И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце. С повдигането на този въпрос – да се молите и за умрелите ви – правите една грешка, защото за да можете да помогнете за Астралния мир, трябва вие да сте се повдигнали.

Между модерните спиритисти някои обичат да се молят за умрелите и хубаво правят, но когато дойде един човек да иска помощ, не трябва да го избягват.

Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро!“ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават.

Умрелите за Христа са умрели с радост, но техните имена са записани горе.

Умрелите наши приятели, роднини, родители са с нас.

Когато изследвате Истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гръб; само умрелите лежат така.

Кой е ходилъ тамъ да види, че това е така? Лъжатъ се, (азъ виждамъ умрѣлитѣ живи).

Някои казват, че не бива да се безпокоят умрелите.

Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората! Азъ виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ.

Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си.

Умрелите трябва да се съживят и възкръснат, а живите да изправят погрешките си и да се обновят.

Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ.

Такова е отношението между живите и умрелите.

Такова е отношението между живитѣ и умрѣлитѣ.

За умрелите не плачете.

На свещениците се казва, че трябва да опяват умрелите, за да не се вмирисват.

Някой пита: Може ли човек да не се моли? – Може – умрелите не се молят. Де остава тяхното геройство? След всичко това, сегашните хора почитат умрелите герои, а гонят живите. Само умрелите не се молят. Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура, а не за умрелите. Бог прощава на живите, а не на умрелите. В България трябва да дойде партията на живите хора, а партията на умрелите, Господ да я помете. Както жената мете къщата и я чисти, така ще се измете и партията на умрелите хора, т. е. партията на смъртта. След това се запитайте: Живи ли да бъдем, или умрели? – Живи. – За умрелите ли да се молим, или за живите? – За живите.

Умрелите не се молят. Де остава тяхното геройство? След всичко това сегашните хора почитат умрелите герои, а гонят живите. Само умрелите не се молят. Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура, а не за умрелите. Бог прощава на живите, а не на умрелите. В България трябва да дойде партията на живите хора, а партията на умрелите - Господ да я помете. Както жената мете къщата и я чисти, така ще се измете и партията на умрелите хора, тоест партията на смъртта. За умрелите ли да се молим, или за живите? За живите.

Ние се молим за умрелите.

Те вярват, че са определени около 70 хиляди камили да пренасят умрелите от всички гробища на небето. Според някои вярващи, душите на умрелите отивали на звездите, дето прекарват до второто пришествие. За умрелите се казва, че са живи и живеят на едно място с живите.

Защо се оплаква на гроба на умрелия? Когато оплакват някого, то плаче самият умрял, който е обсебил жена си, и тя почва да изрежда: „Михале, Михале. и на мене иде ред!“ Живите не плачат, а плачат умрелите.

Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого.

Много ясновидци и нѣкои отъ умрѣлитѣ, които се качватъ въ висшитѣ полета, намиратъ, че този свѣтъ тамъ е безмълвенъ, т.е. те считатъ го като свѣтъ на абсолютно мълчание, защото е идеенъ свѣтъ.

Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ И вие, живите, сами ще погребвате вашите умрели. За умрелите няма какво да говорим! Ще те обиди, разбира се.

С умрелите аз лесно се разправям, но с живите не се закачам, с тях не се разправям.

А кому снемат мярка? – Изобщо, когато някой умре, снемат му мярка, за да му направят ковчег. „Трябва – казват – да се премери този човек.“ И ние имаме философията на умрелите хора. „Да го видим – казват, – морален човек ли е?“ Изнесете го на слънчевата светлина и ще познаете морален ли е или не.

И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината.

Ще се отличаваме от другите: у нас за умрели хора помен не правим; за живите ще правим, а за умрелите няма. Няма какво да пеем на умрелите.

Как може да бъде човек религиозно настроен при болни хора? Чудна работа! Да си религиозно настроен при умрелите хора! Значи да сме добре разположени при болни хора, да отидем в болницата и да сме радостни при болните.

Поп кого опява? Само умрелите ги опяват.

Умрелите много малко ядат.

Само умрелите могат без музика, а живите – никога! Само умрелите могат без слово, а живите – никога! Само умрелите могат без хляб, а живите – никога! Само умрелите могат без вода, а живите – никога! Само умрелите могат без мисъл, а живите – никога! Някои питат: „Може ли без пеене?“ Може.

Американците, като практичен народ, предпочитат да се молят за умрелите, да се подобри техният живот, отколкото да помагат на живите. Ще се помолят за умрелите и нищо повече.

Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират.

Не се страхувайте от страданията. — Не може ли без страдания? — Само умрелите могат без страдания. — Без хляб може ли? — Само умрелите могат без хляб.

Добрата почва – това е почвата на умрелите. Когато семето падне в земята, в почвата на умрелите същества се усеща такава радост, както когато ние приемаме топлия хляб и започваме да движим устата си. Днес православните проповядват, че умрелите ще възкръснат и ще излязат от гробовете си.

По-лесно се говори за умрелите, отколкото за живите. Тук ми е по-добре, отколкото вкъщи. — Защо умрелите не се връщат? Веднъж освободили се от тялото си, те са по-доволни, отколкото на земята.

Даже и вярващите в църквата не са готови да признаят, че умрелите са живи и се съобщават с близките си.

Ако всеки ден убиваш по няколко свои мисли и желания, може ли сърцето ти да бъде чисто? Такова сърце не е ли гробница? Бог на мъртвите ли е, или на живите? На умрелите мисли и желания ли е, или на живите? Казано е: „Бог е Бог на живите, а не на мъртвите“.

Каква полза, че си го оценил след смъртта му? Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите.

Впрочем има един път, по който хората не страдат, но той е пътят на умрелите. Пътят на успокоението в този смисъл, както хората го изискват – той е път на умрелите, на забравените в Природата.

За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно.

Аз забелязвам – понякога някои казват: „Ние вече свършихме!“ – Не, свършват само умрелите. Туй го помнете! Само умрелите свършват, а живите – никога. Живите започват, а умрелите свършват.

И представете си какъв гласовит е бил този богат, че Аврам го чул от толкова далечно място! Някои питат: „Умрелите имат ли езици?“ Както виждате, този умрелият има глас, значи ще има и език.

Какво ще стане с мене?“ Казва му Самуил: „Ако Господ те оставя и не ти отговаря, утре и ти ще дойдеш при мене.“ И действително, всички хора говорят все за умрелите. „Е, знаете ли, моят дядо какъв учен човек беше, колко умен беше, пък какво здраве имаше той, но умря.

Майката плаче за умрелите си деца.

Така могат да се хранят само умрелите хора, а живият човек трябва да вкуси от яденето.

Не успокоение – то е за умрелите хора, а мирът е за живите хора.

На умрелите нали им турят черни папуци?

Азъ бихъ запиталъ съврѣменнитѣ философи: въ миналото ли живѣе Христосъ? Въ миналото живѣятъ само умрѣлитѣ хора, въ настоящето живѣятъ хората, които може да живѣятъ, може и да умратъ, а въ бѫдещето живѣятъ безсмъртнитѣ.

Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните.

Затова вие всякога не пишете кръст! Кога се пише кръст? Казват за някого: „Тури му кръста!“ Кръст турят на умрелите.

Казвамъ: вѣрно е, дѣйствително е така, хубаво е да се говори за умрѣлитѣ хора все хубави работи, но за кои умрѣли? Азъ говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умрѣло, не сѫществува.

Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели? Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува.

Защото само между умрелите хора няма караници.

Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ. Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.

Само умрелите не ядат, но по някой път, вечерно време, и те хлопат, искат да ядат. Значи, и умрелите ядат, само че не ядат като живите хора, но по свой начин.

Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ.

Но, ако ви кажа как може да разговаряте с умрелите, ще се вдигне цял скандал.

Това, което е важно за живите хора, не е важно за умрелите; това, което е важно за умрелите, не е важно за живите. Умрелите, като отидат в другия свят, мислят как да си съградят тяло.

Между умрелите и живите хора не може да има връзка. Умрелите хора не могат да се разбират напълно с нас.

Този ангел ще говори с тази нова дума на живите, на праведните, а тръбата е за глухите, за умрелите, на които ще да тръби тъй силно, че те ще изскочат от гробовете си, никой няма да може да се скрие.

Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е. не в моите очи, но в очите на небето.

Тя знаеше как се викат умрелите.

Задгробният живот не е живот на умрелите, той е най-красивият живот.

Щом някой направи някоя циментова каша и ти каже: «Я си тури крака, да направим един отпечатък» – нека правят отпечатък на умрелите, но на един жив човек...

Само умрелите мълчат, само умрелите не могат да говорят.

Приближите ли се към този резервоар, вие ще видите, че душите на умрелите плуват там, като риби.

Те ще видят, че по техния начин умрелите няма да възкръснат, нито живите ще придобият безсмъртие.

Когато някой изгуби баща си, той туря портрета му на първо място и започва да се кланя на умрелия си баща, като казва: Благороден човек беше моят баща! Питам: Де се крие благородството на твоя умрял баща? Или, изобщо, в какво се заключава благородството на умрелите хора, или на хората, които умират? Казвате: Справедлив човек беше моят баща, пълен с добродетели.

Някои ясновидци виждат умрелите и разговарят с тях като с живи хора. За да вижда умрелите и да разговаря с тях, човек трябва да бъде силен, да издържа на вибрациите, които те имат; не може ли да издържа на вибрациите, той преживява голям страх.

Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат.

В този смисъл ние считаме и умрелите хора за живи.

Какво могат да ви интересуват умрели хора? Нека умрелите почиват в гробовете си! Нека богатите почиват в своите богатства! Какво ще ме интересува това, че някой умрял? Или, какво ще ме интересува това, че някой писал нещо невярно за мене? Нека той бъде доволен от това, което е писал.

Апостол Павел казва: „Ние, живите, няма да изпреварим умрелите".

Когато казвате, че няма да пиете вода, аз подразбирам, че само умрелите не пият вода.

Не се спирайте върху изсъхналите цветя и дървета, върху умрелите животни и хора.

Живите хора са всякога празни, а умрелите са пълни.

Умрелите спят ли? Ще кажете, че умрелите почиват. Умрелите ядат ли? – Не ядат. – Умрелите виждат ли? – Не виждат. – Умрелите чуват ли? – Не чуват.

Казвате: Как ще познаем, че Бог съществува? Когато умрелите започнат да гният, това показва, че Бог съществува.

Обикновените хора не вярват в тия неща; те не вярват и в задгробния живот, в това, че умрелите са живи, т. е. че продължават да живеят на онзи свят. Умрелите живеят но по друг начин; те мислят, но по друг начин от този на живите хора на земята.

Ако новият игумен беше истински служител на Бога, той сам трябваше да намери парите, не трябваше да се обръща за съдействие към умрелите.

В съвременния свят умрелите се изпращат с по-голямо тържество, отколкото се посрещат живите, които идат на земята. Само на умрелите хора не може да се услужва. Казвам: оставете мъртвите хора да се занимават с умрелите идеи, а вие се занимавайте с новите, с живите идеи, които идват сега в света! Гощавайте, хранете живите хора! Това ще ви коства по-малко, отколкото да изпращате умрелите.

Само живите хора се познават, а не умрелите.

Наистина, за умрелите хора на земята няма нито добро, нито зло.

Има два вида материалисти в света - светски материалисти, които проповядват учението, че човек е Бог, после религиозни материалисти, които вярват, че умрелите всичко може да направят. Религиозните материалисти казват, че умрелите всичко ще направят, това го наричат религия.

Казвате, че умрелите отивали на небето, при Бога. – Въпрос е доде може да стигне един умрял.

Без захласвания животът няма смисъл. – Ама моят живот е строго определен. – Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма.

Обаче, умрелите и заспалите хора никога не се прозяват.

Умрелите хора никога не се прозяват.

Христос му отговорил: ”Остави мъртвите да погребват умрелите си.

Никаква друга философия! („Само умрелите не късат обуща.

Казват, че живите говорят, а умрелите мълчат.

И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят. „Ами как мога да се разговарям с умрелите?" Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи. „Как така?" Те са живи, баща ти е жив. „Мога ли да се разговарям с него? Как така?" Както ти можеш да живееш извън къщата си, така и баща ти може да живее извън тялото си.

Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите.

Каква философия е тази? На умрелите хора.

Тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях.

И там умрелите не седят, но на гърба си лежат.

Те мислят, че ангел Господен ще слезе от небето, ще затръби над гробовете на умрелите, и те веднага ще оживеят и възкръснат.

Умрелите хора правят ли дългове? Обаче, за предпочитане е човек да е жив, да прави дългове, но да ги изплаща.

Какви погрешки не правиш? Умрелите хора правят ли борчове? Философия било това.

Когато умре човек, къде отива? Хората казват, че умрелите отиват при Бога. Какво правят хората? Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н. – Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите. Умрелите не се нуждаят от тия неща.

Умрелите нямат нужда от тези неща. В закона е писано да не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини. И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите.

Няма по-смешни хора в света от умрелите.

На умрелите хора са студени, но на светиите са топли.

Не вярвайте на тия умрелите, че са умрели.

Ако Господ работи, тогава ти какъв ще бъдеш? Само умрелите не работят. Тогава, щом си между умрелите, ти не можеш да имаш правата на живите хора.

Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите.

Нека дойде някой от умрелите и каже, какво знае за смъртта.

Той е умрял човек, ти не можеш да му помогнеш. – Не трябва ли да целуваме умрелите? – Ако с целувка можеш да съживиш умрелия, целуни го.

Вие ходите да прегръщате умрелите хора.

Умрелите ще изпращат на луната, а на земята ще останат живите, които могат да изпълняват Божия закон и Неговата воля.

На земята има два момента важни - когато живите заминават или умират, тогава на земята има голяма скръб; и второто положение - няма по-голяма радост, когато умрелите се връщат, оживяват.

Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта.

Ще питате: „Не може ли без тях?“ – Умрелите могат и без упражнения, но живите – никога. То е все едно да питате, не може ли без хляб. – Умрелите могат без хляб, но живите – никога.

Учителят му казал: „За да станеш проповедник, ти трябва да се научиш първо да говориш на умрелите. Иди сега на гробищата и започни да говориш на умрелите. Ученикът отишъл на гробищата и започнал да обикаля гробовете, да говори на умрелите. Ученикът се върнал при учителя си и казал, че умрелите не са в гробовете си.

Или кажеш: Виж хората в живота, че и ти си в живота, ти не си от умрелите, какво ти липсва? Ти си щастлив, нищо повече.

Войната беше така жестока, че не можеха да приберат умрелите си по бойните полета.

Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелите? – Според мене, няма умрели.

Приложението е, ако ти имаш една идея в себе си, която е във възходяща степен, то прилича само на това, че събираш умрелите магарета. На умрелите магарета можеш да използваш само петалите, повече не можеш да ги използваш. Ако един човек има известни идеи, които са в бездействие и които вземат място на умрелите магарета то и да ги събираш в едно нищо не можеш да направиш. Тогава ти събираш умрелите магарета.

Тази е причината, където палят свещи за умрелите.

За да не попадне в положението на умрелия, когото заравят в земята, още докато е в тялото си, докато е свързан с душата си, човек трябва да има вяра и любов към Бога. – „Ама как ще се убедим в това, че умрелите са живи?“ – Много начини има, но човек трябва да бъде готов да влезе във връзка със своите близки, които са заминали за онзи свят.

Какво ще стане с умрелите, с бедните, със страдащите, той за нищо вече не мисли.

Обаче добрите няма да изгорят; те ще преминат през огъня, ще се пречистят, а лошите, които са в противоречие с Природата, ще изгорят, ще се стопят, както изгарят труповете на умрелите в специални пещи, крематории.

Питам, след като е излезнал от орбитата на живите хора, къде отива? – Отива при умрелите. А щом отиде при умрелите, ще каже: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“.

Умрелите хора никого не жалят.

Затова умрелите хора не ги турят с лицето надолу, а с лицето нагоре.

Каква нужда има от възпяване? Всички тези, които възпяват умрелите, имат предвид себе си.

Каква нужда има умрелият да го възпяват? – Всичките онези поети, които пишат за умрелите, те пишат за себе си.

Но сега, като започват да се съобщават с невидимия свят, идат ред писма - положението на умрелите хора не е тъй хубаво, както, ако са при Бога.

Каква нужда имат умрелите от нашите сълзи? Плачи за живия човек, когото си наскърбил, плачи за него, кажи: "Братко, не бях от блажените !" Кой е блажен? Дошъл някой от умрелите насън и казал: "Синко, дай неща" Бащата се нуждае синът да му даде нещо, че дано да го пренесат в другия свят, да се нахрани.

Плачи за живите, а не за умрелите.

За живите хора трябва да плачем, а не за умрелите.

Това ли е човекът? Дава ли се диплом за това? Туй са дипломите на ония, които са свършили живота си на земята; това са дипломи на умрелите, а не на живите.

Дипломи на гробищата, на умрелите на кръстовете.

Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат.

Сега някои са дошли до идеята да изгарят умрелите. Според мен нито трябва да ги горят умрелите, нито да ги заравят в земята.

Цигулар, който свири добре на умрелите, ако засвири и на живите същото, ще го бият; ако свири добре на живите и засвири същото на умрелите, пак ще го бият. Защо на умрелите се пеят много тъжни песни? Ако тези души отиват при Бога, защо ще им се пеят мрачни песни? Свирят им такива песни, като че ли ги водят на ешафода.

Тогава ние имаме тези умрелите цветове.

Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това? – Възможно е.

В църквата сега се молят за умрелите, но аз никак не се моля за тях. Онзи Бог, в когото аз вярвам, не е Бог на умрелите, но Бог на живите.

Само умрелите работи пропадат в света.

Ако кажа, че така е волята Божия, ако Бог живее в мене, аз имам един начин за разговаряне с умрелите, по съвсем друг начин, не тъй, както ясновидците се разговарят. По някой път на умрелите казвам: Аз не се занимавам с тези работи. Умрелите имат много начини за посещение, само че те са толкова благоразумни, че никога няма да ви кажат, че е той. Искаш да повикаш умрелите от другия свят.

По някой път на умрелите казвам: Аз не се занимавам с тези работи. Умрелите имат много начини за посещение, само че те са толкова благоразумни, че никога няма да ви кажат, че това са те. Искаш да повикаш умрелите от другия свят.

Същият закон е: животът посещава само умрелите дара. Ние търсим умрелите в гробищата.

Ако хората в оня свят нито ядат, нито пият, защо хората им подават? Българите защо варят жито? Значи българите вярват, че умрелите ядат, и то ядат майсторски.

Ако хората в оня свят нито ядат, нито пият, защо им подават? Българите защо варят жито? Значи българите вярват, че умрелите ядат и то ядат майсторски.

Казват: „Мълчи като риба.“ Да мълчиш като жива риба, а не като умряла, защото умрелите риби като умрелите хора мълчат.

Да мълчиш като жива риба, а не като умряла, защото не само умрелите риби, но и умрелите хора мълчат.

Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите, как умрелите се държат за телата си, не могат да се отделят от гроба си.

Тогава, и като живи, хората пак са умрели едни за други. – Трябва ли да скърбим и плачем за умрелите? -Може да скърбите и плачете, но разумно, да цените всяка сълза.

На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода.

Сега като разсъждавам по този начин, някои могат да се съблазнят и да кажат, че говоря без уважение за умрелите ви майки и бащи.

Казвам: Освободете се от кожите на умрелите животни. – „Как, голи и боси ли да ходим?“ – По-добре да си бос, отколкото с обувки от умряло животно. – „Как да разберем това?“ – Както щете разбирайте.

Чудното е, че съвременните хора не вярват в задгробния живот, а пращат умрелите хора в онзи свят.

Чудно е, че съвременните хора уж не вярват в задгробния живот, а пращат умрелите в онзи свят.

Някои мислят, че умрелите не се хранят.

Някои мислят, че умрелите не се хранят.

Сега вие очаквате да възкръснат умрелите.

Умрелите само говорят истината, живите не говорят. Умрелите само, които са заминали за онзи свят, говорят истината.

Обличаме умрелите. Когато умре някой, ние плачем за умрелите. Какво има да се занимавам с умрелите. Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ Ние, хората на съвременния век, трябва да имаме една култура, да бъдем готови да посрещнем онези новите, които се раждат, да ги посрещнем, да ги повикаме на обед, отколкото да изпращаме онези, които заминават с черните тела, с красивите дрехи.

Защо трябва да се занимавам с умрелите? Христос казва: “Оставете умрелите да погребват своите умрели.” Ние хората на съвременния век трябва да имаме друга култура, да сме готови да посрещнем онези, които се раждат, да ги повикаме на обяд, отколкото да изпращаме онези, които си заминават с черни тела или с красиви дрехи.

Ако не искате да ви пипат, трябва да отидете на другата страна на живота, между умрелите, тях никой не ги бута. Трябва ли да живееш с умрелите хора? Колкото и да ти е мил близкият, като умре, ти стоиш далеч от него.

Учителят му казал: „Ще отидеш на гробищата и ще ходиш от гроб на гроб, да говориш на умрелите най-хубавите работи, каквито дойдат на ума ти. Ученикът отишъл на гробищата и започнал да говори на умрелите най-похвални работи: че са велики хора, светии, че са допринесли много за човечеството, че като тях други няма и т.н. Учителят му казал: „Сега пак ще отидеш при умрелите и ще им говориш най-лоши думи, ще ги ругаеш и ще видиш какво ще ти отговорят“. Ученикът отишъл при умрелите и им говорил най-лоши думи.

После получи един букет, не са ли това откъснатите цветя – умрелите, които му носят славата.

И казват: „Той е голям безбожник!“ Най-големите безбожници са умрелите хора. По-големи безбожници от умрелите хора няма.

Умрелите, като си починат, ще дойдат на Земята, а живите ще идат на техните места.

Умрелите турци останаха в България и днес живеят.

Питам: В какво вярвате? Умрелите в смъртта вярват.

Едните пари са пари на нещастие, на умрелите и гледам да се освободя от тях. И най-после какво казва Христос? „Оставете умрелите да погребват умрелите си.

След това на умрелите държат надгробни речи и казват, че умрелите трябва да се почитат.

Кучето вижда умрелите хора.

Умрелите хора си приличат. Обаче има нещо неприятно в умрелите хора – те миришат.

Значи, онзи, който е взел пари на заем и не ги е върнал, предполага се, че е умрял, отишъл е на онзи свят, и там, между умрелите, се чувствува по-добре, та не му дохожда на ум да се върне на земята, да изплати задълженията си.

Това отношение значи: свободата е потребна за света, не за умрелите хора, а за живите в техните действия.

Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят. Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят.

Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки. (Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки.

Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени.

Аз не съм от живите хора, а от умрелите.

Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му. Да погребва като поп умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа. Та казвам: Оставете умрелите, умрелите да ги погребват; и оставете живите, живите да ги посрещат, а пък вие вършете волята Божия.

"За то аз рекох: Блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи". (- 2 ст.).

Сега, когато Соломон видя това, казва: „Затова аз рекох блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи (2. стих). – И казва още: – А по–добър от двамата е, който не е бил още (3. стих). – И казва: – Блазе на онези, които никак не са се родили още.“

Умрелите хора мълчат, но това не е мълчание.

Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите. Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите.

Умрелите хора природата ги наказва.

Умрелите никак не обичат да се говори лошо за тях, да се хвърлят лоши мисли за тях.

Хубава е тази философия, но тя е за умрелите.

Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват да влязат, да живеят в живите хора.

Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора.

Най-първо онзи биологически закон какъв е? Каква е нуждата от храна? Умрелите хора ядат ли? Физически щом умре човек, не яде.

Умрелите хора по това се отличават, че живите имат стомах, а умрелите нямат стомах.

Според тогавашните обичаи, умрелите ги носили на гробищата и на другия ден ги заравяли.

Мнозина ме питат де са умрелите. – Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта. Умрелите (са) тук. – Де тук? Те са във вашия ум.

Ето защо, когато ме питат, къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се.

Питат къде са умрелите.

Умрелите никак не се упражняват.

Изобщо, всички народи погребват умрелите си по различен начин.

Какво ще стане с българския народ? Ще посеят българите в земята, както умрелите – в гробищата, и след време те отново ще поникнат.

Ако си от умрелите, със затворени очи няма прах да влезе в окото. Ако си от умрелите, удар на сърцето ти няма да дойде. Ако си от умрелите, в ума ти никакво препятствие няма да дойде.

Е, питам сега, вие ще влезете в медицинския факултет, ще ви кажат: „Този умрял човек вземете го вие.“ Там умрелите хора не ги погребват, а ги режат. Е, питам сега, ако вас ви турят в медицинския университет, колцина от вас ще режете този умрял човек? Много студенти има, които повръщат, като режат умрелите, става им лошо.

Ние изучаваме умрелите хора по този начин, за да можем да бъдем полезни на живите хора.

Идеалът за умрелите е раждането, прераждането.

Наистина ходенето не е за умрелите хора.

Като дойдеш при хората, ще кажеш: „Ти трябва да умреш.“ Но аз отдавна умрях, аз съм сега от умрелите живи. Докато си от живите умрели, работите не вървят, ти трябва да умираш, а като си от умрелите живи, не трябва човек да умре.

Това е животът на умрелите-живи, минаване от смърт към живот, а не от живот към смърт.

Къде отиват умрелите? На Северния полюс!

Музиката, за която говоря, като засвирят, умрелите да скочат. Умрелите ще бъдат кротки при обикновената музика, но при музиката на съзнанието умрелите възкръсват, нищо повече.

Вие казвате, че соковете от умрелите се филтрират през растенията.

Вие казвате, че соковете на умрелите се филтрират през растенията.

Жената плаче за мъжа си, че го изгубила, облича се с черни дрехи, но след една година казва: Живите при живите, умрелите при умрелите.

Аз говоря, че умрелите вървят по права линия.

Така подтиква Той и умрелите хора. Един евангелски проповедник проповядвал пред своите пасоми, че не трябва да се плаче за умрелите. И аз се чудя защо трябва да се плаче за умрелите.

Умрелите не се нуждаят от любов. Умрелите се нуждаят от погребение. Погребението пак е едно добро за умрелите.

Какво значи умрялото? Не очаквайте от умрелите идеи това, което те не могат да ви дадат.

За кои? За умрелите може без целувка. Умрелите без целувки, а живите в [...] И тогава, целувките определят степента на живота.

Само умрелите могат без целувки, а не и живите.

Той не трябва да се плаши от умрелите, но да се плаши от това, че няма да отиде там, дето трябва.

Човекът е обикновен, може да е от умрелите, както казват.

Умрелите работи в света не могат да се обичат. Оставете умрелите да мислят за своите умрели. Знаете ли какво правят умрелите хора? Когато умните, добрите хора умират, знаете ли какво правят? Знаете ли къде отиват те? Те не отиват направо на небето.

Казвам: Този човек е един от умрелите.

Когато свириш на умрелите, те трябва да оживеят.

Като свириш на умрелите, да оживеят.

Толкова разбират те, но един ден всичко ще научат.“ Христос повидимому умря, за да слезе при умрелите. И като слезе при умрелите, Той ги извади оттам.

На умрелите се забелязват центровете по-лесно, отколкото у живите.

Робите, умрелите хора ние ги наричаме учени.

Мнозина мислят, че душите на умрелите отиват далеч някъде и прекъсват връзката си със своите близки. – Не, когато майката замине за другия свят, душата й влиза в душите на децата и продължава да живее.

Като е умрял, умрял е вече!“ Държи една проповед, че не трябва да тъжат за умрелите, но да се помолят за тях Господ да им даде виделина и мир на душата.

Някои са ми разправяли, че са виждали умрелите, че вървят подир ковчега си. Понякога аз правя опити да се съобщавам с умрелите, да се разговарям с тях. Пред мене умрелите се срамуват да се покажат.

Значи Бог съществува за живите хора, за умрелите не съществува.

Не е и за умрялите.

Ако ти ще целуваш, целувай живите хора, а не умрелите. Като дойде при умрелите, еди кой си умрял, името ще каже. Не ходете да изпращате умрелите. Оставете умрелите да изпращат своите умрели.

Не се вълнуват само умрелите хора.

Кого да изпратя от вас, кажете ми? Какво ще ги научите? Откъде ще започнете? Ако ви пратя при умрелите, какво ще им говорите? Ако ви пратя при болните, при богатите, при силните, какво ще им говорите?

И четири години се биха и не позволяваха да се събират умрелите.

Любов, която не може да оживи и възкреси умрелите мисли, чувства и постъпки в човека, не е истинска любов. Умрелите хора, изсъхналите дървета и листа, пресъхналите извори са ноти; несполуките и мъчнотиите в живота са ноти; горчивите и обидни думи също са ноти.

Някъде телата на умрелите ги балсамират, както правели египтяните с телата на умрелите, на своите царе и царици.

Любовта, когато минава покрай умрелите, да ги оживи, само ако има правилно отношение между Любовта и умрелия. Умрелите, като минава Любовта, те трябва да чакат.

Умрелите гният. Умрелите са най-сърдливите хора.

За какво мислят умрелите? Само за себе си! От сутринта до вечерта казват: „Закъсахме.

За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия. Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам. Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа?“ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност.

Умрелите старци като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви и в ретортата.

Та сега, ако искате да знаете, дали умрелите говорят,идете пред някое радио, завъртете ключовете и то веднага ще проговори от Англия, от Америка, от дето искате. Онзи свят, в който отиват умрелите, е много по-красив от нашия.

Обаче, мен не ме интересуват умрелите животни, но ме интересуват живите.

Умрелите хора, които погребват, все имат някои превръзки.

С венеца, който турят на главата казват: „Готова ли си да дадеш живот на умрелите?“ И много умрели ще дойдат да се преродят.

Ами че умрелите хора всичко слушат.

Ако в твоята душа се зароди недоволство, не си ли извършил престъпление? Казваш: „Защо Господ ме е направил сиромах? На мен ли се паднала сиромашията, сухия този хляб, на мене ли се падна? Другите хора си имат хубав хляб, меки юргани, а пък аз мръзна като някое куче.“ Питам: Хубавите плодове с юргани ли са покрити? От де ви е дошло, че човек трябва да има пружинено легло? От де ви дойде на ум това? За пружинените кревати умрелите са виновати, но казано е за умрелите лошо да не се говори.

Умрелите могат ли да работят? Волята в него е парализирана и той, и да иска да работи, не може. Онзи, който мисли за лошите хора, трябва да бъде като лекар, който аутопсира умрелите и той трябва да бъде така концентриран, защото при най-малкото порязване може да се зарази.

Умрелите не обичат да ги разтърсват, умрелите не обичат да ги развождат с каруци. Кои са умрелите хора? Една умряла идея защо ще я носиш в главата си? Едно умряло чувство защо ще го носиш в тялото си? Една умряла мисъл остави я, зарови я някъде.

В бъдеще ще имате такава музика, от която умрелите ще оживяват.

Умрелите хора са пукнати стомни. За да го утеши, проповедникът на една от английските църкви държал проповед, че умрелите отиват при Бога на блаженство и мир. В това време в църквата присъствал един човек, който виждал умрелите, затова се приближил към бащата на умрялата, при милионера и му казва: „Господине, дъщеря ви не е на небето.

Умрелите трябва да възкръснат. Ние знаем вече за онзи свят.“ Имате право да мислите така ето при какви условия: когато вие проговорите, умрелите да станат от гробищата; когато проговорите на камъните, и те да станат; като проговорите на замръзналата вода, тя да се разтопи; когато проговорите на Слънцето и звездите, те да ви слушат; когато заговорите на вятъра – също. Тогава може да кажете: „Аз съм човек, който като кажа една дума, умрелите стават; като кажа на водата, тя тръгва; като кажа на леда да се стопи, той се разтопява; като кажа на вятъра, той ме слуша; като кажа на Слънцето, то изгрява; като кажа на звездите и те ме слушат.“ Вече имате тогава факти. Вие ще кажете: „Тщеславие е това.“ Не, нека да знаят хората това тщеславие! Вие може да кажете: „Аз съм говорил на умрелите и те са станали.“ Другите ще ви кажат: „Сега го направи.“ Вие казвате: „Сега не.“

Но кои ще възкръснат? Тайната е скрита на друго място, умрелите трябва да възкръснат. Имате право да мислите така ето при какви условия: когато проговорите - умрелите да станат от гробницата. Тогава имате право да кажете: "Вие знаете ли аз кой съм?" Тогава може да кажете: "Аз съм човек, който, като кажа една дума - умрелите стават; като кажа на водата - тя тръгва; като кажа на леда да се разтопи -той се разтопява; като кажа на вятъра - той ме слуша; като кажа на слънцето - то изгрява; като кажа на звездите - и те ме слушат." Не, нека да знаят хората това тщеславие! Вие можете да кажете: "Аз съм говорил на умрелите и те са станали."

Умрелите ги заравят с лицето нагоре – очакват възкресението, идването на Христа.

Тя била много мъчна.“ Умрелите са на голяма почит.

Има една Велика Разумност в света, Която определя пътя и на умрелите, и на живите.

В края на краищата, от умрелите остават само мертеците, нищо друго.

Ние плачем за умрелите.

Умрелите слушат.

Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен.

Сега казвате по някой път: „Онези, умрелите, къде са?“ Между хората.

Мислите ли, че умрелите хора могат да се заместват? Кой замести Христа? Никой не Го замести.

Питат ме къде са умрелите.

Аз не искам да бъда като тия умрелите, да ме носят на тарга.

Вие мислите, че умрелите не говорят.

Казва: „Не ми разправяй, няма какво да ми разправяш.“ За умрелите не говорете лошо.

Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин.

Та казвам: Понякой път е добре да дойдат при нас умрелите.

Казва: „На поп така говори ли се?“ Казвам: Кажи ми тогава как се говори? Казва: „Свещена е моята длъжност.“ Казвам: Вие защо погребвате умрелите, защо ходите да им пеете? Вие погребвате умрелите и като идете, ги опявате.

Щом имаш любов, умрелите говорят.

Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“. Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта.

Ти по някой път чувстваш умрелите (и) казваш: „Някой дявол е дошъл.“ А то е някой глупав вол – само се трие около тебе както се трият около дърветата. Седнете и помислете за живите хора, за умрелите хора, които са по света.

Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство. Благодарение на умрелите вие се проявявате. И благодарение на живите, умрелите забогатяват. Понеже умрелите са богати.

Той казва: Божия работа! Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва.

Всичките лекари са смели на умрелите хора.

Казвам: Тия умрелите чорбаджии и свещеници, ял си тяхното месо.

Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“.

Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи.

Няма да носиш писмо за умрелите. Трябва да има раздавач специален, който да носи писма за умрелите.

Умрѣлитѣ следъ туй трѣбва да се върнатъ на земята.

Умрелите след туй трябва да се върнат на земята.

Вие ще мязате тогава на онзи български свещеник, който не знаел какво да говори, а един голям поменик за умрелите имало.

Верно е, любовта за умрелите е недостъпна.

Под думата истина се разбира умрелите плодове – то е истина.

Вземете – при сегашните условия хората погребваха умрелите по-рано. Земята да не е място, дето да се погребват умрелите хора.

Казвате, че умрелите отиват при Бога.

Тъй както ние живеем, имаме паметници, гробища, търсим свещениците да погребват умрелите. Че това не е нашето предназначение, да погребваме умрелите. Защо умрелите не се явяват? Тук се карали, вече не смятат да се яват.

Тъй както ние живеем, имаме паметници, гробища, търсим свещениците да погребват умрелите. Че това не е нашето предназначение – да погребваме умрелите. Защо умрелите не се явяват? Тук се карали, вече не смеят да се явят.

Ти, който вярваш в умрелия Христос или аз, който вярвам в живия Христос, кой от нас е по-силен, ти или аз? Умрелите хора нямат съществувание, те не съществуват, живите съществуват. И до сега искате да ни убедят за умрелите, които са умрели едно време, дали съществуват. Тогава ако вие под думата умрели разбирате тия, които още живеят, съгласен съм, но умрелите, където отиват, там и ти ще бъдеш. Или питат: Къде са умрелите? – Там, където си и ти. Сега ние често се питаме: Къде са умрелите? След като човек съблече дрехата си, къде е той? Той носи дрехата и казва: Иван Стоянов. Този свещеник писал той поменик за умрелите, цяла една торба с хиляди имена, вземал им парите, не ги поминавал и в една торба ги турял. Гледа писани имена и чува в съзнанието си: Моля, не ги поменавах, сега ми е голяма тежест, много страдам, направи ми една услуга да започнеш да ги поменаваш умрелите.

На умрелите какво се дава? Умрелият трябва да го облечеш хубаво.

Казва: Жалко ми е, че онзи прозорец, през който с умрелите можах да говоря, не можах да видя.

Тия растения храната са взели от телата на умрелите животни.

Умрелите никога не се осведомяват за онзи свят.

Казваш: „Пак носят някого.“ Хубавите песни не ги пейте на умрелите хора. Тогава на умрелите хора какво трябва да правите? На него не му пейте, не го слушайте.

Умрелите не пеят.

Ние наричаме умрелите хора свободни.

Живият да го кадиш, но умрелия защо да го кадиш? Живите, като кадиш, миришат тамяна, ами умрелите? Та казвам, не ставайте еднообразни. Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят. Умрелите един ден Господ ще ги посети.

Кое е новото? Новият ред на нещата кой е? Новият ред на нещата е умрелите да оживеят.

Жените ще възкресят умрелите цветя. На кое може да разчитаме: на живите ли, на умрелите ли?

Всички тия хора, които измират – 35 милиона хора умират в годината, – кой се грижи за умрелите? Всяка година се раждат 40 милиона хора – кой се грижи за тия хора? Колко насекоми се раждат в годината – кой се грижи за тия [насекоми]? Колко риби се раждат в годината – кой се грижи за тях? Колко говеда се раждат в годината – кой се грижи за тях? Колко треви растат – кой се грижи за тях? Ами за камъните кой се грижи? Ами за нашата Земя, за Слънцето, за Юпитер, за Марс, за Сатурн, за Венера, за Меркурий – кой се грижи за всичките? В природата по-лесно се грижат за големите работи, отколкото за малките.

Светът страда, понеже хората питат, какво нещо е Господ. „Не вземай името на Господа Твоего напразно.“ Всички хора, които измират, около 35 милиона хора умират в година, кой се грижи за умрелите? Всяка година се раждат 40 милиона хора.

С умрелите хора съм в по-голям контакт, отколкото с вас. С умрелите се разговарям по-добре.

Казвам: „Хайде, за умрелите.“ Утешавам се, че е за умрелите, но казвам: „Отиде млякото.“ Казвам: „Още веднъж не туряй тенджерата, дето може да буташ.“ Ако беше някой друг, можех да се нахвърля: „Как тъй да не внимаваш!“ Сега, гледам, няма кого да хвана.

Де са умрелите деца? Щом умре детето, което не иска да люби, заравят го.

Мен не ме интересуват умрелите хора. На умрелите хора кракът им не стъпва в оня свят. Умрелите хора седят тук и като се научат да не умират, тогава отиват в оня свят.

Гледам умрелите, но някои не са умрели, казват: „Колко ангелско лице има.“ Но той не е умрял човекът.

Заминат за другия свят, дето са умрелите, ходиш на гробовете, плачеш заради тях.

В една градина на благоухание, всичките цветя казват: „Бъдете като нас.“ Като идеш в една местност, дето има измрели животни и гният, има страшна воня, те казват: „Бягайте оттук, не бъдете като нас, не умирайте.“ Не искам да ви препоръчвам да идете и да търпите вонята на умрелите тела.

Но има една разлика, че зимно време като отиват да погребват умрелите, изстиват ръцете им, краката им, треперят, казват: “Сега ли намери да умре, в този студ”.

От умрелите овци какво ще направите? Донесъл някой три умрели овци.

Евангелистите вярват в парите, православните вярват в умрелите, а окултистите вярват в прераждането, че в следното прераждане всичко ще се оправи. Парите помагат, и умрелите помагат.

Умрелите са живи.

Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате да се движат и говорят.

Само живите се нуждаят от свобода, а не умрелите.

Умрелите хора, значи, са свободни в гробищата. Умрелите хора не се нуждаят от свобода, живите се нуждаят от свобода.

Тези умрелите хора трябва да се родят, да им се дадат тела.

Не е добър обичаят да се раздават дрехите на умрелите.

Хубаво, знаем колко хора са умрели, каква полза ще придобием? Те умрелите хора страдат. Някой път българите нали отиват на гробищата, че поливат с вода гроба на умрелите.

Какво ще придобием, ако знаем това? Умрелите, ранените страдат.

Забравил, че е проповядвал, че не трябва да се плаче за умрелите, като чете телеграмата и заплакал.

Забравил, че проповядвал да не се плаче за умрелите. Аз виждам умрелите като малки снежни топки, които се топят и увеличават водата.