне нагоре, да възникнат нови мисли, стремежи, нови идеи. Таман умът ти тогава е на място, сърцето ти е на място и волята.
Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право. Ама не тъй, аз виждам на някой човек умът му е мечешки, у другиго умът му е като умът на някоя овца, а те казват; „Хайде да разделим тази преграда, хайде да съединим умовете“. Той може да не яде, но умът му е зает само с мисъл за ядене. Тъй умът ви ще има една конкретна опора, защото както във всяко схоластическо учение, вие ще станете като банки, които като вземат парите, не знаят как се добиват, а само боравят с хиляди. Един ден вие ще се събудите и ще разберете, че умът ви се е изменил. Ако е работник, няма да му върви работата; ако е дърводелец, най-малко на две-три места ще се пореже; ако е писател, умът му ще бъде разсеян и нищо няма да може да напише. Колко интересно събитие – да можеш да обуздаеш този инстинктивен страх! Умът ти не може да работи и ти хукваш да бягаш. В интензивната Любов умът е концентриран, но сега омразата е по-силна. После, ще направите доста окултни опити, за да видите силата на вашата воля, да видите доколко е концентриран умът ви. Във вас има стари форми, аз зная къде ви отиде умът, но туй, за което вие мислите, в него няма никаква Любов. Умът като работи, той спъва интуицията. Реплика: Ами когато умът се люшка от една страна на друга, какво да правим? Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, за да дойде умът ви на мястото си. Представете си един болен ученик: боли го крак, зъб, стомах – как ще учи той? Следователно ученикът трябва да бъде здрав, у него умът и сърцето трябва да работят добре, без да има някакви болки, без да го смущава нещо. Не само умът ви, но и сърцето ви да почне да ражда. Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Задачата на упражненията е умът да присъства. Второ: умът ви трябва да е пълен с Мъдростта, която ще внесе светлината и знанието. Неспокойните очи показват, че нервната система и умът не са чисти. Тази Любов не е като обикновената любов, при която умът на човека се затъпява. Ако с тази Любов той излезе денем, в най-голямата горещина, и умът му е съсредоточен в Любовта, нищо няма да му стане. Бог помага на всеки човек, на когото умът е смутен, сърцето угнетено и волята му заробена. И тъй, ходете в света, работете сред него, но умът ви да бъде зает с три неща:. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. Ще изпълнявате тази служба с всички най-добри и най-разумни сили, с които умът разполага. Сега, у вас отново могат да се появят старите възгледи, че сега не му е времето, че умът ви не е достатъчно пораснал. Времето е сега! И ако някой дойде и ви каже, че умът ви не е още узрял, знайте, че вашият ум е точно на място. Умът ви трябва да вземе участие и сърцето ви трябва да вземе участие. Ако умът ви не вземе участие, много мъчно може да разберете задачата. Сега за пример туй, за което аз ви говоря, вашето сърце още не е засегнато, умът ви е в едно напрегнато състояние, вие се намирате в едно недоумение. Следователно, избран народ е само този, на когото умът е пълен с Божията Мъдрост, сърцето е изпълнено с Божията Любов, а душата – с Божията Истина.
Мислите ли, че ако запалите една свещ или едно кандило на Господа, ще се спасите? Обаче, запалите ли своята свещ, т. е. умът, и своето кандило, т. е. сърцето, с любов, каквото попросите от Господа, ще ви се даде. Следователно, избран народ е само този, на който умът е изпълнен с Божията Мъдрост, сърцето е изпълнено с Божията Любов, а душата – с Божията Истина. Казваш: Умът и сърцето ми са празни. – Защо? – Защото Духът не работи в тях. Казваш: Сърцето и умът ми са пълни. – Да, пълни са, защото Духът работи в тях. Умът ти да бъде светъл, сърцето ти – чисто и волята ти – силна.
Казвате, че сърцето и умът ви са празни. Други казват, че сърцето и умът им са пълни. Няма да оставиш нищо неочистено - умът ти ще бъде светъл, сърцето ти - чисто, волята ти - силна. Значи, когато умът се стряска, всякога може да хвърли човека. Ето защо, умът трябва да се възпитава, да не те хвърля на земята. Следователно, когато соковете на Божествената Любов проникнат в нас, ще стане вътрешна промяна: умът ни ще се просвети, сърцето ще се отвори, и ние ще влезем в друг, нов свят. Умът трябва да се храни със съответстваща за разумността храна. Ако е мекушав, страхлив, колеблив и ако умът му не достига, той живее извън любовта. А вие, щом се запитате защо е злото, не може ли без него, веднага умът ви потъмнява. Следователно, скъп може да бъде умът, а сърцето – обично. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система.
И следователно умът може да бъде скъп, а сърцето може да бъде обично. Само умът може да предпоставя нещата. Дотогава си мислил хубаво, бил си добър държавник, но утре, като ти изхвръкне умът, казват: „Друг да дойде на негово място." Мой е умът. – Ако умът е твой, кажи ми, отде си дошъл и кое е твоето отечество. - Майка ми ме роди. – Щом майка ти те е родила, умът не е твой. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд. Умът, сърцето и организмът на детето са злоупотребили някъде, затова то умира.
Ами майка ти отде е? Значи умът ви не е ваш. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд, само работата е ваша, упражненията са ваши. Когато умът присъства в гърлото ви, нищо не става. Излязат навън, умът им не присъства в гърлото, дойде някоя електрическа вълна и те изгубват гласа си. Излезеш ли навън, умът ти да е съсредоточен в гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдат ли слънчевите лъчи, тогава можеш да се разположиш, но седнеш ли под някое сенчесто дърво, пак на стража. Тогава умът се запазва по-спокоен и паметта ще бъде силна. И медицината ги препоръчва, но при условие умът на ученика да бъде съсредоточен, концентриран. Питам: Какъв трябва да бъде умът, какво трябва да бъде сърцето и каква – волята, за да се изяви Бог чрез тях? Наистина, когато душата ти е пълна с любов, ти можеш да говориш истината; и когато умът ти е пълен с мъдрост, ти можеш да бъдеш добродетелен. Новият човек – човекът на бъдещето, се отличава коренно от сегашния: главата му ще бъде красива, добре оформена; сърцето му ще бъде пълно с любов; умът му ще бъде носител на светлина, а волята му ще бъде силна. Едно време живях в заблуждения, а сега умът ми е пълен със светлина. Да кажем, че умът се е проявил през нощта, на първия ден от месец март. При тези условия е определено вече какви възможности има умът, за да се прояви. Също така може да се определи какви възможности има умът за проявяването си, ако е дошъл вторият, третият или кой да е друг ден от месец март. Като правите тези изчисления, ще отбелязвате точно кога умът е дошъл. Никога умът и сърцето на човека не идват едновременно. Умът идва заедно с физическото тяло. Първо иде тялото, после умът и най-после сърцето. Защо? Около слепите очи е събрана енергия повече, отколкото трябва, вследствие на което умът не може правилно да мисли. Първо трябва да поляризирате ръцете си в по-високо поле на деятелност, та като прекарате тази енергия няколко пъти през ръцете си, умът ви веднага да се проясни. В тия упражнения има смисъл и затова, след като си ги изпееш, умът ти ще светне и ти ще се освободиш от лошите мисли. Ако не пееш, умът ти не разбира. И ще видите как умът ви ще почне да работи. Когато човек пее, не само умът, не само сърцето му трябва да вземат участие, но и волята му. А като кажем „светъл дух“, подразбираме нашия дух. „Свят“ се отнася до сърцето, а умът ни има работа със „светлия“. Под абсолютно разбирам това, на което умът поставя прегради. Значи, умът първо мисли, после чувствува. Когато умът първо мисли, а после чувствува, а сърцето първо чувствува, а после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувствува, а после мисли, и сърцето мисли, а после чувствува, работите се объркват. Може ли да определите, кога действува умът и кога – сърцето? Може ли да определите още, вашето чувствуване в даден момент на какво се дължи: на ума, или на сърцето ви? Може ли да определите, отде иде вашата мисъл: от ума, или от сърцето? Той искал да наследи онзи живот, в който умът, сърцето и волята трябва да се проявят свободно. Как може да се прояви умът? Ако напишете една книга, това проява на ума ли е? Това е теория. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Ако ти пееш правилно една окултна песен, умът ти ще се разведри. Колкото ъгълът е по-малък, толкова интелектът на човека е по-силен, толкова умът му е по-проницателен. За да се огради нещо, умът на човека трябва да работи. Буквата щ в думата схващам показва, че умът може да работи само тогава, когато и волята взима участие за премахване на външните противоречия. Казвам: Изкуство е, като притуриш на живота ум, той да не се измени; и като притуриш към ума живот, и умът да не се измени. Когато умът е слаб, той лесно се изкушава. Гласът ви и умът ви ще присъстват вътре в гърлото и никога няма да се простудите. Сега, всеки предмет, който разглеждаме, ще се стараете да го оставите в ума си, умът ви да бъде спокоен. Колкото умът почва да се развива, косите почват да отстъпват назад. Зад сърцето и чувствата, които го движат, стои умът. И вие не може да пеете едно упражнение, ако умът ви не е нагласен по особен начин. Щом ти не мислиш, упражнението не е упражнение, Вие не може да пеете, ако умът ви не е съсредоточен. Вие сте скръбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи, този Дух, благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност, за вас е Той. Схванете ли това, умът ви ще проработи, сърцето ви ще проработи и вие сте хармонизиран. Източен мотив е, в него умът и сърцето взимат участие. И тогава съставяме следната пропорция: Духът на човека се отнася към неговата душа, както умът към сърцето му. Ако не се съгласите, ще го оставя да се лекува по естествен път, докато му дойде умът на място. И щом излезеш навън, какво трябва да направиш? Умът ти трябва да бъде буден. Излез от къщи и през цялото време умът ти да е съсредоточен, да обгърне тялото ти, и виж дали ще се простудиш. Умът ни да има храна. Докато животното има опашка, умът му работи, и то е активно. Ето моя аргумент: Имате едно дете на 10 години, здраво, стройно, умът му е отлично развит. В туй ново тяло не само сърцето ви ще се промени, но и умът. Умът ти ще бъде концентриран в думите и в гласа. Ако ти изведнъжъ можешъ да вложишъ свободата, свѣтлината и чистотата, и да служишъ на Бога въ Истина, въ Мѫдрость и въ Любовь, ти въ 8 минути ще можешъ да бѫдешъ на слънцето, при Бога, твоятъ характеръ ще се поляризира, и умътъ ти и всичко.
Ако сърцето му е чисто, умът, готов да възприема знания, и душата, готова да възприема истината, тогава и да произнесе Божието име, всички положителни сили ще му помагат. Ако сърцето на човека не е чисто, и умът не е светъл, като произнесе Божието име, ще го сполетят големи нещастия. С други думи казано, когато чувствата преодоляват, човек по-малко мисли; когато умът преодолява, човек по-малко чувства. Въпросът е как могат да се примирят умът и сърцето? Според триъгълника АСВ, когато умствените силови линии се увеличават, чувствените се намаляват; когато чувствените силови линии се увеличават, умствените се намаляват. Под думата работа разбирам всичко онова, което умът, сърцето и волята вършат. Когато само сърцето чувства, когато само умът мисли или когато само волята действа самостоятелно като физическа проява, това не е работа.
Защо? – Умът работи в него. Някои твърдят, че сърцето е това, умът е онова... Сега, ако ви запитат в какво седи силата на човешкия ум, какво бихте отговорили? Какви качества трябва да притежава умът на човека? Едно от качествата на човешкия ум е творчеството, въображението.
Днес повечето хора бягат в горите, но като не им стига умът, влачат юлара със себе си. Ако умът ви е добре развит, чрез мозъка си, като чрез призма, ще разложите слънчевите лъчи и ще схванете новите прояви на светлината. Ще седиш тихо и спокойно, умът ти ще присъства, съвсем концентриран, смел ще бъдеш, няма да ходиш тъй, насам-натам. А когато иска да покаже, че и умът му взима участие, свива и веждите си. Колкото повече умът ви е концентриран към краката, толкова по-малко ще се каляте.
В търпението всякога присъства умът, присъстват висшите умствени способности. Тъй щото умът на ученика трябва да бъде гъвкав, да може да се бори с тия противоложности в природата, понеже има сили, които действат в разрез със сегашното развитие. Когато човек върви и мисли, да е концентриран умът в краката и в тялото. Когато ти заговори тази сила, ще дойде въ тебе едно разширение, една вѫтрѣшна радость, умътъ ти ще се просвѣти, ще дойдатъ знания, и ще умѣете да ликвидирате съ мѫчнотиитѣ.
Когато тази сила проговори в тебе, сърцето ти се разширява и изпълва с радост, умът ти просветва, и ти чувстваш сила в себе си да се справиш и с най-голямата мъчнотия. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства. Когато вие пеете тия окултни песни, умът ви трябва да е концентриран в песента, тогава ще видите резултата. Казва единъ пророкъ „Господь ме взе отъ говедата и пророкъ ме направи.“ Той е билъ говедаръ, но умътъ му не билъ говедарски.
Той бил говедар, но умът му не е бил говедарски. Умът й трябва да бъде всякога свеж, бодър, зает с благородни и възвишени мисли и с онези велики истини, които движат героите на съвременното човечество. И след туй умът ти да бъде свеж. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Умът ви да е концентриран във вашата ръка, не се поддавайте на никакви чувствания, защото те са лъжливи емоции, но гледайте на онова разумното във вас. Дето гордостта и тщеславието са силно развити, там и умът е слаб. Щом разтваря ръцете си, това показва, че той е страхлив, умът му не е силен, не може да го управлява. Това е то виждането на ума, но не умътъ въ обикновенъ смисълъ, както го наричатъ интелектъ; азъ взимамъ ума като принципъ, гениаленъ умъ, или туй, което наричатъ разуменъ човѣкъ. Умътъ въ болния така силно заработва, че той си казва: Искамъ да живѣя. Тя има много други методи, но два основни метода има, чрез които си служи умът, служи си и сърцето, служи си и волята. Умът може да привлече известна енергия към себе си, а същевременно може да отблъсне същата енергия. Умът има, тъй да кажем, наклон на площта. Най-първо, умът ви трябва да хвърли известна светлина върху предмета; ако чрез вашия ум не може да хвърлите известна светлина върху някой предмет, вие не може да го проучите, същевременно и вашето сърце не може да обикне този предмет. Следователно, ако умът не е хвърлил светлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля, и тя не може да завладее този предмет, т.е. не може да го използва, завладее – разбирам в широк смисъл. Следователно умът трябва да се тури в хармония. Тогава законът е следният: Умът ни трябва да върви успоредно, паралелно с Божия ум. Във всичките ваши действия умът ви трябва да бъде буден, сърцето ви трябва да е будно и волята ви трябва да е будна. Така ще знаете буден ли е умът ви. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял. Духът в човека е Учителят, а умът – ученикът. Щом умът на ученика заболее, едновременно с това заболяват сърцето и волята му и той започва да изопачава Истината, започва да си служи с неверни факти. Ако се приближи при човек, на когото сърцето е смутено, той веднага го успокоява, внася в сърцето му Мир; ако се приближи при човек, на когото умът е помрачен и не може право да мисли, той внася в ума му Светлина. Ако с приближаването си към учителя си здравето ви се възстанови, сърцето ви се успокои и умът ви се просвети, той е истински добър, той е Учителят.
От какво произтича невежеството? Невежеството пред мен всякога показва, че умът, сърцето и волята са болни. Защото, докато умът слуша духа, той е здрав, той може да се учи. Тъй седят фактите, разбирате ли? И когато един ученик изнася неверни факти на живота, той е болен -и умът му, и сърцето му, и волята му са болни. Да кажем, че той е висок 175 сантиметра, значи умът му е равен на 175 сантиметра. Математически вие може да извадите една формула какъв е умът, какво е сърцето и каква е волята на един човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен. И сърцето, и умът, и волята се взимат. Следователно волята ти е дадена, няма да злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма да злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма да злоупотребиш с него. Умътъ не му е на мѣсто, какъ Петъръ ще ме убѣждава, че видѣлъ Господа, той три пѫти се отрѣче. Колкото твоята любовь е по-безкористна, по-възвишена, толкова твоето знание ще бѫде по-силно, не само знанието, ами умътъ ти ще бѫде по-свѣтълъ.
Значи, тялото на човека трепери при царя, сърцето му – при поета, а умът – при философа. Душата, духът, умът, сърцето и волята са елементи за развитието на човешката душа. По-силните, у които умът е развит, ще помагат на по-слабите, на които умът не е тъй развит, не могат да разсъждават дълбоко. Когато сърцето ти стане чисто като кристал, умът ти стане светъл като слънцето, душата ти – възвишена, благородна и широка като цялата вселена и духът ти стане крепък като Бога, само тогава кажи нещо за Любовта! Това не е за обикновените хора, то е за учениците. Когато умът, сърцето и волята ви укрепнат, тогава можете да изучавате спектъра на черните лъчи.
Сега ще искам да идете, да турите контакта си на Любовта, да дойде животът; да турите вашия контакт на Мъдростта, да дойде знанието и умът; да турите контакта на Истината с Бога, да дойде силната воля. Сега, при всички неблагоприятни условия, въ които се намираме въ живота, трѣбва да имаме едно въже, а то е умътъ, то е човѣшкиятъ умъ, за него трѣбва да се държимъ. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо. Да допуснемъ тогава, че вие имате една болка въ гърдитѣ си, ако взѣмете туй течение, което идва въ мозъка, то, ако умътъ ви присъствува, чрѣзъ концентриране на вашия умъ, ще можете да го прекарате къмъ центъръ на земята, и послѣ пакъ къмъ сърдцето, да стане едно движение, и така ще можете да си помогнете. Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява.
Умът може да ви спаси и при най-неблагоприятни условия. Щом сърцето ви започне да се успокоява, а умът ви да се стабилизира, той е близо до вас, скоро ще се срещнете.
Сега вие мислите или умът ви е съсредоточен вътре. Движението ще бъде в две посоки: към ляво ръката, а умът се движи от палеца към малкия пръст; после ръката вдясно, а мисълта си ще прекарате от малкия пръст към другите пръсти. За пример ти си търговец, имаш да мислиш за 100 души: този има да ти дава, онзи има да ти дава, умът ти е разсеян. За да разберете закона, умът ви трябва да дойде в стълкновение с друг ум. Който и да е от вас, ако се постави в магнетичен сън, веднага умът му ще се проясни и той ще предвижда бъдещето, ще разсъждава много правилно. Когато главата, умът ви се изпразни, знайте, ме на мястото на тази празнина ще дойде някаква нова идея. През времето, докато трае упражнението, умът ви трябва да бъде съсредоточен към ръцете и пръстите.
Когато правите туй упражнение, умът ще бъде съсредоточен в ръката, за нищо друго няма да мислите. В употребата на всички лекарства умът трябва да играе важна роля. Слѣдователно и Духътъ има свой образъ, и душата има свой образъ, и умътъ има свой образъ, и сърдцето има свой образъ, и волята има свой образъ.
Значи и духът има свой образ, и душата има свой образ; и умът, сърцето и волята имат също свои образи. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре. В тази култура и сърцето, и умът ще могат правилно да се развиват. Умът на човека трябва да бъде насочен към слънчевата светлина, която единствена може да разсейва тъмнината в живота му и да помага за неговото развитие. И след туй ще спра там, умът ми ще потъне надолу. При известни изпити може да се раздвои умът ви – раздвояваш се и изгубваш мярката на живота. Има няколко начина, по които могат да се опитат нещата, но затова умът трябва да бъде здрав, положителен, да се основава на новата философия на живота. Само един велик човек, у когото умът е развит, у когото всички способности са развити, само той може да слугува на Бога. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално.
Някой път умът ви тъй бързо мисли, а някой път заспива и всички способности са тъй тъмни. Най-първо ще имате едно приятно настроение, туй настроение ще се обърне на едно приятно чувстване, туй чувстване ще се обърне на една приятна мисъл - тогава сърцето и умът ще почнат да действат, животът ви ще се осмисли и ще почнете да работите. Ако чувствата ви са изправни, ще бъдат изправни и умът, и волята ви. Казвате: „Еди-кой си има благородно сърце, но умът му е неблагороден, калпав." Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде. Знанията ти ще се разширят, умът ти ще ще опресни. Сърцето ми не устоя, умът ми не можа да схване нещата“.
Знанията ти ще се разширятъ, умътъ ти ще се опрѣсни. Сърцето ми не устоя, умътъ ми не можа да схване нѣщата.
310.2 Опити ( втори вариант ) Туй е, когато искате да регулирате вашата силна възбуда или когато изучавате известен предмет, малко умът ви е в безпокойно състояние, паметта ви слаба, забравяте някои неща. Умът представя целокупността на Великото, на Божественото в света. Умът, който имате, можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Когато сърцето ви трепне, когато умът ви трепне, не се плашете. Само по този начин умът и сърцето може да богатеят. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Е добре, ако умът и сърцето са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо? Как мислите да изкарате тези извори горе, в Душевния свят? Но вие ще кажете: „Ние имаме начини, приспособления, парни машини и пр." Подразбира се да се развие умът и да се облагороди сърцето. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да се концентрира в пръстите. Някой път има изключения, но все-таки ще гледате всякога умът ви да присъства в правенето на упражнението, да вярвате, но твърдо да вярвате, а не само някаква глупава вяра да имате. Най-първо, умът на окултния ученик трябва да се научи на разграничение, да знае да разграничава нещата. Някой път се намирате в положение, като че отсъствате, усещате се изпразнени, умът ви не работи, и не само това, но идвате до едно състояние, да изгубите вашето съзнание, като че някоя друга сила взима връх над вас. Човек трябва да разбира свойствата, качествата на материята във физическия свят; той трябва да разбира още и свойствата, качествата на астралната материя, на материята, с която умът работи, и най-после – на материята, с която душата борави. Всякога обаче умът трябва да присъства в главата, понеже ако не присъства, човек може да бъде изненадан. Ако умът му присъства, когато ще гръмне, той ще запази присъствието на духа си и няма да пострада. Какво означават буквите на думата „разбиране“? Буквата „Р“ – значи да обхванеш нещата. „А“ – умът трябва да вземе участие; „З“ – то е закон на физическото поле. Умът ми щеше да излезе.“ Казах ѝ: Това място е твоята светая светих. Изобщо човек се ползва от тази светлина само тогава, когато умът и сърцето му се огряват от нея. Задай си положително въпроса, що е Бог? Като си зададеш този въпрос, като че умът ти се изпразва.
Вие казвате, че вярвате в Бога, но задайте си един положителен въпрос: Какво нещо е Бог? У вас като че умът ви стане празен - природни сили влезнат. Преди да пристъпя към предмета, ще кажа следното: В умовете на всички верующи, въобще, във всички хора, в които умът действа, има някои противоречия: ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път, ще се лишим от известни блага. Широк става умът ви. Трябва да го бият по задницата, за да му дойде умът в главата. Умът е отправен към външния свят. Ако умът ти е смутен, какво впечатление ще направиш на тези деца? Щом започнеш да търпиш, умът ти почне да работи. Вас са ви повикали да опитат какъв е характерът ви, умът ви. Сега, аз взимам думата „ум“ в най-широк смисъл, „разумът“ взимам като една сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл, т.е. умът взимам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи в даден случай. „Разумен човек“ казват. И действително, когато умът има едно преодоляващо влияние, върху лицето на човека се забелязва една особена светлина. Умът е, който хвърля една особена светлина върху лицето, то просиява. Без морал умът не може да започне своята деятелност. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Вие не можете да се занимавате с някой философски въпрос, да разсъждавате, понеже умът ви е зает с мисълта за простудяването. Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В . Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно. Който попипа ръцете ви и види, че са гладки, тогава ще познае, че и умът, и сърцето ви са меки и гладки. Умът им ще влезе в меда, ще се роди в тях желание да бръкнат, да вкусят от него. Да, аз приемам това тяхно твърдение, но на тази въшка ¢ стига умът да влезе под мишницата на човека, на най-мекото място. Разбирате ли какво значи боси? – Сърцето ви да бъде абсолютно чисто, умът ви да бъде светъл, волята ви да бъде готова за една от великите работи, които Мойсей е вършил. Разумни чувствания има! Е, питам: Съвременният свят на ума ли е обоснован или на чувствата? На чувствата е обоснован, а умът е само един пазител на тази огърлица. Огърлицата е сърцето, а умът е едно сандъче за тази огърлица. Умът е майстор да пази, а сърцето е, което оценява тази огърлица. Умът е външната страна на нещата, а съзнанието се занимава с вътрешната страна на живота. Тъй щото, изчезне ли съзнанието, умът се губи. А неположителен е този, който каже едно нещо, а върши друго, всеки ден умът му се мени по 10 пъти. Под думата „мъртъв“ аз разбирам онези хора, на които сърцето е заледеняло, на които умът не се движи, не мисли, на които волята е парализирана. Щом умът ви е зает, оставете го настрана. Ако преживявате вашия Божествен живот, умът ви всякога ще се съсредоточава към посоката на сърцето. Умът на един човек може да бъде като призма за друг човек. Това значи, че неговият ум и умът на тази млада мома имат един и същи фокус. Волята Божия може да изпълни този, на когото умът не е ангажиран никъде. Мислиш ли, че такава една разходка няма да ти бъде приятна? При тази разходка ще научите толкова неща, умът ви тъй ще се освежи, такава култура ще видите, че ще си кажете: „Колко съм бил прост!“ Като се върнете на земята, всички ще забележат една промяна у вас и ще кажат: „Откъде е тази Мъдрост?“ Вие ще кажете: „Който има такъв билет, винаги става мъдър“. Имате да плащате една полица, умът ви е толкова стегнат, не знаете какво да правите – произнесете формулата, ще се скъсат връзките. Вземете Рокфелер, комуто умът достигнал толкова, че могъл да добие три милиарда долара, а не му достигнал да намери начин как да живее един редовен живот, та да не го хранят цели три години с овесена чорба. В миналите животи не сте дали условия на Божествените, на благородните чувства да се изявят и вследствие на това куцате и казвате: „Съдбата ни е такава.“ Слушайте какво казва съдбата: „Приятелю, преди две съществувания аз ти дадох добри условия, но ти не ги използва, умът ти не стигна и главата ти ще страда, ще те тъпчат.“ – „Защо?“ – „Да се научиш на смирение.“ – „Тъй ли, аз не искам да бъда смирен.“ – „Ако не искаш да бъдеш смирен, главата ти ще пати.“ – „Ама ти заповядваш ли ми?“ – „Ще ти заповядвам – казва съдбата, – ако ме слушаш, няма да ти заповядвам, но ако не ме слушаш, ще ти заповядвам. С този закон именно – пречупването на светлината –се обяснява образуването на скалистия път, който умът извървява в живота. Няма по-хубаво нещо от това, когато умът и сърцето на човека са в хармония, когато изпълняват заедно всичките свои действия. Да допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето. Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение. Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д. Как ще примирите вашето сърце и вашия ум? Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите. Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение. Кои са тия точки, които отделят тия два свята? – Умът и сърцето. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Тъй се развиват умът и сърцето. И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят. И когато той икономисва нещо, в това взима участие и умът. Вие трябва да Го считате като едно същество, на което умът е тъй подвижен, сърцето тъй пластично и благородно и волята тъй мощна, че в дадения момент да може да направи всичко. Умът ви е манго добър, сърцето ви е много добро, волята ви много добра. И умът ви, и сърцето ви, и волята ви са на местата си, но единственото нещо, което ви спъва е това, че сте забравили правилата, по които се движи вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Гледам от няколко дни насам е дошло от някое село едно младо момиче, но знаете ли как умее да се концентрира? Умът ѝ е тих и спокоен, мисълта върви правилно, хармонично. При новото положение, в което се намирате сега, у вас наместо да се развива умът ви, интелигентността ви, развива се чувствителността ви и то не чувството на милосърдие, а личните чувства, честолюбието – силно се възбужда във вас енергията на задната част на главата ви. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Следователно човешкият дух и човешката душа, това са Божествени прояви; умът и сърцето са прояви на духа и душата, а тялото е само едно следствие. Според тях умът и сърцето се стремят да организират тялото. Умът на животните не е така буден, както умът на човека.
Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Казвам някому, че умът му не е чист. „Как, умът ми да не е чист!“ Да, умът е нещо материално и мислите са нещо материално.
Използвайте клавишите ← → (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.