Може ли праведний да върши Волята Му, когато е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.

Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.

Може ли праведний да върши волята му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.

Затова да не роптаем на съдбата, че не ни помага, за да забогатеем

Съдбата е великият закон, който държи отчет за човешките постъпки.

Кармата е първото разбиране на съдбата.

Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел.

Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.

Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал.

Сега, зависи кой от нас къде ще попадне, обаче съдбата на всинца ни е решена – или в маслото, или в мътеницата.

По-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? такава ти е съдбата“.

Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да ѝ предскажа последствията и да опиша напълно характера и съдбата на младенеца, какво ще стане в бъдеще с него.

Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека. И когато някоя наша мисъл не се приложи в действие, ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни гони“ – никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони на всяка една крачка.

Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена си, ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото.

В народното вярване, за което току-що ви говорих, има цяла философия – трябва да се вразуми кадията, защото неправилно решава съдбата, да дойде нова съдба на света. Такава е съдбата, такъв е Божественият закон.

Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си", Господ ще послуша и ще помогне.

Какво правят сегашните хора? Повечето мислят за себе си, а децата си оставят на произвола на съдбата.

Какво правят сегашните хора? Повечето мислят за себе си, а децата си оставят на произвола на съдбата.

Съдбата да се предаде в Неговите ръце с вяра.

Тогава много лесно ще разрешите въпроса защо ви преследва съдбата. Защо не ви преследва съдбата? Защото сте в съгласие с провидението. Те ще забележат, че сега Господ много лесно урежда съдбата им.

Някой ден казвате: „Съдбата ме преследва, гони“. Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят.

Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата.

И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този процесъ става сега въ свѣта. Това е сѫдбата на свѣта. Това е сѫдбата. Това е сѫдбата на свѣта. Това е сѫдбата на свѣта. „Сѫдба“, „да сѫдимъ“ значи да намѣримъ истинския смисълъ, истинския пѫть, по който като хора въ обществото, като народи въ човѣчеството, да научимъ задълженията си къмъ Бога.

Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога. Работете върху себе си, да подобрите съдбата си. Това е съдбата на света, която днес се прилага. Това значи, съдбата на света.

Колко пъти горко е оплаквал съдбата си! Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него. Велик е моментът, когато човешкият ум вземе кормилото в ръцете си и направлява съдбата на собствения си живот.

Съдбата на човека е на земята. Иде съдбата на света. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.

Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота.

Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва. Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота.

И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството.

И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството.

Човек сам кове съдбата си.

Човѣкъ самъ кове сѫдбата си.

Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам!" Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам!" Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.

Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ!” Когато видите Христа, Той и на васъ ще каже: „Миръ вамъ!” Тѣзи думи означаватъ: войната е свършена, пѣтелътъ е пропѣлъ, сѫдбата е минала, възкресението е станало.

Това подразбира ликвидиране с кармата, или смекчаване на съдбата.

Това подразбира ликвидиране съ кармата. или смекчаване на сѫдбата.

Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му.

Какво показва този примѣръ? — Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка. И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му.

Героите могат да бъдат изпъдени от отечеството си, да изгубят имането си, да бъдат опозорени, да страдат с години, но, в края на краищата, съдбата им се подобрява, и те отново придобиват всичко изгубено.

Героитѣ могатъ да бѫдатъ изпѫдени отъ отечеството си, да изгубятъ имането си, да бѫдатъ опозорени, да страдатъ съ години, но, въ края на краищата, сѫдбата имъ се подобрява, и тѣ отново придобиватъ всичко изгубено.

Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ. – Защо? – Защото, който не може да зачете една душа, т.е.

Изучавайте историята и ще видите каква е била съдбата на римляните, на египтяните, на вавилоняните и др.

Ако съзнаят това и се пожертват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната. – Трябва ли да се жертвам? – Ако ти е проговорил Бог, жертвай се; ако не ти е проговорил, не се жертвай.

Ако съзнаят това и се пожертват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната.

Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тая мравка.

Ако всички българи обмисляха така всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяхте ли днес да ядете хляб с купони, захар да купувате с купони, щяхте ли да воювате? Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тази мравка.

А ония, които не живеят така, съдбата ги гони.

Не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в природата, защото ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда карма. Когато вашият ум и вашето сърце се обърнат към Бога, Той слуша молитвите ви и решава правилно съдбата ви.

Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. Дохожда най-после съдбата и, като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: За вас нищо не остава. Волът, който геройски носи съдбата си, в известно отношение е по-високо от ония хора, които живеят в богати къщи и пак се оплакват. Като дойде съдбата, и на нея ще кажете същото.

Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. Дохожда най-после съдбата, и като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: „За вас нищо не остава." Волът, който геройски носи съдбата си, в известно отношение е по-високо от ония хора, които живеят в богати къщи и пак се оплакват. Като дойде съдбата, и на нея ще кажете същото.

Като не могъл да се прехрани, жена му го накарала да стане гледач, да предсказва на хората съдбата им.

Съдбата на всички народи, както и на българите, се определя от друго място. Нито Франция, нито Англия, нито Германия, нито Русия определят съдбата на народите. Когато иска да повдигне един народ, Той му изпраща умни майки и бащи, свещеници, проповедници, учители и управници; когато иска да накаже един народ, отнема идейните му и разумни хора и го оставя на произвола на съдбата.

Срещате пътника – съдбата, която се качва на врата ви и ви заставя да се наведете.

Той ще се намери в положението на онзи българин, който, като се отегчил да се грижи за 90 годишния си баща, турил го един ден в голям кош и, заедно с детето си го занесъл някъде на края на града, дето го оставил сам, на произвола на съдбата.

Не е за нас съдбата.

Мислите ли, че ако една мома върви по лошия път и попадне в един публичен дом, лицето й не ще има отпечатък на този живот? Такава една блудница ми разказваше един ден, че докато разполага с пари, мъжът й я държал, но след като й изпил парите, оставил я на произвола на съдбата и тя взела кривия път.

Глава 20 = XX век = век на съдене на земята = век на съдбата на земята, а не горе на небето.

Каквото сега направите, то е, което решава съдбата ви за в бъдещето.

Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му.

Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ.

Стане ли това, животът и съдбата на младия цар коренно ще се изменят.

Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента - съдбата, Природата, двадесет и пет процента - ние сами и двадесет и пет процента - обществото.

Последната услуга решава съдбата ти завинаги.

Тъй и вас съдбата понякога ви удря.

Съдбата на света, ключовете от вас зависят.

Нейната душа се късаше в безсмислието на живота: тя не можеше да разбере главния въпрос – защо човек трябва да живее на земята? И веднъж съдбата ѝ изменила, тя престава да мисли; на туй противоречие тук той трябваше да ѝ помогне.

А ако вие, като се ожените, ми кажете: „Искам да родя една красива дъщеря“, аз, ако съм астролог, ще ви отговоря каква ще бъде съдбата на тази ваша дъщеря.

Казвам: „Бил ли си я друг път?“ – „Не, плаша я, да ме слуша.“ Под думата „чук“ разбирам онзи велик кармически закон: ако вие не отворите сърцето си за Господа, онзи чук – кармата, т.е. съдбата – тъй ще ви удари, че сърцето ви ще стане на пестил.

И тогава? – „Съдбата е такава.“ Не, Стоян там е определил своята съдба.

Като чула тя това, отишла при него и му казала: „Много се радвам, че ти си достигнал такова високо положение, аз не очаквах, но съдбата тъй завъртяла щастието при тебе; не може ли, както по-рано, да си заживеем пак с любов?“ Гледал той, гледал, взел една чаша нектар, излял я на земята, и казал: „Събери този нектар в чашата, и ако можеш да го събереш тъй чист, както беше, можем да заживеем пак заедно“.

В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас.

Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава.

Някой ще каже: Такава му е съдбата; когато някой грънчар не направи гърнето си хубаво, каква му е съдбата? Смачква го и направя друго гърне.

Е, тогава? Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в джоба на попа.

Не, съдбата му не е била такава, Господ не е решил така, а ние сами пишем така.

Който се осмели да се противопостави на един от тези закони, той сам подписва съдбата си.

Не стане ли това, съдбата на цялото човечество ще бъде същата, каквато беше съдбата на Палестина.

Ще кажете: „Такава му е била съдбата, така му е било писано“. Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, накрая фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“.

Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено.

Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие.

Престанеш ли да се ръководиш от милосърдието, непременно тази лоша орисница, съдбата, ще се върне.

Когато не обработваш нивата си и я оставяш на произвол на съдбата, ти вършиш зло.

Следователно, моментът, в който решиш да приложиш Божественото учение, решава съдбата на твоя живот. Казвате: Съдбата му била такава! – Не се заблуждавайте. В неговото унижение отне му се съдбата, а рода му, кой ще го изкаже? Защото се взема животът му от земята.

Умре някое дете, казват: „Съдбата му била такава." В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му, кой ще изкаже? Защото се взема животът му от земята." Те ще кажат: „Горкият прокурор, съдбата му е такава."

Не мислете, че страданията сѫ нѣщо външно, ние сами ги създаваме единъ на другъ, не сѫ отъ сѫдбата.

Те имат отношение към съдбата, към вътрешните прояви на живота.

Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права.

Там Христос ще го пита: Защо не приложи моето учение? Защо не приложи Великия Божи закон, че да просветне лицето ти? Сега е вече съдба, няма отлагане. – Кои бяха съображенията на хората, че не изпълниха Божия закон? Този въпрос задава съдбата днес, на всички хора – на учени и прости, на бедни и богати, на религиозни и светски.

Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодишно съзнателно упражнение вие можете да станете силен като професора по боксиране.

Сега сте хилав студент, казвате: „Такава е съдбата, такъв Господ ме е направил, но след десет години и аз може да бъда като него."

Той е доволен, не роптае против съдбата си.

Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството.

Казватъ: „Такава е сѫдбата му, късметътъ му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“.

Един момент решава съдбата ви.

Те вярват в добрата страна на съдбата.

Вие сте ковачи, творци на съдбата си – желязото е в ръцете ви, огънят е пред вас.

Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот.

Може едно обещание да решава съдбата за хиляди животи.

Свѣтътъ с сега на сѫдба, и сѫдбата най-първо ще започне отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, тѣ ще го изпитътъ туй.

Пак плачеш, роптаеш против съдбата, но нищо не помага. Колкото и да е студено вън, ако можеш да понесеш беднотията с любов и търпение, да приемеш съдбата си безропотно, няма да усетиш никакъв студ.

Ние не сме оставени на произвола на съдбата.

Малките народи не могат да определят съдбата си.

Мнозина отричат намесата на Провидението и на съдбата в човешкия живот.

Ако духовенството не приеме това учение, грях на душата му! В десет години, ако не приемат учението, нека те да му мислят! И съдбата е почнала най-напред от България.

Ако краката на ангелите се обърнаха на копита и на задниците им израснаха опашки, а на главите им израснаха рогове, мислите ли, че на синовете Божии, тук на земята, съдбата им ще бъде по-добра? Защото рогата е изопачение на човешката воля.

След всичко това вместо да се оправят, хората проклинат съдбата си, роптаят против живота; искат да живеят както те разбират.

И тогаз ще стане съдбата.

Тогава накъде отива линията на съдбата? – Надясно, нагоре.

Действително, от чисто астрологическо гледище, един астролог днес може да предскаже каква ще бъде съдбата на вашата снаха или на вашия зет с точност 75-80%. Ще видите, че всичко, каквото предстои на човека да мине, е написано, съдбата му е определена. Някой казва: „Човек трябва да се повдигне над съдбата си.“ – Не, над съдбата си не можеш да се повдигнеш, нито можеш да ¢ се налагаш. В миналите животи не сте дали условия на Божествените, на благородните чувства да се изявят и вследствие на това куцате и казвате: „Съдбата ни е такава.“ Слушайте какво казва съдбата: „Приятелю, преди две съществувания аз ти дадох добри условия, но ти не ги използва, умът ти не стигна и главата ти ще страда, ще те тъпчат.“ – „Защо?“ – „Да се научиш на смирение.“ – „Тъй ли, аз не искам да бъда смирен.“ – „Ако не искаш да бъдеш смирен, главата ти ще пати.“ – „Ама ти заповядваш ли ми?“ – „Ще ти заповядвам – казва съдбата, – ако ме слушаш, няма да ти заповядвам, но ако не ме слушаш, ще ти заповядвам. Туй е съдбата – да се подчиниш на Волята Божия! Някой се оплаква от съдбата си. Вън от Любовта действа съдбата, вътре в Любовта – Волята Божия. От нас зависи да изменим съдбата си.

Скъса ли се тази връзка, вие сте една перушинка вече и можете да станете играчка в ръцете на съдбата.

Ние се оплакваме от съдбата, оплакваме се от обществото, оплакваме се от Бога, от всичко се оплакваме, всеки индивид плаче и пъшка.

Когато един астролог иска да направи един хороскоп, той направя един кръг и го разделя на четири части, поставя зодиите или планетите, знаците плюс или минус във възходяща или низходяща степен според съчетанието им и почва да гадае каква е съдбата на индивида, който е роден в това време.

През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.

Снемете ли я, вашата лодка остава на произвола на съдбата.

Да, плачат за гвоздеите на Христа, но като излязат вън на пътя и срещнат някого с гвоздеи на ръцете, казват: „Е, такава му е съдбата“ – и си отминават.

Вие ще намерите тази точица само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата.

Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата.

Тя ред поколения ще има проклятието на съдбата. Ако свържете коня, той ще каже: „Е, такава е волята Божия, такава е съдбата ми“ – и ще си умре гладен.

Как ще бъдем съдени? – Според съдбата на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина – никому няма да се прости.

Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх.

И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата.

Вие ставате играчка на съдбата, т. е. на външните условия.

Това показва, че човек не е оставен на произвола на съдбата си.

Като не признават съдбата, някои казват за своя близък, че е умрял. – Не е умрял той, но е извикан, дето трябва, да даде отчет за делата си. – Тогава, как ще се оправи светът? – Като дойдат избраните и почнат да помагат на останалите.

Сега вие можете да мислите, че такава е съдбата, но за да те съдят, кой е причината? Ти като извършиш едно престъпление ще те съдят.

Вие можете да мислите, че съдбата ви е такава, но коя е причината, дето ви съдят? Ти, като направиш едно престъпление, ще те съдят, разбира се.

Ти пакъ казвашъ: какво става съ мене, докога ще се сипятъ ударитѣ на сѫдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце, и ти излѣзешъ вънъ отъ него.

Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него.

Човек някой път иска да надхитри съдбата.

Някой път човек иска да надхитри съдбата си.

И не се оплаквайте от съдбата си, но работете и тази съдба след време ще ви се усмихне.

Не се оплаквайте от съдбата си, но работете – след време съдбата ви ще се усмихне.

Ако на глупавия се случи някакво нещастие, той ще каже: „Все на мене ли се случват такива работи?“ Той ще роптае против съдбата, против условията на живота и т.н. Обаче ако вие мислите, че съдбата е по-снизходителна спрямо едни хора, а по-жестока спрямо други, вие не разбирате нищо.

Съдбата за всеки едного ще стане моментално.

Казвам: такава е съдбата на всеки едного, който търси лесния път.

Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там!“ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право!“ Ти ще почнеш да трепериш. Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света. Питам: ангелите как прекарват своя живот? Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата? Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа.

В кои планети могат да се наместят? Копието – на Марс, чукът – и той е Марс. (Не, той е на съдбата – Сатурн.) Хермес в гръцката митология е в близки отношения с Марс.

Какво трябва да бъдете? Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек? Мене ли съдбата отреди за това? Не сте вие най-нещастният човек.

Родило ви се е дете, но каква ще е съдбата му не знаете.

Човекът на вярванията пък казва: „Съдбата е такава. Каквото да прави човек, той не може да измени съдбата си." Човекът на положителната вяра знае, че той сам създава съдбата си, и затова никога не се разочарова.

Който се реши да излезе на такъв конкурс, той непременно ще пропадне и после ще каже, че съдбата му е тежка, че Природата не го е надарила, както трябва, и т.н.

И ако излезете да се конкурирате с един, който има пет пръста, и ти, който имаш един пръст? Ще кажете, съдбата е такава, надарила го е природата.

Който не разбира смисъла на страданията, той роптае против тях, оплаква се от съдбата си, търси виновници за страданията си, иска да ги тури на гърба на другите.

Съдбата, както и Разумната Природа, са всякога добре разположени към всички живи същества по лицето на Земята.

Най-после съдбата му се усмихнала, без той да знае.

Ако линията на щастието у някой човек е скъсана, или я няма никаква, съдбата на този човек казва: Слушай, ти не вярвай на щастие, на късмет.

Съдбата, това е кучето, с което вие се разправяте. Съдбата, това е кармата, закона на причини и последствия, които ние сме създали.

Питам: каква ще бъде съдбата на това заградено място? Какво ще стане с него? Мислите ли, че тази трева, тези тръни, тези глогове ще се развият в това заградено място? Какво прави този земеделец? Той впряга плуга си и разорава цялата земя.

Мнозина от вас изучават астрология, познават съдбата на хората, а своята не познават. Когато човек се бори със Сатурна, т.е. със съдбата си, последната го гази. Докато мисли, че сам може да устрои съдбата си, човек всякога ще изпитва нейните удари. Някой се оплаква от съдбата си. – Не, дойдеш ли до съдбата си, отдалечи се малко и оттам изучавай Законите й. Макар и да сте млади, вие ще научите много неща от съдбата си. Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бъде съдбата на онзи, който минава през пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра.

Да кажем, вий четете някой път, изучавате астрология и знаете съдбата на някой човек каква е, а вашата съдба не знаете. Ти като не искаш да слушаш!» [Тогава казват: «Знаеш ли, той е в лоши условия, под влиянието на Сатурна.»]* Казваш: «Аз твоя съвет не искам, аз сам ще си устроя съдбата.» – «Слушай, ще ти пати главата.» – «Аз не искам да зная.» – «Ще видиш.» Явява се Юпитер, казва: «Ти си на Земята, тебе ти трябва култура, трябва да мислиш, благороден, доблестен, щедър, великодушен трябва да бъдеш.» Ти казваш: «Не е твоя работа.» Изваждаш ножа, ще се разправяш. Някой казва – съдбата. По-далечко малко – изучавай законите на съдбата, ако има някакъв закон.

Когато свързваш съдбата си с някой човек, ти трябва да се изпиташ не само външно, но и вътрешно – можеш ли да живееш с този човек и какви трябва да бъдат отношенията ви.

Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават! Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави.

Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба.

Аз обикнах Бога, при Него искам да отида, за Него искам да живея, помогни ми и ти в този мой вътрешен стремеж.” И наистина, съдбата има сърце. Що се отнася до смелите, до силните хора, съдбата е добра, отстъпчива.

Остави съдбата да съди хората за доброто и за злото, което те вършат.

Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна.

В този смисъл младата булка представя съдбата на човека. Десетки години човек трябва да обикаля вратата на съдбата си, докато един ден тя излезе от вратата си и му даде парче медена питка.

Сега, в тази смисъл аз наричам съдбата на човека тази булка – докато ти даде медената пита, ти ще подсмърчаш пред нейните врата; тя ще ти даде всичките задачи.

Съдбата му е такава. Съдбата ще бъде безпощадна.

Запример хората често казват един за друг: Съдбата му е такава или, той е човек без вдъхновение.

Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини.

Какво правят повечето хора - щом се намерят пред известна мъчнотия, те казват: „Защо ми дойде тази мъчнотия на главата, все аз ли трябва да страдам; кога ще се смекчи съдбата към мене?".

Съдбата няма ли да каже за мен някоя хубава дума?» Но вий не знаете как страдат другите хора.

Подобрението на съдбата му зависи изключително от него.

Следователно, когато човек се освободи от съдбата, или от кармата си, според както индусите я наричат, отново ще се възстанови връзката му с Бога, която съществува от панти-века, и човек ще бъде напълно свободен.

Ние ще оставим тях, ние ги знаем отпреди 5-6000 години какви са! Но сега съдбата започва от дома Господен, от дома на духовенството ще започне съдбата, тям е дадено много и ще се иска много.

Казвам: когато хората виждат на улицата да убиват човек, като някое куче, тогава те не плачат и не се трогват, а като отидат в театъра, плачат за съдбата на някакъв фиктивен герой.

Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата.

Тогава аз поставям на разглеждане следния въпрос: щом Бог е Любов и ние живеем и се движим в Него, щом Бог е светлина и Истина, как е възможно тогава Той да ни остави на произвола на съдбата? Това е абсолютно невъзможно! Ако някой учен е мислил дълго време върху създаването на слънцето и на звездите, както и върху създаването на света изобщо, и създал своя теория, най-после той трябва да отиде при Господ и да каже: Господи, аз имам своя теория за създаването на света, но Ти, Който си го създал, моля Те, коригирай моята теория и ми покажи доколко тя е съгласна с Истината.

Ако разумният човек иска да подобри съдбата си, и той, като земеделецът, трябва да спазва годишните времена.

Кой е виновен? Вий съжалявате, че сте се качили на този трен, поверили сте съдбата си на този, глупавия машинист.

Какво представлява голямото и силно куче в човешкия живот - голямото куче не е нищо друго, освен съдбата на човека. За да се справиш разумно със съдбата си, ти трябва да бъдеш готов да приемеш всичко, което тя ти изпраща; видиш ли, че се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстъпи - тя иска да вземе костта от устата ти; вземи тази кост, сложи я пред нея и кажи: „Заповядай, костта е твоя". Щом не се противиш на съдбата си, бъди уверен, че тя няма да те преследва; бориш ли се с нея, кожата ти ще одере. Следователно искате ли да се справите разумно със съдбата си, вслушвайте се в Божествения закон, който във всички случаи ви нашепва как трябва да постъпвате. Каквото гласът ти каже, слушай го - така съдбата ще разбере, че има работа с умен човек и ще бъде по-снизходителна към тебе.

Сега, как ще приложите туй? Съдбата, това е голямото куче – каквото тя ти е наложила, не се противи! Донеси костта и кажи – колкото да е лоша съдбата, но като ù донесеш костта: «Каквото наказание определиш, аз ще го приема.» Няма да бъдеш излъган. Но бориш ли се със съдбата си, непременно кожата ти ще бъде съдрана. Тази кост като носиш, ще оставиш на съдбата си: «Аз бих желал в 7 години да свърша, но – както обичаш.»

Той поискал от шаха 30 деня срок, докато намери крадците, а в това време да си оплаче съдбата.

Защо изгубихте парите си? – Онзи, който ръководи съдбата ви, знае, че през този път ще минат разбойници и като видят торбата с парите, ще ги вземат, а вас ще убият.

Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят.

По линията на съдбата определят щастието на човека. Колкото по-развита е линията на съдбата в човека, толкова повече приятели ще има той в живота си. Когато линията на съдбата липсва, това показва, че дедите и прадедите ви са яли и пили, без да плащат, но вие като техни наследници, ще работите, за да платите дълговете им.

Преди всичко, ти трябва да го възлюбиш! Ако само нахраниш човека и го оставиш на произвола на съдбата, по-добре не го нахранвай.

Докато Христос беше на земята, Той внесе едно малко подобрение в съдбата, в щастието, или в тъй наречената сатурнова линия. Мнозина запитват: С какво се занимаваше Христос на земята цели 33 години? – Той внесе корекции, подобрение в линията на съдбата. Който не познае, какво е направил Христос, като е живял на земята, нека погледне линията на съдбата си и да чете – там е написано всичко. Като им показа ръката си, Той ги запита: Можете ли да четете по линията на съдбата? Какво нещо е съдбата? Съдбата е изразена чрез сатурновата линия. У някои хора линията на съдбата е добре очертана на ръката, а у някои е скрита, дълбоко заровена в земята, като някое семе, покрито отгоре с дебел пласт тор. И тъй, когато се говори за любовта, ние разбираме подобрение в съдбата на човешкото сърце. Това е посещение от ангела на свободата, който иде да пререже връзките, веригите на смъртта, да постави човека в условия, при които душата му може да се прояви. „И показа им ръцете си", С това Христос искаше да покаже на учениците си корекцията, която е направил в линията на съдбата. Ето защо, всеки съвременен човек трябва да разглежда ръката си, да изучава главно линията на съдбата. Всичко това е написано на линията на съдбата, но малко хиромантици могат да четат написаното по нея. Сегашните хиромантици, които, според мене, минават за ученици на хиромантията, взимат в съображение главно линиите на ума, на сърцето, на живота и други няколко знака, и от тях правят своите заключения Обаче, учителят на хиромантията, като погледне само линията на съдбата, веднага чете. Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото космическо течение, този човек е в общение с Бога, той е щастлив и добър. Значи, има случаи, когато линията на съдбата на някои хора съвпада напълно с общите течения на космоса. Благодаря Ти за привилегията, с която Си ме удостоил!" В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата. Христос показа на учениците си линията на съдбата. И ако на вашите ръце е написана линията на съдбата, т.е., ако вие сте ученици на Христа, Той ще каже: „Мир вам!"– и ще ви покаже ръцете си. Всеки може да създаде в себе си линията на съдбата, или линията на щастието. Ако линията на съдбата, т.е. на щастието е добре развита в човека, това показва, че неговото сърце е широко отворено и щедро. „ И показа им ръцете и ребрата си и каза им: Мир вам!"

Ако при усилията, които правите, можете да се свържете с разумни същества, вие ще подобрите съдбата си. Да се подобри съдбата на човека, това не значи да се освободи абсолютно от товара си, но да му се покаже как да го носи и по кой път да върви.

Една граната ще падне близо до теб, ще се пукне и ще те задигне за онзи свят. – Какво да правя тогава? – Ако не вярваш, ще провериш думите ми; ако повярваш, има възможност да се измени съдбата ти. – Как? – Като повярваш в Бог, с вярата на детето, и изпълниш Неговата воля. Само Бог е в състояние да измени съдбата ти.

Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво трябва да се прави при това положение? След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевс и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й. Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята.

В това време приятелят ти е зает с важна работа, която решава съдбата му – не му отнемай времето.

Например, когато човек преживява някакво тежко състояние и не знае, че причините за това се крият в неговия минал живот, той се гневи на съдбата си и роптае срещу нея. Всеки трябва да знае, че той сам е създал съдбата си.

Не мислете, че съдбата ще стане на небето. Когато се свърши съдбата, тогава ще дойде новият живот, тогава ще дойде възкресението. Щом съдбата мине, ще настане затишие, мир.

Плакала, роптала против съдбата, сърдила се на слугите си, на съседите си, че я изоставили, но с това не могла да си помогне.

Между индусите съществувал обичай, когато млада мома, от царско произхождение, се омъжва, извикват видни мъдреци и адепти да се произнесат върху съдбата й, т.е. да изслушат парчето, което тя ще свири, и от това ще определят нейната съдба. Бащата казал на Савитра за предсказанието на мъдреците, но тя казала: Каквото ще да става, но аз ще взема този момък, който ми е определен от съдбата.

И тъй, вие трябва да поставите в живота си здрава основа, да не обвинявате съдбата си за вашите нещастия и несполуки. Човек сам пише съдбата си. Той пие, а кръчмарят, като съдбата, пише, колко дължи.

Те се чудят защо Бог не ги освободи от страданията им, а ги е оставил на произвола на съдбата. Нека сега вземе дял от съдбата на сиромаха.

Докато боговете разглеждали всички предложения за наказанието на поета, за да се установят върху едно от тях, в съда влязла най-красивата, и на всички известна, дъщеря на царя Ормуз-Дай, която също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тия богове се опълчват срещу всички хора, които не могат да се справят със страданията си, и казват: Жестока е съдбата спрямо нас! Няма кой да се смили за нас. – Привидно е така, но и при най-тежките моменти в живота на човека, при най-голямото му отчаяние, все ще се намери поне едно същество, което да укаже към него известно състрадание.

И българите се интересуват от съдбата на своите деца, или от онова занятие, на което те ще се предадат. Следователно, ако човек е нещастен, нека пази душата си от огорчения, да не мисли, че съдбата му е виновна. Съдбата на всеки човек е такава, каквато той си я създал. Човек сам кове съдбата си.

Работете съзнателно, да станете творци на съдбата си. В живота има много начини, чрез които човек може да подобри съдбата си. Дебелото въже е условието, с което подобрявате съдбата му.

Той сам е творец на съдбата си. При най-малкото изпитание той губи смисъла на живота и започва да роптае против съдбата си, против Бога, против всичко, което се изпречва на пътя му.

Човек сам кове съдбата си. Който е малодушен, страхлив, той сам гради съдбата си.

Щом го изнесете вън и го оставите на произвола на съдбата, то започва да скърби и след известно време увяхва.

Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. – Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл.

Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания. Праведните, добрите и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата.

Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека. Когато някой беден човек е онеправдан, съдбата, именно, решава да му се даде правото. Аз не ги съдя за това, небето ги съди – и съдбата е започнала вече. Съдбата на българския народ предсказали, но своята не могли да предскажат. Доколкото зная от техните предсказания, съдбата на България не е лоша. Остави ли везните на земята, земетресението ще дойде, и съдбата на София е решена.

От човека зависи да подобри или да влоши съдбата си.

Той сам твори съдбата си. Докато не ги разберат, те всякога ще обвиняват Бога, съдбата си като виновници за техните страдания.

Момъкът веднага се качил на едно дърво, а оставил своята възлюбена на произвола на съдбата.

Каква молитва е тази, която е пълна с оплаквания и роптания срещу съдбата? Когато се моли, човек се свързва с общество от светли, възвишени същества, които го слушат и хроникират всяка негова дума.

Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени.

Съдбата на онзи воденичар не е толкова завидна. Съдбата на воденичара не е много от завидните.

Който не разбира тези процеси в природата, той казва, че Бог е наредил така нещата, че съдбата на хората е такава или законите на природата са такива и т.н. – Не, колкото и да се мъчите да примирите противоречията в живота си, едно трябва да знаете: на разумен мъж се дава разумна жена.

Като се намерите пред някое голямо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете против съдбата си, против Бога и казвате: „Ако, наистина, съществува Бог, Който е Любов, как е възможно да изпраща такива големи изпитания?“ Какво показва вашето роптание? Щом роптаете, вие не познавате Бога. Кармическият закон не е нищо друго, освен съдбата на човека.

За да се справи със съдбата си, човек не трябва да се бори с нея. Който се е борил със съдбата си, той всякога е бил побеждаван. Бори ли се със себе си, човек попада в ръцете на съдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щом престане да се бори със себе си, съдбата му се подчинява, и той излиза победител.

Обаче, безверието не смекчава съдбата на човека.

За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога.

По същия начин и съдбата постъпва с вас. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на съдбата.

Хората умират, за се скрият от съдбата, която ги чака. За да измени кармата си, или за да подобри съдбата си, при всички свои страдания, мъчнотии и изпитания, човек трябва да вложи в себе си желанието да направи на някого поне едно малко добро.

Запример, съдбата, съденето е природен закон.

Каква е съдбата на този огън? - Постепенно изгасване.

Ако е разумен и внимателен, човек може да подобри линиите на съдбата си. Запример, този закон ще го намерите и в ръката си, като изучавате линиите на съдбата, на живота, на ума и на сърцето.

Казвате: Съдба е това! Да, първият случай представя съдбата на глупавия човек. Вторият случай представя съдбата на разумния човек.

Ако съдбата ощастливи човека в началото на живота му, тя ще го ощастливи и на края. Ако работата, която човек започва, му се отдава още в началото, това показва, че съдбата го е ощастливила и той ще има успех. Произволно нещо ли е съдбата? - Съдбата не е произволна, но е строга, а понякога безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, съдбата го преследва до девети род. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави. гледате някой човек учи, занимава се, и тъкмо се готви да заеме някоя добра служба, съдбата излиза срещу него и му препятства. Взима един, втори, трети билет, но и тук съдбата го преследва. За да успее в предприятията си, човек трябва да се обърне към съдбата си с молба да не го преследва, като обещае, че ще работи съзнателно, да изправи погрешките си. Колко поети и писатели има в света, чиито произведения не се оценяват. - Защо? - Съдбата ги преследва. Не ликвидира ли с тях, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избегне от ръцете на съдбата си. Какъвто и да е човек, прост или учен, цар или обикновен, съдбата ще му даде нужния урок. - Ама ние сме ученици, искаме да учим, да се развиваме. - И ученици да сте, пак няма да избегнете от ръката на съдбата. - Ние се молим по три пъти на ден. - Съдбата ще ви хване в момента, когато не се молите. - Ние се стремим. - Колкото и както да се стремите, съдбата ще ви посети със своята пръчица. В това отношение съдбата е неумолим закон. Със съдбата заедно вървят много същества, които пазят човека от нейните тежки удари. Нещо го побутва да тръгне още на другия ден, да се ползува с половин билет. - Кое е това, което го подтиква? - Съдбата му. Съдбата му нашепва да вземе тази служба, но приятелите му нашепват: „Откажи се от тази работа. Сега, от всички се изисква будност, да знаете, как да постъпвате със съдбата си. Когато съдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай. От много време те търсих, но сега си вече в ръцете ми.“ Ако съдбата мине покрай тебе и не те докосне, мълчи и благодари, че не те е видяла. Пред съдбата и мъдрецът мълчи. Остане ли и за втори обяд при вас, съдбата ще го хване. Съдбата дебне човека всеки момент. Щом започне да мисли така, съдбата веднага поставя на пътя му изкушения и го заставя да греши. Ако някой казва за себе си, че е грешен, съдбата още повече го товари, като му казва: „И така дължиш много, можеш да задлъжнееш още повече“. Някой от вас се изправи пред съдбата си и казва: Знаеш ли, кой съм аз? - Кой си ти? - Аз съм член на Бялото Братство. - Член на Бялото Братство ли? Чакай да видиш аз коя съм! Хване те и те разтърси. Няма пророк в света, който да е проповядвал новите идеи, и да не е бил в ръцете на съдбата. Като чуе, че някой проповядва новите идеи, съдбата казва: „Ти ли си този, който проповядваш? Чакай и аз да те опитам!“ Като знаете това, не мислете, че вие можете да избегнете от съдбата си. Няма човек в света, който да не е страдал от ударите на съдбата. Съдбата е безпощадна. Затова съдбата остави да го бият.

Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага. Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек. Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде. Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата.

Трима души да си изберат едно от тия числа и ще ви кажа каква ще бъде съдбата.

Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора.

Като добросъвестни лекари, те решили да предупредят мъжа на болната за удара, който съдбата му готви, а същевременно той да съобщи на жена си, че часът и е наближил и да се приготви да изпие горчивата чаша. Очите на младата жена се напълнили със сълзи, но след един момент тя се окопитила и казала на мъжа си: Няма какво да правя, освен да се подчиня на съдбата си. Искаше ми се още да поживея с тебе, но не съм господарка на съдбата си.

Ама съдбата му била тежка, препятствала му във всички работи. Какво нещо е съдбата? Казват хората, че съдбата била добра и лоша. Ако отношението между числата, които получавате при измерване пръстите на някой човек е хармонично, съдбата на този човек е добра. Който разбира законите на числата, той може да измени съдбата си, т. е. да я подобри.

Всеки ден вие може да измените съдбата си, ако разбирате науката.

Всеки трябва да бъде творец на съдбата си.

Човек е творец на съдбата си. И най-добрите предсказвачи и астролози да се съберат около тебе, никой не може да измени съдбата ти: каквото сам си написал горе, това ще бъде и долу. – Искам да изменя съдбата си. – Щом искаш да измениш съдбата си, ще започнеш от земята.

Онзи, който не е направил никакво престъпление, за какво умира? Може да кажете, съдбата му е такава. Веднага ще се измени съдбата ви.

Кой е виновен за това нещастие? Ще кажете, че или пътят не е бил равен, или съдбата ви не е била добра.

Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата.

Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги.

Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват.

Ти се оплакваш от съдбата си, но един твой приятел ти казва да мълчиш една минута. Ако мълчиш, съдбата ти ще се подобри. Значи, има моменти в човешкия живот, когато мълчанието произвежда преврат в съдбата на човека.

Тази жена ми казваше: „Постоянно се оплаквах, протестирах срещу съдбата си, но най-после се обърнах към Господа и казах, „Господи, на Тебе се оставям, покажи ми пътя, по който трябва да вървя.

Не е болен онзи, който постоянно се оплаква и роптае против съдбата си.

Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората.

Но да оставим настрана въпроса за съдбата, тя не е наша работа.

Когато казваме, че човек е творец на съдбата си, т.е. може да създаде това, което иска, ние подразбираме, че преди да са се проявили нещата, ние можем да ги създадем в тяхната идеална форма.

Една постъпка, добра или лоша, определя съдбата на човека.

Който държи съдбата на човека в ръцете си, той знае, кога кой конец да дръпне.

Съдбата се смилила над тях.

Първата дума, първата мисъл, първото чувство, които човек възприема сутринта още, определя съдбата му през деня.

Първата дума, която детето каже сутрин на баща си, тя определя съдбата му за през целия ден.

Какво представя съзнанието на човека? Съзнанието на човека е онова вътрешно начало в него, което определя съдбата му.

Каквото е съзнанието му, такава ще бъде и съдбата на човека.

Според съдбата трябвало да минат пред нея десет души кандидати, облечени в разни костюми и с маски на лица.

Някой гледа линиите на ръката си и казва, че линиите на сърдцето, на ума, на живота, на съдбата му са добре развити.

Какво трябва да правите тогава? Нищо друго не ви остава, освен да не се противите на съдбата си. Каквото съдбата ви носи, използвайте го разумно. Опита ли се някой да ви отклони от пътя, който природата е определила, кажете: Такъв е моят път, такава е съдбата ми, такава е волята Божия.

Представете си, аз съм един гадател, зная съдбата на хората. Съдбата казва: “Аз ти определих и горе ще се качиш.” А друг, когото тя не е определила учен да стане, тя казва: “Аз не съм определила учен да станеш.” “Ама искам да стана учен.” “Ще чакаш, за тебе съм определила друго време.” Този, който не чака, и за него има дърво. На външните хора ще им кажете тъй: неумолима е съдбата. Туй е за вас, за учените законите в природата, за външните хора това е съдбата в живота.

Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени. Той сам пише съдбата си.

Сега има много гадатели в света, които казват: „Написана ни е съдбата."

Бог постоянно подобрява съдбата на човека.

Бог постоянно подобрява съдбата на човека.

Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява.

Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си.

Ако снарядите експлодират и причиняват пакости, хората ще кажат, че съдбата им била такава. Съдбата не е виновна.

В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.

В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия. Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.

Ще кажете, че престъпникът се родил такъв, не може да избегне съдбата си.

„Син Человечески е господар и на съботата”. – На какво може да бъде господар обикновеният човек? – На съдбата си и на своите задачи.

Ще кажете, че отрицателните прояви представят съдбата на човека. - Такава съдба не съществува. Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея.

Ще кажете, че отрицателните прояви представят съдбата на човека. Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея.

Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум.

Ти си решил съдбата.

Затова, именно, казват, че човек сам кове съдбата си.

На окултен език казано: за да подобри съдбата си, човек трябва да се роди отново.

Влезе в затвора, след това беше турен от съдбата в други условия. Казва, втори път може ли да се родиш? Ако може да се родиш, може да измениш съдбата си. Ако не може да се родиш, не може да измениш съдбата си.

Казва се, че днес е краят на века, съдният ден, когато Бог ще съди хората. — Каква ще бъде съдбата? — Бог ще извика всеки едного при себе си и ще го пита: Защо оцапа моя образ? Защо не го изчисти? Защо не използва условията, които ти се дадоха?

Остави съдбата си в ръцете на Божия Промисъл.

Казваш, че това е съдба, но все пак искаш да разбереш, какво нещо е съдбата. Досега никой човек не е могъл да каже, какво нещо е съдбата и защо се изявява по един, или по друг начин. Затова е казано, че човек сам чертае съдбата си. Ето, сам Христос се моли да се отмени съдбата Му, да Го отмине горчивата чаша, но това не стана. След това Той се примири със съдбата си и каза: Господи, в Твоите ръце предавам Духа си.

Питам, кой е виноват на туй, което става? Питам, кой направи тази съдба? Кой направи съдбата? Че дъщерята трябва да се ожени за княжеския син и да се разведе, че синът трябва да стане министър и после да го убият - кой направи тази съдба? Ето, въпросът не е разрешен. Стараха се да направят промяна на съдбата, но не можаха.

Онзи, който не е мачкан от мечка, е слаб, не издържа на болести и страдания. - Какво представя мечката в живота? - Съдбата. Значи, който е газен от съдбата, става здрав и издръжлив. Който не е газен от съдбата, той е слаб, хилав и лесно пада.

Има много хора, които ги е мачкала съдбата и те не умират, а стават жилави, но не умират.

Вярата подразбира връзка с ония възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството, на народите, на обществата, на семействата и на всеки човек отделно.

Кога ще бъде това? В деня съдни, т.е. в онзи ден, когато се разглежда съдбата на човечеството.

Някой ученик не обича математика, не иска да прави усилия, не решава задачите си и казва, че съдбата го преследва. Който е придобил това знание, той може предварително да каже какво ще бъде времето на другия ден, какво ще се случи в живота му поне за една година, какви промени ще станат в управлението, дали ще се смени правителството, ще има ли плодородие, каква ще бъде съдбата на неговите деца, ще свършат ли добре училището и т.н.

Той казва: Съдбата ме преследва. – Не го преследва съдбата, но чуждото, с което работил.

Домът не е създаден върху основите на съдбата.

Като видите товара, вие ще започнете да роптаете, да се сърдите, да обвинявате съдбата си и т.н.

Като живее с доброто и го прилага, човек може да се справи със съдбата си, т.е. да подобри лошите условия на своя живот.

Който живее с религиозни разбирания, казва: Съдбата е такава. – Съдбата е едно, а работата – друго. Каквато и да е съдбата ти, ще работиш. Само разумният може да бъде господар на съдбата си. – Защо? – Защото той познава законите на живота и природата.

Ако това число представя съдбата на човека, какво ще говори за нея? Ще кажете, че сте лош човек. Дойдеш ли до съдбата си, нищо няма да говориш – нито добро, нито зло. Ще повдигнеш мисълта си нагоре и ще кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля!“ За съдбата не се говори нито добро, нито зло.

Представете си сега Н., че тази сухата чешма беше твоя, но ти нямаш никакви приходи от нея, ти ходиш със скъсани дрехи и обуща и казват хората, как при тази хубавата чешма ти се оплакваш от съдбата си? Ти казваш: Хубава е чешмата, но жалко, че е суха, беден си; но един ден, след като потича водата, ти я ограждаш наоколо и почваш да вземаш на всеки килограм по 5 стотинки, а ти идват на ден най-малко сто хиляди души хора, по 5 стотинки, колко правят? 500,000 стотинки, какъв приход придобивате вие! (5 хиляди лева на ден).

Това значи да подобри човек съдбата си.

Запример, за да се примири със съдбата си, човек трябва да бъде пасивен, да даде нещо. Той не трябва да се бори със съдбата. Друг е въпросът, когато съдбата изпраща някакво изпитание на човека, за да го смири. Той казва: „Съдбата ми е такава, не искам да се боря с нея“.

За пример казват, човек трябва да се примири със съдбата си. Какво положение трябва да вземеш тогава щом се примириш със съдбата си? (пасивно). А неспособният, само веднъж като го скъсат, той ще капитулира, няма да свърши, ще каже: Съдбата ми е такава.

Ще кажете, че това е игра на съдбата. Съдбата не си играе с човека, но работи върху него. Значи движението на колелото наричаме работа на съдбата. Съдбата поставя всеки човек на почетно място и ако той съзнателно и с любов извършва работата си, велико бъдеще го очаква. Съдбата е господарят на колелото. Съдбата няма лоши намерения към никого.

Вие наричате това игра на съдбата. Това не е игра на съдбата. Това е работа на съдбата.

Трети пък ще кажат, че съдбата на човека е лоша затова е изложен на страдания. Човек сам създава съдбата си.

Следователно, когато човек се оплаква от съдбата си, това показва, че отрицателната му съдба го е яхнала. Когато не се оплаква от съдбата си, положителни сили са го яхнали. В първия случай човек роптае, сърди се и не се подчинява на съдбата си.

Мнозина се оплакват от съдбата си, защото не мислят право. Когато започнат да мислят право, те могат да смекчат и подобрят съдбата си.

Такова тяло е подхвърлено на произвола на съдбата, всеки може да си играе с него, както иска.

И в единия, и в другия случай съдбата ще дойде във вид на гребен и ножици или да те разплете, или да те отреже, да не бъдеш много голям.

Какво правят с празните каци? Вие знаете каква е съдбата на празните каци. Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи! Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки! Погледни, те представляват модел от най-последна мода!“ – „Ами погледнете шапката на онзи там! Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата.

Такава е съдбата на всеки, който върви по учението на дявола.

Ето защо, все ще дойде някой да ви извади от затвора, но важно е каква ще бъде съдбата ви – като тази на хлебаря, или на виночерпеца.

Бог ще им удари по две плесници и те ще се окопитят – двете плесници не са нищо друго освен съдбата или, според индусите, кармата.

Вас ви гони съдбата и вие сте се хванали за дървото, което мишките прегризват, а змеят ви чака отдолу, бикът пък отгоре.

Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество. Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света.

И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото? Не, ни най-малко. До известна степен ние сме отговорни само отчасти за участието, което ние вземаме, за съдбата на света ние не сме отговорни.

Обаче факт е, че грешният човек в случая се ползва с всичкото благоволение на съдбата.

Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки.

Колкото и да ви е тежка съдбата, каквито противоречия и да имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно.

До това време той бил голям безверник и често проповядвал на учениците си, че Бог не съществува, че човек сам урежда живота си, сам кове съдбата си.

Когато човек не иска да работи, отнемат кредита му и го оставят на произвола на съдбата.

Ти ковеш съдбата си със своя мироглед, с търпението си, с делата си.

Измени ли се вашата съдба, и съдбата на всички в света ще се измени.

Сега, като изучавате числата, може да предсказвате съдбата на всеки герой. Като знаеш това, не казвай, че съдбата ти е лоша, трябва да се примириш. Тежка е съдбата ми. – Лошо нещо е робството, но не е по-лошо от нас. Тежка е съдбата, но не е по-лоша от нас. Съдбата е професорът, който мачка студентите. Под „професор“ разбирам съдбата. Съдбата е безпощадна, строга, но справедлива. Бащата, т. е. съдбата изпитва сина си, но и синът изпитва баща си.

Та казвам: Ако вие изучавате тия числа, на всеки един герой може да му предскажем каква ще бъде съдбата. Имаме велика задача да се освободим, не да кажем: Съдбата е такава, няма какво да правим. Съдбата не е по-лоша от нас. Съдбата казва тъй: Победи ме, ако можеш да ме набиеш, аз ще ти туря шест. Тя е един професор съдбата. Та професор аз наричам в дадения случай съдбата. Като се покажеш на съдбата, че си умен, професорът казва: Има надежда от този ученик да излезе нещо. Съдбата е много справедлива, има надежда. Ще дойде съдбата, този пехливанин вече и ще налага.

Вие ще искате да ви се усмихне съдбата.

Някой казва: Не ми вървят работите, съдбата ме преследва. – Никаква съдба не те преследва, ти си съдба на себе си. Когато слизаш на земята, съдбата отваря вратата си. Ако си неразумен и невнимателен, така ще поставиш ръката си, че при затваряне на вратата, съдбата ще я притисне.

Нещо преследва ме съдбата."

Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма.

Но съдбата на това число трябва да се измени.

Тогава както са поставени, следователно, за да измените съдбата на 22, откакто се е създало човечеството, иска да научи качествата на 22.

Щом се колебаете в Божественото, съдбата ви, вместо да се подобри, ще се влоши.

Най-малкото колебание, което се явява във вашия ум, изменя съдбата ви.

Някога едно писмо решава съдбата на човека.

Това е съдбата в света. В какво седи съдбата? От чисто Божествено гледище, чрез съдбата Бог изпитва хората.

В съдбата ми е решено, викат ме в онзи свят.

Следователно, ако вие не се отворите за Господа, да Му дадете място да живее във вас, съдбата ви е решена.

Ако майката не се грижи за детето си, то ще остане на произвола на съдбата.

Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде.

Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влезе.

Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му.

Той се обръщал ту към съдбата, ту към разбойниците и ги запитвал защо го вързали с юлара. – „Вързахме те, защото още не си намерил коня“. Сега, като гледате мъглите пред вас, вие си казвате: „Защо дойдоха тези мъгли, да ни попречат да видим изгряването на слънцето?“ Колко пъти досега сте виждали изгрева на слънцето! Ако е въпрос за виждане, питам: какво трябва да виждаш? Кое е за предпочитане да виждаш: това, което се гради, или това, което се разрушава? Да слушаш онзи, който плаче и окайва съдбата си, или да слушаш онзи, който разказва за своето щастие? Да виждаш младата булка, която извеждат от къщи, или да виждаш стария, когото носят на гробищата да погребват? Да ти дадат хляб, или да ти вземат хляба? Като отговор на тези мисли, ще дам следните окултни правила.

Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората – никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално.

Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си.

Съдбата има две остриета – едното острие е за нас, а другото за хората. Трябва да се пазим от двете остриета на съдбата. Ако ти си умен, някой път ще туриш нещо на тия остриета, че като замахне съдбата, да не те засяга. И след туй съдбата като маха, не може да реже.

Един ръководи съдбата на цялото човечество, на цялото Битие.

Само един фалшив тон решава съдбата ти: китарата остава на небето, а ти слизаш на земята.

Като влезе в духовния свят, човек се чувства, като че ли е оставен на произвола на съдбата.

Днес всички се интересуват за съдбата на славянството.

Смирение е нужно на човека! Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата? – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и.

Той не е играчка на съдбата, но той става играчка, като не разбира законите.

Значи, трябва да освободиш ръцете, краката, мозъка, сърцето си от силите на злото, т.е. от съдбата.

И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп? Защо ме е оставил така на произвола на съдбата?“ Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.

И интересното е, че всеки, който страда, казва: Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп, защо ме е оставил така на произвола на съдбата? Разправят за един български овчар някъде от котленско, имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце. Това е, което религиозните казват: да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на Божествения ум в себе си.

Тогава няма да бъдете откъснат лист от дърво, нито играчка в ръцете на съдбата.

Днес всички хора роптаят, оплакват се от съдбата си. – Защо се оплакват? – Защото не са толкова силни като Епиктета. Ако не сте будни и се намирате в положението на Епиктета, ще кажете: Защо съдбата ни е толкова тежка? Защо Бог ни подложил на такива изпитния? Който роптае против съдбата си, няма да постигне нищо. Колкото и да роптаеш, ти си в ръцете на съдбата.

Ако ти добиеш това чувство на ясновидство – каква ще бъде съдбата на всички европейски народи, каква ще бъде съдбата на английския, да ти е ясно и знаеш съдбата на Америка, на Франция, каква ще бъде съдбата на България, на твоя дом, ако знаеш това – тогава ти не седиш ли по-горе от министър-председател. Ако ти измениш начина на живота си, ти веднага ще измениш и съдбата си.

Ако ти придобиеш ясновидство и виждаш съдбата на всички европейски народи, на английския народ, на Америка, на франция, каква ще бъде съдбата на България или на твоя дом, ако ти знаеш всичко това, тогава ти не си ли по-горе от министър-председател? Ако ти знаеш какви геологически промени ще станат на дадено място, веднага ще кажеш на хората да се изселят, защото след десет години това място ще хлътне и ще им посочиш такова място, което ще бъде най-благоприятно за тях. Ако ти измениш начина си на живот, веднага ще измениш и съдбата и живота си.

Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба. Съдбата има нещо, което преследва, направлява заради него. Възелът, това е съдбата, или дяволът. Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш.

Друг казва: Мене съдбата ме гони. Съдбата има нещо, което преследва, направлява, заради него. Ако нямаше това масурче, какво щеше да прави? Възелът, това е съдбата или дяволът. Ако съдбата ви е вързала на стол, да знаете, че има един умен противник, че и вие трябва умно да постъпите.

Йов проклинаше съдбата си.

Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива! Не е такава съдбата му.

Виждаме, че един човек страда, казваме: такава е съдбата му.

В невидимия свят, като разглеждали съдбата на момъка или на момата, определили да прекарат този живот без женитба.

Ако те имаха съзнание, може би, щяха да роптаят против съдбата си.

Тих и спокоен седял Лазар пред вратата на богатия и търпеливо понасял съдбата си.

Какво става днес с учените хора? Не стават ли и те играчка на природата? Има разлика между съдбата на учения и тази на рибата и птицата. Ще разполага с 10 часа и каквото напише през това време, то ще реши съдбата му.

И съдбата постъпва като професора – къса студентите. – Защо ни къса съдбата? – Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. – Искаме да я победим. Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата. Справедлива е съдбата. Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи? Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш.

Защо ни къса съдбата? Защото ние мислим, че тя нищо не може да направи. Има течения в науката, които казват да победим съдбата.

Тоя студент е от даровитите студенти, но съдбата му е определена.

Иначе съдбата пак ще дойде, ще замахне с пръчицата си във въздуха, ще те приспи и ще си вземе колкото иска.

Там ще бъда свободен да продължа работата си.“ Питам: Какво бихте казали вие при подобен случай? Ще започнете да се оплаквате, да роптаете против съдбата, че сте изпаднали в такова положение.

Съдбата, която сега имаме, не мислете, че тя е Божия. Ние създадохме съдбата си.

Не мислете, че съдбата, която сега имате, е Божия. Вие създавате съдбата си.

Ако отслабнат и се откажат да вървят, ще обвиниш съдбата си. В случая съдбата си ти сам. Ако знаеш как да драснеш кибритената клечка, ти ще запалиш огъня и ще се стоплиш; ако не можеш да запалиш огъня, ще трепериш от студ и ще кажеш: „Лоша е съдбата ми“. – Това е частично разбиране.

Но ако тази кибритена клечка не знаеш как да я драснеш, ти ще зъзнеш в живота си и ще питаш защо така е съдбата ни.

Пътникът казал на съдбата: „Понеже си два пъти по-силна от мене, аз ще ти дам и моя дял, да получиш 12, т.е. 8+4=12“. Съдбата казала на пътника: „Аз ще ти дам сбора от цифрите на това, което ти даде, а именно: 1+2=3“. Съдбата казала на пътника: „Ти изгуби пътя си, за да ме намериш и да ти дам нещо от себе си“. Сега, като се намерите в мъчнотия и изгубите пътя си, ще срещнете някъде съдбата. Това е съдбата. Така ще прекараш до сутринта, и още с първия слънчев лъч ще видиш съдбата – строга, повелителна.

После, като се съберат двете четворки, получава се 8, понеже казва: „Ти си два пъти по-силен от мене.“ [4 + 4 = 8] Пътникът казва на съдбата: „Аз ще дам и моя дял - 4, да станеш числото 12.“ [ 8 + 4 = 12] Знаете ли какво е казала съдбата? Тя е казала: „Аз ще ти дам числото 3 [12=1 + 2 = 3]. И колко е останало на пътника, който е дал на съдбата 4? Той е дал на съдбата 4, и тя му е дала после 3-те. И затова аз те намерих, да ти дам нещо.“ Следователно в живота си, когато имате неприятности и изгубите пътя си, все таки съдбата ще те намери някъде и зависи от вас - ако умно говорите с нея, тя ще ви даде, ще ви покаже пътя. Ще намериш съдбата. Сутринта с първия лъч ще се яви съдбата при тебе и строго ще ти каже: „Какво си тръгнал ти тук?“ И ще те съди, че си тръгнал по кривия път. Съдбата казва: „Ти трябва да вървиш, откъдето светлината и топлината иде в живота ти.

Българинът казва така: „Роди ме, майко, с късмет, пък ме хвърли на купище.“ Значи роди ме с дарби, вложи в мене един здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, пък вложи и най-хубавото, което имаш, и ме тури на произвола на съдбата и ще видиш тогава какво аз мога да направя.

Значи, роди ме с дарби, вложи в мене един здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, пък вложи и най-хубавото, което имаш, и ме тури на произвола на съдбата, ще видиш тогава какво мога аз да направя.

Той сам си решава съдбата.

В съдбата не може да има несправедливост.

Вие се оплаквате от съдбата си, защото чинийката ви е празна.

Вие се оплаквате от съдбата си, защото чинийката ви е празна.

Но ако се освободиш, както виждам съдбата ти, ти може да постигнеш голямо богатство, то тебе жена ти и децата ти ще убият. Когато човек стане умен, не мислите, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са турени да отсъждат право. При съдбата ти ще се срещнеш с най-добрите хора, с най-благородните и най-справедливите. Ние сега се плашим от съдбата, казваме: „Страшна е съдбата.“ Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато на земята иде едно благо, да мислите, че съдбата ви се усмихва, опитват ви вас.

Но ако се освободиш, както виждам съдбата ти, можеш да постигнеш голямо богатство, но тебе жена ти и децата ти ще те убият. Не мислете, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право. При съдбата ти ще се срещнеш с най-добрите, най-благородните и най-справедливите хора. Ние сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата. Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват. Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си. - Коя е царската дъщеря? Една твоя добродетел се дави, ако знаеш да бръкнеш с ръката си и я извадиш.

Съдбата им е такава.“ Съдбата им зависи от тях.

Съдбата им е такава. Съдбата им зависи от тях.

Когато човек има да живее, животът е по-силен от съдбата в света. И всеки един от вас, когато съдбата му каже: „Махни се оттук“, той да каже: „Кажи ми още веднъж.“

Знайте, че животът е по-силен от съдбата в света. И всеки един от вас, когато съдбата му каже махни се оттук, той да каже: Кажи ми го още веднъж.

Помни: Човек е господар на съдбата си.

Училище не свършиш, казваш: „Съдбата ми е такава.“ Майката и бащата са определили твоята съдба.

Христос казва: „Отец никого не съди, а е дал съдбата на Сина.“ Той еднакво гледа на всички и вижда дълбоките работи.

Христос казва: „Отец никого не съди, а е дал съдбата на Сина.“ Той еднакво гледа.

Ще кажеш, че всичко зависи от късмета, т.е. от съдбата. Ако очакваш наготово, разбира се, че съдбата ще определи, щастлив ли ще бъдеш, или нещастен.

Ще кажеш, че всичко зависи от късмета, т.е. от съдбата. Ако очакваш наготово, разбира се, че съдбата ще определи щастлив ли ще бъдеш, или нещастен.

Някои държавници са ходили при врачове, на восък да им предсказват каква ще бъде съдбата им.

Има държавници, които са ходили на врачки, да им гадаят на восък каква ще бъде съдбата им.

Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето.

Днес съдбата ги възпитава чрез нещастията.

Тази жена, която си срещнал, това е орисница, благодетелка на съдбата ти и ти казва: „Така както постъпваш, такъв ще бъде животът ти.“ Както вашите деди и прадеди са постъпвали няколко поколения, и както ти постъпваш, така ще постъпват и няколко поколения напред.

В Америка жените решават съдбата на проповедниците. Ако вие се научите да контролирате вашите мускули, вие може да бъдете господари на съдбата.

Всички удари, които съдбата налага на човека, са на място.

Всички удари, които съдбата налага на човека, са намясто.

Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак.

Следователно в ръцете на съдбата човек не трябва да бъде стомна, която при един удар в земята да се разбие на парчета. Като се помолил три пъти за него, най-после дошъл един ангел и му казал: „Желанието ти да се измени съдбата на каменаря е добро, но този човек не е готов още за друго положение. На пътя го срещнал ангелът, който помогнал да се подобри положението на каменаря и му казал: „Видя ли сега какво направи? Разбра ли, че този човек не беше готов още за по-добри условия?“ След това ангелът го хванал за врата, наложил го добре и му казал: „Да помниш още веднъж как се изменя съдбата на хората!“ Като разбрал грешката си, светията пак се обърнал към Господа, с молба да върне каменаря в първото му положение, а за себе си, да му даде възможност, по какъвто и да е начин, да изправи грешката си.

С този пример искам да ви наведа на някои мисли, да видите, че Провидението, съдбата е вложила в човека известни неща, които той трябва грижливо да пази, да се не изгубят.

Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете. Не смесвайте мъчнотиите и страданията като противодействие на съдбата, като че нещо ви гони.

В човека има едно вътрешно огледало, в което той сам може да види каква е съдбата му. Та Христос сам си виждаше съдбата. И той ми разправя: „Не знам откъде е това, дали от моите прераждания от миналото е останало нещо.“ Казвам: „Ще провериш.“ Този човек предвижда съдбата си.

Знаете ли какво значи господар на съдбата? Ти искаш да станеш гений - гений ще станеш! Искаш да станеш светия - светия ще станеш! Каквото пожелаеш, всичко можеш да станеш.

Там е важното, че съдбата ще започне най-първо от дома Господен. Ако имате 12 добри мисли и вие станете с тях 13, непременно ще ви сполети съдбата на Христа. И тогава мога да ви кажа, каква ще бъде съдбата ви. Мене съдбата на грешните хора не ме трогва.

Ако направиш една погрешка и не я поправиш, от 4 до 9 поколения съдбата ти ще те преследва.

Господари сме на съдбата, ако се движим от онези подбудителни причини на любовта. И съдбата на човека вече се определя от нея.

Те напълно определят съдбата на детето. Представете си, че в съдбата на тази мома е писано да не се жени.

Да кажем, че в тебе има едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище ще кажеш: „Нека да си носи той съдбата!“

Ще ви изясня закона: От всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяка ваша постъпка ще зависи каква ще бъде съдбата ви в света.

Защо? Съдбата ти е такава. Понеже искам да ви предам положителната страна – не че съдбата стои, не зависи всичката съдба. Като казваме: „Съдбата е в неговите ръце“, разбираме: съдбата на човека зависи от неговата глава, от неговото сърце и от неговата разумна воля. Понеже съдбата е свързана с умствения живот, с Божествения свят.

Те казват: „Употребихме нашата наука, повече не можем да ви помогнем, вече Господ да ти помага.“ Оставят този човек на произвола на съдбата.

Кой е първият учител, който [я] е карал? Кой е, който ѝ е предал първия урок? После, кой ѝ беше първият професор, който я научи тя да влиза в калта и да се върдаля? После, кой беше третият професор, който я научи да се запасява, да трупа мазнина? Често хората по Коледа, приказват си и казват: „Имаме свиня“, които ги гоят, и те казват: „Опарив се е като шопар, може да има 100 кила.“ Като я попила господарят тази свиня, тя грухти, хич не знае каква ѝ е съдбата. Един българин казва на жена си: „Еленке, съдбата ти е такава, кармата ти е такава.“ Повече философия няма.

И всеки иска съдбата отвънка да му се усмихне, тъй всичко да стане, по неговата воля.

Казвате: „Виж съдбата как е проработила!“ Какво лошо има, ако неговата съдба е проработила? Каква разлика има, ако човек е богат или сиромах? Питам: Кое състояние е по-хубаво, когато се давиш: сит ли да бъдеш или гладен да бъдеш? Ситият човек по-лесно се удавя, гладният човек се избавя. Но съдбата на детето се определя от онзи момент, когато се зачева.

Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища.

Казвате: „Съдба е туй.“ Съдбата ти си я създал.

Когато в живота ви стават неща, каквито вие не желаете и не очаквате, не считайте, че съдбата или Господ се е опълчил против вас.

Кармата и съдбата са синоними. Съдбата не е нищо друго, освен разплата за това, което си вършил.

Като ви говоря сега, всички искате да бъдете господари на съдбата си. Хубаво е, няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде господар на съдбата си. Обаче, сам човек не може да бъде господар на съдбата си. Когато двама души се съюзят заедно, те могат да бъдат господари на съдбата си.

В съдбата на двамата братя имаше една фаталност, че те принесоха своята жертва на Бога в един и същ момент. Най-малкото желание от нейна страна – само за момент да погледне към това дърво, решава съдбата ѝ – веднага я връщат назад.

Някой път си погледнете ръцете, погледнете си линиите, едва сега започвате да четете по тях, и казвате на някого: "Дайте си ръката", за да предскажеш съдбата му.

Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял.

Докато живее със старите си възгледи, той ще мяза на онази циганка, която по някаква случайност на съдбата станала царица.

Който не е изработил доброто име, той всякога роптае против съдбата си.

Щом се построи един кораб, да повикат астролог да види от хороскопа каква ще бъде съдбата му.

Щом вярвате, че Бог е създал света, че Той държи съдбата на хората в ръцете си, трябва ли да се разколебавате? Не желайте нещата да станат на времето, което вие сте определили.

Срещаш съдбата си. Някой път ние се оплакваме от съдбата. Срещнеш съдбата като един човек, който е намислил да те набие. Казвате: „Така е наредено на човека, съдбата му е била такава.“ На умния човек, понеже много помощници има, все умни хора му уреждат работите.

Като я прегледали внимателно, лекарите повикали мъжа ѝ и казали: Няма какво, ще си приготвите да понесете удара, който съдбата ви носи.

Та съдбата на човека е написана - всичко, каквото си мислил, чувствал и постъпвал, съзнателно или несъзнателно, като си спал или като си бил буден.

В утробата на кита той се ожени за омразната жена, т.е. за съдбата си. Съдбата пък не е нищо друго освен неблагоприятните условия на живота.

Съдбата ми е такава. Ако и на вас съдбата е такава, кокошка сте.

Той вижда едно турско заптие с едно конче и си казва: „Благодаря, че Господ ме послуша.“ Заптието му казало: „Носи кончето на гърба си.“ И той казал: „Господи, ти не разбра моята молитва.“ Когато човек закъснее, не е господар на съдбата си и ще носи кончето.

Че преди всичко вие не можете да подобрите положението си, след като сте фиксирали в ума си мисълта, че вашият живот е неуреден, че условията ви са лоши, че съдбата ви гони и т. н.

Едно се иска от вас: да не преувеличавате страданията си, да мислите, че съдбата ви е непоносима, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите.

Такава ти е съдбата.

Щом кажете, че съдбата ви е лоша, това показва, че не мислите. Съдбата ни е тежка, нещастия ни сполетяха- — Нещастия, съдба съществува за онзи, който не мисли.

Много желания имат хората, но не са ги приложили и след това обвиняват Бога, ближните си, съдбата си.

Докато слизате, вие всякога ще се оплаквате от съдбата си и ще казвате каква ли ще бъде моята съдба? Вие сте в едно училище, всички имате една програма и вашите учители казват, че трябва да учите добре.

Съдбата е такава.

Вие сега страдате от туй ваше схващане, вие сте изнесли навън цветята и казвате: „Не помагат, съдбата е такава.

Нека тогава да изляза с нея заедно, заедно да носим съдбата, която ѝ се пада за греха. Недоразуменията между хората, това е Божият ден на съдбата.

И най–после, като се удави, казва „Съдбата е такава.“

Днешният ден решава съдбата ви.

Затова е казано, че човек сам твори съдбата си, сам създава щастието си.

И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал. Съдбата на човека какво е? Какъвто костюм си избрал, такава ти е съдбата.

Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята.

Например, вие чакате да станете учени, да се подобри съдбата ви.

Плаче, нарежда, окайва съдбата си.

Една риба хвърля годишно около 300 000 яйца и ги оставя на произвола на съдбата.

Той е разбрал и носи каквото му дава животът – доволен е от съдбата си. Някой път и съдбата те дебне, изпитва те. Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране. Как разбирате съдбата? Какво подразбирате под думата „съдба“? Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище.

Само така той може да се справи с ударите, които съдбата му нанася. Често съдбата нанася тежки удари на човека, с цел да го изпита. Следователно, за да не се обиждате, да понасяте лесно ударите на съдбата, трябва да знаете онова съдържание и смисъл на думите, които те са имали първоначално. И тъй, който разбира законите на живота, подчинява се на съдбата си и върви напред.

Някои – с думата „съдба“, и казват: „Съдбата му е такава!“ Други пък – с „предопределение“.

Като не можем да я намерим другаде, казваме, че съдбата на някои хора е тежка, или че имат лоши наследствени черти.

Човек сам твори съдбата си, сам изгражда своето жилище.

В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем. Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата. След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата.

Вие искате да проникнете в съдбата, в бъдещето.

Не живее ли така, той сам определя съдбата си, сам подписва тежката си присъда.

При това положение и княз да си, и цар да си, щом си грешен, ти не можеш да измениш съдбата си, нищо не можеш да постигнеш.

Този човек вижда, че няколко души около него започват да му образуват съдбата.

Какво сте добили? Аз зная каква ще ви бъде съдбата.

Когато хората се оплакват от съдбата си, Той поглежда към тях и се усмихва. Казват, че Бог се гневи. – Не, гневът на Бога е усмивка, която Той отправя към онези, които роптаят против съдбата си.

Христос казва: „Отец никого не съди и е дал съдбата на Сина."

Казваш: „Има нещо.“ Казва: „Съдбата ме гони, гони ме нещо.“ Е има ли нещо да те гони? Кой те гони? Ти туряш изяснението на някаква съдба. Съдбата е, че ти си турил върбата да ти помага в дадения случай, нищо повече. Де се проявява съдбата? Съдбата в света, провидението в света не се занимава с ония неща, които вие знаете. Съдбата се проявява там, дето вече се прекъсва човешкият порядък.

Вие ще кажете: „Каква ми е съдбата? Много ми е определена съдбата.“ Ти сам определяш съдбата си.

В края на краищата, той казва: Такава ми е съдбата, не мога да я изменя. – От тебе зависи да бъде съдбата ти добра или лоша. Човек сам кове съдбата си. Щом служи на Бога, съдбата му е добра.

Такава е съдбата на всичките Мари.

Като се натъкна на страданията, Иов прокле и съдбата си, и живота си, и себе си.

Казвате, че не е Божествено да проклина човек съдбата си.

Сега, вие се възмущавате, че съдбата може да не е справедлива.

Често вие се възмущавате, че съдбата не е праведна.

Съдията извиква богатия и го пита: „Дължиш ли на тоя беден човек?“ – „Дължа.“ – „Веднага да му платиш, още сега, без никакво отлагане!“ Това значи експедитивност на съдбата. Като чул това, дядо му казал: „Това дело реши съдбата ти – не можеш да бъдеш добър съдия.

Това е експедитивност на съдбата.

Ако един вол дойде при мене, аз веднага мога да му определя къде е неговото място и каква е съдбата му. Ще започна да му врачувам: „На тебе ти е определено от съдбата да бъдеш вол, да те впрягат в кола, да имаш хомот на шията си и с остен подир тебе да те мушкат и карат да вървиш напред. Съдбата ти е такава.“

Аз съм готов да споделя с нея съдбата си.“ В който ден Адам беше готов да се пожертвува за жена си, в този ден Господ каза: „Понеже ти се пожертвува за жена си, и Аз ще се пожертвувам за тебе и за нея.“

Другият, който беше отдясно на Христа, казваше: „Ние сме грешници, заслужено носим съдбата си, но тоя човек е праведен.

Той е оставил съдбата в ръцете на други. Казвам: Съдбата не е нищо друго, освен гласът на съвестта, чрез която говорят напредналите същества.

Христос казва тъй, аз вземам думите на Писанието: „Отец не сади никого а дал съдбата на другите".

Ако жената не знае да готви, и мъжът ѝ [ще] бъде недоволен от нея, тя ще се оплаква от съдбата си, от това-онова. Съществува един закон в света, според който всеки човек може да избегне от съдбата си с помощта на онова, което хората му кредитират. За да отгадаете съдбата на един човек, вие непременно трябва да го обичате. Не ви ли се е случвало баща ви и майка ви, които ви обичат, да заминат за някъде и да ви оставят на произвола на съдбата всред света? Хората казват, че си горкият.

Ще кажете, че съдбата си играе с него. Вие не сте ли Санчо Панса? - Съдбата си играе с вас, подхвърля ви.

Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде.

Строга е съдбата, на никого не прощава. – Защо трябва да съдят човека? – За да се изправи. Когато дойде денят Господен, всеки ще бъде изправен пред съдбата, да отговаря за делата си.

Съдбата ще бъде толкова строга, ще те съдят. Даже и за празна дума, някоя подигравка си казал, в Съдбата ще те съдят и за това.

Най-после религиозният казва: Такава е съдбата! – Такава е съдбата на вързания кон, но не и на свободния. Каква е съдбата на свободния кон? – Да се движи свободно в гората.

И ти казваш: Такава е Съдбата. Такава е Съдбата на вързания кон. Но на свободния кон каква е Съдбата? Той си ходи свободно; но пък свободния кон си има друга мъчнотия.

Наскоро дойде една рускиня при мене, нещастна е, много загрижена, изменя се съдбата, изгубила е своето богатство.

Едно време аз бях непослушно дете и съдбата ме превърна на магаре.” И детето удря Стояна с юларя и казва: “Хайде да си вървиш.” Стоян влиза в града и вижда магарето си.

Ако гледате към Бога и към ближния си с мил поглед, а не като към свои врагове, съдбата ви ще се подобри.

Бог е предвидил отначало съдбата на човека.

По този въпрос са създадени много теории, които се обясняват с кармата, или чрез някакво предопределение, или чрез съдбата.

Като влезеш в стомаха на акулата, какво ще кажеш? – Ще роптаеш против Господа, против съдбата си.

При твоя случай, едва ли на десет хиляди един може да попадне такъв, при който да се отмени съдбата.

Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила.

От там насетне съдбата му е решена.

С неговата съдба е свързана и съдбата на всички тия души.

Днешният ден определя съдбата на хилядите дни, които ще дойдат.

Ако съдбата е строга към тебе, къде е вината? – В тебе.

Ако не изпълниш това, ще дойде съдбата в света. – Кой ще изпълни тази съдба? – Казано е в Писанието, че в последния ден Христос ще съди хората. Изпитът е съдбата.

И тъй, ако от невидимия свят слизат разумни същества и щедро хвърлят семената си, а ние само събираме и нищо не даваме, не ни очаква нищо друго, освен съдбата на кокошките.

Когато една кокошка се оплаква, че ще я заколят, това показва, че се върши някакво престъпление, но казвам: Съдбата ѝ е такава.

Тъй щото вие живеете на земята, но съдбата ви е разрешена от друго място. Съдбата на човешката глава зависи от неговата глава.

Не го съди, защото съдбата ще дойде върху тебе.

Използвайте условията, които съдбата ви дава, да станете силни, да се справяте с нея. – „Не можем да се борим със съдбата.“ – Днес не можете да се борите, но когато станете силни и можете с едната си ръка да вдигате кон с кончето, ще се борите и с нея.

Тия, които са родени не на време, съдбата им не е от щастливите.

Съдбата в света постоянно върви.

Който не разбира Божиите пътища, той всякога роптае против съдбата си, против Бога, че му е дал страдания, сиромашия, мъчнотии, а другите е облагодетелствал. – Не, всички изпитания в живота на човека са предметно учение.

Когато искате да съдите някого, съдете го, но за основа на съдбата поставете любовта, знанието и свободата.

Като не разбирате, защо идат страданията в живота, вие започвате да роптаете против Бога, против съдбата си.

И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата? Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга. – Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума.

Ако оздравее този болен, ти си добър; ако не оздравее, ти си решил съдбата си.

Докато ти си в курника, съдбата ти е определена.

Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го.

Бог засега ни обича, но съдбата в Бога ще дойде, когато дойде да преценява нашата любов. Казва Писанието: „Отец не съди никого, понеже всички обича, всички му са мили.“ Когато дойде Бог да преценява нашата любов, тогава ще дойде съдбата.

Казваш: „20 годишно вино.“ Остави, ти пиеш 20 годишно винце, тебе съдбата ти е прочетена.

Съдбата на физическото поле е турена във вашите ръце. Съдбата на духовния свят е турил във вашите ръце. Само съдбата за Любовта Бог е оставил в Неговите ръце.

Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек. Сега е съдбата Божия. Най-първо съдбата ще започне от вас. Казано е, че съдбата започва от дома Господен. Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ. И след това ще дойде съдбата и за другите. Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне.

Какво ще правиш? Определя се съдбата.

Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих? Как печелят хората, а аз нищо не печеля?“ Хората сами си създават изкуствени мъчнотии и се чудят, защо съдбата ги преследва.

Какво трябва да мисли ралото за себе си? Трябва ли да мисли, че съдбата е несправедлива към него? Ралото е направено, за да свърши известна работа.

Някой, като го обидят, казва: „Няма ли Господ в този свят?“ Щом предадеш съдбата на Бога, ти се лишаваш от своето право. Щом ние искаме да съдим, съдбата се повръща и на нас.

Съдиш ли другите, съдбата ти се връща към тебе.

И след като единият от тях побеждавал, другите се подчинявали на съдбата. Това дело се отнася до съдбата на хората. Тогава той ще види, че половината от съдбата му е в негови ръце.

Как мислите, съдбата чува ли хубаво? Доста глуха е. Не че е глуха, но понеже при съдбата не са един, не са двама, то са милиони прошения направени, че като чела, чела, дошло ѝ до гуша – милиони прошения, и всеки иска бързо да стане. Питам сега, ако петстотин милиона прошения са дадени, в една секунда, кога ще дойде вашият ред? Ако вземе по една секунда да отговори, петстотин милиона секунди колко правят, я направете сметка? Съдбата има един класически образ, тя има една добра страна. Като идете при съдбата, какво трябва да ѝ кажете? Като дойде един ваш приятел, какво иска да ви каже, когато слугата дойде при господаря? Човек, който ходи добре, който работи добре и който мисли добре, всичко на него иде на разположение и съдбата никога не му отказва. Щом искаш автомобил, щом искаш кон, съдбата ще ти откаже. Кое остана от всичкото говорено? За шестнайсет години съдбата би отговорила, ако ѝ трябваше по една секунда да отговори, на петстотин милиона молби.

Казват, че съдбата на Наполеона била такава. Не само че съдбата му е била такава, но Наполеон имаше отлична глава. Тя казва: „Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва.“ Като добър християнин, този човек ѝ казва: „Много ми е приятно, че ме посети.“ Обаче, ако започне да роптае, да проклина съдбата си, че му дотегнало да се занимава с болести, болестта ще се затвърдява още повече и няма да го напусне.

Съдбата на жената е написана на дланта, а на мъжа – отгоре.

Интересно, този същият господин, като високопоставено лице на службата си е важен, от него зависи съдбата на много други, можа изведнъж да се наведе под кревата и да търси топката на детето си.

Съдбата така те подложи, дето ще станеш подигравка на хората.

Ти може да не извършиш много работа, съдбата на света не зависи от тебе, но ако изпълняваш добре функцията, която ти е дадена, колкото и да е малка, ти участвуваш в благата на всичките хора, участвуваш и имаш дял във всичките придобивки.

Господ е написал съдбата в човешката ръка. Когато някой мъж иска да се жени, Господ му казва: „Ще намериш една жена, на която съдбата да мяза на твоята лява ръка. Съдбата на човека се решава.

Но ако ги питате защо са впрегнати, казват: „Съдбата е такава.“ И вие допущате, че съдбата е такава.

Съдбата на света е, че като се [мине] пред новия Адам, всеки ще се тури на своето място.

Те казваха: „Лоша е съдбата ни: ще ни изколят, ще ни изпоядат хората.“ И ние чувствуваме тези мисли и не можахме да спим.

Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни.

Външно, или вътрешно, всички хора минават под ръката на съдбата, която им прави разтривки.

Виждате, някой изоре нивата си, посее я и я оставя на произвола на съдбата, не се грижи повече за нея; втори отива на нивата, оплеви житото и се връща в дома си, като го оставя; трети го ожъне и пак го оставя; четвърти го прибере в хамбара си и не мисли повече за него.

Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от съдбата си, ще знаете, че той е слаб човек.

Съдбата на Бога е съдба на Любовта. Съдбата на Бога служи за повдигане на човека, а не за изобличаване и унищожаване.

Бащата мисли, мисли, а пък дъщерята решава по-лесно.“ И сега тя, майката, иска да знае каква ще бъде съдбата им. Че, съдбата е определена. Защо не си носиш съдбата? Ти сам се спъваш.

Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша? Може ли свободно да диша? – Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде.

Казвам сега: защо свободно човек да не може да диша? Може ли свободно да диша? – Ако човек не може да диша (свободно), аз да ви кажа съдбата (му) след десет години каква ще бъде.

Всеки човек, който не знае баща си и майка си, много му е лоша съдбата.

И писанието казва, че съдбата започва от дома Божи. Тогава туй е съдбата на света.

Казвам: Тя ни най-малко няма да свърже съдбата си с тебе, за да страда.

Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата? Той е щастлив, докато е на ръката ми.

Место отдето започва съдбата, ти или щастлив ще бъдеш или нещастен.

Вие не може да измените съдбата, вие не може да се върнете назад, понеже всичкият този подтик – зад вас има хиляди милиарди същества, които вървят по същия път и казват: Напред вървете.

Този човѣкъ самъ си опредѣля сѫдбата.

Този човек сам си определя съдбата.

Божественото чрез кучето казва: „Да се не качваш на този параход, съдбата му е лоша.“ Не се качвай на един параход, дето съществува неправда.

Оставят го на произвола на съдбата.

Отец казва, не съди никого, дал е съдбата на сина.

Значи ние ще кажем – съдбата на всеки народ е начертана отгоре.

Единицата е обидна, двойката е обидна, тройката е донякъде вече, четворката е на скамейката на съдбата, петорката – той вече трябва да жъне на нивата, а при шесторката вече си почива.

Но те ще станат вегетарианци.“ Радвам се, че съдбата му е такава, няма да го опекат.

Това значи да попадне човек под добрите условия на съдбата.

Който диша по двадесет пъти в минута, съдбата му е подписана ще му дадат паспорт за оня свят.

И тъй, докато сте на земята, работете съзнателно и с Любов, да се справите със съдбата, която се налага днес на света.

Иде един умен човек в царството на Саванро и казва: „Защо така живеете?“ Казват: „Съдбата е такава.“ „Не е съдбата такава. Този ученият човек помогнал и изменил съдбата на тия хора.

Иде един умен човек в царството на Саванро и казва: „Защо така живеете?“ Казват: „Съдбата е такава.“ „Не е съдбата такава, тази съдба вие може да я измените. Този ученият човек помогнал и изменил съдбата на тия хора. На български под „фаталност“ се разбира съдбата на човека. Като говорим за съдбата, имаме предвид случки, явления в живота, които са резултат на участието на някакви причини. Ще кажете, че съдбата ви е тежка, не можете да се борите с нея. Това е криво разбиране – човек сам твори съдбата си. Те му казали, че съдбата им е тежка, не могат да се борят с нея. – „Не е тежка съдбата ви, животът ви може да се подобри. Едва сега те разбрали, че съдбата им била в техни ръце. Те се сърдят, недоволни са защо съдбата им е отредила такъв живот.

Мислите ли, че човек е господар на съдбата си, вие сте на крив път. Човек само отчасти е господар на съдбата си, но не напълно.

Ако очаквате някой да ви обича, то е съдбата за бъдеще. Второто му казва: „Кой ти даде право да носиш тази кост?“ Третото куче понеже не срещна никое друго, пооблиза се, погледа второто куче и си каза: „Съдбата е такава в този свят!“ Второто куче каза: „Когато човек е слаб, вземат му костта.“ Малкото само се поогледа, облиза се.

Вие се оплаквате от съдбата.

Не може човек, който живее добре в света, да го остави Бог на произвола на съдбата.

Съдбата е, че си вързан.

Решена е съдбата им.

Професорът, това е съдбата. Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него.

Съдбата ти е решена.

Съдбата няма да бъде затвор или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, според доброто, което е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голямо добро, голямо възнаграждение.

Като изгние последната частица, съдбата престава, свободен е от затвора. 15 години лежиш в затвора и като излежиш този затвор, освободят те, тогава отиваш в оня свят.

Ако растението влезе във връзка със слънчевите лъчи, съдбата му е решена.

Съдбата е работа.

Съдбата е тук.

Казвате: „Дали има съдба?“ – Оставете съдбата в света, ние не се нуждаем от съдба, дали ще се съдят хората.

Казва: „Моля, пет минути да определиш, понеже туй решава съдбата [ми].“ Щом ѝ решава съдбата, я приемам. Една овца живее в една местност, дето има хищници, и пита: „Каква ще бъде моята съдба?“ Казвам: „След година твоя другар ще го опапат, след две години децата ти ще опапат, най-после и тебе ще опапат и ще се свърши.“ Казва: „Друго няма ли?“ Засега туй е съдбата.

Много пъти вас ви сполетява някое нещастие и казвате: “Съдбата ме гони”. Защо те гони съдбата? Да опита сърдцето ти чисто ли е. Защо те гони съдбата? Да опита душата ти благородна ли е. Защо те гони съдбата? Да опита духът ти силен ли е.

Според мене не трябва да се месим в съдбата.

Виждате животните, които не са създадени в шест деня, каква е съдбата им. Виждате и съдбата на дърветата. Всеки ден се определя съдбата на съществата, които са създадени в другите дни.

Туриш един страх в себе си: ще идеш ли в рая, че дяволът управлява света, че съдбата те гони.

Който иска да смекчи съдбата си и да избегне от закона на кармата, трябва да приложи доброволно любовта, а не насилствено.

Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени!” Съдбата е в ръцете на Бога, а човек трябва да прощава на ближния си.

Мислиш ли, че ще те славят и почитат хората? Ако остане на грешните хора да те почитат, това значи, да имаш съдбата на една бълха.

Казва, съдбата ще има.

Мнозина се качват на балон, отрязват въжето и се оставят на произвола на съдбата. Иначе, Той ще те остави на произвола на съдбата.

Кой мисли за евангелието на Йоана? Кога мислите за духовното или за Божествените прояви? Когато съдбата ви стегне, започвате да мислите за Бога, за Христа – искате помощ. Няма да ги избегне съдбата.

Само по някой път, като ви напече съдбата, четете нещо от Евангелието.

Сега е съдбата на света.

Съдбата в света е да се оправят хората.

Съдбата на света има за цел оправянето на хората.

Съдбата от вас ще започне.

Съдбата от вас ще започне.

Когато някой се оплаква от съдбата, Господ ти е дал много веднъж, после ви дава по-малко и най-после ви даде петаче.

Та, когато някой се оплаква от съдбата, ще знае, че първоначално Бог му е давал много наведнъж, докато постепенно намалявал и най-после нищо не му давал. Как ще се измени съдбата? Отвори сърцето си и започни да даваш.

Ако сте от тези, които не разбирате, съдбата ви е записана, ще бъдете слуги.

Ако сте от тия, които не разбирате, съдбата ви е подписана: Ще бъдете слуги.

Те ще определят съдбата на човека.

Днес всички българи се интересуват от съдбата на ония, които са под съд. Интересно е, каква ще бъде съдбата им.

Човек сам кове съдбата си.

Съдбата е външната форма.

Не казва: Кой ще бяга, съдбата е.

Ще кажете, че не е право да бяга от съдбата си.