Не е ли Той, що е родил чрез Духа Си своя избран род – свещеници и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост? Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори Мир и Любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е Слънцето за Земята, не е ли Господ така за людете си? Ето Той е и повече от това. Но ето сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли, ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си и ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мен ли? Против кого се борите и кого защищавате, какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на Земята до Мен, жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми – неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви, за да струвате това, което днес вършите. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите Си. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя Земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята Благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Желанията на Духа ти са благопристойни и мислите на сърцето – пълни с Благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога – погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за теб извършва. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш Добро – но не сляпо, но с Пълнотата на сърцето си, със Знанието на ума си, с Любовта на душата си. Ето чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор.

Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост? Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли? Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор.

Не е ли той що е родилъ чрѣзъ духа си своя избранъ родъ, — священици и царе Богу, за да му слугуватъ винаги съ чистота и святость? Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на устнитѣ му? Чуй и разбери що говори Господъ. Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ? Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това. Но ето сърдцето на невѣстата не познава още образа на своя любезенъ на своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира? И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли? Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си? и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си? Роде лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ей, ще познаете че думата ми е неизменна, и помишлението на сърдцето ми неотменно. Въ единъ день ще ви посѣтя съ гласъ когото никога нѣма да забравитѣ и никога втори пѫть не ще се яви въ сърдцето ви желание за да струвате това което днесъ вършите. Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да изпълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди? Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си. И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ? Ето чакамъ на тайнитѣ врата на сърдцето ти за отговоръ.

Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече, да ви обичам Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. Но престъпниците на завета ми приеха заплата за своите беззакония и отсега всичко се прекратява Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел Затова ви пратих двамата ми служители, да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен и явих се на тогавашния ви царуващ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост. Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам.

Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после – във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.

Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на Живота. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. И това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли – ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Аз ти казвам да се не отегчава сърцето ти. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички.

Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Негова глас, се още съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Аз днес ти говоря и да знаеш това, и да го пазиш в сърцето си.

От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна.

Положи в сърцето си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са затворени и всичко показва, че вратата са заръждясали на дръжките си. Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. Нали такова възцаряване е приятно, нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на Слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека? Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява.

Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух.

Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб.

Пази сърцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в живота си. И тъй, ако видиш празно място, не туряй ногата си, да не би да се хванеш и после ти стане зле; а ако ти стане зле, знай че ще избълваш щастието от сърцето си. Затова предпочети я пред всичките богатства, каквито те и да са и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърцето си и Любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот.

И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен съвет.

Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна греха и престъплението от сърцето на тези човеци.

Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява.

Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява.

Аз ще извърша това така, щото да не остане никакво съмнение в сърцето ви. Когато ме призовете, не трябва да има разногласие в сърцето ви.

За да получим нещо – продължи той, – трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си. В ума и сърцето има по два центъра – положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония.

И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята.

Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.

Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна греха и престъплението от сърцето на тези човеци.

Пред Бога е приета само помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като, за да бъде помощта [ни] помощ, трябва душата и сърцето ни да влязат в нея. Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Когато лягаш, когато ставаш, когато ядеш, когато пиеш, каквото и вършиш, за всичко трябва да благодариш Богу в сърцето си. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и прочее. Не е ли, най-после, сърцето двигател на всичко? Според посоката – и мисълта, според стремлението – и настроението. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб. Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, Астралното или Менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Да призоваваме Господа в сърцето си и да не обръщаме внимание на всичките тия шепнения, които Черната ложа прави чрез разните мисли. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие.

Тронът на душата е сърцето — там е, гдето тя живее. Ще се молим, щото Бог да ни даде здраве, разумение на ума и на сърцето, но най-същественото е да искаме здраве, за да можем да работим за Господа и да изпълняваме длъжността си. Там е сърцето. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Най-хубаво е да заловиш работа, която е по сърцето ти и която ти е приятно да вършиш.

В правия смисъл сърцето е, което ни направлява.

Ето свободната воля, че ние трябва да предпочетем доброто, а именно: трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си ще се развива. Затова и възпитанието е за сърцето. Нашият ум на земята е слуга на сърцето. Има известни закони, по които се култивира сърцето.

Без да действуват умът и сърцето съвместно, не може да има никакъв прогрес.

Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Започне ли да ви изкушава с известно свое желание, тогава такъв един дух изпитайте добре с ума и със сърцето си. — Сатана (лукавият) работи в ума, а дяволът работи в сърцето. Христос работи в ума ни, а духовете, които дохаждат, изпратени от Него, работят в сърцето. Когато в някое искане, отправено към Бога, вземат участие умът и сърцето заедно, тогава на такава молитва се непременно отговаря. А ако на някоя молитва не се отговори, то е, щото е била само с ума или само със сърцето принесена. Еволюцията е правилна и успешна само когато сърцето и умът са съгласни и когато душата духът са тоже съгласни. Настроение и съсредоточение с ума и сърцето в молитвата — това е, което се изисква от всинца ви. С това искам да кажа, че когато Господ хлопа, оглушки да не си правите, а отворете да влезе във вас и да очисти сърцето ви, защото само с чисто сърце имате мир и истината всякога ще се отразява във вас. Пък не е ли казано: „Сине Мой, дай на Мен сърцето си“? И затова трябва да дадете сърцето си на Бога, защото всичкото богатство в Него е складирано. Пък и когато и да е, сърцето трябва да се очисти. Обаче, предупреждавам ви никога да не допущате съмнение в сърцето си и никога да Го не огорчавате със съмнителните си мисли. Съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето.

Сърцето трябва да е олтар, а душата храм.

И който иска да се развива правилно, в сърцето и душата си не трябва да пропуща никого освен Господа.

Ний имаме съобщение с Бога посредством нашето тяло, пространството, сърцето, ума, мислите и желанията ни.

От греха потъмнява умът и ръждясва сърцето, следователно той е един елемент, който трябва да се избягва. И когато умът и сърцето не са, както трябва да са, тогава какъв може да бъде тоя човек? Но Господ е дал и антидот* за тази отрова и този антидот трябва да намерим. Христос дойде на света за това, за да можете да работите и въобще да еволюирате, затова вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си и работете. Тия три неща вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си, работете – ви казва Духът.

Който иска да участва в Царството Божие, трябва да си обреже сърцето. Когато човек излиза да проповядва, трябва да се опита дали му са здрави гърбът, умът и сърцето, защото иначе ще пострада. В нея трябва само да се живее – нея само сърцето я разбира.

Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. В сърцето си трябва да имаме мир. — Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този кошмар на вечния живот. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. — Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви“. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. Но на първо място, да служите на Господа в сърцето си; на второ място, слушайте светлите духове; на трето място, слушайте добрите хора; на четвърто — себе си; а най-после, слушайте другите хора.

Молитвата за да бъде послушана и да бъдат вибрациите интензивни, сърцето ни трябва да бъде толкова чисто, щото молитвата, като отива нагоре, да може да разрушава всички препятствия, които се изпречват на пътя и.

А като тъй, кръста трябва да го носите, само че не върху тялото си с елмази, а в сърцето си, гдето неговата хубава миризма ще може да се разцъфти и да прелее желаемата полза.

Ето защо всичките тия, които познават Господа, трябва да кажат дълбоко в сърцето си: "Господи, нека бъде волята Ти".

А да дойде Царството Божие, трябва нашето сърце да бъде готово, защото Царството Божие има отношение към сърцата ни – ако не е дошло Царството Божие за сърцето, значи то още не е организирано. Има, както виждате, и изпълнение на волята Божия, а и волята Божия има тоже съотношение със сърцето. Вам е необходимо да организирате тялото, сърцето и ума – тогава само ще сте в правата посока. Едно правило трябва да запомните и добре да спазвате: никога по отношение на фирмата Господня не бива да изпращате съмнения, а осветете чевръсто името Господне в сърцето си. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето,

В 20 стих има думата "назидавайте", а това значи да съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за да очистиш сърцето, значи да го обработваш, да има кой да му помага.

Казваме, че Бог е благ, ще ни спаси, но "спасение" значи промяна на условията, за да се развие у нас сърцето, и след като се спасим, тогава именно трябва да работим, а не че сме вече спасени и се е свършила работата ни. Небето е сърцето, пулсът на целия свят, цялата вселена – сърцето, откъдето излиза и влиза животът, там всякой влиза и излиза.

Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването, кръщението на сърцето – Духа на Сина в сърцето си, който вика Авва, Отче, – тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв – наследник Божий чрез Христа.

Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Нашите тела са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва да култивираме, и ако не си очистим сърцето, то там ще поникнат тръни и бодли, а ако го преорем и посеем жито – добри мисли – това и ще расте, а иначе бодили - лоши мисли - ще виреят. Ако ние се молим, прочистваме сърцето си и както здравите дробове пречистват кръвта, така и доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум. Сърцето, ако е здраво, ще пречисти нашите желания. Така е и с душата ни, сърцето и ума. Духът на апостол Павел иска да ни каже, че ние трябва да пазим здраво тялото си, добро сърцето си, да развием ума си, облагородим душата си и осветим духа си, или да имаме здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа и крепък дух.

Какво ще стане, ако сърцето, стомахът, очите, ръцете, краката или друга някоя част от тялото ви се отдели? По закона на делението се постъпва днес в живота, като се отделят дъщери и синове от родителите си. У всички хора сърцето, стомахът, мозъкът, дробовете не са на едно място, разделени са.

Мария именно избра добрата част, тя прие Христа в сърцето си. "Тесен е пътят" като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. Совалката, която се движи от едната на другата страна, разпраща тая материя от сърцето в мозъка и обратно, където се обработва и отива в главата, която представлява Божествения свят. Горната част на стана представлява главата, совалката отдясно е умът, отляво сърцето, значи умът и сърцето трябва да се съединят, за да се изтъче платното. И в молитвите си искате все материални работи, а за душата си, ума и сърцето си най-малко се грижите.

Турете сега ума и сърцето си на работа, да създадем една велика вълна на любов в света, която ще ви вкара в пътя на съгласието и на великите закони на природата, и бъдете уверени, че бъдещето ще бъде ваше.

Пазете се сами да се не цапате! Когато грешите с ума си, смущавате духовния свят, а когато грешите със сърцето си, смущавате ангелите.

Чрез сърцето ни тя пуща в материалния свят корени - това са желанията. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любовта ни ще се развие и щастието ще се придобие.

То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. 3 сърцето - на душата

Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!“ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано!“ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на царете – намира дрехи, облича се и отива у живописеца. Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Трябва да започнем сега едно пречистване, като за Великден – да отворим прозорците и да измием пода.

Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва да се върнем към този основен принцип – да развием и облагородим сърцето си. Злото не се гнезди в ума, а в сърцето. Господ казва в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето“; Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да му отворим сърцето си, да влезе Той в него. Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога. В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах?“ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта?“, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!“ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив.

Сърцето ни. Защото сърцето приема ласки, а душата ги отхвърля Каквото е отношението между сърцето и душата, такова е отношението и между интелекта и ума - те се контролират от духа. За да превъзпитаме вкуса, сърцето и интелекта, трябва да слушаме съветите на стомаха, душата и духа -ума, а за това трябва да знаем как да храним своите стомах, душа и ум Знаем ли това, ще бъдем здрави. Първото е самопожертвуванието, а то значи да жертвуваме ума, сърцето и имота за ближните си.

Второ, свобода на волята и трето - свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта.

Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Някой е груб, кисел; защо? Защото не е снел раницата от сърцето си. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.

Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство.

Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени.

Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея.

Да бъдеш търпелив не значи да бъдеш вол; търпението е разумен акт; за да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума. Христос казва: „Ако някой слугува на Мене, да си предложи сърцето“. Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувства парализиране.

Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние научаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. Значи, ума трябва да превеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора. Така и сърцето трябва да го изпратим в другите хора, та да дойде в съприкосновение със сърцата на другите, тъй като, ако искате да узнаете за сърцето на някого, вие трябва да влезете в сърцето си в съприкосновение с неговото. Може да познавате лицата на хората, но сърцето на човека, неговия ум и душа, за тях вие имате слабо понятие. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето и сега сме тук, за да се излекуваме. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смутят сърцето ни и ума ни, та затова и вие сега не сте всички еднакво спокойни. А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината. Тъжно ми стана на сърцето, че го пропуснах. Но дали бяла или черна, вие познавате само тази въшка; докато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Кога ви Христос говори, вие ще усещате това нещо, къде лъжичката, близо до сърцето и дохожда извътре на вашата душа. Например, аз мога да ви посоча известен ден за известна мисъл, та чрез това да се постигне изменение на ума и сърцето ви, защото вие още сте с груби желания и мисли, и това аз го чувствам като едно налягане върху гърдите ми. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да заседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Та като отворя ума ви и сърцето ви, вие удачно ще отидете в света. Мъртвите кости да се облекат в плът и жили, а във вас да затупти сърцето Христово.

Та когато дойдем до дълбокия вътрешен смисъл на живота, когато нагласим неговите струни – умът, сърцето, душата, живота, и като впрегнем в работа лъка – човешката воля, чрез Духа на Капелмайстора, Който ще вдигне Своята пръчка, ние ще създадем най-приятната музика в живота си. Струната на душата е „ми“, най-горната струна, на ума – „ла“, на сърцето – „ре“, на живота – „сол“. Много пъти се питат хората: „Защо Господ ми е дал това калпаво сърце?“ Дали сърцето е калпаво, или ти си калпав! Казват: „Защо Господ ми е дал този глупав ум?“ Умът ли е глупав, или ти си глупав! „Защо е дал Господ този безсмислен живот?“ Дали животът е безсмислен, или ти не знаеш защо е.

Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище.

Идете пред огледалото, попитайте вашия ум, и той ще ви разправи в какво състояние е сърцето.

И клетката, за да може да познае какво нещо е човек, трябва да пропътува през милиарди условия, през всички тъкани, да бъде в стомаха, в сърцето, в дробовете, в мозъка и т.н. и тогава само ще може да се спре и да каже: „Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек“. Онзи, който е дошъл, бирникът, задига ви имота и сърцето и ги продава, но той никога ума на човека не е продал. Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Но сляпото черво има другари в сърцето и ума; ако го отрежете долу, ще умре заедно с него и другарят му вътре в сърцето и горе в ума. Християнството е оная философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето – там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот.

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Като дойдат и поседят ден–два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“.

Ако турите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то почва да бие по-бърже, и вие се уплашвате, докторът казва: „Тоя човек има сърцебиене“. То е „прилив“ на вашия организъм, който прилив се отразява върху сърцето. Този закон действа навсякъде, и когато лекарите казват за някого, че имал „порок на сърцето“, аз казвам чисто и просто, че тоя човек има известен прилив на своя ум, на своето сърце, на своята душа, и че след 12 часа този прилив ще спадне, и сърцебиенето ще мине. Та казвам, когато един проповедник или оратор излезе да проповядва в черква или в камарата, трябва да изхвърли утайките от стомаха си, от сърцето си, от ума си, и тогава да говори на хората. Клетките, тия милиарди клетки, от които сме сглобени в нашите кости, в нашата нервна система, в стомаха, в белите дробове, в сърцето, в мозъка, – всички клетки на тия органи попадат в известен период под тия два закона на противоположностите и подобието, защото в тях става прилив и отлив. Днес трябва да отидете пред Господа, защото във вас има отлив, вие си омивате лицето и казвате: „Ще снема от сърцето си товара, ще смъкна надолу утайките на моя ум, и тогава ще отида горе пред Господа“.

Когато гледам хората, които седят и казват сега, че са направени по образ и подобие Божие, аз се смея през глава, защото според мен стоят хора-карикатури, на които мислите, умът и сърцето са съвсем развалени. Някой човек може да бръкне в сърцето ви и да грабне желанията ви. Например, една мома изгубва сърцето си и започва да линее или някому грабват мислите и той полудява.

Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие.

При майчиното възпитание процесът е в корена; там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. Учителстването обаче разбира човек, който може да научи да се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които могат да обновяват, да съградят ново духовно жилище, духовно тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е?“ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Какво е свършил?“ – „Еди-какво си.“ – „Хубаво.“ Ама тия неща не са още съществени: този мъж утре може да бъде уволнен и тия 4–500 лева доход да изчезнат; ако жената разбира, тя трябва да пита и да наблюдава сърцето и ума му, да бъде ясновидка, да влезе в неговата къща, да обиколи неговите стаи, неговата библиотека, книгите как са наредени, да види неговата готварница, неговата градина, да посети градината на неговата любов, на неговото милосърдие, на неговата справедливост, какви цветя е посадил; да обходи и да види как е наредено, и ако всичко е в изправност, може да каже: „Виж, оженвам се за този мъж“ – то е истинската женитба. Хубаво, ако си го научил, Господ ще те благослови; но ако си го родил сакат, ако си счупил ума и сърцето му, какво ще каже Господ? Ще има съдба на Небето – ще отговаряш. От сърцето зависи колко далеч да препратите вашата молба. „Аз се молих“; но аз виждам, че молитвата ви стои само две педи над главата ви. Ще се помолите 5–10–100 пъти от дълбочината на сърцето си, докато успеете да пратите прошението си до Господа. И когато издигнете ума си и сърцето си към Христа, Той ще ви хване за ръката и ще ви въведе в Божествената градина; ще ви заведе при извора на Любовта, да вкусите от нея; опитно ще вкусите нещата.

Тя работи в сърцето. Сърцето отмерва пулса и когато Божественото сърце пулсира, ний оживяваме. На първо място трябва да очистим сърцето си.

Това е изражението на Любовта в организма чрез разнасянето на кръвта, в музиката - в тонове и в сърцето - биенето на пулса. Тя е сила, която може да видоизмени най-вече ума, сърцето, волята. И сърцето се запича, както организма. В света ще преживеят само силните, а те са тези, които имат хармония между ума, волята и сърцето.

Необходимо е съединение на интелекта, сърцето и душата.

Някой ще дойде да ви каже: „Ама ти не ме обичаш“. – „Кални са дрехите ти, приятелю, кална си, сестро, ела, ще ти платя за банята, поизчисти се, измий си както трябва тялото, така и сърцето, и след като направиш това, само тогава ще възкръснеш“. Кръстът е вътре в ума, в сърцето. Съвременните астролози казват, че човек се намира в съобщение с цялата вселена, т.е. че всички същества се намират в известно съотношение; сърцето, умът, ушите, очите съответстват на известни същества в пространството и когато между тях стане борба, тогава човек усеща в съответната част, в краката или главата, някои действия.

Във всяко проявление трябва да има активност – ако не на физическото поле, то в умственото; ако не в ума, трябва да бъде в сърцето; но винаги човек трябва да бъде активен. Не е позволено на човека да помята дете нито от ума си, нито от утробата си, нито от сърцето си, ако иска да бъде християнин.

Не казвам да не давате и да не приемате подаръци, но в подаръка трябва да вземат участие и устата, и мисълта, и сърцето – вътре в него трябва да са вложени човешката Мъдрост, Знание, Любов. Ръката никога не лъже, чрез пипането можете да имате най-вярно понятие за човека – като се ръкувате с него, можете да му познаете и сърцето, и характера, и разположението. Само Божественият закон може да регулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича – да му изсмуче всички чувства, да му открадне сърцето, да го умори.

Христос казва, че хората се оправят само тогава, когато сърцето им приеме Словото Божие.

Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа.

Е, кой ви накара да вземете стар мях? Знаете ли, че с това приличате на онзи, който в турско време откраднал магарето и казал на съдията: „Аз бях на крушата и паднах на магарето, и то ме отнесе“? Кажете си: „Мене ми трябва ново вино“, и в идеите, и в сърцето, и в света. И ние трябва да бъдем готови не да развалим тия мехове, защото много лесно нещо е да се развали умът и сърцето на човека, но много мъчно е да се поправи. Досега не сте научили как да култивирате ума и сърцето си и вследствие на това има глад и недоволство във вас.

Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата. Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ама как ще живеем без месо?" Ще се научите; в ума си няма да ядете месо, в сърцето си – също. Знаете ли защо? Понеже дихателната система съответства на сърцето, на чувствата, на любовта; колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Щом сърцето и умът ви са свободни, вие сте свободни.

Трябва да приложим свободата на Духа; задайте си този въпрос: свободни ли сте, имате ли този Дух в себе си? Когато Духът дойде, Той ще произведе светлина и в ума ви, и в сърцето ви.

Любовта в нас трябва да оживи душата ни, да укрепи сърцето и Духа ни.

Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Бог е казал: Ония, които отиват да се женят и носят любовта в сърцето си, да се обличат в бяло. Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Ако в сърцето ви е останало малко омраза, хвърлете я настрана.

Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Бог е казал: „Ония, които отиват да се женят и носят любовта в сърцето си, да се обличат в бяло. Любовта към Бога не е нищо друго освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Ако в сърцето ви е останало малко омраза, хвърлете я настрана.

Отправяйте ума и сърцето си към работата, която ви е дадена.

И колкото повече забогатява човек, толкова сърцето му повече се втвърдява и най-после става толкова твърдо, че се разсипва. И така, трябва да се помни, че Чистотата в сърцето и в ума е едно качество, един необходим атрибут. Трябва с Божествената Мъдрост да си увием ума, сърцето и душата.

Защото тялото, сърцето, умът и Духът си имат свой стремеж на развитие. Това са стремежи на вашето сърце, защото гневът и завистта са неща, приятни на сърцето; окултистите биха казали, че това са стремежи на Астралното тяло. И така, къде ще намерим Христа? Нито в тялото си, нито в сърцето си, нито в ума си ще Го намерим. Вие също имате едно съединение между тялото и сърцето; може да имате съединение и от три елемента – киселините например се състоят от три елемента. Сега, когато ви говоря това, не искам да кажа, че не ви трябва сърце, ум и тяло, но твърдя, че тялото си има свои интереси и то си е в своето право, сърцето си има свой стремеж и то си е в своето правото, умът си има свой стремеж и той си е в своето право. Тя е търсила момъка със сърцето си, а не със своята същност. Казват за някоя мома, че е изгубила сърцето си, но ще го намери, защото сърцето може да се открадне, както могат да откраднат парите ви или кравата ви. Когато пък сърцето се изгуби, тогава човек се втвърдява и казват, че се е ожесточил. Тялото, сърцето и умът са изучени – вие не търсете тези неща. Дойдете ли до сърцето, и там е същото – привличате някого и казвате: „Много те обичам“, но щом го намразите, изпущате го през задната врата. И тогава мъжът или жената се оплакват, че са изгубили сърцето си. Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един Божествен начин. Тялото никога не трябва да ти става господар, а трябва да ти е слуга; на сърцето си също никога не трябва да позволяваш да ти стане господар; същото се отнася и до ума. Някой казва: „Аз обичам със сърцето си“; който обича със сърцето си, той ще те обича днес, а утре ще те мрази. В света на сърцето има раздвояване. Съвременната химия разглежда състоянията на телата като твърди, течни и въздухообразни: тялото се уподобява на твърдата материя, сърцето – на течната, а умът – на въздухообразната. Съвременните хора не трябва да бъдат невежи, а трябва да проучват своите промени, да знаят колко пъти в минута бие сърцето им сутрин, на обяд и вечер, т.е. да знаят разположението на своето сърце и денем, и нощем. Мразиш ли някого, кажи, че упражняваш сърцето си; обичаш ли някого, пак упражняваш сърцето си, защото то обича омразата и Любовта. Например желаеш да придобиеш много къщи или друго каквото и да е; изведи сърцето си на разходка, покажи му много къщи, кажи му, че ще ги има, кажи му, че ще има всичко, което желае. Ще кажете: „Колко лесно, тя не била мъчна работа!“ Много лесна работа е: извеждаш тялото, сърцето, ума и душата на разходка и се връщаш. Под израза „всичко считам за измет“ Павел подразбира, че знанието, което можем да имаме за тялото, за сърцето и за ума, не може да се сравнява с онова, което Христос може да ни даде в съгласие с душата ни, когато се научим да даваме. И ако някой ме пита какъв съм, това значи, че ме пита дали живея в тялото си, в сърцето си или в ума си. Какво е жена? Жената живее в сърцето, т.е. сърцето е една къща, в която човешкият Дух е влязъл да живее. Когато излезете от сърцето, ума и тялото си, само тогава тези цветове ще могат да се оплодят и вие ще имате приятните плодове на Живота. Така е и с твоето сърце и с твоя ум – един ден и те ще ти кажат: „Излез от тялото си, че ще дойде друг господар.“ За отношението на тялото, сърцето и ума ще ви приведа една аналогия, която донякъде ги изяснява: вие имате една каруца, която представлява човешкото тяло, и един кон, който представлява човешкото сърце, а самият човек е вътре в каруцата. И когато казва Христос: „Ако някой не се отрече от себе си“, това значи да се отречеш от господарството на тялото, сърцето и ума и да вземеш душата си за другарка. И накрая, след всички тези три хиляди години на учение князът отишъл при светията и му казал: „Вече не ми трябва тази крава.“ Това значи, че когато излязъл от тялото, сърцето и ума си, кравата вече не му трябвала... Колко пъти тялото се оплаква от сърцето, защото сърцето греши, а тялото страда; друг път умът греши, а сърцето страда – такъв е законът. Всички болести идват все от ума, от сърцето и от тялото, затова заболяванията биват умствени, емоционални и соматични. Бог казва: „Аз те направих човек, затова не бъди като вълка, като мечката, като змията, но постъпвай като едно разумно същество.“ И тъй, щом мразите, вие сте със сърцето си; щом обичате да похапвате, вие сте с тялото си; щом се гордеете, вие сте с ума си, но вие не сте още с Христа. Ще бъдете красиви, стройни и вашето тяло ще каже: „Слава Богу, че моят господар поумня, иначе той и мен искаше да обладае.“ Предназначението на човека е да освободи ума, сърцето и тялото си от всички злини и болести. Ако проучите и историята, ще видите, че парите са развалили света поради желанието на сърцето да има повече. Храна е потребна и на тялото, и на ума, и на сърцето, но и душата трябва да се храни. Един ден, когато от Невидимия свят ви видя щастливи, ще се зарадвам и ще кажа: „Радвам се, че намериха Господа!“ Трябва да се радвате, да играете, защото когато сърцето играе, вие се молите; когато умът мисли, вие се молите. Радвайте се на тялото, когато яде; радвайте се на сърцето, когато чувства; радвайте се на ума, когато мисли – те са уреди, които ще ви упътят. Когато минавате през физическия свят, необходимо е тялото; през Астралния свят е необходимо сърцето, през Умствения свят е необходим умът, а в Душевния свят е необходима душата. Тялото е един учител, сърцето е един учител, умът също е един учител. А когато влезете в душата си, тогава ще намерите Христа, тогава ще възкръсне тялото ви, сърцето ви, умът ви, тогава ще бъдете господари, а не слуги – всички ще станат едно неразделимо цяло и вие ще бъдете силни в света. Бъдете бодри, когато мислите, и помнете, че яденето не сте вие, че сърцето не сте вие, че умът не сте вие.

Вие сте първата дева – тялото, в което влизат останалите четири: умът, сърцето, душата и духът. И сърцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства – любов към Бога; любов към ближния и любов към себе си. Те оказват известно напрежение върху ума и сърцето ви, и вие започвате да мислите правилно.

Защо Господ не ги познава? Маслениците, които са носели, това е човешкото тяло, маслото вътре е сърцето, че трябва то да гори - това е човешкия ум. Тези пет деви, подразбирам, че са тялото, сърцето, умът, човешкото съзнание и човешката душа. Това е едно упражнение на сърцето, на ума.

Снегът на светията се носи отвън, а снегът на брата му обущар е бил в него, в сърцето му.

Лекарят туря ръката си на пулса му, за да констатира биенето на сърцето, и казва, че кризата е минала, че лекарствата са подействали, т. е. настъпила е една криза на спасение. Науката работи в ума, а религията работи в сърцето. Защото гордостта се явява от ума, а злото – от сърцето. Момата не си дава сърцето, докато не се роди у нея любов.

Когато искаме някой да ни почита, трябва да внесем в сърцето му Любов. Ако бихте видели едно същество на Добродетелта, сърцето ви веднага би се разтуптяло и меланхолията ви веднага би изчезнала. Докоснете ума на един човек и ще видите колко той почита, докоснете сърцето на един човек и ще видите колко той обича. Изведете тази мома, повдигнете я, пратете я на училище, възвърнете й сърцето и ума, очистете я съвършено.

Не оставяйте стомахът, сърцето и умът да ви са господари – те са слуги.

Следователно, за да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в душата ви. Тя обхваща проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа.

Първо ще трябва да заговори Господ отвътре - в душата ви, сърцето ви, ума ви, тогава ще намерите Бога, Мене.

Казвам: Трябва да мислите за себе си, за своите ръце и крака, за ума и за сърцето си, за своето развитие, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобряване на оня живот, който ви очаква след смъртта. Истински религиозен е оня, който живее и с душата, а не само с ума и сърцето. Има учение за сърцето и учение за ума. Сърцето е Кесарево, а умът – на Бога. Понякога е обратно: умът е Кесарев, а сърцето на Бога. Следователно, отдайте на ума това, което е негово, и на сърцето това, което му принадлежи.

Има учение на сърцето, учение на ума. Сърцето е кесарево, а умът - Божий. Някой път сърцето е Божие, а умът - кесарев.

Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите името Му в сърцето си. Силна е молитвата, когато сърцето е чисто и всецяло отправено към Бога. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Знаете ли какво ще бъде състоянието ви, когато почувствате Божествената топлина в сърцето си? Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора. Сърцето ви трябва да бъде тихо и спокойно.

Сърцето ви трѣбва да бѫде тихо и спокойно.

Сега, някои от вас са Марта – вдигат шум, от сърцето и от ума им излизат пламъци. Мария – това е висшето в сърцето, Марта – низшето в сърцето.

Като влезе дяволът в сърцето на човека, той ще го направи като керемида, ще го изсуши, опече и изяде; и така човек остава без сърце, не може да чувствува, ожесточава се и казва, че няма смисъл животът. В сърцето на немощта Господ написва своя закон."

Също когато отидете при някого, който ви обича, сърцето ви почва да тупа. У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т.н. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и обсебил човека. Този принцип е станал причина да се измести сърцето малко на лява страна. Съвременните физиолози обясняват изместването на сърцето с това как е лежало детето в утробата на майка си. След време сърцето трябва да се премести в средата между двата дроба, и само тогава ще има хармония между Мъдростта и Любовта. Обърнал си го! Ти си като крадец, когато вземе кесията на някого и я отвори; бръкнал си в сърцето му и си го задигнал, и оставаш онзи човек да си оплаква дните и живота.

Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Второ меню: хубаво опечено пиле, съ онѣзи зачервени крачка, като го погледнешъ, казвашъ си: „Благословение Господне е това.“ Трето меню: пуйка пълнена съ оризъ и стафиди и си казвате, като хапнете отъ нея: „Колко е великъ Господь!“ Слѣдъ тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човѣка. Това е страданието на сърдцето. А други казватъ: „Кѫса ми се сърдцето.“ Не ви се кѫса сърдцето, а просто орете вашата нива.

Затова е казано в Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти". Както преяждането разстройва стомаха, така лошите и нечисти чувства разстройват сърцето. Като знаете това, не допущайте нито да влизат в сърцето ви, нито да излизат от него отрицателни чувства. Защо трябва да се одумвате едни-други? Влезе ли някое отрицателно чувство в сърцето ви, веднага го повърнете назад. Човек е свързан с разумния свят, със същества от висока култура – светии, ангели, арахангели, които държат сметка за всяка негова постъпка, за всяка мисъл и чувство, които излизат от ума и сърцето му. Само една мисъл да остане в главата ви и едно желание в сърцето ви, но да са безсмъртни. Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Които са по-чувствителни, съзнават това, възприемат го и с ума, и със сърцето си. Душата ви ще бъде храм Божи, а сърцето ви – Негов олтар, на който ще принасяте жертвите си.

Стяга ти се сърцето – Божественият живот работи, иска да омекчи твоето сърце. Ще кажат: „Колко е хубаво, добре угоено, това тяло, ами мускулите, сърцето, дробовете, ох!“ Хората умират, защото има месоядство.

Имаш в сърцето някакво стягане - Божественият живот постоянно работи, иска да омекчи твоето сърце. Ще ви извадят кокалите и ще кажат: „Колко е хубаво, добре угоено това месо, ами мускулите, сърцето, дробовете му, ах!" Това е дълбокият смисъл в света - хората умират, защото има месоядство.

Храната е свързана с яденето и тялото, водата е свързана с пиенето и сърцето, въздухът – с дишането и ума. Сърцето може да загуби магнетичната си сила. Употребете я за повдигането на човечеството, за просвета на ума и сърцето, но не за лошо.

Така тълкувам и аз: Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинността и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Ако не добиете вътре в себе си свойствата на детето, а именно: пластичност на ума и на сърцето, няма да влезете в Царството Божие. Който е смутен, той е стар; който има тежест на сърцето, той е стар. Тури само половин килограм хляб в стомаха си, 100 грама знание в мозъка си и 5 грама в сърцето си – това ти е достатъчно. Отвън ние сме много красиви, но важна е другата красота – на сърцето и ума, затова чистете сърцето и ума си и не се лъжете с „хау-хау“.

Схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: „Дай ми, Господи, това и онова!” Искате Господ да ви слугува.

Не сѫ полудѣли тѣ, но трънъ имъ е влѣзълъ въ главата, въ сърдцето имъ.

Приемете тази мисъл в ума и в сърцето си и я приложете в своя живот. Това наричат в християнството Дух свети, т.е. вътрешната сила в човека, която пречиства ума и сърцето му. Как познавате, кога сенките ви са пред вас и кога – зад вас? Ако дойде в ума ви една лоша мисъл, или в сърцето ви – лошо желание, и веднага ги превърнете в благородни, сянката ви е зад вас. Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. Не е лесно да турите човека на кръста, да заковете ума, сърцето, душата и духа му с гвоздеи, и да искате след това той да живее.

Готов съм да дам всичкото си богатство, но в никой случай да не ми се открадне или да не открадна нещо от ума и от сърцето на човека. Жена или мъж, които си позволяват да крадат ума и сърцето на другия, са на крив път. Благородното, светлото, което носите в ума и в сърцето си, представят за вас велик свят – вашето щастие. Достатъчно е да държите добри мисли и чувства в ума и в сърцето си, за да разполагате с богатството на целия свят. Отворете сърцето си, и той ще се прояви.

Бихъ желалъ на хората да дамъ всичкото си богатство, но да не открадна нищо отъ сърдцето и ума имъ. Жена открадне сърдцето и ума на мѫжа си, а слѣдъ това му даде своитѣ лоши мисли и желания, като му казва, че това ще го направи щастливъ, но слѣдъ нѣколко години не се разбиратъ, излъгали се. Единственото нѣщо, което може да измѣни сърдцето на единъ грѣшникъ, то сѫ гладътъ, страданията, докато стигнатъ крайния прѣдѣлъ.

И умът е едно изправено животно, обърнато с гърба и сърцето надолу, трябва да ги обърнем към Бога. За някакви блага ли чакате в тоя свят? Питат ме мнозина - защо нашият ум не взема този полет, да разбере тази тайна? - Ако птиците имат много багаж на гърба си, могат ли да летят? Да сме свободни от всякакъв товар в ума и сърцето и се обосновем на тази вяра в Божия разум. Понеже сърцето на Бога пожела да създаде първите человеци, то го прободоха в сърцето. Който "пожелае", го пробождат в сърцето, който краде, му пречупват коленете. Говорете с ума си, сърцето си и най-после, с уста за себе си.

Защото умът и сърцето ви не вземат направлението за разбиране на тайните на Царството Божие. Трябва да бъдем свободни от всякакъв товар върху сърцето и ума и веднъж завинаги трябва да усвоим вярата, че Божият Промисъл работи за нас. Защо на разбойниците пречупиха пищялите, а на Христа прободоха сърцето? Понеже Христос идва сега, ще ви кажа. А защо прободоха Христа в сърцето? Защото не трябва да се желае да се вкусва от запретения плод. И каза Христос: “Понеже пожелах да ви туря в Рая, затова трябва да бъда прободен в сърцето. Сега мислете: който пожелае, ще бъде прободен в сърцето, а който извърши престъплението, ще му бъдат пречупени краката. На онзи, който върши зло, ще му пречупят краката, а на онзи, който пожелае зло, сърцето ще му прободат. За да не можете да вникнете в тия неща, първата причина е, че сърцето ви е изпълнено с недоволство. Говорете първо със сърцето, с ума и най-после – с устата. Никога да не продумват вашите уста, докато не проговорят сърцето и умът ви. Когато Истинският кръст влезе във вас, Светлина ще озари ума ви, силно ще заработи сърцето и Духът ви и ще бъдете господари на целия свят.

Псалмопевецът казва: „И заличи Господ прегрешенията ми.” Да се изпълнят плочиците в мозъка ви с по-висши неща! Да се облагороди сърцето, умът ви, да имате здраве – абсолютно здраве! Това е Господнето Учение.

Само когато тя произвежда известен ефект в ума или сърцето на човека, само тогава е разбрана. Богородица? Тя представлява жената с нейното сърце: детето е сърцето, което тя възпитава. Тогава се създава у нас чувството любов; тогава ние усещаме разширение на ума, на сърцето. Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си. – Друго нещо, което руши виделината, е гневът.

Мислите ли, че болната жена е свободна? Жена, на която сърцето и умът постоянно се смущават, не е свободна. Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват. Питам, с десет сантиметра дълбочина какво може да се направи? Ако вземем десет сантиметра плат, какво може да се направи от него? Първото и най-главно нещо за жената е да има дълбочина в сърцето си най-малко десет километра. Този е пътят, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума и сърцето си. През тези шест месеца някога ще се почувствате по-обезсолели; тогава ще употребявате следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов!” Ако умът ви понякога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух!” или „Дай Виделина на моя ум чрез Твоя Дух!” След това стойте си спокойно; може да минат един, два, три, четири часа, но резултат без друго ще имате.

Майката обичала повече Якова, който приличал на нея по ум и по стремежите на сърцето си. Както детето извиква, когато се роди, така всеки човек извиква, когато се пробудят умът и сърцето му. Оставете всеки сам да си избере мома или момък, които да отговарят на сърцето му. Какво ще стане с вас, ако убиете живота на ума, на сърцето и на душата си? Какъв живот е този, в който умът, сърцето и душата не вземат участие? Проявявайте се свободно, без лъжа, кражба и убийство, защото всеки получава заслуженото.

Раздвояването на ума, на сърдцето, на волята, ето гдѣ е злото.

Втори етап на музика е храненето на сърцето, т е. дъвкането на онази храна, която е потребна за сърцето.

Те са силите на ума, на сърцето и на волята. Сърцето им се изпълня с топлина, а умът – със светлина, и те започват да виждат нещата по особен начин. Животът не се заключава в туптене на сърцето. Те трябва да насочат ума и сърцето си в друго направление – към нещо възвишено и велико. Тя вдъхновява човека, дава импулс на ума, на сърцето и на волята. Умът на човека трябва да е пълен със светли мисли, сърцето – с благородни чувства, за да бъде лицето му всякога светещо и отворено. Според това учение, човек трябва да работи, най-много, девет часа през деня: три часа физически труд, три часа за ума и три часа за сърцето си. Ако ви заболи сърцето, пак духнете и кажете „ху". Няма да се мине дълго време и болката на сърцето престава. Не допущайте в ума си нито една лоша мисъл и в сърцето си – нито едно лошо чувство, защото те не носят никаква радост. Какво трябва да прави човек, за да придобие радостта? Той трябва да отвори ума и сърцето си, да се прояви Духът чрез него. Нека радостта влезе в ума и в сърцето ви, да се свържете с великите Божии духове и да кажете в себе си: Ето, виждам ги! Повтаряйте често думата „радост", да се свържете с Христа, да разберете великите истини, които Той носи за човечеството; да разберете смисъла на думите, с които Той си служи.

Идеята у тѣхъ, да създадатъ нѣщо грандиозно, е хубава, но нека способноститѣ на ума, на сърдцето взематъ този високъ размѣръ. Лицето на човѣка може да бѫде прашно, почернѣло, но въ душата, ума и сърдцето трѣбва да има радость. Споредъ Христовото учение, три часа физически трудъ е достатъченъ, три часа ще сѫ необходими за ума и три часа за сърдцето, всичко 9 часа прѣзъ деня. По този сѫщия начинъ се зараждатъ болеститѣ въ ума и сърдцето. Заболи ви сърдцето, кажете „ху“.

Волята е израз на вътрешната хармония между ума и сърцето. Значи, волята подразбира принцип, който свързва две противоположни сили – силите на ума и на сърцето, като ги заставя да действуват в една разумна посока. Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способността си, да превръща низшето в себе си във висше, неблагородното в благородно. Не може човек да влезе в Царството Божие, ако сърцето му не е изпълнено с любов. Сърцето му ще бъде празно, умът му – обременен. Защо човек не отвори ума, сърцето, душата си за великото в света, да се изпълни с Божията Любов? Защо не влезе в този велик свят, пълен с слънца и планети? Днес Христос се обръща към душите на хората и казва: „Изпълнете Божията воля, за да станете господари на своя ум, на своето сърце и на своята душа". – Как ще постигнем това? – Като обърнете буквата „К" нагоре с пръчиците ???й – йй. Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му.

Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ!“ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь. Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь. Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето.

Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето.

Всички мои почитания къмъ лѣкари, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но трѣбва да се качатъ на едно стѫпало по-горѣ, трѣбва да обръщатъ внимание върху хигиената на сърдцето. Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си.

Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума. Това е смисълът на стиха: „Туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си. Яденето се отнася към тялото, пеенето – към сърцето, молитвата – към човешкия ум. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага. На Мара сърцето и е между Ангелите. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви.

Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята.

Единъ день той отива при единъ евангелски проповѣдникъ и му казва: „Братко, имамъ голѣма тѫга на сърдцето си, ще се пукна.“ Проповѣдникътъ помислилъ, че този човѣкъ съзналъ грѣховетѣ си и му казалъ: „Ела да се молимъ заедно.“ И започва: „Господи, прости му грѣховетѣ уясни неговитѣ мисли, неговото сърдце, защото съ това, този човѣкъ ще влѣзе въ нашата кошара.“ Проповѣдникътъ го пита: „Братко, кажи каква ти е тѫгата?“ – „Е, видѣхъ една мома много хубава, влюбихъ се въ нея и ако Господь ми помогне да се оженя за нея, ще повѣрвамъ въ Бога, а ако не ми помогне, нѣма да повѣрвамъ въ Него.“ – „Но може да не е за тебе тази мома,“ му казва проповѣдникътъ. – „Не, за мене е, и ако Господь не ми помогне да се оженя за нея, ще се самоубия, не мога да живѣя безъ нея,“ отговорилъ момъкътъ. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е. ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички.

Какво съчетание е направил Бог? Кои неща е съчетал Той? Бог е съчетал ума и сърцето, душата и духа, тялото и низшата душа. Между какво е направено това съчетание? – Между стомаха и храната, между дробовете и въздуха, между сърцето и чувствата, между ума и мислите. Както неправилното съчетание между стомаха и храната, разстройва човешкия организъм, така, неправилното съчетание между сърцето и чувствата, разстройва не само физическото, но и психическото състояние на човека. Десет момъка ще разбъркат главата й, ще смутят сърцето й и в скоро време, тя ще заболее. Когато умът мисли право, и сърцето чувствува правилно, човек разбира нещата. Бог е направил няколко основни съчетания: от една страна - между тялото, душата и духа, а от друга – между ума, сърцето и волята. Обърнете се към Божественото в себе си с желание, да възстановите хармонията, която съществува между ума и сърцето ви, между душата и духа ви и вие ще бъдете добри, ще се радвате на благата, които ви са дадени. Желая ви, да възстановите съчетанието между ума и сърцето си, както и между духа и душата си, да потекат всички енергии у вас, чиито кранове сте затворили от векове.

Има съчетание между ума и сърдцето ни, между душата ни и духа, между нашето тѣло и животинската душа вѫтрѣ. Като се дойде до чувствата и въ тѣхъ има извѣстни страсти, извѣстни чувства, които развалятъ сърдцето на човѣка.

Христос казва: „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините." Сърцето се намира във физическото тяло на човека. Щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето. Например, ако някой е вложил вярата и упованието си в парите, като ги изгуби, той може да получи удар в главата, разрив на сърцето си и да умре. Пречистването му става главно чрез сърцето. „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините". Доброто съкровище на сърцето представя Божествената душа, в която човек складира даденото му от Бога. За да може разумно да се ползува от Божествените блага, човек трябва да се ръководи не само от ума и от сърцето си, но и от своята душа, да препраща енергиите от въздуха през дробовете, оттам през гръбначния мозък и най-после – в главния мозък. Всеки, който размътва ума и сърцето на човека, дава целувки като смукалото на пиявицата, обаче, не изсмуква само нечистата, но и чистата кръв. Те веднага ще те запитат: Какво ти е дал твоят Господ? Това не е за упрек, но, преди да учите другите, отворете ума и сърцето си за Божествената светлина, за да се развивате правилно. Как проверявате, че в ума и в сърцето ви влиза Божествената светлина? Божествената светлина не внася никакво раздвояване в човешкия ум и в човешкото сърце. В ядката е скрита човешката душа, в която се развиват добрите мисли и желания, в която се кали волята и организират силите на ума и на сърцето. И тази мисъл има две страни: от едно и също място – сърцето, добрият вади добрините, а злият – злините. „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините." Добрият човек е изпълнявал Божиите закони, събирал добро съкровище в сърцето си и днес има, какво да вади и да раздава на ближния си. Как се познава, кой човек има добро съкровище в сърцето си? В този случай вие имате добро съкровище в сърцето си. Ако станете сутрин с лошо разположение на духа и през целия ден не можете да подобрите състоянието си, вие носите лошо съкровище в сърцето си. Събудиш ли се, развържи повоя, махни пелените и кажи: Благодаря Ти, Господи, че си ми дал свобода, да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърцето си, да Ти служа, да изпълнявам Твоята воля. Вярвайте в ума и в сърцето, в духа и в душата си, които Бог е вложил във вас, и вие ще възкръснете. Който живее в тъмна стая и вади злини от сърцето си, той е заченат от дявола; който живее в светла стая и вади добрини от сърцето си, той е заченат от Бога. Желая ви да бъдете онзи добър човек, за когото Христос казва, че от доброто съкровище на сърцето изважда добрините.

Христосъ казва, че човѣкъ се чисти отъ сърдцето си. Христосъ казва: „Добриятъ человѣкъ изважда отъ своето съкровище добринитѣ си.“ Сърдцето му, това е съкровището на неговата Божествена душа. Всѣки, който ти размѫти сърдцето, ума, ти дава такава цѣлувка. Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Това е, което добриятъ човѣкъ трѣбва да изважда отъ доброто съкровище на сърдцето си.

Движението на ръцете и на краката зависи от нашата воля, но биенето на сърцето, дишането, храносмилането не зависят от нас. Двата вола представят човешкия ум и човешкото сърце, ралото – човешкото тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето, да им напомня, че трябва да работят и да следват направлението – браздата. Освободете ума си от отрицателните мисли и сърцето си от нечистите чувства и започнете да мислите върху въпроса, който ви интересува. Ако искате да знаете, дали сърцето ви пребъдва в любовта, вижте, имате ли вътрешен мир и спокойствие. Под думите "мъж и жена" в широк смисъл, разбирам ума и сърцето. Умът представя човешката воля, която се проявява в неговото тяло, а сърцето – движение. Умът представя волевите процеси, а сърцето – рефлексните. Яденето, пеенето и моленето представят един и същ процес – отваряне на ума и на сърцето за любовта, която единствена повдига човека и го прави доволен от всичко, което му е дадено. Христос се противопоставя на дявола и казва: Дали си учен, или прост, беден, или богат, голям, или малък, ти можеш да любиш и трябва да проявиш любовта, която е вложена в сърцето ти.

За да си движимъ рѫката, крака, това зависи отъ нашата воля, но биенето на сърдцето, дишането, храносмилането не зависятъ отъ насъ.

Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите.

Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения.

Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ.

Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т. е. да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума. Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви”.

Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, проповѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е. да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума. Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Христосъ казва: „Да се не смущава сърдцето ви”.

Обработвайте сърцето си с любовта.

Три дена стои Той в сърцето на земята.

По-после, като направите тези опити, ще дойдете до това да изгонвате ревматизъм, главоболие, сърцебиене, охтика и други болести, които съществуват не само в организма, но и в ума горе, и в сърцето.

През тези десет дни ще спазвате абсолютен пост на сърцето и ума си – да няма никаква лоша мисъл, лошо желание, никакво одумване. Гледайте да не бъде всичко пресилено и в сърцето ви да е всякога топло.

Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата – сърцето, а чрез въздуха – ума. Чистата храна усилва волята, чистата вода – сърцето, а чистият въздух – ума.

Ако произнасяте тѣзи думи всѣки день, сърдцето ви ще се обнови. Чрезъ храната човѣкъ възпитава волята си, чрезъ водата — сърдцето, а чрезъ въздуха — ума. Чистата храна усилва волята, чистата вода — сърдцето, а чистиятъ въздухъ — ума.

Като разберете смисъла им и ги преведете, ще знаете с какви чувства и желания да храните сърцето си и с какви мисли – своя ум.

Като разберете смисъла имъ и ги преведете, ще знаете, съ какви чувства и желания да храните сърдцето си и съ какви мисли — своя умъ.

Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват. Да изпразваш сърцето си от нечистотиите на живота и да го пълниш с плодовете на Духа, това е велика наука, до която човек трябва да се домогне. В заключение, казвам: Духът е онази мощна сила, която регулира ума, сърцето и волята на човека. Защо е така? Защото мъжът представлява Духът и умът, а жената – душата и сърцето. Какво ще остане от човека, ако го напусне Духът и умът, или душата и сърцето? Той непременно ще умре. Къде ще се турят тези съкровища? В сърцето. Той живял с голям страх, докато, наистина, един ден паднал на земята и умрял – сърцето му се пръснало.

Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне. Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре. Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища? — Въ сърдцето. Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало.

Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек?” – Може. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. „В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си.

Търпеливъ човѣкъ е онзи, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ въ пълно съгласие. Ако умътъ на човѣка върви на една страна, сърдцето — на друга и волята — на трета, той не може да бѫде търпеливъ. Той прилага силитѣ на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость. Следъ това ще му препорѫчамъ да съедини силитѣ на ума, на сърдцето и на волята си, да действуватъ едновременно и въ съгласие. — Може ли така да се лѣкува човѣкъ? — Може. Като отправя сърдцето си къмъ Бога, човѣкъ диша отъ еликсира на живота. Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си.

Той е хармонизирал и ума, и сърцето, и волята си. Искате ли да знаете дали сте праведен, духовен човек, огледайте се в Божественото огледало и се запитайте: имате ли нужното благоухание, сърцето ви благо ли е, умът ви светъл ли е. Тя ще провери уханието ви, благостта на сърцето ви, светлината на ума ви, богатството ви и, като разбере как използвате дадените ценности, ще определи към кои хора спадате. Какъв е планът, който Бог е определил за човека? Той го е изпратил на земята, да работи с ума, сърцето, душата и Духа си и да се развива. Той внася светли мисли в човешкия ум, благородни и възвишени чувства и желания в сърцето му и така повдига Духа му, прави го силен и бодър. Той няма да дойде оттам, но гледайте към вратата на сърцето си, дето се хлопа – там е Христос. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа. Ще се опитат да влязат в сърцето си, но ще ги обхване студ, безлюбие и никаква топлина, никакво чувство; ще се опитат да влязат в ума си – никаква мисъл, никаква Светлина няма да намерят. Молете Бога да ви помогне, да развивате правилно ума, сърцето и волята си, да се облечете в Христа, както е казано в Писанието. С други думи казано: приемете Христа в сърцето си, като ваш приятел, и в ума си, като ваш Учител, да ви обхване външно и вътрешно, а не само да се облечете в Него, като в дреха.

Той е хармонизиралъ и ума, и сърдцето, и волята си. Искате ли да знаете, дали сте праведенъ, духовенъ човѣкъ, огледайте се въ Божественото огледало и се запитайте: имате ли нуждното благоухание, сърдцето ви благо ли е, умътъ ви свѣтълъ ли е. Тя ще провѣри уханието ви, благостьта на сърдцето ви, свѣтлината на ума ви, богатството ви и, като разбере, какъ използувате даденитѣ ценности, ще опредѣли къмъ кои хора спадате. Какъвъ е планътъ, който Богъ е опредѣлилъ за човѣка? — Той го изпратилъ на земята, да работи съ ума, сърдцето, душата и духа си и да се развива. Той внася свѣтли мисли въ човѣшкия умъ, благородни и възвишени чувства и желания въ сърдцето му и така повдига духа му, прави го силенъ и бодъръ. Той нѣма да дойде оттамъ, но гледайте къмъ вратата на сърдцето си, дето се хлопа. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа. Ще се опитатъ да влѣзатъ въ сърдцето си, но ще ги обхване студъ, безлюбие и никаква топлина, никакво чувство; ще се опитатъ да влѣзатъ въ ума си — никаква мисъль, никаква свѣтлина нѣма да намѣрятъ. Молете Бога да ви помогне, да развивате правилно ума, сърдцето и волята си, да се облѣчете въ Христа, както е казано въ Писанието. Съ други думи казано: Приемете Христа въ сърдцето си, като вашъ приятель, и въ ума си, като вашъ Учитель, да ви обхване външно и вѫтрешно, а не само да се облѣчете въ Него, като въ дреха.

Ако всяка сутрин, като ставате от сън, събличате старите дрехи на ума и на сърцето си и обличате нови, досега щяхте да се подновите, да станете нов човек. Човек има обувки не само на краката си, но и на ръцете, на ума, на сърцето си. Затова човек трябва да събуе обувките си и от краката, и от ръцете, и от ума, и от сърцето си. В който ден и час дойде в ума ви една светла мисъл и в сърцето ви – добро чувство и желание да помагате на слаби и на страдащи, благословението ще потече. Ако тялото ви е чисто, и сърцето, и умът ще бъдат чисти. Трябва ли сега хората да се питат едни други: "Обичаш ли ме и колко ме обичаш?" Кой човек, на когото сърцето е пълно с Вяра, Надежда, Любов, с мир и кротост, няма да бъде обичан?

Ако всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, събличате старитѣ дрехи на ума и на сърдцето си и обличате нови, досега щѣхте да се подновите, да станете новъ човѣкъ. Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си. Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си. Въ който день и часъ дойде въ ума ви една свѣтла мисъль и въ сърдцето ви — добро чувство и желание да помагате на слаби и на страдащи, благословението ще потече. Ако тѣлото ви е чисто, и сърдцето, и умътъ ще бѫдатъ чисти. Кой човѣкъ, на когото сърдцето е пълно съ вѣра, надежда, любовь, съ миръ и кротость, нѣма да бѫде обичанъ?

Както въжетата свързват човека и не му позволяват да се движи, така лошите мисли и чувства свързват ума и сърцето и не му позволяват да мисли и да чувства. Следователно, като мине лоша мисъл през ума ви, отправете към нея Мъдростта; като мине лошо чувство, например, омраза, в сърцето ви, отправете към него Любовта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете към нея Истината. Когато не сте доволни от себе си, не казвайте, че сте лоши, но кажете: "Изпразних сърцето си, за да стана по-добър; изпразних главата си, за да внеса в нея новото и да поумнея."

Както вѫжетата свързватъ човѣка и не му позволяватъ да се движи, така лошитѣ мисли и чувства свързватъ ума и сърдцето и не му позволяватъ да мисли и да чувствува. Следователно, като мине лоша мисъль презъ ума ви, отправете къмъ нея мѫдростьта; като мине лошо чувство, напримѣръ, омраза, въ сърдцето ви, отправете къмъ него любовьта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете къмъ нея истината. Когато не сте доволни отъ себе си, не казвайте, че сте лоши, но кажете: Изпразнихъ сърдцето си, за да стана по-добъръ; изпразнихъ главата си, за да внеса въ нея новото и да поумнѣя.

Кръвотечението е болест на сърцето. Като лекувал двете болни жени, Христос действал едновременно в два различни свята: в света на ума и в света на сърцето. Двете болни жени представляват болестите и недъзите на съвременното човечество: първата – недъзите и болестите на сърцето, а втората – недъзите на ума. Значи, не всички желания, колкото и да са добри, се отразяват благоприятно върху сърцето на човека. Ако наистина сте вярващ, мъчно ли е да изхвърлите едно лошо желание от сърцето си? Какво коства на търговеца да зачеркне дълга от хиляда лева на своя беден брат? Да зачеркнеш дълга на ближния си от своя тефтер, това значи да придобиеш сила, да дадеш нов подтик на волята си към дейност. И днес Христос се обръща към всички хора, като им казва да оправят живота си, да изчистят сърцето си и да се допрат до дрехата на своя Баща. – “Къде е Той?” – Навсякъде.

Кръвотечението е болесть на сърдцето. Като лѣкувалъ дветѣ болни жени, Христосъ действувалъ едновременно въ два различни свѣта: въ свѣта на ума и въ свѣта на сърдцето. Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка. Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си? Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ? Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность. И днесъ Христосъ се обръща къмъ всички хора, като имъ казва да оправятъ живота си, да изчистятъ сърдцето си и да се допратъ до дрехата на своя Баща. — Кѫде е Той? — Навсѣкѫде.

Втория път се отрече със сърцето си. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани. Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята. Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога.

Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна. Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани. Като грѣши, човѣкъ пада въ три направления — въ областьта на ума, въ областьта на сърдцето и въ областьта на волята. Значи, всѣка лоша мисъль, попаднала въ човѣшкия умъ, изопачава не само ума, но и сърдцето, и волята, поради което той става докачливъ, подозрителенъ въ чувствата си, нелогиченъ въ мисъльта си и слабъ въ волята си. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога.

Ако сърцето ти люби, а умът се съмнява, ти си двуквасен. Това показва, че умът ти е заквасен с една мисъл или с едно желание, а сърцето – с друго. Турете и вие Божествения квас в ума, в сърцето и във волята си, да ги закваси, да станете нови хора. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него. Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърцето. Ако между ума и сърцето им се яви дисхармония, ако в чувствата се явят противоречия, те заболяват от туберкулоза.

Ако сърдцето ти люби, а умътъ се съмнява, ти си двуквасенъ. Това показва, че умътъ ти е заквасенъ съ една мисъль или съ едно желание, а сърдцето — съ друго. Турете и вие Божествения квасъ въ ума, въ сърдцето и въ волята си, да ги закваси, да станете нови хора. Ако при влизането въ единъ домъ се чувствувате добре разположени, квасътъ на този домъ е добъръ; ако изпитвате неразположение, стѣгане въ сърдцето, квасътъ на този домъ не е прѣсенъ — има нѣщо нечисто въ него. Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърдцето. Ако между ума и сърдцето имъ се яви дисхармония, ако въ чувствата се явятъ противоречия, тѣ заболѣватъ отъ туберкулоза.

Под думата мъж и жена Той разбирал Духа и душата, ума и сърцето на човека. Здравето и щастието на човека зависят от връзката между Духа и душата от една страна, както и между ума, сърцето и волята, от друга страна. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това в неправилните отношения между Духа и душата, както и между ума и сърцето. Умът е нагласен в една гама, сърцето – в друга, душата – в трета, Духът – в четвърта. Затова се казва, че идеите трябва да влизат в сърцето, като благоприятна почва за тяхното обработване. Умът трябва да бъде богат с мисли и идеи, които да слизат в сърцето. Последствията на отрицателните сили са разрушителни: те действат зле върху ума, сърцето, тялото на човека. Умът и сърцето на човека трябва да бъдат в постоянна връзка, да си останат завинаги верни. Двойствеността в човека – двете очи, уши, ноздри, двете половини на мозъка показват това, именно, че едното от тях е за мъжа, т.е. за ума, а другото – за жената, т.е. за сърцето. Ето защо, сърцето трябва да бъде всякога топло, а умът – енергичен, да не се подава на никакви съблазни и лъжи. Душата, с която облагородяваш нещата, не е ли твоят Бог? Умът, с който мислиш, и сърцето, с което чувстваш, не са ли удове на Божественото Начало в тебе? Всеки човек е проекция на Бога. Ако търсите Бога, ще Го намерите в ума, в сърцето, в душата и в Духа си, но само когато сте особено разположени; когато сте отворени за всички живи същества и готови да се жертвате за целия свят.

Подъ думата мѫжъ и жена Той разбиралъ духа и душата, ума и сърдцето на човѣка. Здравето и щастието на човѣка зависятъ отъ връзката между духа и душата отъ една страна, както и между ума, сърдцето и волята, отъ друга страна. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това въ неправилнитѣ отношения между духа и душата, както и между ума и сърдцето. Умътъ е нагласенъ въ една гама, сърдцето — въ друга, душата — въ трета, духътъ — въ четвърта. Затова се казва, че идеитѣ трѣбва да влизатъ въ сърдцето, като благоприятна почва за тѣхното обработване. Умътъ трѣбва да бѫде богатъ съ мисли и идеи, които да слизатъ въ сърдцето. Последствията на отрицателнитѣ сили сѫ разрушителни: тѣ действуватъ зле върху ума, сърдцето, тѣлото на човѣка. Умътъ и сърдцето на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ постоянна връзка, да си останатъ завинаги вѣрни. Двойственостьта въ човѣка — дветѣ очи, уши, ноздри, дветѣ половини на мозъка показватъ това, именно, че едното отъ тѣхъ е за мѫжа, т. е. за ума, а другото — за жената, т. е. за сърдцето. Ето защо, сърдцето трѣбва да бѫде всѣкога топло, а умътъ — енергиченъ, да не се подава на никакви съблазни и лъжи. Душата, съ която облагородявашъ нѣщата, не е ли твоятъ Богъ? Умътъ, съ който мислишъ, и сърдцето, съ което чувствувашъ, не сѫ ли удове на Божественото Начало въ тебе? Всѣки човѣкъ е проекция на Бога. Ако търсите Бога, ще Го намѣрите въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа си, но само когато сте особено разположени; когато сте отворени за всички живи сѫщества и готови да се жертвувате за цѣлия свѣтъ.

Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Следователно, всяка идея, всяко чувство, които се раждат сутрин в ума и в сърцето ви, всякога дават плод.

Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ.

Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения.

Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по-студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. „Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения.

Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума. Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек. Приеми Бога в себе си, отвори сърцето си за Него и бъди доволен на всичко. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Умът е Светлината, а сърцето – огнището, на което се туря горивният материал. Как ще се излекувате? Като очистите тялото си от нечистата кръв, ума си от нечисти мисли и сърцето си от нечисти желания.

Волята не трѣбва да негодува противъ желанията на сърдцето и мислитѣ на ума. Сърдцето трѣбва да има много желания, които да го хранятъ. Не мислете, че всички мисли и желания, които минаватъ презъ ума и презъ сърдцето ви, сѫ ваши. Туряте една мисъль на главата си, едно желание въ сърдцето си и се оглеждате, приличатъ ли ви, ще ви харесатъ ли съ тѣхъ. Когато сърдцето ти започне да преде съ заднитѣ си крака, бѫди на щрекъ. Приеми Бога въ себе си, отвори сърдцето си за Него и бѫди доволенъ на всичко. Човѣкъ се проявява чрезъ сърдцето, ума, волята и душата си. Сърдцето на човѣка се познава по степеньта на неговото благородство, умътъ — по замаха на неговитѣ мисли, душата — по готовностьта ѝ да се жертвува. Умътъ е свѣтлината, а сърдцето — огнището, на което се туря горивниятъ материалъ. Какъ ще се излѣкувате? — Като очистите тѣлото си отъ нечистата кръвь, ума си отъ нечисти мисли и сърдцето си отъ нечисти желания.

Кои са двамата или тримата? Това са умът, сърцето и волята на човека. Когато умът е пълен с възвишени мисли, сърцето – с движеща се творческа сила, а волята – бременна с велики Божии Добродетели, Аз съм там. Нека всеки се запита: "Бременен ли е умът ми с възвишени и светли мисли, сърцето – с творческите енергии на Доброто и волята – с прояви на Доброто?" Когато казваме, че Бог създаде света, разбираме Доброто, защото творчество има само в Доброто. Когато умът, сърцето и тялото ни са бременни с Божествени идеи, Бог ще бъде сред нас, и каквато работа започнем, тя ще се благослови. Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва. Двамата са умът и сърцето. Умът е макарата, която се изкачва нагоре; сърцето – макарата, която слиза долу. Тримата са умът, сърцето и волята, които всякога трябва да бъдат в съгласие. Този стих, преведен на ваш език, означава: ако умът и сърцето ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас; ако умът, сърцето и волята ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас. – Обичам те, искам да те държа близо до сърцето си.

„Дето сѫ двама или трима.” Кои сѫ двамата или тримата? — Това сѫ умътъ, сърдцето и волята на човѣка. Когато умътъ е пъленъ съ възвишени мисли, сърдцето — съ движеща се творческа сила, а волята — бременна съ велики Божии добродетели, Азъ съмъ тамъ. — Кой е този Азъ? — Единниятъ, отъ Когото всичко произлиза. Нека всѣки се запита: Бремененъ ли е умътъ ми съ възвишени и свѣтли мисли, сърдцето — съ творческитѣ енергии на доброто и волята — съ прояви на доброто? Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. Когато умътъ, сърдцето и тѣлото ни сѫ бременни съ Божествени идеи, Богъ ще бѫде срѣдъ насъ, и, каквато работа започнемъ, тя ще се благослови. Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува. „Дето сѫ двама или трима.” Двамата сѫ умътъ и сърдцето. Умътъ е макарата, която се изкачва нагоре; сърдцето — макарата, която слиза долу. Тримата сѫ умътъ, сърдцето и волята, които всѣкога трѣбва да бѫдатъ въ съгласие. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ Азъ срѣдъ тѣхъ.” Този стихъ, преведенъ на вашъ езикъ, означава: Ако умътъ и сърдцето ви сѫ събрани въ мое име. и Азъ ще бѫда между васъ; ако умътъ, сърдцето и волята ви сѫ събрани въ мое име, и Азъ ще бѫда между васъ. Каже ли нѣкой, че ви обича, отговорете му: Нахрани ме тогава. — Обичамъ те, искамъ да те държа близо до сърдцето си. — Дай ми вода да уталожа жаждата си. — Искамъ да живѣешъ въ мене. — Преди да влѣза въ тебе, ела да ме видишъ въ тъмницата и да ме освободишъ оттамъ.

Значи, за да се роди човек, в неговото съзнание трябва да вземат участие два елемента: разумът, като висша проява на ума, и сърцето, като условие за проява на чувствата. При разглеждане на въпроса за Новораждането, умът и сърцето трябва да бъдат свободни от всякакви предразсъдъци и предубеждения. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Чрез сърцето си човек е свързан с друга йерархия, наречена Престоли, т.е. Биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия. Защо се страхува човек от спиране на сърцето? За да не прекъсне тази връзка. Ако спре сърцето, човек изгубва разума си. Той е дошъл да работи с ума, със сърцето и с волята си. Видите ли, че умът и сърцето на брата ви са изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи. Прилагайте ума, сърцето и волята си съзнателно, за да живеете добре. Отворете ума и сърцето си, да възприемете красиви мисли и чувства. Когато едновременно в ума и в сърцето ви влязат една благородна и възвишена мисъл и едно благородно чувство, вие ще се новородите и ще бъдете готови да се жертвате за тях.

Значи, за да се роди човѣкъ, въ неговото съзнание трѣбва да взематъ участие два елемента: разумътъ, като висша проява на ума, и сърдцето, като условие за проява на чувствата. При разглеждане на въпроса за новораждането, умътъ и сърдцето трѣбва да бѫдатъ свободни отъ всѣкакви предразсѫдъци и предубеждения. Духътъ и душата посещаватъ човѣка и си заминаватъ, но ако останатъ за дълго време въ него, тѣ обхващатъ напълно ума, сърдцето и волята му. Чрезъ сърдцето си човѣкъ е свързанъ съ друга иерархия, наречена „Престоли”, т. е. Биенето на сърдцето показва, че сме свързани съ тази иерархия. Защо се страхува човѣкъ отъ спиране на сърдцето? — Да не прекѫсне тази връзка. Ако спре сърдцето, човѣкъ изгубва разума си. Той е дошълъ да работи съ ума, съ сърдцето и съ волята си. Видите ли, че умътъ и сърдцето на брата ви сѫ изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи. Прилагайте ума, сърдцето и волята си съзнателно, за да живѣете добре. Отворете ума и сърдцето си, да възприемете красиви мисли и чувства. Когато едновременно въ ума и въ сърдцето ви влѣзатъ една благородна и възвишена мисъль и едно благородно чувство, вие ще се новородите и ще бѫдете готови да се жертвувате за тѣхъ.

Тези сили дават подтик към разширяване на ума и на сърцето. Затова, именно, хората се оплакват от болки в главата, в сърцето, в белия дроб, в стомаха и др. От първата до седемгодишната си възраст, човек се развива главно физически; от 7 до 14 години той развива сърцето си, а от 14 до 21 – ума. Потърсете Христа, за да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърцето ви. Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. Време е вече да работите за развиване на ума и на сърцето си, да възприемате чрез тях възвишени мисли и чувства, да извлечете и от най-големите страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на Живота. – "Как ще постигнем това, чрез Обич ли?" – Любовта и Обичта са условия за постигане на всички човешки желания. – “Тогава, да се обичаме!” – Само българите ли трябва да се обичат? Любовта включва всички хора, всички живи същества на земята. Вложете тези думи в ума, в сърцето и във волята си и ще видите, че ако сте болен, ще оздравеете; ако досега само сте гледали, отсега нататък ще виждате; ако само сте чувствали, отсега нататък ще любите. И Духът се проявява само чрез онзи, на когото умът, сърцето и волята са здрави и добре нагласени. И страданията смущават сърцето, но те носят благословение за човека.

Тѣзи сили даватъ потикъ къмъ разширяване на ума и на сърдцето. Затова, именно, хората се оплакватъ отъ болки въ главата, въ сърдцето, въ бѣлия дробъ, въ стомаха и др. Отъ първата до седемгодишната си възрасть, човѣкъ се развива главно физически; отъ 7 — 14 години той развива сърдцето си, а отъ 14 — 21 — ума. Потърсете Христа, да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърдцето ви. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота. — Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли? — Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания. — Тогава, да се обичаме! — Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ? Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята. Вложете тѣзи думи въ ума, въ сърдцето и въ волята си и ще видите, че, ако сте боленъ, ще оздравѣете; ако досега само сте гледали, отсега нататъкъ ще виждате; ако само сте чувствували, отсега нататъкъ ще любите. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. И страданията смущаватъ сърдцето, но тѣ носятъ благословение за човѣка.

Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си. Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Този е методът, по който човек може да повдигне сърцето си. Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си. Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е. за разходка от физическия в Духовния свят. Това проповядва Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето – вътрешната камара в човека. Какво отношение има Христовото учение към всеки човек индивидуално? То има отношение първо към Духа, после към душата и най-после към ума, сърцето и волята. Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята. Чрез ума и сърцето си човек се убеждава, че за здравето му са нужни чист въздух, чиста вода, изобилна светлина и чиста, здравословна храна. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек.

Както се храните физически, сѫщитѣ правила ще спазвате и при храненето на сърдцето и на ума си. Всѣки день ще давате по едно чувство на сърдцето и по една мисъль на ума си, да ги обработвате добре. Нѣкой иска да преживява силни чувства, да трогватъ сърдцето и душата му. Този е методътъ, по който човѣкъ може да повдигне сърдцето си. Ако искашъ да отидешъ при Бога, ще носишъ Божествената топлина въ сърдцето си. Тури ли огънь въ сърдцето си, човѣкъ преждевременно умира. Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е. за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ. Това проповѣдва Христосъ па съвременнитѣ хора, не като законъ, който трѣбва да мине презъ камарата, но като законъ на сърдцето — вѫтрешната камара въ човѣка. Какво отношение има Христовото учение къмъ всѣки човѣкъ индивидуално? То има отношение първо къмъ духа, после къмъ душата и най-после къмъ ума, сърдцето и волята. Като посрѣдници между духа и тѣлото служатъ душата, умътъ, сърдцето и волята. Чрезъ ума и сърдцето си човѣкъ се убеждава, че за здравето му сѫ нуждни чистъ въздухъ, чиста вода, изобилна свѣтлина и чиста, здравословна храна. Отъ Неговитѣ рѫце излизатъ нишки, които отиватъ до сърдцето на всѣки човѣкъ.

Не можеш да любиш Господа само със сърцето, или само с душата, или само с ума си, или само с волята си; трябва да Го любиш заедно с четирите елемента. Първо ще организира сърцето си, а после ума и душата. Ако сърцето не работи, и душата няма да работи; ако умът не работи, и волята няма да работи. Защо? Защото са започнали да работят първо със сърцето си, после с ума си, а са пренебрегнали душата си. Сегашните хора не са минали през еволюцията на душата си, а само през еволюцията на ума и на сърцето си. Казано е, че Царството Божие не е съградено върху ума или върху сърцето, но върху Силата. Човек трябва да знае каква храна е нужна за развитието на ума, на сърцето и на волята му. Следователно, ако искаш да бъдеш здрав, волята ти трябва да бъде свързана със сърцето ти; за да бъдеш умен, волята ти трябва да бъде свързана с твоя ум; за да имаш правилни отношения към всички хора, волята ти трябва да бъде свързана с твоята душа; за да имаш устойчива и силна воля, душата ти трябва да бъде свързана с Божествения Дух. Правете всеки ден опити, да видите, обичате ли Бога с ума, с душата, със сърцето и със силата си. Ще се стремите, в Доброто да участват и четирите елемента: умът, сърцето, волята и душата. Онзи, на когото ще направите Доброто, е обект; начинът, по който ще направите Доброто, трябва да включва силите на ума, на сърцето, на душата и на волята. Така направено, то е Божествено Добро, т.е. вие сте се свързали със сърцето, с ума, с душата и със силата на Бога. Да го възлюбиш, това значи да го свържеш с ума, със сърцето, с душата и със силата на Бога. Лесно се отговаря на този въпрос: страданията идат или от мъжете, или от жените, т.е. или от ума на човека, или от сърцето му. По същия начин, достатъчно е да погледнете линиите и силите, които действат в ума, сърцето, душата и волята на човека, за да познаете какви чувства, мисли и желания го стимулират. Няма ли връзка между ума, сърцето и душата, тялото започва да боледува. Щом боледува тялото, Духът не може да се прояви. – “Как можем да градим?” – Като възлюбите Господа с ума, със сърцето, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. Според мене, ако богатият не отваря сърцето и кесията си за бедни и страдащи, той сам е беден; ако сиромахът жертва всичко, което има, за благото на своя ближен, той е богат човек. Какво трябва да правите, ако сърцето ви е стегнато и не се отваря? Ще се свържете със сърцето на Бога и ще се движите по Неговия пулс. Тогава ще се освободите от болестите на сърцето. Много болести се дължат на сърцето, на нечистата кръв. Например, венерическите болести, живеница, скрофули и др. се дължат все на сърцето. Със своето изопачено сърце човек се домогва, именно, до тези сили, влага ги в сърцето си и заразява не само своята кръв, но и кръвта на ред поколения след себе си. За да се освободи от това зло, човек трябва да възлюби Господа с всичкото си сърце, да употреби сърцето си за градеж на своето тяло, а същевременно да помага в градежа и на своя ближен. Като гради ново здание, човек разширява и ума, и сърцето, и душата си, за да възприеме повече от Божията Любов. Решавали ли сте съзнателно задачи на сърцето, да приложите Любовта в нейната пълнота? Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъв образ, който да отговоря на първичния, създаден по образ и подобие на Бога? Правете опити да се свързвате със силите на Разумната Природа чрез ума, сърцето, душата и волята си. Махайте бастуна си в посока на ума, на сърцето, на волята и на душата. Когато отивате в посока на сърцето си, ще движите бастуна си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите в плоскост; когато вървите в посока на волята си, ще го движите в три измерения, в измеренията на куба; и най-после, вървите ли в посока на своята сила, ще го движите в центъра. Това значи да люби човек с ума, със сърцето, с душата и със силата си.

Не можешъ да любишъ Господа само съ сърдцето, или само съ душата, или само съ ума си, или само съ волята си; трѣбва да Го любишъ заедно съ четиритѣ елемента. Първо ще организира сърдцето си, а после ума и душата. Ако сърдцето не работи, и душата нѣма да работи; ако умътъ не работи, и волята нѣма да работи. Защо? — Защото сѫ започнали да работятъ първо съ сърдцето си, после съ ума си, а сѫ пренебрегнали душата си. Сегашнитѣ хора не сѫ минали презъ еволюцията на душата си, а само презъ еволюцията на ума и на сърдцето си. Казано е, че Царството Божие не е съградено върху ума или върху сърдцето, но върху силата. Човѣкъ трѣбва да знае, каква храна е нуждна за развитието на ума, на сърдцето и на волята му. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ здравъ, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ сърдцето ти; за да бѫдешъ уменъ, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ твоя умъ; за да имашъ правилни отношения къмъ всички хора, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ твоята душа; за да имашъ устойчива и силна воля, душата ти трѣбва да бѫде свързана съ Божествения Духъ. Правете всѣки день опити, да видите, обичате ли Бога съ ума, съ душата, съ сърдцето и съ силата си. Ще се стремите, въ доброто да участвуватъ и четиритѣ елемента: умътъ, сърдцето, волята и душата. Онзи, на когото ще направите доброто, е обектъ; начинътъ, по който ще направите доброто, трѣбва да включва силитѣ на ума, на сърдцето, на душата и на волята. Така направено, то е Божествено добро, т. е. вие сте се свързали съ сърдцето, съ ума, съ душата и съ силата на Бога. Да го възлюбишъ, това значи да го свържешъ съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата на Бога. Лесно се отговаря на този въпросъ: страданията идатъ или отъ мѫжетѣ, или отъ женитѣ, т. е. или отъ ума на човѣка, или отъ сърдцето му. По сѫщия начинъ, достатъчно е да погледнете линиитѣ и силитѣ, които действуватъ въ ума, сърдцето, душата и волята на човѣка, за да познаете, какви чувства, мисли и желания го стимулиратъ. Нѣма ли връзка между ума, сърдцето и душата, тѣлото започва да боледува. Щомъ боледува тѣлото, духътъ не може да се прояви. — Какъ можемъ да градимъ? — Като възлюбите Господа съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си, а ближния си като себе си. Споредъ мене, ако богатиятъ не отваря сърдцето и кесията си за бедни и страдащи, той самъ е беденъ. Какво трѣбва да правите, ако сърдцето ви е стегнато и не се отваря? — Ще се свържете съ сърдцето на Бога и ще се движите по Неговия пулсъ. Тогава ще се освободите отъ болеститѣ на сърдцето. Много болести се дължатъ на сърдцето, на нечистата кръвь. Напримѣръ, венерическитѣ болести, живеница, скрофули и др. се дължатъ все на сърдцето. Съ своето изопачено сърдце човѣкъ се домогва, именно, до тѣзи сили, влага ги въ сърдцето си и заразява не само своята кръвь, но и кръвьта на редъ поколѣния следъ себе си. За да се.освободи отъ това зло, човѣкъ трѣбва да възлюби Господа съ всичкото си сърдце, да употрѣби сърдцето си за градежъ на своето тѣло, а сѫщевременно да помага въ градежа и на своя ближенъ. Като гради ново здание, човѣкъ разширява и ума, и сърдцето, и душата си, за да възприеме повече отъ Божията Любовь. Решавали ли сте съзнателно задачи на сърдцето, да приложите любовьта въ нейната пълнота? Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъвъ образъ, който да отговоря на първичния, създаденъ по образъ и подобие на Бога? Правете опити да се свързвате съ силитѣ на разумната природа чрезъ ума, сърдцето, душата и волята си. Махайте бастона си въ посока на ума, на сърдцето, на волята и на душата. Когато отивате въ посока на сърдцето си, ще движите бастона си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите въ плоскость; когато вървите въ посока на волята си, ще го движите въ три измѣрения, въ измѣренията на куба; и най-после, вървите ли въ посока на своята сила, ще го движите въ центъра. Това значи, да люби човѣкъ съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си.

Онзи, на когото ръцете са вързани за злото, сърцето му е развързано и отворено за Любовта. Кобрата държи ума и сърцето на човека сковани.

Онзи, на когото рѫцетѣ сѫ вързани за злото, сърдцето му е развързано и отворено за любовьта. Кобрата държи ума и сърдцето на човѣка сковани.

В Живота има много такива момци; не мислете, че съществуват само на физическото поле – има ги и в сърцето, и в ума. Така и ние си затваряме очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща. Белите дробове са жени на мозъка, а сърцето е тяхното дете. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, е един разбойник. Хубавите мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която вие живеете. Каквато благородна мисъл дойде в сърцето ви, изпълнете я. Религията има за цел култивиране на сърцето, но не трябва да се спираме само там. В душата и в сърцето има запичане, което трябва разумно да се използва. Сърцето ви да бъде чисто, душата – свежа, умът – бодър, а духът – крепък! Трябва да храните душата си със здрава храна, ума си – със здрави мисли, а сърцето си – със здрави чувства.

Сърцето е проводник на чувствата, а в по-висок смисъл – на Любовта. Кога ще се прояви сърцето на човека, и за това има определено време. Право ли е, двайсет и една годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърцето си. Като излязъл в 9 ч., господарят пазарил работниците на сърцето. Забелязано е, че сърцето обича сенките. Забелязано е, че онези, които се раждат от 9 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Ето защо, като дойде в ума ви една светла, Божествена мисъл или в сърцето ви красив импулс, красиво желание, веднага ги приложете. Който не съдейства за задоволяване необходимите нужди на ума, на сърцето и на душата си, той върши зло и престъпление. Ако го питам, вярва ли в ума и в сърцето си, казва, че вярва. Как вярва в тях, щом не ги е пипал? Кой може да пипа ума и сърцето, мислите и чувствата си? Пипането е външно сетиво, с което си служат и животните. За да стане един народ велик, Бог на разума, на интелекта, на сърцето, на душата, на силата трябва да живее сред него, и всички да бъдат доволни от труда и от работата си.

Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта. Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време. Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си. Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето. Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ. Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие. Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете. Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва. Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ? Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си? Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си.

Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си.

Това е законъ, който има отношение и къмъ ума, и къмъ сърдцето. Ако и въ сърдцето влѣзе отрицателно чувство или желание, човѣкъ пакъ става недоволенъ. Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. За да изпразнишъ кесията си, трѣбва да отворишъ широко сърдцето си.

В който момент момъкът коленичи пред момата, той е стъпил вече на сърцето й и забива своя нож. Който отвори сърцето си за Любовта, той има Живот в себе си.

Въ който моментъ момъкътъ колѣничи предъ момата, той е стѫпилъ вече на сърдцето ѝ и забива своя ножъ. Който отвори сърдцето си за любовьта, той има животъ въ себе си.

Сърцето на мъжа й уповава на нея Казва се, че „уповава на нея”, защото сърцето, за което се говори, е разумно. Размишлявай за сърцето си! Щом едно ваше желание ви дава възможност да разсъждавате, то е разумно желание, а не ви ли дава възможност да разсъждавате, то е опасно. Всички радости произлизат от сърцето – то е почвата, в която растат Божиите блага. Христос казва: „Търсете, хлопайте и искайте.” Тъй че, според този стих сърцето явно търси. Сърцето, умът и всички желания – това са нейните слуги, на които тя дава нареждания.

Сърдцето на мѫжа ѝ уповава на нея, Изобилието има отношение къмъ сърдцето.