Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога.

Вие даже можете да отворите вратата на лошите духове да навлязат във вас чрез съмнението. Обаче можете да се опитате да се избавите от съмнението.

Страхът и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желая да им помогна. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. Питам аз: мое ли е съмнението или чуждо?“

Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. И продължи: Тази година ще се стараете да отстраните съмнението.

Съмнението, например, трябва да отхвърлим, защото в него действува отрицателен лъч. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв. Следователно, беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате!“ Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши.

Откажете се от съмнението и подозрението.

Откажете се от съмнението и подозрението.

По същия закон вие тръгвате в духовния Път и си казвате: „Дали ще го досвърша?” Съмнението показва, че субектът, който се съмнява, не е самостоятелен в работата си.

Съмнението пък, е признак за съществуването на някаква реалност. Човек трябва да има положителна вяра, която да действа върху ума така, както синаповото семе върху кожата – да изтегля всички отрицателни мисли, да освобождава човека от съмнението, подозрението, колебанието и т.н.

Нѣмамъ нищо противъ съмнѣнието, но има и такива философи, които и като пипнатъ човѣка, пакъ се съмнѣватъ. Съмнѣнието е признакъ на това, че реалностьта сѫществува.

Човек знае истината, а сам допуща съмнението в себе си.

Съмнението е лош навик.

Съмнението, подозрението, безверието се дължат на присъствието на бирения квас в човека.

Съмнението, подозрението, безвѣрието се дължатъ на присѫтствието на бирения квасъ въ човѣка.

Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място. Какво се иска от вас? Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря.

Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Съмнението и критиката иматъ значение, когато се приложатъ на мѣсто. Какво се иска отъ васъ? — Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря.

Не е мъчно да подобри човек живота си и живота на своето семейство, но той трябва да се освободи от съмнението.

Не е мѫчно да подобри човѣкъ живота си и живота на своето семейство, но той трѣбва да се освободи отъ съмнението.

Освободете се от съмнението и подозрението.

Освободете се отъ съмнението и подозрението.

Могат да се съмняват, но съмнението не разрешава въпросите. Значи, съмнението, подозрението в човека става причина за отвличане на неговите красиви и възвишени идеи, на неговата любов.

Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте.

Ако аз не храня такива мисли и чувства към вас, вие ще почувствате една празнота; душата ви веднага ще почувства, че моите отношения към вас не са искрени и ще се зароди съмнението, както в музиката веднага се забелязва, когато тоновете не са взети правилно.

Съмнението в истинския живот не носи никакво добро. Това може да постигнете, ако изпъдите съмнението от вашето сърце и от вашия ум. Или нека употребя друг израз: Извадете съмнението отвън, наемете му стая, плащайте му наем, но не го дръжте в дома си.

Едно нещо, което препятствува за правилното развитие на човека, е съмнението.

Едно нещо, което препятства за правилното развитие на човека, е съмнението.

Съмнението изпъква при различни условия и спъва човека. За да се освободим от съмнението, още със ставането си от сън, трябва да се обърнем към Бога. Ако давате място на съмнението, небето е далеч от вас. Щом съмнението ви напусне, вие отново се приближавате към Бога. Каквото да правите, мъчно можете да се освободите от съмнението. Ще кажете, че, за да се освободите от съмнението, трябва да отидете в духовния свят. — Това е въпрос. Правете малки наблюдения, да видите, как се явява съмнението. Значи, от съмнението той отива към вярата — към другия полюс. Щом се съмняваш, съмнението се връща върху тебе. Ако имаш воля да проектираш една мисъл вън от съмнението си, проектирай я; ако не можеш, по-добре не хвърляй този камък. За някои неща вие имате воля, но като дойде да отхвърлите съмнението, волята ви е слаба.

Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана.

На другия ден, пак ви изхранвам – съмнението изчезва.

Като изучавам човека, виждам, че една от големите спънки за успеха му е съмнението.

Съмнението е червей за человеческия ум.

Съмнението да изчезне от нашата душа. Съмнението може да съществува само отвън.

Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас.

Съмнението, което имате, дали това съществува или не, показва, че не може да служите на вярата, на този Господ, който е вътре във вас - подразбирам душата ви.

Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания.

Съмнението е недъг на ума, а завистта, злобата – на сърцето.

Съмнението трѣбва да се изхвърли. Съмнѣнието е единъ недѫгъ на човѣшкия умъ, а умразата, завистьта сѫ недѫзи на човѣшкото сърце.

Съмнението е признак на невежество в света.

Всички противоречия, които произлизат в нас, спъват нас самите – съмнението, омразата, всички противоречиви чувства спъват първо нас самите, а после всички онези, които могат да се заразят от тези чувства.

Та сега между вас съмнението да се намали поне със 75%, да добиете вяра в себе си.

Дохожда тя, завеждам я в моята стая; като влезнах, аз заключих вратата, тя погледна наоколо, тогава аз отворих вратата и казах: „Ще извините, не сте още готова, това показва съмнението ви. Във вас трябва да се пробуди туй висше съзнание, то се е пробудило, но не давайте сега място на съмнението, което, като един психически червей, ще унищожи Божественото във вас.

Съмнението създава страдания. Съмнението е причина за трепване на човешкото сърце. Ще слезете до дъното на ада, дето е мястото на съмнението.

Съмнението: „Може ли туй“, то е, което ви спъва.

Но недоволството ще носи съмнението, страха, и двамата ще се съмняват, ще се боят един от друг, ще се боят. Щом у вас се заражда страхът, съмнението, лицемерието във вас електричеството е отрицателно.

А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението. Сега психологически, защо именно трябва да се зароди съмнението в душата му? Щом се зароди страхът, волята ви е слаба: страхът всякога показва слаба воля. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва да ви даде подтик не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си. Сега съмнението и то има свойство да преувеличава погрешките, които човек има. И тъй, когато съмнението проникне във вашите души, да знаете че вие сте по-близо до реалността. Значи, съмнението подразбира отрицателната страна на реалността. Сега на физическото поле страхът и съмнението се зараждат естествено. От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание.

А когато мисли, че няма да спечели онова, което желае, тогава се явява съмнението. Сега, да се обясни психологически защо трябва да се зароди съмнението в душата на човека. Съмнението показва, че интелектът ви е слаб. Съмнението трябва да даде подтик, не да се пази като писано яйце, но да подбужда, да усилва деятелността на ума. Между съмнението и страха има известна аналогия. Например съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека - от малък повод човек може да прави големи заключения. Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до Реалността. Значи съмнението подразбира отрицателната страна на Реалността. На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в окултните школи ги предизвикват изкуствено - така е било в Индия, в Египет и във всички останали окултни школи. От гледището на Школата на Бялото Братство страхът и съмнението в човека минават за негативни качества, които показват, че висшата Любов не е проникнала в неговото сърце; страхът и съмнението показват още, че висшата Мъдрост не е проникнала в човешкия ум. За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, вие трябва да работите - в това отношение окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда.

Сега, защо се явява страхът в света, защо се явява съмнението? Страхът ние го знаем и съмнението знаем. Съмнението пък е едно отрицателно качество на ума. Добре, сега вие пренасяте съмнението от хората в Бога.

Страхът, съмнението, подозрението са сили, които развалят инсталацията. Какво представляват страхът и съмнението? Те са отрицателни сили, които проникват в сърцето и в ума на човека. Страхът обладава сърцето, а съмнението – ума.

Допуснете ли вие съмнението в себе си, ще кажете: „Аз в себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам“.

Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“.

Не прониква ли съмнението, смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото съдействие на Бялото Братство.

Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже, у вас да няма никакво съмнение, ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. Туй "изгубил се" показва съмнението.

Абсолютно се изключва всяко съмнение в Школата! Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си.

Съмнението е червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. Нямам нищо против това разбиране, но според мене, съмнението, само по себе си, е отричане па една велика истина. Обаче, днес съмнението играе важна роля в света. Ако не си разумен и се подаваш на съмнението, често ще попадаш в грешки. Изведнъж съмнението пада върху приятеля ти.

Любовта изключва и съмнението.

Съмнението е причина за сблъскването на вашите мисли.

Гневът, съмнението, ядът, безверието, всички тия неща рушат гърлото.

Ще кажете, че в науката съмнението е необходимо.

Свободата изключва съмнението.

Млади и стари, прострете ръцете си! Тъй казва Христос. – Ами ако простра ръката си и нищо не стане? – Ето съмнението.

Съмнѣнието не е родено сега, то отъ хиляди милиони години сѫществува въ душата на човѣка. Даже и въ най-малкитѣ животни съмнѣнието сѫществува. Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието.

Съмнението съществува от хиляди години. Време е човек да се освободи от съмнението.

Е, сега какъ ще направимъ този пѫть? Ние седимъ съ съмнѣнието. Съмнѣнието може да ни помогне да намѣримъ истината само тогава, ако знаемъ какъ да употрѣбимъ туй съмнѣние. Съмнѣнието е единъ ножъ.

Остава само да се прокара път към него, да влезем в общение с това Царство. – Как ще се прокара този път? Чрез съмнение ли? Съмнението е необходимо само при търсене на истината, но как ще се приложи то? Съмнението е нож, с който малцина могат да си служат.

След два-три дни ги получаваш, но той ти поисква две хиляди; услужваш му, но съмнението не те напуска, о Приятелят ти не успява да ги върне навреме и дори ти иска още три хиляди лева - какво ще правиш сега? Ето един изпит и за двамата. Съмнението в теб расте, докато един ден се отречеш и от Христа и кажеш: „Ще тръгна в широкия път". Каквото и да се яви на пътя ви, не допускайте съмнението в себе си - това е характер. Вие често влизате в една област на живота, където съмнението неизбежно иде; каквото и да правите, не можете да го избегнете.

Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин.

Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. С тези думи той изказва страха си от съмнението.

Защо се съмняваш в Бога? Аз се чудя на съмнението и подозрението на съвременните хора.

За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата.

Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам!“ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени. „Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва. Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Съмнението е един признак на невежество. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек.

Няма по-грубо нещо от съмнението! Най-голямата грубост в света, това е съмнението. Най-голямата подлост в света, това е лицемерието! Няма по-голяма подлост от лицемерието и по-голяма грубост от съмнението! Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание.

Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Ще кажете: „Е, въ това учение!“ – Вѣрвайте въ това учение! Въ какво седи вѣрата? Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата.

Съмнението в твоя ближен е съмнение в Бога. И обратно: съмнението в Бога е съмнение в самите нас. Това е съмнението, което спъва човека.

Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: „Той изпитва ума ни.

Тури страха и съмнението настрана.

Сатурн внася съмнението, подозрението в човека.

Няма криви неща, но има един червей у хората – съмнението. Какво представлява съмнението? – То е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни. За Бога говорят, за любов говорят, за наука говорят, но съмнението е на първо място. Малка причина е нужна да се яви съмнението. Та съмнението не се дължи на нашата зла воля, то е стар навик. Как ще се явите пред Бога със съмнението? Какво добро носите? За какво благородство можете да говорите, ако всеки ден се явявате пред Бога – пред великата Любов, със сърца и умове пълни със съмнение? Ако вашето понятие за мене е извратено, с какво ще се похвалите? Ако за себе си имате лошо мнение, какво печелите? Днес мислиш, че си добър, благороден човек, а на другия ден изменяш мнението си. Първо се явява съмнението, а после се извършва кражбата.

Следователно всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. И като мине съмнението, ще добие знанието. Аз зная свойствата на съмнението, то изпъква много естествено. Следователно съмнението се заражда още от неразбиране на нещата. Съмнението ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влезете в примката му. „Всичко изпитвайте – казва Писанието, – доброто дръжте.“ Само така ще добиете сила за постигане на желанията си.

Слѣдователно, всѣки ученикъ трѣбва да има вѣра, която да вижда съмнѣнието, но да не го ражда. Въ небето, въ този висшия животъ съмнѣнието е изключено. И като мине съмнѣнието, ще добие знанието. Азъ зная свойствата на съмнѣнието, то изпъква много естествено. Слѣдователно, съмнѣнието се заражда още отъ неразбиране на нѣщата. Съмнѣнието ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влѣзете въ примката му. „Всичко изпитвайте” казва Писанието, „доброто дръжте”.

Туй, което съвременния свят и младите демагнетизира, то е, че в тях е съмнението, което е скъсяване и прекръстосване на Божествената мисъл.

Сега у вас може да се роди известно съмнение. – На какво се дължи съмнението? Аз и друг път съм казвал: Съмнението е признак на невежество. Не казвам, че съмнението няма да дойде. Съмнението е такъв майстор, който може да произведе пертурбации в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват.

Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. Ако влезете със съмнението, ще стане експлозия и вие първи ще пострадате.

Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора.

Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето.

Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука.

Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението.

Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант.

Не, аз съм казвал и друг път: Омразата, съмнението, всички отрицателни черти Господ ги събира в шишенца и един ден, като дойде Любовта, ще се хвърлят в нея.

Ако дойде съмнението, то е един добър признак, ако дойде скръбта, тя е един добър признак.

Съмнението не е знание. Съмнението е един недъг, излишък на ума.

Когато вашата нервна система или когато вашият умили вашето сърце почнат да обедняват, във вас се заражда съмнението.

Как? – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум.

Това течение може да се прекъсне и по други причини: страх, нерешителност, подозрение и ред други причини Подозрението, съмнението са недъзи, които произтичат от простия факт, че някой ваш приятел, който ви е обещал 2–3 пъти, че ще ви направи някоя услуга, не изпълни обещанието си.

Тогава питам: след колко години може да дойде пределът на вашето съмнение и неверие? Вярата и съмнението също имат свой предел.

Какви са вашите начини за побеждаване на съмнението? Да кажем, вие отричате всички пътища, казвате: бъдещ живот няма, правда няма, хората са безчестни.

Преди 2,000 години Христос е казал: „Когато дойде Син Человечески на земята, ще намери ли достатъчно вяра или още ще се съмнявате?“ Питам ви: Какво сте придобили тези 2,000 години с безверието си? Какво сте придобили тези 2,000 години със съмнението си? Вие можете да приложите Истината, и приложете я вече! Вие се намирате в положението на онази мома, която иска да се жени за някой момък, но всеки ден отлага.

На мястото на съмнението турете Надеждата; на мястото на подозрението турете Вярата; на мястото на докачението турете Любовта. Ще уволните подозрението, докачението, съмнението, но приятелски, и ще насадите вместо тях Вярата, Надеждата и Любовта, които служат без пари. Съмнението – 10 000 лева, подозрението – 20 000 лева, докачението иска 1 милион годишно.

Така и възлюбената на граф Абизи изгубила вярата си в него. – Защо? – Защото една млада мома се приближила до него и му пошепнала: Кога ще изплатиш полицата си? Знаеш ли, че срокът й приближава? – Какво лошо има в това? Лошото е в съмнението.

Съмнението си има свой произход, гордостта си има свой произход; омразата също си има свой произход.

Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ.

Съмнението ще дойде, но ще се справите с него.

Аз зная колко е мъчно човек да приложи едно правило! Когато човек се разгневи, веднага идва съмнението, колебанието.

Дето любовта отсъства, там съмнението и подозрението се ширят. Страхът, омразата, съмнението, подозрението са такава отрова.

Голямо е съмнението на човека.

Човекът на съмнението и подозрението, на охолния живот, не може да престъпи прага на Царството Божие. Такива са: страхът, подозрението, съмнението.

Тогава, как ще поправите това настроение? – Ще отхвърлите настрана съмнението си, и веднага ще дойде хармонията.

Всяко съмнение причинява отслабване на волята. – Какво е съмнението? Знаете ли, какво е положението на човек, който носи очила? Един ден някой забравил да си тури очилата, но като мислел, че са на очите му, могъл да чете без тях.

В този случай съмнението е неизбежно. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека.

В този закон съмнението е тъй общо, че не само се съмняваш в своите ближни, в майка си, в баща си, в брата си, в приятеля си, в народа си, това е много естествено, но се съмняваш в себе си и най-после се съмняваш и в Бога.

Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Защо понякога не успяват в работите си? Една от причините за неуспеха им се дължи на съмнението, което ги обхваща, те ту вярват в нещо, ту се съмняват. Каквото и да правят, те не могат да се освободят от съмнението. Съмнението показва, именно, че те са живи. Чрез съмнението човек се домогва до истината. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава от съмнението. Не се съмнявайте в Бога! Ако съмнението дойде независимо от вас, мислете, учете се, докато се домогнете до истината.

Съмнението дошло, и то нека си плати. Нямам нищо против съмнението, но изследвайте го. Съмнението показва, че имате живот. Разсъждавайте, защото аз се съмнявам, за да минете към реалното на съмнението. Ако съмнението дойде, туй съмнение изразява един психологически акт, да се научите де е истината.

Какво е съмнението? – То е признак на невежество. Гневът, омразата, неверието, съмнението – това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.

Какво е съмнението? - То е признак на невежество. Сега, питам ви: съмнението, което сте имали до сега, какво ви е донесло? Вземете, и в църквата подържат, че в последните дни ще дойдат много лъжепророци, лъжеучители, и се съмняват. Гневът, умразата, неверието, съмнението, това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.

Възлюбете вѣрата, почнете да проповѣдвате за Бога, изхвърлете съмнѣнието и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.

Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.

Съмнението знаеш откъде произтича.

Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление.

Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление.

Кое да бъде обичано? Дайте си ясна представа за това! Право е да бъдете почитани, уважавани, обичани, но кое у вас трябва да се обича, почита и уважава? Вие казвате: „Аз имам ум.“ – Много добре, но кое е ценното във вашия ум? Ако съмнението в твоя ум господства и направлява всичките ти мисли, има ли нещо ценно в него? Каква държава е тази?

Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието. Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ. Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората.

Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората.

Омразата, завистта, съмнението – това са малки ограничения, които съществуват в едно малко пространство на човешкия ум. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам?“ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н.

И сега ще знаете какво нещо представлява съмнението от окултно гледище и защо не трябва да го подхранвате. Съмнението разрушава всички благородни форми, които имате, а всяка благородна форма е необходима, за да се реализира една ваша възвишена идея.

Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно? Съмнѣнието идва веднага.

Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество в човешката природа. Тия хора, които са били хипнотизирани, после дойдат в съзнание и казват: дали е вярно всичко това, което видяхме, или не е вярно? Съмнението идва веднага.

Бог каза на първите хора в рая: „В който ден ядете от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото, ще умрете.“ Как дойде съблазънта, съмнението в тях? – Чрез дявола.

Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си! Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите.

Борете се всички със съмнението, изхвърлете го вън от душата си! Изведнъж няма да го победите. Още дълги години ще се борите със съмнението и съблазънта, но най-после ще ги победите.

Съмнѣнието върви всѣкога въ стѫпкитѣ ни.

Съмнението върви всякога в стъпките ни.

Колкото по-интензивно е страданието, недоволството и съмнението у човека, толкова по-скоро то ще се смени.

Някои хора започват да пеят, вдъхновяват се, но изведнъж дойде съмнението и те казват: „Защо ли ще пеем? Какво ще придобием с тази песен?“ – и престават да пеят. Изключите ли съмнението и подозрението от ума си, на сто опита ще имате само едно изключение. Съмнението, подозрението загасват вътрешната светлина. Съмнението, подозрението и ред отрицателни състояния могат да дойдат у вас, но вие не се стремете да ги изкоренявате. В какво седи тази вяра? – Вяра без съмнения! Съмнението да седи отвън, вярата – отвътре! Страхът – отвън, Любовта – отвътре! Глупостта – отвън, Мъдростта – отвътре!

Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението, и сам да го победи. Ученикът трябва да мине през съмнението.

Послѣ, дойде съмнѣнието, съмнѣвашъ се въ нѣщо. Не изпращай съмнѣнието навънъ. А ти ще почнешъ да мислишъ, какъ да се освободишъ отъ съмнѣнието. Нека седи съмнѣнието въ тебе мѣсецъ, два, три, накарай го да работи.

После, дойде съмнението, съмняваш се в нещо. Не изпращай съмнението навън. А ти ще почнеш да мислиш, как да се освободиш от съмнението. Нека седи съмнението в тебе месец, два, три, накарай го да работи. Как ви се вижда тази философия? После дойде съмнението, съмняваш се в нещо. Не изпращай съмнението навън. А ти ще почнеш да мислиш как да се освободиш от съмнението. Нека седи съмнението в тебе месец, два, три – накарай го да работи.

Слѣдователно, съмнѣнието, което сѫществува въ съврѣменнитѣ хора трѣбва да изчезне, и като се срещнатъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ.

Следователно, съмнението, което съществува в съвременните хора трябва да изчезне, и като се срещнат, да имат вяра един в друг.

Съмнението например е съществувало от преди хиляди години и в хората, и в животните. Съмнението се насажда в мозъка на човека, както семената се посаждат в почвата. Значи човек днес не посажда съмнението в себе си, но му дава само благоприятни условия да расте и да се развива.

Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие.

Съмнението в живота – с него започват всички животни.

Най-първо в човека се явява съмнението. Кога се явява съмнението? Съмнението се явява като контраст при различни психически състояния. Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му. След съмнението какво иде в света? Ревността. Съвременните хора не се спират да направят един анализ на своя живот, да видят защо идва съмнението в тях. Защо съмнението е проникнало в майката? То е една възможност. Съмнението обикновено се явява в слабите хора.

Човек трябва да се освободи от подозрението, от съмнението. Обаче в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Благородство се изисква от човека! Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата. Какво остава в човека, като отрече своята сила, своята вяра, своята любов и своето благородство? Къде е истинската наука? Съмнението в човека представлява натрупване от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум. Красивият живот в човека е в сила да се справи със съмнението. Примерът, който ви дадох за ревнивия мъж, добре характеризира съмнението в човека. Ставате сутрин, речете да се помолите, изведнъж идва съмнението при вас, казва: „Какво си се изправил като кукла? Бог с тебе ли ще се занимава?“ И вие казвате: „Няма да се моля!“ Взимате някаква книга да четете, изведнъж съмнението идва и ви казва: „Мислиш ли, че по този начин ще разрешиш важните въпроси на живота?“ Вие захвърляте книгата настрана, казвате: „Какво съм се зачел? Нищо не мога да направя“. Започвате да пеете, съмнението пак идва: „Какво си се разпял? Младите нека пеят!“ Каквото и да започвате, съмнението всякога идва след вас. Какво трябва да направите тогава? Ако слушате съмнението, трябва да сгърнете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово. Съмнението е мъжът, който ви връзва с верига и казва: „Никъде няма да ходиш!“ Няма по-страшно нещо за душата, която е излязла от Бога, от това да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. Време е вече всички хора да скъсат тия вериги на съмнението и да кажат: „Ние можем и без вериги на краката!“ Жената трябва да каже на мъжа си: „Ако ми вярваш, добре; ако не ми вярваш, сбогом!“ И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска. Съмнението напуснете, не мислете повече за него. Има нещо идейно в човека, което никога не допуска съмнението в себе си. Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. Щом сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло от себе си – съмнението.

Тези караници между хората, съмнението, лошите мисли, всички неразположения от съвсем друг произход са.

Престанете да се съмнявате! Съмнението, това е една временна игра на безсъзнателния живот.

Вземете например съмнението. Съмнението е съществувало от най-старите времена в низшите растения и животни, но и до днес се среща във всички растения и животни, както и в човека. Съмнението, страхът, гневът, омразата и ред отрицателни чувства носят началото си още от времето, когато човек е бил в животинско състояние.

Съмнението също е един остарял живот. Питам сега: какъв е новия живот? - В новият живот съмнението изчезва. Как започват живота си двама млади? Вземете запример, младият човек на своята възлюбена преди да се оженят - какво казва. - Не мога без тебе, умирам! И започват те живота си: Първият ден те започват добре, вторият ден също, но един ден тя поглежда другиго, веднага идва съмнението и щастието изчезва.

Преди всичко има ли някакъв живот в безверието, в съмнението, в омразата? Преди няколко дена дойде при мене един млад човек и ми каза: „Аз искам да стана лош човек, не искам да бъда мек“. И затова пазете се от съмнението.

Ако в ума на човека проникне съмнението, той веднага изскача от дупката си. Защо? – Съмнението не е присъщо на неговата душа и внася смут в него. Той иска да се освободи от съмнението.

Съмнението е прекъсване на съзнанието.

Съмнението например, макар и да има психическа причина, предизвиква прекъсване на съзнанието.

Ще ви дам пример да видите как работи съмнението.

Кой е коренът на всички злини? Коренът на всички злини е сребролюбието; коренът на всички злини е тщеславието; коренът на всички злини е гордостта; коренът на всички злини е гневът; коренът на всички злини е съмнението; коренът на всички злини е безверието.

Тогава докъде сме доизрасли ние съвременните хора? - Израсли сме до мястото на съмнението.

Най-страшното нещо, което измъчва съвременните хора, е съмнението. След това ще го накарат да обясни произхода на съмнението. Как мислите, от какво произхожда съмнението? (— От безверие.) – Ами безверието от какво произлиза? (- От безлюбие, от липса на чистота.) Представете си, че пред вас сложат трапеза с вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига. Той трябва да престане с критиката, със съмнението.

Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се изпита, да види доколко може да издържа. Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Не е въпрос за съмнението, което като птица прехвръква над главата на човека и отминава. Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава. Съмнението може да се уподоби на октопод, който се забива в краката на човека и го държи между щипците си.

Те казват: “Как е възможно този учен да е направил някаква грешка? Това е математика, това е геометрия, може ли да се правят погрешки?” Ако вярата е необходима за официалната наука, колко по-необходима е тя за Божествената наука, дето съмнението е изключено сто на сто. Тъй щото, когато се говори, че съмнението трябва да се изхвърли навън, това твърдение има своя научна база. Дойде ли съмнението, веднага се явяват мехури по краката му. Силата на вярата и на мисълта седи в отсъствие на съмнението. И тъй съмнението е закон на инволюция; абсолютната вяра е закон на еволюция. Казвате: “Не може без съмнение.” Опитвали ли сте резултатите на съмнението? Кажете тогава какво сте придобили от съмнението? Българите често употребяват една поговорка: “Наша Стоянка три лакта изтъкала, пет разтъкала, а платното и до днес седи на стана.” Какво се подразбира от тази поговорка? Възможно ли е преди всичко три лакта да изтъче, пет да разтъче? Отде ще вземе двата, които трябва да разтъче? Или ще кажете, че от съседите ще вземе. Затова хвърлете съмнението вън от себе си и се въоръжете със силна вяра.

Като говорим за смъртта, ние подразбираме да умре всичко онова, което ни спъва: безверието, злобата, омразата, съмнението, подозрението и тем подобни.

Говорете Му да ви избави от смъртта, да ви избави от онази мечка, която се е вмъкнала в душата ви! Говорете на Господа да ви избави от съмнението! Говорете на Господа да ви избави от неверието! Говорете на Господа да ви избави от гнева, от подозрението, от тази стипчивост, която имате.

И тъй, ако искате да бъдете ученици на Всемирното Братство, откажете се абсолютно от съмнението и от подозрението.

Обаче, дойде ли съмнението, всичко това изчезва.

Някой пита, кои са причините на нещастията в света. - Причините за нещастията са съмнението и безверието.

Като видял, че слепият седи на същото място, той се приближил до него, със силно желание в себе си да му каже: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш! Обаче, той се спрял един момент, замислил се и казал: Ами ако не прогледа? Щом съмнението влязло в него, той веднага отстъпил от слепия и се върнал у дома си. Съвременните хора се оплакват, че каквато идея да се роди в ума им, не могат да я реализират. – Защо? – Защото съмнението влиза в ума им, и те казват: Ами ако не прогледа? Кой учен досега, след като е казал на слепия, че ще прогледа, е имал успех? Никой не е могъл да направи този опит, защото се е съмнявал. Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентирайте мисълта си и се свържете с мисълта на разумни, възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си. Преди всичко, стремете се да преодолявате съмнението.

Ще се стремите да изпъждате съмнението от душата си. Няма по-страшно нещо от съмнението в положителния живот. И съмнението ще дойде, тя е една сила, която действува, тя има своя произход, била е някога полезна за човека, но сега не е. Дойде ли съмнението, ще направите малки опити може ли да се не съмнявате. Ще правите своите наблюдения и своите опити там, докъдето достигнете, но преди всичко ще гледате да обуздаете съмнението вътре. Да превъзмогнеш съмнението в себе си.

Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек.

Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари.

У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят?» То не е въпрос.

Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване.

Имаш ли приятел, не се съмнявай в него; усъмниш ли се в него, и той ще се усъмни в тебе - по този начин ще се разрушите един друг, съмнението разрушава човека.

Докато човек не е дал път на съмнението в себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелските отношения продължават; задържи ли съмнението в себе си, човек се подпушва и щом се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвън, предизвиква вътрешно напрежение и като няма път да излезе, тя причинява отблъскване между двамата приятели.

Какъв е цветът му? Ще кажете, че недоволството няма цвят; за онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове.

Съмнението може да дойде отвън, но същевременно, човек трябва да различава в себе си две състояния: едно състояние – постоянно, неизменно, както Бог е неизменен; друго състояние – изменчиво, както човек се изменя.

Като не успяват в някои свои предприятия, хората започват да губят вяра в себе си, в близките си и дават път на съмнението; щом се усъмнят в Божественото в себе си, те отварят врата на злото.

Искате да направите една работа, спрете се – може ли да я направите? Съмнявате се – защо се съмнявате? Какви са основанията ви, защо се съмнявате? Научно обяснете съмнението, кой е поводът. За съмнението има начин за лекуване, за подозрението, за малодушието.

По кой начин става страхът в человека? - Само от съмнението. Никога не допускайте съмнението.

Сега ще задам един въпрос на религиозните хора: защо те се съмняват? Съмнението е една от големите слабости, която се среща, както в религиозните, така и в светските хора.

Съмнението, подозрението, неверието, както и ред още отрицателни мисли и чувства са причина за разстройство на черния дроб в човека.

Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си.

Съмнението е признак на невежество. Погрешката седи в съмнението.

Съмнението, злобата, омразата представят кал, тиня в живота на човека. Покажете един учен човек, или философ, който е свободен от съмнението? В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отсъствие на съмнение.

Колкото по-разредени разтвори от окултното знание употребявате, толкова по-голяма полза ще имате; дойдете ли до това положение, вие ще можете да лекувате своите недъзи само с чиста вода - например ако вземете определено количество водни капки, вие можете да лекувате подозрението, съмнението, нетърпението и др.

Когато се съмнявате, достатъчно е да изживеете нещо силно, за да не остане сянка от съмнението ви. Съмнението е израз на излишна енергия. Такова нещо представя съмнението в човека.

Няма по-велика наука от тази, да знае човек как да се изпразва от злото, от съмнението, от омразата, от лъжата, от всички отрицателни качества в себе си.

Критиката, съмнението, подозрението, всички недъзи, изобщо, спъват хората. Влезе ли във вас съмнението, вие казвате: „Дали пътят, по който вървим, е прав? Да не би да сме се заблудили нещо? Я да се върнем към старото!“ Казвам: Така и дядото постъпва.

Съмнението е присъщо на старозаветния живот.

И без това в света има достатъчно страдания, не туряйте нито косъм повече върху тях! Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-тежки страдания.

Една от спънките им е съмнението, например. Що се отнася до съмнението, оставете го настрана, то не води на добър край.

За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. бури в живота на човека. Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Такова нещо е съмнението. За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. В такова състояние е изпаднал скъперникът, благодарение на съмнението. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Няма по-страшно нещо за човека от съмнението. Съмнението е изразено на малкия пръст на човешката ръка. Някой казва: Сърцето ми е ранено. – Това означава, че съмнението и неверието са проникнали в ума и сърцето на този човек и са го ранили.

В Любовта няма зло, а в съмнението пък няма любов. Омразата, лъжата, съмнението, лицемерието не са само състояния, през които човек минава, но са известен род материя, с която той си служи. Каквото чудо да направи човек, съмнението неизбежно ще дойде Съвременните хора могат да направят електрически човек, който да се движи, да свети под влиянието на електричеството, но все пак е изкуствен. Истинският огън цигари не запалва, място на съмнението, на омразата и на ред още отрицателни качества не дава, но всичко това в него изгаря.

Едва тогава Ананий послуша Господа и се освободи от съмнението си.

Съмнението действува върху волята, вследствие на което човек се колебае, не знае как да постъпи. В съмнението, макар и отрицателен елемент, се крие духовна сила извън човешкия живот. Понеже знаете материалната химия, кажете с кой елемент можете да заместите, запример, съмнението в дадената киселина? Вие знаете при това, че във всяка киселина можете да заместите водорода й с метал и да я превърнете в сол, която има съвършено различни свойства от дадената киселина. Щом знаете това свойство на киселините, правете опити да замествате омразата, завистта или съмнението с такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, с нови и безвредни свойства в сравнение с киселината. При това положение идат лошите последствия: съмнението, отмъщението и т. н. Съмнението, запример, се явява повече в старите хора. Ако съмнението, запример, попадне в ума на човека, той престава да учи и казва:" И без знания може. Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в осъждането. Съмнението, отмъщението, омразата, завистта се развиват на специфични за себе си основи, които трябва да се изучават.

Ако съмнението се вгнезди в човека като червей, който прояжда всички светли идеи, може ли той да постигне своите идеали? Може ли той да разбере целта на живота? Съмнението не може да унищожи Божественото начало в човека, но то ще внесе облак в неговото съзнание, който ще му пречи да вижда нещата ясно.

Може да дойде у вас съмнението, страхът, омразата, завистта; ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите.

Съседката е дошла на гости, скроила е нещо, турила е в него желязното шило, а заедно с това е вмъкнала и съмнението. Какво представя съмнението? Съмнението е известна нечистота, която влиза в астралното, т.е. в звездното тяло на човека, и той изпитва завист, омраза, съмнение и казва: Не зная, какво става с мене, но изгубих мира си.

Мнозина от вас са навлезли в същата област– в областта на съмнението. Опасна зона е съмнението! Който се съмнява, той мяза на човек, болен от треска. Казвам: Излезте час по-скоро от тази кал! Не мислете, че можете да разрешите въпроса за съмнението. Не се излиза лесно от областта на съмнението. Сега, като говоря върху съмнението, казвате:" Какво ли е писано по този въпрос в Библията и в Евангелието? Как да разберем този въпрос?" – Каквито коментари да правите върху съмнението или върху въпросите, които разглеждам в беседите си, вие нищо няма да постигнете. Като знаете тези неща, бъдете внимателни едни към други, не се присмивайте на онзи, който е попаднал в калта на съмнението. Всеки ще мине през съмнението. Съмнението неизбежно ще дойде, но вие не трябва да го държите дълго време в себе си. Съмнението вече ви е обхванало. Какво не се случва на човека? Щом разсъждавате така, съмнението ще ви напусне. Следователно, като ученици вие трябва да имате любов към учението, за да се справите със съмнението. Една от причините за неустойчивостта на сърцето е страхът, а на ума – съмнението. Какво представя съмнението? – Съмнението, безверието представят утайки, които пълнят полето на етерното тяло на човека, както и неговия мозък. Отрицателните мисли на съмнението, на безверието се отразяват вредно върху целия организъм на човека – върху мозъка, върху белия и черния дроб, върху сърцето, върху общата му жизненост, вследствие на което нервната му система се напълно изтощава и отслабва. За тази цел ученикът трябва напълно да се освободи от ненужния товар на съмнението. Той трябва да се освободи абсолютно от съмнението, което се поражда в неговия умствен свят.

Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се справи с него. Обаче има цяр за съмнението; също така има цяр и за малодушието, за безверието и т. н.

Беднотията е празна торба, невежеството е празна торба; всички недъзи, всички отрицателни качества са празни торби; болестите са празни торби; съмнението е празна торба; безнадеждността е празна торба; безлюбието е празна торба.

Съмнението, злобата, лъжата, безнадеждността, омразата – това са все празни торби.

Едно се изисква от вас: да се пазите от съмнението. Ако съмнението обхване целия ви мозък, ще изпаднете в анормално състояние.

Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но той не трябва да го държи дълго време в себе си.

В какво има да се съмнявате? Съмнението може да дойде, добре дошло.

Следователно, не разправяйте на хората за своите страдания, но помолете се, ако могат, да ви помогнат. – Ама ще могат ли да ни помогнат? – Оставете съмнението настрана, то няма да ви помогне. В много хора съмнението е пуснало дълбоки корени; те нека сами се разправят със съмнението си.

Когато човек допусне в себе си тия паразити, неверието, злобата, съмнението, достатъчно е само да помирише ръката си, за да усети неприятната миризма на гниене, предизвикана от тия паразити.

Съмнението, омразата, обезсърчението, страхът – изобщо всички отрицателни неща, са човешки работи.

Когато човек изгуби правата линия, т.е. правия път в живота си, той нарушава отношенията си към Първата Причина и в ума му влиза съмнението, като трета точка на правата линия. Съмнението, неверието е довело човека до положение, толкова много да опорочи своя живот, че да заприлича на стар лихвар. Като ме слушате да говоря по този начин, ще се запитате, отде дойдоха тези учени общества? Как се пренесоха от пространството на земята? С това искам да кажа, че ако е въпрос за съмнения и противоречия, аз мога много такива да ви създам, но интересно е, че след като твърдите, че Бог ви е създал, отде дойдоха толкова много съмнения и противоречия във вашия живот? Според мене, никакви причини нямаше, за да дойде във вас съмнението и противоречието. Как е възможно, да се роди от вас това, незаконнородено дете – съмнението? Как е възможно, при вашата чистота и святост, да се роди от вас съмнението и подозрението? Всеки трябва да си зададе този въпрос и да се помъчи да си отговори.

Щом падне, човек влиза в областта на несретите, на нещастията, на безверието, съмнението и т. н.

Съмнението води началото си още от културата на термитите, които са съществували милиони години преди човека.

В този смисъл, истинска религия е онази, която дава методи за съграждане на човешкото тяло, за изправяне на всички недъзи в него, както и за освобождаване на човека от съмнението, от злобата, от неверието, от разногласието в живота му.

Опасните зони в живота са зоните на омразата, на съмнението, на безверието, на малодушието и т. н. Какво бихте писали върху темата: „Ползата от съмнението"? Кога и в какво може човек да се съмнява ? Ако е въпрос за вярата, лесно се пише. Следователно, разумният човек може да използва съмнението само по отношение на злото. Прилагайте съмнението във всичко отрицателно, а вярата – в положителното, в доброто. Ученикът трябва да се пази от съмнението, за да не се петни. Служете си със съмнението като с щипци, като с лъжица, с която бъркате нечистата храна. Не пипайте съмнението направо с пръстите си. Съмнението представя проста, груба лъжица, а вярата – чемширова лъжица, добре и фино изработена. Мястото на съмнението е в задната част на главата, затова то се занимава с обикновени работи. Каквото и да се говори за съмнението, за омразата, в края на краищата, и без тях не може.

Съмнението, подозрението е недъг в човека, който се дължи на анормални образи в неговия мозък.

Съмнението може да дойде отвън, но вие не трябва да го пускате вътре. Докато връзката между ума и сърцето му е здрава, той лесно се справя със съмнението. Сега, да оставим въпроса за съмнението незавършен.

Следователно, всеки човек, който иска да развие или възстанови деятелността на своето духовно радио, най-първо трябва, абсолютно да изключи съмнението от себе си. Изключи ли се съмнението, хората ще чуват гласове от невидимия свят, ще могат да се разговарят и с ангелите.

Следователно, всички грозни хора се съмняват; те са хора на съмнението, понеже в характера им има нещо неустойчиво, или казано на научен език: естеството на тия хора не се е доразвило, те не разбират причините и последствията на нещата.

Съмнението е препятствие в неговия живот.

Всеки човек, който не иска да се състезава с мъчнотиите в живота; който не иска да разрешава проблема на греха, на злобата, на омразата, на съмнението в себе си, той е първокласен охлюв, с два рога.

Щом съмнението проникне в ума им, те престават вече да обичат, сърцето им се втвърдява и намират, че не могат да обичат тъй широко, тъй безогледно. – Какво правят след това? – Понеже престават да виждат нещата ясно, те слагат очила на очите си и през тях гледат.

Дойде ли съмнението у вас, вие казвате: „Господ може да се произнесе другояче за нас“. – Ако Бог се произнесе другояче за вас, значи и вие сте се произнесли така, имали сте две мнения за Бога.

За да се освободи от съмнението, човек трябва да държи прави мисли в ума си и стремеж към свещена чистота в сърцето си.

Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението.

Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат.

Наистина, недоволството, безверието, съмнението и всички отрицателни прояви не са нищо друго, освен спънки в човешкия живот.

Съмнението съществува само при обикновените наблюдения, но не и при научните.

За науката съмнението е особен род болезнено състояние, по-страшно от проказата. Ако го направите в гората, съмнението е изключено, защото сте сам, няма хора около вас.

Опасно е, когато съмнението бушува в човека. Дойде ли съмнението в него, той казва: Едно време вярата ми, любовта ми беше по-голяма. – Така е, но това не е само в днешните времена.

Съмнението иде като естествено последствие на влюбването.

Това прави съмнението.

Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение.

Дойдат ли при вас гневът, страхът, съмнението, безверието, сиромашията, гладът, вие трябва да им кажете- Бог, на Когото служа, каза да ме освободите! Щом кажете така, трябва да бъдете свободни.

За пример, съмнението е атавизъм в човека; то не почива на никакви научни данни.

След като дойде съмнението, изчезне идейният живот.

За пример, говорите с някого, или четете нещо, но веднага съмнението изпъква пред вас: Вярно ли е това, или не е вярно? Не само светските, но и духовните хора се съмняват.

Какво постигат със съмнението си? Съмнението може да изпъкне на всяка крачка.

Съмнението не е нищо друго, освен плюене върху дрехата на любовта.

Обаче, нито съмнението, нито малодушието, нито безверието, нито своенравието, нито нетърпението са в състояние да подигнат човека.

Например съмнението в Бога не се допуска.

Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението.

Обаче, между съмнението, заблуждението, внушението от една страна и действителния живот, от друга страна, има голяма разлика.

Най-после ще вземеш един модел от любовните писма, ще напишеш и своето писмо, но след това ще дойде съмнението, казваш: „Тъкмо написах писмото, ами ако го хвърли?" После отново го препишеш.

Само съмнението е в състояние да лиши човека от тези опитности.

Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив човек.

Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив човек.

Тази разпокъсаност се дължи на съмнението. Страшно е, когато съмнението влезе в човека.

Защото скръбта, страданието, съмнението, недоволството и всички отрицателни качества, това са паразити.

Скръбта казва: „Напред върви!" Радостта казва: „Напред върви!" Съмнението казва: „Напред върви!" Вярата казва: „Напред върви!" Безверието казва: „Напред върви!" И онзи, който вярва, казва: „Напред върви!" И който не вярва, казва: „Напред върви!" И който се обезсърчава, и който се насърчава, всички казват: „Напред върви!"

Те имат добри мисли и желания, но не постигат желанията си. – Защо? – Защото допущат в себе си съмнението, недоверието, като противодействащи сили.

Какво печели като се усъмни във всичко? Съмнението е частична проява на явленията в живота, а разумната, съзнателна вяра подразбира пълна проява на живота.

Съмнението не разрешава въпроса. Съмнението в живота е едно частично проявление, а вярата, разумността, онази вътрешна връзка, която съществува, това е смисълът.

Ще кажете, че съмнението се дължи на страха в човека да не се подхлъзне онзи, когото обича.

Гневът, съмнението, малодушието, страхът са бомби, които разрушават самия човек, който ги носи. Страхът, подозрението, съмнението, безлюбието, безверието съкращават живота на човека.

Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне.

Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне.

Въобще съмнението не ме интересува.

И от многото знание се заражда съмнението.

Поетите трябва да възпеят любовта, но по какъв начин? Каква любов е тази, която допуща съмнението и подозрението? Обичаш някого, а се съмняваш в него – това не е любов.

Ако дойдат съмнението, подозрението при вас, и тях впрегнете на работа.

Омразата, завистта, съмнението, подозрението и онази цяла плеада от недъзи, които ние познаваме, представляват бръчки на стария живот.

Механическата вяра включва съмнението. Отличителната черта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението от своя ум и от своето сърце. Увеличиш ли деня в години, ти си допуснал съмнението в ума си.

Оставите ли съмнението да работи във вас, вие се разколебавате, внасяте смущение в съзнанието си.

На всичко бъдете готови да вярвате, но никога не вярвайте на съмнението.

Освен това вие трябва да се спрете върху съмнението, да видите може ли да ви принесе някаква полза, или не: ако ви принесе полза, задръжте го в себе си, но ако никаква полза няма да ви принесе, турете го настрана, някъде далече от вас. Ако не можете да отстраните едно съмнение от душата си, де е вашата сила тогава? Вие трябва да хванете съмнението си така, както бащата хваща понякога детето си за ухото и го държи: то се дърпа, върви напред, а бащата – подир него. И вие правете същото със съмнението: хванете го за ухото и го изведете навън. Едва се съвземете малко от болестта, дойде при вас съмнението: слабо, мършаво – иска да се поправи. Едва се окопитите от борбата със съмнението, ето, задава се неверието – бледно, сухо като кука. Философски трябва да гледате на тези въпроси! Когато ви нападнат някакви паразити из главата, с чесане само можете ли да ги извадите? Тези паразити са нещо подобно на съмнението, на неверието, на подозрението, и човек трябва да потърси начин как да се освободи от тях. Някой казва: „Не зная как да се справя със съмнението, не мога да измисля някакъв начин против него.“ Казвам му: „Купи си един здрав ситен гребен – и въпросът лесно ще се разреши.“ Всяко съмнение в този смисъл представлява един паразит, едно чуждо съзнание, от което трябва да се освободите. Вие имате в себе си грамофонни плочи на съмнението и от време на време туряте ту една, ту друга от тях. Казвате: „Чакай да си туря една от тези плочи, да видя какво ще ми изсвири.“ Какво ще ви изсвири? – Все старата песен на съмнението. Казвате: „Какво да правя с тази плоча на съмнението?“ – Извади я и вместо нея тури една от плочите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на свободата, на музиката, на изкуствата, на знанието, на здравето и т.н.

Например, натъкне ли се на съмнението и подозрението, човек е в стария живот. За да се освободи от съмнението, той трябва да му противопостави някаква нова мисъл.

За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н.

Докато се занимавате с погрешките на хората, с безверието, със съмнението и подозрението, със страданията, вие сте актьори, не живеете свой собствен живот; докато се занимавате с въпросите кой е създал света, защо светът е създаден по този начин, кое верую е най-право, вие сте актьори.

Някой ученик е способен, излиза на дъската да решава задачи, но се съмнява дали ще реши задачата. – Защо се съмнява? – Кой е причина да влезе съмнението в него? – Или учителят, или учениците.

Вземете самочувствието, или имате едно съмнение, съмнението е от умствен характер. Сега от какво произлизат подбудителните причини на съмнението? Те могат да произлизат от самия учител, че е способен професорът ти и може да ти даде една задача, трудна, и да те скъса. Питам, къде съмнението е по-голямо, когато то произлиза от вашите другари или когато то произлиза от учителя? Де съмнението ще е по-силно? Като че, ако произтича от учителя е по-силно. Ако A. е началото на деятелността, де съмнението ще бъде най-силно? Тук имате 4 кардинални подразделения: от A. до C., от C. до B. – това са положителните страни. На какво се дължи произходът на съмнението? Допуснете, че вие сте студент в Сибир и имате за вашия професор най-лошото мнение, че той е един човек много студен, лош и т.н. Тъй, защо? (Защото той има една проява, противна на другите.) Добре, ако ние имаме съмнение, де седи причината? (Трябва да знаем от нас ли произтича съмнението или от някоя външна причина?) Философията е ти да знаеш дали ти си причината, или причината е отвън.

Сатурн внесе в нея съмнението, и тя започна да разсъждава: „Защо да не ям от забранения плод? Какво лошо има в това? Ако пък наистина стана като Бога, толкова по-добре“.

Каква вяра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява.

За да се свърже с Божественото съзнание, човек трябва да очисти своето съзнание от съмнението. Въпреки това се натъква на съмнението. За да се освободи от смъртта, омразата и съмнението, човек трябва да внесе в живота, в любовта и в мисълта си онзи елемент, който наричаме „единица време".

Неразположението, недоволството, обезсърчението, съмнението, безверието не са нищо друго, освен сили, които отклоняват човек от правия път.

Съмнението, безверието, обезсърчаването са качества на лошите хора, на съществата, които живеят в тъмнина.

Съмнението е едно качество само, пак на тях, но понеже те хванат някой добър човек и му го турат на гърба.

Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му.

Религиозните вярват в Бога, но като се затруднят с някоя задача, веднага иде съмнението.

За да постигне тази хармония, той трябва да се откаже от съмнението и подозрението в себе си, като отрицателни сили.

Значи съмнението, подозрението, ревността, недоволството са излишен баласт в съзнанието.

Който се е отрекъл от Божественото, той е попаднал вече в музиката на света, където се чуват тоновете на омразата, на недоволството, на съмнението и подозрението и т.н.

Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог?“ – Това е съмнението в тебе.

Съмнението прониква навсякъде.

Някой иска да бъде обичан от някого, а се съмнява в него – съмнението е първото условие за прекъсване връзките на Любовта, Любовта никога не се изменя.

Колебанието, съмнението, подозрението - Всички тия отрицателни философски системи, които внасят отрицанието в човека, казват - това е невъзможно, онова е невъзможно.

Ако не се стреми към истинската светлина, свобода и живот, той всякога ще бъде ограничен и спънат. - Кое още спъва човека? - Съмнението. Където отсъстват любовта, мъдростта и истината, съмнението се явява като вътрешен резултат на живота.

Съмнението всякога може да се яви като един вътрешен резултат на онова безлюбие, на онова отсъствие на мъдрост и на истина в човека. Дето тези неща не съществуват, всякога съмнението иде като естествено последствие.

Какъв процес е съмнението, гневът, ограничението, подозрението? - Те са външни процеси. Време е вече да се отворят вратите на болниците и болните да излязат навън. - Кога ще стане това? - Когато хората се откажат от омразата, съмнението и подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства.

Питам, какъв процес е разгневяването? Външен или вътрешен? Какъв процес е съмнението или безлюбието, или животът, или свободата? Не. Като ликвидираме с омразата, със съмнението, с подозрението, с викането, с кряскането, с биенето, веднага ще ликвидираме и със стария свят.

Любовта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнева вън от себе си.

Съмнението е един негативен метод, обратен метод, по който може да се познае реалното.

Мнозина не успяват в живота си, поради подозрението и съмнението, на които са дали ход. За да имате успех в опитите си, трябва да се освободите от страха и от съмнението. Пази се от съмнението. И тъй, очистете ума си от съмнението. Истинско, положително знание се придобива чрез опити, които изключват съмнението.

Не може да пристъпим към опит, защото, за да пристъпим към опита, за да престане теорията, в опита трябва да се освободим от съмнението. Но дотогаз, докато в живота присъства съмнението, то е един червей. Докато седи съмнението в ума ви, никакъв опит не може да стане.

Дойде пак съмнението, мъчи ви онзи дявол, брадатият.

Съмнението не е наука.

Съмнението е признак на невежество. - Ама съмнявам се - Невежа са - Ама аз не вярвам. - Първокласен невежа си. - Как тъй? - Тъй е, нищо повече, първокласен невежа си.

Някой път и омразата, и съмнението са живи същества – вие сте пълни все с квартиранти, под наем сте.

Страхът, съмнението, подозрението, това е човешката страна на живота; болестите, скъперничеството, гордостта и тщеславието са също човешката страна на живота. И това може да стане, но ако се освободите от користолюбието, от съмнението, от подозрението и от тщеславието.

Съмнението във вас е, ще стигнете ли? Като върви човек, ще стигне.

За една седмица ще видите колко мисли ще ви дойдат и ще ги отбелязвате в едно тефтерче по три пъти на ден – така ще имате за една седмица статистика на съмнението.

Друг иска да се освободи от съмнението.

Питам: Онези от вас, които се съмнявате, каква причина има за съмнението? Запример, ако в моето говорене има нещо, което да ви заблуди, или имам личен обект, тогава никаква философия няма в моето говорене.

Едно препятствие имат хората – съмнението.

Затова трябва да изхвърлите неверието, съмнението.

Затова трябва да изхвърлите неверието, съмнението; всички отрицателни качества разрушават. Има начин, как трябва да се освободите от съмнението, подозрението, ревността.

Всякога прахът разваля работата на Любовта, съмнението разваля работата на Любовта, страданието и то разваля.

Непременно съмнението ще дойде.

Непременно съмнението ще дойде.

Ако Любовта, която изключва съмнението и подозрението, не е фактор в живота ви, нищо не разбирате.

Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението.

Подозрението, съмнението, безверието, завистта също са дългове.

Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм.

Неверието, съмнението като че е насадено у хората. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм! Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, които подозира господаря си или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си или ученик, който подозира учителя си.

Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля.

Та когато вие се съмнявате, това се дължи на съмнението на тези същества, от които се окуражавате.

Ти разсъждаваш върху нещо, но веднага дойде съмнението. Съмнението си има своята основа.

Ти разсъждаваш върху нещо, но веднага дойде съмнението. Съмнението си има своята основа.

Вие не знаете какво нещо е съмнението, вие не знаете запример какво нещо е ревността. Защото да се победи едно съмнение в човека, съмнението всякога се ражда от закона на невежеството.

Де е щастливият живот? В живота на съмнението, който живеете, дали има друг живот, или не, какво ще стане с нас като умрем и т.н. – в този живот няма никакво щастие.

Питам: Колко от вас вярват без никакво съмнение? Ще кажете, че съмнението се допуща, понеже се явяват неща, които човешкият ум не може да приеме.

Питате: „На какво се дължат съмненията?“ Съмнението произтича от една несигурност в самия човек.

Изсъхналото дърво е завършен процес; лошият човек е завършен процес; съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси. – „Какво да правя, като мразя?“ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените.

Изсъхналото дърво е завършен процес, лошият човек е завършен процес, съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси.

Омразата, съмнението, това са влияния от хората. Изхвърли съмнението вън от себе си.

За мене съмнението е общо.

Съмнението се ражда при голямата любов. Съмнението, богатството идат при несигурната любов.

Сега съмнението е неизбежно. Но питам, кой е онзи, който до сега не се е усъмнил? Съмнението ще дойде. В каквато религия да живеете, съмнението все ще дойде. Тогава идва съмнението.

Съмнението и то показва вътрешен недоимък.

За да се освободи от съмнението в себе си, човек трябва правилно да мисли.

Писанието казва: „Когато постоянствуваме в молитвата си, Бог винаги отговаря на молитвата!“ Бог казва: „Когато Ме потърсите от всичкото си сърце, ще ви се изявя.“ Но някога ни бави: година–две минават, ти се обезсърчиш и казваш: „Туй няма да бъде“ и дойде съмнението вътре у тебе.

На същото основание, много нещастия в живота произтичат от онази вътрешна алчност, от онази ненаситност в човека, която ражда съмнението и ред отрицателни прояви в него.

Как ще се освободите от влиянието на змията, от хитрата змия? Та съмнението, което прониква във вас, – колцина от вас имате една положителна опитност? Много малка опитност имате.

Съмнението е суха почва, колебанието е суха почва. Съмнението е противоположно на вярата, то е отрицателната страна. Съмнението е сянка на вярата. Съмнението произтича от човешкия живот. Следователно съмнението произтича от човешкия свят, а пък вярата произхожда от Божествения свят. Та съмнението произтича от човешкия свят, а вярата произтича от Божествения свят.

Ако човек се върне от онзи свят в този, пак ще се яви съмнението в него.

Има бомби на гнева, на неверието, на съмнението, на ревността, на учеността и като запалите една от тези бомби, тя непременно ще произведе своя резултат.

Съмнението винаги ще дойде. Съмнението неизбежно ще дойде. Но понеже хората сега не живеят в този свят, те не могат да се освободят от съмнението.

Например как ще лекуваш съмнението? Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят. Как ще си въздействате сега, за да не се съмнявате? Не че е лошо да се съмняваш, но някой път съмнението може да се обърне на цяло терзание вътре. Тогава ще пишете върху темата за следващия път, „Как се справям аз със съмнението”. Всеки един от вас да каже едно правило, как той се справя със съмнението. Съмнението у човека се проявява всякога, когато се наруши равновесието между неговия ум и неговото сърце. Когато ти търсиш своето щастие вън от себе си, а не в себе си, има възможност да се роди съмнението. Следователно трябва да си възвърнеш да търсиш своето щастие в себе си, за да избегнеш съмнението. Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението.

Съмнението, подозрението, неразположението са сенки.

Съмнението, подозрението, неразположението са сенки.

С това не искам да ви упреквам, но казвам: Колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка! Колко много се е увеличило у вас съмнението.

И ако дойде съмнението, ти губиш.

То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва.

То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва; когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.

После ще дойде съмнението.

Любовта не може да вирее при съмнението.

Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават.

Защо? – Защото неверието и съмнението толкова са се врязали в душата на човека, че той обръща внимание повече на външните работи, отколкото на вътрешните.

Какво може да ви допринесе сръднята? Някой от вас е приел на гости съмнението.

И тъй, истинското убеждение абсолютно изключва от себе си съмнението, колебанието, нерешителността. Прегледайте вашите убеждения и вижте, влиза ли в тях съмнението като присъщ елемент. Ако съмнението отсъства, вашето убеждение е абсолютно и смело можете да го приложите.

Щом в любовта ви се вмъкне сянката на съмнението, на колебанието, на страха, веднага ще се намерите пред страдания и противоречия.

Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието.

Запример съмнението, омразата проникват в човешката душа, но вие не може да си обясните произхода на тези противоречия, на тия отрицателни състояния за вас.

На какво се дължи съмнението? Може да ме е страх, съмнявам се, че може да ме оберат.

Господ казва: Яж от този хляб и остави съмнението настрана.

Сега вие се пазете от съмнението, понеже съмнението е един процес, който унищожава нещата. Съмнението е на място, но трябва да знаете как да употребите съмнението. Къде трябва да се употреби съмнението? – При лъжата. Съмнението при лъжата, при неправдата трябва да се употреби съмнението. Съмнението не разрешава въпроса. Съмнението разрешава въпроса за лъжата. Аз не изключвам съмнението. Съмнението е един закон. Ти си научил пътя на съмнението, намерил си лъжата.

Недоволството, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения.

Съмнението води към придобиване на вътрешно знание.

Ревността, съмнението събуждат човешкия ум.

Страданието, подозрението, съмнението, завистта се дължат на недоимък на Любов. Любовта носи новата философия на живота. – Как се лекува съмнението? – С вяра. – „Нищо не става с вяра.“ – Със сегашната човешка вяра нищо не става, но с абсолютната вяра, която Духът носи, всичко става.

Съмнението иде от недоимък; незнанието, злобата все иде от недоимък на Любов. Дай му ти от Любовта, като дойде да се изпълни, тя злобата изчезва, дойде знанието, а съмнението и всички тия неща изчезват. Е, как се лекува съмнението? Научи се да вярваш! Казваш: Не става тази работа с вяра.

Казвате: „Това така ли е?“ – Идва съмнението.

Казвате: “Това така ли е?” Идва съмнението.

Каквото и да правите, не допущайте съмнението и подозрението в себе си.

Но казвам, каквото и да правите, не допущайте съмнението и подозрението в себе си. Може да дойде съмнението в ума ви, може да дойде подозрението, но в съзнанието си, в душата си, не допущайте никакви противоречия.

Съмняваш се; запитай се какво ще ти даде съмнението.

Разсърдиш се, какво ще ти даде сръднята? Съмняваш се, какво ще ти даде съмнението? Ако не вървят работите ти, попитай се, защо не ти вървят работите.

Ние сме хора на съмнението.

Съмнението, подозрението, маловерието, страхът – всички те са такива отрицателни величина, в които ще турите една запетая. „Неверие“ – турете запетая след „не“ и ще стане „верие“. „Обезсърчение“ – турете запетая след „без“ и ще стане „сърчен“.

Съмнението, подозрението, маловерието, страхът, са такива отрицателни величини, в които ще туряте една запетая.

Каква вяра е тая, която допуща съмнението? – Имам търпение. – Имаш търпение, но лесно избухваш.

След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си.

Като говоря по някой път, иде съмнението.

Колкото и да се пази човек, подозрението, съмнението, ревността все ще проникнат в него.

Запример, съмнението е едно противоречие. Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да разбира законите на своето сърце и на своя ум. Как влиза съмнението в човешкия ум? – Много просто! Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума. В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде.

Как ще лекувате съмнението? Съмнението е един вид най-малкото обезверяване. И не трябва да разрешаваш съмнението извън твоето сърдце и извън твоя ум. Съмнението може да дойде. А пък съмнението ти може да е вярно или невярно.

Само онзи може да свидетелства за Истината, който се е освободил от недоволството, от съмнението, от омразата – от всичко отрицателно.

Казвам: Първото нещо, съмнението влиза и ние нарушаваме Божествения закон. Някой път във вас се заражда съмнението как ли ще свършите живота си на Земята.

Всяка радост, която не може да погълне скръбта, не е истинска радост; всяка вяра, която не поглъща съмнението, не е истинска. Силна вяра е тази, която поглъща съмнението.

За да вървите напред, вие трябва да изхвърлите съмнението в себе си.

Има криви линии на скарването, на съмнението, на безверието, на скъперничеството.

Чух гласа на Бога: „Където и да си, аз за тебе мисля“ и до вечерта моите работи се оправиха и в душата ми не остана сянка от съмнението.

Той никога не се съмнява, съмнението не влиза в ума му.

Когато изучавате законите на любовта, там съмнението няма място.

За пример вземете един човек, щом влезе в духовния свят и щом си на земята, съмнението в душата ти не може да влезе.

Искате да живеете без съмнението, да не дойде съмнението и то е невъзможно.

Ще дойде съмнението, ще кажете: „Искат да ни занимават се с празни работи.

Ако допущате съмнението, ще проверите.

И това, което аз ви говоря, не говоря аз, но Отец ми, който живее в мене.“ Представете си, че понякога у вас се явява съмнението. Съмнението винаги върви подир любовта. Любовта носи съмнението като сянка подир себе си. Докато лицето на човека е осветено, съмнението всякога идва зад гърба му. И човекът не забелязва, как се подава на съмнението. И той започва да се съмнява в онзи човек, който някога го е обичал и си казва: „Дали наистина този човек ме обича или има някакъв интерес?“ Съмнението всякога прониква в човешкия ум. Едно от двете е вярно – или съмнението или положителното.

Мъчи те мъчнотия – съмнението.

Велико нещо е самоотричането! Ако се отрече от виното, пияницата печели; ако се отрече от несправедливото си богатство, човек печели; ако се отрече от насилието, човек печели; ако се отрече от болестите, човек печели; ако се отрече от безверието, от съмнението, от подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства, човек пак печели.

Също така при обезсърчението, съмнението, също така и обнадеждаването.

Не се давете в съмнението си, защото ще се намерите в дълбочините му, отдето мъчно ще излезете. Който не вярва в Бога, той сам се дави в съмнението си.

Извадете сами съмнението вънка от себе си. Не се давете в съмнението си. Защото всеки човек, който не вярва, се дави в съмнението.

Съмнението е на място само ако се съмняваш в това, което вярваш, за да го провериш.

Дадете ли път на съмнението, веднага ще дойдат и нещастията в живота ви.

И ще я пита сутрин: „Къде ходи?“ – „Че къде ще ходя?“ – „Не, ти си измъкнала краката си и после пак си ги турила, за да ме лъжеш.“ Съмнението у човека е едно унаследено качество.

И Бог всякога, като идва при нас ни прави красиви, но като си замине и дойде съмнението, пак погрознява човек.

Когато лекувате, не трябва да допущате съмнението в себе си.

Но да допуснем, че ти се съмняваш в себе си – какво добиваш в съмнението? Човек може да се съмнява в своя ум, човек може да се съмнява в своето сърце, пък може да се съмнява и в своето тяло.

Туй е съмнението, което съвременните хора имат. Аз чета съмнението, чета мислите на хората.

Щом дойде съмнението, с него заедно идва и мъчението. Съмнението показва, че любовта не е чиста, има нещо користно в нея.

Има смисъл човек да се отрече от непоносимия си товар, от съмнението, от скръбта, която го измъчва, от безсилието и т.н.

Съмнението, подозрението са умствени микроби. Ето защо, не допускайте съмнението в себе си, да хване дълбоки корени. Щом в ума ви дойде съмнението, че някой от близките ви не ви обича, веднага премерете врата си. Сложете съмнението далеч от вас, ако искате да не боледувате.

Съмнението според мене е непълно горение.

Въ васъ може да влѣзе съмнението: „Дали ще ги посѣе?“ Въ Божествения свѣтъ нѣщата другояче седятъ.

Във вас може да влезе съмнението:”Дали ще ги посее?” В Божествения свят нещата другояче седят.

Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане: дойде съмнението, пак дойде болката.

Съмнението разединява хората, любовта ги обединява.

Щом Любовта ви напусне, веднага идват мъчението, съмнението, лъжата, злото и т.н.

Следователно съмнението има място само в човешкия свят, но не и в Божествения.

Дойде ли съмнението и колебанието в него, той е изгубил оригинала и чете някой превод, в който непременно има грешки.

Абсолютно трябва да изключим съмнението.

Абсолютно трябва да изключим съмнението. Новият живот изключва съмнението, подозрението, лъжата.

В Евангелието има правила как да се премахне съмнението.

Всяка силна вяра изключва съмнението.

Всеки ден за малки радости иде съмнението, съмнения, които не са правдоподобни за човешкия ум и човешкото сърце. Сега съмнението е на вратата.

Съмнението като дойде, да не ръждясва при съмнението.

Страданието е неразбрана любов, мъчението е неразбрана любов, съмнението е неразбрана любов.

Съмнението дойде, дръж ерендето.

После във вас, съвременните хора, влиза съмнението, има ли Господ или няма Господ.

Турете далеч от себе си съмнението и работете. Действието на съмнението за човека е подобно на въздух, който лекарят, по невнимание, допуща при вкарване на кръв в болния. На същото основание, казвам: Влезе ли съмнението в човека, той е изложен на големи мъчнотии и страдания. Съмнението е един от опасните паразити, който се размножава бързо.

Бог ли допуща недоволството, съмнението и подозрението? Той ли кара човека да се гневи, да не иска да работи и да учи?

И щом изчезне съмнението, слънцето показва първия лъч. И като изчезне и последният лъч, съмнението вече почва да се ражда. Щом съмнението идва, да знаете, че слънцето е залязло и после ще дойде второ съмнение, трето съмнение, четвърто съмнение, пето, шесто и пр.

Подозрението и съмнението пораждат органически болести.

Проявете вярата, за да се справите със съмнението.

Ако знаеш какво нещо е болестта, какво се ползуваш? Ако знаеш какво нещо е сиромашията, какво се ползуваш? Ако знаеш какво нещо е смъртта, какво се ползуваш? Ако знаеш какво е гневът, съмнението, алчността, какво ви ползуват? – Те са нереални работи.

Ако знаеш, какво нещо с гневът, съмнението, алчността, нищо не се ползваш. Ако свършиш всички университети, пак няма да знаеш, как да се подмладиш, пак няма да знаеш, как да се освободиш от съмнението.

Като дойде съмнението, не го пъдете.

Съмнението ще дойде, не е грях, но всякога трябва да държим съмнението отвън, да не го приемаме вътре. Щом приемем съмнението, то трябва да стане вяра.

Съмнението неизбежно ще дойде, но трябва да остане отвън. Не приемай съмнението вътре в себе си.

Съмнението е стара работа.

Съмнението е работа, която съществува от векове.